Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

февруари 12, 2016

Свиване

Етикет: Св. Валентин и как да се държим прилично на среща – част 1  

Супер измислени са ми този тип празници, за които е много важно да декларираш любов и обич с показност и публичен израз на чувства. Някакси винаги съм считала, че ако държиш на някого ще се стараеш да си бръснеш краката редовно, а няма да се юрнеш на 13-ти февруари да си записваш час за кола маска. Или ако смяташ, че точно тая мацка си струва ще я водиш по ресторанти и ще й подаряваш лъскави бижутца и без повод, а не само на 14-ти.

Но понеже знам, че една голяма част от вас ще се втурнете да празнувате по заведения, ето ви малко насоки как да се държите като дами и джентълмени и да не се изложите безобразно много.

Вино и алкохол:

Това, че по нашите ширини на същия ден се празнува и Трифон Зарезан не е причина да се отрежете като кирки! За това имайте предвид да пиете умерено и да поръчвате с мярка.

За оптимално удоволствие от вечерята – се постарайте да поръчате вино, което отговаря на храната, която ще консумирате. Ето ви тук 2 схеми (от Pinterest са, не мрънкайте, може да има и на български – аз не намерих!)

1

2

Допълване на чаша

Следете чашата на половинката си (основно за господата се отнася това тук) и доливайте, когато видите, че е празна или почти празна. Не е добре да си сипвате, преди да сте сипали на дамата си. Също така не е особено любезно да си доливате по-често, отколкото сипвате на човекът, с когото сте на вечеря – освен ако тя/той изрично не е казал, че ще пие само 1 чаша вино, примерно.

Алкохол и шофиране: моля, не забравяйте, че не сте безсмъртни! Ако планирате да пиете, просто отидете с такси до ресторанта/заведението или използвайте на връщане/прибиране услугите на някоя Drink & Drive фирма.

Храна – поръчка:

Когато седнете на масата и ви връчат менюто изберете какво ще ядете, като можете спокойно да обсъдите с партньора (кавалер/дама) си какъв е вашият избор, за да можете оптимално да изберете виното, така че да отговаря на избора и на двама ви – освен, ако не искате да поръчвате различни бутилки, което е странно.

Когато дойде келнер/сервитьор, за да вземе поръчката ви – господа, бъдете джентълмени и подскажете, че първо дамата трябва да поръча. Едно простичко „дамата ще поръча първа“ или „моля, вземете първо поръчката на дамата“ е достатъчно.

Добре е да си поръчате толкова ястия, колкото и дамата/кавалера. Ако единия стои само на салата, а другият изяде 5-степенно меню – никак не е добре! Също така – гостенинът (обикновено дамата) не е добре да прекалява с поръчките на принципа – нали няма да плащам аз сметката!

Храна – цена:

Ако сте решили да поканите половинката си в по-скъп ресторант, от тези, които посещавате обикновено се уверете, че имате достатъчно пари за сметката! Защото „Милоо, може ли да ми услужиш със 100 кинта“ в края на вечеря, която сте организирали, инициирали и сте избрали ресторанта вие – е леко несериозно. Не е добър знак, когато домакинът си избере само най-евтината салата от менюто и нищо друго. Също не е добре гостът да се изхвърли поръчвайки най-скъпото ястие.

Хранене: маниери и обноски

Не мляскайте, не дъвчете с отворена уста, не говорете докато дъвчете, не се тъпчете бързо и не лягайте на масата, докато се храните, както и не се разплувайте прекалено в стола си.

Седнете с изправен гръб, а ръцете поставяйте леко на масата – в предмишницата (между лакътя и китката), не си облягайте лактите твърде много на масата и запомнете: поднасяте хапката към устата, не се навеждате към чинията (като малко теленце на паша)

Споделяне на храна

ОК е да отсипете малко от ястието си на половинката си в чинийката за хляб, преди да започнете да се храните. Дори е ОК да си подадете и по една хапка набодена на вилица. Но е тотално погрешно да се храните взаимно, все пак сте големи хора, а не бебета!

Ако сте в суши ресторант и храната е сервирана в общо плато – то тогава нещата стоят по съвсем различен начин и можете спокойно да се храните от общата чиния, като разбира се е за предпочитане да премествате това, което ще изядете от общото плато в личната си чиния, която е поставена пред вас.

Лични вещи на масата

Освен ако не очаквате изключително важно телефонно обаждане, за което сте си направили труда да предупредите половинката си, телефонът ви няма място на масата! Дори е най-добре да бъде с намален или изцяло изключен звук. Същото се отнася за портфейл, ключове, очила…

Нежност/интимност

Отишли сте на ресторант, за да вечеряте, не да се изядете един друг на масата, пред всички останали гости/клиенти на ресторанта. Внимателно с прегръдките, целувките, попиванията и пощипванията под масата. Дръжте се прилични и пестете натрупаното привличане/сексуално напрежение за после.

„Миличко, имаш доматено сосче на устичката, наведи се, за да ти го избърша със салфетчицата“ също не е ОК. Ако забележите, че дамата/кавалерът ви има храна по устни, лице, дреха, зъби и т.н. намерете най-любезния и деликатен начин, за да го отбележите, така че да се погрижи да премахне храната/петното.

pix: Pinterest

 

 

 

 

 

Свиване

酵素を使ったダイエットは定番化しています  

女性の方の間で酵素ダイエットが非常に好評となっています。色々ある酵素ドリンクの中でも、口コミなどにより高い評価となっているのが優光泉なのです。他の酵素ドリンクよりも一番空腹感を満たせてトントン拍子にダイエットでき立という意見も多いです。優光泉は添加物が一切使用されていないため、体に優しい最高品質と言える酵素ドリンクなのです。酵素ダイエットはその効果の高さで知られ、それではどういった効果があるのか見ていきますと、酵素のおかげで代謝が活発化した結果、便秘が治ったり肌がきれいになったりし、健康体になるというものです。しつこい便秘が解消されると、わかりやすく体重が落ち、皮膚の代謝がスムーズに進んで美肌になることが期待できます。体に老廃物をためこまず、順調に出していける体質になって、より健康な体になることが出来ます。要するに、健康的な減量が実現できて、減量しても体にダメージはなくむ知ろ健康になるのが、順調に進行している酵素ダイエットの効果です。酵素ダイエットのやり方で一番効果的なのは、夕食を酵素ドリンクにするのを一ヶ月は少なくとも連続してやることです。希望する体重まで落とせ立としても、急にダイエット前の食生活をまた始めてしまうのではなく、摂取するカロリーを低めにした消化しやすいご飯にします。それに、酵素ダイエットをしゅうりょうし立としても毎日欠かさずに体重を計り、リバウンドに注意することが大事な点です。いかに酵素ドリンクに栄養満タンだといっても、絶対的に必要なエネルギーを不足せずに摂取出来るワケではありません。そのため、エネルギー不足になってしまい、体調が悪くなってしまう恐れがあります。また、空腹感が辛くなり、軽食をとってしまったり、途中で挫折してしまう可能性があります。酵素ダイエットというのは、生命維持において必須の酵素を体内に取り入れる事で、空腹に対する感覚を鈍らせ、また様々な身体機能に働聞かけて痩せやすい体作りをしてダイエットする方法です。酵素を摂ることで、腸の動きが快調になり、便秘症の改善にも繋がります。ご飯を制限する必要がないので、無理がなく、リバウンドの恐れもありません。酵素の飲料を飲んでいても痩せないという方もいます。いくら痩せるために酵素ドリンクが良いといっても、飲むだけで劇的に痩せられるワケではありません。朝昼晩のうち1食を酵素ドリンクに置き換えたり、アルコール摂取や甘いものを控えめにするというような努力も必要です。また、新陳代謝が良くなった分、軽めの運動をしていくのも良いでしょう。よく行なわれている酵素ダイエットの方法は、プチ断食の時、効果的に酵素ジュースを使うものです。どうするのかというと、プチ断食実行中におなかが空いたら酵素ジュースを飲むというもので、こうすることにより、空腹をしのげますので、心身の負担を感じないでプチ断食が行えます。なお、朝ごはんを何も食べずにその代わりに酵素ジュースを摂るというのも単純ながら効果が比較的すぐにあらわれるのでお薦めです。それから、便利に持ち運べる酵素サプリメントを使う方法も人気があります。酵素ダイエットに限らず運動も行っていくと、ダイエット効果が上がるでしょう。運動と言うと大変に聞こえますが、ストレッチだとか、ウォーキングで充分です。筋肉がなくならないように適当に身体を動かすようにしましょう。運動をすることによって、あなたが理想とするプロポーションに近づくことができるでしょう。ですが、激しい運動は身体に負担がかかり過ぎてしまうため、軽い運動にしましょう。酵素ドリンクと運動を合わせると、さらにダイエット効果が高くなりますし、健康増進にも効果があります。運動する、といっても、それほどまでにハードに行なわなくてもよいのです。ストレッチやウォーキングなどでもきちんと効果がわかることでしょう。以前より歩く距離を増やしたり、拭き掃除などをするのも効果があるでしょう。酵素ダイエットに取り組むのはとても易しいです。酵素ドリンクと呼ばれる市販品があるので、自分に合うと思われるものを捜して、水やお湯、ソーダ水、野菜ジュースなどと混ぜて、飲めばいいのです。酵素ドリンクを飲むことを継続すると、代謝がよくなることで、ダイエットの効果が期待できます。この他に、1食置き換えやプチ断食などを取り入れればますます効果が上がるでしょう。酵素ダイエットとミックスして取り入れたいのがエクササイズです。酵素と言うものは体の中の多様な所で有用です。酵素で食品を消化しやすい体になり、脂肪をバーンしやすい体作りが可能になれば、プラスして運動を取り入れる事によって、更なる痩せ効果が期待できます。酵素をうまく役たてる為にはおなかがすいた時に動くのがお勧めです。ベジライフの酵素液の中には90種もの果物や野菜の栄養素が凝縮されているので、栄養の点でも優れています。ですから、このベジライフ酵素液を飲んだ場合には満腹中枢というものが刺激され、ダイエットをしている人の空腹感を和らげることが可能です。また、おなかが減りにくいので、ほんの些細な断食にもってこいではないでしょうか。友達にこれ太鼓判だからと勧められて、酵素ダイエットをやってみることにしました。一回のご飯をドリンクタイプのものに置き換えて飲むようにしています。私は朝飲んでいるのですが、飲み始めて約一ヶ月ほど経っ立ところで四キロものダイエットに成功したのでした。これから先も愛用し続け、より理想とする体型になれるように頑張ろうと思っています。酵素を使用したダイエットというと、女優やモデルを職業としている人立ちが実際にしているダイエット法で有名です。私も酵素ダイエットを行ったのですが、正直に言ってしまいますと、効果は感じられませんでした。ただ、便秘改善になって、肌がキレイになったので、ダイエットではなく美肌効果を期待したい人にオススメではないかと思います。少し前から気になっていた酵素ダイエットを行なおうとネットで色々と調べてみました。酵素ダイエットに用いるドリンクが欲しかったので、口コミを確認すると、選ぶ際には気をつけないと後悔すると書いてありました。購入後に味が気に入らなかったらダイエットを続けることが出来ないからです。そういったワケで私は一番高評価だったものを購入しました。私はこのベルタ酵素を使います→
ベルタ酵素ドリンク

Свиване

Рим – всички гледни точки (3): Рим –оттук оттам  

Продължаваме с разходката из Рим – започнахме с археологическия Рим, после – по фонтани и площади. Днес ще продължим разходката си към остров Тибър и околностите.

Приятно четене:

Рим

всички гледни точки

(едно пътуване до Рим през август 2014)

3-та част

Рим –оттук оттам

Първата забележителност, която посетихме на третия ден беше

църквата Сан Джовани ин Латерано

Всъщност това е главната църква (Катедралата) на Рим. Тук се намира престола на папата. Тя е посветена едновременно на Йоан Кръстител и на Йоан, ученика на Исус (Archibasilica Sanctissimi Salvatoris et Sancti Iohannes Baptista et Evangelista in Laterano). Основите на църквата са от времето на Император Константин. На няколко пъти е опожарявана и разграбвана. През средновековието е построена отново и осветена първо на Йоан Кръстител, а след това и на Евангелист Йоан. Строителството на сегашната катедрала, завършва през 1735г. когато Александър Галилей построил фасадата.Други известни архитекти като Боромини и Доменико Фонтан също са оставили своя отпечатък върху сградата. Тя  представлява 5 корабна базилика и вътрешно изглежда по-огромна от Свети Петър във Ватикана, която е 3 корабна. Но това е само усещане.

Църквата Сан Джовани ин Латерано – Рим, Италия

Църквата Сан Джовани ин Латерано

Зад катедралата е площада Сан Джовани, където е Латеранския дворец, а на самия площад отново има египетски обелиск, мисля, че този беше най-високият.

От дясно се намират

Светите стъпала,

поставени в специален параклис. Твърди се, че са пренесени от Ерусалим и са били пред двореца на Пилат и Исус Христос се е изкачвал по тях по време на съда над Него. Сега тези стъпала са облицовани с дърво, като мраморът се вижда само от специалните процепи, които са оставени. Поклонници от цял свят днес изкачват тези стъпала на колене, вярвайки, че така стават „по-святи”.

Светите стъпала – Рим, Италия

Светите стъпала

От лявата стана на катедралата се намира част от крепостната стена на древен Рим с портата Сан Джовани. Ако продължите покрай стената на север (естествено ние взехме трамвай 8) ще стигнете до най-голямата порта Порта Маджоре (Porta Maggiore).  Тя е построена заедно с аквадукта Аква Клавдия през 52г. от н.е. от император Клавдий, а през  271г. е интегрирана в стената на Аврелиян. Древен Рим е имал общо 18 главни порти.

Порта Маджоре е само на 5 мин. от нашия хотел, затова се прибираме за кратка следобедна дрямка.

Късно следобед отново вземаме трамвая. Той минава покрай

църквата Santa Croce in Gerusalemme (Светия кръст в Ерусалим).

Според католическата църква тук се съхраняват намерените през 1942г. останки от кръста на Христос. Не сме проверявали този факт, просто се полюбувахме на архитектурата и отвън. Слизаме на Циркус Максимус и започваме нашата пешеходна разходка. (За Големия цирк вече писах в 1-ва част).

Циркус Максимус – Рим, Италия

Циркус Максимус

Бях планирала изкачване до хълма Авентин, но го отложих, защото времето започна да се разваля. Така, че след Циркуса минахме покрай

Устата на истината (La Bocca della Verità )

Това е барелеф, разположен в преддверието на църквата Санта Мария ин Космедин. Счита се, че скулптурата е била част от древноримски фонтан или е изобразявала някой от езическите богове. Това, с което е най-известна тази скулптура е, че играе ролята на детектор на лъжата. От Средните векове насам се счита, че ако някой постави ръката си в отвора и изрече лъжа, ръката му ще бъде отрязана. Някъде обаче прочетох, че една дама успяла да „излъже“ Устата на истината, като инсценирала нападение от любовника си, който я целунал пред свидетели. След това на въпроса „Целувала ли е друг мъж, освен съпруга си“, отговорила: „Да, но по принуда.“ И ръката и останала цяла.

Устата на Истината – Рим, Италия

Устата на Истината

След това се отправяме към

острова на Тибър (Isola Tiberina)

Това е малък остров 270 м. дълъг и 67м. широк с формата на кораб. Според легендата през 3-ти век преди новата ера по време на чумната епидемия римляните се отправили с кораб към светилището на Асклепий в Гърция. На връщане от реката изскочила змия и се качила на върха на острова. Това било знак, островът да бъде посветен на бога. Затова на острова направили храм на Асклепий ( Ескулап). През средновековието построили църква, където изолирали болните от чума, а днес има болница.

Изола Тиберина, Рим, Италия

Преминаваме през мостовете и стигаме до

квартала Трасведере

Това е „народния“ квартал на Рим. Тук има таверни и ресторанти, атрактивни за туристите. Планът беше да се изкачим до хълма Яникуло, а след това да вечеряме в някой ресторант.

ресторант в Трасведере – Рим, Италия

ресторант в Трасведере

Междувременно започва да вали. Амбулантните търговци прибират шишетата със студена вода и започват да предлагат чадъри и дъждобрани. Скриваме се под един навес докато премине дъжда. Междувременно започва и да мръква, така че разходката до Яникуло отпада. Вечерята също отпадна, защото след дъжда „многобройните“ ресторантчета са пусти.

Не мога да пропусна нощната гледка от

моста Ponte Garibaldi

с купола на Ватикана в дъното.

нощната гледка от моста Ponte Garibaldi – Рим, Италия

нощната гледка от моста Ponte Garibaldi

Връщаме се към центъра на Рим: площад Венеция, Капитолия, Фори империали и Колизеума, които видяхме осветени. Честно казано очаквах повече от нощното „художествено“ осветление на Рим. Поне в действителност не изглеждаше като на снимките, които бях виждала.

Очаквайте продължението

Автор: Елена

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Рим – на картата:

Рим

Свиване

Седмично вдъхновение #4  

За разлика от предишната, тази седмица беше не само продуктивна, а и изпълнена с интересни четива. Ето ги и тях…



Ако нещата, които пиша и споделям, са ви допаднали, защо не се запишете, за да получавате новите ми публикации по e-mail? Ще ви изпращам само линкове към новите неща в блога и няма да споделям адреса ви с трети лица.

Name
Email *

 

Материалът Седмично вдъхновение #4 е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

Свиване

Обявиха очакваните цени на Samsung Galaxy S7 и Galaxy S7 edge  

Обявиха очакваните цени на Samsung Galaxy S7 и Galaxy S7 edge
Само след 9 дни в Барселона Samsung ще обяви новите си топмодели от серията Galaxy S и въпреки че вече…
Свиване

спирачки  

нека остане между нас
не ми се говори за това
просто ме изслушай
са изречения които
често чувам

не бих излъгала
плашат ме малко те са
бариера пред думите
условна граница
западна източна южна
спират думите ми
карат ги да разбият бреговете
да потекат от друго място

думите ми напират
знаят че няма да са полезни
и въпреки това не се удържат
искат да продължат
да бъдат безсмислени
да се разливат някъде
другаде


Свиване

лечение  

когато изгаснах
всички се стекоха към мен
за да ме съживят
все едно стадото
роякът усеща
нередността
и всички работят
за да я поправят

първо при мен се спря огънят
оцеляването
сипа ми вино
сложи пред мен храна
говори с мен
успокои ме
разсея ме
не се уплаши от сълзите ми

после дойде оранжевото
слънчевото жълто
егото си отиде
дойде решаването
преглъщането
примиряването
приемането
на себе си и всичко
дойде прегърна ме
целуна ме по челото
не се уплаши от сълзите ми

после беше зеленото
изникна от сърцето ми
отидох при него
помолих за прошка
прие ме с цялото приемане
на света
върнах му същото
вече не плачех но
нямаше да се уплаши от сълзите ми

от зеленото нататък знаех
сега или става лесно
или сериозно
или и двете
започнах да мисля по-малко
да усещам повече
и към мен се стекоха
последните лечители
говориха ми за енергия
за чувство
не обмисляха излишно
бяха като мен
казаха ми същото
което знаех и сама
тук отново плаках но
не се уплашиха от сълзите ми

отново и завинаги
благодаря
знам че най-доброто предстои


Свиване

меню  

богинята
закусва
обядва
вечеря
езика си
бузите си
каишката си
прокарва с малко кръв

очите ѝ блестят
избира цветовете си

не я е страх
не я е страх


Свиване

Музикален калейдоскоп 25  

Направете си едно добро и преслушайте

Les Yeux Orange Top 100 2015

Френският блог за електронна музика Les Yeux Orange е публикувал класацията със стоте най-яки парчета за 2015-та.

100-те парчета се разстилат в 8 часа, колкото е един нормален работен ден. Моят съвет е, чуйте ги, аз съм в началото все още и няма слабо парче. Компилацията се предлага като два четири часови сета в soundclound или още по-яко, видео компилация в youtube. Всички артисти/имена на парчета са изброени, сред тях има доста разпознаваеми, но и нови за мен.

Но стига шеги и закачки, закачайте слушалките, дайте мах на волума и се наслаждавайте.

Свиване

Петъчен виц: Как да разбираме обявите за работа?  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Теленор пуска HBO Go като допълнителен пакет за абонатите на мобилната им услуга  

Теленор пуска HBO Go като допълнителен пакет за абонатите на мобилната им услуга
Теленор обяви, че ще бъде първият мобилен оператор в България, който ще предлага на клиентите си услугата HBO Go, без…
Свиване

Да, искам LEGO в количка  

На въпроса LEGO в инвалидна количка, отговорът ми е кратък и еднозначен. „Да.“ Причините и логиката зад този отговор са малко по-дълъги.

Да, искам играчка LEGO в инвалидна количка, защото в България има (до 2011-та година) 474 267 души в неравностойно положение. Колко са те през 2016-та година е трудно да се каже, защото статистики няма.

Да, искам такава играчка, защото хората с увреждания в България са невидими.

Столицата е почти недостъпна – дори за хора със слабо намалена подвижност, а какво остава за тези с по-тежките проблеми или за страната като цяло.

Да, искам такава играчка, защото има деца с увреждания, които имат нужда да могат да се приобщят и да станат членове на обществото, а първата стъпка е обществото да си припомни, че тях ги има. Защото дори и без тази играчка, тези хора ги има, те съществуват, дори и на някои хора да им е по-лесно да не им обръщат внимание. Идеята, че осъзнаването, че има хора с увреждания може да травмира някое дете, е просто цинична в същността си.

Световните организации, психолози и изследователи влагат огромни ресурси, за да изследват точно тези теми и до този момент, резултатите по-скоро демонстрират, че дори самото наличие на играчки от типа на LEGO-човече в количка е полезно, независимо дали родителят е купил такава играчка и дали детето играе с нея. Фактът, че я има, увеличава шанса тя да стигне до някое дете, което има нужда от нея, до дете, което само по себе си е в количка, или до среда, в която съществуват хора с увреждания – било то възрастни или деца.

Докато не се появят изследвания, които доказват директна корелация между играчка с увреждане и негативно влияние над детска психика, този страх спокойно може да бъде оставен настрани.

Единственото, което LEGO правят, е да пуснат играчката на пазара… никъде в темата няма намеци, че това ще е обучителна играчка, че нейната роля е да образова детето на тема „какво е увреждане, какво представлява, как може да се случи, как живеят хората с увреждания, как да интегрираме хората с увреждания“, иначе казано продажбата на лъжици няма как да замести готвенето и между двете няма никаква логическа връзка.

Факт е, родителите трябва да обясняват и да говорят с децата си за съществуването на хора с увреждане. За мен е показателно, че темата за първи път изобщо минава на дневен ред чак сега.

Родителите обаче също са членове на обществото, представите за нормалност се формират от това, което виждат, чуват… или съответно, не виждат или не чуват. Наличието на играчка с увреждане ще стане повод за много хора изобщо да се замислят над темата, да я обсъдят и да се поинтересуват повече, което на свой ред е огромна полза за цялото общество, за самите хора и за техните деца.

Това е просто играчка на човече в количка… или на мотор, както вече я чух описана от 5-годишно хлапе в метрото, което надничаше да чете в таблета на баща си, докато пътуваха нанякъде. Това е играчка, а как ще я възприеме детето наистина зависи как ще му бъде представена от родителя. Но ако не й се прикачи епитет и тя не бъде третирана негативно от родителя, за детето това е просто играчка, която може да използва за каквото му хрумне.

Съществуването на такива играчки просто ще е познание за още един тип съществуващи хора, с които може да се сблъска детето – на площадката, в училището, вкъщи, на улицата – познание дори за него самото.

Травмирането на детската психика може да се случи по разнообразни начини, може да бъде чрез наблюдение на насилие, но може да бъде и чрез мълчание – не можем да се преструваме обаче, че светът не съществува.

Решението е нещата да се обяснят и покажат максимално рано, а не да се шокират в неконтролирана среда.

Играчката НЕ заменя родителската роля или социалното запознаване на детето с дадената тема, но ужасно много улеснява тази им работа, като скъсява част от дистанцията – тя е добра демонстрация, дава възможност да стане постепенно, в контролирана среда и в подходящия момент. Тя е по-скоро част от арсенала за образоване на родителя.

Обаче остава въпросът… а родителят образован ли е? С какви нагласи е израснал той и неговото поколение и как несъзнателно предава на свой ред тези си представи на следващото поколение? Може би имаме нужда освен играчка LEGO в инвалидна играчка за децата, още една такава за нас, големите. Сякаш ни е нужна.

С едно изречение. Да, искам да има играчка LEGO на човече в инвадлидна количка.

Инвалид не означава невалиден.

Този текст е написан първоначално и публикуван в сайта на webcafe.


Filed under: абсурдно, медийна безотговорност, хуманизъм Tagged: деца, инвалидна количка, LEGO, хора с увреждания
Свиване

VIVACOM ще продава Sony Xperia M5 на цени от 24.90 лв. с договор  

VIVACOM ще продава Sony Xperia M5 на цени от 24.90 лв. с договор
След като преди няколко дни Мтел сподели, че започва продажбите на Xperia M5 от следващата седмица, както и цената на…
Свиване

Адам Загаевски: За царствата  


„Обичам да мечтая за мъртвите царства“
                                                  Су Дунпо


Обичам да мечтая за мъртвите царства,
където месингът блести и пее
и по хълмовете пламтят вертикални огньове,
в които живее нечия обич.
Късно следобед през ноември
пътувам с крайградското влакче,
връщам се от дълга разходка;
край мен изморени чиновници
и меланхолична старица,
която е гушнала дакела си.
Кондукторът, за съжаление,
е много несръчен шаман.
Животът крачи над нас като Гъливер
и се смее гласно, и плаче.


Превод от полски: Силвия Борисова


Загаевски   Адам Загаевски в „Кръстопът”.


   Публикацията в „Кръстопът” е от книгата ”невидима ръка” („Издателство за поезия „Да”, София, 2015 г., подбор и превод – Силвия Борисова).

Свиване

Тайно  

Балади, разпади, Нова година, Silvester, руско Рождество Христово, Банго Васил, китайска Нова година, сесии и др. Не можахме много да си поврачуваме, защото имаше две седмици кашличен мор и човек за какво друго да размишлява освен за плеврите си. Междувременно „нови“ болежки се обаждат, та кое да „игнорираш“ по-напред. Заповядайте едно интервю, за което ни […]
Свиване

Първо по Дарик #154: Представяне на Coolpad Torino S и Acer Predator 17  

Първо по Дарик #154: Представяне на Coolpad Torino S и Acer Predator 17
Здравейте с брой 154 на технологичната рубрика на nixanbal в Дарик радио! Тази сряда със завърналия се от Южна Америка…
Свиване

HTC One M10 ще има 12 МР камера с лазерен автофокус и оптична стабилизация + още инфо  

HTC One M10 ще има 12 МР камера с лазерен автофокус и оптична стабилизация + още инфо
Новият флагман на HTC ще се появи чак през пролетта, но спецификациите му вече започват да изплуват и днес на…

февруари 11, 2016

Свиване

Кейт Аткинсън. Живот след живот  

timthumb

Живот след живот на Кейт Аткинсън е един доста сериозен роман. Разказва за смъртта. И за войната, за безумието на войната, за съхраняването на човека във войната, под отломките, сред смъртта.

Романът е интересно заплетен. Урсула живее и умира много пъти. По различен начин. През различните версии на нейния живот разкриваме една уютна Европа от началото на миналия век, една объркана Европа на 20-те и 30-те, една опустушена Европа на 40-те, една възстановяваща се Европа след това.

Не, това не е женски роман, както може да ви подведе корицата на българското издание (умишлено не я слагам тук). Не, това не е забавен роман, както могат да ви подведат цитираните чужди селебритита, неизвестни никому тук. Не е и окултен, нищо, че Урсула живее много пъти живота си на страниците на книгата.

Това е болезнен роман за живота, семейството, отстояването на свободата. Живот след живот е дълбок размисъл за хода на историята и мястото на отделната личност в него.

В началото, до към първата четвърт си мислех, че тази книга не е за мен. Но после ме срази. Остави ме безмълвна. Да, темата за Втората световна война ме вълнува дълбоко. Да, всичко което се случва днес в света е сякаш още не сме си взели важните уроци от онова време.

Има една нежна нишка с лисиците в родния дом на Урсула. Много омайна. Има и много важни теми обиграни от различен ъгъл през различните й животи – майка-дъщеря, братя и сестри, баща и дъщеря, мъже, съпрузи, любовници, брак, секс.

Радвам се и благодаря на Колибри, че изчетох и мога да пиша този пост днес – 11-ти февруари  – деня, в който Урсула се ражда, много много пъти в Живот след живот.

Комплименти за Колибри за избора на това заглавие!

“Колко бързо цивилизацията може да се разпадне на своите по-груби основни части. Германците, най-ерудираните и най-възпитаните хора на света, а ето … Аушвиц, Треблинка, Берген-Белзен.”

“Жената пред нея беше изумително елегантна с разкошно самурено палто до земята, сребристосиво, но и тя стоеше там, чакаше търпеливо с кофите в хапещия студ.”

Пригответе се за труден път и я прочетете.

Свиване

Qualcomm представи платформата Snapdragon Wear и първия си чипсет специално за носими технологии  

Qualcomm представи платформата Snapdragon Wear и първия си чипсет специално за носими технологии
Snapdragon Wear е името на нова платформа, под шапката на която Qualcomm ще пуска чипсети, създадени специално за интегриране в…
Свиване

Казус: Прекалено квалифициран съм и не ме искат на работа  


Какво да правим, когато не успяваме да намерим работа, защото сме твърде квалифицирани
Свиване

Добре дошли в нашето семейство: Жени и близначките  

Село Долно Камарци. Пиян козар избива комплексите си, пребивайки бременна коза на улицата. Козата по-скоро плаче, отколкото блее. Хората наоколо са възмутени, но безучастни – „Ми, негова си е”, шепнат под сурдинка…

Типична родна действителност, нали?
Е, ще ви изненадаме. Не всички са безучастни! Една жена рискува и застава между пияницата и беззащитното животинче! Един полицай, повикан на място от нея, не си измива ръцете с оправдания, а взима мерки и прибира козата от „собственика”.

Ето как в нашата кучешка „Ферма”, дойде козичката Жени – кръстихме я на нейната спасителка, на смелата жена, която не си затвори очите пред страданието.

IMG_1441

Същата нощ, заради жестокия побой и малко по-рано от нужното, но в съвсем друга реалност и обградени от много обич, се родиха Мила и Мими.

IMG_1503

IMG_1491

Жени е изключително добродушна и грижовна. Не роптае, когато се налагат промивки на раните й, няма нищо против да гушкаме и целуваме бебетата й непрекъснато, напротив – приема всичко това с благодарност, сякаш разбира, че това е нормалното начало на техния нов, добър живот при нас.

IMG_1539

IMG_1548

Присъединяването на Жени и близначките към нашето разнородно семейство (конете Пени и Силенцио, козата Цонка, овенът Марчо и двете прасенца Лилемур и Наоми) ни дава надежда, че ние, българите, сме готови за промяна.

IMG_1514

Готови сме да спрем да затваряме очи пред жестокостта към живи същества, независимо от вида им, готови сме да поемем отговорност за действителността около нас и да я променяме, когато се налага.

IMG_1430

Жени промени и друго – към мечтата ни да създадем първия в България приют за малтретирани коне се добавиха още няколко думички: Малтретирани коне и селскостопански животни.

IMG_1501

Ако и вие искате да променим не само света на кучетата, но и на животни като Жени, можете да подкрепите инициативата ни, като изпратите смс на кратък номер 17 777 (за абонати на Виваком, Мтел и Теленор) с текст DMS KONE.

Свиване

12 странични ефекта от работата в предимно мъжки екип  

В офиса ти си добро момиче с възвишени идеали, вълнуваш се от социални теми, храниш се здравословно. Докато смениш предимно женския екип, с предимно мъжки. Ето някои от промените, които се случват след 6-12 м. Някои се проявяват още в първите 2 седмици – иначе без тях няма да оцелееш (т.5). 1. Пиеш бира на … Нататък 12 странични ефекта от работата в предимно мъжки екип

Материалът 12 странични ефекта от работата в предимно мъжки екип е публикуван за пръв път на Гърненцето.

Свиване

Книгите от моето детство  

Андерсенови приказки 1949Какво скучно заглавие, а толкова щастливо!

Имам привилегията и щастието да съм от децата, възпитавани с книги и то не какви да е, а със стари книги – стари и като издания, стари и като автори. Ханс Кристиан Андерсен, Луис Карол, Ерих Кестнер, Сесилия Джеминсон, Франсис Бърнет, А.Л.Милн, Карен Михаелис бяха моите по-добри и по-интересни приятели.

Когато бях малка, рафтовете на книжарниците не се огъваха от разнообразни, ярки и красиви издания, съобразени с вкусовете и желанията на децата. Бяха доста скучни и праволинейни. Но поне на нас в България ни бе спестено мнението, че приказките са нещо вредно. Че на децата са необходими не фантазии и измишльотини, а „най-истински, реални факти“ – като че ли фактите могат да бъдат нереални. Беше ни спестена дискусията, водена в Съветския Съюз за приказките, които видите ли „подриват вярата на децата в тържеството на колектива“, „действат травмиращо на подрастващите“, тъй като развиват суеверие и страх, „дават неправилна представа за света на животните и насекомите“. И това не си го измислям. Който не ми вярва, нека отвори „От двух до пяти“ на Корней Чуховски, глава трета „Борьба за сказку“ и ще се сблъска с невероятни примери за педагогическо тъпоумие.

У нас някои дървени глави се ограничаваха само с изхвърлянето на боклука на царете и цариците. За принцесите да не споменаваме. Това съм го изпитала лично на гърба си. Бях някъде на 5-6 години, когато с дечица играехме в градинката на Св. Седмочисленици  „Кралю-Порталю, отвори порти, че ще замине кралската войска…“, може би я помните. Тогава към нас се запъти един много сериозен чичко в кафяв костюм и каскет (боже, все още пред мен изниква фигурата му и се надвесва над нас) и ни каза да спрем и повече никога да не играем тази вредна игра, защото царете са лоши и вече ги няма. Няма що! Спасиха ни от „чуждото класово влияние“ или „класово-чуждото влияние“, така и не запомних.

Как да обясниш на такива хора, че именно приказките и фантазиите възпитават в децата способността да се вълнуваш от чуждата болка, да се радваш на чуждата радост, да изживяваш чуждата съдба като своя.

Магьосникът от Оз книжно тяло изд 1946

Както при всички деца тогава и моето възпитание започна с приказките – най-обикновените прости приказки, които бяха по-скоро притчи, отколкото разкази. За жабата, която избила маслото в млякото, за сина, който искал да се отблагодари на баща си, не разбирайки че ние се отблагодаряваме чрез грижите за своите деца… Не я ли знаете? Някой ден ще ви я разкажа. Прабаба и баба ми ги разказваха и се надяваха да ги разбера. О, как разбирах и как си вземах поука!

После дойдоха Мара Пепеляшка, Котаракът в чизми, Снежанка и седемте джуджета. А после се научих да чета. И се започна…

Мама, която по това време пак следваше, не можеше да ми смогне и тъй като не искаше да се възпитам с „Павлик Морозов“ и „Овчарчето Калитко“, обикаляше антикварите. А на мен ми се наложи бързо да усвоя и стария правопис, ако исках да чета сама.Мечо Пух 1942

Първата беше „Мечо Пух“ или както пишеше на корицата „Мечето Пух“. Колко съм се борила, колко сричала, но си я изчетох сам-самичка.

Сега едва ли бих могла да си спомня последователността им, но бързо, бързо посегнах и към „Андерсеновите приказки“ в превод на Светослав Минков, „Алиса в страната на чудесата“, „Магьосникът от Оз“. Това не бяха богато илюстрирани книги. Бяха с нестандартни размери, добре подшити страници, а илюстрациите – черно-бели, но се разбираше за какво става дума. Имаше и изключения – например това издание на „Алиса“ от 1933 г. с рисунки от Мейбъл Атуел

Алиса в страната на чудесата, 1933 г. илюстр 002

или „Биби, малкото северно момиче“ от 1927 г. с цветни илюстрации от Едвиг Колин.

Биби илюстрация на Едвиг Колин 001

Всъщност „Биби“ беше следващата вълна книги. В училище вече изучавахме „Митко Палаузов“, а аз се спасявах с „Тайната градина“, „Малкият лорд Тайната градина 1935Фаунтлерой“ и „Малкото момиче от тавана“ на ФранПринцът и просякът 1949сис Бърнет, с „Историята на малката леди Джейн“ на Сесилия Джеминсон, с „Малката Фадета“ на Жорж Санд, с „Принцът и просякът на Марк Твен и със „Сребърните кънки“ на Мери Мейпс Додж. Обикалях Йоркшийр, разхождах се из Лондон, карах кънки по заледените канали на Холандия, катерех Алпите с Хайди… Когато стигнахме до „Млада гвардия“ аз вече пътувах с Гъливер, извършвах подвизи с Роалд Амундсен и се скитах из джунглите на Киплинг.

Книга за джунглата Киплинг 1927

Беше прекрасно!

Отдавна вече не ми пречеха носовките, еровете и ятовата гласна. Те бяха част от едно огромно приключение.

Така неусетно стихнах до „Домби и син“, „Малката Дорит“ и „Големите надежди“ на Дикенс, повестите на Гогол, разказите на Оскар Уайлд. Сигурно в началото са били адаптирани издания, не помня. Понякога и мама ми превеждаше на глас, там където не можеше да намери книгата на български.

Не бих могла, а и няма смисъл да споменавам всичко прочетено. Някъде там са „1001 нощ“ и Братя Грим, „Без дом“ и „Том Сойер“, „Двойната Лотхен“ и „Емил малкият детектив“… Прескочих Майн Рид – „Ловците на скалпове“ и „Оцеола“ не бяха моите книги, а Жул Верн не ме увлече. Минах направо на Рей Бредбъри, но това вече беше по-късно.

Всъщност бях самотно дете. Живеех на „Раковски“, в двора ни едва се побираха кофите за боклук, в училище нямах приятелчета, при „баба на село“ бях „софиянчето“ и не ме включваха в игрите си. Бях някакси различна. Не разбирах защо. И до днес не ми е съвсем ясно. Може би заради книгите.

Ако е така – не съжалявам. В такъв случай съм имала прекрасно детство. В страната на чудесата.

Алиса в странаата на чудесата 1943

Сега вадя от шкафовете и рафтовете на библиотеката вече разпадащите се книги, изтупвам ги от прахта и отново внимателно ги прибирам. При тях слагам и „Павлик Морозов“. Не защото съм го чела, а защото и той е част от моето детство – не от приятните, но част.

За Бога, братя, не изхвърляте – особено детството си.

 Гъливер 1949

Забележка: Всички корици на книги и илюстрации към тях са от лично мои детски книги – купувани, четени и пазени с любов.

Тази година се навършват 150 години от първото издание на „Алиса в страната на чудесата“. Колко ли деца са я прочели?


Свиване

Фори из Балканите (3): Албания: На гости на ходжата  

Фори продължава пътешествието си из Балканите, което започна със Санджак и Черна гора и премина към Косово. Днес сме в Албания – при ходжата на село Тропоя.

Приятно четене:

Албания – На гости на ходжата

част трета на

Фори из Балканите

Наоблякохме се набързо и подкарахме по чисто новия път надолу

към Тропоя и Байрам Цури!

Гледката продължаваше да си е същата – планини колкото ти душа сака!

Планини, Албания

Долу в ниското се виждаше езерото Тропоя, а някъде след, около, зад него, или един Господ знае къде точно се намираше и нашата крайна точка за деня –

селцето Тропоя

Тропоя, Албания

Тук бяхме резервирали стая в къща за гости. Идеята беше, ако няма какво да правим или не ни се стои да отскочим до Байрам Цури (областният център), който беше на петнайсетина километра или да се настаним и да се върнем до Косово! Джаковица беше на 30 километра от Тропоя, а беше голям и жив град! Ще кажете тогава защо не сме си резервирали хотел в Байрам Цури или в Джаковица ли? Ами в Байрам Цури имаше всичко на всичко два хотела – и двата от съмнителни по-съмнителни, та най-съмнителни, а в Джаковица поради някои особености на местното законодателство и нрави, хотелите започваха от едно стотина лева на стая, което някак… не ни се връзваше…
Свихме по разклонението за селото.

Тропоя, Албания

Тропоя е разположено на уникално място

– в една долчинка, заобиколена отвсякъде от величествени големи планини! Изключително красиво място оставящо те без дъх!

Тропоя, Албания

Тропоя

Тропоя, Албания Тропоя, Албания

Влизаме в Тропоя. Селото е наистина малко – някъде педя на педя. Тъкмо подминали табелата и стигаме до разклона за центъра, тъкмо сме завили на ляво, подминаваме джамията и излизаме на селския мегдан.

Къщата на нашите домакини,

е третата след мегдана, като същевременно се пада и последна къща на селото в подножието на почти отвесен баир! Улицата чисто и просто свършва пред тяхната къща. Тъй като няма нито някаква табела, нито каквито и да е признаци, че тук има каквото и да е с туристическа ориентираност, започвам да се съмнявам, дали нещо не сме объркали! Ама то какво да объркаш?

Селото наистина се състои от

едно площадче, училище, джамия, двайсетина къщи и две няколко етажни блокчета, такива каквито само в Албания съм виждал! Щото пред тях всяка средностатистическа панелка в Обеля 17 изглежда като луксозен имот в някой тузарски резортс…

Все съм се питал в подобни катакомби дали живеят хора, но да, учудващо, но живеят! Има ги на доста места в Албания – грозни, криви, като строени в час по трудово, запуснати, къде с дограми, къде без по прозорците, купища боклуци под терасите и… абе ходили сте в Столипиново предполагам…

Спираме мотора и питаме една запътила се нанякъде лелка, дали наистина това е къщата, която търсим. Да, това е! Женицата обяснява и нещо друго, но уви… албанският не ми се е подобрил последните два дни…

Спираме пред къщата.

Поразхвърляме се с надеждата някой да ни забележи. Никакви признаци на живот! Приближаваме се и откривам миниатюрен звънец боднат над вратата. Натискам, но не чувам да звъни… Единственият шум е от рекичката, която тече досами къщата, буквално под прозорците и!

село Тропоя, Албания

село Тропоя

Подмотваме се в очакване и оглеждаме къщурката. Готина стара къща от началото на миналия век със солидна каменна зидария. Басирам се, че стените са поне 50 см дебели (после проверих – над 60 са!). Къщурата изглежда много автентично, в същото време си личи, че е правен сериозен цялостен ремонт.

село Тропоя, Албания

След цяла вечност от двора излиза почти на бегом, усмихнат брадат господин – очевидно домакинът. Пфууу… отдъхнахме си! Тъкмо правех вече сметки за алтернатива на нощувката – дали да питаме някой друг в селото да пренощуваме у тях, дали да се връщаме обратно в Косово или да продължаваме напред с надеждата да намерим някое читаво хотелче… Но…след като терзанията ни се оказват излишни, не ни остава нищо друго освен да се здрависаме сърдечно с домакина и да се пробваме да се разберем с нашия слаб английски и неговия още по-слаб такъв какво що…

В крайна сметка превключваме на полуръчен английски и разговорът потръгва. Отнякъде се появява и домакинята и синът им и вкупом се втурват да ни настаняват! Други гости няма и ще спим на горният етаж се оказа. Настаняват ни, като изпадаме в конфузната ситуация домакинът да ни раздава чехли, докато старателно ни разнася миризливите ботуши насам натам из къщата!

Много готини хора!

Толкова готини, че чак започвам да си мисля дали няма някаква уловка и дали ще осъмнем утре сутринта! Не е лошо да звъннем у нас да обясним къде точно замръкваме та ако не се върнем утре вечер да идват да ни търсят, разсъждавам наум, гледайки фундаментално избръснатият мустак на иначе брадатият ни домакин! Почвам да изтръпвам – най-лошата възможна комбинация е да замръкнеш в криминална Северна Албания при домакини от Ал Кайда…
Тъкмо съм седнал набързо да си напиша завещанието

Пиша си завещанието – село Тропоя, Албания

Пиша си завещанието

и домакинът ни идва като настойчиво ме подканя да си местя мотора нанякъде си. Викам му, защо бе, човек, тук си е екстра, под прозореца, на никого не пречи! Абсурд, вика домакинът! Брех мама му стара! Ама пречи ли на някого? Домакинът прави недвусмислен жест, че трябва да го разкарам оттам… Сещам се, когато преди години в Грузия по същия начин исках да си оставя мотора да нощува на „главния“ път в едно планинско село, човекът ми викаше, ами на нас не ни пречи, но ако искаш да го намериш в дерето, че като минат кравите… А и моторът е червен… А и бикове минават… Та и тоя мотор е червен. Викам си може и тук да е пътят на кравите… Ще го местя, какво да се прави!

Кажи сега къде искаш да го паркирам? Човекът ми показва с ръка зад ъгъла. Гледам невярващо… Пътят, който ми се предлага е бетонова плоча с размерите метър на 60 см примерно, цопната над рекичката-канал със завой под прав ъгъл и последващо стръмно спускане! Викам, ти нещо се шегуваш, човече! Та това е мотор тежащ сигурно 250 кила, не е колело! Не се шегувал… Абе, викам, ако толкова пречи тук, ще го паркирам ей там на площада! Не, не можело!

Поради липсата на избор тръгвам полечка, с ясната идея, че първо може и да нямам място да свия мотора, така че да взема завоя и да мина по плочата, второ, че ако загубя равновесие баш отгоре, ще цопна в канала и моторът ще ме затисне и трето – ако въобще успея да мина успешно, шансът да го върна утре сутрин по същият път нагоре е почти нулев и щем не щем ще си ходим на стоп! Докарах мотора до плочата и лека полека започнах да го сгъвам.

Поли стоеше отпред и гледаше предната гума как върви по ръба на плочата, а домакинът ни стоеше зад нас гледаше задната! Тегаво си беше, а и аз не се имам за кой знае какъв шофьор, а и подобни упражнения по принцип се правят с лек ендуро мотор, а не с тежък шосеен. По едно време домакинът видял явно моята нерешителност, реши да помогне! Дур бакалъм, вика човекът! Викам, айде, сега ще скокне и с една маневра, с лекота ще прекара мотора по импровизираното мостче! Не! Не познах! Хванал задницата на мотора, нашият тръгнал да вдига и мести задната гума, че да промени ъгъла на завоя!

Хехехе… бая сила си трябва за подобна операция!

Да казвам ли, че не му се получи? Е, не му се получи! За сметка на това на мен ми се получи преминаването и бях оттатък рекичката! Е сега вече бях убеден, че връщане назад нямаше! Или търсехме алтернативен маршрут утре или просто си тръгвахме без мотора!

Цялата тая олелия се оказа, че е с цел да вкарам мотора в двора на къщата!

Е, хубаво, щом трябва да е в двора, ще е в двора! С още доста маневри го вкарах в тясното дворче, обърнах го да е готов за изкарване утре и се качихме в покоите си…
След има няма десет минути, домакинът ни пак идва. Викам сега какво се сети? Ела, вика, пак да местиш мотора! Абе ти луд ли си, бе?!Сега къде да го местя! Слизам отново в двора и човекът с жестове ми показва, че трябва да го скрием на такова място, че да не се вижда! Викам айде тоя нещо го удари параноята… И къде искаш да го местя? Показва ми обора с кравата! При кравата?!? Не, не, не….Забрави! Няма как да се случи! Накрая сключихме консенсус като моторът беше преместен ДО обора на кравата! Е, животинчето можеше да му опасе огледалата да речем, щото си имаше прозорче точно на равнището на мотора, ама айде сега да не бъдем максималисти и да искаме всичко да е идеално, нали?
Отново се качих горе като тържествено се зарекох, че повече маневри няма да правя! Или поне тази вечер нямаше да правя!

Часът беше към пет и половина следобед и ние имахме цялото време на света да си измислим някакво забавление за вечерта. Домакините ни предложиха вечеря, та ходенето до Байрам Цури негласно го отхвърлихме като вариант, щото да си признаем не ни беше чак пък толкоз дотрябвало да го разглеждаме, а по-скоро идеята беше да хапнем и пием по бира някъде там!

Викам, ами какво друго да правим, освен да вземем да се разходим из селото, та да отморим и поразгледаме. А и да си купим по бира от местния магазин, разбира се…

Видял ни, че тръгваме, домакинът живо се заинтересува накъде сме поели. Викам да пообиколим, да се разходим! Аааа, не! Аз ще трябва да дойда с вас! В шест и половина ви чакам на двора, отсече нетърпейки възражения човекът и хлътна нейде на първия етаж…

Спогледахме се и взеха тръпки да ме побиват… Скоро бях попадал на снимка на албански овчар преметнал калашник през рамо. Викам си, те щом овчарите им ходят тежко въоръжени, какво остава за другите хора! И ей така между другото отбелязвам, че в съседната къща за трети път спира различна кола с косовска регистрация, излиза някакъв човек, оставя някакъв пакет и изчезва…

Споменах ли, че взеха тръпки да ме побиват?…

Гледаме да сме точни. В 18.30 сме на двора в очакване.

Усещането е странно! Отдавна не съм бил на разходка под конвой

Може би от казармата… Но…вероятно всичко това човекът го прави за нашата безопасност. Вероятно се налага… То всъщност, ако се върна с няколко часа назад и си спомня думите на момчето с боровинките, всъщност в Косово не е чак толкова зле! Всичко лошо, което може да ни се случи реално може да ни сполети точно в Албания, щото там е голямото страшно!

Споделям тази констатация с любезният ни гид, донякъде с надеждата това да го провокира да говори по теми, които обикновено се премълчават пред гостите.

В интерес на истината доста се замисля преди да ни отговори, но донякъде има коз да се измъкне със слабият си английски и опит да налучка точната дума! Ами, всъщност, казва той, това беше преди. Сега в Албания е спокойно! Страшно е в Косово! Тук, ин дис ериа всичко е цветя, рози и маргаритки! Е, да, има тук таме изолирани места в Албания, които са проблемни (е, сега и ние гледаме новини и сме чували за Лазарет и епичните войни на властите с местните наркобарони да речем, та човекът няма как да отрече поне масово афишираните проблемни места). Но… тук е спокойно! Тук всичко е ок! Само дето не разбрах защо беше тогава старателното укриване на мотора от чужди погледи, след като тук престъпност и проблеми няма! Хайде, вика, домакинът да се снимаме с мулето, усещам, че търси начин да смени темата. Снимаме се! Снимката е от типа „а може би съм в Афганистан“

С ходжата – село Тропоя, Албания

А маже би съм в Афганистан? ;)

Аз упорито продължавам да тормозя човечеца с въпроси за бита и нравите на местното население, за гадните блокове – коптори, за разрушената фабрика, за живота тук по времето на Енвер Ходжа и сега.

А знаеш ли, че със Сали Бериша сме братовчеди,

казва човекът? Тук, признавам си, ме хваща неподготвен и дълго се чудя какво да отговоря! Пусто като не помня Сали Бериша дали беше президент или министър-председател, дали е бивш или настоящ, дали е представител на наследниците на Ходжа или на опозицията, дали е жив или вече е на едно по-добро място… Затова смънквам нещо неутрално, а междувременно Поли разведрява геополитическия разговор, като пита това какво е?

Легнал полицай – село Тропоя, Албания

Легнал албански полицай

Викам, мен ми прилича на легнал полицай, а думите ни се потвърждават от гида ни, който ни обяснява, че се слагат подобни съоръжения с цел да забавят колите, защото местните „дривинг фаст фаст“! А, спокойно, човек, те не са само вашите местни да карат фаст фаст, ти да видиш у нас какви ги има…
Продължаваме с обиколката на миниатюрното селце, което определено спокойно може да мине както за албанско село, така и за мароканско бедуинско поселище или за пакистанска паланка

село Тропоя, Албания

Прави впечатление лъскавата

сграда на училището

Училище е, нали, питаме ние! Да, ама е само основно, казва с болка човекът. И колко жители има селото викаш? Триста? Е, айде да не ти казвам у нас селата с триста жители откога нямат никакво училище, както и поща и читалище и много други неща…
Та, значи имате доста деца, обръщам отново разговора в нежеланата от събеседника ни посока, демек имате деца, тоест имате поминък! Та, с какво, викаш, се изхранвате тука? Земеделие, отговаря кротко човекът? И какво точно сеете, продължавам да нахалствам аз, сякаш очаквам да ми каже в прав текст, че сеят марихуана и пренасят оръжие и дрога през границата…
Какво работиш, пита ме човека? Ами… абе айде да говорим за нещо друго, предлагам аз.

Защото аз съм ходжата на селото,

стъписва ни домакинът ни! Хехехе, приятно ми е, а аз съм учил за свещеник, нищо че се занимавам със съвсем други неща! Демек сме колеги, викам… И като захванахме едни разговори за исляма и настоящия Рамазан… Имаш ли нещо против да си купим по бира от магазина, питам? Естествено, че не, ще ви заведа в магазина.
Влязохме в магазина, селям, селям, това, онова, викам искам бира, местна бира, поглеждайки няколкото вида косовска бира. Ами – „Тирана“, ама няма студена… Ясноооо…тук

местната бира

или не се пиеше, или просто за местна се броеше косовската, щото то май тези хора живееха по-скоро в Косово отколкото в Албания! А и Тирана беше далеч през девет планини в десета…. Дето се вика – Аллах високо, Тирана далече…

Бира Тирана – село Тропоя, Албания

Викам – да те черпим биричка, забождам твърде нетактичния въпрос на нашия домакин! Човекът се ококори стреснато! Нищо не каза, но беше ясно! Да предлагам алкохол на ходжа и то по време на Рамазана…
За да разведрим конфузната ситуация, викам дай да се поразходим още малко и да се прибираме.
Тръгвам аз ей натам

село Тропоя, Албания

село Тропоя, Албания

Домакинът ни първоначално се съгласява, но след като се разминаваме с някаква джипка с местни, рязко си сменя позицията и твърдо заявява – време да се прибираме! Натам няма нищо интересно!

Прибираме се.

Разполагаме се в хола на разкошния миндер

Къщата на ходжата – село Тропоя, Албания

отворихме си бирата, с която поляхме чудесната и обилна вечеря, която ни поднесе домакинята

Къщата на ходжата – село Тропоя, Албания

Имаме и домашна ракия, вика дедо ти ходжа! Ееее, колега, то че поповете са пияници си е живата истина, ама аз съм изключение! Твърд алкохол не пия!
Уточняваме часът за закуската сутринта и домакинът поне сто и един пъти повтори преди да си легнем да затворим всички прозорци, да заключим вратата на терасата, както и входната врата на етажа! „Ин дис ериа проблеми няма! Някъде другаде и в някакви други времена може би“, сещам се за думите на любезния ни домакин…Проблемите винаги са някъде другаде, но не и тук и сега… Успокояващо звучи за туристите предполагам!

Заключваме старателно всичко, слагаме парите и документите под възглавницата и заспиваме сладък албански сън. Утре ще е тежък ден! Много Албания, някакъв незнаен пункт, малко Косово, доста Македония, та да стигнем у нас. Доста премеждия и път ни чакаха! Премеждия и то какви! Само да знаехме…

Очаквайте продължението

Автор: Златомир Попов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Свиване

74 компании инсталират приложенията на Microsoft върху своите смартфони и таблети с Android  

74 компании инсталират приложенията на Microsoft върху своите смартфони и таблети с Android
Microsoft обяви днес, че вече работи със 74 хардуерни партньора, които инсталират или скоро ще започнат да инсталират приложенията и…
Свиване

Достъпният Model 3 на Tesla ще бъде показан на 31-ви март  

Достъпният Model 3 на Tesla ще бъде показан на 31-ви март
Елън Мъск току-що обяви финансовите резултати на Tesla и между другото ни подкани да отбележим на календара датата 31-ви март,…
Свиване

HTC One M10 може да се появи на 11 април  

HTC One M10 може да се появи на 11 април
Вече е ясно, че новият флагман на HTC ще се забави и тази година няма да дебютира преди края на…
Свиване

LG представи Quick Cover калъф със сензорна област за необявения LG G5  

LG представи Quick Cover калъф със сензорна област за необявения LG G5
LG G5 ще бъде официално представен след 10 дни в Барселона, но още сега корейците решиха да разкрият какъв ще…

февруари 10, 2016

Свиване

Вангел Имреоров: Зимнина  

и ето
миналото се натрупва,
попиваш живота си,
натежаваш.

гледаш спомените си
през дните и вечерите,
които стават по-дълги.

навлизаш в последния сезон,
завиваш се, загръщаш се,
свит в тишината на годините си.

стоиш пред себе си и не помниш
името си.


Вангел Имреоров





  Вангел Имреоров в „Кръстопът”.

Свиване

Людмила Миндова: Тихата сърна на изгрева  


Когато тихата сърна на изгрева влезе в съня ти
и азбуката на живота кипне в кръвта ти буква по буква,
но още си оплетен като с корабни въжета в чаршафите,
сякаш снощи си татуирал в душата си „Старецът и морето”

и не можеш да мръднеш и с пръст, да отвориш клепачи,
за да видиш върху черния клон на липата красивите сойки
как разпръскват внезапно снега с тежестта на телата си
и боядисват отсрещната къща в сладостта на материята,

и изобщо, когато почувстваш как синьо потъваш в реката,
през която минаваш на пръсти и сутрин, и вечер,
знам, че в този момент някой бавно рисува с дъха си
път специално за теб и насам с любовта си те връща.

Тази тиха, направо безшумна сърна е невидима.
Тук засаждам за нея висока трева. И я скривам.


Людмила Миндова





  Людмила Миндова в „Кръстопът”.
  Людмила Миндова в DICTUM.

Свиване

За благото на цялото човечество  



Не виждам нищо драматично, че Ирина Бокова, щерката на убиеца Георги Боков, е номинирана за шеф на ООН. Партията БКП ни осигури свръхпроизводство на държавни служители, министри, дипломати и депутати след 1989 г. - такова свръхпроизводство, че България е малка да ги поеме. Да не бъдем егоисти, да дадем Бокова на световната общност за благото на цялото човечество!
Свиване

Трендсетър: Тайната игра на Дядо Коледа  


За миналогодишното коледно парти в офиса на MDG ни разказва Лилия Любомирова, HR специалист в IT компанията
Свиване

Живот като сборна касетка: хаос  

От години живея в компанията на тефтери, excel-ски таблици, Google keep списъци, OneDrive споделени файлове, в които животът ми е описан, прошнурован и подчертан. Времето ми е разграфено, срещите ми са подредени, личния ми социален живот е планиран поне с месец напред, като календарът ми е достъпен от всички устройства, които ползвам, за да мога бързо да имам достъп до информацията: кога съм заета и кога свободна. Всичко, което притежавам е подредено, сгънато, сложено в кутии, а кутиите сложени в шкафове, на рафтове, в дрешника… тогава защо понякога животът ми е хаос и нямам време за нищо?

Искам някой да ми да де готова рецепта, но понеже надали има такава, както и надали има човек, който може да разбере по-добре от мен самата моите лични нужди от ре-организация, пре-подредба и подобряване на иначе оптималните ми планове – пиша тук този пост с ясното съзнание, че си говоря сама със стената.

Имам например един списък за почистване и подреждане на дома, в който щателно са изброени всички места, които е нужно да бъдат почистени – на дневна, на седмична и на месечна база – така, с надеждата, че всеки ден ще правя п о нещо, вместо да убивам по половин ден през уикенда в тягостно домакинстване, вместо да съм навън, на въздух, с детето ми или с приятели.

Ето, да видите какъв списък имам:

Daily-Task copy

Първите дни & седмици се разхождах с него от стая в стая, за да не пропусна нещо. После свикнах и почнах да се движа като робот: слагам си слушалките, пускам си музика и ставам машина (тотално откачена работа).

Сега обаче ми предстои натоварен уикенд: 2 бр. компании трябва да посрещна на гости вкъщи и не знам кое по-напред да подхвана и в допълнение, за да ми бъде още по-забавно подхванах разтоварване от дрехи/предмети, които не съм ползвала повече от 2 години. Трябва да пазарувам, готвя, подреждам и чистя преди гостите, както вероятно и след тях, защото една голяма част от тях ще пристигнат с деца. Здравей, аз съм Шива! ще бъде положението, явно, пак.

Имам си една папка, в която си складирам снимки на интериори, които да ми послужат за вдъхновение за всички подобрения на пространствата вкъщи, които ми предстоят и с любопитство забелязвам, че с времето съм махнала всички твърде шарени снимки или тези на стаи препълнени с мебели и вещи. Дали това е решението? Опростяване на живота, освобождаване от всички ненужно? Дали наистина е философия на живот или тенденция, която ни залива от списанията и сайтовете за интериорен дизайн? Ето тук няколко от тези пространства, които са ми отправна точка в процеса на „разтоварване“:

8a7573c5d78d714b2163abc63ffa4623 343ca1a25a946b435b7cdef2321194cf f12706189aed81ed09ca169902457681 c2173f3e3633d915010b6202b2a8d102 135674bafa8c37a3d29660d81480fedd

И сега, докато седя и чакам за среща, която закъснява, запълвам свободните минути пишейки този текст и тайно се надявам това да ми помогне да преподредя хаоса, който имам усещането, че ме заобикаля и си задавам  куп въпроси, като например: как са се справяли майките и бабите ни? Дали факта, че нямам нормирано работно време смачква всеки опит за организация? Дали все пак да не се пречупя и да приема, че не съм супер-уоман и да послушам съветите на (доста вече на брой) приятелки, които имат домашни помощнички, които идват на седмина, месечна или според както са се уговорили база, за да им помагат и по този начин те да имат повече свободно време?

Да, знам – някои от вас ще скочат, че има много по-важни неща и теми, но за мен липсата на свободно време и сън се превръща в сериозен проблем, а работохоликът и перфекционистът в мен се опитват да намерят решение на този проблем.

 

Ако някой има готови рецепти и смислени съвети – моля, споделете!

pix: Pinterest

Свиване

Китайци купуват Opera за $1.2 милиарда  

Китайци купуват Opera за $1.2 милиарда
Създателите на популярните браузъри Opera са приели оферта за придобиване от консорциум китайски фирми, предаде VentureBeat. Сделката ще бъде на…
Свиване

Макс пуска смартфони с до 70% намаление при сключване на договор за 4G мобилен интернет  

Макс пуска смартфони с до 70% намаление при сключване на договор за 4G мобилен интернет
4G операторът Макс реши да атакува пазара и с оферти за смартфони, като днес обяви няколко специални предложения с до…
Свиване

Враца на INNOVATION EXPLORER DAY  

Тази година община Враца ще бъде достойно представена на най-големият форум за иновации в България. Като официален блогър на събитието ще имам възможност да бъда гост на събитието, заедно с поне още един представител на Общината. Ще слушаме, ще записваме, ще създаваме контакти с умни и можещи хора. Нямам търпение да дойде 25-ти февруари.  А [...]
Свиване

Карнавалът на Бенш, Белгия (Mardi Gras – Пепеляна сряда)  

Днес, на Пепеляна сряда и последен ден на Карнавала (Mardi Gras или Fasching), ви представям разказа на Анжело за Карнавала в Бенш, Белгия. Приятно  четене:

Карнавалът на Бенш, Белгия

Mardi Gras – Пепеляна сряда

Бенш (Binche, ​[bɛ̃ʃ]) е 30-хиляден белгийски град, във френскоговорящата част на страната (Валония, провинция Ено). През 1977 г. към града са присъединени като квартали седем бивши села от околността.

Бенш, Белгия

Бенш

Бенш

достига своя стопански и политически разцвет по време на испанското управление в Нидерландия. Мотото на града е „Plus Oultre“ („Все по-нататък“ на старофренски), което е и мотото на императора на Свещената римска империя Карл V („Plus Ultra”). Това е и настоящият девиз на кралство Испания.

През 1545 г. Карл подарява средновековния замък на Бенш на сестра си Мария Унгарска, по онова време управляваща Холандиите. Бенш е преустроен през 1548 г. под ръководството на архитекта-скулптор от Монс Жак дю Брок ( Jacques du Broeucq), известен и като първият учител на Джамболоня. На градския площад е изградена нова готическа сграда на кметството, по-късно украсена с часовникова кула с купол с формата на луковица.

Бенш, Белгия

Амбициите са били замъкът да засенчи Фонтенбло, но през 1554 г. е разрушен от армиите на Анри II. От градските стени, дълги над 2100 м., сега са останали само 22 кули. След реставрацията им те са един от най-впечатляващите примери на военна архитектура.

Бенш, Белгия

Днес на мястото на замъка се намира Градския парк. На входа му е поставена бронзова карнавална фигура (Gille).

Бенш, Белгия

От парка се открива прекрасна гледка над крепостните стени. Тук е разположен и

Международният музей на карнавалите и маските

В този музей са събрани карнавални облекла и маски от цял свят. Присъстват екземпляри от Океания, Южна и Северна Америка, Африка, Азия… Присъства и България (по наше скромно мнение – не с най-доброто). Валонските фестивали, и най-вече този в Бенш, заемат голяма част от експозициите.

Носия на млада жена от с. Богданов дол, Пернишко. Използвана при обряда „Сурвакане“ на 13 януари (Василовден по стар стил) – Международният музей на карнавалите и маските – Бенш, Белгия

Носия на млада жена от с. Богданов дол, Пернишко. Използвана при обряда „Сурвакане“ на 13 януари (Василовден по стар стил)

През 1570 г. сградата, принадлежала на богата градска фамилия, е закупена от църквата за създаване на училище. През 1757 г. е предадена на ордена на Августинките и преименувана на „Collège des Augustins“. През 1778 г. е преустроена в сегашния си вид. Френската революция забранява църковното образование, но след няколко години общинското средно училище отново преминава в ръцете на католическите отци и става „Collège Notre-Dame de Bon Secours“. През 1975 г. се основа музеят и се нанася в историческата сграда.

В Музея, освен другите сувенири, има на DVD заснети карнавалните шествия през различни години. В някои от тях подробно е описана  историята и ритуалите на карнавала.

International Carnival and Mask Museum

адрес: B-7130 Binche, r. St-Moustier 10

GPS: 50.409425, 4.165897

тел.: +32 64 33.57.41

web: http://www.museedumasque.be

раб. време: 9:30-17:00 без пон, 10:30-17:00 (съб-нед), без пеп. сря, 1 ное. 24 дек-2 яну

цена: 8 €/3.50 €, безплатно всяка първа неделя на месеца

Карл V посещава града по покана на сестра си през 1549 г. и тя организира в негова чест пищни празненства, станали известни като Беншки триумфи. След време тези празненства започват да се повтарят всяка година като

Карнавалът на Бенш,

който от 2003 г. е част от световното културно наследство според UNESCO.

Карнавалът се провежда през неделята, понеделника и вторника преди Пепеляна сряда (между 4 февруари и 10 март). У нас това са празниците Сирни заговезни, в английскоговорящите страни – Shrove Tuesday или Pancake Tuesday, а във франкофонните – Mardi Gras. Това е плаващ празник, който се провежда 7 седмици (46 дни) преди Великден и от него започват Великденските пости. (Тази тодина Пепеляна сряда е днес – 10.02.2016 г. – бел.Ст.)

Карнавалът е грижа на целия град и дава препитание на много хора. Създадени са 13 сдружения, чиито членове са участници в него: Royal Society les Récalcitrants, Royal Society Les Petits Gilles, Royal Society Les Indépendants, Royal Society Les Paysans, Royal Society Les Pierrots, Royal Society Les Réguénaires, Royal Society Les Maxim’s, Royal Society Les Supporters, Royal Society Les Incas, Society Les Arlequins, Society Les Incorruptibles, Society Les Jeunes Indépendants и Society Les Arpeyants. Подготовката за карнавално шествие започва няколко месеца по-рано. Шият се костюми, подготвя се хореографията. Отделните групи подготвят своите герои – от историята, приказките или анимацията. Това е мъжки празник – маскираните жени са сред публиката, но не и в шествието.

Карнавал в Бенш, Белгия

Карнавал в Бенш

Карнавал в Бенш, Белгия Карнавал в Бенш, Белгия

Централна фигура в карнавалните шествия са т. нар. Жильс (Gilles) – шутове, глупаци, смешници. Те са повече от 1000, от 3-годишни момчета до възрастни мъже. Освен по пол има и ограничение по уседналост – трябва да си живял поне 5 г. в Бенш, за да се надяваш да се присъединиш към жильс. Честта да ти бъде позволено да влезеш в тази група инспирира местните мъже. Участието им е през последния ден на карнавала, като от 4 часа сутринта да късна вечер те танцуват под звуците на традиционна музика и плашат злите духове с накачени по кръста хлопки (като нашите кукери)  и снопчета дървени пръчки.

Жильс са облечени в жълто-червено-черни (цветовете на белгийското знаме) ленени костюми, украсени с хералдически знаци. Гърбът е натъпкан със слама, за има фигурата прегърбен вид (спомнете си Риголето). Дантелената яка и бялата шапка са характерни за облеклото. Таксата за плюмажа от бели щраусови пера често надхвърля 300 €. Обути са с дървени обувки.

Карнавал в Бенш, Белгия

 Участниците носят специални бели восъчни маски (патентовани от 1985 г.), които следобед свалят. Те носят кошници с портокали от специфичен сорт – с червена сърцевина, с които замерят публиката за здраве. Обида е да хвърлиш дара на жильс обратно към тях. По време на „престрелките“ често има колатерални жертви – чупят се стъклата на съседните сгради, затова често те са закрити с щитове и решетки.

Често щитовете на прозорците имат и художествена функция – Бенш, Белгия

Често щитовете на прозорците имат и художествена функция

Гостите и участниците в шествието често са закичени с цветове на мимоза (Mimosa des 4 saisons), като един от символите на карнавала.

Мимоза – Бенш, Белгия

Мимоза

Тази година карнавалът в Бенш се провежда от 7 до 9 февруари.

Карнавал в Бенш, Белгия

Карнавал в Бенш

Още снимки от ©Ема Жунич:

Belgium: Binche (2008-02-03)

Belgium: Binche (2009-02-22)

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич:

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Белгия

Свиване

Алеш Дебеляк: Заповед за арест*  


Над града угасват облаците, тънки като марля
и рамка на заповед за арест: издирват ме, нахраних
бежанците, подслоних ги. Когато за последно
ги видях, затворени барове, мъртво ехо, тъжно

избеляла марка, носеха се разпокъсани по ръбовете,
също като длан, която преминава в китка без ясни
граници. Топлотата расте, когато се споделя и някой
те прегърне, за кратко, преди да пукнат шевовете.

Хирурзите край реката на изток говорят и раздават
погача, далеч е все още властта на нежния срам,
друга работа ще трябва да си търся. От спящ човек
е престъпление да вадиш бъбрек, и там, и тук,

под знамената, които равнодушно се ветреят
над запустялото гнездо и столицата на века. Не зная
дава ли времето плаха надежда, може би другаде,
но мен ме издирват в родния ми град: говоря истината.

Превод от словенски: Людмила Миндова


Алеш Дебеляк (фотографията е на Юре Ержен)




  Алеш Дебеляк в „Кръстопът”.

  * – Стихотворението е преведено от Людмила Миндова за 8 февруари: тази дата в Словения е „Ден на Франце Прешерн” и е празнувана като „Ден на словенската култура”. Тази година той бе посветен на поезията на Алеш Дебеляк и паметта за него.

Свиване

Дендендемонде (Белгия)  

Днес Анжело ще ни води до Белгия – на един местен карнавал. Приятно четене:

Дендермонде

(хол. Dendermonde; фр. Termonde)

е град и община в Белгия, Източна Фландрия. Разположен е на устието на река Дендeр (хол. Dender, фр. Dendre, вал. Tinre) при вливането ѝ в Шелда.

Дендермонде, Белгия

През годините са известни много наименования на града: Tenremunde (1088), Thenremunde (1095), Tenremont (1127), Teneramunda (1130), Teneremonde (1215), Denremonda (1232). Твърди се, че името произтича от келтската дума tanara, означаваща „бурна“ и англосаксонското muthe, mude или muide, означаващо устие на река.

Точната дата на възникванeто на селището не е известна, но е документиран първият му владетел – Рейгнот I Плешиви (Reignot I de Kale, 1034—1067). През 1233 г. то получава градски права. През 1347 г. градът е продаден на краля на Франция, който го отдава на графа на Фландрия. Селището се развива като икономически и търговски център, специализиран в производството и търговията със сукно. Изгражда се текстилна палата и кулата на Градския съвет. Крепостните стени са укрепени, но това не е помогнало много през 1380 г., когато дружина от Гент завзема и разграбва Дендермонде. От 1384 г. градът принадлежи на херцога на Бургундия, а през 1397 г. получава правото веднъж годишно да организира панаир (отговарящ на сегашните търговски изложения).

По време на Осемдесетгодишната война (след 1584 г.) е изградена система от шлюзове като част от пасивната отбрана на града. Тя е могла да наводни околните мочурливи ливади и успешно се е справила с войските на Луи XIV през 1667 г. Тогава Кралят-Слънце възкликва: „Ще ми трябва армия от патици, за да завладея този град!“

От края на XVIII в. в Дендермонде се развива промишленото производство на хартия и текстил, развива се жп и воден транспорт, строят се каземати, арсенали и казарми, действат окръжен съд и Кралска академия на изящните изкуства (Koninklijke Akademie voor de schone kunsten), където възниква и се развива Дендермонтската школа в живописта. През XIX в. съществуват публична библиотека, музикална школа, градски архив, музей и развита мрежа начални и средни училища.

Дендермонд, Белгия

През 1914 г. Дендермонде става бойно поле. Тук белгийската армия повече от месец задържа настъпващите немски войски. Градът пострадва много: 1200 къщи са напълно разрушени, 900 – частично. Изгарят кметството и градския архив, слабо проучен, което е и една от причините историята на Дендермонде да е непълна.

Какво може да се види в Дендермонде?

Пазарът

Главният площад на града е обграден със здания в стил необарок. Този вид е получил след Първата световна война, при реставрацията на града.

В понеделник се използва по предназначението си, а през останалото време тук се провеждат концерти и представления на открито.

Grote Mark

адрес: Grote Markt, B-9200 Dendermonde

GPS: 51.031110, 4.098223

Dienst toerisme en stadspromotie

адрес: Grote Markt, B-9200 Dendermonde

GPS: 51.031047, 4.098673

тел.: +32 52 21.39.56

email: toerisme@dendermonde.be

web: www.dendermonde.be

раб. време: 10:00-12:00, 13:30-18:00 (пон-нед, апр-сеп); 10:00-12:00, 13:30-16:30 (пон-пет, окт-мар); 10:00-18:00 (пон-нед, юни-авг)

Кметството

Строителството на бившата текстилна палата започва през 1336 г. и завършва през 1350 г. По-късно (1377) е достроена кулата на Градския съвет. През 1548 г. в нея е поставен музикален часовник (carillon), отговарящ на т. нар. „Mechelen Standard“ с 49 камбани, тежащи общо 6800 кг. Зданието многократно e достроявано и разширявано. В края на XIX в. е извършена първата реставрация, като архитектите са се постарали да се върнат към първоначалните неоготически форми. След Първата световна война изгорялото кметство е възстановено, като е достроено ново неоготическо крило.

Понастоящем кметството, освен административни, има и музейни функции – тук са събрани много образци на Дендермонтската живописна школа.

Кметство – Дендермонде, Белгия

От 1999 г. кулата е включена в списъка на Юнеско за световното културно наследство под № 943-005 (заедно с още 32 кули в Белгия).

Stadhuis met Belfort

адрес: Grote Markt 1, B-9200 Dendermonde

GPS: 51.031047, 4.098673

раб. време: 10:00-12:00; 14:00-16:00

цена: безплатно

Седалището на месарската гилдия

е построено през 1462 г. от Ян Гутегем (Jan Gueteghem). Сега тук се намира историческият музей на града (Oudheidsmuseum). Той съхранява археологическа колекция, хладно и огнестрелно оръжие, стари документи, елементи от градските паради и др. предмети, свързани с историята на града. Най-интересният експонат е „най-старият жител на града“ – 28000 годишен скелет на мамут, намерен в околностите. Опитите за създаване на градски музей датират от средата на XIX в., но остават на ниво отделни колекции до истинското му откриване през 1931 г.

Vleeshuis

адрес: Grote-Markt 32, B-9200 Dendermonde

GPS: 51.031158, 4.098546

раб. време: 9:30-12:30; 13:30-18:00 (1 апр – 31 окт, без пон)

цена: безплатно

Църквата „Св. Богородица“

е готическа постройка с формата на латински кръст и осмоъгълна камбанария, издигната през XIV в. на мястото на по-стара романска църква. В нея се преплитат елементи от класическа, брабантска и шелденска готика. Тук се съхраняват много предмети на църковното и изящното изкуства, като чаша за кръщаване от XII в. и картините „Разпятие“  и „Поклонението на пастирите“ на Антони ван Дайк, както и още едно „Поклонение“ – от Хери мет де Блес (Herri met de Bles, Henri Blès, Herri de Dinant, Herry de Patinir или Civetta). Църквата се гордее и с автентичен орган от Ламберт ван Петегем (Lambert Van Peteghem) от 1778 г.

Църквата „Св. Богородица“ –Дендермонде, Белгия

Друга забележителност на църквата е дървеният амвон от 1685 г., две години след битката при Виена. Автор е Матeус ван Беверен (Mattheus van Beveren). Изобразява ангели, тъпчещи мюсюлманин (Мохамед?), държащ книга (Корана?). Снимката на този олтар е използвана от някои консервативни вестници след избухналия скандал след публикуването на 30.09.2005 г. в Дания на карикатури на Мохамед като доказателство, че осмиването на исляма и на Мохамед в частност има дълбоки традиции в европейската иконография.

Мохамед от Дендермонде, Белгия

Победата на християнството над исляма (©Интернет)

Две от камбаните в кулата имат свои имена – „Salvator“ („Спасител“, 3000 кг) и „Maria“ („Мария“,  2000 кг).

Onze-Lieve-Vrouwkerk

адрес: Onze-Lieve-Vrouwkerkplein, B-9200 Dendermonde

GPS: 51.032144, 4.094328

раб. време: 14:00-16:45 (юли-авг); 14:00-16:45 (Великден-сеп; съб-нед и празници)

Бегинажът

в Дендермонде е основан през първата четвърт на XIII в. (според други източници – около 1259 г.) около болницата „Св. Жил“ (St Giles Hospital). Бегинажите са социални институции, възникнали в Брабант и по-късно разпространени из Холандиите, Франция, Германия, Швейцария и Италия. След всяка войнa оставали много вдовици без препитание. Обикновено към църквите се създават полумонашески общности, които дават подслон на жените, а те в замяна вършат богoугодни дела – напр. се грижат за болните и недъгавите.

На 7 април 1288 г. бегинките получили разрешение да създадат своята нова общност на сегашното място. Парцелът с площ около 20 да има формата на (почти) правилен триъгълник, намиращ между Brusselsestraat и Begijnhoflaan. В средата му се намира неоготическата църква, построена през 1928 г. на мястото на разрушената през Първата световна война. Архитект е Морис Восарт (Maurice Vossaert).

Историята на бегинажа има своите възходи и падения, като най-голям е броят на сестрите около 1691 г. – около 250. Къщите в бегинажа са 61, собственост на града, като и в момента можете да подадете молба за настаняване като частно лице (без №№ 20, 21, 24 и 25). Търговската дейност, напр. преотдаването, не е допустима.

През 1971 г. бегинажът е признат за обект с национално значение от Кралската комисия за монументите. Както и кулата на града, той е включен в списъка на Световното културно наследство на Юнеско (през 1999 г., № 855-007). Къщата под № 11 (St. Bonifacius) е обзаведена като типичен дом от бегинажа и е своеобразна памет за отминалите времена. Последната бегинка Ернестина де Брюн (Ernestine De Bruyne) почива през 1975 г. Нейната къща (№ 25, St. Begga) работи като етнографски музей. Експозицията, заемаща три етажа и много стаи, показва домакинството, работата и почивката на старите жители на града.

Sint Alexius’ Begijnhof

адрес: Begijnhof 1, B-9200 Dendermonde

GPS: 51.027746, 4.099435

web: begijnhofvandendermonde.be

тел.: +32 52 21.00.38

Рос Беярд

За разлика от герб и флаг, Дендермонде няма официален химн. Но има неофициален, който се изпълнява всекидневно от карильона на кметството и, разбира се, при шествието Рос Беярд (Ros Beiaard Ommegang).

Рос Беярд – Дендермонде, Белгия

Химнът е написан от местния поет Пруденс ван Дюйсе през XIX в. В него се пее за коня-великан Рос Беярд, но се споменава и за историческото съперничество със съседния град Алст (нещо като „борбата“ между Габрово и Севлиево). Началото на химна:

‘t Ros Beiaard doet zijn ronde in de stad van Dendermonde.

Die van Aalst die zijn zo kwaad omdat hier ‘t Ros Beiaard gaat.

Рос Беярд завършва своята обиколка из град Дендермонде

Тези от Алст са така ядосани, защото тук обикаля Рос Беярд.

Сагата за гигантския кон Рос Беярд и неговите четирима ездачи произхожда от средновековен шансон, разпространяван от менестрелите из цяла Европа. Тя ни води назад във времето, чак до Шарлеман.  Години наред Аймон (Aymon), господар на Дендермонде воювал със своя владетел, Шарлеман (Charlemagne). Четиримата му синове продължили борбата с помощта на своя чутовен кон Рос Беярд, който яздили всички заедно. Шарлеман поставил ултиматум – мир срещу коня. След като го получил, на врата му била завързана огромна канара и коня бил хвърлен във водата при сливането на Дендер и Шелда. Според една от версиите, конят успял да се измъкне от блатото и избягал в полдерите, където и до днес живее свободен.

Ros Beiaard Ommegang – Дендермонде, Белгия

Ros Beiaard Ommegang

Ros Beiaard Ommegang

е главният фолклорен празник на града. По време на шествието се носи голяма фигура на кон, направена от дърво и кожа, яздена от четирима младежи, облечени като рицари. Те задължително трябва да са братя. Фигурата е висока 4.85 м, а заедно с плюмажът от щраусови пера, боядисани в цветовете на града – червено и черно, стига до 5.80 м. Дължината на коня от носа до опашката е 5.20 м, а ширината – 2 м. Опашката му е направена от опашките на повече от 30 коня. Покрит е с кадифено наметало с цвят бордо, извезано със злато и сребро. Дванадесет избрани мъже носят тежката 800 кг фигура, като едновременно с това изпълняват и специфичен танц.

Поредната легенда е свързана със създаването на настоящия манекен: главата на коня била проядена от червеи и ставала само за горене. А шествието наближавало. В това време резбарят Лиевен ван де Велде (Lieven Van de Velde) (от Алст, разбира се, тези нехранимарковци!) прекарвал времето си в кръчмата. Като му свършили парите, решил да ограби младеж от Дендермонде. Съответно го заловили и осъдили на смърт чрез обесване. Като единствен с необходимите умения, съдията му предложил вместо трупът му да бъде окачен за назидание на градските стени, да бъде погребан в осветена земя, в замяна на създаването на нова глава за коня. Явно резбарят е знаел да се пазари или градът е бил много на зор, защото издействал помилването си. Оттогава започнал да води праведен живот. Или може би защото му изболи очите, за да не може да направи втора толкова хубава статуя.

Мини-Беярд с мини-рицари – Дендермонде, Белгия

Мини-Беярд с мини-рицари

Кога точно е възникнала традицията не е много ясно. Първото споменаване на празнично шествие е от 1377 г., но не се знае участвал ли е Рос Беярд. Но със сигурност е участвал през 1461 г. Първоначално е бил организиран без определен график, но от 1990 г. се провежда веднъж на десет години. Последното издание беше на 30.05.2010 г., а следващото ще бъде през 2020 г.

В шествието се показват и забавляват крале и селяни, рицари и менестрели, духовници и музиканти, маври и митични същества, шутове и знатни дами.

Елфи, яздещи еднорози?! – Дендермонде, Белгия

Елфи, яздещи еднорози?!

Жонгльори забавляват публиката – Дендермонде, Белгия

Жонгльори забавляват публиката

Бау! – Дендермонде, Белгия

Бау!

Катейт

(Katuit) или Шествието на гигантите (Reuzengang) е парад, в който  участват „само“ около 1000 актьори, но може да ви даде представа за обиколката на Рос Беярд, ако сте имали нещастието да я пропуснете. Провежда се ежегодно, последния четвъртък на август. Това е празник на военните гилдии. Участват само три гиганта – „Индианецът“, „Марс“ и „Голиат“. Както и Рос Беярд те са от кожа, опъната върху дървена рамка.

По време на процесията през 1648 г. гилдията на  Св. Себастиян е представена с гигантска фигура, въоръжена с дълъг лък, и носеща името „Ловуващата богиня“. През 1714 г. гилдията е представена с „нова“ фигура – Индианецът.

Това вероятно е свързано с откриването на Америките. Индианецът е висок 4.45 м и тежи 71 кг.

Индианец – Дендермонде, Белгия

Фигурата на римския бог на войната Марс, преоткрит през Ренесанса, е представена с меч в ръката и псевдо-римски шлем на главата, украсен с дракон. Висока е 3.70 м и тежи 79 кг и е изработена през 1648 г. от скулптора от Мехелен Валентин Вандер Ланскрон (Valentyn Vander Lantscroon). Главата е от оцветено дърво. Марс е символ на гилдията на мускетарите Св. Андрей.

Марс – Дендермонде, Белгия

Марс

Библейският Голиат е висок 4.00 м и тежи 76 кг. Главата му също е от оцветено дърво с диаметър 50 см. Ятаганът му е украсен с дракон и оребрена ръкохватка. Специфичната шапка замества шлема. Голиат е датиран около 1626 г. и е символ на гилдията на стрелците с арбалет Св. Георги.


Дендермонде, Белгия

През 2005 г. Гигантите влизат в списъка на Юнеско за световното културно наследство.

Още снимки от ©Ема Жунич:

Belgium: Dendermonde (2008-05-07)

Belgium: Dendermonde (2010-05-30 Ros Baiaardommegang)

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич:

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Белгия




Свиване

Участвайте в: Копнеж за растящо творчество (до 15.03.2016)  

Пишещи приятели (: Фондация „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/), Фентъзи ЛАРП център (http://fantasylarpcenter.com/) и електронно списание SciFi.bg (http://scifi.bg/) канят всички автори на възраст от 6 до 27 години (включително) да участват в Копнеж за растящо творчество Изпращайте на адрес poslednorog-маймунка-gmail-точка-com разкази, стихотворения, есета, пиеси или откъси от по-дълги текстове. Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език, независимо дали в […]
Свиване

LG G5 ще има Always On дисплей  

LG G5 ще има Always On дисплей
LG G5 ще се появи на 21-ви февруари и вместо да оставя слуховете за него просто да изтичат, производителят започна…

февруари 09, 2016

Свиване

Книги за предприемачи: Ефектът моментум  

IMG_2576

Ефектът моментум – истинско вдъхновение, без значение на кой стадий от развитието на бизнеса си сте – от идеята, до уседнал вече бизнес.

В първата част от книгата има много примери за фирми, уловили моментума и възхода им. Втората част дава много добри идеи и насоки за продажбени техники и търговци. В този смисъл книгата е и за предприемачи и за всеки, който е в активната верига на бизнеса.

Къде е неограниченият потенциал? Как се създава стойност? Завладяващи прозрения. Какво е силно предложение? Какво привлича клиентите? Защо степента на удовлетворение има значение? Съвети за амбициозни лидери. Това са част от въпросите, чиито отговори се крият в книгата. Поднесени забавно и с лекота.

Моментум си остава магия, нюх, възможност, но ако развием усещането за него – имаме реален шанс да го използваме максимално.
Ефектът моментум – Как да постигнем изключителен растеж е книга на Жан-Клод Лареш, издадена от Рой Комюнишейшъл.

Свиване

Искате ли да станете част от вътрешния кръг на Webit.Festival?  

Ако сте се заинтересували от новината за предстоящия Webit.Festival и ако следите събитията покрай него, тази новина ще ви хареса. :)

В четвъртък, 11 февруари 2016 г., от 18:30 ч. в betahaus (София) ще се проведе първата среща на „вътрешния кръг“ на Webit.Festival. Срещата е отворена за всеки, който иска да се срещне с организаторите на фестивала и да дискутира с тях кой ще бъде на фестивала, какво означава „София – Digital Capital of the New Markets“ и как всички, които се интересуват от уеб, стартъпи, електронно управление и умни градове, можем да работим заедно за по-добро бъдеще. Аз ще бъда там, а вие? :)

Материалът Искате ли да станете част от вътрешния кръг на Webit.Festival? е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

Свиване

Гаражна разпродажба: серия виртуална  

Докато се правех, че съм във ваканция и си почивам, а всъщност подпирах една кухненска маса и бачках, а после поради преумора не можех да заспя и нацъках тези два вдъхновяващи поста (първи и втори) за това как ще пренаредя, подредя и огранича размера на гардероба си (ама сериозно, окончателно, за винаги и т.н.) и си мислех: пфъ, е колко пък да е трудно? нямах никаква, ама никаква представа с какво се захващам…

Факт е, че от вчера трупам една купчина с неща за продаване/подаряване и се чувствам загубена в собствения си хаос! Хаос, който организирано и съзнателно съм събирала, колекционирала и обгрижвала (подреждала, сгъвала, прала, сушила, гладила, давала на химическо чистене и т.н.) години наред. Даже и хаос не е точната дума – а сбор дрехи и аксесоари, които са ми правили компания толкова години (или месеци и дни, според зависи), а сега не ги искам, защото предпочитам да имам минималистичен премерен и обран гардероб и стил от тук до края на дните ми! (надявам се, не се заклевам, защото знам ли какво може да се получи).

Не е лесно да се разделяш с притежанията, но мога да се надявам, че от тук нататък ще става по-лесно и практично.

Апропо – пътувайки през Сърбия насам и чекирайки се под път и над път в Swarm, получих „подсказка“ за Shedd – a fashion marketplace for regular people, fashionistas and designers, което днес надлежно свалих и инсталирах (има го в iStore & Google Play и е безплатно)така че от тази вечер почвам снимане и качване.

Няма да се правя на изненадана, знаех за това приложение, но сега то ме намери – само, докато пътувах към бъдещата си цел да бъда минималист – карма!

В Shedd моите обяви ще бъдат тагнати с: #‎mywardrobeshop  ‪#‎anasgarderobe ‪#‎anaswardrobe ‪#‎anashandbag

 

Свиване

Белоградчишките като извънземни скали  

Разпространяват се всякакви легенди за Белоградчишките скали, но най известната от тях е наречена Мадона и детето.В легендата се разказва, че по времето на Римската империя между скалите в Белоградчик е имало девически манастир. Там е живеела младата и красива послушница Валентина. Слуховете за нейната красота се разнасяли из цялата околност. На един голям празник, когато миряните имали правото да посетят манастира, римският патриций Антонио видял Валентина и се влюбил в нея – и тя също се влюбила в него.От този ден Антонио започнал да посещава тайно манастира и да се вижда с послушницата. След време Валентина забременяла и родила дете от римлянина. Когато нейният грях станал достояние на монахините в манастира, те я изгонили заедно с детето ѝ. Когато си тръгвала от манастира, на изхода я чакал Антонио. Излизайки от храма, изведнъж от небето се чул силен гръм и манастирът се сринал, а всичко около него се вкаменило.

Историята може да се види и до ден днешен чрез скалните фигури, наречени  „Монахинята“, „Конникът“ и „Монасите“. Белоградчишката крепост, наричана още Белоградчишко кале, е построена от римляни. Строителите са издигнали само 2 стени – от югозапад и от североизток.
През различните векове Белоградчишката крепост е служела на различни владетели, за да наблюдават, контролират и охраняват главните пътища на града.
Крепостта се състои от 3 двора, всеки от които има възможност за самостоятелна защита. В началото на XIX в. крепостта е разширена и преустановена от френски и италиански инженери за огнестрелни оръжия. В края на XIX в. Белоградчишката крепост е загубила военното си значение и е била преобразувана от местните хора като сграда за стопански нужди.

Днес крепостта е реставрирана и пригодена за масови посещения. През 2009 г. Белоградчишките скали бяха номинирани за едно от новите чудеса на света.
За съжаление българската атракция не успя да влезе в челните места на класацията, но събра голяма популярност благодарение на рекламните кампании.

Батерията на фотоапарата ми падна и не можах да снимам още интересни снимки. Направо извънземни ;)

IMG_0327IMG_0332.jpgIMG_0333.jpgIMG_0334.jpgIMG_0337.jpgIMG_0339.jpgIMG_0340.jpgIMG_0343.jpgIMG_0330.jpgIMG_0331.jpgIMG_0336.jpgIMG_0328.jpgIMG_0329.jpg


Свиване

Непознатата Албания  

Днес Цветелина ще ни води до Албания – на море и на културен туризъм. Приятно четене:

Непознатата Албания

След не много дълги колебания къде да почиваме тази година, решихме да поемем към Албания. Албания ли?! Че какво ще правите там-бяха най-често срещаните коментарии, когато казахме за къде сме се приготвили. Какво ще правим и какво ще видим там, и ние не знаехме, защото информацията, намерена в интернет, не ни даде много.

Но въпреки всичко, теглени от непознатото и красивите изгледи , видяни в гугъл, ришихме да потърсим хотел. Това не беше трудно, в booking.com винаги се намира нещо подходящо. Спряхме се на хотел Оскар в Саранда. За хотелите в Албания все още не се намира много информация, трудно се разбира точното им местонахождение, дори на GPS трудно се намират, тъй като в курортите няма наименования на улици, на картата трудно се ориентираш колко близо до морето е избраният хотел. И така, напосоки избираме хотел Оскар – най вече заради ниската цена и включената закуска в нея и заради това, че ни се струва , че е близо до морето. Хотелът е запазен и вече чакаме с нетърпение тръгването. Решаваме да тръгнем 2 дни преди датата за настаняване в Албания, тъй като ще посетим Рилския манастир, Рупите, Мелник, Роженския манастир и други забележителности в Югозападна България.

На 23.08.2015 г. в 6 часа сутринта поемаме от Петрич към гръцката граница. Пътят до там е 10 минути, за още 5 мин. минаваме в

Гърция

и нашето пътешествие започва. Първата ни спирка ще е

Солун

До Солун пътят е сравнително лош- малко магистрала в началото и след това се пътува по стари и тесни пътища. Вижда се , че се строи магистралата , но е още на трасе. Както е да е, пристигаме в Солун рано сутринта. Мечтаехме, че ще си пием кафето там. Да, ама не! Въпреки , че кафенетата бяха отворени, все още ги подреждаха, миеха, или персонала си говореше. Навсякъде ни казаха, че тук кафенетата отварят в 9.30 часа. Е, като е така, поне да се разходим. Разходката ни започва с

Бялата кула,

която се намира в близост до пристанището.

Солун, Бялата кула

Солун, Бялата кула

Разбира се спряхме се и прeд паметника на Ал. Македонски, който не е така величествен, както в Скопие, но въпреки това заслужава внимание

Солун, Александър Македонски

Солун, Александър Македонски

Междувременно отвориха кафенетата. Както знаем, първо ни сервираха студена вода, а след това и ароматно кафе със сладки

Солун, кафене

Спряхме се и на

площад Аристотелис

и други интересни места. За отбелязване е, че в Солун рано сутринта беше доста мръсно – по крайбрежната улица се налагаше да заобикаляме препълнени кофи с боклук или купчини боклук направо на улицата.

Солун

Солун

Време е да тръгваме. Поемаме към следващата ни набелязана точка –

град Йоанинна

– на 100 км от албанската граница. Разстоянето от Солун до Йоанинна е 260 км. Пътува се само по магисрала – такава не бяхме виждали, въпреки че предната година пътувахме из Унгария, Чехия, Словакия, Австрия и Сърбия. Тази магистрала минава високо в гръцките планини Пинд, осеяна е с множество мостове, не знам колко високи, и 76 тунела! Ама като казвам тунели , значи тунели – най-дългият , през който минахме, е 5 км! И нито една дупка, нито една неравност по цялата магистрала. Разстоянието до Йоанина изминахме за 2. 30 часа –някак неусетно , поради хубавия път и приятните гледки.

За отбелязване е и един пропуск на гърците – през тези 260 км няма нито една бензиностанция, ако ти свърши бензина, трябва да слезеш от магистралата!, нито един добре оборудван паркинг.

Навлизаме в Йоанина.

Предварително знаем, че тук голяма забележителност е

езерото Памвотида и крепостта, в която е обсаден Али паша.

Градчето не е нещо кой знае какво, но е приятно с гледката към езерото , старите кафенета, и крепостта, която днес е затворен стар град, с тесни калдаръмени улички и красиви стари къщички.

езерото Памвотида, Гърция

езерото Памвотида

Йоанина, Гърция

След двучасова разходка и едно разхладително питие,

продължаваме към нашата цел – Саранда, Албания

Остават ни само 100 км. До албанската граница пътуваме 75 км без проблем и бързо.

Албания

Около половин час ни трябва, за да преминем на албанска земя и поемаме към Саранда – столицата на албанската ривиера . Остават ни само 35 км. Ако някой ни беше казал, че 35 км се изминават за 1:15 – 1:30 часа – щяхме да му се изсмеем, и то по път асфалтиран, без дупки. Но след като стъпихме на пътя за Саранда, разбрахме

какво е да караш в Албания

Път в Албания

Път в Албания

 Това е природата на Албания, по тези планини, разположени в цялата страна, минават пътищата, и въпреки че са добри-асфалтирани и без дупки и неравности, се кара бавно, защото е тясно и защото непрекъснато се катериш или спускаш. И въпреки трудните и бавни 35 км най-после, към 17 часа албанско време, сме в

Саранда

и с помощта на GPS-а намираме хотел Оскар. Собствениците ни посрещат изключително любезно, оказва се, че младият собственик знае руски и се разбираме добре. Стаите са просторни, с големи спални и големи бани, с тераси, които гледат към морето. И, за да не се връщам повече към хотела, ще кажа, че за разлика от нашите хотели, тук всеки ден ни сменяха спалното бельо и кърпите – 6 на брой!

Хотел Оскар – Саранда, Албания

Хотел Оскар

Още същия ден, едва настанили се, решаваме , че ще отидем на близкия плаж, който се намираше на 3 мин от хотела. Останахме разочаровани, тъй като плажът беше каменен и с много дълбоко море. Но от предварителната си подготовка знаехме, че наблизо има хубави плажове и на другия ден поехме към тях.

 Ксамил

– едно красиво кътче от Южна Албания, състоящо се от село, или градче, на брега и още 4 малки островчета. Такова красиво място не бяхме виждали, а и множеството плажове тук бяха приятни. Е, разбира се, нашият пясък никъде го няма, но все пак тук не бяха вече големи камъни, а нещо, наподобаващо на много ситен чакъл, премесено с някакъв пясък. Но пък

морето…. Такова плитко, топло, чисто, прозрачно

с множество ята рибки-надали има някъде. Веднага се влюбихме в това място и всеки ден бяхме там, в Ксамил, на различни плажове. Направихме и разходки с водно колело, а баджанаците и с кану, до и около четирите малки островчета.

Ксамил, Албания

Ксамил

Ксамил, Албания

Ксамил

На 10 км от Ксамил се намира древният

древният римски град Бутринт

Той е под защитата на ЮНЕСКО и албанците са положили големи усилия той да изглежда много добре. Пътят до него се вие красиво покрай морето, направени са тераси, от които се разкриват невероятни гледки. Първите разкопки са направени още през 30-те год. на ХХ в. от италиански археолози.

Древният град е разположен в парк със същото име, което дава добра възможност разкопките да се посетят и посред горещ ден, както направихме и ние. Всъщност първоначално си мислехме, че ще видим някакви разкопки, а се оказа, че това е грандиозен град с разкрити няколко врати, амфитеатър, храмове, баптисериум – място за кръщаване, интересни мозайки, в момента закрити с чакъл, на върха се намира музей с намерени предмети и антични статуи. От върха се открива гледка надалеко към морето и кулата на Али паша…

Около 3 часа ни бяха нужни, за да са насладим на този древен град и се запознаем с археологическите находки.

Бутринт, Албания

Бутринт

Бутринт, Албания Бутринт, Албания

 Продължаваме нашата почивка и разходка из Албания с посещение в

Саранда

Саранда в превод от гръцки означава Свети четиридесет мъченици. Тя се смята за

царица на Албанската ривиера

Самият град прилича на Велико Търново, разположен е на склона на планина, която се спуска стръмно към морето. Градът не е много голям – около 100 000 население. Крайбрежната улица е и главната улица. Тя е осеяна с множество кафенета, ресторанти, сергии за подаръци и забавления. Завършва с пристанището, от което може да се вземе ферибоот за о-в Корфу. Вечер на тази улица, която гледа към осветения остров Корфу и съседните хотелски комплекси, се разхождат не само туристите, но и множество жители на Саранда – албанци и гърци.

Заведенията в Саранда и околностите са изключително приятни.

Тук се предлагат салати, скара, бира, вино, пържени картофки-всичко като в България. Но….. цената не е като в България –  1 кг мешано месо/пилешко+свинско/, печено на скара, ама много по-вкусно, струва 10 лв. Често гарнитурата е от заведението, а хлябът не се заплаща. Бирата е най-разнообразна-поне 5 – 6 вида албанска бира, която е изключителна. Ето тази двулитрова наливна бира е една от най-хубавите . За 5 лв. може да изпиеш 2 л бира и да си вземеш голяма порция пържени картофки. Но не само цената е за отбелязване – тук обслужват бързо, чисто, не си искат бакшиши за разлика от Македония, например. Интересно е, че в нито едно заведение, дори и от по-висока класа, не слагат покривки на масата, а индивдуални книжни покривки.

Бира – Саранда, Албания

Бира

А това е рожденият ден на Тонко, за пореден път празнуван в чужбина! Още дълги години да го празнуваме така!

Саранда, Албания Саранда, Албания

Тук се намира и голяма красива православна църква.

Православна църква в Саранда, Албания

Православна църква в Саранда

За отбелязване е, че

тук рядко се виждат джамии

По кафявите туристически табели често се вижда, че наблизо има църква, но за джамии не видяхме указателни знаци, не видяхме и високи минарета, въпреки че Албания като цяло е мюсюлманска страна. Тук на почит е както мюсюлманството, така и християнството, без да е на показ нито едното.

Така е на централната улица. Мръдне ли човек 2 – 3 улички нагоре към същинския град, се разкрива малко по-друга гледка. Тук

уличките са сравнително тесни,

стръмни, къщите обикновено 2-3 етажни, но има и по големи блокове. По-голямата част са построени не от тухли, а от камък, който тук, разбира се, е в изобилие. Правят впечатление така наречените мини маркети, които буквално срещаш през 2 – 3 къщи. В тях може да се намерят по 2 – 3пакета захар, 2 – 3пакета брашно, малко спагети, малко насипни бонбони, няколко кг домати и пипер, 3 – 4 бутилки олио. Така и не можахме да разберем какво печелят от тези магазинчета и каква е логиката да се срещат на всяка крачка. Иначе големи вериги магазини тук все още не са навлезли. Техният народен магазин се нарича КОНЯД и по големина може да сравни с наш голям маркет от рода на ЛИДЪЛ. Тук вече се намира голямо разнообразие от хранителни стоки и домашни потреби на ниски цени.

Саранда, Албания

По улиците е сравнително мръсно, но така е и в по лъскавите комплекси. Тук-там се виждат и бездомни кучета.

Колите,

както бяхме чели предварително, не са само мерцедеси. Има голямо разнообразие от марки коли, дори и често се срещат и чисто нови. Тук много, много пътни правила не се спазват- мигача е само за украса на колата, спират, както си карат, насред пътя. Абе, както казват-кара като албански тираджия! Цената на бензина е като в България, винетка и пътни такси няма.

Саранда, Албания

 Една от забележителностите на Саранда е

замъкът Лекурси,

който е кацнал над града и от който се разкрива най-красивата гледка. Построен е през ХV в. от султан Сюлейман. Днес тук се намира заведение. Наистина най-красивата гледка към Саранда и о-в Корфу се разкрива от тук

Саранда, Албания

Саранда

Саранда, Албания

Саранда, Албания

Тъй като замъкът са намира на висок хълм, пътят към него е осеян с

бункери

Бункери – Саранда, Албания

Бункери

Всъщност бяхме подготвени, че едва ли не ще вървим по бункери, но това въобще не е така. Може би в тази част на Албания те не се срещат често, дори първите 3-4 дни не видяхме нито един и вече си мислехме, че ще си останем без да видим бункерче. Но за щастие и това видяхме.

Когато търсихме предварително информация за забележителностите около Саранда, се натъкнахме на местност на около 22 км от града, наречена

Синьото око

По името се досетихме, че става въпрос за нещо, свързано с вода. Оказа се , че това е най-големият извор в Албания. Тук се пресичат подземни води, избиващи на повърхността. Не се знае колко точно е дълбок този извор, но се предполага, че е повече от 50 м. Влизали са водолази, но водата ги изхвърля бързо нагоре и затова не са могли да измерят дълбочината. Днес този извор се посещава от туристи от цял свят. От площадка над него най-смелите скачат, за да видят как ще ги изхвърли нагоре водата. Изисква се наистина смелост, тъй като водата е с температура едва 10 градуса, а и незнайната дълбочина е плашеща. И водата наистина е най-синята, която сме виждали!

Синьото око – Саранда, Албания

Синьото око

Синьото око – Саранда, Албания

Синьото око

След десетдневна почивка в слънчева Албания потегляме отново към България. Този път маршрутът ни е малко по-различен –

ще се отбием до Метеора,

всеизвестните манастири, построени върху скали. Пак предварително бяхме разгледали тази забележителност в снимки и пътеписи в интернет, но….. човек трябва да ги види! С очите си! Със сърцето си! Минаваме през

живописното градче Каламбака

и сме пред първия

манастир „Св. Никола”.

Тук има 9 запазени манастира, от които 6 са действащи. До тях се стига по асфалтиран път, който обикаля всичките, но за да се стигне до самия манастир, това не е достатъчно. Пътят води до паркинг близо до манастирите, а по-нататък следват множество стъпала или стръмни пътеки. Манастирите имат по 1 почивен ден през седмицата, а през останалите приемат посетители, но желаещите да ги видят са толкова много, че често пред входовете се вият дълги опашки. Въпреки всичко, ние успяваме да видим всички 6 – е, повечето отвън, но това е достатъчно , за да се пренесе човек в друг свят. Високите скали , на които са разположени манастирите, са толкова величествени, като откъсни от света, като друг свят, като метеор, паднал насред планина.

Метеора, Гърция

Метеора

Метеора, Гърция

 След Метеора

потегляме към Кавала

Пристигаме доста късно, към 19 часа. Докато намерим къде да паркираме, вече започна да се позатъмнява, но ние поехме към средновековната крепост над стария град. От тук се вижда целият град, пристанището и остров Тасос. След кратка разходка из крепостта поемаме надолу към акведукта, построен от Сюлейман Великолепни. Спираме в едно заведение, пийваме по една гръцка бира, която не е по-добра от албанската, но значително по-скъпа, купуваме от близка сладкарница малко гръцки сладки и … поемаме към България.

 Е, как е при шиптърите? Как живеят? Има ли какво да се види там?

– куп въпроси, на които отговаряхме дни наред пред познати, които знаеха къде сме били. Да, при шиптърите е добре! Дори доста добре. Една държава, която тепърва тръгва да развива туризъм, която има много минало и много бъдеще. А настоящето-то е спокойствие, красиви гледки, евтини стоки, прекрасни заведения, приветливи хора. А що се отнася до шиптърите – никога вече няма да използвам това наименование иронично, както го използваме в България. Но сега знам, че шиптър означава орлов син, планинец. Албанците наричат своята страна Шиптерия – дори на табелите пише Република Шиптерия, само за пред Европа е Албания. Но само човек, който е ходил там, видял непристъпните планини и трудностите, свързани с тях, знае какво е да живееш там-там могат да живеят само синове на орли..

Шиптър – това е гордото название на албанците!

Автор: Цветелина Грозданова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Свиване

Binge Eating?  

Delicious MuffinsВ материалът на Forbes 30-under-30, Европа, social entrepreneurs намерих приложение, в което за пръв път срещнах дефиницията за Binge eating.

Фактът, че в тази категория на Forbes има двама българи (и Екатерина Карабашева, едната от тях, беше причината да започна да се замислям за тази статия) е повод за гордост сам по себе си, но не е обект на моята статия.

Екатерина е създала Jourvie, едно приложение за Food Diary, за което се твърди, че помагало на хората с проблеми с храненето. От там и аз намерих термина Binge Eating, който ме накара да се замисля по-сериозно.

Анализирайки моето поведение стигнах до извода, че аз се държа често по начин, точно описан там. Най-ми е приятно, когато си взема яденето и се усамотя някъде, я с книжка, я (напоследък) с таблет. Особено ако храната е вредна или против диетата ми, тогава усамотението е направо задължително.

Другият проблем е същото, само че късно вечер. Грозна картинка, казвам ви…

Чудя се, дали наистина това е някаква психологическа патология. Питах диетолога ми, според него това не е доказано (все още) и съответно липсва лечение или методика, по която да се намали проявата на това поведение. Явно всичко засега опира до волята да спреш да правиш вредното нещо. Макар че по-лесно би било да се оправдаем със заболяване: “Абе не съм безволев бе, не виждаш ли, че съм болен!”

Вие чували ли сте за това? И имате ли опит с подобни “проявления”?

На мен наистина започват да ми пречат, а ми е такъв кеф, когато “наруша” по този начин (е, след това съм и много гузен)!

Photo (cc) Jonathan Ooi
Свиване

Acer Liquid Z630 излиза в магазините на Теленор за 330 лв. с договор  

Acer Liquid Z630 излиза в магазините на Теленор за 330 лв. с договор
Теленор обяви, че ще добави още един сравнително достъпен 4G LTE смартфон в каталога си. Този път става дума за…
Свиване

Sony ще покаже миниатюрна Bluetooth слушалка на MWC 2016  

Sony ще покаже миниатюрна Bluetooth слушалка на MWC 2016
Sony вече обяви, че на MWC 2016 в Барселона ще проведе традиционната си пресконференция в сутринта на 22 февруари, но…
Свиване

„Мълчанието на феминистите“  

Хайде да изиграем една игра. Да преброим колко пъти след събитията на Кьолн някой  „остроумно“ се е заял защо мълчат феминистите.

А? Не е много забавна игра, особено като се има предвид един елементарен факт.

Говорим за това от години.

За домашно насилие, за сексуално насилие, за физическо насилие от мъже, от жени, над мъже, над жени, статистики са писани отново и отново, и отново. Как, защо и къде се случва отдавна е изяснено. Единственото липсващо е, социално внимание и основното – социална реакция.

Това не е проблем от вчера и със сигурност не е откакто се появиха бежанците, но сякаш вчера някой осъзна, че всъщност това се случва. Вместо да се отворят вече написаните текстове, да се прочетат вече съществуващите статистики (които до вчера бяха „неверни данни, някой просто го кефи да е жертва“, а днес станаха неподправена истина), се очаква от нас да пишем километри нови текстове.

Заяждането защо „мълчат феминистите“ ме поставя в уникалната позиция да бъда виновна, когато говоря за социален проблем и едновременно с това съм виновна, че…не съм говорила за социалния проблем.

Единственото по-покъртително от разбирачите по всички теми, включително от сексуално и физическото насилие, са същите да обясняват как бежанците и арабите са „животни“. След две изречения да наричат жени „разпоретини“ и да развиват теории как мъжете са просто неспособни да се контролират. Затова именно жените трябва да се следят как се обличат и къде ходят, защото мъжете просто имат кръв само за една глава, нали разбирате.

Неясно как, позицията, че имаме социален проблем, който не идва от това, че мъжете са „неспособни на контрол“, а от нормализиране на насилието, те прави размахваща брадва и мразеща мъжете феминистка. Не знам какво тогава те прави искреното убеждение, че мъжете са първосигнални и неспособни на контрол – за мен това е дестилация на мъжемразие и разбира се, на измиване на ръцете от отговорност.

По темите с насилието се изказаха много хора, повечето от които, сякаш са озадачени от появата на екзотичния нов вид, наречен „жена“ – жените не са като нас, затова на техните права не е нужно да се обръща много внимание. Затова когато говорим за насилие над хора, често се разбира мъже, но насилието над жени е нещо различно.

„Не се обличай хикс, не бъди на място игрек, ама какво очаквате, като изглеждате зет…“, често се изрича едновременно с това колко са прогресивни нашите мъже.

Идва един прекрасен момент, в който ти става ясно, че нещата са „доктор хонорис кауза пердута“. Защото основното желание сякаш е да се говори, а не да се слуша.

Искате да чуете какво ще кажат феминистите по темата? Моля ви, естествено, че не искате!

Феминистите ги е грижа за социални проблеми, които често се пренебрегват, затова решението им е крайно трудно. Те често са академици, хора, които са отделили години от живота си, за да се образоват по теми, по които смятате, че можете експертно да се изкажете, след 5 минути гледане на Yutube видео.

Нека не се преструваме, че това е нещо повече от опорна точка за повечето, глава поредна в „колко са гадни феминистите“.

Повечето от вас са чували евентуално за Глория Стайнем, но нямат представа за съществуването на събития и организации в България, дори къде има центрове за хора, жертви на насилие.

Примерите за проблеми с отношението към жените в собствената ни държава са наистина потресаващи: младата жена убита през 2011 година в Борисовата градина, оправданите за групово изнасилване на тийнейджърка полицаи от Разград през 2010 година; публичното отношение към жените в политиката. Премиерът Бойко Борисов намира за забавна шега идеята, че жена може да стане президент, спомнете си и „ин виво“ майтапите на здравната комисия от 2008 година (във връзка с метода на зачатие ин витро, в здравната комисия се чува „шегата“, че като не става „ин витро“, депутатите могат и „ин виво“, бел. ред.), както и незабравимата „тишина в спалнята“.

Абсурден е и фактът, че домашното насилие като такова беше припознато от българското законодателство едва през 2008-а.

Всичко това се случва ден след ден, отново и отново, но понеже няма бежанци, няма истерия и се пренебрегва.

Не се препечатат сериозните текстове, писани от сериозни автори, не се препечатва информация за събитие, организирано от Българския фонд за жените, нито това, че се търсят доброволци за някой от центровете за хора жертва на сексуално или физическо насилие.

Ако искате наистина да чуете какво казват феминистите, ще се наложи да млъкнете, поне за малко. За да се намери решение, трябва да се припознае социален проблем, да не се толерира насилие както над мъже, така и над жени.

Необходими са критичност и прилагане на системата. Необходимо е и прекратяване на вечния рефрен за „споделената отговорност“ между насилник и жертва и идеята, че сексуалното/физическо насилие могат да се предотвратят, стига само да си седим вкъщи, да не излизаме, да се обличаме повече и да не сме насаме с мъже.

Това са представите на исляма за мястото и ролята на жените, а вие нали бяхте супер прогресивни?

Няма бурка на света, която да е спасила жена от насилие, но пък десетки насилници са се чувствали напълно спокойно и сигурни, че дори и да ги хванат, някой ще ги извини и оправдае за поведението им.

Приятно четене.
http://www.unwomen.org/en/what-we-do/ending-violence-against-women/facts-and-figures

Този сайт е написан за webcafe и първоначално бе публикуван на техния сайт.


Filed under: бръмчащи мисли, феминизъм, хуманизъм Tagged: Кьолн, бежанци, насилие, сексуално насилие над жени, феминизъм
Свиване

Шефът на Google получава $199 милиона бонус под формата на акции  

Шефът на Google получава $199 милиона бонус под формата на акции
След оповестяване на успешно последно тримесечие за 2015 г. за компанията майка Аlphabet, стана ясно, че виновниците за 18-процентовия ръст…
Свиване

Тънкият 2.57 мм OLED телевизор LG Signature ще струва $7999  

Тънкият 2.57 мм OLED телевизор LG Signature ще струва $7999
Представеният на CES 2016 телевизор от новата Signature OLED TV серия на LG вече си има цена. Корейците официално обявиха,…
Свиване

Blurred lines: за работата и свободното време  

time watch

Преди няколко месеца си говорех с една отявлена представителка на особен вид “млади работохолици” и само за 10 минути разговор й казах с крайна сигурност “Смени си работата”. Причината за бързата преценка е защото съм виждала същите симптоми върху себе си – а и защото на някой друг можеш да поставиш по-лесно диагноза, отколкото сам на себе си.

Все по-често ми се случва да си говоря с хора за баланса между работа и свободно време. Съзнателно или не, обградила съм се предимно от кариеристи, готови да crunch-ват, защото са в кампания, защото новият продукт трябва да излезе веднага, защото е Коледа. И тук не говоря за хора мотивирани от някакви материални облаги или мокри сънища за въздигане в корпоративната йерархия – става дума за хора, които просто ги кефи това, което правят.

Затова търся отговор на въпроса къде е (съществува ли) границата между работа и лично пространство, как се бяга от перманентното желание да правиш Другото – да излезеш с приятели, когато ти се налага да довършваш отчети или да седнеш и кротко да си направиш един бизнес-анализ, вместо да си точно на това парти в момента.

Балансът

Много не ми харесва идеята за т.нар. work-life balance. Да се балансира винаги е трудно, освен ако не си цирков артист със стаж. А и балансът предполага една универсална точка на равновесие, както и че става дума за уравнение, в което едното е за сметка на другото.

Но си струва да мислим за връзката между двете като за баланс, защото той се намира, когато откриеш правилната рецепта – като баланс на вкусовете в едно ястие. И все пак, да, има равновесна точка – но тя не е универсална и не е в средата на “везната”. По-вероятно е да намериш равновесието, което те удовлетворява, някъде встрани от центъра.

Мишмашът

Става все по-популярна идеята за “миш-маш от работа и лично време” (work-life mashup). Благодарение на това, че можем да работим отвсякъде и по всяко време, имаш възможност да обърнеш внимание на най-важното в момента – независимо дали това е спешна презентация за следващата сутрин или представление в детската градина.

Всичко звучи чудесно на теория, но практиката показва, че в този миш-маш често слагаме твърде много от едната съставка. И ако говорим за същите мотивирани работохолици от интрото на поста – това вероятно ще е системно преработване, разнообразено от някоя събота на яростно захвърляне на лаптопа и разходка из планината за рестарт. Може и да съм твърде песимистична, но по себе си съдя, че вероятността от прегряване е много висока.

Жонглирането

Наскоро гледах една лекция на TED, която представи идеята за жонглирането с пет топки: работа, връзки, лични интереси (хоби), физическо здраве и “духовност” (или по-скоро психическо равновесие).

Три неща тук са ключови. Първо, картината всъщност е доста по-голяма от стандартното противопоставяне “Работа-Живот” – можеш да неглижираш отношенията с половинката си не само заради работа, но и ако отделяш болезнено много време на хобито си, било то дърводелство, компютърни игри или писане на блог.

Второ, във всеки един момент няколко от петте топки са във въздуха – не можеш да контролираш всичко винаги, а можеш да дадеш точна насока и да се надяваш на най-доброто. За мен, тази идея действа успокояващо, дава ми яснота какво да очаквам от “идеалния баланс”, а именно, да е здравословно разбалансиран.

И трето, всички топки са свързани и взаимовръзката им търпи развитие: в един момент са по-близо, а в следващия – неимоверно далеч, връзката почти се къса. Затова трябва търпение и съзнание, че отделните елементи се движат и подреждат динамично. Това осъзнаване спестява много мрънкане, когато нещо не е наред – временно е.

За краткия ми професионален опит съм стигала до различни точки в баланса между работни и лични сфери. Работила съм до късни доби в продължение на месеци и ми е харесвало; работила съм с нормално време и ми е било тежко; имала съм много свободно време и ми е доскучавало. Не мисля, че отговорът е един, дори в рамките на един човек.

Усещането за баланс според мен се свързва с усещането за контрол – чувстваш ли възможност утре да не работиш, ако решиш? И, разбира се, време е да цитирам Стив Джобс. Събуждайте се сутрин и се питайте дали ще правите същото, ако това е последният ден в живота ви. Целта не е никога да не казваш “Не” – а да не казваш “Не” за твърде голяма поредност от дни.

Постът Blurred lines: за работата и свободното време е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

февруари 08, 2016

Свиване

Вангел Имреоров: на какво те учи красотата  


учи те
да стъпваш на пръсти
да говориш бавно
внимателно да галиш котка
която те гледа в очите

да боравиш с очите си
слуха си
върховете на пръстите
и миглите си

да бършеш прахта от твърдите корици
на стари книги
да се усмихваш на причудливи заглавия от непознати
автори

да разпознаваш себе си в огледалото
да си говориш самичък
по редовете на тефтери

да рисуваш по запотени прозорци
да летиш по бавни дни

да медитираш и да се прераждаш
сред тълпите на градове и гари

да отминаваш света по-бавно
от светъл облак
през лятото

да отместваш часовете си напред и назад
грациозно.


Вангел Имреоров





  Вангел Имреоров в „Кръстопът”.

Свиване

脱毛ラボで全身脱毛は安いけど、内装も安い  

それと、施術は何回で終わる予定なのか予定の回数が終了しても満足いかなかっ立ときにはどういうことが必要になるのかも、きちんと理解してから契約して頂戴。脚の脱毛ラボにおいては約6回のコースが多く用意されていますが、個人差がありますが施術完了後のお肌の状態に満足出来ていないという意見もあります。脱毛ラボサロンの選び方としては、インターネットでの予約ができるところがいいと思います。予約だけでなく、変更やキャンセルなどがインターネットでできると、大変楽なので、予約が取りやすくなるでしょう。予約受付を電話でしかしていない脱毛サロンの場合、営業時間中の電話が必須になりますから、つい忘れてしまうことだってあるかもしれません。脱毛ラボサロンなどで施術を受けて、「永久脱毛が終わった!」と思っても、のちのち、絶対毛が生えないかというと、必ず沿うとは限りません。毛には毛周期が関係する為、処理の期間中に眠っていた毛が、後日ひょっこり生えてくるケースもあります。施術の度に間違いなく毛の量は減りますが、気を抜かないようにワキのチェックは忘れずにしましょう。カミソリでの脱毛ラボは比較的手間ひまがかからない方法ですが、傷めた肌にしてしまわないように慎重さが不可欠です。シャープな刃のカミソリを使い、シェービングフォーム、ジェルなどを使って摩擦を少なくします。ムダ毛の伸びている方向に従って剃りましょう(ポイントの一つです)。加えて、沿うして脱毛した後にはアフターケアを忘れるような事があってはなりません。時折、脱毛サロンでの脱毛効果はあまり高くないという人もいるようなのですが、大体において一度や二度の施術を受けただけの時点で素晴らしい効果を体感できるという理由にはいかないのです。少なくとも3回、あるいは4回以上の施術を受けてからやっとしっかりした効果が出立と感じるケースが大半で、つまるところ即効性は望めず、それなりの時間を必要とします。それに加え、脱毛ラボサロンのお店でそれぞれ使用する脱毛ラボ用の機器持ちがうでしょうから、効果にも当然差が出るものと思われます。サロンで脱毛ラボ施術を受けたそのすぐ後は、刺激が肌に加わらないように注意しましょう。受けた脱毛ラボ施術が、どんなものであっても、わずかな刺激に対してでも肌は過敏に反応してしまいます。太陽の光にさらされたり、お風呂場のお湯にさらされたり肩たたきや、筋肉の揉み解しのために強く体を触られると、まあまあの確率で肌が過剰反応を起こしてしまいます。施術時に注意を受けた事は、きちんと沿うよう行動しましょう。どの脱毛ラボエステにするか、考えるべき点は、値段、コース内容、レビューでの評価、行きたいときに予約を確保しやすいか、通うのが億劫にならない立地か、などです。低価格かどうかだけで選んでしまうと、こんなはずじゃなかった、という結果になることもありますので、可能な限りお試し体験コースなどを申し込むのがよいでしょう。いつまでもムダ毛に悩まされないで早くキレイな肌を待ち望んでいらっしゃるでしょうが、契約を交わす前に冷静に納得いくまで調べることが賢明です。これから永久脱毛ラボをやってみたいと思っている方の中には永久脱毛ラボするには期間をどれほどみていたらよいのか聞きたい方も多いのではないでしょうか。永久脱毛ラボを完了指せるための期間はその人の発毛周期が関係してきますので、必ずこの期間で完了するという事はお約束できません。それに、脱毛ラボに通える日数にもよりますし、ムダ毛の量によっても違ってきます。脱毛ラボエステが安全であるかどうかは、実際の所は、各エステサロンにより違いがあるようです。
脱毛ラボ予約

Свиване

Първи снимки на Samsung Galaxy S7 и Galaxy S7 edge  

Първи снимки на Samsung Galaxy S7 и Galaxy S7 edge
На 21-ви февруари Samsung ще представи новите си флагмани Galaxy S7 и Galaxy S7 egde и въпреки че премиерата е…
Свиване

Хумор, сатира и яхта  

Разхождаме се вчера в пролетния февруарски следобяд с Емил и дребосъчетата.Както обикновено зяпаме около нас, показваме, разказваме истории и снимаме това-онова. Така случайно попаднахме пред една гаражна порта, цялата изпъстрена с шарени цветове и елементи. Трябваше да се отдръпна, за … Има още
Свиване

Лаещите домашни любимци на Пловдив  

Когато говоря за достъп до обществена информация, повечето хора се сещат за големи обществени поръчки, корупция, уредени съдебни дела, агенти на ДС и прочие. Свързваме достъпа до данните на държавата с тайни, които се крият от нас и се надяваме, че осветляването им ще ни помогне да разберем и подобрим ситуацията. Дали и как това става е трудна и дълга тема.

Сега обаче искам да покажа, че изброеното е само един аспект от отворените данни. Има много информация както в централната и местната власт, така и в частни компании, която може да бъде полезна за ежедневието ни или просто да разкрива интересни факти от него. Такъв пример са данните за демографията, за които пиша доста напоследък. Още един пример са домашните любимци.

Както навярно знаете, всички кучета трябва да се регистрират в общината. Пловдив има публичен регистър, в който може да се намерят доста подробности за всяко куче, включително име, адрес, пол, дали е кастрирано, дали има чип и прочие. Данните от регистъра не са достъпни за сваляне, но с малко познания по javascript може да се получат лесно. Накрая на статията съм пуснал линк към кода и процеса на отваряне.

Къде какви кучета има в града?

Когато поставим на картата всички адреси и категории може да покажем доста неща. Тази карта, например, илюстрира как се е увеличавал регистъра през времето.

Интересно наблюдение е, че всяка година има голям пик в регистрациите през март. Докато през останалите месеци са регистрирани средно по 300 кучета през последните години, 820 кучета са регистрирани през март. Най-малко има през декември – 150. Не знам каква е причината за това, но навярно доста малки кученца се подаряват около Коледа и Нова година и през март вече са около възрастта за регистрация – 4 месеца.

Аналогично може да покажем и разпределението по полове. От пръв поглед се забелязва, че в кв. Прослав има доста повече мъжки кучета. Всъщност, в целия град са регистрирани с 26% повече мъжки, отколкото женски. Изглежда са предпочитани. Вижда се и че има доста малко кучета в Тракия, което е странно предвид по-голямата концентрация на хора там.

Друг интересен момент е колко хора декларират, че кучетата им са осиновени от приют. За Пловдив те са 111 или само 2.64% от всички регистрирани. Според бившия директор на Зооветеринарния комплекс, интересът към осиновяването се увеличава. Преди година посочва, че през 2013 и 2014-та са осиновени над 210 кучета. Това означава, че или много от тях не се регистрират, или че заминават за други общини. Най-вероятно става въпрос за и двете.

Ако желаете да осиновите или да помогнете на куче, може да погледнете на страницата на фондация „Шарко“, този списък на Събина или да станете доброволец към инициативата в TimeHeroes.

Ето разпределението на осиновените кучета в града:

Според промените в закона приети преди дни, всички регистрирани кучета трябва да имат чип. В Пловдив до сега 73% от кучетата вече са с такъв.

За сметка на това само 668 или 16% от кучетата са кастрирани. Женските кастрирани са повече от два пъти повече от мъжките. Така 24% от всички женски и едва 9.3% от мъжките са кастрирани. За сравнение, над 80% от всички кучета, които постъпват с кучкарници в щатите вече са били кастрирани от предишните им собственици.

В регистъра има и други категории. 6% от всички кучета са регистрирани като ловни. Има превес с 25% на мъжките ловни кучета пред женските, но това е синхон с повечето регистрирани мъжки кучета. 16.5% или почти 700 кучета са регистрирани като помощници на инвалиди. Това е доста повече, отколкото очаквах. Забелязват се и 10 служебни кучета.

Сред имената, най-разпространени са Сава, Макс, Рекс, Ричи, Чарли, Тара и Рони. Има обаче и имена като „Bright Light of Moscow Victory Day“, „black pearl“, „Limited Edition Anelia“, „Император бул Дио“, „Принцеса Шуши“ и навярно най-любимото ми – „Gaprillis Glenmorangie“.

Отваряне на данните

Поставянето на адресите на картата беше по-лесно, отколкото очаквах. Използвах стандартен скрипт, които написах за другите си проекти. Всички скриптове и стъпки ще намерите в Github. Част от адресите и датите в регистъра бяха очевидно грешни, така че се наложи да махна някои от тях за картите. Като цяло обаче свалянето и изчистването отне около 45 мин.

Нещо, което буди притеснение в този регистър е именно точният адрес. Повечето съдържат етаж и апартамент. Както споменах по-горе, има около 250 ловни кучета регистрирани в града. Може да се направи добро предположение, че в тези апартаменти ще има и огнестрелно оръжие. Това навярно не е информация, която човек би искал да е публично достъпна. Затова е добре да се преосмисли каква част от регистъра е добре да остане публична и каква – не. Аналогично на случая със сайта на Центъра за асистирана репродукция, това може да създаде проблем за отделни хора.

Полезно ли е всичко това?

Навярно не. Тук няма да намерите схема за източване на пари или пикантерия от политическия ни живот. Всъщност, тези данни не покриват дори всички кучета в града, а само регистрираните. Не намерих оценки колко още нерегистрирани има. Също така не, е ясно дали данните се попълват просто от собствениците или има някаква форма на проверка дали са точни (дали кучето е с чип или дали наистина е на инвалид, например). Забелязват се не една или две грешки в тях.

Въпреки това, показват интересен аспект от града, която може да е полезен на бизнесите свързани с домашни любимци. Географският анализ на тези данни може да покаже дефицит на паркове за разхождане или да помогне в планирането на подобрени кошчета с еднократни торбички за изпражненията на кучетата. Такива има в доста паркове и улици в Европа и помагат много за чистотата.

Тази справка ни показва и колко малко от кучетата са осиновени от приюти. Докато подготвях тази статия потърсих сайт или списък с линкове, където човек би могъл да намери приют, ако иска да осинови куче. Такъв, за жалост, няма. По-горе дадох няколко полезни линка. Ако знаете още, споделете ги в кометнарите. Ще се радвам да ги изброя под статията.

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria