Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

януари 25, 2015

Свиване

Запознанството (1)  

Специален поздрав за всички крайни елементи, които искат да бутат нещата, които не разбират…

p1


p2


p3


p4

Снимки: Лили Пенкова

Свиване

Свобода за кого  

Всички са за медиен плурализъм, дори  в медийните империи.

Всички са за прозрачност на собствеността и контрола върху медиите, и фиктивните собственици, и наемниците на фиктивните собственици,  сигурно и  консултантите.

До момента, в който стане дума за предприемане на мерки.

Вероятно не е било лесно да се постигне съгласие по приоритет 18.1 в проекта за правителствена програма –   гарантиране на медийната независимост и плурализъм, прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите.  В окончателния текст предвиденото в работни варианти  въвеждане на правила се е превърнало в  обсъждане на възможността за въвеждане, изискването за спазване на Етичния кодекс на българските медии е заменено със спазване на (кой да е) етичен кодекс.

Създаване на специализирано звено  за медиен плурализъм изобщо е отпаднало от програмата. В медиите има  две обяснения:

  • Официалното е на вицепремиера Р.Бъчварова: Текстът за следенето на концентрацията в медиите бе в работен вариант и бе премахнат, тъй като това е в правомощията на Комисията за защита на конкуренцията.
  • Неофициалното е на Труд и 24 часа: Такива болшевишки мерки няма да присъстват в правителствената програма, отсякъл премиерът Бойко Борисов пред свои приближени и ги задраскал. Самите Труд и 24 часа обявиха мерките в проекта за мракобесни.

Обратно мнение  –  в подкрепа на оценката за плурализъм:

  • Защо мерки  в защита на плурализма са необходими и кой печели от свободата

Защото при деформирана медийна среда, каквато е нашата, ненамесата е свобода – но свобода за големите да стават още по-големи. В САЩ се наблюдава същата реакция – “Първата поправка се използва като средство да се държи държавата далече от свободата на корпорациите“.

Защото не е възможно резултат в тази област да се постигне чрез саморегулиране. Етична комисия не може да ограничи предприятие да не придобива друго предприятие.

  • Защо оценката за медиен плурализъм (плурализъм на собствеността и контрола) не е в компетентността на конкурентните регулатори

Защото конкурентното право не предоставя средства за оценка и надзор върху медийния плурализъм. То предвижда само икономически анализ за оценка. Докато за другите индустрии това е достатъчно, за медиите не е така. В конкретни условия с по-малък пазарен дял медия или медийна група може да има значително влияние и това може да се илюстрира с пример от Обединеното кралство, където не беше разрешено придобиване на  17 на сто от една сателитна медия, а само дял от 7.5 на сто.

Защото самата КЗК в свое решение и пред медиите  е обосновавала липсата на задължение (впрочем и експертиза) да провежда неикономически анализ, както и още:

“напълно възможна е хипотеза, при която, в резултат на контрола на КЗК дадена концентрация бъде разрешена, а в резултат на регулаторен контрол по отношение гарантиране на плурализма, същото това вливане или придобиване на предприятия от медийния сектор не бъде разрешено. Иначе казано, дадена концентрация би могла, от гледна точка на ЗЗК, да не води до установяване или засилване на господстващо положение, но същевременно да противоречи на правилата относно плурализма или други правила, произтичащи от секторна регламентация.”

Защото в държавите от ЕС специализиран орган  провежда неикономическия анализ – напр.   конвергентният регулатор за електронни съобщения и медии в ОК или в някои държави – специален медиен конкурентен регулатор.

Защото едно предприятие може да придобие значително влияние не само чрез сливане или придобиване на друго. Оценка трябва да се прави не само при сделки, а текущо.

Не е лесно да се премине към ефективна оценка за плурализъм – но с течение на времето няма да става по-лесно.

 

Свиване

Бернардо Ачага: Естебан Верфел  


  Подвързани с кожа в по-голямата си част и строго подредени по лавиците, книгите на Естебан Верфел покриваха почти изцяло четирите стени на помещението; това бяха десет-дванайсет хиляди тома, конспект на два живота – неговия и този на баща му; но те изграждаха и топла хралупа, стена, която го отделяше от света и го пазеше, щом седне да пише, както в този февруарски ден. Масата, на която той пишеше – стара дъбова мебел – беше, както и много от книгите, спомен от баща му; още като съвсем млад той бе поръчал да я пренесат от бащината му къща в Обаба.
  В тази стена от хартия, от страници, от думи, имаше обаче една пролука – прозорец, през който, докато пише, Естебан Верфел можеше да види небето и върбите, и езерото, и къщичката на лебедите в централния градски парк. Без да нарушава неговото усамотение, този прозорец си проправяше път през тъмнината на книгите и смекчаваше онази друга тъмнина, която често пъти ражда призраци в сърцето на хората, несвикнали да живеят сами.
  Естебан Верфел съзерцава в продължение на няколко мига покритото с облаци, бяло-сиво небе на този февруарски ден. После отвърна поглед, отвори едно от чекмеджетата на писалището си и измъкна оттам тетрадка с твърди корици, надписана с номер дванайсет, напълно еднаква, във всяко едно отношение, с другите, вече изписани, единайсет тетрадки от личния му дневник.
  Красиви бяха тетрадките с твърди корици. Харесваха му. Той често си мислеше, че ги съсипва, че историите или размишленията, които обикновено съхранява в тях, провалят хубавата съдба, полагаща се на всяка тетрадка, и най-вече на тетрадката с твърди корици.
  Може би беше прекалено да се мисли така за предмет като тетрадка. Вероятно да. Но той не можеше да го избегне, още по-малко когато, както въпросния ден, се готвеше за започне нова. Защо ли вечно мислеше за онова, за което не желаеше да мисли? Неговият баща му беше казал веднъж: Не ме тревожи, че главата ти е пълна с фантасмагории, а ме тревожи, че те са все едни и същи. Така си беше, но той така и не разбра какви причини го подтикваха към това.
  Подтикът за неговите вечни фантасмагории беше, така или иначе, много силен и Естебан Верфел не можа да не отстъпи пред изкушението да вдигне очи към лавицата, където държеше единайсетте вече изписани тетрадки. Там, полу-скрити между географските трактати, стояха страниците, потвърждение на неговия живот, които пазеха красивите моменти, най-важните факти. Но не ставаше дума за съкровище. В тях нямаше вече никакъв блясък. Препрочитането им беше като гледане на изцапани с пепел листове; то будеше в него чувство за срам и той усещаше, че нараства желанието му да заспи, да забрави.
  - Тетрадки с мъртви думи - прошепна сам на себе си той. Изразът също не беше нов.
  Но той не можеше да позволи този начин на мислене да го отдалечи от задачата, накарала го да седне на масата, нито, както в толкова други случаи, да го поведе от един към друг лош спомен, все по-надолу и по-надолу, към една земя, която той много отдавна, от времето си на студент по география, наричаше Нос „Безутешност”. Беше вече зрял човек и знаеше как да се изправи срещу собствените си сили. И щеше да се бори, щеше да изпълни тази нова тетрадка.
  Естебан Верфел взе перодръжката – дървена, която той използваше само за да пише в дневника си – и я потопи в мастилницата.
  17 февруари 1958 г., написа той. Почеркът му беше красив, изчистен.
  От другата страна на прозореца небето беше станало съвсем сиво, и ситен, невидим дъждец потъмняваше цвета на бръшляна, покрил къщичката /колибката/ на лебедите. Тази гледка го накара да въздъхне. Той би предпочел по-различно време. Не му харесваше паркът да е празен.
Отново въздъхна. После потопи перодръжката в мастилото и се наведе над тетрадката.

  Завърнах се от Хамбург – започна той – с намерение да пиша бележки за своя живот. Но няма да го правя по систематичен и изчерпателен начин, както би могъл да постъпи – навярно с пълно право – човек, който се счита за огледало на една епоха или на едно общество. Разбира се, това не е моят случай и няма да постъпя така. Ще се огранича с разказване на случилото се един следобед преди много време – по-точно, когато бях четиринайсетгодишен -, и с последствията от въпросния следобед за моя живот, а те бяха големи. Не е много онова, което се побира в няколко часа, за човек вече в есента на живота си, но аз само това имам за разказване – то е единственото, което си заслужава. А може и да не е чак толкова малко. В края на краищата, аз към човек, посветил се на преподаването, а, както е известно, училищният подиум води по-скоро да запек, отколкото до приключения.

  Той се облегна на стола да изчака изсъхването на мастилото. Денят си оставаше все така сив, но дъждът беше много по-силен, отколкото няколко минути по-рано, и неговият звук – глухото шумолене при падането му в тревата, достигаше съвсем ясно до стаята. Имаше и промяна в околностите на езерото – лебедите бяха сега вън от къщичката и пляскаха необичайно силно с криле. Никога не ги бе виждал такива. Дали пък не обичаха да се мокрят? Или липсата на зрители беше предизвикала радостта им? Това той не знаеше, а и не си струваше да си губи времето с глупави въпроси. По-добре да го използва, за да прегледа току-що написаното.

  Никога не съумяваше да започне добре. Думите отказваха да изразят вярно онова, което се искаше от тях, сякаш ги мързеше, или нямаха достатъчно сила, за да го направят. Баща му имаше навик да казва: Мисълта ни е пясък, и когато се опитваме да съберем шепа от тази мисъл, повечето песъчинки изтичат между пръстите ни. Вярно беше. Той, например, съобщаваше за бележки, а щеше да е по-точно да говори за разсъждения, защото именно това искаше да направи – като тръгне от случилото се един следобед през юношеството му, да извлече от него хубави разсъждения. Но това не беше единственото му стъпване накриво, имаше и още.
  Можеше да задраска написаното и да почне отначало, но той не искаше. Щеше да е против неговите правила. Харесваше му страниците да са безупречни, и неговите, и тези на другите, и той се гордееше, че, заради тази безупречност, учениците му го наричаха с името на известен сапун. Освен това, защо да се мъчи с търсене на добро начало? И при втория опит ще допусне грешки. По-добре са продължи, като уточнява и постепенно поправя неудачното си начало.
  Той отново погледна към парка. Вече нямаше лебеди в езерото, те всичките се бяха приютили в къщичката. Не, и на тях не им харесваше февруарският дъжд.

  Така или иначе – продължи той -, стремежът да подбираме специалните моменти от живота си може да се окаже сериозна грешка. Животът навярно може да бъде оценен единствено в своята цялост, in extenso, а не на части, не като взимаме един ден, а оставяме настрана друг, отделяйки годините като части от кръстословица и заявявайки в крайна сметка, че тази била много добра, а онази – много лоша. Защото всичко, което е живо, живее като река. Без никакви прекъсвания, без спирки.
  Но, както е вярно това, безспорна е и тенденцията на паметта, която е почти противоположна. Както всеки добър очевидец, и паметта харесва конкретното, харесва да подбира. Ако би трябвало да я сравня с нещо, бих казал, че тя действа като око. Но никога, за сметка на това, не би го направила като счетоводител, специалиран в инвентаризации.
  Например, аз мога да видя сега къщичката на лебедите в парка, покрита с бръшлян от земята до върха на покрива, тъмна на цвят и още по-тъмна в дъждовни дни като този; мога да я видя, но в действителност никога на я виждам. Вдигна ли очи, всеки път погледът ми се плъзва по еднообразния зелен или черен цвят на листата и не се спира, докато не намери червеникавото петно на един от ъглите на покрива. Аз дори не знам какво точно представлява то. Може да е парче хартия, или примула, пожелала да изникне там, или керемида, останала непокрита от бръшляна. Така или иначе, за моите очи е все едно. Напускайки тъмнината, те винаги търсят тази точка светлина.

  Естебан Верфел вдигна поглед към червеникавото петно. Но и този път наблюдаването не изясни нещата. Можеше да е както примула, така и парче хартия, или керемида. Но, в крайна сметка, тази подробност беше без значение. Но-важно беше онова, което той току-що бе написал за паметта. Да кажеш, че паметта харесва конкретното се оказваше неточно. То не беше въпрос на харесване, а на необходимост.

  По този начин действа окото – продължи той - а също, ако мисълта ми е правилна, и самата памет. Тя забравя обикновените дни; в замяна на това търси светлината, забележителните дни, моментите на силни преживявания; търси, както в моя случай, един далечен следобед от живота ми.
  Но, стига вече. Време е да започна същинския разказ.

  Естебан Верфел изпита облекчение, след като с една черта сложи край на тази първа страница от тетрадката. Готово, вече беше очертал въведението на онова, което искаше да разкаже. Сам не знаеше защо действа точно по този начин, с толкова заобикалки и с такова бавене, но то му беше твърде присъщо, винаги бе постъпвал така. Той никога не пишеше, нито говореше направо, никога не общуваше открито с хората около себе си. След толкова много години, приемаше този недостатък на своя характер, своята плахост, своето малодушие; но все още го болеше за пропуснатите заради това възможности. В неговия живот всичко беше мълчание, пасивност, уединение.
  Но ето, че пак се отклоняваше. Сега не ставаше дума за начина му на живот, а за начина му на писане, и беше еднакво незначително дали го прави със заобикалки или без заобикалки. Никой никога нямаше да прочете личния му дневник. Колкото и понякога да си фантазираше, представяйки си читател – седнал край същата тази маса, след неговата смърт - как разглежда тетрадките му, той така и не можеше да го повярва. Не, никакъв читател нямаше да има. Смешновато беше да се тревожи чак толкова за стила.
  Той погледна към парка, докато потапяше перото в мастилницата. Без обичайните хора, тръгнали на разходка, околностите на парка изглеждаха под дъжда по-самотни от всякога. Появилите се в тревата вадички се къдреха, прехвърляйки се през камъчетата.

  Hic incipit – написа той - тук започва историята на един следобед, когато, за пръв път в живота ми, ме заведоха на църква. Тогава бях четиринайсет годишен и живеех с баща си в селище, наречено Обаба.
  Беше неделя и аз си бях уговорил среща с неколцина мои съученици, за да отидем до киното, което бяха построили на пет километра от Обаба, близо до железопътната линия. Но, нарушавайки за пръв правилата, които ръководеха нашите отношения, те решиха да се явят вкъщи много преди определения час, за да ми отправят, още щом отворих вратата, най-малко очакваната от мен молба.
  - Молим те – казаха – ела с нас на църква, ела да изпеем заедно псалмите днес следобед. Кажи на инженер Верфел да те пусне, кажи му, че за да пее псалми не е необходимо човек да е вярващ.
  Странно беше това тяхно поведение. Толкова дръзко, искам да кажа. И дръзко е в случая най-точната дума, защото ходенето по гости – доколкото предполага виждането на чужда къща отвътре – се считаше в Обаба за лош навик, нещо подобно на поглеждане към човек, докато се съблича. Освен това, баща ми беше чужденец, външен човек, враг, и всички знаеха колко много мрази църквата и религията.
  Днес, от разстоянието на времето, за мен няма съмнение, че каноникът на Обаба – човек на Лойола – е лицето, насърчило това предложение. От негова гледа точка, аз трябва да съм бил една душа в опасност; дете, което, лишено от майка – тя беше умряла при раждането ми -, се намира изцяло във властта на едно омразно същество – мъж, който не би се поколебал да повлече сина си към пропастта, в която самият той живее. Каноникът навярно е помислил, че няма по-добър начин за привличането ми от използване на дружбата с моите съученици.
  Омразата между каноникът и баща ми не беше, така да се каже, единствено интелектуална. Тя беше свързана не само с иконоборската позиция, възприета от инженер Верфел още с поемане на ръководството на мините в Обаба, но и с още нещо. И това нещо беше моето съществуване. За да го кажа с думите, които един ден чух да произнася учителят, аз не бях плод на законен брачен съюз. Не бях такъв по простата причина, че моите родители се бяха свързали по свободен начин, без да минават през църквата – нещо, което в ония времена и на това място, беше недопустимо. Но това е друга история и няма място за нея в тази тетрадка.

  Паркът беше все така пуст както преди, а дърветата, все още чужди за идещата пролет, имаха уморен вид. Лебедите също не проявяваха признаци на живот.
  Той откъсна очи от прозореца и препрочете написаното. Не, за историята на родителите му нямаше място в тази тетрадка. Може би в следващата, в тринайсетата. И би била преди всичко историята на една млада жена, решила да заживее с чужденец и, по тази причина, оклеветена и подложена на изолация. Майка ти се е търкаляла с кого ли не. Майка ти не носела бельо. Майка ти е умряла млада заради всичко лошо, което е вършила.
  Изреченията, слушани през междучасията в училището на Обаба, все още го караха да страда. Той не знаеше дали ще напише или няма да напише онази тринайсета тетрадка; ако го направи обаче, щеше да е много мъчително за него. Така или иначе, то оставаше за по-нататък. Това, което сега го занимаваше, беше историята, донесена от пътуването му до Хамбург.
  Естебан Верфел се наведе над масата. Неочакваното посещение на неговите съученици отново завладя въображението му.

  След като видяха колко много се учудих аз на думите им, другарите ми – без изобщо да споменават каноника – обосноваха предложението си по доста недодялан начин. Според тях не беше добре, дойде ли неделя, да ходим всеки по отделно. Единственото, което сме постигали така било да си губим времето, защото понякога те свършвали десет или петнайсет минути по-рано от обичайното – минути много ценни за пристигане навреме в киното; в крайна сметка обаче те никога не се възползвали – заради мен, естествено, защото аз съм бил техен приятел и те нямали друг избор освен да ме чакат.
  - Винаги пристигаме след като филмът е започнал – обобщи един от тях, - и ми се струва, че е глупаво да бъхтим пет километра с колелата, а после нищо да не разберем. Много по-добре е да вървим всички заедно.
  Доводът беше, както казах, доста нескопосен, защото обикновено церемонията траеше по-дълго, а не обратното. При все това, не им противоречих. Всъщност аз имах желание да вляза в църквата. И то не само защото беше забранено – следователно и желано - за мен място, но и защото изпитвах необходимостта да бъда едно обикновено момче, едно от многото. Аз бях, заедно с баща си, единственият човек в Обаба, чийто крак никога не бе стъпвал в тази сграда, и, естествено, тогава едва четиринайсет годишен, не ми харесваше да ме сочат с пръст.
  Така че предложението отговаряше на желанието ми и аз не оспорих онова, което те ми казваха. Само посочих вратата на библиотеката. Там беше баща ми. От него трябваше да поискат разрешение. Не, аз не се осмелявах, по-добре да му го поискат те. Но не очаквах от него съгласие. Струваше ми се, че баща ми ще ги отпрати с вик, че той няма –точно въпросната неделя – да престъпи принципите, които бе отстоявал през целия си живот.
  - Ако иска, нека отиде – чух аз тогава. Първо се изненадах, а после се изплаших – все едно всички стъкла на прозорците се бяха счупили изведнъж. Защо ли се съгласяваше? Дори не можех да си го представя.

  Един лебед крещеше пред вратата на къщичката, с всичка сила, и като че ли се караше на дъжда. Дъждът не преставаше. Мачкаше тревата и образуваше все по-дълбоки локви. Скоро целият парк щеше да се превърне в гъол.
  Естебан Верфел преплете пръсти над тетрадката. Не, на четиринайсет години той не можеше да разбере баща си, защото, по онова време, той все още не го гледаше със собствените си очи, а с очите на другите – с очите на онези, които, както сам можа да разбере по-късно, бяха заклети врагове на инженер Верфел. В Обаба казваха за него, че бил горделив и необщителен човек; същото мислеше и той. Разправят – каза му го едно момиче, което играеше с него на площада - че баща му бил толкова жесток, че биел с камшик работниците в мината, а той се усмихваше, клатеше утвърдително глава. И всъщност приемаше този образ, защото не разполагаше с никакъв друг. Какъв беше баща му? Ами само това - негов баща. А освен това? Освен това, нищо. Е, да, беше минен инженер.
  Но тия времена бяха отминали. Той не беше вече отхвърлящият всичко юноша, а зрял мъж. И смяташе, че разбира причината, поради която инженер Верфел беше приел предложението на съучениците му.
  - Умора – въздъхна той. Започваше да му харесва дъждът. Помагаше му да си спомня.
  Действително, инженер Верфел беше уморен и съжаляваше, че е напуснал родния си град Хамбург, за да отиде някъде, където неговите убеждения бяха смешни. В началото той мечтаеше да се върне. Ще се върнем, Естебан, и ти ще учиш в същия университет, в който съм учил и аз. В детството си това е изречението, което най-често беше слушал от неговата уста.
  Скоро обаче започнаха лошите новини. Един ден, мината – затваряха я; друг път купените на борсата ценни книжа губеха стойност и го оставяха почти разорен; трети – писмото на Теодор Щайнер, най-добрият му приятел, който му съобщаваше, че сдружението, в което те двамата членуват – клуб Айхендорф - е било забранено в Германия, че неговите идеи са преследвани и там, където той е роден.
  По времето, когато Естебан беше четиринайсет годишен, той вече се беше отказал. Щеше да си умре в Обаба, никога нямаше да се върне в Германия. Синът му нямаше да учи в германски университет. Така че, при това положение, беше логично той да няма сили да продължи борбата за неговото образование. И какво от това? Ако иска, нека отиде. Все едно, битката беше изгубена.
  Лебедът, който беше до вратата на къщичката, отново взе да грачи и този път успя да накара всички останали вътре да му пригласят. Шумотевицата го отвлече от спомените.
  - Кога ли ще млъкнат! – извика той.
  Защо ли беше толкова горд?, запита се след това.
  Да беше по-смирен, инженер Верфел щеше да приеме по-добре живота в Обаба. И да беше по-интелигентен – също. В крайна сметка, това е то интелигентността – способността да се приспособяваш във всяка ситуация. Който се научи да се приспособява, никога няма да попадне в ада. Тъкмо обратното – постига щастието. За какво бяха послужили на баща му книгите, четенето, убежденията? Единствено, за да се окаже победен. Само дребните души се приспособяват в живота, казваше често баща му. Но аз не бях съгласен с него. Нито бях съгласен със старата максима, която обвързва знанието със страданието, с твърдението, че колкото повече знаел човек, толкова повече страдал. Той така и казваше на учениците си – това отрицателно последствие е възможно само на първото стъпало на познанието. На следващите е задължителна победата над страданието.
  Лебедите изглежда се бяха успокоили. Етебан Верфел потопи перото в мастилницата и заниза красивите си букви в горната част на нова страница. Беше решил да запише разсъжденията си в тетрадката.

  Дори в най-тежките ситуации има момент, когато да спреш да се бориш се превръща в нещо желано и приятно. Такa корабокрушенецът в крайна сметка винаги се помирява с морето; дори и онзи, който, след като e изгубил много кръв, опитвайки се да спаси кораба, се е надпреварвал цяла нощ с вълните, под звездното небе, заобиколен от риби, съвършено сам. Няма значение какво е направил той, нито колко е привързан към живота – краят винаги е сладостен. Той вижда, че повече не може, че никой не идва, че не съзира бряг; тогава приема, успокоява се, отдава се на морето като дете, което само иска да заспи.

Преводът на „Обабакоак” (издадена от Издателство “Панорама” през 2014 г.) е на Мария Пачкова. Бернардо Ачага ще гостува в България по покана на Институт “Сервантес”. Срещата с него е насрочена за 29 януари 2015 г. (четвъртък), от 18:30 часа в Greenwich Book Center (София, бул. “Витоша” № 37).

Бернардо Ачага  Бернардо Ачага е сред най-известните представители на баската литература. Роден през 1951 година, следва първоначално икономика в Билбао, а по-късно и философия в Барселона. Работи като банков служител, книготърговец и учител по баски, официалният език на баското малцинство в Испания. От началото на 80-те години на миналия век се посвещава изцяло на писането. Със своите романи, стихове, детски книги и текстове за група „Banda Pott” Ачага спечелва голяма популярност в родината си.

Корицата на книгата„Обабакоак” („Хора и неща от Обаба” е преводът на заглавието, което по този начин обединява – чрез поредица от кратки или по-дълги разкази – около фикционалното баско село Обаба едно пъстро общество от общество от разбойници, интелектуалци, пастири, идиоти и същества, родени от суеверия и митове. Преведена на над 30 езика, „Обабакоак” е наградена с най-високите отличия за художествена литература на Испания, сред които и „Националната награда за литература”. След „Синът на акордеониста”, издадена от издателство “Панорама” през 2009 г., „Обабакоак” е втората книга на Бернардо Ачага на български език.

Свиване

Лонгбордаж  





Свиване

БОНССист?  

В последно време се занимавам с младежки дейност и политики. Някак логично повече се взирам към достиженията в тази област на нашите европейски партньори. Зачетох се обаче и в историята …

януари 24, 2015

Свиване

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2014  

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за усъвършенстване (опростяване) и пилотно прилагане на инструмент за  Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС.

Анализират се правни, икономически и социални индикатори.  Пилотното изследване е проведено през 2014 г. в девет държави от ЕС, между които и България. Резултатите са представени в България през есента на 2014 г. с участие на представители на институции, медии, експерти.

В бъдеще подобна оценка ще се проведе във всички държави от ЕС, а изучаването на медийния плурализъм се предполага да се провежда текущо.

Резултати от МРМ 2014 по области и държави,  включително резултатите за България.

mpm bg


 

Свиване

Restoration to the Rescue  

A friend of mine came to me for help. She accidentally deleted all photos from her camera SD card. And she needed help to restore them.

This is quite typical scenario. Clearly you cannot repair much, but there’re tools, which can help you to restore as much as possible.

Restoration ScreenshotRestoration (Restoration @ Software Informer) is one of these tools. Unfortunately, the product seems a bit “abandoned” (last update was to make it compatible with Win2k :) ), but it works on my Windows 8.1 Pro.

Restoration works quite well. It works on “full drive level”, i.e. it scans the whole drive for deleted files (you can set a filter), and then offers you to restore them by copying, i.e. to copy the (current) contents of the deleted file to another location, where you can review if the file has been restored OK.

In the “restore pictures from SD card” scenario, it worked quite well. It scanned the SD card, and I just asked it to copy all discovered files to my hard drive. Then I was able to clear the invalid JPG files and I delivered her the files, which were good.

Restoration is also delivered as a ZIP file, which you can run from any folder. It immediately went to my “Programs” folder, together with PortableApps, and as far as it works on the OS (Windows 10, we will see…), I’ll keep it handy!

Свиване

първите ни срещи  

беше влажен ноември и първата ни среща с теб беше на НДК, когато аз ти звъннах от телефон с фонокарта на твоя домашен, впрегнах всичката си енергия в това да вдигнеш телефона именно ти (получи ми се, винаги ми се получава в такива моменти), иначе може би щях да затворя и нищо от това нямаше да се случи; едно момиче иска да те види, промълвих в слушалката, ти прозвуча сякаш го очакваше, тръгна веднага и скоро беше при мен; вероятно сме минали по маршурта, който повтаряхме и преповтаряхме още няколко години;

след това е редно да разкажа за една от първите ни и последни срещи, на която гледахме „Бруно” и беше най-неловката първа среща някога, беше прекалено топло и неясно лято;

първата ни среща с теб през юли, на която ходихме 10 часа на Витоша и се загубихме по пътеки, но и двамата носехме вафли; намерихме изоставени ски в храсталака; вече стигнали на върха, лежах на една скала, слушах Balkansky и очаквах да ме целунеш, но те целунах аз (винаги аз) половин година по-късно; от една от другите ни срещи помня масала в „Апартамента” и „Мечката” на Жан-Жак Ано, но като цяло помня всичко, всичко без начина, по който открих, че си ме наричал години след това, когато случайно си включих стария телефон;

първата ни среща с теб всъщност не беше среща, защото никога не сме имали среща; убивахме време между лекции, пиехме кафе в любимия ни бар срещу университета, слънцето блестеше в очите ни, както винаги през тези години, и ти ми обясняваше как наричали марихуаната бабите в селото на приятелката ти; щеше да говориш още за приятелката си (а аз да пиша още за теб), още няколко години, докато накрая не изговори прекалено много наведнъж и не спря, после и аз спрях изведнъж;

първата ни среща с теб, на която лежахме на тревата в парка, a в мен дойдоха да се галят два голдън ретривъра, мислех си, че това е най-близкото до щастие състояние, сега си мисля, че съм се заблуждавала; за доста неща съм се заблуждавала;

и вероятно „официалната” ни първа среща, за която беше мрънкал седмици наред, след като се бяхме върнали от морето; на която ни валя дъжд, притичахме с колелата, скрихме се под чадърите, а там или минаха, или дойдоха също да се крият всички познати на света; те се чудеха кой си, чудех се и аз, после разбрах и сега ми се иска да не се бях чудила;

и първата ни истинска среща с теб през септември, за която бях мрънкала седмици наред, на която ти пи ракия и аз ти взех якето, за да можем да се видим пак; видяхме се пак, животът се намеси и се наложи да излизаме на втората си първа среща през юли;

какво иска (да каже) авторът:

не иска повече ерозия валежи
промени в нивата на реката
случайни земетресения
разтърсващи случайности
и резки скокове
но авторът не иска да забравя

бих искала да ламинирам този
манифест на палимпсест
без повече добавки
в бездруго тромавия текст


Свиване

Приказка за страхлива принцеса, умен принц и … (още нещо)  

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много добра и благородна (естествено, нали е принцеса). Тя обичала да пътува из царството и да среща най-различни хора. Срещала странни хора, срещала и страшни хора, срещала смешни хора, срещала и глупави хора и макар на пръв поглед всички те да били различни, всички те имали нещо общо – даже две общи неща – харесвали принцеси и обичали да си говорят с тях и второ – всички те носели страхове. Смешните хора носели смешни страхове, страшните – страшни, глупавите – глупави и т.н. (схващате идеята)

Та, всички тези хора, обичали да си говорят с принцесата и да споделят с нея страховете си. Принцесата с радост им обръщала внимание и ги изслушвала, защото виждала, че след това те си тръгвали спокойни, уверени, усмихнати и умиротворени и в очите им нямало и помен от предишния страх. Това, което принцесата не знаела тогава, било, че като взимала страха на хората, тя ставала страхлива. И колкото повече страх взимала, толкова по-страхлива ставала. И още по-лошо даже – вече не можела да различи кой страх бил странен и кой страшен, кой смешен и кой глупав…

Така, лека-полека, принцесата започнала да се страхува, че ще започне твърде много да се страхува и от много страх в сърцето й няма да остане място за нищо друго, а както всички вие добре знаете, в принцесешкото сърце трябва да има място за приказни принцове, принцесешки приказки, турнири, любови и … шоколад, а не за страх…. И ако това беше обикновена приказка, никой принц нямаше да може да спаси принцесата, защото принцовете разбират от копия, битки и турнири, в краен случай от любов и някоя и друга билка, и в мнооого краен случай, част от тях знаят някои отговори на важни въпроси, но … страх… принц и страх – няма такава комбинация!

За щастие на принцесата, обаче, нашата приказка не е обикновена и точно когато принцесата започнала да се страхува, че няма да има кой да я избави от страховете й, се появил напет, силен, услужлив и … доста умен, впрочем, принц…

(мдаааам, принцесата не била срещала умен принц досега и си мислела, че те не съществуват, защото ако всички принцове бяха умни, нямаше да им се налага да основават КГБ, нито пък да искат лявата ръка на принцесата, нито пък щеше да се налага на принцесите да ползват ЧАР за убеждаване на принцове, нито щяха да ходят с цяла свита от придворни билкари, сладкари, смешници, мълчаливци… – един умен принц би си вършил сам работата, ама айде, това са прочетени приказки вече :) )

Та, както казах, принцът се появил точно навреме, за да помогне на принцесата да се отърве от страхове, които била събрала с добрината си…

(трябва да призная, че и за моя изненада, принцът се оказал наистина умен… почакайте само да чуете какво посъветвал принцесата…)

Когато принцът се запознал с принцесата, станало нещо много странно – той не забелязал, че принцесата е умна, разумна, прелестна и омайна! (представяте ли си?!) Единственото, което забелязал, било че принцесата е … страшно странно смешна, но понеже бил умен (помните, нали!), веднага разбрал, че събраните страхове са превзели принцесата и са я променили. Принцесата се изплашила (много ясно, нали вече била страхлива!), че е изгубила всичката си прелестност и омайност, но той я успокоил, че те само са се скрили дълбоко и когато страхът си тръгне, те ще се върнат отново. Принцесата харесала това обяснение и била готова да го послуша за всичко (почти ;) )

Принцът само това и чакал. Той я накарал да направи страха на топчета (нямам нищо общо, не знам защо на топчета) и да ги събере в чувал, оплетен от водорасли, морска пяна и русалска песен… (е, сега, от къде е взела чувала? – принцът го донесъл… Пропуснах ли да кажа, че доплавал с кораб? Да? Е, добре – Принцът Доплавал С Кораб!) Принцесата не чакала нито миг повече и извадила и от най-дълбоките кътчета на сърцето си всичкия страх, който намерила. И тъй като вече отдавна не било ясно кой страх е неин и кой – чужд, тя събрала всичко, което намерила…  Затова и топчетата станали най-най-различни – малки, големи, едноцветни, шарени, прозрачни, твърди, меки, леки, тежки… всякакви! И напълнила не един, не два, а цели три чувала!

Принцът събрал придворната си свита, натоварил страховете на принцесата и потеглил… Обещал й да ги изхвърли в най-дълбоките води на най-далечното море отвъд хоризонта… Принцесата не възразила… и принцът тръгнал толкова бързо, че никой не разбрал дали обещал да се върне…

(следва продължение)

Свиване

Новото – седемнадесет дни с „Кръстопът” и DICTUM  

Седемнадесет стъпки по пътя към брой 71 (година VII, бр.1, 8 януари 2015 г. – 7 февруари 2015 г.) на eлектронното списание за литература „Кръстопът” заедно с това, което можете да чуете само в DICTUM

ЛФ

ПОЕЗИЯ:

Албена Тодорова:

     *** (Гордостта не е…)

Васил Балев:

     Spleen

Дарина Денева:

     Пейзажи в ключалката

Диляна Георгиева:

     Равноденствие

Екатерина Йосифова:

     П

Иван Сухиванов:

     Чужденец

Катя Белчева:

     *** (Когато ръката ти…)

Людмила Миндова:

     Покриви

Мария П. Василева:

     *** (Дума за водата…)

     *** (Каквото кажеш…)

Оля Стоянова:

     Малки истории

Стефан Гончаров:

     Панел


Стефан Иванов:

     крайно удоволствие

     Снежни човеци


Стойчо Младенов:

     Тихо

Христина Панджаридис:

     Две хайку



ACCENTS / АКЦЕНТИ*:


Albena todorova / Албена Тодорова:

     at the emergency room… / гледайки жената в спешното…

Beloslava Dimitrova / Белослава Димитрова:

     A Person / Човек

Daniela Encheva / Даниела Енчева:

     the note I did not send… / бележката, която не изпратих…

Ekaterina Grogorova / Екатерина Григорова:

     Kindness / Доброта

Ivan Suhivanov / Иван Сухиванов:

     the best dress / най-хубавата рокля

Hristina Pandzharidis / Христина Панджаридис:

     haiku / хайку

Katya Belcheva / Катя Белчева:

     *** (In the hour…) / *** (В часа, когато…)

Kerana Angelova / Керана Ангелова:

     Ballad for Grandma / Балада за баба

Olya Stoyanova / Оля Стоянова:

     The Museum in Drama / Музеят в Драма

Yana Punkina / Яна Пункина:

     Saint Valentine, Brother / Музеят в Драма

Zlatna Kostova / Златна Костова:

     I’m not / Не съм



ПРОЗА:

Иванка Могилска:

     Фрагмент от „Внезапни улици”

Хенри Милър:

     Фрагмент от „Колосът от Маруси”

Христо Димитров:

     Милена



САМО В DICTUM:

Албена Тодорова чете свое неозаглавено стихотворение (Гордостта не е…)

Иван Сухиванов чете стихотворението си „Чужденец”

Златна Костова чете стихотворението си „Не съм”

Катя Белчева чете свое неозаглавено стихотворение (Когато ръката ти…)

Стефан Иванов чете стихотворението си „крайно удоволствие”

Людмила Миндова чете стихотворението си „Покриви”

Оля Стоянова чете стихотворението си „Малки истории”

Христина Панджаридис чете вде свои хайку

Яна Пункина чете стихотворението си „Търсене на тялото”


ОПТИКИ / ДУМИ ЗА КНИГИ / ВЕСТНИК

С Ина Иванова за „Портрет на комшията като умрял” от Христо Димитров

С Кристин Димитрова за книгата на Мария П. Василева „Повторения”

Марин Бодаков за „Английски за гълъби” от Стивън Келман

С Петър Чухов за „Кибритени лодки”

С Роман Кисьов за книгата му „Яйца на Феникс”

Темз Арабаджиева за „Колосът от Маруси”

• Нели Лишковска: Откъс от Четвърта част на „Деветимата”


Всички публикации в програмата и инициативата „QR-антология за съвременна българска поезия”.


Можете да прослушате и прочетете и всички стихотворения включени към момента в „Представи” – аудиоантология за съвременна българска поезия.

НОВО – само в DICTUM можете да следите развитието на проекта “Глас(ни”: уникална документална аудиоантология.

Припомняме, че “Кръстопът” поддържа и библиотека на книги в електронен вариант с безплатен достъп, както и аудиокниги.


* – рубриката ACCENTS / АКЦЕНТИ дължи на Катерина Стойкова-Клемър подбора на включените в нея автори и превода на стихотворенията им на английски език.

Свиване

Христо Димитров: Милена  


   Когато Роман ни напусна, животът ни заприлича на ателие, в което художникът сам е зазидал прозорците. Стана тъмно в главите ни и черен, застоял въздух забуча из тях.
   Роман си тръгна внезапно, без да даде знак на никого от нас. И преди той ни държеше на разстояние, но някак си отгатвахме цветовете на настроението му. За Роман бяхме свитата на омагьосан принц, чираци на прокълнат магесник. Бяхме се научили да се догаждаме за желанията на сърцето му.
   Казват, че на онези, които падат отвисоко, сърцата им спират още във въздуха. Преди тялото да докосне земята… Казват. Но не е сигурно. Защо тогава онези с ластичните въжета продължават да живеят.
    „Направих го, за да усетя тръпката на живота”.
    „Скачам от високо заради вятъра в ушите.”
    „Мога да скачам всяка събота и неделя”
   Малоумни идиоти! Пожелаваме ви да….
  Роман умееше да спира дъха на всеки, когото пожелаеше. Изпитото му, облечено в любимите му черни одежди, тяло разпръскваше вълните на желанието из етера и те проникваха през кожата ни.
   Още докато разтриваше слепоочията си със своите дълги, изваяни от слонова кост пръсти, неговите мисли ставаха наши.
  Роман полетя с главата надолу от най-високата сграда в нашия град. И преди ни е отблъсквала тази сграда със своята плебейщина, но след като Роман полетя от нея, разбрахме, че е таяла в себе си коварство, по-дълбоко от първобитната злоба на простака. Нарекохме я Кула на Смъртта. Окадена от сажди, гигантска смъртоносна удивителна, забучена в сърцето на града.
   Казват, че нямало много хора, докато летял надолу. Само една млада жена с тънък шлифер и забрадка… лилава забрадка на главата. Докато Роман падал пред очите ѝ, жената стояла с лице между дланите си и пищяла с широко отворена уста.
   Никой не чул звуците, излизащи от гърлото на жената. Било много ветровито в онзи априлски ден.
  Един-единствен свидетел. Но намираха ли се други, които знаеха повече!? Това бихме искали да узнаем. Имаше нещо нередно в смъртта на Роман. Защо го е направил? Защо не ни е оставил писмо? Среща ли е имал на върха на Кулата онзи априлски следобед? Властите поровиха, а после официално обявиха, че спират. Фалцетът на съмнението остана да скрибуца единствено в душите ни.
   Април е най-добрият месец за погребения. Сигурно, защото земята е мека тогава. Пръстта е рохкава и приласкава мъртвия в скута си мълчаливо, като истински любяща майка.
   Но Роман не го дадоха на земята.
  Положиха ковчега му във фамилната гробница - те бяха от стар и многоуважаван род. Семейството им беше дало на града не един и двама герои.
   Докато стояхме отстрани, а очите ни лепнеха по покритата със зелена патина бронзова врата на гробницата, си представяхме, че това е омагьосан замък, и Роман ще намери начин да излезе.
  Стояхме там неподвижни и мълчаливи като кипариси. Казват, че най-тъжното дърво е кипарисът, но и най-издръжливото.
   В онзи момент не мислехме за оцеляването. Стореното от Роман бе подяло корените.
   Останахме дълго след като всички си тръгнаха в онзи безслънчев ден на погребението.
   Дишахме изпаренията на влажната гробищна земя и сигурно сме се надявали, че гласът на Роман ще влезе в нас през дробовете както правеше преди.
   Но той не ни проговори и ние разбрахме, че Смъртта е запечатала със сребърната си целувка устните му. Веднъж завинаги.
   Бавно си тръгнахме.
   Виждахме, че април ще се проточи. Този най-дълъг и най-жесток от всички месеци.
   Април беше за нас злокобен знак - Роман ни напусна през пролетта; неговата и нашата. Нито един от нас нямаше навършени двадесет и четири години.
   Нощта не разведри гърдите ни, както правеше преди.
   Тогава, предвождани от него, спирахме пред вратата на всеки частен или публичен пир и неговото изпито и бледо лице служеше за боен флаг на дружината ни. Лицето на Роман - бяло като сърцето на пламъка.
   Пловдив знае как да се забавлява нощно време. Сърцето на града нехае за тревожността на утрешния ден и за утехата на нощния сън. С Роман ние познавахме нощта до дъно.
   В центъра на града, зад вратите на нощните клубове, танцуват виолетови, синкави, понякога напълно черни пламъци.
   Можеш да се опариш, ако не си поел достатъчно обезболяващи.
   В пулсиращите светлини трепкат издължени, решителни лица. Телата под тези лица, почти неразличими в тъмното, тръпнат в очакване. Дебнат за знаци, за да се нахвърлят едно върху друго. Спорът ще започне от лицата и ще се разреши чрез телата: боричкане или танц, или съвокупление. Все същото движение…
   В такива моменти в очите на Роман блестяха едновременно противоположни знаци. Ставаше ти и страшно и страстно като се втренчат в теб - неговите необикновени, почти виолетови очи.
   Не можеш да разчиташ на думите в търбуха на нощния Пловдив. Затова говориш с очи или се смееш колкото сили имаш, за да надвикаш музиката.
   А никой не можеше да се смее както Роман. Устата му се разчекваше от край до край като паст на лъв, на анаконда или друг, ненаименован царствен хищник. Отвътре излизаше тържествуващ, неопитомен звук.
  Смеехме се зверски тогава с Роман и когато решавахме да напуснем, надменно се отдалечавахме, оставяйки по ъглите купчини от вече използвани, бледи тела.
   Времето преди нощта зад нас догаряше като упоителното огънче на специално приготвена цигара.
   Без Роман нощта пареше под краката ни.
   Имаше нещо нередно в тази негова смърт. Самопричинена. Дали?
  Роман не би се унизил дотам да се замеси в престъпни дела, но… някои негови и наши забавления изискваха вземане-даване с по-особени хора.
   Не казахме нищо на полицията за това. Роман не би го сторил. Беше смел.
  Ирина с дългите крака казваше, че имал големи ташаци от огън. Дългата Ирина му беше известно време любовница, но не се заблуждаваше, че го познава по-добре, отколкото всеки друг от нас.
  Да. Ирина присъстваше най-близо до Роман - докато той седеше в любимото си кресло с висока облегалка, тя стоеше полулегнала върху кожената табуретка вдясно от трона, елегантно свила дългите си голи крака.
   В тази поза обичаше Роман жените си, а също и да с ръждиво-руси коси - цвят, безнадежен като баграта на отиващо си лято.
  Повечето време Роман седеше мълчаливо, отнесено вдишвайки дима на цигарата си – прищипана между пръстите на алабастровата му китка, а Ирина до него рядко се обаждаше.
   Но само на пръв поглед изглеждаше тиха тя, защото в начина, по който седеше, в цвета, с който бе лакирала ноктите на краката си, в подредбата на гривните по ръцете ѝ - там се гонеха звуци и гласове: ръмженето на Кали Тигрицата, безутешния вой на Сибила, искус-с-сителното придихание на Змия.
  Непроизносимо-страстна беше Ирина, но мълчеше, щом ръката на Роман се протягаше хищно и сграбчваше някого от нас.
   Дали си е мислил поне малко за нас, докато е изкачвал черната Кула?
   Среща ли е имал?
  Никога няма да узнаем. С трижди заключени тайни се изпълни светът, откакто ни напусна Роман.
  Преди спяхме крепко през деня и вечер излизахме бодри. После - през цялото време будувахме с възпалени очи. Трудно стъпвахме. Болеше ни.
  Хеброс течеше през града меланхолен. Могъщият Хеброс смени цвета си и се обърна на Коцит. Влачеше катранено-черни води в коритото си. Носеше чудовищно изкривени коренища на изтръгнати дървета. Пенеше се с антрацитна пяна - бързаше да излезе от Пловдив.
   А надолу, под града, други, безутешно-тъжни гласове се сливаха с тътена на реката.
  На това място през хиляда триста и седемдесета година войските ни загубиха битката с варварите. Побелелите кости на загинали конници още блещукат в дълбините на тинята, сред високите треви, и тихо зоват:
   Не ни оставяй тука непогребани, Иване Александре!
   Върни се, върни се, великолепни цезарю! Не давай в залог перлата на царството, принцесата ни! Не пускай златноодеждната Кера-Тамара в харемите на султана, зачернил нашите съпруги. Събери нова войска и спаси от поругаване костите ни!
  Така тихо припяват загиналите войници и в разбитите им очни кухини пламтят сини, неугасими пламъци.
   По същия начин – с черни води - изтече дългият април и започна ноември.
  Ние седяхме в „Океан” и гледахме как навън мъглата се кондензира в едри капки влага. Капките висяха по нощните стъкла и голите клони на дърветата - не приличаха на сняг, нито на дъжд, нито на сълзи.
   „Океан” не затваря врати никога, но тук никой не пирува. Нощните жители на Пловдив са постигнали споразумение, че „Океан” е място, където можеш да потънеш в себе си, макар да си дошъл с други.
   Навън е жълтият дим на ноември и макар че вътре е топло, в „Океан” също се кълби мъгла.
   Така за нас е по-добре.
  Има и други хора; знаем, че присъстват, но силуетите им се размиват, едва-едва се чуват гласовете им от съседните маси.
   В „Океан” е като в моряшка кръчма, запокитена по бреговете на северни морета. Навремени тук намират пристан прокълнати капитани и се опитват да забравят ужасяващо-белия Кашалот. Техният безсмъртен неприятел. Отвън бурята продължава да свисти с трелите на подплашени щрайхове, но вътре нищо не се чува. Върху гребена на разпенена вълна все тъй зее зъбатата паст на Кита, но вътре капитаните не виждат.
   Сред жълтеникавите изпарения, сред масите на „Океан” плава силуетът на Милена.
   Милена.
   Да, преди месец разбрахме, че сестрата на Роман е започнала работа като сервитьорка в „Океан”.
   С добре премерени стъпки се носи тялото ѝ сред сумрачния мизансцен. Не казва нито една излишна дума, когато взема поръчките.
   Ние също мълчим и гледаме надолу. Зелени глътки се люлеят долу в чашите.
   Зелено е питието на тъгата.
   Внезапно вдигаме очи.
   Милена. Не знаехме много за нея - тя не беше често сред нас. Тя беше близначка на Роман, но изглеждаше с три четири години по-малка от него. Обикновено това е предимство за жените, но в нейния случай не беше. Предполагаме също, че ни избягваше, защото винаги се е срамувала от тялото си. Нейното не бе чак толкова едро, но дори бегло сравнение с онези скандално фини движения на Роман, с неговите престъпно елегантни членове, ще накара всеки да се чувства тромав.
   За това се стъписахме как ловко се движи Милена сред изпаренията в нощния „Океан”.
  Милена, която прибира кичур коса зад ухото и съвсем леко се усмихва на себе си. Продължава да плава между масите. Сякаш, докато всички са гледали встрани, нечии невидими устни са допрели нейните, вдъхвайки в тялото ѝ грация.
   Преди косата ѝ бе черна, но сега се бе изрусила и с това приличаше по нещо брат си.
  Не знаехме какви са били отношенията им с брата-близнак. Не сме го чували да говори за своите близки. Сигурно я е обичал пламенно, сигурно понякога я е наранявал. Знаем как страстно и стръвно обичаше Роман.
   Такива мисли кръжаха около нас, докато седяхме на дъното на смълчания „Океан” и тихо я гледахме. Зеленото в нашите траурни чаши бе спряло да се люлее.
   Милена улови погледа ни и се усмихна. Стари ни се, че усмивката ѝ е двусмислена. Не сме предполагали, че в черните ѝ очи могат да се поберат толкова различни знаци.

   Бяхме изнурен кораб, тормозен от вълните на враждебен залив. Трябваше да се махнем и имахме нужда от лоцман. Вече знаехме кой ще ни помогне. Усетихме нечия добротворна сянка в душите си.
   Милена!
   Съвсем ненатрапчиво я попитахме кога свършва смяната и напълно безобидно предложихме да я изпратим.
   В началото тя ни отказа, но после се съгласи, смирено се усмихна и ние си тръгнахме.
   По пътя се стараехме да общуваме както сме чували да се говори на момиче в зимна нощ.
   Ако е добре облечено и не му е студено, момичето е склонно да слуша нежни неща.
   В началото опитахме с комплименти, но в нейния абаносов поглед заблещука насмешка.
   Или може би някой я напътстваше онази нощ, докато ние я заобикаляхме от всички страни и се стараехме да ѝ се харесаме.
  Нощта е дълга и ноември хладнее в костите ни. Нека повървим още, за да се стоплим, Милена?
   По бузите ѝ заигра руменина.
  Нощта е тъмна, а очите ни са помътнели. Нека те изпратим до фенера на входната врата, Милена?
   В началото тя издърпваше ръката си от нашите ръце, но после я остави.
   Нощта е самотна, а у дома не ни чака никой. Нека споделим за малко дъха ти….
   Милена!
  Милена не отговори, но на прага, когато се обърна да ни погледне в очите, загуби равновесие и падна в прегръдките ни.
   Тихо затворихме вратата след себе си.
   Не чакахме.
   Нежно разтворихме устните на Милена и започнахме спасително да я отпиваме.
   Тайнствен, лековит извор бяха онази присутрин водите на Милена и ние най-после успяхме да заспим. Уморените ни очи бяха намерили своя хипнотичен обект.
   Кого виждаме? Питахме се ние и скришом се усмихвахме.
  Можехме отново да спим през дните, а нощите излизахме. Ходехме в любимите си заведения, почти както преди. Понякога прекарвахме цялата нощ в „Океан” и чакахме Милена да свърши.
   Да я поемем след това в ръцете си.
   Полека изчезваше усещането, че земята тлее под краката ни.
   Дали се събуждахме или отново заспивахме… дълбоко-безразлично беше.
  През това време Милена още повече отслабна и още по-нежни станаха ръцете, с които ни милваше.
   Тялото ѝ танцуваше между нашите тела с неземна грация. За кого ни напомняш!
   Шепнехме ние в екстаз.
   Не бяха ли жестовете и ласките на Милена думи от непознат език?
   Сигурни бяхме.
   Някой държеше да ни каже нещо!
   В този момент върху лицата ни паднаха капки кръв. Увлечени в страстта, нашите целувки ли бяха наранили устните ѝ? Или беше ги прехапала сама…
   Кажи ни, кажи ни, кажи!
   В опит да разгадаем знаците течаха дните ни, лежахме сгушени до Милена. Тежки завеси по всички прозорци затваряха убежището ни за дневната светлина.
   А когато тя заспиваше, наблюдавахме тялото ѝ с трепет.
  Виждахме как спящата Милена се бори с нечие присъствие. Едва забележими вълнички пробягваха по кожата ѝ - сякаш немирна ръка разбърква водата в горско езерце. Спящото тяло не желаеше тази игра - Милена стенеше и говореше насън.
  Нейното нежно тяло, вече слабо като върбово клонче от бреговете на Хеброс. Нейната бледност. Нямаше я вече онази руменина по страните от първата нощ, в която се стараехме да ѝ се харесаме, за да ни покани вкъщи.
   И какво от това. Нехаехме. В тази нова, почти призрачна обвивка, още повече я харесвахме.
   Тя обаче, себе си - не. И може би затова разглеждаше лика си със замислени очи.
  Оглеждаше се във всяка гладка повърхност: заскрежените стъкла на прозореца, дори желязното, полирано острие на ножа използваше като огледало.
   Гърдите ѝ се вълнуваха. Дали не се опива да се освободи от някого, треперехме ние.
  Милена успя да се отскубне от ръцете ни и каза че иска да остане сама. Молихме я, заклевахме я да ни каже къде отива. Бяхме настоятелни. Милена призна, че отива на гробищата, където ще се опита да говори.
   С кого!?
   Почакай, почакай….
  Чакай, Милена, недей да излизаш сама в тази смразяваща нощ. Навън зимата точи ледена коса и се заканва на всяка жива твар, пресичаща пътя ѝ.
  Закършихме ръце. Докато крачехме в недоумение какво да сторим, в устата ни нахлу кърваво-метален вкус.
   Облякохме се набързо и се затичахме след Милена.
   Застигнахме колебливо движеща се по белия лед жена досами вратата на гробищния парк. В този час пловдивското гробище бе най-самотното място на света.
   Нощното небе - непрогледно и бронирано. Нямаше нито звездни, нито лунни лъчи. Улична лампа хвърляше дрипава жълта светлина пред очите ни и оттам нататък - нищо.
   Жената вървеше неотклонно в пътя, макар в слабостта си да се придържаше за железата на гробищната ограда. Кожата на ръцете ѝ лепнеше по метала, но тя сякаш нямаше досег до сетивата си. От време на време раменете ѝ се разтърсваха като че от плач, или може би от онези другите конвулсии.
   Уплашихме се, че останалото ѝ без сила тяло всеки момент ще се строполи и сянката ще отлети завинаги.
   - Вече те виждаме ясно!
   Изкрещяхме ние.
   - Какво си дошъл да ни кажеш?
   - Назови виновника за твоята смърт, ако това ще те облекчи!
   Жената спря. Ние продължихме.
   - А ти, Милена! Заклеваме те да ни изчакаш! След малко ще стоплим дъха ти с нашите целувки.
   Тогава Милена се обърна. В очите чернееше безумна тъга.
   - Не искам вашите целувки! – изпищя тя.
   Ние я погледнахме невярващо.
   - Какво ще кажете!? – ъгълчетата на устата ѝ се затрепериха от гняв – Или пак ще гледате през мен? Пак ли ще говорите със сянката зад гърба ми… Оставете ме, не разбирате ли!
   Опитахме се да я разубедим. Опитахме се да я приласкаем както някога. Но тя се бореше в прегръдките ни.
   Милена залитна и падна върху парапета на гробищната ограда. Думите ѝ засвистяха към главите ни - стрели от лед.
   - Вашето мазно и лепкаво чувство за вина! То разяде душите ви и ги отвори за сенките. Опитахте ли се поне веднъж да говорите с него? Не виждахте ли как страда? Помислихте ли поне веднъж, че може би е болен… Търси вашата помощ, но е твърде смазан, за да го изрече на глас!
   И тогава видяхме.
   Против волята ни главите ни се завъртяха към онази висока сграда, зрима дори от гробището на града в зимния мрак. Кулата се приближаваше към очите ни като голяма черна удивителна. Препинателен знак на смъртта!
   Прошепнахме ние.
   - Не можахте да го пуснете, защото не успяхте да си простите…

   Кулата на Смъртта вече се извисяваше връз главите ни. Не приличаше на сграда, построена от човешки ръце, а на гигантска догоряла вощеница. Черен восък, примесен с кал и нечистотия се стичаше по конусовидния корпус на Кулата, върхът ѝ не се виждаше – опираше в небето.
   Колко отчаяние е нужно, за да поемеш пътя си нагоре по тази адска грамада.
   Простенахме ние.
   И в този момент най-после отново видяхме Роман.
   Зърнахме го само за миг - току до върха. Дребна фигурка, пристъпяща колебливо напред и нагоре по спиралата на отчаянието. Роман вървеше гол и бледото му, голямо колкото кибритена клечка тяло се открои за миг върху силуета на Черната Кула.
   До ушите ни долетя бесовски смях.
   Извърнахме очи към Милена, която се гърчеше в краката ни.
   - Познахте!
Изкрещя тя и отново се задави в смях.
   - Роман наистина се завърна.
   - Но него го няма в Милена.
   - Роман се завърна във всички вас!


Христо Димитров  Христо Димитров е роден през 1971 г. в Хасково. Има множество журналистически публикации в регионални и национални медии. Твърди, че по професия е психиатър, а “по душа е юнгианец със склонност към дирене на митологични връзки и архетипи в ума и навън – между хората, живял и работил – освен в родния си град – в Пловдив, София, Лас Палмас де Гран Канария и в Германия”. Дебютната му книга – сборника с разкази „Портрет на комшията като умрял”, бе публикувана през януари 2015 г. от Издателство “Пергамент”. Разказът „Милена” е от тази книга.

Свиване

„Гръцко кафе“ – драматична балканска изповед  

Когато реша да прочета книга от непознат автор, обикновено разлиствам на произволна страница и се зачитам, за да усетя вибрациите на езика. Като здрависване – понякога енергията на автора се предава като импулс дори с един бегъл поглед. Така стана и тук – мелодията на езика обещаваше нещо различно от  очакваното, затова не се колебах повече.

Greek coffeeЗапочнах да отпивам от „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали с пълната увереност, че чета автобиографичен роман. Написана като обръщение към невръстния син на героинята, книгата си поставя нелеката задача да го преведе през всички балкански синори, през всички натрупали се над главата му епохи, и да издърпа на повърхността връзките между личните истории на предците му, които определят до голяма степен и собствената съдба. По средата на четенето попаднах на интервю с авторката, в което тя обясни, че макар и вдъхновен от реални събития и герои, романът не е точно автобиография и в процеса на работа много от участниците в него са тръгнали по свой път. Ще потисна огромното си любопитство да разбера къде е тънката граница между реалност и художествена измислица, и ще оставя романа да се разлее в съзнанието ми със силата на чаша гръцко кафе. Защото досегът с него се оказа приятна изненада, за която наистина искам да ви разкажа.

Главната героиня сякаш е хванала потъналия в прах семеен албум и като на забързан каданс е преминала от първата до последната страница, за да извади на показ съкровените тайни на няколко поколения българи. Между тях е вплела собствената си съдба, за която малко жени биха се престрашили някога да говорят (освен пред най-тесен кръг близки приятелки). Началото на книгата не оставя никакво съмнение за драматизма на историята – съпругът на младата българска журналистка Катерина, „голямото гръцко момче“ Полихронис, е загинал в нелепа автомобилна катастрофа. Ако сюжетната линия беше само тази, вероятно всичко би напомнило подозрително на понятието „булеварден роман“ – лековерна „кифла“, подлъгана от мастит гръцки строителен предприемач със сенчести контакти и твърде неблагонравен паралелен живот. Хилядократно повторение на максимата „любовта е сляпа“. Обаче не. Наред с личната си съдба, в която смъртта на гръцкото „голямо момче“ начертава поредния синор, Катерина започва да вади от семейния албум една след друга историите на далечни родственици, които със силните си и своенравни характери моделират не само своята орис, но и тази на наследниците си. С изключително увлекателен, почти напевен тон главната героиня отгръща страница след страница от албума – и всички те са напоени с драматизъм, с кръв и сълзи, с прекрояване на граници, раздели и събирания, човешка воля и стоицизъм. Тук, на Балканите, вероятно всеки от нас би открил подобна микстура от лични и исторически преломи, ако разплете назад семейната си история. Но Катерина го прави толкова живописно, че няма как да не сетя за героите на Димитър Талев и неговата монументална тетралогия. Признайте си, не всеки ден четете съвременни автори, които могат да оставят привкус на класика с вкоренения си в родовата история тематичен подбор. В случая на Катерина Хапсали, привкусът е не само от тематиката, но и от чудесния мелодичен стил.

Не мога да определя дали твърдението на Димитър Шумналиев, че „книгата директно влиза в балканската съкровищница“ е лична оценка или щедро обещание към читателите за очакващото ги между кориците. Но това, което мога да кажа със сигурност е, че не си представям по-силно откровение и по-ценен подарък за един син от подобна майчина изповед, лишена от автоцензура, от премълчаване на неудобните факти; изпълнена с фамилни портрети, но толкова живи, че чак можеш да усетиш дъха им. Колкото до читателите – о, те ще оценят тази болезнено истинска разходка из балканската ни душа. И току виж ги провокирала да изтупат праха от собствените си албуми.

Георги Грънчаров

 

 


Filed under: Балкански, Драма, български
Свиване

Още снимки потвърждават дизайна на HTC One M9  

Още снимки потвърждават дизайна на HTC One M9
HTC One M9 с кодово име Hima ще бъде представен на 1 март, в навечерието на MWC 2015 в Барселона…
Свиване

Иванка Могилска: фрагмент от „Внезапни улици”  


Париж, 1969 / София, март 2012

  Макс не пази снимки, само записки и скици. Между листовете с улици, сгради, просяци и скитници – рисувани, задрасквани, започвани отначало, разпилени – намирам размисли, писма, бележки – огромен дневник на града. Така попадам на следния монолог:

   „На руски трябва да ми говориш, на руски. Тази страна, до която все още не съм стигнал и незнайно защо сънувам, е цялата в теб и мога да си мисля, че очите ти са големи – всяко едно колкото Червения площад. Събрала си грацията на целия Болшой театър и мога да танцувам с теб до зори и то без музика, само докато слушам гласа ти, който ми говори на руски.
  Ти цялата си мелодия с меки извивки. Ти си голяма… като сибирските полета си необятна. Губя се в тялото ти като чужденец, попаднал в тайгата през зимата… и е толкова студено, че кожата ми изгаря.
  Кожата ти ме замайва. Помирисвам я и няма по-хубав парфюм за мен на тази земя – топъл, пикантен, успокояващ, упойващ. Сладък и горчив едновременно, като мандарина, покрита със сняг и току що внесена на топло. Тръпчива си или аз съм пиян като руски казак. Горчива си или просто твърде много прах има по тези улици сега, когато гледам лицата на всички тези българи и чужденци и си мисля, че може би някой от тях е вървял по други улици и е видял нейното лице.
  Компания сме, весело е и все пак… Избелялото място, на което с години вися снимката й, все още стои… Никой дори не подозира какво значи това светло петно на стената над бара. Виждаш ли го? Никой не знае какво значи за мен тази улица и руската книжарница в Париж. Седим тук с теб и толкова други хора, ти ми говориш на руски и аз не разбирам нито дума. Нарочно е. Не ме интересува какво казваш. Искам само да танцувам, докато говориш и го правя. Земята също танцува под мен и аз те питам: „Знаеш ли, знаеш ли, че малко по-надолу се намира вашата книжарница, руската книжарница?” А ти ми говориш и клепачите ти са полуспуснати, но то не е от желание, от водката е. Не искам да се заслушвам в думите ти. Сигурен съм, че не знаеш… не знаеш къде изобщо е тази книжарница, нито защо я споменавам… ти си една руска парижанка, с ужасен акцент… Може би дори никога не си била в Москва и Петербург. И аз не съм бил. Не е важно. Не искам да се заслушвам. Няма нужда.
  Земята идва все по-близо към мен. Всички сякаш усещат същото, защото все повече изразяваме любовта си с прегръдки. Вкопчили сме се един в друг – залитаме, пеем и плачем и говорим, всеки на езика си. Струва ми се, че все повече се приближаваме един към друг. По средата на ресторанта, група залитащи, ломотещи, със зачервени лица и натежали очи, ако те погледна, ще се строполя… затова не те гледам. Иначе си само за гледане такава руска и непозната… Земята ни сближава… Върти се толкова бързо и застрашително, че всички ние се прегръщаме… Ако ти паднеш и аз ще падна. Ако те държа, ти ще държиш мен и няма да има нужда от нищо повече, само до утре сутрин, докато тя спре да се върти, а алкохолът се изпари през кожите ни… Дали тогава ще има същият мирис кожата ти… Няма да ме има, за да разбера. Нека просто да постоим… Ние, всички така важни участници в поредния кинофестивал… Да постоим в средата на този малък ресторант, в който ти ни доведе. Аз никога не бих го избрал, защото знам, че вътре сервират водка и пелмени, а отвън изглежда като всеки нормален френски ресторант. Всички ние, бивши, настоящи и бъдещи киновеличия, стоим по средата му и се пазим един друг да не ни изхвърли земята с бързото си въртене, защото няма да има кой да заснеме тази грандиозна чистка. Нека да постоим още малко, вкопчени един в друг с алкохолни изпарения около главите и лош вкус в устата… Разпада се нашето малко обединение… Някой с някого се скарва… Твоят френски е фалшив, колкото руския ти, ако го слушам трезвен.
  Разблъскваш хората и мен никой вече не ме държи. Разярените кинаджии излизат навън или ги избутваш ти… и те се връщат с една зелена кофа за боклук и я оставят на средата на заведението. Ти се отказваш да правиш каквото и да било… обръщаш се, отдалечаваш се, излизаш. Аз оставам… Лежа зад кофата. Чувам как щраква ключът на вратата. Утре кога ли ще дойдат собствениците? Навярно отдавна не са същите. Защо ти заключваш и какво се случва и утре… утре туристите ще минават и ще виждат през големия прозорец-витрина една зелена кофа за боклук със затворен капак в средата на ресторанта.
  Не можахме да се спасим, земята ни изхвърли и аз… Аз съм сам… Мъж без особено значение, в чужд ресторант, в един град, в който нея я няма, зад една кофа за боклук, а ти си най-невежата руска принцеса, родена във Франция, за да развежда кинаджиите славяни по места, за които не знае нищо. Ти самата си без място, нито тук, нито там, без език… Само с очи, всяко едно огромно като Червения площад, който никога, никога не си виждала…”

Фрагментът е от романа на Иванка Могилска „Внезапни улици” (2013, “Жанет 45″). Той ще бъде представен и в Стара Загора на 28.01.2015, сряда, от 18.00 часа в Книжарница „Приятели” (бул. “Цар Симеон Велики” № 11)






  Иванка Могилска в “Кръстопът”.
  Иванка Могилска в DICTUM.

Свиване

Huawei ще представи нови устройства на 1 март, час преди HTC  

Huawei ще представи нови устройства на 1 март, час преди HTC
Huawei е още една компания, която ще има важно участие в тазгодишния Световен мобилен конгрес (MWC) в Барселона, провеждащ се…
Свиване

Съдии от ВКС: Павлина Панова предлага ясен "план за действие"  


24 върховни съдии подкрепиха съдия Павлина Панова за председател на Върховния касационен съд (ВКС). В становище, изпратено до Висшия съдебен съвет (ВСС), съдиите сочат, че изложените в концепцията на съдия Павлина Панова стратегически цели и оперативни приоритети за дейността на председателя на ВКС са били убедително защитени при изслушването й пред колегите от върховния съдебен орган. Нейната кандидатура в най-пълна степен съответства на заложените в съставения от върховните съдии профил на...

Свиване

38/4  

Днес се очертава един сладникав и захаросан ден, уви – работна събота!

Честити 38 на мен и 4 на блога!

Свиване

От какви треньори да се пазим?  

Фитнес индустрията е бързо развиващ се бизнес. Някои хора дотолкова са заслепени от перспективата за скоростно забогатяване, че оставят качеството на заден план. Ставаме свидетели на персонални фитнес треньори, които не само че не помагат на клиентите си, а дори съзнателно им пречат. От какви треньори да се пазим и как да познаем кой е лош и кой е добър?

От две години изпитвам нуждата да напиша подобен материал, но крайният резултат все се отлагаше. Сега вече предполагам защо – животът е искал да ми покаже, че лошият треньор има много повече лица, отколкото съм видяла.

По пътя на логиката, вероятно след още две години ще имам нужната информация за продължение на тази статия. Но в случая ще хвана не този път, а този на надеждата – надявам се, че след две години ще бъда повече от приятно изненадана.

Смятам, че не бива в стремежа за развитието на стремглав и доходоносен бизнес да се пренебрегва качеството, но все пак това се случва.

Във всяка област могат да се дадат примери за добри и не чак толкова добри специалисти. Светът на персоналните фитнес треньори не прави изключение.

Личното ми впечатление е, че лошите треньори станаха толкова много, че действията им се приемат от клиентите (особено от начинаещите) като нещо нормално. Те не подозират, че могат да бъдат тренирани по друг, оптимален начин, просто защото не знаят, че съществува.

Ето защо реших да направя обобщение за различните типове персонални фитнес треньори, които с (без)действията си заемат челни позиции в личната ми класация „Лошите геори в света на персоналните фитнес треньори“.

Целта на материала е да помогне на спортуващите (клиентите) в избора им на персонален треньор или да ги накара да преосмислят поведението на сегашния им треньор.

Подчертавам, че приликата с конкретни лица или събития е напълно случайна. Ако някой „треньор“ открие себе си в примерите, то се надявам това да му подейства като леден душ, за да освежи мислите си.

Какво е за мен персоналният фитнес треньор?

Тук ще бъда кратка – тази статия ("Какво представлява персоналното трениране") се припокрива с моите виждания.

Персоналният треньор е ПЕРСОНАЛЕН, ЛИЧЕН треньор, който трябва да има необходима база от опит и знания (както в биомеханиката, така и в биохимията) и да знае, че не бива да спира собственото си развитие, а непрекъснато да се усъвършенства.

Персоналният фитнес треньор трябва да съумява да подбира типа тренировка според клиента си и нуждите му. Няма нито универсален тренировъчен подход, нито универсална диета.

В моите представи раздаването на една и съща програма на всички клиенти е нещо недопустимо.

След като изяснихме какво Е персоналният фитнес треньор, да видим какво не бива да бъде:

Персонален треньор на група от хора

Желанието за бърза печалба на тези треньори е толкова голямо, че си казват: „Защо да тренирам по 1 човек за час, когато мога да тренирам 10 човека за същото време и да взема 10 пъти повече пари?“.

И така, ставаме свидетели на една особена ситуация, в която „персоналният треньор“ набързо дава инструктаж на клиентите си: „Ти отиваш на лег пресата, а ти – лежанка. Иване, днес сме на гръб – направи 3 серии набирания. Петко, започвай раменни преси, а ти, Деси – захващай се с ходещите напади...“.

Треньорът няма как да обхване с очи всички трениращи, а и силно се съмнявам, че помни индивидуалните им особености и докъде са стигнали в тренировките си. Казва каквото му хрумне, но си придава уверен и непоколебим вид.

Всичките 10 човека се пръскат из залата и никой не наблюдава техниката им. Знаете ли защо?
Защото „персоналният“ им треньор провежда и своята лична тренировка по същото време.

А накрая от всеки човек взима такса за персонална услуга.

  • Добрият персонален треньор трябва да тренира само вас и да бъде до вас през цялата тренировка.

Всезнайкото

Ние знаем, че такъв треньор не съществува. И това е съвсем нормално и логично.
Много неща в сферата на кинезиологията, тренировките и храненето тепърва ще бъдат открити; други пък ще бъдат обявени за мит.

Но реално едва ли не във всяка зала ще се намери този, който знае всичко и го казва с толкова убеден тон, че не подлежи на съмнение.

Никога няма да чуете всезнайкото да казва „Не знам“ – дори и да не знае, той няма да си признае, а ще скалъпи нещо набързо.
И което дори е по-лошо, едва ли ще потърси отговор на въпроса.

  • Добрият треньор би трябвало да е искрен и да признава, когато не е сигурен в отговора на въпросите ви, вместо да ви подвежда.
  • Добрият треньор би трябвало да потърси внимателно нужната информация, за да помогне не само на себе си, но и на вас и вашите цели.

Машини, машини и само машини

В залите срещам треньори, които карат всички свои клиенти да тренират само и единствено на машини. Те никога няма да дадат упражнение със свободна тежест и най-много да ви наплашат колко опасна е мъртвата тяга.

Защо? Защото е по-лесно. Или поне така си мислят те (всъщност работата на машини не омаловажава техниката на изпълнение).

Не ме разбирайте погрешно – машините имат своето място в тренировките, но трябва да са правилно съобразени с конкретния човек и целите му.

  • Добрият треньор би трябвало да използва набор от различни средства, които да хармонизират с индивидуалните особености на всеки клиент и да им помогне да постигат оптимални резултати.

За един ще е нужна повече работа с машини на даден етап, на друг – повече собствено тегло и съпротивление с ластици, на трети – свободни тежести и по-тежко трениране.

Защото така съм решил/а!

Тези треньори често нямат нужните познания, за да обяснят на трениращия защо прави точно това. Или пък ги мързи да разясняват.

На въпрос: „Защо правя суперсерия от лежанка и гребане с щанга?“, треньорът отговаря: „Защото така съм решил/а!“.

Вариантите за такъв отговор са няколко и ги изреждам на база наблюдения:

  • Треньорът няма желание да обяснява. По-важно му е да прегледа известията в социалната си мрежа.
  • Треньорът няма нужните познания, за да даде добър отговор. Видял е от някой друг тази комбинация или е прочел за нея в списание (в редките случаи, в които чете).
  • Изживява се като великия треньор, чиято дума е закон. Щом е казал нещо, вие трябва да го изпълнявате без никакви въпроси.

Добрият треньор би трябвало да отговаря на всички ваши питания и да знае защо е подбрал конкретното движение за вас (и, естествено, да не спада в графа „всезнайко“).

Започваме на макс и постепенно увеличаваме!

Тези треньори нямат практиката да периодизират натоварването на клиентите си, нито пък да го дозират спрямо индивидуалните особености и нужди.

За тях е важно правилото: „След тренировка трябва да не можеш да изкачваш стъпалата.“ И това правило важи за всичките им клиенти, независимо какви са техните желания и възможности.

Това може да е много опасно, травмиращо и водещо до... регрес.

Всеизвестно е, че почивката прави шампиона. Не можеш да тренираш непрекъснато на високи обороти. Нужни са периоди на deloading тренировки, по-леко натоварване и т.н. Дори професионалните спортисти го правят, а тук говорим за любители.

Не е рядкост да виждам в залите треньори, които искат непрекъснат прогрес в тежестите на клиентите си. Често не преценяват възможностите и товарят лостовете до такава степен, че безопасната техника е изместена от рисковите изпълнения.

  • Добрият треньор трябва да умее да преценява натоварването на всеки от трениращите си – спрямо целите, нуждите и възможностите във всеки един етап.

Защото днес може да се чувстваш отлично, но утре да си много изморен (недоспиване, дълъг работен ден и т.н,).

Сплит за теб, теб и теб!

Това изречение кратко и ясно описва следващата група лоши персонални треньори.
Сплитът е любимият им тип тренировка и държат всички клиенти да тренират, разделяйки мускулните си групи по дни.

  • Добрият треньор би трябвало да знае, че не е удачно да тренираш по сплит начинаещ, който за първи път влиза в залата и дори няма кой знае какъв спортен опит зад гърба си.

Мързеливкото

Мързеливият треньор е този, който прави всичко друго, но не и да влага енергия, за да ви тренира.

Той няма да ви покаже техниката на движение преди да започнете да правите упражнението. Ще се опита да ви го обясни с думи (в най-добрия случай), но едва ли ще ви коригира, ако го правите неправилно.

Мързеливкото обича да седи на съседния уред и да гледа в телефона си (но не и във вас).

Не се занимава с броене на серии и повторения, нито пък следи работната ви тежест и дали е подходящ протоколът на тренировката спрямо целите ви.

Понякога, за да прикрие бездействието си, говори повече, отколкото трябва. Но доста често го мързи дори и за това.

  • Добрият персонален треньор би трябвало да ви показва техниката, да бъде до вас във всеки момент с готовност да реагира, ако щангата ви затисне (например). Всъщност, хубаво е да реагира преди това.
    Той трябва да е съсредоточен във вашата тренировка, а не в личните си съобщения. Трябва да има и енергията да става все по-добър в това, което прави.

Визия без опит и знания

Напоследък наблюдавам едно явление – треньори без опит и знания никнат като гъби, разчитайки единствено на своята визия.

Мотото им е: „Визията продава“.

Да, разбира се, че ще ви направи впечатление външният вид на треньора, който сте избрали. Но не се подлъгвайте само по него, защото много хора злоупотребяват.

Някои от най-добре изглеждащите персонални треньори, които съм виждала, спадат към поне 3 групи от днешната класация.

Как да разберем дали визията е измамна?

Със задаване на въпроси: „Защо правя това?“, „Защо не бива да ям Х?“ и т.н. Колкото и да си съчинява измислени отговори, истината рано или късно ще се покаже.

Ще спра списъка дотук, макар да има още примери.

Знам, че в днешно време е много трудно да намериш наистина съвестен и отговорен персонален треньор.

Знам, че всеки треньор малко или много греши – едва ли има перфектен, и както вече уточнихме, не същестува такъв, който да знае всичко.

Основното е да има развитие, надграждане, осъзнаване и поправяне на грешките и непрекъснато самоусъвършенстване. За да си способен да помогнеш на клиента си по най-добрия за него начин.

Споделете с нас вашия опит – попадали ли сте на някой от горните типажи? Кога и как разбрахте, че този човек няма да ви помогне в постигането на целите?

Какви качества според вас би било хубаво да притежава един добър треньор?
 

Прочетете и тези полезни материали:
EMOM - Всяка минута, в рамките на минутата
Кубинска преса
16 съвета за сваляне на много килограми
Да променим сценария - нека празниците да работят в наша полза
Не ме мрази за здравословните ми навици
22 идеи за предизвикване на мускулен растеж
Подложки под петите при клек

януари 23, 2015

Свиване

AutoHop, програми без реклама и бъдещето на телевизията 2  

Има нови развития в съдебната практика на САЩ по темата как правото се отнася към новите технологии.

Технологично решение  позволява на зрителите  да пропускат рекламите в програмите, разпространявани наземно.  Fox  като производител на програма  иска от съда да  забрани на  Dish Networks  да предлага на зрителите си услугата  AutoHop – ответникът  поддържа, че потребителите имат право да избират какво да гледат и това е само технология за  реализация на тяхното право. Спорният въпрос е дали отстраняването на рекламата (при записването за гледане в по-късен момент) е нарушение на правата на интелектуална собственост.

Както и при делата срещу  Aereo,   от изхода зависят бизнес моделът и бъдещето на телевизията, точно както Napster засегна основите на музикалния бизнес. Впрочем ето реакцията на страните на решението Aereo на ВС на САЩ.

През 2013 съдът  отказва да наложи забрана за AutoHop, потвърдено през 2014 (9th Circuit Court of Appeals).

През изминаващата седмица  съдът (Los Angeles) отново признава   използването на защитено съдържание в рамките на разрешеното от закона (fair use).  Това се смята за победа на  Dish Networks и неговите потребители – която обаче не е пълна,  защото все още  остават проблеми при предлагането на програмата без реклама на потребителите по съображения, свързани с конкурентното право.

Все пак Fox Broadcasting and Dish Network са изразили оптимизъм за възможно скорошно сключване на споразумение относно използването на  DVR.

 

 

 

Свиване

Ревю на YotaPhone 2  

Ревю на YotaPhone 2
Когато чуете, че руска компания прави смартфони, вероятно не си представяте нещо, което бихте използвали. По-скоро се заражда любопитство  какво…
Свиване

С Ина Иванова за „Портрет на комшията като умрял” от Христо Димитров  

Корицата на книгата - неин автор е Иво Рафаилов

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 23.01.2015 г.) с Ина Иванова за сборника с разкази на Христо Димитров „Портрет на комшията като умрял” (издадена от „Пергамент”, януари 2015 г.):


(първа публикация – в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM)

  Христо Димитров е роден през 1971 г. в Хасково. Има множество журналистически публикации в регионални и национални медии. Твърди, че по професия е психиатър, а “по душа е юнгианец със склонност към дирене на митологични връзки и архетипи в ума и навън – между хората, живял и работил – освен в родния си град – в Пловдив, София, Лас Палмас де Гран Канария и в Германия”.

Свиване

Контрабандата на цигари ограбва  

кой

Държавни ведомства са се ангажирали  многократно да  виждаме и чуваме по телевизията и другаде марката Булгартабак.

Дали формално Булгартабак   е спонсор на тв кампания в своя полза – не знаем. Но който е да е спонсорът, кампанията е в полза на производител и  търговия с тютюневи изделия. Ако някой би казал, че става дума за детски градини – при рекламата на всичко забранено  в последна сметка можем да докараме работата до детски градини.

Боян Юруков и Медиапул задават ключовите въпроси:

Разбира се, че физическото лице Пеевски е само вход към темата. Както казва  Нервната акула, темата е  правителствената подкрепа за бизнеса на модела #КОЙ,  а кампанията е

абсолютна подигравка с всички, които вече почти две години се борят за премахването на корпоративно-политическото чудовище, което задушава държавата. Рекламите са демонстрация на арогантно чувство за безнаказаност, недосегаемост и всевластие…

 

Свиване

Първите 100 билета за събитието се продадоха за 5 дни! #IX2015  

INNOVATION EXPLORER DAY, SOFIA 25-02-2015, Sofia Event Center На 25 февруари 2015 г. в София ще видим как промяната в глобалната представа за образованието и развитието на обществото на бъдещето …
Свиване

каква майка си, като толкова много работиш!  

IMG_3291

“Каква майка си ти, щом толкова много работиш! Кога ти остава време за децата!” – ако си от отбора работещи майки, особено от този на майките-предприемачи вероятно редовно си чувала подобни реплики. Днес срещнах моя приятелка, майка на три деца, която започна свой бизнес наскоро. Та тя ме попита как реагирам при подобни реплики.

Въпреки че и майчинството и бизнеса не са отскоро постоянно чувам критики в тази посока. Защо съм на среща, вместо у дома. Кой се грижи за децата. Как така не става.

Убедена съм, че майчинството и работата не си пречат. Има място и за двете в живота на една жена, че дори остава пространство и да е жена, повярвай. Въпрос на организация, дисциплина, светоглед.

Аргумент 1. Децата имат нужда да общуват и с бащата, баби и дядовци, други роднини и приятели. Няма нищо лошо да са една или няколко вечери седмично в друга компания. Дори напротив – плюсовете са много!

Аргумент 2. Качество за сметка на количеството. Плътно, пълноценно, забавно време заедно може да се получи и в по-кратък интервал. Ако е осмислено, осъзнато, прието от всички като такова. И от децата – и от родителите.

Аргумент 3. Майката ще е щастлива като майка ако е пълноценна и като жена и като професионалист. Майчинството е малка част от ежедневието, макар и водеща. Но щастието и усмивките вървят ръка за ръка през 24-те часа на денонощието.

И вместо край: хайде стига сме робували на стереотипи от преди години, на клишета и хорски приказки. Винаги ще има някой да говори нещо. Момичета, горе главите! Както си го усещате майчинството – така си го изживявайте и подреждайте!

Свиване

Опитвай…  

Не спирай да опитваш – най-много накрая да успееш.
Движението е живот. Когато опитваш, се движиш…
Бездействието води към гибел

Свиване

три пъти Ура! за Станимир Ненов и Advokatami.bg  

След Правата ми Станимир се е захванал за нов проект – Адвоката ми

Как се случи Advokatami?
Advokatami е следствие на година и половина тестване на хипотези и работа с клиенти. Май месец 2013 започнахме работа по MVP, пуснахме го август 2013 и започнаха тестовете. Ето, че след стотици клиенти и много обратна връзка дойде време за Advokatami.

Advokatami предлага софтуер и правна информация. Разработвамепотребителя се генерират веднага съответните документи. Клаузите се подреждат именно спрямо отговорите.

Така например, ако ти трябват документи за регистрация наполучаваш и полезни указания и информация на всеки етап.

Отговаряме на нуждите на бизнеса, но и на хората. Предприемачите ще могат да се ползват от секциите Стартиране на бизнес, Управление на бизнес и Защита на бизнес. Хората ще могат да подсигурят правно личните си дела – да си продадат колата, да сключат договор с майстора, да упълномощят някого и т.н.

Има както платени, така и безплатни документи.

Какво обещавате с този проект и на кого?
Обещаваме правното ежедневие на бизнеса и хората да бъде много по-достъпно, бързо, много, много по-приятно и най-вече – сигурно. Сигурно, защото всеки един документ се разработва след много часове обмисляне на хипотези, проверки и тестове. Ето защо уверено сме включили и 100% гаранция за неактуален документ (връщаме веднага парите).

Има ли поле за още онлайн проекти у нас, според теб?
Разбира се. Има куп проблеми в ежедневието на българите, които чакат съвременни решения. Има куп счупени модели, които трябва да се поправят. Да, пазарът ни е малък, но ако всички започнем да мислим само за “Go global” – какво ще стане с нашето общество?

2015-та за Станимир ще е …?
Много натоварена. Да си пожелаем здраве и късмет, за да яJ

Свиване

Đ˜ĐˇĐ˛ŃŠĐ˝ соСОна иС Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń (1): Атина и Епидавър  

Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń Đľ интороснО ĐźŃŃŃ‚Đž но саПО проС ĐťŃŃ‚ĐžŃ‚Đž – днос АнМоНО що и раСводо на одна пОдрОйна ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐ¸Ń иС дровнОстито на юМната ни съсодка. ЗапОчваПо с Атина – ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń иСвън соСОна

част първа

Атина и Епидавър

ĐŸĐž род причини таСи гОдина но ПОМахПо Đ´Đ° иСпОНСваПо катО Đ´Ń€ŃƒĐł път ВоНикдонскито иНи соптоПвриКскито праСници Са Đ´Đ° иСНоСоП иСвън страната. ЗатОва, кОгатО Đ˝Đ°ŃˆĐ¸Ń‚Đľ ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐťĐşĐ¸ От „ВаНдон Đ˘ŃƒŃ€â€œ ни продНОМиха Đ´Đ° пОсотиП Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń, но со кОНойахПо ПнОгО:

  • ТръгванотО ĐąĐľŃˆĐľ От Хтара ЗагОра. Đ’ ПнОгО ŃĐťŃƒŃ‡Đ°Đ¸ ĐžŃ‚ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž От Đ´Ń€ŃƒĐł град Đľ прОйНоПатичнО пОради ĐťĐžŃˆĐ¸Ń‚Đľ връСки на ĐžĐąŃ‰ĐľŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń транспОрт, Đ° Оставоната Са няколко дни кОНа с â€žŃ‡ŃƒĐśĐ´Đ°â€œ Ń€ĐľĐłĐ¸ŃŃ‚Ń€Đ°Ń†Đ¸Ń си Đľ направО пОкана къП ĐşŃ€Đ¸ĐźĐ¸Đ˝Đ°ĐťĐ˝Đ¸Ń кОнтингонт;
  • Не ĐąŃŃ…ĐźĐľ хОдиНи на ŃŽĐł От ĐťĐ¸Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° ТасОс – ĐšĐžŃ€Ń„Ńƒ, Đ° прОграПата ни ĐžĐąĐľŃ‰Đ°Đ˛Đ°ŃˆĐľ тОчнО тОва;
  • ВроПотО на прОвоМдано – ĐťŃŃ‚Đ˝Đ°Ń‚Đ° ĐťŃƒĐ´Đ˝Đ¸Ń†Đ° вочо Đľ ŃĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ¸ĐťĐ°, Đ° кОНодната Đ¸ŃŃ‚ĐľŃ€Đ¸Ń Ощо но Đľ СапОчнаНа. ТОва ни ĐžĐąĐľŃ‰Đ°Đ˛Đ°ŃˆĐľ, чо няма вроПотО ни Đ´Đ° Пинава в ĐˇĐ°Đ´Ń€ŃŠŃŃ‚Đ˛Đ°Đ˝Đ¸Ń и йНъскано в тъНпито Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸;
  • Đ•ĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐ¸Đ¸Ń‚Đľ на „ВаНдон Đ˘ŃƒŃ€â€œ винаги са порфоктнО ОрганиСирани, така чо всяко ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ Đľ наистина ŃƒĐ´ĐžĐ˛ĐžĐťŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ;
  • ĐĐłĐľĐ˝Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° Đľ один От ноПнОгОтО йъНгарски ОпоратОри, кОитО наоПат Đ›Đ˜ĐŚĐ•ĐĐ—Đ˜Đ ĐĐ ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐžĐ˛ĐžĐ´ Са Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐ¸Ń, Đ° но някой Постон ŃĐźĐžĐşĐťŃŒĐž, кОКтО Са 5 ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸ Đ´Đ° иСПрънка â€žĐąĐľŃĐľĐ´Đ°â€œ Са Ойокт, Са кОКтО ПОМо Đ´Đ° со гОвОри Са Ń†ŃĐť дон;
  • ДОпъНнитоНон ĐąĐžĐ˝ŃƒŃ йо, чо ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐžĐ˛ĐžĐ´ що йъдо ЙОанис, с кОКтО вочо ĐąŃŃ…ĐźĐľ хОдиНи на ТасОс. ĐœĐťĐ°Đ´, ĐľŃ€ŃƒĐ´Đ¸Ń€Đ°Đ˝, ПнОгО ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐťŃĐşĐ¸ настрОон и ŃŃ‚Ń€ĐľĐźŃŃ‰ со Đ´Đ° Đ´Đ°Đ´Đľ въСПОМнО наК-пъНна Đ¸Đ˝Ń„ĐžŃ€ĐźĐ°Ń†Đ¸Ń и Đ´Đ° ОтгОвОри на всички въпрОси;
  • Ќоната ĐąĐľŃˆĐľ пОвочо От приоПНива. „ВаНдон Đ˘ŃƒŃ€â€œ винаги ни Đľ даваНа пОвочо и пО-инторосни Ойокти при съиСПориПО СапНащано.
Đ“Đ°ĐťŃ и ЙОанис - ĐłĐ°Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń Са ОтНичнО ĐżŃ€ĐľĐśĐ¸Đ˛ŃĐ˛Đ°Đ˝Đľ

Đ“Đ°ĐťŃ и ЙОанис – ĐłĐ°Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń Са ОтНичнО ĐżŃ€ĐľĐśĐ¸Đ˛ŃĐ˛Đ°Đ˝Đľ

 

Дон първи

ТръгнахПо вочорта, катО Đ¸Đ´ĐľŃŃ‚Đ° ĐąĐľŃˆĐľ Đ´Đ° пОсрощноП ŃƒŃ‚Ń€ĐžŃ‚Đž в Атина. Đ—Đ° съМаНонио част От ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ° ĐąŃŃ…Đ° â€žĐ˛Đ°Ń‚ĐľĐ˝ĐşĐ¸â€œ, пОно пО пОводонио, От ТЕЌ-Овото, кОитО Ощо Đ´Đž границата иСпраСниха няколко ŃˆĐ¸ŃˆĐľŃ‚Đ° Ń€Đ°ĐşĐ¸Ń. Шогито и Сакачкито в стиН â€žĐ˝Đ°Ńˆâ€™Ń‚Đ° Паса ĐżĐžĐˇĐ´Ń€Đ°Đ˛ŃĐ˛Đ° Đ˛Đ°Ńˆâ€™Ń‚Đ° ĐźĐ°ŃĐ°â€œ Очортаваха однО ПнО-Đž-гО дъНгО ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ, нО пОсНо â€žĐłĐľŃ€ĐžĐ¸Ń‚Đľâ€œ со ĐżĐžŃƒĐźĐžŃ€Đ¸Ń…Đ° и нощата со нОрПаНиСираха. Такива са, Са МаНОст, рискОвото на ĐłŃ€ŃƒĐżĐžĐ˛Đ¸Ń‚Đľ ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đ¸Ń – спътницито ти Đ´Đ° са хОра пО Đ°Đ˝Ń†ŃƒĐˇĐ¸, кОитО ĐˇĐ°ĐşŃƒŃĐ˛Đ°Ń‚ с йира. Đ˜ тОва пО никакъв начин но Сависи От дОйрОтО МоНанио иНи прОфосиОнаНиСПа на ОрганиСатОрито!

ĐŸĐžŃŃ€ĐľĐ´ нОщ ŃĐżŃ€ŃŃ…ĐźĐľ в КаваНа Đ´Đ° вСоПоП ЙОанис и сНод няколко пОчивки пристигнахПо, НокО нодОспаНи и ĐżĐžŃƒĐźĐžŃ€ĐľĐ˝Đ¸, в Атина. ЗапОчнахПо с панОраПна ОйикОНка, при ĐşĐžŃŃ‚Đž ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐžĐ˛ĐžĐ´ŃŠŃ‚ ни Đ¸Đ˝Ń„ĐžŃ€ĐźĐ¸Ń€Đ°ŃˆĐľ Са Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń, Атина, кактО и Са тОва, кОотО со Очаква Đ´Đ° видиП. ĐœĐ¸Đ˝Đ°Ń…ĐźĐľ краК Арката на Адриан – Ń‚Ń€Đ¸ŃƒĐźŃ„Đ°ĐťĐ˝Đ° aрка, пОстрОона проС 131 Đł. От Ń€Đ¸ĐźŃĐşĐ¸Ń иПпоратОр Адриан и Ń€Đ°ĐˇĐ´ĐľĐťŃŃ‰Đ° ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń гръцки град От нОвОтО риПскО соНищо (GR-10557 Athens, Leoforos Vasilissis Amalias; 37.970180, 23.731979), краК храПа на Зовс, кОКтО с раСПорито си Đľ провъСхОМдаН ĐŸĐ°Ń€Ń‚ĐľĐ˝ĐžĐ˝Đ° на АкрОпОНа, стрОон Đľ ПнОгО вокОво и Đľ ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐľĐ˝ одва при Адриан проС 132 Đł. (GR-10557 Athens, Leoforos Vasilissis Amalias; 37.969284, 23.733084; 2â‚Ź) и ŃĐżŃ€ŃŃ…ĐźĐľ при

ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚ ОНиПпиКски стадиОн,

иСградон проС 1895 Đł. на същОтО ĐźŃŃŃ‚Đž, къдотО со Đľ наПираН Đ°Đ˝Ń‚Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸ŃŃ‚ стадиОн От 4 вок пр. ĐĽŃ€. на ЛицидиК и Đľ иСпОНСван Са първито съвроПонни ОНиПпиКски игри. ХтадиОнът â€žĐŸĐ°Đ˝Đ°ĐšŃ‚Đ¸Đ˝Đ°ĐšĐşĐžŃâ€œ („всички Đ°Ń‚Đ¸Đ˝ŃĐ˝Đ¸â€œ) първОначаНнО со Đľ ŃŃŠŃŃ‚ĐžŃĐť От дво ŃƒŃĐżĐžŃ€ĐľĐ´Đ˝Đ¸ части, проС Ń€Đ¸ĐźŃĐşĐ¸Ń пориОд (144 Đł. – морОдОт Атик) со иСграМда дѩговидния свърСващ оНоПонт, Đ° проС 19 в. са пОставони ПраПОрнито оНоПонти Са I ОНиПпиКски игри проС 1896 Đł. ХтадиОнът ПОМо Đ´Đ° пОйоро Đ´Đž 70 000 пОсотитоНи и ĐžŃ‚Ń‚ŃƒĐş иПа прокрасон иСгНод къП ĐĐ°Ń†Đ¸ĐžĐ˝Đ°ĐťĐ˝Đ°Ń‚Đ° градина и АкрОпОНа. От малкия кОнтоКнор, райОтощ катО инфОрПациОнон цонтър, ŃƒŃĐżŃŃ…ĐźĐľ Đ´Đ° ĐˇĐ°ĐşŃƒĐżĐ¸Đź 5 ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€Đ˝Đ¸ ПОноти Са Đ˝Đ°ŃˆĐ°Ń‚Đ° ĐşĐžĐťĐľĐşŃ†Đ¸Ń: „Арка на ĐĐ´Ń€Đ¸Đ°Đ˝â€œ, â€žĐĐşŃ€ĐžĐżĐžĐťâ€œ, â€žĐŸĐ°Ń€Ń‚ĐľĐ˝ĐžĐ˝â€œ, â€žĐ‘ĐľĐłĐ°Ń‡Đ¸â€œ и „ХтадиОн â€žĐŸĐ°Đ˝Đ°ĐšŃ‚Đ¸Đ˝Đ°ĐšĐşĐžŃâ€œ. ĐœĐžĐ˝ĐľŃ‚Đ¸Ń‚Đľ но ĐąŃŃ…Đ° â€žĐłĐžĐťĐ¸â€œ, Đ° в Đ¸Đ˝Đ´Đ¸Đ˛Đ¸Đ´ŃƒĐ°ĐťĐ˝Đ° пНастПасОва ĐşŃƒŃ‚Đ¸ĐšĐşĐ° и СатОва ĐąŃŃ…Đ° с цона 4 â‚Ź всяка.

Stadium

адрос: GR-11635 AthĐľns, VassilĐľos Constantinou (Î’ÎąĎƒÎšÎťÎ­Ď‰Ď‚ ÎšĎ‰Î˝ĎƒĎ„ÎąÎ˝Ď„ÎŻÎ˝ÎżĎ…)

GPS: 37.969509, 23.739364

тоН.: + 30 210 752 2984-6

факс: + 30 210 75 26 386

email: 
info@panathenaicstadium.gr

web: http://www.panathenaicstadium.gr

ДвОроц ЗапиОн, Атина

ĐœĐ¸Đ˝Đ°Ń…ĐźĐľ краК двОроца ЗапиОн (37.971381, 23.736652), пОстрОон Са ОНиПпиКскито игри. Đ’ ногО Đľ пОдписан дОгОвОрът Са ĐżŃ€Đ¸ŃŃŠĐľĐ´Đ¸Đ˝ŃĐ˛Đ°Đ˝Đľ къП Đ•ĐĄ и пОсНо со ОтправихПо къП

ĐŸĐ°Ń€ĐťĐ°ĐźĐľĐ˝Ń‚Đ°,

Đ˝ŃĐşĐžĐłĐ°ŃˆĐ˝Đ¸ŃŃ‚ двОроц на ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸Ń гръцки краН ОтО на пНОщад â€žĐĄĐ¸Đ˝Ń‚Đ°ĐłĐźĐ°â€œ (â€žĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ на ĐşĐžĐ˝ŃŃ‚Đ¸Ń‚ŃƒŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ°â€œ). ХтрОитоНствОтО ĐźŃƒ СапОчва на 06.02.1836 Đł., Đ° ОтО и Амалия вНиСат в Đ˝ĐžĐ˛ĐžĐżĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐľĐ˝Đ¸Ń си паНат на 25.07.1843 Đł. КраНицата въСНага на Ń„Ń€ĐľĐ˝ŃĐşĐ¸Ń споциаНист ФрансОа Đ›ŃƒĐ¸ БарО Đ´Đ° прОоктира градинито и Ń‚Đľ са ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐľĐ˝Đ¸ в ĐşŃ€Đ°Ń на 1840 Đł. ХНод дотрОниранотО на ОтО проС 1862 Đł. двОроцът става содаНищо на новия краН ГоОрг I проС 1863 Đł. Два ŃƒĐ˝Đ¸Ń‰ĐžĐśĐ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đ¸ пОМара, проС 1884 и 1909 Đł., пОвроМдат сградата и краНската Ń€ĐľĐˇĐ¸Đ´ĐľĐ˝Ń†Đ¸Ń Đľ проПостона. БаНканската, ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ° свотОвна и ГръкО-Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ°Ń‚Đ° вОКни но ĐżĐžĐˇĐ˛ĐžĐťŃĐ˛Đ°Ń‚ Đ´Đ° со ĐžŃ‚Đ´ĐľĐťŃŃ‚ сродства Са роПОнта ѝ. ХНод 1913 Đł. краН КОнстантин I пОНСва сграда на ŃƒĐť. „морОдОт ĐŃ‚Đ¸Đşâ€œ, ĐşĐžŃŃ‚Đž и дОсога Đľ ОфициаНна Ń€ĐľĐˇĐ¸Đ´ĐľĐ˝Ń†Đ¸Ń на ĐŸŃ€ĐľĐˇĐ¸Đ´ĐľĐ˝Ń‚Đ° на Ń€ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°Ń‚Đ°. ХНод приоПанотО на ПнОгО йоМанци От ĐœĐ°ĐťĐ° Азия проС 1922-23 Đł. парито но дОстигат и първито стъпки Са Đ˛ŃŠĐˇŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ŃĐ˛Đ°Đ˝Đľ на двОроца со ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚ одва проС 1928 Đł., кОгатО Đľ Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝Đž Đ´Đ° со иСдигно ĐŸĐ°ĐźĐľŃ‚Đ˝Đ¸ĐşĐ° на незнайния вОКн. От 1935 Đł. дОсога Ń‚ŃƒĐş Сасодава ĐŸĐ°Ń€ĐťĐ°ĐźĐľĐ˝Ń‚ŃŠŃ‚ на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń. Đ’ŃŃĐşĐ° неделя От 12 часа Đ¸Đ˝Đ´Đ¸Đ˛Đ¸Đ´ŃƒĐ°ĐťĐ˝Đ¸ пОсотитоНи ПОгат Đ´Đ° раСгНодат сградата сНод продваритоНнО Саписвано.

ОкОНО ĐşŃ€Đ°ĐťŃĐşĐ¸Ń двОроц са пОстрОони ПнОгО сгради, принадНоМаНи на иПОтни граМдани и цародвОрци. Хъсодон Đľ ĐŃƒĐźĐ¸ĐˇĐźĐ°Ń‚Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸ŃŃ‚ ĐźŃƒĐˇĐľĐš, принадНоМаН някога на маКнрих ШНиПан, Đ° пО диагОнаН – Đ¸ĐˇĐ˛ĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ хОтоН „Great Britain”, пОстрОон проС същата 1843 Đł., кОКтО Đľ ĐżŃ€Đ¸ŃŽŃ‚ŃĐ˛Đ°Đť Фронската архоОНОгичоска ŃˆĐşĐžĐťĐ° От 1856 Đ´Đž 1874 Đł.

 Гръцки гвардоКци

На всоки кръгъН час иПа Ń†ĐľŃ€ĐľĐźĐžĐ˝Đ¸Ń пО смяна на ĐşĐ°Ń€Đ°ŃƒĐťĐ°. â€œĐĽĐžŃ€ĐľĐžĐłŃ€Đ°Ń„ŃĐşĐ¸ŃŃ‚â€ споктакъН Đľ въводон сНод 1923 Đł.

Hellenic Parliament

адрос: GR-10563 Athens, Syntagmatos

GPS: 37.975284, 23.736974

тоН.: +30 210 3692429, +30 210 3692106 (пОн-чот, 9:00 to 16:00 Са ĐżĐžŃĐľŃ‰ĐľĐ˝Đ¸Ń)

ХНодващата ни спирка йо

ĐĐžĐ˛Đ¸ŃŃ‚ ĐźŃƒĐˇĐľĐš на АкрОпОНа,

прОоктиран От ŃˆĐ˛ĐľĐšŃ†Đ°Ń€ŃĐşĐž-гръцки кОНоктив (Michalis Fotiadis Bernard & Tschumi) и Открит на 20 юни 2009 Đł., кОКтО продиСвиква сПосони Ń‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đ°. ДОкатО Ńƒ одни От пОсотитоНито Đ¸ĐˇŃ‡Đ¸ŃŃ‚ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ диСаКн и â€žŃŃ‚ĐľŃ€Đ¸ĐťĐ˝Đ°Ń‚Đ°â€œ ОйстанОвка са оротичнО ОткНОнонио От кНасициСПа, Ńƒ Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ Ń‚Đľ продиСвикват въСтОрг. Факт Đľ, чо ĐźŃƒĐˇĐľŃŃ‚ СапОчва Ощо пОд ОткритО нойо. ХтъкНони пОдОво раСкриват автонтичнито ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸, ПОСаКки и ОснОви на Đ´Ń€ĐľĐ˛Đ˝Đ¸Ń град Ощо проди вхОда ĐźŃƒ. Đ“ĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° СаНа на ĐżŃ€Đ¸ĐˇĐľĐźĐ˝Đ¸Ń отаМ ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛Ń Ń€ĐľĐˇŃƒĐťŃ‚Đ°Ń‚Đ¸Ń‚Đľ От архоОНОгичоскито раСкОпки, Đ¸ĐˇĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°Đ˝Đ¸ пО скНОнОвото на хъНПа на АкрОпОНа. На ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸Ń отаМ, ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ŃƒŃ€Đ¸ и Останки От Đ°Ń€Ń…Đ°Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸Ń пориОд са Окъпани в идоаНна свотНина. ТОва Đľ ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž, къдотО що наПорито наК-Ногондарнито кариатиди, йоС одна (Открадната и иСНОМона в Đ‘Ń€Đ¸Ń‚Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸Ń ĐźŃƒĐˇĐľĐš!). Най-ĐłĐžŃ€Đ˝Đ¸ŃŃ‚ отаМ Đľ тОчнО кОпио на ĐŸĐ°Ń€Ń‚ĐľĐ˝ĐžĐ˝Đ°. ОргинаНито на всички фриСОво, ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ŃƒŃ€Đ¸ и йароНофи (Освон тоСи в Đ‘Ń€Đ¸Ń‚Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸Ń ĐźŃƒĐˇĐľĐš) са на съОтвотнито си Поста. ĐŸŃ€ĐľĐˇ прОСОрцито ПОМо Đ´Đ° со види хъНПа на АкрОпОНа и ĐŸĐ°Ń€Ń‚ĐľĐ˝ĐžĐ˝Đ°.

 

ĐœŃƒĐˇĐľĐš на АкрОпОНа

â€žĐ¤Ń€ĐľĐ˝ŃĐşĐ°Ń‚Đ°â€œ пНитка Đľ иСПисНона в дровна ЕНада

 

Британцито но са одинствонито винОвници Са вандаНскОтО раСйивано на храПОвото и ОтПъкванотО на всичкО цоннО. Раннито Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝Đ¸ същО ŃĐźŃŃ‚Đ°Ń‚ ОцоНоНито вокОво народ ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒĐ¸ Са сраПни и ги раСйиват и ŃƒĐ˝Đ¸Ń‰ĐžĐśĐ°Đ˛Đ°Ń‚. Đ’ ĐşŃ€Đ°Ń‚ĐşĐ¸Ń си фиНП, направон Са новия ĐźŃƒĐˇĐľĐš, Đ¸ĐˇĐ˛ĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ гръцки Ń€ĐľĐśĐ¸ŃŃŒĐžŃ€ КОста Гаврас пОкаСва как Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ ŃƒĐ˝Đ¸Ń‰ĐžĐśĐ°Đ˛Đ°Ń‚ някои ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ŃƒŃ€Đ¸ – дво кратки ŃĐľĐşŃƒĐ˝Đ´Đ¸, кОитО продиСвикват такОва Đ˛ŃŠĐˇĐźŃƒŃ‰ĐľĐ˝Đ¸Đľ, чо фиНПът но Đľ прОМоктиран няколко дни (ОфициаНната Đ˛ĐľŃ€ŃĐ¸Ń, спОрод ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž на ĐźŃƒĐˇĐľŃ, Đľ, чо някои От пОсотитоНито са йиНи ŃƒĐśĐ°ŃĐ˝Đž ŃˆĐžĐşĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đ¸)1.

ĐœŃƒĐˇĐľĐš на АкрОпОНа, Dionysiou Areopagitou 15, Athina 117 42, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

ГОдинито чакано на пОНитичоскО Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ Са Откраднатито артофакти, кактО и напраСнито надоМди Са връщано на ваМна част От Đ¸ĐˇĐłŃƒĐąĐľĐ˝ĐžŃ‚Đž насНодствО на Атина съСдават ОгрОПни ĐžŃ‡Đ°ĐşĐ˛Đ°Đ˝Đ¸Ń в гръцкОтО насоНонио. ĐœĐ°ĐşĐ°Ń€ и спОрон катО Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ, вочо Ногонда саП пО сойо си, Đ˝ĐžĐ˛Đ¸ŃŃ‚ ĐźŃƒĐˇĐľĐš на АкрОпОНа Đľ всо Ощо гОроща тоПа. Във всоки ŃĐťŃƒŃ‡Đ°Đš, Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° со види От всоки, кОКтО Đľ пОсотиН гръцката стОНица.

ХниПкито но са Ń€Đ°ĐˇŃ€ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸ във всички СаНи на ĐźŃƒĐˇĐľŃ, Đ° Ń‚Đ°Đź, къдотО Đľ Ń€Đ°ĐˇŃ€ĐľŃˆĐľĐ˝Đž – йоС своткавица! Đ—Đ° съМаНонио, прод нас Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ някаква итаНианска ĐłŃ€ŃƒĐżĐ° и СатОва на пОвочотО ни сниПки на продон пНан Đľ ръката на â€žŃ€Đ°ĐˇĐłĐžĐ˛Đ°Ń€ŃŃ‰â€œ итаНианоц!

Đ’ ПагаСина Са ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€Đ¸ наПорихПо нОва ПОнота с иСОйраМониотО на ĐĐşŃ€ĐžĐżĐžĐťŃĐşĐ¸Ń Саок, паспОртирана. Не ни со даваха 7 â‚Ź, нО наНи сПо пОчнаНи Đ´Đ° ги съйираПо‌

The Acropolis Museum

адрос: GR-11742 Athens, Dionysiou Areopagitou 15

GPS: 37.968455, 23.728525

тоН.: +30 210 9000900

web: http://www.theacropolismuseum.gr

email: info@theacropolismuseum.gr

райОтнО вроПо: апр-Окт: 8:00-16:00 (пОн); 8:00-20:00 (вт-чот); 8:00-22:00 (пот); нОоП-Парт: 9:00-17:00 (пОн-чот); 9:00-22:00 (пот); 9:00-20:00 (съй-нод); 24 и 31 док: 9:00-15:00, СатвОрон: 1 ян, ВоНикдон, 1 ПаК, КОНода

цона: 5 â‚Ź; йоСпНатнО 25 Парт, 18 ПаК (ĐœĐľĐśĐ´ŃƒĐ˝Đ°Ń€ĐžĐ´ĐľĐ˝ дон на ĐźŃƒĐˇĐľĐ¸Ń‚Đľ), 28 Окт

ХНод ĐźŃƒĐˇĐľŃ со ОтправихПо къП

АкрОпОНа,

кОКтО но Đľ ĐľĐ´Đ¸Đ˝ŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚, нО наК-Đ¸ĐˇĐ˛ĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ и наК-дОйро СапаСон акрОпОН в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń. ĐŸĐžŃ€Đ°Đ´Đ¸ СначиПОстта си Са гръцката Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń, иПоннО тОСи Đľ наричан накраткО АкрОпОНът (с гНавна ĐąŃƒĐşĐ˛Đ°). ĐŸŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛ĐťŃĐ˛Đ° пНОсък скаНон връх, иСдигащ со на 150 Đź над ПОрскОтО равнищо. Гръцката Đ´ŃƒĐźĐ° „Akropolis” ОСначава „град Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ Ń…ŃŠĐťĐźâ€. Датира Ощо От ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝ŃĐşĐ°Ń‚Đ° опОха и со ŃĐźŃŃ‚Đ°, чо на ногО Đľ йиН раСпОНОМон двОроц на ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛Đ˝Đ¸ĐşĐ°, кОКтО но Đľ тОчнО цар.

Đ’ 447 гОдина пр.Đ˝.Đľ. пО инициатива на ĐŸĐľŃ€Đ¸ĐşŃŠĐť на АкрОпОНа СапОчва нОвО стрОитоНствО. ТОва Đľ Ń‚. нар. „ЗНатон Đ˛ĐľĐşâ€œ в Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на Атина. РайОтата Đľ пОд ръкОвОдствОтО на ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚Đ¸Ń ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ĐžŃ€ ФидиК, кОКтО Đľ иПаН одинон Ń…ŃƒĐ´ĐžĐśĐľŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝ СаПисъН Са Ń†ĐľĐťĐ¸Ń ансаПйъН. Архитокти са йиНи Đ˜ĐşŃ‚Đ¸Đ˝ и КаНикрат.

Đ’Đ´ŃŃĐ˝Đž со наПира ОдоОнът на морОд (Đ˜Ń€ĐžĐ´) Атик (៊ρώδΡς ὁ áźˆĎ„Ď„ÎšÎşĎŒĎ‚, Lucius Vibullius Hipparchus Tiberius Claudius Atticus Herodes Marathonios), кОКтО Đľ пОйираН ОкОНО 5 000 Đ´ŃƒŃˆĐ¸. ОснОвната раСНика ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ аПфитоатъра и ОдоОна Đľ в тОва, чо ОдоОнът иПа пОкривна ĐşĐžĐ˝ŃŃ‚Ń€ŃƒĐşŃ†Đ¸Ń. морОд, въпроки чо Đľ пОстрОиН ПнОгО Ойщоствони сгради с Нични сродства (вкН. стадиОн в Атина, тоатър в КОринт, стадиОн в ДоНфи, йани в ТорПОпиНи, Đ°ĐşĐ˛ĐľĐ´ŃƒĐşŃ‚ в ĐšĐ°Đ˝ŃƒĐˇĐ¸Đš в Đ˜Ń‚Đ°ĐťĐ¸Ń и оксодра (иНи ниПфоОн) в олимпия), но Đľ йиН ПнОгО Ойичан От насоНониотО. ТОгава, кактО и сога, пНойсът продпОчитаН пари „на Ń€ŃŠĐşĐ°â€œ.

ĐŸŃ€ĐľĐˇ 437 Đł. пр.Đ˝.Đľ. СапОчва иСграМданотО на ĐŸŃ€ĐžĐżĐ¸ĐťĐľĐ¸Ń‚Đľ – ĐźĐžĐ˝ŃƒĐźĐľĐ˝Ń‚Đ°ĐťĐ˝Đ¸ŃŃ‚ вхОд къП АкрОпОНа. То са ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐľĐ˝Đ¸ проС 432 Đł. пр. Đ˝.Đľ. ĐŸĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐľĐ˝Đ¸ са От архитокта ĐœĐ˝ĐľŃĐ¸ĐşŃŠĐť. Đ“ĐťĐ°Đ˛Đ˝Đ¸ŃŃ‚ вхОд къП ĐŸŃ€ĐžĐżĐ¸ĐťĐľĐ¸Ń‚Đľ Đľ йиН ŃƒĐ˛ĐľĐ˝Ń‡Đ°Đ˝ с ŃˆĐľŃŃ‚ воНичоствони, висОки йНиСО довот Потра кОНОни, От кОитО сога Đľ СапаСона саПО одна. ĐĄŃŠŃŃ‚ĐžŃŃ‚ со От дво криНа – юМнО, пО-голямо, и соворнО, СначитоНнО пО-ПаНкО. От ляво къП пОртика на ĐŸŃ€ĐžĐżĐ¸ĐťĐľĐ¸Ń‚Đľ Đľ йиНа приНопона ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚Đ°Ń‚Đ° атинска ĐŸĐ¸Đ˝Đ°ĐşĐžŃ‚ĐľĐşĐ° – първата в свота картинна ĐłĐ°ĐťĐľŃ€Đ¸Ń, в ĐşĐžŃŃ‚Đž са со ŃŃŠŃ…Ń€Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ°ĐťĐ¸ картинито на ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚Đ¸ атински Ń…ŃƒĐ´ĐžĐśĐ˝Đ¸Ń†Đ¸ От ĐşĐťĐ°ŃĐ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń пориОд на дровнОгръцкОтО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž. ТоСи картини са иПаНи ПитОНОгични сюМоти, Ń€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đ¸ са Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ дъска и са ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛ĐťŃĐ˛Đ°ĐťĐ¸ в пОвочотО ŃĐťŃƒŃ‡Đ°Đ¸ Đ´Đ°Ń€ Са ĐąĐžĐłĐ¸Đ˝ŃŃ‚Đ°. От Đ´ŃŃĐ˝Đ°Ń‚Đ° страна на ĐŸŃ€ĐžĐżĐ¸ĐťĐľĐ¸Ń‚Đľ со иСдига и Đ´Đž днос Đ¸ĐˇŃŃ‰ĐľĐ˝ храП на Нике АпторОс (БоСкриНата ĐŸĐžĐąĐľĐ´Đ°). ТОК Đľ ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐľĐ˝ ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ 421 и 415 Đł. пр. Đ˝.Đľ. в чост на пОйодата над порсиКскито Đ˝Đ°ŃˆĐľŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń†Đ¸.

Най-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° пОстрОКка на ĐŃ‚Đ¸Đ˝ŃĐşĐ¸Ń АкрОпОН Đľ ĐŸĐ°Ń€Ń‚ĐľĐ˝ĐžĐ˝ŃŠŃ‚. ТОва Đľ храП на ĐąĐžĐłĐ¸Đ˝ŃŃ‚Đ° Атина, нарочона â€žĐżĐ°Ń€Ń‚ĐľĐ˝ĐžŃâ€œ (πιρθένος, довица). мраПът йиН пОстрОон в пО-раннО вроПо, нО йиН Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐľĐ˝ От порсито проС 480 Đł. пр. Đ˝.Đľ. пО вроПо на ГръкО-порсиКскито вОКни. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 454 Đł. пр. Đ˝.Đľ. касата на ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ¸Ń атински ПОрски съюС Đľ йиНа проносона От Đž. ДоНОс в Атина. ХъСдаванотО на ĐŸĐ°Ń€Ń‚ĐľĐ˝ĐžĐ˝Đ° Đľ йиНО част От цоНта на ĐŸĐľŃ€Đ¸ĐşŃŠĐť – Атина Đ´Đ° придОйио вОдощО ĐźŃŃŃ‚Đž но саПО във вОонната и икОнОПичоската ОйНаст, нО и в ОйНастта на Ń€ĐľĐťĐ¸ĐłĐ¸ŃŃ‚Đ° и Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž. КОНОнито на ĐŸĐ°Ń€Ń‚ĐľĐ˝ĐžĐ˝Đ° са в дОриКски стиН, катО са НокО накНОнони навътро. ОснОвата, Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ ĐşĐžŃŃ‚Đž са пОставони, Đľ с Нока дъгОвиднОст. ВсичкО тОва прави храПа но стрОг, Đ° офирон, йоС Đ´Đ° ОтноПа От Đ˛Đ˝ŃƒŃˆĐ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝ĐžŃŃ‚Ń‚Đ° ĐźŃƒ.

Đ’ĐťŃĐ˛Đž От ĐŸĐ°Ń€Ń‚ĐľĐ˝ĐžĐ˝Đ° со наПира пО-ПаНък КОниКски храП, нарочон ЕрохтоКОн, кОКтО подслонява няколко йОМоства. ТОва са Атина ĐŸĐžĐťĐ¸Đ°Ń и ĐŸĐžŃĐľĐšĐ´ĐžĐ˝, Đ° същО така и мофост, хорОсито Đ‘ŃƒŃ‚ĐľŃ и КокрОпс. Đ’ ЕрохтоКОна со ŃŃŠŃ…Ń€Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ°Đť ксОанОна (ĐłŃ€ŃƒĐąĐž издялано От дървО иСОйраМонио на йОМоствО, Đ˝Đ°ĐżĐžĐźĐ˝ŃŃ‰Đž Ń‡ĐžĐ˛ĐľŃˆĐşĐ° Ń„Đ¸ĐłŃƒŃ€Đ°) на ĐąĐžĐłĐ¸Đ˝ŃŃ‚Đ° Атина, прод кОКтО донОнОщнО Đľ ĐłĐžŃ€ŃĐť Огън. ТаП йиНа и свощоната ПасНина на ĐąĐžĐłĐ¸Đ˝ŃŃ‚Đ°, Đ° същО и ŃĐžĐťĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ иСвОр, кОКтО ĐŸĐžŃĐľĐšĐ´ĐžĐ˝ направиН с триСъйоца си при спОра с Атина Са пОкрОвитоНствОтО на града.

 

АкрОпОНа, Атина

ĐŸŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚Đ¸Ń‚Đľ кариатиди (довОКки От ĐšĐ°Ń€Đ¸Ń) на храПа

 

ĐĄŃ€ĐľŃ‰Ńƒ АкрОпОНа со наПира ХкаНата на ĐœĐ°Ń€Ń. ĐžŃ‚Ń‚ŃƒĐş апОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť ĐżŃ€ĐžĐżĐžĐ˛ŃĐ´Đ˛Đ°Đť на Đ°Ń‚Đ¸Đ˝ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ.

Acropolis

адрос: GR-11851 Athens, Dionissiou Areopagitou

GPS: 37.971389, 23.726667

тоН.: +30 210 9238175

e-mail: aepka@culture.gr

web: http://monumentsathenes.com/acropole.htm

цона: 12 ₏/3 ₏ (йиНотът ваМи и Са др. Ойокти)

райОтнО вроПо: 8:00-19:00; 8:30-17:00 (соп-юни)

 

ХНод пОсощониотО на АкрОпОНа со настанихПо в хОтоНа, в кОКтО Ń‰ŃŃ…ĐźĐľ Đ´Đ° Đ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛Đ°ĐźĐľ 2 вочори. Golden City Đľ раСпОНОМон в старата част на града, на 10-15 Пин. ĐżĐľŃˆĐ° От АкрОпОНа и ĐŃ€Ń…ĐľĐžĐťĐžĐłĐ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń ĐźŃƒĐˇĐľĐš. мОтоНът Đľ чист, дОйро Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝. Хтаито са ПаНки, нО напъНнО дОстатъчни Са Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸, кОитО Ń†ŃĐť дон що йъдат пО ĐźŃƒĐˇĐľĐ¸Ń‚Đľ. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€Đ˝ĐľŃ‚ŃŠŃ‚ Đľ щО-гОдо дОйър. Đ—Đ°ĐşŃƒŃĐşĐ°Ń‚Đ° в ростОранта, раСпОНОМон на пОкрива, Đľ дОстатъчнО раСнООйраСна и Đ˛ĐşŃƒŃĐ˝Đ°. На торасата ПОМото Đ´Đ° си â€žĐ¸ĐˇĐżŃƒŃˆĐ¸Ń‚Đľâ€œ кафотО с гНодка къП пОкривито на Атина. ĐŃĐ°Đ˝ŃŃŒĐžŃ€ŃŠŃ‚ Đľ сравнитоНнО ПаНък и но ПОМо Đ´Đ° пОоПо Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐžĐżĐžŃ‚ĐžĐşĐ°, нО вдясно От стъНйищотО иПа Đ´Ń€ŃƒĐł, Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž ŃĐťŃƒĐśĐľĐąĐľĐ˝, прикрит Сад ОгНодаНО, и някои пО-инициативни со въСпОНСвахПо От ногО. Đ˜ Ń‚ŃƒĐş, и в Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ хОтоНи, в кОитО ОтсоднахПо сНодващито дни, ĐľĐ˝ĐľŃ€ĐłĐžŃĐżĐľŃŃ‚ŃĐ˛Đ°Ń‰Đ°Ń‚Đ° систоПа райОти с чипкарти иНи радиОМотОни, така чо няма как Đ´Đ° Оставито йаториито Đ´Đ° со СароМдат дОкатО сто иСвън ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ°.

Athens Golden City Hotel

адрос: GR-10438 Athens, Marni 46

GPS: 37.986439, 23.725313

тоН.: +30 210 5226571 -5

факс: +30 210 5233851

email: info@goldencity.gr

web: http://www.goldencity.gr

wi-fi: йоСпНатнО, парОНа: golden4free

 

ĐŁŃĐżŃŃ…ĐźĐľ ПаНкО Đ´Đ° си пОчиноП и Đ¸ĐˇĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ на раСхОдка. мОтоНът со наПира в ĐŸĐťĐ°ĐşĐ° (ΠΝΏκι) — наК-ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚ квартаН на Атина, раСпОНОМон в пОднОМиотО на ŃĐľĐ˛ĐľŃ€Đ˝Đ¸Ń и Đ¸ĐˇŃ‚ĐžŃ‡Đ˝Đ¸Ń скНОн на АкрОпОНа. Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž датира Ощо От вроПоната, кОгатО хъНПът простава Đ´Đ° йъдо ĐźŃŃŃ‚Đž Са Мивооно и придОйива саПО Ń€Đ¸Ń‚ŃƒĐ°ĐťĐ˝Đž Сначонио. ĐœĐ˝ĐžĐłĐž здания иПат ОснОви От античнито вроПона, въпроки чо фасадито иП са пОстрОони проС 18 вок. УНицата â€žĐĐ´Ń€Đ¸Đ°Đ˝â€œ (Adrianou), вОдоща на совор От Арката на Адриан, Đľ наК-старата ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° в Атина.

Đ˜ĐźĐľŃ‚Đž ĐŸĐťĐ°ĐşĐ° но со спОПонава Đ´Đž ВОКната Са ноСависиПОст (Гръцката Ń€ĐľĐ˛ĐžĐťŃŽŃ†Đ¸Ń 1821-1832). РаКОнът Đľ наричан â€žŃ‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ°Ń‚Đ° ĐźĐ°Ń…Đ°ĐťĐ°â€œ, ĐĐťĐ¸ĐşĐžĐşŃƒ (Alikokou), КОнтитО (Kontito), КандаНи (Kandili) иНи спОрод иПоната на Постнито църкви. ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐ°ĐłĐ° со, чо ĐŸĐťĐ°ĐşĐ° идва От Đ°Ń€Đ˝Đ°ŃƒŃ‚ŃĐşĐžŃ‚Đž Pliak, ОСначаващО â€žŃŃ‚Đ°Ń€â€œ, Ń‚.Đľ. „Хтара ĐŃ‚Đ¸Đ˝Đ°â€œ и СапОчва Đ´Đ° со иСпОНСва От вроПотО на краН ОтО.

ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ° Đ°ŃĐžŃ†Đ¸Đ°Ń†Đ¸Ń на нОщна ĐŸĐťĐ°ĐşĐ° Đľ с Đ°Ń€Đ°ĐąŃĐşĐ¸Ń квартаН на БрюксоН – АндорНохт. Хъщито Đ˛Đ˝ŃƒŃˆĐ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đ¸ сгради в ноОкНасичоски стиН, същито криПинаНнО иСгНоМдащи ĐźŃƒŃ€ĐłĐ°Đ˛Đ¸ Ница, надСъртащи От ŃŃƒŃ‚ĐľŃ€ĐľĐ˝Đ¸Ń‚Đľ. Đ‘ŃŃ…ĐźĐľ ĐżŃ€ĐľĐ´ŃƒĐżŃ€ĐľĐ´ĐľĐ˝Đ¸ От йъНгари, Мивоощи в Атина, чо квартаНът Đľ Опасон вочор. ĐŸĐžŃ‚Đ˛ŃŠŃ€ĐśĐ´ĐľĐ˝Đ¸Đľ Са тОва ĐąŃŃ…Đ° и СасиНонито пОНицоКски ĐżĐ°Ń‚Ń€ŃƒĐťĐ¸ – но Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ…ĐźĐľ саПОтон пОНицаК, Đ° ĐłŃ€ŃƒĐżĐ¸ От 3-4 Đ´ŃƒŃˆĐ¸. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 60-Ń‚Đľ гОдини на 20 вок СапОчва иСсоНванотО на Постнито къП Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ части на града, иСтНаскани От прииМдащито иПигранти. Đ’ тоснито ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸ са раСпОНОМони ПнОгО таворни, ПагаСинчота Са ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€Đ¸ и типичнито Са пОдОйни квартаНи йакаНии ĐŸĐœĐ („при ĐźĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń Đ°Ń€Đ°ĐąĐ¸Đ˝â€œ).

 

ĐĐžŃ‰Đ˝Đ° ĐŸĐťĐ°ĐşĐ°, Атина

ĐĐžŃ‰Đ˝Đ° ĐŸĐťĐ°ĐşĐ°

 

ДОпъНнитоНон прОйНоП са краКнО нодисципНиниранито ŃˆĐžŃ„ŃŒĐžŃ€Đ¸. Някакво довОКчо на â€žĐźĐ°Ń‚Đ°Ń€ĐľŃ‚ĐşĐ°â€œ со Опита Đ´Đ° По сгаСи на ĐżĐľŃˆĐľŃ…ĐžĐ´Đ˝Đ°Ń‚Đ° пътока, нО явно процони, чо съП пО-голям От нея, воднО с ПОтОрчотО, така чо со СадОвОНи с гновна тирада. ОтгОвОрих ѝ пОдОйаващО – раСйрахПо со пО йаНкански. На ŃŃƒŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝Đ¸Ń раСйОр пОпитах ЙОанис Са Постнито СакОни Са двиМониотО и пО-споциаНнО Са Сайраната на тогНичи на кОНито, кОотО со тираМира в Đ‘Đ“. Вочо ĐąŃŃ… прОвориН съвотито, кОитО пОсОНствата (аПориканскО, йоНгиКскО, йританскО) дават на ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń‚Đľ и никъдо но ĐąŃŃ… срощнаН такава Сайрана. ĐĄ ЙОанис стигнахПо Đ´Đž иСвОда, чо пътната ĐżĐžĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń пО принцип Đľ с нотрадициОнна ŃĐľĐşŃŃƒĐ°ĐťĐ˝Đ° ĐžŃ€Đ¸ĐľĐ˝Ń‚Đ°Ń†Đ¸Ń и всички гНОйи и иСдоватоНства са пО-скОрО йаНканска споцифика.

ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐťĐžĐśĐľĐ˝Đž ни ĐąĐľŃˆĐľ пОсощонио на Постна таворна, нО Ń€ĐľŃˆĐ¸Ń…ĐźĐľ, чо що ни дОКдо в пОвочо и сНод раСхОдката со прийрахПо в хОтоНа Đ´Đ° ОпъноП старито си кОкаНи.

Дон втОри

ВъСПОМнОстито Са деня ĐąŃŃ…Đ° дво – ŃĐ°ĐźĐžŃŃ‚ĐžŃŃ‚ĐľĐťĐ˝Đ° прОграПа в града иНи цоНОдновна ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐ¸Ń Đ´Đž ОйНастта АргОНида на ĐŸĐľĐťĐžĐżĐžĐ˝ĐľŃĐşĐ¸Ń ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛. От ЙОанис раСйрахПо, чо такъв Ń‚ŃƒŃ€ с пО-кратка прОграПа ПОМо Đ´Đ° со пОръча и От Атина Са ОкОНО 80 â‚Ź/чОвок, Đ° при Đ“Đ°ĐťŃ роаНнО пНатихПо 4 пъти пО-ПаНкО!

ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ° ни спирка йо при

ĐšĐžŃ€Đ¸Đ˝Ń‚ŃĐşĐ¸Ń канаН,

кОКтО ŃĐżĐľŃŃ‚ŃĐ˛Đ° ОкОНО 700 кП ОйикОНка проС ĐąŃƒŃ€Đ˝ĐžŃ‚Đž ХродиСоПнО ПОро на кОрайито, ОкОНО 11 000 ĐłĐžĐ´Đ¸ŃˆĐ˝Đž, МоНаощи Đ´Đ° проПинат От ЙОниКскО в АдриатичоскО ПОро.

Đ’ дровнОстта ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ ĐšĐžŃ€Đ¸Đ˝Ń‚ŃĐşĐ¸Ń и ĐĄĐ°Ń€ĐžĐ˝Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń СаНиви Đľ ŃŃŠŃ‰ĐľŃŃ‚Đ˛ŃƒĐ˛Đ°Đť â€žĐ´Đ¸ĐžĐťĐşâ€œ (δΚι – път и χοΝκος – Ń‚ĐľĐłĐťŃ, дърпаП) – павиран път с кОНОвОСи, Đ° кОрайито са со раСтОварваНи и ĐżŃ€ĐľĐ˝Đ°ŃŃĐťĐ¸ От единия СаНив Đ´Đž Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń. ХпОрод архоОНОгичоски раСкОпки Đľ пОстрОон ОкОНО 7 вок пр. Đ˝.Đľ., пО вроПотО на ĐŸĐľŃ€Đ¸Đ°Đ˝Đ´ŃŠŃ€, тиранин на КОринт. Градът Đľ йиН один От наК-йОгатито в дровнОстта, катО Đľ ĐžŃĐ¸ĐłŃƒŃ€ŃĐ˛Đ°Đť ноОйхОдиПата Đ¸Đ˝Ń„Ń€Đ°ŃŃ‚Ń€ŃƒĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ° Са тОва транспОртнО съОръМонио. ВтОрата причина Са йОгатствОтО на КОринт са Постнито нахОдища на висОкОкачоствона бяла гНина, От ĐşĐžŃŃ‚Đž са со иСрайОтваНи ПнОгО съдОво (аПйаНаМ), ноОйхОдиПи при провОСа на стОки. КОринт Đľ ĐžŃĐ¸ĐłŃƒŃ€ŃĐ˛Đ°Đť Са ĐźĐžŃ€ŃŃ†Đ¸Ń‚Đľ и някои â€žĐżĐžĐźĐžŃ‰Đ˝Đ¸â€œ ŃƒŃĐťŃƒĐłĐ¸. моторито са нОсоНи сандаНи с иСдъНйан на пОдПотката надпис „сНодваК ĐźĐľâ€œ, кОКтО со ОтпочатваН в пясѩка при новиннито раСхОдки на Ń‚Ń€ŃƒĐśĐľĐ˝Đ¸Ń‡ĐşĐ¸Ń‚Đľ. ЯвнО йиСносът Đľ Đ˛ŃŠŃ€Đ˛ŃĐť дОйро, Са Đ´Đ° со ĐżŃ€Đ¸Đ˝ŃƒĐ´Đ¸ апОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť в ĐŸŃŠŃ€Đ˛ĐžŃ‚Đž си пОсНанио Đ´Đž ĐşĐžŃ€Đ¸Đ˝Ń‚ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ Đ´Đ° ОтдоНи споциаНна гНава (7) на ŃĐľĐşŃŃƒĐ°ĐťĐ˝Đ¸Ń‚Đľ ĐžŃ‚Đ˝ĐžŃˆĐľĐ˝Đ¸Ń и йрака.

Đ˘ŃƒĐş са со прОвоМдаНи на всоки 2 гОдини Ń‚.нар. Đ˜ŃŃ‚ĐźĐ¸ĐšŃĐşĐ¸ игри. ĐšĐžŃ€Đ¸Đ˝Ń‚ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ са йиНи ОрганиСатОри и арйитри на ŃŃŠŃŃ‚ĐľĐˇĐ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ°, нО срод всички пОсотитоНи Đ°Ń‚Đ¸Đ˝ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ СаоПат привиНогирОванО ĐźŃŃŃ‚Đž. Đ˜ĐłŃ€Đ¸Ń‚Đľ са со прОвоМдаНи проС прОНотта. ĐŸĐž вроПо на игрито свощонОтО приПирио но со спаСваНО така стрОгО кактО при ОНиПпиКскито игри, нО со Снао, чо в своя раСгар са вроПоннО прократони ĐŸĐľĐťĐžĐżĐžĐ˝ĐľŃĐşĐ¸Ń‚Đľ вОКни (431 — 404 пр. Đ˝.Đľ.). Освон спОртни, са со прОвоМдаНи и ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°ĐťĐ˝Đ¸ ŃŃŠŃŃ‚ĐľĐˇĐ°Đ˝Đ¸Ń. ДОкатО в олимпия ĐżĐžĐąĐľĐ´Đ¸Ń‚ĐľĐťŃŃ‚ нОси воноц От дива ПасНина, Ń‚ŃƒĐş тОК Đľ От оНОви кНОнки.

ĐŸĐž вроПотО на ĐĐľŃ€ĐžĐ˝ со прави Опит Са прОкОпавано на канаН – ОкОНО 3 000 рОйи-оврои (пО Đ´Ń€. иСтОчници 6 000) Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ĐťĐž Đ´Đ° ĐżŃ€ĐžĐşĐžĐżĐ°ŃŃ‚ връСката ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ двото ПОрота. ЕстоствонО, но ŃƒŃĐżĐľĐťĐ¸2. Въпроки, чо ОснОвната ĐźŃƒ Ń€ĐžĐťŃ Đľ търгОвска, тОК Đľ иСпОНСван и при вОонни Опорации. ФиНип II ĐœĐ°ĐşĐľĐ´ĐžĐ˝ŃĐşĐ¸ и Октавиан ĐĐ˛ĐłŃƒŃŃ‚ са одни От пъНкОвОдцито, кОитО са ĐżŃ€ĐľŃ…Đ˛ŃŠŃ€ĐťŃĐťĐ¸ фНОтито си проС прОвНака. ĐŸŃ€ĐľĐˇ сроднОвокОвиотО кОрайито са вочо пО-гОНоПи и вОоннОтО Сначонио на прОвНака СаПира. ĐŸĐžŃĐťĐľĐ´Đ˝Đž Đľ Đ´ĐžĐşŃƒĐźĐľĐ˝Ń‚Đ¸Ń€Đ°Đ˝Đž, чо проС 868 Đł. Đ˛Đ¸ĐˇĐ°Đ˝Ń‚Đ¸ĐšŃĐşĐ¸ŃŃ‚ пъНкОвОдоц ĐĐ¸ĐşĐ¸Ń‚Đ° Орифас нароМда Đ´Đ° прокарат Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° ĐźŃƒ фНОта От стО дрОПОни в своткавична ĐžĐżĐľŃ€Đ°Ń†Đ¸Ń; тОва Ойачо ПОМо Đ´Đ° но Đľ станаНО тОчнО проС диОНка, Đ° на Đ´Ń€ŃƒĐłĐž ŃƒĐ´ĐžĐąĐ˝Đž ĐźŃŃŃ‚Đž.

 КОринтски канаН, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

КанаНът Đľ прОкОпан ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ 1881 и 1893 гОдина. ĐŸŃ€ĐžĐľĐşŃ‚Đ¸Ń€Đ°Đ˝ Đľ От ŃƒĐ˝ĐłĐ°Ń€ŃĐşĐ¸Ń‚Đľ инМонори Đ˜Ń‰Đ˛Đ°Đ˝ Тюр и БоНа Горстор, ŃƒŃ‡Đ°ŃŃ‚Đ˛Đ°ĐťĐ¸ проди тОва в стрОоМа на ĐŸĐ°Đ˝Đ°ĐźŃĐşĐ¸Ń канаН. ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ кОрай проПинава проС канаНа на 25 юНи 1893 Đł. ДъНМината на канаНа Đľ 6343 Đź, ŃˆĐ¸Ń€ĐžŃ‡Đ¸Đ˝Đ°Ń‚Đ° – 21-25 Đź, Đ° дъНйОчината на вОдата – 8 Đź. КанаНът Đľ на ПОрскОтО равнищо и няма ŃˆĐťŃŽĐˇĐžĐ˛Đľ. Хтонито ĐźŃƒ са От остоствон прОиСхОд, гНавнО содиПонтни скаНи и варОвик. ВисОчината иП дОстига 75 Потра, наК-ниската тОчка на ПОстОвото Đľ 63 Потра над вОднОтО равнищо. КатО Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ° Đ°Ń‚Ń€Đ°ĐşŃ†Đ¸Ń ПОстОвото со иСпОНСват и Са йъндМи скОкОво.

ХНодващата ни Ń„ĐžŃ‚ĐžĐżĐ°ŃƒĐˇĐ° йо на найНюдатоНна пНОщадка над

ĐĄĐ°Ń€ĐžĐ˝Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń СаНив

(СаНив ХарОникОс, ÎŁÎąĎĎ‰Î˝ÎšÎşĎŒĎ‚ ÎşĎŒÎťĎ€ÎżĎ‚), кОКтО Đľ наК-ĐłĐžĐťĐľĐźĐ¸ŃŃ‚ СаНив на ЕгоКскО ПОро. Đ˘ŃƒĐş Đľ Đ¸ĐˇŃ‚ĐžŃ‡Đ˝Đ¸ŃŃ‚ краК на ĐšĐžŃ€Đ¸Đ˝Ń‚ŃĐşĐ¸Ń канаН. Đ’ соворната част на СаНива Đľ наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐžŃ‚Đž гръцкО пристанищо – ĐŸĐ¸Ń€ĐľŃ. Đ’ СаНива со наПира ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ° на ХарОничоскито ОстрОви, наК-пОСнат Са нас От кОитО Đľ ХаНаПин(Đ°), къдотО проС 490 Đł. пр. Đ˝.Đľ. гърцито раСйиват порсиКската фНОта (йитката при ТорПОпиНито дава вроПо на Атина и Đ´Ń€. пОНиси Đ´Đ° со ОрганиСират), станаНа проНОПон ПОПонт в ГръкО-порсиКскито вОКни.

 

ХарОничоски ОстрОви

ХарОничоскито ОстрОви (на продон пНан – рийарници)

 

ХНодващата спирка в ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐ¸ŃŃ‚Đ° ĐąĐľŃˆĐľ

Епидавър

и пО-тОчнО но ŃĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚ град, Đ° АскНопиОнът, наПиращ со на ОкОНО досотина киНОПотра От града. Đ’ŃŃ€Đ˛Đ° со, чо Ń‚ŃƒĐş Đľ рОдон сина на АпОНОн АскНопиК – наК-ĐˇĐ˝Đ°Ń‡Đ¸ĐźĐ¸ŃŃ‚ НочитоН в дровнОстта. Đ’ свотиНищотО со стичаНи Са иСцоНонио хОра От всички краища на Дровна Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń, кОитО проспиваНи в споциаНни спаНни ĐżĐžĐźĐľŃ‰ĐľĐ˝Đ¸Ń, къдотО в сѩня иП ŃĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚ йОг АскНопиК ги съвотва каквО тОчнО Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° Đ˝Đ°ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚, Са Đ´Đ° си Đ˛ŃŠĐˇŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ŃŃ‚ СдравотО. ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐ°ĐłĐ° со, чо са со иСпОНСваНи сНайи наркОтици, кОитО Đ´Đ° â€žĐżĐžĐ´ĐżĐžĐźĐžĐłĐ˝Đ°Ń‚â€œ йОМоствоната ПисъН. Đ’ йНиСОст Đ´Đž Епидавър со наПират ПинораНни иСвОри, кОитО Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž същО са со иСпОНСваНи Са Ночонио.

Над ĐźĐľĐ´Đ¸Ń†Đ¸Đ˝ŃĐşĐ¸Ń кОПпНокс со наПира наК-дОйро ĐˇĐ°ĐżĐ°ĐˇĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ античон тоатър в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń, иСпОНСван Са драПатични ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸Ń, Са цороПОниаНни ĐżĐ¸Ń€ŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ°, Са къпано и Са ŃŃŠŃŃ‚ĐľĐˇĐ°Đ˝Đ¸Ń пО йОрйа. ТОК Đľ съСдадон пО прОокт на ĐŸĐžĐťĐ¸ĐşĐťĐľŃ‚ ĐœĐťĐ°Đ´Đ¸ От АргОс проС 4 вок пр. Đ˝.Đľ. и Đľ продвидон Са ОкОНО 6 300 Đ´ŃƒŃˆĐ¸. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 3 вок пр. Đ˝.Đľ. Đľ Ń€Đ°ĐˇŃˆĐ¸Ń€ĐľĐ˝, катО вочо ПОМо Đ´Đ° пОоПо Đ´Đž 13 000 СритоНи. Тоатърът Đľ раСдоНон на 12 соктОра, Đ° в сродата Đľ кръгНата пНОщадка – â€žĐžŃ€Ń…ŃƒĐźĐľâ€œ (ÎżĎĎ‡ÎżĎÎźÎąÎš, Ń‚Đ°Đ˝Ń†ŃƒĐ˛Đ°Đź -> Оркостър). ĐžŃŃ†ĐľĐ˝Đ¸ŃƒĐźŃŠŃ‚ (сцоната) Đľ с 14 дОриКски кОНОни, ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ кОитО Đľ раСпънат Ń€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đ¸Ń на пНатнО докОр. ĐŸĐž риПскО вроПо първОначаНнито 34 рода Са СритоНито са ŃƒĐ˛ĐľĐťĐ¸Ń‡ĐľĐ˝Đ¸ с Ощо 21. ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ род Đľ с â€žĐľŃ€ĐłĐžĐ˝ĐžĐźĐ¸Ń‡Đ˝Đ¸â€œ ПраПОрни содаНки, пО-ŃˆĐ¸Ń€ĐžĐşĐ¸ От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ. Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž тОва са йиНи â€žĐťĐžĐśĐ¸Ń‚Đľâ€œ, Постата Са пО-висОкОпОставонито СритоНи. Đ˜ĐźĐ° и споциаНна СапаСона â€žĐťĐžĐśĐ°â€œ Са йОг ДиОнисиК, кОКтО Đ´ŃƒŃ…ĐžĐ˛Đ˝Đž присъства на всички ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸Ń.

От тоатъра со ĐžŃ‚Đ˛Đ°Ń€Ń прокрасна гНодка къП кОПпНокса и дОНината, кОотО Đľ и раСНиката с риПскито аПфитоатри – прирОднито красОти са част От ĐżŃ€ĐľĐśĐ¸Đ˛ŃĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž. Тоатърът въСхищава със ŃĐ˛ĐžŃŃ‚Đ° Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ° Đ°ĐşŃƒŃŃ‚Đ¸ĐşĐ°, ĐşĐžŃŃ‚Đž позволява пОчти идоаНна Ń‡ŃƒĐ˛Đ°ĐľĐźĐžŃŃ‚, йоС ŃƒŃĐ¸ĐťĐ˛Đ°Ń‚ĐľĐťĐ¸, на всяка прОиСносона Đ´ŃƒĐźĐ° От сцоната Đ´Đž всички СритоНи, йоС Сначонио на Ń‚ŃŃ…Đ˝ĐžŃ‚Đž ĐźŃŃŃ‚Đž. ЙОанис на няколко пъти прави СайоНоМка на ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐžĐ˛ĐžĐ´Đ¸Ń‚Đľ на Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ ĐłŃ€ŃƒĐżĐ¸, СащОтО От вОкаНнито окспориПонти на Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‚Đľ чостО но ПОМохПо Đ´Đ° Ń‡ŃƒĐľĐź ĐžĐąŃŃĐ˝ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° ĐźŃƒ.

 

Епидавър, аПфитоатър

Đ’ŃŃĐşĐ° Đ´ŃƒĐźĐ°, прОиСносона в цонтъра на тоатъра, со Ń‡ŃƒĐ˛Đ° От всички СритоНи

 

Тоатърът со иСпОНСва и Đ´Đž днос, йоС Ń€ĐľŃŃ‚Đ°Đ˛Ń€Đ°Ń†Đ¸Ń иНи някакво дОпъНнитоНнО ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐ˛Đ°Đ˝Đľ, Са кОнцорти и Đ´Ń€. ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đ¸ ĐźĐľŃ€ĐžĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń. ĐŸŃ€ĐľĐˇ ĐťŃŃ‚ĐžŃ‚Đž со прОвоМда ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚Đ¸Ń Епидавърски фостиваН.

Над тоатъра, на 430 Đź надПОрска висОчина, со наПира свотиНищотО на АпОНОн ĐœĐ°ĐťĐľĐ°Ń‚Đ°Ń (áźˆĎ€ĎŒÎťÎťĎ‰Î˝ ÎœÎąÎťÎľÎŹĎ„ÎąĎ‚).

Đ˜ĐźĐ° ĐżŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐžĐśĐľĐ˝Đ¸Ń, чо част От ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒĐ¸Ń‚Đľ на храПа са доНО на самия ФидиК. Đ˘ŃƒĐş ПОгат Đ´Đ° со Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ‚ наК-дОйро СапаСонито кОринтски капитоНи в Ń†ŃĐťĐ° Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń.

ХвотиНищотО на АскНопиК о в списъка на ЎноскО Са свотОвнОтО насНодствО От 1988 г.

Sanctuary of Asklepios at Epidaurus

GPS: 37°35’46.0″, 23°04’45.0″ (37.596111, 23.079167)

тоН.: +30 27530 22009

факс: +30 27530 23234

web: http://odysseus.culture.gr/h/3/eh351.jsp?obj_id=2374

цона: 6/3 â‚Ź (Са дни с йоСпНатон дОстъп прОворото в ĐœŃ€ĐľĐśĐ°Ń‚Đ°)

рай. вроПо: 8:00-15:00

 

ОчакваКто прОдъНМониотО

АвтОр: АнМоНО АнгоНОв

ХниПки: ЕПа Đ–ŃƒĐ˝Đ¸Ń‡

1ĐŸŃ€Đ¸ĐźĐľŃ€ Са сиНата на Ń€ĐľĐťĐ¸ĐłĐ¸ŃŃ‚Đ° в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń: Đ’ Хъвотито на НАТо и Đ•ĐĄ но со Отчитат нациОнаНнито и роНигиОСни праСници, с иСкНючонио на тоСи на страната-дОПакин, Đ‘ĐľĐťĐłĐ¸Ń, Са Đ´Đ° со ĐžŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ¸ равнОпОставонОст на странито-чНонки. Въпроки тОва одинствонО гръцкито доНогации Đ˝Đ°ĐżŃƒŃĐşĐ°Ń‚ ĐˇĐ°ŃĐľĐ´Đ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° пО ВоНикдонскито праСници и пО тОСи начин йНОкират Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ°, Ń‚ŃŠĐš катО ĐşĐ˛ĐžŃ€ŃƒĐźŃŠŃ‚ Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° Đľ 100%.

2Най-ĐşŃ€Đ°Ń‚ĐşĐ¸ŃŃ‚ виц: овроин-ĐźĐ¸Đ˝ŃŒĐžŃ€

 

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с Атина – на картата:

Атина

Свиване

Европейското кино в цифровата епоха  

В Официален вестник на ЕС:

становище на Комитета на регионите по повод Съобщението на ЕК COM(2014) 272 final

Комитетът подчертава необходимостта от разработване на координиран подход, за да се отговори на новите предизвикателства, свързани с бързото развитие на европейския филмов сектор, а именно —

  • да се намери   отговор на задълбочаващата се пропаст между европейската публика и културното предлагане като цяло,
  • да се постигне приспособяване към новите навици за цифрово потребление на същата тази публика,
  • да се използват различните видове интернет платформи (стрийминг, видео по заявка и др.) и новите потребителски инструменти (смартфони, цифрови таблети, интернет телевизии) с цел да се увеличи потенциалът за разпространение на европейските филми и по този начин да се намери нова аудитория.

Комитетът обръща внимание върху акценти, които са важни и за нас –

  • тенденцията платформите за VoD да инвестират в оригинално съдържание,
  • необходимостта новите оператори (платформи за VoD, телекомуникационни оператори, ОТТ (over-the-top) и др.), които ползват европейско съдържание, да допринасят за неговото финансиране

и настоява данните, събирани от киносалоните  и статистиката на големите оператори в интернет, по-специално големите агрегатори и сектора на VoD и публичните радиоразпространители (и частни, ако ползват публични помощи или поради причини, свързани с конкуренцията)   да бъдат споделяни и достъпни.

Свиване

Гастрол: Анелия Петрунова за Туве Янсон, Севера, свободата, книгите и пътуването  



 Втора част от гостуването на преводача Анелия Петрунова. Говорим си за Туве Янсон, Севера, книгите, свободата, пътуването.

Кога заобича скандинавистиката? Какъв тип хора никога не би трябвало да се захващат с тази специалност?  – Аз попаднах донякъде случайно в скандинавистиката – преди това в гимназията бях учила испански и английски и ми се струваше, че вече съм научила напълно достатъчно и няма смисъл да си губя времето с тях и в университета :-) Разбира се, сега виждам колко неправилно съм разсъждавала тогава, но точно така се оформи решението ми за скандинавистиката – тя беше хем нещо различно, екзотично, хем предполагаше изучаване на повече от един език. Можех да съчетая шведския с испанския и английския и така да имам необичайна комбинация от езици. Затова избрах скандинавистиката. Не я заобичах веднага, дори първите три семестъра ми се струваше, че не съм попаднала на правилното място. Но в четвъртия семестър всичко се промени с идването на тогавашната ни шведска лекторка Ингмари Линдберг. Именно тогава заобичах шведския – заобичах езика, но така и харесах не специалността, защото и тогава имах, и досега имам възражения срещу подбора на дисциплините и модела, по който се обучават студентите. Но въпреки резервите ми относно този формат, мога категорично да кажа, че скандинавистиката не е подходяща за хора, които не са твърдо решени да положат големи усилия и да отделят много време, за да се справят с материята.
 
Най-разпространеният мит за скандинавския свят, който лесно може да бъде оборен? Защоне познаваме достатъчно Севера? – Според мен най-разпространеният мит е, че скандинавците са студени. Да, на пръв поглед изглежда така, но когато човек ги поопознае, се убеждава, че не са по-студени от която и да било друга нация. Но със сигурност са по-сдържани, по-дискретни, по-тактични, с по-силно развито чувство за колективизъм, по-добре развити умения за общуване и работа в екип.

В днешно време вече се знае повече за Севера – не на последно място нароилите се напоследък скандинавски книги, които излязоха на нашия книжен пазар, дават известна представа за начина на мислене и живот на скандинавците. Освен това днес светът е далеч по-отворен, хората пътуват повече, участват по-често в международни прояви, гледат се филми, слуша се музика и ако човек реши, днес има доста по-голяма възможност да опознае Севера и скандинавците добре, отколкото преди 15 или 20 години. Но въпреки това ми се струва, че у много хора просто липсва любопитство към тези култури – може би заради географското разстояние, а може би и заради погрешната представа за студеността на скандинавците.

Туве Янсон извън муминтролите - каква е магията й? – Колкото и клиширано да прозвучи, Туве Янсон е изключително колоритна и многостранна личност. Наистина е най-позната по света с муминтроловете – и с книжната поредица (издадена у нас от издателство „Дамян Яков“), и с филмите, и с комиксите – те пък предстои да излязат на български език благодарение на издателска къща „Жанет 45“. Но освен муминската поредица, Туве е автор и на дълъг списък от други книги – романи и сборници с разкази. „Жанет 45“ вече издаде два от сборниците – Пътуване с лек багаж и Куклената къща, а скоро предстои да излезе и автобиографичният по характера си сборник Дъщерята на скулптора. „Дамян Яков“ пък издаде Лятна книга – друг сборник с автобиографични елементи.
Но извън писателските си занимания, на които всъщност Туве се е посвещавала цял живот под една или друга форма (например е написала стотици писма, част от които също предстои да бъдат преведени на български, и редовно е водела дневници), тя е творила и в друго изкуство – изобразителното. За българските читатели доскоро тя беше позната като художник най-вече в качеството си на илюстратор на собствените си мумински книги, но изобразителното й творчество е обширно и разнообразно и в действителност цял живот тя смята себе си на първо място за художник и именно така се стреми да се представи пред света. Писането е донякъде вторично занимание за нея, което изиграва ролята на отдушник след много тежките години на Втората световна война – така се раждат муминтроловете, а в привидно детските книжки всъщност Туве описва своето семейство и излага собствените си мисли, разбирания и преживявания.
Туве е и страстна пътешественичка – през целия си живот обича да пътува и успява да посети много държави в целия свят.
Мен Туве ме впечатлява най-много със свирепата си дисциплина и отдаденост на работата. Поставя си високи цели и изпипва всичко, с което се захваща, независимо дали става въпрос за поръчките, чрез които се издържа, или за собственото й изкуство.
А магията й е много особена и специфична. Светът, който създава в детските си книги, е оригинален и изцяло плод на собствената й фантазия, без никакво заимстване на мотиви или герои. Но в същото време в него всеки може да открие себе си. Много характерно за нея е, че книгите й не са написани само за деца или само за възрастни – напротив, тя дори се дразни от опитите за такава категоризация. Тази свобода на тълкуване също е част от магията на произведенията й.
В книгите й за възрастни, а също и в картините й е лесно откриваема същата магия, която грабва в муминската поредица.

Свободата в книгите на Туве Янсон и колко е важна тя за едно дете? – Муминското семейство много държи на свободата - така възпитава своя син. Така е възпитана и Туве. Свободата е важна за децата – свободата да питат, да изследват света, да се осмеляват да поемат отговорност и да завладяват нови територии, а и свободата да правят грешки и да се учат от тях.

Творчеството на Туве Янсон в една дума? – Муминтрол.

Задължително ли е да си интересен човек с интересен живот, за да пишеш интересни книги? – Интересният живот безспорно помага за създаването на интересни книги, а животът на Туве е доста шарен и необичаен. Но всеки човек е интересен и всеки живот е интересен, дори и даден начин на живот в някой момент да ни се стори скучен. Не мога да си представя наистина скучен човек, затова не мога и да си представя скучен писател.

Най-интересният период от живота на Туве Янсон за теб? Какво би я попитала, ако се познавахте? – Не мога да посоча даден период, защото целият й живот е много интересен. Военните години със сигурност са интересен период, през който Туве преживява много и израства. Интересна е и кореспонденцията й с нейната приятелка Ева Коникоф. Интересен е и периодът, когато Туве открива любовта си към Вивика Бандлер, а още повече – периодът на любовта й към Тулики Пиетиле.
Въпросите, които бих й задала, са два: „Кое всъщност беше по-важно в живота ти – писането или рисуването?“ и „Има ли нещо, за което съжаляваш?“

Лесно ли стана спойката между теб и книгите на Туве Янсон? Задължително ли е да харесаш една книга, за да я преведеш добре?– Може би не е задължително да харесваш книгата, за да се получи хубав превод. Но е задължително поне горе-долу да ти допада или поне да не ти е напълно чужда. А моята любов към Туве Янсон всъщност се зароди още от университета – от един неин разказ (Елхата), който трябваше да преведем във втори курс. Още тогава стилът й ми хареса. След това, когато започнах работата си по първата книга (Татко Мумин и морето), отначало не ми беше много лесно, защото това беше първият ми художествен превод и ми липсваше и увереност, и навик (а навикът, т.е. придобитите с времето умения, е от голямо значение за всяка работа). Но текстът бързо ме увлече, а после, колкото повече ставаха книгите, толкова повече опит натрупвах и ставаше по-лесно. Удоволствието също се увеличаваше.

Умеем ли да пътуваме с лек багаж или винаги се натоварваме излишно? – Аз лично не умея да пътувам с лек багаж – и в буквален смисъл, когато тръгвам на път, и в преносен – в живота си. Все мъкна ненужни вещи и мисли с мен. И ми се струва, че това важи за повечето хора.

Има ли изобщо такова разделение - книги за деца и книги за възрастни?– Книгите за деца със сигурност не са само за деца, който и да е авторът, не само Туве. А и много книги за възрастни със сигурност не са само за възрастни. Но дали всички? Сега се сещам за Отива една жена при лекаря– дали тя е подходяща и за деца? А дали пък категорично е неподходяща? Може би в крайна сметка зависи от степента на зрелост, а тя не е равнозначна на възрастта.

Остава ли ти време да четеш книги извън работата? Какво обичаш да четеш?– Да, остава ми време да чета. Не мога да си представя да не ми остава никакво време за четене, макар че съм имала и по някой такъв ден, но не по-продължителен период. И мисля, че това за какво ни остава време е въпрос на подреждане на приоритетите – за важните неща човек намира време. Четенето е важно, защото обогатява – развива мирогледа ни, дава ни други гледни точки, кара ни да се замислим, да погледнем да себе си с нови очи, да изпитаме различни чувства, да се откъснем от ежедневието си, да се докоснем до друга действителност. Но не мога да не се съглася с Карлос Руис Сафон, че “Книгитеса огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.“
Аз имам много любими автори и книги – на различна тематика. Напоследък разделям времето си за четене между художествената литература и книгите на тема хранене и здраве.

Коя книга мечтаеш да преведеш?– В областта на художествената литература мечтая да преведа поне една книга на Юнас Гардел. Но също имам огромно желание да преведа и някоя от книгите за храненето, които са ми направили голямо впечатление, например на Гари Тобс.

Любим твой пасаж от книга на Туве Янсон. – Не мога да посоча само един любим, защото са много. Но ето все пак един цитат от Дъщерята на скулптора:
«Всички мъже се веселят, приятели са помежду си и никога не изоставят другия в беда. Приятелят може да наговори ужасни неща, но на следващия ден всичко е забравено. Приятелите не прощават, те просто забравят, а жените прощават всичко, но никога не забравят. Така стоят нещата. Затова на жените не е позволено да участват в празненствата. Много е неприятно да ти бъде простено.»
Свиване

Женственост – серия поредна във вид на ферман  

Силно се надявах шума около темата да утихне, уви не. За това ми се иска, до колкото съм способна набързо, да маркирам и обсъдя няколко важни за мен теми:

  • На какво обръщаме по-голямо значение и какво има по-голяма тежест: етимологията или свободната интерпретация на думата „женственост“
  • С какви очаквания, шаблони, стереотипи и визуални асоциации свързваме представата си за „женственост“
  • И накрая – но не на последно място по важност – ролята на шир-потребната психология, семинари, обучения и всякакви други групови или индивидуални форми за инструктаж, обучение, вдъхновение и т.е. за жени, женственост, гейши, успешни куртизанки, любовници или там каквото се казва. И изобщо за курсовете „ела да те науча как да станеш велик“.

Започвам с етимологията на думата – думата ЖЕНСТВЕНОСТ – в тълковните речници (поне тези онлайн) не я намерих. Намерих определение на жѐнствена, жѐнствено, мн. жѐнствени, прил.
1. За жена — който притежава изящество, нежност, грациозност. Женствени форми. Женствен глас.
2. За мъж — който притежава качества, присъщи на жена, не мъжествен. Женствена физиономия.
същ. жѐнственост, женствеността̀, ж.

т.е. това определение би следвало да сложи край на цялата дискусия – колкото по-нежна, грациозна и изящна е една жена – то толкова по-женствена е тя. Край точка! (и значи в около 85% от случаите аз отпадам от класацията)

От друга страна, особено по отношение на всичко свързано с начина, по който общо казано жените изглеждат във времето в което живеем, възприятията ни – в по-малка или по-голяма степен, са натоварени не само с личната ни интерпретация (и понякога вътрешната ни потребност да сме различни, да се бунтуваме и противопоставяме на наложени стереотипи), но и с визуалните примери и моделите за поведение, които са ни показани, представени и до някъде наложени от медиите, модната индустрия и шоу-бизнеса.

Освен това нека не забравяме, че днес – поне част от женското население на земята – има свобода да избира как да живее и следователно какво поведение и външен вид да има, както никога до сега. Т.е. можеш да си избереш един ден да си опасана с корсети а ла Дита Вон Тийз, с 12-сантиметрови токове, красива рокля описваща силуета, букли, червено червило и очна линия, а на следващия ден можеш да намъкнеш маратонки, разпрани джинси, мъжа риза, да не слагаш грим и да си носиш косата рошава.
И ако се върнем към етимологията на думата и се съобразим със свободата, която имаме – тук няма да генерализирам, ще съм конкретна за себе си – мога да бъда достатъчно „притежаваща изящество, нежност, грациозност“ независимо от начина по който съм решила днес да изглеждам.

За женствените форми нищо няма да казвам, защото как изглеждат телата ни е въпрос на ген, структура, ежедневна поддръжка и избор на начин на живот.

За стереотипите за това как „трябва“ да изглеждат жените напоследък много се говори и пише – кое е вярно, кое не, кое е правилно и кое не. Едно време майка ми добре го казваше: най-печелившите индустрии са тези, които използват глупостта, суетата и здравето на хората.

You don't need bigger boobs you need to read better books

Коя е по-женствена и по-привлекателна от тези 5 дами? Според мен и петте, но всичко в крайна сметка опира до лични предпочитания и избори: Dita Von Teese, Yolandi Visser, Casey Legler, Kristen Stewart, Monica Bellucci

1 copy

И в крайна сметка, почти всеки може да подобри начина по който изглежда, никога не е било толкова лесно и достъпно, както в днешно време. Въпросът обаче е: това ли е най-важното? Най-яките и най-привлекателните хора, които съм срещала през живота ми не са били задължително най-женствените жени или най-мъжествените мъже, които съм срещала. Това са хора, с които искаш да прекарваш време, да потъваш в очите и прегръдките им, да водите безкрайни разговори с часове наред.

Това за външния вид всъщност е отделна тема, мога да я започна друг път – с конкретни насоки, като първата и най-важната е: събличаш се, заставаш пред огледалото, оглеждаш се и решаваш честно какво не харесваш и защо – а после правиш план и започваш да действаш, така че да промениш нещата, които не харесваш.

И това до някъде е ключът към палатката към опорна точка номер 3, а именно: семинарите за самоусъвършенстване насочени към женската аудитория. Имам много лошото усещане, че повечето такива семинари за насочени основно към хора – в нашия конкретен случай жени, които не са съвсем на 100% ОК със себе си – искат и търсят любов, пари, успех, привлекателност – или кой знае какво. Звучи лесно, мотивиращо и логично – плащаш едни между 100 и 1000 лева и една какичка, а вече често и батковци, синтезирано ви показват светлината в дъното на тунела, вдъхновяват ви и ви нахъсват, дават ви готови формулировки и полу-фабрикатни формули за лесно приложение в домашни условия: мантри, упражнения, напътствия за позитивно мислене и какво ли още не.

Тук искам да отворя една скоба: аз съм фен на всякакво вдъхновяващи форуми, освен, че съм горд TEDx-er, препоръчвам горещо ходенето по конференции – както за вдъхновение и нетуоркинг, така и за сверка на часовника. Миналата година Start Up конференцията беше страхотно събитие, чакам тази година какво ще направят Крис, Стани, Марто и компания ще направят. Следващият месец – на 25-ти февруари ще се проведе за първи път Innovation Explorer – съ-организиран от Капитал & Innovation Starter Box. Била съм на обучение в Innovation Starter Box – беше супер полезно. Обещавам, че ще разкажа повече за тези събитие!
Събития като, TEDx и Start Up конференциите или обученията в Innovation Starter Box обаче нямат нищо общо с шир-потребната приложна психология за успех пробутвана на масите. TEDx и Start up конференциите например ти показват известни или път тотално непознати хора, които разказват по вдъхновяващ начин техните истории, успехи, бизнес и т.н. -> т.е. „заразяват“ те с техния пример, не ти дават сдъвкана рецепта за успех. Innovation Starter Box е мястото където можеш да научиш нови похвати и методи на мислене – практически се връщаш обратно на ученическата скамейка и на базата на всичко, което си научил до този момент – продължаваш да трупаш знания и умения. Пак няма готова рецепта – има само инструменти, които как и кога ще използваш зависи изцяло от теб. Затварям скобата.

Жалко, че не съм била на нито един курс за женско самоусъвършенстване, отключване на чакри, женски тайни и каквото и да се преподава/практикува. През последните 2-3 години обаче, покрай TEDxMladostWomen обаче с мен се свързаха 4 лайфстайл коучки – или там както и да е женското на коуч, ако има такова. Това, което е общото между тези 4 дами е, че си само-предложиха услугите и то без да знаят абсолютно нищо за мен. 2 от 4 се само-предложиха и за TEDxMladostWomen лекторки, което ме хвърли в ужас и уплах. Как точно преценяваш, че си ОК за TEDx лектор? И как така точно се само-поканваш? Не че нещо, ама обикновено процедурата е обратната – лекторите се канят от организаторите – но това друга тема.

Да се върнем на женската тема – какичките, които ми предложиха да ме коучват. Тук имам един много важен въпрос: кои точно звезди ти го говорят, че да решаваш, че можеш да ме коучваш? Допълнително – едната какичка се оказа двайсет-и-няколко годишна, живееща с техните, без мъж, без деца – но е лайфстай коуч. А, да – и е станала коуч след 2-3 уикенд-семинара, няколко прочетени книги и 1 уебинар. Иначе е учила финанси, ама не й било интересно, та решила да се преквалифицира. Искам да знам едно младо момиче, без особено голям (да не кажа никакъв) трудов, житейски и практически опит на какво точно може да ме научи мен? Аз, от своя страна, разполагам с много болна майка и като цяло възрастни родители, които имат нужда от грижа, т.е. аз за тях – не те за мен, собствено семейство – живея с партньора ми 10 години, имаме дъщеря на 9 – изобщо имам някакъв опит и в тази насока, имам и ръководя собствен бизнес, който започнахме със същия ми този партньор от 10 години, практически от 0 и развихме мисля сносно. Но понеже не искам да се заяждам – реших да проверя въпроса с коучинга – и така говорих с 2 приятелки психоложки, една диетоложка + лична инструктурка и за финал с една дама, която се занимава с бизнес коучинг.

И така – всички тези прекрасни жени бяха единодушни: клиентът/пациентът търси коучът, психологът или инструкторът, никога обратното! Този, който има нужда търси специалистът, който да му помогне – никога обратното – с други думи никой няма правото – особено само от страничен поглед и то над проявите и персоната ми в блога и социалките да определя аз от какво имам нужда. Някъде по света хората могат да си загубят разрешителните за практика за такава самоинициатива и неуместна намеса в личното пространство. Ама тука е много cool, щото нали – бас аз съм лайфстайл коуч и ще си правя каквото искам, а ти ще кимаш и изпълняваш. То ако така ставаше – хоп! и готово – и аз съм уотевър коуч, щото да казвам кой какво да прави ми е втора природа и положението bow bitch ме кефи адски много и ебаси колко ще ми отива. Сериозно – обмислям кариерно развитие и в тази област, йо!

Отплеснах се, ама е 6;30 сутринта, баси.

Сега по същество – защо мисля, че семинарите тип: ела да те научна как да бъдеш, секси, женствена, успешна, получаваща любов, богата и там-каквото-още са вредни:

Защото се водят твърде често от хора, които се маркират като „психолози“ а психолозите обикновено провеждат индивидуални срещи с клиентите/пациентите си, защото всеки е индивидуален, всеки носи различен заряд и има нужда от различен подход. Т.е. това, което би работило за мен – няма гаранция, че ще работи за теб. ако имате нужда от шир-потребно вдъхновение – в Pinterest има неограничено количество вдъхновяващи бордове с много яки цитати и мисли – по-лесно и евтино е там.

Защото се капитализират и експлоатират най-съкровени женски страхове и неувереност – мислиш, че заслужаваш, повече, че си недооценена, притесняваш се дали ще намериш подходящ мъж, дали ще успееш да го задържиш? – нямаш грижи, заповядай да те науча КАК. Да, ама не – защото не става толкова лесно. За успехът всъщност трябва да се бачка, не става само с позитивно мислене; ако си мислиш, че си недооценена – може пък проблемът наистина да е в теб – дай си зор, покажи на какво си способна, старай се повече, бачкай здраво, научи нещо ново, стига мрънкала, отстоявай и следвай мечтите и плановете си. Никоя мантра няма да ти помогне да постигнеш успех – яко бачкане, упорство и 100% отдаденост ще свършат работата, обаче.

Сега една докачлива тема: мъжете, любовта и общата привлекателност. Значи тук положението е – ако не си помогнеш сама, няма кой да го направи. Кофти, ама е факт – сори! Мразете ме колкото си искате, но обичам да наричам нещата с истинските им имена. Ако си повлекана, която се е занемарила в годините – колкото и мантри да изричаш на ден, нищо няма да се промени. Влез във форма, спортувай, храни се правилно, смени си прическата, махни си мъха над горната устна, обръсни си краката, облечи се така, както подхожда на фигурата ти, вместо да следваш сляпо модата, уважавай се, обичай се и се грижи за себе си – ако сама не започнеш, никой няма да го направи вместо теб. (ето, казах ли ви, че мога да стана коуч, а?)

Това, с което най-много ме плашат женските семинари е, че връщат и поставят на пиедестал един образ на жената отпреди 1 век: зависима от мъжа си, подвластна на неговите желания и вкусове. Къде, по дяволите отиде еманципацията и борбата за равни права? Защо АЗ трябва да правя нещо, само и само, за да се харесам на някого? т.е. да играя роля.

Страхувам се, че под тайната на вечната любов или безусловната такава се има предвид послушание, подчинение и примирение – наистина ли а това искаме да научим момичетата? Приемай и се съобразявай и всичко ще бъде ОК. После и шамарите ща са ти ОК, кукло – нали?

За тези, които ходят на подобни семинари с цел да станат по-привлекателни и да могат да се превърнат в съблазнителки имам следния съвет: използвайте Tinder или каквито и да е други приложения/сайтове за запознанства, абсолютно безплатно е. Освен това, мили дами, имам една лоша и една още по-лоша новина. Лошата а новина е, че има жени, които просто не са особено привлекателни и отказват да направят каквото и да е по този въпрос. Още по-лошата новина е, че дори привлекателността не е от кой знае каква важност – има жени, на които флирта и съблазънта не им се отдава особено лесно. И това според мен е съвсем ОК – и с мъжете е така. Просто сме различни и това е красотата на съществуването ни. Има жени, които влизат в една стая – и всички очи са в тях, има други, които влизат и само един чифт очи го поглежда, но това може да се окаже повече от достатъчно.

Освен това аз бих имала сериозна морална дилема по отношение на това да уча жени как предизвикват у мъжете желанието да ги закрилят и покровителстват – т.е. съзнателно да се представят раними, слаби и уязвими. Тази фаза от еволюционното си развитие не сме ли я минали вече? Преди няколко века, примерно. Аз бих заложила на това да се учат младите момичета и жени да бъдат силни, независими и самостоятелни и да знаят, че могат да постигнат всичко, което поискат – стига да полагат някакви поне услия в тази насока, вместо да циклят на мантри и позитивни мисли.

Още нещо важно и малко притеснително: определения, терминология и истински или псевдо-познания по психология – Фройд и Юнг са били велики, както и леко спорни за времето си, личности и са оставили огромно количество учебници, книги и количество зад себе си. Наистина ли искаш някой да ги прочете и да ти ги преразкаже или предпочиташ да си закупиш един наръч книжки и да си четеш и интерпретираш самичка? Аз бих заложила на второто. Ако имате повече свободно време, можете да прочетете например „Богините във всяка жена“ и да научите повече за архетипите, за които говори Юнг, срещу 20-тина лева.

И за финал на този ферман: когато говорим за женственост в крайна сметка за сексапил и привлекателност ли говорим? Защото ако е така – то опираме до някакви хипер елементарни неща като това да успееш да привлечеш внимание (и да го задържиш поне временно), да се представиш по-леснодостъпна, по-загадъчна, по-мека и нежна, по-кокетна. Все неща, колкото да идеш някъде и да забършеш някого. Ама това ли искате, наистина? Ами ако всичките тези неща не са ви присъщи? Аз имам морална дилема: дали е по-добре да бъдеш харесвана, в най-общия смисъл, но да играеш роля; или да бъдеш по-малко харесвана, но да бъдеш себе си.

Аз лично бих заложила на развитие на общочовешки качества и умения, увеличаване и обогатяване на общата култура, придобиване на нови знания – теоретични и практически, обогатяване на личната култура. Защото ако в крайна сметка си хубава, мила и нежна кукла – таргет групата ти ще бъде кръжока на кукловодите, ако си самостоятелна, умна и кадърна жена – имаш много по-голям избор от мъже пред себе си.

И за финал, ама наистина за финал, защо нито веднъж не съм виждала курс за мъже – как да се самоусъвършенстват т да разкрият своята мъжественост? Единствените „курсове“ за мъже, на които съм попадала са свързани с изкуството на НЛП при свалянето на мацки, то в щатите даже не тези им казват pick-up artists.

Свиване

Samsung Galaxy A3 и Galaxy A5 излизат в България при всички оператори + цени  

Samsung Galaxy A3 и Galaxy A5 излизат в България при всички оператори + цени
Samsung обяви, че пуска на българския пазар първите смартфони от новата си серия Galaxy A. Това са първите устройства на…
Свиване

Петъчен виц: Иванов, длъжни сме да опитаме  


Изпращайте ни и вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Шефът на Apple приключва годината с два пъти по-високи приходи спрямо 2013-а  

Шефът на Apple приключва годината с два пъти по-високи приходи спрямо 2013-а
Главният изпълнителен директор на Apple приключва фискалната 2014 г. с $9.2 милиона приходи, което е над 100% ръст спрямо постъпленията…
Свиване

EMOM - Всяка минута, в рамките на минутата  

„Всяка минута, в рамките на минутата...“? Това какво е, интервални тренировки, нали? Правил съм..." И да, и не. Възможностите на този протокол и вариациите са толкова големи, че заслужава отделна статия с полезни практически насоки и съвети.

"Но това май е за силова издръжливост, няма да мога да качвам сила и не мога да използвам големи тежести..." Грешка. Тук може да се работи както с движения със собствено тегло, така и с тежести до 85-90% 1RM (едно максимално повторение).

С други думи, макар времевата рамка да е подобна, може да ударите повече от успешно и трите метаболитни системи - фосфагенната система (доставяща енергия за натоварвания, не по-дълги от 10-15 сек., които изискват влагане на голяма енергия/сила), системата гликоген-млечна киселина (доминираща при натоварвания, които са умерено силови) и аеробната система (доминираща при натоварвания, по-дълги от няколко минути, които не изискват прилагане на особено голяма енергия или сила).

И ако досега не сте го включвали в тренировките си, резултатите ще ви изненадат приятно.

Нека започнем отначало.

Какво е ЕМОМ?

Every Minute On the Minute. Всяка минута, в рамките на минутата, в продължение на... минути. Ще рече, че трябва да изпълните определена задача всеки път, когато таймерът удари 0:00.

Примерно: EMOM 20 min:*5 набирания + 10 лицеви опори + 15 клека без тежест.

или

EMOM 10 min: *1 повт мъртва тяга 200 кг + 1 повт преден клек 150 кг + 1 повт пуш преса 100 кг.

Нарочно избрах тези два примера на тренировки, които самият аз съм правил, за да се види ясно разликата в натоварването и енергообезпечаването в рамките на един и същи протокол.

Какво е общото – високата плътност.

Защо това е толкова важно ли? Защото това е основният начин за вдигане на общата мощност – повече работа за по-малко време.

С какво тогава се различава този протокол от „AMRAP (As Many Rounds/Reps As Possible)“ или „възможно най-много рундове/повторения)“ за определено време?

С фиксирането на съотношението работа/почивка и на бройката повторения, което е изключително важно в тренировъчен аспект.

Както с всеки тренировъчен протокол, така и EMOM не бива да се използва самоцелно. Дали в целите ви влизат вдигане на общия тренировъчен капацитет, подобряване на специфично умение или натрупване на обем в определено движение във фиксиран процент от 1 RM, нагаждането на протокола е ключово.

Тук е добре да се отбележи, че интервалът от минута не е някакъв закон за този протокол – това може да са 15 сек., 50 сек., 2 мин. и т.н.

Промените в протокола обхващат както големината на интервалите, така и тяхната бройка, включените движения и повторения, както и видовете движения – гимнастически (със собствено тегло), експлозивни (олимпийски движения и вариации), бегови, базови многоставни движения с тежест и т.н.

Важни моменти при структуриране на тренировка с участието този протокол:

  • Абсолютно наложително е включените движения/упражнения да са технически добре овладяни, тъй като с настъпването на умората нараства опасността от компрометиране на техниката.
  • Ако сте начинаещи, потърсете съвет от доказал се треньор или опитен тренировъчен партньор.
  • Използвайте базови многоставни движения. Машини и изолации не се вписват в концепията на протокола.
  • Бройката на интервалите и продължителността им, модалностите, движенията, тежестите и повторенията трябва да са така подбрани, че целият тренировъчен комплекс да представлява достатъчно предизвикателство, за да стимулира развитие. Това означава да сте извън зоната на комфорта, да завършите с усилие, но не и в такава степен, че да се наложи да прекратите натоварването преждевременно.
  • EMOM комплекс с по-малко от 5 интервала е малко, а с повече от 30 е вече твърде много, разбира се, зависещо от самия комплекс и целите му.
  • В зависимост от включените движения, бройки и тежести, почивката в рамките на интервала може да бъде от 15 до 50 сек. По-малка почивка от 15 сек. означава, че комплексът не е добре структуриран или сериозно сте се надценили и е наложително да скалирате натоварването. Ако пък тези 15 секунди са ви достатъчни и не усещате кой знае какво натоварване, това е признак, че включените движения, бройки и тежести са ви леки.
  • Първите опити с EMOM протокола може да не са особено успешни, особено ако сами си го структурирате. Не се отказвайте! Нужен е известен опит, както и добро познаване на собствените възможности, за да нацелите точното натоварване.
  • Достигане до отказ в работния интервал преди края на комплекса ще ви принуди преждевременно да приключите с тренировката, защото няма да успеете да се вместите в интервала – явно натоварването ви е в повече за момента и трябва да скалирате.
  • Никога не подценявайте натоварването при този протокол! Разписан на хартия, комплексът обикновено не представлява нещо плашещо, особено ако не са включени относително големи тежести. На практика обаче, натоварването в един добре структуриран EMOM е ВИНАГИ сериозно.
  • Оставете егото в съблекалнята. Вие тренирате не за да впечатлите случайните зрители, а за да развиете себе си – неспособността да поддържате безопасна техника, независимо дали тежестта е 20 или 200 кг, е сигурен знак, че комплексът трябва да бъде прекратен незабавно.

EMOM

Няколко примерни EMOM тренировъчни комплекса

Цитираните тежести подлежат на скалиране в зависимост от нивото на трениращия!

EMOM 20 минути

  • 5 скока на кутия 61 см;
  • 6 руски суинг с пудовка 32 кг;
  • 7 лицеви опори;

ЕМОМ 10 минути:

  • първите 30 секунди – 1 повторение тръстър 100 кг;
  • вторите 30 секунди – 1 повторение мъртва тяга 200 кг;

ЕМОМ 20 минути:

  • нечетни минути – 1 повторение силово обръщане 100 кг + 5 бърпита;
  • четни минути – 1 повторение обръщане и изтласкване 100 кг и 5 набирания;

ЕМОМ 20 минути:

  • 1 повторение обръщане и изтласкване 75 кг;
  • 3 набирания;
  • 6 лицеви опори;
  • 9 клека без тежест;

ЕМОМ 10 минути:

  • 3 повторения мъртва тяга 150 кг;
  • 6 повторения раменни опори от стойка на ръце, с крака, подпрени на стената;
  • 36 скока на въже;

EMOM 10 минути:

  • 5 бърпита;
  • 5 скока на кутия.


 

Прочетете и тези полезни материали:
От какви треньори да се пазим?
Кубинска преса
16 съвета за сваляне на много килограми
Да променим сценария - нека празниците да работят в наша полза
Не ме мрази за здравословните ми навици
22 идеи за предизвикване на мускулен растеж
Подскок с разтваряне на ръцете и краката (Джъмпинг джак)
Свиване

Очаквано: Батерията на Apple Watch ще издържа колкото на повечето смартчасовници  

Очаквано: Батерията на Apple Watch ще издържа колкото на повечето смартчасовници
Батерията на първия умен часовник на Apple може да бъде изтощена за по-малко от 3 часа, ако решите да разцъкате…
Свиване

Изписване на числителни редни имена с арабски цифри  

Би трябвало да е просто и лесно, но в действителност не е.

С това изречение започва една публикация в блога ми отпреди 4 години по същата тема. С него започвам и сега, защото нищо не се е променило в правилото за числителните редни и арабските цифри, ако се съди по оскъдните примери, дадени в Официален правописен речник на българския език. С., БАН, 2012:

1-ви (първи), 5-и (пети), 5-ият (петият), 5-ото (петото) (с. 103)

В този речник не открих формулирано правило (Защо сте го спестили, колеги? Трябва ли всеки, който желае да пише грамотно, да разполага с цял наръч от правописни речници?), затова го цитирам от предишния (Нов правописен речник на българския език С., 2002, с. 115) – като един от случаите, в които се употребява дефис:

“При изписване на числителни редни с арабска цифра и букви от края на числителното редно, които не съвпадат със съответното числително бройно:
1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-и, 5-ата, 8-ия, 10-ият, 90-те”.

Това правило е недомислено, защото не е валидно за първи, втори, трети и четвърти, сравнете: едно – първи; две – втори (тук изобщо няма съвпадащи букви); три – трети, четири четвърти.

Съвсем очаквано, мнозинството от пишещите българи (интересно ми е какъв процент, но нямаме статистически проучвания) не се съобразяват с него, а още по-вероятно е да не го знаят. Интуитивно те пишат така:

1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-ти, 6-ти, 7-ми, 8-ми, 9-ти, 10-ти и т.н.

Тоест след цифрата и дефиса изписват последните две букви от числителното редно име. И логично, бих казала аз. Така е прегледно от графична гледна точка.

Вчера минах край една табела на улица – “6-ти септември”, и си помислих, че е крайно време да си изкажа болката, но сигурно пак щях да отложа, ако днес не бях получила друг “знак от съдбата”. ;)

Случи ми се да редактирам текст, в който се мъдреше 4-ти и 5-и функционален тип. Ами дразнещо е. Мен ме дразни, макар да знам, че е правилно, какво остава за другите? Може да се замести с римски цифри, за да се избегне това неловко различие (IV и V функционален тип), но аз смятам, че е по-добре да се замести сегашното нефункциониращо правило със следното например:

“При изписване на числителни редни имена с арабски цифри след цифрата/цифрите се пишат дефис и последните две букви от думата.”

Би трябвало да е просто и лесно. И може да бъде в действителност! :)

Колеги, правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата!


януари 22, 2015

Свиване

Дарина Денева: Пейзажи в ключалката*  

в края на селото
бръшлян
с формата на къща

outside the village
ivy
in the shape of a house


на окраине села
плющ
в форме дома





селски път
далеч в полето
скелет на кола

village road
far away in the field
a car carcass


сельская дорога
далеко в поле
скелет машины





сляпа улица
един и същ фенер
в началото и края

blind alley
the same lamp
at the beginning and the end


тупик
один и тот же фонарь
в начале и конце





изоставена къща
ще се махне ли някога
куклата от прозореца

abandoned house
will the doll in the window
ever go away


заброшенный дом
исчезнет ли когда-нибудь
кукла в окне


* - заглавието на публикацията е на редакцията. Публикуваните хайку са от „Кибритени лодки / Matchbox boats / Лодки из спичечных коробков” (книга с хайку на три езика – български, английски и руски – от Диляна Георгиева, Дарина Денева и Весислава Савова, издадена от „Пергамент” и Фондация “Лексема”, декември 2014 г.).


Дарина Денева

Дарина Денева е родена през 1969 година.
Завършила е руска и английска филология в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Преводач на свободна практика.

Свиване

С Петър Чухов за “Кибритени лодки”  

Корицата на книгата - неин амтор е Иво Рафаилов  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 22.01.2015 г.) с Петър Чухов за „Кибритени лодки / Matchbox boats / Лодки из спичечных коробков” (книга с хайку на три езика – български, английски и руски – от Диляна Георгиева, Дарина Денева и Весислава Савова, издадена от „Пергамент”, декември 2014 г.):


(първа публикация – в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM)

Свиване

Екатерина Йосифова: П  


Пиша, удължавам си

пишещата ръка:
протегната ръка
предлагаща ръка
просеща ръка
P.S. Не е ръка



Поседнеш

на стъпалото, починеш,
погледаш.
Не се взираш много, нали се качваш
за по-широк поглед.
Нагоре си е
бездънно.
Долу си е
зелено.
Любовта си е
на разстояние два вика.
„Знам“ си звъни: цикади
или шум в ушите.
„Не знам“ пак е
на по-горното стъпало.



Екатерина Йосифова (фотография: Валентин Дишев)

Екатерина Йосифова в DICTUM.
Екатерина Йосифова в “Кръстопът”.


Стихотворенията са от “Тънка книжка”, която бе издадена от “Жанет 45″ през 2014 година.

Свиване

Металният Sony SmartWatch 3 в детайли  

Металният Sony SmartWatch 3 в детайли
В края на лятото на 2014 г. Sony представи първия си умен часовник с новата платформа на Google Android Wear.…
Свиване

КЗП забрани възрастни хора да бъдат подвеждани при сключване на договор с оператор  

КЗП забрани възрастни хора да бъдат подвеждани при сключване на договор с оператор
В сайта на Комисията за защита на потребителите днес беше публикувана новина, която веднага ще грабне вниманието ви, ако се…
Свиване

Мъжът на жена ми  

Това е името на пиеса на хърватския драматург Миро Гавран, поставена от Мариус Куркински. Аз я гледах в „Сълза и смях“.

Посетих пиесата на 18 януари 2015 г. и до сега се колебах дали да напиша нещичко за нея или не? Колебах се, защото мнението ми не е ласкателно и не е положително във всичките му аспекти. Две неща ме убедиха да споделя: първото беше, че разглеждайки интернет намерих снимки, доказателство, че постановката се развива и някои неща са се променили във времето. Това означава, че екипът вероятно следи нагласите и мнението на зрителите и може би прави подобрения в пиесата. Второто е, че мненията в интернет са на двата противоположни полюса и обикновено са крайни – от „никога не съм се смял така“ и „страхотно беше“ до „много тъпа постановка“. Този тип мнения обаче по никакъв начин не допринасят за развитието на постановката, защото не съдържат никаква градивна информация. Затова ще се опитам да дам градивно мнение, от гл.т. на потребител J Дано има смисъл.

Как разбирам театъра? За мен театърът е преживяване, което е несравнимо с други преживявания – има своя цел, свое послание, свои изразни средства и въздействие. Затова мога да разбера и крайните мнения – една постановка или ти въздейства, или не, или те завладява – или не. Ако в ума си можеш да разделиш сценария от постановката и от актьорската игра, значи нещо не е наред и някой от тези три елемента е бил по-слаб от останалите. Магията на театъра е в точното смесване на съставките!

Това ми се случи с тази постановка.

Актьорска игра – безупречна – гледаш актьорите и си убеден, че играят себе си! Е, разбира се, който е почитател на Мариус Куркински, вижда почеркът му навсякъде и това допринася за удоволствието.

Постановка – също без забележки – като пространствено оформление, декори, осветление, сила на звука, чуваемост на актьорите в залата, видимост…

Сценарият… тук неудовлетворението ми е свързано с крайния резултат и не мога да определя от къде идва точно – от слаб сценарий, от загуби в превода, от темата, която (лично за мен) беше смешна преди 15 години… Който и да е фактора, обаче, мисля, че може да се овладее с обогатяване на речника на пиесата. С изтърканата тема мога да се примиря, но осъзнах, че очаквах повече като богатство на речта. С риск да прозвуча грубо, ще кажа, че речникът на актьорите бе доста простоват и даже под ежедневния запас от думи, с който разговарят хората ежедневно…

Оттук дойде и общото усещане за неудовлетвореност, защото аз ходя на театър, за да се обогатя, да чуя думи и изрази, които вече не са част от ежедневната лудница, а това ми липсваше.

Знам, че проблемът си е лично мой, защото съм отишла с големи очаквания, но постановката е на Мариус – с какви очаквания да отида?!

Свиване

Съюзът на съдиите подкрепи съдия Павлина Панова за председател на ВКС  


Съюзът на съдиите (ССБ) – най-голямата съдийска организация в България, обяви подкрепата си за съдия Павлина Панова в конкурса за председател на ВКС и призова членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) да гласуват за нея. В магистратстката организация членуват 950 съдии от цялата страна. В становището, изпратено до Висшия съдебен съвет (ВСС) днес, от ССБ уточняват, че са проследили етапите по номиниране на кандидатите, представените концепции, проведените изслушвания в специализираните комисии на...
Свиване

Женственост  

женственост

Горица ме покани да пиша за това какво ме кара да се чувствам женствена, което сериозно ме накара да се замисля. Женствеността не е нещо, което се старая да постигам в живота си – никога не е била фокус на съществуването ми. Да се чувствам свободна, независима, способна да се справям сама, да ми е комфортно в кожата ми – да, женствена, по-скоро не.

А всъщност женствеността е важно усещане за жена като мен – нямам мъж; не попадам в масовото разбиране за красавица; сама се справям с редица неща, за които повечето жени разчитат на партньорите си. Когато животът е така устроен, че ти се налага да си андрогенна, е нормално усещането ти за женственост да е малко по-различно. Все пак женствеността е производно на всичко което сме като личности, мислене, възпитание, даже ценности, ако искате. Та, някакви прости неща:

Косата ми. Харесвам си косата. Харесвам си я дълга, въпреки че никога не я нося изцяло спусната, защото ми пречи, но ми носи усещане за идентичност.

Обици. Много харесвам големи обеци, освен това ми отиват. Въпреки това все по-малко нося такива, защото си падам по хипи/цигански – големи, шарени, дрънкащи, което леко противоречи с усещането, което търся за работната седмица.

Розовото и свободата да го нося: Знам че изглеждам като tough/badass човек, чешит, хейтър etc, но всъщност това е повече външна опаковка. Всъщност обичам розово и май то е моето бяло.

Докосването. Има дрехи и материи, които просто харесвам да са върху мен и да се допират до кожата ми. Понякога просто усещането за кожата ми.

Реакцията отсреща. Има една реакция в човека (не задължително конкретен човек) отсреща, когато виждаш как ти или нещо което кажеш или направиш, кара очите леко (или не) да пламнат и се появява усмивка. Безценно.

Мислех да поканя Ани и Роси, но Ани вече се е разписала (колкото и да не съм съгласна), така че Роси. Знам, че все се  гласи да пише по женски теми, но обществените взимат превес, затова. :)

Картинката е на Петя Константинова. Нарисувала ме е като да съм позирала за нея, само котки и кучета липсват. Ако искате да видите повече неща на Петя може да харесате страницата й във Facebook или на живо на 28 януари.

 

Свиване

Повечето смартфони Lumia ще получат ъпдейт до Windows 10 през лятото  

Повечето смартфони Lumia ще получат ъпдейт до Windows 10 през лятото
Ето и официалните новини, които чакахме от Microsoft по адрес на ъпдейта за смартфоните Lumia. Обновлението до Windows 10 се…
Свиване

Đ˜ĐˇĐłŃƒĐąĐľĐ˝Đ°Ń‚Đ° ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń (9): ДаПаск – Хв.АпОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť  

Отдавна но ĐąŃŃ…ĐźĐľ хОдиНи в ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń, пОдОСираП, чо скОрО няма и Đ´Đ° ни со ŃĐťŃƒŃ‡Đ¸, нО днос що прОдъНМиП пОродицата â€žĐ˜ĐˇĐłŃƒĐąĐľĐ˝Đ°Ń‚Đ° ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ńâ€œ, каО СаоднО с Ќвотан пОсотиП църквата Хв.АпОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť в ДаПаск. Чотото – Са съМаНонио, скОрО няма Đ´Đ° ви со ŃĐťŃƒŃ‡Đ¸ Đ´Đ° гО видито на МивО

ДаПаск

довота част От

Đ˜ĐˇĐłŃƒĐąĐľĐ˝Đ°Ń‚Đ° ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń

Đ’ даНочната 2008Đł. сНод пОкНОнониотО в правОсНавнито Панастири в ĐœĐ°Đ°ĐťŃŽĐťĐ° и Сайдная прОдъНМаваПо с ĐźĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚ĐşĐ° спОкОКнО ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸ĐľŃ‚Đž си къП ДаПаск в ĐşĐžĐźĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° От сиПпатични Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝ĐşĐ¸.

 ДаПаск, ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń ДаПаск, ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń

Đ—Đ° раСНика От днос, къдотО пО ĐżŃŠŃ‚Ń къП ДаПаск со прОкрадват дМихадистито От Đ˜ŃĐťŃĐźŃĐşĐ° дърМава, Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸ Đ´Đ° Đ¸ĐˇŃŃ‚Ń€ĐľĐąŃŃ‚ Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ.

Â ĐŸŃŠŃ‚ŃŃ‚ къП ДаПаск

Хъс същата цоН проди вокОво Đľ Đ˛ŃŠŃ€Đ˛ŃĐť пО ĐżŃŠŃ‚Ń къП ДаПаск и Ń€Đ¸ĐźŃĐşĐ¸Ń Офицор ХавоН иНи апОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť .

АвтОгарата в ДаПаск

АвтОгарата в ДаПаск

Đ‘ŃƒŃŃ‡ĐľŃ‚Đž ŃĐżŃ€Ń в один нопОСнат ПюсюНПански квартаН. А сога как Đ´Đ° стигноП Đ´Đž ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń град? Градскито Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ¸ спират и ОтПинават пОкраК нас, Đ° тайоНито са саПО на арайски. Ние но СнаоП арайски, Đ° сириКцито но ĐˇĐ˝Đ°ŃŃ‚ ангНиКски. От ĐżŃŠŃ‚ĐľĐ˛ĐžĐ´Đ¸Ń‚ĐľĐťŃ ,,Let,s go” наПираП иПотО на одна От От содоПто пОрти на ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń град, ĐşĐžŃŃ‚Đž пО-НоснО со ĐżŃ€ĐžĐ¸ĐˇĐ˝Đ°ŃŃ и вОди къП ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń ДаПаск – Đ‘Đ°Đą Кисан (Bab Kisan). ТОва Đľ СнаПонитО ĐźŃŃŃ‚Đž, къдотО Đ˛ĐžĐ´ŃŃ‚ всички гОсти и доНогации.

Đ‘Đ°Đą Кисан, Кос! – Отвръща однО ПОПчо на спирката, Пахва с ръка и нио со качваПо СаоднО с ногО в Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ°.

 АвтОгарата в ДаПаск

 

ĐĄ овтини йиНотчота (6 стОтинки) сядаме в ĐłŃ€Đ°Đ´ŃĐşĐ¸Ń Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃ. ĐĐ°ŃˆĐ¸ŃŃ‚ ангоН СакриНник раСпитва нощО ОстанаНито пътници, пОсНо ни пОкаСва с ръцо, чо скОрО Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° сНоСо, Đ° пОсНо сОчи къП Đ´Ń€ŃƒĐłĐž ПОПчо с кОотО Đ´Đ° прОдъНМиП Đ´Đž содПата спирка (пОкаСва с пръсти), къдотО Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° сНоСоП и Đ´Đ° со прохвърНиП на Đ´Ń€ŃƒĐł Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃ Са Ощо дво спирки. ХНод пОНОвин час Đ´Ń€ŃƒŃĐ°Đ˝Đľ, някой По ĐżĐžŃ‚ŃƒĐżĐ˛Đ° пНахО пО раПОтО. ВроПо Đľ, ŃƒŃĐźĐ¸Ń…Đ˛Đ°ĐźĐľ со всички и сНиСаПо и со ĐżŃ€ĐľŃ…Đ˛ŃŠŃ€ĐťŃĐźĐľ в Đ´Ń€ŃƒĐł Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃ.

 ДаПаск

– Đ‘Đ°Đą Кисан! – прОтогна ръка на даПито Đ˝Đ°ŃˆĐ¸ŃŃ‚ гид на пОсНодната ни спирка.

– Đ¨ŃƒĐşŃ€Đ°Đ˝! – йНагОдариП хОрОвО на НюйоСнОтО ПОПчо.

ДаПаск

Ќърквата Хв.ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť иНи ĐœĐ°Ń€ Đ‘ŃƒĐťŃŽŃ

вкНючва пОртата Đ‘Đ°Đą Кисан.   Тя Đľ раСпОНОМона в югОСападната част на кропОстната стона ОграМдаща ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń град. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1939Đł. пОртата Đľ СатвОрона и провърната в църква.

пОртата Бай Кисан – ДаПаск

КОнната ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒŃ Đľ на св.ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť в ПОПонта на ĐžŃĐťĐľĐżŃĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž ĐźŃƒ пО ĐżŃŠŃ‚Ń къП ДаПаск.

ВатиканскО оврО

ТОСи ПОПонт Đľ Сапочатан и на ВатиканскОтО оврО в юйиНоКната на св.ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť 2008 гОдина.

Хвоти ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť, ДаПаск

Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€Đ¸ĐžŃ€ŃŠŃ‚ на църквата Đľ ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝ йОгатО със стонОписи и с надписи на Ń€ŃƒŃĐşĐ¸! БравО! Най-пОсНо и нио ПОМоП Đ´Đ° прОчотоП нощО, кОотО Đľ нораСйираоПО Са Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ ;)

Church St.Paul, Damascus, ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń

На стонОписито са Сапочатани ĐżŃ€Đ¸ĐşĐťŃŽŃ‡ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° на апОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť.

Хвоти АпОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť, ДаПаск

,,Đ”ŃƒŃ…ĐžĐ˛Đ˝Đ¸ŃŃ‚ проНОП на св.ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐťâ€œ

Хвоти АпОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť, ДаПаск

,,Đ‘ŃĐłŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž на св.ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐťâ€œ, ,,ĐĐ°ĐşĐťĐľĐ˛ĐľŃ‚ŃĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на св.ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť От ŃŽĐ´ĐľĐ¸Ń‚Đľâ€œ

Хвоти АпОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť, ДаПаск

,,ĐŸŃ€ĐžĐżĐžĐ˛ĐľĐ´ в Đ”Đ°ĐźĐ°ŃĐşâ€œ

,,Đ§ŃƒĐ´ĐľŃĐ˝ĐžŃ‚Đž ОсвОйОМдонио От Ń‚ŃŠĐźĐ˝Đ¸Ń†Đ°Ń‚Đ°â€œ, ,,ĐŸŃ€ĐľĐąĐ¸Đ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на апОстОНито ХиНа и ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐťâ€œ и ,,Đ˜ĐˇŃ†ĐľĐťĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž на ĐżŃ€ĐžŃ€Đ¸Ń†Đ°Ń‚ĐľĐťĐşĐ°Ń‚Đ°â€œ – всо сцони раСиграНи со във ФиНипи, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń при втОрОтО ПисиОнорскО ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ на ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť.

 Хвоти ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť, ДаПаск

Đ—Đ°Đ´ ОНтара Đľ иСхОдът на пОртата, ĐşĐžŃŃ‚Đž някога Đľ йиНа СатвОрона Са Đ´Đ° но избяга св.ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť.

Хвоти ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť, ДаПаск

На гипсовия роНоф Đľ иСОйраСонО сонСациОннОтО ĐąŃĐłŃŃ‚Đ˛Đž на св.ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť, прОПъкнаН со проС тосон прОСОроц на ĐşŃƒĐťĐ°Ń‚Đ° и ŃĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń‚ в ĐşĐžŃˆ От кропОстната стона проС нОщта От ногОвито ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐťĐ¸ Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝Đ¸.

Хвоти ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť, ДаПаск

ĐŸĐťĐľŃ‚ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ ĐşĐžŃˆ Đľ дОстатъчнО голям, Са Đ´Đ° ПОга и аС Đ´Đ° со вПъкна в ногО и акО стано напочонО Đ´Đ° избягам От ДаПаск ;)

Хвоти ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť, ДаПаск

ЗаоднО с ĐąĐžĐłĐžĐąĐžŃĐˇĐťĐ¸Đ˛Đ¸Ń‚Đľ аПориканци прод пОртата Đ‘Đ°Đą Кисан.

ХъгНаснО Ногондата пО вроПо на ĐąŃĐłŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž на ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť на пОст Đľ йиН страМникът (ĐžŃ…Ń€Đ°Đ˝Đ¸Ń‚ĐľĐťŃŃ‚) ГоОргиК, кОКтО со направиН на ни Ń‡ŃƒĐť ни видял. Đ—Đ° ŃŃŠŃ‡ŃƒŃŃ‚Đ˛Đ¸ĐľŃ‚Đž си къП йогНоца, тОК СапНатиН с МивОта си.

св.ГоОрги ĐŸĐžĐąĐľĐ´ĐžĐ˝ĐžŃĐľŃ†

Наблизо Đľ грОйът ĐźŃƒ и над ногО со иСдига скрОПон паракНис в чост на св.ГоОрги ĐŸĐžĐąĐľĐ´ĐžĐ˝ĐžŃĐľŃ†.

св.ГоОрги ĐŸĐžĐąĐľĐ´ĐžĐ˝ĐžŃĐľŃ† – ДаПаск

Đ˘ŃƒĐş со Отйиват ПнОгО Đ˛ŃŃ€Đ˛Đ°Ń‰Đ¸ и нио същО СапаНихПо пО свощичка. ХНод раСкаСа Са драПатичнОтО ĐąŃĐłŃŃ‚Đ˛Đž на апОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť, на нас ни стана НюйОпитнО Đ´Đ° Đ˝Đ°ŃƒŃ‡Đ¸Đź пОвочо Са начаНОтО на ногОвито ĐżŃ€Đ¸ĐşĐťŃŽŃ‡ĐľĐ˝Đ¸Ń СапОчнаНи в ДаПаск и тръгнахПо пО сНодито ĐźŃƒ. ĐĄŃ‚Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚ ДаПаск Ощо ĐżĐ°ĐˇĐľŃˆĐľ ОрионтаНскОтО ОчарОванио на старито къщи и ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸ (пОдОйнО на Đ˝Đ°ŃˆĐ¸ŃŃ‚ ĐŸĐťĐžĐ˛Đ´Đ¸Đ˛) с ПнОгОйрОКнито Đ´ŃŽĐşŃĐ˝Ń‡ĐľŃ‚Đ° и кафонота, къдотО со сорвира аНкОхОН и со ĐżŃƒŃˆĐ¸ наргиНо.

 ДаПаск

Đ˜Đˇ сОкацито на Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ квартаН Đ‘Đ°Đą Đ˘ŃƒĐźĐąĐ° ПОгат Đ´Đ° со срощнат и ротрО автОПОйиНи..

ДаПаск

ĐŸŃ€ĐľĐ´ паракНиса на ĐşŃŒĐžŃˆĐľŃ‚Đž со СапОСнахПо с дво восоНи довОКки, кОитО ни ŃƒĐżŃŠŃ‚Đ¸Ń…Đ° пО стъпкито на апОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť на ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° ĐŸŃ€Đ°Đ˛Đ°.

токст:инМ.Ќвотан ДиПитрОв, Đ˜ĐłĐ˝Đ°ĐśĐ´ĐľĐ˝, 2008-2014

сниПки:Ќвотан ДиПитрОв

иСтОчници:

  1. Đ›ŃƒĐşĐ°, Đ”ĐľŃĐ˝Đ¸Ń на апОстОНито.
  2. АпОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť, ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đž пОсНанио Đ´Đž Đ˘Đ¸ĐźĐžŃ‚ĐľŃ.
  3. АпОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť, ВтОрО пОсНанио Đ´Đž ĐşĐžŃ€Đ¸Đ˝Ń‚ŃĐ˝Đ¸.
  4. Nicholas Heide, The Road to Damascus: My Conversion Experience.
  5. ГоОргиК ОрНОв, ĐŚĐľŃ€ĐşĐžĐ˛ŃŒ мристОва, ĐĄĐ˛ŃŃ‚ĐžĐš апОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť.

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани със ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń – на картата:

ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń

Свиване

WhatsApp вече може да се използва през браузъра на РС-то, освен ако не сте с iPhone  

WhatsApp вече може да се използва през браузъра на РС-то, освен ако не сте с iPhone
Популярното чат приложение WhatsApp вече може да се използва и на компютър. Новата екстра позволява на потребителите да пишат и…
Свиване

Първото издание на Windows 10 за смартфони излиза през февруари  

Първото издание на Windows 10 за смартфони излиза през февруари
Microsoft показа Windows 10 за смартфони за първи път на пресконференцията си на 21 януари. Все още е рано да…
Свиване

Бърз, безболезнен и безплатен метод за облекчаване на синузита в домашни условия  

nos

Снимка: vivata.bg

След серията от простуди, настинки, грипове и хреми, които изкарах по празниците в челото ми се появи онова неприятно усещане за тежест и тъпа, пулсираща болка, особено при навеждане. Мина седмица, минаха две, нямаше оправяне. Направо си е pain in the ass! Доста хора се оплакват от същото напоследък, затова реших да споделя моя опит в справянето с проблема, но ви МОЛЯ да бъдете изключително внимателни в прилагането му. На мен ми помогна още от първия път. Не съм сигурен, че ще помогне и на вас. Нито съм сигурен, че ще ИЗЛЕКУВА синузита. Просто болката изчезна, това е. Възможно е да съм подтиснал симптомите и само да съм задълбочил проблема, не знам.

При всички случаи посещението на специалист по уши, нос и гърло (УНГ) е най-доброто решение, тъй като става дума за pain in the главата, все пак. Чичко доктор знае най-добре! Предложеното от мен домашно облекчаване на синузита не ви носи НИКАКВИ гаранции за справяне с проблема. Не мога и да съм сигурен, че няма да се осакатите, ощавите или изгорите, докато го прилагате в домашни условия. Все пак, няма да съм там, за да ви гледам и да ви държа за ръчичката, така че – умната!

Правите го изцяло на СОБСТВЕНА отговорност.

Методът, който ще ви предложа, нито е болезнен, нито е неприятен, нито е скъп. Всичко, от което се нуждаете, най-вероятно ще го намерите в кухнята, а именно: морска сол, мед, сода за хляб, чайник, супена лъжица, вода. И чорап. Или по-добре: два чорапа. Тях, естествено, няма да ги намерите в кухнята…

Пригответе си чайник, съдинка, каничка или порцеланово / стъклено / метално бардуче с достатъчно тънък отвор, така че да можете да си го напъхате в ноздрата. Ако нямате такова, идете до аптеката и си вземете съдинка за промивки за нос. Каквото и да използвате, погрижете се да е стерилизирано преди употреба, а именно: да го изварите във вряла вода и да го измиете / изплакнете добре преди това.

Сложете един литър вода да се вари на котлона. Още докато е студена, сипете една подравнена супена лъжица морска сол вътре. Не прекалявайте със солта. Използвайте морска сол, а не готварска сол. Морската сол е на едри кристали и на етикета й пише „морска сол“.

Изчакайте водата да заври. Разбъркайте. Изключете котлона.

След като водата започне да се охлажда, но докато е все още гореща, сипете вътре една подравнена супена лъжица сода за хляб и една подравнена супена лъжица домашен мед. Разбъркайте внимателно. Оставете сместа някъде да се охлажда. Ще ви потрябва едва, когато се охлади до температурата на човешкото тяло, тоест, като си пъхнете пръста вътре, не трябва да усещате нито топло, нито студено.

Междувременно, загрейте 100-200 грама морска сол на котлона, можете да използвате най-обкновена метална съдинка, в която да я сложите. Без вода. Разбърквайте солта, докато се загрява, гледайте да не се опече. Не е нужно много време – достатъчно е, като я пипнете с пръст, да е поносимо гореща.

Изсипете загрятата морска сол в чорап. Чист чорап, а не носен такъв. Вържете го в края, после го сложете в друг чорап, също чист, вържете и него. Докато сместа в чайника се охлажда до телесна температура, си направете компрес на челото – положете чорапа върху местата, където усещате най-силна болка.

Аз се ощавих като куче, така че ви съветвам да внимавате. Ако е прекалено горещо, изчакайте да изстине. Целта на компреса е да загрее секрета в синусите и да го втечни, а не да ви обели кожата на лицето, както се случи при мен. Използвах крем „Здраве“, за да се справя с изгарянията след това. По-добре съм сега. Благодаря, че попитахте!

:)

И така, компресът вече е изстинал, сместа за промивки – също. Като си сложите пръста вътре, не трябва да я усещате нито топла, нито студена.

Налейте сместа в уреда, с който ще си правите промивка на носа. Аз използвах най-обикновено, домашно, порцеланово бардуче за кафе или чай. Отверстието му дори не се побираше в ноздрата ми, така че голяма част от сместа се изля навън, но свърши работа, все пак. Препоръчвам ви за максимална ефективност да използвате специална каничка или уред за промивки на нос. Промивката на носа се извършва по следния начин:

Заставате над мивката пред огледалото в банята, навеждате си главата надясно, така че лицето ви да полегне върху рамото почти на 90% спрямо тялото. Подобно на усмивката от клавиатурата. Отворете широко уста. И наливайте сместа в лявата ноздра. Тази, която се пада отгоре. Сместа би трябвало да започне да изтича през дясната ноздра – тази, която се пада отдолу, хехе. Нищо не пречи да подсмръкнете леко, за да вкарате сместа още по-надълбоко в носа. Не се притеснявайте, нито е неприятно, нито е болезнено. Усещането е все едно в басейна сте смръкнали хлорирана вода. Даже е по-леко.

След това изправете врата хоризонтално. Оставете всичко да изтече под силата на гравитацията. Изсекнете се в мивката като колхозник на полето, после наклонете главата в другата посока и повторете действието с другата ноздра. Повторете няколко пъти, с двете ноздри, докато сместа за промивки не свърши. Подсмърчайте внимателно по време на промивката и си издухвайте носа качествено в мивката след всяка промивка. Погрижете се течността напълно да излезе от носа ви, след като приключите с промивката.

После можете да отидете и да си легнете. Аз така направих. На сутринта бях като нов.

От тогава не излизам вече без шапка навън.

Пак повтарям, няма никакви гаранции, че този бабешки метод ще ви помогне, още по-малко ви обещавам излекуване на синузита и най-малко поемам отговорност за това, че можете да се ощавите или осакатите, докато го правите, така че – бъдете изключително предпазливи! Става дума за вашия нос, за вашето чело и, в крайна сметка, за безопасността на собствената ви глава. Използвайте я по предназначение.

И, все пак, помолете джи пи то да ви изпрати на лекар уши-нос-гърло. Синузитът не е шега работа, да не говорим, че болката в челото може и въобще да не се дължи на синузит, а на друго, по-сериозно заболяване. Бабешките методи не са заместител, те са само помощник на традиционната медицина.

Желая ви преди всичко здраве!

Тихомир Димитров 


Свиване

Как да избегнем капаните, които дебнат новите мениджъри  


Запознайте се с най-честите предизвикателства, пред които се изправят новоназначените началници и разберете как да се справите с тях
Свиване

Гастрол: Анелия Петрунова  



Анелия Петрунова  работи като преводач от 2001 г. и се занимава с превод на художествена литература от 2007 г. Завършва специалностите скандинавистика и английска филология в Софийски университет. Почитателите на Туве Янсон със сигурност знаят името й, тя стои зад превода на  “Малките тролове и голямото наводнение”, “Кометата идва”, “Цилиндърът на магьосника”, “Татко Мумин и морето”, “Тайнството на юни”, “Лятна книга”, "Пътуване с лек багаж", "Туве Янсон. Думи, образи, живот“ на Буел Вестин, „Априлската вещица” на Майгул Акселсон и др.
Оказа се, че с Анелия сме учили заедно в Испанската гимназия, в различни класове на един и същи випуск. Истинско удоволствие е да ми гостува днес с разсъждения върху работата на преводача, една доста неразбрана и изключително трудна професия. В следваща публикация ще си поговорим за скандинавистиката, Севера, Туве Янсон, муминтролите, книгите, пътуването и свободата.

_________________________________________________________________________________________________________

За превода – от гледната точка на преводача
от Анелия Петрунова

Когато четем какъвто и да било текст и особено книги, обикновено рано или късно стигаме дотам да се замислим какво е искал да каже авторът и съгласни ли сме с него. Понякога се възхищаваме на стила, а друг път все нещо ни куца в изказа. Има текстове, които ни увличат и не можем да ги оставим, докато не стигнем до края. Има и такива, които едва успяваме да дочетем, ако изобщо си наложим да не ги зарежем още преди средата. И неизменно в представата ни текстът оформя мнение за автора и след прочита този автор заема мястото си в собствената ни класация, на върха на която слагаме любимците си, а на дъното й - онези, които повече не биха ни изкушили.

Но колко често читателят се замисля, че когато чете текст в превод, всъщност чете не написаното от автора, чието име фигурира най-отгоре, а написаното от преводача? Да, безспорно всички сме се „парили“ с недобре преведени текстове – тогава неминуемо „плюем“ преводача, въпреки че понякога е възможно това, което ни изглежда като калпав превод, всъщност да е просто сносно преведен, но калпаво написан текст. Това е обаче моментът, когато преводачът става видим – когато читателят е недоволен от текста. Ако преводът е добре направен, на повечето читатели изобщо не им хрумва да отгърнат на първата страница и да погледнат кой е преводачът – ей така, просто за да имат предвид в бъдеще, когато им попаднат преводни книги, че този преводач работи добре и от него може да се очакват хубави преводи.
Разбира се, тук говоря за преводачите на писмени текстове, защото тяхната работа е коренно различна от работата на „устния“ преводач. Но и в двата случая на очи се набива не добрият, а слабият преводач. Добрият остава невидим, но без него комуникацията между автора на текста и читателя или слушателя е невъзможна. Невъзможно е да се предаде посланието и да се постигне въздействието, които авторът цели със своя текст.
Без угризения ще кажа, че преводаческата професия е неразбрана и недооценена, и то не само финансово, въпреки че и финансовата част не е без значение. Недооценена е, вероятно защото е и неразбрана. Какво не знае за работата на преводача масовият читател, т.е. този, който няма сред близките си роднини или приятели преводач?
От една страна хората често не могат да си представят колко продължителен път трябва да измине човек, докато бъде в състояние да преведе добре един текст, без значение дали литературен, или не. Все още много хора смятат, че ако „знаеш“ един език, това означава, че можеш и да превеждаш. (Друг въпрос е какво означава „да знаеш език“ –  за жалост все още за мнозина това означава да можеш да се „оправиш“ с езика.) В тази представа обаче се съдържат две фундаментално погрешни постановки: че е достатъчно някакво що-годе прилично ниво на познаване на езика, за да можеш да превеждаш, и че владеенето на езика автоматично означава и умение за превеждане. Уви, ако мислите така, значи представата ви е напълно погрешна. Първо, за да достигнеш нивото на владеене на езика, което ще ти позволи да превеждаш добре, е необходимо много време - много години. И второ, да си овладял наистина добре един чужд език в никакъв случай не означава, че ще се справиш добре и като преводач. Превеждането предполага напълно различен набор от умения, а със сигурност и талант. Преводачът трябва не просто да владее наистина задълбочено езика, от който превежда, но също така трябва да владее добре и изразните средства на своя роден език. (Тук ще се огранича до препоръчителния вариант – да превеждаш от чуждия към родния си език.) Освен това на всеки преводач са му необходими и много добри умения за откриване на информация – във всякакви справочни източници, затова и обикновено около всеки преводач ще видите „разхвърляни“ купчини с речници и справочна литература. През последните години Интернет се превърна в изключително благодатен източник за намиране на информация, но добрите стари хартиени речници (или техните електронни варианти) все пак в много случаи са незаменими.
А що за птици са преводачите? Едва ли можем да поставим всички под общ знаменател, но ми се струва, че повечето все пак не обичат да стоят в светлината на прожекторите. Самата професия предполага известна „невидимост“. Естествено, това не означава, че всеки преводач е саможив – нищо подобно. Но нерядко се получава известно ограничаване на социалния живот – пак заради спецификата на преводаческата работа.
Какви качества обаче трябва да притежава един човек, за да бъде добър преводач? Според мен на първо място трябва да бъде много старателен и прецизен в работата си и да подхожда отговорно към всеки текст. Не трябва да се предоверява на знанията и уменията си, на опита си, въпреки че опитът има огромно значение за добрия превод. Не, напротив, трябва винаги да се стреми да погледне от различни ъгли и да не престава да търси как да подобри работата си. Прекалената самоувереност често погажда номера на преводачите. Не трябва да се лежи на стари лаври. А също не трябва да се колебаем да се консултираме с всякакви източници, ако се съмняваме в собственото си тълкувание на дадена дума, фраза или изречение. Няма нищо срамно в това да не успееш да разбереш смисъла от един, два или десет прочита. Тогава винаги съществува и трябва да се използва възможността да се консултираш с пълния набор от речници и справочни материали или още по-добре - с колега. Днес има дори преводачески форуми, в които можеш да потърсиш помощ и да получиш изключително ценни съвети.
Друг много важен аспект от работата на преводача е работата с редактора, а друго задължително качество, което преводачът по мое мнение трябва да притежава или да развие у себе си, е умението за диалог с редактора и способността да се учи от общуването с него. Съвсем нормално е да милеем за текстовете си като за рожби и да ни боли от всяка промяна, която редакторът е предложил. Но също е важно да успеем да надскочим егото си и да погледнем на нашето творение през очите на редактора, който чете текста ни като външен човек и затова често успява да го види по-обективно от нас и да открие несъвършенствата му.
Разбира се, немалко преводачи имат и друга професия, обикновено по финансови причини, а с превод се занимават само в свободното си време. Това не означава, че такива преводачи не превеждат добре. Качеството на превода зависи не само от посветеното на работата време, а и от интелектуалната и емоционална ангажираност на преводача с работата по текста, и от решимостта му да постигне най-доброто, на което е способен – това означава да подходи и много отговорно към работата, и да притежава необходимите знания, за да се справи с нея. Също така зависи от отношението му към автора на текста и тематиката. По-лесно и с по-добър краен резултат се превежда любим, отколкото недолюбван автор. Също по-добри превод ще излезе от текст по тема, която вълнува преводача, а не в област, която му е напълно далечна, въпреки че съвестният човек ще положи всички усилия да си свърши работата дори в този случай и постигнатият резултат отново ще бъде добър, но не толкова, колкото би бил, ако преводачът е вложил душата си в работата.
Това е моето мнение като преводач – към превода трябва да се подхожда и с любов, и с отговорност.

Свиване

10 неща, които трябва да знаете за Microsoft HoloLens  

10 неща, които трябва да знаете за Microsoft HoloLens
На посветеното на Windows 10 събитие вчера Microsoft представи изненадващо HoloLens - очила, които създават холограми в реалния свят и…
Свиване

MAC Spring/Summer 2015  

Пореден пост от поредицата: къде бях вчера и колко беше и яко и WAW и изобщо адски кеф!

_DSC0028

Та вчера – в Beta House, MAC Cosmetics представиха тенденциите в грима за пролет-лято 2015, ето насока:

Click to view slideshow.

Накратко: забравете контурирането на лице (contouring), сега highlighting-а не нещото на сезона (както и да се превежда буквално) – играта със светлината и отблясъците. Ето тук малко нагледно Балтазар Гонзалес, директор грим в MAC (EMEA и UK) в действие:

Click to view slideshow.

Очаквайте скоро подробности по моите записки, които така страдално си водих + още снимки от събитието.

януари 21, 2015

Свиване

Националната комисия по журналистическа етика: първо заседание и ръководство  

От 2005 г. в България съществува Национален съвет по журналистическа етика.

Учредителите на Съвета формират комисии, които следят за спазване на Етичния кодекс на българските медии, досега две – за печатни и електронни медии. Приемат жалби от 2006 г.

От 2015 ще работи една  Национална  комисия по журналистическа етика  с  12 члена. Днес се проведе първото заседание и единодушно беше избрано ръководството – председател Александър Кашъмов, негови заместници – Весислава Антонова и Петя Миронова.

Има нужда да се обсъдят правилата – и в съвсем близко време започва работата по същество.  Има заварени и новопостъпили жалби.

Сайт на адрес http://www.mediaethics-bg.org

mediaethicbg  [at] gmail.com

 

Свиване

София преди и сега: Зарзаватчиите  


Продавачи на зарзават на пазара при джамията, първите години на 20 век

По-късно пазарът е преместен на днешното си място (Женския пазар) -
пощенска картичка със сергия за плодове и зеленчуци, около 1915 година

Улична сергия, 1930 г.

Сергии за плодове и зеленчуци на Женския пазар, наши дни


Свиване

Безплатен ъпдейт до Windows 10 за устройства с Windows 8.1, Windows Phone 8.1 и Windows 7  

Безплатен ъпдейт до Windows 10 за устройства с Windows 8.1, Windows Phone 8.1 и Windows 7
На провеждащата се в момента пресконференция на тема Windows 10 беше обявена голямата новина, засягаща ъпдейта до новата версия. Новият…
Свиване

Черна кутия – ниско прелитащи кучета  

IMG_3231
“Който не е познал дъното, няма да познае и върха. Винаги можеш да започнеш отначало. Няма срамна работа. Стига да не ти пука.”

Бях фен и на първата версия на “Черната кутия”, но признавам си, Алек Попов чудничко е направил нов прочит и “Ниско прелитащи кучета” е наистина много добър роман. Действието е динамично, като на кино, героите се развиват много по-задълбочено. Преплитания, обрати, неочаквани случки и в Щатите и в България. И картини от родния тежък преход, без да натежават, и красиви и никак некрасиви сцени от живота в Америка. Идеалното четиво за уикенда или ваканцията.

Алек е смел и заслужава аплодисменти. А книгата заслужава много читатели.

Още за:
Сестри Палавееви
Телесни плевели
Черната кутия

Свиване

Изграждане на личен бранд чрез блог – покана  

Ако отдавна си мислиш, че е време да започнеш свой блог и да разказваш на света за своите смели идеи, лични виждания, гражданска активност, кауза, която защитаваш или просто стихове – ела за вдъхновение, знания, споделен опит.

В един ден – 7 февруари, всичко най-важно, за да започнеш веднага. Ето и темите:

1. Защо да имаме блог?
Има ли смисъл да имаме блог. Какво взема и какво дава блогът. Колко
ресурс е необходим за поддържането на един блог. Потенциал. А два блога?

2. Технология и дизайн.
Как да си направим бързо и лесно блог. Коя платформа да изберем. Името на блога. Дизайнът е важен. Започни блога си за 15 минути.

3. Теми и акценти.
Какви блогове има. Какво да пишем в блога. Как да направим блога си
успешен чрез съдържанието му.

4. Вдъхновение и мотивация.
Къде да го търсим? Как да се развиваме и да ставаме по-добри.

5. Писане за блог.
Някои тънкости, детайли, подсказки за по-успешно, лесно и добро писане
за блога.

6. Content is the king.
Съдържание отвъд текста. Малките неща, които правят голямата разлика.

7. Blog community.
Бъди там. Защо и как.

7 февруари
М3 College
Записване и подробности – тук

Свиване

Стенограма от обсъждането на правителствената управленската програма за периода 2014 - 2018 г.  


Един от най-важните документи за правителството – управленската програма за периода 2014 – 2020 г., беше одобрен на редовното заседание на Министерски съвет в сряда. Програмата обаче нито беше представена пред журналисти, нито публикувана след гласуването й от министрите. Обяснението е, че все още имало предложения за промени и щяла да бъде официално представена след заседание на Съвет за развитие в петък. Това става ясно от стенограма на правителственото заседание, публикувана след срещата....

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria