Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

март 24, 2019

Свиване

Рисковете житейски  

След:

  • поне пет обиколки на Витоша с велосипед
  • два бревета по 300+ км
  • едно 24-часово нонстоп каране
  • сума ти изкачвания на върхове с колелото

както и:

  • няколко ултра трейл бягания от 50+ км
  • един цял Атински маратон

… мъж ми отиде с детето в парка на разходка, спъна се в един дънер и си направи еееййй такава разкъсна рана на пищялката. Трета седмица я лекува активно и все толкова страшно си изглежда.

От друга страна аз веднъж разтегнах коленни връзки както пиех кафе на дивана, така че…

март 23, 2019

Свиване

Възход и падение на Третия райх – Том 2  

Ако вече сте прочели ентусиазираното ми ревю на първия том от „Възход и падение на Третия райх“ на американския журналист Уилям Шайрър, то няма да се изненадате от реакцията ми и тук. Книгата е възхитителна! Толкова, че нямам търпение да ви споделя защо.

Спомняте ли си къде приключи първият том? Хитлер е изиграл всички европейски политици и е заграбил значителни територии, без да произведе изстрел. Полша ще е първата страна, върху която ще трябва да изпробва военната си мощ и го прави със светкавична война в ранните часове на 1 септември 1939 г. И докато в първата книга големият акцент пада върху дипломатическите маневри, подмолните действия на нацистите и наглостта им да играят опасна игра с нервите на Запада, то във втория том се отприщва истинската касапница.

Войната в Полша приключва бързо. Съветският съюз се присъединява към заграбването на плячката, а Хитлер вече гледа на запад. Втората световна война е започнала. Шайрър поднася събитията през изключителната гледна точка на очевидец, журналист, а по-късно и изследовател на огромни по обем архиви. Трябва да отбележим, че го прави блестящо. Не си спомням някога да съм чел толкова майсторски изплетен текст, в който историческите факти се допълват от записки, стенограми, дневници на участниците, извадки от доклади – все неща, които биха изглеждали като кръпки, но в случая са майсторски вплетени в текста, подсилвайки аргументацията и цялостното усещане.

Докато първият том е стряскащ заради осъзнаването на всички онези начини, по които ужасното възшествие на нацизма би могло да бъде спряно още в зародиш, то вторият том е шокиращ с мащабите на последвалата касапница. Шайрър сравнително бързо преминава през светкавичната окупация на Дания и Норвегия, прегазването на Франция и кампанията на Балканите, за да „обърне прилива“ с нападението над Съветския съюз, където непобедимият дотогава Вермахт затъва в калта. Именно на изток се отприщват и най-големите зверства на нацистите, които са безмилостно изложени в немалко трудни за преглъщане страници. Унищожаването на евреите, „подвизите“ на айнзацкомандите в завладените територии, бездушното изтребване на военнопленници с глад, медицинските експерименти, лагерите, газовите камери и крематориумите показват призрачните картини на новия световен ред, замислян от германците. Кошмарно е да го четеш синтезирано в историческо изследване, но още по-кошмарно е тук, където Шайрър обилно гарнира с документи, доклади на извършителите, самопризнания от Нюрнберг и извадки от дневниците на най-садистичните палачи. А плановете на нацистите за следвоенна Европа са върхът на мрачните халюцинации, които единствено разгромът във войната предотвратява. Неволно се замислих какво би станало, ако тази шайка главорези бяха спечелили това противоборство и ми се зави свят от представата. Всяка антиутопия изглежда като детска приказка в сравнение с плановете на Химлер, Розенберг и компания.

Друг ключов момент, на който авторът се спира в изключително много детайли, е заговорът срещу Хитлер и атентатът от 20 юли 1944 г. Как се стига до него, колко неуспешни опити го предхождат, какво се случва със заговорниците – събитията почти буквално оживяват, толкова дълбоко ни въвежда в историята забележителният журналист.

Насилието, отприщило се в цяла Европа през онези години, намира своята кулминация с наближаването на съветските войски към Берлин. Тук, в центъра на „хилядолетния райх“, се разиграват финалните сцени от падението на Хитлерова Германия. Последните седмици на фюрера, затягането на обръча около столицата и самоубийството на Хитлер са пресътворени с хирургическа прецизност. Детайлите са толкова много, че усещането е като гледане на филм. И филм действително има – немският Der Untergang („Крахът на Третия райх„) с ненадминатия Бруно Ганц в главната роля сякаш е изигран директно от страниците на Шайрър. Сцените от него са буквално описани от американския журналист няколко десетилетия по-рано, изградени на база многобройните свидетелства за онези събития.

Трудно можеш да останеш равнодушен към такава книга. Освен, че е наистина добре написана, тя е доста силно предупреждение докъде може да  доведе безумието, когато е облечено в неограничена власт и е изпълнено с фанатизъм. И същевременно е отрезвяващо четиво за всички онези, които са склонни да флиртуват с идеите на нацизма. В контекста на засилващите се течения на крайнодесни идеологии, супремасизъм и ултранационализъм ми се иска повече хора да обърнат внимание на Шайрър и неговия монументален труд.

Публикувано от Георги

Свиване

#savethenet: авторско право: какво ще гласува ЕП  

Благодарение на Юлия Реда, член на ЕП, се ориентираме във версиите на проекта на Директива за авторското право в цифровия единен пазар. Става ясно, че най-противоречивите разпоредби – чл.11, права на издателите и чл.13, филтри – вече са чл.15 и съответно чл.17 от проекта – и така ще останат във версията за гласуване – то е насрочено за във вторник, 26 март, 12 и 30.

Ето и целият проект на директивата.

Разпоредбата на известния ни член 13 е разположена (вече като чл.17) на страници 120-129.

Говорят експертите

Свиване

Паник атака – първи симптоми и лечение  

В днешно време, всички ние сме дотолкова забързани в ежедневието си, че често стресът и напрежението ни се покачват до максимална степен. За съжаление, все по-често чуваме по новините или четем в Интернет за опасните – паник атаки, които са завладели обществото. Ако за някои от вас е все още непонятно какво точно представляват те, …
Свиване

Huawei P30 и P30 Pro ще се продават в България от 27 март - ден след световната им премиера  

Huawei P30 и P30 Pro ще се продават в България от 27 март - ден след световната им премиера
Следващата седмица е важна за Huawei, защото на 26 март компанията ще представи новите си смартфони от серията P -…
Свиване

Рапортът на Мълър – прогнози  

Току-що Робърт Мълър официално предаде своя рапорт за почти двегодишното разследване на намесата на Русия в изборите за американски президент през 2016 г. Получилият го Робърт Бар твърди, че до ден-два ще предаде на Конгреса, и в крайна сметка ще направи публично каквото може от него.

Какво да очакваме?

Според мен – нищо особено.

За съжаление Джордж Конуей е абсолютно прав за Тръмп. (Ако не знаете – Джордж е виден консервативен юрист. Също така е съпругът на Келиан Конуей, част от администрацията на Тръмп, станала известна с фразата „алтернативни факти“.) Уважаемият президент е буквално жив еталон за нарцистично разстройство на личността – покрива 9 от 9 критерия при необходими 5. Покрива достатъчно за диагноза и психиатричната дефиниция за злокачествен нарцисизъм. И освен тези двете покрива и критериите за антисоциално разстройство на личността (психопатия). Комбинацията на първото и третото може да бъде изключително опасна, когато е притисната в ъгъла – особено когато е върховен главнокомандващ на армията и държи ядрения бутон. (На прост български тя означава, че Тръмп поставя себе си много по-високо, отколкото поставят себе си психически нормалните хора, и в същото време поставя обществото и задълженията си към него много по-ниско, отколкото го правят психически нормалните хора. Като се има предвид, че дори сред нормалните някои не биха се поколебали на негово място да започнат гражданска война или да се опитат да направят преврат, за да се опазят от съда…)

Мълър е известен с брутална праволинейност. Тя е, която го държа 13 години начело на ФБР – той е най-дълго командвалият го след страховития Едгар Хувър. В същото време обаче той няма как да не е напълно наясно какво ще стане, ако рапортът му включва информация, заради която Тръмп може да бъде импийчнат. Никой разумен човек с отговорност към страната си не желае да я види разкъсвана от гражданска война, така че няма да поеме този риск. Затова дори ако той е намерил такава информация, моето предположение е, че тя ще бъде скрита. Че усилията ще бъдат насочени към предотвратяване на същото в момента, в който Тръмп ще трябва да сдаде президентството, след две или шест години. Дотогава има достатъчно време за подготовка, и планирането много ходове напред е слабо място на Тръмп.

(Всъщност, съществува ли такава информация изобщо? Работи ли Тръмп за руснаците? Надали има как да се знае с неоспорима сигурност. Личното ми мнение обаче е, че не. Че те подкрепиха избора му просто защото отлично знаят колко опропастителни са социопатите и психопатите начело на демократична държава. Георги Първанов и Виктор Орбан, anyone?… Няма нужда да нареждат на Тръмп какво да прави, той ще бъде безотговорен към страната си и ще съсипва и компрометира демокрацията в нея просто защото в това вижда изгода за себе си.)

Ето затова според мен рапортът няма да съдържа нищо особено. Тръмп ще се бие в гърдите до края на мандата си, че разследването е показало, че той не сътрудничи с руснаците, и щастливо ще досъсипва външнополитическите позиции на САЩ в света. И толкова.

Разбира се, Бар е избран от Тръмп именно по абсолютната му лоялност. Дори ако в рапорта има нещо сериозно срещу Тръмп, той вероятно би направил всичко възможно, за да го скрие. Не вярвам да има как да го скрие завинаги, но както вече казах, не вярвам и в рапорта да има кой знае какво за криене.

А си мисля, че май Тръмп съсипва и икономиката на САЩ. Данъчната му реформа накратко гласи: „Раздай пари на хората, като им намалиш данъците, и вържи бюджета чрез заеми“. Нещо като баща, който взима заеми, за да купува на децата си играчки и да им е любим. Само че за такива случаи важи приказката „като пили пеяли, като плащали плакали“. Тези заеми ще трябва да се връщат, и няма откъде освен от данъци. На който следващ президент се падне, ако не е също толкова безотговорен и не плаща заемите с нови по-големи заеми, ще бъде „лошият“ и „обирджията“, а Тръмп ще е „добрият“. На народите акълът им е толкова, дори на американския, и Тръмп го знае отлично.

Принципно повечето харчене би трябвало да доведе до повече икономически растеж, той до повече данъци, и така заемите да се изплатят по-лесно. (Това е тезата на Тръмп.) На практика обаче федералният бюджет, който ще връща заемите, е около 20% от БВП на САЩ. Данъчната реформа на Тръмп увеличи годишните заеми на САЩ от около 500 милиарда на около 1000 – иначе казано, на година само тя взема като заем около 3% от БВП. А растежът на БВП се увеличи спрямо този през последната година на Обама с около 1.5%, от които 20% (които влизат във федералния бюджет) са 0.3% от БВП – една десета от заемите за тази реформа, които бюджетът взема. За да изплащат повечето данъци заемите, КПД на процеса трябва да стигне над 100%. В този случай това е теоретично възможно (нещата не са zero-sum както във физиката), но на практика постигнатото КПД излиза около 10%. За който може да смята е очевидно, че икономически „тръмпономиката“ е провал със закъснител.

В икономика с размерите на американската е възможно сривът да започне чак след 3-4 години – когато Тръмп вероятно вече няма да е на власт. А ако случайно е спечелил втори мандат, винаги може да обвини за потъването демократите в Конгреса. Ако това не сработи, военните и гражданската война продължават да са опция (виж по-горе за комбинацията от нарцистичен социопат и антисоциален психопат). Но нито намирането на оправдание, нито дори установяването на диктатура оправя икономиката.

А икономическата картина май не е дори толкова розова, колкото показват официалните рапорти. Основният показател за съживяване на икономиката, който те подчертават, е намаляването на безработицата. Пропуска се обаче, че правителството на Тръмп тихомълком оряза имиграцията и издаването на работни визи много сериозно. Като резултат, за изминалите 2 години са приети в по-малко към 1% от работната ръка в САЩ – иначе казано, 1% от спада на безработицата се дължи всъщност на това орязване, а не на наемане на хора. Като се има предвид и че работни визи обикновено получават най-кадърните, работливи и продуктивни хора, нищо чудно реалният растеж да се насочва към спад с повече от 1% – а растежът му спрямо последната година на Обама, повтарям, е около 1.5%.

Много ми се иска тези ми изчисления да са грешни. Напълно е възможно, не съм гуру на икономиката. Влязат ли САЩ в икономическа криза, няма как да не се отрази на целия свят, включително на нас. Но… да видим.

А междувременно лично аз очаквам в рапорта на Мълър да няма нищо особено.

март 22, 2019

Свиване

EСПЧ: ново решение за отговорността на онлайн изданията за коментари  

ЕСПЧ отново се е занимавал с въпроси, обсъждани по делото Delfi v Estonia. Това беше делото за отговорността на собственика на сайт за коментари във форумите, по което ЕСПЧ прие, че собственикът може да е отговорен при определени обстоятелства.

След това решение – потвърдено впрочем от Голямата камара през 2015 г. – Съдът отново се занима с отговорността за форумите и по делото Magyar Tartalomszolgáltatók Egyesülete and Index.hu Zrt v. Hungary (2016) прие, че собственикът на сайта не е отговорен. Така трябваше да стане ясно, че няма общо правило, в някои случаи собственикът е отговорен, в някои случаи – не. Преценката всеки път е конкретна, но има някои общи принципи.

Третото и последно засега произнасяне беше по делото Pihl v. Sweden (application no. 74742/14) – тук жалбата е обявена за недопустима с оглед най-вече на факта, че коментарът  не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, което прекратява  достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът.

Има съобщение за четвърто решение относно отговорността на собственика на сайт за коментари на граждани – това е решението от 19 март 2019 по делото Høiness v Norway. Като обсъжда баланса между чл.8 и чл. 10 от Конвенцията, Европейският съд по правата на човека единодушно постановява, че няма нарушение на член 8 (право на зачитане на личния живот).

Mona Høiness,   известен адвокат, завежда дело  срещу компанията Hegnar Media AS и г-н Х., редактор, работещ за интернет портала Hegnar Online, за клевета. Тя заявява, че нейната чест е засегната в три коментара, направени анонимно на форума на Hegnar Online. Ответниците твърдят, че не са знаели за коментарите и че те са били премахнати веднага след като са разбрали за тях.  Съдилищата в Норвегия  се  произнасят в полза на медията.  

Mona Høiness се обръща към Съда в Страсбург.

В решението на ЕСПЧ първо се напомня, че при обсъждане на конкурентните интереси съгласно член 8 и член 10, Съдът е установил общи принципи, обобщени в Delfi AS срещу Естония.

В случая:

  • твърденията не представляват клевета по националното право,
  • в никакъв случай не са реч на омразата или подбуждане към насилие;
  • дискусионните форуми не са били особено интегрирани в представянето на новини и по този начин не изглежда коментарите да са продължение на редакционни статии;
  • по отношение на мерките, приети от Hegnar Online – има изградена система за модериране, освен това читателите имат възможност да кликнат върху „предупреждение“ и да участват в модерирането; един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието преди получаването на уведомяване от адвоката на г-жа Høiness. От изданието са действали по подходящ начин.

В съответствие с установените принципи в решението Delfi AS срещу Естония, няма основание Съдът да замени с различно становище решението на националните съдилища.

Съдът намира съответно, че националните съдилища са действали в рамките на тяхната свобода на преценка и няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Свиване

Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: резултати от наблюдението  

На 20 март ЕК публикува най-актуалните месечни доклади на Google, Twitter и Facebook за постигнатия през февруари напредък по изпълнението на поетите ангажименти за борба с дезинформацията. Подписалите Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията онлайн платформи имат ангажимент да докладват своя напредък преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

  • Всички платформи са потвърдили, че техните инструменти за оценка на прозрачността на рекламите с политическо съдържание ще започнат да функционират преди европейските избори през май.
  • Комисията призовава онлайн платформите да работят съвместно с научни изследователи и проверители на факти. Този достъп би могъл да спомогне за получаването на пълна и безпристрастна картина на моделите и тенденциите за дезинформация и следва да бъде осъществен при пълно зачитане на Общия регламент относно защитата на данните.
  • Комисията настоява разработваните от онлайн платформите инструменти да са достъпни във всичките 28 държави — членки на ЕС, а не само в някои от тях.
Свиване

БСП пита Конституционния съд залагат ли цензура промените в закона за личните данни  

Заглавието е на Капитал – изданието съобщава, че 55 депутати от БСП оспорват текста от ЗЗЛД, който въвежда журналистическото изключение, предвидено в GDPR.

Президентът наложи вето върху този текст, но мнозинството го прегласува.

Чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД

При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Искането до Конституционния съд, публикувано в lex.bg, твърди, че съществува противоречие на изменението на ЗЗЛД с принципите на правовата държава, чл.4 Конституцията – и съдържа широко позоваване на Решение 7/1996 на Конституционния съд относно свободата на изразяване.

Свиване

КЗК разреши придобиването на Нова Броудкастинг Груп  

Адванс Медиа Груп, търговско дружество, свързано с К.Домусчиев и Г.Домусчиев, има намерение да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ АД.

В КЗК е постъпило искане да направи оценка на сделката и да постанови решение, че настоящата сделка не представлява концентрация; или да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК; или да разреши концентрацията,
тъй като тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.

Произнасянето на КЗК е крайно любопитно поради скорошното решение, с което се отказва на Келнер да придобие Нова Броудкастинг Груп –

Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж. Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.

При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.

По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори. С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.

КЗК оповести на 21 март 2019 решението си, с което – този път – разрешава сделката:

Реално осъществяваната от „Нова“ дейност включва:

  • създаване на телевизионно съдържание за собствена употреба, както и придобиване на права за разпространение на телевизионно съдържание;
  • разпространение на телевизионно съдържание – „Нова“ създава и разпространява 7 (седем) телевизионни програми с национален обхват: „Нова телевизия“; „Диема“; „Кино Нова“; „Диема Фемили“; „Нова спорт“; „Диема спорт“; „Диема спорт 2“;
  • телевизионна реклама – „Нова“ продава достъп до аудиторията си посредством излъчване на рекламни материали на рекламодатели и рекламни агенции в посочените телевизионни програми;
  • поддържане на интернет сайтове, предоставящи основно информация за програмите на ТВ-каналите, които оперира, както и възможност за гледане на част от излъчваните предавания в Интернет – https://nova.bg/, https://play.nova.bg/,
    https://diemaxtra.nova.bg/, https://play.diemaxtra.bg/, http://www.diema.bg, https://kino.nova.bg/, https://diemafamily.nova.bg/. Допълнително, Нова е разработила услугата Play DiemaXtra, която се състои от интернет сайт и мобилно приложение, даващи
    възможност за линейно гледане на пакета от телевизионните канали Диема Спорт и Диема Спорт 2, както и на отделни спортни събития по избор на потребителите (PPV);
  • предоставяне на услуги (…..)*.
    Дружеството „Атика Ева“ АД, контролирано от „Нова Броудкастинг Груп“ АД, е е специализирано в издаването на месечните списания: Еva, Playboy, Esquire, Joy, Grazia, OK „Атика Ева“ ООД, чрез които извършва издателска дейност, търговия с
    печатни произведения, реклама в печатни издания. Дружеството също така администрира интернет сайтове на част от посочените списания, на които самостоятелно продава интернет реклама.
    Другите предприятия, контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ АД – чрез „Нет Инфо“ АД, предоставят следните ключови продукти и услуги:
  • уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения; сайтът http://www.abv.bg също така позволява на крайните потребители да си съставят адресен указател и да общуват с други потребители във виртуални чат стаи и онлайн форуми;
  • електронни директории – платформа за организиране, съхранение и споделяне на файлове онлайн – http://www.dox.bg;
  • търсене – в сътрудничество с международния доставчик на тази услуга, Google, компанията предоставя уеб-търсене на основните си страници – http://www.abv.bg и http://www.gbg.bg;
  • новини и информация – Нет Инфо предоставя цифрови новини и информация чрез новинарския сайт http://www.vesti.bg, специализирания спортен новинарски сайт – http://www.gong.bg, сайта за прогнозата за времето http://www.sinoptik.bg, сайта за финансова
    информация http://www.pariteni.bg и сайта, посветен на модерната жена http://www.edna.bg;
  • обяви за автомобили – http://www.carmarket.bg дава възможност на потребителите да публикуват и разглеждат обяви за продажба на автомобили;
  • проверка на цени и сравнение на продукти – чрез сайта http://www.sravni.bg интернет потребителите могат да сравняват цените на продукти, продавани в различни онлайн магазини.

Пазари, върху които сделката ще окаже въздействие.
Придобиващата контрол група извършва разнообразни дейности на територията на страната, като участва на множество пазари в различни области. Придобиваното предприятие и дружествата под негов контрол оперират на пазари в областта на медиите (телевизионни, печатни и интернет). Известна връзка между техните дейности е налице по отношение на пазара на телевизионно съдържание и по-точно в сегмента придобиване на права за разпространение, на който оперира придобиваното предприятие „Нова Броудкастинг Груп“АД и дружеството „Футбол Про Медия“ ЕООД
от групата на придобиващия контрол „Адванс Медиа Груп” ЕАД.
„Футбол Про Медиа“ ЕООД има сключени договори, както следва:
(…..)* Въз основа на тези договори, (…..). От гореизложеното може да се направи извод, че дружеството „Футбол Про Медиа“ ЕООД извършва дейност, свързана с (…..) права за телевизионно разпространение. Групата на „Нова“, също създава и купува телевизионно съдържание.
Следователно, сделката ще окаже въздействие единствено върху пазара на телевизионно съдържание и в частност по отношение на придобиване на права за разпространение ((…..)*), на който е налице известно припокриване между дейностите на участниците в концентрацията.

КЗК отчита факта, че участниците в сделката не са преки
конкуренти на съответния пазар и техните отношения са по вертикала, определящо се от качеството, в което оперира всеки от тях, а именно: „Футбол Про Медия“ ЕООД се явява (…..)* на права, а предприятието – цел е купувач на телевизионни права.
По своето естество правата за излъчване на спортни събития са ексклузивни и е обичайна търговска практика да се притежават от едно предприятие за определен период от време и за определена територия. В разглеждания случай (…..). Изхождайки от анализираните данни, Комисията приема, че на съответния пазар оперират значителен брой търговци на съдържание, от които телевизионните оператори в България купуват правата за разпространение на спортни събития. Наличието на голям брой конкуренти, включително утвърдени на пазара чуждестранни имена, води до извода, че те ще са в състояние да окажат ефективен конкурентен натиск на новата икономическа група и същата няма да е независима от тях в своето търговско поведение. Допълнително, с оглед изискванията на ЗРТ и характеристиките на продукта „телевизионно съдържание”, КЗК намира, че пазарът на телевизионно съдържание се отличава с преодолими бариери и е достъпен за навлизане на нови участници. В своя анализ Комисията взема под внимание и обстоятелството, че (…..).
Предвид изложеното и доколкото предприятията –участници в концентрацията, оперират на различни нива на пазара на телевизионно съдържание, Комисията намира, че нотифицираната сделка няма да промени значително пазарното положение на НБГ
на съответния пазар, респективно няма потенциал да увреди конкурентната среда на него.
Въз основа на извършената оценка може да се заключи, че планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализирания
съответен пазар. Следователно, нотифицираната сделка не би могла да породи антиконкурентни ефекти и следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Разрешава концентрацията.

Домусчиеви са на пазара на спортните права, Келнер не беше – Келнер не получи разрешение, Домусчиеви получиха. Келнер просто обърна гръб и не се занимава да обжалва – така и няма да видим по време на съдебен контрол каква е разликата според КЗК.

Иначе можем да се сетим каква е разликата.

Свиване

Билборд на Galaxy S10 рекламира функцията PowerShare, като реално зарежда телефоните на минувачите  

Билборд на Galaxy S10 рекламира функцията PowerShare, като реално зарежда телефоните на минувачите
Новите смартфони Galaxy S10 на Samsung вече се продават на българския и световния пазар, като в момента текат различни рекламни…
Свиване

Пътуване до крепостта Буртанге, провинция Гронинген, Холандия  

Янита отново ще ни води из Холнадия – този път това ще е крепостта Буртанге в Гронинген. Приятно четене:

Пътуване до крепостта Буртанге

провинция Гронинген, Холандия

Една от най-популярните забележителности в Холандия е

крепостта Буртанге (Vesting Bourtange),

намира се в провинция Гронинген, в малката община Вестерволде. Името на крепостта и селото би трябвало да се произнася Буртангe, защото на местния гронингски диалект „Tange“ означава „Пясъчен мост“. И наистина, основната характеристика на крепостта е, че тя има формата на звезда, обградена от канали и свързана с твърда земя посредством мостове. За съжаление обаче, тази великолепна архитектура може да бъде видяно само от птичи поглед.


Vesting Bourtange , Холандия. Снимка: toerisme.groningen.nl

Vesting Bourtange , Холандия. Снимка: Wikipedia
Крепостта Буртанге, Холандия

Всъщност, почти цяла Холандия има такова лице – свежа зеленина, цветя, подравнена трева в дворовете, цъфтящи храсти, декориран околен свят… Липсата на разнообразна природа в Ниската земя налага изработване и приложение на национални и общински ландшафтни проекти за красив околен свят. Макар и изкуствено създаван или еднообразен, заради типичния равнинен релеф, възстановяването и поддръжката на естествената природа е дело на всички холандци.


Холандците са едни от хората, които се справят успешно с опитомяването на водата и на водната стихия.

Прокопаването на канали е също част от декорацията на живота в Холандия, част от териториалното разнообразие. Такива канали минават през множество селища, използват се понякога за стопански цели, за придвижване или спорт, друг път само за разнообразие. Много от новоизградените водни площи около селища в страната имат идентичен вид: Наарден, Хийтхоорн, Киндердайк, Маркен, Брьокелевеен, Схеендайк, Лосдрехт… И Буртанге, разбира се.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Отбранителното съоръжение,


Vesting Bourtange е на около 400 години,

заселва се с жители, обаче в малко по- късно време- в средата на 19 век. Посоката за откриване на селото е Източна Холандия в района на Гронинген, Асен, Емен- точно на границата с Германия. През 16-ти век холандската армия изгражда една модерна и скъпа за времето си крепост на североизток. Този внушителен форт е проектиран така, че да прилича на огромна звезда- една много популярна архитектурна идея по това време, защото проектантите са вярвали, че такива стени са по-ефективни при пожари и при защита от военни нападения.


Vestingstraat, 9545 Bourtange, Нидерландия

Звездовидното очертание на отбранителното съоръжение бегло се забелязва при изкачване на крепостните стени; те нямат обезопасителни ограждения, затова внимавайте с децата. Интересен е не само дизайна на граничното укрепление, интересна е и 400 годишната му история. В наши дни крепостта функционира като открит музей. Препоръчвам мястото като туристическа дестинация не само защото в този регион от Ниската земя няма какво друго по-интересно да бъде разгледано.

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Като типична средновековна крепост, граничното укрепление Vesting Bourtange е изградена по заповед на нидерландския крал Вилем I. Крепостта се издига буквално в блатата, заобиколена от няколко реда ровове, пълни с вода. В ъглите на крепостните стени са изградени бастиони и наблюдателни кули, под които са изкопани освен ровове, още и барикади за по- безопасно придвижване на бойците вътре в крепостта. Гарнизонът и командният център са локализирани точно в центъра на звездата, обиколени също от укрепителни насипи, върху които във всички посоки навън са разположени артилерийски оръдия. Точно този вид е запазен и до днес, като се изключат жилищните сгради, които в наши дни се намират вътре, в сърцето на крепостта.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

За дълго време фортът е имал за цел да укрепва държавната граница, като упражнява строг контрол върху движението по пътя от немските земи към Гронинген: от една страна- осуетявайки по всякакъв начин силата и контрола на испанското присъствие там, и от друга- лишавайки испанците от търговски или информационни доставки. За времето на своето съществуване, Форд Буртанге е модернизирана няколко пъти, но след края на Осемдесетгодишната война, за кратко е използвана за защита на северните холандски провинции, а после е напълно изоставена.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

По инициатива на жителите, в средата на 20 век крепостта е реставрирана, но вече не като военно съоръжение, а като исторически музей на открито. В бившите военни казарми са подредени музейните експозиции, изградена е прожекционна зала, а на територията на крепостта се провеждат театрални военни действия, церемониални събития или възстановки на битки, които привличат много туристи. Около 450 души живеят в крепостта и се издържат основно от хотелиерство и селски туризъм.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Площадът в центъра на селото е запазил първоначалния си архитектурен облик- идеален кръг, в който има няколко магазина, галерия, кафенета и ресторанти. Посетителите имат свободен достъп из Буртанге, изкачването по насипите на крепостните укрепления е позволено, но опасно, защото липсват всякакви предпазни ограждения, а е и доста ветровито. Достъпът до бойните кули също е позволен.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

В зимно време е позволено и карането на кънки из замръзналите канали. Точно в такова зимно време разгледах Буртанге. Февруарският студ се оказа много по- голям от обичайното за тези географски ширини, лед беше сковал всичко навън и въпреки студа, мястото се оказа оживено от смущаващите тишината гласове на децата, дошли да се пързалят с кънки из звездовидните канали. 


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Разстоянието до крепоста се изминава пеша (около 10 минути) или с велосипед, но автомобили не се допускат, освен тези на жвеещите в селото. Плаща се входна такса за достъп, тъй като статута на селото днес е музей на открито. Комплексът разполага с безплатен паркинг и с магазин за сувенири, където се намира билетната каса.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

За голяма моя изненада, на централния площад в селото има една галерия, в която се предлагат ръчно изработени от жителите на селото сувенири- от произведения на изкуството до топли плетива: картини и пластики от местните художници и скулптори, картички от местния фотограф, пуловери, шалове, ръкавици… За тяхното опазване се грижеше един голям оранжев котарак, който лениво беше полегнал сред топлите плетки на буртангските баби.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

От отсрещната страна на галерията има два уютни ресторанта, които работят със същото работно време, като това на открития музей. Персоналът е любезен, а предлаганите ястия са типично по местни рецепти, разбира се. Не открих някаква особена разлика с ястията, които приготвят в другия край на Холандия, например, но усърдието с което хората обясняваха и налагаха местните си продукти и готварски умения, беше повече от трогателно. И въпреки това, холандска кухня не съществува; ползват думата, влагат някакви смислови значения в нея, но холандска кухня с типичното множествено разнообразие за страната ястия не съществува. „Щампот“, „томпуш“, „стропвафелс“, „пепернотен“ и още няколко съвсем не правят традиционна национална кухня.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

И така: Работното време е ежегодно, в работните дни: от 9 до 17 часа, а в почивните- работното време започва сутринта с един час по- късно: от 10 до 17 часа. Адресът за посочване в навигацията е: Willem Lodewijkstraat 33, 9545 PA Bourtange, Nederand. Цената на входния билет за възрастни е € 8.50. За децата на възраст от 6 до 11 години трябва да се плати € 4.50, а за децата до 5 години- входът е безплатен. Предлагат се и семейни карти, цената на които е € 22.00 за минимум четирима души.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

При възможност, възползвайте се и от нощуване в местните хотели. Обстановката е романтична и изключително спокойна, заради обичайната тишина наоколо, а цените са съвсем обичайни за съответната категория къщи за гости.


Буртанге, Холандия



Буртанге, Холандия
Автор: Янита Николова
Снимки: авторът или посоченото при самите снимки
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия и Янита Николова

Booking.com
Свиване

Петъчен виц: Информация по поръчка  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Moto G7 и Moto G7 Play пристигнаха в България  

Moto G7 и Moto G7 Play пристигнаха в България
Още два смартфона от новата серия Moto G7 на Motorola вече се предлагат на българския пазар. След като в началото…
Свиване

10 години по-рано - началото на Galaxy S и стартът на nixanbal.com  

10 години по-рано - началото на Galaxy S и стартът на nixanbal.com
Знаете ли, че първият смартфон Samsung Galaxy с Android беше представен през 2009 г., само няколко седмици след като онлайн…
Свиване

Нов гаф със сигурността на Facebook прави препоръчителна смяната на паролата  

Нов гаф със сигурността на Facebook прави препоръчителна смяната на паролата
Facebook отново се замеси в неприятна ситуация, свързана с болната тема за сигурността на данните, които съхранява. Стотици милиони пароли…

март 21, 2019

Свиване

Webit.Festival Europe 2019 предстои през май  

Разбира се, и тази година Webit.Festival ще има своето европейско издание в София. Този път то ще се проведе от 13 до 15 май 2019 в НДК.

Отново се очакват няколко хиляди посетители и множество лектори от цял свят. Вече знаем и някои имена:

и още много други.

Както и досега, ще споделям в блога най-интересните новини около събитието. Билети все още има – освен стандартните, има възможност и да кандидатстваш за безплатен билет (ако го получиш, заплащаш само малка административна такса), ако си жена, работеща в сферата на технологиите или политиката. Можеш и да номинираш жена, която познаваш.

Материалът Webit.Festival Europe 2019 предстои през май е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

Свиване

Huawei P30 и P30 Pro дефилират в цяла галерия изображения, разкриваща всички очаквани цветове  

Huawei P30 и P30 Pro дефилират в цяла галерия изображения, разкриваща всички очаквани цветове
Продължава поредицата с изтичането на информация за двата нови смартфона Huawei P30 и P30 Pro, които очакваме да бъдат официално…
Свиване

Ташбоазкото кале край Батак  

Днес Анжело ще ни разведе из чукарите в района на Батак, в търсене на Ташбоазкото кале. Приятно четене:

Ташбоазкото кале край Батак

Няколко години подред почивахме около Сърница, на язовир Доспат. Тази година решихме малко да променим дестинацията, като се обърнем към язовир Батак. Както става обикновено, когато търсиш в последната минута, изборът е ограничен, още повече, че сме с домашен любимец. На поносима цена намерихме каравана в Majestic Houses. Това е комплекс от няколко разнородни къщички на брега на язовира. Мястото е много добро като разположение, разполага с оборудвана със съдове и прибори кухня, фурни, газови бутилки, барбекюта, микровълнови, хладилници, фризер, климатици, няколко беседки, както и собствен кей, понтон и лодки за запалените риболовци. За съжаление системата на отходната канализация не бе изпълнена добре, без сифони, и в караваната вонеше от миниатюрната баня/тоалетна. При останалите къщички нямаше този проблем.

Majestic Houses



Booking.com

адрес: BG-4580 Батак, Студенец

GPS: 41.996746, 24.214538

тел.: +359 87 700 0004

Оттук направихме няколко излета, като първият беше до

крепостта „Ташбоазко кале“,

(Taş boğaz – Каменен пролом), тракийска и (предполагаемо) средновековна крепост, която се намира на около 16 км югозападно по въздушна линия от центъра на гр. Батак, югоизточно от стената на днешния яз. „Голям Беглик“. С автомобил разстоянието е около 24 км.


Сърница / Surnica, Пазарджик / Pazardzhik, 4623, BG

Крепостта не е голяма, като най-достъпна е от юг, където е била и портата на крепостта. Тя е с неправилна елиптична форма, следваща конфигурацията на терена, а площта ѝ е около 1.5 – 1.8 дка. От запад са я пазили отвесни скали с височина до 5-6 м, а от изток много стръмният склон. На върха на възвишението и на крепостта се забелязват големи струпвания на камъни, най-вероятна останки от сгради. Купчините са с височина на някой места до 2 м, което предполага, че под тях може и да има запазени стени. Те са градени от местен ломен камък, споен на някои места с хоросан. Като цяло градежът е без спойка, което предполага, че крепостта е тракийска, но е използвана и през по-късни времена.

Край Ташбоазкото кале

Може да се предполага, че дебелината на стените ѝ е била около

м. В южната ѝ част зидът видимо е бил по-дебел и там се наблюдават останки от кули. Едната е била вляво от крепостната порта и е била правоъгълна, вероятно е защитавала входа на крепостта. Втората кула е с кръгли очертания и се е намирала на югоизточния ъгъл на крепостта. Крепостната порта е била с ширина около 1.5 м.

Ташбоазко кале, Батак

На 100-150 м от крепостната стена, надолу по склона, се забелязват останки от укрепителни съоръжения (окопи с укрития), които обикалят хълма от изток, север и запад. Това са гранични отбранителни съоръжения, от края на XIX в., тъй като точно от там е минавала границата на България с Османската империя до 1912 г. Укрепителните съоръжения са изградени с камъни от крепостта. От западната страна окопите са вградени в западната крепостна стена на калето.

Ташбоазко кале, Батак

След като преминахме стената на язовира, продължихме по пътя и след 500-600 м вляво видяхме мизерно пътче, вероятно използвано при дърводобива, и водещо до голяма поляна. Видимостта е лоша заради многото завои и ако бяхме спрели там, щяхме да го запушим и да създадем затруднения на работниците. Затова продължихме още малко и след следващия завой се показа по-широко място с чешма (41.808830,24.135063), на която бе подпряна счупена мраморна плоча с надпис „На 1000 м летен партизански лагер Гежоно… кла…“. Търсих в мрежата, но не можах да намеря информация за този лагер. Повечето линкове са за лагер „Техеран“, който е доста по-далеч, а най-близкият – на около 5 км, е лагерът в местността „Лонгурлии“. От друга страна, в мрежата има снимки за туристическата пътека до последния лагер, и там фигурира същата плоча.

Оставихме колата до чешмата и тръгнахме да търсим коларски път. Защото в Мрежата пише, че такъв води до крепостта. Не вярвайте на Мрежата! След като пообиколихме насам-натам и се намокрихме до кръста от росата, почти случайно намерихме пътека, която ни доведе до калето.

Да обобщим:

  1. Оставяте колата на язовирната стена и вървите 500 м по пътя (без банкет), като рискувате някой бързак да ви отнесе, и стигате през по-горе споменатото пътче до поляната;
  2. Паркирате до чешмата и по трасето на далекопроводите, които минават над главите ви, стигате до поляната.

Сега продължавате на север покрай далекопровода, като се стараете високото напрежение да ви е отдясно. Когато стигнете до стълб, в чиято основа има голяма канара, се отклонявате на северозапад.

Ташбоазко кале, Батак

Крепостта е на 100 – 150 м оттук.

Не бяхме се подготвили за „странични“ занимания, а се оказа, че в района има страшно много гъби, най-вече пачи крак и манатарки, и червени и черни боровинки. А въздухът е напоен с мирис на смола, здравец и – в края на август! – мащерка.

Гъби край Ташбоазко кале, Батак

От високия конусовиден рид (1603 м), на който се намира крепостта, се разкрива красива гледка към язовира.

Язовир Голям Беглик

Трекът от калето до малкото пътче може да бъде видян тук, а изтеглен оттук.

Крепост „Ташбоазко кале“

адрес: BG-4580 Батак

GPS: 41.813219, 24.13365

След като слязохме от Ташбоаз и позяпахме язовира, се отправихме към

Ракитово

Идеята беше да успеем да стигнем до

тракийската крепост и светилище на връх „Пашино бърдо“

Според Гуглето до хижа „Пашино бърдо“ има път, а оттам до крепостта е близо. Навигацията ни прекара през зона на действащи и изоставени почивни лагери и вили, докато асфалтът свърши (41.9595609,24.0919567) и нататък продължаваше черен път. Все пак тръгнахме по него, още повече, че не беше въпрос на живот и смърт, дали и къде ще стигнем. Пътят е полегат, времето – хубаво, наоколо – къпинаци с узрели плодове, романтика!

Лека-полека стигнахме до вододайната зона на Ракитово (41.9502, 24.0881).

Пашино бърдо

Ако имах интернет на телефона, може би щях да направя справка, че от хижа „Пашино бърдо“ ни дели един баир, на който се намира търсената крепост, но тъй като не обичам да свързвам в мрежата нищо, на което не стои стабилно бутилка бира, пропуснах(ме) тази възможност (зеленият маркер е каптажът на Ракитово).

Пашино бърдо

Все пак трябва да ни остане нещо и за следващия път, нали?

Трекът до вододайната зона на Ракитово може да бъде видян тук, а свален оттук.

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът или посоченото при самите снимки

Материалът е публикуван и на http://travelisi.blogspot.com/2018/09/tasbogaz.html

Още снимки:

България: Батак (2018-08-29 Ташбоазко кале)

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия и Янита Николова

Booking.com
Свиване

Да следваш право във Финландия  

Bildergebnis für helsinki yliopistoПо време на втория ми престой във Финландия, имах радостта да се запозная с Теди, българка, завършила Бизнес Право в Университета на Хелзинки. Идеята за интервюта с българи, живеещи в тази малко известна страна, се беше зародила вече и Теди е първата сънародничка, която се съгласи да участва. В тази първа част на нашия разговор, тя разказва за това, как се влиза в тази специалност, как е следването тук и какво отличава финладското образование.

Здравей, Теди, и благодаря много за готовността ти за това интервю! Интересувам се от твоята перспектива за живота във Финландия, и затова искам да започна с въпроса ти от колко време си тук и с какво се занимаваш?

Здравей и благодаря ти за поканата! Във Финландия съм от вече почти три години и дойдох тук да изкарам магистъра си по Международно Бизнес Право, който завърших през Декември 2018.

А какъв е бакалавърът ти?

Бакалавърът беше по право и го завърших в Испания.

Какво те мотивира да се преместиш във Финландия?

Първоначалното ми решение да дойда беше ваканция, просто една нормална ваканция. От първия ден останах много очарована от живота тук, от всичко, от природата, много ми хареса, и реших че в бъдеще, щом завърша бакалавъра си в Испания, веднага ще подам документи за магистъра тук.

Колко лесно беше да започнеш магистратура тук? Какви документи ти изискваха? Беше ли трудно?

Не беше лесно, но не е невъзможно. Беше сравнително лесно откъм администрация, искаха естествено диплома, или ако не е завършил ученикът, може да се предаде временен сертификат с настоящите завършени предмети, и с перспектива да завърши до определена дата. След това се изискваше автобиография и мотивационно писмо, също и сертификати от участие в различни събития, за да докажеш че се интересуваш от дадената сфера, която искаш да следваш, Също така, препоръки от учители бяха добре дошли.

А трябваше ли да идваш тук за интервю?

Не, нямаше такива неща. Това, което си спомням в момента, е че трябваше да изкарам курс по английски и тест на нивото. Куриозното е, че нивото трябваше да е между B2 и C1, нито едното, нито другото, нещо, което много ме учуди. IELTS е един от тестовете, които се признаваха.

Каква е основаната разлика между правото тук и правото, което си учила в Испания?

Там карах национално право на испански език, докато тук следвам международно право, което е насочено към частния сектор. В това бизнес право се включват различни подраздели, сред които е Mergers & Acquisitions, право и технологии, защита на интелектуалната собственост, както и корпоративно право. Това са трите основни подраздела на правото тук.

Колко души следвате тази магистратура тук?

Когато започнах, 20 души бяха приети в специалността Бизнес право. Тогава имаше и специалност по международно публично право, но за съжаление, я закриха, и за започналите я става все по-трудно да си намерят курсове за следване и съответно да си завършат магистъра. За тях имаше възможност да изберат някои от нашите курсове.

Финландия по принцип се свързва с технически специалности, затова съм малко изненадана да се запозная с човек, следващ право. Според теб как се различава от правото, преподавано в други университети? Също така, как оценяваш своите шансове на пазара след завършването?

Магистратурата ми харесва страшно много, и е една от най-добрите. Когато търсех специализация, избрах магистърската програма на университета на Хелзинки, защото е най-обща, но и позволява на студентите да изберат своите любими предмети, да изучават това, което им харесва. Имах свободата да уча това, което ме вълнува и с което искам да се занимавам в бъдеще. В Испания със сигурност нямах свободата да избирам отделни предмети, само свобода да избера отделна сфера на правото, нито пък можех да завърша с повече кредити от разрешеното.

До каква степен, следването ми е компетитивно зависи от пазара, към който съм се насочила. Предполагам, че във Финландия е атрактивно да си завършил в самата държава, но има други фактори, които усложняват реализацията, в зависимост от държавата, в случая езика.

Така е. От друга страна, в Германия съм чувала за правото, че е специалност, в която студентите си правят живота един на друг тежък, има истории за това, как книгите в библиотеката се късат, за да не могат другите да ги ползват. Държавните изпити също са тежки и ако не ги издържиш три пъти – край. При регистриране за държавен изпит се изпраща голям плик, и ако те скъсат ти го изпращат обратно, а ако си издържал ти изпращат малък, и много хора развиват фобия от пощенската кутия. Как звучи това за теб?

Напълно непознато, като от друг свят. Не съм запозната с такива неща, не съм имала такива стресиращи ситуации, но това не значи че нивото на обучение е било по-ниско, даже обратното. Нещо, което много ми хареса във Финландия, е че от нас се изискваше да си изкараме тестовете, без да е необходима предварителна регистрация. По-скоро се наблягаше на писмената част, тоест ние имахме страшно много есета. В крайна сметка, оценката се базира на участието на ученика, на демонстрирания интерес и любопитството. Акцента е насочен върху това как да решиш даден юридически казус по бърз и умел начин, умения, които в днешно време са ключови за всяка професия.

Мислиш ли, че това е отличителен белег на финландското образование?

Да, както и свободата да избираш и отговорността, поемането на отговорност. Това е може би характерния елемент за финландското образование. Защото, де факто, аз сама съм отговорна да изкарам задължителните предмети, и след това да изкарам минималния брой кредити, като много ученици в повечето случаи завършват с много повече кредити, включително и на мен ми се случи, да трябва да махна някои от предметите от дипломата, защото просто има ограничен брой които можем да запишем, така че е добре учениците да съобразят и това, ако не им се учи излишно.

Студентската култура във Финландия е доста интересна. Според теб, кои са нейните отличителни качества? Аз лично се впечатлих от гилдиите, от ритуалите и традициите на кампуса.

Да, това също доста ме впечатли, че има толкова много студентски събития. Беше изключително приятна изненада да открия, че има седмица, която се нарича Welcoming fair, за да може новоприетите да се адаптират възможно най-гладко към нова среда, към различен начин на обучение от други държави и въобще да се запознаят с колегите си и да създават контакти от първи ден. Това е много впечатляващо и много го подкрепям като идея. Също така има много събития през цялата година, които помагат на студентите да се разсеят и да се запознават помежду си.

Според мен и връзката между университетите и икономиката е много силна, много фирми присъстват на самия кампус, има много събития със фирми. Това помага ли за професионалната реализация според теб?

Относително е. Не съм си намирала работа чрез такива събития, но получавам информация, която може да ми бъде от полза в бъдеще за потенциални възможности за професионална реализация. Доколко добре са организирани зависи също и от университета. Но във всеки случай смятам че тези ивенти трябва да съществуват, защото човек никога не знае с кого може да се запознае.

–––––

Скоро ще публикувам и втората част, в която си говорим за живота на север. Stay tuned :)

Image source: https://www.helsinki.fi/fi/yliopisto/strategia-ja-johtaminen/kaksikielinen-yliopisto
Свиване

Предпролет  


Снимка: Лилия Чаушлиева - "Предпролет - 3"


Под небесната ми стряха
пада светъл смях.
И ме връща звезден вятър
там, където бях.

И се спуска оркестър
с топилната от юг.
Как дъжда да преместя
по-далече оттук?

Две деца сме и не знаем
колко сме сами.
Две са стъпките до рая –
първата боли.

И не мислим за втора,
и горим в своя ад.
Как врата да отворим
вън от нашия град?

Под небесната си стряха
пак съм с твоя смях.
Две деца отпред се спряха
там, където бях.

И се къпят в дъжда си
сред стопения лед.
Как света да претърся,
за да стигна до теб?


Свиване

Google отнесе поредна глоба за нелоялна конкуренция от Европейската комисия  

Google отнесе поредна глоба за нелоялна конкуренция от Европейската комисия
Google отнесе поредна глоба от Европейската комисия, която този път е в размер на 1.49 милиарда евро. Санкциите се налагат…
Свиване

Новите Apple AirPods предлагат по-добър живот на батерията, гласов контрол и безжично зареждане  

Новите Apple AirPods предлагат по-добър живот на батерията, гласов контрол и безжично зареждане
Тази седмица Apple продължава с анонсите, като в сряда, 20 март, обяви очакваното ново поколение на слушалките AirPods. Второто издание…
Свиване

Холандски хляб с напукана кора (Тигров хляб)  

Мога да се обзаложа (на бутилка вино), че всеки от вас, който редовно приготвя хляб вкъщи е изпробвал различни рецепти и има своите любими, които повтаря. Аз например, имам няколко любими, които прилагам според времето, с което разполагам. Като по-бърз и без втасване вариант се спирам на пшенични тортили. Много често приготвям и гръцката алевропита, която отнема малко повече време за печене, но пък подготовката докато се стигне до печенето е минимална и без месене. През почивните дни обичам да приготвям подправения със зехтин, билки и чесън лесен за разчупване хляб и обожавам багетите, защото имат повече хрупкава кора, съответно и повече вкус.

Холандски хляб с напукана кора (Тигров хляб)

Точно заради хрупкавата кора се заинтересувах от този холандски хляб. От няколко седмици съм в серия по приготвянето му всеки уикенд и всеки път се радвам на приятната хрупкава повърхност и изключително меката сърцевина. Този холандски хляб е по-известен като тигров хляб или жираф-хляб, заради това, че напуканата му кора наподобява шарките на тигър или жираф. Тя се постига чрез смес с оризово брашно, която се нанася върху оформения втасал хляб и по време на печенето се напуква, като пресъздава въпросната шарка. Кората е тънка и изключително хрупкава при прясно изпечен хляб и е особено отличителна, заради изключително меката сърцевина на хляба.

Меката сърцевина пък се постига от наличието на прясно мляко в тестото – то се замесва само с него. Хлябът остава мек за дълго време. При съхранение до два-три дни, кората също омеква, но тази прекрасна пухкава и въздушна среда остава. За мен хлябът е най-приятен за ядене в деня на изпичане, когато мога да се насладя най-хубаво на контраста между хрупкавата кора и меката сърцевина.

За този хляб е характерно също така използването на сусамово олио за сместа за кората, както и замесването на тестото с бяло брашно. Опитах варианти със сусамово олио и други растителни мазнини и бих казала, че с всяка една, независимо дали за тестото или кората, рецептата работи добре. Опитах и един вариант на замесване на тестото с част пълнозърнесто брашно от спелта и той много ми допадна, затова предлагам този вариант в рецептата.

Хлябът е идеален и за препечени филийки – когато остане за следващите дни и кората вече не е хрупкава, нарязвам хляба на филии и го запичам под грила на фурната от двете страни за няколко секунди.

Холандски хляб с напукана кора (Тигров хляб)

Холандски хляб с напукана кора (Тигров хляб)

Рецептата за хляба и кората адаптирам от mydiversekitchen.com и thekitchn.com.

Намалявам количеството на маята, защото ми се струва много. Намалявам и количеството на сместа за кората, защото от нея винаги ми остава.

Прилагам идеята за смесване на бялото брашно с част пълнозърнесто брашно от спелта от mydiversekitchen.com, но ако желаеш, хлябът може да се приготви и само с бяло брашно. В този случай количеството пълнозърнесто брашно в рецептата се заменя с бяло. Последните стотина грама брашно от общото количество се добавят по малко накрая, докато се образува меко, не лепкаво тесто. Не съм правила опити за приготвяне на хляба само с пълнозърнесто брашно и ако решиш да го направиш, ще се радвам на обратна връзка в коментар под публикацията.

Важно за хубава кора е сместа от оризово брашно да покрива плътно тестото, но да не се наслоява твърде дебело върху него. Ако бъде нанесен тънък слой, кората няма да бъде достатъчно хрупкава, изразителна и желаният ефект ще липсва. Ако сместа за кората се нанесе на твърде дебел слой, тя ще стои груба и дори е възможно вкусът на оризово брашно и мая да доминират. С малко опит се намира балансът и имай едно наум, че не е задължително да използваш цялото количество оризова смес за кората.

Времето за втасване и печене в рецептата е ориентировъчно и може да се променя според условията при които се работи и суровините, които се използват.

За 2 средно големи хляба или 8 средно големи питки.

За тестото:

  • 1 ½ чаена лъжица (7 г) суха мая за хляб
  • 60 г топла вода
  • 2 чаени лъжици (10 г) захар
  • 3 чаени лъжици (15 г) сусамово или друго растително олио
  • 250 г топло прясно мляко
  • 1 ½ чаена лъжица (7 г) сол
  • 100 г пълнозърнесто брашно от спелта
  • 350 г бяло брашно + допълнително, ако има нужда

За кората:

  • 50 г оризово брашно
  • 1 чаена лъжица (5 г) суха мая за хляб
  • 60 г топла вода
  • 1 чаена лъжица (5 г) захар
  • 2 чаени лъжици (10 г) сусамово или друго растително олио
  • ¼ чаена лъжица сол

Приготвяне на тестото

В статичен миксер: в купата на миксера се смесват маята, захарта и водата. Оставят се 5-10 минути докато маята шупне. Към нея се добавят олиото, прясното мляко, солта и двата вида брашно. Продуктите се разбъркват с приставката за тесто (куката) докато се образува меко тесто. Тестото се меси в миксера в продължение на 6-7 минути или докато стените на купата са изчистени от тесто, а на дъното на купата е захванато съвсем малко количество тесто докато то се меси. Тестото накрая трябва да бъде меко, еластично и съвсем леко лепкаво.

На ръка: в голяма купа се смесват маята, захарта и водата. Оставят се 5-10 минути докато маята шупне. Към нея се добавят олиото, прясното мляко, солта и пълнозърнестото брашно от спелта. Разбъркват се хубаво и към тях по малко се добавя по-голямата част от бялото брашно докато се образува меко, леко лепкаво тесто. Тестото се прехвърля върху набрашнен работен плот и се меси 7-8 минути или докато стане гладко и еластично.

Омесенето тесто за хляба

Втасалото тесто за хляба

И при двата метода: готовото тесто се поставя в голяма купа намазана с олио. Покрива се със стреч фолио и се оставя на стайна температура за 1 ½ часа (час и половина) или докато увеличи обема си два пъти и половина. Времето за втасване може да варира според условията и използваните суровини.

Оформяне на хляба

Когато тестото втаса се премесва за кратко върху работен плот и се разделя на две или осем равни части. Независимо от избрания размер, всяка част се оформя на топка. Възможно е, разбира се, да се приготвят и други размери. Подреждат се в тава върху хартия за печене на разстояние една от друга. Покриват се с кухненска кърпа или свободно със стреч фолио, което предварително е напръскано със спрей за печене или растителна мазнина.

Оформеният хляб за повторно втасване

Оформеният хляб за повторно втасване

Хлебчетата се оставят на стайна температура за повторно втасване, което отнема от 30 до 40 минути. Хлебчетата трябва видимо да са увеличили обема си и се прави проба по следния начин:

Повърхността на тестото се притиска леко с пръст. Ако тестото пружинира и възвърне бързо първоначалната си форма след натиска, значи тестото е готово. Ако след натиска остава лека вдлъбнатина в тестото и то не изглежда особено еластично, значи му трябва още малко време за втасване.

Приготвяне на сместа за кората

Докато оформеният хляб втасва се приготвя сместа за кората. Всички продукти за нея се смесват и се разбъркват с телена бъркалка. Сместа се покрива със стреч фолио и се оставя настрана докато дойде ред да се използва.

Приготвяне на сместа за кората

Приготвяне на сместа за кората

Шупналта смес за кората

След като мине известно време, сместа ще изглежда шупнала, с големи балони в нея и на повърхността ѝ.

Завършване и изпичане на хляба

Когато оформеният хляб втаса, повърхността му се намазва със сместа за кората. След като тя е шупнала се разбърква енергично докато обемът ѝ спадне до първоначалния и с помощта на мека четка сместа се нанася равномерно върху хляба. Трябва да покрива хубаво повърхността му, по възможност без прозрачни пространства, но и не трябва да се наслоява твърде дебело. Не е задължително да се използва цялата смес за кората. Необходимото количество ще зависи от броя и размера на оформените хлебчета. Намазаните със сместа хлебчета се оставят непокрити на стайна температура за 15-20 минути. През това време фурната се нагрява на 200ºC с опция горен и долен реотан.

Намазаните с оризовата смес за кората хлебчета

Тавата с хляба се поставя на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пече 35 минути за два средно големи хляба и 25-30 минути за осем средно големи хлебчета.

След като се извадят от фурната, хлебчетата се поставят върху решетка и се оставят да се охладят, преди да се нарежат. Ако обичаш топъл хляб от фурната, тогава препоръчвам той да се остави на спокойствие за десетина минути и да се разчупва, а не да се реже с нож.

Холандски хляб с напукана кора (Тигров хляб)

Хлябът е най-добър в деня на изпичане, но може да се съхрани до два-три дни в плик и в кутия. От престоялия хляб стават много хубави препечени филийки.

Холандски хляб с напукана кора (Тигров хляб)

Други рецепти от холандска кухня

Още рецепти за хляб и тестени

март 20, 2019

Свиване

Жермен Дрогенброд: Орелът  


                  Гарваните летят на рояци
                  орелът лети сам
                             Лукино Висконти

Толкова близо до Рая
лети орелът
самотен
както поета
който търпеливо чака
раждането на един стих
докато перото
накрая драсва няколко линии
усъмнявайки се
в значението
в безполезността
на именуването.


Жермен Дрогенброд
Превод от английски: Иван Христов

   Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първата му публикация. Подборът на текстовете е на Жермен Дрогенброд.


                       Изображение (предоставено от Жермен Дрогенброд): Луис Пла.

Свиване

Помощ! Дирофилариоза!  

Пролетта е тук!
Цветята се събуждат, дърветата се разлистват! Връщат се прелетните птици. Връщат се кърлежите и комарите.
 
Комарите пренасят така наречените микрофиларии. Ако ухапят куче, микрофиларията мигрира към сърцето и белия му дроб и след време ларвата се превръжа във възрастна дирофилария.
 
Болестта се нарича дирофилариоза, а
през 2018год.  16.9% от новоприетите кучета във „Фермата“ са се оказали болни от нея.
 


                                                                 Туту

Лечението се назначава индивидуално, според степента на заразяване и общото състояние на кучето, но обобщено казано – започва се с премедикация, която подготвя кучето, а след това се поставя Имитицид (Имитацид), който убива нематодите – обикновено двукратно.
 
В този етап на лечението кучето се обездвижва, заради опасността от запушване на кръвоносен съд от мъртвите дирофиларии.

Туту

Лечението е рисковано и ужасно скъпо – една ампула Имитицид струва 100лв. и е за 10 килограма. Тоест, едно трийсеткилограмово куче има нужда от два пъти по 3 ампули.

Във всеки един момент имаме пациенти болни от дирофилариоза, на различен етап от лечението.

В момента имаме три кучета, чиято премедикация е приключила и очакват поставянето на Имитицид възможно най-скоро.

За тях имаме нужда от Вашата помощ – няма да се справим сами!

                                                               Туту

Туту дойде при нас за операция – имаше тумор на крака. Лекарите ни го премахнаха успешно и хистологията показа, че е бил доброкачествен. На Туту й остава обаче още една битка, преди да спечели войната за здравето си – тази с дирофилариите.

Атанас
Атанас пък дойде заради ортопедична операция, но и неговите тестове излязоха положителни. 
Нитро
Старичкия Нитро е последното куче в този списък. Той е с нас сравнително отскоро, но вече можем да заявим, че е много жизнено и симпатично деденце.

За трима им се нуждаем от чудовищната сума от 1200 лв. – за Туту ни трябват 2пъти Х 3ампули, за Атанас – 2Х2 и за Нитро 2Х1.

Имаме нужда от помощ.
Ще ни помогнете ли да им помогнем?
Ще дарите ли за Туту, Атанас и Нитро?

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

Благодарим!

Свиване

Lavender madeleines with honey and coriander ⬤ Лавандулови мадлени с мед и кориандър  

For recipe in English scroll down  За първи път видях мадлените в списание, преди доста години. Стана ми любопитно какво представляват, но тогава тук никъде не се продаваха форми за мадлени. Разбира се, можех да си поръчам от амазон, както с толкова много други неща, но не го направих. До деня, в който се размотавах из малкото холандско градче, където учeше дъщеря ми и хоп – в едно
Свиване

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (4): Калифорния  

Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част от пътеписа (http://patepis.com/?p=83932) започнахме с извадка от обиколените туристически забележителности. Втората част дава информация за икономиката, историята и американското общество (http://patepis.com/?p=84587). Третата част (http://patepis.com/?p=84620) ни запозна с различни страни от американския живот. Сега започваме същинското опознаване на конкретните забележителности, посетени от двамата пътешественици. Стартираме от Калифорния. Този щат ще обиколим на зиг-заг, почвайки от Сан Франциско и стигайки до Долината на смъртта.

А сега, приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

четвърта част

Калифорния

Полет София – Сан Франциско

Най-трудната, по-скоро „инфарктна“, част от цялото пътешествие беше неговият „Старт“. Полетът с Турските авиолинии от София, за да се прехвърлим в Истанбул, закъсня с повече от един час. Времето по разписание между кацането на самолета от София на истанбулското летище и излитането на следващия за САЩ беше час и половина. Поради закъснението останаха само 20 минути, за което време беше невъзможно самолета да рулира от пистата до терминала, да слезем и минем през проверките към следващата зона, да претичаме до изхода, където чакаше самолета за Сан Франциско и да се качим на него.

Спасиха ни, по всяка вероятност, икономическите разчети на превозвача. Те са пресметнали, че за тях е по-евтино самолетът за Щатите да ни изчака, отколкото да ни осигуряват хотел и места за следващ полет до Сан Франциско. Презокеанският полет закъсня с половин час и самолетът „се отлепи“ от ръкава за качване на пътниците едва след като се бяхме настанили на седалките.

Тринадесет часа продължи полетът от Истанбул до Сан Франциско. 

Следейки маршрута, интересният момент беше, че най-краткият път е на север, явно поради кръглата форма на Земята. Самолетът премина над южната част на Норвегия, заобиколи от север Ислания, прелетя над южната част на Гренландия, почти по диагонал мина над Канада за да кацне в

Сан Франциско на брега на Тихия океан

След приземяването на летището следваше два часа чакане на много дълга опашка от пристигащи, за да минем през граничния паспортен контрол. После отидохме за да си вземем предварително платения и резервиран автомобил под наем (1300 $ за 25 денонощия). Съгласно договорното споразумение, на място трябваше да доплатя само 500 долара за това, че колата се взема в единия край на Щатите (Сан Франциско), а се оставя на другия (Ню Йорк). Към тази сума, обаче, ми начислиха още 118 $ два вида такси. И още 200 $ ми блокираха по кредитната карта, в случай че колата се остави с празен резервоар накрая.

Приятната изненада беше, че на паркомястото ни чакаше чисто нов ван Тойота Сиена. Е, преживяхме това, че първата седмица в купето се усещаше неприятната миризма на нов автомобил.

Започнахме опознаването на САЩ от щата Калифорния.

Калифорния

Щатът Калифорния е разположен в западната част на САЩ, край брега на Тихия океан. С население от 40 милиона души, това е най-многочисления американски щат. Територията е 424 хил. кв. км., т.е. почти четири пъти колкото България. Наричат Калифорния „Златния щат“ поради откритите залежи от ценния метал и разгорялата се Златна треска в средата на 19-ти век. Името на щата произхожда от приключенски испански роман, в който се разказва за райски остров с името Калифорния.

Завладяването на региона е започнато от испанците

в средата на 16-ти век, а след като Мексико се освобождава от испанско колониално господство Калифорния става част от новата държава. Северна Калифорния е отнета от мексиканците след войната от 1847 година. Малко след това, в района се стичат хиляди преселници, търсещи бързо забогатяване чрез добив на злато. Те обявяват така наречената Калифорнийска република. Последната съществува за кратко време, до стъпването там на американската армия и присъединяването й към САЩ.

Подходящите природно-климатични условия способстват за бързо развитие на земеделието, предимно отглеждане на цитрусови плодове. През първата половина на 20-ти век тук се оформя

световния център на филмовата индустрия Холивуд

През втората половина на миналия век Калифорния става център на бързо развиващата се компютърна промишленост и информационни технологии (така наречената Силициева долина). Следват биотехнологиите, космическата промишленост и други модерни отрасли на икономиката и науката. Като най-богат щат Калифорния формира 1/7 от брутния вътрешен продукт на САЩ.

Доста неща привличат туристите в този щат. Със сина ми разгледахме няколко града като Сан Франциско, Лос Анджелис и Сан Диего. Посетихме и основните природни забележителности като Йосемити, Кралския каньон, Националния парк Секвоя, пустинята Мохаве, Долината на смъртта.

Сан Франциско (San Francisco)

От Сан Франциско започнахме обиколката на Съединените щати. Населението му наближава един милион жители. На мястото на града през 18-ти век е основано селище от испанските колонизатори. Счита се, че като американски град се оформя в средата на 19-ти век. През 1945 година

в Сан Франциско е учредена Организацията на обединените нации.

Днес той е и един от най-красивите американски градове. Тук се срещат културите на Европа, Латинска Америка и Азия. Два дни отделихме за разглеждане на забележителностите. Започнахме с градския център (Civic center), където са разположени сградата на общината, парк, паметник и пешеходна зона.

Площад „Сивик Сентър“ със сградата на Санфранциския градски съветПлощад „Сивик Сентър“ със сградата на Санфранциския градски съвет

Един от най-атрактивните площади с парк е


Аламо (Alamo square),

разположен на висок хълм. Освен че е приятно място за отдих, оттам се открива гледка към централната част на Сан Франциско. От едната страна на парка са разположени няколко къщи във викториански стил, боядисани в различни цветове. Наричат ги „Painted ladies“.

Авторът и синът му в парка Аламо. Точно зад нас са къщите „Painted ladies“.

Една от туристическите атракции в Сан Франциско е


Кей 39 (Pier 39)

където на плаващи дървени платформи живеят морски лъвове (Sea Lions). Доста време се любувахме на тези животни, сродни на тюлените. Интересно беше как тромавите им на вид туловища изскачаха от водата и се просваха върху платформите.

Морски лъвове на един от кейовете в Сан Франциско

Не мога да пропусна и да не спомена за


старинните трамваи,

които също са една от характерните за Сан Франциско атракции. Те се изкачват и спускат по стръмните улици на града.

Старинните трамваи са една от атракциите за туристите в Сан Франциско

Впечатляващ е бизнес квартала с небостъргачите, оформящ финансовия район на града. Близо до него е Китайския квартал със сгради в източноазиатски стил. Най-характерния за Сан Франциско небостъргач е


Пирамида Трансамерика (Transamerica Pyramid),

отличаващ се с островърхата си форма. Той е с височина 260 метра, откроява се сред околните сгради и се смята за един от символите на града.

Небостъргачът Пирамида Трансамерика е висок 260 метра

Не пропуснахме да минем пеша и през участък от


улица Ломбард,

който се спуска по стръмен хълм. Автомобилите вървят бавно на зиг-заг, а оформените с цветя алеи са приятни за слизащите по стълбите туристи.

В централната част на града има доста сгради във викториански стил, с характерни архитектурни форми и отлично подържани. Не пропуснахме да им се полюбуваме, вървейки по стръмните улици.

Къщи във викториански стил, характерни за Сан Франциско

Красива гледка представлява и вечерния Сан Франциско, който успяхме да поразгледаме вече доста изморени след повече от 20 километра пеша из града.

Панорамен вечерен поглед към централната част на Сан Франциско

Сутринта на втория ден започнахме с обикаляне на


Голдън Гейт Парк (Golden Gate Park),

който е най-големият в Сан Франциско. По форма той прилича, а по размер е близък до нюйоркския Сентръл Парк. Откъм океана паркът свършва до просторен пясъчен плаж. Крайбрежието наоколо е красиво с характерни дървесни видове.

Разходка из Голдън Гейт Парк в Сан Франциско

Стигнахме и до следващия символ на града –


моста Голдън Гейт (Golden Gate Bridge)


Той е построен през 30-те години на 20-ти век и е характерен с червения си цвят. Неговата висяща стоманена конструкция е голямо техническо постижение за онези години. Мостът лежи над пролива свързващ залива на Сан Франциско с Тихия океан.

Мосът Голдън Гейт в Сан Франциско е построен през 30-те години на 20-ти век

На връщане минахме с автомобила през споменатия вече участък от улица Ломбард. Там тя се извива на зиг-заг и се смята за най-кривата улица в света. Докато синът ми шофираше, аз направих видео-клип на спускането.

Късния следобед на втория ден напуснахме Сан Франциско и потеглихме към националния парк Йосемити.


Национален парк Йосемити

Този национален парк (Yosemite National Park) е разположен на 300 километра източно от Сан Франциско по склоновете на планинската верига Сиера Невада. Централната му част представлява долина, прорязана някога от спускащ се ледник. По този начин са се образували гигантски монолитни скали от гранит и високи водопади. Плоското дъно на U-образния каньон е покрито с ливади, храсти, широколистни и иглолистни гори. Разположен високо в планината, паркът осигурява прохлада през лятото със зеленината си и с течащата вода. Сред множеството дървесни видове, като дъб, кедър, ела и бор, най-известни са гигантските секвои. От животинските видове най-популярни са черните мечки, елените, дивите овце и койотите. Много на брой са големите красиви пеперуди наречени Монарх, каквито виждахме на доста места. Национален парк Йосемити е един от първите в САЩ, създаден през далечната 1890 година. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство.

Авторът на фона на долината Йосемити с отвесни скали, придаващи й формата на каньон


Големите водопади са няколко,

всеки от които е със собствено име: Йосемити, Брайдълвейл (Булчински воал), Върнал, Невада, Илилует. Първият от тях е най-впечатляващ, пада от 700 метра височина и е разделен на три части, което го прави каскаден водопад.

Поглед от долината към високия каскаден водопад Йосемити
Синът ми Александър пред водопада Брайдълвейл (Булчински воал)

На огромните скални масиви са дадени собствени имена: Ел Капитано, Катидрал, Халф Доум (Половин купол). За първия от тях се твърди, че е по-голям от Гибралтарската скала.

Авторът пред гранитния скален масив, наречен Ел Капитано



Кингс Каньон

Националният парк Каньонът на кралете (Kings Canyon National Park) се намира в щата Калифорния, в южната част на планинската верига Сиера Невада. Създаден е през 1940 година, а в далечното минало е бил обитаван от индианските племена Моно. Каньонът има няколко долини с типичната V-образна форма. Наред с дълбоките клисури, тук могат да се видят водопади, езеро и пещери.

Поглед към Кингс Каньон с неговите V-образни форми
Синът ми е застанал на брега на езерото Хюм (Hume), разположено в Кингс Каньон
С наетия автомобил през Кингс Каньон

По дъното на каньона протича Kings River (Реката на кралете).

Кигс Ривър тече по дъното на Кингс Каньон

В единия край на Кингс Каньон могат да се видят няколко групи от дървесния вид Секвоя. За тяхното разглеждане са прокарани удобни туристически пътеки.


Национален парк Секвоя

Националният парк Секвоя (Sequoia National Park) е разположен в южната част на планината Сиера Невада, щата Калифорния. Създаден е през 1890 година. Основната забележителност тук са огромните дървета секвои, достигащи 80 метра височина и няколко метра в диаметър. На територията на парка има и множество пещери, като най-известна от тях е Кристалната пещера (Crystal Cave).

Някои от най-големите секвои носят имената на известни американски генерали. Най-голямото по обем дърво е наречено Генерал Шърман (General Sherman).

Със сина ми Александър пред гигантската Секвоя, наречена Генерал Шърман

Любопитен факт е произхода на името на тези дървета. Те носят името на индианеца Секвоя, който в началото на 19-ти век е създал азбука за племето Чероки.

Туристическата пътека минава между две големи Секвои

Секвоите са се приспособили чудесно към огъня, като дървесината и кората им са станали пожароустойчиви. Черни белези върху редица големи дървета показват, че те са устояли на много унищожителни пожари. За най-стара се счита

секвоята Гризли Джаянт (Сивият гигант), която е на 2700 години.

Дърветата секвоя падат на земята, когато изгният в основата си и тя вече не може да издържи огромната тежест на дебелото стебло и клоните.

Със сина ми пред Секвоя, която е започнала да гние в основата си и предстои да падне на земята

През някои от падналите секвои са прорязани тунели, които са една от туристическите атракции в района.

Авторът пред пешеходен тунел, прорязан през паднала Секвоя


Лос Анджелис

Със своите 4 милиона жители Лос Анджелис (Los Angeles)

е вторият по големина град в Съединените щати,

след Ню Йорк. Той е и административен център на едноименния окръг в южната част на щата Калифорния. Целият този район носи общото наименование Голям Лос Анджелис и има население от близо 20 милиона души. Самият град е разпръснат върху огромна площ и се простира в протежение на 70 километра от север на юг и на 45 километра от изток на запад до Тихия океан. Лос Анджелис се намира близо до голям разлом в земната кора, в област на силна сеизмична активност. Там земните трусове са чести, а само през миналия век са станали четири големи земетресения. Районът се характеризира със субтропичен средиземноморски климат, сходен с този в южна Испания.

Поглед към централната част на Лос Анджелис с фуникульора Полетът на ангела (Angel’s flight)

Земите в региона са обитавани в продължение на хилядолетия от индиански племена, а през 16-ти век са завладени от испанските колонизатори. След мексиканската война за независимост, районът става част от новата държава Мексико през 1821 година. Присъединен е към САЩ в средата на 19-ти век, след Американо-Мексиканската война. Първото селище на мястото на днешния Лос Анджелис е основано в края на 18-ти век, а когато става част от Съединените щати населението му е само две хиляди души. Бързото икономическо развитие през втората половина на 19-ти и през 20-ти век превръща Лос Анджелис в един от най-големите промишлени, технологични и научни центрове не само в САЩ, но и в света.

Символ на филмовата и развлекателна индустрия става Холивуд.

Освен с множеството възможности за развлечения, градът е известен със своя блясък и лукс. През миналия век Лос Анджелис е два пъти домакин на Световните Олимпийски игри – през 1932 година и през 1984 година.


Забележителностите в Ел Ей (LA),

както съкратено наричат района на града, са десетки и за разглеждането на всички е необходима поне седмица. Ние разполагахме само с два дни за да обиколим основните места. Започнахме с централната част Downtown, след като намерихме удобно място за паркиране „на пъпа на града“, до

площад Пършинг (Pershing Square).

За по-малко от ден обходихме най-интересните места, които са разположени относително компактно в правоъгълник с размери 4 км х 3 км.  Една от забележителностите в центъра на Лос Анджелис е


Културно-развлекателния център Уолтдисни (Walt Disney Concert Hall)

Сградата се отличава със своята метална конструкция и с футуристичен дизайн.

Синът ми пред Културно-развлекателния център Уолтдисни (Walt Disney Concert Hall) в Лос Анджелис

В Лос Анджелис живеят хора от 150 националности, говорещи множество различни езици. След английския, като втори език е приет испанския. Причина за това са множеството емигранти от Мексико. На доста места надписите освен на английски език, са дублирани и на испански. Има етнически обособени части от града: Китайска, Корейска, Японска, Тайландска, Арменска, Етиопска, Иранска и така нататък. Спокойно може да се каже, че


в Ел Ей се срещат културите от повечето части на света

Със сина ми отделихме време за да обиколим три от тези обособени района: Китайския, Мексиканския и Японския.

Най-атрактивен за нас беше


Китайския квартал (Chinatown)

Доста от сградите там са в традиционен китайски стил: магазини, ресторанти, храмове, хотели.

В Китайския квартал на Лос Анджелис

В един от мексиканските райони на Лос Анджелис попаднахме на народно забавление. На площад с парк свиреше оркестър, вокалистка пееше на испански, а хората танцуваха и се веселяха.

Музика и танци в район на Лос Анджелис, обитаван от мексиканци

Японският квартал на Ел Ей се нарича


Малкото Токио (Little Tokyo)

Лично за мен, най-интересно беше голямо информационно табло, на което с фотоси и текст се даваше информация за японците в САЩ. Емигранти от „Страната на изгряващото слънце“ започват да пристигат в Щатите към края на 19-ти век. Със своето трудолюбие и инженерни умения, японците дават съществен принос за развитието на селското стопанство и индустрията. Малко известен факт е, че след започването на войната с Япония през декември 1941 година, всички живеещи в САЩ японци са интернирани и затворени в лагери. С капитулацията на Япония, тези хора са върнати от лагерите и са продължили с обичайните си дейности. В туристическата част на Малкото Токио има предимно Суши-барове и магазини с японски стоки и сувенири.

Японския квартал на Лос Анджелис се нарича Малкото Токио


Санта Моника

Градът Санта Моника (Santa Monica) е разположен на брега на Тихия океан и има сто хиляди жители. Той е част от района на Голям Лос Анджелис. Смята се, че Санта Моника е мястото, където се е зародила културата на скейтборда (skateboard). Оформил се е като туристически и курортен град поради разположението си на тихоокеанското крайбрежие и приятния субтропичен климат. Като основни забележителности тук бих посочил дългия плаж с фин пясък, крайбрежната алея и огромния кей с атракциони.

Крайбрежната алея е приятно място за разходки, където могат да се видят младежи на ролери, велосипедисти, както и спортуващи хора. Счита се, че на това място се е зародила съвременната фитнес култура. Край брега видяхме и къщи на богати американци.

Край плажа на Санта Моника, до крайбрежната алея се издигат къщите на богати американци


Плажната ивица на Санта Моника

е дълга около пет километра, а широчината й е между 50 и 200 метра. Покрита е със ситен златист пясък. Океанската вода е приятна за къпане, когато няма голямо вълнение.

Плажът на Санта Моника привечер. Той е дълъг, широк и покрит с дребен златист пясък.

Най-популярното място в Санта Моника е


внушителния дървен кей (Santa Monica Pier)

Построен през 1908 година, той е дълъг над 300 метра. Започва от плажната ивица и завършва навътре в океана. Две трети от него е със ширина около 80 метра, а останалата част е широка между 20 и 40 метра. В началото на кея е построен морски аквариум. В дървени сгради са разположени множество кафета, ресторанти и магазини. Средната част е заета от увеселителен парк с въртележки, виенско колело и множество други атракциони. На този кей отделихме десетина минути за да послушаме изпълнението на един виртуозен цигулар.

Вечерна разходка по кея на Санта Моника, който беше изпълнен с хора
Със сина ми Александър на последната площадка от прочутия кей в Санта Моника

При пристигането в Санта Моника бяхме паркирали край плажа на Тихия океан, недалеч от огромния кей с атракциони. Най-отдолу на табелка с подробни указания пишеше, че от залез до изгрев слънце паркирането е забранено. Тогава това ни се видя толкова глупаво и безсмислено, че не му обърнахме никакво внимание. След като бяхме изживели приятни емоции на кея с толкова забавления, се прибрахме при автомобила малко след 23 часа. На предното стъкло беше залепена бланка с глоба от 53 долара за това, че автомобилът е паркиран в периода от залез до изгрев слънце.


Малибу

Малибу (Malibu) е малък град, разположен покрай брега на Тихия океан, в района на Голям Лос Анджелис. Хубавите плажове, мекия климат и тропическата растителност са привлекли на това място стотици от най-богатите американци. Изключително престижно е да притежаваш къща за десетки милиони долари, разположена на пясъка до водите на океана. Като турист бих посочил за основна забележителност именно тези домове на свръхбогати знаменитости. Те са издигнати върху колони на пясъка, за да не ги заливат океанските вълни при бурно време.

Синът ми се разхожда по пясъка пред къщи на свръхбогати американци, разположени на плаж в Малибу

Луксозните крайбрежни вили в Малибу са познати от доста американски филми. Тези домове и плажовете в района на града присъстват в култови сериали като „Спасители на плажа“ и „Двама мъже и половина“.

Дълъг е списъка на знаменитостите с къщи на първа линия. Ще спомена само някои от тях:

  • Актьори като Брус Уилис, Дейвид Духовни, Деми Мур, Дъстин Хофман, Леонардо ди Каприо, Мел Гибсън, Памела Андерсън, Ричърд Гиър, Чарли Шийн;
  • Певци и музиканти като Барбара Стрейзънд, Боб Дилън, Бритни Спиърс, Джанет Джексън, Мадона, Шер;
  • Режисьори и продуценти като Стивън Спилбърг;
  • Спортисти като Реджи Милър;
  • Бизнесмени като съоснователя на компанията Oracle Лорънс Елисън;
  • И така нататък, и така нататък …
Малибу: Вили на плажа с изглед към океана, каквито малко хора могат да си позволят

В Малибу разгледахме няколко плажа, започвайки от Зума (станал популярен от някои филми). Там пясъкът е фин и светъл, почти бял. С автомобила минахме през обширни квартали с имения, скрити зад високи огради. Не пропуснахме и луксозен търговски център. Най-много време отделихме на две от четирите зони с вили, разположени на пясъка на брега на  Тихия океан.

Най-незабравимото ни преживяване в Малибу беше


срещата и отношението на мултимилионера Кевин,

за което разказах в уводната част (резюме) на настоящия пътепис. Този човек без да ни познава прояви съпричастност към нас, като туристи и ни пусна през богатата си вила да излезем на брега. Така можахме да минем покрай къщите на знаменитости като актьорите Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън.

Това е „скромният“ дом на Кевин, разположен на плажа в централната част на Малибу
Сред тази поредица от къщи са домовете на знаменитости като Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън


Бевърли хилс

Бевърли Хилс (Beverly Hills) е град в състава на Голям Лос Анджелис. Често се определя и като негов квартал, един от най-богатите не само в САЩ, но и в света. Тук живеят повечето холивудски звезди и знаменитости. Смята се, че Родео драйв е една от най-скъпите търговски улици.  Минавайки с автомобила през Бевълли Хилс, видяхме доста богати домове и имения. За съжаление, не можахме да отделим достатъчно време на този баровски квартал.

“Скромна къщичка“ в Бевърли хилс


Холивуд

Наричат Холивуд столица на американската филмова индустрия. Негов най-популярен символ е огромният надпис

HOLLYWOOD,

поставен на един от хълмовете над квартала. Изработен през 20-те години на миналия век, надписът си стои и до днес, привличайки ежедневно хиляди туристи. Дължината му е 110 метра, а буквите са с височина 14 метра. Обиколихме няколко стръмни и тесни улици, преди да намерим удобно място за паркиране с добър изглед към този прословут надпис.

Синът ми Александър сочи към световноизвестния надпис HOLLYWOOD

Другото най-популярно място в Холивуд е така наречената

Алея на славата (Hollywood Walk of Fame).

Тук всяка от най-известните знаменитости в света на шоубизнеса има своя звезда. Алеята заема няколко стотин метра от двата тротоара на булевард Холивуд. На нея са разположени 2500 звезди на актьори, певци и музиканти.

Алеята на славата в Холивуд. Авторът пред звездата на актьора Чарли Чаплин.
Синът ми сред звездите на актьори, певци и музиканти – Алеята на славата в Холивуд

Сред другите забележителности в Холивуд могат да се посочат


Китайския театър (Grauman’s Chinese Theatre), театър Долби (Dolby Theatre) и Музея на киното (Hollywood Museum)

Не са малко и другите кинотеатри. Много на брой са увеселителните заведения, барове, ресторанти и магазини за сувенири. Предлагат се и организирани турове из някои от филмовите студии.

Китайският театър (Grauman’s Chinese Theatre) е разположен на Булевард Холивуд
Авторът в Холивуд – култовите филмови герои са сред десетките туристически атракции

Дисниленд

Първият развлекателен парк Дисниленд (Disneyland) е открит през 1955 година в град Анахайм, влизащ в състава на Голям Лос Анджелис. Идеята на създателя му Уолт Дисни е била да направи място, където родители и деца да се забавляват заедно. Тук е дворецът на спящата красавица, влакчето на ужасите и десетки други атракциони.

Дисниленд, Калифорния привечер

Пристигнахме в разположения в Анахайм увеселителен парк Дисниленд привечер. Паркингът струваше 20 долара, а извозването от него до входа на парка с атракциони ставаше с автовлакове с вагончета. Установихме, че входната такса е 120 долара на човек. Не беше оправдано да плащаме общо 240 долара за оставащите 3-4 часа, предимно тъмно време. Задоволихме се с това, което можахме да видим отвън. Доста магазини, ресторанти и забавления имаше и извън платената част от увеселителния парк.

Вечерта из Дисниленд – Калифорния
Вечерни музикални изпълнения в Дисниленд – Калифорния

С името Дисниленд наричат пет увеселителни парка в света. Освен първият от тях в Калифорния, това станало популярно име използват и за парка в град Орландо (щата Флорида), чието официално наименование е „Вълшебното кралство“. Останалите три увеселителни парка, собственост на Уолт Дисни Къмпъни, се намират в Токио (открит 1983 година), в Париж (открит 1992 година) и в Хонг Конг (открит 2005 година).

Сан Диего

С население от милион и половина Сан Диего е осмия по големина град в Щатите. Намира се в югозападния ъгъл на Калифорния до границата с Мексико. Основано в края на 18-ти век, това селище носи името на испанския католически свещеник и мисионер от 15-ти век Диего де Алкала. След Мексиканско-американската война, Сан Диего заедно със Северна Калифорния става част от САЩ. Признат е за град през 1850 година. През 20-ти век тук се разполагат бази на военно-морските сили и на бреговата охрана, развива се военната индустрия. И днес там е разположена най-голямата група военни кораби на Съединените щати. Тя включва два самолетоносача, няколко подводници и множество бойни кораби с различно предназначение.

Авторът пред самолетоносача Мидуей, действал до 1991 година, а сега превърнат в музей

Сан Диего се смята за един от центровете на съвременните технологии със своите научно-изследователски институти. Тук са разположени предприятията на доста известни компании работещи в сферите на биотехнологиите, компютрите, електрониката, комуникациите, фармацевтиката. Може да се добави корабостроенето и обслужването на армейските подразделения.

Като голям туристически център, Сан Диего предлага множество интересни места за посещение: плажове, паркове, зоопарк, аквариум с представления Морски свят, превърнатия в музей самолетоносач Мидуей, Морския музей, Стария град, полуостров Коронадо. За съжаление, нямахме време да посетим всичките тези места.

Поглед към залива на Сан Диего и моста към полуостров Коронадо в далечината

Трудно намерихме свободно място за паркиране, при това в страни от централната част. Това обаче ни позволи, вървейки пеша да разгледаме кварталите Газламп и Ембаркадеро. Половин ден отделихме на самолетоносача Мидуей, който сега е превърнат в музей. Този огромен кораб е действал 45 години в състава на американските военноморски сили. Последното му участие в бойни действия е в Персийския залив през 1991 година по време на първата война срещу Ирак.

На палубата на самолетоносача Мидуей са разположени самолети от втората половина на 20-ти век

На този самолетоносач наистина имаше какво да се види. Всички основни зони сега са достъпни за туристите, а пояснителни надписи ги запознават с предназначението: силово отделение, центрове за управление на кораба и на самолетите, помещения за екипажа и така нататък. Около тридесет самолета и вертолета могат да се видят и разгледат като музейни експонати. Те са били на въоръжение в армията на САЩ през втората половина на 20-ти век.

Авторът на самолетоносача Мидуей в Сан Диего

Продължихме по крайбрежната част с Морския музей, а след това през италианския квартал (Little Italy) към административния център на Сан Диего.

Италианския квартал в Сан Диего е наречен Малката Италия
В центъра на Сан Диего

Пустинята Мохаве

Мохаве се намира в югозападната част на САЩ. Разположена е предимно в щата Калифорния, а по-малки части от пустинята заемат територии в щатите Аризона, Невада и Юта. Площта й е близка по размер до територията на България. Планината Сиера Невада спира влажните въздушни течения от Тихия океан, което заедно с интензивното нагряване от слънцето е предпоставка за пустинния климат. Там пясъкът и дюните не са толкова много като в другите пустини. Преобладава ниска суха растителност, виреят кактуси и характерни за Мохаве ниски бодливи дървета.

Навлизаме в територията заета от пустинята Мохав

В Мохаве се виждат и големи пясъчни дюни, което и придава вид на типична пустиня.

Синът ми сред пясъците на пустинята Мохаве

Дървото Джошуа

е причудливо растение, което може да се види само тук в Мохаве.

Авторът сред характерна за пустинята Мохаве растителност

През пустинята са прокарани хубави пътища, макар че пътната мрежа не е гъста. Причина за това е слабата населеност и малкото на брой селища. Там има и доста изоставени градове.

Ниските бодливи храсти са типични за Мохаве. Срещат се и каменистите хълмове.

По какво се различава Мохаве от пустините в Азия и Африка, през които съм минавал? По специфичните растителни видове в американската пустиня, по-малкото пясък в нея и липсата на камили.

Ето малко ретро-спомени от други пустини, в хронологичен ред:

“Любов с камила“ до автомобила ми в пустинята Сахара, 2008 година
Отделила се от стадото любопитна камила оглежда моя автомобил в пустинята Гоби – Монголия, 2014 година

Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия“: http://patepis.com/?p=56080

С моя пернишки Опел минаваме през пустинята Каракум в Казахстан, 2015 година

Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил до Средна Азия“: http://patepis.com/?p=65546

Автомобилът на автора през пустинята Сахара – пясъкът затрупва шосето, 2017 година
Валентин Дрехарски със своя пернишки автомобил в Западна Африка, 2017 година

Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил до Западна Африка“: http://patepis.com/?p=75659

Следва кратък отказ от този пътепис: „Срещнах много сърдечни хора в Африка. Например: Движейки се в мавританската столица Нуакшот от центъра към сенегалското посолство един полицай ме спря за проверка. Прегледа паспорта ми с визата и документите на автомобила. Явно му беше интересно да види автотурист от България. На следващия ден по същия маршрут и на същото място полицаят ме видя от далече и ми махна да спра. Помислих си тоя пък сега пак ли ще ми проверява документите. Полицаят се затича към мен, разтвори ръце и с думите „О-о, туристе Булгариа“ ме прегърна и целуна по бузата, сякаш сме приятели от години.“

Край на Ретро-спомените.

Долината на смъртта

Едно от най-вълнуващите преживявания в Щатите за нас беше обиколката на Долината на смъртта (Death Valley). Бяхме впечатлени от няколко природни образувания без каквато и да било растителност: причудливи скални хълмове напомнящи извънземен пейзаж, каменни мостове, дяволското игрище за голф. Там нямаше вятър, който да ни разхлажда, слънцето напичаше, жегата беше потискаща и температурата достигаше 50 градуса по Целзий. Малко езерце със солена вода покрива най-ниската точка в Северна Америка, намираща се на 85,5 метра под морското равнище.

Започнахме обиколката на тази долина с така наречения Забриски пойнт (Zabriskie point). Тук голите вулканични скали са придобили характерни форми под влияние на природните сили и ерозията. Това място трябва да се види и усети, защото нито снимките, нито филмите дават ясна представа.

Синът ми Александър на фона на Забриски пойнт в Долината на смъртта (Death Valley)

Мястото носи името на Кристиян Забриски, който преди един век е ръководил добива на минерала боракс в този район. Добива световна известност от филма „Забриски пойнт“ на италианския режисьор Микеланджело Антониони.

Тази значителна по площ област е наречена „Долина на смъртта“ , защото през  19-ти век някои от пътуващи на запад преселници са намерили смъртта си сред горещата безводна пустош.

На доста места имаше предупредителни надписи за опасността от големите горещини, които съветваха туристите да тръгват пеша само с достатъчно количество вода в себе си.

Така нареченото

Дяволско игрище за голф (Devil Golf Course)

представлява голямо поле от големи назъбени кристали от сол, с добавка на кал и пясък. Носи такова име защото хората са смятали, че само Дяволът може да хареса това място.

Авторът в Дяволско игрище за голф

Сред малки каньони на няколко места са образувани така наречените Скални мостове. Те свързват двата горни края на почти вертикалните скали. Най-известният носи наименованието Каньона на естествените мостове (Natural Bridge Canyon).

Един от Скалните мостове сред малък каньон, разположен в Долината на смъртта

Тук се намира

най-ниската точка в Северна Америка, разположена на 85,5 метра под морското равнище.

Равното дъно е покрито със сол, а малко плитко езерце е запълнено със силно солена вода. Носи името Badwater Pool, в буквален превод Басейна с лошата вода. Наречена е така, защото не е годна за пиене. Това беше единствената вода, която видяхме в Долината на смъртта.

Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта

Приключихме обиколката на Долината на смъртта по тъмно, когато вече нищо не можеше да се види. Синът ми седна зад волана, а аз легнах в задната част на вана за да спя на моя надуваем дюшек. Александър беше шофирал няколко часа, когато ме събуди късно след полунощ за да ми каже, че сме спрели в центъра на Лас Вегас.

Юни – Юли 2018 година

Следва продължение

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com

Нощувки в района на пустинята Мохаве

Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия и Янита Николова

Booking.com
Свиване

Huawei P30 Pro се появи в Amazon Италия седмица преди премиерата  

Huawei P30 Pro се появи в Amazon Италия седмица преди премиерата
Остава само седмица до официалната премиера на Huawei P30 и P30 Pro, за които вчера научихме и очакваните цени, а…
Свиване

Прототип на оригиналния iPhone ни връща 12 години назад  

Прототип на оригиналния iPhone ни връща 12 години назад
Феновете на iPhone вероятно си спомнят как Стив Джобс показа оригиналния модел през 2007 г. и със сигурност ще им…

март 19, 2019

Свиване

Google вижда бъдещето на игрите в Stadia - базирана на облака гейминг услуга  

Google вижда бъдещето на игрите в Stadia - базирана на облака гейминг услуга
На своята Game Developers Conference в Сан Франциско днес Google представи своята визия за бъдещето на игрите във формата на…
Свиване

Цената на Huawei P30 Pro може да достига 1099 евро  

Цената на Huawei P30 Pro може да достига 1099 евро
Следващата седмица се очаква Huawei да представи новите си смартфони от серията P30, за които вече чухме доста детайли, а…
Свиване

Apple обнови и компютрите iMac с нови процесори и графични карти  

Apple обнови и компютрите iMac с нови процесори и графични карти
След като вчера обяви нови модели iPad, днес Apple актуализира и компютрите си iMac. Настолните машини на компанията вече са…
Свиване

Камера за видеонаблюдение вече и през вашия смартфон!  

С усъвършенстването на технологиите се появяват невероятни улеснения, за нас, живеещите в 21 век. Например когато става дума за сигурността на вашия дом, офис, и каквото и да е помещение, има много лесно решение, което би могло да бъде управлявано посредством всяко едно смарт устройство. Ако искате да осигурите защитата на дома си, видеонаблюдението е …
Свиване

За парламентите и Парламента  

Толкова често се греши, че се питам да не би аз да се заблуждавам. Става дума за Парламента на Обединеното кралство, който май не съм виждала изписан с главна буква. Защо? Не виждам никакво основание да се пише с малка буква, тъй като Парламент е собствено име – официалното название на върховния законодателен орган на държавата, който се състои от Камара на лордовете и Камара на общините.

Когато министър-председателката Тереза Мей изнася реч, тя го прави пред британския Парламент, а не пред британския парламент.

Възможно е думата да се пише с малка буква под влияние на нейната употреба като съществително нарицателно име – например за българското Народно събрание. Понеже собственото име е Народно събрание, когато използваме синонима парламент, го пишем с малка буква. Също с малка буква се изписва, ако става дума, да речем, за германския парламент – Бундестага, или за сръбския парламент – Народната скупщина.

И така, нашият парламент е Народното събрание, но британското народно събрание се нарича Парламент (ако ми позволите този каламбур), затова се пише с главна буква.

Свиване

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (3): Резюме (завършваме въведението)  

Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част от пътеписа (http://patepis.com/?p=83932) започнахме с извадка от обиколените 50 града, природни и туристически забележителности в южната половина на Съединените щати. Втората част дава информация за икономиката и историята, както и впечатленията на двамата от американското общество (http://patepis.com/?p=84587). Заключителната част от резюмето сега ще ни запознае с наблюденията на двамата пътешественици върху различни страни от американския живот: храна, цени, музеи, американците като хора, жилища, мерни единици и означения, организация на движението, ред и законност. Завършваме с бюджета и станалата традиционна за автора таблица с резпределение на разходите.

А сега, приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

трета част

Резюме (завършваме въведението)

 

Впечатления от храната в САЩ – има доста дебели американци

По време на пътуването ни през Съединените щати със сина ми се хранехме предимно с продукти от супермаркетите или с хамбургери от заведения за бързо хранене от типа на Макдоналдс (McDonald’s) и Събуей (Subway). От магазините първите 2 – 3 дни си купувахме евтини храни, които са 1,5 до 2 пъти по-скъпи отколкото в България. При първите хапки изглеждаха вкусни, но после ни се струваше, че ядем нещо изкуствено. Бих определил усещането от тях като овкусена пластмаса. Наложи се да изхвърляме евтини кремвирши и кашкавал. Храната, която можеше да се яде беше 3 – 4 пъти по-скъпа отколкото у нас. В специализирани фермерски магазини се продаваше храна с чудесни вкусови качества. Тя беше 5 до 8 пъти по-скъпа отколкото в България.

Средната цена на хамбургерите, които купувахме, беше около 7 долара. Заедно с добавка от типа на кетчуп или горчица плюс безалкохолна напитка се получаваше сума от 10 долара. За толкова пари всеки един от нас се нахранваше в заведение за бързо хранене. Имаше и малки бургери за по един долар в Макдоналдс. Три такива плюс кола или друго безалкохолно (общо 5 $) стигаха за едно хапване.

От супермаркетите си купувахме и готови порции в кутии за по 5 – 6 долара. Съдържаха месо, картофи, сирене и зеленчукова салата. Стигаха за едно ядене на човек, но като добавим безалкохолно и десерт наяждането струваше около 8 долара. Хлябът, доматите, бисквитите, ябълките, бананите и безалкохолните напитки ни харесваха на вкус, дори евтините. Веднъж си купихме грозде на цена 6 долара за килограм, което се оказа безвкусно и кисело – мога да определя зърната му като пластмасови балончета. Безалкохолните напитки в заведенията за бързо хранене бяха некачествени и се предлагаха с много лед. Там и кафето беше в големи чаши, приличащо на чай.

Не сме се хранили в реномирани заведения и в ресторанти поради високите цени. Логично е да предполагам, че там порциите са с отлични вкусови качества.

Установихме, че бедните американци ядат евтина и нискокачествена храна. Натъпкани с овкусители и консерванти тези готови храни и хамбургери съдържат малко естествени съставки. В резултат на това хората затлъстяват. Направи ни впечатление факта, че в САЩ има доста повече отколкото в Европа дебели хора.

Следва снимката на един магнит, който си купих в Щатите. Той показва разликата в качеството на храната между Европа и САЩ, водеща до надебеляване.

В САЩ съзнават, че разликата в качеството на тяхната храна и тази в Европа води до надебеляване на част от американците

В САЩ съзнават, че разликата в качеството на тяхната храна и тази в Европа води до надебеляване на част от американците

Американците от ниското ниво на средната класа консумират храни, които в супермаркетите са 3 – 4 пъти по-скъпи отколкото в България. Такава храна си купувахме и ние, защото по-евтината не понасяхме.

Средните и по-богатите американци спокойно си позволяват храни с натурален произход, които са екологично чисти. За тях не е проблем да плащат 5 – 8 пъти по скъпо за такива продукти, отколкото струват у нас. Значителна част от тези хора спортуват, тичайки или карайки велосипеди. Виждахме и немалко туристи по пътеките на националните паркове. Мога да кажа, че американците от средната класа са стройни и физически добре подържани хора.

Успяхме да хапнем и

пържен индиански хляб в един резерват

Край паркинг под дървен навес се продаваше такъв по 5 долара. Не се поколебахме да го опитаме. Оказа се, че това е голяма кръгла мекица, намазана с мед и поръсена с канела и сол. Когато синът ми обясни на мъжа и жената, че в България също правим такова нещо и му казваме „мекица“, на двамата им стана много интересна тази дума. Те повториха няколко пъти „мекица-мекица“. Измихме си ръцете от мазнината край автомобила с препарат за почистване на чинии, поливайки си вода от малка туба. Това беше много интересно на малко индианско момиче, то дойде при нас и поиска да си измие ръцете по същия начин. Доставихме това удоволствие на детето, а родителите му останаха доволни от проявеното внимание.

Снимка със семейството, което продаваше индиански хляб. На практика това се оказа същото като голяма кръгла мекица, но намазана с мед и поръсена с канела и сол.

Снимка със семейството, което продаваше индиански хляб. На практика това се оказа същото като голяма кръгла мекица, но намазана с мед и поръсена с канела и сол.

Наблюдения върху цените на някои стоки в Съединените щати и местен данък върху тях

Още с пристигането в САЩ се сблъскахме с

някои особености на ценообразуването,

каквито в Европа не съществуват. Основната такса за автомобила под наем бях платил в България (1300 $ за 25 денонощия). Съгласно договорното споразумение на място трябваше да доплатя само 500 долара за това, че колата се взема в единия край на Щатите (Сан Франциско), а се оставя на другия (Ню Йорк). Към тази сума, обаче, ми начислиха 12,5% местен данък (62,5 $) плюс някаква концесионна такса от 55,5 $. И така, вместо очакваните 500 $ трябваше да платя общо 618 долара.

Скоро след това установихме, че в магазините и в заведенията за бързо хранене към обявената в ценоразписа цена се добавя местна такса (данък). Тя е различна за отделните щати и най-често беше в границите между 6% и 8%. (можете да си го представите като различни ставки на ДДС в различните европейски държави, с тази разлика, че не се включва в обявената продажан цена, каквото е задължително в Европа – бел.Ст.)

Но не към всички стоки се начисляваше местен данък. Например, обявените цени на бензина бяха крайни, без допълнителни начисления. Стигайки до бензина, ще спомена две особености. Първата е, че в Щатите първо се плаща, а след това се зарежда от колонката платеното количество бензин. Втората особеност е, че на някои бензиностанции цената при плащане с банкова карта беше с 3 – 4% по-висока, отколкото при плащане в брой.

При първото ни влизането в квартален магазин за да напазаруваме продукти за хранене се стресирахме от друга разлика спрямо познатата ни европейска практика. По рафтовете имаше голямо разнообразие от хранителни стоки, но на нито една от тях нямаше написана цена. Едва след маркирането на касата разбрахме колко ще трябва да платим. В големите супермаркети, обаче, цените на продаваните продукти бяха написани. Трябваше само на ум да пресмятаме размера на местния данък, който се начислява над обявената цена. Така имахме ориентировъчна представа каква обща сума ще трябва да заплатим на касата.

Общите впечатления от цените в САЩ са следните:

  • Продуктите на IT-индустрията (смартфони, компютри и други) са много по-евтини отколкото в България.
  • По-евтина е бялата и черна техника (хладилници, телевизори и т.н.).
  • Средната цена на горивото в САЩ е над 1,5 пъти по-ниска отколкото в България. Горивото в по-бедните райони на САЩ струва 1,5 пъти по-малко отколкото в по-богатите региони.
  • Има стоки на цени близки до българските. В предния раздел вече споменах за евтините и некачествени храни в супермаркетите, които са малко по-скъпи от българските. Единични продукти, като инстантното кафе например, са по-евтини отколкото в България.
  • Цените на нехранителните стоки (дрехи, обувки, домакински принадлежности, хигиенни продукти, парфюмерия и козметика) се движат в границите от близки до нашитe до 3 – 4 пъти по-скъпи отколкото в България.
  • Услугите са много пъти по-скъпи отколкото у нас.
  • Пътищата в САЩ са безплатни, с изключение на някои участъци от магистрали, мостове, тунели и платени скоростни пътни ленти в големите градове за да се избягват задръстванията. Средно за такива пътни отсечки или инфраструктурни обекти плащахме между 5 и 8 долара.
  • Нямаме разходи за хотели тъй като нощувахме само в автомобила. По наши наблюдения цената на стая в крайпътен мотел или евтин хотел беше между 50 и 100 долара за една нощ.
  • Средни цени на входните такси за музеите бяха около 20 долара. Имаше малко на брой безплатни музеи. За основните забележителни обекти плащахме 40 – 50 $ на човек. Дисниленд в Лос Анджелис сруваше 120 $, но там пристигнахме привечер и не беше оправдано да дадем 240 $ общо за малкото оставащо светло време. Платихме само 20$ за паркинга и разгледахме отвън. Сега следва да споделя

Някои общи впечатления от музеите в САЩ

Тези впечатления бих разделил на три групи.

Първото нещо, което ми хареса е, че

музейните сбирки са много богати

с изключително голямо познавателно значение. Подредени по раздели, те дават пълна научна представа за съответната тема – археология, история, растително и биологично разнообразие, културно развитие и така нататък. Виждахме цели класове ученици, които явно усвояваха в музеите съответните теми от учебната програмата.

Скелети на динозаври в природонаучен американски музей

Скелети на динозаври в природонаучен американски музей

На второ място ме впечатли стила на обясняване от страна на

екскурзоводите,

там където разглеждането ставаше задължително с такива и на групи туристи. Водещите имаха артистично държание като разказваха с жестове, мимики и движения на ръцете и тялото. Те общуваха с хората от туристическите групи задавайки им въпроси или коментирайки с тях дадена тема. Имах усещането, че тези екскурзоводи са минали предварително курс по актьорско майсторство.

Синът ми с американци, облечени в стил 19-ти век, в музей на историята и архитектурата

Синът ми с американци, облечени в стил 19-ти век, в музей на историята и архитектурата

На трето място ще посоча изработването на

експонатите в някои от богатите музейни колекции

Ако в Европа почти навсякъде са изложени оригинални артефакти, то в Щатите значителна част от експонатите са произведени от изкуствени материали. Например, цял раздел с минерали е запълнен с пластмасови реплики на естествените природни минерали, прекрасно имитиращи последните чрез ефектно осветяване. Съвсем нормално е скелетите на динозаврите да са изработени от пластмаса и животните да бъдат препарирани. Но пластмасовите минерали, макар и прецизно изработени, ми идваха в повече. Най-вече правейки сравнение с европейските музеи.

Изработена от пластмаса и осветена имитация на минерал създава перфектно впечатление за оригинал в щатски музей

Изработена от пластмаса и осветена имитация на минерал създава перфектно впечатление за оригинал в щатски музей

 

Впечатленията ни на туристи от американците като хора

Доколкото можахме да общуваме с американци от различни социални групи, бих обобщил че преобладаващата част от тях са

изключително открити и сърдечни хора

Те са интелигентни, образовани и проявяваха подчертан интерес към нас като туристи, които обикалят страната им. По-хладно се държаха индианците в техните резервати и бездомниците, които ни заговаряха предимно с цел да изпросят някакви пари от нас.

За повечето американци България беше непозната държава, но те не показваха това, когато им казвахме от къде сме. Проявяваха видимо разбиране по отношение местонахождението на държавата ни едва когато им обяснявахме, че тя се намира в Източна Европа и граничи с Гърция и Турция. Очевидно последните две държави им бяха по-добре познати от изучаването на история и география.

Имахме една единствена

среща със сънародник

по време на цялото ни пътуване. Това стана в Национален парк Секвоя докато разглеждахме огромните дървета със същото име. Чувайки ни да говорим на български младо момиче ни заприказва. Оказа се, че тя е учила в Калифорния и след това е останала да работи там. Беше дошла с приятеля си американец да види величествените Секвои. Между впрочем, тази българка беше едно от най-красивите момичета, които видяхме в Щатите.

Приятен беше разговора с

ветеран от самолетоносача Мидуей,

превърнат сега в музей. Този възрастен мъж е служил дълги години на кораба и е участвал в много мисии по света. Оказа се, че през далечната 1973 година е пътувал с влака Ориент Експрес от Западна Европа, през Балканските страни към Истанбул. Един ден е престоял в София, но е преживял неприятна проверка от двама милиционери (така се наричаха полицаите по онова време). Този наближаващ 90-те мъж излъчваше невероятна жизнена енергия и оптимизъм с поведението си.

Със сина ми и с ветерана от самолетоносача Мидуей, който през 1973 година е бил в София

Със сина ми и с ветерана от самолетоносача Мидуей, който през 1973 година е бил в София

Незабравимо за нас остана отношението на

милионера Кевин в Малибу,

щата Калифорния. Там има четири зони с къщи на мултимилионери, които са разположени на плажа на самия бряг на Тихия океан. Те се повдигнати на колони, за да не ги заливат вълните при буря. Първоначално със сина ми се разхождахме дълго по пясъка пред тези скъпи домове в северната част на града. После паркирахме в центъра и ориентирайки се по навигацията на телефона тръгнахме към домовете на актьорите Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън.

Да, но не се получи защото там, където навигацията показваше пътеки стигахме до заключени железни врати. В един момент до нас спря около 40-годишен мъж, който тичаше потен по къси гащета и потник. Попита ни какво търсим и може ли да ни помогне. Каза, че е тичал покрай брега и ни е видял докато сме ходили по пясъка и сме разглеждали къщите на 4 километра оттук. Направили сме му впечатление защото сме били единствените туристи там.

Синът ми му обясни, че искаме да видим домовете на двамата актьори, но навигацията ни води до заключени врати. Тогава Кевин ни каза, че не можем да стигнем до там защото няма улици и пътеки, по които да минем покрай крайбрежните къщи и да излезем на плажа. Предложи ни да минем през неговия двор и да излезем на пясъка за да разгледаме. Отключи желязна врата и минахме покрай къщата му, която беше с широко отворени врати и прозорци. Виждаше се луксозно обзавеждане с мебели в бял цвят. Прекосихме просторната дървена тераса пред дома и по стълбички слязохме на плажа. Кевин ни каза да ходим и да разглеждаме колкото искаме, а после да се върнем. Ще ни отвори вратата за да излезем от дома му на улицата.

След като пообиколихме наляво и надясно по плажа се върнахме в къщата на Кевин. Той си поприказва доста със сина ми. Разбра, че с автомобил под наем прекосяваме Щатите и разглеждаме забележителностите на страната му. Като узна кога планираме да бъдем в Ню Йорк се зарадва, че по това време и той ще бъде в града по работа. Даде ни телефона си и своя E-mail адрес. Поръча да му се обадим като пристигнем в Ню Йорк. Имал приятели, притежаващи хубави хотели, и щял да ни даде възможност да си изберем хотел, в който да нощуваме. По всяка вероятност ни беше взел за доста богати европейци, щом можем да си позволим почти цял месец да пътуваме из Щатите. Този човек не можеше и за миг да допусне, че ние спим в автомобила и се храним с продукти от супермаркетите. Въпреки че бяхме облечени като оръфляци, явно му вдъхвахме доверие. Неговата къща на плажа в Малибу струва десетки милиони долари. Очевидно този човек е мултимилионер. Въпреки това се спря при нас, напълно непознати хора, и ни предложи помощта си.

Селфи с мултимилионера Кевин пред терасата на къщата му, разположена на плажа в Малибу

Селфи с мултимилионера Кевин пред терасата на къщата му, разположена на плажа в Малибу

Америка не е страна само на небостъргачите, тя е предимно едноетажна

Небостъргачите, с които сме свикнали да бъдат един от символите на САЩ, са само в централните части на големите градове.

Преобладаващата част от населението на Съединените щати живее в къщи на един етаж

В повечето случаи къщите са без огради. При някои от по-богатите домове на два етажи вече се появяват огради. Минавахме и покрай много високи огради на имения, зад които не можеше да се види какво има. Квартали изцяло застроени с големи жилищни блокове като у нас не видяхме никъде.

Типична къща на семейство от долното ниво на средната класа

Типична къща на семейство от долното ниво на средната класа

Типични къщи на семейства от горното ниво на средната класа

Пътувайки из страната, установихме, че

американските градове са разпръснати върху големи площи.

Много добро впечатление правеше изградената инфраструктура и до най-крайните градски квартали. Всички улици бяха асфалтирани и осигуряваха достъп с автомобил и до най-далечните и откъснати от града къщи.

Видяхме и квартали с долепени една до друга жилищни сгради на 3 – 4 етажа. Личеше си, че това са бедни райони, където пространството е застроено максимално. Явно целта е да се съберат колкото се може повече хора на единица площ.

По статистически данни жилищната площ на един човек в Щатите е близо два пъти повече отколкото в Европа. Това е един от многото показатели за измерване на жизнения стандарт.

Типични градски жилища на хора от средната класа в Съединените щати

Типични градски жилища на хора от средната класа в Съединените щати

Особености при мерните единици и някои означения

По време на пътешествието ни през Съединените американски щати веднага разбрахме, че там не се използва метричната измервателна система, както е в преобладаващата част от Европа. Те прилагат пренесените от Великобритания мерни единици за разстояние (миля), за тегло (либра или паунд), за обем (галон), за височина (фут), за температура (градуси по Фаренхайн). За да можем да се ориентираме трябваше бързо да научим какво е съотношението между мерните единици.

Разстоянията между отделните населени места се дават в мили. Скоростта, с която се движим, се показваше на таблото на автомобила като мили в час. По същия начин ограничителните табели за максимално допустимата скорост по пътя са мили в час.

1 миля = 1,61 км

При изкачването в планините, надморската височина, която сме достигнали, се посочва на табели във футове. Например табелата, показваща 6000 фута, означава надморска височина от 1830 метра.

1 фут = 30,5 см

Количеството бензин, което сипвахме в резервоара, се измерва в галони. От магазините си купувахме най-често вода за пиене в пластмасови туби по един галон.

1 галон = 3,79 литра

Когато си купихме от магазина банани с тегло 3 либри, това означаваше че имаме 1,36 кг банани.

1 либра (паунд) = 0,454 кг

На някои места в големите туристически центрове, като Ню Йорк например, означенията на теглото и обема бяха дублирани по метричната система. Очевидно заради многото чуждестранни туристи наред с либри се посочваха и килограмите, а до галоните беше записан и обема в литри.

Най-трудно ни беше ориентирането относно температурата на въздуха, която се означава в градуси по Фаренхайн. Тук сравненията са по-сложни, например:

Точката на замръзване на водата

0˚С = 32˚Ϝ

Среднодневна температура

20˚С = 68˚Ϝ

Точката на кипене на водата

100˚С = 212˚Ϝ

Благодарение на информацията в интернет установихме формулата за преизчисляване на температурата между скалите на Целзий и Фаренхайн.

˚F – 32

˚С = ––––

1,8

По този начин разбрахме, че когато термометърът на автомобила ни показваше 121˚Ϝ в Долината на смъртта, това отговаряше на 50˚С.

Ако при пътуване в Европа се ориентираме за централната част на даден град по надписите Center, Centre или Centrum, то такива означения в САЩ нямаше. В американския английски централната търговска и административна част на града се обозначава като Downtown. Отне ни известно време докато разберем, че търсейки центъра на даден град трябва да следваме именно тези табели. Ретро-спомен: Все пак доста по-трудно ми беше 12 години по-рано докато разбера в Северна Финландия, че табелите с надпис Keskusta означават Център.

Най-бързо и лесно установихме, че тоалетните не се означават както в Европа с надпис „Toilet“. Американците използват думата Restroom за да обозначат своите тоалетни. Във връзка с тази дума се сещам за една леко забавна случка по време на пътуването ни. Спряхме на крайпътна бензиностанция и напълнихме резервоара с гориво. На касата ни обслужи усмихнато и сърдечно момиче на видима възраст около 15 – 16 години. Тъкмо потегляхме и синът ми каза „Спри. Ходи ми се на тоалетна.“. Изчаках го на шофьорското място, а като се върна проведохме следния диалог.

Александър: Казах на момичето от касата „сладурче“.

Валентин: Как е на английски „сладурче“?

Александър: „Sweety“ (в буквален превод „бонбонче“).

Валентин: Как му го каза?

Александър: Попитах го „Hey, sweety, where is restroom?“ (в превод „Хей, сладурче, къде е тоалетната?“).

Валентин: Но това е опасно, тук може да се приеме за сексуален тормоз. Не се ли обиди момичето?

Александър: Напротив. Засмя се весело. Стана му приятно.

Организация на движението и правила в САЩ

Какви са впечатленията от организацията на движението и от състоянието на пътната мрежа в САЩ от гледна точка на автомобилния турист? По какво се различава шофирането там от това в Европа?

Бих определил създадената в Съединените щати пътна инфраструктура като чудесна

Но не на 100%, като забележките ще посоча след малко. Магистрали и първокласни пътища свързват основните градове в Щатите. В повечето големи градове магистралите минават през централната част, което позволява бързо достигане до желаната дестинация. Но в сутрешните часове и привечер стават големи задръствания като доста време се губи в чакане.

Почти всички магистрални пътища са безплатни

Само някои магистрали предимно в източната част на страната са платени. Плаща се за някои мостове и тунели. Имаше платени скоростни ленти на магистралите, пресичащи някои от големите градове, които позволяваха да се избягват задръстванията срещу съответната сума в долари.

Различни от европейските са някои от правилата за движение и някои от пътните знаци

Тук следва да благодаря на моя приятел Любо за предварителните съвети, които ми даде. Той е пътувал доста с автомобили под наем из Щатите по време на студентските му бригади там.

Примери:

  1. Равнозначно кръстовище, където навсякъде има знак „Стоп“.
    • В Европа с предимство се ползва дясностоящия и той преминава първи през кръстовището.
    • В Съединените щати с предимство е този, който е спрял пръв на знака „Стоп“. Съответно той първи преминава през кръстовището. Така по реда на спиране се и тръгва.
  2. Допустимата максимална скорост
    • у нас се означава с кръгъл ограничителен знак, на който е изписан с число размера й. Например, числото 60 на бял фон означава допустима максимална скорост от 60 км в час.
    • В Щатите ограничението на скоростта се изписва с думи и цифри върху правоъгълна табела. Например, надписът „Speed limit 55 mph“ означава „Ограничение на скоростта 55 мили в час“.
  3. Поредицата от опасни завои
    • В Европа се означава с триъгълен предупредителен знак, съдържащ два остри завоя.
    • В САЩ това става с табелка и зигзагообразна линия.
      Означение на поредицата от завои в участък от улица Ломбард в Сан Франциско. Плюс ограничение на скоростта до 5 мили в час и размера на автомобилите до 8 пътника.

      Означение на поредицата от завои в участък от улица Ломбард в Сан Франциско. Плюс ограничение на скоростта до 5 мили в час и размера на автомобилите до 8 пътника.

  4. На пешеходните пътеки
    1. в Европа, когато е забранено преминаването, на светофара се вижда стоящо човече в червен цвят.
    2. В този случай забраната за минаване на пешеходци в САЩ се обозначава с червена разтворена длан на светофара.
Разтворена ръка в червен цвят обозначава светофарната забрана за преминаване на пешеходци

Разтворена ръка в червен цвят обозначава светофарната забрана за преминаване на пешеходци

Леките автомобили,

които се карат в САЩ, са по-големи по размер отколкото в Европа. Срещат се и малки автомобили, но те са по-скоро изключение. Много американци шофират пикапи (малки камиони). По шосетата и улиците преобладават колите собствено американско производство. Впечатленията ни са, че по брой следват японските, германските и корейски автомобили. На табелите с номерата се изписва с думи името на щата, където е регистриран автомобила. На доста места виждахме леки коли, които нямаха номера отпред, а само отзад. Дали това е с цел икономия или поради друга причина не ни стана ясно. В някои индиански резервати пък се движеха леки коли въобще без номера.

На снимката се виждат автомобили без номера край каньона Хавасу (Havasu Canyon)

На снимката се виждат автомобили без номера край каньона Хавасу (Havasu Canyon)

Средната цена на горивото в САЩ

беше над 1,5 пъти по-ниска отколкото в България. Горивото в по-бедните райони на Съединените щати струваше 1,5 пъти по-малко отколкото в по-богатите региони.

На бензиностанциите в Щатите първо се плаща,

а след това се зарежда от колонката платеното количество бензин. На някои бензиностанции цената при плащане с банкова карта беше с 3÷4% по-висока, отколкото при плащане в брой. За трите основни вида бензин няма три отделни пистолета за зареждане, както е у нас. Пистолетът беше един, а се натискаше копче за съответния вид бензин, който искаме да сипем в резервоара.

Почти всички леки автомобили в Съединените щати са на бензин. Вероятно поради ниските цени на горивата и поради по-голямото замърсяване от изгорелите газове на дизеловите коли, последните са изключение. На отделни малки бензиностанции дори не се продаваше дизелово гориво, а само бензин.

Повечето леки автомобили в САЩ са с автоматични скоростни кутии. Не се предлагаше нито един автомобил под наем с ръчни скорости.

Относно шофирането, мога да споделя, че

американците са много дисциплинирани водачи

на моторни превозни средства. Стриктно спазват почти на 100% правилата за движение и пътните знаци (щури преследвания има само във филмите). Казах почти на 100%, защото

има изключения

Например максималната разрешена скорост се превишава, за разлика от най-дисциплинираните европейски нации. В Щатите е нормално по магистралите ограничението от 120 км в час (75 мили в час) да не се спазва и тази максимално допустима по закон скорост да се превишава с около 30 км в час. В населените места това превишение най-често е 10 до 20 км в час.

Направи ни впечатление, че по многолентовите пътища доста от американските шофьори не са се научили след надминаване да се изтеглят в дясната лента. Въпреки че на някои места има надписи по-бавно движещите се автомобили да заемат дясната лента, на практика и бавни коли караха в средната или в най-лявата лента. Но трябва да отбележа, че ако в южноевропейските държави на такива шофьори им присветват с фарове или дори свиркат с клаксони, в САЩ не видяхме такова нещо. Например, в трите ленти карат успоредно три автомобила със 110 км в час и ги настигат други коли, движещи се със 130 км в час. По-бързите автомобили намаляват скоростта и чакат някой от бавните да мине надясно като освободи лявата или средна лента. Това може да продължи 3 – 4 минути, като такова изчакване нас ни изнервяше. Едва след освобождаването на съответната лента, бързащите увеличават скоростта и надминават по-бавните автомобили. Най-много нарушаващи правилата шофьори видяхме в щата Тексас и в някои от индианските резервати.

Повечето мотоциклетисти

караха без каски, които явно не са задължителни в Щатите, за разлика от Европа. Ако в повечето европейски държави използването на къси светлини през деня е задължително, то в САЩ няма такова изискване. Само в няколко щата имаше табели, че включването на светлините през деня е препоръчително с цел безопасност.

Много ми харесаха

магистралите

от гледна точка безопасността на насрещно движещите се. Пътните платна са отделени на 50 – 100, някъде и 200 метра едно от друго, така че по тъмно насрещните автомобили да не се заслепяват взаимно с фаровете. Тази практика ми беше направила впечатление в Иран при обиколката на страната с автомобил през 2012 година (ето линк към пътеписа: http://patepis.com/?p=40989). Тогава бях решил, че това си е тяхно изобретение. Сега разбрах, че иранците са прекопирали от американците практиката двете платна от пътя да са раздалечени.

В Европа

зоните за отдих

са край самия път и основно са само за пътуващите по магистралата. В повечето случаи в Съединените щати се излиза от магистралата като зоните за почивка с бензиностанции, магазини, кафета и мотели обслужват и пътуващите по второстепенните пътища, както и живеещите в близките населени места.

Ако в Европа на кръстовищата масово се прилага кръговото движение, то в Щатите това е по-скоро изключение. Регулирането е предимно със светофари.

За разлика от Европа предпазните мантинели отстрани на пътя не се срещат често. Такива нямаше поставени и на рискови планински пътища със завои и долина от едната страна. Явно и там се прилага принципът на свободата – който не шофира внимателно е свободен да полети надолу по стръмния склон.

Още едно нещо, което не съм очаквал да го има в Съединените щати. Това са неравности на асфалта по пътното платно и дори малки дупки по някои пътища и улици. Сега определено мога да кажа, че като качество на покритието пътищата и улиците в Западна Европа са по-добри от американските.

Малки дупки по улицата (долната част на снимката) в престижен градски квартал

Малки дупки по улицата (долната част на снимката) в престижен градски квартал

Съединените щати – държава на реда и закона

Точно така, според мен Съединените щати са държава на реда и на законността. Ще започна с това, че навсякъде има указателни надписи какво може да се прави и какво не може. Според мен именно подробните описания са един от първите показатели за добре функционираща обществена система. По мои наблюдения на турист, от европейските държави в това отношение на първо място е Англия. Тази система на ред и подробни писмени указания американците са я пренесли в САЩ и са я доусъвършенствали.

Като автомобилен турист на първо място ще посоча чудесната маркировка по пътищата и улиците плюс обозначенията с пътни знаци, указателни табели и надписи върху пътното платно.

На второ място ще дам само един пример. В град Ню Йорк намерихме удобно място за паркиране на улица до малък градски парк в квартала Бруклин. Там автомобилът ни престоя два дни като и нощувахме в него. Друго, обаче, ни направи впечатление. На всяко дърво и по оградата на парка, през 3 – 4 метра имаше надписи, че от 6 часа сутринта на еди коя си дата (една седмица по-късно от момента когато бяхме там) до еди колко си часа на еди коя си дата на улицата ще се снима филм. През този период от време не трябва да има паркирани автомобили там. По такъв начин хората бяха предупредени много време предварително и то така, че нямаше как да не се видят толкова много надписи.

Не мога да пропусна

глобата в Санта Моника,

щата Калифорния. Привечер спряхме на голям паркинг край плажа на Тихия океан и недалеч от огромния кей с атракциони. Изчакахме десетина минути за да изтече времето, през което паркингът е платен. Най-отдолу на табелката с подробни указания пишеше, че от залез слънце до изгрев слънце паркирането е забранено. Това ни се видя толкова глупаво и безсмислено, че не му обърнахме почти никакво внимание. След като бяхме изживели приятни емоции на кея с толкова забавления, се прибрахме при автомобила малко след 23 часа. На предното стъкло беше залепена бланка с глоба от 53 долара за това, че автомобилът е паркиран в периода от залез до изгрев слънце. На долната снимка е извадка от бележката с кода на нарушението, описание с думи „от залез слънце до изгрев слънце“ и размера на глобата „$53.00“.

Извадка от бланката с глоба в размер на 53 долара поради нарушена забрана за паркиране „от залез слънце до изгрев слънце“

Извадка от бланката с глоба в размер на 53 долара поради нарушена забрана за паркиране „от залез слънце до изгрев слънце“

Как да не ги уважавам американците?

Местните власти са взели решение, че от залез до изгрев не може да се паркира там. Щом решението е взето то става задължително за всички. Независимо от това, че на нас ни се струва безкрайно глупаво и безсмислено. Който не спазва си плаща глобата.

Ще завърша темата за законността с полученото писмено предупреждение от пътната полиция в щата Мериленд за извършено нарушение. Шофирайки сутринта и излизайки от третостепенен път на второстепенен такъв видях, че няма никакви автомобили. Почти спрях на знака „Стоп“, но не съвсем. След десетина километра ме спря патрул на пътната полиция за това, че не съм спазил знака „Стоп“. Не ме глобиха, а само ми написаха писмено предупреждение (на снимката по-долу)

Писменото ми предупреждение от пътната полиция на щата Мериленд за извършено нарушение. Отдясно са подробните указания как трябва да се държи шофьора при проверка и как да се държат пътните полицаи.

Писменото ми предупреждение от пътната полиция на щата Мериленд за извършено нарушение. Отдясно са подробните указания как трябва да се държи шофьора при проверка и как да се държат пътните полицаи.

И последно. Почти един месец след като се бяхме прибрали в България, получих от банката съобщение, че от кредитната ми карта са удържани 30 долара за извършено нарушение. Вероятно някъде фото-камера е снимала автомобила. Не съм си правил труда да пращам запитване кога, къде и какво нарушение е извършено. Просто разбрах, че „дългата ръка на закона ще ме застигне“ където и да съм.

Бюджет

Близо едномесечното пътуване до Щатите струва на двамата със сина ми общо 11 500 лева, или 5 750 лева на човек. Най-голям размер имат разходите за автомобила под наем (3 240 лв.) и за самолетни билети (3 200 лв. за двамата). Горивото за изминатите над 11 хил. км. ни струваше 1 790 лв. Нямаме разходи за хотел, тъй като нощувахме само в автомобила.

В долната таблица е посочена разбивката на похарчените пари по видове плащания.

Разбивка на направените разходи за пътуването през САЩ с автомобил

Разбивка на направените разходи за пътуването през САЩ с автомобил

Юни – Юли 2018 година

Следва продължение

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Хубави места за нощувка край плажа Малибу



Booking.com









както и в Ню Йорк



Booking.com









Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:

САЩ - Общо



Booking.com









Свиване

Какво е Баухаус за нас днес? Анкетата  


Oт ляво надясно: Цветана Шипкова, Георги Варзоновцев, Кирил Златков, Владислав Костадинов, Филип Бояджиев, Илиaн Милинов

През 2019 отбелязваме 100 години от основаването на експерименталната немска архитектурно-дизайнерска школа Баухаус. Попитахме 6 съвременни български архитекти, художници и дизайнери какво е за тях Баухаус днес, един век по-късно. Анкетата е част от серията Баухаус 100, с която този блог смята, че е редно да се отдаде дължимото на най-важното течение в архитектурата и изкуствата на ХХ век, променило коренно света, в който живеем.

Серията Баухаус 100 се публикува първо на страниците на културния седмичник вестник К. Досега в серията излезе въвеждащият текст Баухаус и лицето на ХХ век. 100 години по-късно

Цветана Шипкова

Главен редактор на списание MD / Мебелен Дизайн

Първата ми среща с архитектурата в стила на Баухаус беше къщата на леля ми в Габрово, построена през 1940 г. по проект на софийски архитект, името на когото за съжаление така и не узнах. Много обичах да ходя там и да си играя на невероятно добре пропорционираната дървена вътрешна стълба между етажите с толкова приятните на допир съвършено обработени парапети и еднакви бели глобуси на лампите. Спомням си кръглите ел. ключове и контакти от бял порцелан, вградените дълги ниски дивани с прави линии в хола, широките дървени первази на прозорците, които се повтарят по стените (под тавана) като елемент, зад който е скрито осветлението. С равната си фасада с лентовидни прозорци къщата не минаваше за красива, и минаха години, докато си обясних защо ми харесваше.


Къщата в Габрово сред по-нови нейни съседки. Снимка: Васил Макаринов/ Теодор Караколев

Като дете на социализма съм израснала с нашенския вариант на модернистичната архитектура и мебелен дизайн и разбирам защо толкова много хора извън специалистите и днес ги смятат за грозни. В къщата на леля ми съм се докоснала до по-автентичен образец на стила Баухаус – изпълнен с качествени материали и с внимание към детайла, което прави цялата разлика. Мисля че заради соц миналото, когато модернистичният стил в архитектурата беше налаган като държавна политика, наследството на иначе великата школа Баухаус у нас е силно подценявано.

Георги Варзоновцев

UX дизайнер


Част от продуктите, произведени по дизайн на Дитер Рамс за Braun през 1950-те и 1960-те

Започнах да се занимавам с правене на уеб сайтове и по-специално уеб дизайн в края на 1990-те. Но образованието ми до този момент беше в напълно различна посока. Търсех всякакви образователни материали по темата, но такива на български липсваха, а на английски и руски бяха крайно оскъдни. Затова започнах да се интересувам от по-общи теми като история и теория на дизайна – графичен и продуктов, архитектура, психология и т.н. Дори започнах да правя Groove Manifesto – списание за дизайн, визуална култура и Новата медия. В него публикувах статии за типографията, интервюта с продуктови дизайнери, биографии на архитекти и т.н.

Именно частта с визуалната култура силно ме вълнуваше. Как някои вече утвърдени практики са се зародили и достигнали статус на масова култура. И как могат да бъдат адаптирани към екранната и интерактивна медия като Интернет.

Например един де факто стандарт в днешната визуална среда като безсерифните шрифтове се е зародил в началото на XX век и е популяризиран именно от идеологията на школи като Баухаус и по-късно швейцарския дизайн. И изведнъж с масовизирането на четенето от компютърен екрани, заради навлизането на уеб сайтовете, сега тези шрифтове се оказват по-подходящи от серифните по чисто хардуерни причини.

Да не говорим, че мисленето на хора като Льо Корбюзие, на Дитер Рамс (Braun) и по-късно Джонатан Айви (Apple) за създаването на човечна архитектура и продуктов дизайн е супер релевантно като модел за решаване на проблеми при дизайна и на уеб интерфейси.

Все тънки (или не толкова) нишки, които водят към Баухаус


Графичната системата за навигация в нюйоркското метро е силно повлияна от принципите на Баухаус, а самата тя днес влияе силно върху съвременния интерфейс и уеб дизайн

Кирил Златков

Художник, илюстратор и типограф

Идеите на Баухаус школата предизвикват една от последните революции в типографията. Макар да можем да открием подобни идеи в историята на писмеността и изкуството на шрифта като например унификацията на главни и малки букви или вдъхновеното използване само на малки/редовни букви в писменото общуване, начинът по който авторите на Баухаус внедряват това в живота, е много по-различен от примерите в предишни епохи. Красотата и универсалната комуникационна сила на идеализираните чисти геометрични форми на буквите е много бързо прегърната от почти всички области на графичния дизайн и поражда истинска вълна в естетиката въобще, предизвиквайки бърза промяна в разбирането за категории като красиво и удобно в езика на формите и символите.

Типографията на Баухаус влияе и ще влияе винаги на художници и дизайнери, които търсят красотата в играта на сведените до кръг, квадрат и триъгълник форми на буквите и композицията, защото вече се е случила, надскочила е порива и провокацията на експеримента и е успяла да се наложи в практиката още в епохата между двете войни.

Един от безспорните приноси на Баухаус типографията и Баухаус въобще е вдъхновяващото му въздействие върху творчеството, срутването на преградите пред първия опит, пораждането на внезапно решение да направим, да сглобим нещо. Шрифтовият дизайн и дизайнът въобще, изглеждат толкова изчистени и минималистични, че бързо водят до заблудата, че това е нещо лесно. Разбира се, в такава заблуда изпадат предимно недостатъчно образовани или млади дизайнери и художници, но това не е непременно укоримо. Веднъж въвлечени в играта на формите, оставаме сами пред хоризонта. Само от личната енергия, упоритостта, и в крайна сметка от удоволствието да играем зависи къде ще стигнем и какви ще са качествата на резултатите.


Развитието на безсерифния шрифт

Неоспорим факт е, че шрифтът Futura (Paul Renner,1927) e най-известният и най-предпочитаният геометричен несерифен шрифт и в наше време. Макар и формално да не е част от Баухаус движението, Ренер успява да създаде шрифтово семейство, което носи най-същественото от идеите на Баухаус естетиката. Синтезът между пределно изчистени геометрични форми, практичност и издръжливост на структурата създава любим инструмент за внушаване на нови идеи, но и на директна, открита и безхитростна комуникация в ежедневието. Футура е това, което е и заради класическата римска арматура на главните си букви. Жизнеустойчивостта на новото винаги е свързана с познаването на класиката и въобще това, което е било преди нас. Нека не забравяме, че Баухаус е преди всичко име на училище за изкуства.

Филип Бояджиев

Графичен дизайнер, преподавател в НХА


Схема на образователната програма в “Баухаус”

Баухаус за мен е основата, без която светът на дизайна не би могъл да се развива. Като графичен дизайнер и преподавател смятам, че течението прави сериозна трансформация и в двете направления. Методът на преподаване и идеята, че всеки студент трябва да експериментира с максимален брой изкуства и да се потопи в процеса им на изработка, е сам по себе си уникален и изключително полезен. Особено в контекста на нашето време, където се забелязва все повече как кандидат-студентите не винаги правят осъзнат избор за бъдещето си, възможността да се докоснат до разнообразни творчески задачи е изключително ценна за професионалното и личностното им развитие. Неслучайно програмите на най-добрите училища по дизайн в света се градят върху идеите и практиките на Баухаус.

В графичния дизайн използването на чисти геометрични форми, основни цветови комбинации и най-вече мрежовото изграждане на композиции е генезисът на съвременната приложна графика. Самата идея, че “формата следва функцията” отново показва как още през 1919 година Баухаус изпреварва времето си и подготвя дизайн света за това, което предстои.

Без Баухаус можем само да гадаем как би изглеждала съвременната визуална култура днес.

Илиaн Милинов

Мебелен дизайнер


Столът “Василий” на Марсел Бройер, 1925-26

Баухаус…Освен леката носталгия по студентските години, три имена ми изникват веднага от лекциите по вътрешна архитектура в Лесотехническия Университет – Валтер Гропиус, Мис ван дер Рое и Марсел Бройер.
Смея да кажа, че творчеството на тези хора, особено на Марсел Бройер, ме провокира да се насоча към индустриалния дизайн. Спомням си часове наред да скицирам столове, търсейки уникалната структура, силует, принцип… Това, което с времето се превърна и в личната ми философия и подход към дизайна – да е съобразен с технологиите за масово производство, да е простичък и функционален… в ХХI век, е било тяхна философия още 30-те на миналия… Велико.

Владислав Костадинов

Архитект, студио 8 1/2

Още като ученик в Гимназията по архитектура в Пловдив чувах оттук-оттам думата Баухаус без да я свързвам с нещо конкретно, но винаги си представях нещо модерно и нестандартно. Първите ми реални представи се обвързаха с изобразителни изкуства – шрифтовете и плакатите на училището, в които бях влюбен. А в лекциите за цвят и композиция по време на уроците ми по рисуване в Стария град открих и вселената на Паул Клее от периода му в Баухаус – все неща, които се запечатаха в съзнанието ми и образуваха цялостната картина за философията на школата.


Пловдивска “баухаус” архитектура. Архитект: Светослав Грозев

Едва по-късно, вече като студент по архитектура, започнах да уча и откривам архитектурата на Баухаус, както и всичко онова, което произтича от нея. Тогава започнах да откривам сам за себе си (наивно) „баухаус-къщи“, впечатлен колко са „съвременни“ и как се отличават още от всичко около тях и днес. Дори да не говорим за чист Баухаус или възпитаници на училището, то влиянието му се усещаше в цялото поколение архитекти, учили навън и работили у нас между войните.

Какво е днес, 100 години след началото, Баухаус за мен? Вероятно все още онова „ново и различно“, което е така модерно и на преклонна възраст. Не много движения оставят подобен отпечатък от самото начало, през историята и са не по-малко актуални дори днес. Баухаус е онази част от архитектурата у нас, която през 2019 за много хора все още (за съжаление) е „прекалено модерна“. Баухаус е новото, без страх да бъде първо – в архитектура, дизайн, театър… без да дели хората по пол, етнос или религия. Иска ми се днес да се връщаме към годините, когато всички са били равни, а не към тези, през които школата е била затворена като „опасно авангардна“…

Анкетата е част от серията Баухаус 100, която излиза едновременно тук и на страниците на културния седмичник вестник “К”.

март 18, 2019

Свиване

Снимката представлява много интересен момент от живота Ви...  


От своето създаване фотографията запленява въображението на човека. Известно е, че тя прохожда сред страхове и суеверия. Опасенията за душата на "кадросания" обаче бързо отстъпват пред други човешки слабости - суетата да запечаташ и наблюдаваш собствения си лик и вдъхновението от измамната мощ на камерата да спира времето и да съхранява отминалите мигове.

През 30-те и 40-те години на 20 век фотографията става все по-масова и достъпна. Нарояват се любители фотографи или просто притежатели на фотоапарат, които все по-лесно и самостоятелно запечатват заобикалящия ги свят на лента. Появяват се книги и списания, запознаващи прохождащите фотографи-аматьори с най-разнообразните тънкости на занаята и най-подходящите материали за неговото практикуване.

Тази тенденция има и своята стопанска страна. Някогашното елитно софийско "Фотографско ателие" отстъпва място на далеч по-деловото означение "Фото". Фото магазини започват да се появяват по всички краища на столицата, за да задоволят нуждата не само от студийна фотография, но и от проявяването на филми, изработването на снимки, продажбата на консумативи и т. н.

За мнозина, които не притежават собствен апарат, на помощ идва едно допълнително перо от дейността на тези магазини - уличната фотография. Представител на фотото заснема в крачка преминаващите минувачи, които имат възможност след това да закупят направения кадър. За целта, на клиентите се предоставя специална бележка с номер и предразполагащ текст, подканващ ги към покупка.

Днес няколко съхранени стари снимки ще ни запознаят с характерната атмосфера на едно такова столично фото от началото на 40-те години. Ще надникнем в един от по-малко известните фото магазини от онази епоха - Фото "Природа". Малкият магазин, собственост на Тодор Гешев, се е разполагал на улица "Алабин" 54 в безистена на сградата на дружество "Орел" (днес Район "Триадица").

Нека погледнем през витрината, където ни чака усмихнатата продавачка, за да ни връчи малка бележка...

Витрината на Фото " Природа" с реклама на консумативи Agfa

Зад стъклото - елегантната продавачка и наредените за продан фото материали

Виждат се и кутиите с готови снимки

"Снимката, която току-що Ви направихме, представлява много интересен момент от живота Ви. Запазете този момент за спомен, като поръчате снимката на горния адрес."


Подобна бележка от конкурентното Фото "Холивуд" (в зданието на Митрополията). Тук са ни фотографирали "в най-естествена поза, върху специален филм".

Кадър пред фото магазина на ул. "Алабин" с печат на Фото "Природа" на гърба

Мястото на безистена днес. Ходът на времето е заличил всякакъв спомен за някогашното Фото "Природа".



Свиване

Седмичен бюлетин за правни новини  


Без дебати минаха на първо четене промените в Закона за съдебната власт, с които се предвиждат нови правила за конкурсните комисии, обжалване на една инстанция на кадровите решения на колегиите на ВСС, а при предсрочно прекратяване на мандата на главния инспектор избраният на негово място да започва цял нов мандат, а не да доизкарва стария. Ден по-рано Съюзът на съдиите в България (ССБ) публикува становище, с което призова за оттегляне на законопроекта, за който магистратската общност е...
Свиване

Apple обяви нов iPad Air и нов iPad mini с актуален процесор и поддръжка на Apple Pencil  

Apple обяви нов iPad Air и нов iPad mini с актуален процесор и поддръжка на Apple Pencil
Без специално събитие днес Apple представи нови версии на два от таблетите в каталога си. Освежен беше iPad Air, както…
Свиване

Redmi 7 дебютира в Китай със Snapdragon 632 и цена около 100 евро  

Redmi 7 дебютира в Китай със Snapdragon 632 и цена около 100 евро
Подбрандът Redmi на китайците Xiaomi представи днес в Пекин новия си смартфон Redmi 7, който предлага чипсет Snapdragon 632 и…
Свиване

Вечният фашизъм (Четиринадесет начина да погледнем към черноризците)  

Това е есе от Умберто Еко, излязло през 1995 г. Заради острата му актуалност днес реших безсрамно да го открадна и публикувам тук.

Преводачът на български не ми е известен. На няколко места съм си позволил да коригирам превода.

—-

Въпреки някои неясноти по отношение на различните исторически форми на фашизма, аз мисля, че е възможно да се състави списък на чертите, типични за това, което бих искал да нарека Ур-фашизъм или Вечният фашизъм. Тези черти не могат да бъдат организирани в система. Много от тях противоречат една на друга и са също така типични за други видове деспотизъм или фанатизъм. Но е достатъчно една от тях да се появи, за да позволи на фашизма да коагулира около нея.

1. Първата черта на Ур-фашизма е култът към традицията

Разбира се, традиционализмът е много по-стар от фашизма. Не само, че е типичен за контрареволюционната католическа мисъл след Френската революция, но е роден в късната елинистическа епоха като реакция на класическия гръцки рационализъм. В средиземноморския басейн хората от различни религии (повечето от вярванията им са великодушно приети от римския пантеон) започнали да мечтаят за откровение, получено в изгрева на човешката история. Това откровение, според традиционалистичната мистика, за дълго време е останало скрито под булото на забравени езици — в египетските йероглифи, в келтските руни, в свитъците на малко познатите азиатски религии.

Тази нова култура трябвало да бъде синкретична. Синкретизмът не е само, както се казва в речника „комбинация на различни форми на вярвания и практики“; подобна комбинация трябва да понася противоречия. Всяко от оригиналните послания съдържа късче мъдрост и въпреки че изглежда, че те казват различни или несъвместими неща, все пак всички те се отнасят, алегорично, до същата праисторическа истина. В следствие на това не може да има напредък в познанието. Истината вече веднъж и завинаги е била казана, а ние само можем да продължаваме да тълкуваме неясното й послание.

Ако поровите из рафтовете, които в американските книжарници са етикетирани като Ню Ейдж, там можете да намерите дори свети Августин, който доколкото знам, не е фашист. Но комбинацията между свети Августин и Стоунхендж — това е симптом за Ур-фашизъм.

2. Традиционализмът предполага отхвърляне на модернизма

И фашистите, и нацистите почитат технологията, докато мислителите-традиционалисти обикновено я отхвърлят като отрицание на традиционните духовни ценности. Но даже и нацизмът да е бил горд със своите индустриални постижения, неговата възхвала на модернизма е само повърхност на една идеология, основана върху принадлежност към определени кръв и земя (Blut und Boden). Отхвърлянето на модерния свят бе маскирано като отрицание на капиталистическия начин на живот. Просвещението, Епохата на разума, се приема за началото на модерната поквареност. В този смисъл Ур-фашизмът може да бъде дефиниран като ирационализъм.

3. Ирационализмът също така зависи от култа към действието заради самото действие

Ако действието е хубаво само по себе си, то трябва да бъде прието преди или без замисляне. Мисленето е форма на безсилие. Следователно културата е подозрителна дотолкова, доколкото се идентифицира с критично отношение. Недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на Ур-фашизма, от почитта на Херман Гьоринг към фраза от пиеса на Ханс Йохст („Когато чуя думата „култура“, посягам към пистолета си“), до честата употреба на изрази като „дегенерирали интелектуалци“, „яйцеглави“, „лигави сноби“ и „университетите са гнезда на червени“. Официалните фашистки интелектуалци са ангажирани най-вече с атакуването на модерната култура и либералната интелигенция с мотива, че са предали традиционните ценности.

4. Критичният дух прави разлики, а да правиш разлика е знак за модернизъм

В модерната култура научната общност възхвалява несъгласието като начин да се подобри знанието. За Ур-фашизма несъгласието е предателство.

5. Освен това, несъгласието е знак за разнообразие

Ур-фашизмът се разраства и търси консенсус с помощта на експлоатирането и изострянето на естествения страх от различното. Първият призив на един фашист или на едно недоразвито фашистко движение е този срещу пришълците. Така Ур-фашизмът е расистки по дефиниция.

6. Ур-фашизмът произлиза от индивидуалната или социална фрустрация

Ето защо една от типичните черти на историческия фашизъм е привлекателността му за една фрустрирана средна класа – класа, която страда от икономическа криза или чувства на политическо унижение, или е уплашена от натиска на по-долни социални групи. Понастоящем, когато старите „пролетарии“ стават дребни буржоа (а лумпените са широко изключени от политическата сцена), фашизмът на утрешния ден ще намери своята публика в това ново мнозинство.

7. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност

Ур-фашизмът казва, че тяхна единствена привилегия е най-общовалидната — да бъдат родени в една и съща страна. Това е произходът на национализма. Освен това единствените, които могат да осигурят идентичност на нацията, са нейните врагове. Така в корена на Ур-фашистката психология има вманиаченост на тема заговор, по възможност международен. Последователите ѝ трябва да се усещат в клопка. Най-лесният начин да се разкрие един заговор е призивът към ксенофобия. Но заговорът трябва да идва и отвътре: евреите обикновено са най-добрата мишена, защото имат предимството да са едновременно и отвътре, и отвън. В САЩ ярък пример за обсесия за заговори и конспирации може да се намери в книгата на Пат Робертсън „Новият световен ред“, но, както неотдавна видяхме, има и много други.

8. Последователите трябва да се чувстват унизени от показността на богатството и силата на техните врагове

Когато бях момче, ме учеха да мисля за англичаните като за хора, които се хранят по пет пъти на ден. Те ядяха по-често от бедните, но здравомислещи италианци. Евреите са богати и си помагат един на друг чрез тайна мрежа за взаимопомощ. Но последователите на Ур-фашизма трябва да бъдат убедени, че могат да надделеят над враговете. Така, чрез непрестанна промяна на риторичния фокус, враговете едновременно са твърде силни и твърде слаби. Фашистките правителства са обречени да губят войните, защото са конституционно неспособни обективно да преценяват силата на противника си.

9. За Ур-фашизма няма борба за живот – вместо това животът се живее заради борбата

По тази причина пацифизмът е шуробаджанащина с врага. Той е лош, защото животът е непрестанно воюване. Това обаче води до комплекса за Армагедон. Тъй като враговете трябва да бъдат победени, има нужда от една последна битка, след която движението ще има контрол над света. Но такива „крайни решения“ предполагат една по-нататъшна ера на мир, един Златен век, който противоречи на принципа на вечната война. Нито един фашистки лидер не е успял да разреши това противоречие.

10. Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология дотолкова, доколкото е фундаментално аристократичен, а аристократичният и военният елитизьм безмилостно предполагат презрение към слабия

Ур-фашизмът може единствено да подкрепя популистки елитизъм. Всеки гражданин принадлежи на най-добрия народ в света, членовете или партията са най-добрите сред гражданите, всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията. Но не може да има патриции без плебеи.

Всъщност Лидерът, тъй като знае, че властта не му е делегирана по демократичен път, а е била завзета със сила, също така съзнава, че силата му е основана на слабостта на масите; те са толкова слаби, че имат нужда и заслужават един управник.

11. В тази перспектива всеки бива подготвян да стане герой

Във всяка митология героят е едно изключително същество, но в Ур-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ на героизма е тясно свързан с култа към смъртта. Не случайно мотото на испанските фалангисти е Viva la Muerte („Да живее смъртта!“). В нефашистките общества на обикновения човек му е казано, че смъртта е неприятна, но трябва да бъде посрещната с достойнство; на вярващите е казано, че това е болезнен път към свръхестествено щастие. В контраст на това Ур-фашисткият герой копнее за героична смърт, рекламирана като най-добрата награда за героичен живот. Ур-фашисткият герой е нетърпелив да умре. В своето нетърпение той по-често изпраща други хора на смърт.

12. Тъй като и двете — и постоянната война, и героизмът са трудни за играене игри, Ур-фашистът пренася своя мерак за власт към сексуални въпроси

Това е произходът на мачизма (който съдържа в себе си както презрение към жените, така и нетолерантност и заклеймяване на нестандартните сексуални навици, от целомъдрието до хомосексуалността). Тъй като дори сексът е трудна за играене игра, Ур-фашисткият герой предпочита да си играе с оръжия — правенето на това става ерзац фалическо упражнение.

13. Ур-фашизмът е основан на избирателния популизъм, може да се каже на популизма на определеното качество

В една демокрация гражданите имат индивидуални права, но гражданите в тяхната цялост оказват политическо влияние само от количествена гледна точка — един следва решенията на мнозинството. За Ур-фашизма обаче индивидите като такива нямат права, а Народът е приеман за качество, едно монолитно цяло, което изразява Общата воля. Тъй като нито едно голямо количество хора не може да има обща воля, Лидерът претендира, че е техен преводач. След като са загубили властта си да делегират, гражданите не действат; те са единствено призвани да играят ролята на Народ. Така Народът е само театрална фикция. В близкото ни бъдеще може да има ТВ или интернет-популизъм, в който емоционалният ответ на избрана група граждани може да бъде представен и приет като Гласа на Народа.

Поради своя популизъм, базиран на определено качество, Ур-фашизмът винаги трябва да бъде срещу „гнилите“ парламентарни начини на управление. Ако един политик хвърли сянка на съмнение върху законността на парламента, защото той не представлява вече Гласа на Народа, можем да надушим Ур-фашизъм.

14. Ур-фашизмът говори новговор

Новговорът е създаден от Оруел, в 1984 г. като официален език на това, което той нарича ингсоц (ангсоц) или английски социализъм. Но елементи на Ур-фашизма са присъщи на различни форми на диктатури. Всички нацистки или фашистки учебници използват един обеднял речник, както и елементарен синтаксис, за да се ограничат инструментите за комплексно и критично мислене. Но ние трябва да бъдем готови да идентифицираме други видове новговор, дори ако те имат на пръв поглед невинната форма на популярно ток шоу.

Ур-фашизмът е все още около нас, понякога съвсем неприкрит. Щеше да ни е толкова по-лесно, ако на световната сцена излезеше някой и кажеше: „Искам отново да отворя Аушвиц, искам черноризците отново да парадират по италианските площади.“ Животът обаче не е толкова прост.

Ур-фашизмът може да се върне под най-невинно прикритие. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление — всеки ден, във всяка част на света.

Струва си да бъдат припомнени думите на Франклин Рузвелт от 04.11.1938 г.: „Ако американската демокрация спре да се движи напред като жива сила, която ден и нощ се опитва с мирни средства да подобри съдбата на нашите граждани, фашизмът ще процъфти по земите ни.“ Свободата и освобождението са задача, която няма край.

Свиване

Различни процедури позволяват на чужденци извън ЕС да започнат работа в България  


От началото на годината Агенцията по заетостта е издала разрешение за работа в България на над 1200 души от 47 страни извън ЕС. Малко или много са тези разрешения би могло да се коментира на база на данни за предходни години и сравнителни данни за други страни в региона. Безспорно е обаче, че тези процедури в бъдеще ще имат все по-голямо значение за бизнеса и ще търпят развитие, доколкото са свързани както с добри, така и с лоши практики, които създават затруднения.Авторът Ралица Тихова
е...
Свиване

Каним ви на: Премиера на първите три „Приказки за Юнаци и злодеи“, 30.03.  

Приятели (:

На 30 март, събота, от 11 до 13 часа заповядайте в сектор „Детска литература“ на Столична библиотека (на втория етаж във входа към площад „Славейков“, който се намира най-близо до „Раковска“), за да отпразнуваме първите три книги в поредицата „Приказки за Юнаци и злодеи“.

Приказки за Юнаци и злодеи: първи

корица на „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“

Приказки за Юнаци и злодеи: втори

корица на „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“

Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна

корица на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Преди 13 години Юнакиня Юна пое сред света, за да разбере какво се крие зад тероризма и зад делението „нас“ и „онези“. „Триптих за Юнаци и злодеи“ взе награда от международния конкурс „Златен кан“ – но, по-важното, нарои още: Юнаци, Приказници, въпроси, въпроси, въпроси…

Например:

  • Защо сме склонни да повярваме на най-лесното, което чуем? Наистина ли сме?
  • Ако един човек убие седемдесет и седем, кого си заслужава да си спомняме?
  • Кога е подходящ момент да си кажем кривиците?
  • Какво им става на приятелите ни понякога?
  • Как можем да се разберем без думи? А със?
  • Кой носи задаващата се промяна?
  • Може ли Юна да ти обърше д…?
  • А злодеите? Де злодеите?

Какъв е смисълът?
Когато си зададеш важен въпрос, когато държиш да получиш отговори – създай си време и място за тях. Остави глъчта на света настрана. Нека светът си приказва; ти помълчи. Стани онази част от света, която ще чуе каквото няма да чуе никоя друга част.
Важен е всеки въпрос, на който не виждаш веднага, в същия този момент, отговор. Който усещаш, че има силата да те промени. Да промени как виждаш, как свързваш света, как усещаш.
За да стигнеш до истински отговор, създай такова време и място, които ти позволяват да бъдеш смела. Да имаш достатъчно смелост, за да мълчиш, когато пред теб се оформи първият отговор. Той е най-лесният; а ти си смела и знаеш, че нещо не му достига. Да мълчиш, когато те подминава; после вторият, третият… седемнайсетият. Да мълчиш в пролуките между тях, в празнините и пропастите, тогава, когато имаш най-голямата нужда да закрещиш, да ги изпълниш с вик, с песен, с каквото и да е – само да минат по-бързо, само по-бързо да те оставят на мира; само по-скоро пак да бъдеш сред свои, по-скоро пак да не бъдеш сама.
Истински отговор е онзи, който те оставя да мълчиш срещу цялата глъч на света и просто да се усмихваш. Да знаеш, че цялата глъч на света няма нужда от отговора ти, и това е добро, и има свой смисъл.
Замълчи, Юне. Послушай.

Глъчта на света няма нужда от отговора ти, Юне. Тя има нужда да бъде изслушана, да почувства, че някой я е разбрал, че не е сама.
Помълчи. Слушай.
Не си сама.

На 30 март Юна няма да бъде сама. Каним ви всички:

~ Юнаците, които са вдъхновили нашите приказки;
 
(злодеите също… макар че за 13 години не сме открили нито един 😉 )
 
~ авторите, с които сме ги разказвали – знаете ли, че станахме над 20? – и художничките на кориците им: Катерина Данаилова и Надежда Коцева;

~ читателите, с които успяхме да се докоснем… или тепърва ще;

~ и понеже тези приказки, също като Човешката библиотека, значат „заедно“ и имат смисъл само тогава – каним и всички български автори, които някога сме издавали: Николай Теллалов, Светлини сред сенките, Григор Гачев, Величка Настрадинова, Геновева Детелинова, Атанас П. Славов, Калоян Захариев, Мария Гюзелева, Християн Трифонов, Мел, Мирослав Моравски, Георги Атанасов, … … …

Като част от празника откъси от „Приказките“ ще четат вживяно (оживяващо!) МелМирослав Моравски, Ана Йорданова и Калин М. Ненов.

Вход свободен… но ако ще идвате, молим да ни пишете до 28 март (четвъртък), за да преброим столовете.

Следете тази вест за промени и допълнения. А в програмата обещаваме поне една изненада, която ще видите на място. 😉

Чакаме ви,
Юнакините и Юнаците, Приказниците и Приказничките, всички наши автори и цялата Човешка библиотека

март 17, 2019

Свиване

Виенски апартамент. Радостина Ангелова  

EC5AF7B6-FCF7-4BB9-B42C-692C5168A656

Мда, знаех си, че и Виенски апартамент на Радостина Ангелова ще ми хареса, след като Имаго ме остави дълго със себе си. Стилово двата романа се доближават, донякъде тематично също. След като бях слушала Имаго в прочит на Стоян Алексиев и Виенски апартамент, докато го четях, звучеше така. Чудно.

Историята, както си подсказва и заглавието, се развива в и около един виенски апартамент. Основната тема отново е любовта, случването и/или неслучването й, привличането, разминаването, самотата, отговорността, домът, семейството, мястото, твоето място.

В търсене на любовта или на себе си (дали пък не е същото) героинята ни оставя за седмица работата си, майка си и своя 6 годишен син и заминава за седмица във Виена. Наема апартамент и се опитва да осмисли в коя посока да поеме с живота си. Но, разбира се, неочаквано или не – излиза на концерт с наемодатяле си. Останалото ще оставя на любопитството ви на читатели. Има интрига, има и романтика, без да е прекалено сладникаво.

„Като че целият живот е пътуване не към конкретен човек или географска точка, а към един дом. Неслучайно хората, които забогатяват, първо него променят. Домът може да е навсякъде по света, но човек го познава със сърцето си. Когато носиш това място със себе си и чакаш да се прибереш в него с нетърпение, значи си го намерил. Дали това не е ключовата дума, нетърпение?“

Благодаря на Милена Ташева, която силно ми я препоръча и изпрати. Радвам се, че Жанет 45 са издали първото издание на романа, а също, че се е стигнало до това да има ново издание на Софтпрес от 2019-та година. Новата корица на Радослав Донев също е чудна, тъкмо като за романа.

Препоръчвам. Идеален за зимна вечер, лятна ваканция или просто слънчев пролетен / есенен уикенд.

Свиване

Появиха се 3D макети на необявените Google Pixel 4 и Pixel 4 XL  

Появиха се 3D макети на необявените Google Pixel 4 и Pixel 4 XL
През последните дни в мрежата се появиха скици на новите смартфони Pixel на Google и способни дизайнери вече са готови…
Свиване

Samsung може да е единствен доставчик на AMOLED панелите за дисплея на Huawei P30  

Samsung може да е единствен доставчик на AMOLED панелите за дисплея на Huawei P30
Въпреки че на полето на смартфоните Samsung и Huawei са преки конкуренти, това не означава, че Samsung Display не може…
Свиване

Исландия ще преразглежда дела заради нарушения при назначението на съдии  


Явни нарушения на законовата процедура при назначаването на съдия може и да не водят до нищожност на назначението, но това само по себе си води до нарушаване на правото на справедлив процес по конкретните дела, в които този съдия участва - без значение как са протекли те.

Това се казва в безпрецедентно решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, обявено тази седмица, по исландско дело (Guðmundur Andri Ástráðsson v. Iceland - жалба №26374/18). Български...

март 16, 2019

Свиване

Мария до Самейро Баросо: Жътва  


Аз ще премина през други врати,
когато светлината ме викне
и роса заблести в утринта
върху цеветовете на роза,
върху морската пяна.
Също както първата сричка на тихата нощ,
аз ще говоря
за сенки и сини ангели.
Такъв бе животът ми.
Аз съм искра, един миг,
бял череп,
здрач,
малка езерна риба.
Аз плувам във вода, във ухание
и в сладкото вино
на един зрял урожай.


Мария до Самейро Баросо, Португалия
Превод от английски: Иван Христов

   Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първата му публикация. Подборът на текстовете е на Жермен Дрогенброд.


                                                Картина Картина: Винсент Ван Гог.

Свиване

Къде да намеря добър нотариус, който да работи бързо и коректно?  

Когато ви се наложи да сключите дадена сделка спешно, то със сигурност е нужно веднага да си осигурите и услугите на специализирано лице за целта. Ако ви се наложи да изберете бързо нотариус в Бургас и време за губене, нямате, то моят съвет е да се доверите на отзиви и мнения на клиенти. Изборът на …

март 15, 2019

Свиване

#savethenet: предстои гласуване в ЕП  

Защо членовете на Европейския парламент трябва да гласуват против разпоредбата на чл.13 от Директивата за авторското право в цифровия единен пазар:     

  • член 13 прави онлайн  платформите пряко отговорни за цялото потребителско съдържание, като не им дава избор, освен да филтрират съдържанието. За да  избегнат санкции, платформите ще въведат ограничения отвъд необходимото;
  • член 13 ще принуди онлайн платформите да наблюдават поведението на своите потребители и да създават технологии за предварително цензуриране на съдържание, дори когато няма нарушение на авторски права;
  • член 13 налага мониторинг, но софтуерът за мониторинг не различава законните употреби като пародия, специално разрешени изключения и други възможности за законна употреба. Това означава, че много произведения ще бъдат погрешно оценени и блокирани заедно с нарушенията на авторските права;
  • член 13 укрепва господството на няколко големи играчи в мрежата – само най-големите сайтове и медийни групи ще могат да си позволят да създават и прилагат тези инструменти. Според експерти последната версия на член 13 е такава, че засяга малкия бизнес;
  • член 13 ще доведе до принцип “виновни до доказване на противното”  за лица, идентифицирани погрешно като нарушители,  и те ще се налага да полагат усилия, за да възстановят правата си;
  • член 13 ще изисква  високи  разходи за разработка, поради което  технологията за наблюдение на съдържанието вероятно ще бъде въведена от  няколко големи доставчика, базирани в САЩ, които още повече ще укрепят пазарната си позиция и ще имат  пряк достъп до поведението на всички потребители на интернет платформи в ЕС;
  • член 13 ще създаде огромна тежест за онлайн  компаниите и ще обезсърчава инвестициите в ново съдържание, нови платформи и ефективна конкуренция  на доминиращите платформи.
  • член 13 заплашва библиотеките и достъпа до информация в цифровото общество  предвид техническите проблеми и несъвършенства при използването на онлайн филтри.

Към аргументите, които европейските експерти, общественост и депутати  от ЕП излагат, трябва да се добавят и специфичните характеристики на медийния сектор  в България, отличаващ се с   необходимост от укрепване на малките гласове, медийната свобода и медийния  плурализъм, както и от иновации в сектора.

Предлаганите промени ще доведат до цензура по политически причини и нови възможности за заглушаване на критичните публикации от страна на всеки, който е на власт днес или в бъдеще, вече под знамето на защитата на авторските права.

Бъдещето на интернет е на кръстопът.  Могат да се намерят по-добри начини за защита на авторските права при по-справедлив баланс със свободата на  изразяване.

Филтрирането бързо се превръща в   основна тема в  предстоящата предизборна кампания за ЕП.   

Срещу член 13 са   лидери на общественото мнение като  основателя  на WWW Сър Тим Бърнърс-Лий, който  предупреждава, че разпоредбата е  непосредствена  заплаха за отворения интернет.

А има ли някой, който да заслужава по-голямо доверие от самия създател на WWW.

Ако и за вас сър Тим е авторитет, можете да споделите мнението си с членовете на ЕП, адресите им са тук

The #CopyrightDirective would hurt small-scale creatives and startups who would be unable to comply with a regulatory model designed for the era of the printing press. #EU reps must stand up for our digital future #SaveYourInternet https://t.co/tGxpRoWmeB— Tim Berners-Lee (@timberners_lee)

Свиване

Пътуване до замъка Де Хаар, провинция Утрехт, Холандия  

Днес Янита ще ни води до един от скритите замъци на Холандия – кастел де Хаар. Приятна разходка:

Пътуване до замъка Де Хаар


провинция Утрехт, Холандия

В сърцето на Холандия, съвсем близо до град Утрехт, се намира най- големият замък в Ниската земя, който няколко пъти се е възраждал като феникс от пепелта на руините си. Това е средновековният баронски замък Де Хаар (Kasteel De Haar), един архитектурен шедьовър, оцелял въпреки природни или социални бедствия; един от най- луксозните замъци в Европа, който придобива модерния си нео- готически облик в края на XIX век и от тогава до днес е една от културно- историческите забележителности в Холандия.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът се намира на около двадесеттина километра западно от Утрехт в провинция Фльотен де Меерен (Vleuten-De Meern), насред ливади, стопанисвани от жителите на няколко села. Съвсем невидим за преминаващите по провинциалните пътища наоколо, скрит зад високите дървета на широколистна гора и зад непристъпната си каменна ограда. Районът е изключително спокоен за разходка по всяко време на годината, заради това и замъкът е с целогодишно работно време. Посещавала съм Де Хаар няколко пъти и през всички годишни сезони. Познавам мястото отлично и въпреки това, без никаква досада се завръщам там всеки път с едно и също удоволствие. Дори при нежелание да се забърквате с историята на мястото или със събитията, случвали се тук през вековете; дори при нежелание да разгледате интериора, пристъпвайки прага на замъка- то непременно се разходете сред природата в градините на имението. Горещо го препоръчвам на всеки.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)


Имението Де Хаар

има няколко последователни портала за достъп. Първата порта е при преминаването на крепостните заграждения. Срещу нея, от другата страна на улицата, се намира огромен платен паркинг. (При закупуване на билети за вход, докладвайте, че сте с автомобил, за да приспаднат таксата от 6 евро (без значение престоя време) към цената на билетите и да получите жетон, с който се отваря бариерата при напускане на паркинга).


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Билетните каси се намират в дясната част на голям затворен двор с кръгла форма, в който се влиза след преминаването на първата крепостна порта; там се намира още информационният център и малък кафе- ресторант с изключително приятна атмосфера. Паркингът за велосипеди и скутери- също.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)


Haarzuilens, Utrecht, 3455 RR, NL

След преминаването и на втората порта, се озовавате на широка асфалтова алея, която отвежда до гордостта на замъка- градините. Разположените непосредствено до стените за замъка градини, са по- малки на площ и са с добре поддържани цветни лехи, ниски или високи увивни храсти и зеленина. Прилежащият към замъка парк отвъд изкуствения канал е по- голям на площ, но липсва цветно разнообразие, защото е в естествения си природен вид: само дървета, трева и малки езера. Самият Де Хаар е издигнат също в средата на не особено дълбоко езеро, което го обикаля грижливо от всички страни, а гледката е величествена и поразяваща. В мъгливо време езерото изглежда едновременно мистично и загадъчно, заради пълзящите над спокойните му води изпарения. През зимните студени месеци е винаги огледално заледено.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

От осем века замъкът носи името на семейство Ван дер Хаар – богати благородници, които решават да издигнат отбранителни съоръжения около територията, която притежават. Резултатът от строежа е един малък замък с типичен средновековен облик. Собствениците дават на съградения си дом своето фамилно име. Де Хаар е построен през 1300 година, а първото споменаване на крепостта в историческите документи е около деветдесет години по- късно. Аристократът барон Ван дер Хаар е бил на служба при епископа на Утрехт и със сигурност е бил много уважавана личност, за да има дързостта да построи такав укрепен замък, който по вид и архитектура наподобява съвсем кралския дом.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Век по- късно Йосина, единствената наследница на рода Ван дер Хаар, се омъжва за един от синовете на Дирк ван Зяюлен, така красивото имение става собственост на други заможни аристократи, които в близост стопанисват един друг замък- Зяюлен (Kasteel Zyulen) и които епископът на град Утрехт съвсем недолюбвал. Поради един от обичайните конфликти между семейството и епископията, около края на XV век, крепостните ограждения и част от замъка Де Хаар са разрушени, заради наказателна акция срещу собствениците. Разбирайки добре своя горчив урок, че съвкуплението и съединението правят силата, наследниците Ван Зяюлен се мобилизират и за два века рода им нараства до 15 колена. Заедно с това и тяхната власт, която им осигурява абсолютна и авторитарна диктатура в региона. През ХVІ век членовете от многобройната рода на семейството вече заемат всички видове ключови позиции на официални, светски, религиозни и военни места в Утрехт. Така фамилният палат бива изграден отново, но вече съвсем подобаващо за новите грандомански претенции: още по- голям, по- укрепен и по- висок от преди, и още по- богато и пищно обзаведен.  


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Възмездието не закъснява– от от всичките 15 колена родственици за около двеста години остава само един род. И отново следва брак по сметка, както и промяна в собствеността на замъка. Новите стопани са семейство Ван Стембор, чиято дъщеря Антония се омъжва за Рудолф, последният от рода Ван Зяюлен. Единственият им син Антониус умира през 1801 година, без да остави свои преки наследници. Така замъкът Де Хаар отново осиротява и по закон става наследствена собственост на един барон, далечен братовчед на Антониус ван Стембор. Благородникът обаче изобщо не се е вълнува от стопанисването и съдбата на наследството си, тъй като няма нужните средства за поддръжката на имението. Така малко по малко от някогашната слава и красота на замъка за две поколения време не остава и следа; след пожари и природни бедствия всичко тъне в мизерия и разруха, и само грамада камънаци напомнят за мястото, на което се е издигал величествено Де Хаар. И тази грозна каменна руина започва да се предава по наследство, без да предизвиква никакъв интерес за новите си собственици: каменните блокове са разграбвани, за да се изграждат къщите, сградите и улиците на зараждащите се околни села, градините са наводнени и заблатени.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

След около стотина години безхаберие, в края на XIX век собственик на руините става барон Етиен, който се озовава в роля като министър без портфейл: също наследствен благородник, но нито заможен, нито авторитетен, нито пък известен. За разлика от предшествениците си обаче, баронът е хитър, коварен и съобразителен, той има ясна визия за възродителните промени на наследството си, но няма абсолютно никакви финанси за тяхната реализация. Както казва Атанас Буров: „В парата, в бизнеса се влиза с три неща: с взлом, с ум или с женитба“. Етиен се оказва голям късметлия с най- лесното влизане в света на богатите- с женитба. Съвсем случайно той е поканен на бал с маски в Париж. В тази покана за среща с отбрана аристокрация от Европа, барон Етиен вижда своя съдбовен пръст, приема поканата с радост и с надежда. С големи заеми инвестира пътуването си до Франция. В съдбовния ден се преобразява като Херкулес и пленява сърцето не на коя да е, а точно на богатата френска баронеса Хелене де Ротшилд. Любов, корист и интереси бележат връзката им и въпреки, че и двете семейства са против сключването на брак, влюбените се женят през 1887 година.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

По същото време, известната из цяла Европа фамилия Ротшилд, се занимава с инвестиции в цялостното изграждане и реставрация на големи замъци и къщи на стария континент, като в реставрационните планове се включва и обзавеждането им: с красиви колекции от порцелан, сребро и злато, живопис, гоблени и мебели. Хитрият барон Етиен не случайно избира за семейно гнездо замъка Де Хаар. В продължение на цели двадесет години династията Ротшилд плаща приумиците и капризите му, като инвестира огромно богатство за възстановяването на семейното му имение край Утрехт в Нидерландия, в което после Хелене и Етиен заедно до смъртта си ще живеят авантюристично в охолство, в разточителство, в лукс и в разкош.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Вдъхновени и влюбени, баронът и баронесата са заети не само с архитектурата, но също и с интериора на замъка. По време на своя меден месец, а и след това, (за още по- голяма „радост“ на семейство Ротшилд), те се отдават на продължителни и скъпи пътешествия из Средния и Далечния Изток, от които се завръщат с всякакви ценности: антични китайски и японски керамики, сувенири и копринени тъкани, антикварни произведения на изкуството- мебели, картини, гоблени, килими и т.н.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Барон Етиен иска да възстанови двореца и парка не само така, както е изглеждало имението в миналото по време на своя разцвет, а още по- модерно и по- луксозно, затова влага много средства не само в изискания и скъп декор, а и за цялостния облик на Де Хаар. За архитект е поканен не кой да е, а Пиер Кяюперс, проектантът на Райксмузеум и на централната гара в Амстердам. Кяюперс се справя блестящо със задачата по възраждането на имението Де Хаар, той създава един шикозен неоготически архитектурен шедьовър, оборудван с модерни и скъпи за времето си технически съоръжения и удобства: топла и студена течаща вода, централно отопление, електричество, турска баня, хипермодерна кухня и дори асансьор за пътници. Дворцовият комплекс разполага с около 200 стаи, включително около 25 бани. В края на XIX век всичко това за страна като Холандия е невероятно и много екстравагантно. Дори кралицата на Нидерландия не разполагала толкова блясък, удобства и лукс.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

И така от просешката тояга Етиен с шеметна бързина се завръща в света на заможните аристократи, като в тези среди до края на живота му името му се свързва със страстта му към автомобилите и ревностното им колекциониране. Етиен е дългогодишен председател на клубовете „Автомобил дьо Франс“ и „Аероклуб де Франс“, а по- късно, след организирането на автомобилно шествие между Париж (Франция) и Антверпен (Белгия) през 1898 година, той става и почетен председател на холандския атомобилен клуб.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

В наши дни само едно от крилата на огромния замък е отворено за посещения. Туристическата обиколка има само един маршрут. Той се обхожда за около час и се извършва под строгото наблюдение на гидове, които са на дежурство из стаите за достъп и които с охота на няколко езика разказват истории или отговарят на въпроси. Посетителите влизат през официалния вход на замъка, като задължително оставят в безплатни трезори личните си вещи, чанти или връхни дрехи. Според правилника, в музейното пространство може да се влезе само с фотоапарат или с телефон. От множеството ми посещения в замъка съм забелязала различни правила за допускане до вътрешните пространства; правилата се променят към все по- свободен достъп, но все пак препоръчвам оставянето на личните вещи в предназначените за целта сейфове. Контролът е много строг и заради осигуряване сигурността на експонатите, трезорите са задължителни. Преговори и разправии с уредниците са напълно излишни. От скоро в главното фоайе се помещава и щандът за сувенири, което не намирам за много добра идея, но разбирам търговската и комерсиална цел на това решение. В миналото този щанд беше до входа и билетните каси, но тъй като изходът на имението е на съвсем различно място, явно на посетителите им е било досадно връщането отново до билетните каси, за да си купуват сувенири.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Широка алея от дребен чакъл отвежда до замъка, като преминава първо покрай френската градина и продължава напред до малък параклис, над който също се издига кула. За съществуването му се споменава за пръв път през 1420 година. Храмът, който днес е протестантски, е разрушаван и възстановяван няколко пъти заедно със замъка. В него се намират мраморните гробници на рода Ван Зяюлен. И в наши дни църквата е действаща, тук се извършва т. нар. брачен туризъм-  отлично развит местен бизнес, който привлича младоженци от цяла Холандия. Интериорът на храма е съвсем скромен, типично за реформаторските готически църкви. За младоженците, избрали замъка Де Хаар за сключване на брак, брачната церемония се провежда точно тук, където могат да се поберат до 120 гости.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

При параклиса се намира втората контролно пропускателна порта на имението, преминаването й става през подвижен мост, под който има крепостен канал. Нататък по алеята, преминавайки покрай още една малка градина, се стига и до третата порта. Последната. Тя всъщност е входната врата на огромната сграда, доста добре укрепена. Отново има подвижен мост над още по- дълбок и стръмен крепостен ров, а после обичайното за замъците: решетъчна падаща врата, зад която още една- масивна от ковано желязо и изобщо сериозен силов фитнес ще да е било отварянето и затварянето на всички по ред.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Туристическата обиколка започва със спускане в подземния етаж на замъка. В миналото в това неугледно, влажно и клаустрофобично подземие всички стаи са били предназначени само за обслужващия замъка персонал: готвачи, дегустатори, винари, сомелиери, цветари, камериери, икономи и изобщо всякаква друга прислуга. В мазето има различни по големина сводести ниши, обособени в сервизни помещения без врати. Всички те се намират около централната зала, така че достъпът до нея да е бърз и обратно: това е позволявало упражняването на директен контрол върху работата на прислугата.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Основната зала на партера има вид на хотелско лоби и функцията й е била точно такава: място еднакво близко до стаите на гостите, тъй като е вътрешно пространство между всички стаи; място за срещи, за дискусии или за аперитив в края на деня. Навсякъде има уютни ъгли с кушетки, около които са разположени палми и аранжирани естествени цветя в огромни вази, ниски маси с удобни столове, приглушено осветление и импровизиран бар. За събирането на гостите в тази зала е приканвала тибетска камбана с особен звук като гонг. Залата е изключително красива с бароковите форми на архитектурния си интериор в капризно бяло. По сените са окачени най- големите гоблени, които бях виждала до този момент в цвят сепия, съвсем в тон с меките червени персийски килими на пода. Най- често срещаните теми в декорацията на вътрешното пространство са рицарски етюди или християнство; средновековните изображения на флора и фауна, които преминават границата на реалното, изобразявайки още митични животни, растения и цветя.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Балната зала в съседство е в същия стил. Декорът представя друг аспект от средновековния живот: трубадурите, наред със сътворението на света и всичко това отново в ослепително бяло, успокояващо в сепия, заинтригуващо в червено и разливащо се в златно; гоблени и килими от 16 век с изключително голяма художествено- историческа стойност. В тази бална зала барон Етиен и баронеса Хелена наред с различните балове и светски събития са организирали и любимия си бал с маски, често пресъздавайки мигът на собственото си запознанство. Техни важни гости са били знаменити хора- Коко Шанел, Брижит Бардо, Джина Лолобриджида, Джоан Колинс, Ив Сен Лоран, Роджър Мур, Грегъри Пек и Мария Калас. Техните автографи могат да бъдат видяни в книгата за гости. Кралицата на Нидерландия Ема е също сред известните посетители на замъка.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Аристократичното семейство не само иска да впечатли тогавашната висша социална класа, а и да я задържи около себе си. Планът им успява и имението Де Хаар става наистина едно от предпочитаните места за богаташи, банкери, бизнесмени, индустриалци, интелектуалци: художници и писатели. В началото на ХХ век всеки вестник в статиите си за светски клюки описва забавленията на аристокрацията, посещаваща Де Хаар. В специална книга са събрани всички заглавия, както и част от поканите, печатани за видни гости.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Туристическата обиколка из дворцовата обител продължава през спалните на домакините и гостите, през трапезарията. Една от най- неугледните, но пък централни стаи е тази на проектанта Пиер Кяюперс: съвсем скромна, оскъдно и бедно обзаведена тясна стая, наподобяваща монашеска килия. Стаята на проектанта се намира точно до шикозната спална на барона, но няма нищо общо с никоя от другите стаи в палата: само легло, стол и маса за писане; само един малък и тесен прозрец, през който едва- два се промъква дневната светлина.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Безспорно най-голям интерес сред посетителите предизвиква кухнята. Според музейния служител, в помещението температурата понякога е надхвърляла поносимата, стигала е до критични висоти и е ставало толкова горещо, че готвачите са умирали от жега или изтощение. И наистина, по протежение на цялото готварско помещение има две солидни тухлени печки на въглища с дебелина на стените около един метър. За капак на всичко, в помещението има и камина, която се е ползвала също за готвене. Липсата на всякаква вентилация и работна температура в помещението, която вероятно е надвишавала 50 градуса, са съвсем логични причини за нещастните случаи на това място. Любопитство представляват медните готварски съдове, специално поръчани и изработени във Франция. Модернизация на кухнята е имало едва през 1970 година, твърде закъсняла, тъй като замъкът вече е със затихващите функции на място за привличане на богаташи.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Обиколката завършва на същото място, откъдето е започнала, но изходът от замъка е съвсем друг: едно тясно дървено мостче протегнато над водата отвежда до външна порта, от която се излиза навън към парковите пространства на имението. Достъпът до градините, както и до целия прилежащ на замъка парк, заобиколен с вековни дървета и езера е напълно разрешен. Паркът, с площ около 55 хектара, е запазил ландшафтния си вид от 1895 година, когато градинският архитект Хендрик Копин го изгражда като тип английски пейзажен парк, около който са разположени градини във френски стил, а също има и зеленчукови градини, чиято продукция се е ползвала за нуждите на кухнята. Пристройката в този край на замъка обаче е затворена за посетители и се предоставя за лично ползване само от потомствените наследници, а те не са много.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Барон Етиен и баронеса Хелен имат двама сина – Елин и Егмонт. По-големият Елин, наследил автомобилната страст от баща си, на 24-годишна възраст загива в автомобилна катастрофа в Белгия- съвсем нелеп трагичен инцидент, за който напомня една пресечена мемориална колона, поставена в негова памет във френската градина на замъка.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

След Втората световна война

единственият наследник барон Егмонт стопанисва замъка, като продължава семейните традиции, но по доста по- скромен начин, от мястото за скъпи забавления остава само старата слава. Популярна и гореща европейска точка за забавление на аристокрацията, замъкът Де Хаар става отново за малко, когато Тиери, синът на Егмонт, го онаследява. Той има намерение да направи зоопарк в един от парковете, за да привлича и семейства, но планът му не се осъществява до 2011 година, когато умира.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

В наши дни наследници на замъка Де Хаар са пет баронеси,

(дъщери на барон Тиери и правнучки на Етиен и Хелен), които предпочитат славната семейна история пред аристократичните забавления. По тяхна инициатива се открива музейната публична част в имението, отворена целогодишно за посещения. За целта през 2000 година собственик на замъка става една фондация- „Кастел де Хаар“. Новият собственик се задължава да съхранява замъка, като го държи отворен за обществен достъп. Семейството си запазва едното крило за лично пространство, където има право да остава в рамките на около един месец годишно.

Това е накратко историята на замъка Де Хаар. Тя се дописва и в наши дни, част от която може да е всеки, посетил това място.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Малко полезна информация:

работното време е целогодишно в работните дни от седмицата от 11.00 до 17.00 часа. Изключения има само по празници. Градините, касите и сувенирните магазини са отворени до час по- късно: 18 часа. Последната обиколка на замъка е в 16 часа, след този час вътре посетители не се допускат, но достъпът до градините и парковете все още е възможен. Цените на билетите за вход са различни: за възрастни 16 евро за посещение на замъка, за деца под 4 години достъпът е безплатен. Децата от 4 до 10 години следва да заплатят по 10 евро входна такса. Билет закупен за разглеждане на замъка вътре, автоматично става валиден и за разглеждане на парковете и градините. В допълнение към билета има безплатна брошура с информация и с карта на музея и парковете.

При желание за посещение само на градините и парковете, цената на билета за възрастни е 6 евро, за деца от 4 до 10 години – 10 евро, а за деца под 4 години – входът е свободен. Като екстри към билета се предлага аудио озвучаване по време на обиколката из интериорните пространства, за целта се доплаща 3 евро допълнително.

Комплексът разполага с удобен платен паркинг от  400 паркоместа, който е в непосредствена близост до замъка. Престоят няма значение, цената за автомобил е 6 евро, плащането е предплатено и се извършва на касата, където получавате жетон необходим за напускане на паркинга.

До замъка Де Хаар може да се пътува и с автобус на градския транспорт с номер 9 от централна гара Утрехт (само в уикендите и по време на ваканциите) или с автобуси с номера 111 и 127 (във всички останали дни) от Vleuten в посока Kasteel De Haar или Breukelen (спирка Brink в Haarzuilens, 15 мин пеша до замъка).

Адресът на замъка Де Хаар е Kasteellaan 1, 3455 RR, Haarzuilens. Снимането вън и вътре е позволено без съобразяване с някакви задължителни или ограничителни правила или регламенти за авторските права над кадрите.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)
Автор: Янита Николова
Снимки: авторът или посоченото при самите снимки
Нощувки в района на замъка Де Хаар: Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия и Янита Николова

Booking.com
Свиване

Спечели Samsung Galaxy S10 по случай 10 години nixanbal.com!  

Спечели Samsung Galaxy S10 по случай 10 години nixanbal.com!
Здравейте на всички! Както вероятно сте разбали от активностите в сайта и социалните ми мрежи в последните седмици, на 24…
Свиване

За магията на X, която ме зарежда с вдъхновение и вяра в утрешния ден  

Днес събитията по модела на TED – независимите събития от програмата Х, са супер модерни у нас. Има много, дори на 13 април са 3. Да, 3 в България.
Но аз няма да говоря за бройката. Защото в далечната 2011 година, когато за първи път се проведе TEDxNBU това не беше мода, а вдъхновение.
От тази далечна 2011 година досега, съм била куратор на 11 TEDx събития. A съм помагала и на други екипи. Всяко от тях ме е срещало с невероятни хора – лектори и гости на събитието. Всяко от тях ме е карало да не спя по много нощи от притеснение дали ще се получат нещата по най-добрия начин. И винаги някак си силата на Х е била с нас.

Но най-голямото удовлетворение не е от успеха на събитията. Удовлетворението идва от създаването на общност от хора, които са готови да споделят идеите си, да заразяват другите с идеите си и да работим за един по-одухотворен и смислен свят. В годините мои студенти са били лектори, като една от лекциите на мой студент е гледана над 47 600 пъти. Дори в Краков се запознах със студентка от Украйна, която беше на обмен по програма Еразъм, след като е чула прекрасната Хулия. Друга моя студентка създаде TEDxTirana. Помагах с идеи на прекрасните ученици, зад TEDxYouth@ZaimovPark. A сега, моята дъщеря е част от екипа на TEDxYouth@Uwekind.

Срещнах се с чутовни хора от цял свят, които организират независими събития по модела на TED. Преведох различни лекции, използвам видеа в лекциите си, влюбих се в сър Кен Робинсън, преведох и издадох 3 негови книги и още много неща в моя живот се промениха (претърпяха метаморфози) благодарение на идеите, които си струва да бъдат споделяни.

Така че, ако съм предала поне малко от страстта, която за мен е магията на Х, ще се радвам да се присъедините към общността на хора, които вярват, че идеите са за споделяне и да бъдем заедно на 13 април 2019 г.
А темата на TEDxSofia 2019 e “Метаморфози”. Очаквам ви!

 

P.S: Билетите са по 50 лв. и се купуват след регистрация на сайта ни.

Свиване

Петъчен виц: Има ли задгробен живот?  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Samsung работи по невидима селфи камера, интегрирана под дисплея на смартфона  

Samsung работи по невидима селфи камера, интегрирана под дисплея на смартфона
Samsung току-що пусна смартфоните от серията Galaxy S10, при които предната камера е изрязан кръг в дисплея, но бъдещето за…
Свиване

Илън Мъск представи новия електрически SUV Tesla Model Y със стартова цена от $39 000  

Илън Мъск представи новия електрически SUV Tesla Model Y със стартова цена от $39 000
Илън Мъск повдига завесата над очаквания нов SUV в гаража на Tesla - Model Y. Електромобилът ще има стартова цена…

март 14, 2019

Свиване

Тук и сега  

Тук и сега

Наскоро имах следния разговор с приятелка:

– Как си? Искам да си добре, здрав и щастлив.
– Благодаря, добре съм. Щастлив съм. А ти как си?
– Тук и сега – и аз съм добре и щастлива.

Стана ми много хубаво от този отговор: тук и сега. Това беше чудесно! Аз самият от известно време преживявам един дълъг и дълбок процес на промяна, в който се научих повече да съм тук и сега и да се наслаждавам на всеки момент. Вече се старая да не се връщам в миналото с болка от загубата на всички хубави моменти и да не съжалявам за тях, а да си ги спомням с благодарност, че са ми дали прекрасни емоции, опит и ценни уроци. Опитвам се да не мисля за бъдещето с очакване и да не си правя планове, защото плановете се провалят, а после човек се чувства много разочарован.

Просто се радвам на настоящето. Приемам го такова, каквото е и съм благодарен за подаръците, които получавам от живота. Изживявам всеки момент на макс и се старая да му се отдам на 100%. Това означава да си тук и сега. Това означава да живееш. И съм много щастлив да открия, че имам приятели и близки, които също живеят по този начин.

Животът може да бъде много приятен, когато го живееш без очаквания, без планове, без съжаление и без гняв. Имам своя лична мантра, в която едно от най-силните изречения е:

Приемам даровете на живота
с благодарност и смирение

Това е. Благодарен съм, за това, което ми се случва и което получавам, защото вярвам, че така е трябвало да бъде. Защото това, което се случва, е най-доброто за мен, дори и да не го разбирам и да не го осъзнавам в момента. И защото се научих да извличам ценен урок всеки път, от всяко преживяване, включително и от провалите. Най-вече от тях.

Смирението е да приемаш това, което получаваш без допълнителни очаквания. Понякога ми се иска повече. Случва се да ми се отвори бизнес възможност. Спечелвам пари. Очаквал съм повече, но приемам това, което е дошло, с благодарност и смирение. Сега е толкова. Следващият път – повече. Срещам красива жена. Получавам слънчева усмивка. Очаквал съм целувка или някаква ласка, но приемам това, което съм получил, с благодарност и смирение, защото е дар. А всеки дар трябва да се приема с благодарност, за да дойдат и други.

Когато живееш в настоящето единствено можеш да бъдеш щастлив. Не е лесно. Ние винаги се изкушаваме да мислим за бъдещето. Често със страх: какво ще се случи, ще бъда ли здрав, ще ми стигнат ли парите, ще бъда ли обичан? Бъдещето е неизвестно и то провокира мислите ни да се насочват към него. Но когато човек живее с вяра – в себе си, в Съдбата, в Бог (изберете си сами) – той не се страхува за бъдещето, той се наслаждава на всеки миг от настоящето и така живее един истински и пълноценен живот.

Свиване

Microsoft Surface Pro 6 и Surface Laptop 2 идват официално в България от началото на май  

Microsoft Surface Pro 6 и Surface Laptop 2 идват официално в България от началото на май
Microsoft обяви, че започва продажбите в България на две от своите популярни Windows 10 машини, които досега не бяха налични…

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria