Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

юли 28, 2014

Свиване

HTC One M8 получава ъпдейт до Android 4.4.3 KitKat  

HTC One M8 получава ъпдейт до Android 4.4.3 KitKat
HTC пусна нова софтуерна актуализация за флагмана си One M8, която ще донесе версия 4.4.3 KitKat на Android, както и…
Свиване

Първият ъпдейт за Windows Phone 8.1 ще донесе поддръжка на 7-инчови дисплеи  

Първият ъпдейт за Windows Phone 8.1 ще донесе поддръжка на 7-инчови дисплеи
Microsoft подготвя първия ъпдейт за версия 8.1 на операционната си система Windows Phone, който ще донесе още екстри за платформата…
Свиване

Зинаида Златанова  

била казала някъде, че “няма такъв език”. Редакцията получи писмо с поразкривени ръкописни букви от леля Чияна от Тюрлю дере, Карнобатско с отговор на нейното министершо послание, което все пак успяхме да разчетем: няма такъв министър, няма такъв политик, няма такава спяща красавица.
И тая женица беше министър на … европейската интеграция на България. На коя ли директива на ЕС се опира подобен високоинтелектуален възглед? Но всъщност кой от тъй наречените ни министри и политици е имал в годините по-хуманно, по-обединяващо нацията, пък и по-интелигентно поведение през последните 25, ъ-ъ-ъ, 40-50-70, че и 100 години?!? Като почнеш от ония, които в началото на 20 век искаха в народното събрание да лишат циганите от глас, до идеолозите на страха и насилието в държавата ни от 80-те, от някои мустакати Държавно сигурни дърдонки-дърдорковци в т.н. Национален съвет на СДС отпреди двайсетина години, та до ден днешен – от Желю до Гоце (че и до прессекретарката на Плевнелиев), от Цветанов до Златанова, от Етем до Касабова, от Сидеров до Бареков?!? Все същата линия на омразен етнотепегьозлък, все тъй идентична линия на личностно и политическо поведение, която цели много тесни “победи” и която осигурява дишане в тесен кръг, а вече и … не изненадва никого. Днешният политически и интелектуален елит на нацията е възпитан и изграден много ясно, категорично и целенасочено от комунистическата кадесарска идеология на 70-те и 80-те и различно държавническо мислене у тия хора … не бихме могли да очакваме.

Chiyan, pali an kiya ti hal pi gozi. Birda, ta „nanwy kiswy chshib“…


Свиване

Bose съди придобитата от Apple музикална компания Beats  

Bose съди придобитата от Apple музикална компания Beats
Beats Electronics падна жертва на поредната патентна драма в технологичния свят, след като Bose поиска забрана за продажбата на слушалките…
Свиване

Миграция: Левтера  

Име/псевдоним Левтера

Възраст  38 /ха-ха, не мога да повярвам/

Образование, призвание, професия или занимание По образование съм инженер, по призвание икономист. Преди години, когато избрах инженерните науки пред икономиката, майка ми дълго не ми говори. Имаше начертан предварително път за мен. Аз обаче не се съобразих с него и избягах в дебрите на любимата наука - химията. След години и след магистърската степен по бизнес администрация отново стигнах до икономиката, за да може майка ми един ден да кажа" Аз казах ли ти, че с икономика ще се занимаваш"! И така... "Снабдяване и управление на материалните запаси" е професията, благодарение на която обиколих света. И заради която катерих корпоративната стълбичка.   

Заминаването  Заминаването се случваше на няколко пъти - за Франция през 1999 с идеята да се докосна до качеството на френските инженерни училища и да продължа с научна кариера. Животът ми обаче се стече по различен начин от планираното, затова след като се прибрах от Франция оставих научната кариера зад гърба си и се посветих на бизнес администрацията. Тя пък ме поведе по криволичещите корпоративни пътища на големите мултинационални компании и в крайна сметка стана причина за следващото ми заминаване  през 2006 за Швейцария.  Как?  Компанията, за която работех ми предложи възможност за професионално развитие и ме преместиха в Швейцария, за да поема снабдяването на местен завод. Следваха две години доказване и следваща крачка в кариерата - управление на доставките на материали за поддръжка на производството за 52 завода в Европа. Интересно и вълнуващо, научих много за работата и за себе си...

Мястото Лозана 

Нещата, които ме очароваха Очароваха ме подредените и чисти улички. Малките китни селца и усещането да живееш в хармония с природата и себе си.  Наситеният със събития от всякакъв характер живот на кантоните - концерти, спортни прояви, развлечения, изложби.

Нещата, които не ми харесаха Прекаленото спокойствие понякога. Невъзможността в неделя да пазаруваш. "Неделя е  ден за семейството" казват швейцарците ! Тогава са неделните семейни обеди. Сутрешната меса и времето, в което цялото семейство може да се разходи заедно в парка, в планината или по езерата. Прекаленияt на моменти национализъм...
Нещата, с които не успях да свикна Рано затварящите магазини, странния акцент на френски и уважителното "Вие", дори след като сте си разказали прилично количество личнии истории. Това е! Докато не Ви поканят да говорите на "Ти" ползвате учтивата форма, в противен случай просто ви изключват от разговора.

Трудностите Намирането на приятели и среда подобна на тази, която напуснах, но това беше само в началото. След това всичко беше лесно. 

Какво/кой ми липсваше най-много  Липсваха ми отново познатите места, приятелите и най-вече племениците. 

Причината и поводът да се върна  Причината да се върна е новото предложено стъпало в корпоративната структура, което изискваше и ново преместване в Кьолн. А най-вече операцията на майка ми година по-рано, която трябваше да следя от разстояние и която направо ме поболя.  
Как реагираха близките/околните, коментарите Близките ми бяха щастливи, че съм близо до тях. Племениците ми полудяха от радост, че можем да ходим заедно на басейн, да четем книжки и да караме колело. Майка ми беше доволна, че съм близо до нея. Разбира се, не липсваха и иронични коментари, че съм луда да се върна в държава, в която всичко върви наопаки.  

Как се чувствам сега, кое ми липсва  Чувствам се доволна, че се върнах. Мисля, че преди 4 години взех правилното решение. Имах възможността да прекарам повече време с близките си и с майка си. И когато само преди 3 месеца я загубих от коварна болест имах възможността да кажа "направих, всичко което беше по силите ми и й подарих хубави спомени от пътувания, от преживявания, от време прекарано заедно в обсъждане на проекти и в реализирането им.”
Липсва ми контактът с чужденците. Липсва ми позитивната нагласа към живота, която имат и усещането, че чашата е винаги наполовина пълна :-)

Там или тук? Засега тук. Ще видим докога...  

*Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук


Свиване

Кариерата ми прилича на хаос и награди  


"Пет минути със..." Борис Колев, собственик на JT International, около която с годините създава още няколко дъщерни компании.
Свиване

50 неустоими десерта  

След като имах възможността да се запозная лично с шеф Ивелина Иванова и да присъствам на приготвянето на няколко от нейните рецепти, вече мога да ви разкажа още по-ентусиазирано за най-новото попълнение в поредицата „Как да сготвим„, а именно – „50 неустоими десерта„!

Миналата седмица посетихме офиса на Gourmet Publishing, които любезно бяха отворили врати за всички, които искат да се запознаят с дейността на издателството, да пийнат чаша хубаво вино, но преди всичко – да разберат как се прави шоколадова дантела, колко вкусни могат да бъдат веганските ястия и колко бързо и лесно може да се приготвят зашеметяващи хапки със скариди.

Ако сте изпуснали това удоволствие, може да се запишете на курсове при шеф Иванова, където да усвоите тънкостите на месенето или приготвянето на захарна украса. Друг вариант да почерпите от нейните познания е именно книжката, която ви представям днес.

Със сигурност опитът, натрупан от многобройните рецепти за списание МЕНЮ, е в основата на това колко вещо и полезно е написана самата книга. Веднага, щом реших коя рецепта ме изкушава най-много, се захванах с Малиново-ментов чийзкейк в чаша и резултатът беше чудесен, макар да направих няколко промени според това с какво разполагах вкъщи. Използвах череши, вместо малини, като това не повлия негативно на рецептата, но със сигурност, ако имате възможност, ви препоръчвам божествената комбинация от малини и шоколад, която е просто… неземна!

Макар да изглеждат трудни на пръв поглед, рецептите се приготвят лесно, а най-хубавото е, че са много вкусни! По време на дегустацията опитах маслени алфахорес, които просто не могат да се заличат от паметта ми като нещо невероятно вкусно, както и разбира се шоколадовия сладкиш без брашно от стр.22. Съветът ми е да опитате всички рецепти от книжката, а аз с нетърпение очаквам следващата!

Девора


Filed under: кулинарно
Свиване

ВАС: Системните отводи на съдия-кредитополучател по дела на банката не са нарушение  


Съвсем наскоро Висшият съдебен съвет (ВСС) взе решение да анализира нарасналите немотивирани отводи на магистратите. Мотивите за проверката, изразени от председателя на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет Незабравка Стоева, бяха, че проблемът с отводите на съдии и прокурори се задълбочава, особено по тежки дела. Така магистратите товарели съвестните си колеги и се отървавали от трудните дела.

За...

Свиване

nextrend #2: 70% от телеком абонатите у нас използват интернет през мобилни устройства  

nextrend #2: 70% от телеком абонатите у нас използват интернет през мобилни устройства
Второто издание на проучването nextrend, което се провежда сред читателите на nixanbal.com с подкрепата на VIVACOM, беше фокусирано върху мобилния…
Свиване

Малкото четене: Класическа научна фантастика  

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ;) ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. :) Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“. 

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. :)

~

Класическа научна фантастика

Атанас П. Славов

Всички произведения на изкуството отразяват действителността. Но научната фантастика прави това по свой начин – отразява не само видимата действителност, но и зреещите дълбоко в недрата ѝ изменения. И тъй като тези изменения още не са настъпили, а са възможни, вероятни, невероятни, въображаеми и предполагаеми, ние ги наричаме „фантастични“. Това, което в традицията на световната фантастика са правили Франсоа Рабле, Сирано дьо Бержерак, Волтер, Гьоте, след средата на XIX век все по-уверено започнаха да правят авторите на НФ като Жул Верн, Хърбърт Уелс и Карел Чапек – да разкриват изменчивостта на реалността, която научните открития и технологии преработват в нова действителност.

От другата страна на океана американската вълна от научни фантасти, в началото оглавявана от инженери и изобретатели без литературна подготовка, постепенно съзря до своя „Златен век“ и възпита поколение иноватори, които изведоха САЩ на първата линия на прогреса. Малцина знаят това, но над 700 служители на НАСА при постъпване на работа (през 1970-те) са посочили в анкетите си като мотиватор НФ (половината от тях – сериала „Стар Трек“), така че смело може да се каже: реалната астронавтика е създадена от любители на научната фантастика. Аналогична е картината и в руската космонавтика – всеизвестна е любовта на Корольов и други водещи конструктори към руски фантастични романи за пътешествия из космоса. А един Жул Верн например има в своя „портфейл“ 80 фантастични идеи.

Но какво представлява всъщност тази огромна област от културата, наричана с обобщаващото име „научна фантастика“? Това е всяко произведение на изкуството, което изпълнява художествените си задачи посредством въвеждане на Фантастичното (откритие, артефакт, процес, стихия, алтернативно развитие на реалността). И това Фантастично е измислено със спазване на законите и опита на съвременната за автора научна картина на света. Ако то е построено по законите на приказката, мистичните концепции за света, сюрреални фантазни модели или нещо друго, произведението се определя като фентъзи.

Например един от първите прочути НФ романи Ralph 124C 41+ е изграден върху отхвърлената от днешната наука представа за „ефира“, което не пречи неговият автор Хюго Гернсбек да даде име на най-голямата награда за научна фантастика и фентъзи – „Хюго“.

Фантастичното в НФ е като лакмусова хартия, която, пусната в безцветната течност на реалното битие, се обагря дъгоцветно и разкрива скритите му същности.

За желаещите да се запознаят с ярки литературни прояви на това направление, препоръчвам: „Да откриеш себе си“ на Владимир Савченко, „Недокоснат от човешки ръце“ на Робърт Шекли, „Силата на силните“ на Дмитрий Биленкин, романния цикъл „Фондация“ от Айзък Азимов, „Всичко живо е трева“ и „Отново и отново“ на Клифърд Саймък, „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри. Понякога из кръга на творците на НФ излизат такива поетични писатели като Генадий Гор и Михаил Анчаров.

По волята на автора Фантастичното може да бъде внедрено в различни подсистеми на реалността и да ги промени до неузнаваемост. Когато Фантастичното е изобретение, то „поразява“ подсистемата на техносферата и ни предлага различното ѝ битие. Прекрасен пример за това е романът „10 на -9“ на Николай Теллалов. Там фантастичната техносфера предизвиква и появата на принципно ново състояние на света и човечеството. Когато техносферата „порази“ екосферата, се ражда екологичната фантастика, която обикновено е антиутопична, но се случва и да предлага изненадващи идеи за опазване и развитие на природата.

Когато Фантастичното е социален процес, откритие или явление, променящи реалността, получаваме социална фантастика. На нея посвещаваме отделен раздел в книгата.

По-обширен поглед към горните тези ще откриете в статиите:

* „Новата роля на фантастиката в началото на третото хилядолетие

* „Виртуалният Джони от 13-ия етаж на Матрицата

Препоръчваме ви и:

Фотонният звездолет“ – повест от Димитър Пеев
Теао Немия“ – повест от Петър Бобев
Фантастичен хумор“ – сборник с разкази от Антон Донев
Съкровището на Лизимах“ – сборник с разкази и новели от Цончо Родев
Сините пеперуди“ – сборник с разкази и новели от Павел Вежинов
Хелиополис“ – роман от Хаим Оливер
Галактическа балада“ – роман от Емил Манов
Клонинги“ – роман от Весела Люцканова
Пропуснатият шанс“ – сборник с разкази от Любен Дилов
Дамата с рентгеновите очи“ – сборник с разкази от Светослав Минков
Тотемът на поетите“ и „Космосът да ти е на помощ, Александър“ – сборник с разкази и роман от Иван Мариновски
Орбитата на Сизиф“ – сборник с разкази и новели от Петър Кърджилов
Психопрограмираният“ – роман от Атанас П. Славов
Полетът на „Буриданово магаре“ – буриме от Атанас П. Славов и Александър Карапанчев
Сонора“ и „Патрул за ада: 2 в 1“ – книги-игри от Ейдриън Уейн (Александър Султанов) и Робърт Блонд (Богдан Русев)
Каджанга: синът на светлината“ и „Космически легионер“ – книги-игри от Колин Уолъмбъри (Любомир Николов)
Десетият праведник“ – роман от Любомир Николов
Татко“ и „Еволюцията“ – разкази от Ивайло Иванов
Морска галерия“ – разказ от Веселин Маринов
Номад: Самият пъкъл“ – роман от Елена Павлова
Генератор на реалности“ – сборник с разкази и новели от Христо Пощаков
Талисман на борда“ – новела от Николай Теллалов
Матрицата 4: Резолюции“ – разказ от Атанас П. Славов
Икосаедри“ – сборник с разкази и новели от Емануел Икономов
Долу спи убиецът“ – разказ от Елена Павлова
Сънувах човешко лице“ – новела от Ивайло П. Иванов
10 на -9“ – роман от Николай Теллалов
Как спасих света, или най-хубавата професия“ – разказ от Валентин Д. Иванов

Свиване

София преди и сега: Джамията "Баня Баши"  


По случай големия мюсюлмански празник Рамазан байрам днес ще проследим как е изглеждала софийската джамия "Баня Баши" през годините. Храмът е изграден през 1566-1567 г. и, както ще проличи от снимките, съпътства неизменно столичния град при многобройните му трансформации след Освобождението.

Гравюра на джамията Баня Баши, 1885 г.

Джамията в първите години след освобождението

Изглед с първите трамваи, началото на XX век

Група ваксаджии край джамията в годините на Първата световна война

Поглед от банската градина, 20-те години

Площад "Бански" и джамията, 30-те години

Снимка от улица "Пиротска", началото на 40-те

Общ изглед към нови център с джамията, картичка от 70-те години

 Софийската джамия в наши дни



Свиване

Siri срещу Cortana в новата реклама на Microsoft  

Siri срещу Cortana в новата реклама на Microsoft
Сблъсъкът между двата гласови асистента на платформите iOS и Windows Phone е темата на последната реклама от Microsoft, която се…
Свиване

Галилея, Галилея (1): Рош ха никра (Израел)  

 От днес започваме още един подробен пътепис за Израел – този път ще бъдем в района на Галилея. Галина ще бъде наш водач. Приятно четене:

 

Рош ха никра

част първа от

Галилея, Галилея

 

По принцип всяко нещо, което човек прави за пръв път в живота си, е ново, вълнуващо и интересно. Обаче да кажеш това за пътуването с влак е несериозно, макар че влаковете в Израел са удобни, двуетажни, едносалонни, внос от Германия. Но аз наистина за пръв път тук пътувам с влак – заминавам за Галилейската долина на екскурзия. Бях чела и чувала за уникалната красота на северозападна Галилея и ето, започвам похода си към нея.

 

Пътуването е живописно – релсите се точат по крайбрежната ивица, морето е тихо и безбрежно, почти без вълни, един тъмносин необятен простор. Влакът уж е бърз, а спира на всяка възможна гара. Общият салон е пълен с момчета и момичета – войници, връщащи се от съботен отпуск. Картината е точно същата и по междуградските автобусни линии. Държавната фирма „Егед” – основният автобусен превозвач, както и останалите транспортни фирми имат договор да извозват безплатно военнослужащите. Затова характерната картина в обществения транспорт на Израел е гражданството и зелените униформи да са заедно. Непрекъснато някой отива или се връща от домашен отпуск. Обемистите раници са в багажното отделение; на ушите – слушалки с музика, но в ръцете е неизменният еднометров автомат, готов за отбрана. Животът само привидно е тих, мирен и природата – леснодостъпна за всички. Страната е под постоянна угроза от съседите си и това не се забравя от никого, готовността е всеобща и постоянна, а вкусът към живота – горчив.

 

         Гарите в Израел

са съвременни практични съоръжения, заградени с високи декоративни решетки, градинки, цветя и скулптури. На входа може да се купи билет за всяко направление от множество стенни автомати. Пропускателният пункт, обаче, е само един и е много добре охраняван. След щателна полицейска проверка със скенер човекът и багажът му минават през електронни вратички, отбелязващи на билета датата и гарата, после – веднага се попада на пероните. Текучеството на хора и влакове е голямо, затова и затвореният гаров салон е малък, а и в тази страна, където 350 дни в годината са слънчеви и приятни, предпочитанията са в полза на чистия въздух. Това е схемата на всички гари в страната – с минимум железопътни служители, засилена охрана и пълна автоматизация на комфортното пътуване.

Бързо – бързо, по за няколко минути, влакът изпраща старите и приема новите пътници, оглежда се в изключително живописния залив между Хайфа и Ако, пътува още по на север и се установява за дълга почивка в крайната гара – Нахария.

 

(((((((((())))))))))

 

Вече съм в сърцето на Северозападна

 

Галилея

 

 

Денят е в разгара си, нетърпението и любопитството ми скоро ще достигнат връхната си точка, понеже ми предстои да стъпя на най-северния край на средиземноморското крайбрежие на Израел – белите пещери на Рош ха Никра. Но за да се спусна под земята, автобусът ми първо трябва да изкачи тясното серпантинно шосе и превала, от който се открива толкова широкомащабен изглед, че за миг обхващаш целия Хайфски залив, до най-южната му точка. На метри съм от граничния контролен пункт с Ливан.

 

Тук романтиката е оцветена в блестящобяло – цветът на високите варовикови скали, потъващи дълбоко под водата, и в искрящосиньо – цветът на слънчевото море, втурващо се с рев под сводовете на пещерите.

Rosh HaNikra, ראש הנקרה, Израел

Рош ха Никра се превежда като „бяла глава”

И наистина пейзажът е единствен по рода си в Израел. Гледаш отгоре и сърцето ти замира: планинска насечена варовикова верига със скали, високи 70-80 метра, като кремава брюкселска дантела обрамчват остър нос. Пътешественици сравняват величествената красота на Рош ха Никра със Синята пещера на остров Капри. По хребета на този масив преминава границата с Ливан.

 

Тук планинската верига се състои от три геологични слоя, всеки с различна степен на твърдост. Най-горният е от твърд варовик и доломити. Средният – от киртон и мек варовик. Именно в този слой морските стихии в течение на векове са дълбали, оформяли, заглаждали, овалвали и творили с размах знаменитите галерии – пещери и ниши с множество вдлъбнатини. Отдалече личат в гънките на белите скали монументални причудливи фигури – природни скулптури. Те силно вълнуват въображението на поетично   настроените посетители.

Най-долният слой е от твърд варовик и в по-голямата си част е под водата. Но там не може да се попадне веднага. Първо трябва да се спусна с кабинковия лифт до входа на пещерите долу и за няколко минути от високия бряг се открива изглед с необикновена красота. После попадам във вълшебен пещерен лабиринт, разпрострян в няколко направления, с обща дължина на естествените галерии 200 метра. В миналото единственият проход към тях е бил възможен само откъм морето и само най-смелите плувци са успявали да видят тяхната неповторима красота.

Сега обаче, за туристите с атракционна цел са прокопани още 200 м странични тунели с чаровни мостчета над водата, неочаквани амбразури с весели пръски, наблюдателни площадки, потайни ниши и скрити скамейки за съзерцание на природното тайнство. Тераси с перила, мокри илюминатори или плъзгави стълби водят нагоре и под водата. Тук човешката ръка се е намесила много дискретно – работил е добър светорежисьор. Удачно разположеното осветление, подводно и странично, още повече подчертава първобитната красота и млечната белота. Изглед – мечта за фотолюбителя!

 

Играта на светлините и сенките през различните часове на деня и поразителната акустика създават широка гама от картини, звуци и усещания при спокойно или бурно море. Неусетно си привлечен магично от това нереално зрелище. Сливаш се с безкрайното време, усещаш могъщата сила на водата и вечния вятър и мислено благодариш на добрия си шанс да дойдеш тук и възнаградиш очите си с този природен чар.

 Рош ха никра, Израел

 

 

(((((((((()))))))))

 

 

Всъщност

Историята

отрежда незавидно място на Рош ха Никра. В библейската книга на Иисус Навин това място се определя като граница на заселването на израилевите родове, дошли в обетованата земя през ХV – ХІV век преди новата ера. Освен това в древни времена оттук е минавал пътят на търговските кервани от северните райони на Средиземноморието на юг – към Египет и Африка. Мъдреците от епохата на Талмуда наричат тези скали „стълбата към Тир”. Александър Македонски през 333 година преди новата ера просича тунел в скалите, за да мине армията му на юг след победата и завладяването на град Тир (в днешен Ливан). Съществуват древни документи и рисунки на пътешественици и богомолци, пътуващи за Божи Гроб, от които се виждат стъпала, изсечени в скалите за улеснение движението на керваните.

 

Първото шосе за моторизиран транспорт било прокарано от английската армия по време на Първата световна война. А по време на Втората световна война англичаните прокопали тук тунел, дълъг 250 м за железница, съединяваща Хайфа с Бейрут, за да превозят военното си оборудване от Египет на север. В годините на английския протекторат (1917 – 1948 г.) шосето по билото и железницата в пещерните тунели облагородяват това стратегическо място. После, по време на Войната за независимост, всичко това било взривено и почти унищожено от еврейските партизански отряди, за да предотвратят нахлуването на ливанската армия.

 

Сега за туристите 8-минутно филмче разказва за историята, географията, геоморфологичната структура и биологията на това прекрасно кътче. Например с изненада научавам, че наесен прелетните птици от Европа тук правят голяма почивка преди да отлетят още по на юг. А близкият едноименен кибуц, със съдействието на природозащитниците, е построил риборазвъдник, за да се нахранят и отпочинат от дългия път птиците. Тук в началото на лятото голямата кафява водна костенурка снася яйцата си в пясъка между скалите. След няколко седмици, при пълнолуние, излюпилите се костенурчета поемат първия си път към водата. Стада рядка порода моржове доплуват от ливанските брегове и също стануват тук с удоволствие. В пещерите видях прилепи, лястовички, чайки.

 

Красота, спокойствие, уравновесеност и синхрон на човека с природата – островче вечност, концентрирана в този снежнобял нос, забит в лазурно   синьото море на Галилея.

 

 

Очаквайте просължението

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

юли 27, 2014

Свиване

B.  



Свиване

Ревю на Nokia Lumia 930  

Ревю на Nokia Lumia 930
Nokia Lumia 930 е най-новият и най-атрактивен смартфон с Windows Phone на пазара – вероятно един от последните без логото…
Свиване

Изкуството да пътуваш бавно  

Замисляли ли сте се какво правите обикновено, когато ви предстои пътуване или почивка? В общи линии, трескава подготовка – купувате пътеводители, проверявате в интернет за всички възможни забележителности, барове и ресторанти. Разполагате само с няколко дни, затова изготвяте наситена програма, а когато пристигнете, вече бързате към първите забележителности от списъка си и споделяте снимки в Instagram, докато съсредоточено хрупате някое местно лакомство. Разпознавате ли се? Ако да, значи е време да промените нещо, да намалите оборотите, да попътувате… бавно.

izkustvotoИменно в това ни убеждава Дан Кийрън в своята книга „Изкуството да пътуваш бавно“. Самият Кийрън има страх от летенето и това е причината да използва изключително наземен транспорт при всичките си пътувания. В този начин на придвижване, разказва той, има много повече предимства и чар, отколкото си представяме. Убеден в своята правота, авторът описва летищата и пътуването със самолет в доста бездушни тонове, изхождайки от наблюдението, че целта на днешния човек е да пристигне, не да пътува. В преследване на тази цел той се лишава от удоволствието да се наслади на прекараните в пътуване часове, да извлече ползите от тях, да съзерцава и да остане насаме със себе си, като по този начин обогати изживяването си.

Цялата книга на Кийрън представлява есеистични размишления, обогатени с разкази за различни пътешествия, предприети от самия автор през годините. Повечето от тях са в пределите на Англия, което е леко разочароващо – няма кой знае колко екзотични описания, както може би би си представил читателят. Друг доста съществен елемент от книгата са препратките към други автори – на моменти толкова много, че започваш да се чудиш дали Кийрън не е тръгнал да пише академичен труд, позовавайки се на безброй други творци (в края има две страници библиография!). Това създава малко странно усещане и започваш да губиш нишката… Действително книгата е доста хаотична и без някаква строга структура, въпреки че е разделена на глави, носещи кратки, ясни и отчетливи послания – „Пътешестван наблизо“, „Бъди свой собствен гид“, „Приеми несгодите“, „Полудувай“ и др. Независимо от това човек може да излвече някои полезни съвети от думите на Кийрън при планирането на ваканцията си. Лично на мен много ми допадна навика на автора вместо пътеводители, да взима със себе си книги, действието в които се развива в съответната страна или е свързано с конкретното място. Вече знам например, че ако някога попадна в Прованс, ще взема със себе си някоя от книгите на Питър Мейл, за да се потопя по-пълно в магията на провансалската кухня.

Хвърлете един поглед на тази книга, ако имате усещането, че изпускате нещо от лятната си отпуска, въпреки че сте планирали всичко до най-малките подробности. Ще ви даде интересна гледна точка, докато се губите из многословността на автора в описването на собствените си (и чужди) концепции.

Публикувано от Георги


Filed under: Места, Приключенски, Пътеписи, психология
Свиване

Отчаяни патриоти  

На пръв поглед патриотичните партии изглеждат във възход. ВМРО вкара евродепутат след брак по сметка с Бареков. НФСБ и ГОРД ще се явят на втори поредни избори заедно, което се …
Свиване

Microsoft пусна приложението за заключения екран на Windows Phone, изисква 8.1  

Microsoft пусна приложението за заключения екран на Windows Phone, изисква 8.1
С Windows Phone версия 8.1 Microsoft обяви, че ще позволи по-сериозни промени по заключения екран на смартфоните. Потребителите вече могат…
Свиване

Сила и хипертрофия с негативни повторения  

Негативните повторения са силов метод, базиран на ексцентричната фаза на движение на мускулите. Във фитнеса се използват като метод за постигане на хипертрофия, увеличаване на силата, преодоляване на застой (плато) и други. Не се препоръчват за начинаещи.

Във фитнес средите най-често срещам два типа хора: такива, които искат да постигнат мускулна хипертрофия и такива, които искат да редуцират телесните си мазнини, но без да жертват мускулната си маса. Аз съм от първия тип. Без значение какви експерименти си правя по отношение на тренировъчни методи, целта остава непроменена – сила и хипертрофия.

Един от начините за това е прилагането на негативни повторения. При изолиране напълно на концентричната част имаме негативни повторения.

Какво представляват негативните повторения?

Имаме три типа мускулна дейност:

  • Концентрична (или още позитивна) фаза – мускулът се съкращава, намалява дължината си и увеличава обема си. Развива сила, която преодолява тежестта.
  • Изометрична фаза – мускулът е напрегнат, но не променя дължината си. Наблюдаваме статично положение.
  • Ексцентрична (негативна, отрицателна) фаза – мускулът увеличава дължината си и намалява обема.

Може да прочетете повече за отделните фази в статията "Темпо и фази на повторението".

В тренировъчния процес имаме негативни повторения, когато изолираме концентричната част и наблегнем само на ексцентричната.

За изпълнението е нужна помощта на тренировъчен партньор. Ролята на помощника е такава, че да вдигне тежестта до горно положение, от където трениращият да изпълни само негативната част.

Принцип на действие

Смята се, че сме 1.75 пъти по-силни в ексцентричната фаза в сравнение с концентричната.

Тоест, когато изпълняваме негативни повторения, можем да сложим по-голяма тежест, отколкото при стандартно повторение с позитивна част.

Основни моменти при изпълнението на негативни повторения:

Работна тежест

Подбраната тежест трябва да е равна на 105% - 120% от повторения максимум на атлета (1ПМ).
Тоест, да не може да бъде преодоляна в стандартно повторение (всички фази на движение). Ако успеете да направите повече от 6 негативни повторения с подбраната тежест, значи тя е прекалено лека.

Темпо на изпълнение и време под напрежение

За да извлечем максимални ползи от метода и да намалим риска от контузия, темпото на движение трябва да бъде бавно – от 4 до 6 секунди.
Ако времето е по-малко от 4 секунди, е редно да редуцирате тежестта.

Има едно основно правило при изпълнението на негативни повторения – да се борим с гравитацията.
Това е ключ към ефективността на натоварването – да се борим съзнателно и активно с тежестта. 

Подреждане на тренировката

Има няколко изследвания и е доказано, че за повишаване на мускулната сила и хипертрофия най-ефективна е комбинацията от концентрична и ексцентрична фаза на движение.

Вариантите за това са различни и всеки може да ги адаптира според сплита, времето за възстановяване, целите и т.н.

Например:

  • Искаме да повишим силата си при гърдите. След вработването за тренировката започваме с първото си упражнение – вдигане на щанга от хоризонтален лег.
    Тежко и базово упражнение, което провокира съответен хормонален отговор в тялото. Изпълняваме 3 стандартни серии с позитивна част, след което в края на упражнението прилагаме 2-3 негативни серии с по 3 повторения и 5-секундна фаза на движение. След това продължаваме с останалите планирани упражнения, но без да правим негативни повторения.
  • Друг вариант е да приложите негативни повторения в края на цялата тренировка. ​Смятам, че това е по-неефективен начин, тъй като тренираната мускулна група е вече изморена.

Честота на трениране с негативни повторения

Ако бъдат изпълнени правилно (с добре подбрана тежест и бавно, контролирано пускане), ексцентричните повторения са изключително тежки и определят нуждата от добро възстановяване.

Честотата зависи от индивидуалния сплит и от това колко пъти седмично тренирате дадена мускулна група.

  • Например, ако тренирате два пъти седмично гръб, е добре едната тренировка да бъде тежка и с включена негативна част, а другата – съвсем лека
    (между другото, негативните повторения са начин да прогресирате в набиранията – "4 начина да правите повече набирания").
  • Ако мускулната група се тренира веднъж седмично, може да прилагате метода всеки път.

Следете тялото си. За да се извлекат оптимални ползи, е хубаво да се тренира на напълно възстановен и свеж мускул. Иначе рискуваме да постигнем обратен ефект.

За кого са подходящи негативните повторения?

Методът е тежък и има риск от травми при неправилното изпълнение, ето защо не се препоръчва за начинаещи.

Идеален е за напреднали спортисти и силови атлети, които целят хипертрофия или избягване на застой.

Ползи

  • Общо увеличение на силата. При негативните повторения участват мускулни влакна от типа IIб, а при позитивните – IIа + IIб.
    Тоест, когато повишите силата си в ексцентричната част, това ще даде отражение и на цялостната сила.
  • При ексцентричната фаза се използва по-малко енергия АТФ.             
  • При тежките негативни повторения имаме по-голям протеинов синтез и увеличение в инсулиноподобен фактор на растежа (IGF-1). 
  • Заздравяват се връзките (тук отварям важна скоба, за да подчертая, че при неправилното изпълнение на негативните повторения има висок риск от контузия. Запомнете: бавно и контролирано спускане на тежестта).

Основни съвети

  • Изберете добър тренировъчен партньор, защото ролята му е изключително важна. Нужно е да има бърза реакция и познание как да ви пази най-безопасно.
    Срещала съм мнения на треньори, които представят модификация на упражненията с цел избягването на тренировъчния партньор. Няма да ги разглеждам подробно, тъй като не смятам, че това е оптимално ефективен и безопасен начин.
  • Преценете добре работната тежест, така че да е съобразена с индивидуалните ви възможности. Не бива да е прекалено лека (с която да направите повече от 6 негативни повторения), но е опасно да е прекалено тежка (да не можете да направите повече от 1 негативно повторение).
    Натоварването върху ставите и връзките е голямо, а свръхвисоката тежест е предпоставка за невъзможност да преодолеете действието на гравитацията. Бързото спускане, освен че няма да допринесе до желаната хипертрофия, може да ви контузи.
  • Не правете негативни повторения, ако мускулът не е възстановен.
  • Не прибягвайте до тях, ако имате контузии, болки в стави и т.н.
  • Дайте си добра почивка. Опитът ми показва, че методът предизвиква по-болезнени мускулни трески и по-голяма нужда от възстановяване.
  • Обърнете внимание не само на суплементите, но и на храната. Добавките са полезни, но ако имаме вече добре изградени хранителни навици.
    Важна част от възстановяването е качествената храна, а ако целите хипертрофия, вниманието ви трябва да е съсредоточено основно в тази част.
  • Борете се с гравитацията, независимо дали ще приложите негативни повторения или не. Много често ексцентричната фаза на движение е пренебрегвана.
  • Тренирайте умно и преценявайте собствените си възможности.
Прочетете и тези полезни материали:
“NO REP!” или потенциалната опасност от тренировката на високи обороти
Как да поддържаме добра физическа форма при натоварено ежедневие
Човешкото тяло - тази вълшебна машина
Дупе на фитнес модел - как да го постигнем? (част IV)
Българи в чужбина: Тодор Бомбев
Тренировъчният партньор

юли 25, 2014

Свиване

ЗА ГЕНЕРАЛ ЯН СЕРГУНИН (РЕШЕТНИКОВ) И НЕГОВАТА СЪДБА  

Николай БЕЗСОНОВ

Ян Александрович Решетников (Сергунин) е роден през 1954 г. в гр. Берьозовка, Свердловска област. Произхожда от семейство на руски цигани, сибиряци. Завършил военно училище, академия. Доктор по философия. Кандидат на юридическите науки. През 2001 г. с Указ на Президента на Руската федерация на Ян Сергунин е присвоено званието генерал лейтенант. Служи във въоръжените сили, в специалните органи, занимава се с бизнес. От 2000 г. работи за възстановяването на съдебната система и органите на изпълнителната власт в Чечня. Назначен за заместник-председател на правителството на Чеченската република. Носител на почетното звание  „Заслужил юрист на Чеченската република”. Носител на орден на Дружбата. Автор на книгата „Правова самозащита”. Основател на Фонд за помощ на малките народи „Толерантност”.
Ян Решетников беше човек, дълбоко загрижен за съдбата на циганската култура и много направил за своя народ. На 25 юни 2004 г. той беше убит в резул­тат на покушение, а неговата съпруга Камила получи тежки рани. Като завещание звучат неговите думи, които той остави като намерение за предисловие към своята биография: „Моето семейство се придържа към ромските традиции. Пътуваме много из Русия, нашият дом е открит за достойните хора. Отстоявал съм и ще отстоявам самобитността на моя народ, чиито обичаи трябва да останат във векове­те. В противен случай няма да бъдем нито цигани, нито руснаци”.
Погребан в Троекуровското гробище с воински почести.
В Чеченската република Ян А. Сергунин (Решетников) имаше за задача да възстанови съдебната система. Известно е, че през краткия период на своята независимост ислямските радикали отмениха светското съдопроизводство и го замениха с шериатски съдилища. Руснаците помнят tv-репортажите за акцентите на тяхна­та дейност: кадри с разстрели на площадите и телесни наказания. След „втората че­ченска война” възникна насъщна необходимост да върнат републиката в правна­та система на Русия. Това беше задача, която трябваше да се изпълни с риск за живота и именно хората, които изпълниха задачата да представляват руската държава по места, станаха първите мишени на непремиримите войни на исляма, финансирани от чужбина. Обстрелването на здания, похищенията и покушенията дълго време станаха норма на живот. Залозите в тази борба бяха много високи. Най-напред възстановяването на властта и закона изведе населението от контрола на ислямистите и му даде някакви гаранции за произвола на отделни военно­служещи. На второ място от успеха на тази политика зависеше връщането на Русия с право на глас в Съвета на Европа.

family1

Ромското семейство Решетникови през 1962 г. Крайният отдясно е
бащата Александър Иванович Решетников. Жената с двете деца е
майката Тамара Яковлевна. Изправеното момче е бъдещият генерал.

За две години Сергунин успя да реши задачата да осъвремени съдебната система на Чечня и това бе оценено и от руснаци, и от чеченци. В тясно взаимо­действие с Кадиров, той се движеше с минимална охрана и разрешаваше конфли­кти, които бяха изключително важни за народа (и то по същото време, в което високопоставени „федерални” служители фактически не напускаха добре защите­ната база в Ханкале). Много често той поставяше на преден план дипломатическото разрешаване на въпросите. Но това не означава, че не предизвикваше враговете си и не си „създаваше” нови. И днес много от тези хора дават интервюта с „компромати”. Но разрешаването на задачите не можеше да мине без твърда ръка. И може­ше ли да не предизвика завист, когато беше на тъй високия пост на заместник-председател на правителството на Чечня? Като трети по влияние човек в Чечня, генерал Сергунин упорито вършеше своята работа. Не му влияеше, че взривяваха автомобила му, че го обстрелваха с гранатомет, нито пък му влияеха непрекъснатите подмолни интриги. След време, в своите московски разговори, той иронизираше вестникарските щампи за „сивия кардинал” и напомняше на събеседниците си, че за държавника се съди по делата му.
А целта беше ясна. Светското руско съдопроизводство в Чеченската републи­ка беше възстановено. Русия възстанови правото си на глас в Съвета на Европа. Я. Сергунин се върна в Москва, Президентът на Руската федерация връчи на гене­рала Ордена на Дружбата. Но за циганите в Русия тази страна от живота на Ян Александрович не е добре позната, те го знаят по-скоро като „син на цигани”. Бащата на Ян Решетников, сибиряк от рода на „решетарите”, е бил човек с авторитет. Свято почитащ устоите на циганския живот, Ян Александрович се стремеше да поддържа националните традиции и обичаи. Нерядко към него се обръщаха за помощ или го канеха да участва в събрания на роми, на които се разрешаваха вът­ре­шни конфликти.

Sergunin-13

Съветникът на Президента на Русия С. Ястржембски
и Ян Сергунин  в гр. Грозни. 2002 г.

Учредяването на Фонда за помощ на малките народи „Толерантност” е стъпка, която по замисъла на Сергунин позволява по-успешно да се разрешават насложените проблеми на циганите. Като използваше личната си сериозна материална база, с извоюваното политическото влияние и известност в няколко национални диаспори, като се уповаваше на собствените си сили той се надяваше да наложи културно възраждане. Разбира се, за човек се съди не само по неговите планове. Някой би попитал „А това не остана ли само негова мечта”?
За щастие самият живот даде отговор на този въпрос. Където и да е работил Сергунин, винаги е помагал на хората. Ян Александрович остави светла памет за себе си в Казахстан. Той помогна за създаването на отделение на наркологична рехабилитация. С неговата помощ бе създаден ансамбъл “Алтын Батыр”, добил широка известност. Спонсорът помогна да се решат всички проблеми на младите артисти – от попълването гардероба на хората до стажуването им в Европа. Днес младата степ-група привлече вниманието на президента Н. Назърбаев и за нейните спектакли се изгражда ново театрално здание. Могат да се дадат и други примери за благотворителността на Сергунин. С неговата материална помощ се проведоха много спортни мероприятия, едно от тях е областната училищна спартакиада в гр. Магнитогорск през юни 2004 г. Ян Александрович даваше от личните си средства допълнителни пенсии на доста лица, издаде правно пособие, което разпространяваше безплатно.
Днес всичко това вече е минало. Отшумяха залповете на почетния караул. От много хора се изказаха красиви думи. Само журналистите останаха верни на себе си. В една от статиите беше отречен ромския произход на генерала, в друга се говореше за него като „чеченски Берия” и че е издал книга за себе си, в която се нарекъл „Барон”. Цинизмът на тези лъжи са ясни за всеки непредубеден, който приживе познаваше Ян Александрович.

Sergunin-16

Взривеният в Чечня автомобил на генерал Сергунин.

А него нищо не го възмущаваше тъй силно, както опитите на пресата да наложи на обществото мита за „циганските барони”, водачи и други подобни прика­зни персонажи. „Циганите са свободни хора, а не глутница вълци. Къде при нас водачи? Циганите се подчиняват не на конкретни личности, а на старинните обичаи” – тъй говореше той, като не подозираше, че именно на него на прощава­не ще му пришият този омразен титул. Особено находчив представител на „четвърта­та власт” написа за него, че в книгата си Решетников „дава на циганите практически съвети как да се защитават от милицията”. А истината е друга: професионалният юрист учеше хората как да се защитават при незаконен обиск, как да постъпят ако някой им подхвърли наркотици, как правилно да се напише жалба до съда, ако следствените действия са били извършвали без свидетели. С други думи той призоваваше хората да се защитават не от милицията, а от беззаконието. Нима това е лошо? Нима за всеки гражданин не е полезно да познава законите, които защитават неговите конституционни права? В книгата няма нито ред, който да допуска друго тълкование. Но журналистите не можеха да му простят случаите, в които той заставяше клеветниците да се извинят за своите лъжи. Последният такъв случай беше в Петербург. Вестник помести снимка на неговия дом, а в текст под нея беше обявено, че в него живее цигански бизнесмен и нарече дома „дворецът на наркобарона”. Всичко това завърши с уволнението на журналистката, тъй като нямаше никакви основания човекът да бъде очернен по такъв недостоен начин.
Сега можем да разберем какво значи цехова солидарност. След покушението не се намери журналист, който да каже нещо добро за покойния.

Sergunin-25

Град Грозни, Чечня. Отдясно наляво: О. Житков – кмет на града, С. Илясов,
председател на Чеченската република, Я. Сергунин и генерал В. Молтински. 2003 г.

Не тъй много хора знаеха, че Сергунин беше и поет. Неговите стихове, написани на неговия роден ромски език, скоро трябва да излязат в циганска антология, която подготви за печат лауреатът на Международната награда „За мир и развитие на културата” В. Калинин. А на руски Ян Александрович пишеше басни. В една от тях четем за могъщ лъв, който управлява справедливо гората и защитава мнозина. Финалът на баснята обаче е мрачен. Лъвът заболява и никой не му помага в неговата безпомощност, тъй като жаждата за власт се оказва по-силна от спомени­те за благодеянията, извършени от него в миналото.

Sergunin-12

По време на защитата на дисертация.

Нима в ролята си на поет Сергунин е бил прав? Не бих искал да вярвам в това. Пресата не се свежда само до продажните пера, а обществото – само до на­ранените в хода на политическата борба негови чиновници. Мисля, че думата ще имаме и ние – хората, които познавахме Ян Александрович. Този човек внимателно формираше около себе си екип от професионалис­ти, на които предстоеше да променят от корен ситуацията около циганската диаспо­ра. А целите бяха най-благородни: да се направи необходимото да се увеличат възможно­стите на циганите за легална работа; да се помага на артистите, тъй като циганската естрада е в кризис; да се поддържа национална циганска преса; да се дава отпор на ония журналисти, които разгарят расизъм; да се финансира изда­ването на книги, чия­то тема е историята и културата на циганския народ. Един от тези проекти беше т.н „Книга за паметта”, чието издаване беше осъ­ще­ст­ве­но по случай 60-годишния юбилей от великата победа над фашизма. На руското об­щество от десетилетия втълпяваха образа за циганина мошеник, конекрадец и пр., но се премълчаваше, че той с чест е защитавал родината си в годините на хитлеристкото нашествие. За голямо съжаление Ян Александрович не можа да види книгата. Но пък тя е в ръцете на нашите съотечественици. От старите поувехтели снимки ни гледат цигани танкисти, пехотинци, минометчици, партизани. За руснаците ще станат достъпни документи, които доказват ярките подвизи на тези хора. Книга­та разказва за техните страдания по време на войната, показва техните награди като войни. Книгата документира и историите на циганските бойци, дали живота си за победата над фашизма.

Sergunin-03

Диплом за присвоения черен колан по контактно карате.

Но онези, които убиха генерал Сергунин, са безсилни да заличат добрите дела на този умен и смел човек. Днес културните проекти на Сергунин се осъществяват от неговите приятели Александър Лаврентиев, Владимир Чебота­рьов, Григорий Головацки, Леонид Василиев, Георгий Орисов. Няма да остане настрана и Николай Безсонов като писател-документалист.
През следващата година в Магнитогорск ще се проведе турнир по самбо, посветен на паметта на Я. А. Сергунин. Както е известно той имаше черен пояс по контактно карате и таекуон-до.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Гробът на генерал Ян Решетников (Сергунин).

Без съмнение Русия загуби историческа личност. Чеченците ще го запомнят като човек, който се стремеше към мира, с приоритет на правата над оръжие­то. Обществото на предприемачите ще го запомни като успешен бизнесмен. Юристите – като силен професионалист. А циганската диаспора в Русия винаги ще пази памет за него като необикновена личност, преобърнала представата за възможно­стите на руския ром.

Sergunin

Портрет на генерал Ян Решетников (Сергунин) на художника Николай Безсонов.

Превод от руски,
заглавието е на “Andral”


Свиване

Появиха се снимки на предполагаемия Moto X+1  

Появиха се снимки на предполагаемия Moto X+1
Moto X+1 е необичайното име на очаквания наследник на популярния Moto X, за който сме чували и преди, но сега…
Свиване

Oh, the [Android Battery] Horror  

I am sure this title lighten up few smiles in my dear Windows Phone and iOS fans :). But no, don’t be in a hurry, it’s not what you’re possibly thinking.

I started today to analyze my Note 3 applications, using My App List application. One of the features of this application is to create an extensive list of the (additionally) installed applications on your device. The main reason to go in this direction is the fact that something is wrong with my Note 3 after it came by from the deep freeze, which my iOS experiment has put it into. During the experiment I was pretty mad from the bad performance of the iPhone battery, but since then the Note 3 battery runs pretty quick and the device is constantly hot! Its like I’m being punished for my harsh words about its fruity colleague!

GSam Battery Monitor reports main “juice user” (averaging 60-85%[!]) is the system’s gsiff_daemon, in which we have tons of system (including user!) services running.

Since I’ve never succeeded digging into gsiff_daemon process (I doubt this is possible at all, and even it it’d be possible, it’d require root, which I won’t do to my Note 3), I decided to check up what’s installed on the device and (eventually) to through full reset cycle this weekend.

That’s how I ended up with My App List, a really nice piece of software, which does this enumeration for you.

The (alphabetical) list looks amazing (and way too long!):

As you can see, this is quite substantial installation base, which I’ll most probably have to reduce. I’ve already uninstalled applications like BatteryGuru, AccuWeather, LinkedIn, Cover, which I was suspecting could eat up battery because of bugs, but the situation did not really improve. To be honest, the situation did not get worse as well, which would be strange, since BatteryGuru promises precisely that: saving battery life. However, I assume that the drain is so bad that the eventual savings from Battery Guru are not significant to mention.

The next step will be to completely wipe the device (don’t forget to pull out the SD card first!), and then to see what’ll happen. I’m very sorry that I will have to redownload ~5GB of Spotify lists, but nothing can be done to help that: the SD card will be copied, and then the card itself will be formatted via the Android, to ensure that it is not in a supported, but not so well tested filesystem.

I am very eager to see how this goes on. My Note 3 has not been wiped since I got it last October, and this is way too long time for an Android installation (it’s like the old Windows 98: if you use it too much, you have to wipe it out from time to time).

Time will tell. For now, I’m struggling with the thought how it’ll go, while I’m waiting 1 day with the stock Note 3 software, without any additional things but my accounts setup… I have a lot of account, so I’m assuming even that could easily put the device in the same state as it’s now (i.e., draining battery way too quick), but without check we can never be sure.

Weekend is approaching, I’m anxious!

Featured Image (cc-by 2.0) Intel Free Press
Свиване

Петъчен виц: Знаете ли какво означава allow?  


Изпращайте любимите си смешки на karieri@karieri.bg. Ние обещаваме да ги публикуваме, за да развеселим повече хора.
Свиване

Нов трейлър на задаващата се игра Angry Birds Transformers  

Нов трейлър на задаващата се игра Angry Birds Transformers
През юни Rovio обяви, че подготвя ново издание от поредицата Angry Birds, което ще въвлече пернатите персонажи и прасетата в…
Свиване

VIVACOM дава двойно повече трафик на 50% по-ниска цена със Samsung Galaxy Tab S  

VIVACOM дава двойно повече трафик на 50% по-ниска цена със Samsung Galaxy Tab S
VIVACOM пуска специална промоция за всички клиенти, които искат да закупят новия таблет Samsung Galaxy Tab S с мобилен интернет…
Свиване

Нощен влак до Лисабон  

Нощен влак до Лисабон

Дали човек чете или не чете – това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази…/ Понякога човек се страхува от нещо, понеже го е страх от друго нещо.
Паскал Мерсие, “Нощен влак до Лисабон

Решен да открие кой е Амадеу де Прадо, автор на романтичното четиво останало у него след знаменателна среща с отчаяна непозната, швейцарският езиков професор Реймънд Грегориус (Джеръми Айрънс) напуска ученици и университет, за да хване заглавието на филма. Неконтролиран импулс, който обикновено ужасява до смърт хората посветили се на хуманитарните науки.

В частното си разследване непохватният, но верен на новите си чувства (и – хубава метафора – новите си очила) Реймънд успешно разплита драмата в живота на португалския писател, живите участници на която, косвени и преки жертви на фашисткия режим на Салазар, още страдат от незараснали рани. Парламентьор и довереник в доскоро чужди нему страсти, на “централната гара” в края на пътешествието си Реймънд получава коридор за житейски маневри, какъвто макар и оставил бляскава диря, идеализирания писател Прадо никога не е имал.
Night Train to Lisbon е на Биле Аугуст, спец по травмирани от режими съдби още от Къщата на духовете.

 

 

Свиване

Заобленият корпус на Sony Xperia Z3 се появи в още неофициални снимки  

Заобленият корпус на Sony Xperia Z3 се появи в още неофициални снимки
Sony Xperia Z3 изглежда е съвсем близо до официална премиера и производителят все по-трудно успява да удържи изтичането на информация…
Свиване

Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество  

Случайно да не вземем да ви долипсваме, сърдечно ви поднасяме следващите три текста от Копнежа за растящо творчество:

„Другият“ на Петър Михайлов, „Самотници в пустошта“ на Ангел Назиков и „Моята родина и моето бъдеще“ на Никола Петков.

Другият

Петър Михайлов, 17 г., „Проф. д-р Асен Златаров“, Видин

Кой е най-големият ти враг?
Този в огледалото? Дали?
Кой приятел ти е пак и пак?

Същият навярно е, нали?
Кой вини те, после кой прости?
Този в огледалото? Дали?
Кой уби те, после възкреси?

Същият навярно е, нали?
Кой отказа те от 100 мечти?
Онзи ли отново е, кажи?
Вдига, спъва те, но той си ти!

Само той, до сетните ти дни…
Остава с теб! Поне го разбери!!!
Опитай се да му простиш.
В очите му вникни, и виж -
той е вътрешно красив и жив!

~ ~ ~

Самотници в пустошта

Ангел Назиков, 18 г., гимназия „Иван Сергеевич Аксаков“, Пазарджик

Последното, което помня, е как вълната ни удари. Вълна, висока стотици метри, която сякаш изригна от нищото и за няколко секунди обгърна целия хоризонт, а едновременно с това небето притъмня. Беше просто един обикновен ден в Мелбърн, който прекарвах с приятели на плажа и разпусках, когато тази вълна ни застигна. Първоначално дори не можех да мисля, щом видях това огромно, мрачно и заплашително количество вода, което идваше право към нас, но след известно време мозъкът ми най-накрая успя да произведе очакваната реакция в такава ситуация – неконтролируема паника. Едва тогава се огледах наоколо и се изправих, като хората около мен вече се бяха разбягали, а виковете на приятелите ми се изгубваха в шума на идващата вълна, макар че това нямаше значение. Дори и да можех да чуя какво казваха, това нямаше да ни спаси и вече бях разбрал, че сме обречени, но инстинктивно се затичах напред заедно с тях и огромната тълпа хора, стараеща се да се оцелее поне още един миг. Мракът около нас се сгъсти изведнъж, а шумът на тоновете вода ни застигаше много по-бързо, отколкото някой можеше да предположи, но всъщност по вида на лицата им, успях да разбера, че никой вече не чуваше този оглушителен шум. Всеки чуваше само звука на биещото си сърце, което трептеше повече от всякога, мятайки се със страшна сила в гърдите на всяка жива душа наоколо, бореща се за живот сред настаналия хаос. Най-накрая водата се добра до голямата група ужасени хора, поглъщайки и смазвайки ги едновременно, докато други бяха изхвърлени настрани от самия сблъсък на вълната със сушата, която най-силно усети силата на морето и се разтресе.

Все още не беше стигнала мен и приятелите ми, но по писъците, отекващи зад нас усещах, че не ни остава още много живот, и затова напрягах всяка една клетка в тялото ми до крайни предели с надеждата, че ще оживея дори след бедствие от подобни размери. Изведнъж един от хората до мен, напълно изгубил контрол над себе си, ме изблъска толкова силно, че ме събори на земята, а бягащата тълпа изобщо не забеляза това и продължиха бягството си през моето тяло, което ме смаза.

Болката обаче съвсем скоро изгуби всякакво значение, защото водата погълна и мен, повдигайки тялото ми, и ударната ѝ сила беше краят ми, прекършвайки ме напълно и изпращайки ме в безсъзнание…

Тишината и мракът ме обгърнаха в този момент и това продължи за доста дълъг, може би дори безкраен период от време, когато най-накрая чух нещо. Звукът ми беше познат, но не можех да определя точно от какво идва, нито пък откъде, основната причина за което беше, че беше много слаб и някак отдалечен.

Скоро след като възвърнах слуха си, обонянието ми също се задейства, от което почти веднага надуших кръв и тогава отворих очи, а една много силна светлина ме заслепи. Когато очите ми се приспособиха към тази светлина, видях, че слънцето е високо в небето и грее по-ярко, отколкото някога бях виждал, а там летяха няколко чайки. Не знам защо, но по някакъв начин, виждайки отново лъчите на слънцето, чистото синьо небе и летящите морски птици, се почувствах много добре, много спокоен и дори мога да кажа щастлив.

Именно в този момент усетих пронизваща болка, което затвърди напълно хипотезата ми, че все още бях жив и вероятно ранен. Изправих се наполовина и тогава обърнах поглед към източника на болката, който беше дясното ми рамо, раздрано, разкъсано и кървящо частично, но не това беше най-лошото. Когато го докоснах и се опитах да помръдна дясната си ръка, усетих друга болка, която беше много по-дълбока и осъзнах, че дясното ми рамо е изкълчено.

Не успях да възпра болката, която все повече изгаряше ръката ми, и изревах към небесата, което ме накара да се изкашлям. Вероятно се бях нагълтал с пясък, докато вълната е мятала тялото ми наоколо, но вече нямаше особено голямо значение какво е станало, а какво предстоеше.

С известни усилия се изправих и, стискайки зъби, превъзмогнах болката, като се огледах наоколо, за да разбера точно с какви размери са щетите, нанесени на града от връхлетялата вълна. Когато обаче се завъртях няколко пъти и направих две-три крачки напред, веднага стигнах до извода, че изобщо не бях в Мелбърн.

Отново се намирах на плажна ивица, но тя беше доста по-дълга и тясна от тази на моя роден град и след нея следваше доста обширна гора от тропични дървета, а наоколо нямаше никаква следа от сгради или някакви останки.

Къде се намирах? Как се бях озовал тук? Колко време беше минало откакто бях в безсъзнание? Тези въпроси и още много подобни изведнъж се появиха в съзнанието ми и сякаш спореха помежду си, за да решат кой е най-важният в момента, но колкото и пъти да размишлявах, стигах до заключението, че това е първият. Единственият начин да разбера отговора му беше, като обиколя наоколо и се опитам да намеря някакви следи от живот или цивилизация.

Огледах се още веднъж, след което тръгнах напред към гората, стараейки се да притъпя по някакъв начин болката, бликаща непрестанно от рамото ми, което обаче ставаше все по-трудна задача и знаех, че няма да издържа още дълго време така. Навлязох под сянката на дърветата и тръгнах напред по една едва различима сред големите храсти наоколо пътека, надявайки се, че ще ме отведе все някъде.

Убедих се, че предположението ми е било вярно след известно време, когато бях прекосил голяма част от гората и видях нещо през тесните процепи между гъсто наредените едно до друго дървета, и се затичах напред, за да мога по-скоро да разбера къде се намирах. Отне ми още малко, но най-накрая излязох от гората, която в крайна сметка се оказа далеч по-малка, отколкото си мислех в началото, и останах на място за момент.

Бях стигнал до един град, но част от него беше напълно разрушена, а останалата беше напълно пуста и в него нямаше никаква следа от живот, а наоколо беше прекалено тихо и това напълно ме обърка. Какво се беше случило? Онази вълна не е била единствената? Възможно ли беше това бедствие да се е случило на повече от едно място? Ако беше така, как аз бях единственият оцелял наоколо? Към въпросите, които се въртяха в главата ми от по-рано се прибавиха още много нови, а едновременно с това болката в рамото ми се усили за пореден път и положението ми ставаше все по-несигурно и хаотично с всяко мое откритие.

Все пак обаче реших да продължа напред, защото трябваше да се погрижа за раната си по някакъв начин, а и вече усещах доста силен глад, отстъпващ само на неистовата ми жажда, появила се преди известно време. Тръгнах напред и още в началото на града открих множество изоставени автомобили, спрени насред пътя и, въпреки че се оглеждах наоколо постоянно, стараейки се да видя поне едно живо същество, така и не открих такова, което силно ме притесняваше.

Как можеше този град да е напълно обезлюден? Изобщо кой беше този град? Не можех да отговоря на нито един от двата въпроса за момента, но и не смятах да се вглъбявам в тях, защото най-важното за момента беше да намеря някаква храна и болница, в която да се позакърпя криво-ляво. Тишината продължаваше да се стеле около мен и сякаш ставаше все по-силна, монотонна и потискаща за моята така или иначе изтерзана душа, по-объркана и несигурна от всякога.

Впоследствие се добрах до едно заведение за бързо хранене и реших да оставя лечението си за момента и да се заема с храненето, защото се чувствах прекалено омаломощен и не бях сигурен още колко можех да продължа да вървя без храна или вода. Влязох вътре и попаднах на познатата картинка – беше напълно пусто, но щом го обиколих, открих големи запаси от различни типове храни, както и разнообразни напитки, с които бързо утолих глада и жаждата си.

Беше малко трудно да се храня и пия само с лявата ръка, след като бях десничар, но успях да се справя с известни усилия, напълно подвластен на стомаха и гърлото си, чиито страдания сякаш надминаваха болките в дясното ми рамо. Когато най-накрая приключих с първата си задача, напуснах заведението и продължих напред, вече по-бодър и малко по-спокоен, но от друга страна дясното ми рамо ме болеше все повече и пак не можех да намеря мир за душата си.

Следващата ми задача беше да се погрижа за раната си, а след това да продължа да обикалям из града, докато разбера къде се намирам, или още по-добре, да намеря някой жив човек. Изпълнението на този план обаче се оказа доста по-трудно, отколкото очаквах, защото въпреки дългото разстояние, което бях изминал и факта, че слънцето вече се потапяше все повече и повече в далечния запад, така и не бях открил болница. Вместо това попаднах на нещо друго.

По пътя видях един зоопарк и по необясними за мен причини реших да вляза вътре съвсем внезапно. Вероятно душата ми се надяваше, че там вътре ще намери някоя друга жива твар, с която да сподели поне малко от болката и страданията си, защото самотата напълно убиваше всяко едно желание у мен да продължа напред.

~ ~ ~

Моята родина и моето бъдеще

(есе)

Никола Петков, 14 г., 73. СОУ, София

Високи планини, дълбоки езера, студени реки, равнини, доде окото стига, дори и нататък. Това е едно място с хилядолетна история и стотици тайни, обвити в загадъчност. Тук, където ние стъпваме сега, преди десетки години са бродили смели царе и безстрашни воини, които защитавали България през вековете. И сега аз (ние) съм (сме) тук и се гордея с това. Но колкото и велико да е миналото ѝ, безспорно настоящето на Родината съвсем не е толкова цветущо. Състоянието, в което се намира, се отразява както на възрастните, така и на младите и живота им като цяло – образование, работа, семейство и др. Сред мнозина се поражда въпросът дали е по-разумно да се „избяга“ в чужбина, или пък да се остане тук. Аз, като един от новото поколение, мога да кажа, че – макар и с многото време, което има пред мен – съм разгледал и двете възможни алтернативи и съм против отиването в чужбина.

На пръв поглед другите държави предлагат мечтаната кариера и добри пари. Ами щастие? Нима всички ще зарежем бащиното огнище и ще „ходим да се скитаме“ „по тази тежка чужбина“ „немили, клети, недраги“ (Хр. Ботев – „На прощаване в 1868 г.“)? Ще забравим своите корени и дори умишлено ще прекъснем връзката ни с Родината? Не мисля!

Дванадесет процента от участвалите в скорошно проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) заявяват, че имат намерение да останат завинаги да живеят в чужбина… Представете си какво може да се случи, когато всички обещаващи млади таланти се „потурчат“ зад границата. Представете си какво ще стане в България тогава. Представете си колко много зависи от вас.

Разбирам, че някои не намират бъдещето си тук за приемливо; условията – също. В крайна сметка тези хора трябва да разберат, че не друг, а ние самите си създаваме обстановката, в която ще живеем. Невероятно, нали? Нарича се демокрация – като голям товарен кораб, разчупващ малките ледове в океана. Нека ние, единното общество, да сме този кораб – „Съединението прави силата“ не е случайно избрано.

Обаче ако се „разбягаме“, „великият“ и „непотопим“ кораб на обществото ще потъне, подобно на Титаник през паметната 1912-а година.

Обичта към родното и неговите красоти е вдъхновила мнозина. Започва се от Иван Вазов, пламенен патриот, възхваляващ България в своите стихотворения („Българският език“), разкази („Една българка“), повести („Немили-недраги“) и романи („Под игото“). Продължава се с Алеко Константинов, който освен вдъхновение, намерил и утеха в природата, когато починали родителите и сестрите му. А да не говорим за многото художници, обрисували природните феномени на страната. Свършва се – поне засега – с днешната младеж. Смятам, че тук е мястото да вмъкна цитат от мое стихотворение, писано по повод протестите в страната:

Българийо, нима твоите деца
не се върнаха от таз война?
Нима всички те измряха,
доде към славата вървяха?

(…)

Хората ти ще те дирят
и гайди ще засвирят.
Славата ти от Балкана,
остава още тя желана…

Смятам за редно да остана тук, където са корените ми, за да продължа своето вдъхновение; за да съм член на екипажа на онзи голям товарен кораб, плаващ към идеали и национални ценности, потънали в сянката на българските емигранти

Побързайте, елате и вие… Да не утихне попътният вятър.

Свиване

Цари мали град  

 Миналата седмица си направихме една раходка до Цари мали град край Белчин – днес ви представям кратък отчет за това пътуване. Приятно четене:

Цари мали град

В неделя ходихме до Цари мали град. Причините първо бяха – затоплянето на времето в София (което винаги ми докарва допълнителни нерви), задоволството на най-малкия член на фамилията от скорошно посещение там и желание да повтори (бяха ги водили единия ден от зеленото училище) и трето, че не е далече от къщи. Алтернативата беше Съевата дупка, но мене жестоко ме домързя да карам по магистрала него ден, затова избрахме посоката Бистрица – Железница – Ковачевци – Поповяне – Белчин, за да стигнем не толкова отдавна наново-откритата

крепост Цари мали град над село Белчин, Самоковско

Пътят от София е хубав, с изключение на минаването през селата Ковачевци и Поповяне, където все още има забележителни дупки, както и един очастък от 50 м преди Железница (посока София), където пътят е на сериозни бабуни. Останалата част е с нов асфалт, мантинели, завои, изкачвания и спускания – за едно приятно планинско шофиране.

с.Белчин, Самоковско

с.Белчин, Самоковско гледано от фуникульора за Цари мали град

Цари мали град се вижда още от Поповяне на отсрещния склон – най-лесно се забелязва правата линия на фуникульора, увенчан отгоре с крепост. За да стигнете до крепостта, трябва да минете през цялия Белчин (има достатъчно табели, няма да се загубите), за да стигнете до един от двата паркинга. Платени са, с цена от 3 лева/кола/ден. Ние спряхме на първия, защото пазачът ме предупреди, че на втория (малко по-нагоре) едва ли има места. Защото беше ПЪЛНО С НАРОД!

Цари мали град

Северната порта с едната от двете кули

От паркинга нагоре, води кратка пътека – то по-скоро е затворена улица – до долната станция на фуникульора, който трябва да ни изкачи до крепостта горе. Обстановката обещаваше приятно презивяване – направено е мерклийско, като всички тоалетни в района (вкл.и в заведението) са доволно чисти и … безплатни. Точка в плюс!

Белчин / Belchin, София / Sofija, 2025, BG

Точката в минус е, че фуникульорът е с капацитет 8 човека, което води до сериозна опашка пред касата, която опашка ние преодоляхме за около 45 минути. Според инвеститорите са били доста по-песимистични за успеха на начинанието си, защото са предвидили реално един асансьор с осем места, опериращ нагоре-надолу само с една кабинка, за разлика от обичайните фуникульори, които имат две, насрещно движещи се вагончета. Успехът на Цари мали град обаче просто изисква по-голям капацитет на изкачващото съоръжение.

Разбира се, има алтернатива и тя е една стръмна еко-пътека с дължина 1500 и максимална денивелация 33% (33 метра разлика по вертикала, на всеки 100 метра на по хоризонтала – или поне така мисля), която се изкачва за около 15 минути, но… аз съм с две жени, и още не съм измислил начин да ги убедя в подобно начинание.

Цари мали град

Грънчарство на „пазара“

Интересното е, че на горната станция опашката от слизащи беше не по-малка от опашката за нагоре, та по този повод вече имах достатъчно доводи да слезем пеша по нанадолнищито, когато се връщахме в края на деня. Пътеката е хубава, стръмна и романтична.

За най-мързеливите има и трети начин да се качите – с кола. Горе, зад крепостта има още един паркинг, до който води стръмен земно-насипен път. Т.к.съм голям противник на качването с кола до забележителности, когато има нещо по-интересно като вид изкачване, няма да ви кажа откъде да минете, за да намерите този „макадам“.

За да се чувствате прецакани обаче, мога да ви кажа, че цената за посещение на Цари мали град е една, независимо от начина ви на изкачване ;) Долу си купувате билет и се качвате на фуникульорчето, а горе само само показвате билета на входа. Ако сте се изхитрили да се качите с кола или пеша, билета за вход си го купувате от касата на входа (там, където другите само показват билетите си). Във всеки случай само на горната каса можете да наемете екскурзовод или да си вземете аудиогид. Това е първото място в живота ми, в който мога да си взема аудио-гид на български! Което и направихме :) (цените, работното време ще ги спомена в края на разказчето, за по-добра прегледност)

Цари мали град

Бой между „тракийци“

Цари мали град,

което подозирам, че е съвсем съвременно име (от последните 2-300 години) е частично възстановена крепост и кули, намирала се на това място в късната Римска империя – III – IV век сл.Хр. По моя преценка възстановката е направена с вкус, като в стените, които са малко надградени е оставена видима линия, за да се знае кое е реална останка, и кое е ново.

Нямах кой знае какви очаквания по отношение на усещане за бутафорност, характерна за много от този вид градежи (Царевец, или Охридската крепост), но в случая с Цари мали град е вложено умението, което прави разликата между „бутафория“ и „възстановка“. Тук нямам усещане за бутафорност.

Самата крепост е обърната на север, с гледка към Витоша, главната порта е оградена от две кули, в които е разположена археологическ експозиция. Тя също е направена с вкус и предполага спиране пред витрините с находки

Цари мали град

Униформа

Останалите стени са частично издигнати над нивото на археологическите останки, колкото да се види, че има стени, а и все пак, за да не могат да влизат хора без билет ;)

Южната (задната) част на крепостта също има останки от кули, но опреселено по-малки ит кулите при входа. Пазете си главите при качване по стълбите – успях да се халосам на едно и също място, както при качване, така и на слизане от едната ;). От другата страна на стената има ров.

Иначе вътрешността (двора) на крепостта е една приятна полянка с няколко големи дървета, хвърлящи спасителна сянка.

Не знам какъв е графикът и изобщо дали има график, но в този ден имаше възстановки на древни и средновековни бойни техники. Беше интересно, с изключение на женската демонстрация на боравене с лък. О нееее, мацката беше готина, че и красива и добре се гънеше с лъка, но… даже древните, когато са искали да кажат, че някое племе е напълно ненормално, са разнасяли срещу него черната пропаганда, че жените му са са с една гърда и/или даже са воини. Не деца, гейове е имало в древните армии, жени – абсурд. Всички са жени-воини са легенда, вкл. и Жана Д’арк (не, не споря, че не е е съществувала, а че е такава рядкост, че е станала легендарна личност и светица – т.е.напълно извънреден човек). Изобщо това много ми напомня един филм, в който Одисей (или Язон, или Орфей) беше чернокож. Не че в Древна Елада не е имало негри, но те са били роби все пак, а не легендарни герои, нито пък граждани. Малко реализъм на никого няма да навреди.

Пътеката към Цари мали град

Пътеката към Цари мали град

Бойните възстановки ми харесаха – за пръв път присъствам на подобен род представления. За утешение на читателките ни, които сега вече са приготвили бухалките да ме убиват за горните думи, ще ви кажа, че успях да снимам после голи войниците от представлението ;)

Освен бойните възстановки, наоколо бяха разположени и няколко сергии със сувенири – ние се уредихме с лично направена реплика от древна монета, но не успяхме да се уредим с лично направен глинен грънец – беше станало късно и грънчарката каза, че затваря сергията.

Цари мали град

Голи воини в съблекалнята

То наистина беше станало време да си тръгваме – както казах не ни се чакаше втори път на опашката за фуникульора, пък и пътеката вече беше нанадолнище, та за няма и 10 минути се смъкнахме до долу, където си направихме обяд със скара и салата. За тримата – три порции различна скара със салата с хляб – за 20 кинта. Човещинка ;)

И… както пише във всеки финал, на всяко съчинение на тема „как прекарах лятната ваканция“, си тръгнахме и прибрахме в София уморени и доволни ;)

Препоръчвам за еднодневна екскурзия от София или Пловдив. Всъщност и от Благоевград не е далече ;) Мястото е с поне 100 метра над надморската височина на София, има сянка и е добро място за прекраване на жегите  ;)

Край

Иво Ников е написал много добро описание на крепостта – изглежда сме били заедно през този уикенд в Цари мали град. Ето и работното време:

адрес: BG-2025 с. Белчин

GPS: 42.3499985, 23.3829994

тел.: +359  886 614814, +359  886 614 814 (Веселин Хаджиангелов)

email: carimaligrad@yahoo.com

web: http://www.carimaligrad.com/

Рабoтно време:

  • Понеделник: почивен ден
  • Вторник – четвъртък: 09:00 – 16:30
  • Петък- неделя: 09:00 – 17:30

Рабoтно време на фуникульора:

  • Сряда – Неделя: 9:00- 12:00 и 13:15-16:30

Цени: 4/2 лв (Възрастни/деца и пенсионери) Във вторник: безплатно, т.к.фуникульорът не работи и се катериш задължително пеша или с кола

Аудиогид – 4 лв наем плюс 10 лв депозит

Екскурозовод на български - 10 лв при поне 5 души група

Екскурзовод не на български – 15 лв при поне 5 души група (не е ясно указано 10/15 лв на човек от групата или цената е на екскурзовод, предполагам – първото)

Паркинг (долу в Белчин): 3 лв/кола за цял ден

 Послепис: една наша читателка се оказа, че участва в организацията на възстановките на боеве и ни остви програмата за всички предстоящи възстановки на линк http://calendar.badamba.info/

 

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

 

 

Свиване

Lenovo представи конкурент на хай-тек очилата Google Glass  

Lenovo представи конкурент на хай-тек очилата Google Glass
Lenovo представи прототип на технологичните си очила C1, които силно напомнят Google Glass, макар и с една идея по-грубоват дизайн.…

юли 24, 2014

Свиване

9  

Преди 9 месеца без няколко дни. Хелоуин. От болницата ни се обаждат: "Даваме си ви я." Леката стомашна инфекция е преминала и ни я връщат след 4 дълги дни чакане. От малката шарена метална кутия вадим бледорозовите дрешки, с които прехвърлихме Мартина в реалния свят преди 5 години. Все още миришат на бебе, на чисто нов човек. Минаваме през Take a Cake. Изящни малки кексчета с оранжеви тикви, лилави прилепи и още нещо, не помня какво. За милите жени, които се грижеха за нас. За доктор Ч. шампанско и малък символичен подарък, не се сетих за нищо по-подходящо. От Тулово през Сан Стефано, спираме на ъгъла срещу парка. За балони. Бонбонено розов с надпис It`s a girl! измежду Хелоуинските черно-оранжеви. За мен - диадема с картонени  Мики Маус уши за 1.50 лв. Ненужни цифри са се врязали в съзнанието ми. Мартина иска да бъде Пепеляшка, роклята е налична. Бързаме. Все едно ако не стигнем навреме, ще я дадат на друг. Акушерката я облича за секунди. Този аромат на бебе... Мартина ме гледа в очите и пита: "Ама наистина ли си я взимаме?!". Гушкам я неловко, все едно никога не съм държала бебе в ръцете си. През тези 4 дни я наблюдавах зад стъкло и някак не смея да я прегърна. "Малко е жълтичка, но ще се оправи." "Каката ще помага ли?". "Цялата на татко си!" Навън хора се снимат пред входа. Хубавото на снимките с телефон е, че винаги са възможни. Щракваме няколко за протокола и ние, само четиримата сме. Четирима! Матеа спи през цялото време. От емоция и приповдигнатост в колата няма въздух. 31-ви октомври, Хелоуин. С тиквен фенер не разполагаме, но пък имаме новородено спящо бебе. Без костюм. Решихме, че не е удачно да маскираме когото и да било на възраст 5 дни. Прекарвам вечерта с нарисувани с черен молив нос и мустаци, червено червило и картонени уши. До мен - една невръстна Пепеляшка и леко объркан и много развълнуван човек в костюм на татко, чието копие спи в съседната стая. Някакъв абсолютен транс, предизвикан от умора, вълнение, страх, притеснение, възбуда, облекчение, щастие, любов, изтощение, енергия, адреналин, болка, спокойствие. Не знам дали има измислена дума за подобно състояние...
Отсега нататък ще трябва да използвам множествено число - "децата".
Децата ни.
9 месеца четирима. 
Свиване

Поетизиране  

Моят приятел, философът Дидар Амантай от Казахстан, цитира днес на стената си една повест от Хемингуей: "Если тебе повезло и ты в молодости жил в Париже, то, где бы ты ни был потом, он до конца дней твоих останется с тобой, потому что Париж – это праздник, который всегда с тобой." 

На български Димитри Иванов го е превел като "безкраен празник", а на английски е просто "moveable feast"... Това показва вероятно една обща тенденция у преводачите - да постигнат по-поетичен превод от оригинала (неволно, ей така), защото, ако искате за знаете, moveable feast е просто празник, който си мени мястото в календара, като например Тодоровден. Нито е безкраен, нито е винаги с теб.
Свиване

Оставката: Най-сетне…  

„Най-сетне“ вече мислят не само противниците на това правителство, но и поддръжниците му. Не зная дали сте забелязали, че ден преди оставката Орешарски първо заяви, че няма да я подава на следващия ден, но след няколко часа се коригира. Свържете това с призива в БСП ден по-рано те да му поискат вот на недоверие. До какъв извод стигате? Аз лично – че той се е държал за креслото, докато собствените му мандатоносители не са му заявили в прав текст, че ще го отлепят с динамит. Връзва се чудесно с психологията на човек, известен като „г-н Заден вход“ и „г-н Смажи ги с полиция“.

Толкова за премиера и правителството. Оттам нататък обаче са въпросите.

Протестите и протестиращите ли свалиха това правителство? Уви, не. Българският народ за пореден път доказа, че дори да се намерят сред него шепичка хора с глави на раменете си и достойнство в сърцата, огромното мнозинство са добитъци. На няколко пъти се събрахме по двайсетина-трийсет хиляди протестиращи, един-два пъти може би доближихме петдесет хиляди, но това е нищо. Ако дори само една седмица бяхме излизали по двеста хиляди, това правителство щеше да падне.

Щеше ли да има разлика? Ситна и дребна като цяло стадо камилчета:

- нямаше да са взети намсиколко нови милиарда заеми, и ситуацията докарана дотам поне още година-две да трябва да взимаме още. За само една година. В период на възстановяване на световната икономика, с която сме тясно обвързани, от криза. При положение, че на върха на кризата успяхме да не вземем повече заеми, отколкото върнахме. И че това беше постигнато от безспорно неподходящия по европейски критерии за премиер Бойко и от атомно некадърния Дянков. (Казвал съм го и преди – да си стиснат не е достатъчно, за да си финансов министър. Иначе всеки ротен старшина щеше да е велик финансист.)
- нямаше да е даден ход на „Южен поток“ на условия, които са в пряко нарушение на европейските наредби. Съответно, нямаше пред нас да стои въпросът дали да изплатим милиарди обезщетения на Русия, или да ни спрат милиарди от Европейската комисия.
- и най вече, нямаше политиците да знаят от опит, че българинът колкото и да го доиш и дереш, само мучи и се подлага да ти е удобно. Познайте как действа това на кандидатите за доячи и дерачи, как – на кандидатите за съживители на България, и как се отразява на бъдещето ни.

Повечето протестиращи срещу това правителство са закалени българофили и патриоти. Иначе щяха да са напуснали България много отдавна. Като трите милиона, които вече го направиха за последните двайсет и пет години. От мизерията ли избягаха, или от нас, дето останахме тук – преценете си сами… Но протестът отвори очите и на доста от тях. Разбраха, че да будиш българския народ значи да будиш мъртвец, и че единствено правилното е да се махнеш по-далече от него, преди да е почнал да гние. Доколкото знам, много от тях вече обмислят как да се махнат оттук завинаги. И това го правят хора, издържали и борили се по над двайсет години…

Това правителство вдигна масови протести и сред българите в чужбина. Сред избягалите оттук, понеже са разбрали това с буденето на мъртвеца. Дори много от тях се надигнаха отчаяно. Други им се подиграха, че се надяват на чудеса. Че вярват, че за България има каквато и да е надежда. И се оказаха прави.

Докато пиша това, ми се реве от яд и срам. От това докъде е стигнал народът ми, владял неведнъж Балканите. Отблъснал османската армия на Шипка по начин, който би възхитил спартанците от Термопилите. Газил като валяк враговете си в Балканската, Първата и Втората световни войни… Стигнал е дотам тези българи, които могат да напишат изречение без правописна грешка и знаят коя е столицата на Франция, да се срамуват от народността си. Иска ми се да се събудя в една друга реалност, в която може да сме потъпкана и малка държава, но сме народ. И в която този запис да е само един гаден кошмар… Уви.

Сега сигурно тези или онези протестиращи ще си припишат заслугата за падането на това правителство. Или част от нея. За съжаление ще е лъжа. Бесен съм от това, но истината е, че ще е лъжа. Това правителство се срина под собствената си некадърност и неспособност да се справя с пасенето дори на на най-кроткото и послушно стадо на света.

Засега смятам на следващите избори да гласувам за Бойко. Причината? Като премиер се показа като страхливец, който с отстъпките си пред протести научи шепа хора, че има смисъл да протестират и да се борят. Орешарски се справи да ги отучи обратно, това е единственото, за което го биваше. Може Бойко да е разбрал, че може да е нагъл колкото си иска, че не рискува нищо, че сме безнадежден добитък. Но може и да е толкова безгранично и неповторимо тъп, че да не го е разбрал, и пак да се плаши, и пак да понаучи този-онзи на смелост. Защото свястната държава се прави единствено от решителен народ, готов на всичко, за да държи управниците си с желязна ръка.

Ще се оправим, ако един ден станем такъв народ – иначе ще се затрием, за щастие и поука на останалото човечество. Бих работил и бих се борил да уча хората да бъдат такива. Ако успявам, ще търся начин да остана тук и да продължа да се боря. Ако не успявам, ще търся начин да се махна оттук, за да спася бъдещите си деца.

А истински бих гласувал за Живко Тодоров, ако си направеше партия. Кметът на Стара Загора, който срина без колебание незаконните цигански къщи. Не мразя циганите, напротив – мисля, че те имат нужда от разбиране и помощ за интегриране. Но смятам, че тази помощ трябва да се състои в това да бъдат научени да работят честно и да спазват закона, а не да бъдат хранени от джобовете ни и недосегаеми за закона. Второто е помощ единствено за шепичка криминални барони. За обикновените хора е помощ първото. И спирането на беззаконията с твърда ръка е част от него.

Дано този път денят ни за размисъл да е този преди изборите, а не този след тях. Дали сме мислели правилно ще си проличи по нещо много просто и очевадно. Ако загражденията около парламента изчезнат, значи сме избрали правилно. Ако останат, значи сме избрали пак старото, без значение под какво ново лице е.

… Ще пиша и още по въпроса, но някъде по-нататък.

Свиване

от протест до оставка - лична равносметка на един самовлюбен мъдрец:)  

точно преди една година напуснах работата си като главен сценарист по сериала "секс, лъжи и TV" за тв7, защото николай бареков се бъркаше в работата ни. малко преди това прескочих оградата на народното събрание с отбор млади и смели хора и без нито един представител на моето поколение. това ми коства врагове и създаде приятели. 
след това се дистанцирах вътрешно от протеста, подкрепяйки го като идея. не подкрепях начините по които беше по(д)веден. това също ми коства врагове и създаде приятели.
и в двата случая враговете ставаха повече от приятелите.
останах без работа цяла година. в тази година загубих популярност във фейсбук поради дистанцираното си отношение към събитията, както и поради несъвпадащите с правилната синя или червена или която и да било линия мои "статуси". 
следвах стриктно моята линия без да ме притеснява загубата на популярност. бях притеснена, че нямах работа. притеснявайки се започнах да пиша роман, което ми достави голямо удоволствие с ежедневното усилие за концентрация и дисциплина. 
бавното писане на голям проект за мен беше забравено удоволствие покрай изцеждащата поради темповете си работа по два телевизионни сериала, единият много успешен, "7 часа разлика", другият не толкова заради това, че беше в крайно непопулярната тв7.
паралелно работех по сценария за пълнометражен документален филм на който ще бъда режисьор и сценарист, и чиято тема и екип ще обявя когато му дойде времето.
преди около 3 години почти спрях да пиша за "уикенд", защото нямах време. миналото лято пък казах на моя добър приятел мартин радославов, че не мога да пиша повече за вестника му по политически причини, което той прие с присъщата си толерантност.
от зимата започнах да пиша за "уебкафе" на симпатичните и интелигентни журналисти асен и сибина григорови. престанах да го правя, защото почувствах непреодолимо отвращение към българската политика. помолих се на бог да ми даде пари по друг начин, без да ми се налага да коментирам политика. благодарна съм им за трибуната, но няма да коментирам събитията в българия освен ако не изпитвам изключителна необходимост да го правя или не умирам от глад. бог беше добър и ми изпрати възможност да се прехранвам по друг начин. не, не чрез вип брадър:)
получих няколко различни покани за работа по сценарии за игрални филми. едната не беше нещо, което драматургично ме интересуваше, другата налагаше пореден морален компромис, от много голямо естество, и предпочетох да я отмина въпреки, че беше изключително съблазнителна.
между романа и документалния филм ми дойде идея за нов тв сериал, много секси и забавен, който може да стане или не. работим по него с любо дилов.
тази година в която всичко това се случваше, се движех между лека депресия заради липсата на доходи, изключително спокойствие и дълбока вътрешна увереност, че чистотата на позицията ми - без да ме интересува кой как ме възприема - моето лично усещане за чистота, съчетано със сериозен труд, няма да ме оставят да потъна. така и стана.
голяма помощ беше спорта - плуване и ходене на витоша, както и липсата на емоционални дразнители около мен. малкото разделено щастие не ме задоволява.
правителството падна без това да ме засяга или развълнува. в годината от идването му на власт до сега, научих предостатъчно неща за медии и политици в българия за да се науча на прагматична трезвост.
благодаря на бог, че ми е дал способности да оцелявам с артистизъм с думи и мисли, това е лукс на който не мога да се нарадвам. богата с пари вероятно няма да бъда, но историите ми ще работят за мен за да живея достойно.
достойнството е нещо, което човек учи от родителите си, независимо дали те лично са го учили на него или той се е научил от уроците на съдбата им. който го няма, горко му.
единственото, което мога да пожелая на политиците от което и да е българско правителство, е повече лично достойнство. ако те го нямат, пътят надолу им е осигурен. не съм оптимист, моето поколение се оказа твърде компромисно. младите пък са недостатъчно гневни, вероятно заради компромисните си родители.
аз мога да помагам само с историите, които разказвам по един или друг начин. и единственото нещо, което мога да гарантирам е, че никога няма да са плод на вътрешен компромис. винаги съм избирала да бъда повече нехаресвана отколкото харесвана. лесният път винаги е бил по-труден и неинтересен за мен.
нямам търпение да излезе романа ми, за да може историята на героите му да заживее свой живот.
а аз винаги ще водя битките, които смятам за необходими по начина по който смятам за необходим.
обичам се, обичам детето си и котарака панчо, обичам приятелите си, които ми бяха страхотна опора през тази нелека година. обичайте се и вие. това никое правителство не може да ви даде, нито може да ви отнеме. и никой политик или правителство не заслужава обичта ви, а само вашият дистанциран, хладен разум. гласувайте дори и с празна бюлетина. но преди всичко се обичайте.
онзи ден, плувайки, на пътя ми се изпречи удавен бръмбар. заобиколих го на отиване, заобиколих го на връщане, но тези заобиколки ми нарушиха ритъма. заобиколих го пак, защото ми беше гадно да го изхвърля. стана ми ясно, че не мога да си нарушавам ритъма заради шибания бръмбар и най-накрая го изхвърлих за да плувам нормално.
изхвърляйте удавените бръмбари на пътя ви, не ги заобикаляйте, това е последният ми съвет на самовлюбен мъдрец:))))
Свиване

LG отчита рекордни 14.5 милиона доставени смартфона за тримесечието  

LG отчита рекордни 14.5 милиона доставени смартфона за тримесечието
LG отчитат рекорден брой доставени смартфони за второто тримесечие на 2014 г. Над 14.5 милиона апарата с марката, повече от…
Свиване

24 юли 2014, #ДАНСwithme 401: #ОСТАВКА  

24 юли 2014, точно на 401-вия ден от непрекъснатите #ДАНСwithme протести, “премиерът” Пламен Орешарски подаде му подадоха #ОСТАВКА-та.

400 изгубени дни за България.

ПарламEND, #ДАНСwithme, #ОСТАВКА, #occpuySU, #occupy272, #миренпротест, #БАНКwithme, #идвайте...
Това го намерих в мазето онзи ден… Плакат от първите дни на протестите срещу #КОЙ и марионетките, скрили се зад щитовете на жандармерията и полицията и претруващи се, че “управляват” в Парламента, а всъщност подчинени на #КОЙ и на мафията… ПарламEND. Кратко и ясно.

* * *

Всъщност, “премиерът” подаде оставка вчера, 23-ти юли, точно една година след Нощта на Белия автобус, когато хиляди полицаи и жандармеристи биха невинни граждани пред парламента, за да могат 240-те мафиоти да се приберат по къщите необезпокоявани… и да продължат да ни ограбват и през следващите 365 дни.

А днес циркът, наречен “парламент” я прие. Малко е закъсняла тази оставка — с повече от година, и не, не се радвам особено… Необходима стъпка е, да, безспорно! Да, също и малка победа за гражданското общество и крехката ни демокрация… Но е ужасно закъсняла.

Преди време “царят” обеща да ни “оправи” за 800 дни. Не мислех тогава, че може да стане по-зле… а ето че г-н Заден Изход, нашият “премиер”, марионетката, подчинена на олигарси и мафиоти, ни опроверга само за 400 дни — наполовина от времето, което беше необходимо на “царя-спасител”…

Ще запомним “премиера” с неговото публично неприсъствие. С металните огради и камионите на жандармерията, с които се огради от “любовта на народа”. С десетките хиляди полицаи, окупирали центъра на столицата в продължение на 400 дни. С медиите-”бухалки” на Пеевски. С огромните заеми, които взимаше и харчеше с лека ръка, с цел да заблуди обществото, че произвежда “реформи”. С “ниската цена на тока”, която сега всички ще плащаме, за да не фалира енергетиката ни. С незаконния “Южен Поток”, донесъл ни само нови заеми и също и санкции от Европейската Комисия — проект, изцяло задействан и прокаран чрез руската енергийна мафия, с помощта на “тройната коалиция” БСП+ДПС+АТАКА. С обещанията му за ново АЕЦ “Белене” и нови многомилиардни “инвестиции”. С неговата ехидна, подигравателна усмивка, “протестирайте си! аз си имам мисия и докато не я свърша, ще държа властта на всяка цена!”…

Ще го запомним с металните огради, и с това че никога така и не призна публично, #КОЙ предложи Пеевски за шеф на ДАНС.

Един човек без достойнство, без собствено мнение, и без и грам самоуважение. Дано си е струвал, “г-н Премиер”, целия тоя цирк, който направихте, цялата тая жандармерия, която ви пазеше, и всичките онези пари, които откраднахте и помогнахте да бъдат откраднати от “правилните хора” от обкръжението ви и от подкрепящите ви олигарси, застанали зад гърба ви в сенките… докато бяхте на власт.

Ще ви запомним. Дано. За да не повтаряме старите грешки пак и пак…

* * *

А наесен, живот и здраве, на нови парламентарни избори. И дано не сме забравили дотогава… за да има макар и мъничък шанс България да се съживи след “управлението” ви…

След 400 дни протести, Сагата приключи. Следва ново начало… и Нова Надежда. Може би…

Свиване

глагол Дъвча, сегашно време  

глагол Дъвча, сегашно време

Този пост не е за кино, но изключението си заслужава. Поводът е  изявата на Галя Йотова наречена “Тренировка” (21.07. – 31.08. 2014) намерила място в Stick Place/Галерия Аросита, ул. Врабча 12А

глагол Дъвча, сегашно време
аз дъвча ние дъвчем
ти дъвчеш вие дъвчете
той дъвче те дъвчат
тя дъвче
то дъвче

 

По принцип, освен в поръчковата агит-проп, в изкуството нищо не е банално еднозначно, а дълбочината в прочита зависи от взимането предвид на редица фактори около автора, контекста, в който той се изявява, и разбира се, качествата на интерпретатора. Затова и смисълът на последната работа на фотографа Галя Йотова “Тренировка” далеч не се изчерпва с лаконичното граматическо спрежение на безобидния глагол дъвча, хоризонтално допълнение на вертикалната визия. Моделът на Галя дъвче в упор, фазите на моментното доволство затварят цикъл. Нещо се случва, след това изчезва, после отново от същото. Бодър фрагмент от отчайваща по смисъл тайм-лапс тренировка. Критически коментар към политическата говорилня или към артикулацията на (поп)културни комплекси? Каквото и да избереш, едва ли ще сбъркаш. Капанът на дискусията е отворен.

Oбразът на човек произвеждащ балончета от дъвка е дежа ву от света на модата, където не една и две лоши красавици демонстрират целулоидна еманципация в лицето на комерсиалния фотограф. Импотентен бунт, въздух под налягане. Нещо като да покажеш среден пръст, без да показваш среден пръст. В една друга възраст дъвченето и пукането на балончета е синоним на юношеско безгрижие и инфантилни(в добрия смисъл) страсти – кой не е събирал картинки от дъвки като дете? В подредения речник на възрастните дъвченето на дъвка на публични места често е признак на лошо възпитание. Инфантилизъм в лошия смисъл на думата. Освен когато – Внимание! – не става въпрос за дискусии, дебати и анализи – необятното поле на Оралната любов, там където любовта към предъвкването на едно или друго, винаги има какво, конкурира по реализация сексуалния нагон. Тогава дъвченето става основно и най-важно за оформянето на дискурси социално занимание. От ентусиазма, с който произвеждаш балончета зависи собственото ти статукво. Колкото по усърдно участваш в колективното преживяне, толкова по-върховно е преживяването ти в частност. Умислените челюсти да му мислят.

* интервю с Галя Йотова в рубриката “Story ми се”

П.П.
Блиц БНТ преглед на “Тренировка” (от 17:30′), под благосклонния поглед на проф. дфн Владко Мурдаров!

 

 

Свиване

Три пъти Ура за ПРОТЕСТА!  

garnizov-366

Браво! На всички пробудени! Всички, които тези 14 месеца не заспахме, не се уморихме, не се отказахме!
Браво на Юлия Берберян-Малеева, която неотменно вечер след вечер водеше шествието! Браво на Протестна мрежа и щурите глави там, които непримиримо бдяха и не позволиха хиляди извращения да се случат задкулисно! Браво Лъчо, Жоро, Тони Цонева, Асен, Боби, Иво, Миряна, Михаела, Мартин, Ивет, Ники, Алекс, Жана, Ивайло, Тони, Юлия, Иван, Йордан, Кирил, Людмила, Райна, Вася, Сашо, Ники, Борил, Анет, Ванка, Боби, Яска, Яшу, Мишо, Емо, Дарин, Мария, Люба, Веси, Милена, Киро, Боби, Ани, Росен, Лео, Галя, Митко, Пепи, Яна, Събина, Крис, Мишо, Ивчо, Пенко, Рени, Руми, Деси, Марто, Мими, Лили, Поли, Здравко, Мая, Аля, Марта, Гиби, Боби, Васко, Калин, Дани, Димо всички, всички, всички! Браво Ранобудни студенти! Браво ДАНСwithme World! Браво хора!!!

14 месеца с най-арогантното, алчно, мазно, анти-българско управление на България!
14 месеца на неуморен протест, който за да уцелее и успее намери невероятни форми и превъплъщения.
14 месеца на промяна ако не на цялото общество, то поне на една не малка събудена част от него. Необратима промяна.

14 месеца, след които сме по-сплотени, по-силни, въпреки че се опитваха да ни разделят през цялото време.
14 месеца, в които показахме, че моделът #КОЙ вече не може да продължи да съществува безнаказано.
14 месеца, в които въпреки медийните лайномети и манипулации хората се научиха да различават кой кой е.

Браво България! Най-големият урок по демокрация в посткомунистическа България бе тежък, но го минахме! Дано се поучим от него!

И още няколко мнения:
Дарин Стойков
Началото на края. Денят, след който нищо няма да е същото. Нощта, след която всичко ще зависи отново от нас, от всички нас. Запрятайте ръкавите, навивайте крачолите, имаме работа. Ще празнуваме после

Мирела Заричинова
Разбира се, протестите имаха значение за тази оставка. Разбира се, че е важно, че бяхме там, че писахме и снимахме, че не бяхме безразлични, че задавахме въпроси и се противопоставяхме. Че се запознахме. Че ги изнервихме, изолирахме ги от света, разклатихме плановете им и направихме отношенията помежду им нестабилни и чупливи.
Разбира се, че е едно да правиш шашмите си тихомълком, съвсем друго – на цената на подобно унижение, на фона на гласовете на някогашните ти приятели, крещящи срещу теб под прозореца.
Може да не живеем в перфектната демокрация, но от нас зависи да си я градим и поддържаме. Това няма да стане с омаловажаване на личния ни принос. Гражданската енергия беше фактор за фиаското на това правителство.

Георги Грънчаров
Оставка. Преди една година сигурно бих се зарадвал страшно много. Сега, след толкова помия, след толкова нелепости, на които станахме свидетели, не съм оптимист, въпреки оставката. Най-кошмарното правителство в посткомунистическа България си отиде. Дано не дойде някое, което да ни покаже, че има още някъде…

Борислав Сандов
Контролираното подаване на оставка не може да обезличи гражданския натиск, който над 400 дни неуморно и неизменно беше на площада, в медиите и в мрежата, изобличавайки престъпните деяния на зависимата от мафиотското задкулисие нелепа власт. Поредната победа на неуморимите, безкористни активни граждани трябва да ни дава увереност, че живеем в една променена към по-добро България.

Снимката е на Васил Гарнизов

Свиване

Garage Prater: един многоетажен паркинг във Виена  

01

Има сгради, чиято визия е изцяло подчинена на функцията. Такива са многоетажните паркинг сгради. Архитектурният образ на този вид сгради е сведен до минимум.

Наскоро попаднах на добър пример за това как е възможно да се реши обликът на един многоетажен паркинг. Garage Prater е четириетажен паркинг с 370 паркоместа, пуснат в експлоатация през ноември 2013 година. Намира се във Виена до най-стария увеселителен парк в света - Виенския Пратер.

Сградата на пръв поглед не е нищо особено. Растерът на фасадата е дефиниран от монолитен стоманобетонен скелет, греди и колони. Но това, което ми направи силно впечатление и ме убеди, че от една проста откъм функция и визия сграда може да излезе нещо добро, е пластичното решение на фасадата. По цялата главна фасада откъм улицата са монтирани декоративни пана от перфорирана ламарина.

02

03

04

В първия момент се запитах дали освен естетическа имат и практическа функция, но след няколко метра намерих своя отговор - до самата сграда е посадена увивна растителност, която е започнала да пълзи по декоративните пана. Зеленината все още е рехава, защото паркингът работи отскоро, но си представям след година-две как зеленината ще е „облякла” напълно фасадата и сградата ще остане скрита.

05

06

07

08

Другото нещо, което прикова вниманието ми, е прецизността, с която беше изпълнен видимият бетон - с изключително еднородна структура и без шупли, стоящ тежко и монотонно. При покрива не са спестени средства - вместо характерните битумни изолации, той е озеленен.

Това, което намирам за добър пример е, че на първо място сградата притежава своеобразна естетика. Освен това, тя е екологична: зелената стена-параван пред нея ще улавя вредните емисии и шума от двигателите. И трето, инвеститорът е голяма международна компания, която явно е разбрала, че си струва да се вложат малко повече средства в името на устойчивата архитектура.

В момента тече обжалване на обществена поръчка за инженеринг на многоетажен паркинг в бъдещия „София тех парк”. В такъв иновативен център е хубаво да се наблегне на детайла, дори и при паркинга. Наистина икономическият фактор е водещ при този тип сгради, но нека проектанти и строители да вложат мисъл. Garage Prater е добър пример, от който всички ние - инвеститори и специалисти в сферата на архитектурата и строителството можем да почерпим идеи.

09

10

11

Свиване

Още детайли за Xperia Z3 - промените спрямо Z2 не са ясни  

Още детайли за Xperia Z3 - промените спрямо Z2 не са ясни
Наближава изложението IFA, където по традиция очакваме Sony да представи втория си флагман за годината, в случая Xperia Z3. В…
Свиване

Samsung Galaxy Alpha се появи в галерия снимки - 4.7" дисплей и метална рамка  

Samsung Galaxy Alpha се появи в галерия снимки - 4.7
Samsung Galaxy Alpha е първото устройство от нова серия смартфони на Samsung, която ще се характеризира с метални елементи по…
Свиване

Света София – Трабзон, Турция  

 Днес Цветан ще ни води до турския Трабзон, за да ни покаже тамошната джамия-църква-музей Света София. Приятно четене:

Света София в Трабзон, Турция

Черноморският град Трабзон е по известен у нас със силният си футболен отбор „Трабзонспор“, който се опитваше да привлече нашия Бербатов. Намира се на 2 дена път с автобус на „Метро“ от Варна. Билетът е само 100 лева, благодарение на курса на турската лира паднал след политиката на Ердоган. (всъщност лирата падна след събитията около парка Гези в Истанбул през 2013 г. До тогава бавно и постепенно растеше – бел.Ст.)

Св.София, Трабзон

Символ на града е църквата „Света София“ построена през 1238 –1263 години от Мануил I Велики Комнин, когато Трабзон е бил столица на византийската империя Трапезунд. Днес тя се намира на крайбрежния булевард „Мехмед Фатих“ сред парк, заобиколен от антични руини и турско гробище с кафене.

Св.София, Трабзон

На върха на купола на църквата висок 13 метра е кацнал гордо полумесецът. След завладяването на града, турците варосват стенописите и я превръщат в джамия Айя София.

 Св.София, Трабзон

Сградата е била използвана като военна болница от руските войски по време на Първата световна война. След това отново става джамия до 1964 г, когато след реставрацията става

музей -Ayasofya Müzesi

Това бижу на късната византийска архитектура кандидатствува да бъде включено в списъка на световното културно наследство. Но турските ислямисти и десни националисти от управляващата партия на справедливоста и развитието (АКР) решават да я превърнат отново в джамия през 2012 година.

Trabzon Hagia Sophia Museum, Fatih Mh., 61040 Трабзон, Турция

Населението на този град се състои от мюсюлмани. Ако мнозинството са мюсюлмани, местата за поклонение трябва да бъдат джамии. Да предположим, че по-голямата част от населението на този град бяха християни или евреи, как мислите: те щяха ли да запазят това място като музей?“ Adnan Ertem, генералният директор на ислямската фондация заяви, че Света София отново ще бъде джамия. Sadık Albayrak, роднината на премиера Ердоган, също присъства на откриването й като джамия и отправи благодарствени молитви. Управляващите остаха глухи за протестите на турските археолози и културното министерство, както и на европейските спонсори, финансирали реставрацията.

Ислямистката програма на правителството на Ердоган е напълно в противоречие с универсалните ценности на светската демокрация на Ататюрк. Тяхното разбиране за свободата на вярата е ограничено до свободата единствено на сунитските мюсюлмани.Твърдоглавият Ердоган показа на Европа, че не му пука за мнението на протестиращите студенти срещу въстановянето на съборената от Ататюрк казарма на еничарите в парка Гези, Истанбул .За щастие, голяма част от хората в Турция живеят много добре и докато е така, няма да излязат на улицата. В Истанбул студентите излизат на улицата не по икономически, а по морални и естетически причини!

Любопитен съм да видя резултатите от трансформацията на този музей в джамия. Може ли нашето мюфтийство да приложи този челен опит в Карлово? :)

Св.София, Трабзон

Външният облик на православен храм е съхранен . Каменните релефи и орнаменти над южният портал са изпълнени съгласно местните традиции и в стил запазен и до днес в Грузия и Армения.

Св.София, Трабзон

Едноглавият орел, най-отгоре на императорската арка символизира 275 годишното управление на династията на Комнините в Трапезунд.

 Св.София, Трабзон

Ктиторските портрети на византийските императори не са оцеляли.Но ръкописът от Ватикана ни дава представа за Мануил I Велики Комнин. По време на ремонта са открити уникалните стенописи под дебелия слой вар. Те са реставрирани с пари и под ръководството на университета на Единбург.

 Св.София, Трабзон

Таванът на южното предверие е изписан в 13 век със сцени от Новият Завет. В центъра е младият Христос като ученик в храма.

 

 Св.София, Трабзон

Херувимите пърхат под тавана на предверието с евангелистите, където младоженците обичат да се снимат за спомен.

Св.София, Трабзон

Пред северният портал на джамията си събувам обувките и влизам бос без пари в джамията. Слава Богу, когато беше музей се плащаше билетче :)

Св.София, Трабзон

В прохладната тишина безмълвно се молят няколко мюсюлмани. Пъстрите фрески на тавана са скрити зад опънатите платна .Зад завесата вляво е женското отделение, където любопитни мъже не пускат.

 Св.София, Трабзон

Централният купол и олтарът след реставрацията, преди да бъде забулен от Дианета – Дирекцията по вероизповеданията в Р. Турция. Църквата Hagia Sophia е важен образец на византийската архитектура с характерен централен купол и 4 големи колонни арки подържащи теглото на купола и тавана.

Св.София, ТрабзонХристос Пантократор -стенопис над олтарна ниша. Днес е скрит в женската част на джамията…

Св.София, ТрабзонПод завесата над входа, която се престраших да открехна открих образите на светии, като на св.Симеон Стълпник.

Св.София, ТрабзонПодът под купола е покрит с мозайка от цветни полускъпоценни камъни. Днес тя е скрита под дебелия молитвен килим.

 Св.София, Трабзон

Под свода на южният портал все още се вижда популярната сцена на Сватбата в Кана Галилейска, където Исус превръща водата във вино.

Св.София, ТрабзонМоже би затова мястото е харесвано за сватбени снимки на младоженците.

 Св.София, Трабзон

Наблизо е камбанарията, висока 24 метра.Тя е построена в 1427 г. и в нея също има фрески. Днес тя е заключена от мюезина, който я ползва като минаре за да призовава вярващите за молитва. Едно старо оръдие ни напомня за стратегическото положение на Трабзон, като бивша американска ракетна база.

 Св.София, Трабзон

Панорамният парк около Ayasofya Camii

е любимо място за разходка на местните жители и туристите. Те се снимат за спомен като това мюсюлманско семейство от 4 жени с децата. Как ли ще ги различи на снимката мъжа им фотограф, като всичките са с еднакво забулени лица? По различния тъмен цвят на робите: зелена, черна, синя и сива!!!

Не останах назад и се снимах за спомен пред забулената Света София с единствената си съпруга и вярна спътница.После огладняли се отправихме към кварталното ресторантче.

Пиде

Двата вида Черноморско пиде (Karadeniz Pide) (кавърмата е с мляно месо, а лодката е със сирене) и Байрам айряна бяха разкошни.

Трабзон, ТурцияВзехме една маршрутка (долмуш) за 1,75 лири до Мейдана (центъра). Над чаршията висеше гордо байрака на „Трабзонспор“.

Католически манастир „Санта Мария“, Трабзон

Тук попаднахме на

католическият манастир „Санта Мария“,

но вратите му бяха здраво залостени. Страхът след убийството на свещенника Санторо, който бе застрелян тук пред олтара през 2006 г. беше още жив сред монахините, въпреки че убиеца е в затвора.

Католически манастир „Санта Мария“, Трабзон

Византийска църква „Света Анна“ в съседният сокак беше отворена. Пуста, като някоя от Несебърските църкви с редки следи от стенописи. Няколко човека отпред пиеха чай и бистреха визитата на Ердоган в Трабзон. Присъедихме се към тях на дебелата сянка с бутилка студена минерална вода от Узунгьол .Гюле гюле Ердоган! Довиждане Ердоган! – и ние тръгнахме любопитни към неговия митинг. (Какво се случи на митинга – очаквайте в продължението – бел. Ст.)

 

Цветан Димитров, 15 юни 2014

Очаквайте продълженито

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът  

Други разкази свързани със Другата Турция – на картата:

Другата Турция

юли 23, 2014

Свиване

Миграция: Лора  

Име Лора

Възраст 26

Образование, призвание, професия или занимание Филолог, пътешественик

Заминаването Всичко се случи, когато навърших 19 години, бях завършила училище и реших да замина да уча в Гранада, Испания. Уви, обстоятелствата не се стекоха така както очаквах и след две години се прибрах в България. Записах Испанска филология в Софийски университет, и от дебрите на историята на изкуството се гмурнах в дълбините на испанистиката.
През прекрасната 2010 заминах за Аляска и след това животът ми пое в една съвсем друга посока с безброй пътувания, емоции, разочарования, успехи. Връщане по програма Еразъм в Испания отново, след това ново лято в Аляска. Последните три години не съм се задържала на едно място повече от 5 месеца. Разбрах значението на израза: „Целият ти живот да се побира в един куфар“.
След поредното лято в Аляска и моята нерешителност се завърнах в България, това беше най-тежкото завръщане, защото чак тогава осъзнах, че половината ми сърце си има друг дом, вероятно към който няма да мога да се върна скоро. Не можех да намеря мир и постоянно ме тресеше мисълта, че трябва да направя нещо различно, значимо, търсих вътрешен мир. В една декемврийска утрин отпивах нервно капучиното си в хотел Шератон, събеседникът ми предложи да опитам да съм доброволец. Вечерта говорих с колежка, която беше открила проект в Индонезия. Нужни ми бяха 10 минути.




Последното ми пътешествие ме отведе в Индонезия, където бях доброволец. Прекарах два месеца на остров Ява, най-гъсто населеният остров, сблъсках се с напълно непозната култура за мен. Човек докосне ли се веднъж до Азия, винаги търси вратичка или най-вече полет да се върне отново там!

Нещата, които ме очароваха Винаги съм казвала, че съм пътешественик и се чувствам щастлива, когато пътувам, понякога го приемам като проклятие, защото вечно търся да съм на път, търся нови дестинации. Харесва ми динамиката, начинът по който сърцето ми бие, когато отивам на ново място. В Аляска ме очароваха хората, очаровах се от самата себе си, от силата на духа, който притежавам. Промених се, пораснах и изживях един малък, вътрешен апокалипсис.  Тогава осъзнах, че няма да имам стандартен начин на живот, а и честно казано не го и търся.
Всъщност се оказа, че всяко едно пътуване ме променя и оформя. Казват, че трябва да пътуваш, за да намериш себе си,  но аз знам коя съм и знам какво ми носи пътуването - НИРВАНА!

Нещата, които не ми харесаха Работохолизмът, който погълва хората.  Чувството, че няма да се върна повече.

Нещата с които не успях да свикна  Няма място и нещо с което не мога да свикна, човек се наглася според обстановката. Научих се да бъда щастлива навсякъде, независимо къде съм, защото подправям ежедневието си с позитивизъм. Е, понякога се обръщам и в другата си мрачна страна и ставам безкрайно негативна. Винаги съм на двата полюса.

Трудностите  Ако нямам трудности, тогава къде му е чарът на пътуването и промяната?
Разбира се всеки човек има трудности, когато е в друга държава, но всичко зависи от начина, по който ще реагираме. Предпочитам да не разказвам за тях, но както казва моят баща: човек винаги е сам в най-трудните си моменти.

Какво/кой ми липсваше най-много Опитвам се да не мисля за хората, които са далеч от мен, трудно признавам, когато ми липсва някой. Потапям се в обстановката, оставям се ежедневието да ме погълне. По празници е малко по-тежко, но от малка съм свикнала да прекарвам празниците по нестандартен начин. Имам няколко рождени дни, прекарани в автобус или влак с абсолютно непознати хора.
Една друга  минус черта на пътешественика е, че постоянно среща нови хора, които да му липсват.

Причината и поводът да се върна Всеки път причината е различна, връщам се и пак заминавам. Вечно търсеща нови дестинации, нови начинания. В момента чакам заветното писмо, което ще реши дали отново няма да съм на другия край на света.

Как реагираха близките/ роднините, коментарите В началото беше трудно, но след няколко години всички разбраха, че пътуванията са моята страст. Дори сега, когато пиша, хвърлям поглед  към огромната ми раница и на лицето ми грейва усмивка. Радвам се, че близките ми ме подкрепят макар в началото да имаше коментари: „ Защо не си като другите деца, които избират нормални дестинации в Европа?“
Сега мисля че се гордеят с мен, което също сгрява душата ми. Точно по време на пътуванията осъзнавам колко е хубаво да имаш семейство и малкото моменти, които можем да прекараме заедно стават все по-ценни за мен.

Как се чувствам сега/ кое ми липсва  Липсва ми лежерността и прекрасната tostada de tomate от Испания, липсва ми огромното кафе, издаващо  името ми сутрин, когато крача в свежото утро забързана за работа в Аляска, липсва ми кристалната вода, пълна с корали и парещото слънце на Индонезия.  Хм, ама то излиза, че постоянно ми липсва нещо?!
Чувствам се удовлетворена  и благодарна, че имах възможност да пътувам и да се сблъскам с толкова различни култури и бих го правила отново.

Там или тук? Сега съм тук, но следващото ми „там“ тепърва предстои.

*Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук



Свиване

Sysadmin day – 2014 (URG)  

Този петък (25 юли) празнуваме пак денят на системния администратор, в “Кривото” на ъгъла на “Дондуков” и “Будапеща”, след 19:00. Всякакви админи и хора, които искат да почерпят админи са добре дошли.
(добре, че някой ми напомни, щях да пропусна)

Свиване

Лично за Д#Оставката  

Има някакъв пиян комшия, който радостно се провиква на интервали от 2-3 минути. Ако съдя по случващото се във фийда ми във Facebook, вероятно празнува #оставката. Ама познавайки реалността извън …
Свиване

За ромите, бутането на къщите и расизма  

Хелзинския комитет излязоха с твърдението, че да бутнеш незаконна постройка е расизъм… защото незаконната собственост е… собственост на роми.
Колко не съм съгласна с тях, не е истина.

Темата за ромите в България не е нова, нито пък е проста… напротив, така са се объркали нещата, толкова е болезнено, че предизвиква само автоматични реакции.

Каквото можах, изчетох, каквото намерих, изслушах и изледах. За мен цялото упражнение е евтин политически трик. От една страна да се създаде етническа нетърпимост, от друга да се имитира заетост и активност. Да, тези домове са били незаконно построени, с благословията на не знам колко правителста, кабинети, организации и прочие такива… защото, моите искрени извинения, но триетажна къща закачена към ток, вода и други такива не става случайно и скрито, покрито… Наистина, имаше един хубав въпрос на ромка „защо сега?“. Защо, наистина?

Това, което ме вбеси до безкрай обаче беше позицията на Хелзинския комитет, че ако някой бъде подведен по отговорност за престъпление, което е извършил, то това е расизъм. Ами не, не е. Тези къщи СА незаконни. ЗАЩО и КАК, КОЙ и КОГА са много хубави въпроси, които е нужно да бъдат зададени.

Не, не се радвам, че тези хора са останали без домове. Но и не планирам да ги съжалявам, защото възможността да узаконят тези жилища е имало през последните двадесет години. Виновна е системата, която е създала тази ситуация напълно умишлено, но не ми е понятно как ще се разреши проблемът, ако се каже великодушно „хайде, от нас да мине… да им се дадат общински жилища/останалите къщи да не се пипат“.

Аман от глупости, елементарен популизъм и повърхностно стимулиране на социални драми „предизборно“… до кога един и същи номера ще вървят? И срам за организациите, които уж имат повече адекватност от това да се превръщат сами в мишена, като реагират точно по начина, по който се иска от тях да се реагира, да се превърнат в точка на омраза, задето „пак ги защитават тия цигани“.


Filed under: чекмедже "Разни" Tagged: Стара Загора, бутнати къщи, расизъм, роми, социална злоупотреба, цигани
Свиване

Първо по Дарик #89: Представяне на Nokia Lumia 930  

Първо по Дарик #89: Представяне на Nokia Lumia 930
Здравейте с брой 89 на технологичната рубрика на nixanbal.com в Дарик радио! Днес в ефир представихме новата за българския пазар…
Свиване

Puppy Pop е първата игра за калъфа QuickCircle на LG G3  

Puppy Pop е първата игра за калъфа QuickCircle на LG G3
LG разширява възможностите, които дава малкото прозорче на новия калъф за LG G3 и представи първата игра, специално създадена за…
Свиване

А уж общественото мнение нямало тежест  

Имало едни къщи в Стара Загора. Незаконни от 10 години. Цигански по стечение на обстоятелствата и по клише. И се събарят. Рядко срещано. Едни обвиняват кмета, други го подкрепят, а както винаги няма една истина.

Еми незаконни са

Да, къщите са незаконни и трябва да бъдат съборени. Това е общинска/държавна земя, т.е. на данъкоплатците. Престъпление е използването ѝ без позволение. Да се толерира незаконно строителство не се различава от това да платим цялата сметка за КТБ. Сумата дори навярно е близка.

Освен това, на места има и сериозни причини да не се строи. Пример за това е прочутото дере във Варна. Тогава незаконните строежи стават дори опасни за останалите жители по един или друг начин.

Изхвърлени на улицата

Тази теза е монета с две страни. Първата е, че построилите въпросните къщи са знаели, че са в нарушение. Въпреки това са рискували, взимали са заеми, строели са и са обзавеждали. Интересен въпрос е как и от коя банка са взели дългогодишни заеми (както се изказа едната собственичка) без нотариален акт и залог, но ще го пропуснем това, че не ми се лежи в затвора.

Взели са риск уповавайки се на бездействието на властите и немощта на общественото мнение да накара последните да си свършат работата. По един или друг начин, властта е решила точно в този случай и този момент да направи нещо. Собствениците на къщите навярно не могат да се жалват. Обществото ликува, защото му се струва, че има най-накрая някаква справедливост.

Закон, справедливост и къде се допират

Възприятието за справедливост на обществото е доста разтегливо понятие. Това е втората страна на монетата. В случая 2/3 от нас са готови веднага да разпънат циганските семейства само защото са такива. Никой не обърна внимание какви са, плащат ли си сметките, колко деца и образование имат – клишетата бяха разлепени навсякъде като плакати преди избори. Съвсем друго беше отношението на всички с къщите в рибарското селище. Спомняте ли си случая? Това, например, не е справедливо.

Справедливостта в очите на обществото има силна склонност да залита към линч или помилване. Логиката на закона е друга и цели справедливост лишена от предразсъдъци, политика и моментни увлечения. Приложението на закона у нас, разбира се, е друга тема, която ще спомена след малко.

Хартата за правата на човека не е случаен документ, а в практика на съда има казус, в който е отсъдено, че бездействието на властите години наред е позволило създаването на дом, трайното установяване и икономическо обвързване с дадено място. Изгонването на семействата от тези имоти, според съда, нарушава гражданските им права. Това е разбирането на справедливост на хартата и интерпретиращите я.

Отделно от това се чуха становища, че след 10 годишен период на ползване без санкции, един такъв имот де-юре може да мине в частни ръце. Не съм чел закона и не знам дали има други условия. Пред журналисти семействата казаха, че са се опитали да узаконят къщите, каквото и да означава това. Дали са действали по този закон, не знаем. Във всеки случай, ако общината е блокирала опитите им, при условие, че имат право, то общината носи вина, а не ромите.

Защо сега и защо те

Общината твърди, че и други пъти се е опитвала да изгони ромите от там, но по политически причини (според общината) не се е случило. Това обаче не е обяснение защо 10 години Стара Загора не е обърнала внимание на този проблем. Ако наистина има нарушение, то някой трябва да бъде наказан за прикриването му. Ако пък ромите успеят по споменатия горе закон да придобият имотите или пък успеят да осъдят държавата, то отговорните служители трябва да бъдат съдени за умишлени действия и бездействия, с които са ощетили държавата. Това, разбира се, е в кръга на пожеланията, защото до сега нищо подобно не се е случвало.

Това, което се случи обаче е да бъдат съборени незаконни постройки. Не хотели, ски лифтове, вили на политици или известни барбекюта, а цигански къщи. Обществото ликува, защото си мисли, че има справедливост. При прилагането на закона обаче не трябва да се прави разлика между тия къщи и лифтовете по Банско. Последните стоят, защото половината български политици се изредиха да обясняват как ще се провали ски туризма ни и има надделяващ обществен интерес. Но са си незаконни де. Част от обществото ропта, друга си купи дневна карта и се пусна няколко пъти по незаконните писти.

Подобни аналогии може да направим много. Не приемам аргумента „точно тия къщи ли са най-големия проблем“. Да, проблем са също толкова, колкото и всяка друга незаконна постройка. Това обаче означава, че и към всяка друга незаконна постройка трябва да има аналогични действия. От обществена гледна точка това е най-големият проблем в този и други подобни казуси – законът се прилага избирателно по най-ниската линия на съпротивление. В случая ромските семейства не могат да лобират, не могат да си купят общинар или да пълнят партийни каси. Обществените настроения в стил „мразим расизма и мангалите“ ги правят още по-лесна мишена.

Обществено мнение, но не точно

Всъщност именно очакваната реакция у обществото е другата причина да паднат тези къщи. Притеснителен сигнал за България е, когато общинарите и кмета гонят политически дивиденти с изхвърляне на ромски семейства на улицата. И се получи – предостатъчно хора одобряват този акт, защото си мислят, че най-накрая са чути от властта. А Банско? А националните паркове? Не, там проблемът не е по-голям – същия е. Защо там стоят незаконните имоти на правилните хора?

Събарянето на тези къщи за някои беше пример за добре свършена работа. Реалността може да се окаже точно обратна, ако Съдът за правата на човека осъди България и се окаже, че „по-добре късно, отколкото никога“ не съществува в правния мир. Единственото, което беше показано еднозначно е, че общественото мнение има сериозна тежест. Започнали сме сякаш да забравяме това. В случая някои политици се възползваха от зле прикритата ни ксенофобия. Ако открием положителните черти в народопсихологията ни, може и да свършим нещо полезно.

А къщите… те са съборени. Ромските семейства ще получат обезщетения от данъкоплатците, т.е. от моя и твоя джоб, защото аз и ти сме избрали точно тия политици и не сме успели да ги накараме толкова години да си свършат работата. Тук вече ние сме си виновни. С парите навярно ще си купят апартаменти, навярно земя и ще построят нови къщи. Ще си плащат сметките, както до сега, децата им ще ходят на училище, както до сега и ще имат средно под две деца, както до сега. Кое и кога от тези неща ще промени клишетата ни един за друг, остава истинския въпрос.

Това, както и кога ще спрем да позволяваме да ни делят на групи и нападаме един друг, а ще започнем да задаваме въпроси.

Свиване

12.1.0.2 is out!  

Patch 17694377 За сега е наличен за Linux x86 и x86-64, както и Solaris: Sparc (32 bit и 64 bit), x86 и x86-64 Най-голямата новост е in-memory database option, обявена от Лари още миналата година на OOW. Честно казано, аз много се надявах да чудеса в DWH. Отделихме над 500 часа за тестване. Резултатите, които [...]
Свиване

Nokia Lumia 530 е новият най-достъпен смартфон с Windows Phone 8.1  

Nokia Lumia 530 е новият най-достъпен смартфон с Windows Phone 8.1
Microsoft представи днес новата Nokia Lumia 530, която е най-свежото попълнение в ниския клас смартфони с Windows Phone 8.1, очаквано…
Свиване

Диктаторът Стамболов  

Имам силни резерви към всички автори, упражняващи се в творчество за „живота и делото“ на Стефан Стамболов през последните 70-80 години. Просто защото тези автори обикновено са, както повечето съвременници на последния, „силно любещи“ или „силно мразещи„, а и винаги трябва да се погледне конюнктурното съображение зад текстовете им. Когато обаче видях новото издание на „Диктаторът“, дори не се поколебах – Антон Страшимиров е име, добре познато у нас, и силно полюбопитствах какво би могъл да каже той за една от най-спорните личности в съвременната българска история.

Stambolov„Диктаторът“ се оказа забележително четиво. Поставяйки фокус върху Стамболов, авторът всъщност прави интересен преглед и опит за обяснение на цяла една епоха (от последните години преди Освобождението почти до края на XIX век). При това епоха, дотолкова бурна и изпълнена с противоречия, че и днес е трудно да си дадем сметка за нея в детайли. Антон Страшимиров проследява още първите действия на юношата Стамболов, неговата революционна дейност, неуспешното Старозагорско въстание, действията му по време на Априлското въстание. Вкарва и малко психология, опитвайки се да обясни действията му не само с обстоятелствата, но и с личностни качества, вродени водачески и организационни умения, лидерство. Авторът си задава много въпроси, на които отговаря с пространни анализи – защо Стамболов не участва в Освободителната война, защо не се включва в опълчението, къде дочаква свободата, защо бяга сам след неуспелия бунт в Стара Загора?

Книгата е разделена на три части, като в последните две фокусът силно се разширява върху обществено-политическата обстановка на нова България. Това не е типичната биография. Тя няма и претенции да бъде такава. За личния живот на Стамболов почти не става дума. За сметка на това се отделя огромно внимание на вътрешните сътресения и конфликти в новоосвободеното българско общество, на неговата нехомогенност, противоборствата между класовите прослойки, на външните фактори като Европа и Русия.

Изключително интересна е интерпретацията на Страшимиров на руската роля в българските съдбини, на дълбоко вкоренената любов у българина към Русия и на появилото се малко след Освобождението русофобство. Безценни страници, които днес, на фона на събитията в Украйна, звучат толкова любопитно. Авторът е безкрайно откровен и може би затова безкрайно правдоподобен в обясненията си относно причините за тази неизбежна обвързаност на българската душа с Русия, без ни най-малко да омаловажава чисто прагматичните интереси, движещи империята в политиката й към малката балканска страна.

В тези увлекателни страници Страшимиров вплита ролята на Стамболов като един от най-разпознаваемите, най-популярни и решителни държавници за своето време. Неговата роля в най-ключовите събития за страната е описана доста подробно, с интересни свидетелства от съвременници. И тук, разбира се, проличава отношението на автора към своя герой – без съмнение той изпитва огромен респект към личността на Стамболов, но това не му пречи да се придържа максимално към обективната истина и да разкрива и далеч по-нелицеприятните черти в характера на „диктатора“.

Книгата е доста ценна – не само заради интересния поглед върху една от най-спорните (при това толкова десетилетия вече!) личности в нашата история, но и поради прецизния анализ на епохата от гледната точка на съвременник като Антон Страшимиров. Действа доста отрезвяващо и не особено оптимистично, но пък е чудесна отправна точка за самовглеждане и самоанализ.

Публикувано от Георги


Filed under: Биография, Исторически, Политическа
Свиване

Motorola предлага дигитални татуировки за отключване на смартфона  

Motorola предлага дигитални татуировки за отключване на смартфона
Скенери за пръстови отпечатъци, ретина и какво ли още не може да са гореща тема що се отнася до защита…
Свиване

Два дни в Стокхолм – столицата на Швеция  

Днес Стоян ще ни води до Стокхолм, където май отдавна не бяхме стъпвали. Приятно четене:

Два дни в Стокхолм

столицата на Швеция

 

След бързо потвърждение за възможността да гостувам на стар судентски другар, който отдавна се бе установил в Стокхолм, билетите веднага бяха закупени и датите фиксирани.

След двучасов полет с евтина авиокомпания от София до Малмьо за първи път се озовах в Скандинавия.Швеция ме посрещна със слънчево време, но нямах време да му се радвам, а веднага взех нискотарифен полет до

Стокхолм,

на който имаше дори безплатен Интернет. Шведската столица ме посрещна с намръщено време и след 45 мин. пътуване с автобус се оказах в центъра на града.

Стокхолм, Швеция Стокхолм, Швеция

Оказа се, че почти едномилионния град се намира на няколко острова, които са свързани с мостове, метро, влакове и т.н. Веднага направих обиколка на Стария град, който се намира на един от островите. Там се озовах на смяната на караула пред кралския дворец, която се случва всеки ден по обяд и привлича много туристи.

След това се качих на корабче, чийто маршрут се казва

Под мостовете на Стокхолм

и прави почти пълна обиколка на града по неговите канали.Минаваш през шлюзове, които разделят града от Балтийско море, виждаш модерни квартали на мястото на индустриални зони, показват ти Кралския дворец, Кулата с трите корони (символ на града, а дори и на Швеция), къщата-детски музей на Астрид Линдгрен. Научаваш за историята на Швеция, за сложните отношения с другите скандинавски страни, за тайната на шведското икономическо чудо след Втората световна война, за съвременната кралска фамилия, за дълголетието на местните хора, за търсенето на консенсус в обществото и т.н.

Стокхолм, Швеция Стокхолм, Швеция

Вечерта се разходих из централните улици,

изпълнени с многи хора. Потвърдиха се представите ми за шведите и най-вече за шведките, макар,че са малко преувеличени. Много рядко се срещят хора с наднормено тегло, всеки втори или бяга или кара колело.

 

По-късно моят другар ми разказа и други интересни истории за местните, чиято толерантност и доверчивост звучат абсурдно за моята балканска психика. През нощта слънцето почти не залезе и беше светло почти като ден

На следващия ден се включих в безплатна туристическа обиколка на града, организирана от местни ентусисти на английски език. Чух интересни неща за глобалния успех на няколко шведски фирми, за неразкритото убиийство на шведски премиер през 80те години на миналия век, което се смята, че извършено по погрешка, за съпруга на бъдещата кралица, който е бил нейн фитнес треньор и т.н. Метростанциите в целия град са като истински произведения на изкуството, които заслужават специално внимание.

Djurgårdsvägen 68, 115 21 Stockholm, Швеция

Музеят на АВВА

беше гвоздеят в програмата този ден – много модерен и интерактивен. След това отскочих и до музея Vasa който излага най-стария келтски кораб, напълно възстановен. В близост до него се намира и етнографския музей и музея на шведския алкохол. Разходката ми приключи по ул. Strandvagen, която е изградена по подобие на паржката Шанз Елизе.

АББА – Стокхолм, Швеция

АББА

Стокхолм те грабва с архитектурата си, водата около него, приветливите си хора, но климатът е необичаен за нас -дори през юни дъжд, вятър и студ около 10 градуса. Сега се насочвам към столицата на южните съседи – Копенхаген.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

 

Други разкази, свързани с Швеция – на картата:


Швеция

Свиване

Да се храним бавно  

Огледайте се наоколо. Забелязвате ли колко бързо се хранят хората? Бърз ритъм на живот и хапване на крак. А вие каква скорост развивате, докато ядете? Ако се определяте по-скоро като гепарди, то значи тази статия е за вас. Научете какви са ползите от бавното хранене. Ако сте по-скоро охлюв, поздравления - вие знаете какво е да изпитваш ситост и удоволствие от храната.

Бързаме, бързаме, неуморно бързаме

Но нека забавим крачка! Особено що се отнася до храната.

Сигурно сте го чували/чели доста често - живеем в прекалено забързано ежедневие. Или поне повечето от нас.
Препускаме - от задача към задача. Времето уж все не стига.
Започваме здравословните навици "от утре", но само на думи, защото времето все ни се изплъзва.

Много хора хапват на крак, в колата, или вървейки към офиса. Поглъщат храната с такава скорост, че не разбират от какво се е състояла тя. Но разбират колко тежко им е станало, а скоро след това гладът отново напомня за себе си.

Причината е именно в това - бързата скорост, с която храната е приета. Промяната само на този фактор може да допринесе за няколко ползи, които ще разгледам по-надолу.

Обратно в училище

Връщам се назад в ученическия период. Мисля си, че навикът ми да ям бързо (който успешно надвивам последните години) започва някъде там.

Голямото междучасие е 20 минути. Това е минималното време, за което би трябвало да се храним. А за кое по напред да стигне?
Да си прибера учебниците от вече свършилото занятие и да приготвя материалите за следващото, да се освежа, да полудуваме със съучениците, а на всичкото отгоре съм и гладна - трябва да отида да си взема закуска/да си извадя от чантата и да я изям.
А и в двора ми се ходи...
Е, междучасието вече свърши.

За щастие студентските ми години съвпаднаха с голямата ми промяна в хранително и спортно отношение и това ми помогна да забавя крачката и да се храня по-бавно.

Двадесет минути

И това го знаете - смята се, че са ни нужни 20 минути от началото на храненето, докато до мозъка стигнат сигнали за ситост.

 

Процесът започва още когато зърнем храната - усещаме засиленото слюноотделяне в устата. Това е предпоставката за втората стъпка - да сложим храната в устата си и тя да поеме по своя път през храносмилателния тракт.

Следващите спирки също се подготвят. Стомахът - с отделянето на повече киселина, а тънките черва - за перисталтика и т.н. по веригата.
Ако ядем прекалено бързо, принуждаваме тракта ни да се справи с недобре обработената храна, за която все още не е напълно подготвен.

За бавното хранене

Ползите от него не са никак малко. И малки.

  • храносмиламе по-добре. Ако се храним бавно и дъвчем храната добре, даваме шанс на органи и системи да работят по-оптимално.
  • помощ при редуциране на тегло. Успяваме да поддържаме по-лесно желаното тегло, защото приемаме по-малко калории.

Има няколко изследвания за това. В едно от тях участие взели 30 жени на възраст 22.9 +/- 7.1 години и с телесен индекс 22.1 +/- 2.9. Те били подложени на 2 теста - бързо и бавно хранене. Когато се хранели бързо, приемали 645.7 ккал, а при бавното хранене - 579 ккал. Представете си тази разлика при всяко хранене. Всеки ден. Събират се доста калории, нали?

  • не огладняваме скоро след като сме свършили с храната.
  • удовлетворение - не сме преяли, сити сме и изпитваме удоволствие от храната.
  • по-добра хидратация - хидратацията на организма е важна. В крайна сметка водата заема огромен процент от нашето тяло. Когато се храним бавно, поемаме по-голямо количество вода (289 г при бързо хранене, а цели 409.6 г при бавното).
  • подобряване на състоянието при хранителни разстройства.

Някои хора страдат от нуждата да погълнат огромни количества храна. Пердето им пада и за отрицателно време унищожават всичко, което им е пред погледа. След това идват чувство на вина и съжаление. Нещата могат да се подобрят, ако темпото се забави.

  • избягва се чувството на подутост. Когато се храним бързо, поглъщаме храната на големи парчета, а те могат да заседнат в стомаха. Успоредно с това навлиза и повече въздух в храносмилателния тракт.

Забавното хранене

Има няколко трика, с които да забавим крачка и бавното хранене да стане забавно. Ето как да извлечем максимум наслада от храненето:

  • хранете се в спокойна атмосфера (пуснете неангажираща музика, запалете свещ);
  • дъвчете храната бавно (вземете малка хапка и оставете приборите на масата веднага след това; нарежете я на малки парчета; някои хора съветват да се храним с клечки, но за мен това е по-скоро мъчително, ако човек не го умее добре);
  • намерете си другар по бавно-забавно ядене и се хранете заедно;
  • приемайте храни, богати на фибри;
  • не гледайте телевизия (не говорете по телефона, не шофирайте, не прелиствайте през вестника);
  • съсредоточете се върху храната (старайте се да усетите текстурата й, ароматите; опитайте се да познаете какви подправки доминират; наслаждавайте се на всяка хапка - така удоволствието ще се увеличи).

Имам една лоша новина - не е толкова лесно, колкото изглежда.

Когато живеем на бързи обороти, дори и да започнем да се храним бавно, неусетно потъваме в мислите си, разсейваме се и започваме отново да поглъщаме бързо и лакомо.

Има и добра - когато засечем високите нива на скоростомера ни, можем да забавим крачката. Във всеки един момент. Рано или късно ще изградим нов и полезен навик.

Slow Food (Бавна храна)

Това е името на съвсем официално и международно движение. То започнало през 1980 година в Италия от Карло Петрини (Carlo Petrini) като контрапункт на веригите за бързо хранене.

Официалното създаване е през 1986 година и досега участие имат над 160 държави, хиляди проекти и милиони хора. Логото е охлюв и е достатъчно красноречиво - да забавим крачка. Най-вече по отношение на приготвянето на храната.

Slow Food има за цел да запази местните традиции, да насърчи отглеждането на местни сортове семена, земеделски култури и породи домашни животни.
Slow Food се застъпва за добрата храна, гастрономическото удоволствие и по-забавено темпо на живот. Да правим нещата бавно, но качествено.

"Бавна храна" е и в България от 2010 година, и някои от наследствата, които подкрепя, са:

  • зеленото сирене от района на с. Черни вит, Тетевен;
  • породата каракачанска овца и производните млечни продукти (район Кресна, с. Влахи);
  • смилянски фасул от с. Смилян (Смолян);
  • нафпавок - признавам си, за първи път чух за това наше традиционно ястие покрай Slow Food. Нафпавок представлява кълцано свинско месо на кубчета, овкусено и натъпкано в мехура на прасето. След това преминава през бавна и специална технология на съхнене;
  • Крокмач от с. Ракита;
  • Еленски бут.

Как да не се храниш бавно и с наслада, когато знаеш колко време и труд стоят зад храната?
Особено ако се постараем да си я приготвим сами.

Това е и моят основен съвет: когато имате възможност, гответе - с любов и желание. Аранжирайте красива порция, за да бъде наслада и за очите. Седнете. Наслаждавайте се на всяка хапка поне 20 минути.

По-бавното хранене носи само ползи. Убедете се сами.

Прочетете и тези полезни материали:
Тапиока (Tapioca)
Люцерна (Алфалфа)
Как да поддържаме добра физическа форма при натоварено ежедневие
Сурови срещу печени ядки
Човешкото тяло - тази вълшебна машина
Средноверижни триглицериди (Medium-chain Triglycerides - MCTs)
Свиване

Официално: Microsoft ще слее всички версии на Windows в една  

Официално: Microsoft ще слее всички версии на Windows в една
Шефът на Microsoft продължава да действа със замах и последният голям анонс от него е, че ще обедини всички версии…

юли 22, 2014

Свиване

2014-07-22 cryptobg  

(за Варна ще пиша после)

Спи ми се ужасяващо, та ще направя поне бегъл опит да съм кратък.

Бях тия два дни на криптографска конференция в Оряховица. Добре, че Титов си спомни, че имаме да ходим, щото аз тотално бях изключил и в неделя вечер събирах спешно багаж… Пристигнахме към 12 вечерта, пихме с хората до 1-2 и станахме сутринта в 7. “I’m too old for this shit”, както е казал народа.

(Именуването на селищата в България е ужасно. Има Горна Оряховица, Долна Оряховица, Оряховица, Оряхово и Оряховец, например, и ако не помниш за кое точно са ти говорили може да се озовеш на майната си. Това е и без да споменаваме колизиите)

Гледах да не пропускам от лекциите, като някои от тях ми дойдоха много (нещата за дискретния логаритъм съдържаха твърде много математика за заспалата ми глава), но имаше и доста интересни неща. Едното беше e-voting-а и една примерна система („a href=”https://vote.heliosvoting.org”>Helios) – там забавното е, че позволява да сумираш криптирани числа, без да виждаш какви са числата всъщност (лекцията има втора част, но е в ранната сутрин утре, та ще пропусна). Друго беше иде
ята за proxy re-encryption и методите за делегиране на тая възможност, като това
и предното ме накараха да се замисля да проуча ElGamal, понеже и двете се базир
ат на него.

Третото и най-интересно за нас беше searchable encryption, който би имал приложе
ние и при нас. Лошото е, че текущите варианти leak-ват доста информация при заяв
ки, но вероятно схемите подлежат на подобрение.

Имаше и забавление – един introductory CTF с 4 задачи – разделиха ни на два отбора и ни дадоха да решим задачите и да видим кои ще се справят по-бързо. Задачите бяха елементарни (като за увод) – едно декриптиране, една програмка за reverse-engineering (да се извади един ключ), една за exploit-ване (супер лесна) и един
pcap файл, от който да се извади telnet парола.
(около тоя CTF вече съм сигурен, че не мога да чета асемблер, та за reverse-ването си търсих C декомпилатор, с който да я обърна до нещо, което мога да чета. Силно ме е срам).

Самото събитие е цяла седмица, което е проблем за нас, понеже имаме супер много задачи, та отидохме само за два дни, и обмисляме да се върнем за събота да се ви
дим пак с хората (пътят до там е около 2 часа, та се понася).

(а самото място е много приятно, сравнително тихо (като няма спорещи математици наоколо:) ) и доста чисто и хубаво направено. Аз очаквах да изглежда древно и по
социалистически и бях доста приятно изненадан.)

Свиване

Еко рали България 2014 – една по-различна надпревара  

Фотография: ecars.bg

Фотография: ecars.bg

Предполагаме, че щом четеш този текст, не си от хората, които изпитват неистово удоволствие от преминаването на първите триста метра след светофара на втора, съпроводено от отчаяните вопли на двигателя, съответното въртене на гуми и, не на последно място – изгаряне на около литър гориво, без да говорим за огромното количество газове изхвърлени при тази ненужна в градски условия операция. Възможно е дори напротив – да си горд собственик на хибриден или електрически автомобил, или да караш на метан. Ако е така – имаме нещо интересно да ти съобщим.

Този уикенд за втори път в България ще се случи Еко Рали България – състезание, в което думичката рали е по-скоро за цвят. Понеже в него участват единствено пртедставители на вече споменатите по-горе категории автомобили, а целта не е да изпревариш всички с цената на счупени тенекии, изхабен каучук и разнебитена скоростна кутия, а просто да стигнеш до края. И по-точно – да стигнеш до края в точно определено време, нито по-рано, нито по-късно. Зашеметяваща концепция, която демонстрира чудесно много от нещата, за които ние тук си говорим вече повече от седем години.

Маратонът е организиран от Световната организация по автомобилизъм (FIA), а в България идва благодарение на Българска Асоциация по Автомобилен Спорт. Всеки може да се запише за участие, стига автомобилът му да отговаря на условията (тази година записванията приключиха, но сме убедени, че предстоят още издания). Така че заповядай тази събота пред Гранд Хотел София, за да видиш как се справят колегите.

Състезанието започва в 8:00 часа на 26 юли, събота. Още инфо има тук

 

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria