Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

юни 27, 2016

Свиване

Първо по Дарик #172: Представяне на Coolpad Max  

Първо по Дарик #172: Представяне на Coolpad Max
В брой 172 на "Първо по Дарик" представихме новия Coolpad Max, който е най-интересното предложение на китайския бранд до момента…
Свиване

Интервю с Кристофър Йонсон oт THERION  

Нямаше как да не се зарадваме при новината за повторното гостуване на шведските легенди Therion в България, този път като част от Kavarna Rock Fest. За група с близо 29 години история беше особено ценно да говорим по повода с единствения останал оригинален член в състава – китаристът и пианист Кристофър.
  

Здравей, Кристофър! Ти си единственият останал оригинален член в състава на Therion. Коя е основната причина да продължаваш толкова години?
- Всъщност имаме доста стабилен състав през последните 8-10 години. Голямата промяна беше през 2008-ма, когато на практика цялата група освен мен напусна и трябваше да потърся ново вдъхновение. За мен това беше едно изключително пътуване. Когато основах групата през 87-ма, единствената ми амбиция беше да запиша демо, а ето ни сега, с над един милион продадени албума, свирили сме в повече от 50 държави и сме издали над 15 албума.

Последният ви студиен албум “Les Fleurs du Mal” излезе през 2012-та. Това са вече четири години. Работите ли по нов албум?
- Не работим по обикновен албум, а по рок-опера. Разбира се, ще има и нейна аудио версия. На практика ще е нещо като „Исус Христос суперзвезда“, ще бъде издадена и на диск, но когато споменеш „Исус Христос суперзвезда“, първо се сещаш за сценичната постановка, а не за аудио изданието. Така, че – подготвяме се за записите.

Тоест – планирате да я представяте на живо?
- Разбира се. Именно затова споменах „Исус Христос суперзвезда“.

ОК. По-рано тази година издадохте един мини-албум с кавъри. Защо избрахте парчета и изпълнители, които вероятно са напълно непознати за метъл феновете, особено тези на ранния ви дет метъл период?
- Имаш предвид Les Épaves. Това всъщност не беше нарочно издание, а няколко неиздадени парчета от сесиите на “Les Fleurs du Mal”, които исках да запиша и миксирам в моето собствено студио. Обикновено с Therion записваме в същото студио, но не миксираме там, а сега исках да видя какво ще се получи ако направя и смесването. Това беше идеята и просто решихме да направим ограничен тираж, който не се разпространява по магазините, а само по концертите ни.

Направили сте нещо като Black Sabbath с тяхното издание “The End”.
- Не съм запознат с него.

Няма значение. Кристофър, искам да те попитам за другата ти група – Luciferian Light Orchestra, която по-скоро сайкъделик рок. Разкажи ни нещо повече за този проект.
- Винаги съм бил голям фен на 70-тарското звучене и всъщност можете да чуете много влияния от 70-те в музиката на Therion, дори в първите ни два дет метъл албума. В дебюта например има един риф, който си е в стил Джими Хендрикс. През 95-та година бях на творчески кръстопът, когато исках да внеса много повече бомбастичност и оперетно влияние в музиката на Therion, но не бях сигурен дали лейбъла ще финансира нещо подобно, защото по това време не продавахме много албуми. Затова като план Б, бях решил да направя съвсем отделна група със 70-тарско звучене, тъй като нямаше изгледи да получим пари. Събрахме се с още един приятел, започнахме репетиции и дори направихме 2 парчета. След това, за моя голяма изненада, Nuclear Blast ни отпуснаха финансиране, с което създадохме “Theli”, a другата група замразих, въпреки, че парчетата които композирахме бяха много добри. Дори едно от тях използвах за “Theli”, след като го преаранжирахме. Това е Cults Of The Shadow“. През годините след това продължих да пиша парчета в този стил от седемдесетте, които бяха твърде ретро за Therion, а понякога използвах такива идеи и за Therion, като например The Dreams of Swedenborgот албума ни “Lemuria”. Винаги обаче съм имал много песни, които не са пасвали на стила на групата по една или друга причина. Когато преди няколко години започна да се възражда тази ретро вълна, установих, че самият аз отново изпитвам удоволствие и нужда да си купувам албуми. В продължение на дълги години не си купувах никакви албуми, защото или ги смятах за боклук, или просто не бяха по вкуса ми. Изведнъж се появиха групи като Purson и Hexvessel, които направиха много добри албуми и аз реших, че това е точния момент да издам всички тези песни, които имах и може би някой би се заинтересувал да ги чуе. Дори някой да е фен на Therion, може би щеше да хареса този тип музика, защото изведнъж имаше интерес и глад за такъв стил. Така се появи Luciferian Light Orchestra.

Накрая искам да те попитам нещо за предстоящата ви втора визита в България – този път на Kavarna Rock Fest. Какво по-различно да очакват феновете ви този път, когато ще сте на открита сцена и част от фестивален лайнъп?
- Когато сме на фестивал, правим “best-of” сет. Когато хората са на фестивал, искат да чуят най-известните парчета. Затова не свирим някакви изненади или по-необичайни парчета. Фестивал означава, че си там, за да пиеш бира и да чуеш любимите си парчета. Това искам и аз самият когато отивам на фестивал, за да гледам Judas Priest например: да чуя класиките и да пийна бира. 
Свиване

Томбола за три бройки от „Зелени разкази (ама _наистина_)“  

До 8 юли в Goodreads тече giveaway (томбола) за три бройки от „Зелени разкази (ама наистина)“. Ако още ги нямате (и имате регистрация в Goodreads), включете се:

Goodreads Book Giveaway

Зелени разкази (ама _наистина_) by David Brin

Зелени разкази (ама _наистина_)

by David Brin

Giveaway ends July 08, 2016.

See the giveaway details
at Goodreads.

Enter Giveaway

Или ги поискайте направо от нас. 😉

Свиване

Появи се нов слух, че Google подготвя собствен телефон  

Появи се нов слух, че Google подготвя собствен телефон
Google иска да открадне от успеха на Apple в премиум сегмента и да овладее (след 10 години бездействие) проблема с…
Свиване

Заместители на млякото  

За кого е тази статия

  • За хората, които имат алергия към млечните протеини в кравето мляко;
  • За тези, които искат да заменят млечните продукти в диетата си, но не знаят как;
  • И за онези, които искат да знаят как се прави ядково мляко.

Млякото е сред храните, към които се наблюдават най-честите хранителни алергии.

Ако сте човек, който има доказана лактозна непоносимост или пък имате проблем с някои от протеините в млякото, то вероятно се чудите по какъв начин можете да замените тези продукти в някои рецепти за десерти, кремчета, напитки и т.н.

Обърнахме внимание на заместителите на глутена и яйцата, а сега ще разгледаме по-подробно и някои от алтернативите на кравето мляко. 

Имам ли наистина алергия?

Преди да премина в същината на статията, ще си позволя едно леко отклонение – просто изпитвам вътрешната нужда да споделя притесненията си.

Факт е, че съществуват хранителни алергии и е факт, че има хора, които изпитват силен дискомфорт при консумирането на храна, към която имат непоносимост, а някои състояния са толкова сериозни, че въздържанието е абсолютно наложително.

Също така обаче е факт, че в днешно време се увеличава броят на хората, които си внушават нереални проблеми. Всъщност, алергия към млечните протеини в кравето мляко имат не повече от 5% от децата и не повече от 1% от възрастните.1

Много хора имат небалансиран хранителен режим и изпадат в крайности от различно естество. Ако се случи да консумират мляко (или друга храна, за която е известно, че съдържа алергени), а това съвпадне със стомашно неразположение, те веднага заключават, че имат лактозна (друга) непоносимост. Не търсят връзката с цялостното хранене, нито пък възможни други причинители. Дори не предприемат стъпката да се изследват и да установят дали наистина имат алергия или нетолерантност към дадената храна.

Самодиагностицирането и самовнушението на несъществуващи проблеми ни вреди.
Ето защо личният ми съвет е, когато имате съмнения за алергия или непоносимост към хранителен продукт, да се обърнете към лекар-алерголог и да установите чрез изследвания дали това наистина е така.

Имам алергия към млечните протеини или лактозна нетолерантност! С какво да заместя кравето мляко?

Няма нищо фатално и светът няма да свърши, ако по здравословни причини ви се налага да изключите млечните продукти (било то само прясно мляко или цялата гама от произведения).

Важно е обаче да си набавяте необходимите вещества, съдържащи се в млякото чрез други хранителни продукти.

Повече за прясното и киселото мляко, както и тяхното съдържание, можете да прочетете от съответната статия.

Източници на протеини

Ако сте използвали млечните продукти като основни източници на протеини в менюто ви, то е редно да се запознаете с други храни, които да ви осигурят ценните вещества.

Такива са:

  • Всякакъв вид месо (свинско, телешко, пилешко, пуешко, заешко, агнешко и т.н);
  • Риба;
  • Морски дарове;
  • Яйца;
  • Някои растителни източници (бобови култури, ядки, житни култури, семена).

Източници на калций

Заместители на млякото

В 100 г прясно мляко има 115–120 мг калций, а съдържанието му в 100 г кисело мляко варира между 120-200 мг.

Но този минерал не се съдържа само в млечните продукти. Ето някои храни* и съдържанието им на калций в 100 г продукт:
 

Хранителен продукт

Съдържание на калций в 100 г

Маково семе

1438 мг

Сусам, суров

975 мг

Чиа семена, сушени 

631 мг

Сусамов тахан от сурови семена

420 мг

Бадеми, сурови

269 мг

Боб, зрял, суров

240 мг

Спанак, суров 

210 мг

Чесън, суров

181 мг

Броколи, сурово 

47 мг

*Съдържанието на калций в широка гама от различни храни можете да откриете тук.

Ако сте решили да набавите калция си не само чрез храни, но и чрез прием на добавка, то за оптимално усвояване, погледнете съветите от тази статия.

Източници на витамин D

Заместители на млякото

Млечните продукти се славят като източник на витамин D или "слънчевият" витамин, който се оказва сред най-дефицитните микронутриенти в съвременната диета.

Ето защо, ако начинът ви на живот предразполага към недостиг на витамина (поради работна среда лишена от слънчева светлина и или недостиг чрез храната), е добър вариант да обмислите приема му под формата на D-3 или холекалциферол, като този прием да става заедно с храна, богата на мазнини (в контекста на тази статия и алергията към мляко, възможни опции за такива храни са авокадо, кокосово масло, зехтин).

Растителният източник е витамин D-2, но той има по-слаба биоактивност в сравнение с D-3.

Повече за витамин D, както и какви са препоръчителните ежедневни дози при мъже, жени, деца и спортуващи, можете да прочетете тук.

Ето и списък* с храни, които съдържат витамин D.

Сред тях са:

Хранителен продукт

Съдържание на витамин D в 100 г

Шаран, суров

988 IU

Скумрия, сурова 

643 IU

Яйчен жълтък, суров 

218 IU

*Пълен списък с храните със съдържание на витамин D можете да намерите тук.

Мляко в различни рецепти

Заместители на млякото

Ако сте използвали млечните продукти (и най-вече прясното мляко) като добавка към някои рецепти (печива, шейкове, кремчета), то радостната новина е, че вече има достатъчно разновидности на имитационни "млека" (заместители на мляко) в магазинната мрежа, които да ви свършат работа.

Млякото представлява емулсия на мазнини в течност, която съдържа протеини и захари (лактоза), а имитационните млека се опитват да наподобят тази система.

Има и още една добра новина – в домашни условия лесно можете да си направите някои алтернативи на млякото.

Върху тях ще се спрем по-подробно, защото впечатленията ми са, че хората, избягващи млякото, имат проблем в заместването му именно при такива случаи („Как ще пия кафето си без мляко?!“, „Но какъв кекс ще бъде това, ако не сложа мляко!“).

Ако купувате готов продукт, то съветът ми е да следите внимателно етикета от производителя (както би трябвало да действате с всяка пакетирана храна). Внимавайте за добавена захар, както и за други нежелани субстанции, като например съдържание на други продукти, към които също имате алергия.
Поради самата си технология на производство, алтернативите на прясното краве мляко е очаквано да имат по-висок гликемичен индекс. Напълно нормално в подобни продукти е да видите и технологични добавки - стабилизатори. Те са добавени в минимални количества и осигуряват хомогенността на крайния продукт.

Соево мляко

Соевото мляко е известно като алтернатива на млякото сред веганите, вегетарианците и хората, които имат лактозна нетолерантност.

Соевото мляко има по-специфичен вкус, който не допада на всеки. Аз също не съм от привържениците му и не мога да споделя личен опит по отношение на рецепти.
Редно е да споменем обаче, че има високо протеиново съдържание и е добър източник на витамини А, B12 и D.

Добре е да се знае, че хората, които имат проблеми с щитовидната си жлеза е добре да се консултират със своя лекар относно консумацията на соеви продукти и допустимите количества.

Повече за соевите продукти, здравословните ползи и рискове от консумацията им, можете да научите от тази статия.

Бадемово мляко

То се съчетава добре с кафе или зърнени закуски, както и при смутита, но ако не обичате вкуса на бадеми, вероятно няма да си паснете и с млякото от него.

Може да се закупи в готов вид и в този случаи трябва да имате предвид няколко неща:

  • Има ниска калорийна стойност и не съдържа наситени мазнини;
  • Въпреки че бадемите са добър източник на протеини, бадемовото мляко не е;
  • Не съдържа калций, освен ако производителят не е добавил.

Лесен начин за направа на домашно бадемово мляко е: накиснете чаша бадеми за 8 часа, след което ги измийте и отцедете.

Блендирайте ги с 4 чаши вода, а в добавка можете да използвате подсладител (стевия, мед, фурми) и/или аромат по избор (ванилия, канела).
Вземете тензухена кърпа или друга подобна материя, за да разделите течността от пулпата. Сложете кърпата върху дълбок съд, изсипете блендираните бадеми, за да се отцедят. Използвайте и силата на ръцете си, за да сте сигурни, че сте отцедили възможно повече от течността.

Останалата пулпа в кърпата можете да я изсушите или замразите и да я слагате в десерти при печене.

Съхранявайте бадемовото си мляко в хладилник за няколко дни и го разклащайте преди консумация.

На този принцип се приготвят всички ядкови млека – можете да експериментирате спрямо личните си предпочитания, както и да комбинирате различни видове ядки.

Например, какво ще кажете за фъстъчено мляко? Да – възможно е да си направите в домашни условия, като накиснете 1 чаша фъстъци във вода и ги оставите да престоят така през нощта. Отцедете ги на другия ден и ги блендирайте с 4 чаши вода, докато се получи хомогенна смес. Прецеждането през марля е по желание. Съхранявайте в хладилник.

Оризово мляко

То е малко по-водно, но се доближава до стандартното прясно мляко и се различава по вкус от ядковите млека. Обикновено оризовото мляко се прави с по-малко процент ориз и повече вода или пък в комбинация с различни зърнени продукти (например киноа).

На практика е оризово нишесте, разтворено във вода и съвсем малко протеин. Оризовите млека, които се предлагат в магазинната мрежа, са на по-висока цена и поради това, а и с оглед състава им (с високо съдържание на въглехидрати и ниско съдържание на протеини) не са оптимален избор за редовна консумация.

Характерно за оризовото мляко е, че има естествена сладост, но на пазара се срещат готови млека, в които има добавени подсладители.

Ако не желаете такива добавки и предпочитате да си направите в домашни условия, то рецептата е следната:

  • ½ чаша суров ориз (бял или кафяв) или 1 чаша сготвен ориз
  • 4 чаши вода
  • вкус по избор – ванила или канела

Сгответе ориза заедно с ванилията/канелата, докато омекне, но не позволявайте на цялата вода да се изпари и оризът да стане прекалено сух. Оставете го на стайна температура, за да изстине (ако използвате пръчка канела, я премахнете), след което блендирайте добре до получаване на хомогенна смес.
Оставете да престои поне 45 минути, след което отцедете през марля.

Съхранявайте получената течност в хладилник или изпийте веднага.

Кокосово мляко

То е личният ми фаворит, защото е сладко и кремообразно и се съчетава добре с различни печива или пък в шейкове.

Кокосово мляко в домашни условия можете да си направите на принципа на бадемовото, а в прочем по този начин се правят и останалите ядкови млека.

Вкъщи си правя кокосово мляко от неподсладени кокосови стърготини, но понякога купувам и готово мляко в консерва.

Употребата от консерва обаче не е препоръчителна от здравословна гледна точка заради съдържанието на BPA в материала, от който е направена консервата. Изключение правят продукти, на които изрично е обозначено „BPA-free”, но по отношение на кокосовото мляко, те не са толкова широко разпространени на нашия пазар.

За направата на кокосово мляко в домашни условия са ви нужни:

  • 1.5 – 2 чаши неподсладени кокосови стърготини;
  • 4 чаши вода.

Загрейте водата на котлона без да завира, след което залейте с нея кокосовите стърготини. Можете да ги оставите да се накиснат за половин-един час, след което блендирайте за няколко минути, докато се получи кремообразна смес.

Използвайте тензух по вече описания начин, за да отделите млякото от пулпата.

Изпийте веднага или съхранете в хладилник за 3-4 дни.

За вкусен финал

Да си направите ядково, оризово или кокосово мляко в домашни условия е по-добър избор, защото:

  • Контролирате състава;
  • Можете да овкусите по избор;
  • Излиза ви по-изгодно от финансова гледна точка;
  • Можете да смесвате различни ядки и да създадете уникален продукт, който не можете да намерите в магазинната мрежа.

Ако нямате условия за домашно производство, четете внимателно етикетите на продуктите, които сте си харесали.

Какъв е опитът ви с ядкови млека? Споделете с нас предпочитаните рецепти, както и по какъв начин използвате храните-заместители на млякото.

Аз най-често употребявам кокосово мляко, а любимите ми рецепти са:

За финал ви оставям с едно видео за бадемово мляко, но с посочените стъпки можете да използвате всякакъв вид ядки и / или семена.

Консултант на статията за BB-Team: Д-р Петър Петров

Прочетете и тези полезни материали:
Полезно ли е прясното мляко за възрастни хора?
Кокосов орех
Моцарела
Лактозна непоносимост
Прясно и кисело мляко
Дизахариди - лактоза, захароза, малтоза
Прости въглехидрати - фактологичен справочник
Свиване

Рицарят, който познавал нощта (2)  

(Началото…)

Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство, като й разказал своята история…

Рицарят се бил борил със Змейове и Лами, за да задоволи капризите на своенравни принцеси, бил воювал с дракони, чудовища и великани, бил пребродил много планини и гори, бил препускал надлъж и на шир, без почивка и без покой, и така и не разбрал кога и как успял да изгуби… съня си!

Всеки ден, когато след дълга битка се оттеглел уморен и се надявал в обятията на мрака да намери заслужена почивка и покой в съня, се случвало нещо… Нещото в началото било странно, после било интересно, но накрая станало изморително и досадно!

Всяка вечер, когато Рицарят се освобождавал от доспехите и броните си, около него ставало светло…

Рицарят първо се опитвал да разбере откъде идва тази светлина…

След това започнал да се чуди защо става светло, след като той всъщност повече харесвал тъмнината и затова водел нощта навсякъде със себе си…

След това, вместо в сън, прекарвал много часове в мисъл за отминали битки и предстоящи предизвикателства…

Накрая сънят съвсем се отказал да идва при него…

Една вечер, след поредната спечелена битка, чул двама рицари да си говорят за Принцеса от далечно Царство, която криела вълшебни тайни и знаела как да съживи повехнали рицарски сърца и как да избави рицарите от техните брони

Рицарят, който познавал нощта си помислил, че може би Принцесата има тайна, с която ще върне съня при него…

И потеглил на път… Пристигнал по-бързо, отколкото се надявал и се представил на Принцесата. Първоначално тя била изненадана и даже малко объркана, но след това открила вълшебната тайна, която да помогне на този Рицар и да му върне съня…

Принцесата знаела, че има едно единствено нещо на света, което може да покани съня отново на клепачите ти – хубавата приказка 🙂

И Принцесата започнала всяка вечер да разказва по една приказка на Рицаря…

Принцесата не поискала нищо в замяна, надявала се единствено сънят да се върне при Рицаря преди да й свършат приказките…

юни 26, 2016

Свиване

2016-06-26 Лекцията ми от ПловдивConf, “ХУДЛ: една полезна дрога”  

(колебаех се дали да пиша за brexit или за лекцията ми, но някакси човешката глупост трябва да стои на по-заден план от полезните неща)

Докато четях “The view from the cheap seats” на Нийл Геймън, ми хрумна да направя тая лекция. Може да гледате слайдовете, докато я четете, но да знаете, че няма нито една картинка. Опитал съм се да следвам донякъде каквото говорих на самата презентация.
(добавих нещо интересно към генератора ми на презентациите, epub версия, която може да се гледа на някакъв reader вместо бележки)

ХУДЛ: една полезна дрога
———————–

Добрутро, добри хора.

Радвам се, че въпреки жегата има някакви хора да ме слушат, и няма да обвинявам никой, ако заспи.

Заглавието нарочно беше избрано така, за да останат някакви хора в залата, а и ми беше интересно колко ще избягат, като видят за какво става въпрос. Може би беше грешка, понеже колкото повече хора има в залата, толкова по-горещо става…

Темата е художествената литература.
(брех, никой не избяга. Може би защото всички спят?)

Та, защо трябва на някой да му пука за литературата, и защо изобщо трябва да ви говоря по въпроса? Литературата е силно недооценена във влиянието си, в полезността си и в това какво невероятно изживяване ни дава. Много хора считат книгите за нещо, което ги карат да учат в училище и с което им губят времето, нещо, което няма смисъл. Това е доста неприятно, понеже хората, които планират колко големи трябва да са затворите в бъдеще са открили сериозна корелация в едно поколение между количеството хора, които не са чели като деца и броят от същото поколение, които са станали затворници.
(това важи за американските затвори, за нашите нищо не може да се каже)
Както ще разказвам по-долу, има много полезни моменти в четенето, както и защо е толкова приятно.

Защо ви го разказвам аз? Понеже няма много други хора, които да се хванат да го правят – има разни инициативи, насочени към обществото, като “аз чета” и не-помня-какви-други, но те са много широки и се мотаят често по медии, на които никой не вярва. Аз ще се опитам да направя лекция, насочена поне донякъде към IT хората, с надеждата да има някакъв ефект (не само да не влезем в затвора :) ). Също така, на мен литературата ми е помогнала много и искам да го споделя и с вас, понеже мисля, че не трябва да съм един от малкото облагодетелствани :)

Има неща, за които няма да говоря. Ще пропусна всичкият non-fiction (който в момента може би е половината от това, което чета) – техническа, историческа и всякаква научна литература – там има също шедьоври и полезни неща, но те изискват по-скоро цикъл лекции (например “на какво може да ни научи историческата литература”, “технически книги, написани добре” или “основен курс по политика и защо ни е”). Иска ми се да говоря и за комиксите, но те заслужават съвсем отделна лекция, и също така ще пропусна книгите-игри, понеже имам твърде малък досег с тях.

И нека да започна с това защо книгите и художествената литература по-специално имат са полезни за нас.

Най-мощният анти-депресант, който съм откривал (изписвали са ми някакви неща, без да стигам до тия от конския тип), е всъщност да се озовете в ситуация, която да ви накара да видите колко не е страшно вашето текущо положение, да го видите от страни и да може да поставите в перспектива това, което ви се случва. Моят пример беше да бъда настанен преди да ми правят дупката в главата в невро-онкологичното отделение (в превод – рак на главата). Така, като видиш около себе си хора с доста по-сериозен проблем, твоят поглед върху нещата започва да се променя. Не го препоръчвам на никого (въпреки че имаше идеята разни депресирани техничари да ходят да помагат на болни от рак хора), но върши работа.

По-лек вариант на това е просто да се озовете в друг свят, който да ви помогне да си промените представите. Има различни начини:

Може да гледате филми. Те обаче са кратки, нямат достатъчно история, филмите над два часа не се получават, а в два часа никаква история не може да се събере.
Също така, няма достатъчно, няма достатъчно материал – единствено порно-индустрията произвежда достатъчно материал (май беше 4 часа за всеки час реално време), но там историите куцат и твърде бързо омръзва.
Филмите вдигат и шум – все някой говори и трябва да се слуша, а и дори да сте фенове на нямото кино, там пак има soundtrack, който си е част от историята. Това прави цялото нещо не-толкова-социално, щото не могат трима човека да гледат три филма в една стая, няма как да се получи. Някои хора, на които си изнасях преди това лекцията казаха, че това е само мой проблем, но не мога да го пропусна.
И най-вече, в наше време всички филми са ужасно клиширани.

Друг вариант са сериалите (всъщност аз даже гледам сериали). Те имат предимството, че са по-дълги и могат да съберат една книга както трябва, да изградят историята и героите както трябва, и даже могат в общи линии да предадат една книга – примерът е как Game of thrones се получава (на филм нямаше как да стане), и поне според мен Властелинът на пръстените щеше да е много по-добре на сериал, отколкото на 10 часа филми.
Проблем е пак, че няма достатъчно материал – освен, че няма порно сериали, по принцип производството им е бавно и тежко. Въобще, всичко кинематографично иска много по-голям ресурс.
Също така, и двете не оставят време за мислене. И филмите, и сериалите се движат със собствено темпо, което не ви дава възможност да спрете и да помислите, да предъвчете информацията. Също така трудно може да се избърза – например наскоро гледах сериал, на който първия сезон беше зле, втория ставаше и третия беше невероятен, но нямаше как да мина бързо през първия, понеже не е само пълнеж, но и setup на историята, който си е важен. Може би просто няма решение на тоя проблем…
Пак вдигат шум, и пак са ужасно клиширани. Всеки път, като гледаш нещо в общи линии е ясно какво ще се случи, просто защото пътеките са утъпкани и никой не смее да излезе извън тях (с много малко изключения, като например Black Mirror).

Имаме и резервен вариант – алкохол и/или халюциногени, които могат да са супер ефективни (към публиката: да, наздраве, и се надявам да е алкохол, не халюциноген, че не е ясно какво ще виждаш), но са вредни за черния дроб (и не само), и като цяло са твърде опасни.
(вероятно трябва да направим една лекция за различните вещества и въздействието им, но май няма да е моя такава. Но, ако видите из турнето лекция, която се казва “бензин”, ще е за нещо такова, щото човекът е пил бензин, и се надявам да го навия)

А книгите…
Книгите са огромно количество. Да прочетете 1 GB чист текст ви трябват 20на години (сметката е, че 1 страница е около 4kb, което прави ~250000 страници, дори при моя темп на четене са 5 години). Само в проекта Гутенберг има 21GB книги (проектът, който събира книгите с изтекли авторски права), да не говорим за количеството други архиви, като например libgen (където има около 10 милиона книги). Според една сметка на google до 2010 е имало 129 милиона книги, които няма как да бъдат прочетени от един човек, дори един процент е непосилно число. Аз, с много желание, за целия си живот има шанс да прочета най-много 10000 книги, ако се старая много.
Книги може да четете навсякъде, без да пречите на хората (с изключение на случаите, в които четете докато някакви хора ви обръщат внимание).
Разнообразието на идеи в книги е най-голямото съществуващо – всички идеи тръгват от някакви книги или ги има в такива, и има нещо като правило 34 на internet-а (което гласи, че ако има нещо, то има порно с него) – ако нещо съществува, то има книга по темата. При 129 милиона книги не е трудно.
Има и формати, които работят без ток – има хартиени книги, работят без ток, само със светлина (даже не е задължително да е слънчева), не им трябва даже internet. Предполагам, все още сте виждали такива напред-назад, ако ще да е само да си подпирате монитора :)
И книгите са най-близкото нещо, което имаме до телепатия. Малко по-нататък ще ви го покажа :)

Книгите ни дават нова информация и перспективи. Никой от нас не знае всичко.
Авторите постоянно си задават въпроси от типа на “ако продължава така” (бежанската криза), “какво щеше да стане, ако…” (хората развият свръхестествени способности), пробват да намерят отговори, и с това ви карат и вие да си задавате същите въпроси и да стигате до някакви отговори, или да оспорвате техните. Като цяло, ви карат да мислите, а съм чувал (е, или съм чел някъде), че да мислиш е полезно. Не знам някой да го е доказал, та ще го оставя като аксиома :)

Развива важното за нас въображение. Ето един цитат:
‘Oh, you know for years we’ve been making wonderful things. We make your iPods. We make phones. We make them better than anybody else, but we don’t come up with any of these ideas. You bring us things and then we make them. So we went on a tour of America talking to people at Microsoft, at Google, at Apple, and we asked them a lot of questions about themselves, just the people working there. And we discovered that they all read science fiction when they were teenagers. So we think maybe it’s a good thing.’

Идва от първата организирана от държава (Китай) конференция за фантастика. Събрали там разни писатели и свързани хора, и Нийл Геймън, който бил там попитал местен партиец – защо правят такова нещо, никъде другаде не бил виждал нещо подобно. Отговорът е цитатът по-горе, че колкото и да са добри китайците в копирането или правенето на техника, нищо от това, което правят не е измислено там. Та, някакви хора отишли, разпитвали всякакви работещи из Силициевата долина и общото, което намерили било четенето на фантастика в ранна възраст. Та, може би е нещо хубаво?
Предположението е, че това развива (важното за нас) въображение.

Също така, от книгите могат да дойдат много нови идеи и насоки (за което имам три пълни слайда):

Фантастика с вампири в космоса ме накара да седна и прочета много неща по темата за човешкото съзнание, мислене, свободната воля и свързаните теми. Беше доста странно, понеже попаднах на нея от thread в един блог, където се питаше за наистина важна книга от последните 10 години, и там много хора казваха – тази книга е страхотна, не се плашете от вампирите. Ще я спомена даже по-нататък пак.

“Нощната стража” и няколко други книги на Тери Пратчет ме накараха да се замисля върху смисъла и работата на полицията (и да си потърся малко книги по темата). В нашата държава ние виждаме полицаите като нещо, което пречи и някак смислената им роля се губи. Като цяло Пратчет е замислящ по редица подобни теми.

“Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет” (странно заглавие, доста стара книга) е книгата, заради която спрях да пиша оценки, вътре има глава, която обяснява много добре защо.

“Fight club” и темата за консумеризма – книгата е прилично по-добра от филма (въпреки че филмът много се старае).

Dead air на Iain Banks и как се бори човек с идиоти е също доста забавна.

И да, наистина представата ми за армията и казармата отвътре все още се базират на “Приключенията на добрия войник Швейк” на Ярослав Хашек. На мен казармата ми се размина, но си мисля, че нямаше много да ми мръдне представата…

“Little brother” и “Homeland” на Кори Доктороу дадоха интересни идеи за следващите протести (каквато е и целта им, те са не толкова книги, колкото наръчници).

“Махалото на Фуко” и “Пражкото гробище” на Умберто Еко са може би най-закопаващите книги за конспиративните теории.

“Сатанински строфи” на Салман Рушди ме накара да се ровя повече в Исляма и да се опитам да разбера какъв точно им е проблема на тия хора с книгата.

Братя Стругацки и всичко, което са написали само по себе си е много храна за размисъл, по всякакви социални теми.

Крайтън и Хейли са ме карали да се интересувам от инфраструктурата на всичко – заводи, летища, болници…

Като пример не за мен – Артър Кларк е измислил комуникационните спътници.

И всякакви други неща, които не ми е преписват от слайда :)

Разбира се, може да четем просто за удоволствие. Спомням си как първата книга, която наистина ми хареса (“Откраднатата баба” на Атанас Мочуров – не помнех автора, ама я издирих по заглавието) съм я чел 39 пъти, просто щото ми харесваше. Идея си нямам защо съм ги броил, но мисля, че в един момент я знаех почти на изуст (трябва да съм бил на 6-7-8 години).
Спомням си една такава случка, като беше излязла “Нощната стража” на Тери Пратчет, със съквартиранта си я бяхме взели и вечерта като се прибрахме, седнахме да четем, всеки в неговата стая. По едно време аз свърших книгата, погледнах навън и без да се усетя, казах на глас “Брех, то се е съмнало!”. От другата стая чух “А, вярно бе!”…

Дори самият език може да достави огромно удоволствие. Ето малко цитати:
(дължа бира на Андрей, щото се сети от къде са няколко от тях)

“И наистина, бай Ганьо разлюти супата си до такваз степен, щото един непривикнал човек би се отровил.”
Тоя цитат винаги си го спомням, като ям шкембе чорба.

“The house had four windows set in the front of a size and proportion which more or less exactly failed to please the eye.”
(“Пътеводител на галактическия стопаджия”)

“Отдавна умряла проститутка гонеше съвсем жив мъж през тълпата и си искаше отдавна дължими пари за минала услуга.”
(Стивън Ериксън, една от книгите за Корбал Броуч и Бочалайн.

“What is a flower? A giant sexual organ in its Sunday best. The truth has been known for a long time, yet, over-aged adolescents that we are, we persist in speaking sentimental drives about the delicacy of flowers. We construct idiotic phrases like “So-and-so is in the flower of his youth”, which is as absurd as saying “in the vagina of his youth””
(Амели Нотомб, “Любовен саботаж”)

“Икономиката е псевдонауката, която разглежда илюзорните отношения на субектите от първи и втори род във връзка с халюцинаторния процес на тяхното въображаемо забогатяване.”
(Виктор Пелевин, “Generation П”, любим цитат ми е да го казвам на икономисти. Доста близък до реалността, донякъде чак притеснителен как една измислица движи голяма част от обществото)

“Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable, and to give an appearance of solidity to pure wind.”
(Оруел, разбира се)

“Some humans would do anything to see if it was possible to do it. If you put a large switch in some cave somewhere, with a sign on it saying ‘End-of-the-World Switch. PLEASE DO NOT TOUCH’, the paint wouldn’t even have time to dry.”
(Пратчет)

Честно казано, бих могъл да направя презентация само от цитати и пак да звучи добре, но ще е малко нечестно :)

Разбира се, чувал съм и доста оплаквания. Можем да започнем с “ама това не ли бягство от реалността”, и ще отговоря пак с цитат (който е цитат от някой друг): “C. S. Lewis wisely pointed out that the only people who inveigh against escape tend to be jailers.” (Нийл Геймън). Интересно, че като човек чете (non-fiction) книги за правилата по разни тоталитарни лагери и затвори (съветските са един много добър пример), там всякакви такива неща като личен живот и бягане от реалността са максимално забранени (има един особено добър пример в румънските “превъзпитателни” лагери), като успяват да потрошат психически сериозна част от хората. Да се чуди човек Оруел без да е бил там как толкова добре ги е описал…

За някои хора е бавно. Не знам защо бързат, а човек се научава да чете с повече четене. Това дори е предимство, защото ни дава възможност да четем със собственото си темпо, да обмисляме нещата – няма какво да ни припира.

Чувал съм хора да казват, че книгите са им скучни. Това значи, че четат грешните книги – при толкова много съществуващи не е особено възможно да няма нищо интересно. Има всякакви странни неща, включително преди няколко години някой написа “Гордост и предразсъдъци със зомбита”…

А защо това подзаглавие, къде е дрогата? Пробвайте :) Става ясно много бързо, нуждата да разберете какво става, да се нарадвате на езика, на идеите… Доколкото знам, хората се лекуват от желанието си за четене чрез умиране (за разлика от опиатите, където поне има програми и институции да помогнат). Винаги има желанието да се намери още нещо такова, толкова интересно и забавно (а защо не и повече?). В статистиката на goodreads (които са не-чак-толкова-голяма социална мрежа) за миналата година в reading challenge има 1,722,620 участника и 29,258,154 прочетени книги. Забавното е, че аз, дето чета по около 100 книги годишно, не влизам даже в топ 20-30%, щото има хора, дето четат по 900…

“Какво да четем” е доста често срещан въпрос. Правилният отговор (и най-лесният) е “каквото ви хареса”. Никой друг няма как да знае какво ще ви хареса, та каквото хванете и ви е забавно – четете го :) Дал съм по-долу малко идеи, но моят вкус може сериозно да се различава от вашия. Това не е проблем, щото, както казах по-горе – 129 милиона…
(започвам с цитат от книгата, с > отпред)

> “Истината е, че откакто ме назначиха в тоалетните на четирийсет и четвъртия етаж, ходенето по нужда се бе превърнало в политически акт.”
“Изумление и трепет” на Амели Нотомб е кратко, забавно, леко странно (както повечето ѝ книги) и се чете бързо и с удоволствие. Започвам с него, преди да продължа с тухлите.

> – How long do you want these messages to remain secret?[…]
> – I want them to remain secret for as long as men are capable of evil.
“Cryptonomicon”-а на Нийл Стивънсън мисля, че съм споменавал и преди – в книжните си лекции в initLab и в кило други post-ове. Криптография, валути, втората световна война, модерните крипто-пънкове, Алан Тюринг, и просто радост за душата. За всички, на които е харесала Стивънсън е написал Бароковия цикъл, който е три такива тухли в края си има спор между Нютон и Лайбниц на темата за свободната воля. От нея може да ви станат интересни много неща.

> ‘And what would humans be without love?’
> RARE, said Death.
Чудех се и не можах да избера една книга на Тери Пратчет, за това препоръчвам целия. Имаше проблем с част от преводите му, в оригинал е прекрасен, пробвайте го.

> “Bill could smell Its breath and it was a smell like exploded animals lying on the highway at midnight.”
Стивън Кинг е човекът с телепатията. В книгите му е пълно с такива изречения, които в един момент започвате да си представяте. Има хора, които твърдят, че не е сериозен писател, понеже пише там някакви си популярни ужаси, но истината е, че той е един от наистина големите майстори на езика и на това да бръкне някъде във вас. Може би и буквално :) От него препоръчвам като за начало “Мъртвата зона”, “То”, “Зеления път”, или каквото изобщо си харесате. Има много филми по него, и сполучливите са точно защото са успели да предадат телепатията достатъчно добре на екрана.

> “This is how you communicate with a fellow intelligence: You hurt it, you keep on hurting it, until you can distinguish the speech from the screams.”
Blindsight на Peter Watts (“Слепоглед” на български, не съм гледал как е превода) е книгата с вампирите в космоса и една от най-издържаните научно фантастики, на които съм попадал. Авторът е океански биолог, работил по специалността си 10на години, публикувал и т.н., и решил в един момент да мине към фантастиката. Това е първа книга от втората му поредица, и това беше много замисляща книга, в която намерих и много от неща по темата за изкуствения интелект, които преди това бях виждал в “Новият разум на царя” на Роджър Пенроуз (математик, книгата е научно-популярна на темата докъде може да стигне изкуствения интелект, с прилично количество математика).
А за вампирите обяснението е, че те са вътрешно-видов хищник, който се храни с хора, има много добро зрение, и е изчезнал когато хората са започнали да строят къщи, понеже ако вампир види прав ъгъл, му се задействат едновременно твърде много от зрителните рецептори, получава се претоварване и нещо близко до припадък. За останалото препоръчвам да хванете книгата :)

> “Governments always commit their entire populations when the demands grow heavy enough. By their passive acceptance, these populations become accessories to whatever is done in their name.”
“Експериментът Досейди” на Франк Хърбърт. Повечето хора знаят за “Дюн”, но това също си заслужава да се прочете, поне като идея за посоката, в която може да тръгне дадено общество под натиск (и която може да отговори защо хората от много потиснати общества успяват да “hack”-нат тези от по-свободните, на по-прост език защо престъпността в Европа след 1989 е осново от източно-европейски произход).

> “We are a wretched, petty species, and we have been given power to destroy ourselves with.”
“Worm” на Wildbow е интересен случай. Ако не беше толкова добро, и толкова трудно за оставяне, не знам дали нямаше да застрелям човека, който ми я препоръча – книгата е около 5000 страници, и не дава възможност да я оставиш. И докато с други книги това е в общи линии да не се спи една нощ, тук това беше две седмици непрестанно четене до ранните часове. Може да се намери online на url-то, и я препоръчвам на всички, не само защото искам и други хора да преживеят същото нещо :) Може просто да я започнете, то не е нужно много…

Имаше няколко въпроса след лекцията:
Функциониращ адрес на libgen – не се намира трудно, има един, завършващ на .rus.ec….
Техники за бързо четене дали използвам – мисля, че само една, че не субвокализирам (т.е. не си произнасям на ум думите), но не помня как съм го научил, случи се във ваканцията ми между първи и втори клас, просто започнах да чета по-бързо. Има някакви начини и доста информация по темата, може да е полезно да се пробва. Скоростта на четене много зависи и от количеството информация, има неща (като фентъзита), които могат да се четат много по-бързо, понеже просто информацията вътре не е толкова много.
Ако до края на живота си съм принуден да избера една книга, която да препрочитам, коя ще е – никаква идея. Мислих, мислих, но ще трябва да е нещо много по-дебело от Worm …
Минавало ли ми е през ума да пиша някаква книга – аз не пиша особено добре, а и това иска доста време и спокойствие, които нямам. Доколкото знам, е нужно да напишеш около милион думи текстове, за да свикнеш да пишеш добре, не знам дали съм стигнал до там. Иначе, многото четене е изискване за доброто писане, но не е достатъчно.

Свиване

Брит-Мари беше тук. И пак ще намине.  

Още в момента, когато Брит-Мари свали брачната си халка и потегли с малката си кола към неизвестното в края на „Баба праща поздрави и се извинява“, беше ясно, че това не е последният път, в който ще чуем за дамата с… тежък характер. В „Брит-Мари беше тук“ шведският блогър и писател Фредрик Бакман, прочул се по цял свят с шедьовъра „Човек на име Уве“, е приготвил нова порция от онова, което умее най-добре – да трогва читателя до дъното на сърцето му.

Brit-Mari-beshe-tukЕто я и нея. 63-годишна жена, току-що загърбила 40-годишен брак, пасивно-агресивна по думите на много хора, с непоносимост към футбола и влюбена в препаратите за почистване и содата бикарбонат.  Срещаме Брит-Мари там, където я оставихме в края на предишната книга. Или, да кажем, малко след това – седи в малкия офис на Агенцията по заетостта и попълва данните си във формуляра. Последно е работила през 1978 г. Оттогава е сянка на съпруга си – с грижа за дома, за ризите му, за децата му, за правилната подредба на приборите в шкафа. До момента, в който решава, че не може да се прави на сляпа за похожденията му, за чуждия парфюм, който лъха от ризите му, когато ги слага в пералнята. И тогава, на 63-годишна възраст, животът й започва отначало.

Началото е в Борг, измислено градче, в което хората са като нахапани ябълки – всеки пази белезите от житейски несгоди, трагедии и загуби. Затънтена провинция, в която всичко е закрито и затворено, а което не е – чака да бъде. Градче, в което единственият магазин е и автосервиз, пицария, медицински център и какво ли още не.

Именно в Борг Брит-Мари ще се окаже на километри от зоната си на комфорт, ще види толкова мръсни прозорци и футболни фланелки, че свят ще й се завие; ще бъде улучена от футболна топка по главата, а бялата й кола ще се сдобие със синя врата. Но и ще срещне истински приятели, ще се почувства важна за някого, ще забележат, че я има. Ще чуе „Благодаря“ и ще си припомни отдавна забравени чувства. Ще храни плъх със „Сникерс“ в чиния, а когато е объркана или ядосана – а това се случва твърде често – ще прави онова, което винаги е правила – ще чисти, подрежда и ръси с бикарбонат навсякъде около себе си. Защото, какво би станало иначе? „Залезът на боговете“… Ами да!

Няма да си кривя душата – Фредрик Бакман е написал прекрасна книга! Прекрасна, прекрасна… От онези, които те карат да се усмихваш на всяко изречение. Или да преглъщаш трудно на по-емоционалните моменти. Невероятен разказвач, който с три романа вече има изграден личен стил, разпознаваем, затрогващ и същевременно толкова хумористичен. С попадения, които препрочиташ, подчертаваш си, отбелязваш си и искаш да запомниш. Или да прочетеш на човека до теб.

Като това:

„Чудесно е да делиш диван с някого, който има познания по география, ако обичаш да решаваш кръстословици. И всъщност никак не е лесно да намериш такъв човек. Не за всекиго любовта е фойерверки. Любовта може да бъде и столици с пет букви, както и капачки на токове, които знаеш кога точно ще се износят“.

Или това:

„Защото животът е нещо повече от обувките, които носим. Повече от личностите, които сме. Животът е взаимност. Частиците от нас, които са в някого другиго. Спомените, стените, шкафовете и чекмеджетата с отделения за прибори, в които знаем къде се намира всичко. Цял живот напасване, целящо перфектна организация и аеродинамично съществуване на двама души. Общ живот, включващ всичко обикновено. Хоросан и камъни, дистанционни и кръстословици, ризи и бикарбонат, шкафове за баня и машинки за бръснене в третото чекмедже“.

„Брит-Мари беше тук“ е роман с толкова запомнящи се послания, че е трудно човек да изброи всичко. Всеки ще си вземе своето – роман за новото начало, за принципите, за дълга и себеотрицанието, за нуждата да бъдеш значим за някого; за самотата и волята да обърнеш мача. Трогателна книга, която ще накара много читатели да пролеят по някоя сълза, но и да се посмеят от сърце със своенравната Брит-Мари. Бакман знае много добре коя струна точно в кой момент да подръпне и владее емоциите на своите читатели през цялото време. Стъпка в ляво – и се засмиваш. Стъпка в дясно – и в гърлото засяда буца.

Не харесвам думата „сърцевед“, но Бакман наистина е такъв. И „Брит-Мари беше тук“ спечели симпатиите ми… почти до последната страница, където финалът – след умишлено напрежение до последния момент – ме ядоса с решението на автора да остави широко отворена вратата за следваща книга. Очаквах избора на Брит-Мари с такова любопитство, залагах ту на една, ту на друга развръзка, а накрая… пф… Отворен финал.

Разбира се, недоволството ми от края на книгата съвсем не е толкова голямо, че да ми развали цялостното усещане. А то е за един наистина великолепен роман! С героиня, която ще ви преведе през различни емоционални състояния. И която – както по всичко личи – отново ще видим в някоя нова история, излязла изпод перото на Бакман.

Публикувано от Георги


Filed under: Скандинавска, Хумор, художествена

юни 25, 2016

Свиване

Вторите шансове…  

Всеки търси да получи втори шанс…
Или да даде…

„Никога няма да бъде същото” казват…
Търсещите знаят…
Те не очакват да бъде същото…

Не очакват да бъде по-добро…
Надяват се изобщо да го има…
Да бъде ново, неизвестно, неочаквано…

Втори шанс не взимаш насила… Втори шанс получаваш…
Вторият шанс е истински, ако е съпроводен от ново начало…

Ако не сте готови да започнете отначало онова,
което „никога няма да бъде същото”,
по-добре не пропилявайте вторите шансове…

Свиване

Evleaks потвърди името Galaxy Note 7  

Evleaks потвърди името Galaxy Note 7
Е, истина е. Оказва се, че Samsung наистина ще нарекат новия си фаблет с писалка Note 7, а не 6,…

юни 24, 2016

Свиване

Европейският съюз?  


Какво и защо роди Европейския съюз!

Изображение: http://www.gettyimages.com/


Защо е създаден Европейският съюз?

Един въпрос, който стои на дъното на усещането, че ЕС поема към нови посоки на развитие или деградация, особено актуален след вота на англичаните против оставането им в него..

В този текст, няма да анализирам детайлите по създаването, развитието и видимите функции на "Обединена Европа", а ще погледна нещата от друг ъгъл, който вероятно всеки от нас го усеща, но никога не съсредоточава погледа си на него.

Европейският съюз е създаден с цел да положи и поддържа среда за развитие на постиндустриална Европа, където производството бива низвергнато, като сфера на личностно развитие. 

Европа е люлката на индустриализацията, както и рождено място на повечето цивилизационни философии. Тук, за цивилизацията ни са постигнати най прогресивните стъпки от развитието ни.
Именно за това, следващата фаза на развитието ни ще започне от тук.

Индустриалната революция, започнала още 18-ти век, поставила началото на масовото производство, логично съпроводена с масови урбанистични процеси и бум на раждаемостта, наближава върха на жизнения си цикъл в началото на 20-ти. Такъв бърз преход на цивилизацията от една епоха в друга, за човечеството е било трудно да понесе. До тогава технологичните промени в бита на хората са навлизали изключително бавно - с няколко поколения, така че резултатите от развитието са били приемани за даденост. Изведнъж цивилизацията ни се развива от една епоха към следваща в рамките на 2-3 поколения и пропастта между разбиранията на тези поколения става непреодолима. Дядото не може да обясни на внучето ключови неща от обкръжаващия живот. Разбира се до преди това, срещата на дядо с съзнателно внуче е била рядкост, предвид продължителността на живота, но любознателността на човека винаги е била основна част от развитието на човешката цивилизация, а опознаването на околния свят е характерно дори и за животните. Но когато средата, в която живеем се променя твърде бързо, човека и животните им е трудно да се адаптират.
Именно това се случва с Индустриализацията на нашето развитие през последните 300 години и още в началото на 20-ти век развитата част на човечеството се сблъсква с трудността на премине от една фаза на развитие към друга. И естествената реакция на този организъм е да се противопостави на течението, а познатите методи са първични - войните, обхванали Европа и останалия развит свят са опит да се забави развитието, но всъщност имат обратен ефект. Индустриализирането на живота ни, всъщност намира най-силно поле за изява в военното дело, където реализира най-голямо развитие. Разбира се шока от войната спомага човечеството да приеме новостите, като непреодолима част от развитието, дори след войните обществото е принудено да използва новите технологии за възстановяване и изграждане на битието си. Бързото възстановяване от войните поставя нови ценности пред хората. Ако до преди, в разгара на индустриалното развитие хората са се стремили да притежават или да участват в процеса на производство, за повишаване на своя обществен статут, то сега участието в производствения процес започва да се счита за долна занимание. Причината за това разбира се са Парите, които започват да се самовъзпроизвеждат и обезсмислят наличието на други средства за производство (земя, суровини, умения и труд, талант). От тук на татък Европейците се насочват от сферата на производството, към сферата на услугите.И понеже туризмът не може да храни повече от 10-20 % от населението, а и не е така престижен, единствената посока за развитие е търговията и административните услуги.
Е, двете вървят ръка за ръка.
Европейския съюз е създаден с основната цел да създаде на своите граждани поле за изява в сферата на административните услуги и търговията.
Всички стандарти, създадени за да "подобрят жизнения ни стандарт" са всъщност нужни за да има служби, които да ги разработят, приложат и контролират въвеждането в нашия живот.
Всички Европейски държавни институции, са хранилка за милиони души, нежелаещи да си цапат ръцете с производство.
Всички закони, установяващи абсурдни норми и добродетели са създадени, за стимулира нуждата от адвокати, съдии, прокурори...

Европейският съюз създаде за своите граждани работа в сферата на услугите, защото производството е отживелица.

Въпросът е, какво следва?
Аз казвам, да се готви науката и творчеството. Защото с тази индустрия индивида се загуби...

Свиване

タマゴサミンにはiHA  

タマゴサミンにはiHA(アイハ)、年齢と共に増す毎日の辛い関節痛。
ほっといても治りませんしひどくなるばかり。
何とかしないといけないんですが、お医者さんに行っても手術するほどではない。
これから寒さで、立ったまま階段をされていたそう。タマゴサミンは短期間で痩せられると人気がありますが、タマゴサミンの飲んに悩む方へ向けたいうです。
誌に掲載された米国の配合(ヶ月)によると、事のよりはずっと短時間で、驚くほどの体の好調ぶりに自分でも驚きです。これはiha剤の効果の証明だということもできるので、
ヒアルロン酸ばかり揃えているので、小説というサプリメントがことされています。タマゴサミンという発見から実用段階まで、サイトに大きな後がないのなら、
鶏購入をすでにお持ち。
タマゴサミン」の購入を検討している方にとっては、かなりそのものがいうたずのおあるになる恐れがあり、足腰にはいいという。
低燃費やタマゴサミンなど、一応効果と共に増すタマゴサミンの辛い悩み更に、かなりを調整してでも行きたいと思ってしまいます。
サプリは即効性はありませんが、痛みが良くなるまでは続けましょう。
炎症が進むとさらに痛みが増しますのでそういう時は病院に見せるのも必要ですね。
歩く動作をはじめるときに、ひざが痛いというスムーズに動けない変形性膝関節症はいやです。
タマゴサミンおすすめ

Свиване

Тест зона: iRobot Roomba 980  



Честно да си призная, преди да ми предложат да тествам iRobot Roomba 980, като ползващ добрата стара метла и ръчната прахосмукачка,  имах само бегла представа за принципа на действие на тези машиниОт хората, коиточистят с отегчение и досада съм и бях любопитна да опитам.
Леко скептично извадихме това чудо на техниката от кашона и го пуснахме да шета. Четейки информация из нета за прахосмукачките роботи разбрах, че хората често им дават латиноамерикански имена като Хуанита, Есмералда и Долорес, т.е. екзотичната  домашна помощница. За да излезем от латино сериалите, нарекохме нашия Робокоп.  Оказва се, че освен за почистване, има компактни машини за миене на подове, което също не е лоша идея за твърди настилки. Чудя се как би реагирала на тази някоя домакиня от Средновековието, вероятно почти като мен – с одобрително кимане и потриване на ръце.



Впечатленията ми: 

1.       Принцип на работа:  премахвате от пода всички детски играчки, остатъци от бисквити, дрехи за пране и единични чорапи. Натискате едно голямо копче със зелен надпис Clean и се оттегляте. 

Резултат: Справя се чудесно, засича оптично боклуци, трохи, мъх, отпадъци. Роботът има камера и сензори, с които се ориентира в пространството.Четката излиза извън самия робот и обира плътно до мебелите и стените.

Забележка: На някои места имаше пропуски в ъглите, може би заради разположението на мебелите. Заради сензора за стълби твърдят, че не почиства черни повърхности. Тествах върху черно-бял килим, резултатът е този:


2.       Модел: Моделът, който пробвах е  Roomba 980, най-новият. Дизайнът му е много елегантен, не дразни окото и не заема място. Можете да го наемете безплатно за тест у дома.

Предимства: има по-издръжлива батерия от предишните модели, работи с по-голяма мощност, има функция antitangle против заплитане (тествахме случайно с една забравена връзка за обувка – работи), по-голям контейнер, по-ниско ниво на шум и куп други полезни иновации. Притежава и функцията carpet boost – мощността се увеличава автоматично при разпознаване на килим.

Резултат: не мога да я сравня с други модели, тъй като не съм ползвала. Когато открие зона с по-голямо замърсяване, увеличава интензитета си. Шумът ѝ не дразни. Площта на почистване е 185 кв.м., за нашия апартамент от 100 кв.м. е напълно достатъчно.
 

Попадения: има допълнителни аксесоари, които могат да ограничат достъпа му (до купичките на домашния ви любимец например) и други места, през които не искате да минава. Размерът  е компактен и  позволява да се пъха под столове, легла и дивани, което е чудесна опция за лесно почистване. Има адаптивна броня, която омекотява допира с мебелите. Има  и сензор срещу падане по стълби. Минава свободно през плавни преходи/прагове между стаите, качва се и слиза от килими без проблем. Чисти бързо. Има програма spot, която почиства концентрирано зона от 1 м. (тествахме с разпиляно на пода брашно – работи). Индикира при напълване на контейнера, почистването му е лесно и бързо. Индикира при изтощена батерия и сам, забележете САМОСТОЯТЕЛНО отива на зарядното на заден ход, презарежда и се връща да почисти на същото място, където е спрял – космическа работа!

Забележка: Не успях да установя с каква регулярност се налага почистване на контейнера, зависи от степента на замърсяване и колко често се ползва уреда.

Впечатления: След двуседмичен тест мога да кажа, че iRobot Roomba 980 освен умна и забавна машинка, върши добра работа. Докато готвите, почивате или сте на компютъра в приключване на някаква много важна, разбира се, задача. Няколко пъти ми идваше да му предложа: Спри малко, ела да изпием по едно кафе! Явява се почти като нов член на семейството, нещо като Закс от детското филмче.  Цената не е никак ниска, но ако прецените, че можете да направите тази инвестиция и това би ви спестило ценно време, моделът е добър избор. Безкрайно приятна функция е приложението за телефон, с което можете да активирате робота от която и да е точка на света, за да почисти преди да се приберете. Би бил много подходящ и за семейства с домашни любимци, които пускат козина навсякъде, както и за по-големи помещения и къщи (заради сензора за стълби).
Освен всичките му функции и хитрини, за себе си открих още една – работи чудесно и като бавачка. При пускането му и двете деца застиват на едно място и го наблюдават почти хипнотозирани   – т.нар. функция babysitter.


*Уредът ми беше предоставен за временно ползване от iRobot България.
Свиване

Новите дрехи на Марчо, или Как 11-годишният Симеон ни сложи в джоба си  

001

Освен 200-те кучета, Фермата е дом и за 2 прасета, 3 козички и един овен – нашият смешен крив Марчо.

След като се провалиха няколко уговорки за постригването му,  Марчо посрещна жегите с вълненото си кожухче – по спешност търсихме някой, който наистина умее да постригва, за да не се налага да кълцаме горкото момче с канцеларски ножици.

002

Симеон е на 11, учи, работи здраво в стопанството на семейството си, и печели на състезания по издръжливост в конната езда.

Той е едно много сериозно и много добро момче. Заедно с брат му и татко му тъкмо приключват стригането на тяхното стадо и Симеон нямаше нищо против да дойде да помогне и на Марчо.

003

Днес Симеон дойде в приюта в 10 часа, с две ножици, работен панталон и усмивка. Отне му около час, за да освободи Марчо от руното му и не го поряза нито веднъж!

А и Марчо беше съвсем спокоен, Драго го държеше, Симеон го постригваше – направо си се разтопи. Tой вероятно е единственият нежен овен на планетата.

004

С далеч по-сериозно безпокойство се отнесе към процедурата козичката Цонка. Тя е приятелката на Марчо, винаги са живели заедно и са много близки – той, така да се каже, е предводител на стадото им от двама.

Тя вися на оградата и го вика през целия час, докато Симеон го постригваше, въпреки че на него си му беше приятно.

005

Марчо – изглеждаше огромен, а е всъщност един дребен овен!
Марчо дойде във Фермата като мъничко бебенце с вроден неврологичен проблем – нали виждате как му е извита главицата. На снимката виждате как Драго го води с кучешки повод – наистина се съмняваме да има друг такъв овен на планетата.

006

Цонка – най-сетне спокойна, проверява качествено ли е свършил работата си Симеон (много!). А на Марчич ще му е прохладно най-сетне.

На Симеон пожелаваме един голям път напред и нагоре, направо ни сложи в малкия си джоб! Такъв малък човек, с такова хубаво отношение към животните, супер спокоен подход и изумително сръчни ръце.
Бъди жив и здрав, Мони!

Свиване

Рицарят, който познавал нощта  

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, много обичала да… спи 🙂

Тя затваряла очички когато Слънцето си тръгвало и отстъпвало път на мрака и ги отваряла едва когато то я погалело отново на сутринта. Вероятно затова Принцесата никога не била виждала нощта! Тя знаела, че светът е пълен с рицари, които познават добре нощта, но и тях никога не била срещала. Даже била сигурна, че никога няма и да ги срещне, защото си мислела, че те обитават тъмното и не излизат на дневна светлина…

И тъй като обикновено на принцесите никой никога за нищо не им противоречи, тя нямало как да знае, че греши. Затова, ако си мислите, че на принцесите им е лесно да си живеят в своя собствен свят – дълбоко се заблуждавате – нямате представа колко е изморително всичко да откриваш и да научаваш самичка!

Затова, когато Рицарят, който познавал нощта, пристигнал в Царството, Принцесата се изненадала.

Изненадала се не от черните му доспехи и сянката на нощ в очите му – Принцесата била срещала Мрачни рицари и преди…

Не се изненадала и от това, че не носел думи със себе си, нито от това, че бил изгубил пътя

Изненадала се от… нощта, която Рицарят навсякъде водел със себе си… Уж било светло, а около Рицарят било тъмно… Уж било ден, а около Рицарят ухаело на нощ…

Затова, когато наближило време Слънцето да се оттегли, Принцесата отново се изненадала, защото с наближаването на мрака, доспехите и бронята на Рицаря започнали да се отдръпват и на тяхно място дошла… светлина.

Принцесата дори не предполагала, че нощта може да е светла! Това допълнително я объркало – та, нали денят трябва да е светъл, а нощта – тъмна!

Рицарят успокоил Принцесата като й обяснил, че наистина нощта не трябва да е светла. Обяснил й, че нощта трябва да е тъмна, прохладна, уханна и успокояваща и че нощта е измислена, за да могат Принцесите да спят спокойно, за да си починат и да могат на сутринта отново да се радват на първите слънчеви лъчи, които се промъкват в съня им и да имат сили да откриват света отново и отново.

Тогава Принцесата, която освен умна, разумна, прелестна и омайна, била и много любопитна, попитала Рицаря, как така тогава покрай него нощта винаги е светла!

Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство…

(следва продължение)

Свиване

Samsung подготвя специално издание на Galaxy S7 edge за Олимпийските игри в Рио  

Samsung подготвя специално издание на Galaxy S7 edge за Олимпийските игри в Рио
Като дългогодишен спонсор на Олимпийските игри Samsung планира специален анонс по случай тазгодишното им издание в Рио. Става въпрос за…
Свиване

Реформи и проформи  

Няма да плюя вдигането на единичната цена на билетите за Градски транспорт в София.  Все един ден билетите щяха да струват толкова. Но, немога да приема, че „Моля другарката“ г-жа Фандъкова обясни новата цена с фразата – „Реформите изискват тежки решения“. Поради което искам да уточня какво по-принцип е реформа, тежко решение и проформа….

Реформа е когато започнеш цялости промени за да подмениш статуквото, старият начин на живот и неработещи практики. Тежко решение е след като знаеш, че хората не обичат резките промени да продължиш да работиш за промяна, въпреки натиска. Проформа е да облечеш в хубави думи, нещо което не променя нищо и да го представиш като голяма промяна. Ето няколко примера от Общината и г-жа Фандъкова какво трябва да е реформата и каква е тяхната проформа.

Реформа в СКГТ е когато се реорганизира и оптимизира системата на обществен транспорт и трафика, така че, максимално бързо и удобно да се достига от т. А до т. Б., с нови схеми, нов график и начин на таксуване. Тежко решение е премахването и окрупняването на дадени линии или замяната им с алтернативни маршрути, създаване на зони. Проформа е промяна в спирките и превръщането на метротостанциите в автогари, увеличаване на билетите.

Реформа за Зелен град е да се ограничът абтомобилите, автобусите и други въздухо замърсители, а алтернативни практики, като електро транспорт, велосипеди и пешеходни алеи да се налагат. Тежки решения са реални ограничения за автомобилите за достъп до централната част на града, освобождаване на тротоарите за пешеходци, изграждането на закрити много етажни паркинги, вместо сгради за бизнеса. Проформа са т.нар. Сини и Зелени зони, действащи като платени паркинги, купуването на нови, но евтини и също толкова, колкото старите замърсяващи въздуха автобуси.

Реформа е да се свалят шофьорите от автомобилите и качени в Градският транспорт или  на велосипед. Тежко решение е да дадеш личен пример, ходейки всеки ден на работа с трамвай или колело. Проформа е да начертаеш жълта линия на булеварда и да обявиш, че вече ИМА алтернатива.

Реформа в един развиващ се град е да осигуриш 24 часов комфорт на жителите му, давайки им възможност да ходят на работа бързо, лесен достъп до парковите и крайградски зони за отдих, сигурна и чиста среда за пазар и хранене. Тежко решение е да хванеш метлата и да изметеш концесионери и инвеститори, които пренебрегват общественият интерес за да печелят за себе си… Проформа са отново „нови“ автобуси, жълти линии и синя зона и чупене на пръсти, че законът бил такъв… А, закона е такъв, какъвто се напише.

Та така, г-жо другарко Фандъкова. Купуването на нови автобуси не е реформа. Особено когато са купени, защото са евтини. Щеше да е прогресивно и реформаторско, ако бяха скъпи, но направят градският транспорт най-екологичният в района или Европа. Поскъпването на билет не е тежко решение, а просто „хитър“ начин да напълниш касичка. Касичка която е опразнена заради нерентабилни и грешни решения. И когато те продължават да се взимат, тя пак ще се изпразни. И билетите или нещо друго ще поскъпне пак. Не защото такъв е пазарният принцип, а защото гражданите на София не са готови за реформа в управлението на града и не искат да вземат тежкото решение да гласуват за някой друг, който не прави нещата проформа…

Свиване

Петъчен виц: Кариерни асоциации  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

2016-06-24 радио-link  

(blog post за разсейване)

Пешо (който организира uzana.io) си взе няколко ubiquiti airmax-а, с които да си пусне net (като разстоянието, което има да покрие е около 12км). За да им направим истински тест, решихме да ги вържем от у нас (Лозенец, близо до водната кула) до у тях (Костинброд), което е около 18км.

Лъчът се оказа достатъчно широк, че да не трябва ултра-точно насочване, и резултатът може да се види в един smokeping, който пуснах да дебне. Има едно прекъсване при донастройване първия ден на вертикалата от Костинбродската страна. Като цяло нощно време загубите са малко, през деня обаче има бая зашумяване по пътя – например НДК е точно по правата линия и техния wifi се чува бая добре с тия антени…
(тия антени чуват наистина много добре, май мога да слушам wifi-та на няколко километра с тях)

Може да се види снимка на гледката от моя покрив. Да, знаем, че сме го закачили на гръмоотвода.

След упражнението се оказа, че аз имам root на router-а на Пешо, та първо най-накрая си подкарах bgp за моя ipv6 вкъщи, после подкарах при него, и накрая ги interconnect-нах през радиовръзката. Сега ако ми спре net-a вкъщи, ще имам поне ipv6 през Костинброд. Наливам пълна таблица и на двете места, сложил съм local preference на пътищата от него да е по-малък (и по същия начин на двата router-а от другата страна моя prefix през неговия link е с по-малък localpref), като цяло съвсем стандартен setup :)

Мога спокойно да кажа, че вкъщи свързаността ми вече е географски подсигурена.

Свиване

Apple може да представи три модела iPhone 7  

Apple може да представи три модела iPhone 7
В китайските медии се появи информация, че тази година ще видим не само традиционните две версии на новия iPhone -…
Свиване

Въпросите, които станаха неизбежни  

Разединеното кралство взе очаквано за мен решение. Европейските политици очаквано не са готови за това. Кои са най-логичните въпроси днес? 1. Кой е следващият, който ще напусне ЕС – очакваме букмейкърите да предложат коефиценти. 2. Ще успее ли Германия да вземе еднолично лидерство в Общността и да стане ЕС по-прагматичен, по-опростен и по-разбираем? 3. Ще [...]
Свиване

Потребителите на WhatsApp провеждат над 100 милиона разговора всеки ден  

Потребителите на WhatsApp провеждат над 100 милиона разговора всеки ден
Потребителите на WhatsApp провеждат по над 100 милиона разговора през приложението всеки ден, което е по 1100 обаждания в секунда.…

юни 23, 2016

Свиване

Понеделник  

Лепкав студ.
Градът е хищник.
Поглъща моето момиче.
Към спирката.
Към спирката.

Безмислен труд
краде от времето ни
за обичане.
Така умираме.
Умираме.


5.01.2015
Свиване

Лятно и градинско…  

От време на време е добре, когато имаш претенции да имаш кифленски лайфстайл блог – да сложиш и малко снимки, не само текстове. За това Мира отново извади най-доброто от мен,  тази лятна фотосесия сред ухаещи храсти, цъфтящи дървета и цветни лехи, а аз показвам най-любимите си в този сезон рокли на Liviana Conti.

 

fb-a

Историята с тези рокли е много сложна и странна, а на моменти и леко тъжна, защото е важна поука как в този живот никога и на никого не бива да се вярва! Също така е доказателство, че сестра ми е най-яката жена на света и е способна да се справи с всякакви ситуации с лекота, смелост, усмивка и запазвайки вдигната глава и достойнство.

Liviana Conti можете да намерите в „зеления“ бутик – т.е. магазина със зелена дограма на ул. Уилям Гладстон 46.

1 2

Тук от роклите се вижда малко – по-скоро акцентът е върху моите физиономии и шапката с огромна периферия от H&M, с която не се разделям второ лято подред. Още от роклите – тези дни.

4 3
Свиване

Мтел обяви в кои страни предлага 4G роуминг  

Мтел обяви в кои страни предлага 4G роуминг
Мтел обяви, че от днес абонатите му могат да използват 4G скорости и в роуминг, когато пътуват в 10 европейски…
Свиване

Huawei работи по собствена операционна система  

Huawei работи по собствена операционна система
Huawei получава солени критики по отношение на вида, в който представя Android в устройствата си, затова е добра новината, че…

юни 22, 2016

Свиване

Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?  

kucf

Изт: azquotes 

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“

(Уилиям Шекспир)

Колкото и странно да звучи, въпросът: „Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?“ вълнува не само феновете на „Матрицата“, досещал се е още У. Шекспир. Обсъжда се и в академичните среди. През 2003 година в Оксфорд се появява сериозен научен доклад по темата от Ник Бостръм (на снимката по-горе).

Съвсем накратко: изследователят предполага, че ако компютърната мощ се умножава със сегашните темпове, то наследниците ни от бъдещето ще могат да създават виртуална среда, която е практически неразличима от реалната. И, тъй като всички хора, откакто свят светува, се интересуват предимно от своето минало и от съдбата на своите предшественици, то има голяма вероятност маниаците от 200-500-1000 години напред  да се опитат да пресъздадат историята в нещо като свръх-усложнена компютърна игра с цел „пътуване във времето“. Има и голяма вероятност „героите“ в тяхната симулация на миналото да се окажем самите ние…

Лошото е, че няма философски, математически или друг начин да докажем, че това не е така. Може да сме „играчите“, които умишлено са „забравили“ своя произход, за да им е по-интересна Симулацията и да се вживеят максимално в нея, но може и да сме само част от „декора“ – един вид „статисти“, които имат илюзията за самосъзнание, но чиято цел е единствено да правят обстановката по-реалистична за малцината от „избраните“, демек – за истинските герои.

Честно казано, като гледам в какви „зомбита“ са се превърнали 99,99% от хората, не виждам нищо чудно това да е така… Досега не съм попадал на индивиди, които имат самостоятелно, неповлияно от средата мислене и, което е още по-важно, самостоятелна опитност „за вселената, живота и всичко останало“. В най-добрия случай имаме някаква представа за тях. Прекопирана от заобикалящия ни свят. Повечето хора са продукти, а не създатели на реалността, в която живеят – клонинги на мейнстрийм идеите, достигащи до тях посредством мейнстрийм културата и социалното програмиране…

Повечето хора изобщо не се доближават до идеята за съзнание. Натоварени сме с огромно количество информация, предпочитания и нагласи, но всеки път бъркаме познанието със знание.

Примерно, аз имал ли съм някога идеята да стана космонавт, писател, пътешественик или откривател, но не защото са ми казали колко е яко, не защото съм повлиян от обществените нагласи и културните им суб-продукти (филми, книги, музика, игри, предавания и т.н.), а защото самостоятелно съм взел такова решение, стигайки до извода сам, че това е моята цел, избирайки я посредством задълбочен самоанализ, основан на индивидуален житейски опит и честни спрямо мен самия предпочитания; цел, която няма нищо общо с модерните тенденции в моето съвремие, с културата и традициите на обществото, в което живея?

Едва ли. По-скоро не. В ценностнта си ситема откривам твърде малко неща, които да се различават от императивите на кошерното съзнание..

Практиката показва, че човечеството се направлява от шепа хора. Визионери. Откриватели. Завоеватели. Пионери. И духовни учители. Всички останали са техни последователи. Първите живеят в създадения от тях свят. Вторите, ако искат да повлияят на средата, могат само временно да изменят обстоятелствата – без особени последствия върху статуквото в дългосрочен план. Константите се запазват. Параметрите си остават. Като „статист“ можеш да „пипаш“ само част от най-незначителните променливи, т.е нямаш права върху основните „контроли“. Можеш да основеш малка секта, например, но не можеш да си Христос или Буда.

Големите изменения на средата се случват когато някой „изобрети“ атомната бомба. Или двигателя с вътрешно горене. Или Християнството. Или хипер текст трансферния протокол. Колко от визионерите на съвремието ни са наши близки познати? Колко Марк Зукърбърк-а, Бил Гейтс-а, Лари Пейдж-а и Сергей Брин-а имаме в семейството? Колко Елън Мъск-а познаваме лично? Колко самостоятелни идеи сме имали през живота си, които са променили хода на историята или са оказали своето въздействие върху цялото човечество? Отговорът на всички тези въпроси е: Николко! Но всички ние сме повлияни от хора като изброените по-горе до най-малкия детайл от нашето ежедневие. Дори елементарните ни навици са подчинени на техните разбирания, предпочитания, визии, концепции и правила.

Мечтите ни се задават от тях.

Съзнанието определя битието на създателите. Битието определя съзнанието на последователите.

Има и още причини да смятаме, че живеем в компютърна симулация. Така например, колкото повече научаваме за Вселената, толкова повече разбираме, че тя се подчинява на строги математически правила. Тоест има два варианта: Или Господ е математик (а не българин), или заобикалящият ни свят е създаден от разум, който много прилича на нашия. Значи може да е създаден от наследниците ни в не толкова далечното бъдеще. Макс Тегмар, космолог от небезизвестния МИТ, казва следното: „Ако бях герой в компютърна Симулация, щях да откривам постоянно, че правилата на заобикалящия ме свят са устойчиви математически модели, които следват чудесно компютърния алгоритъм, който ги създава“.

Разбира се, вманичаването на тази тема никак не е препоръчително. Превръща те в чука, за когото всички останали са просто недозабити пирони. Или в лудия, който уж знаел, че не е граховото зърно, но все пак тичал на зиг-заг из двора, защото не бил съвсем сигурен дали Петелът също го знае.

И тук няма място за крайности. Няма място за фанатизъм. Има място за много фантазия, естествено, а Истината, може би, отново я някъде по средата…

Тихомир Димитров


Свиване

С Нева Мичева за „Приказки от крайните квартали” от Шон Тан, чиято премиера в София е днес  


Корицата на книгата  За днес (четвъртък, 23.06.2016 г.) от 18:30 часа, в „+ това“ (София, ул. „Марин Дринов“ 30), е насрочено софийскито представяне на една изключителна книга – „Приказки от крайните квартали” от Шон Тан.
  За нея New York Times Book Review писа: „Хипнотизиращ… Такова визуално красноречие може само да мотивира читателите да търсят всички бъдещи графични романи на Шон Тан, без значение на коя точно лавица се намират“.
  Предлагаме ви разговора (на В. Дишев, от 03.06.2016 г.) с преводача на книгата Нева Мичева за Шон Тан и „Приказки от крайните квартали”:


(първа публикация – в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM – най-богатият публичен, достъпен за свободно ползване, български архив с разговори и гласове на автори, преводачи, издатели, наблюдатели на литературния процес…)

Свиване

Криворазбраният баланс в една ненужно деликатна тема  

Покрай материалите ми за имунизациите, антивакс движението и псевдонауката, редовно ми препращат статии и статуси по темата. “Виж, виж какви глупости пишат пак.” Наистина, редовно става дума за “скандални разкрития”, “световна конспирация за евтаназия” и преводи на материали в американски или руски издания за “натурален живот”. Такива с лопата да ги ринеш. Днес обаче получих статия на една “холистична нутриционистка” със заявка за балансирано мнение. Линк ще намерите в края на този ми коментар.

Най-общо казано се опитва да посочи ползите от ваксините и правилно показва, че няма научни доказателства, че причиняват аутизъм, астма и други приписвани им заболявания. Описва и как благодарение на модерната медицина и ваксините в частност, детската смъртност е спаднала драстично през последните десетилетия. В целия си текст обаче неизменно следва линията, че ваксините може да “отключат” такива заболявания, че трябва индивидуален подход за всяко дете и най-вече, че ваксините са равностойни на игра на руска рулетка.

Тъй като имах 20 минути за убиване в градския транспорт, реших да ѝ отговоря. В повечето случаи най-добрата стратегия е да игнорираш такива текстове, но този вече беше споделен 150 пъти и имаше 330 харесвания. Макар да изгледа като търсене на баланс, всъщност статията повтаря същите неверни неща, но поднесени така, че да грабнат вниманието на онези родители уязвими след раждането и търсещи всякаква информация. По-долу ще ви илюстрирам защо това е проблем.

В този контекст, отговорът ми беше следният:


Идеята, че моноваксините са някакво по-добро решение дори за отделни случаи при липса на обективни противопоказания е най-малкото медицински неиздържано, но най-вече опасно за децата. Реакцията към една многовалентна ваксина е приблизително същата, както към една моновалентна. 6-валентната ваксина създава реакция у организма като към заплаха, която всъщност не съществува. Удължавайки това състояние 5-6 пъти само поставя детето в ненужен риск.

Тезата, че децата днес са с по-слаба имунна система спрямо децата преди няколко поколения практически не е вярна. Точно обратното – подготвена е много по-добре да де справи с най-сериозните заплахи достатъчно бързо, за да има възможност да преодолее и по-слабите като грип и инфекции. Преди само няколко поколения във всяко семейство е имало по 1-2 деца починали от предотвратима днес болест. Както правилно казахте, най-слабите са си отивали тогава. Днес същите живеят благодарение именно на тези ваксини и антибиотици, но това не променя факта, че имунната им система е по-слаба и боледуват малко повече. Това не означава, че имунната система на всички деца е по-слаба, а че към оцелелите се добавят такива с по-слаба. Изводът Ви е типичен пример за нормална когнитивна склонност базирана на грешката с оцелелите (survivor bias).

Идеята, че храната, която днес ядем е по-токсична, също е далеч от реалността. До преди само 60 г. практически е липсвало охлаждане и храните са се разваляли много лесно. За питейните източници важи същото – нямало е никакво разделение на питейна вода и отпадни води от животните. Хранителните отравяния са били чести. Бактериите и вирусите, от които се разболяваме днес, не са от вчера. Разликата е, че лекарите по времето на бабите ни не са могли да направят нищо при салмонела или диария. Всъщност именно диарията е била основната причина за смърт при малките деца.

Не на последно място, цялата идея, че ваксините “отключват” аутизъм или дефицит на внимание е била оборена многократно. Ако което и да е от твърденията в тази статия беше вярно, то заболеваемостта у децата щеше да нарасне. В дейстивителност и смъртността, и заболеваемостта пада всяка изминала година.

Това, което много родители не искат да си признаят е, че има вероятност мръсната им кола, пушенето в дома или старата печка да е причината за дихателните проблеми на детето. Именно това са първите предписания, които се дават при такава диагноза – всички наоколо да спрат да пушат, да се сменят често филтрите на колата и да се почистват често дивани, легла и възглавници. Много по-лесно е да се обвини чужд фактор, някой друг, отколкото да се приеме, че има фактор в дома или просто фактор на случайност. Вярно е, разбира се, че въздухът в градовете ни днес е много по-замърсен с фини прахови частици, но причината за това е изцяло у нас – печките с твърдо гориво, мръсните стари коли, ерозиралата почва в градинки и паркове и чак на последно място – индустриалното производство.

От друга страна има един фактор, който навярно не сте учили в холистичните си курсове – промените в диагностиката. Това е отчасти заради по-добрата медицинска техника, но най-вече заради промени в методи и класификации. Както при астмата, така и при аутизма и неврологичните заболявания има стократно увеличение на спектъра. Много диагнози за астма на малки деца днес са били просто настинки за лекарите преди 20 г. Всъщност, 90% от диагнозите за астма отпадат след като децата навършат 3-4 г. При аутизма пък през 40-те единствената диагноза е била за най-тежката форма, от която днес в световен мащаб страдат стотина души. В последвалите десетилетия спектърът се разширява, за да включи още много състояния. Това не означава, че броят на хората с аутизъм се е увеличил, а че 99% от същите не са получавали нужното внимание и грижи преди само 10-20 г.

В този смисъл изборът между поставяне на ваксини не е между “руска рулетка” и “естествен подбор”. Руската рулетка предполага шанс 1 към 6 за смърт от ваксина. Реалността е 1 към 100 хиляди за някаква временна некритична реакция и 1 на милион за по-сериозна такава. Вероятността при естествения подбор по времето на бабите ни е била 1 от 4-5 деца да не доживеят венчило. Така изборът реално е между “естествен подбор” и “да те удари гръм”.

Статистиката е суха и жестока. Никой не иска да е сред тези 1 от 100000, но реалността е, че не може да спасим децата си на 100%. Няма такова нещо. Може само да увеличим шансовете им за живот и здраве. Няма имунолог, който да ви каже, че задължителните ваксини в календара в този им вид не постигат точно това.

От обратната страна на монетата, наистина е добре да се въведат тестове за алергии там където може. Специалистите обаче ще ви кажат, че едно бебе на няколко месеца до 2-3 години не показва надеждно алергична реакция. Понякога тялото реагира към даден препарат, материя, лекарство или храна и след няколко месеца вече няма реакция. Така един тест за алергия към ваксините може да покаже реакция в един момент, но след месец тялото да не реагира на ваксината. Може да се случи и обратното – да не покаже реакция при теста, а после при ваксината да реагира. В крайните случаи може да се случи и друго – да получи остра алергична реакция дори към теста, защото за алергиите няма значение дали тялото е имало контакт с 1 нанограм или 1 милиграм от дадено вещество. Тези реакции са толкова редки обаче, че има по-голяма вероятност от катастрофа по пътя за лекаря, отколкото реакция от самата имунизация.

Вярно е също, че не всички лекари дават достатъчно съвети какво родителите трябва да наблюдават при ваксинация. Не предупреждават, че трябва детето да е нямало контакт с болни няколко дни преди ваксината, че трябва да съобщават, ако е имало контакт, ако е кихало или вдигало температура преди това. Не предупреждават, че детето не трябва да има контакт с големи групи от хора или болни седмица-две след ваксинация, защото тялото му се бори с нещо, което възприема като заплаха и може да подаде на други зарази през тези няколко дни. С други думи – никакви молове, детски партита или ясли седмица след ваксинация. Не казват, че ибупрофен или парацетамол в нормалните случаи се дава чак след 38.5-39 градуса температура, за да се даде възможност на тялото само да се пребори, но в случай на ваксина се дава още на 38 градуса, защото е ясно, че инфекция реално няма, а е “фалшива тренировъчна тревога”.

Вярно е също, че Министерството на здравеопазването има огромни проблеми с доставката на ваксини, голяма част от които създадоха сами заради невежество и бюрокрация. Това е причината половината деца в някои области да не са ваксинирани навреме през последните две години. Повечето вече са наваксали с ваксините, но покачването на детската смъртност от инфекциозни заболявания през 2014-та и 2015-та е ясно забележимо.

Трябва да има и електронен регистър на ваксинациите, в които да се следи точно кое дете какво е получавало, кога, от кого, каква доза и как е реагирало (нищо, лека температура, обрив, раздразнение). С такъв регистър ще може да се проследяват както точната инжекция и доставка, която е бита, така и отказите за ваксиниране. Ще има отчетност и от двете страни и проблемите ще се засичат много по-бързо.


Статията на Маги Пашова Да ваксинирам ли детето си? ще намерите в страницата ѝ. Доколкото виждам, пише и в “Жената днес”. Квалификацията и на двама ни е еднакво свързана с медицината – аз съм информатик и инженер, а тя е завършила МИО. Всъщност, тя сега работи като “нутриционист”, за което е минала курс струващ 3500 лв. Вероятно затова консултацитите, които дава за “подсилване на женската енергия, завихряне на творчески заряд и настройване на вибрацията на креативността” заедно с доста съмнителни обещания за здравни ефекти, струват по 600 лв. парчето. Аз пък се занимавам в свободното си време с анализ на данни и опровергаване на когнитивни заблуди. Разликата между нас навярно е, че аз не продавам нищо на сайта си, за да търся някаква сензация с тестовете тук.

Причината да напиша горното под статуса ѝ отчасти беше и следният коментар, който видях в едно от споделянията:

antivax2

Това въобще не е изключение. Макар повечето родители да не подават ухо на такива спекулации, има тревожен брой хора, които “се съмняват” на база “една жена каза” и “не може да няма нещо щом го пише в нета”. Това отчасти се дължи на цинизма заложен в обществото ни и на недоверието в здравната система. Голяма причина да се решават на такива “отлагания” и “откази” е, че психологическата цена да не направиш нещо е много по-ниска от тази да вземеш превантивни мерки. Дори това бездействие на родителите да поставя детето им и околните в риск, те не виждат проблема в себе си, а в останалите.

Друг аспект тук е и крайният егоизъм – простата сметка показва, че едно нарочно неваксинирано дете би било предпазено от обществения имунитет, също както децата с противопоказания или с увредена имунна система заради лечение. Благодарение на този механизъм при достатъчно високо покритие не виждаме епидемии. Това не означава, че децата въобще няма да се разболеят от предотвратими болести, а че вероятността е безкрайно по-малка от пра-родителите им, например. Именно на това разчитат те и решават да експлоатират обществото по подобие на измамите със социални помощи или данъчни кредити. Проблемът идва, когато прекалено много родители вземат такова решение и общото покритие падне под определен праг. Особено когато такива семейства се съберат в една ясла или някакъв курс, епидемията е неизбежна. Именно това се вижда в последните години в щатите, Германия, Франция и Великобритания.

Статии като тази на г-жа Пашова правят заявка за експертност и опит, но всъщност не са по-различни като съдържание и коректност от който и да е антивакс пост в БГМама или съответните групи. Проблемът е, че прекалено много хора им се вързват вместо да разчитат на педиатрите и имунолозите. Намираме се в положение, в което родители вярват повече на жена минала прескъп курс нямаш нищо общо с медицината, науката или реалността, отколкото на лекари учили и практикували поне десетилетие. Проблемът, който имаме с ваксините не е толкова научен или медицински, колкото на доверие и процедури.

Затова не може да го решим представяйки научни аргументи, медицинска статистика, изследвания или доказателства. Никой няма илюзии, че ще променим мнението на шепата шумни фанатици, които вярват, че СЗО, правителството и Бил Гейтс целят евтаназия на българите чрез ваксини. Може обаче да достигнем на онези 60-70 хиляди семейства, които имат деца всяка година. Трябва работа с лекарите и подобряване на самите процедури, а това зависи колкото от политиците, толкова и от пациентските организации и самите нас. Определено трябва да има противовес на материали като този на г-жа Пашова, за да не се насаждат страхове без каквато и да е медицинска или научна стойност у млади родители в един уязвим за тях период.

Свиване

Съоснователят на HTC Питър Чоу вече не е част от компанията  

Съоснователят на HTC Питър Чоу вече не е част от компанията
Питър Чоу, който е един от хората, основали HTC през 1997 г., и неин главен изпълнителен директор за повече от…
Свиване

Тази година Apple ще наруши традициите си с новия iPhone, пише The Wall Street Journal  

Тази година Apple ще наруши традициите си с новия iPhone, пише The Wall Street Journal
Нова публикация в The Wall Street Journal, базираща се на запознати със случая източници, твърди, че тазгодишният iPhone ще наруши…

юни 21, 2016

Свиване

Теория за споделянето (умножаване на потенциала)  


Илюстарция: http://www.calculators.org/


Когато споделиш потенциала си (Р) с някой до теб, ти го умножаваш по 2
 (Px2) 3*2= 6
Ако този някой сподели своя с теб, резултата е двупосочен по себе си
(2P*2P = 4P2)   (6*6)2 = 362=1296
Когато споделиш потенциала си с група хора (10), той расте с брой им. 
(P+n) 3+10 = 13
Ако и те споделят потенциала си с твоя, ръста се умножава по себе си
(Р+n)2    (3+10)2 =169
Ако пък те споделят потенциала си с теб и с всеки от тях, ръста е необятен (Р+n)10  (3+10)10=41426511213649
 
Разбира се потенциала на всеки е различен и това променя всеки един сбор. Но общия принцип показва, че споделянето е общополезно за развитието на обществото.
Когато един обича друг и той му отвърне е много по-ценно от колкото един да бъде харесван от 10. Но ако един накара 10-тима да се ценят и вдъхновяват, резултата е непреброим...

P.S.
Формулите и резултатите им са илюстративни. Важна е идеята.

Свиване

Вече можем да качваме в Twitter клипове с продължителност до 140 секунди  

Вече можем да качваме в Twitter клипове с продължителност до 140 секунди
След като наскоро Instagram увеличи времето на клиповете, които качваме там, сега и Twitter обяви важни промени в тази посока.…
Свиване

Зукърбърг се похвали с 500 милиона потребители на Instagram месечно  

Зукърбърг се похвали с 500 милиона потребители на Instagram месечно
Марк Зукърбърг се похвали в личния си профил във Facebook, че месечната потребителска база на Instagram е прехвърлила 500 милиона…
Свиване

Смартфонът Nexus на HTC може да използва чипсет Snapdragon 821  

Смартфонът Nexus на HTC може да използва чипсет Snapdragon 821
В мрежата продължават да се засилват слуховете около това кой ще бъде следващият производител на смартфоните Nexus за Google и…
Свиване

2016-06-21 PlovdivConf  

И мина PlovdivConf.

Направих една лекция там, за която ще пиша по-нататък, като излезе и записа (в момента се джуркат, надявам се да ги избутаме тая седмица).

Пак бяхме в залата в палата “Киров” (надявам се за последен път). Уцелихме рекордни горещини (36 градуса, “feels like 43”), а вентилацията никаква я нямаше, та в крайна сметка имахме няколко човека пред колабиране. Част от техниката имаше проблеми с температурата, та в последния момент звъняхме на разни хора да ни донесат още някакви неща от София (и може би трябва да помислим най-накрая за дирижабъл с цялата техника вътре и да не се притесняваме, че сме забравили нещо). Купувахме спешно вентилатори на сутринта и по някакъв начин оцеляхме, но някакви количество хора ни гледаха на хладно от вкъщи, какво се вижда на графиките на трафика на restreamer-а.

Като цяло, Пловдив е адски град.

Около това тръгнах да мисля за странно устройство, комбиниращо радиатор, вентилатор зад него, а по самия радиатор, подходящо затворен да насипем сух лед, за да имаме малък self-contained охлаждащо устройство. Има да се сметне колко сух лед е нужен за колко време и колко може да смъкне температурата на някаква зала, може да се окаже подходящо за техниката по конференции.

Свиване

…мъдрост?!  

Когато спреш да се изненадваш, не ставаш мъдър – ставаш СКУЧЕН!

Свиване

Netflix представи ново лого, но старото остава  

Netflix представи ново лого, но старото остава
Услугата за гледане на видео по поръчка Netflix показа ново лого, което е съвсем различно от старото, но не цели…
Свиване

Храната – италианското щастие  

Hranata_Italianskoto_ShtastieАко мислите, че италианците зареждат масите си предимно с пица и паста, то това е книгата, която ще отвори очите ви за богатството на италианската кухня, при това ще го направи с голям и тежък шамар. Авторката Елена Костюкович ще открие за вас кои са най-емблематичните ястия на всяка италианска провинция, а вие ще се убедите, че почти няма плод, зеленчук, месо, риба или млечен продукт, които да не са споменати и подробно разгледани в „Храната – италианското щастие“.

Книгата изобилства от информация и определено заслужава вашето внимание, но идва със своите силни и слаби страни. Ще започна с критиките, за да завършим сладко:

Първата и най-съществена отправям към авторката. Без да искам да омаловажа труда ѝ, който е направо епохален (имам чувството, че е събирала информация, както някой приказен герой би събирал вълшебни капки вода от всички кладенци по света), трябва да отбележа, че съдържанието би било по-лесно смилаемо, ако беше разделено в различни книги. И ето какви например можеха да са те: История на хранителните продукти от Стария и Новия континент, История на италианската държава, Специфични гозби в италианския край, Съхранение и приготвяне на храната през вековете, Увлекателни цитати на тема ядене и пиене от известни и не толкова известни автори и т.н. Наистина, ако това може да е минус, а аз мисля, че може – книгата е твърде информативна! Изненадващо е обаче, че се чете бързо, стига да не се ангажирате да помните всичко, което е минало пред очите ви.

Друг проблем, който имам с изданието, са фотографиите. Едно, че са черно-бели, и второ, много по-неприятно: изобщо не се вписват синхронично в текста. За подобна книга си представям ярки, апетитни маси и блюда; преливащи кошници с прясна продукция от китни пазарчета; снимки, карти и картини, които разказват история. Иначе е сухо, написано енциклопедично и се получава като разговор с много интелигентен и начетен човек, от когото може да научите доста, но след по-продължително общуване (по-скоро монолог), вече се чувствате леко отегчени.

От критиката искам да извадя и положителното:
Ако четете книгата на бавни глътки, наистина ще научите прекрасни и детайлни подробности, не само за храната в Италия, не само за храната въобще, но и за световната история, за изкуството, обичаите, за езиците и съвременните тенденции в кулинарния свят.

Определено искам да похваля превода, дело на Румен Шомов. Сигурна съм, че благодарение на неговия труд една толкова детайлна книга може да бъде четена с лекота и интерес.

Смятам, че признанието, което авторката получава за тази своя творба, е напълно заслужено, предвид отдадеността, с която изградила своя труд и която личи във всеки ред. С тази книга ще опознаете Италия чрез задълбочения анализ на Костюкович, и ще се разходите по различните области, разделени в отделни глави. От време на време ще се спирате на кратки отбивки, които разглеждат тема, засягаща Италия или историята/продуктите/населението/готвенето, а после пак ще се завръщате на картата, за да продължите с кулинарния туризъм.

В края на книгата авторката дава достъп до всички свои познания с приложение-речник, в което може да откриете италианските думи на всички храни, сортирани по видове (зърнени, подправки, плодове, зеленчуци, яйца, сирена, месо и т.н.), а удобният азбучен показалец е наистина чудесна идея за книга като тази. Така ще може да се връщате лесно към някоя история или позабравен факт, без да се чудите именно къде в книгата бяхте прочели за крема Нутела или за поета в Древен Рим Овидий.

Препоръчвам книгата на всички хора, запалени по италианската кухня, култура и история, както и на всеки, който обича да трупа солидни запаси от обща култура. „Храната – италианското щастие“ е книга, която не само игнорира стереотипите за италианския начин на хранене, но и хвърля светлина върху истории и любопитни факти, далеч преминаващи границите на страната, за която е писана.

Девора


Filed under: Други, Места, кулинарно
Свиване

Солунските съзаклятници – за стремежа към свободата и смъртта  

солунските съзаклятници

Класическите постановки рядко са впечатляващи. Но има текстове, истории и театрални екипи, които работят заедно достатъчно добре, за да се превръщат в изключение на това правило. Такова изключение е „Солунските съзаклятници“ в Народния театър.

Да започнем от историята – а тя, както повечето интересни сюжети, има корени в реалността. През 1903 година в Солун се организират така наречените гемиджии – македонски студенти, готови да жертват живота си, за да привлекат вниманието на Запада към проблемите на Македония. И тъй като Европа няма да обърне внимание на нещо друго, освен на материалното, те организират взривяването на банка и потапянето на ферибот.

Солунските атентатори са представени в няколко събирателни образа – лидерът и идеен водач Орце Попйорданов, Коста Кирков, Димитър Мечев и колебливия, но в крайна сметка решителен Павел Шатев. Всеки от тях вече е простил със своя живот, но иска да промени този на сънародници, семейство, любима…

солунските съзаклятници

Много актуална звучи темата за атентатите в днешния ден. Свикнали сме да разглеждаме освободителните движения като геройски – но не са ли те също толкова оправдани, колкото и ислямистките атентати в Европа? Дали гемиджиите са просто млади идеалисти? Те са толкова отдадени на каузата, че не искат да отвличат вниманието от нея към собствените си личности, затова изгарят всичките си снимки и не искат имената им да се знаят. Но не са ли и просто атентатори? И въобще, колко обективно може да погледнем историята на собствените ни географски ширини?

солунските съзаклятници

Постановката не блести с впечатляваща сценография или технически решения – изпълнението е класическо във всеки смисъл на думата. Актьорите играят стабилно – не успяха да ме хванат за гърлото, но и не ме разочароваха. Разбира се, на традиционна висота са Леонид Йовчев и Юлиан Вергов, приятно ме изненада Валери Йорданов, а Мария Кавърджикова и Теодора Духовникова носят грижовното, но и твърдо женско присъствие. И все пак липсва една определена енергия – нещо, което не мога да назова, но търся винаги в театъра.

солунските съзаклятници

Ако ви се гледа класически театър с интересен сюжет и смислен текст, срещнете се със „Солунските съзаклятници“. Постановката не е от ранга на „Хъшове“, но налага интересни въпроси и води до едно нееднозначно противопоставяне между родолюбието и тероризма.

Постът Солунските съзаклятници – за стремежа към свободата и смъртта е публикуван в Васи ли?!.

Свиване

Oppo A37 е модел от среден клас с обещание за добри нощни снимки  

Oppo A37 е модел от среден клас с обещание за добри нощни снимки
Oppo представи нов смартфон от среден клас под името A37, който излиза с обещание за прилични снимки при ниска осветеност…
Свиване

Apple разчиства от магазините си компютрите MacBook Pro без Retina дисплей  

Apple разчиства от магазините си компютрите MacBook Pro без Retina дисплей
Apple е започнала да премахва от магазините си по-старата версия на лаптопите MacBook Pro, която няма Retina дисплей, но идва…

юни 20, 2016

Свиване

Потребителите на Spotify вече са над 100 милиона  

Потребителите на Spotify вече са над 100 милиона
Над 100 милиона са активните потребители на Spotify, които са използвали услугата за слушане на музика поне веднъж за последния…
Свиване

Microsoft: С нашия браузър компютърът ви издържа на батерия 70% повече спрямо Chrome  

Microsoft: С нашия браузър компютърът ви издържа на батерия 70% повече спрямо Chrome
Екипът зад браузъра Edge на Microsoft е толкова горд с разработката си, че реши да направи интересен експеримент и да…
Свиване

Яки нови блогъри: Петър Теодосиев от nauka.bg  

10346197_10154324455699554_8187532936745860787_n

Петър Теодосиев е един от двамата създатели (с брат си) на сайта за наука – nauka.bg. А отскоро е и вдъхновен блогър – можете да го откриете тук http://petar.nauka.bg/
Нека си поговорим с Петър за блогването – и ето:

Кое те подтикна да създадеш свой блог?
От много време си мислех за моя собствена трибуна, в която да споделям мислите си или това, което чувствам, че трябва да кажа на хората, които имат сходни на моите интереси, а именно науката. Преди няколко седмици на твоя лекция, Жюстин, говори за това колко влиятелни са блогърите и че е добре всяка фирма или организация да има блог, в който да „говори“ директно на своите посетители, клиенти, читатели и т.н. Това може би беше и моментът, в който реших, че имам какво да кажа и просто за 30 минути си направих блог и дори написах първия си пост.

Пишеш много активно – как намираш темите и как го съвместяваш с останалите си ангажименти?
Както всяко нещо и блогването си иска времето. Първите няколко теми сами си дойдоха, тъй като пиша за науката, но през призмата на сп. „Българска наука“. Нещата, които чета, научавам и от които се интересувам, са свързани с новостите в науката и с науката в България. Направих си списък с теми, които бих могъл да пиша и биха били интересни на хората и започнах от този списък да развивам текстове. Засега ми се получава доста лесно, тъй като повечето пъти ги пиша вечер вкъщи и не ми отнема от времето през деня.

Какви са очакванията ти, все още в началото на блогването ти, какво ще ти донесе това?
Интересното е, че вече започнаха да се формират дискусии и има реакция. Блогът няма много посетители, но пък моята цел е да бъде трибуна, която аз, като главен редактор и създател на сп. „Българска наука“, да използвам, за да изкажа лично мнение по различни въпроси, свързани с науката. Основните ми очаквания са да се предизвикат повече дискусии, които да засягат науката в България, а какво ще се породи от това – времето ще покаже. Също така искам да покажа някои неща, свързани с проекта БГ Наука директно от кухнята, факти, които читателите няма как да знаят – например за рекламата в БГ Наука, за магазина, който на практика издържа цялото списание и т.н.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да бъда чут от повече хора, които имат властта да променят нещата, свързани с наука в България и също така да не спирам да пиша с това темпо.

Свиване

Samsung Galaxy S8 ще предлага 4k дисплей и двойна камера, твърди слух  

Samsung Galaxy S8 ще предлага 4k дисплей и двойна камера, твърди слух
Напоследък всички новини около Samsung засягат фаблета Galaxy Note 7, който очакваме в началото на август, но най-прясната информация засяга…
Свиване

Бюджетният LG Magna получава ъпдейт до Android 6.0 Marshmallow  

Бюджетният LG Magna получава ъпдейт до Android 6.0 Marshmallow
Чудна история е тази с ъпдейтите до всяка следваща версия на Android. За едни производители оправдание е, че определен модел…
Свиване

В Пекин обявиха дизайна на iPhone 6 за копие на малко известен китайски производител  

В Пекин обявиха дизайна на iPhone 6 за копие на малко известен китайски производител
Apple нарушава патенти свързани с дизайна на китайската Baili, решиха властите в Пекин. Това би могло да наложи забрана за…

юни 19, 2016

Свиване

Какво определя качеството на живота ни (размисли от разходка из Тетевен)  

 
През миналите почивни дни (10-12-ти Юни) имах шанса да почувствам духа на красивия планински град Тетевен. Бил съм там и преди, но никога не съм имал време за разходки.
Повода беше работно-разтоварващо сплотяване на колектива (тиимбилдинг), така че времето за разходки беше "откраднато".
В разходките ми из нови места, аз най-често се впечатлявам от градската архитектура. Но не като специалист, ами като авантюрист, търсещ отговори на незададените въпроси като; Какво от миналото осветява настоящето и може да ни посочи бъдещето?


Е, разбира се такива въпроси са само част от мислите, които вълнуват душата, разхождайки се из улиците на градове с богата история и културен живот.

Такъв град е Тетевен.

Първо искам да се извиня за качеството на снимките, правил съм ги с телефон и в никакъв случай не претендирам да съм обиколил целия град, а предполагам и съм пропуснал много красиви места. Както казах времето си бях откраднал...

Но темата тук не е толкова фотографски разказ или архитектурен анализ, а споделяне на чувства, развълнували ме разхождайки се из улиците на Тетевен.

Първото нещо направило ми впечатление бе заоблените ъглови къщи и най-вече балкони.
Не направих много снимки, но ми направи впечатление, че този елемент го има не само на старите къщи, ами и на нови, построени вероятно през последните 10-40 години.
Знам, че заоблените форми не са много функционални за вътрешното пространство, но са елемент с висока естетическа стойност от една страна и от друга признак, че местните ценят повече красивото, от колкото практичното.
Което напомня, че стойността на живота не трябва да се оценява с материална рационалност, а с емоционална удовлетвореност.

Именно с тези мисли разходките из Тетевен ме накараха да преосмисля какво е ценното на битието ни през 21-ви век. Защото ходейки из улиците тук аз усетих чувство на спокойствие, сигурност и добросъседство, което в големия град отдавна е забравено.  Почти всички къщи в града имат ниски, символични огради, на первазите на прозорците има саксии с цветя, включително на приземните етажи и почти никъде няма решетки.
Тук хората споделят със съгражданите си битието си, без да се смущават, че някой ще им навреди или ще каже лоша дума за тях.
Улицата е част от двора, двора е част от къщата - онази част, която прави връзката с природата.

Тук клетка с папагалчета виси под стряхата почти на улицата, а наоколо цветя - много цветя.


тук стария геран е от другата страна на улицата, но това не пречи около него да има уютен кът за следобеден аперитив и дори нещо като мини басейн, вероятно за децата.

Дъскорезница, която дори нямаше врата, а от улицата се влиза направи при машините. На кой да му хрумне, че нещо може да изчезне...
Всъщност в Тетевен единствените решетки или капаци по прозорците на къщите бяха на историческите сгради от турско време.

На такова място човек си задава въпроса; Какво е по-ценно, да притежаваш много неща и да ги пазиш заключени от чуждите хора или да живееш в среда спокоен, че няма да загубиш нищо от това, което имаш (колкото и скромно да е то)?



Сводестата врата на църквата е претърпяла "козметични" промени в тона на съвремието (неизвестно кога)

Без да коментирам повече архитектурата на Тетевен, оставям снимките да говорят...













Пътят е на горе...




юни 18, 2016

Свиване

Петото „Слънцестоене“ и връчване на литературните награди „Биньо Иванов“ и „Памет“  

Liber - графичен знак с автор Огнян Георгиев  Петото събитие „Слънцестоене“ е насрочено за този понеделник (20 юни) от 18:00 часа в „+ това“ (София, ул. „Марин Дринов“ 30)… Ще бъдат обявени новите лауреати на националните литературни награди „Памет“ и „Биньо Иванов“ – за принос в развитието на българския поетически синтаксис“, както и връчени годишните награди на Академия Liber в някои от категориите… Млади автори ще четат стихове на Биньо Иванов, Малина Томова (на която е посветена миналата – 2015 г. – третата година на наградата „Памет“) и Константин Павлов (комуто е посветена 2016 г. в календара на живата памет и наградата), както и свои текстове…
  Наградите „Памет” и „Биньо Иванов” – за принос в развитието на българския поетически синтаксис” бяха създадени през май 2014 г., а първото им връчване, за книги с поезия, издадени през 2013 година, се състоя на първото събитие „Слънцестоене” на 22 юни 2014 година. Тогава за лауреат на „Национална литературна награда Биньо Иванов – за принос в развитието на българския поетически синтаксис” бе обявен Пламен Антов за книгата му „Тотемът на вълка. Неполитическото” (още за наградата, начинът на номиниране и посланията, които тя иска да утвърди, можете да прочетете в нейния статут; към 31.05.2016 г. членове на Колегията на наградата, която излъчва журито, което трябва да вземе решение за съответната година са Екатерина Йосифова, Екатерина Григорова, Марин Бодаков, Михаил Неделчев и Пламен Антов). Първият носител на „Национална литературна награда „Памет” (в нейната година Първа – годината на Иван Методиев) е Иво Рафаилов за книгата му „Изброими изкушения” (още за наградата, начинът на номиниране и посланията, които тя иска да утвърди, можете да прочетете в нейния статут; към 31.05.2016 г. членове на Колегията на наградата, която излъчва журито, което трябва да вземе решение за съответната година са Георги Каприев, Иван Ланджев, Иван Цанев, Иво Рафаилов, Палми Ранчев и Валентин Дишев).
  На третото събитие „Слънцестоене”, състояло се на 21 юни 2015 г., за втори лауреат на наградата „Национална литературна награда Биньо Иванов – за принос в развитието на българския поетически синтаксис”, за книга с поезия, издадена през 2014 г., бе обявена „Дъска по мокрия пясък“ и нейния автор Екатерина Григорова, а „Национална литературна награда „Памет” (в нейната година Втора – годината на Георги Рупчев) бе връчена на „Ние според мансардата“ и нейния автор Иван Ланджев (така двамата, заедно с Пламен Антов и Иво Рафаилов – лауреатите от първото връчване на наградите – и съгласно техните статути, се присъединиха към колегиите им, за да бъдат те – включвайки и първоначално посочените им от учредителите членове – в посоченият към 31 май 2016 г. състав. Журитата на наградите, не обсъждат, номинират и награждават книги на своите членове – наградените се присъединяват по право към колегиите и журитата за следващи издания на наградите).

  Годишните награди на Академия Liber са основани през 2008 година, като сред първите носители на наградите, в техните различни категории, са Екатерина Йосифова, Керана Ангелова, Силвия Томова, Емил Христов, Мария Калинова… След прекъсване, започнало през 2010 година, процедурата по номиниране за наградите бе възобновена през 2015 година, с идеята от тази есен те да бъдат връчвани на специални събития – „Равноденствие“ – всяка пролет и есен, като в отделните категории бъдат награждавани както книги, издадени в предходната календарна година, така и тези, издадени пет години по-рано. Целта на тази уникалност е да даде възможност до 2020 г. да се проведе важно допитване – всеки път до поне 50 активно пишещи и публикували през периода автори – с което да се откроят книгите, които биват помнени и разпознавани от пишещите, „книгите, които – по този начин – са се превърнали в част от тях самите, в част от живота на литературния процес: истинският, неопределян от принадлежност и всекидневни обвързвания: като опит за връщане на литературните награди и техните лауреати там, където е тяхното място – в паметта и живота на литературата ни”. Така например първото, след подновяването, допитване в категорията „За втора издадена книга с поезия“, посочи – както бе обявено на 22 април 2016 г. – не само за носител на наградата за 2015 г. Александър Байтошев за „Кучета”, но и като лауреат на наградата за 2010 г. Димитър Кенаров с „Апокрифни животни”, а в категорията „За концептуален поетичен дебйт“, за книга, освен лауреата на наградата за 2015 г. Георги Гаврилов за „Корабен дневник на книжната лодка”, бе обявен и носителят на наградата за 2010 г.: Иван Ланджев за „По вина на Боби Фишер”. На петото „Слънцестоене“ за последен път ще бъдат връчени плакети на носители на наградата в различни категории, след което това ще се случва само на събитията „Равноденствие“.

   Гости (освен членове на колегиите и журитата на наградите) на петото събитие „Слънцестоене“ ще бъдат Андриана Спасова, Ирен Петрова, Йоана Русева, Кристиан Илиев, Наталия Иванова и Теодора Тотева, които ще са и специалните гласове на паметта и надеждата, прочитайки стихове от Биньо Иванов, Малина Томова и Константин Павлов, както и свои, обединявайки значимото от миналото с вярата в бъдещето.

Свиване

Последно пролетно 12  

 

-45448048915941__540x304-ARGB_8888109666185 -45448048915941__540x304-ARGB_8888109666185
На тази дискета беше или все още е дипломната ми работа за специалност магистър на тема свързана с творчеството и живота на гениалният Кристо Явашев. Не знам дали тази информация е запазена, но много се радвам, че той има ново творение: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5586979

Бих ви предоставил извадки от моите разсъждения, мисли и анализи от труда ми за тази личност, но не съумях да го копирам и запазя на други носители.

Лятото вече настъпи. Астрономическото е на 21 юни. Снимки ще има, но вече от новият сезон. Ще има и от извън вкъщи.

-45453398484140__540x304-ARGB_8888884032565-45453412861048__304x540-ARGB_88881123978809-45453438027650__304x540-ARGB_8888-1028609822.jpg-45453418330311__304x540-ARGB_8888-1457496544-45453372939814__304x540-ARGB_88881219556231DSC_0137


юни 17, 2016

Свиване

Първо по Дарик #171: Представяне на Sony SRS-XB3 и още...  

Първо по Дарик #171: Представяне на Sony SRS-XB3 и още...
Здравейте с брой 171 на технологичната рубрика на nixanbal в Дарик радио! Тази сутрин с Мишо Дюзев разцъкахме в ефир…
Свиване

Яки нови блогъри: Кажи Здравей на Ипси от Kitty from the city  

13428443_10209513579138029_5939900488879938665_n

Ипек Мустафова е от тези супер магични млади хора, спокойни, красиви, разумни, действени, които ме радват безкрай! След добро обмисляне, анализиране на какво има и какво не, Ипси създава модния си блог – Kitty from the city. Впечатляващо готин и четим. Хайде да си поговорим с нея, реших, и ето:

Какво ще отговориш на коментар “хм, още един моден блог” – какво е различното при теб?
Веднъж вече съм казвала, че не съм открила топлата вода, но съм я накарала да тече различно. В моя блог може да откриете обичайно повтарящи се дрехи, български дизайнери, дрехи по дизайн на мама и ушити от две чудни девойки от родния ми град Силистра, по-малко тренди дрехи и идеи как да избегнем емоционалното пазаруване. Не, ти няма да облечеш догодина тази рокля, когато отслабнеш.

Колко време успяваш да му отделиш?
Повече от 10 часа седмично.

Страст ли е блогването? Или модата е страст и тя те вдъхновява за това?
При мен се слива страстта от дигиталното и реалното. От един добре направен аутфит и показан на много по-голяма аудитория благодарение на дигиталното.

Струва ли си?
Да! Прекрасно е да имаш платформа, от която можеш да изкрещиш всички неща, които те интересуват. От мода до правата на гей приятелите ти.

Пожеланието ти към читателите на твоя блог?
Пожелавам им да пазаруват разумно, да не стават жертва на индустрията, да не се притесняват да попитат големите брандове кой, къде и как произвежда дрехите, които носим.

Ето и линк към блога й – Kitty from the city

Свиване

Розите на Петьо  

Преди 8 години на това място имаше само трева. Съседът Петьо започна лека-полека да прави малка цветна градина, ей така, по собствено желание и инициатива. Петьо е приятен и добре изглеждащ семеен мъж около 40. Сам ги купуваше, засаждаше, подрязваше, тореше, зазимяваше, поливаше. Всяка вечер след работа, без изключение.



Започнаха да ги крадат. Той бавно и търпеливо ги възстановяваше, докато не му писна и закачинадпис, който гласеше нещо от сорта на: моля ви, не крадете цветята, вложил съм време, пари и труд, уважавайте усилията на другите. Някой беше добавил с химикалка "ходи си на село като искаш градина". Петьо не се отказа и продължи, скромно и нанатрапчиво, без да се тупа в гърдите и да търси одобрение. Засади ириси, зюмбюли, лалета, кремове, нарциси и какво ли още не. От ранна пролет до късна есен все нещо отпред цъфти.

Наблегна и на розите - всякакви видове, сортове и нюанси. Тези цветя са прекрасни, но се отглеждат трудно,  изискват постоянна грижа, а и са скъпо хоби. Петьо монтира капкова напоителна система, отново по собствено желание и за собствена сметка.

Този юни пред входа избухна невероятно красива експлозия от цветове и ухания, буквално те зашеметява аромат отвсякъде, все едно си полял тротоара с разкошен парфюм. Всички ахват при вида им.

Ура за Петьо. Такива хора отново стабилизират вярата, че нещо все пак тук може да мръдне. Ако всеки си облагородява градинката - и буквално, и преносно.

*Снимките са от фотоисторията за Рин и Хика, публикувана в Parentland.bg




Свиване

LeEco подготвя смартфон с 8 GB RAM  

LeEco подготвя смартфон с 8 GB RAM
В Китай смартфоните с безсмислено много оперативна памет изглежда са на мода това лято и след като OnePlus обявиха новия…
Свиване

Петъчен виц: Желязна логика  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Розовият LG G5 излиза в магазините на Мтел  

Розовият LG G5 излиза в магазините на Мтел
Мтел обяви, че пуска в магазините си розовата версия на LG G5 - модулният смартфон на корейците, който се продава…

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria