Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

септември 01, 2014

Свиване

nextrend #3: Над 60% одобряват смартфоните с големи дисплеи, но под 10 на сто използват фаблет  

nextrend #3: Над 60% одобряват смартфоните с големи дисплеи, но под 10 на сто използват фаблет
Въпросът с размера на дисплея вълнува всички ни като потребители и оказва сериозно влияние върху избора на нов смартфон. Неизбежно…
Свиване

Детайли за новите устройства на Sony, очаквани на IFA 2014  

Детайли за новите устройства на Sony, очаквани на IFA 2014
Sony подготвя едно от най-пищните си събития на голямо изложение на тазгодишното IFA 2014 и само след два дни ще…
Свиване

И на 40, като на 30 – всеки има изисквания към теб  

10464114_756488927741588_7415191552794880396_n

В последните дни няколко души писаха за очакванията на обществото към хората на 30. Ами, да си кажем честно – очакванията и към тези на 40 не са по-различни.

Истината е, че обществото винаги има очаквания към теб. И мрънка, като не отговаряш на тях.

Първо – “да слушкаш”, разбирай да не пречиш на никого, да “папкаш” и “спинкаш” и мълчиш по възможност.
После след 7 – да учиш, разбирай да зубриш, пак без да пречиш на никого, в този случай вече освен на родители и на учители и да мълчиш по възможност.
После след 18 – да учиш или да работиш, но пак без да пречиш на никого. Да работиш или да учиш “нещо нормално”.
После след 30 вече трябва да си женен / омъжена и по възможност с дете. Дори да е с цената на компромиси. Нищо, че в 70% от семействата у нас има домашно насилие.
После след 40 и нагоре си вървиш “по нормалния път”.
На 65 се пенсионираш. И после да си тих отново до края си.

Да си “в рамките на нормалното” е очакването на обществото да си в калъпа. Да си тих. Да си еднакъв с всички останали. Да не мислиш. Да не пречиш. Да си “нормален” означава вероятно за повечето хора
да не си вегетарианец,
да не си хомосексуален,
да не си с твърде къса коса ако си жена,
да не си с дълга коса ако си мъж,
да живееш и по възможност да имаш брак с някой от другия пол, ама задължително,
да имаш между 1 до максимум 2 деца, ама задължително, без деца или с 3 вече си извън нормалността,
да гледаш телевизия и консумираш всичкия буламач на масовите медии,
да мрънкаш под нос,
да виниш всеки друг за собственото си нещастие,
да не си щастлив,
да не вдишаш шум,
да не правиш проблеми,
да не протестираш.

Да си “нормален” означава вероятно
да си клише
да си шмекер
да “ги разбираш тия работи”
да си все на “някого човек”
да не се усмихваш дори и без повод
да не си себе си
да не си непримирим
да не си различен
да си комформист
да се подчиняваш.

Е, всеки избира за себе си.
Всеки може да избира за себе си.
Всеки е свободен да избира за себе си.

и Събина писа за общественият договор на 30+

Свиване

50% отстъпка от таксата за първата година при 24-месечен договор за услуги от VIVACOM  

50% отстъпка от таксата за първата година при 24-месечен договор за услуги от VIVACOM
През септември VIVACOM празнува 5-ия рожден ден на бранда си и от днес започва с промоционалните оферти. Телекомът предлага 50%…
Свиване

Новият тарифен план smartbob предлага 500 МВ трафик и 300 минути за 9.90 лв.  

Новият тарифен план smartbob предлага 500 МВ трафик и 300 минути за 9.90 лв.
Подбрандът на Мтел bob пуска нов тарифен план, с който за първи път ще предложи на клиентите си включен трафик…
Свиване

Да ви имам проблемите…  


Преди няколко седмици правораздавателната система на родопското градче Момчилград се прочу в цяла България. Поводът - 23 годишният Д.О.Б. получи тримесечена ефективна присъда за кражбата на 11 броя сурови кебапчета, четири броя изпечени кебапчета, 13 броя изпечени кюфтета, три броя айрян "Родопски" в кофички по 300 гр. и един брой шарена сол "Елис" в шише 30 гр. всичко на обща стойност 11 лева и 44 стотинки от павилион в града. Всъщност Д., който е многократно осъждан, сам беше сключил...

Свиване

Професионалната ресторантска критика - какво точно представлява и защо я няма в България?  

От доста време ме тормози този въпрос: защо в България няма професионална ресторантска критика? Тук нямам предвид нито платени хвалебствени PR ревюта, нито лаишки упражнения по темата от типа "Миии, не ми хареса покривката." А някой строго специализиран, подготвен нишов специалист, който умело жонглира с красиви термини, виртуозно окастря недостатъците и елегантно очертава достойнствата на нашенските ресторанти. Рязък и критичен, без да стига до грубост и хулене, критикуващ градивно, без да осмива, притежаващ аристократичен сарказъм, в съчетание с плавен изказ. Да увлича и в същото време да информира. Да помага дискретно на ресторантьорите да открият своето място и да се задържат достойно на него, да насочва клиентите към това, което търсят, без да изпитват грандиозни фрустрации. Като човек обичащ храната и новите градски места, с удоволствие бих чела подобни ревюта, вярвам, че не само аз. Тъй като не съм професионалист в областта, помолих Яна Петкова, изтъкнат винен специалист и ресторантьор с богат опит (Скарабар и Grape Central), да сподели своето виждане по темата. 

_________________________________________________________________________________


Професионалната ресторантска критика - какво точно представлява и защо я няма в България?

от Яна Петкова

Никога няма да забравя разговора, на който станах свидетел в един софийски ресторант преди известно време. Клиентите са от т. нар. интелектуален елит, вечно недоволен от това, което може да му се сервира в България поради простия факт, че не е Италия. От друга страна, в Италия им изливат помии на главата под формата на храна и обслужване, но те търпят защото е Италия (и си го изкарват на хората в България). Главното действащо лице е приятелката на говорещ със силен източнобългарски акцент режисьор, на има-няма 25 години, но вече обиграна in the ways of the world. Поръчала си е шоколадов мус за десерт, който е изяла без остатък, но явно нещо я гложди и пита „Как го правите този ваш мус?”. Изброяват се ингредиентите, тя пита ама, нямало ли мляко; не, няма и тогава идва откровението: „Чудех се защо нещо вкусът ми е странен, а то защото няма мляко. Ще ви дам моята рецепта, става страхотно пухкаво!” На въпроса дали все пак мусът й е харесал, отговорът е „Да, но моята рецепта е по-добра.”
Каква е нейната рецепта да оставим настрана. Самата идея, че тя решава, че има право да я определя като по-добра и да поучава други, след като е видно, че тя нито е готвач, нито -ресторантски мениджър е перверзна и ни води директно до темата на тази статия - що е то професионална ресторантска критика, кой би трябвало да я упражнява и защо тя не съществува в България? 
България прескача от купонно-столовия модел на хранене по време на комунизма към дивото изобилие от кръчми само с една огромна крачка и съответно не познава ресторантската критика от 70-те и 80-те години на миналия век - стабилна, градивна и обществено значима. Преди повече от двайсет години, когато светът на ресторантите не познава кулинарните блогъри и тяхното чувство за безнаказаност, пишещите за храна са хора с образование журналистическо или с непознатото у нас „Food science”, които работят за влиятелни медии. (Food science прилага основни науки и техники с цел изучаване на физичната, химичната и биохимичната природа на храните и принципите на тяхната обработка). С други думи, човекът, който идва да оцени ресторанта е наясно с техники, начини на обработка, основни рецепти и има тренирани небце и око, които да оценят изпълнението, баланса и външния вид на ястията.
Освен, че са наясно с предмета си на оценяване и се подготвят много добре преди да оценят един ресторант, практиката на критиците е била да предоставят на готвача или собственика на ресторанта възможност да прочете рецензията преди публикуването й и съответно да отговори на въпроси или да изясни детайли. Действие високо морално и етично и когато знаеш за какво говориш - водещо до разногласия може би, но никога до скандали или обиди. Защото мнението ти е обосновано, а не защото така си го яла при баба си, в Италия или в някой твой сън. А ако мнението ти е обосновано, всеки един можещ и знаещ човек от другата страна ще го приеме. Това е смисълът на градивната критика.
Тези времена са отминали, нещо повече – демократичният интернет позволява на всеки, който може да сготви нещо що-годе прилично и още по-добре да го снима, да дава мнение за ресторанти или готвачи, без да разполага с почти никакви теоретични или практически знания за продукти, процеси, техники на приготвяне и т. н. Известно време работа в кухнята на ресторант би се отразило добре на всички кулинарни блогъри. Главните проблеми на българските кулинарни блогъри и пишещите за храна са два:
- принципно ниското им кулинарно ниво, което не им пречи да публикуват яхния от зелен фасул с кисело мляко - и аз обичам зелен фасул, но нали идеята на фууд блогърството е да ми покаже нещо красиво, иновативно или супер хитро? - и което им позволява лесно да се възторгват от елементарни европейски класики, за които техните колеги по света отдавна са забравили, като паста с тиквички и скариди, например.
- вторият им проблем, и той е не само местен, е безнаказаността, за която вече стана дума и изкушението да сринеш някого с думи. Безнаказаност, защото всеки с различно мнение просто бива блокиран, а що касае словесното малтретиране - в Западна Европа, където хората от малки биват учени да ядат с нож и вилица това става със сараказъм, тук - със селко провикване и груби думи, но есенцията е една: НЕ СЕ ПРАВИ ТАКА! Аргументи, аргументи и пак аргументи, въздържаност и стил - това трябва да са отличителните черти на всеки уважаващ себе си пишещ за храна.
Още няколко подробности от местния хабитат:
- в България, като все пак доста бедна държава, мерило за благоденствие е възможността да се храниш изобилно и със скъпи продукти и да пътуваш. Определена прослойка от обществото, за съжаление иначе с липсващо възпитание и доста ниска обща култура, прави това активно за сметка на много по-голямата част от населението и съответно смята, че е нейно задължение да осветли по-малко ощастливените. Проблемът е, че тя не прави разлика между братовчедката от село и ресторанта и би трябвало да запази опитите си за кулинарно просветление за първата;
- нека не забравяме също така, че икономиката на България през последните две десетилетия е грохнала до състояние на пълно съсипване и дори и някой да реши да завърши нещо толкова екзотично като Food Science, ако няма да работи за някой напластяващ банички концерн, надали би могъл да се изхранва от това. Не виждам коя е медията, която ще заплати на кулинарен или винен критик такъв хонорар за седмичната му, или дори ежедневна колонка, че това да е основният му източник на доходи. Медиите са сериозна причина професионалната ресторантска критика да не съществува у нас - със своето изключително ниско ниво на журналистика, те принизяват целенасочено хората, които пишат за храна и начина, по който го правят - или с цел реклама, или с цел оплюване.
На пръв поглед ситуацията изглежда сложна, но не е безизходна. Бонусът за мен като ресторантьор е, че вече я познавам от главната си професия - тази на винен дегустатор и критик. Когато преди повече десет години се появих сред винените кръгове у нас, предизвиках провинциално възмущение, че нямам право да се изказвам ‘щот не съм енолог. След година-две се подочу за това, което съм завършила – професия със също толкова аморфни очертания в главата на българина, колкото и Food science – и духовете се успокоиха. Станах част от екип, който на/прави много за развитието на виното у нас и съм горда с това. Към момента даже има хора, които вървят по академичните ми стъпки и на които желая успех от все сърце, защото те биха могли да бъдат от огромна полза за бранша. 
Казват, че добрата храна апелира в равни части към ума и сърцето. В момента, в който собствениците на ресторанти и готвачи у нас го разберат и са готови за неуморна работа и съответните материални и емоционални жертви, тогава ситуацията ще се промени и яхниите със зелен боб мигом ще изчезнат.






Свиване

Moto X+1 ще има бутон на задния панел + още детайли  

Moto X+1 ще има бутон на задния панел + още детайли
Motorola подготвя наследника на Moto X, който вече се е появявал няколко пъти, но с днешната порция снимки получаваме нова…
Свиване

Бъдете смели, добри и верни приятели  


"Пет минути със..." Николай Михайлов , един от основателите и главен редактор на мрежата за дизайнери CGArt.bg
Свиване

От Олимпийска ривиера през езерото Керкини до Мелник  

Като любители на динамичната почивка този уикенд решихме да направим едно опознавателно минаване през Гърция и по-специално така наречената Олимпийска ривиера. Без конкретни планове и очаквания. Трябваше да стигнем до Солун петък вечерта и там да пренощуваме. Няма да се спирам на пътуването до там. Късно вечерта направихме една разходка из осветения и шумен град. Въпреки късния час беше горещо и влажно. Хората се разхождаха по улиците и пълнеха заведенията. Имаше увеселителни кораби предлагащи кратки разходки за по питие навътре в морето. Палубите бяха красиво осветени. Смехове изпълваха пространството. Хареса ни нощният Солун.

Събота сутринта поехме по магистралата за Атина. Много хубав и бърз начин за придвижване. Има такси, но те са съвсем символични. На една отбивка решихме да се отклоним и да минаваме от градче в градче покрай морето. Да разгледаме и да си изберем място за плаж. Така се озовахме в Makrygialos. Веднага поехме към морето. Плажът беше много тесен, но се усещаше тази гръцка атмосфера с характерните чадъри, симпатични кафенца до плажа. Ненатрапчива музика.

Гърция, Makrygialos

Гърция, Makrygialos

Гърция, Makrygialos

В единия край на плажа имаше понтонен мост, по който се стигаше до дървен кей насред морето. Беше интересно усещане да се разходиш по клатушкащото се при всяка стъпка съоръжение.

Самият плаж започваше от един почти вертикален нос.

Гърция, Makrygialos

Поразгледахме и решихме, че това не е нашето място. Качихме се в колата и продължихме. След градчето видяхме една позапусната панорамна площадка и спряхме за няколко снимки. От тази площадка се откриваше красива гледка към залива.

Гърция

Гърция

Следващият плаж беше доста по-голям, но на него имаше купчини със събрани водорасли. Нямаше плажуващи хора. Изненада ни криволичещият кей.

Гърция

ГърцияСледващото градче беше Aliki. Минахме покрай него и се озовахме до пристанище с много закотвени лодки. И тук не ни привлече нещо интересно, затова - напред към неизвестното.

Гърция

Пътят се отдалечи от морето и от двете ни страни се ширнаха ниви , които въпреки жегата поливаха с пръскачки. Явно в тези райони се грижат добре за своите посеви.

Гърция

Вече напичаше много сериозно. Следващото градче беше Korinos. Тук извадихме кърпите и се метнахме на плажа. Ивицата беше широка с бял фин пясък. Редуваха се зони с чадъри и шезлонги и свободни площи за хора със свои чадъри. Имаше много кафета по плажа. Водата беше плитка и топла. Имаше малки медузки. Изкарахме няколко часа в излежаване и често влизане в морето.


В един момент не можехме повече да издържаме на жегата и поехме надолу към Paralia. Преди самия град спряхме на Palmira beach. Тук ни хареса най-много и съжалихме, че избързахме с мястото ни за плажуване. Плажът беше с много хубав пясък. Имаше мрежи за плажен волейбол. Звучеше хубава музика. Предлагаха се разходки с пиратски кораб. Имаше много приятна атмосфера. А и се рекламираше DJ парти същата вечер в заведението. Лека полека оборудваха малка сцена с микрофони, ефектно осветление и явно се подготвяха за нощното парти.

Гърция

Гърция

Гърция

След като се порадвахме от дълбока сянка на гледката поехме към града. Идвала съм тук преди няколко години и ме беше поразила църквата, която е построена до самия плаж. Целият град е пълен с магазини за сувенири, кафета, ресторанти. Има кожени дрехи, бижутерия, чанти, обувки….Много стока.

Към края на града плажната ивица стана много тясна, като голяма част от нея беше в сянката на сградите. Пообиколихме и накупихме сувенири. Плажът беше претъпкан от курортисти, като те лежаха доста плътно един до друг – явно гръцки начин за нови запознанства и приятни приказки с непознати.

Гърция

Гърция

Гърция

Ставаше вече късен следобед, а жегата продължаваше да ни мъчи. Затова решихме да се насочим към планините и по по-заобиколен и нестандартен път да се върнем в Солун. Надявахме се там да се разхладим.

Минахме през Katerini и поспряхме само за снимане на една църква, пред която се озовахме. Цялата светеше огряна от слънцето. Катерини се оказа по-голям град, от колкото очаквахме. Пътят явно минаваше през целия град и така имахме възможността поне през колата да видим част от него.

Гърция

От тук нататък минавахме през малки селца, на които ми беше невъзможно да запомня имената. Изкачвания и завои. На едно изкачване пред колата мина костенурка. Изплаши се и така и не посмя да се покаже от корубата. Преместихме я в тревата и продължихме.

Гърция, костенурка

През големи красоти минахме и изпратихме деня и аз не знам точно къде. Носеше се много приятен аромат . По нашите планини не съм усещала такова нещо. Така и не разбрахме какво растение беше причината за това.

Залезът си го биваше.

Гърция

Към 22 часа температурата беше 28 градуса. Ние още карахме из планините в пълен мрак. Рядко се разминавахме с други коли. След един остър завой на пътя изненадващо видяхме кацнала сова, която ни гледаше невъзмутимо и дори не се помести от пътя. Накрая успяхме безаварийно да стигнем до Солун и да отморим.

На следващата сутрин решихме, че сме доста прегорели и не сме за плаж. Затова се отправихме към езерото Kerkinis. В него гнездят над 300 вида птици. Могат да се видят пеликани, корморани, чапли и други защитени видове. Зададохме като точка селото Керкини и не знаехме дали това е подходящо място за наблюдение. Езерото е голямо. Тръгнахме на късмет. Без проблеми стигнахме селцето и поехме към езерото. По пътя пак се натъкнахме на костенурка.

Гърция, костенурка

Бяхме попаднали в един позаблатен край на езерото. Имаше плуващи бели пеликани. Чапли прелитаха. Зарадвахме се, защото нямахме представа дали ще видим интересни представители на птичия свят. Хора изобщо нямаше и се отдадохме на дебнене на птиците. Да отбележа, че около пътищата в Гърция има много смокинови дръвчета, на които имаше много вкусни зрели смокини. Е, не се сдържахме и си откъснахме няколко.

Гърция, езерото Киркини

Гърция, езерото Киркини

Гърция, езерото Киркини

Гърция, езерото Киркини

Гърция, езерото Киркини

Покай водата имаше и огромни миди.

Гърция, езерото Киркини

Гърция, езерото Киркини

Пак ни подгони слънцето и решихме да потегляме към границата. На излизане от селото видяхме този сокол, гледащ надменно от високо.

Гърция, сокол

Беше обедно време и не чакахме много на Кулата. Отправихме се към Петрич. Там решихме да се отклоним и да видим едно място, което харесахме преди няколко години. С едни стари и красиви дървета. Близо до село Струмешница.

България, близо до село Струмешница

България, близо до село Струмешница

България, близо до село Струмешница

Много хора си бяха направили пикник под дебелите сенки на дърветата. Водата ромолеше успокояващо. Поседяхме и ние на това излъчващо спокойствие място. За съжаление във водата имаше доста следи от пикници – пластмасови шишета, чашки, кофички от кисело мляко. Дано се научим, че природата трябва да се пази.

Преценихме, че има време за още една спирка по пътя. Отдавна не бяхме минавали към Мелник. Поехме натам през красиви хълмове.

България

България

България, Мелник

България, Мелник

България, Мелник

България, Мелник

България, Мелник

Там имаше групи туристи – дочухме унгарска реч, имаше и български групи. Пред всяка къща буквално се предлагаха вина. На много места и дегустация. В тази жега не бяхме настроени за винен туризъм. Само разгледахме. Ние идвахме от морето, но се зарихме в пясък по уличките на Мелник. Поне петсантиметров пепеляк имаше над калдъръма. Това беше неприятно преживяване.

Определено не си починахме, но успяхме да видим много красиви места и от Гърция и от нас.
Лекичко изминахме останалия път и уморени, позагорели , но доволни от преживяното се прибрахме у дома. Утрешният ден щеше да ни вкара в обичайното ежедневие на делника.

Автор: Елза Градева
Снимки: Елза и Павел

Свиване

Запознайте се с Ягодка  

yagodkaВ Библиотеката често ви разказваме за детски книги, било то приказки, романи, даже приказки-игри. Много от тях харесваме истински и препоръчваме на нашите читатели, сред които има родители, учители, библиотекари или директори на детски градини. Аудиторията, която се интересува от публикациите за детска литература, е голяма и активна, затова с удоволствие представяме нови автори (било то български или чуждестранни). Днес е ред на авторката Щефани Дале, която е една от тези всестранно надарени личности, в състояние да те омагьосат не с вълшебна пръчица, с таланта си! Нейният дебют в България е „Ягодовата фея Ягодка“ – една книжка-бижу, в която ти се иска да заживееш!

Когато говорим за детски книжки, преди да стигнем до историята, винаги се спираме на самото книжно тяло. „Ягодка“ е КРАСИВО издание – не само заради твърдите си корици и графично оформление, но и заради неповторимите илюстрации! Сладката Ягодка и нейните приятелчета са нарисувани от ръката на авторката и в този случай не използвам тези думи, за да изразя майсторството на написаното: Щефани Дале е както автор, така и художник на книгата!

yagodka2

В света на Ягодка е пъстро и изпълнено с приключения! В книжката са разказани 12 истории, в които феята трябва да помогне за разрешаването на някакъв любопитен проблем, при това – влагайки цялата си изобретателност и мъдрост. Макар да е фея, тя рядко прибягва до вълшебната си пръчица, а по-скоро разчита на идеите и на приятелите си. Историите с Ягодка са жизнерадостни и в същото време разглеждат важни въпроси като приятелството, измамата и трудолюбието. Дале има способността да покаже красивото в не толкова положителните герои, като не пропуска да отбележи и някои слабости на своите феи.

Щефани Дале е от тези автори, които пишат за деца, но го правят, вслушвайки се в детето в себе си. Ягодка пък, макар и все още една малка плодова фея, е надарена с мъдростта на възрастния, който разбира другите и знае как да подходи така, че да направи света по-светъл и добър. За читателя е отредено истинското удоволствие да се докосне до нещо, изпипано до такова съвършенство, че единственото, което му остава, е да чака следващите книжки на Щефани да видя бял свят и в нашата родина. ;)

Не мога да си представя по-хубав подарък, който да сложите към новите тетрадки и учебници в чантата на вашето дете, като му подскажете, че макар и да навлиза в света на възрастните и от него да се очаква да е по-отговорно, винаги трябва да има място и за малко вълшебство!

Девора

 


Filed under: Детски
Свиване

Samsung ще излъчва премиерата на Galaxy Note 4 в YouTube + нов тийзър  

Samsung ще излъчва премиерата на Galaxy Note 4 в YouTube + нов тийзър
Премиерата на Galaxy Note 4 ще се състои само след 2 дни - на 3 септември в специално събитие от…
Свиване

Галилея, Галилея (4): Пкиин  

Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската об;аст Галилея – вече бяхме в Рош ханикра,  Монфор и индустриалния парк Тефен, а днсе сме в Пкиин.

Приятно четене:

 

 

Пкиин

част четвърта на

Галилея, Галилея

 

 

 

Тръгвайки от динамична Хайфа на серията екскурзии, аз, като примерен турист, загрижен за непременното разширяване на духовния си кръгозор, единствено се страхувах да не загубя ценно време в път. Затова и само по предварително проучен маршрут, експедитивно и последователно покорявах обектите си – разкопки, крепости, древни синагоги, църкви, джамии, музеи и галерии. Бях щастлива, че имам тази възможност и живеех с върховното усещане, че съм на гребена на вълната, че успявам да видя и опозная всичко, което ме интересува.

И ето, бродейки по безкрайните пътища на Галилея,

влизам в Пкиин

Тук обаче, противно на навика си, реших да изоставя времето и неговите циферблатни измерения и да потъна в това тихо провинциално село, където животът далеч не страда от липса на духовност и скоростта на битието е друга. Щастлива съм, че мога, без да бързам и без да гледам часовника, спокойно да се потопя в тесните каменни, напечени от слънцето улички и да се любувам на непретенциозната, но запазила душата на строителите южняшка архитектура. Тук, за да мине кола трябва да и отстъпиш пътя, като плътно се прилепиш към стената. Къщите са вкопани в хълма, а всяка улица е своеобразна тераса с парапет от другия край – стръмна и тясна, но своя си, любима на всеки човек – зрънце от толкова разнородния етнически състав на Пкиин. Бях и в дома на баба Джамиля и още веднъж вдъхнах омайния аромат на нейните лечебни сапуни.

Пкиин е едно удивително спокойно село с мирно смесено население от четири религии – друзи, мюсюлмани, християни и евреи. Кой казва, че религиите трябва да воюват помежду си за надмощие? Господ е един и всички го обичат под различно име!

В Израел, където войната не е стихвала през всичките години от неговото основаване до сега, примерът за съвместно мирно съществуване е точно Пкиин. Разбира се, съвсем не е било така през хилядолетнтата история на селото. Тук, на съседни улици, разделящи радиално кварталите, видях да се издигат две християнски гръцки църкви – православна и католическа; синагога от ХVІІІ век, в която са се запазили стените на още по-древна синагога от ХVІ век, украсена с изображенията на менора, шофар (ритуален рог), лулав и строг (ритуални растения за празника Сукот). Високо се издига минарето на мюсюлманска джамия. Недалеч от друзката джамия – хилве, която според традицията е без минаре, видях да се развява и знамето на друзите – червено, жълто, синьо, бяло със зелен триъгълник.

 Друзи, Израел

 

Историята на Пкиин

е покъртителна, както и шеметно променящата се история на цялата Галилейска долина. Независимо от превратностите на времето и преминаващите оттук владетели, завоеватели, войни, тук еврейското присъствие не е прекъсвано от времената на хасмонеите – 164 г. преди новата ера. И сега в Пкиин живее семейство Зинати, което води родословното си дърво от времето на Втория Храм. Името на селото е споменато в Талмуда от ІV век под различни названия – Пека, Пака, а в книгата „Зохар” – Пкиин. В началото на Х век първите иноверци, заселили се тук, били друзите, а през Х – ХІ век – християните и мюсюлманите. След това еврейското население било унищожено с последователните усилия на кръстоносците и мюсюлманите. Два века, докато траело господството на кръстоносците по тези земи, Галилея е „прочиствана” от евреи, а след края на владичеството им започва нова вълна на заселване, която достига върха си в началото на ХVІ век. Тогава тук бил центърът на друзкото царство на Баха ел-Дин, с разцвет през ХVІІІ век, а в края на века друг бедуински управник – Дахр ел-Омар, отново спомага за притока на евреи в тези райони. По това време Горна Галилея става един от най-важните центрове за производство на коприна, понеже великият път на коприната от Китай бил вече затворен. И досега тук се отглеждат много черничеви дървета.

 Друзи, Израел

 

През ХІХ век еврейското население в Горна Галилея и конкретно в Пкиин отново било избито почти до корен от арабите мюсюлмани – вече поради териториални претенции. След отминаването на този нов негативен тласък за кой ли път евреите се върнали и наново животът продължил в старото си русло. Имало еврейски училища – отделни за момчета и за момичета, няколко синагоги и микве. Хората се занимавали с привичните си дела – учели, лекували, търгували, обработвали земята, създавали семейства, отглеждали децата си, погребвали мъртъвците си. Живеели.

Пкиин, Израел

Съвременното селище Пкиин е вторично основано през 1955 г. по призива на правителството за заселване на Галилея. Сега Пкиин и околностите му са обект на интерес от страна на родолюбиви туристи и религиозни поклонници. Карти, диплянки, екскурзоводи напътстват любознателните посетители из поредица забележителности от древни времена. Открита е крепост от времето на цар Соломон. Освен това според древни предания тук е гробът на един голям праведник – раби Ошайа, един от най–изявените философи и тълкуватели на Тора от епохата на Талмуд – ІV век.

Но това, което прави Пкиин сега известен и място за активно поклонничество, е, че тук в пещера е живял и работил един от основоположниците на Кабала – древноеврейското мистично учение – раби Шимон Бар-Йохай. Той бил един от любимите ученици на друг светец – раби Акива и един от петдесетте посветени от него в длъжност „равин”, най-високата длъжност в синагогата. Тук, в Пкиин, Бар Йохай в продължение на дванадесет години е писал книгата „Зохар” – основната съставка на Кабала. Тук той се е крил заедно със сина си Елиезер от римляните, когато, след разрушаването на Втория Храм, те забранили еврейското вероизповедание и жестоко преследвали всички носители на религията и тълкуватели на Тора.

Пкиин, Израел

Гробницата на Шимон Бар-Йохай с характерните за всяка синагога два входа – за жени вдясно и за мъже вляво

 

 

 

 

Сега тесните лъкатушни улички на селото водят до един обособен център – извора, откъдето раби Шимон и синът му пили вода през всичките дванадесет години на заточение. Сега той се пада в друзката част на Пкиин. Напливът на поклонници е най-голям по време на жизнерадостния пролетен празник Лаг ба-Омер. Недалеч от селото се намират също древните гробове на други двама философи на юдаизма – раби Иегошуа Бен-Ханания и раби Йосе от Пкиин. Впоследствие традицията за почитане на тези гробове била иззета от мюсюлманите като лобно място на арабски шейхове. Любопитно е да се знае какво показват археологическите изследвания: практически под всеки гроб на арабски шейх на територията на днешен Израел има по-древно еврейско погребение.

Мозайка – Пкиин, Израел

Мозайка с обредни растения и менора за празника Лаг ба-Оме

 

 

През 1972 година група ерусалимски студенти историци основават в Пкиин клон на институт с цел изучаване и възраждане на еврейската община. По тяхна инициатива била също реконструирана древна синагога, чиито руини датират от ІІ век. Сега в синагогата се пазят няколко свитъци на Тора, на възраст, както се предполага, повече от 1000 години. Бях там – дискретно край древните стени е издигната новата сграда. Зад стъклени витрини зорко се пази светинята. Луминисцентно осветление, скромни скамейки и десетки паметни плочки с имената на древните родове и сегашните редовни богомолци от селото.

 

(((((((((())))))))))

 

 

Всъщност в Пкиин живеят най-много

друзи

Затова нека отворя голяма скоба и разкажа за един малоизвестен народ с почти неизвестно вероизповедание. И така, какъв народ са друзите и защо учението им като арабски клон на мюсюлманската религия, е обвито в много тайнственост и мистика?

В знаменития си роман „Махалото на Фуко” Умберто Еко говори за „ужасната секта на друзите” и твърди, че е трудно да се намери друго религиозно движение, с което да са свързани толкова отвратителни и вледеняващи душата поверия. Авторите на многобройни изследвания от ХІХ век утвърждават, че това е затворена, зловеща и кървава секта, че на своите тайни сбирки друзите устройват оргии и разговорът им се състои от загадъчни фрази – символи, непонятни на никого, освен на тях самите. Освен това те имат тайни връзки с франк масоните, които наричат „съединени приятели” и „ливански повелители”.

Днес вече няма кой да повярва на тези крайни изказвания, макар че друзите и до днес са едно от най-уникалните и мистични религиозни течения. Този народ е един неповторим, запазил се непроменен къс от далечното минало, жив отзвук на потъналите в древността традиции и разновидности на монотеистичната ислямска култура, жив опит да се съчетаят мистичното и рационалното.

Знае се точно, че друзите се появяват на арената на историята през 1009 година от новата ера, когато от основното течение на исляма в Египет се отделя цяла секта. Каква е причината? По това време там управлява династията на Фатимидите. Те били привърженици на направлението „ислямия” – едно от най-мистичните сред мюсюлманските течения, в което имала влияние и гръцката философия. Това било едно странно и противоречиво време за Фатимидския халифат и негов изразител се явил Ел Хаким беар Алла.

На 17-годишна възраст той се провъзгласил за имам, тоест, съгласно теологията на исляма, пратеник на Месията. Още в началото се отнасял твърде предизвикателно към ислямските традиции – позволявал си странни изяви, често противоречащи на общоприетите: сядал на магарето отзад напред, не подстригвал косите си, не режел ноктите си, не сменял дрехите си и проповядвал собствени идеи, които по-голяма част от хората не възприемали.

През 1009 година този фанатичен халиф нападнал Ерусалим и разрушил до основи най-голямата християнска светиня – Божи Гроб. Впоследствие това била една от причините за кръстоносните походи от Европа.

По отношение на своите разбирания за управлението, Ел Хаким се стремил към справедливост и разцвет:: с огън и меч се опитвал да изкорени користолюбието, безпътния живот и всеобщия дух на разюзданост, пронизващ египетското общество в самото начало на второто хилядолетие. Неговото царстване било странна смес от безгранично самовластие и духовно извращение. С еднакъв ентусиазъм той поощрявал науката, живописта и изкуството, строил в столицата Кайро библиотеки, музеи, университети, болници и джамии, съдействал за развитието на търговията и подпомагал бедните. От друга страна, той изгонил жените от двореца и даже от улиците, като им забранил да излизат от дома, преследвал търговията с алкохол, забранил обществените бани, избивал кучетата и котките по улиците. Ел Хаким е известен в историята като халиф мислител и пуритан, който открито изказвал презрение към парите и едновременно с това покровителствал всичко, отнасящо се до религиозното извисяване.

Един от ревностните последователи на идеите му бил Хамза Бен-Али – персийски мистик и интелектуалец. Роден в края на първото хилядолетие, през 985 г., той на 20-годишна възраст пристигнал в Кайро и много скоро станал фаворит в двора на могъщия монарх. Бил тотално завладян от мисълта да претвори в ислямската религия всичко положително от мирогледа на Ел Хаким. Така той създал ново духовно течение и бил провъзгласен за пръв имам. Новата религия на Хамза култивирала скромност, отричане от земните блага и социална справедливост. Тя станала алтернатива на атмосферата на разврат и духовно разложение, царстваща в халифата. В душите на правоверните тези идеи попаднали на благодатна почва и започнали да се разпространяват с необичайна бързина – отначало в Египет, а после и по целия ислямски свят.

Но, както често се случва, разложението започнало отвътре. Амбициозният последовател на Хамза – Наштакин Ел-Дарци, използвал идеите му за самоиздигане и разделил движението. Когато учениците на Ел Хаким и Хамза се избавили от узурпатора, било вече късно – култът на Ел Дарци пуснал дълбоки корени сред привържениците на движението и им дал име „друзи”.

Смъртта на Ел Хаким нанесла окончателен удар на друзите. Приемникът на престола не бил склонен да поощрява религиозните странности и общината на друзите била подложена на репресии. Скоро тя се превърнала в третирана и гонена секта по целия Близък Изток – от Египет до Сирия. Положението се влошило, когато в преследване на еретиците мюсюлманските управници се обединили с Византия и организирали тотален геноцид над друзите. Отделянето от исляма станало твърде бързо, мнозина се присъединили към сектата, но много скоро „вратата” се затворила и приемът на нови членове бил прекратен. Това е причината за тяхната потайна и непопулярна религия.

Друз може да се родиш, но не и да станеш!

Друзи, Израел Друзи, Израел

 

Така през вековете друзите винаги са се оказвали преследвано малцинство, живеейки в своето изключително затворено консервативно общество, в което практически не са известни смесени бракове.

В края на ХVІІ век Баха Ел-Дин приел кардинално решение: събрал остатъците от разбитите друзки общини и ги разселил в уединените и труднодостъпни села на Южен Ливан, Сирия и Галилея. На планината Кармел, недалеч от днешна Хайфа, основал град Усафия. Главните принципи на религията им станали достояние само на избрани и били даже неизвестни на болшинството друзи. Това тяхно тайно учение, достъпно само за посветените, било причина за пораждане на митове, които усилили всеобщата неприязън и даже враждебност и на мюсюлмани и на християни. Бедуините, маронитите и останалите секти разказвали мрачни истории за своите съседи друзи на европейските пътешественици мисионери. А те, с различна степен на скептицизъм, после им придавали гласност. Понякога в ръцете на западни изследователи попадали друзки свещени текстове, чиито закодирано съдържание и алегории европейците така и не могли да разшифроват. Така кошмарните истории за друзките сектанти продължавали да шестват из просветена Европа, та досега.

И днес в Ливан е религиозният център и висшата религиозна школа на друзите, а те наричат себе си „деца на знаещите” и се считат отделен народ с отделна религия. Още в самото начало на емиграционните вълни на евреите преди 100 – 150 години друзите защитават първите заселници и установяват приятелски взаимоотношения с тях. Помагат на партизанското движение по време на английския мандат и крият преследваните. Това са друзи–ционисти. В централна Галилея, обаче, селата им са по-близо до арабските и още се помнят жестоките войни между съседни друзки и арабски села, а това създава сложни взаимоотношения. През 1956 година друзкият шейх Амин Тариф, приет единодушно от всички друзки клонове, подписва документ за принадлежността на друзите към израелската нация и за задължителна военна служба в армията на страната. Така в границите на Израел друзите получават своя религиозна автономия и родина.

 

Свещеници – самаряни

Свещеници – самаряни

 

Откакто век векува, та досега Галилейската долина е убежище, любвеобилен и благ дом за почти всички религиозни и национални малцинства в Израел. Те са две трети от общото население. Освен друзите, тук живеят и маронитите, чийто център също е в Ливан; самаряните с основен град Шомрон (Самария); има черкези – мюсюлмани, бежанци от Кавказ преди два века. А край Ако е концентрирана сектата на бахаите, възникнала в Иран през ХІХ век. Еврейското присъствие в Галилея е само една трета, но това е достатъчно, за да бъде разковниче на особената, одухотворена от красотата на горите и морето атмосфера тук, обезпечаваща с много бдителност, усилия и твърда ръка мир и равноправие на жителите на тази райска долина.

Бахайски храм – Пкиин, Израел

Бахайските градини и храм в Хайфа

Бахайските градини и храм в Хайфа

 

Очаквайте просължението

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел
Свиване

Новите устройства Sony XPERIA ще получат още по-високо ниво на защита от вода  

Новите устройства Sony XPERIA ще получат още по-високо ниво на защита от вода
На IFA 2014 след 2 дни Sony ще проведе своето специално събитие, където очакваме премиерата на няколко нови устройства от…
Свиване

Дом  

С това кратко заглавие ще започна най-пространното писание на този блог, което се появява след почти три години застой. Темата е: Избор на парцел в село или малък град с цел строеж на фамилна къща за целогодишно обитаване.


Да започнем с първия и най-важен закон на имотите:
ПЕРФЕКТЕН ИМОТ НЯМА.


Примирете се с това от самото начало – ако е нужно си го разпечатете и сложете на стената и съзерцавайте ежедневно, или си го напявайте като мантра преди заспиване.

За да се справите със задачата, най-важната подготвителна стъпка при търсенето на имот е съставяне на списък с качества и недостатъци според вашите виждания. Започнете със „задължително да“, после „задължително не“ и накрая „може би/все едно“ за нещата, които би било добре да има/няма, но не са решаващи за вас или сте склонни на компромис.

Следвайте това будистко правило – всичко трябва да бъде пречупено през вашата призма, не приемайте безропотно и без проверка ничий съвет (дори съветите в тази статия)! Не се съобразявайте сляпо с мнението на близки и далечни роднини, близки и далечни приятели и всякакви други доброжелатели. Избирането на парцел е като избирането на партньор. Всеки човек ще види различни плюсове и минуси, а за вас е най-важно вашето собствено щастие.

На пазара няма да намерите такова нещо като „райско кътче“, „гнездото на мечтите“, „уникално местенце“, „перфектна локация за вашия дом“, „идеалния парцел за…“ – това са все любими фрази от брокерската лирика. Тези неща не се продават, те се създават.

Знайте, че финалното решение трябва да бъде донякъде емоционално (аз лично препоръчвам поне наполовина). Не всичко е цифри. Трябва да видите едно място и да се влюбите – може би не лудо, но да усетите привличането, за което знаете, че ще се превърне в нещо чудесно с времето.

Една шепа от десетките (стотиците?) възможни фактори, които могат да повлияят на избора ви, съм изброил по-долу. Те са ни направили впечатление в нашето дълго търсене на парцели и десетки видяни имоти в радиус 30 км от центъра на София.

Местоположение

Географското положение е от огромно значение за мястото, на което ще живеете. Ето бърз пример.

Разстоянието по въздух между селата на северния и южния склон на Витоша е едва 20 км. Може да не изглежда много, но в Бояна и Княжево зимата си отива месец по-късно от в село Ярлово. Дърветата цъфтят по-късно, градината се съживява по-късно, нощите са по-студени, на есен сланата пада по-рано, на пролет има по-голям риск от слана до късно, ливадата е мокра до обяд през поне 5 месеца, отоплението е по-скъпо, слънцето е по-малко часове в двора ви…

В по-голямата част от България класическия отоплителен сезон е 6 месеца. На южен склон или с подходящо изложение и надморска височина можете да го свалите на 4. Ако сте студолюбиви, може и да ви хареса по-хладното лято, но бъдете наясно с всички последствия. Хладно в дома може да се направи и със северно изложение на къщата, но ако планирате да имате живот на двора - градина, овошки, ливада, търсете подходящо място!

Говорете с бъдещите ви комшии. Вали ли лятото? Колко често? На пролет стават ли наводнения, залят ли е пътя? На къде се стича водата? Бързо ли изсъхва почвата? Има ли свлачища? Духа ли силен вятър и от каква посока най-често?

Ще се изненадате какви неща забелязват хората, които живеят там от години. Например посоката на вятъра ще ви покаже дали докарва свеж въздух от близки възвишения/гора или обратно – носи смог от града. Редовен силен вятър (напр. в Бучин проход до София) вещае нисък комфорт без значение от температурата и сезона, или нужда от сериозни ограждения, защитен пояс от дървета и тн. Има теория, че вятърът гони насекомите, но в момента, в който си оградите външно място за похапване на завет, всички мухи от околията ще се сберат там.

По интернет можете да намерите статистически данни за температура, както и вятър – могат да ви бъдат полезни. Задължително използвайте TPE при всеки оглед – или предварително, ако знаете местоположението, или на място със смартфона, или след това на компютъра в къщи! Огледайте слънчевите вектори поне за най-късите зимни и най-дългите летни дни! Това е много ценна информация за възможностите за разполагане на къщата и другите елементи в двора.

Има ли близки водоизточници? Чисти ли са? Има ли риба в тях, има ли рибари? Има ли много комари през лятото, а мухи, а оси (това са все индикатори)? Има ли близка индустрия или примерно мина или кариера, дори такава, която е работила до преди 10 или 20 години? Има ли наблизо магистрала или друг натоварен път, което значи шумово замърсяване, в добавка към прах и газове (за пример идете в Елешница – пиеш си лимонадата на ливадата в тихата надвечер, а наоколо едно непрекъснато бучене)? Има ли гора, хълм, водопад, някакво интересно близко място, до което можете да стигнете пеша под формата на разходка през деня? Има ли гъби? Има ли обработваеми земи или землището пустее?

Питайте каквото ви хрумне, не се знае от къде може да изскочи заекът. Подгответе си списък с въпроси, но бъдете учтиви, а не мнителни. Не карайте хората да се усещат на разпит и нека не изглежда все едно искате да компрометират мястото, където живеят и вероятно обичат. За щастие българите сме такива, че бързо си казваме и майчиното мляко, и за добро, и за лошо.

Много полезно е да посетите харесаното от вас място поне в два различни сезона, най-добре през ноември-декември когато има сняг или поне лед или поне след много проливен дъжд и през август, когато не е валяло от месец. Ще придобиете ясна представа за достъпа, дренажа, състоянието на пътя, на почвата, на градината… А ако не можете да харесате едно място и в най-окаяния му вид, най-добре не го купувайте.

Разположение в самото населено място

Много парцели се рекламират като „до селото“ или „до нови къщи“, а се оказва, че са на 500 метра от края на пътя. „Целогодишен достъп по черен път“ значи достъп само през лятото и то ако не вали, през останалото време – с трактор. „Прекрасна панорама“ обикновено значи терен с огромна денивелация. „До регулация“ значи, че скоро няма да бъде урегулиран, а и да бъде – какво от това, като е на 200 метра от ток и вода (=десетки хиляди разходи за прокарването им). „Уникален парцел“ обикновено значи парцел с уникални проблеми.

В най-добрия случай ще намерите парцел, който да бъде сред други обитавани целогодишно парцели, но не гъсто застроени, с добри отстояния и с добри комшии, които да ви направят добро впечатление още на прима виста. Отидете в събота (когато дори и виладжиите ще са там) с кутия бонбони или две бири или направете една баница за почерпка и поговорете с хората откровено. За предишните собственици, за живота в селото, има ли кражби, има ли други проблеми, стабилен ли е тока, спира ли водата лятото… За всякакви теми – в процеса на разговора ще разберете вероятно повече за вашите бъдещи комшии, отколкото за парцела, който оглеждате. И това е важно!

Избягвайте парцели, които имат построени къщи на ограда („на калкан“) = рецепта за проблеми и надвиснала гола стена над двора ви или задължението да строите на калкан. Изобщо съседските къщи е добре да имат поне 10-12 метра от вашата, поне от южната страна на парцела/бъдещата ви къща. Това не е задължително за големи парцели, но за малки е изключително решаващо да имате чисто петно с добро слънцегреене в двора.

По същото съображение винаги оглеждайте дърветата в околните дворове. Ако по вашата южна/западна ограда има големи, стари дървета, най-вероятно ще имате едно голямо сенчесто петно в тази част на двора.

Ако в селото минава рейс или влак, близост до спирката е половинчат бонус. При проблем с колата не е нужно да вървите километри, но най-вероятно това значи малък парцел в центъра, където е нагъчкано и шумно.

Ако през селото минава важен и натоварен път, търсете парцел възможно най-далече от него, в рамките на разумното. Шумовото и праховото замърсяване са сред най-трудните и скъпите (а понякога и невъзможни) за елиминиране.

Размер и форма на парцела

Колко голям трябва да бъде парцелът? На този въпрос няма лесен отговор, всичко е много индивидуално. Можете да имате 500 квм със заварена къща с 200 квм основа и тънките ивички дворче около къщата да са ви достатъчни. Може да имате 3 дка овощна градина с рухнала къща в единия край и пак да не ви стигат.

Ако сте мислили по въпроса и имате опит с дейностите, които искате да развивате в имота си, вероятно вече имате добра представа за нужната ви площ. Зеленчукова градина с определен размер? Сектор за овошки с прилежащ кокошарник? Малко езерце? Пчелин и барака за обслужване? Полянка за мачле и федербал и надуваемо басейнче? Отделна барачка за грънчарска работилничка? Беседка за работа през лятото? Зона за палатков лагер на безспирния поток гости? Паркинг за 5 коли с канал за ремонти и навес?

За размера единственият съвет, който мога да ви дам, е универсалния – мислете му! С други думи, хубаво обмислете (или помечтайте, с по-практичен уклон) какво искате да се случва, как ще го случите и кога.

Дори да се абстрахираме от парите, всяко нещо изисква своето време. Хубавата 150 квм ливада райграс иска поне 1 косене и разчесване седмично за 2 часа време, поливане 2-4 пъти седмично (да речем, че поне това сте автоматизирали), място за компостиране на окосеното + грижа за компоста, ежегодно наторяване и дозасяване. Ако допуснем, че се грижите за ливадата само в почивните дни, само с една дейност ви отиват всички неделни следобеди между 16:00 и 18:00, от април до октомври.

Ако парцелът има много неправилна форма, най-добре е да изискате от собствениците да направят предварително една геодезия – очертаване на крайните точки на парцела – за да знаете точно до къде се простира.

Всъщност, ако сте харесали някой парцел сериозно, почти задължително е да имате геодезия преди покупката. За да убедите собствениците да направят геодезия, уговорете се, че ако стане сделката, вие ще платите цената на услугата. А ако не се стигне до сделка, геодезията ще им улесни продажбата, защото показва реалните граници на имота.

Това е тънък момент, за който много хора не са подготвени, а може да е много проблемен, особено на имоти със съществуващи постройки. Едно време кой какво заградил, кой с кого какво се разбрал, кой къде построил – нещата не са били толкова строги. Напълно възможно е да попадне човек на парцел, в който къщата е на 2 метра от предната ограда (само по себе си забранено за нови строежи), а след геодезията да се окаже, че оградата трябва да се измести 2 метра навътре и къщата става с лице директно на улицата.

Парцели се рекламират с една площ, защото това знае собственикът и това пише в нотариалния акт, но оградата на място загражда значително повече. И ако да се измести предната ограда може да не е чак такъв проблем, какво се прави, ако страничната ограда е отнела метър от комшийския двор? Или още по-зле – те са отнели от вашия?

И последно за геодезията – освен за формата и реалните граници, тя дава информация за денивелацията. Ако на етап избор на парцела мислите за архитектура, това е много полезно. Нашият опит показа, че окото лъже много. „Идеално равни“ парцели е нормално да имат 1+ метър денивелация за 20 метра.  Лек наклон по дължината на терена винаги е за предпочитане пред терен с „дупка“, от гледна точка на отичането на водата.

Масово парцелите не са правоъгълници – често са с формата на успоредник, трапец, триъгълник, а понякога са в доста измислени и неправилни форми. Това не трябва да ви спира от покупка, ако предварително придобиете представа кое къде и как ще бъде разположено в парцела. Основното е да проверите какви са разпоредбите за отстояния на сградите от края на парцела във вашия случай и как ще се прилагат спрямо неправилната форма.

Ние изисквахме скица от брокера или собственика, която после уголемявахме до А4 формат на паус и върху нея с молив рисувахме кое къде. Приятно занимание, нещо средно между редене на пъзел и комбинаторика. Често налагахме под очертанията на парцела сателитната снимка или карта на релефа, взета от Google Maps.

Ако парцелът има голяма денивелация, но цената му е много добра, проучете опциите за терасиране (пример). Тези парцели предлагат интересни възможности като гледка, архитектура и градински дизайн, но ще изискат повече пари първоначално.

Ако парцелът под 5-600 квм, вероятно е парче от по-голям имот, делен между наследници. Говорете с директните комшии, особено ако са роднини – могат да изскочат интересни детайли, като например единия брат не искал да се дели имота, другия брат отишъл в чужбина, бащата разделил парцела и първият брат се заканил да стъжни живота на който го купи (реален пример!). Вкарате ли се в човешка драма, излизането ще е много трудно. Затова – четете надолу!

История на парцела

При възможност говорете директно и на живо със собствениците. Без значение дали ще купите от тях или през агенция. Говорете с комшии и вземете координатите на собствениците.

Никога не показвайте, че много харесвате парцела и че много искате да го купите, колкото и да ви се вижда перфектен! Защо ли – да повторя: перфектен имот няма. Накарайте продавача да се разприказва, изслушайте го внимателно и го поведете леко към пълната история на парцела. Все ще изскочи нещо, което не сте знаели и няма да ви хареса.

Не бъдете изцяло негативни, отбележете предимствата на парцела, но и недостатъците. Ще придобиете представа за отношението на хората към земята им. Обичат ли я, как са я обработвали, държат ли на нея, в затруднено положение ли са, бързат ли да го продадат, на какъв компромис са склонни… Тези хора (или техни близки) ще живеят ли близо, дори в съседен парцел? Ще бъде ужасно да купите имот, а после да не се понасяте с комшиите, които се ядосват, че сте го измъкнали от тях несправедливо.

Историята на парцела може да ви разкрие неподозирани проблеми - защо предишния собственик не е построил нищо до сега? Може би има неуредици с документите, спор с други наследници или с комшии, може би през парцела минава инж. инфраструктура и е проблемно строителството, може би водопроводът, който е „на улицата, ей там“ е всъщност на 50 метра и никой до сега не е искал да инвестира в прокарването му до парцела…

Регулация

Тук няма да задълбавам. Ако няма регулация – не се занимавайте. Прочетете малко за процедурите за вкарване на имот в регулация и ще се откажете сами.

Брокерите и собствениците понякога казват „ама знаете ли колко лесно и бързо се урегулира парцел, сега ще го вземете на половин цена и след 6 месеца вече сте на 100% печалба“ и прочее глупости. Предложете им, щом е толкова лесно, те да направят процедурата, а вие ще купите на по-висока цена вече урегулирания имот, в който са прокарали ток и вода с изрядни партиди. Точка.

Има разни схеми, където на земеделска земя можеш да построиш стопанска постройка, или да имаш земя със смесено предназначение, но ако това ви вълнува, вероятно вече сте много по-напред с проучването и този материал ви е излишен. При всяко положение нашата цел (а и целта на това писание) не е ферма насред полето, а къща в населено място.

Ток

Ако парцелът има открита, редовна партида (винаги проверявайте за стари задължения!), което предполага пломбиран нов електромер в кутия на стълб пред имота + кабел от кутията, влизащ в имота + договор към енергото – честито, вие сте сред 10-те% късметлии на пазара!

В противен случай трябва да се започне с проучване дали изобщо може да бъде присъединен парцела към тока. Принципно това е задължение на продавача, ако иска имотът да бъде по-атрактивен. Можете да се договорите той да задейства процедурата по проучване, а после разходите му да се добавят към цената на сделката.

Не се лъжете по приказки на брокери и дори на собственици „ей къде го тока, един кабел и готово“. Дори да има стълб пред самия имот, а на стълба да има кутия с други електромери, това не е гаранция, че вие ще се включите безпроблемно. Затова се прави проучването – да имате официално становище от енергото дали може и ако да – на колко киловата. Ако ви кажат максимум 6, помислете как ще я карате (6 киловата ще глътнат фурна, хладилник, фризер и 2 малки климатика, работещи на половин мощност).

Освен това, присъединяване към ЧЕЗ примерно струва към 700 лева, така че не е само „един кабел и готово“. Можете да ползвате това като основание за намаляване на цената на имота.

Ако няма достатъчно мощност, най-добре се откажете от парцела. Захванете ли се с процедурата „изграждане на трафопост“, си приготвите 100 000 лева и доста години здрави нерви.

Вода

Всички приемаме водата за даденост, но фактът е, че в България водата е относително дефицитен ресурс, тъй като не се управлява добре. В много села водопроводите са стари, имат малък дебит, имат режим на водата, често са изградени от частни инвеститори, не са узаконени…

Разпитайте комшиите. Как е водата – редовна, силна, чиста, мирише ли, как е на цвят, пият ли от нея, имат ли водомер, познават ли някой от локалното ВиК… Говорете с хора, които скоро са строили на това място – те ще знаят най-добре как е положението от гледна точка на закона.

Без партида за водомер (или поне предварителен договор за такава) няма да получите разрешително за строеж. Така че този момент е важен.

Можете да идете лично в локалното ВиК и да говорите с началника или някой техник, за да ви кажат как седят нещата преди да купите имота. Но е възможно да получите отговор „да бе, няма проблем, ще те включим“, но след това да не можете да ползвате това включване като база за узаконяване.

Ако няма водопровод, или има проблеми с него, остава ви възможността за сондаж. „Собствен водоизточник“ е основание за издаване на разрешително за строеж. За целта разпитайте съседите имат ли кладенец или сонда, на колко метра в водата, колко е дебита, кой е бил сондата или копал кладенеца, спада ли много лятото нивото… и си пригответе поне 1-2 кубика контейнери, в които да имате резерв вода, в случай на проблеми.

Канализация

Ако няма изградена канализация (повечето от селата в България нямат, вкл. доста „квартали“ в София), трябва да заложите в проекта септична яма или локална пречиствателна станция за отпадни води (ЛПСОВ).

Септичната яма трябва да бъде ВОДОПЛЪТНА изгребна – не може да е просто дупка в земята, като едно време. Така че или се взема пластмасов контейнер, който се закопава, или се прави бетонова шахта с дъно и стени от водоплътен бетон (със специална добавка), като могат да ви поискат и хидроизолация на бетона.

Ямата не се препоръчва, защото трябва всеки месец да се вика лайновоз да „изгребва“ материала. Освен това в нея текат анаеробни процеси, които миришат.

Изключение е ако си купите стара къща с вече налична яма (заварено положение). Една добре направена стара яма със сух зид може да седи години без да се чисти, в зависимост от употребата. Имайте предвид само, че всичко, което изливате в канала влиза в почвата. Шампоани, сапуни, веро, препарати, прах за пране – една камара вредни и неразградими съставки в градината. Това ли желаете?

ЛПСОВ е за предпочитане, като пазарът е голям и разнообразен. Прието е, че най-ефективни са тези с приток на въздух и активен аеробен процес. Добрите инсталации са от 5000 лв нагоре за 3-4-5 членно семейство. Изходящата вода е (добре да бъде) със евро сертификат за чистота, който позволява употребата ѝ за поливане на тревни площи и дървета.

Също така, ако имате подходящо дере или река покрай имота, можете да извадите разрешително от Басейнова дирекция за заустване на изходящата вода от пречиствателната станция там. Ако това не стане, от общината е вероятно да ви поискат да направите попивен кладенец, който е дупка в земята, пълна с чакъл, най-общо казано. Там се излива пречистената вода и попива в почвата.

Път и достъп

Няколко думи за стигането до заветната цел. Тук положението е доста индивидуално, но все пак… Да, ясно ми е, ще се окопаете в селото и никога никъде няма да мръднете! Освен всеки ден до съседното село за магазин, с децата до училище и вие до офиса.

Задължително минете пътя в двете посоки в най-натовареното време! Може принципно да го избягвате, но все ще ви се наложи, или на ваши приятели. Час пик разкрива различни аспекти – какви заобиколни маршрути могат да са удобни в случай на затворен път (ремонт, катастрофа, авария) и колко е натоварен пътя принципно.

В неделя по обяд определено не е показателно за авто-натоварването – ако парцелът е близо до важен път, отидете в час пик и останете час на място, за да прецените дали натоварения трафик се отразява на шумовия фон (теб гледам, Елешница!).

Всеки си преценя колко време и пари иска да отдели за пътни разходи. Дори да работите дистанционно, децата ще трябва да стигат до училище – има ли друг транспорт въобще (селски рейс?) и ако да – в удобни часове ли е за първа и втора смяна и прибиране? От къде се хваща спрямо вашия парцел, къде пристига този рейс в града, има ли удобни свръзки с друг градски транспорт?

Когато бях в гимназията, имахме може ги 15% ученици от Несебър и Созопол – това са деца, които 5 години всеки ден пътуваха с рейс по 30-40 км в едната посока, което обикновено отнема към 40 минути. Не се смяташе за нещо необичайно или изключително.

Има една теза – електромобилите ще направят пътуването много евтино. Дано сме живи да го видим, аз лично имам леки опасения… Но дори и така, Дупница – София си остава 70 км и освен ако не работите в Люлин 1, дори магистралата няма да ви свали времето на под 50 минути в едната посока, от врата до врата. Ако желаете да изгубите 2 часа от и без това краткия ден в колата, дори и да е безплатно горивото – ваша воля. Просто ви препоръчвам да добиете представа и да си направите сметката – примерно пътувайте 4-5 пъти до там и обратно в рамките на 1-2 седмици.

Тъй като нашите търсения бяха около София, научихме, че поради размера на града е нормално да отпадне цял сегмент от околните населени места просто защото са на другия край на града. ОК, може би един ден ще си смените работата, но ако имате къща на удобно разстояние от сегашната ви работа, ще видите, че по-трудно ще се решите да пътувате двойно. Може би ще вземате двойна заплата и ще имате шофьор – чудесно! В противен случай не пречи да си намерите работа отново близко до дома (както правят много хора така или иначе), или да работите дистанционно.

Мислете и по евентуалния вектор втора кола > втори набор преглед, гражданска, винетка, данък > втори комплект зимни гуми > втора кола за ремонтиране…

Много внимавайте с обяви, където се споменава за особености с достъпа до парцела. „100 метра по черен път“ значи да газите кал 6 месеца от годината, а ако нямате возило с 4х4, най-добре паркирайте на 100 метра от къщи :) В селата по планинските склонове често има проблем със стръмни улици, особено зимата или като текнат калните реки. Може пътят до селото да е чудесен, но ако вътре положението е зле/сложно, помислете как ще пътувате в трудните сезони.

Ако по пътя до селото има покритие със StreetView – използвайте го за да видите как е бил пътя в друг климатичен сезон (особено ако има избор на есен-зима). Ще видите и дали има подобрение спрямо предишното състояние – дали общината оправя пътя или е зарязан.

И накрая…

Ако сте стигнали до тук, изчитайки всичко, явно сте твърдо решени да си купите парцел :) Поздравления! Твърдата и непоколебима решимост е едно от най-важните условия за успех!

Тази статия би могла да бъде безкрайна. Може би някой ден ще я допиша, може би ще остане така, за да си припомняме след 20 години какво ни е минало през главата.

Надявам се, че тези 4000+ думи ще са полезни за някого. Със сигурност знам, че на нас щеше да ни е много полезно, ако бях намерил такова писание в началото на нашето търсене.

И да знаете – желанието да живот „на село“ не е края, то е само началото на едно голямо приключение!

Послепис

Реших да добавя няколко думи за нашите търсения. Първоначално целта ни беше минимум 800 квм двор, за предпочитане декар. Като еталон ползвахме градината на дядо и баба в Каблешково, която е толкова. Ввинаги е полезно да имате за пример имот, който познавате, за по-реална представа за размера.

В този двор искахме да разположим двуетажна къща с малка основа (60-70 квм макс), овощна градина с прилежаща ливада, зеленчукова градина и зона за извращения – така галено наричаме всякаквите експерименти, които искаме да си правим (строене с естествени материали, водни култури, горска градина и тн.)

Покрай София, обаче, цените на имотите са доста по-високи от възможностите ни. Ако парите не са ви проблем, за 90 Е/квм можете да си купите в Горна Баня или Бистрица, а за 120 Е/квм – в Бояна, а това все пак е само на 8 км от еНДеКато на културата! (цените са от 2013 г.)

Гледали сме обяви в Елешница, Желява, Кремиковци, Локорско, вилните зони на Нови Искър, Владо Тричков, Кътина, Доброславци, Балша, Житен, Драговищица, Градец, Царичина, Опицвет, Храбърско, Белица, Хераково, Пролеша, Гурмазово, Пожарево, Клисура, Бучино, Владая, Мърчаево, Рударци. Където е болд – там се били лично да оглеждаме.

Обмисляхме Боснек, Бистрица, Лозен, селата около Перник/Радомир и все такива по-далечни дестинации, спрямо отправната точка, която е жк Лагера в София. Дори и схема с апартамент в Дупница (много са евтини) + градина в близките села (много са евтини). Но разстоянието ни отказа.

Доста дълго време се бяхме фокусирали в Кътина – само там се видяли сигурно 10 различни парцела и сме говорили с много народ. Самото село много ни хареса, Нови Искър е на 5 км с градини и училище и магазини и тн, природата е чудесна, въздуха, не се вижда София, рейс и маршрутка на половин час… За съжаление трите финални опции бяха сложни – едната трудно достъпна и скъпа в пълния си блясък, другата без лесна опция за вода и с доста денивелация, а последната – между много високи къщи.

Понеже не ни свърта, при една разходка на запад от София отивахме към Хераково и случайно минахме по път, който не ми е познат. Така се озовахме в края на до тогава неизвестната ни махала Бобен… и веднага си намерихме мястото. И те така.

август 31, 2014

Свиване

Тропическите плодове (I част)  

Страните от Югоизточна Азия са същински рай за любителите на тропически плодове. Драконов плод, мангостин, тамарило, дуриан, змийски плод и множество други екзотични имена тук спират да ви звучат странно и се превръщат в част от нормалния живот.

Голяма част от тези интересни плодове се срещат и у нас на щандовете на големите супермаркети. Но е добре да се отбележи, че за да пристигнат в добър вид, обикновено са сериозно третирани с химикали, които повече или по-малко променят вкуса им.

Друг въпрос е и високата им цена, която също може да ви отблъсне. Но веднъж отблъснати от тези два фактора, не си изграждайте излишни предразсъдъци, а ако имате път към някоя азиатска страна, непременно ги опитайте пак - този път свежи, сочни и на достъпни цени.

Нека разгледаме накратко някои от най-интересните плодове, които можете да срещнете в изобилие, ако пътувате из Индия, Бали, Малайзия, Индонезия, Виетнам, Шри Ланка или Мексико.

Змийски плод (салак)

Тропическите плодове - първа част

Салак (Salacca zalacca) е вид палмово дърво, с оригинален произход о-в Ява и Суматра. Култивирано е в други региони и се намира лесно в Бали и Малайзия.

Плодовете растат на купчинки в основата на палмата и са познати като змийски плод заради червеникаво-кафявата им люспеста обвивка. Имат приблизително размер и форма на зряла смокиня, като ядлива е само вътрешната им част.

Плодът се обелва, като се стиска връхчето на плода и това кара кожата да се разпука. Вътрешната част се състои от три парченца, които приличат на скилидки чесън и съдържат едро, неядливо семе.

Вкусът на салака е обикновено сладко-кисел, но текстурата на плода е подобна на тази на ябълка и може да варира от много суха до влажна и хрупкава.

Змийският плод е богат на витамин С и желязо, а в 100 г от него се съдържат 368 калории.

Тамарило (доматено дърво)

Тропическите плодове - първа част

Тамарилото е ядлив плод с размер и форма на яйце, който ще откриете върху малки дървета или храсти с името Solanum betaceum. Плодът е известен още като дървесен домат или тамаморо.

Тамарило е характерен плод за Перу, Чили, Еквадор, Колумбия и Боливия и един от най-популярните за отглеждане плодове в тези региони. Можете да срещнете тамарило и на други места по света, например в Южна Африка, Индия, Хонг Конг, Австралия, Нова Зеландия и САЩ. Успешно е култивиран и в Малайзия, Филипините и Пуерто Рико.

До 1967 г. плодът е бил популярен в Нова Зеландия под названието дървесен домат, но след това е взето решение името да се промени, за да не се бърка с обикновения домат и за да звучи по-екзотично. Изборът на думата тамарило е обяснен с близкото звучене до думата "tomato", испанската дума "amarillo" (жълто) и вариация на маорски на думата tama (водачество).

Плодовете са с размер между 4-10 см. Цветът им варира от жълто и оранжево до червено и почти пурпурно. Понякога имат по-тъмни ивици. Противно на очакванията, червените плодове на тамарило са по-кисели, докато жълтите и оранжевите са по-сладки на вкус, и напомнят този на манго или кайсия. Месото им е с твърда текстура и съдържа повече и по-големи семенца от тези на обикновения домат. Плодовете тамарило са много богати на витамини и желязо и същевременно нискокалорични - съдържат около 40 калории на плод.

Плодът се консумира, като се разрязва на две половини и се отделя вътрешната част от обвивката (подобно на авокадото). Някои хора в Нова Зеландия обичат да намазват тамарилото върху филия хляб за закуска. Тамарило е подходящ както за готвене в солени ястия, така и за компоти, сладкиши и добавка към прясно изцедени сокове.

Джакфрут (индийско хлебно дърво)

Тропическите плодове - първа част

Джакфрут (Artocarpus heterophyllus) е едно от 60-те вида вечнозелени хлебни дървета от семейство Черничеви (Moraceae) и е най-големият ядивен плод, растящ на дърво. Заради отличните си хранителни качества и ниската цена в Индия е наричан "хлябът на бедните".

Дървото, което ражда джакфрут е популярно в тропическите райони на Индия, Непал, Шри Ланка, Камбоджа, Виетнам, Тайланд, Малайзия, Индонезия и Филипините. Среща се още в Африка, Бразилия и Ямайка. Джакфрут е и националният плод на Бангладеш.

Плодовете на джакфрут могат да достигнат 30-40 кг на тегло и размер около 50 см в диаметър.

Джакфрут играе значителна роля в индийското земеделие от векове. Плодът е прочут с изразителния си сладникав мирис.

Сърцевината на джакфрут съдържа скорбяла и е добър източник на диетични фибри. Вкусът е сравним с комбинация от ябълка, ананас, манго и банан. Има различни вариации на плода и оттам и на вкуса му, който зависи главно от размера на плода.

Всеки джакфрут съдържа многобройни малки луковички, които са доста лепкави, но много вкусни. Всички части на растението, включително и обвивката, съдържат леплив латекс. Затова е препоръчително да се използват гумени ръкавици или ръцете да се мажат със слънчогледово олио, докато се разделя плодът.

Порция от 100 г суров джакфрут съдържа приблизително 95 калории и е добър източник на витамин С. Джакфрут съдържа повече въглехидрати от хляба, но е богат и на протеин, калций, желязо и калий.

Драконов плод (питая)

Тропическите плодове - първа част

Питая се наричат най-общо плодовете на няколко вида кактус. Най-често името Pitaya се отнася до плод от вида Stenocereus, докато Pitahaya или драконов плод се отнася до плодовете от вида Hylocereus.

Този вид кактус произхожда от Мексико, но е разпространен в Централна Америка и в други части от света.

Киселите плодове питая (от вида Stenocereus) са разновидност, която се среща в сухите райони на Америка. Тези плодове са с изразен кисел, освежаващ вкус, по-сочна сърцевина и силен вкус.

Цветовете на кактуса Hylocereus цъфтят само нощем, затова ги наричат още "лунно цвете" или "Кралица на нощта".

Сладките плодове питая Hylocereus имат кремообразна сърцевина и деликатен мирис и биват три различни вида:

  • Hylocereus undatus - бяла питая. Плодът е с червена обвивка и бяла сърцевина. Това е най-често срещаният вид драконов плод.
  • Hylocereus costaricensis червена питая, среща се и под името Hylocereus polyrhizus. Плодът е червен на цвят както отвън, така и отвътре.
  • Hylocereus megalanthus (жълта питая, среща се и като Selenicereus megalanthus). Плодът е с жълта обвивка бяла сърцевина.

Плодът тежи от 150 до 600 г, отделни екземпляри могат да достигнат и един килограм.

Питаята се консумира, като плодът се разрязва на две и сърцевината се отделя. Текстурата на драконовия плод често е сравнявана с тази на кивито, най-вече заради многобройните хрупкави, черни семенца.

Когато сърцевината се консумира сурова, вкусът на плода е по-скоро сладък, а самият плод не е висококалоричен.
Семенцата се ядат заедно с месото на плода, имат лек орехов вкус и са богати на липиди.

Като цяло вкусът на драконовия плод е в силен контраст с привлекателния му външен вид. Най-често го определят като леко сладък, с по-скоро блед вкус, малко подобен на сладко киви или пъпеш.

Плюсовете на този плод са високото съдържание на витамин С - три пъти повече от същото количество в моркови, за сравнение. Питая е много добър източник на желязо и диетични фибри и на практика не съдържа никакви мазнини.

Рамбутан

Тропическите плодове - първа част

Рамбутан (Nephelium lappaceum) е средно по размер вечнозелено тропическо дърво от вида Sapindaceae. Плодовете на това дърво носят същото име.

Рамбутанът е типичен плод за Индонезия и Малайзия. Лесно ще го намерите и във Виетнам, Филипините, Шри Ланка и Индия. Рамбутанът се смята за близкородствен с няколко други вида тропически плодове, включително личи, лонган и мамончило.

Този плод се бере само след като е напълно узрял върху дървото, тъй като не може да доузрява, след като бъде откъснат.

Името на плода идва от малайската дума за коса, а във Виетнам го наричат chôm chôm, което означава "рошава коса".

Плодчетата са кръгли или овални, с дължина 3-6 см и широчина 3-4 см широчина, висящи на гроздове от 10-30 броя. Кожата е червеникава, по-рядко оранжева или жълта, и е покрита с меки израстъци, подобни на шипове, откъдето е и името на плода.

Сърцевината на плода е прозрачна, бяла или много бледо розова, със сладък, съвсем леко киселеещ вкус, много подобен на грозде.

Единственото семе на плода е с лъскав кафяв цвят и може да бъде отровно в суров вид, затова обикновено се пече, след което няма проблем да се консумира.

Както повечето тропически плодове, и рамбутанът е богат на витамин С. Рамбутанът съдържа мед, който помага за прочистване на бъбреците и за производството на червени и бели кръвни телца, фосфор и манган, необходим на тялото за производството на ензими.

В следващите две части от поредицата ни за тропическите плодове ще ви запознаем и с други интересни видове, които се струва да опитате, когато ги срещнете.

Прочетете и тези полезни материали:
Българи в чужбина: Лъчезар Петков
Хранене... на крак
Да се храним бавно
Тапиока (Tapioca)
Люцерна (Алфалфа)
Сурови срещу печени ядки
Свиване

Тестове за депутати – предложение  

IMG_3821

лежерен списък тестове, които да минава всеки кандидат-депутат:
- български език за 4-ти клас, поне;
- литература за 8-ми клас, например;
- история на България;
- спорт (по избор, норматив за 6-ти клас);
- психотест;
- тест за алкохолна зависимост;
- тест за наркотици.
и резултатите да се известяват публично седмица преди изборите

Свиване

Lenovo пуска смартфон с 4000 mAh батерия и HD дисплей за 500 лв. без договор  

Lenovo пуска смартфон с 4000 mAh батерия и HD дисплей за 500 лв. без договор
От 1 септември Lenovo пуска на българския пазар първите смартфони под своя бранд, като отначало компанията ще предлага устройства от…
Свиване

„Далече и отвъд“ или ирландският Ремарк  

Вероятно най-популярният писател, претворил в проза ужасите на Първата световна война, е Ерих Мария Ремарк. „На Западният фронт нищо ново“ и „Обратният път“ разказват за Голготата на немския войник, за изгубеното поколение на Кайзера. Доскоро си мислех, че едва ли ще намеря толкова силни антивоенни послания другаде, докато един ден тази книга просто сама дойде в ръцете ми…

A long long way„Далече и отвъд“ на Себастиан Бари е прекрасен, много личен знак на почит към ирландските момчета, изгубили живота си в Голямата война. Когато стане дума за Първата световна, обичайните „герои“ са французи, германци и англичани. В кървавите мелета при Сома, Гинчи, Пашандел своя принос дават и много ирландци, сражаващи се под знамето на крал Джордж. На тях е посветена и тази книга – на всички онези наивни, луничави, наперени момчета от Дъблин, Корк, Килдеър и Уиклоу, на които им е казано, че трябва да защитят „поруганата Белгия„. И хиляди от тях се записват доброволци, разбира се. Защото подвизи и геройства са във фантазиите на всички, поне докато не затънат в калните окопи на Фландрия…

Историята на Уили от Кралския дъблински артилерийски отряд е история на един живот сред ужасите на войната. Присъединил се още през 1916 г. под звуците на A long way to Tipperary„, Уили става свидетел и участник в някои от най-жестоките сражения на Западния фронт. Бари не спестява нищо от натуралистичните описания на този ужас – войниците, изпускащи се в панталоните си от страх, оглушителните взривове на снарядите, лепкавата и кървава смърт, осеяните с пулверизирани човешки останки кратери… Тръпки побиват от разказа за първата газова атака, на която стават свидетели ирландските войници още в тези първи месеци на войната – пълзящата жълта мъгла, така непозната и подозрителна, която те посрещат учудени и уплашени, за да умрат сгърчени от болка минути след това.

131854zЖивотът на фронта, разбира се, не е само смърт. Там има още и другарство, въшки, пиене, слухове, леки жени и сифилис, писма от родината, кратки отпуски и дни на затишие по резервните линии… През 1916 г. избухва и Великденското въстание в Ирландия – събитие, което допълнително обърква и без това изтерзаните младежки глави, сред които и Уили. Цялата тази сложност е представена по изключителен начин от Себастиан Бари, който съумява да създаде максимално автентична картина на военновременната действителност, съчетавайки я с поразителни разсъждения върху безсмислието на войната. Само вижте това:

„Всички онези милиони майки и милионите галони майчина кърма, милионите мигове песни и залъгалки, пошляпванията по дупето и целувките, ританките и буйките бяха стоварени в историята на огромни поломени купчини с шумна и нестройна музика; човешки истории, разказани на вятъра, за да се превърнат в пепел, изтлели за забавление на смъртта, запокитени върху могъщото бунище на изгубените души; всичките тези милиони момчета, всяко различно по себе си, които щяха да попаднат в месомелачката на задаващата се война“.

Ако Хемингуей ви се е сторил прекалено скучен в „Сбогом на оръжията“ или си мислите, че „На Западния фронт нищо ново“ на Ремарк е най-доброто, писано за Първата световна война, то „Далече и отвъд“ е книга точно за вас. Ирландският Ремарк е автор, който не бива да пропускате. А историята на Уили ще ви разтърси както, сигурен съм, отдавна не ви се е случвало.

Публикувано от Георги


Filed under: Военни, художествена
Свиване

Next episode  

Първата работна седмица приключи, привършват и първите ми 'истински' почивни дни. Ще мине известно време доката схвана ритъма отново, но засега се справям някакси.

Посрещнаха ме като някакъв спасител, особено шефа ми. Човекът се опитва да е навсякъде от няколко месеца и аз му се явявам навременна помощ. Предполагам, че ще мога да се справя с повече работа, отколкото той подозира, но засега го оставям да си живее в заблуда. Тъй като Моти (така се казва шефът ми) не знаеше конкретно какво да ме прави, си самоизготвих обучителен план и в различни дни досаждам на различни хора. Хората се учудват, но винаги откликват и засега се получава добре - трябва ми още малко за да си досглобя картинката. Но поне daily срещите започвам да ги водя аз от утре.

Дадоха ми ултрабук Dell, за съжаление с Windows. Ще изтрая още малко и ще замоля за едно SSD с Федора. През това време си правя задължителни coffee breaks докато чудото се ъпдейтва. Всеки. Божи. Ден. Иначе самата машина е чудна, дадоха ми и голям монитор, та откъм техника съм сравнително а happy puppy.

Колегите ми са много готини, голяма част са млади хора, от навсякъде. Естествено се сдуших първо с балканците, но това си е в реда на нещата. Още повече, че Java dev-a от Истанбул често носи турски сладки, score.

Проблемът са старите кучета, конкретно усещам едно нежелание за промяна и иновиране, което е доста странно за компания, която борави с такива големи маси от данни и трябва да се конкурира с Гугъл. Засега само слушам и не си отварям устата, но с такъв голям development екип ми се струва, че могат да правят много повече. Ще се постарая да вляза под кожата на хората и ще видим по-нататък дали някой ще ме послуша. Щото съм сигурна, че няма да оценят влизане с бутонките отсега.

Като цяло това е положението с работата, да видим какво ще донесе новата седмица.

Малко за града и адаптирането. Амстердам ми харесва повече с всеки изминал ден. Старая се вече да се движа без непрекъснато да си зяпам навигацията, или поне в определени райони, които би трябвало вече да познавам малко по-добре. Основното, което забелязвам е, че никой не ти крещи и не те псува, дори и когато им вървиш по велоалеята (и това спрях да правя вече). Няма следа от мутровщина и показност, всички са на равни начала, поне аз не съм усетила някакво различно отношение, или не все още. Трябва ми още време за да свикна с всичко, но със сигурност се чувствам доста по-спокойна при придвижването.

Разходките из центъра на града са като сутринта на Коледа, никога не знаеш какви подаръци ще изскочат. Дали ще е малка галерия, книжарничка с книги втора употреба, студио за татуировки или някакъв магазин с хипарски уникални дрехи - разхождам се и зяпам в удивление. Опитвам се да запомня откъде съм минавала и какво съм видяла, защото има толкова неща, за които трябва да се върнеш на тази същата уличка. Освен това подозирам, че това е града с най-разнообразните ресторанти - аржентински, индонезийски, тибетски (?), изобщо каквото се сетиш, има по много.

Обиколих Leidseplein (оттам беше и bloody tourists коментара), врътнах се през Rembrandtplein, който си го помнех още от разходките с Тони преди 5 години, но всъщност най-готиния маршрут беше тигела който направих по Weesperzijde (и аз не знам как се чете) до Amstel station. В общи линии вървиш по крайбрежна (крайканална?) алея и зяпаш плаващите къщи по канала, т.нар. boat houses. Един начин амстердамци да се справят с липсата на място е с тези къщи. Или просто ги кефи да живеят във водата, не знам. Има разкошни къщи, изненадващо доста широки, даже с преден 'двор', част от платформата ,върху която стои къщата. Едно хлапе ловеше риба в канала и докато го подминавах дори хвана една и ми се похвали на холандски. Хора бяха наизлезли с лодки, с различна големина, и всички си cruise-ваха с биричка в ръка и се наслаждаваха на съботния следобед. Съвсем както си трябва.

Всъщност основното нещо което се върти в задната част на мозъка ми е - 8 години живях далеч от вода, и пак съм на водата. Ще изтрая и дъжда и вятъра, имам си вода на съвсем малко разстояние. И то навсякъде. Аз съм една щастлива риба.

Естествено има малка доза home sickness, за приятелите, за моята част на диванчето и за моя човек (заради мъфините особено :P ). Но имам толкова много неща за намиране, уреждане, научаване и правене, че гледам да държа eyes on the prize и да преоткривам не само света, а и себе си. Странно е да го правиш на 31, но е повече от необходимо, ако животът ти е тръгнал в посока, в която не си подозирал, че ще завие.

Това е за сега, folks, приключвам си кафето и отивам на среща с потенциални съквартиранти. Стискайтв палци скоро да си имам и местенце. Не за друго, for my stuff, както би казал George Carlin. Намерете си го в тубата, да не ровя аз. ХО
Свиване

Ларш Собю Кристенсен: народна мъдрост III  


казано е, но никой не помни кой: метафората
е тялото на мислите
и точно тялото започва да се износва
на това тяло годините натежават, кожата която
изсъхва в намачкана карта от бръчки, зъбите
които падат в чинията, косата която провисва
в безрадостната усмивка на гребена, натежала глава
която се килва, малко преди съня, о, да, представям си
го, така: двама инатливи, немощни
мъже на някакъв бряг, с изгорели от слънцето, червени
носове, се бият
за благосклонността на една жена, и зная, че един
                                                              от тях ще умре,
а във високата си кула спасителят брои рундовете,
накратко метафората е стигнала края на пътя
и се среща с мисълта си на прага, възвисяването
разбира се е написано за слепите на последния останал
език на жестовете докато преводачът на
                                                              глухонемите сваля
немски порнофилми и точно в този миг престарялото тяло
прошепва на мисълта си: какво искаш да кажеш с
                                                              всичко това?
а мисълта отговаря: аз съм твоето очевидно
тълкуване, разтребвам недоразуменията ти, аз
те поддържам живо
затова искам по-скоро да кажа: метафората е
булчинската рокля на мисълта, износена по шевовете

Стихотворението е от издадената от Издателство за поезия “Да” книга с поезия на Ларш Собю Кристенсен “Таралежово слънце″ (преведена от Анюта Качева), чието представяне - с участието на автора - в програмата на “Аполония”-2014, е насрочено за 1 септември (понеделник), от 20:00 часа, в “Градска художествена галерия”, Созопол…

Виж “народна мъдрост II” и “народна мъдрост I” в “Кръстопът”.

Ларш Собю Кристенсен


  Ларш Собю Кристенсен в “Кръстопът”.
  Ларш Собю Кристенсен в DICTUM.

Свиване

Пренатални изследвания  

Държа да отбележа, че под привидно суховатото и страховито заглавие стои единствено личен опит. Не съм лекар, нито генетик, и публикацията е без претенции за медицинска изчерпателност и научна експертиза. Нямам и намерение да разяснявам детайли по неспецифична за мен материя, за това има достатъчно текстове, източници и специалисти. Но от доста време я замислям поради две причини:

- уж разнообразната информация по темата в нета, която обаче се оказва доста едностранчива, хаотична и не особено практична.  Току-виж този материал от първо лице бъде полезен на някого, поне на мен подобни истории ми бяха. 
- крайно оскъдните обяснения от страна на повечето акушер-гинеколози по темата. Силно комерсиализираната същност на тези изследвания, превърнали се в тип търговия. Общо-взето най-важната част е "Платете на касата", "Платихте ли?", "Колко струва?". А е нещо малко по-различно от това да си купиш обувки, примерно.

В някои западноевропейски държави проследяването на бременността е сведено до необходимия минимум. Не от небрежност или немарливост, просто прекаленото вторачване и влизане в медицински детайли понякога води до стрес, неспокойствие, натрапчиви мисли - все неща, които не е препоръчително да изобилстват в периода на бременността. Напоследък, особено в България, повечето от бъдещите майки са толкова осведомени и запознати в подробности с всички особености на една бременност, че могат да съперничат с един не дотам блестящ акушер-гинеколог. Или поне така им се иска. Наличието на всякакви майчински форуми, семинари, литература и интернет информация както помага, така и усложнява нещата. Някак намалява авторитета на лекаря, снижава доверието, размива фактите, понякога дори може да бъде и опасно. Една Жена Каза в повечето случаи не е добра база за решения. От друга страна пък реплики от сорта на "Трябва да си направите този тест, защото ВСИЧКИ ГО ПРАВЯТ" е аргумент, който може да раздруса и най-стегнатата логика и мисъл.
По време на първата ми бременност (тогава на възраст 30-31 ) направих всички необходими, ако не задължителни, то поне пожелателни изследвания, а именно: БХС (биохимичен скрининг), фетална морфология, ежемесечни кръвни и други тестове и ехографски прегледи. Нямах абсолютно никакви притеснения, проблеми, съмнения. Втората обаче, вече на 35-36, някаква лека параноя ме беше обзела - дали всичко е наред, как е бебето, развива ли се нормално, добри ли са показателите, т.н Отхвърлях разни неприятни мисли с махване на ръка, отдавайки ги на развилнелите се хормони и блуждаещата бременна логика. Докато не дойде време за резултата от първия БХС.
По телефона не е редно да се съобщават подробности около медицински резултати, единствено могат да ви намекнат в случай, че има нещо притеснително. След няколко секунди шумолене на листове и кратка пауза, в телефона отекна: "Имате повишен риск по някои показатели, най-добре елате да си получите резултатите лично и да говорите с доктор Ч." Следва изтръпване на цялото тяло, страх и рев. И проблемът не е толкова в новината, а в липсата на информация: За какво точно е бил този тест? Доколко е достоверен? Показва ли реален резултат или просто прогноза? Има ли вероятност от грешка? Неща, които обикновено никой не обяснява на бъдещата майка предварително. Акушер-гинекологът, колкото и доверен и професионално подхождащ да е,  не е специалист генетик, а предварителни консултации с такъв не са предвидени, на малко хора им хрумва да ги правят. От там идват много притеснения, проблеми и напълно излишни тревоги, както и фалшиво отрицателни резултати (при реално наличен проблем). Ако сте над 35, автоматично ви поставят в графа с висок риск,  просто такива са медицинските стандарти. 
И така, по-подробно за изследванията:

БХС/биохимичен скрининг 
Цена 70-100 лв, в зависимост от това къде се извършва.
Не се поема от здравната каса.
Неинвазивно скринингово изследване.
Кръвна проба+ехографски преглед+попълване на тест с въпроси.
Има голямо изобилие от теоритични определения на този вид изследване. С медицински термини, сложни думи и алабала разяснения. Никой обаче не ти споменава доколко може да му се вярва, представя се едва ли не като диагностика. "Скрининг", "скринингов тест" е именно прогноза, вероятност, изчисление на база примерна формула, софтуер и средностатистически показатели. БХС е нещо като: кажи ми по колко цигари пушиш на ден, откога и на колко години си, за да изчислим вероятността дали един ден ще страдаш от белодробно заболяване. Малко тип анкета, малко тип томбола. Резултатите са на база математически формули и предварително взети: общи данни (възраст, пушач/непушач, проблеми при предишни бременности, т.н), ехографски показатели (CRL - дължина на ембриона, дължина на нухална транслусенция, наличие на носна костица, т.н) и кръвна проба (стойности на различни видове хормони). Тестовете са два: БХС I -11 до 13+6 г.с. и БХС II - 15 до 19+3 г.с.  Счита се, че първият е по-показателен, често се взима интегрирания резултат от двата теста. 
Процент риск над 1:250 се счита за висок. В моя случай беше 1:30. След първоначалната уплаха, стрес, шок и страх идва време на логиката и стегнатите целенасочени въпроси. Прочетох, че в отдел Генетика в Майчин дом проф. Кременски (светило в областта) дава безплатни индивидуални консултации с предварително запазен час. Уговорих среща по телефона и всички прекрасни думи, прочетени за него се оказаха абсолютно верни. От онези хора, които гледаш с почитание и възхищение, човек, който наистина знае какво прави и го прави със завидна отдаденост. Съвършено спокоен, обяснява разумно, логически обосновано, на прост човешки език. Всички почти наизустени от мен прочетени материали започнаха да се наместват в главата. След разговора с него си дадох сметка, че този тест е някаква лотария, основана на обща статистика, леко абстрактни данни и ... машина (софтуер). Има голяма вероятност резултатите му да са фалшиво отрицателни (в моя случай) или фалшиво положителни. Но веднъж загнездилото се съмнение е трудно да мъде елиминирано. В БХС има много неща, които могат да се объркат: 
- кръвна проба - неправилно отделяне на серума; неправилно съхранение на пробата на температура над 20 градуса; различните показатели и съответно съотношението между тях (отчита се повишен риск при ниски PAPP-A и алфа-фетопротеина, а висок бета-хорионгонадотропин), да е в резултат на психически стрес, физическа неразположеност, индивидуални особености на организма, прием на лекарства, но не и на генетичен проблем, други
- ехографски показатели - неправилно изчисляване на гестационната седмица, неправилно измерване на нухалната транслусенция и CRL, други.
С няколко думи, а именно тези на професор Кременски: "Кураж, госпожо, скринингът оценява риск, а не поставя диагнози. Няма място за паника."

Фетална морфология
Цена около 100 лв.
Не се поема от здравната каса.
Ултразвуково изследване основно на 2D ехограф.
Целта на изследването е да се оцени анатомията на плода и да се изключат или установят аномалии, които се проявяват в по-късните срокове от бременността и са достъпни за ехографско диагностициране. Не всички аномалии обаче могат да бъдат засечени и установени чрез феталната морфология. Добре е да бъде направена поне една (общо са 3 за периода на бременността), като за най-показателна се счита втората, около 20-22 г. седмица. Препоръчително е да бъде извършена от качествен специалист, в моя случай - д-р Томова, в 20-тата седмица, след като вече имах резултатите от амниоцентезата. Потвърди се липсата на видими аномалии и увреждания. Д-р Томова е изключително мила и любезна жена, чудесен специалист, обяснява подробно и спокойно, препоръчвам.

Кръвни ДНК тестове
Цена около 2500 лв.
Не се поемат от здравната каса.
Неинвазивно скринингово изследване чрез кръвна проба.
Вече има няколко вида, на различни цени, последно поколение изследвания. Най-популярното от тях е на цена около 2500 лв., вече има и по-бюджетни варианти доколкото знам, така или иначе цената е безумно висока за средностатистическата бременност.  С доста агресивна реклама, на моменти подвеждаща. Отново чрез кръвна проба на майката, отново скринингов, с разликата, че резултатът при този тип тестове е с доста по-висок процент достоверност. Но! При доказан положителен резултат, т.е наличие на вероятност за генетична аномалия, задължително се прибягва до единствената инвазивна процедура със 100% диагностичен характер - амниоцентезата. 

Амниоцентеза
Поема се от Здравната каса. При избор на екип се заплащат 120 лв.
Инвазивна процедура със задължителен тридневен болничен престой.
Най-общо представлява инвазивна процедура, при която малко количество околоплодна течност се взема от околоплодния сак (амниотичния сак), в който се намира плода през бременността. Обикновено се извършва се между 16-та и  20-та гестационна седмица. Бях прочела доста страховити описания за тази процедура, наред с тях и окуражаващо успокоителни. Избрах да вярвам на втория вид. Ако резултатите докажат наличие на генетична аномалия, опциите са две: прекъсване на бременността или запазване на детето. Вкъщи имахме негласния избор да бъде второто, поради простата причина, че това си е нашето дете, но държахме да знаем дали има проблем, да бъдем информирани и подготвени. Всеки има право да вземе своето решение, кое и доколко е правилно не е обект на тази публикация.
Записах си час при доцент Димитрова в Майчин дом, след десетки препоръки и положителни мнения. Дръпната била, строга, мълчалива, но най-добрата в тази област. Оказа се внимателна и любезна жена, изключителен професионалист. Процедурата се покрива от Здравната каса, ако изберете екип, плащате около 120 лева. Има задължителен болничен престой от три дни, по време на които сте под наблюдение. Е, Майчин дом не е най-приятното място, особено ако от прозореца на болничната стая виждате собствения си балкон, но се преживява. Нямах търпение да мине, да излязат резултатите и да съм/сме наясно. Самата процедура се извършва при пълно ехографско наблюдение, с доста дълга игла, която нямах куража да погледна, безболезнена е (усещането е като при взимане на кръв), трае 10-15 минути и в моя случай не причини никакъв физически дискомфорт. Разбира се, възможни са усложнения - контракции, рискове от инфекция, увреждане или загуба на бебето, т.н Рискове, за които би трябвало човек да е предварително осведомен. Ако не е, има възможност да прочете внимателно дългата декларация за съгласие преди да я подпише. При амниоцентезата имате възможност да изберете кратък ДНК анализ (само за основните диагнози - синдром на Даун, синдром на Едуардс, синдром на Патау, спина бифида) и разширен цитогенетичен анализ на всички 46 хромозоми. Първият е готов за 3-5 работни дни, вторият за 20-30.
Важен момент при този вид процедура е рискът - около 0,33% (1:300). Добре известно е, че всяка инвазивна болнична процедура или операция крият такъв. Този процент се счита за относително нисък. Но го има. Въпрос на индивидуален избор е дали да се подложите, да бъдете информирани през следващите няколко месеца бременност или да изпитвате съмнения и притеснения. Зависи от психика, характер, приоритети, състояние.
Проверих резултата на четвъртия ден - няма данни за генетични аномалии, очаквате момиченце. (амниоцентезата дава сведения и за пола) Доброто ми предчувствие се потвърди и облекчението, което изпитах аз и няколкото близки около мен, които бяха в течение, може да се сравни с отместване на високотонен товар от главата. 

Изобщо, в този тип изследвания, както и във всичко останало, е добре да знаем какво правим и защо го правим. Да сме наясно с основните положения, без да изпадаме в крайни параноични състояния на свръхинформираност, да имаме възможност за избор и да взимаме обосновани решения. 


Форум на Националната Генетична Лаборатория (професор Кременски отговаря в кратки срокове на индивидуални въпроси във форума)




Свиване

Охлювите не могат да скачат  

В късните ми тийнейджърски години една девойка, която харесвах, ми обясни, че съм бил много мил, внимателен и грижовен с нея, но това било обичайно и естествено за мен да съм такъв, а тя решила да избрере друга опция, понеже конкурентът бил пълно дърво, но полагал огромни усилия да се промени и това му старание било толкова мило и впечатляващо… Присвих рамене, оставих пари за сметката и я оставих с умиленията и в кварталното кафене. Като се прибрах вкъщи, разлистих някаква книга, която бях купил наскоро, и една от главите започваше с цитат от източен мъдрец, който гласеше нещо като “Хората не забелязват, че орелът лети високо в небето, но ще аплодират всеки магьосник, който успее да ги заблуди, че охлюв може да подскочи.” Тогава се усмихнах на иронията на момента, но всъщност ще ползвам този неточно преразказан цитат като увод на друго, далеч по-малко сантиментално продължение…

Поводът е повсеместното мрънкане за листите на Реформаторски блок. Както и повсеместното мрънкане по повод Реформаторски блок по принцип. Защото очевидно нечии идеалистични представи за нещата не са се сбъднали на 200%. Спестих ви/си едно публично избухване след отминалите избори за Европарламент, за жалост не си спестих личните препирни, с които си обтегнах отношенията с доста близки и ценени от мен хора. Защото като представител на Реформаторски блок имах възможността да наблюдавам от първо лице изборния ден, активността, хората… и това, което ме шокира и отчая, бе, че в Центъра на София, буквално на пъпа на столицата, младите гласоподаватели бяха осезаемо малко. Възрастните гласуваха с патерици, с два чифта очила, едва стоящи на краката си, но бяха много повече. И всичко това след почти година неспирни протести срещу статуквото. Спестих го, защото щях да споделя толкова смешно-тъжни детайли, че щях да налея още вода е мелницата на отчаянието – като например, че в моята секция комисията не беше наясно как точно се броят преференциите, и че трябваше да се намеся изрично да следят дали номерчето на бюлетината съвпада с това на кочана и след като човекът излезе от тъмната стаичка, а не само преди това. И обяснявах минимум 5 минути преди първият от комисията да загрее бавно защо е нужно това…

Иначе – аз вече съм на 40 – от всички представители, застъпници, наблюдатели и членове на комисии имаше само един по-млад от мен – четеше книга през цялото време (все е нещо – другите четяха “24 часа” и решаваха кръстословици) и проведе точно един телефонен разговор, в който уточняваше кога и къде ще му бъде платено, че е жертвал деня си.

След изборите се наслушах на иронични бележки кой, защо и как не бил гласувал – и беснеех… вътрешно и външно… Сега съм в отпуска, но отново беснея, четейки реакции на хора, които не зная дали дори са се замисляли някога какво означава да съгласуваш дори едно общо становище между повече от три различни субекта и какви усилия и компромиси стоят зад това. Иначе, разбира се, че е по-лесно да мрънкаш – че някой не ти е представил идеалната листа, перфектния кандидат, в перфектния контекст… Само че политиката е изкуство на компромиса… много често изкуство на възможния компромис! А изборът е винаги ограничен. И всяко друго очакване е просто детинско или най-малкото незряло.

Иначе наскоро на вътрешното гласуване на кандидатите на ДСБ (и в моята организация, и после в района ми) се обърнах и огледах залата и се запитах нямаме ли още по-добри кандидати, но тези бяхме посочили, тези не се бяха отказали, подредих ги според своите преценки (в ДСБ се гласува вътрешно със сложна преференция за абсолютно всеки – подреждаш ги по предпочитание) – тези, които прецених за неподходящи, просто сложих последни. Иначе ми се искаше и в залата да има повече по-млади от мен хора, но уви, преобладава достолепието на беловласите, на които сигурен съм също им се иска да има повече по-млади от тях… Иначе ми се искаше в моята организация на ДСБ да не сме само двама до 40 години… Искаше ми се на първата ни среща на да го нарека локалния изборен щаб в моя район преди 2-3 седмици да не бяхме се събрали само от ДСБ и един човек от НПСД (единственият им член в района). БЗНС нямат организация в нашия район – тях не ги броим, но… иначе и вие сте чували, че в Реформаторския блок не са само ДСБ и НПСД, нали… дано останалите не са заети с нечия друга кампания. Искаше ми се, като започне след няколко дни новата кампания, да има повече доброволци и да не се чудим кого и къде да клонираме, за да има хора навсякъде за всичко. Искаше ми се Зелените да бяха поузряли поне малко, но… уви… иска ми се, но… с това разполагаме… И ще направим добра кампания сигурен съм!

Искаше ми се поне някаква част от тези мрънкащите, които иначе мрънкат от позицията на незадоволени симпатизанти или проекто-симпатизанти, да бяха почукали на някой щаб и да кажат “Добър ден! Мога ли с нещо да помогна?” и да вкусят нещата отвътре… Защото политиците не се доставят по каталог от Amazon, те се създават и избират от всички нас. Партиите и организациите също се създават от хората. Иво Божков, когото избрахме за човек на годината преди време, беше издигнат за кандидат-депутат от ДСБ в моя район… Но защо не бяхте повече в залата тези, които да гласуваме да бъде по-напред в списъка? Нямаше ви. Мнозина харесваме Радан Кънев, но той не може да оглави всички листи, а и замисляте ли се понякога какво му струва да бъде дори само начело на ДСБ и да се бори дори само за вътрешнопартийното общо становище. Наистина ли вярвате, че няма вътрешнопартийна опозиция – и в хубавия, и в не толкова приятния контекст? И дали бихме имали шанса да имаме втори Радан, ако някой ден и той се обезвери и се откаже?…

Много е лесно да си белоснежно чист и еталонно морален, когато стоиш отстрани, подаваш оригинални реплики през социалките и нямаш никакво намерение да си нацапаш ръчичките. И да си толкова критичен към РБ и толкова безкритичен към ГЕРБ, например… Докато гледаме политиката от разстояние като сапунен сериал – тя ще бъде точно това – режисиран от някой друг сапунен сериал. Трябва най-накрая да пораснем и да проумеем, че договорките в политиката и дори коалициите не са непременно любовни истории, а начин да се отработи дадена ситуация – пример прагматичните коалиции в Германия. Докато реагираме като малки деца – импулсивно и емоционално – ще сме в детската градина на общественото израстване и в задния двор на Европа.

За да има работещ и стабилен следващ парламент, който поне да започне да поправя счупеното, е критично важно Реформаторски блок да има прилично представителство – и това е нужно за да не бъде просто патерица на ГЕРБ, а да тежи на мястото си. И да тежи достатъчно, че дори и да има такива, които ги устройва да са патерици на ГЕРБ, те да имат малка тежест и значение, дори да се пребоядисат.

Реформаторски блок не е идеален, но с това разполагаме. Формацията е с потенциал и е добра отправна точка за нещо по-добро. Принципите са ясно декларирани и повтаряни до болка – ако сте се разсеяли и сте забравили есенцията им – прочетете последния пост на Радан и линкнатия от него по-стар пост. Ако виждате нещо по-добро на хоризонта – добре, но аз не виждам – моята надежда за промяна е свързана с Реформаторски блок и се надявам повече хора не само да гласуват, но и да помогнат да убедим в оставащия месец и други да гласуват за него.

Другата опция е да чакате охлювите да се научат да скачат…

"Охлювите не могат да скачат" е публикация от yovko in a nutshell с автор Йовко Ламбрев. Някои права запазени.

Свиване

Sony подготвя SmartBand Talk - гривна с E-Ink дисплей и (вероятно) телефонна функция  

Sony подготвя SmartBand Talk - гривна с E-Ink дисплей и (вероятно) телефонна функция
На събитието си на 3 септември Sony подготвя премиерата на няколко нови смартфона и 8" таблет, но нова информация сочи,…
Свиване

Мултикукинг  

Последните години покрай блога получавам различни покани и предложения за партньорство, като всеки път, преди да приема си задавам въпроса: бих ли си купила този продукт? Когато отговорът е ДА – приемам.

И така – този път няма да ви пиша за мода или козметика, а за храна – по-точно за готварски уред – Multicooker-а на Philips.

Приех предизвикателството (да сготвя и заснема на видео + снимки 7 рецепти), защото а) така или иначе исках да купя мултикукър за вилата, и б) защото така или иначе нали се бях зарекла да споделям кулинарните си върхове напъни.

Преди да започна готвенето разгледах рецептите и опциите на уреда публикувани на сайта на Philips и не знам защо реших, че няма начин да не се справя. После се сетих, че Лулу беше писала за уреда и отворих блога й и тогава в главата ми започна да кънти въпроса: къде се натика, жено?

Обаче, когато се хванеш на хорото – скачаш! И така, ето ме тук, след (незнамколко) опити на принципа проба-грешка и заснети 5 рецепти (две от които ужасно не на фокус, което разбрах следварително – разбира се!) съм на ръба на отчаянието. Независимо колко добре е сготвена и какви са вкусовите качества на една храна – ако не можеш да я представиш добре, тя просто прилича на бебешко повърнато и никой, ама никой няма да ти повярва, че става за ядене.

Ето какво имам предвид:

Click to view slideshow.

За това днес няма да пиша за рецептите, а за уреда. Имам сериозно предположение, че всяка манджа сготвена в мултикукъра може да се сготви и в тенджера, да се опече и т.е., с киселото мляко още не знам как стои въпроса, защото още не съм тествала тази опция. Основното предимство на мултикукъра е, че е малък и идеален за кухня с малко свободно място. Моята кухня е изключително нефункционална: печката се намира на един мъъъъничик остъклен балкон до хладилника, почти връстничка ми е и от нея работят само 2 котлона – единият малък, като за джезве, а фурната си живее свой собствен живот, плот за приготвяне на храна, точене, месене и т.н. практически нямам, има едно местенце между сушилята за съдове и микровълновата (която планирам отдавна да разкарам, но Александър е особено привързан към бързината, с която претопля храната) – на една от снимките се вижда или крайчеца на барплота, който обаче е висок и е доста неудобно. Казвам всичко това, защото в моя конкретен случай, когато искам да сготвя няколко манджи наведнъж – трябва да го правя последователно, а не едновременно – което ме заробва с часове в кухнята. С мултикукъра успявам да приготвям 2 манджи и да пека баница едновременно, т.е. мога да приготвя храната за 2 или 3 дни и респективно да говя през ден – нещо за мен до сега немислимо, освен ако не се яде навън или не се поръчва пица.

Така – в този ред на мисли, ако нямате достатъчно място, котлони и т.н. – уредът е удачна придобивка. Другите 2 основни плюса са, че е лек и лесно преносим. Аз си го носих на вилата и докато се грижех за цветята в градината, храната практически се сготви сама, а след това си стоеше на топло в съда – мултикукъра има функция за поддържане на храната топла.

Т.е. ако хипотетично някой ден все пак стигнем до море за повече от 3 дни, мога да си го взема с мен, защото обикновено отсядаме в апартаменти тип студио, а не в хотели и така или иначе ми се налага да готвя.

Друго, което ми направи много добро впечатление е, че печенето на кекс на пример в мултикукъра ми се получава по-добре, отколкото във фурната – не остава глетава среда, изпича се равномерно, набухва нормално, а домочадието го унищожи скоропостижно, което е гаранция за добър резултат.

За днес стига толкова – ще се пробвам да направя по-прилични снимки и ще споделя рецепти.

Свиване

Има нещо  

 общо между новите технологии и политиците. Те винаги идват с обещание, първите, да те улеснят, а, вторите, за „по-добро“ бъдеще. Резултатът обаче е, че им ставаш роб. Ако им се довериш, разбира се.


Свиване

Новият смартфон на Lenovo може да излезе с Android L, премиерата е на 4 септември  

Новият смартфон на Lenovo може да излезе с Android L, премиерата е на 4 септември
Изложението IFA започва съвсем скоро в Берлин, а само ден преди старта му, на 4 септември, Lenovo обяви своето специално…
Свиване

Умният часовник на HTC с Android Wear може да се появи през септември  

Умният часовник на HTC с Android Wear може да се появи през септември
От месеци знаем, че HTC подготвя умен часовник и това беше официално потвърдено от компанията. Устройството очакваме да излезе до…

август 30, 2014

Свиване

Марин Бодаков: Огънче пред вратата  


1.

Много дни никой не ме е докосвал,
няма какво да докосна от себе си.
Подът на моята тайна поддава
ето тук.


2.

сън на север
сред топлата градска подмишница,
в къща с дупка на палеца,
дим от кораб


* - Стихотворението е част от книгата на Марин Бодаков - “Северна тетрадка”, публикувана от Издателство за поезия “Да”, през декември 2103 г., чието представяне в програмата на “Аполония”-2014 е насрочено за 1 септември, от 18:00, в “Градска художествена галерия”, Созопол.


Марин Бодаков



  Марин Бодаков в “Кръстопът”.
  Марин Бодаков в DICTUM.

Свиване

Заедно срещу съдебната реформа  


Както никога и съвсем изненадващо Българската съдийска асоциация (БСА), Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите в България (КСБ) успяха тази седмица да съгласуват мнението си по важен обществен въпрос. Но избраха най-неподходящото време и тема да направят това.

Месец преди избора на председател на ВКС и в контекста на призивите на международните организации за гарантиране на независимостта на съда, те зачеркнаха категорично едни от най-важните идеи за...
Свиване

Христо Иванов: В съдебната система има "корупционни предприятия"  


Как изглежда борбта с корупцията и съдебната реформа според правосъдният министър и вицепремиер Христо Иванов. Цитатите са от негово интервю пред радио К2

За корупцията
Ние доста спорихме в последната седмица в обществото около една фраза за информационна война (става дума за документа 2020, изготвен от Минитерство на отбраната, в който се говореше, че Русия провежда информационна война - бел.ред.)
Аз искам да кажа - в България се води корупционна война. Това е не по-малко,...
Свиване

Duracell: да почувстваш марката  

Така наречената “experiential” част от рекламния сектор набира все повече сила. Таванът тук е само креативността на агенцията и разкрепостеността на марката – възможностите са огромни. Най-ценното, разбира се, не е в това, че рекламирате марката си – а в това, че имате канал за директна и лична връзка с потребителя. И тъй като имам специално отношение към Канада и особена непоносимост към студа, си харесах много ето тази кампания на Duracell. Идеята за енергия между хората, използвана от марката, приятно свързва продукта с публиката и показва за пореден път, че такова нещо като “скучна стока” просто няма:

Защо работи?

  • локацията е повече от подходяща – има истинска нужда за потребителя, която марката може да реши
  • емоционалното и практичното се преплитат
  • като вече почти задължителен компонент, видеото увеличава обхвата на кампанията (чак до удавената в августовска жега България)

Постът Duracell: да почувстваш марката е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свиване

Сложи си обица на ухото  

Една и съща жена, една и съща кухня, една и съща събота, но при различни обстоятелства.

1

Сложи си обица на ухото е мотото на кампанията „Говори открито срещу домашното насилие“ на Avon, като подробности можете да разберете във Facebook страницата на Avon България.

3

Фактите са тъжни и плашещи: всяка четвърта българка е жертва на физически или психически тормоз, като рядко чуваме и разбираме за подобни случаи, дори да се случват на наши близки. В webcafe има един текст, който ме сграбчи за гърлото и така ме държа дълго време, препоръчвам: На един шамар разстояние. Сега го отворих пак, за да погледна коментарите, където попаднах на следните бисери, представени като народна мъдрост:

Бий жена си всеки ден, ти и да не знаеш защо, тя знае

имаше една много вярна приказка, че една жена кога й да е бие човек .. 
се ше е късно и се ше е малко – вярно е

И това се приема за нормално – в много семейства. Най-лошото е, че децата виждат този модел на поведение и за тях това е нормалното, това е стандарта. Момчетата израстват с идеята, че рано или късно ще си намерят своята жена, която да бият и най-лошото: ако не я бият нито те са истински мъже, нито тя е истинска жена – защото, както разбираме от народната мъдрост – жената трябва да бъде бита.

А момичетата израстват смазани, страхливи и готови на всичко, защото рано или късно – все ще си намерят един здрав истински мъж, който ще ги бие, защото е така – истинските мъже бият! А те, ще се стремят да попаднат на поне по-заможен мъж, та между шамарите да могат по някой лъскав подарък да получават и от време на време на барче, ресторант или чалготека да идат – да се поразкършат, ама умерено – щото ако се отпуснат на дансинга – току-виж пак са отнесли кютека.

5

Идеята за снимките, сравнението, локацията – т.е. кухнята, насока за грима и самото заснемане е на дъщеря ми, която държи да бъде представена така: Ади Б.

4

Когато получих обиците на Avon с предложение да се включа в проекта „Сложи си обица на ухото“ към тях имаше бележка с информация за кампанията срещу домашното насилие, която дъщеря ми прочете, погледна ме много изплашено и учудено и каза: мамо, нас татко не ни бие, и твоят татко не те е бил, и изобщо не познаваме никой мъж, който да бие жена си. Пожелавам си да доживея деня, когато всички деца – момичета и момчета, няма да разбират какво означава „домашно насилие“.

 

Свиване

Българите в Германия – последни данни  

студенти карта емигранти деца данни графика гражданство германия  bylgariq

Преди две години пуснах данни за броят българи и студенти в Германия. Графиките не бяха кой знае какво и данните бяха доста общи. Този път получих информация от консулството ни във Франкфурт, които са положили сериозен труд да съберат по градове и провинции броя българи, колко от тях са с двойно гражданство, колко са престъпленията свързани с българи и така нататък. Похвално е, защото без тази статистика работата им е доста по-трудна.

За разнообразие реших да не пиша сам карта, а да използвам една от много готови платформи. CartoDB е доста лесна за ползване и позволява на хора без никакви технически знания да направят сложни многопластови визуализации с най-различна информация. Имат безплатен вариант с до 10000 посещения. Онези, които искат да я ползват професионално, могат да избират от няколко платени плана.

Картата, която виждате горе, показва колко българи има по провинции, колко са в концентрирани в определени градове (в оранжево) и колко са взели немско гражданство между 2006 и 2012 (по провинции в лилаво). Може да разгледате и интерактивната версия на картата. Не изглежда съвсем добре и е малко претрупана, но за половин час – толкова. В даден момент може да я спра за няколко дни, ако мине въпросните 10000 посещения този месец. Съмнявам се обаче.

Отделно, от данните получени от ГРАО знаем, че 7359 българчета са родени в Германия през последните 10 години. Тази цифра включва само онези, на които е изваден български акт за раждане. Тенденцията расте силно нагоре като се забелязва, че през 2013-та броят им е почти четворен спрямо 2004-та.

студенти карта емигранти деца данни графика гражданство германия  bylgariq

август 29, 2014

Свиване

Иван Христов: 11 септември  

Спомням си смътно този ден.
Вдигнах слушалката
и исках да говоря с теб,
а ти се разкрещя:
„Война! Трета световна
война!“.
Първото нещо,
което направих,
бе да погледна небето.
Помислих,
че от там ще долетят
самолети.
Бях влюбен
и исках да говоря с теб,
и съжалявах,
че точно сега
започва световна война.
После влязох в един ресторант.
Пих бира и дълго гледах
как двете кули се срутват.
Не знаех почти нищо
за този град.
Като дете рисувах
Емпайър Стейт Билдинг,
но тази любов свърши
и както много други
избледня…

И ето че сега се озовах тук,
и с братовчеда Пол
гледахме Ню Йорк
от четиресетия етаж.
После отидохме
до Кота нула.
Една афроамериканка
още крещеше:
„Пазете се!
Пазете се!“,
макар че вече
бяха изминали
пет години.
Хората обядваха.
Градът приличаше на звяр
с изтръгнато сърце.
После се разхождахме
в Сентръл парк,
дишах чист въздух,
мислих за Джон и Йоко
и изведнъж видях
ВРАТИТЕ на Кристо…
Господи,
Защо ме доведе тук
толкова млад
и дали този град
не е път към небето?

Стихотворението е включено в книгата на Иван Христов Американски поеми”, която Издателство за поезия “Да” публикува през декември 2013 година… Представянето на книгата в програмата на “Аполония”-2014 е насрочено за 1 септември, от 18:00, в “Градска художествена галерия” в Созопол.








  Иван Христов в “Кръстопът”.
  Иван Христов в DICTUM.

Свиване

Навигацията Nokia HERE излиза за Android, ексклузивно за Samsung Galaxy  

Навигацията Nokia HERE излиза за Android, ексклузивно за Samsung Galaxy
Nokia и Samsung сключиха споразумение, с което навигацията Nokia HERE ще влезе за първи път в Android. Приложението ще бъде…
Свиване

Петъчен виц: Леля ми симулира  


Изпращайте любимите си смешки на karieri@karieri.bg. Ние обещаваме да ги публикуваме, за да развеселим повече хора.
Свиване

Още очаквания iPhone 6 да има NFC  

Още очаквания iPhone 6 да има NFC
За iPhone от години се очаква да въведе технологията NFC и 2014-а сякаш най-после ще бъде тази година. Новият iPhone…
Свиване

Из Родопите (ден втори и трети): От Дяволското гърло до Кричим  

Вторият и третият ден от пътуването на Анжело из Родопите – първия ден стигнахме от Асеновата крепост до Тригард, а сега наред са Дяволското гърло и Дяволският мост. И още много други места. Приятно четене:

 

Из Родопите

ден втори и трети

 

Музей на мечката, Дяволското гърло, Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, Орлово око, Дяволския мост, Чилингира, Кричим

 

Ден втори

Сутринта се отправихме към пещерата „Дяволското гърло“, която е отворена от 9 часа. Между хижата и пещерата се намира Музеят на мечката. Официалното работно време е от 10 часа, но в 9 беше отворен и използвахме възможността на влезем, за да не се връщаме по-късно. Експозицията е малка, но показва интересни факти от живота на мечките. Чрез интерактивни табла могат да се чуят звуците, които тези симпатични животни издават в различни ситуации, както и пулсът им при зимен сън. Тук участвахме в малка фотосесия за някакъв туристически справочник, но се разсеяхме и забравихме да попитаме за хонорара. В музея има печат, който поставиха на празно поле в книжката, тъй като той официално не фигурираше в нашия списък от забележителности.

Музей на мечката, Триград

Скелет на кафява мечка


Музей на мечката, Триград

Музеят се намира непосредствено до новостроящия се хотел с прекалено еклектична архитектура

 

 

 

Музей на мечката

адрес: BG-4825 Триград

GPS: 41.609242, 24.381385

раб. време: 10 – 18

цена: 2/1 лв

 

Следващата спирка беше

„Дяволското гърло“,

пропастна пещера, формирана вследствие пропадане на земните пластове. В миналото тя носи името „Ахорлакимето“ (турски), което буквално означава „клокотник“. Що се отнася до съвременното ѝ наименование, една от версиите е, че то произлиза от формата на изхода ѝ, наподобяващ дяволска глава. Повечето от нас обаче най-вероятно свързват името ѝ с вярването, че каквото влезе в нея, никога не излиза. Малцина са чували за събитията, които го доказват. През 1968 г., след обилни валежи, Триградската река повишава 25 пъти нивото си и завлича в пещерата всичко изпречило се на пътя й, в това число и около 300 кубика дървен материал, стифиран, подготвен за износ. След пещерата, където реката се появява отново, не излиза дори треска от тях.

Дяволското гърло

В пещерата се влиза през изкуствено прокопан и укрепен тунел

 

 

Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад (общо в пещерата са 18) на Балканския полуостров. Пещерата се е получила от реката, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината й достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея се твърди, че може да се побере катедралата „Св. Александър Невски“. Липсват образувания като сталактити, сталагмити или сталактони, защото пещерата е на възраст около 175 000 години, което я прави сравнително млада. Първият документиран опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Никола Корчев и Елена Пъдарева.

На близо 400 м от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземната река се губят в сифон-галерия. През 1970 г. двама варненски водолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, но за съжаление никога повече не излизат живи на повърхността. Спасителните екипи установяват, че водолазите са имали въздух за още 2.5 часа, а аутопсията показва, че и двамата са получили инфаркт в един и същи момент. Преди 4 години от National Geographic правят опит да пуснат в сифона автоматични подводни камери. След 30-я метър камерите спират да предават…

 Дяволското гърло

 

Опитите продължават с оцветяване на водите, като по този начин експертите целят да разберат дали наистина от изхода извира същата река. Те с изненада установяват, че оцветената вода излиза, но чак след 2.5 часа. Така стигат до заключението, че водата преминава през изключително дълъг лабиринт, поне 30 км, в скалата. (Дали радиоизотоп не би могъл да помогне за това проучване?!)

Дяволското гърло

Оттук Орфей слиза в царството на Хадес


Дяволското гърло

Мястото, където Орфей заплакал за загубената си любима, т. нар. „Орфеево изворче“, е превърнато в олтар на любовта

 

 

В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп, приблизително 80 000 бр.

Излиза се през естествения вход на пещерата, като за целта трябва да се изкачат 288 мокри и стръмни стъпала – приблизителната височина на 20-етажна сграда. За хората с лабилно здраве се предлага връщане през „цивилизования“ вход. Изходът е около 250 м по-нагоре от входа и по шосето трябва да се върнете към паркинга пред пещерата.

Температурата целогодишно е 8 °C, влажността е почти 100 %, затова плътните дрехи са задължителни. Снимането е разрешено, но размерите на пещерата са такива, че без професионална светлотехника резултатът е „мароци“.
Дали само свежият планински въздух и ниската температура ни помогнаха да изкачим тези 288 стъпала, без да се задъхаме? Невероятно! Не е първата пещера, която посещаваме. Ново усещане е желанието ни да бъдем там отново и отново.

Пещера „Дяволското гърло“

адрес: BG-4835 с. Триград

GPS: 41.61, 24.38 (41°36′36″, 24°22′48″)

тел.: +359890222515 (Солаков)

работно време: 9 – 17 (влиза се на всеки кръгъл час)

цена: 5/2 лв

 

След това се отправихме пак към

Буйновското ждрело,

за да успеем този път да влезем в

Ягодинската пещера,

която е разположена на 3 км. югозападно от село Ягодина, но е известна още и като „Имамова дупка“. Намира се на десния бряг на река Буйновска, която формира най-дългото и живописно ждрело в България – 9.5 километровото Буйновско ждрело. До пещерата се стига по шосето Девин-Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Пред пещерата има паркинг и ресторант. По туристическа пътека също може да се достигне до Ягодинската пещера – най-известната от пътеките е от с. Триград (Южнородопска пътека – 2:30 ч.). Ягодинската пещера е една от най-красивите и богати на образувания пещери. Има няколко етажа (3 до 5, според източника), като само най-ниският е благоустроен за масов туризъм. Този етаж е електрифициран, изградена е 1100 метрова пътека и са прокопани изкуствен вход и изход. Електрически лампи ефектно осветяват причудливи образувания: драперии, цевични сталактити, пещерни перли, „леопардовата кожа“, сталактони и много други. Някои от образуванията наподобяват Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Дева Мария и Младенеца, Пижо и Пенда, акула, други носят имената “Полилея” (този “полилей” поне е неподвижен – пещерно образувание, няма как да се полюлява, но … пак чуваме за “полюлей”!), „Слона“, „Крокодила“. Интересно е да се види и т. н. „Новогодишна зала“ с украсената елха. Тук всяка година местният пещерен клуб посреща новата година. Елхата се сменя на всеки 4 години, тъй като ниската температура (6 °C) и високата влажност ѝ позволяват да се съхрани дълго. Тук стават и бракосъчетанията (вече над 250), под герба на страната, закачен на скалите. Досега няма регистрирани разводи, тъй като тази церемония любезно е предоставена на пещерняците от „Дяволското гърло“. Тук научихме нова подсказка (18+) как да различаваме сталакТити от сталагМити: Тати – отгоре, Мама – отдолу. Туристическата обиколка трае 45 минути – имайте го предвид, за да вземете подходящо облекло. Снимането е забранено (и се държи на забраната!), но на входа можете да закупите диск с професионални фотоси (5 лв). Излиза се през втория изкуствен тунел около 200 м по-нагоре. Оттук (200 м) можете да посетите друга пещера с възстановка на пещерно жилище (срещу допълнително заплащане). Да! Тук бяхме впечатлени от организацията и модела на мислене – персоналът предлага всички възможни услуги и атракции в региона, не рекламира само и единствено своята! Явно е надраснат страхът да не би някой друг да спечели от техния труд! Браво! Дай Боже, по-скоро да надживеем дребнавостта и сметкаджийството си!

 

Ягодинска пещера

адрес: BG-4835 с. Ягодина

GPS: 41.6054, 24.298 (41°36′00″, 24°18′00″)

тел.: +359 889 903642 (Сергей Генчев)

web: http://www.yagodinska-peshtera.com/

Работно време: 9 – 16 (влиза се на кръгъл час)

Цени: 7/4 лв.

В списъка „Сто национални туристически обекти“ е под № 89.

 

След това отидохме до село Ягодина. Оставихме колата на центъра и се отправихме към връх „Ушите“ („Св. Илия“). Има поне 4 варианта за достигане до него:

  1. за най-скараните с ходенето – можете да наемете джип (10 лв./човек), който да ви закара до върха; отиване и връщане трае около 40 мин.;
  2. тръгвате пеш по пътя на джиповете, започващ в източната част на селото; това е най-полегатият пешеходен маршрут, който трае около час и половина;
  3. от двора на училището в северната част на селото завивате наляво към склона и през ливадите стигате до борова гора, след което продължавате по маркирана пътека в десния ѝ (северен) край; излизате на пътя от т. 2 при една беседка, около 500 м под върха; продължителност – един час;
  4. когато стигнете до боровата гора завивате наляво пред нея и след това диагонално нагоре по склона – като кози по сипея! Ориентир са мачтите на GSM операторите на върха; продължителността е около 2 часа.

Ние се качихме по вариант 4, а слязохме по 3.

Буйновското ждрело

Буйновското ждрело от „орлов“ поглед

Буйновското ждрело от „орлов“ поглед

 

Наблюдателна площадка „Орлово око“

адрес: BG-4835 с. Ягодина

GPS: 41.64308, 24.33877 (41О 38’ 35.09”, 24О 20’ 19.57”)

 

Ден трети

Рано сутринта тръгваме към

„Дяволския мост“,

интересно скално образувание, формирано от природните стихии. Намира се в землището на село Борино, в местността „Хайдушки дол“. За да стигнете до него, на входа на село Борино завивате наляво по посока на село Чала. Преминавате край селското гробище (вляво), бетонов център (вдясно) и след преминаването през малко мостче стигате до полуработещо дървопреработвателно предприятие от ляво на пътя. Тук вече има указателна табела „Дяволския мост“. Разстоянието до феномена е около 2.5 км, като по-голямата част може да се премине с автомобил по утъпкан черен път. Вдясно, край реката има много места, подходящи за пикник.

Дяволски мост, 6764, България

За съжаление, първият километър от екопътеката представлява бунище за строителни и промишлени отпадъци. Явно този регион не е интересен за показни акции като „Да изчистим България за един ден!“ – на 140 км от София и търсещите сензации репортери.

 

 Дяволския мост

Когато стигнете до изкуствен водопад, сте на половината на пътя.

Дяволския мост

Дяволския мост

До прогнило мостче може да се стигне с автомобил

 

Ние оставихме колата при охраната на предприятието и преминахме разстоянието до мостчето пеш. Останалият половин километър е път през гората. Всички по-стръмни участъци са били обезопасени с парапети, а по хлъзгавите зони е имало дървени подпори на стъпалата.

Това е част от Южнородопската екопътека, която свързва Триград с пещерите и „Дяволския мост“. Природните стихии са я разрушили в частта ѝ от Ягодинската пещера до тук и преминаването е невъзможно. Преди две седмици един норвежец се е „правил на мъж“ и е свършил в дерето със счупена ръка. В момента работници укрепват пътеката, изграждат наново наблюдателни площадки, кътчета за отмора, стъпала и парапети. Крайният срок е 15. септември, но хората се опасяваха, че може да се забавят заради проливните дъждове напоследък. Също така ни предупредиха, че в района обикаля мечка с две малки мечета и ни посъветваха да вдигаме шум при евентуална среща, за да я отпъдим. Тъй като щерката без усилия надкрещява корабна сирена и отпуска гласа си с повод и без повод, нямахме опасения за себе си. За мечката – няма гаранции!

Дяволският мост

“Дяволският мост” от една страна


Дяволският мост

…и от другата

 

Мостът е с дължина 8-10 м, ширина 2-3 м и височина близо 40 м. Името му идва от легендата, че по него може да премине само дявол. Според друго предание мостът е резултат на помирение на двама братя, дълги години спорили за бащини имоти и издигнали стени по между си. Близо до скалния феномен се намира и водопад. Двата обекта са включени в списъка на природните забележителности през 1995 година с цел тяхното опазване.

Отправихме се към последната планирана спирка – Кричим

Пътят от Девин до стената на яз. „Цанков камък“ е идеален – нов асфалт, маркировка, обработени ескарпи. Преминахме и през тунел с работещо осветление и вентилация, без течове. За момент загубихме представа – в Родопите ли се намираме или в Алпите! По-нататък също се прави „някакъв“ ремонт, по-скоро кърпеж, но не е същото!

Спряхме на чаша кафе на к-с „Чилингира“, на скален нос над язовир „Въча“. За разлика от обслужването, гледката към язовира е защеметяваща.

Черни лебеди

Черни лебеди във водите на язовир „Въча“

 

Комплекс „Чилингира“

адрес: BG-4800 Девин, яз. „Въча“

GPS: 41.9101, 24.4424

Следващата спирка, последна в програмата, трябваше да е

Кричим,

който се споменава за първи път в 1451 г., когато е записан като село в регистрацията на Филибе санджак (Пловдивски окръг). По заповед на султан Мехмед II, дадена на Чандарлъзаде Халил Хареттин Паша, внукът му – Халил Паша – очертал границите на селото, които били определени по имена на дървета и околни пътища. Споменават се имената: Ески Хисар (Стара крепост), Кова (кофа) юзу или юзлу и др.

Над двата бряга на река Въча, там където тя напуска „прегръдките“ на Родопите, са се издигали две взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към планината. Първата се нарича Малко кале и е разположена на десния бряг на Въча, а втората – на левия и носи имената Кричим, Голямото кале и Иванковото кале.

Крепостта Кричим е строена през два периода – ранновизантийски (V-VІ век) и български (от времето на хан Крум). Разрушена е през ХV век, когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3 м, както и водохранилище (щерна). От крепостната стена се открива приказна гледка към град Кричим, който е под нозете ни, към Пловдивското поле.

През 1198 г. Кричимската крепост е превзета и възстановена от болярина Иванко (братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец), който за кратко откъснал под свое управление почти цялата Родопска област. Още през същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.

В околността на крепостта, на около 20 минути, върху голяма риолитова скала, обрасла отвсякъде с издънкова широколистна гора, е изсечен прочутият Асенов надпис, който гласи: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“.

Смята се, че става въпрос за Цар Иван Асен II, който е завладял крепостта през 1230 г. и е имал обичай да ознаменува своите победоносни походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена.

До крепостта се стига, като от градската черква „Св. Св. Козма и Дамян“ се поеме първо по път, а след това вдясно по стръмна пътека (GPS: 42.04, 24.46).

Забележителност в Кричим е мостът над р. Въча с изцяло западна метална конструкция, който е преместен от Сърбия по време на Първата световна война.

На 6 км преди града се намира Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично” на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастирът е разрушен, но в края на 19 в. е реставриран. За съжаление, не можахме да го посетим, тъй като заваля дъжд, а определеното за посетители време беше след повече от час. А не сме от хората, които искат и настояват да бъде направено изключение за скъпоценните им особи.

 Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично“

Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично“

адрес: BG-4220 Кричим

GPS: 42.00254, 24.47649

отворено за поклонници:

октомври – март:

8:30 – 12:00, 15:00 – 18:00 (вторник, четвъртък, събота)

8:00 – 18:00 (неделя и празнични дни)

април – септември:

8:00 – 12:00, 16:00 – 19:00 (вторник, четвъртък, събота)

8:00 – 19:00 (неделя и празнични дни)

 

Другият обект, който беше предизвикал интереса ни, беше

Двореца,

чиято история започва от 1902 година, когато вековните дъбове от Кричимската кория привличат вниманието на Княз Фердинанд І. Гората, с лонгозен характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, е очаровала княза и той решил да създаде ловен парк. След изкупуването на околните земеделски земи и внасянето на елени лопатари, стопанството е заградено. През 1905 г. е построен ловен павилион, наречен „Австрийската къща“. Тя е първата в стопанство „Кричим”.

През 1903 година е оформен и малък, около 2 дка парк, който с годините се разширява и в момента големината му е около 300 декара. Още 1400 декара са гора, а 300 декара са стопанска част, от която изхранват животните в местността.

В парка могат да се забележат уникални растителни видове от цял свят: дървета на по повече от двеста години като бял бряст, бяла топола, различни видове магнолии, метасеквоя, лагерстремия, люляк, дори и бамбук. Най-голямото дърво е дъб, на повече от 500 години, чийто диаметър е над 2 метра.

Няколкото езера в парка изобилстват от животински видове, а на повърхността цъфтят и водни лилии.

Стада от елени лопатари се движат свободно из защитените местности. Княз Фердинанд първи е развъдил тези животни по българските земи именно в Кричим. Там живеят още муфлони, костенурки, лисици, както и различни защитени видове – жаба дървесница, малък тритон, черен щъркел, сива и бяла чапла.

Самият дворец е построен през 1937 г. по проект на арх. Севов и е с традиционна архитектура с белези от модернизма, вписващ се в средата с уютна декорация. Непокътната е по-голямата част от инвентара на двореца от самото му създаване. Той е на два етажа, като всеки е със застроена площ от 750 квадрата. Всичките му 55 стаи са с различни полилеи. А сервизите, килимите, подовата настилка, столовете, масите и по-голямата част от обзавеждането все още изглеждат като нови.

Две от най-значимите исторически събития, свързани с двореца: 1. Убийството на един от най-големите български държавници Александър Стамболийски е свързано с тогавашното царско имение в Кричим. Когато той научава, че се готви покушение срещу него, тръгва към Кричим, но по пътя е заловен и убит на 14 юни 1923 година.

2. В двореца Цар Борис III къса заповедта за депортиране на българските евреи в концентрационни лагери през 1943 година.

За съжаление никъде в мрежата не намерихме адрес и работно време, а само възторжени анотации с двугодишна давност от типа „Симеон Дянков ще отвори Двореца за гражданите…“. Но трябва да остане нещо и за следващия път, нали?

 

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

 

Още снимки от ⒸЕма Жунич:

Асеновград (Асенова крепост)

Бачково (Бачковски манастир)

Борино („Дяволския мост“)

Гела („Градището“)

Гела (Раннохристиянска базилика)

Кричим (ман. „Св. Рождество Богородично“)

Триград (х. „Триградски скали“)

Триград („Дяволското гърло“)

Триград (Музей на мечката)

Триград (Триградско ждрело)

Широка лъка

Ягодина („Орлово око“)

Ягодина (Буйновско ждрело)

яз. Въча (к-с „Чилингира“)

 

 

 

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

 

август 28, 2014

Свиване

Четвъртък, 28 Август 2014  

Втора официална тренировка - качване до Копитото. Резултат - 15 км. за 90 мин., а връщането от Копитото до светофара на бул. България само за 20 мин. Много е готино когато в един момент излизаш над дърветата и започват да се виждат съседните хълмове.

Междувременно три пъти вече се качвам до Тихия кът и се спускам до Владая по пътеката. В момента я правят и да се кара по нея с 25-30 км/ч както е покрита с три пръста пясък и тук там чакъл си е добро приключение. Общо взето държиш здраво кормилото и гледаш да не мърдаш много-много, че иначе падането не ти мърда.

Дано пътеката стане по-твърда, че в момента ако караме по нея няколко човека едновременно ще е доста опасно. Иначе от Тихия кът до Владая спускането ми отнема около 6 мин.

Следващата цел е Кладница, до където трябва да карам три-четири пъти, за да видя как ще се чувствам след качването и спускането. Трябва да се трупат километри.

Свиване

Apple официално обяви събитие за 9 септември  

Apple официално обяви събитие за 9 септември
Apple пусна покана за събитието си на 9 септември, с което официално потвърди слуховете. Очакваме тогава да видим новия iPhone…
Свиване

Ще тръгнат ли децата бежанци на училище? / Will refugee children start school in Bulgaria?  

(Find English translation below)

Наближава началото на новата учебна година. Държавата дава противоречиви сигнали за това доколко е готова да даде възможност на търсещите закрила и получилите статут деца да тръгнат на училище. От една страна чуваме, че това може да не се получи, тъй като са нужни промени в правилата и пр., а от друга страна чуваме, че имало чудесни условия за това, но нямало желание от страна на бежанците.

Това, което аз знам със сигурност е, че нормативно разполагаме с наредба, която не е валидна, тъй като се основава на вече несъществуващи членове в Закона за убежището и бежанците, в която някои от действащите лица са вече несъществуващи институции и пр.

Друго, което знам със сигурност е, че за да се запише на училище дете, идващо от друга страна, то трябва да предостави документи за завършен клас – оригинални, подпечатани не само от училището, но и от други институции, например министерство на образованието, външно министерство, които след това да бъдат заверени в посолства, а после в българското външно министерство.

Освен, че таксите за всички тези заверки са непосилни за някои хора (например аз платих 120 лв такси на заверяващите институции за документ за завършен 9 клас от Сирия), проблематично е и снабдяването с подобен документ. Не е достатъчно училището, в което е учило детето да е оцеляло и да работи, но и някой да успее да се свърже с училището и оттам се съгласят да издадат и изпратят документ. Аз успях да направя това, но за да получа документа е нужно да платя $600 (без пощенските разходи) – част от тези пари е за подкуп на служители в министерствата, друга част за подкуп на разни въоръжени хора, които спират пътуващите за Дамаск от обграденото с армия населено място, в което се намира училището. И част от парите е за този, който рискува да не се върне жив с документа.

По какъв начин търсещ закрила или получил такава в България може да се запише в училище ако няма документи? Все още никой не знае, дори Министерството на образованието и науката.

ENGLISH

The new academic year is starting on the 15 September. Is Bulgaria prepared to give asylum seeking and refugee children the opportunity to start school? Authorities offer us contradictory messages: on one hand, we hear that these children may not be able to enroll at school as some regulations have not been changed yet, etc.; on the other hand, we hear that school starting is easy, but refugees do not want to send their children to school.

What I know for sure is that Bulgaria has some regulations that are not valid as they are based on articles which have been deleted from the Law for Asylum and Refugees, in which some of the agents are no longer existing institutions.

What I also know for sure is that in order to enroll at school a child coming from a foreign country, he has to provide documents proving that he has completed a certain grade – originals, stamped not only by the school but also by other institutions, for example the ministry of education, the ministry of foreign affairs, which, in their turn, should be stamped by embassies and the Bulgarian ministry of foreign affairs.

Some of these fees are unaffordable for some people (for example, I paid 60 Euro to have a Syrian 9th grade school certificate stamped). Besides, it is not easy to obtain documents in the first place. Schools might be destroyed; if they are not, you have to find a way to contact them, and then they should agree to issue a document and send it. I did that, but in order to receive the document, I need to pay $600 (without postal expenses) – part of this is to bribe ministry officials, another part to bribe armed people who are stopping travelers, and part of the money is for the guy who is risking his life to have the papers stamped.

What is the way for an asylum seeker or a refugee to be able to enroll at a Bulgarian school without school documents? At that point nobody knows, even the Ministry of Education and Science.

 


Filed under: бежанци и имигранти, образование, политика Tagged: refugees
Свиване

Прокуратурата отказа да разследва Орешарски за закани срещу чиновници  


Софийска градска прокуратура е отказала да образува досъдебно производство по няколко сигнала, които граждани изпратиха в края на миналата година във връзка с изказването на бившия премиер Пламен Орешарски, че ще уволнява държавни служители, които протестират срещу правителството.

Основният мотив в постановлението на прокурор Р. Стоянова (най-вероятно става дума за прокурор Радка Иванова) е, че "при извършената проверка не са били установени данни за извършени деяния по посочените...

Свиване

Белослава Димитрова: Човек  

                                                                        на А

намирам се на 2 130 метра надморска височина
иначе казано седнал съм на ръба на света
всичко е покрито с вулкани и гейзери
бълващи пара и наситена със сяра вода
пак се сещам да ти кажа как стигнахме дотук
обръщам скалата посочвам теб
показвам ти коритото пълно с бактерии
топло и плитко средата е същата
надявам се този път да не идват промени
да няма усложнения натрупвания изменения
най-накрая да затворим
перките на рибите
да не се превръщат
в крайници
да не изпълзяват после влечуги
на някои от тях да не израстват пера
да няма птици
чудото на еволюцията да не се случи
да не се появи човекът
да не се появиш отново ти
камо ли аз

Стихотворението е включено в книгата на Белослава Димитрова „Дивата природа” (Deja Book, 2014 г.).



Белослава Димитрова






  Белослава Димитрова в „Кръстопът”.

Свиване

Хайде да сменим темата или защо общественият разговор за 30+ необвързаните се води по неприемлив начин  

Майки с деца в Стокхолм

Седмици преди 31вия ми рожден ден изведнъж онлайн се появиха доста неща по темата за “старите моми”, жените, имането на деца, дори за съжителството без брак.

Първо искам да кажа, че термините “стар ерген” и “стара мома” трябва да се пенсионират. Няма вече такива хора. Думата е “необвързан” и да си необвързан след 30 отдавна не означава, че си самотен, депресиран, без опции, с мазна коса, милион прашасали книги, скучна работа с ниска заплата.

Необвързан след 30, без значение дали говорим за мъж или жена, все по-често означава човек с кариера и възможности; човек, който е пътува; човек с хобита; здравословен и разнообразен сексуален живот, съотвено опит; човек с кауза; свободен човек, който не познава себе си. Което не означава, че няма и такива обвързани хора.

Оправданието, че няма еквивалент на “single” на български, може и да мине пред средностистическите читатели, които продължават да дават пари за “24 часа” или пред хората, на които не им е ясно, че “стара мома” носи повече коментари, кликове и лайкове от “необвързана”. Няма как да мина пред огромната част от жените и мъжете, които авторката и статията (към която няма да ви пусна линк) се опитват да сложат под този знаменател.

По-важната тема обаче е начинът, по който се води целия обществен диалог за избора на все повече жени да нямат деца преди да навършат 30. Както и натрапчивото желание на много хора да обясняват как хабим живота и яйчниците си. Ако си мислите, че която и да е средно интелегентна жена над 28 не е на ясно, че с всеки ден след трийстата й година шансът да роди, повтарям РОДИ, не ИМА деца, намалява драстично силно ни подценявате. Най-малкото цялото общество, без инвитро клиниките, които правят пари от това, ни го напомня редовно.

Не казвам, че за това не трябва да се говори, въпросът е как. Едно е да изследваме това решение при все повече жени, друго е обществото колективно да ни хока и повтаря с покровителски тон как някой ден ще разберем, но ще е късно, как животът без деца няма смисъл и как по-млади няма да станем.

И въобще, хайде да сменим ракурса. Най-малкото защото има доста по-важни неща за говорене в обществото по темата за децата. Например: как се възпитават вече родените, какво образование получават. Или огромната липса на семейно планиране, на което в България все още се гледа като на нещо почти демонично, чиято идея е да лиши жените от радостите на майчинството. Да сме честни, правенето на деца в повечето случаи не е геройство. Трудната работа започва след това.
Да сменим гледната точка и да поговорим за ниската култура на българина да осиновява. Нека да сме наясно, ниската раждаемост не е големия проблем на България, дори не съм сигурна до колко е ниска. Големият проблем е, че повечето от тези деца не остават в България за сметка на застаряващото ни население. Проблем са големият брой деца без родителска грижа, законовите уредби около тях, начинът им на живот и проблемите по задомяването им.

Това са проблеми на обществото. Дали аз или която и да е жена над 30, с партньор или не, е използвала яйчниците си не е проблем на обществото, това е личен проблем.

И понеже това е личен блог, нека да е лично. (Почти) На 31 съм. Наясно съм, че шансовете да родя намаляват буквално докато пиша това. Наясно съм, че ако искам да родя преди 35 трябва да започна да работя за това в момента, в който пусна този пост. И все пак в този момент, това не изглежда като правилно отношение към живота ми. На 31 съм и не съжалявам, че нямам деца. Не знам дали ще имам деца, още по-малко дали ще ги родя. С което не казвам, че не искам. Може би някой ден ще съжалявам, може би не. Кой знае.

 

Свиване

Избори 2014: секции в чужбина  

Както вече ви е известно, на 5-ти октомври 2014 ще се проведат парламентарни избори. Всички български граждани навършили 18 годишна възраст имат право да гласуват, независимо къде се намират. Регистрираните в Glasuvam.org получиха информация за изборите в началото на седмицата. Ето най-важното до сега.

Откриване на секции

Според последния Избирателен кодекс, избирателни секции се образуват при следните условия:

  • поне 100 гласували на дадено място в последните няколко вота
  • подадени достатъчно заявления за гласуване – 20 за консулство и 40 за други места
  • по преценка на българските консули на база подадени заявления и концентрация на българи в региона
  • Заявления за гласуване може да подадете с писмо до консулството ви или електронно на сайта на ЦИК. Срокът за подаване е 9-ти септември. Всички електронни заявления се показват в реално време на картата на Glasuvam.org, като е отбелязано къде стигат, къде – не и къде ще се открият секции автоматично. Окончателният списък ще бъде обявен на 13-ти септември и ще го кача на картата.

    Важно е да се разбере, че тези условия не са абсолютни и зависят от други фактори. Някои държави налагат ограничения къде може да се отварят секции. Такъв до скоро беше примерът с Германия, която позволяваше само секции в консулствата. Сега обаче има надежда заради натиска на българските съвети и последната комуникация с немската страна. Надяваме се, че до средата на септември ще имаме повече информация.

    Друго усложнение е, че ЦИК изисква от Външно да иска разрешение от приемащите страни (там където такова е нужно) преди да изтече срока на заявленията. Така може да се окаже, че дори да стигат заявления за дадено място, Външно да не е искало разрешение. Допълнително приемащата страна може да откаже. Също така, откриването на секции на някои места може да е невъзможно заради липсата на помещение. Това обаче обикновенно само ограничава броя секции в даден град. Пример е Франкфурт на миналите избори, където физически беше невъзможно да се поместят 3 секции в консулството.

    Гласуване в изборния ден

    След 13-ти септември на картата на Glasuvam.org ще може да намерите най-близката до вас секция. Мобилният сайт автоматично засича къде сте и ви показва директно адресите. Честа практика е в секциите да се пускат с предимство онези, които вече са подали заявление за гласуване.

    Гласува се с българска лична карта, паспорт или военна книжка. Ако документът е изтекъл, при подаване на заявление за нов в консулството, може да поискате удостоверение, с което да гласувате.

    Преди да влезете в секцията, трябва да попълните декларация (приложение 23 от документите на ЦИК), че не сте гласували другаде. Може да я попълните вкъщи или на място. Повечето секции осигуряват копирани декларации и място за попълване. Гласуването вътре в секцията протича както и в България. Повече може да научите в решението на ЦИК.

    Какво следва

    Ще изпратя новини и ще пусна статия тук, когато станат ясни секциите на 13-ти септември. Важно е да се подадат възможно най-много заявления до 9-ти, за да е по-лесно гласуването. Изпратете линка на електорнните заявления до всичките си познати в чужбина. Необходими са също така и хора, които да участват в изборните комисии. Ако имате желание да участвате в такава комисия, моля пишете до близкото ви консулство или под тази статия.

    Свиване

    Нов тийзър от Sony подсказва за премиерата на Xperia Z3, Z3 Compact и Z3 Tablet Compact  

    Нов тийзър от Sony подсказва за премиерата на Xperia Z3, Z3 Compact и Z3 Tablet Compact
    5 дни преди събитието си на IFA 2014 в Берлин Sony пусна видео тийзър, с който подсказва какво ни очаква…
    Свиване

    Прекрасният нов свят (е в процес на създаване)  

    ose

    Познато ли ви е това усещане –  че теоретичната ни подготовка в университета на практика не служи за нищо. Че истинският живот има толкова общо с това, което сме научили, колкото разходка в Париж – с функцията street view на чичо ви Гугъл. Можем само да гадаем колко силно е това чувство, в случай че го изпитва някой, чиято специалност е, примерно, термоядрен синтез и плазмени технологии. Колко ли ядове е брал докато е опитвал да обясни професията си на по-възрастните представители на семейството (за професии като проджект мениджър, датабейз администратор или копирайтър изобщо няма да отваряме дума сега). Разбирате за какво говорим.

    Точно така се почувствал Марцин Якубовски, след като се дипломирал и си написал доктората по термоядрен синтез и плазмени технологии. Искал да се труди, да вижда резултата от работата си, да го пипне с ръце, а вместо това имал пред себе си безкрайна поредица от математически символи, които не започват никъде и не свършват никога. И така младият доктор по ядрена физика решил да стане фермер. Отишъл на село, купил си трактор и след като тракторът се счупил няколко пъти, Марцин си казал, че това са тъпотии. И си направил трактор. Сам.

    lifetrac

    „Е как се прави трактор”, вече ви чуваме да си мърморите недоволно под носа. Не знаем как. Ако знаехме може би щяхме да си направим и ние. Всъщност това е една съвсем реална възможност – Марцин пуска цялото ноу хау за свободно ползване в интернет. Малко по-късно, след като доброволци и ентусиасти от всички съединени щати (и не само) започват да се включват с вевъзможна помощ, веселият физик-фермер-трактормейкър решава да насочи цялата тази енергия, да я впрегне за добро. И създава Open Source Ecology.

    workshop

    Open Source Ecology е от онзи тип проекти, които звучат малко като извадка от Държавата на Платон – строго погледнато философията на OSE е социализъм, но без диктатура на пролетариата. Шегуваме се – никъде не срещнахме директни политически послания, а само споделен опит и инфрмация. Освен с трактори, OSE се занимава и с около две дузини повече или по-малко сложни машини, които са събрани в пакет наречен Global Village Construction Set и са създадени (или в процес на създаване) изцяло на принципа на Open Source и DIY (do it yourself, добре познатото у нас „направи си сам”).

    gvcs-all-50

    В резултат – цената спада правопропорционално на вдигането на качеството, всеки може да се включи и да участва както намери за добре (на принципа на Linux или Wikipedia) и колкото повече четем и слушаме, толкова повече си задаваме въпроса дали в шегичката ни по-горе няма известна доза истина.

    Ето как пан Якубовски PhD описва цялата случка пред аудиторията на TED:

    За още видео материали, за философията, за информация как да си направим сами трактор или (лазерен резец) – тук

    Свиване

    Microsoft премахва 1500 от приложенията в Windows Store  

    Microsoft премахва 1500 от приложенията в Windows Store
    1500 от приложенията в Windows Store са били премахнати от Microsoft с цел да бъде прочистен онлайн магазинът от безполезен…
    Свиване

    Не се надлайвай с кучета…  

    Не се надлайвай с нечии кучета.

    Няма да постигнете разбирателство. И после ти ще се срамуваш от участието си в надлайването, а те ще се гордеят с него.

    Игнорирай ги. Докато кучетата си лаят, керванът трябва да върви. Докато злото пръска слюнки и бълва омраза, доброто трябва да работи и да твори добро.

    Ако налетят да те хапят, не се колебай да развъртиш тоягата. Те не признават морални победи – признават само физически. Иначе щяха да са хора и нямаше да те лаят и хапят.

    А ако на теб самия не ти е достатъчна физическата победа, ако търсиш и морална – просто бъди щастлив, радостен от живота и уверен в себе си. Нечиите кучета никога няма да могат да преглътнат и надживеят това. Те са научени, че нямат право на радост, щастие и увереност. Тези неща идват от това да имаш своя собствена стойност. А в отношенията между кучета и господар право на стойност има само господарят.

    Така ще победиш и господаря им. Защото и той е покатерило се по стълбичката нечие куче. Ако беше човек, нямаше да има нужда от кучета, които да облайват и хапят неугодните му – хората нямат нужда другите да бъдат облайвани и хапани, имат я нечиите кучета. Няма да му е по силите да преглътне и надживее, че друг има радостта, щастието и увереността, за които той напразно мечтае. Които си представя, че ще получи, ако ги отнеме от околните. Защото единствената стойност, за която е способен да мечтае, е да е господар на кучета.

    Ако ли пък ти се прииска да облаеш някого, огледай се дали някой или нещо не те държи на каишка. Дали не си едно от кучетата му. Не вярвай на лъжите, че това е работа срещу заплащане, защита на убеждения или каквото и да е друго. Който или каквото е човек, ще ти помага да бъдеш човек, няма да те прати да облайваш и хапеш други. Ще го направи който или каквото иска да си му куче, да ти е господар.

    Разделяй се с такива веднага и без колебание. Лъжите, с които те държат, може да са всякакви – истината е, че ще загубиш само нашийника и повода си. И стойността, радостта и щастието само колкото и както те ти отпуснат – малко и така, че да могат всеки миг да ти ги вземат. Иначе няма да си зависим от тях, няма да си им куче.

    А ще спечелиш това да бъдеш човек. Да изпитваш нужда не от унизяване, а от възвисяване на другите. Да имаш своя собствена стойност, от която не може да те лиши никой. Истинска увереност в себе си, съградена на своята собствена значимост. Своя, сътворена със свои дела радост.

    И свое щастие – толкова много, че да ти стига напълно и да остава и за другите.

    Свиване

    Новите роли в областта на човешките ресурси  


    Мениджърът човешки ресурси трябва да бъде ментор, консултант и стратег
    Свиване

    Баварско градче далече от Бавария (Левънуърт, щат Вашингтон)  

    Днес ще ходим за баварски красоти из далечния Запад :) Люси ще ни покаже градчето Левънуърт в щата Вашингтон (а този, който слага толкова ъ-та в английските имена на български, да ходи да бачка във фирма Искар Сървисиз!)

    Приятно четене:

    Баварско градче далече от Бавария

    Левънуърт, щат Вашингтон

    На теория Левенуърт не блести с нищо. Малко градче насред планините в северозападния ъгъл на Щатите. Население около 2 хиляди души. Но снимките в туристическите сайтове са впечатляващи. „Баварски чар и северозападно гостоприемство!“, гласят рекламите. Как да не отиде човек!

    Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, ВашингтонЛевенуърт, Вашингтон

    Пътят от Сиатъл е запленяващ за любителите на планините, и нервен, за любителите на спокойните прави пътища. Но Левенуърт няма как да се пропусне. Изведнъж сред планината се озовавате в място с много цветя, улична музика, интригуващ аромат на храна и много, много хора.

    Левънуърт, Вашингтон 98826, Съединени щати

    О, да не пропусна. Всичкото това в баварски стил. Дори сградите на Старбакс и МакДоналдс са в този стил. Ресторантите с немска бира и наденички са на всеки ъгъл. Магазини за немски сувенири – халби, лешникотрошачки, дори традиционните дървени часовници под формата на къщичка с висящи шишарки са навсякъде. Естествено, немска пекарна с вкусни сладкиши.

    Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон

    Впечатляващото в тази история е, че исторически или демографски Левенуърт няма нищо, ама нищо общо с Бавария. Обаче

    историята на градчето е вдъхновяваща

    Преди много години Левенуърт бил зависим от индустрия – железница, дървопреработка. Преместването на железницата и намалелият бизнес постепенно довели градчето до икономически упадък. В началото на 60те в отчаян опит за подобрение, градът решил да се преобрази в туристическа дестинация в баварски стил. През 90-те музей на лешникотрошачката отваря врати с над 5000 експоната. А празниците и фестивалите са целогодишна атракция. Хотелите са много, но резервации за тях са нужни поради големия интерес.

    Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон

    Сещам се за още една подобна история – друг малък град пък се превърнал в Коледен град, че даже и името му беше сменено. 365 дни Коледа! Като да влизаш в коледна приказка, и да излизаш от нея, когато си поискаш.

    На пръв поглед тези истории може да звучат безумно или наивно, но те са позитивни разкази за успех, с много нужни промени в преломен момент за техните жители. Преди време със Стойчо се шегувахме за жизнеутвърждаващия тон, но аз съм убедена, че точно това е нужно, особено в моменти на отчаяние. Също и да държим скептиците на безопасно разстояние!

    Поздрави,

    Люси Рикспуун

    Още снимки

    Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон

     

    Автор: Люси Рикспуун

     Снимки: авторът

     

     

    Други разкази свързани с Вашингтон (щат) – на картата:

    Вашингтон (щат)

    Свиване

    Samsung Gear S е умен часовник с вградена 3G връзка и навигация от Nokia  

    Samsung Gear S е умен часовник с вградена 3G връзка и навигация от Nokia
    Samsung представи Gear S - най-функционалния си умен часовник досега, който не се базира на Android Wear, а използва Tizen…
    Свиване

    Богът на клиентското обслужване  

    клиентско обслужване

    В разрез със скандинавската митология, Тор явно е богът на клиентското обслужване.

    Видях това във Facebook, след което се оказа, че идва от Reddit (както повечето добри линкове). Първо се смях, после одобрително кимах, след което се замислих колко ли чат-оператори в средностатистически компании биха се осмелили да направят това, без съответното изрично позволение от шефовете. Понякога трябва да дадеш свободата на екипа, така че да направи най-доброто за потребителя.

    И не на последно място, колко ли чат-оператора ще имат силите и желанието да направят това в края на 6/8-часова смяна? Имайки някакъв дори бегъл опит, само мога допълнително да се възхищавам от Тор:

    amazon клиентско обслужване

    ___
    снимка: lamont_cranston

    Постът Богът на клиентското обслужване е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

    Свиване

    LG G Watch R е нов умен часовник с кръгъл P-OLED дисплей и стилен дизайн  

    LG G Watch R е нов умен часовник с кръгъл P-OLED дисплей и стилен дизайн
    LG представи втория си умен часовник, базиращ се на платформата Android Wear, който е с кръгъл P-OLED дисплей и дизайн,…

    август 27, 2014

    Свиване

    В какво се превръщат мечтите (за Женския пазар)  

    Статията е публикувана за пръв път в сайта "Маргиналия"
    „Някога живеехме във време, в което ни обещаваха светло бъдеще и то никога не идваше. Градът има нужда от незабавна модернизация, която да бъде усетена от гражданите сега.” Това е едно от ключовите послания на главния архитект на София Петър Диков, което той не пропуска да спомене в почти всяка дискусия на градската среда. Следвайки този принцип в последните 7-8 години, общината инициира мащабни промени на градския пейзаж в София, които засегнаха и преустройството на един от най-старите пазари – Женския пазар. Мечтите на политиците и на част от софийските граждани за чистота, модерност, европеизация и тотална промяна вече почти напълно унищожиха един от най-старите и устойчиви социални процеси в историята и културата на София – открития пазар в центъра на града.
    Пазарът и градът
    В книгата си Hungry City (Гладният град) британският архитект Каролин Стийл е направила интересен анализ на градското развитие през призмата на храната и ролята й в обществото. Изхранването, казва Стийл, е едва ли не една от основните причини хората да се установят да живеят в рамките на една територия и да формират градове. В достатъчно плодородните региони на света, където хората са започнали да зависят от цикъла на производство на зърнените култури, още от древността всеки град е бил неизменно свързан с региона около него, защото от околните земеделски земи е идвала храната. Такъв е случаят до появата и разпространението на железниците в средата на XIX в., които позволяват изхранването да не бъде вече политическа отговорност на месната власт, а храната започва да пътува хиляди километри по света, докато стигне до хората. През цялото това време пазарът в града е публичното пространство за размяна и дистрибуция, откъдето всеки гражданин набавя храната си. Пазарът в този смисъл е едно от структурните места, около което градът се образува, установил връзката между гражданина и селянина посредством размяната на храна и стоки. Така е и в София – уличните пазари са пространствата, където селяните от Шопско продават стоката си, местата, които социално и икономически свързват града с региона и дават на региона допълнителна устойчивост.
    Входът на Женския пазар откъм ул. „Екзарх Йосиф“преди реконструкцията през 2011 г. Снимка: авторът

    Поглеждайки всеки град на възраст повече от 200 години – от Западна и Южна Европа, през бившия социалистически блок, Близкия Изток, Средна Азия и Африка, виждаме, че пазарът е една от централните, най-живи, посещавани и добре работещи публични пространства в града. В историята на градовете пазарите са пряко свързани с други важни градски функции – в древните градове често храната се разпространява в религиозния храм, в ренесансовия град пазарът е около църквата или кметството. Традицията на балканския град през XIX в. разпростира пазарищата из улиците на цяла София. Модернизацията и хигиенното прочистване на града през 1911 г. събира всички пазари на мястото на сегашния Женски пазар на бул. „Драгоман” (после „Георги Кирков”, а сега „Стефан Стамболов”). Въпреки отмиращата роля на улични пазари да изхранват града, поради появата на по-хигиенични и привлекателни места (Централни хали, след 1944 появата на държавната система за дистрибуция на храна, а след 1990-те и масовото навлизане на частни хранителни вериги от супермаркети), Женският пазар не изчезва. Дори напротив – той се развива през различните политически конструкции на държавата и заема нова роля на място за икономическа еманципация и консуматорска алтернатива на жителите на София и региона в моментите на политически и финансови трусове. Неслучайно при отварянето на държавните граници, кварталът става привлекателен както за емигранти от Близкия изток, така и за хора с ограничени финансови възможности – пенсионери от всички краища на града, хора, търсещи работа. Това прави пазара до разрушаването на голяма част от него през 2013 г. най-посещавания в София, както и мястото, където, по думите на много хора, буквално „можеш да намериш всичко”. Пазарът е това особено градско място, където доскоро присъстваха всички социални слоеве, където най-бедните намираха своята алтернатива на моловете и скъпите търговски вериги, където почти всеки би могъл да си намери работа, ако няма такава, където дори расово малцинствените групи (цигани, мигранти) бяха истински и естествено интегрирани в градския живот на София.
    Женският пазар преди реконструкцията през 2011 г. Снимка: авторът
    Трябва ли ни реконструкция на пазара
    За да избегнем прекаленото романтизиране на Женския пазар, трябва да споменем и проблемите, които се бяха натрупали. Животът в бедност на определени малцинствени групи около пазара представлява тъжна битка за оцеляване между неформални кредитни отношения, търсене на препитание и отглеждане на деца. Но такъв проблем би трябвало, ако не се решава през социални програми, поне да не се пречи на хората да се еманципират икономически. Отделно от това десетилетията неподдържане на сергиите, павилионите, улиците и тротоарите, въпреки нелошата печалба на общината от пазара, беше довело до крайна деградация на качеството на публичното пространство. Липсата на политика за почистване на пазара и хаотичния достъп на автомобили допълваше сюрреалистичната картина. Това са и причините инициативен комитет от живеещите на квартала да поиска цялостна реконструкция на пазара, а много граждани на София да привидят бедните и малцинствени групи на пазара като основен виновник за проблемите там. Знаете, че малцинствата във всяко общество имат тенденция да бъдат превръщани в обвиняем за общите социални проблеми – в Западна Европа са имигрантите, в Щатите – афроамериканците и мексиканците, в предвоенна Европа – евреите. В България обикновено вечните виновни са циганите, а отскоро и бежанците.
    Членове на общинския съвет от групата на ДСБ, подкрепени от главния архитект на София, видяха гражданските искания като шанс да реконструират зоната и да се отърват от нелицеприятните страни на Женския пазар веднъж и завинаги. Визията на Женския пазар не се вписваше в политическата им амбиция центърът на София да се превърне в привлекателно място без „цигания”, „наркомани”, „проститутки” и „престъпност”. Проектът за реконструкция има за цел да изгони неудобните, бедни хора, представяйки това като устойчиво решение за града. „Започне ли изпълнението на проекта, бъдете сигурни, че ще започне изнасянето на тия хора. Няма крастави жаби, където е чисто, само в блатата”, казва тогавашният кмет на район Лозенец Прошков на среща с граждани, жители на квартала около пазара. Общината съзнателно и целенасочено избира да бъде политическо представителство на едни граждани за сметка на други – да представлява гражданите, способни да се самоорганизират и комуникират с политиците, и да изгони проблематичните маргинали. През 2011 г. Никола Венков започва може би едно от най-детайлните изследвания на пазара и проекта за реконструкция. Той гледа пазара през темата за „гражданското общество” като панацея срещу непрозрачната политика на Прехода. Но практически в този случай гражданското общество представлява само една от заинтересуваните от реконструкцията на пазара групи хора. „Маргиналните групи (търговци, цигани, имигранти, пенсионери) … не успяват да генерират репрезентиращ ги извън групата дискурс. … В този смисъл те са изключени от участие при определяне на съдържанието на общественото благо. Тъкмо напротив, общественото благо в разглеждания тук случай предполага тяхното допълнително маргинализиране”, твърди Венков. Проектът за реконструкция наистина успява единствено да се плъзне по повърхността на социалните проблеми на софийския център без да ги решава в дълбочина с интегрирани политики.
    Входът на Женския пазар откъм ул. „Екзарх Йосиф“ след реконструкцията. Снимка: авторът
    Проектът и мечтите
    Всички тези идеологически проблеми, заложени в идеята за реконструкция на Женския пазар, с течение на времето постепенно се материализират в урбанистичната форма на новия пазар и модела му на функциониране днес. За архитектурата не бих отделил толкова време. Оставям на вашите усещания за естетика да прецените дали естествената дървесина, металът и стъклото се вписват адекватно в пейзажа на тази част на София, както и за успеха на стъклените козирки в ролята им да ви предпазят от лятното слънце. Настилките са може би една от най-успешните архитектурни интервенции в пазара, които успяват да обединят пространството на булеварда. Сега те наистина дават възможност както за равен достъп за хора с редуцирани способности за движение, така и за поддържане на хигиена в градската среда. Но това е и единственият истински успех на проекта. За мен по-важна в случая е градската форма. Тази градска форма, която превърна един по своята природа предимно открит градски пазар, достъпен до голям спектър от търговци и потребители, в павилионен тип търговия с лъскави, на места двуетажни сгради, която предполага много внимателен избор на стоки. Стоки, които не са мръсни и по-скоро привличат туристите, но значително намаляват разнообразието и достъпността на най-големия пазар в София. Съответно политиката за настаняване в павилионите, където началните цени за наемане са два пъти по-високи от тези на сергиите, не допуска търговците, продавали на пазара преди реконструкцията. Комисиите на пазарната управа правят прецизна селекция на новите търговци, като те вече са предимно по-големи хранителни вериги с по-привлекателни търговски методи. Това, както се досещате, са стъпки към постепенното джентрификиране (в лошия смисъл на думата) на пазара и превръщането му от достъпно за всички пазарище, в мол на открито. Молът като градска структура има своите предимства, когато е извън града, но в случаите на София моловете постепенно заместиха липсата на успешни градски пешеходни и търговски открити пространства, които общината с години отказа да създаде за сметка на тежка автомобилна инфраструктура. Моловете и големите хипермаркети в града успяха да убият всяка възможност за дребна икономическа инициатива в кварталите на София. Освен това животът в мола създава имагинерно впечатление, че социални проблеми в града няма – в мола няма бедност, няма социални конфликти, няма некрасиви градски пейзажи, няма проблеми. Прекарвайки повече време в мола, отколкото в града, хората забравят, че основна задача на политиците е да предоставят равни шансове за развитие на съгражданите си. Това са първородните грехове и в новата реконструкция на Женския пазар.
    Женският пазар след реконструкцията – новите павилиони очакват новите си наематели. Снимка: авторът
    Новият проект за Женския пазар със сигурност не докосна проблемите с бедността на гражданите на София. Особено проблемите на пенсионерите, за които Женският пазар е мястото, където те намираха всичко изключително евтино, въпреки недостойните си пенсии. Дори ги задълбочи, унищожавайки разнообразието в града. Проектът не засегна лечението на наркоманите, не даде алтернатива на проститутките, не засегна интеграцията на малцинствата, не прекрати контрабандата на цигари, не излекува язвата – всички тези неща, сочени от политици, медии и граждани като истинските проблеми на пазара. Политическите обещания дори не се целеха толкова високо. Такъв проект трябваше да засегне положително тези хора и проблеми и да добави малка стъпка към решението им. Вместо това мечтите и амбициите бяха просто да ги покрие с естетическата обвивка на новия градски дизайн или да ги премести от центъра на София някъде другаде, където блуждаещият любопитен поглед на туристите няма да ги забележи. Въпрос на време е да видим доколко тази стратегия ще успее. Аз лично се съмнявам.

    _________________________________________________________________________________

    Хронология на Женския пазар
    Края на XIX в.Множество улични открити пазари са пръснати из целия център на тогавашния малък град София. Женският пазар е един от най-големите и най-посещавани.
    1911 г.Модернизацията и новият план на София налагат премахване на всички улични открити пазара в центъра на града и събирането им на мястото на днешния Женски пазар. По това време тяхна алтернатива стават и Централните хали.
    1960-те – 1989 г.Женският пазар (тогава пазар „Георги Кирков”) е алтернатива на държавната система за разпространение на храни по времето на комунистическа България. Кооперативи от околностите на София се организират и продават продукцията си. Това е една от формите на частна търговска инициатива въпреки държавната политика.
    1990-теПазарът се разраства, появяват се евтини източни продукти, фалшиви маркови дрехи, но и традиционните храни, грънци, железарии, битови стоки и услуги. Пазарът се запазва ролята си на място за икономическа еманципация, където почти всеки може да започне търговия и да се опита да излезе от бедността и безработицата в началото на Прехода.
    След отварянето на границите, кварталът около пазара се населва и с мигранти от Близкия изток (Сирия, Ливан, Палестина), които отварят малки магазинчета със стоки от арабския свят, месарници, ресторанти.
    2000-2004 г.Пазарът в частта си между бул. „Сливница” и ул. „Кирил и Методий” е реконструирана по проект на арх. Росица Никофорова. Създадени са навес, нови сергии и сграда за управата на пазара.
    2006 г.Инициативен комитет от живеещи около пазара се организират и искат от общината премахването на част от сергиите по тротоарите (500 от общо 800 сергии), които пречат на достъпа до сградите по бул. „Стефан Стамболов”. Желанието им е изпълнено.
    През 2006 г. има и архитектурен конкурс за цялостна реконструкция на пазара, спечелен от автора на предишната реновация арх. Росица Никофорова.
    2008 г.Инициативният комитет от граждани-собственици и живеещи на пазара подкрепят проекта на арх. Никофорова и искат от общината пазарът да бъде цялостно реконструиран и превърнат в модерна пешеходна зона с кафенета и ресторанти, които да привличат туристи. Общински съветници от ДСБ се заемат с по-бързото прокарване на проекта през общинската администрация. Започва и медийна кампания срещу състоянието на пазара, като пазарът е описван като „селяния”, „цигания”, „рекет”, „хаос”, „язва в центъра на София” и все по-често се чува граждани да говорят за премахване на пазара, какъвто го познаваме.
    2010 г.След като проектът за реконструкция става все по-публичен, той намира и своите опоненти сред гражданите на София. Проектът е критикуван и от част от архитектурната колегия, че е прекалено модернистичен и че премахва един от най-автентичните социални процеси в София.
    2011 г.Следва втори архитектурен конкурс, обжалван дълго време и спечелен от консорциума А.Д.А. и арх. Никифорова.
    2012 г.Излиза един от най-задълбочените текстове, описващ казуса на пазара на антрополога Никола Венков „За гражданското общество и Женския пазар”.
    2013 г.Архитектурните активисти от Група Град организират дебат на проекта на самия пазар, но представители на общината и проектантите не се появяват. Пазарът е напълно разрушен в частта си между ул. „Кирил и Методий” и ул. „Екзарх Йосиф”. Подменена е настилката, построени са нови затворени павилиони, сградите в средата на булеварда в някои части са вече двуетажни. Очаква се новите търговци-наематели да са различни от хората, продавали досега на пазара.
    _________________________________________________________________________________
    Библиография
    Венков Н., (2012)Гражданското общество и Женския пазар, изследване и публикация към Изследователски център по социални науки към СУ „Климент Охридски“, София
    Венков Н., (2014)Конспирации около Женския пазар, Семинар_БГ, брой 10б
    Янчев П., (2012)Женският пазар – въпросът вече е да бъде или не, публикация в блога за публични пространства ProvoCAD
    Steel, C., (2013), Hungry City: How Food Shapes Our Lives, Random House UK
    Свиване

    Видео: Тийзър за премиерата на Asus ZenWatch подсказва премиум дизайн  

    Видео: Тийзър за премиерата на Asus ZenWatch подсказва премиум дизайн
    Добре известно е, че на изложението IFA 2014 в началото на септември Asus ще представи първия си умен часовник, а…

    Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

    Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

    IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

    Развлечение: Бакхусpipe.bg

    In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria