Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

септември 03, 2015

Свиване

Ислямска държава и бежанците… подмяна на истинските въпроси  


Гледам различни ТВ канали, но виждам един и същи погрешен ракурс към бежанците. Преди журналистите да питат с фалцет в гласа защо Европа отказва да ги приеме, нека да попитат кой и какво трябваше да направи, за да секнат приходите за Ислямска държава.

Има само два начина да се спре чудовищния поход на джихадистите – икономически ограничения, наречете ги санкции или както ви харесва, и военни действия.

Аманпур, една от ярките звезди на CNN, води интервю с бежанец от времето на Втората световна война, оцелял в Англия. Дядо на 80 години. „Как се чувствате, като виждате тригодишното дете, изхвърлено от морската вода?” Не, мадам Аманпур, нека спрат  евтините трикове… Журналистика на ниво селска кабеларка. Не е важно кой как се чувства, а кой какво не направи, за да спре развитието на Ислямска държава още преди 2-3 години…

През септември 2014 г. световните агенции пишеха, че приходите на джихадистите са от рекет по пътищата и от 11 петролни кладенеца, които владеят в Източна Сирия и Северен Ирак. Разбира се, дори петокласник няма да повярва, че основните приходи са от рекет по пътищата. Кой какво направи, за да не може Ислямска държава да продава петрол на съседките си – Турция, Иран и Йордания? Трябва ли да има санкции за страните, които позволяват такава търговия?

Второ, ако ООН е безсилна да спре търговията с петрол, от която ИД печели по 3 милиона долара на ден, какво друго може да направи? Отговорът е ясен – трябва да има военна намеса.

Без военна намеса няма да стане. С 3 000 000 долара на ден джихадистите може скоро да си купят и атомна бомба. Тогава новините ще станат още по-вълнуващи. Нека CNN да ни припомни красивите репортажи от времето на войната в залива /1990-1991/, която проведе много скоростно Буш-баща. Показваха ни прецизни ракети, които влизаха през прозорци и поразяваха с огромна точност целите. Тия репортажи помните ли ги? Аз ги помня.

САЩ действат неадекватно. Ако претендират, че играят ролята на световен полицай, нека да я играят докрай. През септември 2014 г., точно преди 12 месеца, агенция БТА съобщи: „От 2003 г. насам Вашингтон е въвел санкции срещу над 20 души, свързани с групировката "Ислямска държава" или с предшественичката й - Ал Кайда в Ирак. В последно време към списъка са добавени още две имена, посочва Дейвид Коен, заместник-министър на финансите, натоварен с проблемите на тероризма.”

За 11 години са въвели „санкции” срещу 20 души! Леле мале! Шок и ужас.

Връщам се на репортажите за ракетите, които влизат елегантно през прозорците на врага. Ако САЩ бяха пуснали 11 ракети над 11 кладенеца, днес нямаше да имаме вълна от бежанци, детски трупове, изплували от морето, и задушени в камиони нещастници. 
Свиване

Toshiba представи 12.5-инчовия Radius 12 с Ultra HD дисплей и 6-о поколение Intel Core  

Toshiba представи 12.5-инчовия Radius 12 с Ultra HD дисплей и 6-о поколение Intel Core
Toshiba представи на изложението IFA 2015 лаптопа Radius 12, който има въртящ се дисплей, но по-интересното е, че това е…
Свиване

Походът на надеждата  





Свиване

Пътешествие до Прованс – с дъх на лавандула и средновековна история (част 4)  

Към Пътешествие до Прованс – с дъх на лавандула и средновековна история (част 3)

Ден 6 – Монако и Ез

Разделяхме се с Прованс. Тази сутрин трябваше да съберем багажа и да освободим стаите. Напускахме нашето френско селце. Никак не беше лошо за базов лагер. Спокойствие и тишина.

Поемахме към Монако. После щяхме да спрем в Ез за посещение на Фабрика за производство на парфюми и вечерта трябваше да стигнем в околностите на Милано. Краят наближаваше.

Пак сме на Лазурния бряг. Водата е невероятно синя. Монако за мен може да се охарактеризира с три думи – естетика, класа, лукс. Тук много хора пристигат с хеликоптери. Шумът им може да се чуе през няколко минути. От летището на Ница до тук цената е към 138 евра и то ако сте около 6 човека. Какво му плащаш…Други идват със скъпите си яхти. Страхотни съдове има – по няколко милиона всеки. За богатите туристи фирми предлагат 10,20 или 30 минутен полет с хеликоптер над Монако и околните градове (от Кан до Ментон), като за двама човека цената е 600 евра за половин час. Но пък гледката ще е страхотна.

А ние се отправихме към подземния паркинг и първо щяхме да се отправим към Двореца.

Монако

Монако

Монако

Монако

Погледахме смяната на караула. Гвардейците бяха в летните си униформи. Не им беше лесно на това слънце.


Тук всеки квадратен метър е много ценен и скъп. Много разумно се застроява. И за в бъдеще се обмисля дали да не се усвояват нови площи от морето.

Монако

Гларусите са направо като опитомени. Сами идват за снимки с туристите. Толкова спокойни птици на друго място не съм срещала. Порадвахме се на зеленината и разнообразните растителни видове в Градините на Св. Мартин. Красиви статуи радваха окото.

Монако

Монако

Монако

Монако

След кратко пътуване с автобуса се оказахме до Японската градина. Интересно ми беше как щеше да изглежда през този сезон.

Цялата в зеленина. Тук бързо човек се абстрахираше от близостта на съседните сгради. Това беше един прекрасен оазис. Водопадчета ромоляха, декоративни рибки плуваха, пчели жужаха.

Монако

Монако

Монако

Тук беше много цветно и релаксиращо. Според мен това е идеята на тази градина. Отправихме се към Казиното. Това култово място. Много хора са изгорели тук (метафорично казано).

Монако

Монако

На стотина метра от тук разрушаваха сграда. За да не се разнася пепеляк всичко се обливаше с вода. Респектирахме се. Всичко се извършваше чисто и без много шум. Само полицаи следяха за преминаващите коли – все пак тажки парчета се пренасяха отгоре.

Ето още няколко снимки от нашата разходка.

Монако

Монако

Монако

Монако

Времето пак изтече и отново сме в автобуса. Отиваме към Ез. Миналата пролет, на връщане от Карнавалите, ни бяха водили в една такава фабрика. Честно казано никак не ми хареса. И сега очаквахме да видим същото място. Оказа се, че ни спряха в самия град. Това беше друга „зарибявка“. А от автобуса бяхме видели на близкия хълм Стария град Ез. Веднага решихме, че няма да влизаме при парфюмите. Имахме 45 минути на разположение и с максимална скорост се заизкачвахме по стълбите над паркинга. За 10 мин бяхме горе.

Градчето се оказа невероятно. По много тясна уличка се минаваше покрай кокетни магазинчета, арт галерии, хотели и малки ресторантчета. Всичко е от камък и са се опитали максимално да запазят автентичността.Така се обикаля цялото градче. Но ние не знаехме колко време ни е нужно за да го обиколим и препускахме с пълна сила.

Ез

Ез

Ез

Ез

Ез

Ез

Ез

Ез

Ез

Ез

Ез

Ез

Нали все ме гони параноята, че ще закъснеем, започнах да нервнича и да искам да се връщаме. А тук се чувствах много добре. Хора спокойно се разхождаха, снимаха и радваха на атмосферата. Заслизахме надолу. Почти на бегом. За по-кратко време се смъкнахме и се оказа, че до автобуса сме стигнали 10 мин преди определеното време. Всичко горе бяхме видяли за 20 мин. Мноооого ми хареса. Тези малки стари градчета имат душа. И не можех да разбера как от туристическите фирми могат да те возят до тук и да те вкарват по някакви измислени фабрики, а да не споменават дори, че човек може да види и нещо друго в рамките на същото време. Нещо наистина струващо си.


Постепенно групата започна да се събира. Никой не си беше купил парфюм. Не им бяха харесали. А някои не бяха и влизали, а се бяха мотали наоколо. И като споделихме къде сме били доста хора казаха, че също са искали да се качат, но не знаели колко време ще им отнеме. Ние бяхме спечелили с нашата пъргавина. Това сме го отработили през годините. Не губим време и искаме да видим винаги максимално много неща. Това беше нашият бонус. Като се върнахме в София и гледах през гугъл къде сме били се оказа, че малко по-нагоре има екзотични градини с прекрасни кактуси и има чудна панорама към морето. Нищо. Пак бяхме видяли красотата на Ез, макар и бягайки.

Предстои ни познатият път до околностите на Милано. Последната ни вечер в Италия. Около хотела нямаше нищо интересно и с това нашият ден приключваше. Утре ни предстоеше разглеждане на Бергамо и полета за София.

Ден 7 – Бергамо

Последен ден от нашето пътуване. Бързо стигнахме до града и автобусът се заизкачва за да стигнем до историческата част на града – Горният град. Иначе за целта има форникюлар. Ние искахме да започнем нашата обиколка от външната част на крепостните стени. Гледката към Долният град си струва.

Бергамо

Бергамо

Закрачихме по уличките, които са павирани като паркет – тип „рибена кост“.

Бергамо

Бергамо

Бергамо

Бергамо

Не след дълго се оказахме на Пиаца Вечия – главният площад с Базиликата Санта Мария Маджоре. Тук видяхме хора от нашата група и те ни казаха, че са се качили на часовниковата кула. Това беше много хубава идея. От горе гледката щеше да е чудна. Първо поснимахме площада.

Бергамо

Бергамо

Бергамо

Бергамо

Влязохме в Катедралата Sant’ Alessandro. Това е Дуомото на Бергамо или главната църква. Вътре все едно си във френски дворец. Голяма пищност. И никой не ти забранява да снимаш.

Бергамо

Бергамо

Бергамо

После погледнахме и Базиликата. А в Параклиса Калеони е забранено правенето на снимки. Постоянно човек от църквата седи там и следи това да се спазва. А този параклис е шедьовър на ренесансовото изкуство. Но правилата трябва да се спазват.

Бергамо

Бергамо

Решихме, че е време да се качим на часовниковата кула – Torre Civica. Билетите са 3 евро и се ползва асансьор. Скоро бяхме горе и се радвахме на гледката, която се откри пред нас.

Бергамо

Бергамо

Бергамо

Бергамо

Бергамо

С две думи бих казала, че Бергамо е много красив и интересен град. Тук ми беше по-приятно, отколкото в Милано. Историята се беше пропила във всичко.

Бергамо

Пак се впуснахме по павираните улички. В Италия сме. Пиците са навсякъде. Но ни изненада тази, с пържените картофи отгоре. Странна комбинация.

Бергамо

Бергамо

Това беше краят на нашето пътешествие. Отправяхме се към летището. Пак предстояха проверките и голямото чакане. Толково бързо мина тази една седмица! Уж всеки ден ни се струваше безкраен заради многото места, през които минавахме, вълненията и емоциите, които изпитвахме. Но времето излетя неусетно. Заехме местата си в самолета и този път нямаше никаква турбуленция.

Към София

Почти сме над София. Броени минути във въздуха. Всичко минава гладко и вече чакаме багажа. Следват бързи обаждания на роднините, че вече сме кацнали. След минути с таксито сме в капана на задръстванията на Цариградко шосе. Клаксони, ремонти, нерви. Ще ни трябва време да свикнем. На такава тишина бяхме предните дни!

Не знам дали някой може да не хареса Прованс. Аз се влюбих в него от първия път. Сега го видях в различен сезон и с друг облик. Чудесен е. А мирисът на лавандулата още е в сетивата ми. Преди няколко вечери, както си седим в хола, моят човек каза, че му мирише на лавандула. Магията още ни държи. Дано да се запази за по-дълго време.

Автор: Елза Градева
Снимки: Елза и Павел

Свиване

Белизар Маринов: Правя само неща, зад които бих застанал с името си  


"Пет минути със..." Белизар Маринов, мениджър инвестиционни проекти в стартъп акселератора Eleven
Свиване

Ленчето пуска обяви  


Абсурдите в описанията на обявите за работа - втора част от хумористичната HR поредица "Ейчарът на Ленчетата"
Свиване

Lenovo Vibe S1 е смартфон с две предни камери  

Lenovo Vibe S1 е смартфон с две предни камери
На IFA 2015 Lenovo показа новия си смартфон Vibe S1, който е най-интересен с предните си две камери. Апаратът е…
Свиване

Sony Xperia Z5 и Xperia Z5 Compact отблизо в галерия с 45 снимки  

Sony Xperia Z5 и Xperia Z5 Compact отблизо в галерия с 45 снимки
Sony представи новите си флагмани Xperia Z5 и Xperia Z5 Compact, които година по-късно излизат като наследници на серията Z3.…

септември 02, 2015

Свиване

Детски мечти  


Анонс по bTV за новия завод за боклук: „София вече има завод за боклук. Той е последна дума на техниката, а работниците нямат търпение да започнат работа!” [централни новини, 1.IX.2015]

Разбирам, че това е „добрата новина” за целия месец (на фона на бежанците и депутатите, които влязоха в парламента под канонада от презрели домати). Хубаво, обаче цялото усилие на новинарите да вложат ентусиазъм в новината я прави комична. Млади студентки обясняват как веднага след университета ще започнат работа в новия завод. Леле мале! Усмихнати, красиви, с изписани вежди. Утре почват на боклука!

Прекаленият ентусиазъм ми идва в повече. Никое от тия момичета не може да каже, че това му е детската мечта – да работи в завод за боклук. Добрата новина… трябва все пак да идва до зрителя заснета през неутрален филтър, без привкус на предизборен репортаж.
Свиване

Горива, цени и държава  

Напоследък доста се пише за високите цени на горивата в България. Протестира се, прави се какво ли не. И с право – икономически абсурд е в свободния пазар на ЕС държавата с най-ниски заплати цените на локално произвеждано нещо да са едни от най-високите.

Правителството се оправдава, че нямало инструменти да повлияе на цените. Нямало държавни вериги бензиностанции, петролни компании и прочее. Прави смешни проверки със смешни резултати. Толкова било можело.

Медиите шумят, че имало таен картел на бензиностанциите. Ръчкат да го разкрие Комисията по защита на конкуренцията. Тя пък се оправдава, че не можела – трябвало някой от картела да го издъни. Наистина ни ги разправят тия. Не е тъп виц.

Защо го наричам виц ли? Защото си спомням някогашния виц: „ – Докторе бе, имам проблем с очите и ушите. Това дето го чувам, не го виждам. А това, дето го виждам, не го чувам… – Моля, моля! Аз от социализъм не лекувам!“ Та и аз така – каквото виждам, не го чувам, а каквото чувам, не го виждам.

Какво виждам ли? Като начало, цените на едро на горивата са към 20% над тези в ЕС. А пазарът на горива на едро в ЕС е съвсем реално конкурентен, с много и агресивни играчи. Как тогава, аджеба?… Отговорът е съвсем прост. Нямаш право да внасяш горива в България, ако не притежаваш горивен склад, който отговаря на изискванията – данъчно регистриран ли беше, какъв беше. Такъв склад обаче имаш право да построиш и регистрираш единствено с изричното разрешение на държавата. А такова разрешение е издадено единствено на „Лукойл“. Няма дистрибутор на горива в България, който да не се е опитвал многократно да получи. Винаги, без изключение, на всички е било отказвано.

Оттам нататък е лесно. За да не пищят търговците прекалено много, „Лукойл“ заби преди няколко месеца на бензиностанциите си цени 10 стотинки над техните. И не ги мръдна с падането на петрола. Търговците, естествено, не бяха идиоти – приеха играта и не сваляха своите цени. Знаеха, че пробва ли се някой, „Лукойл“ може да убие ценово всички. Къде по-лесно и по-благо е да изгребеш джоба на купувача до дупка и да си поделиш свръхпечалбата с „Лукойл“ чрез високите им цени на едро? Особено когато те са готови дори да загубят мъничко (от търговията си на дребно), за да те наведат на тази толкова блага идея…

Така че твърденията на правителството, че няма инструменти да повлияе цените, са нагла лъжа право в очите. Дистрибуторите на горива седят на колене пред него и се молят за лицензи за складове за внос на гориво. Издаде ли лицензи на трима-четирима, много скоро ще имаме най-евтините горива в ЕС. Очевидно обаче правителството е в играта и си дели с мафията изгребаното от джобовете ни.

А най-неприятното е, че в парламента с пълна и точна гаранция няма нито една партия, която да не знае с кристална яснота къде точно е проблемът. Включително от опозиционните. Хайде, Бойко и прочее са мафиоти – не е новост. Ама да сте чули БСП или Атака да го кажат публично и да поискат издаване на такива лицензи? Аз не съм. И не знам защо ми се струва, че май няма и да чуя скоро. Че вместо това ще продължават да ме давят в лъжи – врагове на думи, ортаци на дело.

И не са само парламентарните партии. Къде е примерно „Глас народен“, да надигне глас? Къде са другите извънпарламентарни партии? Защо имам чувството, че в България буквално няма партия, която да не служи на мафията? Въпреки че не е проблем да си направиш партия?

А ако това е вярно, значи просто не заслужаваме евтини горива. Нито каквото и да било друго, различно от това да ни стрижат до кокал и доят до кръв. Редно е да го получаваме – иначе няма да е справедливо към тези, които са се борили за по-добър живот. Единствено справедливото и възможно положение е. Това сме заслужили. Не правителството ни – конкретно ние, лично, всеки поименно.

Свиване

Покана за изложба: Софийски трансформации  



Скъпи приятели, имаме удоволствието да ви поканим на фотографската изложба "Софийски трансформации", която ще се проведе в периода от 2 до 22 септември в столицата. Любезен домакин и инициатор на събитието е галерия "УниКредит Студио", а партньор на изложбата е нашият сайт "Стара София".

Ще имате възможност да видите някои от най-емблематичните места на столицата и да проследите промените, които градът преживява през десетилетията от края на XIX до средата на XX век. Показаните фотографии са отворен прозорец към миналото, който ще ви позволи да се разходите по старите улици Раковски, Търговска, Леге и бул. Княз Дондуков и да видите редица знакови места като Народния театър, Военния клуб, Софийския университет, Лъвов мост, храма Света Неделя, езерото Ариана, БНБ и др.

Изложбата се провежда под патронажа на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.

Домакин на изложбата е галерия "УниКредит Студио" на ул. "Княз Ал. Батенберг" 12

Откриване на изложбата "Софийски трансформации"

Кметът на София г-жа Фандъкова и г-н Хампарцумян разглеждат изложбата




Галерия УниКредит Студио

София, ул. „Княз Александър I” 12

Работно време на галерията:

10:00 - 18:30 часа от понеделник до петък

10:00 - 17:00 часа в събота

Вход свободен


Свиване

Sony Xperia Z5 Premium е първият смартфон в света с 4k дисплей и два дни живот на батерията  

Sony Xperia Z5 Premium е първият смартфон в света с 4k дисплей и два дни живот на батерията
Чухме слухове, някои искахме да е вярно, други поставихс под въпрос смисъла от това и въпреки че почти се бях…
Свиване

Sony представи флагманите Xperia Z5 и Xperia Z5 Compact с нови супербързи 23 МР камери  

Sony представи флагманите Xperia Z5 и Xperia Z5 Compact с нови супербързи 23 МР камери
На пресконференцията си по време на изложението IFA 2015 в Берлин Sony представи новите си флагмани Xperia Z5 и неговата…
Свиване

Google промени логото си  

Google промени логото си
За 17 години Google много пъти е променял дизайна на надписа, който виждаме всеки ден, влизайки в интернет и ползвайки…
Свиване

Вила Адриана в Тиволи (2)  

Продължаваме с разходката на Цветан из Адриановата вила в Тиволи, край Рим – предишния път пристигнахме в Тиволи и вилата, а днес ще разгледаме навътре.
Приятно четене:

Извън Рим:

Вила Адриана

Тиволи, край Рим

продължение

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Друго живописно място е била гората на свещенната

долина Темпи (Vale of Tempe),

където е ловувала богинята Артемида, пресечена от бурен поток представящ река Пеней, което не открихме днес.

Под земята императорът е изградил подземения свят на Хадес (където Орфей е слязъл да търси своята Евридика), до който се стигало през тунели от различни части на вилата. Оставихме влажните тунели на археолозите, с надежда те да открият статуя на тракиеца Орфей.

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Днес тази статуя на Артемида (Диана) краси Лувъра

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Морски театър

Едно от най впечатляващите съоръжения е

Морският театър

Това е кръгъл басейн с остров по средата заобиколен от колонада. Островът е бил достъпен с помощта на подвижен мост. Там вероятно се е намирало частното студио на Адриан, където той се е оттеглял от грижите за империята, за да се наслаждава на любимите си занимания: рисуване и архитектура

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Канопус (Canopus)

Канопус (Canopus)

е най-известната сграда на вилата, но по времето на Пиранези тя е била напълно погребана. Той е изкопан едва през 1950г. Пиранези рисува големия купол с формата на чадър, толкова много обичан от император Адриан. Въпреки, че архитектът Аполодор от Дамаск нарича този тип свод тиква. Ние още можем да видим детайлите на стените, а на преден план две огромни парчета от свода, който е срутил върху земята

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Канопус (Canopus) днес

Как изглежда днес Канопуса след разкопките. На преден план е останало вече само едно огромно парче от свода. Пред този храм е изкопан 119x18 м басейн пълен с шарани и костенурки.

Canopo - Adrian's Villa, 00019 Tivoli Metropolitan City of Rome, Италия
Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Серапис

За този „пещерен“ храм е докарана оригинална статуя на Серапис от Египет, която днес е във Ватикана.

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Закъде е египетски храм без статуя на Сфинса?

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Нагънатият свод на купола като от спици на чадър

Вила Адриана – Тиволи, край Рим Въпреки срутванията ние можем да познаем нишите в пещерата на Канопуса, която представлява дълъг тунел, пробиващ хълма.

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Дългият проход в Канопуса, както изглежда днес.

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Караитиди

Караитидите са наредени покрай басейна пред Канопуса

Вила Адриана – Тиволи, край Рим Под арките на Канопуса има амазонки и други елинистични герои

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Къде ли е погребан Антиной?

Седя и си мисля да попитам Арес, който е вдясно :

– Къде ли е погребан Антиной?

А той мълчи, може би за да не го обезглавят като съседите му 😉

Вила Адриана – Тиволи, край Рим Еврика, може би в търбуха на крокодила? :)

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Дионис

In vino veritas! (Във виното е истината!) – заключи Дионис 😉

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Частично реставрираният през 1958г. кръгъл храм на Венера

В заключение трябва да споменем, че Адриановата вила и била използвана след смърта му от няколко императора като дори е била място за заточение на пленената сирийска царица Зенобия от Палмира. Но дойдоха варварите и счупиха ръцете на богинята на любовта и….

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Венера или Афродита

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Паметник на Маргьорит Юрсенар

Паметникът на Маргьорит Юрсенар (Marguerite Yourcenar), която през 1924 г. посещава заедно с баща си Вила Адриана и започва да пише ,,Мемоарите на Адриан“ чак до 1951 г.

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Чао Вила Адриана!

Аз дойдох ,

Аз видях,

Аз снимах и преснимах …

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Вила Адриана – Тиволи, край Рим

Благодаря Ви, че бяхме заедно с Адриан, Пиранези и Юрсенар!

Купуваме си билети по 1 евро за местния САТ автобус 4Х и продължаваме за вилата на кардинал д’Есте в Тиволи, където има още артефакти от Адриановата вила.

Писа грешният брат Цветан Димитров, Преображение, 2015

снимки: Цветан Димитров

Литература:

  1. Маргьорит Юрсенар, Мемоарите на Адриан, Народна култура, София,1983.
  2. Marina De Franceschini, Piranesi at Hadrian’s Villa:

itinerary and images

  1. Калуга, Проект „Russian Museum: Виртуален клон– Пиранези
  2. Bulgarini F., Notizie storico antiquarie statistiche ed agronomiche intorno all antichissima citta di Tivoli e suo territorio. Roma 1848.

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Рим – на картата:

Рим

Свиване

IFA 2015: Най-важните принадлежности за оцеляване на изложението в Берлин  

IFA 2015: Най-важните принадлежности за оцеляване на изложението в Берлин
Започвам този материал в самолета на път към Берлин. Излетяхме в 6. Не знам дори дали добро утро би бил…
Свиване

Да наемеш човек с опит в чужбина  


Кои са предимствата, но и недостатъци на хората с опит и образование в друга държава от гледната точка на работодателя
Свиване

Мариана Нанова: Идеалният кандидат се стреми към придобиване на знания и умения  


Гост в поредицата "Моят идеален кандидат за работа" тази седмица е Мариана Нанова, HR пециалист в компанията за разработка на аналитични решения и инструменти Experian
Свиване

Копенхаген и пътят към Осло (2 част на Екскурзия из Скандинавия)  

Продължавме на екскурзията Влади из скандинавските страни. Започнахме с пътя към Копенхаген, днес продължавам с датската столица и ще тръгнем към Осло. Приятно четене:

Екскурзия из Скандинавия

част втора

Ден четвърти – 01. 07

Копенхаген

За днес имаме да гледаме

Малката русалкa

Закараха ни до там, направихме си снимки, аз пък направо си взех тениска с малката русалка на нея.

Малката русалка, Копенхаген

Малката русалка

После ходихме до фонтанa Гефион.

Фонтанът „Гефион”

се намира в парк „Ланжелин“ в Копенхаген и представлява голямо разнообразие от фигури на животни. Фонтанът е дарен на града от фондацията „Карлсберг” по случай 50–годишнината от основаването на пивоварната в Копенхаген и първоначално е трябвало да бъде поставен на главния площад, но в действителност е изграден близо до Цитаделата. Много ми хареса.

Фонтан Гефион, Копенхаген

Фонтанът Гефион

След това имахме повече време за

  • Кралския дворец – гледахме смяната на караула;

  • Кралската катедрала;

  • дворецът Кристианборг;

  • Борсата;

  • двореца Розенборг – и тук имахме повече време.

Този дворец много ми хареса – едни огромни зали, по едни стъпала. През прозорците се разкрива прекрасна гледка към цветните градини.

Дворец Розенборг и около него, Копенхаген Дворец Розенборг и около него, Копенхаген Дворец Розенборг и около него, Копенхаген Дворец Розенборг и около него, Копенхаген Дворец Розенборг и около него, Копенхаген Дворец Розенборг и около него, Копенхаген

След това ни оставят на

центъра на Копенхаген

Показаха ни едно заведение, където можем да хапнем за малко пари на шведска маса (защо ли българинът гледа да икономисва дори и на края на света…)

Гара и влак – Копенхаген, ДанияГара и влак – Копенхаген, Дания

Изглед от стаята в хотела в Копенхаген.Като е гара да е гара… Все едно спя на гарата.

Казаха ни, че имаме три часа време до към 18 ч, вечерта, когато ще дойдат да ни вземат с автобуса от

парка Тиволи,

който се оказа съвсем наблизо до мястото, където похапнахме в много приятна атмосфера. Масички и столчета, където може дори и сам човек да се усамоти и да се храни на спокойствие. Вземам си една табла, по две чинии, пълня ги с най-различни изкушения. Бях много изненадан, когато си вземах три парчета от нещо, приличащо на поничка, което после се оказа някакъв рибен продукт – солен, мазен но без кости… Саламчета, няколко вида, най-много ми допадат, салати най различни, готвено, варено, картофки. Достатъчно. Похапвам си полека, без да бързам, ако искат да ме чакат. Плащаме накрая и

тръгваме. Накъде ли?

Ами, мислим да се возим с корабче по каналите. Но къде ли му е пристана. Търсим го. Питаме на няколко места, лутаме се през мостовете покрай каналите. Накрая намираме един дървен понтон. Но корабче не се вижда. Реших да се разходя наоколо набързо, е, да си призная тоалетна ми трябваше… Наоколо магазини и бизнес офиси. Вървях доста. Велосипеди навсякъде.

Влизам в едно кафене, искам да си взема кафе и между другото да си свърша работата. Отивам към тоалетната, там гледам едно приспособление, на което трябва да се вкара код…. Отивам да си взема кафето и да питам с какъв код трябва да вляза… Написват ми един код и с него се влиза…. Изумително – всеки не може да влезе, а е и желателно да се вземе нещо от бара… И пак голямо кафе и пак по 250, че и повече грама… А като се върнах на мостчето, където трябваше да дойде корабчето, от нашата групичка нямаше никой.

Яхтеното пристанище – Копенхаген

Яхтеното пристанище.Тук всеки си има или кола,или велосипед или яхта. Някои – и трите

Корабчето минало. Е, ще чакам следващото.

След малко идва един по-голям кораб (не като онези широките и ниските, които возят туристи) , по-скоро пътническо корабче, което превозва хора по канала… На площадката за спиране чакаха още двама пътника. Спира корабчето, спуска мостчето, никой не слиза от него, качват се двамата, а аз последен. Учудих се, че на никой не платиха. Никой не им поиска пари. Помислих си, че после ще мине човек, да му платим. Не мина. Корабчето спира малко по-нагоре от другата страна на канала. През това време аз разглеждам от двете страни на канала брега с бинокъл. Тук – от двете страни на канала е разположен

градският плаж

Препълнен с младежи, деца, почиващи и играещи.

Ofelia Beach, København K, Дания

Корабчето плава нагоре по канала и след около 50 минути се връща пак там, от където съм се качил. Но ако плавам докрай, може да мине някой и да ми вземе пари за плаването. Защо пък да не си пътувам гратис? Замислих се, да не би да ме откара на някой от близките острови, на които е разположен Копенхаген, та да не мога да се върна. После още по-нагоре, пак спря от същата страна на канала, от която се качих. Все още виждам в далечината моста, от който се качих.

Реших да сляза тук, да се върна покрай канала, през градският плаж, да си полегна малко в тревата, да пия по една биричка, да видя какво още мога да разгледам. Стигам до моста, от който тръгнах. От там тръгнах в обратна посока. Тук някъде се намира една църква (не запомних името) . По периферията на кулата има една стълба, която спираловидно се изкачва към върха и от там се разкрива прекрасна панорама над града. Виждам я. Отивам натам.

Минавам през един парк, там имаше патици. Затревени площи с почиващи, лежащи и четящи. После малко по една улица. Безкрайна върволица от велосипеди. Стигам до

църквата

Плащам си входа и тръгвам по стъпалата нагоре. Става все по-тясно. Излизам и на откритата част. Духа много. Изкачвам се до горе. Най-отгоре стълбата става толкова тясна, че вече не може да ми мине раницата… Връщам се на площадката за гледане. Там има няколко макро снимки в рамки. От тях може да се види какво се вижда от тази височина и от това място – означени и надписани – кое какво е.

Прекрасно се вижда къде е парка Тиволи… Следващото място, което ще посетя, преди да затвори. От високо най-добре се вижда – по кой мост да мина, накъде да завия.

Слизам на земята, че много духа и църквата вибрира… Отивам към

парка Тиволи

Вече усещам как едната маратонка ми се разпада – ходилото почти се е отлепило половината…

„Тиволи“ работи до към 23 ч,

имам достатъчно време. От тук през моста, по другият бряг, покрай другият градски плаж и стигам до булеварда Ханс Кристиан Андерсeн. Обикалям парка Тиволи докато му намеря входа. Вземам си билет, карта на парка и съм вътре. Още от сега знам, че няма да се кача на нищо. Но поне ще гледам, ще снимам и ще похапна нещо.

Скандинавска храна, кухня

Да похапнем след всичко това

В парка виждам нашата малка групичка, която загубих преди корабчето. Дошли преди час и си почиват в тревата. Ама не могли да се качат на църквата, на която ходих аз, не са минали през градският плаж….

Ден пети – 02. 07

Пътят към Осло

Копенхаген – Хелзингьор – Хелзингборг – Гьотеборг – Осло

За днес имаме да гледаме –

Helsingor (Хелзингьор) и замъка на Хамлет в Кронборг. (Kronborg)

www.kronborg.dk

www.skandlines.dk

www.skymap.dk (Това може би е сайт за карти на различни държави, защото съм го срещал с различни разширения (например http://www. skymap. gr/apps/)

Имахме време да го видим само отвън. Казват ни, че вътре нямало нищо за гледане, но аз виждам, че има вход и влизат хора. Не вярвам да няма нищо интересно. Затова

смятам да повторя Скандинавските страни,

за да имам време да видя всичко интересно според мен. Общо взето организираните пътувания не обещават достатъчно време за всичко интересно, но поне показват на незапознатият кое къде се намира и може да се научи и как се стига до там (от Копенхаген например).

Замъка на Хамлет в Хелзингьор, Дания

Замъка на Хамлет в Хелзингьор

Правим си снимки около замъка, питат ни кой иска да го види отвътре, никой не се обажда, а само заради мен да ме чака групата някак си не е оправдано, а и гоним ферибот. Вземам си няколко камъчета от брега на морето (замъкът е на брега на морето).

Около замъка имаше една групичка деца, извели ги на разходка. Едни много сладки, русички, ангелчета, с едни еднакви дрехи. Някои туристи от групата се опитаха да ги снимат, но… било забранено. Веднага екскурзовода ни реагира остро и каза НЕ, НЕ, НЕ…. В скандинавските страни било забранено да се снимат деца, без съгласието на родителите им… Викали полиция и глобявали нарушителите. Защото после се качвали снимки на деца в интернет, а това нарушавало техните нрави. Оттам

с ферибот на Scandlines до Helsingborg

Хелзингборг

Плаваме около 20 минути. Разглеждаме Хелзингборг, качваме се на замъка – крепост над пристанището (Kärnan). Стигам до върха на кулата там, плащам 50 шведски крони вход, разглеждам града от високо, купувам си няколко картички, разглеждаме магазините наоколо, но за кафе нямаше време…. И за още много неща нямаше време.

Хелзинборг, Дания

Хелзинборг

Хелзинборг, Дания Хелзинборг, Дания Хелзинборг, Дания Хелзинборг, Дания

Продължаваме за

Гьотеборг

Преди влизането в града, като погледнахме наляво, виждаме много красив увеселителен парк, с влакчета на ужасите и още много неща. (За любопитните – ето за какво става дума) :

http://www.planetofhotels.com/shveciya/gyoteborg/park-attrakcionov-lizeberg?ucurr=EUR

Е, нямахме време да го видим отблизо. Пристигаме в Гьотеборг в ранният следобед.

Топло е, около 27 градуса, нечувани температури

за тези географски ширини. Минаваме през града, разглеждаме. По градските градинки и затревени площи, местната младеж и свободните хора са налягали по тревата и си правят следобеден плаж. На няколко места имаше интересни фонтани, излизащи направо между плочките по площада. И водата се излиза по площада. Младежи и деца се мокрят и се пръскат с вода. Забавляват се. Спираме, близо до един от каналите там. Слизаме.

Имаме около час свободно време. Дори не знам какво имаме да гледаме тук.

Всички се наредиха на опашка да ползват градските тоалетни…. Винаги съм се чудил на туристите като цяло. Където и да спрат, да слезят, първо тоалетни търсят… А тук вероятно са и платени… И бързат да запалят цигара… Та наредиха се всички пред тоалетните.. Което предполага, че докато не мине и последният, групата няма да тръгне. А последния си изяжда много повече от свободното време, отколкото първия. Но аз бързо се ориентирам…

Питам дали имаме да гледаме нещо конкретно , казват, че няма и след час да сме в автобуса…

Хващам по единият тротоар нагоре 20 минути,

покрай заведения, кафенета, магазини до където стигна. Пресичам, хващам на обратно по другият тротоар, покрай ресторанчета, кафенета и магазини, влизам в едно малко ресторантче, ползвам си тоалетна набързо и безплатно, заглеждам се в менюто, все едно, че ще пия нещо…. И тръгвам…

Стигам до автобуса, виждам, че има още около половин час… Оглеждам се наоколо къде мога да ям нещо. Влизам в един магазин и гледам

покрай витрината наредили на едни полици вкусна храна,

като на шведска маса. Цената е на килограм, каквото и да си сложа… Вземам си една тарелка, напълвам си разни неща, саламчета, маслинки, салати няколко вида, една питка и плащам. Излизам, сядам си на един ъгъл зад една спирка (или заведение, не разбрах). Похапвам си и гледам кога ще се събере групата да тръгваме. Даже ми остана и време за кафе. Влизам пак в това магазинче. Искам голямо кафе. И като ми дават една чаша… Ама все едно съм казал малка бира… И навсякъде е така… За голямо кафе ми дават чаша поне 250 – 300 грама и пълна догоре с кафе, плътно, а не разредено. И докато го изпия и то станало време да тръгваме.

Качвам се почти последен. Ами толкова е времето. Друго си е да пристигнеш преди обед, да има време за обед, после за градски плаж, после за кафе, накрая за бира , а и увеселителният парк да се посети. Продължаваме за

Осло.

Пристигаме вечерта.

Белите нощи

и луната, няколко дена след пълнолуние, задържат небето светло поне до към 23 ч, а

докато стане напълно тъмно и се появят звезди си минава полунощ

Това удължава времето за вечерни разходки.

Бели нощи – Копенхаген, Дания

Часът е 21:52, а е светло

Хотелът си ни е накрая на града, но

дали да не се опитаме да слезем до центъра?

Я, да видим. Чувам от другата страна на магистралата преминаването на влак или метро, което около хотела забавя ход… Дали пък няма спирка наоколо… Сега ще разберем.

Солници – Копенхаген, Дания

В бялото пингвинче има сол, в другото пипер

Солници – Копенхаген, Дания Солници – Копенхаген, Дания

Тръгваме, но ще гледаме да не се отдалечавам много от хотела. Виждам един мост, който минава от другата страна на магистралата. Минавам по него. От другата страна има релси, но какво ли минава по тях – трамвай, влак или метро.

Ретро возило в Осло, Норвегия

Ретро возило в Осло

Оглеждам разписанието в двете посоки и схемата на маршрута. Записвам си името на спирката и разписанието. Виждам, че до центъра (там където се събират всичките шест линии) има около 5 – 6 спирки. Това ми е достатъчно. След една вечер сме пак тук и в същият хотел. Тогава ще е разходката до центъра.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Копенхаген – на картата:

Копенхаген

Свиване

Може и така  

Ще оставим тук галерия с 10 снимки от немските стадиони този уикенд. Сигурно вече си ги виждал, но ни е по-удобно и ясно от това да изброяваме 10-те причини защо там е така, а тук – онака.
Свиване

За Искъра с (лю)Бов – по Вазовата екопътека  

Още през седмицата ни дойде брилянтната идея да не прекарваме уикенда изцяло в София, а да направим малка разходка някъде наоколо. Условията бяха прости: преходът да е лесен, а също и кратък, защото част от компанията трябваше да се върне за мача от 15:30. На тези две условия отговаря едно чудно място само на час от София – Искърското дефиле, по Вазовата екопътека.

Заредени с вода и някой и друг сандвич, тръгнахме от София – 7 човека и едно куче. След около час и малко паркирахме и поехме нагоре – но не преди един възрастен местен господин да ни попита “Има ли нещо арабско във вас? Ами тогава защо спирате като у сред пустиня?!” и да ни обясни как там спирали всяка събота по 40 коли, въпреки че място и за още две щеше да се намери трудно.

Пътят нагоре премина по сценария “офис плъхове катерят планина”. Като ходиш съвсем малко всеки друг ден, дори такава лека разходка ще ти се стори като стигането до втория базов лагер на Еверест. Това не прави гледката по пътя по-малко красива и природата по-малко интересна. Ще видите всичко, което може да ви предложи Искърското дефиле: прохладни закътани пътечки в гората, огромни дървета, древен мъх, ръбати чукари, отвесни скали, спиращи дъха гледки. А ако отидете напролет, може и да се полюбувате на водопада Скакля, който се пада удобно точно по средата на пътя нагоре. Като за нас (и предвидимо, в края на август), той бе маркиран само от една по-влажна следа на скалата.

Не оставяйте целта да ви отвлече от самия път до нея. За мен това става най-лесно с фотоапарат в ръка. Какво ти пречи да спреш и просто да погледаш? Нали няма достатъчно трафик, най-много да трябва да се разминеш с някого. А планината показва най-доброто у хората – разминавате се учтиво с “Добър ден” и усмивка. Защо ли не се разминаваме така всеки ден?

Стигането до центъра на Заселе се усеща победоносно. Време е за бира и кебапчета на шарена сянка в двора на селската кръчма. Да си призная, не ни е до Вазов – природата е неглиже, по маратонки и с пусната коса, а не епично-възнесена като от учебник по литература.

Приключваме с обяда и преминаваме към слизането. То е значително по-лесно и бързо, така че скоро сме близо до колите. Минаваме покрай чешмата за студена изворна вода, а до нея са насядали баби и един дядо, който ме уведомява шеговито, че снимането на козичките е забранено – “Високи са им таксите… Като на София Лорен!” Струва си:

Малко логистика: като тръгвате от София, слагате в GPS-а като крайна дестинация Гара Бов (различно от село Бов). Ще стигнете до една голяма зелено-бяла табела за екопътеката след Церово – подминете я. По-нататък ще видите втора табела – завийте по нея и намерете място за спиране на някое разширение по-нагоре. От тази позиция първо ще направите изкачването нагоре покрай водопада до с. Заселе – с най-тежката част от разходката зад гърба ви, ще можете със задоволство да пиете по една бира и после да ви остане само лесното спускане обратно. По пътя нагоре може да се объркате при минаването покрай водопада. Пътят слиза вляво, точно покрай скалата и минава долу близо до пада на водата (когато я има). Вдясно има стръмен участък, който не е за хора :) Ние си загубихме едни 20 минути в чудене накъде се ходи, не правете тази грешка и вие.

Постът За Искъра с (лю)Бов – по Вазовата екопътека е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свиване

Йосип Ости: И В СТАРЧЕСКИЯ ДОМ СЕ НАМИРА И ГУБИ ЛЮБОВ  


и в старческия дом се намира и губи любов
вероятно
както аз
търся
под масата и леглото
молива, който държа в ръката си
или
знам че
отново
съм изгубил нещо
но не зная какво

Преводът от словенски е на Людмила Миндова. В „Кръстопът“ и „Открита литература“ можете да прочетете още поезия на Ости. В книжарниците все още можете да закупите две от неговите книги, издадени на български в превод на Людмила Миндова.



Йосип Ости





  Йосип Ости в „Кръстопът“.

Свиване

Ние след 15 години  

Това сме ние. Годината на първата снимка е 2000, втората е от това лято. Нямаме конкретен повод, просто бяхме на плаж, имахме фотоапарат и се сетихме, че са минали 15 години. Също така не сме се опитвали да изглеждаме по същия начин, това са дрехите с които ходим на плаж. Вчера дълго си говорихме покрай […]
Свиване

Манган (Manganese)  

Когато стане въпрос за минерали, най-голямо внимание се обръща на големите играчи - магнезий, калций, калий, натрий и някои други. На заден план обаче остава един по-малък играч, който ни е необходим в много по-малки дози, но от него зависят целостта и състоянието на нашите клетки. В тази статия ще ви запознаем с минерала манган.

Какво е манган?

Манганът е химичен елемент (Mn), който не може да се срещне като свободен елемент в природата и най-често е свързан с желязо и други минерали.

Историята зад този минерал е дълга и значително интересна, включително неговите свойства, приложения и странични ефекти.

Наименованието му произлиза най-вече от географското местоположение, където е бил открит – регион с древното име Магнезия (Magnesia), днес познат като Гърция.

В древни времена два черни минерала били наречени с общото име магнез (magnes). С времето било установено, че те притежават различни свойства – единият привличал желязо, докато другият - не.

Последният преминава през няколко прекръствания – магнезия, манганов диоксид и други.

През 1977 г. шведският химик и минералог Йохан Готлиб Ган (Johan Gottlieb Gahn) успява да изолира мангана отделно от другите минерали и така се стига и до познатото ни днес наименование.

През годините манганът се използва за различни цели – първата, от които е в сферата на стъклообработката. Някои от тогавашните стъклари го използвали заради способностите му да обезцветява стъклото, докато други точно за обратното – да придава цвят.

В днешно време се използва основно в сферата на металургията, където е изключително полезен за изработката на желязо и стомана поради различните му свойства, едно от които е да прави желязото по-твърдо, без да се увеличава чупливостта му.

С времето и развиването на науката била установена и съществената роля на мангана за оптималната работа на нашия организъм.

По очевидни причини, ще се спрем основно именно на биологичната роля на този минерал.

Физиологични свойства

Както всички останали жизненоважни минерали, манганът има широк спектър от отговорности в човешкия организъм.

Необходим е за развитието на организма, метаболизма на веществата, изграждането на костите, за здравината на кожата и други.

Най-съществената му роля обаче е тази на антиоксидант и по-точно включването му в така нареченият ензим манган супероксид дисмутаза (Mn-SOD), намиращ се в клетъчните митохондрии.

Този ензим се среща в почти всички живи организми, които се намират в кислородна среда и е жизненонеобходим за оцеляването им.

Без да навлизаме в излишни подробности ще споменем, че този ензим има ролята на протектор срещу образуващите се свободни радикали. Без него продължителността и качеството на живота ни едва ли биха били същите.

В кои храни се среща?

Манган се среща най-вече в зърнени храни, семена, чай и зеленчуци.

Някои от най-известните и същевременно най-богати на манган храни са: овесени ядки, кафяв ориз, спанак, ананас, канела, тиквено семе, орехи и подправката карамфил.

В 100 г продукт от изброените, се съдържа манган в интервала 1-5 мг. В подправките дори много повече.

Също така манган си набавяме и от питейната вода, като е установена концентрация от 10 мкг/л.

Набавяме ли си достатъчно?

Важно е да се отбележи, че поради липса на достатъчно научна информация, препоръчителни дневни дози (RDA) не са установени за минерала манган.

За него са в сила препоръките за адекватен дневен прием (AI), според който тези количества са достатъчни, за да се избегнат здравословни проблеми. AI се определеня на база наблюдения и приблизителни сметки за това колко манган си набавят хората дневно и дали това е достатъчно, за да избегнат здравословни проблеми.

Адекватен дневен прием на манган
Бебета на възраст до 6 месеца 3 мкг
Бебета на възраст между 7 месеца и 1 година 600 мкг
Деца от 1 до 3 години 1.2 мг
Деца от 4 до 8 години 1.5 мг
Момчета от 9 до 13 години 1.9 мг
Момчета от 14 до 18 години 2.2 мг
Момичета от 9 до 18 години 1.6 мг
Мъже над 19 години 2.3 мг
Жени над 19 години 1.8 мг
Бременни жени 2 мг
Кърмещи жени 2.6 мг

 

За щастие дефицитът на минерала в световен мащаб е изключително рядко срещан и повечето хора, спазващи поне малко приличен хранителен режим, успяват да си набавят 2-3 мг манган дневно.

През 2001 година Националната Академия на Науките на САЩ поставя поносим горен праг на прием (Tolerable Upper Intake Level) от 11 мг манган на ден при хора над 19 годишна възраст.

Важно е да се отбележи, че поносимият горен праг при манганa е приложен на база no-observed-adverse-effect level for Western diets.

Иначе казано, това е прагът, под който се знае, че няма странични ефекти, но също така, ако поради една или друга причина някой ден приемете повече от 11 мг манган от храната и добавките си, това не е гаранция, че ще получите страничен ефект.

В случая, тълкуването на горната граница от 11 мг трябва да бъде, че при прием под 11 мг близо 100% от хората няма да получат негативни реакции, но с подминаването на този праг рискът от странични ефекти започва да расте малко по малко.

Много хора по света редовно си набавят повече от 11 мг манган без оплаквания, особено вегетарианците, чието меню се състои главно от храни, които са много богати на минерала и дневният прием манган при тях може да достигне 20+ мг.

Възможни странични ефекти

Както бе споменато, не се наблюдават странични ефекти от прием на храни и хранителни добавки в препоръчителните дози.

Манганът обаче е определен за индустриален токсин. Изключително опасно е излагането на манганови пари и прах в предприятия, които използват манган в производствения си процес. Такива са най-често предприятията в желязодобивната и стоманодобивната промишленост.

Продължителното излагане на манганови пари води до състояние наречено Манганизъм.

Манганизъм е бифазно неврологично заболяване. През първата фаза интоксикираният може да изпитва промени в настроението, депресивни състояния, нарушения в паметта и когнитивните способности. С напредване на заболяването се стига до състояние, силно наподобяващо по симптоми болестта на Паркинсон.

Последиците от натравяне с манган често са необратими и нелечими.

Рискови групи за натравяне с манган са:

  • хора с чернодробни заболявания – тъй като манганът се елиминира от тялото основно чрез жлъчни сокове, то нарушената работа на черния дроб може да доведе до намалена елиминация;
  • новородени – бебетата до 1 годинка са по-уязвими;
  • деца – в сравнение с възрастните, децата имат по-добра усвояемост и намалена елиминация на манган, което може да доведе до пренатрупване;
  • хора страдащи от дефицит на желязо – научни изследвания показват, че хората с дефицит на минерала желязо усвояват много по-добре минерала манган, което може да доведе до пренатрупване.
Прочетете и тези полезни материали:
TMG (Триметилглицин)
Екстракт от маслинови листа (Olive leaf extract)
Витамин К
Фенилетиламин (Phenylethylamine)
Синефрин (Synephrine)
Нахранете мозъка си
Лутеин (Lutein)

септември 01, 2015

Свиване

Трендсетър #35/2015  


Селекцията на "Кариери" на най-любопитните читателски коментари от изминалата седмица
Свиване

VIVACOM Net&Call M предлага 400 МВ екстра трафик и 400 бонус минути до края на септември  

VIVACOM Net&Call M предлага 400 МВ екстра трафик и 400 бонус минути до края на септември
VIVACOM стартира промоция на тарифите Net&Call, в която особено атрактивни условия ще предлага планът Net&Call M. Срещу месечна такса от…
Свиване

Motorola Bounce ще има 5.43" Quad HD дисплей със сериозна защита против счупване  

Motorola Bounce ще има 5.43
Motorola вече представи двата си модела от висок клас Moto X Play и Moto X Style, но до края на…
Свиване

Анна Лазарова: Отговор  


Питам я
как се е качила
до небето
мълчи
там са ѝ чаршафите
а и косата ѝ
е твърде къса
няма стълба
и криле няма

пак я питам
как се е качила
до небето
пак мълчи

Разбирам
сигурно просто
е проговорила


Анна Лазарова





   Анна Лазарова в „Кръстопът”.

Свиване

Samsung Gear S2 е умен часовник с вградена SIM карта  

Samsung Gear S2 е умен часовник с вградена SIM карта
Samsung избърза и три дни преди официалното си събитие на IFA в Берлин обяви новия си часовник Gear S2. Устройството…

август 31, 2015

Свиване

Млада програмистка с нулев опит в трениранeто постига отлични резултати за 6 месеца  

Ангел СтояновТаня Минева е на 27 години и работи като програмист. До момента на идването си в SPIDER SPORT не се е занимавала със спорт. Иска да свали мазнини и да увеличи своята сила и издръжливост.

Първоначално Таня тежи 46.5 кг и има 18.8% мазнини. Активното й тегло е 37.8 кг и не може да се похвали с много сила и издръжливост.

Таня Минева

На скрипеца успява да направи серия с 25 кг, а на клек с 12 кг. Започва сериозно тренировки първоначално два, а след това три пъти седмично, като си поставя за цел едно набиране и серия клек със щанга със собствено тегло.

Година по-късно, Таня вече прави серия от 5 повторения клек с 47.5 кг – 4 пъти по-голяма от първоначалната й тежест. Тя също така успява да се набере за пръв път – истинско постижение за момиче в днешно време. В моментаТаня прави ренегатско гребане с вдигане на противоположен крак и ръка с 15кг, 10 чисти лицеви опори и по-сложни упражнения като клек на един крак с щанга, изискващи координация, контрол и сила.

Успоредно с тренировките Таня се храни правилно следвайки принципите на Високо-Мазнинно Ниско-Въглехидратно хранене и практическите съвети на екипа на SPIDER SPORT. Шест месеца след първата тренировка Таня е свалила мазнините си с 4% до 14.6% и е качила е 2 кг активно тегло: отлични резултати в полза на нейната визия, кондиция и най-вече здраве.

За пълноценното развитие на една млада интелигентна жена е важно да е стегната, силна и уверена в способността да постига целите си. С постоянство, отдаденост и доверие в напътствията от личния й треньор резултатите за Таня са налице.

Тя отдавна е постигнала първоначалната си цел, но продължава да тренира упорито, като за в бъдеще си е поставила още по-трудна задача – силово набиране.

Свиване

Това е Катерина!  

Работата ми по колекцията с лакове за нокти за есента и зимата на 2015/2016 започна преди доста време. Не е особено лесна задача да проследиш правилно всички тенденции, цветове, форми, текстури и усещания и да предвидиш кои са онези цветове, които жените биха използвали през сезона като предпочитан лак за нокти. Работихме упорито, но сме … Continue reading Това е Катерина!
Свиване

Часовниците с Android Wear вече ще могат да работят с iPhone  

Часовниците с Android Wear вече ще могат да работят с iPhone
Android Wear вече ще работи с iPhone. Платформата на Google за умни часовници вече ще позволява на тези устройства да…
Свиване

Шри Ланка (4): На плаж и сърф в Шри Ланка  

Продължаваме пътуването из Шри Ланка с Крум. Бяхме на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура, продължихме до скалата Сигирия и резервата Яла, а днес вече отиваме на плаж и да караме сърф

Приятно четене:

Шри Ланка

далеч от снега през зимата

част четвърта

На плаж и сърф в Унаватуна

Е, май бяхме стигнали до

плажните дестинации

То не че има много какво да се пише за тях, ама айде събрал съм и от там някакъв материал. И така

тръгнахме към Хикадува,

което отстоеше на сравнително малко километри от Тисамахара и сравнително много време път. Схемата беше с автобус до Матара и после до Хикадува с друг. Защо точно там? Ами, в Тиса ни го препоръча един местен. Каза че там е спокойно и приятно и няма тълпи от туристи. Добре де, тръгнахме и

по средата на пътя забравихме къде отиваме

И аз започнах да изреждам имена на градове и като стигнах до Унаватуна – едната спътничка каза това е. И така в крайна сметка както пътувахме до Хикадува, намираща се след Гале, крайната ни цел беше Унаватуна, която е точно преди Гале. И аз питам за автобуси. Казвам до Унаватуна те ни казват да вземем до Гале. Ама аз си мисля, че няма как да се прехвърляме втори път, а въобще не знам че Унаватуна е преди Гале, а си мисля за Хикадува 😆

И отказахме няколко автобуса, докато намерихме един по-скъп до Коломбо, демек след Гале продължава. Големи обърквации, голямо нещо.

И накрая преди да сме стигнали Гале ни казват – стигнахте. Абе, аз бях гледал на картата, че крайната ни цел(първоначалната цел преди да се объркаме-Хикадува) е по-нататък, ама и гледам, че пише

Унаватуна

Е, слязохме си и намерихме стаи. В последствие се оказа, че това бил най-оживеният им курорт и вместо на спокойствие се набихме на тълпите. То пък едни тълпи, никакви хора нямаше. Само много бели руски и френски туристи и тук-там някой местен с тук-тук за цвят.

На другия ден отидохме до

Джънгъл бийч,

то джунгла, джунгла, ама красота.

Jungle beach, Шри Ланка

Jungle beach

Заливът с Jungle beach, Шри Ланка

Заливът с Jungle beach

Заливче дървета и ние за да спестим ходихме пеша половин час в жегата, докато стигнем до плажа. Там само сестра ми не изгоря. Ама аз като казвам, че е Екватора и не е като да пече лятото на жегата в България си получих отговор: Еми плаж е, нормално е да пече.

Палми в Унаватуна, Шир Ланка

Палми в Унаватуна

Плажът в Унаватуна, Шри Ланка

Плажът в Унаватуна

Плажът в Унаватуна, Шри Ланка

Имаше едни местни младежи, които се понапиха и с една тарамбука гонеха хората, в посока ресторанта – бар на плажа. На тръгване се разминахме с един скорпион и се прибрахме.

Скорпион – Плаж Унаватуна, Шри Ланка

Скорпион на плажа

Този ден – плажен. Всяка вечер иначе излизахме по единствената туристическа уличка с магазинчета и заведения. Малко като черноморски курорт през септември беше обстановката. Имаше туристи, но имаше и свободни пространства.

Unawatuna, Шри Ланка
На другия ден отидохме на

близкия и главен плаж

Решихме, че няма какво да ходим до джънгъла, който ни беше представен като по-спокоен. А и се оказа, че този в градчето е уникален. В един залив, отново ситен бял пясък и слабо присъствие на туристи. Водата перфектна и чадър с шезлонги, безплатен при поръчка на нещо от близкия бар. Кеф!

Плажът в Унаватуна, Шри Ланка

Плажът в Унаватуна, Шри Ланка

Плажът в Унаватуна, Шри Ланка Плажът в Унаватуна, Шри Ланка

Следобеда с приятелката ми отидохме до

Гале

на 5 км и 15 минути с автобус. Това е

градът с най-добре запазена колониална архитектура

в цяла Азия. Старата част е оградена от стена, която не е мръднала при голямото цунами, а и на нас ни изглеждаше доста стабилна. Е, старият град си имаше европейски вид, доста различен от всичко до момента. Но не се знае и колко местни живееха в него, защото по-голяма част може би се използваше за магазинчета и хотелчета.

Фарът в Гале, Шри Ланка

Фарът в Гале

Фарът в Гале, Шри Ланка

Фарът на града

беше доста красив, заобиколен от палми и отново преобладаваха бледоликите туристи. Вечерта, както всяка друга тук, предприехме разходка по туристическата уличка и хапнахме.

Фарът в Гале, Шри Ланка

На следващия ден, както всеки ден там, отидох сутринта до едно

близко нетуристическо ресторантче

и си хапнах на корем като прасе за без пари. Беше зверски вкусно и суперспокойно и до ден днешен постоянно се сещам с умиление за тези закуски. И отидохме на плажа да се гмуркаме. Едната ни спътничка говори колко е лодката до близките скали и там да се отпуснем на повърхността с по един шнорхел и се отправихме.

Лодката беше с прозрачно дъно

и нашият лодкар ни обясняваше за флората и фауната. Показа ни различни риби и корали, като каза, че голяма част коралите били разрушени от цунамито и трябвало около 300 години за да се възстановят. Е, разгледахме. Точно там, където влязохме да гледаме с маските не беше кой знае какво разнообразие от рибоци и други обитатели, но все пак си останахме много удовлетворени. Малко ме е яд, че докато снимах клипчета нямаше никакви риби и като си оставих камерата се показаха повече, ама какво да се прави.

Следобеда имах план да ида

до Уелигама, където да карам сърф

Знаех че рано сутрин или преди залез е най-подходящо.

Залез на плажа при Унаватуна, Шри Ланка

Залез на плажа при Унаватуна

Питах нашият лодкар, който беше и гмуркач и говореше доста сносен английски, а и беше голям пич. Той каза направо да ида на другата сутрин в 9 сутринта и

задължително да си наема инструктор

Аз мислех да спестя едни 10 долара, ама реших, че кеф цена няма и ще си наема.

Така този ден си остана малко по-лежерен и следобяд решихме да идем до едно

място, където има костенурки. Развъдник.

Гугълнахме, къде има в близост и си договорихме един тук-тук да ни закара и върне за 500 рупии 3-ма човека. Мястото беше в едно близко селце на около 6 км. Отидохме там, платихме още едни 500 рупии на човек за входа и влязохме да видим за какво иде реч. Хвана ни

едно момиче от персонала и ни обясни всичко

Яйцата на костенурките били голям деликатес за хищниците и на 200 яйца, под 10 успявали да си свършат цялата схема и да стигнат до морето и да пораснат. Показа ни къде в пясъка има яйца, като бяха отбелязани с табела по колко са. Показа ни и някакви яйца запъртъци, да видим как горе-долу изглеждат. После постепенно отидохме към

малките сладки костенурчета. Едни черни пълни с енергия.

Бяха десетки от 4 – 5 вида. Когато поотраснат, ги пускат на плажа и те си заминават, по живо по здраво, към океана. Които не са по здраво ги лекуват с разни неща. После ни показа в другите аквариуми големи костенурки, които бяха болни от различни неща. Различни хора и рибари ги носели и ги лекуваха в този развъдник. За 20-ина минутки разгледахме 6-те аквариумчета и научихме основното за живота на костенурките и се отправихме към поредната вечер в курорта, с нищо по-различна от предните.

Последния ден в Унаватуна

станахме рано с приятелката ми и потеглихме

към Уелигама, нахъсан да карам сърф

и тя да ме види, че се изправям, без да се пребивам много. Отидохме с автобуса за половин час, слязохме в центъра на автогарата и тръгнахме в посока плажа. След 2 минути бяхме на крайбрежната голяма улица и гледахме празния плаж. Е, хубава работа, вълните си ги виждах, ама ни помен от сърф. Повървяхме малко и след една минута видяхме в далечината, че е

пълно със сърфисти

и хайде аз вече нямах търпение като малко дете, чакащо реда си на опашка за сладолед.

С „Розовата стрела“ – сърф в Шри Ланка

С „Розовата стрела“

Отидохме и видях

какво представляват сърф-училищата

Големи шатри, с наредени сърфове на една стойка и по средата масичка. Питах на първото място колко пари. Казаха ми 2000 рупии за 1 час урок със борда. И приятелката казва: Абе я питай и другите. Аз не исках много, защото какво да ги обикалям всички и накрая да се върна, ама питах и през 2 – 3 шатри. Еми, същата схема. Явно че няма да си правят дъмпинг и направо там.

Дадоха ми и една неопренова тениска прилепнала по мен, с каквато всички карат. И така моят инструктор ме накара да попълня някакъв лист, явно че е на моя отговорност, ако се удавя във водата дълбока до метър и с цигара в ръка извади най-голямата розова дъска за мен. Защо пък не най-огромния сърф, който явно ще е за мъже да не е розов. След това ми обясни каква е цялата схема за лягане на дъската и изправяне върху нея. После го оттренирах на пясъка, буквално на сухо, няколко пъти, докато свикна малко с последователността на движенията. Междувременно ми обясни че сърфът е като йогата и трябва да си изчистя главата и да съм напълно релаксиран. И докато мислех че поне още 15 минути ще тренирам и усвоявам на сухо, пичът дръпна още два пъти от цигарата и каза:

Влизаме!

Пфу, нарамих сърфа и се отправих гледайки другите във водата

Влязохме малко навътре и ми каза да се кача на сърфа. И аз както се качих и легнах върху него, така и паднах. Оказа се доста нестабилно, за разлика от сушата, където естествено сърфът няма как да се обърне като си легнал на него върху пясъка. При втория опит постепенно се научих да балансирам. После ми каза, да легна, да се отпусна и да погледна към брега и да гледам само направо, вероятно за да свикна така върху сърфа. Вероятно, ама не баш. След малко чух само Стенд ъп, стенд ъп и се изправих. дори не знаех че имало вълна зад мен, а той ме засилил по нея. Така се изправих още на първата си вълна и не паднах веднага, а минах няколко метра.

С „Розовата стрела“ – сърф в Шри Ланка

С „Розовата стрела“

После лека-полека се научих да греба преди вълната, да се изправям след като съм набрал скорост и си станах най-добрия сърфист, който познавам(па макар и единствен).

Все пак имах и падания доста,

но за мое успокоение и гордост, инструкторът ми каза, че някой не могат да се научат дори само да се изправят за цял час, а не като мен от пътвия опит. Починах малко на плажа и влязох пак този път сам. Чат пат хващах някоя вълна, която докарвах до края и в един момент се изморих и казах още една и си тръгваме. А ръцете ми толкова слаби, че идват вълните и нямам сили да се оттласна и да се изправя. Все пак успях при една и щастлив се отправих към брега. Чувството е неописуемо и искам пак да ходя да карам, възможно най-скоро. Останалият ден си беше релакс като за последно в Унаватуна.

На сърфа – в Шри Ланка

На сърфа

На другия ден, започна голямото прибиране. Взехме автобус до

Коломбо

Красота – през половината път се движихме успоредно с плажа, който изглеждаше като от картичка и нямаше никакви хора на него, въпреки светлия пясък и тюркоазените води. И така по някое време достигнахме до едни квартали, предградия, гета и се разбра че сме в Коломбо.

Такъв град не бяхме виждали на острова. Огромен.

Все пак е редно да отбележим, че въпреки 22-те си милиона жители, Шри Ланка има Коломбо с 5 млн. и другите градове са с под милион. Минахме през

бедни и богати квартали,

за да достигнем до гарата, която беше също огромна, но перфектно организирана, както всички други автогара и не представляваше проблем да си открием автобус до Негомбо. И пристигнахме в

Негомбо,

за да се върнем там, където започна всичко. Бяхме резервирали единствената свободна стая за 4-ма ни и прекарахме последна вечер в Шри Ланка. На другия ден и последен плаж като всички търговци минаха 5 пъти през нас да си предлагат стоката. готино е като ти предлагат цигари и ти им кажеш не пуша и те пак ти кажат Марлборо.

Вечерта се отправихме към летището,

където се засякохме с групата на една позната и най-накрая чухме българска реч. Пообменихме набързо малко пресни впечатления и обсъдихме кое как е било.

Взехме полета за Дубай, където ни бяха сбъркали резервираните места, за които бяхме платили и ни дадоха други. Ние разбрахме за това чак в самолета и беше малко неприятно. Все пак на другия ден

в Дубай имахме цял ден

Разгледахме си доста. Взехме едни хоп он хоп оф билети и си попътувахме. Интересно е да се видят всичките тези архитектурни чудеса, появили се на бял свят само за десет години и начинът по който една пустиня е била превърната в голяма урбанизирана територия. Спомням си как съм гледал презентации в курсовете по геоурбанистика преди 4 – 5 години за Дубай и уникалното му развитие, а в момента е на светлинни години, дори от тогава.

Бурж ал Араб в Дубай

Бурж ал Араб в Дубай

Вечерта си

взехме полета за Истанбул и пристигнахме в полунощ

Малко сън на летището и едно рутинно прибиране до София. Е,

на автогарата в Истанбул ядох шкембе

Толкова време го чаках това турско шкембе и си бях казал, че този път в Истанбул няма да го пропусна.

Малко цени – къде, какво и по колко:

  • Самолетния билет от Истанбул ясен 400 евро двупосочен и 100 лв от България за път. Има и малки разходи около 40 лв още от автогара до летище и т.н.
  • Спане: най-много сме давали по 19 лв на човек, най-малко по 9 лв. Условията всякакви.
  • Храна:
    • Цени за ориз от 1,50 лв до най-скъпо 8 – 9 лв. в най-туристическите места.
    • Коктейли – 6лв.
    • Бира – 2,50 лв в бирмагазините и 3,75 или 4,50 лв. в заведения.
    • Закуски роти: от 30 стотинки до около 60.
  • Шнорхелинг, един час с включени маска и шнорхел, лодка с прозрачно дъно и спасителни жилетки, ако някой иска по 13,50 лв.
  • Сърф един час с инструктор и после ползване на сърфа, докато мога да карам (в моя случай половин час, но може и цял ден – 27лв.
  • Сафари в Яла – 65 лв с включена входна такса за резервата и джип за 7 часа.
  • Разходка до чаена фабрика в Нувара Елия 7 лв.
  • Вход в Анурадхапура с местен, който е с кола и ни развежда навсякъде – 40 лв.
  • В Сигирия входът е фиксиран и сега не се сещам, но около 45 лв.
  • Междуградски автобуси – по около левче на 100 км.
  • Тук-тук – много зависи, но трябва да се проучват предварително цените за отсечките и да се пазарите, ако искат много. На мига ще смъкнат.

Край

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

Други разкази от Шри Ланка– на картата:

Шри Ланка
Свиване

HTC One M9+ излиза в България на твърде висока цена с договор  

HTC One M9+ излиза в България на твърде висока цена с договор
HTC One M9+ излиза официално в България и VIVACOM ще е единственият сред операторите, който ще предлага устройството с договор.…
Свиване

Плановете Мтел трансфер предлагат бонус минути до края на октомври  

Плановете Мтел трансфер предлагат бонус минути до края на октомври
Тарифният план Мтел трансфер, който предлага прехвърляне на неизговорените минути към следващия месец, остана на заден план в последно време,…
Свиване

В търсене на един звънящ телефон  

Ще оставя тука една история. Да кажем, случила се на една жена, един мъж, едно дете зад кадър, един телефон и една ИКЕА. Мъжът и жената оставили детето в детския … Има още
Свиване

Дерми в Албания (На стоп из Балканите (2))  

Продължаваме пътуване на автостоп из Балканите заедно с Петър. Започнахме с Охрид, днес тръгваме към плажовете на Албания. Приятно четене:

Дерми в Албания

част втора от

На стоп из Балканите

Така сутринта рано започнахме да си приготвяме багажа и да се насочим

към следващата цел – Албанското крайбрежие

Тук беше и мястото, където се разделихме с Росен и Анастасия.

Не ни се тръгваше от Охрид, но

ни чакаха още не малко уникални места и с нескрита тъга си тръгнахме от този езерен град. Задължително всеки от нас е взел нещо със себе си от това приказно място и знае, че отново ще се върне тук.

Стопирането отново започна, този път в една малка междуградска уличка. Трябваше да вървим няколко километра с тежките си раници, но пък стигнахме до по-удобно място, където ни спря и първия за деня човек. С него можеше да се разбере само Саша, тъй като той говореше албански и малко италиански, така италианския влезе в употреба. Албанецът ни остави в

Струга,

като ни увери, че след два часа ще ни вземе и закара до Тирана. Така ние доволни, че ще видим следващият по големина град на Охридското езеро и ще стигнем бързо до Тирана обиколихме малкото градче и се озовахме на плажа където наблюдавахме как деца се учат да плават.

Охридско езеро

Малко преди уречения час с уредения ни транспорт решихме да се разходим още

в Струга за последно

и да тръгнем към Албания.

Црни Дрин/Черни Дрин – Струга, Македония Црни Дрин/Черни Дрин – Струга, Македония

Часът беше 13:30, албанеца закъсняваше с 30 мин., но за нас не беше проблем – знаехме, че ще ни закара и това ни успокояваше. Когато се появи ние радостни се приготвихме да се сложим раниците в багажника и да се качваме в колата. Тогава разбрахме, че това май няма да стане, той започна да обяснява някакви неща на италиано-албански, че му дължим пари за превоза до тук и по още 50 € до Тирана. Без много излишни приказки разочаровани тръгнахме да търсим улицата, която ще ни отведе до края на града. След около час отново бяхме със свалени раници и вдигнат палец. Може би сме чакали около 20 мин. и

спря кола с двама албанци, които отиваха към границата

През повечето време ни разказваха как не обичат рода си, предупреждаваха да внимаваме в Албания. С немалка изненада беше за тях, че ще ходим в Албания на море.

Така и от дума на дума стигнахме Шиптария.

Албания

Границата минахме бързо,

въпреки голямото притеснение на Саша. Температурата на въздуха беше над 40 градуса и ние решихме, че ще си починем малко преди да стопираме отново. Така се озовахме в единственото заведение до границата.

Албанска бира Корча и албански леки

Беше и първият ми сблъсък с албанска бира

Албания беше и единствената държава на Балканите, която освен английски и ръкомахане нямаше друг начин да се разберем. Италианския влезе в употреба, но не толкова колкото ни се искаше.

Тук вече се разбра, че не сме си вкъщи

Хората, порядките, инфраструктурата, дори стоките в магазина – всичко беше различно. Така докато се охлаждахме си говорихме за това как и откъде ще стопираме към Тирана. Както народът е казал – всяко зло за добро, така и случайно седналата двойка момче и момиче до нас чуха нашия разговор. Момичето беше македонка, а приятелят й от Албания, така ни предложи

да ни закара до Тирана

и да му правим компания по пътя. Без да сме на пътя, докато си седим и наслаждаваме на студените албански напитки вече имахме уреден транспорт.

Автостоп в Албания

Автостоп в Албания

Не помня името на нашия албански приятел, но му измислихме прякора „Амстердам”… предполагам сами може да се досетите защо. Той не само ни закара до Тирана, но и ни заведе до мястото, където се събират незаконните микробуси превозващи пътници от град в град.

Транспортът в Албания си има собствени правила,

които ако искаш да пътуваш където и да е из самата държава трябва да спазваш. Така се озовахме в

Дурес (Драч)

около 20 ч.

Плаж – Драч (Дурес), Албания Фрапе и бира – Драч (Дурес), Албания Залез – Драч (Дурес), Албания

Нямахме идея къде ще спим, носихме палатка и спален чувал, но решихме да обиколим плажа докато не ни се доспи. Така попаднахме и на военен палатков лагер, където войник ни предложи да спим в неговата палатка (тримата), без да се колебаем продължихме да проучваме плажа, който беше километри хотели и шезлонги. Така се и озовахме

гушнати, завити със спален чувал, върху един шезлонг на първа линия на плажа

Само ще кажа, че колкото на мен ми хареса това интересно импровизирано спане, толкова на Саша й беше неприятно, най-вече глутниците улични кучета обикалящи навсякъде, така и безброй хапещи комари.

Вечерта беше една от най-дългите в цялото пътуване.

Ден 4. (18.07)

Сутринта за нас беше прекрасна – вечерта е отминала. Оправихме се още в 5:30 и около 7:00 решихме

да пием кафе в едно от множеството заведения в Дурeс

Проверихме си съобщенията чрез безплатния Wi-fi, пуснахме статус във Facebook като това беше един от начините да поддържаме връзка с множеството приятели и роднини, които се притесняваха за нас и нямаха представа къде сме и как се справяме.

С нови сили тръгнахме

към следващата дестинация – Дерми,

един уникален плаж в южния край на Албания. Решихме, че ще пробваме да стопираме до там, но първо трябваше да намерим пътя. Така се озовахме до локален път до магистралата, който ни се стори добро място за стопиране, така и застанахме до една бензиностанция и започнахме да махаме палец. Коли не спряха, но пък

срещнахме германец, който пътуваше пеш до Израел

Беше си заделил месеци за това пътуване, като единствено спира да спи и – продължава.

 Германец, който пътува пеш до Израел – Дурес/Драч, Албания

След чакане на слънцето работника в бензиностанцията, до която стопирахме на много развален албанско-английски ни обясни, че от тук никой няма да ни вземе и, че има

маршрутки до Вльора, където трябва да вземем друг транспорт до Дурес (Драч)

Качи се на мантинелата и, чакайки там няколко десетки минути, спря бял микробус, ръкомахайки и викайки да се качим бързо ние се качихме и преди да разберем

вече се движихме с луда скорост по албанската магистрала

Няма да скрия, че минавайки покрай села с по пет къщи, и пътища, непознаващи асфалт, със Саша си припомнихме новинарски емисии споменаващи трафика на органи от Албания. За наше щастие стигнахме без проблем във

Вльора,

като заплатихме за нашето пътешествие 10€. Около 10:30 вече бяхме в рейса, пътуващ от Вльора към Дерми, но за наша (неприятна) изненада рейсуъ не помръдна следващите два часа.

Вътре беше дори по-горещо и от температурата навън (около 40 градуса). Ние предпочетохме да не изоставяме багажа и стояхме вътре. Изводът, който си направихме е, че докато не се напълни рейса до последната седалка, не тръгва, независимо колко време ще чака. Така малко след 12:00 потеглихме с над 50 човека в рейса, без отворен прозорец и без климатик.

Първо минахме покрай някои от плажовете на Вльора, но след това започна да се изкачва в планината и красотата, която се показваше зад всеки завой компенсира всичко негативно преди това.

Йонийско море – Албанско крайбрежие – Дерми, Албания Йонийско море – Албанско крайбрежие – Дерми, Албания

Така около 14:00 пристигнахме в

Дерми,

едно наистина красиво място, пътуването си струваше. Първото нещо, което направихме беше да седнем и да изпием нещо освежаващо, да проучим обстановката. Да се насладим на успеха си, че стигнахме дотук толкова бързо.

Dhërmi, Албания

Дерми нямаше нищо общо с Дурeс,

много по-чист плаж, място за палатки, магазинчета имаше навсякъде, да не говорим за красотата на водата и планината.

Бира и фрапе – Дерми, Албания Раници за автостоп – Дерми, Албания

След почивката и фотосесията, която си направихме решихме да потърсим подходящо място за палатката. Не ни отне много време и вече бяхме си разпънали „къщата” за следващите няколко дни. Веднага след това побързахме да влезем във водата и да направим първото плуване в албански води.

Плаж в Албания – Йонийско море – Дерми, Албания Плаж в Албания – Йонийско море – Дерми, Албания

Вечерта прекарахме на плажа където си говорихме и гледахме красивия залез до късно.

Ден 5. (19.07)

Палатка – на автостоп в Албания – Дерми, Албания

Колкото и да ни се искаше да си поспим в палатката след 8:00 часа вече става невъзможно да се седи повече от 2 минути вътре.

Слънцето напича толкова силно,

че трябваше да търсим сянка някъде другаде. Температурата беше +40 градуса дори и на сянка, а водата толкова солена, че не може да се седи вътре много време. За това решихме да седнем на кафе и нещо освежаващо в най-близкото заведение.

Кафе и плаж в Дерми, Албания – Йонийско море

Палатката си я опънахме точно до една стена от бивша сграда на плажа, като до нас имаше остатък от бетонно съоръжение, предвид историята на Албания вероятно беше бункер, като на него беше опряно ремарке за лодка.

Палатка на плаж в Дерми, Албания – Йонийско море

По цялото останало крайбрежие имаше множество шезлонги с чадъри, но струваха по 500 леки за ден. Ние решихме, че може просто да си направим наша си сянка. Близо два часа под най-горещото слънце търсехме материали и майсторихме. Крайния резултат не беше това, което очаквахме, но и материалите не бяха много.

Палатка на плаж в Дерми, Албания – Йонийско море

Успяхме малко да си починем и скрием от слънцето, но на каква цена? Късния след обяд решихме да обиколим градчето, за да се раздвижим и да поснимаме някои от красотите на крайбрежна Албания.

След като се прибрахме около 20:00 часа

Саша реши да си полегне, тъй като й беше лошо почти цял ден

Аз си взех бира от близкото магазинче и така час и половина наблюдавах морето, планината и се наслаждавах на цялата обстановка. След като Саша се събуди решихме, че ще е най-добре да си легнем и така около 22:00 часа вече бяхме в палатката. Малко след това се появиха и доста шумни нови посетители на нашия плаж, тъй като до сега след 20:00 на плажа оставахме само ние това ни изненада, но плажа е за всички и ние с интерес ги наблюдавахме. Интереса ми се повиши още повече когато чух да си говорят на български. През това време Саша се влошаваше все повече.

Около 1:30 след полунощ толкова й прилоша, че трябваше да излиза на няколко пъти от палатката, като и двамата не знаехме какво да направим. Имах няколко хапчета за различни симптоми, но тя категорично отказа да вземе каквото и да е освен вода. Водата си я купувахме, тъй като нямаше къде да си налеем, а в този случай и по-добре за нас беше този вариант.

Ден 6. (20.07)

Това разболяване промени плановете ни,

тъй като идеята ни беше на 6-тия ден да се отправим към Тирана и евентуално към Черна Гора. Както написах по-горе, а явно ще го повтарям често – всяко зло за добро.

Така сутринта, почти не спали, решихме

да заделим целия ден в почивка и глезене,

за да се почувстваме по-добре. Рано отидохме до съседния плаж, който беше пълен с шезлонги и веднага си харесахме два под голям чадър. Хубаво е да спомена, че раниците с всичкия багаж го зарязвахме в палатката, взимахме си само документите и парите. Няколкото дни

на плажа в Дерми нямахме никакъв проблем

с това си решение. Единствено с едно въженце връзвах ципа на палатката. Не, за да спра евентуално крадци, а да разбера дали някой е влизал или не и винаги намирах вързаната панделка точно така както я оставях.

Така си се бяхме изпънали на шезлонгите, още от сутринта и си почивахме. От магазина си взехме студен чай, плодове, зеленчуци и прясно изпечен хляб.

По обяд дойде човек да събере парите за шезлонгите, така платихме по 500 леки на човек (1000 леки = 15 лв.).

Плажът с шезлонгите – Дерми, Албания – Йонийско море

Плажът с шезлонгите

Излежавахме се, плувахме в прекрасната кристална вода, хапнахме, отново си се пекохме и така до ч. Решихме, че е време да се поразходим и да пийнем някъде нещо свежо и разхладително. Така седнахме в заведението, което гледаме от няколко дни намиращо се на края на една скала, буквално във водата с прекрасна гледка.

Плаж – Дерми, Албания – Йонийско море

Поседяхме доста време на това място, наблюдавайки какво се случва из плажовете на Дерми, говорейки си за това къде се намираме в момента и колко лесно стигнахме до тук. Тази тема се дискутираше през цялото пътуване, тъй като местата, които посещавахме постоянно се сменяхме, транспортът също беше различен и, все пак,

ние винаги се озовавахме на точното място в точното време

Около 18:30 решихме да си приберем не нещата от шезлонгите и да се разходим

до края на плажа в Дерми

Така и направихме, прибрахме си нещата в палатката, хапнахме каквото имахме – няколкото зеленчука, малко хляб и тръгнахме да се разхождаме.

Плажната ивица се оказа доста голяма,

открихме няколко къмпинга, които бяха доста посещавани с естествена сянка от палми и дървета, пейки и охрана. Оказа се обаче, че на нас това не ни беше нужно, ние си имахме свободен плаж за палатката. Така до късно събирахме впечатления от това как протича туристическия живот в тази част на Албания. Не е много по-различно от останалата част на Света – хората са там да се забавляват. Условията създава разликата.

Природата, която притежава Дерми е уникално красива,

комбинацията между планина, кристално чисто море и силното слънце създават един рай за плажуване.

Очаквайте продължението

Разказът е със запазени права!

Автор: Петър Теодосиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Свиване

Ивелина Атанасова: Успехите и провалите са уроци, а не присъда  


"Пет минути със..." Ивелина Атанасова, собственик на маркетинговата агенция NewTrend и един от 12-те финалисти в конкурса за млади мениджъри и предприемачи Next Generation 2015
Свиване

3-минутно видео на Sony Xperia Z5  

3-минутно видео на Sony Xperia Z5
Sony се подготвя за сериозна пресконференция на 2 септември с куп продуктови премиери, като фокусът неизбежно ще бъде върху новите…
Свиване

Още изображения на необявения часовник Moto 360  

Още изображения на необявения часовник Moto 360
Само след няколко дни започва изложението IFA 2015 в Берлин, където ще видим цял куп нови устройства и умните часовници…
Свиване

LG Watch Urbane Luxe е премиум часовник с 23-каратово злато и каишка от алигаторска кожа с цена $1200  

LG Watch Urbane Luxe е премиум часовник с 23-каратово злато и каишка от алигаторска кожа с цена $1200
LG представи нов умен часовник под името Watch Urbane Luxe, който всъщност е премиум издание на познатия вече Watch Urbane.…
Свиване

Морето на юг: Царево и Черноморец  

Похвалих се надълго и нашироко, че тази година ми се събраха цели 9 дни море – лукс, който не съм си позволявала от 2010 година насам. И няма по-голямо удоволствие от това дните да започнат да се сливат, а вълните да са фонът на всеки ден. Нямам истории от барове – имам разходки по залез, вино до вълните, прочетени страници и малко тен.

Царево

На юг, отново на юг… Основната част от почивката прекарахме в Царево. Оказа се, че от последното ми стъпване там, градът се е развил доста – по съвпадение, точно в изборната година са се явили нова крайбрежна алея с велосипедна част, обновена морска градина и доста поправени улици. Каквато и да е причината, хубаво е един крайморски некурортен град да се грижи така за себе си.

Имайки предвид, че Царево си е просто едно наскоро повишено село, не може да очаквате особено много от гледна точка на заведения и забележителности. Тук идвате, за да се разходите спокойно по крайбрежието, да погледате лодките на малкото пристанище, да минете през градината и евентуално да хапнете някъде.

Тъй като обожавам прясна риба, ще направя малка класация на добрите места за хранене, които никак не са много. Златният медал отива при ресторант Del Mare, точно на плажа на Василико – супер обслужване и най-жестоките миди, които съм опитвала. Второ място за бистрото До плажа – до същия плаж, малко, семейно, с чудна цаца в панировка от царевично брашно. Трето място за класиката Рибарска среща до пристанището – трагичен персонал, който обаче не може да засенчи вкусната и прясна риба, в бляскаво разнообразиею: сафрид, ватос, барбун, попчета, каквото си пожелаете.

Хубавото на Царево е липсата на туристи – да можеш да се разхождаш свободно по улиците си е истинско щастие за нашето Черноморие, особено на фона на места като Созопол, където буквално (е, не буквално) ходиш по главите на организирани туристически групи накацали по “реставрираната” крепостна стена.

Rocamar

Прекарвахме времето си в комплекс Rocamar на плаж Нестинарка. Трябва да си призная, че апартхотелът е чудесен – не го казвам просто защото почивката там беше по покана на Ани от Rocamar, а защото тук има нещо различно. Стаите са светли, а помещенията са големи, с много място за дишане. Ние бяхме настанени в малък китен апартамент със спалня и хол, а от кухнята се възползвахме нееднократно – за приготвяне на тиха вечеря с домашен боса нова акомпанимент до миене на задължителното плажно грозде. Вместо на така модерния стил “късен руски лукс”, се залага на чист интериор със светли и ненатрапчиви мебели. Шегувахме се, че това е апартхотел за хипстъри, а не за летуващи руски семейства. Другата приятна изненада на Rocamar е екипът – хора, които наистина се оптаха да ни помогнат и да направят престоя ни там по-приятен.

И така мина моята почивка: всяка сутрин – няколко крачки и си на плаж Нестинарка с по-прозрачна вода от всичко на юг от Бургас. Лекият бриз гали лицето ти и се опитва да те разсее от интересна книга, имаш достатъчно лично пространство – евентуално ограничено от гуш с половинката преди влизане в безобразно плиткия залив. И така изкарах 6 дни, потънала във фентъзи и Scrabble.

Черноморец

Последните 3 дни си бяхме отделили за гости на Градина, но времето си имаше собствено мнение по въпроса и в крайна сметка изкарахме уикенда в Черноморец (с изключение на една разходка до Созопол, за която даже няма да говоря – съветът ми е да ядете едни кюфтета в бирария “София” и да не се върнете повече в този убит курорт).

В сравнение с Черноморец Царево си е истински динамичен областен център. Не мисля, че съм попадала на по-малък морски град от Черноморец – което си има и своя чар. Намерихме си малки улички, широки полета на края на града, както и най-великото място да си построиш къща. Времето не беше чудесно, но и не валеше, затова изкарахме дните на крак.

Учили са ме, че в края на добрите блог постове трябва да има заключение. Такова в момента просто не ми идва. Може би защото морето винаги ме оставя без думи, може би защото докато пишех всичко дотук, се уморих от приятни спомени :) До скоро, море!

Постът Морето на юг: Царево и Черноморец е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свиване

Научи се да готвиш: топящи се фитнес бонбони  

Останала съм с впечатлението, че за повечето хора именно сладкото може да се окаже препъни-камъчето в опитите за спазване на здравословен хранителен режим.

Разбира се, имам предвид сладкото под формата на „джънк фууд“ – онези шоколадови бонбони в лъскава кутия, които „гледат“ от рафта в магазина.

Ето защо по-често наблягам на рецепти за десерти в нашата поредица, а днес ще се съсредоточим върху едни лесни, но много ефектни протеинови бонбони.

Необходими продукти

  • 2 дози шоколадов протеин
  • 60 мл вода
  • 1 г разтворимо кафе
  • силиконова формичка за шоколадови бонбони

Научи се да готвиш: топящи се фитнес бонбони

Начин на приготвяне

За ваше улеснение ще разкажем рецептата предимно в картинки.

1. Протеинът, водата и кафето се смесват добре.

Научи се да готвиш: топящи се фитнес бонбони
2. Получената смес се излива във формичката за бонбони.
3. Формичката се слага в камерата за поне 2 часа, за да се постигне твърда консистенция.

Научи се да готвиш: топящи се фитнес бонбони
4. След това просто се насладете на всяка топяща се хапка в устата ви!

Научи се да готвиш: топящи се фитнес бонбони

Коментари по рецептата

Посочените продукти са нещо като основа, която всеки от вас може да допълни спрямо собствените си предпочитания.

Ето някои идеи (имайте предвид, че някои от тях ще променят хранителното съдържание):

Протеин

  • Ако нямате шоколадов, използвайте друг – бонбоните със сигурност ще са вкусни, щом използвате харесвани изходни съставки;
  • Ако разполагате с 2 вкуса протеин в наличност, използвайте ги, за да направите 2 различни вида бонбони.

Повече аромат

  • Ако искате по-силен аромат на шоколад, добавете и натурално какао (с какаото може да замените кафето, ако не искате то да присъства в рецептата);
  • Ако използвате протеин с вкус на ванилия, опитайте с добавена канела.

Повече сладост

  • Ако сладостта в протеина не ви стига, добавете стевия или мед;
  • Вариант е да сложите в сместа ситно нарязани сушени плодове.

Повече усещане за сладолед

  • Добавете мляко (краве, оризово, кокосово, друго);
  • А защо не и сметана.

 

Минусът на бонбоните е, че няма как да ги носите с вас – те трябва да се изяждат непосредствено след изваждането от камерата.

Плюсът е, че така винаги може да имате нещо сладко под ръка, когато сте у вас или пък очаквате гости.

Ако направите бонбоните от продуктите-основа, те ще са основно протеинови и ниско калорични (зависи от избрания протеин и неговото съдържание).
Ако искате повече въглехидрати – добавете мед и / или сушени плодове.
Ако желаете повече мазнини – сметана или пък кокосово масло.

Силиконова формичка може да намерите в близкия магазин за домашни потреби. Вече са често срещани. 
Винаги може да ползвате и формички за лед, но изваждането на бонбоните ще е по-трудно.

Това е от нас! От вас очакваме отзиви!

Да ви е вкусно!
 

Прочетете и тези полезни материали:
Всичко, което научих за 15 години в преследване на "мечтаното тяло"
Знам как да се храня и тренирам, но...
Как да преборим депресията с хранене
Научи се да готвиш: палачинките на Рони
Червена леща
Проблемът със статии за хранене в масовите медии
Наскоро в науката: честота на хранене (мета-анализ)
Свиване

Симо Мраович: Лежа в пустинята  

Лежа в пустинята.
И знам близо е краят.
Имам чаша вода.
Отпивам си глътка.

И стана чудо.
Спаси ме керванът който.
Минава оттук веднъж.
На хиляда години.

Имам късмет мисля си.
Докато ми слагат оковите.
От утре в оазисите.
Пазя и поя камили.

Гледам оковите на ръката си.
Показват точното време.
В седем и половина започват новините.
Виждам защо в пустинята няма вода.

Камилите изпиват всичко.
Все не им стига.
Няма значение напълвам чашата.
Трябва да си по-силен от пустинята.

Превод от хърватски: Людмила Миндова

Симо Мраович

 

 

 

 

 

 

Симо Мраович в „Кръстопът“.

Първата публикация на превода е в чудесното списание „Открита литература“.

август 30, 2015

Свиване

Анна Лазарова: (Не)подвижно  


Тези писъци
ми приличат
на моите собствени
защо изхвърляш снега
от вкъщи през лятото
мамо
виках докато тупаше
чергите през терасата
плачех
тръшках се
не ѝ позволявах
да подмести
зимата ми

Тези писъци
ми приличат
на моите собствени
хайде
стани от пода
мамо
стани
всичко е наред



Анна Лазарова
  Анна Александрова Лазарова е родена на 30 ноември 1993 г. в град Велинград. Учи „Българска филология” в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Има публикации както в родния си град, така и в някои столични издания. Освен отличията на местно ниво, печели и голямата награда (издаване на стихосбирка) на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев”, Шумен, 2015 година.

   Анна Лазарова в „Кръстопът”.

Свиване

Приятели, забавления и кучета!  

Беше една невероятна седмица за „Фермата“, хората и кучетата в нея!

Посещението на Дона и Андрю от Догс Тръст, Великобритания, малко ни притесняваше в началото, но притесненията напълно изчезнаха, когато с широки усмивки, двамата влязоха в приюта.

Чистосърдечно можем да кажем, че седмицата, която прекараха с нас, беше не само ползотворна за персонала и щастлива за кучетата ни, но и урок по приятелство!

Догс тръст е най-голямата организация, занимаваща се с кучета във Великобритания. Основана е през 1891 – можете ли да си представите?
Всяка година през грижите им в 20те им центъра  минават около 16 000 кучета!
Само през изминалата година, благодарение на тях, нови домове са намерили 14 895 кучета!

11892019_10207696315264922_633084635331399653_n

Сега вече разбирате защо бяхме притеснени – нашата история е дълга 5 години, Фермата не може и да се сравнява с луксозните им центрове за милиони, в които на едно куче се падат двама гледачи и 4-5 доброволци!

Обаче сгрешихме! Дона и Андрю ни доказаха, че за да подобриш ежедневието на кучетата в приют, не е нужно да харчиш пари или губиш много време!

11892193_10207676519850049_3246380389377798366_n

Скуката е най-лошото нещо, което се случва на приютските кучета (не говорим за приюти, в които на кучетата се налага да оцеляват).
Най-обикновени стари кашони разнообразиха живота в клетките и доставиха на животните ни часове забавления!

11898572_10207676517930001_2675182657592809251_n

Всички бяха доволни от „сладоледите“, които Дона и Андрю им направиха!

11898935_10207696318224996_4898837968117050426_n

Комуникацията с кутретата обикновено е следната – влизаш в клетката и се опитваш да си задържиш панталоните на място, тъй като всички скачат неистово върху теб. На Андрю му отне само няколко минути, за да ги укроти.

11899902_10207696783276622_493999393967557773_n

При това го направи единствено, като даваше наградки на кутретата, които не скачат. Страшно бързо кутретата проумяха и чучнаха кротко, в очакване на наградка!

11896208_10207696789556779_1311852039667923797_n

Пластмасова бутилка, пълна с гранули? Дори старчетата ни си играха с часове, докато се забавляват да вадят гранулите от бутилките! Виждате, че в дъното се вижда купа, пълна със същите гранули – за тях беше важна не храната, а играта!

Трябва да си признаем – толкова сме улисани във физическото оцеляване на животните и „Фермата“, в недостига на пари, та дори и във впечатлението, което би останало у посетителите при вида на клетки, заринати с нагризани кашони, че забравяме да си задаваме въпроса – щастливи ли са кучетата ни? Имат ли нещо ново и интересно, което да направи живота им по-пълен?

Благодарим ви, Дона и Андрю! Не само за щастието, което донесохте на нашите 200 кучета, но и задето ни припомнихте, че кучетата имат нужда не само от лекарства, храна и сигурност, но и от разнообразие и игри!

И ви обещаваме, че ще си задаваме тези въпроси всеки ден и отговорът всеки ден ще бъде ДА!

Свиване

Да върнем улиците на хората? Възможно ли е?  

“Тези родители бяха категорични, че не бива ние да приучаваме децата си към нарастващия и опасен трафик. Точно обратното — движението по пътищата трябва да бъде пригодено към способностите и нуждите на децата ни, за да е безопасно за тях да играят навън. Това беше много важен аргумент и тази група беше много влиятелна. Мнозинството от хората се вслуша в мотивите им и застана зад тях”, разказва Том Ходефрой, един от свидетелите на тази голяма промяна през 70-те години на миналия век, архитект по образование, специалист по устойчив транспорт и старши съветник в Холандското велосипедно общество (Dutch Cycling Embassy) — публично-частна мрежа, която работи в сферата на градското планиране и мобилността.
— via dnevnik.bg

“Не бива ние да приучаваме децата си към нарастващия и опасен трафик. Точно обратното — движението по пътищата трябва да бъде пригодено към способностите и нуждите на децата ни!” Толкова простичко, нали?

И още:

“Вие имате правото да поискате град на хората, а не на колите. Хората са мнозинството на улицата и са на първо място.”

Град на хората, на не автомобилите.

Улици за хората. Улици безопасни за хората. Улици, на които да могат да играят деца, да се кара колело и скейт. Улици за разходки и игра. Улици за пешеходци и колоездачи. Улици за майки с деца и бебешки колички. Улици за всички, велоалеи навсякъде, пешеходни пътеки, широки равни тротоари.

Автомобилите? със стриктни ограничения в града — център, свободен от автомобили и отворен само за пешеходците; забрана за паркиране по тротоарите; ограничение на скоростта по малките улици до 30 km/h и високи глоби; дни в града, почти изцяло свободни от автомобилен трафик.

Jaywalking” се казва за хората, които пресичат улиците навсякъде и не се съобразяват с автомобилите. А всъщност, би било толкова хубаво, ако можеха автомобилите да се съобразяват с хората, а не ние с тях. Ако и холандците го могат, защо не и ние?

Свиване

Електронно гласуване – да или не  

В миналия епизод на сериала бг политика, предложението на президента за пакет промени в изборния закон беше посрещнато с хладен полъх от парламента; собствената му група ГЕРБ, и закопано дори от Реформаторския блок. Вторите приличат на лява партия или политици-гимназисти, които се радват на властта като абитуриенти на лимузина, вместо да отстояват името си.

Имам чувство, че в този парламент коалициите се правят сутрин и се разтурят като мине гласуването. Модела на 6 (или колкото там са вътре) партии е удобен за това. Предполагам, че схемата за лобиране ако искаш да мине нещо е като такса „избор екип“. Сутрин звъниш на Бойко и той сформира мини коалиция, която да ти прокара идеята.

Превъртаме към днешна дата, където от цялото предложение на президента остана това, че тази есен на местните избори ще гласуваме и на референдум да има ли електронно гласуване. Дебатът се повдигна пак, но рядко е смислен. Не намирам 1 българска медия да е постарала да извади примери от Х държави може ли изобщо да стане, какъв е смисъла, струва ли си и най-важното – можем ли да направим нещо ново КАТО БЪЛГАРИ, ТЕХНОЛОГИЧНА НАЦИЯ, без да изглежда смешно.

Притесняват ме 2 неща:

  • никой не дискутира анонимността на вота, която е заложена в конституцията. Ако гласуваш електронно, няма как да е анонимно. Какви стъпки са предприети да се промени конституцията, защото знаем колко лесно става това. // Представете си родопско село след 5 години, където шефчета наблюдатели ходят по къщите на хората на кафе и гледат/контролират вота.
  • никой не мисли за бъдещето, където няма да има компютри. Как измисляш система, в която идентификацията да е на ниво човек. Сега всички си представят сертификати и браузъри (нещо от 90-те), а трябва да се мисли в смартфони.

Фактите са:

  • в дългосрочен план няма как да минем без ел. гласуване
  • никъде в света в момента не се гласува изцяло електронно, освен в Индия. Tам е по-скоро електрическо, където влизаш в будка, цъкаш копче, грейва лампа. Моя милост е писал в Капитал през 2004 (!) за ел. гласуване, като гледам сега статията си е актуална.
  • всички сочат Естония, където средно 30% от хората гласуват електронно, но там има много критики за сигурността. Там вместо ЕГН държавата ти издава лична карта с двойка публичен/частен сертификати и всички имат такива карти, с които могат и да банкират. Тук подобна инфраструктура няма.
  • Единствените данни, които хем правителството има за нас, хем ние си ги знаем, без да са пароли, са пръстовите отпечатъци, снети при поредната смяна на паспортите. Не знам в какво състояние са (най-вероятно JPG файлове потънали на сървър на МВР) и какво би отнело да се гласува със система aла Touch ID.

Фен съм на Протестна мрежа. Въпреки че не са партия, те вършат много по-смислена работа от партия в опозиция в парламента и дори недоразумения като Глас народен, които са най-добрия бг стартъп, щото не правят нищо и получават 400 000 лева/година от нашите пари, само защото са убедили > 1% „гневни“ балъци да гласуват за тях.

Та, Протестна мрежа с подели са инициатива за ел. гласуване (с прибързано кибер лого от 90-те, което включва „@“ и дръзки послания като #разбийсистемата), без да излагат за/против, просто така. То хубаво, ама ако бях на тяхно място, щях да свикам поне 1 публичен дебат по темата и да извадя добри практики, щото сега на никой не е ясно защо го правят, чак е съмнително.

Ако бях на правителството ще събера 10 от най-добрите експерти и ще ги командировам в Естония ама веднага, да заживеят там и да се учат. После правя консултационен борд, който да ги подкрепи локално като поканя всяка от по-големите IT фирми с офис в България (vmware, HP, Telerik, Microsoft, Interroute, etc, etc.) да участва в този борд с експертиза.

Белким стане нещо.

Update (2 септ 2015): Божо има интересен репортаж от кръгла маса за ел. гласуване преди 1 година.

The post Електронно гласуване – да или не appeared first on Eenk.com.

Свиване

Малинов сироп с мед и лимон  

малинов сиропМалиново време.  Преди няколко дена брахме с приятелка, вчера – с децата.  Част от малините замразих, а от тези, които не изядохме, реших да направя суров малинов сироп с мед и лимон.  Правих го миналата година и много се хареса на детето.  Съхранявам го в хладилник.  Миналата година издържа поне 1 месец.  От вчерашните малини мисля да направя сладолед и още една доза малинов сироп, но този път със захар и стерилизиране.  Ще видим как ще се получи.

малинов сироп 2Суров малинов сироп с мед и лимон

рецепта от „Наша кухня“ на Соня Чортанова

1 кг малини

1 лимон, сока (или 1/2 ч.л. лимонтузу)

1 200 г мед

Намачках малините (с преса за картофено пюре), разбърках ги с лимоновия сок и ги оставих в хладилника за през нощта в супрена тенджера (в рецептата пише да се оставят на хладно, но мен малко ме беше страх да не шупнат и затова ги сложих в хладилника).  Извадих ги от хладилника 1-2 ч преди започване на работа.  Изтисках ги през тензух (тази част се оказа най-предизвикателната за мен от цялата рецепта; ръката ми се умори и използвах помощ от съпруг:).  Измерих течността (тази година беше 800 мл, а миналата – 900 мл) и разтворих в сока мед в съотношение 1:1.5 сок:мед.  Разлях в две бутилки от 750 мл и съхранявам в хладилник поне 1 месец (възможно е да издържа и повече, но нямам емпирични данни за по-дълги периоди :). 

с деца за малини


август 29, 2015

Свиване

The Runner  

The Runner
В “The Runner”  Никълъс Кейдж е като в “Цар на войната” – необходимото неизкоренимо зло, което движи икономиката на най-великата сила. Само че ескалирало в бяла якичка. Героят му е конгресмен от Луизиана, чиято кариера е на стендбай заради секс с black magic woman. Размекнат в алкохолни пари Колин Прайс сменя тактиката, става хуманист. Прави […]
Свиване

Android смартфонът BlackBerry Venice дефилира в цяла галерия снимки  

Android смартфонът BlackBerry Venice дефилира в цяла галерия снимки
Смартфоните BlackBerry OS все още не могат да се преборят с жестоката конкуренция на iPhone и Android, но канадците имат…
Свиване

Да поговорим за домашното насилие. Отново.  

Да поговорим за домашното насилие. Проблем, който се среща по-често от колкото искаме да си признаем и на който много малко от нас знаят как да реагират. Ето малко данни от „Алианса за защита от насилие, основано на пола“ (АЗНОП): само за първата половина на годианта в България са регистрирани над 1500 случая на домашно […]
Свиване

Яна Монева: *** (Тези дни)  


Тези дни
срещам един чужденец вътре в мен,
опитва се да ми говори, а аз не го разбирам,
не мога да си представя да преведа
спомените си на езика му,
едва ли ще разбера и неговите,
стоим, усмихваме се, говорим по малко,
подбираме лесни изречения,
които с опипване докосват
тези наши различни животи.
Чужденецът в мен е непознат мъж,
важни са му думите и женитe.
Харесва ми как ме вижда –
ту като дума, ту като жена,
никога не съм го сънувала,
не бих излязла на среща с него,
не може да ме разсмее или разплаче –

да го направя във въображението му –

единствено това ми харесва.







Яна Монева в „Кръстопът“.
Яна Монева в DICTUM.

август 28, 2015

Свиване

За Мусала през Скакавица, но не точно  

Когато в петък вечер знаеш, че на следващата сутрин трябва да ставаш рано, за да катериш така мечтания чукар – Мусала, никак не е добре да пиеш и лафиш до късно с приятели. Защото никога не знаеш до къде ще … Има още
Свиване

Из Южна Франция с нож, вилица и бележник  

На фона на бежанската вълна, днес ще си говорим за … френска кухня. Не, че ще реши нечий проблем, но със сигурност ще ни зарадва сетивата и ще знаем към какво можем да се стремим :)

Приятно четене:

Из Южна Франция с нож, вилица и бележник

Когато подбират дестинациите си за ваканция, някои хора се интересуват единствено от климата и плажовете, от цените и атракциите или от музеите и бутиците. И грешат. Едва ли ще ви изненадам, но едно от най-приятните неща на новото място, на което ще отидете, би могло да бъде храната. Дори да не сте гастрономи или изкушени от кулинарията и хапването да не е ваша страст. Не са нужни специални сетива и познания, обучение в университет или практика. Достатъчни са вкусовите ви рецептори. И апетит.

Любовта преминавала през стомаха,

казват. Така че, ако не искате в новооткритото от вас местенце тя да е сляпа или несподелена, предварително се запознайте и с кулинарните специалитети, предлагани там. Да не се окаже, че сте минали край Хеопсовата пирамида и не сте разбрали за това.

Кулинарната специфика е част от културата на даден народ, брънка от характеристиката му, от религиозната принадлежност и най-вече от фината настройка на естетическото му чувство към нещата от живота.

Писано било да измине още един дълъг период от моя живот, за да се открехне пред мен

божественото провидение, че кулинарията е Изкуство

Няма да е пресилено, ако кажа, че това е моята лична повратна точка в отношението ми към храната. И къде мислите, че я получих?… Във Франция, разбира се!

Не само заради това, което съм опитала там. При огромното изобилие и разнообразие, най-вероятно, то е капка в морето. Става въпрос за цялостното изживяване от елегантно подредената маса, дегустацията на виното и ястието, до финала със сирената и чашката дежистив, бонус придружаващ фиша със сметката. Порази ме вниманието към детайла – от покривката до приборите върху нея. Съчетани по тоналност, а понякога и по орнаменти. За французина удоволствието и красотата не са взаимно изключващи се понятия.

Ресторант Can Mach – Лангедок, Франция

В изискан френски ресторант

В съвременното стресово ежедневие, храненето у нас нерядко е на крак, набързо, между другото. Ето защо за мен това беше особен случай, приключение. За французите си е ежедневие – тяхната любовна връзка с храната. Казват, че през цялата им история те са обръщали особено внимание на онова, което ядат и как го ядат, отколкото всяка друга нация по света. Сама си се чудя защо преди бях твърдо предубедена, че това са американците! И това важи за всички нива на френското общество – от президента до провинциалиста. Voilá! Ето ви една проява на равенство и братство в действие!

Не, че Макдоналдс, Кентъки, дюнерите и пиците на парче не са полазили и във Франция. Има ги. Но ми се струва, че традициите тук са по-здрави от всякъде другаде и гастрономията удържа позициите си срещу нашествията на индустриалната храна.

В другите страни има звезди на спорта и телевизията,

тук има звездни готвачи

Не е рядкост средният французин да измине значително разстояние, за да посети ресторант, прославил се със свой специалитет и после да се връща многократно пак там. Защото пътуването си е струвало.При това без да е чревоугодник!

Какво е учудването ми, че този ресторант може да се намира в някоя тясна и забутана уличка на провинциално градче или на безлюден хълм сред горската пустош. Славата, че там приготвят превъзходно и топящо се в устата ястие, се предава от уста на уста и заведението цъфти и преуспява. Храната винаги е добра, една и съща и е отворено през цялата година.

Уличка в Кастелну – Франция

Уличка в Кастелну

Впечатленията ми съвсем не са теоретични. Посвещавам ви в това от първо лице и преки впечатления. Придобити не къде да е, а във възпятата от редица класици Южна Франция. Без предварителен пъклен план, най-вероятно неочаквано и за тях самите, нашите дългогодишни приятели Ружка и Жоро, живеещи над 10 години в това невероятно земно кътче ни ръкоположиха в поклонници на свещените тайни на френската кухня. По най-тривиалния начин.

Наближаваше обяд, нямахме идея какво да приготвим и момчетата предложиха да хапнем навън. Жоро се сети, че техни гости превъзнасяли телешкото на ресторант, намиращ се на някакъв

„сойкин връх” Тапис, иначе – безлюдно място

Повдигнахме рамене, скептично приемайки предложението, но идеята да се разведрим преди да заглушим стърженето на щурците в стомасите ни допадна и потеглихме натам.

Пиренеите в мъгла – Лангедок, Франция

Пиренеите в мъгла

Много е приятно в промежутъка между сезоните, както сега. Все още е топло, но вече не е лято и още не е настъпила есента. Природата е облякла най-пъстрите си дрехи. През нощта е валяло и ниско над земята се стели призрачната пелена на мъгла. Пълзи по долината, докосва стволовете на дърветата, а над тях с ярки очертания са мокрите възвишения на

Пиренеите,

приличащи на лодки, закотвени в облаците. Под панделката на избистреното лазурно небе всичко това поразително напомня онези гланцирани картички, които всеки уважаващ себе си пътешественик отнася у дома за спомен. Кротка на вид, но с подмолен и силен характер рекичка, разделяща планинския хребет, дълбае стръмен каньон.По протежението на двата ѝ бряга – красива долина със самотни каменни къщи и малки селца с внушителни църкви в романски стил, извисяващи се на най-високото място. Шосето, двупосочно и добре подържано, лъкатуши през тунел от широколистни, докоснати от есенната палитра. Въздействието на това неочаквано поетично наблюдение повишава градуса на настроението в пежото, а това от своя страна засилва нетърпението ни по-скоро да се озовем около масата.

Както е известно, нищо не изостря апетита така, както добрата цел. В случая това е

апетитното телешко

Неусетно се озоваваме на издирвания хълм и пред въпросния ресторант. Невероятно място! След голата поляна, окантована с високи ели, пътят се спуска стръмно надолу към долина. Обособената тераса-паркинг е заета от коли. Докато момчетата открият свободно място за паркиране, ние вдишваме с пълни гърди свежия въздух и се любуваме на триизмерния изглед от птичи поглед. Там някъде в долината вече е Испания.

Пиренеите – Лангедок, Франция

…и когато мъглата се разсее, за да си види снежният връх Канигу

Срещу нас е

ресторантът „Can Mach

С наклонен алпийски покрив, каменна облицовка на стените и неприсъща за пейзажа и надморската височина внушителна палма пред входа. Странна приумица на собствениците, противоречаща на заобикалящите ни прекрасни ели. Щипка неочаквана подправка, която предизвиква сетивата!

Ресторантът Can Mach – Лангедок, Франция

Ресторантът Can Mach отвън

Влизаме и ахваме. Обикновен делничен ден е, а в просторната и на две нива зала, почти всички маси вече са заети. По облицованите с дърво стени – глупаво усмихнати глигански глави. Сервитьорка ни посреща и съпровожда до единствената свободна маса. Тихо и безшумно, с бързи движения и огромни подноси почти над главата, край нас кръжи усмихната армия от млади хора, единствената цел на които сякаш е да обслужат клиентите така, че те да си отидат оттук доволни.

Ресторант Can Mach – Лангедок, Франция

Ресторантът отвътре

След секунди пред нас кацва запотена гарафа с вода, половин метрова хрупкава багета и купичка ароматна разядка, които изчезват със скоростта на светлината, подготвяйки стомасите ни за главното действие. Не ни е нужно време за разучаване на менюто и слава Богу, защото лично за мен това е досадно четиво, което винаги ме обърква с подробните си витиевати описания. Да напишеш меню, информативно и апетитно, без да се впускаш в претенциозни глупости, си е изкуство.

Ресторант Can Mach – Лангедок, Франция

и … пълен с гурме ценители

Знаем защо сме тук, а и болшинството от съседите ни, като в мълчалива религиозна медитация, вече се наслаждават на прочулото се ястие. Докато гърците използват общата трапеза за оживени разговори и шумни дискусии, при французите е точно обратното. След краткото възклицание на одобрение те се концентрират върху чинията си, за да извлекат цялото удоволствие от храната. Консумират бавно и дори забравят да поглеждат часовниците си, докато накрая апетитът им бъде задоволен напълно.

Топящото се в устата телешко – френски ресторант – Лангедок, Франция

Топящото се в устата телешко

Втурваме се да последваме примера им с ентусиазъм, тъй като пред нас вече е

димящото плато за четирима със задушено телешко в гъбен сос

Не че за първи път го чуваме, не че не сме яли нещо подобно. Казвам ви, всеки път щом започна да го описвам, устата ми се изпълва с невероятния вкус и споменът оживява. Ще подчертая, че щом е казано телешко, то е такова и нито година повече над младенческата му възраст. Месото е толкова крехко, че от задушаването и проникването на ароматния сос наистина се топи в устата. Върховно! Питаме за рецептата. Сервитьорката се усмихва: „Нищо сложно – телешко и гъби.” Ние обаче знаем, че тайната e в подправките, които знае единствено шеф – готвачът.

Нашето одобрение му е предадено своевременно и същият излиза от кухнята, за да ни удостои с присъствието си. Повечето готвачи предпочитат лично да чуват как се оценява работата им. Това е в правилата! Усмихнат и щастлив, изслушва комплиментите и прави церемониална обиколка по масите със звънката, като гастрономична ария, благословия „Вon appetit”.

По-късно, веднага щом се прибрахме в България, реших да направя задушеното телешко. При цялото ми старание, баене и изобретателност – не се получи точно такова. Без приятелските разговори, без обстановката, без тайните на мастершефа – никога не е същото!

Бях чела някъде, че

„религията на Франция е храната”

Стори ми се невероятно и арогантно. Мислех си, виното – може би, но за храната – прекалено! От друга страна популярно скорошно изследване свежда процента на французите, редовно посещаващи църква до нищожните 10 %. Като се замисля, в удостоените с присъствието ни катедрали – при цялата им пищност и разкош, не съм виждала толкова народ накуп, както в заведенията, в които имахме удоволствието да се отбием. Не е ли това най-убедителното доказателство за по-горе казаното от мен?

Естествено, французите имат стотици официални религиозни празници посветени на светци- закрилници. За каквото се сетите. Имат също толкова гастрономични празници – на трюфела, на охлюва, на жабешкото бутче, на гъшия дроб, на фермерското пиле, на младото вино и, отново, за каквото се сетите. Събрани заедно храна,вино и ваканция – сътворяват един безкраен всенароден празник.

Ще отворя малка скобка за един комичен, но упорито отстояван от французите факт. Жабешките бутчета и охлювите не влизали в традиционното им меню, докато не установили, че английските туристи, запалени от екзотични разкази /най-вероятно бъзици на техни сънародници/ идват тук с наточен апетит да изядат по няколко дузини от нещастните гадинки. Французите отдавна са преглътнали прякора „жабари”, автори на който, естествено, са братовчедите и вечни исторически съперници зад Ламанша. В отговор мъдро включват в менютата си „деликатеса” с внушителната цена на гурме.

ОК – за вас – жабите, за нас – агнешкото!

Панирани жабешки бутчета – френски ресторант – Лагедок, Франция

Панирани жабешки бутчета

Понеже в английската кухня убивали животните два пъти: веднъж като ги обезглавяват и втори път – като ги готвят! Чувала съм французите да изказват подозрително мнение и за италианската храна: „ след спагетите нямат нищо”. Какво гигантско самочувствие, а?

И какъв очарователен пример за добросъседски отношения. Замерят се с вицове, вместо да дрънкат оръжия. И не само! Развиват добър общ бизнес за сметка на бедните земноводни!

Ястие с охлюви – френски ресторант – Лагедок, Франция

Ястие с охлюви

Интересно, кой ли е първият човек, който е решил, че жабите и охлювите стават за ядене. В суров вид те в никакъв случай не предизвикват обилно слюноотделяне. Нямат апетитна миризма и изглед. И въпреки това някой смелчага е отхапал и е обявил, че стават за ядене. Дали е бил подтикнат от бесен глад или от чисто любопитство? Уви, никога няма да разберем.

Нашите приятели, вдъхновени от приятното изживяване в отдалечения, но твърде популярен ресторант, предложиха следващия път да опитаме и агнешкото, за да се убедим на практика във всестранните кулинарни умения на французите. В България си го позволяваме най-много 2 пъти годишно – на Великден и на Гергьовден. Останалите бели държави, оказва се, си го ядат целогодишно*

И така… следващия път пътуваме до

близкото селце Корсави,

където е малкото семейно ресторантче, известно с вкусното си агнешко. Собствениците са приятели на Ружка и Жоро и са предварително уведомени за нашето посещение. Оливие е готвачът, а Сидалия,очарователната съпруга-португалка, обслужва клиентите. Аз самата обичам да приготвям задушено агнешко и, по отзиви на близки, се справям доста добре. Любопитно ми е с какво тяхното агнешко е спечелило стомасите на кулинарно извисените и претенциозни французи.

Corsavy, Франция

Корсави

е малко селце с 265 жители и е разположено на един от отсрещните склонове на Пиренеите с 1533 м надморска височина. Тучният вид на пейзажа в този слънчев есенен ден е живо доказателство за козметичните ползи от изобилието на вода. Девствена природа, преливащи се аромати на диви билки и цветя. Друго нищо особено. След изчерпване на добиваната желязна руда, някогашното оживено миньорско селище днес наброява едва 200 постоянни жители. Тихо,полузаспало, но с памет, скътана в малък исторически музей.

Ресторантчето,

състоящо се от няколко дървени маси и столове, излъскани до блясък от безброй седалища и лакти, е добре известно. И пълно с посетители, подчертавам – не единствено от околността! По думите на английския журналист Питър Мейл „Само във Франция можеш да намериш такава храна сред нищото”. Казано по друг повод, но с пълна сила важащо и за тук. Дали биха могли да поддържат нивото си, ако са принудени да разчитат само на местната клиентела? Силно се съмнявам. Ето как французите полагат усилия да подкрепят вкусното готвене и да опазят от фалит близкото ресторантче. Едва сега осъзнавам цялата истина в подхвърлената уж на шега фраза: „Ние почитаме стомаха и наши свещеници са шеф-готвачите. Предпочитаме да седим и да ядем, отколкото да коленичим и да се молим.”

И въпреки това повечето мъже и жени, които срещахме тук всеки ден, са категорично и дразнещо слаби, отколкото имат правото да бъдат. Чувала съм обяснения, че това е следствие от някакъв благотворен генетичен коктейл или от прекалено деен метаболизъм, предизвикан от твърде многото кафе, но истинският отговор трябва да се крие в онова, което ядат и пият, и в начина, по който го правят. Между другото, французите не похапват между храненията и никога няма да ги видите, крачещи по улицата с баничка или дюнер в ръка.

Докато чакахме нашето агнешко се състоя и първата ми среща с прословутия ябълков сайдер, сервиран със салатата за предястие. За него си струва да разкажа подробно, но… малко по-късно.

Собствениците, мили и сърдечни хора, ни засвидетелстват вниманието си за кратко. Непрекъснато пристигат нови посетители – оказва се, не само френско говорящи. А за агнешкото – със зачервена коричка, крехко и сочно дотолкова, че ножът е излишен прибор на масата, какво повече мога да добавя. По брадата ви потече от сока му, нали?

Френски ресторант

Но и средиземноморското меню ни прави щастливи

Вече знаем защо при изкусителното многообразие от средиземноморски дарове в изисканите менюта, Ружка винаги си поръчва агнешко. Няма изненади, няма експерименти – вкусът целогодишно и неизменно е един и същ. Превъзходен. Агнешкото е агнешко и никога овнешко. Източникът на месото е местен, известен и винаги един и същ. Агнетата живеят щастливо, пасат екологично-чиста трева и пият бистра планинска вода. Такава е

съдбата и на фермерското пиле, хранено по традиционния начин – с каквото предлага природата

И не е нужно качеството да бъде инспектирано от специално обучените служители на авторитетния гастрономичен пътеводител, библията на вкуса – „Мишлeн”. Най-безпристрастните оценители са обикновените консумиращи, предпочели да обядват точно тук, осведомени от най-разпространения в провинцията универсален справочник „от ухо на ухо” .

Ако позволите, няколко думи за звездите на „Мишлен” : За хората от бранша това са златните медали на кухненската олимпиада и се присъждат, затвърдяват или отнемат всяка година от експерти висша лига под прикритието на анонимни посетители в ресторанта. Спечелването на звезда създава репутация, а отнемането `и е катастрофа, бедствие и лична трагедия, защото това може да доведе до крах на бизнеса.

Впечатлява ме как тук, във Франция, е помислено за всеки детайл. Ако имате възможност да посетите френски хипермаркет, съветвам ви, обърнете внимание на рекламните етикети върху пакетите с месо. От тях ви гледат симпатични и усмихнати муцунки на животни, досущ като в анимационно филмче. Изглежда, за тях е голям комплимент, че ще ги сготви френски готвач и ще ощастливят нечий префинен стомах-ценител. И съвсем не е изненада, че са удостоени с медал. За качество. На най-видното място на опаковката. Посмъртно, разбира се!

Обещах да ви разкажа

за сайдера

Ще направя паузата сега, за да позабравите за агнешкото и да имате време да подготвите вкусовите си рецептори за следващото ни кулинарно приключение.

Ябълков сайдер

Ябълков сайдер

Предупреждавам, в никакъв случай не сравнявяйте френския сайдер с известната в миналото наша напитка под същото наименование и аромат на малина. И второ: това е газирана напитка с 3-4 градусов алкохол и-/ изключително свеж плодов вкус, получен след ферментацията на специален сорт ябълки – полудив, леко кисел и растящ в областите Нормандия и Бретан. Ето защо и вкусът на сайдера е леко кисел, леко сладък и с ябълков аромат.

Любопитна е историята на тази втора по популярност напитка във Франция. Според древна легенда изобретението ѝ се приписва на Карл Велики / 8 – 9 век/. Случайно седнало благородното и добре охранено седалище на Негово величество върху торба с презрели ябълки. Смачкани, като в преса, от тях потекъл ферментирал сок и така се получил сайдерът.

Карл Велики

Карл Велики

В друга, също толкова весела история откривателят е Гастон – калпавото прасе на селски фермер, което обикаляло овощните градини, бутало дърветата и, похапвайки ферментирали ябълки, се връщало в кочината на зиг-заг, вечно подпийнало.

Който и да е откривателят – хвала му! Изстуден, леко газиран, леко алкохолен – сайдерът е мощно разхладително питие в летните горещини! Ето още една причина Бог да създаде ябълките!

Странното за мен обаче е, че столица на ежегодния фестивал на сайдера не е някой френски град, а Франкфурт на Майн. Знам ли, сигурно има основателна причина за това!

Френско сирене

Франция е родина на над 500 вида сирена, кое от кое по-прочуто

Като се замисля, ако французите трябва да организират празник за всеки реномиран свой продукт , няма да им стигне един годишен календар. Например, имат повече сирена, отколкото дни в годината – с всякаква консистенция, с всякакъв вкус. Сирена от крави, кози, овце. Сирена с билки, с подправки, с пипер или мариновани в зехтин. Да избереш едно–единствено от стотици е сред предизвикателствата в живота. Нямала съм удоволствието, но имам упорита фантазия да присъствам на подобен кулинарен празник, панаир или бал. Казват, траели през целия уикенд. Дегустации, надяждане, състезания по скоростно пиене, влизане в братство, избиране на Кавалер на сиренето или Мис на празника са нищожна част от всичко, което се случва там.

Сирената винаги идват след десерта – френски ресторант – Лангедок, Франция

В едно от следващите ни гостувания нашите приятели решават да посетим

малкия семеен ресторант на мадам Жана – „местната революционерка”

на съседно село, намиращо се в долината Валеспир /регион Лангедок-Русийон/.

Френски революционер

Мадам Жана – собственичката и местна революционерка в задушевен разговор с Ружа

Отдавна знаем нейната история. На младини мадам помагала на нелегалната съпротива против немските окупатори и, рискувайки живота си, разнасяла позиви и експлозиви, скрити в кошницата на велосипеда ѝ.

Френски ресторант

Скромното, но прочуто ресторантче на мадам Жана

Потегляме към ресторанта не толкова гладни, колкото любопитни. Той не е удостоен с “готварска шапка”, но е всепризнат духовен дом за местните стомаси. Селцето е типично малко за южната френска провинция. Застроено по склона на хълм в източните Пиренеи, от който се разкрива красива долина. Рекичка с каменно русло и живописно мостче със сводове обединява двете махали. Спуснатите кепенци почти на половината от къщите са знак, че собствениците не живеят тук целогодишно, но идват за ваканциите. Встрани от малкото площадче – паметник, почитащ мъжете от селото, сражавали се и загинали във войните за славата на Франция. Като всички мемориали, които сме виждали, той е почтително подържан и с три нови трикольора, ярки и чисти на фона на сивия камък.

Дижестив със сметката – френски ресторант – Лангедок, Франция

Дижестив, придружаващ фиша със сметката

Малко по-нататък, зад завоя е въпросното ресторантче.Пред него – няколко дървени маси, застлани с карирани покривки. Стара лоза осигурява шарената сянка над тях, а сандъче с омърлушено пред настъпващата есен мушкато допълва картинката. Удобно провинциално бистро, което няма намерение да се присъедини към кулинарната въртележка, превръщаща талантливите готвачи в запазени марки, а приятните ресторанти – в храмове на високите разходи.

Прекрачваме прага и веднага установяваме, че стопаните явно не разчитат на посещения заради обстановката, тъй като дълго са се въздържали от инвестиции по промяна на интериора. Скромно, семпло, напомнящо повече на кръчма, отколкото на ресторант – с тезгях, обикновени дървени маси и столове, патинирани от времето, а по стените – тапети с поизлинели флорални мотиви. Но… е пълно с посетители, които вече са заети с обедното меню. Ясно,успехът на ресторанта се дължи на друго. И то е доброто съотношение между качество,цена и хубава проста храна, а не на полет на гастрономическа фантазия. Удобно провинциално бистро, което няма намерение да се присъедини към кулинарната въртележка, превръщаща талантливите готвачи в запазени марки, а приятните ресторанти – в храмове на високите разходи.То упорито спазва вековна провинциална традиция!

Ресторант Can Mach – Лангедок, Франция

и в малко провинциално ресторантче, естетиката е на висота

Прекрачваме прага и всички глави се обръщат към нас – непознатите странници. Поздравяваме, трогнати от всеобщото внимание. Много по-късно ще узнаем любопитния факт, че във Франция има и такива кафенета, в които ако не поздравиш при влизане и не си учтив с персонала, ще бъдеш таксуван доста по-солено. По принцип, на село любезността е вродено качество и е естествено всички да се поздравяват. В случая то е премесено с завишена доза любопитство, като към напълно непознати. Настаняваме се, посрещнати от дъщерята на мадам, която е сервитьорката тук. Предварително сме информирани, че

обедното меню e едно, но петстепенно –

две предястия, две основни и десерт по избор.вХлябът и виното влизат в цената.вИ това, представете си, е провинциалната версия на лек летен обяд.

Първото предястие

е от домашно приготвени месни деликатеси, зелени маслинки, масло и свежа багета с фина, хрупкава коричка.

Богат ордьовър от домашни специалитети

Богат ордьовър от домашни специалитети

Бутилката превъзходно,

без намек на кисела жилка и главоболни танини червено вино, е на традиционно ниска цена. Евентуалната нужда от втора бутилка е знак, че гостите са доволни и също е дар от стопаните. Отказваме я, тъй като не искаме да удавим следобеда си без спомени. Набелязали сме и друг маршрут.

Вино собствена марка - бонус към заявката – френски ресторант – Лагедок, Франция

Вино собствена марка – бонус към заявката

Следва щедра зелена салата с доматчета чери. Едва сме приключили с всичко това, а младата жена вече се е понесла към нас поднос с още топъл, внушителен по размер

омлет, навит на руло и поръсен със стърготини черен трюфел.

„Уау”- възкликваме и четиримата!

Омлетът е пухкав, с мека кожица и ярко жълт на цвят. Онова жълто, което се получава само от яйцата на кокошки, отглеждани свободно в селския двор.

Предястие - омлет от щастливи кокошки – френски ресторант – Лангедок, Франция

Предястие – омлет от щастливи кокошки

Мислим си, изядем ли го няма да има място в стомасите ни за също толкова прочутото печено пиле, за достойнствата на което сме просветени отрано и, което няма нищо общо с познатите ни, жилави като врабчета, подобни твари. Явно Рина /умната домашна любимка, изпълняваща добросъвестно ролята на уведомителен дворен звънец и опитен гид по горските пътеки/ ще благославя иначе неприятното отсъствие на стопаните си този ден. Ще остане щедра порция от тези лакомства и за нейния неутолим стомах.

Нашите приятели са по съседски познати и добре дошли и в този ресторант, ето защо след кратка размяна на любезности, при нас идва и мадам. Жена на възраст над 80-те, но видимо много по-младолика за годините си. Със спокойни маниери на изконна французойка и любезно усмихнато лице. Заинтригувана е от факта, че сме от България – страна от източния блок, приета в европейското семейство с последния транш и за която тук не се знае много, да не кажа почти нищо. Нормално е, тъй като големите нации са си самодостатъчни нарциси и трябва да се случи нещо извънредно в някоя периферна страна, за да влезе за секунди в новините им.

С присъщото на всички възрастни хора любопитство ни заразпитва –

какви сме по професия и с какво се занимаваме. Само да не беше се поинтересувала каква е средната заплата и пенсия в България! Учудването `и е убийствено искрено: „О ля ля!…Как е възможно да се живее с толкова?… А вие защо не стачкувате?” Изуменият ѝ поглед обхожда всяко едно от нашите, иначе интелигентни, лица. Mon dieu, колко ли време ще ни отнеме, ако се навием да ѝ обясняваме, а и тя дали ще разбере и приеме аргументите ни за солидарност със ситуацията в бедната ни от обрулване и ограбване страна? И ще бъде права! Борческият дух се отглежда от най-ранна възраст, а ние, както се разбира, сме пропуснали момента.

Слава богу, самата тя тактично измества разговора в посока на омлета. Вече сме опитвали на друго място нещо подобно, но в съчетание с картофено пюре. Тук за първи път ще го опитаме с трюфели. Любопитно ни е как е постигната съвършената пухкава консистенция. С енергично разбиване, което продължава и в тигана, казва. Опитахме с Ружка – бихме яйцата така, сякаш животът ни зависеше от това, и пак не успяхме! Получиха се „бъркани яйца с претенции за омлет”. Тайната на топ-готвача си остана тайна!

Има някаква простичка неуловима тънкост, която най-вероятно убягва и на самата мадам. Едва ли е толкова дълбоко законспирирана кулинарна тайна.

В едно сутрешно телевизионно предаване случайно подочух, че металът, от който е направен съда и в който се разбива или пече, също е от съществено значение за получаване на желаните пухкавост и вкус. Известно е, че французите от незапомнени времена, въпреки изобретения от тях незалепващ тефал, обичат медните си готварски съдове, лъснати до блясък, висящи по стените на кухните им и следователно все още употребявани в почти всяка провинциална кухня.

Друг път, ровейки се из дебрите на интернет, попаднах на такъв прелюбопитен и респектиращ факт за уважителното им отношение към всяко местно гастрономическо произведение:

Английски писател-пътешественик попаднал в Прованс на известната марка сирене „Ливаро”. Толкова му харесало, че изял рекордно количество, въпреки известния си с крехката си храносмилателна система английски стомах. За сведение,

Ливаро не е скромно сирене

То е плътно, еластично, меко, преливащо от мазнини / 45 процента/ и изключително вкусно. Между нас казано, и доста миризливо.

Прибрал се в родината и написал възхваляващ очерк, който /отпечатан в многотиражен вестник/ предизвикал невиждан бум на продажбите извън Франция…

Прочутото сирене Ливаро

Прочутото сирене Ливаро

На следващия годишен панаир на сиренето сър-лакомника, вече официален гост, под одобрителните овации на местното население бил провъзгласен за

„Кавалер на Ливаро”. Това си е медал за особени заслуги

Макар лишено от всякакви други бонуси , това звание е повод за гордост – приет си за член на уважавано общество.

Не мечтая за подобна рицарска чест, но в този ред на мисли ми се приисква мадам Жана случайно да прочете моето скромно, но вдъхновено есе и за реванш да ме допусне до своята святая светих, удовлетворявайки терзанията ми по тайната на пухкавия омлет?

Любопитно ни е да узнаем нещо повече и за трюфела

Чували сме, че това е най-невероятният и скъп деликатес. Божествената гъба расте където ѝ харесва и не се поддава на никакви опити за изкуствен добив, следователно и на генно модифициране.

Разрязан черен трюфел

Разрязан черен трюфел

Развъждането на трюфели изглежда е работа, от която само природата разбира

Това допринася за редкостта и цената им, а човешките опити за отглеждането им не са постигнали кой знае какъв напредък. Трюфелите растат на няколко сантиметра под земята, в корените на определени дъбови или лешникови дървета.

Безпогрешният детектор на трюфели е прасето,

което е родено с любов към вкуса им и чието обоняние в този случай превъзхожда това на кучето. Но има непредвидено препятствие – то не маха дружелюбно с опашка и не посочва къде е открило вкусната гъба. Иска да я изяде. Всъщност иска отчаяно да я изяде и по никакъв начин не можеш да го разубедиш на ръба на гастрономичния си екстаз да ти преотстъпи находката си. Изпълнено със свинска решителност и инат, то отказва да помръдне и дори ще прояви нечувана за рода си агресия и лакомия, докато не погълне и последното парче.

Търсене на трюфел с прасе

Търсене на трюфел с прасе

Поради тази причина

има обучени кучета-ловци на трюфели,

с които нещата стоят по много по-лесен начин. Точно когато то започне да копае, го подкупваш с резен салам и изравяш онова, което се надяваш да е бучката черно злато. Не преувеличавам, възхитително вкусната гъба струва почти колкото теглото си в злато, при което първоначалната цена е над 1000 евро за килограм.

Търсене на трюфел с куче

…и с куче-търсач

Казват, че този деликатес се консумира суров или овкусява различни ястия, запечен на жар, задушен с бяло вино, комбиниран с месо и дивеч. Някои французи-иманяри на трюфели го затварят и в буркани. Този ден ние го добавихме към вкусовите си познания, погълнали едва малки стърготини, омесени в омлета, но въпреки това усетили уханното му присъствие.

Знаят какво да ядат глиганите – първооткривателите на деликатесната гъба!

Ако е вярно, че „трюфелът прави жените по-мили, а мъжете – по-галантни”, какво ли благородство ще лъха от похапналите го на корем диви прасета?

Идва ред да ви разкажа епизод , при който ще възкликнете:

„И ний сме дали нещо на света… в кулинарията!”

Разбира се, той не е търсен нарочно – случи се както всичко останало, което ви споделих до тук и както всичките ни срещи и запознанства не само със световно признатата кулинария, но и с пъзелчетата история, култура, архитектура, изкуство и народопсихология на Франция. Епизодично и случайно!

В едно от последвалите пътувания посетихме

крепостта Кастелну,

която се намира в друга речна долина на Пиренеите. Самата тя е скромно съоръжение, в сравнение с внушителните по мащаб и красота Каркасон и Ег Морт, но затова пък местоположението ѝ е приказно. На север – гледка към зелените вериги на Пиренеите, на юг – лазурната необятност на Средиземно море. По отсрещните върхове – сигнални кули за предупреждение срещу нашественици. Чрез огън и облаци пушек се осъществявала „средновековната интернет – комуникация” – доуточнява Ружка.

Крепостта Кастелну, Южна Франция

Крепостта Кастелну, Южна Франция

В тази скучна каменна крепост с твърде оскъдно жизнено пространство пропиляли своя кратък земен живот 10 поколения виконти – феодали на Каталания и васали на френските крале от 10 до 13 век. Единствената утеха на иначе високопоставените особи, както можем да предположим , са били обилните трапези, хубавото вино и красивата гледка от върха на крепостта.

Ресторантчето в Кастелну – Франция

Ресторантчето в Кастелну

Изморени от изкачването, слизането и мисловната дейност за превратностите на човешките съдби в световната история, по волята на обедното разписание се озоваваме пред вратата на

китно ресторантче,

разположено на тераса под самата крепостна стена. Току пред нас се изнизва внушителна група италиански туристи, които вече бяха опустошили обедното меню. Единственото останало ястие бe “Касуле”, което както се оказа, е

фасул с наденичка в пръстено гърне

Без майтап!

Решихме, че е добър повод да сравним нашенското с френското и да им натрием носа, ако не е същото. Поръчваме си без дебати и колебания и се залавяме с дегустацията. Трябва да призная, че особени различия не бяха установени, освен тяхната по-вкусна наденичка! За добавянето на доматен сок при запръжката бихме могли да поспорим, макар че истинският французин твърдо предпочита с домати.И с мръвки. Но винаги в съотношение 70:30 в полза на фасула.

Касулé

Касулé

Малко по-късно, ровейки се в литературата за богомилите, катарите и сакралната връзка между тях, внезапно попаднах на следния, поразил ме, цитат: Богомилите, бидейки пропъдени от българските земи заради своята ерес, пренесли не само учението, но и някои свои национални традиции и ястия. Като зрелия фасул с наденички, например… От тогава ястието е усъвършенствано и подобрено дотолкова, че през 19 век под пелената на забравата вече няколко френски града, не случайно свързани с катарската одисея – Тулуза, Каркасон и Кастелнодари, настояват да се нарекат негова „родина”.

А ние си мислим, че това е фасулска работа, плебейско ястие, курбан за бедни и т.н. Някога Фердинанд дори е наричал народа ни с презрителното „фасулковци”и може би това е била преливната капка, довела до детронирането и изгонването му от България. Шегувам се, разбира се! Много по-сериозни золуми е сътворил на държавата ни преди да го натоварят на еднопосочния влак към фермата му за разплод на жребци в Тюрингския лес, Саксония.

Колко мъдро и познаващо законите на природата било населението по нашите земи, живяло и пребъдвало, въпреки изпитанията на историята! И взело, че пренесло тази мъдрост и по другите земи. Южна Франция, щедрата приемница на богомилските ценности чрез благочестивите си катари, както е видно, оценила и опазила достойнствата ни! За съжаление, ширещото се свещено невежество у нас от по-ново време е довело до комплекси спрямо полезното вариво в ущърб на здравословното ни хранене и го е изтикало в ъгъла на националното ни меню.

Касулé

и… касулé

Французите, които бързо разпознават добрата храна, му

дали френското име „касулé”

и с обичайната си скромност го присвоили като национално съкровище. Освен това, противно на диетичната мъдрост и гастрономическа предпазливост спрямо ужасната слава на мазнините, му се наслаждават, задушен в гъша или патешка мас.

Как е възможно този обилен и вкусен режим да е част от дълъг и здравословен живот? Ето защо фактът, че този край на Франция процъфтява с огромни количества от нещо толкова греховно, толкова пълно с холестерол и заплашващо артериите, е, меко казано, загадъчен. При това нивата на сърдечни заболявания в югозападната част на Франция са по ниски от където и да било другаде в страната, която и без друго може да се похвали с най-ниските нива в развитите страни с изключение на Япония, си е още по-загадъчно.

Като заговорих за здравословно хранене и дадености на природата, няма да пропусна

„глиганското с боровинков сос”

Най-горещо препоръчвания специалитет от джобния пътеводител за Корсика, което така и не успяхме да опитаме при едноседмичното ни пребиваване там.

Където има дъбови и кестенови гори – там непременно има и глигани. В подножието на Пиренеите – също. Ядат си жълъди и кестени на воля и трупат крехко екологично- чисто месце. Нашите приятели бяха сериозно обезпокоени от появата на тези вкусни, но иначе твърде пакостливи животни из техния район. Ровейки за корени и труфели, един четирикрак пришълец беше осквернил малката им овощна градина. Ах, какъв кулинарен специалитет би се получил от него! Боровинки в гората – дал бог. Изпълняваш подробните инструкции на Google как се готви този дивеч, врътваш го в печката, изстудяваш подходящата за целта бутилка червено вино и обявяваш празник. Въпросът е – кой ще убие глигана?

Ружка дипломатично излиза от ситуацията, предлагайки многократно изпитаната от нея на вкус и здравословност рецепта

„Пиле с праскови по каталански

Вкусно и тематично – нали сме в сърцето на френска Каталания.

Пиле с праскови по каталански – Лангедок, Фарнция

Пиле с праскови по каталански

Оказва се, че и пилетата тук нямат нищо общо с до болка познатите ни безвкусни бройлери. Те имат собствено контролирано наименование за произход. Расли щастливо във ферма, en liberté, хранени с каквото природата предлага и трупали маса с истинския птичи вкус, познат на нашите предци.

Френска кухня – Лангедок, Франция

Ето го и щастливото пиле

Свещенодействието се извършва пред мен – няма „фирмени тайни” за приятели, и аз си записвам всичко най-подробно до броя на тръсванията със солничката и черното пеперче.

Първо пилешките бутове бяха брутално разсъблечени, понеже кожата съдържала мазнини. После, овкусени с чесън и масълце и подредени в тавичка, бяха подложени на максимален термален стрес до зачервяване и изпускане на собствения сок. Последва приготвяне на бульон с горчив шоколад, подправки и сока от компот праскови. Нареждаме кръгчетата плод върху пилето, заливаме със сгъстения сос и допичаме. Сервираме по фантазия! Сладкото с горчивото, препеченото месо с плодовете – кулинарен вкусен оксиморон! Необикновена феерия от взаимно изключващи се поотделно, но изкушаващо преплели се аромати!

Вече предчувствам как сте ме хванали на мушка и се готвите да ми изнесете дълга и назидателна лекция за това, че почти не минава ден без зловещо предсказание на диетолози каква е цената, която ще платим за миговете наслада от захар, мазнини, алкохол и техните производни. Самоубиваме се ежедневно, казват. С нож и вилица! Дори ограничаването, като приемливо извинение, вече не било достатъчно. Тогава какво? Пълно отрицание – никакво червено месо, никакво мляко и сирене, никакво масло и маргарини, никакви тестени, никакви газирани! Препоръчва се пълно чревно целомъдрие: пиене на вода с кофи, билкови чайове, соеви кълнове, биоплодове и биозеленчуци. Жестока инквизиция заради ленивия метаболизъм, измислена от диетолозите! И цялото това изтезаване на духа – за спасение на човешкото тяло?

Учудващо е колко много специалисти има в наши дни, чиято мисия се състои в това да ни поучават за опасностите от удоволствието да се храним. Визуално ни демонстрират затлачени с мазнини кръвоносни съдове, водещи до инфаркти и летален изход. Това обаче не пречи на крещящи реклами да ни атакуват ежедневно от където си помислиш – медии, вестници, билбордове, витрини и щандове, изкушавайки ни 24 часа в денонощието с най- вредните за тялото продукти.

Френска кухня

И още едно изящно лакомство в шоколадова виола на изпроводяк!

За сведение, аз лично винаги съм била с отворено съзнание по въпросите, свързани със здравето и храненето и на драго сърце експериментирам различни диети. Добросъвестно и по правилата, макар не винаги с очаквания дълготраен ефект. Изключения за „прегрешенията” правя за кратко. Когато прекрачвам границата на Франция.

Да му мислят горките французи!… Но като се има предвид, че храната за тях е религия и въпреки това те са една от най-здравите и щастливи нации в света – едва ли!

Автор: Таня Благова

Снимки: авторът

*Всъщност това е лека заблуда – агнешко се яде във или близо до мохамеданските райони на света. Опитайте да предложите агнешко на немец, изобщо на някого, живеещ на север от Алпите 😉 – бел.Ст.)

Други разкази свързани с Кухня на народите – на картата:

Кухня на народите

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria