Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

юли 23, 2017

Свиване

Ирен Филипова: *** (имаш ли нещо да кажеш…)  


имаш ли нещо да кажеш
нещо проветриво
страшна е задуха

или може някоя сянка
да имаш
даже хартиена
да я опънем на прозореца
с две капки лепило
гъсти като сълзи
да речем от някаква загуба

някоя липса да имаш
да я забием в покрива
за комин
и да изпушим човешки
тук да не се издушим
в това лято от къде се взе
кич страшен

в куфарите ще има ли място
да сложим консервите с думи
които капеха
като крушов сок
от устните ни
узрели за есен



Ирен Филипова





  Ирен Филипова в „Кръстопът”.

юли 22, 2017

Свиване

Медии и избори  

Медии и избори – голяма и важна тема.

Нищо че дори свързаните с темата не обръщат внимание в кой закон се урежда поведението на медиите по време на предизборна кампания – започне ли  разговор за промени в медийния закон, най-често даваният пример са  правилата за поведението на медиите по време на избори – “да се преосмисли забраната за обявяване на резултатите по време на изборите” и др.под. Да се преосмисли – само че предизборната кампания се урежда в друг закон.

 

В  полза на интересуващите се Европейската аудиовизуална обсерватория издаде обзор  на правната рамка по темата медии и избори в държави от Европа.


Filed under: EU Law, Media Law
Свиване

 

Шведска библиотека изхвърля своите екземпляри от "Пипи Дългото чорапче", за да ги замени с такива, в които фразата "негърски крал" е редактирана на "крал на Южните морета".
В САЩ имаше подобен спор около "Хъкълбери Фин".
Никой обаче не редактира Шекспир, макар отношенията между Калибан и Просперо в "Бурята" явно да препращат към подчиняването на туземците от оборудваните с "тайно знание" бели.
Имаме ли според вас право да преправяме класиката за деца?
Снимка на Издателство "Точица".Снимка на Издателство "Точица".
"Пипи Дългото чорапче" и "Хъкълбери Фин".
Снимка на Издателство "Точица".
Шекспир, "Бурята".

юли 21, 2017

Свиване

Уолъс Стивънс: Зa повърхността на нещата  


I

В стаята, светът е неразбираем за мен;
но навън виждам, че се състои от три-чeтири
              xълма и един облак.


II

От балкона изучавам жълтеникавия въздух
и си спомням, че съм писал:
„Пролетта е хубавица, която се съблича.“


III

Златнoто дърво е синьо,
поетът е покрил глава с плаща си.
Луната е в гънките на плаща.



Уолъс  Стивънс






  Уолъс Стивънс в „Кръстопът”.

  Преводът се публикува по издадената от ИК „Знаци“ колекция от стихове на Уолъс Стивънс, подбрани от преводача – Христина Керанова – „Къщата притихнала, а светът спокоен”.

Свиване

Нарисувай ми... локва!  

В дни като този, когато точиците са капчици, децата могат да бъдат...съавтори на дъжда! На какво Ви приличат тези локви? Дорисувайте ги!
(ако искате да получавате подобно съдържание по пощата, пишете ни).

Снимка на Издателство "Точица".
Свиване

 

Кой не обича да търси съкровища! Разпечатайте този лист, изрежете надписите (не е нужно да е точно) и ги скрийте на посочените места (задължително разбъркано). На едно от тях оставете пакетче бонбони, шоколадови “златни” монети или каквото и да било “богатство” по Ваша преценка. Играта е особено полезна за деца, които току-що са се научили да четат.

Снимка на Издателство "Точица".
Свиване

За Тутанкамон и динята  

Лятото, сезонът на изследователите.
Но и на мързела.
Започваме серия забележителни открития, които можете да направите, без дори да излизате от вкъщи.
Ако разполагате например.. с диня.
Знаете ли, че семки от този плод са намерени в гробницата на Тутанкамон? 
Но защо? Родена в Южна Африка, дивата диня (как зву(и само!) е по-често горчива или блудкава на вкус, отколкото сладка. За какво им е била на фараоните?
Време за отговор - до утре, в пет часа.
(източник на илюстрацията - https://www.emaze.com/@AFCCWQO/Bundling-Project)
Снимка на Издателство "Точица".
Свиване

Виолета Кунева: *** (в началото…)  


в началото
изплъзналото се от повода куче
обикаля около стопанина
и усеща как непокорството приижда
заповедите за първи път
го карат да подивява
след всяка се разширява
кръгът на новия свят
в който още не знае какво да прави

стопанинът симулира спокойствие
за първи път говори тихо
движи се бавно
пази гнева за после
рязко движение или вик
ще влеят в кучето сила

всеки от тях знае –
ако е себе си
ще бъде наказан


Виолета Кунева






Виолета Кунева в „Кръстопът”.

Свиване

Видео: 5 неща, които не знаете за Sony Xperia XZ Premium  

Видео: 5 неща, които не знаете за Sony Xperia XZ Premium
В подробното видео ревю вече споделих с вас впечатленията си от едномесечната ми работа с Xperia XZ Premium, но още…
Свиване

Samsung ще представи Galaxy Note 8 официално на 23 август  

Samsung ще представи Galaxy Note 8 официално на 23 август
Samsung разпространи покана до медиите, с която стана ясно официално кога ще бъде премиерата на Galaxy Note 8. Както се…
Свиване

Rakuten Viber придобива Chatter Commerce, за да "подобри шопинг изживяването" в месинджъра  

Rakuten Viber придобива Chatter Commerce, за да
Viber изглежда ще продължи да развива разнообразните функционалности, които вече предлага на потребителите директно в чат прозореца, и следващата стъпка…
Свиване

Най-интересните тенденции в маркетинга и социалните медии  

statistics

Тази седмица ми върви на статистики. Което никак не е лошо, защото числата помагат да преценим докъде сме стигнали и къде са конкурентите ни. Този път ще хвърлим око на 2 доклада – за разлика от този на Mary Meeker, те са „едва“ по 50-тина страници.

State of Inbound 2017

На първо място, любимият ми State of Inbound на HubSpot. Честно казано, промените тук се движат с бавно темпо и за да видите основните трендове, най-добре е да сравните данните с предишни години – вижте данните от 2016 и 2015.

Фокус върху SEO, разочарование от органичния обхват в социалките

Тази година топ приоритет на маркетолозите е SEO. Вероятно причината за това са все по-динамичните промени, които видяхме през последната година – и не само. Промените от страна на Google ни карат постоянно да сме нащрек. Ето и останалите приоритети на маркетолозите:

На тема маркетинг тактики, много специалисти смятат, че традиционните рекламни канали са силно надценен канал. Все пак broadcast-медиите не ни дават възможност за детайлно таргетиране и персонализация на посланието. Тези данни съответстват на спадащите инвестиции в печат, радио и телевизия, които отбелязват от KPCB. Тъжното е, че много маркетолози използват и дигиталните канали по същия начин, въпреки техните възможности. Вероятно затова 11% смятат, че и тази тактика се надценява. Приятна новина е, че 13% вече не разчитат на органичния трафик в социалните медии. Отдавна знаем, че безплатен reach няма, вече това става и масово вярване.

Когато няма точни измерители, усещането за ефективност е различно

Тъй като данните се предоставят от създателите на термина „inbound marketing“ HubSpot, повечето статистики целят да покажат, че inbound маркетингът е ефективен. Маркетолозите, които използват такива тактики, оценяват по-високо ефективността на маркетинг усилията в компанията, ще вкарат повече бюджет в inbound – това не е новина 🙂 Интересно е, обаче, че се наблюдава 15% разлика в мнението дали маркетингът на компанията е ефективен между високия мениджмънт и регулярните служители. От една страна, когато си „в окопите“, виждаш всички минуси и пропуски. От друга, за мен това е признак, че компаниите не си поставят ясни измерители – ако не сте се съгласили как мерите успеха на усилията си, всеки може да има различно мнение по въпроса.

Бъдещето: видео и чат

Гледайки към бъдещето, става ясно, че маркетолозите ще гонят новите лъскави канали. През 2017 има по-висок интерес към Facebook Live, Instagram и Messaging apps. Вече известно време говорим за всеки от тях, време е да ги тестваме.

Това обаче е лесният елемент от уравнението. По-трудно е да се придобие дълбоко разбиране за поведението на потребителите, особено когато те се движат между различни канали.  В качествените резултати се вижда, че маркетолозите си го признават като пропуск – някои от тях се опитват да слушат и да наблюдават. И ако трябва да инвестирате повече време и усилия в нов канал тази година, по-добре той да е свързан с извличане на информация от потребителите.

Пълния отчет вижте тук.

 

Social Media Industry Report

По същото време излиза и Social Media Industry Report на Social Media Examiner – изследване фокусирано изцяло върху социалните канали. Данните отново са в тон с тези от миналата година, затова ще обърна внимание само на част от статистиките.

Измерването продължава да е проблем, в целите липсва фокус

Само 38% от маркетолозите смятат, че могат ефективно да измерват резултатите от своите social-активности. Тази тенденция се запазва доста консистентно – през 2016 41% споделят за проблеми с измерването, през 2015 са 42%. Това води и до липса на увереност в ефективността на маркетинга като цяло – 40% не са сигурни дали Facebook маркетинг усилията им работят. Докато не почнем да мерим ефективно, няма да знаем какво правим.

Целите, които си поставят маркетолозите в социалните медии, са разнообразни. 78% искат да генерират трафик, 69% се опитват да създадат лоялност, 66% гонят лийдове, 62% търсят продажби. Като цяло, от тази статистика става ясно, че маркетолозите искат всичко от социалните медии – всяка цел е спомената от над половината анкетирани. В крайна сметка така оптимизираме и приоретизираме по-трудно.

social media examiner industry report

Facebook доминира, Instagram расте за сметка на другите установени канали

Използваните social-канали се променят. Фокусът върху Instagram скача значително от 44% на 54%. Големите губещи са LinkedIn (спад от 67% на 56%), YouTube (спад от 53% на 45%), Pinterest (спад от 40% на 30%), Twitter (спад от 76% на 68%). Snapchat, на които се залагаха големи надежди в миналогодишния доклад, се е качил едва от 5% на 7%. Явно платформата все още не носи ясни ползи на маркетолозите, а използването й за маркетинг цели не е толкова лесно, колкото в добре установените канали. Тази тенденция вероятно ще се запази, тъй като 66% от анкетираните въобще не планират в следващата година да използват Snapchat за маркетинг цели. Надявам се, че ограниченият ръст в използването на каналите и сероиозният спад в някои от тях значи, че маркетолозите се фокусират върху по-малко канали за по-таргетирани резултати.

social media examiner industry report

Facebook продължава да е най-важната социална платформа – тя води сред 62% от анкетираните, втори в класацията е LinkedIn с едва 16%. Преднината на Facebook се увеличава – миналата година разликата между първото и второто място е 37%, а днес тя е 46%. При платените канали Facebook отново води с много – 93% го използват, втори е Instagram с 24%.

social media examiner industry report

Засега само 1/4 от анкетираните изпозват live видео – пропуск който позволява да излезете пред конкурентите си, ако овладеете канала навреме. 85% от маркетолозите използват визуално съдържание в микса, а за пръв път то се определя и като най-важния тип контент (за 41% от респондентите, задминавайки блоговете, които държат 32%).

Бъдещето ще бъде визуално

Да погледнем и към плановете за бъдещето. Специалистите споделят, че ще увеличат предимно използването на визуални формати – видео (75%), визии (73%), live video (61%). Ще нарастне и използването на блогове (65%) и подкасти (26%).

Освен че ще ги използват, маркетолозите искат и да знаят повече за визуалните формати. Голям е интересът към Instagram (55%), а интересът към Snapchat също расте – от 28% през 2016 на 42% сега. Въпреки че все още не се ползва активно за маркетинг-цели, към платформата очевидно има интерес. При платените канали, отново води Facebook – 84% искат да знаят повече за рекламните възможности там. Тук разликите в процентите са много по-малки – от 64% за Instagram до 55% за Twitter.

social media examiner industry reportСтранно е, че сайт, който се старае да е напред с тенденциите, обръща толкова малко внимание на chatbots и VR от тактическо ниво и на ангажиране на аудиторията в стратегическо отношение. Може би липсата на увереност в използването на видео-тактики все още ограничава маркетолозите от използването на по-напрееднали технологии като VR и AR.

Пълният отчет вижте тук.

Какво ви направи впечатление от двата доклада, в кои статистики се припознавате и кои ви изненадаха? Ще се радвам да споделите в коментарите!

Постът Най-интересните тенденции в маркетинга и социалните медии е публикуван в Васи ли?!.

Свиване

Петъчен виц: Професионално за пожарникари  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Журналистите и анонимността в Интернет  

Не е лесно да си журналист в корумпирана държава. Особено ако властта в нея е марионетка на тази корупция. В такава държава незнанието е сила – а за да бъде така, свободата трябва да е робство. И мирът в такава държава се постига чрез война срещу истинската журналистика.

Най-зле е, когато всички медии са явна или задкулисна собственост на един човек, който в момента се превръща от друга марионетка в един от кукловодите на корупцията. Тогава е почти невъзможно да има официални журналисти, които се изхранват от професията си, освен може би спортните. И тук-там някой внимателно благомислещ, който се топли на вярата си, че ще дойде ден да стане вълк овцата, и народът като нея – па тогава той ще развее байряка и ще изока по чудомировски.

В такава държава истинските журналисти са нелегали. Те са не по-малко опасни за нея от тези, които са се опитали да се защитят от престъпник. Затова и тя не пести средствата, за да ги смачка. Целият ѝ силов апарат, от съдебната система през органите на реда та дори до армията при нужда, ще бъде използван срещу тях без колебание. Те са опасни дисиденти, които трябва да бъдат смазвани.

Затова често им се налага да са анонимни и да защитават кореспонденцията си. Точно както на журналистите в държави като Северна Корея, Китай или Узбекистан. А тъй като не всички от тях са специалисти в тези неща, техни поддръжници са създали сайтове, които да са им от полза.

Един от тези сайтове е vpnmentor.com. (Чудесно преведен на български от неизвестен ми, но достоен родолюбец.) А едно от най-полезните неща на него е ръководството за журналисти как да се опазват от следене и как да защитават информацията си.

Дано този линк бъде от полза на истинските журналисти. Стискам им палци – тежка е задачата им.

Свиване

LG Q8 предлага екстрите на V20 в по-компактна водоустойчива опаковка и ще се продава в Европа  

LG Q8 предлага екстрите на V20 в по-компактна водоустойчива опаковка и ще се продава в Европа
Ако сте разочаровани, че напомпаният модел LG V20 не беше пуснат в Европа, то новият LG Q8 може да ви…
Свиване

Любовта е „целувка на дама“  

За мое голямо удоволствие, бях една от първите, които получиха и се радваха на стартовата кутия за романтична литература – Gembox. Повече за идеята и съдържанието на розовото пакетче може да прочетете в личния ми блог –  The Happy Beehive.  Тук, в Библиотеката, ще си говорим само за книгата, която пристигна с кутията, а именно – „Любовта е ‘целувка на дама'“ от Елизабета Флумери и Габриела Джакомети.

Първо да изясня, че „целувка на дама“ всъшност са вид слепени сладки. Вече трябва да ви е ясно, че освен романтична, книгата ще е и кулинарна, замесена с много рецепти и чувствени гастрономични изживявания. През последните години любовен роман с кулинарна нотка е печеливша и често експлоатирана комбинация. За съжаление – повече често, откокло – не, с посредствени резултати. Много хора си мислят, че романтичната литература е лека, лежерна и посредствена. Тя обаче може да е въздействаща, красива и разтърсваща. Макар и приятна за четене, точно тази книга не спада към втората категория. Сюжетът е предсказуем и изпълнен от първата до последната страница с клишета, героите са неправдоподобни и „съшити“ набързо. Не знам дали това, че книгата има две авторки, не е и причината за слабия литературен резултат, НО пък се е получил роман, подходящ за тези дълги горещи летни часове, които искате да прекарате със сладка напитка в едната ръка и нещо разсейващо за четене в другата.

Маргерита е красива млада жена, която се е оказала в неподходящ и нещастен брак, отдалечил я от дома и мечтите й. Една сутрин съдбата я подтиква към кардинални решения и я връща обратно в родния Рокафита в Тоскана, за да разгърне пред героинята съвсем нова страница от нейния живот. Тя трябва да преживее раздялата с инфантилния си съпруг, да приеме пороците на баща си и да му помогне, да се изправи пред тайната на най-добрия си приятел и да се отдаде на изкушението на атлетичния Никола с шоколадовите очи.

Съпругът на Маргерита е най-смешният и недостоверен образ в книгата, прилича повече на анимационен герой, а не на герой от роман. Главните герои пък са млади, красиви, способни, талантливи, харесвани – съвременни принц и принцеса. Бих простила на авторките липсата на въображение, но сценарият тип Пепеляшка откровено ме дразни. Образ на мъж, в който се набляга на това, че е богат, преуспял, мускулест, властен, лично мен ме отблъсква, защото е изтъкан от клишета и e лишен от достоверност, която позволява човек да има някоя и друга слабост. Да беше еротичен роман, да се плъзгаме по повърхността волно и безгрижно, но дори това не е. И другите герои са също толкова безлични, колкото и главните.

Защо обаче твърдя, че книгата беше приятна за четене и не напълно изгубено време? Защото я четох, все едно съм отделила 50 минути да изгледам някой захаросан филм, а понякога имаме нужда точно от това – малко сладникаво разсейване, което да ни забавлява. Да не забравя също така и кулинарната част – тя също има своите пропуски: Маргерита, която няма самочувствието на готвач, се оказва нещо много повече – не само, че може да готви всевъзможни основни ястия и да приготвя пищни вечери с въображение, но и е представена като ненадмината сладкарка, която декорира торти с фондан във формата на Барби. Ако човек се интересува от кулинария, му е ясно, че обикновено влечението е или към гозбите, или към сладкарството. Комбинирането на двете и изпълнението им като професионалист не е по силите дори на шеф готвачи от световна величина. Mаргерита обаче е свръх човек. Тя прави с еднакъв успех предястие с раци и торта-футболно игрище. Подозирам, че някоя от авторките се е вдъхновила от каталога в местната сладкарница и се е намерил кой да й подскаже каква е техниката за оцветяване и поставяне на фондан. И отново: въпреки че образът не е създаден в дълбочина, текстът предлага добри и апетитни кулинарни идеи. В края на книгата дори са отпечатани някои от рецептите, споменати в менютата на Маргерита. Пробвайте си и вие късмета, току виж ви се наложи да готвите за някой благороден „замразен продукт“, който има нужда именно от вашата любов, за да се затопли отвътре.

Девора


Filed under: Любовни, Чиклит, художествена
Свиване

Пица с лимонова рикота, босилек и тиквички  

Обещах ти още една пица, която не е кръгла и е без домати. Защо отново ни представяш нещо подобно на предишната ти публикация, Йоана? Обзалагам се, че ако си я прочел, си се запознал и с основните разновидности на пица. Серията, която правя в момента е за pizza al taglio – голяма правоъгълна пица, гарнирана с каквото пожелаеш и нарязана на парчета, много често с ножица. Този вид пица на парче, известна и като римска пица е лесна за приготвяне в домашни условия. Във фурната, в която ще изпечеш достатъчно пица наведнъж и дори няма да ти е необходима нито точилка, нито специални умения за разтегляне на тестото с подхвърляне и въртене, и още повече познания за физиката на тази привличаща погледите дейност на майсторите.

Пица с лимонова рикота, босилек и тиквички

Привличащи вниманието тук причини да се изцапаш с малко брашно са думите лесно и достатъчно. Нека да включа и лятно, не само заради тиквичките и босилека, но и заради самата идея да се приготви нещо вкусно за вечеря, което да се допълни само от една голяма купа със салата от домати, краставици и чушки. Обожавам го този сезон, знаеш ли?

Лимонова рикота, босилек, тиквички и тесто за пица

Според Вальо слагам твърде много тиквички върху тестото, но на мен така ми харесва. Пък и ако не го направя точно сега, в сезона на тиквичките, сигурна съм, че няма да имам нито по-добра възможност, нито по-добро оправдание. Лимоновата кора в рикотата е нещо, без което тази пица няма да бъде същата, досущ както при кюфтенцата със спагети на Джейми Оливър. Вместо босилек, може да се използва всяка една билка или зелена подправка, и като казвам всяка една, означава всяка една.

Аранжиране на пицата с лимонова рикота, босилек и тиквички

Не е изключено пицата да се поръси с пресен копър след като се изпече  и дори към рикотата да се добави ситно нарязан чесън. Въпросът с добавките за овкусяване на каквото и да било, винаги си остава плаващ, според личните предпочитания. Моите в случая биха се трансформирали в един израз, който вече не помня по какъв повод научих някъде, но скоро с Вальо си говорехме точно за него. А той гласи:  „As simple as can be“.

Изпечената пица с лимонова рикота, босилек и тиквички

По повод израза, ние го споменахме с намигане един към друг и към един летен десерт, който приготвих наскоро в емоционалната ми привързаност към дребните летни плодове и той може би най-добре би олицетворил истинността му. Вероятно вече се досещаш направо гориш от любопитство какъв е този летен десерт. Не бих го запазила в тайна, защото е толкова семпъл, колкото може да бъде и е толкова вкусен, колкото не може да си представиш. Но колкото и да е семпло, това си е повод за отделна публикация. Както и един друг тънък гарниран хляб, който ми се иска да опитам скоро.

Пица с лимонова рикота, босилек и тиквички

Пица с лимонова рикота, босилек и тиквички

По идея от tinastausendschoen.de

За 6 порции или 12 големи квадратни разреза с размер около 10 см.

 За тестото:

  • 300 г брашно
  • 1/2 чаена лъжица сол
  • 1/2 чаена лъжица (5 г) суха мая за хляб
  • 60 мл зехтин
  • 150-170 мл хладка вода

За гарниране:

  • 350 г рикота
  • настъргана кора от 1/2 лимон
  • сол и прясно смлян пипер меланж
  • 2 големи стръка пресен босилек, нарязан на едро
  • 3 средно големи тиквички (800 г), нарязани на шайби с дебелина 3 мм
  • 1-2 супени лъжици зехтин

Приготвяне на тестото

Замесване в статичен миксер: В купата на миксера се измерват брашното, солта и маята. Добавят се зехтинът и 150 мл хладка вода. Разбъркват се грубо на ръка с приставката за тесто и след това (с поставена на миксера приставка) тестото се омесва на средна скорост 5 минути. Ако изглежда сухо се добавя още малко вода. Тестото трябва да бъде стегнато и еластично. Прехвърля се в купа намазана с малко зехтин и се покрива със стреч фолио. Оставя се да почине 30 минути.

Замесване на ръка: В купа се измерват брашното, солта и маята. Разбъркват се и към тях се добавят зехтинът и 150 мл хладка вода. Замесва се тесто. Ако се усети сухо се добавя още малко вода. Тестото се прехвърля върху леко набрашнен плот и се измесва 5-6 минути докато стане гладко и еластично. Ако тестото лепне по време на измесването, плотът се наръсва с малко брашно, но се внимава тестото да не се утежнява с повече от него. Тестото се прехвърля в купа намазана с малко зехтин и се покрива със стреч фолио. Оставя се да почине 30 минути.

Приготвяне на рикотата и тиквичките

Рикотата се смесва с лимоновата кора и се посолява със сол и прясно смлян пипер меланж на вкус.

Тиквичките се нарязват непосредствено преди гарнирането на тестото, на шайби с дебелина 3 мм. Използва се остър нож и повече сръчност или най-добре V-образно ренде, или мандолина. Аз използвам този модел мандолина на OXO.

Аранжиране на пицата

Фурната се нагрява на 250ºC. Не използвам вентилатора. Голяма тава с приблизителни размери 42×33 см се намазва с тънък слой зехтин. Тестото се изважда от купата и без да се премесва се поставя в центъра на тавата. Разстила се с ръце до краищата на тавата. Върху него се разпределя рикотата и се поръсва босилека. Тиквичките се подреждат керемидообразно върху цялата повърхност. С помощта на четка се намазват със зехтин. Посоляват се със сол и прясно смлян пипер меланж. Тавата с пицата се слага на средно ниво във фурната. Пицата се пече 20 минути или докато краищата станат кафяви. След това фурната се включва на опция грил и тавата с пицата се премества на най-горното ниво във фурната. Запича се 5 минути или докато тиквичките станат златисти. Изважда се от фурната, оставя се да постои 3-4 минути и се нарязва на квадратни парчета (с ножица е най-лесно). Сервира се топла или със стайна температура. Тази пица, за разлика от пицата с картофи и лук, повече ми харесва със стайна температура.

Още рецепти за пица

Други рецепти с тиквички

Други рецепти с рикота

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Пица с лимонова рикота, босилек и тиквички е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

юли 20, 2017

Свиване

Ирен Филипова: пълнолуние  


някакви обръчи са те затегнали
като бъчва във влажно мазе
сълзиш от умора и студ
и не смееш да мръднеш
да не замиришат
гладните трупове заровени долу
само по златни халки и китка татул във устата
има ги живи на сватбени снимки
но не приличат на тебе
освен една посивяла Рапунцел
забила 100 години коса в стъпалата ти
обезкървява ги като на принц
много студени са нощем

но виж
докато спеше
луната напълни слънцето в бузи
изгаргари с уран
и плю връз земята
белите кости
узряха в клавиши

виж сега как грее пианото
стани
изсвири го красиво
тоя кошмар



Ирен Филипова



Ирен Филипова е родена в Перник, България.
Завършила е Националната Художествена Гимназия „Илия Петров” и Художествена Академия „Жул Паскин”‘ в София.
От 2006 г. живее и работи във Виена, Австрия.

Ирен Филипова в „Кръстопът”.

Свиване

Небеса 02…  

Има вечери, в които Слънцето държи да напълни душите ни с красота до краен предел и даже и още малко, за да е сигурно, че с тази прелест за душата ще изтласка вън от нея всички нагнетени умори и разочарования, празни надежди и очаквания и дори горчивината от не спазени обещания…

Да, наистина, всяко отпускане съвсем нормално започва с въздишка. Когато Небето въздиша, там се появява дъга…

И ако човек бъде така глупав, че дори за миг отклони поглед от Небето, на следващата утрин би казал, че няма нищо по-красиво от мимолетна дъга. Но ще сгреши, и тази вечер Небето бе решило да ни го докаже, като ни покаже цветове, за които дори нямаме имена!

И точно когато си помислих, че това е всичко, се появиха розови лентикулариси! А това е дори повече от най-многото, което дори и най-капризният облакосъзерцател може да си пожелае…

Чак тогава Слънчо се успокои, примигна с клепки като префърцунена госпожица, фръцна се и заспа 🙂

Свиване

Мъжът от Константинопол  

FullSizeRender

Мъжът от Константинопол на Жозе Родригеш Душ Сантуш дойде при мен като подарък от моя вуйчо и със силната препоръка да я прочета. Тъй като това вуйчо ми Миго Кавафян да ми подари книга не ми се бе случвало от детските години, реших че е повече от редно да я прочета и дори редът й за четене да изпревари книгите, чакащи отдавна на нощното шкафче.

Книгата в класическа форма разказва за живота на Калуст Саркисян – арменец, чието дело остава дълбока следа в цяла Европа през миналия век. Историята е съпроводена с много интересни детайли освен за живота на арменците при първиде кланета от османска страна около 1996-та, но и около историята на Турция, Европа и света като цяло в този период на динамични промени, войни, завоевания, отвоюване на свободи на балканските страни, навлизането на петрола.

Мъжът от Константинопол е прекрасно четиво за всеки, който обича историята в голям детайл. В допълнение има вдъхновяващи елементи за предприемаческия дух и разгръщането на бизнес с мащаб, разбира се съпроводени и със скритите иначе моменти при достигането на висоти.

Въпреки че е художествена измислица, романът е инспириран от реални исторически събития.

Преминавам директно към втората част „Милионерът от Лисабон“.

Свиване

Huawei Nova 2 Plus вероятно ще се появи и в Европа  

Huawei Nova 2 Plus вероятно ще се появи и в Европа
В края на май Huawei представи новите модели Nova 2 и Nova 2 Plus, които се оказаха предназначени само за…
Свиване

Смартфоните Nokia си имат нов шеф  

Смартфоните Nokia си имат нов шеф
На пазара току-що започнаха да се появяват първите смартфони Nokia с Android, а HMD Global решиха, че е удачен момент…
Свиване

Първо по Дарик #220: Представяне на Nokia 5  

Първо по Дарик #220: Представяне на Nokia 5
Здравейте с брой 220 на технологичната (поне през по-голямата част от времето) рубрика на nixanbal в Дарик радио, която установихме,…

юли 19, 2017

Свиване

Красимир Андреев: Етимология на тишината  


                                      На Тильо Тилев

Накъде води тази врата?
Какво се отваря или затваря от мълчанието?

Внезапен тласък на кръвта ще ни напомни,
че се смаляваме в себе си
и растем в другите.
На свещи подобни – телата си
ще превърнем във светлина.
Само което не изгори в нас
ще оставим в наследство.
С камъните от нашите жлъчки
някой крепост ще построи –
думите да избави от пустошта…
Докато не стане всичко на пясък.

Накъде води тази врата?

Сега съм дърво сред поле
и рецитирам
стиховете на тишината.


Красимир Андреев




  Красимир Андреев в „Кръстопът”.

Първата публикация на стихотворението е в брой 3/2014 на списание „Страница“.

Свиване

iPhone 8 ще бъде наличен още през септември, макар и в ограничени количества (J.P. Morgan)  

iPhone 8 ще бъде наличен още през септември, макар и в ограничени количества (J.P. Morgan)
Юбилейният смартфон на Apple, от който очакваме да предлага безжично зареждане и OLED дисплей наред с други нови за компанията…
Свиване

Облаците на Силс Мария  

Облаците на Силс Мария
Clouds of Sils Maria (2014) е интелектуална драма, написана и режисирана от Оливие Асаяс (Boarding Gate, Personal Shopper) специално за Жулиет Бинош. Световноизвестната актриса Мария Ендерс (Жюлиет Бинош) пътува за Цюрих, където трябва да получи театрална награда за цялостен принос. Придружава я асистентката й Валентин (Кристен Стюарт). По пътя към швейцарските планини научават за смъртта […]
Свиване

Берлин: да рушиш прегради и да създаваш мостове  

Още не съм сигурна дали ми се пише за Берлин. Не съм сигурна, че мога правилно да разкажа всичко, което видях и което ми хареса в този град. Не знам дали ще усетите ентусиазъм да го видите – поне равен на ентусиазма ми да се върна.

Бяхме в Берлин в средата на май, което вероятно помага за впечатленията – температури от 25+ градуса като че ли не се срещат толкова често там. Друг основен фактор е, че бяхме голяма, цветна, амбициозна женска компания. Всички до една любопитни да попием каквото можем (а междувременно и да наваксаме със споделянето на клюкини).

Градът

Избрахме Берлин по-скоро случайно, но истината е, че отдавна слушам за него и имах желание да го видя. Градът сам по себе си е красив по един особен начин. Не е толкова изтънчен като Рим, не е толкова ретро като Париж, но не е и толкова консервативно-стерилен като Виена (надявам се, че няма нужда да обяснявам – това са лични впечатления без капка претенция за обективност). Берлин носи един много виден характер. „През много неща съм минал,“ сякаш ти казва, „мога да ти разказвам с часове, но струва ли си да гледаме само в миналото, ако нямаме идеи за настоящето?“

Как гледаме към миналото?

Берлин не живее в миналото, гледа го трезво от разстояние днес. Това усещане е много силно, когато минаваш през Мемориала на убитите евреи. Безспорно ти действа историческият контекст, но го прави по много съвременен начин.

Memorial of the Murdered Jews of Europe

Най-любимият ми пример за отговорното осъзнаване на миналото в Берлин безспорно е този:

На това място се е намирал бункерът, в който умира Хитлер. Какво трябва да се направи с мястото? Да се почете? Да се сложи паметна плоча, която чете евангелие срещу нацизма? Не, най-подходящо е да не се влива сила в една грешна идеология – затова тук стои обикновен паркинг на междублоково пространство. И това немците са го разбрали далеч преди появяването на неонацистите, за които такова място би се превърнало в светилище.

По същия начин много отговорно се отнася градът и с остатъците от Берлинската стена. Деликатното напомняне за нея е из целия град, но са запазени стоящи само няколко участъка. Всеки от тях има определена цел, образователно-предупредителна или културно-обединяваща. За East Side Gallery и цветната й популярност бях готова. Не бях подготвена обаче за частта до северната гара, където ще видите пълна възстановка с „ивицата на смъртта“. Най-силно ме хванаха за гърлото факти, които не съм чувала и над които дори не съм се замисляла. Например, че някои спирки на метрото са затворени, защото пресичат от Източен в Западен Берлин, а войниците, които ги пазят, са заключени на постовете си – за да не избягат и те на Запад. Някак метално ти става в устата от тази информация.

Срещата на историческото с модерното продължава под стъкления купол на Райхстага. Там идва и осъзнаването, че в Берлин нищо не е случайно. Стъкленият купол е метафора, която напомня на управляващите, че народът ги гледа. Да не говорим пък за всички технологични чудеса на това място – навеса, който се върти заедно със слънцето, за да блокира топлина, огледалата, които насочват светлина надолу в залите и въздушния отвод, който работи като климатик. Ако искате да видите нещо още по-прилично на бъдеще, остава ви само Sony Center.

Sony Center Sony Center

История като фон, история като главно действащо лице

На други места в Берлин, историята е само фон, на който се случва цветно ежедневие. Александерплац не е вече визитна картичка на социализма – там ще видите някои от най-цветните и усмихнати берлинчани (освен купищата туристи).

Ако пък искате да се върнете по-назад във времето, мястото е Шарлотенбург. След половин час в двореца ще започнат да ви се причуват шумящи кринолини и тропащи токи на ботуши. Колко голям трябва да е следващият ми апартамент, за да му отива Рококо?

По сходен начин се усеща разходката в Берлинската катедрала. Там сякаш влизаш в джоб на времепространството, който те връща сто години назад. Но когато излезеш на панорамната обиколка около купола, „сега“ и „преди“ се сливат в коктейл. Отпиваш от него, веднага щом зърнеш модерния връх на телевизионната кула до ангелите на катедралата.

Хората

Ако ходите основно по нощни заведения, неминуемо ще останете с впечатлението, че берлинчани не харесват всичките тези прииждащи туристи. Ние бяхме 6 – максималната приемлива бройка за влизане в заведения. Фактът, че бяхме само момичета и имахме предводител с перфектен немски, ни спаси на няколко места. Честно, това е изключително досадно занимание, особено когато се случва пред треторазряден клуб, който е полупразен.

Но берлинчаните, които ще срещнете през деня, са други. Изглеждат готини и готови за нови неща. Много по-непретенциозни от французите, малко по-затворени от холандците, с по-интелигентен вид от англичаните. Дори онези със зелените коси и чоукърите видимо се радват, че са тук днес, че се разминавате, че живеят в този най-космополитен град в Европа. В Лондон всичко ти е позволено, защото никой не се интересува от теб. В Берлин всичко ти е позволено, защото хората осъзнават значението на толерантността.

Храната

Уви, нямахме достатъчно време за пълни кулинарни експедиции, но видяхме две от задължителните неща. На първо ключово място – меката на къривурста Curry Mitte. Препоръча ни го чудният ни гид от free tour-a и явно не сбъркахме – докато хапвахме, се изредиха поне 3 групи от кулинарни турове на града.

Второто място е по-скоро изживяване, отколкото отличителна храна, но все пак го тествайте. BurgerMeister е заведение за бързо хранене, ситуирано в стара обществена тоалетна. И това ако не е нещо специално! Нека опашката не ви притеснява. Опашка 100% ще има, но тя върви много бързо и ефективно. От включването в нея до получаването на храната ни отне не повече от 15 минути. Самите бургери са доста добри, но не успяха да ме впечатлят. Просто след бума на такива заведения наоколо добрият бургер вече не е рядкост.

Ако имаш само ден в Берлин

  • Започни сутринта бавно с кафе в някоя готина хипстърска кафетерия в Kreuzberg.
  • Разходи се до Мемориала на евреите и постой тихо в някоя от бетонните му алеи.
  • Отиди до стената при Nordbahnhof.
  • Разсей се с бира и къри вурст в Curry Mitte.
  • Разгледай купола на Райхстага (резервациите се правят месец по-рано).
  • Поседи на каменните пейки по Alexanderplatz и просто гледай минувачите.
  • Качи се до върха на Берлинската катедрала преди залез.
  • Завърши с една крафт бира отново в Kreuzberg.

Постът Берлин: да рушиш прегради и да създаваш мостове е публикуван в Васи ли?!.

Свиване

Samsung може отново да произвежда процесори за iPhone  

Samsung може отново да произвежда процесори за iPhone
Samsung и Apple са сключили ново споразумение, според което корейците ще доставят отново чипове за бъдещ модел iPhone. Според информацията…

юли 18, 2017

Свиване

гриловани тиквички с мента и кедрови ядки  












В градината започна скоростното зреене на тиквички, така че това няма да бъде единствената рецепта за сезона, но пък ми е една от любимите ...

4 малки крехки тиквички
4 с.л. зехтин екстра върджин
сок от половин лимон
1/2 ч.л. сух риган
настъргана кора от половин лимон
2-3 щипки фино смлян лют червен пипер
2 с.л. кедрови ядки
връзка мента
сол
опция - зелена люта чушка

Тиквичките се разделят напречно на две и всяка половина се разрязва на ленти с дебелина около 3мм. Посоляват се и се гриловат на скара или тиган. Нарязват се косо на по-малки ромбовидни парчета. Овкусяват се със зехтина, лимоновия сок и останалите подправки. Добавят се кедровите ядки и нарязаната мента.
Свиване

Как да работим умно: Майк Рам  

Винаги съм харесвала максимата „работи по-умно, а не по-здраво“. В дайджеста на предприемача се старая да публикувам линкове към материали, които дават съвети в тази насока, а наскоро ми дойде наум и да интервюирам няколко успешни българи, които работят на този принцип. Първите покани за интервюта изпратих до експертите в „Един въпрос“, а първият, който ми отговори, беше Майк Райм.

Майк Рам е лектор и треньор по меки умения, създател и водещ на всички обучения в школата по презентационни умения „По стъпките на Дракона“. Работил като софтуерен инженер, мениджър на проекти и маркетинг специалист, днес Майк е собственик на консултантска компания „РамСофт“, където води обучения по мениджмънт и управление на проекти, презентиране и бизнес комуникация, Интернет маркетинг и лична продуктивност.

Майк е ментор-доброволец на ученически компании към „Джуниър Ачийвмънт България“, блогър и лектор в редица семинари и конференции като “SEO конференция“, “E-Manager” и „Ninja Presenter”. Участва като съавтор на книгата за личен брандинг и блогване „Блогопедия“ и в книгата „100 маркетинг приказки“.

Неговата философия е вдъхновена от големия кун-фу майстор Брус Лий, според когото успехът идва при онези, които тренират най-усилено.

Ето и какво ми сподели Майк относно работата, продуктивността и личната ефективност.


Какво означава лично за теб да работиш много и какво – да работиш умно? Как намираш баланса между двете и какво според теб е „много работа“?

Конфуций е казал: „Намери си работа, която обичаш и няма да работиш никога повече“. Напълно споделям неговата философия. Когато работата е нещо, което ти доставя удоволствие, това не може да се нарече работа. За съжаление, понякога се налага да правим неща, които не са ни много приятни, но са част от бизнеса и се налага да ги свършим, ако искаме да печелим пари, доверието на клиента и други важни стратегически цели. Когато ми се понатрупа повече такава работа „по необходимост“, значи имам да работя много.

Умната работа е да можеш да делегираш такива задачи на другите, за да можеш ти да се занимаваш повече с нещата, които умееш и които ти харесват повече. Тук си признавам, че на моменти забравям да делегирам и се впускам да свърша всички задачи, което не е добре. Не е умно. От друга страна си казвам: като не ме кефи дадена задача, все пак е по-добре да я свърша аз, отколкото да мъча някой друг с нея. Това също не е много умно, но се опитвам да се поправям.

В действителност, в делегирането няма нищо лошо – със сигурност има други хора, които могат да свършат работата по-добре от теб, по-евтино от теб, а може и да им доставя повече удоволствие. Така че да работиш умно за мен е да умееш да делегираш задачи на другите, а за себе си да оставяш само онези неща, които можеш да правиш бързо, качествено, които ти доставят удоволствие и носят най-много пари.

Как определяш приоритетите си и как решаваш върху какво да работиш?

Най-напред предпочитам задачите, които ми носят удоволствие и удовлетворение. Но понякога се налага на първо място да слагам тези, които носят най-много пари. Защото парите са двигателят на бизнеса и ако един бизнес не може да поддържа постоянен паричен поток, скоро ще загине.

Другото, което практикувам, е комбинирането на дълги и сложни задачи с бързи и леки. Така, след като съм положил доста усилия за нещо важно, след това си почивам с няколко бързи телефонни разговора или имейла. Но в плана се отбелязва значителен прогрес, което ме изпълва с удовлетворение.

Как протича един твой типичен работен ден?

Сутрин, противно на съветите на много мъдри хора, си проверявам пощата и Фейсбука. За мен Фейсбук е източник на новини и основен комуникационен канал, така че ако има някакви важни или спешни съобщения, трябва да знам. Все пак, мога да се похваля с това, че времето, което губя в социалните мрежи, е значително по-малко, отколкото преди година-две.

След това правя малко гимнастика и закусвам. След закуска се захващам със задачите за деня и гледам да свърша поне две-три значими задачи всеки ден. Следобедът обикновено ми е отделен за кореспонденция, за срещи с клиенти или с колеги или за провеждане на обучения, когато имам планирани такива.

Вечерно време също може да имам някакви събития, в които да изнасям презентация или просто да присъствам като гост, а от време на време пея и в концертите на школата „Вокализирай това“. 🙂

Колко време отделяш за почивка и как си почиваш?

Точно защото за мен работата е удоволствие, нямам много нужда от почивка. Това, от което имам нужда, е разнообразие и се старая да поемам разнообразни задачи, да се срещам с различни хора и така да обогатявам живота си с различни преживявания и впечатления. Единственото, което ме уморява физически, е взирането в екрана и понякога действително очите ми се уморяват много. Тогава си почивам с кратка дрямка.

Много обичам да ходя пеша и се старая да навъртам поне по 10 000 крачки на ден, което меря със специално приложение на телефона. Така също си почивам от взирането в компютъра, мозъкът ми си почива от задачите, а в същото време тялото ми се натоварва малко, за да изгори някоя излишна калория.

Кои са авторите и книгите, които най-силно са ти повлияли, за да стигнеш дотам, където си сега?

Когато започнах бизнеса си, четях много блогове и първите автори, които ми грабнаха вниманието, бяха Сет Годин и Гай Кавазаки. По-късно прочетох почти всичките им книги. Харесвам Малкълм Гладуел, чийто начин на мислене винаги ме е провокирал да търся нестандартни гледни точки. Неговите книги са преведени на български и могат да се намерят по книжарниците.

Когато започнах да се занимавам с презентационни умения, се върнах към класиците и останах възхитен от книгите на Дейл Карнеги, особено „Как да печелим приятели и да влияем на другите“. В нея има вечни правила, които не са се променили поне от сто години и които могат да ви помогнат да постигнете успех.

Ако говорим за художествена литература, обичам много книгите на Никос Казандзакис и особено „Алексис Зорбас“. Това е апотеоз на истинския човек – онова, което е вътре в нас и което ни прави хора. Обичам много и всякаква приключенска литература. „Тримата мускетари“ са ми любимо четиво още от ученическите години. Какво да се прави – героичното и романтичното ме привличат най-много. 🙂

Много от моите читатели имат идеи за собствен бизнес и мечтаят да станат предприемачи. Какъв съвет ще им дадеш?

Първо, ако работите някъде на постоянна работа, не бързайте да я напускате. Свободата е готино нещо, но струва скъпо. Задайте си въпроса как ще оцелеете, ако нямате постоянни доходи.

Добре е да имате стабилен финансов запас, с който семейството ви да преживява, преди да се хвърлите в дълбоката вода. Бизнесът е много рисково начинание. Всички знаем статистиката, че 90% от начинанията се провалят още в първата година. В това няма нищо лошо – всеки провал е ценен урок, но не си изгаряйте мостовете и гледайте да не останете без пукната пара.

И най-важното: вярвайте в себе си! Гледайте другите, учете се от техния опит. Не си мислете, че сте най-умните или най-големите късметлии. Но не губете вяра в идеите си, не губете вяра в себе си. Защото ако вие не вярвате в собствения си успех, никой друг няма да го направи.

За финал, искаш ли да споделиш нещо, за което не те попитах?

Най-новото нещо, с което съм се захванал, е изследване на темата за успеха. Това, което научих за себе си, е че успехът е наше вътрешно усещане, а не онова, което другите очакват от нас. Ако човек иска да бъде успешен, трябва да има ясни ценности, от които да не отстъпва, трябва да си поставя цели, които да преследва неотклонно и да може да извлича удовлетворение от всеки един миг от своя живот. Така във всеки момент ще се чувстваш удовлетворен и щастлив. Какво повече му трябва на човека?

Материалът Как да работим умно: Майк Рам е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

Свиване

Книга за другите  

IMG_5683

Който е чел книга от издателство ICU знае, че всичко, което те издават е специално. И заслужава внимание. От подбора на текста, акуратността и сърцатостта на превода до великолепните им (винаги) корици.

Е, и Книга за другите не е изключение.

Под редакцията на Зейди Смит са събрани много разкази от съвременни автори, които ни разказват за другите. Любопитен детайл е, че разказите са писани специално за сборника и авторите са ги предоставили безвъзмездно, т.е. не са получили обичайния си хонорар. Което е чаровно, признайте си. И ги прави различни – и авторите и разказите. Средствата отиват за обучаване на бъдещи писатели.

Колекцията е перфектна за летните дни и отпуски, носи силен заряд човечност, много усмивки и удоволствие от случайната / неслучайна среща. Носи много силно усещане за тук и сега, за космополитност и за себе си, чрез другите.

„Свободата беше стеснена, отсята, амнезирана.“

Браво за корицата на Люба Халева и за превода на Невена Дишлиева-Кръстева, Надежда Розова, Елка Виденова, Бистра Андреева.

 

Свиване

Samsung ще произвежда OLED панели за смартфоните Xiaomi  

Samsung ще произвежда OLED панели за смартфоните Xiaomi
Samsung и Xiaomi са сключили споразумение, според което корейците ще доставят OLED панели за бъдещ смартфон на китайския производител, пише…
Свиване

Шефът на Qualcomm смята, че спорът с Apple може да бъде разрешен извън съда  

Шефът на Qualcomm смята, че спорът с Apple може да бъде разрешен извън съда
Apple и Qualcomm водят съдебни спорове вече няколко месеца, като обвинения летят в двете посоки. Последният ход на Qualcomm дори…
Свиване

Galaxy S8 се продава с 15% повече спрямо S7  

Galaxy S8 се продава с 15% повече спрямо S7
Продажбите на Galax S8 и S8+ стартираха ударно и с висок интерес сред потребителите, който надхвърли този покрай миналогодишните S7…
Свиване

Александър Сумин: Идеалната работа е тази, в която има смисъл  


Правете колкото се може повече неща едновременно, съветва първият подгласник в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2017
Свиване

Dress code decoded – или как да подбираме лесно и изгодно дрехи за всякакви поводи…  

Последните 2 месеца обикалях страната с турнето на Shedd – Peace. Love. Fashion и основната ми задача беше да говоря за:

  • какво е дрескод и къде как и защо трябва да се обличаме според определени норми
  • како е бизнес етикет и какво е социален етикет и как облеклото ни говори вместо нас преди дори да сме си отворили устата
  • как да пазаруваме без да се оливаме и да избираме истински качествени неща
  • как да пътуваме с оптимално количество багаж
  • кои аксесоари за какви поводи са подходящи

Във всеки град имаше жени и момичета, които имаха въпроси към мен или към Ники Божилов, който пък говореше за какво е капсулен гардероб, кои са основните дрехи, които е добре всяка дама да притежава и как да интерпретира модните тенденции, а доста често имаше и дами, които идваха, показваха снимка на дреха в телефона си и директно питаха: а това как да го нося?

От всички въпроси, ми стана ясно, че хората (в частност жените) пазаруват основно импулсивно, без да мислят за общия вид и стил на гардероба си, а основно „влюбвайки“ се в някоя отделна дреха.

Та така – ето малко полезни, надявам се, насоки как да пазаруваме практично. Пък ако сгрешим – знаете, снимате, качвате в Shedd и вашата дреха или аксесоар си намира нова собственичка!

Когато видите дреха, в която решите, че сте влюбени си задайте тези 3 въпроса:

  1. Ще нося ли това след месец?
  2. Ще нося ли това след година?
  3. Искам ли да взема това в багажа си за мечтано пътуване на фантастична дестинация?

Ако отговорите и на трите въпроса са ДА – вероятно дрехата си струва и можете да си я купите без излишни угризения.

Избягвайте изкуствените материи, освен ако не става дума за спортни дрехи и така наречените tech materials, когато изкуствените нишки са специално изработени така, че да не задържат лоша миризма и влага.

Естествените материи винаги са за предпочитане:  вълна и коприна за студените месеци и памук и лен за топлите.

Сака, костюми, рокли и или панталони от вълна или вълна + друга материя, както и коприна – е по-добре да се дават на химическо чистене.

Поддържайте дрехите си чисти и добре сгънати и закачени, ако искате да изглеждат добре по-дълго време.

Когато ви предстои пътешествие ето тези въпроси ще са ви от помощ при стягането на багажа:

  1. Коя е дестинацията?
  2. За какъв период ще пътуваме?
  3. В каква компания?
  4. Имаме ли програма – спорт, туризъм, културни обиколки, романтика, специални поводи
  5. Имаме ли бюджет за непредвидени покупки?
  6. Искаме ли да донесем нещо за спомен?

Надявам се, че тези съвети са ви били полезни!

Ще се постарая да „разбия“ презентацията си от тазгодишния #SheddTour и да ви дам повече полезни насоки!

 

Свиване

Видео: Разопаковане на Philips Bodygroom Series 7000 TT2040  

Видео: Разопаковане на Philips Bodygroom Series 7000 TT2040
Вече съм ви разказвал за електрическите самобръсначки на Philips, които използвам, а в днешното видео ще направим бърз ънбоксинг и…
Свиване

Първо по Дарик #219: Huawei подарява аксесоари с моделите от серия P10  

Първо по Дарик #219: Huawei подарява аксесоари с моделите от серия P10
Здравейте с брой 219 на технологичната рубрика на nixanbal в Дарик радио! В този брой показахме в ефир трите аксесоара,…

юли 17, 2017

Свиване

Nokia 8 се появи предпремиерно  

Nokia 8 се появи предпремиерно
Ето го и него - първият флагман Nokia с Android се появи в целия си блясък около две седмици преди…
Свиване

Рута Сепетис. Сол при солта  

IMG_5608

„Сол при солта“ на Рута Сепетис (Salt to the Sea, Ruta Sepetys) е от книгите, които се помнят много дълго, а се четат на един дъх. От задължителните, поне по моя списък. И съм напълно склонна да се присъединя към New Yourk Times в твърдението „Най-забележителната книга на 2016“ и на Goodreads и Amazon, които я определят като най-добра книга за 2016-та.

Януари 1945. Войната е в края си, но не и за жертвите, които поглъща като безпощадна бездна. Германия и Русия завличат целия свят в битката си за надмощие и погубват милиони невинни. Полша и Източна Прусия стават главна арена на битки, глад, смърт … Сред всичко това все пак някои хора успяват да оцелеят и да запазят човешкото в себе си.

Историята е разказана през погледа на Йоана, сляпо момиче от Литва, Флориан, младеж-реставратор от Прусия, Емилия – 15 годишна полякиня, изнасилена от руски войници, Алфред – немски младеж, въвлечен във войната и Йоана, медицинска сестра от Литва.

Историята на бягството, оцеляването, потъването на „Вилхелм Густлоф“ – вероятно една от най-големите трагедии по време на Втората Световна война, с удавянето на на 9000 души на борда му.

„Отчаянието беше до такава степен осезаемо физически, че спокойно бих могъл да го рина с лопата от кея.“

„Мъничкото бебе се гушеше в прегръдките ми. … Как би могла да различи истините от лъжите? Щеше ли да повярва, че поляци, евреи, украинци, арменци и унгарци живееха заедно в мир в Лвов преди войната?

Войната беше изсмукала цветовете, оставяйки единствено вихрушка от сивота.“

„Ако историческите романи събуждат интерес у вас, проучвайте фактите, историческите документи, разказите и свидетелските показания на участниците в събитията. Те представляват раменете, върху които се крепи историческата проза. След като съвременниците на събитията напуснат този свят, не бива да позволяваме истината да изчезне заедно с тях. Моля ви, дайте им думата.“

След Тесният път към далечния север, който прочетох миналото лято и ми разкри Втората Световна, погледната от към войниците от Австралия, Нова Зеландия, хванати в плен в Азия, Сол при солта допълва картината през погледа на цивилните поляци, литовци, прусяци, в бягството им от / между еднакво безпощадните и загубили всичко човешко немски и руски войски. Войната ще е винаги неразбираема за мен, нелепа и грозна. Иска ми се да се поучим от всички войни и намерим по-скоро път към човечни решения, заедно, всички.

Сол при солта не е леко четиво. Но ми се иска повече хора да прочетат тази книга.

Присъединявам се към призива на Жоро към Сиела да издадат и другата книга на Рута Сепетис – Between Shades Of Gray.

Свиване

Юлско чудо за черни кучета! У ДОМА: Берк, Панчо, Попи, Нико и Джон Доу  

Всяко куче в приюта има различни шансове за осиновяване. Не е все тая дали си малък или голям, кутре или дядо, пухкав или плешив. И определено има значение какъв е цветът ти.

Два цвята са осъдени да остават зад решетките от естетиката на човешкото око. Това са сиво-кафявите кучета, на които казваме, че са с цвят „бездомен“ и разбира се – чернушките. Особено едрите.

В приютите на Запад ги наричат “sticky cases” – лепкави случаи. В смисъл, че се залепва за клетката и няма мърдане. Да си голямо тъмно куче в приют е нещо като постоянен абонамент. Чисто и просто – няма кой да те поиска.

Принципно бихме се заклели над тази лема.
Само дето последните осиновени от Фермата я разбиват на пух и прах!
Каква ли добра магия се е спуснала над нас, за да се приберат у дома точно тези маймунки? Можем само да се молим да продължи…

Достойният Берк

Берк е с нас отдавна. Когато дойде, вече беше преминал през един месец лечение в частна клиника. Въпреки, че беше укрепнал от първоначалното си състояние, той беше с неясна епикриза, много слаб, с опадала козина и оголени места:

berk berk-19

Лекувахме го дълго и симптоматично. Хранителни добавки, къпане, лекарства…

berk (13) berk (16)

И понеже няма по-голямо лекарство за една изстрадала душа от любовта, Берк бавно започна да се подобрява. Докато не стана едно огромно, рунтаво, силно куче – с прекрасен, послушен характер.

Берк гонеше топки и сядаше по команда. Берк вървеше внимателно на повод и гледаше всекиго в очите. Берк заставаше тихо на оградата, за да не уплаши осиновителите и им подаваше лапа. А те го погалваха и отминаваха, „съжалявам, момче, прекалено си голям“…

berk (1) Berk M (3)

Стефан и Рени Тодорови дойдоха в приюта за да осиновят средно на ръст женско куче. Но бяха така добри да питат първо нас – да им предложим някое, което да подхожда на живота им. На прекрасния им дом в село Мала Църква, на обичливите им сърца, на галещите им ръце. Едно такова куче, което да ги следва вярно навсякъде, да спи до леглото им и да ги обича.

Доведохме Берк в офиса. За момент се поколеба на вратата. А после седна до Рени и сложи главата си в скута и. Нещо си казаха и нещо си обещаха, но не можахме съвсем да чуем. Ставаше дума за лоялност и любов, за сигурност и закрила, имаше „завинаги“ и „нас си чакал“.

берк (5) берк (7)

Берк е у дома си едва седмица, а Рени и Стефан не могат да спрат да го хвалят. Когато се чухме в петък, тримата пиеха чай на верандата сред боровете. А за най-послушното куче имаше бисквитки…

berk1

Веселият Панчо

Панчо е от 144 училище, на 1,5г. Дечица го намерили куцукащ, ръцеблизателен и сърцеразтапящ, свързаха се с нас и след известни перипетии – го взехме. Момчето се оказа със стара, зле зарастнала фрактура на тибията, която му причиняваше болка и не можеше да ходи. Благодарение на вас Панчо получи операцията, от която имаше нужда, и бързо се изправи на крака.

панчо2 панчо1

Беше ни страх, че Панчо ще се превърне в още едно нежелано черно фермерче, но семейство Петрови не позволи това да се случи. Три поколения – баба, майка и дъщеря – дойдоха във Фермата за куче. При това с ясната идея, че искат да е бяло. И същите тези три поколения Петрови, харесаха и обикнаха нашия мил черен Панчо от първата му целувка.

pancho (1) pancho (6)

На добър час, мили дами. Да ви радва и обича вашият добър Панчо!

Зазиданата Попи

Не е за първи път да приемем дребно куче, живяло в създаден от хора зандан. Слепичкият Антон, напълно голия Нандо, а сега – и малката Попи, от автосервиз. Една шепа живот, с какво ли им е пречела? Не се знае. Тихо, кротко, добро кученце… а я сложили в някакъв тъмен ъгъл зад две плоскости – в мрак и изолация, отвреме-навреме и подхвърляли храна.

poppy

Случайно я видял добър човек, случайно станало дума, че не я искат, случайно имаше местенце за нея, случайно – щастието и се усмихна. Попи още не беше излязла от карантина, когато Валентина Белкина дойде да потърси дребосъче за компания и радост.

poppy (1)

Трошичката се гушна във Валентина, въздъхна, и… стана нейно куче!

Гордият Джон Доу

джон1 джон2

Най-расовото куче в приюта се появи по много тъжен начин в първите дни на годината. Породист, домашен, гледан добре, юнакът започнал да кашля и го завели на лекар. Оставили го за изследвания. А когато им се обадили да им кажат, че кучето е заразено с дирофилария и се налага дълго, и скъпо-струващо лечение, спрели да отговарят на телефона.

джон доу (3) джон доу (5)

Тогава нежеланият Джон дойде при нас, а вие му подарихте лечение. Бяха нужни три месеца, премина трудно, но момчето се справи. И зачака. Казват, че овчарките били сред най-умните кучета, но Джон така и не разбра, че гръмкият лай и ентусиазираните подскоци не са най-бързия път към сърцето на осиновителите. Така изминаха още три месеца.

джон4 джон6 джон7

Докато в приюта не дойдоха Кети и Светослав Иванови. Джон вече живее щастливо под командата на дъщеря им в Подуене!

Сладурът Авер

Прекрасният другар на Очко, младия гигант с кодови имена Утред/Нико се оказа обичано домашно куче. То и ние се чудехме – как такова весело, здраво, добре гледано момче се е озовало на улицата. Пък той – избягал!

нико6 нико (3)

Не сме му пускали обява, т.к. ни се случва за първи път някой да си търси безпородното куче при нас. Но не е имало и нужда. Звездан Ралев – неговият стопанин – сам дойде да го потърси във Фермата. Оказа се, че хубавецът си има и хубаво име – Авер. А вече той колко се зарадва да види стопанина си след две седмици раздяла – е трудно да се опише…

Бебешориум за нашите мъници

02

Вероятно вече сте чули – опитваме се да направим 4 дворчета, за да можем да помагаме на повече бебета, а карантинираните при нас мъници да могат да довършат ваксинациите си на простор и слънце.

ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОЕКТА, КАКТО И НАЧИНИТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ – ЩЕ НАМЕРИТЕ ТУК.

Молим ви, ако можете да помогнете, дори съвсем скромно – направете го, наистина е важно.

Свиване

Новите Nokia 105 и Nokia 130 предлагат освежен дизайн, два SIM слота и цени от $14.50  

Новите Nokia 105 и Nokia 130 предлагат освежен дизайн, два SIM слота и цени от $14.50
Всички очакваме първия флагман Nokia с Android, но междувременно HMD Global реши да пусне два нови модела от най-нисък клас.…
Свиване

@evleaks показа двойната камера с оптика ZEISS на необявен смартфон Nokia  

@evleaks показа двойната камера с оптика ZEISS на необявен смартфон Nokia
Слуховете все по-упорито твърдят, че се задава първият флагман Nokia с Android и че ключова за него екстра ще бъде…
Свиване

VIVACOM пусна ново намаление на смартфони с договор  

VIVACOM пусна ново намаление на смартфони с договор
VIVACOM обяви, че от днес, 17 юли, започва наново познатата вече кампания с до 80% намаление на цените на смартфони…
Свиване

Защо четем за епидемия от аутизъм, но не за експлозия от новосъздадени планети?  

Замислете се над следното изказване. Какво не е наред в него?

„Към днешна дата знаем за повече от 1000 планети извън слънчевата ни система. В списъка има все повече с размерите на Земята и с възможност на живот. Това е истинска експлозия. Като си помисли човек, че до съвсем скоро тези планети не са съществували и се появяват точно в последните години.“

Нещо не е наред, нали? Дразни с наивността си.

Аналогични са изказванията за „епидемия“ от аутизъм. Все едно е болест или киста. Това, че виждаме съобщения за повече деца със състояние някъде в спектъра не означава, че има „епидемия“, а че не сме гледали до сега, не са получавали нужните грижи и напътствия. Това, че сега имаме знанията, разбирането и инструментите да диагностицираме аутизъм в повече деца и много по-рано не означава, че преди не са били също толкова. Просто сега не ги анатемосваме като овладяни от дявола, не ги пишем за шизофреници, олигофрени и идиотчета и не ги оставяме да умрат в гората или по домовете.

Тук не говоря за медицинската страна на нещата, а просто от гледна точка на процедурата и еволюцията на дефинициите. От първата дефиниция на понятието аутизъм са изминали повече от 70 години като в началото е била изключително тясна. Едва в последните 40 години се говори за спектър – за нещо, което обхваща множество състояния. От тогава спектърът се разширява все повече и обхваща неща, които смятаме дори за нормални в ежедневието си. В последните 20 години има широка методология, обучени специалисти и въобще възможност за масово тестване, от където излизат повече случаи и започва този мит.

Канър и Аспергер са започнали работа по аутизма с хуманна цел – да се спре насилието и унизителното отношение както към децата, така и срещу майките им. И двамата говорят за вроденост на тези състояния, за нуждата от търсене на генетични фактори и биомаркери за диагностика, а не наложеното тогава мнение, че липсата на адекватни грижи и любов от майката водят до това, което тогава се е казвало „бавно развиващо се“, а днес вече наричаме аутизъм.

В последно време сякаш се връщаме назад в това отношение. Налага се мнението, че аутизмът е нещо, което може да се предотврати, да не се „отключи“ и дори да се излекува чрез хранене и възпитание. Винят се родителите, че не харчат десетки хиляди за скъпи хотели брандирани като клиники. Виждали сте sms кампаниите. Обещанията са грандиозни, а надеждата умира последна. В същото време все още има недостиг от специалисти, образованост и адекватна помощ за родители с деца в спектъра. Стигмата все още е там.

Върнете се към примера ми в началото и се замислете колко абсурдно е всичко това.

Препоръчвам това видео по темата:

Всъщност, мислех да започна с аналогия с рака и как диагностиката в последните десетилетия се е подобрила значително, но се отказах по няколко сериозни причини. Общото с аутизма се изчерпва с подобрената диагностика и разбиране и с това, че няма едно състояние „аутизъм“, както няма един „рак“. Работата обаче е там, че ракът е болест, а аутизмът не е и трябва да спрем да мислим за него като такова. Също така, макар да има силни генетични фактори при рака, немалка роля имат факторите на околната среда. При аутизма няма доказателства, че средата има каквато и да е роля.

Не на последно място, сетих се, че също толкова хора вярват, че рака е „модерна болест“ и пра-бабите ни не са страдали от него. Да, по-малко са умирали точно от рак, защото той най-често започва да става проблем в напреднала възраст, която малко са имали щастието да достигнат. Когато 30% от децата умират до 5 годишна възраст, а почти всички останали умират от насилие, инфекциозни болести, недохранване, по време на раждане или в окопите, някак дори да има начални статии на рак никой не е гледал. Но митовете продължават.

Свиване

Най-чаканите статистики на годината  

Отдавна в един от отворените ми табове стои Internet Trends Report 2017 на KPCB, известен просто като „доклада на Mary Meeker“. От няколко години това са най-чаканите статистики в дигиталната среда, защото събират на едно място множество ключови цифри. Докладът излезе преди повече от месец и смятах, че съм безвъзвратно закъсняла с говоренето за него. Но не намерих друго отразяване, затова се нагърбих с тази задача.

Както обикновено, ще споделя най-интересните за мен неща. Числата в скобите отговарят на страниците от отчета. Имайте предвид, че споменавам само двайсетина от над 350 слайда, така че обърнете внимание на пълното съдържание. За маркетолози най-полезни вероятно ще са слайдовете до стр. 177, които разглеждат общите онлайн трендове, рекламния и медийния бранш и игрите – като съдържание и като механики. Важно е още тук да споменем, че KPCB инвестира в доста от компаниите споменати в отчета и не е умно да разчитаме само на данни от един източник – Contently, например, споделят някои противоречиви данни.

Имаме достатъчно смартфони, прекарваме повече време с тях

Да погледнем първо макротрендовете. Ръстът на интернет потребители е в добре изразено плато, запазва се стабилен 10-процентов ръст както и през миналата година. Нарастването на смартфон потребители се забавя – едва 3% тази година спрямо 10% през миналата (7). Явно тези, които искат и могат да си купят смартфон, вече са го направили. При допълнително поевтиняване на устройства и планове може да очакваме нов ръст в развиващи се пазари като Индия.

Мобилните устройства са основния двигател за нарастваща ангажираност на потребителите. Вече над половината (близо 60%) от времето прекарано онлайн е в mobile-среда. От няколко години отчитаме ръст само при този тип устройства, а desktop/tablet времето не се увеличава (9).  TechCrunch отбелязват, че при тези статистики не говорим за “shift to mobile”, както много анализатори казват. По-скоро става дума за добавяне на мобилните устройства към ежедневните навици на потребителите и все по-активното им използване.

Информационното цунами продължава да ни залива. Генерираме все повече данни и информация и този ход, изглежда, няма да се забави скоро (132). От гледна точка на маркетолозите, това е и добра, и лоша новина. От една страна, повече информация носи повече данни за потребителите и нови възможности за таргетиране. От друга, усилието да изпъкнеш пред другите създатели на информация се увеличава все повече. Към това добавяме и преобладаващото ползване на малки екрани, където фокусът на потребителя се печели по-трудно.

В свят на по-бързи технологични иновации отнема все по-малко време една технология да се приеме от голяма част от обществото. Времето за масовизиране на социалните медии и интернет е адски малко в сравнение с телефона и радиото (311). Затова не можем с лека ръка да отметнем като мода VR, AR и voice interfaces. Ако се запази същата крива, само до години те ще са масова реалност.

Ръст на рекламата

Инвестициите в онлайн реклама продължават да растат с над 20% годишно. Основен двигател са мобилните устройства – вече над половината онлайн бюджети са насочени там (12). По-динамичните и чести интеракции на малките екрани явно водят до повече възможности за реклама. Продължава да има сериозно разминаване между времето прекарано в мобилна среда и рекламните инвестиции там, въпреки че разликата е значително по-малка от миналата година. На другия полюс са печатните медии с много сериозен рекламен overspending спрямо прекараното време (13).

Тенденцията сочи, че до 6 месеца рекламата в интернет ще задмине телевизионните бюджети (14). Това води след себе си доста промени в начините, по които ще рекламираме. Богатата информация за представянето на кампаниите изобличава неефективната реклама. Ще се движим в посока точно измерване, точно таргетиране и интерактивност.

Ръстът на онлайн рекламата се дължи почти ексклузивно на Facebook и Google (15). Рекламните бюджети се консолидират в двата технологични лидера и наблюдаваме рекламен олигопол. Колкото повече се затвъргдават тези позиции, толкова по-висока ще е бариерата за влизане на пазара на нови играчи. За да запазят преднината си, двата гиганта постоянно експериментират с нови рекламните формати и таргетиране.

За маркетолозите днес най-голям проблем остава измерването (за 61% от анкетираните), но виждаме и една нова трудност. 34% от маркетолозите не знаят как да обвържат social-кампаниите с бизнес целите на компанията (17). Трябва да се научим да убеждаваме мениджърите какъв е смисълът на ангажираната аудитория в социалните мрежи и да покажем, че те носят и други позитиви освен продажбите.

Блокиране на реклами с adblocking софтуер е все по-разпространена практика и ще се превръща в по-голям проблем за рекламистите. Възможността за adblocking на мобилни устройства дойде много по-късно, но днес е по-разпространена. Oколо 400 милиона потребители блокират на мобилни устройства, а само 220-230 милиона блокират на desktop. Основните държави, в които ad blocking на мобилни устройства е разпространен, са държави с висока цена на data плановете като Китай, Индия, Индонезия. Т.е. ограничението на реклами може да е свързано основно с цената.

И все пак adblocking е популярен и в развитите държави – още един знак, че рекламното съдържание не е ефективно. Трябва да създаваме по-точни рекламни предложения, които потребителите наистина искат да виждат. За това помагат новите технологии за таргетиране, динамични предложения базирани на текущ контекст, персонализация и постоянна оптимизация. Примерите са много и не се ограничават само до Facebook и Google.

Нови формати на съдържание

Що се отнася до медийното съдържание, тенденциите са свързани с все по-разнообразен контент и нови формати за него. Във визуалното съдържание, водещ е user generated content. Той е не само по-изобилен, но и носи 6.9 пъти по-висока ангажираност от стандартното бранд съдържание (38).

Благодарение на технологиите вече не разчитаме само на текст и визия. VR, AR и voice recognition отварят много нови канали за връзка с потребителите и дават посока за развитие на интеракциите ни. Бъдещето е днес – вече 20% от зададените търсения на мобилно устройство за Google са през voice interface (46).  По-точна и търсена реклама ще позволи разпознаването на снимки и контекстуалната реклама към визуално съдържание. Вече имаме такива примерни със Snap и Google Lens (45).

Ecommerce бум

Пазаруваме все по-често онлайн. Ecommerce отбелязва 15% ръст (76), 9% е увеличаването на броя пратки на годишна база. Пратките са толкова много, че фоайетата на недовършени сгради се превръщат във временни складови помещения (66). Това не е познатата доставки на потребителска електроника или книги. Говорим за доставка на всичко от хранителни стоки до ножчета за бръснене. Сериозен фактор вероятно са и всякакви родове месечни абонаментни кутии.

Докато големите търговски вериги затварят магазини, онлайн лидерите се появяват и офлайн, за да дадат директни шопинг изживявания на потребителите. Тук се включват Amazon, Warby Parker и други големи онлайнери.

Gamification – for the win

Тази година в отчета има доста подробна секция за развитието на гейминга, която ще видите от слайд 80 нататък. В маркетингов контекст, виждаме сериозно използване на различни игрови елементи за ангажиране на потребителите в онлайн платформи и софтуерни продукти. Примерите са разнообразни, включват печеленето на ранкинг/репутация в Airbnb, интерактивни истории в Netflix, допълнително сваляемо съдържание като софтуерните ъпдейти на Tesla и др. (вижте ги в слайдове 104-112).

Интересен аргумент, че игрите са нещо като подготовка на хората за кооперативни интерфейси м/у човек и AI. Предполагам, че само времето ще покаже дали това е така.

Streaming – по-евтино, по-удобно, по-ново

Като за финал, да погледнем как се променят медиите. Видео съдържанието консумирано през Netflix вече е съизмеримо с това на големите телевизионни групи (160). Очевидно промяната е тук. Потребителите коментират, че причината за минаване към стрийминг е основно по-ниската цена. Друг водещ фактор е удобството с опции като on-demand и binging съдържание, липса реклами, разнообразни опции за плащане, персонализирани предложения.

В музикалния свят виждаме същата тенденция. Стриймингът на лицензирана музика вече формира по-голямата част от приходите в музикалния бизнес (156). Благодарение на него виждаме и първия годишен ръст на приходи от 16 години насам. Впечатляващо!

С промяната на каналите се променя и самото съдържание. Виждаме нови формати като Netflix Originals и съдържание съобразено изцяло с изискванията на мобилните устройства – вижте Original Shows на Snapchat. С тези промени в съдържанието трябва да се съобразим и ние маркетолозите. Съдържанието ни трябва да е максимално удобно за консумация, съобразено с канала и контекста, персонализирано за потребителите, интерактивно.

Вместо заключение

Чакат ни интересни времена. Едно е сигурно – промяната е бърза, неочаквана и поставя нови предизвикателства пред марките. Постарайте се да я посрещнете подобаващо. Като първа стъпка, вижте пълния доклад на KPCB:


Постът Най-чаканите статистики на годината е публикуван в Васи ли?!.

Свиване

Google Maps вече съветва кога е най-добре да поемем по избран маршрут  

Google Maps вече съветва кога е най-добре да поемем по избран маршрут
Навигационното приложение Google Maps предлага нова екстра, която ще ни помогне да планираме по-добре пътуванията си. При избиране на маршрут…
Свиване

Клавиатурата на смартфоните HTC по погрешка е започнала да показва реклами  

Клавиатурата на смартфоните HTC по погрешка е започнала да показва реклами
Клавиатурата TouchPal, която HTC използва за своите смартфони, е започнала да показва реклами на някои потребители, стана ясно от оплаквания…
Свиване

Samsung Galaxy Note 8 ще бъде представен в края на август  

Samsung Galaxy Note 8 ще бъде представен в края на август
Вече чухме какво ли не за новия топмодел на Samsung, а сега най-после имаме официална информация от президента на мобилния…
Свиване

Топмоделът Nokia 8 може да се появи в края на юли на цена около 600 евро  

Топмоделът Nokia 8 може да се появи в края на юли на цена около 600 евро
HMD Global вече пусна на пазара първите смартфони Nokia с Android, но тепърва очакваме анонса на нов флагман. Най-прясната информация…

юли 16, 2017

Свиване

Стоянка Грудова: моят човек  


върви по улиците
дете с децата
прегръдката му е
топъл сън
каквото изрече днес
ще се чуе утре
ще се проумее
вдругиден
оправдава вярата
че всяко лошо начало
има добър край
защото
когато може да излъже
не може да излъже
но
когато не може да каже истината
може да каже истината
за себе си за другите за всички

с него светът е пълен


Стоянка Грудова




Стоянка Грудова в „Кръстопът“.
Стоянка Грудова в DICTUM.

Свиване

Красимир Андреев: *** (И ако кажа…)  


И ако кажа „море“,
кой безмълвието ще преплува
надлъж и нашир?
Дори с канап да зашием усти,
не стига.
Има и тишина –
като камбана отекваща –
тишината след нас
като бездна.

И ако кажа „милост“,
кой със сълзата си
ще даде мяра?
Дори да срежем клепачи,
не стига.
Има и бездна –
като камбана отекваща –
бездна колкото
тишината.



Красимир Андреев
  Красимир Андреев е роден на 10.06.1973 г. в с. Ягодово, Пловдивска област. Завършил е „Българска филология“ в ПУ „П. Хилендарски“ и магистърска програма „Преса и медии“ в СУ „Св. Кл. Охридски“.
  През 2009 г. печели литературна стипендия от фондация „Пигмалион“. Негови стихове са отпечатвани в сп. „Страница“, в. „Литературен Пловдив“, „Литературен вестник“, в. „Пловдивски университет“…

Красимир Андреев в „Кръстопът”.

Първата публикация на стихотворението е в брой 3/2014 на списание „Страница“.

Свиване

Как да разпознаваме фалшивите новини  

Как_да_разпознаваме_фалшиви_новини

By IFLA – https://commons.wikimedia.org/wiki/File:How_To_Spot_Fake_News.jpg, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=56595416

Пълната статия за фалшивите новини в Уикипедия е тук.

Свиване

Браво за Венко и браво за Успелите  

17796802_1394751260548217_5918373815629770393_n

Това е Венелин Добрев, когото мнозина познаваме като Венко – изключително усмихнат, проактивен и позитивен човек. Венко е сред създателите на Успелите и на редица други добри инициативи. Без мрънкане, с действие, ежедневно променя България към добро. Един изключителен човек. За мен е радост, че си поговорихме и мога да споделя тук.

Разкажи за Успелите – как ви хрумна, как го реализирате и развивате?

„Успелите“ започва своята история като всички хубави неща – от един бар във весела компания с хабли бира. Най-общо казано идеята тръгна след един спор с мои приятели, с които тогава се срещнахме в един рок бар в Стара Загора. Тогава всички от нас бяха ходили или плануваха да ходят на студентски бригади в САЩ и някак логично, може би се стигна до въпросът „тук или там“, който прерасна в една оживена дискусия. Повечето от тях смятаха, че един млад човек не може да успее в България освен ако не е връзкар, не е от богато семейство или не се занимава с нещо, което не е съвсем законно. Понеже видях, че нямаше как да ги убедя реших да интервюирам млади хора, които са под 35 години и се реализират в България. Започнах с мои познати, като в началото нивото и качеството беше много ниско. Съвсем скоро след началото се намерихме с Александър Хинков, който имаше опит в онлайн медия и внесе доста ноу-хау и идеи. След това лека-полека започнахме да растем, да се развиваме, да публикуваме повече и по-качествени неща, а в един прекрасен ден се запознахме с Ирина, нашата дизайнерка и Калоян Гаджев, който внесе много полезно ноу-хау от техническа и маркетингова гледна точка. Мисля, че нашето събиране като екип беляза огромният прогрес, който последва. От обикновен студентски блог с периодични публикации ние изубнахме за по-малко от две години до най-голямата положителна медия у нас с около 100 000 читателя месечно, екипът ни от доброволци се разшири главоломно, а между тях намерихме и нашата прекрасна главна редакторка Десислава Иванова, която честно казано ми напомня донякъде на теб 🙂

Чисто оперативно бих казал, че работим на принципа на холокрацията – има определени кръгове, като всеки доброволец според интереса си отразява приоритетно материали, интервюта и отделно може да пише авторски текстове по различни теми. Разбира се, има насоки при развитието на материалите, но цялата ни работа най-вече е основана на свободата във вземането на решения и именно заради това смятам, че „Успелите“ са това, което са днес – всеки човек в екипа е оставил своя белег и отличителните резултати от неговата работа са разпознаваеми. Ние сме като едно семейство зад една думичка от осем букви (Успелите). И ако трябва да съм напълно честен без приносът на всеки един от екипа, най-вече на другите трима съоснователи на „Успелите“ това щеше да си остане един средностатистически студентски блог с прекрасна идея. А сега е една прекрасна идея, която расте, развива се и най-важното – вдъхновява.

Бъдещото ни развитие ще е фокусирано върху бизнес модел, който да ни носи източници доходи от различни източнци. Като започнем с „Носия“, минем през дарения от нашите читатели и се надяваме скоро да си направим електронен магазин. Разбира се, ще търсим спонсорства и реклама, но имаме високи критерии за нашите спонсори. Отказвали сме на няколко пъти на компании, които по един или друг начин не сме смятали, че могат да отговарят на посланието, което искаме да отправим с нашата работа по сайта. В насока на съдържание – ще разширяваме партньорствата си с различни медии, надяваме се да успяваме да привличаме все повече журналисти от други медии в екипа, които паралелно с работата си да бъдат част и от „Успелите“. Скоро решихме да изказваме личните си мнения по различни актуални обществени теми – през прайда до темата за паметника „1300 години България“. Ще се опитаме да се фокусираме върху видео съдържание и повече интеракция с нашите читатели, която и към момента е доста висока, но искаме да сме пионери в тази насока. Искаме не само да сме медия за хората, а хората да са част от медията.

Имаш силни позиции по важни за обществото ни теми. Това не е много типично за младите хора у нас? Или греша?

Аз мисля, че всеки човек, независимо млад или стар има свое лично мнение по всяка наболяла тема – от интеграцията на малцинствата до образователната ни система. Обаче масово хората, а и доста от младите не се чувстват удобно да говорят за това, защото по някакъв начин е загубена средата за дискусия. Това от една страна се дължи на факта, че при дебат по актуални теми се канят хора с подчертани крайни гледни точки, които си крещят един на друг (нормално, рейтинг трябва да има) и зрителите виждайки това остават с впечатление, че масата от хора смята така. Не се чува гласът на аргументацията, а на крайността. И друг голям проблем, който ни води до това е, че не се изслушваме. Ние чакаме другия да се изкаже, за да му кажем, че не е прав без дори да осмислим думите му. Аз лично съм имал подобна ситуация неведнъж (и държа да подчертая, че това отразява личното ми мнение) – по темата с бежанците съм съгалсен, че трябва да приемаме хората свободно, но не трябва да забравяме елементарни мерки за сигурност и проверка на техния истински произход. И когато седна и споделя това свое мнение някъде аз или съм наричан „расист“ или съм наричан „толераст“. Имам същите примери за теми като феминизма, хората с различна сексуална ориентация, малцинствените групи, социализма и още много други. Реагирайки така ние убиваме средата си за диалог, а именно в това се ражда истината – да чуеш другата гледна точка, да я разбереш и ако смяташ, че си прав да се опиташ да я обориш. Разбира се, има хора, с които не може да се спори и те са твърдо убедени в това, което твърдят дори да изложите неоспорими факти, но има и много други, които имат различно мнение от моето или твоето и могат да го променят, или пък да повлият на нашето. Това, което искам да кажа е, че не всеки, който е гласувал за БСП е задължително луд комуняга, не всеки веган обикаля и обяснява на хората как да ядеш пържола е убийство и не всеки бежанец е опасан с динамит фанатик. Но за да променим тези предсатави ние първо трябва да сме готови да изслушаме различно мнение от своето и да приемем, че хората мислят различно. Защото иначе просто гледаме света през своята ключалка и си крещим разни неща, като похранваме крайности.

Всеки човек у нас, млад или стар има позиция по важните за обществото ни теми, която е пречупена през призмата на личния му опит, ежедневие и мироглед. Не всеки обаче е готов да я сподели и защитава. Много го правят, защото не смятат, че ще бъдат чути и разбрани. Или мислят, че няма смисъл. И независимо в кой сценарий попадат трябва да променим това, но да го направим по начин, чрез който самите хора да осъзнаят коя е наистина правилната страна. Трябва да създадем среда за дискусия, в която на преден план стои аргументацията и изслушването на другия, а не надвикването. Мисля, че това би било едно добро начало.

Къде живее доброто и можем ли да черпим вдъхновение за добро от другите?

Доброто живее навсякъде. В мен, в теб и във всеки човек. Добро може да се намери и в привидно лошите хора, както и можем да намерим нещо лошо в добрите хора. Можем да намерим доброто в новините (дано да става все по-често), в нашето ежедневие и работа, но най-хубаво е да черпим вдъхновение чрез доброто, което ние самите предизвикваме. Било то дори в нещо малко като това да купим кафе и закуска на колелите в офиса в понеделник. Това, че някой е щастлив заради ваша постъпка или действие е най-прекрасното чувство, което човек може да изпита и да го мотивира да твори още прекрасни неща.

Как средата ни може да е по-добра за всеки от нас?

Като всеки един от нас стане по-добър и по-взискателен към самия себе си и към заобикалящата го среда. Аз вярвам, че промяната започва от вътре, от самите нас. Не можем да изискваме другите да бъдат по-достойни хора ако самите ние бъдем такива. Не е много добър пример да казвам на приятелите си как трябва да тренират и да се хранят здравословно докато пия 3 бири и хрупам чипс 🙂 Най-вероятно няма да ме послушат. Конкретно за това как нашата среда може да е по-добра смятам, че започва с това да бъдем по-активни като граждани в различни насоки – да участваме в доброволчески инициативи или сами да инициираме такива, да се усмихваме повече, да сме по-любезни с другите и да започнем да вярваме, че нашите собствени действия могат да започнат да носят промяна към по-добро, било то изчистена градинка пред блока, запълнена дупка с чакъл или благотворителна акция. Трябва да бъдем и по-взискателни към институциите и по-малко толерантни към несправедливостта. Когато бият някой не трябва да снимаме с телефона, а да се намесваме или поне да извикаме полиция, като някой полицай ни спре в нарушение не трябва да се опитваме да му бутнем 20 лева, за да ни се размине. Така ние допринасяме за цялостното болестно състояние на системата. Оправдателните думи „Еми те всички го правят“ са супер, но те са основен симптом на деградацията ни като общество и държава. Ако някой ви поиска рушвет – подайте сигнал и приканвайте други да го правят. Всичко е въпрос на критична маса. Един човек, който отстоява своите права може да бъде подминат и заглушен, но стотици или дори хиляди не могат.

Голяма част от дребните далавери и общото състояние на некадърност в институциите са породени от факта, че смятат, че на хората им е все едно и си правят каквото си искат. Ами нека им покажем, че грешат. Подавайте сигнали, търсете правата си и ако сте убедени в правотата си (в случаите когато тя е подкрепена с факти и наистина знаете, че е на ваша страна) вдигайте врява до небето. Рано или късно ще бъдете чути и все повече хора ще започнат да правят същото. А този процес ще задвижи институциите и ще бъде насърчен от всички кадърни хора, които са в администрациите. Защото има и множество такива, но фокусът от тях остава настрани в морето от обща посредственост.

Къде оставяш мрънкането и с какво го заменяш?

Оставил съм го някъде назад във времето и се надяам да не го намирам отново 🙂 Заменил съм го с действие. Като видя даден проблем се опитвам да го реша, дори това да означава да си „начукам канчето“ и да се разочаровам. Много неща ще се оправят и както каза вече покойният доц. Кристиян Таков – България се е събудила. Ще е е бавно, мудно, но все повече хора ще изоставят мрънкането и мисля, че ще видим приказката за Неволята, само че ние ще си оправим държавата, а не каруцата.

Какво си пожелаваш?
Простички неща – здраве за мен и любимите ми хора и любов, че без нея сме за никъде. 🙂

Чудесен Венко! Благодаря за това интервю и желая успех!

Снимка: Иво Желев

Свиване

Моето пътуване в Америка (1): Санта Маргарита, Лос Анжелис и Сан Диего в Калифорния  

С Георги тръгваме на гости в Америка. Започваме с Калифорния 🙂

Приятно четене:

Моето пътуване в Америка

Едно неочаквано приключение

част първа

Санта Маргарита, Лос Анжелис и Сан Диего в Калифорния

Не бих казал, че това е било някаква моя детска мечта или младежки блян Всичко се случи неочаквано бързо, та даже изненадващо Мои много добри приятели заминаха за Калифорния заедно с децата и се устроиха много добре в Ранчо Санта Маргарита, окръг Ориндж Каунти. Петдесет хилядно градче на 50 мили от Лос Анжелис, но за него по-късно. След едно две подхвърляния, хайде кога ще дойдеш при нас в Америка и след съвсем кратък размисъл в чата на фейса попитах дали поканата важи още и естествено отговорът беше, чакаме те. Това се случи през ноември 2016 г. За моя радост те щяха да си идват за Коледа и Нова година и решихме, че тогава ще подготвим

документите за интервюто в америкатското посолство в София.

Лос Анджелис, Калифорния – Обиколка на Америка Лос Анджелис, Калифорния – Обиколка на Америка

Дойде зимата и на двадесет и шести декември се озовах в китното роддопско село Хвойна, където Митко, първи братовчед на починалата ми съпруга подготви докунентите за интервюто, като разбира се преди това бях готов със снимките специален формат и съответно превел таксата от 160 долара по сметка на американското посолство. Въпросникът включваше над сто въпроса, някои от които ми се струваха доста странни, но явно за американските власти не са.

Попълненият пакет документи изпратихме на 27 декември някъде към десет сутринта на сайта на посолството в София, като насрочихме дата за интервю на девети януари 2017 г. в девет и тридесет.

Вече спокойни, хапнахме и на обяд реших да се прибирам във Варна, защото прогнозата вещаеше сняг на следващият ден. След довиждане и пожелания за скорощна среща в Америка, запалих колата и към шест следобед си бях у дома. Включих компютърa и за мое голямо учудване имах имейл от посолството за потвърждение на датата и часът за интервюто. Последва скоростна подготовка на останалите документи, като акт за раждане, извлечение от банковите сметки, актуално състояние на дружеството, където съм съсобственик и управител и поканата от от моят приятел Митко.

И така, в кучият студ на осми януари хванах влака за София, който тръгна с два часа закъснение от гара Варна, защото стрелките бяха замръзнали. Дългото пътуване до София ми даде възможност да установя, че 90% от спътниците ми във вагона първа класа пътуваха за летището и се прибираха по различните чужбини. Една достолепна дама пътуваше за Милано, където пееше в Миланската скала, едно симпатично девойче пътуваше за Виена където учи в университета, голяма бе групата на работещите в Англия, малко за Испания, за Германия и Щатите. Получих ценни съвети за поведението ми в посолството и какво трябва да видя в Калифорния.

Лос Анджелис, Калифорния – Обиколка на Америка

Все пак, до 19 часа пристигнахме в София. Едно такси ме отведе до братовчедка ми, а племенникът ми вече беше заминал за Бирмингам, където е първи курс в университета и изучава Международен бизнес на руски. Полиглотчето Алекс знае български, английски, испански и немски език, а сега вече и руски. След две три чаши червено вино и сладки приказки последва сън и на сутринта едно бързо кафе, такси и в кучият студ

цъфнах пред американското посолство

Любезните служители се съобразиха с времето и не ни оставиха да чакаме в януарският студ отвън. Бързо ни поканиха на топло и след стандартните щателни проверки се озовах в залата за интервюта. На едно от гишетата представяш всички документи и сядаш да те извикат за процедурите.

Тъкмо бях седнал и ме извикаха на второ гише за вземане на отпечатъци. Аз не знам английски, изключително симпатиното девойче не знаеше български, но се разбрахме много добре. Накара ме да си стопла ръцете, че от студът навън машинката не хващаше отпечатъците ми.

След третия опит всичко беше наред и седнах да чакам истинското интервю. Е, чаках цели две минути и се озовах на седмо гише, където едно възпълничко момче на развален български ми зададе няколко въпроса, част от които съвпадаха с предварителните въпроси. Важното е да отговориш приблизително така, както си отговорил в предварителното интервю. И последният въпрос: Вие сте сам нали т.е. вдовец. Викам си край, това беше. Но след потвърдителният ми отговор и пет секундно мълчание, последва: Ваша виза бъде готова след два дена!!!

Излизам навън, пет шест телефонни разговора и получени поздравления се озовах в автобуса на Биомет и до вечерта си бях у дома. Още на следващият ден отидох в Юзит колърс и си купих двупосочен билет за 28-ми април по маршрута Букурещ – Виена – Лос Анжелис. Цената бе 1 530 лв. Съвсем приемлива за мен и добра според моите приятели в Америка. Последва затишие и с моят приятел и съдружник си гледахме кротко малкия ни, но сравнително успешен винарски бизнес.

Лос Анджелис, Калифорния – Обиколка на Америка

Две седмици преди пътуването.

Моят приятел и съдружник Страхил с богат опит за пътуванията до Америка (дъщеря му, зет му и внучката Дидка) живеят от десетина години в Ричмънд, Вирджиния ми осигури погходящият голям куфар и безценни съвети. Една готина приятелка и бивша колежка ми даде добра раничка за ръчния багаж Проблеми с подготовкото на багажа нямах. Стегнато по войнишки го приготвих за няколко часа. Малко долари, евро, румънски леи и наши левчета. Дебитна и кредитна карта със скромни суми и воала, реди, готов. Застраховка за 20 хиляди евро, много ниско се оцених, но всичко е въпрос на парички.

След кратко ровене из интернет открих една Русенска фирма Pegasus, която организира трансфер от Варна до летище Отопени -Хенри Коанда срещу скромната сума от 49 лева. Веднага си купих билет и зачаках да дойде датата за голямата пътуване.

Двадесет и осми април!!! Начална дата на моят дълъг път до Калифорния.

В 21,30 натоварвам куфара в таксито (цели 23 килограма, поради простата причина, че бях сложил в него две бутилки Кайлъшка мускатова, една бутилка Карабунарска КУЛТУРНА ракия, шише Врачански мискет и бутилка Аплауз – Сира на Вила Мелник) и след 10 минути вече бях на

Централната автогара във Варна.

Бус за летищет Отопени, Букурещ – Обиколка на Америка

Аз съм си такъв, винаги отивам по-рано от уреченото време. Зачаках микробуса за летище Отопени в Букурещ.

След няколко цигари, пристигна един лъскав луксозен осем местен бус Мерцедес на фирма Пегасус. Младо симпатично шофьорче, стегнато в хубави дрешки и изключително любезно и възпитано.

В 22,30 се качихме в микробуса, аз и шест чуждестранни студентчета учещи медицина във Варна. Три момчета и три девойчета. По разписание потеглихме в 22,45 с

първа спирка в Русе

Студенчета си бъбреха кротко на френски и английски и после кротко си заспаха.

Заприказвах се с шофьорчето и от дума на дума стана ясно, че момчето е завършило Международен туризъм в Икономически университет Варна. Аз също съм завършил там, а в последствие двадесет години преподавах като Главен асистент към катедра Счетоводна отчетност. Момчето владееше английски и немски език перфектно. От работата си като стюард към автобусната фирма Нишикли, беше научил турски, в Пегасус и с румънските пътувания се справяше добре и с румънски. С две думи момче полиглот, което си харесваше работата и не проявяваше интерес към eмиграция. Пътувал е доста, но като турист. Изпитах удоволствие от факта, че такова умно момче ме води към Букурещ.

С кротко каране стигнахме до Автогара Юг в Русе в един часа след полунощ. Трийсет минути почивка за кафе и цигара. Пушех само аз, младежите бяха само на кафе и кола – браво на тях. В един и петнайсет дойде едно момче, което също пътуваше за летището в Букурещ. Гонеше полет за Стокхолм. Отдавна работи там в скандинавските гори.

Наближи време за тръгване към границата и се зададе една мома англичанка, която лющеше Пещерска гроздова направо от шишето. Разцелува се с гаджето си и се качи със шишичката в буса. След още две отпивания заспа кротко, а вътре замириса приятно на стара кръчма. Границата преминахме за двадесет секунди и

поехме по „древния“ Дунав мост.

Добре ремонтиран, но възтесничък.

Нощен Букурещ

и спирка в центъра. Студентчета си бяха организирали тридневна екскурзия до румънската столица. Усмивки, довиждане и ние поехме към

крайната точка – Отопени

В 3,45 спряхме пред терминала за заминаващи и поехме с куфарите навътре. Момчето за Стокхолм ми обясни добре, къде да чакам отварянето на гейта и какви са процедурите, след което си пожелахме приятен път и всеки се отправи към своят изход.

Полетът ми за Виена бе в осем сутринта, но още в пет започна чекирането. Отървах се от големият куфар, преминах обичайната проверка без да си свалям обувките, но един младеж с туристически обувки остана по чорапи. Озовах се в залата с фри шоповете и гейтовете. Естествено минах през магазина за цигари и си взех един стек PALL MALL за 33 евро. Позяпах още малко магазините, намерих си гейта и кротко си зачаках

полета на Австрийските авиолинии. Защо Австрийските???

Ами много просто – владея плажен, ресторантски и магазински немски, колкото да си изпрося боя, но в последствие се оказа, че ми свърши добра работа. Двадесет минути преди полета, започнахме да се настаняваме в Еърбъс А320 и самолетът се напълни. Пътуват хората. От бебета до достолепни старци и дами. В интерес на истината последният ми полет бе през 1988 г. до Москва и обратно и моята лична докторка и добра приятелка ми бе изписала Куколин, за всеки случай. Оказа се, че ме набута с три долара, защото изобщо не ми потрябва:)))

И точно в осем сутринта започна моят полет към Новите земи.

До Виена са само час и три четвърти,

колкото да прелетим над заснежените върхове на Карпатите и над унгарската пуста. При захода към летище Виена успях да заснема Тихият бял Дунав, който ми се видя доста мътен. Нормално кацане без никакви проблеми.

Между двата полета имах само час и петнадесет минути и се започна лудницата.

От терминал пристигащи към терминал заминаващи. Добре, че летището на Виена е малко, но и времето пък малко. И на помощ идва моят плажен немски. Спирам първото девойче в униформа, пускам една чаровна усмивка (не че съм някакъв чаровник) и успявам да изрецитирам дълго заучваната фраза: Къде е полетът за Лос Анжелис и о чудо, момичето взе че ме разбра и ме подкани да тръгна след нея. Няколко криввания наляво надясно и момичето ми показва опашката от хора строени за проверка. Данке шьон, битте шьон и аз се прислачвам към опашката за

проверка на ръчният багаж

Интересуваха ги лаптопите, но моят бе в големият куфар.

След проверката веднага тръгваме към гейта да донапълним огромният Боинг 777. Посрещат ни стройни усмихнати австрийски стюардеси. Имаше и стюарди, но мен не ме вълнуваха. В десет часа австрийско време, започнахме да рулираме за излитане, засилване и това огромно туловище взе да набира височина. До мен през една седалка се бе настанило едно американско семейство на моя възраст. И така

Австрия – Германия- Северно море. Минаваме покрай Ставангер

и лека полека

излизаме от Северно море и захапваме Атлантика.

Изкарах едно книжле на Божидар Димитров – История на Балканската война и то понеже лъскаво и с отлични илюстрации заинтригува американеца. Успях да му обясня за какво иде реч и той изкара един телефон, надвеси го над текста и воала, българският текст се показа преведен на английски на екрана. В краят на полета подарих книжката на американеца, от което той остана много доволен.

След три часа полет ни накараха

да пуснем щорите на прозорците

Може би за да поспят хората или да не виждат кемтрейлса на Радев, ама то много кемтрейлс много нещо.

Забързахме се към Исландия,

летим с около 900 километра в час между десет и единадесет хиляди метра височина. Дадох визитката си на една миловидна стюардеса, която ми носеше бяло вино и говореше румънски, не че аз го знам, но оскъдните ми познания по немски отново ми помогнаха и стюардесата на всяко минаване ме питаше: Вайс вайн??? а аз: нур айне тассе и така доста време.

Наближихме Исландия, викам си само оня вулкан с дългото име да не му стане нещо… А отвън минус шейсет градуса. Викам си какво ли правят врабчетата навън и има ли кой да им даде трохички. Пилотът подкара с хиляда километра в час, почти колкото вдига новото ми старо Пежо:))) Едно бебенце се разрева и ни повдигна тонуса. След Исландия

прелитаме над южна Гренландия

Вдигнах една от щорите и се видяха ледовете огряни от слънцето. Красота.

Храната в самолета бе обилна, но не и вкусна,

затова наблегнах на бялото вино, портокаловият сок и солетите. В самолета се появи кученце, един бял пудел, който водеше една достолепна дама. После ме светнаха, че билета за кучето е по-скъп от човешкият!!! Потвърждение на максимата, че всяко удоволствие се заплаща. След около час и половина

стигаме Нюфаундленд, след още два сме над континентална Америка,

някъди над източна Канада. Качихме се на 11 600 метра и

зацепихме Канада

от север на юг. Голяма държава тая Канада:))) Летяхме, летяхме и

се появи USA

След като прелетяхме хладната северна част и навлязохме над

Калифорния,

се появи кратка турболенция за около пет шест минути, явно от температулната разлика и атмосверното налягане. И така наближихме градът на ангелите. Доста маневри и навлизане над Тихият океан, защото

летището е на брега

Снижаване и гладко кацане, след дванадесет и половина часов полет. Огромно летище, ама наистина огромно и ред и дисциплина. Нареждаме се на дълга виеща се опашка между едни ленти. Триста човека от нашият самолет и още толкова от полета на Аерофлот. Нахални руснаци, на бързо скастрих една рускиня, която се провикваше

Серега прийти сюда! – а той сто места назад, а я говорю:

– пусть Серега стоит на очередь, здесь не Россия. – Дамата се засрами, защото не очакваше реакция, а един американец зад мен вдигна пръста за поздрав, че съм я поставил на място.

Идва моят ред за проверка

Падна ми се един симпатичен янки, който след като му подадох паспорта на някакъв странен, но разбираем език усмихнато ме попита:

Джорджи, какво ще правиш в Америка? – Обяснявам, че имам приятели в Ранчо Санта Маргарита и ще пътувам из страната.

– А, Джорджи, после ще си ходиш ли обратно в Европа? – Вадя аз обратният билет, одобрителен поглед и

– Джорджи, Уелкъм ту Америка! – печат и разрешен престой за шест месеца. Намирам си куфара,

никаква митническа проверка и спасих ракията:)))

И тръгнах към изхода. Митко ми писа дали да носи някакъв отличителен знак, а аз му отговорих подобаващо, че вестник Работническо дело в лявата ръка ще свърши работа.

Излизам и ме обхвана Калифорнийската топлина. С вестник, без вестник се видяхме веднага. Връчих му куфара и тръгнахме към колата. Ранчо Санта Маргарита е на 50.60 мили от Лос Анжелис в юго западна посока. в култовият окръг Ориндж каунти. Час и нещо път и първи сблъсък с американският трафик.

Лос Анджелис, Калифорния – Обиколка на Америка Лос Анджелис, Калифорния – Обиколка на Америка

Лос Анжелис

е мегаполис с почти 16 милиона жители. Коли като мравуняци по прекрасни магистрали, но за тях ще пиша отделно.

Лос Анджелис, Калифорния – Обиколка на Америка Лос Анджелис, Калифорния – Обиколка на Америка

Пристигаме в

Ранчо Санта Маргарита,

което се състои от затворени безброй коплекси със спретнати къщурки с две палми отпред. Двоен гараж и от него влизаш направо в хола.

Къща с гараж – Обиколка на Америка

Какво следва ли? ами първият културен шок

След двадесет и четири часа пътуване, че и отгоре

предполагате какво може да се случи в тоалетната

На пръв поглед нищо различно, засядам аз и мислейки си за пътуването си свършвам работата, но като ставам какво да видя, клекалото пълно почти горе с вода и за другото се сещате. Викам си бах мама му още първият ден се изложих. Излизам и викам

– Митак, направих беля – задръстих тоалетната!

А той:

– Споко, аз забравих да ти обясня системата.

Дойде, натисна едно лостче и и като се получи един водовъртеж всичко изчезна, клекалото лъсна и почна да се пълни с чиста вода, някъде до над половината. Така почти се избягва ползването на четка за почистване и тоалетната винаги блести!!!! Вече успокоен си ударих един душ и слязох на първият етаж.

Ранчо-Санта-Маргарита көлү, Ранчо Санта Маргарита, Калифорния 92688, Съединени щати

Моите млади домакини Ясен (Яската) и Гергана (Гери) се бяха върнали от училище и ме чакаха. След малко се прибра и Донка, след работа в Уолмарт и застягаха вечерята. По едно време Яската вика,

– Ела да видиш Турция – и ме поведе към огромната готварска печка, отвори вратата и вика

Виж Турция! – а вътре се мъдреше една загоряла пуйка, която на американски английски се нарича Търки, та от там и Турция:))) А бе и на 61 човек все е недоучен и така си отива.

Междувременно ракията си беше заела достойното място в хладилника с американски мащаби. Почнахме с шопска салата, Карабунарска ракия КУЛТУРНА специална и кротко и културно си пийнахме на сладки приказки и запознаване с програмата, която моите приятели ми бяха приготвили. Последва гвоздеят на програмата, препеченият пуьо се появи в целият си златист блякък на масата и би полят обилно с Будвайзер.

По принцип в къщата си имаше правила за часа на лягане. От неделя до петък се ляга най-късно в десет вечерта. Изключение правят петък и събота. Общо взето всички работещи хора спазват тези правила, вече в зависимост от работният им график. Десет наближи ли – и всеки към стаята си.

Определено ме бяха наплашили с десет часовата разлика,

но след ракията и бирата, нарушавайки спокойствието в къщата с моето хъркане си отнесох в сънищата и така до шест сутринта. Бях първият станал в съботният ден. Всички си отспиваха.

Слязох долу, направих си конска доза кафе и

започнах да проучвам обстановката

Излязох на дворчето, където си растяха няколко доста височки палми, кактуси и шарени китки. И разбира се задължителното барбекю, което си беше една чугунена антика, домъкнато от Ясен след гаражна разпродажба, но той го получил като бонус към другите покупки на майка му..

Комплекса се нарича Wild Horse Loop или Ласото на дивият кон

Отлична инфракструктура, перфектно озеленяване и поддържане, високи палми и калифирнийски борове и куп други неизвестни за мен дървесни видове. А цветята, ах, цветята сякаш имаше състезание между домакините за най- прекрасно зацветяване. Победители бяха всички.

Почти всяка къща бе закичена с американският флаг

и всякакви джунджурии по входните врати някои от които доста кичозни, но според мен. Та така

първото ниво на къщата

се състои от двоен гараж, където са бойлерът (естествено газов) големите пералня и сушилня и необходимите стилажи за складиране, от гаража на първото ниво от около 80 кв.м обединяващо хол, трапезария и кухня, както и тоалетна за гости и дворчето за което вече писах по-горе.

На вторият етаж

е семейната спалня, която е със самостоятелна баня и тоалетна, още две спални и баня и тоалетна за децата.

Езеро Rancho Santa Margarita Lake – Обиколка на Америка

Към седем всички се излюпиха и се почнаха кафета, мляко, чайове и онези закуски от картонените кутии. После сутринната разходка до

езерото Rancho Santa Margarita Lake

Прекрасно място с красива крайбрежна алея опасваща цялото езеро, зелени морави и цветя, много цветя. В езерото е пълно с диви патици и гъски, плуват костенурки и рибета. На едно тихо кътче до водата е поставена паметна плоча на загинало девойче на 11-ти септември, което се е намирало в самолета блъснал се в южната кула на Световният търговски център.

Езеро Rancho Santa Margarita Lake – Обиколка на Америка

Край езерото е един от многобройните търговски центрове, където разбира се има и Старбъкс. В България не бях влизал в заведение от тази верига, но там, естествено, проявих интерес. Аз като традиционалист си избрах сред десетината видове кафе, еспресо за три долара, късо и силно. Чашите естествено са от картон и не на шега моите приятели наричат държавата картонена и пластмасова Америка:))) Порцелан и стъкло има само в елитните заведения.. .

Лагуна – Обиколка на Америка

Хората са усмихнати и любезни и всеки те поздравява, повтарям – всеки

Многобройните фитнес плащадки са пълни с хора. Къщите край езерото са с цени над милион долара.

За чистота няма да говоря. Тя е навсякъде.

Няма фас, няма хартийки или пластмасови бутилки. След разходката отидохме до

местния магазин Ралфс, нещо като Кауфланд,

но с много по-голям асортимент. Няма смисъл да обсъждам цените, но има от всичко по много. Снабдих се с карта за отстъпки и после редовно пазарувах от там. Паркингът е огромен с куп места за инвалиди, които са най-близко до магазина. Глобата за спиране на инвалидно парко място започва от 250 долара и на никой не му минава през главата, че може да спре там, ако няма право. Няма място, където не може да мине инвалидна количка, просто няма!!!!!

За обяд отидохме в

съседното градче Мишън Виехо

с още по-голямо езеро, в което имаше малки яхти и безброй лодки. Пицария „Пепино“ е на самият бряг и там работи Боби от Пловдив, завършил Финанси в УНСС. Сега следва компютърни науки в университета на Ървайн. Със сядането на масата пристига канат с ледена вода и препечени хлебчета със зехтин, че да не стоиш на празна маса докато ти изпълнят поръчката. И задължително, щом има малки деца се носят листове с картинки за оцветяване и цветни моливчета. Хубави и вкусни пици и още по-добра мексиканска бира „Корона Екстра“ с четвъртинка лайм вътре. Сладки приказки и наслаждаване на гледката към езерото.

Воден фестивал в Санта Маргарита – Обиколка на Америка

Прибрахме се в Ранчото.

Неделя е ден за подквасване на мляко

Майсторът е Митко, има си българска закваска и прави чудесно кисело мляко от американското прясно мляко. Дозата е за цяла седмица. Една две бирички Будвайзер и си лягаме, че утре е понеделник и всички са на работа и училище.

В понеделник всички сме на линия в 6,30 сутринта. Кафета, закуски и всеки по задачи. Митко и Донка се мятат на колите си и всеки във своята посока. Гергана си хваща автобуса за училище, а моя грижа остава петокласникът Ясен. Училището е на триста метра, но

деца до 13 годишна възраст не могат да се мотат по улиците сами

Трябва да имат придружител и естествено това съм аз. Децата започват в осем, но трябва да са там десет минути по-рано. Всички се събират пред училището и докато не дойдат дежурните учители никой не може да влезе вътре. На кръстовището непосредствено до училището е чичкото в светлоотразителна жилетка и знак Стоп в ръката.

Това, което сме гледали по филмите е самата истина

Спира се целият трафик, дори само едно дете да трябва да пресече улицата. На главната улица е същото, но там две жени спират движението. Всички тези хора са доброволци-пенсионери и дежурят сутрин и следобед, без никакво заплащане. Просто искат да се чувстват полезни.

Воден фестивал в Санта Маргарита – Обиколка на Америка

В Америка да си дете

За тях се полагат изключителни грижи, както и за възрастните хора. Денят в училище започва с издигане на американското и пеене на химна от всички ученици и чак тогава по стаите. Но за образованието малко по-късно.

Денят ми протича в разузнаване на обстановката, правене на таратор, купуване на свински ребра и подготовка за вечерното барбекю, като не забравям да взема Ясен от училище в 14,05.

На другият ден Донка има почивен ден, а Ясен е на училище само до 12 на обяд и потегляме към Сан Диего с основна цел, посещение на героят от Пърл Харбър, самолетоносачът „Мидуей“

Сан Диего

е на мексиканската граница. Тих спокоен едномилионен град намиращ се 80 мили от Ранчо Санта Маргарита. Поемаме по

щатската магистрала

номер 5 на юг. Трафикът е огромен, но тя е с десет ленти в едното платно, плюс аварийна лента и

крайна лява лента наречена Car Pool,

по която могат да се движат коли с двама и повече души в колата. Никой, който е сам в колата не си позволява да влезе в тази лента, защото глобата започва от 341 долара нагоре. За аварийната лента не си и помислят. Там е за полицията, пожарната и линейките. Ако има произшествие и трите са там задължително, видях го с очите си, като

полицейските коли са минимум две

Попитах, защо полицейските коли са по две, че и повече и отговорът беше за респект. Не знаеш кого спираш и какво има в колата!!!! Всички десет ленти бяха пълни с коли и то в делничен ден. Всеки Божи ден по триста хиляди автомобила пресичат мексиканската граница в двете посоки. Кара се с 65, 70 мили в час. Всеки пази другият. Ако причиниш ПТП, дори и с малки щети застрахователите ти вдигат двойно и тройно застраховката, особенно, ако си рецидивист на пътя.

Пристигаме на пристанището в Сан Диего, където е закотвен

корабът-музей Мидуей

Народ от целите щати и от цял свят. Най-много бяха учениците екскурзианти. Янките уважават кратката си история и обикалят по всички забележителности. Цената на билета е 16 долара за възрастни и наполовина за деца.

Огромен самолетоносач,

впечатли ме с мащабите си и преди всичко с историята си. Влиза се втора палуба, където е информационният център, безброй самолети и естествено тренажорите за деца – шест на брой и голяма опашка за тях. Ясен естествено веднага се нареди и започна да търси другарче, защото вътре се качват по две деца. Набързо се появи едно мексиканче и двамката влязоха в един от тренажорите. То беша връзване на колани и чудо. И като се започна едно въртене във всички посоки. Отвън има по един голям монитор, където родителите гледат какво правят отрочетата им вътре и се чуват сами писъци на задоволство. След тренажора и разглеждане на долната палуба, следва най-голямата атракция – полетната палуба.

Корабът Мидуей – Сан Диего, Калифорния – Обиколка на Америка

Корабът Мидуей

USS Midway е самолетоносач,

конструиран по време на Втората световна война от фирмата „Нюпорт нюс шипбилдинг“ (Newport news ship building).

Корабът е пуснат в употреба на 20 март 1945 година. В момента е корабмузей в град Сан Диего. Първият му капитан е Йосеф Болгер. Най-много е участвал във военните действия във Виетнам

На 2 август 1990 година Ирак прави опит да превземе съседната държава Кувейт. Американски войници от Саудитска Арабия започват операция „Пустинен щит“: защита на Кувейт от неприятеля. През ноември Мидуей е стациониран в Северната част на Персийския залив. Операция „Пустинна буря“ започва на 16 ноември 1990 г.

На 30 септември 2003 Мидуей отива на последния си технически преглед в Бремертън, щата Вашингтон и после към Сан Диего.

На 7 юни 2004 г. Мидуей е официално обявен за музей и отворен за посещение.

Технически данни

Дължина 296 m
Ширина 34,4 m
Скорост 60 km/h
Екипаж 4104

Битката за Мидуей

Преди битката

Макар и да няма единно мнение за причините, накарали японците да атакуват атола Мидуей, се приема че от страна на японския флот целта на операцията е била унищожаването на американските самолетоносачи и окончателното разгромяване на тихоокеанския флот на САЩ. За изпълнение на операцията са сформирани няколко военноморски съединения с общо около 200 кораба под главнокомандването на адмирал Исоруко Ямамото. Те включват 11 линейни кораба, 8 самолетоносача, 22 крайцера, 65 миноносеца, 21 подводници и 15 транпортни кораби с 5000 десантчици. По план десантът на Мидуей трябва да бъде извършен рано сутринта на 7 юни. Американците разполагат в района на Мидуей с 3 самолетоносача, 13 крайцера, 28 разрушителя и 19 подводници под командването на адмирал Честър Нимиц.

Разшифроването на японските радиосъобщения от американците се оказва решаващо за изхода на сражението. Това дава възможност на американското командване да знае предварително придвижването на японските кораби и тяхната крайна цел. Освен това американците разполагат и с радиолокационни системи, каквито японците нямат на корабите си. Подценяването на противника и неоправданата твърда убеденост на японците, че той ще бъде изненадан, се явяват главна причина за поражението им.

Ход на сражението

На разсъмване на 4 юни японските палубни самолети бомбардират базата на Мидуей и нанасят сериозни поражения на бреговите укрепления и на летището. Когато японските самолети се връщат на корабите си за да се превъоръжат с бомби (за наземни цели) за повторна атака, са открити американските самолетоносачи. Командващият основното японско авионосно съединение адмирал Чуичи Нагумо взема решение да нанесе удар по американските кораби. Това налага самолетите да се превъоръжат с торпеда.

Американците нападат японците с торпедоносците „Девъстейтър“ (Douglas TBD Devastator) от самолетоносачите „Ентърпрайз“ и „Хорнет“. Японците свалят 35 от 41 торпедоносци и нито едно торпедо не попада в целта. Атаката им обаче заангажира вниманието на японските изтребители и те не забелязват групата от 37 пикиращи бомбардировачи „Донтлес“ (Douglas SBD Dauntless), които атакуват японските кораби от височина около шест хиляди метра без да срещнат сериозна съпротива. В резултат на атаката са засегнати тежко самолетоносачите „Акаги, „Кага и „Сорю“, на палубите на които са струпани много бомби и торпеда, с които се превъоръжават самолетите. Те се запалват и в резултат на силните експлозии „Кага“ и „Сорю“ потъват още същата вечер.

Самолетите от оцелелия японски самолетоносач „Хирю двукратно атакуват американския самолетоносач „Йорктаун“, който е улучен фатално, но остава на вода. В същото време втора вълна от американски самолети атакува „Хирю“, който също се подпалва и по-късно потъва. Безнадежно повреденият „Акаги“ е потопен с торпеда от японците сутринта на 5 юни, за да не попадне в плен на американците.

На 5 и 6 юни американската подводница „Тембор“ и американски самолети атакуват последователно японските тежки крайцери „Микума“ и „Могами“, които се сблъскват. „Микума“ е потопен, а „Могами“ получава тежки повреди, но успява да се добере до пристанище.

На 6 юни японската подводница J-168 забелязва горящия „Йорктаун“, около който патрулират няколко ескадрени миноносци. Тя изстрелва четири торпеда. Две от тях се забиват в самолетоносача и той се преобръща. Третото торпедо разсича разрушителя „Хамън“ на две и той също потъва. Това са единствените американски кораби, потопени в сражението.

Загубвайки 4 тежки самолетоносача, главнокомандващият японския флот адми­рал Ямамото се отказва от борбата, макар че под негово командване остават повече от 100 бойни кораба и е могъл да формира едно ново авионосно съединение със значителна ударна сила.

Резултати

По време на сражението край Мидуей японските и американските линейни кораби и крайцери не дават нито един изстрел от тежката си артилерия, тъй като са на разстояние няколкостотин километра един от друг. Борбата се води само от самолетите.

Загубите на японците възлизат на 4 тежки самолетоносача, 1 тежък крайцер, 250 самолета и около 2500 души, сред които и най-опитните пилоти на японската палубна авиация. Американците губят 1 тежък самолетоносач, 1 разрушител, 150 самолета, 307 човека. Япония губи завинаги инициативата в Тихия океан и е принудена да премине към отбрана.

Битката при Мидуей показва, че самолетоносачът става основен боен кораб и самолетите му решават изхода на сраженията. (Битката за Мидуей има за Тихоокеанския театър същото значение, което има битката за Сталниград за Източния фронт – пречупва хода на войната. И въпреки, че количеството жертви, в сравнение със Сталинград, е направо нищожно, то количеството употребена стомана, метали и изобщо техника надвишават в стотици пъти употребените както при Сталинград, така и при Курската битка. – бел.Ст.)

Триста метра кораб!!! На палубата са строени всякакви бойни самолети и хеликоптери. На три места има кътове с огромни монитори и места за 30-40 човека, където се прожектират филми за историята на Мидуей. Бивши офицера от флота (доброволци) са на ваше разположение за всякакви въпроси. Направих безброй снимки в това число и в боен самолет. Накрая ни заболяха краката от ходене по различните палуби и решихме да се прибираме. На кея си направих временна татуировка при един от многобройните татусти.

Сан Диего, Калифорния – Обиколка на Америка

Момчето ни ориентира къде може да похапнем морска храна и ето ни съседният кей. Маса до водата и тигрови скариди на скара обвити с бекон и вече любимата ми Корона Екстра.

Сан Диего е пограничен град,

поради което хеликоптерите в небето бяха многобройни и се конкурираха с чайките. В залива пъплеха бавно всякакви военни кораби. Хапнахме си добре и се метнахме в колата.

Лагуна – Обиколка на Америка

Трафикът отново същият,

мравуняк от коли но без задръствания. След тридесетина мили имаше полицейска проверка и спираха всички коли. Нашите усмихнати лица не представляваха интерес за полицаите и те приветливо ни махнаха да продължаваме. Изведнъж на Ясен му хрумна, че трябва

да отидем на някой плаж,

аз приех присърце идеята, защото не бях стъпвал на брегът на Тихият океан. Донка в движение набра маршрута в смартфона и след 40 минути се озовахме на плажа в Сан Клементе. За да се стъпи на плажа, трябва да се пресече ЖП Линията от Мексико за Канада. Бариери, светлини и всичко необходимо за сигурността. Оказа се, че „тъпите“ американци са построили цялата ЖП линия по Тихоокеанският бряг, за да избегнат строежа на всякакви тунели из планините на Орегон и щата Вашингтон. Пресичаме линията и сме на пясъка.

Плажът е голям и чист.

Няма чадъри и шезлонги и е безплатен. Пясъкът е тъмен и ми се видя сравнително едричък. Нашите и гръцките плажове са в пъти по-добри.

Запретнахме с Ясен крачолите на късите гащи и си натопихме краката в разбиващите се вълни. Водата беше ледена, макар навън да бе близо тридесет градуса. Оказа се, че

Тихият океан дори и през лятото е много студен

за нашите стандарти. Имаше една групичка ентусиасти, които се мокреха в разбиващите се вълни облечени с тениски и къси панталонки. Докато правехме дежурните снимки установихме, защо

никой не влиза и един метър навътре

Просто беше забита една прясна, прясна табелка . ВНИМАНИЕ АКУЛИ. Точно и ясно, Предупредени сте. Снимка до табелката и пак в колата, нашата вярна Киа Форте.

Прибрахме се към девет вечерта поуморени, с много положителни емоции и няколко дузини снимки.

Лагуна – Обиколка на Америка

Денс аеробика в Ървайн

Дойде четвъртък и моите домакини ми казаха, че вечерта ще ходим на народни танци в Ървайн на половин час път с колата.

Ървайн е университетски център близо до Лос Анжелис

Към 18,30 часа се прибраха от работа, сложиха екипа за народни танци и поехме към залата.

Местната българска общност е основала Клуб за денс аеробика –

дружество с идеална цел и всеки четвъртък позват безплатно една много добра голяма зала за танци.

Всъщност това е клуб за български хора и ръченици.

Към 19,15 се събра агитката – 18 български млади мъже и жени, две американки и един сърбин. Направиха загрявката и като се започнаха едни хора, едни чудесии, просто ми скриха топката. Няма право хоро, а от сложни и по-сложни хора.

Тия хора играеха от сърце и душа.

Ръководители бяха Педро – Петър и Мария. Направо професионални танцьори. Невероятна уредба и още по невероятна плей листа с музика от всички фолклорни региони на България. Никаква чалга, тя е забранена.

Американките така се бяха ошлайфали в хората, сякаш са родени в България

За брата сърбин да не говорим. Шопските и македонските хора ги тропаше, като солист на ансамбъл Пирин.

Няколко думи за българската група: Две актриси на свободна практика, една художничка – достолепна дама с внуци. Мъжете IT специалистии, едно момче – автомобилен инженер в Мицубиши. Останалите млади българки бяха счетоводителки. (Имам ужасното подозрение, че момчето от Мицубиши го познавам – бел.Ст.)

Два часа танци, ама танци. Завидях им благородно на младостта и хъса с който играеха. Направих доста снимки. Американките бяха осигурили да има минерална вода, биричка и петифури. Неписано правило е, че всеки оставя по пет долара, за да има за следващият път безалкохолни напитки, сладки и бира. Имаше и малки дечица, които знаеха много добре български и припкаха до припадък.

В къщи в мазето намерих една стара книга от 1966 г. „Български народни песни“ и я носех за Америка. Подарих я на Мария и тя почти се разплака, като я видя. Жоро, каза ми тя: С Педро ще изнамерим всички мелодии на тези песни в нета и ще ги разучим. Аз се уморих само от гледане, а те потни и с щастливи лица приключиха танците към 22 часа. И така до следващият четвъртък. Железни са. Бях горд, че съм българин кой да продължи традициите макар и в тази далечна страна!!!!!

Воден фестивал в Санта Маргарита – Обиколка на Америка

Гергьовден в ранчо Санта Маргарита

Именници сме аз и Гергана. В петък с Донка отиваме в Персийският магазин за прясно агнешко. Вземаме един вакумиран петкилограмов заден бут. В този магазин има всичко от Източна Европа. Луканки, суджуци, българско краве сирене, всякакви нашенски подправки – пресни и сушени, унгарски и полски колбаси, украинско олио и всякакви други вкусотии, като турски и гръцки баклави и кадаифи, всякакви видове ядки и много руска и украинска водка. Българска ракия нямаше:(((( Тя е в Чикаго. Там едни наши момчета внасят и продават с успех бира Каменица.

Прибираме се след усиленото пазаруване и аз се заемам с бута. Сръчно го обезкостявам т.е. проявавам касапските си способности. Нарязвам го на едри мръвки, овкусявам го, както аз си знам, и от тук нататък е Донка. Приготвя две големи тави, полага внимателно мръвките в тях, налива водичка, фолиото отгоре и на топло във фурната на ниска температура и така – до сутринта.

Сбирката е насрочена за 13 часа. Кайлъшката мускатова и Карабунарската КУЛТУРНА специална, дремят в хладилника и чакат часа на истината, татовия Врачански Мискет тоже. Бузвайзер, Амстел и Корона екстра, чакат своят ред. Салатите са готови. На първо място шапска салата, салата от мексикански марули и други.

Към 13,30 пристигат гостите. Христо Ботев – компютърен специалист, Цанко – отговарящ за климатичният контрол в лабораториите на един иследователски център, Марияна – компютържийка, американецът Томас – IT специалист и ние пет човека от къщата. Пийваме си културно от КУЛТУРНАТА ракия – много е добра, но половинката бързо свършва и подкарваме палинката, която Томас донесе.

Воден фестивал в Санта Маргарита – Обиколка на Америка

Оказа се, че Томас е роден в Унгария и знаеше немски почти колкото мен и се сдушихме с него. Готин пич, родителите му са работили нещо в Унгария и междувременно се е пръкнал и той:))) По едно време Томас мина на бира, защото беше с колата и тогава ние с Цанко се заехме здраво с Кайлъшката. С агнешкото изпихме Врачанският мискет и после кой каквато бира иска. Аз се влюбих в Корона Екстра и до краят на престоя си наблягах на нея. За подарък получих прекрасна американска въдица, така че зарганата в Гърция е под заплаха от изчезване и една много специална тениска с годината и месецът в който съм роден. Персонална дет се вика:))) Имаше и десерт, но честно казано нямам спомен от него!!!

Към 18 часа приключваме, защото утре започва Моята най-голяма авантюра в живота ми

Очаквайте продължението

Автор: Георги Христов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Калифорния – на картата:

Калифорния



Booking.com

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria