Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

юли 25, 2014

Свиване

ЗА ГЕНЕРАЛ ЯН СЕРГУНИН (РЕШЕТНИКОВ) И НЕГОВАТА СЪДБА  

Николай БЕЗСОНОВ

Ян Александрович Решетников (Сергунин) е роден през 1954 г. в гр. Берьозовка, Свердловска област. Произхожда от семейство на руски цигани, сибиряци. Завършил военно училище, академия. Доктор по философия. Кандидат на юридическите науки. През 2001 г. с Указ на Президента на Руската федерация на Ян Сергунин е присвоено званието генерал лейтенант. Служи във въоръжените сили, в специалните органи, занимава се с бизнес. От 2000 г. работи за възстановяването на съдебната система и органите на изпълнителната власт в Чечня. Назначен за заместник-председател на правителството на Чеченската република. Носител на почетното звание  „Заслужил юрист на Чеченската република”. Носител на орден на Дружбата. Автор на книгата „Правова самозащита”. Основател на Фонд за помощ на малките народи „Толерантност”.
Ян Решетников беше човек, дълбоко загрижен за съдбата на циганската култура и много направил за своя народ. На 25 юни 2004 г. той беше убит в резул­тат на покушение, а неговата съпруга Камила получи тежки рани. Като завещание звучат неговите думи, които той остави като намерение за предисловие към своята биография: „Моето семейство се придържа към ромските традиции. Пътуваме много из Русия, нашият дом е открит за достойните хора. Отстоявал съм и ще отстоявам самобитността на моя народ, чиито обичаи трябва да останат във векове­те. В противен случай няма да бъдем нито цигани, нито руснаци”.
Погребан в Троекуровското гробище с воински почести.
В Чеченската република Ян А. Сергунин (Решетников) имаше за задача да възстанови съдебната система. Известно е, че през краткия период на своята независимост ислямските радикали отмениха светското съдопроизводство и го замениха с шериатски съдилища. Руснаците помнят tv-репортажите за акцентите на тяхна­та дейност: кадри с разстрели на площадите и телесни наказания. След „втората че­ченска война” възникна насъщна необходимост да върнат републиката в правна­та система на Русия. Това беше задача, която трябваше да се изпълни с риск за живота и именно хората, които изпълниха задачата да представляват руската държава по места, станаха първите мишени на непремиримите войни на исляма, финансирани от чужбина. Обстрелването на здания, похищенията и покушенията дълго време станаха норма на живот. Залозите в тази борба бяха много високи. Най-напред възстановяването на властта и закона изведе населението от контрола на ислямистите и му даде някакви гаранции за произвола на отделни военно­служещи. На второ място от успеха на тази политика зависеше връщането на Русия с право на глас в Съвета на Европа.

family1

Ромското семейство Решетникови през 1962 г. Крайният отдясно е
бащата Александър Иванович Решетников. Жената с двете деца е
майката Тамара Яковлевна. Изправеното момче е бъдещият генерал.

За две години Сергунин успя да реши задачата да осъвремени съдебната система на Чечня и това бе оценено и от руснаци, и от чеченци. В тясно взаимо­действие с Кадиров, той се движеше с минимална охрана и разрешаваше конфли­кти, които бяха изключително важни за народа (и то по същото време, в което високопоставени „федерални” служители фактически не напускаха добре защите­ната база в Ханкале). Много често той поставяше на преден план дипломатическото разрешаване на въпросите. Но това не означава, че не предизвикваше враговете си и не си „създаваше” нови. И днес много от тези хора дават интервюта с „компромати”. Но разрешаването на задачите не можеше да мине без твърда ръка. И може­ше ли да не предизвика завист, когато беше на тъй високия пост на заместник-председател на правителството на Чечня? Като трети по влияние човек в Чечня, генерал Сергунин упорито вършеше своята работа. Не му влияеше, че взривяваха автомобила му, че го обстрелваха с гранатомет, нито пък му влияеха непрекъснатите подмолни интриги. След време, в своите московски разговори, той иронизираше вестникарските щампи за „сивия кардинал” и напомняше на събеседниците си, че за държавника се съди по делата му.
А целта беше ясна. Светското руско съдопроизводство в Чеченската републи­ка беше възстановено. Русия възстанови правото си на глас в Съвета на Европа. Я. Сергунин се върна в Москва, Президентът на Руската федерация връчи на гене­рала Ордена на Дружбата. Но за циганите в Русия тази страна от живота на Ян Александрович не е добре позната, те го знаят по-скоро като „син на цигани”. Бащата на Ян Решетников, сибиряк от рода на „решетарите”, е бил човек с авторитет. Свято почитащ устоите на циганския живот, Ян Александрович се стремеше да поддържа националните традиции и обичаи. Нерядко към него се обръщаха за помощ или го канеха да участва в събрания на роми, на които се разрешаваха вът­ре­шни конфликти.

Sergunin-13

Съветникът на Президента на Русия С. Ястржембски
и Ян Сергунин  в гр. Грозни. 2002 г.

Учредяването на Фонда за помощ на малките народи „Толерантност” е стъпка, която по замисъла на Сергунин позволява по-успешно да се разрешават насложените проблеми на циганите. Като използваше личната си сериозна материална база, с извоюваното политическото влияние и известност в няколко национални диаспори, като се уповаваше на собствените си сили той се надяваше да наложи културно възраждане. Разбира се, за човек се съди не само по неговите планове. Някой би попитал „А това не остана ли само негова мечта”?
За щастие самият живот даде отговор на този въпрос. Където и да е работил Сергунин, винаги е помагал на хората. Ян Александрович остави светла памет за себе си в Казахстан. Той помогна за създаването на отделение на наркологична рехабилитация. С неговата помощ бе създаден ансамбъл “Алтын Батыр”, добил широка известност. Спонсорът помогна да се решат всички проблеми на младите артисти – от попълването гардероба на хората до стажуването им в Европа. Днес младата степ-група привлече вниманието на президента Н. Назърбаев и за нейните спектакли се изгражда ново театрално здание. Могат да се дадат и други примери за благотворителността на Сергунин. С неговата материална помощ се проведоха много спортни мероприятия, едно от тях е областната училищна спартакиада в гр. Магнитогорск през юни 2004 г. Ян Александрович даваше от личните си средства допълнителни пенсии на доста лица, издаде правно пособие, което разпространяваше безплатно.
Днес всичко това вече е минало. Отшумяха залповете на почетния караул. От много хора се изказаха красиви думи. Само журналистите останаха верни на себе си. В една от статиите беше отречен ромския произход на генерала, в друга се говореше за него като „чеченски Берия” и че е издал книга за себе си, в която се нарекъл „Барон”. Цинизмът на тези лъжи са ясни за всеки непредубеден, който приживе познаваше Ян Александрович.

Sergunin-16

Взривеният в Чечня автомобил на генерал Сергунин.

А него нищо не го възмущаваше тъй силно, както опитите на пресата да наложи на обществото мита за „циганските барони”, водачи и други подобни прика­зни персонажи. „Циганите са свободни хора, а не глутница вълци. Къде при нас водачи? Циганите се подчиняват не на конкретни личности, а на старинните обичаи” – тъй говореше той, като не подозираше, че именно на него на прощава­не ще му пришият този омразен титул. Особено находчив представител на „четвърта­та власт” написа за него, че в книгата си Решетников „дава на циганите практически съвети как да се защитават от милицията”. А истината е друга: професионалният юрист учеше хората как да се защитават при незаконен обиск, как да постъпят ако някой им подхвърли наркотици, как правилно да се напише жалба до съда, ако следствените действия са били извършвали без свидетели. С други думи той призоваваше хората да се защитават не от милицията, а от беззаконието. Нима това е лошо? Нима за всеки гражданин не е полезно да познава законите, които защитават неговите конституционни права? В книгата няма нито ред, който да допуска друго тълкование. Но журналистите не можеха да му простят случаите, в които той заставяше клеветниците да се извинят за своите лъжи. Последният такъв случай беше в Петербург. Вестник помести снимка на неговия дом, а в текст под нея беше обявено, че в него живее цигански бизнесмен и нарече дома „дворецът на наркобарона”. Всичко това завърши с уволнението на журналистката, тъй като нямаше никакви основания човекът да бъде очернен по такъв недостоен начин.
Сега можем да разберем какво значи цехова солидарност. След покушението не се намери журналист, който да каже нещо добро за покойния.

Sergunin-25

Град Грозни, Чечня. Отдясно наляво: О. Житков – кмет на града, С. Илясов,
председател на Чеченската република, Я. Сергунин и генерал В. Молтински. 2003 г.

Не тъй много хора знаеха, че Сергунин беше и поет. Неговите стихове, написани на неговия роден ромски език, скоро трябва да излязат в циганска антология, която подготви за печат лауреатът на Международната награда „За мир и развитие на културата” В. Калинин. А на руски Ян Александрович пишеше басни. В една от тях четем за могъщ лъв, който управлява справедливо гората и защитава мнозина. Финалът на баснята обаче е мрачен. Лъвът заболява и никой не му помага в неговата безпомощност, тъй като жаждата за власт се оказва по-силна от спомени­те за благодеянията, извършени от него в миналото.

Sergunin-12

По време на защитата на дисертация.

Нима в ролята си на поет Сергунин е бил прав? Не бих искал да вярвам в това. Пресата не се свежда само до продажните пера, а обществото – само до на­ранените в хода на политическата борба негови чиновници. Мисля, че думата ще имаме и ние – хората, които познавахме Ян Александрович. Този човек внимателно формираше около себе си екип от професионалис­ти, на които предстоеше да променят от корен ситуацията около циганската диаспо­ра. А целите бяха най-благородни: да се направи необходимото да се увеличат възможно­стите на циганите за легална работа; да се помага на артистите, тъй като циганската естрада е в кризис; да се поддържа национална циганска преса; да се дава отпор на ония журналисти, които разгарят расизъм; да се финансира изда­ването на книги, чия­то тема е историята и културата на циганския народ. Един от тези проекти беше т.н „Книга за паметта”, чието издаване беше осъ­ще­ст­ве­но по случай 60-годишния юбилей от великата победа над фашизма. На руското об­щество от десетилетия втълпяваха образа за циганина мошеник, конекрадец и пр., но се премълчаваше, че той с чест е защитавал родината си в годините на хитлеристкото нашествие. За голямо съжаление Ян Александрович не можа да види книгата. Но пък тя е в ръцете на нашите съотечественици. От старите поувехтели снимки ни гледат цигани танкисти, пехотинци, минометчици, партизани. За руснаците ще станат достъпни документи, които доказват ярките подвизи на тези хора. Книга­та разказва за техните страдания по време на войната, показва техните награди като войни. Книгата документира и историите на циганските бойци, дали живота си за победата над фашизма.

Sergunin-03

Диплом за присвоения черен колан по контактно карате.

Но онези, които убиха генерал Сергунин, са безсилни да заличат добрите дела на този умен и смел човек. Днес културните проекти на Сергунин се осъществяват от неговите приятели Александър Лаврентиев, Владимир Чебота­рьов, Григорий Головацки, Леонид Василиев, Георгий Орисов. Няма да остане настрана и Николай Безсонов като писател-документалист.
През следващата година в Магнитогорск ще се проведе турнир по самбо, посветен на паметта на Я. А. Сергунин. Както е известно той имаше черен пояс по контактно карате и таекуон-до.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Гробът на генерал Ян Решетников (Сергунин).

Без съмнение Русия загуби историческа личност. Чеченците ще го запомнят като човек, който се стремеше към мира, с приоритет на правата над оръжие­то. Обществото на предприемачите ще го запомни като успешен бизнесмен. Юристите – като силен професионалист. А циганската диаспора в Русия винаги ще пази памет за него като необикновена личност, преобърнала представата за възможно­стите на руския ром.

Sergunin

Портрет на генерал Ян Решетников (Сергунин) на художника Николай Безсонов.

Превод от руски,
заглавието е на “Andral”


Свиване

Появиха се снимки на предполагаемия Moto X+1  

Появиха се снимки на предполагаемия Moto X+1
Moto X+1 е необичайното име на очаквания наследник на популярния Moto X, за който сме чували и преди, но сега…
Свиване

Oh, the [Android Battery] Horror  

I am sure this title lighten up few smiles in my dear Windows Phone and iOS fans :). But no, don’t be in a hurry, it’s not what you’re possibly thinking.

I started today to analyze my Note 3 applications, using My App List application. One of the features of this application is to create an extensive list of the (additionally) installed applications on your device. The main reason to go in this direction is the fact that something is wrong with my Note 3 after it came by from the deep freeze, which my iOS experiment has put it into. During the experiment I was pretty mad from the bad performance of the iPhone battery, but since then the Note 3 battery runs pretty quick and the device is constantly hot! Its like I’m being punished for my harsh words about its fruity colleague!

GSam Battery Monitor reports main “juice user” (averaging 60-85%[!]) is the system’s gsiff_daemon, in which we have tons of system (including user!) services running.

Since I’ve never succeeded digging into gsiff_daemon process (I doubt this is possible at all, and even it it’d be possible, it’d require root, which I won’t do to my Note 3), I decided to check up what’s installed on the device and (eventually) to through full reset cycle this weekend.

That’s how I ended up with My App List, a really nice piece of software, which does this enumeration for you.

The (alphabetical) list looks amazing (and way too long!):

As you can see, this is quite substantial installation base, which I’ll most probably have to reduce. I’ve already uninstalled applications like BatteryGuru, AccuWeather, LinkedIn, Cover, which I was suspecting could eat up battery because of bugs, but the situation did not really improve. To be honest, the situation did not get worse as well, which would be strange, since BatteryGuru promises precisely that: saving battery life. However, I assume that the drain is so bad that the eventual savings from Battery Guru are not significant to mention.

The next step will be to completely wipe the device (don’t forget to pull out the SD card first!), and then to see what’ll happen. I’m very sorry that I will have to redownload ~5GB of Spotify lists, but nothing can be done to help that: the SD card will be copied, and then the card itself will be formatted via the Android, to ensure that it is not in a supported, but not so well tested filesystem.

I am very eager to see how this goes on. My Note 3 has not been wiped since I got it last October, and this is way too long time for an Android installation (it’s like the old Windows 98: if you use it too much, you have to wipe it out from time to time).

Time will tell. For now, I’m struggling with the thought how it’ll go, while I’m waiting 1 day with the stock Note 3 software, without any additional things but my accounts setup… I have a lot of account, so I’m assuming even that could easily put the device in the same state as it’s now (i.e., draining battery way too quick), but without check we can never be sure.

Weekend is approaching, I’m anxious!

Featured Image (cc-by 2.0) Intel Free Press
Свиване

Петъчен виц: Знаете ли какво означава allow?  


Изпращайте любимите си смешки на karieri@karieri.bg. Ние обещаваме да ги публикуваме, за да развеселим повече хора.
Свиване

Нов трейлър на задаващата се игра Angry Birds Transformers  

Нов трейлър на задаващата се игра Angry Birds Transformers
През юни Rovio обяви, че подготвя ново издание от поредицата Angry Birds, което ще въвлече пернатите персонажи и прасетата в…
Свиване

VIVACOM дава двойно повече трафик на 50% по-ниска цена със Samsung Galaxy Tab S  

VIVACOM дава двойно повече трафик на 50% по-ниска цена със Samsung Galaxy Tab S
VIVACOM пуска специална промоция за всички клиенти, които искат да закупят новия таблет Samsung Galaxy Tab S с мобилен интернет…
Свиване

Нощен влак до Лисабон  

Нощен влак до Лисабон

Дали човек чете или не чете – това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази…/ Понякога човек се страхува от нещо, понеже го е страх от друго нещо.
Паскал Мерсие, “Нощен влак до Лисабон

Решен да открие кой е Амадеу де Прадо, автор на романтичното четиво останало у него след знаменателна среща с отчаяна непозната, швейцарският езиков професор Реймънд Грегориус (Джеръми Айрънс) напуска ученици и университет, за да хване заглавието на филма. Неконтролиран импулс, който обикновено ужасява до смърт хората посветили се на хуманитарните науки.

В частното си разследване непохватният, но верен на новите си чувства (и – хубава метафора – новите си очила) Реймънд успешно разплита драмата в живота на португалския писател, живите участници на която, косвени и преки жертви на фашисткия режим на Салазар, още страдат от незараснали рани. Парламентьор и довереник в доскоро чужди нему страсти, на “централната гара” в края на пътешествието си Реймънд получава коридор за житейски маневри, какъвто макар и оставил бляскава диря, идеализирания писател Прадо никога не е имал.
Night Train to Lisbon е на Биле Аугуст, спец по травмирани от режими съдби още от Къщата на духовете.

 

 

Свиване

Заобленият корпус на Sony Xperia Z3 се появи в още неофициални снимки  

Заобленият корпус на Sony Xperia Z3 се появи в още неофициални снимки
Sony Xperia Z3 изглежда е съвсем близо до официална премиера и производителят все по-трудно успява да удържи изтичането на информация…
Свиване

Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество  

Случайно да не вземем да ви долипсваме, сърдечно ви поднасяме следващите три текста от Копнежа за растящо творчество:

„Другият“ на Петър Михайлов, „Самотници в пустошта“ на Ангел Назиков и „Моята родина и моето бъдеще“ на Никола Петков.

Другият

Петър Михайлов, 17 г., „Проф. д-р Асен Златаров“, Видин

Кой е най-големият ти враг?
Този в огледалото? Дали?
Кой приятел ти е пак и пак?

Същият навярно е, нали?
Кой вини те, после кой прости?
Този в огледалото? Дали?
Кой уби те, после възкреси?

Същият навярно е, нали?
Кой отказа те от 100 мечти?
Онзи ли отново е, кажи?
Вдига, спъва те, но той си ти!

Само той, до сетните ти дни…
Остава с теб! Поне го разбери!!!
Опитай се да му простиш.
В очите му вникни, и виж -
той е вътрешно красив и жив!

~ ~ ~

Самотници в пустошта

Ангел Назиков, 18 г., гимназия „Иван Сергеевич Аксаков“, Пазарджик

Последното, което помня, е как вълната ни удари. Вълна, висока стотици метри, която сякаш изригна от нищото и за няколко секунди обгърна целия хоризонт, а едновременно с това небето притъмня. Беше просто един обикновен ден в Мелбърн, който прекарвах с приятели на плажа и разпусках, когато тази вълна ни застигна. Първоначално дори не можех да мисля, щом видях това огромно, мрачно и заплашително количество вода, което идваше право към нас, но след известно време мозъкът ми най-накрая успя да произведе очакваната реакция в такава ситуация – неконтролируема паника. Едва тогава се огледах наоколо и се изправих, като хората около мен вече се бяха разбягали, а виковете на приятелите ми се изгубваха в шума на идващата вълна, макар че това нямаше значение. Дори и да можех да чуя какво казваха, това нямаше да ни спаси и вече бях разбрал, че сме обречени, но инстинктивно се затичах напред заедно с тях и огромната тълпа хора, стараеща се да се оцелее поне още един миг. Мракът около нас се сгъсти изведнъж, а шумът на тоновете вода ни застигаше много по-бързо, отколкото някой можеше да предположи, но всъщност по вида на лицата им, успях да разбера, че никой вече не чуваше този оглушителен шум. Всеки чуваше само звука на биещото си сърце, което трептеше повече от всякога, мятайки се със страшна сила в гърдите на всяка жива душа наоколо, бореща се за живот сред настаналия хаос. Най-накрая водата се добра до голямата група ужасени хора, поглъщайки и смазвайки ги едновременно, докато други бяха изхвърлени настрани от самия сблъсък на вълната със сушата, която най-силно усети силата на морето и се разтресе.

Все още не беше стигнала мен и приятелите ми, но по писъците, отекващи зад нас усещах, че не ни остава още много живот, и затова напрягах всяка една клетка в тялото ми до крайни предели с надеждата, че ще оживея дори след бедствие от подобни размери. Изведнъж един от хората до мен, напълно изгубил контрол над себе си, ме изблъска толкова силно, че ме събори на земята, а бягащата тълпа изобщо не забеляза това и продължиха бягството си през моето тяло, което ме смаза.

Болката обаче съвсем скоро изгуби всякакво значение, защото водата погълна и мен, повдигайки тялото ми, и ударната ѝ сила беше краят ми, прекършвайки ме напълно и изпращайки ме в безсъзнание…

Тишината и мракът ме обгърнаха в този момент и това продължи за доста дълъг, може би дори безкраен период от време, когато най-накрая чух нещо. Звукът ми беше познат, но не можех да определя точно от какво идва, нито пък откъде, основната причина за което беше, че беше много слаб и някак отдалечен.

Скоро след като възвърнах слуха си, обонянието ми също се задейства, от което почти веднага надуших кръв и тогава отворих очи, а една много силна светлина ме заслепи. Когато очите ми се приспособиха към тази светлина, видях, че слънцето е високо в небето и грее по-ярко, отколкото някога бях виждал, а там летяха няколко чайки. Не знам защо, но по някакъв начин, виждайки отново лъчите на слънцето, чистото синьо небе и летящите морски птици, се почувствах много добре, много спокоен и дори мога да кажа щастлив.

Именно в този момент усетих пронизваща болка, което затвърди напълно хипотезата ми, че все още бях жив и вероятно ранен. Изправих се наполовина и тогава обърнах поглед към източника на болката, който беше дясното ми рамо, раздрано, разкъсано и кървящо частично, но не това беше най-лошото. Когато го докоснах и се опитах да помръдна дясната си ръка, усетих друга болка, която беше много по-дълбока и осъзнах, че дясното ми рамо е изкълчено.

Не успях да възпра болката, която все повече изгаряше ръката ми, и изревах към небесата, което ме накара да се изкашлям. Вероятно се бях нагълтал с пясък, докато вълната е мятала тялото ми наоколо, но вече нямаше особено голямо значение какво е станало, а какво предстоеше.

С известни усилия се изправих и, стискайки зъби, превъзмогнах болката, като се огледах наоколо, за да разбера точно с какви размери са щетите, нанесени на града от връхлетялата вълна. Когато обаче се завъртях няколко пъти и направих две-три крачки напред, веднага стигнах до извода, че изобщо не бях в Мелбърн.

Отново се намирах на плажна ивица, но тя беше доста по-дълга и тясна от тази на моя роден град и след нея следваше доста обширна гора от тропични дървета, а наоколо нямаше никаква следа от сгради или някакви останки.

Къде се намирах? Как се бях озовал тук? Колко време беше минало откакто бях в безсъзнание? Тези въпроси и още много подобни изведнъж се появиха в съзнанието ми и сякаш спореха помежду си, за да решат кой е най-важният в момента, но колкото и пъти да размишлявах, стигах до заключението, че това е първият. Единственият начин да разбера отговора му беше, като обиколя наоколо и се опитам да намеря някакви следи от живот или цивилизация.

Огледах се още веднъж, след което тръгнах напред към гората, стараейки се да притъпя по някакъв начин болката, бликаща непрестанно от рамото ми, което обаче ставаше все по-трудна задача и знаех, че няма да издържа още дълго време така. Навлязох под сянката на дърветата и тръгнах напред по една едва различима сред големите храсти наоколо пътека, надявайки се, че ще ме отведе все някъде.

Убедих се, че предположението ми е било вярно след известно време, когато бях прекосил голяма част от гората и видях нещо през тесните процепи между гъсто наредените едно до друго дървета, и се затичах напред, за да мога по-скоро да разбера къде се намирах. Отне ми още малко, но най-накрая излязох от гората, която в крайна сметка се оказа далеч по-малка, отколкото си мислех в началото, и останах на място за момент.

Бях стигнал до един град, но част от него беше напълно разрушена, а останалата беше напълно пуста и в него нямаше никаква следа от живот, а наоколо беше прекалено тихо и това напълно ме обърка. Какво се беше случило? Онази вълна не е била единствената? Възможно ли беше това бедствие да се е случило на повече от едно място? Ако беше така, как аз бях единственият оцелял наоколо? Към въпросите, които се въртяха в главата ми от по-рано се прибавиха още много нови, а едновременно с това болката в рамото ми се усили за пореден път и положението ми ставаше все по-несигурно и хаотично с всяко мое откритие.

Все пак обаче реших да продължа напред, защото трябваше да се погрижа за раната си по някакъв начин, а и вече усещах доста силен глад, отстъпващ само на неистовата ми жажда, появила се преди известно време. Тръгнах напред и още в началото на града открих множество изоставени автомобили, спрени насред пътя и, въпреки че се оглеждах наоколо постоянно, стараейки се да видя поне едно живо същество, така и не открих такова, което силно ме притесняваше.

Как можеше този град да е напълно обезлюден? Изобщо кой беше този град? Не можех да отговоря на нито един от двата въпроса за момента, но и не смятах да се вглъбявам в тях, защото най-важното за момента беше да намеря някаква храна и болница, в която да се позакърпя криво-ляво. Тишината продължаваше да се стеле около мен и сякаш ставаше все по-силна, монотонна и потискаща за моята така или иначе изтерзана душа, по-объркана и несигурна от всякога.

Впоследствие се добрах до едно заведение за бързо хранене и реших да оставя лечението си за момента и да се заема с храненето, защото се чувствах прекалено омаломощен и не бях сигурен още колко можех да продължа да вървя без храна или вода. Влязох вътре и попаднах на познатата картинка – беше напълно пусто, но щом го обиколих, открих големи запаси от различни типове храни, както и разнообразни напитки, с които бързо утолих глада и жаждата си.

Беше малко трудно да се храня и пия само с лявата ръка, след като бях десничар, но успях да се справя с известни усилия, напълно подвластен на стомаха и гърлото си, чиито страдания сякаш надминаваха болките в дясното ми рамо. Когато най-накрая приключих с първата си задача, напуснах заведението и продължих напред, вече по-бодър и малко по-спокоен, но от друга страна дясното ми рамо ме болеше все повече и пак не можех да намеря мир за душата си.

Следващата ми задача беше да се погрижа за раната си, а след това да продължа да обикалям из града, докато разбера къде се намирам, или още по-добре, да намеря някой жив човек. Изпълнението на този план обаче се оказа доста по-трудно, отколкото очаквах, защото въпреки дългото разстояние, което бях изминал и факта, че слънцето вече се потапяше все повече и повече в далечния запад, така и не бях открил болница. Вместо това попаднах на нещо друго.

По пътя видях един зоопарк и по необясними за мен причини реших да вляза вътре съвсем внезапно. Вероятно душата ми се надяваше, че там вътре ще намери някоя друга жива твар, с която да сподели поне малко от болката и страданията си, защото самотата напълно убиваше всяко едно желание у мен да продължа напред.

~ ~ ~

Моята родина и моето бъдеще

(есе)

Никола Петков, 14 г., 73. СОУ, София

Високи планини, дълбоки езера, студени реки, равнини, доде окото стига, дори и нататък. Това е едно място с хилядолетна история и стотици тайни, обвити в загадъчност. Тук, където ние стъпваме сега, преди десетки години са бродили смели царе и безстрашни воини, които защитавали България през вековете. И сега аз (ние) съм (сме) тук и се гордея с това. Но колкото и велико да е миналото ѝ, безспорно настоящето на Родината съвсем не е толкова цветущо. Състоянието, в което се намира, се отразява както на възрастните, така и на младите и живота им като цяло – образование, работа, семейство и др. Сред мнозина се поражда въпросът дали е по-разумно да се „избяга“ в чужбина, или пък да се остане тук. Аз, като един от новото поколение, мога да кажа, че – макар и с многото време, което има пред мен – съм разгледал и двете възможни алтернативи и съм против отиването в чужбина.

На пръв поглед другите държави предлагат мечтаната кариера и добри пари. Ами щастие? Нима всички ще зарежем бащиното огнище и ще „ходим да се скитаме“ „по тази тежка чужбина“ „немили, клети, недраги“ (Хр. Ботев – „На прощаване в 1868 г.“)? Ще забравим своите корени и дори умишлено ще прекъснем връзката ни с Родината? Не мисля!

Дванадесет процента от участвалите в скорошно проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) заявяват, че имат намерение да останат завинаги да живеят в чужбина… Представете си какво може да се случи, когато всички обещаващи млади таланти се „потурчат“ зад границата. Представете си какво ще стане в България тогава. Представете си колко много зависи от вас.

Разбирам, че някои не намират бъдещето си тук за приемливо; условията – също. В крайна сметка тези хора трябва да разберат, че не друг, а ние самите си създаваме обстановката, в която ще живеем. Невероятно, нали? Нарича се демокрация – като голям товарен кораб, разчупващ малките ледове в океана. Нека ние, единното общество, да сме този кораб – „Съединението прави силата“ не е случайно избрано.

Обаче ако се „разбягаме“, „великият“ и „непотопим“ кораб на обществото ще потъне, подобно на Титаник през паметната 1912-а година.

Обичта към родното и неговите красоти е вдъхновила мнозина. Започва се от Иван Вазов, пламенен патриот, възхваляващ България в своите стихотворения („Българският език“), разкази („Една българка“), повести („Немили-недраги“) и романи („Под игото“). Продължава се с Алеко Константинов, който освен вдъхновение, намерил и утеха в природата, когато починали родителите и сестрите му. А да не говорим за многото художници, обрисували природните феномени на страната. Свършва се – поне засега – с днешната младеж. Смятам, че тук е мястото да вмъкна цитат от мое стихотворение, писано по повод протестите в страната:

Българийо, нима твоите деца
не се върнаха от таз война?
Нима всички те измряха,
доде към славата вървяха?

(…)

Хората ти ще те дирят
и гайди ще засвирят.
Славата ти от Балкана,
остава още тя желана…

Смятам за редно да остана тук, където са корените ми, за да продължа своето вдъхновение; за да съм член на екипажа на онзи голям товарен кораб, плаващ към идеали и национални ценности, потънали в сянката на българските емигранти

Побързайте, елате и вие… Да не утихне попътният вятър.

Свиване

Цари мали град  

 Миналата седмица си направихме една раходка до Цари мали град край Белчин – днес ви представям кратък отчет за това пътуване. Приятно четене:

Цари мали град

В неделя ходихме до Цари мали град. Причините първо бяха – затоплянето на времето в София (което винаги ми докарва допълнителни нерви), задоволството на най-малкия член на фамилията от скорошно посещение там и желание да повтори (бяха ги водили единия ден от зеленото училище) и трето, че не е далече от къщи. Алтернативата беше Съевата дупка, но мене жестоко ме домързя да карам по магистрала него ден, затова избрахме посоката Бистрица – Железница – Ковачевци – Поповяне – Белчин, за да стигнем не толкова отдавна наново-откритата

крепост Цари мали град над село Белчин, Самоковско

Пътят от София е хубав, с изключение на минаването през селата Ковачевци и Поповяне, където все още има забележителни дупки, както и един очастък от 50 м преди Железница (посока София), където пътят е на сериозни бабуни. Останалата част е с нов асфалт, мантинели, завои, изкачвания и спускания – за едно приятно планинско шофиране.

с.Белчин, Самоковско

с.Белчин, Самоковско гледано от фуникульора за Цари мали град

Цари мали град се вижда още от Поповяне на отсрещния склон – най-лесно се забелязва правата линия на фуникульора, увенчан отгоре с крепост. За да стигнете до крепостта, трябва да минете през цялия Белчин (има достатъчно табели, няма да се загубите), за да стигнете до един от двата паркинга. Платени са, с цена от 3 лева/кола/ден. Ние спряхме на първия, защото пазачът ме предупреди, че на втория (малко по-нагоре) едва ли има места. Защото беше ПЪЛНО С НАРОД!

Цари мали град

Северната порта с едната от двете кули

От паркинга нагоре, води кратка пътека – то по-скоро е затворена улица – до долната станция на фуникульора, който трябва да ни изкачи до крепостта горе. Обстановката обещаваше приятно презивяване – направено е мерклийско, като всички тоалетни в района (вкл.и в заведението) са доволно чисти и … безплатни. Точка в плюс!

Белчин / Belchin, София / Sofija, 2025, BG

Точката в минус е, че фуникульорът е с капацитет 8 човека, което води до сериозна опашка пред касата, която опашка ние преодоляхме за около 45 минути. Според инвеститорите са били доста по-песимистични за успеха на начинанието си, защото са предвидили реално един асансьор с осем места, опериращ нагоре-надолу само с една кабинка, за разлика от обичайните фуникульори, които имат две, насрещно движещи се вагончета. Успехът на Цари мали град обаче просто изисква по-голям капацитет на изкачващото съоръжение.

Разбира се, има алтернатива и тя е една стръмна еко-пътека с дължина 1500 и максимална денивелация 33% (33 метра разлика по вертикала, на всеки 100 метра на по хоризонтала – или поне така мисля), която се изкачва за около 15 минути, но… аз съм с две жени, и още не съм измислил начин да ги убедя в подобно начинание.

Цари мали град

Грънчарство на „пазара“

Интересното е, че на горната станция опашката от слизащи беше не по-малка от опашката за нагоре, та по този повод вече имах достатъчно доводи да слезем пеша по нанадолнищито, когато се връщахме в края на деня. Пътеката е хубава, стръмна и романтична.

За най-мързеливите има и трети начин да се качите – с кола. Горе, зад крепостта има още един паркинг, до който води стръмен земно-насипен път. Т.к.съм голям противник на качването с кола до забележителности, когато има нещо по-интересно като вид изкачване, няма да ви кажа откъде да минете, за да намерите този „макадам“.

За да се чувствате прецакани обаче, мога да ви кажа, че цената за посещение на Цари мали град е една, независимо от начина ви на изкачване ;) Долу си купувате билет и се качвате на фуникульорчето, а горе само само показвате билета на входа. Ако сте се изхитрили да се качите с кола или пеша, билета за вход си го купувате от касата на входа (там, където другите само показват билетите си). Във всеки случай само на горната каса можете да наемете екскурзовод или да си вземете аудиогид. Това е първото място в живота ми, в който мога да си взема аудио-гид на български! Което и направихме :) (цените, работното време ще ги спомена в края на разказчето, за по-добра прегледност)

Цари мали град

Бой между „тракийци“

Цари мали град,

което подозирам, че е съвсем съвременно име (от последните 2-300 години) е частично възстановена крепост и кули, намирала се на това място в късната Римска империя – III – IV век сл.Хр. По моя преценка възстановката е направена с вкус, като в стените, които са малко надградени е оставена видима линия, за да се знае кое е реална останка, и кое е ново.

Нямах кой знае какви очаквания по отношение на усещане за бутафорност, характерна за много от този вид градежи (Царевец, или Охридската крепост), но в случая с Цари мали град е вложено умението, което прави разликата между „бутафория“ и „възстановка“. Тук нямам усещане за бутафорност.

Самата крепост е обърната на север, с гледка към Витоша, главната порта е оградена от две кули, в които е разположена археологическ експозиция. Тя също е направена с вкус и предполага спиране пред витрините с находки

Цари мали град

Униформа

Останалите стени са частично издигнати над нивото на археологическите останки, колкото да се види, че има стени, а и все пак, за да не могат да влизат хора без билет ;)

Южната (задната) част на крепостта също има останки от кули, но опреселено по-малки ит кулите при входа. Пазете си главите при качване по стълбите – успях да се халосам на едно и също място, както при качване, така и на слизане от едната ;). От другата страна на стената има ров.

Иначе вътрешността (двора) на крепостта е една приятна полянка с няколко големи дървета, хвърлящи спасителна сянка.

Не знам какъв е графикът и изобщо дали има график, но в този ден имаше възстановки на древни и средновековни бойни техники. Беше интересно, с изключение на женската демонстрация на боравене с лък. О нееее, мацката беше готина, че и красива и добре се гънеше с лъка, но… даже древните, когато са искали да кажат, че някое племе е напълно ненормално, са разнасяли срещу него черната пропаганда, че жените му са са с една гърда и/или даже са воини. Не деца, гейове е имало в древните армии, жени – абсурд. Всички са жени-воини са легенда, вкл. и Жана Д’арк (не, не споря, че не е е съществувала, а че е такава рядкост, че е станала легендарна личност и светица – т.е.напълно извънреден човек). Изобщо това много ми напомня един филм, в който Одисей (или Язон, или Орфей) беше чернокож. Не че в Древна Елада не е имало негри, но те са били роби все пак, а не легендарни герои, нито пък граждани. Малко реализъм на никого няма да навреди.

Пътеката към Цари мали град

Пътеката към Цари мали град

Бойните възстановки ми харесаха – за пръв път присъствам на подобен род представления. За утешение на читателките ни, които сега вече са приготвили бухалките да ме убиват за горните думи, ще ви кажа, че успях да снимам после голи войниците от представлението ;)

Освен бойните възстановки, наоколо бяха разположени и няколко сергии със сувенири – ние се уредихме с лично направена реплика от древна монета, но не успяхме да се уредим с лично направен глинен грънец – беше станало късно и грънчарката каза, че затваря сергията.

Цари мали град

Голи воини в съблекалнята

То наистина беше станало време да си тръгваме – както казах не ни се чакаше втори път на опашката за фуникульора, пък и пътеката вече беше нанадолнище, та за няма и 10 минути се смъкнахме до долу, където си направихме обяд със скара и салата. За тримата – три порции различна скара със салата с хляб – за 20 кинта. Човещинка ;)

И… както пише във всеки финал, на всяко съчинение на тема „как прекарах лятната ваканция“, си тръгнахме и прибрахме в София уморени и доволни ;)

Препоръчвам за еднодневна екскурзия от София или Пловдив. Всъщност и от Благоевград не е далече ;) Мястото е с поне 100 метра над надморската височина на София, има сянка и е добро място за прекраване на жегите  ;)

Край

Иво Ников е написал много добро описание на крепостта – изглежда сме били заедно през този уикенд в Цари мали град. Ето и работното време:

адрес: BG-2025 с. Белчин

GPS: 42.3499985, 23.3829994

тел.: +359  886 614814, +359  886 614 814 (Веселин Хаджиангелов)

email: carimaligrad@yahoo.com

web: http://www.carimaligrad.com/

Рабoтно време:

  • Понеделник: почивен ден
  • Вторник – четвъртък: 09:00 – 16:30
  • Петък- неделя: 09:00 – 17:30

Рабoтно време на фуникульора:

  • Сряда – Неделя: 9:00- 12:00 и 13:15-16:30

Цени: 4/2 лв (Възрастни/деца и пенсионери) Във вторник: безплатно, т.к.фуникульорът не работи и се катериш задължително пеша или с кола

Аудиогид – 4 лв наем плюс 10 лв депозит

Екскурозовод на български - 10 лв при поне 5 души група

Екскурзовод не на български – 15 лв при поне 5 души група (не е ясно указано 10/15 лв на човек от групата или цената е на екскурзовод, предполагам – първото)

Паркинг (долу в Белчин): 3 лв/кола за цял ден

 Послепис: една наша читателка се оказа, че участва в организацията на възстановките на боеве и ни остви програмата за всички предстоящи възстановки на линк http://calendar.badamba.info/

 

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

 

 

Свиване

Lenovo представи конкурент на хай-тек очилата Google Glass  

Lenovo представи конкурент на хай-тек очилата Google Glass
Lenovo представи прототип на технологичните си очила C1, които силно напомнят Google Glass, макар и с една идея по-грубоват дизайн.…

юли 24, 2014

Свиване

9  

Преди 9 месеца без няколко дни. Хелоуин. От болницата ни се обаждат: "Даваме си ви я." Леката стомашна инфекция е преминала и ни я връщат след 4 дълги дни чакане. От малката шарена метална кутия вадим бледорозовите дрешки, с които прехвърлихме Мартина в реалния свят преди 5 години. Все още миришат на бебе, на чисто нов човек. Минаваме през Take a Cake. Изящни малки кексчета с оранжеви тикви, лилави прилепи и още нещо, не помня какво. За милите жени, които се грижеха за нас. За доктор Ч. шампанско и малък символичен подарък, не се сетих за нищо по-подходящо. От Тулово през Сан Стефано, спираме на ъгъла срещу парка. За балони. Бонбонено розов с надпис It`s a girl! измежду Хелоуинските черно-оранжеви. За мен - диадема с картонени  Мики Маус уши за 1.50 лв. Ненужни цифри са се врязали в съзнанието ми. Мартина иска да бъде Пепеляшка, роклята е налична. Бързаме. Все едно ако не стигнем навреме, ще я дадат на друг. Акушерката я облича за секунди. Този аромат на бебе... Мартина ме гледа в очите и пита: "Ама наистина ли си я взимаме?!". Гушкам я неловко, все едно никога не съм държала бебе в ръцете си. През тези 4 дни я наблюдавах зад стъкло и някак не смея да я прегърна. "Малко е жълтичка, но ще се оправи." "Каката ще помага ли?". "Цялата на татко си!" Навън хора се снимат пред входа. Хубавото на снимките с телефон е, че винаги са възможни. Щракваме няколко за протокола и ние, само четиримата сме. Четирима! Матеа спи през цялото време. От емоция и приповдигнатост в колата няма въздух. 31-ви октомври, Хелоуин. С тиквен фенер не разполагаме, но пък имаме новородено спящо бебе. Без костюм. Решихме, че не е удачно да маскираме когото и да било на възраст 5 дни. Прекарвам вечерта с нарисувани с черен молив нос и мустаци, червено червило и картонени уши. До мен - една невръстна Пепеляшка и леко объркан и много развълнуван човек в костюм на татко, чието копие спи в съседната стая. Някакъв абсолютен транс, предизвикан от умора, вълнение, страх, притеснение, възбуда, облекчение, щастие, любов, изтощение, енергия, адреналин, болка, спокойствие. Не знам дали има измислена дума за подобно състояние...
Отсега нататък ще трябва да използвам множествено число - "децата".
Децата ни.
9 месеца четирима. 
Свиване

Поетизиране  

Моят приятел, философът Дидар Амантай от Казахстан, цитира днес на стената си една повест от Хемингуей: "Если тебе повезло и ты в молодости жил в Париже, то, где бы ты ни был потом, он до конца дней твоих останется с тобой, потому что Париж – это праздник, который всегда с тобой." 

На български Димитри Иванов го е превел като "безкраен празник", а на английски е просто "moveable feast"... Това показва вероятно една обща тенденция у преводачите - да постигнат по-поетичен превод от оригинала (неволно, ей така), защото, ако искате за знаете, moveable feast е просто празник, който си мени мястото в календара, като например Тодоровден. Нито е безкраен, нито е винаги с теб.
Свиване

Оставката: Най-сетне…  

„Най-сетне“ вече мислят не само противниците на това правителство, но и поддръжниците му. Не зная дали сте забелязали, че ден преди оставката Орешарски първо заяви, че няма да я подава на следващия ден, но след няколко часа се коригира. Свържете това с призива в БСП ден по-рано те да му поискат вот на недоверие. До какъв извод стигате? Аз лично – че той се е държал за креслото, докато собствените му мандатоносители не са му заявили в прав текст, че ще го отлепят с динамит. Връзва се чудесно с психологията на човек, известен като „г-н Заден вход“ и „г-н Смажи ги с полиция“.

Толкова за премиера и правителството. Оттам нататък обаче са въпросите.

Протестите и протестиращите ли свалиха това правителство? Уви, не. Българският народ за пореден път доказа, че дори да се намерят сред него шепичка хора с глави на раменете си и достойнство в сърцата, огромното мнозинство са добитъци. На няколко пъти се събрахме по двайсетина-трийсет хиляди протестиращи, един-два пъти може би доближихме петдесет хиляди, но това е нищо. Ако дори само една седмица бяхме излизали по двеста хиляди, това правителство щеше да падне.

Щеше ли да има разлика? Ситна и дребна като цяло стадо камилчета:

- нямаше да са взети намсиколко нови милиарда заеми, и ситуацията докарана дотам поне още година-две да трябва да взимаме още. За само една година. В период на възстановяване на световната икономика, с която сме тясно обвързани, от криза. При положение, че на върха на кризата успяхме да не вземем повече заеми, отколкото върнахме. И че това беше постигнато от безспорно неподходящия по европейски критерии за премиер Бойко и от атомно некадърния Дянков. (Казвал съм го и преди – да си стиснат не е достатъчно, за да си финансов министър. Иначе всеки ротен старшина щеше да е велик финансист.)
- нямаше да е даден ход на „Южен поток“ на условия, които са в пряко нарушение на европейските наредби. Съответно, нямаше пред нас да стои въпросът дали да изплатим милиарди обезщетения на Русия, или да ни спрат милиарди от Европейската комисия.
- и най вече, нямаше политиците да знаят от опит, че българинът колкото и да го доиш и дереш, само мучи и се подлага да ти е удобно. Познайте как действа това на кандидатите за доячи и дерачи, как – на кандидатите за съживители на България, и как се отразява на бъдещето ни.

Повечето протестиращи срещу това правителство са закалени българофили и патриоти. Иначе щяха да са напуснали България много отдавна. Като трите милиона, които вече го направиха за последните двайсет и пет години. От мизерията ли избягаха, или от нас, дето останахме тук – преценете си сами… Но протестът отвори очите и на доста от тях. Разбраха, че да будиш българския народ значи да будиш мъртвец, и че единствено правилното е да се махнеш по-далече от него, преди да е почнал да гние. Доколкото знам, много от тях вече обмислят как да се махнат оттук завинаги. И това го правят хора, издържали и борили се по над двайсет години…

Това правителство вдигна масови протести и сред българите в чужбина. Сред избягалите оттук, понеже са разбрали това с буденето на мъртвеца. Дори много от тях се надигнаха отчаяно. Други им се подиграха, че се надяват на чудеса. Че вярват, че за България има каквато и да е надежда. И се оказаха прави.

Докато пиша това, ми се реве от яд и срам. От това докъде е стигнал народът ми, владял неведнъж Балканите. Отблъснал османската армия на Шипка по начин, който би възхитил спартанците от Термопилите. Газил като валяк враговете си в Балканската, Първата и Втората световни войни… Стигнал е дотам тези българи, които могат да напишат изречение без правописна грешка и знаят коя е столицата на Франция, да се срамуват от народността си. Иска ми се да се събудя в една друга реалност, в която може да сме потъпкана и малка държава, но сме народ. И в която този запис да е само един гаден кошмар… Уви.

Сега сигурно тези или онези протестиращи ще си припишат заслугата за падането на това правителство. Или част от нея. За съжаление ще е лъжа. Бесен съм от това, но истината е, че ще е лъжа. Това правителство се срина под собствената си некадърност и неспособност да се справя с пасенето дори на на най-кроткото и послушно стадо на света.

Засега смятам на следващите избори да гласувам за Бойко. Причината? Като премиер се показа като страхливец, който с отстъпките си пред протести научи шепа хора, че има смисъл да протестират и да се борят. Орешарски се справи да ги отучи обратно, това е единственото, за което го биваше. Може Бойко да е разбрал, че може да е нагъл колкото си иска, че не рискува нищо, че сме безнадежден добитък. Но може и да е толкова безгранично и неповторимо тъп, че да не го е разбрал, и пак да се плаши, и пак да понаучи този-онзи на смелост. Защото свястната държава се прави единствено от решителен народ, готов на всичко, за да държи управниците си с желязна ръка.

Ще се оправим, ако един ден станем такъв народ – иначе ще се затрием, за щастие и поука на останалото човечество. Бих работил и бих се борил да уча хората да бъдат такива. Ако успявам, ще търся начин да остана тук и да продължа да се боря. Ако не успявам, ще търся начин да се махна оттук, за да спася бъдещите си деца.

А истински бих гласувал за Живко Тодоров, ако си направеше партия. Кметът на Стара Загора, който срина без колебание незаконните цигански къщи. Не мразя циганите, напротив – мисля, че те имат нужда от разбиране и помощ за интегриране. Но смятам, че тази помощ трябва да се състои в това да бъдат научени да работят честно и да спазват закона, а не да бъдат хранени от джобовете ни и недосегаеми за закона. Второто е помощ единствено за шепичка криминални барони. За обикновените хора е помощ първото. И спирането на беззаконията с твърда ръка е част от него.

Дано този път денят ни за размисъл да е този преди изборите, а не този след тях. Дали сме мислели правилно ще си проличи по нещо много просто и очевадно. Ако загражденията около парламента изчезнат, значи сме избрали правилно. Ако останат, значи сме избрали пак старото, без значение под какво ново лице е.

… Ще пиша и още по въпроса, но някъде по-нататък.

Свиване

от протест до оставка - лична равносметка на един самовлюбен мъдрец:)  

точно преди една година напуснах работата си като главен сценарист по сериала "секс, лъжи и TV" за тв7, защото николай бареков се бъркаше в работата ни. малко преди това прескочих оградата на народното събрание с отбор млади и смели хора и без нито един представител на моето поколение. това ми коства врагове и създаде приятели. 
след това се дистанцирах вътрешно от протеста, подкрепяйки го като идея. не подкрепях начините по които беше по(д)веден. това също ми коства врагове и създаде приятели.
и в двата случая враговете ставаха повече от приятелите.
останах без работа цяла година. в тази година загубих популярност във фейсбук поради дистанцираното си отношение към събитията, както и поради несъвпадащите с правилната синя или червена или която и да било линия мои "статуси". 
следвах стриктно моята линия без да ме притеснява загубата на популярност. бях притеснена, че нямах работа. притеснявайки се започнах да пиша роман, което ми достави голямо удоволствие с ежедневното усилие за концентрация и дисциплина. 
бавното писане на голям проект за мен беше забравено удоволствие покрай изцеждащата поради темповете си работа по два телевизионни сериала, единият много успешен, "7 часа разлика", другият не толкова заради това, че беше в крайно непопулярната тв7.
паралелно работех по сценария за пълнометражен документален филм на който ще бъда режисьор и сценарист, и чиято тема и екип ще обявя когато му дойде времето.
преди около 3 години почти спрях да пиша за "уикенд", защото нямах време. миналото лято пък казах на моя добър приятел мартин радославов, че не мога да пиша повече за вестника му по политически причини, което той прие с присъщата си толерантност.
от зимата започнах да пиша за "уебкафе" на симпатичните и интелигентни журналисти асен и сибина григорови. престанах да го правя, защото почувствах непреодолимо отвращение към българската политика. помолих се на бог да ми даде пари по друг начин, без да ми се налага да коментирам политика. благодарна съм им за трибуната, но няма да коментирам събитията в българия освен ако не изпитвам изключителна необходимост да го правя или не умирам от глад. бог беше добър и ми изпрати възможност да се прехранвам по друг начин. не, не чрез вип брадър:)
получих няколко различни покани за работа по сценарии за игрални филми. едната не беше нещо, което драматургично ме интересуваше, другата налагаше пореден морален компромис, от много голямо естество, и предпочетох да я отмина въпреки, че беше изключително съблазнителна.
между романа и документалния филм ми дойде идея за нов тв сериал, много секси и забавен, който може да стане или не. работим по него с любо дилов.
тази година в която всичко това се случваше, се движех между лека депресия заради липсата на доходи, изключително спокойствие и дълбока вътрешна увереност, че чистотата на позицията ми - без да ме интересува кой как ме възприема - моето лично усещане за чистота, съчетано със сериозен труд, няма да ме оставят да потъна. така и стана.
голяма помощ беше спорта - плуване и ходене на витоша, както и липсата на емоционални дразнители около мен. малкото разделено щастие не ме задоволява.
правителството падна без това да ме засяга или развълнува. в годината от идването му на власт до сега, научих предостатъчно неща за медии и политици в българия за да се науча на прагматична трезвост.
благодаря на бог, че ми е дал способности да оцелявам с артистизъм с думи и мисли, това е лукс на който не мога да се нарадвам. богата с пари вероятно няма да бъда, но историите ми ще работят за мен за да живея достойно.
достойнството е нещо, което човек учи от родителите си, независимо дали те лично са го учили на него или той се е научил от уроците на съдбата им. който го няма, горко му.
единственото, което мога да пожелая на политиците от което и да е българско правителство, е повече лично достойнство. ако те го нямат, пътят надолу им е осигурен. не съм оптимист, моето поколение се оказа твърде компромисно. младите пък са недостатъчно гневни, вероятно заради компромисните си родители.
аз мога да помагам само с историите, които разказвам по един или друг начин. и единственото нещо, което мога да гарантирам е, че никога няма да са плод на вътрешен компромис. винаги съм избирала да бъда повече нехаресвана отколкото харесвана. лесният път винаги е бил по-труден и неинтересен за мен.
нямам търпение да излезе романа ми, за да може историята на героите му да заживее свой живот.
а аз винаги ще водя битките, които смятам за необходими по начина по който смятам за необходим.
обичам се, обичам детето си и котарака панчо, обичам приятелите си, които ми бяха страхотна опора през тази нелека година. обичайте се и вие. това никое правителство не може да ви даде, нито може да ви отнеме. и никой политик или правителство не заслужава обичта ви, а само вашият дистанциран, хладен разум. гласувайте дори и с празна бюлетина. но преди всичко се обичайте.
онзи ден, плувайки, на пътя ми се изпречи удавен бръмбар. заобиколих го на отиване, заобиколих го на връщане, но тези заобиколки ми нарушиха ритъма. заобиколих го пак, защото ми беше гадно да го изхвърля. стана ми ясно, че не мога да си нарушавам ритъма заради шибания бръмбар и най-накрая го изхвърлих за да плувам нормално.
изхвърляйте удавените бръмбари на пътя ви, не ги заобикаляйте, това е последният ми съвет на самовлюбен мъдрец:))))
Свиване

LG отчита рекордни 14.5 милиона доставени смартфона за тримесечието  

LG отчита рекордни 14.5 милиона доставени смартфона за тримесечието
LG отчитат рекорден брой доставени смартфони за второто тримесечие на 2014 г. Над 14.5 милиона апарата с марката, повече от…
Свиване

24 юли 2014, #ДАНСwithme 401: #ОСТАВКА  

24 юли 2014, точно на 401-вия ден от непрекъснатите #ДАНСwithme протести, “премиерът” Пламен Орешарски подаде му подадоха #ОСТАВКА-та.

400 изгубени дни за България.

ПарламEND, #ДАНСwithme, #ОСТАВКА, #occpuySU, #occupy272, #миренпротест, #БАНКwithme, #идвайте...
Това го намерих в мазето онзи ден… Плакат от първите дни на протестите срещу #КОЙ и марионетките, скрили се зад щитовете на жандармерията и полицията и претруващи се, че “управляват” в Парламента, а всъщност подчинени на #КОЙ и на мафията… ПарламEND. Кратко и ясно.

* * *

Всъщност, “премиерът” подаде оставка вчера, 23-ти юли, точно една година след Нощта на Белия автобус, когато хиляди полицаи и жандармеристи биха невинни граждани пред парламента, за да могат 240-те мафиоти да се приберат по къщите необезпокоявани… и да продължат да ни ограбват и през следващите 365 дни.

А днес циркът, наречен “парламент” я прие. Малко е закъсняла тази оставка — с повече от година, и не, не се радвам особено… Необходима стъпка е, да, безспорно! Да, също и малка победа за гражданското общество и крехката ни демокрация… Но е ужасно закъсняла.

Преди време “царят” обеща да ни “оправи” за 800 дни. Не мислех тогава, че може да стане по-зле… а ето че г-н Заден Изход, нашият “премиер”, марионетката, подчинена на олигарси и мафиоти, ни опроверга само за 400 дни — наполовина от времето, което беше необходимо на “царя-спасител”…

Ще запомним “премиера” с неговото публично неприсъствие. С металните огради и камионите на жандармерията, с които се огради от “любовта на народа”. С десетките хиляди полицаи, окупирали центъра на столицата в продължение на 400 дни. С медиите-”бухалки” на Пеевски. С огромните заеми, които взимаше и харчеше с лека ръка, с цел да заблуди обществото, че произвежда “реформи”. С “ниската цена на тока”, която сега всички ще плащаме, за да не фалира енергетиката ни. С незаконния “Южен Поток”, донесъл ни само нови заеми и също и санкции от Европейската Комисия — проект, изцяло задействан и прокаран чрез руската енергийна мафия, с помощта на “тройната коалиция” БСП+ДПС+АТАКА. С обещанията му за ново АЕЦ “Белене” и нови многомилиардни “инвестиции”. С неговата ехидна, подигравателна усмивка, “протестирайте си! аз си имам мисия и докато не я свърша, ще държа властта на всяка цена!”…

Ще го запомним с металните огради, и с това че никога така и не призна публично, #КОЙ предложи Пеевски за шеф на ДАНС.

Един човек без достойнство, без собствено мнение, и без и грам самоуважение. Дано си е струвал, “г-н Премиер”, целия тоя цирк, който направихте, цялата тая жандармерия, която ви пазеше, и всичките онези пари, които откраднахте и помогнахте да бъдат откраднати от “правилните хора” от обкръжението ви и от подкрепящите ви олигарси, застанали зад гърба ви в сенките… докато бяхте на власт.

Ще ви запомним. Дано. За да не повтаряме старите грешки пак и пак…

* * *

А наесен, живот и здраве, на нови парламентарни избори. И дано не сме забравили дотогава… за да има макар и мъничък шанс България да се съживи след “управлението” ви…

След 400 дни протести, Сагата приключи. Следва ново начало… и Нова Надежда. Може би…

Свиване

глагол Дъвча, сегашно време  

глагол Дъвча, сегашно време

Този пост не е за кино, но изключението си заслужава. Поводът е  изявата на Галя Йотова наречена “Тренировка” (21.07. – 31.08. 2014) намерила място в Stick Place/Галерия Аросита, ул. Врабча 12А

глагол Дъвча, сегашно време
аз дъвча ние дъвчем
ти дъвчеш вие дъвчете
той дъвче те дъвчат
тя дъвче
то дъвче

 

По принцип, освен в поръчковата агит-проп, в изкуството нищо не е банално еднозначно, а дълбочината в прочита зависи от взимането предвид на редица фактори около автора, контекста, в който той се изявява, и разбира се, качествата на интерпретатора. Затова и смисълът на последната работа на фотографа Галя Йотова “Тренировка” далеч не се изчерпва с лаконичното граматическо спрежение на безобидния глагол дъвча, хоризонтално допълнение на вертикалната визия. Моделът на Галя дъвче в упор, фазите на моментното доволство затварят цикъл. Нещо се случва, след това изчезва, после отново от същото. Бодър фрагмент от отчайваща по смисъл тайм-лапс тренировка. Критически коментар към политическата говорилня или към артикулацията на (поп)културни комплекси? Каквото и да избереш, едва ли ще сбъркаш. Капанът на дискусията е отворен.

Oбразът на човек произвеждащ балончета от дъвка е дежа ву от света на модата, където не една и две лоши красавици демонстрират целулоидна еманципация в лицето на комерсиалния фотограф. Импотентен бунт, въздух под налягане. Нещо като да покажеш среден пръст, без да показваш среден пръст. В една друга възраст дъвченето и пукането на балончета е синоним на юношеско безгрижие и инфантилни(в добрия смисъл) страсти – кой не е събирал картинки от дъвки като дете? В подредения речник на възрастните дъвченето на дъвка на публични места често е признак на лошо възпитание. Инфантилизъм в лошия смисъл на думата. Освен когато – Внимание! – не става въпрос за дискусии, дебати и анализи – необятното поле на Оралната любов, там където любовта към предъвкването на едно или друго, винаги има какво, конкурира по реализация сексуалния нагон. Тогава дъвченето става основно и най-важно за оформянето на дискурси социално занимание. От ентусиазма, с който произвеждаш балончета зависи собственото ти статукво. Колкото по усърдно участваш в колективното преживяне, толкова по-върховно е преживяването ти в частност. Умислените челюсти да му мислят.

* интервю с Галя Йотова в рубриката “Story ми се”

П.П.
Блиц БНТ преглед на “Тренировка” (от 17:30′), под благосклонния поглед на проф. дфн Владко Мурдаров!

 

 

Свиване

Три пъти Ура за ПРОТЕСТА!  

garnizov-366

Браво! На всички пробудени! Всички, които тези 14 месеца не заспахме, не се уморихме, не се отказахме!
Браво на Юлия Берберян-Малеева, която неотменно вечер след вечер водеше шествието! Браво на Протестна мрежа и щурите глави там, които непримиримо бдяха и не позволиха хиляди извращения да се случат задкулисно! Браво Лъчо, Жоро, Тони Цонева, Асен, Боби, Иво, Миряна, Михаела, Мартин, Ивет, Ники, Алекс, Жана, Ивайло, Тони, Юлия, Иван, Йордан, Кирил, Людмила, Райна, Вася, Сашо, Ники, Борил, Анет, Ванка, Боби, Яска, Яшу, Мишо, Емо, Дарин, Мария, Люба, Веси, Милена, Киро, Боби, Ани, Росен, Лео, Галя, Митко, Пепи, Яна, Събина, Крис, Мишо, Ивчо, Пенко, Рени, Руми, Деси, Марто, Мими, Лили, Поли, Здравко, Мая, Аля, Марта, Гиби, Боби, Васко, Калин, Дани, Димо всички, всички, всички! Браво Ранобудни студенти! Браво ДАНСwithme World! Браво хора!!!

14 месеца с най-арогантното, алчно, мазно, анти-българско управление на България!
14 месеца на неуморен протест, който за да уцелее и успее намери невероятни форми и превъплъщения.
14 месеца на промяна ако не на цялото общество, то поне на една не малка събудена част от него. Необратима промяна.

14 месеца, след които сме по-сплотени, по-силни, въпреки че се опитваха да ни разделят през цялото време.
14 месеца, в които показахме, че моделът #КОЙ вече не може да продължи да съществува безнаказано.
14 месеца, в които въпреки медийните лайномети и манипулации хората се научиха да различават кой кой е.

Браво България! Най-големият урок по демокрация в посткомунистическа България бе тежък, но го минахме! Дано се поучим от него!

И още няколко мнения:
Дарин Стойков
Началото на края. Денят, след който нищо няма да е същото. Нощта, след която всичко ще зависи отново от нас, от всички нас. Запрятайте ръкавите, навивайте крачолите, имаме работа. Ще празнуваме после

Мирела Заричинова
Разбира се, протестите имаха значение за тази оставка. Разбира се, че е важно, че бяхме там, че писахме и снимахме, че не бяхме безразлични, че задавахме въпроси и се противопоставяхме. Че се запознахме. Че ги изнервихме, изолирахме ги от света, разклатихме плановете им и направихме отношенията помежду им нестабилни и чупливи.
Разбира се, че е едно да правиш шашмите си тихомълком, съвсем друго – на цената на подобно унижение, на фона на гласовете на някогашните ти приятели, крещящи срещу теб под прозореца.
Може да не живеем в перфектната демокрация, но от нас зависи да си я градим и поддържаме. Това няма да стане с омаловажаване на личния ни принос. Гражданската енергия беше фактор за фиаското на това правителство.

Георги Грънчаров
Оставка. Преди една година сигурно бих се зарадвал страшно много. Сега, след толкова помия, след толкова нелепости, на които станахме свидетели, не съм оптимист, въпреки оставката. Най-кошмарното правителство в посткомунистическа България си отиде. Дано не дойде някое, което да ни покаже, че има още някъде…

Борислав Сандов
Контролираното подаване на оставка не може да обезличи гражданския натиск, който над 400 дни неуморно и неизменно беше на площада, в медиите и в мрежата, изобличавайки престъпните деяния на зависимата от мафиотското задкулисие нелепа власт. Поредната победа на неуморимите, безкористни активни граждани трябва да ни дава увереност, че живеем в една променена към по-добро България.

Снимката е на Васил Гарнизов

Свиване

Garage Prater: един многоетажен паркинг във Виена  

01

Има сгради, чиято визия е изцяло подчинена на функцията. Такива са многоетажните паркинг сгради. Архитектурният образ на този вид сгради е сведен до минимум.

Наскоро попаднах на добър пример за това как е възможно да се реши обликът на един многоетажен паркинг. Garage Prater е четириетажен паркинг с 370 паркоместа, пуснат в експлоатация през ноември 2013 година. Намира се във Виена до най-стария увеселителен парк в света - Виенския Пратер.

Сградата на пръв поглед не е нищо особено. Растерът на фасадата е дефиниран от монолитен стоманобетонен скелет, греди и колони. Но това, което ми направи силно впечатление и ме убеди, че от една проста откъм функция и визия сграда може да излезе нещо добро, е пластичното решение на фасадата. По цялата главна фасада откъм улицата са монтирани декоративни пана от перфорирана ламарина.

02

03

04

В първия момент се запитах дали освен естетическа имат и практическа функция, но след няколко метра намерих своя отговор - до самата сграда е посадена увивна растителност, която е започнала да пълзи по декоративните пана. Зеленината все още е рехава, защото паркингът работи отскоро, но си представям след година-две как зеленината ще е „облякла” напълно фасадата и сградата ще остане скрита.

05

06

07

08

Другото нещо, което прикова вниманието ми, е прецизността, с която беше изпълнен видимият бетон - с изключително еднородна структура и без шупли, стоящ тежко и монотонно. При покрива не са спестени средства - вместо характерните битумни изолации, той е озеленен.

Това, което намирам за добър пример е, че на първо място сградата притежава своеобразна естетика. Освен това, тя е екологична: зелената стена-параван пред нея ще улавя вредните емисии и шума от двигателите. И трето, инвеститорът е голяма международна компания, която явно е разбрала, че си струва да се вложат малко повече средства в името на устойчивата архитектура.

В момента тече обжалване на обществена поръчка за инженеринг на многоетажен паркинг в бъдещия „София тех парк”. В такъв иновативен център е хубаво да се наблегне на детайла, дори и при паркинга. Наистина икономическият фактор е водещ при този тип сгради, но нека проектанти и строители да вложат мисъл. Garage Prater е добър пример, от който всички ние - инвеститори и специалисти в сферата на архитектурата и строителството можем да почерпим идеи.

09

10

11

Свиване

Още детайли за Xperia Z3 - промените спрямо Z2 не са ясни  

Още детайли за Xperia Z3 - промените спрямо Z2 не са ясни
Наближава изложението IFA, където по традиция очакваме Sony да представи втория си флагман за годината, в случая Xperia Z3. В…
Свиване

Samsung Galaxy Alpha се появи в галерия снимки - 4.7" дисплей и метална рамка  

Samsung Galaxy Alpha се появи в галерия снимки - 4.7
Samsung Galaxy Alpha е първото устройство от нова серия смартфони на Samsung, която ще се характеризира с метални елементи по…
Свиване

Света София – Трабзон, Турция  

 Днес Цветан ще ни води до турския Трабзон, за да ни покаже тамошната джамия-църква-музей Света София. Приятно четене:

Света София в Трабзон, Турция

Черноморският град Трабзон е по известен у нас със силният си футболен отбор „Трабзонспор“, който се опитваше да привлече нашия Бербатов. Намира се на 2 дена път с автобус на „Метро“ от Варна. Билетът е само 100 лева, благодарение на курса на турската лира паднал след политиката на Ердоган. (всъщност лирата падна след събитията около парка Гези в Истанбул през 2013 г. До тогава бавно и постепенно растеше – бел.Ст.)

Св.София, Трабзон

Символ на града е църквата „Света София“ построена през 1238 –1263 години от Мануил I Велики Комнин, когато Трабзон е бил столица на византийската империя Трапезунд. Днес тя се намира на крайбрежния булевард „Мехмед Фатих“ сред парк, заобиколен от антични руини и турско гробище с кафене.

Св.София, Трабзон

На върха на купола на църквата висок 13 метра е кацнал гордо полумесецът. След завладяването на града, турците варосват стенописите и я превръщат в джамия Айя София.

 Св.София, Трабзон

Сградата е била използвана като военна болница от руските войски по време на Първата световна война. След това отново става джамия до 1964 г, когато след реставрацията става

музей -Ayasofya Müzesi

Това бижу на късната византийска архитектура кандидатствува да бъде включено в списъка на световното културно наследство. Но турските ислямисти и десни националисти от управляващата партия на справедливоста и развитието (АКР) решават да я превърнат отново в джамия през 2012 година.

Trabzon Hagia Sophia Museum, Fatih Mh., 61040 Трабзон, Турция

Населението на този град се състои от мюсюлмани. Ако мнозинството са мюсюлмани, местата за поклонение трябва да бъдат джамии. Да предположим, че по-голямата част от населението на този град бяха християни или евреи, как мислите: те щяха ли да запазят това място като музей?“ Adnan Ertem, генералният директор на ислямската фондация заяви, че Света София отново ще бъде джамия. Sadık Albayrak, роднината на премиера Ердоган, също присъства на откриването й като джамия и отправи благодарствени молитви. Управляващите остаха глухи за протестите на турските археолози и културното министерство, както и на европейските спонсори, финансирали реставрацията.

Ислямистката програма на правителството на Ердоган е напълно в противоречие с универсалните ценности на светската демокрация на Ататюрк. Тяхното разбиране за свободата на вярата е ограничено до свободата единствено на сунитските мюсюлмани.Твърдоглавият Ердоган показа на Европа, че не му пука за мнението на протестиращите студенти срещу въстановянето на съборената от Ататюрк казарма на еничарите в парка Гези, Истанбул .За щастие, голяма част от хората в Турция живеят много добре и докато е така, няма да излязат на улицата. В Истанбул студентите излизат на улицата не по икономически, а по морални и естетически причини!

Любопитен съм да видя резултатите от трансформацията на този музей в джамия. Може ли нашето мюфтийство да приложи този челен опит в Карлово? :)

Св.София, Трабзон

Външният облик на православен храм е съхранен . Каменните релефи и орнаменти над южният портал са изпълнени съгласно местните традиции и в стил запазен и до днес в Грузия и Армения.

Св.София, Трабзон

Едноглавият орел, най-отгоре на императорската арка символизира 275 годишното управление на династията на Комнините в Трапезунд.

 Св.София, Трабзон

Ктиторските портрети на византийските императори не са оцеляли.Но ръкописът от Ватикана ни дава представа за Мануил I Велики Комнин. По време на ремонта са открити уникалните стенописи под дебелия слой вар. Те са реставрирани с пари и под ръководството на университета на Единбург.

 Св.София, Трабзон

Таванът на южното предверие е изписан в 13 век със сцени от Новият Завет. В центъра е младият Христос като ученик в храма.

 

 Св.София, Трабзон

Херувимите пърхат под тавана на предверието с евангелистите, където младоженците обичат да се снимат за спомен.

Св.София, Трабзон

Пред северният портал на джамията си събувам обувките и влизам бос без пари в джамията. Слава Богу, когато беше музей се плащаше билетче :)

Св.София, Трабзон

В прохладната тишина безмълвно се молят няколко мюсюлмани. Пъстрите фрески на тавана са скрити зад опънатите платна .Зад завесата вляво е женското отделение, където любопитни мъже не пускат.

 Св.София, Трабзон

Централният купол и олтарът след реставрацията, преди да бъде забулен от Дианета – Дирекцията по вероизповеданията в Р. Турция. Църквата Hagia Sophia е важен образец на византийската архитектура с характерен централен купол и 4 големи колонни арки подържащи теглото на купола и тавана.

Св.София, ТрабзонХристос Пантократор -стенопис над олтарна ниша. Днес е скрит в женската част на джамията…

Св.София, ТрабзонПод завесата над входа, която се престраших да открехна открих образите на светии, като на св.Симеон Стълпник.

Св.София, ТрабзонПодът под купола е покрит с мозайка от цветни полускъпоценни камъни. Днес тя е скрита под дебелия молитвен килим.

 Св.София, Трабзон

Под свода на южният портал все още се вижда популярната сцена на Сватбата в Кана Галилейска, където Исус превръща водата във вино.

Св.София, ТрабзонМоже би затова мястото е харесвано за сватбени снимки на младоженците.

 Св.София, Трабзон

Наблизо е камбанарията, висока 24 метра.Тя е построена в 1427 г. и в нея също има фрески. Днес тя е заключена от мюезина, който я ползва като минаре за да призовава вярващите за молитва. Едно старо оръдие ни напомня за стратегическото положение на Трабзон, като бивша американска ракетна база.

 Св.София, Трабзон

Панорамният парк около Ayasofya Camii

е любимо място за разходка на местните жители и туристите. Те се снимат за спомен като това мюсюлманско семейство от 4 жени с децата. Как ли ще ги различи на снимката мъжа им фотограф, като всичките са с еднакво забулени лица? По различния тъмен цвят на робите: зелена, черна, синя и сива!!!

Не останах назад и се снимах за спомен пред забулената Света София с единствената си съпруга и вярна спътница.После огладняли се отправихме към кварталното ресторантче.

Пиде

Двата вида Черноморско пиде (Karadeniz Pide) (кавърмата е с мляно месо, а лодката е със сирене) и Байрам айряна бяха разкошни.

Трабзон, ТурцияВзехме една маршрутка (долмуш) за 1,75 лири до Мейдана (центъра). Над чаршията висеше гордо байрака на „Трабзонспор“.

Католически манастир „Санта Мария“, Трабзон

Тук попаднахме на

католическият манастир „Санта Мария“,

но вратите му бяха здраво залостени. Страхът след убийството на свещенника Санторо, който бе застрелян тук пред олтара през 2006 г. беше още жив сред монахините, въпреки че убиеца е в затвора.

Католически манастир „Санта Мария“, Трабзон

Византийска църква „Света Анна“ в съседният сокак беше отворена. Пуста, като някоя от Несебърските църкви с редки следи от стенописи. Няколко човека отпред пиеха чай и бистреха визитата на Ердоган в Трабзон. Присъедихме се към тях на дебелата сянка с бутилка студена минерална вода от Узунгьол .Гюле гюле Ердоган! Довиждане Ердоган! – и ние тръгнахме любопитни към неговия митинг. (Какво се случи на митинга – очаквайте в продължението – бел. Ст.)

 

Цветан Димитров, 15 юни 2014

Очаквайте продълженито

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът  

Други разкази свързани със Другата Турция – на картата:

Другата Турция

юли 23, 2014

Свиване

Миграция: Лора  

Име Лора

Възраст 26

Образование, призвание, професия или занимание Филолог, пътешественик

Заминаването Всичко се случи, когато навърших 19 години, бях завършила училище и реших да замина да уча в Гранада, Испания. Уви, обстоятелствата не се стекоха така както очаквах и след две години се прибрах в България. Записах Испанска филология в Софийски университет, и от дебрите на историята на изкуството се гмурнах в дълбините на испанистиката.
През прекрасната 2010 заминах за Аляска и след това животът ми пое в една съвсем друга посока с безброй пътувания, емоции, разочарования, успехи. Връщане по програма Еразъм в Испания отново, след това ново лято в Аляска. Последните три години не съм се задържала на едно място повече от 5 месеца. Разбрах значението на израза: „Целият ти живот да се побира в един куфар“.
След поредното лято в Аляска и моята нерешителност се завърнах в България, това беше най-тежкото завръщане, защото чак тогава осъзнах, че половината ми сърце си има друг дом, вероятно към който няма да мога да се върна скоро. Не можех да намеря мир и постоянно ме тресеше мисълта, че трябва да направя нещо различно, значимо, търсих вътрешен мир. В една декемврийска утрин отпивах нервно капучиното си в хотел Шератон, събеседникът ми предложи да опитам да съм доброволец. Вечерта говорих с колежка, която беше открила проект в Индонезия. Нужни ми бяха 10 минути.




Последното ми пътешествие ме отведе в Индонезия, където бях доброволец. Прекарах два месеца на остров Ява, най-гъсто населеният остров, сблъсках се с напълно непозната култура за мен. Човек докосне ли се веднъж до Азия, винаги търси вратичка или най-вече полет да се върне отново там!

Нещата, които ме очароваха Винаги съм казвала, че съм пътешественик и се чувствам щастлива, когато пътувам, понякога го приемам като проклятие, защото вечно търся да съм на път, търся нови дестинации. Харесва ми динамиката, начинът по който сърцето ми бие, когато отивам на ново място. В Аляска ме очароваха хората, очаровах се от самата себе си, от силата на духа, който притежавам. Промених се, пораснах и изживях един малък, вътрешен апокалипсис.  Тогава осъзнах, че няма да имам стандартен начин на живот, а и честно казано не го и търся.
Всъщност се оказа, че всяко едно пътуване ме променя и оформя. Казват, че трябва да пътуваш, за да намериш себе си,  но аз знам коя съм и знам какво ми носи пътуването - НИРВАНА!

Нещата, които не ми харесаха Работохолизмът, който погълва хората.  Чувството, че няма да се върна повече.

Нещата с които не успях да свикна  Няма място и нещо с което не мога да свикна, човек се наглася според обстановката. Научих се да бъда щастлива навсякъде, независимо къде съм, защото подправям ежедневието си с позитивизъм. Е, понякога се обръщам и в другата си мрачна страна и ставам безкрайно негативна. Винаги съм на двата полюса.

Трудностите  Ако нямам трудности, тогава къде му е чарът на пътуването и промяната?
Разбира се всеки човек има трудности, когато е в друга държава, но всичко зависи от начина, по който ще реагираме. Предпочитам да не разказвам за тях, но както казва моят баща: човек винаги е сам в най-трудните си моменти.

Какво/кой ми липсваше най-много Опитвам се да не мисля за хората, които са далеч от мен, трудно признавам, когато ми липсва някой. Потапям се в обстановката, оставям се ежедневието да ме погълне. По празници е малко по-тежко, но от малка съм свикнала да прекарвам празниците по нестандартен начин. Имам няколко рождени дни, прекарани в автобус или влак с абсолютно непознати хора.
Една друга  минус черта на пътешественика е, че постоянно среща нови хора, които да му липсват.

Причината и поводът да се върна Всеки път причината е различна, връщам се и пак заминавам. Вечно търсеща нови дестинации, нови начинания. В момента чакам заветното писмо, което ще реши дали отново няма да съм на другия край на света.

Как реагираха близките/ роднините, коментарите В началото беше трудно, но след няколко години всички разбраха, че пътуванията са моята страст. Дори сега, когато пиша, хвърлям поглед  към огромната ми раница и на лицето ми грейва усмивка. Радвам се, че близките ми ме подкрепят макар в началото да имаше коментари: „ Защо не си като другите деца, които избират нормални дестинации в Европа?“
Сега мисля че се гордеят с мен, което също сгрява душата ми. Точно по време на пътуванията осъзнавам колко е хубаво да имаш семейство и малкото моменти, които можем да прекараме заедно стават все по-ценни за мен.

Как се чувствам сега/ кое ми липсва  Липсва ми лежерността и прекрасната tostada de tomate от Испания, липсва ми огромното кафе, издаващо  името ми сутрин, когато крача в свежото утро забързана за работа в Аляска, липсва ми кристалната вода, пълна с корали и парещото слънце на Индонезия.  Хм, ама то излиза, че постоянно ми липсва нещо?!
Чувствам се удовлетворена  и благодарна, че имах възможност да пътувам и да се сблъскам с толкова различни култури и бих го правила отново.

Там или тук? Сега съм тук, но следващото ми „там“ тепърва предстои.

*Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук



Свиване

Sysadmin day – 2014 (URG)  

Този петък (25 юли) празнуваме пак денят на системния администратор, в “Кривото” на ъгъла на “Дондуков” и “Будапеща”, след 19:00. Всякакви админи и хора, които искат да почерпят админи са добре дошли.
(добре, че някой ми напомни, щях да пропусна)

Свиване

Лично за Д#Оставката  

Има някакъв пиян комшия, който радостно се провиква на интервали от 2-3 минути. Ако съдя по случващото се във фийда ми във Facebook, вероятно празнува #оставката. Ама познавайки реалността извън …
Свиване

За ромите, бутането на къщите и расизма  

Хелзинския комитет излязоха с твърдението, че да бутнеш незаконна постройка е расизъм… защото незаконната собственост е… собственост на роми.
Колко не съм съгласна с тях, не е истина.

Темата за ромите в България не е нова, нито пък е проста… напротив, така са се объркали нещата, толкова е болезнено, че предизвиква само автоматични реакции.

Каквото можах, изчетох, каквото намерих, изслушах и изледах. За мен цялото упражнение е евтин политически трик. От една страна да се създаде етническа нетърпимост, от друга да се имитира заетост и активност. Да, тези домове са били незаконно построени, с благословията на не знам колко правителста, кабинети, организации и прочие такива… защото, моите искрени извинения, но триетажна къща закачена към ток, вода и други такива не става случайно и скрито, покрито… Наистина, имаше един хубав въпрос на ромка „защо сега?“. Защо, наистина?

Това, което ме вбеси до безкрай обаче беше позицията на Хелзинския комитет, че ако някой бъде подведен по отговорност за престъпление, което е извършил, то това е расизъм. Ами не, не е. Тези къщи СА незаконни. ЗАЩО и КАК, КОЙ и КОГА са много хубави въпроси, които е нужно да бъдат зададени.

Не, не се радвам, че тези хора са останали без домове. Но и не планирам да ги съжалявам, защото възможността да узаконят тези жилища е имало през последните двадесет години. Виновна е системата, която е създала тази ситуация напълно умишлено, но не ми е понятно как ще се разреши проблемът, ако се каже великодушно „хайде, от нас да мине… да им се дадат общински жилища/останалите къщи да не се пипат“.

Аман от глупости, елементарен популизъм и повърхностно стимулиране на социални драми „предизборно“… до кога един и същи номера ще вървят? И срам за организациите, които уж имат повече адекватност от това да се превръщат сами в мишена, като реагират точно по начина, по който се иска от тях да се реагира, да се превърнат в точка на омраза, задето „пак ги защитават тия цигани“.


Filed under: чекмедже "Разни" Tagged: Стара Загора, бутнати къщи, расизъм, роми, социална злоупотреба, цигани
Свиване

Първо по Дарик #89: Представяне на Nokia Lumia 930  

Първо по Дарик #89: Представяне на Nokia Lumia 930
Здравейте с брой 89 на технологичната рубрика на nixanbal.com в Дарик радио! Днес в ефир представихме новата за българския пазар…
Свиване

Puppy Pop е първата игра за калъфа QuickCircle на LG G3  

Puppy Pop е първата игра за калъфа QuickCircle на LG G3
LG разширява възможностите, които дава малкото прозорче на новия калъф за LG G3 и представи първата игра, специално създадена за…
Свиване

А уж общественото мнение нямало тежест  

Имало едни къщи в Стара Загора. Незаконни от 10 години. Цигански по стечение на обстоятелствата и по клише. И се събарят. Рядко срещано. Едни обвиняват кмета, други го подкрепят, а както винаги няма една истина.

Еми незаконни са

Да, къщите са незаконни и трябва да бъдат съборени. Това е общинска/държавна земя, т.е. на данъкоплатците. Престъпление е използването ѝ без позволение. Да се толерира незаконно строителство не се различава от това да платим цялата сметка за КТБ. Сумата дори навярно е близка.

Освен това, на места има и сериозни причини да не се строи. Пример за това е прочутото дере във Варна. Тогава незаконните строежи стават дори опасни за останалите жители по един или друг начин.

Изхвърлени на улицата

Тази теза е монета с две страни. Първата е, че построилите въпросните къщи са знаели, че са в нарушение. Въпреки това са рискували, взимали са заеми, строели са и са обзавеждали. Интересен въпрос е как и от коя банка са взели дългогодишни заеми (както се изказа едната собственичка) без нотариален акт и залог, но ще го пропуснем това, че не ми се лежи в затвора.

Взели са риск уповавайки се на бездействието на властите и немощта на общественото мнение да накара последните да си свършат работата. По един или друг начин, властта е решила точно в този случай и този момент да направи нещо. Собствениците на къщите навярно не могат да се жалват. Обществото ликува, защото му се струва, че има най-накрая някаква справедливост.

Закон, справедливост и къде се допират

Възприятието за справедливост на обществото е доста разтегливо понятие. Това е втората страна на монетата. В случая 2/3 от нас са готови веднага да разпънат циганските семейства само защото са такива. Никой не обърна внимание какви са, плащат ли си сметките, колко деца и образование имат – клишетата бяха разлепени навсякъде като плакати преди избори. Съвсем друго беше отношението на всички с къщите в рибарското селище. Спомняте ли си случая? Това, например, не е справедливо.

Справедливостта в очите на обществото има силна склонност да залита към линч или помилване. Логиката на закона е друга и цели справедливост лишена от предразсъдъци, политика и моментни увлечения. Приложението на закона у нас, разбира се, е друга тема, която ще спомена след малко.

Хартата за правата на човека не е случаен документ, а в практика на съда има казус, в който е отсъдено, че бездействието на властите години наред е позволило създаването на дом, трайното установяване и икономическо обвързване с дадено място. Изгонването на семействата от тези имоти, според съда, нарушава гражданските им права. Това е разбирането на справедливост на хартата и интерпретиращите я.

Отделно от това се чуха становища, че след 10 годишен период на ползване без санкции, един такъв имот де-юре може да мине в частни ръце. Не съм чел закона и не знам дали има други условия. Пред журналисти семействата казаха, че са се опитали да узаконят къщите, каквото и да означава това. Дали са действали по този закон, не знаем. Във всеки случай, ако общината е блокирала опитите им, при условие, че имат право, то общината носи вина, а не ромите.

Защо сега и защо те

Общината твърди, че и други пъти се е опитвала да изгони ромите от там, но по политически причини (според общината) не се е случило. Това обаче не е обяснение защо 10 години Стара Загора не е обърнала внимание на този проблем. Ако наистина има нарушение, то някой трябва да бъде наказан за прикриването му. Ако пък ромите успеят по споменатия горе закон да придобият имотите или пък успеят да осъдят държавата, то отговорните служители трябва да бъдат съдени за умишлени действия и бездействия, с които са ощетили държавата. Това, разбира се, е в кръга на пожеланията, защото до сега нищо подобно не се е случвало.

Това, което се случи обаче е да бъдат съборени незаконни постройки. Не хотели, ски лифтове, вили на политици или известни барбекюта, а цигански къщи. Обществото ликува, защото си мисли, че има справедливост. При прилагането на закона обаче не трябва да се прави разлика между тия къщи и лифтовете по Банско. Последните стоят, защото половината български политици се изредиха да обясняват как ще се провали ски туризма ни и има надделяващ обществен интерес. Но са си незаконни де. Част от обществото ропта, друга си купи дневна карта и се пусна няколко пъти по незаконните писти.

Подобни аналогии може да направим много. Не приемам аргумента „точно тия къщи ли са най-големия проблем“. Да, проблем са също толкова, колкото и всяка друга незаконна постройка. Това обаче означава, че и към всяка друга незаконна постройка трябва да има аналогични действия. От обществена гледна точка това е най-големият проблем в този и други подобни казуси – законът се прилага избирателно по най-ниската линия на съпротивление. В случая ромските семейства не могат да лобират, не могат да си купят общинар или да пълнят партийни каси. Обществените настроения в стил „мразим расизма и мангалите“ ги правят още по-лесна мишена.

Обществено мнение, но не точно

Всъщност именно очакваната реакция у обществото е другата причина да паднат тези къщи. Притеснителен сигнал за България е, когато общинарите и кмета гонят политически дивиденти с изхвърляне на ромски семейства на улицата. И се получи – предостатъчно хора одобряват този акт, защото си мислят, че най-накрая са чути от властта. А Банско? А националните паркове? Не, там проблемът не е по-голям – същия е. Защо там стоят незаконните имоти на правилните хора?

Събарянето на тези къщи за някои беше пример за добре свършена работа. Реалността може да се окаже точно обратна, ако Съдът за правата на човека осъди България и се окаже, че „по-добре късно, отколкото никога“ не съществува в правния мир. Единственото, което беше показано еднозначно е, че общественото мнение има сериозна тежест. Започнали сме сякаш да забравяме това. В случая някои политици се възползваха от зле прикритата ни ксенофобия. Ако открием положителните черти в народопсихологията ни, може и да свършим нещо полезно.

А къщите… те са съборени. Ромските семейства ще получат обезщетения от данъкоплатците, т.е. от моя и твоя джоб, защото аз и ти сме избрали точно тия политици и не сме успели да ги накараме толкова години да си свършат работата. Тук вече ние сме си виновни. С парите навярно ще си купят апартаменти, навярно земя и ще построят нови къщи. Ще си плащат сметките, както до сега, децата им ще ходят на училище, както до сега и ще имат средно под две деца, както до сега. Кое и кога от тези неща ще промени клишетата ни един за друг, остава истинския въпрос.

Това, както и кога ще спрем да позволяваме да ни делят на групи и нападаме един друг, а ще започнем да задаваме въпроси.

Свиване

12.1.0.2 is out!  

Patch 17694377 За сега е наличен за Linux x86 и x86-64, както и Solaris: Sparc (32 bit и 64 bit), x86 и x86-64 Най-голямата новост е in-memory database option, обявена от Лари още миналата година на OOW. Честно казано, аз много се надявах да чудеса в DWH. Отделихме над 500 часа за тестване. Резултатите, които [...]
Свиване

Nokia Lumia 530 е новият най-достъпен смартфон с Windows Phone 8.1  

Nokia Lumia 530 е новият най-достъпен смартфон с Windows Phone 8.1
Microsoft представи днес новата Nokia Lumia 530, която е най-свежото попълнение в ниския клас смартфони с Windows Phone 8.1, очаквано…
Свиване

Диктаторът Стамболов  

Имам силни резерви към всички автори, упражняващи се в творчество за „живота и делото“ на Стефан Стамболов през последните 70-80 години. Просто защото тези автори обикновено са, както повечето съвременници на последния, „силно любещи“ или „силно мразещи„, а и винаги трябва да се погледне конюнктурното съображение зад текстовете им. Когато обаче видях новото издание на „Диктаторът“, дори не се поколебах – Антон Страшимиров е име, добре познато у нас, и силно полюбопитствах какво би могъл да каже той за една от най-спорните личности в съвременната българска история.

Stambolov„Диктаторът“ се оказа забележително четиво. Поставяйки фокус върху Стамболов, авторът всъщност прави интересен преглед и опит за обяснение на цяла една епоха (от последните години преди Освобождението почти до края на XIX век). При това епоха, дотолкова бурна и изпълнена с противоречия, че и днес е трудно да си дадем сметка за нея в детайли. Антон Страшимиров проследява още първите действия на юношата Стамболов, неговата революционна дейност, неуспешното Старозагорско въстание, действията му по време на Априлското въстание. Вкарва и малко психология, опитвайки се да обясни действията му не само с обстоятелствата, но и с личностни качества, вродени водачески и организационни умения, лидерство. Авторът си задава много въпроси, на които отговаря с пространни анализи – защо Стамболов не участва в Освободителната война, защо не се включва в опълчението, къде дочаква свободата, защо бяга сам след неуспелия бунт в Стара Загора?

Книгата е разделена на три части, като в последните две фокусът силно се разширява върху обществено-политическата обстановка на нова България. Това не е типичната биография. Тя няма и претенции да бъде такава. За личния живот на Стамболов почти не става дума. За сметка на това се отделя огромно внимание на вътрешните сътресения и конфликти в новоосвободеното българско общество, на неговата нехомогенност, противоборствата между класовите прослойки, на външните фактори като Европа и Русия.

Изключително интересна е интерпретацията на Страшимиров на руската роля в българските съдбини, на дълбоко вкоренената любов у българина към Русия и на появилото се малко след Освобождението русофобство. Безценни страници, които днес, на фона на събитията в Украйна, звучат толкова любопитно. Авторът е безкрайно откровен и може би затова безкрайно правдоподобен в обясненията си относно причините за тази неизбежна обвързаност на българската душа с Русия, без ни най-малко да омаловажава чисто прагматичните интереси, движещи империята в политиката й към малката балканска страна.

В тези увлекателни страници Страшимиров вплита ролята на Стамболов като един от най-разпознаваемите, най-популярни и решителни държавници за своето време. Неговата роля в най-ключовите събития за страната е описана доста подробно, с интересни свидетелства от съвременници. И тук, разбира се, проличава отношението на автора към своя герой – без съмнение той изпитва огромен респект към личността на Стамболов, но това не му пречи да се придържа максимално към обективната истина и да разкрива и далеч по-нелицеприятните черти в характера на „диктатора“.

Книгата е доста ценна – не само заради интересния поглед върху една от най-спорните (при това толкова десетилетия вече!) личности в нашата история, но и поради прецизния анализ на епохата от гледната точка на съвременник като Антон Страшимиров. Действа доста отрезвяващо и не особено оптимистично, но пък е чудесна отправна точка за самовглеждане и самоанализ.

Публикувано от Георги


Filed under: Биография, Исторически, Политическа
Свиване

Motorola предлага дигитални татуировки за отключване на смартфона  

Motorola предлага дигитални татуировки за отключване на смартфона
Скенери за пръстови отпечатъци, ретина и какво ли още не може да са гореща тема що се отнася до защита…
Свиване

Два дни в Стокхолм – столицата на Швеция  

Днес Стоян ще ни води до Стокхолм, където май отдавна не бяхме стъпвали. Приятно четене:

Два дни в Стокхолм

столицата на Швеция

 

След бързо потвърждение за възможността да гостувам на стар судентски другар, който отдавна се бе установил в Стокхолм, билетите веднага бяха закупени и датите фиксирани.

След двучасов полет с евтина авиокомпания от София до Малмьо за първи път се озовах в Скандинавия.Швеция ме посрещна със слънчево време, но нямах време да му се радвам, а веднага взех нискотарифен полет до

Стокхолм,

на който имаше дори безплатен Интернет. Шведската столица ме посрещна с намръщено време и след 45 мин. пътуване с автобус се оказах в центъра на града.

Стокхолм, Швеция Стокхолм, Швеция

Оказа се, че почти едномилионния град се намира на няколко острова, които са свързани с мостове, метро, влакове и т.н. Веднага направих обиколка на Стария град, който се намира на един от островите. Там се озовах на смяната на караула пред кралския дворец, която се случва всеки ден по обяд и привлича много туристи.

След това се качих на корабче, чийто маршрут се казва

Под мостовете на Стокхолм

и прави почти пълна обиколка на града по неговите канали.Минаваш през шлюзове, които разделят града от Балтийско море, виждаш модерни квартали на мястото на индустриални зони, показват ти Кралския дворец, Кулата с трите корони (символ на града, а дори и на Швеция), къщата-детски музей на Астрид Линдгрен. Научаваш за историята на Швеция, за сложните отношения с другите скандинавски страни, за тайната на шведското икономическо чудо след Втората световна война, за съвременната кралска фамилия, за дълголетието на местните хора, за търсенето на консенсус в обществото и т.н.

Стокхолм, Швеция Стокхолм, Швеция

Вечерта се разходих из централните улици,

изпълнени с многи хора. Потвърдиха се представите ми за шведите и най-вече за шведките, макар,че са малко преувеличени. Много рядко се срещят хора с наднормено тегло, всеки втори или бяга или кара колело.

 

По-късно моят другар ми разказа и други интересни истории за местните, чиято толерантност и доверчивост звучат абсурдно за моята балканска психика. През нощта слънцето почти не залезе и беше светло почти като ден

На следващия ден се включих в безплатна туристическа обиколка на града, организирана от местни ентусисти на английски език. Чух интересни неща за глобалния успех на няколко шведски фирми, за неразкритото убиийство на шведски премиер през 80те години на миналия век, което се смята, че извършено по погрешка, за съпруга на бъдещата кралица, който е бил нейн фитнес треньор и т.н. Метростанциите в целия град са като истински произведения на изкуството, които заслужават специално внимание.

Djurgårdsvägen 68, 115 21 Stockholm, Швеция

Музеят на АВВА

беше гвоздеят в програмата този ден – много модерен и интерактивен. След това отскочих и до музея Vasa който излага най-стария келтски кораб, напълно възстановен. В близост до него се намира и етнографския музей и музея на шведския алкохол. Разходката ми приключи по ул. Strandvagen, която е изградена по подобие на паржката Шанз Елизе.

АББА – Стокхолм, Швеция

АББА

Стокхолм те грабва с архитектурата си, водата около него, приветливите си хора, но климатът е необичаен за нас -дори през юни дъжд, вятър и студ около 10 градуса. Сега се насочвам към столицата на южните съседи – Копенхаген.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

 

Други разкази, свързани с Швеция – на картата:


Швеция

Свиване

Да се храним бавно  

Огледайте се наоколо. Забелязвате ли колко бързо се хранят хората? Бърз ритъм на живот и хапване на крак. А вие каква скорост развивате, докато ядете? Ако се определяте по-скоро като гепарди, то значи тази статия е за вас. Научете какви са ползите от бавното хранене. Ако сте по-скоро охлюв, поздравления - вие знаете какво е да изпитваш ситост и удоволствие от храната.

Бързаме, бързаме, неуморно бързаме

Но нека забавим крачка! Особено що се отнася до храната.

Сигурно сте го чували/чели доста често - живеем в прекалено забързано ежедневие. Или поне повечето от нас.
Препускаме - от задача към задача. Времето уж все не стига.
Започваме здравословните навици "от утре", но само на думи, защото времето все ни се изплъзва.

Много хора хапват на крак, в колата, или вървейки към офиса. Поглъщат храната с такава скорост, че не разбират от какво се е състояла тя. Но разбират колко тежко им е станало, а скоро след това гладът отново напомня за себе си.

Причината е именно в това - бързата скорост, с която храната е приета. Промяната само на този фактор може да допринесе за няколко ползи, които ще разгледам по-надолу.

Обратно в училище

Връщам се назад в ученическия период. Мисля си, че навикът ми да ям бързо (който успешно надвивам последните години) започва някъде там.

Голямото междучасие е 20 минути. Това е минималното време, за което би трябвало да се храним. А за кое по напред да стигне?
Да си прибера учебниците от вече свършилото занятие и да приготвя материалите за следващото, да се освежа, да полудуваме със съучениците, а на всичкото отгоре съм и гладна - трябва да отида да си взема закуска/да си извадя от чантата и да я изям.
А и в двора ми се ходи...
Е, междучасието вече свърши.

За щастие студентските ми години съвпаднаха с голямата ми промяна в хранително и спортно отношение и това ми помогна да забавя крачката и да се храня по-бавно.

Двадесет минути

И това го знаете - смята се, че са ни нужни 20 минути от началото на храненето, докато до мозъка стигнат сигнали за ситост.

 

Процесът започва още когато зърнем храната - усещаме засиленото слюноотделяне в устата. Това е предпоставката за втората стъпка - да сложим храната в устата си и тя да поеме по своя път през храносмилателния тракт.

Следващите спирки също се подготвят. Стомахът - с отделянето на повече киселина, а тънките черва - за перисталтика и т.н. по веригата.
Ако ядем прекалено бързо, принуждаваме тракта ни да се справи с недобре обработената храна, за която все още не е напълно подготвен.

За бавното хранене

Ползите от него не са никак малко. И малки.

  • храносмиламе по-добре. Ако се храним бавно и дъвчем храната добре, даваме шанс на органи и системи да работят по-оптимално.
  • помощ при редуциране на тегло. Успяваме да поддържаме по-лесно желаното тегло, защото приемаме по-малко калории.

Има няколко изследвания за това. В едно от тях участие взели 30 жени на възраст 22.9 +/- 7.1 години и с телесен индекс 22.1 +/- 2.9. Те били подложени на 2 теста - бързо и бавно хранене. Когато се хранели бързо, приемали 645.7 ккал, а при бавното хранене - 579 ккал. Представете си тази разлика при всяко хранене. Всеки ден. Събират се доста калории, нали?

  • не огладняваме скоро след като сме свършили с храната.
  • удовлетворение - не сме преяли, сити сме и изпитваме удоволствие от храната.
  • по-добра хидратация - хидратацията на организма е важна. В крайна сметка водата заема огромен процент от нашето тяло. Когато се храним бавно, поемаме по-голямо количество вода (289 г при бързо хранене, а цели 409.6 г при бавното).
  • подобряване на състоянието при хранителни разстройства.

Някои хора страдат от нуждата да погълнат огромни количества храна. Пердето им пада и за отрицателно време унищожават всичко, което им е пред погледа. След това идват чувство на вина и съжаление. Нещата могат да се подобрят, ако темпото се забави.

  • избягва се чувството на подутост. Когато се храним бързо, поглъщаме храната на големи парчета, а те могат да заседнат в стомаха. Успоредно с това навлиза и повече въздух в храносмилателния тракт.

Забавното хранене

Има няколко трика, с които да забавим крачка и бавното хранене да стане забавно. Ето как да извлечем максимум наслада от храненето:

  • хранете се в спокойна атмосфера (пуснете неангажираща музика, запалете свещ);
  • дъвчете храната бавно (вземете малка хапка и оставете приборите на масата веднага след това; нарежете я на малки парчета; някои хора съветват да се храним с клечки, но за мен това е по-скоро мъчително, ако човек не го умее добре);
  • намерете си другар по бавно-забавно ядене и се хранете заедно;
  • приемайте храни, богати на фибри;
  • не гледайте телевизия (не говорете по телефона, не шофирайте, не прелиствайте през вестника);
  • съсредоточете се върху храната (старайте се да усетите текстурата й, ароматите; опитайте се да познаете какви подправки доминират; наслаждавайте се на всяка хапка - така удоволствието ще се увеличи).

Имам една лоша новина - не е толкова лесно, колкото изглежда.

Когато живеем на бързи обороти, дори и да започнем да се храним бавно, неусетно потъваме в мислите си, разсейваме се и започваме отново да поглъщаме бързо и лакомо.

Има и добра - когато засечем високите нива на скоростомера ни, можем да забавим крачката. Във всеки един момент. Рано или късно ще изградим нов и полезен навик.

Slow Food (Бавна храна)

Това е името на съвсем официално и международно движение. То започнало през 1980 година в Италия от Карло Петрини (Carlo Petrini) като контрапункт на веригите за бързо хранене.

Официалното създаване е през 1986 година и досега участие имат над 160 държави, хиляди проекти и милиони хора. Логото е охлюв и е достатъчно красноречиво - да забавим крачка. Най-вече по отношение на приготвянето на храната.

Slow Food има за цел да запази местните традиции, да насърчи отглеждането на местни сортове семена, земеделски култури и породи домашни животни.
Slow Food се застъпва за добрата храна, гастрономическото удоволствие и по-забавено темпо на живот. Да правим нещата бавно, но качествено.

"Бавна храна" е и в България от 2010 година, и някои от наследствата, които подкрепя, са:

  • зеленото сирене от района на с. Черни вит, Тетевен;
  • породата каракачанска овца и производните млечни продукти (район Кресна, с. Влахи);
  • смилянски фасул от с. Смилян (Смолян);
  • нафпавок - признавам си, за първи път чух за това наше традиционно ястие покрай Slow Food. Нафпавок представлява кълцано свинско месо на кубчета, овкусено и натъпкано в мехура на прасето. След това преминава през бавна и специална технология на съхнене;
  • Крокмач от с. Ракита;
  • Еленски бут.

Как да не се храниш бавно и с наслада, когато знаеш колко време и труд стоят зад храната?
Особено ако се постараем да си я приготвим сами.

Това е и моят основен съвет: когато имате възможност, гответе - с любов и желание. Аранжирайте красива порция, за да бъде наслада и за очите. Седнете. Наслаждавайте се на всяка хапка поне 20 минути.

По-бавното хранене носи само ползи. Убедете се сами.

Прочетете и тези полезни материали:
Тапиока (Tapioca)
Люцерна (Алфалфа)
Как да поддържаме добра физическа форма при натоварено ежедневие
Сурови срещу печени ядки
Човешкото тяло - тази вълшебна машина
Средноверижни триглицериди (Medium-chain Triglycerides - MCTs)
Свиване

Официално: Microsoft ще слее всички версии на Windows в една  

Официално: Microsoft ще слее всички версии на Windows в една
Шефът на Microsoft продължава да действа със замах и последният голям анонс от него е, че ще обедини всички версии…

юли 22, 2014

Свиване

2014-07-22 cryptobg  

(за Варна ще пиша после)

Спи ми се ужасяващо, та ще направя поне бегъл опит да съм кратък.

Бях тия два дни на криптографска конференция в Оряховица. Добре, че Титов си спомни, че имаме да ходим, щото аз тотално бях изключил и в неделя вечер събирах спешно багаж… Пристигнахме към 12 вечерта, пихме с хората до 1-2 и станахме сутринта в 7. “I’m too old for this shit”, както е казал народа.

(Именуването на селищата в България е ужасно. Има Горна Оряховица, Долна Оряховица, Оряховица, Оряхово и Оряховец, например, и ако не помниш за кое точно са ти говорили може да се озовеш на майната си. Това е и без да споменаваме колизиите)

Гледах да не пропускам от лекциите, като някои от тях ми дойдоха много (нещата за дискретния логаритъм съдържаха твърде много математика за заспалата ми глава), но имаше и доста интересни неща. Едното беше e-voting-а и една примерна система („a href=”https://vote.heliosvoting.org”>Helios) – там забавното е, че позволява да сумираш криптирани числа, без да виждаш какви са числата всъщност (лекцията има втора част, но е в ранната сутрин утре, та ще пропусна). Друго беше иде
ята за proxy re-encryption и методите за делегиране на тая възможност, като това
и предното ме накараха да се замисля да проуча ElGamal, понеже и двете се базир
ат на него.

Третото и най-интересно за нас беше searchable encryption, който би имал приложе
ние и при нас. Лошото е, че текущите варианти leak-ват доста информация при заяв
ки, но вероятно схемите подлежат на подобрение.

Имаше и забавление – един introductory CTF с 4 задачи – разделиха ни на два отбора и ни дадоха да решим задачите и да видим кои ще се справят по-бързо. Задачите бяха елементарни (като за увод) – едно декриптиране, една програмка за reverse-engineering (да се извади един ключ), една за exploit-ване (супер лесна) и един
pcap файл, от който да се извади telnet парола.
(около тоя CTF вече съм сигурен, че не мога да чета асемблер, та за reverse-ването си търсих C декомпилатор, с който да я обърна до нещо, което мога да чета. Силно ме е срам).

Самото събитие е цяла седмица, което е проблем за нас, понеже имаме супер много задачи, та отидохме само за два дни, и обмисляме да се върнем за събота да се ви
дим пак с хората (пътят до там е около 2 часа, та се понася).

(а самото място е много приятно, сравнително тихо (като няма спорещи математици наоколо:) ) и доста чисто и хубаво направено. Аз очаквах да изглежда древно и по
социалистически и бях доста приятно изненадан.)

Свиване

Еко рали България 2014 – една по-различна надпревара  

Фотография: ecars.bg

Фотография: ecars.bg

Предполагаме, че щом четеш този текст, не си от хората, които изпитват неистово удоволствие от преминаването на първите триста метра след светофара на втора, съпроводено от отчаяните вопли на двигателя, съответното въртене на гуми и, не на последно място – изгаряне на около литър гориво, без да говорим за огромното количество газове изхвърлени при тази ненужна в градски условия операция. Възможно е дори напротив – да си горд собственик на хибриден или електрически автомобил, или да караш на метан. Ако е така – имаме нещо интересно да ти съобщим.

Този уикенд за втори път в България ще се случи Еко Рали България – състезание, в което думичката рали е по-скоро за цвят. Понеже в него участват единствено пртедставители на вече споменатите по-горе категории автомобили, а целта не е да изпревариш всички с цената на счупени тенекии, изхабен каучук и разнебитена скоростна кутия, а просто да стигнеш до края. И по-точно – да стигнеш до края в точно определено време, нито по-рано, нито по-късно. Зашеметяваща концепция, която демонстрира чудесно много от нещата, за които ние тук си говорим вече повече от седем години.

Маратонът е организиран от Световната организация по автомобилизъм (FIA), а в България идва благодарение на Българска Асоциация по Автомобилен Спорт. Всеки може да се запише за участие, стига автомобилът му да отговаря на условията (тази година записванията приключиха, но сме убедени, че предстоят още издания). Така че заповядай тази събота пред Гранд Хотел София, за да видиш как се справят колегите.

Състезанието започва в 8:00 часа на 26 юли, събота. Още инфо има тук

 

Свиване

Моята тайна любов  

Винаги съм харесвала тази песен на „Импулс”. Винаги съм харесвала „Импулс” заради тази песен. Нито помня кога съм я чула за първи път, нито кога и колко съм я слушала. Спомням си само Наско, обвит в магична мъгла и гласът му, който я изпълва и извира от нея.

Винаги съм харесвала „Високо” на ФСБ. И винаги съм харесвала ФСБ заради „Високо”. А заради „Протегнах две ръце” ги смятах за гениални и ги обожавах. Всъщност, обожавах човекът, извадил наяве тези чувства. Обожавах и авторите на другите песни, докато в един миг, в съвсем недалечното минало установих, че авторът е един и същ и през цялото това време всъщност съм била влюбена в душата на Евтим Евтимов.

Душата на поета… Красива, дълбока, ранена, смееща се и плачеща едновременно – вероятно такава е била тогава, щом е подреждала думите така. А думите – те просто са бликали от нея и са заживявали свой собствен живот…

Наскоро случайно ми попадна негова стихосбирка. Четейки, потъвам и се отнасям в един вълшебен свят и единственото, за което съжалявам е, че не съм певец или композитор, за да извадя думите от страниците и да ги подаря на целия свят. Мога да ви ги подаря само „на хартия”, а мелодията да напише всеки сам. Аз така правя.

Като облак летен ще се вдигнеш,
аз звезда над облака ще стана,
ти лице в звездата ще огледаш
и отново ще си моя.

На река ще се превърнеш вечер,
аз под нея езеро ще стана,
ти на езеро в зори ще дойдеш
и до края ще си моя.

Евтим Евтимов, из „Горчиво вино”.

Свиване

8-инчовият таблет NVIDIA SHIELD обещава ненадминат гейминг в движение  

8-инчовият таблет NVIDIA SHIELD обещава ненадминат гейминг в движение
Най-новият член на серията Shield на NVIDIA е таблетът NVIDIA Shield - устройство с компактни размери и мощността на чипсета…
Свиване

iPhone story end: one month, one week  

It’s been a while since I decided to try an iPhone (the post is in Bulgarian, sorry!). I promised myself to follow-up as detailed as possible, but just now I’m succeeding to post few thoughts about this experiment. I also promised myself to try to keep at least for 2 months with that smartphone. I failed both promises!

I called it “experiment”, because I didn’t think this would ever become “new reality” to me. I knew that the platform is just way too crippled by Apple, it is way too limited for someone with my requirements. It’s the most non-flexible platform I’ve ever seen: it has tons of silly limitations (both small and big, see below) and a lot of illogical, stupid decisions.

Anyway, last week, after just a bit more than a month with an iPhone, I decided to abort the experiment and call it a failure (it’d be a success, if I lasted at least 2 month with this phone). Effective a bit more than a week ago, I’m back with my Galaxy Note 3! I have this buzzing thought in my head to make a try with Windows Phone 8.1 as well, but I am so tired of platforms, who put shackles to their users, I might need few months with Android first…

Anyway, the good, the bad and the ugly about those days follows.

Daily Stuff

Below I’m describing the daily use of the iPhone, all the Good and Bad things I’ve experienced with it.

The Good Things

  • Unlocking with a fingerprint: This gives tons of flexibility, when you want to quickly unlock your phone, while waiting on the red light. Just hold your finger and it’s done. Neat!
  • Keyboard prediction: no matter how stupid iOS default keyboard is, its word prediction mechanism worked great for me. I know it’s been a subject of a lot of fun, but it’s also the best autocorrect ever (yes, including the autocorrect of SwiftKey)
  • The Camera! Yes, it’s good! And the Camera Awesome app I’m using as my camera app makes really great pictures, too. Note 3 has also very good camera (I wonder why Vesela’s SGS 4 still beats it though!), but I believe iPhone 5S’ camera is aligned as quality to the camera, which is integrated in Samsung Galaxy S4/5 series! No compromise there!
  • Misfit Shine app for iOS was much better. I’m saying “was” here, because I actually lost my Misfit Shine device :(, somewhere in Austria, during our vacation in the beginning of July… But while I had it, it was clear that Misfit Wearables have put much more effort in Shine for iOS than in Shine for Android. I’m very sad about my little Shine, but I doubt I will buy another one: for one they don’t have any support in EU, and for another – I’m an Android user, after all. And Android users usually go for Android Wear these days.
  • Either by accident or not, Pebble immediately upgraded to 2.2. I did not see much improvement, except one quite bad thing (see below).

The Bad Things

  • Battery life! Don’t even get me started about that! The thing has such poor battery life, compared to Note 3, it’s just f***ing unbelievable. When I approached this project, I went with the impression that at least I won’t have that frequent charge need, something which I was anyway used to with the Android OS. What a surprise it was to notice that when I’m using the iPhone, its battery life is at least twice as worse, compared to the battery life of the Note 3! If I leave the phone alone on my desk, it definitely behaves better than the Note 3, but if you actually work with the damn thing, then the battery drains at least twice faster, if not three times! And as I’m a power smartphone user, this hit my initial impression badly!
  • Pebble applications are much weaker in iOS rather than in Android! The Notifier Pebble app I’m using, the best notifier app for Pebble I found so far, is available only for Android. No iOS version and no iOS plans. Such a big shame, indeed, but… what to do! I can surely bet that there’s some development limitation here, which prevents the developers to fulfill the same functionality as in Android. At least that’s my gutfeeling.
  • Video Player app for iOS suffers all problems, which a Video Player app would suffer under such limited conditions. MxPlayer for Android set does not exist in iOS. In iOS I purchased GoodPlayer months ago, which I was able to use also for the iPhone. Not bad app, but the sandboxed storage really limits you in many, many ways. One example: in order to play a file from BitTorrent Sync, you have to “open” the subtitles first (which copies the subtitle file to the sandbox of the video player), then “open” the actual file again with the player (which copies now the actual video file to the sandbox), and then you can start watch. Yes, you end up with two copies of the same thing in your phone memory… sucks, doesn’t it? One reason why you should pay EUR150 more for the 64GB iPhone version :)

The Limitations

Two lists here: small limitations and big ones. The small ones are the ones I can cope with and the big ones are the ones, which are definitely pushing (and keeping) me away from this platform.

Small limitations

  • Tons of irritating small stuff like lack of direct sharing of a link/file/whatever else to something, which is not integrated in the OS. Let’s say that you’ve installed Delicious for iOS and you want to share a link from Safari (or another browser) to the app. Well, you cannot! In Android you have intent receivers, which allow you to design cross-app communication with style and which could belong to any third party apps. In iOS you have… an apple (or worse).
  • Another “apple” is burried in the keyboard shift. Assume you’d like to switch from any keyboard to Emoji and back. Somehow iOS product managers figured out that it should be stack-wise switching, but why (just for fun) don’t we also move the keyboard switching button around? That way the users will never (ever!) learn where the button actually is and will have to look for it each time they switch English => Bulgarian => Emoji etc. Isn’t it great idea?

Big limitations

  • The Only One Right Keyboard: this is the one, provided by Apple. Altogether with its smartness and stupidity. If you don’t like it, then… well… don’t chose Apple.
    • It’s worth mentioning the fact that in iOS8 Apple will (maybe, let’s see what they’ll approve) give chance to third parties to build and integrate their keyboards too. I don’t know how much limitations they’ll introduce prior that, but the fact that the SwiftKey people plan to build their iOS keyboard is more than promising.
  • No App Can Run Forever (right!). I’m saying that by watching two favorite apps of mine: BitTorrent Sync and Spotify cannot sync content, unless they’re in foreground! At the moment they go background, Spotify informs you after a while that it paused your syncing, while BitTorrent just stops synchronizing. Quite annoying stuff, especially if you want to sync up few movies from your server to your mobile phone, and the stuff is with good size.

 Conclusion

Just one sentence: bye, bye Apple. I’m sorry, but before I try something that shitty, I’ll give it between two and four years time.

Just some fun at the end, totally not connected with the above, but still at Apple!

And last, but not least… Apple, WTF?! How can this trigger such kind of an error? Are you hiring interns to work on your site?
Apple Store Weird Error

Wanna repro this? Just put “https://itunes.apple.com/bg/app/spotify” in your Chrome or Aurora browser (maybe in the rest too, I just did not test there).

Featured image (cc-by-sa 2.0) Sean Neakums
Свиване

Умалената версия на LG G3 може да се поръча в Европа за около 380 евро  

Умалената версия на LG G3 може да се поръча в Европа за около 380 евро
Само преди няколко дни LG представи умалената и опростена версия на G3 - модела G3 Beat, а днес той вече…
Свиване

„Ние, живите“ – първият роман за истинското лице на Съветска Русия  

В ушите ми още не са заглъхнали силните думи от великолепния роман на Айн Ранд „Изворът“, когато посягам към първата й книга. Осъзнавам, че летвата е вдигната безнадеждно високо – рядко един утвърден автор оставя именно дебютния си роман да застане на върха, над всичко друго, сътворено от него. „Ние, живите“  публикуван за пръв път през 1936 г., не прави изключение. Увлекателен и разтърсващ с диаболичните си картини, той е едва началото; щрих, който ще прерасне в нещо наистина изключително. И все пак – само началото…

Айн Ранд, която ще завладее Америка и света с „Изворът“ и „Атлас изправи рамене“, тук все още е по-скоро руската емигрантка Алиса Розенбаум, имала големия късмет да се измъкне от диктатурата на пролетариата в Съветска Русия и да разкаже за суровата действителност там.

nie jivite„Ние, живите“ разказва за живота в Съветска Русия през 20-те години – след затихването на Гражданската война, когато на повечето руснаци им става ясно, че комунистите очевидно имат намерението да поостанат на власт и няма току-така да изчезнат. Сред невъобразима мизерия, последните останки от стария, буржоазен свят водят борба за своето оцеляване. Но какво оцеляване, когато диктатурата на пролетариата не предвижда място за „експлоататорите“ в справедливия нов социален порядък, налаган със щикове, червени знамена и кожени тужурки…

Кира Аргунова е една от все още многото буржоазни отломки, за които животът в Съветска Русия е едно безкрайно ходене по мъките. С буржоазен произход и силно изострен индивидуализъм, тя отказва да се подчини на новата действителност. Влюбва се в друг изявен индивидуалист – Лео е син на адмирал, разстрелян за контрареволюционна дейност, и двамата заедно ненавиждат целия фалш в страната на Ленин. Кира обаче, като рожба на Майка Русия, има в сърцето си място и за друг и този друг се оказва пълната противоположност и на нея, и на Лео. Андрей е герой от Червената армия, комунистически функционер и чекист. Разкъсвана от противоречия в любовта си между двама души от тотално противоположни вселени, Кира прави опити да оцелее в този кошмар, въпреки чудовищните усилия на системата да унищожи цялата прослойка, към която тя принадлежи.

Ранд заформя зловеща спирала, която ще поведе героите на романа й към пълно себеунищожение на фона на зараждането на една от най-човеконенавистните империи в световната история. Образът на всепомитащата държава, на тоталитарния съветски режим,  претопяващи всяка човешка личност в котела на безличната маса на новото безкласово общество, е страшно въздействащ. Тоталната мизерия, която лъха от всяка страница, кошмарните картини на изнурени, но маршируващи с лозунги и плакати хора – това е може би първият истински репортаж за действителността в Съветска Русия, който светът вижда под формата на този роман.

И макар тук Айн Ранд да е все още доста далеч от философския заряд на по-късните й книги, основният мотив за човека срещу системата, в случая в лицето на тоталната държава, вече се вижда съвсем ясно. Опасно приличащ на антиутопия, „Ние, живите“ е достатъчно автентичен разказ за човеконенавистното лице на комунизма и хладнокръвно предупреждение към Европа и света за ужасите, които ще последват в следващите десетилетия под знака на червената звезда.

Публикувано от Георги


Filed under: Драма, художествена
Свиване

LG G3 Cat.6 предлага новия Snapdragon 805 и супербърз интернет  

LG G3 Cat.6 предлага новия Snapdragon 805 и супербърз интернет
В България вече се подвизава новият LG G3, но в родината си корейците пуснаха надградената му версия LG G3 Cat.6,…
Свиване

Селищните имена от Софийско през турско време  


Из "Архив за поселищни проучвания", книга 1, 1939 г.

Селищните имена от Софийско през турско време
от
Петър Миятев

Почти всички села, колиби и градове, които се намират в днешната Софийска област са съществували и през XVII. ст. под днешните си имена: едни български, други турски, дадени от завоевателите. Всички тия селищни имена са зарегистрирани в турските официални книжа. В Народната библиотека в София се пазят много кадийски дефтери, които съдържат имената на днешните селища из Софийско. В тях, обаче, ние ще срещнем и такива имена, които нито днес, нито непосредствено след Освобождението са се употребявали. Такива селищни имена ще дадем по-долу. Може би днес има люде, които ще могат да кажат, кои селища са носили тия имена, нам, на всеки случай те са неизвестни. Заменянето на турските селищни имена с български е започнало отдавна, но то биде твърде бърже, макар и не във всички случаи съвсем сполучливо, завършено преди няколко години. Днес населението употребява вече новите имена и не след много старите — в повечето случаи — турски селищни имена, ще бъдат забравени съвсем. От българско гледище това е похвално, но от исторически интерес е старите имена да бъдат записани и запазени някъде, за да не се ровим и разпитваме: кое софийско село се е казвало някога, напр. Акъ Данишменд и т. н. Да се даде отговор на такива въпроси, след изчезването на едно, две и повече поколения, е трудно и само писмените паметници, разбира се, ако такива има, могат да ни помогнат. Но и тяхната помощ не ще е голяма, ако от тях не можем да установим и двете имена, т. е. и старото и новото, запазило се до днес. 

В един от многото дефтери на Народната библиотека (№ 7, стр. стр. 43, 59, 83, 94, 97, 102, 103 и др.), произхождащ от 1683/1684 год. ние срещаме следните, и днес добре познати имена на села из Софийско: Железница, Церецел, Царичина, Манастирище, Букйовци, Богдан дол, Войнеговци, Посто Пасарел, Долни и Горни Костим, Таш Кесен (Саранци), Яна, Кривене, Малашевци, Луково, Черква, Огой, Столник, Слатина, Батковци, Доброславци, Мрамор, Куманица (сега Кубратово), Драговищица, Калотино, Реброво, Раковица, Илиенци, Орландовци, Лукорско, Долни Лозен, Банкя, Лакатник, Драгалевци, Подгумер, Волуяк, Курило, Бухово, Сеславци, Балша, Кумарица, Негован, Осен Оглак, Обрадовци, Маслово, Перник, Челопеч, Мошино, Кремиковци, Желява, Подуяне, Пестрич, Драммша, Иваняне, Богров паша, Суходол, Шияковци, Райлово, Балван, Потоп, Гинци, Горно и Долно Бучино, Бояна, Горна Баня, Враждебна, Градец, Елешница, Орманлу, Сагърлъ, Чуряк, Радой, Св. Врач, Мусакйой, Доганово, Дивотино, Доброчин Дряново, Драгичево, Долно Бучино, Долно Чепинци, Гайтаново, Горно Малино, Гиляне, Голяновци, Главиша, Гурмазово, Горно Чепинци, Гълъбовци, Градоман, Голеслав, Горубляне, Горни Лозен, Оградище, Обеля, Овчиндол, Житна, Желен, Нагбол, Негошево, Новосел, Байджанлу, Биримирци, Брайковци, Батановци, Безден, Батулия, Буковик, Бусманци, Богров мендил, Берковско Бучино, Кътина, Кокаляне, Калкас, Качиляне, Кладница, Каманци, Калугерица, Казичане, Миштица, Мировяне, Митач, Михайлово, Меча поляна, Харасаник, Хараково, Вердикалино, Вълковци, Черепич, Църклевци, Парчиловци, Примчурово, Погледец, Златуша, Рудащица, Редина, Храбърско, Ябланица, Тарнава, Требич, Теплук, Шума, Филиповци, Църнел.

Всички тия имена са записани в тоя дефтер, така както ние ги даваме тук, със съвсем малко изменение, което се дължи на фонетиката на турския език. Вижда се също така, че почти всички селищни имена са от български произход, което значи, че всички тия села са съществували още преди завоеванието на България. Има, обаче, между селата от Софийско през XVII ст. и някои, чиито имена са турски, но те са сравнително малко. Можем да предполагаме, че тия села са нови или пък след налагането на турските имена, те са изгубили своите — българските. Такива села, записани пак в същия дефтер са следните;: Орман, Карабулат, Сеферлу, Кючюк ова, Диване Дауд (1), Акъ Данишменд, Хюсеинлу, Коджа Ахмедлу (2), Чукурова (3), Гюджи, Гюреджи или Кюреджи (4), Хасърджи, Чифлик Хасан бей, Калканджи, махала Мехмед паша, Хаджи Караман (5), Мирчай (Мърчаево), Панчар (6) (Панчарево), и др. Тук изброените селища ние не срещаме в старите списъци на градските и селски общини на новоосвободена България, догдето горните са записани в тия списъци. (7) Обстоятелството, че имената на всички тия села са турски, ни дава основание да мислим, че те са по-нови — от турското владичество, и че по време на Освобождението, при общото бягане на турците, те са изчезнали. Това ние казваме само, като предположение. Не е изключено, обаче, тия селища да носят днес български имена, без някой да си спомня това. От нашия дефтер ние можем да установим само, че споменатите села са били в Софийско; близо или далеч до града София, това също не може да се види от там.

Можем от досега казаното да направим едно заключение: че всички селища из Софийско, заварени от завоевателите — турци, са се запазили заедно със своите български имена до днес. През XVI и XVII ст. ст. са се основали и нови — турски села с турски имена, но те след сравнително недълго съществуване или са изчезнали заедно с имената си, или са загубили само последните.

1) Това село се поменува и през 1871 г. — Дефтер 191, стр. 4.
2) В един дефтер от 1141 г. [=1728 г] (№ 309, 63) има две села с това име: едно мюсюлманско, другото християнско — Коджа Ахмедлу мюслим и Коджа Ахмедлу кефере.
3) Може би с. Чукурово, отскоро прекръстено на Шишманово (Самоковско).
4) Вероятно с. Гюреджия, сега Сгледници (Новоселско) 
5) И това име носят две села: мюсюлманско и християнско (Дефт. 309, 62). Село Хаджи Караман е най-старото име на с. Робертово (Новоселско). Преди да получи сегашното си име това село се е наричало Бариево. (Срв. Ив. Д. Шишманов, СБНУМ. кн. VI (1891), стр. 176).
6) И това село се споменува в регистра от 1871 г. — Дефтер 191, 20.
7) Ср. напр. Списъка на градските и селските общини в княжеството, София, 1897.




Свиване

WSJ: Apple е направила най-голямата първоначална поръчка от новия iPhone 6  

WSJ: Apple е направила най-голямата първоначална поръчка от новия iPhone 6
Между 70 и 80 милиона броя е първоначалната поръчка на Apple за новия iPhone 6, като в числото влизат два…
Свиване

Корфу – ден втори, продължение (Манастир Палеокастрица)  

Днес ще продължим с втората половина на втория ден от пътуването Тони из Корфу – първият ден разказваше за пътя от София, през Игуменца до Дасия,в началото на втория се качихме до крепостта Ангелокастро, а в днешното продължение ще идем до манастира Палеокастрица

Приятно четене:

 

Корфу

продължение на ден втори

Манастир Палеокастрица

 

Стигнахме на манастира и заварихме най- страшна лудница, криво ляво с мотора се добрахме до входа на манастира където нямаше как да се разминеш и с кола беше почти невъзможно да паркираш.

Манастир Палеокастрица Манастир Палеокастрица Манастир Палеокастрица

 

 

Манастира от вътре доста китен много растителност приятен:

Манастир Палеокастрица Манастир Палеокастрица Манастир Палеокастрица Манастир Палеокастрица Манастир Палеокастрица Манастир Палеокастрица Манастир Палеокастрица

 

Palaiokastritsa, Гърция

 

В самия манастир имаше изложени стари машини за добив на зехтин:

Добив на зехтин – Манастир Палеокастрица Добив на зехтин – Манастир Палеокастрица

 

 

Манастирът няма такса вход. След като приключихме с обиколката му слезнахме на

плажа,

който си бяхме харесали и се настанихме. Оказа се, че от близко не изглежда вече толкова добре като от високо. Доста мръсен, плуват боклуци във водата, пренаселен, но въпреки това си намерихме едно ъгълче. Веднага реших да го преслушам, защото имаше скали доста водата кристално бистра и нахълтвам аз смело във водата – голяма грешка, водата като от фризера на северно-ледовития океан. Аз по принцип се къпя с доста хладка вода и не може да ме уплаши студена вода, но тази беше направо като от фризера и настръхнах целия.

Плаж, Корфу

 

Все пак бях твърдо решил да обиколя със маската и да огледам скалите:

Плаж, Корфу

 

Нищо интересно освен това, че нямаше характерните морски таралежи – явно студът ги е уморил :). Изкарах 15 мин във водата и излязох премръзнал. Реших, че това ще ми е къпането в тази част на острова. Жена ми си накисна краката за 5 мин до под коляното и напусна водната част на плажа :) , който също беше доста каменист.

Плаж, Корфу Плаж, Корфу Плаж, Корфу

 

 

 

Имаше страхотно дърво в района:

Дърво, Корфу

 

Хапнахме сандвичите набързо и дим да ни няма, обратно в къмпинга. Вече препичаше и термометъра показваше 34 градуса – не беше за седене на открито, особено ако си си забравил шапката в София :)

На къмпинга продължихме плажа

първо на басейна, като имаше дебела сянка под палмите – доста приятно:

Къмпинг, Корфу Къмпинг, Корфу

 

 

Тъпото беше, че едни жици, 3 фази на дървени стълбове, минаваха точно над басейна, което ми се видя пълна глупост. Да, не се късат всеки ден жици, но стига веднъж да се скъсат и всички в басейна ще са мортале. Много хора не биха обърнали внимание на това, но мене лично ме притесняваше като факт.

Поседяхме на басейна, след което се преместихме на плажа. Оказа се, че камъните са доста обли и, лежейки върху един чаршаф, не ръмби, даже ми се стори по-удобно отколкото на плаж с пясък. Единствения проблем е ходенето бос по камъните – тогава си ръмби и то – сериозно, трябва да имаш от онези обувки за къпане, дето са против морски таралежи.

Водата от тази част на острова си беше с нормална температура и си киснех колкото си искам вътре, без да ми е студено. Явно откъм Италия е големия студ, откъм Албания е топлото :)

Плаж, Корфу Плаж, Корфу Плаж, Корфу Плаж, Корфу

 

 

 

 

Прибрахме се пó по светло, да си правим вечеря, защото освен шапката се оказа, че и челника съм забравил – хаха. Но пък не беше голям проблем, защото телефоните имат светодиоди, които вършат добра работа – само дето не са удобни за държане –  и гледахме да сме приключили с вечерята преди да стане тъмно.

Междувременно една змия се беше насукала около клоните на едни храсти. Беше зелена с черни точки, в нета мога да я оприлича на Grass Snake. 3 ма мъже от поддръжката на къмпинга я бяха наобиколили и се чудеха как да я убият. Единия взе една вила за събиране на трева, другия – едно гребло, третия гледа и аз включително, около тях. Тоя с вилата за трева я халоса да падне на земята, обаче другия с греблото се замота, и като хукна онази змия – мина през краката на третия, онзи подскочи 1 м на горе – голям смях! Подгониха я, ама се качи много бързо на едно дърво на около 5 – 6 м над земята. Не бях виждал колко бързо се катери змия по дърво, особено ако 2-ма грекоси я гонят да я млатят :). Нямаше как да я стигнат вече, затова почнаха с един маркуч да я поливат отдолу, хаха! Ама загубих интерес вече и се върнах при палатката. Тя реално беше в съседните храсти и вече се оглеждах внимателно, като се подмотвах по храсталаците.
След като хапнахме, се разходихме този път в другата посока из Дасиа. Минахме по някакъв мръсен изоставен плаж с доста изоставени постройки.

 Плаж, Корфу

 

Повечето заведения седяха празни, явно си запада този остров като цяло. Легнахме си пак рано, за да сме готови за следващия ден.

 

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

о.Корфу

Свиване

Новата реклама на Galaxy S5 прави намигване към малкия дисплей на iPhone  

Новата реклама на Galaxy S5 прави намигване към малкия дисплей на iPhone
Samsung пусна нова реклама на Galaxy S5, с която за пореден път деликатно захапва собствениците на iPhone, припомняйки им, че…

юли 21, 2014

Свиване

ЕСПЧ: Отговорност на медиите за изявления на трети лица  

От Бойко Боев,  старши експерт в Article 19.

boyko_boevМедиите носят отговорност за клеветнически изявления на трети лица. Затова преди публикация те следва да проверяват верността на тези изявления. В края на юни Европейският съд обаче прие в решението си по делото Axel Springer AG v. Germany (no. 2) (no. 48311/10), че съществуват изключения от това правило.

Жалбодателят, издател на ежедневника Билд, твърди, че съдебна забрана за публикуване на части от статия е в нарушение на правото му на свобода на изразяване. Въпросната статия се отнася до назначението на бившия канцлер Шрьодер за председател на германо-руски консорциум, създаден за построяването на тръбопровод за доставка на руски газ до Западна Европа.

Статията включва разсъждения на лидер от опозицията, според когото  г-н Шрьодер се е възползвал от положението си, докато е бил начело на правителството, за да осигури назначението си след края на политическата си кариера.

Решението на германския съд е било постановено по искане на г-н Шрьодер,  след като съдиите са намерили, че въпросните части от статията, която издателят е подготвял за публикуване, съдържат клеветнически твърдения. Според съдиите, медията може да публикува изявленията на лидера на опозицията само след като е установила, че те отговарят на истината и след получаването на отговор от г-н Шрьодер.

Европейският съд намери нарушение на правото на свобода на изразяване на жалбоподателя, тък като не се съгласи с германския съд, че спирането на публикацията отговаря на изискванията за необходимост в демократичното общество. От значение за Съда са:  общественият интерес от предмета на статията; фактът, че тя се отнася до висш държавник и съдържа разсъждения на представител на опозицията;   ефектът  на забраната за публикацията върху свободата на словото.

Според Съда, авторът на публикацията е действал професионално. В случая интерес представлява стандартът, приет от европейските съдии, за отговорността на медиите по отношение на изявления на трети лица. Той се базира на следните принципи:

  • От медиите не може да се изисква да проверяват във всички случаи верността на твърденията на трети лица.
  • Когато е налице фактическо твърдение за извършването на престъпление, медиите трябва да направят проверка.
  • Когато обаче се повдигат риторични въпроси от трето лице на основата на факти, тогава не е задължително да бъде направена проверка от страна на медиите.

Съдът прие за съществени следните обстоятелства в конкретния случай:

• Фактите в статията са били познати;
• Фактите са се отнасяли до въпрос от обществен интерес;
• Въпросите са повдигнати от политик, който е народен представител;
• Позицията на политика е получена в интервю, което независимо дали е могло да бъде редактирано впоследствие, преставлява една от най-важните средства на пресата, с които упражнява ролята си на обществено “куче-пазач”;
• Шрьодер е можел да започне дело срещу автора на изявленията, а не срещу вестника.

В заключение Съдът постанови, че наказването на журналист за подпомагане на разпростанението на твърдения, направени от лице в интервю,  може сериозно да затрудни допринасянето на пресата за обсъждането на въпроси от обществен интерес и затова може да бъде допуснато само при наличието на сериозни причини.

Друг съществен въпрос по това дело е дали журналистите трябва да получат задължително отговор от засегнатите лица преди публикуването на статиите си.

Съдът не се произнесе принципно по този въпрос, а разгледа какво е било поведението на автора на статията в конкретния случай. Европейските съдии се задоволиха с твърдението, че авторът е потърсил безуспешно отговор от Шрьодер. Дали наистина е било така? За Съда от значение са пропускът на германските съдии да разгледат това твърдение на журналиста и мълчанието на правителството по въпроса.

Поради това съдиите в Страсбург приемат, че в конкретния случай журналистът е направил усилие да потърси отговор.

Свиване

Американски впечатления – 3  

(Продължение от предишния запис.)

Предишните два записа изброиха някои чудесни, невероятни неща за САЩ. Има и много други. Не всичко обаче е толкова розово. Видях там неща, които не ми харесаха. От някои направо побеснях.

Въпреки това, когато се опитам да обобщя опита си, добрите неща там са много, много повече от лошите. Предполагам, че това се дължи отчасти на краткото ми прекарване. Когато отиде другаде с добри очаквания, човек е склонен да вижда първо добрите неща. Лошите се забелязват по-трудно и по-късно. А и по природа май съм по-наблюдателен за добрите неща…

Но и така разликата е огромна и това е проблем, когато пиша нещо за масовия българин. Ако няма по какво да се изплюе сочно и мазно, той се чувства лишен от оргазъма си. (По-свестните българи усещат дисбаланс и ако не е казано нищо добро, но обикновено усещането е доста по-слабо.) Чувства се ограбен. Убеден е, че го лъжат. И отчаяно се мъчи да загърби казаното, както капризно дете се опитва да изплюе хапчето от лекаря, нищо че е със захарна обвивка…

Друг проблем е произходът на лошите неща, които имам да кажа за там. От добрите неща почти всичко съм го видял със собствените си очи – няма как да е нечия пропаганда или измама. Докато от лошите една значителна част, вероятно повече от половината, съм ги разбрал по косвен път. Не съм ги видял с очите си. Достоверността им не е малка, но не е като да е личен опит.

… Както и да е. Ето ги.

—-

Може би най-голямото разочарование беше опитът ми с аптеките.

Търсех лекарство за главоболие. Влизам в аптека с размерите на солиден супермаркет. Половината от нея – за лекарства, другата за какво ли не. Двайсет метра стелаж за обезболяващи, пет рафта.

Над двеста вида ибупрофен. Стотина вида аспирин. И… нищо друго! Добре де, и хиляда да са видовете ибупрофен, това си е все същата субстанция! При много видове болка тя просто не върши работа, в какъвто и цвят и размер хапчета да е опакована!…

На гишето – усмихнат възрастен аптекар, направо живият образ на професионализма във фармацията. Решавам да го питам:

- Извинявайте, нямате ли и други обезболяващи?

- Имате ли рецепта, господине?

- Не ми е нужна, аз съм лекар. Ако държите, ей сега ще си напиша. (Знам от познати, че почти всяка аптека в САЩ ще изпълни рецепта, независимо в коя страна на света е издадена.)

- О, не, не, няма нужда. Щом сте лекар, знаете какво ви трябва. Просто кажете.

- Трябва ми нещо, което съдържа нимезулид.

Челото на аптекаря се набърчва. Той вади един масивен справочник и старателно проверява в него. Не открива лекарство на име Нимезулид.

- Нямаме го, господине. Сигурни ли сте, че сте запомнили лекарството правилно?

- Нимезулид е името на субстанцията. За съжаление не зная под какви търговски марки се продава в САЩ.

- Субстанцията ли?… – Той отчаяно се сражава още двайсетина минути с куп най-различни и най-неподходящи за целта справочници. Накрая ме поглежда ужасно извинително:

- Съжалявам, господине, не мога да се справя. Дали случайно няма как да разберете име на лекарство? Веднага ще ви го доставя. А пък може и да го имам, нали на много лекарства съставът не е посочен…

- Не е посочен съставът?! Не може да бъде! – Не мога да повярвам на ушите си.

- Търговски и производствени тайни, господине. Право на фирмите е да си ги пазят – извинително се усмихва фармацевтът.

- Това просто не може да бъде! Сериозно ли си представяте, че ще допусна да пия лекарство, което не знам какво съдържа?! В моята страна такова нещо е непредставимо! Никой няма да повярва, че е възможно някъде!

Човекът се мъчи да потъне в земята от срам, и заради своята неспособност да ми помогне, и заради всичко… Извинявам му се от сърце – той с нищо не е виновен.

Същата вечер ровя из Интернет като побъркан. Оказва се, че почти всички лекарства, с които често работя (и които в България са без рецепта), в САЩ са само срещу рецепта. Не само аулин – всякаква възможна психофармака, почти всички антибиотици и химиотерапевтици… абе, почти всички лекарства освен няколко десетки най-базови, са само срещу рецепта! Започвам да разбирам откъде идват колосалните разходи за здравеопазване в САЩ. И сравнително скромните резултати в сравнение с други бели страни, които харчат значително по-малко.

А на следващия ден посещавам още две аптеки и се уверявам и в другото твърдение на добрия аптекар. На сериозен процент от лекарствата наистина не е обозначено какво съдържат. Почти за всички една проверка в Интернет моментално намира съдържанието, но защо не го напишат на опаковките? Нямам думи… Ама наистина. Да не можеш един аулин да купиш без рецепта?! Или един медрин, или хлофазолин?! За повечето психиатрични лекарства дори не ми се говори. Но дори пирамемът да е под въпрос – това е безумие. Бетер СССР. Просто нямам думи!

Друго нещо, което не ми се понрави, е платеното висше образование в САЩ. (Основното и средното са безплатни, не знам дали във всички щати, но в повечето – определено. Има и частни училища, които са платени и почти всички дават елитно образование, но и общественото завира българското към момента в мечи ***.) Висшето образование обаче е платено, и то доста скъпо. И това според мен сериозно уврежда както способността на САЩ да си създадат достатъчно образовани специалисти, така и възможността за доста талантливи млади хора да получат образованието, с което ще са най-полезни на другите и себе си.

Да, съществуват много начини. Ако родителите ви не са богати и не финансират образованието ви, най-популярният е да вземете т.нар. „студентски заем“, с който да платите образованието си, а като почнете да работите, да го връщате. Държавата предлага някакви улеснения и гаранции по заема, но те хич не са големи. Като цяло такъв заем е заробващ, особено в професии, които средностатистически не са високоплатени.

Има, разбира се, и други начини. Завършете средно образование с отличие и немалко колежи или университети ще ви предложат безплатна или много по-евтина първа година. А ако се покажете отличник и през нея, имате сериозни шансове да получите стипендия, която да ви облекчи следването.

Стипендиите са не само за отличен успех. Немалко щати, населени места и т.н. също предлагат стипендии за своите уроженци. Уви, тези стипендии са много под броя на студентите.

Друг начин е да се запишете в армията. Изслужите ли стандартните десет години (дано не бъркам срока) без да ви изритат за тежък гаф, Чичо Сам после ще ви плати следването, учебниците и пари за съществуване във всеки американски университет. (Да вземете приемните изпити си остава ваша грижа. Тъпунгери не се приемат в университетите дори ако имат чин.) Службата в американската армия не е лека и безгрижна, нито е кратка, но определено е възможност за талантливи младежи, които нямат друг шанс за висше.

Една доста богата възможност е да получите стипендия от някоя (голяма) фирма, срещу задължението после да работите определен срок за нея. Фирмите предлагат ограничен брой стипендии и имат много сериозни изисквания за успех и талант, но покажете ли се като бъдеща звезда, е малко вероятно да ви пропуснат. Ранното откриване и спечелване на таланта е, което ги храни… Не всеки обаче е отличник и талант, а и не най-блестящите също могат да са добри и полезни специалисти с висше образование.

Би ли било от полза и за САЩ, и за американците безплатно висше образование? В Германия то е безплатно, дори за чужденци, и тя не е закъсала от това. Напротив – то е горивото за икономиката ѝ, а германската икономика не е точно закъсала. Нито пък я е превърнало в социалистическа държава… Затова си мисля, че ако САЩ успеят да вземат под контрол бюджетния си дефицит, безплатното висше образование е мъдра стъпка. (А в областта на медицината имат МНОГО мегдан за икономии. Същата Германия отделя далеч по-малко средства на човек за здравеопазване, а резултатът е далеч по-добър от американския.)

На пръв поглед парадоксално, но ми направи впечатление и до каква степен типичният американец е затрупан с работата си. Да, американското охолство е съградено на здравото бачкане – няма как хем да искаш охолен живот, хем да искаш да не работиш. Но на доста американци не им остава време за каквото и да било извън нея. Немалко работят по 10, 12 и повече часове на ден, дори ако са на една работа – а някои са на по две, дори на по три, ако има как да ги съвместят. Прибавете към това честичките два-три-четири часа път в едната посока и ще установите, че остатъкът от времето едва стига на средния американец да се наспи.

Затова и ако семейството може да си позволи един от двамата да домакинства и да гледа децата вместо да ходи на работа, обикновено го прави. Тук идва и интересният момент – американските семейства най-често имат по три-четири деца, но заради хилядите улеснения домакинството и гледането им обикновено не са особено много работа. Което поразглезва по-охолната категория американски домакини доста сериозно. Дори момичета, възпитани да разчитат само на себе си като мъжете, с времето започват да не разбират защо мъжът им го няма в къщи по 12-14-16 часа на ден, и защо като се прибере е уморен и не се хваща да ги забавлява. Тези, които стигат до чиста проба паразитизъм, са по-скоро изключенията. Но уви, в горната част на средната класа немалко дами са се „уредили с богат мъж“ и смятат, че светът им е длъжен на всичко заради пола им.

Контраст с тях по мои наблюдения са повечето жени от долния край на средната класа. Опъват хомота наравно с мъжете си и често дори влачат семейството на гърба си, ако половинката им остане без работа и/или се впиянчи. Малко от тях могат да готвят (не им се налага – продуктите за микровълново приготвяне в САЩ като правило са с качеството на прилична ресторантска порция), но това не ги прави глупави или мързеливи.

Сума сумарум: доста от средните американци (и доста от средните американки) се скъсват от работа до степен да нямат време за хобита, мечти и прочее. А годишната отпуска често е само една седмица – едва успяваш да разходиш децата донякъде. В същото време, някои американки подгонват по манталитет и връзка с реалността Мария Антоанета. Ако питате мен, и това надали е щастлив живот…

Друго, което ми стои малко абстрактно, но ме стряска още повече, е властта в САЩ на големите фирми. Те често успяват да излобират закони в своя полза и да установят де факто монопол, въпреки силата на американското антимонополно законодателство. Толкова големи са, че се налага големи части от обществото да се организират срещу тях, за да могат да им противостоят. А напоследък американците трудно проявяват такава съвест и бдителност, и трудно се организират в толкова големи групи по определени каузи.

(И това ме плаши здравата. Развинтеното ми от фантастиката въображение си представя САЩ като пореден Рим, вече близо до момента, в който ще се превърне от република в империя. Или може би дори вече тайно превърнал се. А империята пося упадъка на Рим – величието му беше посято от републиката, ако и да разцъфтя в началото на империята… Но това е естествен процес в еволюцията на едно общество, европейските държави са далеч по-напред в него от САЩ заради исторически далеч по-силната държава и далеч по-малкото признаване на гражданските свободи. И се чудя дали именно в САЩ няма да е най-лесно, когато големите монополи изпопрекалят до дупка, хората да се организират и да им дадат нужния отпор, точно заради исторически повечето граждански права. Така че това „лошо“ май не е само, нито предимно американско.)

Неведнъж съм писал за безумията на тема „интелектуални права“, които стигат до чиста проба феодализъм. САЩ са центърът и сърцето на тези безумия. Не съм видял с очите си тежки изцепки, но всички мои домакини бяха здравата наплашени от идеята да потребяват някакъв интелектуален продукт, който не са си платили. Дори когато става дума за неща от типа на Шекспир или Бах, с изтекли преди векове права… А повечето не са пъзльовци. Нещо в тази работа не е наред, ама никак.

Да, подкрепям идеята авторът да има права върху произведението си за някакъв начален срок, за да може да си изплати труда по него. (Въпреки че практиката недвусмислено показва – доброто произведение се изплаща при подходящи маркетингови стратегии дори ако може законно да бъде използвано безплатно. Точно както ако ползването му без закупуване е тежко престъпление.) Но „начален срок“ за мен е няколко години. Струва ми се несправедливо един интелектуален продукт да бъде защитавана собственост десетилетие и отгоре след написването ѝ. А сегашните закони по въпроса – доживот плюс още 70 години, или 95 години за корпорациите – ми се струват безумни.

Кой нормален човек има нужда да продължава да печели 70 години след смъртта си?! Да осигурял децата си ли? Когато един дърводелец прави столове, редно ли е да иска да му плащате за всяко сядане на тях до 70 години след смъртта му?! Щото и той, разбирате ли, има деца… Нещо повече. Ако той не ви продаде стол тип виенски, можете да си купите такъв от всеки друг дърводелец. Ако обаче праводържателят на „Спасителят в ръжта“ не ви го продаде, няма откъде другаде да го купите – интелектуалните права са естествен монопол. Прибавете към него тези срокове и той се превръща във вечен монопол. Иначе казано, капитализмът се превръща във феодализъм. Ако това е хубаво…

Неприкосновеността на личността е издигната в САЩ в култ и това изглежда чудесно. Само че всяка крайност е вредна. Там принципно е възможно (рядкост е до степен да е вестникарска сензация, но се случва) да ви съдят и осъдят, защото сте се бутнали неволно в тях. Или защото сте ги погледнали по начин, който им се е сторил с нещо нарушаващ спокойствието им. Недай боже да сте им казали нещо, което те да са успели с достатъчно въображение да изтълкуват по начин, който конкретно на тях не им е приятен… В реалността подобно нещо е изключителна рядкост, от категорията на това да ви падне саксия на главата. Но въпреки това човек неволно започна да се свръхопазва – да не би случайно нещо някак да сгреши, да не би без да иска да сгафи към другия. И това причинява един кротък, но постоянен дискомфорт. А когато сумирате кроткия дискомфорт на стотици милиони хора, си се получават мегатонове страдание. Да, звучи малко абстрактно, но морално ми ходи по нервите. Трудно ми е да го приема.

Не съм фен на социалната държава. (Всъщност много социални инициативи ги одобрявам – рационални и оправдани са от либертарна гледна точка.) Но не мога да отрека, че пълната липса на осигуреност често кара бедните и затъналите да губят надежда. Благотворителността в САЩ облекчава този проблем доста, но не може да го реши напълно – нуждаещите се неизбежно са повече от заделените за благотворителност пари. А има и друг проблем – средният американец иска не просто да има какво да яде, а да си го е изкарал със своите ръце, с честен труд. Остане ли без работа, е способен да се депресира дори ако благотворителни инициативи са се погрижили той да не умре от глад… Да, в един свят, в който две трети гладуват не на шега, това си е жива претенЗия. И да, нямам ясно и надеждно решение, което да предложа за този проблем. Щедрите социални помощи за неработещите, извадени от джоба на скъсващите се да работят, са МНОГО груба грешка. Но наличното положение не ми харесва и си го казвам. И съм готов да мисля за начини как то да се подобри някак.

… Дотук с моя опит от Америката – или поне с основната му част.

В добавка: преди да тръгна натам, за пръв път в живота си купих нещо, което може да снима. Съответно наснимах там всичко, което можах. И понеже нямах нито капка опит, поне 95% от снимките са размазани, не на фокус, криви, тотално изгорели или пък черни като нощ, а най-често всичко или почти всичко заедно. (Имам сигурно две-три хиляди снимки от движеща се кола – много малко са поносими.) Отделно, на тях се вижда (когато се вижда нещо) не важното или красивото, а каквото ми е дръпнало окото…

Обмислям идеята да ги кача в Нета под свободен лиценз. Ей така, ако на някой случайно може нещо да му свърши някаква работа. Но преди това трябва да намеря времето да пресея некачествените, а това се очаква да е доста работа. Ще оставя само тези, на които с известно усилие може да се разпознае какво е снимано – вероятно малък процент. Така че може да се забави.

Свиване

Вършец - тиха реминисценция на Царска България  

Тя си е отишла безвъзвратно. Останала в черно-белите снимки от епохата, в спомените на вече престарелите съвременници и тук-там в архитектурата на някои по-големи градове. Изгубената България отпреди Девети обаче все още може да се забележи, силно избледняла, но автентична, по улиците и площадите на Вършец. Едно пътуване до там ме накара да се пренеса макар и за миг, макар и въображаемо, в 30-те години на ХХ век. Изключително усещане, нека ви разкажа...

Алеята с чинарите

Малко хора знаят, че Вършец е първият български курорт. Отдалечен на малко повече от 30 км. от Враца, в сърцето на така екзотичния Северозапад, малкият град пази спомени за наистина добри времена. Обгърнат от зеленина, изключително тих и криещ безброй изненади за любопитния турист, Вършец е малко бижу за любителите на старата архитектура на Царска България. Улица, прикрита от огромни вековни чинари, разперили клони и образуващи тунел от зеленина, води към центъра на града. 

Вила "Незабравка"

По нея, както и в малките пресечки, са сгушени множество овехтели вили (някъде четох, че са били построени в стил "ар деко"), всяка от която носи някакво име, най-често на цвете (вила "Трендафил", вила "Незабравка"...). Разправят, че навремето всяка вила се гордеела именно с цветето, чието име носи, в градината си. Днес голяма част от кокетните постройки изглеждат изоставени, с избледнели фасади, заглъхнали мансарди, ръждясали огради с множество орнаменти. Някои не са издържали "проверката на времето" (ах, този шаблон) и на места стои само фасадата, прикриваща катастрофа от греди и мазилка. 

Павилионите

Малко в страни от по-оживената част на градския площад се набиват на очи два павилиона с познати силуети. Покривите им поразително приличат на някои софийски сгради от началото на ХХ век. Не успях да разбера какво е оригиналното им предназначение, но явно в последните си дни са служили като будки за продажба на билети за градската баня. Сега са застинали безмълвни като стражи, пазещи входа към цяла поредица от други любопитни изненади. 

Новата минерална баня

Новата минерална баня - фасада

Няколко крачки след тях е т. нар. Нова минерална баня. Построена през 1930 г., тя представлява внушителна масивна сграда, единствената добре реставрирана в архитектурния ансамбъл от царско време. Банята е активно функционираща и днес! 

Старата минерална баня
До нея е и първата, "старата" минерална баня, построена 20 години по-рано в стил късен сецесион. Фасадата е опасана с  декорация, наподобяваща маслинови клонки. За съжаление в момента е заключена и неизползваема. На едно ниво над двете минерални бани е най-призрачното и загадъчно място във Вършец. 

"Царското" казино

Само няколко стъпала ни делят от просторна площадка, в центъра на която е т. нар. "царско казино" - първото по рода си в България. Построено е през 1922 г. и в годините преди войната е било обичайно средище на изискани гости от софийския елит, както и на чуждестранни посетители. Сред честите гости бил и принц Кирил, братът на Цар Борис Трети. Днес призрачно мълчание е обгърнало изоставената и рушаща се постройка, привличала някога аристокрацията на царска България. Ако затвориш очи, излющената фасада може би ще се скрие и ще се покаже игралната зала, виенският салон, ресторантът със софийски оркестри... Лъскавият "Пакард" на принц Кирил ще изсвири с гуми пред оживената сграда, ще го наобиколят дечурлига, знаещи много добре кой е изисканият гост. Реминисценцията трае само миг - през широките френски прозорци навън нахлува буйна растителност, стъклата са счупени и разпиляни наоколо, овалните прозорчета по фасадата са ослепели. Казиното днес е собственик на Министерството на здравеопазването - като знаем колко проблемен е този сектор вече толкова години, едва ли има много надежда да се отдели някакъв ресурс за възстановяването на този изключителен архитектурен и исторически паметник.


Фотографите-любители на изоставени сгради и пейзажи обаче със сигурност ще останат очаровани. За романтиците с афинитет към изгубената България отпреди Девети Вършец пък е истинска находка. Вероятно местоположението му, встрани от обичайните туристически маршрути, в центъра на изостаналия Северозапад, го е запазило от безвкусицата и кича, които иначе загрозяват подобни места. Тук дори невъзстановени, архитектурните спомени за царска България будят истинско възхищение. А невероятното спокойствие, зеленина и вътрешното усещане за мир, което носи посещението на този град, го превръщат в място, където бих се връщал отново и отново. Като затворя очи, тя е там - изгубената България. 

Свиване

Късчета щастие…  

Добре е човек
от време на време,
макар и за малко,
да се връща там,
където в миналото е бил истински щастлив
и да си носи късчета щастие за бъдещето…

Свиване

Samsung и Google в нов спор, този път за носимите технологии  

Samsung и Google в нов спор, този път за носимите технологии
Отношенията между Samsung и Google отново са разклатени, пише The Information, а причината този път е категорията на носимите технологии,…
Свиване

HTC подготвя модела Nexus 9 за Google + още два таблета, твърди Evleaks  

HTC подготвя модела Nexus 9 за Google + още два таблета, твърди Evleaks
Вече няколко пъти излиза информация, че HTC може да е следващият партньор на Google в производство на модел от серията…
Свиване

БАГЕРИТЕ НА УДОБНАТА ЗАКОННОСТ И БАГЕРИТЕ НА МОРАЛА  

Огнян ИСАЕВ, Тосен РАМАР, Димитър ГЕОРГИЕВ
Снимки: Валери ЛЕКОВ

И ЗАМИРИСА НА МОРЕ И … РАЗРУХА

Вече се знае, че определените за събаряне ромски къщи в бургаския квартал “Горно Езерово” са принудително разрушени. Медиите още в деня на събарянето излязоха със страховити заглавия и сензационни писания за ромски бунтове, живи вериги, хвърляне на камъни срещу багери и полицаи. Показваха се снимки на разярени и припаднали роми. И толкова. Сензацията отмина. На следващия ден не се чу и никой не попита къде са спали хората, останали без покрив над главите си, и каква ще бъде съдбата им оттук нататък.
Дни преди да влязат багерите в квартала на Бургас, в последния хубав и слънчев ден на лятото на 2009 г. разговаряхме с председателя на единствената работеща ромска неправителствена организация в черноморския град Митко Доков. “Правим инициативен комитет от хора, живеещи в квартал “Горно Езерово”. Ще изпратим отворено писмо до кмета на общината, до областния управител и до министър-председателя. Това безумие ако не може да се спре, поне трябва да се отложи. Тук са много хора и са много притеснени”… В квартал “Горно Езерово” живеят около две хиляди души. Повечето от тях са местни, не са пришълци, както твърдят институциите. Има не повече от десетина семейства, дошли тук от други градове на страната, научаваме от разговора с Доков. По-голямата част от терена, върху който е разположена махалата, е общинска, останалата е частна собственост. Никой от живеещите там не знае върху чия собственост е градил. Ромските махали в страната след 10 ноември 1989 г. са изоставени от държавата и общините. В тях се влиза само предизборно. След това се забравят. Какво се случва вътре, спазват ли се законите, как живеят хората, каква е инфраструктурата – никой не се интересува. Обхватът на действие на властите по принцип е до границите на махалите. Каквото искат да правят ромите, но да си стоят там – изглежда това е мотото на управниците. Така през годините, оставени да живеят на самотек, хората сами се опитват да решават проблемите си. Когато в дадено семейство, живеещо в една стая, се ожени синът, той пристроява още една-две стаи до тяхната къща. Няма кой да му забрани – наоколо всички са близки, а властта е далеко. Такова е положението в почти всички махали в страната. И така си живеят ромите, докато не се окаже, че пречат някому. Тогава законите се стоварват с цялата си строгост върху главите на живеещите вече десетки години в незаконно построените си жилища.
През нощта след срещата ни с Доков дъждът се усили и продължи да вали и на следващия ден. Сутринта отидохме в квартала. По улиците нямаше никакви хора. В едно кафене се бяха събрали получилите известия сами да разрушат домовете си или на следващия ден, 7 септември, това ще направят принудително багерите.
Сред множеството, изпълнило стаята-кафене, се открояваха треперещият 84-годишен бай Исако, който живее в квартала над 50 години, бай Геса – на 64 години, Ангел, който има четири деца и се зарича, че ще се самозапа¬ли, Мирка – майка на десет деца, Гълъбина, която настоява да закупи мястото и да запази дома си. “Тука мястото е апетитно и целта е да се прогонят хората. Казват, че сме пришълци от Сливен и Котел, ама не е така. Аз живея тук от 46 години”. – бърше очи възрастен човек. Младеж допълва, че е на 26 години и е роден тук, в къщата, която ще съборят. Мирка стиска полученото преди дни уведомително писмо и пита къде ще отиде да живее, като съборят двете й стаи. Срокът в писмото й изтича, което значи, че от следващия ден тя и децата й също остават без дом. Възрастни жени плачат. Сълзи напират и в очите на младежите. Поетапно семействата получават писма от Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) с определен срок сами да разрушат жилищата си. Ако не го направят до определената дата – следва принудително събаряне. Общият брой на къщите, които трябва да се премахнат на този етап, е 54. Във всяка къща живеят не по-малко от пет човека, което означава, че зимата без дом ще посрещнат над 250 жени, мъже, малки деца и болни старци. “Ела да видиш дали къщите са паянтови, както пише в писмата. Ела да ги снимаш!”, въпреки дъжда навън ни кани млад мъж. По калните улици обиколихме махалата до самия бряг на езерото. Както във всяка ромска махала, и тук има както хубави, масивни къщи, така и паянтови, строени за ден-два. “Ето тая я бутат, а оная до нея няма да я бутат. Оная на двата етажа и тя си отива. Гледаш ли, тука хората са си сложили алуминиева дограма… Ела, влез в тая къща… Не се събувай, влизай… Виждаш ли как са се обзавели хората? Виж колко е чисто вътре, а и тях ще ги събарят… Ей там, оная барака остава, а до нея хубавата къща ще я махат. А` сега ми кажи как са определили коя да се бута и коя не”? – емоционално показва и пита водачът ни. Според писмата, получени от хората, всички жилищни постройки, определени за събаряне, се водят тип паянтови. Сред сградите, показани ни от младежа, който ни разведе из махалата, освен паянтови имаше и масивни едноетажни и двуетажни къщи. Минахме и пред къща, която човекът, който досега е живял там, сам е започнал да руши. “Страх ги е, в писмата пише, че ако багерите ги съборят, ще трябва след това да платят. И затова сами си ги бутат” – уточнява младият мъж.
Връщаме се в кафето. Там вече са взели решение четирима представители от квартала, начело с Митко Доков и Румен Чолаков, председател на политическото движение “Евророма” в Бургас, да поискат среща с областния управител, за да го помолят да отсрочи разрушаването на домовете им. Оказа се, че влизането в сградата на областната администрация е трудно. След проведени разговори по телефона от Митко Доков с областния експерт по етническите и демографските въпроси до среща със зам.-областния управител бяха допуснати само Доков и Чолаков. Зам.-областният Златко Димитров до момента не бил запознат със случая, тъй като е в администрацията от няколко месеца. Той поел ангажимент да запознае областния управител с проблема, да проверят обстойно каква е ситуацията, възможно ли е да се реагира и до края на деня да информира ромите дали на следващата сутрин ще се стигне до събаряне на жилища в махалата. Междувременно в общината разговаряхме със заместник-кмета, отговарящ за устройството на територията, архитектурата и строителството – Костадин Марков. Попитахме каква е тяхната позиция и има ли алтернатива за хората, оставащи на улицата? “Позицията на общината е, че законите трябва да се спазват. Това са обекти, които са констатирани преди две години. Тези хора знаят, че процедурата приключва в крайна сметка със събаряне. Това са предимно хора, които не са от град Бургас, а са от Ямбол, Сливен и други места. Оттук нататък ние не сме готови да дадем специални условия точно за тях. Има социални жилища, с които разполага общината, но там има ред, по който се кандидатства и се изчаква за подобно жилище. През тези две години те имаха възможност поне да направят опит да кандидатстват. Това им е обяснявано неколкократно. Специален ред обаче, по който да ги настаним някъде и със съществуваща подобна жилищна база, община Бургас не разполага. Уточнявам, че все пак Община Бургас констатира това незаконно строителство, но водещ по процедурата по премахването е държавата в лицето на РДНСК. Утре или вдругиден, когато метеорологичните условия позволят, предполагам, че тези постройки ще бъдат отстранени”. – заяви Марков. Единственото задължение на общината в случая било да се съхрани имуществото от къщите, които ще бъдат разрушени. За което те са подготвили общински складове. Същият ден Българският хелзинкски комитет изпрати изявление до медиите, в което заяви, че ако се допусне да бъдат разрушени ромските къщи в Бургас, България ще извърши тежко нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. И призова правителството и лично премиера Бойко Борисов незабавно да се намесят, като или спрат планираното разрушение, или осигурят подходящ алтернативен подслон на хората. В махалата до вечерта преди събарянето всички чакаха телефонно обаждане от зам.-областния управител и таяха надежда, че няма да се стигне до разрушаване на домовете им. Но това не се случи. Той се обади, но само за да потвърди предстоящото събаряне. Сутринта на 8 септември в квартала беше прекъснато електрическото захранване на набелязаните къщи. Багерите и полицията влязоха в квартала. Въпреки отчаянието си, хората опитаха да спрат безумието. И останаха без дом. Две седмици след това, отново в Бургас, бяха разрушени още 19 ромски къщи в квартал “Меден рудник”.

СТОЛИЦАТА – В КВАРТАЛ “НАДЕЖДА”
БЕЗ … ВСЯКАКВА НАДЕЖДА

Месец и осем дни след събарянето на ромски къщи в бургаския квартал “Горно Езерово”, след това и в “Меден рудник”, на 15 октомври 2009 г. багерът на непреклонната законност заработи и в столицата. Когато пристигнахме в столичния квартал “Надежда” на булевард “Рожен”, непосредствено до трамвайната спирка, мястото беше отцепено от полиция. Багерът работеше усърдно. На тротоарите под дъжда стоеше багажът на вече бившите обитатели на постройките. Разглобени легла, дюшеци, шкафове, маси, печки, дрехи в найлонови чували, корита и какво ли не още привличаше погледите на ранобудните минувачи и возещите се в трамваите. Живеещите до снощи на това място стояха извън обсега на отцепения от полицията район и с унили погледи гледаха разрушаването на къщите. Поради ранния час, липса на информация, безразличие или други причини представители на медиите нямаше. Приближихме се към Траян и Магда. “Ще ви настанят ли някъде”? – попитахме. “Никъде. Оставаме на улицата.” – беше краткият отговор на Магда. Траян е по-разговорчив. От 19 години живеят там. 30 човека споделяли къщата с четири стаи и двете малки пристройки в двора. Има жени с деца, бременни, болни, които сега отишли при съседите на топло. Довечера не знаят къде да отидат. Никой от тях няма постоянна работа. “Ей оня е кметът ни. Нека каже къде да отидем”. – включи се и Магда. Но кметът на район “Надежда” инж. Димитър Димов, като видя журналист с диктофон и фотоапарат, разговарящ с хората, бързо влезе в автомобила си и потегли. Към нас се приближава треперещ възрастен мъж, който от студ или от вълнение, говори трудно. Обяснява ни, че ей там, на отсрещния тротоар до светофара, стоят децата му – жената с бебето и ония малките са му внуци. Цяла нощ не са спали и каквото могли от багажа пренесли при роднини. “Там един чувал, другаде два чувала. Другото къде да го носим? Няма къде! Тука на тротоаро”. – споделя 58-годишният Страхил, баща на шест деца. “Ти защо си без чорапи”? – чуваме женски глас зад нас. Обръщаме се и виждаме униформена жена-полицай да разговаря с босоного момиче. Детето е десетгодишната Гюла. Не й е студено, казва, въпреки че се е обгърнала с якенцето си. Ученичка е, но днес не е отишла на училище, защото им развалят къщата. Не иска да я снимаме, срамува се. Наобикалят ни и други деца. Повечето от тях кашлят лошо. Казваме им да отидат някъде на топло. Те ме гледат учудено. Бончо има три деца. Държи в ръцете си най-малкото. Казва, че сутринта не са имали проблеми с полицията. Просто излезли навън, когато им казали да напуснат къщите. Някаква жена снощи дошла и им казала да изнесат каквото могат, че сутринта в шест и половина ще идва багер да им разрушава къщата. А за какво? “Не знам. От общината нещо…” – вдига рамене 23-годишният мъж и се чуди какво да прави с багажа и къде да отведе семейството си. Връщаме се отново при Траян и Магда, които стоят до покъщнината си на тротоара. Магда вече плаче и проклина. От Траян научаваме, че преди 19 години са се самонастанили в тази къща, която е общинска собственост. Никой от общината тогава не е реагирал. Пожелали да плащат наем, но им отговорили, че не може, тъй като нямали настанителни заповеди. Едва преди пет години завели дело, което обитателите спечелили и продължили да живеят там. И сега изведнъж решили да събарят къщата. “Казват, че от тук ще мине метрото. Ама това е само претекст. Ако е така, защо не бутат и комшийските къщи”? – пита Траян. Жената, която идвала снощи, била от отдела за закрила на детето. Никой от тях не знае как се казва. Дошла да предложи Донка, която има бебе, да живее с детето във временен приют. Тя не приела. Предпочела да остане със семейството си. “Сега се притесняваме тия от закрилата да не ни отнемат и децата. А те са още кърмачета”. – допълва младата майка. Появиха се още от живеещите в съборените вече къщи. Някои от тях донесоха найлони и покриха вещите си на тротоарите. Други ни наобиколиха и в надпревара започнаха да разказват. Никаква заповед не са виждали. Сутринта дошли от полицията, събудили децата и им казали всички да излизат. Не им дали възможност да си изнесат всичко и багерът започнал да събаря. Казали им, че не са от София и да си отиват, а те са си от тук. Дъщерята на 45-годишната Веска е бременна, внучката й е с епилепсия, синът й е глухоням. Димитрина беше увила в одеяло своето дете и гледаше с широко отворени очи. Едни плачеха, други проклинаха кмета, правителството и съдбата си. Накрая багерът приключи работа си и гордо се оттегли. Полицаите се качиха в колите си и поеха към следващото си задължение. Ние също оставихме хората на съдбата им. Адвокат Йорданка Бекирска от БХК е подала жалби от името на 14 човека, живеещи на този адрес. Преди разрушаването на къщите тя е разговаряла с представители на общината, като заявила, че ако тези хора останат на улицата, се нарушават европейски закони. Отговорът бил, че те изпълнявали българските, а европейските нямали никакво значение. Решихме, че няма никакъв смисъл да разговаряме с когото и да било от общината. Отговорът би бил идентичен с този, който получихме миналия месец в Бургас – че законите трябва да се спазват и прилагат, че общината не може да даде алтернатива, че има ред, по който се получават общински жилища и т.н.
Същият ден в столичен хотел се проведе работна среща на тема “Реалности и перспективи в политиките за интеграция на ромите”.
Съвсем цинично. На срещата се обсъждаха основните приоритети и програмни мерки, които да залегнат в 4-годишната управленска програма на правителството, насочени към интеграцията на ромската общност у нас. Тя беше открита от вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който е и председател на ГЕРБ. Попитахме г-н Цветанов докъде ще се стигне със зачестилите събаряния на ромски къщи в страната, като споменахме за сутрешното събаряне в София и допълнихме, че има заведени дела срещу това, които сигурно ще стигнат и до европейския съд, което не е добре за страната ни. Той отговори, че това е проблем на общинските власти, които са длъжни да изпълняват законовите разпоредби. И че законите са еднакви за всички в страната. А една от презентациите на тази среща бе за жилищните условия на ромите и в препоръките към властимащите имаше следния текст: “Да се обединят, насочат и координират усилията на държавните органи, на органите на местната власт, на гражданските сдружения, на ромската общност и на всички заинтересовани институции в страната за подобряване на жилищните условия на ромите и благоустрояване на кварталите с ромско население”. И така, докато се обмисля и приеме как да се подобрят жилищните условия на ромите, багерът на законността ще продължава да разрушава само постройки, в които живеят роми. И непрекъснато да убеждават, че законът е еднакъв за всички и всички сме равни пред него. Изглежда това омръзва и на хората, защото в интернет форумите по темата попаднах и на “Стига сте отчитали дейност с циганските колиби, подберете незаконно построените дворци на новобогаташите”! Или те са по-равни от равните пред багера на законността?

В МОНТАНА ВСЕ ОЩЕ НЯМА БАГЕРИ

На територията на град Монтана съществуват два ромски квартала – “Огоста” с около 1800 жители и “Кошарник” с около 2 500 жители. Те се намират в двата края на областния град. В началото на 50-те години на миналия век ромското население е било съсредоточено в пределите на квартал “Огоста”, застроен по поречието на река Огоста. След проливни дъждове, придошлите води на реката разрушили много от тогавашните къщи и колиби. Голяма част от населението била евакуирана и настанена във временни бараки извън града. През 1972 г. по проект на Община Монтана започва изграждането на новия квартал “Кошарник” в извънградската зона по онова време. Понастоящем кв. ”Кошарник” се населява и от много придошли през последните години от други места ромски семейства. В свободните пасбищни пространства около квартала, те са построили незаконни еднофамилни тухлени къщи без проектни планове и разрешителни от общината. От своя страна общината не е реагирала срещу това незаконно строителство, въпреки негодуванието на местните жители на квартала. В тези къщи се раждат деца, семействата растат и нуждата от жилищна площ нараства. Така “изникват” като гъби все нови и нови незаконни къщички и барачки, населявани от нови семейства. Не по-малък е проблемът и в квартал “Огоста”. Той е ограден от железопътна линия, от реката и от главен път Е-79. Броят на населението с всяка изминала година се увеличава, а разширение на територията на квартала е невъзможна. Единици успяват да закупят жилища извън пределите му – в града или близките села, но повечето остават в старите си домове. Така се появяват нови етажи и пристройки, заемащи части от уличната и тротоарна територия, което нарушава регулацията. Някои от живеещите имат нотариални актове само за старите парцели, други нямат никакви документи за собственост. Но всички живеят с ясното съзнание, че това са техни домове, онаследени от дедите им преди четири поколения. Властта е безсилна да спре тези процеси. Общината не разполага с достатъчно общински жилища, с които да удовлетвори нуждите на семействата. Докога ще продължи това на този етап никой не може да каже. Но какво ще се случи с живеещите в незаконно построените жилища, когато местната власт реши да използва опита на колегите си от Бургас и багерът на законността влезе в ромските квартали на Монтана?
Усилията на ромските неправителствени организации за решаване на проблемите с регулацията на ромските квартали и осигуряване на жилища стигнаха само до включването им като конкретна нужда и приоритет в “Рамковата програма за интегриране на ромите в българското общество”. Същият приоритет беше приложен и в международния договор, който подписа Република България по изпълнение на Десетилетието на ромското включване. Приети са местни стратегии, отново по инициатива на гражданското движение на ромите, но съществуващата институционална дискриминация спрямо ромите на местно и национално ниво води до изработване на нормативни документи само на хартия. Овластените нямат никакъв интерес тези документи да бъдат бюджетно обезпечени. Омаловажаването на представителството на ромите в изпълнителната власт води до междуетнически, междусъседски, социални и религиозни конфликти. А несъстоялият се договор между българския гражданин от ромски произход и държавата с нейните институции води до проблеми по регулирането на кварталите и изграждане на нормална инфраструктура. Поради тези причини няма ясни условия между ползватели и доставчици на услуги като ел. енергия, вода и канализация.
Ромските квартали се намират в покрайнините на градовете, което ги прави стратегически изгодни за големи складови бази, бензиностанции, производствени цехове и др. Очертава се нов проблем между ромите и бизнеса, в който държавата, неизяснила статута на тези квартали, осигурява безпрепятствена възможност на представителите на големия бизнес да се възползват и купуват тези терени на безценица. Представители на националистически партии в местните общински съвети гласуват решения, с които защитават част от интересите на определени граждани и тези решения винаги са в ущърб на ромите. Може би целта на досегашните управляващи е ромското население да се държи в постоянна несигурност, да няма представителство и да бъде манипулирано по време на избори.
И като капак на всичко, като добавим високо качените електромери на стълбовете и зачестилите “грешки” по сметките за ток и вода, недоверието на ромите наистина придобива размери, превръщащи го в мълчалив бунт. А бунтът се превръща в пасивна безпомощност, преминаваща в безотговорност. Безотговорност дори към собственото им бъдеще… И това на децата им.

И ВЪВ ВАРНА СА В ОЧАКВАНЕ

В морската столица на България все още не са влезли багерите на законността. Още на входа на Варна, в лявата страна се надига голяма ромска махала. Голяма част от жилищата в махалата Максуда нямат нотариални актове, което автоматично ги прави незаконни жилища. В разговор Николай, който работи в неправителствения сектор по проблемите на Варна и региона, споделя слуха, че парцелът, на който са построени незаконните жилища, е купен от двама братя бизнесмени. Всъщност мястото на ромската махала е изключително апетитно, защото се намира почти до брега на морето, и всеки бизнесмен би наддал за него. “Говори се, че до две-три години ще започнат да бутат къщи, но без кръв няма да мине. Хората имат двуетажни луксозни къщи. Живеят по тези места от дълго. Без бой няма да се дадат. Ще се лее кръв”, споделя с огорчение Николай.
Всъщност слухът за двамата братя бизнесмени във Варна е много показателен за моментното състояние на неуредените жилищни проблеми на ромите. За жалост държавата, в лицето на общините, не успява да намери точния начин за разрешаването на проблема. За да се спаси и спечели от всичко, държавата продава неуредените ромски махали на едрия бизнес, който от своя страна се опитва с всички възможни средства, включително и с багери, да изчисти терена си, за да го подготви за бизнес-инвестиции. Така държавата абдикира от проблема, а ромите се сблъскват с едрия бизнес – за да спасят домовете си, или да ги загубят, както се случи в Бургас и София.

Бележка на редакцията: Снимките в настоящата публикация не са с особено добро качество, за което се извинявам. Причината е, че някои от тях са правени много рано сутринта (и с непрофесионална апаратура), още по тъмно, когато гражданите още спят и е някак по-”удобно” да се руши, не да се съгражда.
Липса на визия, абсолютна безчувственост, тотална глупост и мнима законност – властта в България продължава да отблъсква своите граждани, вместо да ги “привлича”. И това – десетилетия!!! Явленията, описани по-горе са за да се “удовлетвори” електората на някои фашизирани партии, нищо друго, тъй като са “поети” предизборни … ангажименти, представете си.
Управляващите разменят “невинни” услуги помежду си, за да удовлетворят някои по-дребни свои желания и не им пука за много по-сериозните неща… И стъпка по стъпка отчуждават…
Статията и снимките препечатвам от блога на Огнян Исаев.
Заглавията и подзаглавията са на “Andral”. Благодаря на Валери Леков за изпратените снимки. Въпреки голямото закъснение (което читателят съзнава, че не е по наша вина), предлагам настоящата публикация без каквото и да е колебание, тъй като проблемът е наистина много сериозен и много тежък. А и за да докажем, че някои неща не могат и не бива да се забравят… Не е работа само бързо да реагираш и след това да си затвориш очите и да подминеш. На нас не ни отива…
В случилото се може би има и … нещо положително: някои просто те тикат да узряваш по-бързо политически…
Рано или късно и това ще стане, в това нямам ама наистина никакво съмнение.

Списание “Andral” 56-57, 2010 г.

21. 07. 2014
Втора бележка на редакцията:
Някои действия на правителствата и кметствата на България, както се вижда и от днешните безумия в Стара Загора, се повтарят във времето. През 2010 на власт бяха гербаджиите на Б. Борисов и точно по онова време, когато и публикувахме в “Andral” статията, Цв. Цветанов събра послушни хора в един от централните хотели на София и нагло уверяваше присъстващите, че неговото правителство ляга и става с проблемите на ромите. Днес кое е по-различното?!? С времето става все по-ясно, че въпросът за това къде ще живеят хората е системен и е необходимо сериозно държавническо решение и то не само от едно, което и да е то, правителство. Виновни за наслагващите се от двайсет и пет години все по-затормозяващи един или друг сегмент на обществото проблеми стават все по-сериозни, все по-дълбоки и отчайващи хората независимо от етноса. Преди 40 г. тогавашната власт намери турците виновни за своята залязваща сигурност, властова некомпетентност и икономически недоимък, днес какво ли не се прави да се отвлича вниманието от некадърни политически ходове, от безобразните крадци и кражби в държавата точно от висшите политически кръгове на хора, които са не другаде, а тъкмо в парламента и по другите коридори на властта /и всъщност истинските виновници за всички безобразия и неблагополучия в България от четвърт век/. Кой не разбира, че с багери и трактори не се върши добро, а само се наслагва омраза, ненавист и се посяват още по-дълбоки бъдещи социални гангрени?!? Може би само фашизоидните мозъци, които, уви, стават все повече по улици, площади и по коридорите на политиката. Няма страна, която да върви към по-дъбър живот за своите граждани с подобни действия и политика. Ако има ми я посочете. Но нека не си мислим, че политиците не го знаят. Знаят го прекрасно и точно затова го правят съзнателно и нарочно, а това доказва, че изобщо не мислят за държавата. С разделение държавата няма шанс за какъвто и да е успех. Разделението обслужва само властимащите. Затова го прокарват и следват.
Няма партия, особено от ония в парламента, която да не е виновна за проблемите и на българи, и на роми и на турци. Нека ги посочим поименно: виновни за положението на нацията днес и все по- противни на хората и избирателите в България са и БСП, и ГЕРБ, и ДПС, и Атака, и сините, които пропиляха огромното народно доверие в годините, и новоизлюпените тиквеници, които се пръкнаха през последните месеци и които все повече ще ни бодат очите в годините. В България не се инвестира в бизнес, икономика и смисъл, имащите пари в България инвестират в млади чукундури, които правят партийки, които обучават кадрите си не в друго, а как да бъдат инструмент на акулите в процеса на продължаващ грабеж. И след като си свършат „работата” биват изхвърляни на боклука на историята като поредните мръсни пачаври.
Поредните действия на правителствени и кметски власти не доказват друго, освен неистова омраза към собствения си народ, неспособност за справяне с проблемите, нежелание за развитие на България.

Някой много ненавижда България. Да го намерим и да го лишим от възможността да продължава да издевателства над нас. Едно момче ни доказа, че и сам човек може да направи нещо… Стига да не е роб.


Свиване

Снимки и първа информация за Moto G 2  

Снимки и първа информация за Moto G 2
Moto G без съмнение е един от най-успешните модели на Hello Moto, който впечатли всички ни с особено достъпната си…
Свиване

Видео: Мартин Киселов на Форум Заедно  

martin_kiselov

Мартин смята, че Хитър Петър е по-опасен за националното ни самосъзнание дори и от Бай Ганьо, понеже сме способни да направим феноменални глупости, само и само да не се окажем излъгани. Което в крайна сметка обикновено все пак се случва, нали така.

Следва една от най-добрите презентации във форумната история на Горичка. Приятно гледане.

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria