Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

декември 21, 2014

Свиване

Последната прожекция  

Последната прожекция

В еднотипно градче в Западен Тексас от 50-те, група маргинали изтеглили късата клечка да се родиш на гъза на географията убиват време с билярдни щеки, стереотипни джон-уейн-филми и още по-стереотипно програмирани да търсят изгодeн брак лолити.
Кой с кого и как е въпрос на търпение и комбинаторика. “Не можах да спя с нея, защото през изминалата година винаги вземахте пикапа в събота – сърди се наивно на Джеф Бриджес Тимъти Ботъмс – приятели сплотени от липсата на талант във футбола и пролетарския късмет. Разделя ги временно, без да й мигне окото прелестна нимфетка-Сибил Шепърд, рисуваща чувствен образ на пресметлива блондинка, “втвърдена” вариация на която ще видим пет години по-късно при Скорсезе в Taxi Driver.
Когато няма споделена любов има споделени компромиси. Едно от момчетата спи със жената на треньора си. 40-те са деликатна възраст – оправдава краткия ренесанс на Cloris Leachman(с оскар за ролята) Елън Бърстин.
Духовната ядка е Сам Лъвът- притежателят на билярд-салона; “малборо” мъдрец, по чийто носталгични спомени свободата, както си я прожектират момчетата, е гравирала дивата си кънтри мелодия. Монологът на Бен Джонсън (видеото долу) взема втори оскар за филма.

Социално ангажиран и с детайлно обрисувани типажи The Last Picture Show на Питър Богданович адски прилича на български филм, но без недостатъците. Безнадеждността не се оглежда в бита, в дъното на бутилката, лицата й са колкото частните провали. Съветите на старото поколение са пораженчески, но не и карикатурно-смешни. В болките на растежа младият човек няма компания. Тялото е инструмент за радикална интимност, но ехото му е фалшее.
Красивото е емблема на конформизма, възрастта на злоупотреба, а невинността на жертвоприношение:
“идиотът на селото” е прегазен. Трагедия-катализатор за Тимъти, който бяга към идеализирано Мексико, но се връща за един безмълвен, но искрен опит да изкупи една предизвестена вина. Всички картини в The Last Picture Show са за този обратен завой.

Подготовката за живота често за някои означава неговия емоционален или физически край. А оцелелите оцеляват, за да могат да бламират следващите ентусиазирани играчи.

Свиване

„Възвишение“ за избора между съгласието и напредъка  

Срещата с подобен роман не е обичайно явление. Подобно нещо се случва твърде рядко, ако искам да избягам от шаблона „уникално явление“. „Възвишение“ на Милен Русков не е просто роман за Българското възраждане и за знайните и незнайни герои в него. То е нов прочит на историята, опитващ се да свали занемелите портрети от стените и да надзърне дълбоко в човешките им първообрази, които почти сме изгубили във времето.

Отне ми дълго време да събера мислите си след последната прочетена страница и да опиша впечатленията си. Прочетените до момента мнения за книгата неминуемо се въртят около високата скала на одобрителни възклицания. А не ми се иска да се включвам в общия хор, не ми се иска да повтарям като мантра колко великолепен роман е „Възвишение“. Признавайки с ръка на сърцето този факт, разсъждавам по-скоро за подбудите на писателя, за неговото послание, за онова, което остава между редовете на иначе блестящия текст, написан в толкова очарователен възрожденски стил ( на който, впрочем, бързо се свиква и книгата не затруднява с тази си особеност).

VyzvishenieПървото нещо, което ме хвърли в размисъл, бе присъствието на Левски в романа. Да напишеш книга, в която да се говори за Апостола, и той да не е главен, дори второстепенен, а направо епизодичен, прелитащ през страниците като сянка герой, е жесток удар срещу олтара на българската героика. Защо Левски е споменат така бегло? Дали защото идеята не е по-скоро да се покаже с какво си е имал работа Апостола, коя е глината в ръцете му, аморфната маса, наречена народ… „Народ“ – дори това понятие авторът поставя под съмнение от своите герои.

„Възвишение“ е в много по-голяма степен роман за Димитър Общи, друг крайно нестандартен подход. Да пишеш за този толкова неглижиран, но така ключов участник в освободителната борба на българите през ХIХ век полугерой, полуразбойник, е също удар срещу канона. Да не забравяме, че именно Димитър Общи и неговата авантюра в Арабаконашкия проход стават причина за разплитане на цялата революционна организация от турските власти и в крайна сметка за залавянето на Левски. Общи е тоталният контрапункт на Апостола и е безкрайно интересно да се проследи противопоставянето му като характер и светоглед на републиканския, демократичен подход, възприет от Левски.

Но преди всичко, „Възвишение“ е роман за българския народ. Прецизна, пълнокръвна и жестоко разбиваща стереотипите картина на онзи българин от средата на XIX век, когото са се заели да „събудят“ всички тези възрожденци, дето сме закачили по кабинети и класни стаи днес. Този българин е яростен защитник на статуквото, ако личното му пространство включва добре гледано стопанство и възможност за търговийка. Обратно, когато го стегнат опинците, предпочита да хване гората, маскирайки полуразбойническите си похождения с твърде неясната идея за „револуцията“. Този българин е способен и на предателства, и на някоя друга нечестност; не обича много онези, които се отличават, дори ги пропъжда нерядко. И това е българинът, когото Левски трябва да накара да извоюва сам свободата си? Ами че „Възвишение“ е роман за невероятно имагинерната, висока и възвишена цел на революционната борба и за твърде еклектичния народ, който трябва да извърши тази борба.

„Само с бой и сила доброто ще возтържествува. С бяла кърпа няма да стане. И с лъжа също няма да стане. А че с добро ще стане – туй няма какво да говорим, туй е смешно да ся мисли даже. Само с бой и сила. Туй именно значи револуциа. Затуй револуционер ставаш – кога в туй вярваш“.

Да, „Възвишение“ е роман и за много други неща. Посланията му звучат като звук от скъсването на портретите от класните стаи и читалищата. Защото героите, които сме идеализирали, в действителност са били хора от плът и кръв, с човешки слабости, с живописен език, своенравни и недотам тактични. Защото „револуцията“ се е вършила и от други, не дотам именити българи, всеки със свое разбиране за ценностите, проповядвани от апостолите.

Мисля, че такава книга не се е появявала от „Записките“ на Захарий Стоянов насам.

Публикувано от Георги


Filed under: Исторически, Приключенски, български, художествена
Свиване

Поуки, мантри, наблюдения  

Някои поуки и наблюдения от тази година, така сюрреалистична, кармична и еклектична. Странна година със загуби, болести, раздели, но и мъдра, динамична и някак наместваща. Хаотичен и пожелателен списък, който често ще препрочитам.
  • Да не се заричаме. За нищо. Не се знае кога ще ни настигне зад ъгъла.
  • Да не правим на всяка цена  каквото и както всички. Води до фрустрации и напрягане на обстановката. Каквото е на душа, доколкото обстоятелствата позволяват.
  • Да отделяме достатъчно време за разговори. Истински, лице в лице. Статусите не са разговори, а само опит за такива.
  • Да гледаме в собствените панички и да се чувстваме добре в обувките си. Би ни спестило много разочарования.
  • Да даваме без непременно да мерим какво бихме получили в замяна.
  • Да четем повече. Тази година на Панаира на книгата хората се блъскаха да купуват. Единственото блъскане, което ме радва.
  • Да не копираме, а да се вдъхновяваме.
  • Да мислим нашироко. Тесногръдието не отива никому.
  • Да се отървем завинаги от някои женски клишета: "маниачка съм на тема обувки", "искам да бъда себе си", "обичам да пътувам", "шопингът ме зарежда". Така омръзнали са на всички.
  • Да държим на думата си. Иначе става лека и пълна с въздух.
  • Когато няма какво да кажем, просто да замълчим.
  • Да бъдем заедно с хората, които обичаме. Често и качествено. Евъргрийн клише, пък и вярно.
  • Да се грижим за животните, да ги пазим - най-преданата и всеотдайна любов е тяхната.
  • Да спрем да се вайкаме, че нямаме време. Винаги може да се направи нещо: по-добра организация, по-ранно ставане, по-късно лягане, без ФБ/телефон/компютър или каквото там е паразитно и отнема ценни минути.
  • Да правим жестове, да задаваме въпроса "Как си?", да мислим за другите, да ни е грижа, да проявяваме емпатия.
  • Да правим експерименти и да се впускаме в приключения. Най-ценният опит.
  • Да се харесваме без да изпадаме в мантрата, че сме най-добри и неповторими. Съмнението в собствените умения бута напред.
  • Да не вирваме глава прекалено, нито да я заравяме в собствената си божественост. Всичко е прах.
  • Да съгрешаваме умерено и с чар. Прекаленият светец и богу не е драг.
  • Да спрем да си мерим децата/парите/имотите/талантите/обективите/оръжията/акъла/красотата/знанията. Всекиму своето. Има достатъчно място.
  • Здравето все пак е най-важно. Факт.
  • Любов е  да те предпазват. Любов е да носят лопата и да погребват мъртвото ти куче. Любов е да те държат за ръка, докато сълзите ти текат с дни. Любов е да те хванат за раменете и да те разтърсят. Любов е да те изслушат. Толкова много видове любов.
  • Разделите са просто раздели. Приятелства приключват, връзки се изчерпват, се ла ви. Понякога е за добро.
  • Колкото и привлекателно да звучи, работата от вкъщи има своите недостатъци. Които все пак са по-малко от тези на работата в офис. Йей!
  • Да имаш две деца е доста по-шумно и изморително, но и доста по забавно и вдъхновяващо. Заслужава си, с две думи.
  • Сестрината любов е нещо магнетично, извънземно.
  • Хората, които са най-свободни от ангажименти, най-често се оплакват, че нямат време. Нещо като закономерност.
  • Фейсбук е доброволен. Никой не ни държи там насила. 
  • Понякога хората имат истински, сриващ проблем. Едно "стегни се" може би не е достатъчно.
  • Сарказмът невинаги се получава, самоиронията невинаги е искрена. Да ги използваме с мярка и по предназначение, никога непременно.
  • Био начинът на живот не бива да е лукс, а избор. Да спрем да го въздигаме в култ, и то в градска обстановка.
  • Децата не са принуда, а избор. Изолацията на майчинството, депресиращото еднообразие и вайкането по интензивния социален живот и "преди" звучат крайно драматично и почти нелепо. Извинявам се.
  • Щастие не е мръсна дума.
  • В крайна сметка, независимо какво правим, всички се борим да получаваме любов. И одобрение. Да ни харесват. Отричането на този факт е празнодумие.
  • Споделянето е супер сила.
Това е. Да влезе 2015-та.


Свиване

Made in home: с куче на заведение  

Made in home, с куче на заведение


Лятото в Стокхолм ходихме на закуска в малко кафене известно с канелете ни кифли и сандчичите си. Цялото нещо беше бар, 5-6 маса вътре и още толкова вън, голяма опашка и всякакви хора, които влизат и излизат. В заведението имаше 3 кучета, бебе и около 5 деца. Тогава си помислих, че моментът, в който ще отида с Вихър на брънч в София и ще се ме пуснат с него в заведението, а не само на масите на тротоара и никой няма да каже нищо, ще е момента, в който ще почувствам, че живея в европейска столица.

Разбира се не мислех, че това ще се случи скоро и само седмица по-късно решихме да седнем в “Скара бар” Заимов с кучетата. С ясното съзнание, че сме с 3 кучета, седнахме на най-крайната маса в парка – наоколо нямаше никой. Минута по-късно управителят ни каза, че не могат да ни обслужат. Беше груб и буквално ни изгони. Не се чувствах европеец, чувствах се адски обидена и ядосана, най-малкото защото “Скара бар” имат претенции да са едва ли не too good за България. От тогава не съм стъпвала там, няма и да стъпя. Просто мисля, че заслужавам много по-добро обслужване. След като ни изгониха седнахме във Flip Flop, където също кучетата са more than welcome и където повторихме, потретихме и направи си станхме редовни лятото.

Тази седмица Станимир си дойде и ядохме доста навън. Той дори повече от мен, като пробва голяма част от хипстър/неохипи места в града, което в превод значи – хип, но без мутри. В събота пътувахме за Бургас, но решихме да обядваме в града. Тъй като Вихър пътува с нас, нямаше как да сме без него и потърсихме ресторант, в който евентуално ще ни пуснат с куче през зимата – тоест вътре с всички клиенти. Така се озовахме в Made in home.

Аз останах вън с Вихър, докато той пита за маса за двама с куче. Настаниха ни точно за 3 минути на маса с други хора – приятна млада двойка. През това време малко момиченце го налази да го гали, което го стресна и Вихър излая, но все пак ни пуснаха с него. Прекарахме в “Made in home” около час и половина. Храната беше невероятна – англиска лучена супа, салата с хумус, пастърва със зелена салата, домашен чипс и О, Боже!, чийзкейк с горски плодове! Нямам спомен кога за последно ядох толкова чудесна храна на заведение. Всичко беше прясно, ароматно, в големи количества и наистина имаше вкус като да е домашно. Категорично най-добрия чийзкейк в София (съжалявам “Вила Росиче”). Обслужването беше любезно и нанатрапчиво, а обстановката супер уютна. Хората на масата до нас станаха и седнаха други. Вихър прекара цялото време под масата и то в краката на непознатите хора.

За час и половина никой не се оплака и никой не ми вдигна скандал, само ме помолиха да го дръпна към мен, защото беше облизал човек до нас. Придърпах го и легна в моите крака. Половината заведение разбра, че е вътре, чак като станахме да си ходим, при което повече хора всъщност му се зарадваха.

Накратко, вчера за първи път се почувствах като да живея в европейски град. Не само заради отношение от страна на заведението, а защото усетих, че хорат в града малко от малко са се променили. Само преди две години вероятно щяха да ме линчуват. Битката за промяна в отношението към животните, е битка която много хора водят/водим от доста време. Никога няма да е напълно спечелена, но дни като вчерашния ме убеждават, че все пак сме успели да променим доста неща.

“Made in home”  не е точно ново заведение, има го от няколко години. Намира на ул. Ангел Кънчев 30А. За всеки случай си запазете маса, иначе шансовете май са малки.

 

 

Свиване

Най-големият подарък  

Този блог трябваше да бъде място за мода, а се оказа кътче за изливане на душа и чувства, но именно благодарение на тези причини имах шанса да се запозная с невероятни хора и последните почти 4 години да натрупам приятелства, спомени и емоции, които никога не бих очаквала да ми се случат!

Едно от нещата, които имам възможността да правя е (освен разбира се да получавам много приятни лични подаръци и изненади) да давам подаръци. И не, не гледам на това като начин за трупане на фенове и лайкове, защото според статистиката и на блога и на Facebook страницата му – няма особено увеличаване на аудиторията. Причината е много простичка: обичам да давам и ако мога да радвам хората! Бих искала да е по-мащабно, но за сега по един-двама – пак е нещо, нали?

За това сега с особена радост (вътрешно мъничко подскачам!) искам да ви съобщя, че имам изненада за един от вас. Всъщност за двама, защото е двойна изненада, която обаче искам да запазя в тайна, защото иначе няма да е изненада.

Обърка ли се вече? Ако не и ти е интересно – ето как стоят нещата: от екипа на Gillette ми предложиха да измисля начин да изненадам предпразнично някой късметлия, като ми оставиха пълната свобода да решава как!

Можех да избера няколко комплекта за мъже и жени и да ги раздам в една бърза томбола, но реших, че това е нещо, което мога да направя (почти) винаги и заложих на нещо по-голямо, което наистина да зарадва някого.

И така – защото идват празници и защото има масова истерия относно кой за кого и какво ще подарява, а аз направих разбор за себе си и реших, че най-важното нещо, което можем да дадем на хората, които обичаме е време, отношение, незабравими моменти и споделени емоции – изненадата е свързана именно с това: време. Защото времето прекарано заедно е безценно и незаменимо, затова една двойка ще прекара известно време заедно – как и кога – няма да разберете сега, а чак когато обявя победителя.

За да спечелите наградата трябва ме трогнете и да ми споделите като коментар под този пост един момент, който няма да забравите никога. Може да е весел, може да е тъжен, може да е момент, който не се е получил, може да е момент, който се е провалил – знам ли, каквото решите.

Всъщност ми се иска да си спомните за хората, които са ви мили и скъпи и да изберете какво да ми кажете: как сте гледали черно-бели филми на първа среща; как сте пропуснали спектакъл заради важна среща, но любимият ви е чакал; как сте седели седнали на някой тротоар да си говорите цяла нощ… няма значение какво и с кого – споделете ми една случка от днес, 20 декември до следващата неделя – 28-ми декември.

Който от вас успее да ме трогне най-много ще разбере каква е изненадата догодина – на 1-ви януари.

И за да бъде всички напълно издържано в стилистиката искрено и лично, ето и един от най-скъпите ми спомени. С баба ми Офелия, баба ми по бащина линия, която практически ме е отгледала, в годините когато бях студентка, т.е. явно достатъчно голяма според нейните критерии, следобедите ме канеше на кафе в кухнята. Баба ми всеки следобед пушеше по някоя и друга цигарка, традиционно. Когато си бях вкъщи й правех компания: кафе, цигарка и разговори за живота и безпогрешни съвети в едно изречение, повечето, които вече помня толкова бегло, че ми се плаче. Но едно от най-ценните неща, които съм научила от нея е че, за да разбереш до колко ти е силна любовта с един човек трябва да разбереш дали гледате в една посока. Не е важно да се гледате един друг, важното е да гледате в една посока – това бяха думите й.

декември 20, 2014

Свиване

Стига зависимости  

По повод последните опити за пенсионна реформа и по-конкретно за шума, който се вдигна от това, изразявам разочарованието си от това, че продължаваме да си отглеждаме професионални пенсионери и да подържаме зависимости от държавата.
Дъното на човешкото развитие е зависимостта. Ако  искаме някой ден този народ да стане нация от горди и достойни хора, трябва да намаляваме зависимостите - финансови и социални, като развиваме у хората стремеж да вземат нещата в свои ръце и да градят живота си без да трябва да зависят от подаянията на държавата или на някой благодетел.
Е, твърде рехави са ни реформите.
Може би хората скоро ще го съзнаят и следващия път ще изберат някой по-способен да промени посоката на развитие. Може би още на идните избори? Може би още до година?

Свиване

The Dark Valley (2014)  

The Dark Valley e новият филм на не съвсем известния австрийски режисьор Andreas Prochaska. Лентата попадна в селекцията за Европейските филмови награди и въпреки че грабна няколко приза, не достигна до номинация в най-важните категории. Филмът е австрийското предложение за Оскар в категорията чуждоезичен филм, но не успя да достигне до краткия лист, който беше обявен вчера.

The Dark Valley (2014)

Както подсказва и самото заглавие, The Dark Valley разказва мрачна история. Сюжетът ни връща в 19-ти век в малко австрийско селце, намиращо се високо в планините. Когато млад мъж пристига в това забравено от бога място, жителите на селцето започват да се питат каква е истинската цел на пътуването му. Скоро става ясно, че той не е единственият, който крие тайни.

Малко след прeмиерата си The Dark Valley получи като че ли подигравателното определение „шницел уестърн“. Лентата действително носи характеристиките на класическите уестърн филми и ако не бяха изразителната немската реч и епичните пейзажи на заснежените Алпи, съвсем спокойно би минала за американска продукция. Andreas Prochaska, очевидно фен на жанра, се е постарал да не ни липсва нищо – злодей, герой, персонажи, които да мразим, други – на които да съчувстваме, престрелки и напрежение. Всъщност, може би най-голямото предимство на лентата е непретенциозния сценарий и ненатрапчивата драма. Мнозина обвиняват режисьора за елементарната история и недоразвитите персонажи, но в крайна сметка филмът не е нищо повече или по-малко от това, което е бил замислен да бъде – история за отмъщение. Спокойни сцени и изчистени диалози натрупват емоции, но въпреки бавното темпо и опростения сюжет, лентата не е скучна.

The Dark Valley (2014)

В главната роля, противно на очакванията, застава английска звезда – актьорът Сам Райли. Въпреки че можем да коментираме актьорската игра, както на англичанина, така и на останалата част от екипа, това, което прави по-голямо впечатление са костюмите и сценичния грим. В тези две категории лентата получи признание от Германските филмови награди. Няколко награди грабна и Thomas W. Kiennast за прекрасната кинематография. Филмът е истинска наслада за окото – от красивите планински пейзажи до сгушените в снега дървени колиби. Нещо друго, което ще ви направи впечатление, приятно или не, е саундтракът. В странен комплимент към Тарантино и неговия Джанго, Andreas Prochaska избира музика, които не винаги стои съвсем на място.

С всичките си плюсове и минуси, The Dark Valley e достоен представител на уестърн жанра. Вярно, далеч от американските класики, и едва ли ще влезе в кино историята, но пък вероятно би се харесал на всеки почитател на жанра.

Свиване

Downgrade на кухненската техника  

Двете скарички

Изгоря ни горният реотан на скаричката (лявата на снимката, Sapir, на 6 месеца). Ей така, предпразнично, точно в момента, в който нямаме никакво време да търчим по сервизи.

Сега… ще кажете “Голяма работа, няколко дена без нея, преживяват се”, но при нас скарата е от най-използваните кухненски уреди. Без нея нямаме сутрешна закуска (любимите сандвичи с кашкавал на Прасунсен), нямаме препечени филийки на обяд и вечеря (в малката ни кухня замества и тостер), нямаме и препечените питки за любимите ни “скандинавски” сандвичи. Оцеляхме само един ден без нея и изтърчахме да й потърсим заместител. Обаче какъв?

Малко предистория

Изгорялата беше третата скара в малкото ни домакинство за 12 години. Първата взех от родителите си и беше подарък за тяхната сватба в далечната 1965г. Представляваше проста, но удобно висока скара от дебела неръждаема ламарина, 2 рафтчета за тавичка и 1 реотан. Изхвърлихме я като се пренасяхме, защото… ами нещо шнура се беше прецакал от годините и не ни се занимаваше да го сменяме, а и изглеждаше поочукана.

Втората скаричка си купихме през 2009-та, изкара 4.5г и я изхвърлихме, когато за 2-ри път й изгоря реотан. Беше с вратичка, горно / долно печене и таймер. Още след първия месец интензивно ползване бялата боя стана с цвят капучино и  с времето придобиваше все по-кафяв оттенък.

Третата затова си я избрах иноксова. Беше и единствен модел с възможност за превключване на горен/долен реотан. Първоначалният ни ентусиазъм бързо спадна, след като се оказа, че пече филийките “на петна” и някой трябва да се занимава да ги върти в различни позиции. Изкара от лятото до сега.

Писна ни

и четвъртата я взехме нискотехнологична. Тип “соц. парти грил от 80-те”, имаше ги във всяка студентска квартира. Съвременната версия е произведена в Китай от 1мм ламарина, която едва удържа реотана хоризонтален. Предлага се опакована в полусглобен вид (реотана си го монтираш сам), но това не е проблем, защото така или иначе ще ти се наложи да я разглобиш цялата: креативният китайски гений е облепил ламарината в полиетилен… но не се е сетил да го махне от сглобките и недостъпните места.

Сглоби си сам скарата

И понеже не обичаме смърдящи на пластмаса филийки, поиграхме си малко с отвертката и решихме някой от следващите ни проекти да е “направи си сам удобна скара за сандвичи от дебела ламарина, свестен реотан, ключ и някакъв таймер”. Аман!

 

 

Свиване

Неподредени мисли  

И преди съм писал за бизнеса като партньорство, но едва ли се очаква в седмица като отминалата да пиша по точно такава тема, при положение, че поредно българско правителство, извън контекста на част от мнозинството, на чиято подкрепа лежи (и явно разчита на друга!), полага основите на пладнешки обир на парите на хората, заделени за старини в частни осигурителни фондове. Никога не съм предполагал, че някое българско правителство след промените би си помислило дори за такава стъпка. Уви - тя е вече факт! Под натиска на едни напълно безполезни и дори фундаментално вредни като явление през последните години "синдикати" и разбира се... сценаристите на политическото статукво. Последиците от това безумие не са само дългосрочни - по-страшни ще са краткосрочните. А държавата за пореден път бетонира представата за себе си като за брутално непочтен бизнес-партньор.

Но няма да пиша за това - от една страна, защото моето поколение и следващите го е по-добре да не разчитат на пенсионната система в тази държава, а от друга, защото макар да не съм се отчаял напълно, че има шанс за промяна тук и сега, то не вярвам, че тя е възможна еволюционно в обозрим житейски хоризонт. Критичната маса хора е малка, разединена и... намаляваща. Революцията не съществува като опция, остава да разчитаме отново на еволюцията, но след достатъчно дълго време, когато средностатистическия българин е изял още много кофи с ... и е поумнял поне мъничко.

Отдавна не съм писал нищо лично. И не е, защото не искам. Текстове се раждат в главата ми и времето ги отмива още преди да започна да ги записвам, защото... напоследък ми се струва, че писането е по-лесно от четенето... Толкова много неща се пишат, че можеш да се загубиш в това, което искаш да прочетеш в краткото време, което остава за четене. Не пиша донякъде и защото процесът на писане и четене също е вид партньорство, което се гради върху крехък баланс на емоции, любопитство и споделени теми. А в пика на социалните мрежи и ежедневното споделяне този баланс е странно изместен до отсъствие или хаотични екстремуми на различни променливи. В този все по-свързан свят, развиваме безумната способност да сме все по-отдалечени.

Предстои ми обаче период, в който ще пиша за други неща - и много се надявам те да са зареждащи, променящи и позитивни. Ще търся нови теми, хора и посоки. Ще опитам да открия бизнес партньорства, каквито не съм досега. Надявам се да успея да видя под различен ъгъл първо себе си (и натрупванията, които събрах във времето) и после, самите ми представи за това как би трябвало да се случват нещата на фона на това, как се случват в действителност - в бизнеса, в ежедневието... навсякъде.

Но затова по-подробно някой друг път. Скоро...

Иначе в плановете през новата година си планирайте декларацията, с която да попречите на правителството и НОИ да засмучат партидата ви от частния ви фонд и обяснявайте, обяснявайте и не спирайте да обяснявате на безразличните и инертните около вас колко важно е да направят същото.

Свиване

Official Crypto.SignText Add-on for Mozilla Firefox  

JS.CryptoAPI signingGood stuff came from Mozilla developers this week! Stuff, which may not had been needed, if they handled better their user’s needs during their release cycle initially :).

(Few) Months ago I was quite pissed, when in release 33.0 Firefox decided to remove at once their JS Crypto.SignText API. Maybe not a big deal for them, but a big deal for me and my use of:

  • e-banking
  • government digital ID
  • etc.

There was huge buzz on the subject (Spain also jumped, seems their e-government solution is based on this “insecure API”). I also submitted very angry feedback, but alas: the only solution (and temporary too) was to revert to the current ESR release of Firefox, based on previous version and still supporting Crypto.SignText.

So I ended up having three different Firefoxes on my machine: the developer version, the ESR version and the (latest) portable version, which I anyway always keep around. ESR was good for my signing needs, but I was wondering what’d happen, when ESR moves up. Then I’d end most probably with IE only, which is serious productivity hit for my e-banking activities.

However, on Dec 16th I received an e-mail from Firefox Developer, who asked me to test new extension, which restores Firefox functionality in that regard. Initially I was a bit suspicious, checked carefully the e-mail headers and route, and trusting both Google and what I saw in the headers I decided to try the extension (in a sandbox first, of course).

It turned out pretty nicely: all the missing Crypto.SignText appeared back and I was one very happy camper again. After cleaning up my ESR release, I decided to share my experience, because someone could probably need the same solution. On my question how stable this will be as a solution to the problem, the feedback from the developers was that this will be the official supported way for adding back Crypto.SignText JS API to Firefox.

The extension is signTextJS, it’s available here: https://addons.mozilla.org/en-US/firefox/addon/signtextjs. Use at your own risk and for your own pleasure or convenience. It worked for me, hopefully it’ll work for you too. Now it’s time to donate some funds to Mozilla, so they can keep delivering better web to everyone [although my primary browser is still Chrome] :)

Свиване

Разясняващо  

Методът работи само когато общуваш с интелигентни (пък било те и заблудени) хора, но все пак:

I thought there would be screaming. I should’ve known better. He never screamed. He just explained things in a logical, unhurried manner until he made you scream instead.

От една прилична UF поредица, което ме разсмива. Първата книга е малко груба, скълцана сякаш, но всеки следващ том става по-добър и по-добър.
Свиване

Следващото поколение iPhone и iPad ще предлага два пъти повече RAM  

Следващото поколение iPhone и iPad ще предлага два пъти повече RAM
Apple никога не е залагала на напомпания хардуер, но през 2015-а изглежда най-после ще направи крачка и новото поколение i-устройства…
Свиване

В подготовка на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“: Малкото четене  

Приятели :)

Предлагаме ви още два откъса от нашите предстоящи Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна.

В момента тече Копнеж за корица на „Промяна“ със срок до утре, 21 декември. А до 12 януари подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

хартиени бройки от книгата и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

Променящо четене!

С Габи и Ал тръгваме от страната на паметника към Ректората. Заедно с нас са младежите от самба бенда и „За да остане природа“ (носят три огромни барабана/тъпана – как не им тежат на такива крехки девойчета като Ваня, пита Габи; аз се смея и я закачам, че не е готова за активен гражданин). Лека-полека разбутваме хората пред паметника. Идеята (дошла от синеок младеж, когото не знам по име, но знам, че е наш човек, а и усещам, че предлага миротворчество, за доброто на всички – това ми е достатъчно да се присъединя) – та идеята е да се размесим с групата на хулиганите (лумпенпролетариата, викам им аз), които мятат по полицаите
– снежни топки
– пиратки – преброих 4 или 5 гърмежа за целия час и половина, през които бяхме там
– пластмасови бутилки за вода – 4–5
…някой метна и папка (?!) или книга (?!?)
– да се размесим с тях, или поне да застанем край тях, и да ги надвикаме с „Искаме гори – не искаме лъжи“ – да внесем позитивно настроение, както се изрази синеокият младеж.

В един момент групата с тъпаните спира. Седим минута-две между паметника и жандармерийската верига с щитовете пред Народното, в най-тясната част на площада. Сбутвам момчетата, те казват: „Ще се връщаме, 15 метра по-напред става страшно“. Вероятно са прави, понеже момчетата сме малцинство – с нас са основни дребни телом девойчета (духом хора като Ваня от „За Земята“ и Надя Максимова от „Да спасим Иракли“ отдавна са се доказали като гиганти). Аз обаче се ядосвам. Защо ще си тръгваме точно сега, когато става наистина нажежено – тоест наистина има нужда от нас, като миротворци? Хващам някого (мисля, Добри от протестите за Натура 2000) и му крещя (за да надвикам „Оставка! Оставка!“ около мен… но и от гнева, който ми се трупа от месеци) да стоим, да не се отказваме. Той остава, остават и другите по-големи младежи.

После – този момент не си го спомням точно, мисля, че бях с гръб и не видях как започна – хората отпред се юрват назад (зад тях са жандармеристите с щитовете). Протестиращи ме блъсват (в гърба, или успявам да се извърна и тогава ме блъсват в гърба), аз блъсвам хора пред мен, хлъзгаме се (жълтите павета са най-убийственото нещо в София през зимата), падаме, отзад ме затискат хора (драпащи да стигнат до паметника), аз успявам да се подпра някак и да не премажа Габи и още едно дребно момиче отпред. (Има файда от лицевите опори, даже когато си ги правил сериозно преди цели 4–5 години… Глупости говоря. В тоя момент у мен се надига такава бясна енергия – енергията на бесовете, – че и два пъти по-слаботелесен да бях, пак нямаше да оставя телата отзад да ме съборят върху телата отпред.) В ръцете си държа едно копие от „Бленуващите кристали“ – мислил съм да го показвам на приятели, които още не са виждали книгата. То се изцапва с кал. Междувременно някак (не помня… навярно тялото ми е поело контрола) съм се озовал отвъд решетките на паметника, Габи е край мен и плаче (май), един възрастен човек е останал да лежи точно пред решетките, жандармеристите вървят напред, полека (не виждам нито един да замахва с палката си, само избутват и плашат), спират се до решетките.

Най-грозен момент: виждам как двама/трима жандармеристи влачат по паветата някакъв човек към стълбите на Парламента. Става от другата страна, където е бил „лумпенпролетариатът“. На влачения му се вижда коремът и за миг ми пробягва „Все едно дърпат прасе“. (После, когато Габи хълца и повтаря „Един човек го влачеха“, си припомням и лицето му. Лице на прасе. Лице, което лично бих смачкал от бой, независимо на чия страна съм, в подобен момент. Сега вече не… но тогава, след онова, което тепърва има да става, щях. Навярно е бил някой от тарторите на хлапетата, които хвърляха предмети. Може и да не е… но образът му пасва идеално. …Дали и това не е стереотип? *потръп*)

Започвам да крещя на жандармеристите. Първо: „Вие ЛУДИ ли сте бе?!?!“ (Много бяс. Усещам, че ми се насълзяват очите… безсилен гняв? Сега като си го спомням, пак ми се насълзяват.) После: „Гледайте… гледайте! Тоя човек – соча падналия – може да е баща ви!!!“ Точно срещу мен има един, крещя и му соча, и пак му крещя; той казва „Назад, зад решетките“ (нещо такова), но сега като си спомням лицето му – изглежда уплашен, не смее да обърне глава към възрастния човек. Не посяга агресивно, за десетина секунди отстъпва, после пак тръгват към решетките с колегите си и стоят там. Аз му крещя, афектирано: „Луди ли сте? Ами ако беше баща ви? Тебе ще те запомня – точно тебе, да – и ще те съдя! Лично тебе!“

(Сега съжалявам за това. Спомням си лицето му… наистина беше уплашен, личеше си, че не действа по волята си. В толкова напрегнат момент може дори да не е разбирал какво му говоря… Сега съжалявам, но тогава просто крещях, за да излея стреса, шока, яда, който бях трупал – не само заради изцепките на управниците ни, заради много други изцепки, мои собствени и на близките ми… Ама нещо сме хората.)

Около възрастния човек се натрупват 5–6 души, помагат му да се изправи. Габи плаче, аз се опитвам хем да видя дали има някаква реална опасност за нея и мен, хем мога ли да помогна на падналия, хем как се движат хората наоколо. (Заншин, казва моят сенсей Христо Михайлов. Не знам дали е това, знам, че обработвам визуална информация страшно бързо, неестествено бързо.)

Най-…докосващ момент – от тия, при които сълзите ти избиват без никаква намеса на ума:

Жандармерията се е отдръпнала назад и са останали 5-10 празни метра жълти павета. Около нас, над главите ни, летят буци сняг (по-късно някой ще хвърли и бирена бутилка – единствената, която видях през цялото време). В един миг виждам отпред фигура в черно, с черна коса – Ал!

Застанал е по средата между нас и тях, с вдигнати ръце, вика „Елате!“ (мисля; паметта ми за реплики е ужасяваща, опитвам се да възпроизвеждам по смисъл). Аз не мисля особено, тръгвам към него… искам –– какво исках в онзи момент? Да съм между полицаите и гаменчетата, които хвърлят сняг? Да говоря с полицаите, за да не секва разговорът, нормалното общуване? Не мога да си припомня – може би е, защото това са рационални мисли, които идват, след като се успокоиш малко, а в оня момент аз действам повече инстинктивно. (Да не оставя приятеля сам? …Докосващ момент – докосваме се, все едно не сме на пет метра един от друг…)

~

… ръцете ми така обичат конците си,
но очите ми искат да знаят

Врагът се е спотаил на границите, възправени между нея и останалото. При всеки изблик на недоверие, тя се блъска в ограда с течащ по металното ток.

Всяка невъзможност за вик е оплитане в бодлива тел.

Понякога иска да грабне всичко, изпречило се пред погледа, и да го замеря… безкрайно.

Друг път…

Говори си с врага. През редките нощи на крехки примирия, когато противниковите войски спят, а тях двамата ги дели един тесен, разкалян окоп.

(По-точно – струва ѝ се, че си говори с някого.

Докато не се опита да види.

Обикновено не се опитва. Страшно е, когато изведнъж няма никой.)

Замерят се с въпроси в тъмното… Учат се на диалог.

– Може ли някога да има промяна, само заради силата на човешката воля?

– Кой движи промените?

– Има ли невидима воля?

– Може ли някой да спре промените, тръгнали от невидимата воля?

(В очите му се мярка още нещо: Ако реша с тая моя войска да те смачкам, кой ще ме спре, а?!)

– Може ли да правим промени, ако невидимата воля я няма?

На третия или четвъртия запратен така въпрос, врагът примигва озадачено.

Струва ѝ се, че примигва. С миглите ѝ.

(В-врагът не е съвсем враг – почти заеква и въпросително вдига вежда към собствените си думи.)

– Чие намерение прави промените?

Амбър въздъхва. Иска да си говорят още, но врагът се е запилял някъде.

Той сякаш се страхува от мило отношение. Неловко му е. Не знае къде да държи ръцете си. От обичта го боли.

Поне така изглежда.

Вече нищо не е сигурно.

Свиване

Никола Петров: Нищо по-особено  


Занимателни игри за давещия се
неделен сладкиш
грижливо сгънати салфетки за него
каталог за давещия се
научнопопулярна телевизия за давещия се
изгодни намаления за него
нищо по-особено за давещия се
от малко

умилен
до старост:
гледаш като животинче пернато през зъбите – това
не може да е радост
но е радост
и разбира се че се преструваш – умилен
до детство - но така е по-добре

самосъжаление за давещия се
но не казвай никому
занимателни игри за него
нищо по-особено за давещия се
вода за давещия се



Никола Петров





  Никола Петров в “Кръстопът”.
  Никола Петров в DICTUM.

декември 19, 2014

Свиване

С Нели Добринова за „Малки мъжки игри”  


Корицата на книгата е с автор Иво Рафаилов

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 19.12.2014 г.) с Нели Добринова за нейната нова книга с поезия – „Малки мъжки игри” (Издателство “Пергамент”, декември 2014 г.; под редакцията на Марин Бодаков, автор на корицата е Иво Рафаилов):


(първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM)

Нели Добринова




  Нели Добринова в “Кръстопът”.
  Нели Добринова в DICTUM.

Свиване

Обществени медии: самооценка и оценка  

Европейският съюз за радио и телевизия е разработил форма в помощ на самооценката на обществените медии.

Формата подпомага операционализирането и измерването на основни характеристики на обществените медии:

  • универсалност;
  • независимост;
  • качество;
  • многообразие;
  • отчетност;
  • иновативност.

Самооценката и оценката на обществените медии в ЕС  имат традиции. Британският регулатор публикува консултационен документ за трета поредна обществена консултация за бъдещето на обществените медии в свързаното общество. Dокладите за степента, в която се постигат целите на обществените медии, са ежегодни и следват  утвърдена методология по програми и жанрове, която се актуализира. Изготвят се и тематични доклади, както и предварителни и последващи оценки на ефективността на закона.

 

Свиване

ЕС: политика по отношение на интернет и управлението му  

В Официален вестник на ЕС:

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно  Съобщението на Комисията  “Политиката по отношение на интернет и управлението му — Ролята на Европа за определяне на бъдещото управление на интернет“

 

Комитетът казва, освен другото, следното:

Управлението на интернет повече не може да остане в ръцете на американското правителство, но трябва да се определи прецизно режимът на участие на множество заинтересовани страни, така че да бъде наистина представителен. Трябва да се постигне правилният баланс между държавните институции, големите компании, които защитават интересите на акционерите, и неправителствените организации, които представляват пряко гражданите.

Създаването на новаторски ИТ инструменти като Световната обсерватория за политиките по отношение на интернет GIPO се подкрепя   като важен ресурс на разположение на международната общност за наблюдение на регулаторните политики в областта на интернет и новите технологии, който да улеснява обмена между различните форуми. Това е от полза най-вече за представителите на гражданското общество, които разполагат с ограничени ресурси.

Що се отнася до Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN), и функциите на Службата за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA),  техническият орган най-сетне обяви започването на процес на глобално управление на възложените му технически функции с участието на множество заинтересовани страни от септември 2015 г., когато изтича договорът с правителството на САЩ за управление на националните домейни от първо ниво.

Комитетът отправя искане към Комисията да определи ясно каква да бъде ролята на Европейския съюз в бъдещия транснационален орган и да поиска по един технически и един политически представител в борда на новата ICANN.

Свиване

коледни бисквити и не съвсем  




Коледни, но влизат в графата "за цялата зима", защото отговарят  не само на основните, а на всички изисквания за тази специална група. Бързи и лесни, удобно за работа тесто, което не създава никакви ядове, хармоничен вкус, поддават се на разнообразно оформяне и приложение .... впрочем, като някои добре известни нам шведски продукти. Рецептата е вариант на прочутите пепаркакор {сега си давам сметка, че може би името е единственият им кусур, няколко пъти преброявам п-тата, р-тата и к-тата, за да не сбъркам името}, без които, доколкото съм чела, шведската Коледа не е възможна.




Опитах и ги харесах в различни варианти. С по-голяма дебелина на бисквитата имат стандартната хрупкава, ронеща се текстура. Тънко разточени и по-запечени, какъвто е и оригиналният вариант, са ми най-вкусни, със и без парченце пикантно сирене. Дълготрайни са и са подходящи за приготвяне още в началото на месеца, особено ако се използват за украса или се изпращат като подарък надалече. Някои от бисквитите съм покрила изцяло с айсинг, следвайки моментното си настроение, но с пълното съзнание, че променя вкуса им, и то не в положителна посока, така че варианта с контурно рисуваните бисквити е по-добрия, ако въобще се декорират с глазура. А пък и никой не е казал, че бисквитите за елхата  ще бъдат единствените приготвени.


Няколко дена преди празника бих направила нова голяма доза, защото според мен най-вкусни са на следващия ден и няколко дена след това. А, колкото до тези за украса, няма какво да си говорим, с подобна бисквитена коледна декорация, работата по разчистването е най-сладка, защото, вероятно в повечето къщи ситуацията е сходна - всеки иска да участва в украсяването, а през януари до един са пас за прибирането ѝ.


Тази година задължително влизат в кутиите с бисквити, които ще подаряваме, заедно с любимите на всички марципанталермарципанкрингелфлорентини и сладки със сушени плодове, ядки и черен шоколад. Малките помощници няма да се включат в заниманието. На крачка бяхме в превръщането на "Коледата невъзможна" от планиран за гледане по време на празниците филм в реалност. Засега имаме един брой болен от скарлатина и очакваме да разберем за втория ....






Коледни бисквити

за 60-70 броя

380 г бяло брашно
110 г краве масло
60 мл вода
110 г бяла кристална захар
50 г кафява захар
80 г мед

три четвърти ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. джинджифил на прах
1 ч.л. канела на прах
1 ч.л. смлян карамфил



Водата, захарта и меда се слагат в касерола и се загряват на умерен огън, като се се разбъркват докато захарта се стопи. Намалява се температурата, прибавя се маслото. Разбърква се, докато се усвои маслото и с пресяване в единия край се добавят подправките, като с дървена лъжица се притискат към стената на съда и всичко се разбърква добре. Сместа се отстранява от котлона и се оставя в покой, за да се охлади леко. Прибавят се  содата и пресятото брашно, като се разбърква с дървена лъжица. Тестото се прехвърля върху леко набрашнен плот  и се оформя на топка с кратко месене, без да се добавя повече брашно - тестото е меко и лепкаво, но тъй-като е все още топло и изстивайки на повърхностния слой, образува филм, който пречи да полепне по ръцете. Слага се върху фолио за свежо съхранение и се оформя като паралелепипед, който леко се сплесква с точилката, след като се завие с фолиото. Оставя се в хладилника да престои една нощ. Разточва се на кора с дебелина 2-3 мм, изрязват се фигури, които се нареждат в застлана с хартия за печене тава. С помощта на сламка се правят малки отвори, ако бисквитите ще се използват за декорация. Пекат се 8-10 минути в загрята на 180 градуса фурна, докато придобият светлокафяв цвят. Изрезките се събират и отново се разточват, като е желателно това да става през два листа фолио, за да не се добавя повече брашно към тестото. Готовите бисквити се подреждат върху решетка и след охлаждането им се съхраняват в плътно затваряща се метална кутия. По желание се декорират се с кралска глазура.






Свиване

Цифров пазар в ЕС: програма 2015  

Станаха известни 10  приоритета u 23 нови инициативи в работната програма на Европейската комисия за 2015 година.

Развива се  цифровият вътрешен пазар, един поглед назад за 2014.

Какви цели си поставя ЕК за 2015:

  1. Бързо приключване на преговорите по общите правила на ЕС за защита на данните.
  2. Придвижване на работата по реформата в правилата за телекомуникациите.
  3. Авторскоправна реформа, адекватна на развитието на технологиите.
  4.  Опростяване на правилата за потребителите при онлайн търговия.
  5.  Облекчени условия за бизнес на хората с иновации.
  6. Цифрови умения и учене в цифровото време.

Първи реакции и опасения от очакваната реформа на авторското право (и евентуално в областта на средните права). Очертанията на реформата не са ясни докрай, стратегията се очаква през май 2015.  В статията се казва например, че заместник-председателят на ЕК Ансип не може в Брюксел да гледа мачовете, които е свикнал да гледа в Естония – и това не му харесва. Носителите на права съзират в това опасност от либерализиране на правилата в тяхна вреда, ползвателите гледат към Ансип с надежда.

 

Свиване

“Слънцестоене”-2  

  Каним ви на още един празник на паметта, грижата за нея и настоящето, и силата на поезията да свързва, а не да разделя. Предлагаме ви да направим срещата съ-битие – на 21 декември 2014 г. (неделя), от 11:30 часа в “+това” (специалното място за срещи и събитие в областта на културата в София, на ул. “Марин Дринов” № 30).

  Ще представим „Превъртане на световете” - книгата с избрани стихотворения и поеми на Георги Рупчев, която „Изток - Запад” включи в поредицата си „Световни поети”. Ще прегърнем живеенето на паметта за поета…

   Ще се взрем в сборника „Неразчетеният Биньо Иванов”, подготвен и издаден така грижливо от Методи Панайотов, събрал в едно факсимилното издание на недоразчетено тефтерче на толкова важния за българската литература поет и погледите към неговото творчество и живот на мнозина приятели и съвременници (книгата не се предлага в книжарниците…).

  Ще можете да споделите два специални тържествени акта на националните литературни награди „Биньо Иванов (за принос в развитието на българския поетически синтаксис)” и „Памет” (в нейната Година втора - годината на Георги Рупчев)… Наградите, създадени не за да си съперничат с други, а за да отправят послания, да се опитват да превръщат живеенето на поезията във всекидневна грижа (и радост - ако някой прочете в „грижа” тъга)…

  Ще ви помолим да се взрете в осем книги (някои от най-значимите и различими, издадени през 2014-а година или вписали ясно своето присъствие в нея… не, не са всички и не са всички, които поканихме или бихме искали да поканим) и прегърнете техните автори (подредени по-долу по „азбучен ред” на имената) и стихотворенията, които ще прочетат за вас:

Васил Балев
Димитър Ганев
Екатерина Григорова
Ивайло Добрев
Иван Ланджев
Марин Бодаков
Людмила Миндова
Стефан Иванов

Със специалното участие на носителя на награда „Аполинер” за 2014 г. – Аксиния Михайлова
и членовете на журитата на националните литературни награди „Биньо Иванов (за принос в развитието на българския поетически синтаксис)” и „Памет” (в нейната Година втора - годината на Георги Рупчев)…

Събитието, както и първото „Слънцестоене”, се организира от Национална мрежа „Култура на паметта”; читалище „Братство 1868”, община Кюстендил; Национален литературен фестивал „Глоси” и електронните списания за литература „Кръстопът” и DICTUM на ArsMedia…

Свиване

Излезе от печат вторият брой на списание „Панорама” за 2014 година  

Можете да разгледате детайлно корицата ако кликнете с левия бутон на мишката

  Вторият брой на списание „Панорама” за 2014 г. (неговата тридесет и пета година), вече е издателски факт.
  Новото оформление на корицата на списанието е дело на Яна Левиева, а редактор на броя – посветен на швейцарската френскоезична литература – е Рени Йотова, която е и автор на предговора “Швейцарската френскоезична литература: идентичности, скиталчества и женски почерци”.
   Можете да прочетете още:
  

Роман

МАРИ-ЛУИЗ КОЛОМБ-РЕЙМОН
Духовете на земята / превод от френски на Тодорка Минева

БЛЕЗ САНДРАР
Дан Як / превод от френски Рени Йотова

ЕЛА МАЙАР
Реалността, която преследвах / превод от френски на Весела Генова

АЛИС РИВА
Мирът в кошера / превод от френски на Рени Йотова

ЖАК ШЕСЕКС
Прощавай, мамо / превод от френски на Тодорка Минева

МИШЕЛ ЛАЯ
Веселата жална песен на идиота / превод от френски на Рени Йотова


Разкази

ДАНИЕЛ МАДЖЕТИ
Плетачка / превод от френски на Рени Йотова

КЛОД ДАРБЕЛЕ
Смъртта на бащата / превод от френски на Рени Йотова


Пиеса

АГОТА КРИСТОФ
Чудовището / превод от френски на Рени Йотова


Есеистика

ЖАН РУСЕ
Отклонения и трансгресии / превод от френски на Весела Генова

ЕТИЕН БАРИЛИЕ
Ние, цивилизациите… Америка, ислямският свят, Европа / превод от френски на Тодорка Минева

Свиване

Излезе новият (43/2014) брой на в. „Култура”  

Култура-43-2014  Излезе новият, последен за 2014 г., брой на вестник „Култура”. Можете да четете и онлайн-версията му, както и да го четете или изтеглите като .pdf-файл.
   Следващият брой на вестника ще излезе на 8 януари 2015 година.

Свиване

Galaxy S6 ще бъде първият флагман на Samsung с изцяло алуминиев корпус  

Galaxy S6 ще бъде първият флагман на Samsung с изцяло алуминиев корпус
Galaxy S6 ще бъде първият флагман на Samsung с изцяло метален корпус, твърди нова информация от италиански блог, според който…
Свиване

Общинските съветници във Варна не са идиоти  

Първо реших да бръкна дълбоко в речника си с обидни думи и много да се постарая. Исках да обиждам, псувам и осмивам варненските общинари поне в 3 параграфа. Ако бях …
Свиване

ОБИКНОВЕН ФАШИЗЪМ  

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

НС

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

valeri-simeonov

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

Посолството на САЩ:
Расисткото говорене е шокиращо

Да чуем публични изявления, унизяващи хора въз основа на тяхната раса или етническа принадлежност е шокиращо. Тъжно е да станем свиде­тели на публичен дебат, отровен от реч, която трябва да е неприемлива в модерно, демократично общество, особено по време на празничен период в годината, белязан с добра воля и пожелания за мир.
Това се казва в изявление на посо­лството на САЩ относно проявите на етническа нетолерантност.
“Надяваме се, че в този сезон на мир и добра воля всички българи ще се замислят върху своята вековна традиция на толерантност и ще положат усилия да отстояват своята световна репутация за мирно съжителство с хора от различни етноси. Всички народи се борят с проблемите, свързани с раса и дискриминация, включително и САЩ, но сред ценностите, които споделяме е и уважението към всички наши граждани, независимо от тяхната раса, религия или етническа принадлежност”, продължава деклара­ци­ята.
“Днес, както и всеки друг ден, ние призоваваме българските граждани да осъдят всички форми на принизя­ваща реч и да бъдат положителни гласове в изграждането на едно приоб­щаващо общество, което отразява нашите общи ценности, без дискриминация и нетолерантност”, се казва в заключение на позицията на посолст­вото на САЩ.
В сряда в пленарната зала съпредсе­дателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов обяви, че ромите са извън закона.
Според него е безспорен фактът, че “голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение – за тях законите не важат, данъци и такси са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че имат само права, но не и задължения и отговорности”.
Изказването му от парламентарната трибуна бе в подкрепа на позицията на здравния министър Петър Москов за линейките и ромските гета.
В позицията на посолството на САЩ имената на Симеонов и Москов не е са изрично назовани.

18.12.21014
VESTI,bg

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

ОТВОРЕНО ПИСМО

до председателката на Народното събрание г-жа Цачева по повод изказванията на г-н Симеонов
17 декември 2014

София, 17 декември 2014 г.

ДО
ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛКА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ:
ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаема госпожо Цачева,

Обръщам се към Вас по повод изказването от трибуната на Народното събрание на народния представител и съпредседател на Патриотичния фронт, г-н Валери Симеонов, на 17 декември 2014 г. В него той заяви, че българските роми са се превърнали “в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки”. Нашата организация, Българският хелзинкски комитет, от много години следи проявите на расизъм, включително словото на омраза в българското общество. Мога отговорно да заявя, че до този момент не сме се сблъсквали с подобно отровно расистко, подстрекателско и вулгарно изказване, направено от високата трибуна на Народното събрание. Тя бе осквернена и това, за съжаление, стана под Вашето председателство. Възмущение и отвращение предизвиква фактът, че изказването не предизвика отпор сред парламентарните групи на управляващата коалиция.
Обръщам Ви внимание, че подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на етническа основа е престъпление, за което член 162, ал. 1 от нашия Наказателен кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до четири години. Това, че за расисткото си подстрекателство г-н Симеонов използва трибуната на Народното събрание, което Вие му позволихте без нито една забележка или опит да го прекъснете, е отегчаващо вината обстоятелство. Оправдаването и подбуждането към расова омраза и дискриминация под каквато и да било форма е заклеймено и в член 4 на един от най-старите международни договори на ООН – Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, по която България е страна. Тази конвенция, както и редица други международни документи, изискват налагането на строги санкции за подобни деяния.

Уважаема госпожо Цачева,

Апелирам към Вас, в качеството си на председателка на българския парламент, да предизвикате най-решително, незабавно и категорично разграничаване на Народното събрание от расисткото заявление, направено от трибуната му от г-н Валери Симеонов. Моля също така да изпратите официалния протокол от заседанието на главния прокурор за предприемане на предвидените в закона действия за наказателно преследване на този народен представител.

С уважение,

Красимир Кънев,
Председател на БХК


Свиване

Предполагаемият Xperia Z4 се появи в изтекла кореспонденция на Sony  

Предполагаемият Xperia Z4 се появи в изтекла кореспонденция на Sony
В началото на 2015 г. очакваме от Sony да представи наследника на Xperia Z3, който може би виждаме още сега…
Свиване

Виона Са 19 чåса (2): MuMoK и один ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąĐľĐ˝ фОтО-апарат  

Днос ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°ĐźĐľ ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на КОПитата Đ´Đž Виона, Đ° така същО – ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°ĐźĐľ и гОдината на Đ˝Đ°ŃˆĐ¸Ń саКт. Надявам со, ПинаНата гОдина Đ´Đ° ви Đľ йиНО интороснО с Đ˝Đ°ŃˆĐ¸Ń саКт и ви пОМоНаваП ЧоститО РОМдоствО мристОвО и одна щастНива Нова гОдина! :)

 

ĐŠĐľ со видиП в първито дни на ŃĐ˝ŃƒĐ°Ń€Đ¸. А сога – ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

Виона Са 19 чåса

част втОра

MuMoK и один ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąĐľĐ˝ фОтО-апарат

На ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń дон Đ˝ŃĐźĐ°Ń…ĐźĐľ СадъНМитоНна прОграПа, нО някои От Đ˝Đ°ŃˆĐ°Ń‚Đ° ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°, кОитО продвидНивО скриха саПОНичнОстта си (продвидНивО, Са Đ´Đ° но ги ĐžŃ‡Đ¸ŃŃ‚Ń!), ĐąŃŃ…Đ° пОискаНи Đ´Đ° со прийороП пО–ранО, Ń‚ŃŠĐš чо вПотО в 15:00 кактО ĐąĐľŃˆĐľ пНаниранО, всички Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° пОтогНиП в 13:00 От хОтоНа.

АПи, така Đ´Đľ. Два часа във Виона пОвочо – ĐşĐžĐźŃƒ са Đ˝ŃƒĐśĐ˝Đ¸, катО чОвок винаги ПОМо Đ´Đ° ŃĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ¸ ваМнО нощО в ПогапОНиса на ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń сНод 17:30, Са Đ´Đ° но ĐźŃƒ пОстрада ĐżŃ€ĐžĐ´ŃƒĐşŃ‚Đ¸Đ˛Đ˝ĐžŃŃ‚Ń‚Đ° :)

УцоНихПо два Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸ осонни дни. На ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° сНънцотО ОтнОвО ĐłŃ€ĐľĐľŃˆĐľ, пОчти Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ Đ˛ŃŃ‚ŃŠŃ€ и вроПотО ĐąĐľŃˆĐľ прокраснО Са раСхОдки. Đ—Đ°ŃŃĐşĐžŃ…ĐźĐľ со няколко чОвока От ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ° на ĐˇĐ°ĐşŃƒŃĐşĐ° и Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ как Đ´Đ° но пОспОриП пОно ПаНкО Са пОНитика.

КОгатО си съйирах йагаМа сНод тОва, Са Đ´Đ° тръгна на НюйиПОтО Пи Ń„ĐžŃ‚ĐžĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ пО ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ на нопОСнат град, иСводнъМ По обля ŃŃ‚ŃƒĐ´ĐľĐ˝Đ° пОт – Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ Пи големия фОтОапарат, с големия ĐˇŃƒĐź, с кОКтО правох сниПки на гОспОМа мъфингтън ОтдаНоч. ĐŸŃ€ĐľŃ€ĐžĐ˛Đ¸Ń… Ń†ĐľĐťĐ¸Ń йагаМ, кОКтО хич но ĐąĐľŃˆĐľ ПнОгО – Са одна Đ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛ĐşĐ°, и Đ´Đ° – няма гО фОтОапарата. Хога Đ´Đ° си ĐżŃ€Đ¸ĐżĐžĐźĐ˝Ń къдо Са пОсНоднО гО пОНСвах – аПи Đ´Đ°, в СаНата Са кОнфоронции. ĐŸĐžĐ˝ĐľĐśĐľ Пи писна Đ´Đ° гО вадя и сНагаП нОнстОп в раницата, â€žĐ˛Ń€ĐľĐźĐľĐ˝Đ˝Đžâ€œ гО Оставих Đ´Đž Пон. ĐŸĐžĐłĐťĐľĐśĐ´Đ°Đź на картата на града и забелязвам Ощо однО ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž съвпадонио – СаНата, в ĐşĐžŃŃ‚Đž со прОводо ĐşĐžĐ˝Ń„ĐľŃ€ĐľĐ˝Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° хич но Đľ даНоч От ĐźŃƒĐˇĐľŃ, кОКтО искаП Đ´Đ° видя!

Â ĐŸĐžĐ´ĐťĐľĐˇ, Виона

ТоНофОнни кайини, Виона

Ощо но са иСПисНиНи каквО Đ´Đ° сНОМат на ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž на тоНофОнито в ПотрОтО. БанкОПати?

ĐĽĐžŃ„ĐąŃƒŃ€Đł, Виона

Не СнаП кОНкО ясно со виМдат двото Мони с рОСито в ръцо, наК вдясно. РаСПинах со с пОно 4–5 такива в одна От градинкито ОкОНО ĐĽĐžŃ„ĐąŃƒŃ€Đł. ОтйНиСО иСгНоМдат тОНкОва рОднО, чо Пи со стОри, чо акО ĐˇĐ°ĐłĐžĐ˛ĐžŃ€Ń на йъНгарски, ŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝Đž и Ń‚Đľ йиха Пи ОтгОвОриНи на йъНгарски. ĐžĐąĐ¸ĐşĐ°ĐťŃŃ‚ пО Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‚Đľ и иП връчват пО одна рОСа. Đ˜ на Пон Пи продНОМиха, нО ОткаСах. ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐ°ĐłĐ°Đź, чо акО ĐżŃ€Đ¸ĐľĐźĐľŃˆ, искат Đ´Đ° иП Đ´Đ°Đ´ĐľŃˆ някакви пари. БоСчОвочон съП, наНи ;)

ĐœĐ°Ń€Đ¸Ń-ТороСа, Виона

Đ’Đ´ŃŃĐ˝Đž От паПотника иПа дваПа ĐľĐ˝Ń‚ŃƒŃĐ¸Đ°ĐˇĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đ¸ ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°Đ˝Ń‚Đ¸ с Паски на кОно, кОитО ПаНкО сНод 9 ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° ĐľĐ˝Ń‚ŃƒŃĐ¸Đ°ĐˇĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đž раСгъват акОрдоОнито. ДаНи акО ŃĐ˛Đ°ĐťŃŃ‚ Паскито и Ń‚Đľ що Пи иСгНоМдат тОНкОва рОднО, кОНкОтО Монито с Ń†Đ˛ĐľŃ‚ŃŃ‚Đ°?

ĐŸĐžĐ˛ŃŠŃ€Đ˛ŃŃ… пО ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸Ń‚Đľ и, отО По прод вхОда на СаНата. РайОтници Đ¸ĐˇĐ˝Đ°ŃŃŃ‚ тохниката и ĐşŃƒŃ…Đ˝ĐľĐ˝ŃĐşĐžŃ‚Đž ĐžĐąĐžŃ€ŃƒĐ´Đ˛Đ°Đ˝Đľ От снОщи. Вратата Đľ ОтвОрона. ОткаСваП со Đ´Đ° ОтвНичаП райОтницито От райОтата иП, Đ° Ń€ĐľŃˆĐ°Đ˛Đ°Đź Đ´Đ° ĐżĐžŃ‚ŃŠŃ€ŃŃ някой ОтгОвОрон (така Đľ правиНнО пО австриКски – наПори ŃˆĐľŃ„Đ°).

Виона

ОтиваП Đ´Đž прОСОроца на Охраната. Đ—Đ°Đ´ ногО соди ПНад ПъМ в бяла ŃƒĐ˝Đ¸Ń„ĐžŃ€ĐźĐľĐ˝Đ° риСа.
– ЗдравоКто.
– ЗдравоКто.
– АС снОщи ĐąŃŃ… на съйитиотО и мисля, чо си Сайравих фОтОапарата Ń‚ŃƒĐş.
– ФОтОапарата Ни? Какъв фОтОапарат?
– Canon SX 50.
– ĐœĐžĐźĐľĐ˝Ń‚.

ĐœĐťĐ°Đ´ĐľĐśŃŠŃ‚ иСчоСва Сад одна програда и сНод ПаНкО со появява с ПиНОтО Пи фОтОапаратчо. Ох. ХНава Đ‘ĐžĐłŃƒ! Ощо пОвочо, чо фОтОапаратът но Đľ ПОК, Đ° Пи гО Саоха дОйри хОра, Са Đ´Đ° но Ń…ĐžĐ´Ń ОйоСфОтОапаратон.

Виона

Đ˜ така, с ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž натоМаНа раница со ĐžŃ‚ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃĐź къП

ĐœŃƒĐˇĐľŃ Са ПОдорнО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž (MuMoK),

правоКки пО ĐżŃŠŃ‚Ń  сниПки.

mumok, Museumsplatz 1, 1070 Wien, ĐĐ˛ŃŃ‚Ń€Đ¸Ń

ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ĐłĐ°Đź на вхОда ĐźŃƒ в 10 йоС 5. ĐŻ Đ´Đ° си ĐşŃƒĐżŃ йиНот. мОп – ĐźŃƒĐˇĐľŃŃ‚ райОти От 10:00. АкО ĐąŃŃ… Đ´ĐžŃˆŃŠĐť пО–ранО, Ń‰ŃŃ… Đ´Đ° вися и Đ´Đ° со Ń‡ŃƒĐ´Ń как Đ´Đ° си СапъНваП вроПотО, дОкатО ĐžŃ‚Đ˛ĐžŃ€ŃŃ‚. Хъвпадонио!

ĐœŃƒĐˇĐľĐš Са ПОдорнО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž (MuMoK), ĐœŃƒĐˇĐľĐš Са ПОдорнО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž (MuMoK),

 ХаПата сграда на ĐźŃƒĐˇĐľŃ Đľ същО Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đž ĐąĐ¸ĐśŃƒ, кОотО си ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐ°Đ˛Đ° сниПкито.

Â ĐœŃƒĐˇĐľĐš Са ПОдорнО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž (MuMoK), ĐœŃƒĐˇĐľĐš Са ПОдорнО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž (MuMoK), ĐœŃƒĐˇĐľĐš Са ПОдорнО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž (MuMoK),„School of the savants“ (УчиНищо Са Снаощи?)
ĐœŃƒĐˇĐľĐš Са ПОдорнО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž (MuMoK) ĐœŃƒĐˇĐľĐš Са ПОдорнО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž (MuMoK)ĐœŃƒĐťŃ‚Đ¸ŃĐľĐťŃ„Đ¸ ;)

ĐšŃƒĐżĐ¸Ń… си йиНот, кОКтО (съвпадонио!) Đľ пО-овтин От ОйикнОвонО, СащОтО в ПОПонта окспОСициито на гОрнито отаМи со ĐżĐžĐ´ĐźĐľĐ˝ŃŃ‚ и Ń€Đ°ĐąĐžŃ‚ŃŃ‚ саПО пОдСоПнито. АПи дОйро, няма прОйНоП.

ĐœŃƒĐˇĐľĐš Са ПОдорнО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž (MuMoK)Đ˜Đ˝Ń„ĐžĐłŃ€Đ°Ń„Đ¸ĐşĐ° ОтначаНОтО на 20-ти вок

Â ĐœŃƒĐˇĐľĐš Са ПОдорнО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž (MuMoK) ĐœŃƒĐˇĐľĐš Са ПОдорнО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž (MuMoK)

 

ХНОМнОтО ŃƒŃŃ‚Ń€ĐžĐšŃŃ‚Đ˛Đž ОтгОро Đľ Са пОдавано на йоСкраКна Нонта.

Виона Виона Виона Виона ВионаВиона

КаСах ви, чо Пи приНича на Đ‘ŃƒŃ€ĐłĐ°Ń ;)

 Виона

ХНод ĐźŃƒĐˇĐľŃ тръгнах ĐżĐľŃˆĐ° наОйратнО. Đ’ хОтоНа Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° съП в 13 часа. БагаМът Пи ĐąĐľŃˆĐľ пригОтвон. Đ—Đ° пОсНоднО си ĐąŃŃ… ОставиН саПО Ń€Đ¸Ń‚ŃƒĐ°ĐťĐ˝ĐžŃ‚Đž пОсНоднО иСпОНСвано на тОаНотната.

ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ĐłĐ˝Đ°Ń… в 13:00 в хОтоНа и ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ° вочо со ĐżĐžŃŃŠĐąĐ¸Ń€Đ°ŃˆĐľ във фОаКотО. УсПихнах иП со, пОрадвах си со на Ń‚ĐžŃ‡Đ˝Đ¸Ń таКПинг и ОтидОх Đ´Đž ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ°, къдотО ŃƒŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛Đ¸Ń… чо на Ń€ĐľŃ†ĐľĐżŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ° си дОгОвОрих Đ´Đ° освободя пО–къснО ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ°, нО картата Пи Са дОстъп вочо Đľ Đ°Đ˝ŃƒĐťĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đ°. ТъК чо ŃĐťŃĐˇĐžŃ… Đ´Đž Ń€ĐľŃ†ĐľĐżŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ°, ŃƒŃĐźĐ¸Ń…Đ˝Đ°Ń… со ОтнОвО на ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ°, иСчаках някакви хОра на Ń€ĐľŃ†ĐľĐżŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ°, пОисках си нОва карта, ĐžĐąŃŃĐ˝Đ¸Ń… чо ОсвОйОМдаваП пО–къснО ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ° пО дОгОвОрка Đ° но прОстО саПОвОНнО, пак со ŃƒŃĐźĐ¸Ń…Đ˝Đ°Ń… на ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ°, качих со Đ´Đž ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ°, вСох си йагаМа и ŃĐťŃĐˇĐžŃ… Đ´ĐžĐťŃƒ.

ТОчнО тОгава дОКдо и провОСа (съвпадонио!), с кОКтО пОтогНихПо къП НотищотО. Đ¨ĐžŃ„ŃŒĐžŃ€ŃŠŃ‚ ĐąĐľŃˆĐľ Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐžĐľĐˇĐ¸Ń‡ĐľĐ˝, кОКтО но ŃĐżĐ¸Ń€Đ°ŃˆĐľ на висОк гНас Đ´Đ° гОвОри на Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸ пО тоНофОна. Đ˜ĐˇĐłĐťĐľĐśĐ´Đ° ĐźŃƒ Нипсва компания.

Лотищо Швохат, Виона

На НотищотО иСпрОйвах нОвито ĐşŃƒŃˆĐľŃ‚ĐşĐ¸ Са чакано в НогнаНО ŃŃŠŃŃ‚ĐžŃĐ˝Đ¸Đľ. ĐžĐ´ĐžĐąŃ€ŃĐ˛Đ°Đź ги! КОгатО стана вроПо Са саПОНота пак со раСйърСах и Ń‚ĐžŃ път си Сайравих Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ ĐşŃƒŃˆĐľŃ‚ĐşĐ°Ń‚Đ° Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń фОтОапарат – малкия, кОКтО същО Пи Đľ продОставон вроПоннО От дОйри хОра, Са Đ´Đ° иПаП с каквО Đ´Đ° сниПаП. ДОйро чо хОрата ОкОНО Пон но ĐąĐťĐľŃŃ‚ и Пи гО дОносОха в саПОНота.

 Лотищо Швохат, Виона

Не ПОМах кат йаК Đ“Đ°Đ˝Ń Đ´Đ° видя ПОга Ни Đ´Đ° заспя в Ń‚ŃƒĐš пОНОМонио ;) ХниПката Пи я направи ЙОвкО

ĐŸŃ€Đ¸ĐąŃ€Đ°Ń…ĐźĐľ со в ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń твърдо ранО Пи со ŃŃ‚Ń€ŃƒĐ˛Đ°, ŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝Đž в Đ˝Đ°Đšâ€“Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛Đ¸Ń осонон сНодОйод таСи гОдина – с ПокО осоннО, НокО припичащО сНънцо и съвсоП Нок вотроц.

Đ˜ĐźĐ° и Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛Đ¸ ноща в Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń, катО кНиПата.

ĐŸŃ€Đ¸ĐąŃ€Đ°Ń… со, ŃƒĐś си ĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń… кОПпютъра, Са Đ´Đ° наваксаП с инторнот Đ°ĐąŃŃ‚Đ¸Đ˝ĐľĐ˝Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ°, нО така Пи со дОспа, чо пОчти ПигнОвонО Ń‰ŃŃ… Đ´Đ° ŃƒĐ´Đ°Ń€Ń гНава Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ ĐşĐťĐ°Đ˛Đ¸Đ°Ń‚ŃƒŃ€Đ°Ń‚Đ°. Логнах си и спах ОкОНО 14 часа. ĐœĐ˝ĐžĐłĐž ОсвоМаващО!

Не Đ˛ŃŃ€Đ˛Đ°Đź в свръхостоствони ноща, нО всички Снаци пОкаСваха, чо над Пон във Виона ĐąĐ´ĐľŃˆĐľ свръхостоствона сиНа.

КраК

АвтОр: КОПитата

ХниПки: автОрът

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани със Виона – на картата:

Виона

Свиване

Следващият таблет Sony Xperia ще има 4k резолюция и 6 GB RAM, твърди слух  

Следващият таблет Sony Xperia ще има 4k резолюция и 6 GB RAM, твърди слух
13-инчов дисплей с 4k резолюция и цели 6 GB RAM ще предлага следващият таблет от серията Xperia на Sony, твърди…
Свиване

Петъчен виц: Напи ли се снощи  


Изпращайте любимите си смешки на karieri@karieri.bg. Ние обещаваме да ги публикуваме, за да развеселим повече хора.
Свиване

Метилсулфонилметан (МСМ)  

Метилсулфонилметан е добавка, към която ще посегнем, ако имаме проблеми или болки в ставите. Дори в тези случаи веществото остава рядко в нашето полезрение като самостоятелен продукт, като по-често то се съдържа в комплексната формула, която сме си избрали или са ни препоръчали. Дотук свършват масовите познания за така наречената органична сяра. Като хранителна добавка обаче това вещество, което е навсякъде около нас и в самите нас, има да предложи далеч повече положителни свойства, отколкото можем да предположим.

Какво представлява МСМ?

Метилсулфонилметан е органично сярно съединение, което по-често се разпространява с абривиатурата МСМ/МSM или под името органична сяра.

Много често метилсулфонилметанът се бърка с друго подобно вещество като DMSO (диметилсулфоксид), което е също органично сярно съединение, но се различава от МСМ и бива негов прекурсор.

МСМ е прахообразно кристаловидно вещество, което няма цвят и мирис. Типично за него е, че е стабилно вещество, което устоява на термична обработка и затова се използва като разтворител на органични и неорганични вещества.

МСМ е лесно разтворим във вода и киселинна среда, което е причина да не причинява сериозни стомашни проблеми и да се усвоява лесно в човешкото тяло.

Органичната сяра е чудесен лиганд. Лигандът е йон или молекула, която се свързва с метален атом, за да формира координационен комплекс, като лигандът обикновено дарява една или повече електрони връзки.

Метилсулфонилметан е тясно свързан с DMSO. Докато МСМ съществува в кристаловидна форма, то DMSO същестува в течна форма при нормални условия. DMSO е далеч по-реактивно вещество, защото е в по-висока степен на окисляване. МСМ е метаболит на DMSO.

Установено е, че когато DMSO се приема орално или чрез нанасяне в кожата, 15% от него се метаболизира в МСМ. Метилсулфониметанът почти не се абсорбира през кожата, затова за локално третиране на възпаления се препоръчва DMSO.

От друга страна, МСМ е натурално вещество, докато DMSO не е. МСМ не притежава страничните ефекти на DMSO, като лош дъх и неприятна миризма на потта. МСМ се усвоява и по-добре при орален прием.

Счита се, че натуралният профил на МСМ го прави по-безопасно и ефективно вещество от DMSO.

Източници на МСМ?

Метилсулфонилметан е органично вещество, което се намира в повечето храни в природата.

В животинските храни сярата обикновено се съдържа в колагена и кератина. Най-богатите източници на сяра са храните, богати на колаген. Добър източник на МСМ е супа от кости и хрущяли.

МСМ се съдържа още и в прясното мляко, като млякото е най-богатият източник на сяра изобщо.
Интересно е да се отбележи, че виното, кафето и бирата също съдържат солидни количества сяра. МСМ се съдържа в почти всички зеленчуци.

Минус на органичната сяра е, че се превръща изключително лесно в газ. Затова при термична обработка или пастьоризация на храните концентрацията на МСМ спада драстично (до 50%). Сярата се влияе и уврежда също от неестествените електромагнитни полета.

Установено е, че именно вегетарианците страдат от дефицит на серни вещества в тялото. Причинатата е, че именно храните, които са най-богати на животински протеини, са и най-богатите източници на сяра.

Как работи МСМ?

Сярата е градивен материал на редица вещества в човешкото тяло и допълнителният прием на серни вещества може да засили метаболизма на тези вещества.

Сярата е един от основните блокове на колаген и кератин. Тя изгражда още 150 други органични вещества, сред които и най-важните протеини.

Концентрациите на МСМ са най-високи в черния дроб и меките тъкани.

Едно изследване показва, че колкото по-голям е приемът на МСМ, толкова по-малко сяра се изхвърля от организма. Според учените приемът на

МСМ влияе положително върху метаболизма на всички серни съединения и съответно тялото го използва по-пълноценно с времето.

МСМ е мощен прекурсор и на антиоксиданта глутатион. МСМ подобрява функцията на глутатиона и регулира съотношението в тялото между редуциран и окислен глутатион.

Няколко изследвания проследяват метаболизма на МСМ в тялото чрез използването на ЯМР. Установено е, че МСМ се усвоява в кръвта и пресича кръвно-мозъчната бариера, когато се приема орално.

Големи концентрации на МСМ са открити в кръвта и гръбначната течност, което означава, че тялото може само да го синтезира, най-вероятно чрез бактерии в чревния тракт.

Потенциални и доказани ползи при хора

  • Най-разпространените ползи на МСМ са свързани с противовъзпалителните му качества при болки  в ставите и най-вече при лечението на остеоартрит. Дори и по отношение на тези му свойства, резултатите от изследванията са противоречиви. При хора са използвани дневни дози от 6 грама на ден в продължение на 12 седмици. Приемът на органична сяра понижава драстично болката и подобрява движението на пациентите. Въпреки тези положителни резултати е установено, че възпалителните маркери не се повлияват. В друго изследване са използвани едновременно 1500 мг МСМ в комбинация с глюкозамин и резултатите показват драстично подобряване на пациентите при остеоартрит на коляното;
  • DMSO е одобрен в САЩ за инжектиране в пикочния мехур за лечение на цистит. Макар и недоказано, счита се, че положителният ефект на DMSO може да се дължи на метаболизирания от него метилсулфонилметан;
  • Предполага се, че МСМ може да има потенциални противовъзпалителни и имуностимулиращи свойства, но на този етап не са открити доказателства за това. В едно малко изследване е установено, че МСМ не влияе върху C-реактивния протеин и имуноглобулините, но подобрява състоянието при сезонни алергии;
  • Потенциални ползи за намаляване на хремата при впръскване в носа под формата на спрей;
  • Комбинацията от метилсулфонилметан и ектракт от магарешки бодил под формата на крем подобрява състоянието при розацея, възпаление на кожата на лицето;
  • Потенциални ползи, свързани със стимулиране на растежа и здравината на косата и ноктите;
  • Твърди се, че метилсулфонилметан подобрява състоянието при спортни травми – на стави, сухожилия и мускули, както и че регулира възпаленията в мускулите, причинени от физически стрес. Някои спортни специалисти го препоръчват и за превенцията на крампи. Досега направените изследвания не са достатъчно сериозни и няма категорични доказателства за тези му свойства;
  • МСМ в комбинация с хиалуронова киселина и масло от чаено дърво подобрява състоянието при хемороиди, при нанасяне под формата на крем;
  • Потенциални ползи при третирането на тендинит и възстановяване на раменните ротатори след операция;
  • МСМ се използва във формули за лечение на очни заболявания. МСМ не участва пряко в процесите, а служи като ефективен транспортьор на активните вещества, заради ценните си хелиращи свойства;

Потенциални и доказани ползи при животни

  • В редица ранни изследвания върху животни са установени положителни резултати при лечението на остеоартрит. Заради положителните резултати са започнати и някои изследвания върху хора;
  • Едно руско изследване върху  мишки демонстрира положителния ефект от прием на МСМ при ревматоиден артрит. Засега не съществуват сериозни изследвания върху хора;
  • Изледванията върху плъхове установяват потенциални ползи при превенцията и лечението на някои видове рак, като рак на дебелото черво и на млечните жлези;
  • Потенциални ползи при автомунното заболяване лимфопролиферативен синдром, при което тялото произвежда свръхколичества лимфоцити;
  • Наблюдава се връзка между приема на МСМ и увеличаване на нивата на метионин в тялото при тестове върху прасета;
  • Метилсулфонилметан регулира увреждането на тъканите на червата при болни от колит плъхове;
  • Органичната сяра подобрява възстановяване на тъканите на черния дроб и белите дробове при нарочно предизвикано възпаление при мишки;

Странични ефекти

МСМ се счита за беозпасно вещество дори и във високи дози. Неговата токсичност е ниска и опасните дози започват от 2 г/кг телесно тегло, което за един 80-килограм мъж означава дневен прием от 160 грама вещество. 

Някои изследвания твърдят, че прием от 8 г/кг телесно тегло също е безопасен, но прием от 17.5 г/кг телесно тегло е смъртоносен.

При краткосрочен прием не са установени никакви странични ефекти. За потенциални странични ефекти при дългосрочен прием е невъзможно да се говори заради липсата на качествени изследвания.

Възможно е при прием на високи дози МСМ да се проявят някои неприятни ефекти при отделни индивиди. Такива са гадене, диария, главоболие, подуване и газове.    

Не е установена безопасната доза за бременни, кърмещи, деца и пациенти с чернодробни и бъбречни  проблеми. Затова се препоръчва да се избягва употреба.

Въпреки че преминава кръвно-мозъчната бариера, прием на високи дози не влияе по никакъв начин върху мозъчната дейност и не води до невротоксичност.

Препоръчителни дози

Дневната препоръчителна доза варира между 1500 и 10000 мг на ден, като се препоръчва приемът да е разделен на 2-3 пъти, за да се избегне дразнене на стомашно-чревния тракт.

Приемът не е обвързан с храна или празен стомах. Препоръчва се поемането на повече течности преди прием на МСМ, за да се подобри разтворимостта в стомаха.

С какво да комбинираме МСМ?

Метилсулфонилметан най-често се използва като хранителна добавка за третирането на ставни възпаления, затова и ще го срещнете предимно в комбинации с други подобни вещества.

Ако целите възстановяване на хрущялна тъкан или подобряване мобилността на ставите, удачна е комбинацията на МСМ с глюкозамин, хиалуронова киселина и колаген. Ако проблемите са свързани със силно възпаление, тогава е препоръчително МСМ да се комбинира с натурални противовъзпалителни като босвелия, бромелаин и куркумин.

МСМ може да се използва и като средство за поддържане на кожата и косата. В тези случаи се комбинира успешно с хиалуронова киселина, колаген, пролин, витамин C и цинк.

МСМ е мощен прекурсор на глутатион и е възможно да се съчетава с други прекурсори на мощния антиоксидант като селен.
Не е установено дали метилсулфонилметан взаимодейства негативно с други вещества и хранителни добавки.

Къде можем да открием органична сяра?

МСМ се продава единствено като хранителна добавка, като най-често се намира в гамата на производителите на здравословни хранителни добавки или органични храни.

По-често МСМ  е част от комплексни формули за стави и хрущяли, като най-често се комбинира с хиалуронова киселина, глюкозамин и хондроитин. Такива формули са Universal Animal Flex, Primaforce Elastamine и NOW Foods Glucosamine, Chondroitin & MSM.

Някои производители предлагат МСМ като самостоятелен продукт, най-често в капсули с концентрация от 1000 мг в една капсула/таблетка.

По-икономичен вариант е опаковка на прах, но тя се среща и по-рядко на пазара. Като цяло МСМ е сравнително икономична и достъпна хранителна добавка.

Можем да направим заключението, че метилсулфонилметан е навсякъде – в храната около нас, дори в множество компоненти в самите нас. Сярата е важна част от ензимните процеси в цялото човешко тяло.

Въпреки че не са правени подробни наблюдения за дефицита на сяра в организма, начинът на обрабтване на модерната храна може да предположи, че голяма част от нея се губи, а така страдат и всички останали звена по веригата, които зависят от концентрациите на сяра.

Сярата е добър пример за това как човек може да се лиши от най-изобилстващото около него. Затова добавянето на МСМ към всеки един суплементарен план ще е само и единствено от полза за тялото.

Прочетете и тези полезни материали:
Глицин
Хлорела
Хвощ
Босвелия (Boswellia serrata)
Средноверижни триглицериди (Medium-chain Triglycerides - MCTs)
Епигалокатехин-3-галат (EGCG)
Практическо ръководство за загряване преди тренировка (II част)
Свиване

Новата загадка  


Машината на времето отново ни пренася в някогашна София. Ви трябва да познаете къде се намираме.



Свиване

Съд на ЕС: Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ не е съвместимо с правото на ЕС  

В Становище 2/13 на Съда на ЕС е изразена позицията на Съда относно Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ.

Лисабонският договор, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., изменя DЕС. Изменената разпоредба на сегашния член 6 DЕС, т.2 и 3   гласи следното:

2.      Съюзът се присъединява към [ЕКПЧ]. Това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите.

3.      Основните права, както са гарантирани от [ЕКПЧ] и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.

 

Протокол № 8  предвижда, че споразумението за присъединяване трябва да отговаря на определени условия, за да се  гарантира, че присъединяването на Съюза няма да засегне нито областите му на компетентност, нито правомощията, предоставени на неговите институции.

За проектоспоразумението:

  • На първо място, група разпоредби има за цел, най-напред, да адаптира разпоредбите на ЕКПЧ или нейните протоколи, в които за договарящите страни се говори като за „държави“ или които съдържат други елементи, присъщи на понятието за държава. Така  „междудържавни жалби“ и „междудържавни дела“ се заменят съответно с „жалби между страните“ и „дела между страните“.
  • На второ място, някои изменения на ЕКПЧ са били счетени за необходими, поради това че Съюзът не членува в Съвета на Европа.
  • На трето място, проектоспоразумението предвижда разпоредба, отнасяща се до връзките на ЕКПЧ с други споразумения, сключени в рамките на Съвета на Европа

Заключението на ЕК е, че посоченото споразумение е съвместимо с Договорите, но все пак Комисията е отправила искане до Съда за становище относно съвместимостта на проектоспоразумението с правото на Съюза.  Генералният адвокат Kokott смята, че проектът е в съответствие с Договорите при определени условия.

Днес стана известно отрицателното становище на Съда: Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ не е съвместимо с правото на ЕС.

В резултат от присъединяването ЕКПЧ, както и всяко друго международно споразумение, сключено от Съюза, на основание член 216, параграф 2 ДФЕС би обвързвала институциите на Съюза и държавите членки и при това положение би била неразделна част от правото на Съюза. Той   би се оказал под външен контрол относно зачитането на правата и свободите и при това положение Съюзът и неговите институции, включително Съдът, биха се оказали подчинени на контролните механизми, предвидени в тази конвенция, и по-специално на заключенията и решенията на ЕСПЧ.(тт.180 и 181)

Договарящите страни имат право да установяват по-високи стандарти за защита на основните права от гарантираните с Конвенцията, следва да се осигури съгласуваност между тази разпоредба и член 53 от Хартата  – за да се избегне намаляването на предвиденото от Хартата ниво на защита, както и предимството, единството и ефективността на правото на Съюза.(т.189)

Най-висшите юрисдикции на държавите могат да отправят до ЕСПЧ искания за консултативни становища по принципни въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на правата и свободите, гарантирани от ЕКПЧ или нейните протоколи, докато правото на Съюза изисква  същите тези юрисдикции да отправят на основание член 267 ДФЕС преюдициални запитвания до Съда. Като не урежда по никакъв начин взаимовръзката между механизма, въведен с Протокол № 16, и производството по преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, предвиденото споразумение може да накърни автономията и ефективността на това производство.(т.199)

Производството по предварително произнасяне би трябвало да се уреди по такъв начин, че по всяко висящо пред ЕСПЧ дело, на Съюза систематично да се изпраща пълната информация, за да се даде възможност на съответната компетентна институция да прецени дали Съдът вече се е произнасял по въпроса, който е предмет на разглеждане по делото, а ако това не е така, да поиска прилагането на това производство. Ако се допусне ЕСПЧ да се произнася по този въпрос, това би означавало да му се предостави компетентност да тълкува практиката на Съда.(т.239)

По тези и други съображения Съдът констатира, че предвиденото споразумение, доколкото:

–      е в състояние да накърни специфичните особености и автономията на правото на Съюза, тъй като не осигурява съгласуваност между член 53 от ЕКПЧ и член 53 от Хартата, не предотвратява риска от накърняване на принципа на взаимно доверие между държавите членки в правото на Съюза и не предвижда никаква взаимовръзка между механизма, въведен с Протокол № 16, и предвиденото в член 267 ДФЕС производство по преюдициално запитване,

–      е в състояние да засегне действието на член 344 ДФЕС, тъй като не изключва възможността спорове между държавите членки или между тях и Съюза, отнасящи се до прилагането на ЕКПЧ в предметното приложно поле на правото на Съюза, да бъдат отнасяни пред ЕСПЧ,

–      не предвижда ред и условия за функционирането на механизма на съответника и на производството по предварително произнасяне от Съда, които позволяват запазването на специфичните особености на Съюза и на неговото право, и

–      не е в съответствие със специфичните особености на правото на Съюза относно съдебния контрол на актовете, действията или бездействията на Съюза в областта на ОВППС, тъй като поверява съдебния контрол на някои от тези актове, действия или бездействия изключително на външен за Съюза орган,

не е съвместимо с член 6, параграф 2 ДЕС, нито с Протокол № 8 ЕС.

 

Свиване

Боробудур  





Свиване

#продължаваменапред или за пътя и правото да се лутаме  

IMG_1017

по темата за започнатите тефтери писа Денис, пък Мирянка продължи в посока размисли за мотивацията да се продължи напред, та се включвам и аз в темата, нали е време за равносметки

да, фокусът е много важен, за да успееш. търпението и настойчивостта да допишеш започнатата тетрадка, да довршиш започнатият проект, който знаеш, че е важен, не само за теб, а за още хора – това дава смисъл, носи ценност

но също да, възможността да опитваш в различни посоки, да тръгваш нанякъде без план, да започнеш неща, с идеята че може и да не ги довършиш – не бива да си го отнемаме, защото това е да вкусваш, това е да експериментираш, да твориш, да си жив

във времето се научих да стискам зъби и да продъжлавам напред за важните неща, без да губя фокус (или поне не за дълго). това е уморително, изисква доста воля, особено когато проектите се движат с години (например 15 за БГ Сайт)

във времето се научих да си позволявам да започвам проекти, знаейки, че част от тях ще отпаднат по пътя. някои съвсем скоро след началото си, други доста след това. но ако няма драма излишна, подобни проекти също носят. може би не точно удовлетворение, но със сигурност опит, нови и интересни хора наоколо, бъдещи възможности

така че #продължаваменапред

Свиване

С Деян Енев: за шедьоврите и хората, за 2014-а, за книги и автори…  


  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 18.12.2014 г.) с Деян Енев за неговия поглед към различимото и запомненото от отиващата си 2014 година:


(първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM)

декември 18, 2014

Свиване

681 – 2014 нулирането  

kran

Столичният общински съвет решил да маха паметника 1300 години България. Урааа, честито на разрушителите! България най-накрая тръгва към светлото бъдеще!

Отдавна се паля когато се заговори за този паметник и знаете ли защо? Заради едно единствено нещо, просто структурата му ми е интересна от архитектурна и инженерна гледна точка и смятам, че тя е една от малкото неща в изстрадалата ни столица, което носи някаква идентичност, затова е ценна, дори да не е много красива за някои в сегашния си вид. По света има милиони скулптори тип конник на пиедестал, вадени като от калъп, но такова животно като нашето няма. Един вид българската Айфелова кула, като дойде туристът снима няма избор. 33 години нещото действа като абсолютно огледало на отношението на властите към културата и историята. Нали не мислите, че на някой му пука? Знаков и изпълнен със символика е копнежът да се махне нещо озаглавено 1300 години България, нали!

Започвам с няколко факта. Спекулира се със здравината и безопасността на паметника. От конструкцията са свалени десетки тонове плочи и метал, специално металната конструкция е предназначена за много повече и е в доста добро състояние. Грозен бил паметникът. Много ясно, че като общината безхаберства толкова години външният облик няма да е много представителен, хората оценяват по първични белези, но това е само повърхността. Една боя или замазка и добро осветление биха го променили драматично и повярвайте ми няма да струва колкото разрушаването му. Доста хора оценяват паметника като изпреварило времето си проявление на съвременното течение деконструктивизъм. За мен лично това си е чист авангард, който ще да го разбира, сигурно 90% няма. Паметникът щял да се премести. Това който го е измислил да вземе да си даде червен картон. Няма такова понятие преместване на такъв паметник, това не е бюст.

Има две големи групи, които до голяма степен разбирам и им съчувствам, но в повечето случаи ме вбесяват. Едните са тези, които се срамуват от себе си, страх ги е да не се изложат пред чужденците и с удоволствие биха си продали гъзовете за да се харесат на тях, безхарактерни до безкрай. Другите са една порода измъчени хора, които смятат, че като разрушат всичко направено по време на комунизма и тъжният им живот изведнъж ще потръгне, хора които не виждат по-далеч от носа си. Има един факт, комунизмът осакати народа ни и колкото и паметници да разрушаваме това няма да се промени! Това може да облекчи душевните страдания на някои, но това ще е за много малко. Който е имал възможност да са опълчва на режима, го е направил, сега ситуацията е комична, все едно на умряло куче нож да вадиш. Ако се отдръпнете назад ще видите, че това парче бетон и желязо въобще, ама въобще не определя качеството на живот на никого.

Другото нещо, което ме вбесява и може би това е поводът да пиша е, че всички които са седнали на шофьорското място на София са скандално спрели без капка визия за града си. Като гледаш на къде се развива светът и ти се струва, че София по някаква причина е наказана. До там сме го докарали, че да се радваме като малки деца когато ни направят кръстовище, повтарям кръстовище и когато има нещо да се руши. Хляб и зрелища но в екстремно жалък вариант.

Та ето как стоят нещата. Съвкупност от такива хора копнеят да махнат паметника от години, то им е станало фикс идея, дори им прави живота по-интересен, защото един човек като не може да създаде нищо, той руши. Рушенето за такива хора е висша форма на проява на власт. Та тези са от най-упоритите. Да разрушиш такова масивно нещо, което в същото време е озаглавено 1300 години България, не е лесно. Пробвано е много пъти и с чиста разрушителна сила не става, затова гениите измислят страхотна тактика. Ние няма да рушим, ние така лекичко ще го преместим и на негово място ще възстановим военният паметник. Повярвайте ми на тези, които взимат решенията въобще не им дреме за военния мемориал, това е просто инструмент за разрушаване.

Правя скоба за Мемориала на I и VI Пехотен полк. Абсолютно съм за възстановяването му (прадядо ми е бил полковник и е загинал бранейки българска земя), но от какъв зор трябва да се руши нещо и да се издига абсурдна възстановка на мемориала на място абсолютно неадекватно спрямо съвременния контекст? Появи се из медийното пространство визуализация на проект толкова бутафорен, че авторът му може спокойно да се скрие някъде. Кого ще обслужи някаква имитация с размери на мол, има десетки хиляди варианти този мемориал да присъства адекватно в градската среда и да въздейства.

Рушете там, забавлявайте се, лекувайте се, но бъдете сигурни, че няма нищо благородно и интелигентно в постъпките ви и с нищо няма да ви запомнят. Достатъчно ми е да видя кой е на чело на културните позиции в България. Тъжни сте!

Свиване

Ваня Стефанова: „Малки мъжки игри” на Нели Добринова  


Корицата на книгата е с автор Иво Рафаилов

   Книга, прекрасна и тежка в привидната си лекота… Казвам го така, понеже стиховете на Нели Добринова поначало преодоляват моите си антагонизми между премълчаната дума и видимия образ, между езика на всекидневното и езика на поезията… Книгата не бие тъпана, мълчи на всичките прехапани езици, езикът в нея чака да бъде подарен/прегънат на фуния, през която да издишваш воя/на стадо единаци,/или да го превърнеш в звук от върбова пищялка.
  Изричащият тук се самонаблюдава, влизайки априори „в кадъра“ (в „non plus ultra“, „Криминале“ „далеч съм“)… Текстът често създава илюзия за лабиринт от оптики, а фактическата точка на зрение си остава една, абстрактно персонифицирана: (Любовта влиза на пръсти,/ тършува в тайните ми чекмеджета,/ в най-четените книги./ Искам да ѝ кажа, че мен ме няма там./ Че съм само наблюдател/ на босите ѝ стъпала,/ които си отиват(. („Сънуваш ли?“).   Помисленото/изреченото в текста е сякаш по правило от позицията на (гледащия отстрани(, без акцентът обаче да е върху самите актове на съзерцание – случва се перспективите „през слуха“ самоконфузно да изместят зрителната перспектива: Докато се разправям със себе си/ме сепва викът на продавача от сергията „орехи, мед…”,/ кратка пауза „ …и шишарки”, което ме кара отново да се замисля, /че никъде не съм виждала дресирана катерица./ Би било интересно да гледам как с предните си зъбки /пробива дупка в ореха и изважда мозъка му./ От тази гледка някой би станал нежен поет,/ а друг просто ще си направи обици за дупки от черепите.
  Образността се поражда от визуалност, която сподобена със смисъл – през акустичното – сочи ефимерността в наблюдаемото пространство, клепачите на котките са „полузатворени“, а не „полуотворени“… Ето как въпросите „доколко оттеглилият се от света демиург подлежи на дресировка“ („Olive’s“) или „колко дявола могат да се поберат на върха на една игла“ получават своя си отговор: една катерица!(„Съм“)…
  Пакостливата (и – ама разбира се, че „женска“…) непредсказуемост, потопена в битието на случайните „малки мъжки игри“, паралелните „редове“ на случките и на техния полускрит – през явна усмивка – смисъл (можещ спонтанно да извика: „спукано гърне!“), произтичат все от същото особено можене да се вижда емпирията – едно можене у малцина в поезията ни към днешна дата (но и това е отделна тема…).
  Субектът и в тази книга на Нели Добринова често е в позиция на наблюдател (зрител ли?), заставен да се движи покрай изображението („…що е долу на земята“), сякаш се е самоидентифицирал с мислеща (и всевиждаща) камера – превърта назад културни истории, поводи за наратив, че и за дискурс, изричайки: „С поезията - до тук“…
  Изрича с хладна лекота, елегантна и сериозна ирония, а през срезовете в продължаващия (по)ток на времето читателят се оказва неусетно емоционално въвлечен, пак не в нещо друго, а в удържаното усещане за поезия („Голямата картина“, „Moulin Blanc“, „преди Мин“, „креда“). В зимните „пейзажи“ самият студ сякаш прави стопкадрите. Човешкото е замръзнало – вече е сводимо до неподвижните пози на статуите,чиито рамене тежат… Топлият „мистичен“ момент възниква през възприятие взряно, но отчуждено от вещното си обкръжение… смисълът се поражда от преодоляването на заключените (в единичното видяно) множество оптики на случайното и от тяхното връщане към яснота – отново през смях – към неведома закономерност: „Всъщност,/ бях смеещият се Буда/ два пъти в този живот/ и галех/ корема си.“ („Хотей(я)“)…*

* - Предлагаме ви откъс от по-цялостното взиране в книгата, което можете да прочетете в рубриката “Критически погледи” на блога на Ваня Стефанова “Implicitus”. Премиерата на „Малки мъжки игри” (издадена от “Пергамент”; редактор е Марин Бодаков, а автор на корицата – Иво Рафаилов) е насрочена за 19.12.2014 г. (петък), от 18:30 часа в Галерия “Натали” (София, ул. Ген. Йосиф В. Гурко №38)…


Нели Добринова в “Кръстопът”.
Нели Добринова в DICTUM.

Свиване

три малки неща от 2014-та в нашия град.  

IMG_0758

има някои неща в нашия град, които ми харесват повече как се случват тази година. малки промени, някои по-видими, други не толкова. но се случват. затова и ми се ще да не ги подминем.

места за паркиране на велосипеди. има ги на все повече и дори понякога неочаквани места. значи и велосипедистите са повече. скоро вероятно дори и велоалеите ще са повече. чудесно!

по-пълни места за узкуство. театри, коцерти, клубове са все по-пълни, често много пълни. кипи живот. същинска европейска столица. ама наистина.

по-чисто. особено пътувалите наскоро в Париж или Рим вероятно ще се съгласят веднага – градът ни е доста чист. и това е приятно. за всички ни.

освен това няма как да пропусна готините проекти People of Sofia и Сподели София и още много великолепни онлайн и офлайн неща, които се случват тук и сега.

както много пъти съм казвала – обичам София!

Свиване

Ревю на Acer Iconia Tab 8 от Даниел Личевски  

Ревю на Acer Iconia Tab 8 от Даниел Личевски
И така, дойде време да стартираме с ревютата на участниците от инициативата на Acer и nixanbal.com, в която 10 от…
Свиване

Никола Петров: Нощта и навикът  


И градът угасва с часове
и наоколо угасва град
и фенери се въздигат сякаш нищо
и тунели гъгнат
и прозорци мигат
и пропукват честоти
и баща ми се прибира сякаш нищо
и почуква с пръст по чашата си както приживе
и отново цяла нощ говорим и мълчим
и знаеш ли баща ми пратили са сонди чак до края на планетите
и отново не говорим нищо лично
и мълчанието е повече от всичко друго взето заедно
и навикът е победил живота
и отново се събуждам както в първото събуждане
безпомощен/неясен до извън контурите си
и отвън е сякаш нищо



Никола Петров





  Никола Петров в “Кръстопът”.
  Никола Петров в DICTUM.

Свиване

Тежка равносметка  


Участвам с този текст в предизвикателството на TrueStory.bg за ултракъс разказ. Ако моята "Тежка равносметка" ви докосва можете да дадете един like тук: http://goo.gl/lL0Qkh

Гласуването е до 23.12 в 12:23 ч.
Свиване

БърСО хадМиКствО в ОйотОваната земя (Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť)  

Хаджия Са 80 Нв йиНота в двото пОсОки? ĐœĐžĐśĐľ, и Ощо как! ĐĄŃ‚ĐžŃĐ˝ що ни вОди Đ´Đž Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť :)

 

ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť

БърСО хадМиКствО в ОйотОваната земя

Đ’ сродата на ĐťŃŃ‚ĐžŃ‚Đž ĐłŃ€ŃƒĐżĐ° ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐťĐ¸ со раСхОМдахПо в ĐŸĐ¸Ń€Đ¸Đ˝ и одна вочор СапОчнахПо Đ´Đ° ОйсъМдаПо Đ¸Đ´ĐľŃŃ‚Đ° Са краткО ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ проС осонта. ĐŸŃ€ĐžĐ˛ĐľŃ€Đ¸Ń…ĐźĐľ саКта на нискОтарифон авиОпровОСвач и со ОкаСа, чо пОНотито проС нОоПври От ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń Đ´Đž ТоН Авив са пО 80 Нв. в двото пОсОки. Воднага роСорвирахПо йиНотито, ПаНкО пО-къснО направихПо същОтО и Са ĐżĐžĐ´Ń…ĐžĐ´ŃŃ‰ апартаПонт в ТоН Авив и кОНа пОд наоП. Đ›ŃŃ‚ĐžŃ‚Đž Пина йърСО Пакар и с тровОМни нОвини идващи От напроМониотО ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ иСраоНци и паНостинци. ДОри пО однО вроПо си ПисНихПо, чо що ĐžŃ‚ĐźĐľĐ˝ŃŃ‚ пОНота.

 

Всо пак проС нОоПври пристигнахПо в

сНънчов и къснО осонон ТоН Авив

ПнОгО ранО в потък, кОотО Đľ Ń‚ĐľŃ…Đ˝Đ¸Ń първи пОчивон дон (Ń‚Đľ пОчиват потък и съйОта). ĐœĐ˝ĐžĐłĐž йърСО ПинахПо проС прОворкито Са ŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝ĐžŃŃ‚ на

Нотищо Бон Đ“ŃƒŃ€Đ¸ĐžĐ˝,

кОитО со ОкаСаха пО-Ноки ОткОНкОтО си ПисНихПо. ВСохПо кОНата пОд наоП и пОтогНихПо къП 400-Ń…Đ¸ĐťŃĐ´Đ˝Đ¸Ń сродиСоПнОПОрски ĐąŃ€ŃĐł. ĐŸŃŠŃ€Đ˛ĐžŃ‚Đž Пи впочатНонио ĐąĐľŃˆĐľ, чо со наПираП в Њатито – същито нойОстъргачи, паркОво, автОПОйиНи и Ń‚.Đ˝. ТайоНито са на три оСика – иврит, арайски и ангНиКски. ĐĐ°ŃŃ‚Đ°Đ˝Đ¸Ń…ĐźĐľ со в апартаПонта и воднага тръгнахПо Đ´Đ° обикаляме града. ЧостнО каСанО ТоН Авив Đľ ПнОгО ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐ˝ ПОрски град с голяма краКйроМна алея с ПнОгО хОтоНи и заведения. ĐŸŃŠĐťĐ˝Đž Đľ с хОра, кОитО ŃĐżĐžŃ€Ń‚ŃƒĐ˛Đ°Ń‚ –ПНади и стари, ĐąŃĐłĐ°Ń‚, карат кОНоНа, ĐżĐťŃƒĐ˛Đ°Ń‚, Đ¸ĐłŃ€Đ°ŃŃ‚ йаскотйОН и одна пОдОйна на фодорйаН игра на пНаМа. ĐĐ°ĐżŃ€Đ°Đ˛Đ¸Ń…ĐźĐľ кратък пНаМ и ОтнОвО пОтогНихПо пО ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ. ĐŸŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛ŃŃ… си продваритоНнО, чо на всоки 50 Đź. иПа пОНицаК, нО нищО пОдОйнО, дОри в ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń ĐźĐžĐśĐľŃˆ Đ´Đ° Đ˛Đ¸Đ´Đ¸Ńˆ пО-чостО ŃƒĐ˝Đ¸Ń„ĐžŃ€ĐźĐľĐ˝Đ¸ ОткОНкОтО в ТоНа Авив.

Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť

ЧостО Đ˛Đ¸ĐśĐ´Đ°Ńˆ вОонни,

кОитО Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž са ĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń‚Đ¸ в ĐžŃ‚ĐżŃƒŃĐş и чакат на спирката с ĐżŃƒŃˆĐşĐ°Ń‚Đ° си и со качват на Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ¸Ń‚Đľ на път Са дОПа си. РаСйира со, ПОПичотата същО Đ˝ĐžŃŃŃ‚ автОПати, СащОтО каСарПата и Са Ń‚ŃŃ… Đľ СадъНМитоНна. ĐŸĐžĐ˝ŃĐşĐžĐłĐ° Ń‡ŃƒĐ˛Đ°Ńˆ някой иСтройитоН иНи Đ˛Đ¸ĐśĐ´Đ°Ńˆ вОонон хоНикОптор, нО тОНкОС. ХтигнахПо Đ´Đž ĐźĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń Жонски паСар, кОКтО пО нищО но надПинава Đ˝Đ°ŃˆĐ¸Ń катО продНагано на стОка и Ń‚.Đ˝. мОрата са всякакви – иПа и йодни, иПа и йОгати, нО всички са ПнОгО привотНиви и са гОтОви Đ´Đ° ти пОПОгнат на ангНиКски оСик.

Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť

На ПнОгО Поста Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ…ĐźĐľ йъНгарскОтО СнаПо Đ´Đ° со воо родОП с иСраоНскОтО и на Ощо няколко дърМави.

Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐťŃ†Đ¸Ń‚Đľ иПат пОНОМитоНна нагНаса къП йъНгарито

и дОри срощнахПо Đ˛Đ˝ŃƒŃ†Đ¸ на овроКски просоНници От Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń, кОитО гОвОриха раСваНон йъНгарски иНи пооха Đ˝Đ°ŃˆĐ¸ посни. ТОва, кОотО Đ˛ĐşŃƒŃĐ¸Ń…ĐźĐľ От Ń‚ŃŃ…Đ˝Đ°Ń‚Đ° ĐşŃƒŃ…Đ˝Ń ĐąĐľŃˆĐľ Đ˝Đ°Ń…ŃƒŃ‚ и раСни ŃŃ‚ŃƒĐ´ĐľĐ˝Đ¸ ŃŃŃ‚Đ¸Ń пОдОйни на ĐźĐ¸Ńˆ-ĐźĐ°Ńˆ и ĐşŃŒĐžĐżĐžĐťŃƒ. КатО Ń†ŃĐťĐž

цонито са ОкОНО 20% – 30% пО-висОки От тоСи в Западна ЕврОпа

ĐĐ°ĐżŃ€Đ¸ĐźĐľŃ€ ĐąŃƒŃ‚Đ¸ĐťĐşĐ° Постна йира в ŃŃƒĐżĐľŃ€ĐźĐ°Ń€ĐşĐľŃ‚ Đľ 4 Нова. ДО къснО вочор Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ хОра пО йарОвото на краКйроМната алея и со Đ˛ĐľŃĐľĐťŃŃ…Đ° ŃŃĐşĐ°Ńˆ няма никаква торОристична СапНаха в таСи страна.

Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť

На ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸ŃŃ‚ дон со насОчихПо къП

ĐĄĐ˛ĐľŃ‰ĐľĐ˝Đ¸Ń град – Đ™ĐľŃ€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź

и Đ´Đ˝ĐľŃˆĐ˝Đ° ОфициаНна стОНица на Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť. ХНод краткО ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ пО порфоктната ПагистраНа пристигнахПо в ĐĄŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń град на Đ™ĐľŃ€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź прод пОртата на ĐŻŃ„Đ°.

Đ™ĐľŃ€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź, Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť

Градът някога Đľ йиН считан Са стОНица на свота и Đľ свощон Са трито свотОвни роНигии – Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝ŃŃ‚Đ˛Đž, ислям и юдоиСъП. Đ—Đ° ногО са со вОдиНи досотки йитки проС вокОвото, тОК Đľ йиН вНадонио на няколко СавОоватоНи и Ń‚.Đ˝. Градът Đľ раСдоНон на Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝ŃĐşĐ¸, арайски, овроКски и арПонски квартаН. Воднага пОсотихПо кропОстта на цар Давид, къдотО пОсотихПо ĐœŃƒĐˇĐľŃ на Đ™ĐľŃ€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź, кОКтО ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛Ń ногОвата Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń. На пОкрива ĐźŃƒ со Открива Ń‡ŃƒĐ´ĐľŃĐ˝Đ° гНодка къП Ń†ĐľĐťĐ¸Ń град. ОттаП со виМда и стоната иСградона ОкОНО иСтОчната част на града, къдотО насоНониотО Đľ продиПнО арайскО.

Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť

ĐŸĐžŃĐľŃ‚Đ¸Ń…ĐźĐľ и

Хтоната на пНача,

ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ свощона Са юдоито. ХНод тОва тръгнахПо пО ĐżŃŠŃ‚Ń на Đ˜ŃŃƒŃ, кОгатО са гО вОдиНи къП Ń€Đ°ĐˇĐżŃŃ‚Đ¸ĐľŃ‚Đž. ТОСи път кривОНичи пО ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ на ĐĄŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń град катО си СаОйикОНон От соргии на арайи, кОитО прОдават каквОтО со ŃĐľŃ‚Đ¸Ńˆ. РаСйира со СаОйикОНон си От ĐłŃ€ŃƒĐżĐ¸ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ От Ń†ŃĐť ŃĐ˛ŃŃ‚ – Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝Đ¸, ПюсюНПани и юдои катО проОйНадават Ń€ŃƒŃĐ˝Đ°Ń†Đ¸ и и аПориканци. ĐĐľŃƒŃĐľŃ‚Đ˝Đž стигнахПо Đ´Đž БОМи грОй, кОКтО со наПира в Ќърквата на ХвотОтО ВъСкросонио и ĐąŃŃ…ĐźĐľ пОсрощнати От голяма ĐžĐżĐ°ŃˆĐşĐ° От чакащи Đ´Đ° Đ˛ĐťŃĐˇĐ°Ń‚ в църквата. Đ˜ĐˇŃ‡Đ°ĐşĐ°Ń…ĐźĐľ и нио ОкОНО один час и

Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ…ĐźĐľ БОМи грОй,

ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž на кръста на ГОНгОта и ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž, къдотО Đ˜ŃŃƒŃ Đľ йиН пОНОМон сНод раСпъванотО ĐźŃƒ на кръста. РаСйира со, Đ¸ĐźĐ°Ńˆ саПО няколко ŃĐľĐşŃƒĐ˝Đ´Đ¸, Са Đ´Đ° Đ˛Đ¸Đ´Đ¸Ńˆ тоСи три свощони Поста, СащОтО наваНицата Đľ ОгрОПна. Така станахПо â€žŃ…Đ°Đ´ĐśĐ¸Đ¸â€œ, кОотО Đľ йиНО голям простиМ в ПинаНОтО катО хОрата са ŃĐżĐľŃŃ‚ŃĐ˛Đ°ĐťĐ¸ Ń†ŃĐť МивОт , Са Đ´Đ° Отидат Đ´Đž Хвотито Поста. ОтнОвО со ĐˇĐ°ĐąĐľĐťŃĐˇĐ˛Đ°ŃˆĐľ пОчти ноСайоНоМиПО пОНицоКскО присъствио в града. Вочорта найНюдавахПо свотНиннОтО ŃˆĐžŃƒ пОсвотонО на Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на Đ™ĐľŃ€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź в кропОстта на цар Давид.

Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť

На ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń дон

пОтогНихПо Са ĐœŃŠŃ€Ń‚Đ˛Đž ПОро

катО со насОчихПо къП ногОвОтО краКнО юМнО ĐşŃ€Đ°ĐšĐąŃ€ĐľĐśĐ¸Ń, СащОтО чотОхПо, чо тоСи раКОни со пропОръчват Са Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ пОради Порки Са ŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝ĐžŃŃ‚. ĐŸŃŠŃ€Đ˛ĐžĐ˝Đ°Ń‡Đ°ĐťĐ˝Đž ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Ń…ĐźĐľ пО ПагистраНа, нО ОкОНО сНод 100 кП. сНод ТоН Авив ĐżŃŠŃ‚ŃŃ‚ стана пО-тосон. ХъщО така типичната Са ТоН Авив СоНонина иСчоСна и со появи ĐżŃƒŃŃ‚Đ¸Đ˝ŃŃ‚Đ°. Наоколо со виМдат йодни ПюсюНПански соНца със ŃŃ…ĐťŃƒĐżĐľĐ˝Đ¸ къщи, ПнОгО доца, кОСи и каПиНи. ЯвнО Đľ иПаН правО один иСраоНоц, кОКтО каСа пО-ранО: â€žĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐťŃŽ, ТоН Авив но Đľ Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť и Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť но Đľ ТоН ĐĐ˛Đ¸Đ˛â€œ. ЗапОчнахПо сориОСнО ŃĐżŃƒŃĐşĐ°Đ˝Đľ с кОНата къП ĐœŃŠŃ€Ń‚Đ˛Đž ПОро, СащОтО йрогът со наПира на 400 Đź. пОд ПОрскОтО равнищо. Навлиза со в ОгрОПон ĐşĐ°Đ˝ŃŒĐžĐ˝, кОКтО проди ПиНиОни гОдини Đľ йиН дънОтО на ĐœŃŠŃ€Ń‚Đ˛Đž ПОро.

Â Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť

ВсъщнОст тОва ПОро Đľ голямо сОНонО оСорО на границата ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť и Đ™ĐžŃ€Đ´Đ°Đ˝Đ¸Ń. КраКйроМиотО Đľ иСпъНнонО с хОтоНи, кОитО дОри в тОСи Посоц ĐąŃŃ…Đ° пъНни с Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸. ĐĐ°Đ¸ŃŃ‚Đ¸Đ˝Đ° чОвок но ПОМо Đ´Đ° пОтъно в ĐœŃŠŃ€Ń‚Đ˛Đž ПОро. ДОри вОдата Ń‚Đľ върти саПа От гръй на кОроП и ОйратнО. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝ĐžŃ‚Đž Đľ, чо дОри иПа спаситоНи на тОСи пНаМ.

ХНод тОва со насОчихПо къП

кропОстта ĐœĐ°ŃĐ°Đ´Đ°,

ĐşĐžŃŃ‚Đž со наПира на върха на скаНито Đ´Đž ĐœŃŠŃ€Ń‚Đ˛Đž ПОро и Đ´Đž нея со стига с Нифт. ТаСи кропОст Đľ одна От наК-пОсощаоПито Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ СайоНоМитоНнОсти в Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť. Đ˜ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸, таСи кропОст Đľ йиНа пОсНодната Сащитна тОчка на юдоито, кОгатО Ń‚ŃŃ…Đ˝ĐžŃ‚Đž царствО Đľ завладяно От Ń€Đ¸ĐźĐťŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ. ГНодкито къП ĐœŃŠŃ€Ń‚Đ˛Đž ПОро и Đ™ĐžŃ€Đ´Đ°Đ˝Đ¸Ń пО СаНоС сНънцо са Đ˛ĐżĐľŃ‡Đ°Ń‚ĐťŃĐ˛Đ°Ń‰Đ¸.

Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť

ĐĐ°ĐşŃ€Đ°Ń‚ĐşĐž Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť Đľ ПнОгО инторосна Đ´ĐľŃŃ‚Đ¸Đ˝Đ°Ń†Đ¸Ń, ĐşĐžŃŃ‚Đž съчотава в сойо си гОстОприоПствО, свощони роНигиОСни Поста, Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń и ХродиСоПнОПОрио.

 

АвтОр: ĐĄŃ‚ĐžŃĐ˝

ХниПки: автОрът

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с ЛОндОн – на картата:

ЛОндОн

Свиване

2014-12-18 Internet свързаността на initlab  

(алтернативното заглавие беше “мизерии, които правим като нямаме BGP”)

След доста мъки с onlinedirect в initlab си пуснахме втора връзка, през TBC.bg. За да можем да ползваме и двете, се наложи малко бърникане по setup-а и забавни неща, които съм описал по-долу, разделени на v4 и v6.

Преди всичко може да погледнете схемата на мрежата.

За IPv4 имаше два проблема: трафикът, влизащ от един доставчик трябва да излиза пак през него (нормален policy routing), и трябва по някакъв начин да се избира през кой интерфейс да се излиза (чрез gwping).

Policy routing-а е стандартен, описан е на хиляда места и за това без много подробности, идеята е че се прави routing таблица за всеки доставчик, в нея се вкарват пътя до самия доставчик, default през него и пътищата към локалните вътрешни мрежи, след което се слагат правила, че ip адреса от тоя доставчик изходящия трафик ползва определената таблица. Или, погледнато на cassie:

vasil@cassie:~$ cat /etc/iproute2/rt_tables|grep -v #
255     local
254     main
253     default
0       unspec

2       od
3       tbc

vasil@cassie:~$ ip r show table od
default via 93.152.128.1 dev eth0.5
93.152.128.0/17 dev eth0.5  scope link
172.31.190.0/24 dev eth0.2  scope link

vasil@cassie:~$ ip r show table tbc
default via 94.26.100.129 dev eth0.6
94.26.100.128/27 dev eth0.6  scope link
172.31.190.0/24 dev eth0.2  scope link

vasil@cassie:~$ ip rule
0:      from all lookup local
32764:  from 94.26.100.155 iif lo lookup tbc
32765:  from 93.152.143.66 iif lo lookup od
32766:  from all lookup main
32767:  from all lookup default

За изходящия трафик проблемът се решава чрез gwping (който намерих от тук и ми спести час-два писане на нещо такова). Това е прост скрипт, който ping-ва през двете връзки нещо определено (например google) и ако през едната го няма, я маха от routing-а, а иначе държи два default route-а с различна тежест, т.е.

vasil@cassie:~$ ip r
default
        nexthop via 93.152.128.1  dev eth0.5 weight 1
        nexthop via 94.26.100.129  dev eth0.6 weight 2
...

(докато чертаех схемата, едната връзка падна за малко и като гледам никой не го е усетил)

За IPv6 нещата се оказаха малко по-сложни (но по-изчистени), понеже свързаността ни идва от един тунел до моя машина в telepoint (бяхме на HE.net, ама ни омръзна да ни се отваря немския google). От там имаме една наша /64, която се появява във вътрешната мрежа на лаба. За да мога да прекарам тунела да работи и през двете връзки, просто пуснах два отделни тунела от cassie до tyler през двата доставчика, след което в/у тях пуснах с quagga OSPFv3. В него от страната на cassie announce-вам префикса на локалната мрежа, от другата страна – default route. В общи линии в конфигурацията имам следните неща:

cassie (тук вътрешния ми интерфейс е eth0.2):

interface vk-ipv6-od
 ipv6 ospf6 priority 0
!
interface vk-ipv6-tbc
 ipv6 ospf6 priority 0
!
router ospf6
 router-id 255.1.1.1
 redistribute connected route-map internal
 interface vk-ipv6-od area 0.0.0.0
 interface vk-ipv6-tbc area 0.0.0.0
!
route-map internal permit 10
 match interface eth0.2
!
route-map internal deny 20

tyler (тук външния ми интерфейс за IPv6 е eth1, а правя redistribute kernel, понеже default route се вижда като такъв):

interface lab-ipv6-od
 ipv6 ospf6 priority 0
!
interface lab-ipv6-tbc
 ipv6 ospf6 priority 0
!
router ospf6
 router-id 255.1.1.2
 redistribute kernel route-map external
 redistribute connected route-map external
 interface lab-ipv6-od area 0.0.0.0
 interface lab-ipv6-tbc area 0.0.0.0
!
route-map external permit 10
 match interface eth1
!
route-map external deny 20

Учудващо, но работи и даже не успях да си отрежа клона, докато го подкарвах. Има няколко дребни момента, например че OSPFv3 няма auth. на пакетите (или поне го няма реализиран в quagga) и ще му трябва ipsec в един момент, или че може да е по-интересно да вземем от двата доставчика IPv6 адреси, да ги раздаваме на потребителите и те да избират от кой да излизат (което ще е интересно да се тества колко добре работи, ако работи изобщо).

Свиване

Първо по Дарик #106: Представяне на Philips M1X-DJ  

Първо по Дарик #106: Представяне на Philips M1X-DJ
Здравейте с брой 106 на технологичната рубрика на nixanbal в Дарик радио! Тази сряда "Първо по Дарик" си имаше нов…
Свиване

Видео: Какво се случва с iPhone 6, пуснат в тиган с вряща Coca-Cola?  

Видео: Какво се случва с iPhone 6, пуснат в тиган с вряща Coca-Cola?
Ако си мислехте, че фламбиран бургер с Xperia Z3 е брутален експеримент, вижте какво е сготвил популярният с подобни опити…
Свиване

Изписвате ли тетрадките си до край?  

Убеден съм, че всеки обича да започва на чисто. От понеделник, първо число в месеца и особено 1 януари. Аз много обичам да започвам нови тетрадки/тефтери/бележици. Сигурно си мисля, че …
Свиване

Смартфоните Nokia Lumia получават ъпдейта Denim в Европа  

Смартфоните Nokia Lumia получават ъпдейта Denim в Европа
Microsoft пуска дългоочаквания ъпдейт Denim и за смартфоните Lumia в Европа, показва страницата на производителя, която следи наличните софтуерни актуализации…
Свиване

яспис  

В дъното на кухата кула водата започваше бавно да се завихря. Леки вълнички потръпваха по повърхността, предаващи едва доловимия сигнал за тревога, а единичните капки, които проехтяваха от време на време, падащи върху водата, вече не се чуваха толкова отчетливо. Водата се обърка и започна да се блъска в стените на кулата, сякаш не можеше да си намери място. Агнес погледна към отражението си във водата, но не успя да види нищо, освен тънкия червен отблясък по краищата на образа си. Вдигна поглед към стълбите от вътрешната страна на кулата и предпазливо сложи крак върху първото стъпало. Беше влажно и хлъзгаво, но тежките ѝ кубинки я пазеха. Погледна отново към водата, беше убедена, че ще намери някаква логика и подредба в движението ѝ, ще успее да си я обясни, сякаш може би малки лампички от детски лазерчета-играчки сформираха калейдоскопови снежинки, които се завихряха…

Всъщност искаше просто да знае, че е по-силна. Да разбере, само за да се наложи. Да се увери, тя и всички, чието мнение имаше значение за нея, че е по-силна от водата. Да е привидно победила. Това ѝ даде сили да продължи нагоре по стълбите, ляв, десен, една напред, една нагоре, вече през една, препускаше както не бе правила от малка, но когато се обръщаше за миг назад, виждаше, че водата бавно, но сигурно я настига. Започна да се изморява, след стотното стъпало спря да ги брои, защото това я забавяше допълнително, а водата все така беше по петите ѝ, не знаеше как да си го обясни, но знаеше, че просто трябва да действа, да продължава напред, защото това вече не са кротките безметежни морски дни, а ядосаната, всепомитаща и бедстваща вода, а кулата се стесняваше ли, стесняваше нагоре, вече на стъпалата имаше място само колкото за двата ѝ крака, а сега вече само за един и половина, може би не трябваше да слагам отново тези груби обувки, помисли си, десетина стъпала по-нагоре на едно стъпало оставаше място само за единия ѝ крак, почна да се блъска в студените влажни стени на кулата и да губи баланс…

Водовъртежът я поглъщаше, разтягаше до неузнаваемост, правеше фигурата ѝ тънка, много тънка, както винаги си бе мечтала, тя опъваше силно ръце над главата си, затваряше очи и се завърташе много, много бързо по часовниковата стрелка, водена от някое полукълбо, лявото или може би дясното, горното или може би долното, и някак, както се въртеше, времето спираше. Яркочервената ѝ коса се завихряше около нея и сякаш също се разтягаше и я обхващаше цялата, така че от скоростта започваше да прилича на едно малко червено вретено, около което се наплиташе ли, наплиташе косъм след косъм, цветът ставаше все по-плътен и богат, все едно невидим брояч отмерваше процентите какао в шоколада, 60…61…62…ритмично и все по-бързо се завихряше около нея, а водовъртежът остана отстрани, вперил в нея всичките си възможни очи, дълбоко сини, разбиращи всичко и водни, но разбиращи всичко не със свещено земно спокойствие и търпение, а с дълбочина и тихо изчакване на удобен момент…

В момента, в който фигурата вече беше оформена като вретено, а от Агнес отдавна не беше останала и следа, водовъртежът реши, че ще си поиграе известно време с издълженото тъмночервено образувание, ще го повърти още малко в обятията си, колкото да му се надсмее, привидно свършил с отмъщението си, отмъщението на всяка вода над огъня, пожелавал да я победи. Реши за всеки случай да остави кулата цяла, може да потрябва и друг път, не се знае, но да видим какво още можем да направим с това вретено, интересно е, мислеше си водата, докато тласкаше нагоре това, което все още оставаше,

от нажеженото вретено започнаха да изскачат искри и дим при всяко докосване на водата, то се съпротивляваше с всичките си сили, първо изскочи една искра, цопна като „жабка” в езеро два-три пъти по вертикалните стени на водовъртежа около нея, но изгасна бързо, втората искра цопна веднъж или може би два пъти и изгасна, третата изобщо не опита, четвърта нямаше, малко по малко вретеното започна да се разпада като въглен, първо най-горната част, после най-долната, после се оказа, че цялото е пронизано от нишките разпад, а отвътре беше черно, черно, отдавна изгоряло и сякаш непомнещо живота, който носеше в себе си съвсем до скоро, черни отломки падаха във водата една по една и въпреки, че всичко се случваше много бързо, всяко око на водовъртежа със задоволство успяваше да проследи всяка една отломка, която падаше, всяка поредна една, докато от овъгленото вретено накрая не остана само едно кръгло и нетипично малко отломъче,

водата плахо го огледа, почуди се защо е такава формата му и защо не пада и не се губи надолу във водовъртежа, плавно отми едната му страна, после отми другата, после отдолу проблясна нещо червено, старателно го изчисти от всички спомени и грижи на света, фениксова мисъл прелетя из зад многото ѝ очи, но при последното пропукване се оказа не въглен, а яспис. Търкулна се и се оказа камъче. Ясно като яспис. Яс пис. И аз писах, каза за последно огънят. Отново намери признание, без да се разкае.


Свиване

Копнеж за човечни книги: резултати  

Приятели (:

Тази пролет обявихме първия си Копнеж за човечни книги. Търсихме художествена проза, издадена на български през 2013 г., която удовлетворява критериите ни, когато подбираме книги за поредица „Човешката библиотека“. Истории, които разширяват разбирането ни за другите и за това какво значи да бъдеш човек. Които ни даряват с огъня на смеха в студените зимни нощи и с прохладата на размисъла в жежките летни дни. Които вълнуват, обширяват, хвърлят ни в дълбокото и във високото. Които бихме се радвали да сме издали ние – или просто се радваме, че сме прочели.

Напомняме и какъв беше смисълът на Копнежа – да помогнем на:

  • авторите и издателите – с най-слабите звена в пътя на книгата до читателите: разгласата и разпространението;
  • читателите – с пресяване на пре-огромния брой заглавия, които излизат всяка година.

Какво се случи?

Получихме общо 5 номинации. От тях 4 ни пратиха самите автори, една дойде от издателство.

Към тях журито ни – Ана Хелс, Невена Стоянова, Калин М. Ненов и Наталия Янева – след препоръки от приятели читатели прибави още 5.

Така началният ни подбор включи общо 10 заглавия. До едно – български; тази година преводни предложения нямаше.

След няколко месеца четене и обсъждане, ето и резултатите:

За 2013-а даваме отличия в две категории.

Категорията „На косъм“ включва книги, които ей тоничко не им дотигна да грабнат безрезервно умовете и сърцата ни.

Книгите в случая са книга: поредицата от свързани истории „Пет приключения на Витек Диман“ от Димитър Цолов. Поздравления!

Втората категория тържествено и свръхсериозно именувахме „Носители на всенародната любов“. Тя е за книги, които всъщност нямат нужда от наградата ни: зад тях стоят достатъчно солидни издателства или пък авторите им знаят как да стигнат до читателите и без посредници.

През 2013-а тук отличаваме:

  • Жената, която търсеше любовта“ от Ивинела Самуилова;
  • Голямото приключение на малкото таласъмче“ от Никола Райков

По-здравления!

През следващите седмици ще публикуваме представяния-Посестримявания на отличниците. (Без Таласъмчо. Него вече си го знаем.)

Междувременно участниците в журито може да споделят личните си впечатления, в отклик отдолу.

А догодина – нов Копнеж. :) 2014-а, според това, което вече сме видели, се очертава много силна.

На вдъхновение!

Свиване

Видео уроци за HR специалисти: "Социалната мрежа"  


Филмът за създателя на Facebook показва колко важни за успеха са нестандартният поглед, отдадеността на идеята и постоянството
Свиване

Филипини (15)- Паралелен свят  

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Ха, ето го и щъркелът! Най-после. „Кими, как се казва тази птица?” - „Не знам името на птицата, но тя е българска и когато в България е зима, тя идва тук на топло при нас. Птица с двойно гражданство” – рецитира паметливо Кими.

ето го щъркелът!

ето го щъркелът!

Хубаво, сега вече спокойно можем да посрещнем Коледа. Първата ми тропическа Коледа. Трогателни са снежните човеци, Дядо Коледа с дебели червени дрехи и украсените елхички под палмите, контрастът е впечатляващ. Като се замисля, Христос не е роден сред снежни преспи, а именно в жегата на юга. Колко трябва да е силен и натрапчив общоприетият европейски стереотип за празнуване на Рождество Христово с шейнички и елхи, за да завладее целия свят…

под палмата – елхичка

под палмата – елхичка

тропически цветя по елхата

тропически цветя по елхата

пред входа на хотела

пред входа на хотела

на входа на казиното – свята сцена

на входа на казиното – свята сцена

Лунапаркът цяла година е затворен предколедно

Лунапаркът цяла година е затворен предколедно

Лунапаркът е затворен през цялата година в очакване на Коледа, любопитна съм най-после да вляза да го видя… В подготовката на празника има и нещо детинско – като например персоналът на болницата или на хотела да трябва да подготви танц и да го представи пред гости – официални лица; съвсем като в детската градина. Обикновено докторите са разделени от медицинските сестри, но тази година ще е по-демократично, всички заедно ще танцуват, а Агнес има честта да подготви тържеството, което я хвърля в ужас…

В нашия хотел е същият кошмар, и старите служители пред пенсия трябва да се включат във веселяшкия танц. Предполагам, че не е филипинска традиция, а е взето назаем от онези инфантилни американски филми с мажоретките. Силно е влиянието на последните господари на островите.

предколедни ученически представления пред мола

предколедни ученически представления пред мола

публиката си е намерила място

публиката си е намерила място

преди състезанието

преди състезанието

През декември и януари ще се наслаждаваме на най-хладното време по тези земи – температурата пада до 25 градуса – много уютна топлина за човешкото тяло. Може би за европейското, защото местните пак не са доволни – сутрин е толкова студено, бр-р-р, навличат якета, а на обяд пък става прекалено горещо – няма угода за тях…

Чужденците, които срещам тук, нямат желание да се слеят с околната обстановка, да попият от новите многоцветни светове и да се почувстват истински свободни. Те питат само за луксозните плажове и това е всичко, което ги интересува. А луксозните курорти навсякъде по света са еднакви и в тях няма никаква загадка. Загадката е най-прекрасното нещо. Когато нещо не може да се предвиди – ето, това е за мен.


Рон тъкмо навлезе в разказите ми като един от героите, когато внезапно изчезна. И друг път се е случвало да отсъства от работа, да си взема неплатена. Веднъж беше пристигнала дъщеричката му, взе си десет дни, за да бъде с нея. После няма да я види дълго – може би година… Друг път го изненада приятелката му от Канада, и на нея посвети няколко дни. Поиска и един ден след атаката на кобрата, за да се съвземе от уплахата.

Но този път го нямаше без причина. Попитах на рецепцията – момичето не знаеше нищо. Отсъствал от работа, звънили му, не отговарял, телефонът бил изключен. Попълниха набързо освободеното място, без повече да се интересуват от Рон. Назначиха друго момче.

Рон пристигна на работа в хотела едновременно с нас – преди десетина месеца. Първите разкази за филипинските обичаи, за растенията и животните чух от него. Умен и с широк поглед, той имаше отговор на всичките ми въпроси. Той пък се съветваше с мен по житейски проблеми като с човек, повече живял. Тогава цялата му обърканост го напускаше и отново ставаше предишният – свободен и ведър. Завършил е колеж за полицаи, харесва си работата: „От малък разпознавах лошите хора”. Преливаше от гордост, че му възложиха да ръководи момчетата от охраната, повишиха му и заплатата. Планираше да остане още година и да замине в Канада при Дорина. Ще събира пари, за да може да вижда по-често детенцето си. Филипинецът споделя охотно, особено като срещне дружелюбно и искрено отношение. Така научих и житейските кривулици на много от таксиметровите шофьори, без да съм целяла ни най-малко това.

И изведнъж – да изчезне просто така, без сбогуване дори… Ама че работа… Питах колегите му за някаква следа – нищо. Изглеждаха искрени. Тревожех се, особено след като Агнес ми каза, че стават убийства в Олонгапо. Жив ли е…

Овенът в мен пробуди детектива и двамата се втурнаха да разрешават загадката. Но често сложността се крие в простотата. Така ненадейно се запознах и с невидимите, паралелни жители на Субик. Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек… И няма проблем, който да е толкова сложен, че да не може да му се намери просто решение, ако на него се погледне по правилния начин.

залез над Субик

залез над Субик

морски залез

морски залез

Вечер слизам в двора да се порадвам на залеза, той е особено красив тук, в тропиците. Последните червени отблясъци на светлика потъват в черната паст зад хоризонта. Сякаш огнена планина се топи в пространството. Нощта пада светкавично, никакъв здрач. И тишината е мастилена като небето. В една такава вечер се заговорих с Джей Си, който беше дежурен пред втората от общо трите сгради на хотела, наричани тук вили.

третата вила – през деня си изглежда нормално

третата вила – през деня си изглежда нормално

поляната пред вилата

поляната пред вилата

„Знам защо го няма Рон – каза неочаквано младежът. – Само на мен каза, преди да замине. Много се страхуваше от призраците, навсякъде ги виждаше, постоянно бяха покрай него. След като избяга, си смени номера на телефона, за да не може никой от тук да го намери.” Това вече е сериозно – в тази криза да загубиш работата си заради духове! Да не сме в някой шотландски замък през средновековието…
Какво ли страховито изчадие се е явило пред клетия младеж, за да го накара да избяга панически и завинаги. Изглежда съм имала изумен вид, защото Джей Си бързо добави: „Тази нощ съм дежурен и на двете вили. Трябва по три пъти да ги обиколя до сутринта, проверявам във всяка стая за крадци. Тъй като третият и четвъртият етаж не са довършени, навъртат се разбойници да крадат кабели и плочки. В сградата не живее никой, само една от стаите е купена от възрастен индиец, но той идва много рядко.” /днес научих, че и той се е изместил в първата вила, където живеят най-много хора./

Джей Си

Джей Си

Всъщност усетих, че страхът на момчето идва не от живите, а от душите на мъртвите, които са дългогодишни господари на това място.
„Страхуваш ли се, Джей Си?”
„Страх ме е, разбира се. Но като си помисля, привиденията не могат да те наранят, само те плашат. А на мен заплатата ми трябва, две деца имам.” Младият човек е на 26, но от две години е вдовец, жена му е починала при раждането на втората им дъщеричка. Реших да се включа в обиколката, когато са двама души, не е толкова страшно. Имах да им казвам нещо на тези отвъдни безплътни създания, ако могат да ме чуят – да спрат да тормозят момчетата, те просто работят тук и не са виновни за нищо.


Въоръжени с електрически фенери, опънахме платна към призрачното царство. Фоайето е осветено, но странно, светлината не намалява усещането за запустялост и забвение. Мъртвешка тишина. Качваме се по стълбите и стигаме до дълъг коридор, безлюден и тъмен в дъното. Никой. Нищо. Потръпнах от ужасното усещане за обреченост, което предизвикваше в мен дебнещата пустота на сградата. Отваряхме вратите една след друга и всеки път бях готова да видя нещо чудовищно, свръхестествено. Тъжни самотни врати, неотваряни никога от обитатели.

недовършена стая в третата вила

недовършена стая в третата вила

Фенерите ни кръстосваха лъчи, докато осветяваха ивици от стените и тавана. Дали някога тук ще живеят хора… И какво е накарало строителите да оставят недовършени половината стаи и да избягат. Не ще да е само липса на средства, както ми обясняваха преди това.

Не изглежда като лунапарк извън сезона, който е потискаща гледка и винаги там се случват ужасяващи неща, а като място, изоставено от живите и обитавано от незнайни тъмни сили. Погледът към улицата попада на осветени от лампи болнични бараки от американско време. Също изоставени. Сега те гледаха със зарешетените си прозорци тихи и смълчани като сърце между два удара.

болнични бараки, снимах ги на другия ден от хотела

болнични бараки, снимах ги на другия ден от хотела

Времето спря своя ход, облегна се на оградата отсреща и си почина. Душно се стеле лепкава тишина, тя ни обхвана като усукана лиана и заслушани в нея, чувахме ударите на сърцата си. Камбанен звън в черна нощ. Мислите ми нямаха нищо общо с бодрия разговор за ежедневни неща, който водех с младежа. Ако в този момент изскочеха крадци, щях да въздъхна облекчено – все пак живи хора.

Нямаше дълги безумни въздишки като последния дъх на смъртник. Вместо това обаче иззад една затворена врата на третия етаж се чу ясно детски плач, на дете около три – четиригодишно. Изплака два пъти и зачака за реакция. Спогледахме се с Джей Си, лицето му се смени, и той чуваше същото, но замълча. Странно защо, но този звук не ме изплаши, само събуди майката в мен. Промъкна се като крадец в душата ми тревога за всички бедни създания, чиито измъчени души бродят наоколо безутешни. Едва доловима болка, подобно на повей на бриза в жежка тропическа нощ. Запазихме някакси привидно спокойствие и тръгнахме обратно, без да ускоряваме крачка. Всеки искаше да покаже на другия колко е смел.

Когато слязохме долу, и двамата спряхме. „Чу ли това?” - „Да, детски плач” – „Няма никакви деца в сградата!” – категоричен е той. Над широката поляна пред вилата тегнеше присмехулна тишина. Дори прозаичната жаба, която се прибираше от нощен лов по пътеката, ни изглеждаше подозрителна – дали не е дегизирано мистериозно същество; снимах я за всеки случай.

в отточната тръба бляскат очички

в отточната тръба бляскат очички

И аз имах трето око като малък, също като Рон – заразказва сломеният от преживяното младеж и гласът му притъмня. – Много ме измъчваха гледките на сновящи наоколо призраци. Тогава баба ми го затвори като го замаза с олио. Настъпи спокойствие, но за кратко, защото вече не ги виждах, но продължавах да ги чувам… Мисля, че не всички са зли, някои са добри и дори ни помагат… Благодаря ти, Натали, благодаря за куража.

Още два пъти ходих за дружина в извънземната вила, мрачната къща на Дракула, както се шегуваме, докато Джей Си реши проблема като просто престана да се качва на последните два етажа.
И околността отвъд оградата си е зловеща, дори и през деня /нощем не бих посмяла да се разхождам там/. Стопаните отдавна ги няма, преплавали са Голямата вода на път за дома.

входът на ресторант Холивуд

входът на ресторант Холивуд

залата на Холивуд

залата на Холивуд

стълбите към масите на открито

стълбите към масите на открито

някогашни казарми

някогашни казарми

навесът пред спалните помещения

навесът пред спалните помещения

Изоставени американски казарми и ресторанти за военните, днес почти погълнати от разкошната джунгла, тя има навика набързо да изяжда всичко, което ѝ се изпречи на пътя. Особено предизвикателно и загадъчно изглежда самотното голямо огледало на една от стените, с лице към дърветата, в което са се оглеждали самодоволните морски някога, а сега поглеждат само маймуни, змии и папагали. Или пък е вход към един незнаен свят…

огледалото към този свят

огледалото към този свят

По-късно чух безброй истории за срещи с призраци в хотела. Други пазачи са чували същото дете от третия етаж да се смее или да вика някого. Миналата година оплакванията от почиващи зачестили толкова много, че управителят, видял се в чудо, поканил свещеник да се справи с тази напаст. Дошъл той, ръсил със светена вода навсякъде, казал подходящи молитви и си заминал. Привиденията се събрали на съвещание и решили да останат – това е техният дом. Сега живеят паралелно с живите и се стараят да не си пречат… Смърт няма. Съществува само преход между два свята.

По този повод научих и за многобройните народни вярвания на филипинците, но за това – в следващата част.

Към Филипини (14) - Празници и Пълници

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева

Свиване

Текстът на Ригведа и относителната хронология на неговите части  

Т. Я. ЕЛИЗАРЕНКОВА

Огромно по обем събрание, Ригведа се състои от 1028 химна с различна дължина: от 1 (I, 99) до 58 (IX, 97) стиха (средната дължина на химн е 10-11 стиха). Сред тях 11 допълнителни много късни химни, чийто текст е зле съхранен, – тъй наречените химни валакхиля (vālakhilya), вмъкнатите в мандала VIII след химн 48. В Ригведа има всичко 10462 стиха. Химнът традиционно се счита основна композиционна единица в Ригведа, химните съставят по-големите части на паметника.

Колко важно е било разбирането за химна като такъв, или хвалебствената песен, за поетите на Ригведа, може да се съди по това, че когато се говори за него в текста на Ригведа се използват повече от 50 синонима1, сред тях е думата r.c (от глагола arc “възпявам”), дало названието на цялото събрание и suˉkta (букв. “произнесен прекрасно”) – термин, употребяван в туземната екзегетическа литература.

Химните в Ригведа образуват цикли или мандали (man.d.ala букв. “кръг”, “диск”), които в сборника са общо десет. Те имат различни размери, но мандалите от I до X включват еднакъв брой химни – 191, което е свидетелство за специален замисъл на редакторите на събранието. Първите европейски изследователи на Ригведа са считали делението на мандали естествени за този паметник2; с развитието на екзегозата на текста на Ригведа става ясно, че делението е сравнително късно. Названието “мандала” явно не е случайно (в Атхарваведа, например, съответстващите големи деления на текста се наричат kān.d.a “отрязък”, “част”, “книга”). Поезията на ришите е съсредоточена около всичко на всичко няколко мита, съдържанието неизменно се повтаря, разстилано концентрично от едно ядро.
Тъй като Ригведа е била свещена, явно много рано е възникнала потребно­стта в химните да се въдеде ред, да се аранжират те по определен начин, да се кодифицира цялото събрание и по такъв начин да не се допуснат отпадания или вмъквания в неговия състав, като се отчита фактът, че разпространяване­то на текста се е осъществявало изключително по устен път.
Между периода на създаването на отделни химни и периода на ко­ди­фи­кацията трябва да са минали най-малко няколко столетия. Химните се пазе­ли в жречески семейства, от чийто предци някога са били създадени. Химните от мандали II – VII са обединени на принципа на принадлежността към един или друг полулегендарен род певци. Традиционният коментар е техен (anukraman.ī), понякога те се мяркат като имена и в текстовете на самите химни. По традиция се счита, че мандала II са създали ришите от рода Gr.tsamada, III – от Viçvāmitra, IV – от Vāmadeva, V – от Atri, VI – от Bha­radvāja, VII – от Vasis.t.ha. Тези мандали е прието да се наричат “фамилни”. Общопризнато е, че те съставят древната основа на Ригведа, върху която е издигнато постепенно цялото събрание. Названието е условно, тъй като групата химни в другите мандали също се приписват на определени родове певци. Коментариите назовават името на автора на всеки химн, но на този списък не всякога може да се има доверие (за какво – ще става въпрос по-ната­тък), тъй като понякога авторството на химна се приписва на божеството, на което съответният химн е посветен.
Химните на фамилните мандали са с някои характерни особе­ности по отношение аранжировката, които ги отличават от химните на други­те мандали. Те са посветени на различни богове, макар в рамките на всяка мандала да съществува приблизително една и съща последователност на богове­те. В началото са химните за Агни, после – на Индра, по-нататъшната последователност е спазена не тъй строго: на трето място често са разположени химните за Вси-Богове (Viçvedevāh.); химните за богинята Ушас обикновено следват химните за божествените близнаци Ашвини. Тези законо­мерности за първи път са отбелязали от А. Берген3, а след това – уточнени от Г. Олденберг4. В рамките на групите, посветени на едно божество, химните на фамилните мандали са разположени в съответствие с намаляването на броя на стиховете. Ако два химна са с равен брой стихове, то първо място заема този, чиито стихове са издържани в по-дълъг размер. На същия количествен принцип, но в обратна посока са се регулирали, очевидно, обемът и последователността на самите фамилни мандали. Те са били разположени по увеличаване числото на химните, но този ред е бил нарушен от по-късни добавки5 (мандала II – 43 химна, III – 62, IV – 58, V – 87, VI – 75, VII – 104.
Мандалите I, VIII и X не са свързани (всяка) с определен род риши. В тях химните са разположени по групи, които принадлежат на един род пев­ци, т.е. отново на авторски принцип. Но имената на тези създатели на химни не съв­падат с имената на творците и пазителите на фамилните мандали. Установено било, че най-ранни добавки към фамилните мандали трябва да се счита втората част от мандала I (химни от 51 до 191). Това, че първата част на тази мандала (химни от 1 до 50) е била впоследствие включена в нейния състав, подчертава нейното значително сходство с мандала VIII. Повече от половината химни на тази част на мандала I принадлежи на семейство Канви (Kān.va), на което принадлежи и първата част (химни от 1 до 66) на мандала VIII. Тези части на мандали I и VIII имат сходство по отношение структурата на химните, тяхното съдържание и стил. Мандала VIII забележимо се отлича­ва от фа­милните мандали и по аранжировка на материала (тя не започва с химни за Агни, той се появява в нея само след Индра, Ашвините и Марутите) и по много други параметри. Освен това, отбелязвало се е, че мандала VIII има несъмнена връзка с мандала IX: в тях се срещат цяла редица общи стихове. Накрая мандала VIII се отделя сред другите мандали на Ригведа с това, че нейните химни имат в основното изкуствена за Ригведа структура – в една строфа са обединени стихове от различен тип (брихати, какубх, ушних и др.). Тази мандала съдържа необичайно голямо число дълги химни. Тя се отличава също и с някои редки митове, имена на царе с явно неарийски про­изход. Мястото на мандала VIII в Ригведа не е изяснено съвсем.
Мандала IX се отличава от всички останали мандали по това, че е посветена на едно божество – на Сома-Павамана (Soma-pavamāna) “Сома чистият”, т.е. сокът сома в процеса на приготвяне от него на напитката на безсмъртието и на боговете амрита (am r. ta)6. Доколкото ришите – авторите на химните от мандала IX принадлежат на същите семейства, които са и автори­те на фамилните мандали, първо, и фамилните мандали не съдържат нито един химн за Сома-Павамана, второ, бил е направен извод, че тези химни са били извлечени от фамилните мандали и обособени в особена мандала за литургически цели. Както справедливо отбелязва Я. Гонда, това означава също така отделяне на ритуалното ядро от текста на фамилните мандали и съ­ответно по-малка ритуална ориентираност на тези мандали7. С фамилните мандали мандала IX е обединена и от общи структурни особености, например, наличието на едни и същи рефрени, характерни за семействата риши, създали фамилните мандали. Това говори само за по-късния характер на мандалата като такава, но не и химните, които влизат в нейния състав. Сред тях може да има има и необикновено древни, доколкото култът на сома / хаома принадлежи още на общия индоирански период. Към такава гледна точ­ка за мястото на мандала IX в Ригведа-самхита се придържат Г. Олтенберг8, А. Кейт9, Л. Рену10. По-малко аргументиран е възгледът на В. Вюст11 и М. Винтерниц12 относно това, че мандала IX представлява най-древната част на Ригведа, която предшества дори фамилните мандали, само на основание индоиранския култ към сома / хаома.
Мандала X единодушно се разглежда от учените като по-късно прибавена към всички останали мандали. Л. Рену я нарича конгломерат от добавки, прибавени към вече завършеното и окончателно утвърдено събрание13. Свидетелство за това са по-късният характер на езика и метриката, различните принципи на аранжиране на химните, появата на нови теми и редица нови идеи в областта на космогонията, появата на някои нови митологически персонажи и изчезването на старите и др. По-малко архаичният характер на езика и дори някои следи на изместена диалектна база на мандала X в сравнение с другите, особено с фамилните мандали, се проявява съвсем отчетливо. Във фонетиката това е забележимо в разпространението на l в сравнение с r (свидетелство за диалектната промяна към изток – сравни по-нататъшното разпределение на l и r например, в средноиндийските пракритски диалекти); изменението и унификацията на характера на сандха на ударените i, u; свързаното с това, в някаква степен, разпространение на контракцията на гласните и по-рядко срещащия се хиатус*. В морфологията се забелязва определен стремеж към унификация (вариант на окончанието N. pl. -āsas, употребяван наред с -ās се наблюдава сравнително рядко) и към елиминацията на отделни неясни форми (частиците īm, sīm (по произход Acc. sg., употребявани недиференцирано по отношение на лице и число), близо до изчезване). В областта на лексиката е характерна появата на някои нови думи, обичайни за по-късния санскрит, но които не се срещат в други части на Ригведа, например: kāla “време”, laks.mī “щастие”, evam “така” и др.14. В митологията се наблюдават някои важни изменения и промени. Напълно запазват позицията си тъй популярните богове в Ригведа като Индра и Агни. Ушас напълно изчезва, губят своето значение Адитите, сред които Митра-Варуна са играли много важна роля. На преден план се извежда поня­тието “Вси-Богове” (Viçve devāh.) и, особено явно се извеждат на преден план такива абстрактни понятия като Гняв (Manyu), Вяра (Çraddhā) и др. В областта на съдържанието възникват нови теми: философско-спекулативни и космогонически. Срещат се нови жанрове на обредни химни: сватбени и погребални. Химните-диалози получават много по-широко разпространение в сравнение с другите мандали. Може да се каже, че този жанр се разработва именно в мандала X. Всички посочени особености убедително потвърждават късния характер на мандала X.

Неведнъж са правени опити да се установят по-малките хронологически плас­тове в Ригведа чак до отделянето на различните хронологични слоеве в състава на отделните химни. Като цяло тези опити са нямали успех15. Няма успех установяването дори на отно­сителната хронология на отделни фамилни мандали – при различните из­следователи резултатите са различни.16
Това не изключва възможността за отделни късни интерполации (многочисле­ни) във вид на рефрени, стихове и дори цели химни. Но далеч не винаги се удава обективно и аргументирано да се отдели архаичното от по-късното.17

Освен делението на Ригведа на мандали, съществува и традиционно деление на текста на равни части за удобство на заучаването им наизуст. Целият текст се дели на осем равни части (as.t.aka), те от своя страна са разде­лени на глави (adbyāya), а главите – на раздели (varga). Това деление е олекотявало устното предаване на текста.
Ригведа е дошла до нас в две редакции: самхита (sam.hitā) – по-древен цялостен, единен текст, в който думите са съединени в единна последователност по правилата на фонетичната асимилация и изменения на местата на сглобките и по-късната падапатха (padapāt.ha букв. “четене по думите”), в която правилата на сандхата са отстранени и текстът е даден във вид на отделни думи (а в ред случаи и във вид на отделни морфеми) в онази форма, в която ги изисква граматиката. Например, III, 44, 2:

самхита: vidvā’m.çcikitā’vnharyaçva vardhasa índra víçvā abhí çríyah. |
падапатха: vidvā′n | cikitvā′n | hari`açva | vardhase | índra | víçvāh. | abhí | çríyah. |
превод:
“Ценител, прозорливец, о, обладателю на златистите коне,
ти растеш, о, Индра, над всички съкровища”.
Интересно е, че в падапатхата ги няма химните Vālakhilya – късните интерполации в мандала VIII, а също и на шест стиха от други химни (VII, 59, 12; X, 20, 1; 121, 10; 190, 1-3), добавени там, видимо, по-късно.
Падапатха е възникнала в резултат на редакторска дейност на учените брахмани в този период, когато в самхитата вече не всичко е било понятно. Стремежът да се съхрани свещеният текст като неприкосновен е довело най-напред до необикновено точното устно предаване на текста на самхитата, която няма варианти, макар и да се съхранява в жреческа среда, предавана устно от баща на син, във всеки случай повече от хиляда и петстотин години. Второ, то е довело до създаването на различни допълнителни способи за запазване­то на текста дума по дума: kramapāt.ha (букв. “четене стъпка по стъпка”), където всяка дума се дава в съчетание с предидущата и със следващата (т.е думите a, b, c, d се дават като ab, bc, cd); и още по-сложно – jat.āpātha (букв. “сплетено четене”), при което всяка дума се повтаря три пъти, втория път – в обратен ред (ab, ba, ab, bc, cb, bc) и най-сложно – ghanapāt.ha (букв. “гъсто, или твърдо четене”) с твърде объркан рисунък на повторенията на всяка дума (ab, ba, abc, cba, abc, bc, cb, bcd, etc.). На трето място, започва да се създава спомагателна литература, чиято цел е да удържи и закрепи неприкосновеността на ведийския текст. Тук се отнасят пратишакхя (prātiçākhya), чието предназначение е да осигурят правилната рецитация на текста при прехода от дословна редакция към единен текст. Фактически това са първите образци на древноиндийското езикознание, достигнало в бъдеще изключително високо развитие. Тук се отнасят също и индексите (anukraman.ī), които назовават първите думи на химна, числото на стиховете в него, размерът, името на риши, мястото на химна в сборника, неговото ритуално предназназчение и божеството, на което е посветен химна.
Дошлият до нас текст на Ригведа е на школата Шакала (Çākala са последователи на ведийския учител Çākalya). Споменават се още четири редакции на Ригведа, но те не са се запазили; в същото време е известно, че школата Шакала е била най-авторитетната. Индийската традиция приписва текста на самхитата на легендарния мъдрец Вяса (Vyāsa букв. “съставител”), чието име свързват със съставянето и на други веди.
Както се спомена и по-рано, текстовете на ведите са се предавали устно. И до сега в Индия на различни места са се запазили продължители на жива­та традиция, брахмани, принадлежащи към определени школи и рецити­ращи наизуст, в съответствие с правилата на своята школа, своята веда (в това число влизат и ригведини). Най-доброто произношение (музикалният ак­цент, дължината и пр.) са съхранили жреците, изпълняващи мантрите на Ригведа по време на ритуалите, които обаче може и да не разбират тяхното съдържание, а да знаят само ритуалното им предзначение.
Ръкописите на Ригведа са много късни. В Древна Индия се е ценило устното слово, не буквата. Първите записи на индийските текстове са наскалните надписи на будисткия цар Ашока на пракрит и се отнасят към III в. пр. н.е. А първото споменаване на ръкопис на Ригведа в Кашмир се среща у знаменития пътешественик в Индия ал-Бируни през XI в. Дори и след възникването на отделни ръкописи на Ригведа, нейният текст е продължил да се разпространява устно.
От коментарната литература към Ригведа от ведийския период е била създадена “Нирукта” (Nirukta “Етимология”) от Яска (Yāska), живял, очевидно, не по-късно от 500 г. пр. н.е. В “Нирукта” се правят опити да се обяснят думи и изрази на Ригведа, станали неразбираеми, също така се тълкуват и контекстите, в които те се срещат.
Съществува много дълга традиция да се коментират ведийските тек­стове, преди всичко Ригведа, която не е била прекратявана до XVII в. Най-известният коментатор на Ригведа е Саяна (Sāyan.a), брахман от Южна Ин­дия с дравидски произход, живял през XIV в. Той се опирал на много свои предшественици. От тях до наше време са дошли откъслечни комента­ри (bhās.ya) на Скандасвамин (Skandasvāmin) от VI или VII в. сл. н.е. и пъл­ният коментар на Мадхава (Mādhava) от X в. сл. н.е. Саяна е коментирал също Яджурведа, Самаведа и Панчавинша-брахмана. Освен това той е бил се­ри­озен граматик, познавач на ведийския акцент и добре е познавал древ­но­индийските източници, но неговите коментари от съвременна гледна точка не са лишени и от някои сериозни недостатъци. Саяна е бил отдалечен от Риг­веда от огромен период от време, през което много от препредаването на древната традиция е могло да бъде изгубено. Неговия възглед за Ригведа е бил ритуален и той тълкува целият паметник от тази гледна точка18. За него Ригведа не е съществувала в историческа перспектива. Неговите коментари широко се ползват в най-добрите от пълните преводи на Ригведа на западен език – напр. в немския превод на К. Гелднер, – но да се превежда Ригведа като се опираш на Саяна е невъзможно.

1 Вж. Елизаренкова Т. Я. Грамматика ведийского языка. С. 40.
2 Вж. напр. Roth R. Litteratur und Geschichte des Veda. Stuttgart, 1846. S. 6.
3 Bergaigne A. L`histoire de la Samhitā du “Rig-veda”. P., 1886-1887.
4 Oldenberg H. Die Himnen des Rigveda. Metrische und textgeschichtliche Prolegomena. Berlin, 1888. Bd. I.
5 Според М. Блумфийлд, от 30 случаи на повторения в мандала IX, 10 са общи с мандала VIII: Bloomfield M. Rig-Veda Repetitions. P. 644.
6 За тази мандала вж. поясненията на К. Гелднер в т. 3 на негoвия превод на Ригведа на немски: Der Rig-Veda aus dem Sanskrit ins Deutsche übersetzt. The Harvard Oriental Series, vol. 35. Cambridge Mass., 1951. P. 1-9.
7 Вж. Gonda J. Op. cit. P. 11.
8 Oldenberg H. Prolegomena. S. 251.
9 Вж.: Keith A. B. // The Cambridge History of India / Ed. by E. J. Rapson, V. 1 Cambridge, 1922. P. 77.
10 Renou L. Les refrains dans le R°gveda // EVP. T. II. 1956. P. 39.
11 Wust W. Stilgeschichte und Chronologie des Rigveda. Leipzig, 1928. S. 165, 169.
12 Winternitz M. Op. cit. S. 53.
13 За тази мандала вж. Renou L. La composition du dixième man.d.ala // EVP. T II. 1956. P. 1-29.
* лат. “отвор” – неблагозвучие поради съседство на две предимно еднакви гласни в една дума или в следващи една след друга думи.
14 Вж. Macdonell A. A. Op. cit. P. 44-45.
15 Напр. неуспешният опит на Е. Арнолд да раздели Ригведа на хронологически плас­тове независимо от мандалите. Вж. Arnold E. V. Historical Vedic Grammar // JAOS. Vol. 11. 1890 – критикувана от Олденберг. Вж. Oldenberg H. Prolegomena. S. 78; JRAS. 1906. P. 484-490, 716-722; 1912. P. 726-729.
16 В. Вюст, напр., счита за най-древна мандала II, а В. Порциг – мандала III и пр.
17 Опитите на А. Естелер да разглежда дошлия до нас текст на Ригведа като па­лим­псест, създаден от работата на брахманите-редактори на мястото на древния текст, не срещат подкрепа. Вж. напр. Esteller A. // ABORI. V. 51. Poona, 1970 и др.
18 Подробно вж. Gonda J. Op. cit. P. 41-42.

Превод С. Савчев


декември 17, 2014

Свиване

Обявиха наградените в конкурса за Националната награда за поезия “Иван Николов”  

  За 20-а поредна година Издателство „Жанет 45“ – Пловдив връчи годишната Национална награда за поезия „Иван Николов“. На 17 декември 2014 г. в Съюз на архитектите в България, на ул. „Кракра” 11 в София, журито (в състав – Надежда Радулова, Дарин Тенев и Здравко Дечев) обяви следното решение:
  Голямата награда за поезия „Иван Николов – 2014“ не се връчва.
  Журито присъди две първи награди – плакет от художника Христо Гочев и парична премия от 4000 лв. – на Катерина Стойкова-Клемър за книгата „Как наказва Бог” и на Васил Балев за книгата „Стихотворения”.
  Журито присъди и две поощрителни награди (диплом и 1000 лв.) на Албена Тодорова за книгата ѝ „Стихотворения” и на Белослава Димитрова за „Дивата природа”.

Свиване

Добрите примери: Бул. "Христо Ботев" 95  


Една от любимите ни рубрики, която за съжаление рядко имаме възможност да попълним с нови публикации, е "Добрите примери". В нея представяме реставрации и обновявания, които връщат към живот и достойно съществуване перлите на някогашна София.

Днес се спираме на булевард "Христо Ботев" 95, където привършва обновяването на една от най-представителни сгради в тази част на града. Къщата е построена от Барух Мюшолам през 1912 година за доходно здание. 

Сградата през 70-те години

До неотдавна зданието се вписваше в цялостната запуснатост на района

Днес, след добре изпипаната работа, сградата грее в новите си дрехи

Детайли

 При обновяването зданието се е разминало само с една умерена надстройка

Дано тази прекрасна реставрация повлече крак и скоро видим и други обновени сгради в тази интересна, но безкрайно запусната и неприятна за пешеходците част на София.


Свиване

Непубликуваните  


Декемврийското четене на непубликувани текстове. Вторник, 20 часа. Нервен съм и главата ме стяга. Шумно ми е, бързо ми е. Изтръпвам от най-малкото движение на всяко човешко същество в стаята. Движите се, мърдате се, кълчите се, дишате ми в ухото, пиете неща, които миришат силно. "Здрасти, Шентов!", "К'во става, брат?", "Where Did You Sleep Last Night" на Нирвана, ски скокове на широк екран.

ти вече знаеш знаците:
тежестта долу в стомаха
когато лицето изтръпва
бързите мисли
убийствено бързи

Навън съм от четирите стени на своята крепост, навън - където животът се случва без мен, защото аз отказвам да встъпя в него. В този свят аз съм чисто гол, а всички са пияни. Гледам под вежди като подкупен съдия на футболен мач. Всички играчи са с тежък ерготизъм. Моето красиво момиче! Тя попива с нежна ръка гадните вибрации, които избиват като студена пот от челото ми. Искам да изтрия всичко и всички за да останем само аз и тя в този шибан бар.
Само аз и тя в този шибан свят. Аз и тя. Аз.

те
са
десетки
милиарди
милиони
легиони
от тежки същества
с ефирни цветни
крила

Поетите се качват един по един за да четат непубликуваните си и нови стихотворения. Поетите се качват послушно и четат парчета от душите си от парчета хартия. Oт взети на заем мобилни телефони. Публиката шуми нервно, дрънчи с чаши, накити и ключове в ушите ми. Поезията е фон. Коментари, разговори. Дъхът ви оставя следи от остри нокти по периферията на нервната ми система. Ще стана и ще замахна веднъж и ще изрина всички в този шибан бар. В този шибан свят. Целият шибан свят е на един шамар живот, а аз имам всичката сила в свитите си юмруци. Силата е кисела. Поезията е фон. Чувам с усилие.

какво правиш?
заравяш глава във земята

какво искаш?

да избягаш
изчезнеш
изтриеш

Духът куче и номерът на китайката. Елегия за мъртвия сетер на един съученик, с който никога не съм бил близък. Петър, с който не съм се виждал от 15 години. Идва и поздравява. Омеквам. Дишам. Това е добре. Поетите четат. Едно момиче с глас, който пронизва мозъка. Видински има хубав Стратокастър. Поетите. Друго момиче  - с глас, който успокоява. Не чете. Импровизира? Не мога да плувам в това, което излиза от устата ѝ иззад маската. Коментари, разговори.

бягай от другите
бягай, бягай далече
от другите

звуците, звуците
господи! звуците

Време е да се кача там, където се качват поетите. Минавам покрай момичето с диагоналите. Не гледам в нея, но тя гледа през мен с обектива си. Стар приятел, представя ме с брилянтите ми постижения от миналото.

"Тихо, ей!"

нека прелистим още хиляди
страници
нека напишем
с кръв имената си

нека смалим света
до една по- удобна перспектива
триумфи
пристрастия
обвързващи норми
заблуди


Аз съм най-непубликуваният съвременен български поет. Половината ми стихотворения са писани на хероин, а другата половина - в комуна. Слизам от сцената щастлив и топъл. Няколко ръкостискания. Прегръдката на моето момиче и нейното "ти си страхотен". Идват хора и ми говорят. Искаш ли да четеш в Пловдив? Добър си, но ги пиши по-кратки! Бях забравила защо ти харесвам нещата. Пушиш ли коз?

Вече нищо не ме дразни.
Вече съм при пеперудите.

господи!
тя отлетя
с пеперудите.

16 декември 2014



Свиване

Луксозният часовникарски бранд Tag Heuer подготвя конкурент на Apple Watch  

Луксозният часовникарски бранд Tag Heuer подготвя конкурент на Apple Watch
Преди четири месеца екип на Tag Heuer е започнал разработката на умен часовник, потвърди шефът на часовникарското подразделение на групата…
Свиване

Против съм тоталнта глупост на ГЕРБ да национализират частните пенсионни партиди на гражданите  


Аз не съм съгласен с предложената от ГЕРБ мека национализация. Дори БСП не посмяха с чак такъв социализъм. 

  • Въпреки че съм съгласен с тезата, че сегашните частни фондове може да имат проблеми (събсидиране на собствениците, мафиотско поведение, грешни инвестиции), то това е риск само за вложителите им (за това и имат право на избор, и могат да си сменят фонда по всяко време) и проблем от естеството на КФН и ДАНС. Слабостите тук и на системата за контрол и сигурност, не трябва да бъдат прехвърлени върху всички граждани чрез секвестирането на парите им, а да се решават директно. Така че съм против национализацията и смятам, че това оправдание е несвързано и не я оправдава. 
  • На синдикалният лозунг "не знаете къде са парите ви", ще отговоря, че най лошото на предложената от тях алтернатива, е че ще знам къде ще са парите ми! Разглеждайки дефицита на НОИ, е очевидно че те ще изчезнат само за 2 години, и след това чрез постепенната неактуализация на пенсията ми, дори обещаното "увеличение" на държавната ми пенсия ще се приравни на нула, въпреки допълнително създаденият дълг за децата ми от операцията.
  • На приказката на другарят социалист Горанов, че секвестирането е разбираш ли демокрация, защото давало право на избор, ще му кажа, че това е лъжа и той го знае отлично (освен ако не е идиот, за което напоследък не мога да не отбележа че имам съмнения). "Избор" значи да можеш да избереш и в двете посоки - парите от частният фонд да отидат в НОИ или парите от НОИ в частен фонд. Няма избор, когато можеш да избереш когато и да е да прехвърлиш в НОИ но никога, през целият си живот, в обратната посока. Нещо в повече, ти си и обречен, защото ако не се откажеш от НОИ скоропостижно и изрично, държавата ти го назначава автоматично отново за цял живот, па ти се сещай после, че си сбъркал. Ако решението бе по подразбиране да се спазва сегашната схема (частен фонд, с ясни процедури по прехвърляне на партиди), и само ако изрично решиш, тогава да ходиш в НОИ, щеше да се ядва, макар пак да си е национализация. Но по подразбиране еднопосочен избор, от който не можеш да се откажеш, не е избор. Това е налагане. Така че тук няма демокрация, другарю Горанов, тук дори няма комунизъм (няма комуни), спорно е дори дали има социализъм. Безспорно обаче, има кражба и създаване на нигерийски скам от самата държава, в полза на национализацията на последните финансови резерви на населението у нас, само и само (по модел популистки Орбан) да не се правят крещящо нужните реформи в пенсионният модел, и да захраним популизма си още 2 годинки с парите на гражданите. 
  • И отново, на заслужилият другар Горанов да му река. Това което той нарича реформа (по повод изказването му, че щом "реформаторите не искат да подкрепят (лошата ми) реформа (за която се сетих в последният момент), значи не са реформатори", е всъщност отказ от такава. Реформата на пенсионният модел, за която се говори от години е ясна. Но те решиха да я отложат при това само две седмици преди края на годината, след приет и осъден бюджет, и да финансират отлагането с парите на хората, чрез национализация Дори това да го наречем реформа, тя не е добра реформа, и не отговаря на изискванията за такава. Например тази реформа НЕ решава проблема (с дефицита) на НОИ а само го отлага (с няколко години, и то АКО няма увеличение на пенсиите), за сметка на частните партиди на по младите. След няколко години обаче, се връщаме в изходно положение при това с двоен проблем - не само как да финансираме сегашните пенсионери, но и как напълно да финансираме бъдещите.
  • Много ми е любопитно поведението на "либералите" от ДПС, които очевидно подкрепят една НЕ либерална идея. Тя би била либерална, ако наистина говорим за двупосочно право на избор - частен в НОИ и НОИ в частен, по всяко време, когато и да е. Но еднопосочен избор - частен в държавен, противоречи двойно на либералната идея (намаляване на държавата и увеличаване на правата и избора на гражданите).
Свиване

Нова разработка на Sony може да превърне всякакви очила в алтернатива на Google Glass  

Нова разработка на Sony може да превърне всякакви очила в алтернатива на Google Glass
Sony представи нов микро дисплей, който се прикрепва към всякакъв вид очила и ги превръща в алтернатива на Google Glass.…

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria