Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

февруари 27, 2015

Свиване

Les Copains – Autunno/Inverno 2015-16  

Всичко това, моля!

Черните дрехи в отделна галерия, защото те са винаги с предимство:

Click to view slideshow.

и останалите:

Click to view slideshow.

снимки: vogue.it

Свиване

Съд на ЕС: достъп до писмените становища на държавите в производства пред Съда  

Стана известно Решение на Общия съд по дело T-188/12 Patrick Breyer/Комисия.

Достъп до документи на институциите на ЕС: гражданин иска да види позицията на държавата си, предназначена за производство пред Съда:  и ще може.

Регламент № 1049/2001  урежда   достъпа до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Според регламента  държава  може да поиска от институция да не оповестява документи без нейно предварително съгласие. Съдът на Европейския съюз  е обвързан с това задължение за прозрачност само когато упражнява административни функции, а  самата правораздавателна дейност е изключена от правото на достъп.

Един австрийски гражданин иска от Комисията  нейното становище по дело пред Съда – и го получава. Той обаче иска и достъп до писмените становища на Австрия по дело пред Съда за установяване на неизпълнение на задължения, образувано от Комисията срещу Австрия за нетранспониране на директивата за запазване на данни 2006/24.  Комисията отказва с мотива, че счита, че спорните становища не попадат в приложното поле на Регламент № 1049/2001 – те  били адресирани до Съда, били са предоставяни на Комисията от Съда само като преписи и представлявали съдебни документи, които не се отнасят до административната дейност на Комисията, поради което не са от нейна компетентност.

Според днешното решение:

  • отменя се решението на ЕК, с което се отказва достъп до становището на Австрия относно транспонирането на Директива 2006/24/ЕО за делото Комисия/Австрия (C‑189/09);
  • без значение е дали становищата са оригинали или преписи;
  • неправилно е твърдението на Комисията, че спорните становища не са ѝ били предоставени в рамките на упражняваните от нея правомощия: те са предоставени на Комисията при обжалването на неин иск за установяване на неизпълнение на задължения, който тя е предявила при упражняване на своите правомощия по член 226 ЕО (понастоящем член 258 ДФЕС). По този начин Комисията ги е получила при упражняването на своите правомощия (т.61).  Поради това   тези становища попадат в приложното поле на  Регламент № 1049/2001.
  • самите становища  на Комисията попадат в приложното поле на тази регламент, въпреки че те са включени в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, спрямо която  не е приложимо правото на достъп до документи съгласно член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС (т.74) и, по-общо, въпреки включването им в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, подадените   становища на дадена институция не са изключени  от правото на достъп до документи (т.79).
  • няма норма, която да позволява или да забранява на страните в дадено производство да оповестяват своите собствени писмени становища  –  освен в изключителни случаи, когато оповестяването би засегнало доброто правораздаване, страните са свободни да оповестяват своите собствени писмени становища (т.93).
  • това дело се отнася до заявление за достъп до писмени становища, свързани със съдебно производство, приключило към момента на подаването на това заявление. Но страните могат да оповестяват и писмени документи, които се отнасят до висящи съдебни производства – а и при приключено производство    доводите в становищата са възпроизведени поне частично в съдебното решение (т.96).
  • общият критерий е   да се гарантира, че упражняването на правото на достъп до документите на институциите няма да засегне защитата  (т.103). В този смисъл е интересно още, че страната може да използва документите по делото за защитата си,   независимо от всякакво външно влияние, по-специално от страна на обществеността  – но не  с друга цел, например  подбуждането на обществена критика срещу предявените по делото доводи на другите страни (т.119 и следващите) – важно за активизма: имайте предвид становището на Съда: публикуването на писмените материали на Комисията в   интернет, което противоречи на принципа на доброто правораздаване, представлява злоупотреба с право.


 

 

 

 

 

Свиване

2015-02-27 Reverse engineering for beginners  

Тия дни приключих с първата редакция на Reverse Engineering for Beginngers на Денис Юричев, и снощи ми е merge-нал последния pull request.

Книгата е много добра за начинаещи не само в reverse engineering-а, но и за хора, които искат да видят как работи отдолу асемблера и какво генерират компилаторите. Пълно е с всякакви интересни факти и като цяло не е много за четене (въпреки че генерираният pdf е около 950 страници). Има вид на подходящ учебник за един нормален едносеместриален курс, та даже някой може да реши да пробва да води по него :) Книгата е под creative commons лиценз, и може да се ползва за всякакви цели.

По принцип source на книгата може да се намери в github, авторът приема смислени редакции. Аз мисля да направя втори пас за редактиране, понеже досега оправях английския да звучи като английски и да е ясен, но може да се направи доста по темата да звучи наистина добре. Ако някой може да помогне с нещо друго (LaTeX-а не е чак толкова сложен), няма лошо да праща :) В todo-то на автора има “MIPS, Objective-C, Visual Basic, anti-debugging tricks, Windows NT kernel debugger, Java, .NET, Oracle RDBMS”, а в самата книга на доста места има “TODO” (например да се опишат в appendix A разни SIMD x86 инструкции).

Свиване

ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ°Ń‚Đ° Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝ и СаПъкът Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ° (Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń)  

ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°ĐźĐľ с раСхОдката на Ќвотан иаС раКОна на ĐťĐ°Ń‚Đ˛Đ¸ĐšŃĐşĐ¸Ń град ĐĄĐ¸ĐłŃƒĐťĐ´Đ° – ĐżŃ€ĐľĐ´Đ¸ŃˆĐ˝Đ¸Ń път ĐąŃŃ…ĐźĐľ ва СаПъка ĐĄĐ¸ĐłŃƒĐťĐ´Đ°, Đ° днос що ПиноП проС пощората на Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝ и СаПъка Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°. ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ°Ń‚Đ° Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝ и СаПъкът Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°

краК ĐĄĐ¸ĐłŃƒĐťĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

 

ĐŸŃ€ĐľĐźĐ¸Đ˝Đ°Ń…ĐźĐľ пО ПОста над рока Đ“Đ°ŃƒŃ на път къП Đ˝Đ°ŃˆĐ°Ń‚Đ° цоН СаПъка на кръстОнОсцито От Đ›Đ¸Đ˛ĐžĐ˝ŃĐşĐ¸Ń Ордон Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ° (на Натв. Turaidas pils иНи на ноП. Schloss Treiden).

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

На десния ĐąŃ€ŃĐł ОткрихПо одна Ń‚ŃƒŃ‡Đ˝Đ° СоНона полянка. На нея ĐąŃŃ…Đ° ОпънаНи ŃˆĐ°Ń‚Ń€Đ¸ пОтОПцито на дровнито Ниви.То доПОнстрираха свОито Đ´Đ¸Đ˛Đ°ŃˆĐşĐ¸ сърваКварски ŃƒĐźĐľĐ˝Đ¸Ń: Đ´Đ° ĐžĐżŃƒŃˆĐ˛Đ°Ń‚ рийа, Đ´Đ° покат патка на човорПо (но Đľ Нойод ни ŃƒĐ˛ĐľŃ€Đ¸Ń…Đ° ;) ) и Đ´Đ° ŃŃ‚Ń€ĐľĐťŃŃ‚ с Нък. ДОскОрО Нивито ĐąŃŃ…Đ° ПаНОйрОон нарОд Đ˝Đ°ŃĐľĐťŃĐ˛Đ°Ń‰ ОснОвнО Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń. ĐŸĐžŃĐťĐľĐ´Đ˝Đ¸ŃŃ‚ продставитоН на таСи нациОнаНнОст и нОситоН на оСика пОчина проС 2009Đł. КаСаха ни, чо днос иПа ОкОНО 40 чОвока катО Ń‚ŃŃ…, кОитО со ŃŃ‚Đ°Ń€Đ°ŃŃ‚ Đ´Đ° ŃŃŠŃ…Ń€Đ°Đ˝ŃŃ‚ йита и Ойичаито и кОитО ĐˇĐ˝Đ°ŃŃ‚ ПаНкО иНи пОвочо Нивски оСик.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

КатО пОтОПък на сНавнито прайъНгари и аС Опънах тотивата на Нъка. ĐœĐžŃŃ‚Đ° строНа но ŃƒĐťŃƒŃ‡Đ¸ Мива твар и СатОва огладняли ĐžĐşŃƒĐżĐ¸Ń€Đ°Ń…ĐźĐľ част От ĐżĐžĐťŃĐ˝ĐşĐ°Ń‚Đ° Са ĐˇĐ°ĐşŃƒŃĐşĐ° на тровата. КОНоМкито ĐĐ°Ń‚Đ°ŃˆĐ° и ĐšĐ°Ń‚Ń иСвадиха поНПони, Đ° ŃˆĐľŃ„Đ° ĐŃ€Ń‚ŃƒŃ€ иСПъкана ĐžŃ‚Đ˝ŃĐşŃŠĐ´Đľ вОдка ,,Đ˜ĐźĐżĐľŃ€ŃĐşĐ°Ńâ€œ, Đ° Мона ĐźŃƒ кранОвичката Надя, йъНгарка От УкраКна ни иСнонада с йаница с праС. Та тОва Đľ НатвиКски тиПйиНдинг!

ĐĐ°ŃˆĐ¸ŃŃ‚ спНОтон вочо кОНоктив прОдъНМи къП наК-ĐżĐžĐżŃƒĐťŃŃ€Đ˝Đ°Ń‚Đ° НатвиКска

ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ° на Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝ (Gutman ala)

ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ°Ń‚Đ° на Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Đ’Đ´ŃŃĐ˝Đž Đľ ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ°Ń‚Đ° Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝ – стариннО ĐşŃƒĐťŃ‚ĐžĐ˛Đž ĐźŃŃŃ‚Đž и ĐžŃ…Ń€Đ°Đ˝ŃĐľĐź гоОНОгичоски Ойокт. ВисОчината Đľ 10 Đź, ŃˆĐ¸Ń€Đ¸Đ˝Đ°Ń‚Đ°-12Đź, Đ° дъНйОчината- 18,8Đź. ĐœĐ°ĐťĐşĐ°Ń‚Đ° Đ´ŃƒĐżĐşĐ° вляво Đľ ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ°Ń‚Đ° на ВиктОр.

ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ°Ń‚Đ° на Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ°Ń‚Đ° на Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝ со Đľ ĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃƒĐ˛Đ°ĐťĐ° проди 10 000 гОдини Са радОст на тъНпито От Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸. ВОдата, ĐşĐžŃŃ‚Đž иСтичаНа От Ń‚ĐžĐżŃŃ‰Đ¸Ń‚Đľ со Нодници Đľ иСдъНйаНа ĐżŃŃŃŠŃ‡Đ˝Đ¸ĐşĐ°.

ĐšĐ°Ń€ĐťŃƒĐşĐžĐ˛ŃĐşĐ° пощора

ВНиСаКки вътро и ŃŃ€Đ°Đ˛Đ˝ŃĐ˛Đ°ĐšĐşĐ¸ я с Đ˝Đ°ŃˆĐ°Ń‚Đ° ОгрОПна ĐŸŃ€ĐžŃ…ĐžĐ´Đ˝Đ° пощора краК ĐšĐ°Ń€ĐťŃƒĐşĐžĐ˛Đž (на гОрната сниПка) ПОга Đ´Đ° каМа, чо пощората Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝ Đľ ПиМава, Ń‚.Đľ. ОткъдотО СапОчва Ń‚Đ°Đź и ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°. Но Ń‚Ń Đľ СнаПонита с надписито си и с Ногондито си, коя От коя пО Прачни. РаСкаСаха ни, чо в нея Đľ йиНа СаСидана Đ˝ĐľĐ˛ŃŃ€Đ˝Đ°Ń‚Đ° ŃŃŠĐżŃ€ŃƒĐłĐ° на ĐźĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń вОМд на Нивито Đ Đ¸Đ˝Đ´Đ°ŃƒĐł, ĐşĐžŃŃ‚Đž но гО дОчакаНа Đ´Đ° со върно От вОонон пОхОд. От съНСито на таСи нощастна Мона со ĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃƒĐ˛Đ°ĐťĐž пОтОчe, кОотО со вНива в йНиСката рока Đ“Đ°ŃƒŃ.

ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ°Ń‚Đ° на Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

А иПотО си пощората си Đľ ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ¸ĐťĐ° От ĐłĐľŃ€ĐźĐ°Đ˝ŃĐşĐ¸Ń НочитоН Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝, кОКтО ĐťĐľĐşŃƒĐ˛Đ°Đť с таСи вОда хОрата. Днос каСват, чо вОдата няма Ночойни свОКства, нО въпроки тОва си иСПих Очито Са Đ´Đ° раСгНодаП пО-дОйро надписито От 17 вок пО стонито на пощората От вида â€žĐ˘ŃƒĐş ĐąĐľŃˆĐľ ĐŚĐľŃ†Đžâ€œ

ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ°Ń‚Đ° на Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Đ˜ĐˇĐ´ŃĐťĐşĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на надписито с иПоната на ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ Đľ йиНО начин Са пропочоНвано на пари От Постнито спОрод картината на ЙОхан БрОтцо От 18 вок.

ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ°Ń‚Đ° на Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

ĐŚŃĐťĐ°Ń‚Đ° видиПа пОвърхнОст на пощората Đľ иСписана с иПона и рицарски горйОво катО на: гонораНа ЙОхан ĐŸĐ°Ń‚ĐşŃƒĐť, фиНОсОфа ЙОхан мордор иНи на сина на АНоксандър II – простОНОнасНодника Николай и на Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ Снатни иНи ноСнаКни пОсотитоНи катО ĐŸŃƒŃ‚Đ¸Đ˝ Đ’.? ĐŸĐ°Đ˝Đ°Đ¸Ń€ на ŃŃƒĐľŃ‚Đ°Ń‚Đ°!

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ°

Прачна пощорна Ногонда Đľ Са Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´ŃĐşĐ°Ń‚Đ° рОСа

Но тОва но Đľ Ногонда, Đ° истинска кървава Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń, ĐşĐžŃŃ‚Đž со пОтвърМдава От наПоронито съдойни прОтОкОНи. ТаСи Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń Đľ инторосна и СапНотона, нО иПа пОвочо ĐžŃ‚Đ˝ĐžŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ къП

СаПъка Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°,

ОткОНкОтО къП ПостОпростъпНониотО-пощората на Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

ĐĄŃ‚Đ°Ń€Đ¸Đ˝Đ˝Đ¸ŃŃ‚ Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´ŃĐşĐ¸ СаПък Đľ йиН пОсрОон в начаНОтО на ĐĽIII вок. ДъНгО вроПо тОК принадНоМаН на рицарито на Đ›Đ¸Đ˛ĐžĐ˝ŃĐşĐ¸Ń Ордон, дОкатО проС 1601Đł. СаПъкът йиН провСот От ŃˆĐ˛ĐľĐ´Đ¸Ń‚Đľ сНод няколко Посочна Ойсада.

ХНод сраМониотО, ŃˆĐ˛ĐľĐ´ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ Đ´Đ˛ĐžŃ€ŃĐ˝Đ¸Đ˝ ГроКф, раСхОМдаКки со иС раСваНинито видял пНачощО ПОПичонцо, рОдитоНито на ĐşĐžŃŃ‚Đž Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž йиНи СагинаНи.

ГроКф ОстанаН Đ´Đ° Мивоо в Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°. ТОК ОтгНодаН и въСпитаН довОКката, ĐşĐžŃŃ‚Đž кръстиН ĐœĐ°Ń, Ń‚ŃŠĐš катО йиНа наПорона проС ПаК.

КОгатО ĐœĐ°Ń Đ˝Đ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ¸ĐťĐ° 18 гОдини, Ń‚Ń со считаНа Са наК-красивата ПОПа в раКОна и СатОва я нарокНи Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´ŃĐşĐ°Ń‚Đ° РОСа. Тя йиНа сгОдона Са ŃĐ¸ĐźĐżĐ°Ń‚Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸Ń градинар ВиктОр моКН От СаПъка ĐĄĐ¸ĐłŃƒĐťĐ´Đ°.

ĐŸĐžŃ‡Ń‚Đ¸ всяка вочор вНюйонито со срощаНи пО сродата на ĐżŃŠŃ‚Ń ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ СаПъцито –дО пощората на Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝. Đ˜Đ´Đ˛Đ°ĐšĐşĐ¸ ОйикнОвонО пО-ранО на срощата, ВиктОр иСкОпаН с ПОтиката си ПаНка пощора на няколко Потра вляво От пощората на Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝, ĐşĐžŃŃ‚Đž ŃƒĐşŃ€Đ°ŃŃĐ˛Đ°Đť с Ń†Đ˛ĐľŃ‚Ń От градината си.

ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ°Ń‚Đ° на ВиктОр (Viktor ala), Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Днос НюйОвнОтО гноСдО со нарича ĐŸĐľŃ‰ĐľŃ€Đ°Ń‚Đ° на ВиктОр (Viktor ala)

На Ń‚ŃŃ…Đ˝ĐžŃ‚Đž щастио завидял Đ´ĐľĐˇĐľŃ€Ń‚ŃŒĐžŃ€ŃŠŃ‚ От пОНската Đ°Ń€ĐźĐ¸Ń АдаП ĐŻĐşŃƒĐąĐžĐ˛ŃĐşĐ¸, кОКтО йиН ОхранитоН къП СаПъка Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°. КрасОтата на довОКката гО опиянявала същО катО вОдката и тОК нооднОкратнО со ОпитваН Đ´Đ° я пОкОри, нО ĐœĐ°Ń ОстанаНа Đ˛ŃŃ€Đ˝Đ° на своя НюйиП. Đ˜ тОгава ОСНОйон и ОтхвърНон АдаП Ń€ĐľŃˆĐ¸Đť Đ´Đ° я пОкОри с хитрОст и сиНа. ĐĐľĐłĐžĐ˛Đ¸ŃŃ‚ Ординароц и ŃŃŠĐąŃƒŃ‚Đ¸ĐťĐ˝Đ¸Đş ĐŸĐľŃ‚ĐľŃ€Đ¸Ń ĐĄĐşŃƒĐ´Ń€Đ¸Ń‚Đ¸Ń со съгНасиН Đ´Đ° ĐźŃƒ пОПОгно.

На 6 Đ°Đ˛ĐłŃƒŃŃ‚ 1620Đł. ĐœĐ°Ń ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ¸ĐťĐ° йоНоМка От ВиктОр с пОкана Đ´Đ° дОКдо воднага в пощората на Đ“ŃƒŃ‚ĐźĐ°Đ˝. КатО ĐžŃ‚Đ¸ŃˆĐťĐ° на срощата довОКката видяла дваПата и раСйраНа, чо Đľ иСПаПона. ĐĄŃŠĐżŃ€ĐžŃ‚Đ¸Đ˛ĐťŃĐ˛Đ°ĐšĐşĐ¸ со ŃŃ€ĐľŃ‰Ńƒ дваПата насиНника Ń‚Ń падаКки иСвикаНа на АдаП, чо ПОМо Đ´Đ° ĐźŃƒ Đ´Đ°Đ´Đľ голям пОдарък, кОКтО но ПОМо Đ´Đ° ĐźŃƒ Đ´Đ°Đ´Đľ дОри и краН. АдаП Са Пиг ĐżŃƒŃĐ˝Đ°Đť довОКката и пОпитаН какъв Đľ тОСи пОдарък. ĐœĐ°Ń раСвърСаНа ĐşĐžĐżŃ€Đ¸Đ˝ĐľĐ˝Đ¸Ń си ŃˆĐ°Đť и пОдаваКки гО каСаНа,чо тОК Đľ Пагичоски. АкО АдаП си върМо ŃˆĐ°ĐťĐ°, но що гО рани нитО строНа, нитО кОпио, нитО Поч. АдаП но ĐżĐžĐ˛ŃŃ€Đ˛Đ°Đť, чо Đ˝ĐľĐśĐ˝Đ¸ŃŃ‚ ŃˆĐ°Đť ПОМо Đ´Đ° йъдо пО-дОйра Сащита От ĐąŃ€ĐžĐ˝ŃŃ‚Đ° и ОтнОвО сграйчиН ĐœĐ°Ń. Тя иСвикаНа, чо воднага що ĐźŃƒ пОкаМо сиНата на ĐźĐ°ĐłĐ¸ŃŃ‚Đ° на ŃˆĐ°ĐťĐ° и катО си гО върСаНа на ŃˆĐ¸ŃŃ‚Đ° сПоНО заявила:

,,ĐŁĐ´Ń€ŃĐš с Поча си и нищО ĐťĐžŃˆĐž няма Пи стано!“

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ° - пОщонска Парка, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

АдаП вдигнаН своя Поч, кОКтО дОсога НоМаН на ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ°, Đ° ĐœĐ°Ń СапОчнаНа нощО тихО Đ´Đ° ŃˆĐľĐżĐ˝Đľ. ĐŸĐľŃ‚ĐľŃ€Đ¸Ń пОПисНиН, чо тОва са заклинания. АдаП каСаН:,,ДОйро що прОйваП, нО ти всо однО що ĐąŃŠĐ´ĐľŃˆ моя!“ и СаПахнаН. Воднага пОтокНа кръв и ĐœĐ°Ń Ń€ŃƒŃ…Đ˝Đ°ĐťĐ° Пъртва на ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ°.

РаСтропорон и ŃƒĐśĐ°ŃĐľĐ˝ АдаП СахвърНиН ĐžĐşŃŠŃ€Đ˛Đ°Đ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń си Поч в иСвОра иСтичащ От пощората и побягнал къП гОрата. ТаП ĐŸĐľŃ‚ĐľŃ€Đ¸Ń гО наПориН пО-къснО Ойосон на роПъка Са Поча.

Вочорта на ПостОпростъпНониотО со появил и ВиктОр. ТОК ĐžŃ‚Ń‡Đ°ŃĐ˝Đž побягнал Са търси пОПОщ в СаПъка Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°.

На Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń дон со появил ŃŃŠĐ´Đ¸ŃŃ‚Đ°, кОКтО наПориН ПОтиката на ĐłŃ€Đ°Đ´Đ¸Đ˝Đ°Ń€Ń в пощората и воднага хвърНиН ВиктОр в карцора на Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ° обвинявайки гО в ŃƒĐąĐ¸ĐšŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

ВиктОр приСнаН.чо ПОтиката Đľ ногОва, нО ОтричаН всякаква връСка с ŃƒĐąĐ¸ĐšŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž. ĐĄŃŠĐ´ŃŠŃ‚ Ń€ĐľŃˆĐ¸Đť, чо саПО ворни показания ПОгат Đ´Đ° со иСтръганат сНод Đ¸Đ˝ĐşĐ˛Đ¸ĐˇĐ¸Ń†Đ¸Ń и иСдаН СапОвод Đ´Đ° со ĐżŃ€Đ¸ĐłĐžŃ‚Đ˛ŃŃ‚ ŃƒŃ€ĐľĐ´Đ¸Ń‚Đľ Са ĐźŃŠŃ‡ĐľĐ˝Đ¸Ń. Но хОдът на ŃŃŠĐąĐ¸Ń‚Đ¸ŃŃ‚Đ° со ОйърнаН, кОгатО ноОчакванО со появил ĐŸĐľŃ‚ĐľŃ€Đ¸Ń, кОКтО раСкриН правдата. Đ”ŃƒĐźĐ¸Ń‚Đľ ĐźŃƒ йиНи пОтвърдони и От 8-ĐłĐžĐ´Đ¸ŃˆĐ˝Đ°Ń‚Đ° рОдна Đ´ŃŠŃ‰ĐľŃ€Ń на ГроКф, ĐşĐžŃŃ‚Đž ĐżŃ€Đ¸Đ´Ń€ŃƒĐśĐ¸ĐťĐ° кака си Đ´Đž пощората.

Đ“Ń€Đ°Đ´Đ¸Đ˝Đ°Ń€ŃŃ‚ ВиктОр и ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚ ГроКф пОПОНиНи ŃŃŠĐ´Đ¸ŃŃ‚Đ° Са снихОМдонио къП ĐŸĐľŃ‚ĐľŃ€Ń и тОК йиН Осъдон саПО на 4 Посоца СатвОр.

ĐœĐ°Ń йиНа пОгройана с всички пОчости, Đ° Đ˝ĐľŃ‰Đ°ŃŃ‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ ВиктОр пОсадиН на грОйа Đš Нипа и сНод катО пОставиН кръст и со пОПОНиН, СаПинаН Савинаги Са Ń€ĐžĐ´Đ˝Đ¸Ń си ВюртоПйорг.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Хватйа пОд иСкривоната Нипа

Đ˜ĐˇĐşŃ€Đ¸Đ˛ĐľĐ˝Đ°Ń‚Đ° вокОвна Нипа Ощо паСи Мив спОПона Са Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´ŃĐşĐ°Ń‚Đ° РОСа .

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Но Đ´Đ° со върноП къП СаПъка Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°.ТОК Đľ ОснОван От Ń€Đ°Ń†ĐľĐ˝ĐąŃƒŃ€ĐłŃĐşĐ¸Ń опискОп ФиНип проС 1214Đł. иНи ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń гОдини проди Рига.

Turaidas pils, Gauja National Park, Turaidas iela 10, Sigulda, Siguldas pilsÄ“ta, LV-2150, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

ХНод катО йиН ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐľĐ˝, СаПъкът гО нарокНи Fredeland иНи в провОд От ноПски ,,Пирна ĐˇĐľĐźŃâ€œ. Но в паПотта на нарОда ОстанаНО иПотО, кОотО ĐźŃƒ даНи дровнито Ниви-Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ° иНи ,,йОМоствона ĐłŃ€Đ°Đ´Đ¸Đ˝Đ°â€œĐžŃ‚ (ÂŤToraÂť — БОг, ÂŤaidaÂť — градина). КропОстта дъНгО вроПо ŃĐťŃƒĐśĐ¸ĐťĐ° Са Охрана на ОкОНната Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸Ń дОкатО проС 1776Đł. сНод пОМар пОчти напъНнО Đ¸ĐˇĐłĐžŃ€ŃĐťĐ°.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

ЛатвиКска Ногонда Са съвроПоннОтО ŃŃŠŃŃ‚ĐžŃĐ˝Đ¸Đľ на СаПъка Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°.

А. Ховорна продСаПъкОва Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸Ń Đ’. Đ’ŃŠŃ‚Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝ двОр ĐĄ. ЎМна продСаПъкОва Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸Ń
1. Ховорна продСаПъкОва вхОдна ĐşŃƒĐťĐ° 15 в. 2. Хтона на пархаПа (цвингора) 15 вок
3. Đ˜ĐˇŃ‚ĐžŃ‡Đ˝Đ° ОтйранитоНна стона,соворна продСаПъкОва Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸Ń 14 в.
4. Đ ĐľĐ´ŃƒŃ‚ 17 в. 5. ĐŸĐžĐłŃ€ĐľĐą 19 в. 6. Ховорна ОтйраниоНна стона 13 в.
7. ГНавната ĐşŃƒĐťĐ° 13-14 в. 8. Đ¤ŃƒĐ˝Đ´Đ°ĐźĐľĐ˝Ń‚ на стОпански сгради 14-16 в.
9. ХоворО-иСтОчна ъгНОва пристрОКка с пОгрой 14-16 в.
10. Đ˜ĐˇŃ‚ĐžŃ‡Đ˝Đ° ОтйранитоНна стона 13 в.
11-12. Đ¤ŃƒĐ˝Đ´Đ°ĐźĐľĐ˝Ń‚ на стОпански сгради 14-16 в.
13. Остатъци От стОпански сгради 18 в.
14. Западна ОтйранитоНна стона 15 в.
15. Западон ĐşĐžŃ€ĐżŃƒŃ 14-15 в.
16. Đ“ĐžĐťŃĐźĐ° ĐżĐžĐťŃƒĐşŃ€ŃŠĐłĐťĐ° Сападна ĐşŃƒĐťĐ° 15 в.
17. ЎМна ОтйранитоНна стона 13 в.
18. ĐšŃƒĐťĐžĐżĐžĐ´ĐžĐąĐľĐ˝ юМон ĐşĐžŃ€ĐżŃƒŃ 13-14 в.
19. ЎМна продСаПъкОва ОтйранитоНна стона 14 в.
20. ЎМна продСаПъкОва Đ˛ŃŠŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝Đ° ОтйранитоНна стона 15 в.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Đ’ŃŠŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ŃĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на СаПъка Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ° СапОчнаНО одва проС 1953Đł. От Хъвотска Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń, катО първа йиНа роставрирана гНавната ĐşŃƒĐťĐ° на СаПъка (висОка 38Đź) . Đ’ŃŠŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ŃĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž йавнО прОдъНМава и днос.

Надявам со, чо НатвиКскито вНасти що со ŃĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚ с последния прОйНоП – свНачищата. Ние ПОМоП Đ´Đ° дадоП дОйър приПор с ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝ŃĐşĐ¸Ń Панастир, кОКтО ŃƒŃĐżŃŃ…ĐźĐľ Đ´Đ° ОпаСиП.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

ВисОката ĐşŃƒĐťĐ° и днос со Đ¸ĐˇĐżĐžĐťĐˇŃƒĐ˛Đ° катО найНюдатоНна пНОщадка От ĐşĐžŃŃ‚Đž со Открива воНикОНопна панОраПа къП дОНината на рока Đ“Đ°ŃƒŃ.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Đ˘Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° со иПа прод вид ,чо прОхОдът вОдощ нагОро къП пНОщадката Đľ тосон (0,5Đź), нисък (1,5Đź) и виощ со в кръг, кОотО Đľ продиПствО Са човръстито ĐźĐ°ĐťŃ‡ŃƒĐłĐ°Đ˝Đ¸. ĐœĐ°Đš рицарито но са йиНи ПнОгО одри хОра.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Đ’ĐťŃĐ˛Đž в ĐˇĐ°ĐżĐ°Đ´Đ˝Đ¸ŃŃ‚ ĐşĐžŃ€ĐżŃƒŃ ĐąŃŃ…Đ° Открити Останки От пивОварна. ОчакваП ŃĐżĐľŃˆĐ˝Đ°Ń‚Đ° Ń€ĐľŃŃ‚Đ°Đ˛Ń€Đ°Ń†Đ¸Ń!

ĐŸĐžŃĐťĐľĐ´Đ˝Đ¸ŃŃ‚ отап на ОтПинаНОтО състоСанио и така същО на Đ˝Đ°ŃˆĐ¸ŃŃ‚ пОхОд Đ˛ĐşĐťŃŽŃ‡Đ˛Đ°ŃˆĐľ иСкачвано пО стъпаНата Đ´Đž върха на ĐşŃƒĐťĐ°Ń‚Đ° вдясно. Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ рокОрд ĐąĐľŃˆĐľ вроПо двОКнО пО-голямо От тОва на ĐżĐžĐąĐľĐ´Đ¸Ń‚ĐľĐťŃ!

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Đ“ĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° ĐżĐžĐťŃƒĐşŃ€ŃŠĐłĐťĐ° Сападна ĐşŃƒĐťĐ° От 15 вок

ĐŸĐžĐ´Đ˝Đ°ŃŃĐź СапаНка къП фитиНа на СатвОра на тОпчотО и… БАм!

Няма гаС! Няма ЎМон пОтОк!

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

ĐŸĐžĐ´Đ˝Đ°ŃŃĐź СапаНка къП фитиНа на СатвОра на тОпчотО и… Đ‘ĐŁĐœ!

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Рицар!

Đ•ĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐžĐ˛ĐžĐ´ĐşĐ°Ń‚Đ° ни Đ˘Đ°Ń‚ŃĐ˝Đ° дърМи СдравО Поча, кОгатО По прОиСвоМда в рицар на Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´ŃĐşĐ°Ń‚Đ° рОСа иНи кактО йо СаписаН НотОписоцът на Đ›Đ¸Đ˛ĐžĐ˝ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ Ордон монрих ЛатвиКски в ŃĐ˛ĐžŃŃ‚Đ° ,,мрОника на Đ›Đ¸Đ˛ĐžĐ˝Đ¸Ńâ€œ(Livlaendische Reimchronik):

„…йрат ТоОдОрих (иНи Дитрих, Đ˝Đ°ŃŃ‚ĐžŃŃ‚ĐľĐť на Панастира на ĐźĐžĐ˝Đ°ŃˆĐľŃĐşĐ¸Ń Ордон на цисторцианцито в ТроКдон- ТОроКда-Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°) продвиМдаКки ворОНОПствОтО на Нивито и опасявайки со, чо няма как Đ´Đ° со прОтивОпОстави на Пасата От оСичници, Са Đ´Đ° ŃƒĐ˛ĐľĐťĐ¸Ń‡Đ¸ ĐąŃ€ĐžŃ на Đ˛ŃŃ€Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń‚Đľ и Đ´Đ° СапаСи Ќърквата срод новорницито ŃƒŃ‡Ń€ĐľĐ´Đ¸ йратствО на рицарито (вОинито) мристОви на кОотО гОспОдин папа Đ˜Đ˝ĐžĐşĐľĐ˝Ń‚Đ¸Đš ( III) Đ´Đ°Đ´Đľ ŃƒŃŃ‚Đ°Đ˛ на паСитоНито на храПа (таПпНиорито) и Снак Са нОсоно Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ дрохито – Поч и кръст и иП заповяда Đ´Đ° со ĐżĐžĐ´Ń‡Đ¸Đ˝ŃĐ˛Đ°Ń‚ на своя опискОп (АНйорт фОн Đ‘ŃƒĐşŃĐłĐľĐ˛Đ´ĐľĐ˝ – опискОпа на Рига)“.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Рицар – ПочонОсоц

ĐĐžĐ˛Đ¸ŃŃ‚ йрат ПочонОсоц Đľ гОтОв Са нОви пОдвиСи в иПотО на мриста. Всо пак иСпитах Ощо однО ŃƒĐ´ĐžĐ˛ĐžĐťŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ, кОгатО сваНих тоМкОтО рицарскО ŃĐ˝Đ°Ń€ŃĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ.

ĐœŃƒĐˇĐľĐšĐ˝Đ¸ŃŃ‚ парк Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°

Đľ йОгат Освон на архоОНОгичоски и истОричоски паПотници и така същО на съвроПонни паПотници на Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

На тОва ĐźŃŃŃ‚Đž, къдотО някога Đľ йиНО соНищотО на дровнито Ниви, ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ĐžŃ€ŃŠŃ‚ Đ˜Đ˝Đ´ŃƒĐťĐ¸Ń Ранка Đľ съСдаН ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ĐžŃ€ĐľĐ˝ парк на нарОдната посон (Dainu kalns) проС 1985Đł .

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Đ˘ŃƒĐş оживява фантастичната Ń„Đ¸ĐłŃƒŃ€Đ° От фОНкНОра-ВихрОгОнът.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Ўнакът ĐŻĐ˝ и гОрската Ń„ĐľŃ ЛигО

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Загадка Са нас Đľ оСичоскОтО ПинаНО на НатвиКцито. Но воднъМ в гОдината настъпва Ń‚ŃŃ…Đ˝Đ¸ŃŃ‚ праСник на кОКтО ĐžĐśĐ¸Đ˛ŃĐ˛Đ°Ń‚ традициито.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

На ЯнОв дон в нОща на 23/24 юни Đľ ĐľĐˇĐ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ŃŃ‚ праСник ЛигО (Ligo). ТОгава ПъМото со Окичват с вонци От дъйОви Ниста, Đ° Монито с вонци От пОНски йиНки, ĐżĐľĐľŃŃ‚ СаоднО нарОдни посни краК огѩня и пОсНо гО проскачат Са Сдраво, ĐżĐ¸ŃŃ‚ ПнОгО вОдка и пОсНо со ŃˆĐźŃƒĐłĐ˛Đ°Ń‚ пО двОКки в паНатката. На ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń дон Отиват на райОта саПО троСвонито ноНатвиКци катО Пон.

ЗаПък Đ˘ŃƒŃ€Đ°ĐšĐ´Đ°, Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Но Đ´ĐžŃ‚ŃƒĐş с НивОнскито прикаСки!

ĐĐ°ĐˇĐ´Ń€Đ°Đ˛Đľ!

токст: рицар Ќвотан ДиПитрОф фОн ĐŸĐťĐľĐ˛ĐľĐ˝, ТрифОн ЗароСан, 2015

сниПки: Ќвотан ДиПитрОв

Đ›Đ¸Ń‚ĐľŃ€Đ°Ń‚ŃƒŃ€Đ°:

  1. ĐœĐ°ĐłĐ˝ŃƒŃ фОн Đ’ĐžĐťŃŒŃ„Ń„ĐľĐťŃŒĐ´ „ĐĄĐžĐžĐąŃ‰ĐľĐ˝Đ¸Ń Đž ŃƒĐłĐžĐťĐžĐ˛Đ˝ĐžĐź право и ŃƒĐłĐžĐťĐžĐ˛Đ˝ĐžĐź прОцоссо в ВидСоПо, ЭстОнии и ĐšŃƒŃ€ĐˇĐľĐźĐľ“, Рига, 1848 Đł.
  2. ГорПан БоркОвич ,, Đ˘ĐŁĐ ĐĐ™Đ”ĐĄĐšĐ˜Đ™ Đ—ĐĐœĐžĐš ĐŸĐžĐ” УГРОЗОЙ Đ ĐĐ—Đ ĐŁĐ¨Đ•ĐĐ˜ĐŻâ€œ 2002Đł- http://www.vokrugsveta.com/

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани със Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń – на картата:

Đ›Đ°Ń‚Đ˛Đ¸Ń

Свиване

Петъчен виц: Шефе, в петък се женя  


Изпращайте ни и вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Sony Xperia E4 излиза в България до дни на цена от 192 лв. без договор  

Sony Xperia E4 излиза в България до дни на цена от 192 лв. без договор
Обявеният само преди няколко дни смартфон Sony Xperia E4 ще бъде на българския пазар от началото на следващата седмица. Бюджетното предложение…
Свиване

Max Mara Autumn/Winter 2015-16  

Искам всичко това, моля! Обещавам да слушам и да бъда добра )до колкото мога) в замяна:

Click to view slideshow.

Палтата подплатени с визон просто са един път:

Click to view slideshow.

А ето такава рокля, от много подобна материя имах преди 10-12 години, но сглупих да отида на диско (кой по дяволите носи Max Mara на диско?) и беше злощастно изгорена с цигара. Но си я пазя, за всеки случай. Трябва да измисля какво да направя с плата!

00370h_426x639

Снимки: vogue.co.uk

Свиване

Зимна романтика в Италия – Св. Валентин във Верона и Падуа и Карнавалът във Венеция  

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Тази година ни писна от студ, кал и сивота на зимата и решихме да открием сезона на пътешествията с включване към една романтична екскурзия до Верона за Св. Валентин и посещение на Венеция в деня на закриването на Карнавала. Заехме последните две свободни места в групата. Тръгването щеше да стане на 13 Февруари в 5 часа сутринта. Приготвихме малко багаж, видяхме прогнозата за времето (даваха леки превалявания), разпечатахме си карти за градовете и с оптимистично настроение зачакахме момента на тръгването.

В петък тринайсти, в 4,30 часа бодро крачехме по софийските улици. Само нашите стъпки кънтяха в още спящия град. Беше студено, но небето беше ясно и обсипано със звезди. Бързахме към автобуса и се надявахме на лек и безпроблемен път. Вечерта трябваше да стигнем до Лидо ди Йезоло, където щеше да е нашият хотел за две нощувки.


На определеното за тръгване място автобусът вече ни чакаше. Хора щъкаха около него. Тътреха се куфари и чанти – някои с размер като за по две седмици екскурзия. Други пушеха с настървение. Дълъг път ни чакаше, пресичане на много граници. Накрая всеки зае своето място, нямаше липсващи и поехме към Калотина. Автобусът беше пълен с различни по възраст хора, предимно двойки и две младежки компании. Екскурзоводката ни представи двамата шофьори и с лека приятна музика започна нашата одисея.

Бързо минахме границата и влязохме в Сърбия. Започна да просветлява. Профучавахме покрай ниви и селца. И там беше валяло доста. Някои ниви бяха превърнати в езера. Явно валежите тази година са напоили земята и тя не може да поеме повече влага. Тънък снежец имаше по земята. Пътят за Белград беше по-добър от преди. Работи се и по нова магистрала. Спряхме на една бензиностанция за почивка.

В Сърбия

Поразтъпкахме малко краката, пушачите дръпнаха по един фас и пак потеглихме. Следваща граница и вече бяхме в Хърватска. Тук пътищата са много по-добри. На доста места платихме магистрална такса. Пак спряхме за почивка.

Хърватска

Хърватска

А този мъник се грееше на хладното февруарско слънце на паркинга.

в Хърватска

Обратно в автобуса и пак на път. Поредна граница минаваме и вече сме в Словения. Тук имаше много повече сняг. Белотата беше навсякъде. Но пътищата бяха идеално почистени и нямаше проблем с придвижването. На поредното спиране тези крави ни привлякоха вниманието.

Словения

Най-накрая сме в Италия. Тъмно е и вече сме уморени от пътуването. Доста километри навъртяхме. Към 21,30 часа пристигнахме пред хотела. Бързо ни настаниха и оставихме багажа в нашата стая. Бяхме гледали предварително през Гугъл неговото разположение и знаехме, че е близо до морето. Решихме да се разходим до плажа. Излязохме и след една пресечка чухме шума на вълните. През този сезон в курортното градче почти няма работещи хотели. Само няколко са отворени заради туристите идващи по времето на Карнавала като нас. Нямаше хора по улиците. Скоро бяхме на плажната ивица. Водата леко се разбиваше в брега. Много приятна вечер - доста по- топло от София беше. Никакъв вятър. Походихме по пясъка и после се прибрахме в стаята. Беше време за почивка. Утре предстоеше екскурзия до Верона и Падуа. Да видим как се празнува тук Св. Валентин.

Сутринта набързо закусихме. Трябваше да сме готови за тръгване в 9 часа. А ние искахме преди това да отидем пак до морето. Затова грабнахме апарата и изминахме познатия от снощи път. Скоро газехме по пясъка. А той е един ситен, с цвят на охра. Явно го почистват непрекъснато, защото една клечка нямаше по него, нито боклук. Само миди тук-таме.

плаж в Италия

в Италия

Плажът продължава с километри и такива кейчета има през определено разстояние. В разгара на сезона до колкото съм гледала е целия с плажни чадъри. Сега беше страхотно. Широка, свободна ивица.

14-ти Февруари е. Денят на Св. Валентин. С малко закъснение потеглихме към Верона - градът на Ромео и Жулиета. Предстоеше да изминем към 140 км. Времето беше мрачно. Надявахме се поне да не вали. Бързо пристигнахме и автобусът се запромъква по тесните улици, за да ни остави максимално близо до историческата част и забележителностите. Минахме покрай табелката за Гробницата на Жулиета - Tomba di Giulietta. Един зевзек веднага направи връзка между нея и Алберто Томба. Голям смях падна. Това са от хубавите моменти на „колективното пътуване“. Но ако ти се случат мрънкащи и недоволни спътници става неприятно. Имахме 3 часа за разглеждане. Направо казахме на екскурзоводката, че ние ще поемем сами. Били сме в града и нямаше нужда да гледаме това, което вече бяхме виждали. Искахме да видим какво е направено по случай празника. Това, което веднага установихме беше, че туристите са в пъти повече. Имаше двойки, хванати за ръце, от всякаква възраст.

Италия, Верона

Решихме да изпреварим групите и се запътихме директно към Къщата на Жулиета. Тук имаше стълпотворение. Едно блъскане… страшна работа. Сигурно щеше да ни е нужен половин час за да стигнем до двора.

Италия, Верона

Това е снимано над главите на хората. Не снимахме самото блъскане, което беше за да се стигне до статуята на Жулиета.
Отказахме се. Половинката нямаше късмет пак да пипне гърдата на Жулиета. Отново ще трябва да се идва.

Поехме към площад Ербе. По уличките срещахме маскирани хора. Тук нямаше нищо различно от обичайния пазар, сергиите, маските, многото хора по кафенетата.

Италия, Верона

Италия, Верона

На площад Сигнори обаче имаше направен тематичен базар. Всичко беше в червено. Балони, подаръчета, коли…Продаваха се сладки лакомства, мнооого шоколад. Взехме си ананас, натопен в шоколад. Да засладим и ние, нищо, че сме на години.

Италия, Верона

Имаше сцена и вървеше тиха песен на Шаде. Явно вечерта щеше да има някакво събитие тук.

Италия, Верона

На съседно площадче пак имаше празничен базар.

Италия, Верона

А в едно дворче голяма хранителна верига предлагаше шоколад на корем по случай празника. Съответно не е като да нямаше желаещи да опитат от вкусното изкушение. Там се бяха събрали и други наши братя славяни.

Така от площад на площад, от улица на улица се озовахме пред Св. Анастасия. Решихме да влезем. Плаща се 2,50 евро вход и можеш да снимаш колкото искаш. Вътре се оказа невероятна красота.

Италия, Верона

Италия, Верона

Италия, Верона

Излязохме и поехме към реката. Исках да стигнем до моста Понте Пиетра. Това е най-красивия мост на Верона. Докато стигнем до там и заваля. Нямахме късмет с времето.

Италия, Верона

Италия, Верона

Решихме да минем реката и да се изкачим по хълма. Да погледнем от високо към града. И други ентусиасти катереха стълбите. Тук, както и на много други места в града, се чуваше руска реч. Минахме покрай римски останки, събрани съответно в музейна експозиция.

Италия, Верона

Леко задъхани стигнахме до панорамната площадка. И тук имаше целуващи се двойки. Дъждът не можеше да помрачи празника. Гледката щеше да е още по-хубава в един слънчев ден, но и сега си струваше катеренето.

Италия, Верона

Италия, Верона

Постояхме още малко и беше време да се връщаме. Поехме надолу и пак се изгубихме по криволичещите улички. Спряхме да снимаме Porta dei Borsari.

Италия, Верона

Италия, Верона

Минахме покрай Арена ди Верона и се насочихме към мястото на срещата. На площада имаше издигнати трибуни. По съседните улички се събираха групи с карнавални костюми и маски. Щеше да има карнавално шествие. Но времето ни тук беше изтекло. Това е един много красив град. С удоволствие пак ще се върнем.

Италия, Верона

Италия, Верона

Групата почти се беше събрала. Поизчакахме малко и автобусът дойде. Качихме се и се установи, че двама души липсват. Автобусът потегли, защото няма право да паркира в града, а екскурзоводката остана да чака появата им с единия шофьор. След известно време се върнахме да я вземем. Липсващите се бяха обадили по телефона и щяхме да минем да ги приберем. Объркали се бяха с посоките. Това пък са негативите от ходенето с групи. Загубихме част от времето за Падуа.


Най-накрая потеглихме. Трябваше да пропътуваме към 70 км. Нищо работа след вчерашните митарства. Докато стигнем до Падуа стана 17 часа. Вече притъмняваше. То и без това цял ден беше облачно. Стана ми ясно, че там нищо няма да можем да видим. А там имаше какво да се гледа. Спряхме на паркинг и имахме два часа за разглеждане. Запътихме се към красивия площад със скулптурите – Prato della Valle. Целият площад беше изпълнен със сергии. Събота - пазарен ден. Късмет. Имаше и ремонт на част от мостчетата. Някъде бях чела, че фигурите са 78, на друго място че са 90. Красиво подредени покрай канала и мостчета, които го пресичат. Съседни сгради се отразяват във водата. Бях гледала страхотни снимки. За съжаление сергиите разваляха много пейзажа и може би не им е мястото точно на този площад, но местната управа беше решила така. Все пак мястото е много красиво и ако се посети когато е празно откъм сергии, ремонти, пък и ако слънчев ден уцели човек ще е приказно приятно да си там.

Италия, Падуа

Италия, Падуа

Покрай площада минава трамвай на една релса. Помислено е да няма грозни жици покрай централната част на града.

Преди съвсем да се стъмни тръгнахме към най-близката забележителност – Базиликата Сант Антонио.
Влезнахме да разгледаме вътре. Имаше служба. Църквата беше пълна с хора. После поехме бавно по улиците. Постепенно стигнахме до по - оживени площади. Дочу се музика и се оказа, че сме попаднали на парад.
Едни след други минаваха музиканти, хора на кокили… Карнавал.

Италия, Падуа

Италия, Падуа

Италия, Падуа

Италия, Падуа

Оказа се, че във всеки град вървяха някакви карнавални шествия. Хората бяха по улиците, децата облечени с карнавални костюмчета. Имаше настроение. На всеки площад нещо се случваше. Погледахме и поехме обратно към мястото за тръгване. Минавайки обратно през площада с фигурите установихме, че сергиите са раздигани вече и 2 машини минаваха и събираха отпадъците, останали от пазара. Този град също остана като дестинация за следващо идване.

Качихме се в автобуса и пак имаше липси. Един младеж не се беше върнал и отне над един час да се намери. Вече нямаше никакво значение, защото отивахме към хотела. За никъде не бързахме. На следващата сутрин с багажа щяхме да поемем към Венеция и да се потопим в атмосферата на Карнавала.

Сутринта след бърза закуска и прибиране на багажа се качихме в автобуса и се отправихме към мястото, откъдето щяхме да се качим на лодка и да стигнем до Венеция. Предварително имаше уговорка между фирмата и превозвачите и веднага бяхме качени. След половин час вече бяхме във Венеция. Тук щяхме да имаме 8 часа престой. Отново щяхме да обикаляме сами, за да се порадваме на мястото без да се съобразяваме с групата. Докато се разберем точно за мястото и часа за връщане, до нас продължаваха да пристигат лодки и всяка да изсипва поредната порция туристи, които поемаха към Сан Марко. Крайбрежният булевард чернееше от хора. А времето обещаваше да е по-добро от вчерашното. Минахме покрай Моста на въздишките. По него са минавали за последен път осъдените преди да ги хвърлят в мрачните килии.

Италия, Венеция

Първо решихме да разгледаме Двореца на Дожите. Билетът е 17 евро. Беше към 9,30 и нямаше опашка. Още с влизането в двора човек се респектира от мащабите и архитектурата.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

А вътре ни посрещна един средновековен разкош. Богато украсени зали, рисувани тавани, орнаменти, часовници…Над декорирането са работели най-добрите венециански майстори. Богатство за сетивата. Всички часовници в двореца са с една стрелка – часова. Което ме навежда на мисълта, че времето не е било много важно за живеещите тук – часът е ясен, за минутите - да му мислят придворните и прислугата.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Италия, Венеция

В един момент се чудиш накъде да гледаш, какво ще пропуснеш… Минавахме от зала в зала, всяка различна и прекрасна. Площта на двореца се оказа огромна. Накрая стигнахме до зали, където бяха изложени всякакви оръжия- мечове, щитове, боздугани, арбалети… Цял арсенал. Някои от мечовете бяха сигурно над 1.50 метра, как са се били с тях – не е много ясно. Но явно идеята е била повече да се сплаши противника, от колкото да се води ефективен бой с подобно оръжие. Но от следите по тях се вижда, че битки с тези оръжия са водени.

Италия, Венеция

Постепенно коридорите ставаха по-тесни и ниски, по-спартанско обзавеждане в малките стаи. И накрая се озовахме при килиите на осъдените. Фрапираща разлика с разкоша в другата част на Двореца.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Дадохме си сметка, че минаваме по Моста на въздишките. От вън се виждаха туристите, които го снимат, както бяхме направили и ние. Потискащо беше усещането около тези килии. Усещане за обреченост. Имаше туристи, които като минаваха по моста нарочно стенеха. Беше интересно преживяване.

Това беше края на нашата обиколка. Излязохме пак в двора на слънце. Време за последни снимки преди да продължим обиколката си из града.

Италия, Венеция

Излязохме на Сан Марко. Тук беше същинска лудница. Едно жужащо море от хора, лутащи се в различни посоки. Имаше много маскирани, които привличаха вниманието върху себе си. Веднага бяха спирани за снимки. Но има и такива, които седяха и даваха да бъдат снимани само срещу някакви пари. Слава богу, че повечето не бяха от тези „карнавални“ личности.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Картата беше в раницата, но решихме да караме на усет и късмет. Където ни заведат краката. Имахме достатъчно време да се потопим в атмосферата на града. То и без това като минеш по няколко мостчета, завиеш веднъж наляво и веднъж надясно определено се объркваш. Прави улици няма. Покрай хубави малки магазинчета минавахме. Гондоли пълнеха каналите. За първи път чухме песента на гондолиерите - като за 100 евра си пееха :). Бъдете готови тази сума да отделите, ако желаете да се повозите на гондола за половин час.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Бяхме стигнали Канале Гранде и по моста Риалто го пресякохме.

Италия, Венеция

Човек се чуди хората ли да гледа, гондолите ли или фасадите на сградите. Магазинчетата също бяха изкушение. Страхотното цветно стъкло от Мурано, дантелите от Бурано … Картинните галерии, сувенирите. Всичко това е една съвкупност от цветове, която привлича погледа на туриста. От някои бистра се носеше аромат на прясно изпечена пица, другаде имаше морски изкушения за тези, които обичат тази храна.

На един площад попаднахме на ледена пързалка. Температурата беше към 10 градуса, а децата се пързаляха и забавляваха. На този площад имаше и пейки – екзотика за този град. Идеята е не да седнеш на пейка и да починеш, а да влезеш в някой ресторант, кафе, пицария и да направиш оборот на местния бизнес. Предупредиха ни, че има различни тарифи в заведенията (особено по-близките до площад Сан Марко)според това къде и как си седнал и дали си седнал. Има и такса „покривка“ – тоест ако си седнал плащаш % над цената за такса обслужване. А също така дали си с лице или гръб към площада.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Реехме се безцелно, зад всеки ъгъл, след всеки мост виждахме нещо красиво. Бяхме извън блъсканицата и се радвахме на свободата на придвижване и спокойствието, което цареше около нас.

Италия, Венеция

Попаднахме на тази сграда и решихме да видим каква е. Оказа се православен храм - Chiesa di San Nicola da Tolentino. Течеше служба и беше пълна с народ. Говореха на украински или нещо от този род.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Видях този мост и вече знаех къде сме. Бяхме стигнали до Ponte della Constituzione. Това е един модерен мост. Метал и стъкло. Бях чела за него. Не предполагах, че сме стигнали толкова далече. Но това ни беше ориентир. Видяхме гарата и автогарата на Венеция. Хора излизаха и шумът от тътренето на куфарите беше доста силен. Бяхме чели, че това е забранено и се налагат солени глоби, но никой не спазваше тази забрана.

Италия, Венеция

Пак се изгубихме по криволичещите улички. Постепенно стигнахме до по-оживена част на града. Красиви сгради и търговски улици.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Отново попаднахме на маскирани хора и красиви площади. Минавахме по мостчета не знам колко пъти. Пак се бяхме оставили на течението. Имахме време и се наслаждавахме на слънцето, топлото време и красотата около нас. Хубаво е, че по сградите има указателни табели накъде да се върви, за да се стигне до площад Сан Марко. Така и да няма карта човек, няма опасност да се загуби.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Италия, Венеция

В един момент се озовахме пред много красив храм - Church of Santa Maria dei Miracoli.

Италия, Венеция

Значи бяхме обикаляли по външния пръстен на Венеция. По-далеко от туристическите маршрути. След малко ходене се озовахме на прекрасен площад. Тук се намираше Monumento Equestre a Bartolomeo Colleoni, Basilika dei Saint Giovanni e Paolo и сградата на Библиотеката. Съответно влезнахме в нея и погледнахме фоайето. И то беше респектиращо.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Италия, Венеция

На един площад попаднахме на голяма група маскирани, седящи на разположение на желаещите да ги снимат. Възползвахме се.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Скоро стигнахме до позната гледка. Бяхме почти до Сан Марко.

Италия, Венеция

Минаваше 16 часа и решихме, че има време да се качим на камбанарията. Наредихме се на опашката и се шегувахме, че както сме ходили толкова часа ще е зор да качваме стълби до горе. Знаех, че може да се качи човек, но подробности не бях гледала. Когато наближихме видяхме, че входът е 8 евро и се ползва асансьор. Краката ни бяха пощадени. Бързо стигнахме до касата и изчакахме да дойде нашият ред за качване.
Горе ни очакваше прекрасна панорама. Както и студен вятър.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Долу на тази сцена имаше конкурс за костюми. Бяхме изпуснали Полета на Орела, но такава хубава обиколка из града направихме…Имахме още малко време и се поразходихме по площада.

Италия, Венеция

Италия, Венеция

Хора се снимаха, говореха, бутаха… Деца търчаха, гълъби летяха. Направо ми се зави свят. Полека поехме към мястото за тръгване. Денят ни беше изминал по един прекрасен начин. Венеция през зимата можеше да е слънчева и гостоприемна. С всички тези пищни костюми и събития по площадите, туристите няма как да останат недоволни.

Това беше последното видяно преди потеглянето. Няма да се спирам на обратния път. След Венеция няма как да се снимат нивите по Сръбско. Доста се измъчихме с нощния преход. По-бавно минахме и границите. Умора.

Св. Валентин ще запомня с целуващите се навсякъде двойки, хванатите хора за ръце, усмивките. Дъждът не пречеше на атмосферата. Верона и Падуа-прекрасни градове. А Венеция и Карнавалът – страхотен начин да излезеш от зимата, скуката на ежедневието. Страхотно преживяване.
С това открихме сезона на пътешествията. Годината и топлото време са пред нас. А хубавите и интересни места ни очакат.

Автор: Елза Градева
Снимки: Елза и Павел

Свиване

Get a life – UK 8  

(Този текст е от 21.03.2010г.)

Зациклянето на ниво immediate goal е сериозна спънка в глобалното развитие… особено ако нямаш някаква основна идея какво искаш да направиш и да постигнеш. Краткосрочните планове и цели могат да помогнат да влезеш в релси, оосбено на непознато място, в друга държава, среда и култура… но също могат да те поставят в ужасно пасивната позиция на постоянната реакция, вместо да изграждаш, да изграждаш, се концентрираш на макро ниво.

Набива ми се на очи в Англия, основно защото откакто съм тук имам задачи, квартира, университет, задания, работа… все конкретни цели, а основната цел остава неясна. Добре, да си довърша образованието, това е… план, а после? Какво искам да правя с него? За какво ми е, как ще го прилагам, имам ли някакви цели отвъд самото образование, то самото самоцел ли е или стъпка към нещо друго, средство за изучаване и надграждане?


Filed under: бръмчащи мисли, образование в UK
Свиване

Покана за CEE Digital Summit от Webit в София през април  

На 21 и 22 април за седма поредна година София ще бъде домакин на CEEDS by Webit – събитието за дигиталните, технологинични и медиа/рекламни пазари със специален фокус върху Централна и Източна Европа, което тази година ще събере в столицата ни за два дни над 3000 посетители от 40 държави. Специален гост на събитието и участващ в програмата тази година ще бъде Вицепрезидента на Европейската Комисия Дигитален Единен пазар – Андрус Ансип, заедно с редица от най-известните имена в технологичната, дигиталната, маркетинг и стартъп сцена. Над 100 лектори ще поставят фокус върху бъдещето на Европа и региона, ще коментират настоящите и бъдещи перспективи, ще се споделят най-добрите практики и ще чертаят бъдещето на Дигитална Европа, в което София и CEEDS/Webit общността играят все по-важна роля.

“Тази година CEEDS by Webit ще има 3 основни паралелни сцени. Tech Summit ще посрещне технологичните и информационни директори на най-големите корпорации и правителства наред с представители на стартъп общността и малкия и среден бизнес. Темите, които ще се дискутират са свързани с това как технологиите променят света около нас, Internet of Everything, образование, дигитално здравеопазване, Big Data, Cloud, Пари и разплащания” каза Пламен Русев, основател на световната серия от събития Webit, част от която е CEEDS.
Marketing and Innovation Summit ще посрещне маркетинг директори, представители на медийни групи, рекламни мрежи, рекламни/медия агенции и ритейлъри. Основните теми на тази сцена са реклама, мобайл, метрики, дигитална търговия, дигитална трансформация, дигитални развлечения и медии, както и стратегии за социални медии.
Enterprise2Founders Summit е третото основно събитие в рамките на CEEDS’15 в София и на него топ менижмънта на едни от най-големите компании в Европа ще дискутира възможностите за иновации чрез съвместна работа със стартъп комапни и предприемаческата общност”обяви Пламен Русев.

От билетите с цени за ранна регистрация (могат да бъдат открити на официалния сайт на събитиетоhttp://webit.bg) вече са се възползвали голям брой посетители.

Свиване

Многозърнест хляб с квас  

Скоро се бях разровила в специалния архив, за да си припомня една рецепта, върху която имам намерение да поработя тази пролет като приложа типичното за мен цветисто настроение в този преходен сезон от годината. Архивът се състои от десетина тетрадки, които вече приличат на австрийски щрудел, само че без плънка. Все се каня да ги категоризирам по години или някакъв период, с който да си помогна в търсенето и понеже все не го правя, когато искам да намеря записките по някоя рецепта се налага да прегледам всичките тетрадки. Така попаднах на записките си от първия опит да направя многозърнест хляб с квас. От онзи, в който има много семена и ядки, хлябът е с много тъмен цвят, средата му е влажна и ухае на малц. Всичко това не успях да постигна тогава. Трябваха ми няколко години за да попадна на една успешна рецепта върху която бяха нужни само няколко опита за да постигна това, което очаквах.

Многозърнест хляб с квас

Преди три месеца докато преглеждах рецепти за гравлакс се натъкнах на рецепта за такъв вид хляб. Както никога досега резултатът беше много добър и реших, че това ще бъде основата, върху която да надграждам. Когато се променя рецепта, промяната в грамажите или замяната на продукти трябва да става постепенно и с наблюдение след всеки опит. Така започнах да експериментирам с различни видове брашна, да добавям семена и да заменям маята с квас. Това, което ми липсваше при всички опити е тъмният цвят на хляба, сладникавия аромат и леко киселия вкус от малца. В предишни опити за кратко бях използвала малц, но този, който имах не ми донесе желания ефект, а друг не бих могла да си набавя лесно в малки разфасовки. В такива случаи въображението е моята най-голяма сила. Лъжица меласа в тестото на един от опитите беше добър старт. След това само малко увеличих количеството ѝ и беше напълно достатъчно да даде на хляба този сладко-кисел аромат, когото търсих.

Независимо от всичките ми интерпретации с различни видове брашна, ядки, семена и пропорциите между тях, хубав хляб от този вид се получава само тогава, когато тестото е с много висока хидратация. Това не позволява месене, но все пак би било добре да се развият повече глутенови връзки в тестото за да не се разпада изстиналият хляб, когато се реже, затова тестото се разбива с миксер продължително време. Съпоставяйки тези опити с много мекото и лепнещо тесто и предишните ми опити, в които от незнание неизбежно добавях допълнително брашно към тестото, за да мога да го омеся с ръце, разбирам къде е била основната ми грешка. Сега, ако се върна на онази първа рецепта, която скоро прегледах, бих подходила по съвсем различен начин. Разбира се, че бих! Понякога ни трябва малко повече опит, а понякога трябва да мине и малко повече време. Едно е сигурно – който търси, намира.

Многозърнест хляб с квас

Многозърнест хляб с квас

Предупреждение, което съм длъжна да направя – хлябът се приготвя два дни и е добър за разрязване, когато е минал поне един ден от изпичането. Това прави общо три дни от началото на приготвяне до момента, в който може да се яде. Добрата новина е, че правилно съхраняван хлябът става все по-хубав. Може да издържи до десетина дни след изпичането. Съхранява се увит в алуминиево фолио и след това в книжен, платнен или найлонов плик на стайна температура.

За рецептата може да се използват различни видове и типове брашна. Не съм опитвала единствено с бяло брашно, но смятам, че няма нужда от това. Следващата примерна рецепта е с ръжено брашно за закваската и пълнозърнесто пшенично брашно за основното тесто. С брашно от лимец за закваската и ръжено брашно за основното тесто също се получава много хубав хляб.

С видовете ядки и семена също би могло да се импровизира, но апелирам да се спази пропорцията им спрямо основното тесто.

Рецептата е за 1 голям хляб.

За закваската:

  • 200 г ръжено брашно
  • 100 г активен квас
  • 200 мл вода със стайна температура

За зърната:

  • 160 г ръжени ядки (пресовани ръжени зърна, както овесените ядки)
  • 100 г овесени ядки (да са цели, а не фини)
  • 50 г меласа
  • 400 мл вряла вода

За основното тесто:

  • цялата закваска
  • цялото количество накиснати зърна
  • 180 г пълнозърнесто пшенично брашно
  • 1 1/2 чаена лъжица сол
  • 150 г активен квас
  • 90 г тиквено семе
  • 80 г слънчогледово семе
  • 50 г ленено семе
  • 50 г сусам
  • 150 мл топла вода

Един ден преди да се замеси хлябът се приготвят закваската и се накисват зърната. Добре е това да стане вечерта, така че да престоят 14-16 часа.

За закваската в купа се смесват всички съставки и се разбъркват. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на стайна температура.

За зърната в купа се смесват всички съставки и се разбъркват хубаво. Купата веднага се покрива със стреч фолио за да се задържи топлината и се оставя на стайна температура.

Готовите закваска и накиснати зърна

На следващия ден закваската ще бъде шупнала и леко спаднала, а ядките ще са попили цялата вода.

Всички съставки за хляба се смесват

В купата на статичен миксер се смесват всички съставки за основното тесто.

Съставките се разбъркват

Разбъркват се с приставката бъркалка (не с куката за тесто) в продължение на 10 минути. Ако липсва статичен миксер, всички продукти се смесват в голяма купа и се разбъркват с ръчен миксер с приставките за тесто.

Готовото тесто за хляба

Омесеното тесто ще бъде много лепкаво и лесно ще пада от лопатката, когато тя се вдигне.

Тестото се прехвърля в купа и се оставя да втаса

Тестото се прехвърля в купа намазана с малко олио. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на стайна температура около 2 часа.

Тестото след втасването (2 часа)

Тестото ще бъде надигнато съвсем леко от първоначалният му обем, но отвътре ще бъде шупнало.

Подготвя се голяма продълговата форма за хляб с размери 30x11x7 см. Формата се намазва с олио и се поръсва с брашно, като излишното се изтръсква. Може да се използва спрей за печене, който е по-ефективен и тогава няма нужда формата да се поръсва с брашно.

Втасалото тесто се прехвърля във форма за хляб

Тестото се прехвърля във формата. Ще заеме целия ѝ обем, това не е притеснително. Формата се оставя непокрита на стайна температура 40 минути.

Преди хлябът да бъде готов за печене фурната се нагрява предварително на 200ºC. Това е много важно, защото ако фурната се включи в края на отбелязаното време за повторно втасване, докато загрее ще минат още 10-15 минути и хлябът може да превтаса за това време.

Формата с хляба се слага на средно ниво на фурната и се пече 1 час и 30 минути. Вътрешната температура в средата на хляба трябва да бъде 94ºC.

Изпеченият хляб се охлажда 5 минути във формата

Формата с хляба се изважда от фурната и се оставя 5 минути.

Обръща се върху решетка и се охлажда напълно

След това хлябът се обръща върху решетка и се оставя да се охлади напълно. Това може да отнеме 5-6 часа. Ако се разреже в този момент кората му ще бъде много твърда, а вътрешността много влажна. Затова е необходимо да се остави и да се отпусне. След като хлябът е охладен напълно се увива в алуминиево фолио и се оставя на стайна температура до следващия ден. Тогава може да се реже и яде. Най-добър става след втория ден от изпичането, като съхраняването му става отново на стайна температура, увит във фолио и поставен в плик.

Многозърнест хляб с квас

Този хляб сервирах с рибна салата с лилави картофи, за която следва да ти разкажа.

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Многозърнест хляб с квас е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Свиване

Apple е отнесла 88.7% от световната печалба от смартфони за Q4, Android - едва 11.3%  

Apple е отнесла 88.7% от световната печалба от смартфони за Q4, Android - едва 11.3%
Apple е единственият играч с iOS смартфони на пазара, а от другата страна са куп производители с Android устройства. Въпреки…
Свиване

„Последният еднорог“: електронно издание  

Приятели (:

„Последният еднорог“ (The Last Unicorn) е книгата, която вдъхна живот на поредица „Човешката библиотека“. Също като рога на еднорогата, тя сияеше със седефената си светлина и в най-дълбоките тъми, през които сме газили. Напомняше ни, че великите герои се нуждаят от велика скръб, иначе половината им величие остава незабелязано. Усмихваше се, че не можем да сътворим истинска магия, ако жертваме нечий чужд дроб – трябва да изтръгнем собствения си и да не чакаме да си го получим пак…

Сега, девет години по-късно, ви представяме новото ѝ издание: с още по-сресан текст, още повече илюстрации (от този Копнеж) и първи електронен вариант – без дигитални защити и с одобрението на автора, Питър С. Бийгъл. :)

„Последният еднорог“ – Питър С. Бийгъл

корица на „Последният еднорог“

Автор: Питър С. Бийгъл, 1968, 2007
Преводачи: Калин М. Ненов, Владимир Полеганов и Желяна Пеева, 2006, 2015
(Преводът съответства на коригираната и допълнена версия на оригинала от 2007 г.)
Редактор: Дилян Благов, 2006
Консултант: Николай Светлев, 2006
Предговор: Калин М. Ненов, 2006
Коректор: Калин М. Ненов, 2006, 2015
Художник на корицата: Ели Апостолова, 2006
Оформление на корицата: Мартина Неделчева, 2015
Илюстрации: Калина Атанасова, Ертан Мусов, Юлиан Манев, Станислава Димова, Станислава Тонева, Антония Дончева, Любка Огнянова, Здравко Генов, 2006, 2007
Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2015
Издател: фондация „Човешката библиотека“, 2015

За да ви пратим „Последният еднорог“:

1) пишете ни (на poslednorog -в- gmail.com) дали предпочитате формат FB2 или EPUB.

Файловете са без дигитални (DRM) защити – със знанието и насърчението на автора и литературния му агент. :)

2) платете по някой от начините тук. Чистата цена е 3 лева. NB! Ако ползвате PayPal, общата сума става 4 лева (2,20 евро), заради таксата за превод.

Всички приходи разпределяме между творческите участници – автори, преводачи, редактори, коректори, художници и оформители.

Както и за „Песента на ханджията“, целта ни е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронни или хартиени. Само така можем да оправдаем вложените усилия и средства; и да открием смисъл да включваме нови преводни заглавия в поредицата.

Искате ли да ни помогнете?

  1. С поръчки: от вече готовото е-издание – както сме обяснили горе. Може да ни пращате и суми, кратни на 3 – 6, 9… 30 лева… – които ще отразим като 2, 3… много бройки. :D
    Или със заявка за хартиени бройки – пишете на имейла ни колко желаете + двете си имена. (Ако вече сте ни поръчвали бройки, няма нужда да го правите пак – записани сте.) Цената на хартиеното издание ще зависи от тиража му, но ще гледаме да го вместим в 9 лв. Засега не ни пращайте парички за него; ние ще ви потърсим, като наближим заветната цел. Също като при „Песента на ханджията“, хартиено издание ще правим само ако се съберат поне 300 заявки (от които поне 100 – платени в аванс).
  2. С разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
  3. С подаръци. Тук препоръчваме страницата или формата за подаряване на е-книги.
  4. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните мисли – и отзиви, и прегръдки – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Ние все така ви слушаме. :)

По-лични мисли – и още една изненада ;) – ще споделя в личния ми блог другата седмица. Нека сега попразнуваме, попръхтим, попрепускаме

… продължаваме! :)

Свиване

Sony ще представи "по-тънко, по-леко и по-ярко" устройство на MWC 2015  

Sony ще представи
В последната седмица излезе информация за нов таблет Xperia Z4 Tablet и за нов смартфон от среден клас Xperia M4…

февруари 26, 2015

Свиване

Marks & Spencer –пролет/лято 2015 – детайли  

Ето и обещаните подробности за новата пролетно-лятна колекция на Marks & Spencer – или поне тези артикули, които ми харесаха и ме грабнаха особено много. Започвам с нещата, които бих носила – веднага! черно, тъмно синьо и деним:

Click to view slideshow.

По-елегантни рокли и тоалети, които могат да стават практически от сутрин до вечер:

Click to view slideshow.

И последно няколко вечни комбинации и елементи: тясна пола до прасеца, бяла риза, бяло сако бе ръкави, което напомня на кимоно и дълга и свободна синя рокля:

Click to view slideshow.
Свиване

Любов, страст и опустошение в „Птича песен“  

Продължавам с изучаването на Първата световна война, като отбелязвам 100-годишнината от началото й, разхождайки се из някои от най-знаковите романи, написани за нея. За някои от тях не намерих думи да разкажа – „На Западния фронт нищо ново“ на Ремарк и „Сбогом на оръжията“ на Хемингуей си останаха без ревюта, макар и по различни причини.  Разказах ви обаче за „Далече и отвъд“ и „Един от Първа дивизия“. Сега продължавам с английската гледна точка в „Птича песен“ на Себастиан Фолкс.

Pticha pesenОт корицата останах с впечатлението, че книгата е насочена предимно към дамската аудитория. Това беше и причината да я подаря на Девора – исках по някакъв приемлив за нея начин да й обясня за този мой всепоглъщащ интерес към войната през последните няколко месеца. Е, оказа се, че не е точно така. След като тя я прочете и горещо ми я препоръча, нямаше как да избягам от любопитството. Макар да става дума за и за любов, повече страст и драматизъм, не бих нарекъл книгата „женска“.

„Птича песен“ наистина започва с интригуваща афера, която заплашва да разтърси устоите на едно спокойно френско градче в началото на ХХ век. Младият Стивън Рейсфорд пристига по работа в дома на семейство Азер. Госпожа Азер се оказва твърде млада и привлекателна и между двамата припламва силна страст. Сложната ситуация претърпява интересни обрати за съвсем кратко време и докато читателят се усети, вече е 1916 г. и Европа е в колапса на най-кървавия конфликт, познат на човечеството.

Тук Себастиан Фолкс ни пренася в една слабо позната страна от войната – дейността на т. нар. „тунелджии“. Различни от редовите войници, в мирно време тунелджиите са заети в работа по Лондонското метро. В окопите на Франция обаче тяхната мисия е да прокопават дълги тунели, достигайки вражеските линии на метри под повърхността. Там залагат взривове, които действат силно деморализиращо на врага. Макар и през повечето време защитени от снарядите и куршумите, на които са изложени войниците в окопите, тунелджиите имат незавидна съдба – промъкват се през пространства, понякога тесни колкото да се провре човек, и в сумрака на фенерите си дълбаят своите лабиринти, често на метри от други, вражески тунелджии.

Сюжетът на „Птича песен“ върви паралелно както в годините на войната, така и през 70-те години на ХХ век. Там внучката на Стивън, неомъжена жена, наближаваща средната възраст, изведнъж ще развие силен интерес към темата за войната и за участието на своя дядо в нея. Тя ще тръгне да сглобява парче по парче пъзела на семейната си история, да разпитва ветерани, да разчита стари дневници, за да стигне до интересни факти около личността на своя прародител и около своята лична мисия в живота.

О, да. Сигурно се питате какво стана с историята за страст и любов. Разбира се, че отново ще стане дума за семейство Азер. Някогашната изгаряща любов на Стивън ще се появи отново, за да покаже на любопитния читател един доста необичаен и странен развой. Но на война се случват и такива неща, бих загатнал аз, без да разкривам повече подробности.

Силните страни на книгата без съмнение са в интересния избор на герои – тунелджиите и „подземната“ война на Западния фронт са тема, която едва ли е твърде експлоатирана и очаквано ми беше доста любопитна. Правдивото описание на живота в окопите също си заслужава да се отбележи. Някои от най-кървавите моменти в битката при Сома просто оставят безмълвен читателя пред лицето на толкова много ужас. А Фолкс не спестява нищо от този ужас – войниците тръгват право срещу куршумите и просто падат един след друг покосени, а навсякъде хвърчат тела, разкъсани от шрапнелите.

В същото време като минус мога да отбележа липсата на пълнокръвни герои, на силни характери, които да оставят следа. Стивън, разбира се, е донякъде такъв, но всички други са някак схематични, слабо загатнати, недовършени. А книга от над 400 страници определено дава възможност да създадеш силни образи.

Паралелното развитие на действието в две епохи също ми прозвуча с леко фалшива октава. Внучката на Стивън, която сякаш от нищото изведнъж силно се заинтересува от Първата световна война; пълното игнориране на Втора световна между епохите – изглежда сякаш авторът дълго е плюнчил молива, докато се реши как да навърже нещата.

Ако това обаче ви е първи досег с Голямата война и искате да прочетете нещо разтърсващо и драматично, може би не трябва да изпускате тази книга. Без да споделям напълно хвалебствията от задната корица, които обичайно използват епитети като „велик роман“, „хипнотична история“ и т.н., бих препоръчал „Птича песен“ като доста отрезвяващо и реалистично четиво за опустошенията, които нанася войната на цяло едно поколение в началото на ХХ век.

Георги Грънчаров

100 godini WWI


Filed under: Военни, Драма
Свиване

Денят на иновациите  

Вчера в София се проведе първият за България международен форум, посветен на иновациите: Innovation Explorer Day, организиран от Innovation Starter Box. Няколко пъти ви поканих на него, а днес ще споделя впечатления от събитието.

За първи път бях на конференция, която се фокусира изцяло върху иновациите и ги разглежда от всички възможни гледни точки. Много ми допадна това, че в програмата бяха включени разнообразни презентации: някои ми послужиха за вдъхновение, а други разглеждаха конкретни методологии и начини за въвеждане и стимулиране на иновациите.

В началото чухме резюме на най-важното от Innovation Transition Report 2014. Точките от презентацията, които най-много ме впечатлиха (но не ме изненадаха особено):

  • Повечето фирми в Източна Европа купуват готови иновации, а не създават собствени.
  • Корупцията и недостатъчните или неподходящи умения на персонала спират иновациите у нас.
  • Чуждите фирми правят повече иновации от местните, основани в Източна Европа.

Антъни КристовАнтъни Кристов, арт директор в Pixar и един от малкото българи в екипа им от 1200 души (макар че сподели, че националността на служителите в Pixar не е сред важните и определящи ги неща), разказа за ежедневието в една от най-иновативните компании в света. Много ми хареса пълната свобода за творчество, която техният екип има и която се простира дори до офис пространствата, в които хората работят и които всеки може да пресъздаде изцяло по свой вкус. (Едно търсене на „Pixar office cubicles“ в Google Images ще ви даде представа за тях.) Антъни сподели още, че креативността не се създава, възпитава или преподава, а трябва да се създадат подходящи условия за нея и тя ще се прояви.

Julie BaherДругият ми любим лектор от първата част на конференцията е Джули Бахер, която се грижи за потребителското преживяване в Citrix. Тя говори за основните принципи на дизайн мисленето и за начините, по които ги използва в работата си, както и как мотивира колегите си да го правят. Освен периодични обучения, хората в Citrix получават и ежедневни напомняния да поставят клиента на първо място, когато разработват и поддържат продуктите, които правят. Напомнянията са най-разнообразни и в повечето случаи са забавни и полезни за хората. Например, на гърба на картите им за достъп до различни офис пространства са записани основните принципи на дизайн мисленето, а служителите, които са се отличили в грижата за клиентите чрез добрия дизайн, получават титлата Design Hero, придружена с истинско наметало на супергерой. :) С времето принципите на дизайн мисленето са били възприети и от най-големите скептици сред колегите на Джули. Любим пример от нейната презентация ми е „историята с кравата“: след уъркшоп, преминал в симулации и игри, колега на Джули изразил недоволство, че са му загубили времето с неща, които са били забавни, но няма как да ги приложи в работата си. Възмутен, показал като доказателство за думите си една крава, която го накарали да направи по време на една от игрите… но докато се жалвал относно кравата, му дошла идея за подобряване на един от продуктите на фирмата – GoToMeeting, софтуер за провеждане на онлайн срещи – чрез игра. Играта била настроена да стартира автоматично за клиенти, които изчакват останалите участници в срещата да се включат, за да не скучаят през това време, а да се занимават с някакъв забавен сюжет, включващ селскостопански животни.

Dr. Felix von HeldДокато първата част на конференцията премина в презентации, през втората имахме избор между няколко панелни сесии и два уъркшопа, които даваха възможност да се запознаем с две методологии – дизайн мислене и Systematic Inventive Thinking – и да ги упражним на практика. Избрах втория и се радвам, че го направих, тъй като беше изключително интересен и полезен. Водещите д-р Феликс фон Хелд и Ерез Цалик бяха истински професионалисти и ни въведоха в материята веднага, като ни оставиха да се учим и забавляваме максимално.

Systematic Inventive Thinking (или накратко SIT) е много интересна методология за структуриране на процеса на „изобретяване“ на нови решения. Тя залага на това, че повечето креативни решения и уж случайно хрумнали ни идеи споделят общи характеристики. При работата по този метод описваме подробно ключовите характеристики и съставни части на процес или продукт, след което започваме да ги разместваме и изменяме по различни начини, за да постигнем иновативно решение. Нещо като детските игри с конструктори, но вместо строителни блокчета се използват идеи. :) По време на уъркшопа упражнихме два инструмента на SIT: изваждането и разделянето. При изваждането един от ключовите компоненти на продукта, който разглеждаме, трябва да се премахне и да се създаде нов продукт с останалите. Пример за прилагането му е създаването на контактните лещи (очила без рамка), велоергометъра (велосипед без колела) или банкомата (банково гише без банков служител). Разделянето се прави, като се разместят компонентите на продукт или услуга, така че да се формират нови. С групата, в която работих, „изобретихме“ хотел, в който клиентът сам си избира стаята при настаняването, а при анализа след това се оказа, че това е реално съществуващо решение, което увеличава многократно лоялността на гостите на хотелите, които го прилагат.

Ще завърша с благодарност към екипа на Innovation Starter Box за поканата да се включа в това колкото вдъхновяващо, толкова и практически полезно събитие. Силно се надявам то да се превърне в ежегодна конференция, а ако вече съжалявате, че сте го пропуснали, ще ви утеша с новината, че тази събота можете да се включите в семинар по SIT, воден от Леона Асланова и Красен Хинков. Ако сте били на Innovation Explorer Day, дори и да сте участвали в SIT уъркшопа, си струва да посетите и този, за да се запознаете с останалите три метода на SIT и да ги упражните на практика. Носете си и баджа от конференцията за по-изгодни условия на регистрацията.

Свиване

Apple обяви събитие за 9 март, очакваме финална премиера на Apple Watch  

Apple обяви събитие за 9 март, очакваме финална премиера на Apple Watch
Само три дни след края на MWC 2015 в Барселона, между другото място, на което Apple по традиция не присъства,…
Свиване

9 и повече  

Както ми е тръгнало на писане за годишнини, искам да изпратя поздрави на всички, които бяха заедно с нас с Краси преди точно 9 години. Беше страхотно, благодаря ви! Двама приятели вече не са сред живите – Венци, Милен, много ни липсвате! Сигурно всички, които се смеехме заедно тогава, танцувахме на какво ли не и пяхме какво ли не, сега биха отново вдигнали от онези юзчета за наздравица и поздрав на цялата голяма и разнородна компания. Наздраве на всички – които се събрахме тогава, които не успяхме, “но понякога все пак се срещаме”. За тези, които ги няма, да разлеем малко на земята, а за другите – да сте живи, здрави и щастливи и пак да се събираме!

А е и девет, и повече, понеже вече бяхме заедно от шест години… та значи са 15, догодина е кръгла, 16. Две на четвърта степен. :) Честита годишнина, мило!

Свиване

Marks & Spencer –пролет/лято 2015  

Вчера, между конференцията и вечерния коктейл на INNOVATION EXPLORER DAY успях да отскоча до Marks & Spencer за представянето на пролетно-лятната колекция. И се снимах с Яна, като истински фен :)

IMG_6401

Тук обсъждам кройки, тенденции и материи – изобщо разкош! Личи ми по въодушевлението и странната физиономия.

По-късно тази вечер (или най-късно утре) ще се пробвам да сглобя това, което ме грабна най-много от артикулите от дамската и мъжката колекция.

 

Свиване

Foodpanda – едно необходимо улеснение  

Един от многото плюсове на това да работиш в читава компания са готините инициативи в полза на екипа. Една бързо наложила се традиция при нас са четвъртъчните обяди, когато поръчваме нещо за цялата фирма и ядем всички заедно. Тази практика кара всички колеги да чакат с кеф четвъртъка – “всички” освен този, който трябва да измисли какво да се обядва и се терзае да не се яде всяка седмица едно и също. Доскоро този човек бях аз – и това беше причината, поради която приех предложението на foodpanda да опитам тяхната услуга и после да си кажа впечатленията в блога.

Няма да навлизам в подробности какво е foodpanda или как се ползва, а ще кажа само какво (не) ми харесва в услугата. Да почнем оттам – ползвала съм алтернативите на foodpanda у нас и те са, меко казано, неудобни. За сметка на това, при теста с офисния ни обяд нещата се случиха толкова лесно, че после няколко пъти пробвах поръчки за вечеря вкъщи. Това, което харесвам на foodpanda, основно е удобството и лесното ползване на услугата. На първо място, след въвеждане на адреса веднага виждам откъде мога да поръчам – защото, колкото и да е учудващо, ми се е случвало да стигна до последна стъпка на поръчка и при въвеждане на адреса да получа съобщение “а, не, ние при вас не доставяме”.

Допълнително, много е удобна възможността да поръчам с кредитна карта – това значи, че не е нобходимо да се разхождам до банкомата всеки път, когато съм останала без кеш и искам храна (което ми се случва често, защото съм разсеяна и много ме дразни, защото съм мързел). Тази опция е налична за конкрети заведения, но те са достатъчно много, а и си е чисто чудо, че изобщо съществува в български условия. В листинга на ресторантите пък информацията е ясно подредена, за да видиш може ли да се плаща с карта, както и какви са условията за поръчка и доставка.

При една от поръчките имаше вероятност храната да се забави повече от очакваното – обадиха се по телефон да ни предупредят, като в крайна сметка доставката даже се вмести комфортно в стандартното време за обекта.

Foodpanda има и мобилно приложение, което все още не съм тествала за поръчка, но се натъкнах на 2-3 грешки при логин в него. Ще допълня тук с повече информация, когато поръчам през него, но имам усещането, че ще разчитам повече на сайта – все пак, при поръчка за вкъщи обикновено съм си… вкъщи. Както в приложението, така и на сайта ми стана забавно, като видях непреведени на български системни грешки – отдавам тази критика повече на професионално изкривяване, отколкото на нещо друго и предполагам, че скоро и това ще бъде фикснато.

Може и да ви се струва особено, но без възможност за онлайн поръчка – не конкретно за храна, а и за други стоки и услуги – ми е особено некомфортно. Просто съм темерут и не обичам да си говоря с обслужващ персонал по телефона, предполагам :) А при онлайн поръчка предпочитам да ми е удобно, както и да не помня хиляди логин данни. Ако услугата на foodpanda се запази толкова добра, колкото при първите няколко поръчки, единственото друго приложение на телефона и логин за помнене ще останат Dominos.

Постът Foodpanda – едно необходимо улеснение е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свиване

Жените-предприемачи – има ли как да ги окуражим  

download (2)
Продължаваме да си говорим с Марин Мермерски на тема жени и равенство. Този път акцентът е към жените-предприемачи.

Жените-предприемачи – има ли как да ги окуражим?

Първо бих искал да кажа и че има и не малко мъже на по 30 и повече години, които имат стабилна работа с добра заплата, някой друг ипотечен кредит и семейство и които не по-малко си мечтаят за собствен бизнес. Също ги е страх и не знаят откъде да започнат. А сега обрано към въпроса ти.

Мисля, че за жените предприемачи – които според различни изследвания са по-детайлно ориентирани, следят бизнеса по-изкъсо, по-големи перфекционисти са и рискуват значително по-малко от мъжете – е важно на чисто емоционално ниво да приемат, че животът дава възможности често не на най-умния, най-можещия или най-разбиращия, а на този, които се е появил и е поискал най-убедително. Редно е да се борят със зъби и нокти. Има моменти, в които целият ти бизнес се крепи на това колко силно вярваш в него и в себе си. От тази гледна точка за дамите е още по-важно да се обградят с положителни хора. Да си обръщат внимание и да си угаждат заради самите себе си. Другото нещо, което е редно да приемат спокойно е, че често един бизнес отнема години, за да се изгради. Понякога потъва и трябва да се мине към нещо друго. Важно е да разберат какво им дава това да са предприемачи и защо го правят. Да не дефинират себе си само като собственик на точно конкретен бизнес, а на едно по-високо ниво – като предприемач.

Имаше изследване в Харвард Бизнес Ривю на известни млади милионери. Средният брой техни неуспешни бизнеси преди да стигнат до успешния си бизнес, доколкото помня, бе или 13, или 17. Разбира се изключително важно е рисковете да са премерени и да не те изкарат от играта, но все пак без риск няма възвръщаемост. А кое е по-рисковано да развиеш разумно един бизнес за 5-10 години и за още 5 години да натрупаш добри спестявания или цял живот да работиш за някого другиго, който я фалира, я те уволни. И ако в този момент имаш малко дете и безработен мъж?

Желая успех на всички жени и мъже, които четат тази публикация и имат или планират да почнат собствен бизнес. Правете го разумно, с търпение, любов, самочувствие и се борете здраво. Не е лесно, но си заслужава. А и кое нещо, което наистина си заслужава е лесно? И от друга страна толкова хора, които нямат и половината от Вашите качества са успешни бизнесмени. Така, че действайте.

Свиване

Обществени медии: финансирането чрез такси няма бъдеще  

Финансирането на ВВС чрез такси няма бъдеще, изводът е на парламентарната комисия за култура, медии и спорт в Обединеното кралство.

Наистина, по съображения за пълнота трябва да се посочи още, че за момента таксите според комисията остават, в ОК има традиции в това отношение.  Но важното е, че вече официално и в държавата -крепост  на таксите се декларира тяхната неприложимост в цифровото време.

Таксата, в момента £145.50 на домакинство, според парламентаристите не може вече да бъде обоснована и ще се замени от данъчно задължение.

И досега нямах съмнение, че това е правилното решение, още след мотивите на ЕСПЧ за недопустимост по Faccio v Italy .

Свиване

Защо си паркирал на пешепътя?  

Какво мислите, че означава пешепът? Засега – нищо конкретно, но би могло да означава тротоар. А смеситка? Това всъщност е коктейл. Приблизалка пък може да казваме на лупата. Тези три новоизковани думи не са моя измислица. Сътвориха ги участниците в една онлайн игра на Представителството на Европейската комисия в България миналия уикенд почивник. Поводът беше Международният ден на майчиния език – 21 февруари, а нетрадиционният начин да бъде отбелязан заслужава поздравления. Браво на Представителството на ЕК за хрумването и за осъществяването му!

Играта се проведе в Twitter и това, подозирам, не е случайно. Както може би знаете, публикациите там са ограничени до 140 знака и за да вирееш в социалната мрежа, трябва да можеш да се изразяваш стегнато, кратко и ясно – да побереш много смисъл в малко думи. Тази среда е благоприятна за чешитите, за хората с оригинално мислене – къде, ако не сред тях могат да се потърсят потенциалните възможните словотворци?

Организаторите на играта посочиха девет чужди думи, които са се наложили в българския език, и предложиха на потребителите на Twitter чуруликарите да сътворят нови думи (не да търсят синоними!) с български езиков материал. Думите бяха следните: уикенд, принтер, ресто, хипстър, лупа, тротоар, анцуг, коктейл, кошмар. Всъщност хипстър има по-ограничена употреба в сравнение с останалите, но пък е модна сред младите хора.

В играта се включиха доста участници, а някои от тях даваха по две и повече предложения за чуждиците. В тази публикация, естествено, не мога да включа всички, а съм подбрала по-интересните – от моя гледна точка – попадения. Разпределям ги в две групи:
1) сериозни – имат потенциал да станат истински думи;
2) заигравки – каламбури; ясно изразено упражняване в словотворчество; оригинални асоциации.

Уикенд
1) съботонеделник, последник/последници, почивник, почивалници, неделник, междуседмие, краеседмие, отморник
2) баньоцърквие, днинагръцкатакултура, сънник, невиждошефие

Принтер
1) отпечатник, разпечатник, печатало, печатило, образописец, омастилник,
2) е-управление душман

Ресто
1) възвърнък, върник, вповечник, недовзятък
2) квощеимгооставям, нямамдативърна, етовибонбон

Хипстър
1) своемоден, вехтомил, перчемарче, новобохем
2) киприкчия, стародрехогордоносец, извънстадник

Лупа
1) приблизалка, приблизка, дребнозор, образомащабник
2) светлиновеликантило, кьоропатерица, зуумка

Тротоар
1) пешник, пешеходник, пешепът, кракопътие
2) бричкодържател, паркомясто

Анцуг
1) вкъщник, игродреха, удобник, юнащник, домашник
2) сватбеник

Коктейл
1) напиткомеш, пивосмес, смешие, алкосмес, смеситка

Кошмар
1) сънострах, сънонемир, страхосън, ужасън, злосъница, ужасъние
2) таласъмнасън

Предполагам, че почти всички са ви прозвучали странно (то е съвсем естествено) и усмивката не е слизала от устата ви, докато ги четяхте. Също така си мисля, че ги възприемате като нещо несериозно, правено за развлечение и без особена стойност. Да, в цялото това упражнение по словотворчество наистина има забавен елемент, но с времето той остава на заден план и ви уверявам, че ако след няколко дни прочетете тези думи отново, те вече няма да ви изглеждат толкова странни и неприложими на практика.

Ето какво се случи с мен тази нощ – само три дни след играта. Сънувах нещо лошо и се събудих. Първото, което си помислих, и то в някакво полусънно състояние, беше: това е само злосъница, а можеше да е ужасън. Като човек, който се занимава професионално с езика, аз се впечатлявам повече от думите и съм по-склонна да търся нюанси в тях, дори и в такива звукосъчетания, които не могат да се нарекат думи (защото не са влезли в употреба). Но ето, злосъница за мен е просто един лош сън, докато ужасън си е нещо ужасно, направо кошмарно. ;) Нещо, от което се събуждаш с вик и сядаш в леглото.

Сред предложенията за нови думи със сигурност има много добри находки и аз поздравявам искрено всички участници. Те впрегнаха умствени сили, проявиха езиков усет и сътвориха нещо свое, като съчетаха корени, представки, наставки и окончания, които са общи за всички българи. Браво на участниците!

Честта да бъдем жури имахме аз, Мария Пейчева и Божидар Божанов – дейни чуруликари и професионално изкушени от езика – не онзи, застиналия в догми и норми, а живия, практикувания, ежедневно променящия се и постоянно изплъзващия се от схеми и категоризации. Благодаря на Представителството на ЕК за това, че ме въвлякоха в играта. За мен беше истинско професионално занаятно удоволствие!


Свиване

 

Тези дни живея в облак от дим,
в море от студено кафе
и разтеглен до безкрайност
звук от изпуснати влакове.

Прометей е прикован за леглото,
потен и сгърчен от страх
че на света няма място за него.

Тези дни храня демоните със себе си.

26.02.2015
Свиване

dogovor.at: знам какво подписвам  

Браво на екипа на dogovor.at: знам какво подписвам и честит проект онлайн!

dogovor.at е онлайн платформа със социална насоченост и има за своя мисия развитие на гражданското общество в страната ни, помагайки в това отношение по две основни линии:  
- „превеждане“ Общите условия на организациите в България на език достъпен за гражданите
и
- създаване и поддържане на качествени и актуални типови договори.

Идеята зад dogovor.at?
На всеки се случва да има нужда от един или друг документ в своето ежедневие. Било то договор, някаква декларация, жалба, пълномощно или нещо по-специфично като например документи за регистрация на дружество. Една от опциите е да провериш в Интернет, с цел да си спестиш време и пари, но с идеята да свършиш бързо работа, не се замисляш дали този документ е надежден и актуален.

Екипът на dogovor.at е съставен от опитни юристи, които могат да видят грешките в масово достъпните образци на документи в Интернет, повечето от които са с доста грешки и/или неактуални и могат да доведат до загуба на време, пари, а дори и по-сериозни проблеми. Така те решават да създадат място в Интернет, където хората с познания в юридическата сфера ще могат да създават иновативни юридически документи с високо качество, безплатни за използване от страна на гражданите с добавена стойност “превод” на юридическите текстове към тях.

Втората посока на развитие на идеята е свързана с една от най-големите лъжи в световен мащаб – “прочетох и се съгласявам с общите условия…”, а именно “преведните общи условия” на редица големи организации в страната, с които всеки от нас ежедневно контактува. Много от нас не са наясно, че всъщност ОУ са документите, които най-често уреждат в детайли отношенията ни с организации като мобилни оператори, банки и др. подобни, с които имаме отношения в нашето ежедневие. От dogovor.at си поставят амбициозната мисия да “преведат” ОУ на всички тези организации на разбираем за хората без юридическо образование език, за да може всеки да поеме контрола в свои ръце и да знае правата и задълженията си.

dogovor.at е онлайн платформа със социална насоченост и има за своя мисия развитие на гражданското общество в страната ни. Уебсайтът дава информация по основни права и насрещните им задължения във връзка с конкретни, често срещани юридически документи на разбираем за хората без юридическо образование език. Платформата не предоставя юридически консултации, като се явява добавена стойност за гражданите.

Проектът се осъществява чрез Фондация “Лаборатория за гражданска активност”. Екипът на dogovor.at се състои от студенти по право, завършили юристи и адвокати, маркетолози и ИТ специалисти.

Свиване

Moto 360 ще се продава с договор за мобилна услуга от VIVACOM на цени от 280 лв.  

Moto 360 ще се продава с договор за мобилна услуга от VIVACOM на цени от 280 лв.
Moto 360 е първият умен часовник с Android Wear и стилен дизайн, който беше представен преди близо година, а днес…
Свиване

Нямам нищо да крия…  

(Текстът е от 02.08.2009г.)

Стане ли дума за следенето в интернет, монтирането на допълнителни камери по улиците/учреждения/университети, това е един от първите коментари. „Нямам какво да крия.“

Но нека не си разваляме деня с мислене.

Трябва ли да имаме какво да крием, за да очакваме някаква неприкосновеност? Фактът, че влезем ли във виртуалното пространство, всяко наше действие има отзвук, записва се и се запазва, с цел по-добро маркетиране към нас, е част от ежедневието ни и реакцията „ако не ти харесва, се махни“ е още по-класичеки рефрен. Разбира се, това е въображаема опция, защото всеки, чиято работа е засягаща дори по периферията медии и технологии няма опцията да се „махне“, а слагането на равенство между „конкретни професии“ и „пълна загуба на личното пространство“ е фалшиво равенство. Фактът, че излезем ли на улицата, има камери, информация за нас се събира по какви ли не линии, след което се складира и обработва… и току изтече по някой канал, че някъде е имало злоупотреби… пак.

Факт, нямам какво да крия, плащам си данъците и не се притеснявам да дискутирам темите, които ме вълнуват с всеки, което не означава, че не искам контролът кой, кога, какво и колко от информацията ми да вижда. Аз съм случаен човек, който води доста средностатистически живот, нямам собствен бизнес, ала имам мнения по социални теми (което автоматично иска поне секунда замисляне каква информация за теб циркулира), нямам пари, обаче съм от женски пол (което автоматично изисква минута поне замисляне каква информация има), факт, нямам политическо влияние, но имам социални позиции и дейности (които отново ми дават основание да имам желание да се вълнувам за информацията). Как седят нещата за някого, който не е толкова средностатистически като мен, който може да има някакви реални основания и притеснения, кой го застрахова този човек, че няма да има злоупотреба или директни негативни последствия? Освен да си кибичи на ниво „средностатистически никой“, което би било твърде странна идея, поне от бизнес и икономическа гледна точка.

Целта на камерите уж е намаляване на престъпността… реално е доказано отново и отново, че наличието на камери не намалява престъпността, защото свръхинформацията е подобно на липсата на информация, липсата на възможност за време на обработка, човекочасовете нужни за реалното използване на тази събрана информация ДОРИ в името на публичното благо, са такива, че са невъзможни за даване, ала в един момент се стига до ситуацията, че контролът го няма… личното пространство, личната неприкосновеност, тях… ги няма, а идеята, че всички са престъпници по дефиниция и желанието за контрол на информацията засягащи личността ти, за съмнителни, индикира само изкривяването на идеята за „лично“.

Частното става общо, виртуално всяка частичка за лчиността се разкрива, дали социалните мрежи, дали други методи за споделяне на информация, в реалния свят, информацията, която ти трябва, за да имаш диркетно влияние над някого, може да бъде намерена виртуално и освен ако изрично не се обречеш на информационно затъмнение или не си достатъчно технологично образован, за да знаеш как си контролираш и редактираш информацията, контролът става много труден. Проблемът е, че отговорността за защитата на личното пространство се приема като лична отговорност, ала познанията за тези действия не са толкова инутитивни, лесни или дори достъпни за всеки, получава се ситуацията, че достъпността и разпространеността до личната информация се диктува от тези, които имат директни финансови облаги от това да имат максимален достъп до нас и информацията ни, съответно, нямат никакви основания да не се се възползват по всеки възможен начин да наложат нормата за сливането на частното и общото и изличаването на границата почи напълно.

В реалния свят, фактът, че лявата ръка на администрацията не знае какво прави дясната, че информацията циркулира свободно дава основание за съмнение и критика. Не, нямам какво да крия, което не означава, че нямам правото да крия личното си преостранство. Ако има нужда, ако се налага… нека се потърси и даде, изиска специално тази информация, но третирането на информацията като прието да бъде достъпена по дефиниция, без основание и контекст единствено би довело до злоупотреби. Колкото блогъри и социални активисти, толкова и истории за директна злоупотреба от различни институции, било то тормоз на база упражняване на свобода на словото, привикване за разговорчета, заплашване, достъп до информация, която би следвало да е защитена…

Криенето на личната информация, засяга личното пространство, засягащи личните ни животи, т.е. нетретирането й като пране, което е проснато на балкона, видимо със свободно око от луната, не е престъпление.


Filed under: медийна безотговорност Tagged: виртуалност, камери, лична информация, неприсконовеност, следене
Свиване

Заместители на глутена  

Живеем във време, в което все повече се говори за глутена и нуждата да бъде избягван поради ред причини. И докато някои хора гледат с насмешка на теченията „без глутен“ (окачествявайки ги като „поредната мода“), за други премахването на глутена от менюто е наложително заради здравословен проблем. Разбира се, има и такива, които правят личен избор да не употребяват храни, съдържащи един от най-обсъжданите протеини.

Независимо каква е вашата причина, ако сте решили да започнете основна промяна в хранителните си навици, но се стряскате от мисълта: „Какво ще ям сега?! Глутен има в почти всичко!“, то значи тази статия е за вас.

Ще ви разкрия разнообразие от алтернативи и ще ви покажа, че храненето без глутен не е мъчително, а дори може да се превърне във вашия нов любим режим. Дори още повече - не се учудвайте, ако установите, че до сега не сте се хранили толкова пълноценно и разнообразно.

В материала ще наблегнем на няколко основни момента:

  • личен опит;
  • какво е глутен;
  • защо без глутен;
  • къде има глутен;
  • кои са основните храни, с които можем да заместим тези, които съдържат глутен;
  • как да включим новите продукти;
  • как да свикнем с новия режим;
  • ензимите в помощ на глутеновата непоносимост.

Личен опит

Смятам, че е важно да започна с личния си опит по темата, за да може да се уверите, че да промениш коренно навиците си не е стряскащо.

В началото на 2014 година ми откриха непоносимост към глутен, която принадлежи към хранителни алергии от тип III. Нямам глутенова ентеропатия, но имунната ми система реагира към глутена по начин, който не е приятен за мен и тялото ми.

Предполагам, че моят проблем е настъпил следствие медикаменти в комбинация с ежедневно повтаряне на едни и същи храни. Тогава, пропускливостта на червата се уврежда и несмлени части от храните могат неестествено да проникнат между чревните клетки и да попаднат в кръвта.

Имунната система образува антитела (IgG) срещу тази храна, защото я регистрира като нещо чуждо, нашественик. Когато ядем често дадената храна (редовно, ежедневно или почти ежедневно), създаваме условия за хронично възпаление и хранителна непоносимост.

Почерпила от горчивия си опит, споделих вижданията си за разнообразното хранене, за да осъзнаят повече хора колко важно може да е то.

И така, вече беше потвърдено, че не бива да ям глутен. Ами сега?

Как без пълнозърнестия ми хляб? Как без пълнозърнестите спагети и макарони? Как дори без овесените ядки, които бяха традиционната ми закуска? Нов режим! Заместители... Как ще свикна?

Е, оказа се, че не е трудно и най-малкото е мъчително. В началото, когато опознаваш новите храни и си създаваш нови навици, е малко странно, но се свиква бързо. Важното е да знаеш с какво разполагаш пред себе си и да поекспериментираш в кухнята.

С чиста съвест мога да ви призная: по-разнообразно и вкусно не съм се хранила. Вече 10 месеца глутенът не присъства в менюто ми и не смятам да го включвам.

Ще се радваме, ако материалът ви бъде полезен в случай, че страдате от глутенова ентеропатия (цьолиакия), имате хранителна непоносимост към него (алергия тип III) или пък сте решили да опитате нещо ново.

Какво е глутен?

Глутенът е протеин, който е широко застъпен в хранителната промишленост - среща се в пшеницата, ръжта, ечемика, овеса.

За съжаление, това е изключително сложен протеин, наподобяващ “кълбо прежда”, с който нашата ензимна система практически не може да се справи напълно. През последните години индустията положи неимоверни усилия да увеличи съдържанието на глутен в житните култури и допълнително да го модифицира, за да достигнем до днешните епидемични проблеми със зърнените храни. Присъства дори в храни, за които не бихме и подозирали (скрит глутен).

Той е отговорен за свойството на брашното и за това, колко хубав ще стане хлябът. При печене глутенът абсорбира водата и увеличава обема си, а тестото става хубаво - хлябът не е ронлив и не се разпада.

За съжаление, глутенът е сред основните алергени.

Защо без глутен?

Като често срещан алерген, глутенът е отговорен за ред оплаквания. Глутеновата ентеропатия е автоимунно заболяване, което причинява атрофия на лигавицата на тънкото черво. Ензимите в червата са с намалена активност.

Хранителните алергии към глутен могат да доведат до глутенова непоносимост (макар и за това да са нужни години), ако не се вземат мерки за овладяване на положението.

Сред симптомите при глутеновата непоносимост са: умора, наднормено тегло, кожни проблеми, главоболие, метаболитни нарушения, подуване на корема, запек или диария, анемия, проблеми със зъбите, ставни и мускулни заболявания, проблеми с репродуктивните способности и други.

(Моля, прочетете повече за симптомите, диагностицирането, лечението и най-често консумираните потенциално опасни храни в материала, посветен на глутена.)

Къде има глутен?

Освен в добре познатите пшеница, ръж, овес и ечемик, глутен може да съдържат и много други храни.

Това налага създаването на навик за по-внимателно четене на етикетите и познаване на продуктите (което си е плюс към здравословното хранене така или иначе).

  • В списъка влизат още и булгур, шпелта и всички продукти, на които е упоменато, че съдържат пшеничен зародиш или нишесте.
  • Лимецът е компромисен вариант по отношение на глутена. Той също съдържа глутен, но в зависимост от производителя, съдържанието му клони до минимални стойности. Въпреки това, ние ви съветваме да включите лимеца в менюто си, като възможна алтернатива едва след като оптимално сте отбременили имунната си система.
  • Не се учудвайте, ако откриете глутен и при дълбоко замразени зеленчуци с брашно, консервирани зеленчуци, готови картофени продукти.
  • Преработена ли е дадена храна (особено, ако е консервирана или има сосове) - подхождайте с внимание към нея.
  • Четете етикетите и на млечните продукти, особено такива, които съдържат мюсли.
  • Избягвайте колбасите и обработените меса. Не купувайте кюфтета от топлите витрини и със сигурност избягвайте готовите панирани храни.
  • Виновният протеин може да се открие в: инстантно кафе, бира, кетчуп, разтворими супи, готови сосове, кисело мляко (добавя се нишесте за сгъстяване), подправки и много други.

Заместители на глутен

Чела съм не малко материали за заместителите на глутена. Това, което ми прави основно впечатление е, че на много места предлагат като алтернатива... зеленчуци. Например - вместо пшенични питки за дюнер, да се ползват листа от маруля; вместо кус-кус - карфиол; вместо кори за лазаня - патладжан и т.н..

Сами по себе си, тези предложения не са лош вариант, но личното ми мнение е, че трябва да се гледа и хранителното съдържание, а не само с какво да заместим дадена храна.

Продуктите с глутен са основно въглехидратен източник (в 100 г пшеница има 71.13 г въглехидрати, в 100 г ръж – 75.86 г въглехидрати). Логично е, че трябва да търсим алтернативни варианти, които отново да съдържат въглехидрати.

Преди да ми открият хранителната алергия, аз си набавях въглехидратите основно от овесени ядки, хляб от шпелта и пълнозърнести изделия. Естествено, че няма да ми се понрави, ако някой ми предложи да заменя филийката си хляб с маруля. Двете неща не са еквивалентни. Марулята може да е добавка към хляба ми, но не и да го замести.

Поради личните си проучвания по темата, реших, че много хора не са информирани за разнообразието на безглутеновите храни, и попадайки на материали, които предлагат марули вместо хляб, се стресират допълнително и отново се връщат към първоначалната мисъл: „Ами сега! Какво ще ям?“

За ваша радост, има от какво да си набавите въглехидратите!

Храни, които не съдържат глутен и имат значително количество въглехидрати

  • Амарант - сварен амарант си подхожда както със сладко, така и със солено. Има и брашно от амарант, с което може да се приготвят палачинки и различни печива. В 100 г амарант - 66.17 г въглехидрати;
  • Арарут – тропическо растение, от което се приготвя нишесте. Подходящо е за сгъстяване на сосове, супи или пълнеж на сладкиши и други печива. Съдържанието на въглехидрати не е високо, но пък е вариант за сгъстяване, когато няма глутен за тази функция. На 100 г арарут – 16 г въглехидрати;
  • Боб - различните видове зрял фасул варират по отношение на количеството въглехидрати – от 33.4 до 51.5 г/100 г. Всеизвестно е, че бобът е и с високо съдъжание на растителен протеин. Обръщайте внимание на накисване и добра обработка, за да избегнете здравословни рискове. Бобът е идеален за салати, на чорба, на пюре, запечен в чушки или като яхния.
  • Елда (Гречка) - зърнената храна може да се приготвя както в супи, така и към кюфтета и други гозби. На пазара се предлага и брашно, което е подходяща за направата на кекс, мъфини и други сладкиши. Въглехидратно съдържание – 71.5 г на 100 г.
  • Картофи - при добре познатите ни картофи въглехидратното съдържание отново не е толкова високо (както при зърнените храни), но пък картофите са засищаща храна. Същестува картофено брашно, което намира приложение при сгъстяване на супи и сосове, както и при картофени кнедли. Съдържанието на въглехидрати в 100 г сурови картофи е 15.7 г.
  • Киноа - „царицата на зърнените култури“ е сред основните заместители на глутена. Със своите 64 г въглехидрати (на 100 г продукт) и ниския си гликемичен индекс, тя е добър избор. Има неутрален вкус и се съчетава с много храни, а най-често срещани са рецептите за салати.
  • Леща - освен добър растителен източник на белтъчини, в 100 г сурова леща има и 60 г въглехидрати. Лещата е добра позната по нашите ширини – в салати, супи, на пюре, в пълнени чушки или на яхния.
  • Нахут - познато и като леблебия, това бобово растение намира много приложения в кулинарията. В 100 г суров нахут има 43.3 г въглехидрати. На пазара се среща и брашно, но по-често срещани са рецепти с варен нахут в салати, на пюре или чорба, както и печен в гарнитури.
  • Ориз - кафяв или бял, оризът е добър източник на въглехидрати – между 76 и 79.2 г/ 100 г. Печен, варен, в комбинация със зеленчуци (гъби, моркови, грах) и/или месо, в сарми, в супи (супа с коприва) – оризът наистина има много приложения. Съществува и брашно от ориз, както и екструдирани оризови блокчета. Разнообразието е голямо.
  • Просо - с него може да приготвите домашно мюсли или пък да замените фидето в супата. Зърнената кулура е хранителна и съдържа 72.85 г въглехидрати на 100 г продукт.
  • Рожков - това е един от най-древните подсладители. Брашното от рожков намира приложение в сладките изкушения. Високо съдържание на въглехидрати – 88.9 г/ 100 г. Суровите бонбони с рожков и тахан не са за пренебрегване.
  • Сладка царевица - варена, печена, в салати, в супи, като качамак, за направа на кекс и хляб – избор има. Въглехидратите не са много (19.02 г/ 100 г), но житното растение е засищащо.
  • Сладък картоф - за съжаление, бататите държат висока цена, но от време на време може да се поглезите със сладникавия им вкус. Подобно на обикновените картофи, сладките не са с високо въглехидратно съдържание, но са ценени заради нишестето си и редица здравословни ползи.
  • Сладък кестен, кестен - печени, на салата, сварени и пасирани, за направа на пасти и крем, с неповторимия си аромат и вкус, ще внесат разнообразие в менюто ви. Суровите кестени съдъжат 45.54 г въглехидрати (на 100 г продукт).
  • Тапиока - екзотичният хляб на тропиците съдържа 88.69 г въглехидрати (на 100 г продукт) и е изключително богат на нишесте. Освен зрънца, които могат да се сварят, в магазинната мрежа се предлага и брашно, което е чудесно за направата на кремчета.
  • Теф (Африканско житно растение) – Прилича на просо и се използва за хляб, палачинки, десерти и други. На нашия пазар може да се намери брашно.

Като прибавим и разнообразието от зеленчуци, плодове, ядки семена, месо, риба, яйца, тахан и студенопресовани олиа – все още ли смятате, че няма да има какво да ядете, ако премахнете глутена?

Как да включим новите продукти

Започнете с храните, които са ви познати. Постепенно прибавяйте новите, с чиито вкус се налага да свикнете. Наблюдавайте се - понася ли ви новата храна, имате ли стомашен дискомфорт, след като сте яли от нея. Експериментирайте с различни вкусове и комбинации с други продукти.

Съставете си списък с храните, които не съдържат глутен. Отделете си време за проучване - посетете магазина, от който пазарувате и разгледайте етикетите на продуктите, както и цените им. Направете си нов списък с тези храни, които отговарят на финансовите ви възможности.

Поинтересувайте се за различни рецепти с храни, които са ви непознати. Заредете се с усмивка и се отдайте на новото приключение.

Как да свикнем с новия режим

Започнете с позитивна нагласа. Изхвърлете от главата си негативните мисли („Ох, звучи ми ужасно да се храня без глутен!“) и ги заменете с нещо мотивиращо и положително („Нямам търпение да открия нови вкусове и да си направя безглутенов хляб!“).

Редувайте различни храни и разнообразявайте рецептите с тях. Така няма да ви омръзнат, ще намерите любимите си варианти и ще избегнете риска от създаване на нова хранителна алергия.

Ако не готвите, опитайте се да го направите. По този начин ще контролирате храната и ще следите за качеството й. Купуване на готова храна е нежелателно, ако страдате от глутенова непоносимост, защото не знаете какви точно съставки са сложени.

Ако обичате да готвите, значи имате ново предизвикателство пред себе си и ще ви бъде интересно. Не след дълго, когато усетите положителния ефект на безглутеновата диета, няма да искате да се разделяте с нея.

И накрая, ако имате моменти на неустоимо желание за любимата ви храна с глутен, можете просто да консумирате ограничени количества храни, съдържащи глутен с ензими, които са специално селектирани да разграждат глутеновите молекули. По този начин през червата няма риск да преминават неразградени количества глутен, а аминокиселини, които тялото естествено абсорбира и използва за градивен материал.

Успех и бъдете здрави!

Прочетете и тези полезни материали:
Храни, изграждащи ендокринната система
Черно семе (нигела)
И още за виното
16 съвета за сваляне на много килограми
Кадифен боб (Mucuna pruriens)
Влияние на преработените храни върху имунната система
Живата храна
Свиване

Видео уроци за HR: Враг номер едно  


Не толкова видът на работата, колкото нагласата за нея, правят разликата между работохолика и всички останали
Свиване

OOW 2014: Сряда  

Събудих се около шест сутринта. Тази нощ поспах добре, но се чувствам все по-болен. Гърло, хрема, отпадналост… За щастие днес има прекрасно, слънчево време. За нещастие първите ми няколко лекции са в най-студените стаи – 102 и 103 в Moscone South Сутрешната процедура е еднаква всеки ден. В епъл шопа пак няма телефони, а опашката [...]
Свиване

OOW 2014: Вторник  

Тази нощ будувах от 3 до 5. Въпреки това се чувствам по-добре от вчера. Направих си сутрешната гимнастика и отпрашихме. Първо минахме през Епъл стора – само от далече, де. Имаше огромна опашка. Не ми се губят два часа за някакъв си айФон, особено при никаквата гаранция че ще стигнат до мен. Завихме у лево [...]
Свиване

Sony Xperia M4 Aqua се появи предпремиерно - очакваме го на MWC 2015  

Sony Xperia M4 Aqua се появи предпремиерно - очакваме го на MWC 2015
Вече излезе информация, че на MWC 2015 след няколко дни в Барселона Sony ще представи новия си 10-инчов таблет Xperia…
Свиване

Ей това е влак!  

Обичам да пътувам с влак (да, и с БДЖ!). Пътуването с влак е някак безгрижно. Можеш да се разходиш, можеш да си четеш, да се протегнеш… Но много рядко имам този шанс. Всъщност миналата година имам 38 полета със самолет и точно нула пътувания с влак. Така де, влака е ОК за пътуване сам или [...]
Свиване

LG представи и LTE версия на луксозния си часовник Watch Urbane  

LG представи и LTE версия на луксозния си часовник Watch Urbane
Само преди няколко дни LG представи новия си умен часовник LG Watch Urbane, а сега обяви и негова версия с…

февруари 25, 2015

Свиване

dogovor.at: знам какво подписвам или краят на ситния шрифт в договорите и на непрочетените общи условия  

25 февруари беше ден на иновации за мен, и то поради повече от една причина. :) Радвам се да споделя една онлайн иновация, която стартира днес и в която с удоволствие участвам.

dogovor.at: знам какво подписвам е онлайн платформа, изградена от екип юристи, маркетолози и IT специалисти (към последните се числя и аз). dogovor.at има две цели:

1. Да преведе на достъпен за всеки човек език (а не смо за юристи :)) общите условия на фирмите и институциите, с които всеки от нас взаимодейства ежедневно: банки, дружества за комунални услуги, уеб сайтове и др.

2. Да предоставя качествени образци на договори в различни сфери, с включени разяснения как се използват те, какво трябва да се има предвид при сключването им и т.н.

Днес стартирахме с малка част от съдържанието в двете основни категории: общи условия и договори. Постоянно ще попълваме сайта с ново съдържание, така че ще ви бъде полезно, ако се отбивате често или ако ни следите във Facebook, Google+ или Twitter, а тук ще научите малко повече за старта на проекта.

Свиване

Olya Stoyanova / Оля Стоянова: Flea Market / Битпазар  


  Предлагаме ви да чуете как Оля Стоянова чете своето стихотворение „Битпазар” (Olya Stoyanova reads her poem Flea Market):



Flea Market

Monday,
7pm.
A small red dress
spread over the railing
of Luvov Bridge –
the dress owner –
a woman of a certain age,
sits five meters away
and observes with detachment
to see if there’s interest
in her memories.
There isn’t.

Translated from the Bulgarian by Katerina Stoykova-Klemer

.

Olya Stoyanova is an award-winning poet and a playwright. Her latest book, Happiness Street(Zhanet 45, 2013) won the Ivan Nikolov National Poetry Prize for 2013. Olya lives and works in Sofia.


Битпазар

Понеделник,
19.00 часа.
Една малка червена рокля,
простряна на парапетите
на Лъвов мост –
притежателката ѝ –
жена на неопределена възраст,
седи пет метра встрани
и наблюдава някак отчуждено
дали има интерес
към спомените ѝ.
Няма.

Стихотворението е включено в книгата с поезия на Оля Стоянова “Улица Щастие” (2013 г., “Жанет 45″), удостоена през 2013 г. с наградите “Николай Кънчев” и Национална награда за поезия “Иван Николов”.


Оля Стоянова





  Оля Стоянова в “Кръстопът”.
  Оля Стоянова в DICTUM.

  Първа публикация на превода (this translation was published at Fabruary 12, 2015) – в блога на Катерина Стойкова-Клемър “Моят акцент” (Katerina Stoykova-Klemer’s blog - In My Own Accent)).


  This category presents the challenge taken by Katerina Stoykova-Klemer of translating Bulgarian poems and publishing 365 of them on her blog during 2015… Crosspoint literary magazine offers you the unique opportunity to read the English-language translations as well as to hear the originals read in Bulgarian by their authors….
  Тази рубрика е резултат на безкористното усилие, превод и редакторски подбор на Катерина Стойкова-Клемър

Свиване

Иван Странджев: Преоткриване  


Каква ли пролет наближава?!
Настръхнал в избелелия пуловер на мъглата,
все още имам спомен с острието и цвета
за първата трева.
А пролетта къде ли е?
Реката е загърнала със лед водите си
и ако не е онзи шум подземен –
приличащ на измамен шепот,
ще си помислиш,
че пътят ѝ е станал друг.
Или пък няма път.

Кафявите палта на листите,
задрямали по клоните на старите върби
покрай реката, и заглъхналите улици
не искат нищо да подскажат.
Потънали са в лепкав сок и тайни
неясните им още намерения.
Затворени са всички телефони за подсказване!?
Наистина ли идва пролет?

В мъглата
градът прилича на “строител” от болнавото ми детство –
разхвърляни измислици и мисли –
какво да построя със тях?
Дори живота си не мога да разлистя с весел край,
иглите на тревата
спасително ме перфорират
с пеницилина си зелен
и на сълзяща рана
прилича закъснялата мечта
да бъда
друг.

Каква ли пролет наближава?!

Все още половината е мрак
а другата половина –
надежда,
че ще съмне
тази утрин.


Иван Странджев





  Иван Странджев в „Кръстопът”.

Свиване

три пъти ура за #innovationexplorer 2015  

Беше дълъг ден, посветен на иновациите. Споделям някои уитове тук, за да остане следа.

Константин Вълков:
Надеждата е съставна част от успеха

Anthony Christov:
We don’t know how to feed enthusiasm, we know how to kill it.

Elvin Guri
Focus not on new things, but focus to do what we do on a better and cheaper way.

Mark Meadows:
Have room to fail, room to try

- Why is San Francisco such a great place for innovation?
- Because there are a lot of homosexuals

Комплименти Innovation Starter Box и Капитал!

Свиване

Moto E получи ъпгрейд с 64-битов процесор и по-голям дисплей, цената е $150  

Moto E получи ъпгрейд с 64-битов процесор и по-голям дисплей, цената е $150
Един от най-приятните смартфони в ниския ценови сегмент днес получи ъпгрейд. Motorola представи Moto E реколта 2015-а, който добавя LTE…
Свиване

Софийската телефонна централа  


Текстът е публикуван във "Вестник на вестниците" през април 1932 г., изданието е дигитализирано от Народната библиотека. Снимките са от 1940 г.


Десет минути в телефонната централа

Телефонната централа на ул. "Гурко", ок. 1940 г.

Телефонът е една от ценните придобивки на новото време, без която животът на съвременното културно човечество, във века на бързината, на скъпене времето, би бил невъзможен или поне до голяма степен спънат. Доколко това е вярно, може да се съди от факта, че в София, според статистиките на телефонната централа, месечно се водят 3 милиона разговора!

Много леко за всеки от нас днес е да вдигне телефонната слушалка и да си свърши работата с дадено лице, ако и да се намира то на другия край на София или на България. Малцина са, обаче, ония, които отблизо познават работата на телефонния номератор и неговите неуморими служителки — телефонистките, обречени на често гощаване с хиляди "любезности", от които иначе всички бихме се червили...

Нека, прочее, да надникнем и се запознаем с телефонния номератор. Идва ни на помощ любезността на подначалника на Централната телефонна станция г. Липисков.

Влизаме в голямата зала на номератора. В полукръг на протежение от 20 м. и повече са наредени шкафовете с номерата. На високи столове, без облегала, са насядали телефонистките. 50 момичета работят едновременно.

Градски нумератор

Тук мъж не може да се задържи вероятно защото никой представител на силния пол не би могъл да понесе онова, което телефонистките са често осъдени да понасят. Затова в цялата редица се мяркат един-двама мъже.

Всяка телефониска има 150 номера, на които трябва да обслужва. Тя разполага всичко с 17 чифта съединители (щепсели). Представете си, че 25 от тия 150 номера поискат разговор. На 17 души ще бъде услужено. Другите ще чакат. Не дай Боже да се случи, щото разговорите да са дълги! Осемте души ще има доста да почакат и, разбира се, да се нервират.

Но става и нещо друго. Високо служебно лице вдига телефона от кабинета си и започва:

— Ще ми намерите, госпожице, окръжният управнтел във Враца, като свърша с него, ще ми дадете околийския началник в Разград, най-после ще ме свържете с миннетър еди-кой-си.

Представете си колко време ще употреби телефонистката, докато се справи със задачата си. А трябва да се услужи — големец е заповядал! В същото време лампичките светват, бедната служителки на бързите разговори се стреми да задоволи всички, но или сили не й достигат, или някой ще й сервира толкова пъти слушаните:

— Угасихте ли си фенера, госпожице? Наспахте ли се? Там не сте поставени да си червисвате устните! И т. н. и т. н.

Казвани са на телефонистките и по-обидни, и по-горчивн думи. Не ги защищаваме. Може би и те имат понякога прегрешения. Но волността и предизвикателното държане на голяма част от публиката са несъмнено много по-чести и, най-важното, почти винаги неоснователни.

Работни места от градския нумератор

Вежливостта и малко по-голямо търпение са много необходими при поискване номер. Тогава и служителката е по-отзивчива и любезна. Чудно ли е, че тя без особена охота (а когато й дотегне — и умишлено) ще се обажда на оня абонат, който при пет разговора четири пъти я ругае, казвайки й: "Патко, дай ми еди-кой-си номер"? (Нека прощават читателите — това е действителен случай, който често се повтаря).

Нека не забравяме, че е много обикновено да има да се услужва на 10—12 души, и че за да се услужи всекиму е необходимо време. Работата на персонала е крайно изтощителна, поради своята интензивност. Затова след час и половина работа зиме и два часа и половина лете всяка телефонистка почива по половин час.

Интересно е да се отбележи и нещо за заплатите на служителките: ученичка телефонистка получава 800 л. месечно, като титулярка — към 1500 л., а с 15 годишна служба — 2200—2300 лв. чисти пари!

Работата на софийския телефонен номератор се е твърде много увеличила, особено от 1928 г. насам. От тогава започва едно усилено искане и на нови телефонни постове. Днес работят в София 6500 поста. А има искания за още 2400.

Номераторът разполага всичко с 8060 номера, така че исканията поне в трите си четвърти могат да бъдат удовлетворени. Липсват, обаче, кабели и други необходими съоръжения. Трябват средства и тук финансовият министър е, който има последен думата по разширение на мрежата. Дано с новия бюджет се получи неговото благоволение — телефоните са едно от доходните предприятия на държавата, а планът за вътрешна инсталация, естеството на кабелите, местата на поставянето им и пр. е отдавна готов.

Ръчна телефонна централа

В телефонната централа тая година са очаквали, че поради кризата много абонати ще се откажат от телефоните си. Очакванията, обаче, не се оправдали. Не само никой не се е отказал от телефона си, но напротив — исканията са засилени.

Констатирано е при това, че работата ежегодно се усилва. Причините, между другото, се крият и в следното: числото на увеличаващите се постове, числото на средно даваните съобщения, продължителността на разговорите и... празни разговори.

В това отношение могат да се отбележат редица куриози. Всяка сутрин, например, 150 до 220 слугини питат телефонистките колко е часът. През деня тия запитвания също не престават. Това, безспорно, отнема времето им, пречи да дават линии за делови разговори.

Друга една причина за задръстване на службата се крие в обстоятелството, че абонатите искат много от постовете не по номер, а по име. В софийската телефонна централа днес считат, че една телефонистка е добра, само ако знае 363 номера наизуст! А има няколко момичета, които знаят целият указател наизуст.

Ние считаме, че ако тия причини се отстранят, ако се въведат санкции срещу ония абонати, които неоснователно обиждат и нервират персонала, ако се премахне досегашната практика на всички малки и големи служебни лицз да им се намери този или онзи, ако абонатите свикнат да искат по номер, а не по име даден пост, ако се ограничат празните разговори (както е в Европа) — службата напълно би се нормализирала и недоволствата биха сс намалили до минимум.

За това, обаче, е необходимо да се направи една реформа — да се въведат така наречените броители. Във всички запедноевропейски страни те са въведени. С тях се записва всеки разговор и съответно се заплаща. Понеже българинът е пестелив, ще ограничи разговорите до минимум. Сигурно тогава на слугините ще бъде забранено да питат сутрин колко е часът, а телефоните по кафенета и локали няма да имат публичен характер, както сега. При това нововъведение службата несравнено би се облекчила в полза на абонатите.

Междуградски нумератор

При тая система абонаментните такси за всички телефони ще бъдат намалени до един минимум, напр. 1500 л., а всеки отделен разговор ще бъде заплащан с 1—2 лева. Разговорите при това положение, естествено, ще намалят. Въпреки това, обаче, пресмятанията ни казват, че приходите ще се увеличат. Впрочем, и практиката в Европа е доказала същото. Това е въпрос, който подлежи на сериозно проучване.

При сегашното положение на нещата не са доволни много хора — част от абонатите, защото не им се обаждала скоро централата, всички телефонистки, защото заплатите им са малки, а оскърбленията, конто получават — много.

Най-доволен от телефонната станция е само един: пожарният инструктор Захарчук — без нея той не би могъл да угаси ни един пожар навреме.

Репортер без школа


Свиване

Ekaterina Yosifova / Екатерина Йосифова: Double-edged khife / Двуострият нож  


  Предлагаме ви да чуете как Екатерина Йосифова чете своето стихотворение “Двуострият нож” (Ekaterina Yosifova reads her poem Double-edged khife):




Double-edged khife

It’s not convenient for peeling an apple.
Nor sharpening a pencil.
I have nothing to offer it
for jabbing, stabbing,
even for whittling.
I may hang it, however,
on the wall, by the sink,
to observe with darkening contempt
my nondangerous surroundings,
while I and the rest of the stuff
live as before, and be on guard
in our atavistic underpeels.

Translated from the Bulgarian by Katerina Stoykova-Klemer

.

  Ekaterina Yosifova is the author of 13 books of poetry, most recently Thin Book (Zhanet 45, 2014). She has received numerous national and international literary awards, and her poetry has been translated into more than a dozen languages. She lives and works in Sofia.


Двуострият нож

Не е удобен за белене на ябълката.
Нито за подостряне на молива.
Нямам какво да му предложа
за намушкване, за наръгване,
дори за дялкане.
Мога, обаче, да го закача
да виси на стената, близо до мивката,
да оглежда с помътняващо презрение
неопасното ми обкръжение.
А аз и другите неща
да си живеем, както досега –
с едно наум
в атавистичните ни подкория.


Екатерина Йосифова в DICTUM.
Екатерина Йосифова в “Кръстопът”.

  Първа публикация на превода (this translation was published at February 18, 2015) – в блога на Катерина Стойкова-Клемър “Моят акцент” (Katerina Stoykova-Klemer’s blog - In My Own Accent)).


  This category presents the challenge taken by Katerina Stoykova-Klemer of translating Bulgarian poems and publishing 365 of them on her blog during 2015… Crosspoint literary magazine offers you the unique opportunity to read the English-language translations as well as to hear the originals read in Bulgarian by their authors….
  Тази рубрика е резултат на безкористното усилие, превод и редакторски подбор на Катерина Стойкова-Клемър

Свиване

Първо по Дарик #113: Представяне на Asus Zenfone 5 и Sony Action Cam Mini  

Първо по Дарик #113: Представяне на Asus Zenfone 5 и Sony Action Cam Mini
Здравейте с брой 113 на технологичната рубрика на nixanbal в Дарик радио! Тази сутрин представихме току-що анонсирания на българска земя…
Свиване

LG G Flex2 излиза на пазара в някои европейски страни  

LG G Flex2 излиза на пазара в някои европейски страни
LG G Flex2 е вторият смартфон с извит дисплей на корейския производител, с който ви срещнах още в началото на…
Свиване

Гласувайте: в Националните фантастични награди (до 03.03.)  

Приятели (:

Подготвяме ги от ноември миналата година. Събрахме се легион – 30+ дейни радетели от 15+ фантастични общности. Събрахме ги легион легиони: 24 категории с 260+ номинации! И сега…

… идва ваш ред.

Гласувайте в новите Национални фантастични награди! От днес до 3 март!

… Още сте тук? Смаяни сме. Каква лоялност, каква сила на волята… :)

Като оставим закачката настрана, каним ви – напълно сериозно, топло, настойчиво – да участвате в определянето на любимите ни творци и творби, свързани с фантастичното. За да бъдат тези награди наистина национални, е нужно в тях да се включат повече от нас: читателите, зрителите, геймърите, ларпърите, а все по-често и колегите :) на номинираните творци.

Участвайте – или поне разгледайте номинациите – и за друго. За да заместите разни (ненаучни ;) ) фантастики, витаещи из или покрай главите ни – например „България е малка държавица, с още по-малка сцена за фантастичното“ – с реалните вълшебства. (260 номинации… Ръцете ни се откъснаха, докато ги представим всичките. :D ) За да откриете нови любови. (Лично аз миналата година бях изумен какви родни филми съм изтървал. Набелязах си автори, които искам да пробвам. Дивих се на художниците, илюстраторите и дизайнерите ни, които преди не бях чувал… аз, дето уж следя всичко из фантастичните ни среди! А тази година изборът е два и половина пъти повече…)

Участвайте още и за да помогнете на Човешката библиотека: да вземем решение. Тази година ЧоБи застава на кръстопът: ще решаваме (поне някои от нас ;) ) с кои дейности продължаваме, от кои се оттегляме. Мерило в избора ни е най-вече обратната връзка, която получаваме от вас, читателите и участниците в Копнежите и другите ни събития. Подкрепата в НФН е – досетихте се – обратна връзка.

(Пък и какво сега, кой рита срещу всенародната любов? :D :D :D )

Ако вече сте решили за кого да гласувате, давайте. Ако се колебаете – и искате да ни подкрепите – ние ви препоръчваме:

  • в категория „Най-добър писател“: Николай Телаллов
  • в категория „Най-добро издателство“: Човешката библиотека
  • в категория „Най-добър превод за последната година“: „Песента на ханджията“ (тази ни е изключително важна – заради чутовния седемгодишен труд, който положиха преводачката и четиримата редактори)
  • в категория „Най-добра книга за последната година“: „За спасяването на света“ (като оставим също толкова чутовния труд по съставителството ѝ – тя е и най-представителна за родната ни фантастика… а до момента остава почти невидима)
  • в категория „Най-добра книга-игра за последната година“: „Самсон“
  • в категории „Най-добър художник“ и „Най-добър художник за последната година“: Катерина Данаилова (кориците на „Песента на ханджията“, „Ех, магесническа му работа“ и „За спасяването на света“… като начало ;) )
  • в категория „Най-добър дебют за последната година“: „Ех, магесническа му работа“
  • в категория „Най-добро представление за последната година“: „Аурелион: Вечният баланс“
  • в категория „Най-добро списание“: алманах „ФантАstika“
  • в категория „Най-добър сайт“ и „Най-добър сайт за последната година“: bgf.zavinagi.org
  • в категории „Най-добър популяризатор“ и „Най-добър популяризатор за последната година“: Калин Ненов, Валентин Д. Иванов и екипът на Човешката библиотека
  • в категория „Гранд-майстор на фантастиката“: Атанас П. Славов (поискахте ли си вече „Пентаграм“?)

За другите избирайте по съвест, интуиция и (ако я закъсате хептен) с чоп. :D

Внимание! Тъй като Човешката библиотека не е монолитна единица, с вожд, който задава посоката, слушатели, които му козируват, и т.н., в отклиците по-долу отделните Чобити може да изразят личните си предпочитания, съображения, размисли. Аз самият съм събрал предистория на горния призив ето тук. Препоръките горе са плод от едноседмичното обсъждане, които направихме помежду си тези дни.

Какво още остана да казвам? Ами, много неща – това са си четири месеца подготовка и още седем-осем години участия в предишни подобни инициативи, и… и… и… Само че ще изтощя вас, а започвам да изтощавам и себе си. Така че:

Прегледайте номинациите. Изчетете внимателно условията за признаване на идентификация. Гласувайте. И разгласявайте – нека вестта за НФН стигне до всички ваши приятели, влюбени във фантастиката.

Фантастични находки и озарения!
За екипа на ЧоБи: Кал:)н

П.П. Уф, сетих се какво трябва да кажа още. Да ни похваля. :D

В организацията на тазгодишните Национални фантастични награди участваме:

Най-активни до момента бяхме аз (Калин Ненов), Кристиана Тошева, Петър Атанасов, Валентин Иванов, Александър Торофиев и Адриан Димитров; а се включваха да ни помагат Петър Тушков, Георги Пенчев, Александър Карапанчев, Елена Павлова и Ангел Славчев. В разгласата пък сме участвали всички. :)

За мен е изключителна тръпка (понякога – от фрустрация, но по-често от удоволствие :D ) да действам рамо до рамо с такива побратими и посестрими. Да знам, че правим заедно, ставаме част от нещо по-голямо. Да усещам как селенията на фантастичното се разтварят към нови и нови хоризонти; как моят народ, семейството на духовете-от-духа ми, расте. И пораства…

Благодаря, приятели. И – как иначе – продължаваме.

(Че идат, гласуващите идат…)

Свиване

HTC One M7 получава Android 5.0 Lollipop в България  

HTC One M7 получава Android 5.0 Lollipop в България
Флагманът HTC One M7 вече навършва две години, но собствениците му в България могат да изтеглят току-що пуснатата софтуерна актуализация…
Свиване

Пролетно почистване  

Писането е навик… макар да можем да го сравним с колелото, веднъж научен, никога не забравяш, то е умение и навик, които ако не се поддържат… биват лесно изтиквани на заден фон. През последните години текстовете, които съм писала и имала желание да дискутирам са стигали сам до ниво draft, което на свой ред задръсти и намали до нула продуктивността ми из блога, с много редки, много случайни изключения.

Забързаното ежедневие много често ме кара да отлагам за после. После ще прочета това (favorites/to read later), после ще погледна онова, после ще обмисля повече тази тема, после ще видя как мога да разреша някакъв проблем, после, после, после… превръщайки дните в стимул/реакция, където спирането, погледа назад и анализирането, разбирането на това какво се е случило и как ми е повлияло, остава завинаги „после“, един отложен завинаги момент за бъдещето, който никога не идва.

Като опит за разрешаване на проблема, ще се опитам да си изчистя съзнанието… и публикациите изоставени на степен „чернова“ и планирам да ги публикувам всичките, всеки ден, по една публикация докато не приключат. Фактът, че това са текстове буквално трупани вече няколко години, е причината да бъдат доста несвързани и случайни, надявам се хаотичността им ще бъде извинена, почти всички са в отговор или контекст на някакво събитие, вече безвъзратно останало в миналото, но все пак повлияло ми, директно или не.

Разбира се, много често хаосът стимулира творческия процес, ала понякога затрупва и да видим дали ще успея да се изровя. :)

Колкото повече се задръстваме, толкова по-трудно става подребата, защото докато в началото са едно, две, с течение на времето изведнъж се оказва, че има лавина, която ме очаква зад затворената врата… и нито мога да продължа напред, защото ме затиска, нито мога да го разчистя, защото количеството време и енергия, които трябва да се вложат, нарастват правопропорционално с отминаващото време. Затова, хващам клавиатурата и… лека, полека, ще се ровим. :) Някъде тук има ценен урок ала „не оставяй днешната работа за утре“, макар че аз лично по-скоро предпочитам да се фокусирам над „ок, оставили сме я, кои са практиките, които най-лесно ще ни помогнат СЛЕД това да се върнем обратно в релси?“.


Filed under: аз/Еneya, ъпдейти Tagged: писане, ъпдейт
Свиване

В България жената работи, готви, чисти, глади, изглежда добре и чат-пат се кара с мъжа  

femisnot
Говорим си днес с Марин Мермерски на тема равенство между половете и феминизъм. Един дълбок разговор, по тема, която някак никога не е на дневен ред в обществото ни.

Има ли разлика, според теб, във възприемането и в реалната равнопоставеност мъже-жени в Европа и в България? Какво е по-специфичното у нас?

Европа не е хомогенна. Последните години са много динамични. Държавите имат нужда от свежа кръв в работната сила. Обществената съзнание се изменя в полза на жените. Например, преди 4 години исторически патриархална Франция въведе изискване до 2017 г. да се достигне 40% женско представителство на ниво управителен съвет в големи и/или публични компании. В края на 2014 г. Германия благослови сходно законодателство с малко по-различни параметри. На ниво ЕС виждаме подобни цели: 40% – 2020г. И бащинството става все по-популярно.

Жените в Западна Европа – изключение правят Скандинавските държави – обаче са исторически по-назад от българките в еманципацията си на пазара на труда. Може би също и затова там се обръща силно внимание върху равенството между половете.

България – предполагам поради социално-икономическия път, който е извървяла – е приела в по-голямата си част, че жената работи, готви, чисти, глади, изглежда добре и чат-пат се кара с мъжа. Отсъстват често срещаните в западните медии статии, фокусиращи върху трудностите и пречките пред жените вместо върху ползите от разбиването на тези пречки. А съгласи се, трудно е да си топ мениджър, успешен предприемач или добър спортист, ако си обезкуражен.

По отношение равенството. Нека се спра на пазара на труда на по-обобщено ниво. Съгласно ЕВРОСТАТ през 2013 г. средно 69.5% от мъжете и 58.9% от жените в ЕС (на възраст от 15 до 64 години) работят (1). За България: 62.1% (мъже) и 56.8% (жени). Ние, обаче сме нацията в ЕС с най-нисък брой нейни представители работещи на непълен работен ден: 2% от мъжете и 3% от жените (2). Стойности за ЕС: 8.7% и 32.5% съответно. 58.6% от българските жени, които не работят на пълен работен ден биха желали да работят на пълен такъв. Този процент при другите европейки е над двойно по-нисък (26.1%) (3). Съответно аналогичните съотношения за българските мъже и другите европейски мъже изглеждат така: 65.8% и 40%. Равенството в заплащането между мъжете и жените у нас също е доста над средното за ЕС през 2013 г.

Това, в което сме назад е по-скоро липсата на ясно разграничаване между работното място и личен живот. Чувал съм за случаи на сексуален тормоз от работодатели/преподаватели от една страна и за случаи на „едни гърди напред“ от друга, които биха били немислими на запад.

Често се споменава “стъкления таван”, наистина ли го има и до каква степен?

Да започнем от страната на неограничените възможности. Според изследване на ЕY върху 1371 публични компании в САЩ, през 2013г. 85% от местата в управителните съвети се държат от мъже. Според изследване на Европейската комисия (ЕК) върху най-големите публични компании (общо 587 компании) в страните членки на ЕС, 83.4% от местата в УС се държат от мъже. Дори в Норвегия – чието правителство изиска в далечните 2002г./2003г. от публичните компании да достигнат 40% женско представителство на ниво УС, което бе достигнато 2009г. – към 2013г. нямаше нито една жена изпълнителен директор в най-големите 32 публични компании. В България 84.8% от местата в УС на 15-те публични компании, които ЕК е разгледала, се заемат от мъже.

Има и големи секторни различия. Съгласно проучването на EY споменато по-горе в медиите и търговията около 20% от членовете на УС и около 15% от висшия мениджмънт са жени, докато в нефтената и газовата индустрия съответните числа са 10% и 5%.

Има ли все пак тенденции на промяна в последните години?

Определено. От една страна големи компании се ангажираха с изследвания в тази сфера. Жени започнаха активно да се събират и да правят женски професионални срещи/организации, което е изключително важно, тъй като едно от пречките, които често се посочват за професионалното развитието на жените е, че имат доста по-малка мрежа от контакти от мъжете. Има силно желание на правителствено в редица страни в Западна Европа да се облекчи държавния бюджет, като силно женско присъствие в работната сила и предприемачество са две възможни решения.

Но за мен промяната ще дойде от това, че жените могат да ни помогнат да подредим света, в който живеем и да го направим по-социално отговорен.

Как, според теб, ще се случи тази промяна и какви фактори биха ускорили този процес?

Не помня коя феминистка бе казала “Equal does not mean the same.”, тоест: “Равна не означава еднаква“. Отлична мисъл. Много голяма част от дискурсите и политиките за еманципация на жените фокусираха и все още фокусират върху едно чисто механично равенство с мъжете на работното място без да показват в какво средностатистически жените и мъжете се допълват и какво могат да научат един от друг. Например: Говорим за квота на жени в УС, а не за промоциране на „женското“ мислене в УС.

Мисля, че е редно в известна степен да изместим фокуса от равенството към ползите от различието и то не на ниво биология, а на модели на мислене и вземане на решения. Мисля, че е редно да не очакваме, че средностатистически мъжете и жените ще са еднакво добри във всичко. И мисля, че свободния пазар може да види ползи от тази по-голяма възможност за диверсификация и да е дори по-добър коректив от държавата. Трябва да внимаваме, обаче да не прекалим с обобщаването и стереотипите, тъй като работим с уникални хора, а не със средностатистически величини. От тази гледна точка е редно да минем над ниво биологическа единица, а по-скоро на начин на мислене. Особено в днешно време, в много мъже се засили „женското“, а в жени „мъжкото“ възприемане и мислене.

Мисля и че не можем да говорим само за жените и да подминаваме мъжете. Преди години видях, че приятел е на митинг за правата на бащите. Има син в Канада, който губи при развода, защото по негови думи има стереотипи. А тези стереотипи не са ли същите, които безгласно казват – Как ще работиш, нали имаш дете, мамче?

В ЕС започна да се говори активно по тази тема. Много ще се опитат да наложат тяхното си парченце истина, като представляващо целия пъзел. Но с оглед икономическите и социални динамики в нашето общество очаквам, че в рамките на 5-10 години този дискурс ще даде зрели решения, които ще са и важна част от решенията на редица икономически проблеми.

Крайният феминизъм е някак непопулярен у нас. Това добре ли е, според теб?

Крайният феминизъм първо е доста обща категория, тъй като има различни видове феминизъм: социален феминизъм и всякакви други, които имат малко общо и често и не се харесват помежду си. Така е още от Клара Цектин нататък. Нека да разгледам стереотипния краен феминизъм с неотваряне на врати, небръснене на крака и т.н.

Първо, всяко общество е като жив човек със своята си история опит и реакции. Трудно е да очакваме една българка, която работи като вол и си мечтае тайно, тайно най-накрая мъжът й да се сети аджеба да й подари едни цветя и да й каже колко е хубава, да вдигне скандал, че й е отворена врата. Крайните видове феминистки са имали своята роля в редица страни – и има и положителни, и отрицателни резултати от техните действия.

Лично аз съм скептичен към крайни течения, който се базират на отричането на нещо, защото имат потенциала да те превърнат в гротеска на това, което отричаш. Например, преподавател от САЩ имаше позната, която бе правила изследване върху лесбийките и се оказа, че има такива, при която едната изпълнява мъжка роля и за да се наложи, бие другата. Казвайки това е редно да отбележа, че има ситуации, в които единственият начин да се промениш е пред вратата ти да има 100 гневени жени с плакати. Така, че не може изцяло да отречем крайния феминизъм.

Свиване

Тери Пратчет – правото да умреш  

(Текстът е от 11.08.2009г.)

Тери Пратчет, който е болен от Алцхаймер, пише за мнението си асистираното самоубийство да бъде легализирано във Великобритания. Макар че се отказа (за сега) от планът си, темата е сериозна и честно казано, като част от разговора на тема „контрол над собственото тяло“, гледната му точка заслужава да бъде разгледана.

„Пиша това като човек, който за съжаление стана известен с това, че има Алцхаймер. Макар да бъдеш известен напоследък е ужасно популярно, спокойно можех и да се размина точно с това.
Достатъчно запознат съм с темата, за да зная, че няма да бъде открит лек докато съм жив, както и че по-късните етапи на болестта могат да бъдат много неприятни. Това е една от болестите, от които най-много се плашат хората над 65 години.

Естествено, гледам към бъдещето с надежда, някога имаже израз в смисъла на „милостиво убийство“. Не зная някога да е имал някога някаква съдебна тежест, но все още съществува като идея в социума и в по-голямата си част, се интерпретира правилно като концепция.

Не бихме изоставили човек, ако е нападнат от някакво чудовище и ако не можем да помогнем, бихме могли да вземем решението или да помогнем да си спести мъките пред това този човек да бъде изяден жив от чудовището…

Наслаждавам се на живота си максимално и се надявам да мога да продължа да правя това колкото се може по-дълго. Ала също така имам намерение, преди да са ескалирали нещата, да умра седнал на стол в собствената си градина, с чаша бренди в ръката мии Томас Телис на айпода ми, защото музиката му може да доближи и атеист като мен до небесата и евентуално още едно бренди, ако остане време.

И понеже става дума за Великобритания, е добре да отбележа, че ако е мокро, е бъде в билбиотеката.

Може ли някой да каже, че това е лошо? Къде е злото в тази идея?“

Темата за евтаназията, асистираното самоубийство и прочие е… сложна тема. Възможностите за злоупотреба, много. Не може да вземем еднократно и абсолютно решение, но да дадем възможност на лично засегнат и лично повлиян от темата човек да сподели собствената си гледна точка опит и желание какво да се случи с тялото му е необходима. Има нещо безкрайно зло в идеята някой да бъде превърнат в пленник на собственото си тяло, когато няма никаква надежда и просто се чака моментът, в който вече нищо не може да се направи и ще издъхне.

gravestone


Filed under: бръмчащи мисли, хуманизъм Tagged: алцхаймер, асистирано самоубийство, евтаназия, тери пратчет
Свиване

Иглика Дионисиева: Предмети. Отскача прагът на света. Висок е.  


   Това не е хайку. Въпреки че Илиана Илиева е автор, значим за българското и световно хайку общество. „Предмети“ е името на последната ѝ стихосбирка, издадена в края на 2014 г. от издателство „Пергамент”. И, както ще си даде сметка всеки изкушен да я прочете, предметите в нея само на пръв поглед са такива – неголеми, дребни части от неживата материя, отключващи мании или затрупващи семплостта и свободата на живота ни.

  Книгата би могла да ни насочва към съзерцанието на предметите. Но не е и само съзерцание, не може да се общува с нея по този пасивен от наша страна начин. Защото, всеки един от обговорените предмети съдържа (не)изброимо количество образи, истории и динамични случвания. В стихосбирката са представени събирателни образи на 18 предмета. И колкото и да конкретизира, да се вглежда в детайли и да ни ги показва като през увеличително стъкло, именно чрез „дреболиите“, „чарковете“, разширява света – отдалечава и издига нагоре „праговете му“. Предметите не са само „патеричета“ в нашето ежедневие, не са атрибути на човешкото разглезено живеене. Под повърхността им гъмжи от животи, спомени, вселени и възможности.

   Първото мое влюбване в „Предмети“-те на Илиана Илиева се случи още на бялата корица на книгата. Ножицата, която вместо да разполовява и да е правеща нови граници, е подложила половина за живот, за изкласяване на нов смисъл и свят. „Ножиците“ ги има и „вътре“ в книгата, но там са далеч от „хибрида“ на смислите. Фолклорно-песенни, не срязващи, а разширяващи пространството. Звукът, звуците от работата на предмета са усилени, правещи много дейни субектите на живота.

    „Предмети“ е книга за различното отношение към вещите. Да, дори в пряк текст И. Илиева го е изразила в първото стихотворение – „Въведение в предметознанието“. Накрая на книгата пък, „Вместо послепис“ – думите на Унамуно за „най-благородното предназначение на вещите“ – „да бъдат съзерцавани“.

    В стихосбирката вещи, които маркират началото и края на живота, са примирени, поставени едни до други – „Лъжицата“ и „Въже“. Един предмет може да „замества шепата“ („Лъжицата“), а друг е „продължение на ръката“ („Нож“) – той променя живота и остава post factum – „след смъртта“. „Шишето“, друг предмет от първа необходимост – стихотворение, което подкупва със своята дефинитивност и философско звучене. Но за разлика от „Чаша“-та, която го следва на другата страница и е плетеница от енигми, шишето може да си позволи тъга по човешкото – завръщане „към въздуха“

…………………………
от дъха на майстора“.

  При появата си тук познатата мартеница не е обещание за здраве и любов; има нещо преобърнато – в смисъла, в символността, в случването. „Първо падна бялото сърце“… Вместо бяло-червена цялост, стихотворението „нанизва“ на празния червено-бял конец – начална загуба и крайна липса на равновесие.
  Следващата „двойка“ стихотворения – „Свещникът“ и „Легло“ – нямат нищо общо с предметната статичност и застиналост, с които ги свързваме по презумпция – те са изпълнени, изтъкани от действия, повдигане на завесата, „издигане и падане“, божественост и богоизбраност.
  Други истории – „Точилката“, „Острилката“, „Чехълът“, „Чаркът“, „Параванът“, „Безопасна игла“, „Възглавницата“ и „Прозорец“ – в тях предмети са само имената им. Но за четящия това са няколко вълнуващи минути – заради любовните разговори на лирическата героиня с назоваваните вещи от човешкото битие; емоционални обръщения към предметите, но и изповеди пред тях, изброяване на себе си като пъзел от моменти.
  В тази книга има стихове, които с няколко думи извикват пред нас десетилетни и столетни истории – „Калъф“, „Фенерчето“, „Подковата“, „Каскетът“, „Фотографията“, „Библиотеката“, „Улукът“. Има и такива предмети и думи, които вече са „само история“ – излезли са от употребите на днешния ни живот. „Похлупците“, „Пунгията“, „Паламарка“. Но са толкова изпълнени и натъпкани с живот, образи и действия, че стиховете изиграват един много успешен refresh и reload.
  Може ли да има нещо общо между палачинката и стадо бизони? Защо за 45 минути свободата изглежда като път между две робства? И защо е толкова важно, жизнено важно да има врабче в кухнята? Отговорите на тези въпроси са в стихотворенията „Тиганът“, „Рейс“, „Радиото“.
   Друга „серия“ предмети ни се представят звуково и нагледно-картинно. Какво се чува, когато ножът минава по бруса? („Брусът“). Или: „Чулът“ – заиграване с думите, звуците и значенията, пословиците и скороговорките. „Чергата“, „Чанът“, „Часовникът“ – стихове за гледане и за слушане.
  Изброявам спирките на моите прочити. Но това е толкова относително – връщам се към тях пак и пак, защото, колкото и дефинитивно да звучат голяма част от стиховете в тази книжка, те не изясняват подобаващо пред мен естества и състояния, а ми показват непознати пространства и същности, зареждат ме с нови въпроси. Доколко познавам предметния свят, доколко съм наясно с отделните му единици? В този ред на мисли, може ли да се напише стихотворение за оръжието и за смъртоносния куршум? – на стр. 32 от книгата, „Цевта“ – какво поставя тя пред нас - избор, ултиматум или нирвана? И едно от първите притежания и помощници в живота на детето – „Проходилка“ – може ли да съдържа в случването си и живота, и жилавостта, и смъртта?
   Смъртта. За нея не се говори:

               „Не бива да местя книгите за войната
               на друга лавица.“

                                („Библиотеката“)
  Тя, смъртта, е там, настанила се е неотменимо, но въпреки това животът проблясва за миг, само с едно отместване на погледа „върху съседната лавица“.
  Животът, толкова силно поискан, обещаващ топлина, обич и свобода само в едно изречение:

               „Радиото“
               Донеси ми пак едно врабче,
               кацнало на радиото в кухнята,
               докато си брал следобед праскови,
               за да можем да го пуснем заедно
               да си отлети.

  Нека радиото да стои приготвено в кухнята, и прозорците – отворени, като покана за врабчета…


Иглика Дионисиева в „Кръстопът”.

Свиване

Sony Xperia Z4 Tablet се появи неофициално с Quad HD дисплей и тънко тяло  

Sony Xperia Z4 Tablet се появи неофициално с Quad HD дисплей и тънко тяло
Sony подготвя нов таблет от серията Xperia, потвърди преждевременно появила се в приложението Xperia Lounge статия за него. Устройството се…

февруари 24, 2015

Свиване

HTC One M9 с неофициална премиера - промо клипове и нови детайли  

HTC One M9 с неофициална премиера - промо клипове и нови детайли
Ето го и него - HTC One M9 дебютира в цяла поредица клипове и вече няма много за представяне на…
Свиване

„Калуня – Каля“ и вечната борба между доброто и злото  

„Забравен роман шедьовър“, „уникален“, „ще пренареди челото на българската литература“ – доста е трудно да пишеш за книга, която е предизвикала толкова аплодисменти от медии,  критика и читатели. Прочетох я дълго след първите възторжени отзиви. После дълго я държах на бюрото си безмълвен. Какво повече можеш да кажеш за такава книга? И трябва ли?

Kalunya KalyaЧестно казано, първите ми реакции от „Калуня – каля“ на Георги Божинов далеч не бяха толкова възторжени. И то не защото книгата не е добра. Напротив – твърде добра е, по-добра от почти всичко, писано у нас за епохата на Априлското въстание. Просто емоциите, които предизвика у мен, бяха доста разнообразни. Умът ми по инерция пресява всяка нова информация и я класифицира по някакви характеристики: добро – лошо, силно – слабо, правилно – грешно… А как можеш да вкараш Калуньо в някоя категория? Как можеш да подредиш в шаблони нещо толкова излизащо от всякакви схеми, всякакви модели, базирани на досегашното познание?

Свикнали сме да четем за Априлското въстание с много ясни оценъчни категории – героичните българи, озверелите турци. Божинов ни хвърля в един свят на помаци, каракачани, турци и каури (много по-често използвана дума в романа от „българи“), при това без да набляга на етническата и верска принадлежност, без да изтъква прилики и разлики. Много страници ще минат, преди въобще да разберете, че Калуньо е мюсюлманин, помак от родопските села. Защото разломната линия тук не е българи и турци, а добро и зло. Вечната борба между доброто и злото и умението да отсееш едното от другото.

Тук Априлското въстание не е нищо повече от абстрактно далечно събитие – разшавали се някъде каурите, дочува се за това и в родопските села, надигат се гласове да се ходи натам, да се усмиряват каурите. Кротките орачи и овчари изковават ятагани, приготвят конете, надъхват се един друг. Духът на злото е напуснал бутилката, тръгнал е между хората. Балансът е нарушен, едната страна натежава, стореното е такова, че не може току така да бъде забравено, простено, превъзмогнато. Балансът не може да се възстанови, орачът не може просто да се завърне в нивите си, гузната съвест пуска своите метастази. Светът на Калуньо също е изместен от своята ос и в търсене на лек за него той самият ще размие границите между добро и зло. Яростно ще се впусне да защитава онова, в което изконно вярва, съсредоточавайки в себе си цялото напрежение от сблъсъка на противоречията.

С един безкрайно богат, изпълнен с архаични и почти забравени думи български език, с невероятни описания на природата и душевността на своите герои, Божинов създава един наистина нестандартен, философски роман извън всякакъв контекст на времето, в което живее и твори. Загадките около него са твърде много и днес. Как е допуснат подобен роман, в който няма и следа от идеологически кръпки, при това в години, когато Възродителният процес е в ход и всяка дума е средство за пропаганда срещу мохамеданите? Защо е забравен – дали именно защото не хули, не обвинява, не посочва с пръст?

Не мога да се сетя за друга книга, която да хвърля светлина върху битието на помаците, при това в толкова разломен момент от нашата тежка, по балкански неразрешима история. И с всичките си загадки, с целия трагизъм и величие на характерите в нея, тя е и своеобразен учебник в днешни дни – въведение в сложната душевност на балканския човек, наръчник по толерантност в цялото многообразие от верски, етнически и народностни взаимовръзки.

„Бе вие там, помаците, все сте си малко така… по-башка малко…. по светии от Мохамед се изкарвате, за да приличате повече на мюсюлмани; каури не сте, но и съвсем мюсюлмани не сте. Вас никой не може да ви разбере и никой не ви бакари, и никой не може да ви оправи“.

Силен роман, в който няма само добри и само лоши герои. Има човеци – такива, които са изгубили баланса, но продължават да живеят с това, и такива, които искат да го възстановят с цената на всичко, дори себе си.

Георги Грънчаров


Filed under: Балкански, български
Свиване

Galina Nikolova / Галина Николова: when I stand facing the sun / като застана с лице срещу слънцето  


  Предлагаме ви да чуете как Галина Николова чете свое неозаглавено стихотворение (Galina Nikolova reads her poem):




when I stand facing the sun

I throw three shadows
one of a man
one of a woman
one of a child

when I look back – I don’t see them
when I look ahead – I don’t see them
when I look around – they are not there

at night I dream of all three
and we always tell each other something

Translated from the Bulgarian by Katerina Stoykova-Klemer

.

  Galina Nikolova is the author of a three books of poetry, most recently Alphabet of Returning (Sofia:Poetiki, 2013). She lives and works in Sofia.


като застана с лице срещу слънцето

хвърлям три сенки
една на мъж
една на жена
една на дете

като погледна назад – не ги виждам
като погледна напред – не ги виждам
като погледна наоколо – няма ги

нощем сънувам и тримата
и по нещо всеки път си казваме


Галина Николова





Галина Николова в “Кръстопът”.
Галина Николова в DICTUM.

  Първа публикация на превода (this translation was published at February 15, 2015) – в блога на Катерина Стойкова-Клемър “Моят акцент” (Katerina Stoykova-Klemer’s blog - In My Own Accent)).
  Стихотворението е включено в книгата на Галина Николова „Азбука на завръщането”.


  This category presents the challenge taken by Katerina Stoykova-Klemer of translating Bulgarian poems and publishing 365 of them on her blog during 2015… Crosspoint literary magazine offers you the unique opportunity to read the English-language translations as well as to hear the originals read in Bulgarian by their authors….
  Тази рубрика е резултат на безкористното усилие, превод и редакторски подбор на Катерина Стойкова-Клемър

Свиване

Просешката мафия  

Текстът по-долу е превод. Руският оригинал разказва за просешката мафия в Москва. Доколкото ми е известно, положението в София е точно същото – само дето си нямаме движение „Алтернатива“. Бъдете предупредени!

—-

Да дадете пари на просяк или инвалид е начин да си купите душевно спокойствие, но не е начин да решите неговите проблеми. Или давате пари на мошеник, или поддържате съвременно робство. Олег Меншиков, лидер на движението „Алтернатива“, разказва как е устроена просешката мафия:

1. Просяците са две категории: измамници и роби. Арендата на място за просене струва на измамниците между 7 и 10 000 рубли на ден. (Григор: Към момента на писане на този запис, 1 лев е около 36 рубли – иначе казано, арендата на място е между 200 и 300 лева дневно.)

2. Около 40% от просещите милостиня биват държани насила и работят за храната. Често това са хора от дълбоката провинция, които нямат къде да избягат. Сред тях има и деца. (Григор: В тази роля у нас са циганите. От тартора можеш да се скриеш само в гроба.)

3. Всички просяци в метрото и около основните московски храмове работят за „стопанин“. Опитате ли се да се присъедините към тях и да просите, ще бъдете изгонени. (Григор: У нас – направо арестувани от полицията, както показват експериментите на журналисти.)

4. Просякът изкарва между 15 и 20 000 рубли дневно. Сумата зависи от колко старателно е подготвен. Ако е сакат, трябва да е колкото може по-жалък. Ако проси за „билет до в къщи“, трябва да е опрятен и приличен.

5. Майките със спящи деца на професионален жаргон ги наричат „мадони“. Децата биват държани на сънотворни или алкохол и живеят средно около три месеца. Биват купувани от закъсали семейства или похитители. Цената обикновено е около 100 000 рубли.

6. Свещениците не събират дарения извън храмовете, освен че понякога слагат кутии за дарения в големи търговски центрове. Видите ли свещеник в расо, който събира пари за строителство на храм, това с голяма вероятност е измамник. Същото касае хората, които събират дарения за различни фондове.

7. Повечето „стопани“, които разпределят просяците по места, си плащат на милицията. Бизнесът им цъфти, а „робите“ няма на кого да се оплачат. (Григор: У нас – задължително, обикновено направо на високопоставени кадри, началници на районни управления и пр.)

8. Бабичките, увити в кърпи, често са всъщност сравнително млади жени. Навличат ги с купища дрехи и ги карат да стоят на колене, без да вдигат глави. Изкарват доста.

9. Тези, които дават пари, обикновено имат доста повече нужда от тях, отколкото тези, които ги получават.

10. В края на работния ден много инвалиди „оздрявяват“, стават от количките и си отиват пеша. Истински слепите ги отвеждат „инкасаторите“, които събират изкараното.

Как да помогнете на хората, които биват държани като роби и карани да просят насила:

1. Никога не давайте пари на просяци. Храна може да дадете, но не пари. Докато се дават пари, този бизнес ще цъфти.

2. Ако наистина искате да помогнете, поговорете с човека. В никакъв случай не за „болестта“ му, или „закъде ще си ходи“. Задавайте нестандартни въпроси, на които е трудно да има подготвени отговори. Къде е учил, какво е работил, каква му е професията. Измамниците често почват да се плетат в отговорите, а държаните насила може да се предразположат към вас и да се разкрият.

3. Ако сте разбрали, че човека го карат да проси насила, звъннете на активистите от „Алтернатива“, без да го изпускате от поглед. Ще дойдат до час-два. Ако имате как сами да го заведете на безопасно място, заведете го и веднага звънете на „Алтернатива“. (Григор: У нас „Алтернатива“ към момента на писане на този запис нямаме. Надали е нужно да подчертавам: НЕ звънете на районната полиция – същото е като да звъннете на „стопанина“ му!“)

4. Разкажете за това на всички, които познавате – приятели, роднини, колеги. Важно е.

—-

И от мен:

– Не купувайте на „искащия да се прибере“ билет. Обърнете ли си гърба, моментално отива да го върне и осребри.

– Храната е добър вариант. След като я дадете обаче, отминете петдесетина крачки и се обърнете. Ако човекът е гладен, вече ще яде. Ако вместо това го засечете да я изхвърля в най-близкото кошче, замислете се дали умението ви да преценявате хора е достатъчно добро.

– Хора, които не изглеждат твърде зле физически, ги накарайте да вършат нещо за парите ви. Аз обикновено ги карам да обират улицата от боклуци, срещу пет лева на час – при стандартни 22 работни дни по 8 часа в месец, като държавен чиновник, това са 880 лева. Истински закъсалият ще ви целува ръцете. Ако вместо това ви се хили и ви гледа иронично, замислете си кой от вас има повече нужда от пари. (От моя опит 100% е вторият случай.)

Свиване

Ревю на Meizu MX4  

Ревю на Meizu MX4
Meizu е малко популярен у нас китайски бранд, който наскоро влезе официално на пазара със смартфона MX4. Апаратът предлага спецификации,…
Свиване

Pebble Time прехвърли $1 милион финансиране в Kickstarter за половин час  

Pebble Time прехвърли $1 милион финансиране в Kickstarter за половин час
Pebble Time беше представен току-що и пуснат ексклузивно през платформата за групово финансиране Kickstarter, а реализацията му вече е гарантирана.…
Свиване

Заместниците на Янева отказват да подават оставка  


Зам.-председателите на Софийския градски съд (СГС) Богдана Желявска, Петя Крънчева, Иво Дачев и Николай Димов отказват да подадат оставки заради скандалите около управлението на съда. Това стана ясно от изказване на Богдана Желявска в Съдебната палата днес. Тя заяви, че проблемите в съда идват от натоварването и командироването на магистрати: "Искаме да приключи проверката и да ни бъде даден шанс и да бъдем оставени да работим. СГС е с най-много компететности по най-различни дела, огромен съд,...

Свиване

Pebble Time предлага усъвършенстван дизайн и чисто нов интерфейс  

Pebble Time предлага усъвършенстван дизайн и чисто нов интерфейс
Създателите на най-популярния умен часовник в света току-що обявиха третия модел в портфолиото си - запознайте се с новия Pebble…

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria