Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

октомври 30, 2014

Свиване

Милена от 9 Academy: подготовка за предприемачество в действие  

Milena-Stratieva2

Говоря си с Милена Стратиева - мечтател, част от екип мечтатели на 9 Academy, обучаващи на доброволни начала млади хора в предприемачески дух и основни умения за стартиране на бизнес. Водя модул за комуникации от миналата година и съм със страхотни впечатления от проекта. Ето как им се случва вторият път:

Второ издание на 9 Academy – как стигнахте до тук?

Със страхотен екип, с вяра в каузата и с упоритост да не се откажем пред трудностите, защото те наистина не бяха малко. А също и с много съмишленици в лицето на лекторите, които щедро споделят опита си и вдъхновяват с личния си пример, както и партньорите ни, които предоставиха локации за провеждане на обученията.

Кои бяха най-предизвикателните моменти от предната година?

9 Academy се случи и продължава да се случва благодарение на доброволен труд и на партньори, които безвъзмездно предоставят ресурсите си, когато са свободни от тяхната обичайна дейност. Така че предизвкателствата бяха ежедневие. Най-вече да координираме задачите, времето и ресурсите… и тогава, когато са свободни – да бъдат използвани за целите на 9 Academy.

А най-интересните сега, при старна на новата?

Определено подборът на новите 50 участници. Толкова страхотни хора кандидатстват за 9 Academy! Толкова страхотни млади хора има в България! Най-интересното тепърва предстои. И то ще се случи именно благодарение на тези 50, които ще преживеят 9 Academy.

Какво носи за теб самата 9A? Какво пожелаваш на екипа и какво на участниците?

За мен самата 9 Academy носи вяра. Вяра, че има много хора, които са готови да положат усилия и да се обединят, за да сме всички по-успешни и щастливи. За да градим заедно една по-добра (безнес) среда.
На екипа пожелавам да са все така раздаващи се и да се гордеят със себе си, защото има много с какво.
На участниците от първото издание – да запазят искрата, която 9 Academy им даде. И да разпалват огъня на положителната промяна навсякъде, откъдето минат.
На новите участници – да отворят широко очите, ушите и сърцата си. Защото ги очаква нещо, което ще промени живота им :)

Свиване

Лекцията ми за отворените данни на TEDxBG  

TEDxBG са пуснали вчера записа на лекцията ми за отворените данни от последното издание. Писах повече за нея през май. Като за първа лекция на английски не мисля, че е зле. Към 13:49 се обърках слайдовете, но май пак се разбира нещо.

Мнения?

Свиване

Ana’s Handbag & Bon Bon – Хелоуин вечер по женски!  

Този петък – Хелоуин – от 19:00 до 22:00 Ana’s Handbag by Ana Dinkova & Bon Bon Lingerie Bulgaria обединихме сили за началото на уикенда с прекрасно настроение – темата: Хелоуин, костюмите – са по избор, доброто настроение – задължително! 
Място: Bon Bon Lingerie, CCS, партер

Свиване

OpenFest 2014  

Сякаш беше вчера... но всъщност, когато за първи път застанах пред публиката на OpenFest, най-старшата цифра от стойността на променливата, която обозначава възрастта ми беше двойка, а сега вече е четворка. Знам, че можех да го кажа по-разбираемо :)

В събота и неделя ще се случи поредният OpenFest - и всеки път е с все по-амбициозна, зряла и интересна програма. Особено тазигодишната мен лично силно ме впечатлява.

И най-хубавото - сигурно вече трето поредно поколение двадесетгодишни се грижат OpenFest да продължава да се случва!

Благодаря!

Ще се видим през уикенда!

Свиване

LG представи 5.3" Full HD дисплей с почти незабележима рамка от 0.7 мм  

LG представи 5.3
LG Display представи най-новата си разработка, която е още една крачка към премахването на рамките около дисплеите на смартфоните. Компанията…
Свиване

Руло, роле, рулце  

В сайта Как се пише? си позволявам понякога да давам съвети за правописа на думи, които липсват в официалните източници (разбирай, изданията на ИБЕ на БАН).

Една от тези думи е рулце. Мотивирала съм изписването рулце, а не ролце с това, че думата е образувана от руло + наставка -це. Възразиха ми, че може да е образувана и от роле, следователно е оправдано да се пише и ролце.

Има една пречка обаче и тя е словообразувателна. Съществителните от ср.р., които завършват на -о, образуват умалителни с наставка -це (село > селце; мляко > млекце; вино > винце), а тези, които завършват на – с наставка -ен-це (коте > котенце; дете > детенце; поле > поленце). Ако образуваме умалително от роле, то би трябвало да е роленце, а не ролце.

Казано накратко, за мен няма съмнение, че в основата на рулце стои руло и е редно думата да се изписва по този начин.


Свиване

За Русия без любов  

Русофилството и русофобството са традиционни хобита у нас и не минава ден без да попадна на разгорещен спор в интернет на тази тема. Русия наистина носи отпечатъка на своето тежко минало и се опитва да просъществува в съвременния свят и е малко тъпо да се окачествява като извор на всичко зло - поради което преди време се изказах за нея с любов. Предвид настроенията у много българи обаче, мисля, е време за няколко думи за Русия без ама никаква любов...


(Чети още...) (858 думи)


© Петър Стойков

Свиване

Смартфон бизнесът на Motorola вече официално е собственост на Lenovo  

Смартфон бизнесът на Motorola вече официално е собственост на Lenovo
На 30 януари 2014 г. стана ясно, че китайският производител Lenovo ще придобие смартфон бизнеса на Motorola, откупувайки го от…
Свиване

Salvador  

Salvador

Хаосът от осемдесетте в една от най-нещастните католически републики на Третия свят отразен в Salvador, се случва 10 год. след кръвопролитията между Ел Салвадор и Хондурас, описани стряскащо реалистично от големия полски журналист Ришард Капушчински във “Футболната война”, четиво даващо реалистична представа за трагедията и абсурда в Латинска, раздирана от икономически интереси Америка.

Сюжетът е следния: в разгара на безскрупулно подклаждан от ЦРУ конфликт между комунисти-партизани и обучени в Щатите националисти (реванш на Пентагона за Виетнам или так.нар. 12 годишна гражданска война), в цялата мизерия на пропаднала в проституция, евтина дрога и алкохол столица, се появява не по-малко пропадналият фоторепортер Джон Бойл (гъвкав и всеотдаен Уудс), чаровен екземпляр от изчезващия вид на безскрупулните, но добри в сърцето си смелчаци, оцеляващи въпреки и напук на логиката. Истинският Бойл е приятел на Стоун, но за образа режисьорът се вдъхновява от гонзо-журналиста Хънтър Томпсън. Информацията на Бойл за политическата обстановка е от първа ръка, има 1-2 съпруги, дете и по една любовница на всяка отстреляна с фотообектива локация. Подиграван еднакво силно от фигурите на властта и от профи-гилдията. Презрението маскира завистта към самоубийствения лайфстайл, както и облекчението от дистанцията, която инстинктите за самосъхранение у разумния индивид налагат. Целта на Бойл е да изплува на повърхността с документи за задкулисието у всяка от враждуващите страни, да прекара през граница преследваната си любима и детето й; да се върне в коловоза на так.нар. нормален живот. Душевният му безпорядък е в унисон с касапницата. Пример за идеал и негов антипод е фоторепортерът на Джон Савидж, добросъвестен последовател на Робърт Капа. Различни по биография и репутация, двамата с Бойл имат еднакво важни неща за губене, като в цената не влиза само собствения живот. Щракането на спусъци на фотоапарати сред камари пушечно месо е трудно за възприемане и уязвимо от етична гледна точка действие, затова и интересно на Оливър Стоун, майстор на военния филм и социално алармиращото кино.
Истинската снимка иска да си истински близо до събитията. Но дори и тогава, когато заложиш собствената си глава и я уловиш, Смъртта, какво от това?

П.П

По времето на “Салвадор” се снимат още няколко филма за военнополеви фоторепортери, един от които “Under Fire” с Ник Нолти/ Според Белуши (д-р Рок във филма), като материали и обстановка по време на снимките всичко – мръсотия, опасности, неудобства, е било истинско.

Свиване

Най-търпеливият печели  

Мина почти месец от изборите – нещата изглеждат абсолютно толкова неясни, колкото и в нощта на 5 октомври. Видима са първите признаци на нервност. За сега главно във Facebook, сигурен …
Свиване

Китайците Xiaomi вече са третият най-голям производител на смартфони в света  

Китайците Xiaomi вече са третият най-голям производител на смартфони в света
Китайската компания Xiaomi може да е малко позната в Европа и останалата част на света, но в Китай и някои…
Свиване

Как да повишим силата си при мъртва тяга  

Мъртвата тяга е основно упражнение, което крие много позитиви (ако се изпълнява правилно) и много опасности (ако техниката се неглижира). Ако имате за цел увеличаване на силата, може да експериментирате с няколко идеи за различни тренировъчни методи.

Мъртвата тяга е едно от любимите ми движения - не само защото ми върви в силово отношение, но и заради специфичната техника, която изисква участие на няколко големи мускулни групи.

Не е случайно, че упражнението е част от "Големите 3" – клек, лег и тяга. Изгражда мускулна маса и плътност по гърба и краката и предизвиква силен хормонален отговор в тялото (подобно на други тежки и многоставни движения).

Мъртвата тяга може да допринесе до сериозен напредък в силово отношение, но е важно да се спомене важността на техниката. Ако тя не е правилна, има риск от сериозни травми.

Ако искате да повишите силата си в това движение, има няколко начина, които биха били от полза. Преди това се уверете, че техниката ви е оптимална. Не е добра идея килограмите на щангите да растат, а паралелно с тях – и болките в гърба и кръста, само защото сте пренебрегнали доброто изпълнение.

Професионалните силови трибойци са силни и често предизвикват възхищение от големите щанги, които повдигат. Но също така често те не са пример за добра техника, защото тя се жертва съзнателно, за да се завоюват по-високи постижения.

Ето защо ще разгранича съветите от статията. Те не са за силови трибойци (макар някои от принципите да се прилагат и от тях). От принципите полза могат да извлекат както начинаещи, така и средно напреднали, и напреднали.

Приоритет

Поначало, ако искате да прогресирате в конкретно движение и/или мускулна група, те трябва да ви бъдат на първо място. Да съобразите така останалата физическа активност, че да сте максимално свежи и отпочинали, когато ще тренирате приоритетното движение. Това не значи всеки ден да правите лични рекорди на мъртва тяга – това не само че няма да доведе до силов прогрес, но може да стане и причина за застой.

Идеята е да се намери баланс между оптимална честота (колко пъти седмично да включвате мъртва тяга), интензивност (колко често да слагате максимална моментна тежест) и техника (да изградите такава техника, която да е в унисон с особеностите на тялото ви, но да бъде безопасна и щадяща тялото).

Техника при конвенционална мъртва тяга

Добрата техника е важна и няма да се уморя да го повтарям - все пак освен силни, е хубаво да бъдем и здрави. Вярно е, че понякога човек усеща, че ако жертва хубавата техника, ще може да вдигне по-голяма тежест. И това най-вероятно ще се случи.

Но какъв е смисълът да дърпате дявола за опашката? Прогресирайте бавно, но с добра техника.

Лично за мен вдигнати големи килограми с отлична техника са много по-впечатляващи, отколкото преодоляната голяма тежест с крива техника.

Как да прогресираме при мъртва тяга

Стъпала

Застанете със стъпала на широчината на раменете. При различните хора този ориентир варира – или малко по-тясно, или малко по-широко. Ръцете минават точно до външната страна на краката. Брет Контрерас дава много добър съвет как да намерим оптималния за нас разкрач: опитайте се да заемете такова положение, каквото бихте заели, ако ви предстои вертикален отскок.

Лост – пищяли

Много хора допускат голяма грешка при изходната позиция, като застават прекалено далеч от лоста. Хубаво е той да бъде близо до пищялите – ако погледнете надолу, лостът трябва да е разположен над средата на стъпалата.

В хода на движение лостът се плъзга по пищялите. Ако го държите прекалено изнесен пред тялото, рискувате да контузите гръбнака.

Гръбначен стълб

Гръбнакът трябва да е в неутрална позиция по време на цялото движение (както във фазата на вдигане, така и при пускането). Коремната мускулатура допълнително го укрепва.

Погледът трябва да сочи напред. Нежелателно е прекаленото извиване на главата нагоре, или пък забит поглед право надолу – това допълнително може да натовари врата и да предизвика контузия.

При заключване в горна точка използвайте таза и глутеусите си – бутнете таза напред със силна контракция на мускулите на седалището.

Рамене и ръце

Ако погледнете изходната позиция в профил, раменете ви трябва да са точно над лоста, в права линия.

Допустими са отклонения леко напред, но внимавайте да не изнесете прекалено тялото (лопатките не бива да застават над лоста). По време на движение ръцете не участват – те само придържат лоста.

Хват

Изберете такъв хват, какъвто ви е най-удобен.

Вариантите:

  • Надхват (прониран хват) – не е препоръчителен за максимални тежести и много малко атлети могат да вдигат по този начин.
  • Смесен хват – едната ръка е в подхват (супиниран хват – дланта е обърната нагоре), а другата е в надхват. Това е най-предпочитаният хват, особено при тежки опити. Шансът щангата да се изплъзне е по-малък. Хубаво е да се редуват ръцете. Лично аз предпочитам този хват.
  • Хват тип "кука" (hook grip) – палецът е плътно до лоста, а останалите пръсти го обвиват (пръстите са свити като в юмрук, но палецът е вътре). Използва се по принцип от щангистите при олимпийските движения, изхвърляне (snatch) и обръщане и тласкане (clean & jerk). Болезнен хват и също рядко ще видите атлети да го използват при мъртвата тяга.
  • С фитили – вярно е, че фитилите помагат за вдигането на по-големи тежести, но всъщност отслабват тренирането на самия хват и предмишниците (като ги изолират от движението). Ето защо е хубаво да го използвате умерено.
  • Може да видите още съвети за начина на изпълнение в статията за Мъртва тяга.

Идеи за прогресиране в силово отношение при мъртва тяга

Има различни тренировъчни принципи и разнообразие от програми. Няма как да изброя всички, но ще се спра на тези, които по един или друг начин съм пробвала и аз.

Освен че мъртвата тяга би трябвало да е приоритет, е редно да се обърне внимание и на отделните звена, които участват в движението. Ясно е, че няма как да сме добри в дадено движение, ако не го правим редовно, но засилвайки отделните мускулни групи, ще си помогнем при повишаване на общата сила.

Ето защо е добра идея да обърнем внимание на силата на хвата (може да се тренира с вис на една ръка и/или фермерска разходка), краката – преден клек и класически клек, специализация върху задните бедра и седалището (хип тръстъри).

Силови серии с постоянна тежест

Всички серии са с определен брой повторения и използвате една и съща тежест за тях. Ефективни протоколи са: 3-5 серии с 1-5 повторения (например, 5 серии Х 5 повторения, 3 серии Х 2 повторения).

Възходящи серии

Подобни са на силовите серии с постоянна тежест, но основната разлика е, че тежестта се увеличава с всяка следващата серия. Броят повторения във всички серии се запазва един и същ.

Протокол за експлозивна сила

Целта тук е да дърпате колкото може по-експлозивно (разбира се, запазвайки добрата техника). Примерни варианти: 6 серии Х 2 повторения с тежест, равна на 70% от 1ПМ; 8 серии Х 3 повторения с 60 % от максимума ви.

Частични повторения

Приложението на частични повторения при мъртва тяга може да бъде два вида: мъртва тяга в силова рамка (Rack Pulls), мъртва тяга от блокчета или мъртва тяга от дефицит (когато щангата е на земята, но стъпалата са върху блокче – така се увеличава обхватът на движение).

Може да видите начин на изпълнение в статията за частични повторения.

Променливо съпротивление

Може да създадете условия на променливо съпротивление в хода на движение чрез ластици  и/или вериги. Разгледайте ги в съответните статии.

Пирамида

Няколко серии с нарастваща тежест, но намаляващи повторения. Повече за метода: тук.

Брет Контрерас разделя споменатите принципи според нивото на атлета: силови серии с постоянна тежест, възходящи серии и пирамида – за начинаещи; частични повторения (тяга от дефицит) за средно напреднали; клъстери (повече за метода може да прочетете в статията "Без прогрес на бенч преса"), протокол за експлозивна сила (скоростна работа) и променливо съпротивление – за напреднали.

Най-добрите ми успехи са били в съчетание на мъртва тяга с тежък клек и силови серии с постоянна тежест (5х2, 5х5, 3х3 и т.н.)

Какъв е вашият начин за прогресиране в силово отношение при мъртвата тяга? Какви са най-добрите ви постижения и при какви условия?

Прочетете и тези полезни материали:
Традиционно "вредни" съвети, които се оказват полезни
Обръщане на раменете
Без прогрес на бенч преса?
Какво да НЕ правим във фитнеса
Max-OT - примерна програма за 6 месеца
Илиопсоасът (част II)
Свиване

Как да повишим силата си при мъртва тяга  

Мъртвата тяга е основно упражнение, което крие много позитиви (ако се изпълнява правилно) и много опасности (ако техниката се неглижира). Ако имате за цел увеличаване на силата, може да експериментирате с няколко идеи за различни тренировъчни методи.

Мъртвата тяга е едно от любимите ми движения - не само защото ми върви в силово отношение, но и заради специфичната техника, която изисква участие на няколко големи мускулни групи.

Не е случайно, че упражнението е част от "Големите 3" – клек, лег и тяга. Изгражда мускулна маса и плътност по гърба и краката и предизвиква силен хормонален отговор в тялото (подобно на други тежки и многоставни движения).

Мъртвата тяга може да допринесе до сериозен напредък в силово отношение, но е важно да се спомене важността на техниката. Ако тя не е правилна, има риск от сериозни травми.

Ако искате да повишите силата си в това движение, има няколко начина, които биха били от полза. Преди това се уверете, че техниката ви е оптимална. Не е добра идея килограмите на щангите да растат, а паралелно с тях – и болките в гърба и кръста, само защото сте пренебрегнали доброто изпълнение.

Професионалните силови трибойци са силни и често предизвикват възхищение от големите щанги, които повдигат. Но също така често те не са пример за добра техника, защото тя се жертва съзнателно, за да се завоюват по-високи постижения.

Ето защо ще разгранича съветите от статията. Те не са за силови трибойци (макар някои от принципите да се прилагат и от тях). От принципите полза могат да извлекат както начинаещи, така и средно напреднали, и напреднали.

Приоритет

Поначало, ако искате да прогресирате в конкретно движение и/или мускулна група, те трябва да ви бъдат на първо място. Да съобразите така останалата физическа активност, че да сте максимално свежи и отпочинали, когато ще тренирате приоритетното движение. Това не значи всеки ден да правите лични рекорди на мъртва тяга – това не само че няма да доведе до силов прогрес, но може да стане и причина за застой.

Идеята е да се намери баланс между оптимална честота (колко пъти седмично да включвате мъртва тяга), интензивност (колко често да слагате максимална моментна тежест) и техника (да изградите такава техника, която да е в унисон с особеностите на тялото ви, но да бъде безопасна и щадяща тялото).

 

Техника при конвенционална мъртва тяга

Добрата техника е важна и няма да се уморя да го повтарям - все пак освен силни, е хубаво да бъдем и здрави. Вярно е, че понякога човек усеща, че ако жертва хубавата техника, ще може да вдигне по-голяма тежест. И това най-вероятно ще се случи.

Но какъв е смисълът да дърпате дявола за опашката? Прогресирайте бавно, но с добра техника.

Лично за мен вдигнати големи килограми с отлична техника са много по-впечатляващи, отколкото преодоляната голяма тежест с крива техника.

Как да прогресираме при мъртва тяга

Стъпала

Застанете със стъпала на широчината на раменете. При различните хора този ориентир варира – или малко по-тясно, или малко по-широко. Ръцете минават точно до външната страна на краката. Брет Контрерас дава много добър съвет как да намерим оптималния за нас разкрач: опитайте се да заемете такова положение, каквото бихте заели, ако ви предстои вертикален отскок.

Лост – пищяли

Много хора допускат голяма грешка при изходната позиция, като застават прекалено далеч от лоста. Хубаво е той да бъде близо до пищялите – ако погледнете надолу, лостът трябва да е разположен над средата на стъпалата.

В хода на движение лостът се плъзга по пищялите. Ако го държите прекалено изнесен пред тялото, рискувате да контузите гръбнака.

Гръбначен стълб

Гръбнакът трябва да е в неутрална позиция по време на цялото движение (както във фазата на вдигане, така и при пускането). Коремната мускулатура допълнително го укрепва.

Погледът трябва да сочи напред. Нежелателно е прекаленото извиване на главата нагоре, или пък забит поглед право надолу – това допълнително може да натовари врата и да предизвика контузия.

При заключване в горна точка използвайте таза и глутеусите си – бутнете таза напред със силна контракция на мускулите на седалището.

Рамене и ръце

Ако погледнете изходната позиция в профил, раменете ви трябва да са точно над лоста, в права линия.

Допустими са отклонения леко напред, но внимавайте да не изнесете прекалено тялото (лопатките не бива да застават над лоста). По време на движение ръцете не участват – те само придържат лоста.

Хват

Изберете такъв хват, какъвто ви е най-удобен.

Вариантите:

  • Надхват (прониран хват) – не е препоръчителен за максимални тежести и много малко атлети могат да вдигат по този начин.
  • Смесен хват – едната ръка е в подхват (супиниран хват – дланта е обърната нагоре), а другата е в надхват. Това е най-предпочитаният хват, особено при тежки опити. Шансът щангата да се изплъзне е по-малък. Хубаво е да се редуват ръцете. Лично аз предпочитам този хват.
  • Хват тип "кука" (hook grip) – палецът е плътно до лоста, а останалите пръсти го обвиват (пръстите са свити като в юмрук, но палецът е вътре). Използва се по принцип от щангистите при олимпийските движения, изхвърляне (snatch) и обръщане и тласкане (clean & jerk). Болезнен хват и също рядко ще видите атлети да го използват при мъртвата тяга.
  • С фитили – вярно е, че фитилите помагат за вдигането на по-големи тежести, но всъщност отслабват тренирането на самия хват и предмишниците (като ги изолират от движението). Ето защо е хубаво да го използвате умерено.
  • Може да видите още съвети за начина на изпълнение в статията за Мъртва тяга.

Идеи за прогресиране в силово отношение при мъртва тяга

Има различни тренировъчни принципи и разнообразие от програми. Няма как да изброя всички, но ще се спра на тези, които по един или друг начин съм пробвала и аз.

Освен че мъртвата тяга би трябвало да е приоритет, е редно да се обърне внимание и на отделните звена, които участват в движението. Ясно е, че няма как да сме добри в дадено движение, ако не го правим редовно, но засилвайки отделните мускулни групи, ще си помогнем при повишаване на общата сила.

Ето защо е добра идея да обърнем внимание на силата на хвата (може да се тренира с вис на една ръка и/или фермерска разходка), краката – преден клек и класически клек, специализация върху задните бедра и седалището (хип тръстъри).

Силови серии с постоянна тежест

Всички серии са с определен брой повторения и използвате една и съща тежест за тях. Ефективни протоколи са: 3-5 серии с 1-5 повторения (например, 5 серии Х 5 повторения, 3 серии Х 2 повторения).

Възходящи серии

Подобни са на силовите серии с постоянна тежест, но основната разлика е, че тежестта се увеличава с всяка следващата серия. Броят повторения във всички серии се запазва един и същ.

Протокол за експлозивна сила

Целта тук е да дърпате колкото може по-експлозивно (разбира се, запазвайки добрата техника). Примерни варианти: 6 серии Х 2 повторения с тежест, равна на 70% от 1ПМ; 8 серии Х 3 повторения с 60 % от максимума ви.

Частични повторения

Приложението на частични повторения при мъртва тяга може да бъде два вида: мъртва тяга в силова рамка (Rack Pulls), мъртва тяга от блокчета или мъртва тяга от дефицит (когато щангата е на земята, но стъпалата са върху блокче – така се увеличава обхватът на движение).

Може да видите начин на изпълнение в статията за частични повторения.

Променливо съпротивление

Може да създадете условия на променливо съпротивление в хода на движение чрез ластици  и/или вериги. Разгледайте ги в съответните статии.

Пирамида

Няколко серии с нарастваща тежест, но намаляващи повторения. Повече за метода: тук.

Брет Контрерас разделя споменатите принципи според нивото на атлета: силови серии с постоянна тежест, възходящи серии и пирамида – за начинаещи; частични повторения (тяга от дефицит) за средно напреднали; клъстери (повече за метода може да прочетете в статията "Без прогрес на бенч преса"), протокол за експлозивна сила (скоростна работа) и променливо съпротивление – за напреднали.

Най-добрите ми успехи са били в съчетание на мъртва тяга с тежък клек и силови серии с постоянна тежест (5х2, 5х5, 3х3 и т.н.)

Какъв е вашият начин за прогресиране в силово отношение при мъртвата тяга? Какви са най-добрите ви постижения и при какви условия?

Прочетете и тези полезни материали:
Традиционно "вредни" съвети, които се оказват полезни
Обръщане на раменете
Без прогрес на бенч преса?
Какво да НЕ правим във фитнеса
Max-OT - примерна програма за 6 месеца
Илиопсоасът (част II)
Свиване

Глазирано свинско бонфиле с резене  

С първия сняг, смяната на времето и пускане на парното, мисля че е крайно време да стартирам с рецептите от есенна и зимна Тоскана. Досега не съм имала такова пристрастяване към някоя кухня, така както към тосканската след ваканцията това лято. Приготвянето на една, две, три, четири, пет рецепти от нея не са никак достатъчни да ми дадат засита на желанията да опитвам още и още. Тосканската кухня, чиито ястия се базират на кухнята на бедните и от минимално количество налични съставки се превръщат вкусни и засищащи ястия, е кухнята, която с ръка на сърце мога да кажа не само, че ми е любима, но това е кухнята по-която съм обсебена вече няколко месеца и която със сигурност трайно се настанява в ежедневното меню.

Глазирано свинско бонфиле с резене

Винаги е приятно да приготвя нещо вкусно от малко съставки, но съставки с изключителен вкус и питателност – подробност, която не трябва да се забравя при приготвянето на каквото и да било. Но освен тази храна, Тоскана си има и по-богатите, наситени с празничност рецепти, разбира се обгърнати от наличните диворастящи или култивирани треви в градината.

Тази рецепта е именно такава – предполага поне четирима и поне бутилка вино, макар че първите два пъти, в които я приготвих си бяхме само с Вальо и бутилката вино. Третият път, в който реших да приготвя рецептата не беше изминал и месец от предишните два пъти, но любовта ми към нея е толкова голяма, че реших да я споделя и с гостите си. Ако започна отначало, това си беше любов от първо прочитане, а сетне от първа хапка и изгледите са тази любов да става все по-интимна докато престана да прочитам нужните съставки и количествата им необходими за рецептата и започна да я приготвям по спомен и усет. Но нека ти разкажа малко за самата рецепта.

Продукти за глазираното бонфиле

Тя е от записките от зимната кухня на Франсис Мейс в книгата Под небето на Тоскана. Тя е лесна и сравнително бърза за приготвяне. Тя е хармония от медена глазура, която допълва сладникавия анасонов аромат на семената резене, контрастиращи на солеността от пармезана в плътната масленост на маскарпонето. И освен това, сухото бонфиле попива от смолистия аромат на розмарина и неизбежния чесън, за да се превърне в … май го казах вече – хармония. Скоро не бях попадала на толкова лесна и така впечатляваща с вкусови комбинации рецепта. Прекрасна е в съчетание със зелени салати, но поради характера на сезона, глазираните печени кореноплоди са по-подходящи и несъмнено допълващи. И така, Тоскана не е само слънце, цветове от тиквички, прясна паста и домати. Като всяка кухня от света и тя крие своите неподозирани ястия, които с любопитство и удоволствие продължавам да откривам.

Глазирано свинско бонфиле с резене

Глазирано свинско бонфиле с резене

Рецептата е адаптирана от книгата Под небето на Тоскана.

Семената от резене могат успешно да се заменят със семена от анасон. И двете могат да се намерят в билкова аптека.

Бонфилетата, които използвах първите два пъти пъти бяха малки, с общ грамаж около 750 грама. Третият път взех по-големи бонфилета, чиито общ грамаж беше един килограм. В тази връзка ще има малка разлика във времето за първото печене като за по-малките са достатъчни 20 минути, а за по-големите времето се увеличава с 5-10 минути. Второто печене (когато бонфилетата се покрият със соса) остава същото независимо от големината на месото.

За 4 порции.

За бонфилетата:

  • 2 свински бонфилета, около 750 грама общо
  • 1 супена лъжица течен мед
  • 1 чаена лъжица семена от резене
  • 1 супена лъжица ситно нарязан пресен розмарин
  • 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
  • сол и черен пипер на вкус

За соса от резене:

  • 1 глава резене
  • 1 супена лъжица зехтин
  • сол
  • 25 мл сухо бяло вино
  • 20 г прясно настърган пармезан
  • 60 г маскарпоне

За маслените трохи:

  • 1 филия стар хляб
  • 1 чаена лъжица зехтин

Фурната се нагрява на 200ºC. Тава за печене се покрива с хартия за печене.

Бонфилетата се измиват и подсушават с кухненска хартия. Намазват се с мед от всички страни.

Бонфилетата се намазват с мед и подправките

Семената резене се счукват в хаванче. Смесват се с розмарина, чесъна, сол и прясно смлян черен пипер. С тази смес се натъркват бонфилетата. Поставят се в тавата върху хартията за печене и се запичат за 20 минути.

Запечените за 20 минути бонфилета

Междувременно резенето се нарязва на кръгове с дебелина 1 см като твърдият край откъм стеблото се изхвърля. Ако има листенца, те се запазват за декорация. Зехтинът се нагрява в тиган и в него се добавя резенето. Посолява се със сол. Готви се под капак на умерен огън за десетина минути докато се задуши, но да не се оставя да омеква твърде много. Когато стане готово се прехвърля в кухненски робот и се пасира на пюре. Към него се добавят виното, пармезанът и маскарпонето. Ако има нужда се подправя с още сол.

За маслените трохи кората от филията хляб се отстранява. Средата на хляба се смила в кухненски робот на трохи. Добавя се зехтинът и трохите се разбиват за кратко докато се покрият равномерно със зехтин.

Бонфилетата се намазват със соса

Когато свърши първото печене, бонфилетата се изваждат от фурната и се покриват със соса. Поръсват се с маслените трохи. Връщат се във фурната и се запичат на 180ºC с включен вентилатор за 10-15 минути или докато трохите се зачервят хубаво.

Готовите бонфилета

След като се извадят от фурната бонфилетата се покриват с алуминиево фолио и се оставят за десетина минути преди да се разрежат.

Глазирано свинско бонфиле с резене

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Глазирано свинско бонфиле с резене е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Свиване

Европейската премиера на Nexus 6 може да се забави с няколко седмици  

Европейската премиера на Nexus 6 може да се забави с няколко седмици
Google представи новия си смартфон от серията Nexus в средата на октомври и вчера моделът се появи в онлайн магазина…
Свиване

Пътуване до двореца Хет Ло в Апелдорн, Холандия  

Днес Янита ще ни води до поредната красота на Холандия – дворецът Хет Ло в малкото градче Хет Ло. Признавам си, имам голямо съмнение, дали не съм ходил и аз там или е някаква странна форма на дежавю – красота отвсякъде е :)

Приятно четене:

Пътуване до двореца Хет Ло

Апелдорн, Холандия

Дворецът Хет Ло (Het Loo) се намира в сърцето на Холандия, в близост до град Апелдорн, провинция Гелдерланд. Имението е на повече от 300 години и е известно като холандския Версай, заради красивите градини, изградени във френски стил още от построяването на замъка.

 

hetloo01                                                               (Снимка: уикипедия)

 

 

hetloo02                                                               (Снимка: уикипедия)

 

Имението е обект от национално значение, води се за паметник на културата и е отворено за посетители още от 80- те години на миналия век. В същото време е и любимата лятна резиденция на кралското холандско семействo.

До двореца се стига само пеша, преминавайки през три портала. Първият от тях е изграден в наши дни, представлява стъклена зала. Тук се намират билетните каси, от които заедно с билета за вход ще ви предоставят и брошура, съдържаща историческа справка за Хет Ло и още: пътеводител за достъпните етажи в двореца и пътеводител за градините и парковете. Тук, на този портал, има и магазин за сувенири.

 

hetloo03

 

Преминавайки през първия портал, посетителите се озовават до няколко ниски и една по- висока постройки, които в миналото са били гаражи или казармени помещения, които са приютявали пазачите и войската на имението. Днес в тях има подредена музейна експозиция с предмети и вещи от дворцовия инвентар.

 

hetloo04

 

На широкия площад пред тези сгради за 1 евро може да бъде закупен билет за автобус, който прави панорамни обиколки около двореца в рамките на час. Тук се намира и кафе „Принц Хендрик”, атракцията на което са няколко пауна. Те се разхождат свободно и безстрашно сред посетителите, очаквайки да им подхвърлят нещо вкусно.

 

hetloo05

Het Loo, Апелдорн, Нидерландия

 

hetloo06

 

 

hetloo07

 

Малкият площад свършва с втория портал, в миналото тук са изчаквали всички гости, тук са се правили всички проверки за сигурност и изобщо достъпът до двореца е започвал от тук.

 

hetloo08

 

От този портал в посока към сградата на двореца, се простират паркове, оградени от високите дървета на изкусвено създадена гора. Геометрично- прецизната красотата на околния свят, изграждана векове наред, започва от тук. Дълга около половин километър алея отвежда до третия портал, зад позлатената ограда на който се издига величествената сграда на двореца Хет Ло.

 

hetloo09

 

 

hetloo010

 

 

hetloo011

 

 

hetloo012

 

Архитектурният стил на имението- музей е семпъл, (нещо типично за всички дворци на територията на Холандия), но величествен. Основната сграда е заобиколена от еднакви пристройки, симетрично издигнати от двете й страни, които са свързани с крила около основния двор. Пред основната сграда има семпла градина с фонтан.

 

hetloo013

 

Дворецът Het Loo е построен в края на 17 век по заповед на тогавашния крал Уилям III и е бил резиденция на холандското кралско семейство до смъртта на кралица Вилхелмина през 1962 година, когато дворцовият комплекс става държавна собственост. Първоначално крал Уилям III и съпругата му Мари II Стюард разполагат на това място с ловна хижа, която използват съвместно с дуковете на Гелдерланд за почивка и лов. По- късно кралското семейство, впечатлено от красотата и спокойствието в този регион, разпореждат построяването на дворец, чийто градеж е завършен през 1684 година. Планът е дело на известния архитект Якоб Рьоман.

 

hetloo014

 

През трите века на своето съществуване, основната сграда на двореца е била преобразявана многократно, като постепенно е била разширявана и около нея са били изграждани допълнителните пристройки, изпълняващи ролята на крила. В миналото в тези крила с червени капаци на прозорците са се помещавали оранжериите, конюшните и помещенията, в които е живеела прислугата на двореца: коняри, треньори, градинари, готвачи, шивачи и т.н. В наши дни в тези постройки се намират офисите на музейната администрация и изложбените зали. В миналото тук е имало и една бална зала, която днес е преобразена в ресторант. Днес два от етажите на основната сграда са отворени за посетители, като предоставят възможността за разглеждане на автентичния интериор, съхранен през годините във вида, в който е бил по времето на своето създаване.

 

hetloo015

hetloo016

hetloo017

hetloo018

Поради оскъдната светлина да се снима в задушните стаи е трудно, но не и невъзможно. Единственото условие на охраната е да не се ползват светкавици, лампи и да се запази възможно най- тиха обстановката из дворцовите лабиринти, сякаш да не събудим или тревожим духовете на аристократичните личности, които надничат от портретите с различни големини, овесени по стените на цялата дворцова обител.

hetloo019

hetloo020

hetloo021

Отворени за посещение са столовата на кралското семейство, кабинетите на кралете, библиотеката, дворцовите галерия и музей, спалните на Мари II Стюард, Уилям III, стаите на кралиците, детски стаи, банята на кралица Вилхелмина…

hetloo022

hetloo023

hetloo024                                                               (Снимка: уикипедия)

След обиколката в двореца, по стъпалата или с асансьора се слиза в подземията на сградата. Изцяло преобразени в услуга на посетителите, тези подземия разполагат с гардероб, магазин за сувенири, тоалетни, кафене и ресторант. Тесни и полутъмни коридори извеждат към прословутите фантастични градини и алеи, разположени фронтално на сградата.

hetloo025

                                                                (Снимка: уикипедия)

hetloo026

hetloo027

По оформлението на ландшафта в този огромен терен, в кралските градини и паркове са работили френски, английски и немски архитекти. Околодворцовото пространство представлява фина бродерия с невероятни цветни пана и изключително прецизно оформени зелени площи. Цветната феерия се допълва от романтични пътечки, застлани с дребен чакъл, от статуи и фонтани. Едно предупреждение: носете затворени, ниски и удобни обувки.

hetloo028

В средата на парка пред двореца се намира кралския фонтан. Представлява 13 метрова скулптура от бял мрамор на жена, оградена от златни фигури на птици, растения и митологични същества. Всъщност, всички градински скулптури са изработени от бял мрамор и са богове и богини от гръцката митология. Две от тях (на жена и на мъж) са поставени на стъпалата пред златната врата, а другите – из градините или в другите по- малки фонтани. Гигантски глобуси – фонтани със златни чучури имат важно значение сред целия скулптурен ансамбъл. Всеки чучур указва място в света, което кралската фамилия е посетила. Тъй като градините в дясната страна на двореца бяха в ремонт, глобусът на снимките е един и същ.

hetloo029

hetloo030

Отвъд кралския фонтан, централната алея отвежда към белокаменна колонада, пред която са изградени още три фонтана. Най- големият е зарибен, във водите му плуват шарани.

hetloo031

hetloo032

От самата колонада се открива красива панорама към двореца. Тук градините са в същия стил, но с други флорални мотиви. Под колонадата има малко кафене на открито.

hetloo033

hetloo034

hetloo035

Отвъд колонадата започва друга приказка, тази на естествените паркове край двореца. Това е една огромна площ, представляваща гориста местност, в която се протягат няколко езера. Те свързани едно с друго чрез плавателни канали, над които извиват гръб красиви мостове.

hetloo036

hetloo037

hetloo038

Точно в тази местност в миналото кралете са ловували или са излизали на езда. За тяхно удобство по брега на езерата са построени разноцветни дървени хасиенди, в които те са спирали за почивка. Тези вили са разполагали и със закрити помещения, в които са се съхранявали лодки и други водни приспособления.

hetloo039

hetloo040

hetloo041

В този парк се намира и един паметник, който символизира силата и могъществото на Нидерландия. От всичките му страни са изрисувани гербовете на старите градове, а на върха е поставена короната- символ на великата монархическа власт.

hetloo042

Важно за онези, които искат да разгледат имението, е работното време. Дворецът е отворен за посетители от началото на месец май до края на месец октомври от 10.00 до 17.00 часа в дните от вторник до неделя включително. Цена на билета за възрастни е 14,50 евро, за деца под 3 години входът е безплатен. Всички магазини, кафенета и ресторанти на територията на двореца са със същото работно време: от 10.00 до 17.00 часа. Билетът за специализиран автобус, който прави панорамни обиколки около двореца в рамките на час, е с цена 1 евро. Около Хет Ло има голям паркинг за автомобили с такса 5 евро за ползването му. Таксата е една и съща, без значение от времето престой. От Апелдорн до Хет Ло може да се ползват и градски автобусни линии с номера 10, 16 и 102. Препоръчвам делничните дни за посещение, защото тогава е по- спокойно. През уикендите тук прииждат повече хора, както и във времето на отпуските през юли и август.

hetloo043

hetloo044

hetloo045

hetloo046

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът и Уикипедия (GNU лиценз за снимките от Уикипедия)

 

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

 Холандия

Свиване

Официална премиера на фитнес гривната Microsoft Band, работи с Android, Windows Phone и iOS  

Официална премиера на фитнес гривната Microsoft Band, работи с Android, Windows Phone и iOS
Microsoft официално представи първата си умна гривна, Microsoft Band, насочена към хора с активен начин на живот и спортни ентусиасти,…

октомври 29, 2014

Свиване

Motorola Droid Turbo може да получи световна премиера под името Moto Maxx  

Motorola Droid Turbo може да получи световна премиера под името Moto Maxx
Motorola представи вчера супермощния и изработен от висококачествени материали смартфон Droid Turbo, който за съжаление ще бъде запазена привилегия само…
Свиване

Национална награда за поезия „Иван Николов“ (XX - юбилейно - издание)  

  На 10 ноември изтича срокът за изпращане на книгите, които ще имат право да участват в конкурса за наградата. Те трябва да са издадени в периода от 30 септември 2013 г. до 30 септември 2014 година.
  За 20-а поредна година Издателство „Жанет 45” – Пловдив ще връчи годишната Национална награда за поезия „Иван Николов”, като на 17 декември 2014 г. жури в състав: Дарин Тенев (СУ), Здравко Дечев (ПУ), Надежда Радулова (носител на наградата „Иван Николов”, 2000 г.), ще определи носителят на наградата от 10 000 лв. и плакет, изработен от художника Христо Гочев.

  На 1 декември ще бъдат обявени номинираните 5 книги, а авторите им ще участват в рецитали в Пловдив (4 декември, 18.00 ч., Културен център на Радио Пловдив) и София (11 декември, 17.00 ч., НДК, Панаир на книгата).

  Иван Николов е поет, журналист и преводач от руски език. От 1969 е главен редактор на издателство “Христо Г. Данов” в Пловдив и „виновник“ за появата на бял свят на едни от най-знаковите български автори на 70-те и 80-те години. Самият Николов е автор на над 20 книги, а в сърцата на по-възрастните българи остава с брилятните си преводи на руска поезия и проза – в преводаческата му биография са преводи на Пушкин, Есенин, Марина Цветаева, но и превърналите се в класика стихове на Булат Окуджава.

  Книгите се изпращат в 3 (три) екземпляра, с кратка био-библиографска справка за автора и телефон за контакти на адрес:

4004 Пловдив
бул. „Александър Стамболийски” 9
Издателство „Жанет 45”
ЗА КОНКУРСА

Свиване

Първо по Дарик #99: Представяне на Nokia Lumia 830 и Lumia 735  

Първо по Дарик #99: Представяне на Nokia Lumia 830 и Lumia 735
Здравейте с предюбилейния брой 99 на "Първо по Дарик"! Днес в технологичната рубрика на nixanbal.com в Дарик радио си говорихме…
Свиване

Кулата на чудесата: вода от въздуха  

warka-towers-lead

Звучи малко като приказка – този артефакт, който силно напомня плод на ръката и въображението на творец в областта на абстрактното изкуство, всъщност представлява водна кула, която произвежда вода от въздуха. Добре де, не произвежда, а по-скоро улавя в мрежите си. Защото както е известно водата е навсякъде около нас, дори и в най-сушавите времена и региони въздухът съдържа тонове невидима вода. За клетите етиопци, например, този факт не носи особена утеха, а жените и децата от селските райони в тази прекрасна, но изключително бедна на вода страна се налага понякога да вървят ежедневно  в продължение на часове до най-близкия извор.

Поне досега. Ето че един добър човек, италианският архитект Артуро Витори създава кулите WarkaWater, чиято конструкция позволява водата от въздуха да се кондензира и стича в специално басейнче в долната част. Скелетът на съоръжението е направен от бамбук, от вътрешната страна е изплетена мрежата от найлонови и полирпопиленови нишки, които помагат за кондензирането, а това изречение е един  от редките случаи, в които споменаваме думите найлон и полипропилен с добро.

Warka-Water

Сега, най-важното: цената е общо взето ниска – около 550 долара. Да бе, ниска, може би си казвате в момента, аз толкова не плащам за 5 години. Не забравяйте обаче, че има места по света, където хората и да искат да си купят вода няма откъде. А и стигаме до най-важното N2 – създателите твърдят, че дневно тази симпатична кула, която прилича на дърво, нарисувано от някое талантливо 5 годишно дете, доставя по сто (100) литра вода – внимание – всеки ден. А това е достатъчно за нуждите на 10-ина семейства.

Повече тук

Свиване

С профил от 4.85 мм Oppo R5 е най-тънкият смартфон в света  

С профил от 4.85 мм Oppo R5 е най-тънкият смартфон в света
Заедно с Oppo N3 китайците представиха днес модела Oppo R5 - най-тънкото устройство в света на смартфоните (по думите на…
Свиване

Oppo N3 е първият смартфон с 16 MP моторизирана камера  

Oppo N3 е първият смартфон с 16 MP моторизирана камера
Oppo представи новата звезда в портфолиото си смартфони, която поставя акцента върху камерата. Новият 5.5-инчов Oppo N3 разполага с 16…
Свиване

Извънредните обстоятелства в психиатрията в Карлуково  


Когато миналата седмица ДАНС обяви с кратко съобщение на сайта си, че е провела акция в Държавната психиатрична болница в с. Карлуково, медиите отразиха информация с гръмки заглавия – "Шефове крали пари и храна от болните в Карлуково", "Тотален грабеж в психиатрията в Карлуково", "Пациенти принуждавани да работят" и т.н.

В прессъобщението на ДАНС се твърди, че са получени данни, че длъжностни лица са отклонявали за лично облагодетелстване материали и средства, отпускани за издръжка и...

Свиване

Москва и Кремъл (част четвърта на „Из Русия с мотор“)  

Продължаваме пътуването с мотор към Русия. Започнахме с подготовката и визите, първия ден пропътувахме от София до Унгария, през втория – от Унгария стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден – това беше пътуването през Белорусия, което беше отделен пътепис през четвърти ден влязохме в Москва, а днес слизаме от мотора и тръгваме пеша да разгледаме центъра на града

Приятно четене:

Москва и Кремъл

част четвърта от

Из Русия с мотор

Ден 5,

Ден 5, Първи ден в Москва – 18 Юни 2014 г., пешеходно разстояние за деня около 20 км., температура между 8 и 15 градуса, слаб но постоянен вятър.

карта на Москва

Първи ден в Москва,

Закуската в хотела започваше към 7:30 ч. и се постарахме да я хванем в началото, за да не губим излишно време. Имахме среща с Фози около 8:00 ч. попътно за метрото. Срещнахме се и отидохме да си купим карти с предплатени пътувания за метрото подобни на нашите. Имаше няколко варианта като се спряхме на карта, в която се зарежда сума по избор и при всяко пътуване с метро се вземат по 28 рубли. Взехме картите и тръгнахме да влизаме в метрото. Понеже съм си изградил от нашето метро навик – бутам картата отляво на четеца и влизам през входа вдясно на апарата, правя същия номер и на Московското метро. Турникети няма, има просто коридорче и аз си влизам смело, защото сутрешната навалица ме подпира отзад с всичка сила, тогава се случва това.

Ну, погоди! в метрото

БАМ – така ме изтрещя в близост до средния крак, че ми се изви свят :). Пробвам и аз пак като вълка леко се опитвам да се промъкна и точно като на филмчето почват леко заплашително да се подават преградите. Петя междувременно минава до мене без проблем. Идва лелката, която варди на входа и казва, че Петя минала с моята карта пък аз реално се опитвам да мина без да се таксувам :). Оказва се, че е на обратно на нашето – таксуваш се вдясно и минаваш от ляво. Прекараха ме през служебния вход, защото ми изтече времето за влизане докато се чудя какво става. Въпреки навалицата никой не дойде да ме псува и да се ръга заобикаляйки ме, което би се случило у нас. Напротив, хората най-внимателно ме заобикаляха и отиваха на съседен вход гледайки как се мъча като вълка от „Ну, погоди“ :).

Метрото го хванахме от станция ВДНХ до станция Охотный Ряд.
Тук е мястото да напиша две думи за

метрото

Влакчетата през деня са на 36 сек., да, няма грешка – 36 сек., дълги са два пъти повече от нашите, иначе са като нашите старите, сините. Самите влакчета се движат с адски висока скорост, не съм вярвал, че тези вагонетки може толкова бързо да вървят, софийските направо се влачат, ще ги караме 100 години сигурно за това. Самото придвижване с метрото е уникално бързо из целия град и невероятно удобно. Има навсякъде указателни табели на кирилица, обаче :). В сравнение с Лондонското и Парижкото метро Московското е 10 пъти по-добро и по-бързо
След като пристигнахме се озовахме съвсем близо до ь

Болшой театр

 

 

Болшой театър, Москва Болшой театър, Москва Болшой театър, МоскваТочно пред театъра се намира огромен еднопосочен булевард с 10 ленти :)

Пред Болшой театър, Москва

Вляво Малый театр разположен на съседния ъгъл на Болшой театр.

Москва

 

 

Вдясно е Държавната дума.

Москва

 

Паметникът на Карл Маркс срещу Большой театр.

Москва

 

 

Спуснахме се по ул. Охотный Ряд.

Москва

 

 

Ето я и

Думата (Техния парламент)

Москва Москва

 

 

 

Хотел Национал

Москва Москва

 

 

 

Изглед към Манежния площад.

Москва

 

Ето ни вече на Манежния площад.

Москва Москва Москва

 

 

Има я и София на това кълбо.

Москва

 

Още от площада.

Москва Москва

 

 

 

Хотел Москва на Манежния площад,

нощувката в този хотел на вечер вероятно е колкото цялото ни пътуване :)

Москва

 

Изглед от Манежния площад към

Александровский сад

Москва Москва

 

 

Паметник на Маршал Жуков

до Историческия музей.

Москва Москва

 

 

Вечният огън

се намира пред стените на Кремъл в Александровский сад

Москва Москва Москва

 

 

През Александровский сад покрай Историческия музей излизаме на

Червения площад

Москва

 

Слънцето беше срещу нас и нямаме много добри снимки на Василий Блажени, но все пак

ето ни нас с Петя на Червения площад,

на фона на църквата.

Москва

 

Ето го и самия него в цялото си величие.

Москва

 

Ето и една от кулите на

Кремъл

Москва

 

Помотахме се по Червения площад и пощракахме снимки.

Москва Москва Москва

 

 

 

Мавзолеят на Ленин

Москва Москва

 

За да влезем в мавзолея, се наложи да се върнем обратно до Историческия музей, откъдето започна опашката за входа му, която не беше никак малка. За щастие входа е безплатен и опашката върви сравнително бързо.

Москва

Междувременно докато чакахме на опашката започна

смяна на карула

пред вечния огън.

Москва

 

Изтеглихме се бързо до входа на мавзолея, не даваха да се спреш и за секунда, само проверка на раниците и давай. Вътре, покрай чичко Ленин се минава пак без да спираш, ако някой се спре за малко го подканват на момента да се движи. Разбира се снимането е забранено. Ленин си е там, прилича малко на восъчна фигура, но си мисля, че все пак е мумията :)
Около мавзолея нещата изглеждаха така.

 

 

Москва Москва

 

След като приключихме с мавзолея влязохме в най- луксозния МОЛ, в който съм влизал :). Нещо като нашия ЦУМ, но в Москва.
Представям ви

ГУМ – Государственный универсальный магазин

Малко търговски центрове могат да се похвалят с над 100 годишна история. ГУМ продължава да бъде най-големият универсален магазин в страната.
Прекрасната сграда на ГУМ и изградена в края на 19 в. и загражда едната страна на Червения площад с дължината си от 250 метра. Освен красивата фасада, сградата впечатлява със стъкления си покрив и красивото вътрешно оформление.

ГУМ, Москва ГУМ, Москва ГУМ, Москва ГУМ, Москва ГУМ, Москва ГУМ, Москва

 

Страхотна сграда, тунели, мостове, загубих се вътре.

ГУМ, Москва

ГУМ

ГУМ, Москва ГУМ, Москва ГУМ, Москва ГУМ, Москва

 

 

 

 

 

Всички снимки от ГУМ-а можете да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/GUM/

След ГУМ се насочихме към

Храма Василий Блажени

Катедралата на застъпничеството на Богородица за Ров (Собор Покрова пресвятой Богородицы, что на Рву) или известна повече като Катедралата Свети Василий Блажени се намира на Червеният площад в Москва. Построена е в периода 1555 – 1561 г. от Иван IV. Тя маркира геометричния център на Москва. До построяването на камбанарията Иван Велики през 1600 г. катедралата била и най – високото здание в града. Архитектурата на Свети Василий Блажени претворява пламтящ огън, който се издига към небесата. Няма друга подобна построена сграда в Русия. Архитектът, построил катедралата е бил ослепен от царя, за да не може да построи никога повече толкова красива църква. Катедралата е отворена като отдел на обществения исторически музей.


Храмът е станал символ на Русия, както Айфеловата кула за Франция, или Статуята на свободата за САЩ.

Василий Блажени, Москва Василий Блажени, Москва Василий Блажени, Москва Василий Блажени, Москва

 

Платихме си входа и влязохме да я разгледаме отвътре. Много интересно е направена като лабиринт и се губиш вътре, едни тунели едни чудеса. По-късно в краткото видео можете да видите част от разходката из лабиринтите.

Василий Блажени, Москва Василий Блажени, Москва Василий Блажени, Москва Василий Блажени, Москва Василий Блажени, Москва Василий Блажени, Москва Василий Блажени, Москва

И от задната страна.

Василий Блажени, Москва

Ето ни пред храма с Петя на фона на Кремъл.

 

Кремъл, Москва

 

Всички снимки от Храма Василий Блажени може да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vasilii_Blajeni/

След като отметнахме забележителностите на Червения площад остана основната – самия

Кремъл

Тъй като вече бяхме заобокилили стените от към Александровския сад, покрай Историческия музей до Храм Василий Блажени, решихме сега да обиколим откъм реката.

 

Кремъл, Москва

 

Един от седемте

Сталински небостъргача.

Повече от половин век в руската столица се извисяват 7 еднотипни небостъргачи. Те и до днес са неизменни вертикални доминанти на архитектурния лик на Москва. Строени са по заповед на Сталин и стремително са поели към небето със стъпаловидната си форма. Легендата гласи, че трябвало да играят ролята на пирамиди, които да усилят магическата сила и власт на Йосиф Висарионович.

В една от кулите се помещава руското външно министерство, друга е приютила легендарния хотел „Украйна”, трета – Московския държавен университет „Ломоносов”, в четвъртата е хотел „Ленинград”. Две са жилищни сгради, обитавани от елита на Москва, а една е административно здание. (това на снимките е една от жилищните сгради – Жилой дом на Котельнической набережной)

 

Сталински небостъргач, Москва Сталински небостъргач, Москва

Большой Москворецкий мост

Большой Москворецкий мост, Москва

И едно ЗИЛ-че в движение на Кремлевская набережная.

ЗИЛ, Москва

 

Завъртяхме около стените на Кремъл, което си беше един сериозен преход :). Входът се оказа от съвсем друго място, точно обратно на реката. Както вече споменах всичко е голямо в тази държава и опашките също. За влизане в Кремъл има вход, който не бяхме предвидили (очаквахме, че чак зад стените се плаща за отделните музеи) и съответно опашка на касите. Имаше и автомат за билети, но от него не можеше да се купят билети за оръжейната. Аз се наредих на опашка за каса, а Петя и Фози мъчеха автоматите, и без това не държахме на оръжейната. Входът за нея беше отделен и той, както всичко останало, доста дебел. Докато чакаме на опашката да ви запозная малко с Кремъл.

Кремъл най-голямата крепост в Европа,

запазена и функционираща до днес.
Кремъл е наименованието на обширният коплекс от внушителни сгради, нямиращ се в центъра на руската столица. На неговата територия са разположени редица важни структури на държавната власт: президентството, правителствени и други органи. Най-общо преди време Кремъл са се наричали старите укрепени руски градове или укрепена им вътрешна част, заобиколени със защитни стени с кули и бойници. Днес, когато се спомене нарицателното Кремъл, най-често става въпрос за Московския.

Московският Кремъл

представлява крепост с формата на неправилен триъгълник. Съществуващите крепостни стени и кули са построени през 1485 – 1495 г. Общата дължина на стените е 2235 м, височината е от 5 до 19 м, а дебелината – от 3,5 до 6,5 м.
По стените са разположени 20 кули; 3-те кули, стоящи в ъглите на триъгълника, са с кръгло сечение, останалите са с квадратно. Най-висока е Троицката кула с височина 80 м. Най-известна е Спаската кула със Спаските врати и Кремълските куранти (4 стенни часовника), често използвана за символ на Московския кремъл.

Червеният площад

е получил името си от древноруската дума „красний”, която означава красив, прекрасен (сега тази дума означава и червен). Той е централният, най-големият и най-старият площад на града. На запад от него се разполага Кремъл. В южната му страна, пред Спаската кула се намира Катедралният Храм Василий Блажений (Покровский събор канонически). Пред храма е паметникът на Минин и Пожарски и в близост е историческото Лобно място, където в Средновековието се произнасяли и изпълнявали смъртните присъди. До кремълската стена е Мовзолеят на Ленин. По протежение на стената е некрополът на държавни и военни дейци от съветската епоха на държавата.
Дължината на площада е 330 м, а ширината - 70 м.
В крайна сметка Петя и Фози успяха да набавят билети от автоматите и напуснах опашката. Входът за Кремъл е строго охраняван явно защото се ползва от високопоставени личности активно. Има арки за проверка на оръжие, скенери за багажа, изсипваш всичко като на летище, нищо не остава по тебе. Оказа се, че раницата ни е голяма и трябва да я оставим на гардероб. Фози нямаше раница, но пък имаше ножка и го върнаха обратно и него. Едно малко прозорче под стълбите за входа на Кремъл беше гардероба, оставихме раницата и ножката и хайде обратно да се редим на опашката. Фози го бяха запомнили и го преровиха отново щателно за хладно оръжие :). В крайна сметка успяхме да се озовем пред входа.

 

Кремъл, Москва Кремъл, Москва Кремъл, Москва

Вече сме

зад стените на Кремъл, порядките тука са строги

Московский Кремль, Москва, Русия, 103073

Върви се по точно определен маршрут, не може да се шляеш където си искаш, полицаи на всеки ъгъл и следят хората да не се пръснат из Кремъл, вероятно защото си е работещо звено на държавната администрация. Все пак поне не ни спирахме да снимаме от далеч.

Кремъл, Москва Кремъл, Москва

 

 

Реално вътре в Кремъл има две неща, които си заслужава да се видят –

Цар Пушка и Цар Камбана

Останалите са някакви църкви, които лично на мен не ми харесаха кой знае колко.
Цар Пушка в Москва е една от забележителностите на Кремъл. Това е най-голямото оръдие, което никога не е стреляло. Намира се в района на Иваново. Огромното оръдие е паметник на древноруското артилерийско и леярско изкуство и е най-голямото в света. През ХVI-ХVII в. се е намирало пред Спаските порти, като е трябвало да осъществи защитата на Кремъл от посока на Москва река.
Оръдието е излято от чугун и бронз през 1586 от руския майстор Андрей Чохов по време на царуването на Цар Фьодор Иванович. Масата му е 40 тона, а дължината – около 5,3 м. Днешният лафет е декоративен. Донесено е с помощта на 200 коня върху дървени трупи. По-късно, дървените трупи са заменени с каменни. Оръдието е местено на различни места в Кремъл, докато накрая решават да го поставят в Иваново до катедралния площад на Дванадесетте апостоли. Въпреки че се смята, че това е тежко оръжие, предназначено за защита на Кремъл, много изследователи смятат, че е малко вероятно да се справи с тази задача.
Най-голямото оръдие в историята е записано в Книгата на рекордите Гинес (дължина 5,34 м, диаметър в долната част на цевта 1200 мм, диаметър на изходната част на дулото 1340 мм, калибър 900 мм, тегло 39,312 кг).

 

Цар Пушка – Кремъл, Москва

Цар Пушка – Кремъл, МоскваЦар Пушка – Кремъл, Москва

 

След като разгледахме Цар Пушка се насочихме към съседния цар :).

Цар Камбана

е най-голямата камбана в света, отлята за Успенския събор в Кремъл (Москва). За отливането на камбаната лично императрицата на Русия Анна Йоановна подписва указ на 26 юли 1730 г. Целта на императрицата е да надмине рекорда на предишния управител – цар Алексей Михайлович. Тя е искала изработването на камбаната да се възложи на френския кралски механик Мосю Жермен, но той отказва, понеже счита, че е невъзможно да се направи камбана с такива размери. Поръчката е възложена на руските занаятчии – Иван Моторин и Михаил Моторин. Камбаната е отлята от бронз в голям ров, изкопан на Ивановския площад през нощта на 25 ноември 1735 г. Самото отливане продължава малко повече от час, но разтопяването на метала става за 36 часа. Украсата и портретите по камбаната са извършени от известни за времето си руски художници.
Общото тегло на камбаната е близо 202 тона. Една част от бронза, ползван за отливането на Цар Камбана, е от друга камбана, известна със същото име, отлята през 1654 г. с тегло 130 т. и разбила се по време на пожар през 1701 г.
Две години след отливането, през лятото на 1737 година в Москва избухва страшен пожар. Изгарят почти всички къщи, в това число и дървените сгради на Кремъл. Запалват се и дървените конструкции, на които е окачена Цар-камбаната, и тя пада. Върху нея се изсипват горещи греди, и работниците, изплашили се, че те ще разтопят камбаната окончателно, започват да я поливат със студена вода. От нея се отчупва отломък с тегло 11,5 тона, което я изважда от експлоатация. По наредба на управляващия, камбаната просто е закопана и за нея временно е забравено.
Едва при император Николай Първи през 1834 година отново си спомнят за нея. Той нарежда тя да се откопае, да се изчисти и да се сложи на постамент край камбанарията „Иван Велики”. От тогава Цар-Камбана стои като символ на ненадминатото руско леярно изкуство.

Цар Камбана – Кремъл, Москва Цар Камбана – Кремъл, Москва Цар Камбана – Кремъл, Москва Цар Камбана – Кремъл, Москва

 

 

Камбанарията “Иван Велики” е най-високата постройка в кремълския ансамбъл. Първата камбанария на това място е издигната през 1329 г. През ХVІ в. при царуването на Иван Велики, тя е заменена с нова постройка, откъдето идва и името и. Днешният си облик камбанарията получава по времето на Борис Годунов. През 1600 г. главната кула е престроена, увенчана с купол като луковица и покрита с мед и злато. Години наред това е била най-стратегическата наблюдателна кула на Кремъл, от която се вижда на 32 км. далечина. Камбаните са общо 52 на брой, като най-тежката от тях е с маса 70 тона.

Успенски събор– Кремъл, Москва Успенски събор– Кремъл, Москва

Успенский собор.

Благовещенски събор– Кремъл, Москва Благовещенски събор– Кремъл, Москва

Благовещенский собор.

Благовещенски събор– Кремъл, Москва

Всички снимки от Кремъл може да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Kremal_i_Chervenia_plostad/

След Кремъл тръгнахме покрай река Москва до следващата цел за деня – Храм Христа Спасителя.

Храм Христос Спасител (на руски: Храм Христа Спасителя)

е най-високата православна църква в света. Намира се в Москва, на брега на река Москва. В храма действа църковен музей. Изграден е по идея на император Алексъндар I като благодарност на руския народ към Бога след приключването на Наполеоновите войни.
Строителството приключва през 1860 г. Изрисуването и продължава 20 години.
След октомврийската революция обаче започват репресии срещу църквата. Така през 1931 г. Сталин дава нареждане храмът да бъде разрушен и на негово място да се изгради Дворец на съветите. През декември същата година храмът е взривен с динамит. Строителството на Двореца започва, но не успява да бъде завършен.
През 1980 г. сред народа се заражда идеята за възстановяване на катедралата. Възстановяването започва през 1990 г. В края на 1999 г. новия храм Христос Спасител е завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 г., на прага на 2000 г. от Рождество Христово, храмът е отворен за вярващите и за обществеността.

Храм Христос Спасител, Москва Храм Христос Спасител, Москва Храм Христос Спасител, Москва Храм Христос Спасител, Москва Храм Христос Спасител, Москва

 

Преди да влезем в храма, на една будка отпред продаваха скъпи сандвичи, за сметка на това малки. Бяхме гладни, та хапнахме по един, нямахме избор. Нещо ми се върти в главата около 12 лв. за хамбургер :). След като ги хапнахме видяхме в съседство и по-евтини на павилионче от веригата Крошка-Картошка (цените са на половина).

Влязохме в храма, в който е забранено снимането. Вътре е нещо огромно, но много красиво, няма как да го опиша освен злато, злато и пак злато, което е нещо нормално за Русия :).

Наредихме се на една доста дълга опашка за свещи. Забелязах, че хората пишат на листчета имена и когато си закупуват свещите оставят листчето. Пресмятат им колко имена са и даваха доста сериозна сума, за да се молят за здраве за тези имена в последствие. Запалихме две свещи за живите, но не намерихме къде се пали за умрелите, малко по-странно е разпределението на църквата отвътре спрямо нашите. Оказа се, че под земята има още толкова за разглеждане и е нещо грандиозно. След като приключихме излязохме от църквата. Входната врата е нещо доста масивно.

Храм Христос Спасител, МоскваХрам Христос Спасител, Москва

Всички снимки от Храм Христос Спасител можете да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Hram_Hristos_Spasitel/

Изгледът е от Патриаршеския мост, който тръгва непосредствено от храма над р. Москва.

Храм Христос Спасител, Москва

Продължихме по Патриарший мост.

Патриарший мост, Москва

Изглед от Патриарший мост.

Патриарший мост, Москва

Река Москва

Река Москва Река Москва

Большой Москворецкий мост

Большой Москворецкий мост, Москва

 

Река Москва и Паметникът на Петър I

река Москва

 

Спуснахме се по Якиманская набережная до

Паметника на Петър I

Паметникът на Петър I в Москва е дело на Зураба Церетели и бил издигнат в 1997 година, по заповед на правителството на Москва в чест на 300-годишният руски флот. Общата му височина е 98 метра и освен че е най-високия в Русия е и един от най-високите паметници в света.

Паметник на Петър Първи, Москва Паметник на Петър Първи, Москва Паметник на Петър Първи, Москва

Наистина е нещо внушително и красиво.

Ето го и въпросния споменат по-рано Крымский мост.

Кримски мост, Москва

Минахме през Парк Музеон, с много интересни шадравани излизащи от земята. Ако си смелчага може да се пробваш да минеш между тях когато не пръскат :)http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo89.jpg

По крайбрежната улица стигнахме до

парк Горки – Паркът на културата

в Москва, известен и като парк Горки е най-посещаваният парк на руската столица. Всеки ден паркът се посещава от над 15 000 души.
Паркът Горки се простира на площ от над 108 хектара в централната част на града покрай река Москва. Паркът е отворил врати за посетители през 1928 година. Идеята на създаването му била да се повиши културната дейност на работниците и служителите и да се създаде място за отдих.
С тази цел в парка са били изградени изложбени павилиони, декоративен басейн и дори специално детско градче. По това време парк от този вид не е бил изграждан никъде. Паркът е получил името Горки през 1932 година, на името на известния руски писател.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo2.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo3.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo4.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo5.jpgИз парка имаше огромни възглавници. Изглеждаха много удобни да полегне човек на слънчице, но всички бяха заети и не можахме да ги пробваме.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo6.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo9.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo10.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo11.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo12.jpg

Известната совалка Буран също се намираше в парка, или това което е останало от нея.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo13.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo15.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo16.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo21.jpg

Указателната табелка гласеше, че тече процес на преместването на Буран във ВДНХ, така че не се притеснявайте, когато отидете ще можете да я видите във ВДНХ, където и е мястото всъщност.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo19.jpgОт другата страна на реката отново величествена сграда.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo22.jpgНасреща се виждаше Пушкинский мост. Пешеходен мост над р. Москва. Централната част на моста е покрита, но може да се минава и отстрани.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo23.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo25.jpgИнтересна декорация край брега.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo27.jpgВ пакра имаше и розариум.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/photo29.jpg

Не можахме да разгледаме целия парк, горе-долу по средата му се качихме на Пушкинский мост. Следващата дестинация беше Музея за ретроавтомобили Автовиль.

Всички снимки от Парк Горки тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/

Ето го и моста отгоре.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo91.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo92.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo96.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo99.jpgСтълбище в моста.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo94.jpgРесторант Оливковый Пляж.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo98.jpg

Изглед от Пушкинский мост към храм Христос Спасител.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo95.jpg

Повървяхме още малко и стигнахме до Музей за ретроавтомобили „Автовилль“.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo.jpg

Музеят е разположен в Комплекс „Автовилль“. На площ от 2000 кв. м. е събана уникална колекция от стари автомобили, като всички те са в движение и участват в изложби и ретроралита.
В комплекса има и кафе „Волга“, ресторант „Москвич“ и бутик „Чайка“
http://www.autoville.ru/index.php/retromuseum

Фоайето.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo2.jpgКафе Волга.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo3.jpgМагазин за сувенири Чайка.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo4.jpgЗаплатихме не малко входна такса и марш по експозицията.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo5.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo24.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo26.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo27.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo40.jpg

Кадилак V16, пък нашия мотор беше само V2 :).

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo52.jpg

Бугати.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo54.jpg

Татра.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo62.jpg

Ферари.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo68.jpg

БМВ.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo78.jpg

Мессершмит.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo80.jpg

Ей този кемпър мене лично най-много ме грабна, не мога да спя като се сетя за него.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo81.jpg

Хумер каравана ц.ц.ц.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo82.jpg

Имаше на тавана ресторант Москвич, но го пропуснахме по разбираеми причини.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/photo90.jpg

Заснети са всички експонати, като всичко прилича на току-що излязло от завода, без овехтяване. Който има интерес може да разгледа всички снимки тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/

След като приключихме с Автовилль, решихме че ще ходим до МГУ-то с метро, защото километрите от сутринта вече бяха сериозни. За целта се върнахме малко назад и хванахме метро от станция Фрузенская до станция Воробьевы Горы. Там излязохме от метрото в нещо като гора :) – много странен изход в нищото :). Всъщност това беше Парк Воробьевы Горы.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Maps/Peshehoden_18_06_2014_1.JPG

Воробьовие гори е едно от най-високите места в Москва, откъдето се открива хубава панорама към града и съответно е изградена панорамна площадка за наблюдение. В самия парк пътеките са пръст (кал) но отъпкани и вечерно време сигурно не е здравословно да се минава от там. То реално все едно вървиш между дърветата в гора. Най- интересното беше, че по дърветата през 15 – 20 м имаше закачени камери за видеонаблюдение, предполагам за сигурност на постоянно преминаващия поток от хора.
Ето какво се виждаше от горе.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo2.jpgМодерните небостъргачи – Московският международен делови център „Москва Сити“, съкратено ММДЦ „Москва Сити“.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo3.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo6.jpgИ още …http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo4.jpgСградата на СИВ.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo5.jpg

Точно на обратната страна се издигаше величествената сграда на университета.
Сградата на МГУ (Московский государственный университет) е един от седемте Сталински небостъргача (кули). Построена е в периода 1949 – 1953 г. Централният корпус е с височина 240 м. и 34 етажа.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo9.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo10.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo11.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo16.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo17.jpgТермометър на фасадата на сградата.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo18.jpgи часовник.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo19.jpg

Не може да пропуснем и влагометър.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo22.jpg

Ето го и надписа.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo20.jpg

СССР е жив.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo21.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/photo23.jpg

Интересно ми е как си намираш залата за изпит, хаха, в това чудо – отзад имаше още доста разклонения :).

Всички снимки от Воробьовие гори и МГУ можете да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/

В крайна сметка решихме да ходим до друга станция на метрото и да минем покрай университета. Да, но това отне около 30 мин. пеша бърза крачка :).
Хващаме метрото от станция Университет до станция Парк Победы. Решихме да разгледаме само входа на парка, тъй като ни се видя безсмислено поредното трамбоване из парк, пък си бяхме изморени вече и гладни :).
Мемориалът Поклонная гора е посветен на победата във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г. Открит е през 1995 г. в чест на 50-годишнината от победата.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo103.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo104.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo107.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo108.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo109.jpg

Точно на входа на парка е Триумфалната арка.
В първоначалния си вид Триумфалната арка била дървена и била издигната на Тверския площад в средата на 1814 г. за посрещане на връщащите се от Западна Европа победоносни руски войски. Паметникът обаче бързо овехтял и 12 години по-късно било взето решение дървеното съоръжение да бъде заменено с каменно. Проектът бил възложен на архитект Осип Бове, който създал ярък образ на непокорна Москва, въстанала от пепелта и развалините, както се казва в един от надписите на арката.
Построяването на арката отнело 5 години. Тържественото й откриване се състояло на 20 септември 1834 г. Един век по-късно тя била разглобена. Решението за построяването й на Кутузовския проспект в Москва било взето по инициатива на народния архитект на СССР Йосиф Ливейко и архитект Владимир Гелфрейх през 1966 г. Монументът бил открит на 6 ноември 1968 г.
Скулптурната композиция е уникална – отлята е от чугун. Става въпрос за едно от първите произведения на художественото отливане в Европа.
Статуите били монтирани на Триумфалната арка още през 1836 г. и са се съхранили в оригиналния си вид до наши дни.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo100.jpg

След като приключихме с парка и арката, хапнахме на бързо на място и се качихме на метрото от станция Парк Победы до станция Краснопресненская. Целта беше да намерим ресторанта Клод Моне от сериала Кухня, който ние много харесваме. Пуснах за пореден път GPS-а и зададох адреса. По едно време гледам след 100 м. надясно и там е си викам, не ми трябва повече тоя GPS. Да но завиваме, вървим 500 м. няма го ресторанта. Срам – оказа се, че сме го подминали и айде пак GPS-а и този път го уцелихме. Баси бяхме минали покрай входа и да не го познаем.

Пред ресторант Золотой Козленок.
Фасадата му е използвана за ресторант Клод Моне от сериала Кухня. И ние като фенове забавлявали се с комичния сериал нямаше как да не отидем да се снимаме.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo110.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo111.jpgЗадния двор се оказа, че не е същия като от сериала, явно е снимано на друго място, само фасадата на главния вход са ползвали.http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/photo117.jpg

За днес ни стигаше :) въпреки, че можеше и още. Върнахме се до станция Краснопресненская и си хванахме метрото за вкъщи до станция ВДНХ. Взехме по нещо за хапване от нашите приятели със закуските, малко плодове и бам в креватите.

 

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Словакия – на картата:

Свиване

Huawei Honor 4X е фаблет от среден клас с 64-битов процесор  

Huawei Honor 4X е фаблет от среден клас с 64-битов процесор
Huawei представи нов фаблет от среден клас, който предлага голям екран и 64-битов процесор от Qualcomm. Моделът Honor 4X ще…

октомври 28, 2014

Свиване

какаови джиндърмен-скелети / идея # 11  




Моят вариант на идеята за използване на формите за 
 най-известните коледни сладки, но не през декември, а още в края на октомври.
Джинджифиловите човеци тук са в малко по-различно и не много приятно за тях амплоа,
но пък колко е удобно за някои майки например, особено тези, които не са много хепи от ситуацията, 
но чиито деца настоятелно държат да се обърне внимание на празника.
Бисквитките са вкусни, какаото е най-вече за контраст, а
декорацията е лесна и не е нужно човек да се запасява с всевъзможни аксесоари, 
за да направи нещо в стилистиката на Хелоуин.



Вече са  пробвани и одобрени с овации, и то във възможно най-подходяща среда. 
След като ги снимах, децата носиха от тях в училище в най-първите 
 от всичките първи учебни дни (вече са първокласници:) и  по случайност се оказа, че  ги тествахме точно където трябва.
Наскоро съвсем неочаквано от кварталния секънд хенд магазин се сдобихме
и с чисто нова, ръчно рисувана и от естествени материали {всичко по моя вкус} чанта
за събиране и разнасяне на хелоуински лакомства.
Обичам когато обстоятелствата  се подреждат без усилие, от само себе си....






Джинджифилови бисквити с какао

20-25 броя

200 г брашно
1 с.л. неподсладено какао
щипка сол
1/4 ч.л. сода бикарбонат
1/4 ч.л. джинджифил на прах
по щипка канела, индийско орехче и карамфил
60 г меко масло, стайна температура
40 г захар
1 малко яйце
60 г мед

Пресяват се брашното, солта, содата, подправките и какаото. В голяма купа на пухкав крем се разбиват маслото и захарта. Добавя се яйцето, след това и меда. Поетапно се прибавя от брашното, като се разбърква добре с миксер до получаване на гладка хомогенна смес. Тестото се изсипва върху лист фолио за свежо съхранение, оформя се внимателно на диск, завива се и се оставя в хладилника да стегне. Върху набрашнен или поръсен с какао плот се разточва кора с дебелина 3-4 мм. и с форми за бисквити се изрязват фигури, които се нареждат на разстояние в тави, застлани с хартия за печене. Тавите се оставят в хладилника или камерата за кратко, за да стегне тестото и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна около 8-10 минути. Изваждат се върху решетка да се охладят.

белтъчна глазура
 1/2  белтък от средно голямо яйце
2-3  капки  прясно изцеден лимонов сок
70 - 90 г пресята пудра захар


Белтъка се прецежда през цедка и се разбива заедно с лимоновия сок докато стане на пяна, след което на части и през цедка се добавя пудрата захар.
Сместа се разбърква добре, до гладка, лъскава консистенция. Гъстотата се регулира с прибавяне на капки сок за разреждане или пудра захар за сгъстяване. Глазурата се нанася с помощта на пош с тънък накрайник или остри кухненски инструменти за декориране.


рецепта за сп. Кенгуру 10.2014
Свиване

Motorola представи Droid Turbo - супермощен смартфон с 5.2" Quad HD екран и 21 МР камера  

Motorola представи Droid Turbo - супермощен смартфон с 5.2
Motorola е заета с преместването си под шапката на Lenovo, но през втората половина на 2014 година не спира с…
Свиване

Sony Xperia Z3 вече може да се използва за игра на PlayStation 4  

Sony Xperia Z3 вече може да се използва за игра на PlayStation 4
Sony обяви новата си серия Xperia Z3 като първите мобилни устройства, които могат да се използват за игра на PlayStation…
Свиване

Pure sh*t… е баба ти!  

Никога не е късно да станеш за смях, гласи една поговорка. Дори да си на 85 и да си свикнал цял живот да те обгрижват с внимание и хвалби колко си нестандартен, какъв невероятен гений си и как си открил новата топла вода.. пак не е късно да се изложиш, като решиш да се направиш на още по-велик, да теглиш една майна на някого публично (а защо не и на цяла група от хора, а дори защо не и на 98% от всички в даден бранш), като всъщност постигаш резултат равносилен на ощипана ученичка.

Мнозина вече са попадали на скандалното изказване на Франк Гери, че днешната архитектура била боклук, съпроводено с жест, характерен предимно (а явно и не само) за нашите си, балкански ширини. Изказването е в отговор на журналист как Гери оценява критиката, че създава “showy” архитектура:

***
Нека ви кажа нещо. В света, в който живеем, 98% от това, което се строи и проектира днес е пълен боклук. Няма чувство за дизайн, нито уважение към човечеството или към каквото и да е. Това са просто едни проклети сгради и това е. Все пак, от време на време, ограничен брой хора създават по нещо специално. Те наистина са малцина. Но, боже мой, оставете ни на мира! Ние се отдаваме на работата си. Аз не се моля за работа. Аз нямам публицисти. Не чакам хората да ми се обаждат. Аз работя с клиенти, които изпитват уважение към архитектурното изкуство. Най-малкото не задават подобни глупави въпроси.

gehry

***

Е, като по-объркващо изказване може би може да се определи някоя от речите на стратега от Мировяне. Или подхождаш проактивно и търсиш клиенти, или чакаш те да те търсят - в случая не ясно кой от двата метода практикува архитекта Гери. Може би и той самият не се е разбрал напълно, но това не е от значение към момента. Нито пък е от значение, че е удостоил с честта “среден пръст на Гери” журналиста, който му е задал “тъп” въпрос (а заедно с него и един куп народ, не одобряващ изтънченото му чувство за дизайн и архитектура). Значение и то огромно има друг, много смущаващ факт, а именно - че толкова известен архитект си позволява да квалифицира работата на други архитекти като “pure shit”; да не говорим, че квалифицира не каква да е част от архитектурата, а 98% (!!) от нея. А очевидно си позволява и още нещо - да извади себе си от тези 98%. Или както има едно схващане - ако някой известен каже за работата ти, че е гениална, всички започват да я възприемат като такава.. само че някак си не върви, бидейки известен, да кажеш това сам за своята работа - просто няма същия ефект. Иначе казано - не можеш сам да се извадиш от л*йната; дори и да обиждаш и жестикулираш, най-много да затънеш още повече в тях.

Какво постигна Гери с тези нападки (независимо, че после се извини, обяснявайки че е бил уморен от пътуването)? Демонстрира ли положение? Демонстрира ли гениалност? Демонстрира ли big balls? Не. Даде лош пример за подражание. Но въпреки това, всеки здравомислещ архитект може да си изведе следните няколко заключения:

1. Да кажеш, че 98% от всичката архитектура е боклук е или лъжа или елементарна защитна реакция. Всеки архитект, може би дори Гери, знае, че страхотната архитектура не се прави от страхотни архитекти, а от страхотни инвеститори. По света сградите, за които има достатъчно средства, за да бъдат дизайнерски са несравнимо по-малко, отколкото тези, за които има. За да създаваш велика архитектура, трябва на първо място възложителят ти да има пари. В този ред на мисли, да сравняваш дизайна на панелен блок и на операта в Сидни (образно) е меко казано смешно. Тоест - да извадиш резултат 98:2 на тази база не е нито коректно, нито достойно, нито никакво.

2. Следователно - трябва да се сравняват съпоставими примери; да се сравняват дизайнерски с дизайнерски сгради (а не дизайнерски с недизайнерски). Колко от тях са добри? 2%? Едва ли. Архитектурните медии са заринати от качествена архитектура и то произлизаща от знайни и незнайни архитектурни студиа по цял свят.. не е нужно да си Гери, за да създаваш дизайнерска архитектура и това е доказуемо ежедневно навсякъде. Има ли лош мат’рял - естествено, но не е 98%. Да не говорим, че мнозина биха окачествили като несполучливи и някои от творбите на самия Гери. Нещо повече - за колко стархитекти може да се сети всеки студент 3-ти курс архитектура? Фостър, Хадид, Либескинд, Андо, Пиано, Фуксас, Перо, Калатрава… И при това част от тях са формалисти, точно като Гери. Ето тук е чистата форма на съревнование - между напълно съпоставими стархитекти и архитектурните им творби. 98% pure shit ама друг път. Без коментар. Направо към точка 3:

3. Кой би казал, че другите нямат усет към дизайна и към човека, при положение, че самият той няма? Каква ирония, но доста от сградите на самия Гери нямат уважение към човека, защото мачкат с мащабите си; безумно скъпи са (едва ли някой може да даде отговор на въпроса колко гладни сомалийчета мога да се нахранят с горницата от бюджета, похарчена за фуклявене с въпросните разчупени фасади); а да не говорим за чувството към дизайна по принцип, защото дали една сграда, която е хубава сама за себе си (но няма нищо общо с нищо друго на света, освен с въображението на създателя си), е хубава по принцип - предмет на отделен спор.

4. Едва ли Гери е искал да обиди колегите си стархитекти, причината за това изказване е друга. След като му отхвърлиха проекта за Ground Zero, в комбинация с нестихващите нападки от критиците по адрес архитектурата му, нормално е да (започне да) се чувства засегнат. Нормално е да приказва в стил “гледайте си работата, мога и без всички вас”. Разбираемо е, да, напълно разбираемо. НО:

5. Архитект от такава величина трябваше да излезе от ситуацията с далеч по-голямо достойнство. Въпреки, че в края на живота си осъзнава, че стилът му отива в задънена улица (по ред причини, а най-общо казано - съвременната архитектура започва да залага все повече и повече на съвсем други неща), не му прави чест да реагира с такова раздразнение на хората, които имат смелост да му го кажат.

Свиване

Sony открива първия си подводен магазин в Дубай  

Sony открива първия си подводен магазин в Дубай
Xperia Aquatech Store е името на първия по рода си магазин, който Sony ще отвори преди края на годината в…
Свиване

Ах, тези нахални граждани!  

Почти цяла седмица в София е студено и почти цяла седмица в апартамента няма парно. Снощи по телевизора една вещица от топлофикацията усмихнато обясняваше, как много граждани грешно си представяли, че пускането на парното в града било като да натиснеш едно копче в ТЕЦ-а. В грешка сме били, представи си… А когато си плащам сметките, не съм в грешка, тогава не съм досаден гражданин, нали? Почти цяла седмица на студено с две малки деца и бебе. Да, някой ще каже, че то дядо и баба на село през турското робство не са имали и телевизия, а аз сега се оплаквам, че някой не зачита гражданските ми права да получавам услуга, за която плащам, след като навремето не само права не са имали, ами и граждани не са били, че и кръвен данък им взимали и вярата им сменяли насила… Но не става дума за това. Трябва всички да са наясно, че гражданите винаги имат право. Не само преди избори и не само на думи, а винаги.

Имам две тревоги по въпроса – едната е, че гражданите, народът, винаги има право и това всеки се прави, че не го разбира и другата е, че има едно нещо, на което му викаме развитие, прогрес и него също се правят, че го няма. Един дядка по седесарските митингови години на една спирка мърмореше как не ни било срам, бай Тошо колко бил направил, как преди това имало само каруци, а той и партията направили да има автомобили… Ехо, прогрес? Днес не е едно време. Не заради партията, а заради времето. Още малко и за смяната на сезоните ще славим партията, така ли? Да, навремето не е имало парно, но днес не е едно време и в днешни дни има комунални услуги, за които сме заплатили и честно казано хич не ме интересува кой и как ще успее да изпълни неговата част от тази сделка. Аз също не харесвам топлофикацията и ако можех, веднага бих отрязал тръбите на абонатната, за да не плащам на изнудвачи. Баща ми е разказвал, че навремето в МЕИ се влизало трудно в електричарските специалности, но в тези на топлоенергетиката се влизало с тройка. Това плюс факта, че топлофикацията ни кара да плащаме за загряване на атмосферата над града – заради огромните загуби навсякъде по трасето – обяснява защо всички в топлото днес са идиоти и защо плащаме, а стоим на студено. Но махането на парното ще е за по-натам, когато имаме своя си къща, живот и здраве, и можем да се отопляваме както ние решим.

Другото ме притеснява повече – как да обясня на децата си, че гражданите наистина винаги имат право? Как да го обясня така, че да не ги отвратя от статуквото, което цитира такива казвания само преди избори? И то не че изборите са му нужни, но са просто да замаже малко очи. Как така да обясня, че едновременно да разберат логиката и да не се наранят от нелогичната действителност? Народът е суверен, но народа го мачкат. Ние сме общество от независими и равноправни граждани, но когато една обслужваща институция е некадърна, веднага обвинява гражданите. Имаме право сами да решаваме, но когато отидем в последния ден от някакъв срок в дадено учреждение, веднага ни се карат “защо сме чакали до последния ден”. Каква е тази държава, в която последният ден от срок е вече извън срока? Каква е тази държава, в която когато топлофикация се изненадва от рязкото застудяване, виновни са гражданите, които видиш ли, са искали да живеят на топло днес, а не след 5 до 7 дни? Изобщо какви са тези граждани и защо ни се моткат из територията, защо само ни пречат…

П.П.: Докато дописвам това, в тръбите заклокочи топлата вода. Трябва да пиша, виж как веднага се задействат. :)

Свиване

Logitech пуска устойчива на заливания клавиатура за iPad  

Logitech пуска устойчива на заливания клавиатура за iPad
Само няколко дни след премиерата на новите модели iPad Air 2 и iPad mini 3 водещият производител на РС периферия…
Свиване

Магията на гръцките острови (7 – 5): Довиждане, Циклади!  

Завършваме плаването си из гръцките острови с лодката на Димитър. Цикладите започнахме с остров Андрос, бяхме на остров Тинос, остров Миконос и остров Сирос. Днес от остров Сирос ще поемем обратно към дома.

Приятно четене:

Магията на гръцките острови

или из Цикладите (Андрос – Тинос – Миконос – Сирос) с лодка

седма част

Довиждане, Циклади!

пета серия

 

 

Стигаме крайната цел, кацнала високо горе над града, под смръщения небесен взор..

 о.Сирос – Циклади, Гърция о.Сирос – Циклади, Гърция

 

 

Изгледът отгоре :

 о.Сирос – Циклади, Гърция

 

Китно разположената горна част на

града Ермуполи:

 о.Сирос – Циклади, Гърция

Погледи към съседното

островче Дидими (Близнаци)

и тъмната линия на хоризонта е островите Парос и Наксос :

остров Дидими (Близнаци) – Циклади, Гърция

 

Последни мигове на хълма…

 о.Сирос – Циклади, Гърция

Надолу към града през пластовете на времето…

 о.Сирос – Циклади, Гърция о.Сирос – Циклади, Гърция

 

и под подозрителите погледи на местно семейство…

 о.Сирос – Циклади, Гърция

 

ние стигаме в близост до тежките талази на разгневеното море…

 о.Сирос – Циклади, Гърция

До опразнените от поривите на вятъра улици покрай морето …

о.Сирос – Циклади, Гърция

И до най-близката таверна … ;)

о.Сирос – Циклади, Гърция

Сирос, Гърция

 

А междувременно вятърът се усилваше непрекъснато:

 о.Сирос – Циклади, Гърция

 

И при пристигането си заварихме

бедстващия „Бисмарк”,

изхвърлен като играчка от вълните на сушата :

о.Сирос – Циклади, Гърция

 

От силните удари на вълните беше влязла доста вода в него

 о.Сирос – Циклади, Гърция

 

и се беше активирал един от спасителните пояси:

 о.Сирос – Циклади, Гърция

 

Издърпахме го криво-ляво още малко –

 о.Сирос – Циклади, Гърция

защото вълните се усилваха непрекъснато.. Вятърът виеше неистово и огъваше яростно палатките:

 о.Сирос – Циклади, Гърция

През нощта той се усили още повече и вдигна по-големи вълни… Вътре в палатките усещането беше все едно че си в ураган…. На всичкото отгоре заваля дъжд на пориви, който донесе със себе си сахарски пясък.. На другия ден всичко беше покрито с него …

 о.Сирос – Циклади, Гърция

 

Лека-полека морето взе да се успокоява, вълните се усмириха –

 о.Сирос – Циклади, Гърция

и четвъртъкът поживо-поздраво поехме по дългия път към дома…

Пресякохме разстоянието до Тинос лесно, преминахме покрай западната страна на целия Андрос, и в северния му край пак излезе вълна – такава, на която не бих тръгнал да пресичам Каво Доро. Така ни дойде и още една нощувка в северозападния край на острова – в дълбокия залив на безлюдния

плаж Фелос

 о.Сирос – Циклади, Гърция о.Сирос – Циклади, Гърция

 

За последен път изпратихме слънцето от това посещение на

Цикладите:

 о.Сирос – Циклади, Гърция о.Сирос – Циклади, Гърция

 

и на другия ден през вече поуспокоеното море пресякохме отново опасния пролив …

 о.Сирос – Циклади, Гърция

 

който пак остана верен на себе си по отношение на изненадите – на около три-четири километра от Евия пак излезе вълна, но този път не се върнахме; дадох газ, друсахме се и се измокрихме целите, по пристигнахме за един час до

Каристос*

(около 30 км. по вода от плажа Фелос). Последно акостиране:

 о.Евия – Циклади, Гърция

В комплект ние-лека кола–колесар-лодка напускаме Евия отново през

Халкида

с тази мизерна порция октопод в последната за този круиз кръчма :

 о.Евия – Циклади, Гърция

изпратени от обагрените в оранжево облаци над нас…

о.Евия – Циклади, Гърция

Е, и така завърши първата наша инвазия на Цикладите. Първата, но не и последната. Какво ще се случи оттук нататък, с кой, къде, кога и как – нещата са в ръцете на древния Посейдон. Играещ си с вълните със своя капризен характер……..

 

 

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът

 *Град на остров Евия (Евбея) – бел.Ст.
Други разкази свързани с Плаване Егейско/Бяло море – на картата :

Плаване Егейско/Бяло море

 

 

Свиване

Изчезнали от пазара компоненти довели до спирането на iPod Classic  

Изчезнали от пазара компоненти довели до спирането на iPod Classic
Едно от култовите устройства в света на технологиите - плейърът iPod Classic - вече не се произвежда. Устройството беше свалено…
Свиване

Fitbit представи три нови фитнес гривни на цени от $130  

Fitbit представи три нови фитнес гривни на цени от $130
Едни от пионерите в сегмента на носимите технологии - Fitbit, представиха серия от три нови модела умни фитнес гривни с…
Свиване

Традиционно “вредни” съвети, които се оказват полезни  

Най-често съветите за по-добро здраве напомнят на стария анекдот, в който докторът казва на пациента: "Веднага трябва да започнете строга диета без брашно и сладко, никакво кафе, алкохол или цигари, и колкото е възможно по-малко сексуални контакти. О, да, и най-важното, драги - наслаждавайте се повече на живота!"

Но голяма част от стереотипите, в които вярваме по отношение на здравето, могат да бъдат разбити. Ето кратък списък на често срещаните "лоши съвети", които в крайна сметка се оказват полезни:

Пийте кафе преди лягане

В Япония е проведено следното изследване: на една група хора е дадено да изпият 1-2 чаши кафе (200 мг кафеин) и веднага са помолени да легнат да поспят за около 20 минути.

Оказало се, че след събуждането те се чувствали свежи и концентрирани, а отговорите им на различни тестове били по-добри от отговорите на хората от другата група, които не са консумирали кафе преди сън.

Защо това работи? Кофеинът започва да действа след около 20 минути, "почиствайки" мозъка от молекулите аденозин, които стимулират съня и потискат решителността.

Така че кафето преди сън всъщност има краткотраен "двоен ефект": сънят и кафеинът едновременно успяват да елиминират влиянието на аденозина.

Не мийте зъбите си след хранене

Това важи с особена сила в случаите, когато сте консумирали кисела храна. Цитрусовите плодове, доматите, енергийните и газираните напитки (включително диетичните) размекват зъбния емайл.

Ако веднага след прием на кисели храни или напитки измиете зъбите си, само ще увеличите вредния ефект на киселината. Реално почистването на зъбите е добре да се случва от половин до един час след хранене.

Качвайте килограми

И по-точно - мускулна маса. Жена с тегло 70 кг, която се занимава редовно със силови тренировки, с лекота ще се побере в дрехите на своята 60-килограмова приятелка, която не се занимава със спорт.

Килограм мазнини и килограм мускули тежат еднакво, но имат различен обем и изглеждат съвсем различно. Ето защо, ако изгубите мазнини и покачите мускулна маса, вие буквално ще намалите размерите си.

Често жените отказват да се занимават със силови тренировки, най-вече от страх да не станат "прекалено мускулести", и всъщност това е възможно - но само ако развивате мускули, без да стопявате мазнините. Така че вместо да намалявате непрекъснато калориите, по-добре увеличете тежестите във фитнес залата.

Яжте повече

Мислите си, че едно леко похапване е за предпочитане пред нещо по-съществено и калорийно? Грешите, така апетитът ви само ще се увеличи.

Малките количества въглехидрати намаляват кръвната захар и причиняват чувство на глад, така че вместо тях е по-добре да изберете храна, която съдържа протеини, следователно е по-калорична и мазна.

С такава храна ще се заситите по-бързо и ще останете сити за по-дълго време. И като цяло ще се окаже, че сте приели по-малко калории за деня.

Чувствате се уморени? Не пийте енергийни напитки

В тях може да се съдържа до пет пъти повече кафеин, отколкото има в кафето, а отделно от това и повишено ниво таурин - който е стимулатор на централната нервна система.

Да не говорим за огромното количество захар (от 13 чаени лъжички в една кутийка!). Ефектът от енергийните напитки е кратък, затова пък са ви подсигурени нервност, тревожност, раздразнителност и ускорено сърцебиене.

При подут корем... пийте вода?

Някак сме приели, че водата само ще влоши положението, но всъщност не е така. Ако консумирате много фибри, тялото се нуждае от повече вода, за да работи добре.

При процес на дехидратация тялото започва да използва водата, която му е останала, което предизвиква чувството за подут стомах.

Голяма част от фибрите са водоразтворими, така че ако пиете повече вода, храносмилането ще се подобри и подуването на стомаха ще премине.

Пийте обикновени газирани напитки, не диетични

Честно казано, по-добре се откажете и от двата вида, но по принцип диетичните са по-вредни от обикновените газирани напитки.

Американско изследване по въпроса показва, че хората с наднормено тегло, които пият диетични напитки, консумират по-калорични храни в сравнение с тези, които пият обикновени.

Отделно от това, в продължение на период от десет години близо 70% от почитателите на диетичните напитки покачват сериозно теглото си в сравнение с тези, които изобщо не пият такива.

В жегите пийте горещи напитки

В някои азиатски страни пиенето на горещ чай в летните жеги е не просто норма, а част от културната традиция. Същото се отнася и за Южна Америка, където чашата с горещо мате е нещо като задължителен аксесоар.

Когато пиете гореща напитка, вашето тяло усеща промяната в температурата и увеличава потенето. А когато потта се изпарява от кожата, се получава естествено охлаждане на тялото.

Чувствате се изтощени? Време е за физическа активност!

След изключително тежък работен ден този съвет може да ви звучи убийствено, но повярвайте, всъщност дава сили.

Умората, лошото настроение и депресията намаляват след 30-минутна тренировка с умерено натоварване.

Ще се почувствате ободрени, ще работите по-ефективно и няма да се уморявате лесно. При това умствените ви показатели също ще се подобрят.

За да подобрите паметта си, пишете на ръка

По-добре се запомнят нещата, които сме записали. Писането на ръка представлява процес на обработка на информацията. За пример вижте студентите, които конспектират по време на лекции - те вече са въвлечени активно в процеса на запомняне и учене.

За да подобрите отношенията си, прекарвайте по-малко време заедно

Това не означава, че трябва да започнете поотделно срещи с приятели и ходене по купони - така със сигурност ще провалите всичко. Става дума за времето, прекарано насаме със самите себе си.

Вие се замисляте, спирате да действате импулсивно, опознавате себе си и след това постъпвате по-мъдро и внимателно, когато сте заедно - поне така твърдят психолози.

Избягвайте антибактериалните сапуни

Жертвите на рекламата са убедени, че тези сапуни намаляват риска от болести и зарази, но всъщност няма доказателства, че са по-ефективни от обикновения сапун.

В добавка, продължителната употреба на някои съставки като триклозан може да намали устойчивостта към бактерии и дори да измени нивата на някои хормони.

След всичко прочетено дотук, ако решите да пиете кафе преди сън, да не миете зъбите си веднага след хранене и да качвате килограми със здравословна цел - определено животът ви ще бъде по-весел, стига да следвате и тези съвети в разумни граници!

Прочетете и тези полезни материали:
Как да повишим силата си при мъртва тяга
Обръщане на раменете
Без прогрес на бенч преса?
Прием на течности по време на хранене
Какво да НЕ правим във фитнеса
Астрагал

октомври 27, 2014

Свиване

Мураками. Безцветният Цукуру Тадзаки.  

IMG_7650

Цукуру търси себе си. Дълго. Мистика, за разлика от други романи на Мураками, почти липсва. Но има много джаз, много музика, много самота.

Петима приятели в едно цяло. Време на пълнота, което отминава безвъзвратно. Гари. Път. Търсене.

“На този свят са нужни, макар и малко, хора, които да сътворяват абсолютна пустота.”

“Не само хармонията свързва едно човешко сърце с друго. Свързват ги дълбоко раните в едното и раните в другото; болките в едното и болките в другото; прегрешенията в едното и прегрешенията в другото. … Няма прозрение без да си преживял мъчителна загуба.”

Хареса ми превода на Дора Барова. Но корицата – никак. Стефан Касъров е правил и другите корици на преводите на Мураками на български език, но тази не му се е получила много добре, безцветна е. А Цукуру е цветен.

IQ84
танцувай, танцувай
дивата овца

Свиване

Samsung Galaxy A7 ще има 8-ядрен процесор и 5.2" Full HD дисплей  

Samsung Galaxy A7 ще има 8-ядрен процесор и 5.2
Очакваме цяла поредица смартфони от серията Galaxy A на Samsung, като вече сме чували имената Galaxy A3, A5 и А7.…
Свиване

София през 1886 г. - пътепис (последна част)  



В няколко поредни публикации представихме откъс от книгата "Два месеца в България (октомври и ноември 1886) - бележки на един очевидец" на Вико Мантегаца, публикувана на български език през 1899 г. Вижте също първа, втора, трета и четвърта част.


Животът в София бе, през време на моето кратко престояване, печален и мрачен, поради тежките грижи, конто преживяваше страната. Но по-преди, при нормални обстоятелства, заедно с чистотата и подобрението на града се е развивал и общественият живот, особено по инициативата на княза и на дипломатическото тяло, акредитирано при него. Когато князът устроил едно голямо тържество за освещението на двореца си, тържество, на което присътствували четири или пет стотин души, българите били изненадани от раскоша, от вкуса, с който бил украсен, уреден княжеският дворец, и макар да не бяха отпуснали на драга воля необходимия кредит, те се почувствували поласкани в националната си гордост, когато прочели в описанията на тържеството, печатани по чуждите вестници, че то по блясъка, по елегантността на тоалетите, изобщо по своята цялост, не отстъпвало в нищо на подобни тържества на Запад. Лека полека, приемите, баловете станали нещо обикновено, така щото в последните години, както ми расправя един господин, отдавна установен в София, е било необходимо почти всека вечер да се облича фрак и да се туря бяла вратовръзка. Госпожите от дипломатическото тяло въвели малко по малко вкус в облеклото, така щото много богати български госпожи взели да отхвърлят готовите виенски дрехи и ги заменили с парижки. Една парижка шивачка, която дошла в София, успяла за късо време да се обогати. Така също един дрехар шивач — чини ми се маджарски евреин — може да си придобие голяма и много добра клиентела. Сега дори дипломатическите агенти не се вече принуждават да поръчват във Виена или Париж, кога им дотрябва някоя дреха.

Офицерите от свитата на княза са се обличали много спретне и чисто. Сега още, ако и да го няма вече князът, продължават да се носят елегантно в простотата си сравнително униформа. Мнозина, ако не всички, са не само добри войници, но и съвършени gentilshommes, които не биха се объркали в най-аристократичните Венски или Парижки салони.

Външният живот, да го наречем така, е още много надире. И в най-добрия ресторан, за който вече говорих, не намира човек изисканите удобства. Кафенета има две, три. Едно от тях е кафе-шантан, и всяка вечер свири в него музика една от ония Damen kapellen (женски оркестри), които от Виена и из Маджарино сa наводнили лека по лека целия исток. Те са в музикално отношение еклектици и задоволяват лесно слухът на българите, които не ми се струва да имат особно тънко ухо за музикално съзвучие. Равнодушно минават от Троваторе на някоя Менделсонова соната или Шопеново ноктурно.

Тия кафе-шантани са тъй да се каже средището на галантния живот в София, гдето леконравната жена (la demi — mon gaine) е още съвсем или почти съвсем неизвестна. Случи ли се в тия „даменкапелен" някоя по-хубавичка, около нея се образува веднага кръг от сума поклонници измежду дипломатите, офицерите и чиновниците. Миналата година за една кафешантанска цигуларка малко останало да възникне цял дипломатически инцидент.

Преди две години, добрите българи били възмутени от появата на една „хоризонтална"  в София, ако се не лъжа, ромънка, която прекарала своя „стаж" в Париж, и си усвоила там всичкото искуство, вкус и раскош на прочутите парижки кокетки. Настанила се в София в едно великолепно жилище, разумява се, с парите на някой свой пламен обожател; излизала на расходка в каляска с герб и с лакей, теглена от два хубави коня; от време на време устройвала в своето жилище Soupers intimes, в които вземали участие младите аташета и чиновници при дипломатическите агентства и най-лъскавите придворни офицери. Това събитие било цял скандал за мирната София: навред разговорите се въртели около тази жена, с известна тайнственост се расправяли подробности из нейния интимен живот. Българите, имайки, както вече споменах по-горе, характер спестовен, не са можали да гледат с добро око тази „хоризонтална", която представлявала постоянна опасност за младежта: узнало се, че тя накарала един свой поклонник да похарчи няколко хиляди франка: този факт, преувеличен фантастично, възбудил сериозни опасения, че за няколко месеца може да бъде съсипана цялата елегантна софийска младеж. Освен това, един ден, като била на расходка и карала сама каляската, ударила с камшика  един беден селянин, който не и сторил о време път, та я принудил да спре конете. Неудоволствието и негодуванието растели от ден на ден, говорело се, като за някой важен държавен въпрос, за нея и за опасностите, на които се подхвърля цялото общество, ако не се принуди тя да се махне от София.

Като знаяла, че князът е ергенин и при това хубавелек, гиздавата „хоризонтална" дошла в София с намерението да стане любовница, фаворитка на Негово Височество. И тя, значи, намислила да извлече, по свой начин, облаги от неговата държава, излезнала преди няколко години на пътя на културата. Но когато рекла да направи първата, може би, крачка, за да приведе в изпълнение своя план, рухнали всичките и надежди: един ден князът излезнал на расходка с кола вън от София, и поздравлявал на ляво и на дясно всички госпожи, които познавал; изведнъж „хоризонталната", която повдигнала толкоз одумки и тревоги, препустнала каляската си, минала близо край княжеската кола и като се усмихнала, поздравила го с едно грациозно движение на ръката и му казала с най-доверчив тон: Bonjour, Prince. 

Било за това, че князът искал да покаже строгостта на своите нрави, или че и него най-сетне взела да го ядосва тая жена, която хвърлила в тревога целия град — както и да е, на другия ден тя била вежливо поканена да напустне столицата. И заминала.

Малкото живот, що остана сега в София, е ограничен в Union Club. Както вече казах, този клуб е бил основан с едничката цел да бъде сборно място и добра гостилница за чужденците, които поради службата си или занятията си, са принудени да стоят в София. Ясно е, прочее, че най-големите старания са били насочени към трапезата, и че най-голямото занятие на членовете, които посещават клуба, е да узнават и да разискват листата за обеда и за вечерята. Г-н Кауфман, представител на Круп в София, е провидението на клуба. Настоятелството на драго сърдце се е отказало от властта си, за да я положи в ръцете на г-н Кауфман, който върши всичко, надгледва и пристоява за всичко и е заради това la bete noire за служебния персонал на клуба. Union Club се помещава в едно малко, скромно на глед здание, което обаче е много добре распределено. Зданието, едноетажно, се състои от читалня, дето се получават главните европейски вестници, една стая за писане, две, три стаи за стоене,  една билярдна зала и една трапезария, наскоро уголемена. Благодарение на изисканата любезност на Конт де Соннац, нашият дипломатически агент, снабдих се, щом пристигнах, с позволителна карта за клуба, дето можах да се запозная веднага цялото дипломатическо тяло: като почнеш от известния Lascelles, английски представител, председател на клуба, и свършиш с турския комисарин за вакуфите и същевременно турски дипломатически агент, който при това излезе - за голямо мое очудвание - римски гражданин. Не можах да узная върху какви основания и заради какви услуги е станал наш съгражданин, но факт е, че той притежава и показва с известна гордост декретът, с който му е било дадено римското гражданство, преди 1870 г., когато пребивавал в Рим. Декретът носи подписът на Маркиз Кавалето. Френският и, разбира се, руският представител, не идваха никак в клуба. Това обстоятелство, забележително от една страна като симптом за поведението на Франция и Русия спрямо България, представляваше, от друга страна, едно преимущество, че даваше възможност да се говори безогледно за политика; и, като бяха всички в съгласие, можеше от утро до вечер да се одумва Русия и да се осъжда начина, по който тя постъпваше спрямо България и, кога падне случай, да се пустне по някоя и друга остра дума против руския цар, особно когато телеграмите на Хавас известяваха за някое ново насилие, организирано или скроено в Петербург.

Наскоро подир 9 Август в София имало много кореспонденти, и сътрапезниците в клуба понякога бивали повече от 90 души. Когато бях аз там, имаше всичко 10 или 12 души, най-много 15. Двама бивши адютанта от свитата на княза, двама чиновници от австрийското агентство, двама от английското агентство, нашият вицеконсул г-н Актон, г-н Кауфман, някои други чиновници при дипломатическите агентства, представителят на агенцията Хавас, един кореспондент на New York Herald, и пишущия тия редове, бяхме обикновените сътрапезници. Пресата не беше много застъпена, защото другите кореспонденти бяха вече заминали за Търново, като мислели, че Великото Народно Събрание що се отвори тъкмо на 24 (н. ст.) того. Г-н Пабертон, кореспондентът на New York Herald е един от най-куриозните, най-оригиналните типове, които ми се е падало да срещам. Ето човек, който действително не притежава le physique du role (физическите условия за своето занятие). При все това, въпреки своята доста напреднала възраст и своя дребен ръст, горе-долу като на г-н Пиерантони, той е един от най-деятелните, най-чевръстите кореспонденти, една от най-главните подпори на вестника, комуто принадлежи. Миналата година предприел за сметка на вестника си едно пътешествие из Персия. Когато се видяхме в Union Club, беше се току що завърнал от обиколката си из България, като вървял по дирите на генерал Каулбарса, който ходил из страната да агитира за изборите. Забавно беше да го слушаш как расказва всичките големи и малки приключения на това пътуване, като говори ту френски, ту английски, ту италиянски, ту немски, според народността на своя събеседник. Той наистина, както вече споменах, не притежаваше le physique role, но обладаваше, вместо това, всички дарби, които трябват на един добър кореспондент. В разговор с него, разбираш веднага, че той въпреки своето телосложение, трябва да е безсъмнено един образцов кореспондент, със своето широко образование и с пълното владение на най-главните европейски езици.

В Union Club се живее охолно, свободно, без много етикеции. За чужденеца, който е намерил достъп в него, клубът му става скоро постоянна квартира, в която прекарва по-голямата част от деня. Вечер, едничкото развлечение е игра на „вист" и билярд, с което се убива времето до къде 11 часа, когато обикновено всинца си разотиват. Но някога, когато си устроехме една poule, стоехме до къде полунощ. Но те са случаи исключителни, за да останем до среднощ, трябваше ни непременно la poule, или пък трябваше да оживим разговорът си за някоя Каулбарсова нота...


Свиване

Да си изфабрикуваме скандал  

цик франкфурт людмила шнайдер избори вас  bylgariq

Представете си, че отивате на празненство – парти, среща на класа или нещо подобно. Познавате доста от присъстващите, но има предимно непознати лица. Тиха музика, приятни разговори. Всичко минава добре, прибирате се вкъщи и почти забравяте за него. След няколко дни научавате, че на партито е било ужасно, масово са били обрани чанти, едно момиче е било пребито, а вместо тихата музика, която си спомняте, се е дънила мазна чалга. Всичко това ви се струва странно, разпитвате познатите си, които сте срещнали там и всички са също толкова изненадани. Споменавате на няколко места, че това са глупости и набързо ви обвиняват, че вие сте крали чанти, че сте поръчвали чалгата и че прикривате онези пребили момичето.

Какво?

Приблизително това се случва в последните 6 месеца около изборите във Франкфурт, Германия. От Европейските избори насам се въртят истории за изборни измами, контролиран вот от страна на наблюдатели и доброволци, купуване на гласове и дори лични заплахи към член на комисия. Всички тези нападки се подкрепят по-късно с жалби до ЦИК и съда.

Честно казано от самото начало си обещах да не се занимавам с всичко това. Мислех, че ако не се дава публичност на нечии глупости, то те ще бъдат отхвърлени от общественото съзнание като такива. Оказа се обаче точно обратното – от думите на няколко души се изфабрикува скандал, който беше постепенно украсяван и доразвиван. Тъй като много като мен не им се занимаваше, тези думи останаха единствената история висяща в пространството и бяха превърнати във факт. Сто пъти повторена лъжа и прочие.

Какво точно?

Под статията съм описал хронологията на всички жалби и решенията по тях. От тях и протоколите стават ясни няколко неща. Всички разгледани жалби за нарушения в изборите във Франкфурт са отхвърлени. ЦИК не потвърждава, че е имало нарушения, а отхвърля проект за решение написан от един неин член. Този проект и твърденията в него обаче се тиражират като факт. Жалбата до ВАС е подадена след законовия срок с ясното съзнание, че ще бъде отхвърлена. Две жалби подадени 6 месеца след евроизборите са написана сякаш нарочно така, че да бъдат отхвърлени – не съдържат никаква фактология и възможност да бъдат ясно идентифицирани евентуалните нарушители. И накрая, жалбата за отказ от гласуване срещу председателката на комисията Людмила Шнайдер се разглежда сега от прокуратурата.

Тук може да добавим и становището на останалите членове на секционната комисия, че единственият проблем по време на изборите е било държанието на Шнайдер. Това се подкрепя от наблюдателите на изборите, включително онези от партията, която я е предложила за председател. Никой от присъствалите на самите избори пък не е видял купуването на гласове и контролирания вот, за който се говори в сигналите на Шнайдер, роднините и приятелите ѝ. Самият аз останах доста време пред секцията на евроизборите, за да говоря с познати в опашката. Затова мога да кажа, че определенията в последните две жалби са пълна глупост. Освен, разбира се, ако не подадем ухо на последвалите нападки, че съм купувал гласове за ДПС пред секцията.

Къде е проблемът?

Сега би трябвало да разбирате защо започнах с историята за партито. Макар никой да не е видял нарушения (освен тези на самата председателка), реално не може да се твърди, че такива въобще е нямало. Странно е обаче, че всички жалби са подадени като ответна реакция на предишни сигнали – часове, дни и месеци по-късно. Цитирането на един отхвърлен проект на ЦИК като фактология, непознаването на процедурите и изискванията в Избирателния кодекс нямат значение при създаването на една сензация. Отхвърлянето на жалби като неоснователни или закъснели се представя като дългата ръка на мафията, която брани статуквото.

Няма дим без огън. За обзетото ни от цинизъм общество това е основна максима. Затова въобще не е нужно да доказваш нещо или някой да отсъди, че си прав. Достатъчно е да пуснеш достатъчно димки, за да решат всички, че огънят е факт. Журналистите ще го поемат с охота и също както с наводненията, ще показват несвързани преекспонирани кадри, за да илюстрират история, която вероятно не съществува. Скандалите донасят зрители. Отхвърлените жалби до ЦИК – не. Скандали на етническа основа носят подкрепа на отделни партии. Жалбите за нарушения срещу членове на комисии и наблюдатели от същите тези парии – по-скоро не.

За насъщната драма се борим

Ситуацията е малко дума срещу дума. При толкова ниско доверие в ЦИК и съда и принципната им непоследователност е съвсем естествено да не виждаме авторитет в отсъжданията им. В тази среда всяко обвинение – безпочвено или не – набира сила и популярност. Това пречи също толкова на демократичния процес, колкото и несанкционираните случаи на контролиран вот и изборни измами.

Бях си обещал да не се занимавам със случая и навярно не трябваше. Всичко обаче започна от едно обаждане малко след евровота и някак се разви пред очите ми в последните месеци. Работил съм доста по организацията на изборите в чужбина и знам колко е трудно да се направи нещо както трябва. Учудващо е обаче колко лесно личните предразсъдъци на един човек могат да нанесат толкова вреда. Затова реших да пусна всичко. Документите са публични. Който му се чете – да чете и да си направи изводите. За останалите остава медийната драма и патос.


Хронология на жалбите и решенията по тях:

  • 25.05 – Евроизбори във Франкфурт. Изборният ден преминава спокойно. Няма никакви жалби и забележки в протоколите на двете секции – тук и тук
  • 27.05 – получавам обаждане от председателката на едната комисия Людмила Шнайдер, че иска да пусне жалба срещу доброволците пред секцията помагащи с декларациите. Повече за разговорa ще намерите тук. Предлага да подпиша нейната жалба „за повече тежест“ и отказвам, защото не съм съгласен с твърденията ѝ.
  • 28.05 – 12.06 – пуснати са три приблизително идентични сигнала описващи контролиран вот, кражба на лични данни, фалшиви документи (надраскана лична карта) и нарушения от страна на консула. Един от сигналите е на Людмила Шнайдер и баща ѝ – членове на комисиите подписали се по-рано, че няма никакви нарушения на изборния процес – ЕП-22-757, ЕП-22-766, ЕП-22-757, ЕП-22-781
  • 13.06 – писмо от изпълняващия длъжността консул Иван Йорданов във Франкфурт до Външно и ЦИК относно обвиненията в сигналите описващо какво е направило консулството в изборния ден – ЕП-04-01-133
  • 13.06 – репортаж на Миролюба Бенатова по Нова за „контролирания вот“. Показват се драматични кадри несвързани с изборите на цигани чакащи за документи пред консулството.
  • 18.06 – възражение на Людмила Шнайдер срещу писмото на Йорданов цитиращо дискусията ми с нея на стената ми във Facebook – ЕП-22-757
  • 19.06 – предложение от единия член на ЦИК за решение по жалбите е отхвърлено с мнозинство – 605-ЕП
  • 23.06 – жалба до ВАС срещу решението на ЦИК. Адвокат е Капка Гергинова – ЕП-08-29
  • 26.06 – ВАС отхвърля жалбата, защото е подадена повече от 3 дни след решението на ЦИК. Определението не подлежи на обжалване, но те все пак се опитват да го обжалват… пред ЦИК – 8435-2014
  • 05.10 – две жалби от Людмила Шнайдер, че в секцията са допуснати наблюдатели на Атака без обозначителен бадж и че изпълняващ длъжността консул Иван Йорданов е използвал груб и заплашителен тон в личен разговор. Първата жалба е била в 13:24, а втората – три часа и половина по-късно описваща събития случили се преди първата жалба. Интересното в случая е, че тя е председател на комисията, тоест първият сигнал го подава срещу себе си. Вторият сигнал пък е бил за това, че Йорданов ѝ е отбелязал, че има наблюдатели на Атака без бадж и ако не предприеме действия като председател, ще подаде сам сигнал до ЦИК. Въпросните наблюдатели са двама от подалите жалби заедно с Шнайдер на европейските избори (точка 3) – С-75 и С-145-222
  • 05.10 – протоколът на едната секция завършва без забележки. В протокола на секцията на Шнайдер е записано, че е подала жалба директно до ЦИК и твърденията в тази жалба не са били представени и обсъждани в СИК-а – тук и тук
  • 13.10 – декларация от останалите четирима членове на СИК-а до ЦИК и Външно описващи изборния ден като „спокоен и законосъобразен“. Благодарят на служителите на консулството и консула Йорданов за помощта и отбелязват, че за съжаление Шнайдер „не допринесе за създаване на колегиална атмосфера и условия за своевременно приключване на работата в комисията“ – тук (получена от член на ЦИК)
  • 13.10 – жалба/питане от Андрей Златинов срещу Людмила Шнайдер за отказ от гласуване. В жалбата се казва, че е бил върнат, защото е написал немския си адрес на латиница, а след това, защото не е носил със себе си немска адресна регистрация. Нито едно от тези изисквания не присъства в ИК. От двете секции единствено в едната по нареждане на Людмила Шнайдер са връщали хора за тези неща. Следвайки стандартната процедура, ЦИК изпраща сигнала до прокуратурата и Външно – НС-00-502
  • 20.10 – Людмила Шнайдер изпраща жалба до ЦИК за това, че са препратили сигнала срещу нея на прокуратурата. Интересното в случая е, че нито жалбата на Златинов е публикувана тогава на страницата на ЦИК, нито има публично решение. Препращането по компетенция е стандартна практика в такива случаи. Въпреки това, Людмила незнайно как е научила за сигнал срещу себе си и протестира срещу процедурата. ЦИК решава да не разглежда жалбата ѝ – НС-1348
  • 21.10 и 22.10 – Постъпват идентични сигнали за европейските избори от две жени твърдейки, че „30-33 годишен мъж“ им е предложил 120 евро да гласуват за ДПС. След като са отказали „защото са патриоти“, им е било отказано въобще да гласуват, защото не носят адресна регистрация. Жалбите също така описват „бит пазар“ за купуване на гласове пред секцията и множество автобуси с български турци докарани да гласуват. Текстовете не включват конкретни имена или описание на участниците в целия този пазар, правещи невъзможно идентифицирането на който и да е било от жалбата. Не са подали сигнал до СИК или ЦИК на място, което съвсем обезмисля упражнението им. Интересено е, че в заглавията посочат, че жалбите са срещу комисиите, докато вътре пише съвсем друго. Обяснението за 6-те месеца закъснение е „поради провокация от лужите в интернет пространството“ (запазил съм правописа) – ЕП-22-803, ЕП-22-804
  • Свиване

    Първи скрийншоти показват част от HTC Sense 7.0, който ще покрива Android 5.0 Lollipop  

    Първи скрийншоти показват част от HTC Sense 7.0, който ще покрива Android 5.0 Lollipop
    HTC официално обеща, че ще осигури ъпдейт до Android 5.0 Lollipop в рамките на 3 месеца след пускането на софтуера…
    Свиване

    Личният треньор: един от най-важните хора в живота ми  

    Евгения ПетковаТаня тренира в SPIDER SPORT от 2008 г, вече 6-та година.

    Когато започна тренировките си, тя тежеше 67.5 кг, като от тях 18,6 кг бяха мазнини, отговарящи на 27.5 % от общото й тегло.  Имаше известни проблеми с коленете, болки и слабост. Всичко това се взима под внимание от треньорите в SPIDER SPORT и първо я запознах с основните движения и правилната техника на изпълнение.

    Започнахме с леки тежести:

    клек с 15 кг
    -  скрипец  - 27.5 кг
    странична преса с 7.5 кг
    ренегатско гребане със собствено тегло

    Таня започна да спазва стриктно Високо-Мазнинно Ниско-Въглехидратно хранене  и още следващия месец мазнините й паднаха на 25.3%, като продължиха да падат с всеки изминал месец. Същото упорство и постоянство тя проявява и в тренирането, което доведе до вдигане на тежестите на упражненията, по-добра координация и устойчивост в изпълнението им. Болките в коленете й изчезнаха.

    В момента Таня е 59.5 кг – 8 килограма по-малко; активното й тегло е здравословно 49.8 кг, а мазнините й са намалели с 9 кг на 16.3% . Сега Таня прави серии:

    - клек с 50 кг
    -  скрипец с 47 кг
    - странична преса с 15 кг
    - ренегатско гребане с 22.5 кг
    напади с 55 кг.

    Ето какво казва тя:

    „Милко ме остави в ръцете на Жени, която и до днес се опитва да направи човек от мен. Тя се опитва упорито, аз се съпротивлявам също толкова упорито и така вече 7 години. Без да подозира, Жени е един от най-важните хора в живота ми.

    Тренировките са много важна част от ежедневието ми, до скоро тренирах 3 пъти седмично, сега за съжаление само 2 пъти. Общо през седмицата в 5 от дните спортувам под различна форма, но определено мога да кажа, че тренировки в SPIDER SPORT са най-важни за увеличаване на силата и силовата издръжливост и за моделирането на физиката на тялото ми като цяло. Това се усеща и при другите физически натоварвания, на които се подлагам. Аз обикновено съм най-силната в групата, не рядко и измежду мъжете.

    Харесва ми да съм силна. Това ми дава усещането за физическа свобода, както и че мога да контролирам тялото и ума си, когато той се оказва по-слабият. И все още тръпна в очакване кога ще стана „като мъж“, понеже разправят, че клековете така се отразявали на жените.

    Благодаря на Жени за усилията, които полага. Тя и SPIDER SPORT наистина правят много за мен, макар и да не го осъзнават.”

     

    Свиване

    100 000 предварителни поръчки за новите iPhone-и в родината на Samsung  

    100 000 предварителни поръчки за новите iPhone-и в родината на Samsung
    Около 100 000 броя от новите модели iPhone 6 и iPhone 6 Plus са били предварително поръчани в Южна Корея…
    Свиване

    Hemingway & Gellhorn  

    Hemingway & Gellhorn

    Да издебнеш въображението си с мухобойката, да го залепиш на хартия и да направиш от това нищо по-малко от бестселър може и да е кич на чудесата, може и да е нагледна инструкция на мечтата, според която да си знаменосец на succsess-ът е въпрос на живот и смърт, но това преди всичко е и ЗЛАТНА опорна точка в кино и шоубизнеса, авоар охраняван от капслок и болд форевър. Както лемата, че проваления живот заслужава компенсация кара лузърите да играем на ТОТО, така и филмите за писатели винаги ще бъдат магнит. Доналд Джъд, Дзоузеф Косут и Максим Горки, тези трима пича са виновни за най-смрадливия хуманитарен блъф от Исус до наши дни дни – че от всяка пръчка може да стане свирка. Така във всеки шлосер, продавач на чорапи или контрольор от СГКТ тиктака бъдещ художник или нереализиран поет. За фирата нещастници, която реалити-форматът живот изхвърля никой нищо не казва. Филмите пък за успешни писатели с подпечатано от смъртта свидетелство за земен, тоест лесен за следване произход, носят двойна боксофис гаранция за рейтинг.

    Hemingway & Gellhorn  играе тази игра. Стръвта е в отдавна обнародваните лични драми на Ърнест, с естествен уклон към сексуалния фронт. Не, това не е сигнално жълто – зрителят има изконно право да бъде информиран за базирани на реалността събития. Да се посмее и види, че въпреки шестцифрените си тиражи, когато греши класикът пада и го боли кат’ него. След като е пиел повече отколкото дядо ми, баща ми и аз взети заедно, толкова ли пък ще да е трудно да пиша и аз изправен на пишеща машина? Не, кукичката е далеч по софистицирана. Тя е Никол Кидман с пристегнати от феминизма гърди. Исторически реванш за Анонимната дама дала криле, гръб, глас и топки (виж Вера Слоним на Набоков) на мъжката книжнина. Двамата с Хем се предизвикват унижават и въргалят в тила на не една и две войни на три (толкова преброих) континента. Адреналинови джънкита, секс-вампири, герои в очите на издателя. Според учебниците как-да-я-продадем-тая-история страстта е най-секси само сред трупове, картеч и патриотични манифестации. Камерата плува в различни филтри и – за по автентично – в различен брой кадъра в секунда. Клайв Оуен – уви, уместен колкото дед Мороз, рецитира прототипа си с пионерски плам, а клавишите му кървят с най-популярните цитати. Назидава мъдрост, разпилява семе, раздава шамари – отговаря на представата за гений. Около него снизходително окарикатурени щъпуркат Полин и Мери Хемингуей, Орсън Уелс, Дос Пасос, Робърт Капа, сталинистки генерал на Робърт Дювал, с който си го мерят на руска рулетка и други. Факлата угася другарката с най-много тестостерон, разказвач в ретроспектива (както беше Джулия Ормонд в Сибирския бръснар), вече в наши дни пред екип на сп. Time, със заявлението, че не възнамерява да сведе животът си до бележка под линия, ако ще отгоре да е пуловерът на Папа. След което, 30 години след връзката си с ловеца на Нобел и марлини, белокосият боец-икона нарамва раничка и тръгва да отразява нагона към Танатос в държавата Х.

    Свиване

    Фамилното дърво на Джони  

    Помните ли Джони  и Мишо

    Бяха бездомници от най-нежелания вид – Джони е твърде едър, не много млад, а на всичко отгоре с типичния цвят – този, който наричаме цвят “бездомен” не само, защото е най-срещан сред уличните кучета, но и защото кучета с този цвят се осиновяват най-рядко. Мишо пък е сляп. И за двамата осиновяването изглеждаше невъзможно…

    Грешка! Джони и Мишо бяха осиновени заедно преди година и половина в Англия. Останахме във връзка със стопанките им и със задоволство следим живота им.

    1150892-10151875550213885-1980201633-n

     

    lucy

     

    От нежелани бездомници, Джони и Мишо се превърнаха в любими членове на едно щастливо семейство!

    Дори бяха шафери на сватбата на стопанките си!

     

    j1

    j4

    j2

     

    И ето, че дойде време за изненадата:) Луси и Шанел решиха да направят ДНК анализ на Джони, за да разберат какви породи носи нежния гигант в кръвта си.

    Изглежда като типичното бездомно българско куче, нали? Понякога чуваме хора, убедени, че бездомните кучета не произлизат от домашните, да използват за най-силен коз фактът, че бездомните не приличат на никоя порода.

    jhn
    Изненадкаа!
    Предците на Джони не само са породисти, но и са от доста рядко срещани в България породи. Когато преди години тестваха Олимпия излязоха множество породи, а при Джони не е така.

    Така че, ето го и резултата – Джони е микс от салуки и белгийска овчарка! Е, Джони не само е единствен по рода си, но и със сигурност се е родил в нечий дом – да сте виждали бездомно салуки?

    Всъщност, салукито обяснява не само ръста на Джони – той е сред най-високите кучета, които сме имали, но и характера му – нежен и любвеобилен, чувствителен и интелигентен. Не обяснява само годините скитане в Овча Купел…

    Та така… Следващият път, когато някой Ви каже, че бездомните кучета не произлизат от домашните, спомнете си за Джони!

    Свиване

    Хиляди протестираха срещу подготвяния "данък интернет" в Будапеща  

    Хиляди протестираха срещу подготвяния
    Предложението за въвеждане на данък върху интернет трафика в Унгария изведе на улицата хиляди протестиращи, които се обявиха срещу плановете…
    Свиване

    Вярвам в доброто в хората  


    "Пет минути със"... Симеон Василев, част от екипа на Credo Bonum Foundation и организатор на инициативата Park(ing) Day
    Свиване

    Samsung Galaxy S5 Active излиза в Европа  

    Samsung Galaxy S5 Active излиза в Европа
    Samsung Galaxy S5 Active е подсилената версия на флагмана S5, от чиято премиера скоро ще се навършат 6 месеца, но…
    Свиване

    Черна гора (1): Бар и Будва  

    Средиземноморското пътешествие на Роси продължава към Черна гора (вече бяхме в Гърция и Албания).

    Приятно четене:

    Черна гора

    част първа

    Бар и Будва

    продължение на голямото пътуване

    От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

    автор: Росица Йосифова

     

    Черна гора

    На границата с Черна гора чакахме доста, после взехме пътя северно от Улцин към Бар. Пътят беше височко в планината, криволичещ, тесничък, но с отличен асфалт и много живописен. Не познавах това място досега. Оттук до Риека щяхме да се нагледаме на варовикови скали и всякакви скални образувания – някъде голи, другаде – покрити със средиземноморско-алпийска растителност. Нашият път беше съпроводен от втория тип пейзажи – зелени и свежи от дъждовете дървета и храсти, жълти цветя и бели варовикови израстъци. Със същата каменна белота се отличават и всички сгради по крайбрежието и това е едно от нещата, което създава впечатление за «общи черти» – толкова общи, че в един момент започваш да се объркваш къде си. На геологическия строеж на белите скали се дължи синият цвят на много от реките и езерата от Албания до Хърватия.

    Черна гора

    крайпътен пейзаж между Улцин и Бар

     

    С наближаването на

    Бар

    откъм стръмната част на пътя се появиха огроми и свежи зокуми. Никога не съм виждала толкова големи и кичести зокуми. Имам слабост към това цвете (или храст?) от детството си. Баба и майка отглеждаха няколко в големи тенекии от сирене. Тукашните бяха твърде охранени и щяхме да ги виждаме чак до Дубровник. С едни цветове, които много радват и топлят душата. Впрочем ето тук малко документални доказателства за тази прелест:

    Черна гора

    Котор. Зокуми като дървета

    Черна гора

    Котор. Бонбонено червеният зокум ми е любим

    Черна гора

    Дубровник. Зокуми като жив плет пред сградите

     

    Започнаха да се виждат също и много надписи на руски – за наемане на квартири и за купуване на къщи и хотели. Оттук чак до Дубровник. Продължаваше да е мрачно, но за наше щастие дъждецът беше рехав, а с напредването към Будва почти спря.

    Черна гора

    град Бар, гледан отвисоко

     

     

     

    Спряхме за панорамни снимки при

    островчето свети Стефан – сега „Aman Sveti Stefan“ –

    място, където Караджорджевичите са имали лятна резиденция, а после холивудци му донесли допълнителна слава. Преди години имах възможността да се разходя из пустите улички на това привлекателно място, че даже и да надзърна в къщите на богатите – празни по време на онзи Великден през 2005 година. Сега влизането е възможно предимно за гостите на комплекса. По тази причина много туристи бяха спрели за снимки на местата с добра видимост към островчето – по едно бързо „щрак“ от мантинелата и обратно в колата.

    остров Свети Стефан, Черна гора

    остров Свети Стефан, Черна гора

    остров Свети Стефан

     

    С малко късмет намерихме удобен платен паркинг близо до

    стария град на Будва

    и веднага се бухнахме сред навалицата. Старият град е построен върху малък полуостров и изглежда като главичката на запетая, ако го гледаш отдалече.

    Будва, Черна гора

     

     

     

    Но отблизо е съвсем друго нещо. Венецианска стена, тесни улици, къщи от бял камък, църкви. Къщите са височки и изглеждат някак си плоски, въпреки отворените дървени капаци на прозорците и макар да не липсват венециански балкони тук-там. Над последния етаж, точно в средата, често е издигнато едно изцяло правоъгълно или с триъгълно покривче «допълнение» – нещо като тясно мансардно помещение, снабдено с един или повече прозорци. Венецианска архитектурна мода вероятно, няма как да е иначе.

    Будва, Черна гора

    къща в Будва

    Пераст, Черна гора

    къща в Пераст на Которския залив

    Венеция

    Венеция (виж мансардата на централната сграда)

     

    Венецианската република присъства малко или повече в историята на адриатичесския бряг още от X век. Окончателен контрол над днешна Албания и Черна гора установява през 1420 година и назовава тези владения Албания Венета. Първоначално този контрол се простирал до Дурес. След завладяването на Бар, Улцин, Шкодра и Дурес от турците, южната граница на Албания Венета се преместила в Будва. Которският залив станал основният приемник на венецианците и градовете Котор, Рисан, Пераст, Тиват, Херцег нови, Будва и Сутомаре в продължение на почти 380 години били в състояние на венециалност – говорели диалекта на венецианците, почти изцяло били обърнати в католицизма или в най-добрия случай били заобиколени с църкви и манастири на всички възможни католически ордени. (В Будва и околностите има около 20 църкви и манастири). Понеже районът благоденствал в сравнение с останалите балкански земи и понеже бил относително добре защитен от турците, към тези места мигрирали доста християни от поробените Балкани. Някои от местните богати фамилии пък се разселили в днешните италиански земи, Константинопол и другаде.

     

    Наскоро попаднах на снимките на много навити ентусиасти, които правят тематичен туризъм из

    местата, където Венецианската република е оставила своя отпечатък

    през вековете. И понеже сме тръгнали към Венеция, ще спомена някои от най-известните места със запазени венециански следи: полуостров Истрия, Задар (Зара), Сплит, Трогир, Албания Венета, Бутринт, Корфу, Парга (между Игуменица и Превеза), Кефалония, Закинтос, Лефкада, Итака, Китера, части от крайбрежен Пелопонес, Крит, Евбея, Наксос, Кипър и др. На картата по-долу се виждат (отбелязани с розов цвят) и търговските им бази, които на север граничат с Черно и Азовско море, на изток с днешните Сирия, Ливан и Израел, а на юг и югоизток с Тунис, Либия и Египет. И защо се е случила тази колонизация ще попита някой? Заради търговията с Леванта (днешни Сирия и Ливан) се е случила. Венецианците, както и генуезците просто са имали нужда от опорни точки по трасето от Адриатика до източното Средиземноморие, за да презаредят, да починат и да направят някоя и друга междинна сделка.

    Венецианска република, карта

    http://en.wikipedia.org/wiki/Republic_of_Venice#mediaviewer/File:Repubblica_di_Venezia.png

     

    Исторически Будва и Котор се явяват периферия на православието, респективно на католицизма. Не е чудно, че по тези места има църкви, които служат и на двата християнски клона едновременно. Най-известните църкви в стария град са съвсем близо една до друга и лесно се обикалят. Сред тях само „Света Троица“ е от по-ново време, останалите са средновековни. На малките площадчета наоколо се сяда за напитка или хапване.

    В резултат на добрата реклама Будва се посещава годишно от 550 000 туристи (от тях 10 – 15% са черногорци). Това значи, че гостите на града са 7 – 8 пъти повече от тези, които посещават цял Иран, и двойно повече от онези, които посещават Тадж Махал (около четвърт милион чужденци). Велико Търново приема 140 471 чужденци през 2013 г.

    Очаквайте продължението

    Автор: Росица Йосифова

    Снимки: авторът

     

    Други разкази свързани с Черна гора – на картата:

    Черна гора
    Свиване

    Около 40 – коментар  

    Парадоксално (или не) Около 40 за сега е една от най-четените публикации в блога, без нито един коментар. За сметка на това на лични във Facebook страницата на блога и във формата за обратна връзка някои от вас пописаха коментари всякакви, други споделиха лични истории. По този повод искам да споделя следното (с разрешение на авторката, която остава логично анонимна):

    Здравей, Ана,

    Твоят блог ме развеселява често, а последната ти публикация е точно в десетката… Аз съм на 42, имам син студент и последната година се получи така, че имах връзка с един от неговите приятели състуденти, а след това с бащата на това момче.

    graduate-3

    За някои – Сексът и градът, за мен – вашите лични истории. Благодаря, че ги споделяте с мен.

    Хубав и много усмихнат ден и разкошна седмица ви желая – на колкото и години да сте – живейте ги на пълни обороти – защо никога, ама никога повече няма да ви се повторят в този живот (а за следващ за сега нямаме никаква гаранция)

    Снимки: The Graduate – разкошен филм и прекрасна история за връзките на един колежанин с жена на годините на майка му и след това с дъщеря й.

     

    Свиване

    Прокуратурата страж за качеството на храните и оздравяването на някои банки  


    Когато преди две седмици служебният правосъден министър оповести основните акценти в актуализираната Стратегия за реформа на съдебната власт, повечето медии изведоха на преден план идеята за международна експертиза на прокуратурата. И това бе така, защото макар огромна част от мерките, предвидени в документа, да представляват мащабна реформа в управлението на съда, в начина, по който функционира Висшият съдебен съвет, всички те не са непознати за публиката. Напротив – съдиите и...

    октомври 26, 2014

    Свиване

    Георги Рупчев: Смъртта на Тибалт  

      Ако едно музикално произведение може да послужи за епиграф към поема, то в случая това е “Смъртта на Тибалт” от балета на Прокофиев “Ромео и Жулиета”.
      Трябва да съм бил петнайсетинагодишен – тогава човек преди всичко усеща, а по-късно узнава и разбира, или поне си мисли така, - когато бях пронизан от писъка на пиколото, приковаван от усилващите се и самотни тимпанени удари – предсмъртния гърч на Тибалт – и още несъвзел се, полухипнотизиран, полувцепенен, бях понесен от почти пародийно гръмкия траурен марш. Цялата тази музикална и театрална машинария…
      Година или две след това започна да се пише този текст, хаотичен и неустойчив, поемащ нови детайли, отхвърлящ други, изминал пътя от юношеската категоричност до по-зрялото и откровено незнание, съдържащо все пак нещо като насмешливо съгласие, смелост и ведрост. Така, без да излизам от софийската си стая, се озовах на някакво странно място, където Верона не е Верона, Англия не е Англия, а София не е само София, място, където времената се размиват и сливат.
      В поемата са вмъкнати много скрити цитати (тези от Шекспир са в превод на Валери Петров). Продължавам да считам обезпокояващото присъствие на Тибалт за съвременно.



    Тия петнайсет тимпанени удара
    ми приличат на петнайсетте години,
    в които не съм те познавал.
    Между предпоследния и последния удар
    ни представиха, разговаряхме за Прокофиев,
    който се подписвал само
    със съгласните букви на името си,
    да, това е напълно в неговия стил,
    а между удара и траурния марш
    танцувахме много твърд рок и ти сънува
    някакво късо пътуване, което не завърши добре.
    Моят баща е бил военен,
    после станал строителен инженер, той имаше
    голям артилерийски бинокъл, аз
    обичах да гледам през него.
    Сега мога да броя прозорците, които светят:
    един, два, три, четири, пет, шест, седем,
    мога да броя прозорците, които угасват:
    един, два, три, четири, пет, шест, седем,
    колкото да не изкрещя, че съм самотен –
    самотата е твърде естествена,
    за да бъде понасяна лесно.

    Чух, че Тибалт бил умрял.

    О, той беше съвсем млад,
    но хората са толкова непостоянни.
    Умират ден за ден,
    умират по площадите,
    умират в тихите си стаи тихо,
    умират пред бараки на гета или концлагери,
    умират в асансьарите, пребити с автомобилни вериги,
    умират за всеобща полза,
    умират безполезно, казват, че красиво,
    умират с мозъци, размазани върху асфалта,
    умират изнасилени в телефонни кабини
    сред вцепенението на разпилени минзухари,
    орлови нокти, нокти на орли, които те замайват,
    сред прилепите на нощта – тампони хлороформ,
    памуци кръв, хирургически компреси, съсиреци и слуз –
    черупките от ореха на Пепеляшка.

    Къде расте това дърво и кой
    събира и раздава плодовете твърди,
    кой ги пази, чии
    води са тези, стар кормчийо,
    чии са тези багри хипнотични?

    Смърт.

    Човешко е да се умира.

    Да, хората са толкова непостоянни –
    отровени умират от отровите, които произвеждат,
    премачкани умират от машините, които произвеждат,
    простреляни умират от оръжията, които произвеждат,
    опиянени от мощта си,
    от своето опиянение опиянени,
    опиянени от мощта за смърт.

    Чух, че Тибалт бил умрял.
    Говорят, че не се е мъчил много,
    убит на място, както той –
    смъртта на копринените копчета –
    убивал беше неведнъж.
    Поклон пред тъмната му памет,
    пред светлата му шпага, пред прекрасната омраза
    към Сатаната, към Монтеките и към мира.
    Защо смъртта му прави впечатление?

    Тибалт не бе виновен.

    Той стана изкупителната жертва на фантазията,
    опълчилият се срещу поредната лъжа,
    хлапак,
    взел насериозно влакчето на ужасите
    и стигнал гарата на Ужаса.

    Ето, нощта, изтъняла, изплезва езика си розов –
    куча прозявка е утрото.
    Камионетките зареждат магазините и погват
    закъснелите видения, които са загубили
    по мъничка пантофка,
    залепнала о въжената стълба на клепачите.

    Не вярвам, че това е нашият реален свят:
    просъница.

    Говори се, говори се в града,
    шушука цялата Верона –
    дошъл убит, убил убития, пронизан той
    офейкал, князът се намесил, бил му сродник,
    чух, чух, Тибалт умрял, за да спаси честта си,
    говори се до днес.
    Пазете се от имитация, господине.
    Цените се вдигат и спадат,
    все по-често се случва експертите да бъдат мамени,
    четох във вестника, че един от тях се самоубил,
    защото го преметнали с фалшив Ван Гог,
    какво да се прави?

    Чух, че Тибалт бил умрял.

    Изтърсвам си джобовете –
    не мога да ви кажа кой съм,
    не зная откъде съм,
    всъщност това няма значение,
    живея там, в омразния си дом,
    омръзнал на дома бездомен,
    отивам, където и вие, само че
    аз пътувам на автостоп.
    А-а, раницата, дългата коса, герданчетата и следите от инжекции
    са спомен от игри на революции.
    Дотук, мерси.
    Пред мен стои велико минало.

    Научих да завися.

    Какви са пътищата на страха,
    пътеките на нашето свещенодействие?
    Какво усилие, какво докосване, какво
    проникване, какво ни води като насмолен канап
    през лабиринтите на блудкавата вяра, че живеем,
    когато преобърнахме живота в преживелица,
    а преживелицата в полусън от кръв и плът,
    от все по-малко кръв, от раздробена плът
    и експлозиви –
    достатъчно да го провъзгласим за тайнство.

    Тъй често непонятното и маскарадите са истини,
    обзети от безумия и освидетелствани,
    за да не бъдат произнесени.

    Тибалт бил мъртъв.
    Бял, бял като платно лежал,
    в саван от кървища ръждив сега лежал и гниел.
    Не процедил и дума, всичко
    със себе си отнесъл. Било доложено, че
    често преди бой Тибалт е сторвал кръст със левия си крак
    над камъка, където се сражавал. Умрял непитан
    и тежкият му златен медальон,
    едните казват – с яспис, други – със сардоникс,
    а трети пък твърдят, че имало и косми
    на чер жребец, четвърти – че целият бил чер, триъгълен,
    ала не му помогнал. Тибалт
    умрял непитан, с рана като плоча на
    гърдите, намушкан в гърчове
    от гняв се тръшнал, с пяна на устата, но
    последно слово не проронил. Огнен
    бил и като огън той изтлявал. Мълчание
    след себе си оставил, не забрава.
    Гняв гибелен, горещ, а след това изстинал.

    Какво ли не говорят за Тибалт – че като малък
    бесил слепи котки, ял живи жаби и в следи
    от чужди стъпки забивал гвоздеи,
    а дойките разнасят, че подслушвал
    и с часове пред огледалото се зверил.
    Перачките го мяркали как призори
    през цветовете на дъгата се промъквал,
    към водопадите и скачал да се къпе
    от най-високото във най-
    дълбокото самичък.
    И изчезвал.

    Порасъл, щом росенът разцъфнел, бродел нощем,
    като девица преоблечен, със свинска зурла,
    с немигащи очи разравял гробове,
    ограбвал просяци, бичувал ги до кръв,
    а после щедро ги дарявал и се просвал ничком,
    прерязвал диаманти с кръв от яре,
    пил желязо, зайча сянка със стрита вълча лапа,
    змийски люспи, черва от млада пуйка,
    а сетне гълтал от билето за сила
    и насилвал. А старата вражда
    на двата рода продължава. Градът,
    обзет от страх, до късно се мъчи да заспи,
    но не заспива.
    Верона ли е туй?

    Страхът-свещенодействие, полегнал между теб и мен
    като добре обучен пес-пазач,
    ще ни спаси от всички истини на истинския свят,
    окрадения свят,
    дамгосания свят, подложен,
    под лупата на нашето невежество,
    присвило тънките си устни пред тройно огледало.
    И ти заставаш там,
    недосънувана.

    А аз,
    какво да правя аз?

    Насила да зашивам пъпната си връв с бод зад игла,
    да бродя по наклонени поляни,
    да майсторя хербарии от народни песни,
    да диря мъртви градове,
    на всеки оцелял да свалям шапка,
    да заучавам Шекспир наизуст,
    да го цитирам при добре намерен повод,
    да се сплотявам със снимките в семейния албум
    и между тях да си почиствам очилата с кожено парцалче?

    Навярно Бог е най-самотен,
    след всички богове и божества останал сам.
    Самотен е и затова – безсмъртен.
    Не вярвам, Боже, не, не вярвам.

    Тибалт бил вероющ, редовен в църква, в изповед
    и пости. Бил най-прочутият фехтовчик, обучен при
    изгнаника-французин, който го обикнал
    и тайно посветил го във всички френски номера,
    игри и хватки, пози,
    които малкият харесал, не пипал сам
    огромния си морков, изливал семето си в чуждо гърло,
    прав, разкрачен, но златисто място не помръдвал,
    наподобяващ медна статуя, излъскана току-що.
    Една плетачка се похвали, че тъй я бил преплел,
    та часове не стъпвала на пода, а после
    стъпвала едва.

    Подмятат, че Тибалт се мятал във всевъзможни гнусотии
    и ги изричал гласно, и проклинал,
    едно козарче се закле, че
    на зарове играел гол с коняри,
    подшушват, че облогът бил
    най-хубавата му козичка.
    По късни доби сводникът му водел
    забулени госпожи от домове най-знатни,
    девойчета от родове прочути,
    момичета от бедните квартали,
    охотно идвали момчета – недорасли,
    но узрели за Тибалтовия прът,
    намазан с лой от слабините на глиган,
    да ги разполови като кайсии,
    да ги раздруса като кайсиеви дръвчета, превивал ароматните им вейки,
    додето портокалите му сочни думкали
    о бледите им задници.

    Такива са сплетните по пазара.

    Говорят, че Тибалт бил най-самотен, бил властен,
    горделив, презирал даже патера, припомнят
    отколешните техни прения.
    Говорят също – бил умерен, мъдър, силен и мъжествен.
    Съмнявам се във Сатаната.

    И пак: какво?
    Да наблюдавам светлото ти тяло
    сред тази светла спалня, приглушена
    от виолетовата мида на завесите,
    пружината маркира всяко твое помръдване,
    да се нахвърля грубо,
    за поизхапеш раменете ми,
    да бродим, уловени за ръка, готови да упътим
    онези, които не знаят къде да отидат,
    онези, които не знаят къде да отидат,
    онези, които не знаят къде,
    онези, които не знаят къде
    онези, които не знаят,
    онези, които не знаят,
    онези, които,
    онези, които,
    онези…

    Онези, които изобщо не са.

    Чух, че Тибалт бил умрял.
    Навярно Бог е най-самотен.
    Съмнявам се във Сатаната.

    Какво “какво”?

    Да бъда придружен, по-скоро придружител,
    да седна на снега, да потреперя
    и извинително да кимам със глава,
    да ме изпратиш за зелен хайвер,
    да ти разкажа де съм го намерил,
    да пъхна във врата ти сняг, да се разсмея,
    да те притисна със безброй ръце,
    да скоча в басейна след теб, да те догоня,
    да викам дълго в теб,
    да ти цитирам сър Томас Елиът,
    да клекнем на моравата,
    да свием венче от маргаритки,
    да преобръщам своето мълчание
    отпред назад, отзад напред,
    да пия с него чай,
    да го разхождам с велурена каишка
    покрай следобедните лилии.

    Така съдбата отминава край вратата.
    (Отворете ми вратата, на която чукам с плач.)

    Това са нашите възможности,
    повтарящи една-единствена възможност
    в една-единствена реалност,
    тимпаните удариха, сега
    жените плачат, пеят и скубят косите си,
    които пращят като заглъхваща машина за буря.
    Те всички са живи, защото никога не са били раждани,
    ридаещи жени, които искат справедливост.

    Не бе оплакан тъй Меркуцио
    и нямаше защо да го оплакват.
    Пазител той не бе и нямаше да стане,
    при все че беше благородник,
    Меркуцио – приемник на поредица убийства,
    макар и сам убит, убийствен и убиван.
    Консервативен млад човек,
    навярно бъдният Тибалт.
    Танцуващият вестоносец на нощта,
    открит и лек, прехласнат суеверник,
    бленуващ грехове, които няма да извърши,
    извършил грехове, които никога не е бленувал,
    разцъфнал парещо, нечакан дългокос провидец
    не тук и не сега,
    един от многото невярващи в живота,
    незнаещи, че носят смърт.

    Ала дали това ги прави по-невинни?

    Днес ние сме обмислили добре смъртта,
    рекламата й, авторското право са платени,
    решенията взети,
    животът е недостоверен,
    тръбим тържестевно за всяка нова смърт,
    която сме успели да постигнем,
    и триумфално съобщаваме
    Последните Известия
    за Края на Света.
    Това са нашите възможности
    и се опитваме сред тях да поживеем невъзможно,
    и се опитваме да спрем
    прииждането на смъртта
    сред светлия триъгълник от плачещи жени,
    събрани и събирани, събиращи отломките възмездие
    срещу заплахите
    на всяко прекомерно знание, превърнато в невежество,
    на всяка прекомерна вяра, превърната в неверие,
    на всяка прекомерна сила, превърната в безсилие.

    Безпокоим се за смъртта, не за живота.
    не се боим от смърт,
    боим се от живота,
    където ти и аз сме пленници,
    недосегаеми във мъничката си самотност
    с надеждата да ни заключат в някоя основна клетка.

    Говорехме за музика,
    а после беше танц,
    а после транс
    в кръга на нашите възможности,
    в кръга на нашето кръжене.
    Тибалт кръжи –
    забит кинжал в кръга на вечността
    сред пръсната колода карти
    и превъзмогнал времената.

    Какво да кажа след това
    и колко да мълча,
    и колко точно да измервам,
    и колко да се взирам към земята
    и върху нея да съзерцавам светлосенките?

    О, мрак, мрак, мрак… О, освежителен мрак!

    Как лигави са всичките религии,
    обидно е така да се живее,
    обучени сме как да се умира,
    едва сега ще трябва да се учим да живеем,
    условието се е превърнало в поанта,
    поантата е безусловна,
    обратното е прекалено вярно,
    за да бъде прието,
    аз вървя по стария път,
    но не и по същия,
    изгубени удари,
    студенина на плътта,
    потискащи случайности
    в кръга на нашите възможности,
    на нашата единствена възможност
    да преживяваме между тимпанените удари.

    Един.
    Два.
    Три.
    Четири.
    Пет.
    Шест.
    Седем.
    Прозорците.
    Прокобите.
    Прокофиев.
    Пркфв.

    Чух, че Тибалт бил умрял.


    _______________

      С благодарност към Валентина Рупчева за специалното разрешение за тази публикация. През 2014 г. се навършват 25 години от публикуването на „Смъртта на Тибалт”. По този повод и като поклон пред огромното значение на Георги Рупчев за българската поезия, второто издание на Национална литературна награда “Памет” е посветено на него, а Издателство “Изток - Запад”, в своята поредица “Световни поети”, подготвя том с избрани произведения на Георги Рупчев.

    Георги Рупчев в “Кръстопът”.
    Георги Рупчев в DICTUM.

    Свиване

    Със Зорница Христова - разговор за книгата „Любов и приятелство” от поредицата  


      Предлагаме ви фрагмент от разговор с издателя Зорница Христова за книгата „Любов и приятелство” (Мишел Пюеш, Брижит Лабе) от поредицата „Философски закуски” на Издателство „Точица”:




    (фрагмент от разговора е излъчен и в предаването за литература на БНР - Радио Благоевград “Страници”)

    Свиване

    Със Светлозар Желев за Франкфуртския панаир на книгата  


      Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 17.10.2014 г.) със Светлозар Желев - за тазгодишното издание на Франкфуртския панаир на книгата, за българското участие в него (и за радостите и проблемите на това участие, за нереализираните възможни решения и упоритостта те да се отстояват… а в началото - вест за българската среща с романа, удостоен с наградата “Букър” през тази година):





    (първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM)

    Свиване

    Рожден ден номер 1  

    Цяла седмица сме заети с разни задачи, куфари с багаж все още стоят неразопаковани в коридора. Рожденият ден е в събота. Решаваме да не правим парти, М2 е малка, М1 кашля, ние сме изморени и затрупани с работа, няма никакво време за организация. Ще се почерпим някъде в тесен кръг, ще купим заедно подарък, ще се разходим. А пък празненството с гости ще съчетаем с това на М1 другия месец.
    На 25-ти завалява обилен сняг, пътищата стават непроходими, адски студ. М1 е канена на друг следобеден детски рожден ден, извиняваме се, че няма да може да отиде, кашля. Единствен вариант за подаръци+вечеря+разходка в последния момент - бърз мол, бррр. Продължаваме да се изненадваме какви чудеса се случват там, тема на друг разговор. Топло, скъпо, шумно, досадно. Някакви девойки около 10 пъти искат да ми изправят косата, която умишлено съм навила на ролки. Рожденичката заспива в количката, М1 се пазари за някакви неща, както обикновено. Несесер за канцеларски принадлежности в случая, покрай сестра си, ще намаже и тя. Търсим й и обувки за сняг, като Софийска община сме - неподготвени за метеорологичите условия. Цял ден сме се мотали с други занимания, отиваме чак към 6 - всичко живо е там, с официалните си дрехи, разбира се. Обикаляме в несвяст магазините за обувки, улисваме се в подаръци за М2, става 8 часа. Лаици сме в "молуването". "Да седнем някъде?" - предлагам аз. На последния етаж голямо шумно заведение с детски столчета и бутилки вино - нашето място. Поръчваме каквото поръчваме, рожденичката се събужда и изпада в някаква странна нетипична агресия, тупа с две ръце по масата, разкъсва на две хартиените подложки и започва да вика. Има толкова много хора, че никой не ни отразява. Още по-добре. Пристигат поръчките, оказва се, че никой не е гладен по вина на "тържествения" обяд с KFC в 4. "Защо не казахте, че не сте гладни?" "Ами да не се разсърдиш." Цербер, ще кажете, може би имате право. М2 е неудържима, взимам портмонето и М1 и отиваме в съседната книжарница да й купим някакво занимание, в подаръка няма играчка, тъкмо. Връщаме се с покупките, количката паднала, разпилели се пюрета, багажи, Т. е на ръба на нервна криза. Звъни майка ми: снимахте ли я с тортата? Всички се плесваме по челата - торта НЯМА! Единият телефон е без батерия, а по другия тече Baby TV за усмиряване, няма и с какво да снимаме. Вкисваме се и естествено се изпокарваме. Отивам на бара с десерти "Имате ли нещо като торта - кръгло и малко?" "Ами не." Яли-недояли, пили-недопили, ставаме набързо, чакайки сметката. Взимам количката и тичам навън, питам една жена: има ли торти наблизо? (представям си с какъв налудничав поглед) Ми не съм виждала. Ужас! Първият рожден ден на М2 ще бъде пълен провал. М1 празнува със специално поръчана месеци преди това торта, един куп гости и изненади, а сега? За късмет попадам на сладкарница от другата страна на същия етаж, соча най-добре изглеждащата и компактна: дайте ми я! "Ама тя е макет." Изтръпвам. "Колегата ще ви извади отвътре истинска." Слава богу, грабвам кутията и в този момент играчката с хиляди части се разпилява на пода. Оставям тортата, събирам всичко, другите двама не знам дори къде са. Срещаме се пред асансьорите, пропуснали сме да купим яке на М2, всички дебели от сестра й са й малки. Тичаме в 21.20 в един от магазините, за една бройка да забравим плика с тортата вътре. Плащаме, тръгваме, в асансьора мълчим. "Това беше екстремно." - казва Т., който е на ръба на силите си, а на следващия ден пътува за семинар. "Може ли така да се изложим?" - казвам аз. Понякога умората ми от организиране на разни неща преминава в подобен ступор. Нямам амбиции за ордена Супер майка на годината, но ми е криво. В колата се сещам, че реших да облека М2 с роклята, която М1 носеше на първия си рожден ден, нещо като традиция и предаване на щафетата. "Дори роклята й не е специално за НЕЙНИЯ рожден ден, като Пепеляшка..." И се разревавам. 
    Всичко вече е затворено, прибираме се с пликове, кутии, колички и недоядената храна от ресторанта. Егати. Аз с размазан грим, всички леко тъжни, единствено М1 е в настроение, има нов несесер все пак. Отваряме тортата - прекрасна! Запалваме свещичка и настава небивала радост. М2 бърка с пръсти в крема, захапва парче шоколад и започва да пищи от щастие, М1 се включва. Щраквам 10-ина снимки под кухненската лампа - добри, лоши, за архива стават. Някой пуска  Джаз ФМ. М1 и М2 обличат новите си пижами на точки и започваме да танцуваме в средата на хола. А навън продължава да вали сняг. Или поне така ми се струва.
    "Мамо, най-хубавият рожден ден! По-хубав от всички мои, взети заедно." 
    Дори тортата беше вкусна.

    Свиване

    Умната гривна Lenovo Smartband SW-B100 ще позволява автоматично отключване на РС-то  

    Умната гривна Lenovo Smartband SW-B100 ще позволява автоматично отключване на РС-то
    Lenovo е в процес на придобиване на Motorola, но докато чакаме новата версия на Moto 360, китайците пускат на пазара…

    октомври 25, 2014

    Свиване

    Деца? Не, благодаря.  

    Въпросът с децата странно наподобява тези с пушачите и домашните любимци - да имаме права, но и да не пречим на другите. Малко оксиморонна цел, но не и невъзможна. Обикновено хората, които се дразнят от безконтролно детско поведение в обществени пространства са тези с големи деца (вече позабравили какво е), младежите (все още далеч от идеята) и тези, които нямат (или просто не обичат такива). Има и трети вид (аз сред тях), които хем имат деца, хем се възмущават. Е, случва се.


    Високи децибели
    Истина е, че никога не съм понасяла спокойно шумове от какъвто и да било вид - силно говорещи хора, крещящи деца, висок тон по мобилен телефон. Не смятам, че е нужно да ангажираме с разговора си 5 околни маси, често правя и забележки (да, знам, безсмислено е). Ние в домашна обстановка сме нелеката за понасяне комбинация от три неаполитански, 2 израелски и няколко испански семейства - доста шумни, жестикулираме, караме се, крещим си, неприятна история. Навън обаче се стараем да не натоварваме околните с п(р)оявата си. 
    Преди 2 седмици, в популярен зимен курорт, все още приятно празен и спокоен преди сезона, на съседната до нас маса нахлу семейство с две деца на видима възраст 6-8 години. Майката притежаваше метално режещ глас, който извисяваше до такава степен, че не чувахме собствения си разговор. След като брутално събудиха  спящото в количката бебе (нашето в случая), дамата с елегантни крясъци обясни на децата си "Еееее, мамооооо, събудихте бебетоооооо бееее!", а при размахването на вилици и ножове под носа на таткото, тя нежно се обръщаше към наследниците си "Вие сте рицарите на вилиците, мамо, страхотни сте!". Да, всеки има право да си се лигави и крещи колкото иска, стига обаче да го прави у дома или на други предназначени за това места. Съобразителността е основна и, уви, рядко срещана черта у хората, към липсата на която, признавам, хич не съм толерантна.

    Внимание, дете в заведение!
    Свикнали сме да се храним често навън. Правили сме го и преди появата на децата, правим го и сега, особено напоследък, когато време за приготвяне на нещо за ядене вкъщи изобщо не остава. Обичаме да опитваме различни неща, нови места, видове храна. М1 (вече и М2 върви натам) има навика да бъде сред хора и що-годе да се съобразява с мястото. Е, понякога забравя точно къде е и във виетнамски ресторант в Берлин си поръча "Ъъъъ, ако имат супа леща, кюфте и зеле с моркови.":-) Но като цяло пази поведение - носи си раница с ентъртейнмънт (книжки, моливи, ластици, други), подготвена е един вид и за най-лошата скука. Тя е дете на крайности, може да скача и тича като пощуряла до припадък, може и да рисува тихо и незабележимо с часове. Естествено, понякога се лигави, капризничи, мрънка, инати се, танцува между масите (!). М2 е още малка и при добри изчисления заспива в количката. Както при нас, големите, поведението освен на възпитание, се дължи и на настроение. Когато М1 беше по-малка избирахме семейни хотели и заведения с детска площадка/зона, или поне такива, които не изискват стерилна тишина и безупречно чисти колосани покривки. По едно време се шегувахме, че сядаме след отговор на въпроса "Има ли деца?". Хем твоето ще се занимава, хем персоналът няма да те гледа накриво, хем ще си починеш поне за половин час. Имало е случаи, в които щом положението стане неудържимо, просто сме си тръгвали, за да не пречим на останалите.
    Колкото и обаче едно дете да е свикнало с определени правила, присъствието на други деца жестоко разваля схемата.  Миналата седмица прекарахме няколко дни с наши приятели - французи с три деца. Момиче и момче близнаци на 5 и по-малък младеж на 2,5 г. С нашите две образувахме внушителна kindergarden група от 9 човека и 2 бебешки колички (о, майн гот, бих казала, ако не бях част от делегацията). Избрах непретенциозен хотел, за който знам със сигурност, че е kid-friendly и в общия шум на закуска, няколко крясъка в повече няма да представляват проблем. Не подозирах обаче, че това е първо задгранично пътуване за френските деца, а и допълнително утежняващият фактор, че не са свикнали с дълго ходене и излизане на ресторант вечер. И трите буквално заспиваха прави от умора (навъртахме по 20 км. на ден), а щом седнехме някъде за вечеря, направо пощуряваха. На нашите две, естествено, малко им трябваше и се включваха в общата лудница. Малките заспиваха в един момент, големите продължаваха.  Никой никъде не ни направи забележка, защото избирахме по-шумни и приятелски настроени към деца ресторанти, но все пак ми беше адски неудобно, че можем да причиним дискомфорт на вечерящите около нас. Имам го този лек комплекс - да не преча, да не се натрапвам, да не притеснявам. Предлагаха им книжки за оцветяване, екзотични плодове, закачаха ги, само и само да тушират евентуални драматични обрати. Забележки на френски се смесваха с подвиквания на български - срам голям. Извинявах се наляво и надясно с гузна физиономия, отговаряха ми винаги с усмивка - хора с железни нерви и необичайна толерантност. Слава богу.

    Бизнес и деца
    Тук разделям периодите на два: преди и след децата. Разлика има, и то съществена, който го отрича, значи не е достатъчно честен към себе си. Мислите ли, че преди децата съм забелязвала миниатюрните мивки за джуджета и детския клуб в Икеа? Е, сега ги гледам с благоговение и благодарност. И всеки път си казвам: ей, какъв хитър ход! И да, всички деца обожават Икеа, факт. 
    Ако се отнася обаче до някакъв друг, несемейно ориентиран бизнес, децата определено пречат. Разсейват, намаляват сметките, цапат, шумят, напрягат. И работа на всеки обект от какъвто и да било вид е да ориентира ( първо себе си, после посетителите) дали е приятелски настроен към деца, или не. Книжки за оцветяване, детско меню, награда към десерта или детски кът винаги са комплимент. Ако не най-обилно поръчващите посетители, те биха могли да станат едни от най-редовните. Отново стигаме до средата и мярката. Добре е обаче това да е публично изнесено и обявено. Защото все още си спомням един концерт на Бебел Жилберто на морето, заради който бихме 100 км. път и на входа обявиха пред жално гледащата Мартина: ами ние решихме да не допускаме деца. Некоректно - и към детето, и към родителите, и изобщо. Продадохме билетите и бихме още 100 км. наобратно. Не всички сме длъжни да обичаме деца, но нека поне ги уважаваме.

    Навиците
    От примера с френските деца си направих извод, че все пак не сме съвсем на грешен път. По-добре детето да свикне навреме, отколкото да достигне до определена възраст с меко казано неадекватно поведение. Разбира се, ще кажете, зависи от детето. Да, от него и родителите. Не одобрявам нито крайната либералност, нито спартанската дисциплина. Средата, обаче, оказва се трудна. Както споделиха нашите приятели: взимаме ги рядко с нас, обикновено за предястието и след това се прибират с детегледачката. Нали си представяте как ви водят на приятно, топло, шарено място и точно на най-интересната част ви казват "Айде сега по леглата". Аз поне не бих простила това никому.
    Освен храненето навън, особено важно за децата, оказва се и пътуването. От умения като приготвянето на багаж, подбор между "крайно необходимо" и "ненужно" в куфара, през порядките в различни превозни средства, в хотел, на граница, в музей, в заведение, до лесната адаптивност, липсата на страх от промяна, комуникацията с различни националности и поощряване на присъщата у децата любознателност. Да, не отричам, доста изморително и на моменти изнервящо е да се пътува с малки деца. Багажът е много, все някой мрънка, пишка му се, иска да получи нещо, жаден, не му се върви повече или му е топло/студено. Нерядко обаче, в тази роля сме ние родителите. Така че кийп калм енд травъл уит йор кидс. Аргумента "Ама то още не разбира" просто не го приемам.

    С детето или без детето
    Не одобрявам и двете крайности - да си залепен нонстоп за детето си, или да го оставяш при баби/лели/детегледачки при всеки удобен случай, подтичвайки бегом на токчета и плюейки си в пазвата. Отново темата за златната среда. Лично аз не съм от типа родители, които звънят нонстоп, притесняват се, не могат без децата си нито секунда, но не отричам, че на третия ден започват да ми липсват. Факт. Да съпреживявам с тях (и чрез тях) всичко ми е по-добре. Децата са доброволен избор, да не ги представяме като неизбежно зло.

    Военен режим
    Собствените ми деца никога не са имали строг почасов режим. Първо, че съм против следенето по минути и грамажи, второ, че е доста по-удобно и гъвкаво. Никога не сме тичали, защото трябва да заспи на секундата, нито защото обядва точно в 12. Схемата със строг график според мен е възможна  единствено ако: не пътувате, не излизате и нямате никакви странични ангажименти. Нерядко съм отговаряла на възмутени въпроси "Ама как така нямате режим?". Ами така, нямаме, или ако държите на тази думичка, наречете го "плаващ". Отчитам обаче като грешка късното лягане, работим по въпроса. Колко успешно, ще замълча.

    Децата на другите
    Разбира се, собствената схема на отглеждане и възпитание е най-разумната и логичната, винаги се опитваме да се намесим в живота на другите и да им обясним колко не са прави и как трябва да се уповават на нашата философия. Обикновено това дразни, или най-малкото не дава желания резултат. Затова и няма особен смисъл. Съвет е нужен само при поискване, така  "по принцип" обикновено постига обратния ефект. "Оу, виж го това колко е невъзпитано" се размята като плажна топка из ръцете на родителите.

    Храненето
    Напоследък усещам гигантски натиск в посока на здравословното хранене на децата. Някаква непрекъсната мантра, раздирана от думи като ВРЕДНО!, ОТРОВА!, КАНЦЕРОГЕН! Никога не съм била привърженик на био-органик вълната, защото ми се струва пресилена до агресивност. Но да, предпочитам домашно произведени продукти. Най-вече заради вкуса. Децата също усещат разликата. За щастие, паднали са ми се такива, които се хранят без проблеми, имат апетит, обичат зеленчуци и плодове. Но все изпитвам някаква минимална вина, по-скоро натрапена, отколкото реална, че не се хранят по най-здравословния начин. Наскоро попаднах на публикация "Какво закусват децата по света". Никога преди не съм се интересувала от темата, но започнах да наблюдавам. Нашите френски приятелчета: основно бял хляб намазан обилно с Нутела за закуска, за вечеря и обяд - паста само с масло и/или пържени картофи. Останалите наблюдавани - корнфлейкс с шоколадов чипс, гофрети с конфитюр и много газирано. На една от първите вечери с малките французойчета, всички дружно си поръчват spezi. O! Какво е това, питаме ние, някаква специална напитка за деца? Оказва се микс кока-кола и фанта. Е, вече и М. знае какво е spezi и усилено се опитва да го прокара като ежедневие. Неуспешно засега.

    Пушенето
    Сядаме в закрит нов крайморски ресторант с известни претенции, очевидно за непушачи, според закона. На втория етаж мили дами са извадили тънките си цигари и небрежно припалват. Ама нали е за непушачи, питаме ние, "онези с двете деца". Ами да де, ама знаете как е... Не, не знаем - казва върлият пушач от нас двамата - аз излизам да пуша навън и не виждам проблем в това. В този момент всички пепелници се прибират и дамите с тънките цигари биват призовани да задържат за малко. Стрелкат ни с лоши погледи, усещат се и в гръб. Нямат търпение да си тръгнем. Вечерята ни се проточва обаче, малкото спи и ни е паднало да си седим на спокойствие. Изпращат ни с облекчение и извадени на старт цигари.

    Ясно е, че безупречна златна среда няма. Или поне е трудна за постигане. Съобразяването, обаче, е ключов момент. Ключов и рядък, за съжаление. Децата в общия случай ще оценят, че се съобразявате с тях. Остава да научим и тях да правят същото.




    Свиване

    Дияна Тончева: Чайката ни е паднала  


      Беше по онова неопределено време между късния следобед и неизбежното смрачаване. Морето се разстилаше из дома си, както винаги, нехаещо и застинало. Безразлично дори. Бездънното чисто небе се оглеждаше в него, там където малко по-късно щеше да наднича и луната. Плажът беше пуст, не се виждаха хора дори в далечината. Свидетели щяха да бъдат само реещите се над морето чайки.
      Той паркира съвсем наблизо, току до плажа. Угаси колата и за момент се загледа през предното стъкло навън. Гледаше към морето, но не виждаше нищо. Беше се върнал двайсет, не, трийсет години назад и сега беше там. В онзи уютен свят на спомени, където понякога се изкушаваше да остане за по-дълго. Където всичко изглеждаше така безгрижно и обещаващо.
      Идваха тук, точно на този плаж всяко лято, откакто се роди момчето им. Къщата им беше наблизо, но не идваха само заради това. Харесваше им, защото плажът беше див и хора почти не се мяркаха. Беше тихо и спокойно. Още тогава не обичаха тълпи и шумотевица. А и изгревите и залезите тук бяха най-хубави. Бяха щастливи. Малкият обожаваше водата и се научи да плува малко след като проходи. Оттогава почти не излизаше от морето. Щом порасна започна да ходи с приятели на плажа и все по-рядко с родителите си.
      Веднъж още докато беше малък, дойде при баща си и го попита:
      - Татко, защо толкова обичам чайките? Мога да ги гледам цял живот. А да знаеш как им завиждам.
      - За какво им завиждаш?
      - Ами че могат да отидат, където си пожелаят. И най-далече дори. Могат да летят, татко, представяш ли си и ние да можехме.
      - И къде щеше да отидеш?
      - Ей там. - и без колебание прободе с пръст хоризонта, там където се сливаха тъмното синьо на морето и по-бледото на небето.
      - Синко, това не съществува. В действителност тази линия я няма. И няма как да отидеш до нея, щом я няма. Разбираш ли?
      Детето го погледна объркано и натъжено, сякаш му казваше, че дядо Коледа не съществува. Той мигом съжали за думите си, внезапно осъзнал колко жестоко прозвучаха и се зачуди как да го утеши. Но синът му го изпревари.
      - Така, както стоим с теб тук и гледаме натам към тая уж несъществуваща линия, аз я виждам. И ти я виждаш. И това стига. Не е ли така? На мен поне ми стига, татко. Мога да си идвам тук и да си я гледам, колкото си искам. И така винаги ще я има.
      - Ааа, разбирам. - усмихнато го погледна баща му. - Ще хитруваш значи. Няма да доближаваш хоризонта, за да не изчезне. Добре си го измислил.
      Разроши изсветлялата от слънцето коса и двамата се загледаха натам, където морето и небето се подпираха, откакто светът съществуваше та до самия му свършек.
      После момчето стана летец и забрави за този разговор. А те остаряха и все по-рядко идваха тук. Така, както преди не излизаше от водата, сега не слизаше от небето. Качваше се много по-нависоко от любимите чайки, прекосяваше по стотици пъти хоризонтите на свои и чужди земи и понякога се връщаше за кратко при тях. Но не го свърташе много на едно място, теглеше го все нагоре, към синьото, където обичаше да се загубва и бързаше да замине с обещанието да си дойде пак.
      Един сънлив следобед, когато тъкмо бяха легнали за ежедневната си дрямка, звънна телефонът. Никога не забрави този настойчив тревожен звън, който се запечата в паметта на клетките му и преобърна животът им. Още преди да вдигне слушалката, знаеше че нещо се е случило с детето му. Изслуша спокойно гласа отсреща, зададе няколко кратки въпроса и затвори. Отиде в другата стая, където беше жена му, вече седнала в леглото, по нощница и с разпусната коса, гледаща го с въпросителен поглед, неспособна да проговори, защото и тя вече знаеше. Седна до нея, погали я разсеяно по дългата коса, погледна я със замъглени, залутани в бездната на шока, очи и й каза. Чайката ни е паднала.
      И всичко се промени. Тъжен стана светът им отведнъж. Върнаха им го в помощна количка, с рздробен гръбнак, безчувствени крака и съзнание на невръстно дете. Жена му беше по-силна от тях двамата. Без да се отчайва и оплаква, прие съдбата такава, каквато беше. Започна да се грижи за момчето им така, както го правеше, когато беше дете.
      А той се срина. Косата му побеля за една нощ и не остана нито един черен косъм. Ръцете му трепереха през повечето време, въпреки опитите да ги овладее, а краката му се подкосяваха в най-неподходящи моменти. Но го крепяха разговорите със сина му, когато макар и в редки моменти съзнанието и мисълта му се избистряха. Разбира се, питаше го най-простички въпроси, каквито се полагат на едно пет-шест годишно дете. Защо морето е синьо? Чайките за какво си говорят? Къде отива слънцето, като се скрие? С мъка изговаряше думите. Неистово усилие му костваше да закръгля буквите, да съшива изречения, да облече в думи онова, което го вълнува. Затова често си говореха мълчаливо, с очи и душа. С кратък жест и докосване. Но тези моменти осмисляха оставащия му живот, оцветяваха го там, където беше най-избледнял, изпълваха безсънните му нощи. Даваха му някаква утеха, че не всичко е загубено. Просто трябваше да хванат съсипания си живот и да го закърпят, както могат.
      Сепна го една ниско прелитаща над колата, чайка. Да го закърпят, както могат, повтори тихо на себе си. Доколко успяваха, не можеше да каже. Спомни си за една песен от младините. “Влюбените млади търсят съвършенство. А старите се учат да съшиват скъсаните парченца и да търсят красотата в тях.”
      Видя ги в далечината, една бавно движеща се точица в морето. Излезе пъргаво от колата, взе количката от багажника и я забута към брега. През това време не ги изпускаше от очи. Спря там, където водата достигаше сушата и лекичко мокреше босите му крака, и зачака. Гледаше ги как наближават, но едва-едва, сякаш почти не се движеха, толкова дълго ги чака той, слънцето зад гърба му залязваше незабелязано, но той не гледаше него, както толкова пъти преди, толкова години и толкова хиляди различни залези, минали през постепенно помръкващите му очи, безразличен и чужд на този залез сега, когато имаше да гледа нещо много по-важно. Имаше всичкото време на света, нямаше за какво да бърза. Двете самотни фигури, идващи към него, безкрайно бавно, в това застинало неподвижно море, неподвижно сякаш заради тях, да им помогне, както може, двете фигури, в които се побираше целия му живот, крепящи се една друга. А всъщност едната, крепяща другата. Но кой знае, отдалеч не се различаваше това кой кого крепи. Когато се приближиха се видя вече съвсем ясно, че майката крепи сина, по-скоро го носи, тежестта на безпомощното му тяло легнала върху това на майката. И двамата гледаха към бащата и той ги видя да се усмихват широко, щом го съзряха и разпознаха. Нещо се скъса вътре в него, там надълбоко, където не е подозирал дори, почти го чу и усети някаква живителна топлина да се разлива по цялото му тяло. Сложиха го в количката, когато момчето го хвана за ръката.
      - Татко, помниш ли чайките? Дето исках да стана като тях? - леко задъхан от морската разходка и усилието да произнесе думите, извърна глава към баща си.
      Баща му го погледна с внезапно помътнели очи, изненадан, че си е спомнил онзи толкова далечен разговор, случил се сякаш в друг живот.
      - Помня, момчето ми, разбира се. Ти стана като тях, знаеш ли. Като тях стана. - повтори настойчиво той.
      - А че исках винаги да виждам оная линия ей там, помниш ли? - с хитра усмивка го стрелна порасналото му дете.- Ами ето, тя е там, както ти казах, татко. Чакала ме е.
      А точно зад тях се простираше най-прекрасният хоризонт над морската шир, който някога бяха виждали. Другият им единствен свидетел.

      P.S. Посвещавам този разказ на онази паднала чайка, която видях веднъж на един малък остров, на един пуст плаж, прикрепяна от майка си, чакани от бащата да ги прибере вкъщи.



    Дияна Тончева



      Дияна Тончева в „Кръстопът”.

    Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

    Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

    IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

    Развлечение: Бакхусpipe.bg

    In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria