Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

октомври 21, 2014

Свиване

Корин Хукс - „Роклята ми не е измачкана”  

  Макар и неудачно оформен (със странна корица и графика в оформлението, която не дава възможност да се разчете заложената от автора специфика на някои части, които имат подчертан характер на поезия в проза) чудесният роман на Корин Хукс „Роклята ми не е измачкана” (великолепно преведен от Тодорка Минева) вече може да бъде открит в книжарниците.
  Корин Хукс (р. 1946) е съвременна белгийска писателка, завършила е археология и история на изкуството в Брюкселския свободен университет. Авторка е на множество студии за народните занаяти и традиции. Пише стихове и проза. Публикувала е четири романа: „Голямото меню“ (2001), „Роклята ми не е измачкана“ (2008), “Определено те убивам” (2010) и „Възхищението на жените“ (2012).
  „Роклята ми не е измачкана“ е разтърсващ разказ за унижението в три действия: един баща, една майка и един годеник държат героинята затворена във всекидневния ад на насилието и неодобрението. Изключително пестеливо, с премерена горчивина, но неотклонно аналитично романът рисува портретите на бащата, от когото детето, а по-късно младата жена получава единствено презрение, майката, чийто поглед изразява вечно неодобрение, и любовника, който с мълчаливото съучастие на родителите утвърждава мъжкото си самочувствие, малтретирайки физически жената до себе си.
  Романът е получил наградата „Ема Мартен” за 2008, Наградата на младата белгийска критика през същата година и наградата „Гоше-Филипо” през 2010 г.

Свиване

Гостува ни: „Целият свят в ръцете“  

Янчо Чолаков – „Целият свят в ръцете“

Янчо Чолаков – „Целият свят в ръцете“

Сборникът „Целият свят в ръцете“ включва дванадесет произведения на Янчо Чолаков.

Едноименната повест ни отвежда в Древен Египет, по времето на Цезар и Клеопатра. Античните цивилизации се отварят една към друга, докато героят Птолемей прави тъкмо обратното – предприема бягство навътре към себе си…

Псевдоисторическият роман „Цялата слава в историята“ ни запокитва в една Испания с измислена география, където абсолютизмът се надига с пълна сила. От романтични подбуди дон Тихо Лаутада се оказва начело на въстание, което дори не е негово… когато открива, че е изправен пред решителния избор „революция или еволюция“, а от това зависят съдбините на твърде много хора.

Едни от най-интересните творби в книгата са киноповестите „Авантюристът“ и „Авантюристът се завръща“. Те изследват докъде се простират границите на творческото въображение и опасностите, които се пораждат при контакта между болезнените фантазми и всекидневната реалност. Авантюриста ще извърши чудеса, за да опровергае прозвището си, но дали няма да травмира до крайност психиката си…

Разказът „Златният демон“ е създаден в творческа опозиция на „Златният бръмбар“ от Едгар Алан По.

„Любовта и други самонавивки“ е пародийно изследване на ухажването като самоцел и кич.

„Вездесъщият“ е твърда научна фантастика с неочаквана гледна точка към проявите на левия екстремизъм в бъдещето.

„Броенето до десет“ – сюрреалистичен текст със своеобразна структура, в който въображаемото пътешествие се преплита с носталгията към детството и изгубената невинност на човешкото същество, напуснало своята люлка – родната Земя…

„5+2=Чудо“ и „Изцеления“ са две модерни притчи за Христос, които шокират с парадоксалност и смела трактовка на евангелските мотиви.

Цикълът „Фрагментарна книга“ съдържа избрани миниатюри и мисли, писани през различни години от автора.

Коричната цена на сборника е 15 лв., а Приятелската – ако си го поръчате от нас10 лв.

Свиване

Съдът отказа да екстрадира Кобляков  


Софийският градски съд (СГС) отказа да екстрадира руския дисидент Николай Кобляков. На 29 юли той бе задържан на Летище София при пристигането си от Франция, където живее от 10 години. Кобляков е съучредител на асоциация "Свободна Русия", която критикува управлението на Владимир Путин. Месец по-късно в Министерството на правосъдието пристигна искането от руските власти за екстрадирането на Кобляков, който бил разследван и обявен за издирване през Интерпол, но документацията не бе пълна и съдът...

Свиване

Албания (3): Шкодер (Шкодра)  

Завършваме  албанското приключение на Роси, като част от голямото ѝ пътуване из Средиземноморието. Вече посетихме Гирокастро, после бяхме в Дурес, а днес яе тръгнем в позока Черна гора, за да минем през Шкодра. Приятно четене:

Албания

част трета

Шкодер (Шкодра)

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

Напускаме Албания

Шести ден от пътуването. Сутринта станах рано и отидох на брега на морето да подишам свободно и да си вкарам мислите в ред. За разлика от предишните няколко дни, сутринта беше мрачна, а цветът на морето напомняше износен и лекьосан сив шлифер.

Шкодра, Албания

Страхувах се да не заплющи нечовешкият дъжд, заради който на два пъти през последните месеци изпадах в дълбок потрес. Първо, оказахме се в «окото на бурята» по време на голямото белградско наводнение на 15 май, когато на косъм и магия успях да премина от околовръстното шосе на Белград на магистралата, а само на два метра от нашата кола видях да плуват под вода тирове. На 18 юни пък влязохме в софийското торнадо на връщане от Трявна и за първи път чух Емо да казва, че подобно нещо през живота си не е виждал.

Та се притеснявах аз на брега на морето, притеснявах се и си мислех как природните стихии и курортното размазване на плажа в последните дни започват подмолно да подкопават дисциплината в групата, да моделират настроенията и да променят откривателския замисъл на пътуването, за което така съвестно се бях подготвила. Осъзнавах също така, че «престолонаследникът», както се шегуваме с брат ми – моят племенник, който пътуваше с нас заедно с приятелката си, е на такава невинна и романтична възраст, на която заветните точки на пътуването – Венеция и Верона, означават буквално Венеция и Верона. Всъщност на тази възраст е почти подозрително, ако се интересуваш от въпросите «откъде» и «как» са дошли богатствата на романтичната и бляскава Венеция, защо са имали колонии и търговски депа по адриатическите земи и прочие въпроси за причини и следствия. Дебелият културно-исторически пътеводител, дето бях спретнала за това пътуване, рискуваше да си остане на дъното на раницата ми непрочетен.

Но нека преди да напуснем Дурес (Драч) да кажа все пак няколко думи за миналото на

адриатическия бряг,

по който предстоеше да пътуваме. Защото само на някакви си 20-30 километра навътре в сушатата са протичали малко по-различни събития.

От северна Албания (от река Дрин) до полуостров Истрия в Хърватия се е простирала

древната Илирия,

която след идването на римляните се наричала провинция Илириум със столица днешен Сплит. После тази провинция се разцепила на Панония и Далмация и тази стара Далмация обхващала южните (предимно крайморски) земи, включени в днешните Албания, Черна гора, Хърватия , Босна и Херцеговина и части от Сърбия. По времето на Юстиниян провинцията била присъединена към Византия. Тези факти, както и завладяването на южна Далмация и на Албания от Венецианската република в периода 1420 – 1797 година, са широко известни за пътешествениците – предлагат ги туристическите сайтове, брошурите, уикитравъл. Следи от илири, гърци, римляни и славяни могат да бъдат открити в повечето от южните адриатически градове – това казват в един глас всички, пишещи за масовия турист. Ни думичка обаче чуждият масов турист няма да чуе или да научи за присъствието на българите по тези земи. Всъщност той и от нашите пътеписи няма да научи повече – просто никога няма да ги прочете. А в политиката на местния (адриатически) маркетинг българските следи очевидно не влизат.

Денят така или иначе започна с дъжд. Гъсти капки смола от иначе красивия бор пред хотела, под който си бяхме паркирали колата, бяха оплескали предното стъкло и не помръдваха нито от дъжда, нито от течността за чистачките. Спряхме да ги почистят на една бензиностанция. За една бройка да кажа на момчето да пръсне от препарата и върху лепкавото петно на панталона ми, с което незнайно как успях да се сдобия, но реших, че ще е прекалено и си замълчах. После, поради очевидни мерки за сигурност, Емо реши, че е настъпил моментът да си купим две нови гуми. Пазари се нещо със собственика на една гумаджийница и получи две швейцарски гуми втора употреба в отлично състояние срещу добри пари. Заради мрачното време пътят изглеждаше по-труден, отколкото всъщост бе. В калните локви около новостроящо се кръстовище по трасето колата нещо поиздрънча, но подминахме, без да спираме.

Идеята беше малко преди Шкодра да направим отбивка към

селцето Shiroke

Представено беше в гидовете като фотогенично и симпатично място, откъдето да се изкефиш на Шкодренското езеро. Пътят, по който отбихме, не беше добър. Минахме през ромския (очевидно мюсюлмански или мюсюлманизиран) квартал на града, после запъплихме между дупките по шосето.

Шкодра, Албания

отбивката към Широка

 

В Широка беше пусто. Нямаше други посетители. Няколко ресторанта – на вид много уютни – предлагаха хапване. Лежерно, без натрапване.

Шкодренското езеро , Албания Шкодренското езеро , Албания

Шкодренското езеро , Албания

Шкодренското езеро при село Широка

 

 

Нашите младежи решиха да не слизат от колата заради дъжда. Вече им се искаше да сме в Италия или поне някъде по на север от дъждовна Албания. На мен пък ми се искаше да увековеча това езеро – най-голямото на Балканите, и тръгнах да търся подходящо място за снимане.

Shiroka, Албания

 

Една недовършена сграда, стърчаща насред водата, отговаряше най-добре на скапващото ми се настроение, та затова снимах предимно нея. Не обичам недовършените къщи. Почти винаги говорят за някаква трагедия, за нещо форсмажорно.

Шкодра, Албания Шкодра, Албания

Постоях близо да водата минутка-две. Мина ми през ума, че ако човек се зарови в историята на подобни недостроени и изоставени сгради, като нищо ще изкара един социално ангажиран с елементи на драма роман. Прогоних творческите мисли и побързах да се прибера в колата.

– До следващия път – казах на езерото и запретнах шофьорски ръкави.

Следващият път, ако е здраве и живот, ще направим по-голямо проучване на шкодренския район. Планинарите подхващат оттук маршрути към албанските Алпи. А съвсем близо до отбивката, където завихме на запад, на около два километра от града, се намира крепостта Розафа, за която се носят легенди. Била построена първоначално от илирите, после се превърнала в супер значим пункт за венецианците, а най-накрая я достроили и турците.

Бункер, Албания

един албански бункер за довиждане

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

 
Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Свиване

4 години ЛЮБОВ  

Този уикенд Вики и Алекс отпразнуваха 4 години, откакто са доброволци при нас!
БЛАГОДАРИМ ВИ, ДАМИ!!!

DSCN3633

 

Ето какво ни написаха по този повод:

Чували сме хората да казват, че не могат да дойдат в приюта, защото ще се разстроят като видят толкова много кучета в клетка…Ние пък идваме точно заради тези кучета, които нямат нужда от този тип съжаление, а имат нужда от мен, теб, нея, него, нас, вас…От това да ги погалим, да потичат редом до нас, да ги поглезим, срешем, да им говорим мило, да поиграем с тях, да се почувстват нечии, било то и за 15 минути, веднъж седмично…

P1700580

Това са кучета, за които много хора правят невъзможното, дарявайки пари за здравето и изхранването им, посещавайки концертите на АРС, пазарувайки си от базара, носейки храна…Винаги сме казвали, че ние нямаме финансовата възможност да помагаме всеки път, но имаме времето да го направим по един друг, не по-малко необходим начин – със социализация и внимание всяка неделя! Казваме се Александа и Виктория, на 26 и 24 години и сме пристрастени към Фермата вече 4 години!

Историята за това откъде научихме за Анимал Рескю София и как попаднахме в приюта не е нито нечувана, нито интересна, нито ще ви отегчаваме с нея. Но това, което последва след тези първи стъпки, беше началото на една нова страст! Тук, на това място, ние припознахме нашия втори дом! Този, в който се връщаме неуморно вече години наред. Място, където можеш да релаксираш психически от лудостта на делничните дни; място, на което те посрещат и изпращат с усмивка; място, на което срещаш различни хора, от различни полове, с различни професии, но с една обща страст – любовта към животните, език, който сплотява! Тук се срещнахме с много Човеци, с много приятели, които и до ден днешен са част от живота ни и на които можем да разчитаме. Преживяхме много, научихме още повече, посрещнахме и изпратихме хиляди животни! Градихме, рушахме, заедно растяхме в това приказно семейство наречено Фермата.

P1050762

Преди бяхме малко. Нямаше старши доброволци– сещате ли се, онези досадни хора, които ви посрещат, казват ви какво да правите, командорят ви по-малко ( пък вие хич не обичате ), извеждат ви кучетата и от време на време ви крещят нещо, незнайно защо. Гледачите ни вадеха кучета от различни клетки – тези, които сами си изберем. След това идваха други доброволци, харесваха си същите кучета и така едни и същи се извеждаха по 2-3 пъти в един ден, докато други така и не прекрачваха прага на клетката. И тук се появихме ние – за някои бяхме безразсъдни и луди, за други безстрашни, пък на нас ни се виждаше напълно нормално да влизаме в клетки с по 15-20 напълно непознати кучета и да ги вадим и даваме на хората. За 4 години научихме много, включително как реагират кучетата на определени движения, действия, постъпки. Кое ги дразни, кое ги успокоява, кое обичат и кое не. И то всяко едно куче! Преди бяха 500, сега са 200. Ние знаехме имената им, навиците им, кое с кое не се разбира, кое има нужда от доброволец спортист и кое от нежна и търпелива ръка, кое в коя клетка се намира. Бяхме и сме част от екипа на приюта и се гордеем с това всеки ден!

И така започна нашето приключение в кучешкия свят. А то води до голямо пристрастяване! До степен, в която колата ти всяка неделя е пълна с непознати хора – нови доброволци, които да закараш да видят приюта и да разходят няколко кучета. На връщане пак си пълен с други ( или същите ) доброволци, които имат нужда от превоз до София. Не им знаеш имената, не ги и питаш. Интересуваш се единствено докъде да ги закараш, пък ако дойдат още 3-4 пъти, тогава ще се запознаеш с тях. Човекопотокът в приюта е голям! Всеки уикенд виждаш нови лица. Няма как да запомниш всички – важни са тези, които се връщат, тези, които са от твоята порода : )

P1050279

Започваш да разказваш на всички за приюта, започваш да зарибяваш приятелите си, не спираш да им досаждаш, докато не се явят в неделя сутрин готови за разходки. След това разбираш какво е това кастрацията и ставаш нейн върл привърженик и се започва с носенето на кучета от какви ли не квартали – само и само да се намали популацията им в града. После започваш да измисляш имена на четириногите си приятели, намираш си любимци, проявяваш желание да ги снимаш и досаждаш на шефовете да им се пусне статия. Отиваш на едно – две партита, намираш още приятели. После разбираш, че можеш да бъдеш приемен стопанин ( това при едната от нас стана доста късно, но е толкова удовлетворяващо да гледаш временно животно и да си до него в най-важните му мигове, че го препоръчваме горещо! ). След това навлизаш дълбоко в кучешката психика и започваш да се бориш срещу неговите и своите страхове. Имаме кучета преживяли всичко – от „нормалното” им изоставяне до ненормалното им осакатяване. Кучета, които треперят  още щом чуят стъпките ти и нямат смелост да те погледнат, страхувайки се какво ще им причиниш, пък ти искаш само да ги погалиш. Кучета, нуждаещи се от месеци, дори години терапия, за да повярват отново в нас и да бъдат готови за осиновяване. На много сме помогнали, на много не сме успели – раните понякога са твърде дълбоки : ( Но винаги сме се опитвали, всички ние – от екипа на приюта до доброволците, които спомагат с всяко идване, с всяка ласка!

P1050554

Много лица, имена, спомени, усмивки.
Много рождени дни, торти, подаръци, приятели, снимки.
Много емоции, сълзи, смях, гняв, безпомощност, искрена радост.
Много слънце, бури, дъжд, сняг.
Много погледи, пълни с нетърпение, радост, благодарност!
Много години, много кучета, хиляди размахани опашки, един приют – Фермата!

Понеже се отнесохме, типично за нас щом заговорим за хубавите ни мигове там, ще завършим така – Елате! Опитайте малко от приключението наречено Фермата, усетете атмосферата и може би ще се почувствате така, както ние и всички други редовни доброволци се чувстваме – благодарни, че има място, на което получаваме толкова чиста, искрена, неподправена и живото-променяща любов! Кой знае, може и Вие да се пристрастите!

 

 

Свиване

Глиганско месо в тъмен белгийски ейл с мед и задушено червено зеле с ябълки и дюли  

Изглежда напоследък ме привлича съставянето на дълги заглавия за рецептите. И най-малко по две рецепти в публикация. Те, разбира се, трябва да се допълват, но не е изключено да се приготвят и поотделно. Обаче обикновено намирам един продукт, най-често подправка, която да добавя в двете отделни ястия, така че те наистина да се допълнят, да имат сходство във вкуса, но не точно като кюфтета с картофена салата и лютеница или пък пиле с ориз, а по-скоро като свързване на отделните продукти, така че те да не загубят своята идентичност и всеки отделен вкус да се откроява от цялото, но и да допълва следващия. Като свързващ елемент в настоящите рецепти използвах мед – сладък и ароматен, балансиращ силната миризма на дивечовото месо, където допълва горския полъх на ароматни треви, омекотяващ характерния вкус на зелето и подчертаващ ароматът на горски гъби и карамел в леката тръпчивост на тъмния белгийски ейл.

Задушено глиганско месо в тъмен белгийски ейл

Правилно разбра, сега ще готвя с бира, макар сезонът неистово да ни тласка към бутилка с рубинено червена течност, в която се носят ароматите на червени дребни плодове и билки, а танините да предизвикват жадно поемане на поредната хапка храна. Сложна работа е това виното, но не по-лесна се оказва и бирата. Обаче за да продължа с историята за тази рецепта трябва да се върна няколко месеца назад, когато бях в Тоскана. Един от характерните продукти за този регион на Италия е дивечовото месо и се уверих в това не само от четене на информация, а и от опитване на място на глиганско месо приготвено по най-разнообразен начин. Мястото, което много ме впечатли (за което бях споменавала вече) е месарницата Antica Macelleria Favorni в Греве ин Кианти , в която се предлагат колбаси от глиганско месо, но и много други вкусни неща като прошуто, сирена, прясно месо и сандвичи приготвени с тези храни. В ресторантите глиганското месо най-често е приготвено на рагу, което се сервира с паста или на пастет върху кростини, но може да бъде и част от платото антипасти с колбаси. Когато се върнахме от ваканцията проверих откъде мога да си купя глиганско месо и търпеливо зачаках по-студения сезон, за да приготвя нещо с него.

И така, с все още неясна идея как и с какво да приготвя глиганското месо се натъкнах на рецептата, която ме заговори не заради сладкото от боровинки и карамфила за аромат в соса или че се готви с бира, а заради самата бира, която е тъмна (колко подходящо за студения сезон), но и в нея има добавен мед. Прочетох, че тази бира – Barbãr Bok – няма вкус на мед, но когато се добави в нещо, в което се съдържа мед, тогава най-добре се изразява вкусът на бирата. Този факт няма как да не ми заговори с ароматна и вкусна увертюра, още повече, че го свързах с миналогодишните ми опити да съчетая десерт с ликьорно вино, така че и от виното и от продуктите в десерта да се открои най-хубавото, което притежават, че дори и повече. Трябваше да опитам тази бира с мед! Трябваше да опитам тази рецепта с глиганско месо, в която се добавя от тази бира с мед! Няма значение, че рецептата не е тосканска, вероятно по-нататък ще се натъкна и някоя рецепта с глиган характерна за Тоскана. Сега исках да откроя вкуса на белгийската тъмна бира в задушеното месо с плътен и тъмен сос и за да го направя просто добавих мед в него. И мащерка, разбира се. За по-нататък дори не искам да правя опити да пиша, защото парата, от която се носеха ухания и това, което опитах, наравно с една чаша от въпросната бира не се описват с думи. Както повечето хубави неща не биха могли да се съберат в думите. Те могат да се усетят само след като се преживеят, вкусят и споделят.

Червено зеле, ябълки, дюли и шалот

Втората част или по-конкретно втората рецепта в този пост е продиктувана от есенния сезон. Сезонноста е нещото, без което не бих могла да бъда по-целеустремена и вдъхновена, по-креативна и разнообразяваща ежедневното меню. Докато картофи във всякакъв вид – сварени и намачкани с малко масло и ситно нарязан червен лук, печени със зехтин и салвия, на пюре с повече масло, индийско орехче и смлян бял пипер – без никакво съмнение ще бъдат много добра гарнитура към глиганския гулаш и тъмната бира, то пурпурният цвят на червеното зеле ме привлича много повече в настроението на този сезон. Добавям му сладки контрасти с ябълка и мед, а дюлята ги допълва с незабравимия си аромат. На тази полуприкрита сладост е нужна свежест, която да балансира и ето, че тази роля в рецептата изпълнява балсамовия оцет.

Дали заедно или поотделно, приготвянето на двете рецепти е лесно, но най-важното е, че чрез уханията и цветовете си напомнят на залез от отишлото си лято, който се влива в палитрата на есента за да ни каже, че скоро, много скоро ще си стоим повече у дома и ще имаме нужда от топла и комфортна храна. А за да ѝ се насладим, просто трябва да я споделим.

Задушено глиганско месо в тъмен белгийски ейл

Задушено глиганско месо в тъмен белгиски ейл

Така приготвено, месото от глиган става много ароматно и не чак толкова сухо или поне не повече от свинско бонфиле или месото на домашно пиле. Замразено месо от глиган може да се намери в Метро и Карфур в България Мол.

Тъмната белгйска бира, с която сготвих месото е Barbãr Bok. Тя е с 8% алкохол и с добавен мед. Характерния карамелен аромат на тъмните бири, в този вариант се смесва с горски ухания и плодовост с шоколадови отенъци. Бирата не е много горчива, което е добре дошло за моя вкус. Такава бира може да се намери в 100beers.bg Цената ѝ разбира се няма как да е ниска, но сметките ми показват, че готвенето с такава бира не е по-евтино или по-скъпо от това да се сготви с прилично вино, което също така да се консумира заедно с ястието (а също и по време на неговото приготвяне, защо не?).

За 4-6 порции.

Продукти:

  • 1 кг месо от глиган, нарязано на малки парчета
  • 4 супени лъжици брашно
  • 50 мл зехтин
  • 150 г бекон, нарязан на дребни кубчета
  • 3 глави лук, нарязани на ситно
  • 3 бутилки Barbar Bok (990 мл)
  • 2-3 карамфила
  • 5 супени лъжици сладко от боровинки
  • 2 супени лъжици мед
  • 1 супена лъжица нарязана прясна мащерка
  • сол и прясно смлян черен пипер на вкус

Парчетата месо се овалват в брашно като излишното се изтръсква.

В голяма тенджера с широко дъно се загрява зехтинът. Изсипва се беконът и се запържва за около минута. Добавя се лукът и се разбърква за 3-4 минути. Добавят се късчетата месо и се запържват от всички страни. Тогава към тях се изсипва бирата. Изчаква се да заври и с дървена лъжица или шпатула се остъргват всички полепнали части от дъното на тенджерата. Добавят се сладкото от боровинки, медът и подправките. Когато сместа заври, котлонът се намаля, тенджерата се похлупва с капак и ястието се оставя да къкри за 1 час и 30 минути до 2 часа докато месото стане готово и сосът се сгъсти. От време на време се разбърква и ако има нужда се долива малко вода.

Задушено червено зеле с ябълки и дюли

Задушено червено зеле с ябълки и дюли

Това зеле приготвих за гарнитура към задушеното глиганско месо, но разбира се рецептата може да се ползва самостоятелно като топла салата или гарнитура за печено свинско месо.

За 4-6 порции.

Продукти:

  • 2 супени лъжици зехтин
  • 2 глави шалот или 1 глава червен лук, нарязани на полумесеци
  • 1 малка глава червено зеле, около 1,200 кг, нарязано на тънки лентички
  • 1 сладка ябълка, обелена и нарязана на кубчета
  • 1 дюля, обелена и нарязана на кубчета
  • 1-2 супени лъжици балсамов оцет
  • 1 супена лъжица мед
  • сол и прясно смлян черен пипер на вкус
  • пресен магданоз за поръсване

В дълбок тиган с капак или в тенджера се загрява зехтинът. Добавя се лукът и се сотира за 2-3 минути. Добавят се зелето, ябълката, дюлята, балсамовият оцет и малко сол. Съдът се похлупва с капак и зелето се задушава за 10 минути като се разбърква на 2-3 пъти. Когато намали малко обема си и омекне се добавя медът. Разбърква се и се оставя да се готви още 5 минути под капак. Накрая се овкусява с още сол ако има нужда и прясно смлян черен пипер. Може да се сервира както топло, така и със стайна температура. При сервиране се поръсва с нарязан пресен магданоз.

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Глиганско месо в тъмен белгийски ейл с мед и задушено червено зеле с ябълки и дюли е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Свиване

OFFlimits 4 влиза в кухнята - тийзър  

OFFlimits 4 влиза в кухнята - тийзър
OFFlimits 4 влиза в кухнята. Дойде време за първия есенен епизод на технологично-приключенската рубрика на nixanbal.com и VIVACOM, в който…
Свиване

Филипините (12)- Кулинарна разходка из Лусон  

Към Филипините (11)- Манила ме посрещна с Китай

Дали първо да не ви разкажа за пробудилия се наскоро вулкан Майон /висок 2462 метра/, който си живее на югоизток в същия този наш остров Лусон. За последните 400 години той е изригвал повече от петдесет пъти, но местните продължават да обитават опасната зона и да обработват земята. В последните дни на върха му се е оформил купол от лава, висок петдесет метра, който осветява с червено сияние нощното небе над Майон – едновременно възхитителна и плашеща картина. За предстоящо изригване говорят ручеите лава, които се стичат по склоновете му, засега спокойно, слабите земетресения и изхвърлянето на нажежени камъни и скали с големина на къщи, което е предвестник на бавното движение на магмата към кратера. До днес са евакуирани 35 хиляди души от околността. Остава да се молим и да се надяваме, че лавата ще изтече тихо и послушно, без излишни емоции и унищожителни експлозии… Кими ходи там наскоро с децата и трите си внучета, празнуваха рождения ден на дъщеря й. Та тя ми даде снимката от склоновете на вулкана, преди да е станал много опасен…

От склоновете на Майон

От склоновете на Майон

Сега за храната. Седнахме в един от китайските ресторанти в Бинондо, пълен в празничния ден. „Баба ни е китайка – обяснява Полин. – Затова и очите ни са дръпнати. Обичаме да идваме в китайския квартал и често хапваме тук.” Паоло като кавалер и по-запознат с менюто, поръчва за всички; както е обичайно, не се сервират индивидуални порции, а в общи чинии. Съгласих се дори да опитам пелмени, макар че вареното тесто /макарони, равиоли, юфка…/ не ми е по вкуса. Много пъти китайските ми приятели са ме канили да хапна от тези традиционни за тях тестени храни, но не пожелах. А сега носталгията така ме налегна, че успях да изям няколко и дори ми харесаха…


Колко пъти си нарушавах диетата, за да опитвам разни пържени храни и да мога после да ви ги опиша… След като разкажа за кулинарното изкуство на страната, ще се върна отново към Манила и нейните красоти. Темата е безкрайна, защото изисква да се направи преглед на многобройни национални кухни, които са повлияли филипинската. Така както и тагалог е смес от множество езици. Така, както и самите филипинци са съчетание на всевъзможни народи… Но за това – по-късно. Освен това всяка провинция си има различни особености и предпочитания, като Пампанга претендира да е кулинарната столица на Филипините. Преди колонизаторите да завладеят страната, местните са ядяли кореноплодни, дивеч, зеленчуци и риба. Рецептите са включвали варено и печено на скара. От малайците са заели лютите чушки и кокосовото мляко в сосовете за балансиране на лютивината. Китайците внасят китайските спагети и соевия сос. Испанците въвеждат средиземноморската кухня, готвенето с чесън, лук, домати и пипер, зехтина и маслините, както и техниките задушаване и сотиране. Американците, които поемат контрол над Филипините след Испано-американската война през 1898, разпространяват храни, доставяни от тяхната страна за армията. Днес ги приемаме за вредни – майонеза, хот дог, хамбургери, кондензирано мляко. По-късно – и Макдоналдс, на който филипинците скоро отговарят със своя верига за бърза храна – Джоли бий. Новите техники готвене под налягане и замразяване са също от тях.

Други световни влияния като японската, тайландската, виетнамската, френската, италианската, от Близкия изток, са намерили път към филипинската кухня, което я прави истинска гастрономическа смесица. Затова и чужденците я харесват – от която и страна да сте дошли, има нещичко и по ваш вкус. Не бих нарекла тази еклектика липса на идентичност. Филипинците са адаптирали външното влияние към местните продукти и към своя вкус.

- Знаете ли, че китайците ядат ферментирало тофу? – опитах се да впечатля с познания приятелите си като за момент пропуснах силното китайско влияние във Филипините.
- Да, и ние ядем!

На възмущението ми, че това е сатанинско изобретение с убийствена миризма, те отговориха, че има храни, които миришат ужасно, но иначе са много вкусни. И като им свикнеш от малък… – Например дурианът – мога да изям цял сама – казва унесено Полин. И добави, за да ме довърши окончателно: - Ние ядем и пилешки зародиши, вярно, ядем ги на тъмно, за да не ги гледаме, но много ги обичаме. Това е „балют”.

При тези думи ме блъсна споменът за страшната воня, която се разнасяше по улиците на Янтай в Китай, когато печаха тези неизлюпени пиленца направо на тротоара. И какво им обичат – само кости и перушина…

Това са ”екзотичните ястия”, както тук ги наричат с лека самоирония. Към тях спадат вараните, жабите, змиите и прилепите, както е в повечето азиатски страни. Можете да ги пробвате в малките квартални кръчми.

Kamayan е начин на хранене с ръце. – Европейците имат лъжици и вилици, китайците – пръчици, а ние, филипинците, имаме нашите ръце. По-вкусно е така.
С ръце те се хранят само вкъщи, на заведение ползват прибори, но без нож, той се смята за оръжие в Азия.

Мел /вляво/ и Кими - приятелки от фитнеса

Мел /вляво/ и Кими - приятелки от фитнеса

Започвам с напитките, а след това по стар детски навик ще премина към десертите – най-важното! Студени плодови напитки се продават направо на тротоара, в бидони – размесват се натрошен лед, вода и нарязани плодове. Тук, в Олонгапо, най-често режат кокосови орехи /буко/. Пробвах, освежаващо е, за хигиената не гарантирам, но със сигурност са по-природни, отколкото кутиите с химикали, наречени „сокове” в магазина.

Гуламан е също студена напитка, подсладена с тръстикова захар, от там и кафевият й цвят.

Филипинците си имат свое кафе, от прохладните планини на Батангас, познато като „баракос”. И аз пия такова, запарвам го, по-ароматно е от тези, които купувам във Варна, защото е местно. Арабика със силно изразен аромат.

кафе Баракос

кафе Баракос

В заведенията на еспресото казват „американо”, много се учудиха като им казах, че всъщност е „италиано”. За тях и пиците са „Калифорния”, а не например „Наполи”. Последните завоеватели – американците, са оставили самонадеяни следи във всичко. Всеки вид кафе – с мляко, капучино и други варианти, се предлага и горещо, и ледено.

ледено кафе, в малката чашка - захарен сироп за подслаждане

ледено кафе, в малката чашка - захарен сироп за подслаждане

Стотина вида чай могат да се купят като от местните най-търсени са от джинджифил, от ампалая /горчива краставица/, от банаба и други билкови, а от китайските – най-харесван е зеленият.

За бираджиите ще посоча двете национални марки – „Сан Мигел” /пивоварна, основана през 1890 в столицата/ и “Red Horse”. Скоро ще се леят обилно по време на уличния фестивал Октоберфест, няма само германците да си го празнуват я. От твърдите напитки най-вече корейците купуват кокосова водка /по-скоро спирт/ „Lambanog” с висок градус – 80 – 90 %. Произвежда се в провинция Кесон на нашия остров Лузон.

филипинска бира

филипинска бира

Когато сутрин чуете протяжния вик: “Тааа-хооо, тааа-хооо!”, погледнете натам и ще видите мъж с кобилица на рамо, а в двата края – ведра от поцинкована ламарина да проблясват на слънцето. Това е продавачът на домашно приготвено тахо. Станал е рано, за да го свари и да го предложи още горещо на първите минувачи. В другата кофа носи сироп от тръстикова захар и пластмасови чашки.

тахо

тахо

Млечнобелият желиран крем от соя е тахо, прилича на малебито, дошло при нас от Ориента. Чашката се допълва с кафевия сироп, а отгоре се насипват саго перли; по желание се добавят парченца манго, плодове от хлебно дърво /langka/ или сварен мунго боб. Сагото е нишесте, което се извлича от порестата вътрешност на палмови стебла; от него се правят перли, които, подобно на нашия кус- кус, се варят с вода или мляко. В Индонезия и Малайзия наричат този десерт „таху”. Филипинците го обичат горещо, така са сигурни, че е току-що сварено.


Пъстрото изкушение „хало – хало” има твърде свободна интерпретация в различните краища, но това е националният десерт.

хало - хало

хало - хало

Заснех и съставките, от които се събира лакомството тук, в Субик – сипвате си в чашката парченца ананас, крем тахо, банани в сироп, оризови сладки, други плодове в кокосово мляко, ядки, желирана кокосова вода и натрошен лед. То е шарено, красиво и с много вкусове на едно място…

съставки за хало-хало - парченца ананас, крем тахо, банани в сироп

съставки за хало-хало - парченца ананас, крем тахо, банани в сироп

още за хало - хало: оризови сладки, плодове в кокосово мляко

още за хало - хало: оризови сладки, плодове в кокосово мляко

и от това се добавя в хало - хало: ядки, плодове в сироп, желирани кубчета и натрошен лед

и от това се добавя в хало - хало: ядки, плодове в сироп, желирани кубчета и натрошен лед

Bibingka” е малък кръгъл кекс от оризово брашно, захар, сода, яйца, кокосово мляко, прясно мляко и масло. Понякога добавят и парченце жълто сирене за разкош.

бибинка, купена в мола

бибинка, купена в мола

Яйчният пай е дошъл от Западна Европа, а сладоледените топки в тесто, както и поничките „mochi balls” – от Япония.

яйчен пай

яйчен пай

сладолед в тесто по японски маниер

сладолед в тесто по японски маниер

панирани бананови кръгчета "маруя"

панирани бананови кръгчета "маруя"

Бананова щека наричат два банана от „брашнения” сорт, за готвене, нанизани на шиш и панирани.

бананова щека

бананова щека

бананови щеки в мол СМ

бананови щеки в мол СМ

Също толкова вкусен, но недиетичен е и туронът с хлебно дърво /джакфрут, langka/.

турон с langka /хлебно дърво/

турон с langka /хлебно дърво/

Турон е вид испански сладкиш, нуга с мед и бадеми, но тук е използвано само името му – плънката е от хлебно дърво – най-големият ядивен плод, растящ на дърво и най-много разпалвал въображението на европейците в миналото.

турон

турон

Банани в сироп, сладкиши от лепкав ориз, подсладен червен мунго боб, кокосови пастили, десерт от желирани плодове с кондензирано мляко – каква ти диета!

банани в сироп

банани в сироп

японски понички mochi balls

японски понички mochi balls

сладкиши от лепкав ориз

сладкиши от лепкав ориз

подсладен мунго боб, сварен от Кими

подсладен мунго боб, сварен от Кими

пакети с червен и жълт боб мунго

пакети с червен и жълт боб мунго

оризови сладки, част от почерпката за рождения ден на Джанел

оризови сладки, част от почерпката за рождения ден на Джанел

корейски десерт с банани, кафе и натрошен лед, предлага се в кафе "Куко"

корейски десерт с банани, кафе и натрошен лед, предлага се в кафе "Куко"

Всъщност повечето хора тук са слаби, но това е по-скоро от недохранване, отколкото от спазване на диета. В същото време ежегодно в Европейския съюз се разхищават деветдесет милиона тона годна храна, а у нас се падат годишно по сто килограма изхвърлена храна на човек… Де да можеше тези излишъци да стигнат до тук… Поради същата нечувана бедност често плодовете не се оставят да узреят, а се берат зелени. Зелените манго и папая се готвят като зеленчуци. Затова и избързах да снимам тази гуава в двора на хотела недозряла…

неузряла гуава

неузряла гуава

зелено манго на клечка

зелено манго на клечка

За любознателните ми приятелки Мел разказа как прави кокосови пастили, типични за провинция Тарлак. Лесно е, горе-долу както ние правим сливов пестил /по-скоро нашите баби/, само че за разлика от сгъстената и изсушена сливова каша, тук се приготвя горещ захарен сироп и към него се добавят настъргани кокосови орехи. Вари се до сгъстяване, изстива и го режат на пастили. Вкусът е като на „баунти”, но без шоколада.

кокосови пастили

кокосови пастили

Още по-лесен е желираният десерт – в малка тавичка се налива една опаковка кондензирано мляко, изсипват се нарязани на кубчета плодове /Кими ползва от консерва/ и отгоре се залива с разтворения желатин. Охлажда се в хладилник.

желирани плодове, почерпка от Кими

желирани плодове, почерпка от Кими

И у нас се продават тропически плодове, винаги обаче е най-интересно да видиш и опиташ плодовете на тяхната родна земя, където те са най-вкусни. Представям ви един нов за мен вид, който расте навсякъде по филипинските осткрови, но няма как да се изнася, тъй като е нетраен – скоро след узряването започва да гние. Това е чеса /chessa, tiessa/ плод с хубав оранжев цвят, пристигнал от Мексико и Централна Америка по тези земи.

плодове чеса

плодове чеса

Разрязан прилича на жълтък на яйце, затова го наричат още яйчен плод, с вкус среден между печени тиква и сладък картоф /ямс/. Има от една до шест черни семки, подобни на кестени. Яде се пресен, в шейкове, кремове и сладоледи.

чеса /chessa, tiessa/

чеса /chessa, tiessa/

Бананите водят своя произход от Малайзия, отпреди 4000 години. От множеството видове банани тук ние със Стани си харесахме едни - малки като пръстчета, сорт „сеньорита” – много са сладки.

банани "сеньорита"

банани "сеньорита"

Не всички филипинци познават плодовете на своята родина, тъй като нямат възможност да пътуват и обикновено си остават там, където са родени. Островите са изолирана и разхвърляна земя и това, което расте на единия, не е сигурно, че ще намериш и на съседния. Така могат да минат години, а и цял живот, без човек да е опитал всичко, което ражда родната му земя.

До тук беше сладката част. Следва солената.

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева

Свиване

На 27 октомври OnePlus One ще може да се поръча в рамките на 1 час  

На 27 октомври OnePlus One ще може да се поръча в рамките на 1 час
OnePlus създадоха небивал интерес към първия си смартфон One, който досега се разпространяваше изключително трудно - само онлайн и само…
Свиване

Неочаквано високи приходи за Apple през Q4, отчитат бум в продажбите на iPhone  

Неочаквано високи приходи за Apple през Q4, отчитат бум в продажбите на iPhone
И през последното тримесечие за фискалната си 2014-а, приключило на 27 септември, Apple успя да надмине очакванията на анализаторите, а…

октомври 20, 2014

Свиване

София през 1886 г. - пътепис (част 4)  


В няколко поредни публикации ще представим откъс от книгата "Два месеца в България (октомври и ноември 1886) - бележки на един очевидец" на Вико Мантегаца, публикувана на български език през 1899 г. Вижте също първавтора и трета част.

В София забележих, че италианското име се радва на голяма симпатия в България, особено след войната, във време на която нашите сънародници са държали едно наистина похвално поведение. Когато посетих Г-на Начевич, министър на външните работи, той сам с известно вълнение ми говори за поведението на италианците през време на войната. „Италианците, ми каза той, са наши приятели". Ние винаги сме хранили към тях голяма симпатия; но тази симпатия се обърна в жива признателност подир това, което те сториха за нас. Със сълзи на очи им благодарихме и ги прегръщахме покъртени, когато ги виждахме, на бойното поле, в лют мраз, често пъти не яли от 24 часа, посред неприятности и лишения от всякакъв род, как прибират нашите войници, как им се притичат на помощ и как ги утешават."

Сега, като са спрени повечето постройки, мнозина работници, които са работили по линията София—Сливница—Пирот, живеят в София и се поминуват криво-ляво с малкото работа, която си намират тук-таме, и с някоя и друга помощ, която им отпуща италианското дружество, което, основано преди няколко време, служи за сборище на нашите сънародници. Конт де Соннац, когото цялата италианска колония много обича, се е трудил и се труди всякак да подобри положението на злочестите работници. Дружеството, за което говоря, е било основано преди няколко време, по начинанието на трима-четворица, които с голямо усърдие се предали на делото. Сега то брои около 210 члена, които съставят една дружба за взаимно подпомагане. Поканен любезно от настоятелството, прекарах в дружеството една вечер, споменът за която ще ми бъде завинаги един от най-приятните. Помещението на дружеството е в едно от най-добрите софийски здания. За сборна зала служи един голям салон, украсен с националните шарки и с няколко портрета, окачени по стените, между които заема почетно место, портретът на италианските суверени. По край стените са наредени маси, за членовете на „кружока", които дохождат тука вечер да играят на tresette или на scopone. Тук се запознах с двама флорентинци, братя Пезаро, банкери. От 25 години те живеят на Исток; но от тосканскня си акцент нищо не са изгубили. Те са най-първите банкери в града и надали ще се случи някой чужденец да дойде в София, без да се отнесе за никаква потреба към братя Пезаро.

В дружеството неколцина работници ми показаха с известна гордост дружественото знаме, направено в Милан; туй знаме било посрещнато с живи ръкоплескання, когато по случай възвръщанието на княза от войната, се явило за пръв път пред публиката; княз Александър обещал, при тоз случай, да награди с орден за храброст това знаме, но превратът не го оставил да непълни своето желание.

Впрочем лесно се разбира защо на италианците се гледа с добро око. Те са, може би, едничките, конто нямайки в България преки интереси, не внушават недоверие. Любовта, която може да показват спрямо българите русите или немците, е любов подозрителна. Освен това италианската колония се състои все от добри елементи. Нищо лошаво не се е някога случвало между тях. Те си живуват в подпълно съгласие с населението. 

На малцина е знайно и малцина си спомнят, по повод на симпатията, на която се радва италианското име в българската столица, че София, във време на руско-турската война е била спасена от един италианец. Руските войски се намирали недалеч от София (в авангвардията бил него време същият генерал Каулбарс, който по-после стана толкоз прочут). София, расположена сред едно широко поле, не е била позиция сгодна за отбрана, па и при това изходът на войната е бил вече решен. При наближаването на Русите, пашата, който е бил началник на софийския гарнизон, дал заповед за оттеглюване. Но при това заповядал, щото в същото време, когато турските войски напуснат София, да подпалят града, за да се озоват Русите в купище развалини. Подготовленията за пожара били вече направени. Част от жителите успели вече да избягат. Него време италиански консул или вице-консул бил Г-н Позитано. Множество бедни хора се явили при него и с плач го помолили да стори каквото може, та дано накара нашата да оттегли заповедта си, за да се избавят от голямо нещастие и сигурна смърт стотини и хиляди хора, на които не е било възможно да напуснат града.

— Добре, отговорил консулът, който бил вече приготвен да замине, и аз ще остана с вас.

Облякъл си консулската униформа и отишъл при пашата. „Обаждам Ви, му казал, като се явил пред него, че аз оставам в София. Ако подпалите града, върху Вас ще падне всичката отговорност, за дето сте убили един консул на Негово Величество италианския крал. Помнете какви ще бъдат сетнините."

Енергическите и решителни думи подействували върху пашата, който тоз час отменил дадената заповед за пожара.

Подир създаването на Княжеството едно от първите дела на градския съвет е било да нарече, в знак на признателност, по името на нашия консул, един от главните площади на града, на онова именно място, дето Позитано, с енергията на своето държане и със смела закана, накарал жестокия паша да промени намерението си. По-сетне градският съвет подарил на италианското агентство едно място на същия площад, предназначен да остане едно от най-хубавите места на града; на туй място ще бъде построено, в по-мирни времена, помещение за нашето агентство, речи срещу зданието на Народното Събрание. Това последното, построено от италиански работници и, ако се не лъжа, според плана на един наш инжинер, е здание стройно и гиздаво, въпреки своята простота. Вътрешността, залата е наредена както нашите парламенти, разбира се, в размери много по-малки. Подир Сръбската Скупщина, Българското Събрание изглежда като царски палат, чиновете са разделени на четири, пет отдела. Горе има галерия, която служи за публиката. Председателското място, столовете на министрите и на бюрата са поместени на чело амфитеатрално, върху един вид сцена, построена с вкус. Не зная вярно ли е, но уверяваха ме, че залата била нарочно направена така, за да послужи също и за театър. Наистина тя може, с малки изменения, да се преобърне много хубаво в театър. На дъното, зад председателското место, виси голям портрет на княз Александра. Сега портретът е покрит с голямо черно було...

Между другите здания, в София, достойни за отбелязване, трябва да се споменат голямото здание на военното училище, зданието на народната банка и зданията, предназначени за училища. Министерствата, освен Министерството на Финансиите и Войната, се помещават, в доста скромни къщици; но и чиновниците в тях аслъ не са многобройни; не може да се направи никакво сравнение с нашите управления. В Министерството на Външните работи, (говоря за министерството, което съм спохождал най-често през краткото си пребивание в София) чиновниците, освен министра, главния секретар и директора на политическото отделение, г-н Вернаца, не са повече от 15. Вернаца е, личи си от името му, от италианско потекло, макар и по поданство Френец. Той е един вид вице-министър и дължи това си положение особено на обстоятелството, дето владее отлично няколко езика, включително и нашия. И заради това министрите дохождат и отиват, но г-н Вернаца, (който, в скоби казано, е твърде любезен и вежлив човек) си остая. Това министерство сега за сега не може без него, особено пък, когато се случи, както сега, главният секретар да не знае ни дума френски.

/следва/


Свиване

Подарък за Бети  

На 22 октомври Бети  (Бетина Терзиева) има рожден ден. Познавам я от срещите ни свързани с проекта MoveBG. Добро и лъчезарно момиче. Онзи ден видях неин статус във Facebook, че …
Свиване

Писмо до Милко  

Мария МитоваПисмо до Милко Георгиев от Таня Костадинова – клиентка и приятелка на клуба. Браво на Таня и на личния й треньор Димитър Агонцев - Митака за постиженията!

 

Здравей Милко,

Днес се навършват точно 8 месеца от първата ми тренировка в SPIDER SPORT на 20-ти февруари. Пиша ти, за да похваля Митака, че той е много скромен :) и да се похваля и аз!

Митака и Таня

За Митака:

1. Супер съвестен! За всичко гледа много внимателно и винаги забелязва всички дребни и големи грешки, които правя.

2. Много принципен! Лигавщините, типични за моя пол, не минават ;)

3. Много е готин и весел, а това на мен ми е важно :)

4. Има чудесна тактика да ме мотивира и винаги му се получава, та чак е дразнещо! Определено знае по-добре от мен какво мога.

Всяка тренировка я очаквам с нетърпение и желание. Досега не ми се е случило да идвам по задължение. Единственото, за което съжалявам е, че отлагах дълго започването на тренирането при вас.

Сега за мен:

За Високо-Мазнинно Ниско-Въглехидратно Хранене (ВМ-НВХ) знаех от преди и съм имала частични успехи, но прекъсването му винаги ме е връщало към наднорменото тегло, докато достигнах този връх от 86 кг.

Таня в началото

Научих за SPIDER SPORT покрай ровичкане в интернет, търсейки информация за начина на хранене на български език. От информацията в сайта и форума успях да се запозная в детайли с режима на хранене и да си отговоря на всички въпроси и притеснения, с които повечето хора се сблъскват в началото.

За 8 месеца тренировки и спазване на ВМ-НВХ постигнах следните резултати:

13 Февруари -> 86 кг – Започнах да си броя калориите и да спазвам стриктно режима на хранене, придържайки се към калории от въглехидрати около 5%.

25 Февруари (първо измерване) -> 83.5 кг и 26.3% мазнини – Коментарът на Митака беше нещо от сорта на: „Не е толкова трагично! Като ги свалиш тия килограми, слагаш една раница на гърба, да тежи колкото си свалила и хващаш баира и умираш от смях.”

14 Август -> 68 кг и 16.2% мазнини – Това са 10% мазнини по-малко и 11 кг! Имала съм дни, в които си развалям храненето и то с много! Това че си записвам храната и броя калориите и ги показвам на Митака всяка седмица, определено ме възпира да злоупотребявам твърде често.

Таня

На тренировките може и да съм гърчава още, но в началото едвам се изправях със зелената ютия (пудовка), която е само 9 кг, а сега правя тяга с 55 кг, което за мен си е постижение. Всички останали тежести също са се увеличили доста спрямо началото и това се случва все по-често.

Лятото започнах да ходя и на BOOT CAMP тренировките в парка с Митака и отчитам силно ускорен прогрес. Разбрах че отново мога да тичам, а само преди 8 месеца усещах болки в коленете при тичане и слизане по стълби.

Таня на Фитнес ваканция есен 2014

Накрая, но не на последно място – Фитнес Ваканцията! Това ми е любимото SPIDER SPORT събитие. Цялата идея за тренировъчен и хранителен режим докато си почиваш е супер, но най-яката част са забавленията, които си организирахме – състезателното бутане на колата по баир, челни стойки, човешки пирамиди и големия огън на плажа! Очаквам с нетърпение и анонса за Зимната Фитнес Ваканция.

Радвам се, че Ви намерих и че се престраших да се присъединя. Подобрих начина си на живот и здравето си, усещам, че съм в много по-добра физическа форма отпреди и намерих нови приятели!

Фитнес ваканция

 

 

Свиване

LG AKA е смартфон с нестандартна идея и дебнещ поглед  

LG AKA е смартфон с нестандартна идея и дебнещ поглед
LG пусна снимки и информация за предстоящата премиера на необичаен смартфон. Става въпрос за модела LG AKA (идва от "also…
Свиване

Две добри новини за отворените данни в България  

 idei bylgariq

През изминалата седмица се случиха няколко интересни неща около отворените данни в България, които не трябва да пропускаме. Не са скандални, не са пикантни и макар да идват със ситен шрифт, имат потенциал да променят много в положителна посока.

Първата е, че благодарение на Общество вече имаме държавен портал за отворени данни. Какво прави Общество ще намерите и тук. Базиран е на CKAN разработвана от Open Knowledge Foundation. Там вече ще намерите няколко качени източника на данни. Идеята е порталът да се попълни с всички организации и данните, които предоставят. Към момента регистърът е предимно демонстрация какво може да се направи. Той предлага документация и интерфейс, който обогатява отворените данни. Има известни ограничения, но не те са пречката. Основният проблем е, че са единици институциите с данни, които може да наречем дори условно отворени. За да се попълни портала, трябват усилия от страна на Министерски съвет и самите институции. Това е в известна степен тест за заявките на политиците ни за прозрачност и ангажиментите на страната към Open Government Partnership.

Другата добра новина е, че най-накрая има реален шанс да бъде отворен Търговският регистър. Както писах многократно до сега, Агенцията по вписванията позволява интеграция с публичната база данни и достъп до цялата информация срещу скромната такса от 30000 лв. Последната е напълно неоправдана от гледна точка на разходите им. Няколко фирми са я заплатили и предлагат комерсиални продукти около тези данни, което само по себе си е прекрасно. Междувременно на повечето ни се налага да се борим със сайта на ТР, който редовно се претоварва. Ново предложение на служебния кабинет ще свали таксата на 100 лв., колкото са реалните разходи по интеграцията. След подписване на договор ще получаваме FTP акаунт за сваляне на данните и ще дадем адрес, където системата на ТР да ни изпраща обновления. Това ще позволи създаването на редица приложения и алтернативи на сайта на ТР. Единствените ми притеснения са свързани с лиценза и следващия кабинет. Те може да отменят постановлението или да наложат лиценз, който на практика да блокира свободното използване на данните. Има много начини да се баламира достъпът до публична информация. Добавянето на captcha на сайта на ТР е един от тях.

Третата новина е новият проект за Административен регистър. Не мога все още да кажа дали е добра, защото малко ще бъде променено в достъпността на информацията. Административният регистър, също както Търговския, присъства редовно в предложенията ми към МС за нови мерки в посока прозрачност. Той съдържа както цялата структура на администрацията, така и данни за нормативните актове, регистрационните режими, предоставяните услуги, ръководните кадри и броят на заетите и свободните места. Тази информация е налична за последните 10+ години. Сериозен недостатък на сегашния регистър обаче е, че може да правите справки само за отделна структура и то за настоящия момент. Няма възможност, например, да сравните броя заети места в една агенция сега и преди година. Не може да свалите информацията за цяло министерство и да визуализирате структурата му и броят услуги, които предлага или как са се променяли през времето. Опитах се няколко пъти да получа цялата база данни по ЗДОИ, но без успех. Новият проект наистина предлага подобрения, но запазва недостатъците на публичността на досегашния сайт. Затова пуснах становище с конкретни промени на точки в проекта и се надявам да бъде разгледано. Никоя от промените не нарушава неприкосновеността на личната информация на служителите или изисква допълнителен бюджет за разработка. Ефектът от тях ще бъде обаче значителен, особено ако получим достъп до историческите данни на настоящия регистър.

Свиване

Вилички и лъжички с динозаври и влакчета  


Апостол и Иван са две момченца от Казанлък. За тях ми поръчаха специални подаръци и...  вече трябва да са ги получили.


Апостол харесва динозаври. Затова му направих комплект виличка и лъжичка с говорещ динозавър. Той казва страшно Ааааа (в балонче от комикс), което продължава в цялото име Апостол.


Името на Иван пък ще пристигне с... влака.


С парен локомотив е, а в облачетата има сърце.



Свиване

Toshiba Satellite Click 2 Pro в детайли - ултрабук с две лица  

Toshiba Satellite Click 2 Pro в детайли - ултрабук с две лица
Хибридните устройства с Windows са гореща тема на пазара в последно време, а РС производителите измислят все по-атрактивни дизайни и…
Свиване

За първи път правото на справедлив процес се заявява като цел на съдебната реформа  


Г-жо Калайджиева, как оценявате предложението на Министeрството на правосъдието да заложи в проекта за актуализация на стратегията като ясно заявена цел на реформата гарантирането на правото на гражданите на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд съобразно с изискванията на чл.6 от Европейската конвенция за правата и свободите?  

Успешното реформиране на коя да е система не е възможно, ако предварително не е заявено какви функции се очаква да осъществява тази система и...
Свиване

татяна дончева за парлама  

татяна дончева се държи като тъп балкански мъж. трите каки от герб били за парлама. сексистко, тъпо, и обидно за три умни жени доказали се в карирерите си. 
дончева явно си мисли, че тя е единствената кака, която може да бъде в мъжка роля в политиката, но бърка. друг път да мисли когато публично обсъжда личности на база пол, а и на база възраст, тя самата не е пролетно пиле за да ги нарича каки, ако трябва да превеждаме директно от английското "spring chicken". 
Свиване

Понеделнишко вдъхновение: бяло & черно  

2 5 7 8 9 10 11 12 13 33

всички снимки са от Pinterest

 

Свиване

Да си лидер означава да можеш да следваш  


"Пет минути със"... Теодор Василев, етнолог, антрополог, културен турист и част от екипа на НЧ "Бъдеще сега"
Свиване

Копнеж за илюстрации на „За спасяването на света“: получени предложения  

Приятели (:

Представяме ви предложенията, които получихме в Копнежа за илюстрации на „За спасяването на света“. Този път се включи само един участник… но с много сърце. :)  Благодарим!

В началото на ноември ще обявим илюстрациите, които грабнат най-много сърца и умове сред журито ни. Междувременно каним тайнствения ни участник (не казваме кой е само за да не влияем на преценката на журито ;) ) да си избере три от електронните издания в поредицата ни – като… следващото начало. ;)

Продължаваме! :)

предложение за илюстрация в „За спасяването на света“

предложение за илюстрация в „За спасяването на света“

предложение за илюстрация в „За спасяването на света“

предложение за илюстрация в „За спасяването на света“

предложение за илюстрация в „За спасяването на света“

предложение за илюстрация в „За спасяването на света“

предложение за илюстрация в „За спасяването на света“

предложение за илюстрация в „За спасяването на света“

Свиване

Лептин и грелин  

Често, когато решим да спазваме конкретна диета, не мислим за това как тя ще се отрази на хормоните ни. Много хора избират бързото сваляне на килограми, но това може да им изиграе лоша шега. Тялото не обича резки промени и се стреми да поддържа относително постоянна среда. Роля за това имат редица механизми, част от които са хормоните лептин и грелин. Дали и по какъв начин можем да им въздействаме?

Тялото и неговата хомеостаза

Нашите тела имат функията да регулират и поддържат хомеостаза във вътрешната си среда – стабилно и постоянно състояние за дълъг период от време.

Когато става дума за телесното тегло, тялото има набор от хормонални механизми, които влияят на апетита и енергийния баланс, така че да ги поддържат в едни относително постоянни граници.

Съществуват хора, които с течение на години поддържат еднакво телесно тегло. Това означава, че приетата и усвоена енергия е равна на изразходваната.

За да качим или свалим тегло, трябва съответно да увеличим или намалим енергийния прием.

Това обаче оказва влияние в хормоналните нива, и ако качим или свалим рязко теглото си (със свръхвисоки темпове, в кратък период от време), това ще накара тялото да реагира с компенсаторни механизми и може да доведе до резки колебания в хормоналните нива, често нежелателни.

Основните хормони, които играят важна роля в регулацията на приема на храна и телесното тегло, са два.

Това са лептин и грелин.

Лептин, грелин и хипоталамус

Лептин и грелин

Лептинът и грелинът са хормони, които се секретират в различни части на тялото, но комуникират с мозъка чрез хипоталамуса.

Хормоните са малка част от ендокринната система – голямата мрежа, която обединява отделни жлези в цялото тяло. Всяка от жлезите е свързана с останалите, а всички заедно – с мозъка, нервната и имунната система.

Хипоталамусът е жлеза от тази система, в която се осъществяват важни връзки и взаимодействия на хормоните, и орган на мозъка, който обработва информацията и предоставя данни за вътрешното състояние на организма.

Рецепторите в хипоталамуса за лептин и грелин предоставят на мозъка нужните знания за настоящия енергиен баланс в тялото.

Лептинът и грелинът имат противоположно действие: лептинът намалява глада (т.е. дава сигнали на мозъка, че сме сити), а грелинът увеличава чувството за глад.

Лептин

От къде се секретира?

Лептинът се освобождава от мастната тъкан в циркулиращата система. Така поема пътя си до хипоталамуса, за да може мозъкът да получи сигнали за състоянието на енергийните запаси, и за ситост.

По какъв начин стига до мозъка?

Накратко, процесът е следният: лептинът се освобождава от мастната тъкан в кръвния поток. Преминава през кръвно-мозъчната бариера и се свързва с лептиновите рецептори на хипоталамуса. Там дава нужната информация за състоянието на енергийните запаси в тялото.

Как влияе върху енергийния баланс и приема на храна?

Чрез рецепторите в хипоталамуса лептинът влияе върху активността на различни хипоталамусни неврони, и съответно – проявяването на орексигенни или анорексигенни невропептиди. Това са невротрансмитери, които участват в регулирането на апетита – орексигенните повишават апетита, а анорексигенните го намаляват.

Този хормон има влияние върху различни биологични механизми, включително размножаването, имунния и възбудителен отговор, хемопоеза (процес на образуване на кръвни клетки), ангиогенеза (формиране на нови кръвоносни съдове), формиране на кости, заздравяване на рани.

Кои са факторите, които влияят върху нивата на лептина?

Фактори

Ефект върху нивата на циркулиращия лептин (НЦЛ)

Енергийни запаси

НЦЛ се увеличават с увеличение на индекса на телесната маса (BMI) и процента мазнини

Прием на храна

НЦЛ се увеличават

Пол

НЦЛ са по-високи при жени, отколкото при мъже

Възраст

НЦЛ намаляват с напредване на възрастта

Упражнения

НЦЛ намаляват при наличието на физическа активност

Прием на глюкоза

НЦЛ се увеличават.

Ниски нива на лептин водят до огладняване. Хора с по-нисък процент мазнини имат съответно по-ниски лептинови нива. Колкото повече мазнини има даден индивид, толкова по-високи са нивата на лептина.

Лептинова резистентност

Има изследвания, които предполагат, че затлъстяването има връзка с лептина – хората със силно наднормено тегло може би имат лептинова резистентност.

Те имат голям процент подкожни мазнини и съответно – високи лептинови нива.

Това, за съжаление, не означава, че щом спрат да ядат, ще отслабнат (понеже вече имат високи нива на лептин, а оттам – сигнали до мозъка, че има достатъчно енергийни запаси). Напротив, това може да доведе до лептинова резистентност.

Смята се, че тя е резултат от системно и дълго преяждане.

  • Приемате прекалено много калории и трупате телесни мазнини.
  • Повече телесни мазнини – повече лептин в мастните клетки.
  • Хипоталамусът е изложен на прекалено високи лептинови нива, което може да наруши сигналите до мозъка. Той става по-малко чувствителен към лептина.
  • Мозъкът мисли, че гладувате и кара тялото да огладнява, за да допринесе за повишаване на енергийния прием.
  • Ставате все по-дебели и все по-гладни.

Лептин и грелин

Грелин

От къде се секретира?

Грелинът основно се секретира от стомаха, но грелиновият протеин е бил идентифициран и в други периферни тъкани като стомашно-чревния тракт, панкреаса, яйчниците, надбъбречната кора.

Секрецията на грелин зависи от хранителния статус – когато стомахът е празен и настъпва чувство за глад.

По какъв начин стига до мозъка?

Има предположения за три различни пътища, по които грелинът предава сигнали до мозъка, че е настъпил глад, и съответно предизвиква апетит.

  • След освобождаването от стомаха в кръвния поток грелинът може да премине кръвно-мозъчната бариера и да се свърже със съответните рецептори в хипоталамуса.
  • Грелинът може да достигне до мозъка чрез вагусовия нерв и терминалното ядро на продълговатия мозък.
  • Грелинът се произвежда локално в хипоталамуса, където директно влияе на различни центрове в жлезата.

Как влияе върху енергийния баланс и приема на храна?

Грелинът е краткосрочен регулатор на телесното тегло – когато нивата са високи, ние сме гладни, а това се случва точно преди храненето.
Когато се нахраним, нивата му се понижават.

Ако целта ви е понижаване на теглото, то значи ви трябват по-ниски нива на грелин (тоест, да не огладнявате). Ако искате да качвате теглото си, грелинът трябва да е достатъчен, за да имате апетит и да искате да ядете повече.

Кои са факторите, които влияят върху нивата на грелина?

Фактори

Ефект върху нивата на циркулиращия грелин (НЦГ)

Прием на храна

НЦГ намаляват

Възраст

НЦГ намаляват с напредване на възрастта

Пол

НЦГ са по-високи при жените, сравнено с мъжете

Индекс телесна маса (BMI)

НЦГ намаляват с увеличаване на BMI

Растежен хормон

НЦГ намаляват

Глюкоза

НЦГ намаляват с прием на глюкоза

Инсулин

НЦГ намаляват

Можем ли да влияем на лептиновите и грелиновите нива чрез хранителния режим?

Приемът на храна има значителни ефекти върху циркулиращите нива на лептин и грелин.

Храненето увеличава лептиновия израз (ние сме сити) при здрави хора.

От друга страна гладуването предизвиква почти двойно увеличение на нивата на плазмения грелин непосредствено преди всяко хранене.

Не само размерът и честотата на храненията имат ефект върху циркулиращите нива на лептина и грелина, но и техният състав.

Тип хранене

Ефект върху циркулиращия лептин

Ефект върху циркулиращия грелин

Високомазнинно хранене

24-часовите циркулиращи лептинови нива намаляват, което се отнася и до високовъглехидратно хранене.

Намалява

Високовъглехидратно хранене

 

Намалява с по-големи темпове, сравнено с високомазнинно хранене

Нискомазнинно/високовъглехидратно хранене

Увеличава се (с по-големи темпове, сравнено с високомазнинно/нисковъглехидратно хранене)

Не се увеличават

Високомазнинно/нисковъглехидратно хранене

Увеличава се

 

Протеин

Без ефект

Конфликтни резултати

И  лептинът, и грелинът играят главни роли в контролиращата енергийния баланс система. Лептинът е включен в дългосрочната регулация, а грелинът – в краткосрочната.

За разлика от лептина, грелинът не изглежда да е критичен за нормалния апетит и растеж.

Въпреки че системите на двата хормона действат самостоятелно, тяхното функциониране при поддържане на енергийна хомеостаза включва няколко припокриващи се пътеки.

Има изследвания, които показват, че хормоналните механизми, контролиращи апетита, могат да бъдат различни при мъжете и жените. Тази разлика идва от разликата в хормоналната среда.

>Грелинът се влияе от отделянето на хормон на растежа, но това е различно при мъжете и жените. Лептинът влияе при репродуктивните възможности на жените, което има връзка с нивата телесни мазнини. Жените са по-чувствителни към лептина, отколкото са мъжете.

Съществуват доста въпроси, а на някои от тях все още не са дадени отговори. Нужни са още изследвания за това как си взаимодействат хормоните при различни фактори, защото те кореспондират помежду си чрез сложна система.

Със сигурност обаче краткосрочните и резки диети не водят до успех в дългосрочен план.

Ето защо е хубаво, когато умишлено искаме да променим телесната хомеостаза, да го правим с бавни темпове, за да не се получава йо-йо ефект, когато отслабваме рязко (имаме голяма калорийна рестрикция, лептинът праща сигнали на мозъка, че имаме нужда от повече енергия; метаболизмът се забавя; гладуващият не издържа на непрекъснатия глад и прекалява с храната); или да не предизвикваме стрес на рецепторите, когато преяждаме системно.

Лептин и грелин

Какво още можем да направим, освен внимание в диетата, за да поддържаме нормални нива на лептин и грелин?

Смята се, че за подобрението на лептиновите и грелиновите нива значение имат приемът на рибено масло (омега-3) и редовният сън.

  • Омега-3 мастни киселини се свързват с понижаване на глада.
  • Липсата на сън води до по-високи нива на грелин (тоест – гладни сме) и по-ниски нива на лептин (тоест – не сме сити), а освен това и нарушения в глюкозната обмяна и инсулина.
  • Не забравяйте и редовната физическа активност, съобразена с вашите цели и индивидуални възможности.
Прочетете и тези полезни материали:
Прием на течности по време на хранене
Какво да НЕ правим във фитнеса
Хлорела
Ядете ли салата два пъти на ден?
Тиквено семе (Pumpkin seed)
Свежи зеленчуци за свежи мисли и идеи
Свиване

Проектът Android Silver остава на изчакване заради съпротива от производителите  

Проектът Android Silver остава на изчакване заради съпротива от производителите
От месеци насам получаваме откъслечна информация за Android Silver - все още нереализиран проект на Google, чиято цел е повече…
Свиване

Мелничарят, който виеше срещу луната  

Още с първите една-две страници разбираш, че пред теб е едно от онези налудничаво разкошни скандинавски творения, които могат да бъдат създадени само на север. Не е само корицата, която е очарователна. Нито обещаващото заглавие. Просто… какво друго да очакваш от автор, роден на камион из пътищата на Лапландия, докато семейството му бяга от германците през войната, освен естествена, неподправена необикновеност!

melnichar„Мелничарят, който виеше срещу луната“ на Арто Паасилина е едно малко бижу. Книга, която поразява преди всичко с невероятно обикновения, лишен от превземки стил на автора. Четеш и оставаш с впечатлението, че ако този човек продължава да пише така, би могъл да продължиш да прелистваш до безпаметност, ако ще просто да описва ежедневието си в детайли. Е, добре де… има и друго. Макар стилът да е безкрайно обикновен, историята започва с идването в селото на един крайно необикновен мъж, който купува старата мелница край реката и се заема да я възстанови. На пръв поглед мъжът не е толкова странен, дори напротив – работлив е, сръчен и усърден, удава му се дърводелството. С тази малка разлика, че когато е развълнуван, започва да вие. А ако е в настроение, имитира поведението на диви животни, пък и някоя друга дивотия може да измисли.

Tези особености бързо ще го превърнат в недолюбвана от съселяните си фигура поради простичкия факт, че хората са традиционно враждебни към различните. Или както самият мелничар отбелязва –  ако имаш болки в гърдите, ще те обсипят със съчуствия,обаче ако виеш, изведнъж те намразват.

Предстоят много премеждия, през които ще се наложи да премине нашият особняк. В оспорвана игра на котка и мишка мелничарят ще бъде преследван, ще намери интересен приятел, ще открие любовта, ще си направи пощенска кутия в гората и дори ще успее да се образова. Последното ще го доведе до размисли като тази:

„Започна да съжалява, че като млад не се бе захванал да учи търговия. Ученето му се удаваше удивително лесно и би му донесло голяма полза в живота. Едно е някой богат предприемач да вземе да вие, друго е, когато го прави беден мелничар“.

Финалът е малко разочароващ, прекрачвайки в полето на фолклорно-митологичното, но това не е достатъчно да развали удоволствието от книгата. Все пак в родината на „Калевала“ подобни пристъпвания на границата между жанровете са напълно в реда на нещата. Свежият хумор и иронията на „Мелничарят, който виеше срещу луната“ ще допаднат на всеки, който има усет за необичайното.

Публикувано от Георги


Filed under: Скандинавска, Хумор
Свиване

Fitbit Surge е нов умен часовник с вграден GPS  

Fitbit Surge е нов умен часовник с вграден GPS
Серията новини за устройства от категорията на носимите технологии продължава с Fitbit Surge. Компанията вече е позната като един от…
Свиване

Microsoft ще представи умна фитнес гривна до няколко седмици  

Microsoft ще представи умна фитнес гривна до няколко седмици
Само няколко седмици ни делят от официалната премиера на първата умна гривна на Microsoft, която ще бъде насочена към хората…

октомври 19, 2014

Свиване

Да изживееш този град (по Шпатов)  

Минералната вода до Халите – просяците, които се мият, правят гаргара и се секнат, докато чичковци наливат вода в бутилки от безалкохолно и ги подреждат във вехти платнени торби. Подлезът на Централна гара, където подметките залепват по плочките (не искаш да знаеш защо!), докато очите обхождат разхърляните наоколо мръсни салфетки. Трамвай 22 след Женския пазар – опитваш се да прецениш дали миризмата на лук е по-силна от торбата на дебелата циганка или от устата й; задължително е да си стигал и до последната спирка в Красна поляна, където циганчета слушат на високоговорител кючеци по седалките… Поне веднъж да си бил проклинан от гледачка, на която си отказал да ти гледа на ръка.

10297776_10203323194856267_1510979444642266512_n

Да потърсиш разписанието на автобуса на спирката и да видиш, че не се чете заради залепен стикер „Вековенъ Левски“. Табелка „Ватман“ в трамвая, задължително с изчегъртано „В“, което се чете като „Б“. Да те вали сняг през хармониката на автобус 76.

Рано сутрин

да се подхлъзнеш на

ВЪТРЕШНОСТИ

 от пъпеш,

които някой от съседния вход е метнал през балкона си на пътеката.

1512779_10202451100774460_2053994271_nДа си заспивал със силиконови тапи в ушите, след като си звънял два пъти на 112 да се оплачеш от оглушителната музика, дънеща в 2 през нощта от долните етажи, но не си дочакал реакция. Поне веднъж да си слушал цигански скандал, опитвайки се да преброиш на пръсти колко човешки гласа могат да вият едновременно (жалко, че нямаш толкова пръсти). Да се събудиш в три сутринта от звуците на счупено стъкло и да осъзнаеш, че някой от съседния вход е решил да си чисти мазето и изхвърля кофи със стари бутилки в контейнера – да го напсуваш и въпреки това той да продължи… В неделя в 7 сутринта да започнеш деня си със звуците от настъпване на празни пластмасови бутилки, които клошар методично пакетира в каруцата си.

Да ти свирнат с клаксона и да те напсуват, докато спираш на пешеходна пътека пред майка с дете. Да те заяде контрольор, защото дупките в билетчето ти не се били отпечатали добре. Да чакаш час на опашка в Паричния салон на СУ и лелката да излезе в почивка точно преди да ти дойде редът. Да оплискаш новия си панталон на плочка-пръскачка по random тротоар.

Да те изпревари отдясно

беемве

тунинговано

… на газ.

Боядисаният в „патинирано зелено“ покрив на Ректората. „Автентично“ ремонтираният Царски дворец в центъра. Заблатените разкопки на древна Сердика пред ЦУМ, в които крякат жаби. Свидетелите на Йехова на изхода от метрото.

Да се влюбиш… Как, по дяволите, да се влюбиш в този град?

* Текстът е написан като своеобразен отговор на откриващия разказ в чудесния сборник „#НАЖИВOОТСОФИЯ“ на Александър Шпатов и представлява добронамерен опит да се покаже София,  погледната от друг ъгъл. Вярвам, че колкото и да не ви се иска, ще припознаете доста от описаните ситуации.

Георги Грънчаров


Filed under: Uncategorized
Свиване

С куче радостта е константа  

куче, радост

Радостта да имаш куче е различна през времето. Като е бебе се радваш да се гушка и да се закача, да се напишква, да разнася неща по-големи от него. Радост беше втората ваксина след месеци боледуване. Радост беше да проходи на повод – онзи разговор по телефона с Мартин, който никога няма да забравя, или да го видя как си играе с други кучета в парка за първи път.

Като порасна радостите се смениха. Радост беше като се изправи на два крака и се оказа висок почти колкото Мартин. Периодът в, който беше бебешки мозък в гиганстко тяло и някак не разбираше колко всъщност е голям той и колко малки са останалите. Радост е всеки път като отидем на село, как научи всяка пътека,  да се пази от конете, да кара козите или да не се мята със всичка сила във водата. Последното след като един път цамбурна на дълбоко и втори път, в който се насини на подводен камък.

На четири години радостите отново са други. Радост е да имам голямо, спокойно куче, което ме слуша и върви до мен. Радост е да си знае командите: да сяда при вида на нашийник, да стои до мен, да спира при команда. Радост е просто да прекарваме време заедно: тихите разходки – вече няма нужда да викам след него, той е до мен; да  ме чака пред кафето с вперен поглед, защото не знае, че го виждам през стъклото; начинът, по който сяда до мен, ама всъщност е отгоре ми.

Когато имаш куче поводите са различни, но радостта е константа.

 

Свиване

Инициатива за свободни книги  

За много от нас е ясно, че обществото ни пропусна да съпреживее важна част от процесите, които ни доведоха до света, в който живеем днес. Може би именно затова голяма част от българите се чувстват като объркани пътници в шарената влакова композиция на Европа и без ясна идея защо и накъде пътуват. И това е обяснимо, защото зад Завесата пропуснахме да споделим усилията и стремленията на хората към обединена Европа, пропуснахме осмислянето на мотивите им, всичко се случи някак встрани от нас. Не осъзнахме в нужното време мотивацията и аргументите на основоположниците на ЕС като Конрад Аденауер, Шарл дьо Гол, Робер Шуман или Жан Моне. А може би ако знаехме повече за Йозеф Бех нямаше да се чувстваме толкова малки и незначителни в европейското семейство.

Имаме толкова много за наваксване. Дори интелигентните среди у нас не са насмогнали да прочетат и осмислят всичко пропуснато, а запълването на тази празнина, дори с малко, би дало на обществото ни съвсем друга база за анализи, преценки и посоки.

Затова с шепа приятели решихме да се заемем с една безумна идея. Да набираме средства, с които да откупуваме правата на важни книги, които разказват за история, обществени нагласи, икономика, политика и социални настроения в контекста на случващото се или случилото се около нас през последните десетилетия. Книги, които в една или друга степен са крайъгълни камъни, понеже хвърлят светлина върху ежедневието ни на европейци. Книги, които биха провокирали допълнителен интерес към процесите в мултикултурна и многонационална, но споделена Европа. И най-важното - ще набираме средства за да финансираме превода и редакцията на тези заглавия на български език и след това ще ги разпространяваме безплатно като свободни електронни книги.

Това обикновено няма да са заглавия, които биха съблазнили издателствата с потенциала си за комерсиален успех, но ще бъдат заглавия с друга стойност - образователна и ограмотяваща - надяваме се, че като ги предложим на български език и без финансова бариера пред притежанието им, ще провокираме повече читатели да посегнат към тях.

Вече работим по първата книга, която засега финансираме с лични средства. Тя преразказва гледната точка на Каталония и движението за независимост от Испания, което през последните няколко години става все по-масово и сериозно. В България знаем твърде малко за това, в голяма степен представата за процесите там е силно повлияна от пренебрежителното отношение към проблема от управляващото мнозинство в Мадрид, което е сравнимо с позицията на заровилият глава в пясъка щраус. Книгата представлява сборник от есета, написани от няколко души, с експертиза в различни сфери и се вглежда в детайлите от техните гледни точки и в контекста на историята от далечното и близко минало до днешния момент. Книгата впечатлява с разумната и прагматична обосновка и отговаря хирургически прецизно, как каталунците виждат бъдещето си в една по-федеративна Испания или като своя малка независима държава в рамките на Европейския съюз. Задава и много въпроси - за мястото на малките нации в Европа, за федеративното устройство на държавите и самия съюз, за адекватността на демократичните модели и илюзиите около тях, както и за бъдещето на устройството на самата Европа. Първото есе в книгата е написано от Президента на Каталония г-н Артур Мас.

Текстовете изначално са написани на различни езици - повечето на каталонски и английски, но първообразът на книгата е на английски език, като след това беше преведена и на испански (кастилски). Българският превод ще бъде първият на език, който е чужд за Испания и Каталония.

Книгата се нарича "What's Up with Catalonia?" и оригиналът се разпространява чрез повечето големи книжарници електронно или като хартиено издание, както и безплатно под Creative Commons лиценз.

Идеята на тази моя публикация е тройна... Имаме нужда от съмишленици и съдействие за да реализираме идеята си и да я продължим. Ето как можете да ни помогнете:

  • Скоро ще бъде регистрирано сдружение/фондация, която да набира средства за финансирането на откупуването на правата, и разходите по преводите и издаването на книгите. Търсим хора, които биха се включили в създаването на такава организация. Най-вече хора със сърце и страст в идеята.

  • Трябва да наберем някакво минимално финансиране за да се регистрираме и да направим поне 2-3 книги за да покажем, че можем, преди да започнем да тропаме на други врати за финансиране на следващи издания. Текущо първата книга работим с изцяло лични средства. А издаването на книга, от която накрая няма да има никаква финансова възвращаемост, никак не е лесна и евтина задача. Ще се радваме, ако според възможностите си помогнете финансово да отскочим от кота нула.

  • Занапред ще са ни нужни преводачи, коректори, редактори и консултанти по различни теми, които биха работили по бъдещите книги. Считаме, че тези хора трябва да получават релевантно заплащане за труда си, което и без това е подценено у нас, но ако такива хора биха били склонни да дарят някаква част свои професионални усилия доброволно или да ни предложат преференциална цена за услугите си бихме били изключително благодарни.

Ако можете и искате да ни съдействате по някоя от горните три посоки, моля свържете се с мен и ще се уговорим къде и как да се видим всички, които бихме работили за този проект. Моят email e:

yovko {@} yovko.net (на същият адрес има и PayPal засега)

Значима помощ би било и да споделите този анонс или да го препратите на някого, който би ни съдействал, за което предварително благодаря!

P.S. Благодарността към тези, които помогнат финансово за първите книги, с които да проходим ще бъде изразена писмено и поименно в нарочна страница в началото на всяка книга.

Свиване

Samsung разработва гъвкави батерии за носимите технологии на бъдещето  

Samsung разработва гъвкави батерии за носимите технологии на бъдещето
Производител номер едно на смартфони в света Samsung разработва гъвкави батерии, чието предназначение е да бъдат използвани в бъдещи устройства…

октомври 18, 2014

Свиване

Увеличена мобилност, сила и жизненост  

Валентин ВелчевДимитър Малчев е на 33 години, IT специалист по професия. До момента никога не е тренирал, ограничаван от гръбната си кифоза.

Започвайки тренировки в SPIDER SPORT в края на октомври 2013, той вижда, че с помощта на личните треньори в клуба ще може да се пребори с това изкривяване. Постепенно и постоянно той увеличава мобилността на ставите и силата на мускулите си.

С Митко тренираме балансирано за цялото тяло, с движения, ангажиращи максимално дълги кинетични вериги. Под моя постоянен контрол за правилна техника, Митко се учи да се концентрира и да влага максимума от възможностите си във всяка серия. Той идва на тренировки с желание три пъти седмично по един час. Прогресът му се отбелязва всеки месец чрез измервания на силата, мобилността и процента мазнини.

В комбинация с Високо-Мазнинно Ниско-Въглехидратно хранене (ВМ-НВХ) Митко се чувства по-жизнен и зареден от всякога. От лекцията по хранене, включена в месечния му абонамент, и практическите съвети, които получава от мен на всяка тренировка, той се научи как да си набавя нужната на тялото му пълноценна храна. Разчитайки на мазнините като основен източник на енергия, Митко е свеж и зареден през целия ден, без чувство на отпадналост и нужда от снаксове в следобедните часове. Със стриктно следване на ВМ-НВХ и редовни тренировки за 6 месеца Митко качва 5 кг активно тегло и успява да постигне следните резултати:

Ренегатско гребане:  от 8.5 кг на 28 кг

Клек: от 25 кг на 80 кг

Лежанката на Милко: от 10 кг на 25 кг

Скрипец: от 45 кг. на 80 кг, Набиране с тежест с 15кг

Cable Push-Pull: от 37 кг на 79 кг

Ходещи напади с пудовки: от 2 х 8 кг на 2 х 24 кг, напади с щанга от 25 кг на 72.5 кг

Постоянството и вярата в себе си и в ефективната система на SPIDER SPORT помагат на Митко да вземе решение да не се отказва от тренирането, въпреки затрудненията от ограничената му мобилност. И той взима правилното решение, което се вижда от резултатите му: чувства се по-жизнен и концентриран и болките в гърба намаляват.

Митко продължава да тренира, амбициран в постигането на целта си за здраво тяло и дух. Той планира да прибави 60 минутно занимание по стречинг веднъж седмично, за да увеличи мобилността си и да може да напредва в тренировките си. С правилната тренировъчна система и моята подкрепа гръбначното изкривяване на Митко вече не е пречка, а напротив -  стимул да продължава напред до пълно възстановяване и все по-добра кондиция.

Свиване

Бистра Величкова: Безжична връзка  


Корицата на сборника с разкази на Бистра Величкова „Малка, мръсна и тъжна” (ИК Рива, 2014 г.)   Лъскав бар в центъра. Момичетата бъбрят по женски на по чаша сладък коктейл. С чадърче. Руса коса и диадема на цветя. Щяла да се жени. Направил ѝ предложение на върха на Айфеловата кула. „На върха! “. Представяте ли си? Всички ахват във възхита. Пърхат оживено с гримирани мигли и се смеят пискливо. Аз чакам той да се обади. Така поне обеща. Вчера. Среща в 8 в центъра. Питат я дали е била развълнувана. „Всъщност не. “ Очаквала го. „Е, все пак на Айфеловата кула!”, възкликват всички в един глас. Вдига уж безразлично рамене. Всъщност нямало значение. Важното е, че ще си купят къща на изплащане, в малък град до Брюксел. Ще си вземат и куче. „А нали знаете, какво следва след кучето?”. Момичетата се споглеждат многозначително. „Децааатааа, разбира сеее!”. . Разбирало се?! Можеше поне да напише съобщение: „Не мога да дойда” или „Срещата отпада, не ме чакай…”. Цикламено червило и дебела очна линия. И те с Кирил също планували да се изнесат да живеят сами. Скоро. Е, първоначално в апартамента на бабата на Кирил, но после, като посъберат пари, може да вземат и нещо свое. Той печелел добре засега. Вече две години се задържал на тази работа и дори го повишили. Нейната гордост. Вчера ми каза: „Утре задължително трябва да се видим”. И беше искрен. Толкова, че пак му повярвах. Пак. А знаех, че не трябва. На него не трябва да се вярва. Но беше така убедителен, копелето, докато отпиваше от халбата евтина горчива бира. „Три пъти седмично на фитнес и веднъж на таебо. Понякога и на сауна! За да се разширят порите и да се изчисти личицето”. Гарванова коса и обеци халки. Това бил нейният режим през седмицата след работа. На обед – винаги салата. Сутрин пък – овесени ядки, ябълка за следобед. Може и банан. Вечер – най-много едно кисело мляко и диетичен чай. Без захар. „Ни-що дру-го! “, гордо отсича. И се чувствала отлично. За себе си не готвела, но за Никола се налагало. Свински джолан почти през ден, защото той пък искал да качва килограми и да заяква заради фитнеса, а и защото „аз така си го харесвам – мъжествен, макар и малко закръглен!”. „Непременно трябва да се видим!” Мамка му! Имаше хубави ръце - големи и с халка на безименния пръст. От християнските заповеди не можел да спазва само една: за прелюбодеянието. Защо въобще ме заговори онази вечер…? Шалче в жабешкозелено, неумело увито на топка под брадичката. Деколте с връзки, с големи бели пампули. „Не, не, на Кирил аз вярвам без-ре-зер-вно!”, цикламеното червило изписква в пронизително сопрано. „Знам, че толкова ме обича, че никога дори не би и помислил за друга! Ни-ко-га!”. „Мъжете са копелета! Казвам ти го като мъж”, звучи още в мен гласът му от снощи. Не бил изневерявал вече цели шест месеца. Цели шест месеца! Копеле! Жена му била о’кей, но… „Винаги след това се чувствам виновен!”, забива нервно вилицата в изстиналата наденица. С пълна уста казва оживено: „Утре трябва да се видим. Задължително!”. Задължително! „Ние пък още не сме готови за деца!” Руси къдрици и извити мигли. Брокат и много фон дьо тен. „Вярно, заедно сме вече от пет години, но не сме се установили още. Той скоро се премести на нова работа (по-добре платена, разбира се!), а иии,… и нали все още живеем под наем…”. Децата му вече са големи. Синът, откакто влязъл в пубертета, станал непоносим. Тоест същият като него – вироглав, своенравен и инат… Дъщеря му пък с някакъв рокер се мотаела напоследък. Изчезвала с дни от вкъщи, пушела марихуана… „Аз за това и спрях вече цигарите! Заради децата! Винаги са около нас, дишат дима, тровят се. А и им давам лош пример!”, казва нравоучително гарвановата коса. Всички единодушно се съгласяват и бавно отпиват от сладките коктейли. Горчивата водка пронизва гърлото ми. Скоро топлината ѝ се разлива по цялото ми тяло. Копеле! Естествено, че не искам деца от него. Нищо не искам от него. Дори да го виждам. Но тази мръсница Случайността въвлича хората в едни такива необичайни срещи, които само разбъркват малкия ти, едва закрепил се в крехък баланс вътрешен свят. Казват, че случайностите са предизвикани от самите нас, от мислите ни… Още по-зле – значи, сами себе си изиграваме! Преди време имаше нещо. И нямаше. Писахме си писма. После си мълчахме. Неизказани мисли в ежедневни фрази. Малко думи и много многоточия… Емоции с удивителни знаци! И дежурният край: „Поздрави”, запетайка и името. Безличен, неангажиращ и студен завършек на още едно писмо. Но пък възпитан и любезен. Повярвах, че сме се забравили за добро. И пак понякога за части от секундата прелита онази мисъл за другия. Прескача невротично, натрапливо. Две нахално смеещи се очи и един белег на лявата буза. Големи длани и силни пръсти. Наперената момчешка походка, нетипична за годините му. Прокрадва се и мисълта за онази нощ. Когато говорихме за клуба на прокълнатите поети и за това, че цената, която плащат творците, е да бъдат истински и до болка искрени. До болка… Белите пампули разказват за запознанството си с музиканта. „Колко романтично!”, възкликват момичетата в един глас. „И свири на китааарааа!“. Да, и дори пишел сам текстовете и музиката си. Тя не разбирала песните му, но все едно, било ѝ интересно. Не била излизала досега с музикант. „При това ки-та-рист!“. В онази нощ ми призна, че чувства, че призванието му е да пише. Да пише истински. Така, че да боли. Дълбоки топли очи. Детски. Върху лицето на мъж. И чувствителен, и груб. Наивен и циничен. Самовлюбен и егоист. В непредсказуеми моменти раздаващ се безкрайно за другия. С близките си – понякога груб и нараняващ. Към чуждата болка – съчувстващ и страдащ. И проникващ дълбоко в човешките души. До болка… Не се обажда. Не пише. Защо са нужни подобни случайни срещи? Изпитание на волята? Проверка дали след толкова време там все още има нещо? Някой? „Запознахме се съвсем случайно в парка. Аз тичах, а той караше колело, ха-ха! Заговори ме и оттогава много си се обичаме!”, весело признава диадемата на цветя. Започвам да си мисля дали всъщност въобще се срещнахме онзи ден? Дали не беше сън? Плод на въображението ми? Той, приближаващ се към мен, а очите му се смеят: „Как си? Къде се изгуби?”. Аз, сериозна и привидно сдържана, неумело прикривам зачестилото туптене на сърцето ми. Отвръщам обвинително: „Ти се изгуби!”. Той: „Мислех за теб.” Аз: „И по какво си личи?”. После разходката, бирата, празните дървени маси на затварящото заведение, прямите погледи и безкрайната, последна прегръдка. Не ми е нужно всичко това! Не трябва да се случва! То не съществува! Той е една измислица, по-голяма дори от неговите разкази! Една измама, която обаче ми въздейства като най-истинската действителност. До болка. „Поет къща не храни, казва майка ми!”, възкликва жабешкото зелено. „Да, ама големият син на брат ми – не, та не! - заинатил се и поет иска да става. За любовта искал да ми пише, моля ви се!”. Тит-тииит! Ново съобщение: „По пътя към теб спуках гума! По дяволите! Как си утре? Утре задължително трябва да се видим!”. „Поет искал да ми става! Глупости! Детска му работа! Той един занаят да хване, къща да построи, семейство да храни, пък след това тя поезията сама ще се напише!” . Момичетата избухват в одобрителен смях, някой казва „Наздраве!” и всички весело отпиват от коктейлите.


bistravelichkova_cross







   Бистра Величкова в DICTUM.
   Бистра Величкова в    “Кръстопът”.

Разказът на Бистра Величкова е включен в нейната книга „Малка, мръсна и тъжна” (ИК “Рива”, 2014 г.).

Свиване

JUNK FOOD – излиза много скъпо  

Мария Митова Според масовия човек месото и изобщо животинската храна е скъпа. Бихме се съгласили, защото тя наистина е ценна храна. Всъщност хората имат предвид паричната цена в магазина. И по тази стойност ние имаме различна гледна точка, която ще обясним в две направления – дългосрочно здраве и цена на килограм.

“Ям” и “Храня се”

Основно умение по пътя на здравословното хранене е да определяте каква преимуществена стойност има за вас всяка една храна – хранителна или вкусова. Това ще ви позволи да се храните здравословно и вкусно за цял живот.

Прочетете целия материал тук: http://lichentrenior.com/iam-i-hrania-se/

Колко всъщност струва кило хрупанки в цветна опаковка?

Направихме собствено изследване на цените на полу-храните и боклуците по хранителните рафтове в един супермаркет. Изчислихме цената на килограм на всички избрани артикули и дори се изненадахме, колко по-прави сме били всъщност.

Junk Food Safari

Шоколад Lindt 38.90 лв

Шири се вярването, че шоколадите Lindt са естествени, полезни, безвредни. Всъщност всяка мазнина, която на стайна температура е твърда, е с висока вероятност вредна. Щом в стаята един шоколад при отчупване на парче прави “чък”, значи има химическа намеса в тази мазнина.

Шоколадови бонбони 26.77 лв

Оказа се, че всички – луксозни и по-обикновени бонбони гравитират около тази цена (19.73 лв Черноморец, 25.32 лв Sushard, 35.26 лв Милка). Всичко е манипулация посредством опаковка и нетно тегло.

Шоколад Милка 17.90 лв

На тази цена си купувате нещо, което се лепи като храчка на небцето ви и е далеч от топящо се. Това са брутално хидрогенизираните мазнини. Целулитът е гарантиран.

Чипс 21.78 лв

(от 14.54 лв за най-евтината до 29.03 лв за най-скъпата марка)

Пържени картофки на тази цена е истинска търговия.

Chips

Шоколадчета Kinder Surprise 25.80 лв
Брускети 13.00 лв
Зрънчо 16.55 лв (от 8.67 лв за Зайо Байо до 29.75 лв за Лъки бой)
Кроасан 9.88 лв
Пуканки 11.87 лв
Вафли 11.22 лв (на база Морена XXL)
Бисквити 10.73лв (обикновени 6.08 лв,  Coffee 10.56 лв, Милка 15.56 лв)
Солети 5.00 лв (4.50 лв за Хрус-хрус, 6.00 лв за Великови)

Следващите са най-близо до естествения си вид. Отделно плодовете, зърнените и бобовите са полу-храни. Те са и най-евтини в списъка.

Мармалад 12.67 лв 
Варена царевица в консерва 5.00 лв 
Ориз 3.00 лв
Боб 5.40 лв
Паста на килограм 3.38 лв

Цигари

Да не забравяме и другата голяма страст на българите – цигари с кафе.

Цигари 5.00 лв кутията
Кафе 0.50 лв 

Който пуши по една кутия цигари с две кафета на ден дава средно 180 лв на месец. Тези с две кутии и две кафета на ден отиват на 330 лв на месец. Един месец личен треньор и хранително консултиране в SPIDER SPORT струва 33 кутии цигари.

Цени на истиснките пълноценни храни

Да сравним с актуалните цени на килограм на истинската пълноценна храна – месо, яйца и сирена. Цените на месото и дреболиите са от месарски магазин в София.

Цени на месо

Свински гърди 8.20 лв  (охладено месо)
Врат без кост 9.10 лв  (охладено месо)
Осмянки 8.60 лв (смляни 10:1 със сланина става идеална кайма за кюфтета)
Свински език 7.00 лв 
Свински черен дроб 3.80 лв
Пилешки сърца 3.60 лв
Телешко шкембе 6.50 лв
Джолан без кост 7.00 лв
Яйца 6.70 лв (от свободно отглеждани кокошки)
Сирене 13.50 лв 

От тази проста сметка се вижда, че Junk Food излиза много скъпо, а масово българинът продължава да купува вафли и да пуши. До тук с оправданията. Високо-Мазнинното – Ниско-Въглехидрано Хранене е по джоба на всеки, който има пари за Junk Food и цигари.

Junk food effect

Свиване

кьосев за невъзможната любов:)))  


"Онези, които казват Бойко Борисов е такъв и онакъв, част от задкулисието, компромис между СИК и Европа, че е чалгата на българската душа, може и да се прави.



Две неща трябва да се помнят обаче: като лидер на партия, той е онази част от задкулисието, която е излязла - поне частично - на светло, в сферата на политическото, публичното и законността, и която, под натиска на обществото, под контрола на институциите (макар и корумпирани, български) и под зоркото око на мразещата го политическа конкуренция, може, със сериозна вероятност, да бъде заставен да се държи "като на светло", това зависи от всички нас. За разлика от Пеевски например, който не излиза на светло, държи се, сякаш е отвъд законите, клати банковата система и демонстрира пренебрежение към гражданския натиск.




Второто е дори по-важно: за него и за ГЕРБ, искаме това или не, са гласували около милион гласоподаватели. Какво правим с този факт - те всички ли са СИК, всички ли са тъмни олигарси? Това, че те били манипулирани, че "не били граждани", че са "чалга" и не са "умни и красиви" и пр. няма никакво значение в случая, това са снобеещи, автоласкателни глупости, насочени всъщност към този, който ги говори. Фактът е, че въпросните хора са около нас, наши съседи, роднини, съотечественици и пр., че ги виждаме наоколо и сме принудени - все едно дали ги харесваме, или не - да живеем всекидневно с тях. Имаме равни права по закон и обитаваме общо пространство, еднакво сърбаме попарата на българската икономика и пр.




Как съжителствуваме, в гражданска война ли сме с тях? Или все пак намираме някакви пътища за диалог, кои са те, кой ще води диалога, на какъв език? Кога, в какви екстрени случаи прекратяваме диалога и минаваме в състояние на конфронтация, с всички опасности, които произтичат от това?




Политическите партии са представителства на социални групи, не са самостоятелни елитни групи от фокусници и интриганти. Най-важното за тях е да помнят онова, което гласоподавателите искат от тях, а не да развяват самовлюбени его-инициативи и да правят тъмни сделки. Засега разцепеният по ужасен начин български електорат е казал доста ясно какво очаква от изпокаралата се група от политически клоуни и играчи: искаме социален мир, искаме оправяне на хаоса в държавата, функциониране на институциите, оправяне на банковата система, излизане от икономическата криза, геополитическа ориентация към ЕС, елементарна почтеност и прозрачност във вашите игри. Това е мандатът, който тези политическите представителства са получили, друг нямат.




И нека бъдат така добри да действат - бързо! - в рамките на този временен мандат.




Веднага добавям - лично аз не смятам, че политическият и социален мир трябва да бъде пазен абсолютно винаги на абсолютна всякаква грозна цена. Има нетърпимости, които, ако се случат, не могат да бъдат търпени - политическата рамка се разпада, избухва истински конфликт с неговите непредвидими, тъмни перспективи, на края на които дебне гражданската война. Това е плашещо, но в момента нямам намерение да плаша никого.




В случая само отбелязвам, че онези, които казват, че основната политическа сила, спечелила 32% от гласовете, е абсолютно нетърпима, че е СИК, задкулисие, чалга и пр., казват всъщност, че този момент вече е настъпил. Тогава онези, които твърдят това, трябва да носят своята отговорност: по логиката на собственото си мнение те следва открито да призоват към конфликт (а не да правят само снобски намеци без никаква функция), трябва да предвидят всички последици от това. Трябва застанат зад възможните последици и да кажат "можем да управляваме конфликта, ще поведем народа" - ако само си говорят, просто защото са твърде умни и изтънчени, са истински фанфарони.




Има политика, изкуството на възможното (впрочем, това се признава и от ЕНП, която е приела ГЕРБ за свой член) - но има и общество, което пази неприкосновени норми, морални и законови, двете са в непрекъснато напрежение: нормите на обществото поставят граници на възможното.




И ако някой каже - дойде време на пълната невъзможност и нетърпимост, на тотално бламиране на корумпираната професионална политика, то той казва: край на всякакви глупави преговори между политическите представители, дошло е време на взаимно сбиване. Тогава нека този някой да бъде така добър да поеме отговорността за думите си и да стане лидер на конфликта - да развее байрак. Останалото са думи, думи.


Лично аз се надявам, че засега все още има пространство на възможното и преговорите - между политическите представители, между тях и техните електорати. Макар че, признавам, и за мен то се смалява.
Свиване

Прекалено големи претенции  

Сякаш някога неговият ангел-хранител беше отредил веднъж завинаги: „Ще бъдеш малко по-добре от останалите“. Малко, но по-добре. А най-важното беше, че това напълно устройваше Максим. Да драпа нагоре, да пилее живота си заради кола с повече екстри, заради покани на приеми във висшето общество или заради излишна компания в апартамента… за какво му беше? Животът е приятен сам по себе си, а не заради благата, до които успяваш да се добереш. В този смисъл животът е пълна противоположност на парите, които сами по себе си са нищо.
Разбира се, Максим никога не се беше замислял върху тези въпроси толкова пряко. Една от особеностите на хората, успели да заемат в живота точното си място, е, че те приемат това като нещо нормално. Всичко върви така, както трябва. А ако някой не е получил своето — вината е само негова. Значи е проявил мързел и глупост. Или е имал прекалено големи претенции.
Максим страшно харесваше фразата „прекалено големи претенции“. Тя поставяше всяко нещо на мястото му. Обясняваше защо умната му и красива сестра води безсмислен живот в Тамбов със съпруга си алкохолик. Нали сама искаше нещо по-добро и перспективно… и ето че го намери. Или старият му приятел от училище, който вече втори месец е в травматологията. Искаше да уедри бизнеса си? Уедри го. Добре, че остана жив. Конкурентите му на отдавна разпределения пазар за цветни метали се оказаха културни хора…

– Сергей Лукяненко, из „Нощен патрул

Свиване

Спешно търся квартира за майка с дете / Urgent! Mother and child looking for accommodation  

(Urgent!!! Find English below!)

СПЕШНО! Майка с дете на около 2 години. От африкански произход, християнка, пребиваваща легално в България, говореща добър български, английски и френски. Търси жилище под наем – боксониера, гарсониера, стая в апартамент. СОФИЯ. Някой да може да помогне? Досега все й отказват, защото е чужденка, но не от Запад. В момента живее на хотел, което е доста скъпо за нея. Моля, споделяйте тази информация!

English:
URGENT! Mom with a 2 year old child – African, Christian, living legally in Bulgaria, speaking good Bulgarian, English and French – needs to rent a room or a small apartment in SOFIA. Can anyone help? So far she has been refused because she is a foreigner and not from the West. She is living in a hotel now, and that is too expensive for her. Please, share the information!


Filed under: бежанци и имигранти Tagged: refugees
Свиване

Първородният грях на бъдещото управление  

Мога да се обзаложа, че България няма да има правителство, докато няма яснота за размера и източниците на парите, които ще послужат за обогатяването на участниците в управлението. Целия кастинг, който тричленката на ГЕРБ организира, всички изявления сред срещите са стъпки, насочени за печелене на време и създаване усещане за криза, която изисква (и оправдава) последващи жертви и компромиси, свързани с нови разходи. Предмет на обсъждане на т.нар. „консултации“ са политическите платформи (които и самите преговарящи не познават), общо-теоретични позиции на политическите партии, но никой не говори за важното – за парите. Иначе казано – Бойко, който сам демонстрира, че е едноличен лидер на ГЕРБ, е пратил „жените“ да пълнят ефира с шум, докато той чака да стане време за истинската сделка, относно това откъде ще дойдат парите.

Моето предвиждане е, че правителство ще се сформира чрез сделката относно това колко ще се плати за КТБ и какъв ще е размера на увеличаване на държавния дълг. Още повече, според мен, Народното събрание първо ще вземе решения относно размера на дълга и КТБ и с подкрепата за тези решения ще стане ясна коалицията, която ще управлява страната. Това ще е нещо като своеобразен „първороден грях“ на коалицията, което престъпление ще докаже решимостта им, ще ги поквари и държи заедно.

Настоящата ситуация е характерна с това, че лесните пари свършиха. Също така имаме и предстоящи разходи, дефицити в държавния бюджет и обща криза на приходите, които още повече ще намалят средствата за обогатяване и ще намалят възможностите за бъдеща кариера на участниците в евентуално управление. За да съм по-ясен, ето кратка история на някои от приходоизточниците на паразитната политическа класа:

  • „Имотния бум“, когато строителството и спекулациите с недвижими имоти бяха най-лесния начин за бърза печалба. Мнозина участници в местната и държавна власт направиха състояния в резултат на заменки, разпродажба на държавни и общински имоти, приватизация на дружества, собственици на значителни терени, публично-частни партньорства, утвърждаването на АДСИЦ схемите и други действия, които доведоха до застрояването на морето и планините.
  • ВЕИ. След спукването на имотния балон на мода дойдоха възобновяемите източници, заради гарантираната си цена за изкупване на енергията от тях. Множество политици се превърнаха в енергийни експерти и пряко или непряко се сдобиха със соларни и ветро паркове, използвайки политическите си контакти за съдействие за включване към електроразпределителната мрежа. Нивите станаха жълти от рапица, Доган взе хонорар като хидро-консултант и задължителните проценти за енергия от ВЕИ бяха бързо достигнати и задминати.
  • Европейските проекти станаха актуални веднага след приемането ни в ЕС. За мнозина членството ни се свързва единствено с митичните „европейски пари“ и бездънните фондове. Обкръжението на мнозина политици и много бивши участници в управлението започнаха да се занимават с „евро-проекти“, използвайки контактите си за прокарване на тяхната схема за изписване на европейски пари. Запознати сте с безкрайните скандали за измами, „обезпокоените“ писма на контролиращите органи, санкциите и спирането на плащанията – все знаци за престъпното използване на тази възможност от участници в политическия живот. Особено внимание заслужават земеделските субсидии фонд „Земеделие „, които купиха ролс-ройсове на едрите земевладелци и бетонираха ДПС на власт.
  • Енергетиката – консолидацията на държавната енергетика в БЕХ с последващия феноменален успех на политиците да фалират така създадения монопол. Източването на НЕК, чрез постоянно започващото строене на енергийни проекти като АЕЦ Белене, Южен поток, Цанков камък, облигационните заеми на БЕХ, концентрацията на средствата в КТБ. Трагичното положение на енергетиката тепърва ще става ясно, особено като се съчетае с вече започналите дела.

Всички посочени „схеми“ и източници са повече или по-малко изчерпани. Паразитите търсят нови източници на средства, нови източници на жизнени сили, чрез които не просто да монетизират властта, но и да осигурят оцеляването си. Тъй като не се вижда друга схема, подобна на посочените, лесният избор, който имат, е взимането на нов дълг. Ситуацията е още по-сложна от неизпълнението на приходната част на бюждета и следващия дефицит, както и с няколко решения, свързани с огромни средства:

  • КТБ – не само осигуряване на липсващия 1,6 милиард във Фонда за гарантиране на депозитите, но и желаното от мнозина пълно възстановяване на депозитите
  • Практическия фалит на НЕК, която е в неплатежоспособност
  • „Дупката“ в НОИ
  • Арбитражните дела заведени заради Белене от Атомекспортстрой и делото на електроразпределителните дружества срещу задържането на парите от НЕК
  • Разходите за „Южен поток“ и 7ми блок към Уестингхаус

За запушването на всяка една от тези „дупки“, са нужни средства, които се измерват в милиарди, каквито ние нямаме. Това са проблеми, които са следствие на зависимостта на управлението на икономиката от политическата власт. Ние сме пред поредната тежка криза, защото „политиците“ се държат като паразити, които се хранят от разпределението на финансови потоци, обогатяват се от упражняването на властта и са зависими за оцеляването си от участието в нея.

Проблемът може да бъде отложен чрез вземане на поредица от нови заеми или чрез много тежки решения, които ще унищожат тези, които ще ги вземат. Който политик вземе тези решения, то той няма да може да се занимава повече с политика, защото ефекта им ще бъде усетен години след това. Пример за такава съдба е правителството на Иван Костов, което взе подобни самоубийствени решения да изкара огромни части от икономиката изън обхвата на държавната власт. Разликата е от преди и след Костов е че след 2001ва година икономиката стана значително по-малко зависима от това кой е на власт. Естествения фалит на много държавни предприятия, приватизацията, дерегулацията и намаляването на държавното участие в икономиката ограничиха значително източниците на приходи на политическата класа.

Когато няма сигурност за източниците на приходи, за обогатяване, а алтернативата са тежки реформи, които ще унищожат политическото бъдеще на решаващия,  желанието за управление намалява. По тази причина и Бойко не бърза. Гледайте парите.

Свиване

Домашно Кисело Мляко  

Ако сте щастливи като мен да имате обична баба (Да са ми живи и здрави и двете!), която ви е гледала с много любов, докато прекарвате безгрижното си детство при нея на село; и ако сте имали още по-голям късмет баба и дядо да са отглеждали животинки, то най-вероятно сте захранени с несравнимо полезно и вкусно истинско кисело мляко (на баба, но не това от магазина!) Такава е и моята история. Помня как с нескрит интерес гледах дядо, докато дои нашата кравичка още по тъмно, след което ми даваше да отпивам направо от паничката пълноценно и пълномаслено мляко, пълно с всички възможни най-полезни съставки. Е… ще призная, не обичах каймака, но едва сега разбирам колко здраве се е криело в него! Никога не ще забравя гъстото домашно кисело мляко, което баба приготвяше от прясно овче и ни гощаваше до насита. И вие ли сте виждали голямата лъжица да стои права в паничката?

homemade-bulgarian-yogurt

Какво полезно има в истинското сурово прясно мляко?

Калций – единствено в него може да откриете наличието на този много важен химичен елемент, който е съществен за костната структура и поддържането на оптимално телесно тегло. Не се лъжете – в купешките мляка калции не ще намерите, тъй като той се унищожава от процеса на пасторизация. Синтетично добавената му версия не само, че не се усвоява от организма добре, а и е вредна за него;

Изключително полезните за здравето ви мазнини – и в никакъв случай не тези, които купувате произведени по химичен път и в основата на епидемията от болести на модерното ни време;

Мастно-разтворимите витами, които са изключително важни за вашето здраве, поради ред причини (следете блога и ще разберете защо). Те поддържат имунната ви система, метаболизма и цялото ви тяло здрави и са от изначалните, които ви предпазват от фатални болести.

Ензими – природата е създала всяко свое творение с уникален баланс. За да може организмът ви да смели съставките на млякото, са му нужни ензимите, естествено намиращи се в него. Тези ензими се унищожават при топлинна обработка. Унищожени, тялото започва да извлича от наличните запаси/резерви в организма ви и така те започват да намаляват. Това е причината пастьоризираните млечни продукти да допринасят за остеопорозата!

Какво друго е важно да знаете, за да осигурите здравословно мляко за здрав организъм?

Има огромно значение, дали животните са гледани на открито и приемали естествена зелена паша или сено (както в малките ферми и домашните стопанства) или са от добитък, отглеждан в промишлени условия на закрито и изхранван със зърнени култури и много други (повярвайте) вредни „храни“, каквато е практиката.

А защо истинското кисело мляко е толкова полезно?

Най-важната причина е, че този ферментирал млечен продукт е напълно натурален пробиотик, който осигурява естествените полезни бактерии, толкова нужни ни за здравето на стомашно-чревния тракт. А от стомахът тръгват всички болести. По време на процеса на ферментация значително се подобряват много от полезните съставки на млякото.

homemade-bulgarian-yogurt

А ето как да си направим бързо, лесно, вкусно и най-вече полезно домашно кисело млекце, почти като това на баба? Оказва се на чак толкова голяма философия!

1) Набавяте си сурово прясно мляко директно от производител (списък скоро в блога), само охладено и в никакъв случай пастьоризирано;

2) Загрявате го. Казват, че без да се свари, кисело мляко не може да стане. Тъй като обаче топлинната обработка над определена температура го лишава от жизнено необходимите ензими и някои други негови крайно полезни съставки, предстои ми да експериментирам в тази посока. Ако все пак го правите по „традиционните“ инструкции, трябва млякото да кипне, докато каймакът му се надигне, след което го оставяте да поизстине до температурата на ръката ви (нито горещо, нито студено).

3) Прибавяте закваската, по съвет на мама – 1 с.л. на 0.5л прясно млекце. Прибавете постепенно от прясното мляко към закваската и после я изсипете в общото количество. Мама каза, че е важно хубаво да разбъркате, но не разбивайте. Едно от най-важните условия, за да се получи киселото мляко, е закваската. Успех с намирането на подобна пожелавам, както на себе си, така и на вас!

4) Така приготвената рожбичка завивате в дебело вълнено одеяло или плат и го оставяте да престои на топличко между 4-6-8 часа в зависимост от условията, за да ферментира. Аз лично го оставям да си поспинка една цяла нощ и бодро да ми се усмихне на сутринта.

homemade-bulgarian-yogurt

5) Накрая хапвате с най-голям апетит и гордост!

Свиване

ДЕОС в първо лице: Катина.  

10430371_1607519629475666_8762397245900135825_n

Катина Пенева е майка на три деца, финансов специалист, активист за свободно образование и е в либералната партия на България – ДЕОС. Делова, дейна и с истинско желание за промяна, такава я познавам Катина.

Какво те води в ДЕОС?

Преди години един добър познат казваше, че даден проблем се решава, само когато е наболял. Ние, гражданите на България имаме проблем. И проблемът ни е наболял. Много. Толкова, че едва ли е необходимо да го разясняваме за пореден път. Проблемът, освен че съществува във всяка една сфера на живота в нашата мила татковина, е най-вече в главите ни, в липсата на желание за поемане на отговорност, в оправданията, че всички са маскари, в склонността ни да се поддаваме на безскрупулна информационна манипулация. Съответно, крайно време е да го решим. За проблема става въпрос. Ясно е, че само с възмущение “на маса” няма да променим статуквото. Конкретни действия трябват. Те са горивото в мотора на промяната. Наскоро едни ментори на един уъркшоп за демократично образование (изключително вдъхновяващ между другото) залепиха на стената следната бележка (без превод): If something is bothering you, you’re probably supposed to lead it. Прочее и ДЕОС. ДЕОС значи дейни. Значи, че ние сме правилните хора, на правилното място, в подходящото време. И че решаваме проблема в движение.

Образованието е основен приоритет. Възможна ли е според теб промяна и реално до какво ще доведе тя?

Промяна в образованието – тук, естествено, веднага възниква познатата дилема за кокошката и яйцето – дали трябва общественото съзнание да е узряло, за да се случи промяна в образователната система, или промяната в образователната система ще промени и общественото съзнание? Наивно може би, но съм склонна да вярвам повече във втората хипотеза. Може да е бавно, най-вероятно ще е много трудно, със силен обществен отзвук, с още по-силен натиск от страна на засегнатите от евентуално драстично намалелите, следствие на промяната, финансови приходи, но промяна е възможна. Тя е неизбежна и ако ние, родителите, учителите и МОН не осъзнаваме тази необходимост сега, то децата ни категорично ни я показват всеки ден, във всяко училище, с всяко свое действие. В ДЕОС сме убедени, че единствено свободата на образователните инициативи, свободата да избираш как и къде да учиш, от какво имаш нужда като личност (не като бройка с делегиран бюджет), е това, което действително ще промени лика на България. Тези малки човеци днес, след 10 години могат да бъдат свободни, мислещи, отговорни към себе си и към света хора. Само трябва да им дадем възможност да станат такива.

Какви хора виждаш да са членовете на ДЕОС?

Тези, които ги е грижа. За градинката пред блока, за разделното събиране на битови отпадъци, за възрастния съсед, за правилата за движение по пътищата, за безконтролната горска сеч – това са хората, които, съзнателно или не, обръщат хода на събитията при подходящите условия. Това са хората със съвест, за които средата, в която живеят и която ще оставят на децата си има значение. Това са хората, които се усмихват по-често.

За каква България мечтаеш?

Изкушението е голямо, не мога да се въздържа:

BALGARIQ NA TRI MURETA!!!1515 (това на шега)

Вместо отговор – Дъга

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива – казвайте кой -
аз или ние, ти или той?

Вярно, познахте – в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен -
весел да бъде нашия ден.

Гледайте всички – листа му бял
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца -
скрити до днеска в наш’те сърца.

Моля кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри -
кой ще ни каже – бройте до три.

Тази дъга е смях и мечта -
нека й кажем: “Излез от листа”.
С ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем наш’та дъга.

Нека да вдигнем наш’та дъга.

Още от хората в ДЕОС: Ясен, Дарин, Руми, Емо, Димо, Иван

Свиване

Живот като сборна касетка  

Напоследък животът ми е като сборна касетка – от всичко по малко. И колкото и да ми се иска да разкажа всичко – не успявам, защото изминалия месец между работа, събития. Лични ангажименти и всичко останало – не ми остава много време за блога. За това сега набързо – разказ по картинки, без каквато и да е хронология:

Kinder Surprise – получих тази кутия, пълна с подредени играчки и докато се чудех къде да я прибера – Ади Б. реши кардинално проблема – разлепи ги, по примера на Ади (така става, когато висиш 4 часа в задръстване в опита си да стигнеш до авиошоу)

4 5 7 6 8

Versus и новата колекция – всъщност вдъхновена от старите скици на Джани Версаче от 80-те години

1 2

Сънувах, че организирам парти – изглеждаше ужасно реалистично, сега си търся повод, за да организирам такова (изглеждаше като pin board от Pinterest)

0

Животът на блогъра понякога е изпълнен с изненади и неочаквани подаръци

1 2 3 4

Vichy представиха новия си крем против бръчки – ревю ще пиша по-натам, защото в момента имам други кремове и ще си закупя този едва когато свършат. Подариха ми такъв за смесена кожа (моята е суха), така че ще го дам на сестра ми и после (ако благоволи да ми сподели) ще разкажа нейните впечатления

1975139_747822865291871_5037634894412172216_n 10389223_747822781958546_8621645092524675550_n

Lidl България пак направиха велико събитие а ла „ТВ реалити“ – подробности предстоят, както и вече мога да разкрия кой е „специалистът“, с когото ходих на пазар – Таньо Шишков. Очаквайте поредица от постове посветени на кулинарията, пазара и вкусни приказки за храна.

32-1 38

Ади Б. направи дебют на събитие – M&S и намаза лилаво-сребристи принцески обувки.

29 30 30-1

 

27 28 31

С Ади, Петя & Яна цяла седмица ходим в комплект нагоре-надолу по събития…

31-1 39

И за финал – завърнах се към ПР-стването, пък било то и само заради този фестивалposter70x100

Свиване

Очаквайте от 20 октомври „Германии“ - новата книга на Владислав Христов  

Днес, предпремиерно, от 18:30 часа, книгата - издадена от Издателство “Ерго” - трябва да бъде представена в “Читателско студио “Там” във Велико Търново (заедно с “Германии”, ще бъде представена и предходната книга на Владислав Христов “Фи”. По време на срещата и Иван Ланджев ще представи новата си книга - “Ние според мансардата”).

Корицата на книгата (неин автор е Иво Рафаилов)  Иван Теофилов: „Германии“ на Владислав Христов е забележително четиво. Този настръхнал монтаж от експресивни фрагменти разкрива един от най-тежките проблеми на днешното ни българско битие – емиграцията. В никои други подобни четива не ме е засягала така остро емигрантската тема, както в тази лапидарно изразена драма. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина поставят „Германии“ сред най-значителните творби на съвременната ни лирика.

Владислав Христов  Силвия Чолева: Стихосбирката „Германии“ прави според мен много повече от журналистиката или публицистиката по темата за емигрантството. Тя влиза директно и деликатно в разтерзаното сърце на съвременните млади българи, принудени да познаят себе си и света в екстремните и трудни условия на живота в чужбина. Тази книга показва, че съчетанието на актуална проблематика и висока поезия е не само възможно, но в случая отлично осъществено.

  Палми Ранчев: Само след няколко прочетени стихотворения и започваш да виждаш света през очите на Владислав Христов. В този свят има повече светлина, затова забелязваш каквото иначе пропускаш, и си склонен да простиш в случаи, в които иначе си безпощаден. И докато изрича истини, без голяма надежда, но и без страх, че няма кой да го чуе, думите му не са обикновени. Те идват от дълбочини, от които само неподправеното поетическо чувство е способно да ги извади.

  Владислав Христов в “Кръстопът”.
  Владислав Христов в DICTUM.

Свиване

Съд на ЕС: библиотеки: цифровизиране, разгласяване, възпроизвеждане  

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C‑117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG.

Делото е по преюдициално запитване в областта на авторското право и е свързано с произведения в цифров вид в общодостъпни библиотеки.

Запитването е отправено в рамките на спор между Technische Universität Darmstadt  и носителя на права Eugen Ulmer KG  относно предоставянето от TU Darmstadt чрез терминали в  библиотека  на книга, която е част от колекцията на тази библиотека.

Важен въпрос във времето на цифровизация:  какво могат ползвателите в една обществена библиотека:  в частност могат ли не само да ползват (четат) цифровизираните произведения, но също и да ги отпечатват върху хартия и да ги съхраняват върху USB устройства.

Заключението на ГА беше, че не се позволява на ползвателите на специализирани терминали да отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения.

Съдът подчертава, че основната мисия на учреждения като общодостъпните библиотеки е да служат  на обществения интерес от насърчаване на частните изследвания и проучвания чрез разпространението на знания. Това е важно по принцип, когато се претеглят различните интереси.

  • Може ли държавата  да даде на   общодостъпните библиотеки правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, ако това действие по възпроизвеждане е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на разположение на техните ползватели чрез специализирани терминали в помещенията на тези учреждения.

Да.

В случаите, когато общодостъпна библиотека предоставя достъп до произведение, част от неговата колекция, на „публика“, т.е. на всички лица, които използват създадените в помещенията му специализирани терминали за целите на частно изследване или проучване, това трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и следователно като „действие по разгласяване“. В днешно време според Съда това право на разгласяване би било изпразнено от съдържание, ако тези учреждения не притежават акцесорно право на цифровизиране на съответните произведения (43).

Съществуват и известни ограничения – да не се засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, да не засягат неоправдано законните интереси на носителя на права, цифровизирането да е  необходимо с оглед „използване чрез разгласяване или предоставяне на разположение за целите на частно изследване или проучване на отделни лица от публиката чрез специализирани терминали“, както предвижда член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 (46).

  • Може ли държавата да даде право на   библиотеките  да предоставят произведения на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали, които правят възможно отпечатването на произведенията на хартия или съхраняването им на USB устройство.

По начало не.

Действия като отпечатването на произведение на хартия или съхраняването му на USB устройство, дори да са станали възможни благодарение на някои функции на специализираните терминали, в които може да се направи справка с това произведение, са действия не по „разгласяване“, а по „възпроизвеждане“. Става въпрос за създаването на ново аналогово или дигитално копие на дигиталното копие на произведението, което дадено учреждение е предоставило на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали.

Евентуално могат да бъдат разрешени съгласно националното законодателство, с което се транспонират изключенията и ограниченията по член 5, параграф 2, буква а) или б) от Директива 2001/29, ако във всеки отделен случай да са изпълнени поставените с тези разпоредби условия, и по-специално за справедливо възнаграждение на притежателя на правата.

В първи коментари се отбелязва, че съдът говори за акцесорно право на цифровизиране – а не за изкючение или за ограничение на носителя на права. Доколко това има  значение – предстои да видим.

Свиване

Sony SmartWatch 3 се появи в Google Play за $250  

Sony SmartWatch 3 се появи в Google Play за $250
На изложението IFA 2014 в Берлин беше представен третият умен часовник на Sony - спортният и водоустойчив SmartWatch 3. Устройството току-що…
Свиване

Интервю с Ина Поптодорова (ina-ina)  

Ако някога ви е хрумвало, че точно вие сте безнадежден случай и че борбата с килограмите няма смисъл дори да се започва, тъй като ви се струва предварително изгубена, това интервю е за вас. Ина Поптодорова (ina-ina) определено има какво да разкаже, тъй като постиженията й са впечатляващи.

Представи се на читателите?

Казвам се Ина Поптодорова, на 40 години, живея в околностите на София – в село в Искърското дефиле.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Икономист съм. Желанието ми е да отделям колкото може повече време да се движа и да съм навън. През деня работя, така че досега (докато беше дълъг денят) схемата ми беше: след работа - прибиране до къщи пеша – не по-малко от час ходене или каране на колело, вечер в къщи танци, съчетани с упражнения.

Събота и неделя задължително 4-5 часа, понякога и цял ден навън с колело или пеша с кучето ми. Изобщо, стремя се да съм навън и да се движа при всяка възможност.

С настъпването на есента и зимата ще ми се наложи да измисля други начини да спортувам, така че се замислих за ходене на фитнес. Ходя на фитнес вече. Тоест ходих – веднъж. Подковах се теоретически и идеологически, четох тук във форума, взех си нова хавлия и с бодра стъпка отидох в залата. Хубава зала, респектирах се, имаше много и всякакви сложни железни неща с незнайно предназначение. Всичките заети.

Помаях се аз свенливо около няколко уреда. Не се доредих никъде. На места моят обнадежден и изпълнен с очакване поглед беше изтълкуван погрешно, та в един момент в мен назря неудобство.

Интервю с Ина Поптодорова

Не загубих присъствие на духа и се изнесох от залата със спортна пружинираща походка. Много съм доволна! Веднага се почувствах по-стегната и тонизирана. Пак ще ходя, даже може и да успея да потренирам другия път.

Кога започна да спортуваш и какво те мотивира да започнеш?

Започнах преди около година и половина. В началото беше по-скоро всякакъв вид движение, което ми се удаваше. Колкото повече олеквах, толкова повече неща можех да правя. А мотивът – мотив нямаше, имаше и има желание за движение, за правене на неща, за ходене, за тичане, за каране на колело...

След няколко години на пълно бездействие имам толкова движение да наваксвам. Сякаш тялото ми само си го иска, не се налага да си казвам, че трябва да правя упражнения, трябва да карам колело...

Приятно ми е да се изморявам физически, да видя ще успея ли да кача някой баир с колелото и разни такива. Приятно ми е да усещам, че мога все повече, че мога да изненадвам сама себе си, като кача някой баир без да се задъхвам, например.

Ина, ти си постигнала впечатляващи резултати в борбата с излишните килограми – 100 кг само за две години! Разкажи ни твоята история – как започна всичко и как стигна дотук.

В началото бях необятна и неизмерима. Ама буквално неизмерима, не ме хващаше кантар и сантиметър. Вероятно съм била около 170 кг или повече. Започнах от раз. Реших го и започнах от същия ден – края на май 2012 година. Карах на вода с мед и лют червен пипер около десетина дни, свалих 12 кг, след това за още седмица свалих 8 кг. 

Беше ми ясно, че това не е начинът, но имах нужда от кикстарт. Четох много, направих си режим, въоръжих се с търпение и продължих нататък... така до края на май тази година: две години и около 105 кг по-малко.

През това време, след първите драстично свалени килограми, устойчиво на месец отслабвах средно с 3 до 5 кг. Основно как го постигнах: сериозен калориен дефицит, следене ("броене") на калориите и предимно високобелтъчно и нискомазнинно хранене.

Умишлено избягвам да кажа диета, защото не съм спазвала никаква точна конкретна диета от широкоразпространените. По-скоро взех идеи и си направих режим, удобен за мен.

Как се издържат 2 години гладуване?

Ами проблем е първият месец, след това мозъкът почва да бълва ендорфини, за да компенсира стреса и се разхождате самохипнотизиран, автонадрусан и все по-щастлив. Това в кръга на шегата. Иначе – на старта бях почти инвалид, изморявах се да стоя права, уверено запътила се към диабет тип II, с нарушено кръвообращение, сериозни болки в кръста, ставите и куп други неуредици с целия ми организъм.

С всеки килограм надолу естествено се чувствах все по-добре и половин година по-късно повечето ми проблеми намаляха до незначителни или напълно изчезнаха. Така че превърнах дефекта в ефект – толкова ниския старт, от който започнах, използвах, за да задържа положителните емоции от прогреса ми и като мотив да продължавам напред.

Какви цели си поставяш в момента?

Целите ми сега са да съм здрава, стегната и силна. Естествено, искам да съм стройна и да изглеждам добре, но по-важно ми е да съм здрава, силна, гъвкава, за да мога да правя всичко, което искам.

Планирам да се занимавам с йога, от следващата пролет да се пробвам с планинско колоездене. Взех да се пристрастявам към карането на колело, пък и надобрявам. Искам да се науча да яздя и кон. Или поне магаре на първо време. :-)

Сподели с читателите на BB-Team какъв е начинът ти на хранене и какви тренировки предпочиташ?

Ами храня се, когато съм гладна. Нямам точен график. Нощна птица съм, затова основното ми хранене е вечерята. Общо взето, през деня топли напитки – чай, какао, кафе.

Едно хранене закуска/обяд между 13 и 15 часа денем и вечеря около 22-23 часа. Междинно през деня може да ям плод или пресен зеленчук, ям без угризение тъмен шоколад и ядки в ограничени количества.

За "обяд" обикновено си избирам месо или извара/сирене с пресен зеленчук. Ежедневно ям яйца. За вечеря отново месо (или риба) със зеленчуци. Не ям фабрично приготвена храна, предпочитам да си купувам сурови продукти и да си готвя.

Накратко – яйца и месо (предимно свинско и телешко) всеки ден, изобилие от всякакви зеленчуци, ограничено плодове и ядки, млечни продукти също ограничено – консумирам ги за разнообразие.

Тренировките ги предпочитам хаотични. Понеже основният принцип при мен е "всички наопаки, а пък аз на кестерме!", не мога, а и не искам да се вкарвам в схема да правя точни тренировки по график, на цикли, кръгови, с брой упражнения, повторения и т.н.

Затова правя стречинг и упражнения за отделни мускулни групи в различните дни – според настроението. Винаги съчетавам с танци и музика, отделям между час и два часа почти всеки ден.

Интервю с Ина Поптодорова

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Не използвам хранителни добавки. Мисля, че има чудесни продукти и добавки, някои с безспорни ползи – като рибеното масло, витамините и микроелементите, например. Но има също така хиляди продукти, без които преспокойно можем да минем.

Факт е, че храната става все по-непълноценна и не може да ни достави всичко необходимо, за да се поддържаме здрави. Но предлагането е необятно, разнообразието от добавки – направо объркващо.

Предлагат ни се от полезни през безвредни (но безполезни), та до откровено съмнителни препарати и добавки. Ако се ползват добавки, трябва да се прави информиран избор. Иначе е по-добре да се въздържиш.

Опиши накратко един свой ден.

Трудно измъкване от леглото в нехуманно ранни часове след 2-3 часа сън, душ, малко стречинг докато съхна, лек крос офроуд (0,5 км) на високи токчета до маршрутката. Качване, возене и слизане от маршрутка с елементи на силов петобой.

Работа на бюро с кратка шопинг разходка по обяд с любимите колежки. Обратно към къщи в ароматна и задушевна атмосфера, осигурена от обществения транспорт.

Дълга разходка пеша. Веднага след прибиране хранене на добитъка (куче и котак). Свободни занимания, главно нетрудови. Час-два упражнения/танци. Отново свободни занимания, отново предимно нетрудови... о, то станало 3 сутринта...

Занимавала ли си се с друг вид спорт преди?

На съвсем, съвсем на аматьорско ниво по различно време преди съм се занимавала с джудо, волейбол, земна гимнастика, джогинг (под формата на неориентирано търчане из градинки и стадиони).

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Усеща се раздвижване и това е страхотно. Нутриционисти, фитнес инструктори, кондиционни треньори... раждат се новите гурута. Някои от тях наистина се изживяват като такива. Но има и много кадърни хора, които работят в тази област и им стискам палци. Нека да се развиват нещата. Щом има предлагане, значи има търсене. Чудесно е, че хората все повече се интересуват от здравословния начин на живот.

Твоят прогрес е ярко доказателство, че няма невъзможни неща. Какво би посъветвала хората, които искат да отслабнат?

Все по-неохотно давам съвет, като ме питат за отслабване, защото хората все чакат да чуят някаква супер-хиперспециална диета, някакво чудодейно нещо за ядене, някаква щуротия за пиене... и като кажа "яжте месо и зеленчуци, движете се", това не е интересно.

Много е важно, разбира се, какво ви е в чинията, но сто пъти по-важно е какво ви е в главата. Така че съветите ми са за мисленето, не за храненето. Намерете си силен, истински мотив. Поставете си реална цел. Въоръжете се с търпение и постоянство. Повярвайте си и действайте. Не се отказвайте, докато не успеете. Концентрирайте се върху положителното.

Отслабването е страхотен подарък, който можете сами да си направите, а не повод да се самонаказвате – погледнете го от тази страна. Щом аз успях, можете и вие.

Интервю с Ина Поптодорова

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

В началото, като почнах да отслабвам, попаднах на BB-Team, докато търсех информация за диети. Страшно ми хареса, че тук авторите са компетентни, стремят се да бъдат обективни, разглеждат нещата от всички страни, информацията е поднесена интересно и на достъпен език.

Модераторите са на ниво, няма отявлена цензура и се чуват всякакви мнения. Най-хубавото са хората – има толкова интересни лица, толкова хора споделят, отговарят на въпроси, подкрепят.

Изобщо BB-Team е позитивна идея, интересно и полезно място с атмосфера, което препоръчвам на всичките си познати. Подобрения... не знам. Перфектни сте. Давайте все така!

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Здраве и късмет. Пожелавам на всички да не спират да мечтаят и да имат куража да преследват мечтите си.

Прочетете и тези полезни материали:
Българи в чужбина: Лъчезар Петков
Българи в чужбина: Тодор Бомбев
Интервю с Велико Иванов
Интервю с Юлия Иванова (Juls)
Интервю с Наталия Николова
Интервю със Силвия Морова (Atom)
Свиване

Из Пирина от Безбог до Тевно езеро  





октомври 17, 2014

Свиване

Мтел организира българската премиера на Samsung Galaxy Note 4 на 23 октомври  

Мтел организира българската премиера на Samsung Galaxy Note 4 на 23 октомври
След като успя да се превърне в първия оператор, пуснал iPhone 6 на българския пазар, сега Мтел подготвя премиерата на…
Свиване

Опитайте Inoreader  

Помните ли Google Reader? Това не беше само един от добрите проекти на Google, по който вярвам, че още много хора тъгуват. Той беше крайъгълен камък за един роматичен период на развитието на блогосферата (и българската), който свързваше общности от хора на базата на това какво пишат и какво четат. И преди социалните мрежи да опошлят това.

Спирането на Google Reader доведе до появата на много алтернативи, някои от които доста сполучливи и иновативни. Аз лично минах през Feedly, който печели доста потребители с изчистения си и функционален интерфейс и мобилните си приложения, след това през Digg Reader, същите Digg, които betaworks възродиха от пепелта и приютиха заедно с чудесното Instapaper под крилата си. Digg Reader позакъсня с мобилните си версии, но пък и до днес предлага може би възможно най-изчистения интерфейс от тип само-за-четене, който винаги ме е изкушавал.

Пробвал съм, разбира се, и много други RSS-четци, включително и не само web, а и десктопски такива, но никой не предлагаше истински онзи социален елемент, който позволяваше да споделяш това, което четеш със своите приятели/последователи и да виждаш какво четат и споделят те. И не, не, не... в проклетия facebook или някъде другаде, а там - в самия четец.

Докато един ден не открих Inoreader. Интерфейсът му по подразбиране ми е една идея по-цветен, но пък настройките са толкова много и гъвкави, че (за жалост както могат да изплашат някого) така можеш да настроиш всичко, че да ти бъде максимално удобно и полезно. Аз лично използвам напоследък светлата тема с шрифт Verdana и това ми дава нужната светла семплост и уют за четене. Всъщност, настройките по подразбиране са изключително премерено направени. Всичко, което е допълнително нужно човек да добави са социалните си мрежи за да може да споделя статии в тях, ако иска. Ако ползва Instapaper или Pocket, също може да добави прехвърляне към тях. Да потърси и добави приятели за да вижда техните канали, и разбира се да добави RSS-емисиите на блоговете и сайтовете, които следи. За щастие всички, които споменах по-горе поддържат import и export на колекциите от RSS-емисии в OPML-файл и така човек може спокойно да пренася абонаментите си от един инструмент в друг (и да ги сравнява).

Аз се влюбих в Inoreader преди около половин година и ще се радвам, ако повече от бившите потребители на Google Reader оценят функцията да четат и broadcast-ват към приятелите си нещата, които намират за важни за споделяне, защото това е което ми липсваше във Feedly, Digg и другаде.

Inoreader за мен е най-добрият четец не само в момента, а и сред всички, които съм пробвал досега. Разполага освен с мобилни приложения, така и с разширения за браузърите Chrome, Firefox, Opera и Safari. Има чудесна поддръжка на работа с клавиатура. А споменах ли, че една от големите ми изненади бе, че това е български проект! И нови и интересни функции се добавят едва ли не непрекъснато. Ето нещо от преди само два дни:

Та не тъгувайте излишно по отминалото време! Inoreader е чудесен и толкова богат на функции и настройки, че ако опитате, едва ли ще погледнете към нещо друго повече. И е български! :)

Свиване

С Ангел Игов за „Една и съща нощ” на Христо Карастоянов  


Корицата на книгата
  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 17.10.2014 г.) с Ангел Игов за романа „Една и съща нощ” на Христо Карастоянов, издаден от „Жанет 45”:




(първа публикация - в мултимедийното списание за литература DICTUM)

Свиване

Петъчен виц: Шефе, откраднаха ви колата!  


Изпращайте любимите си смешки на karieri@karieri.bg. Ние обещаваме да ги публикуваме, за да развеселим повече хора.
Свиване

iPad Air 2 и iPad mini 3 ще се продават с Apple SIM карта  

iPad Air 2 и iPad mini 3 ще се продават с Apple SIM карта
Вчерашното събитие на Apple премина без много фанфари и някак вяло на фона на всички досегашни, независимо че компанията показа…
Свиване

Из Родопите (трета част): Чаирски езера  

След  Асеновата крепост, ТриградДяволското гърло и Дяволският мост, днес с Анжело ще тръгнем към Чаирските езера в Родопите.Приятно четене:

 

Из Родопите

трета част

Към Чаирски езера

 

 

Отново решихме да се върнем към Триград, който ни завладя с красотата и спокойствието си. Първата ни спирка беше след Кричим – в

Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично“,

който не можахме да разгледаме преди месец. Манастирът е малък, чист и подреден, храмът е обновен. В момента се изографисва. На красивия нов резбован иконостас още не са поставени всички икони.

Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично“

адрес: BG-4220 Кричим

GPS: 42.00254, 24.47649

 

Оттук се отправихме към Девин, за да посетим един от най-високите водопади в Родопите –

Самодивското пръскало,

който се намира на около 3 км от града, и носи името си заради древните легенди за самодиви, които обитавали района около крепостта Калето.

Водопадът е висок близо 70 м, като водата пада на две каскади и се влива в река Девинска.

 Самодивско пръскало

 

За да стигнете до водопада „Самодивско пръскало“, влизате в Девин и точно преди да минете по моста, който води към центъра (вдясно остава автогарата), свивате вляво и веднага след това надясно. Следвате малките кафяви табели за минералните бани. Карате само направо покрай реката, докато стигнете портала на завода за бутилиране на минерална вода. Оттук ви остават 2 км много тесен и изровен път, докато стигнете комплекс с басейн в местността “Струилица”. Паркирате (GPS: 41.74292, 24.35806) и продължавате пеш по екопътеката „Струилица – Лъката – Калето“. Когато стигнете до беседка отляво и бяла сграда, приличаща на трафопост, срещу нея се огледайте за табела, която сочи отбивка вдясно към водопада (покрай сградата). Пътеката е усойна и хлъзгава, на места доста стръмна, но добре укрепена. Разстоянието от паркинга до водопада е около 1500 м.

Водопад „Самодивско пръскало“

адрес: BG-4800 Девин

GPS: 41.7522, 24.352 (41° 45’ 08.62”, 24° 21’ 06.78”)

 

Следващата ни спирка и основна цел на пътуването беше

защитената местност „Чаирски езера“,

която се намира източно от Триград – седем красиви езера със свлачищен произход. Най-известното е Синьото езеро (Синия гьол, Сини вир), заобиколено от стара вековна гора. Падналите в него дървета и островите от сфагнум му придават романтичност и тайнственост, сякаш това е езерото на нимфите и русалките. Едно от езерата е наречено Магическото езеро. Обвито в мъгла и изпарения, заобиколено от дървета с причудливи форми, то изглежда като илюстрация на вълшебна приказка. Или чудесен естествен декор за оперите “Русалка” – на Дворжак (само лунната светлина ни липсваше!) и на Даргомижски. Според поверието, Магическото езеро е било обитавано от самодиви, които омагьосвали овчарите, подмамени от песните и танците им. Други от езерата са наречени Голямото езеро (Големия гьол), Кадирев гьол, Средното езеро и Горното езеро.

Река Чаирска образува интересно ждрело, увенчано с природния феномен „Превалетия камък” – естествена скална арка, извисяваща се на 10 м над водата. В горното течение на реката е разположен резерват „Шабаница”, съхраняващ ценна буково-смърчова гора на възраст над 200 години.

До езерата се стига по два начина:

 Чаирски езера – карта

  • По маркирана пътека от село Триград – по червената маркировка за село Мугла, започваща от стопанския двор на Триград, докато слезете на коларския път за Чаирите. Излизайки на пътя, имате две възможности. Ако тръгнете надясно, ще си удължите пътя с 1 час, но пък ще минете под изкуствено прокопана скална арка. Около 1.5 км след нея ще стигнете дървена беседка. Малко след нея пътят се разклонява и трябва да тръгнете наляво и да се спуснете в реката. Минаването там рано на пролет и в големи дъждове не е много приятно, защото няма мост и се минава по камъните отстрани. След като преминете реката, пътят се изкачва през ливадата и се свързва със стария път при първото от Чаирските езера. От там тръгвате на ляво и след по-малко от километър ще бъдете пред хижата. Ако не ви се обикаля или искате да съкратите 1 час от прехода, може да ползвате прекия път. След около половин километър надолу по пътя, стигате до обратен завой и бетонен мост. Това е местността „Янчев склад“. Пътеката започва вдясно, веднага след моста. Тя е много добре маркирана с червена маркировка за Мугла, със синя – за Гела, и със червен горски спрей за хижа „Чаирски езера“. След около 20 мин. изкачване, което в началото е доста стръмно, ще стигнете пред хижата. В този случай преходът е 3 часа.
  • По път с трошено каменна настилка (10,5 км), започващ от бетонния мост и голяма правоъгълна беседка с камина и чешма на Османов вир (GPS: 41.62512, 24.38875). Беседката се намира на 1,5 км преди пещерата „Дяволското гърло“, идвайки от Девин. Вляво, покрай беседката, започва горският път за хижа Чаирски езера. Малко по-навътре по пътя се вижда сградата на ВЕЦ. След около час и половина ходене (~ 8 км) през ждрелото се излиза на разширение, където пътят стига до моста в местността „Янчев склад“. Оттам – по един от двата варианта, описани в предходната подточка.

Всички ОЦУ, които получихме (публикувани и устни), ни съветваха, че коларският път е невъзможен за ходене пеша, достъпен е само за високопроходима техника и т. н. Кой, ние ли?! Съответно избрахме точно този вариант. Наистина пътят може да не е по силите на „паркетен лъв“ като BMW X5[1], но горските работници със старите си лади се качват до горе! Всъщност сме виждали междуселски пътища в милата ни мамковина в доста по-лошо състояние. В първата си половина пътят е доста тесен, със скала от едната страна и дере от другата, и разминаването с евентуален насрещен автомобил е „интересно“. Единственият по-проблемен участък е прогнил и полусрутен дървен мост, заради който трябва да се мине през брод през реката, което при високо ниво на водата би било невъзможно.

Ако решите да не пробвате автомобилни каскади, можете да оставите колата пред беседката, като нас, или 200 м по-нагоре пред ВЕЦ-а.

Желателно е да се запасите с вода, тъй като единствената чешма по маршрута е до срутена беседка около 30 мин след началото на прехода. След 50 мин ходене „открихме“ край пътя пещера-утроба, за която не бяхме срещали описание. За съжаление – превърната в бунище.

Пещера-утроба над река Чаирска

Пещера-утроба над река Чаирска

„Превалетият камък“ прави 10-метрова арка над реката

„Превалетият камък“ прави 10-метрова арка над реката

След като стигнахме до моста в „Янчев склад“ решихме да продължим по по-дългия, но по-полегат път, вместо по пряката пътека. Два завоя по-нагоре се влива пътеката от х. “Триградски скали”.

„Пътят преминава през прокопан в скалата отвор

Пътят преминава през прокопан в скалата отвор

 

Пътят продължава до една беседка и се разклонява надолу и наляво към Мугла и направо (т.нар. стар път за Драма) към „Пияната гора“. Тръгвате наляво, минавате по каменен брод през реката и след изкачване през една голяма ливада навлизате в Чаирите.

 Край Чаирски езера

 

Гледката е прекрасна, мястото е наистина много красиво. Розови есенни минзухари надничат между тревите, бели карамфили, чиито венчелистчета са по-скоро бели косми предизвикват вниманието ни. За съжаление, няма обозначение кое езеро кое е. Туристическата база предлага спартански условия в общи спални, а и цените са доста високи. Въпреки това видяхме доста младежи, нарамили раници, на път към или от хижата. Радостно е, че са избрали да прекарат времето си в планината, а не сред грохота в някоя полутъмна дискотека!

Чамла / Chamla, Смолян / Smoljan, 4848, BG

 

Бяхме доста поуморени, а и времето напредваше, така че не се върнахме към „Пияната гора“, която е наклонена поради свличане на земните пластове, на които е израснала. Дървета са наклонени в различни посоки, много са наполовина изкоренени, няма и един вертикален склон. Свлачищните процеси в тази част са много бързи и горният земен слой постоянно се измества. Това води до изкривяване на дърветата, а те се стремят да възстановят вертикалното си положение спрямо земята, в резултат на което придобиват зигзагообразни и други странни форми.

На слизане използвахме пряката пътека към моста на „Янчев склад“, коята на места е доста стръмна и хлъзгава. Затова пък слязохме до моста за около 20 мин.

Чаирски езера

адрес: BG-4825 с. Триград

GPS: 41.59363, 24.44515

 

Нощувката ни отново беше в х. „Триградски скали“. Душ, прясна пъстърва и по леглата.

хижа „Триградски скали“

адрес: BG-4825 с. Триград

GPS: 41.608855, 24.382941 (41° 36′ 31.88″, 24° 22′ 58.59″)

тел.: +359 896 715 174, +359 896 688 360

web:http://www.trigrad.free.bg/index.html

цена: 30 лв (тройна стая)

wi-fi: безплатно

 

На следващия ден тръгнахме по-късно за Смолян, защото отново искахме да посетим

пещерата „Дяволското гърло“,

а първата група влизаше в 10 часа (вероятно заради края на сезона). Екскурзоводът беше друг, съответно със собствена „програма“. От него научихме, че изкуственият вход е толкова крив, защото трудоваците, които го прокопавали, объркали сметките и прокопали три отвора, които в последствие са съединени. Нещо като стария виц за насрещните планове (или “добър пример за лош пример” както твърди екшън героя). Освен това ни беше сведена и нова история от пещерняшкия фолклор – посещението на пещерата „Снежанка“ помагало на булки с проблематично зачеване. Твърди се, че поне едно от джуджетата се представяло достойно.

Пещера „Дяволското гърло“

адрес: BG-4825 с. Триград

GPS: 41.61, 24.38 (41°36′36″, 24°22′48″)

тел.: +359 890 222 515 (Солаков)

работно време: 10 – 17 (влиза се на всеки кръгъл час)

цена: 5/2 лв

 

Завалелият дъжд при предишното ни пътуване ни попречи да разгледаме

Скален феномен „Момата“,

но сега наваксахме. Спряхме преди Широка лъка, на разклона за Върбово. Тръгнахме по пътя и след стотина метра видяхме каменна плоча с надпис „Момата“, от която тръгва стръмна пътечка през шубраците. През зимата скалата се вижда и от пътя, но през лятото между клоните на дърветата се виждат само части от нея и за да я видите добре, ще трябва да се изкатерите догоре.

Скален феномен „Момата“

Скален феномен „Момата“

адрес: BG-4840 Широка лъка

GPS: 41.688695, 24.569213

 

Оттук наистина се отправихме към

Смолян

Предварителната програма беше доста амбициозна, но напредналото време и главно умората от предния ден ни принудиха да се ограничим само до централната градска част. Паркирахме на безплатния паркинг пред „Св. Висарион“ (GPS: 41,57539 24,70801) и се отправихме към намиращия се отсреща

Планетариум,

отворил врати на 6 септември 1975 г. Най-големият Планетариум с народна астрономическа обсерватория в България, той е сред най-често посещаваните забележителности в планинския град. За изминалите 35 години е посетен от над 2 500 000 души.

За популяризиране на астрономическите знания в звездната зала на Планетариума се представят повече от 50 програми (сеанси). Сред тях са: програми-приказки за най-малките деца, много учебни сеанси, обзорни и тематични – за широката аудитория. На чуждестранните гости на Планетариума се предлагат програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски. Цикъл от специални програми – музикални и поетични – допълват многообразието от звездни спектакли.

 Планетариум, Смолян

Планетариум Смолян

адрес: BG-4700 Смолян, бул. „България“ № 20

GPS: 41.57593, 24.70883

тел.: +359 301 830 74

email: info@planetarium-sm.org

web: http://planetarium-sm.org/

раб. време: 9:30, 11:00, 15:00, 16:30; Постоянен е сеансът в 15:00 часа; във всички останали часове сеанси се провеждат за групи не по-малки от 10 човека

цена: 5/3 лв

100 НТО: № 83а

 

Тъй като сеансът, който искахме да посетим, беше от 15 часа, имахме време да се отбием и до

Историческия музей

Основан през 1935 г., той е най-старият и най-големият в Средните Родопи. Постоянната експозиция на тема „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” е в два раздела: археология и етнография. Богатата експозиция от халища ни напомня за разказите на Николай Хайтов.

РИМ “Стою Шишков” Смолян

адрес: BG-4700 Смолян 4700, ул. „Дичо Петров“ № 5

GPS: 41.57634, 24.71456

тел.: +359 301 627 27, +359 879 111 915, +359 879 111 913

email: museumsmolyan@museumsmolyan.eu

web: http://www.museumsmolyan.eu/

раб. време: 09.00 – 12.00 и 13.00 – 17.00 ч. (зимно), 09.00 – 18.00 (лятно) без понеделник

цена: 5/2 лв, семеен билет 7 лв

100 НТО: № 83

Катедралният храм „Св. Висарион Смоленски“

е вторият по големина в България след „Александър Невски“ в София. Осветен е на 2 юли 2006 г. Уникалната сграда е с разгърната площ 1580 м, височината на купола е 24 м, а на камбанарията – 32 м. На 21 ноември 2008 г. към храма е открит Младежки православен център „Чисти сърца“, който е духовен и творчески център на децата от региона. Тук те се обучават от професионални преподаватели по вероучение, хорово пеене, приложно и изобразително изкуство и журналистика.

 Св.Висарион Смоленски, Смолян

 

На път към вкъщи спряхме да разгледаме

скала „Невястата”

(„Турлука“), която се намира на запад от гр. Смолян и приютява древно тракийско светилище. Откритието е оповестено от археолога Никола Дамянов през 2008 г. Според учения цялата скала може да се счита за едно голямо светилище, тъй като навсякъде по нея са открити култови ями с различна форма и големина, някои от които са свързани с каналчета. Той смята, че откритата на най-високата точка на скалата яма се е използвала за палене на огън, изсипване на течност и там е ставало гадаенето. Откритието се датира към късния енеолит (XV-XVI век преди Христа). Други находки – керамични фрагменти от къснобронзовата епоха, са намерени в подножието на скалата.

Екопътека “Невястата” с дължина около 900 метра води до едноименната скала – един от символите на Смолян. Пътеката е удобна, широка и плавна, на места е подсигурена с дървени парапети. Тя предлага отлични условия за любителите на силни усещания – изкуствена стена за катерене с височина 10,5 и ширина 6 метра с различни по трудност маршрути, Viaferrata (железен път) с два маршрута, маршрути за скално катерене, алпийски тролей с дължина 100 м и денивелация от 30 м. Разполага с 3 панорамни площадки с изглед към град Смолян, няколко беседки с маси, подходящи за пикник, има и детска площадка.

 Смолян

Смолян

 

Началото й е на двайсетина метра от шосето Смолян – Пампорово (приблизително по средата, до входа за манастира „Св. Пантелеймон“. Тук започва и пътеката за Смолянската крепост „Кальота“)

Легенда:

Смолянска девойка, изгора на един от четниците на Караджа войвода, била поискана за жена от местния турски владетел. Тя се съгласила, но пожелала преди сватбата да погледне за последен път родното си място. Отскубнала се и се хвърлила от скалата. От тогава нарекли скалата „Невястата“.

Скала „Невястата“

адрес: BG-4700 Смолян

GPS: 41.592500, 24.694440 (41° 35′ 33.0″, 24° 41′ 40.0″)

 

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

 

Още снимки от ⒸЕма Жунич:

България: Девин (2014-08-26 Самодивското пръскало)

България: Триград (2014-08-26 Чаирски езера)

България: Широка лъка (2014-08-27 „Момата“)

България: Смолян (2014-08-27 „Св. Висарион Смоленски“)

България: Смолян (2014-08-27 Екопътека „Невястата“)

 

 

[1] В ТВ предаването „Пета предавка“ гледах паралелно тестване на BMW X5 и Citroen 2CV (любимият на полицаите и монахините от Сен Тропе), две машини, разделени от 50 г. технология и 100 кс. Ситроенът, конструиран да вози на задната седалка „двама селяни с шапки и с по една кошница яйца на коленете през разорана нива, без да се счупи нито едно от яйцата“, би немското возило по всички показатели за висока проходимост! – бел.автора

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Свиване

Цялата серия Xperia Z на Sony ще получи ъпдейт до Android 5.0 Lollipop  

Цялата серия Xperia Z на Sony ще получи ъпдейт до Android 5.0 Lollipop
Добри новини за собствениците на смартфони и таблети Xperia Z от Sony. Ден след официалното представяне на Android 5.0 Lollipop…

октомври 16, 2014

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria