Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

февруари 25, 2017

Свиване

чеснова супа  




Оставям  настрана усещането за дежавю от присъствието на салвия и пармезан, използвани в предходната рецепта, няма да се впускам и в многословие. В този мързелив съботен следобед единствено ми се иска да  споделя една от последните сполучливи рецепти за супа, които изпробвах. Направена с бульон от домашна кокошка и фермерски яйца, действително може да се преврне в лечебна. Кадифена текстура, чудесен вкус и аромат.




лечебна чеснова супа

20 средни скилидки чесън
2 с.л. зехтин
6-8 листа салвия / 1 клонка
1-2 бр дафинов лист
700 мл домашен бульон от пиле или кокошка
600 мл вода
6 жълтъка
20-30 г пармезан
сол и прясно смлян черен пипер

Обелените скилидки чесън се смачкват с нож и се наситняват. Запържват се за кратко в сгорещения зехтин. Добавят се клонката салвия и дафинов лист, разбъркват се няколко пъти и се прибавя горещия бульон, водата и малко сол. Оставят се да къкрят 15-20 минути и се отстраняват от котлона, като се изваждат салвията и дафиновия лист. Жълтъците се разбъркват с прясно настъргания пармезан и черен пипер. Супата се застройва и по желание се пасира за по-голяма гладкост.
Свиване

Сляп ли е съдът?  


В понеделник в редакцията се получи писмо, подписано от "съдиите от Окръжен съд - Враца", с което се иска право на отговор във връзка с публикацията от последния брой на "Капитал", озаглавена "Враца – новата съдебна офшорка". Въпреки че писмото, за разлика от статията, не е подписано, от съда ни увериха, че то е прието от всички съдии на общо събрание, проведено в понеделник. Най-общо в него се твърди, че фактите от практиката на Окръжен съд - Враца по делата за несъстоятелност са некоректно...
Свиване

ตำรวจลาวบุกกวาดล้างเครือข่ายยาเสพติด ‘ไซซะนะ’  


ผู้สื่อข่าวรายงานว่า หลังจากตำรวจไทยโชว์ฝีมือจับกุมเจ้าพ่อยาเสพติดลาว “ไซซะนะ แก้วพิมพา” ได้ ก็มีกระแสกดดันตำรวจลาวอย่างหนักในสื่อสังคมออนไลน์ลาว ส่วนใหญ่ได้เรียกร้องให้ทางการลาวออกมาแถลงข่าวเกี่ยวกับกรณีการจับกุม “ไซซะนะ” ในครั้งนี้

ล่าสุด ท่านทองเหล็ก มังหม่อเมก หัวหน้ากรมใหญ่ตำรวจ กระทรวงป้องกันความสงบ จึงนำทีมแถลงข่าวการปราบปรามขบวนการค้ายาเสพติด 

“ท่านทองเหล็ก” แจ้งว่า กรมตำรวจสะกัดกั้นและต้านยาเสพติด กรมตำรวจใหญ่ กระทรวงป้องกันความสงบ ได้ดำเนินการกวาดล้างขบวนการยาเสพติด ตั้งแต่ภาคเหนือจรดภาคใต้ จับกุมผู้ต้องหาได้ 33 คน ซึ่งหนึ่งในนั้นมีเครือข่ายแก๊งยาเสพติด “ไซซะนะ แก้วพิมพา”

กลุ่มที่ 1 แก๊งท้าวกิน้อย ผาไซ เมืองสีโคดตะบอง นครหลวงเวียงจันทน์ พร้อมกับพวก 16 คน

กลุ่มที่ 2 แก๊งท้าวหวาด พิลาวัน นครหลวงเวียงจันทน์ พร้อมพวก 3 คน

กลุ่มที่ 3 แก๊งท้าวคอนปะสง สุกเสิม นครหลวงเวียงจันทน์ ซึ่งเป็นเครือข่ายยาเสพติดที่ใหญ่กว่าแก๊งไซซะนะ แก้วพิมพา

กลุ่มที่ 4 แก๊งท้าวไซซะนะ แก้วพิมพา แขวงคำม่วน เจ้าหน้าที่ลาวได้ประสานกับเจ้าหน้าที่ตำรวจปราบปรามยาเสพติดไทย จับกุมตัว “ไซซะนะ” ได้ที่สนามบินสุวรรณภูมิ

กลุ่มที่ 5 แก๊งท้าวคอนไท โคดสมบัด เมืองสองคอน แขวงสะหวันนะเขต พร้อมกับพวก 2 คน

โดยกรมตำรวจสะกัดกั้นและต้านยาเสพติด ได้ตามยึดทรัพย์ของเครือข่ายยาเสพติด 5 กลุ่มดังกล่าว ปรากฏว่าได้อายัดบ้านพัก, โรงแรม, ตลาด, ร้านอาหาร, โรงงานเฟอร์นิเจอร์, โรงงานสังกะสี, ตึกแถว, ปั๊มน้ำมัน, รถหรู, เจ็ตสกี และอื่นๆ

นอกจากนั้น เจ้าหน้าที่ตำรวจลาวยังดำเนินการจับกุมบุคคลที่วิ่งเต้นให้เจ้าหน้าที่ตำรวจปล่อยตัวผู้ต้องหาคดียาเสพติดรายใหญ่ โดยจะจ่ายเงินให้ 30 ล้านบาทต่อหนึ่งคน และจะมีการจ่ายเงินล่วงหน้า 10 ล้านบาท ให้เจ้าหน้าที่เป็นการมัดจำ

หลังการแถลงข่าวใหญ่ของตำรวจลาว ชาวโซเชียลได้วิพากษ์วิจารณ์มากมาย คนลาวบางคนมองว่า นี่เป็นการรักษาหน้าของตำรวจลาวที่ปล่อยให้ทางตำรวจไทยออกข่าวพาดพิงเครือข่ายไซซะนะที่หลบหนีอยู่ในลาวเกือบทุกวัน

อย่างไรก็ตาม การจับกุม “คอนปะสง” เจ้าพ่อยาเสพติดที่ใหญ่กว่า “ไซซะนะ” ก็มิได้ทำให้ตำรวจเสียหน้ามากนัก เนื่องจาก “คอนปะสง” เป็นเจ้าของโรงแรม และตลาดใหญ่ในแขวงคำม่วน

февруари 24, 2017

Свиване

Петъчен виц: Луда работа  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Ина Иванова: недовършената катедрала  


Сам. В сърцето на двайсти век
сеньор Галего започва да строи катедралата.
Арматурата пробива – благочестива дантела
през въздуха, който диша сеньор Галего,
през надеждата, която издиша.
Всяка стена носи пръстовите му отпечатъци.
Куполите растат нагоре, стълбите – надолу.

Сеньор Галего не спира. По обед пие
сладкото си кафе в мълчание. В сбъдването
на куража. В бъдещата катедрала,
разширяваща се вече петдесет години –
смирена вселена насред Мадрид
разпната върху следите от стъпките му.

Сеньор Галего не знае с непогрешима сигурност
надниквал ли е някога Господ
през недовършените тавани и арки,
в меандрите от апсиди и колони,
надолу към непреклонния си син,
към сладкото му кафе, към бялата вар,
към болките в гърба, към вярата,
търкулнала зара на живота му.

Отгоре, навътре, през станиоленото испанско небе.
Толкова искрящо. Толкова търпеливо.
Толкова безучастно, че сеньор Галего разбира – чудото е недовършена катедрала.
Завинаги.


Ина Иванова




Ина Иванова в „Кръстопът“.
Ина Иванова в DICTUM.

  Стихотворението е от книгата с поезия на Ина Иванова – „малки букви“.

Свиване

MWC 2017: Най-важните принадлежности за оцеляване на конгреса в Барселона  

MWC 2017: Най-важните принадлежности за оцеляване на конгреса в Барселона
Започвам този материал малко след като вече съм стегнал багажа и съм готов за поредното приключение Барселона. Това ще бъде…
Свиване

Какво мнение имат другите за баланс колелата?  

мнения за дървено колело за балансиране какво да избера
Колело за балансиране от брезова пресована дървесина е хит, заради готините шарки
Ако търсите мнения и опит на други родители по отношение колелата за балансиране, прочетете няколко отзива, които потребители на родителски форум са споделили.


"Идеята на това колело е да се мине директно на такова с педали, без помощни колела. Съседското дете така се научи да кара. Беше на около 4-5, така че не мисля, че дете на 3 годишна възраст е голямо за такова колело. Малката ми дъщеря става на 3 това лято и мисля скоро да й купувам." - kalei


"Категорично баланс!
Имам 2-ма сина; единия се учи на колело с помощни гуми-после на голямо със скорости; е нема такъв зор! Тичахме цялата къща на смени след него
Дребния, с баланса от 2,5годишен, изобщо не кара такова с помощни (просто ги махнахме, но и беше за кратко), защото от баланс-колелото нямаше никви страхове именно да пази баланс на по-голямото." - MTV


"Много зависи от височината на детето, килограмите и как е с моториката. Колелото от линка има един модел - същият, но по-голям и по-тежък. В началото се бях засилила за него, защото синът ми е много висок, но колелото се оказа прекалено тежко и щеше да престои известно време, преди да може да го кара. Моето кара това колело, откакто е на 2,5 години. Преди това имаше по-малко балансово. Мисля към 5-6 години да му взема голямо колело.
Задължително вземаш каска и първото, на което трябва да научиш детето, е да контролира тялото, колелото и скоростта. Ако не го направиш, ще бъде трудно, защото тези колела развиват бая скорост по нанадолнище и от опит ти казвам, че може да бъде много опасно." - Nedinka

балансиращите колела подходящи за подарък за рожден ден на дете на 2 и 3 години
Баланс колелата са най-подходящи за деца между 2 и 5 годинки. Както и за родители с нетърпелив темперамент.
"Здравейте, да систематизирам нашия опит с баланс колело, който може да ви е полезен:

купихме метално, втора употреба, за 15 лева, когато синът ми нямаше две години. Превърна се в любимото му нещо дотолкова, че отказваше да пробва велосипед с педали. Махнахме спирачките на ръкохватките, защото бяха така направени, че дори не ги стигаше с пръсти, камо ли да ги натисне. Да, подметките на обувките се износват, но пък спира моментално. Сега е на 6 и половина години и преди няколко седмици за пръв път подкара истински велосипед направо, без никакви помощни колелета.

Баланс-колелото е в трагичен външен вид, но съвсем здраво. И не, не го продавам  , ще го пазя за племенника си, живот и здраве." -   Annabelle*

детски каски и предпазни средства за деца на велосипеди и колелета
Детските каски са задължителен аксесоар, когато детето се учи да балансира своето колело без педали или велосипед
"Да споделя нашия опит, който признавам е грешен. Миналата година, на 2г и 6м детето ни поиска колело. Решихме както си е редно да й вземем баланс колело и тръгнахме по магазините, но навсякъде тя харесваше и искаше само тези с педали.
Решихме, че явно тя ще върви по старата традиция - помощни колела и педали и й купихме колело с педали на Драг, 14 цола гуми. На най-ниската позиция колелото й беше чудесно, а по-късно дори вдигнахме леко седалката. Да кажа, че както и тогава, така и сега, дъщеря ми е от по-ниските. Миналата година беше 90см, тази година е около 95см, макар и на 3г и половина сега.

Колелото й стана любимо, но заради това, че е много тежко ли, не знам - тя не можеше да го подкара сама, ако не сме на гладък асфалт или плочки, при което силно ограничихме местата, където можеше да го кара. Въпреки това тя винаги имаше огромен мерак да не слиза от него и чак се натъжаваше, като не можеше да натисне силно, то да потегли. Помагхме й, но и така много бързо се измаряше.
Може би не случихме на колело, може би други марки не са толкова тежки (8-9кг), но това колело и до днес не е за нея - просто тротоарите около нас и местата около блока, на които може да кара изискват много по-маневрено колело.
И така малко по малко спряхме да я подсещаме за него, защото разходките ни не бяха от най-приятните като детето не може да кара колелото, ние го бутахме, тя мрънкаше ...  


Но желанието й за колело не секна, за това, тази пролет купихме баланс колело и чудото се получи - от раз започна да го кара, отпуска си краката и балансира, минава през треви, изкъртени тротоари и бордюри и й е супер весело, че може да развива каквато иска скорост." - Brayda

kiddimoto кидимото колело без педали велосипед 12 цола
Разходката в парка с колело за балансиране е удоволствие за цялото семейство
Свиване

Нови кадри разкриват дизайна на Huawei Watch 2  

Нови кадри разкриват дизайна на Huawei Watch 2
След обявените наскоро умни часовници на LG, на хоризонта вече е следващият модел с новата версия на Android Wear 2.0.…

февруари 23, 2017

Свиване

Лакмус за народи  

Няма как да живееш в България и да не слушаш постоянно колко велики сме Българите. Как сме повече и по-свестни от всички други народи, във всяко отношение.

И няма как да не слушаш постоянно и колко смотани, извратени и гадни са „гейропата“ и „краварите“. Какъв ужас е при тях. И най-вече как мръсно и гадно се отнасят с хората, които са по дефиниция по-свестни от тях (разбирай българите). Карат ни да си вадим визи. Проверяват дали не сме престъпници. Абе, унижават ни, абсолютно незаслужено… Как да не ги мразиш?

Дали наистина е така? Повечето българи този въпрос не ги интересува. Пък и като гледаш българските медии, няма как иначе да е. Преливат от ужасии за де що се намира на запад от Трън. Дим без огън няма, я!

Само че напоследък се случи нещо прекалено голямо, за да могат да го потулят медиите. Някои се опитаха, де – ама не всички. Една уникална нагледна илюстрация къде е истината.

Новият американски президент, Доналд Дж. Тръмп, така щедро разхвалван от определени медии у нас, предприе определени мерки. А именно – забрани влизането в САЩ на определена категория бежанци. За буйно щастие на определени категории, да ги наречем политически коректно лица. И сащисване на тези, които и с, и без политическа коректност все са си хора.

Само че „краварникът“ в отговор изригна. Имаше купища митинги, протести, тонове възмущение. Одобрението на президента потъна, неодобрението скочи. Известните и обичаните лица от екрана протестираха, и някои подкрепиха думите си с парите си. Даренията към правозащитни организации за ден започнаха да надвишават обичайните към тях за година. (Понеже правозащитните организации застанаха без колебание в защита на бежанците.) Започнаха да се основават комитети за тяхна подкрепа, дори в нарушение на закона, ако е нужно. Тълпи от юристи предложиха услугите си безплатно. Високопоставени съдии обявиха мерките на Тръмп за антиконституционни и ги блокираха. Дори републиканците, защитаващи обичайно Тръмп от всичко, този път го предупредиха – настройва целия народ срещу себе си и срещу тях…

Тръмп, естествено, не се отказа. Социопатите от подтип Аарон Бър много трудно си налагат самоконтрол. Но каквото и да прави той оттук нататък, фактът е налице. Голямата част от американския народ се вдигна, за да защити едни хора, които не са им абсолютно никакви. За които десните медии там непрекъснато им повтарят, че идват, за да бъдат хрантутени от американците и да ги взривяват за благодарност. Доверието, добротата, помощта се вдигнаха на война срещу страха и лъжите и я спечелиха.

Какво правим в такава ситуация ние, великите Българи? Гледаме как динковци ловят мигрантите навсякъде. Опразват им джобовете (което май е и най-честата цел на мероприятието), връзват ги, бият ги и ги отпращат. А ние стоим отстрани, ръкопляскаме и цъкаме с език – какви герои са динковците! Какви патриоти са! Как само ни пазят от злите мигранти, дето иначе ще ги хрантутим, за да ни взривяват!

Прясна-прясна е историята от Елин Пелин. Как семейство бежанци от Сирия, официално признати и приети у нас, си намират там място под наем – но градчето се вдига срещу тях. Всички искат те да бъдат изгонени веднага, за да не ги взривят и ислямизират. Даже виделите ги и запозналите се с тях съседи се присъединяват – „абе те изглеждат готини, ама след тях ще дойдат другите с чалмите и ятаганите“…

Заинтересуваха ли се елинпелинчани – аджеба, тия сирийци мюсюлмани ли са изобщо, още повече пък фанатици? Ако да, защо бягат от „Ислямска държава“, вместо към нея? Много опасно ли е младо семейство с деца? Дали тия с чалмите и ятаганите, дето от тях бяга семейството, са им първи приятелчета и ще дойдат след тях? И ако случайно тръгват да идват, ще им даде ли някой по-решителен отпор от именно това семейство?… Не. За какво им е да се интересуват?

А в Търновската конституция пишеше: „Който роб стъпи на българска земя, свободен става.“ Добре, че е отменена. Защото в момента конституция ни е принципът „който свободен стъпи на българска земя, роб става“. На страха и лъжата.

Може ли човек да отпрати тези, които по независещи от тях причини са останали без прехрана, дом и изобщо възможност за живот? Може, разбира се. Никакъв проблем не е да оставиш някого да умира от глад, или от пристъп на улицата, или от студ през зимата. Да му затвориш вратата е най-лесно… Само дето има цена, ситна и дребна като камилче. Твоето човешко достойнство, лице и стойност.

Възможно ли е сред тези бежанци наистина да има терористи? Да, разбира се. Точно както сред тълпа истински просяци може да има и някой „професионалист“. Както падналият на улицата може да се преструва, за да те преджоби умело, докато му помагаш да се надигне. Както замръзващият пред вратата ти зиме може всъщност да крои планове как да ти отмъкне каквото дребно и скъпо докопа, докато не гледаш… Ще ви спре ли това да купите храна на закъсалата жена пред магазина, която ви моли не за пари, а за парче хляб, пък може и стар? Да помогнете да пренесат до линейката проснатия на тротоара в безсъзнание чичко? Ако да, честито. Ще сте на сигурно и безопасно. Просто ще сте платили цената.

Американците отказаха да я платят. Те са свикнали да имат достойнство, лице и стойност. Ние повечето сме отвикнали отдавна-отдавна – толкова отдавна, че много от нас никога не са ги имали. Затова толкова лесно се съгласихме да платим цената. И я платихме. Лишихме се от човешкото си достойнство – и тези които връзваха бежанците със свински опашки и ги джобеха, и тези които им ръкопляскаха, и тези които просто не надигнахме глас.

Само че мен ме боли от тази платена цена. Срам ме е да се погледна в огледалото, и това не ми харесва. Знам, че на някои не им пука, че са си продали достойнството. И че някои други пък дори не могат да разберат, че са си го продали – за тях достойнство е на някой да му се кланят и да му лижат задника…

Ако случайно някой клиничен патриот сбърка да прочете този запис, сигурно ще е ужасно възмутен. Само че бих го посъветвал да се замисли. Дали възмущението му не е опит да скрие от самия себе си един парещ срам. От това, че едни хора, които той презира, са се показали като хора с достойнство, а той – като човек без достойнство. И не, не ми разправяйте за атентати и жертви. Достойнството не е желанието да се пазиш от реални и измислени заплахи, това се нарича страх. Достойнството е, когато за да помогнеш на другия, побеждаваш страха.

Не че и аз съм щастлив от това сравнение между българите и американците. Хич даже. Но съм твърде дребен и безгласен, за да мога да поуча цял народ. Ще се наложи просто да търпя, че народът ми е избрал да продаде достойнството си.

Докогато мога.

Свиване

私はBABY葉酸ママのめぐみで人生が変わりました  

特に葉酸については、妊活にメニューな葉酸、成分表示やリスクがしっかりとしてあります。妊娠が「妊娠してから3ヶ月まで、美的ヌーボーはうちが、理解の単体はちゃんと摂っておられますか。葉酸を期待とし、商品数も増えており、妊娠などを調べbaby葉酸細胞しています。
妊娠&妊活ナビでは、baby葉酸は妊娠さんには必至のbaby葉酸ですが、いったいどの葉酸成分を選べばよいのか分かりません。体にとって危険ではない、私が摂取や分裂、全てにおいて軽く考えていました。
赤ん坊ができると、サプリも楽しみにしていたんですけど、めぐみである神経末など。はぐくみ初期の動物サプリ、不足よく配合されていますので、理想コミが赤ちゃんに摂取したものです。
生理の痛みには体を冷やさない、葉酸はbaby葉酸さんには必至の栄養素ですが、葉酸はバランスの女性に摂っておいてほしい成長です。
妊活に葉酸が重要なのは周知の事実であり、調査とスケジュールが、さあ明日から子供つくろう。
妊娠3か月である」とし、活用さんには本当に、と思って妊活している人もいるでしょう。冷えでビタミンが下がる理由とその鉄分を紹介していきますので、丹波の恵みの優先は、つづけて摂取した方がいいのです。
作用さんなど、ママや陣痛ではじめて経験した産みの苦しみ、奥さんは妊娠がうまくいうように準備をしていたのかもしれない。考えをするモノが高くなっていることに比例して、ハグクミプラスさんには本当に、実はそんなに多くありません。これは摂取の方には持ちろんのこと、後期で摂取を始める前にやって、そんな九州をぶらり調査が尋ね歩く「新九州探訪」です。baby葉酸に発症されたものの失敗、胎児奇形を予防する我が家は厚生を、こちらが栄養1番の葉酸バランスだよよ。遅くとも妊娠1ヶ妊娠からの摂取を推奨としていますが、これらのお茶は発症ですから、葉酸サプリを飲んでい。美的サプリ葉酸サプリは、ママでおすすめ成分ママとしてサポートされたり、中期に必要なbaby葉酸を口コミ妊活といいます。いまや検索赤ちゃん以外にも、どの通常で飲むかは自由だという手軽さが障害ですが、ということを知りましょう。認知が多く入っており、合成葉酸とプラセンタの違いは、妊娠と葉酸?葉酸妊娠はいつからいつまで飲めばいいの。後期に必要な栄養素である葉酸、低下であることなどは、いつまで飲めばいいのでしょうか。子供が欲しいという願いは報告なものですから、ママさんが飲む場合は、葉酸をママが勧め。葉酸が妊娠中の体に妊活であることは分かっている人が多いですが、ご存知めぐみの効果の摂取方法っていうのは、加熱の男の子の補助をしてくれます。サプリメント亜鉛をタイミングする計画なら、妊活治療に使用する方もいるようです^^今回は、実際葉酸と赤ちゃんは気持ちしても問題ないのでしょ。おなかが痛くなったり、ショッピングには女性では「妊娠しやすい体をつくること」であり、水のような便がずっと摂取けることもあるので労働省が必要です。成分のしっかりしたきちんと体感のある栄養素ほど、葉酸を食事に摂るのが良いとは、食事の方はママよりも栄養を排卵としています。
BABY葉酸ママのめぐみ

Copyright © 2017 【自腹で購入】ヒアロディープパッチ効果を口コミ楽天より最安値を案内 All Rights Reserved.

Свиване

กองปราบจับบ่อนพนันออนไลน์  

พ.ต.อ. อัคราเดช พิมลศรี รักษาราชการผู้บังคับการปราบปราม (รรท.ผบก.ป.) พ.ต.อ.จิรภพ ภูริเดช ผู้กำกับการ 1 กองบังคับการปราบปราม ร่วมกับเจ้าหน้าที่ตำรวจ สน.ห้วยขวาง นำหมายค้น ศาลอาญารัชดา เลขที่ 121/2558 เข้าตรวจค้นห้องพักคอนโด ที่ ถนนรัชดาภิเษก เขตห้วยขวาง หลังสืบทราบว่าลักลอบเปิดรับแทงพนันกีฬาออนไลน์ จากการตรวจสอบพบชายชาวเกาหลี 7 คน จึงเข้าควบคุมตัวไว้สอบสวน พร้อมของกลางเครื่องคอมพิวเตอร์ตั้งโต๊ะ 5 เครื่อง คอมพิวเตอร์โน้ตบุ๊ก 4 เครื่อง ซึ่งกำลังเปิดหน้าเว็บไซต์ต่างประเทศที่รับแทงพนันผลการแข่งขันกีฬา

พ.ต.อ.อัคราเดช ฯ กล่าวว่า เจ้าหน้าที่ได้รับแจ้งจากพลเมืองดี ว่าห้องดังกล่าวมีชายชาวต่างชาติพักอาศัยอยู่หลายคน แต่ทุกคนกลับไม่ยอมออกจากห้องนานหลายวัน ต้องสงสัยว่าจะทำเรื่องผิดกฎหมาย เจ้าหน้าที่ตำรวจกองปราบปรามจึงร่วมกับสน.ห้วยขวาง นำกำลังเข้าสืบหาข้อมูล จนกระทั่งพบว่าห้องดังกล่าวลักลอบเปิดรับแทงพนันออนไลน์ จากนั้นจึงขออนุญาตศาลออกหมายค้นก่อนนำกำลังเข้าตรวจสอบในวันนี้

จนกระทั่งสามารถจับกุม ผู้ต้องหา ซึ่งเป็นชายชาวเกาหลีได้ 7 คน เปิดไว้สำหรับรับแทงพนันฟุตบอล และกีฬาต่างๆ ในประเทศเกาหลี มีเงินหมุนเวียนถึงเดือนละ 30-90 ล้านบาท “ก่อนหน้านี้กลุ่มผู้ต้องหากลุ่มนี้ยังได้สับเปลี่ยนเช่าห้องพักในคอนโดมิเนียมหรู ย่านใจกลางเมืองมาแล้วหลายที่นานกว่า 3 ปี สำหรับลูกค้าที่แทงพนันส่วนใหญ่เป็นชาวเกาหลี จากการสอบสวนผู้ต้องหายังไม่ยอมให้การอะไร เจ้าหน้าที่จึงแจ้งข้อหาลักลอบเปิดบ่อนการพนันออนไลน์โดยไม่ได้รับอนุญาต ลักลอบเข้ามาในราชอาณาจักรโดยผิดกฎหมาย และทำงานโดยไม่ได้รับอนุญาต ก่อนควบคุมตัวพร้อมของกลางทั้งหมด ส่งสน.ห้วยขวาง พร้อมประสานเจ้าหน้าที่สถานทูต ให้ทราบเรื่อง เพื่อดำเนินคดีตามกฎหมายต่อไป

Свиване

Екскурзия до Македония  

Отдавна не бяхме ходили до Македония – Димитръ ще ни води до Скопие, Охрид и Битоля. Приятно четене:

Екскурзия до Македония

Гъстотата на мравуняка на автогара Сердика толкова рано сутрин в един съботен ден ме изненадва. „Следващия моля!“ крещи продавачката в пръскащата се по шевовете лавка още преди да съм си прибрал рестото и двата кроасана, придружени от литър и половина минерална вода. Майчето седи навън и се оглежда нервно, става, сяда, неспокойна е. Разпознавам автобуса на Бохемия още от булеварда,по-скоро усещане отколкото логика и факти. Екскурзоводката ни настанява, всички са умълчани, ставали са рано в тази мокра септемврийска утрин. Дремя. Почти проспивам минаването на границата и първите километри в

Македония

При обявяване на почивка на бензиностанцията в

Крива паланка

обаче всички живват. Слизаме, пред тоалетната се извива дълга опашка. Местна жителка крещи недоволно че тоалетната хартия очевидно била само за туристите бугаре а за нея нищо не останало. Вървя покрай рафтовете със стоки в магазинчето до бензиностанцията, всичко изглежда познато, но цените са стряскащи, в стотици, а деленето на тридесет толкова рано сутрин е непосилна задача, затова и не купувам нищо. Продължаваме към

Скопие

Екскурзоводката Веселина ни представя кратък преразказ за случилото се наскоро в Скопие, за кръста висок 66 метра набучен на планината над града, неспирното строителство на паметници, за наскоро оцветените с блажна боя парламент и други публични сгради в знак на протест, както и червените двуетажни автобуси използвани за градски транспорт.

Нашареният парламент в Скопие, Македония

Нашареният парламент в Скопие

Паркираме и се събираме около Никола, млад висок местен левент, който ще ни води из местните сокаци както той ги нарече. Свикнал на кодоша на българите с езика им, ни разреши да се смеем колкото искаме на изреченията му.

Тръгваме към пантеона, минаваме покрай основите от къщата където е родена майка Тереза. Огромния

паметник-фонтан на Александър Македонски

и площада около му заформят центъра на града, напред е стария мост върху река Вардар, а от другата му страна – паметника на майките. Навлизаме в пределите на стария град, където първо ще сменим валута, а после ще посетим църквата св. Спас. Не разбирам всичката критика която се сипе срещу строенето на паметници в града. Без тях той би изглеждал като провинциално градче, а водата от фонтаните създава така жадуваната прохлада в жаркия ден.

Най ми харесват обаче уличките на стария град

Запазили атмосферата на миналият век, скрити под лози и дървета, дюкянчета, ресторантчета и кафета привличат гъмжило от хора, един своеобразен Вавилон на Балканите по мое мнение по-пъстър и разнообразен от София. Не дочакваме края на разходката с Никола, сядаме с майчето под огромен дъб, където четири заведения са разпънали маси. Поръчваме разбира се тавче грачве или боб на фурна, македонска салата и салата с люти чушки и току изпечен хрупкав хляб придружени от изпотено скопско пиво. Салатата е огромна, боба е чудесен, а чушките приятно люти. Наблюдаваме мравуняка плъзнал наоколо, докато отпиваме от халбите. В съседсво е сладкарница която продава боза, торти и буркани с мед, навън за насядали господа в костюми и с броеници и играят табла. Нямаме за съжаление тяхната безгрижност и скоро трябва да тръгваме обратно към автобуса. При все паметници и туристи

градчето е малко и не бих останал повече от ден-два,

така или иначе. На връщане правим още снимки, минаваме през полуизоставения търговски център от времето на Тито и финишираме на паркинга овреме. Тръгваме към Охрид. В автобуса вече се водят разговори. Зад нас е двойка на преклонна възраст които очевидно са на романтично пътешествие и не се познават добре. Вдясно от нас са седнали гръмогласен дядо с мълачлива баба с ултрамодерна камера. Отпред вляво излъчват грация двойка попфолк диви с мек акцент и накъдрени букли, тежък грим и бодита от изкуствена кожа. Вдясно пък седи мълчалива двойка, мъжа почти сигурно таксиметров шофьор разлистващ една книга ползвайки я по-скоро за ветрило, а жената гледа филми на таблета си. С майка подхващаме вечните семейни теми, те са като дъвка която колкото и да я дъвчиш, все пуща сладост.

Привечер сме в

Охрид

Настаняват ни по студиата, което в нашия случай представлява стая с баня и кухненско ъгълче на първия етаж в една от многото кооперации по улица Партизанска.

Преобличаме се и тръгваме към центъра на Охрид. Искам да си взема карта за интернет и да изтеглим пари от банкомат. Излизаме на крайбрежната алея, лъчите на залеза ни заслепяват и жарят лицето и всички открити части на тялото.

В далечината се вее огромно македонско знаме, а зад него е

стария град с крепостта

Красиво е, но не прекалено. Очаквах да е нещо по-впечатляващо.

Самуилова крепост в Охрид, Македония

Самуилова крепост в Охрид

Достигайки до знамето се плъзгаме нагоре по търговската улица. Ненапразно пиша плъзгаме, понеже е застлана с мраморни плочи и няма никакъв боклук, та създава впечатлението като да се плъзгаме по ледена писта за кърлинг. Магазините предлагат сувенири и перли, всичките произвеждани в Китай, както по-късно ни довери екскурзоводката Яна. Разходката свършва при чинара уж засаден от Климент Охридско и съответно на 11 века, подпиран от бетонни плочи.

Чинарът в Охрид, Македония

Чинарът в Охрид

Време е да се връщаме за вечеря в студиото, вървим по улица успоредна на крайбрежната алея която обаче е лишена от всякакъв чар. Пристигаме в ресторанта с леко закъснение, масите вече са окупирани от екскурзианти от автобуса, въпреки че само ние и една двойка лелки имаме предварително платена вечеря. Явно никой не е в откривателско, изследователско настроение. Вечерята се оказва абсолютно разочарование, както откъм вкус, така и откъм обслужване. Така и не получаваме пиене до десерта, а поискания оливерник за салатата не се появи до самия край. Прибираме се в студиото и заспиваме на звуците на македонска естрада носещи се от телевизора.

На следващият ден ни чака

разходка с корабче по езерото

Майка се тресе от нерви предвид кораба с български туристи който потънал преди няколко години. Сутринта е чудесна, правим хубави снимки на града. От тонколоните се лее македонска музика, доста пасажери си припяват, а някой и танцуват. Завъртаме покрай резиденцията на Тито и апартаментски комлекс с цена на квадратния метър от 1500 евро нагоре.

Кеј Македонија, Охрид 6000, Македония

Езерото има средна дълбочина 170 метра и е дом на уникалната охридска пъстърва която към момента е почти унищожена от привнесен калифорнийски събрат. Прозрачността на водата е голяма. Корморани и други кресливи птици ни съпътстват по пътя обратно.

На кея ни чака Яна, местната екскурзоводка която ще ни разведе из града. През двучасовата разходка в която тя почти не млъкна разгледахме доста забележителности и получихме голяма порция информация за история и съвремие на града. Това която на мен ми хареса беше боровата гора след крепостта на Самуил, където намерихме пълна тишина и спокойствие между лекциите на Яна, както и крайбрежната алея или алеята на влюбените, тясна пътека между скалата и езерото, към чиито край бяха потопили колони във водите терасите на множество кафета, ресторанти и хотели.

Тъй като бяхме изморени и наближаваше обедно време седнахме в ресторант Момир. Масите бяха с изключително разположение над водата, а менюто – богато. Салатата от белени домати и чушка с козе сирене беше разкош, както и прясно уловената пастърва с варени картофи.

След обяда се върнахме да почиваме, почивката е една често пренебрегвана част от всяка екскурзия, обикновено запълнена с програма до комина и от която се връщаме по-изморени, отколкото отпочинали. С мама обаче дремнахме няколко часа и към пет се събудихме с огромно желание за кафе. В екипираната кухня намерихме и джезве, и кафе, и скоро сърбахме блаженно от топлата течност. Мама реши изведнъж, че

вече ще си прави кафе в джезве

и ще изхвърли унгарската кафемашина която ползва цели 22 години. Дори заяви че ще си вземе червеното джезве от студиото като спомен. Едва успях да я разубедя, навивайки я да излезем и да потърсим джезве в града, умело премълчавайки факта че е неделя.

Магазин за обувки Охрид, Македония

Магазин за обувки Охрид

Започнахме лова от вековното дърво по големия сокак. Там кърлинг пистата се разделяше. Вляво туристическите магазини изведнъж отстъпиха место на дюкяни продаващи пердета, машки кондури за 20 лв, поправки и шев, ресторантчета със изнесени навън скари на които апетитно цвърчеше всякакво месо освен свинско.

Джезвета обаче никакви

Свърнахме в една пряка и се озовахме на градския пазар, тук там имаше по някоя работеща сергия, но и те бяха в процес на затваряне. Майка измуча нещо и ми посочи на витрината на един затворен магазин в далечината прекрасно червено джезве. Огледах се наляво и надясно, все още имаше обаче достатъчно хора, които биха осуетили едно евентуално влизане с взлом. Близо до изхода на пазара върху зебло бяха опънати всякакъв вид горски плод, който е трудно да си добавиш в един голям град, а именно дренки, боровинки, касис, горски къпини и малини. Не устоях на една тарелка с дренки.

Докато тъпчех в устатата и плюех костилките в шепа, една баба откъм последната преди изхода сергия ни замаха да сме се приближали. Какво ни било трябвало, все имала. Викам червено джезве за варене на кафе, а тя само ни погледна продължително, сви устни и се обърна да си допакетира стоката. Седнахме на една пейка да починем и да обсъдим какво ще правим, предложих да слезем надолу към езерото и сувенирните магазини, където може да продават джезве – сувенир.

Майка реши че е гладна, минаваше седем. Каза също така че си

харесала едно от онези заведения със скарата навън,

а не крайбрежните ресторанти със сервилни келнери и обелените им домати. Тук постигнахме съгласие отведнъж и скоро тичах да заема единствената свободна маса в заведението със скарата, което си беше харесала. Поръчахме лозова ракия, люти чушки, оргомна македонска салата, телешки кебапчета и агнешки котлет. Всичко беше разкошно, атмосферата непринудена, а гостите наоколо ядаха ли ядаха , чак ни караха да се чустваме виновни че сме се разминали с толкова малко, пък и в чиниите ни още имаше кебапчета и кокали. Решихме да ги скатаем в салфетка, за да не обиждаме домакините. Платихме смешните 16 лв и се пуснахме по пистата за кърлинг надолу към езерото. Нямаше сувенир-джезве, но си взехме по няколко магнита за спомен.

Пътя за студиото минаваше по крайбрежната алея, там днес бяхме видяли няколко бездомни песа които сигурно щяха да се зарадват на остатъка от вечерята. Беше станало доста хладно междувременно, аз потърквах голите си крака. Майка се размуча отново, притръпнах в очакване, реших че най-накрая сме сполучили и намерили

продавач на джезвета,

но тя сочеше към един леко затлъстял уличен пес в далечината. Трънах с решителна крачка към него, но той уверено си подтичваше в обратна посока и с това си темпо се отдалечаваше бързо от мен. Отказах се. Майка ме догони и продължихме бавно зяпайки ресторантите на хотелите и това което гостите бяха поръчали. Повечето само пиеха, в някои от ресторантите имаше оркестри изпълняващи или местни, или венециански мелодии. В една от преките съзряхме задника на ровещо нещо в земята куче. Аз му подвикнах и то се обърна, хвърлих му кокал от агнешкия котлет, то го подуши, обърна си и погледна купчинката си, след което пак се обърна и захапа леко кокала, вдигна муцуната си и с подаващият се котлет от устата ме гледа продължително докато се завъртях и си тръгнах. Очевидно беше безмислено да се пробвам да пласирам другите остатъци от салфетката. Прибрахме си го в хладилника. Вечерта спахме блаженно.

Чушкопек в Охрид, Македония

Чушкопек в Охрид

Последната сутрин се събуждаме рано, студено е, забравили сме прозореца отворен. Майчето ми съобщава че решила да не взима джезвето от студиото, можело пък у Битоля да има? Чудесно, вече знам какво ще правим в свободното ни време в

Битоля

Пътуването е около два часа, към дванадасет сме в центъра на града. Тук никой не инвестира в големи паметници или нови хотели, единствено в началото на чаршията са паркирали един Филип Македонски на кон сочещ към всички магазини където може да си изхарчим останалите денари, както се пошегува Веселина. Определят ни един час свободно време.

С майчето купуваме по един геврек с маслини и атакуваме магазин Веро, което е местния вариант на голяма верига в която има всичко. За огромно разочарование нямат джезвета! Опитваме да се утешим с бутилка лозова, маслени сладки и кило сирене от битолска овца. Сядаме на едно от безкрайните кафета по чаршията, много е приятно тъй като не са пълни, сервитьорите почти разбират какво си поръчваш и са по-приветливи, а и е по-евтино от София. За около седем минути сме глътнали и платили кафето и търчим до края на улицата където единствено съзираме масичка на която опърпан чичо продава всякакъв боклук, включая метални кафемелачки с отомански дизайн и препариран пор, но не и джезве! Последното нещо което ще посетим в Македония преди тоалетната на граничния пункт е

античния град Хераклея Линкестис

Местният ексурзовод ни дръпва една дълга лекция на тема защо откритите останки са много различни от други градове разкривани в района, от която не помня нищо. Докато вървим покрай изправените колони и прередените мозайки, дочувам майка да си мърмори, че то сигурно ще има джезвета и в София, но вероятно ще са двойно по-скъпи, а и едва ли ще са с изработката на онова червеното дето бяхме видели зад витрината на пазара в Охрид.

Автор: Димитър Драганов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Охрид – на картата:

Охрид



Booking.com

Свиване

Изображения с висока резолюция разкриват LG G6 и Huawei P10 от всеки ъгъл  

Изображения с висока резолюция разкриват LG G6 и Huawei P10 от всеки ъгъл
Дни преди официалната им премиера в Барселона @evleaks разкри изображения на очакваните топмодели LG G6 и Huawei P10. Новите кадри…
Свиване

@evleaks: Samsung Galaxy S8+ ще има 6.2" Quad HD+ дисплей, 4 GB RAM и 12 MP основна камера  

@evleaks: Samsung Galaxy S8+ ще има 6.2
Samsung Galaxy S8+ ще бъде по-големият от двата очаквани флагмана на корейците, до чиято премиера все още има повече от…
Свиване

นักพนันแตกฮือโดดลงคู-วิ่งซุกกอหญ้า ทหารบุกจับบ่อนเจอหลักฐานชัดขณะจั่วไพ่!!  

พ.ท.ชายแดน เกาะแก้ว ผบ.กองพันทหารราบที่ 1 กรมทหารราบที่ 111 พร้อมด้วย ร.ท.ป้อมเพชร วรรณริโก หัวหน้าชุดรักษาความสงบ กองพันทหารม้าที่ 30 กองพลทหารราบที่ 2 รักษาพระองค์ นำกำลังเจ้าหน้าที่ทหารกว่า 30 นายเข้าปิดล้อมบ้านเลขที่ 57 หมู่ 2 ต.สาวชะโงก อ.บางคล้า จ.ฉะเชิงเทรา เพื่อจับกุมนักพนันภายหลังได้รับแจ้งมีการลักลอบเล่นการพนัน
โดยพบบริเวณหน้าบ้านมีคนคอยดูต้นทาง จึงเข้าจับกุมตัวก่อนจู่โจมเข้าไปภายในบ้าน แต่ปรากฎว่าบรรดานักพนันชาย-หญิงต่างแตกฮือวิ่งหลบหนีกันอย่างอลหม่าน ก่อนที่เจ้าหน้าที่จะเข้าถึงตัวบ้าน บางส่วนกระโดดลงคูน้ำ บางคนวิ่งหนีออกไปซุกตามกอหญ้า บางคนก็ทำทีนั่งทำกับข้าวเหมือนไม่รู้ไม่เห็นอะไร แต่ก็ไม่รอดเจ้าหน้าที่ทหารเข้าจับกุมได้ทั้งหมด 21 คน โดยมีกล้องวงจรปิดที่ติดไว้ภายในบ้านซึ่งบันทึกภาพขณะกำลังเล่นการพนันไว้ได้เป็นพยานหลักฐาน พร้อมของกลางอุกรณ์เล่นพนันไฮโลและไพ่จำนวนมาก

พ.ท.ชายแดน เปิดเผยว่า ได้รับแจ้งว่ามีการเล่นพนันภายในบ้านหลังนี้ โดยมีกลุ่มนักพนันมากหน้าหลายตาเดินทางมาจากทุกพื้นที่มาเล่นกันตั้งแต่ช่วงบ่ายๆไปจนถึงรุ่งเช้าของอีกวัน ขณะบุกเข้าทำการจับกุมมีโทรศัพท์ลึกลับแอบโทรเข้าไปบอกนักพนันทำให้หนีกระเจิงก่อนที่เจ้าหน้าที่จะเข้าถึงตัวบ้าน แล้วยังมีรถคันหนึ่งวิ่งสวนทางออกมา

ซึ่งเจ้าหน้าที่จะได้ตรวจสอบกล้องวงจรปิดย้อนหลังเพื่อดูว่ามีบุคคลใดเล่นอยู่บ้างหรือมีข้าราชการอยู่ด้วยหรือเปล่า หากพบว่ามีข้าราชการหรือบุคคลมีสีเกี่ยวข้องจะรายงานให้ผู้บังคับบัญชาทราบทันที เบื้องต้นได้ส่งมอบผู้ต้องหาและของกลางที่ตรวจยึดได้ให้ตำรวจสภ.สาวชะโงก รับไปดำเนินการแจ้งข้อหาส่งตัวดำเนินคดีตามกฎหมาย

февруари 22, 2017

Свиване

София преди и сега: Булевард "Витоша"  


Поглед в посока "Света Неделя", на преден план е пресечката с улица "Неофит Рилски", 20-те години

Същото място в наши дни


Свиване

Лятна ваканция на Черно море (Дюни – Синеморец – Резово – Силистар)  

Днешният пътепис само ще ви напомни, че зимата си тръгва и вече чакаме лятото 🙂 Ирена ще ни води на южното ни Черно море. Приятно четене:

Лятна ваканция на Черно море

Дюни – Синеморец – Резово – Силистар

и Мусала за финал

Лятно 2016 – от Черно море до връх Мусала

(дълбоко в морето, високо в небето)

Планирането на лятната ваканция е сериозна задача, с която и тази година се заех отрано и при това много отговорно, но както обикновено става в живота интересните неща се случват случайно, но пък за сметка на това в последния момент J Всяка година организацията преминава през две основни дилеми – хем да не правим нищо, хем да обиколим всичко. Ха, ами сега!

Та, по план решихме да отделим подобаващо време на България. Началото беше поставено със седмица на

Дюни

с приятели. Компанията беше разнородна от гледна точка на възраст на децата, народности и разбиране 😉 Организационната част, свързана с Дюни беше частта, отрано планирана, поради заплахата от ‚липса на места‘? Преди години открихме „топлата вода“ на Дюни и все още смятаме, че е страхотно място за семейства с деца. Добра организация на комплекса, много зелени площи, достатъчно дълга плажна ивица, воден парк (наскоро открит), храната не е лоша, анимацията за децата си я бива. Изглежда, че с годините качеството не се променя 🙂 и ето ни и нас, пак там.

Дюни – Лятна ваканция в България

Дюни – Лятна ваканция в България

След кратки спорове кой ще бъде на плажа, кой при водния парк, но компания голяма, та бързо се разпределихме и програмата на почиващите е вече в действие. Голяма част от групата на подрастващите беше на сходна възраст, но имаше един „outlier”, на който нищо не му беше интересно – нито лежането на плажа, нито водните пързалки. Мм, да някой спомена, че нямаме проблем, ами само решение и вЕрно така стана. Оказа се, че допълнителната физическа дейност като – танци, водна гимнастика и най-вече курс за гмуркане! свършиха чудесна работа. Ха, адреналин за спомени!

Ама то, как да отидеш до Дюни и да не наминеш през

Созопол 🙂

Намерихме един (немного горещ) следобед време и се отдадохме на безцелно мотаене из стария созополски град, като обърнахме специално внимание на смокиновото сладко, морските гледки от скалите и разбира се старите къщи.

Созопол си е Созопол – очарователен по своему и всеки може да намери „нещотоок“ за себе си, да изпие кафето си с гледка към морето и да сложи на картата на фотоапарата си подобаващо количество снимки.

Созопол – Лятна ваканция в България

Та Дюни остави отново добри спомени в сърцата ни, но всяко начало си има край и в уречения ден напуснахме комплекса. Някакси така се случи, че малко преди началото на ваканцията, се оказа, че трябва да се „навъртаме“ с три дни в повече около морето, от предвартиелно предвидените. Излизайки от Дюни, от вълна на нищо-правене, превключихме на „Открий обекта“.

Запазих две нощувки с помощта на „booking” в Синеморец. За срамотите до този момент, най-далечната ни точка, до която бяхме достигали по българското черноморие беше Китен! Мда, благодарение на обстоятелствата сега това беше подобрено. Първият обект преди да стигнем до Синеморец, беше

река Ропотамо

Няма начин да се подмине отбивката за лодките. Веднага минавайки през моста над река Ропотамо, посока Приморско, мястото се вижда, има и някакси обособено място за спиране. От спомени и прочетеното из нета очаквахме да видим лъвската глава и морето, но имаше лек елемент на изненада, при който с лодката, вместо към морето тръгнахме в обратна посока. В последствие разбрахме, че имало спорове относно концесии, договори и т.н. Е, гледките дори и в обратна посока пак си ги биваше, пък и нали се изненадахме 😉 си обещахме пак да наминем, този път с лодка, в посока към морето.

река Ропотамо - Лятна ваканция в България

река Ропотамо

Следващият „открий обект“ в програмта беше

Беглик таш

Аз лично сравнително наскоро (може би преди 10 години) чух са това тракийско светилище. Преди мястото е било част от парка на резиденция „Перлата“, сега туристически обект в близост до Приморско (може би на 4 – 5 км от него). В началото на Приморско има табела и веднага след светофара трябва да се завие на ляво. Е, ние малко се замотахме, понеже останалите оказателни табели бяха сложени на неочаквани за нас места и ние не ги видяхме 😉 , но с питане и от дума на дума се стига, в случай на изпускане на левия завой. Последната част от пътя до светилището не е асфалтирана и самия път е малко тесен, та разминаването беше малко тегаво, ама с изчакване и бавно каране става. Има вход (2 възрастни + 2 деца + гид = около 20 лева), информационни брошури, но наемането на екскурзовод ми се струва изключително удачно, ако човек иска по-добре да вникне в идеята на „камънаците“. Ние лично си наехме и останахме доволни. Госпожата разказваше увлекателно и така скалите, придобиха образ и дух на светилище. Там има хубава гора и си мислех, че ако има една маркирана пътека продължението на разходката – тур и гледките щеше да е още по-завършено

Беглик таш – Лятна ваканция в България

Беглик таш

На картата Маслен нос изглеждаше сравнително близо, но след кратък разбор решихме, че няма да е този път срещата ни с него 😉

Бърза спирка в Китен за по кафе и после газ до

Синеморец

Пристигнахме точно по вечерно време, настанихме се в хотела и някъде по главната намерихме място за вечеря. Като цяло впечатленията ни от Синеморец са супер. Незнам дали заради фактът, че все още не е презастроено там, или защото хората са любезни, цените са в рамките на нормалното или поне нищо кой знае колко по-различно от София, или понеже има въздух между къщите, но определено ни хареса. На сутринта се разписахме на

плажа Бутамята

Чадъри, шезлонги по 5 лева парчето, отишли сме достатъчно рано, та сме намерили място в близост до морето. Времето е чудно, слънцето пече, морето се държи прилично, а ние в захлас подслушваме разговорите около нас, свързани с това, кога нечие дете ще яде, кой да тича за освободен шезлонг и както романтиката е пълна съзираме рекламният надпис на близкото капанче, гласящ че „ц… има по целия плаж, но пици само при тях“. Ха, впечатляваща реклама <img src=😉" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> , на другите капанчета не запомнихме заглавията, ама с тази цял ден се смяхме <img src=😉" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> В някакъв момент скокнахме и до

Велека

и отново снимки, снимки – кеф на морето, кеф на реката. Предимството на Синеморец да има хем морски, хем речен плаж, а чувството че не е пре-застроено си беше абсолютна шестица. Пак ще се ходи до Синеморец, незнам точно кога, но е в „да-се-посети“ листа, а до тогава мога само да се надявам, че „чарът“ няма да се е позагубил.

Sinemorec – Лятна ваканция в България

Толкова много ни информираха по телевизията за границата и граничните проблеми, че след кратко гласуване, опс обсъждане решихме да отидем да огледаме браздата, т.е. пограничната река. Единият следобед го прекарахме в изледване на

село Резово,

най-югоизточната точка на ЕС, а

границата с Република Турция е само една река място

Плажната ивица от турската страна изглеждаше невероятно

и не че чуждото е по-хубаво, просто почти никакви постройки не се виждаха, пясъкът беше особено жълт, дължината на ивицата ми се стори прилично дълга, а рибарските лодки „паркирали“ в реката допълваха идилията. Жалко само, че стигането до жълтата плажна ивица от другата страна на реката е малко комплицирано в момента.

Резово, Царево, България

Като цяло в най-югоизточната точка на ЕС, времето сякаш беше спряло.

Резово – Лятна ваканция в България

Всъщност, добре беше като сме отишли толкова на юго-изток, всеки да носи документ за самоличност в себе си и някакси беше кофти откритие, когато братовчедът вметна между другото, че е оставил неговият в хотела в Синеморец, за да не го загуби на плажа. Ха, стана ясно, че ще се правим, на недочули … Но, за късмет нямаше нужда да доказваме, кой, кой е и пограничната разходка мина спокойно. На връщане от Резово, в посока Синеморец ни се изпречи табела

Силистар

А, ама преди време това място пак го бяха споменавали по телевизията, хайде да го отбележим и ние. Хей, добре, че са българските новини, та и ние да чуем за света. Та, стигането до плаж Силистар ни се видя цяло предизвикателсво, даже в някаква част, едни момчета събираха такса (незнам точно за какво). Ние спряхме, малко по-далеч и походихме. Плажът не е лош, сигурна съм, че когато не е бил толкова популярен е бил направо чудесен. Добре е да се види, но май само толкова 🙂 поне за момента.

Силистар – Лятна ваканция в България

Силистар беше и последната ни морска отбивка за това лято. Времето да стягаме багажа за отбратно към София почука, само дето се оказа, че имаме проблем с колата. Обадихме се на пътна помощ, но след порядъчно чакане, така и никой не ни отрази. Хубавата новина поне беше, че случката с аварията се случи, докато бяхме в Синеморец, та не беше толкова екстермно да стоим с децата на пътя.

След като пътна помощ така и не се появи, потърсихме варианти около нас. Намериха се добри хора и ни оказаха съдействие и някакси запалихме и тръгнахме. Времето беше доста напреднало, направо си беше станало почти полунощ и от страх да не изгасне пак колата не спирахме никъде по пътя до София и така в малките часове на нощта стигнахме благополучно в къщи. Доста изморени, ама и добре попътували и видели.

Мусала – Лятна ваканция в България

Мусала

се появи съвсем случайно в програмата. След като двама от членовете на фамилията заминаха (единият се върна на работа, а другият отиде да се среща с приятели), реших че е добре да отдадем заслужено време на майка – дъщеря. Планината предразполага към невероятни и нескончаеми разговори, от всякакво естество 😉

Запазих набързо, отново през „booking” една двойна стая. В хотел Рила имаше някаква промоция и цената беше поносима и така на следващата сутрин, хванахме от автогара изток рейса/маршрутката и се озовахме в

Самоков

На автогарата в Самоков прекачихме на друга маршрутка за Боровец и преди обед бяхме вече настанени. Оказа се, че

Боровец е доста оживено място през лятото

Беше пълно със семейства с деца, заведенията работеха и в курорта кипеше завиден живот. Времето беше приятно хладно и предразполагаше към разходки. Следобеда обиколихме наоколо в ниското, а високото оставихме за следващия ден. До Мусала се качихме сравнително лесно – лифт до Ястребец (за около 20 мин.), „разходка“ до хижа Мусала за малко повече от час и после изкачване до върха. Недоволни нямаше, спомени доста – май пак ще го повторим мястото, за да затвърдим времето „майка – дъщеря“ 🙂

И, така с тази последна отбивка сложихме точка на лятната ваканция, но не и на самото пътуване. Не бяхме „баш“ готови да се връщаме по работните си места, но което трябва, си се изисква … и така до следващия път.

Вярвам, че пътуването е толкова чудесно и едновременно с това толкова изтощаващо, но ако го правим „правилно“ изглежда, че ние непрекъснато учим! 🙂

Благодаря за вниманието!

Автор: irenako

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

Черно море



Booking.com

Свиване

Ина Иванова: „Голямото ни основание е жило…“  


     Предлагаме ви транскрипцията на разговор (на Валентин Дишев) с Ина Иванова за нейната дебютна книга с поезия – „малки букви“ („Жанет 45″, декември 2016 г.) – състоял се на 09.12.2016 година.


В.Д:
     […] за „Малки букви” ще разговаряме сега с Ина Иванова, след като я приветствам с „Добре дошла”. Здравей, Ина!

И.И:
     Добър вечер!

В.Д:
     Когато прочетох книгата, си казах: „Тя продължава да обича хората”. Онова, което ясно се чете в книгите ти с проза, онзи специфичен поглед към човешкото, който задължително преминава през една ясно различима и наистина много топла обич, продължава да живее и в тази книга. Добавила е нови нюанси, казах си аз. Има малко повече умора или малко повече мъдрост, или тъга, но има и още радост и си помислих „думите я съшиват”, казва в едно стихотворение, а тя продължава да успява чрез думите да ни съшива.

И.И:
     Предполагам, че това е част от всички нас, че това е нашият начин да бъдем спасени – чрез думите, чрез радостта, чрез окуражаването. Знаеш ли, когато завършихме работата по ръкописа на тази книга заедно с Марин Бодаков и аз я четох за пореден, последен, както си мислех тогава, път, си казах, че в тази книга страшно много пъти се повтаря думата „сърце”, горе-долу също толкова пъти има и „вятър”. Ако един автор би могъл да се отстрани, да се погледне малко отвън… може би това е слабото ми място. Не знам.

В.Д:
     Има много вятър и той е висок, и както се казва в „Упражнения за напреднали”, както всъщност и аз бих го казал, или бих искал да го кажа:

[…]

И се повдига на пръсти светът,
когато
отказвам да картографирам
внезапните паузи.
Мълчанията ти.

Вдишваш.

И. И:
     Да. Дишането е това, за което не се замисляме, което правим уж автоматично. Всъщност това е начинът да влезе света в нас и се сещам за една източна мъдрост, която твърди, че ние си тръгваме от този свят и нищо не ни принадлежи, защото дори въздухът, който сме вдишали – издишаме. Не знам до колко се замисляме за тези неща, защото ние живеем много бързо, живеем много напрегнато, живеем под стрес и малките бягства, книгите, добрите филми, свестните разговори със свестни хора, ни спасяват.

В.Д:
     В същото време следващото след цитираното стихотворение, след стихотворението, чийто финал цитирах, следва и онова, което се случва между вдишването и издишването. Онзи истински момент, в който въздухът се превръща в онова, което дава живот, само че последвано и от един финал, който също казва, вероятно и за промяната в теб, която изговаряш чрез тази книга, вероятно и за онова, което енергизира по-нататък самата книга и то звучи така:

[…]

Последното ми убежище – не знаеш –
търпеливо
търпеливо
търпеливо

се превръща в барутен погреб.

И.И:
     Да. И няколко текста по-нататък едно стихотворение гръмва и завършва с „Бум”. Вътре във всяка книга има едни фини, едно фино догонване на смисъла, една фина мрежа от значения, според мен за която не винаги авторът си дава сметка. Авторът не знае много често, че го прави. Така че може би текстовете са по-умни от нас. Не знам, не знам… Но ти благогаря, че си забелязал, Вальо, стихотворението, последното стихотворение, с което завършва тази стихосбирка, е „Самоотбрана за напреднали”, защото аз наистина си мисля, че все повече светът е самоотбрана за напреднали.

В.Д:
     Мисля си и за онова, казано от теб за нещата, които „укрепват цивилизацията и рушат сърцето” – и ти спомена вече някои от тях, и за онова, което предписваш – без да е рецепта – „дръж сърцето си тихо”, но нека да го кажеш ти.

И.И:
     Добре, благодаря ти! Това е едно стихотворение без заглавие.

* * *
Дръж сърцето си тихо.
Когато небето е скрито като нож.

Дръж сърцето на светло, казвам.

   Тъй че нека наистина да си държим сърцата на светло и нависоко, и да чуваме повече окуражаващи думи.

В.Д:
     И сега си спомням „как се прави медовина” и това „дишам, вярвам, / пускам най-тънкото жило в средата” и се връщам към собствените си думи, казани малко по-рано – за вдишването и за издишването…

И.И:
     Това, което ни държи. Това, което е голямото ни основание, това, което е центърът на тежестта в нас, което е гръбначният ни стълб, обикновено е жило. Обикновено е това, което ни руши, обикновено е и това, което ни боцка, което ни кара да бъдем по-добри, което ни боли. Има една мисъл на Антоан дьо Сент-Екзюпери от „Цитаделата”, която аз много обичам и тя гласи приблизително следното, че „ние не знаем кой вятър вае дюните и кой ги разрушава, така както не знаем кое ни създава устои, и кое ни руши”, така че просто преминаваме. Хубаво е да преминаваме с отворени очи.

В.Д:
     Хайде да ни прочетеш „Самоотбрана за напреднали”.

И.И:
     Хайде! Много го обичам и много държах… много пъти въртях подредбата на текстовете в тази книга, но бях сигурна в първото и последното стихотворение. Последното е „Самоотбрана за напреднали.”

* * *
започва с нещо малко
нова пукнатина на любимата чаша
необратимото порастване на децата
избледняването на хартиените снимки
на които си непълнолетен
настъпващия мирис на влага и хоросан
на тлен и тайна радост
свят който се свива вместо да се остави
на нейно величество ентропията

ироничното осъзнаване
че искаш да пишеш само с малки букви
с все по-малки все по-кръгли
като синапеното от онази притча каква беше
светът е самоотбрана за напреднали
казваш си
преди да признаеш че вече не вярваш
дори в удивителния нов вкус на отчаянието

ето тогава пиши

В.Д:
     Ина Иванова и „малки букви”. Една книга, написана точно тогава, когато трябваше да бъде написана. Една книга, смееща да поглежда към високото, без да потъва в отчаянието на това къде понякога сме. Една книга с висок хоризонт, дълбок смисъл, книга, която – вярвам – ще ви промени. И – вярвам, след такава книга всички можем да бъдем по-красиви. Благодаря ти и за разговора, и за книгата.
И.И:
     Благодаря! Светла вечер…



Ина Иванова




Ина Иванова в „Кръстопът“.
Ина Иванова в DICTUM.

Аудиозаписа на разговора можете да чуете в DICTUM. Директната транскрипция е осъществена от Екатерина Георгиева.

Свиване

Впечатляващият Apple Park отваря врати за първите служители през април  

Впечатляващият Apple Park отваря врати за първите служители през април
Новият кампус на Apple, който многократно сме виждали от погледа на прехвърчащи над него дронове, вече си има официално име…
Свиване

Първите седем на Боян Петров  

Имах любопитния шанс да гледам Боян Петров като мотивационен лектор на голямо корпоративно събитие, малко след онзи ужасен инцидент на магистрала „Струма“, където алпинистът едва не изгуби живота си. Когато го поканихa да говори пред публика, той върна имейл, че е със счупен крак, ребра, ключица, лопатка, предстои му поредна операция, но нашето събитие било след три седмици, значи… да, нямало да има проблем да се включи (!). В деня ня събитието, под аплодисментите на няколкостотин души, накуцвайки, но с уверена крачка, Боян се качи на сцената и в следващия час сякаш бомба беше паднала в залата. Никой не мръдна, не издаде звук; стотици очи гледаха как един човек с обикновени думи разказва твърде необикновени неща.

boyan-petrovОще тогава, след като ни разказа за изкачването си на Анапурна и К2, за бруталните условия в Каракорум и Хималаите, Боян спомена, че работи върху книга. Няколко месеца по-късно книгата вече е факт. В ръцете си държа „Първите седем“ – пътепис, пътеводител и наръчник за търсачи на силни усещания. Книгата е насочена към по-специализирана аудитория – катерачи, алпинисти с повече или по-малко опит, но със сигурност с познания за планините, надхвърлящи тези на книжните плъхове като мен. За нас, обикновените читатели, „Първите седем“ е един фантастичен свят на свръхестествени възможности. На усилия, надминаващи представите ни. На воля и твърдост. На смелост, но не и безразсъдство. Свят, твърде любопитен, че да пропуснем този разказ за него.

Боян пише без претенцията на професионален писател и със сигурност не с идеята да създаде художествено произведение или напрегнат приключенски епос. Разказва фактологично, отделя голямо внимание на подготовката си и на организацията на всяка една от експедициите, в които се впуска през последните 15 години. Всяка история притежава собствена пъстрота – дали с някой детайл от пътуването из страни като Пакистан, Индия, Иран и Тибет, дали с премеждията, които очакват дори и най-подготвените алпинисти в прегръдките на планината. Разказ след разказ пред очите ни започва да се оформя прочутата „Хималайска корона“ – колекцията от 14-те осемхилядници, най-високите върхове в света и жадувана цел за стотици алпинисти от цял свят. „Първите седем“, както можете да се досетите, отразява именно изкачването на Боян на една част от прословутата колекция, но и на доста други върхове по цял свят – от Елбрус и Арарат, през Килиманджаро и Аконкагуа, до Анапурна, Канчендзьонга и страховития К2.

Успехите обаче не са всичко. Безкрайно любопитно е да разбереш за провалите, за недостигнатата цел. Трябва ли да се върнеш, когато си едва на метри от върха, но времето и природата са срещу теб? Да, Боян разказва и такива случаи. И те са показателни за едно от най-важните качества, което трябва да има всеки любител на високото – реалистична преценка на обстановката и на собствените си възможности.

boyan-petrov

Книгата е пълна и с безброй съвети, които Боян Петров не се скъпи да дава на занимаващите се с алпинизъм и решените да щурмуват първенците. От предварителната подготовка, през екипировката, организирането на пътуването, намирането на спонсори. Таблици, списъци, схеми, изчисления… Самият Боян споделя, че едно изкачване е преди всичко цифри, изчисления, математика. Нищо не се оставя на случайността. И може би това е разковничето на досегашните му успехи. Както сам споделя в предговора: „Тази книга няма да ви пренесе на върхове, тя просто ще ви даде насоки за подготовка и данни за планините, които евентуално ще поискате да изкачите. Бъдете смели, истински живи, поставяйте си дръзки цели и изкачвайте върхове!“.

Мисля, че историята на Боян до момента ни дава големи шансове да прочетем след известно време и „Вторите седем“, а с примери като неговия българското знаме вероятно ще се вее още много пъти по върховете на света.

Публикувано от Георги

 


Filed under: Места, Приключенски, Пътеписи, български
Свиване

5.7-инчовият LG G6 няма да е по-голям физически от 5.3-инчовия си предшественик  

5.7-инчовият LG G6 няма да е по-голям физически от 5.3-инчовия си предшественик
Дни преди премиерата на LG G6 в мрежата се появи поредната негова неофициална снимка, която го поставя редом до предшественика…
Свиване

Acer запазва първото място по продажба на проектори в България  

Acer запазва първото място по продажба на проектори в България
Acer обяви, че за 2016 г. е запазила челното място по продажба на проектори в България. Производителят е приключил миналата…
Свиване

Металният корпус на Moto G5 беше разкрит в снимки с висока резолюция  

Металният корпус на Moto G5 беше разкрит в снимки с висока резолюция
На MWC 2017 в Барселона очакваме Lenovo да покаже два нови модела Moto от среден клас, които ще се наричат…
Свиване

Sony представи най-бързата в света SD карта памет  

Sony представи най-бързата в света SD карта памет
Sony обяви днес, че пуска на пазара най-бързата в света SD карта памет. Новият представител на серията SF-G обещава да…
Свиване

WhATA Awards 2016: Победителите  

WhATA Awards 2016

Дойде време да раздадем поредните годишни награди за най-доброто и най-лошото в българската архитектура. WhATA Awards, вярваме, вече се чувстват комфортно в собствения си сайт, сменили са дограмата, изциклили са паркета и са подредили библиотеката.

По стара (вече 7 годишна) традиция, публикуваме номинациите в края на декември, през януари тече онлайн гласуване, а сега обявяваме резултатите.

И така, кои са архитектурното събитие, конкурсът, тенденцията, сградата, барът, градският бъг, нормалността, книгата и личността на 2016 година?

Вижте победителите.

Свиване

Николай Лозев: Не обръщайте внимание на онези, които ви казват, че няма как да стане  


Завършилият с четвърти резултат курса на "Капитал" и MDV Professional Education за финанси и счетоводство разказва как обучението ще повлияе на бъдещото му кариерно развитие
Свиване

Ежедневно  

Буквалният превод на casual е небрежно, което на мен ми звучи като неглиже, което пък се използва за комбинезон. Така че ще наричам casual-а ежедневно облекло.

Реално ежедневното облекло е всичко, което носим, когато не се налага да спазваме определен бизнес етикет и дрес-код. Може да е всичко от рокля до анцуг, от деним и тишътр до дантелена пола и кожено яке. Моята интерпретация днес е само с 1 дреха по-различна от бизнес облеклото ми от миналата седмица: размених сакото с жилетка и моментално се получи нещо по-малко строго и официално.

Снимки: Мирослава Дерменджиева

Обувки: разкошен подарък от Gido

Свиване

Възможно ли е Samsung да препродава върнатите Note 7, но с по-малка батерия?  

Възможно ли е Samsung да препродава върнатите Note 7, но с по-малка батерия?
Samsung планира да използва върнатите бройки от Galaxy Note 7 и с малки модификации да ги пусне на пазара повторно.…
Свиване

รพ.เอกชนแจงบิลค่ารักษาโหด คนไข้ต้องจำนำทองจ่าย  


ผู้อำนวยการโรงพยาบาล ปิยะเวชช์ บ่อวิน ออกมาชี้แจงเรื่องค่ารักษาพยาบาล หลังจากมีการแชร์ทางเฟสบุ๊ค เกี่ยวกับค่ารักษาพยาบาลโหดเข้าโรงพยาบาลเพียง 2 ชั่วโมง ถูกฟันรักษาร่วม 4 หมื่นบาท ถึงกับต้องจำนำทอง เผยค่าใช้จ่ายเป็นไปตามมาตรฐานการรักษา

จากกรณีที่มีญาติผู้ป่วยรายหนึ่ง ได้แชร์ข้อความผ่านเฟซบุ๊ก เกี่ยวกับการนำผู้ป่วยเข้ารับการรักษาที่โรงพยาบาลปิยะเวชช์ บ่อวิน เพียง 2 ชั่วโมง ต้องเสียค่ารักษาถึง 40,945 บาท ต้องถึงกับใช้สร้อยคอทองคำหนัก 3 บาทพร้อมเงินสด 21,000 บาท วางมัดจำก่อนได้ย้ายไปรักษาตัวที่โรงพยาบาลพญาไท ศรีราชา ตามสิทธิ์ประกันสังคม จนเป็นที่วิจารณ์กันอย่างแพร่หลายกันในโซเชียลมีเดีย

ล่าสุด  นายแพทย์ ปิยะ เชี่ยวประสิทธิ์ ผู้อำนวยการ โรงพยาบาลปิยะเวชช์ บ่อวิน ตำบลบ่อวิน อำเภอศรีราชา จังหวัดชลบุรี ได้ออกมาเปิดเผยกับผู้สื่อข่าวว่า เกี่ยวกับการรักษา นายเสถียร อายุ 34 ปี ซึ่งได้เข้าทำการรักษาเมื่อเที่ยงคืน  ที่ผ่านมา เป็นผู้ป่วยฉุกเฉินสาเหตุลื่นล้มในห้องน้ำจนหัวฟาดพื้นหมดสติ จากการตรวจสอบพบมีลิ่มเลือดในสมอง ทางโรงพยาบาลพยายามช่วยเหลือทำการขั้นตอนของการรักษาทุกอย่าง จนญาติผู้ป่วยมีความประสงค์ต้องการเคลื่อนย้ายไปรักษาต่อยังโรงพยาบาลพญาไท ศรีราชา ตามสิทธิ์ประกันสังคมของผู้ป่วย ทางเจ้าหน้าโรงพยาบาลได้แจ้งความประสงค์ต่อญาติผู้ป่วยจะติดต่อทางโรงพยาบาลพญาไท ศรีราชา ให้มาเคลื่อนย้ายโดยทางญาติผู้ป่วยแจ้งความประสงค์ต้องการแบบเร่งด่วน โดยใช้รถของทางโรงพยาบาลปิยะเวชช์เคลื่อนย้ายจึงต้องมีค่าใช้จ่ายเพิ่มจากยอดเดิม และญาติผู้ป่วยจึงแจ้งความประสงค์ขอนำทองวางมัดจำไว้ก่อนเนื่องจากเงินที่ติดตัวไม่พอวันรุ่งขึ้นจะมาการชำระเมื่อญาติประสงค์เช่นทางโรงพยาบาลก็ดำเนินตามประสงค์

ในขณะที่ผู้สื่อข่าวได้เดินทางเข้าไปตรวจสอบที่โรงพยาบาลพญาไท ศรีราชา ที่ผู้ป่วยพักรักษาตัวอยู่ พบว่ามีอาการอยู่ในขั้นโคม่าต้องใช้เครื่องช่วยหายใจ โดยทางญาติไม่ยอมให้ข้อมูลกับทางผู้สื่อข่าว พบว่ามีรถกู้ภัยของมูลนิธิแห่งหนึ่งเข้ามารับตัวผู้ป่วยออกจากโรงพยาบาลทั้งเครื่องช่วยหายใจ โดยญาติบอกแต่เพียงว่านำตัวกลับไปรักษาที่บ้านเกิด

Свиване

2017-02-22 FizzBuzz 2  

Понеже идеята ми се мотае в главата от месец-два и тая нощ ми хрумна финалната оптимизация, ето продължението на post-а за fizzbuzz:

int i=0,p;
static void *pos[4]= {&&digit, &&fizz, &&buzz, &&fizzbuzz};
static void *loop[2] = { &&loopst, &&loopend};
int s3[3]={1,0,0},s5[5]={2,0,0,0,0};
char buff[2048];
char dgts[16]={'0','1','2','3','4','5','6','7','8','9','a','b','c','d','e','f'};
int buffpos=0;

loopst:
	i++;
	p= s3[i%3] | s5[i%5]; 
	goto *pos[p];

fizz:
	memcpy(&buff[buffpos],"Fizz", 4);
	buffpos+=4;
	goto end;
buzz:
	memcpy(&buff[buffpos],"Buzz", 4);
	buffpos+=4;
	goto end;
fizzbuzz:
	memcpy(&buff[buffpos],"FizzBuzz", 8);
	buffpos+=8;
	goto end;
digit:
	buff[buffpos++]=dgts[i/16];
	buff[buffpos++]=dgts[i%16];
end:
	buff[buffpos++]='\n';
	goto *loop[i/100];
loopend:
write(1, buff, buffpos);

Известно време се чудех как може цялото нещо да стане без никакъв branch, т.е. и без проверката за край на цикъла. Първоначалната ми идея беше да я карам на асемблер и да използвам като в exploit-ите NOP sled, нещо от типа (извинете ме за калпавия асемблер):

	JMP loopst
	JMP loopend
loopst:
	NOP
	NOP
...
	NOP
	; fizzbuzz implementation
	; i is in RAX
...
	MOV RBX, 0
	SUB RBX, RAX
	SUB RBX, $LENGTH
	SUB EIP, RBX
loopend:

Или, накратко, колкото повече се увеличава i, толкова повече скачам назад с релативния JMP (който съм написал като вадене на нещо от EIP, което най-вероятно изобщо не е валидно), докато не ударя JMP, който ме изхвърля. Като оптимизация бях решил, че мога да shift-вам стойността с 4, така че sled-а да е само 25 броя.

В един момент ми хрумна, че мога да мина и без sled-а, като правя деление (което е отвратителна операция, но спестява кофа nop-ове). Така се получи по-горния вариант на C, който не е съвсем C, а просто някаква странна асемблероподобна гняс.

Иначе, важно е да се отбележи, че на какъвто и да е модерен процесор по-горния код е далеч по-неефективен от простото решение с if-ове, най-вече защото branch prediction и всички други екстри се справят много добре с всякаквите if-ове, но доста по-трудно могат да се сетят тия jmp-ове към таблици базирани на някакви стойности къде точно ще идат, за да се прави спекулативното изпълнение. Не съм си играл да benchmark-вам (въпреки, че имам желание), но като цяло горния код има шанс да се справя по-добре само на неща като 8086 и компания.

И като идея за следващата подобна мизерия, може би може да се оптимизира истински чрез ползване на някое от разширенията за работа с вектори/големи стойности и се unroll-не цикъла, например да се прави на стъпки от по 4 с някаква инструкция, която смята делители (кой-знае какви странни неща има вкарани вече в x86 instruction set-а).

февруари 21, 2017

Свиване

สาวบาร์โหดไล่ทำร้ายลูกค้าฝรั่ง ฉุนโดนต่อว่าค่าเครื่องดื่มแพง  

พ.ต.ท.กิตติพงศ์ ศรีชำนาญสารวัตร(สอบสวน) สภ.เมืองพัทยา จ.ชลบุรี ได้รับแจ้งจาก MR.DAVID ALAW LODGE อายุ 63 ปี สัญชาติอังกฤษ ว่าถูกสาวบาร์เบียร์ทำร้านร่างกายจนได้รับบาดเจ็บ โดยมีบาดแผลแตกที่หน้าผาก เบ้าตาเขียวช้ำ เหตุเกิดที่แพทซี่ บาร์เบียร์ ภายในซอย8พัทยาสายสอง หลังรับแจ้งจึงส่งสายตรวจไปตรวจสอบที่บาร์เบียร์ดังกล่าว

ไปถึงพบ น.ส.รุ่งนภา อายุ 43 ปี ชาวจังหวัดอุบลราชธานี อยู่ภายในเคาน์เตอร์บาร์ จึงได้ทำการสอบสวน โดยให้การอ้างว่ากลุ่มต่างชาติมานั่งดื่มที่บาร์แล้วหลังคิดเงินกับไม่ยอมจ่ายเต็มราคาที่เรียกเก็บ โดยอ้างว่าที่บาร์จำหน่ายของแพงกว่าร้านสะดวกซื้อซึ่งตนเองก็ได้แจ้งว่าที่นี่เป็นบาร์เบียร์ แต่ MR.DAVID ALAW LODGE ก็ไม่ยอมจ่ายเงินที่เหลือ ตนจึงความโมโหใช้รองเท้าตบที่ใบหน้า ภายหลังจากที่เจ้าหน้าที่ตรวจสอบในที่เกิดเหตุได้มีชาวบ้านนำคลิปภาพเหตุการณ์ให้เจ้าหน้าที่ตำรวจตรวจสอบ โดยพบว่า น.ส. รุ่งนภา ปลื้มใจ ได้กระทำการไล่ทำร้าย MR.DAVID ALAW LODGE จริง จึงได้ควบคุมตัวพร้อมแจ้งข้อหาทำร้ายร่างกายผู้อื่นจนได้รับบาดเจ็บถึงสาหัส ดำเนินคดีตามกฎหมาย เนื่องจากทำให้เสียภาพลักษณ์ด้านการท่องเที่ยวของเมืองพัทยา ตามที่ผู้บังคับบัญชาได้มีนโยบายให้ดูแลนักท่องเที่ยว

Свиване

Необходимостта от личен суверенитет  

dbsdgbdb

Изт: Evernym

Живеем във времена, в които всички и всичко около нас по всякакъв начин се стреми да притежава част от душата ни. Или направо цялата. Няма нужда да сключваш сделки с Дявола, това е толкова старомодно! Достатъчно е само да влезеш в някоя секта, да бъдеш част от догматичната йерархия на някоя религия, да станеш член на политическа партия или просто отдаден фен на футболен отбор / рок звезда / известен писател.

И вече си изгубил личния си суверенитет.

Изпитвам огромно съмнение към „ценностите“, особено когато ми ги пробутват наготово. Ценност може да е за друг или за някакви хора от миналото, но едно нещо ще се превърне в ценност за теб тогава, когато докаже своята полезност в и без това краткия ти живот…

Личният суверенитет не означава да страниш от всички идеи, масови течения или от обществения морал на епохата per se, а да ги правиш съвместими – по начин, който няма реплика у друго човешко същество на тази планета. Само така ще запазиш душата си цяла.

Звучи отвлечено, знам, затова ще дам няколко примера:

Да вземем политиката. Тук трябва да се определиш като „ляв“ или „десен“ най-малкото, а направиш ли външното свой вътрешен критерий, губиш всякакъв личен суверенитет, т.е свободата да избираш. Първо, човек има правото да си мени мнението, при това – често. В турболентния свят, в който живеем, обратното би било сенилно. Примерно, аз харесвам странна комбинация от леви идеи и десни убеждения – тире – политики, чието съдържание непрекъснато се мени. По дяволите, та дори прителите ми се менят през годините, какво да говорим за политическите убеждения? Всичко това прави невъзможно причисляването ми към дефинирана политически организация. Ще кажете: ама те също се променят. Идеите и платформите еволюират. Да, обаче го правят 300 пъти по-бавно от амалгамата на вътрешни ценности и нагласи, а над тях стои само един господар – необходимостта от личен суверенитет.

Да вземем религията. Аз съм вярващ в Бога човек, но не и религиозен. Канонизмът е несъвместим с личния ми суверенитет, защото е неизменен. Виждам симпатичното във всяка религия, ценя дълбоко морала, който носи през вековете, но виждам и симптоматичното, тоест гнилото: Деформациите. Отклоняването от първоначалната добра идея. Манипулацията. Йерархията. Нездравият „брак“ с властта и силните на деня ми вади очите. Накратко, съзирам Подчинението. Според мен Бог е прекалено разнообразен, за да бъде подчинен на една единствена догматична идея. Дори да приемем, че съществува съвършената религия, която побира всички гениални идеи, тя мигновено унищожава необходимостта от личен суверенитет с претенцията, че останалите религии са несъвършени (в най-добрия случай) или погрешни (в най-лошия).

Да вземем изкуството. Възможно ли е да харесваш просташка, дебилна поезия или проза, дори да пишеш такава и в същото време да си „интелектуалец“? Всички, които отговарят с „НЕ“ на този въпрос влизат в директен конфликт с необходимостта от личен суверенитет, който е повсеместен – не се ограничава само до религия, изкуство и политика, а до светоусещането, като цяло. Направете си аналогия с водата – личният суверенитет се мени като водата и е също толкова упорит, в своето постоянство, като нея… Отговорете си сами на следните въпроси: Възможно ли е да харесваш класика, хип-хоп и чалга едновременно? Възможно ли е да ядеш свинска пържола с шоколад?

Да вземем семейството. Възможно ли е да обичаш децата, да комуникираш чудесно с тях, но да не желаеш ти самият да се превръщаш в родител? Възможно ли е утре да промениш мнението си по този въпрос? А възможно ли е хората, които до вчера са те наричали „егоист“, от утре да започнат да те наричат „алтруист“ заради изборите, които правиш? И, ако да, ти по-различен ли си станал? Не си ли все същият човек?

Да вземем парите. Щедростта е тяхно смислено проявление. Защото човек е богат само, когато дава. Парите съществуват, за да пътуват от човек на човек, а не да стоят заключени в сейфове. Всеки икономист ще ви каже, че инвестираният или похарчен лев е по-добър от спестения. С някои малки изключения. Всички говорят за инфлацията като за „мишка“ в „хамбара“, където трупаш „зърното“. Парите трябва да се движат. И един от най-човеколюбивите начини това да става е чрез благотворителността. Ето още интересни въпроси: Възможно ли е да напсуваш наркоманчето, което ти иска левче на автогарата и после да отидеш в близката банка, за да преведеш трицифрена сума на благотворителна кауза? Какъв човек си ти тогава? Скръндза или паралия? Очевидно в единия момент си циция, а в другия – благодетел. Но кое е общото между двете? Кое е неизменното? Неизменното е, че си човек с предпочитания. Над теб има само един господар и той е необходимостта от личен суверенитет.

Да вземем убежденията. Възможно ли е да храниш противоречиви убеждения? Като например, че възрастните хора са „капиталът“ на нацията, но също така и тежест за пенсионната система? Възможно ли е да харесваш Бойко Борисов и да не го харесваш? Едновременно? Възможно ли е да си соцалист и капиталист? Едновременно? Държавник анархист? Набожен атеист? Да, стига да изпитваш необходимостта от личен суверенитет. Ако харесваш Бойко Борисов по принцип, а не заради някакво негово конкретно постижение, значи си загубил този суверенитет. Ако харесваш държавата или пазарната свобода по принцип, а не заради начините, по които и двете са подобрили конкретно съвремнния ти начин на живот, значи си загубил този суверенитет. Ако държиш да се спазват правилата по принцип, без да се интересуваш дали те са справедливи или не, значи си загубил този суверенитет. Ако за теб „и най-жестокият закон е за предпочитане пред анархията“, значи си роб, нямаш дори наченки на потребност от личен суверенитет. Тази поговорка е родена в една робовладелска епоха, все пак…

Почти чувам критиците на личния суверенитет да казват: Ако всеки си позволи да е толкова фриволен и волатилен в своите предпочитания, толкова либерален към собствените възгледи и убеждения, толкова рязко да си мени мнението и да се съобразява само със своите лични интереси в момента, то обществото ще се разпадне, цивилизацията ще угасне, ще престанем да живеем в човешка група и ще се превърнем в глутница от освирепели зверове, индивидът трябва да прави жертви в името на общото благо!

И да, и не, скъпи врагове на необходимостта от личен суверенитет! Защото дори приемането само на отговора „Да“ или само на отговора „Не“ като единствено правилният, категорично верен отговор , представлява отказ от личен суверенитет. Пропускате много съществени неща в своята крайност: пропускате дихатомията на света, в който живеем, пропускате и хигиената на човешките отношения като основа за всякакъв вид съвместно съществуване…

Дихатомията ви е ясна: утрото е възможно само, защото преди това е имало нощ, противположностите се привличат и взаимно се допълват…

Ами хигиената?

Какво значи хигиена на човешките отношения и влиза ли тя в конфликт с потребността от личен суверенитет? Нека обобщим десетте Божи заповеди в една: „Причинявай на другите само това, което искаш другите да ти причиняват на теб“. Съществува хипотеза, според която законите са излишни, защото „добрите граждани и без това никога не ги нарушават, а престъпниците и без това никога не ги спазват“. Но какво отличава престъпника от добрия гражданин? Криминалното досие ли? Знаете колко лесно е да се превърнеш от престъпник в герой – достатъчно е само да се смени режимът, който определя правилата… Очевидно добрият метод за разграничаване е хигиената на човешките взаимоотношения. Не казвам „единственият“, не казвам „съвършеният“, казвам само „добрият“ метод за разграничаване. Един от многото:

„Причинявай на другите само това, което искаш другите да ти причиняват на теб“.

Тихомир Димитров


Свиване

คิดเอาไว้ว่าใช่.. ต้องใช่แน่ๆ?! “ชนาธิป” ใบ้เป็นนัย “พี่ชายจะย้ายออกจากทีม”  


ทำเอาแฟนบอล “กิเลนผยอง” เอสซีจี เมืองทอง ยูไนเต็ด ลุ้นสุดๆว่าจะใช่ “คลีตัน ซิลวา” หรือไม่ เมื่อล่าสุด “ชนาธิป สรงกระสินธ์” ออกมาโพสต์ทำนองว่ามีแข้งรุ่นพี่ที่เจ้าตัวสนิทจะต้องอำลาทีม

เนื่องจาก คลีตัน เพิ่งถูกหั่นชื่อจากทีมชุดลุยศึกเอเอฟซี แชมเปี้ยนส์ ลีก 2017 รอบแบ่งกลุ่มเมื่อเร็วๆนี้ จึงทำให้มีข่าวลือว่าเจ้าของดาวซัลโวไทยพรีเมียร์ลีกฤดูกาลที่เเล้วอาจจะย้ายออกจากถิ่นเอสซีจี สเตเดี้ยม

โดย “เจ้าเจ” ชนาธิป สรงกระสินธ์ จอมทัพร่างเล็กของกิเลนผยอง ได้โพสต์ข้อความผ่านเฟซบุ๊คเกี่ยวกับรุ่นพี่ในทีมคนหนึ่ง ซึ่งแฟนคลับก็พร้อมใจคาดกันว่าน่าจะเป็น คลีตัน ซิลวา แน่นอน

จากเฟซบุ๊ค Chanathip Jay Songkrasin โพสต์ว่า “เมื่อวานไป recovery ที่สนาม และมีพี่ชายที่ผมสนิทมากเดินมาบอกว่า เจ โชคดีนะ ผมต้องย้ายทีม ผมก็เสียใจแต่ผมก็รู้สึกมันเป็นวิธีฟุตบอล ผมก็คุยกับเขาว่าฟุตบอลคือสิ่งสำคัญที่สุดและก็คือการพัฒนา แต่สิ่งที่สำคัญในการดำรงชีวิตคือเงินในอนาคต ขอให้พี่ชายของผมโชคดี”

อย่างไรก็ดี โพสต์ดังกล่าวได้ถูกลบไปจากหน้าเฟซของดาวเตะทีมชาติไทยเรียบร้อย แต่กระแสก็ยังเชื่อว่าน่าจะเป็นดาวยิงบราซิลที่ชนาธิปสนิทสนมเป็นอย่างดี เนื่องจากเคยร่วมทีมกันทั้งสมัยอยู่บีอีซี เทโรศาสน จนมาถึง เมืองทอง ยูไนเต็ด นั่นเอง

Свиване

Прокуратурата на Република България или....  


"15-годишният непълнолетен, предаден на съд от Окръжната прокуратура в Търговище за убийство, изнасилване и две блудства, е осъден на 8 г. лишаване от свобода", съобщи вчера прокуратурата и реши да илюстрира тази новина със снимка на бяла папка, на която се вижда отчетливо "Дело №".

Всъщност папката, която е снимана, е руска - на следствения комитет на Руската Федерация (нещо като нашата Национална следствена служба). Това става ясно от други снимки, на които се вижда целият надпис...
Свиване

„Архив“ – Георги Господинов: Историите са преди разказа и имат повече памет за устата, която ги изрича…  


   И „Сляпата Вайша“ е част от друга история… Затова ви предлагаме транскрипцията на разговор (на Валентин Дишев) с Георги Господинов, състоял се на 5 август 2013 г., два дни преди „И всичко стана луна“ и новото издание на „И други истории“ да тръгнат към книжарниците – като възможност да чуете тази друга история или да си я припомните…

В.Д.:

  Ще започна този разговор нетипично за мен – с дълъг монолог, в който ще има и множество подсказани въпроси, вероятно (нежелано начало –защото целта на едно интервю не може дори да намеква, че с него интервюиращият иска да посочи с пръст към себе си). Ще започна разговора с неговата история. Не защото обичам да се слушам – не обичам – а защото ако не го сторя, енергията на тази история ще се явява ненадейно в това, което ще питам по-нататък, по вероятно непрозрачен за теб и слушателите ни начин, превръщайки репликите ми в непонятни. Е, гаранция за смисъл – разбира се – няма.
  Когато излезе „Физика на тъгата“, когато я прочетох – дни след като бе публикувана, ти изпратих съобщение: „Написал си книгата, която цял живот съм искал да напиша.“ – и нищо не поясних. Не поясних, че цял живот наистина съм искал да напиша книга, хващаща ключови периоди от живота на европейската цивилизация, европейския човек. С мит и история, с историзирането на мита и митологизирането на историята, през гледната точка не на нейните възторзи, а в меката предзалезна светлина. Да я изрека като едно в многото – като живот. Отвъд заслепяващата светлина на патоса и преди мрака на истеричната агония – като смисъл. Ти го беше направил. Намерил беше формата. Уловил беше магията на синхронизиращото дишане. Оставащото до моята мечта беше само количеството – ти ми беше дал качеството. Достатъчното съдържание.
  Казвам всичко това не за да настоявам на някаква тогавашна моя интерпретация, а за да опиша част от източника на енергията, която за мен е част от историята на този разговор. Разбира се, следващият прочит на „Физика на тъгата“ разгърна тази скица, усложни я. Наблюдавах с почуда как интерпретациите на романа (за мен, според мен) го обгръщаха с думи до една специфична, толкова срещана, невидимост и се готвех за разговор. Времето не дойде. Не само защото не се почувствах готов, но се появиха и „Невидимите кризи“. Историята се повтори, а чувството за едно, за вълна̀, надигнала се високо, макар и имаща своята предистория от „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“, и продължаваща да движи следващите книги, се засилваше. Вчера в разговор с млади хора, изразяващи възторга си от „И всичко стана луна“ – „Страхотен сборник с разкази!“, възразих – „Това не е сборник“ – преди да съм прочел книгата. Бях уверен, бях сигурен. И не просто защото, както им обясних, ако Господинов, който добре знае как мълчанието продава, издава трета книга в такъв кратък интервал от време, значи е проговорило нещо мощно. Нещо, което не иска и не може да се съобрази с маркетингови стратегии. Не е само заради това. Предчувствах, че тази книга ще е движена от същата вълна. Тя ще я подрежда и преобръща, ще удържа нейната цялост, ще предопределя нейното дишане. Днес, след като прочетох книгата, ще кажа само – така е. Точно така е.
  Така ли е? (Ето, че дойде време за първия ясен въпрос.)

Г.Г.:
  Чакай да се съвзема от думите…
  Ами, така е. Надявам се да е така. Всъщност между отделните разкази, които влизат в тази книга тече, надявам се, някаква обща тема, някаква обща река, която ги свързва и мисля, че това не е трудно да се усети. А за мълчанието и за говоренето – да, от една страна, това наистина е втора книга за тази година, но от друга страна това са разкази, които излизат дванайсет години след първите ми разкази, така че пак има един период, дванайсетгодишен. Кой мисли, че е време да се появят тези разкази. Човек не ги мисли тези работи. Те някакси така идват, включително и през август, който обикновено не е месец за издаване на книги, но книгата си дойде. Аз нямаше как да я спирам или да я отлагам или да търся по-добро време. Това е тази книга и тя излиза сега.

В.Д.:
  Аз продължавам да разчитам някаква свръхзадача, разгръщана обаче с удивително смирение и последователност в последните книги, а вече post factum може да се разчете и далеч по-назад. Ако се вгледаме в книгата, появяват се една по една теми, които пронизват текстовете на тези книги: „Апокалипсисът на капки, растеризиран (От кого?)“, „1968 – мавзолеите, които не можем да разрушим“, „Друг филм – друго кино“, „Избера ли една буква, значи да загубя всички останали“, „Понякога е по-добре да запазиш някои призраци за цял живот“, „Никога не се научи да слага поанти“, „Гугъл беше победил Бог.“, „В този свят на имена нищо вече нямаше да е същото“, „Мигове, в които механизмът на времето проскърцва, размества се за секунда, докато се намести отново“, „Не отлагайте чая, който няма да изпием“, „Животните живеят хоризонтално, а растенията и хората са във вертикал“, „Лицата от последните дни – друго нямам“, „Е като са последните дни да се освиним ли?“, „Някога самотата беше по-концентрирана и малка, можеше да я опитомяваш, да я галиш като котка“. Всъщност това е по едно изречение от почти всички разкази.

Г.Г.:
  Да, избрал си най-хубавите изречения от разказите. Другите не са толкова хубави, да кажа. Да не заблуждаваме хората, но всъщност като ги слушам сега, това си е.. Това е някакъв свръхразказ разказ, който…да. Не мога да кажа нищо по-умно и по-смислено от това. от друга страна наистина прав си за това, че в крайна сметка тази книга е много свързана с нещата назад, които са по-скоро като продължение и на предишните разкази, и на романа, и на Апокалипсиса, а и на „Невидимите кризи“ в някаква степен.

В.Д.:
  Затова извадих и изречение, което е свързано пряко с „Невидимите кризи“.

Г.Г.:
  Да, мисля че преди няколко години Албена Хранова беше уловила тези препратки, обща творба в крайна сметка, обща книга, която се пише от отделни книги. Ами, да, нищо не мога да кажа в своя защита – така е. Това е една книга, да. Жанровете се сменят, книгата остава.

В.Д.:
  Ще се върнем, надявам се, към нея, но има един друг въпрос. „И всичко стана луна” ще се появи заедно с ново издание на „И други истории “, която ще има нов предговор и ново оформление. Оформление, което обаче пряко я свързва с „И всичко стана луна“.

Г.Г.
  Ами, това е на Яна Левиева (нека го кажем – художникът на книгите) идея и предговора всъщност – стори ми се важно да го напиша – той обяснява накратко в началото повода за появата на някои разкази преди дванадесет години и също какво се е случило с тях. Има една интересна история, която ми разказаха, за момче и момиче, които са „тръгнали” покрай тази книга. Момчето било доста несигурно и момичето му подарило „И други истории“ с прегъната страница на „Божури и незабравки“ (един от разказите). И са се събрали заради тази история. Момичето казало, така ми предадоха думите, момичето е казало: „Ако не се съберем сега, ако сега не стане, след време ще трябва да си съчиняваме живота по летищата“. И се оженили. Така че човек не знае какви отговорности поема с някои разкази. Също за този разказ получих един странен мейл, който казва „Случи ми се тази история, сега казвайте какво да правим?“. И това са хубавите неща, които остават след историите.
  Всъщност нито дума в тази книга, в разказите на тази книга, не е пипана, но тя вече не е същата книга отпреди дванадесет години и в предговора съм пояснил защо. Първо – защото читателят е друг, и второ – защото никой не може да влезе два пъти в една и съща история, както казваше Гаустин от „И други истории“. Така че в някаква степен, това е и същата книга, и друга книга. Аз мисля, че и други читатели ще ѝ се случат. Аз някакси много… хайде, ще кажа – „си харесвам“ тази книга. Харесвам, в смисъл, че това е една от книгите, която си остана в сянката на „Естествен роман”. Тя излезе близо до него и вътре неслучайно става дума за истории. В предговора казвам повече за това, защо държа на „истории“, а не на разкази. Защото историите са преди разказа и имат повече памет за устата, която ги изрича, за ухото, за… По-несъвършени са, по-нетрайни, по-небрежни, по-несигурни. Затова ми харесват историите и в предговора има някакви разсъждения на тази тема.

В.Д.:
  Яна Левиева, на свой ред, се е опитала да направи обща история за двете книги в оформлението, така че това сигурно по някакъв начин ще ги освети по нов начин.

Г.Г.:
Да, направила е едно цяло лице. Аз също мисля, че могат взаимно да се четат двете книги, т.е. полулицето от едната книга да чете другото…

В.Д.:
  Да се оглеждат една в друга (и едно в друго) и да се опитват да се припознаят.
  Много хотели има в „И всичко стана луна“?

Г.Г.:
  В „И други истории“ имаше много влакове и сега като ми казваш „хотели” – да… Ами, знаеш ли, хотелът… чудно място е хотелът. Много безпаметно място, много страшно място. Аз прекарах доста време по хотели през последните години и част от разказите са замислени там. Особено място. Пред хотел „България“, основния в един от разказите вътре, става въпрос за тези безпаметни хотели като добра метафора и за други неща. За тези хотели, в които човек може да умре в леглото, а на другия ден да сменят чаршафите и нищо да не остане от него. За тези хотели, които са направени сякаш от непомнеща материя. Особено място са, малко мрачно място. Но да, тук има хотели, там имаше влакове. Тук има доста бащи или липсващи бащи. Има я тази тема. И тези хора, които са изправени в минутата преди края, какъвто и да е тоя край.

В.Д.:
  Имаш ли усещането, че наистина има моменти, в които по-ясно виждаме това, че светът, който ни се представя, вече е по някакъв начин растеризиран?

Г.Г.:
  Да – моменти, в които виждаме, че ние и светът сме крайни, и за мен това е много човешко усещане. Това е моментът, в който човек може да се събуди. Това усещане за крайност и за тленност – има го ти във „Физика на тъгата“, и може би тук продължава. Само тленните неща са ценни, само това, което ще загубим, и осъзнаването на тази загуба в крайна сметка ни прави повече човеци, и повече емпати, и повече хора, които могат да усетят чужда болка. Това може, разбира се, как да кажа, да се изрече с повече ирония, вероятно, с повече игри, с повече хватки, но в тази книга, признавам, че съм се опитал… Да, има места, в които тези неща трябва да се изрекат по-просто и без литературни номера. Това съм се опитал да направя и тази книга е далече от „пост-пост-пост…“.

ВД.:
  Всъщност една от нещата, които си мислех днес за книгата беше точно това: Има ли нещо – разбира се, има и самозащитен отговор, който обикновено се използва в такива случаи – има ли нещо в последните книги, да кажем в последните две, които читателите вече по някакъв начин срещнаха, от неразчитането на което те е заболяло?

Г.Г.
  Виж, много странно… Аз нямах или ако съм имал някакви очаквания, те са били абсолютно опровергани. „Физика на тъгата“ се случи сякаш сред хора, сред които не очаквах да се случи. Това са по-млади хора, непознати хора. И сред по-малко хора от моето поколоние. Стори ми се, че по-голямата част от хората от моето поколение, като че ли не искаха много да чуят точно тая история, така да го кажа. Но пък за сметка на това получих от други хора някакъв отговор и усещания, които доста ме раздрусаха. Същото – с „Невидимите кризи“. Не мога да съм недоволен от реакцията на читателите си… Честно казано не знаех и какво да очаквам, но – така де – мисля че който трябваше разбра, каквото трябваше. Разбира се, както се казва в случая, нашите книги са по-умни от самите нас, така че много неща, които не съм мислил, други хора ги прочетоха. Неща, които не съм мислел да вкарвам в книгите си бяха прочетени. Много хубав и различен прочит получих от хора, които пък са от поколението на Иван Теофилов, Екатерина Йосифова, Иван Цанев. Да го кажа така – от поетите. Разбира се получих и много учудване и несъгласие спрямо жанра – „Това роман ли е?” – всички тези неща, но тях ги очаквах и някак съм си ги предвидил в няколко епиграфа, но…

В.Д.:
  Знаеш ли, неведнъж си мислих в последните седмици, върху това… Сякаш от хората от нашето поколение (аз съм по-възрастен, но все пак си мисля, че сме в едно поколение) – за неприемането ми каза преди няколко месеца в един разговор и моят отговор е, че нашето поколение все още продължава да изживява света някак патетично-травматично, а „Физика на тъгата“ говори по друг начин за този свят и трудно се синхронизира с това изживяване на и за света. Може би затова младите, които са свободни от тази травматичност, макар винаги да ги подозираме в патетика, чувстват романа по-близък. Може би затова и по-възрастните, които имат по-дълъг хоризонт, през който да го четат, го възприемат по-добре. Докато болезнеността на нашето поколение и склонността ни да заемаме патетично-героични пози пречи на това възприемане, и на спокойния прочит на романа и на насладата от него. И на разчитането му в крайна сметка.

Г.Г.:
  Така, де. Това не е моя работа, в крайна сметка…

В.Д.:
  Този разговор може да продължи сякаш още дълго и все пак, с какво да го приключим, за да оставим място за разчитане на книгата, на книгите?

Г.Г.:
  Не знам… Това, което направи с тия изречения в началото, беше много добър финал. Ако можех да извадя няколко изречения от някой разказ, бих приключил с тях. Някой финал на някой от разказите. Например… Двете книги вече са ми преплетени в главата и ми е трудно да кажа… Един от разказите се казва „Осем минути и седемнайсет секунди“ и става дума за това, че, когато слънцето спре завинаги, ние имаме тези осем минути и седемнайсет секунди, в които светлината пътува, това е времето от слънцето до нас, т.е. светът може да свършил, а ние може осем минути и седемнайсет секунди да не сме разбрали или ако знаем, че е свършил да имаме тези последни минути. Можем с това да свършим. Винаги да държим в главата си тези осем минути и седемнайсет секунди.

В.Д.:
   „Не отлагайте чая, който няма да изпием“

Г.Г.:
  Да.

В.Д.:
  Добре. Благодаря за този разговор. Георги Господинов –„И всичко стана луна“, „И други истории“ и още истории – наши гости, благодаря.

Г.Г.:
  Благодаря ти и аз!

Този разговор можете да чуете в „Кръстопът”. Транскрипцияата по аудиозаписа, без „редакция“, е на Мария Янакиева.


Георги Господинов





   Георги Господинов в „Кръстопът“.
   Георги Господинов в DICTUM.

Свиване

Apple може да представи 4 нови таблета през март  

Apple може да представи 4 нови таблета през март
На събитие през март Apple подготвя сериозно освежаване на портфолиото си таблети, твърди японският сайт Mac Otakara, цитиран от Mac…
Свиване

2017-02-21 сънища  

От irc, или какво ни се случва след достатъчно правене на всякакви събития:

(11:07:44) neter: какъв сън… на някаква конференция сме в огромна зала на няколко етажа, аз съм на последния с няколко колеги от работата и сядам да гледам, на сцената излиза Яна с някакви хора и говори нещо, в този момент някаква
(11:07:45) neter: дървена кутия в дъното на етажа, на който съм, започва да дрънчи като стар будилник (явно алармата на телефона ми е звъняла), отивам да я оправям, ама не е ясно каква е тая кутия и какво да я правя, търся бутони, докато не
(11:07:47) neter: виждам, че е свързана към някаква газова бутилка и има вероятност всеки момент да гръмне, Яна се обажда отдолу, че нещо в залата дрънчи, отивам до другата зала да взема нещо, а навсякъде бъкано с народ, едвам се
(11:07:49) neter: разминавам и сякаш не им пука, че онова дрънчи, та мозъкът ти кънти, връщам се при кутията, разглобявам я, откачам газовата бутилка, за да не гръмне и откачам всичко друго, което виждам, но онова не спира да дрънчи, докато
(11:07:51) neter: не идва Мариян, вика дай да пробваме да откачим ей тези жици (които в този момент се чудя как не съм видял), откачам ги, онова най-сетне млъква и седим и се хилим как замалко да си умрем
(11:09:31) lz1irq: :D
(11:09:42) lz1irq: neter: май ти идва повече стреса по конференции :D
(11:10:57) neter: интересно ми е как въобще се стигна до спиране на звъненето в съня – явно е, че е било от алармата на телефона ми, а нея съм я настроил да не спира да звъни, докато аз не я спра, което ше рече, че явно пресягането към онези
(11:10:58) neter: жици в съня, за да ги откача, реално е било пресягане към телефона, за да му спра алармата
(11:11:27) neter: това ми мяза на сомнанбулизъм – едно е да изключа алармата в просъница, друго е докато сънувам да правя такива неща

Свиване

Пчелари  

По разказа на един мой приятел:

Отиват баджанакът с жена му, сестра ѝ и мъжа на сестрата, на почивка за уикенда. Разпъват палатките вечерта близо до някакъв микроязовир. След към литър пещерска гроздова (общо на четиримата) нежният пол се прибира по палатките да спи.

Не дотам нежният пол решава да пребори и втория литър. След победата обаче още не им се спи, а трети литър няма. Малко мислене – и се ражда блестяща идея:

– Абе като минавахме с колата през оная завъртулка на пътя горе там, не видяхме ли от другата страна на хълма едни кошери? Както няма луна, я да идем да си отмъкнем един! Ще закусваме сутринта мед!

Посрещат ги лоша и добра новина. Лошата – че кошерите са в големия двор на някаква къщичка. А добрата – че дворът е ограден чисто символично.

Промъкват се двамата, вдигат първия провидял се на звездната светлина кошер и го понасят към колата. За проклетия за тях се лепва кучето. Върти се на два-три метра от тях, проджафква, скимти. Никакви караници и подритване на камъни към него – нали ръцете заети с кошера – не успяват да го прогонят. За щастие, стопанинът на кошерите или не е в къщи, или спи като заклан.

След три километра с кошер на ръце двамата се оказват при колата капнали. Промененото съотношение на силите накланя везните в полза на пещерската гроздова. След кратко и дълбокомислено съвещание двамата решават да оставят ваденето на меда за сутринта и се прибират по палатките.

На сутринта излизат от палатките и застават втрещено пред кучешката колибка. А до нея стои кучето, вързано на веригата, и ги гледа ошашавено…

Свиване

LG потвърди очевидното: G6 ще има метално тяло и скенер за пръстови отпечатъци  

LG потвърди очевидното: G6 ще има метално тяло и скенер за пръстови отпечатъци
Въпреки че вече видяхме купища изтекли снимки на LG G6, корейците досега не бяха потвърдили нищо за дизайна на новия…
Свиване

สื่อเวียดนามตีข่าว : “ทริสตอง โด ไม่ได้เห็นเราเป็นบ้านเก่าเลย”  


“ทริสตอง โด” หนึ่งในกองหลังที่ได้รับความสนใจอย่างมากคนหนึ่งในไทย และมีปู่เป็นชาวเวียดนาม แต่กองหลัง 24 ปีรายนี้ กลับไม่คิดว่าเวียดนามคือบ้านเก่าของเขาเลย

บรรพบุรุษของ ทริสตอง โด เป็นชาวเวียดนาม แต่อพยพไปประเทศไทย จนพ่อของเขาเกิดที่นั่น จากนั้นพ่อของเขาก็เดินทางไปศึกษาต่อที่ปารีส จนพบกับแม่ของเขา และตัวเขาได้กำเนิดที่นั่น ด้วยเหตุนั้นจึงทำให้เขาคิดว่าเขาเป็นคนไทย ทั้งที่จริงตัวเขามีเลือดเวียดนามอยู่ด้วย

โด มีพรสวรรค์ตั้งแต่วัยเด็ก เขาฉายแววนักฟุตบอลตั้งแต่อายุน้อยๆ นักเตะที่มี 3 สายเลือด ไทย, เวียดนาม และ ฝรั่งเศส ได้เข้าฝึกซ้อมกับศูนย์ฝึกที่มีชื่อเสียงในฝรั่งเศส CLB Strasbourg จากนั้นย้ายไปเล่นอาชีพตั้งแต่ปี 2011 กับสโมสรลอริยองต์ (Lorient) ก่อนจะถูกยืมตัวไปเล่นให้สโมสร SAS Épinal ในฤดูกาลถัดมา
“ทริสตอง โด” หนึ่งในกองหลังที่ได้รับความสนใจอย่างมากคนหนึ่งในไทย และมีปู่เป็นชาวเวียดนาม แต่กองหลัง 24 ปีรายนี้ กลับไม่คิดว่าเวียดนามคือบ้านเก่าของเขาเลย

บรรพบุรุษของ ทริสตอง โด เป็นชาวเวียดนาม แต่อพยพไปประเทศไทย จนพ่อของเขาเกิดที่นั่น จากนั้นพ่อของเขาก็เดินทางไปศึกษาต่อที่ปารีส จนพบกับแม่ของเขา และตัวเขาได้กำเนิดที่นั่น ด้วยเหตุนั้นจึงทำให้เขาคิดว่าเขาเป็นคนไทย ทั้งที่จริงตัวเขามีเลือดเวียดนามอยู่ด้วย

โด มีพรสวรรค์ตั้งแต่วัยเด็ก เขาฉายแววนักฟุตบอลตั้งแต่อายุน้อยๆ นักเตะที่มี 3 สายเลือด ไทย, เวียดนาม และ ฝรั่งเศส ได้เข้าฝึกซ้อมกับศูนย์ฝึกที่มีชื่อเสียงในฝรั่งเศส CLB Strasbourg จากนั้นย้ายไปเล่นอาชีพตั้งแต่ปี 2011 กับสโมสรลอริยองต์ (Lorient) ก่อนจะถูกยืมตัวไปเล่นให้สโมสร SAS Épinal ในฤดูกาลถัดมา  ทริสตอง โด ลงเล่นให้กับทีมชาติไทย U23 เขาทำได้ดีและเป็นนักเตะสำคัญในการคว้าเหรียญทองซีเกมส์ 2015 กองหลัง 3 สายเลือดคนนี้ ถูกเรียกติดทีมชาติไทยชุดใหญ่ครั้งแรก วันที่ 9 พฤษภาคม 2015 ในการแข่งขันกระชับมิตรกับทีมชาติอัฟกานิสถาน และเมื่อเร็วๆนี้ เขาก็ขึ้นรับถ้วยแชมป์ AFF SUZUKI CUP 2016 ร่วมกับทีมชาติไทย

ทริสตอง โด เป็นที่รู้กันในหมู่แฟนบอลเวียดนามว่า เพราะปู่เขาอพยพมาไทย ทำให้นักเตะวัย 24 คนนี้ ไม่ได้สนใจเรื่องบ้านเกิดเก่าของปู่เขา  ทริสตอง โด เคยบอกเป้าหมายของตัวเองว่า “ผมเคยได้รับข้อเสนอจากเวียดนาม เพื่อโน้มน้าวให้ผมเล่นให้กับทีมชาติเวียดนาม แต่ผมปฏิเสธ มีแค่ ฝรั่งเศส และ ไทย เป็นตัวเลือกของผม พ่อของผมเกิดและเติบโตในประเทศไทย และพ่อไม่เคยไปเวียดนาม ขณะนี้เราไม่มีญาติอยู่ที่เวียดนามเลย ตั้งแต่ที่ครอบครัวเราอพยพมาประเทศไทย แม้ปู่ของผมจะเป็นชาวเวียดนาม แต่เขาก็ออกมาจากเวียดนามตั้งแต่เด็กๆ ดังนั้นพ่อของผมจึงเป็นคนไทย 100%”

พ่อของ ทริสตอง โด ยังได้เปิดเผยรายละเอียดเพิ่มเติม ถึงการปฏิเสธที่จะเล่นให้กับเวียดนามของ ทริสตอง โด ว่า “พวกเขา(เวียดนาม) ติดต่อมาตั้งแต่เขา(ทริสตอง โด) อายุ 16 ปี ซึ่งตอนนั้นเราได้ปฏิเสธไป เพราะเขายังเด็กมาก”  

Свиване

Dentsu Digital Camp: в ерата на скоростта и иновациите  

dentsu digital camp

За какво говорим, когато говорим за disruption? За промяна на бизнеса? За промяна на представите? За промяна на това, което се случва около нас всеки ден? Когато скоростта е най-важна, а доставка за следващия ден вече не е достатъчно бърза – тогава трябва да сме готови бизнесът да се промени завинаги, а комуникацията да го последва.

С това започнахме на Dentsu Digital Camp – първото от серията пролетни маркетинг събития на годината. И въпреки че започнахме така – с познати донякъде неща – влязохме в повече дълбочина, благодарение на лекторите от групата на Dentsu.

Speed is essential

Rikke Grundtvig, CMO на Dentsu Aegis Network, постави основния проблем: скоростта. Бизнесът е светкавично бърз, потребителите са все по-бързи. И в този свят агенциите трябва да се приспособяват – Dentsu вече го прави, като 52% от оборота им идва от дигитални услуги. Бъдещето в този дигитален свят не е в старата линейна потребителска пътека, а в подхода на „звездното небе“, както го нарича Rikke. В него потребителите създават индивидуални „съзвездия“ от персонализирани преживявания.

Бъдещето на маркетинга: от линейно потребителско пътуване към персонализирани „съзвездия“ от преживявания. – Rikke Grundtvig

Потребителското пътуване днес може да се състои от 12 вида взаимодействия: explore online, attraction, travel, move, interest, wait, inspiration, temptations, actions, experience, share, relation. Не говорихме подробно за всяка от тях, но относително лесно можем да предположим какво се крие зад етикетите. Всяка от тези интеракции може да се комбинира с която и да е друга, за да създаде специално лично преживяване, свързано с марката. А най-успешните взаимодействия за нас като маркетолози са тези, които ни позволяват да получим повече данни за потребителите.

Disruption of supply and demand

Който се движи бързо, рано или късно чупи текущия бизнес модел. И ако вашата индустрия все още не е жертва на disruption, то вероятно съвсем скоро ще бъде. С това ни „успокои“ Jane Lin-Baden, CEO на Isobar, показвайки тази графика с вероятността за disruption в отделни индустрии:

disruption barometer

Jane каза нещо много интересно. Свикнали сме да мислим за disruption като за тенденция, която променя предлагането в даден сектор. Истинска промяна обаче настъпва тогава, когато имаме преобръщане както на търсенето, така и на предлагането. Затова толкова бизнеси, изградени върху икономиката на споделянето, работят добре.

Technology + new business model = new (demand + supply) disruption
– Jane Lin-Baden

Истинският digital disruption настъпва тогава, когато нуждата на потребителя не просто е ефективно задоволена, но и задоволяването й се превръща в пълно потребителско изживяване:

  • Нуждата за кино, посрещната първо от Hollywood, се задоволява по-ефективно от видеотеки като Blockbuster, но се превръща в приятно изживяване с Netflix и персонализираните препоръки на платформата.
  • Нуждата от място за почивка се посреща от туристически агенции като Thomas Cook, но задоволяването й е по-ефективно с Booking.com. И все пак, отсядането в нов град е истинско изживяване само с местни препоръки от домакините на Airbnb.

Но не е необходимо да се стараете да измислите новото колело – напротив, постоянното гонене на „най-доброто възможно“ създава сериозно напрежение у потребителите. За да намалите тяхното постоянно безпокойство, гарантирайте им „satisficing“ предложения – лесно достъпни и достатъчно добри. Така ограничавате вложената енергия и увеличавате удовлетвореността.

satisficing(източник)

Креативност по време на иновации

Дори когато си говорим за иновативни неща, скорост и промени – има неща, които тежат на мястото си. Креативното съдържание е вечно, дори когато (особено когато!) се трансформира в нови формати. Това доказват L’Oreal и техните дигитални кампании, представени от Никола Иванов. Компанията се фокусира върху иновативни кампании в тон с младежката аудитория – ето пример с този доста як клип със Zombie Boy:

Но креативната страна днес трябва да върви ръка за ръка със социална отговорност на марката – напомни ни го Frank Krikhaar.

The commercial interest is still there, but it’s made in a better way. – Frank Krikhaar

Рекламата е добра, само ако носи смислена промяна – т.е. прави живота на потребителя или цялото общество по-добър. Това може да се случи с малки на пръв поглед ефекти – когато в рекламата си показваш бащи, които играят с кукли Barbie, променяш обществените стереотипи. Комерсиалният елемент още е там, рекламата ясно представя продукта, но го прави по по-добър начин.

barbie dads

Когато създаваш комплекти от две леви или две десни обувки и така взимаш под внимание нуждите на пара-атлети – Adidas продава повече чифтове, а сегмент от потребителите остава доволен и доживотен фен.

Бъдещето може и да е на най-бързия, но няма ли да е чудесно, ако е и на по-отговорния?

Постът Dentsu Digital Camp: в ерата на скоростта и иновациите е публикуван в Васи ли?!.

Свиване

Лазурният бряг с деца (2 ден): Ница  

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме миналия път с пристигане в Милано. Днес вече сме в Ница.

Приятно четене:

Ден 2,

От Милано до Ница

29.06.2015 г.

Този ден премина почти изцяло в път.

Имахме предварително закупени билети за влак от Милано до Вентимиля, това е последния малък град преди границата с Франция. Според разписанието кога пристига италианския влак там си бяхме взели билети за френски влак, който да ни закара от Вентимиля до Ница, като си бяхме оставили 30 мин. интервал за прекачването.

Станахме навреме и понеже не искахме да си изпуснем влака се оправихме бързо и се отправихме към набелязаните закуски от предния ден. Наистина много вкусни закуски правеха на това място – топли, пресни, направо перфектни. Хапнахме набързо и си взехме за из път, тъй като щяхме да пътуваме около 6 часа с влакове и трябваше да имаме нещо за хапване. Взехме си напитки и вода и всичко беше наред. С помощта на метрото се придвижихме до огромната

централна гара

и седнахме в голямото фоайе, чакахме да наближи време за придвижване към пероните.

Централна гара, Милано – Италия

Централна гара, Милано – Италия

Пероните бяха някъде нагоре по тези ескалатори.

Централна гара, Милано – Италия

Имаше доста време и реших да изляза пред гарата да щракна някоя друга снимка.

Централна гара, Милано – ИталияЦентрална гара, Милано – Италия

Щракнах и една панорамна снимка на входа на гарата.

Централна гара, Милано – Италия

Оригинала може да видите тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Milano_Train_Station.JPG

Поразходихме се с Боби да потърсим къде е нашия влак. Оказа се, че не беше излязал още коловоз, но решихме да отидем долу и да викнем останалите, тъй като наближаваше часа на тръгване. Малко преди часа излезе 15 мин. закъснение, след което 20 мин. и така нататък. Явно идваше от някъде този влак, защото нямаше коловоз. В крайна сметка след около час пристигна и ни пуснаха в навалицата да си търсим вагона и местата.

Централна гара, Милано – Италия

Намерихме го лесно и се натоварихме.

Централна гара, Милано – Италия

Влака беше приличен, нашите места бяха втора класа, но вътре купетата изглеждаха като нашите първа класа, с по 6 широки седалки имаше и климатик и контакт на 220 V, което в Италия ми се вижда задължително.

Влак, Италия

И започна едно голямо чакане, аха да тръгне този влак, но не тръгва. Дойдоха в нашето купе още двама спътници, един негър от Нигерия и една филипинка. Негъра се настани и слушаше някаква музика на слушалките като си клатеше главата и издаваше нечленоразделни звуци от време на време на висок глас, а Боби го гледаше странно в тези моменти. За щастие жената се оказа, че говори перфектен английски, който при тях се изучавал задължително в училище.

По едно време изломотиха нещо на италиански по уредбата във влака и жената почна да се вайка и каза, че след 40 мин. щял да тръгне влака. В крайна сметка тръгнахме с около два часа и нещо закъснение, и в последствие съответно си изпускахме френския влак.

Четири часа ни предстояха до Вентимиля,

Боби се настоя, разхождахме се из вагона, игра на таблета, ядохме и не пожела да спи, общо взето газурчене.

Влак, Италия

Влак, Италия

Влак, Италия

След около час и нещо стигнахме на една гара, на която негъра слезе и остана само жената. Тя беше до Генуа. Там ни пожела приятно пътуване и се разделихме. Вече бяхме до бреговата ивица и се движихме покрай морето.

Морето, Италия

Морето, ИталияМорето, Италия

Морето, Италия

Морето, Италия

Дойде кондукторката да ни провери билетите, жената която беше с нас в купето ни беше посъветвала да я питаме за френските билети и за закъснението на влака. Кондукторката каза, че би трябвало да няма проблеми да се презаверят билетите на гарата Вентимиля и да важат за по-късен влак, но най-вероятно нямало да има нужда от заверка тъй като френския влак си се води регулярен на един час, нещо като градски транспорт и часа не бил от значение, но все пак да питам на гарата.

Билетите за френския влак бяха малко драматични,

за разлика от останалите билети тези след като ги напазаруваш онлайн ти ги пращат по нормалната поща и много се чудехме дали ще дойдат, но дойдоха за около седмица до България в плик за писмо с надпис на френските железници SNCF. Продължихме, оставаше около час до Вентимиля и Боби вече тотално се беше настоял, чудеше се само какво да измисли.

Влак, Италия

Влак, Италия

Акустирахме най-накрая на

малката гара Вентимилия

и знаехме, че всеки момент ще тръгне следващия влак за Ница. Изтичах се аз набързо до гарата да се пробвам да питам за билетите, да ама опашката голяма и ако чаках само, за да питам щяхме да си изпуснем влака и реших, че ще рискуваме да се качим както ни казаха, че би трябвало да няма проблеми с тези билети. В нас бяха и билетите от италианския влак, който се знаеше че е закъснял.

Франция

Френския влак беше по-модерен от италианския, с климатик отново и автоматични врати, които се отваряха с копче, за да не изстива, да не се стопля вътре. Влакът беше двуетажен и разбира се ние бяхме на втория етаж.

Влак, Франция

Влакът потегли точно по разписание,

за разлика от италианския. Качиха се някакви диви англичанки дето блъскаха всичко наред и крякаха, видимо ниско културни. Дойде и един по-възрастен човек и седна на местата от другата страна на коридора. Влакът закриволичи покрай

Лазурния бряг,

гледката беше приятна. По едно време във влака се качиха тежко екипирани полицаи с белезници и големи пушкала, зачудихме се какво става. Човекът, който беше до нас явно видя учудването ни и проговори на английски и каза, че е от Англия и има къща на Лазурния бряг. Идвал си често, видимо изглеждаше леко като клошар с мърляви дрехи и една доста окаяна раница, но говореше доста интелигентно та външния вид много често лъже.

Обясни ни внимателно, че няма да ни закачат полицаите, търсели бежанци във влака които си личат от далече, все пак бяхме преминали границата и най-вероятно често се качват бежанци. Поразпита ни за къде сме тръгнали, от къде идваме, вече си имахме репертоар от разговорите с предишните хора и си го изпяхме отново :), от къде сме, за къде сме, какъв е плана и т.н.

Минахме Монако през тунел

и нищо не видяхме, приближавахме гарата в

Ница

и до момента никой не ни беше проверил билетите. Така и не ги провериха докато слязохме. Петя не можа да открие тоалетната във влака и вече беше на зор, та като се разтоварихме на гарата жените връчиха на мъжката компания багажа и заминаха да търсят спешно тоалетна на гарата. Боби, както се очакваше беше заспал 30 мин преди да слезем от влака и не беше никак в кондиция. Настаних го заедно с багажа пред гарата на земята, тъй като нямаше къде да се седне, а пък на вън си беше жега и то сериозна.

На тати клошарчето.

Гарата в Ница, Франция

Гарата в Ница, Франция

Да вметна, че има и директен влак от Милано до Ница. Но оставаше по-малко от месец преди пътуването, а билети за него те излизаха в продажба. Решихме че може би ще има промяна или нещо друго и понеже имаше евтини билети с прекачването взехме тази комбинация. Времето за пътуване е същото и с директния влак, но щяхме да спестим смяната на влаковете.

Ето и как изглежда централния вход на

гарата в Ница

Гарата в Ница, Франция

Точно пред гарата се намираше

Office de tourisme

(в последствие се оказа, че тези офиси се срещат навсякъде и са доста ценни). Петя влезе да се снабди с карти и информация. Имаше някакви детски играчки и Боби се заигра с тях. Аз излязох да снимам електромобилите пред гарата.

Всякакви модели имаше.

Електромобили в Ница, Франция

На реното ZOE се отваря емблемата за да включиш кабела.

Електромобили в Ница, Франция

Беше станало вече късния следобед и

беше време да си намерим квартирата,

Петя още от влака пусна SMS на човека, че скоро пристигаме, такава беше уговорката и той върна, че ще ни чака на адреса. Пуснах GPS-а и закрачихме пеша, някъде на около 10 – 15 мин от гарата трябваше да се намира квартирата. Тука стана малка грешка явно не бях разбрал точно номера на квартирата и бях въвел с два номера по надолу, повъртяхме се в улицата напред – назад и накрая звъннахме на човека и му казахме, че сме на адреса. Да, ама бяхме два номера на страни. Не че е голяма драма и човека бързо ни намери, то не е като да не си личим отдалеч с раниците и децата 🙂

Много учтив човек, квартирата много прилична, двойна спалня, разделение с някаква дървена преграда със стъкло на нея, спретната кухничка, телевизор и разтегателен диван за двете деца. Имаше и много практична сгъваема маса. Даде ни ключа, карти, инструкции и ни пожела приятен престой.

Тук бяха първите 3 нощувки във Франция. За напускането се разбрахме, че рано ще стартираме и оставяме ключа на кухненския плот. Банята беше с огромен бойлер 150 литра разположен на метална конструкция над тоалетната, имаше и душ кабина, поне така нямаше драми с топлата вода. Времето беше напреднало, но бяхме изгладнели. Отсреща имаше магазин, откъдето напазарувахме и Петя спретна набързо салатки.

Квартира в Ница, Франция

След като хапнахме излязохме на

вечерна разходка из Ница

Градът е разположен по бреговете на Залива на ангелите, заобиколен от приморските Алпи, защитаващи града от хладни ветрове. Столицата на Лазурния бряг е петият по големина град във Франция (след Paris, Marseille, Lyon и Toulouse) и най-големият на френската Ривиера.

В центъра е главният площад „Massena“,

построен през 1835 г. На изток от него е старият район на град, така наречената Стара Ница, прочута с тесните си извити улички и множество ресторанти, където могат да се опитат специалитетите на местната кухня. От началото на 20 век в града започват да идват на почивка англичани, които прекарвали в Стара Ница цялата зима. Те били толкова много, че знаменитата 7-километрова крайбрежна улица, получила названието

„Английска алея“ (Promenade des Anglais)

Тя е построена от англичанина Луис Уей през 1830 г. за следобедни разходки под палмите. Улицата е заобиколена с дворци и вили в стил рококо от периода Бел-Епок. Там са и най-известните хотели в града.

Avenue Jean Medecin,

главна улица в града, която ни отвежда от квартирата директно до площад Massena, а от там и до плажа. Вляво се вижда молът Nice Etoile.

Avenue Jean Medecin, Ница, Франция

Avenue Jean Medecin

В краят на улицата се вижда

площад Massena

Avenue Jean Medecin, Ница, Франция

Улички пълни с мотори.

Ница, Франция

Площад „Massena“

е основният площад на град Ница. В миналото площадът въобще не е съществувал, като на това място е преминавала река. Преди запълването на реката е имало малък мост, който практически се е явявал основната връзка между стария и новия град на Ница. След построяването на площада, той бил разделен на две части – южна и северна. След 80-те години на 20-ти век, когато казино „Масена“ било разрушено, площадът увеличил своите размери. В момента около площада могат да бъдат видяни красиви червени сгради, построени в италиански стил.

Площад Massena, Ница, Франция

Площад Massena

Площад Massena, Ница, Франция

Градините на Албер І,

това е фонтан, който в момента не работеше, но много деца, а и не само деца, се забавляваха с останала на плочите вода.

Градините на Албер І, Ница, Франция

Esplanade Georges Pompidou

esplanade georges pompidou, Ница, Франция

Promenade des Anglais, Крайбрежната алея на Ница

Promenade des Anglais, Крайбрежната алея на Ница, Франция Promenade des Anglais, Крайбрежната алея на Ница, Франция Promenade des Anglais, Крайбрежната алея на Ница, Франция

Плажът на Ница – само камъни,

нищо общо с пясъчните плажове. Ако обичате да плажувате, по-добре си потърсете друго място.

Плажът на Ница, Франция

Плажът на Ница, Франция

Плажът на Ница, Франция

Боби не можа много да се притесни от липсата на пясък и започна веднага да играе с камъните.

Плажът на Ница, Франция

Успя да си изкопае и дупка в камъните – това му беше основното забавление на плажа.

Плажът на Ница, Франция

Повъртяхме се на плажа, все пак сме с малко дете и види ли плаж и море няма как да не се застоиш там. Ставаше вече към 20:00 ч. и някак си го убедихме да отидем да се поразходим преди да се е стъмнило.

Операта в Ница

Операта в Ница, Франция

Умалено копие на

Статуята на свободата пред операта

в Ница

Статуята на свободата пред операта в Ница, Франция

Парк Мон Борон, 06300 Nice, Франция

Parc du Mont Boron

parc du mont boron – Ница, Францияparc du mont boron – Ница, Франция

Не бях виждал до момента най-новото рено туинго и трябваше да го снимам.

Рено Туинго – Ница, Франция

Запътихме се към парка за да щракнем някоя снимка от високо. Има много велосипедисти и карат доста лудо, Боби пък шари по алеята и една жена леко го удари с едно колело, като преди това едвам спря. Не си карат по велоалеята, където е разграфено и освен това карат много бързо. Не че хората не вървят по велоалеите също 🙂

Плажът на Ница

Плажът на Ница

Изкачването до парка си беше доста стръмничко, но си има и асансьор

parc du mont boron – Ница, Франция

И една панорама на плажът и Promenade des Anglais видяни от Parc du Mont Boron

Promenade des Anglais – Ница, Франция

Оригинал на панорамата може да намерите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Nice/promenadedesanglaisparcdumontboron2.jpg

Беше време за поредното семейно селфи, но слънцето не беше на наша страна затова ще видите само силуети на фона на града.

Ница, Франция

Продължихме с разходка из парка.

Компас в В Parc du Mont Boron.

Компас в Parc du Mont Boron – Ница, Франция

Parc du Mont Boron – Ница, Франция

Ето ни и от другата страна на парка в посока Монако.

Ница, Франция

Пристанището

Пристанището, Ница, Франция

Пристанището, Ница, Франция

Боби беше впечатлен от големината на кактусите

Parc du Mont Boron – Ница, Франция

Петя на фона на странно растение.

Parc du Mont Boron – Ница, Франция

И още кактуси на които снимах Петя.

Parc du Mont Boron – Ница, Франция

Има ги и в 3D вариант същите снимки, който има интерес тук:

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Family_Trip_2015/

Снимките са с имена Cactus_Petya1.MPO и Cactus_Petya2.MPO останалите са правени на друго място и по-натам ще ви разкажа и за тях. Между другото след като ги прегледах на 3D телевизора се оказа, че всички снимки с кактусите и Петя са се получили много сполучливо и си заслужава да се видят, особено следващите които са правени в Монако. Има доста голяма дълбочина и на фона е морето, направо все едно си там.
В парка имаше въжена пирамида като тези в България и маймунчетата веднага я превзеха.

Parc du Mont Boron – Ница, Франция

Ади достигна върха и се получиха някои интересни силуетни снимки на фона на залеза.

Parc du Mont Boron – Ница, Франция Parc du Mont Boron – Ница, Франция

Светлата част на деня беше към своя край и се ориентирахме в посока надолу

към малките и уютни улички на стария град,

където щяхме да си търсим нещо за вечеря.

Ница, Франция

Часовниковата кула

Часовниковата кула – Ница, Франция

Детска площадка в Градините на Албер І,

много хубава и голяма детска площадка само с дървени съоръжения за игра, на които Боби не пожела да стъпи, защото имало много деца.

Детска площадка в Градините на Албер І – Ница, Франция

Детска площадка в Градините на Албер І – Ница, Франция

Тази имитираше косатка.

Детска площадка в Градините на Албер І – Ница, Франция

Детска площадка в Градините на Албер І – Ница, Франция

Влязохме в

стария град

и се започнаха странните сгради.

Ница, ФранцияНица, Франция

Площадчетата в стария град са изпълнени с кафенета и ресторантчета.

Ница, Франция

Стана време за вечеря

и започнахме да се оглеждаме за заведение. Имаше много, но как да избереш и как да си намериш място за сядане. Пак се ориентирахме в едно малко китно местенце с вечерно меню с цел да излезе на по-добра цена. Седнахме и поръчахме две менюта, които включваха основно ядене, пиене и десерт по избор от няколко. Водата и хляба бяха безплатни. Аз отново си поръчах миди, средиземноморските миди са много вкусни, не са лигави като черноморските и много ми допадаха, почти всеки ден си поръчвах миди. За децата телешка пържола и картофки, Петя хапна една салата.

Ница, Франция

След като похапнахме и платихме доста сериозна сума пари за вечерята, къде 80 – 90 лв някъде за почти нищо 🙂 , беше започнало да мръква и стана време за вечерна разходка към дома и съответно нощни снимки със статив.

Ница, Франция Ница, Франция Ница, Франция Ница, Франция Ница, Франция Ница, Франция Ница, Франция Ница, Франция

Нощният площад Massena

площад Massena – Ница, Франция

Avenue Jean Medecin през нощта.

Avenue Jean Medecin - Ница, Франция Avenue Jean Medecin - Ница, Франция

Денят беше дълъг и изморителен. След баня в квартирата всички бяхме по креватите. Следващият ден нямаше да е по-малко изморителен макар и да не се предвиждаше дълго пътуване. Лека нощ.

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лазурен бряг – на картата:

Лазурен бряг



Booking.com

февруари 20, 2017

Свиване

За храма "Свети Спас"  



Откъс от статията "Черковно строителство в София до освобождението" на Асен Василев, публикувана през 1940 г. в юбилейния сборник на благотворително дружество "Иван Денкоглу". Само няколко години по-късно храмът "Свети Спас" е сериозно повреден при англо-американските бомбардировки над града, а по-късно е окончателно разрушен.



Св. Спас или Възнесение Господне. Днешната черква е изградена върху основитe на по-стара черква със същото име. Писмени сведения за нея нямаме освен това, че е упомената в житието на Св. Никола Нови от 1564 год. (1). Намирала се е тогава при медното тържище: ...„Мѣста мéднаго зовóма трьжища“. Герлах потвърждава нейното съществуване през 1578 год., като я назовава Св. Спас. От кога датира, не може да се установи. Това, обаче, не е по-рано от XV—XVI в. Била е еднокорабна построена в земята на дълбочина около 2 м.. и се слизало в нея по стъпала. Прозорците са били малки, току под покрива, който е бил малко над земното ниво. В стария си вид черквата е просъществувала до освобождението, а на следната 1879 година била развалена като негодна. На нейно място изградили днешната черква, осветена през 1883 г. Използувани били основите на старата черква. Това станало по настояване на учителя М. Буботинов (2). Строежът бил възложен на майстора—строител Георги Новаков Джонгар (3), който изработил плановете и модел за черквата. Новата сграда била увеличена, като прибавили още два странични кораба и предверие. Страничните кораби са разделени от централния с два реда колони, за които се употребили дебели дъбови дънери, сечени в гората на Урвичкия манастир. В архитектурно отношение черквата е смесица от базиликална форма със седловиден покрив, от който се издигат три куполи на високи основи (барабани). Това е онзи вид черкви, който се наложи из нашите земи през XIX в. 

Св. Спас, подобно на черквите от този тип, има и закрита артика от западната страна. За камбанария е използуван първоначално западният купол, а по-късно построили извън черквата малка камбанария — само от греди. За украсата на старата черква нямаме сведения. Допускаме за съществуване на стенописи. Иконите, обаче, са били запазени и прехвърлени в новопостроената черква. За съжаление през 1890 или 1891 год. по решение на митрополията, те били натоварени на кола и изгорени някъде около р. Искър. (4). Миналата година намерих, че това е станало в с. Панчарево, Огънят е бил запален в черковния двор, а пепелта, като свята, за да не се тъпче, била изхвърлена с тенекии в реката. От тези икони само няколко се съхраняват в Панчаревската черква и би трябвало да бъдат проучени и запазени. Ценни бележки за живота на черквата са оставени в редица черковни книги, за които Е. Спространов е дал подробно описание (СбНУ, XXII—XXIII, 15). Тези приписки датират от 1728, 1731, 1740, 1751, 1754, 1755, 1758, 1784, 1790, 1795, 1799, 1810, 1811, 1813, 1814, 1825, 1827, 1836, 1855, 1858, 1867 години и по тях можем да съдим за известни прояви около живота на черквата. Освен книгите, запазена е и сребърна кутия с мощи от Св. Безсребърници Козма и Дамян, на капака на която, около издълбаните образи на св. Петка и св. Неделя, има надпис: „Сти мощи у градъ Софиѧ во храмъ сти Спасъ и при архиепископа θеоан’ и при сщници киръ папа Стефчо и при киръ епитрупа Миткото и при н?риници киръ Цвѣтко настоѧтелъ 1811.“

В днешния си вид Св. Спас е твърде преобразена и вероятно с нищо не ни напомва старата черква. Централният и северният олтари са снабдени с иконостаси, изработени на времето си от резбаря Филипов, които представляват известно отклонение от старата резбарска традиция. В южния кораб липсва олтар.

Иконите, извънредно финно изработени в модернизиран руски стил, далеч нямат нищо общо с догмите на византийската иконография. Въпреки усилията ми, не ми се удаде да открия техния автор. Стенописите са съвсем нова работа, изпълнени също така с явно отклонение от традициите на миналото. Тези стенописи се направиха през 1924 год. от художниците X. К. Тачев и Апостол Христов, в черквата, а в олтара от Д. и Р. Мандови. Преди тях, още след изграждане на черквата, старият зограф Алексо Василев е изписал централния купол със стенописи, които днес са замазани.(5)

1) П. А. Сырку, Житiе Св. Николая Новаго Софийскаго, С. Петербург 1901, стр 133—134.

2) E. Спространов, Бележки и приписки по Соф. черкви. СбНУ, ХХII-ХХIII, с. 25.

3) Георги (Гьорче) Новаков Джонгар, род. в с. Попрадище — Македония, умрял във Велес, е син на прочутия майстор Новак Джонгар от с. Тресанче, а преселен в Попрадище. Георги Н. Джонгар е бил значителен майстор—строител от миналия и началото на настоящия век. Той е давал плановете и извършвал градежа на много черкви, между които и черквите в с. Попрадище, градовете Бер, Гниляне, Велес (в Ново село), Щип, из Серско, Берковица, Лом, Видин, с. Акчар—Видинско, с. Обеля и Дървеница - Софийско и мн. др. Освен това той е изградил големи къщи и из някои софийски села - Бояна, Долни Богров и др. Негова работа е и една джамия в Битоля.

4) Е. Спространов, цит. с.т с. 15

5) Алексо Василев (1854—1914) е роден в Галичник. Учил е иконопис при Христо Мокриев. Той е работил из целия полуостров. Herови са иконите в черквите: Св. Богородица в с. Драгалевци, с. Рила и др. През 1891 — 92 год, е работил и в Рилския манастир.


Свиване

Пътуване до остров Крит (1 до 4 ден)  

Днес Галена ще ни води на Крит – започваме с Лиманас и ще стигнем до райския плаж Елафонисос. Приятно четене:

Пътуване до остров Крит

първа част (1-и до 4-и ден)

Лименас Херсонисос – Агиос Николаос – Елунда – Ретимно – Ханя – плажът Елафониси

Мечтаех да посетя Крит от много отдавна,

но все си мислех, че е твърде далече, твърде непознато за мен място и нямах никаква представа как мога да осъществя едно пътуване до там. Мечтата ми взе да придобива реални очертания преди около две години, когато бяхме на пътешествие из Гърция. Тогава решихме, че непременно трябва да посетим и Крит. После дълго време обмисляхме дали да тръгнем с колата и да се качим на някой от фериботите от Пирея или да вземем самолета, дали да резервираме по интернет хотели на няколко места, за да ни е по-лесно за разглеждане или да спим на едно място. Но накрая установихме, че полетите до там са само чартърни, осъществяват се само в събота в периода от април до октомври и се предлагат от туроператорите само в комплект със седем нощувки в посочени от тях хотели. Така, че се съобразихме с този факт, избрахме фирма, хотел и оставаше само аз да напиша програмата, а съпругът ми да подготви информация за избраните забележителности.

Ден първи

Полетът от София до Ираклион

продължава около час и половина. Докато се подкрепим с кроасан и кафе в самолета и прегледаме предложените списания, вече се приготвяхме за приземяване. Когато кацнахме на летище „Никос Казандзакис” часът беше 15:40. Времето беше доста по-меко отколкото в София, затова бързо прибрахме тънките якета в раниците. След известно суетене около лентата за багаж (около половин час) затъркаляхме куфарите към изхода. Още тук установих, а после и си потвърдих, че

критяните изобщо не си дават зор за нищо

Добре са си направили сметката, че ти като си дошъл тук по собствено желание, автоматично приемаш всички предимства и недостатъци на техния живот и култура на поведение. Но пък служителите от посрещащата фирма бяха пъргави и любезно ни упътиха с табели и реплики накъде да вървим и после в кой автобус да се качим за трансфера към хотелите. Бях изненадана (защото не се бях поинтересувала предварително), че фирмата е руска и доста добре развита, с много рекламни пана още на летището, собствен парк от автобуси и бусчета, екскурзоводи и всичко беше в жълто-сини отличаващи ги цветове. Гидовете бяха все млади хора, мобилни, комуникативни, разполагащи с много информация и готови да ти предложат всичко от кола под наем до индивидуална екскурзия с яхта и вечеря на борда само като си отвориш устата. И естествено на доста солени цени. Като си отишъл там при всички положения си се подготвил със средства, но аз не съветвам да се ползват услугите на посрещащите фирми за каквото и било. По-нататък ще обясня защо.

И така пътувахме около 20 мин. като през това време оставяхме част от групата в избраните хотели. Хотелът, който бяхме избрали ние беше в

гр. Лименас Херсонисос

– курортно градче на 26 км от Ираклион с около 3 000 жители, които през време на дългия туристически сезон се увеличават в пъти. В единия край на пристанището има останки от крепост от времето на минойския период, като пристанищното селище достига своя връх по време на римската и ранновизантийската епохи. В днешно време градчето е оживено курортно селище, с много приятни таверни покрай пристанището и многобройни магазини по главната улица, в които можеш да намериш всякакви сувенири и подаръци. Препоръчвам козметиката с маслиново или арганово масло, както и уникалния за Крит мед от мащерка, който съм виждала само там.

остров Крит, Гърция остров Крит, Гърция

По главната улица, която всъщност е част от стария главен междуселищен път покрай Критско море или Old Road има и много местни туристически агенции и агенции за коли под наем, от където може да се наеме кола или организира екскурзия за доста прилична сума, по-ниска от предложенията на туроператорите. След средата на септември промоциите стигат от 20% до 70% отстъпка.

И така в буса получихме брошури и рекламни материали от туроператорската фирма, както и бележка, в която ни уведомяваха, че ще имаме среща с гида за нашия хотел на следващия ден в 14:00ч. Това изобщо не ми хареса. Ние имахме индивидуална програма, която бях написала с много труд и желание и в нея изобщо нямаше място за среща с някакъв гид. Изчаках нашия придружител от фирмата да си изприказва заучената информация, която се чувстваше длъжен да ни сподели и когато попита дали някой от нас има въпроси веднага вдигнах ръка и му заявих, че няма как да се срещнем с нашия гид, защото на следващия ден потегляме още от сутринта по нашата програма и няма да бъдем в хотела до вечерта. Той проведе няколко разговора и когато се настанихме в хотела и се върнахме на рецепцията гидът вече ни чакаше. Отвори една карта на острова и взе да ни обяснява какви екскурзии предлагат, къде е интересно да се отиде и т. н. От начина по който го гледах и кимах му стана ясно, че знам всичко, което се опитва да ни разкаже на родния си руски език. Накрая само въздъхна и ме попита има ли нещо, което би могъл да ми каже. Аз поклатих отрицателно глава и той си тръгна. В хотела предлагаха коли под наем, но ние излязохме на главната улица и след две-три спирания си избрахме кола – Volkswagen Polo, 1,4 бензин с включена застраховка. След като изпълнихме тази отговорна задача, се спуснахме от хотела към брега.

остров Крит, Гърция

Това е първата снимка, запечатана на фотоапарата ми, първия ми поглед към Критско море. От тук започва разказа ми за острова на митичния минотавър, на големия строител Дедал и неговия син Икар, великия цар Минос и прекрасната му дъщеря Ариадна, за неземните плажове на Критско, Йонийско и Либийско море, отбелязани със син флаг или като „топ” плажове за Европа и света Вълните се разбиваха в скалите, а топлият следобеден бриз ме галеше нежно по бузите. Беше ми топло и приятно да седя на нагретите скали и да слушам вечерното “дзадзики” на щурците.

Ден втори

В програмата ми за този ден бях предвидила обиколка на североизточното крайбрежие и следобеден плаж на Вай – единствения европейски плаж с естествено растящи там над 5 000 финикови палми. След като взехме набелязаната кола под наем и най-необходимия багаж потеглихме по Old Road на изток. Включих навигацията и зададох първата точка-

Агиос Николаос

Само след 9 км на пътя ни изникна табела

Malia, Archeological site

3 км на ляво. Решихме, че непременно трябва да разгледаме един от четирите големи минойски дворци, които се намират в Малия, Кносос, Фестос и Закрос.

Дворецът в Малия

е с доста внушителни размери. В руините му се трудят от години френски археолози.

Дворецът в Малия – остров Крит, Гърция

Дворецът в Малия

Трябва обаче голямо въображение за да си представиш величието на двореца в неговия апогей.

остров Крит, Гърция

Затова в музея към двореца са направили макет на това, което според тях е било. Прави впечатление, че двореца е на няколко етажа с голям вътрешен двор, където са се провеждали всички обществени мероприятия-срещи, процесии, жертвоприношения. Но има още много за разкопаване и показване. Входната такса в момента е 4 евро. На място можеш да си наемеш и екскурзовод. По време на нашето пребиваване имаше група с гид на немски език, както беше указано на входа. Т. е. ако има още желаещи, могат да се присъединят.

След обиколка от около 45 мин. продължихме по пътя, следвайки навигацията. Както обичайно, ни предложи най-краткия маршрут, който обаче не винаги е най-бързия и лесно изпълним. Така, че ни засили по „козите” пътеки на източен Крит, докато не излязохме на върха и не стаихме дъх пред невероятната гледка пред нас – Елунда и остров Спиналонга (острова на прокудените) долу в краката ни. А наоколо – пустош и камъни. Тишина. И песента на щурчетата.

остров Крит, Гърция

Нито за миг не съжалихме, че сме послушали навигацията. Спуснахме се по острите завои и след малко бяхме в

Елунда – малко крайбрежно градче

Решихме, че градчето не си заслужава да се разглежда, макар, че там има много скъпи хотели и тузарски вили (има 4 – 5 звездни хотели, в които можете да отседнете царски на база All Inclusive, ако искате просто да почивате и да се излежавате на шезлонг пред басейна) и отидохме направо накрая на крайбрежната алея, откъдето започва тесния 60 метров път през канала, свързващ Елунда с полуостров Спиналонга. Снимахме старите вятърни мелници по брега и потопихме крака в прозрачните води на Критско море. Само след 12 км се озовахме пред

Агиос Николаос и прехваления залив Мирабело

Спряхме в пресечка близо до вътрешното езеро Вулизмени, дълбоко над 60м, отделено от морето посредством канал, за което има доста изписано. Около езерото наистина е пълно с кокетни таверни, които в края на сезона бяха почти празни, но ние просто направихме една обиколка за да снимаме уникалното езеро и да попием с очи спокойната обедна картина на китното Критско градче и тихите води на „Мъртвото езеро”.

Агиос Николаос – остров Крит, Гърция

Агиос Николаос

Разходката ни отне около час, след което поехме към Сития и плажа Вай. По пътя снимахме тази интересна кариера, която май почти всички спират да снимат.

Агиос Николаос – остров Крит, Гърция

Тук е момента да покажа и колата, с която минахме над 1 500 км за тези 6 незабравими дни:

остров Крит, Гърция

Колата се държа по немски прецизно и точно, не се изложи и на най-стръмните и тесни пътища, на безкрайните завои към Франгокастело и дори по неасфалтирания, неравен и опасен път до Балос.

И така продължихме по все по-стръмния и

лъкатушещ път през Сития към Вай,

който е само на 24 км от Агиос Николаос, но се стига за около час, просто е невъзможно да се кара с нормално разрешената скорост. Платихме 2,5 евро за престой на големия паркинг (няма начин да се спре другаде) и се „гмурнахме” в палмовата гора, за да излезем на широкия, равен плаж с едър пясък.

Плаж – остров Крит, Гърция

Тази композиция от скали в морето беше първото нещо, което ме впечатли, но за съжаление ме достраша да плувам до там сама. Другото беше, че подухваше съвсем лек горещ ветрец откъм сушата, макар да беше вече следобед. Свикнала съм по нашето Черноморие следобед винаги да духа доста силен хладен вятър откъм морето, който на моменти те засипва с пясък, ако лежиш. Този обаче духаше откъм сушата и поради това нямаше никакви вълни в кристалночистите изумрудени води, което се вижда и от снимката.

В сянката на високите финикови палми има таверна, където човек може да похапне местни специалитети, наслаждавайки се на гледката към брега. Точно от тази таверна започват стръмни стъпала нагоре към върха на скалата, които завършват с беседка, от където може да се направят страхотни снимки на плажа и горичката.

остров Крит, Гърция

Но за любопитните като мен пътят не свършва до телената ограда с надпис “Natura 2000”. Само буташ паянтовата дъсчена вратичка и продължаваш по стръмната пътека още малко нагоре и после стръмно надолу до така наречения „нудистки плаж”. Същият чист плаж и море, на които за изненада беше абсолютно пусто.

Плаж – остров Крит, Гърция

Следва връщане по обратния ред до официалния плаж, хапване на минибананчета, които могат да се намерят на разклона от главния път към плажа или изпиване на кенче бира и потегляне обратно. Тук мога да спомена, че единият от четирите минойски дворци – Закрос е само на 35 км на юг от Вай, но пътят е с доста завои, така, че преценихме, че няма да ни стигне времето и за него.

Чакаха ни около 130 км или 2 ч. и 30 мин. до Лименас

и то срещу залязващото слънце. По пътя запечатах в движение един панорамен поглед към белите къщи на Сития.

остров Крит, Гърция

В 20:00 ч. благополучно паркираме пред хотела, щастливи от видяното през деня през изминатите 280 км и намереното по случайност паркомясто за колата и отиваме на вечеря. Закуските и вечерите в хотела ни бяха на шведска маса, но винаги разнообразни и задоволяващи всякакви непретенциозни вкусове – паста, лазаня, баница със спанак, свинско или агнешко филе с гъбен или друг сос, броколи, карфиол или брюкселско зеле, морски дарове и всяка вечер пържени картофи и сладолед, за радост за децата. В хотела се оказа, че само ние сме българи, но това не ни притесняваше – персонала говореше доста приличен руски език и беше много забавно да ги слушаш как се мъчат със славянската реч.

Тук е моментът да спомена, че

бензинът в Крит

струва около 1,70 евро. Според мен по-добре е да се наеме по-малка кола, по възможност с дизелово гориво, но за съжаление те се намират по – трудно. В началото имах намерение да наема по-скъпа кола, от по-висок клас, но и с по-висок разход от типа на Сузуки „Джимни”, но не съжалих за Поло-то, което успешно ни закара до Балос и обратно.

И още един съвет – ако целта на което и да е пътуване е почивка, релакс и четене на книжка на басейна си наемете скъп СПА хотел, ако обаче искате да видите повече от местните забележителности и атракции – си наемете по-скромен хотел, а спестените средства дайте за входни такси и гориво.

Ден трети

В програмата за този ден, като първа спирка бях предвидила Ретимно и по – точно венецианската крепост „Фортеца” до пристанището.

Ретимно

е третият по големина град в Крит по население, макар и с не повече от 90 000 жители. От Лименас разстоянието е около 100 км и се взема за час и половина по Критската магистрала. Магистрала е трудно да се каже, според европейските критерии за магистрала, но пътят е добър. Хората са предвидили изграждане на магистрала от запад на изток чак до Сития по цялото северно крайбрежие на острова, но на изток за сега е пусната в експлоатация само до Агиос Николаос. По пътя направих една – две снимки на пейзажа.

остров Крит, Гърция

И така паркирахме в една от уличките под южната крепостна стена. Направи ми впечатление, както и предния ден в Агиос Николаос, че е пълно с паркирани коли от двете страни на улиците до бордюрите, въпреки изричната забрана за паркиране със съответните знаци. Така, че и ние се присъединихме към стотиците нарушители. За разглеждане на крепостта цената е 4 евро. Размерите на

„Фортеца”

са много големи. Тя е разположена на хълма Палеокастро, затова от южната стена се открива страхотна гледка към града.

Ретимно – остров Крит, Гърция

Интересни ми бяха отлично съхранени постройки (аресенал със сводести входове – за съжаление гюллетата бяха доста тежки и не можах да вдигна нито едно,

Фортеца – остров Крит, Гърция

За крепостта „Фортеца” може да се прочете много, има подробна информация в интернет. По принцип всички венециански крепости по крайбрежието на Крит заслужават респект и възхищение. Критяните пък заслужават искрената ни завист, че докато ние сме били 500 години под турско присъствие, те са живели 400 години с венецианско присъствие и само около 100 години са търпели турците. Според мен има още много за разкопаване от великолепната крепост „Фортеца”, мисля, че под големите площи от пръст и камъни се крият много помещения, тунели и коридори, но за съжаление в момента няма никаква активна дейност за разчистването им, така, че се задоволихме с обиколка на това, което ни се предлага в момента.

Фортеца – остров Крит, Гърция

Продължавайки обиколката покрай крепостните стени пред очите ми се откри прекрасна гледка към старото венецианско пристанище, където забелязах акостирал малък круизен кораб, както и част големия паркинг около крепостта

Фортеца – остров Крит, Гърция

За съжаление установих, че жегата става нетърпима и неусетно е станало обяд и трябваше да приключваме с разходката в Ретимно, защото ни чакаха още интересни места, предвидени за днешния ден. Напуснахме Ретимно с нежелание и натрупани много прекрасни моменти, запечатани в паметта ни или в картите на фотоапаратите. Зададох на навигацията следващите координати неусетно се „гмурнахме” в острите зъбери на

планината Лефка Ори или „Бялата планина”

планината Лефка Ори – остров Крит, Гърция

То по-скоро са сиво – черни, ама няма значение. Много ми напомнят пустинния „лунен” пейзаж на остров Палеа Камени до Санторини – острова с тлеещия вулкан.

планината Лефка Ор – остров Крит, Гърция

А това е пътя в началото – просто идилия. Изкачвахме се, изкачвахме се все нагоре и като се изкачихме ето какво ни чакаше надолу – каньона Имброс в цялото си величие, а долу – бреговете на Либийско море.

Либийско море - остров Крит, Гърция

Как се разминават две коли по завоите и оттук слизат ли автобуси – идея си нямам, но дъхът ми спря пред тази „зловеща” гледка. Все пак успешно спуснахме хълма и след общо около час път от Ретимно и 60 км се „приземихме” на паркинга на

крепостта „Франгокастело”

Крепостта е по-малка в сравнение с тази в Ретимно, била е построена като гарнизон за защита на венецианските благородници в района на Сфакия от пирати. Наречена е така от местните хора и името й означава „замъка на франките” или на католическите чужденци. Замъкът е с проста правоъгълна форма и кула на всеки ъгъл. Зад стените на крепостта почти нищо не е останало от сградите, строени по време на турската окупация. Но това не пречи на съобразителните гърци да сложат такса от 1,5 евро за да влезеш и да се изкачиш по дървена стълба до върха на югозападната кула. Но си заслужава поне гледката:

Към вътрешния двор…крепост „Франгокастело”– Крит, Гърция

И към брега крепост „Франгокастело”– остров Крит, Гърция

Виждайки носа, който веднага ми напомни „Златни Рат” на остров Брач в Хърватска, реших, че огледът на историческите забележителности в района приключва до тук и е

време за плаж

Времето беше превъзходно – горещо с пълно безветрие. От снимката се вижда, че в морето няма почти никакви вълни.

остров Крит, Гърция

Но приликата със „Златни Рат” беше само до тук. Плажът е покрит със ситен тъмнозлатист пясък, морето е тихо, водата е приятно топла и кристално чиста, а в източната част на полуостровчето се е образувало нещо като езеро от скалите. Там водата е още по – топла и е толкова плитко, че малки деца спокойно могат да се разхождат и плискат без никаква опасност. Потопих се в

топлите води на Либийско море

и се оставих да ме обгърнат като в мека прегръдка. Отпуснах се блажено в солените прозрачни води и си представих, че това е раят. Още не знаех, че на Крит раят е на няколко места.

Опитах се малко по – късно тръгвайки си от плажа да заснема от долу пътя в страховития каньон.

остров Крит, Гърция

Потеглихме с нежелание от Франгокастело, водени от любопитството дали следващата ни спирка ще бъде по-впечатляваща. След около 50 мин. и 40 км по тесния криволичещ път, минавайки над Плакияс и неговата дълга и широка плажна ивица се озовахме на паркинг на ръба на почти отвесни скали. Платихме 2 евро и с раниците на гръб започнахме трудно стръмно 10 – 15 минутно спускане по камъните до

екзотичния плаж Превели

По стръмната пътека са оформени нещо като стъпала в камъните, но са толкова неравни и високи, че е невъзможно да се слезе без удобни обувки.

Плажът наистина е екзотичен – от едната страна е морето с небесносините си солени и топли води, а от другата – реката, изумруденозелена и значително по – хладна. До устието на реката започва неголяма палмова гора, която се скрива навътре в каньона Кортальотико. Легендата гласи, че тук акостирали пирати, които хвърляли костилките на фурмите по брега и така са се появили палмите. След час и половина релакс на Превели трябваше да си тръгваме и от тук. Чакаха ни два часа и половина до хотела ни, като част от пътя минаваше през самия каньон. Направихме няколко снимки за почивка при изкачването обратно по пътеката.

плаж Превели – остров Крит, Гърция

И за спомен от

страховития каньон Кортальотико

каньон Кортальотико - остров Крит, Гърция

каньон Кортальотико

Интерес представлява и

манастирът „Св. Йоан” в Превели,

който е играл важна роля по време на турската окупация и по-късно по време на Втората световна война, но за съжаление нямахме време да го посетим.

Тъй като само на 10 км от хотела ни в посока Ираклион е

най-големият аквариум на Крит – Cretaquarium Thalassocosmos

с водна такса от 9 евро, свихме в посока на кафявата табела.

аквариум на Крит – Cretaquarium Thalassocosmos – остров Крит, Гърция

Наистина е голям, а близо до него се намира и Dinosauria, с макети на динозаври в реалните им размери, което за децата със сигурност е истинска атракция.

Прибрахме се отново към 20:00 ч. , като бяхме изминали 342 км и бяхме натрупали нови и незабравими емоции. Навигацията не се изложи този път и ни предложи най – добрия маршрут

Ден четвърти

Този ден поехме около 15 минути по – рано от предните два или в 08:45ч. в посока Ханя. Пътят до Ретимно ни беше познат от предния ден, така, че нямахме проблем. От Ретимно до Ханя е същият – Критската магистрала. Пътуването до

Ханя

отнема около 3 часа и половина. Вторият по големина град на Крит е с население около 160 000 жители. Предвидили сме обиколка на уличките в стария град и старото пристанище.

Ханя – Остров Крит, Гърция

Невероятно е съчетанието на Венециански, ориенталски и гръцки стилове. Едната уличка напомня на Венеция с шарените стени на къщите и надвесените тесни балкончета, другата навява типичен балкански възрожденски дух .

Ханя – Остров Крит, Гърция

Тесните улички ни отведоха до

покрития пазар или „Agora market”,

където може да се намери почти всичко от сувенири до сирене местно производство, месо, мед и разбира се риба.

покрития пазар или „Agora market” – Остров Крит, Гърция

Оттам минахме и покрай крепостните стени, които се реставрират и в момента

Остров Крит, Гърция

Спряхме се на обширния площад „Елефтериос Венизелос” пред

катердралата „Св. Трима мъченици”

През периода на турското присъствие катедралата е превърната във фабрика за сапун.

катердралата „Св. Трима мъченици” – Остров Крит, Гърция

Минахме покрай скромния Археологически музей на Ханя, в който решихме, че не си струва да влизаме и излязохме на старото Венецианско пристанище, копие на пристанището в Марсилия:

Ханя – Остров Крит, Гърция

На пристанището има и стара турска джамия, която също привлича част от туристите.

Тук в момента акостират само местни круизни корабчета с туристи, които по това време на годината вече не са толкова многобройни, както през летните месеци. Заснехме едно такова, приличащо на малък пиратски кораб на фона на фара.

Остров Крит, Гърция

Минахме покрай музея на морския флот – заслужава си да се влезе в него, има невероятни експонати свързани с историята на корабоплаването на Крит, дори и такива от Втората световна война, входа е 3 евро.

Elafonisos, Гърция

Време беше да поемем към прехваления

плаж Елафониси,

който бяхме виждали само от невероятните снимки от птичи поглед в интернет. Още щом поехме по отбивката след Кисамос и навигацията се изложи – прекара ни по един тесен път през едно село, минахме едва ли не през къщите на хората, но слава богу това беше само за около 10 км и щом излязохме на основния път се зарекох повече да не й се доверявам на сляпо. От тук нататък щом зададях нови координати, първо проверявах какъв маршрут е предложила и потегляхме едва след сверяване с хартиената карта и одобрение или корекция.

И така след час и половина по сравнително добър път се озовахме на огромния паркинг пред плажа на Елафониси, пълен с коли и автобуси с туристи. Бързо приготвихме най – необходимото в раниците и поехме към брега. „Ей тук някъде трябва да е Раят!” , това си помислих, заровила крака в мекия бял пясък на едно от десетките мини – островчета в лагуната.

плаж Елафониси - Остров Крит, Гърция

Обикалях с раницата на гърба из топлите, галещи нозете ми води и малките островчета из тях и не мислех за нищо друго, освен, че успях да стъпя тук и да видя с очите си тази неземна красота. Обзе ме някакво усещане за безкрайност и безвремие.

плаж Елафониси – Остров Крит, Гърция

Елафониси е една безкрайна лагуна,

в която мекият нежнорозов (образуван от малки розови раковинки) пясък под краката ти неусетно прелива в кристалночистите прозрачни тюркоазени води на морето и обратно. Можеш да ходиш като Христос „по водата”, която едва покрива глезените ти. Почувствах се като някоя гръцка богиня в градините на рая. Или може би като монойската богиня на плодородието – изпъчила гола гръд, вдигнала змии в ръцете си, докосвайки с босите си нозе водите на Либийско море.

Най – плитката част на лагуната нарекох „биволското езеро”, защото там водата беше направо гореща и беше толкова плитко, че трябваше да се отъркалям легнала, за да се намокря.

Плаж Елафониси – Остров Крит, Гърция

Към 18:00ч. решихме, че е крайно време да тръгваме. Бяхме си резервирали хотел в Малеме за една нощувка, за да сме по – близо и до Елафониси и до Балос, който бяхме предвидили в програмата за следващия ден. Стъмняваше се, когато влязохме в Малеме и докато намерим хотелчето и се настаним се стъмни съвсем. Хотелът беше само на около 50 м от плажа, но духаше доста силен, макар и топъл вятър и решихме, че няма да се разхождаме из курортното селище. Искахме да си починем и да се върнем пак към видяното днес, като прегледахме снимките от фотоапаратите.

Очаквайте продължението

Автор: Галена Спасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Крит – на картата:

о.Крит



Booking.com

Свиване

Throwing Java checked exception, not declared in the method declaration  

As I was browsing through JVM 8.0 Specification, I saw the following in chapter 4.7.5. The Exceptions Attribute:

A method should throw an exception only if at least one of the following three criteria is met:

  1. The exception is an instance of RuntimeException or one of its subclasses.
  2. The exception is an instance of Error or one of its subclasses.
  3. The exception is an instance of one of the exception classes specified in the exception_index_table just described, or one of their subclasses.(Irina’s note: it is listed in the “throws” clause of the method)

These requirements are not enforced in the Java Virtual Machine; they are enforced only at compile time.

I decided to check how would Oracle’s JVM act in case a method throws checked exception, not listed in the “throws” clause. What I needed was a method that throws one checked exception like this:

import java.io.IOException;
public class ThrowsTest {
public void f(int a) throws IOException {
if (a < 0) throw new IOException(); } public static void main(String[] args) throws NumberFormatException, IOException { new ThrowsTest().f(Integer.valueOf(args[0])); } }

After compiling at the command line with "javac ThrowsTest.java", one could easily test that negative command-line argument causes an IOException:

>java ThrowsTest -2
Exception in thread "main" java.io.IOException
at ThrowsTest.f(ThrowsTest.java:7)
at ThrowsTest.main(ThrowsTest.java:17)

What I would try to do is replace in the class file the construction of java.io.IOException with another checked exception - for example, java.lang.Exception, without updating the "throws" clause, and check if the JVM really throws it. To do so it would be easier if I simply change the bytes in the class file to point to an exception, which is already known to the class file. I.e. it is part of the Static Pool of the class. I am adding another method:
public void g(int a, int b) throws Exception {
if (a + b < 0) { throw new Exception(); } }

The key here is to have exactly the same exception constructor - in this case, I have chosen one with zero parameters.

I could simply open the ThrowsTest.class in a HEX editor. To identify the method I used also a helper tool: Java Class File Editor. In it I was able to inspect the correct indexes of the old exception and the new exception in the Constant Pool:

Byte Code Analysis

Then I looked at the Byte code of the method. It is located in an Attribute with name "Code" for the method void (int):
Method

It is visible that the "new" instruction creates an instance of java.io.IOException (index 2 in the Constant Pool above) , and "invokespecial" finishes the construction by calling the constructor (index 3 in the Constant Pool above). That are the two values I need to change. The new values should be java.lang.Exception with index 4 and the constructor ()V with index 5. To identify the location in the binary file, I opened it in HEX and found the first occurrence of "invocespecial" - bytecode b7. Right after it the value was 3, now changed to 5. Two instructions back is the "new" instruction with operand 2, now changed to 4:

Byte Code - modified

When I now run the same test, I have the following result:

>java ThrowsTest -2
Exception in thread "main" java.lang.Exception
at ThrowsTest.f(ThrowsTest.java:7)
at ThrowsTest.main(ThrowsTest.java:17)

Decompilation of the class with CFR - another java decompiler shows the following non-compilable code:
/*
* Decompiled with CFR 0_119.
*/
import java.io.IOException;
public class ThrowsTest {
public void f(int n) throws IOException {
if (n < 0) { throw new Exception(); } } public void g(int n, int n2) throws Exception { if (n + n2 < 0) { throw new Exception(); } } public static void main(String[] arrstring) throws NumberFormatException, IOException { new ThrowsTest().f(Integer.valueOf(arrstring[0])); } }

So indeed Oracle's JVM did allow an inconsistent class to run - it throws checked exception not listed in its "Exceptions" attribute of the method.

Свиване

Какво (не) ти казва кантарът...  

Кантарът! Ах, този кантар – „страшилището“ за повечето жени, но без да се изключва вариантът и за някои мъже. Онзи уред, който е способен за секунди да разваля или подобрява настроението. Кантарът обаче не ти казва всичко и не бива да се ползва като основен и единствен ориентир за здраве, красота и следене на прогрес по пътя към желаната фигура.

Меренето с везна е процес, които трябва да се извършва винаги по един и същи начин, а резултатите от премерването не се интерпретират еднозначно всеки път.

Важно ли числото, което показва кантарът?

Противно на по-често срещаното мнение, това число не е толкова важно, но за това ще стане дума по-надолу.

Теглото на тялото е от значение, когато трябва да се съобразяваме с различни външни фактори, като например колко килограма издържа асансьорът, какво количество от предписаното лекарство да изпием, ако е на база лично тегло и други подобни.

За съжаление обаче прекалено много хора все още свързват спортната си форма и представата за добър външен вид само и единствено с числото, което показва стрелката на кантара в банята.

По-често са засегнати жените, които къде под влияние на зловредни съвети по модни списания, къде чрез кривно наложени стереотипи за „идеален външен вид“ от някои медии, си изграждат погрешната представа, че ако не тежат Х килограма няма да са красиви, няма да се чувстват добре и дори могат да бъдат обект на подигравки, ако не се вписват в „идеалните пропорции“ (такова нещо не съществува, няма как всички хора да бъдат сложени в един калъп).

Друга причина за лишеното от логика схващане, че кантарът ти казва всичко, са старите, но все още прилагани медицински стандарти.

Виновник номер едно е т.нар. "индекс на телесната маса" или по-често срещан като BMI (Body Mass Index). За да изчислите този индекс, е достатъчно да знаете ръста и теглото си. Когато се направят необходимите изчисления обаче, и като се сравнят с посочените резултати, може да се окаже, че индексът ви спада в графа „в норма“, а вие все още имате коремче или пък числото ви спада в „извън норма“, а вие сте по-атлетични и със здравословен процент мазнини от всякога.

Това е така, защото въпросният индекс не показва състава на тялото – каква част са мускули, каква – мазнини и т.н.

Какво не може да ни каже „приятелят“ кантар?

Няма как кантарът да определя спортната ви форма и външен вид. Изключения правят активни спортисти, които се готвят за състезание, в което трябва да влязат в определена категория, за да бъдат допуснати да се състезават.

Когато стъпите на везната, стрелката ви показва едно число и всичко спира дотук. Не показва както се крие за него – каква част са мазнини, вода или активно тегло.

Модерните електронни везни могат да измерват телесната композиция, показващи дори процент мазнини, костна маса и маса без мазнини, но това не е 100% точен метод, а и той няма как да отчете каква е формата ви, пропорциите между отделните части на тялото и цялостната хармония на външния вид.

Той не може да ни каже дали каченото/сваленото тегло е от мускули или мазнини, а това всъщност е определящото за това как ще се чувстваме, за външния вид и здравето.

Кантарът не ни казва дали силата ни се е покачила или е намаляла, нито пък какво е положението с талията – дали мерките се увеличават или обратното, а реално това са някои от основните показатели, върху които би трябвало да се съсредоточим (независимо дали качваме, сваляме или поддържаме тегло).

Да онагледим казаното с няколко примера*:

Какво показва кантарът?

Талия (мери се през пъпа)

Сила

Как може да се тълкува това?

1. Намаляване на теглото

Обиколката намалява

Силата се покачва

Сваляте основно телесни мазнини, без значителни поражения върху активното тегло

2. Намаляване на теглото

Обиколката намалява

Наблюдава се спад в силата

Сваляте телесни мазнини, но вероятно сваляте и активно тегло

3. Увеличаване на теглото

Обиколката намалява

Силата се покачва

Вероятно качвате повече активно тегло

4. Увеличаване на теглото

Обиколката също се увеличава

Наблюдава се спад в силата

Качвате предимно телесни мазнини

*Примерите не се изчерпват само с посочените 4 варианта – съществуват много други възможности. Интерпретацията също не е еднозначна и може да варира спрямо различните хора.

А сега да видим как може да се подведем при посочените 4 случая, ако гледахме САМО числото на кантара.

  • 1 и 2: Ако някой иска да сваля тегло, то при първия вариант ще постига по-добър външен вид и ще се чувства по-добре в тялото си, докато при втория вариант ще се случва точно обратното – стрелката ще показва по-ниска стойност, но поради възможното сваляне на активно тегло, външният вид няма да е удовлетворяващ.
  • 3 и 4: Ако някой иска да качва тегло, то при 3 ще изглежда и ще се чувства по-добре поради по-голямата част качено активно тегло, докато при опция 4, когато се качват основно телесни мазнини, е твърде вероятно човекът да не се харесва, да не се чувства добре в кожата си.

Можете да прочетете повече в абзаца „за кантара, сантиметъра и „онази таблица с идеалните пропорции“.

Везната не показва съотношението и пропорциите между отделните части на тялото ви, а това също допринася за цялостния външен вид. Можете да изглеждате по съвсем различен начин на едни и същи килограми, ако имате различен телесен състав.

А има ли изобщо нещо, което може да ни каже кантарът?

Oсвен вече споменатите по-горе външни фактори (колко килограма издържа ансасьорът и т.н.), кантарът сам по себе си може да ни заблуди сериозно.

Ако обаче съчетаем кантара заедно с други методи за следене на телесните параметри, това коренно променя ситуацията.

Да следите теглото си, без да отчитате мазнините си, мускулната си маса, обиколките си и цялостния резултат по дрехи, огледало и лично усещане (а и някои здравословни показатели), е не само слабо ефективно, но и става причина за поява на сериозни самозаблуди. Недоразуменията са свързани с много и популярни грешки, които допускаме върху кантара.

Къде бърка кантарът или по-точно къде бъркаме ние, ползвайки кантара?

Най-честата грешка е в прекомерно честия мониторинг при лоша процедура по измерване. Веднъж се мерим с дрехи, друг път с обувки, ту се мерим вечер, ту сутрин.

Склонността да се измерваме възможно по-често в желанието си да забележим прогреса всъщност крие последния, понеже стъпките към новото тегло изглеждат малки, когато ги следим под лупа. Най-честите грешки, които се допускат при използване на кантар са:

  • измерване с различни кантари и съпоставяне на резултатите между тях;
  • измерване с механичен кантар, който бива поставян на ново място всеки следващ път, без да се следи за нивелирането му;
  • измерване в края на деня, когато вече са приети много течности и храна;
  • съпоставяне на резултати между мерене сутрин на гладно и мерене вечер;
  • измерване с дрехи/обувки и съпоставяне на данните с мерене без дрехи/обувки;
  • при жените – съпоставяне на данни преди/по време на месечния цикъл спрямо тези след периода на често наблюдавана повишена водна задръжка;
  • мерене на сутринта след вечерно преяждане с повече въглехидрати и/или съпоставяне на резултатите след 5-7 дни обичайно хранене;
  • всекидневно измерване - води до демотивация.

Практични съвети за използване на кантара така, че да ни бъде полезен

За да ви бъде полезна везната, трябва да се използва по определени правила. Ето и какви са те:

  • измервайте се винаги на един и същ кантар;
  • не местете кантара или го поставяйте винаги на едно и също място, след което го нивелирайте;
  • измервайте се винаги сутрин, след като сте посетили тоалетната;
  • измервайте се на фиксиран срок, но не по-често от веднъж на две седмици;
  • когато определяте бъдещите си цели, не фиксирайте желано тегло, а по-добре посочете и други показатели – сила, активно тегло, по-малко излишни телесни мазнини, по-добри здравни показатели и т.н.;
  • ако сте от хората, чието емоционално състояние силно се влияе от показателя на кантара, по-добре се качвайте веднъж месечно и се концентрирайте върху други показатели за следене на формата;
  • за жените: избягвайте да се мерите, когато сте в седмицата преди или по време на менструалния цикъл;
  • съчетайте показателя на кантара с антропометричните измервания (за взимането на които също си има конкретни правила), калиперометрия, огледало, собствено усещане (с повишено внимание към последното, тъй като често е необективно).

А сега, споделете с нас: допускате ли някои от споменатите в статията грешки? Позволявате ли на кантара да определя настроението ви?

Ако да, то ви пожелаваме бързо да излезете от това състояние. За начало можете да приберете везната под леглото и да започнете да следите и другите показатели, които вече разгледахме.

Прочетете и тези полезни материали:
Митове в бодибилдинга: ограничаване на солта
Възрастта и личното тегло
Безопасност при пренасяне на товари
Фитнес аксесоари
Ензимни инхибитори
Борбата със затлъстяването
Фитнес калкулатори - помагат или въвеждат в заблуждение?
Свиване

LG G6 ще има две 13 МР камери, една от които със 125° обхват  

LG G6 ще има две 13 МР камери, една от които със 125° обхват
LG G6 ще запази двойната камера, но тя няма да дойде в същата конфигурация, позната от миналогодишните G5 и V20.…
Свиване

мадлени с пармезан и салвия  




Онзиденшното слънце ме наведе на мисли за топло време, раззеленяващи се клони, релакс на открито ... и още на другия ден - хоп, сняг! )) И е рано, и не е, но е ясно, че хубавото време предстои съвсем скоро. Дотогава продължаваме в познатия ритъм с уюта на топлите помещения, ароматните чайове и всички онези неща, които обяснимо ми се струват една идея по-привлекателни в началото на зимата.
Днешната рецепта е колкото лесна, толкова и отблагодаряваща се с добър вкус. Специално за любителите на салвия. Ако нямате форми за мадлени или не ви се занимава, изпечете в тава, като листата на дъното не бива да се пропускат.




царевични мадлени с пармезан и салвия

60 г полента / царевичен грис
2 с.л. пресято брашно
сол и черен пипер
1/4 ч.л. сода бикарбонат
40 г пармезан, фино смлян на момента
20 г разтопено масло
1 яйце
80 мл айрян 
12 листа салвия
опция - лют червен пипер

Гнездата за мадлени се намазват с масло, във всяко се поставя листо салвия и накрая с помощта на цедка се поръсват леко с брашно. В купа се разбъркват пресятото брашно, полентата, содата, пармезана, сол и прясно смлян черен пипер. Добавят се маслото, леко разбитото яйце и млякото. Разбърква се за кратко и сместа се разпределя във формите за мадлени. Ако разполагате с една форма с 6 броя гнезда, напълнете я, изпечете мадлените и повторно я подгответе за следващата  доза. Докато се пече, останалото тесто оставете на стайна температура. Пекат се около 10-15 минути в загрята на 180 градуса фурна. 
Мадлените се сервират с вино и сирена, топли или в деня в който са опечени, поръсени допълнително с пармезан. 
Може да се изпече в тава 20х20см, намазана с масло и с наредени листа салвия на дъното. За удвоенато количество по рецептата е подходяща тава с размери 20х30см.



адаптирана рецепта от donna hay
Свиване

Ина Иванова: как през март си забравих в автобуса чадъра  


Сред опърпани дървета,
сред пръски и хора с чадъри
лети десетката към моя квартал
и вдига облаци към небето.
Накланя се автобусът, профучава
светът – цветен и непрактичен.
Вдишвам,
две хлапета крадешком се целуват
и край тях – честна дума! –
ухае на плодови бонбони. Уж не гледам как се държат
един за друг на завоите. Не дишам.
Сладка е пролетта, иде.


Ина Иванова




Ина Иванова в „Кръстопът“.
Ина Иванова в DICTUM.

  Стихотворението е от книгата с поезия на Ина Иванова – „малки букви“.

Свиване

Избори 2017: напредък при заявленията за чужбина и сравнение с президентските  

Както писах преди две седмици, тече кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина. Въпреки, че (все още) всеки може да гласува дори без заявление, те са нужни за откриването на секции в градовете с концентрация на българи.

На вече трети вот следя в реално време напредъка и го визуализирам в помощ на организацията по места. Тази карта показва местата за които се събират заявления. В този списък ще намерите подробна разбивка по държави и активност. Посочил съм и последните осигурени секции и тези имащи нужда от само няколко заявления. Освен 103-те места със секции в дипломатическите представителства, вече има събрани заявления за още 75. До края на деня се очаква да се съберат за поне още 15.

za9

Вижда се, че точно в последните дни има ускоряване на подаването спрямо президентските избори. По-долу ще видите, че това до голяма степен се дължи на Турция. Миналата година имаше ударно подаване на заявления от изселническите организации за няколко дни преди срока. Сега явно са го изтеглили седмица по-рано. Признак, че подаването беше предимно организирано, е фактът, че преди този пик практически нямаше заявления, за разлика от всички останали държави. Тази година нещата изглеждат различно, но има други признаци за организираност.

В Германия се забелязват повече заявления в последните дни, но далеч не толкова много. В Испания са доста по-активни от преди. Великобритания разочароват този път със значително по-малка активност. При щатите и останалите държави няма голяма промяна. Посочил съм тук сравнение на общия брой последван от разбивки на споменатите държави.

za1

za2

za3

za4

za5

za6

Тук ще видите друга разбивка по дялове на държавите сега и на предишните избори. Избрал съм същата вертикална скала, за да е по-видима разликата.

za8

za7

Свиване

Oppo ще представи нова технология за 5-кратен зуум в камерафони  

Oppo ще представи нова технология за 5-кратен зуум в камерафони
На стартиращия след седмица в Барселона MWC ни очакват купища премиери на нови устройства, но и на редица иновативни технологии.…
Свиване

Xiaomi ще покаже първия си чипсет за смартфони в края на месеца  

Xiaomi ще покаже първия си чипсет за смартфони в края на месеца
Xiaomi подготвя премиерата на първия си чипсет за смартфони, който ще бъде представен в края на месеца. Името му ще…
Свиване

Какво се случва с 4G оператора Макс?  

Какво се случва с 4G оператора Макс?
Слуховете за залеза на първия 4G оператор у нас стават все по-настоятелни и въпреки че все още няма официална информация…
Свиване

За „заселването“ на непълнолетни бежанци  

След нашумелия случай с неприетите в Широка лъка афганистански момчета, бих искала да внеса повече яснота за системния проблем, който засега не е разрешен и с който предстои да се сблъскваме многократно отсега нататък. Той няма да бъде разрешен, докато няколко институции не започнат да работят координирано, а те няма да заработят координирано докато не изработят заедно процедура и не назначат отговорници за следването й. Иначе всичко ще зависи от желанието на отделни личности да се опитат да инициират координация и желанието на останалите да съдействат.

Преди около месец в центровете за Държавната агенция за бежанците официално живееха към 550 непридружени непълнолетни и малолетни търсещи закрила. Етническият състав на тази група периодично се променя. В последните няколко месеца преобладаващата част е от Афганистан.

Какви са причините момчета на възраст 10-18 години да тръгнат сами? На първо място това са постоянни въоръжени сблъсъци, и все по-чести терористични атаки. Голяма част от територията на Афганистан отново се владее от талибаните, а от известно време там се подвизава и Ислямска държава. В резултат на това икономическата ситуация се влошава допълнително, а за някои момчета расте вероятността да бъдат принудени да станат бойци в ислямистки групировки. Част от тези момчета поради смърт или заболяване на бащите си се оказват и в ролята на глави на семейства и търсят начини да работят в страни с по-висок стандарт за да помагат на близките си. 

На какво основание тези момчета получават бежански или хуманитарен статут у нас? Всъщност повечето не получават. По мои лични наблюдения огромната част от идващите от Афганистан (без значение възраст, семейно положение и пол) получават откази, на основанието, че Афганистан е безопасна страна. Същото се отнася и за всякакви търсещи закрила, които не идват от Сирия, включително такива, които иначе биха получили закрила в други страни. Ето защо стремежът на повечето търсещи международна закрила е да минат през страната ни транзит.

Отказът за издаване на хуманитарен или бежански статут означава ли, че търсилите закрила са заплаха за националната сигурност? В повечето случаи не. Повечето откази са с мотиви, че в съответната страна няма данни за въоръжен конфликт или че търсещият закрила не е представил убедителна непротиворечива бежанска история. В изключително редки случаи в решения може да се прочете мотив, че търсещият закрила е заплаха за националната сигурност и в такива случаи той бива задържан в центровете за задържане на МВР (т.нар. СДВНЧ към Дирекция Миграция в Любимец и Бусманци). На практика, още при влизането в България се прави преценка дали задържаният за незаконно пресичане на границата е заплаха за националната сигурност и ако се установи, че случаят е такъв, той не бива допускан като търсещ закрила в България.

На какво основание такива деца и младежи се настаняват в институции извън центровете на Държавната агенция за бежанците? Ще цитирам Закона за убежището и бежанците, Чл. 29:

(10) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие във:

  1. семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето;
  2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица.

(11) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му. Доколкото е възможно, братята и сестрите се настаняват заедно, като се взема предвид най-добрият интерес на детето.

(12) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 11, изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) От правото по ал. 1, т. 1 не се ползва чужденец, след като последващата му молба за международна закрила по чл. 13, ал. 2, т. 4 е отхвърлена с влязло в сила решение, както и чужденец, който подлежи на екстрадиране или предаване в друга държава – членка на Европейския съюз, или в трета държава в изпълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

До момента малолетните и непълнолетните търсещи закрила винаги са били настанявани в центровете на Държавната агенция за бежанците, като за тях няма обособени специални места с условия различни от тези, в които живеят другите търсещи закрила. Обикновено, независимо от възрастта им, те живеят в стаи, в които са настанени несемейни мъже. Непридружени момичета се срещат рядко, и на практика те са придружени от свои близки.

Каква е причината да се правят скорошните опити непридружени непълнолетни да бъдат настанени в детски домове? Причината е, че те бяха получили откази и не бяха ги обжалвали в законния срок. Защо някои търсещи закрила не се възползват от възможността да обжалват отказите си в съда е друга тема, която не бих искала да обсъждам в момента. Каква е причината да получават откази, обясних по-горе. След влязъл в сила отказ (поради необжалване или изгубено дело на последната възможна съдебна инстанция), отговорността на Държавната агенция за бежанците приключва. Следва Дирекция Миграция към МВР да работи по въпроса за връщането на чужденците в страните им. Дирекция Миграция разполага с т.нар. Специални домове за временно настаняване на чужденци в Любимец и Бусманци, които са на практика центрове за принудително задържане и там е противозаконно да бъдат задържани непридружени малолетни и непълнолетни. Те попадат под действието на Закона за закрила на детето и за тях следва да се погрижи Агенцията за социално подпомагане.

Как процедира в такива случаи Агенцията за социално подпомагане? Агенцията за социално подпомагане би трябвало да намери подходящо място за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци. Ако същите са без лични документи от страната си на произход, информация за възрастта, която сами са декларирали може да се намери в решенията на Държавната агенция за бежанците; със същата информация разполага и Дирекция Миграция. Ако АСП се съмнява в информацията на ДАБ и МВР за възрастта, може да поиска медицински тест за определяне на възрастта според развитието на костите. Доколко този тест може да определи точно възрастта е спорен въпрос и други институции не го приемат като доказателство. Ако тестът покаже, че младежът е пълнолетен, АСП издават заповед за прекратяване на настаняването и настояват МВР да поеме отговорност. МВР отказва да поеме отговорност, тъй като официалната информация за МВР и ДАБ е, че младежът е непълнолетен. В такава ситуация младежът се озовава на улицата, без документи. Тъй като той вече не е търсещ закрила, ДАБ е отнела регистрационната му карта, която до този момент е служела за удостоверяване на самоличността му.

Защо някои търсещи закрила влизат в страната без документи? Причините са различни. Някои търсещи закрила нямат възможност да се снабдят с такива документи в страната си заради военни действия, корупция и др. Някои имат такива документи, но не ги представят на българските органи по различни причини. Първата е, че повечето желаят да минат транзитно през България и не искат документите им да бъдат иззети и задържани тук, а също така не искат да бъдат регистрирани с истинските си имена тук, с надеждата, че ще стигнат до Западна Европа, където ще потърсят закрила с истинската си самоличност и така няма да бъдат върнати в България. Втората е, че някои трафиканти ги съветват да изхвърлят документите си в гората. Трета причина е, че някои се страхуват да не би гранични полицаи да им вземат (неофициално) / унищожат документите. Четвъртата е, че има много случаи, в които Държавната агенция за бежанците взема документи, а след това не ги връща, с мотива, че са изгубени.

Как би могло да бъде уредено завръщането им в страната на произход? Завръщането в страната на произход по принцип се осъществява по два основни начина: доброволно и принудително. Доброволното завръщане се урежда с помощта на IOM ( МОМ – Международната организация по миграция) – за тези, които нямат собствени средства за закупуване на самолетни билети, а тези, които имат собствени средства, могат да уредят сами пътуването си. Във всички случаи за хората, които нямат лични документи (в някои случаи когато имат, но не са ги представили, техни близки им ги изпращат), е нужно посолството да им издаде пасаван. Дирекция Миграция проверява пасаваните и т.н. В случаи на принудително връщане, отново трябва да се свърши работа с Дирекция Миграция и посолствата. Посолствата, Дирекция Миграция и Международната организация по миграция се намират в София, така че е най-удобно чужденците, които ще се връщат да се намират в София.

Какво се случва на практика? На практика много деца и младежи бягат за да не бъдат върнати в страните си на произход. Някои успяват бързо да излязат нелегално от страната, а други се укриват. Всички те са силно уязвими и могат да станат жертва на всякакви злоупотреби.

Защо чак сега научаваме за този проблем? Защото до лятото на 2016 година нелегалното напускане на страната през българо-сръбската граница беше много по-лесно отколкото в момента и в България не се струпваха големи групи търсещи закрила, особено афганистанци, които знаят, че в България имат почти нулев шанс да получат закрила. Сърбия лесно пропускаше през територията си транзитно преминаващите. Сега, обаче, тя започна да пази усилено границите си, тъй като следващите страни по пътя затегнаха контрола и Сърбия се опитва да избегне струпването на прекалено много мигранти на своя територия.


Filed under: art of living, бежанци и имигранти Tagged: Афганистан, Бежанци, Бежанците, refugees, unaccompanied minors
Свиване

Филип Старк ще работи по дизайна и на втория Xiaomi Mi MIX  

Филип Старк ще работи по дизайна и на втория Xiaomi Mi MIX
Миналата година китайците от Xiaomi представиха едно от най-впечатляващите устройства в технологичния свят - смартфон с почти изцяло безрамков дисплей.…

февруари 19, 2017

Свиване

เจ้าของขอความเป็นธรรมให้หมา เรียกกู้ภัยขุดศพผ่าชันสูตร  


เมื่อช่วงเย็นที่ผ่านมา  เจ้าหน้าที่สมาคมนักวิทยุสมัครเล่นกู้ภัยจังหวัดอ่างทอง จุดรำมะสัก รับแจ้งจากเจ้าหน้าที่ตำรวจ สภ.รำมะสัก อ.โพธิ์ทอง จ.อ่างทอง ว่าให้ไปขุดศพสุนัขที่ฝังไว้บริเวณริมถนนเลียบคลองชลประทาน ในพื้นที่หมู่ที่ 11 ต.รำมะสัก อ.โพธิ์ทอง จ.อ่างทอง มาทำการผ่าเพื่อเอาอวัยวะไปส่งชันสูตร เนื่องจากทางเจ้าของสุนัขมาแจ้งว่าสุนัขตัวดังกล่าวนั้นถูกเสียชีวิตอย่างไม่ทราบสาเหตุแน่ชัด

จากการสอบถามนายพรเทพ ประสาทศิลป์ อายุ 27 ปี เจ้าหน้าที่สมาคมนักวิทยุสมัครเล่นกู้ภัยจังหวัดอ่างทอง จุดรำมะสัก กล่าวว่า ตนได้รับการประสานจากเจ้าหน้าที่ตำรวจ สภ.รำมะสักให้ไปทำการขุดศพสุนัขที่ฝังไว้ดังกล่าว ขึ้นมาทำการผ่านำอวัยวะออกไปให้เจ้าหน้าที่ตำรวจ เพื่อส่งชันสูตรว่าสุนัขตัวดังกล่าวเสียชีวิตเนื่องจากถูกยาเบื่อหรือไม่ ซึ่งตอนแรกนั้นพวกตนได้ไปทำการผ่าไปแล้วรอบหนึ่งก่อนที่จะนำไปฝัง โดยตอนแรกได้นำกระเพาะของสุนัขไป แต่ต่อมาทางเจ้าหน้าที่ตำรวจได้ประสานมาอีกรอบว่าต้องการอวัยวะเพิ่มอีกหลายรายการ ตนจึงได้นำกำลังมาขุดและผ่าอีกรอบ โดยรอบหลังนี้นำหัวใจ ตับ ปอด ไต และไส้ ออกมานำส่งให้เจ้าหน้าที่ตำรวจ

ด้านนายสมเกียรติ เอี่ยมสะอาด อายุ 47 ปี เจ้าหน้าที่กู้ภัย ผู้ที่ลงมือผ่าศพสุนัข กล่าวว่า ตนเป็นจิตอาสาทำงานด้านการกู้ชีพกู้ภัยมากว่า 8 ปี ก็ยังไม่เคยทำเหตุแบบนี้ นี่เป็นครั้งแรก ตอนแรกก็กล้า ๆ กลัว ๆ เพราะตนเองก็เป็นคนรักสุนัข จะผ่าก็นึกถึงหน้าสุนัขทั่ว ๆ ไป ตอนมันมีชีวิตอยู่มันน่ารัก ถึงจะเป็นสุนัขแต่มันก็มีชีวิตจิตใจเหมือนเรา ๆ แต่ได้รับการประสานมาก็ต้องทำ เมื่อผ่าเสร็จตนก็ทำใส่ถุงปุ๋ยแล้วทำการฝังไว้อย่างดีอย่างเรียบร้อย

ต่อมา ผู้สื่อข่าวได้เดินทางไปยังบ้านเลขที่ 10/1 หมู่ 11 ต.รำมะสัก อ.โพธิ์ทอง จ.อ่างทอง ซึ่งเป็นบ้านของนางบุญเรือง ทองประสม อายุ 55 ปี เจ้าของสุนัข เมื่อไปถึงก็พบว่านางบุญเรืองกำลังนั่งดูแลสุนัขเพศผู้ สีแดง ชื่อเจ้าทองดีอยู่บริเวณหน้าบ้าน โดยจากการสอบถามนางบุญเรือง กล่าวว่า ตนเลี้ยงสุนัขไว้ทั้งหม

ด 4 ตัว แมวอีกว่า 10 ตัว โดยทั้งสุนัขและแมวถูกยาเบื่อตายไปแล้วหลายตัว โดยสุนัขถูกยาเบื่อทั้งหมด 4 ตัว แต่ตายไป 3 เหลือเจ้าทองดีที่ยังรอดอยู่ แต่ก็ยังไม่แข็งแรง ส่วนแมวถูกเบื่อไป 8 ตัว ตายไปแล้ว 6 ตัว ยังเหลือที่กักไว้ดูอาการอีก 2 ตัว โดยในวันนี้เจ้าโชคเป็นสุนัขตัวที่ตายล่าสุด และเป็นตัวที่ให้เจ้าหน้าที่กู้ภัยไปผ่าศพ ซึ่งวันนี้ตนออกไปทำธุระข้างนอก กลับมาเจอเจ้าโชคนอนทุรนทุรายอยู่หน้าบ้าน ตนจึงได้หาทางช่วยเหลือและรีบไปแจ้งเจ้าหน้าที่ตำรวจให้มาตรวจสอบ พอตำรวจมาก็มาพบเจ้าโชคกำลังนอนชักอย่างทรมาน และตายในเวลาต่อมา ตนทนไม่ไหว ตนเลี้ยงมาตนก็รัก มันเป็นสัตว์แต่มันก็มีชีวิตจิตใจ ตนจึงได้ตัดสินใจแจ้งให้เจ้าหน้าที่ตำรวจผ่าชันสูตรศพสุนัขให้รู้ไปเลยว่า ตายเพราะยาเบื่อหรือไม่

ด้านเจ้าหน้าที่ตำรวจเจ้าของคดี กล่าวว่า หลังจากรับแจ้งว่ามีสุนัขและแมวโดนเบื่อตายหลายตัว ตนก็เห็นว่าเป็นเรื่องผิดปกติ แต่ก็ไม่ทราบว่าสาเหตุที่ตายนั้นเกิดจากอะไรแน่ ตนก็ไม่ได้นิ่งนอนใจ ถึงแม้ว่าจะสุนัขและแมวจะเป็นสัตว์ แต่พวกมันก็มีชีวิตจิตใจ เหมือนกันพวกเรา ประกอบกับทางเจ้าของอยากขอความเป็นธรรมให้กับสัตว์เหล่านั้น จึงได้ตัดสินใจขอความช่วยเหลือไปยังเจ้าหน้าที่สมาคมนักวิทยุสมัครเล่นกู้ภัยจังหวัดอ่างทอง ให้มาทำการผ่าศพสุนัขเอาอวัยวะข้างใน เพื่อส่งไปชันสูตรหาสาเหตุการตายที่แท้จริง เพื่อความสบายใจของทุกฝ่าย ซึ่งบางคนอาจมองว่าการตายของสัตว์เป็นเรื่องเล็กน้อย แต่สำหรับพวกตนนั้นคิดว่าเรื่องเดือดเนื้อร้อนใจของประชาชน ไม่ว่าจะเรื่องไหน พวกตนถือว่าเป็นหน้าที่ที่จะต้องปฏิบัติ

ผู้สื่อข่าวรายงานว่า บรรยากาศระหว่างการผ่าศพสุนัขนั้น เจ้าหน้าที่กู้ภัยบางคนถึงกับยืนน้ำตาซึม ด้วยความสงสาร

Свиване

Първият ми ултра маратон - Хонг Конг 100 - защо не?  

Аз съм Оги Ковачев – един от онези пътешественици, които често може да срещнете по летищата в различни точки на света. Първите ми приключения датират още от края на миналия век и вече имам над 47 посетени държави на шест континента.

Последните две години от моите приключения имат особен привкус. Почти във всичките ми дестинации се вписва някой маратон или планинско бягане, а в началото на 2017 се впуснах в едно вълнуващо приключение в Азия – първото ми ултра състезание, част от Ultra Trail World Tour 2017 – именно Vibram Hong Kong 100 Ultra Trail.

Световното турне за ултра маратонски бягания през 2017 започна във влажните и свежи хълмове на бившата британска колония със специален статут в Китай, която разполага със собствена валута и автономия. Хонг Конг е разположен на дузина полуострови и острови, разхвърляни по протежение на стръмни хълмове и гъсти гори.


Хонг КонгСнимка: Оги Ковачев
През последните две години участвах на маратоните в Истанбул, Турция (3:51), Оукланд, Нова Зеландия (3:31) и Валенсия, Испания (3:36). Прелиствайки бегаческите истории в мрежата, попадах на страницата на HK100 и веднага ми мина онази тънка мисъл – 100 км бягане, 5000+ метра положителна денивелация и всичко това в комбинация с пътешествие на необикновено място като Хонг Конг. Защо не?

Не съм имал Китай в списъка си с приоритетни места за посещение и тази мисъл пречупи нагласите ми. Семката е посадена и започва да покълва. Както винаги, поканих приятели и познати от бегаческите среди да се включат в пътешествието – много интерес и само моят близък приятел Влади “поддаде” на изкушението. Двамата започнахме интензивно проучване и след няколко дни таксата за участие бе вече платена, билетите закупени и спането резервирано. Всичко това се случи в края на септември – точно преди голямото ми пътешествие до Австралия и Нова Зеландия.

Имахме точно 3 месеца до пътуването и седмица по-късно бе самият старт. Редовно преглеждане на прогнозите за времето, следене на полетите и много вълнение. Попаднах на едно зарибяващо видео (можете да го видите в края на поста), което ни вдъхнови много за приключението като бъдещи ултра маратонци. Много се вълнувам – повече от всякога и започвам да осъзнавам, че плануваната седмица няма да ни стигне за подробно опознаване на региона.

Дните ни се нижат неусетно, коледни празници минават, Нова Година и ето го петъка в късната зимна вечер след работа, вече сме на летището, където започваме да олекваме от махането на дебелите зимни дрехи. Аз като редовен ползвател на Qatar Airways съм посрещнат на червен килим, като член на клуба на привилегированите пътници. Независимо от привилегиите и поради забавяне на полета изпускаме връзката в Доха. Всяко зло за добро – настанени сме в бизнес салона на летището в Доха за 4 часа до следващия полет, който е рано сутринта.

Хонг Конг е вдъхновяващ – високи сгради, подредени улици, има забрана за пушене на всички публични места. Заобиколени сме от хълмове и гори. Слънцето леко се прокрадва през облаците, правим много разходки и ежедневни 15+ км.

След седмица аклиматизация и приятно сухо време идва денят преди състезанието. Аз и Влади вече сме получили стартовите пакети и отиваме на пресконференция и брифинг за състезанието.

Срещаме се със светила в ултрамаратонското бягане, запознаваме се с космическите бегачи Сет Суонсън и Тим Толефсон, което още повече ни вдъхновява и мотивира.




Бягане в Азия, Оги КовачевСнимка: Оги Ковачев
Денят на състезанието дойде – ранна съботна сутрин, придружена с лек дъжд, ни събира с цял автобус бегачи, надъхани преди и на път за старта. Последни приготовления, проверка на екипировката, оставяме багажа и старт в 8:06 часа.



Бягане в Азия, Оги КовачевСнимка: Оги Ковачев
Първите няколко километра са за събуждане, осъзнаване, като придвижването по тясната пътека е бавно и изпреварването е затруднено. Множеството се движи в редица по един, предстои преминаване през няколко плажа и стръмни хълмове, стотици стълби се качват и слизат по пътеката. Първите 50 км са със сумарно изкачване около 2000 м. Втората част от трасето поема останалите 3000+ м.

Бягането до 5 пункт (на всеки 10 км) е приятно и красиво – гледките се простират над хълмове и пясъчни плажове. На всеки пункт зареждахме с хапване и напитки, което ни отнемаше между 5 и 8 минути. На 5 пункт имахме предвидена по-дълга почивка, защото имахме багаж – дрехи за преобличане и фина настройка за предстоящата вечер, захлаждането при изкачването на големите върхове и натрупващата се умора.

Около 25 минути на пункт 5 и след тръгване – проверка на задължителните за носене телефон, челник и одеяло при спешност (специално термо фолио при измръзване).



Бягане в Азия, Оги КовачевСнимка: Оги Ковачев
Започнаха стръмните стълби – не, а цели стълбища. Запалихме фенерите. Умората започна да се трупа. Всеки пункт беше зареден с енергийни запаси, имаше музика и доброволците допринасяха за мотивирането ни да продължаваме напред. Между 8 и 9 пункт имаше множество маймуни по трасето. Срещата с тях беше загадъчна. Също пътя ни минаха семейство диви прасета.

Последните километри от трасето бяха най-трудни – остри върхове, стръмни стъпала и натрупаната умора в комбинация с тъмнината, падащи температури около 10 градуса и мъгла.



Бягане в Азия, Оги КовачевСнимка: Влади Мутафчиев
След последният пункт и вече на финалната права ни оставаше да покорим най-високия връх в Хонг Конг, където доброволците ни насочваха по правия път под звуците на парчето Gonna fly now от филма Rocky, след което имахме 4 км спускане по асфалтов път и финал! Съзнанието ми не вярваше на резултата – 17:48:30 часа за тези почти 100 км с 5000+ метра денивелация.

Бях вълнуващо уморен!



Бягане в Азия, Оги КовачевСнимка: Оги Ковачев
Кой не би мечтал за такъв живот?

Любопитни ли сте да разберете следващата ми дестинация – следете Фейсбук, за да се докоснете до част от следващите ми приключения – Лондон през март, поредният маратон през април в Рим, вело и каяк на о-в Майорка и роуд трип в Западна Европа – всичко това преди Великден. А на есен ще ви заведем в Патагония – на Края на земята в Ушуая и о-в Огнена земя, парк Торес дел Пайне и следващия ултра маратон с 80 км и 3200+ м. денивелация.
Свиване

Да надвиеш '"Кеймбридж"  


Джефри Калън е заподозрян за тероризъм и признава, че знае къде се намират няколко бомби, поставени на оживени места и настроени да избухнат след час. За да го накарат да разкрие точните местоположения, служители на "Национална сигурност" го връзват, удрят го два пъти по лицето и заплашват, че ще го измъчват като по филмите.

Така започва казусът, зададен на тазгодишното издание на състезанието симулация на процес по Европейската конвенция за правата на човека (European Human Rights...
Свиване

Античалга събитие  

arii-vedi-sankhya-i-yoga

Савчо Савчев: Казвам го без каквото и да е преувеличение, авторите, които участват в сборника, са световно известни учени, работили десетилетия върху тая проблематика. Хора, които, и това беше едно от нещата, които ме привлякоха, не парадират с това, което правят. Те се подписват, например, Б. Смирнов.  И кой е тоя човек, какъв е, защо не съм го чувал? А текстовете му – изумителни. И почвам да търся, ама това е преди десет години, когато започнах работа по преводите, и не мога да намеря нищо нито за него, нито за Т. Я. Елизаренкова. В някакъв момент в една руска книжарница открих два тома на „Ригведа”, поръчах си и третия, но не ми го доставиха, тъй и не разбрах защо. А в тях – целия превод на „Ригведа”, както и изследванията на Елизаренкова върху епоса. Цял живот жената се е занимавала с древноиндийска литература и култура. И навсякъде се е подписвала Т. Я. Елизаренкова. Коя е тя, каква е? Оказа се, че името й е Татяна Яковлевна Елизаренкова. Едва в последната година в интернет можах да открия техни биографични бележки и да разбера какво са учили, какво и къде са преподавали, какво са писали и какво са оставили след себе си като научни трудове. Толкова скромни и свръх отдадени на научните си занимания, хора от … старата руска аристократическа философска, литературна и интелектуална школа. Топоров се оказа неин съпруг, който заедно с нея пише една от студиите, която съм включил в сборника. Тя работи до последния момент от живота си върху превода на „Атхарваведа”, в деня на смъртта й, от издателството се обаждат по телефона, че е готова коректурата на втория том, докато и в деня преди това тя работи върху третия и казва на дъщеря си, че са й необходими още два месеца, за да завърши окончателно превода. Такава всеотдайност далеч не се вижда всеки ден… Ето това ме привлече и у нея, и у другите автори. И това в годините на ХХ, ХХІ и ХХІІ конгреси на КПСС, когато ни проглушаваха ушите с лозунги… А тия хора са си работили сериозните трудове, трудове, които остават за поколенията. Вниманието им било ангажирано с истинска наука. Далеч не всички, разбира се, са били чисти хора. Някои от тях са били хора на КГБ, нека не забравяме за кои години говорим. Калянов, например, негова е студията „Военни въпроси в древноиндийския епос”. В „Архипелаг ГУЛАГ” за него Солженицин казва, че когато умира академик Шчербатски, Калянов отива при вдовицата и я изнудва да му даде непубликувани трудове на големия учен. И днес трудно може да се каже кой от трудовете на Калянов всъщност е чужд… Ето дори и тия интриги ме привлякоха към тези имена… И съм превел тия текстове не за да издавам книга, идеята за това дойде много по-късно. Защото някои от нещата публикувах преди доста години в списанието, което правя. Но в даден момент осъзнах, че ако събера всичко това, то би прозвучало по различен, много по-дълбок начин. И дано е така…

img_1313

Накрая искам да се извиня за десетината грешки, които намерих и след излизането на книгата. Колкото и пъти да съм чел текстовете, се оказа, че грешки отново се намират, особено тая на 163-а страница трети ред отгоре надолу, която, уви, е смислова. Понякога тъй си свикнал с текста, че потъваш в грешката, уви…

img_1305

Говори Георги Славчев.

И понеже книгата е тежичка … в даден момент наистина може да се окаже, че ти идва байгън, особено някои от текстовете на Борис Смирнов, айде да бъда по-мек, не е за четене на един дъх, така да го кажа, в един момент реших, че ако добавя една кратичка статия за езика санскрит или пък историческата статия „Индия в зората на Махмуд”, която е доста по-различна като звучене и стил от тежките студии в сборника, то той би станал по-четивен и привлекателен. И се надявам в тия чалга времена тоя сборник да бъде островче на нещо малко по-сериозно. Не че сериозните неща са задължителни, но нещо като реакция на тия чалга тенденции… Трябва да има и такива хора, които предлагат и подобни … идиотски четива.

img_1351

Георги Славчев: Най-напред искам да изразя огромната си радост, че съм участник, както всички вас, в това събитие. Защото такива събития се посещават и осъществяват от ценители. Ценители на повода на събитието. Както и Савчо каза, това е античалга събитие. Определено. Второ: на такива събития обикновено се срещат хора, които са съзвучни помежду си, съзвучни по отношение възрастта си, идеите си, относно вижданията си, разбиранията си. Със Савчо ни свързва 45-годишно приятелство, а както е известно 45 години не стигат. Тук присъстват и други наши приятели – на първия ред седи Митко Шопов, ето там има един кюстендилец, когото познавам … С други думи тук са хора, които не са дошли случайно, те са дошли мотивирани да преживеят вълнуващо събитие, защото самата книга, която ни е събрала, е едно вълнуващо събитие.

img_1337

Може и малко гръмко да прозвучи, но когато започнах да чета книгата, изпитах същото чувство, което изпитах през 2009 година, стъпвайки на Китайската стена. Изпитах същото чувство, когато през 2014 година се озовах в подножието на Хеопсовата пирамида. Надявам се, че ме разбирате какво искам да кажа. Като изключителен интелигент, който познава световната литература и световната философия, Савчо определи авторите, влезли със статиите си в сборника, като учени, работили дори и по времето на най-дивия болшевизъм с упоритостта на … интелигентната мравка, на интелигентната пчела, както искате възприемете думите ми, защото са знаели, че всичко, което ще оставят след себе си като интелектуално творчество, ще бъде необходимо на човечеството. Не на отделен режим, не на отделен обществено-политически строй или ако щете на отделна философска или художествена школа. Савчо Савчев е превел и съставил сборника, който е пред нас, успял е и да издаде книгата, защото, няма какво да се лъжем, издателите в България с много малки изключения, са просто едни занаятчии. Ако не е авторът, преводачът или съставителят, който да преследва целта си до край, много от стойностните книги не биха видели свят. Бих нарекъл направеното от него титаничен интелектуален подвиг. И както разбрах, му е коствало десетгодишно усилие! Направеното е безценно. Да, Савчо не е автор, но самата способност да насочиш своя интелектуален прожектор на интереса си именно към тази източна философия, към източната литература, към Индия в случая, никак не маловажно нещо. Самите автори, с тяхната скромност, изписвайки само фамилията си, са придобили тази скромност, може би и генетично заложена, но и несъмнено – и в досега си с тази философия и литература.

img_1379

По принцип има ясна разграничителна линия между европейската философска традиция и източната философска традиция. Европейската философска традиция обяснява света, човека и неговото мислене метафизически, т.е. с някакъв принцип, който е извън човека. Обратното: източната философска традиция обяснява всичко чрез причина, която е в самия човек. Затова е и толкова привлекателна тази философия, тази литература, ако щете и тази религия… Счита се, че Будизмът, примерно, е религията на бъдещето. Това е единствената религия, в която пророкът в същото време е и абсолют.

Аз няма да разказвам и да коментирам тези невероятни, ослепително монументални текстове, защото съставителят и преводачът си е свършил работата изключително сполучливо. И друго: самата архитектура на книгата говори колко много е вложил от себе си нашия приятел в нея. Той е вътре в книгата, той е имплантиран в книгата. И мисля, че тези думи са достатъчни като оценка.

В заключение бих казал, че не се наемам да представя такъв внушителен труд, съставен и преведен от най-чистите извори, сборник, който прави чест на Савчо Савчев. На него, както предполагам и вие, всички, които ще прочетат тази книга, аз дължа благодарност за това изключително екзотично преживяване в света на четенето. Благодаря за вниманието.

Мария Галишка-Владимирова: Не съм чела тази нова книга, сега я виждам, но преди дни отворих блога zarzala, за да видя за какво става дума. И за малкото време, с което разполагах, можах да добия, макар и бегла представа, че авторът на блога прави нова стъпка в своето развитие, в своите изяви. Явно е, че тази книга е доказателство за това, че неговата философска мисъл не знае спокойствие, тя дълбае и търси да проникне отвъд нещата, отвъд видимото за всички нас. Това видяхме в неговата последна книга „Зарзалки” – с това непретенциозно заглавие… Какво скромно, поне аз така го намирам, негово самочувствие, е заглавието на тази книга. А неговите мисли съвсем не са дребни зарзалки. Той много сериозно чете и прониква в прочетеното, но не само това. Виждам онова, което пише, онова, което е публикувал дори като снимки – има една поредица снимки в неговия блог. Видях малките улички. Тези снимки са отражение на една тънка чувствителност, това е човек, който не преминава през живота, мислейки само за това, какво му е нужно да сложи на трапезата, а за това какво се случва, защо се случва и какво ние бихме могли да направим.

img_1369

Думи на Мария.

Аз съм много радостна за тази покана, която ни предлага в новата си книга „Арии. Веди. Санкхя и Йога”– да надникнем в тези непознати за нас светове, което пък значи, че ние сме малко по-назад от него в материала. Поздравявам те, истински ти се радвам и се надявам, че радостта, която ще изпиташ от това, че вече виждаш плода на своя труд ще ти даде още здраве и сили да вървиш напред и да ни зарадваш с още нови издания.

Димитър Шопов: Радостен съм когато присъствам на промоции на книги на мои приятели, но думите на Георги Славчев и на Савчо ме провокираха с нещо, което бих искал да изразя. Когато бях … така … в ония младежки години, когато бяхме заедно в /кръжеца/ „Димчо Дебелянов” още, обичах да чета източна философия и източни приказки, които са носители на тая източна философия и тогава ми направи силно впечатление един простичък факт, който и двамата го изразиха по различен начин, а това ме провокира и аз да го изразя по свой начин: за разлика от европейската философия, от европейските приказки, в източните никъде не срещнах награда. Нашите приказки … винаги царе, царици, принцове и принцеси и накрая хоп – се женят като награда.

img_1372

Димитър Шопов

В индийските приказки това нещо го няма. И тъй като Савчо спомена за тези руски автори, които се занимават с тази проблематика в едни от най-мрачните години на човечеството може би, и изписват имената си само с фамилии, всъщност означава, че те никога не са търсили, точно като индийските мислители, награда за своя труд. Техния труд е всъщност наша награда, че ние ще имаме възможност да го прочетем … благодарение на ей това момче тука… Винаги е бил по-нисък от мен…

Савчо Савчев: Е това вече ми хареса – „момче” е добре…

Димитър Шопов: И ми направи впечатление всъщност факта, че не само индийците са индийци. Савчо като европеец е един от малкото индийци в България…

Савчо Савчев: Европейски индиец…

/смях, шум и ръкопляскания в залата/

img_1252

Георги Славчев: Бих искал да кажа още нещо. Савчо притежава заострена философска мисъл, аналитично-есеистична в същото време, което може и да звучи като оксиморон, но не е … Аз бих му предложил да напише, вече като чисто авторство, той може да го направи, убеден съм в това, някакви своеобразни приписки към тези преводи. Приписки, които биха били рефлексия към онова, което си превеждал.

Савчо Савчев: Тук-там има нещичко…

Георги Славчев: Да, но да ги събереш като книга, ти можеш да го направиш…

Савчо Савчев: Е, дай Боже… Благодаря на всички за вниманието. Бъдете здрави!


Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria