Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

април 18, 2015

Свиване

Да плуваш с акули  

Да плуваш с акули

В родината на “и ТИ един ден може да бъдеш Президент”, саморазрушителната надпревара към вечно отстъпващото по-далеч и по-напред ултимативно  удовлетворение се поощрява по конституция. Нагонът “аз искам” се втълпява и внушава и обслужва от семейство, общество, култура.
Swimming with Sharks започва като комедия, минава през крими и завършва в “така е в живота” дух. Гай/Frank Whaley от “Поле на мечтите”, прилича на Матю Бродерик) идентифицира киното с паметта си, в която името на мацката от първата целувка не вАжи, колкото The Fish That Saved Pittsburgh (1979) например. Това е и причина да копнее по шоубизнеса, в който “късметът” го прави безполов роб (демек секретар) на влиятелния продуцент Бъди/ адският могул Кевин Спейси. Мачкан преди да мачка, в своето KEATON STUDIOS циникът Бъди (с прототип Джоел Силвър, с който режисьорът George Huang дълго работи) осребрява хорските мечти на здравословна дистанция от реалността. Карикатура на win-win капитализма, той унижава и управлява като халиф в шериата. Гай заменя предния роб, Бенисио дел Торо (който година по-късно снима със Спейси Обичайните заподозрени), увлича се по продуцентка (Michelle Forbes), интелигентна секс-играчка в играта на мъжете, и се обнадеждава, че погледът на алфа-вълка ще се стопли.

Какво наистина искаш – повтаря с натъртване на всяка сричка Спейси завързан за стол, временно дисквалифициран от малкия объркан войник. Някой е спечелил, защото друг е загубил.  За да задели територия в джунглата, Гай трябва да възстане срещу нейния цар, най-малкото за да управляват заедно раята.  Закон номер едно на животното във вратовръзка.

Комерсът най-обича да се обявява за антикомерс, така всяка проява на възмущение в реална ситуация бива лесно притъпена. Това не пречи “Да плуваш с акули” да е готина сатира или черна комедия каквото предпочитате, с много вътрешноцехови референции за киномани. Образът на Бъди Акерман хипнотизира от началото до края. Репликата към Франк, че ще го понижи в продавач на обувки е намигване към биографията на Спейси преди да стане актьор. Въобще ролята му се намества като тетрис-фигурка в срещуположния ъгъл на The Big Kahuna (1999), за да бъде ексхумирана и напомпана със стероиди в “Шефове Гадняри” 1 и 2 се’мнайсе години по-късно.

Свиване

Пай се, Европо, идеме!  

Слагам това тук, за да си го гледате на картинка, защото във Варненския археологически музей може да го видите отново след няколко години.

„Наздраве, хайде да направиме една изложба“, казал този, който имаме като министър на културата на френската си колежка Фльор Пелерен и тя кандисала да покориме Париж с онова, с което разполагаме, бидейки разпрострени връз три култури.

Ставащото в момента с това, което имаме като управление и в онова, с което разполагаме като територия, ако се беше случило в определен времеви период, щеше да доведе до разширяването на „Пази, Боже, сляпо да прогледа“ до многотомна поредица с отворен край; Джоузеф Хелър щеше да пренапише „Параграф 22″; Кафка кротко щеше да се свие в килера и да се засрами от себе си; Йожен Йонеско пък щеше да се отдаде на кротки пътеписи и може би на писането на любовни романи в стил Розамунде Пилхер. И така нататък.

Добре, ясно ми е, че ако не беше Вежди Рашидов да сбъдне отколешната мечта на Людмила Живкова, днес кукузелите щяха да пеят по селата. Сега не знам искам или не искам това, което имаме като културен министър, да се сети за библиотеките, с оглед на грижата, която положи за българското музейно дело и привличането на чужденци за културен туризъм.

Пояснявам. По време на Людмила Живкова беше често срещано явление като идеш на музей с тракийско съкровище в него, да завариш негови снимки и табела, която би могла да се систематизира с „Тук имаше златна амфора“. Пътят, на който Единствената и Незаменимата някога удари първа копка, беше щедро продължен от Божо Професора, който събра в НИМ де що не беше още събрано и по този начин допълнително лиши съответните местни музеи от артефакти, които да показват на туристите.

Сега тази изложба, заради която онова, което имаме като културен елит, се бие в гърдите и гръмко оповестява „Булгар! Булгар!“ и която била нещо много хубаво, безпрецедентно и не знам си още какво, означава, че поне още осем години (по изчисления на Божо Вампира по прякор Професора) българските музеи ще показват реплики и снимки, което пък обяснява драмата с евентуалната предстояща липса на лумпентуристи, които не идват тук, за да гледат тракийски златни съкровища, а вместо това прихождат заради алкохолни турове, балконинг и безразборен секс. Щото не знам какво точно ще гледат нормалните туристи в България. Сборяново да речем (докле Вежди не каже на английския си колега „Наздраве, искаш ли да пренесем няколко могили около Стоунхендж, найш ли колко яко ще стане“), а после може би Драгоманското блато.

Което пък напълно оправдава дисниленда пред Леденика и бутафорията около Ново село. А аз някога се възмущавах на пластмасовите палми на плажа на „Рапонги“. Боже, колко наивна съм била.


Filed under: Из друмищата на Абсурдистан Tagged: България - култура, Изложбата в Лувър, Културна политика, Тракийските съкровища
Свиване

HTC One M8s излиза в България на цени от 730 лв. с договор  

HTC One M8s излиза в България на цени от 730 лв. с договор
Представеният в началото на април HTC One M8s вече е на българския пазар. Смартфонът се базира на миналогодишния One M8,…

април 17, 2015

Свиване

Житейско наблюдение на деня  

Често се оплакваме от другите,

а понякога май трябва да се оплакваме от себе си.

Което пък ми напомни нещо, на което попаднах вчера:

Попитали Рамана Махариши (индийски мъдрец, живял миналия век), „Как да се отнасяме към другите?“

Отговорът бил, „Няма други.“

слива на пролет - малки неща


Свиване

Къщата на Джим Томпсън в Банкок  

Днес Цветан ще ни води до едно местенце в Банкок, за което съм абсолютни сигурен, че никога не сте чували :) Удобен повод да разберем с какво толкова се занимават резидентите на ЦРУ по време на шпионските си мисии ;)

Приятно четене:

Къщата на Джим Томпсън в Банкок

Jim Tomphson house

Резиденцията на ЦРУ

„Грешка е да заминеш семейно за Тайланд, но тя не е фатална, ако заведеш съпругата си в къщата на ЦРУ в Банкок“ – бяха думите на шефа ми когато подписа командировката. Агентът ни в Джорджтаун, Малайзия за два часа ни осигури туристически визи.

Банкок

Каосан, Банкок

Каосан

ни приюти в една конспиративна квартира за бакпакери на прочутата улица Кhao San.

На следващата сутрин въоръжени с карта като истински туристи смело махнахме на такси.

– Jim Tomphson house?

– Yes! – озъби се йесменът, като видя подранилите „фаранги“ (чужденци или подвижни банкомати) и подкара с бързи обороти на таксиметъра по булевард Rama I Road – но в обратна посока!

Но на следващия червен светофар ние пъргаво изскочихме от таксито. След това бързо се покрихме сред пътниците в градския автобус. Така убедени, че никой не ни преследва, се добрахме до спирката на Националния стадион. От там вървяхме пеша по тихата алея Soi Kaseman Song към канала.

Войникът на стража пред бившата сграда на Американското посолство (днес на Държавната сигурност) ни отдаде чест т.е знак, че входът е чист. Пред сградата беше паркиран като паметник позлатен бронетраспортьор.Той беше защитавал мира и демокрацията в кралството от комунистическите партизани. В съседство през комшулука беше резиденцията на ЦРУ или

къщата – музей на Джим Томпсън

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Къща-музей на Джим Томпсън

Според информацията къщата на :

Thanon Rama I, แขวง วังใหม่ เขต ปทุมวัน Bangkok 10400

нямаше вид на „къща на ужасите“,

Jim Thompson House, Thanon Rama I, แขวง วังใหม่ เขต ปทุมวัน กรุงเทพมหานคร 10400, Тайланд

а изглеждаше като много романтично място, където с удоволствие можеш да изпиеш един бърбън Jim Beam в уютната автентична сиамска атмосфера.

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

James Harrison Wilson Thompson или Джим Томпсън

Според досието това е James Harrison Wilson Thompson или Джим Томпсън , американски офицер от специалните части във френска Северна Африка, архитект, колекционер, предприемач възродил производството на рисувана коприна и бивш резидент на ЦРУ в Тайланд. Но както казват няма бивши или в отпуск разузнавачи, докато на Великден през 1967г. Джим не изчезва мистериозно по време на експедиция в джунглите на планината Камерон в Малайзия.

Срещу банкнота от 100 бата(6 лева) прислужниците ни разтвориха вратите на къщата на Джим –

Къщата на Джим Томпсън, Банкок

Jim Thompson house

http://www.jimthompsonhouse.com/

Това са 6 антични къщички от червено тиково дърво от различни крайща на Тайланд, разглобени и после сглобени на място от дърводелците в един хармоничен архитектурен комплекс.

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Всичко беше запазено така, сякаш господарят Джим ще се върне всеки момент в дневната и ще се изтегне на кушетката.

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Будуарът с китайски порцелан

Ако не внимаваш ще се спънеш в многобройните прагове между отделните помещения. Те са типични за тайландската архитектура, като в тези прагове се спъват и злите духове, които според поверието могат да вървят само по равен под :) Това е моят любим еклектичен стил, в който с вкус са съчетани статуи на Буда, китайски порцелан и белгийски полилей. Деликатните копринени драперии заедно с огромната колекция на изкуството допълват чарът на това място.

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Заради честите тропически валежи и наводнения тукашните къщи са построени на пилони

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Джим се е консултирал с местните монаси – астролози и е избрал подходящият ден (13 септември 1958) в който да започне сглобяването на къщичките. Първият ритуал е забиването на пилоните с чукове от 9 будистки монаха.

Къща-музей на Джим Томпсън, БанкокСледващият важен ритуал е намирането на подходящо място за къщичката на духовете. Тя днес е скрита в градината.

Къща-музей на Джим Томпсън, БанкокТова е символичната резиденция на Phra Phum или местният дух пазител, който отговаря специално за това място.

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Това е къща за духовете, построена като нов дом за онези духове, които са живели в земята преди новата сграда да бъде построена там. Ежедневното предлагане на плодове и цветя във форма на венци се прави за да успокоят преселените духове.

Томпсън започва този дом и се мести в къщата си на датите, които са определени да бъде щастлив. Също тогава му било предсказано, че на възраст 61 г. Томпсън трябва да бъде много внимателен. Това се оказва възрастта, на която той изчезна.

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Цветята в купата с вода носят инициалите на JHW в негова памет

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Изкачвайки по скърцащите стълби попадаме в кабинета с неговата уникална колекция от тайландски картини и миниатюри

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Тайландските картини са върху дърво, хартия или на платно като тапети за будистките храмове

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Библиотеката и писалището

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Елегантен торс на Буда в ефирна монашеска роба

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Ваза и табуретки от китайски порцелан

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Дърворезба с Буда предлагащ убежище на своите последователи

На 3 април 1959 е финалната церемония отново с 9 монаха, които пеят химни и ръсят със светена вода. Един от първите гости е Съмърсет Моъм, който очарован от колекцията отбелязва: „Това не само красиви неща, но това, което е рядко, че сте успели да ги аранжирате с безупречен вкус“

Къщата на Джим Томпсън, Банкок

Златните рибки плуват щастливо в езерцето

Къщата на Джим Томпсън, Банкок

Вдясно е цъфнал червеният джинджифил

Къщата на Джим Томпсън, Банкок

Индуска богиня

Къщата на Джим Томпсън, Банкок

Криволичещата пътечка води до къщичката за гости

Къщата на Джим Томпсън, Банкок

На първият етаж в комплекса е разположен също

музей на коприната

с древен чекрък и копринени пана с митологични мотиви

Къщата на Джим Томпсън, БанкокБлагодарение на Джим отглеждането на копринени буби и изтеглянето на копринена нишка е още жив занаят в Тайланд за разлика от България.

Къщата на Джим Томпсън, Банкок

Стан за тъкане на коприна

Къщата на Джим Томпсън, Банкок

На снимката Джим Томпсън събира майсторите на коприна край канала, където се изпира преждата. Той е наречен „Крал на тайланската коприна“ за заслугите на възраждането на този занаят и осигуряването на поминък за местните и утвърждаването на тази световна марка.

Къща-музей на Джим Томпсън, БанкокНа приземният етаж под къщичките има също магазин за сувенири от коприна, бар и кафене.

Този шал е от там.Скъп спомен за моята съпруга от нашата визита.

Магията на това място е в хармоничното съчетание на природа и архитектура.

Къща-музей на Джим Томпсън, Банкок

Шал

Този шал е от там. Скъп спомен за моята съпруга от нашата визита.

Къща-музей на Джим Томпсън, БанкокМагията на това място е в хармоничното съчетание на природа и архитектура

Къща-музей на Джим Томпсън, БанкокПейката на спомените на която поседнахме преди раздялата с това фантастично място – резиденция на ЦРУ и на красотата.

Откъс от доклада за тайната мисия в джунглите на Индокитай на оперативен агент 013, Цветан Димитров, без картонче, Баба Марта, 2015

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Тайланд – на картата:

Свиване

Грузинското чудо и неговата цена  

Една от целите ми при пътуването до Грузия беше да науча повече за Грузинското чудо – реформите при мандата на Михаил Саакашвили. Описано накратко – за около 5-6 години Саакашвили успява да: изкорени корупцията; премахне битовата и улична престъпност; върне доверието на гражданите в полицията; създаде ефективна и прозрачна администрацията; даде тласък на бизнеса и инвестициите; освободи бюджета от останалите от съветско време тежести и неефективности, и да постави началото на икономически възход и обществена трансформация на страната. Конкретни и осезаеми постиженията, видни в  уважението на гражданите към полицията, усещането за икономическо развитие, спазването правилата на движението, модерните постройки, спокойствието по улиците и най-вече в отношението на грузиниците към тяхната държава и институции.

Резултати, които са изключителни не само заради дълбочината на преобразуванията, но и заради и кратките сроковете, в които е постигната такава сериозна трансформация. Дори само заради това, че Саакашвили успява да накара грузинците да спрат да крадат ми беше интересно да го усетя лично, да разбера как става това и да науча за отношението на нормалните хора.

Най-ясно е видно от улиците на столицата. Тбилиси изглежда като столица на модерна държава с древна история. Стъкло и стомана е отличителният стил на Саакашвили. Централната банка, министерството на вътрешните работи, прокуратурата, полицейските управлениядомът на юстицията, градския център – във всичко е видна амбицията и стремежът към модернизация. Домът на юстицията е уникален тип сграда не само заради своето архитектурно присъствие във всеки град, но и заради възможността да получиш бързо и лесно всички административни услуги само с посещението на едно гише. Да, забравих да добавя, че в резултат на административните, данъчни и икономически реформи, Грузия се превръща в една от страните с най-лесни условия за бизнес в света, закономерно привлича огромно количество инвестиции и отбелязва значителни нива на икономически растеж.

Постиженията са видни и като макроикономически показатели и като осезаема реалност по улиците на града. За мен, като чужденец, оценката беше еднозначна и по тази причина ми направиха контрастно впечатление плакатите, с които е облепен цял Тбилиси:

Саакашвили по улиците на Тбилиси

Саакашливи като престъпник, снимки на полицейско насилие. Защо това отношение, защо е обявен за издирване въпреки очевидните постижения? Всичко само политика ли е? Попитах: „По-добре ли стана като се махна Саакашвили? По-добре ли живеете?“. Отговориха ми: „Не живеем по-добре, но живеем по-спокойно.“ От разговорите с грузинците, които срещнах, си съставих идея за цената на тези постижения. Дори и противниците не отричат постигнатото, но дебатът е за цената: „Да, Саакашвили направи много, но на каква цена?“

„Миша“, както свойски наричат Саакашвили, е успял да реформира Грузия, с въвеждането на много близък на авторитарен стил на управление, с цената на мерки често граничещи с насилие, заплащайки огромна социална цена, жертвайки по-малко гъвкавите слоеве на обществото и създавайки обществено разделение и конфликт, който продължава и вече трета година, след като не е на власт. Конфликтът е между поколенията и нагласите. Грузинското обществено мнение е разделено между младите, про-западните, наивните, амбициозните и смелите, тези със сили и бъдеще срещу възрастните, установените, доказалите се в пост-съветските години, наредилите се в сложната обществена структура. Тези, които имат амбиция и нямат опит, срещу тези с горчив опит за оцеляване.

Започнали са от полицията и чиновниците. Те са спрели да крадат по една много проста причина – началниците им не са крали. С идването на власт, реформаторите са променили средата, като буквално са изгонили от полицията и администрацията около 85% от служителите. Тези, които веднъж са взимали подкупи и са правили ежедневни компромиси със задълженията си, не могат да бъдат отучени и поправени. Съгрешили и са вкупом непотребни станали. Дори и когато страната е била практически оставена без пътна полиция е било по-добре от времената, когато единствената функция на катаджиите е била да прибират подкупи от минаващите. Същото е и в криминалната полиция и всички слоеве на администрацията.

Но не е бил само личния пример и политическата воля на екипа на президента и правителството. Грузинското общество е било подложено на интензивен натиск за про-западна модернизация и икономическа либерализация. Натиск включително и чрез използване на полицейско насилие, прокурорска и административна репресия срещу противниците. Мерки, обективно дали резултат, но в резултат породили сериозна съпротива и опозиция. Само си представете какво е отношението на всички, които са били обявени за негодни и ненужни, извадени са от комфортните позиции и оставени без доход.

Характерен пример за не толкова светлата страна на Миша са обществените строежи. Като да е единодушно ясно, че финансирането им е чрез целево и принудително изземане на средства от грузински бизнесмени. Управляващите не са събирали данъци или подкупи, а чрез използване на държавната власт са принуждавали бизнеса да „дарява“ за обществени строежи. Проекти, които често са били преди всичко символно значение. Тези, които са отказвали са получавали данъчни ревизии и прокурорски проверки, докато не им е станело ясно, че тези пари ще ги загубят по един или друг начин. Важно е да се каже, че не твърдят, че Саакашвили или обкръжението му са крали или забогатели в резултат на властта си, но безспорно са намерили интересен начин за финансиране на егото си като държавници. Това е само пример, дребните истории са много и вероятно и вие сте чели и чували подобни.

Грузия е още едно потвърждение, че никой не обича реформаторите, въпреки че няма против да ползва положителните резултати от реформите. Грузинската история от последните години може да е урок за България. Ние като основно да се стремим да не нарушим спокойствието и социалния мир и може би  заплащаме твърде високата цена на пасивността. Преди да замина и да видя сам Грузия и цената на грузинското чудо като да имах по-категорични отговори на тези въпроси.

Свиване

Голямата Сделка  

Голямата Сделка

The Big Kahuna (1999) е превъзходна камерна пиеса, написана и адаптирана от Roger Rueff за талантливия театрален и кино режисьор John Swanbeck.

Лари (Kevin Spacey) и Фил (Danny DeVito) са търговски пътници стискали твърде много ръце на други безлични посредници, за да остане самооценката им висока. Представящ креативното острие на компанията им за лубриканти и други смазочни материали (страшна ирония), в помощ на Лари и Фил е изпратен новобранец в маркетинга, затова пък принципен до мозъка на младите си кости баптист, Боб (Peter Facinelli). В апартамет на 16-и етаж в сграда пълна с клонинги с баджове на търговски пътници, потната от нерви тройка тръпне в очакване на Мистър Голямата клечка, чийто едър капитал е жизненоважен за оцеляването на уморените от лъжи и подмазване Лари и Фил.

И тримата са отказали наскоро по нещо. Лари цигарите, Фил алкохола, Боб, на думи, цялата светска измама.
В чакалнята на 16-и, ограбени от изборите си, менторите-без-ученици наставляват младока. Търсещ нови опорни точки за душата ДеВито  разказва на Спейси трогателен сън – “Отварям гардероба, Лари, и виждам Бог. С лъвска глава и детско тяло, да плаче на тъмно в ъгъла. Няма нищо, Господи, аз ще ти помогна”.
След бизнес-парти в апартамента, Спейси и ДеВито с ужас установяват, че без да я разпознаят Голямата риба все пак е присъствала в апартамента и Боб-баптиста, е бил нейн душеприказчик на бара. Насъскват Боб по дирите му да поправи грешката като предаде визитните им картички и уговори нова среща. Боб пропуска обаче и този шанс, като намира за по-важно да говори на Голямата риба за Джизъс. Повод ДеВито да лубрикира Боб-баптиста с тежък монолог, за това какво означава характер, какво честността и каква е разликата между агитация и приятелство.

Ето какво казва част от дългия напоителен, стил Джил Скот Херон речитатив накрая:

Advice is
a form of nostalgia.
Dispensing it is a way of fishing the past
from the disposal,
wiping it off,
painting over the ugly parts..
and recycling it
for more than it’s worth.

 

 

 

Свиване

Нов стар адрес на RSS емисията  

Този пост е малко технически-административен, поради което спокойно може да ограничите изчитането му само до следващия абзац ;)

С две изречения – yovko.net отново разчита на WordPress след няколкомесечен и приятен, но не особено пълноценен флирт с Ghost и съответно RSS-емисията ми отново е на познат до болка адрес, който само припомням: http://yovko.net/feed

На теория старият адрес http://yovko.net/rss е пренасочен и изглежда да работи, но е възможно някои RSS-четци да имат проблеми с HTTP 301 пренасочвания, затова все пак, който ме чете по RSS може да си обнови абонамента с актуалния адрес – http://yovko.net/feed

Използвах двете миграции (към Ghost и обратно) да редуцирам част от съдържанието и да оптимизирам много баластра, натрупала се с времето, повечето от която безполезна. Също и да реорганизирам много неща и почти цялото съдържание. URL-ите занапред ще са освен canonical и смислени. Приключвам с цифровата номерация на публикациите си. Тя ще продължава да работи за повечето от старите постове (thanks WordPress!), така че да бъдат откривани и според стария и според новия си URL (Например http://yovko.net/7, както и http://yovko.net/blog/7 и http://yovko.net/archives/7 ще сочат към новия адрес http://yovko.net/the-day-1/). Известна малка част от постовете ще загубят старите си адреси, понеже е ползван хак за тях преди време, и цената за това хитруване сега дойде време да си платя. По груба оценка те са достатъчно малко, така че надявам се, да няма грижи. Ако някой от тези постове е много важен или ключов за някого или за мен – ще го пренасоча с изричен redirect, когато попадна на такъв случай :)

Знам, че ще загубя някакво SEO, но за мен винаги по-важно е било HEO-то (human engine optimisation). Да ме прощават колегите, които си вадят хляба с първата абревиатура ;)

Има малко неподредени неща, основно в категория Фотография, за която още нямам ясна концепция и затова не съм се захванал с тях. Иначе така и с голямото криволичене между flickr, 500px и Instagram не можах да си избера своята фотографска социална мрежа, но нещо като портфолио с избраните ми снимки от 500px поддържам на http://photo.yovko.net/.

А да, прежалих и известно количество коментари от жив и откровен мързел да ги мигрирам от Disqus. Не е лично отношение :)

"Нов стар адрес на RSS емисията" е публикация от yovko in a nutshell с автор Йовко Ламбрев. Някои права запазени.

Свиване

Петъчен виц: Ти защо не отслабваш?  


Изпращайте ни и вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Първият лаптоп в света навърши 30 години  

Първият лаптоп в света навърши 30 години
През април на 1985 г. ИТ индустрията посреща първия в света лаптоп за масова употреба. Toshiba лансира модела T1100, който…
Свиване

Новата загадка  


Днес ви връщаме само има-няма 35 години назад. Къде се намираме?



Свиване

Румяна Ченалова излезе от ареста срещу гаранция  


Сметки в Бразилия, подкуп от половин милион лева, конспиративни срещи на яхта в Гърция, имена на висши магистрати… Това са само част от сюжетите, които изплуваха при среднощното разглеждане на мярката за неотклонение на съдията Румяна Ченалова.

Късно вечерта в четвъртък, съдия Веселина Ставрева отказа да уважи искането на новосъздаденото Антикорупционно специaлизирано звено (СЗA) към Софийска градска прокуратура (СГП) за постоянен арест на обявеният преди няколко дни за общодържавно...

Свиване

Млякото с ориз, което не познаваш  

Всъщност, не мога да бъда сигурна кое точно мляко с ориз познаваш, но мисля, че мислим в една посока. И не, аз не го мразя, просто понякога ми е скучно. Но идеята за тази публикация не дойде от млякото с ориз, макар това да е крайният резултат, а от нещо, за което искам да съобщя на всички мои читатели и на онези, които са ми отправяли запитвания за въпросното нещо.

Ароматно мляко с жасминов ориз, ягоди и шамфъстък

Дами и господа, с радост ви съобщавам, че на нашия пазар вече може да се намери така потайната, търсена и неустоима цейлонска канела. И то на пръчки. Аха!

Преди Великден Никоела (тандемът в Никитата от първата рецепта в книгата ми), която работи в Be Fit ми каза, че скоро ще заредят цейлонска канела на пръчки и ми го каза толкова развълнувано, защото аз отдавна я бях питала за това. Точно на Великден (който прекарах в Ловеч) тя ми донесе 3 пръчки цейлонска канела и това беше моментът на първия ми сблъсък с нея. (Всички изчетени преди това статии и информация за нея не се броят.) О, тя изглежда много по-различно! Тя е мека и може да се счупи с пръсти. Тя има деликатен аромат. Тя е нещото, което веднага трябва да включа в кухнята ми, в храната ми, в десерта ми, в пролетните ми сънища.

Жасминов ориз, цейлонска канела, ванилови шушулки, розови листенца, ягоди, шамфъстък

След Великден, когато се прибрахме в София си купих още 12 пръчки (?!). Служителката на касата ме попита (естествено!) какво ще правя с толкова много канела. Казах ѝ, че първо ще я снимам, после ще я сготвя, а после ще кажа на читателите си, че вече и в България може да се купи цейлонска канела. Е, да. Не от супермаркета, но и специализираните магазини ме устройват засега. Нали за това са специализирани. За специални неща. За специална канела.

Ароматно мляко с жасминов ориз, ягоди и шамфъстък

Разговорът със служителката продължи с въпрос от нейната страна: „Нали знаете, че другата канела е отровна?“. Казах, че знам. И разговорът приключи. Не ми се занимаваше с дълбокомислени анализи, които лесно можеха да се превърнат в спор и разваляне на настроението за целия ден. И все пак, доста смело твърдение, не мислиш ли? Но разбира се, не го твърди жената пред мен, прочела го е някъде и споделя. Аз досега друга канела от тази, която баба ми е слагала на млякото с ориз не съм познавала, а сигурно и ти. Слагаме я още във всички коледни сладки, в гльога, в канелените ролца, в баницата с тиква, в гръцката мусака и пастицио, в кейка, в яхнията и в много други ястия и десерти. Чак пък отровна! Дозата прави отровата, това е ясно.

Ароматно мляко с жасминов ориз, ягоди и шамфъстък

Истината е, че отровното вещество кумарин се съдържа и в двата вида канела, само че казват, в обикновената канела (която познаваме) е в по-голямо количество. За да подейства като отрова, вероятно трябва да я ядем с лъжица. Но ние я използваме само за аромат и то не всеки ден, затова не виждам нищо притеснително в нея, обикновената канела. Цейлонската канела просто е от кората на различно дърво,чиито аромат е сходен и все пак различен. Той е много по-мек, притежава някаква цитрусова свежест, напомня ми за ароматите на кардамон и индийско орехче и едновременно с това има съвсем лек дървесен дъх, а вкусът ѝ не е така тръпчив и пикантен, както на другата канела. Тези изводи са лично мои, като мирисах и двете канели последователно в различно време от деня. (Уроците по винена дегустация дадоха добро отражение тук. Както при дегустация на вино всеки път, когато си завреш носа в чашата се опитваш да усетиш не общото, а да разделиш отделните аромати, които правят общото.)

Цейлонска канела и обикновена канела

Докато вкусът и ароматът трябва да се усетят индивидуално, то външният вид е лесен за показване. Ето, на горната снимка в ляво са пръчки цейлонска канела, а в дясно е канелата, която всички ползваме сега. На цейлонската канела казват още „истинска канела“, докато за другата се твърди, че е с по-занижена хранителна и здравословна стойност, но пък също има прекрасен аромат, нали? Ти знаеш това, защото я използваш. Аз лично не съм нито против, нито за, която и да е от двете – истинска или фалшива, защото и двете могат да ми дадат това, което искам, според това, в което ги използвам.

Натрошена с ръце цейлонска канела за смилане в кафемелачка

Смляна в кафемелачка цейлонска канела

Може би едно от най-големите предимства на цейлонската канела (да оставим това, че е „истинска“ и че подобрява храносмилането и регулира кръвното налягане) е, че е мека, лесно се разтрошава с пръсти и може да се смели преди употреба в кафемелачка. Прахът, който се получава може да се пресее през цедка за да бъде фин. Това смилане непосредствено преди използването на канелата гарантира по-дълбок и плътен аромат и вкус.

Опитвайки се всеки път да намеря подходящата подправка, така че тя пълноценно да разкрие ароматите, структурата, текстурата и вкусът на основния продукт, смятам цейлонската канела за находка, защото сега имам по-лека версия на обикновената канела. Тя, обикновената канела с леко пикантния си вкус и интензивен аромат все още ми се струва повече от подходяща за коледните сладки, но ето в млякото с ориз вече мога да сложа друг, пък макар и сходен аромат, който да отрази и да не пречи с присъствието си на останалите деликатни аромати, които избрах да използвам.

Ароматно мляко с жасминов ориз, ягоди и шамфъстък

За това мляко с ориз взаимствах идеята от мляко с ориз в близкоизточен стил и в него съчетавам цейлонската канела, ванилия и розова вода. Но основният аромат е този на жасминовия ориз, набъбнал в кремообразна, плътна и маслена млечна смес. Пресните ягоди са свежият акцент, а шамфъстъкът – така желаната хрупкавост. И така, ако не се познаваш с това мляко с ориз, то може би е време. И може би ще го обикнеш.

Въпросната цейлонска канела в момента се внася и пакетира от „Био магазин зелен“ със собствена марка Био Класа . Зарежда се и в няколко други био магазини и специализирани дрогерии. За повече информация погледни страницата „Кое откъде?“.

Ароматно мляко с жасминов ориз, ягоди и шамфъстък

Ароматно мляко с жасминов ориз, ягоди и шамфъстък

За 5 порции.

Продукти:

  • 150 г жасминов ориз
  • 150 мл животинска сметана
  • 500 мл пълномаслено прясно мляко
  • 100 г захар
  • 1 ванилова шушулка
  • 1 пръчка цейлонска канела
  • 1 чаена лъжица розова вода
  • 150 г ягоди, нарязани на дребни кубчета
  • за сервирането – смляна цейлонска канела, цели ягоди, сушени розови листенца и шамфъстък

Оризът се измива за кратко под студена течаща вода. Слага се в тенджера и се залива със сметаната и прясното мляко. Към тях се добавят захарта, остърганите семенца от ваниловата шушулка и пръчката канела. Тенджерата се слага на силен котлон и когато сместа заври, котлонът се намаля до умерен. Вари се без капак 15-17 минути, като се разбърква от време на време. Оризът трябва да е омекнал, но да запази целостта си. Сместа на този етап ще изглежда рядка. Когато се охлади ще стегне.

От млякото с ориз се изважда пръчката канела и се добавя розовата вода. Разбърква се хубаво. Половината от млякото с ориз се разпределя в 5 купички или подходящи чашки. Отгоре се разпределят нарязаните ягоди и купичките/чашките се допълват с останалата половина мляко с ориз.

Повърхността на десерта се поръсва със смляна цейлонска канела. Аранжира се с ягоди, едро нарязан шамфъстък и розови листенца.

Млякото с ориз е приятно както топло, така и със стайна температура.

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Млякото с ориз, което не познаваш е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Свиване

Приложения на Microsoft ще бъдат предварително инсталирани в Cyanogen OS  

Приложения на Microsoft ще бъдат предварително инсталирани в Cyanogen OS
Microsoft и Cyanogen обявиха ново партньорство, с което приложения като Skype и Office ще бъдат предварително инсталирани в модифицираната Android…
Свиване

Общини, райони и кавички  

Челният сблъсък с администрацията е създавал и продължава да създава проблеми на българските граждани. Дори и когато става дума за изписването на административните единици. Ако общината не е голяма, нейното име съвпада с името на общинския център и се изписва без кавички:

община Русе, община Генерал Тошево, община Крумовград

Градовете София, Пловдив и Варна обаче са разделени на административни райони, които си имат общинско управление, т.е. те са своего рода общини (дано не бъркам). Как да ги изписваме – с кавички или без?

район “Банкя” или район Банкя (София)
район “Слатина” или район Слатина (София)
район “Западен” или район Западен (Пловдив)
район “Приморски” или район Приморски (Варна)

Ако ги пишем с кавички, тогава настъпва известна несистемност: едни административни единици пишем с кавички (районите), а други (общини, области) – без.

От друга страна, това са вторични наименования и някак пò върви да са с кавички. Но и имената на общините са вторични названия, реално погледнато – именувани са на общинските центрове.

Малко странно е да видиш “Банкя” – с кавички. (По-добре да не споменавам, че според новия правописен речник кварталите се ограждат с кавички.) От друга страна, не по-малко странно е да видиш Младост – без кавички.

В интерес на истината, в правописния речник има пример за район “Средец” (който е административен район на София), а в Закона за териториално деление на столичната (sic!) община районите са в кавички.

Аз обаче съм по-склонна да пренебрегна кавичките при изписването на административните райони.


април 16, 2015

Свиване

2014-04-16 “На ръба” в народния театър  

Днес бях на театър, на “На ръба” в народния театър. Беше предпремиера, те си казаха, че е нещо като генерална репетиция, но поне технически представлението беше съвсем издържано и направено страхотно (няколко-слойната сцена, като два от тях ходеха нагоре-надолу беше наистина добре направена).

Представлението само по себе си беше гадно.

Като за начало, в описанието му има следното: “Народ, който достойно и гордо съществува на този свят хиляда и триста години, но който не успя да устои на бруталните, алчни, безмилостни колизии на съвременната „демокрация””… и на собствените си низостни слабости и противоречия. “. Усещането от това беше, че ще е нещо мрънкащо, но се оказа още по-зле.

Едно от нещата беше сцена, която сама по себе си е страхотно направена – има няколко паралелни случки (6-7-8), които се повтарят и вървят заедно. Като цяло прилича на музикална композиция – да се сложат няколко инструмента със свои ясни партии и да вървят към кресчендо – но на театър се получава странно и в случая – по-дълго от нужното.

Имаше няколко много хубави попадения – например преливането м/у различните сцени беше самолет, който прелита над тях, в общи линии символ на хората, които си заминават, както и един разговор по skype с децата в чужбина, който беше малко прекален, но прилично точен (особено в частта, в която девойката отсреща казва “още един месец и се прибирам” и отговорът е едно дружно и силно извикано “НЕДЕЙ”).

Но, като цяло нямаше голяма връзка м/у различните части, някои от тях бяха като от другаде и беше като съшито с бели конци. А цялостното послание, доколкото го имаше беше от гледната точка на тия, за които най-правилното ще е да се завием в бял чаршаф и да пълзим към гробищата, всичко е загубено и няма спасение. Понеже авторът няма кой-знае какво да каже освен това, по-голямата част от пиесата е пълнеж (основно музикален), който може да изглежда добре, ама никак не е ясно какво прави там.

Най-много ми пролази по нервите посланието и в общи линии ненужно грубото му натякване, чрез самоубийства, ровене в кофи за боклук, гавра с инвалиди и всякакви такива подобни.

И сигурно нямаше да ме подразни толкова, ако я нямаше нашата групичка хора (която и не е единствена), която се опитва и даже успява да променя нещата и да ги подобрява, и които всъщност виждаме подобрението на прилична част от средата, в която живеем. Да, в текущата ни държава не бих гледал деца, но не значи, че не искаме и не можем да постигнем една бъдеща, в която това да е опция.

Накратко, иска ми се да кажа на автора, че не е прав и че и майка му не е права.

Свиване

Защо ваксините са важни  

Напоследък антиваксерството е мода. За разлика от повечето моди обаче, то може да има пагубни последици – загуба на здравето или дори на живота.

Смислено ли е да се пише по въпроса? Не твърде. Писането е опит противниците на ваксинирането да бъдат убедени чрез знание и логика. Ако обаче реалността и фактите в нея не са ги убедили, е твърде малко вероятно да го направят думи и обяснения. Все едно е да отидете при пациента от шеста палата и да го убеждавате, че не е Наполеон. Ако дори реалността наоколо не го е убедила, логиката ви няма да може.

Затова е правилно антиваксерите да бъдат не убеждавани, а лекувани – точно както с пациента от шеста палата. И е много по-важно, отколкото да бъде лекуван той. Повечето Наполеоновци рядко тръгват да избиват противникови армии, докато антиваксерът е смъртно опасен както за своите деца, така и за децата на всеки лековерен около него, а дори и за децата на нормални хора, които учат или си играят с неговите деца.

Целта на писането е да убеди именно тези лековерни. Ако този запис успее да спаси здравето на дори едно дете, трудът по него ще си е струвал неизброимо количество пъти.

Аргументите на антиваксерите

Най-честият аргумент, който лично аз съм чувал от антиваксери, е че някаква зла световна конспирация се опитва да ни уврежда децата чрез ваксините. Както знае всеки лекар, тези зли световни конспирации се побеждават с правилна диагноза и лечение. Принципно случаите са различни; най-честата диагноза е параноя, но се срещат и други психози. Лечението съответно е антипсихотично, а при особено „дейни“ пациенти – и невролептично. Животът на такъв човек е мъка за самия него – моля ви, помогнете му да победи призраците които го мъчат и да се върне в реалността. Осигурете му нужната му лекарска помощ.

Друг чест аргумент е, че ваксините са напълно ненужни, но злите фармацевтични фирми се опитват да правят печалби от тях. Че фирмите съществуват, за да правят печалби, е азбучна истина. Че фармацевтичните фирми не са от най-скрупульозните – уви, също. (Веднъж бях успял да проследя антиваксерска кампания до фармацевтична фирма. Ваксината срещу болестта е стотинки и се дава веднъж в живота, а лекарствата за развилата се болест са стотици левове доживотно…) Действително има ваксини, които не са от особена полза – например някои „модерни“ противогрипни. (Всяка нова грипна епидемия се причинява от щам, който е имунологично различен от предишния – към 2015 г. все още няма ваксина, която да е ефективна срещу непоявили се още щамове.) Основните и ключови ваксини от имунизационния календар обаче са спасителни. Разликата между Средновековието, когато до зрялост са доживявали под половината деца, и сега се дължи на първо място на тях.

Трети аргумент е, че ваксините са вредни, причиняват аутизъм, съдържат живак и така нататък. Истината е, че абсолютно всичко на този свят може да причини аутизъм (и ваксините са мнооого назад като роля дори в сравнение примерно с пиенето на мляко). По същия начин, на практика не съществува храна или питие, която гарантирано да не съдържа нито един атом живак – а и живакът наистина е вреден, но в количества, които много далеч надвишават тези във ваксините. (В които изобщо го има – а това е малка част от всички.) Към момента няма задължителна ваксина, чиито шансове да ви спаси живота или здравето да не са много по-големи от шансовете на всички стандартни ваксини заедно да ви го увредят.

(Принципно съществуват ваксини, които са наистина опасни за организма. Те се прилагат, когато опасността от заболяването превишава сериозно тази от ваксината. Никой задължителен ваксинационен календар по света обаче не включва такава ваксина. Нито пък някой лекар ще посмее да ви я предложи, ако нямате крещяща нужда от нея. Такава нужда би била примерно епидемия от Ебола в населеното място, където живеете… Затова не си струва да се безпокоите за тях.)

Четвърти аргумент е, че в цивилизованите страни повечето опасни болести са изкоренени и ваксините вече не са нужни. Всъщност ми е известна само една заразна болест, която е наистина изкоренена – едрата шарка. (И вече от десетилетия не се провежда ваксиниране за нея.) Всичко останало – туберкулоза, детски паралич, дифтерия, тетанус, коклюш, морбили, заушка и куп други болести – си витае наоколо и дебне за податлив организъм. Колко мъдра идея е да му сервирате децата си?! Ако логиката не ви убеждава, има карти на развитите страни по проценти на ваксинирането и проценти на заболеваемостта сред децата от съответната болест. Намерете ги, погледнете ги и ще видите – областите, където ваксинирането срещу някоя болест е било най-ниско преди няколко години, съвпадат точно с областите, където избухват епидемии от нея. Дано това ви наведе на размисъл.

Чувал съм „изобретателни“ лъжи, най-често пробутвани на малцинствата – примерно че ваксините всъщност били предназначени да ги стерилизират. Някои от авторите на тези лъжи много се гордеят със себе си – подрязвали хитро размножаването на малцинствата. Не зная как ще се чувстват, ако видят каквото аз съм виждал. Примерно дете, напълно парализирано доживот от детски паралич, понеже не е било ваксинирано. Или умряло от тетанус, по същата причина. Не зная как биха погледнали в очите детето или родителите му. За мен тези хора са хладнокръвни убийци, а моралната подкрепа за тях е съучастие в убийство. Не мога да си представя нормален човек, за който не е така. Ужасен съм от факта, че такива ги има и ходят ненаказани.

(Всъщност антиваксерите са точно такива хора, само дето повечето не целят съзнателно този резултат – просто го постигат на практика. И не се ограничават с малцинствата.)

Заблуди относно ваксините

Една от тях е, че болестта не може да зарази ваксинирани. Реално за всяка болест съществува т.нар. „инфективна доза“ – минимално количество микроби, което трябва да атакува организма, за да успее да го зарази. Това количество е различно за различните микроби. Дори за един и същи микроб е различно при различни хора, при различно състояние на един и същи организъм, и т.н. Основното положение обаче е простичко – колкото повече микроби ви атакуват, толкова по-вероятно е да успеят да ви разболеят.

Това, което прави ваксината, е да вдигне инфективната доза. Силата на вдигане е различна. Някои ваксини я вдигат над на практика всяка доза микроби, която е реално да има как да ви атакува. Някои обаче завишават тази доза само няколко пъти – иначе казано, в „горещо“ инфекциозно огнище по-слаб организъм би рискувал да се зарази дори ваксиниран.

Какво става, ако детето ви учи в клас от деца на антиваксери? Когато епидемията се стовари, класът ще е едно много активно инфекциозно огнище. Тогава за детето ви ще има риск дори ако сте го ваксинирали. Иначе казано, антиваксерите могат да са опасни не само за своите деца, но и за ваксинираните деца наоколо.

Друга заблуда е, че едно ваксиниране поддържа имунитета срещу болест доживотно. С някои ваксини наистина е така. С много обаче не е – те се налага да се дават периодично. С времето организмът отхлабва боеготовността си… Затова е добре да имате представа кои ваксини е нужно да се дават периодично и да ги давате. Иначе нищо не вършите.

Трета заблуда е, че е гарантирано излишно да се ваксинирате срещу разни тропически и екзотични болести. Наистина шансът детето ви да хване в България чума или лайшманиоза е нищожен. Не е така обаче, ако то има сериозен пряк или непряк контакт с хора, които често пътуват до региони, където тези болести са активни. Такива деца са малко, но ако вашите са сред тях, може да си струва да ги ваксинирате, особено ако в региона в момента има епидемия. Същото може да важи и за вас – на децата ви освен всичко друго им трябват и родители.

Има и заблуди, които касаят конкретни болести. Една от тях, която чух наскоро, е че при детския паралич получава парализи едно дете на десетки хиляди и умрели няма. В някои източници може и наистина да пише така. Само че при епидемия в циганския квартал на Сливен преди няколко години имаше умрели деца, и парализи имаха към половината заразени. Да вярваш на авторитетни източници е мъдро, но да вярваш на очите си е още по-мъдро.

Чувал съм и по-откачени неща. Поне веднъж месечно по някой ми казва, че туберкулозата, чумата или коклюшът всъщност не съществуват, а са измислици на злата фарма. Или пък че са създадено преди няколко години ГМО, и историята била фалшифицирана да пише, че ги е имало винаги. От тези разговори понякога има и полза – единият от тях ми помогна да идентифицирам надигащ се случай на шизофрения навреме. Уви, много често се касае за най-обикновен клиничен идиотизъм. Дето е брониран здраво в гърдите и за него лекарства няма открити…

… За ваксините и антиваксерите може да се пише до безкрай. Ще се огранича само с едно изречение – моля ви, помагайте на тези хора да се върнат в реалността, а не я напускайте, за да се присъедините към тях.

Свиване

Украйна регламентира обществени радио и телевизия  

Националната телевизия на Украйна се преобразува в акционерно дружество със сто процента държавно участие “Национальная общественная телерадиокомпания Украины” (НОТУ). Трансформирането се предвижда със закон,  влязъл в сила на 10 април 2015 г. Според украинските медии това е очакваният преход на държавните радио и телевизия в обществени.

Изискванията на Европейския съвет за радиото и телевизията за обществен характер, защитен в координатите мисия – управление – финансиране, според новата уредба най-общо изглеждат  по следния начин:

 

  • Мисията на новото дружество:

1) предоставяне на обективна, пълна, навременна и обективна информация за социално-значимите събития в Украйна и в чужбина; вкл. да се осигури балансиран и прозрачен достъп до актуални политически програми в дискусионен формат, по-специално под формата на дебати
2) насърчаване на консолидацията на украинското общество;
3) развитие и укрепване на украинския език и култура, популяризиране на езиците и културите на малцинствата;
4) насърчаване на най-пълното задоволяване на информационни, културни и образователни потребности на населението на Украйна, включително и чрез създаването и разпространението на икономически, исторически документални филми, културни, образователни, когнитивна, развлечения, спорт, програми за деца и младежи с увреждания възможности, малцинства и други социални групи;
5) навременно информиране на обществеността за извънредни ситуации, които застрашават живота или здравето;
6) предоставяне на гражданите на Украйна на популярни новинарски продукти, съществуващи на пазара;
7) насърчаване на авторитета на Украйна на международното поле.

  • Създава се Надзорен орган на НОТУ  с две квоти – парламентарна (по един представител на парламентарнопредставените политически сили, в момента 8) и гражданска (9 представители на неправителствените организации), работи на обществени начала и има мандат 4 години.
  • Новото акционерно дружество ще се финансира смесено – от продажба на собствени продукти и права, от местните бюджети, от търговско слово, както и от такси, заплащани от абонатите на месечна база по правила, определени от правителството. Предвижда се постепенно намаляване на рекламата в рамките на 4 – 6 години. Уставният капитал идва от досегашни държавни радио и тв организации, централни и местни, които се закриват.

Ще се произвеждат не  по-малко от две телевизионни програми (обществено-политическа и културно-образователна) и не по-малко от три радиопрограми (обществено-политическа, културно-образователна, младежка).

Медиите в Украйна се уреждат в ред нормативни актове,  предвижда се създаване и на нови подзаконови актове, поради което е трудно да се правят изводи само по влезлия  сега в сила устройствен закон. Все пак вижда се, че мисията е сходна с  мисията на обществените медии в ЕС,  финансирането ще се извършва по сложна схема, но ще се събират такси,  а  за управлението се създава колегиален надзорен орган, който ще назначава оперативното управление.

Свиване

В подготовка за „Зелени разкази (ама _наистина_)“: По-желани корици; Малкото четене  

Приятели (:

„Зелени разкази (ама наистина)“ е следващото издание в поредица „Човешката библиотека“. Антологията събира текстове, които ни вдъхновяват да се замислим за връзката ни с целия свят отвъд човека и човечеството. И може би дори да се задействаме, за да я заздравим.

Вече ви представихме предложенията, които получихме в Копнежа за корица. По-долу ще видите кои от тях По-желахме. :)

Ще видите и нов откъс от антологията. Този път съм избрал глас, който ще ви разсмее. И мимоходом, полекичка, без да ви се натрапва… Не, няма да го издам. Не ща да ви се натрапвам. :D

Освен за да напомня: до 1820 април може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

– хартиени бройки от антологията и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

Разцъфващо четене!

бъдеща корица на „Зелени разкази (ама _наистина_)“

бъдеща корица на „Зелени разкази (ама _наистина_)

Връчваме и поощрителна награда:

Предложение за корица на „Зелени разкази (ама _наистина_)“

 

~

из „По Е-3 за 23“

Димитринка Ненова

 

Човече, ако някой ми беше казал, че точно на мен ще ми се случи, щях да му скоча като на онази дропла от десети „а“, дето се правеше на интелектуалка и набираше не знам к’ви си доброволци за не знам к’ви си екопътеки за не знам си къде на майната си. Е, аз на майтап я фраснах лекичко по челото, пък то цайсите ѝ изхвърчаха и се потрошиха на сол и… стана една дебела, и то седмица преди края на учебната година…

Абе не ме изключиха, обаче баща ми дойде в Английската за първи път, откакто сам той я е завършил преди сто години, и… кофти, яко загазих, щото бащата е капитан на кораб и осем месеца го нямаше, а изтърсакът, брат ми, точно пред него взе че проходи и всички „ох“, „ах“ и „бащичко“, а мен, откакто бебето се роди, вече никой не ме забелязва – само „дай“, „донеси“, „изхвърли“…

Пикльото бил „подобреният вариант“, пък аз съм се бил изтарикатил, пубер гаден и пъпчасал – не че го казват на глас, но аз си го знам… Е, беше ми се насъбрало, беше ми писнало и аз така, първосигнално си го изкарах на оная, дроплата, де… Майка ми – рев по цял ден, виновна, че ме била „изпуснала“, бебето квичи, а баща ми ме застрелва с поглед и аз съм в общи линии наясно, че ще ми се стъжни животът, щото, когато си е вкъщи, няма хън-мън. Те и затова от корабните агенции все него търсят за дългите рейсове – щото е бетон и думата му на две не става…

Обаче и директорката се заяде и каза, че съм на косъм и много ми се събрало, пък съм само в девети. И аз к’во – навеждам глава, сумтя и тъпча на едно място като бик… После онзи резил да се извинявам на зубърката, и то пред майка ѝ и баща ѝ. После вкъщи пет дена гробно мълчание: баща ми влиза – излиза, отива – връща се, рови в Интернет, мама гони бебето, щото то като бясно тича и пада, пада и тича, а аз – като в пандиз: без мобилен, без Скайп, без телевизор и без слушалки – чистак гол: първи Робинзон без Петкан, обаче все се ослушвам к’во ще става, щото усещам смерч и съсипня. Освен това нашите две вечери ходят някъде и се прибират късно, ама с настроение, а аз – черен роб – гледам дребния, пък на него му никнат зъби и сменям нонстоп памперси. Схващаш ли? Обаче една нощ спя и чувам „Ставай“, гледам: пет без десет, до мен раница, дрехи и мама подсмърча и шепне нещо в ухото на баща ми, а той: „Няма страшно. По-бързо, че долу чакат“. Ама кой чака? – „Ще разбереш.“ А майка ми, зациклила като грамофонна плоча, повтаря: „Слушай татко си и умната – не си бебе“. Е то е ясно, голяма мъдрост изрече, пък и се опитва да ме целува.

Аз, набрал като цирей, отварям в тъмното вратата на джипа да се тръшна на предната седалка, обаче опс – чичо ми се хили и казва: „Заето – ти си отзад“, и аз сънен отварям задната врата и… ченето ми увисва, мигам като наакан първолак и търкам очи, щото там седи онази дропла с цайсите и ми казва: „Добрутро“. И аз, а-а да тръшна вратата след себе си, обаче баща ми мята белтъци и аз сумтя, и с милион въпроса на езика, но с инат на замръзнал динозавър, мълча, и потегляме неизвестно в к’ва посока…

Половин България спах и мълчах, но най-вече слухтях к’во си говорят баща ми и чичо, и онази, дроплата – тя не била толкоз тъпа, а едни въпроси изпедепцва – да се чудиш кои енциклопедии е чела… Пък аз не съм задавал толкова въпроси на баща ми през целия си живот, а той, няма да си кривя душата, е изръшкал всички океани и морета по света и вече два пъти праща за зелен хайвер сомалийските пирати… Чак ме хвана яд, че онази става толкова гъста с родата, обаче явно само аз не знам къде отиваме, и си трая…

Спряхме, хапнахме, пикахме и пак потегляме. И аз, още съм горд, ама съскам тихо на кукумявката от десети „а“: „Ти що си тука?!“, пък тя, маха си новите цайси и ме фиксира (че тя не била толкоз грозна): „Познай“ – и се хили, обаче не гадно, ами така… нормално. И пак се возим, и тя пита ли пита, сякаш биографията ѝ е бедна. Обаче не е – щото от разговора ѝ с баща ми и чичо научавам, че тая, каката – Рени от десети „а“, спечелила конкурс и ще ходи през есента в Америка за една година, свирела на флейта, тренирала тенис и освен английския праскала немски, чешки и руски. Как стават тия работи, бе. Обаче мълча и мислено цъкам, щото минаваме покрай табелата на Плевен и аз съвсем изперквам, когато разбирам, че чичо ми трябва да се прибере сам, като си свърши работата в Берковица… После пак почивка, ядем и там, на масата в ресторантчето на прохода Петрохан, ме светват, че пеша ще се връщаме по маршрута Ком – Емине1. Моля?!

Аз не съм тъп, учил съм география на България, и то на английски, як съм, пич, обаче забивам като стар лаптоп, щото знам, че през деня минахме над 400 километра с джипа, пък пеша… айде бе, не на мен. Че аз по-дълго от нас до дискотеката пеша не съм вървял… Обаче всички сериозни и май няма майтап! Леле! Тия са изперкали…

Чичо каза: „Чао. Умната.“, намигна ми, стисна ръката на дроплата и отпраши с джипа, пък ние останахме с три раници и моето увиснало чене… Бащата обяснява просто и бавно като на чукча в мол какво предстои, гледа само мен, щото на Рени явно всичко ѝ е ясно и не ѝ е за първи път, вади два чифта дахщайнери, дава ни по едно шише вода, дъждобран и аз: „не-не“, обаче – да, и поемаме към връх Ком. Първо се перча и правя едни великански крачки, после до върха само пуфтя като парен влак и се потя като мандарин след чаена церемония и едва смогвам да псувам наум. Допълзявам двайсет минути след тях на върха и… к’во? Е, хубаво де, Ком! Чудо голямо!

Камънак, голо, един паметник на Вазов, а Рени се вживява в ролята на провинциална актриса и рецитира: „Оттук окото волно прегради не намира. / Вселената пред мене покорно се простира. / Душата гордо диша. От тия планини / умът към нещо светло, голямо се стреми“. Айде бе! Смешки! Е, хубаво, де – гледка. Е, добре, де, и слепият вижда оттук Берковица, Монтана… и половин България. Та, за к’во да ги взимам тези два камъка?! Много важно – традиция, даже няма къде да се изпикаеш… Абе още съм бесен, ама взимам два големи камънака, да си чукам главата с тях. Как пък не – ще се снимам, ама айде от мен да мине. Обаче готино е – това наум, разбира се – и мама да беше тук със ситния… Да, бе, само те ми липсват… май съм слънчасал…

И после едно спускане… на два пъти хванах Рени за грейката, щото да не се търкалят цайсите ѝ пак. Довлякохме се вечерта до хижа „Петрохан“, тръшнах се на леглото и чувам в просъница: „Утре в пет“… Да, бе, да. Обаче стана точно така и въобще ми се губят следващите три дена – усещам само мускулна треска и адска болка в гърба от раницата: това хижа „Пробойница“, някакви Тодорини кукли и скали разни Лакатнишки, хижа „Тръстена“ и мостът над Искър, дето щях да падна, тотално ми се губят. Обаче баща ми и Рени – пей сърце, въобще не ми обръщат внимание и крачат като за Великото преселение на народите.

Едва след като се събудих на хижа „Лескова“, се почувствах донякъде бял и вече можех да им покажа кой съм, обаче – ядец! Други ми разказаха играта: срещнахме едни пичове – за пръв път чух, че имало мототуристи: готини, яхнали моторите си, бичат метъл и цепят планината където им кефне – нито потене, нито зор. Обаче баща ми каза, че за да я докараш дотам, първо трябвало на собствен ход да опознаеш живота; и сякаш съм впрегатно добиче, ми нахлузи раницата и вика, че не е лесно с две момичета в групата, макар Рени да се държала като юнга на трети рейс – тя се смее, а на мен пак ми завря чайникът и казвам наум всички онези думи, на които ще науча брат ми, като проговори…

(Другото – в антологията. ;) )


1 Туристически маршрут Ком – Емине: българската част от Европейския маршрут Е-3, символично свързваща Атлантическия океан с Черно море. – Б.а.

Свиване

Решение на проблема с паркирането по тротоарите - 200 лв глоба - готово.  

Едно от последните предложения на управляващите (вече прието на първо четене) е да се вдигне глобата за неправилно паркиране по тротоари и градинки на 200 лв (кажи-речи десетократно). По този начин щели да се решат проблемите на общините, защото сегашната глоба не стряскала нарушителите. Което си е абсолютно вярно - всеки паркира където си иска; проблемът е повсеместен - и в идеалния център, и в широкия център, и дори в големите жилищни квартали като Младост, Дружба, Люлин, където уж има предостатъчно място. За съжаление обаче, вдигането на глобите няма да разреши проблема с паркирането по никакъв начин, най-много в бюджета на общината да влезе някой друг лев повече.

Къде се корени проблемът

Навремето, още в годините на соц-а, при бурното разрастване на столицата, инфраструктурата (включително улици и места за паркиране) е преоразмерявана 1,5 пъти спрямо тогавашните нужди. Да, но за последните 25 години населението на столицата се е увеличило повече от 2 пъти (а автопаркът - много повече пъти!), което само според елементарната математика, дори без да се разходиш по улиците, за да видиш проблема, означава, че София се задъхва тежко в това отношение. Според сегашните норми за новопостроени жилищни сгради например, задължително трябва да бъдат осигурени 110% парко-места спрямо броя на апартаментите. Тоест ако има 20 апартамента - задължително 22 парко-места. Отделно - за търговски обекти в приземните етажи ако има такива. Тази нормативна уредба е базирана върху реални проучвания за необходимостта от парко-места. Тя е де факто меродавна както за нови, така и за съществуващи сгради, макар де юре да не се отнася към заварено положение.

Та нека си представим един стандартен 8-етажен панелен блок с 4 входа. В него има около 90-100 апартамента, следователно някъде наоколо трябва да се намират стотина места за паркиране. А такива просто няма.

В големите жилищни квартали паркирането не е уредено по абсолютно никакъв начин от общините, специално направените парко-места са извънредно малко и хората паркират просто където намерят - по улиците, по тротоарите, в зелените площи, че дори и в платените охраняеми паркинги. Да и в платените паркинги - и те са почти пълни. Далеч не е вярно твърдението (на явно лобиращи за вдигането на глобите), че платените паркинги стоят празни, защото всички искали да си паркират под прозореца безплатно. Напротив - много хора дори предпочитат да си държат колите в охраняем паркинг и са готови да си платят за това 50-100 лв на месец. Но въпросът е защо трябва всички да бъдат принуждавани да плащат за охрана, след като просто търсят къде да си спрат автомобила? Редно ли е да се поставя знак за равенство между “охраняем” и “платен” паркинг? Редно ли е да се рекетират с високи глоби хората, които просто няма къде да паркират и затова се врат по тротоарите? Решение ли е да бъдат принудени хората да търсят парко-места на километри в съседни квартали (а защо пък не и извън София), за да не бъдат глобявани с по 200 лв? Не. Но не е редно и колите да са в градинките.

Какво тогава е решението?

Не е редно да се опростява толкова дълбок инфраструктурен проблем, чрез свеждането му само до “нарушител” и “глоба”. Нужно е ситуацията да бъде анализирана и разбрана от всички гледни точки - и на пешеходеца, и на шофьора, и на администратора. Най-малкото защото в много от случаите това е един и същи човек.

Вместо само да се вдигат глобите, редно е първо общините да осигурят достатъчно места за паркиране в близост до жилищните сгради. Има бол пустеещи площи в жилищните квартали, в които няма друго освен кал, трънаци и плява. Площи, които безпроблемно могат да бъдат пригодени за паркинги. Културно, модерно, както се прави по книга, а не да “асфалтираме градинките, за да направим паркинги”, каквито спекулации се появиха. И чак след като общините са осигурили достатъчно места за паркиране, да се вдигат глобите колкото си щат. Тогава наистина ще бъде наказван само джигитлъкът, а не хората, които не са виновни, че няма къде да спрат.

Освен разбира се ако целта на цялото мероприятие не е “събиране на пари”, вместо “решаване на проблема с паркирането”.

01

Свиване

Know, Share, Love  

Скопие

Няма начин да не сте видели линкът “The 36 questions that will make you fall in love” . Според мен дори фактът, че сядаш да отговаря на въпроси гледайки някой в очите и с ясната идея, че го правиш за да се влюбите, говори че вече имаш вътрешната нагласа да искаш да опиташ нещо с този човек. Tрудно си представям някой да седна да прави опити да се влюби в Бареков например, дори и за да опровергае експеримент.

Всъщност 36те въпроса просто ти дават шанс да опознаеш човека отсреща. Двустранно и чрез споделяне.

That’s the way it goes: eдин ден се чудиш дали да отговориш на личното съобщение на някой непознат, а после бързо и без да разбереш как знаеш как си пие кафето; къде и как обича да бъде докосван; какви сериали гледа; за развода му; странностите; бившите; нещо за колегите; къде е пътувал; каква музика слуша; как да го зарадваш; как да го ядосаш.

По-често с опознаването идва обичането, от колкото отблъскването.

Първото ми посещение в Скопие беше мрачно, кратко, невпечатляващо – исках по-бързо да се махна от там. Второто се завъртя около добра компания, добра храна, слънце, път и нови неща. Третото – срещи с готини хора, някои за пореден път. И паметниците вече не ми изглеждат чак толкова безумни, храната и бирата – още по-добри, хората – все така гостоприемни, приятни, работливи, ясно осъзнаващи реалността на Македония.

Харесването ще да е крива. Споделянето и познаването те изкачват по нея, а рутината май е това, което те събаря.

 

Свиване

Великденска разходка до Халкидики (Неа Врасна и о.Амулиани)  

Днес Емилия ще ни разкаже за току-що отминалия Великден (Христос воскресе! Да сте здраи щастливи всички! :) – естествено, тя не е се ръчкала по претъпкани хотели с недостатъчно храна, а е направила разумния избор на жената със семейство – на кротко и спокойно почиване и разхождане :)

Приятно четене:

Неа Врасна и о.Амулиани

Великденска разходка до Халкидики

Предстоящ дълъг уикенд по случай Великден, прогноза за хубаво време, желание за пътешествие. Къде можем да прекараме страхотно почивката? В нашето семейство всички без много замисляне биха отговорили „В Гърция, разбира се!“

И така – дестинацията е Неа Врасна, удоволствието – гарантирано.

Тръгваме ден преди официалното начало на почивката (четвъртък) и вероятно заради това, движението в България е спокойно и нормално. След като влизаме в Гърция през Кулата, съвсем нямаме грижи относно трафика.

Пристигаме в

Неа Врасна

в ранния следобед. Пътували сме около пет часа, заедно със спиранията. Любезната ни домакиня, която се оказа македонка и в резултат се разбирахме без никакви усилия, ни настанява и ни дава напътствия къде има работещи таверни.

Никога не съм била край морето в сезон различен от лятото и сега в ранната пролет изпадам във възторг. Почти няма живот по улицата, плажът е пуст, чуват се ясно само морето и доста силния вятър, но на мен ми харесва. Тук-там има хора, които вършат нещо по заведенията, хотелите или дворовете. Вероятно скоро ще бъде доста по-оживено. Сега обаче е спокойно. И е страхотно.

Сядаме в единствената работеща таверна в тази посока на улицата. Жената не говори английски, но и без много думи се разбираме чудесно – каламари, хориатики, узо. Големият телевизор е включен на канал, по който дават детско филмче и поизмореният ни най-малък пътник проявява необичайна кротост по време на обяда. В края получава за подарък пластмасово фенерче, което няма батерии, но това не му намалява удоволствието.

Бяло море – Неа Врасна, Халкидики

Прибираме се до хотела, за да починем малко и след няколко часа се запътваме да изследваме другата посока на улицата където, както ни увери хазайката, всички заведения работят. Разходката ни трае около 40 минути и далеч не всичко работи, но в крайна сметка сядаме в симпатично изглеждащ ресторант. Всичко е вкусно, получаваме импровизиран десерт от тахан, канела и ябълки, а на тръгване собственикът излиза да ни пожелае „Лека нощ“. Пътят наобратно изморява всички и някои не успяват дори да си измият зъбите преди сън.

За следващия ден сме планирали разходка до

остров Амулиани

Пътуваме около 70 км. до градчето

Урануполис,

което искаме да разгледаме преди да тръгнем за острова. Прави ми впечатление, че има доста сравнително високи хотелчета – три и четириетажни, оформящи нещо като малки комплекси. Разхождаме се по крайбрежната улица и покрай кулата, слизаме на няколко пъти да погледаме морето и ето, че става време да тръгнем към Трипити, на около 7 км. от Урануполис, откъдето тръгва

ферибот за Амулиани

Уранополи, Халкидики

Докато чакаме, медузите будят възторга на сина ми, който непрекъснато гледа нещо във водата, а аз се старая да не поглеждам в неговата посока и се надявам, че ако се наложи, ще бъде спасен от баща си. Ферито пристига и срещу 6 евро за трима ни и за около 20 минути се озоваваме на острова.

Тръгваме на разходка към вътрешността. Навсякъде цъфтят красиви жълти цветя, които миришат страхотно. Вървим по малки, тихи улички, слънцето топли, морето е тъмно синьо, навсякъде има цветя – диви покрай морето и пътя и засадени в малките дворчета. Тишината е нарушавана само от църковната камбана, която не спира да бие. Разпети петък е.

Остров Амулиани, ХалкидикиОстров Амулиани, Халкидики

След почивка и обяд, решаваме да се изкачим по виещ се асфалтов път до най-високата, както ни се струва, точка на островчето и да хвърлим един поглед отгоре. Гледката е прекрасна, а върхът явно е царството на тамошните чайки, които не спират да прелитат над нас.

Остров Амулиани, Халкидики

Вижда се Атон с неговия най-висок, снежен в този момент връх.

Остров Амулиани, Халкидики

Цветята тук са червени, подобни на макове

Вечерта сме поизморени и решаваме да хапнем по-близо до хотела, а именно в първата таверна, която посетихме при пристигането си. И тук не мога да не кажа, че

пушенето на закрито е нещо ужасно,

за което бях забравила. Помещението беше неприятно задимено. Въпреки, че ни е малко неудобно от приветливата сервитьорка се упътваме към другата таверна. Там има само една заета маса и никой не пуши. Скоро обаче, някой запалва цигара и дрехите и косата ми неприятно се ароматизират. Всичко останало е супер – отлична храна, десерт без претенции, но адски вкусен, вино за мен и узо за мъжа ми. Прибираме се с такси, което собственикът ни урежда. Шофьорът говореше перфектен английски и дори върна ресто, което не взехме. Цената на това удоволствие беше пет евро, с които с радост се разделихме след изморителния ден.

Неа Врасна 570 21, Гърция

Третият ни ден (събота) е посветен на обиколка из уличките на ролери. Караме от хотела до края на Аспровалта и обратно като спираме по пътя, за да пием кафе. Разстоянието в двете посоки е около 10 км. Движим се по крайбрежната алея и по някои от нейните успоредни улички. Асфалта е приличен, на места страхотен. Почти няма коли, което за нашата неопитна в по-голямата си част група е чудесно.

Неа Врасна, Халкидики

Взимаме душ в хотела и се отправяме към едно вече любимо място –

Олимпиада

Намира се на около 20 км от Неа Врасна. Разхождаме се и се и гледаме морето. Красиво е.

Олимпиада, Халкидики Олимпиада, Халкидики

Прибираме се и боядисваме няколко яйца. Любезната ни домакиня също ни е оставила три плюс малък козунак и бонбони. Поръчваме си храна за вкъщи, защото вечерта срещу Великден таверните няма да работят. Правим още една обиколка на ролери по изминатия сутринта маршрут. Забелязвам, че тук-там в дворовете има великденска украса.

После се наслаждаваме на вечерята и бутилка вино. Синът ни заспива, а ние, възрастните бъбрим в полумрака за неща, които са ни впечатлили.

Великден – Неа Врасна, Халкидики

Великден

Ден четвърти от нашата разходка, неделя.

Великден е!

Чукваме се с яйца и тръгваме да си намерим закуски и кафе. Целият около четиридесет минутен път, хлапето изминава, подритвайки топка, необезпокояван от никакви преминаващи коли. Идилия.

В капучиното, което поръчвам е изрисувано сърце. Напълно отговаря на усещанията ми. Обичам това място.

И изведнъж се оказва, че е време да тръгнем.

Снимаме морето за последно, стягаме куфарите, сбогуваме се и потегляме обратно към София.

Бяло море – Неа Врасна, Халкидики

Бяло море

Автор: Емилия Мушкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атон – на картата:

Атон

Свиване

H&M Conscious Exclusive – 2015  

И сега вместо като всеки себе уважаващ се фешън-блогър да се похваля какво си купих, ще се похваля какво не си купих: нито една рокля и най-вече черния костюм не си купих. Купих си обаче бялата риза – тази под черното сако на снимката – разкошна е! Цялата H&M Conscious Exclusive – 2015 колекция ще се продава и онлайн днес след 10:00 часа – т.е. съвсем след малко. Забърсах вчера в крачка обаче следните 3 неща: сламена шапка с голяма периферия,  тъмно-синьо сатенено пардесю – да, прилича на халат от H&M Studio колекцията и черни кожени обувки: hmprod Рапорт даден!

Свиване

Фоторазказ от североизточна разходка  

Най-североизточната точка на България, до която някога бях стигала е Шумен / Варна и затова, макар и с колебание, приех поканата да се разходим в посока Добрич / Балчик / нос Калиакра…

Колебанието ми бе продиктувано от впечатлението, което българските медии създават у хората, а именно – очакване за апокалипсис – представях си кал, хаос и мизерия, необработена земя, съборетини… Както ще се уверите по-късно  – на североизток няма нищо подобно.

Земята е обработена и дори в села, които изглеждат забравени от бога, има селскостопански дворове пълни с техника, полета с фотоволтаици и други издайници на цивилизацията.

DSC00180

DSC00378

Ден 1. Потеглихме по обедно време и стигайки до Търново, решихме да свърнем по малките пътчета, с надеждата, че щом GPS-ът ги „вижда”, е много вероятно те наистина да съществуват.

Оказа се, че съществуват – вярно – тесни,  с асфалт от 1985 г., за една кола – но изключително спокойни и живописни, и пренаселени с … щъркели :)

20150408_174459

(в района на Добрич е пълно с такива дървета. не знам как се казват,
но зелените топки изглеждат много свежо на фона на липсващата все още зеленина)

DSC00171

(тези локви са единствен спомен от наводненията)

Никога преди не бях виждала толкова много щъркели на едно място – на няколко пъти видяхме по 30-40 птици, които се разхождаха спокойно, но щом чуеха гласовете ни – отлитаха. Интересното е, че не се плашеха от двигателя на колата, а от нас, когато слезем от нея да ги снимаме :)

DSC00175

В Добрич стигнахме по светло, настанихме се в хотел “Резиденция” и излезнахме да се разходим из града.

Хотелът се оказа пълен с изненади – добри или лоши – класифицирайте си ги сами :) . Подредбата им предполагам ще зависи от моментното ви настроение и целта на посещението ви там ;)

В стаята ни имаше много цветя, сред които и тези прекрасни орхидеи.

DSC00181

Имахме си и мравчици…

Хотелът, по моя преценка, не събира повече от 50-60 човека, на ресторантът побира 120 души, като има и летен ресторант-тераса за още 200. Организират сватби и други тържества…
Ресторантът е скъп за звездите на хотела (вероятно затова в менюто, качено на сайта, няма цени…)

Ресторантът работи до полунощ, ако има клиенти – и до по-късно…
В петък (се оказа) има жива музика с певици…
Музиката се чува в стаите…

Топлата вода не свършваше и поне в нашия апартамент беше достатъчно топло и имаше достатъчно възглавници, одеяла и консумативи…

Разхождахме се из Добрич, докато се стъмни съвсем. Градът е много чист, подреден и има красив, добре поддържан парк.

20150408_191656

(от Шумен в посока североизток, паметниците на Хан Аспарух са традиционна гледка)

20150408_193631

20150408_195502

 

Ден 2. Варна. Ах, моретооо :)

DSC00187

Първа цел – Делфинариум Варна.

DSC00224

Втора цел – Аладжа манастир. Това е скален манастир от 12-13 век, близо до Варна, като с кола се стига до самия парк на манастира. Аладжа означава “шарен”, “пъстър” и когато са го открили, цветните икони в него са били запазени. Сега не видях нищо цветно по скалите, видях иконите вътре в информационния център, на снимка. Въпреки това, манастирът е интересен, главно заради скалата, в която е издълбан.

DSC00247

DSC00248

DSC00256

Към комплекса на манастира има хубав информационен център, където със снимки, картини и видео е разказана историята на манастира, както и историята на неговото откриване от чешки  братя историци-изследователи.

По време на това пътуване, установихме, че Чехия има значима роля в развитието на Варна и района. Манастирът е открит от чехи, които са основоположници на археологията в България (братята Шкорпил), а в историята на морската градина е “замесен” Антон Новак…

Трета цел, съвсем естествено бе, да похапнем някъде из Варна. Направихме го, с изглед към морето…

20150409_153457

 Разходихме десертите по пристанището…

20150409_174912

20150409_175335

…. и по залез слънце си тръгнахме към Добрич.

 20150409_193857

Ден 3. Балчик

Отдавна имах желание да посетя Ботаническата градина в Балчик, а като разбрах, че там има и дворец, маршрута стана съвсем ясен :)

Е, Дворецът се оказа по-скоро лятна резиденция, но пак си заслужава да се види – най-вече заради смесицата от стилове в него – едновременно има минаре и купол на православна църква. Оказа се, че Кралица Мария е била с широки възгледи относно религията.

Ботаническата градина се намира в двора на Двореца и разходката ни започна от нея.

Приказно и уханно място …

DSC00259

DSC00260

DSC00261

DSC00264

DSC00265

DSC00267

(пишеше, че и това е лале)

DSC00268

DSC00269

DSC00270

DSC00271

DSC00273

DSC00278

DSC00281

DSC00282 - Copy

(орлова папрат)

А колекцията от близо хиляда вида кактуси, част от които над 80 годишни, бе повече от впечатляваща.

DSC00291

DSC00294

DSC00295

DSC00296

DSC00297

DSC00298

DSC00302

DSC00303

DSC00306

DSC00308

DSC00312

В средата на градините на двореца, след ботаническата градина, преди самата сграда на Двореца и с изглед към морето, се натъкнахме на малка винарна. Посрещнаха ни усмихнати хора, поканиха ни на дегустация, опитахме какви ли не вина, брендита и сокове и си тръгнахме наистина опиянени, но не толкова от алкохола, колкото от мерака, с който хората показваха винарната си (и на езиците, на които я показваха – чух ги да говорят свободно английски, румънски и испански… Вероятно знаят и още езици.).

DSC00328

DSC00329

DSC00338

DSC00340

Дегустацията беше абсолютно безплатна, отделиха ни цялото време, от което имахме нужда, предлагаха ни още и още интересни вина (като вино от замръзнало грозде), опитахме коняк, затоплен в чаша, нагорещена чрез фламбиране на специална 80° водка…

DSC00332

DSC00334

DSC00336

Във винарната, както и навсякъде наоколо, преобладаваха румънските туристи. Дали, защото Балчик е бил румънски известно време (от 1912 до 1940 г.), дали защото Кралица Мария е била румънка или просто защото им е близо и им харесва, не знам, но знам, че това със сигурност е добре за Добрич и района. Направиха ми впечатление и многото табели по европейски програми за трансгранично сътрудничество между България и Румъния…

Разгледахме Двореца…

DSC00345

DSC00353

DSC00355

DSC_3831

DSC00365

…. и се отправихме към колите и мидената ферма в местността Дълбока…

DSC00380

DSC00386

Аз не обичам морски дарове – ям риба, ако няма нищо друго за ядене, но… като съм тръгнала на експедиция… Опитахме от почти всичко в менюто и за моя голяма изненада, всичко беше с превъзходен вкус. Нещо повече – след приличното похапване, очаквах да има натежали стомаси и спешни изненади по пътя обратно, но нямаше :) , което означава, че освен вкусна, храната е била и качествена. Така че – с чиста съвест – препоръчвам мястото, поне в левият му вариант ;)

Всъщност, ресторантите са два, един до друг, имената им си приличат, и въпреки, че и двата са пълни с хора и места едва се намират, собствениците им стоят отпред и се карат пред очите на туристите кой е оригинала… Знам ли, може и нарочно да го правят, ей така, за атракция…

Последната ни, планирана за този ден, спирка, бе нос Калиакра…

20150410_184902

20150410_185008

DSC00395

… който се оказа предпоследна всъщност спирка, защото тамън по залез слънце, се разходихме и по плажа на Каварна…

DSC00396

DSC00410

Ден 4. Една единствена цел – прибиране в София, с дълъъъъъг обяд с любими хора в „Щастливеца” във Велико Търново.

DSC00412

DSC00413

Свиване

Официално: OnePlus Two излиза през лятото, до края на годината и още един модел  

Официално: OnePlus Two излиза през лятото, до края на годината и още един модел
Наследникът на популярния сред онлайн потребителите OnePlus One ще излезе на пазара през третата четвърт на 2015 г., споделя пред…
Свиване

LG с нов официален тийзър за G4, акцентира върху "различния" Quad HD дисплей  

LG с нов официален тийзър за G4, акцентира върху
След като преди десетина дни LG пусна първия официален тийзър за новия си флагман, сега се появи ново видео, което…
Свиване

Защо хартиените книги губят мястото си в моя живот?  

adfbzdbd

Изт: bitrebels.com

Откакто имам тъпфон се уверих, че го използвам предимнио за…четене на книги. Ровичкам главно из Читанката, където ще намерите и собствените ми произведения. Правя го основно заради лесната навигация, заради множеството файлови формати и, разбира се, защото е безплатно. Домът ми продължава да е отрупан с хартиени книги, но не мога да кажа с ръка на сърцето, че този факт продължава да ме кефи. Не съм спрял да ходя по премиери. Не съм спрял да колекционирам томчета с автограф. Не съм спрял да давам назаем, да обменям, да събирам книжни издания, не съм спрял и да купувам от книжарниците.

ОБАЧЕ хартиените книги губят постепенно мястото си в моя живот.

Както морално-физически, така и пропорционално-статистически го губят.

И това е необратим процес.

Ето ви няколко добри причини защо:

1/ Скъпи са

15-20 лв за томче се равнява на дневната заплата. В провинцията. Извинявам се много, но дори да си ерген, дори да си без жена и деца, дори да си без ипотека, без потребителски заем и без кредитна карта, последното нещо, за което ще похарчиш ЦЯЛАТА си надница е книга. Най-малкото, преди това ще си купиш поне сирене, хляб и яйца, за да си забъркаш един омлет. И няма да ти останат за книга….

2/ Обемни са

Ми, заемат ебахти многото място! Вече ги държа на склад. И вкъщи си имам. И складът е пълен. Какво значи това? Това значи, че нито аз, нито друг ще ги отвори тези книги, ще ги разлисти, ще ги прочете. Никой никога няма да се поинтересува от тях. Обречени са да изгиният от влага или да изгорят в пожар, или да бъдат затрупани от земетресение, или да ги предадат на вторични суровини. Или да ги изядат мишките. Кофти край за световното литературно наследство, не мислите ли? А виждали ли сте отрупаните с книги библиотеки на вашите родители? Те заемат 1/8-ма от хола. Чели ли сте някога, някак, поне 1/80-та от тях?

3/ Тежат

Сигурно книгите, които съм събрал през живота си, вече надвишават един тон.

4/ Непреносими са

Никъде не можеш да отидеш с тях. Нуждаеш се от специализиран транспорт. Смених 20 квартири, повечето книги раздадох, някои забравих, други изхвърлих. И пак не мога да взема, дори малкото, което е останало, с мен. Просто е невъзможно. За почивките преди избирах един-два тома, сега ходя на море и на планина с 20-30 романа, понякога и със сто. В тъпфона.

5/ Неудобни са

Заемат неприличен обем. По летищата ги таксуват като екстра багаж. А съдържат толкова малко текст… Дори в сравнение с една средновековна дискета, с една допотопна флашка или с един дървен таблет.

6/ Непродаваеми са

Само букинистите знаят как да продават стари книги. Мен техният занаят не ме интересува. Ако им ги оставя на консигнация, ще чакам до пенсия, за да изкарам 30-40 лв. Повечето хора им ги подаряват от жалост по самите книги, защото не им се занимава и трябва да разчистят вкъщи, а не защото от вторични суровини не биха изкарали повече, при това – веднага. Все пак, книгите си тежат. Виж точка 3.

7/ Абсолютна загуба са на време

На новия си адрес заварих „в наследство“ почти цяла библитека. Две седмици подред влизах в тоалетната сутрин и лягах в леглото вечер с различна книга под мишница. 99% от тях са a fucking waste of time. Това, че е издадено на хартия не значи, че става за четене.

8/ Колекционерска стойност имат само копията с автограф

Колекционирам книги с автограф, защото има вероятност поне един от авторите им някога да умре и да се прочуе. Докато съм жив. Тогава ще имам възможност да продам копието на търг. Повечето писатели получават славата и признанието си посмъртно. Успелите, пък, се самоубиват. Или се пропиват. Или първо се пропиват и после се самоубиват. Или умират в самолетна / автомобилна катастрофа. Или се разболяват от рак. Или ги екзекутират. Или тънат в бедност, за да може после да ни наблюдават от банкнотите. Повечето банкноти са некролози на мъртви писатели. Тъжна професия е писателската! Четете биографии. В претрупаната библиотека на вашите сигурно има и доста такива.

9/ Между миналото и бъдещето в десет от десет случая ще заложа на бъдещето

Гугъл променя алгоритъма си, за да улесни търсенето с мобилни устройства. Амазон продава повече електронни книги, отколкото копия на хартия. Навсякъде около мен се разкарват зомбита, забили поглед в мобилните си устройства. С напъхани в ушите слушалки. Откъснати изцяло от света. Аз самият чета все повече и повече книги на мобилното си устройство и все по-малко и по-малко книги на хартия. Един процент от книгите, които поглъщам чрез лаптоп, таблет или тъпфон са платени, 99% са безплатни. По-малко „обръчи“ имам за прескачане. На един клик разстояние са. Лесно достъпни. Едва ли бих могъл да очаквам нещо различно от своите читатели. Такива са младите. Такова е бъдещето.

10/ „Ама, все пак, ароматът на хартия си е друго!“

Подобно твърдение показва, че си морално (или физически) остарял. Че робуваш на клишета. Че не си в час. За да угодя на твоя „хартиен романтизъм“ примерно аз, като писател, трябва да избирам между два варианта: а/ да затворя новия си роман между две хартиени корици в обидно нисък тираж и да позволя на издатели и разпространители да ограбят 90% от коричната му цена или б/ да си бръкна дълбоко в джоба, за да се самоиздавам, саморекламирам и саморазпространявам, ограничавайки аудиторията си до минимум, само и само някой „хартиен романтик“ да похарчи дневната си заплата за хартиения ми „шедьовър“. Има си принтери за хората, които все още не могат да четат „от екран“.

Тихомир Димитров 


април 15, 2015

Свиване

Мускулна хипертрофия с HFT тренировки  

Искате хипертрофия на определена мускулна група, но не знаете по какъв начин да го постигнете (дали с 2-3 пъти седмични стимулиране на тези мускулни групи или с по-висока честота)?

Този въпрос е обект на дълги дискусии и изследвания, някои от които са доста противоречиви.

Днес ще се спрем по-подробно върху тренирането с висока честота (High Frequency Training) във варианти, предоставени от Чад Уотърбъри.
Ще разгледаме подробно метод, чрез който можем да постигнем по-големи мускули чрез ежедневни кратки тренировки.

Кой е Чад Уотърбъри

Чад (Chad Waterbury) е доктор по физикална терапия, автор (във водещи спортни списания и сайтове, в личния си уебсайт, автор на книги "Huge in a Hurry", "Muscle Revoluiton", "HFT2"), лектор (NSCA - National Strength and Conditioning Association), силов и кондиционен треньор.

Родом е от Илиноис, но в момента живее в Санта Моника, Калифорния.

Прилага методите си сред професионални атлети, бодибилдъри или фитнес любители.

Характерно за тренировките му са, че са кратки, бързи и създаващи условия за сила, мощност и мускулен растеж, докато в същото време позволяват на тялото да се възстановява в по-кратко време между отделните тренировки без излишен стрес и претрениране.

Отделно от книгата си, посветена на високочестотното трениране, Чад споделя много от опита си основно чрез статии в t-nation. С течение на годините той променя или добавя полезни съвети, така че програмата да се оформя като възможно по-ефективна и щадяща.

Опитът на Чад с HFT

Започва да експериментира по метода през 2001 година, вдъхновен от братята Алексис (Alexis Brothers) от "Цирк дьо солей" - това, което правели те, изглеждало невъзможно в очите на Чад ("Как се възстановяват след 10 представления седмично и то тежка физическа активност? Как успяват да избегнат възпаления - само едно от техните представления би травмирало повечето от нас?" -това били част от въпросите, които непрекъснато си задавал Уотърбъри).

Представлението на цирковите артисти е олицетворение на HFT.

Защо работи високочестотното трениране? Защото е основано на много проста, но работеща концепция - някои мускулни групи се нуждаят от повече тренировъчен обем, за да нараснат. Вероятно доста повече от това, което си мислим, че можем да понесем или е достатъчно. Но все пак идва един ключов момент, а именно - има ограничение в обема, който можеш да направиш в една тренировка или в един ден.

Ако искаме хипертрофия на конкретни мускули, то HFT би трябвало да бъде част от програмата ни за хипертрофия, за да я допълни.

Този тип тренировки са основани и на друг принцип – увеличаването обема на дадено упражнение по плавен и ритмичен начин, ще създаде условия мускулите да нараснат. Всяка седмица ще може да понасяте по-голям обем, защото нервната система и мускулите се адаптират.

Това, разбира се, не е правопропорционално - едва ли ще може да добавяте още и още повторения с всяка тренировка. Основното е да завършите с по-висок обем, по-силни и по-обемни спрямо началото (въпреки тези периоди на застой).

За какво е подходящ методът HFT

Три са основните цели, които са постижими с тренировки на висока честота:

Увеличение на броя повторения, с което изпълнявате упражнение със собствено тегло

Използвайте HFT само в случаите, че може да направите поне 6 стриктни повторения от упражнението. Ако искате да увеличите броя набирания, но може да направите само 2, то този метод не е за вас.

  • Ако може да направите 6-9 повторения от упражнение, започнете с 2 серии с възможно повече повторения, разпределени 5 дни седмично* (3 тренировъчни - 1 почивен - 2 тренировъчни - 1 почивен) за общо 4 седмици.
  • Ако може да направите 10 и повече повторения от упражнение, започнете с 1 серия от възможно повече повторения и така 6 дни седмично* (6 поредни тренировъчни - 1 почивен) за общо 4 седмици.

След 4 седмици тренировки, направете 3-4 почивни дни (в които това движение не участва).

Увеличение на активното тегло

Добавете високочестотното трениране към основната си програма, само ако храненето и суплементацията ви отговарят на период за покачване на тегло. Достатъчните калории и сън са ключови.

С включване на HFT тренировки към вече изградения режим, е добра идея да приемате допълнително около 250 ккал (разбира се, това е ориентировъчно).

Тези допълнителни калории не се приемат в почивните от HFT дни.

  • Ако може да направите 6-9 повторения от упражнение, целта ви са 3 серии с възможно повече повторения, 5 дни седмично* (3 тренировъчни - 1 почивен - 2 тренировъчни - 1 почивен), за 4 седмици.
  • Ако може да направите 10 и повече повторения - изпълнявайте 2 серии с възможно повече повторения, 6 поредни дни седмично* (на 7-мия почивате), за 4 седмици.

След тези 4 седмици направете 5 пълни почивни дни, в които да не правите конкретното движение.

*Успоредно с настоящата ви тренировъчна програма.

Подобряване възстановяването на конкретна мускулна група

Понякога, въпреки че целта ви не е нито допълнителни повторения на набирания, нито пък покачване на активно тегло в бицепсите (например), то може да извлечете ползи от по-честата стимулация на мускулна група.

HFT може да подобри физиологичните възможности на мускулната група, за да се възстанови по-бързо.

Най-новият вариант на HFT

Ако проследите хронологично публикациите на Чад в течение на годините, ще видите как всеки път добавя или променя нещо към вече казаното.

Това е ценно, защото с натрупване на опита (върху себе си и клиентите си), а и с помощта на знанията си, той успява да надгражда програмата така, че да е едновременно работеща и щадяща за тялото.

В края на 2014 година той показа интересно приложение, върху което подробно ще се спрем сега.

Дълги тренировки срещу по-чести, но кратки тренировки

Какви са възможностите за създаване условия за хипертрофия? От една страна имаме стимулирането на повече растеж в една отделна тренировка, а от друга - да тренираме по-често.

Първият вариант не е подходящ за всички трениращи - някои нямат нужния стаж, за да натоварят добре мускулната група веднъж седмично, а други нямат нужното време за това (по-голям обем, по-дълъг престой в залата).

Вторият вариант е подходящ за тези, които могат да отделят малко време за тренировки, но ежедневно

Същност на новото високочестотно трениране

Основното в няколко думи - изберете едно упражнение със собствено тегло, което ще правите всеки ден (например набирания или лицеви опори).

Продължете да изпълнявате обичайния си тренировъчен план в залата, но ежедневно добавяйте и това допълнително движение, следвайки определени правила:

Започнете с по-малко повторения, отколкото си мислите, че се нуждаете / можете.

Това е ключов елемент - да не се изсилите и надцените в началото, защото с натрупване във времето това ще ви изиграе лоша шега.

Изберете движение, което може да изпълните за 12-22 повторения на свеж и отпочинал мускул.

Ако може да направите 13 стриктни лицеви опори, разделете общия брой на две серии (колкото се може по-равномерно) и тези 2 серии ще ви бъдат за 1вия ден (например 1х7 повт и 1х6 повт). Нищо повече.

На втория ден добавете 1 допълнително повторение - 2 серии по 7 повт.
Разпределете сериите с голям времеви промеждутък - първата сутринта, а втората - вечерта.

Това може би няма да ви се струва необходимо в началото, когато общия брой повторения е нисък, но представете си какво се случва след 40ти, 50ти, 60ти ден - тогава ще е изключително необходимо да разпределите сериите през целия ден.

Изберете добре упражнението и го правете с перфектна техника.

Всяко едно повторение трябва да е в перфектна форма (оптималната за вас). Не бива да допускате компромиси в това отношение само и само, за да завършите определената бройка.

Ето и възможните упражнения, които са подходящи за този тип тренировки:

  • Набиране (разновидност според целите, добър избор е успореден хват)
  • Лицеви опори (всякаква разновидност в зависимост от целите)
  • Кофички (правете ги на успоредни лостове и никога с ръце зад вас на пейка или стол)
  • Напади (всякакви разновидности)
  • Клек на един крак
  • Тяга на един крак

Придържайте се към високо-честнотното трениране за повече време, отколкото смятате, че можете

Колкото и да е ефективен този метод, той иска време. Когато основната ви цел е хипертрофия, мислете в месеци, а не в седмици.

Придържайте се към плана толкова дълго, колкото ще ви отнеме да постигнете целта си (може да е за 2 месеца,а може и 4).

Ако спазвате програмата по-дълго време и бройката на упражненията стане прекалено висока и вие не може да отделяте повече време, за да надграждате, или пък чисто физически не може да добавите още едно повторение, останете на същата бройка, но започнете да правите по-малко серии.

Да кажем, че сте достигнали до 100 повторения дневно - продължете да правите по 100, но вместо в 10 серии, целта ви е да ги направите за 5-6

За какво да внимавате

  • Разтягайте достатъчно. Това е важно и наложително особено при този тип трениране, когато ежедневно правите едни и същи движения. Разтягайте цялото тяло и отделяйте повече внимание на ежедневно тренираните мускулни групи.
  • Обръщайте внимание на техниката си - не бива да усещате болки в ставите. Идеята на програмата е да увеличавате обема плавно и ритмично, така че тялото да приеме допълнителното натоварване добре и без излишен стрес.

Допълнителни съвети от опита на Чад

Годината е 2011-та. От 5 януари до 10 юни Чад е направил 13 064 бр. набирания на 95 кг лично тегло. Внушително, нали?

Основната му цел била лично предизвикателство, а и да обогати знанията си и съветите, които дава на останалите.

Ето основните:

Понякога тренирането до отказ при HFT е добра идея

На стотния си ден от предизвикателството с набирания, Чад е достигнал 5070 бройки. В ден 1 възможностите му били за 12 стриктни набирания в пълна амплитуда.
В ден 100 тази бройка била увеличена до 19, което не е много обнадеждаващо.

Причината според Чад? В рамките на тези 100 дни е избягвал достигането до отказ във всички серии - винаги е спирал на 4-5 повторения от абсолютния отказ.

За този период не успял да повиши значително максималната бройка повторения, но горната част на гърба и предмишниците му значително се увеличили.

След това преминал на нов експеримент - всяка серия била до отказ в концентричната фаза, където задържаш за 4-5 секунди.

Тогава хипертрофията просто... спряла.

Изводите? Ако искате повече хипертрофия - не стигайте до отказ.
Ако искате повече повторения в серия и по-висока издръжливост - отказите са добра идея. Имайте повишено внимание към възстановяването си във всички случаи.

Освободете китките си

Повечето хора биха избрали да приложат високочестотно трениране именно с набирания, какъвто бил личният експеримент на Чад.

Най-важното, за да направите това без излишен стрес в тялото и възникване на травми, е да създадете условия за естествена ротация в китките.

Набирания на фиксиран лост с голяма честота са нежелателни, защото китката не може да се движи естествено, което може да се пренесе в болки в лакти и рамене.

Уотърбъри е без колебание в съвета си, че набиранията трябва да бъдат от халки.

Ако нямате такава възможност, вариант са TRX ремъци и/или неутрален (успореден хват), но дори и при него са възможни възпаления, ако го правите прекалено често. В такъв случай непрекъснато разнообразявайте хвата и вариациите на набирания.

Разтягайте и възстановявайте добре схванатите места

Стречинг след тренировките, мачкане с тенис топка или фоумролер - наистина е важно да не пренебрегвате тази важна част от възстановяването.

Кога не е удачно да прилагаме HFT

Когато тренирате за максимална сила.

Ако искате да увеличите постиженията си на мъртва тяга или лежанка, то не е удачно да го правите с високочестотно трениране по описания начин. Този принцип работи с упражнения със собствено тегло, които са по-щадящи за нервната система.

Когато имате ставни болки

Ако имате болки в стави и сухожилия, особено в конкретното движение, което бихте искали да правите по метода, то това само би влошило ситуацията и да възпали допълнително тъканите.

Можем ли да правим повече от едно упражнение едновременно?

Може при добро възстановяване и внимателен подбор на упражненията.

Ако изберете многоставни движения (набирания, кофички, лицеви), то може да правите максимално 2 от тях по въпросния метод.

Ако изберете едно многоставно, а останалите са едноставни, то може да изпълнявате и повече упражнения, тъй като нервната система ще се възстановява по-бързо и лесно.

В следващите материали, посветени на Чад и неговите тренировки, ще се спрем на:

  • как сами да построим HFT тренировки за цялото тяло;
  • тренировъчна програма за по-големи прасци.

До тогава, ако имате опит с този тип тренировки, споделете с нас впечатленията си като коментар под тази статия или в темата във форума.

Прочетете и тези полезни материали:
Зона за абитуриенти: във форма за бала
Подобри силата си за 40 дни
Наскоро в науката: разлики между пауърлифтинг и бодибилдинг стил по отношение на хипертрофията
ОФП, достойна за римски легионер
Кой е най-добрият сплит?
EMOM - Всяка минута, в рамките на минутата
22 идеи за предизвикване на мускулен растеж
Свиване

2015-04-15 end-to-end криптография за домашна/фирмена употреба  

Питаха ме тия дни “как да си говорим без да ни подслушват”, и понеже е просто, ето какво препоръчвам аз (и съм ползвал). Това не включва operational security неща (не говорете близо до други хора, не си качвайте записите някъде, не си давайте компютъра на непознати и т.н.), а само как да си направим setup, който може да се използва правилно. Базиран е на неща, които аз съм правил, т.е. конкретните препоръки са от моята практика.

Идеята е да имате end-to-end криптография (т.е. само крайните точки да могат да декриптират информацията) и forward secrecy (т.е. ако случайно някой ключ изтече, това да не дава възможност да се подслушва бъдещата комуникация). Това се постига с два протокола – OTR и ZRTP.

И двата са близки по идея, като първия се занимава с обмяна на текстови съобщения, втория с предаване на глас.

Като за начало – някакво собствено желязо, с криптиран диск, с debian stable и автоматични security update-и.
Ползвам debian, понеже си е стабилно и security update-ите работят както трябва и не чупят системата.
Криптирания диск е допълнителна мярка за сигурност. Реално на сървъра няма да пазите кой-знае каква важна информация, но си остава добра идея. Това влачи със себе си проблема, че на рестарт някой трябва да въвежда passphrase, но за това има начини да се прави по сравнително сигурен начин.
Виртуалните машини са твърде лесни за атака, че да се разчита на тях. Вариант са, защото при тоя setup данните не са чак толкова важни, но не ги препоръчвам.

Понеже всичката комуникация ще върви по TLS, е добре да си имате правилно подписан сертификат. Всички сме наясно, че сигурността на сертификатите е малко трагична, но помага понякога да се хванат разни MITM атаки. Има сравнително евтини CA-та, като скоро и ще работи това на EFF, което ще е съвсем безплатно.
Ако искате да избегнете всичките възможни атаки, може да си направите собствено CA и да го инсталирате по клиентите, но е по-сложно и доста често не се спазва както трябва и просто се казва на клиента да приема всякакви сертификати, което е лоша идея.

Следващата стъпка е XMPP (Jabber) сървър. Аз лично използвам ejabberd, понеже е сравнително прост за конфигурация, бърз и ако не трябва да дебъгвате S2S, направо идеален.
В него трябва да спрете некриптираните връзки като цяло, и да не включвате S2S (server-to-server) модула, така че да е ясно с кой говорите. Можете да си включите и конференциите, но за тях още няма end-to-end криптография.

Финално, трябват ви open-source клиенти, които да поддържат двата протокола (OTR и ZRTP). По принцип jitsi поддържа и двете и е доста добър избор (въпреки че е доста тежко и писано на java), като работи под всички desktop операционни системи и има alpha за android. За телефони (ios и android) за съобщения има chatsecure (само OTR). Също така аз самия ползвам pidgin с OTR plugin, който обаче няма ZRTP (и като цяло много кофти аудио поддръжка).
(някой може да допълни с още клиенти)

Този setup ви дава възможност да си говорите с end-to-end криптография и да сте много трудни/невъзможни за подслушване (по последните документи от NSA, OTR е нещо, за което не са намерили никакъв вариант да го счупят).

Свиване

Какво може да се направи за да се намали броя на бедните в България?  

IMG_3978

Днес бях на събитие на Национална мрежа за децата и обсъждахме как децата могат да са по-обгрижвани и ролята на семейството в това. Няколко мнения бяха изказани, че нещата с децата и семейството биха били по-добри ако семействата не са толкова бедни. И някой подметна, че 30% от децата растат в мизерия и битка за насъщния, та на база това за какво семейство и възпитание можем да говорим. И за бедността като първа за преборване.

И се замислих аджаба кой и как може и трябва да бори бедността. Вероятно в очите на повечето хора това е задача на Държавата. Същата тази държава, която товарим с какво ли не, но това е друга тема. Апропо Пламен се вдъхнови по темата и писа доста свежо за Държавата в блога си тук (http://blogatstvo.com/top/spuk-im-hochhaus/)

Поставих въпроса за бедността и из социалните мрежи и тук публикувам няколко от отговорите, които харесах най-много:

Пламен: Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се!

Венцислава: Бедността свързвам с липсата на образованост, умения и в голяма степен- нежелание за развитие и промяна.

Делян: Има два модела – или им даваш риба и стимулираш и други да се пробват, или ги учиш да ловят риба и ги оставяш на езерото. Сиреч, единственият дългосрочно работещ механизъм според мен е осигуряването на работа и гарантирането че всички помощи са по-малки отколкото е минималната работна заплата

СтойнеДа работят. Повечето от тези бедни и мизерстващи са напълно годни да работят, но въпреки това не го правят. Това, че няма работа не е съвсем така. По-скоро няма хора да работят.

Константин: Да накараме хората да работят съвестно, да мислят, преди да вземат решение да се разпростират над възможностите си и да не се блазнят от лесни, но скъпи кредити, да се следят средствата, които се отпускат по съществуващи програми къде отиват и кого облагодетелстват!

ЕкатеринаЕлиминиране на корупцията в администрацията + елиминиране на монопола на мафията в бизнеса + подкрепа на частната инициатива + зверски контрол за спазване на законодателството = повече и по-добре платена работа за повече хора => по-малко бедни

Мариан: да започнат да мислят проактивно, а не реактивно. Тоест да седнат и да помислят, а не “и без това имам малко и без това нищо не зависи от мен и без това няма да се оправя, да харча и живея като за последно”, също да намалят саморазрушителното поведение “шефа е педераст, аз пък няма да му работя”. Да спрат пасивната съпротива.

Теодоси: Образование , образование , образование и по-малко помощи

Слави: Всеки да си поеме личната отговорност.

ИвоФормулата е проста: либерална икономика, ниски данъци, ефективна съдебна система, защита на частната собственост.

ЛюбомирТрябва максимално да се ползват наличните ресурси. В момента те са главно в селата. В което и село да отидете, като разпитате възрастните местни хора, ще узнаете, че преди 1944 г. там, в това село, са се отглеждали от 5 до 10 пъти повече животни (от всички видове: едър и дребен добитък, и птици), отколкото има днес. Т.е. природната среда позволява и в момента да увеличим производството 5 до 10 пъти – в почти всяко село в България. Разбира се, този преход – от живот в града към живот на село – е доста труден, чисто психологически – но това е единственият продуктивен вариант. Разбира се, дори и след такъв преход хората пак няма да са “богати” (в чисто финансов смисъл) – но поне ще бъдат – и ще се чувстват – по-независими.

Александър: като се имат предвид възможностите за мен е направо странно, че има бедност в България.

p.s. Паното е на входа на Балкантон, сграда от соц-а в кв. Хиподрума, София. Не успявам да открия името на автора, но бих се радвала ако някой знае да сподели. Предварително благодаря.

Свиване

Wannabe  

Сигурно сте чували този рингтон Няма лошо. Стига да не е от телефона на някой политики или още по-зле – wannabe политик – да кажем младежки активист на някоя партия, …
Свиване

Huawei P8max преминава границата с огромен 6.8-инчов екран  

Huawei P8max преминава границата с огромен 6.8-инчов екран
Заедно с флагмана си P8 китайците от Huawei показаха и P8max - устройство, което не просто преминава границата на фаблетите,…
Свиване

За медийната реалност / On media reality  

(Find English below)

Преди малко четох отворено писмо от едно момиче до Канал 4 на Би Би Си. Познавайки културата и начина на живот на общността, в която е израснала, тя посочва на Би Би Си крещящо фактологично разминаване между реалността и излъчен документален филм. По същия начин, като доброволец, който година и половина работи с бежанци, не мога да не забележа разликите между реалността, в която пребивават бежанците и „отразяването” й в медиите.

Ясно е, че някои медии обслужват политически или бизнес групи и съвсем тенденциозно изопачават реалността, но за съжаление истината малко или много бива изкривявана и от журналисти, които са добронамерени и добросъвестни; това се случва дори когато ние, познаващите добре някаква среда и ситуация, полагаме сериозни усилия да наблегнем на истината. Като че и най-добрите не могат да устоят на изкушението да разкрасят реалността.

Нямам собствен телевизор и рядко гледам телевизия, но в последните години всеки път когато гледам, има чувството, че аз самата живея в съвсем различен свят от този, който виждам на екрана. Като че ли и близките ми, които редовно консумират медийни продукти живеят в различен свят от този, в който живея аз.

EN

I just read an open letter a girl wrote to BBC Channel 4. Knowing the culture and lifestyle of the community in which she has grown up, she points out the glaring discrepancy between reality and a BBC documentary. Similarly, as a volunteer who has worked for a year and a half with refugees, I can see the discrepancy between refugee reality and its “reflection” (as we say in Bulgarian) in the media.

I am well aware that some media serve political or business groups and quite consciously distort reality, but, unfortunately, truth is more or less distorted also by well-meaning and conscientious journalists; that happens even when we, the people who know some environment or situation well, try hard to emphasize truth. It seems that even the best journalists cannot resist the temptation to embellish reality.

I do not have a TV set and rarely watch TV, but for the past couple of years every time I watch TV I feel as if I live in a different reality from what I can see on the screen. It seems that my friends and relatives who regularly consume media products live in a world different from mine.


Filed under: медии, празни мисли Tagged: медии, media
Свиване

Флагманът Huawei P8 предлага атрактивни екстри в супертънко тяло на цена 500 евро  

Флагманът Huawei P8 предлага атрактивни екстри в супертънко тяло на цена 500 евро
На събитие днес в Лондон Huawei официално представи флагмана си за 2015 г. Huawei P8. Устройството предлага ултратънък метален корпус…
Свиване

In Memoriam: Ваня Константинова  

  Днес ни напусна невероятният човек и приятел, великолепен прозаик и поет Ваня Константинова. Ако не беше толкова посветена на литературата в себе си, а не на себе си в литературата, вероятно повече хора щяха да знаят каква загуба за четящите е това. Но нямаше да е Ваня. Която обичаме.
    Опелото ще бъде отслужено в събота (18 април) в 13.00, в храма “Св. Георги Победоносец” в София.

Свиване

Първо по Дарик #120: Представяне на Sony Xperia E4g  

Първо по Дарик #120: Представяне на Sony Xperia E4g
Здравейте с брой 120 на технологичната рубрика на nixanbal в Дарик радио! Тази сутрин с Мишо Дюзев представихме новия смартфон…
Свиване

Гривната Microsoft Band вече се продава в Европа, цената е около 240 евро  

Гривната Microsoft Band вече се продава в Европа, цената е около 240 евро
Първата умна гривна на Microsoft вече се продава и от тази страна на Атлантика. Microsoft Band, която дебютира в САЩ…
Свиване

Eneya  

(Този текст е от 04.09.2012 г.)
Колко информация човек може или е препоръчително да споделя виртуално? Краткият отговор е… колкото по-малко, толкова по-добре. Все пак, интернет е завинаги. От друга страна, човек се учи и макар да трябва всичко да ти мине през главата, има теми, които дори когато ти минат през главата, вместо да се поучиш, те чупят… или те разглобяват и оставят на парченца. Текстът по-долу го правя видим за…3ти път мисля, заради твърде многото пъти, в които съм водила този разговор с близки и приятели, защото това Е проблем, който виждам и всеки път се чудя… дали ако някъде го имаше разписано, някога, навреме, е можело някой от тези хора да не преживява това и да не бъде прекаран през подобна месомелачка? Задълженията на приятелите;)

Сериозен проблем на двойката е капсулацията. Когато си с някой, независимо от обстоятелствата, е малко или повече създаване на мехур, един вид балон, зависи от хората каква ще е стената между тях и света. В много случаи става „ние срещу света“, емоционално вплитане в другия и колкото повече емоция има, толкова повече ставаме късогледи и неспособни да видим себе си и партньора ни обективно. Ние сме сигурни, не, убедени, че този човек НИКОГА не би ни причинил нещо негативно умишлено, а ако се случи, че е било случайно, че не е било с цел… че няма да се повтори. Един от най-важните уроци е… EVERYBODY HAS AN AGENDA. Само по себе си това не е нещо лошо или негативно. Ние искаме преди всичко да сме щастливи, но всеки от нас е изтъкан от неврози, страхове, проблеми, минали рани и собствените ни противоречиви личности, от предишния ни опит. Всеки иска да е щастлив… което понякога може да е умишлено или неумишлено за наша собствена сметка… или за сметка на партньора ни.

Едно от най-трудните неща е да осъзнаем, че човекът, който значи ужасно много за нас… и за когото искаме/знаем/надяваме се, че също значим ужасно много за тях… може да е отровен… като мислене, като практики, като начин на мислене, като идеи, като поведение. Често емоционалността е любимо извинение или силни чувства или предишен негативен опит „да, постъпих кофти, да, реагирах негативно, да, направих нещо… НО“… Чертата трябва да се тегли. Крайната цел е баланс… за да има адекватни отношения, трябва да има баланс, подобно на люлка тип везна, наливането трябва да бъде отговаряно… не става само да давате или само да получавате. Разбира се, всеки е убеден, че винаги той/тя дава не-малко… ала въпросът е… чувствате ли, че получавате в отговор? И ако тази мисъл е продължена „ами не, обаче…“ нещо не е наред. Ама никак. Проблемът е, че може да се чувствате, че партньорът ви не ви отговаря на количеството, което вие давате… и тук има две опции. В единия случай сядаш и хубавичко говориш с партньора, изяснявате ТОЧНО какво/къде/защо има дупка (ако самата идея ви претиснява, че той/тя ще реагира негативно… махнете се оттам. Няма да се получат нещата, колкото и да ви се иска. Това висене само ще се натрупва, до момента, в който не можете повече. Прекратете по-рано, отколкото късно. Осъзнаването и приемането на това е АДСКИ трудно, защото на всеки му се иска тази връзка да стане и да проработи или че ще стане рано или късно. И тук идва заслепяването, защото не сме обективни заради собствените ни надежди, очаквания и предубеждения.) в другия случай си тръгвате.

Да… любовта побеждава всичко… но всъщност не го прави. Любовта може да бъде токсична и да ни накара да искаме човек, който може да ни е най-великата любовна история… и да бъдем ужасно нещастни заради тях… или те заради нас. Да осъзнаем собствената си вина и отговорност е трудна, всеки е главния герой в собствения си филм, да приемем, че може да не сме в нечия чужда история е болезнена. Понякога най-доброто, което можем да направим за някого е да го/я оставим и да продължим живота си. Да ни накара да се чувстваме невероятно… и да е обречено. И приемането на това е невъзможно трудно. Защото на всички ни е набивано в главите как истинската любов побеждава накрая. За съжаление… това не-винаги е вярно… и приемането на това ни дава шанс да разпознаем симптомите по-рано, отколкото късно.

Един от основните проблеми е очакванията. Ние очакваме какъв ще бъде/трябва да бъде партньора ни… какво да прави/да не прави. Хората обаче не четат мисли, основния проблем на връзките е липса на комуникация… отношенията не са в кехлибар, те се развиват заедно с нас, ние не сме същите личности, които сме били преди 10 години… логично е връзката ни с човекa също да се е променила, защото той/тя също не е същата личност като преди 10 години… тези двама души и отношенията същите ли са изобщо или са други двама души? Хмм… най-лесния начин е да се говори… не когато се натрупат хиляда проблема… а веднага. Спокойно и без обвинения.
Ала може би най-основното нещо е… nobody is entitled to anything from and to you. Nobody is entitled to your time, your love, your energy, your affection, your friendship… you owe them nothing, if you give them something… give it to them freely, because you feel it, because you want to… not because they expect it from you, because other people expect you to, because everyone else does it and so forth. If something lacks… ask for it, if they or you can’t give it… then move on. You can’t make anyone give them something they don’t want to if you don’t want to. If you don’t feel it… then it’s probably not going to work no matter how much work you put.


Filed under: бръмчащи мисли Tagged: баланс, връзки, отношения
Свиване

Нов стар адрес на RSS емисията ми  

От известно време RSS-емисията на този блог е на адрес, който е http://yovko.net/feed

На теория старият адрес http://blog.yovko.net/rss, както и един временен http://yovko.me/rss са пренасочени и би трябвало да работят, но се оказва, че някои RSS-четци имат проблеми с HTTP 301 пренасочвания, включително и един от най-популярните напоследък Feedly. Аз лично предпочитам Digg Reader, заради по-семплия интерфейс, който изглежда, че няма такива грижи.

След като писах на поддръжката на Feedly и те не ми отговориха, но явно рефрешнаха нещо ръчно, сега изглежда, че и старият feed като да работи, но все пак който ползва RSS и особено Feedly (в чиято облачност не за първи път се губят неща из мъглите) може да си обнови абонамента с актуалния адрес – http://yovko.net/feed

"Нов стар адрес на RSS емисията ми" е публикация от yovko in a nutshell с автор Йовко Ламбрев. Някои права запазени.

Свиване

През Словакия към Дебрецен в Унгария (част 13 от „Из Русия с мотор“)  

Продължаваме пътуването към дома с мотор след напускането на Русия.

Започнахме с подготовката и визите, първия ден пропътувахме от София до Унгария, през втория – от Унгария стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден – това беше пътуването през Белорусия, което беше отделен пътепис през четвърти ден влязохме в Москва, тръгнахме пеша да разгледаме центъра на града, ходихме до Музея на авиацията, бяхме в архитектурния резерват Коломенское, тръгнахме по пътя за Санкт Петербург, в първия ни ден в Санкт Петербург преживяхме Белите нощи, през втория ден отидохме до Царско село, а през последния ден в Санкт Петербург видяхме Петропавловската крепост, крайцера Аврора, Музея на телекомуникациите. За дома тръгнахме в посока Латвия, след което през Литва стигнахме Люблин в Полша. Днес през Словакия ще стигнем до Дебрецен в Унгария

Приятно четене

През Словакия към Дебрецен в Унгария

Пътят към дома – ден трети

част тринайсета от

Из Русия с мотор

Ден 14, от Полша до Унгария – 27 Юни 2014 г., разстояние за деня 564 км., изминати за 10 часа, температура между 13 и 22 градуса.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Maps/Road_564_27_06_2014.jpg

Имахме 564 км. до Дебрецен, като предварително така си бяхме разпределили маршрута, че да караме по-малко този ден, за да имаме време да разгледаме това малко спретнато градче в Унгария. Бяхме писали на хотела в Дебрецен по мейла, както се уговорихме на отиване със стопаните му да ни запазят стаи за преспиване, като така бяха с 10-тина лева по-евтини. Карането този ден щеше да е стегнато, за да стигнем по-навреме. Закуската я наместихме да е някъде като излезем от Лублин. Станахме раничко, та да може към 7 часа да тръгнем. Имаше доста ремонти в Лублин и малко бавно стана излизането от града. Нямаше и помен от лошото време от предходния ден освен мъглата образувала се от изпаренията.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo69.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo70.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo71.jpg

На изхода на Лублин ни изпраща гумения човек.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo73.jpg

Спряхме за кратко на една бензиностанция да заредим и да закусим нещо и отпрашихме по познатия ни вече от на отиване път.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo74.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo75.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo76.jpg

Когато пътя е с полулента е добре и ти правят място да минеш.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo77.jpg

И отново китните им селца.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo78.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo79.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo81.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo85.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo86.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo87.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo88.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo91.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo92.jpg

Детска градина.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo89.jpg

И правите им пътища.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo80.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo82.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo84.jpg

Малко преди границата на Полша със Словакия започват отново малките хълмчета. Преди да излезем от Полша зареждаме на по-евтиния бензин и продължаваме през Словакия.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo94.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo95.jpg

Задминаха ни един полски мотор и една триколко CanAm, в последствие видяхме още доста мотори, явно имаше някъде събор.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo96.jpg

И отново природата в Словакия.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo97.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo98.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo99.jpg

И градчетата.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo100.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo101.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo102.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo104.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo105.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo106.jpg

Ето го и кръстовището, на което се бяхме снимали на отиване.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo107.jpg

Времето перфектно, не много горещо с облачета тук-таме, идеалното за каране на мотор.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo108.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo109.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo110.jpg

Мотобар.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo111.jpg

И самолет наподобяващ на онзи от филма „Надпреварата за Янки Зафир“.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo112.jpg

Фози беше останал в един от по-големите градове да си търси чаша за колекцията. Ние пък давахме газ, за да имаме време да разглеждаме Дебрецен. Разбира се зарядното, което купих от Литва за телефона се оказа, че не зарежда достатъчно и ако говоря по телефона докато карам и работи GPS-а започва да се разрежда батерията необратимо, та пак умря телефона и се наложи да спрем на една бензиностанция да го оправям.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo114.jpg

Изключих всичко, телефон ала бала и оставих да работи само GPS-програмата та да харчи минимално ток. И на тази бензиностанция нямаше нормално микро USB зарядно. Не знам, но на колко места търсим най-разпространения вариант на зарядно все нямат, аман. В крайна сметка се оказа, че като спра GSM модула и оставя само GPS-a + Bluetooth-а, за да го чувам в каската успява с това зарядно, което уж се води 1 А ама друг път, все пак успява да зарежда и батерията макар и бавно и всичко да си работи по навигацията. След отстраняването на проблема продължихме.

Отляво на пътя имаше цяла нива с щъркели.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo115.jpg

Влязохме в Унгария

Пътят след границата със Словакия хич не е добър до магистралата, но въпреки това е 110 км/ч ограничението на двулентов селски път.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo116.jpg

Szikszo, Унгария.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/szikszo.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/szikszo2.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/szikszo3.jpg

И щъркели в гнездо на уличен стълб.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo117.jpg

Forro, Унгария, малко селце в което спряхме да похапнем.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/forro.jpg

Разбира се сме в Унгария и трябва да се яде гулаш.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/forro2.jpg

Вкусно, много ми хареса.

Докато обядвахме, при нас спря един беларуски джип с мъж и жена и те да хапнат. Докато хапвахме пристига едно малко цивилно бяло поло и слиза един полицай. Викам тоя сега ще се заяжда нещо. Дойде при нас, поогледа се видя каските на масата и се насочи към мъжа и жената, попита кой е шофьора и го привика да си даде документите. Почна някаква разправия на Унгарско – Руски език. Жената от Беларус се разлюти повече от мъжа, от полото излезе една леля полицайка и почна ожесточен спор, за малко до женски бой да се стигне, хаха. В крайна сметка нещо се разбраха и седнаха да си довършат обяда. Отидох да ги питам тия полицаи какво искат, и ми обясниха, че ги били снимали на входа на селото със 70 км/ч и трябвало да платят глоба от 30 EUR, за което им написали фиш и в няколко дневен срок трябвало да я платят. Това ми напомня за циганията в Румъния, на същия принцип са ни спирали и уж ни били снимали в предното село и сега глоба. То и така може да е, само че нито Унгарците нито Румънците представят доказателствен материал по въпроса. Беларуската като ги пита може ли да види видеото – не можело. В последствие се оказа, че причакват в края на селото и като не са минали от там тръгнали да ги търсят в селото.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/forro3.jpg

Потеглихме към Дебрецен

като за по-бързо искахме да се качим на магистралата.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo118.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo119.jpg

Велоалеите в Унгария са навсякъде.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo120.jpg

Пак гнездо на щъркели.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo121.jpg

И китните им селца.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo122.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo123.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo124.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo125.jpg

За да се качим на магистрала отново ни трябваше винетка за 5 Eur. Спряхме на един селски МОЛ да си купим (подобно като у нас винетките ги продават във всяка бензиностанция).

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo126.jpg

Качихме се на магистралата и след около 115 км. бяхме в

Дебрецен

Паркирахме се набързо в хотела, който вече познавахме, разхвърляхме се и разпитахме собствениците как можем да стигнем до центъра. Те много любезно ни обясниха и дори ни дадоха разпечатана карта, за да ни е по-лесно. Така поехме пешачката към центъра.

Хотела, ако си спомняте от първия ден, се намира в покрайнините на града между малки спретнати къщурки, от него до центъра се стига за 20 мин. пеша.

Дебрецен, Унгария

Дебрецен е разположен в Източна Унгария, на 30 км. от Румънската граница. Той е вторият по големина град в страната след столицата.

Ето и най- голямата църква в града.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo2.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo3.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo4.jpg

Центърът е много красив и спретнат,

има доста роми, но са култивирани, не като нашите. Попаднахме на интересен фонтан, който е с датчици за движение и като се приближиш към него струята се усилва, като се отдалечиш намалява.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo6.jpg

Ето го и самия център.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo7.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo8.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo9.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo10.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo11.jpg

Grand Hotel Aranybika Debrecen (Гранд хотел Златния телец).

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/grandhotelaranybikadebrecen.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/grandhotelaranybikadebrecen2.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/grandhotelaranybikadebrecen3.jpg

Главната пешеходна улица.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo12.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo13.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo14.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo15.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo16.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo17.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo18.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo19.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo20.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo21.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo24.jpg

The Reformed Great Church of Debrecen.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/thereformedgreatchurchofdebrecen.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/thereformedgreatchurchofdebrecen2.jpg

Reformed Small Church.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/reformedsmallchurch.jpg

The First Savings Bank.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/thefirstsavingsbank.jpg

Площад Кошут със Статуята на Лайош Кошут.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo23.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo25.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo26.jpg

В Дебрецен трамваите са толкова безшумни, че ако не внимаваш може някой да те отнесе, чува се само как пори въздуха, няма свирене, няма тракане на релси направо не е за вярване.

След разходката из центъра бяхме гладни и се чудехме къде да хапнем. Попаднахме в интересен безистен, в който имаше няколко различни заведения за бързо хапване и барчета. Хареса ни по-необикновената обстановка и прекарахме тук остатъка от вечерта.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo31.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo32.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo33.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo34.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo35.jpg

Соц-возилата бяха превърнати на своеобразни сепарета с масичка в средата.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo36.jpg

Ето къде хапвахме.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo37.jpg

Леко като от филм на ужасите.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo38.jpg

Поръчахме си прилично количество ядене с посочване, че с този унгарски нищо не се разбира + биричка и кола.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo39.jpg

Рендета изпълняваха ролята на лампи.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo40.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo41.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo44.jpg

Плюшено мече в клетка.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/photo43.jpg

Всички снимки от Дебрецен може да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/

С Фози се чухме по телефона и малко по-късно се присъедини към нас в това приятно заведение. Наистина обстановката е шантава и е изключително уютно. Стъмни се и решихме да поемаме към хотела, все пак на другия ден ни чакаха отново едни 780 км до вкъщи.

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Унгария – на картата:

Унгария

Свиване

Замък Буа – Синьор – Изаак и Нощта на хоровете (Белгия)  

Днес Анжело и Ема в един съвместен разказ ще ни водят до истински, функциониращ замък в Белгия – а освен това ще посетим и Нощта на хоровете, която се провежда в него.

Приятно четене:

Замък Буа – Синьор – Изаак и Нощта на хоровете

Замъкът и старият манастир Буа – Синьор – Изаак (Bois-Seigneur-Isaac)

се намират близо до бойното поле на Ватерло в Белгия, на около 30 км от Брюксел. Първият собственик на замъка бил Изаак ван Валенсиен (Isaac van Valenciennes). Като кръстоносец той бил пленен от сарацините. Явила му се Дева Мария и го освободила с чудо. Синьор Изаак построил параклис, посветен на Дева Мария, милостивата и утешителката. През 1336 г. в съседното градче Итър (Ittre – в момента там са „пионерските лагери“ на брюкселските деца) избухнала чумна епидемия. Шествието със статуята на Божията майка успяло да я спре, но гражданите отказали да върнат статуята в параклиса. С годините параклисът се разраснал до абатство, а от 1.1.2010 г. е даден на Ордена на ливанските маронити и действа като манастир „Св. Шарбел“ (Charbel Makhlouf).
След Изаак ван Валенсиен

замъкът често сменя стопаните си -

фамилиите du Bois, de Huldenberg, de Dave и de Sainte-Aldegonde. През 1712 г. Антоан де Бельом (Antoine de Belhomme), провинциалния управител, става собственик на имота. Между 1732 и 1737 г. мадам де Бельом, неговата вдовица, превръща средновековния замък в елегантна резиденция с прекрасни градини. „Френската градина“ и „Английският парк“ на гърба на замъка откриват романтична гледка към построената около 1840 г. къща на ловния пазач, скрита между атласките кедри. От пет поколения замъкът е собственост на фамилията Сноа (Snoy), която го придобива след брак през 1810 г.
Бащата на сегашният собственик, граф Жан-Шарл Сноа (Jean-Charles Snoy et d’Oppuers) е успешен Главен секретар на Министерството на икономиката, Министър на финансите, преговарящ и подписал Римския договор и един от основателите на Европейския съюз. Освен това е бил и кмет на общината през 1971-1976 г.

Château de Bois Seigneur Isaac ©mideb/Panoramio, 2010

Château de Bois Seigneur Isaac ©mideb/Panoramio, 2010

Барон Бернар Сноа, заедно със съпругата си Кристин, е създал сдружението с нестопанска цел (ASBL) „Приятели на замъка“ (Les Amis du Château de Bois Seigneur Isaac), като една от задачите му е отварянето на замъка за широката общественост с организирането на вечери, сватби, семинари и др.
Като индивидуален посетител тази година можете да посетите замъка на 22 и 29 юни (неделя), от 14 до 18 часа. Входната такса е 7 € (5 € 6-14 г.).
Групови посещения (мин 15 човека) са възможни след предварително записване. Билетът е 7 € (посещение) или 9 € (посещение + закуска).
Всички посещения са с придружител и траят 30-50 мин. Билетът дава достъп и до градините на замъка.
От 27 до 30 август, в 21 ч., тук ще се играе операта „Бохеми“ от Пучини. Можете да си закупите електронен билет.

Château de Bois-Seigneur-Isaac

За контакти: Baronne Christine Snoy
адрес: BE-1421Braine-l’Alleud, Rue Armand de Moor 3
GPS: 50.643770, 4.323059
тел.: +32 (0)67 84 07 10
факс: +32 (0)67 84 07 09
email: Snoy.christine@bois-seigneur-isaac.be
web: http://www.bois-seigneur-isaac.be/index.html

1421 Bois-Seigneur-Isaac, Белгия

През 2008 г. в замъка се състоя 9-ото издание на

Нощта на хоровете

от Ема Жунич
30.08.2008, Белгия
Преди време бях в техническите служби на оперен театър. Когато колегите се връщаха от задгранично турне и разказваха за спектаклите на открито, за чашите бира в ръцете на публиката, учудването ни граничеше с възмущение…
На 30 август 2008 посетих подобно събитие – „Нощ на хоровете” в околностите на Брюксел. Привлече ме „Мистерията на българските гласове” от афишите по улиците, веднага след „Хорове на Обединена Европа” и преди „Солисти от Болшой”. И докато разглеждахме сайта, за да проверим за билети, фразата „организаторите предлагат столове и чадъри” ни се стори много странна – как така „предлагат столове”?!
При резервацията на билет (в случая само по телефон) – анкета: от къде сте научили за събитието, име, националност, телефон, електронна поща и т.н.
Отидохме.
Информационни табели по шосето още от съответния изход от магистралата, полицаи и доброволци на всяко следващо кръстовище с нагръдни табелки (умалено копие на афиша) насочват посетителите и паркингът започва методично да се запълва. Това е голяма поляна, разделена на сектори с цветни ленти (каквито се използват и за маркиране на изкопи) и едва когато един сектор се запълни, доброволците се престрояват и започват да насочват пристигащите към следващия.

Отсреща пред оградата на имението „Bois-Seigneur-Isaac”,

на тротоара, са опънати шатри – билетни каси, информация. Компютрите са монтирани, всички момичета и момчета (още долу от разклона, на паркинга и касите, на билетната проверка, вътре в парка) са с бели ризи и нагръдни табелки. На масата под надписа ВИП има няколко купчинки бирки в различни цветове, от онези, известни като „свинска опашка”. Те пък защо ли са?! Заедно с билета, получаваме рекламна листовка. Оглеждаме се. Някои хора носят сгъваеми столове, други – рогозки; облеклото е по-скоро като за пикник.

Нощ на хоровете в Bois Seigneur Isaac chateau, Белгия

Bois Seigneur Isaac chateau

Докато изчакваме за проверка на билетите се излъчва неколкократно съобщение – за „столовете и чадърите”, забранени са снимане и звукозапис. Отваряме листовката – карта на имението с постройките, дворове, паркове, построените шест сцени, указани са входовете (оказва се, че от другата страна е ВИП паркинг и ВИП вход), билетни каси (тези, които видяхме, но и вътре, в парка), напитки, храна, тоалетни, чадъри и столове, ВИП зони, информационен пункт, медицински пункт. Но… нали ние имаме билети и трябва да имаме, за да влезем – какви са тези четири билетни каси вътре, между сцените?!
В табличен вид е представен стъпаловиден график – всеки състав пее на определената за него сцена по четири пъти за вечерта, като започват I, III и V, а докато те отдъхнат, следват изпълнения на II, IV, VI. Значи посетителят има възможност да обиколи и шестте сцени и дори още веднъж да чуе два от съставите. Накрая всички състави се събират на Първа сцена за финал на концерта.
Върху тухлената ограда на парка са подредени пръстени купички свещи на около 60-70 см една от друга. Точно в 18.15 ч. (както е обявено) започва билетната проверка. Един младеж се качва на зида и започва да пали свещите. Влизаме. Вътре, в тревата от двете страни на алеите, върху перилата на мостчетата и в затревения (вече) ров около централната сграда са подредени още такива купички свещи. (Как ли допускат пожарникарите им такова нещо?! Много и не особено добри са спомените ми от пожарникаря в нашия театър! Горкият човек, вероятно сърцебиене би получил, ако види това, а за крясъците му и хвърчащите слюнки даже не ми се мисли!)
Насочваме се към пункт за столове. И разбираме какви са тези билетни каси. Посетителят си купува билетчета (2 евро) и по-нататък борави с тях – 1 стол е 2 билетчета, кола или бира – 1 билетче, има лакомства и за повече, но тоалетната е безплатна. (Вече бяхме виждали тази система с билетчетата на училищни празници, като напитка, лакомство или забавление – гумен замък, снимка с приказен герой – е определен брой билетчета.)
Спираме пред сцена IV, за да пожелаем на добър час на българките. И става дума за цените на билетите (45 евро е най-евтиният единичен билет, отстъпки има за групи по-големи от 15 души); споделят, че и на предния спектакъл им се е обадила една сънародничка (българите в Белгия хич не са малко, ала… ние в родината едва посещаваме културните събития, музеите).

Мистерията на българските гласове в Bois Seigneur Isaac chateau, Белгия

Мистерията на българските гласове

Има още време до началото и понечваме да разгледаме сградата – още от алеята през отворените прозорци се виждат големи портрети, огромен кристален полилей пръска стотици отблясъци. Униформени служители от двете страни на входа ни спират. Извиняваме се, че не говорим френски. И на английски ни обясняват, че това е ВИП зона, имаме ли цветна бирка като гривна на ръката, можем да влезем; дискретно ни посочват такава на ръката на влизаща дама. Е, поне разбрахме предназначението на онези купчинки на касата. Колко било лесно, а не непрекъснато да вадиш и показваш билета си!

Насочваме се към сцена I

„Забележителен хоров състав от 55 хористи от 22 страни под ръководството на Dirk De Moor. Брилянтното изпълнение на представителни музикални послания на Европа е щемпел за грандиозно събитие.” – четем в листовката. Пеят на немски, музиката има църковен характер. Появява се солистка, сопран. В следващото изпълнение солото е повече, хорът е едва-едва доловим. Завършват с „Ода на радостта”.

Публиката сгъва столовете и се понася към другите сцени,

множеството е огромно, но няма блъскане, няма недоволно мърморене.

Настаняваме се пред сцена II –

“The Temptations Review Featuring Damon Harris”. Няколко африканци излизат на сцената, поздравяват публиката си на френски и английски и запяват.
Според регламента деца под 8 години не се допускат, но тук се виждат няколко дечица на не повече от 6. По-млади хора сгъват столовете и започват да танцуват, някои вече са с чаша бира или безалкохолно в ръка.
Странно звучене има този състав, което далеч не се вписва в представите ни за хорово пеене. Изпълнителите се забавляват с гласовете си и възможностите им, по-младата публика е особено доволна – това повече прилича на рок концерт. Докато представят с по няколко думи следващото парче, макар и отдалеч, долитат българските ритми. Някои по-възрастни хора се размърдват и без да пречат на околните, тръгват нанякъде. По-младите, явно фенове на състава, са въодушевени и видимо щастливи.

На сцена III

младите (от 6 до 20 годишни) хористи от Британия “Le Choeur Rodolfus d’Eton” изпълняват „класически английски репертоар” (според програмата) и се радват на особено топъл прием и бурни овации. Първата им песен като че ли е тиролска (?!), следващата – балада, прозвучават и английска коледна песен, и много популярен откъс от мюзикъл… Възхитителни изпълнения – с душа и сърце, с много жар и фантазия! Програмата им е с най-голямо стилово разнообразие, включва най-голям брой номера.
Дали защото

сцената на българките

е пред централната сграда и поляната като че е по-широка (дали на нас така ни се струва), но тук май хората са доста повече и по-плътно насядали. От другата страна на централната алея са шатрите с напитки и вкусотии. И пред тях има насядали не малко хора, и дори по самата алея… Не се чуват обаче разговори, смях, закачки – българските песни са приковали вниманието. Възрастна двойка вляво от нас особено се въодушевява и неколкократно повтаря „дум, дум” след края на песента. А и след последните аплаузи някои слушатели не бързат да станат, да вземат столовете и да тръгнат… Не ни се тръгва и на нас, но любопитството надделява и се отправяме към следващия състав.

„ЕРА”

Тяхната сцена е в отдалечен от централната сграда двор, в дъното на алея със разкошен зелен свод от високи дървета. На всеки ствол има окачен прожектор, осветяващ короната. Вече се е здрачило, сцената е в кехлибарени оттенъци, нежната зеленина на аркадата и синьовиолетовите нюанси върху стените на странични вероятно стопански постройки радват окото, създават една по-различна, сякаш извадена от приказките атмосфера.

На сцената излиза процесия от 18 монаси – като шествие от средновековна гравюра – с дълги черни раса, вързани през кръста с грубо бяло въже, с островърхи качулки. Пристъпят бавно, церемониално, с наведени глави и хванати смирено отпред ръце. Оформят две редици и отмятат качулките – осем мъже на задния ред, пред тях осем жени, един младеж на синтезатора и диригент.

„Амено” взривява аудиторията. Цялата

И тийнейджъри, и хора на преклонна възраст са въодушевени от изпълнението им. А! Но… това е „Кармина Бурана”! Възможно ли е?! Как шестнайсет души постигат такова звучене? (Колко ли бяха миналата година хористите в постановката на Античния форум „Августа Траяна”? Май имаше доста попълнения, а и хора на Музикалното училище… трябва да са били поне 60-70 души! Е, явно тези 16 и часове за репетиции са имали, и мотивировка, и кой знае още какво!) Движенията на диригента Lieven Deroo са пестеливи, едва доловими, внушението – фантастично. И солата – колко характерни гласове, ала така балансирани…
Накрая се покланят, намятат качулките, навеждат глави и сред нестихващи ръкопляскания напускат сцената. (Времето е строго разчетено, бисове не се предвиждат)
Обръщаме се и тръгваме под дърветата към

последната сцена

В далечината, някъде над покрива на основната сграда, палаво играят и се кръстосват 2 снопа синкави лъчи на фона на черното небе. Топлите пламъчета на свещите оформят други, мигащи, трепкащи, някак нереални линии. Следвайки картата, се насочваме към манежа – голям двор, ограден от всички страни с постройки (вероятно повечето стопански), с малък павиран тротоар околовръст, останалата част е насипана със стърготини. Тук е

сцената на солистите от Большой театър –

два сопрана Анна Аглатова и Мария Пакар, баритон, бас и девойката на рояла. Започват с ария на Микаела („Кармен”), следва Рондото на Мефистофел (Вадим Линковски), Куплетите на Тореадора (Михаил Дяков) – млади, мощни, красиви гласове, подобаваща артистичност, ясна отчетлива дикция (пеят на френски, а поне половината публика е френскоговоряща). Като че ли хората наоколо не са такова неизброимо множество, но лицата греят от удоволствие. Няколко дечица са насядали само пред сцената, върху стърготините и с вперени погледи несъзнателно повтарят мимиката на Мефистофел…
А сега, след като сме обиколили и шестте сцени, сме изправени пред дилема – да опитаме вкусотиите, чиито апетитни аромати са особено осезателни при предвижването от сцена към сцена, или да послушаме още веднъж някои от съставите.

Изборът е бърз и категоричен – „Ера” и солистите

Този път избързваме и се настаняваме възможно по-близо до сцената, още веднъж наблюдаваме шествието на монасите. Всичко, всичко е изпипано! Костюмът е в абсолютен синхрон със сценичното поведение, няма дори една дама със силен грим, за да намали ефекта. Всички – като един – обръщат глави към солиста и даже мимиките им са отрепетирани до съвършенство. „Музиката е сила” е логото на „Ера”. Да. Наистина музиката е сила!
Руските солисти. Но те не изпълняват същите арии! Този път звучат дует от „Порги и Бес”, евъргрийни, накрая запяват „Подмосковние вечера”.
Оказва се, че само българките и руските солисти не пеят еднакъв репертоар в четирите си изпълнения, а се опитват да разнообразят програмите си, да представят колкото може повече.

Следва финалът. Връщаме се към Първа сцена.

Каква ли е числеността на публиката?! Море от хора…
Започва Хорът на Обединена Европа с кратко представяне и „Ода на радостта”. Този път осветлението е динамично, сцената е ту наситено розова, ту жълта като пламъчетата на свещите, ту теменужена… И играещите някъде зад нея светлинни лъчи. И фойерверки. Феерия от звук и светлина! По ред излизат останалите състави и всички се събират на сцената. Нашите пъстри носии грейват в десния край. Последни са солистите с „Подмосковние вечера”.

Фойерверки в Bois-Seigneur-Isaac, Белгия

Фойерверки

Времето е напреднало доста след полунощ, сега трябва да върнем столовете и да се отправим към паркинга. Но и за това някой се е погрижил – от двете страни на прохода и по продължение на алеята усмихнати младежи поемат столове, и светкавично ги подреждат на купчини, пожелават приятна вечер. Други предлагат рекламни листовки за предстоящи концерти и културни събития.
Странно, пред шатрите с храни и напитки хората не бързат да се разотиват. И по тревата няма отпадъци и съдове или отломки. Видяхме една единствена стъклена чаша от бира, оставена на парапета на мостчето между купичките свещи.
Фасадата на малката църквица в имението е осветена като дантела. Изкушението е прекалено голямо. Вадим фотоапарата и отнасяме поне тази гледка като спомен от вечерта.
Площадчето отпред е пълно с автобуси, но не всички са с белгийска регистрация. Отстрани са колите на пожарната и бърза помощ, а до тях – двойка конни полицаи. Е, още нещо за снимане – на краката на конете има гривни от светлоотразителна лента!

Конна полиция в Bois-Seigneur-Isaac, Белгия

Конна полиция

Потегляме. И от двете страни на шосето има паркирани плътно една зад друга коли, чак до изхода към магистралата, т.е. повече от четири километра… Тези хора доста са повървели, а сега им предстои още веднъж да минат това разстояние в учудващо топлата нощ.

Не веднъж сме се учудвали на числеността на разпоредителите (най-общо казано) и че едва ли са на повече от 18-20 години. Оказа се, че това са доброволци от нещо като скаутски отряди, на които не се плаща нито цент. Организацията им е отлична, винаги любезни, отзивчиви, усмихнати и с изненадващо за възрастта адекватни реакции! Обикновено униформен служител на реда стои отстрани, наблюдава и оставя младежите да се справят сами с възникнали ситуации.

Тази година „Нощта на хоровете“ ще се състои на 28 и 29 август в абатството Villers-le-Ville. Повече информация можете да получите на сайта на организаторите

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:

Belgium: Bois-Seigneur-Isaac (2008-08-30 Nuit des Choeurs)

Автор: Ема Жунич и Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич, ако не – източниците са указани на самите снимки

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Белгия

Свиване

Microsoft представи Lumia 540 Dual SIM - смартфон с 5" HD дисплей на цена $150  

Microsoft представи Lumia 540 Dual SIM - смартфон с 5
Microsoft продължава да разширява портфолиото си супердостъпни смартфони с Windows Phone и днес представи Lumia 540 Dual SIM, която ще…
Свиване

ДухLess 2  

ДухLess 2

ДухLess 2 продължава сагата на Сергей Минаев в свободен стил. С оригиналнияте приключения на Макс Андреев, както и с “Медия Сапиенс”, вторият роман на Минаев след Духлес няма много общо, нищо че Минаев е сред сценаристите.

Сюжетът е рамбо-технократски. Пипалата на реорганизирания капитал в Русия намират избягалия на остров Бали Данила Козловски, опитващ да забрави кабинетните маневри из високите етажи на славянската лакомия. Сребърния сърфист е насила върнат у дома, където властта го изнудва да стане къртица на корумпиран генерал, зинал паст над  държавната софра.

Не. Това не е Калин Врачански на снимката. Това е сранъй дауншифтър.

Сексапилният Данила се издига до вицепрезидент в предприятието-таргет и даже дава зелена светлина на високотехнологични проекти. Повод аренби чалгата от скора да се разреди с банален сошъл нетуърк сленг. Шеф на Макс/Данила е негов приятел, когото Макс спасява от удавяне на Бали, оттам и скрупулите да го предаде, въпреки че длъжностната му характеристика изисква сам да натиска копчетата на пералнята за пари. Да бутне кошера с оси и спаси кожата му помага Юлия, политактивистката от първа серия, сега с репутацията на Дарина Павлова, но все още красива. Макс изобличава истинския си работодател генерала на широко отразена пресконференция; на съвестта му лежи златотърсачка дала фира покрай него. И, колелото се завърта – на остров Бали вече е приятелят на Макс, следящ инфопотока на смартфон дисплей. Конец.

Трудно руските “градски” екшъни се вземат насериозно. Те са пълнометражна будершафт наздравица между реклама я на нощен клуб, я на германска автомобилна марка с непреходната царска носталгия по юношеството и крепостната свобода.

Така или иначе, романът на Сергей Минаев “Духлес” все още важи.

 

Свиване

Преди старта на сезона на сандалите  

Това днес е малко от поредицата – никой не ме пита, но аз да си кажа. Понеже виждам някои смелчаци по сандали тук-там, а дълбоко вярвам, че ако не си се погрижил да си покажеш краката в поне прилична форма – то чорапче+ сандалче е по-малък срам от напукани пети и изпочупени нокти, ето един полезен и лесен съвет, тотално непоискан, както вече стана ясно: пила за пети.

Да, знам – трудно е в мръсен и прашен град като София, да носиш сандали и да си с опазиш краката от прахоляка – за това избираш, както и със спорта и плажа, впрочем – или целогодишно полагаш грижи, или си носиш чорапки и обувки и през лятото. И всъщност никак не е сложно и е въпрос на рутинно действайте: по ½ минута на ден, под душа – и готово! Изпилва се мъртвата кожа и край на мъките, след това кремът за крака е задължителен, обаче.

И сега минутка за споделяне на личен опит: ползвам една пила на Titania, която върши чудеса, както последните 2 лета изобщо не съм имала напукани пети. Но въпросът е в упорството, наистина – всеки път под душа, под течаща вода, за да не си нараня краката/петите – ексфолиация/изпилване на сухата кожа. През зимата започнах да ползвам и ексфолиращите соли за тяло с билки на Premier Dead Sea, които също са чудесни – все още не знам какъв ще бъде ефектът през лятото. Веднага щом времето се стопли започвам да ходя боса вкъщи, а навън със сандали, поради което 1 или 2 пъти на седмица намазвам обилно стъпалата си с преварен зехтин с няколко капки есенциално олио от чаено дърво, което е силен натурален антисептик. Надявам се да съм била полезна с този съвет – който е лесно приложим и не изисква нито особени инвестивии, нито осбено много време.

Свиване

Издирването приключи. Румяна Ченалова е в ареста.  


Общодържавното издирване на съдията от Софийски градски съд (СГС) Румяна Ченалова приключи късно снощи с нейното задържане за 72 часа в следствения арест на бул. Г.М.Димитров.

От прокуратурата съобщиха, че ще поискат от СГС постоянното задържане на противоречивия магистрат срещу която има обвинения за документно и длъжностно престъпления.

Наложената й мярка изтича в петък вечерта.

Във вторник от прокуратурата съобщиха, че Ченалова е обявена за общодържавно...
Свиване

Конференцията WWDC 2015 на Apple ще се проведе между 8 и 12 юни, селфи пръчките са забранени  

Конференцията WWDC 2015 на Apple ще се проведе между 8 и 12 юни, селфи пръчките са забранени
Apple обяви точните дати, на които ще се проведе тазгодишната Worldwide Developers Conference - събитието за разработчици, на което компанията…

април 14, 2015

Свиване

София преди и сега: Улица "Гурко"  


Изглед към улица "Гурко" от пресечката с улица "Дякон Игнатий", 20-те години

 Мястото днес е неузнаваемо, вляво е изградена кулата на Министерството на транспорта, а в дясно се вижда разширението на сградата на Централна поща от края на 30-те години


Свиване

Камератест: Samsung Galaxy S6 edge срещу iPhone 6  

Камератест: Samsung Galaxy S6 edge срещу iPhone 6
Пролетта е тук, а с нея на пазара започнаха да излизат и новите водещи модели смартфони на големите производители. Продажбите…
Свиване

Валери Валериев: всичко е добре, когато свършва добре  


не че може да се стигне дотам,
но в тоя момент, за да не се разстроиш,
нужно е да си повтаряш изречения

такива неща се случват, особено март месец

снегът се стопи във въздуха,
а млякото в чашата ми се пресече
и все пак трябва да приемаме нещата по-спокойно
да правим незабележимо това, което трябва

нов пакет бисквити и все едно почти не съм чул
все едно не съм забелязал
“искаш ли още захар” казваш ти, а тя те пита защо се смееш

защото лъжите ѝ са мънички, както ръцете, които се топлят на чашата

Стихотворението е публикувано в дебютната книга с поезия на Валери Валериев – “Факти”, издадена от Фондация “Литературен вестник”, чиято премиера е насрочена за 15 април (сряда) от 19:00, в Нова конферентна зала (Огледална зала) на СУ, Ректорат, бул. “Цар Освободител” № 15, София.


Валери Валериев




  Валери Валериев в „Кръстопът”.

Свиване

ДЕОС в първо лице: Галя  

_DSC0007

Защо има ДЕОС? Създадохме ДЕОС след месеци на протести, защото сме убедени – изход има и са нужни усилия и свестни хора, необременени с политически и олигархически зависимости.

А ти защо си в ДЕОС? Моето участие в ДЕОС е изява на несломимия ми оптимизъм и нежеланието ми да се примиря с “предопределената” съдба на България.

Има много скептици. Доста хора свиват рамене и казват – нищо не мога да променя. Какво им отговаряш? Разбирам умората и скептицизма на хората. Едни и същи хора с различни и все по-нагло разработени схеми продължават да ограбват страната ни вече трето десетилетие. Ето това бих казала на този събеседник:  “С примирение наистина нищо няма да се промени. И ако и на теб ти е писнало от свинщините в страната ни, може би е време да престанем да ги търпим и да направим нещо – моят отговор е ДЕОС, ела и ти.”

Възможна ли е и при какви условия въобще промяната в България? Мислила съм си как са напластени и колко дълбоко са вкоренени в съзнанието на нашия народ усещането за страх, апатия, цинизъм, келепир и инертност. Не знам дали е само заради 45-те години потапяне в жестокия социален експеримент, наречен “социализъм” или има и други причини. Но трябва да ринем надълбоко, за да се променим. Условието за промяна е да събудим усещането за общност, за справедливост, за благоденствие, за здрав разум. За това, че ако на всички нива правилата се спазват, животът ще бъде по-добър за всички нас, а не само са шепа престъпници, които държат и ножа и хляба.

Какво пожелаваш на хората тук и сега? Пожелавам на хората да бъдат щастливи, мислещи и  оптимисти, да не се поддават на евтини провокации, да не се продават и да не се предават.

Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван

Свиване

Бале в Централна Америка (5): Към Тортугеро по реката Парисмина (Коста Рика)  

Продължаваме с приключенията на Бале из Централна Америка– започнахме с град Панама и Панамския канал, бяхме в селцето Санта Фе, за последно в Панама бяхме в Бокас дел Торо, а в предишната част минахме границата с Коста Рика и се озовахме в Парисмина. Днес продължавме към Тортугеро – да видим как се вади заседнала лодка от река, пълна с алигатори :)

Приятно четене:

Към Тортугеро по реката Парисмина

Коста Рика

част пета на

Към Тортугеро по реката Парисмина

В предишната серия разказах как се наложи да преспим при американеца

в село Парисмина,

защото водата беше много плитка и не можехме да продължим пътя си към Тортугеро

Парисмина, Коста Рика

Капитан Мустачо ни води към къщата на американеца

Оставихме раниците в стаята и

седнахме в една кръчма

Пихме по 4 бири, а донята ни сервира панирана риба с ориз и пържени картофки, която беше супер вкусна. Даде и буркан с много люта костариканска туршия.

Парисмина, Коста Рика

Кръчмата, в която пихме по 4 бири и ядохме люта туршия

Писна ни и решихме

да се преместим в шумната кръчма

Там местните веднага ни налазиха и станахме атракцията на селото. Един ни запозна със сина си, който бил само на 5 години, но изключителен рибар. Почерпи ни и бира. Друг дойде да ни пита как се казваме и ни направи „гепи пет“, трети помоли Водолаза да му свие цигарка, въобще настроението беше супер. По стената тичаха гущерчета, а имаше и телевизор, по който предаваха обяздване на бикове.

В по-късните часове един негър с червена барета, с петолъчка отпред, взе микрофон и пя караоке. Пееше по-добре и от Турбоч, и изпълни сърцераздирателни латино-песни. По време на песните стигахме почти до рев, а накрая аплодирахме шумно и се провиквахме „Браво! Браво, сеньор!“.

Не помним как сме платили и как сме се прибрали в квартирата, но прекарахме една наистина незабравима вечер.

Парисмина, Коста Рика

Шумната кръчма, в която негър с барета пя чудно караоке

Парисмина, Коста Рика

Шумната кръчма в по-близък план

Парисмина, Коста Рика

Песовица се върти пред кръчмата, в очакване да отворят

Цяла нощ валя дъжд,

което беше много добре, защото имаше шанс водата да се е покачила и да продължим безпрепятствено пътя. Сутринта грингото ни тропна да ни събуди и отидохме на мини-пристанчето, като по път не пропуснахме да направим по няколко снимки на все още спящото село.

Парисмина, Коста Рика Парисмина, Коста Рика Парисмина, Коста Рика Парисмина, Коста Рика Парисмина, Коста Рика

Зачакахме напрегнато Мустачо, проточвайки шии към водата, при всеки звук от мотор на лодка.

Парисмина, Коста Рика

Освен нас на пристанището имаше и един ранобуден рибар

Появиха се и германките, а

Мустачо закъсня

с петнайсетина минути, което ни хвърли в умерено безпокойство. Човекът обаче се оказа читав и не ни заеба посред джунглите.

По река Парисмина, Коста Рика

Мустачо се появява с леко закъснение

По река Парисмина, Коста Рика

Парисмина

Метнахме се в лодката и помахахме за довиждане на китното село Парисмина. Когато пристигнахме до критичното място обаче, видяхме че

водата не се е качила достатъчно и все още е непроходимо

Не искахме и да чуем за бодливия типчест град Лимон и се наложи с Водолаза да събуем панталоните и

да наджапаме в крокодилята вода, за да бутаме

Мустачо крачеше отпред и направляваше носа, а ние, пъшкайки, бутахме отзад. Изключително абсурдна ситуация.

По река Парисмина, Коста РикаПо река Парисмина, Коста Рика

<<– Мустачо направлява, а ние бутаме отзад, оглеждайки се за алигатори–>>

Бутахме, що бутахме, а момичетата се хилеха и ни правеха снимки с телефоните. По едно време

лодката отново запецна

Мустачо направи знак на дамите да слязат и те запретнаха полите. Водата беше доста мътна и не се виждаше сред какво джапаме. В един момент ми се стори, че някакво животно ми се мотае в краката, при което отскочих настрани и си порязах крака в перката на лодката.

Както и да е, с общи усилия изминахме може би половин километър, докато пак стане дълбоко. Метнахме се обратно вътре, а аз дезинфекцирах порязаното криво-ляво и го бинтовах с мокра тоалетна хартия, докато спре кръвта.

Малко след щастливото преминаване на плиткия участък, Мустачо спря в някакво селце, за да хапне. Там хазяите му казаха, че току-що крокодил е изял един рибар. Човекът гребял и крокодилът го захапал за ръката и го издърпал във водата. Ужасна история!

По река Парисмина, Коста Рика

Гледката от заведението, в което спряхме, за да закуси Мустачо

По-нататък всичко премина гладко и безаварийно. Мустачо пак започна весело да подвиква и подсвирква. Където условията позволяваха, даваше газ до дупка, а на плитките участъци караше едвам-едвам, маневрирайки ловко, с напрегнато изражение.

По река Парисмина, Коста Рика

Мустачо жреби през джунглата

По река Парисмина, Коста Рика

Мустачо маневрира умело, наблюдавяйки бутовете на жените в огледалцето за обратно виждане

По река Парисмина, Коста Рика

Мустачо ни обяснява на испански, че ситуацията е пушка

По река Парисмина, Коста Рика

По път се нагледахме на чудни растения и животни

След около час, най-накрая

стигнахме до Тортугеро

На раздяла Мустачо ни даде по една визитка и се оказа, че не е никакъв Мустачо, а Мануел. Мога само най-горещо да препоръчам услугата му!

По река Парисмина, Коста Рика

Визитката на капитан Мустачо

Тортугеро

е супер! Хората са много усмихнати, пълно е с шарени птички, палми и цветя. Намерихме си и най-хубавата квартира от началото на пътуването. Прясно боядисана в искрящи цветове, с трайбъл-маски по стените, широка, с топла вода, интернет и много чисти и луксозни баня и тоалетна. Може би ще останем тук поне 4-5 дена.

Tortuguero, Коста Рика

Ходих и до селската лечебница,

за да им покажа порязаното на крака. Хората бяха много мили и ме успокоиха, че няма никаква опасност от инфекции, тетанус и т.н., защото порязаното е сравнително плитко. Промиха го с нещо, попълних си данните в един протокол и си пожелахме хубав ден. Не ми взеха никакви пари. Веднага след лечебницата се завтекох към квартирата, за да напиша този пътепис.

Бунгалата ни в Тортугеро:  http://www.hotelelicaco.com

Бунгалата ни в Тортугеро

Бунгалата ни в Тортугеро: http://www.hotelelicaco.com (или през booking.com – бел.Ст.)

Освен всички други екстри, бунгалата ни бяха на самия бряг на Карибско море, сред бананови палми и кокосови орехи.

Разделно изхвърляне на боклука в Тортугеро, Коста Рика

Разделно изхвърляне на боклука в Тортугеро, Коста Рика

Следва продължение!

Очаквайте продължението

Автор: Бале

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Коста Рика – на картата:

Коста Рика

Свиване

Правна защита на доброто име в ЕС  

Defamation_EU

Международният институт по печата (IPI) публикува сравнителен анализ за законодателството и практиката за защита на доброто име в държавите от ЕС и държавите в процес на присъединяване.

България е между държавите, в които се предвижда наказателна отговорност, но без наказание лишаване от свобода.

Докладът

Международни стандарти от страницата на IPI

Свиване

Прокуратурата обяви съдия Румяна Ченалова за общодържавно издирване  


Прокуратурата е обявила за общодържавно издирване скандалния търговски съдия от Софийски градски съд (СГС) Румяна Ченалова. Това съобщиха от пресцентъра на държавното обвинение във вторник.

От няколко седмици прокуратурата се опитва да я призове, за да я привлече като обвиняема за длъжностно престъпление, но тъй като тя не е открита на настоящия си адрес, е разпоредено предварителното й довеждане.

Цитиран от "Дневник" братът на Ченалова - Станимир Ченалов, който е и нейн...
Свиване

Остава точно седмица до CEEDS’15 by Webit  

Точно след седмица, на 21 и 22 април, ще се проведе CEEDS’15 by Webit – една от най-големите конференции в България, насочена към хората, занимаващи се с уеб и онлайн маркетинг.

„Технологиите са средство и инструмент за успешни бизнес решения, а не самите решения. Само подготвени мениджъри биха могли да се възползват от тях и да извлекат ползи“ – казва Пламен Русев, сериен предприемач, инвеститор в технологични компании и основател на глобалните събития Webit. „Темите и дискусиите в рамките на събитието на 21-22 април в София биха били от полза за всеки мениджър – изпълнителни директори, директори информация, технологии, иновации, сигурност, маркетинг и продажби“ – допълва г-н Русев.

Вече е обявена и програмата на събитието, която напълно подкрепя неговите думи. Можете да я видите на сайта на CEEDS’15 by Webit. Пак там можете да си направите и регистрация, докато все още има билети. :)

Свиване

Европейска гражданска инициатива : първи доклад на ЕК  

Европейската гражданска инициатива бе въведена с Договора от Лисабон. Ако  гражданска инициатива, обявена по определен ред,  събере над един милион изявления за подкрепа (подписи) в област, в която Европейската комисия има правомощия да предлага законодателство, Комисията трябва официално да обсъди въпроса и да публикува отговор под формата на съобщение на Комисията.

Правилата и процедурите са установени в регламент, който  се прилага от 1 април 2012 г.  По отличната практика, въведена в ЕС, самият правен акт предвижда последваща оценка на ефективността от прилагането: не по-късно от 1 април 2015 г. и на всеки три години след това Комисията представя доклад за действието на регламента.

На 31 март Европейската комисия публикува доклад за прилагането на   от влизането му в сила на 1 април 2012 г. досега. В доклада се посочва, че през последните три години са получени 51 искания за стартиране на инициатива. От тях 31 искания попадат в области от компетентността на Комисията и са регистрирани;   3 инициативи събират един милион подписа; 12 инициативи достигат края на периода за събиране на подкрепа, без да достигнат прага.

България участва и успя да събере нужни брой подписи за ЕГИ за медиен плурализъм, но инициативата като цяло не намери достатъчно подкрепа.

Доклад относно европейската гражданска инициатива

Регламент относно гражданската инициатива — консолидиран текст

Уебсайт за европейската гражданска инициатива

Ася Кавръкова: анализ и препоръки

Свиване

HTC Desire 816 и Desire EYE получават ъпдейт до Android 5.0 Lollipop  

HTC Desire 816 и Desire EYE получават ъпдейт до Android 5.0 Lollipop
HTC вече актуализира моделите от премиум серията си One, а сега е време за средния клас. Компанията обяви, че започва…
Свиване

Американски прелести (1999)  

Американски прелести (1999)

Стремежът към успех е воденичен камък. Смила те, прахосва те. Тежи и мачка, но ако го нямаш, няма как да мелиш. Успехът е голям капан/ Хванеш ли се, ще ти ръфат главата докрай. Перманентното успяване опустошава. В клишето на успеха човешкият живот e радикално съкратен. Животът на всеки е много по-голям и по-богат от всяка възможна идея за “успех”, родена в главите на другите. Успехът е кич. Той е критерият на идолопоклонната тълпа за ценността на моя личен живот. Всеки човек таи тълпи в себе си и често им дава воля в действията си, в изборите си, в тежненията си. Каквото се случва с теб, въпреки претенциите на човешките стада, дефинира собствено твоя живот. Владислав Тодоров за в-к Култура, 24 октомври 2014

Лестър Бърнам е 40+ годишен рекламист, живял последните 20 години по инерция. Осъзнава загубеното в края. Криза на средната, депресия, сублимирана в кола, секс, демонстрации свобода – героят на Кевин Спейси няма време за прецизни дефиниции, бърза да изживее подтиснатото, самоанализира се зад кадър.

Битието в периферията на  US метрополиса е стандартизирано, безлично като окосена морава. …Неудържим сантиментализъм, показно благодушие и голям оптимизъм. Детска вяра. Човек пребивава в генералната илюзия за своята материална обсебеност / Лесно усвоима симулация на вяра, без драма, потресение, дълбок човешки обрат. Свят основан на две колони – желанието да печелиш и еротическия успех да харчиш в най-широк смисъл.( по д-р Николай Михайлов)
Каролин/Анет Бенинг е перфектната степфордска съпруга, агент недвижими имоти, истерично камикадзе прицелено в това, което мъжа й и цяла Америка рекламират – еснафщината. Дъщеря им още има сетивата за да се опълчи на порно-съсксес-а, но поколението й тепърва ще има шансове за пропиляване.  Лестър напуска рекламата, шамаросва с късни истини Каролин. Ден приятелство не осигурява обаче достъп до детето.

В съседство на Лестър се нанася семейство. Безмълвна сянка на жена, смазан и смазващ от ред и дисциплина бивш милитарист (великолепен Крис Купър) и преждевременно помъдряло момче с визия на продавач на Библии.
Рики/Уес Бентли е душата на филма. Продава джойнт, за прикритие сервира алкохол. Така се запознава с Лестър. Лабилният баща лекува Рики с институционално и домашно насилие. Рики е стоик, търси Бог в мимолетното и трансцедентното, в подмятан от вятъра найлон – концептуалната семка; в окото на смъртта. Камерата не слиза от ръката му, помага му да помни важното. В него посвещава дъщерята на Лестър, стават двойка по неизбежност.

Кевин Спейси взима оскар за подарената му от Сам Мендес роля. Изпълнява я безупречно. Репликите му ще се цитират завинаги. Не му отстъпват Анет Бенинг (напомня героиня от “Реквием за една мечта” на Аронофски), както и Мена Сувари – едновременно мажоретка-клише и крехко създание с параноя да не я стигне обикновеността.

Свиване

Люба Христова: Създала съм работата си такава, че да си я обичам  


"Пет минути със"... Люба Христова, предприемач и създател на работното пространство за споделено ползване SOHO
Свиване

Nokia потвърди текущи преговори за придобиване на Alcatel-Lucent  

Nokia потвърди текущи преговори за придобиване на Alcatel-Lucent
Nokia е в напреднали преговори за придобиване бизнеса с мрежово оборудване на Alcatel-Lucent, стана ясно от официално изявление на финландската…
Свиване

Asus VivoWatch ще предлага семпъл дизайн и 10 дни живот на батерията  

Asus VivoWatch ще предлага семпъл дизайн и 10 дни живот на батерията
Asus подготвя нов умен часовник, който ще се продава под името VivoWatch и за който вече имаме първоначална информация. Най-важното…

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria