Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

октомври 26, 2014

Свиване

Умната гривна Lenovo Smartband SW-B100 ще позволява автоматично отключване на РС-то  

Умната гривна Lenovo Smartband SW-B100 ще позволява автоматично отключване на РС-то
Lenovo е в процес на придобиване на Motorola, но докато чакаме новата версия на Moto 360, китайците пускат на пазара…

октомври 25, 2014

Свиване

Деца? Не, благодаря.  

Въпросът с децата странно наподобява тези с пушачите и домашните любимци - да имаме права, но и да не пречим на другите. Малко оксиморонна цел, но не и невъзможна. Обикновено хората, които се дразнят от безконтролно детско поведение в обществени пространства са тези с големи деца (вече позабравили какво е), младежите (все още далеч от идеята) и тези, които нямат (или просто не обичат такива). Има и трети вид (аз сред тях), които хем имат деца, хем се възмущават. Е, случва се.


Високи децибели
Истина е, че никога не съм понасяла спокойно шумове от какъвто и да било вид - силно говорещи хора, крещящи деца, висок тон по мобилен телефон. Не смятам, че е нужно да ангажираме с разговора си 5 околни маси, често правя и забележки (да, знам, безсмислено е). Ние в домашна обстановка сме нелеката за понасяне комбинация от три неаполитански, 2 израелски и няколко испански семейства - доста шумни, жестикулираме, караме се, крещим си, неприятна история. Навън обаче се стараем да не натоварваме околните с п(р)оявата си. 
Преди 2 седмици, в популярен зимен курорт, все още приятно празен и спокоен преди сезона, на съседната до нас маса нахлу семейство с две деца на видима възраст 6-8 години. Майката притежаваше метално режещ глас, който извисяваше до такава степен, че не чувахме собствения си разговор. След като брутално събудиха  спящото в количката бебе (нашето в случая), дамата с елегантни крясъци обясни на децата си "Еееее, мамооооо, събудихте бебетоооооо бееее!", а при размахването на вилици и ножове под носа на таткото, тя нежно се обръщаше към наследниците си "Вие сте рицарите на вилиците, мамо, страхотни сте!". Да, всеки има право да си се лигави и крещи колкото иска, стига обаче да го прави у дома или на други предназначени за това места. Съобразителността е основна и, уви, рядко срещана черта у хората, към липсата на която, признавам, хич не съм толерантна.

Внимание, дете в заведение!
Свикнали сме да се храним често навън. Правили сме го и преди появата на децата, правим го и сега, особено напоследък, когато време за приготвяне на нещо за ядене вкъщи изобщо не остава. Обичаме да опитваме различни неща, нови места, видове храна. М1 (вече и М2 върви натам) има навика да бъде сред хора и що-годе да се съобразява с мястото. Е, понякога забравя точно къде е и във виетнамски ресторант в Берлин си поръча "Ъъъъ, ако имат супа леща, кюфте и зеле с моркови.":-) Но като цяло пази поведение - носи си раница с ентъртейнмънт (книжки, моливи, ластици, други), подготвена е един вид и за най-лошата скука. Тя е дете на крайности, може да скача и тича като пощуряла до припадък, може и да рисува тихо и незабележимо с часове. Естествено, понякога се лигави, капризничи, мрънка, инати се, танцува между масите (!). М2 е още малка и при добри изчисления заспива в количката. Както при нас, големите, поведението освен на възпитание, се дължи и на настроение. Когато М1 беше по-малка избирахме семейни хотели и заведения с детска площадка/зона, или поне такива, които не изискват стерилна тишина и безупречно чисти колосани покривки. По едно време се шегувахме, че сядаме след отговор на въпроса "Има ли деца?". Хем твоето ще се занимава, хем персоналът няма да те гледа накриво, хем ще си починеш поне за половин час. Имало е случаи, в които щом положението стане неудържимо, просто сме си тръгвали, за да не пречим на останалите.
Колкото и обаче едно дете да е свикнало с определени правила, присъствието на други деца жестоко разваля схемата.  Миналата седмица прекарахме няколко дни с наши приятели - французи с три деца. Момиче и момче близнаци на 5 и по-малък младеж на 2,5 г. С нашите две образувахме внушителна kindergarden група от 9 човека и 2 бебешки колички (о, майн гот, бих казала, ако не бях част от делегацията). Избрах непретенциозен хотел, за който знам със сигурност, че е kids friendly и в общия шум на закуска, няколко крясъка в повече няма да представляват проблем. Не подозирах обаче, че това е първо задгранично пътуване за френските деца, а и допълнително утежняващият фактор, че не са свикнали с дълго ходене и излизане на ресторант вечер. И трите буквално заспиваха прави от умора (навъртахме по 20 км. на ден), а щом седнехме някъде за вечеря, направо пощуряваха. На нашите две, естествено, малко им трябваше и се включваха в общата лудница. Малките заспиваха в един момент, големите продължаваха.  Никой никъде не ни направи забележка, защото избирахме по-шумни и приятелски настроени към деца ресторанти, но все пак ми беше адски неудобно, че можем да причиним дискомфорт на вечерящите около нас. Имам го този лек комплекс - да не преча, да не се натрапвам, да не притеснявам. Предлагаха им книжки за оцветяване, екзотични плодове, закачаха ги, само и само да тушират евентуални драматични обрати. Забележки на френски се смесваха с подвиквания на български - срам голям. Извинявах се наляво и надясно с гузна физиономия, отговаряха ми винаги с усмивка - хора с железни нерви и необичайна толерантност. Слава богу.

Бизнес и деца
Тук разделям периодите на два: преди и след децата. Разлика има, и то съществена, който го отрича, значи не е достатъчно честен към себе си. Мислите ли, че преди децата съм забелязвала миниатюрните мивки за джуджета и детския клуб в Икеа? Е, сега ги гледам с благоговение и благодарност. И всеки път си казвам: ей, какъв хитър ход! И да, всички деца обожават Икеа, факт. 
Ако се отнася обаче до някакъв друг, несемейно ориентиран бизнес, децата определено пречат. Разсейват, намаляват сметките, цапат, шумят, напрягат. И работа на всеки обект от какъвто и да било вид е да ориентира ( първо себе си, после посетителите) дали е приятелски настроен към деца, или не. Книжки за оцветяване, детско меню, награда към десерта или детски кът винаги са комплимент. Ако не най-обилно поръчващите посетители, те биха могли да станат едни от най-редовните. Отново стигаме до средата и мярката. Добре е обаче това да е публично изнесено и обявено. Защото все още си спомням един концерт на Бебел Жилберто на морето, заради който бихме 100 км. път и на входа обявиха пред жално гледащата Мартина: ами ние решихме да не допускаме деца. Некоректно - и към детето, и към родителите, и изобщо. Продадохме билетите и бихме още 100 км. наобратно. Не всички сме длъжни да обичаме деца, но нека поне ги уважаваме.

Навиците
От примера с френските деца си направих извод, че все пак не сме съвсем на грешен път. По-добре детето да свикне навреме, отколкото да достигне до определена възраст с меко казано неадекватно поведение. Разбира се, ще кажете, зависи от детето. Да, от него и родителите. Не одобрявам нито крайната либералност, нито спартанската дисциплина. Средата, обаче, оказва се трудна. Както споделиха нашите приятели: взимаме ги рядко с нас, обикновено за предястието и след това се прибират с детегледачката. Нали си представяте как ви водят на приятно, топло, шарено място и точно на най-интересната част ви казват "Айде сега по леглата". Аз поне не бих простила това никому.
Освен храненето навън, особено важно за децата, оказва се и пътуването. От умения като приготвянето на багаж, подбор между "крайно необходимо" и "ненужно" в куфара, през порядките в различни превозни средства, в хотел, на граница, в музей, в заведение, до лесната адаптивност, липсата на страх от промяна, комуникацията с различни националности и поощряване на присъщата у децата любознателност. Да, не отричам, доста изморително и на моменти изнервящо е да се пътува с малки деца. Багажът е много, все някой мрънка, пишка му се, иска да получи нещо, жаден, не му се върви повече или му е топло/студено. Нерядко обаче, в тази роля сме ние родителите. Така че кийп калм енд травъл уит йор кидс. Аргумента "Ама то още не разбира" просто не го приемам.

С детето или без детето
Не одобрявам и двете крайности - да си залепен нонстоп за детето си, или да го оставяш при баби/лели/детегледачки при всеки удобен случай, подтичвайки бегом на токчета и плюейки си в пазвата. Отново темата за златната среда. Лично аз не съм от типа родители, които звънят нонстоп, притесняват се, не могат без децата си нито секунда, но не отричам, че на третия ден започват да ми липсват. Факт. Да съпреживявам с тях (и чрез тях) всичко ми е по-добре. Децата са доброволен избор, да не ги представяме като неизбежно зло.

Военен режим
Собствените ми деца никога не са имали строг почасов режим. Първо, че съм против следенето по минути и грамажи, второ, че е доста по-удобно и гъвкаво. Никога не сме тичали, защото трябва да заспи на секундата, нито защото обядва точно в 12. Схемата със строг график според мен е възможна  единствено ако: не пътувате, не излизате и нямате никакви странични ангажименти. Нерядко съм отговаряла на възмутени въпроси "Ама как така нямате режим?". Ами така, нямаме, или ако държите на тази думичка, наречете го "плаващ". Отчитам обаче като грешка късното лягане, работим по въпроса. Колко успешно, ще замълча.

Децата на другите
Разбира се, собствената схема на отглеждане и възпитание е най-разумната и логичната, винаги се опитваме да се намесим в живота на другите и да им обясним колко не са прави и как трябва да се уповават на нашата философия. Обикновено това дразни, или най-малкото не дава желания резултат. Затова и няма особен смисъл. Съвет е нужен само при поискване, така  "по принцип" обикновено постига обратния ефект. "Оу, виж го това колко е невъзпитано" се размята като плажна топка из ръцете на родителите.

Храненето
Напоследък усещам гигантски натиск в посока на здравословното хранене на децата. Някаква непрекъсната мантра, раздирана от думи като ВРЕДНО!, ОТРОВА!, КАНЦЕРОГЕН! Никога не съм била привърженик на био-органик вълната, защото ми се струва пресилена до агресивност. Но да, предпочитам домашно произведени продукти. Най-вече заради вкуса. Децата също усещат разликата. За щастие, паднали са ми се такива, които се хранят без проблеми, имат апетит, обичат зеленчуци и плодове. Но все изпитвам някаква минимална вина, по-скоро натрапена, отколкото реална, че не се хранят по най-здравословния начин. Наскоро попаднах на публикация "Какво закусват децата по света". Никога преди не съм се интересувала от темата, но започнах да наблюдавам. Нашите френски приятелчета: основно бял хляб намазан обилно с Нутела за закуска, за вечеря и обяд - паста само с масло и/или пържени картофи. Останалите наблюдавани - корнфлейкс с шоколадов чипс, гофрети с конфитюр и много газирано. На една от първите вечери с малките французойчета, всички дружно си поръчват spezi. O! Какво е това, питаме ние, някаква специална напитка за деца? Оказва се микс кока-кола и фанта. Е, вече и М. знае какво е spezi и усилено се опитва да го прокара като ежедневие. Неуспешно засега.

Пушенето
Сядаме в закрит нов крайморски ресторант с известни претенции, очевидно за непушачи, според закона. На втория етаж мили дами са извадили тънките си цигари и небрежно припалват. Ама нали е за непушачи, питаме ние, "онези с двете деца". Ами да де, ама знаете как е... Не, не знаем - казва върлият пушач от нас двамата - аз излизам да пуша навън и не виждам проблем в това. В този момент всички пепелници се прибират и дамите с тънките цигари биват призовани да задържат за малко. Стрелкат ни с лоши погледи, усещат се и в гръб. Нямат търпение да си тръгнем. Вечерята ни се проточва обаче, малкото спи и ни е паднало да си седим на спокойствие. Изпращат ни с облекчение и извадени на старт цигари.

Ясно е, че безупречна златна среда няма. Или поне е трудна за постигане. Съобразяването, обаче, е ключов момент. Ключов и рядък, за съжаление. Децата в общия случай ще оценят, че се съобразявате с тях. Остава да научим и тях да правят същото.




Свиване

Дияна Тончева: Чайката ни е паднала  


  Беше по онова неопределено време между късния следобед и неизбежното смрачаване. Морето се разстилаше из дома си, както винаги, нехаещо и застинало. Безразлично дори. Бездънното чисто небе се оглеждаше в него, там където малко по-късно щеше да наднича и луната. Плажът беше пуст, не се виждаха хора дори в далечината. Свидетели щяха да бъдат само реещите се над морето чайки.
  Той паркира съвсем наблизо, току до плажа. Угаси колата и за момент се загледа през предното стъкло навън. Гледаше към морето, но не виждаше нищо. Беше се върнал двайсет, не, трийсет години назад и сега беше там. В онзи уютен свят на спомени, където понякога се изкушаваше да остане за по-дълго. Където всичко изглеждаше така безгрижно и обещаващо.
  Идваха тук, точно на този плаж всяко лято, откакто се роди момчето им. Къщата им беше наблизо, но не идваха само заради това. Харесваше им, защото плажът беше див и хора почти не се мяркаха. Беше тихо и спокойно. Още тогава не обичаха тълпи и шумотевица. А и изгревите и залезите тук бяха най-хубави. Бяха щастливи. Малкият обожаваше водата и се научи да плува малко след като проходи. Оттогава почти не излизаше от морето. Щом порасна започна да ходи с приятели на плажа и все по-рядко с родителите си.
  Веднъж още докато беше малък, дойде при баща си и го попита:
  - Татко, защо толкова обичам чайките? Мога да ги гледам цял живот. А да знаеш как им завиждам.
  - За какво им завиждаш?
  - Ами че могат да отидат, където си пожелаят. И най-далече дори. Могат да летят, татко, представяш ли си и ние да можехме.
  - И къде щеше да отидеш?
  - Ей там. - и без колебание прободе с пръст хоризонта, там където се сливаха тъмното синьо на морето и по-бледото на небето.
  - Синко, това не съществува. В действителност тази линия я няма. И няма как да отидеш до нея, щом я няма. Разбираш ли?
  Детето го погледна объркано и натъжено, сякаш му казваше, че дядо Коледа не съществува. Той мигом съжали за думите си, внезапно осъзнал колко жестоко прозвучаха и се зачуди как да го утеши. Но синът му го изпревари.
  - Така, както стоим с теб тук и гледаме натам към тая уж несъществуваща линия, аз я виждам. И ти я виждаш. И това стига. Не е ли така? На мен поне ми стига, татко. Мога да си идвам тук и да си я гледам, колкото си искам. И така винаги ще я има.
  - Ааа, разбирам. - усмихнато го погледна баща му. - Ще хитруваш значи. Няма да доближаваш хоризонта, за да не изчезне. Добре си го измислил.
  Разроши изсветлялата от слънцето коса и двамата се загледаха натам, където морето и небето се подпираха, откакто светът съществуваше та до самия му свършек.
  После момчето стана летец и забрави за този разговор. А те остаряха и все по-рядко идваха тук. Така, както преди не излизаше от водата, сега не слизаше от небето. Качваше се много по-нависоко от любимите чайки, прекосяваше по стотици пъти хоризонтите на свои и чужди земи и понякога се връщаше за кратко при тях. Но не го свърташе много на едно място, теглеше го все нагоре, към синьото, където обичаше да се загубва и бързаше да замине с обещанието да си дойде пак.
  Един сънлив следобед, когато тъкмо бяха легнали за ежедневната си дрямка, звънна телефонът. Никога не забрави този настойчив тревожен звън, който се запечата в паметта на клетките му и преобърна животът им. Още преди да вдигне слушалката, знаеше че нещо се е случило с детето му. Изслуша спокойно гласа отсреща, зададе няколко кратки въпроса и затвори. Отиде в другата стая, където беше жена му, вече седнала в леглото, по нощница и с разпусната коса, гледаща го с въпросителен поглед, неспособна да проговори, защото и тя вече знаеше. Седна до нея, погали я разсеяно по дългата коса, погледна я със замъглени, залутани в бездната на шока, очи и й каза. Чайката ни е паднала.
  И всичко се промени. Тъжен стана светът им отведнъж. Върнаха им го в помощна количка, с рздробен гръбнак, безчувствени крака и съзнание на невръстно дете. Жена му беше по-силна от тях двамата. Без да се отчайва и оплаква, прие съдбата такава, каквато беше. Започна да се грижи за момчето им така, както го правеше, когато беше дете.
  А той се срина. Косата му побеля за една нощ и не остана нито един черен косъм. Ръцете му трепереха през повечето време, въпреки опитите да ги овладее, а краката му се подкосяваха в най-неподходящи моменти. Но го крепяха разговорите със сина му, когато макар и в редки моменти съзнанието и мисълта му се избистряха. Разбира се, питаше го най-простички въпроси, каквито се полагат на едно пет-шест годишно дете. Защо морето е синьо? Чайките за какво си говорят? Къде отива слънцето, като се скрие? С мъка изговаряше думите. Неистово усилие му костваше да закръгля буквите, да съшива изречения, да облече в думи онова, което го вълнува. Затова често си говореха мълчаливо, с очи и душа. С кратък жест и докосване. Но тези моменти осмисляха оставащия му живот, оцветяваха го там, където беше най-избледнял, изпълваха безсънните му нощи. Даваха му някаква утеха, че не всичко е загубено. Просто трябваше да хванат съсипания си живот и да го закърпят, както могат.
  Сепна го една ниско прелитаща над колата, чайка. Да го закърпят, както могат, повтори тихо на себе си. Доколко успяваха, не можеше да каже. Спомни си за една песен от младините. “Влюбените млади търсят съвършенство. А старите се учат да съшиват скъсаните парченца и да търсят красотата в тях.”
  Видя ги в далечината, една бавно движеща се точица в морето. Излезе пъргаво от колата, взе количката от багажника и я забута към брега. През това време не ги изпускаше от очи. Спря там, където водата достигаше сушата и лекичко мокреше босите му крака, и зачака. Гледаше ги как наближават, но едва-едва, сякаш почти не се движеха, толкова дълго ги чака той, слънцето зад гърба му залязваше незабелязано, но той не гледаше него, както толкова пъти преди, толкова години и толкова хиляди различни залези, минали през постепенно помръкващите му очи, безразличен и чужд на този залез сега, когато имаше да гледа нещо много по-важно. Имаше всичкото време на света, нямаше за какво да бърза. Двете самотни фигури, идващи към него, безкрайно бавно, в това застинало неподвижно море, неподвижно сякаш заради тях, да им помогне, както може, двете фигури, в които се побираше целия му живот, крепящи се една друга. А всъщност едната, крепяща другата. Но кой знае, отдалеч не се различаваше това кой кого крепи. Когато се приближиха се видя вече съвсем ясно, че майката крепи сина, по-скоро го носи, тежестта на безпомощното му тяло легнала върху това на майката. И двамата гледаха към бащата и той ги видя да се усмихват широко, щом го съзряха и разпознаха. Нещо се скъса вътре в него, там надълбоко, където не е подозирал дори, почти го чу и усети някаква живителна топлина да се разлива по цялото му тяло. Сложиха го в количката, когато момчето го хвана за ръката.
  - Татко, помниш ли чайките? Дето исках да стана като тях? - леко задъхан от морската разходка и усилието да произнесе думите, извърна глава към баща си.
  Баща му го погледна с внезапно помътнели очи, изненадан, че си е спомнил онзи толкова далечен разговор, случил се сякаш в друг живот.
  - Помня, момчето ми, разбира се. Ти стана като тях, знаеш ли. Като тях стана. - повтори настойчиво той.
  - А че исках винаги да виждам оная линия ей там, помниш ли? - с хитра усмивка го стрелна порасналото му дете.- Ами ето, тя е там, както ти казах, татко. Чакала ме е.
  А точно зад тях се простираше най-прекрасният хоризонт над морската шир, който някога бяха виждали. Другият им единствен свидетел.

  P.S. Посвещавам този разказ на онази паднала чайка, която видях веднъж на един малък остров, на един пуст плаж, прикрепяна от майка си, чакани от бащата да ги прибере вкъщи.



Дияна Тончева



  Дияна Тончева в „Кръстопът”.

Свиване

Млекомати за сурово прясно мляко  

Търсиш ли, намираш! След дълго проучване и питане, успях да открия млекомат, откъдето да си доставям жизненоважно сурово прясно мляко за директна консумация и за подквасване на вкусно домашно кисело млекце.

surovo-pryasno-mlyako

Защо е толкова важно да се консумират сурови млечни продукти? Защото те съдържат всички необходими полезни съставки за поддържане на добро здраве, имунна система, както и не на последно място оптимално тегло. Всъщност, всички тези неща са взаимносвързани.

Защо не можем да си набавим тези жизненоважни съставки от купешките млечни продукти? Причината е начина на производство. Млечните продукти от магазина са пастьоризирани, а пастьоризацията е топлинна обработка на млякото, която унищожава калция, мастно-разтворимите витамини А и Д в него, както и всички ензими, нужни на организма ни, за да го асимилира. В следствие на този дефицит, тялото ни започва да извлича от своите резерви, което в резултат довежда до остеопороза.

Защо трябва да консумираме сурови млечни продукти, защо има разлика между тях и пастьоризираните, която се измерва в здравето ни и защо пастьоризацията освен вредна е и излишна, скоро в блога!

Замислете се, защо вашата баба е доживяла до дълбока старост. Защо днешно време столетници няма, а човешкият живот се е съкратил наполовина? 80% от този отговорът се крие в храната. Нашите баби са били щастливи да се хранят с пълноценни и естествени продукти. Няма нищо по-здравословно от семплата традиционна храна, която в днешно време е лукс, а на много места дори официално забранена.

Знаете ли, че има страни като Канада и Австралия, където консумацията на сурово прясно мляко не е позволена? Причината за подобни забрани са силните лобита на големите индустриални производители, които печелят от масовото потребление за сметка на нашето здраве. САЩ вече се събужда за разрастналия се глобално проблем с епидемията от фатални болести и тепърва отваря вратите назад към традиционното и здравословното. За наша радост, в Европа и България, консумацията на сурово мляко е позволена и макар трудно, е напълно възможна и осъществима.

Това може да се случи директно от малки частни кравеферми и производители. За щастие не е нужно да се ходи на мястото на производството. В Европа, а вече и в България, съществуват специални машини, т.нар. млекомати, в които фермерите складират и доставят суровото мляко директно на клиента. Млякото, което ще закупите оттам е прясно издоено в изрядност с хигиенните стандарти. Най-вече, то не е пастьоризирано, а само охладено, което го предпазва от развитието на бактерии и разваляне, докато запазва пълномаслеността и пълноценността му, от жизненоважно значение за нашето здраве.

Още нещо важно за тези машини. Тяхната иновативност се състои и в това, че те позволяват директната продажба на продукцията от производителя до потребителя, а което се избягва излишната и оскъпяваща роля на прекупвача. С това, потребителят закупува прясно млекце на изгодна цена, а производителят получава нужната възвращаемост за труда си. Ето как доставяйки си истински продукт, полезен за нашето здраве, ние създаваме и устойчив начин на живот за себе си и за околните.

Ето списък с млекоматите в България

Варна:
пазар Чаталджа
ул. Никола Козлев 38 (до пресечката с ул. Д-р Иван Басанович)
Колхозен пазар

ВРАЦА:

Млекомат за краве мляко (не сурово)
на площад Суми, Враца
от кравеферма, Стопански двор, с. Нефела, общ.Враца, обл.Враца

Млекомат за сурово мляко (видове прясно мляко)
на площад Суми, Враца

ДОБРИЧ:

Млекомат за сурово краве мляко
на Централен кооперативен пазар, Добрич
от селска ферма, с. Котленци, общ. Добрич

КАРЛОВО:

Мобилен млекомат за сурово краве мляко
от ферма, с.Розино, общ.Карлово

Нова Загора:
гр.Нова Загора, пл.Търговски
№ 8
инсталиран в смесен магазин за
търговия с хранителни и
нехранителни стоки
рег. № 202200447

ПЛОВДИВ:

Млекомат за сурово краве мляко
на ул. Младежка, Пловдив, извън концесията на пазара
от ферма, местност Синора, гр.Хисаря, общ.Хисаря

Млекомат за краве мляко (не сурово)
на ул. Бръшлян 1, Пловдив, общ.Пловдив, обл.Пловдив
от ферма, с.Опълченец, общ.Братя Даскалови

Млекомати за сурово краве мляко
магазин „Лекси“, бул. Марица 19, Пловдив
магазин „Лекси“, ул. Капитан Райчо 56, Пловдив
магазин „Лекси“, ул. Пещерско шосе 78, Пловдив
от ферма, ул. Късдере-33-та 1, с.Поповица, общ.Садово

гр.Пловдив; общ.
Пловдив; ул.“Младежка“ №1

гр.Пловдив; общ. Пловдив;
ул.“Цар Иван Асен ІІ“ №69

гр.Пловдив; общ.
Пловдив; ж.к.“Тракия“ – на
паркинга на супермаркет
„Триумф“

гр.Пловдив; общ.Пловдив;
ул.“Победа“ № 60

гр.Пловдив; общ.Пловдив;
ул.“Пере Тошев“ №65

ПЛОВДИВСКО:

Млекомати за сурово краве мляко
на ул. Кокиче 2а, с.Войводиново, общ.Марица
на ул. Васил Левски 37, с.Стряма, общ.Раковски
от ферма, Стопански двор, с.Стряма, общ.Раковски

Млекомат за сурово краве мляко
на ул. Кирил Томов 22, с.Брестовица, общ.Родопи
от ферма, ул. Кирил Томов 22, с.Брестовица, общ.Родопи

гр.Раковски; общ.Раковски;
ул.“Георги Раковски“ №34

Русе:
ТЕЦ (служебен)

обл. Русе, с.Тетово, ул. „Цар
Освободител” № 5

Сливен:
гр.Сливен кв.”Сини камъни”- 8

София:
няколко пазара

Гр.София
община
”Сердика”
Ул.”Черни Лом”
№10-12

обл. Софийска, с. Бов, общ.
Своге, м-ст „Прекръске”

Стара Загора:
централния старозагорски пазар

Гр.Стара Загора
Ул.”Пазарска” № 13

Гр.Стара Загора
Ул.”Пазарска” № 13

Гр.Стара Загора
Ул.”Пазарска” № 13

Търговище:
Кооперативния пазар

гр.Хасково
ж.к.”Орфей”, комплекс 1, до
магазин №5

Директно от производител

с. Гроздьово, общ. Долни
чифлик, обл. Варна,
ферма № 91060210
сурово краве мляко

с. Здравец, общ. Аврен, обл.
Варна
ферма № 91370014
сурово краве мляко

с. Рибен, ул. “Кирил и
Методий” №85, общ. Долна
Митрополия, обл. Плевен,
кравеферма рег. № 58470072
краве мляко

Животновъден обек
с рег.№
59600748
гр.Гулянци, обл.Плевен,
общ.Гулянци , местност «Край
село
»
сурово краве мляко

Свиване

Людмила Миндова: Място за влюбване  


Пан Криницки каза:
Не изговаряй болката.
Превеждай я на друг език.

Дивите ни ягоди в градината
растяха до къпините.
Ще ги запомня
с крехки избродирани листа
и вечно пурпурно пламтящи.

В испанска готика.

Болката е онова,
което в поезията се губи.

Людмила Миндова





  Людмила Миндова в „Кръстопът”.
  Людмила Миндова в DICTUM.

Свиване

С Людмила Миндова - за Международния Истанбулски поетически фестивал  


  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 23.10.2014 г.) с Людмила Миндова за тазгодишното издание на Международния Истанбулски поетически фестивал („Шииристанбул”):




Людмила Миндова





  Людмила Миндова в „Кръстопът”.
  Людмила Миндова в DICTUM.

(първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM)

Свиване

Мис Слънчице  



Миналата година по същото време Матеа П. влезе в живота ни. Малко, бяло, нежно и усмихнато бебе, което всички чакахме с голямо нетърпение и любов. Второто дете очевидно се отглежда доста по-спокойно, на моменти дори небрежно, но много по-осъзнато и с удоволствие. Няма го неловкото притеснение на първия път, нито смешния патос от това да си чисто нов родител. С второто дете наваксваш моментите, които си прекарал в опасения и въпроса "Дали действаме по правилния начин?". Просто защото единствен правилен начин няма. 

Малкото, доскоро новородено Матеа, вече пътува наравно с нас, реагира и комуникира, участва във всичко, което правим със завидна дискретност и зрялост. Може би защото иска да се внедри възможно най-бързо. А може би защото има най-любящата и грижовна сестра на света. "Мамо, какво щяхме да правим без нашето сладко Матейчи?!" Да, какво щяхме да правим наистина...

Миналия 25-ти октомври беше слънчево и топло, днес вали обилен сняг. Една година променя толкова много.

Честит рожден ден, М.! ♡♡♡
Свиване

Sony може да представи 12-инчов таблет със стилус в началото на 2015 г.  

Sony може да представи 12-инчов таблет със стилус в началото на 2015 г.
След като на IFA 2014 Sony представи първия си 8-инчов таблет с Android, сега се задава модел с 12-инчов диагонал,…

октомври 24, 2014

Свиване

We walk  

Минава шест и излизам от офиса. Вече започна да се стъмва по-рано и е сумрак, за което помага и запушеното небе. Вървя с телефона в ръка и съм си пуснала We Walk на The Ting Tings. Не на слушалки, а на speaker, така че музиката се носи около мен, а не влиза директно в главата ми. Някак си мисля, че that's how theme songs are supposed to work. В другата ръка държа чадъра, макар че не вали, просто облакът е слязъл и се дезинтегрира над главата ми. Водата е на прах и залепва по кожата и влиза в дробовете. Вървя и ботушите ми тропат в такт с музиката. Около мен не минава почти никой - петък вечер е и хората отдавна са се изнесли от офисите. Няма престараване, научили са се, че има по-важни неща от работата. Вървя си в почти призрачната мокра вечер и мога да не спирам до утре. Обувките ми тракат, и всяка стъпка ме води по-навътре в собствените ми мисли.

Вървя. Тръгнах. Тръгнах си. Тръгнах си от проблемите, от трудностите, от кофти средата, от липсата на перспектива. Вървя. Тръгнах си от дома си, от приятелите си, от най-близкия си човек. Те са още там и ме разбират и се радват, че тръгнах. Че вървя.

Не спирам, не гледам назад. Вървя. Вървим. Не заедно, но в една посока. We walk. Не мога да спра, нямам право да спирам. Мъчно ми е за много хора, липсват ми много неща, мъчно ми е, че животът ми там върви без мен. Но животът ми тук подтичва и ме дърпа напред без да пита. И продължавам. Вървя. С надеждата, че ще получа нещата, които не съм успяла да постигна - поради една или друга причина - там откъдето тръгнах. We've got the choice if it all goes wrong. We walk.

Аз съм Джони Walker, аз съм първия човек на Луната, аз съм откривателя на Амстердам. Стъпвам с увереността на бургаско гъзарче в нови адидаски, а пулсът ми е на 5та скорост, защото всяка стъпка ме води към нещо ново и непознато. Не гледам назад, не се чудя what if, имам свободата да се движа. И вървя.


Свиване

Добре ли е детето да расте с домашен любимец?  


Имам идея - нова рубрика или тематични постове под заглавието  "Вселенска мъдрост от детските площадки". Защото детските площадки са място с висока концентрация на оригинални детски и още по-оригинални мамински и бабински възгледи за живота. И незапомнянето им, незаписването им и несподелянето им си е истинско престъпление. Та... ще обмисля идеята по-внимателно.

Преди няколко дни на площадката.
- Къде е вашият котарак?
- О, пратихме го временно, за 3 години, при прабабата.
- Временно за 3 години??!!
- Да, докато детето порасне.


Според мен, щом е узрял за идеята детете, човек е и достатъчно разумен да знае, че животното не е заплаха за новороденото. И не само не е заплаха. То ще го научи на много неща, и най-вече на любов.


Добре ли е детето да расте с домашен любимец? Какво трябва да направи семейството преди да вземе решението? Какъв трябва да е ангажиментът на детето? Има ли животни и породи, които са по-подходящи за съжителство с деца? Как да търсим хармония в характерите? Как могат домашните любимци да помогнат на децата в развитието им? Какви мерки да предприемем, за да гарантираме здравето на всички?

Отговор на тези и още въпроси могат да получат всички желаещи по време на безплатните консултации със специалисти в съвместния проект на Центъра за терапия на комуникативни и емоционално-поведенчески нарушения в НБУ и PETS&U Децата и домашните любимци. Целта е експерти от различни области да помогнат както на родителите, така и на децата да направят информиран и отговорен избор.

Първата от серия консултации ще се проведе на 26 октомври (неделя) от 13.30 до 16.30 часа в центъра на PETS&U на бул. Черни връх 25. Желаещите ще могат да получат отговор на въпросите си от Евгения Даскалова, клиничен психолог от Център за комуникативни и емоционално-поведенчески нарушения в детска възраст към Нов български университет, д-р Стефан Стефанов и д-р Десислава Данева, ветеринарни лекари от PETS&U и Гергана Цончева, специалист по модификация на поведението на кучето от международната организация UNITED K9 PROFESSIONALS.

Свиване

Дияна Тончева: Знам, че ме гледаш  


  Мислеше си за контрола. За това, че се стремим да запазим и съхраним нещата, които ни заобикалят, а и самите себе си непокътнати. За другите не беше сигурен, просто имаше някакви повърхностни наблюдения, но за него нямаше никакво съмнение. Тази мания за ред и чистота, всяко нещо да е на мястото си, това тичане всяка сутрин, често и вечер, упражнения във всяка свободна минута. И разбира се задоволството от резултата - слабо жилаво тяло без нито грам мазнина. Но изпитваше един натрапчив страх, от оня, от който не можеш да избягаш, че времето ще надделее. Ще победи усилията му да го спре на пауза, ще го смаже в крайна сметка и ще му се присмее. А той не просто ще е уморен и безвъзвратно остарял, но и ще се чувства като най-големия глупак. Прецакан от нещо, което дори не може да пипне. Нещо без материя, цвят, вкус и мирис, а всъщност най-големият му кошмар. Не беше ли предопределен резултатът от самото начало, още преди трийсет и четири години, когато се беше родил в един мрачен септемврийски ден, в болница, подобна на тази и не по-малко мрачна от нея.
  Всичко това му приличаше на очакване. На едно такова самотно чакане да бъде намерен. И трябваше да бъде в перфектна форма. Да не би тя да се откаже, когато го види. Тези, които искат да ги намерят, стоят пред огледалото и се полират. Така си мислеше той. Когато вече си намерен, не забелязваш и дори се гордееш с белезите си. Тогава счупените неща, особено тия по теб и в теб, не са загуба, а спомени, имащи свойството да топлят.
  Стоеше прав в коридора на болницата и докато чакаше резултатите, гледайки разсеяно през прозореца навън, си спомни за най-хубавото нещо, което беше виждал в живота си. Нея.
  Един от съучениците му и най-добър приятел ставаше на осем и го покани у тях. Живееха в просторна къща с двор и празненството щеше да е навън. Както се очакваше се събраха десетина момчета, без ни едно момиче и игрите започнаха. Купища храна, музика, чист въздух и приятелите му, какво повече можеше да иска за един чудесно прекаран детски рожден ден. Винаги е бил стеснителен и мълчалив, но сред най-близките си другари се отпускаше и забавляваше искрено. Баща му беше напипал тая негова никому ненужна, според думите му, срамежливост и реши да я изкорени категорично. Когато усетеше, че се притеснява да каже или направи нещо, той настояваше да каже или направи точно това. Без алтернатива. Имаше собствени убеждения за това как най-успешно се отглежда и възпитава едно момче и ни най-малко не се съмняваше в методите си.
  Ужасно изморени, със залепнали кичури коса и все още задъхани от игрите на индианци, седнаха в трапезарията на къщата, нетърпеливи да видят тортата. Вратата се отвори и десет чифта очи погледнаха в тази посока, проточили шии от очакване. Не беше тортата. А едно момиче. Изглеждаше две-три години по-голямо от тях. Тъмна коса, хваната на опашка, сърцевидно лице, изписани устни, памучна бяла риза с къс ръкав, шарена пола точно до коленете и къси бели чорапи. Без обици или друга дрънкулка, с каквито обикновено се накичваха момичетата на неговата възраст. Най-черните очи, по-тъмни и от беззвездна нощ.
  А като погледна в тях, усети, че пропада в кладенец без дъно. Имаше сериозен поглед, непривичен за възрастта му. Откъде се взе това нещо, си мислеше удивен и защо сърцето му заби така силно. А тортата му се отяде. Разбира се, момичета беше виждал и преди, но това беше нещо друго. Тя ги погледна пренебрежително и някак надменно дори без да каже нито дума, приближи се до масата и понеже той беше в самия край на пейката, седна до него. Зае се мълчаливо с парчето торта пред себе си и той с мъка отмести поглед от нея, да не го види тя. Очевидно методите на баща му все още не даваха резултат. Другите момчета се разшумяха отново, нападайки чиниите пред себе си, сякаш нищо не се бе случило и сред всеобщата гълчава той се зачуди дали не му се беше привидяло само на него. Но нямаше нужда да поглежда вдясно от себе си, за да разсее обзелите го подозрения. Усещаше присъствието ѝ с всичките си сетива. Още докато сядаше до него, той лекичко подуши въздуха. Вече не беше същия. Беше друг. Миришеше на мокра трева, мед и горска пътека едновременно. И на котки. Както после разбра, тя обожавала котки и непрекъснато ги прегръщала и си играела с тях.
  По едно време я стрелна бързо с поглед, без тя да го види, докато беше заета с тортата, и забеляза острите ѝ колене, долепени плътно едно до друго, подали се изпод полата. Много години след това щеше да ги търси къде ли не по света. Имаше слаби като клечици, ръце с дълги тънки пръсти на пианистка, които в този момент грациозно държаха вилицата и от време на време обгръщаха чашата със сока. Лактите ѝ бяха също невъобразимо остри и току го докосваше с левия, досущ като допир на пеперудени криле.
  Тъкмо когато си мислеше, че може да остане там, на онази пейка, завинаги и да я слуша как яде, диша и ухае, тя се обърна към него с един присмехулен поглед в тъмните очи и някак между другото му каза:
  - Знам, че ме гледаш. Не си прави труда да се криеш.
  Имаше нисък плътен глас с вкус на сметанова торта и малинов сок. От сока устните ѝ бяха станали още по-невъзможно червени. Точно като лицето му в този момент. Не знаеше какво да отговори. Беше хванат на местопрестъплението. А и тя не го питаше. Тя констатираше и това сякаш изобщо не я касаеше. Най-спокойно си довърши тортата, бавно изпи последните глътки сок, избърса си устата внимателно със салфетката и си тръгна. Без повече да го погледне, без да каже и думичка на никого в стаята, без той да може да ѝ отвърне подобаващо, тя си отиде, откъдето и да беше дошла.
  Нещо на света се беше променило. После разбра, че е братовчедка на приятеля му, рожденика. Дете на разделени родители, често гостуваше в къщата им. Как не я беше срещал досега? От този ден нататък все си намираше повод да ходи у приятеля си, да му помага в домашните, за игри и каквото и да е само да я види отново. Представяше си как ще събере смелост и ще я заговори. Ще я покани да излязат, само те двамата. Ще я заведе в единственото кафене в селото и ще ѝ купи малинов сок. Няколко сока, за да я гледа как хваща чашата с тънките си пръстчета и с полуотворена уста отпива от наклонената чаша. Ще си говорят за каквото тя пожелае или пък ще мълчат. И това ще му стига. Може да ѝ каже за мечтата му. Летенето. Ще се наведе към нея, за да вдъхне отново онова ухание на гора и ще ѝ прошепне, че копнее да лети като птиците. Като орлите. На най-високото, над всичко и най-далече. И ако някой ден успее, кой знае, може да вземе и нея, стига тя да иска.
  Но не я видя повече. Беше изчезнала, така както се беше появила, като че ли завинаги. Сякаш никога не я е имало. И приятелят му мълчеше по въпроса.
  Отиде да учи далече от тук и остана, след като завърши. Колко пъти е вървял по някой тротоар и е виждал тъмна коса, вързана на опашка, тънко вратле и остри рамене, и нещо отдавна забравено започваше да се блъска в гърлото и корема му.
  Видяха се отново на сватбата на приятеля му. Точно след двайсет и пет години от единствената им среща като деца. Предполагаше, че тя ще е там, но когато съзря профила ѝ, се изненада от биещото си до полуда, сърце, блъскащо се в гърдите му точно по същия начин като в онзи далечен летен ден преди толкова години. Видя я в полу-гръб, докато си вземаше чаша с питие, след като приключи церемонията. Висока, със съвсем къса до ушите, коса, иначе същите слабички ръце, които му внушаваха желание да закриля, същото смугло лице с най-тъмните очи и когато вдигна поглед към него, застанал на пътя й, видя нещо ново в тях. Умора.   Надменността се беше изпарила. Досущ като срамежливостта му.
  - Гледам те. И не възнамерявам да се крия.- проговори първи той.
  Тя се усмихна и в този момент той осъзна, че за първи път вижда усмивката й. С две съкрушаващи трапчинки, тъмното на очите, стоплено и все така дълбоко, изострените от годините, черти, за един кратък миг смекчени. Ужасно му се прииска да я прегърне, но остана на мястото си. И по дяволите, затрепераха му ръцете, та ги скри в джобовете си.
  - Мълчаливото малко момченце, в края на пейката, което крадешком ме зяпаше.
  - Все още не обичам да говоря и все така си зяпам.
  - Само дето момченцето вече е голямо.- усмихна се кротко пак тя.
  Останалата част от вечерта я прекараха в една беседка, встрани от шумотевицата и останалите гости, седнали един до друг, без да се докосват, говорещи, мълчащи и пак говорещи, да наваксват пропуснатото време. Отложено поради неведомите пътища на съдбата. Накрая, когато трябваше да си тръгва, понеже на другия ден имаше полет, а не знаеше как ще си тръгне от тук, как ще стане от тази беседка и дали ще го издържат изтръпналите му крака, как ще се договори със сърцето си, което вече го болеше от предстоящата ѝ липса още преди да я няма, как ще измине невъзможния път от това пораснало момиче до хотелската си стая, а утре ще трябва да управлява самолет, както и в следващите си години и най-вече да живее без нея, той я погледна в очите, потъна за сетен път в тези бездънни кладенци и ѝ каза:
  - Толкова много навярно не съм говорил за целия си живот досега, а не успях да ти кажа най-важното. Утре заминавам, но ти предлагам да се видим тук, на това място, след точно една година. По залез слънце.
  - За да ми го кажеш тогава?- слисана го погледна тя.
  - За да повярваш, като ти го кажа тогава. И за да те черпя един малинов сок. От дете ми е мечта.- ухили се като хлапак, хванат да прави пакост.
  Съгласи се. Той замина и цяла година живя с мисълта, че сякаш вече е намерен, неуморно продължаващ да тича и тренира, да подрежда всичко в себе си и около себе си, да се надпреварва с времето и да уговаря съдбата. Понякога се събуждаше нощем, облян в ледена пот, зъзнещ от ужас пред нещо неопределено, нещо по-голямо от живота, безименно такова, дето се крие и все не може да му види лицето, нито да пипне, но по-реално, осезаемо и плътно от мокрия чаршаф, омотан по тялото му.
  Малко по-късно стоеше отново в коридора на болницата, току-що излязъл от лекарския кабинет с изследванията в ръка и подкосени крака, залутан и объркан из лабиринтите на страха и болката.
  - Все още виждате добре, макар и с тези бели петна, които сам споменавате, че виждате. Те бързо ще се увеличават и ще се се появят и черни. Докато накрая…- докторът замълча красноречиво, след като му беше обяснявал един час диагнозата и пътят на болестта.
  - Няма да мога да летя с нея.- помисли си на глас замаян.
  - Моля? Да летите? Да, със сигурност ще трябва да преустановите това веднага.
  На следващия ден беше уговорената им среща в онази беседка отпреди година, но той се прибра от болницата право вкъщи, приготви си малко багаж и отиде на морето. Нае една къща до самия плаж, където реши да остане, докато съвсем не можеше да вижда разкриващата се великолепна гледка пред себе си. Трябваше да запамети разликата в синьото на морето и небето, невъздържаните избухвания на изгрева и кротката тъга на залеза, лунната пътека, приканваща го да се разходи по нея.
  На нея ѝ изпрати бял плик с едно малко листче в него. Ти си най-хубавото нещо, което съм виждал в живота си. Само това ѝ написа. И приключи с очакването. По-сам и изгубен никога не беше се чувствал, както сега.
  Един късен следобед, две години по-късно, седеше на пейката пред къщата срещу морето, заслушан в шумоленето на дърветата над главата си. Беше решил да остане тук, дето животът му минаваше като сянка, напълно попаднал в капана на мрака. Кой беше казал, че само глупакът може да е самотен? А слепият глупак? Лятото си отиваше, за да отстъпи място на есента и той съвсем отчетливо чуваше как бавно и меко падат листата, навярно пожълтели, поаленели преди неизбежното гниене. Представяше си последния им танц, кратък, но запомнящ се, непреодолимо привлечени от топлата земя.
  - Дължиш ми един малинов сок.- сепна го забравен глас от миналото.- Ти не дойде.
  Кроткият укор го сряза директно вляво под гърдите. Бързо се окопити от изненадата и вдигна глава по посока на познатото ухание.
  - Защото нямаше да мога да те видя.- усмихна се отчаяно той.
  - Не мога да имам деца.
  - Не мога вече да летя.
  - Сутрин като стана съм ужасно кисела.
  - Ще внимавам тогава да не те будя. Няма да мога да те виждам.- допълни глухо той.
  - Ще ти описвам как изглеждам всеки ден.
  - Няма да виждам кльощавите ти крака.
  - Ще се постарая да ги усещаш.
  - Нито пък усмивката ти.
  - Обещавам ти, че ще я чуваш.
  - Няма… - тя сложи пръст на устните му, наведе се и го целуна по слепите очи, едно след друго, като допир на пеперудени криле.
  Имаше същия мирис на гора и мед. Дорева му се.
  - Ще ме виждаш. Ще ме виждаш, чуваш ли? И аз теб. Видя ме преди толкова години. Когато не виждах нищо, заета със собственото си объркано детство. Намерих те и никъде няма да ходя.
  Не беше ли дяволски ироничен тоя живот? Но пък след като те нокаутира, не намира ли най-подходящия начин да те приласкае и утеши, мислеше си по-късно той, докато я слушаше как спи в леглото, къщата и съдбата му.


Дияна Тончева
  Дияна Тончева e родена на 12.10.1981 г. във Велико Търново. По образование е икономист. Живее в София. Публикувала е в „Литературен вестник”. В момента подготвя книга с разкази под редакцията на Владимир Шумелов.

Дияна Тончева в „Кръстопът”.

Свиване

За крехкостта на хармонията  

Едно интервю, което ми взеха за сайта sever.bg по повод гостуването във Велико Търново преди няколко дни (заедно с поета Владислав Христов). Срещата с читателите там беше много приятна, а този разговор препечатвам от оригиналната му публикация - тук

Какво е мансардата в книгата "Ние според мансардата”?

"Ние според мансардата” е заглавие, взето от едно стихотворение вътре в книгата. Предварително нямах идея то да бъде титул за цялата книга, защото в самото стихотворение спектърът е по-стеснен. Там под "ние” се има предвид "аз и тя”. Но ми хрумна да разширя този контекст и, изнесено като общо заглавие, вече под "ние” се има предвид "всички ние”.

Мансардата е тази особена гледна точка, която всеки от нас притежава, личната ти наблюдателна кула. Странен сбор на време и пространство, хронотоп, който е едновременно личен за всеки и общ, доколкото всички го имаме. Да обобщим така – личната наблюдателна кула на всеки от нас е мансардата. В този смисъл всеки е живял или живее в мансарда, иска или не.

Кои са моралните ценности в днешното общество според теб? В някои отпроизведенията се говори за изневярата, за отказа от мечти, примирение...

Това е твърде сложен въпрос за мен, не съм морален съдник. Не мисля, че изобщо задачата на пишещия и на създаващия каквото и да било изкуство е в същността си задача от морално естество. Можеш да видиш дадени обществени язви, които съществуват, да ги посочиш, но не можеш да предложиш рецепта, по която да се лекуват. Помоему да се дават по този евтин и буквален начин рецепти е привилегия на лошата литература. И ако кажа, че живеем във време на морален декаданс, няма да съм особено оригинален, защото на практика всяко време е такова. Пишещият критикува собственото си време по необходимост, защото е длъжен да вижда какво не е наред. Тоест, това е водещото – да наблюдаваш. За предпочитане с някаква изострена чувствителност към нещата. Донякъде тази позиция, от мансардата, позволява това. Опитвам се да разбирам нещата, преди да ги съдя. Трудно е. Един от спасителните варианти е, през дистанцията на времето, да им се смееш.

И какво всъщност разбираш, наблюдавайки?

Една от темите в книгата е невъзможността за реална комуникация между хората – и между две личности, и между големи групи от хора. Тази счупена комуникация, тази покъртителна невъзможност да се разберем. Тя е едновременно красива и много тъжна. А ако тези текстове имат някаква крайна цел спрямо читателя, то тя би била тази – четящият да си каже "Случвало ми се е същото, да, точно така е. И тук е казано с верните думи.”

Направи ми впечатление, че геометрия, числа и архитектура присъстват в цялата книга. Успява ли математиката да носи тежестта на поезията, или пък я изгражда в книгата ти?

За мен самия бяха изненада и архитектурните алюзии, и математическите препратки, не зная откъде са се взели. Аз не съм математик, винаги съм се занимавал с думи, с език. А ако има някаква близост, не толкова с аритметиката, колкото с геометрията и логиката, това е може би, защото съм бил шахматист. Математиката ми е интересна не като наука, а като философия и дори като естетика. Хармонията ме впечатлява. Тя е и в основата на музиката, знаем, че нещата са свързани и няма как да е иначе. А да речем, първата ми книга е пълна с шахматни препратки. В тази има няколко математически, защото числото ми е интересно преди всичко с това – че е нещо изчистено откъм значение. Съвсем ясно е какво е (хайде, тук да оставим настрана ирационалните числа, че става сложно, казах ти, не съм математик). В числото има честност, която думата много често не притежава, изплъзва й се, може да се манипулира. На разни места в книгата говоря за това: "Думите само обиждат с имена нещата” и др.

Което потвърждава, че математиката е в основата на всичко...

Е... мен ме вълнува по-скоро проблемът за хармонията – колко крехко нещо е тя, как изглежда много добре и правилно, но времето я кара да ерозира, да се разваля. Времето разваля всичко неизменно. Стихосбирката се занимава с това, как времето и пространството правят каквото си искат с нас. И ние нямаме какво да им противопоставим.

И в реалния живот ли наричаш нещата с истинските им имена, честно, открито, както го правят числата?

Аз не умея много добре да живея /смее се/. Точно този проблем за разбирането с околните, това, за което говоря в стихотворенията... те са плод на по-дълго размишление и там нещата са казани по-добре. А в живота въобще не мога да се справям така – например когато говоря с хората, на които наистина държа. Нямам проблем да говоря пред големи групи от хора, проблемът е в частния диалог, личното общуване с някого, за когото ти пука. Там вече е много сложно да кажеш това, което искаш да кажеш. Вероятно на всички хора им е трудно. И това определено е проблем, в който си струва да се разровиш.

Книгата е разделена на три части: "Скосявания”,”Интериорни решения” и "Сводове”. Къде се пресичат те в човешките взаимоотношения?

В структурата на книгата има заложено едно, да го наречем "епическо" намерение, такова помоему има дори в лирическите произведения, неизбежно е, човек, ще не ще, разказва нещо. Някой си изминава един път, от точка А до точка Б. В конкретния случай... скосяванията са неговото лично пространство, вътре в мансардата, преди останалия свят. После – интериорните решения са споделянето на пространството с другите, щастието, самото събитие на любовта и, в по-голяма степен, нейното разваляне след това, разпадането. Третата част е инспирирана от различни пътувания – из България и по света, те ми се случиха през тези 4 години, в които писах книгата. Пътуващият вече се отправя навън в един съвсем разширен смисъл, движението и промяната се манифестират и чисто географски.

Какво е да си творец у нас, трудно ли се бори конкуренцията?

Писането не го възприемам като състезание, аз работя върху себе си и собствения си критерий на читател и писател, т.е. опитвам се да ставам по-добър от себе си. Когато прочета нещо хубаво от колеги, се радвам, става ми приятно. Не членувам в никакви съюзи, групи, клики. Не съм имал в творческия си път никакви връзки, напротив ставало е точно обратното. Правил съм нещата сам и ако впоследствие някой ми е помагал, то е, защото първо е харесал текстовете ми, за което съм наистина благодарен. Познанствата идват след написаното, а не обратното. Мисля, че така е правилно.

Докторант по руска литература си, кой от руските поети е "твоят човек”? А от българските?

В Русия харесвам някои от поетите от Сребърния век, не всички – най-вече Манделщам, Ахматова, Цветаева, Пастернак... А вече по-късно – Йосиф Бродски ми е много любим и важен. В някакъв смисъл основополагащ.
Англоезичните ми влияния са много и от съвсем ранна възраст, дълго е за изреждане. Що се отнася до български любими поети, ето няколко ключови за мен – Константин Павлов, Георги Рупчев, Биньо Иванов, Иван Методиев... Това са имена, които са ми повлияли особено силно. Също и редакторът на книгата ми – Иван Теофилов, с когото имах огромното щастие и късмет да работя. Благодарен съм му, че прояви този интерес към книгата и ми подаде ръка.

Кой е Иван Ланджев извън поета?

Някакви неща за мен просто така ли? /смее се/... Ами... напоследък преподавам в Софийския университет, където пиша дисертация за Лев Толстой. Иначе, работя като сценарист вече от доста време... май повече от 6 години. Пиша есета, коментари за различни медии от време на време – понякога имаш такава нужда, да казваш нещата направо. Публицистиката ми харесва именно заради тази нужда. А като дете – сериозно се занимавах с шахмат, състезавах се и прочие. После се отказах – но продължавам да следя големите турнири, запален фен съм. Шахматът не е спрял да ме изумява.

Относно хобита – изкушен съм от хубава музика, патологичен меломан. С други пишещи приятели се събираме да свирим често. Някои от тях са виртуозни музиканти. Рядко говорим за литература, когато се събираме, какво има да се говори всъщност? Та, да – музиката и пътуванията са ми обсесия. В добрия смисъл на думата, ако има такъв.
Свиване

LG G3 може да получи ъпдейт до Android 5.0 Lollipop преди края на 2014 г.  

LG G3 може да получи ъпдейт до Android 5.0 Lollipop преди края на 2014 г.
LG G3 със сигурност е едно от устройствата, които ще получат ъпдейт до наскоро обявения Android 5.0 Lollipop, но потребителите…
Свиване

пожелахте да хапнете # 3 / морковен кейк  




Първото нещо, което ми се иска да направя, когато има черни смокини на пазара. Толкова ми харесва комбинацията, 
че  не съм го пробвала по друг начин. С плодов топинг към глазурата от крем сирене се усеща по-богат и  по-лек като вкус.


 Колкото и да е странно, морковения кейк асоциирам повече със смокините, отколкото със самите моркови. 
Независимо, обаче, от условния рефлекс, който съм си създала, мисля тази зима да не го забравям 
веднага след изчезването на смокините, а да го повиша в ранг висока и стройна торта
От известно време обмислям какъв точно крем да използвам. Ясно е, че ще стане вкусна,
защото тестото е сполучливо - ароматно и не много сухо. Остава и другите елементи да се изяснят.
А сегашният вариант е идеална добавка към есенния чай или кафе.
 

Пожелавам на всички приятни почивни дни, а на празнуващите Димитровден -  хубави емоции! Този ден, с който идва зимата, според старите поверия, ми е много на сърце. Харесвам и нея, и есента. 
Всяка има своето очарование и първото нещо, което се сещам, стане ли дума за тях, е уют и топлина, а не неудобствата и затрудненията, които причиняват. Предстоят ни едни от най-любимите моменти и празници...




рецепта и разрез - тук

Свиване

Всевиждащото око на пепелянката  

1

Става дума за смартфона на Allview – Viper i. Преди време бях написал ревю за таблет от същата марка. И останах приятно изненадан. Брандът не е много познат у нас. След тествани един таблет и един смартфон вече съм убеден, че заема доста прилично място при съотношението между качество и цена в своя потребителски клас. Разбира се, няма да успея да убедя един iPhone маниак да си купи „окото на пепелянката”, пък и нямам достатъчно технически познания, за да го сторя. Това е едно изцяло потребителско ревю на пълен лаик. Освен това, със зомбита трудно се спори, а още по-трудно се спори с fashion victims без икономическо образование, за които брандовете имат статута на икони. Единственото, което мога да им кажа е, че плащат 3-4 пъти повече не за 3-4 пъти по-добър дивайс, а за 3-4 пъти по-висок рекламен бюджет. Сещате се, че няма как да е за сметка на производителя, нали?

Наближават скорпионските рождени дни, а веднага след тях и Коледа, та, ако сте решили да изпъкнете, подарявайки смартфон, ето ви чудесен начин хем да не си ощетите бюджета, хем да не ви псуват след това. Дори мисля, че ще останат доволни от подаръка. Но да се върнем към смартфона:

4

Първо, телефончето е доста елегантно. Стандартният цвят на капака е черен, което мен ме устройва напълно, а за мацките има разнообразие от бял, син, жълт и розов цвят. Олекотената конструкция е с вътрешна рамка от магнезий, чиято цел е да увеличи здравината, без това да е за сметка на теглото (143 грама). Има 4,7 инчов тъчскрийн дисплей. Корпусът е достатъчно тънък, за да изглежда красиво. Сега нямам линийка да го измеря, нито успях да открия дебелината в продуктовите описания (защото ме мързеше), но е точно колкото цигара Davidoff. :)

3

Някои критикуват леко изпъкналата задна камера (осем мегапиксела), а на мен тя ми стои идеално. Въпрос на вкус към дизайна. Прави чудесни снимки и видео, но… само през деня. Естествено, това е нормално за почти всеки смартфон. Нощните кадри са, как да кажа, задоволителни… Тоест, няма на замени джобната ви сапунерка, да не говорим за огромния ви полу-професионален фотоапарат. Носете си и тях в багажа, когато ходите на екскурзия. За всеки случай…

Телефончето идва с добри гумени цилиндрични слушалки – от тези, които се пъхат в ушите и почистват ушната кал, обаче карат всички звуци от околния свят да изчезнат. И значително увеличават удоволствието от мултимедията.

Предната камера е само два мегапиксела – достатъчно е за селфита и за видео разговори (поддържа 3G video calling). „Окото на пепелянката” е въоръжено с мощен фенер, който още не съм проверил за колко време стопява батерията. По-важното е, че върши чудесна работа в тъмното. И през деня. Без него, например, днес нямаше да мога да разбера дали котката е направила беля под леглото или не… Има вграден компас, освен задължителните GPS навигация, гео-тагинг, Гугъл карти и прочие… Не знам дали само мен ме радват такива детски нещица, но фенерчето и компасът са ми любимите екстри в това устройство. За по-малките деца има и няколко готови инсталирани игри.

Като стана дума за батерия, цял ден мултимедийни забавления не успяха да я изтощят. Предполагам, че ако смартфонът се използва по предназначение, а именно: за текстови съобщения, интернет и телефония, няма да има нужда да се зарежда всеки ден. Но това само времето ще покаже. Още е прекалено нов.

Върви под Android 4.2.2 Jellybean. Знам, че тук мненията са крайно противоположни – има си маниаци, има си и порицатели на операционната система. Това, което необремененият потребител (като мен) иска е устройство, което да включи и да започне да използва веднага, то да има целия необходим софтуер за целта и командите му да се изпълняват незабавно. Получих ги трите неща.

Сега, предполагам, че ако бях спец щеше да има за какво да се хвана, ама не съм, пък и паметта на устройството още е празна. Също така предполагам, че напълването й няма да е проблем. CPU-то е четириядрено (1,3 GHz), с 1 GB RAM. Забавлявам се от мисълта, че в джоба си нося процесор с капацитет многократно по-голям от този на изчислителния център, където ни водиха като пионерчета и ни обясняваха, че цялата тази сграда отсреща е „супер компютър”. Има осем гигабайтова флаш памет с възможност за допълнителна карта от още 32 гигабайта (смартфонът, а не изчислителният център). Работи с две сим карти.

Екранът е достатъчно ярък, за да не става невидим в хубав, слънчев ден. Пристига с допълнително защитно фолио, което някои не намират за необходимо да поставят, но още с отговарянето на първото телефонно обаждане, докато закусвах в кварталната баничарница, разбрах, че е задължително. Порових из нета и видях, че някои намират резолюцията на дисплея от 960 по 540 мегапиксела за незадоволителна. Всъщност, спецовете изтъкват това като основен и единствен недостатък на модела. Според един от тях „картината не е много рязка и цветовете не са много наситени, ако ги наблюдавате от близо”. Същото ревю, обаче, намира телефона за „хубав и евтин”, дори така е озаглавена видео презентацията, която можете да гледате във Вибокса, за да се сдобиете с по-професионални впечатления от моите.

2

Едно от предимствата е, че тапетите, темите за дизайна и ефектите са много приятни – хващат окото и са разнообразни. Ако добавим и възможността за смяна на капаците с различен цвят, можете всеки ден да си създавате усещането, че сте с нов телефон, използвайки добре познатата функционалност на стария, без да ви се налага да свиквате с нови менюта и прочие технологични изненади. Приятелките ви кифли със сигурност ще са очаровани – още повече, че така получавате смартфон, който да отговаря и на настроението ви, и на маникюра, и на ботушките или педикюра, в зависимост от сезона, в който се хвалите с хубавия си и евтин смартфон. Естествено, няма да казвате, че е евтин, на кого му пука, ще наблягате само на това, че е хубав! :)

И така, стигнахме до най-важният въпрос – въпросът за цената.

В момента се предлага на промоция за 275 лв от DUALSIM

Тихомир Димитров 


Свиване

Ранно куче – рано лае  

Хората се будят по трети петли, ние – по първи кучета. Някъде около 3 сутринта глутницата бездомници от изоставената къща почва да джафка, скимти, вие… и така поне половин час.

На другия ден гледаш света през полуотворени очи и всичко е сиво, сиво. По кучешки.

Свиване

Идва краят на високите неустойки при предсрочно прекратяване на договор с оператор  

Идва краят на високите неустойки при предсрочно прекратяване на договор с оператор
Едно от най-неприятните условия в договорите на мобилните оператори е задължението на абоната да изплати всички оставащи месечни такси при…
Свиване

Свиквайте с ромите във властта, но не и с имитациите им  

На една нарочна среща в един провинциален град с един от преподавателите ми по журналистика съвсем случайно разнищихме следизборната ситуация у нас и възможните добри изходи пред България. Неговите впечатления са, че ромите се договарят с политиците предизборно за краткосрочни ползи в рамките на предизборните им кампании. Искат от тях да свършат нещо за квартала им, за семейството им, за тях
Свиване

6 начина да избегнем преяждането с лоша храна в офиса  

Офисът е мястото, където лесно и неусетно може да се преяде с лоша храна – геврек на закуска, солетки между храненията, вафла "за отскок" и т.н. За щастие, с малко повече желание и организация има начини здравословното меню да се намести в работния ден.

За съжаление много хора работят пред бюра в офиси. За съжаление, защото това от една страна се отразява неблагоприятно върху опорно-двигателната система (и не само), а от друга – върху здравословното хранене.

За щастие, обаче, има начини, чрез които негативните ефекти да бъдат контрирани. Достатъчно е малко повече желание, организация и създаване на нови навици.

Когато стане дума за хранителните навици в офиса, много по-често това се асоциира с цял ден гладуване, отколкото с цял ден преяждане.

Е, вторият вариант нито е мит, нито е рядкост и днес ще стане дума именно за него – как да избегнем преяждането в офиса и прекаляването с нездравословни храни.

Домашна храна? Добре дошла е тя!

Често срещана причина, заради която се прекалява с лошата и нездравословна храна в офиса, е липсата на по-добри алтернативи.

Представете си следната ситуация: чакат ви безброй много задачи, за да достигнете личната си дневна цел, а без нея рискувате да получите по-малко възнаграждение под формата на месечен бонус. Огладнявате, а наблизо няма нищо друго, освен автомата за закуски в кафето. Пускате стотинките и грабвате вафлата.

Стоп! Нека изтрием последното изречение.

Та – огладнявате, наблизо няма нищо друго, освен автомата с вафли в кафето. Нямате време да отидете по-далеч. И тогава... бъркате в раницата си и изваждате домашно приготвената си храна.

Звучи добре, нали?

Предимства на домашната храна в офиса

  • Удобство – храната ви е на една ръка разстояние.
  • Вкус – имате възможността да приготвите ястията си по ваш вкус до най-малката подробност. Бонус – може да следите и състава: какво точно ще сложите и в какви количества, че дори и начина на приготвяне.
  • Разнообразие – ще може да ядете най-различни неща по време на работа, а не – на закуска геврече, на обяд салата, следобед солети, а на вечеря всичко, до което се докопате. И така всеки ден.
  • Грижа – грижа за себе си и за тялото. Има много истина в думите, че ние сме това, което ядем.
  • По-добра работоспособност – качествената храна носи много позитиви за тялото. Ако се храните с домашно приготвена и здравословна храна, ще бъдете много по-работоспособни и енергични, отколкото ако прекалявате с баничките и кроасаните в офиса.
  • Ситост – качествената храна, която съдържа основните макронутриенти и носи полезни калории на тялото, е засищаща. Няма да имате нужда от честото похапване на солети или бисквити, защото няма да усещате такъв глад.
  • Спестявате пари – ако си носите храната от вкъщи, ще спестите пари. Не ми вярвате? Предизвиквам ви да опитате.

Каква храна да изберем?

Изборът на домашна храна за офиса се определя от техническото оборудване. Ако работодателят ви е предоставил кухня, в която да има хладилник – може да пренесете в кутии каквото си поискате. Ако хладилникът е лукс на работното ви място, факторите, по които би трябвало да се ръководите, са:

  • по-дълга трайност;
  • удобна за пренасяне и ядене (да не се разлива от кутиите);
  • засищаща и с висока хранителна стойност – да съдържа всички необходими макронутриенти;
  • компактна;
  • с по-ниско съдържание на вода.

"Какво ще кажат хората?"

Все още се срещат мнения, че да носиш домашна храна е срамно. Дори не знам защо се разпростира това сравнение. Това не е срамно, а е достойно за уважение и пример. Особено в съвременния свят, където трансмазнините и храните с консерванти дебнат от всеки ъгъл.

Не яжте пред бюрото

Най-сигурният начин да преядете с лоша храна е когато се храните пред бюрото и компютъра. Използвайте почивките си точно по предназначение – разходете се и хапнете.

Ако ядете, докато работите, рискувате да загубите представа какво точно сте погълнали. Часовете се нижат, а ръката ви посяга към близкото пликче/кутия и т.н., докато не напипате... празното дъно.

Между другото, тази точка важи дори и за домашната храна. Седнете на спокойно място и се съсредоточете върху храната си. Не се разсейвайте с нищо друго и яжте бавно. Обърнете внимание на съветите за бавното хранене, защото то има много повече позитиви, отколкото смятате. 

Пийте повече вода

Често в офиса се прекалява с кафе, сокове, безалкохолни напитки, но не и с вода. Ако сте от тези хора, при които водата почти липсва, е хубаво да си изградите нови навици. Водата ще ви хидратира и ще помогне за оптималното протичане на много процеси в тялото. Подсигурете си я винаги – в чантата, върху бюрото и т.н.

Внимавайте с кого ядете

За да не преядете с лоша храна, избирайте внимателно компанията си.

Има хора, които обичат "junk food", но има и такива, които предпочитат да седнат някъде и да хапнат нещо хранително и полезно.

Вие към кои ще се присъедините?

А може би ще бъдете катализаторът към по-добро за целия офис.

Хапнете преди дълга работна среща

Ако ви предстои наистина дълга работна среща, или отивате с колегите на място, където знаете, че ще има големи табли с изкущаващи сладки редом до кафето, хапнете нещо малко, но качествено преди това. Така ще се заситите и шансът да прекалите с по-лошата храна е минимален.

Без стрес към прогрес

Често, когато хората са подложени на стрес, посягат към храната, сякаш тя ще оправи проблемите. Много по-вероятно е това емоционално хранене да бъде от захар, пържено, тестено и т.н.

Моето предложение, ако имате труден работен казус, е да се разсеете за момент. Станете от бюрото за 5-10 минути. Разходете се на свеж въздух. Може би това ще помогне за по-лесното намиране на решение.

В бонус – ще окаже благоприятно влияние на схванатите ви от седене мускули и болежки в ставите. В тази точка ще спомена, че движението е от изключителна важност по принцип, но когато работата е седяща, значението му става дори още по-голямо.

Откривате ли себе си в някоя от горните точки?

Ако отговорът ви е положителен и имате желание за промяна към по-добро – направете я. Започнете от днес!

А след това споделете с нас как ви се е отразило това.

Прочетете и тези полезни материали:
Лептин и грелин
Прием на течности по време на хранене
Какво да НЕ правим във фитнеса
Хлорела
Ядете ли салата два пъти на ден?
Как да намалим захарта
Свиване

Около 40  

Повечето ми приятелки са ми връстнички или +/– 4-5 години – така че сме около 40-те (аз съм на 38, почти). Казвам това като предисловие на следната теза, изказана от любима жена, която пожела да остане анонимна. Тезата е следната (цитирам по спомен):

„40 е велика възраст – можеш да флиртуваш/излизаш/спиш с най-широк възрастов диапазон – практически от 20 до 60. Плюс е, ако годините не ти личат, в добра форма си и най-вече със самочувствие и с чувство за хумор. Младите мъже ги привличаш с интелект, опит и спокойствие, което повечето млади жени още не са придобили, за по-възрастните мъже си все още в категорията по-млада жена и жена трофей.“

Имаше и още, но не го помня. Финалът беше нещо в духа на: 40-те е като награда от Олимпиада – имаш всички предпоставки да получиш всичко, което искаш, стига само да решиш да се състезаваш.

Свиване

Петъчен виц: Скъпа, уволниха ме  


Изпращайте любимите си смешки на karieri@karieri.bg. Ние обещаваме да ги публикуваме, за да развеселим повече хора.
Свиване

Снимки от едно пътуване до остров Мавриций  

Остров Мавриций може да се похвали с най-впечатляващите природни дадености, които един екзотичен остров може да притежава.

Мавриций

През януари 2012 Мавриций е обявен за Водеща островна дестинация за трети пореден път. Островът е награден и с приза “Най-добрия плаж на света” по време на Световните туристически награди.

Мавриций

Остров Мавриций притежава множество естествени природни забележителности, мек тропически климат, тихи и топли води, заслужено описвани като “невероятни” красиви плажове и приятелски настроени жители, както и добре изградени и отлично поддържани хотели.

Нова година в Мавриций

Младо нагънат, в резултат от усилена вулканична дейност, Мавриций е остров на острите форми и високите планински върхове, изпълнен с гъста джунгла от палми, която покрива върховете и се спуска до долините, прорязани от синята нишка на десетки извори и потоци.
Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Крайбрежието на остров Мавриций притежава над 150 километра плажни ивици от бял пясък, а изумрудено сините му лагуни са обградени от великолепната бариера на третия по големина коралов риф във света.

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Виждате галерия с неподправени снимки от едно пътешествие до Мавриций:

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

Мавриций

МаврицийРазгледайте офертата на АлександърТур за Нова година на Мавриций
Снимки: Румен Найденов

Свиване

Новата Захер  

Понеже никой не знае рецептата за торта Захер, не знам дали изобщо е правилно да я наричаме така, но да кажем, че много съм се постарала да направя този Захер възможно най-близък до Захер, но и да притежава малко повече от характеристики на съвременния вкус. Точно преди четири години направих публикация за торта Захер, която ми харесва. Два месеца по-късно ядох торта Захер в сладкарницата на хотел Захер и установих, че тортата е много по-суха, с много по-сладка глазура, но опитвайки от нея сред обстановката на виенския салон в центъра на Виена и придружена с истинско виенско кафе, критиките ми се смекчиха дотолкова, че да замлъкна за момент и да се отдам на удоволствието от поредната шоколадова хапка с поредната глътка сметаново кафе насред тихия говор на хората, отишли там да правят същото.

Новата Захер

Разбира се, от Виена си купих няколко кулинарни книги, една от които е на виенския шеф готвач Плахута. С все още останал на небцето вкус от виенския Захер, приготвих рецептата за Захер на Плахута, която отбелязах като успешна и най-много доближаваща се до това, което опитах във Виена. Въпреки, че се заканих да направя нова публикация за Захер, четири години по-късно аз все още не бях направила обновяването ѝ. Обратът и решението, че това най-накрая трябва да се случи дойде от желанието на Яна, която иска да зарадва съпруга си с вкусна и сочна торта Захер, чиято глазура да не бъде твърда и приготвена с маргарин. Не знам откъде маргаринът в влязъл в рецептите за Захер, но това, което знам със сигурност, е че тортата наистина е суха. Точно поради тази причина се сервира с разбита сметана и кафе.

Първата ми публикация за Захер започвам с изречението

В днешно време експериментирането в кухнята не е нищо друго освен комбинация от практически знания, върху вече утвърдени техники.

Точно това смятам да направя сега със Захер. И така, използвайки рецептата на Плахута, приготвих малко по-сочна торта, като увеличих съвсем малко количествата на маслото и шоколада в блата. За да бъда сигурна, че блатът, съдържащ вече повече мазнини ще се надигне, използвах самонабухващо брашно. За тези, които не са запознати с техниката за приготвяне на блата на Захер, уточнявам – в него не се съдържа набухвател, а обемът му се постига чрез внимателно разбъркване на разбити на сняг белтъци в смес от масло, захар, шоколад и жълтъци и печене в по-слаба фурна от обикновено за по-дълго време. Ура! Открихме причината за сухия блат. Дори той да става готов преди да изтече установеното време, ако се извади по-рано от фурната спада бързо и необратимо. Ето защо му трябва по-дълго време във фурната, за да може всичко, което се е надигнало да се задържи на това ниво дори и след като изстине. Техниката се оказа трудна за някои, затова смятам, че този вариант на Захер е добре дошъл за тях.

Новата Захер

Глазурата е смес от захарен сироп и шоколад, които се оставят да врат докато достигнат определени градуси, а после много бързо трябва да се нанесе върху тортата и да се остави да стегне. Плахута темперира глазурата преди да я нанесе върху тортата, което я прави много трудна за работа, защото много бързо стяга (едва ли не докато се разпределя върху тортата), корекции след това не могат да се правят, а и самата глазура става толкова твърда, че може да се смуче като бонбон. Затова пропускам стъпката с темперирането. Ако предпочиташ по-мека и лесна за приготвяне шоколадова глазура, препоръчвам моя любим вариант, в който се смесват и разтопяват равни количества краве масло и натурален шоколад. Може да видиш примерна рецепта в поста за шоколадови кексчета с джинджифил и сладко от портокали. Тази глазура чудесно се вписва върху по-стегнатия блат, макар и вече да се избяга от концепцията на Захер. Но точно това му е хубавото на експеримента – може да получиш това, за което говори твоят вкус и ничий друг.

Новата Захер

Захер

Рецептата е адаптирана с леки промени от книгата Plachutta – Best of Viennese Cuisine

За торта с диаметър 21 см или 8-10 порции.

За блата:

  • 6 яйца, разделени жълтъци от белтъци, със стайна температура
  • 150 г натурален шоколад 60%, нарязан на ситно
  • 150 г меко масло
  • 1 чаена лъжица ванилена захар
  • 80 г пудра захар, пресята
  • щипка сол
  • 120 г фина кристална захар
  • 130 г самонабухващо брашно
  • 200 г конфитюр от кайсии

За глазурата:

  • 150 г фина кристална захар
  • 60 мл вода
  • 120 г натурален шоколад 60%, нарязан на ситно
  • 1-2 капки неутрално на вкус олио като олио от гроздови семена или рафинирано слънчогледово олио

Фурната се нагрява на 170ºC. Подготвя се форма за печене с диаметър 21 см. Стените и дъното на формата се намазват с малко растителна мазнина. Дъното се покрива с кръг хартия за печене в същия диаметър и също се намазва с малко мазнина.

За блата шоколадът се разтопява на водна баня. В купа се смесват маслото, разтопеният шоколад, ванилената захар и пудрата захар. Разбиват се с миксер докато сместа стане еднородна и пухкава. Един по един се добавят жълтъците като след всяко добавяне сместа се разбива хубаво с миксер. След като се сложи и последният жълтък сместа се разбива с миксера докато стане пухкава и леко изсветлее.

Белтъците се разбиват с щипка сол докато станат обемни. При непрекъснато разбиване на висока скорост с миксера към тях по малко се добавя от кристалната захар. Разбиването продължава докато белтъците се сгъстят, станат устойчиви и лъскави. Добавят се към шооладовата смес на три пъти като внимателно се разбърква с шпатула.

Накрая в сместа се пресява брашното и се разбърква внимателно с шпатула докато сместа стане гладка и без бучки. Изсипва се в подготвената форма, заглажда се на повърхността и се слага да се пече в предварително нагрятата фурна за 55 минути.

След като блатът се извади от фурната се оставя за 5 минути и тогава се освобождава от формата. Оставя се върху решетка докато изстине напълно.

Изстиналият блат се срязва на две части по хоризонтал. Двете части се слепват със 100 грама от конфитюра. Останалият конфитюр се разпределя по повърхността и стените на тортата. Тортата се поставя върху решетка, под която има тава или друг подходящ съд.

За глазурата захарта и водата се смесват в тенджерка и се слагат на умерен огън. Разбъркват се докато захарта се разтопи и сместа заври. Когато заври в нея се добавя шоколадът и се разбърква докато се разтопи. Бъркането се преустановява и глазурата се вари докато достигне 109ºC. Маха се от котлона и се прецежда през цедка (може да има неразтворени частици от шоколада). Добавят се 1-2 капки олио и се разбърква за кратко. Глазурата се изсипва в средата на тортата и бързо се разпределя по периферията ѝ, така че да попадне и върху стените и да ги покрие. Тортата се оставя така докато се стече излишната глазура. След това се прибира в хладилник и се съхранява добре покрита (в кутия) до една седмица.

И понеже съм на виенска тема, напомням на всички, че предстои курс за виенска кухня на 23 ноември, неделя. Един ден посветен на Виена с нейните типични ястия идващи от различни култури по време на Австро-унгарската империя. На курса ще приготвим:

Пастички Естерхази

Пастички Естерхази – още една сладка емблема на виенските сладкарници.

Кайзершмарн

Кайзершмарн – бъркани палачинки, които най-често се сервират със сладко или компот от сини сливи. Коледните пазари във Виена изобилстват с тях, но защо да не си ги приготвим по всяко време на годината за късните неделни закуски.

Салата от краставици със заквасена

Виенска салата от краставици и заквасена сметана, от която ще научиш как дресингът да не се разводнява и да остане с плътна текстура и концентриран вкус.

Картофена салата с маринована хери

Картофена салата с маринована херинга и червено цвекло – богата на съставки типички за виенската кухня, една от които е майонезата, която ще приготвим сами.

Шпецле със сирена

Шпецле – виенската прясна паста, за която не е необходимо месене и разточване. След като я приготвим ще я запечем с карамелизиран лук и няколко вида сирене.

Виенски шницел

И разбира се, виенски шницел. Ще обсъдим кое месо е подходящо за него и ще научиш как се постига въздушна панировка с хрупкава коричка.

В края на курса ще опитаме всичко, което сме приготвили с чаша вино. Запиши се! Очаквам те! :-)

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Новата Захер е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Свиване

OFFlimits #4: Sony бургер фламбе  

OFFlimits #4: Sony бургер фламбе
След като през лятото забърках леден коктейл с Xperia Z2, а няколко месеца по-рано таблетът на Sony ми помогна в…
Свиване

Пътуване до нос Калиакра  

Хладничко ли ви е? А за морето – мечтаете ли си? :) Днес Янита ще ни води на може би единственото място в китната ни родина, от което можете да снимате морски залези  – Калиакра :)

Приятно четене:

Пътуване до нос Калиакра

 

Калиакра е мястото, на което се срещат синевата, легендите и ветровете. Толкова хипнотично син хоризонт няма другаде в България. Цветовете на скалите са преплели пръсти така, както четиридесетте девойки косите си, преди да потънат в синята прегръдка на морето завинаги.

 

 

kaliakra01

 

kaliakra02

 

kaliakra03

 

Калиакра

е мястото, което зарежда с енергията на вековните истории: от стъпките на Свети Никола, през артефактите останали от тракийските и римските заселници, средновековната слава на битки по суша и вода.

 

 

kaliakra04

 

kaliakra05

Калиакра, 9660, България

 

 

kaliakra06

 

 

Калиакра – най-източната точка на България,

изкусително красиво парче земя, в синьото на очите на която се стрелкат лястовици и танцуват делфини. Земя, която омагьосва и влюбва и която придърпва интереса на посетителя към себе си с шума на морето и с шума на думите, с които оживяват легендите.

 

 

kaliakra07

 

kaliakra08

 

kaliakra09

 

 

Една от легендите

разказва за създаването на нос Калиакра; за това, как покровителят на моряците Свети Никола с молитва и с надежда за спасение бягал от приближаващите го преследвачи. А сам Бог, дочул горещите му молитви, удължавал земята под краката му, за да успее да избяга. Светецът бил заловен и посечен, но така с Божията благодат се е образувала тази скалиста ивица земя, прорязала дълбоко морето. Носът, наподобяващ полуостров, е вдаден на 2 км навътре в морето. В наши дни мястото е определено за природен и археологически резерват (през 1941 година) и е един от Стоте национални туристически обекта.

 

kaliakra010

 

kaliakra011

 

На лобното място на Свети Никола днес има изграден параклис, символизиращ гроба му. Храмът е реставриран през 1993 година.

 

 

kaliakra012

 

 

kaliakra013

 

 

Калиакра е дълъг и тесен скалист нос, намиращ се на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Отвесни, стръмни и страховити червеникави скали се извисяват на 70 метра над морето. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия.

 

kaliakra014

 

kaliakra015

 

kaliakra016

 

 

По цялото протежение на тази двукилометрова тясна ивица земя има много природни пещери, които приличат на стаи. От последната „стая“ в скалите се открива сводест прозорец над шеметна пропаст, в която вълните на Черно море с шумен плясък се разбиват около балваните, натрупани под най-тесния издатък на планинския нос. Тази част е наречена „врата на четиридесетте моми“. Друга легенда разказва за гибелта на тези четиридесет моми.

 

 

kaliakra017

 

kaliakra018

 

 

Преди много време османските поробители успяват да завладеят крайморските селища на България. Те ограбват и плячкосват всичко, което срещат по пътя си за завладяване на нови територии чужда земя. Пленяват и четиридесет девойки, избраници от най-красивите, които срещали.

Османците

отвеждат пленничките на връх нос Калиакра и ги затварят в последната пещера, като оставят стража, която да ги пази откъм входа. С настъпването на вечерта, те ще празнуват, ще напалят буйни огньове и ще предадат хубавиците на своите най-изявени войни, като награда за храбростта им.

 

kaliakra019

 

 kaliakra020

Девойките, събрани от различни български села не се познават, но общата зла съдба ги сближава като сестри. Те цял ден обмислят начин да се спасят от участта, която ги очаква. Най-смелата от тях им разкрива пътя, чрез който да спасят честта си, като посочва прозореца в скалата и казава: „Там е спасението; татам, морето ще ни прибере.” Решават и за да не се откаже някоя от тях, заплитат плитките си една за друга. По залез слънце те се изправят на ръба на скалата, в две редици като ято жерави; и с разперени ръце като крила литнали към синята прегръдка на морето.

kaliakra021

kaliakra022

Освен богат на фолклор и предания,

нос Калиакра е и с богата историческа биография

Най–ранните поселения на това място датират от 4 век пр. Хр. , когато областта е била населявана от тракийското племе Тиризи. Те дават първото име на носа – Тиризис.

kaliakra023

kaliakra024

Античният географ Страбон, описва Калиакра, като казва, че тук се намира столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Пещерите в скалите той ползвал за трезори, в които складирал заграбените по време на походите срещу Персия съкровища. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е построена крепостна стена, висока около 10 метра, а в римско време тракийската крепост е разширена, като се оформя и античен град.

kaliakra025

kaliakra026

kaliakra027

През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра – нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 година край Калиакра се разразява битка между възстаналия военачалник Виталиан и Византийския император Анастасий I.

Векове по- късно, на 31 юли 1791 година, край нос Калиакра се разразява друга една битка, известна като най-голямата битка в Черно море. Руската ескадрила, водена от контраадмирал Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин Паша и с тази победа завършва Руско – турската война от 1787 – 1791 година. За случилото се напомня една паметна плоча и един мемориал.

kaliakra028

kaliakra029

Накъдето и да се обърнеш, всеки един камък по тази ивица земя разказва някаква история, която вятърът отнася надалеч. На всяка педя почти има павилион за сувенири и продавачи, сгушени в дебелите си зимни якета дори в най- големите летни жеги. И наистина, вятърът тук е много силен. По хлъзгавите камъни на път за музея и ресторанта почти може да те отнесе. И въпреки охранителните парапети, които опасват ръбовете на скалите, си е тревожно придвижването за неопитни посетители. Учудих се, как до сега всички павилиони и сувенири не са полетяли към безкрайната синя морска шир на хоризонта, която се забелязва още от село Българево по пътя за нос Калиакра.

kaliakra030

Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393-1394 година Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владение.

kaliakra031

kaliakra032

През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по-късно същата година отново е окупирана от османските войски. През 1444 година до нос Калиакра спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.

kaliakra033

kaliakra034

Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременното наименование Калиакра е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 година. В други италиански карти и съчинения от 14 век носа се описва и като Capo Calacria или Calacria. Немския оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, като има предвид трите стени на Калиакренската крепост. В състава на Българския Военноморски флот от Първата световна война се е числял миночистачен катер с името „Калацерка“. На този нос по време на османското владичество е имало и дервишки манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.

kaliakra035

kaliakra036

В наши дни заливът, образуван от нос Калиакра, представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морска радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис. До нос Калиакра може да отидете от Каварна, следвайки пътя за село Българево, който минава през селото и отвежда до Калиакра.

 

undefined
 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 Черно море

Свиване

LG G3 Screen е 5.9-инчов фаблет с нов чипсет от производителя  

LG G3 Screen е 5.9-инчов фаблет с нов чипсет от производителя
LG oбяви нов смартфон с огромен дисплей и нов чипсет, фирмено производство, който дебютира във въпросното устройство. Става въпрос за…

октомври 23, 2014

Свиване

Дънките могат да боядисат пластмасовите линии на iPhone 6  

Дънките могат да боядисат пластмасовите линии на iPhone 6
Намериха нов проблем с iPhone 6. Оказва се, че светлите пластмасови линии, които преминават през корпуса на телефона, могат лесно…
Свиване

Людмила Миндова: Цветя по завивката  

една мария днес
стъпва безшумно
и не празнува.
засажда цветя
по завивката на
детето си.
богородица
ги полива.

Людмила Миндова





  Людмила Миндова в „Кръстопът”.
  Людмила Миндова в DICTUM.

Свиване

Да си помечтаем ли?  

Малко след статията за Ламби, във фейсбук ми писа една от редовните ни доброволки, позната от статията Марта и крокодилите.

Двете решихме да включим и вас в разговора ни. Ако не за друго, то поне да си помечтаем, а и току-виж заедно измислим нещо – две глави мислят по-добре от една, а да не говорим за повече! (разговорът е автентичен, само добавих препинателни знаци, че тях кой ти ги гледа на лични във фейса…)

Естествено, ще се възползваме от възможността да ви запознаем с някои от старите ни кучета (на 12+ години)

10261965_1490960307786091_5486956921418403606_nМарта с някои от пенсионерите

Марта: Едвам пиша! Ако говорех, щях от радост да крещяяяя…

Надя: Заради Ламби ли? А какво ще кажеш за бъдещия дом на пенсионерите?

Марта: Какво да кажа!!!! Аз съм съгласна тухла по тухла  да си го строим!!!!!

Надя: Ако го направим…Не знам как ще се оправдавам пред БАБХ. Сигурно на всяка проверка ще ме глобяват – клетките в приют трябва да се дезинфекцират лесно… Ама аз си държа за старците да не са клетки и гол под. Малка къщичка с 3-4 малки стаички, всяка с изход към градинката.

Марта: Майко мила! И едно по-височко легло за мен!

Надя: Е, аз се надявам да е хубавко и за другите доброволци – да поседнат, да почиват, а старчоците да се кефят… Подмолният ми план е, само там да има кафе машина, за да се влиза често при тях – и служителите и доброволците – а не като сега, да са в забвение. Те, милите и на съвсем малко внимание се радват като деца.

 

10255921_1490959144452874_1761978659997536775_n

Временните заграждения на старците сега

Марта: И по-сериозно отопление, че да не им е студено на старите кокали!

Аз отттам няма да излязаааа! И кухничка да си имаме!

Надя: Да! Все 3-4 пъти седмично ще имаме време да им сварим я бульон,  я нещо друго, да не тормозят беззъби усти с гранулите:)

Марта: Ще готвим, я! Как не!!! Звучи невероятно!!!

1959506_1490960014452787_2532102574231904164_nЛукойл Старий

Надя: Нали ти е ясно, че само си говорим? И нямаме една стотинка за това? Пък и преди това, трябва да довършим кучешката сграда, да направим карантинните и клиниката…

Марта: Ще съберем! Наде, колко пари ще трябват? Я Светльо да сметне, грубо. Старците за мен са като религия бе човек, ако това стане, ще се пръсна от кеф! Пък нека ни се подиграват, че ще има перденца…

Надя: Хаха… Ако трябва, с тия две леви ръце ще ушия перденца, но ще има!

Марта: И моите две леви включи… Малко ала Хуан Миро ще са ни перденцата:)

 

10299081_1490958691119586_1990880760464731881_nЛукойл Младий

Надя: Ще има и пухени завивки и електрически одеалца за най-зиморничавите!

Марта: За Рижкооо!

 

10171025_1490957494453039_781552759699967677_nРижко

Надя: И чаршафчета на леглата, да им е чистичко, а и да се сменят лесно, че някои от тях се подмокрят…
Знаеш ли, можем да пуснем старците в отделен раздел на сайта, за дистанционно осиновяване. Ако искаш да осиновиш дистанционно Дядо Рик примерно, изпращаш всеки месец 10лв за него, пък ние ти пращаме негови нови снимки. А парите са си само за тях – ще им взимаме макарони и месо:)

Марта: Пилешко, да не им е мазно.

Надя: Марта, Мартааа, размечтахме се с тебе. А дали ще го доживеем това някога?!?

Марта: Как няма! Няма да има други такива старци, ще видиш!

 10334410_1490952937786828_7938283302025590728_nДякона и Ламби

Хммм… А вие какво ще кажете? Някакви размисли по въпроса?

 

Свиване

13-мегапикселовият HTC One M8 Eye може изобщо да не се появи в Европа  

13-мегапикселовият HTC One M8 Eye може изобщо да не се появи в Европа
HTC наскоро представи ново издание на премиум смартфона си One M8. Става въпрос за модела HTC One M8 Eye (на…
Свиване

OOW 2014: Събота  

Тази нощ будувах само от около два и нещо до четири. Станах осем без нещо, което си е почти десет часа сън.Отделих малко повече от половин час за йога, после минах и през банята. След още малко помотване и един зелен чай, отидохме да закусим точно в 9:30 – 16 часа след вечерята. Да видим [...]
Свиване

Samsung Galaxy Note 4 излиза в България в магазините на Мтел, GLOBUL и VIVACOM  

Samsung Galaxy Note 4 излиза в България в магазините на Мтел, GLOBUL и VIVACOM
Мтел е телекомът, който днес, 23 октомври, организира българската премиера на Galaxy Note 4, но фаблетът на Samsung всъщност ще…
Свиване

9 често срещани грешки при управление на промяната  


Как да ги разпознаете и какво да направите, за да не ги допускате
Свиване

Кой ще пише ревю на Acer Iconia Tab 8 - първите петима  

Кой ще пише ревю на Acer Iconia Tab 8 - първите петима
Преди няколко дни в nixanbal.com с Acer стартирахме една необичайна кампания, в която предложихме на вас, читателите на сайта, да…
Свиване

Малка книжарница с голяма история  

zewinЕдно от очарованията на малките книжарници е възможността да си съчиниш историята на хората, които ги управляват. Това са направили в „Имаш поща“, това е направила и Габриел Зевин, която разказва за живота на главния си герой, отразен в кориците на книгите, които продава. „Книжарничката на острова“ е книга за загубата, любовта, страданието и втория шанс. Не е нито весела, нито излишно романтична, което може би до някаква степен се очаква от книга с подобно заглавие и корица, но за много хора се оказва вдъхновяваща. (Вече ви разказах за конкурса на издателството, в който Библиотеката е медиен партньор, и знаете, че именно този роман е пробудил въпроса, на който търсим отговор: Коя е любимата ви книжарница?)

В книгата се разказва за живота на Ей Джей Фикри, който е собственик на единствената книжарница на острова, на който живее. Ей Джей е леко неприятен персонаж в началото, тъй като съществуването му не е никак весело, но точно когато е на път да се предаде, в книжарницата се появява едно малко същество, което донася щастието и новото начало, от което имат нужда всички герои в книгата. Изведнъж грубият и странящ от всички мъж се променя и започва да гради живота си около малкото момиче, което приема като дъщеря. Интересното е, че същото се случва и с други герои, които нямат общо с детето, но се чувстват привлечени от искрицата радост, проблеснала в чуждия дом. Всички искат да закрилят малкото дете и всеки се бори за неговото предразположение, което в крайна сметка ги облагородява и сближава.

За романа мога да споделя, че понякога прелива от имена на автори и литературни препратки – толкова много, че усещаш неудобството на думите, които обаче са затворени в бялата рамка на страницата и няма измъкване. Не знам дали е редно да караш читателя да се чувства глупав, но предполагам е неизбежно това да се случи, когато пишеш за книжарница и трябва да пресъздадеш не само атмосферата, но и успешно да предадеш каталога от книги, които могат да се намерят там, за да допълниш представата, която се изгражда за това място. Другото, което ме накара да се почувствам дискомфортно от стила на Зевин, е малкото момиченце на две години, което, както нееднократно се подчертава в текста, е твърде умно за възрастта си. Толкова умно, че може да води равнопоставени диалози с новия си родител, макар все още да лежи по пода на книжарницата и да разпознава хората по обувките им.

Хубавото на книгата е, че не представя нито един от героите единствено в най-добрата му светлина, дори напротив: саможиви, аутсайдери, кръшкачи, крадци, невежи – може да ги определим така спрямо някои от постъпките им, но в крайна сметка са просто хора. Повечето от тях рано или късно се променят или признават слабостите и грешките си, докато други не доживяват това да се случи. Също както в живота, нали?

Оригиналното заглавие на книгата е ‘The storied life of A.J.Fikri‘. Мисля, че е важно да знаете това, защото ще ви даде по-ясна представа какво да очаквате от нея. Животът на Ей Джей Фикри не е нито весел, нито дълъг, но пък звучи правдоподобно. Останалото… останалото е в страниците, които предстои да разлистите.

Девора


Filed under: художествена
Свиване

Гамбия: Три месеца в Западна Африка  

Днес ще направим още едно географско отркитие за нашия сайт – за пръв стъпваме в Гамбия, а наш водач ще бъде Калоян.

Приятно четене:

 

Гамбия

Три месеца в Западна Африка

На летището в Барселона съм превъзбуден и леко притеснен. Летя в посока Банджул, 4 часа и 45 минутен полет с Гамбия бърд, купен на скромната цена от 124 щ. д. Изчел съм цялата налична (прекалено малко) информация за Гамбия по интернет и се подготвям да прекарам в страната 3 месеца. Виза, един куп (ненужни) ваксини, антималарийна профилактика (дъждовният сезон е) и всякакви препарати против насекоми, това ми бяха общо взето приготовленията.

Какво знаех за Гамбия преди да замина?

Бивша английска колония, изцяло обградена от Сенегал, с мюсюлманско население, най-малката страна в континентална Африка. Туристическият интерес на страната се изразява в плажовете, природата, резерватите и т.нар. birdwatching– Гамбия е рай за орнитолози. И за върастни жени на лов за млади мъже. Но аз не бях там на туризъм, а на стаж.

При кацането първото нещо, което ми прави впечатление е

горещината и неописуемата влага във въздуха

Имам резервиран трансфер от хотела ми, чакам търпеливо. Пътниците от моя полет се изнизват един по един, излизам за цигара. Таксиджия на име Ламин ми предлага услугите си, отказвам учтиво – чакам си трансфера, който не идва и не идва. Ламин беше много възпитан и дружелюбен, заведе ме на банкомата на летището да изтегля местни пари (Даласи), дори се отдръпна да си набера кода, услужи ми с телефона си да се обадя на хотела. Били забравили, пращали някой веднага. Чакам и въртя мухабет с Ламин, като вече съжалявам, че не избрах него да ме закара до хотела. А и колата му беше по-скоро нова.

Gambia_1680

Летище Yundum, Банджул

 

След 40 минути чакане най-после дойде заветното такси, раздрънкано, мръсно и с шофьор, който едва говори английски. Разбрахме се все пак, предплатих и тръгнахме

към хотела – Leybato,

на самия плаж. Бях си букнал седмица в стая с климатик и закуска за 155 евро през Booking.com. Хотелът е бюджетен, леко занемарен, но чист и ресторанта му е с тераса плажа – малък рай.

За едноседмичния ми престой в Leybato, нито веднъж нямах честта да се изкъпя с топла вода.  При все горещината, това не беше голям проблем. Токът спираше постоянно, а генераторът работеше само за ресторанта, като по този начин се обезсмисля климатика. Но персоналът и шефа бяха любезни, не съжалявам че останах там. Готвеха вкусно, не беше скъпо, имаше и Wi-fi на терасата на ресторанта, хамаци на самия плаж и супер градина. Разбира се, ако имате бюджет, си има места 5 звезди по международни стандарти, с ток, интернет, климатик, ресторант, вина и каквото се сетите. Но и цените са международни. :)

Gambia_1978

Leybato beach

 

Gambia_1681

Leybato beach при отлив

Gambia_1684

Leybato градина

 

След седмица в Leybato си намерих

квартира

в хубав квартал, с климатик, Wi-fi, 24 часово електричество за 70 евро на месец и останах там до края на престоя ми.

Тъй като от понеделник до петък бях на работа, нямах възможност да обикалям през седмицата, освен вечерно време, където се събирахме експатската общност да гледаме мачовете от световното. Добре, че бяха мачовете, понеже извън туристическия сезон от октомври до май, Гамбия е доста скучно място. Особено по време на Рамадана, когато всички дискотеки и барове са затворени, ресторантите са празни, а отвсякъде звучат имами. След края на Свещения месец имамите по радиото бяха заменени от американска и нигерийска поп музика, дискотеките отвориха и изобщо страната се съживи. Но не чак толкова, колкото през туристическия сезон, който започва през октомври – единствените бели бяха малката експатска общност, ливанците, които държат голяма част от икономиката, и дами на средна възраст дошли да се възползват от ласките на местни младежи изживявайки втора младост.

 

Столицата Банджул

е странен град – състои се от административния център Банджул, отделен от останалите квартали на остров по устието на река Гамбия, свързан с континента чрез мост (с чек пойнт на входа) и Greater Banjul, различни квартали – Фаджара, Коту, Кололи, Бакау, Серекунда (води се самостоятелна община, най-голямата в Гамбия, но не е отделена физически от останалите квартали) и др.

Банджул помещава почти цялата администрация на страната, голямата джамия, огромен пазар  и ферипорта, който свързва двата бряга на р. Гамбия и е единствената връзка на юга със севера. Имало е планове да се построи мост, съвместно със Сенегал, чиято връзка с южния регион Казаманс минава през Гамбия, но проектът така и не се е състоял, поради изключителната доходоносност на ферибота, от който зависи транспортът от и за Мавритания през Сенегал, Гамбия, Гвинея Бисау, Гвинея, Сиера Леоне и Либерия.

Друга забележителност е Арката 22, построена в чест на военния преврат от 22.07.1994г., когато сегашния президент Джеме сваля предишния и идва на власт. Арката няма кой знае каква архитектура или културна стойност (има малък музей на върха), но пък открива красива гледка над Банджул.

Gambia_1765

Фериботът пристига на порта в Банджул

Gambia_13065800-1407175586

Джамията в Банджул

Gambia_78614700-1407154545

Плажът на Банджул

Gambia_32395200-1407175786

Колониална къща, Банджул

Gambia_36261700-1407154417

Гледка към Банджул от Арка 22

Gambia_29823100-1407154597

Хотел Laico Atlantic, Банджул

Gambia_28823200-1407154628

Катедралата в Банджул

В GreaterBanjul,

където е концентриран икономическия живот на Гамбия също има какво да се види: тук са съсредоточени основните туристически атракции, безкрайните плажове, туристическите Senegambia strip, Poco loco, Palma Rima beach, концентрация от ресторанти, хотели, дискотеки и барове (представете си алеята пред Кубан в Слънчев бряг, но доста по-малка и по африкански).

Gambia_1696

Комплекс The Village, близо до Сенегамбия: любимо място на туристи и на цялата експатска общност в страната

Gambia_1913

Плажът Poco Loco. През дъждовния сезон няма туристи, но през януари бил доста по-населен

Gambia_1921

Плажът Poco Loco

Gambia_1923

Традиционен музикален инструмент

 

По централната артерия Кайраба авеню (Кайраба е предишния президент, от независимостта си през 1965 страната е имала само двама) има много магазини, банки, ресторанти, супермаркети, както и двата единствени светофара в града.

 

Gambia_1712

Standard Chartered Bank на Светофара

Gambia_1903

Джамия на централната пътна артерия Кайраба авеню. Т, нар. Pipeline Mosque

 

Фаджара и Бруфут

са луксозните резиденциални квартали, там се помещава и почти цялата дипломатическа общност в страната, както и основните 5 звездни хотели.

Gambia_1942

Нгала лодж

Gambia_1729

Нгала Лодж, ресторант

Gambia_1731

Нгала Лодж, градина

Gambia_1873

Хотел Шератон *****, построен в Африкански – Сахелски стил

 

Бакау

също е туристическа зона, освен красивите плажове има прекрасен craftmarket, занаятчийски пазар откъдето можете да купите супер сувенири, африкански тъкани и платове, дървени скулптури и др.

Тук е крокодилския басейн, известен в цяла Западна Африка с това, че водата му лекува безплодие. Млади жени идват тук, пият от водата на крокодилите и се молят да заченат, явно е много ефикасно.  Крокодилите са стотина, разхождат се свободно навсякъде и можете да ги пипнете. Не били опасни, понеже служителите на частния резерват ги хранят с по 2,5 кг. риба на крокодил на ден – сити, крокодилите не нападат хора.

Gambia_94343100-1409565029

Качикали crocodile pool, Бакау

 

В Серекунда има огромен пазар, където може да намерите всичко супер евтино, стига добре да се пазарите. В Абуко пък, близо до летището има малък, занемарен парк, Abuko Natural reserve, където срещу символичен вход, можете да видите маймунки да тичат навсякъде, бабуин и хиени в клетки и огромни варани. Не съм сигурен, че си струва.

Извън Greater Banjul също има интересни места. Голяма част от жителите на Гамбия живеят по селата, по

поречието на р. Гамбия

През дъждовния сезон сухата трева се подменя с яркозелена растителност, почвите са червени, а наоколо тичат маймунки.

Gambia_1770

На път за Джеймс айлънд

В Nord Bank Region се намира т.нар.

Джеймс айлънд (или Кунта Кинте айлънд),

остров в реката, където на времето са държали робите за износ към новия свят. Спахме в Джуфуре, където има малък хотел и музей, а от там потеглихме с пирога към острова, който не е нищо особено – малка руина насред реката, но пък е зареден с история за Пътуването без връщане назад.

Gambia_1702

Жени от етноса Мандинка в Буниаду, Норд Банк Дистрикт

Gambia_1777

Хотелът в Джуфуре

Gambia_1781

Гледката сутринта: Джеймс Айлънд е в далечината

Gambia_1784

Пристанището на пирогите в Джуфуре

Gambia_1787

Никога повече робство! Never again!

Gambia_1802

Пристигане на Джеймс Айлънд след 20-ина минути с моторна пирога

За да стигнете до Северния бряг или до Северен Сенегал от Банджул, трябва да пресечете реката на самото и устие с ферибота, което само по себе си е приключение. Съветвам да пресечете пеша и да търсите транспорт от другата страна (при Бара), понеже няма да ви пуснат да минете, ако не дадете солен бакшиш. При отиването към Джеймс айлънд чакахме 8 часа в горещината и на слънце.

Gambia_1848

С ферито през р. Гамбия на самото и устие

Gambia_75040400-1410178812

Ферипорта от страната на Бара

От другата страна на реката, при Джанджанбуре се намира

Baboonisland, или официално Chimpanzee rehabilitation project

На 5 часа път от Банджул, малък еколодж (5 палатки, доста луксозни, малък ресторант – water house) в River Gambia National Park. На няколко острова в самата река преди около 40 години американка установява

екопорект за рехабилитация на домашни и лабораторни шимпанзета в естествената им среда

В Гамбия по принцип шимпанзета няма, само бабуини и други малки маймуни, за това са ги населили само на островите, да не се нарушава екоравновесието. Но е страхотно – пълна тишина, чуват се само птиците, насекомите и многото маймуни навсякъде. Тишина, спокойствие, релакс… срещу 100€ на човек, с включена нощувка, обяд, вечеря и закуска и две екскурзии. Приходите от екотуризъм отиват единствено за проекта, за шимпанзетата и тяхното изследване, лоджът е с нестопанска цел. Приматолози от цял свят идват тук да изучават поведението на животните. Освен шимпанзетата, които се наблюдават от моторна лодка, се виждат също и крокодили, хипопотами, малки маймуни и множество птици.

Gambia_29105500-1408356773

Шимпанзета

Gambia_92538400-1408356788

Още шимпанзета

Gambia_37662600-1408356388

река Гамбия и Baboon island от палатката

Gambia_59800900-1408356447

Ресторантът на еколоджа – Waterhouse

Gambia_71107600-1408356906

Маймунка

Gambia_95375700-1408357155

Река Гамбия

Gambia_75862300-1408357183

река Гамбия недалеч от Джанджанбуре

На връщане, преди Брикама, втория по големина град в Гамбия, се намира Makasutu Culture Forest, частен и доста скъп резерват по поречието на реката. Не пропускайте и Танджи fishing village и връщането на мъжете от риболов привечер. Гледката е прекрасна.

Толкова за Гамбия – тук ще се насладите на достъпна (да не кажа евтина) почивка,

в същото време екзотиката е гарантирана, хората наистина са много дружелюбни а туристът е цар. Може би е най-сигурната държава в региона. В нито един момент не съм видял агресивни или невъзпитани хора, дори и тези, които едвам говорят английски (поради липса на образование) ще се опитат да ви помогнат. Е, може и да се опитат да ви излъжат и да ви продадат нещо на тройна цена, но Ваша отговорност е да се спазарите за цената, която сте готови да платите.

Предвид бедността в страната не бих могъл да ги съдя че искат да изкарат някой лев – да си припомним че до преди няколко години и у нас имаше цени за българи и цени за чужденци в туристическия бранш. Безкрайни плажове, приятен климат, хубави хотели и обслужване на ниво, партита и дискотеки, екскурзии сред природата – има за всекиго по нещо, полети се намират евтино от Западна Европа. Ебола към момента в страната няма, а докато бях там, властите вземаха всички мерки, за да остане страната Ebola free. Девизът е Gambia is nice, it’s nice to be nice.

От Гамбия пътувах два пъти за Сенегал, за където ще разкажа в следващ пътепис.

 

 

 

 

Gambia_1841

Гамбийската младеж

Gambia_1948

Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Западна Африка – на картата:

Западна Африка
Свиване

Google представи Inbox - нов вид организация на имейла за Android и iOS  

Google представи Inbox - нов вид организация на имейла за Android и iOS
Google представи новата си услуга/приложение с името Inbox, чиято цел ще бъде да организира по-добре имейлите ви и като цяло…
Свиване

Дигиталните ни деца. Четиво и покана само за смели родители.  

Screenshot-30

Вече няколко пъти съм писала и говорила на конференции и сбирки за това, че никак, ама никак не бива да спиваме децата си от дигиталните технологии, нито да имаме страхове, свързани с това. Е, чувам веднага мъмренията от задните редове – ами те по 8 часа пред компютъра стоят, стават агресивни … Ами естествено, то и голям човек ако стои 8 часа пред компютъра ще се изгърби, ще му се зачервят очите и ще стане агресивен. Вечер в градския транспорт малко ли такива срещаме?! :)

И все пак – има начини децата ни нито да са лишени от досег и дори достатъчно опитност с технологиите и дигиталните джаджи, и да са добре, без да се прекалява. За личния ми опит с това и за начините как да го постигнем – ще разкажа на уникалното DigitalKidz на 1 ноември. Подробности и регистрация само още няколко дена тук.
Браво за главният човек на събитието – Ивелина!

октомври 22, 2014

Свиване

Вкалъпено мислене  

- Здрасти, Григоре! Чакай мъничко да те питам нещо!

– Може ли да е някой друг път? Сега съм на доста зор. – От сутринта този ден повикванията на клиентите направо ме разчекваха, и почти тичах по „Граф Игнатиев“.

– За здравословен проблем е. Имаш ли петнайсетина минути?

– Щом е за здраве, казвай.

– Абе вчера бях на един преглед. С една много съвършена апаратура, разработена още в специалните институти на Съветския съюз. Слагат ти едни специални слушалки, не казват точно какво има в тях, ама са свързани с един компютър. И в компютъра една програма събира данни през тях и прави анализ, като в разните… какви бяха, томографи? Резонанси? Само че несравнимо по-добре, отколкото те го правят. И ти прави пълна диагностика на организма открай докрай. Показва на компютъра точно как ти изглежда сърцето, как ставите, как органите, всичко.

– Погледна ли си коляното? Помня, че имаше проблеми с него.

– Аха! Показаха ми го в няколко различни сечения. И къде точно е проблемът ми показаха, и какъв е, и всичко!

Тия слушалки ще да са уникални, мисля си. Щом със слагане на главата правят сечения на коляното…

– И сигурно ти намериха и един куп други проблеми?

– И още как! Нали знаеш, гоня петдесетте вече, нормално е. Тяхната апаратура е много напреднала, хваща проблемите още дълго преди да ги усетиш. Ако знаеш що неща ми намери!

– Сигурен съм. Както и че могат да ти ги излекуват. Скъпо ли ще излезе? – И за това съм сигурен.

– Ми не е малко пари, към два бона и половина, ама си струва. Казаха, че организмът ми ще стане като на трийсет… Та, искам да те питам нещо. Почти половината пари отиват да се почисти от далака една колония предракови клетки. Показаха ми я на компютъра. Знаеш ли дали има и лекарства за това?

– Показали са ти предракови клетки в далака на екрана на компютъра?! Брех, тия слушалки. Започвам да се досещам на какъв принцип работят.

– Кажи, кажи да чуя! Нали знаеш, инженер съм…

– Като си ги сложиш на главата, проверяват дали имаш мозък.

– Тоест?

– Ако се окаже, че нямаш, онези започват да ти показват разни картинки на екрана на компютъра и да ти мотаят главата. Докато не те кандисат да им дадеш парите си. Като телефонните измамници, ама с компютър и слушалки вместо по телефон.

– … Това си е лично твое мнение. Разбирам те де, ти така си свикнал да мислиш.

– Грешиш. Това е обективната реалност. Личното ми мнение е, че си по-доверчив, отколкото е полезно за финансовото ти състояние.

– Виж, не си прав. Но не си виновен. Така ви учат медиците. Пет години ви промиват мозъка, за да не можете да възприемете абсолютно нищо извън стените, дето ви държат вътре в официалната медицина. Да не можете да конкурирате тези, дето знаят цялата истина. Това е целта на обучението ви.

– Хм. – Чувал съм този довод и преди. За физиката. От един изобретател на вечни двигатели.

– Мислех, че като си компютърджия и програмист, ще имаш по-широк възглед върху света. Че като разбираш от програми, ще знаеш и колко напреднали са тия неща. Знаеш ли какво разказа оня, дето работеше на компютъра? Че западните програми имало поне още двайсет години да се усъвършенстват, докато станат наравно с неговата! – Той ме изгледа със съжаление. – Уви, не можеш да надскочиш ограниченията си.

– Ами да, сигурно не мога. – Размислих секунда-две, но не ми хрумваше нищо полезно. – Това съм учил, от това разбирам. От такива компютри и слушалки не… Скоро ли трябва да им платиш?

– Първо трябва да събера парите някак. Знаеш, доходите ми не са високи.

– Знам. Точно затова… Както и да е. Приятен ден.

… И до момента не мога да се успокоя. Един наивен, но иначе много свестен приятел ще бъде обран. И е зомбиран така качествено, че не мога да направя нищо, за да му помогна. Ваксиниран е срещу всеки опит да бъде върнат в реалността. Телефонните измамници ряпа да ядат.

Казват, че измамата е покупка на опит. В начало единият участник има опит, а другият – пари. Накрая първият получава парите, а другият – опит… В този случай се боя, че другият няма да получи опит и накрая. Поне не осъзнат. Мошениците са взели мерки да му попречат да разбере, че е измамен. Че помощта за здравето му вероятно ще се ограничи с наздравицата, която ще вдигнат за него зад гърба му… Как да му помогна? Не ми хрумва никаква добра идея, а съвестта ми отказва да се примири, че съм безсилен да го опазя.

И не само него. Около мен е пълно с хора, които живеят в алтернативни вселени и с това пълнят джобовете на измамници. Наоколо гъмжи от заразни лудости повече, отколкото от риновируси. Хората треперят дали няма да се заразят от ебола. А дали не се заразяват от лудости, далеч по-опасни от нея, не им пука. Какво да направя?!

Хора, моля ви, учете! Четете и знайте! Каква е ползата вместо това да бъхтите като добичета, за да си дадете изкараните с тонове работа пари на измамници?!

И мислете, моля ви! Бъдете поне малко реалисти! Да в днешното ежедневие е лесно човек да е отчаян, за какво ли не, и отчаяните разум и преценка нямат… Но моля ви, учете и знайте реалността! Иначе има да ви мотаят главите с разни транклюкатори и да ви доят с всевъзможни работи до сухо, до кръв!

И истинските ви приятели само ще въздишат тъжно отстрани, неспособни да ви спасят от собствената ви глупост.

Свиване

Йордан Ефтимов за Цветан Марангозов  


  За да напомним за една от значимите за българската литература и култура личности, ви предлагаме в този брой на списанието фрагмент от разговор с Йордан Ефтимов за Цветан Марангозов (роден на 3 октомври 1933 г.):




(целия разговор - от 15.10.2013 г., посветен на 80-годишнината на Марангозов - можете да чуете в мултимедийното списание за литература DICTUM)

Свиване

София преди и сега: "Регентска" 16  


Домът на Софрони Георгиев, предприемач-строител, изграден през 1923 г. на улица "Регентска" 16

Пресечката на бул. "Янко Сакъзов" и улица "Кракра" днес


Свиване

Първо по Дарик #98: Премиера на Samsung Galaxy Note 4 и CAT S50  

Първо по Дарик #98: Премиера на Samsung Galaxy Note 4 и CAT S50
Здравейте с брой 98 на технологичната рубрика на nixanbal.com в Дарик радио! Днес в ефир представихме най-новото от Samsung -…
Свиване

Унгария планира данък върху интернет трафика  

Унгария планира данък върху интернет трафика
Унгарците скоро може да намалят престоя си в YouTube и други сайтове, генериращи сериозен обем трафик. Правителството в страната планира…
Свиване

OOW 2014: Петък  

Летище „Шарл де Гол“ е най криво организираното голямо летище, което съм посещавал. След приятно скучен и изненадващо бърз полет от София до Париж (под 2 часа и половина, при обявени три часа), двамата с колегата започнахме издирването на пътя от терминал А до терминал 2Е. Какво, по дяволите, е това име на терминал [...]
Свиване

ВАС: трите имена на съдиите са лични данни  


Върховният административен съд (ВАС) произведе поредният скандал. На 9 октомври 2014 г. тричленен състав на съда е обявил като законосъобразно решение, с което се отказва достъп до трите имена на съдии от Окръжен съд-Хасково, защото това са... лични данни. Решението е подписано от съдиите Иван Раденков и Таня Вачева. Третият член на състава - Соня Янкулова е подписала съдебният акт с особено мнение.

С това решение сериозно са нарушени правни принципи, произтичащи от Конституцията, от...

Свиване

Sony може да намали очакваните продажби на смартфони през тази година  

Sony може да намали очакваните продажби на смартфони през тази година
Sony може да ревизира целите си за продажби на смартфони и да намали очакванията за 12-месечието, приключващо в края на…
Свиване

До 26.10.: Книгите, които ни вдъхновяват!  

Дорогие товарищи, мили druzi, приятели вдъхновяващи (:

Благодарим неизказано много (Какво, не ни вярвате ли? Вижте дали ще успеем да го изкажем до края на тази вест :D ) на всички, които подкрепиха наши издания или Посестрими в инициативата „Книгата, която ме вдъхновява“. С дружни усилия събрахме в крайния топ 30:

Да! :)

Следва… финалът! До края на 26 октомври (неделя) ще подреждаме именно 30-те книги:

http://jobtiger.tv/book/vote/

Гласувайте със страстния си ум, мъдрото си сърце, съвест, дух, душа, психе, psyche – let Психея be with you, пък каквото ще да става! :) Не гледайте цифрите, а разказвайте за книгите.

А на 1 ноември… ще видим какво се е случило. (О… ох… олеле… вдишай… издишай… вдишай… издишай…)

Защо Кал се вълнува (ама вълнува) толкова, той ще ви каже тук. (Това му е от по-личните и – как се казваха, „животоформиращи“? – споделения. Преди малко, докато се свличаше върху стола си, прошепна, че няма да преживее още много такива… ;) Освен това съдържа нещо, крайно необичайно за Кал: молба. Към вас, читателите.)

Какви други книги вдъхновяват Кал, става раздумка тук.

​А тук се споделя и Николай Теллалов.

Неизказано ваши и вдъхновени,
От Човешката библиотека: Хрис и Кал)

Свиване

Сушене  

Всеки път, когато получа beauty  подарък за ревю в блога съм раздвоена: една част от мен подскача и вика ЙЕЙ, друга част от мен започва да се чуди как да го представи по вълнуващ или поне полезен начин.

Сега например: как да опиша сешоар по вълнуващ начин, м? няма и да се опитвам – само ще кажа, че Braun правят много добри сешоари! И стария ми сешоар е Braun и съм толкова доволна от него, че въпреки идеалната работа на новия – нямам намерение да го изхвърлям.

За Braun Satin Hair 7 – мога набързо да кажа следното:

Ако един сешоар можа да бъде класифициран като хубав/красив или сходно – този покрива изискванията

Малко по-тежък е от стария ми Braun

Работи на степени и режими – аз имам голяма ръка и нямам проблем да го управлявам, предполагам са дете би било по-сложно. Казвайки това може би трябва да уточня, че Ади Б. си прибра „стария Braun“ в едно от шкафчетата си.

Има дуфузер (или както се казва) и такава човка (или там както се казва, предната част – вижда се от снимките, май?) и насочва добре струята – т.е. ако можете сам да се изправяте с четка е идеален. Аз пробвах на косата на Ади Б. – много добре ни се получи.

На максимален режим – топлина и сила – успява да изсуши косата ми напълно за 3-4 минути

Друго не знам какво да ви кажа. Въпроси?

 

Свиване

До скоро, Лято!  




Не беше от най-лесните. Даже никак. 
Много неща не искам да помня, но имаше хубавите моменти,
заради които го чакаме с нетърпение. 
Започвайки отново да пиша в блога, не мога да пропусна
една от любимите ми категории.










Мъфини със сливи и хрупкав топинг
9-12броя

300 г брашно
2 ч.л. бакпулвер
щипка сол
ванилия или канела
1 яйце
100 г кафява нерафинирана захар
80 мл олио
250 мл гъст айрян
220 г сливи от типа Блек Даймънд


Сливите се нарязват на тънки резени. Брашното се пресява заедно с бакпулвера, солта, ванилията или канелата. Прибавя се захарта. Яйцето се разбива с вилица, добавят се млякото и олиото. На два етапа към мокрите съставки се добавят сухите, като се разбърква бързо, само докато се смесят. Добавят се резените сливи. Тестото се разпределя в предварително подготвени форми за мъфини. Опционално се поръсва с топинг или нарязани орехи. Пече се в загрята на 180 градуса фурна около 25-30 минути. 



топинг:

20 г меко масло
40 г светлокафява захар
30 г овесени ядки
20 г пълнозърнесто брашно
20 г бяло брашно
настъргана кора от четвърт лимон

Всички съставки се смесват до получаване на едри трохи. Слага се в хладилник. 


  
Свиване

Манастир Балъклъ (Рибният манастир) в Истанбул  

Продължаваме с Рибния манастир в Истанбул – в началото Цветан ни разказа историята на Живоносния източник в манастира, а днес ще разгледаме самия манастир. Приятно четене:

Манастир Балъклъ (Рибният манастир)

в Истанбул

Султан Мурад II използва извора Живоносен източник като команден пункт по време на обсадата на Костантинопол през 1422г. Византийците отговаряйки на въпросите на агресивните турски ,,туристи“ накъде е града сочели към Цариград: Стан полис! („Към града“ или „Истанбул!“)

 Превземане на Константинопол

 Монументалната ,,Панорама 1453г.“ или завземането на Константинопол е недалеч от Живоносния източник.Вход – 10 лири.

 

Най-известната легенда за това свято място гласи, че на 30 май 1453г. в деня на падането на Константинопол край извора седял един старец, който пържел риба.

Към него дотичал послушник, който съобщил, че града е превзет. Старецът не повярвал. Той казал,че поскоро рибките които пържи ще оживят отколкото Константинопол да бъде завладян от турците.

В този момент тигана се обърнал и рибите попаднали в извора и оживели.

 Рибният манастир, Истанбул

 

Необикновенните златни рибки и досега живеят в водоема и от там идва турското име на манастира ,,Баликли“ – Рибно място. Много от тях имат на страните си кафяви петна като, че ли са ги запържили.

Въстановяването на манастира започнало през ХVIII век, когато от митрополит Никодим била изровена иконата ,,Живоносен източник“. Но за това място претенции изявили и арменците, които се сбили с гърците и отишли да се жалват на султан Махмуд II.

 Бой с петли

 

Спорът, кой прав, кой крив бил решен след като султана назначил двубой между два петела. Нашият петел показал по-добри бойни умения и излязъл победител над арменският. Лудогорец, както каза един нашенец с двойно гражданство. Така гърците получили аязмото, което заградили с висок дувар, а турците събирали парсата (входна такса). Днес за Рибния манастир не се плаща вход.

Aрменска църква Balikli Ermeni Mezarligi, Истанбул

До него арменците издигнали черква ,,Balikli Ermeni Mezarligi” с висок жълт връх, който се забелязва отдалече и служи за ориентир сред околните гробища.

Обесването на Григорий V

Обесването на Григорий V

По време на Гръцкото въстание за независимост 1821г. патриарха Григорий V е обесен от разярените яничари на портата на Вселенската патриаршия, а параклисът е разрушен и извора е засипан.

Balıklı Meryem Ana Rum Manastırı, Seyitnizam Mh., 34015 Zeytinburnu/Истанбул, Турция

Чак през 1833г. на патриарх Констанций било разрешено да въстанови храма, който бил осветен на 2 февруари 1835г.Тогава бил издигнат и съществуващия до днес параклис.

Рибният манастир, Истанбул

За последен път манастирът е пострадал през Истанбулския погром в 1955г. когато е убит игумена, а саркофазите на починалите Вселенски патриарси били отворни и осквернени. Манастиркият комплекс е заобиколен от арменско и гръцко гробище и до тях са съответно арменската и гръцка болници. Но болшинството цариградски арменци и гърци вече са емигрирали след погрома. Затова въстановеният манастир днес се обгрижва от румънски монахини.

 Рибният манастир, Истанбул

 Зад високата ограда цари тишина. Дворът е настлан със стари надгробни плочи.

 Надгробна плоча в Рибния манастир, Истанбул

 Днес крачейки по хладната мраморна настилка можем да открием и български надгробни плочи, като тази на Тодор от Дебърско.

Надгробна плоча в Рибния манастир, Истанбул

Срещат се и редки надгробни плочи с надписи на караманли или на турски с гръцки букви – на турците християни (гагаузи).

Днешната църква, в построяването на която дейно участие са взели и цариградските българи е ориентирана изток –запад и има правоъгълна форма. В северозападния ѝ ъгъл се издига метална камбанария.

Рибният манастир, Истанбул

Тишината се нарушава от тропота на група гръцки поклоници, която бързо се насочва към параклиса зад чинара. Влизат през дясната му врата, над която има кръст. След малко ги виждаме как излизат радостни от другата лява врата с бутили пълни със светена вода. Изчакваме ги и пристъпваме плахо към входа на аязмото.

Аязмото – Рибният манастир, Истанбул

Спускаме надолу по стълбата, която води към

аязмото

 Аязмото – Рибният манастир, Истанбул

Атмосферата и архитектурата в днешният параклис ни пренасят в подземието на древния храм, който е описан от Никифор Калист: ,,Базиликата е украсена със стенописи и увенчана с блестящ купол от чисто злато. Светлината, идваща отвън се концентрира върху източника в приземието, към който водят две стълби с по 25 стъпала разделени с мраморни перила и увенчани с мраморна аркада. От чашата с чучури изтича вода в мраморен квадратен водоем.“

Аязмото – Рибният манастир, Истанбул

Иконата ,,Живоносен източник“е над водоема.

Аязмото – Рибният манастир, Истанбул

Измихме си лицето и си наляхме светена вода и усамотени се помолихме.

 Църквата – Рибният манастир, Истанбул

Приседнахме в трикорабната църква. Тук има някаква удивителна аура, която не открих в нашите храмове. Тиха неземна благодат изпълни душите ни без капка притворство. Може би защото се намирахме на православен остров в ислямското море и тя идваше от чудния извор бликащ в храма.

Олтарна завеса – Рибният манастир, Истанбул

Застанали пред богато извезаната олтарната завеса можем да се запитаме дали да вярваме в чудеса или не. Но самото съществуване на Живоносният източник, който е надживял Цариград и непрестанното поклоничество към него повече от 1500 години свидетелствуват за това. Нека поне веднъж всеки да посети Живоносния източник отколкото хиляди пъти да чуе за него. Пожелавам не само именниците Живко, Живка и Зоя а и всички православни братя да да се поклонят на това свято място в Истанбул, в квартал Зейтинбурну срещу Силиври капия.

 

 Рибният манастир, Истанбул

 

 

 

На тръгване ето и адреса и телефона на манастира:

Balıklı Silivrikapı Sok., No: 3, Seyitnizam Mah., Zeytinburnu, İstanbul, Türkiye. +90 212 582 94 56.

 и Господ да Ви помага да не се изгубите сред Истанбулските сокаци и молове!

текст: инж. Цветан Димитров, 16 август или Чудото с Лев I, 2009-2014

снимки: Цветан Димитров

 

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

 

Свиване

Новият Samsung Galaxy S5 Plus предлага повече мощ в иначе позната конфигурация  

Новият Samsung Galaxy S5 Plus предлага повече мощ в иначе позната конфигурация
Без много шум Samsung представи Galaxy S5 Plus - смартфон, базиращ се на популярния S5, но надграждащ го с по-мощен…

октомври 21, 2014

Свиване

Официално: Nokia Lumia става Microsoft Lumia  

Официално: Nokia Lumia става Microsoft Lumia
От доста време се говори, че Microsoft планира да изтрие името Nokia от бъдещите смартфони Lumia, като в последните седмици…
Свиване

Корин Хукс - „Роклята ми не е измачкана”  

  Макар и неудачно оформен (със странна корица и графика в оформлението, която не дава възможност да се разчете заложената от автора специфика на някои части, които имат подчертан характер на поезия в проза) чудесният роман на Корин Хукс „Роклята ми не е измачкана” (великолепно преведен от Тодорка Минева) вече може да бъде открит в книжарниците.
  Корин Хукс (р. 1946) е съвременна белгийска писателка, завършила е археология и история на изкуството в Брюкселския свободен университет. Авторка е на множество студии за народните занаяти и традиции. Пише стихове и проза. Публикувала е четири романа: „Голямото меню“ (2001), „Роклята ми не е измачкана“ (2008), “Определено те убивам” (2010) и „Възхищението на жените“ (2012).
  „Роклята ми не е измачкана“ е разтърсващ разказ за унижението в три действия: един баща, една майка и един годеник държат героинята затворена във всекидневния ад на насилието и неодобрението. Изключително пестеливо, с премерена горчивина, но неотклонно аналитично романът рисува портретите на бащата, от когото детето, а по-късно младата жена получава единствено презрение, майката, чийто поглед изразява вечно неодобрение, и любовника, който с мълчаливото съучастие на родителите утвърждава мъжкото си самочувствие, малтретирайки физически жената до себе си.
  Романът е получил наградата „Ема Мартен” за 2008, Наградата на младата белгийска критика през същата година и наградата „Гоше-Филипо” през 2010 г.

Свиване

Гостува ни: „Целият свят в ръцете“  

Янчо Чолаков – „Целият свят в ръцете“

Янчо Чолаков – „Целият свят в ръцете“

Сборникът „Целият свят в ръцете“ включва дванадесет произведения на Янчо Чолаков.

Едноименната повест ни отвежда в Древен Египет, по времето на Цезар и Клеопатра. Античните цивилизации се отварят една към друга, докато героят Птолемей прави тъкмо обратното – предприема бягство навътре към себе си…

Псевдоисторическият роман „Цялата слава в историята“ ни запокитва в една Испания с измислена география, където абсолютизмът се надига с пълна сила. От романтични подбуди дон Тихо Лаутада се оказва начело на въстание, което дори не е негово… когато открива, че е изправен пред решителния избор „революция или еволюция“, а от това зависят съдбините на твърде много хора.

Едни от най-интересните творби в книгата са киноповестите „Авантюристът“ и „Авантюристът се завръща“. Те изследват докъде се простират границите на творческото въображение и опасностите, които се пораждат при контакта между болезнените фантазми и всекидневната реалност. Авантюриста ще извърши чудеса, за да опровергае прозвището си, но дали няма да травмира до крайност психиката си…

Разказът „Златният демон“ е създаден в творческа опозиция на „Златният бръмбар“ от Едгар Алан По.

„Любовта и други самонавивки“ е пародийно изследване на ухажването като самоцел и кич.

„Вездесъщият“ е твърда научна фантастика с неочаквана гледна точка към проявите на левия екстремизъм в бъдещето.

„Броенето до десет“ – сюрреалистичен текст със своеобразна структура, в който въображаемото пътешествие се преплита с носталгията към детството и изгубената невинност на човешкото същество, напуснало своята люлка – родната Земя…

„5+2=Чудо“ и „Изцеления“ са две модерни притчи за Христос, които шокират с парадоксалност и смела трактовка на евангелските мотиви.

Цикълът „Фрагментарна книга“ съдържа избрани миниатюри и мисли, писани през различни години от автора.

Коричната цена на сборника е 15 лв., а Приятелската – ако си го поръчате от нас10 лв.

Свиване

Съдът отказа да екстрадира Кобляков  


Софийският градски съд (СГС) отказа да екстрадира руския дисидент Николай Кобляков. На 29 юли той бе задържан на Летище София при пристигането си от Франция, където живее от 10 години. Кобляков е съучредител на асоциация "Свободна Русия", която критикува управлението на Владимир Путин. Месец по-късно в Министерството на правосъдието пристигна искането от руските власти за екстрадирането на Кобляков, който бил разследван и обявен за издирване през Интерпол, но документацията не бе пълна и съдът...
Свиване

Албания (3): Шкодер (Шкодра)  

Завършваме  албанското приключение на Роси, като част от голямото ѝ пътуване из Средиземноморието. Вече посетихме Гирокастро, после бяхме в Дурес, а днес яе тръгнем в позока Черна гора, за да минем през Шкодра. Приятно четене:

Албания

част трета

Шкодер (Шкодра)

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

Напускаме Албания

Шести ден от пътуването. Сутринта станах рано и отидох на брега на морето да подишам свободно и да си вкарам мислите в ред. За разлика от предишните няколко дни, сутринта беше мрачна, а цветът на морето напомняше износен и лекьосан сив шлифер.

Шкодра, Албания

Страхувах се да не заплющи нечовешкият дъжд, заради който на два пъти през последните месеци изпадах в дълбок потрес. Първо, оказахме се в «окото на бурята» по време на голямото белградско наводнение на 15 май, когато на косъм и магия успях да премина от околовръстното шосе на Белград на магистралата, а само на два метра от нашата кола видях да плуват под вода тирове. На 18 юни пък влязохме в софийското торнадо на връщане от Трявна и за първи път чух Емо да казва, че подобно нещо през живота си не е виждал.

Та се притеснявах аз на брега на морето, притеснявах се и си мислех как природните стихии и курортното размазване на плажа в последните дни започват подмолно да подкопават дисциплината в групата, да моделират настроенията и да променят откривателския замисъл на пътуването, за което така съвестно се бях подготвила. Осъзнавах също така, че «престолонаследникът», както се шегуваме с брат ми – моят племенник, който пътуваше с нас заедно с приятелката си, е на такава невинна и романтична възраст, на която заветните точки на пътуването – Венеция и Верона, означават буквално Венеция и Верона. Всъщност на тази възраст е почти подозрително, ако се интересуваш от въпросите «откъде» и «как» са дошли богатствата на романтичната и бляскава Венеция, защо са имали колонии и търговски депа по адриатическите земи и прочие въпроси за причини и следствия. Дебелият културно-исторически пътеводител, дето бях спретнала за това пътуване, рискуваше да си остане на дъното на раницата ми непрочетен.

Но нека преди да напуснем Дурес (Драч) да кажа все пак няколко думи за миналото на

адриатическия бряг,

по който предстоеше да пътуваме. Защото само на някакви си 20-30 километра навътре в сушатата са протичали малко по-различни събития.

От северна Албания (от река Дрин) до полуостров Истрия в Хърватия се е простирала

древната Илирия,

която след идването на римляните се наричала провинция Илириум със столица днешен Сплит. После тази провинция се разцепила на Панония и Далмация и тази стара Далмация обхващала южните (предимно крайморски) земи, включени в днешните Албания, Черна гора, Хърватия , Босна и Херцеговина и части от Сърбия. По времето на Юстиниян провинцията била присъединена към Византия. Тези факти, както и завладяването на южна Далмация и на Албания от Венецианската република в периода 1420 – 1797 година, са широко известни за пътешествениците – предлагат ги туристическите сайтове, брошурите, уикитравъл. Следи от илири, гърци, римляни и славяни могат да бъдат открити в повечето от южните адриатически градове – това казват в един глас всички, пишещи за масовия турист. Ни думичка обаче чуждият масов турист няма да чуе или да научи за присъствието на българите по тези земи. Всъщност той и от нашите пътеписи няма да научи повече – просто никога няма да ги прочете. А в политиката на местния (адриатически) маркетинг българските следи очевидно не влизат.

Денят така или иначе започна с дъжд. Гъсти капки смола от иначе красивия бор пред хотела, под който си бяхме паркирали колата, бяха оплескали предното стъкло и не помръдваха нито от дъжда, нито от течността за чистачките. Спряхме да ги почистят на една бензиностанция. За една бройка да кажа на момчето да пръсне от препарата и върху лепкавото петно на панталона ми, с което незнайно как успях да се сдобия, но реших, че ще е прекалено и си замълчах. После, поради очевидни мерки за сигурност, Емо реши, че е настъпил моментът да си купим две нови гуми. Пазари се нещо със собственика на една гумаджийница и получи две швейцарски гуми втора употреба в отлично състояние срещу добри пари. Заради мрачното време пътят изглеждаше по-труден, отколкото всъщост бе. В калните локви около новостроящо се кръстовище по трасето колата нещо поиздрънча, но подминахме, без да спираме.

Идеята беше малко преди Шкодра да направим отбивка към

селцето Shiroke

Представено беше в гидовете като фотогенично и симпатично място, откъдето да се изкефиш на Шкодренското езеро. Пътят, по който отбихме, не беше добър. Минахме през ромския (очевидно мюсюлмански или мюсюлманизиран) квартал на града, после запъплихме между дупките по шосето.

Шкодра, Албания

отбивката към Широка

 

В Широка беше пусто. Нямаше други посетители. Няколко ресторанта – на вид много уютни – предлагаха хапване. Лежерно, без натрапване.

Шкодренското езеро , Албания Шкодренското езеро , Албания

Шкодренското езеро , Албания

Шкодренското езеро при село Широка

 

 

Нашите младежи решиха да не слизат от колата заради дъжда. Вече им се искаше да сме в Италия или поне някъде по на север от дъждовна Албания. На мен пък ми се искаше да увековеча това езеро – най-голямото на Балканите, и тръгнах да търся подходящо място за снимане.

Shiroka, Албания

 

Една недовършена сграда, стърчаща насред водата, отговаряше най-добре на скапващото ми се настроение, та затова снимах предимно нея. Не обичам недовършените къщи. Почти винаги говорят за някаква трагедия, за нещо форсмажорно.

Шкодра, Албания Шкодра, Албания

Постоях близо да водата минутка-две. Мина ми през ума, че ако човек се зарови в историята на подобни недостроени и изоставени сгради, като нищо ще изкара един социално ангажиран с елементи на драма роман. Прогоних творческите мисли и побързах да се прибера в колата.

– До следващия път – казах на езерото и запретнах шофьорски ръкави.

Следващият път, ако е здраве и живот, ще направим по-голямо проучване на шкодренския район. Планинарите подхващат оттук маршрути към албанските Алпи. А съвсем близо до отбивката, където завихме на запад, на около два километра от града, се намира крепостта Розафа, за която се носят легенди. Била построена първоначално от илирите, после се превърнала в супер значим пункт за венецианците, а най-накрая я достроили и турците.

Бункер, Албания

един албански бункер за довиждане

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

 
Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Свиване

4 години ЛЮБОВ  

Този уикенд Вики и Алекс отпразнуваха 4 години, откакто са доброволци при нас!
БЛАГОДАРИМ ВИ, ДАМИ!!!

DSCN3633

 

Ето какво ни написаха по този повод:

Чували сме хората да казват, че не могат да дойдат в приюта, защото ще се разстроят като видят толкова много кучета в клетка…Ние пък идваме точно заради тези кучета, които нямат нужда от този тип съжаление, а имат нужда от мен, теб, нея, него, нас, вас…От това да ги погалим, да потичат редом до нас, да ги поглезим, срешем, да им говорим мило, да поиграем с тях, да се почувстват нечии, било то и за 15 минути, веднъж седмично…

P1700580

Това са кучета, за които много хора правят невъзможното, дарявайки пари за здравето и изхранването им, посещавайки концертите на АРС, пазарувайки си от базара, носейки храна…Винаги сме казвали, че ние нямаме финансовата възможност да помагаме всеки път, но имаме времето да го направим по един друг, не по-малко необходим начин – със социализация и внимание всяка неделя! Казваме се Александа и Виктория, на 26 и 24 години и сме пристрастени към Фермата вече 4 години!

Историята за това откъде научихме за Анимал Рескю София и как попаднахме в приюта не е нито нечувана, нито интересна, нито ще ви отегчаваме с нея. Но това, което последва след тези първи стъпки, беше началото на една нова страст! Тук, на това място, ние припознахме нашия втори дом! Този, в който се връщаме неуморно вече години наред. Място, където можеш да релаксираш психически от лудостта на делничните дни; място, на което те посрещат и изпращат с усмивка; място, на което срещаш различни хора, от различни полове, с различни професии, но с една обща страст – любовта към животните, език, който сплотява! Тук се срещнахме с много Човеци, с много приятели, които и до ден днешен са част от живота ни и на които можем да разчитаме. Преживяхме много, научихме още повече, посрещнахме и изпратихме хиляди животни! Градихме, рушахме, заедно растяхме в това приказно семейство наречено Фермата.

P1050762

Преди бяхме малко. Нямаше старши доброволци– сещате ли се, онези досадни хора, които ви посрещат, казват ви какво да правите, командорят ви по-малко ( пък вие хич не обичате ), извеждат ви кучетата и от време на време ви крещят нещо, незнайно защо. Гледачите ни вадеха кучета от различни клетки – тези, които сами си изберем. След това идваха други доброволци, харесваха си същите кучета и така едни и същи се извеждаха по 2-3 пъти в един ден, докато други така и не прекрачваха прага на клетката. И тук се появихме ние – за някои бяхме безразсъдни и луди, за други безстрашни, пък на нас ни се виждаше напълно нормално да влизаме в клетки с по 15-20 напълно непознати кучета и да ги вадим и даваме на хората. За 4 години научихме много, включително как реагират кучетата на определени движения, действия, постъпки. Кое ги дразни, кое ги успокоява, кое обичат и кое не. И то всяко едно куче! Преди бяха 500, сега са 200. Ние знаехме имената им, навиците им, кое с кое не се разбира, кое има нужда от доброволец спортист и кое от нежна и търпелива ръка, кое в коя клетка се намира. Бяхме и сме част от екипа на приюта и се гордеем с това всеки ден!

И така започна нашето приключение в кучешкия свят. А то води до голямо пристрастяване! До степен, в която колата ти всяка неделя е пълна с непознати хора – нови доброволци, които да закараш да видят приюта и да разходят няколко кучета. На връщане пак си пълен с други ( или същите ) доброволци, които имат нужда от превоз до София. Не им знаеш имената, не ги и питаш. Интересуваш се единствено докъде да ги закараш, пък ако дойдат още 3-4 пъти, тогава ще се запознаеш с тях. Човекопотокът в приюта е голям! Всеки уикенд виждаш нови лица. Няма как да запомниш всички – важни са тези, които се връщат, тези, които са от твоята порода : )

P1050279

Започваш да разказваш на всички за приюта, започваш да зарибяваш приятелите си, не спираш да им досаждаш, докато не се явят в неделя сутрин готови за разходки. След това разбираш какво е това кастрацията и ставаш нейн върл привърженик и се започва с носенето на кучета от какви ли не квартали – само и само да се намали популацията им в града. После започваш да измисляш имена на четириногите си приятели, намираш си любимци, проявяваш желание да ги снимаш и досаждаш на шефовете да им се пусне статия. Отиваш на едно – две партита, намираш още приятели. После разбираш, че можеш да бъдеш приемен стопанин ( това при едната от нас стана доста късно, но е толкова удовлетворяващо да гледаш временно животно и да си до него в най-важните му мигове, че го препоръчваме горещо! ). След това навлизаш дълбоко в кучешката психика и започваш да се бориш срещу неговите и своите страхове. Имаме кучета преживяли всичко – от „нормалното” им изоставяне до ненормалното им осакатяване. Кучета, които треперят  още щом чуят стъпките ти и нямат смелост да те погледнат, страхувайки се какво ще им причиниш, пък ти искаш само да ги погалиш. Кучета, нуждаещи се от месеци, дори години терапия, за да повярват отново в нас и да бъдат готови за осиновяване. На много сме помогнали, на много не сме успели – раните понякога са твърде дълбоки : ( Но винаги сме се опитвали, всички ние – от екипа на приюта до доброволците, които спомагат с всяко идване, с всяка ласка!

P1050554

Много лица, имена, спомени, усмивки.
Много рождени дни, торти, подаръци, приятели, снимки.
Много емоции, сълзи, смях, гняв, безпомощност, искрена радост.
Много слънце, бури, дъжд, сняг.
Много погледи, пълни с нетърпение, радост, благодарност!
Много години, много кучета, хиляди размахани опашки, един приют – Фермата!

Понеже се отнесохме, типично за нас щом заговорим за хубавите ни мигове там, ще завършим така – Елате! Опитайте малко от приключението наречено Фермата, усетете атмосферата и може би ще се почувствате така, както ние и всички други редовни доброволци се чувстваме – благодарни, че има място, на което получаваме толкова чиста, искрена, неподправена и живото-променяща любов! Кой знае, може и Вие да се пристрастите!

 

 

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria