Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

май 31, 2016

Свиване

Телевизорът с вградени пикопроектори Philips AmbiLux пристига в България  

Телевизорът с вградени пикопроектори Philips AmbiLux пристига в България
Един от най-впечатляващите телевизори Philips AmbiLux вече е в България. Първата бройка днес беше показана на събитие пред медии, а…
Свиване

Как се прави магия  

Спомняте ли си кога за последен път правихте нещо ново, интересно и забавно? Нещо, което ви беше полезно и ви срещна с готини хора?

При мен последното такова преживяване беше скоро: на 21 май. Тогава бях доброволец на едно събитие, наречено „НЕчовекът – изгубеното изкуство да бъдеш себе си“. Води го Юли Тонкин – страхотен комуникатор и мотиватор с невероятно чувство за хумор, който може да говори 14 часа, без да спре (наистина го направи на предишното си събитие) и по-важното – няма да ви омръзне да го слушате.

Това беше второто голямо събитие на Юли. Първото, наречено „НЕсеминарът – ново начало“, се проведе през януари. Юли го обяви като най-голямото събитие за личностно развитие в България. Беше си поставил за цел да напълни зала с над 1000 души и успя. Задържа вниманието ни с часове наред, забавлява ни, но и не само това.

От това събитие най-после получих мотивация да започна да се храня здравословно редовно и истински да го поискам, а не да го правя само защото ми се налага. Освен това най-сетне успях да си подредя целите и приоритетите по отношение на бизнеса и на новите проекти, които планирах, започнах реалната и дълго отлагана работа по тях и съвсем скоро първият нов проект ще бъде онлайн. 🙂

На „НЕсеминарът“ ми направи впечатление, че навсякъде беше пълно с усмихнати хора с тениски с надпис „Доброволец“. Тъй като вече над 10 години с голямо удоволствие доброволствам за организирането на събития, които ми допадат, реакцията ми беше: „Ама как така не съм разбрала? Искам и аз!“

Затова и още щом научих, че Юли и съпругата му Бени организират ново събитие, веднага им писах с питане дали ще търсят доброволци. Оказа се, че съм била доста нетърпелива. 🙂 Обявиха нуждата от доброволци около два месеца по-късно и ми писаха с покана да се включа в екипа.

Както и очаквах, усещането да бъдеш част от събитие, което помага на толкова много хора да променят живота си, е страхотно. Както Юли и Бени казват, това е магия. Освен това е и супер забавно, а и ми даде възможност да се запозная с няколко десетки страхотни хора, заедно с които помогнахме всичко това да се случи.

Ако на това място вече ви се приисква и вие да бяхте част от разказаното по-горе, имате късмет. 🙂 Бени и Юли са си поставили още една много амбициозна цел: на 11 и 12 юни те организират най-големия в България Фестивал на здравето, на който се очакват около 50 хиляди посетители. Разбира се, за събитие от такъв мащаб трябват и много доброволци. Като един от доброволците на Фестивала на здравето ще се забавлявате много, ще се запознаете със страхотни хора и ще допринесете лично за едно от най-големите и полезни за всички събития, организирани в България досега.

Днес и утре имате последен шанс да се запишете като доброволец на сайта на събитието, защото в четвъртък ще се проведе среща, на която всички записали се ще могат да научат повече и да се включат на практика в организацията на събитието. Най-добре се запишете още сега, за да не забравите и… до скоро на голямата поляна в Южния парк!

Снимка: Емил Колев


Този материал ви е харесал? Абонирайте се сега и ще получавате известие всеки път, за да не пропускате новите публикации в блога.

Name
Email *

Материалът Как се прави магия е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

Свиване

Sony Xperia E5 с официална премиера, очаква се в края на юни  

Sony Xperia E5 с официална премиера, очаква се в края на юни
След като миналата седмица някой в социалните канали на Sony разкри предпремиерно снимки на Xperia E5, днес смартфонът получи официално…
Свиване

Абонатите на Теленор ще получават предупреждения при бедствия и аварии  

Абонатите на Теленор ще получават предупреждения при бедствия и аварии
Теленор обяви, че съвместно с МВР разработва техническо решение за ранно предупреждение на населението при бедствия и аварии. До няколко…
Свиване

Стъпка в мрака – слепият Пламен, паднал от 8 метра  

Редакция 31/05/2016

!!!ПЛАМЕН Е ОСИНОВЕН!!!
От прекрасен човек, който предпочита да остане анонимен.
Можем само да кажем, че Пламен едва ли би могъл да си пожелае по-добър стопанин. Благодарим на невероятната Р., че му подарява втори живот, че и Пламен ще има за кого да се хване в тъмното, в тишината…

00 пацо у дома при рози 1 00 пацо у дома при рози 2

И какво? Сляп, глух и съвършено неориентиран, оставеният да умре Пламен, намери щастие? Светът е огромен. И Доброто в него също.

Оригинална публикация 24/05/2016

Пламен не е роден като улично куче. Някога някой си го е взел за приятел, взел го е в дома си.  Някога някой е бил добър с него, научил го е да се доверява, да обича.

Но това е било отдавна. Преди глаукомата и глухотата, преди да стане ненужен, преди глада. Преди Пламен да падне от ЖП надлеза.

plamen (1)

Когато д-р Станкова и Светльо се отзоваха на сигнал от 112 за безпомощно куче, паднало от железопътен мост, мухите вече бяха разпознали Пламен като пътник.

plamen (2)

Човекът, подал сигнала – Пламен Георгиев, чакаше на място и дори беше приготвил стълба, за да достигнем кучето.

plamen (3)

Издърпахме го някак, а той не възрази.

Моментите, в които усещаш как един напълно изгубил надежда приятел ти се доверява са нещо вълшебно, което не може да се опише с думи…

plamen (4)

Кръстихме го Пламен. На около 7-8 години е, прилича на бретон-шпаньол с черно, опашката му е отрязана. Няма счупвания. Може би защото е толкова безобразно слаб, че е паднал като перце от моста…

plamen (5)

Но е напълно глух и сляп. Движи се объркано, трудно, не се ориентира.

plamen (6)

Ще го лекуваме и ще го захранваме здраво. Докато в очичките му заблести радост, и опашчицата му се завее.

Свиване

So 90’s: Dress for Techno Dance  

От винил &  найлон. Мислех да ги изхвърлям, но носталгията победи. С тях беше като в парна сауна в клубовете тогава.
DSC_0160DSC_0161DSC_0162DSC_0163DSC_0164DSC_0165DSC_0166DSC_0167DSC_0168


Свиване

Макс пуска 15 000 MB 4G мобилен интернет + Mi-Fi рутер за 18.90 лв. на месец  

Макс пуска 15 000 MB 4G мобилен интернет + Mi-Fi рутер за 18.90 лв. на месец
4G операторът Макс обяви нова оферта, която включва тарифен план с 15 000 МВ трафик за мобилен интернет + мобилен…
Свиване

Технология на MediaTek зарежда смартфона от 0 до 70% за 20 минути  

Технология на MediaTek зарежда смартфона от 0 до 70% за 20 минути
MediaTek представи нова технология за бързо зареждане, която обещава запълване на батерията от 0 до 70% в рамките на нищо…
Свиване

Последните чаени рози  

чаени рози 4След предишната ми публикация за чаените рози, реших да мина покрай един храст, който снимах миналата година.  Той се намира до една детска градина и според това кога го посещавам, може да е доста обран откъм външната страна.

Но случайно се беше случило така, че вратата на градината беше отворена и реших да се примъкна съвсееем мъничко, за да поснимам.

чаени рози 7Както може да се очаква, най-хубавите рози бяха от вътрешната страна.

чаени рози 5В един момент реших, че съм снимала достатъчно и тъкмо се бях запътила към изхода, когато видях гарда на градината да приближава. Може би ме беше видял от по-рано, но ме беше оставил да поснимам.  Кой знае.  Аз се направих, че не го забелязвам. Той също не извика.от вътрешната страна на оградатаНе съм сигурна, че е добра идея да влизам в оградени пространства за в бъдеще.  Макар да не правя нищо лошо, мога да създам проблем на някой (или на себе си :), но за едни чаени рози какво ли не прави човек.

чаени рози 6


Свиване

Бистра Величкова: *** (Връх Безбог…)  


Връх Безбог
едно място
където има
абсолютна
истина:
„Височина – 2645 метра”


bistravelichkova_cross






   Бистра Величкова в DICTUM.
   Бистра Величкова в    „Кръстопът“.

май 30, 2016

Свиване

Театър и кино "Одеон" - началото  


Материали от в-к "Софийски новини" от 30.10, 12.11 и 17.11.1910 г.


Театър "Одеон"

На 6-ий Ноемврий т. г. в столицата ще се открие новият театър "Одеон" от отцепниците на Народния театър, който по-големина е най-големия в цяла България.

При същия театър е уреден оркестър, който ще се дерижира от известния български композитор г. Пипков.



Нов народен театър

От няколко дни е открит "Новия народен театър". Той дава представленията си във великолепния, новопостроен Театър "Одеон" на улица "Цар Симеон", близо до Окръжния съд. Откриванието на "Новия народен театър" стана по най-бляскав начин. Никога столицата не е преживявала такова културно тържество. Това бе едно събитие, което е рядко в българския живот.

Самата постройка на театъра „Одеон" е монументална. Хубавата архитектура, чудната акустика и образцовата наредба стоят по-горе от всяка похвала.

Както театъра, така и трупата "Нов народен театър“, артистите на която са от Народния театър, заслужават най-голямото внимание от страна на столичната публика.

Трупата игра на 6, 7, и 8-того комедията „Кин“ от Александър Дюма баща, преведена от Н. Щърбанов. Изпълнението е отлично. Сюжета на комедията е из артистическия живот. В изпълнението се отличи артиста г. Вл. Николов в ролята на Кин. Във второстепените роли: галския княз, графа и графините, респективно Н. Щърбанов, К. Стоянов, Султана Николова и Яворска бяха също отлични. Въобще цялото изпълнение бе прекрасно. Нека добавиме, че и артистите Цв. Манчев, Анина и Димитров също играха чудесно. Всичко това доведе до възторг публиката, която прояви искрено задоволство и акламира артистите.

Пожелаваме голям успех както на „Нов народен театър" така и на притежателите на театър "Одеон"

Ив.

Кинимотографа "Одеон".

Други ден в сряда, на 17-того, кинимотографа при красивия театър "Одеон" ще бъде тържествено открит.

Картините, които ще се дават в кинимотографа "Одеон", ще превъзходствоват всички други до сега видени такива. Освен това, няма да се забелязва някакво трептение на картините, което последното разваля очите, защото кинимотографа "Одеон" притежава най-усъвършенствуваните кинимотографически машини и апарати, каквито такива никъде няма в България.

На неуморимите притежатели пожелава успех.




Свиване

Храната е гориво?!  

За кого е тази статия?

  • За тези, които тепърва започват да се замислят за храната, която консумират (т.е. начинаещите в областта);
  • За хората, които гледат на храната основно като гориво;
  • За тези, които не обръщат внимание върху качеството на хранителните продукти;
  • За онези, които искат да предизвикат себе си и да направят желани промени в диетата си.

Не очаквайте сложни биохимични приключения.
Нито пък непосилни математически уравнения.

Вземете лист и химикалка и без да се замисляте, напишете първото нещо, което ви идва на ум при въпроса: Какво е храната за мен?

След това продължете да четете редовете по-надолу.

Връщайки лентата назад, храната за мен е имала най-различни значения. Някои позитивни, а други – определено нежелани. Сред тях са били: враг, утеха, гориво, просто калории, причина за излишните мазнини, страх, трудност, наслада.

Радвам се, че негативните са в миналото, а с днешна дата храната за мен е приятел и далеч не се характеризира само с калории. Защото тя не е само гориво, а много повече.

Зачудих се какво мислят по въпроса и останалите хора и предприех малко проучване сред нашето общество във фейсбук групата BB-Teamers.

С много приятна изненада установих, че болшинството от хората осъзнават важността на храната, че тя носи информация, наслада и е по-съществена и задълбочена от определения като „калории“, „енергия“ и „гориво“.

Ако смятате, че храната е „ежедневен тест за интелигентност“, „база на съществуването“, „общуване“ и „като слънцето и въздуха“, то вероятно нещата в този материал са ви добре познати.

Ако обаче сте от тези, за които храната е просто гориво, то може би е добре да се замислите, че освен калории, протеини, мазнини и въглехидрати, храната носи информация, вода и микроелементи.

Храна и хранителни вещества

Храната, която ядем, е съставена от различни вещества. Някои от тях са добре познати, а други – не толкова (или поне масово хората не се сещат за тях). Тези, които главно се свързват с храната и я характеризират са: белтъчини, мазнини и въглехидрати (макронутриентите).

Но храната съдържа и вода, витамини, минерали и други важни компоненти, които нямат калорийна стойност, но имат принос към основни процеси в организма.

Гориво или нещо повече

Основните макронутриенти се разграждат до други вещества, които се усвояват от организма и отиват по предназначение. Белтъчините – до аминокиселини, въглехидратите – до глюкоза, а мазнините – до мастни киселини.

Много хора погрешно разбират важността на това да обръщаме внимание върху избора на хранителни продукти. За тях е достатъчно да имат някакви източници на мазнини, на протеини и на въглехидрати, но не се интересуват от качеството им.

А всъщност то е от изключително значение и колкото е по-добро, толкова по-добър ще бъде и физиологичният отговор на тялото, когато храната се храносмели. И точно тук схващането, че храната е просто гориво, губи своя смисъл. Защото храната е и информация.

Храната като гориво се свързва с калорийната стойност, която носи.

Но микронутриентите не съдържат калории, не са гориво и въпреки това те имат важна роля. Да припомним функциите на магнезия, калция, хрома, витамините от група B например. Всички те (а те са много малка част от цялата картинка) са участници в процеси, които допринасят за доброто здраве – регулиране на кръвно налягане, поддържане на добра комуникация на клетъчно ниво, контрол на кръвната захар, транспортиране на други минерали, помощ при синтеза на протеин и още, и още.

Откъде идва подвеждащото определение

Когато се говори за хранене, хранителни режими и начини да постигнем формата, която искаме, повечето хора изпадат в една малка клопка: започват да свързват храната само с външността си, без да обръщат внимание как влияе хранителният режим на вътрешността им и се фокусират върху калории, белтъчини, въглехидрати и мазнини.

Това са термините, които се спрягат най-често. „Колко калории приемаш дневно“, „Колко протеин ядеш спрямо телесното ти тегло?“, „Колко въглехидрати държиш, когато зареждаш?“.

В крайна сметка обаче ние ядем храни, преди те да се разградят до въпросните вещества. И да, приемаме храните, за да имаме енергия за жизнените процеси (т.е. гориво), но също така би следвало да се храним така, че да се чувстваме добре, да поддържаме добро здраве и да имаме пълноценен живот.

А това вече не означава просто „енергия“, а познание – как храните влияят на тялото, как различните микронутриенти се отразяват на организма, като участници във важни процеси (директно или индиректно).

Храната като гориво – опасностите, които крие това схващане

Често, когато някой си мисли, че храната е просто гориво, той допуска основни грешки – приема едни и същи продукти за дълъг период от време (виж защо е важно да се храним разнообразно), следи само калориите и макронутриентите, не балансира в избора си между пълноценна храна и „джънк фууд“.

В такъв сценарий е много лесно важни витамини и минерали да станат дефицитни и конкретният човек да не си набавя достатъчно чрез храната, а отделно и да не обмисля включването им под формата на добавка.

А когато ключови витамини и минерали са в недостатъчни количества, тялото ни (което не е автомобил, а е една сложна и непрекъснато променяща се система) не може да функционира оптимално.

Дефицитът на желязо може да доведе до нарушение в работата на имунната и ендокринната система, на цинк – до кожни проблеми и забавено развитие при децата, на витамин D – до остеопороза, нарушен хормонален баланс, депресия и други.

Проблемът е наистина сериозен и докато гледаме на храната само като калории и енергия, едва ли ще бъде решен.

Храната е… здраве и активност

В света, в който живеем, сме претрупани от „храни“, от които нямаме нужда. Но забързаното ежедневие, необходимостта от бърза енергия (захар) и лъскавите опаковки често влияят на много хора да забравят каква е основната функция на храната – да ни помогне да бъдем здрави и активни.

Съвременната модерна диета може да е привлекателна за мнозина, също така и пристрастяваща, но „храните“ в нея не отговарят на функцията, която споменахме.

Храните са сложна комбинация от химични вещества, които са нужни за енергията, необходима ни да поддържаме жизнените процеси, за изграждане на тъкани, хормони, невротрансмитери и които участват в комуникацията между различни системи в тялото.

Колкото по-пълноценни източници избираме и колкото по-близо е режимът ни до нуждите на тялото ни, толкова по-добре за нас.

Ако не се чувствате енергични, щастливи, ако имате проблеми с ходенето до тоалетна или колебания в кръвното ви налягане, ако мускулният ви тонус е слаб, то може би изборът ви на храна трябва да бъде променен

Храната е... любов

Сигурно за някои ще прозвучи малко като ала-бала, но храненето има своята духовна страна.

Смятам, че когато се стараем по-често да правим оптимален избор, да отделяме внимание върху качеството на менюто си, то ние допринасяме за любовта към себе си, тялото си, близките си.

Защо към близките? От една страна, защото чувстваме ли се добре, това ще се отрази и в отношенията с околните.

А от друга страна стои актът на приготвянето на храната.

Знам, че не за всички и не винаги е възможно, но е хубаво готвенето на собствената храна да е нещо реално (дори и застъпено в малка степен) в живота на човек.

Готвейки храната си, ние влагаме енергия и не са случайни думите на големи готвачи, че винаги си личи, когато ястието е направено с желание, любов и уважение.

Храната, разбира се, може да бъде и враг, но мисля, че стана ясно, че изборът зависи от самите нас.

Няма как (или поне е трудно, трудно приложимо) да правим оптималния избор винаги и на всяка цена. А и не е нужно.

Важно е да се стремим през по-голямата част от времето да даваме на тялото си наистина пълноценна храна или ако имаме избор от недотам качествени храни, то да предпочетем по-малкото зло. Ако това е изпълнено, епизодичната поява на нещо „вредно“ не е нито фатална, нито повод за тревоги.

Вземете листа, с който започнахме в началото. Ще промените ли нещо от написаното в него?

Храната е...

Прочетете и тези полезни материали:
Не се хранете, докато гледате телевизия…
730 дни разнообразно хранене
12 страхотни идеи за здравословно детско меню
Ленено семе
Постигнах ли целите си за изминалата година?
Зареждащ ден и мръсен ден са две различни неща!
Научи се да готвиш: от рецептата до ястието
Свиване

Защо градският прокурор на София подаде оставка  


В деня, в който трябваше да започне международният мониторинг на българската прокуратура (но изненадващо беше отложен), ръководителят на едно от най-ключовите звена в държавното обвинение - Софийската градска прокуратура (СГП), Христо Динев е подал оставка. Това съобщи сайтът "Правен свят", а новината беше потвърдена за "Капитал" от източници от Висшия съдебен съвет (ВСС). Христо Динев отказа коментар с думите, че "ако има нещо", ще има официално съобщение.

Оставката на Христо Динев...

Свиване

Нашите прекрасни ловни кучета  

Кучетата на улицата нямали нищо общо с домашните… Дам, сигурно падат от небето? Няма такова нещо, мили хора. Кучетата на улицата са там, защото има човеци, които са изхвълили лично тях, или родителите им – на улицата. Тази шарена група ловни кучета е поредното доказателство за това. Запознайте се с тях – ловджиите, подслонени към този миг в приют „Фермата“:

0 elsa anna

ЕЛЗА И АННА – курцхар и вайрмаранер на около 3 години.

Тези две принцеси попаднаха при нас след като дълго са се размотавали по улиците. Най-ранните сведения за тях са отпреди месеца – няколко снимки на двечките, скитащи из Манастирски ливади. При нас дойдоха от изоставен двор, където бяха вързани незнайно от кого, без подслон, храна или вода.

Двете момичета са чудесни – красиви, умни, жизнени, силни, прекрасни представителки на породите си. Не се дават за лов. Вярваме, че ще има желаещи да ги осиновят, затова държим да кажем отсега, че много бихме се радвали някой да ги ОСИНОВИ ЗАЕДНО.

Кучетата са много близки, не могат една без друга и искаме да им осигурим бъдеще една до друга – заслужават го. Смятаме, че до момента са живели навън, но привикването към живот в апартамент не би трябвало да е голям проблем за тях.

0 scarlett

СКАРЛЕТ – невероятно добро, дребничко гонче, с размера на кокер, на около 1 година.

Скарлет дойде при нас за лечение, но всъщност се оказа, че няма нужда от него. Слабостта и голите петна по нея се дължат на чудовищния глад, на който е била подложена през изминалите месеци. А това на крайчето на опашката са… разширени вени! От какво? От много размахване на опашката, мили хора… Колко ли я е махала тази опашчица около злодеите, дето са я изхвърлили в този вид, как пък не му се е откъснало на никого парче хляб за тази душа…

Да, вярно, в момента Скарлет не изглежда изумително добре и не е съвсем готова за осиновяване. Но понеже иззад тези очички гледа най-милото създание на света, няма как да не ви кажем за нея – това е куче за чудо и приказ, много ще се радваме някой да я избере и да и даде възможността да се възстанови и укрепне в своя собствен дом!

0 guy

ГАЙ – прекрасно спокоен и умен, с ръста на далматин, но по-лек, на 10 месеца.

Гай дойде при нас за лечение от демодекозна краста. Излекува се бързо и разцъфна в едно много красиво и здраво куче. Откакто е дошъл – не сме чули гласа му. Не защото е страхлив – изобщо не е – а защото е просто изумително спокоен и никога не участва в истерии.

На хората, които идват да осиновят в първите мигове Гай може да им изглежда леко дистанциран. Не скача да се радва на всекиго, запазва спокойствие във всякакви ситуации и не бърза да взема решения преди да е обмислил добре нещата. С хората, които вече познава – Гай е различно куче. Гледа те в очите и чака само да разбере какво искаш от него, за да го направи.

Гай е млад, здрав, красив, умен, спокоен, послушен и чудесен пес. Бил е нечий преди да се разболее, а сега се надява да стане ваш: Приятел завинаги – лоялен, умен и добър.

0 bongo

БОНГО – много мил и добър, типично гонче, на около 1,5 години.

Този юнак си е гонче – развъден от хора, гледан от хора, съвсем „човешко“ куче. Намерен е да тича полу-мъртъв от жажда и жега по магистралата – кой знае откъде се е измъкнал, защо и как…

Бонго е много сърцато куче – пълен с любов, страхотно гальовен и обичлив. Дай му да се гали и няма да мръдне цял ден. Иначе никак не е мързелив и като всяко младо животно много обича да се разхожда и да си играе. С останалите другари по съдба е мил и дружелюбен. Просто защото си е такъв.

0 sunny anny

СЪНИ И АНИ – две разкошни сестрички, по-дребни от курцхар, на 6 месеца.

Съни (по-беличкото носле) и Ани са много красиви и умни кучета. Намерени изхвърлени на улицата, те са отгледани досега в приемен дом – лъскави, красиви, здрави.

Двете момичета все още свикват с условията на приюта и не се много радват да са тук. С непознати хора са леко резервирани, но това в никакъв случай не трябва да се приема за липса на интерес от тяхна страна – просто са лоялни и умни животни, с приемната си стопанка са забележително спокойни и послушни.

Съни и Ани се движат добре на повод, имат понятие от живота с човек, пазят чисто и освен това са изумителни красавици. С нетърпение очакваме осиновителите им!

0 nero

НЕРОН – изумително нежен, с размера на далматин, на около 10 месеца.

Нерон дойде при нас за довършване на лечение от демодекозна краста след терапия и ваксинация при доктор в Кюстендил. При нас обаче – не намерихме никаква следа от демодекозни кърлежи, заподозряхме го в имунен срив и започнахме подсилваща терапия. Отрази му се много добре, качи килограми, порасна му много нова козина и изобщо – вече си е друго куче.

За да му е наистина добре, прекрасният добряк трябва да отиде на тихо, чисто място, където да го обичат. Той е невероятно благ и добронамерен пес, липсват му хората, липсва му любовта и топлината – намери ли приятели обаче, сме сигурни, че ще грейне много бързо и ще стане голям красавец. Състоянието му е съвършено безопасно и безвредно за хора и животни, нещо повече – общуването с него е силно препоръчително. Защото е прекрасен!!!

За да си представите характера му, това е едно кратко видео на момчето – от улицата.

Ловните кучета на Фермата очакват своите осиновители с огромно нетърпение!

Свиване

Дарения вместо цветя – 460лв. от сватбата на сем.Алексиеви  

460лв дарение получиха кучетата на приют „Фермата“ от сватбата на сем.Мария и Любо Алексиеви! Горчиво! Сигурни сме, че ще създадат семейство за чудо и приказ!

IMG_4913

Мария и Любо са доброволци буквално от отварянето на стария ни приют – вече 6 години. Винаги са помагали, винаги са били насреща за кучетата в беда, наистина безброй пъти сме разчитали на тях…

Просто прекрасни хора! Мария, Любо, пожелаваме ви цялото щастие на света!

мария

И благодарим за всичко – да ви се връща добрината тъпкано и нека всяка врата, на която почукате да се отваря с: „Добре дошли!“, така както са отворени сърцата ви!

Свиване

По дирите на изчезналите СОФИЙСКИ КРЪЧМИ: Раковски  

м

Улица „Г. С. Раковски“ (първа част)

Преди много години споменах пред баща ми и един негов приятел, че искам да снимам старите заведения на София и какво е там сега т.е. в началото на 80-те. Като се замисля, по онова време тяхната младост е била точно толкова отдалечена от дадения момент, колкото за мен днес е онзи разговор. Точно по 36 години в двете посоки. Татко и Максим разпалено започнаха да се сещат какви известни кръчми е имало на ул. Раковски. Започнаха някъде преди Дондуков и стигнаха до Якобинския клуб срещу Народния театър. Свят ми се зави – толкова много изброиха, а допълваха и с имената на кръчмарите, характеристика на менюто, къде им давали безплатни шницели, къде виното било кисело, кой къде имал навика да ходи, къде кой рецитирал или пял и кои стихотворения Вутимски къде написал… Имената, които споменаваха, бяха нашата история – не само литературна.

Аз няма да почна толкова от далеч – нито като време, нито като пространство – ще се огранича само в отрязъка между „Дондуков“ и „Патриарх Евтимий“. Всъщност мислех да започна направо от „Царя“, но как да прескоча известната и любима на много хора „Опера“.

София Операта

Сградата на Операта през 60-те години

Става дума не за операта ни, в нея клиентите на софийските кръчми по-рядко влизаха, а за кафе-сладкарницата, ресторанта и бирхалето, които се помещаваха в приземния етаж на същата сграда, но с вход откъм „Раковски“. Заради стръмната улица прозорците се падаха ниско долу и когато изнасяха маси навън, пешеходците гледаха „отвисоко“ пиещите кафе.

Но всъщност аз помня и нещо не особено вкусно. Долу в мазето по обяд имаше диетичен стол. Като ученичка в 11 клас бях позакъсала със стомаха и с една приятелка ни пратиха там да се научим да ядем здравословно. Честно казано едвам издържах безсолното ядене, но добре че сервитьорите бяха студенти и след като няколко пъти направихме мили очи, ни отпускаха тайно една солница. Тогава намразих всичките видове фрикасета и каши, но поне се научих да ям супа. Заради този спомен никога повече не влезнах в бирхалето.

Ресторантът беше доста популярен, заради добрата си кухня и оркестъра вечер – през 80-те години там пееше и Йълдъз Ибрахимова, а в началото на 90-те отвори българо-шведски клуб-ресторант с „пеещи келнери“, от който започнаха кариерата си „Каризма“, Орлин Павлов. В по-късните часове в една от залите на ресторанта отваряше и нощен бар. Понякога любителите на класическата опера се пренасях в бара, за да продължат удоволствието.

 кафене Цар Освободител3

Ъгъла на булевард „Цар Освободител“ и „Раковски“ през 30-те години

Емблематичното писателско кафене „Цар Освободител“ ще прескоча, защото ние сме свидетели само на неговото разрушение. А тук искам да си спомняме приятни неща.

Ъгълът „Аксаков“ и „Раковски“ – там където през 80-те построиха „Кристал“, в моето детство беше сладкарница. Боза, торти, еклери, банички. Имаше маси и на тях освен ученици и родители с деца, човек можеше да види „вечната двойка“ – слугиня и войник. Но после и те изчезнаха или просто се сляха с останалите. По-късно до сладкарницата в посока „6-ти септември“ се появи и закусвалня – на витрината чинии с менюто за деня. След нея малко магазинче за чай и кафе, което го държеше една арменка, живееща отгоре.

През 70-те години по повод поредния конгрес съединиха всички сладкарници,  магазинчета, цветарници, зарзавачийници и партерни апартаменти на „Аксаков“ и между „Раковски“ и „6-ти септември“ построиха цял комплекс. „Кристал“ вече промени публиката, която преди посещаваше сладкарницата и закусвалнята.

ресторант Кристал през 70-те години

Реклама за комплекс „Кристал“ от 70-те години

Колко бяха заведенията – 3? 4? 5? 6? Помня кафене, снек-бар, ресторант с бял роял и с 1236 места (според рекламата, не съм ги броила), дневен бар, бирхале… Многотия! Интересното на „Кристал“ бе, че доста бързо се „оживи“. Майки с колички от градинката, избягали от лекция студенти, излезли за по едно кафе чиновници, обикновени безделници… хора всякакви. Различни компании си правеха регулярни срещи в някои от помещенията му.

Например в бара със синьозелените кресла, точно под апартамента на Жак Шемтов, в определен ден се събираха група писатели, театрали, литератори, журналисти, историци – Павел Вежинов, Любомир Тенев, Петър Динеков, Здравко Петров, Тончо Жечев, Михаил Берберов, Серафим Северняк, Иван Мартинов, Евгени Константинов… Не помня деня, но зная, че инициатор бе Иван Богданов, писател, историк, библиограф. Като гледам колко са различни като хора, като интереси и като професии, явно сбирките им са били приятелски, а не професионални.

1977 юни в Кристал

На снимката от дясно наляво: Евгени Константинов, Павел Вежинов, Серафим Северняк, Иван Мартинов, Иван Богданов и непознат човек.

 

Ние пък с една доста разнородна група от архитекти, инженери, музиканти, журналисти обядвахме всяка събота в механата – който е свободен, който иска – идва, нямаше задължителност. Движещата фигура беше Роби (Димитър) Самоковлиев, безкрайно интересен човек с чудесно чувство за хумор, въпреки тежкия си и изпълнен с превратности живот. За съжаление след като се ожени втори път и тъй като съпругата явно не одобряваше приятелите му, тези сбирки прекъснаха.

През 1989 година „Кристал“ или по-точно градинката пред него придоби друга известност.

След това идваше „Дълбоката механа“ или по-точно „Тетевенската“. Беше в един вход с галерията и ателието на СБХ, така че много често ароматът на скара и готвено се премесваше с режещата миризма на терпентин и се получаваше странен букет. В ателието изработваха улични пана и плакати от типа на „минута невнимание, цял живот страдание“ и доста студенти от Художествената академия и безработни професионалисти припечелваха по някой лев било като рисуващи плакатите, било като технически изпълнители. След като си вземеха хонорара, слизаха направо долу в механата. Така поне съчетанието изкуство и вино бе ползотворно и добре оползотворявано.

„Славянска беседа“. Никога не съм влизала в ресторанта, който предполагам е бил към хотела, така че не мога да пиша за него. Но на ъгъла беше „Славянка“. Днес биха нарекли кафенето „култово“. Сигурно такова е било, но на нас думата „култ“ и нейните производни ни навяваха други, не особено приятни пресни спомени.

 Беше остъклено от двете страни и се виждаше кой е на масите, наредени около прозорците, а и в дълбочина. Какви хора ходеха там! Аз познавах предимно художниците и то от поколението на майка ми и след нея. Сашо Дяков, Асен Старейшински, Стоян Куюмджиев, Георги Чапкънов, Никифор Русков… Идваха и актьори, поети, преводачи… Ето ви една история от онова време. Седи си Сашо Дяков на ъгловата маса и когато в „Славянка“ влиза Владимир Свинтила, той го повиква при себе си: „Абе, Владо, кой беше Ван Хутен?“. Свинтила това и кафе ван хутенчака – да покаже ерудицията си – и изнася дълга лекция за художника ван Хутен, един от по-неизвестните „малки холандци“, рисувал предимно натюрморти и по-рядко… Лекцията продължава поне 10 минути и когато най-накрая ерудитът спира да си поеме дъх, Сашо кротко се усмихва и изважда една кутия кафе van houten. Свинтила първоначално се смутил, но после и той се разсмял: „Е, обърках се!“. Но освен майтапи и клюки човек можеше да научи интересни истории за хора, за картини, плакати и скулптури, за „крале и зеле“, за това кой върху какво работи и какво иска да рисува. И за малките холандци също.

На следващия ъгъл на „Славянска“ и „Раковски“ през 60-те години построиха сградата на някакво министерство – сега е на икономиката, енергетиката и туризма. Преди тази страна на „Раковски“, между „Славянска“ и „Иван Вазов“ е била заета от сградите на Народната библиотека, Министерския съвет и Земеделска банка. Всичките те са пострадали жестоко от бомбардировките, останала е само сградата на ъгъла на „Иван Вазов“. Според мен е можело да бъдат реставрирани, ала явно тогавашните управници са намерили по-лесния вариант – рушенето. Но за известно време на това място е имало лятно кино, а пред него, разбира се, кръчма! Казвала се е „Производство“ – лично аз не я помня, но един приятел ми е разказвал как в неделя са го пращали с голяма кана да купува вино от там.

Земеделска банка днес и министерството днес

Сградата на бившата Земеделска банка и Министерството на икономиката в наши дни

 

Но да се върна на 70-те години. На последния етаж на новопостроеното министерство беше ресторант „Космос“. Покривът на ресторанта бе вълнообразен – вечер го осветяваха по-художествено и вълните заприличваха на капки. Мисля, че най-ценното в него беше гледката. Не съм се качвала, а казват, че и трудно са се намирали места – именно заради терасата с маси и заради погледа към „Раковски“, Народния театър, Градската градина. Но за съжаление ресторантът не просъществува дълго – някакъв самоубиец скочи от там и затвориха заведението за посетители. Струва ми се, че след това направиха стол и кафене за служителите в министерството.

Централна кооперативна банка с поглед към бившия р-т Космос

Поглед към терасата на Министерството с бившия ресторант „Космос“ и хотел „Славяска беседа“ в наши дни

От страната на улица „Славянска“, но по-близо до „6-ти септември“ бе кръчмата „Локомотив“. Влизала в нея сигурно веднъж-дваж и нямам ярки спомени, но много хора си я спомнят с любов: „Там ходехме, защото кебапчетата бяха страхотни и към тях си поръчвахме пържени картофи, които ни сервираха в големи купи от йенско стъкло. В никоя друга кръчма не даваха толкова и такива пържени картофи…“ Тези кебапчета в купи от йенаглас са явно като червена лампичка, защото само споменаването им извика спомена и при мен.

Отново на „Раковски“. Стигнахме и до пресечката с улица „Иван Вазов“. Вдясно, там където сега е градинка, в моето детство се бе разположила бирария „Чайка“. Май го наричаха ресторант-градина, но старите софиянци обичаха думата „бирария“ – навяваше им спомени от минали години. Преди бомбардировките там е била сградата на Юнион клуб, в моето ранно детство – игрище, а после градинка. „Чайка“ беше по-навътре от „Раковски“, опираше до бившия Якобински клуб в близост до Народния театър.

Заведението наистина приличаше на семейна кръчма, опасана с дървена ограда. Сгъваеми столове и маси с бели покривки (а понякога и без), наоколо подтичваха келнери и носеха големи табли с бира, вино и кебапчета. Но най-важното – в ресторанта имаше оркестър и певица. Свиреха всичко – от потпури от опери и оперети, през стари шлагери та да се стигне и до нещо по-съвременно, като „Marina, Marina“ и „Bleu canary“. Някъде към края на работното време певицата запяваше „Вземи огин, изгори ме, направи ме пепел…”, а като извиеше „Бели ружи, нежни ружи…” знаехме, че е време за затваряне.

До входа на бирарията имаше малка къща, в която преди се е помещавало кафене „Средец“, така наречения Якобински клуб. Там са се събирали левите поети като Вапцаров, там са се отбивали Александър Геров и Радой Ралин, Богомил Райнов и Павел Вежинов.  Може би там през 40-те години, зъзнейки в тънкото си сако Вутимски е рецитирал:

„Аз няма да изляза от кръчмата никога… Тук мечтая

и тук пиша стихове…“.

Но тогава ние не знаехме нищо за Александър Вутимски, той не беше след „борческите поети“ и за него се сещаха малцина.

Якобинския клуб

Бившият Якобински клуб през 70-те години.

 

През 60-те и 70-те години в сградата се настани Клуб на пенсионера или Клуб на активните борци – все то. А през 90-те стана Клуб на СДС, а след това кафене „Синьо лъвче“. Въобще, времената се променяха – посетителите също.

….

1970-1980-godina-Rakovski-102

    ………………….        

Следва продължение

….

В поста са използвани снимки от личния ми архив и от сайтовете „Стара София“, „Спомени от народната република“, „Скаймедиа“ и др. Благодаря на фотографите и на тези, които са опазили снимките им.

С удоволствие приемам коментари и спомени, които ще помогнат да стане картината по-пълна. Приятна разходка!


Свиване

Log-ове, дървета, бази данни  

Около разни разговори за една нова система при нас и какви бази данни трябва да ползваме (и викове от някакви хора “ама то трябва да е задължително nosql” с идеята, че nosql == магически бързо) и обяснения, подкрепени с малко тухли, реших да драсна това – какви основни неща ползват базите данни, защо (и какво можем да очакваме с промените по хардуера), заедно с разни други наблюдения.

На всички, които това им е интересно препоръчвам “Transaction Processing” на Jim Gray като едно много добро начало.
(за хората, които предпочитат да четат код, двете малки и съвсем истински бази са BDB и SQLite (който е и пример за истински добре написан софтуер))

По принцип под “база данни” се разбира ACID база данни, вероятно с някакъв SQL интерфейс. В по-модерни времена се разбира някакъв вариант на това, без SQL, понякога просто бърз начин човек да съхранява (и губи) данни.

ACID значи следното:
Atomicity (атомарност) – всяко действие или се изпълнява изцяло, или не се изпълнява изобщо (т.е. ако кажем “искам да увелича с единица на тия две места”, или ще се увеличат и двете, или ще получите грешка, но никога няма да се промени само едното).
Consistency (консистентност) – има вътрешни правила, които винаги са в сила, (например ако сме казали, че стойностите в дадена колона са уникални, базата не трябва да ни позволи да вкараме две еднакви такива).
Isolation (изолираност) – никой няма да ни подмени данните, докато работим с тях.
Durability (издръжливост) – ако сме записали нещо в базата и тя е казала, че е записано – то няма да изчезне, т.е. записано е на физическия носител, който не се влияе от спиране на тока.

Като цяло това са свойства, произлезли от нуждите на счетоводството/банкирането. Една ACID база данни е перфектна за всякакви такива нужди, понеже позволява да се опишат всякакви сложни структури от данни и тя да се грижи за това да не се омазват и да може да се работи с тях.

Всички тези свойства имат негативно влияние в/у performance. Най-зле се отразява D-то, понеже в повечето случаи това значи по поне един fsync() на транзакция, което от своя страна води до поне една физическа дискова операция, а поне преди SSD-тата те бяха най-голямото ограничение. I (и донякъде зависещото от него A) пък започва да се проявява при достатъчно бързи дискови масиви и големи паралелни натоварвания, когато се налага да се взимат и изчакват много (и сложни) lock-ове.

Изобщо, ако искате да запомните нещо съвсем просто от цялото ми писание, TL;DR-то е: писането в базата ви е ограничено от това колко транзакции може да ви направи дискът, четенето (ако базата ви не се събира в паметта) – също. Ако не са ограничени от това, ще загубите данни.

Други бавещи неща в стандартните бази данни са огромните възможности на SQL-а – всякакви join-ове и други сложни заявки, които в един момент няма как да се оптимизират – и неща като trigger-и, foreign key-ове, views, които усложняват и вкарват навсякъде нови lock-ове, сметки и забавяния. Например може да е възможно една база да пише в transaction log-а си по 2000 транзакции в секунда, но голяма част от времето ѝ да отива да проверява дали данните отговарят на консистентността, да чака read lock-ове или просто да parse-ва сложния SQL, който ѝ се подава.

Структурите, които базите данни използват са ориентирани към това да може да се работи ефективно и сравнително бързо с бавни, но сигурно-записващи устройства (дискове), т.е. основното предположение на повечето бази данни е, че имаме процесор с много бързи регистри/кеш, 10тина пъти по-бавна памет, и около милион пъти по-бавен диск, от който може да се чете само на блокове (т.е. парчета с размер от 512 или 4096 байта, align-нати на такава граница), като линейните действия (с няколко предни блока) са по-бързи от random действията.

Основната структура, която базите използват се нарича B+ дърво. В “Transaction Processing” има страхотно описание и си личи колко гениална структура е, аз тук ще се спра само на основните неща от нея:
– представлява нормално дърво, с корен и листа на няколко нива;
– всеки node от дървото съдържа ключ, данни и масив от указатели, който казва за кой range от данни към кой друг node да се ходи;
– размерът на всеки един node се гледа да е колкото една страница, константен за дървото, кратен на block size на устройството, на което се записва. Варира от 512B (за много много отдавна), 4KiB (сравнително отдавна) до всякакви други стойности (веднъж като гледах кода на postgresql беше 64KiB);
– в B+ дървото (и каквото по принцип се използва) всеки node има указатели към левия и десния си такъв, за да направи лесно търсенията по интервал (range).

Така търсенето в дървото е в общи линии логаритмично при основа размерът на масива от указатели във всеки node, което много ускорява работата при блоково устройство.

(почти) всяка таблица в съществуващите бази данни е B+ дърво, подредено по primary key-а си. Допълнителните индекси са често B+ дърво или подобна структура по колоната, която индексират и със стойност primary key на търсения ред. Това води до следните няколко неща:

– Търсенето по primary key винаги е по-бързо от търсенето по вторичен индекс (освен в един специфичен случай по-долу);
– Индексирането не е магия. Виждал съм хора да слагат в заявка търсене по функция от дадено поле, и ако индексът не е построен по същата функция, базата няма как да го използва;
– Като цяло за блокови устройства няма по-ефективна структура – прави малко четения (които са бавни) за сметка на сравненията (които са сравнително бързи).
– Някои бази имат допълнителни типове индекси, които вършат работа в по-странни случаи. Примери са full-text индексите (GIN на някои места), R-дървета (за многомерни данни) и hash-овете.

Тук има един интересен hack, който се поддържа от повечето по-нови версии на базите данни. Ако имаме следната таблица:

create table pesho (
pesho_sid serial not null PRIMARY KEY,
field_a int not null,
field_b int not null,
field_t varchar(16) not null
);

и имаме да търсим по field_a и field_b, за да прочетем field_t (SELECT field_t FROM pesho WHERE field_a=1 AND field_b=2), по принцип бихме създали индекс по field_a и field_b. Тогава заявката ще прави първо търсене в индекса, ще намери pesho_sid за нужния ред, и ще потърси после в самото B+ дърво. По-хитро (ако базата го поддържа) е да направим индекса по field_a, field_b и field_t, като тогава базата ще намери стойността в индекса и ще има и нужните данни, за да върне директно отговор на заявката само с първото търсене.
(още по-подобрен вариант за конкретния случай е да се махне pesho_sid и да се направи primary key по field_a и field_b, доста хора се притесняват по принцип от композитните primary key-ове, а не трябва)

Другият компонент, който би трябвало да има във всяка база е т.нар. transaction log (или write-ahead log, binary log, journal или всякакви други имена). Идеята му е, че всяка транзакция/действие за писане се записва в него, след което той се sync-ва до диска (така се гарантира онова Durability), и чак като се напълни се насипва в/у реалните данни по диска. Всяко действие се записва така, че да е идемпотентно, т.е. да може логът да се приложи няколко пъти, без да повреди данните (което е нужно за спасяване от момента, в който ни спре тока докато flush-ваме log-а).Това помага за доста неща:

– Писането по диска е през повечето време линейно, което доста забързва действията по базата;
– Заявките естествено се сериализират и при спиране на тока или нещо такова после могат да се replay-нат от лога;
– Същия log може да се използва за репликиране на базата, или за възстановяване от backup заедно с dump от дадена дата, или дори за връщане назад.

Идеята всъщност не е ограничена до базите данни, и в един или друг вид се използва на много места (например файлови системи).

Този вид log се използва във всички бази данни и в почти всичко, което съхранява данни (изключение са in-memory storage-ите като memcache, на които не им трябва да се синхронизират с някои и не им пука за спирането на тока).

Ако човек се загледа какво ползват nosql базите, ще открие все същите неща. По-долу съм изброил няколко и причините да са по-бързи (за някои неща):

Apache Cassandra в общи линии използва in-memory transaction log-ове, които синхронизира с другите сървъри в клъстера (т.е. губят се данни, ако на всички им спре тока). Решава си проблемите със скоростта, като не поддържа нищо сложно (като join-ове) и като пише по диска само на големи burst-ове, когато напълни някоя таблица.

Apache CouchDB комбинира по хитър начин B+ дървото и transaction log-а, като винаги само добавя във файла. За да си помогне още малко, прави fsync() не на съвсем всеки документ, а гледа да batch-ва по някакви писания и да sync-ва веднъж в секунда, което пак може да доведе до загуба на данни.

MongoDB ползва transaction log, ползва B дървета за индекси, и се справя с многото писане като просто mmap-ва файловете от базата в паметта. Единственото, което fsync()-ва, е transaction log-а, на 100ms (pdf с презентация за mongodb internals).

Както и много други знайни и незнайни нещица. Голяма част от тях не биха се справили със стандартния ми тест за сериозна база данни ( да се пуснат транзакции спрямо нея и да и се рита тока, и да не загуби нито една от потвърдените), но пък имат приложение в много области, където или данните не са чак толкова важни, или има начин да се заобиколи загубването им. Един хубав пример има в Beautiful data, гл. 5, където facebook описват как, за да си съхраняват clickstream-а, са минали през Oracle, MySQL и са стигнали до cassandra, която просто може да се scale-ва ужасно много (и на тях изобщо не им пука за няколко изгубени click-а).

Ако събера сили, ще напиша приложение за дистрибутирането на базите данни, CAP теоремата (или защо господ ни мрази) и какво правят разни хора по въпроса.

Свиване

PlayStation 4 чукна 40 милиона продажби  

PlayStation 4 чукна 40 милиона продажби
Sony обяви, че продажбите на PlayStation 4 в световен мащаб са прехвърлили 40 милиона броя, с което това е най-бързо…
Свиване

Новият ZenBook 3 на Asus е по-тънък, по-лек и по-мощен от Apple MacBook  

Новият ZenBook 3 на Asus е по-тънък, по-лек и по-мощен от Apple MacBook
Asus представи впечатляващия си нов ZenBook 3, който се прицелва в ултрапреносимия MacBook на Apple и успява да го надскочи…
Свиване

Оскар, прострелян в рамото  

Оскар е прекрасен млад котарак  с изключителен, мил характер. Бил е жестоко прострелян в рамото от неизяснен злодей, но благодарение на вас – получава най-добрите възможни медицински грижи.

РЕДАКЦИЯ 30.05.2016

Един съвсем нов живот започна Оскар от тази седмица благодарение на вас!
Д-р Златинов го сглоби, операцията премина успешно, а сега остава само да се надяваме, че ще може да използва крачето си пълноценно след зарастването.

Момчето вече си е с нас, в приюта – има да пие малко антибиотици и да му се подновява шината периодично. За съжаление, т.к. Фермата е за кучета – налага му се да прекарва дните си в доста малка клетка, в затворено помещение, без слънчице.

000 готов оскар

Не, че нещо е казал – Оскар е прекрасен и не възразява на нищо. Но си мислехме – дали никой от вас не би му предложил временно подслон?

Оскар е изумително добър и разбран, не се дразни на никого – кучета, котки, деца, доктори, скалпели… Наистина свестен котарак, такива рядко се раждат  – чак се зародиха спекулации дали не е всъщност куче в котешко тяло.

Млад е, здрав е, пази чисто, само дето не е особено пъргав… Та, ако сте се чудели какво ли е човек да си има една прекрасна котка – защо не го вземете за месец-два у вас?
Пък той ще ви разкаже нежно колко е хубаво!

В случай, че решите да подслоните Оскар временно – заповядайте в приюта да се запознаете с него, няма да съжалите.

РЕДАКЦИЯ 27.05.2016

ОСКАР ПОЛУЧИ ОТ ВАС ПОМОЩТА, КОЯТО МУ ТРЯБВАШЕ,
ПРЕКРАСНИ ЧОВЕЦИ!

ОСКАР БЛАГОДАРИ

Момчето ще бъде оперирано още днес, рамото му ще бъде сглобено, крачето ще се фиксира – няма да има ампутация!!!

Благодарим ви, благодарим ви от името на Оскар, и от себе си, че му дадохте този шанс да остане на четири крака, че отново се отзовахте за приятел в беда, че видяхте на своя екран един добър котарак в беда и не го подминахте, когато е толкова лесно да го направите.

Ще ви зарадваме с негови след-оперативни снимки утре, стискайте палци операцията да е успешна, загубата на проводимост в нервите на крака да не е фатална и след 3-4 месеца да видим един скоклив и пъргав, усмихнат и дебел Оскар, на коленете на любима стопанка, обичан и щастлив!

Желаем ви цялото щастие на света!
И дано, дано, дано, до всяко добро същество – да застане поне още едно!

ОРИГИНАЛНА ПУБЛИКАЦИЯ: Зов за помощ: Оскар, прострелян в рамото 25/05/2016

Приятели, имаме нужда от вашата помощ за един великолепен котарак – господин Оскар, застрелян от зло двукрако. С карабина.

01 оскар

През последния месец не можем да поемаме пациенти за ортопедично лечение – дългът ни към ЦВК е огромен, а и вече си имаме голям брой пациенти на дълго лечение, които все още се нуждаят от помощта на лекарите там.

Когато донесоха Оскар обаче, не можехме да го отпратим. Първо – алтернативата му беше да остане на улицата така (хората, които го докараха не се трогнаха, поне да ни помогнат да направим рентгенова снимка веднага). Второ – не е просто пострадал, а е прострелян – жестоко, нарочно, от човек (каквито сме и ние). И трето – е просто прекрасен – добър, търпелив, гледа те и всичко разбира (много е трудно да кажеш „не, на тебе не можем да ти помогнем“, когато насреща стои истински приятел)…

Това е рентгеновата снимка на Оскар – прострелян е. Най-вероятно с карабина:

13275314_10208402857762690_1301165252_o 13282578_10208402858002696_264764130_o

Няма да коментираме злодеянието. Да видиш такова прелестно същество и да ти дойде напън да го застреляш… Важното е, че Оскар е вече с хора, които могат да видят златното му сърце – то грее със светлината на сто слънца и ще му трябва повече от един нескопосан куршум, за да угасне. Кракът му обаче е почти заминал, а животът на три крака е нещо много неприятно за котките, особено, когато липсва преден.

Д-р Златинов от ЦВК прегледа Оскар обстойно и предлага да му направи операция за сглобяване на рамото като алтернатива на ампутацията, за която го заведохме. Моментът на колебание идва от това, че котик е загубил част от чувствителността в крака си и не е 100% сигурно, че ще може да го използва отново. Възможно е след операцията да се наложи допълнително шиниране и физиотерапия, възможно е дори да не може да го използва. Но при всички положения – рамото трябва да се фиксира.

Нямаме 460 от 680лв, нужни за да бъде опериран кракът на Оскар.
Ако не успеем да ги съберем – ще изберем варианта, за който имаме средства – ампутация. Но Оскар е един наистина превъзходен котарак, и въпреки че тук сме се събрали повечето приятели на кучетата, вярваме, че ще се намери помощ и за него. Той я заслужава…

Искате ли, можете ли да помогнете на един добър котарак да остане на 4 крака?
Ако чувствате, че вашият отговор е „ДА“, ви молим, направете дарение за него:

13275052_10208402858082698_236344412_o 03 оскар 2

Средства за Оскар могат да бъдат оставени и на регистратурата на Централна Ветеринарна Клиника, необходимо е само да кажете „за Оскар, котарак на АРС“.

Ако решите, че искате да ни помогнете да покрием част от сметката ни в клиниката – натрупана от ортопедични случаи, образна диагностика, по-сложни изследвания и други услуги за безкрайния поток бездомни пациенти, можете да го направите в клиниката, или на тяхната банкова сметка, с основание „За покриване на сметката на ARSofia”: Галба ООД : BG45BUIB98881007429901 / Сибанк / SWIFT BUIBBGSF

Знаем, че е краят на месеца и джоба на всеки е празен. Не се натъжавайте, ако не можете да помогнете, мили приятели. Оскар ви е благодарен дори и само за това, че го забелязахте.

04 оскар 5

Свиване

Asus представи Zenfone 3, Zenfone 3 Deluxe с 6 GB RAM и огромния Zenfone 3 Ultra  

Asus представи Zenfone 3, Zenfone 3 Deluxe с 6 GB RAM и огромния Zenfone 3 Ultra
Анонсите за Computex започнаха и Asus представи цял куп нови устройства, включително нова серия смартфони. В нея влизат Zenfone 3,…
Свиване

Полезни програмки за работещите под Windows  

Първата програмка е за тези, които не обичат компютърът им да рапортува какво вършат те „незнайно къде“. В случая – на Microsoft.

Нарича се Spybot Anti-Beacon и е дело на Safer Networking. Inc – авторите на уважавания от мен Spybot – Search And Destroy. Може да бъде използвана безплатно. Подробностите за нея и линк за сваляне можете да откриете тук.

Функцията ѝ накратко е да изключва вградените функции за рапортуване в Windows 10, 8.1, 8 и 7. (Да, оказва се, че ги има още в Windows 7!) Дава и възможност, ако желаете, да си ги включите обратно. (Което може и да е мъдро – ако направят Windows 10 използваем само срещу периодично заплащане, следващата стъпка може да е отказ да работи, ако му изключите шпионските функции… А може и да не е мъдро – може да е мъдро в такъв случай най-сетне да преминете на друга операционна система.)

Втората програмка се нарича GWX Control Panel и може да бъде свалена от сайта Ultimate Outsider.

Маха подканата да си сложите Windows 10. Спира опитите да бъдете изхитрени да си го сложите по различни други начини, и дори подготвени вече ъпгрейди до него. Има както вариант за инсталиране, така и portable вариант.

Дано този запис не се появява прекалено късно.

Свиване

Александър Христов: Повторение  


Светят само кръчмите –
препълнени кораби,
закотвени
на това пристанище,
този град,
пресъхнал от жажда
и предателства,
град
на юлски хора
и изгнили палуби –
и докато мечтаем с В.
за пътешествия,
осъзнавам,
че сме преживели
един сезон в трюма,
разбивали сме
котви,
събирали сме сол
от пода –
а вълните
все така преливат
от чаша в чаша,
и светят само кръчмите…



Александър Христов





  Александър Христов в „Кръстопът”.

май 29, 2016

Свиване

„Щъркелите и планината“ в жаравата на родовата памет  

Още с излизането на сборника с разкази „На Изток от Запада“ беше ясно, че Мирослав Пенков е явление в съвременната българска литература. Въпрос на време бе да видим и по-мащабно произведение, а публиката зачака с нетърпение появата на „наследника“.

Stork mountain излиза през 2015 г. на английски език, а няколко месеца по-късно и у нас, преведена от самия автор и излязла с логото на изд. „Сиела“ под името „Щъркелите и планината“. Всъщност „преведена“ не е най-точната дума, защото самият Пенков споделя, че големи части от книгата са писани на български език. Не съм виждал как изглежда оригиналният текст на английски, но още след първите прочетени страници не смея и да си представя предизвикателството, което означава преводът на подобна реч, изпълнена със сочни архаични български фрази и многобройни турцизми.

Miroslav Penkov„Щъркелите и планината“ е вдъхновяваща история, излязла изпод перото на умел майстор на словото. Мирослав Пенков безспорно е такъв и ако „На Изток от Запада“ беше първият знак за това, то дебютният му роман е живото доказателство за един рафиниран талант. В действителния живот Пенков е университетски преподавател по творческо писане – споменавам го умишлено още в началото на ревюто си, защото е от ключово значение. Ще разберете за какво говоря, ако прочетете романа, но ще си позволя леко да „надигна завесата“ и тук – цялостното усещане от стила на книгата е като да наблюдаваш прецизната работа на бижутер. С фините си пинсети, с оптиката и нетрепващите си пръсти, той прави това, за което е призван – шлифова, извайва, създава, твори. „Щъркелите и планината“ е като произведение на бижутер, който се наслаждава на професионалните си умения. Създава литература.

Романът ни изпраща в затънтения Югоизток, досами границата с Турция, в измисленото село Клисура, където един млад емигрант се завръща от Америка, затънал в дългове, с надеждата да продаде наследствени земи и да внесе ред в живота си. В Клисура ще се срещне с дядо си, с когото имат твърде сложно и противоречиво минало, а от това минало ще изплуват една след друга и дълго прикривани тайни. Сложно е всичко в това мистично място насред Странджа, тази вечно стояща на пътя на завоеватели планина. Сложни са взаимоотношенията между хората, тяхната верска принадлежност, границите им, миналото им, легендите, които таят. Пенков не бърза да разкрива тези тайни, не бърза да отговори на множеството въпроси, които изникват страница след страница в съзнанието на читателя. Напротив, продължава да удължава нетърпението, изпъстряйки историята с древни легенди, с прескачания в исторически епохи, родова памет и митология. Всеки елемент има своята роля, всеки елемент е парче от общия пъзел, който обещава да разкрие зрелищна картина, да задоволи любопитството на изискващия читател.

И го прави, да. Създава внушителна история, която поставя върху горящите въглени на нестинарската жарава, а високо над нея оставя да се вият безкрайните кръгове от щъркели, прелитащи по древната Виа Понтика. Не всяко любопитство обаче ще бъде възнаградено, не на всеки въпрос ще бъде намерен отговор. В живота е така, защо в литературата трябва да е инак?

„Щъркелите и планината“ без съмнение ще развълнува читателите с ярките си картини и голямото богатство от изразни средства, щедро вложени в преследване на ефектен резултат. Ще останат впечатлени не само от високата ерудиция на автора, но и от живописния език, пиршество за всеки лингвист. Това, което ми липсва в тази наглед идилична картина, е новаторството. Книгата влиза в (а и на практика усилва) един очевиден тренд в издаваната напоследък българска литература – обръщането към родовата памет, експлоатирането на сложното етно-историческо наследство на Балканите и в частност България; на общото минало, белязано от конфликти, трагедии и преломи. Без по никакъв начин да правя сравнение между авторите (защото е неудачно и би било некоректно), ще спомена само няколко имена. Катерина Хапсали с „Гръцко кафе“, Петър Делчев с „Трънски разкази“, Александър Чакъров с „Кървави разкази“… Може би и Деян Енев умело е уцелил момента с „преоткриването“ на Георги Божинов и забравения роман „Калуня-каля“, който направи нечуван фурор и се задържа в челото на класациите месеци след издаването си.

Може би сложното минало и богатата история и митология на нашия край са плодородна почва, от която един добър писател лесно може да сътвори стойностно литературно произведение. А в случая на Мирослав Пенков е и повод тези теми да получат и сериозно международно внимание. Това, което ме впечатли и ме накара да се замисля обаче, е едно интервю с автора, което имах случая да изгледам няколко дни след прочитането на книгата. В него младият писател споделя, че на практика няма лична история или мотив, който да е залегнал в основата на книгата. Имал смътен спомен от нестинарски изпълнения в Албена, което пробудило любопитстовото му и го провокирало да научи повече за това явление. Цялата информация събрал от интернет (цитирам по памет: „Не мога да си представя как са писали някога без интернет“). Може би аз съм малко старомоден, но обикновено подобни книги ме карат да изпитвам вълнение – какво ли е провокирало автора да създаде такава история, какви ли родови тайни се крият в романа, с кой ли герой се припокрива поне в някаква степен писателят… И това интервю малко ме поля със студена вода, защото ми показа действителността, орязана от всякаква подобна „романтика“. При Катерина Хапсали също имаше нещо подобно. Което индикира друго явление, може би черта на съвременната дигитална реалност. Божинов обикаля всяка долчинка, всеки хълм, по който е минала четата, за да напише „Караджата“. Днес цялото проучване за една книга може да се случи, без да ставаш от компютъра. Една съставка обаче е жизненоважна, за да направиш стойностен роман – трябва да си наистина талантлив майстор на словото. Е, при Мирослав Пенков мисля, че имаме всичко необходимо.

За финал, не мога да пропусна суперлативи за красивата корица на българското издание, дело на Дамян Дамянов. Невероятно семпла и същевременно съчетала в себе си двата водещи сюжетни символа на романа.

Публикувано от Георги


Filed under: Балкански, български, художествена
Свиване

sinестезия  

играя из хетеротопии
танцувам прескачам
чудя се
не ми личи но се чудя

това тяло ми е тясно
искам да изляза да отида
някъде другаде опитах
подскачах пих каквото ми казаха
преглътнах и други неща
вече пак съм тук и в тялото си
изменения не се очакват но
последната ми надежда е
да преместя тялото си
ще отида в попово бахрейн сидни
да видим къде ще остане другото
нетялото аз

къде ще се срастне с
нетлялото аз


Свиване

рубинената кула  

сама сама сама
горе в кулата която обитавам
кулата е моята черупка
подредила съм я скромно с вкус
уютно мъничко е
вита стълбичка саксийки
и тем подобните неща
през любимия прозорец
гледам отвисоко всички ви
но ми омръзва омръзва ми
понякога летя наоколо
връщам се омръзва ми
скоро виждам
не сте се качвали до горе
не сте се интересували
не сте пращали гълъб
не сте питали
каквото има да става
ще става казвате
гледате нагоре
кулата още е там
всичко си е наред
всъщност отдавна вече
скочих полетях от кулата
другаде съм
това което казвам са спомени
а може и да е приказка
скочих полетях
засилих се
сега съм някъде
другаде

гледате и си казвате
кулата е там
всичко е наред


Свиване

последствия  

нека всички си обработим
там каквото имаме да си обработваме
сами
да се изчистим да се стегнем
да се вземем в ръце
да се изгладим да се приведем
в удобен за логаритмуване вид
изрядно извършвайки
механични повтаряеми действия

после да се срещнем да се усмихнем
да произведем звън на чаши
да се засмеем да се веселим
да се насладим на настоящия момент
след няколко поредни звъна
да се чудим за какво толкова
ни трябваше да тъжим нали животът
беше един безкраен празник

след още няколко поредни звъна
да се появят пукнатини в смеховете ни
да виждаме само чуждите пукнатини но
да се правим че не ги забелязваме
малко по малко пукнатините
да ни превземат
отдолу да има нещо тъмно
да се усмихваме дори когато
започват да падат парчета от нас
по земята по пода по пясъка
по дрехите по обувките ни
да се отърсваме притеснено да се
усмихваме отново

да се сещаме изведнъж
май е време
да се прибираме да оставяме
да оставаме сами да преставаме
да разискваме да се смеем
да се приберем в черупките си
да си ударим по шамар или два
в огледалото
да кажем на себе си

нищо не си обработил
от утре пак
ако може и час по-рано


Свиване

Не си имал детство на село, ако не си правил тези неща  


Детство и ваканция на село... Или поне за онези късметлии, които имат баба и дядо на село. Моето е на 5 км от родния ми град, но не съм спала дори една нощ в къщата на тамошната ми баба. Не знам дали защото е близо, или защото Луковит е малък град и в много отношения прилича на село, но не съм имала онези типични ваканции, през които се преместваш поне за 2 седмици при милата си баба, която те буди с мекици и току-що издоено прясно мляко. За сметка на това, целогодишно съм била така.

Винаги ми е хубаво, когато се връщам в Луковит. Връщам се при майка ми и в онези спокойни години, когато съм била на 10.

Детството на село си има свои характерни черти, с които можеш да го опишеш. Онези общи неща за случване, които са правили всички деца, независимо дали са прекарвали лятото си в Тодоричене, Дерманци, Джурово, Герановица, Кладница, Рударци,Скравена или Неделкова гращица. 


  •  Филия, намазана с масло и поръсена с шарена сол/чубрица. Яде се задължително навън, на улицата, защото никой няма време да седне и да се храни спокойно на масата вкъщи. Това си е чисто пилеене на време за игра.
  •  Пликче семки - от хартиените, навити на фунийка. Бяха по 10 ст. В Луковит ги продаваха 3 баби, които живееха на една улица - баба Султана, баба Алима и баба Веса. Баба Султата даваше сами да си пълним пликчетата, като вземахме с шепи от топлата тава. Баба Алима ни даваше бонус 1 пликче на всеки 10 купени. Баба Веса беше баба на моя най-добър приятел.
  • Петелът да те гони в двора и после да те е страх да идеш до външната тоалетна сам.
  • Да се катриш по спрели машини - трактори, комбайни, багери, кранове, камиони.
  • Да набереш голям букет полски цветя и после да го подариш на майка си. И до сега си имам едно на ум, когато късам жълтурчета. Бялото, което излиза от стеблото, наричахме змийско мляко и мислехме, че е отровно.
  • Да те близне телето. Топлият му грапав език по дланта ти е нещо, което всяко дете трябваше да опита. За врътлеците по косата също се твърди, че са близнато от крава или теле.
  • Да ти се забие трън или стъкло в петата. Но в никакъв случай не е било голяма драма. Вадиш и продължаваш. Ако си го махнеш сам и има кръв, си още по-голям герой. Никакви кислородни води, мокри кърпички и инжекции против тетатус. 
  • Да изстрелшва костилки от череши колкото се може по-далече.
  • Да правиш неща, които родителите са ти забранили - да изнасяш играчките си навън или да се измъкваш през прозореца вечер.
  • Да идеш на реката и да се върнеш вир-вода.
  • Да се опитваш да хващаш лястовици с кофа.
  • Да скачаш в купа сено или да разриташ купчината събрани есенни листа.
  • Да държиш в шепи малко пиленце, патенце или зайче.
  • Да крадеш кайсии от съседите и да пълниш предната част на тениската си като престилка-кошница, за да има и за приятелите.
  • Да играеш на ръбче и народна топка. А когато топката падне в двора на лошата баба, да се побутвате чий ред е да прескочи оградата и да я вземе.
  • Да си намажеш 2 филии с лютеница, за да носиш и на приятеля си навън.
     
  • Да пиеш вода от чешмата на двора с шепи.
  • Да се правиш, че не чуваш, когато те викат да се прибраш.
  • Да играете на прескочи кобила, дама, ластик, стражари и апаши, жуменка, замръзванка, цветя-момичета-момчета, подарък, бутилка, кър.
  • Да предавате хартия на вторични соровини, а с парите да си купиш шоколад.
  • Да събираш празни кутии от цигари от чичовците, които седят и пият бира, за си направиш робот.
  • Да се срамуваш малко в началото, когато виждаш старите си приятели, но срамът да минава толкова бързо, че и светлината да ти завиди. 
  • Да си откъснеш домат от градината и да се омажеш целия, докато го ядеш.
  • Да ходиш по релсите и да махаш приветливо и с всички сили на машиниста и пътниците, когато мине влак.   
 
  • Да събираш малки бели охлювчета в шепи.
  • Да си правиш принцеси от пъпките на маковете.
     
  • Да не искаш да ходиш на село.
  • Да не искаш да си тръгваш от село. 
 
    


Свиване

Sony Xperia X се появи в Теленор на по-висока цена от Xperia Z5  

Sony Xperia X се появи в Теленор на по-висока цена от Xperia Z5
Новата серия Xperia X вече пристига на българския пазар, като първото устройство у нас е именно моделът Xperia X. Той…
Свиване

2016-та е година първа от новото летоброене  

xbzxbb

Когато живее в период, поставящ началото на ново летоброене, човек рядко си дава сметка за това. Лично аз честичко се шегувам, че 2016-та е година първа от „новото летоброене“. Обичам да я наричам „година V.R.0.“ Човешката цивилизация се намира пред прага на нов еволюционен етап. Започва епохата на виртуалната реалност. Като всяка нова епоха, и тази ще промени света изцяло. Необратимо.

Да, технологията ни е позната отдавна, но едва през 2016-та продуктите за симулиране на виртуална реалност напуснаха експерименталните лаборатории и навлязоха в бита на масовия потребител. Един от многото ясни сигнали в подкрепа на това твърдение е появата на костюми за симулиране на виртуален секс. Според мен, намираме се в началото на изключително дълъг процес. Тепърва предстои устройствата да се усъвършенстват, реалностите да се надграждат и така нататък. Със сигурност не му се вижда краят. Само си представете комбинацията от пет сетива и среда като Second Life например. В много по-реалистичен вариант.

Няма да има пощадени сектори. Виртуалната реалност навлиза в киното, бизнеса, игрите, туризма, домашното порно, навсякъде.

Виртуални пътувания. Виртуален секс. Виртуални пари. Виртуална икономика. Виртуални светове.

Човек се нуждае от наистина голямо въображение, за да си представи докъде може да доведе всичко това.

Действително живеем в интересни времена. Китайците го смятат за проклятие. От друга страна, забавно е усещането да обитаваш свят, който все повече заприличва на футуристичните романи от твоето детство. Бъдещето е сега. Фантастите ни предупреждаваха отдавна…

Тихомир Димитров 


Свиване

Театрално ревю: Петокнижие Исааково  

петокнижие исааково театър

Имам късмета понякога да ме водят на театър, без от моя страна да се изисква каквото и да е организационно участие. На фона на стандартното ровене за информация и следене на афиши, това е приятно разнообразие – не просто защото се усеща като празник, а защото ме среща с постановки, за които не знам почти нищо. А това си е половината рецепта от магическото „приятна изненада“.

петокнижие исааково театър

Така отидох на „Петокнижие Исааково“ – знаейки само, че пиесата е създадена по роман на Анжел Вагенщайн и се говори за живота на евреин. Не бях подготвена за въртележката от емоции, които следват пътя на Исаак Блуменфелд, докато той преминава през няколко националности, две войни и два лагера. Животът на Исаак отразява промените, на които е подложена Европа през войните на 20. век. Започваме в град Колодец, част от Австро-Унгарската империя. Без да променяме географската точка на картата, минаваме от Австро-Унгария в Полша, после в част от Съветския съюз, после в провинция на Третия райх и завършваме в Австрия. Междувременно се случват и лагерите – естествено, концентрационен през ВСВ и сибирски след това.

Звучи като нещо изключително тежко за гледане, нали? Колкото и на моменти постановката да те хваща за гърлото, историята има един труден за описание жизнеутвърждаващ тон. Случват се даже вицове за евреи, разказани от евреи. На моменти Исаак говори за трудностите по пътя си с почти любовна носталгия – защото на фона на тежките моменти изпъкват любими хора.

петокнижие исааково театър

Постановката има особено интересна сценография. Голяма част от действието се случва зад завеса, в миналото на главния герой, а той (Николай Урумов) става част от нас, зрителите. Актьорите там са облечени в черно и създават усещането, че гледаме стар черно-бял филм – то се засилва и от пейзажите на град, прожектирани върху завесата. Малък оркестър става част от пиесата – те не просто свирят, но и играят наравно с актьорите.

Актьорският състав пресъздава историята на Исаак с цялото внимание и уважение, което има. За мен специално се отличиха Христо Терзиев като младия Исаак, както и Йосиф Шамли, равина – за втория основна роля играе невероятния изходен материал за монолозите и диалозите, дори и на моменти тонът да е твърде нравоучителен.

„Петокнижие Исааково“ е постановка, която поставя интересни въпроси, дори когато темата за съдбата на евреите не е толкова близка до вас, колкото до автора на романа. И те кара да се замислиш по теми, които горят дълго след угасването на прожекторите в залата.

___
снимки: Народен театър „Иван Вазов“

Постът Театрално ревю: Петокнижие Исааково е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

май 28, 2016

Свиване

Бистра Величкова: И друг път съм се губила  

                „скитниците днес
                са пътищата
                на утрешния град”
                      На Червено, песента “Самотата ме ражда”

и друг път съм се губила
в живота
и всеки път
в три следобед
откривам,
че ме няма
тръгнала съм
по прашни пътища
да търся скитници,
които да попитам за посоката,
докато сама
не съм се превърнала в път,
по който някой друг се губи
и ме пита,
дали не съм минавала оттук


bistravelichkova_cross






   Бистра Величкова в DICTUM.
   Бистра Величкова в    „Кръстопът“.

Свиване

Супермощната NVIDIA GeForce GTX 1080 вече се продава в България за 1599 лв.  

Супермощната NVIDIA GeForce GTX 1080 вече се продава в България за 1599 лв.
Представената в началото на месеца видео карта GeForce GTX 1080 на NVIDIA вече е на българския пазар. Сочена за най-мощното…
Свиване

Елена Ташева: Вяра, надежда и любов  


Вяра:
че котката ми ще се върне
след двегодишната разходка.

Надежда:
че приятелката ми
ще бие на табла смъртта.

Любов:
че котката сама ми избяга
и приятелката ми загуби.
А аз все пак им простих.



Елена Ташева


  Елена Ташева е родена на 8 юли 1993 г. в Пазарджик. Пише и участва в училищни конкурси още в прогимназията в родния си град. В момента изучава „ Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Има публикации в регионални и столични издания, а през 2016 г. е сред отличените в направление „Поезия“ ХХХIX Национален студентски конкурс „ Боян Пенев“.

Свиване

Котка и Дракон  

ohoiugipugipu

(приказка за умствено предизвикани възрастни)

Веднъж с жена ми запалихме обща цигара и си подавахме един тефтер, в който първият пишеше, докато вторият пушеше, а после си ги разменяхме и така…

Ето какво се получи накрая (текстът няма никаква художествена стойност):

През девет планини в десета, зад едно много дълбоко езеро, на върха на един мега остър чукар, в една супер недостъпна пещера, живеел някога един Дракон.

Драконът бил много, много влюбен.

Толкова бил влюбен, че киселините в стомаха му се изостряли и всеки ден бълвал все по-горещ огън, веднъж замалко не овъглил себе си и пещерата, докато спял…

Неговата изгора била трицветна пухкава котка, млада и игрива, готова на всякакви предизвикателства и бели. Казвала се Ирена.

Но не можели да правят любов, защото той бил тооолкова голям, тежал над три тона, а тя била тооолкова мъничка – нямала и два килограма. Дори когато я опръсквал, стъпвайки грубо в реката, която се изливала от пещерата надолу по безлюдните чукари, той пак рискувал да й счупи гръбнака. Със струята вода.

Тяхната любов била платонична.

А това вбесявало Дракона и той развил своя стаховит пламък, който се дължал на по-високото съдържание на метан в здравия му, иначе, младежки дъх. Драконът нямал още и двеста години, а любимката му била по-малка – само на две.

Ирена, въпреки крехката си възраст, осъзнала това и измислила игра:

Хванала един тефтер и написала: „За по-малко киселини пийте сода!“

Опитал това Драконът и останал мнооого доволен, въпреки че му олекнало и му доскучало, та чак се поядосал, след което се разтърчал из гората като младо яре и озадачил всичко живо наоколо.

Видял го даже заекът, който бил замислил план…

Планът бил в заговор с любимата на Дракона – Ирена.

Той искал да я отмъкне при себе си, за да й покаже колко хубаво клатят зайците: 30 пъти по 30 секунди, но за целта му трябвал сигурен транспорт, а какъв по-сигурен транспорт от големия, прост, дърт Дракон?

Тя обаче копнеела за истинска нежна драконова ласка, а не за заешки краткотрайни 30-секундни клатещи подобия на секс, така че, разбрала заблудата на заешкото предложение, се скрила в тайното скривалище в надстройката на гардероба в спалнята на Тишо и ДжиДжи. Между чистите изпрани чорапи и гащи на Тишо.

Тогава той се събудил и разбрал, че е сънувал котешки сън. „Ох, трябва много да съм се напушил снощи – въздъхнал – Още ме държи“. Замислен запалил цигара жълт Камел.

Димът се извил нависоко в цялата стая, промушил се през полуотворената врата на гардероба, като се смесил добре с аромата на чисто бельо в покоите на принцеса Ирена.

„Глупави са хората – казала си тя – цялата тази история ми се присъни заради цигарите на тоя пушач – ебахти, можеха да ме осиновят и непушачи!“

„Непушачи ли? Какво значи това?“ – възкликнал Драконът изпод палетите, на които било разположено леглото на Тишо и ДжиДжи.

А те не знаели, че там има Дракон…ето какво обяснявало защо Ирена се забивала толкова често под дъските на леглото…обяснявало и какво търсела тя там.

Музичка и снимки за вдъхновение.

Enjoy responsibly!

Тихомир Димитров 


Свиване

Седмично вдъхновение #14  

Нали не сте си помислили, че съм спряла този раздел от блога? 🙂 След кратка творческа почивка, седмичното вдъхновение се завръща с порция добри новини. Част от тях може вече да сте чули, а за други едва сега да научите от мен. Надявам се всички да ви заредят с оптимизъм за седмица напред.


  • 18 Reasons You Should Book A Trip To Bulgaria ASAP – линкът, който да споделите още сега с всичките си приятели от чужбина… ако вече не сте го направили.
  • В Италия продават къщи за по 1 евро – ако въпреки всички предимства на България, изтъкнати в линка по-горе, ви се иска да имате вила малко по-далечко, до която да отскачате, когато ви омръзне тук.
  • Instead Of Renting An Apartment, Sign A Lease That Lets You Live Around The World – а това е вариант за хората, които не са сигурни къде искат да се установят, но могат да работят отвсякъде.
  • Искам да ти разкажа за едни хора… Тяхната кампания имаше второ издание през тази година, а ако се съди по успеха ѝ, предполагам, че ще продължи и през 2017 г.
  • Събитията на новото време. 5-те събитийни формата, които завладяха света.
  • Кунева променя бележниците заради 8-годишния Боян – чуха се много коментари, според които цялата случка е била режисирана, за да се заговори положително в медиите за министъра на образованието. Дали е така или не няма как да знаем със сигурност, но идеята за тази промяна в бележниците е добра, както и историята за това, че с постоянство и добра идея може да се постигне успех.
  • Дeлът нa жeнитe в ІТ ceĸтopa в Бългapия e нaй-гoлeмият в Eвpoпa. От моя опит и от този на доста жени около мен, които работят в този сектор, съм с впечатлението, че дискриминацията по пол у нас наистина е по-малка, отколкото в други европейски държави, където съм имала колеги по различни проекти през годините (у нас почти не съм била неин пряк свидетел, а историите, които съм чувала за дискриминирани жени в сектора, са най-малко за България). Благодаря на всички страхотни мъже и жени у нас, които правят това възможно. 🙂
  • Why ‘her’? The Case for a Pronoun for a Programmer или историята на един туит, който стана много популярен не само заради основната си идея, а и заради възгледите на неговия автор относно жените разработчици на софтуер.
  • Направихме го! Водеща българска компания обяви, че се отказва от офиса си и преминава към изцяло дистанционен модел на работа… и това не е фирма от IT бранша.

Илюстрация: GeorgeeeHDPlays,  използвана под лиценз Creative Commons Attribution 3.0 Unported.

Материалът Седмично вдъхновение #14 е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

май 27, 2016

Свиване

Блейк – един отчаян кон със счупен крак (Снимки с тежко съдържание)  

Това е страничката на Блейк – едно от нашите спасени кончета. Най-долу тук можете да прочетете неговата история, така както сме я публикували първоначално. А новините добавяме най-отгоре.

Редакция 27.05.2016

Днес бяхме отново при Блейк и бързаме да споделим с вас неговите снимки, за да им се радваме заедно. Чудесните хора от Плана кон полагат наистина отлични грижи за него и промяната в състоянието на Блейк е очевидна:

13287867_10208410154185096_2032184194_o 13288528_10208410153105069_589471209_o

Момчето изглежда и се чувства много добре и определено е укрепнал. Най-хубавото обаче е, че си има много приятели, свободен е с другите кончета и истински се радва на компанията им.

Блейк вече не прекарва дните си на земята. Ляга да си почива на интервали, когато се измори, но се стреми винаги да бъде с другите коне, следва ги по пасището и участва активно в социалния живот на стадото.

Доволни сме от доброто момче – определено изглежда щастлив и спокоен и не се лишава от нищо. Когато не яде прав, яде легнал. Това е от една страна супер – защото беше много слаб и има нужда да качи килограми, от друга – трябва да се следи, т.к. тежестта му е в пряка връзка със способността му да се движи свободно на три крака.

Благодарим безкрайно много на колегите ни от Horses on Death Row, с чиято незаменима помощ Блейк (и другите ни две кончета – Пени и Силенцио) живеят най-щастливия възможен живот.

Сърдечни прегръдки и за всички, които пращат DMS KONE на 17 777 – продължаваме да работим за създаването на убежище за кончета, където добряци като Блейк да получават грижата и обичта, от които се нуждаят.

13287867_10208410154185096_2032184194_o  HODRLogo1

Update 07/04/2016

До късно снощи бяхме с Блейк на Плана с двама страхотни ортопеди и рентген (благодарим ви, че дойдохте посред нощите, уважаеми лекари!). С направените снимки и според резултатите от изследванията, които му бяха пуснати ще се правят още консултации, и едва тогава ще има ясен план как да се действа.

Зародиха се много неприятни спекулации относно Блейк, снимките били стари и т.н. Нашата работа не е да се разправяме кой и какво, а да помогнем на коня. Всеки, който изпитва някакви съмнения би могъл да види Блейк на живо в конна база „Плана Кон“, при Владо Павлов, който му осигури подслон и грижи.

02 03 05 06

Update 06/04/2016

Много неща трябва да направим, за да подобрим живота на кончето Блейк максимално.
Във временния му дом в „Плана кон“ го бяха посресали и обезпаразитили, когато отидохме, а д-р Ралица Грънчарова днес го прегледа по-подробно, с колегата й подрязаха прорасналите му копита, започна лечение на инфекцията в тях и раздвижи счупения крак.

12957692_10154128599537360_2549214061820753323_o 12973434_10154128599677360_1115823432358511030_o 12973099_10154128601222360_4115402514941277893_o 12967339_10154128598862360_4090823294367480879_o 12961395_10154128602927360_5365576931539179604_o 12957692_10154128599537360_2549214061820753323_o

Блейк се чувства добре и е жизнен – прекарва времето си или в паша, или полегнал да почива. Стискайте му палци за бързо влизане във форма.

Блейк, началото – 05/04/2016

IMG_3148

За първи път срещнахме Блейк през май 2015 година. Получихме сигнал за изоставен кон със счупен крак недалеч от София. Отидохме, заедно с инспектор от БАБХ, полиция и каравана само за да разберем, че случаят на коня е вече поет от други хора.

Преди две седмици, цяла година по-късно, отново ни потърсиха за момчето със счупения крак. Отидохме да вземем Блейк. Няма да коментираме как му се отразило това време. Важното е, че го взехме.

IMG_3086 IMG_3114 IMG_3134

Настанихме Блейк при нашия приятел Владо от конна база „Плана кон“, където ще живее и ще бъде обгрижван до момента, в който сме готови с конското място.

За съжаление момчето е в много лошо състояние – освен счупения крак, той е ужасно слаб и е останал почти без мускул по себе си. За сметка на това е изключително добър и има огромно желание за живот.

IMG_3141 IMG_3187

Предстои ни много работа с него. Първо трябва да му помогнем да укрепне физически и да намерим начин да облекчим състоянието му, за да може да живее без болка. Счупеният крак вече не може да се оправи, но с малко помощ, ще може да изживее пълноценно живота си.

Нужни са средства, за да можем да създадем първото в България убежище за коне. Търсим всячески източници на финансиране. Средства се събират на банкова сметка:

FIBank; 37 Dragan Tzankov blvd, Sofia, BG; SWIFT: FINVBGSF
IBAN: BG96FINV91501216606639 (USD)

Ако искате да помогнете за настаняването и грижите за Блейк, можете да дарите и 1лв и чрез СМС (DMS), както и да се абонирате за 2лв месечно дарение за кампанията:
DMS KONE на кратък номер #17 777

Ако можете да подпомогнете, макар и скромно, това начинание, молим, направете го – за Блейк и много други като него въпросът е на живот и смърт.

IMG_3181

Свиване

На 31 май в Кюстендил ще бъдат наградени лауреатите на Х Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“  

  Тази година авторите, участвали в конкурса, бяха 355, а представените от тях стихотворения – 1065. Журито (с председател Константин Еленков и членове: Анжела Димчева, Методи Джонев и Благой Ранов) определи следните награди*:

– първа награда: Атанас Капралов (за стихотворението „Пролетно завръщане”) от София;
– втора награда: Петя Иванова (за стихотворението „Бяла надежда”) от Габрово;
– трета награда: Станислава Немска (за стихотворението „Не съм актриса”) от София;

– Награда на Община Кюстендил за цялостно творчество: Валентин Дишев;
– Награда на Младежки информационно-консултантски център (Кюстендил) за млад автор: Анна Лазарова;

– Награда на читалище „Братство 1869” (Кюстендил): Мария Панайотова (за стихотворението „Хлапакът с празния корем”) от София;
– Награда на читалище „Пробуда 1961” (Кюстендил): Ваня Велева (за стихотворението „До моя психиатър”) от Ямбол;
– Награда на Информационен център „Европа Директно” (Кюстендил): Андрей Андреев (за стихотворението „Свят на живи и мъртви”) от София;

Отличени са и:
– Иван Минчев (за стихотворението „Кома”) от Нова Загора;
– Невена Рамаданска (за стихотворението „Превъплъщение”) от Кюстендил.

  Награждаването на лауреатите в конкурса, организиран за десети пореден път от Община Кюстендил и Читалище „Братство 1869” (по идея на неговия председател Иван Андонов), е насрочено за 31 май 2016 г., вторник, от 18:00 ч., в голямата зала на Читалище „Братство 1869” в град Кюстендил.

* Описанието на наградите и специалните отличия е според протокола от заседанието на журито, а не според прессъобщения и публикации.

Свиване

Петъчен виц: До всички служители  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Google Analytics в полза на твоя блог  

google analytics

Google Analytics може да е най-големият враг на един блогър. Виждала съм множество сайтове, които само губят от това, че обръщат толкова внимание на метриките си – то идва като дефицит на вниманието към читателите. Но Analytics всъщност може да се превърне и в страхотен приятел, ако го използвате правилно. От известно време работя върху Custom Dashboard за собствено ползване и реших да го споделя с вас – не просто като великодушен жест, а с чисто егоистичната цел да ме допълните и да споделите кои метрики следите в собствените си анализи.

Моят подход е плод на няколко месеца ровене и разглеждане какво е поведението на читателите на блога. Целта тук не е да подхранвам егото си на невероятен писател, а да видя кои постове са интересни на хората и да се опитам да „раждам“ повече от тях. Смисълът на един личен блог така или иначе не е в ордите посетители, освен ако не се храниш от реклама или спонсорства – целта за мен винаги е била да достигна малка, но качествена аудитория от хора, с които имаме общи теми за разговор.

За да съм сигурна, че това е така, разчитам на един Custom Dashboard, който навестявам веднъж месечно.

Кой е идвал и колко е останал

Първият поглед е върху това колко човека са минали през сайта. Тази част е по-скоро за обща култура. По-важен е вторият елемент на тази графика – процентът от тези сесии, които са продължили повече от 2 минути. Просто съм задала Goal за Visit Duration повече от 2 минути (виж как се задават цели) и виждам съответстващия му Conversion rate. Обикновено броят потребители и този процент вървят ръка за ръка, но понякога има големи отклонения, за които после проверявам повече детайли.

Откъде идват посетителите

След като знам колко читателя са минали през сайта, обръщам внимание и на това откъде са дошли. Затова поглеждам общия сплит по канали (пай-графиката работи супер за това), най-добре представящите се социални мрежи и най-силните referral-сайтове по брой доведени сесии. Големи разлики в тези данни виждам доста рядко – което прави редките отклонения още по-любопитни.

Съдържание, което работи (или не)

Когато вече съм наясно кой и откъде е дошъл, е време да преминем към най-важните въпроси: какво са чели посетителите на сайта и какво е задържало вниманието им. За тази цел гледам няколко отделни метрики, всяка от които носи много полезна информация:

  • постове с най-много Page Views – накратко, най-четеното съдържание за периода. Като второстепенна метрика тук следя времето прекарано на страницата. Това ми дава ясна представа не просто дали хора са видяли поста, но и дали той е задържал вниманието им.
  • лендинг страници с най-много сесии – в повечето случаи тук ще видите същите постове както в горния списък. Все пак в повечето случаи хората, които четат блогове, идват за конкретен пост. Но от време на време там ще се появяват и постове, които не сте промотирали активно през съответния период – например постове, които получават регулярен органичен трафик. При мен тук неизменно фигурират някои постове от пътувания или ревюта на театрални постановки и книги. Така ще идентифицирате водещото съдържание, което ви докарва хора на сайта. Тук отново следя второстепенна качествена метрика – средно време на сесията. Това ми показва дали постът е задържал посетителя на сайта.
  • постове с най-дълго време на страницата – това са дългите четива; онези, които печелят вниманието на читателя и го задържат. Полезно ми е да виждам тази информация дори за еднократни посещения, но като второстепенна метрика виждам и общия брой сесии за съответния пост. Постове само с 1-2 сесии и дълго време на страницата са по-скоро случайност, отколкото показател за наистина качествено съдържание.

От какво се интересуват читателите

Следващият фокус е от какво се интересуват читателите. Оставям ги сами да ми кажат – наблюдавам търсенията на сайта, както и ключовите думи от органично търсене (колкото и малко видими такива да има). При мен търсачката на сайта не се ползва често, така че успявам да прегледам почти всички търсения. Информацията, която предоставя Google за ключови думи използвани в органично търсене, също не е много – затова там се фокусирам не просто на броя сесии от думата, а върху времето прекарано на сайта след „кацане“ на посетителя. Оказва се, например, че съветите при пътувания водят хора за много дълги сесии.

Кога и как четат

За финал, интересувам се по кое време моите читатели са най-активни. Затова съм си изкарала най-силните за посещения дни от седмицата и часове от денонощието. Към всяка от таблиците, подредени по сесии, съм вкарала и средна продължителност на сесията, за да следя качество освен количество на трафика. Виждам, например, че следобедните часове, макар и силни по трафик, водят хора, които прекарват по-малко време на сайта – а по обед посетителите са не само много, но и с повече време за четене.

Ако ви харесва

Ето как изглежда самият Dashboard на живо. Ако ви харесва, можете да го импортирате в своя Analytics акаунт от тук.

 blog dashboard google

Постът Google Analytics в полза на твоя блог е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свиване

Първо по Дарик #168: Представяне на Huawei P9 Lite  

Първо по Дарик #168: Представяне на Huawei P9 Lite
Здравейте с брой 168 на технологичната рубрика на nixanbal в Дарик радио! Тази сряда с Мишо Дюзев представихме в ефир…
Свиване

Финландия разкритикува Microsoft за съкращенията и "неспазените обещания"  

Финландия разкритикува Microsoft за съкращенията и
Финландското правителство е разкритикувало силно решението на Microsoft да съкрати нови 1850 души от мобилния си бизнес, 1350 от които…
Свиване

HP пуска обновено портфолио геймърски машини Omen  

HP пуска обновено портфолио геймърски машини Omen
Wake up. Battle. Die. Repeat. Под това мото излиза новото портфолио геймърски машини на HP. Продуктите Omen by HP са…
Свиване

Новите смартфони Galaxy C5 и Galaxy C7 допълват средния клас на Samsung  

Новите смартфони Galaxy C5 и Galaxy C7 допълват средния клас на Samsung
Samsung официално представи два нови смартфона от серията Galaxy C, позиционирани в средния клас. Galaxy C5 и Galaxy C7 предлагат…
Свиване

Йоана Русева: *** (Влизам…)  


Влизам
със затворени очи
в утробата
на Томбул джамия.
В този храм
часовникът на стената
мълчи
по посока на вярата



Йоана Русева - фотографирана от Ренета Бакалова






   Йоана Русева в „Кръстопът”.

май 26, 2016

Свиване

Спете спокойно, деца, прокуратурата бди  


След като успешно се пребори с поголовната корупция по високите етажи на властта и организираната престъпност, прокуратурата реши да се заеме със следващия най-голям враг на обществото – родителите, чиито деца висят по градинките и кафенетата след 22 часа. Апелативната прокуратура във Варна (АП – Варна) обяви в четвъртък, че е извършила проверка за това дали на децата се продават алкохолни напитки и дали има придружител с тях след съответния вечерен час.

За цялата Варненска област...
Свиване

Анита Велева: Ако те опиша  


  Ако те опиша, ще те загубя завинаги. А още лепнеш като несигурно море, утробно недовършени в присъствието ти, чертите ми замират. Никой не разбира защо са толкова плавни движенията ми и накъде сочат. С една дума откъсна парче от кожата ми и сега съм особено чувствителна на ветровете. Аз съм пагубното отражение на музиката ти. Мога да се изправя само за секунда. Осанка на момина сълза, на срам, излязъл от съня ти. Бетонна колона на строгостта, издълбаваща времето от тялото ти. Рухвам в пясък по устните ти, раменете, внезапно побелелите коси. Не премълчавай кладите, толкова е хубаво да съм топла, несбъдната възможност. В часовете, в които не те търсят, аз съм остатък от огън, в който влизаш със сакралното щастие на успял крадец. Щом есента те блъсне, заприличваш на скорец, който следи токчетата, за да познае моите глезени. Тогава ще изтупаш перата, връщайки лицето си. Връщайки ми го…но аз съм локва. Не изповядвай нищо. Задръж отражението на косите ми в кратката вода на пролетта. Храни безпощадното ято на времето. И не разпитвай хората от новия век къде съм живяла и как съм свършила.
  Всяка полунощ в скока на морето и удара на градския часовник аз живея. Аз съм секундата, събличаща озоновото си палто на площада. Раздавам щастие на закъснелите за щастие, и на прекалилите със щастието. Аз съм свян, обелен до любовта. Удрям се в калъфа на цигулката ти. Там съм затворена в най-красивата си възраст. Под твоята мъчителна носталгия, ставам немислима. Преди да е започнала музиката ти, се промъквам между масите на плаващата ти градина .Само ти проследяваш голото ми тяло в мидата. Всяка мида е затвор за вечни.
  Фаровете осветяват лицето ми. Бавно взимам своя отговор от теб и се връщам. Питаш ме дали съм глътнала много вода. Дали имам нужда от спасение? И си очарователен. Предай на кестените и на самотата, че ги обичам. Тялото ми заприличва на вретено и светлина в окото ти, с плътност на сълза. Светлина от тържество, в която произнасяш смъртна присъда, и от литургия, в която си чист от покаяние.
  Сега съм риба по-почтена от апостол. В движението ми няма колебание, защото няма болка в дълбоката вода.
  Вглъбена съхна на брега и чувствам, че си се завръщал многократно.



Анита Христова Велева  






Анита Велева в „Кръстопът”.

  Текстът на Анита Велева е отличен с първа награда за есе в конкурса „Море” 2016 , гр. Бургас.

Свиване

Новият флагман на Moto се появи с впечатляващ дизайн в три цвята  

Новият флагман на Moto се появи с впечатляващ дизайн в три цвята
Lenovo свали картите и вече е ясно, че на 9-ти юни ще видим новите топмодели от семейството Moto. За тях…
Свиване

Истанбул с мотор (4): Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк  

Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започваме втория ден на пътешествието, през което ще разгледаме двореца Долмабахче и парка Миниатюрк.

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част четвърта

Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк

Ден 2, 20.09.2015 г.

Денят започна към 7:00 ч. Трябваше да хванем първото влизане в Долмабахче преди навалицата. За щастие бяхме в сърцето на Истанбул и успяхме да се потопим в цялостната атмосфера отново, като сутрешно чайче и кафе на местно кафене само с турци на него. Попътно към отсрещното кафе взехме по един геврек от случайно преминаваща количка 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo94.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo95.jpg

Турците от рано хвърляха табла и бяха седнали на седянка, разбира се само мъже. Петя правеше изключение.

Метрото

минаваше през нашия квартал, като сравнително скоро изградения мост над Златния рог се явяваше като спирка. По средата на моста е спирката и така може да се ползва от двата квартала, нашия и отсрещния от другата страна на Златния рог.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo96.jpgИма външни ескалатори за качване.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo97.jpg

Качвайки се с ескалаторите видяхме машинки за жетони и зареждане на карти. Будка с човек, който да продава карти нямаше. Зачудихме се по-натам дали няма, но щом са сложени тук автоматите най-вероятно нямаше и бяхме прави. Искахме

да си купим карта,

в която да зареждаме пари и с нея да пътуваме, защото излиза почти на половина така, но уви нямаше от къде да си купим. Наложи се да купим два жетона за по 4 лири. Само дето автомата работеше само с пари и се оказа, че не връща коректно ресто та ни излезе по 5 лири жетона. Като цяло

градския транспорт се оказа силно неуреден в Истанбул,

ориенталска работа. Качихме се на моста и се наложи да преминем от другата страна за нашето метро. Моста е уникално съоръжение, високо технологично. Самият мост в основата си има хидравлични бутала с цилиндри които нещо регулират автоматично, предполагам опъна на моста.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo98.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo99.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo100.jpg

Метрото го взехме за две спирки и ни стовари на не безизвестния площад Таксим.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo101.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo102.jpg

Почнахме да се замотваме, но трябваше да намерим от къде да си купим карти, иначе излизаше много дебело с жетони (жетонът както казах е 4 лири, а с картата едно пътуване е 2.15 лири, а от време-навреме и 1.45 лири, но не разбрахме принципа).

Огледахме се на площада, но нямаше никъде будка – само автомати долу в метрото. По принцип автоматите трябва да продават и карти, но са спрени на всичките места, и можеш само да зареждаш пари в картата, не пътувания, а сума. Огледахме се на площада и видях един двуетажен автобус за обиколка из града да товари туристи. Едно момиче с униформа седеше до него и реших да я попитам от къде да вземем карти, щом товари туристи се предполага, че знае английски и се оказах прав. Каза ни да отидем ей там при една количка с гевреци :). И вярно освен гевреци човека ни продаде и една карта за градския транспорт, имаше цяло тесте.

Картата струваше 10 лири празна като хралупа, най-вероятно е нелегално. Върнахме се обратно долу и я заредихме с някаква сума, тъй като не бяхме на ясно колко ще ни трябват.

От тази станция на Таксим хванахме фуникульора,

който води към брега на Босфора, където е дворецът Долмабахче. На такъв фуникуляр се бяхме возили в Барселона. За съжаление прекачването от метрото на него не е безплатно и се таксува като нормално билетче.

Финукульора представлява две релсови кабини, наподобяващи на метро със седалки вътре и място за правостоящи, само дето вътре всичко е монтирано под наклон, тоест като седнеш на седалката стоиш на равно, но самото влакче е под наклон. То се движи в тунел подобен на метрото и служи да вози пътникопоток нагоре и надолу, вместо да махат пеша по баира. Принципа на работа е точно като на асансьор, само дето за противотежест се ползва друго влакче и двете са свързани. Така докато едното слиза на долу, другото се изкачва на горе и по средата релсите се разделят на две и там се разминават влакчетата. Няма как да се сблъскат реално, тъй като са закачени като кантар с въжетата.

Спирката е модерна със стъклени прегради и вратите се отварят автоматично, има оператор, който следи какво се случва в тунела, но най-вероятно се управляват автоматично.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo103.jpg

Спуснахме се до брега и пред очите ни се виждаше

Долмабахче

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo104.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo105.jpg

Долмабахче означава “запълнена градина”

и се отнася за малкото пристанище, което Султан Ахмед I затрупал, за да построи прекрасния си дворец. След няколкото пожара, Султан Абдулмесит I, който намирал стария дворец Топкапъ за старомоден, издигнал днешния Долмабахче в Турско-Ренесансов стил на същото това място.
Фасадата на двореца Долмабахче, построен в средата на XIX в. от султан Абдул Хамид I, заема 600 метра от европейския бряг на Босфора. Строежът продължил от 1843 г. до 1856 г. Дворецът служил за официална резиденция на Султаните до 1876г. През 1877г. Султан Абдулхамид II открил тук първия турски парламент, който бил разпуснат 2 месеца по-късно.
След краят на Империята през 1923 г., Ататюрк, основателя на Турската република, отсядал в двореца, когато посещавал Истанбул. Той починал там на 10 ноември 1938 г., на 57 годишна възраст след дълго боледуване.

Дворецът Долмабахче е най-големият дворец в Турция

(площта на основната му сграда е 45 000 кв.м) и един от най-впечатляващите със своята пищна украса, изобилие от злато и кристал. Поръчан е от султан Абдул Меджид, като цената му се равнява на 35 тона чисто злато. Това, което султанът е искал, е дворец в стила на европейските монарси.
Дворецът има 285 стаи, 44 зали, 68 тоалетни и 6 турски бани.
Успяхме да се вредим и въпреки проблемите с търсене на карта за градския транспорт, по план успяхме да влезем с първата група за деня. За съжаление обаче даваха да се снима само от вън. Взехме си билети и за харема.

Часовниковата кула на входа на Долмабахче.http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo2.jpg

Градините на Долмабахче.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo3.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo4.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo5.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo7.jpg

Вътре имам само две снимки, по нататък беше забранено да се снима.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo9.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo10.jpg

Заслужава си да се иде и да се разгледа. Не е пищен както дворците в Санкт Петербург, но е красив и се виждат следи от ориенталската култура. Екскурзоводът говори ясно на английски и разказва доста интересни неща за двореца и обитателите му по онова време. Също така и доста интересни неща за Ататюрк.

След като приключихме с обиколката излязохме пред известната порта на Босфора пред която всички се снимат. Да, ама ние не се снимахме, ами само портата снимахме.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo11.jpg

Заобиколихме двореца и се залостихме пред харема, отново бяхме на чело на опашката.

Харемът

също е доста интересен и има какво да се види, както се досещате отново беше забранено да се снима и нямам какво да ви покажа, но непременно отидете да го видите ако стигнете до Долмабахче. Така силно впечатление ми направи като ни разказва екскурзовода, че

майката на султана е била шеф на харема

и коли и беси там. Също така според екскурзовода, майката е управлявала империята, чрез сина си султана, като му е казвала какво да прави. Друго интересно е, че майката на султана му избира жените, а не той самия. В миналото е било възможно да имат по колкото си искат жени 50 – 100 и на горе, но приближавайки се до Европа са ограничили броя на 8. Било е съревнование коя ще се представи по-добре при султана, за да я привиква по-често, първородния син наследява престола и за това.

Родените момчета за били изкарвани от харема на четири годишна възраст. По принцип за султан освен първородния син са били обучавани и следващите момчета, за да може ако стане нещо с първородния да го заместят.

Харемът е охраняван само от евнуси,

за да не пипат жените. Всяка от жените си е живеела собствен живот в собствен апартамент, не са били събрани на куп на едно място, както аз си мислех първоначално :). Има още подробности, но това запомних на прима виста :).

След харема се разходихме из двора, има павилион с часовници, но не работеше.http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo13.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo14.jpg

Разходихме се из градините.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo17.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo18.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo20.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo21.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo22.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo25.jpg

Гробницата на Hoca Ahmet Turani.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/hocaahmetturani.jpg

И ние пред една от портите. Не ни взеха статива, но така или иначе е забранено снимането вътре, но не и навън.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Dolmabahce/photo24.jpg

Излязохме от сарая и трябваше някак си

да стигнем с ориенталския градски транспорт до Миниатюрк

Петя беше извадила няколко варианта, с метробус и пеша или с градски автобус. Да де, ама имахме само номера на градските автобуси, които ходят до там и знаехме, че някои от тях тръгват някъде от Таксим. Хванахме фуникульора нагоре към Таксим, а междувременно вкарахме по една царевица на дървени въглища :).

Излязохме на Таксим

и започнахме да се оглеждаме за автобусите. Да ама то на този площад няма път и никаква следа от автобусни спирки. Гледаме в едно заведение един младеж продава сладолед от този техния дето е като дъвка. Попитах го къде са автобусите и той посочи надолу 🙂

Петя искаше да пробваме от този техния специален сладолед и решихме да вземем от този младеж. То си е цял ритуал, гледахме го после и на други места. Сладоледа е в едни метални дълбоки тенекии, както едно време при нас в количките. Бърка се с един дълъг шиш на края леко приплескан. За съжаление не направих клипче. След като загребе на върха на шиша сладолед залепва фунийката, подава ти го напред уж да я хванеш и като посегнеш почват едни резки движения, върти насам-натам, тегли, подава, прави едни пируети – много забавно :). Трябва да се види и изпита на живо 🙂 Разбира се това нещо си струва и пари, две фунийки малки сладолед – 20 лири, което е около 12 лв 🙂
Хапнахме сладоледа и се отправихме към подлеза, който ни посочи. Оказа се, че долу под Таксим върви голям булевард с автобусни спирки подобно на нашия булевард под НДК. Слязохме долу и започна едно чудене в коя посока трябва да хванем автобуса, иначе Петя беше извадила кои номера ни вършат работа.

Информация на спирките – никаква, дори няма кои автобуси спират там. Хванах едни младежи да ги питам, но те не знаеха английски, друг младеж чу, че се мъчим и дойде да види какво става понеже говореше английски. За съжаление не знаеше в каква посока трябва да хванем автобуса. Пита други хора, но и те не можаха да го упътят. После по пътя на логиката каза „От другата страна трябва да е“
Хайде излизай пак на Таксим и слизай в другия подлез. Изпуснахме първия автобус, който ни върши работа и след малко дойде друг номер, който трябваше да става също. Качихме се. Питам шофьора еднозначно за Миниатюрк, изломоти нещо на турски, което ми се стори като „Да, за там съм“ и седнахме. Обаче се оказа, че сме го хванали в грешната посока и тук върти. Тръгна бавно-бавно по булеварда на горе и след 15 мин направи обратен завой и се върна от другата страна на спирката, където първо бяхме. Няма значение, важното е, че е в нашата посока уж.

Пуснах GPS-а да гледам къде кара все пак, за да знаем кога да се ориентираме за слизане. Имаше електронно табло със спирките в автобуса, но беше зациклило само на една спирка :). Бавно става с автобуса, но избор нямаме. Слезе до моста на Галата и точно си викам сега ако не завие познай, но зави и закрета покрай брега. Гледам наближаваме спирката. Качиха се двама чернокожи мъж и жена, носеха някаква бележка с написано нещо на нея и я показа на шофьора. Същото изломотване като на нас и седнаха, но не разбраха и те дали е ОК. По едно време гледам на GPS-а, че остават 300 м.

Понеже бяхме седнали точно зад шофьора той изломоти нещо, което трябваше да прозвучи като Минатюрк, и се отправихме към вратата. Чернокожите видяха суматохата и питаха на английски това ли е за Миниатюрк, та им махнах да идват след нас <img src=<img src=🙂" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Определено изглеждаха стреснати от цялата ориенталска неразбория, в която бяха попаднали <img src=<img src=🙂" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Явно и те неорганизирано като нас са тръгнали, но ние бяхме по-подготвени <img src=<img src=🙂" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Преведохме ги през светофара и се озовахме на главния вход. Нямаше опашка и бързо и лесно стана влизането.

Örnektepe, İETT Miniatürk Durağı, İmrahor Cd., 34445 Beyoğlu/İstanbul, Турция

Паркът Миниатюрк

е разположен в квартал Сютлютдже на брега на Златния рог. В парка има над 100 миниатюри в мащаб 1:25 на всички известни туристически места или държавни учреждения в Турция. Разглеждането на парка доставя много приятни емоции.

Могат да се видят макети на двореца Долмабахче, Джамията Султан Ахмед, стадионите Ататюрк и Бешикташ, църквата Света София и много други. Всички макети са изработени с най- малките детайли. В паркът дори е пресъздаден трафикът в Истанбул чрез макет на пътищата и мини коли, които се движат по него.
На влизане в парка получавате карта на парка и билет с баркод, защото пред всеки експонат на стойка има четец за баркода. Когато прочете билета ви, машинката заговаря на езика, който и изберете при влизането си – английски, немски, френски, руски, като дава кратка справка за обекта, пред който се намирате. В парка има и зелен лабиринт, дървен макет на Троянски кон и други забавления, направени единственo и само за децата.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo.jpgПарламентът в Анкара.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo2.jpg

Мостът над Босфора.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo3.jpg

Детската площадка с Троянския кон.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo5.jpg

Лабиринтът, а пред него големи шахматни дъски.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo7.jpg

Джамията Селимие в Одрин.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo8.jpg

Мини железопътна линия, по която за съжаление точно днес не вървеше влак, но прекосява целия парк.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo12.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo11.jpg

Памуккале.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo71.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo88.jpg

Кападокия, много интересно бяха направени балоните.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo75.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo87.jpg

Храмът на Артемида в Ефес – едно от Седемте чудеса на древния свят.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo78.jpg

Магистрала, колите се движат, по-късно във клипчето можете да ги видите.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo91.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo94.jpg

Градинка като турското знаме.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo92.jpg

Стадионът Бешикташ. Срещу една лира можеш да чуеш химна на любимия си турски отбор :).

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo96.jpg

Джамията Сюлеймание в Истанбул.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo100.jpg

Летище Ататюрк.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo106.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo108.jpg

Ферибот, който можеше да се кара срещу една лира :).

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo112.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo132.jpg

Петя на мостът над Босфора.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo115.jpg

Проектът Миниауърлд – това е все още в проект и ще представлява нещо подобно, но със забележителности от целия свят :).

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo183.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/photo184.jpg

Паркът е впечатляващ, миниатюрите са изработени изключително прецизно и точно

Отново бих посетил този парк, даже ако сме с децата ще е още по-забавно. На едно място има катери с дистанционно, които могат да се карат пак срещу 1 лира.
Снимал съм 99,9 % от всички обекти и Петя си поигра да надпише повечето от тях, та ако някой иска виртуално да се разходи може да го направи тук: http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/

Беше станало време за обяд

и затова решихме да се огледаме за нещо за хапване по булеварда. Не след дълго насреща се виждаше едно заведение тип квартална кръчма и въртяха едни месища като на чеверме от вънка. Казах си – това е нашето място.

Хората веднага ни поканиха и седнахме на тротоара. Яденето дойде бързо и както обикновено много вкусно. Излишно е да споменавам, че хлябът и водата са безплатно.

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo106.jpg

Очаквайте продължението

Снимки: авторът

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

Свиване

Lenovo е на първо място в България по брой внесени смартфони  

Lenovo е на първо място в България по брой внесени смартфони
Lenovo обяви тази сутрин, че за първи път през първото тримесечие на 2016 г. е успяла да превземе лидерската позиция…
Свиване

Йорданка Белева и Силвия Томова са носителите на Годишната награда „Ваня Константинова“  

  Йорданка Белева (за сборника с разкази „Ключове”, издаден от Издателство „Пергамент“, през ноември 2015 г.) и Силвия Томова (за нейния роман „Печатарят”, издаден през септември 2015 г. от „Жанет 45″) са първите лауреати на наградата, посветена на Ваня Константинова“, в първата година на нейното връчване (наградата ще се присъжда всяка четна година за книга с проза и/или критика на съвременен български автор – сборник с разкази, роман, критика – издадена между 1 януари и 31 декември на двете предходни календарни години; а в „нечетни“ години – са книга с поезия, при същите условия).

Свиване

Селена Йорданова: insomnia  


нарисувах с хартия
всичките си кошмари
нужно ми беше
нещо което да помни
без да ме души
и без да ме дави
нарисувах с хартия
върху себе си
всяка вода в която
потъвах през нощите
и думите ми
минаха по нея
като по мост
виждаш ли
казах
вървя по вода
а дори
не вярвам
в господ



Селена Йорданова






Селена Йорданова в „Кръстопът”.

май 25, 2016

Свиване

Новият фаблет с писалка на Samsung щял да се нарича Galaxy Note 7  

Новият фаблет с писалка на Samsung щял да се нарича Galaxy Note 7
През втората половина на годината традиционно очакваме от Samsung поредния модел от серията Note. Тази година трябваше да видим новия…
Свиване

Сладки сънища  


Магазин за  красиви декоративни предмети на бул. "Васил Левски", София, предлага интересни възглавници за сладки сънища.

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria