Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

октомври 18, 2017

Свиване

Гриша Трифонов: Пловдив  


Тя тъй разказва този град,
че просто няма как да си отида –
ни днес, ни утре.
Ни в четвъртък,
когато всичко си отива.

А после ми разказва лятото.
с такива устни, че разбирам –
оттук нататък всичко е септември
и малко, много малко – юни.

А после ставам и си тръгвам
(единствено от масата, разбира се),
понеже тя ще заговори за смъртта.
Която, според нея, е игра.

И просто ще ми я разкаже.



Гриша Трифонов




Гриша Трифонов в „Кръстопът“.
Гриша Трифонов в DICTUM

  Стихотворението е включено в книгата на Гриша Трифонов „Югоизточната порта“ (София, 2009 г., „Български писател“).

Свиване

ВИДЕО: Разопаковане на Huawei Mate 10 Pro  

ВИДЕО: Разопаковане на Huawei Mate 10 Pro
Няколко часа след официалната премиера на Huawei Mate 10 Pro в YouTube канала на nixanbal.com вече е видеото с разопаковането…

октомври 17, 2017

Свиване

Говорилнята около @tourbg  

Изминаха 10 дни откакто започна да се говори за Александър Николов/tourbg/Спас и какво е правил. Изявиха се доста анализатори с претенции, че имат пръст на пулса на социалните медии, модерното общество, „умните и красивите“, „новата буржоазия“ и прочие епитети. Скроиха се схеми, превърнаха ония в жертва и герой на „обикновения човек“, посрамиха го после, посрамиха жертвите му, оправдаха го, оправдаха полицията и всичко това още продължава. Сагата се превърна повече е нарицателно, отколкото в казус и затова нямам намерение да я коментирам тук.

Вместо това реших да направя друго. Подобно на няколко други бури като #siromahovfacts и #toplomovies свалих цялата активност в Twitter и ще ви покажа кога и колко е говорено за това.

По ключови думи

Търсил съм по няколко термина видими долу. При „спас“ включих само tweet-овете, които са маркирани от Twitter, че са на български. Думата се използва доста в руски и сръбски съобщения. При „билети“ и „спас“ несъмнено има няколко, които не са свързани, но съдейки по активността преди 7-ми, те са единици. Забелязват се пиковете около обявяването на новини около случая.

Най-активно пишещи

Най-активни са @varnasummer и @NewsMixerBG, а след тях с над 3 пъти по-ниска активност са @Tangerrinka и @nervnata. Всъщност, почти всичко от @varnasummer е на 9-ти около обяд.

Свиване

#polishedman или 1 от 5  

14502693_10154545716639437_5965686234798726327_n

В момента из света се говори за #metoo
но от началото на месеца Димитър Цонев е с лакиран нокът, за поредна година и това не е случайно, а е свързано с кауза. Ето темата на разговора ни с Цонев – #polishedman

Разкажи за кампанията 1 от 5 накратко
Тя реално се казва Лакираният мъж – Polished man и тръгва от австралиеца Елиът Костело. В Камбоджа той се запознава с едно 10-годишно момиченце, Тея. На раздяла тя лакира ноктите му в синьо. По-късно Костело разбира, че Тея е била обект на жестоко физическо и сексуално насилие, въпреки че е едва на 10. Така твърди историята. Статистиката твърди, че едно от 5 деца в света е подложено на някаква форма на насилие преди да навърши 18. И така, Елиът Костело създава благотворителната кампания Polished Man, с която да се обърне внимание чрез един лакиран нокът в какъв жесток свят живеем и как се отнасяме с децата.

Как възприемат хората около теб лакирания ти един нокът на ръката всекиоктомври?
За мен е втора година, в която се включвам в кампанията. Като PR на фирма – производител на козметка, включително и лакове за нокти, не е странно за мнозина да ме виждат с лак – било защото изпробваме цветове, някаква моментна идея… Имаше хора, които първоначално мислеха, че съм се ударил и така прикривам следите. При всички случаи е начало за разговор по темата, което е целта. Но успях да убедя няколко приятели също да пробват. Те споделяха, че приятелите им са мислили, че са били жертва на някаква козметична игра на децата им 🙂

Има ли място и разбиране, приемане на подобни каузи у нас и как могат по-успешно да достигат до хората?
Трябва да усещаш една кауза своя, за да я подкрепиш, да се включиш в нея и да работиш за нея. За радост не съм бил жертва на насилие – нито преди, нито след пълнолетие. За да достигне една кауза до повече хора и да ги впечатли, за да я подкрепят, зависи много и как тя е поднесена и разказана. Както и крайният резултат, който се очаква. Специално Лакираният мъж в България не очаква нищо повече от мъничко обръщане на внимание към серизен проблем.

Провокация ли е мъж да използва лак за нокти или да боядисва косата си или все по-честа практика е това?
Провокация към самия себе си – да. Дали установените норми на обществото, напластили се върху личността, ще ми позволят да направя едно или друго нещо. Имаше една забавна картинка на английски – ако manicure си правеха само жени, щеше да се нарича womanicure. Същото е и с косата – ако белите коси са толкова голям проблем и трябва да бъдат прикривани, кой неписа неписаното правило, че косата трябва да се боядисва в русо, червено или кестеняво?!

Как ще поканиш още хора да се включат в акцията?
Аз не искам никой да си лакира нокът в синьо, искам всеки да обърне внимание как общува с децата (си). Това ще направи кампанията успешна. Да, по света събират средства като дарения, които се използват за различни цели. Аз не искам това, искам познаване на тревожната статистика. Защото по всяка вероятност на практика не 1 от 5, а са много повече деца.

 

Свиване

„Хари Потър и затворникът от Азкабан“ – отново е октомври!  

Октомври ли? Октомври е последна глътка слънце преди зимата, мирис на печена тиква, тихо шумолене на падащи листа, разкошни палитри от цветове навсякъде около нас, топлина и уют с чаша чай в ръка… В последните три години обаче октомври е и нещо повече! Моментът, в който очакваме поредното илюстровано бижу от поредицата за Хари Потър. През 2015 г. излезе „Хари Потър и философският камък“ с прекрасните илюстрации на Джим Кей и още тогава стана ясно, че всяка година по това време ще очакваме с трепет всяка следваща книга, издадена на български език, разбира се, от „Егмонт“. Вече ви представихме първите две книги и споделихме с вас еуфорията от досега с подобно книжно бижу. Можете да видите нашите ревюта и снимки на „Хари Потър и философският камък“ и „Хари Потър и стаята на тайните“.

Добрата новина е, че отново е октомври и третата книга вече е по книжарниците! „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ вече приковава вниманието от витрини и лавици с корицата си, обагрена в тъмносиньо и обещание за магически преживявания в чудния свят на Дж. Роулинг. Изданието и този път е съвършено, а илюстрациите на Джим Кей са разкош. Огромно внимание към детайлите, както и интересен визуален поглед към някои от героите са неща, които се набиват на очи още с първото разлистване.

С Клара, най-малкия член на екипа, която наскоро навърши шест месеца, разгледахме страница по страница с ококорени очи. Клара си хареса как е изобразен котаракът Крукшанкс, а аз се опитах да я навия „Крукшанкс“ да бъде първата й дума (не стана, опитах!). Държеше да пипне всичко, а дори мрачните илюстрации (Джим Кей определено има афинитет към подобни) на върколаци, паяци и други зловещи неща от магическия свят не я стреснаха въобще.

И понеже октомври наистина е магически месец, остава ни да си откраднем някой уютен уикенд в компанията на чаша чай, печена тиква и „Затворникът от Азкабан“, времето да спре за миг и отново да се срещнем с така любимите ни герои. А защо не и с всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот? Хммм… ушна кал.

Публикувано от Георги


Filed under: Детски, Приключенски, Фентъзи
Свиване

Вангел Имреоров: Миналото се прибира в теб  


1.

пътуваш
гледаш навън през прозореца.
по небето птици
висят на конци от светлина,
в далечината облаци
настъпват.
денят бавно се сменя
с друг ден.



2.

градът вплита улици
в паметта ти.

твоята сянка
отива някъде другаде.

после се прибираш
в онази тиха сграда,
сред стаи, вещи,
ежедневие.

оставаш там,

за да отминеш
красиво.



Вангел Имреоров





  Вангел Имреоров в „Кръстопът”.

  Стихотворението е включено в дебютната стихосбирка на Вангел Имреоров „Напускане на спомена” („Жанет 45″, юли 2017, редактор е Аксиния Михайлова, оформлението е на Люба Халева).

Свиване

Официална премиера на Huawei Mate 10 Lite - най-достъпният модел в серията  

Официална премиера на Huawei Mate 10 Lite - най-достъпният модел в серията
На специалното си събитие в Мюнхен Huawei реши да не говори и да не показва модела Mate 10 Lite, но…
Свиване

Будното плаване на Борис Априлов  

„Откривах един човек, живял редом с мен във вонята на онова същото фалшиво общество, но преминал някак незасегнат през него. Все същото хлапе, тръгнало с възторг да разгледа Света, за да види Чудесата, които той крие… създава… пази… предлага…“ – пише Джина Василева за баща си Борис Априлов.

boris-aprilov-1965_1487163940

Тя е била „редом“, а аз ще погледна по-отдалеч.

В края на 80-те години, щом на хоризонта се появи Свободата, на своя конгрес нашенските писатели започнаха да си вадят кирливите ризи. Ако тази енергия да се обвиняват един друг кой какви компромиси бил правил и колко се облажил, беше отишла в честно творене, то от много чекмеджета щяха да излязат непечатани ръкописи.

От „чекмеджетата“ на БОРИС АПРИЛОВ изплуваха много. Защо ли използвах този глагол? Дали защото той обичаше морето и мечтаеше да обиколи света с яхтата си? Представям си ги като гравюра – бюро с отворено дълбоко сякаш безкрайно чекмедже, от него изскачат напечатани листове, политат и кацат на „Ахасфер“. За да доплават до нас.

Познавах доста писатели. Някои даже и харесвах – едни бяха талантливи, други бяха чаровни, но уви рядко и двете едновременно.

Борис Априлов беше и талантлив, и чаровен. В малкото ми срещи с него през детството ми и много ранната ми младост, се радвах да го слушам и наблюдавам. А и да чета. Сега разбирам колко много от книгите му съм пропуснала, но с помощта на Джина вече мога спокойно да наваксам. Тя не само изследва и подреди архива му (има още работа, казва), събра и издаде 9 тома, но и извади на бял свят „Сляпо плаване“ – последния му незавършен роман. И го дописа. Не, продължението не е просто развитие на Аховата идея – кой ли знае накъде щеше korica-1-e1507888419129-230x330да изведе мощното му въображение. Джина ни въвежда в Света на Ахото, преплитайки измислица с истина, литературни герои с реално съществуващи хора.

 „Нима това е смисълът на Живота? Да се движим през света като флашки на спомените си? Но за кого ги пазим? Има ли някъде компютър, който да ни прочете и да ни съхрани в паметта си“ – пита Джина в „Сляпо плаване“. Не зная – може и да има, може и да няма. Но ако има, не е зле да ги подредим и да ги предоставим на него, а и на хората, в добър вид.

А кой е Ахото, как е живял, към какво се е стремял, какво е написал… Тези въпроси имат отговор. Просто почетете:

https://borisaprilov.wordpress.com/


Свиване

ВИДЕО: Първа среща с Huawei Mate 10 Pro  

ВИДЕО: Първа среща с Huawei Mate 10 Pro
В Мюнхен Huawei представи новите модели от серията Mate 10, като на фокус е Mate 10 Pro, защото тъкмо той…

октомври 16, 2017

Свиване

Ой, тигре, тигре!  

Види ли слънчево петно, намества се в него и започва да позира:

Намери ли мекичко, окупира го и заспива:

Появи ли се нов човек, налазва го:

Ама е угоден с лапичките – никакви нокти, най-много да те оближе:

Често „сучe“ от „гърдата“ на измислената си мама-меца, бута я по корема и бръмчи:

Вечер, като няма други хищници, се преструва на дзвер:

Накратко, Тигър си търси стопанин. Ще приютите ли 500 грама живот?

Здрав е, къпан, вътрешно и външно обезпаразитен. И много интелигентен.

Лично аз гарантирам за социално-ориентирания му, човеколюбив характер.

При всички случаи ще ви завиждат заради супер якия котарак след време…

Дори ви позволявам да го прекръстите на „Уискас“, ако го вземете. 🙂

Тихомир Димитров 


Свиване

Един кон влязъл в бар  

Носителят на престижната награда Международен Ман Букър за 2017 г. Давид Гросман отправя предизвикателство на читателите си с романа „Един кон влязъл в бар“. Шеговитото заглавие препраща към на пръв поглед забавен сюжет – една вечер от живота на стендъп-комика Довале Гринщейн. Знаете, приглушено осветление, публика, дошла да се забавлява, и един актьор в центъра на прожекторите, даващ всичко от себе си, за да предизвика смях.

Е, нещата се развиват по малко по-различен начин през тази вечер, защото Довале има друг сценарий. Шегите му стават язвителни, самоиронията му – болезнена, поведението – стряскащо. С вещината на опитен актьор комикът превежда публиката през драматични моменти от собствения си живот, размисли за заобикалящата го действителност, инцидентни срещи със стари, забравени познати. Интересна е реакцията на зрителите, които стават свидетели на това неочаквано саморазкриване, на тези интимни изповеди. Къде свършва шегата и започва откровението? Не е ли целият ни живот един спектакъл, който би отегчил мнозина, а други – развълнувал до сълзи? Гросман задава множество въпроси и предизвиква размисъл с нестандарния си роман.

Давид Гросман е специален гост в тазгодишното издание на „Синелибри“, а филмът по неговата книга „Ще бягаш ли с мен?“ (2000) е един от акцентите на фестивала.

Публикувано от Георги


Filed under: Драма
Свиване

Калоян Праматаров: *** (единайсет етажа мисли…)  


***

единайсет етажа мисли
свързани здраво с железни скоби
наблюдателна кула за историята
на поколения изроди
през решетката на прозореца виждам
огромни стоманени плоскости логика
трупани една върху друга от кранове,
закалявани до червено
в разпалените пещи на хорските постъпки,
виждам как над
пищящия индустриален мравуняк
вали сняг от наркотици и дъжд от алкохол
и мравките никога не спят,
парни чукове отмерват равномерно
ритъма на живота
и сякаш Дявола, куцукащ към залеза,
носи този град в джоба си



Калоян Праматаров





  Калоян Праматаров в „Кръстопът” и в DICTUM.

Свиване

„Всички, които ни помагат“  

Приют Фермата съществува и работи, защото хиляди хора помагат и даряват за здравето и живота на кучетата в беда.

Хиляди хора“ и „всички, които ни помагат“.

Как ни се иска да можехме да познаваме всеки от вас и да можехме да се запознаем всички… Бихме били по-силни и задружни от всяка партия. Движението на хората, които ги е грижа.

Изумително е как в нашата работа срещаме хората от двете крайности – най-лошите, които нараняват, изоставят и нямат трошица емпатия в себе си; и най-добрите, които са готови да отделят от залъка си, за да помогнат безкористно на най-уязвимите.

Няма как да ви опишем чувствата и мислите си, когато седнали в металния ни контейнер с лепенка „офис“, в поредната мрачна дискусия кого да лишим от храна и лекарства, се отвори вратата и срещнем усмихнати хора, които макар да виждаме за първи път, идват с протегната за помощ ръка…

 

Разходка и обич за всяко от 200-те ни кучета и 900 лева подариха момичетата от PPD на приюта. Предвид, че бяхме три дни пред изключване на тока, няма как да не си помислим, че ги праща нашия ангел-хранител. Благодарим ви, благодарим ви за щедростта, добрината, усмивките, благодарим ви и за надеждата, която ни вдъхвате…

 

Иска ни се да можем да представим лично всеки от невероятните хора, които ни помагат, но чисто физически е невъзможно. В тези няколко реда виждате само част от нашите помощници през изминалата седмица, като скромен опит да покажем как се случват нещата в този център на доброто, наречен приют Фермата.

 

Анджелика Снот е наполовина българка, родена в САЩ. Тя дойде да работи във Фермата доброволно две седмици и успя да свърши страшно много работа. Идваше и си отиваше сама – с градския траспорт и направо ни възхити с добрината и търпението си към кучетата.

За да ни помогне повече, Анджелика направи флайери и плакати, които разнесе из хостелите в София. Идеята и беше, че така пътешестващи млади хора от чужбина може да поискат да дойдат да ни помогнат и се оказа права! Първият ни доброволец от нейните брошури дойде тази седмица – един страхотен човек от Мексико, който прекара цял следобед в разхождане на фермерчета. Благодарим!

 

Голям подарък получиха кучетата от Essential Foods. Два чувала от най-добрата гранула (разпределя се между 4-те кърмещи майки в приюта) и четири литра рибено масло от студено пресована сьомга (течно злато за кучешкото здраве е то). Маслото от предишното дарение буквално изправи на крака няколко смъртници, а сега дава здраве на кожно-болните и най-малките бебета. Благодарим ти, Мила!

 

В приюта има най-различни животни и сухата храна не е подходяща за всички. За съжаление не получаваме често мека храна като дарение и често нямаме никакви консерви.

Топли прегръдки за Цветелина и Надежда, които осигуриха храна за беззъбите, оперираните и най-мъничките обитатели на Фермата!

 

Сърдечно благодарим и на хората зад ENDAVA. Екипът събра средства и с тях купиха 220 килограма суха храна за нашите муцуни. Това се казва подарък! Влетяха при нас със кола, претъпкана с чували, връчиха ни ги и преди дори да успеем да благодарим, се извиниха че са на работа и изчезнаха с обещание, че ще се видим пак…

 

Обичаме ви, мили хора. Сигурно не успяваме да ви обясним от какво огромно значение е подкрепата ви, но казано просто – Фермата я има, защото ви има вас. Щастливи сме да бъдем ръцете ви, а вие останете сърцето ни. Това огромно, колективно сърце, което задвижва Animal Rescue Sofia…

Ако се питате как бихте могли да помогнете на приюта, можете да направите ДАРЕНИЕ, да разгледате СПИСЪКА С НАЙ-НУЖНОТО, да дойдете на РАЗХОДКИ, да ОСИНОВИТЕ или просто да споделите с приятели, че има едно такова място, където правим всичко възможно за кучетата без дом…

Свиване

Huawei Mate 10 Pro излиза в България в началото на декември  

Huawei Mate 10 Pro излиза в България в началото на декември
Представеният днес Mate 10 Pro на Huawei скоро излиза в България. Устройството от най-висок клас ще е налично преди празниците…
Свиване

Официална премиера на Huawei Mate 10 и Mate 10 Pro - изкуствен интелект, тънки рамки и подобрени камери Leica  

Официална премиера на Huawei Mate 10 и Mate 10 Pro - изкуствен интелект, тънки рамки и подобрени камери Leica
Здравейте от Олимпийския парк в Мюнхен, където току-що Huawei представи новите си топмодели от серията Mate 10. Тази година компанията…
Свиване

Стефан Спасов: Зелените технологии са естествена и наложителна необходимост  


Тази седмица на гости в рубриката "Пет минути със..." е изпълнителният директор на Eldrive
Свиване

Уличните продавачи  


Из "Улици, хора, събития" на Димо Казасов

...Но тогава уличното монотоние се нарушаваше от дрезгавите, неуморими и неумолими провиквания на уличните продавачи, които днес са почти изчезнали. Всеки от тях упражняваше гласовите си данни в определено време на деня.

Най-ранобудни бяха салепчиите, които работеха само през зимния сезон. Още в тъмни зори техните сипкави гласове разнасяха рекламата на едно изчезнало вече от пазара питие: „Сааалеп, сааалеп! Шри гуша, вади кашлица“. Това питие се приготвяше от корените на едно много разпространено из нашите полета растение под същото наименование, с хубави, подредени в грозд виолетови цветове. Продавачът имаше наредени турски кафени чаши в една запасена около кръста му тенекиена поставка. В едната си ръка той носеше салепа в голям меден съд с прикрепено към дъното му огнище, а в другата — тенекиен съд с вода за измиване на чашите. Една кафена чаша от това подсладено, горещо и пихтиеобразно питие се поднасяше срещу 5 ст., а половин чаша срещу 2 1/2 стотинки. Питието се посипваше с един стрит на прах с остра лютивина корен, наречен джинджифил.

Улични търговци в началото на Цариградско шосе след Орлов мост

След салепчиите поред идваха симитчиите и млекарите, а след тях халваджиите, бозаджиите и сладкарите. Известно време халваджиите продаваха едновременно и боза, но по-късно това съжителство се прекъсна като обременително. Че то действително беше обременително, ще се опитат да покажат следващите редове. Всеки от тия улични продавачи разполагаше с подвижен инвентар, състоящ се от една кръгла дървена табла с диаметър 80 см до 1 метър; една триножна дървена стойка, завършваща на горния си край с малък обръч; едно дървено, обковано с обръчи ведро за боза, една малка и една по-голяма тенекиена чаша за боза, към които стояха споени дълги тръбички, през които обикновено се пиеше течността; един тенекиен съд за вода и един увит от парцали кравай, който се слагаше на главата и служеше за поставка на дървената табла с халвите. Продавачът носеше, ловко прикрепена на главата си таблата с трите асортимента халва — тахан, бяла с орехови ядки и цветна с брашно. В едната си ръка държеше стойката, а в другата ведрото, окичено с тенекиения съд за вода и с чашите за боза.

Продавач на боза в покрайнините на София, около 1916-17 г.

Натоварен с тоя инвентар, халваджията с опната от напрежение снага, с превит от тежестта врат и с набръчкано от мъка чело, обикаляше от ранна утрин до късна вечер улиците, огласяйки ги с меланхоличната извивка на пресипналия си глас.

Тук-там със светнали от радост очи ще прехвърчи дете с още неизсъхналите по бузите му сълзи, с които е измолило своето стиснато в ръчичката му петаче (2 1/2 ст.) или рупче (5 ст.) за халва или боза! За едно от двете! И никога за двете!

Ще сложи продавачът стойката на земята, ще я повърти, за да я закрепи върху неравния терен, ще се наведе предпазливо, за да сложи от другата си страна ведрото с боза, ще вдигне двете си ръце и внимателно ще снеме тежката, превила врата му табла върху закрепената стойка. А след това с приветливо търпение ще зачака с парче жълта хартия, наречена халваджийска, детето да направи своя избор. Ще отреже за петаче или рупче парче халва, ще прибави към него с благосклонност няколко отронили се трохи с думите: „на, това пък от мене, да пораснеш“, ще поизтрие с ръкава си хремавия си нос, ще извика, обръщайки се на вси страни: „Халва, халва, боза рязка, сладка, каймаклия“, и сред мълчанието на улицата ще поеме с примирение и търпение своя път. И тъй от ранна утрин до късна вечер! Грохнал от изтощение ще се върне в тъмното, влажно, неизмазано мазе, наречено бозаджийница, ще захапе коравия комат, топейки го сегиз-тогиз в боза, и като труп ще се строполи върху постланата на пода рогозка. И там, стъпил в царствените дворци на съня, ще се окаже в средата на своите близки, които от дълго време е оставил в македонските и албанските селища. Имаше бозаджии и халваджии и от Радомир, но те не бяха много.

В пасажа "Свети Никола", 1917 г.

Симитчиите принадлежаха към по-облагодетелствувания продавачески бранш, тъй като едната им ръка беше свободна. Те носеха само таблата с покритите с чергица симити и гевреци и стойката за нея. Освен това те не работеха толкова дълго през деня. Тяхната дейност приключваше към обяд.

Следобед най-оживен беше алъшверишът на сладкарите, които, предпочитайки уличните кръстовища, най-често се навъртаха около джамията „Баня-баши“. Какво беше тяхното дразнещо апетита на децата лакомство?

В една неголяма, но дълбока тенекиена тавичка, разделена радиално на 6 триъгълни секторчета, бе излята съблазнителнатастока, състояща се от шесг вида жилави като клей сладка. На едно приспособление към тая тавичка стояха прикрепените две чаши с вода — в едната бяха потопени чистите, а в другата употребените лъжички. Но това не бяха обикновени лъжички, а малки, плоски, направени от желязо триъгълни лопатки. Пристига клиентът и не без известно колебание показва с пръст кое сладко си е избрал. Продавачът отгребва полагаемото количество от сладкия клей, завъртява лопатката, докато проточилото се съдържание се откъсне от масата, и с дъгообразен жест го поднася на клиента. Последният според темперамента си или бавно и сладострастно ближе клея, или лакомо, но не без усилия го къса със здравите си зъби. Старателно облизаната лъжичка се поставя в чашата за употребените прибори. Свършат ли се чистите лъжички, съдържателят на амбулантната сладкарница почва да изтрива с един парцал употребените и да ги поста я в чашата за чистите, напълно уверен, че е възстановил първоначалната им девственост.

Трамвайната спирка при гарата, 1917 г.

Това пътешествие на лъжичката от едната до другата чаша през устата на клиентите не безпокоеше, разбира се, санитарните власти. Не ги безпокоеше и пестеливото изплакване на чашите за боза, както не ги тревожеха и ножовете за халва, които бедните продавачи често облизваха.

Тия характерни явления създаваха оживлението на инак апатичната и меланхолична софийска улица. В нея с кобилици на рамо се подвизаваха продавачите на приготвеното в купички кисело мляко. Нея кръстосваха и хлебарските работници с рабоши в ръка и кошове на гръб. Из нея се търкаляха количките с плодове и зеленчук. По нея битпазарските посредници развяваха закупените стари вещи. В нея амбулантните търговци предлагаха своите демодирани и дефектни галантерийни, кинка-лерийни и манифактурни стоки. Над нея се носеха и благоуханията на току-що извадените от фурната македонски гювечи.

Продавач на кисело мляко, около 1916-17 г.

По бул. „Мария Луиза“ стърчаха доста обемисти тенекиени казани, в които сред загрят сос се върдаляха кървавици, пълнени шерденчета и редица други спечелили гастрономическа слава карантии, които се предлагаха срещу 5 и 10 ст. на проходящите. Мирисът на тая амбулантна кухня се сливаше с благоуханието на разположените в съседните градинки скари, върху които измъчени цвърчеха прославените софийски кебапчета.

Централната столична улица дишаше и от нейното дихание се излъчваше специфичен аромат.


октомври 15, 2017

Свиване

ВИДЕО: Новата Opel Insignia и какво представлява услугата OnStar  

ВИДЕО: Новата Opel Insignia и какво представлява услугата OnStar
В края на лятото имах възможността да взема новата Insignia на Opel за уикенд, като през това време успях не…
Свиване

Салата „Планета“  

Още един изумително лесен за приготвяне, ултра бърз и мега вкусен специалитет. Научил съм го от покойната ми леля Планета (да, точно така се казваше), чието име носи. Това е начин за мен да съхраня образа на един много обичан човек, а и да си угодя на мързела, защото приготвянето на тази салата действително отнема само три минути, ако продуктите са ви на разположение:

Късате зелената салата (пробвал съм, става и със салата „Цезар“ или с „Китайско зеле“), хвърляте няколко щипки сол, поливате с балсамиков оцет, добавяте кутийка риба тон в мазнина (друга мазнина няма да ви е необходима), изсипвате консерва нахут (като предварително изцедите течността от нея), бъркате няколко пъти с голямата лъжица (колкото да се смесят съставките, но не и да се намачка листният зеленчук) и сте готови! За екстравагантност може да добавите няколко капки сок от нар.

Това отстрани е риба тон с варени картофи и с майонеза. Чудесни мезета за добре изстудената ви водка.

Моля! И да ви е сладко!

Тихомир Димитров 


октомври 13, 2017

Свиване

Мтел ще продава iPhone X на цени от 1700 лв. с договор  

Мтел ще продава iPhone X на цени от 1700 лв. с договор
Мтел публикува в сайта си цените, на които ще предлага юбилейния iPhone X на Apple. Устройството с безрамков дисплей и…
Свиване

Всички модели iPhone през 2018-а ще заменят Touch ID с Face ID  

Всички модели iPhone през 2018-а ще заменят Touch ID с Face ID
Всички модели iPhone през 2018 г. ще използват новата функция за разпознаване на лица Face ID, която Apple въведе за…
Свиване

Sony и Manfrotto ще разработват заедно продукти за фотоапарати  

Sony и Manfrotto ще разработват заедно продукти за фотоапарати
Sony обяви, че е постигнала споразумение с Manfrotto, от което можем да очакваме нови серии аксесоари и други продукти за…
Свиване

Петъчен виц: Откачено  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Когато Господ беше заек  

Никога досега не съм чела подобна книга! Дори не мога да опиша емоциите, впечатленията, не мога и да преценя дали ми хареса страшно много, или не я разбрах напълно… „Когато Господ беше заек“ на Сара Уинман е от онези книги, които искаш да подадеш на близък, да го накараш да я прочете и после да го попиташ: „Е, ти какво мислиш? Какво разбра? Като мен ли мислиш?“. Докоснах се до един свят, едновременно съвсем реален, но и мистичен, до който в реалността не бих имала достъп, а и не бих искала, защото мрачната нотка е непрекъснат спътник на написаното, макар авторката да не страда от чувство за хумор. Тотално объркване!

Купих книгата, привлечена от красивата корица и анотацията, която обещаваше история за брат и сестра. Между другото, има ли нещо такова, но ми се струва, че историите за братя и сестри винаги са пропити с мрак и някаква обреченост? Като започнеш от Хензел и Гретел и стигнеш до The mill on the Floss от Джорж Елиът. И зачетох…

Не мога да ви опиша колко пълнокръвна е книгата в това да представи човешките емоции на своите герои, да обрисува характери и да чертае съдби, боравейки не толкова с детайлно описание, колкото с чувства. Все едно авторката натиска бутончета в душата ви, за които не сте подозирали, и макар ситуацията в книгата да е различна, вие припознавате емоцията като своя, помните я, изпитвали сте я…

Единственият човек, който живее в сянката на другите и за когото всъщност не разбираме почти нищо, е главната героиня, от чието име авторката разказва: за родителите, за брат си, за най-близката приятелка от детството, за най-верните приятели, за случайни познати и непознати хора. И като пиша „почти нищо“, искам да кажа, че Ели е като огледало за случващото се около нея, а в огледалото виждаме образа обърнат, един вид – пречупен през нейната призма. Знаем всичко и нищо за това малко момиче, което ще се превърне в жена, но ще продължи да гледа на света по същия начин, както когато Господ беше заек.

Нямам какво друго да ви споделя. За мен много неща останаха недоразбрани, а ако съдя по оценките в Goodreads, които са или минимални, или максимални, тази книга наистина е за по-специална аудитория и дали вие спадате или не към нея, ще разберете, само ако я прочетете.

Девора


Filed under: Драма, художествена
Свиване

Новата загадка  


Петък - пазарен ден! Нека се слеем с шарената тълпа и да се потопим в атмосферата на седмичния софийски пазар. Кое е мястото на снимката?


Кадърът е любезно предоставен от Христо Алексиев.


октомври 12, 2017

Свиване

Nokia 9 дефилира в нова галерия изображения + видео с 3D макет  

Nokia 9 дефилира в нова галерия изображения + видео с 3D макет
Скоро очакваме HMD Global да представи своя премиум смартфон Nokia 9, за който вече знаем, че ще разполага с подобен…
Свиване

ERDEM x H&M  

Настъпи онзи момент в годината, когато всички фешънисти притаяват дъх в очакване на снимки – look book & артикулите + техните цени на поредната дизайнерска колекция на H&M, която тази година е дело на ERDEM.

Също така е онзи момент в годината, когато всички фешънисти с ограничени бюджети спират да ядат, да пият вино, да излизат и да харчат за каквото и да, защото тази колекция е толкова добра, че шанса да искаш всичко или почти всичко, като мен, е доста голям!

Ето look book-а на мъжката и дамската колекция:

Снимки: H&M press office

Фотограф: Michal Pudelka

аз: припадам, защото искам прекалено много неща и вътрешно знам, че не е ОК, обаче ги искам. Мъка!

ето сега и моя wishlist:

 

 

Свиване

Apple ще разчита на LG, а не на Samsung за гъвкавия OLED дисплей на бъдещите модели iPhone  

Apple ще разчита на LG, а не на Samsung за гъвкавия OLED дисплей на бъдещите модели iPhone
Гъвкавите и по-скоро прегъващите се OLED екрани изглежда ще са горещата тема при смартфоните до няколко години и вече започват…
Свиване

Първият смартфон на Razer може да се появи на 1 ноември  

Първият смартфон на Razer може да се появи на 1 ноември
Razer обяви важно събитие за 1 ноември. Важно, защото геймърската компания обещава да направи своя "най-голям анонс" и въпреки че…
Свиване

Тим Кук: Не съществува технология, с която Apple да направи добри очила с добавена реалност  

Тим Кук: Не съществува технология, с която Apple да направи добри очила с добавена реалност
От няколко години Тим Кук споделя мнение, че сферата на добавената реалност представлява интерес за него и Apple, но това…
Свиване

Ново изображение с висока резолюция представя дизайна на Huawei Mate 10 Pro  

Ново изображение с висока резолюция представя дизайна на Huawei Mate 10 Pro
Mate 10 Pro вече е дефилирал в официални изображения в мрежата, но @evleaks има какво още да ни покаже от…

октомври 11, 2017

Свиване

Момчето от последния чин  

Препоръчаха ми силно да гледам „Момчето от последния чин“, затова веднага си купих билет за първата възможна дата. Представлението е на Пловдивския театър, а премиерата беше по време на тазгодишното, 21-во издание на „Сцена на кръстопът“, но на същата дата предпочетох да гледам „Последното изкушение“ на Народния театър.

Та, купих си билет и го прибрах… и забравих за него. Бях останал с впечатлението, че е за 10 октомври и се присетих отново за него на 11-ти. Хвана ме яд не толкова заради парите, майната им на 12 лв, колкото заради препоръката и пропуснатата възможност. Когато извадих билета, за да го хвърля, се оказа, че е за 11-ти и навързо се озовах в театъра, за да видя какво е това представление и защо толкова силно ми е похвалено и препоръчано.

„Момчето от последния чин“ е пиеса от Хуан Майорга (в превод на български от Нева Мичева) с режисьор Крис Шарков. Самата пиеса е много интересен микс, който събира на едно място интелектуалното и криминалното по начин, който да те държи нащрек до края. Историята се завърта около учител по литература (Стефан Вълдобрев), който е недоволен от постиженията на учениците му и талантлив тийнейджър от класа (Димитър Николов). И докато първият имам личен проблем да гледам на сцена – някак първите 20-30 минути от представлението слухът ми отказва да приема думите, които изказва за някаква членоразделна и разбираема реч, то вторият не позволява да откъснеш поглед от него и начинът, по който гради образа си.

Много добро представление. Много и отлична работа на режисьора (Крис Шарков). Любопитна сценография (Ралица Тонева)– на моменти ми се искаше да не е толкова затворена и алтернативните пространства да бъдат маркирани по друг начин. Винаги ми е било малко странно и нелепо прекосяването на невидимите граници на пространствата и вероятно затова очаквах нещо различно.

Бих гледал пак. Може пък втория път да успея да доловя някоя дума на Стефан. И филма (на Франсоа Озон) ще гледам.

Свиване

Тръмп, лицензиите на NBC, Първата поправка  

//platform.twitter.com/widgets.js

Президентът Тръмп открито днес поставя въпроса за отнемане на лицензиите на NBC и други критично настроени медии, недоволен от новинарските им емисии.  Отдавна се знае, че Тръмп сочи CNN като производител на фалшиви новини, сега към CNN се добавят и други медии.

 

Отделен въпрос е кой и как може да отнеме лицензии – това е регулаторът FCC – и то при определени основания – и то не на цели мрежи. Но това не прави заплахата на президента по-малко опасна, предупреждават американските медии.  Става дума за конституционна разпоредба  – зачитане на свободата на изразяване според Първата поправка на Конституцията на САЩ. Ценност, която и президентите не си позволяват да атакуват.


Filed under: Media Law, US Law
Свиване

Huawei Mate 10 Lite се появи в онлайн магазин за 350 евро  

Huawei Mate 10 Lite се появи в онлайн магазин за 350 евро
Само след 5 дни в Мюнхен Huawei организира премиерата на новите модели Mate 10, за които очакваме да са 3…
Свиване

За очите на Бари и Дади, за крачетата на Комперсита и Куца  

Update 13/10/2017


Мили хора,
средствата за леченията на Бари, Куца, Сита и Дади са събрани и на този етап леченията им са осигурени.

Нямаме думи с които да изразим благодарността си към вас за неизменната помощ, ще ви държим в течение за съдбата на героите.

Днес след кастрациите ще се опитаме да сместим операцията за отстраняване на папиломите от окото на Бари в нашата клиника, а следващата седмица ще го заведем на преглед при д-р Савова.

Куца вече пътува към ЦВК за рентгенови снимки, стискайте и палци да не се наложи да правим операция, макар че е малко-вероятно.

Днес ще запазим час и на Сита при д-р Христо Николов, сигурно ще остане за 19-ти, т.к. кастрационния маратон с WVS е до 18-ти, и двете хирургични маси са постоянно заети.

Прегръщаме ви и пожелаваме слънце и радост без край!
Утре и другиден сте добре дошли на разходки,
винаги – на гости.
Кучатата на Фермата развяват опашки за вас!

Original post

Тече вторият ни кастрационен маратон с лекарите на WVS, а клиниката е отчайващо пълна с пациенти на стационарно лечение. Обичайно – имаме огромно количество бебоци, котки и кучета със всевъзможни травми, но за тези тук четирима приятели няма да можем да направим нищо ако не се включите и вие, мили хора.

Извинете ни, но просто не смогваме – какво ли не правим, за да успеем да осигурим лечения за всички, но с такъв брой животни и с нужда да се търси помощ от външни клиники наистина няма какво друго да направим, освен да се надяваме, че ще се смилите над тях и ще им помогнете.

Бари

„Детето ми има алергия“ – поразително е колко много хора смятат, че това заклинание (често базирано на бегли предположения) ги освобождава от всякаква отговорност към най-добрия им приятел. Това беше и репликата с която стопаните изоставиха Бари. Трудно-подвижен, целия в струпеи, с мъчителни папиломи на окото, кротък лабрадор на 9 години.

Бари е тъжна картина. Върви и се люлее на нестабилните си крака, чувства се объркан и изоставен. В началото смятахме, че проблема му с ориентацията идва от новото място и инфекцията на папиломите, но изглежда момчето има и нарушено зрение.

С 20-те лева, които ни подхвърлиха благородните му изоставячи „да се почерпим“, не можем да платим дори рентгеновите снимки на тазобедрените стави, от които момчето се нуждае. А трябва да го заведем и на офталмолог – при д-р Мария Савова в клиника НОВА.

Ще ни помогнете ли да помогнем на Бари?
За изследвания, снимки и външни прегледи на Бари му трябват: 245 лева.

Дади

Дади е на около 8-10 години, но е сляп съвсем отскоро. Тежък удар по главата е предизвикал кръвоизливи и в двете очи, още не можем да кажем със сигурност дали ще изгуби цялото си зрение, но първите дни след ослепяването са толкова трудни за едно куче, особено в обстановката на приюта…

Допълнително към слепотата, Дади има много лоши чернодробни показатели, които говорят за дългогодишен нелекуван проблем, а добавките са твърде скъпи и не ги поддържаме в наличност. Офталмологът д-р Савова от клиника НОВА вече погледна Дади и иска да му предпише дълготрайно и скъпо-струващо лечение, за да се опитаме да се преборим поне частично за зрението на по-малко засегнатото оче.

Дади може да е стар, сляп и изоставен, но е прекрасно куче. Храбър е, добър е, вярва ни, радва се искрено на всяка трошица обич. Той със сигурност е бил домашно куче и вярваме, че ако успеем да запазим някаква част от зрението му – би имал шанс за обич в добро семейство.

Ще ни помогнете ли да помогнем на Дади?
За да лекуваме очите и черния му дроб този месец са нужни: 195 лева.

Комперсита

Лесно е да разбереш, че хъскитата са били доскоро на мода – изоставят ги като за световно. Комперсита е поредното изхвърлено момиче, дойде при нас куца и много слаба – със скъсано сухожилие на задно краче.

Д-р Маринчева се опита да я оперира тук, заши я, но връзката отново се скъса. Единственият вариант, който остава за доброто момиче е артродеза, а пластината, която може да се постави, за да задържи сухожилието на място е скъпа.

Комперсита е страхотно същество. Вижда се, че я боли много, но въпреки това носи бодрия северен дух и иска да бъде навън, да се движи, да откривателства. Ако я оставим така ще бъде инвалид цял живот, а болката е голяма. Ако я сглобим – бързо ще се намерят хора, след които да тича.

Ще ни помогнете ли да помогнем на Комперсита? Тя го заслужава…
За нейната операция при ортопеда д-р Николов са нужни: 520 лева.

Куца

Куца е единственото куче в този списък, което не е изоставено от хора. В такъв смисъл тя би трябвало да е първа на опашката за помощ – а ние дори не сме успели да я заведем за рентгенови снимки. Нямаме пари, имаме задължения, извинявай, миличка.

Момичето е най-вероятно със счупен крак, но засега сме успели да и направим само една шина. Няма такова нежно и добро момиченце – въпреки болката, само като я докосваш започва тихичко да скимичи от радост, да ти дава целувки и да се притиска към теб…

Ще ни помогнете ли да помогнем на Куца?
За да направим поне снимки на крачето и са нужни: 50 лева.

Помогнете

Ако някой от тези приятели ви е докоснал, ако бихте искали да му дарите здраве и бъдеще, молим – направете го, дори да е скромно. Правили сме магията много пъти, да я направим и сега!

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

Ангелите от 1-во карантинно на нашата клиника поздравяват всички решили да им помогнат:

Свиване

Нов сензор на Samsung ще пренесе портретния режим от Note 8 в смартфони с една камера  

Нов сензор на Samsung ще пренесе портретния режим от Note 8 в смартфони с една камера
Galaxy Note 8 е първият смартфон на Samsung с двойна основна камера, която предлага 2-кратно оптично приближение и впечатляващ ефект…
Свиване

Huawei Honor 7X има двойна камера и издължен дисплей 18:9  

Huawei Honor 7X има двойна камера и издължен дисплей 18:9
Huawei официално влезе в играта с издължени дисплеи с обявения днес модел Honor 7X. Устройството има екран със съотношение на…
Свиване

Геймър управлява Nissan GT-R от хеликоптер с контролер за PlayStation 4  

Геймър управлява Nissan GT-R от хеликоптер с контролер за PlayStation 4
По случай излизането на Gran Turismo Sport в Европа на 18 октомври в мрежата се появи промо видео, в което…
Свиване

Историята на една лампа  

Мама обичаше да събира стари мебели, лампи, часовници, подстаканници, чаши и какви ли не неща. Те биваха грижливо излъсквани, ремонтирани, закърпвани, подлепяни и поставяни така че да носят не само уют, но и да се използват. Някои от тях идваха в къщи с миналото си.

Видинските къщи 1971_2

В средата на 70-те години, когато била във Видин, мама отишла на гости на бивша учителка на своята майка т.е. на моята баба. Самотната стара мома, наближаваща вече деветдесетте, се зарадвала на порасналата дъщеря на своята отдавнашна ученичка и я поканила в скромния си дом. Седнали в овехтелия й хол и заразказвала за миналото – за рано починалия си любим баща, подарил й една газена лампа, когато станала учителка, за да й свети докато проверява домашните; за своите вече остарели ученички, които продължавали да я посещават, идвайки във Видин; за миналото на града и неговите жители. Мама вече си тръгвала, когато домакинята я спряла – „искам да ви подаря нещо“ и започнала старателно да увива единствения останал спомен от баща си – старата газена лампа, която й светела цял един дълъг живот. Мама започнала да протестира, но учителката я прекъснала – „аз съм вече стара, нямам наследници и всичко това ще бъде изхвърлено на боклука. Искам лампата на татко да отиде на място, където я обичат“. DSC01296

По целия обратен път до София мама крепяла на коленете си лампата с абажур на цветя. В къщи я изми внимателно, лъсна металните части, сложи фасонка, кабел, крушка… и я постави на бюрото. Предаде ми я, когато се преместих при баба.

Сега лампата е до леглото ми, свети ми всяка вечер и аз я обичам. Понякога по веригата на спомените стигам до Дунава, до красивия Видин, до старата учителка и до поколенията, които са били преди мен.

А лампата свети.


Свиване

Before the Devil Knows You’re Dead  

Before the Devil Knows You’re Dead
Двама братя ( Итън Хоук и Филип Сиймур Хофман ) организират обир на бижутерския магазин на своите родители (Албърт Фини). Естествено, всичко в добре плануваната акция се обърква и серия екстремни събития връхлитат необратимо замесените. “Before the Devil Knows You’re Dead” – последният филм на Сидни Лъмет (They Shoot Horses, Don’t They?) е чудесно дирижирана […]
Свиване

Nokia намалява инвестициите във виртуалната реалност, не планира нова версия на камерата OZO  

Nokia намалява инвестициите във виртуалната реалност, не планира нова версия на камерата OZO
В прессъобщение до медиите Nokia обяви, че ще намали инвестициите в сферата на виртуалната реалност. Причината според финландците е "по-бавното…

октомври 10, 2017

Свиване

На кого му пука кой е Александър Николов?  

По ирония на съдбата разбрах за „случая“ с Александър Николов точно в ден на психичното здраве. Попаднах на споделянето на Борис Луканов във Facebook. Първоначално го подминах, но после се зачетох. В него се споменаваше за човек, който е сред приятелите ми в социалната мрежа,  редом с друго име с наклонена черта. Към момента на писане на тази бележка, с Александър Николов имаме 17 общи приятели. Вероятно преди това са били повече, но някои набързо са разтрогнали крехкия съюз на взаимно доверие. Защото вероятно не са точно приятели с този човек, чувстват се прецакани, излъгани… причини могат да бъдат изброени доста.

Не познавам (лично) Александър Николов. Човека, който стои зад този профил също не го познавам. Не съм убеден, че искам и да познавам. Като гледам историята на кореспонденцията, която сме водили, запознали сме се около създаването на Chronicle.bg. Тогава съм го съветвал да създаде страница, в която да напише кой стои зад проекта – по това време течеше някаква кампания по изясняване на собственостите на медии и наличието на такава страница ако не изключваше, то поне драстично намаляваше вероятността от попадането на сайта в едни черни списъци, които се правеха. Сайтът изглеждаше изключително добре (сега също изглежда много по-добре от много скъпоплатени сайтове) и не заслужаваше такава съдба. Някъде тогава разбрах, че сайтът е на други двама туитърджии, а Александър ми написа, че „в собствениците не участвам за сега, само помагам, макар да го приемам за мой на 110%“.

Не се чувствам прецакан, излъган или каквото и да е. Интернет ни даде свободата да бъдем който и каквото си искаме и нямаше как да не се присетя за романа на Филип Финч „Лице в лице“ – книга от много далечната 1995 година, свързана с „раждането на интернет“. Там се казваше нещо от сорта, че ако си достатъчно убедителен в лъжата си, можеш да заблудиш достатъчно много хора.

Не ме интересува дали Александър Николов е реален или нереален. Не го познавам, вероятно и той мен не ме. Не ми е правил услуга, нито пък аз на него. Попадал съм през времето на разни саркастични коментари и споделяния, които са ми допадали и са ми импонирали добре на чувството за хумор и… толкоз. Дали е истински или не, хич не ме вълнува. Имам 390 приятели във Facebook, с доста хора общувам онлайн и с много от тях никога, ама никога не съм общувал извън мрежата. Всеки от тях може да е Александър. Но мен това не ме интересува – всеки избира и решава кое е най-добро за себе си. Ако те са ОК с това, защо за мен да е проблем?

Случаят е по-интересен от психологическа гледна точка, отколкото от криминалистична. Защото дори и наистина да има финансови злоупотреби и измами, те са добавена стойност към цялата картина. Пък и срещу малко слава и 30 секунди по телевизора, много хора са склонни да кажат неща, които не мислят и които не са съвсем истина.

Който и да е човекът зад профила, вероятно е недоволен (или силно разочарован) от офлайн битието си и използва интернет, за да създаде мечтания идеален образ. Мечтите му са отвъд възможностите на средностатистическия човек и онлайн пространството позволява на алтер-егото му да ги реализира. И ако това е била мечтата му, то той я е постигнал. Защото от немалкото статии из доста сайтове, в които публикува, лъха доста добро познание за света, обща култура, някакъв печат на интелект и мисъл.

Жалко, че цялата тази енергия не е използвана подходящо и за нещо реално, а е била разпръсната в битове и байтове над нереалността. Защото когато отдръпнеш ръце от клавиатурата и… приказката свършва.

Свиване

Виолета Кунева: *** (докато чета чужди истории…)  


докато чета чужди истории
съм небрежен ученик
преглъщам лесно хилядолетия
вековете са леки като перца
и ги подхвърлям от царство в царство
когато пиша нашата история
слагам секундите на везни
давам имена на династиите им
ставам алхимик
безразличен към еликсира на живота
упоен от търсене на формула
която превръща златото във време
с теб


Виолета Кунева






Виолета Кунева в „Кръстопът”.

Свиване

#365wikidays или какво е да допринасяш 365 дена за Уикипедия, всеки ден  

Pranayraj-Vangari

Има една много щура глава Вася Атанасова, научен работник-математик в БАН, но и същевременно с това един от най-дейните уикипедианци не само за България, а като цяло. Та същата тази Вася преди няколко години намисли #100wikidays – 100 последователни дни да допринасяш за Уикипедия, всеки ден с нова статия. Не само, че го намисли, а Вася успя да въвлече десетки хора от цял свят в тази си инициатива и така да помогне, насърчи създаването на много, хиляди нови статии за свободно ползване на много езици.

Един от вдъхновените от Вася хора е индийският уикипедианец Pranayraj Vangari. Той е актьор и Telugu Wikipedian. Млад, артистичен и ентусиазиран, след като започва #100уикидни той така се увлича, че откарва цели #365уикидни, а в момента продължава и е решил да достигне #500уикидни!

Това е толкова изумително! Pranayraj Vangari за мен е герой и съм щастлива, че прие поканата ми за това интервю, за да сподели малко повече за своите приключения из уики-доброволчеството.

От колко време допринасяш за Уикипедия и на какъв език?
Започнах на 8 март 2013 година. Вече четири години. Основно на телугу допринасям.

Кои са основните теми, по които пишеш?
1. Театър, пиеси, персонажи
2. Историята на Теланагана, култура, личности
3. Филми и актьори
4. Статии за села и други

Защо си доброволец и допринасяш за Уикипедия? Какво ти дава това занимание?
Уикипедия е първата врата, която отваряш за знание и да допринасям и да съм част от Уикипедия ми се струва фантастична. Да предоставям знанието си на останалия свят, без заплащане, свободно, ме вдъхновява да пиша за Уикипедия. Уикипедия е важна, защото предоставя свободно знание за всеки.

Как не уики хората гледат на това? Имаш ли подкрепата им?
Да, и те ме подкрепят. Всички ме възприемат като специален човек. От Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu и Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu също получавам много голяма подкрепа.

Как реши да направиш цели 365 дена с принос за Уикипедия? Това е амбициозно начинание.
Първо започнах предизвикателството 100 уики дни. Моите приятели и уикипедианската бщност ме окуражиха. Смятах, че 100 уики дни са достатъчни … но на 90-тия ден реших да направя 2 или 3 дена почивка и да започна втори тур 100wikidays. На 95-тия ден от втория тур реших да стигна до година.

А сега реши да стигнеш дори 500 уики дни – wow! Защо го правиш?
Тази идея е ме вдъхновява да продължавам ежедневно да допринасям за Уикипедия. Това е предизвикателство към мен самия, но с това показвам на уики общността своята отдаденост.

Това интервю в оригинал на английски може да бъде открито тук.
Пожелавам на много хора вдъхновение за поне #10wikidays или #100wikidays а защо не и да си имаме българска версия на #365wikidays :)
Ако го започнете – пишете ми justine.toms на gmail.com

Свиване

След iOS 11 mobile-only е все по-възможно  

В края на септември Apple пусна на вода новата версия на мобилната си операционна платформа. И едва ли щях да пиша нарочен пост за това, ако най-значимият белег на iOS 11 някак не остана подценен, вероятно защото е свързан с философията на платформата по отношение на посоката на развитието ѝ, а не с поредните технологични характеристики. А iOS 11 е крайъгълен камък не защото впечатлява с кой знае каква нова визия или подход, а защото дава заявка за пълноценна, самостоятелна операционна система и изглажда пътя към mobile-only работата. Като блести най-вече на iPad. Даже не просто блести, а започва да ти се струва, че сякаш iPad се е преродил.

Признавам, че темата ме вълнува, защото си мечтая един ден (и се очертава да е скоро) да не си купувам повече лаптоп, а таблетът да е всичко, което ми е нужно, за да върша работата си пълноценно и удобно. Все още не мога да си го позволя, защото има няколко неща, които не мога да свърша с iPad, но те остават все по-малко и по-малко.

Експериментирам да работя само с iPad от години насам, но нищо не ми е давало такава увереност, че един ден това ще е възможно, както промените, които донесе iOS 11.

Всъщност най-голямата благина, която ми дава работата с iPad е… концентрация. Което от своя страна ми носи по-голяма ефективност и съответно повече удовлетворение. Личи от няколко версии насам, като очевидно е мислено отдавна, че многозадачността в iOS е планирана да е далеч по-грижовна към концентрацията в основната задача, с която се предполага да съм зает в момента. Всички други мобилни и десктоп платформи сякаш изпитват перверзно удоволствие да разфокусират вниманието ми с всевъзможни нотификации, чието озаптяване до приемлива норма изисква екстра усилия, които трябва да бъдат положени, за да може човек да свърши нещо. Затова, особено когато пиша или чета внимателно някакъв текст или код, концентрацията ми е ключова, и често в такива моменти предпочитам iPad-а си пред компютъра.

С появата на iOS 11 многозадачността е под още по-голям контрол – като отново най-невъзмутимо мога да продължа да си бъда фокусиран в най-важното, което правя (еднозадачният режим винаги ми е най-любим), но имам и гъвкавост, с която мога да си поделя екрана с други задачи или да оставя комбинации от различни приложения върху един екран „залепени“ и на background с не повече от две докосвания. А това е голямо облекчение в ежедневието с таблет. Това заедно с появата на Dock и усъвършенстваните Split View и Slide Over функционалности ми дава не просто почти пълноценно десктоп усещане, ами изцяло ново такова, което намирам за много по-удобно и ергономично. За което помага и едно приложение, което от скоро е собственост на Apple, а именно Workflow, но за него някой друг път. Сега само ще кажа, че веднъж като го вкусиш и повече не можеш без него.

Другият голям бонус (още от iPad 1, всъщност) е мобилността и факта, че с едно зареждане на батерията мога с часове да работя напълно автономно и безгрижно. Тук с уговорката, че при дълга работа с iPad, особено на бюро, предпочитам да пиша с реална клавиатура – ползвам класическата Apple Magic keyboard.

Някои от тези неща с iPad Pro и наличието на pensil, който пък отключва и други функции, са още по-секси, но понеже нещата на Apple не само работят добре, ами работят и дълго с години, и могат да носят доста време всички обновявания на платформата, текущият ми iPad e още твърде пълноценен, за да го сменям с Pro. Но ще държа темата отворена, защото mobile-only подхода ще продължи да занимава вниманието ми и занапред и имам какво да разкажа за няколко различни направления.

И понеже като напиша нещо за Apple, обикновено следва хейт и легенди как с едни други платформи било по-гот – приключвам този текст с едно от любимите ми шеговити клипчета на Apple по въпроса. ;)

Свиване

Ян Геел, обяснен за деца  


Илюстрация от “Централна градска част на София. Доклад за публичните пространства и обществения живот”, Gehl, 2017

Първо ние създаваме градовете, после те нас!

Ян Геел

Преди една година датският урбанист Ян Геел влезе рязко в България. Издаде на български книгата си Градове за хората, сключи договор със Столична община да направи София по-добър град за живеене, изнесе няколко лекции, обиколи всички телевизионни студия и даде интервюта за повечето вестници. Една година по-късно докладът на екип “Геел” за публичните пространства и обществения живот в столицата е факт, представен е на общината и широката публика и се обсъжда живо и страстно в социални мрежи и офлайн кафенета (наред с референдума в Каталуния, “кум-гейт” и Валери Симеонов).

Затова, тъй като по медиите се въртят едни и същи лошо цитирани и извадени от контекста лозунги, ни се струва уместно да обясним феномена Ян Геел и това, което прави в България, кратко и ясно.

Кой е Ян Геел


Ян Геел дава автографи по време на представянето на доклада в УАСГ, 4 октомври 2017

Ян Геел е архитект и урбанист (по-скоро градски консултант), който вярва, че съвременните градове могат да станат добро място за живеене чрез няколко прости и конкретни мерки:

  • Намаляване броя на автомобилите (или премахването им, където е възможно)
  • Окуражаване на хората да ходят пеш и да карат колелета чрез създаване на удобна веломрежа и повече пешеходни пространства
  • Създаване на привлекателна публична градска среда
  • Повече зелени площи и паркове
  • Повече места за срещи и общуване между хората
  • Малък мащаб на застройката (ниски и разнообразни сгради срещу високи и еднообразни комплекси)
  • Грижа за отделния човек и малките общности

Тези мерки и самият Ян Геел са част от физиономията на т.нар. Нов урбанизъм (New urbanism), който избухва по някое време след Втората световна война като реакция срещу модернизма и унифицирането на градовете по правилата на Корбюзие, CIAM и Интернационалния стил (това е и причината, поради която във всяка своя лекция Геел напада градоустройството на следвоенния модернизъм с едни и същи, до болка познати слайдове). Историческата хронология, съвсем опростено, е следната:

  1. Индустриалната революция от XIX в. придвижва големи маси хора към градовете, които се разрастват неконтролируемо, а качеството на живот там спада. Появяват се гъстозаселени нехигиенични гета (мислете си за романите на Чарлз Дикенс и бедния Оливър Туист) Гетата на викториански Лондон, 1869 - 1873. Гравюра Гюстав Доре. Източник: The British Library
  2. В началото на XX век модернизмът се опитва да поправи бедата като зададе чисто нови правила за организация на градовете. Сред тях са зонирането им на четири основни функции (обитаване, отдих, труд и транспорт), които се отделят една от друга чрез свободни паркови пространства и се свързват с големи, широки пътища, които са, да, пълни с коли. Формулата става толкова популярна, че след Втората световна война се прилага повсеместно и на Изток, и на Запад, и в капиталистическия, и в социалистическия свят. (И като всяка утопия се похабява бързо от прекомерна употреба).Макет на Сияйния град на Корбюзие, станал основа за модерната утопия
  3. След 60-те години и особено през 80-те и 90-те архитекти, градски активисти и постмодернисти надигат глас за загубената градска идентичност, за малкия мащаб, смесването на различни функции и градското многообразие. Това е особено важно за развиващия се след 1989 многонационален, мултикултурен глобален град, който просто трябва да бъде “за хората”, за да оцелее в конкуренцията за имидж, туристи, бизнес и работна ръка. Джейн Джейкъбс срещу Робърт Мозес в борбата за по-човешки Ню Йорк. Източник: "Rober Moses:The Master Builder of New York City", Pierre Christin, Olivier Balez

И тук се появява Ян Геел, който казва: “Аз знам правилата, по които вашият град ще стане град за хората. Ще ви помогна”.

Идеите му са прости, ясно обяснени, а и толкова очевидни, че няма човек (и община) с малко здрав разум в главата, който да им се възпротиви. Геел вероятно искрено вярва в своята формула, но в същото време, съвсем в духа на времето ни, я е опаковал като добре продаваем продукт, който предлага неуморно от град на град по цял свят. Една книга, една 30-минутна лекция и няколко прости правила. Всъщност той прилича повече на проповедник, отколкото на стандартен архитект. И, в крайна сметка, в това няма нищо лошо, ако е в името на благородната цел градовете ни да стават по-добри, а хората в тях — по-щастливи.


Споделена улица в Брайтън, Англия. Проект и източник: Gehl

Уловката

Има една подробност, обаче, заради която новите урбанисти (и Геел в това число) са често критикувани. Всеки град по света е различен и има своя собствена история, идентичност, топография, манталитет на жителите дори. Няма как една универсална формула да проработи навсякъде автоматично, без промени, отчитащи локалната специфика. Това е също толкова тоталитарно, колкото арогантната увереност на модернистите, че именно те знаят най-добре как трябва да изглежда идеалният град на бъдещето.

Правилата на Ян Геел, прилагани упорито и с последователна политическа воля, водят до отлични резултати в северноевропейските градове и градовете под тяхно културно влияние в Австралия, Нова Зеландия и Северна Америка. Градовете в Южна Европа са съвсем други (искаме лично да се запознаем с човека, който ще извади жителя на Атина от колата му и ще го накара да кара колело). Градовете от Източна Европа са минали през различна политическа система за близо половин век, което не е за пренебрегване. Да не говорим, че градове като Делхи и Пекин също трябва да станат “за хората”.

Какво прави Ян Геел в София

Ян Геел е в София, за да анализира проблемите на града и да напише краткосрочни и дългосрочни мерки за решаването им в доклад. Ян Геел е само консултант. Като всеки консултант, неговата задача не е да реши проблемите на града, а само да ги посочи и да даде предложения. А след това градската управа ще реши колко от тях да изпълни.

Какъв е този доклад и какво пише в него

Докладът (PDF, 117 MB) е от около 100 страници, с много зелен цвят и разделен на 4 секции:

  • Amenities (малко подвеждащо преведена на български като Градска идентичност)
  • Mobility (Мобилност)
  • Public life (Обществен живот)
  • Public space quality (Качество на публичното пространство)

Това не е формален текст, тъй като засяга ключови проблеми на града, има конкретни проучвания и в тази връзка можем да кажем, че е контекстен. Обхваща само центъра на София (за всеобщо, включително наше, разочарование), където, няма какво да се лъжем, е по-лесно.

Въвеждащите думи и общите текстове в доклада на места звучат като извадени от Уикипедия или писани от прогимназиална учителка, но не си струва да се заяждаме за това (не вярваме някой софиянец да е пропуснал факта, че градът има древна история, заобиколен е от планини, а на юг от него се намира прекрасната планина Витоша).

Грубо основните изводи от доклада могат да се обобщят така:

  • Най-ценното на София са планините, парковете и водата (в това число минералните извори). Липсват връзки между планините и центъра, гледките към планините са застрашени, минералните извори не се използват достатъчно, а зелените зони са предимно в южните части на града.
  • Колите трябва да се изкарат от центъра и да обикалят по обходни рингове (напр. бул. Сливница). За сметка на това центърът трябва да е достъпен с бърз и удобен градски транспорт или с велосипед.
  • Трябва да се организира свързана пешеходна мрежа от улици и площади в центъра (в това число и велоалейна).
  • Трябва да ценим и развиваме цялото културно-историческо наследство, от всички епохи.

И накрая, според доклада всичко трябва да е data driven, т.е. непрекъснато да се събират — и публикуват — данни за пешеходния трафик и обществения живот в публичните пространства, за да се следи доколко промените са успешни.

Най-важни в този доклад са наблюденията и препоръките. Те, разбира се, са елементарни, ясни и повтаряни от години от български беловласи градостроители, млади неправителствени организации и градски активисти. Един общински съветник наскоро каза в национален ефир, че това, което прави Геел, не е точно градоустройство, а социална психология т.е. мерки, които целят не да решат проблемите на града, а да направят хората по-щастливи. Не е лошо определение.

Та за препоръките. Можем да ги разделим на 3 групи (във всяка група сме сложили нашите фаворити):

Полезни и лесни

  • Подобрете местата за пресичане на околовръстния път и осигурете по-качествени, ясно обозначени пешеходни връзки между градския център и планината.
  • Съхранете и разширете зелената мрежа.
  • Премахнете колчетата и налагайте глоби на автомобилите, паркирани върху тротоарите.
  • Изградете по-качествена велосипедна алея по протежение на бул. „Тодор Александров“.
  • Използвайте старите железопътни линии за велосипедни алеи или зелени площи.
  • Улеснете пресичането на нивото на улицата.
  • Подобрете интермодалността чрез въвеждането на интегрирана билетна система, която позволява използването на една карта за всички видове обществен транспорт.
  • Организирайте публичен дебат на тема 24-часов градски транспорт по основните линии.

Важни и трудни

Защо трудни? Защото прилагането им засяга частна собственост и инвестиционни намерения, свързано е с промяна на манталитет и мислене на хората или с наличието на политици-визионери с изключителна морална устойчивост. Все трудни неща.

  • Съхранете зрителните коридори. Строителството и регулацията трябва да са съобразени с визуалните коридори, така че бъдещите сгради да не пречат на гледката.
    Това е много важно и много пожелателно за град, в който одобрението на 200-метрови небостъргачи в Лозенец е въпрос на икономически и политически лобизъм, а не на градско визионерство.
  • Ценете всички исторически периоди. Уважавайте и поддържайте паметниците от всички епохи и времена.
    Отново много силно пожелателно за община, която наскоро разруши паметника “1300 години България” пред НДК и за общество, които все още не е в мир с близкото си минало.
  • Разработете насоки за оформяне на фасадите на сградите, цветовете им, осветлението по тях, материалите, витрините и разположението на климатиците.
    Визуален код категорично би бил много полезен, дори вече има опити за проекти в тази посока. Но това е дълъг и мъчителен процес, който вероятно ще удари на камък при частната собственост.
  • Изградете свързана пешеходна мрежа. Създайте пешеходно ядро посредством пешеходна връзка между площад „Бански“, ЦУМ и площад „Света Неделя“. Променете визията на площад „Независимост“.
    Изключително важна препоръка, която действително би променила коренно усещането в центъра на София. Но е свързана с много дебати и ключови гласувания в Общинския съвет. Първата стъпка в тази посока вече се прави със затварянето на Витошка от ул. “Алабин” до бул. “Стамболийски”.
  • Премахнете паркингите на пл. “Батенберг” и площад “Света Неделя”
    Виж по-горе.

Очевидни, но вероятно неприложими

Защо неприложими? Защото дават вече познати идеи за решения на дългогодишни проблеми, които досега не са проработили. Явно трябват други решения

  • Интегрирайте реката в публичното пространство. Почистете водите и изградете непрекъсната алея по протежение на реките с достатъчно места за отдих. Идентифицирайте удобно разположена зона край водата за изграждане на временен открит бар или друго подобно съоръжение. В ключови локации могат да се организират нови места за сядане, така че хората да могат да поседнат край водата и да се полюбуват на природата.

Това звучи прекрасно и от години софийските градостроители предлагат варианти за обживяване на реките, но те все така си остават мръсни и непривлекателни места с плъхове и отпадъци. Както каза една позната-неархитект: “Това не са никакви реки, а канали и носят лайната на Княжево, което още няма канализация”.

  • Активирайте вътрешните дворове. Отворете ги и за външни ползватели.

Софийските вътрешни дворове са изключително ценна характеристика на града, но са частни. Опити за отварянето и обживяването им има още от социализма, но никой не може да накара група собственици на педантично парцелиран и ограден вътрешен двор да го отворят за външни посетители. По думите на друга позната: “Та те не допускат там дори съкооператорите си, които не притежават идеална част от земята”.

Какво предстои: лошият сценарий

През 2004 Ян Геел сключва договор с Лондонската община и изработва доклад как да подобри начина на живот в града. През 2014 той признава, че общината е пренебрегнала неговите съвети и качеството на живот в града не се е подобрило, а напротив.

Така че ето един лош сценарий и за София:

Местните избори през 2019 са минали. Оказва се, че датските консултанти и ентусиазмът на участниците от българска страна са употребени за политически пиар. Докладът е прибран в чекмеджетата на НАГ, препоръките му още се обсъждат в безкрайни работни групи. Никой не знае как и кога ще бъдат приложени. Главният архитект на София е сменен. Софийските кръстовища (на 2, 3 и повече нива) са задръстени с коли, софийските тротоари — все така осеяни с колчета, а силуетът на града — доминиран от неадекватни високи сгради.

Какво предстои: добрият сценарий

Миналата седмица си говорихме с приятели-архитекти от Холандия за Ян Геел. Те казаха, че мерките, които той и останалите нови урбанисти предлагат, се прилагат систематично от години в Ротердам, Амстердам и други северни градове и действително работят. При това не само психосоциално (хората са по-щастливи), но и икономически (развива се малкия бизнес, идват повече туристи, инвестициите се възвръщат). Затова общините продължават да ги прилагат. Има един тънък момент обаче: моделът “Ян Геел” не работи, ако се прилага една или няколко от мерките (примерно ограничи се паркирането, без да се развие публичния транспорт и без да се направят паркинги и т.н.). Всички мерки трябва да се прилагат едновременно.

Ето защо представеният на 4 октомври доклад на екип “Геел” е само първа стъпка в един дълъг поход, който трябва да бъде воден от политици и общински власти последователно, убедено и без партийни пристрастия. И трябва да сме наясно, че в крайна сметка всичко зависи от нас. А не от чуждите експерти, които днес са тук, утре в Тирана или Прага, а вдругиден – отново в прекрасния за живеене град Копенхаген.

Свиване

Смартфоните на Xiaomi вече се предлагат и от VIVACOM  

Смартфоните на Xiaomi вече се предлагат и от VIVACOM
VIVACOM обяви, че вече предлага смартфони от популярната китайска марка Xiaomi. Операторът започва с два модела - Redmi Note 4…
Свиване

Следващият iPad Pro може да разполага с Face ID защитата на iPhone X  

Следващият iPad Pro може да разполага с Face ID защитата на iPhone X
Следващият таблет от висок клас на Apple, който би трябвало да бъде показан догодина, ще използва защитата с лицево разпознаване…

октомври 09, 2017

Свиване

Писане на нова публикация всеки ден? It’s a pain in the ass!  

В края на септември изведнъж бях обзет от манията да блогвам всеки ден.

След години, в които една-две публикации на месец бяха максималното, което можеше да се „издои“ от мързеливия автор на този блог, някак спонтанно реших, че „излизането от комфортната зона“, а.к.а рушенето на стереотипи в ежедневния живот, е „правилното“ решение.

Оказа се и правилно, и не.

По отношение на комфортните зони беше отлично.

По отношение на блогването въобще не си струваше.

Нека поясня. Подобен ангажимент (да блогваш всеки ден) наистина те кара да излезеш от „комфортната зона“.

Какво значи това? Ами значи да правиш неща, с които не си свикнал. Редовно. Например, да публикуваш нов текст всеки ден. С усърдността, с която си го правил веднъж месечно преди. Да речем. И резултатите са налице:

„Гювечета по Тишански“ от 25-ти септември;

„Онлайн“ (за първата среща с интернет) от 26-ти септември;

„Страх от зъболекар“ (за страха и смелостта най-после да отидеш) от 27-ми септемрви;

„Домашна пица с хляб А ла Мама“ (за най-вкусната пица) от 28-ми септември;

„Колекционерът“ на Джон Фаулз“ от 29-ти септември;

„Тиквички с яйца и сирене“ от 30-ти септември;

„Зимно пътуване“ на Амели Нотомб“ от 1 октомври;

„Гъби по Дижонски“ от 2 октомври;

„Подчинение“ на Мишел Уелбек“ от 3 октомври;

„Мисля, че и двамата заслужаваме по една кралица до себе си“, от 4 октомври.

И така приключи всичко. После си починах няколко дни. И написах едно от най-яките есета, които съм правил някога:

„Добър слуга, но лош господар“ от 8 октомври. 

Какво научих от този експеримент?

Че не се старая по-малко, защото „трябва“ да публикувам всеки ден. Ако ще е рецепта – да си ебе майката, ако ще е откровение – също!

Че не ми се занимава всеки ден. На мен самият не ми пука достатъчно, представям си колко ви е транс-кур-о на вас, скъпи читатели…

Но достигаме и до най-важния урок, а именно:

Тази самопоставена, самовдъхновена и самоорганизирана „инициатива“ ме накара да начупя комфортните зони в целия си останал живот.

Така например, не бях лягал на зъболекарски стол от 1984-та (защото ме е страх като бито куче), а сега съм на път да си оправя всички зъби.

Освен това, започнах нова работа.

Освен това, смених си гардероба.

Освен това, спортувам повече от средния читател на този блог, сигурен съм.

Освен това, прекарах 3 седмици абсолютно трезвен.

Освен това, прочетох повече книги за една седмица, отколкото ще прочетете през следващата година…

Освен това, написах повече, отколкото ще напишете през целия си живот.

Освен това, станах бърз, спонтанен и прецизен готвач.

Има и много неща, за които е неприлично да се говори тук…

Експериментът си заслужаваше.

Малка част от плодовете му берем онлайн.

На останалите се радваме в живия живот, където трябва.

Смятам експеримента за успешен. И за приключен.

Тихомир Димитров 


Свиване

OnePlus 5T излиза през ноември с 18:9 дисплей без рамки, твърди нов слух  

OnePlus 5T излиза през ноември с 18:9 дисплей без рамки, твърди нов слух
Нов слух от Китай твърди, че следващия месец OnePlus ще представят нов смартфон, който ще предлага актуалния тази година издължен…
Свиване

Детско, романтично и инато  

Днес щях да пропусна моите 750 думи! На косъм! В последния момент се сетих (22:22), че не съм си написал “дневната дажба”. Сетих се, докато вече ми се мотаеше в главата мисълта да си лягам и да спя.

Щеше много да ме е яд, ако бях пропуснал. Толкова, че като нищо бих престанал да следвам традицията с ежедневното писане.

Аз не понасям добре провалите. Не мисля, че някой ги понася добре, де. Но май при мен е особено зле и тежко демотивиращо. В живота ми провалите понякога са водели до тотално отказване от съответната цел, или традиция, или “нещоправене”.

Спомням си народните танци като малък. Започнах в първи клас. В трети клас бях част от ядрото на детския ансамбъл, в който танцувахме страхотно, и всички много ни се радваха. Концертите и проявите бяха безброй. И къде ли не. Най-живо си спомням как ходихме по банкетите на разни комунистически “величия”, за да им танцуваме. А “величията” ни даваха банани, мандарини, портокали… все плодове, които не можеше да се намерят по магазините, или ако се намираха, се даваха в ограничено количество на всеки купувач. Това, разбира се, не важеше за комуноидните престъпници: за тях нещата бяха със специално снабдяване, и винаги в изобилие.

Та пак тогава, преди едно фестивално турне, се разболях тежко. Двойна бронхопвнеумония. Изкарах сигурно три-четири седмици вкъщи. След това ми забраниха два месеца всякакви по-тежки физически упражнения. А който е играл хоро знае какво става с дробовете ти при репетиция или на сцената.

Тази забрана автоматично ме извади от ансамбъла за почти три месеца. И провали не само моето участие в турнето, ами и много затрудни групата ни, защото трябваше или много спешно да се намери още едно дете, което да може да ме замети, или трябваше едно дете да не играе (т.е., да остане нещо като “резерва”).

Доколкото помня, точно този вариант избра хореографката. И децата, чисто по детски, обвиниха мен за тази неслука. Аз много трудно понесох това обвинение. Всъщност не го понесох. От раз се отказах от ансамбъла, повече не стъпих на репетиция. Спомням си как “по случайност” в училище идваше хореографката, да си говорим, да ме пита кога и как ще идвам пак на репетиции. След това идва и един или два пъти да си “говорим” и вкъщи, с родителите ми. Но аз си бях решил. Още в трети клас си бях един (малък, все още) задник: реша ли, че съм обиден на нещо, много трудно това се променяше.

Така и стана тогава. Заради моят инат и глупост се отказах от нещо, което ако беше останало в живота ми може би щеше да ми даде съвсем друга кариера и много повече красота. Но аз реших, че съм приключил с ансамбъла (“Тракийче” ли се казваше, не помня вече, мисля че беше някак асоцииран с ансамбъл “Тракия”). И така приключих и с народните танци.

След това, около шести-седми клас, започнах да танцувам състезателни танци. Основно латиноамерикански, с това започват всички начинаещи, но след шест месеца започнах и стандартните. Беше голям купон и на мен много ми харесваше. Имаше много момичета, а на един подрастващ хлапак това няма как да не се харесва (колкото и да се правехме, че ама това хич не ни интересува и въобще какво ни се мотаят тия “женки” из краката?).

Аз много си харесвах и моята партньорка. Тя беше с две (май?) години по-малка от мен, бяхме в едно и също училище. Безброй репетиции, много пот и усилия. Имахме няколко сценични участия (бяхме в “Дома на Народната армия” в Пловдив). Спомням си около месец преди първото участие как хореографката реши, че моята партньорка трябва да танцува на токчета (имахме ча-ча, румба и самба, три танца, един след друг). Да, обаче тя (парнтьорката), като всяка петокласничка, не беше ходила на токчета преди това (камо ли осем сантиметра), а какво оставаше да изпълни ритмичен танц с доста фигури, вместо с гуменки с токчета?

Спомням си как оставащите до концерта четири седмици идвахме един час преди репетиция и оставахме един час след, за да може тя да свикне да танцува на токчетата. Спомням си доста синини, основно от падане. Кога само тях, кога и двамата. Спомням си и колко сълзи проля тя. И живо си спомням как я изпращах вечерта до тях (живееше и тя в “Тракия”, нали ходехме в едно училище), защото понякога се прибирахме след 21:00. Романтика… поне за мен, явно!

Концертът мина и замина, след това дойде друг, трети… Свърши учебната година. Дойде лятото, а след него партньорката ми реши, че не ѝ се танцува в ДНА, и се премести отсреща, в Централната поща, където имаше друг състав.

Аз го приех много лично, най-вече защото тя така и не ми каза, че го прави – разбрах го постфактум, когато вече беше късно. Не ми и каза защо го прави. Аз реших, че е заради мен, защо иначе няма да ми казва?

Спокойно може да се каже, че първите месеци в новия сезон за мен бяха кошмар. За едно момче лесно може да се намери нова партньорка: момчетата-танцьори бяхме значително по-малко от момичетата. А и аз бях напреднал в танците. Но аз тази си я бях харесал много, и така и не можах да се сработя с друга.

Напуснах танците около 4-5 месеца след началото на новия сезон, за да се хвърля надолу с главата в компютрите. Разбира се, и преди да се случи тази несполука си ходех редовно в компютърната зала и вече си пишех по-сериозни програми, но след като зарязах танците компютрите станаха всичко за мен. Така и не погледнах други хобита следващите около двадесет години. Прословутият ми инат си каза думата и там: след като мен ме зарязаха, не успях да го преживея лесно и това.

Сега си спомням с умиление за тези времена. Покра тези неща и винаги ще си спомням един епизод в трети клас, в който Данчо, мой съученик, също участник в танцовия състав, нещо реши, че ще ме тормози физически (т.е., ще ме бие), защото съм бил зарязал “отбора” преди фестивала. Понаби ме, съответно, аз и тогава си бях слабак и не можех да се бия. Нищо, че той беше с 20% по-лек от мен, и почти с половин глава по-нисък.

Живо си спомням също как Мария, след като констатира какво се е случило (на мен ми личеше), му хвърли такъв бой, че онзи повече не посмя да ме пипне. не само по този повод, въобще, до края на трети клас. Мария е по-малка с една година от нас двамата, но никое от момчетата не смееше да си има вземане-даване с нея, по какъвто и да е повод. А още тогава си беше толкова мило, русо момиче… И много ме пазеше от такива като този Данчо.

Разбира се, учителката след като разбра какво е станало, и тя си изпроси някакво викане (на нея или и на родителите, не помня вече), или при класната или при някоя от зам. директорките, но… не беше нещо необичайно за нашия клас това. Така или иначе Данчо не посмя да ме закача повече, което го оценявам вече дори 34 години след това 🙂 .

Та доста бой и мъка съм видял заради този мой инат. Но какво да правиш, каквото сам си надробиш, това ще си сърбаш. Много години след това някак успях да подтисна парещата обида, когато и по какъвто повод се появи тя, а и да се науча да я преглъщам. Но и досега ми се е случвало един-два пъти да реагирам по подобен начин, да отрязвам отведнъж-завинаги някой или нещо в живота ми. Но мисля, че е доста по-рядко, отколкото преди. И сега боли, като ми се случи, но когато въпросът е принципен, нищо не може да се направи. Понякога просто не се получава…

Училище "Антон Страшимиров" (тогава)На снимката е началният етап на СУ “Св. Константин-Кирил Философ”. Когато аз учех там беше начално училище “Антон Страшимиров”, а другото беше гимназия “Васил Коларов”. Сега виждам, че са се обединили в едно. Няма лошо! Снимката е от сайта на училището.

 

Свиване

#365wikidays and bravo for Pranayraj Vangari  

Pranayraj-Vangari

Pranayraj Vangari is wikipedian from India. He is theatre practitioner and Telugu Wikipedian. Young, artistic, enthusiastic, this man is great example what a volunteer can do if he has enough passion. Pranayraj Vangari started #100wikidays (a madness to write, contribute with an article per day for Wikipedia) and ended up with covering one whole year – 365 days! – contributing with an article each day!

So, Pranayraj Vangari is a hero and I am glad he accepted my invitation for this interview.

For how long do you contribute to Wikipedia and in which language you do it?Since March 8, 2013, Mostly Telugu Wikipedia. 4 years now.

What are the usual topics you write about?
1. Theatre Plays and Theatre personalities
2. Telanagana Histtory, Culture, Persons
3. Movies and movie personalities
4. Village articles and others

Why do you you do this great volunteer work for Wikipedia? What drives you to do that?
Wikipedia is the first door I knock for knowledge, and the idea of giving your part and contributing to Wikipedia felt a fantastic idea to me. Making my knowledge available to the rest of the world for free is what inspires me to write on Wikipedia. Wikipedia is important because it gives knowledge irrespective of who you are.

How other, non wiki people accept your contribution? Do they support you?
Yes they gave very good support to me. Every where those people treat me as special person. From Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu and Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu lot of support and encouraged to me.

How you decided to take this long ride – 365 wiki days? This is a very difficult project.
Firstly i started 100wikidays Challenge. My community wikipedians and my friends encouraged me. Firstly i thought 100wikidays is enough… on 90th day i decided to take 2 or 3 days gap and to start 2nd iteration of 100wikidays. On 95th day of this challenge, I decided to take up the wikiyear challenge.

Now you go for 500 wiki days – wow! Why you do this?
It was a novel idea and urges me to contribute to Wikipedia every day. Wikiyear was a self set challenge to show the community, my determination.

Свиване

Седмица в Хърватия: Зелената лагуна, Пореч  

Започваме разказа на Влади за тагодишната му почивка в Пореч, Хърватия. Приятно четене:

Седмица в Хърватия: Зелената лагуна, Пореч

на почивка

част първа

Пореч – първи впечатления

Ден първи – 01.09.2017 г.

Пътят до Пореч

Пътуване до София

Пристигане в ранен следобед. Следва един мързелив следобед в нашата столица – разходка по пешеходните улици, сладолед на Витошка, разходка по Граф Игнатиев, покрай книжния пазар и покрай сергиите за плодове.

Малко след чейдж бюрото (където можех да сменя куни, но не ми се чакаше на голямата опашка там), виждам едно много приятно заведение на един ъгъл. На Граф Игнатиев 40. В кафенето LIME. Посядам на биричка. Заедно с нея получавам и една купа чипс с кетчуп. На едни меки възглавнички и там прекарвам повече от час. Толкова не ми се ставаше, че накрая последва един голям тагадък през Сердика, по метрото, до гарата, да си взема багажа и от там пак тагадък през метрото, да се добера до стадион Васил Левски, за да бъда на мястото за тръгване.

На биричка с картофки в София

На биричка с картофки в София

Имах около половин час до тръгване. Реших да си активирам роуминг през това време, но нещата са се променили през изтеклата година. Миналата година си бях активирал роуминга буквално на границата, докато чаках да мине проверката. Този път реших още в София. Безкрайно изненадан, когато ми съобщиха, че трябва да посетя най-близкия офис на мобилен оператор… Ами ако нямам време, питам аз? Други били условията, съжаляват и т. н. Останах без роуминг. Ами както искат, така да ме търсят, социални мрежи, WI FI… Така.

Идва автобуса – модерен, син, изрисуван. А отзад пишеше „КРИЧИМ ЕКСПРЕС”. (Спомняте ли си пътеписа за едната седмица в Париж от миналата година – пак с Кричим Експрес?) Качваме се към 13 души и тръгваме към 20 ч. Но само толкова ли пътника? О, нищо не знаете. На Божурище към нас се присъединява една група от 27 деца, между шести и осми клас (някакъв танцов ансамбъл с 4 – 5 възрастни към тях)

Врявата и детския смях не спряха през цялата нощ.

Към това добавям и едно семейство с малко, току-що проходило, дете, което не спря да реве през цялото време. Тъкмо задремем и поутихне малко и детето започва да реве, буди целият автобус… Та ставаме 40 пътника. Ако не беше групата с деца, сигурно нямаше да се събере групата…

Постояхме поне четири часа на наша граница… Доста време, почти до полунощ. Минаваме и тръгваме.

Програмата беше почивка за 5 дена на Зелената лагуна около Пореч (Хърватия)

Без никакво екскурзоводско обслужване (и по-добре, защото ми е до болка позната цялата информация, която биха ми изприказвали по пътя … Само транспорт, 5 нощувки с пет закуски и пет вечери. Пътуваме цяла нощ с 2 – 3 почивки по 15 минути. Съмва се, няма слънце. Облаци и дъжд.

  1. 09. 2017 г. – Ден втори

След дълъг нощен преход и проливен дъжд през деня, наближава времето да пристигнем в хотела. Целият ден беше облачен и на няколко пъти се излива много дъжд. Даже по едно време имах усещането, че върху прозорците на автобуса се излива водопад. Нищо не се вижда. Дори спирахме за няколко минути, докато намалее дъжда.

Пристигаме на Зелената лагуна

точно по времето, когато автобуса трябва да спре за 9 часа след дълъг нощен преход и задължителна почивка след дълго шофиране, поради някакъв недомислен член от закона за туризма (ами ако бяхме на 20 – 30 км, преди хотела, на магистралата ли трябва да стоим ? Или как така един международен автобус по линия до Лисабон да кажем си пътува без да спира за 9 часа никъде…)

Camping Zelena Laguna, 52440, Poreč, Хърватска

Спираме пред хотела, в който ще бъде настанена по-голямата част от групата – деца между шести и осми клас… (детският смях ме преследваше през цялото време по пътя до тук) Следва чакане да дойде моя ред. През това време разглеждах хотела и си вземах брошури и реклами за нещата, които могат да се правят наоколо. И когато той дойде, се оказа, че

не съм за този хотел…

Въпреки че аз си бях избрал точно него и неговото име беше изписан на ваучера, даден ми от агенцията. Трябвало да изчакам да дойде местния представител на туроператора да ни вземе и да ни закара до нашия хотел. И той идва … с един черен Мерцедес с местен шофьор, млад хърватин.

Слагаме багажа и тръгваме с още двама души, двамата шофьори и аз… Та на какъв мерцедес само се возих… Черен, седем местен, последен модел, тъмни стъкла, кожен салон…

Отиваме до един друг хотел, където настаняваме другата двойка. Оставаме само аз и двамата шофьори на автобуса. Карат ни до хотела. Сваляме багажа. Оказа се, че и за този хотел не сме. То имало много хотели от веригата LAGUNA PORECПак товарим багажа, отиваме до следващия и там вече ни настаняват. Хотела се казва LAGUNA MEDITERAN. (3 ***)

За любопитните: http://www.emeraldbg.com/hotel/81502/119/383/63460/466249/LAGUNA-MEDITERAN-3*.html

LAGUNA POREC е верига от хотели, пръснати из цялата лагуна. Има още ZELENA LAGUNA RESORT;

LAGUNA PARENTIUM (4****);

– LAGUNA ALBATROS (4****);

LAGUNA MOLINDRIO (4****) – съвсем близо до дискотеката Библос. (Byblos)

– HOTEL ZORNA (3***);

– LAGUNA ISTRA (3***);

– LAGUNA GRAN VISTA (3***);

HOTEL PLAVI (3***);

– HOTEL DELFIN (2**) – този, който си избрах аз, когато се записвах.

За любопитните: www.lagunaporec.com

Аз съм си награбил от автобуса 4 бири и две минерални води, защото тук са малко по-скъпи, поне за това да не харча, но се оказа, че в стаята няма хладилник… То и климатик нямаше и се чудя как така хотел на морето да няма климатик и хладилник. И минибар нямаше. Казвам ли аз, че туриста трябва да се научи да чете между редовете, когато избира оферта за пътуване? То си пишело:

В стаите:
Хотелът разполага с 332 стаи, разположени в 4 – етажна сграда. Всички стаи са оборудвани с телевизор, телефон, баня с душ, сешоар, сейф (срещу заплащане), Wi Fi. Почистване на стаите и смяна на кърпите – всеки ден. Бебешко креватче (срещу заплащане
)”…

Да виждате да пише климатик, хладилник и минибар?

Хотелът – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Хотела (но не този, който си бях избрал,а този в който бях настанен…)

Хотела отблизо – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Хотела отблизо

Басейна пред хотела – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Басейна пред хотела

Около хотела – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Около хотела

Оставям всичко и тръгвам на разузнаване.

Под хотела е плажът

Там може да се наемат едни водни таксита (като водни колела, само че за малко повече хора) Малко по-натам са велосипедите под наем. На едното място се плащат с банкова карта, (велосипеди с логото на VALAMAR, а на другото място може и в брой. И работи вечер до 18 ч. Тук цената на велосипед за ден е 90 куни, а 90 куни тук са 4 малки бири и едно кафе – аз така ги смятам – малката бира е 20 куни, а кафето е 10 куни. За да се наеме велосипед, се оставя паспорта там. Така е по-сигурно и за тях.

Така изглежда плажа тук – Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Така изглежда плажа тук

Така изглежда плажа тук – Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Следвам алеята покрай плажа. По нея минават велосипедисти. Най-доброто е да наемеш велосипед и да обикаляш с него. Тук наоколо е борова гора. Може навсякъде, където си пожелае човек да си разположи кърпата или хавлията и да си почива – в гората, на плажа… То

не е плаж с пясък, по-скоро площадки с каменни плочи

На места има чадъри и шезлонги. И едното и другото е по 25 куни. Някъде са малко повече.

Следва яхтеното пристанище и мястото от където тръгват корабчетата. То е вече в Пореч, докъдето бях стигнал, вървейки около 35 минути без да бързам. По този малък път от Пореч минава и влакчето, което обикаля хотелите, пръснати из цялата лагуна. И който го мързи да ходи се вози на него.

На стотина метра навътре в морето има едно островче –

остров Свети Никола

На него има един голям хотел – Valamar Isabella Island Resort – 4****, а Valamar е верига от хотели, 4 **** и има много хотели от тази верига, но за това по-късно. А какво още има, надявам се да видя през следващите дни.

До там ходи едно корабче за 40 куни за двете посоки и има корабчета до към полунощ през 40 минути: Като го видя, че тръгва от острова, след 5 минути е на Пореч и тръгва веднага. Билети за него се купуват от центъра за туристическа информация, който се намира на пешеходната алея точно до мястото, където се намира корабчето. До него има още няколко по-големи корабчета, които правят целодневни обиколки наоколо. Едната от тях е плаване цял ден от 10 до 17 ч, през което време се плава до Ровини (час и половина) Там се спира за около два часа. После се плава из Лимския залив, след това до Врсар. И там се спира за около час. И вечерта се връща отново на Пореч. И на корабчето има обяд и програма – пеят, свирят на акордеон, играят… Хм, да видим дали ще ми остане време. Цената е 200 куни (27 евро) Да, остана ми време, но за това утре.

А сега да видим какво има тук в Пореч. Намирам менячница (за обмяна на валута) За 40 евро получавам 290 куни. (А два дена по-късно от рецепцията на хотела получих 285 куни) И започвам да

обикалям из Пореч

По едни много тесни улички, едни много малки, кокетни ресторанчета. И всичко е старо. Калдаръма излъскан до блясък от хилядите крака, които минават по него всеки ден. Минах по тесните улички, покрай един площад.

Пореч, Хърватия

Пореч

Гледах, снимах и реших да изям един сладолед. Може пък да е хубав. Избрах си две топки – шоколад и мента. Едната топка е 8 куни. За двете 16 куни. Прекрасен сладолед. Но гледам как след малко ще завали и побързах, защото до хотела има около 35 минути ходене.

Бира – Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

На биричка в Пореч-на върха на една средновековна кула. Основата на чашата е елипса,а отгоре е окръжност

Тук има две казина, а до едното казино пък има

един голям мол

Пред мола един голям червен мотор, много интересен. Я да го снимаме. Я да видим какво има и в мола. Козметика на приземния етаж и нещо като Кауфланд на следващия. Минавам по този етаж и само гледам. Нищо не вземам, нищо не пипам и ръцете ми са отзад на гърба… И когато тръгвам да излизам и

минавам покрай сензорите за сигурност и те писват

Идва охраната и започва да се занимава с мен. Знам, че не нося нищо, което може да бъде взето от там. Имам само таблет, видеокамера и телефон. И охраната ми вика да вадя всичко… Ми то няма какво да вадя… Пуснаха ме. След малко системата пак писна (някой други е минавал)

Продължавам към горните етажи – обувки, спортни стоки. Разглеждам набързо и тръгвам да се прибирам в очакване да видим какво предлагат шведските маси на вечеря в хотела.

Успявам да се прибера и дъжда плисна с пълна сила.

А какво по-хубаво от това да си похапнем, независимо от времето навън.

Няма нищо по-прекрасно от шведски маси в дъждовно време

Ресторанта е пълен с възрастни туристи, които изживяват достойно старините си. Изискано облечени те обикалят и разнасят чиниите из целият ресторант, докато си намерят място за сядане. Табли няма.

Да започнем да похапваме на шведските маси – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Да започнем да похапваме на шведските маси

Я да видим какво ще ядем

Изборът е много труден. От всичко ми се иска да опитам и не ми се тръгва. А и след дългият преход до тук имам нужда от повече храна. Започваме със салатите.

Прави впечатление, че тук има

храна за хора със здрави зъби

разни панирани меса, броколи, корави хлебчета и багети. Има

храна и за хора с по-малко зъби

– грах, руска салата, макарони, спагети, домати, грозде, плодове. Има и

храна за хора без зъби

– картофено пюре, настъргани моркови, лютеница, горчица, кремчета, банани, сладолед. Масите са наредени на няколко места, за да може повече хора да минават едновременно. Първо минавам там, където няма опашка. Едни големи тави със Руска салата, с млечна, зелена… Домати, краставици, парени вурсчета… Имаше и няколко вида риби и миди, но аз не ги обичам.

Да започнем да похапваме на шведските маси – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Избирам си маса и сядам.

На масата бяла покривка (ама не на цялата маса, ами като една широка лента) Салфетка и наредени нож и вилица. Сядам и си ям. Ям си и оглеждам другите туристи – кой как е облечен, кой колко е лаком и кой каква храна разнася. Може пък да видя лакомство, което не съм намерил още.

Ами какво ли ще пием?

Отивам да огледам къде какво има за пиене. Намерих диспенсърите, заредени със сокове, вода, фанта, кока – кола. И още едни заредени с бира. Я да пием бира пък тази вечер – наливам си една. Имам цели два часа за вечеря. Изяждам си всичко, оставям си чинията там и отивам за още. Вземам си друга чиния, в нея си слагам по малко картофено пюре, малко топли меса, готвен грах, варива, лютеница. И още една бира.

Да започнем да похапваме на шведските маси – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Сядам на друга маса.

Изяждам всичко това, оставям си чинията там и отивам при десертите. А там неустоими изкушения – банани, разрязани наполовина по дължина и всеки банан на три парчета. Наредени едно до друго в цялата тава и отгоре залети със два – три сиропа, парфета, кремчета, грозде. Имаше и дини, пъпеши, ябълки, круши, праскови, сливи… Аз си слагам три парчета банан, от двете страни по едно парфе и няколко зърна грозде. Получи се нещо невероятно като комбинация от вкус. И една кока кола.

Сядам на друга маса.

След това отидох при сладоледите. И там два – три вида сладолед в едни метални чашки, като от едно време по нашите сладкарници. И със сладоледа завършвам.

И така, по още една обиколка, бива още нещо да опитаме, когато вече всички са минали и все нещо вкусно е останало. И така, докато вече не остана място за друго. През цялото време между масите обикалят хора от персонала с едни колички, заредени със вана за отпадъци, нови, чисти покривки, вилици и ножове. С невероятна бързина събират свободните чинии, отпадъците във ваничката, чашите и веднага махат покривката ако е мръсна, дори и само петънце да има. Слагат нова, нови салфетки вилица и нож. И отминават. Едната вечер ставам, за да отида да си взема друго нещо и докато се върна, празната чиния и употребените нож и вилица ги няма, на тяхно място сложени нови – все едно че сега за първи път сядам.

А навън си вали през това време.

Общо взето дъждовен период оцелих. Пореч е на 2 – 3 км от тук, няма къде да се ходи. В хотела няма сауна или Спа център, колкото и да ми се иска. Имаше аниматори, които започваха да забавляват децата още от 20:30 ч, та ми оставаше много малко време да ходя да ги гледам. Но само през вечерите, когато не вали. В две от вечерите имаше две музикални групи, които свиреха в салона за танци и забавления. Едната вечер една група с китари свиреха и пееха в салона на рецепцията половин час, преди да отвори ресторанта за вечеря. Но догодина ще гледам да имам време за повече неща. Просто ще си направя по-дълга или двойна почивка някъде тук…

След вечеря няма какво да се прави,

освен да се ровя в интернет и да разглеждам къде какво може да се прави в следващите 5 дена. През нощта се събуждам и от нямане какво да правя, пия бира и ви пиша това 🙂

Утрото наближава, а с него и първата закуска. Да видим какво ще си похапнем там.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Хърватска – на картата:

Другата Хърватска



Booking.com

Свиване

48 часа – време за бързо реагиране  



Какъвто и скандал да се случи с изцепки на родни депутати, оставката пада не по-рано от 48 часа.
Делян Добрев стигна до своето „лично решение” след две денонощия. Толкова време беше нужно и на Антон Тодоров, приятел на медиите и борец за свобода на словото. Разбира се, ясно е, че до своите дълбоко лични решения народните избраници стигат след задушевен разговор с лидера Бойко Борисов, който просто не смогва да реагира на всеки скандал в рамките на едно денонощие. Така решенията за оставки – дълбоко лични – идват след цели две денонощия размисъл.
Защо 48 часа? Ами защото винаги трябва да мине време, та да се види с каква скорост се увеличава снежната топка, търкулната в медиите и във Фейсбук. Я си представете, че отзвукът е малък? Защо да се бърза с решения… Всичко преди 48-я час би било прибързано!
Впрочем при Антон Тодоров не е ясно какъв вид катарзис е преживял, защото книгата „Шайка” не е изтеглена от продажба. Тя носи и днес доходи на автора си успоредно с депутатската заплата. O tempora, o mores!
Свиване

14 години  

Преди 6 години беше последният път, когато отбелязах рождения ден на този блог. Оттогава понамалих честотата на писането тук (а и по принцип писането). Сега, още 6 години след това, няма да обещавам, че отново ще го зачестя, не само защото няма и сам да си повярвам, но и защото си мисля, че новото темпо е по-близо до сегашното ми аз – говори само когато има какво да каже (или да изкрещи, което все по-често му се налага). А и ми предстои да пиша скоро на едно друго място и не зная колко теми и сили ще остават за този блог. Ще видим…

Иначе 14 години са ужасно много време. Точно толкова ме нямаше и в Пловдив, и междувременно разбрах, че това, което наричаме корени, всъщност не съществува, но усилията да се почувстваш отново на мястото си са съвсем реални. Поне за мен.

Вероятно съм останал един от малкото, които още ползваме някакъв RSS-четец, и с всеки ден, ровейки се в емисиите му, все повече ми липсва не откриването на нови интересни блогъри – защото такива продължават да се появяват – а отсъствието на старите. И индиректната комуникация с тях – с тези които имахме какво да си кажем и да се прочетем, без оковите на клишетата в главите ни, а с широкоскроеността на съзнанията ни. Не с реплики из социалките, а с лични гледни точки, развити в блоговете ни, с повече от няколко бързи изречения.

Подобно на философията slow food може би има потребност и от бавна публицистика – такава лична, от първо лице. Поне аз си признавам, че имам потребност от нея.

Иначе няма да спра да пиша тук, колкото и да е рядко… Но да кажа, че липсвате – тези, които моят Inoreader листва като inactive feeds. И да – усилията да се почувстваш отново на мястото си след дълга пауза са съвсем реални, но си струват.

Свиване

Държавна субсидия от 5000 евро и без ДДС за електромобил, искат от ААП  

Държавна субсидия от 5000 евро и без ДДС за електромобил, искат от ААП
Държавата да въведе субсидия от 5000 евро при покупка на електромобил и 2500 евро за плъгин хибрид. За това настоява Асоциацията…
Свиване

У ДОМА: Макс, Иви, Чая&Мая, Флъфи Беър, Фифи, Ушка и Белчо  

Кучетата са вълшебни.
Как иначе успяват да намерят хората, които се нуждаят от тях, че и да запълнят празнина в живота им, която те дори не знаят, че са имали?

 

Златният добряк Макс, чиято тъжна история трогна толкова много хора, се прибра у дома с Мария и Иво Митреви. Момчето е втория голдън в семейството и е много, много щастливо!

 

Малката Ушка, изумително мило дългокраче на 3 месеца, вече живее живота на мечтите си с Мирен Радков и Елена Стефанова тук, в София.

 

Още едно от 8-те ни черни меченца се сдоби с прекрасно семейство. Поздрави на Ана и Александра Нисторови за прекрасния избор, няма други такива пухкави топчици обич.

 

Страхотен живот живеят мъничките Флъфи Беър (вече Дара) и Фифи (вече Рая). Осиновиха ги Каролина и Калоян Косеви, да растат заедно с тяхното малко момче – Георги.

 

Прекрасната Иви е вече у дома си с Цветелина Стоянова и дъщеря и Ивана. Иви и нейните братя израстнаха в приемния дом на друга добросърдечна Цветелина – Старши доброволец във Фермата. Такъв им бил късметът – да попадат на цветя с нежни сърца!

 

Котенцата Чая и Мая си отидоха у дома заедно – при страхотните Жан-Люк и Натали, осиновители на 5 наши кучета, още в стария приют – гигантите Сивчо, Зайо, Беър и два бебока. Белгийското семейство първо взе едно котенце, а после като усетиха каква страхотна радост е, се върнаха да му вземат и сестриче-другаче!

 

Но все пак може би най-голямата радост за нас е осиновяването на всеобщия ни любимец Белчо. Момчето чака да му се усмихне щастието от 2011-та година. 5 години затвор с едно едничко престъпление – че е огромен…

Белчо намери своя човек в лицето на Нина ван дер Винне – страхотна холандка, избрала България за свой дом. Нина искаше да даде шанс на куче, което иначе не би го получило и се спря на бялото куче със златното сърце.

Пожелаваме ви цялото щастие на света, мили осиновители!

 

Свиване

BlackBerry Motion е смартфон от среден клас с голяма батерия  

BlackBerry Motion е смартфон от среден клас с голяма батерия
Новият смартфон под логото на BlackBerry има приятен стегнат външен вид, спецификации на модел от среден клас, голяма батерия и…
Свиване

Google вече няма да продава чужди устройства в онлайн магазина си  

Google вече няма да продава чужди устройства в онлайн магазина си
Google продължава все по-сериозно с прехода или по-скоро разрастването към хардуерна компания, като покрай новите модели Pixel и останалите новопоявили…
Свиване

Слуховете за смъртта на Windows 10 Mobile бяха официално потвърдени  

Слуховете за смъртта на Windows 10 Mobile бяха официално потвърдени
Windows 10 Mobile, която Microsoft използваше за смартфони, отдавна не дава признаци на живот, а сега подозренията за смъртта на…

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria