Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

май 26, 2019

Свиване

Huawei не може да използва microSD карти в бъдещите си устройства  

Huawei не може да използва microSD карти в бъдещите си устройства
Huawei вече не може да произвежда смартфони със слот за карти памет от стандарта microSD, пише сайтът Android Authority, пред…

май 24, 2019

Свиване

Гласуване  

Честичко преди избори пиша за кого смятам да гласувам, и защо. Ще го направя и този път, за изборите за евродепутати.

Към момента няма партия, която да е спечелила доверието ми дори в начален стадий. Във всяка има хора, които еднозначно отменят идеята да гласувам за нея. Има обаче кандидати, които бих подкрепил като личности.

Един от тях е Емил Георгиев. Познавам го лично и смятам, че той напълно има нужните качества за евродепутат. Сериозен и делови момък с принципи, чувство за достойнство и привързаност към истината. Не помня случай да се е показал като не-читав. Мисля, че е подходящ човек. Дали политиката няма да го промени – няма как да зная, кой би могъл да даде гаранция? Но засега оценката ми е такава.

Друга добра кандидатура за мен е Мария Спирова. Не я познавам лично, но няколко души, на които вярвам, я познават и твърдят, че на нея може да се разчита по същия начин. Така че също бих я подкрепил.

Само че този път няма да гласувам за никой от двамата. Ще подкрепя Десислава Иванчева – бюлетина 11.

Не я познавам лично. Чувал съм за нея различни мнения – и добри, и не толкова. Не зная как ще се държи тя като евродепутат.

Защо тогава нея ли?

Когато я избраха за кмет, тя се съобразяваше с интересите и желанията на гражданите. Да, това не винаги е добра идея, колкото и скандално да звучи, гражданите понякога са наивни като деца. Но в държава, управлявана – всъщност притежавана – от една ненаситна мафия, това е единствено правилният подход. Нашата мафия вижда съществуването си като zero-sum game – за нея единственият начин тя да печели е ние да губим. Затова противопоставянето между нас и нея, не по наша вина или избор, е диаметрално – за да спечелим ние, тя трябва да изгуби… Иванчева избра нас пред мафията. И мафията ѝ скалъпи обвинение, подхвърли „доказателства“ и вкара в затвора за 20 години. На дело, достойно за Северна Корея, с достоен за там съд. (Някой да знае имената на съдебния състав? Такива неща е полезно да се знаят.) За наказание, че е посмяла да служи на избирателите си вместо на капотата.

Какво ще стане утре с Емил или Мария, ако бъдат избрани? Още при първата ситуация, която касае България, ще им се наложи да избират. Дали да работят за нас и срещу мафията, или обратното… И когато работата за мафията ще означава апартаментчета и други привилегийки, а работата за нас – 20 години затвор, изборът е предрешен. Никой нормален, земен човек не избира 20 години затвор пред лукса и привилегиите. А дори те двамата да са способни да се опънат, аз не бих искал да ги поставя пред такъв избор. Най-първо заради тях самите.

Има само един начин да премахнем тази ситуация. И той е да провалим опитите на мафията да пъха непослушните в затвора за десетилетия. Знаят ли Емил, Мария и другите честни хора в политиката, че няма да ги оставим в лапите на мафията, ще имат смелостта и силата да работят за нас и срещу нея. Иначе – не, няма как.

А ще ни повярват ли те, че няма да ги предадем? Да, ако им го докажем. Думите, дори най-силните, са шум – от значение са делата. А начинът да докажем на дело, че не оставяме честните хора да гният в затвора, е да подкрепим сега Иванчева. Именно за да могат утре такива като Емил и Мария да ни представят достойно и според съвестта си. Да, не я познавам, възможно е да не е напълно читав човек – но случилото се с нея я превърна във възможност да покажем колко струваме ние, и дали заслужаваме представители, които да работят за нас и срещу мафията, която ни съсипва. Да, не мога да преценя как Иванчева ще се държи като евродепутат – но каузата на противопоставянето на мафията и силата срещу нея в България е несравнимо по-важна от поведението на кой да е един евродепутат.

(Неволно правя паралел с Джулиан Асанж. Мнението ми за него като човек не е никак добро, и някои от нещата, които върши, са за мен най-малкото спорни. Но в сегашната ситуация той е в ролята на каузата на журнализма и свободата на словото по целия свят срещу престъпленията на всяка власт – и тази кауза е несравнимо по-голяма от личните му недостатъци. Затова го подкрепям без колебание.)

Така че бих призовал всеки – ако искате да видите България свободна от всичко това, което наричаме „мафия“, „#КОЙ“ и с още десетки други подобни имена, гласувайте за Иванчева. Тя самата може да не отговаря на възгледите ни, може дори да ни изложи в Европарламента – но гласът за нея е глас за възможността утре кандидати, които съответстват на възгледите ни и не искат да ни изложат, да служат на нас вместо на мафията.

Възможно ли е тя да не бъде избрана, и гласовете ни да се разпилеят по партии, които най-малко бихме искали да ги получат? Напълно. Подозирам, че „важно е не кой как гласува, а кой брои гласовете“ ще се погрижат гласовете за Иванчева да се окажат недостатъчно. (Първите стъпки към това вече са направени – застъпниците ѝ бяха блокирани от участие в изборните комисии, в пряко нарушение на Изборния кодекс.) Но дори тогава посланието ще е изпратено, и ще е много по-ценно от един дори истински добър кандидат за евродепутат. Както мафията, така и честните кандидати утре ще знаят – ние стоим зад тези, които работят за нас, не ги предаваме. А щом сме способни да застанем зад тях с гласовете си, ще успеем да ги защитим и иначе. Или ако влязат в затвора, не много време след това пак ще ги вкараме я в парламента, я в Министерския съвет, я в Президенството. На мястото на тези, които са ги опандизвали.

Така че си струва да я подкрепим.

Свиване

Аскеер 2019 – Наградените  

Съвременна българска драматургия

  • „Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов, постановка Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив

Костюмография

  • Свила Величкова – „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Коя гад изяде кашкавала“ – Драматичен театър – Русе, „Наблюдателите“ – Народен театър

Сценография

  • Мира Каланова – „Дебелянов и ангелите“ – Драматичен театър – Пловдив, „Бащата“ – Народен театър

Музика

  • Калин Николов – „Празникът“ – Театър „Зад канала“, „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Наблюдателите“ – Народен театър

Поддържаща мъжка роля

  • Стоян Младенов за ролята на Ансел Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“

Поддържаща женска роля

  • Ирини Жамбонас за ролята на Елизе в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“, Театър „Зад канала“

Водеща женска роля

  • Радина Кърджилова за ролята на Сара в „Любовникът“, Народен театър

Водеща мъжка роля

  • Валентин Ганев за ролята на Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър

Режисура

  • Диана Добрева за „Бащата“, Народен театър

Най-добро представление

  • „Дебелянов и ангелите“, режисьор Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив

май 23, 2019

Свиване

„Ортодокс“ е вече в продажба!  

Драги мои читатели,

Романът „Ортодокс“ вече е в търговската мрежа!

Можете да го намерите в книжарниците „Сиела“, „Ориндж“, „Гринуич“ и „Български книжици“. Ако не сте го чели, ще е добра придобивка за вас – особено ако харесвате научна фантастика и хумор. Ако сте… знаете кой би се радвал на такава книга. 🙂

(Ако бихте искали да я прочетете, но не можете да си го позволите – достъпна е за свободно четене на http://www.gatchev.info/stories/Orthodox/Orthodox.html. Легално и законно. Да, имам нужда от средства – но радостта на читателите ми е по-скъпа.)

Благодаря на всички за интереса и подкрепата! Без нея не би имало как да бъде написано продължение на романа. (Защото планове за него има. 🙂 )

Свиване

За първи път в историята на Lenovo годишните ѝ приходи прехвърлиха $50 милиарда  

За първи път в историята на Lenovo годишните ѝ приходи прехвърлиха $50 милиарда
На пресконференция пред медии днес в София Lenovo представи финансовите си резултати за финансовата 2018/2019 г., приключила на 31 март…
Свиване

Huawei Smartphone Film Festival събира идеи за късометражни филми, които ще бъдат заснети с Huawei P30 Pro  

Huawei Smartphone Film Festival събира идеи за късометражни филми, които ще бъдат заснети с Huawei P30 Pro
Cinelibri и Huawei обявиха началото на Huawei Smartphone Film Festival, в който ще събират идеи за късометражни филми. Планът е 10-те…
Свиване

Пазарната премиера на Honor 20 Pro е под въпрос заради несертифициран Android  

Пазарната премиера на Honor 20 Pro е под въпрос заради несертифициран Android
Оказва се, че причината за отложения пазарен дебют на току-що обявения топмодел Honor 20 Pro действително се корени в скорошните…
Свиване

Ура за Антон и сайта sandacite.bg  

Антон е създател на един твърде любопитен проект – Sandacite.bg и защото е колоритен, упорит, работлив и прекрасен, реших, че ще е чудно да ви запозная с него.

Как се зароди у теб страстта към темата за историята на техниката в България?

Аз още от дете събирам различни стари апарати (най-вече телевизори и радиприемници), привлечен от най-ранна възраст – първо неосъзнато – от външния им вид. После ми стана интересно и как функционират те.

По-късно, когато започнах да посещавам чуждестранни сайтове за история на техниката, ми направи впечатление, че във всички сериозни страни се издирва и описва историята на националната техника, докато за българските апарати почти никъде няма нещо писано. По това време все още имах предвид само телевизори и радиа, защото тогава все още събирах само тези два вида техника, а едва сетне разширих обсега към други видове устройства.

Дойде моментът, когато – някъде към 2010 г. – осъзнах, че най-важно е да събирам произведените в България апарати, тъй като ми направи впечатление и че чуждестранните са разпространени значително по-добре у колекционерите у нас и по света. Тях имаше кой да ги пази, а нашите се съхраняваха инцидентно и то ако някой го направи, защото са случайно попаднали, а не защото са български.

Аз винаги съм обичал всичко българско. Оказваше се обаче, че хората дори не знаят кой е първият български автомобил! И че най-вероятно никъде няма да не се създаде специална колекция от произведените в България телевизори, радиа и други устройства. Този проблем започна сериозно да ме гложди и тревожи. Виждах как множество лица, които не знаят ценността и важността да се пази историята на националната техника, ежедневно изхвърлят на боклука старите апарати, а до контейнерите те се унищожаваха от клошарите, за да предадат шаситата им за скрап. А всяка развита страна полага грижи, за да издирва и пази създаденото от хората, които са живели там. Освен това думата ,,техника” идва от корена на старогръцката дума за ,,изкуство” – тоест всяко техническо устройство е вид достижение на изкуството!

В същото време, гледката на разбити и изпотрошени произведения на техниката, които са въплътили в себе си толкова много човешка мисъл и ги е имало примерно 40 години, за да ги унищожи сега някой игнорант, още от детството се беше превърнала в едно от най-ужасните неща, които съм виждал. Кошмар!

Това не биваше да остане така. България с вълнуващото си tech минало и изобретения не можеше да остане назад! Трябваше аз да събера, изуча и да публикувам разпадащата се история; друго време нямаше да ни чака. Втора такава колекция в момента няма, това си е задача от общонационално значение.

Затова си определих план-програма за събиране на историята на колекция, която да опази колкото се може повече устройство, произведени в България, за да се опазва българската техническа история. През 2012 започнах да събирам и българските грамофони; през 2013 разширих тематичния обхват към магнетофоните, печките, пералните, бойлерите, хладилниците (вкл. първите български такива) и т.н., грамофонните плочи от Царство България; после компютрите и периферната техника за тях, хард дискове, дискети… Успоредно с това в колекцията започнаха да попадат крайно любопитни неща като български електронен шах, банкнотоброячна машина, гарови часовници и военнополеви телефони от Царство България напр. Има го и първият български дрегер! Въобще реших да разширя обхвата към цялостна – всичко, доколкото успея да събера – колекция от всякаква българска техника. Моята дейност може да се опише като Ноев ковчег за българска техника.

Аз знам, разбира се, че няма как да събера НАПЪЛНО ЦЯЛОСТНА история на българската техника, но се опитвам чрез експонати, чрез стара техническа литература и чрез спомени на хора, които някога са били блиизо и са създавали или работили с различни видове българска техника, да съхраня колкото се може повече. Тези хора почти винаги знаят нещо, което отсъства между страниците.

И така вече над 10 г. моята кауза е да запазвам, изследвам и публикувам старата българска техника и да популяризирам технологичната история на България. Издирвам късче по късче каквото е останало от нашата все по-потъваща в забрава техническа история. В сайта ми Sandacite.BG съм качил над 1100 авторски изследователски материала по история на българската техника, а в други медии и издания – около 200. В сайта ми съм скенирал и качил пълни архиви на стари български технически списания (,,Млад конструктор“, ,,Радио, телевизия, електроника“, ,,Космос“…) и много техническа документация на стари български устройства. Стремя се Sandacite.BG да дава колкото се може по-пълна информация за даден модел българска техника и да бъде виртуален музей и база данни за старите наши апарати. Затова към статиите качвам и техническата документация на експонатите – тя се ползва от реставратори и ентусиасти.

Качвам в YouTube видеа с ремонтирани стари устройства. Изнасям и презентации на научнопопулярни събития. Стремя се да намеря най-интересните черти на старите български апарати и да ги представям на широката аудитория.

И на какъв етап реши, че ще създадеш сайта Sandacite.BG?

Сайта създадох първо като форум през септември 2007, когато веч е имах една доста добра колекция от няколко десетки телевизори и малко радиоприемници. Тогава още не бях спрял комплектуването на произведени в други страни експонати. Направих форума, защото забелязах, че в Интернет почти няма информация за вече немалкото притежавани от мен български неща, и поисках да съществува място, където да задам въпросите си, та дано някой ми отговори.

Първоначално назавaнието на форума беше ,,Сандъците – Българският форум за стари телевизори”. Впоследствие, когато забелязах, че той започна да се пълни с хора, пишещи за всякакви други апарати, го разширих на ,,Българският форум за стара техника”. А от 2014 г. има и блог формат с възможност да се правят публикации тип статия.

Откъде и как се сдобиваш с тези интересни атрефакти? Колко имаш вече? Къде и как ги съхраняваш?

Сред стандартните източници са тавани, мазета, селски къщи, стари жилища, помещения на вехтошари, стари институти, подземия на учреждения, училища, понякога антикварници и различни други места. Обаче съм намирал и киномашина Плевен 1 във фоайето на Националния студентски дом на пл. Народно събрание.

Макар при създаването ѝ да не съм се стремял това да бъде така, в момента се оказвам създател на най-голямата колекция от разнообразна българска техника (над 400 експоната) – от телевизори, таблети, хард дискове и компютри, до копирна машина от 1966-а, измерители на радиоактивност и велоергометър на 40 години. Досега имам над 400 наши устройства, произведени от началото на ХХ век до около 1990 г. Тази седмица идва и български професионален фритюрник от началото на 70-те г. за ресторантска употреба. Тази събирателска и изследователска дейност е моят живот, сърца и душа – аз не мога да си представя да не се занимавам с това.

Когато бях дете, за да домашни проблеми с баба си, първоначално трупах съкровищата си под стълби на блокове и в мазета, но не беше сигурно. Гонеха ме често и аз евакуирах нещата другаде. Накрая все пак започнах да ги внасям у нас с цената на непрекъснати разправии и скандали.

Сега ги съхранявам в жилището си – живея на практика в склад с някакви функции на жилище. Наскоро се сдобих и с втори апартамент, които смятам да натоваря с функции на депозиториум… да не кажа, че се оглеждам за още един такъв.

Най-любопитните предмети, информация, статии, които има на сайта – за хората, които не са чели още нищо? 

Охохоо, тук ме карате да кажа и някои от най-големите си любови в своята дейност! Могат да се прочетат истории като например какво е общото между Първия космически спътник ,,Спутник 1” от 1957 и една българска пералня, как работи български снегорин отпреди 50 години, кои са първите ни електромобили, спортни коли и хард дискове, кой е произвеждал ски в Царство България, как се действа с военнополеви телефон от онова време…

Защо се занимаваш с всичко това? Отнема цялото ти лично време вероятно?

Аз развивам дейността си, защото много я обичам и виждам, че е полезна, а не за да печеля от нея. Тя удовлетворява назрялата отдавна нужда да се запълнят огромните бели петна в ненаписаната история на българската техника и изобретения. Фактът, че в Интернет, а и дори по книги циркулират множество митове за това, ясно говори, че хората се интересуват и от тази история, но нито намират качествени източници на информация, тя не е написана добре. Много се пише за политическата и военна история на България, но за техническата не знаем достатъчно. Да, важно да знаем много за българските царе и ханове и за водените от тях войни, но защо да не знаем и кой е първият български автомобил, кой е първият телефонен разговор по българските земи, първият български компютър…? Опазвайки от забрава и унищожение българската технологична история, в това отношение можем да наредим България до онези страни, с които толкова обичаме да се сравняваме, и да дадем своя принос в културното издигане на нашия народ.

Удовлетворението, което изпитвам, когато се намирам пред непознато БГ устройство или когато разкривам тайните му, не мога да заменя с нищо – това е пулсът на живота ми. В последните години във всяка нова тема за статия виждам врата, зад която ме гледа поредното чудо от техническата история на България. Разширявам и темите на изследванията и колекцията. Със сигурност знам, че в моята колекция има неща, които ги няма никъде другаде.

Много от тези неща в буквалния смисъл съм спасявал от унищожение благодарение на бързата си намеса. За да се сдобия с други пък, съм правил и невъзможното дори когато не съм имал големи възможности – например през м. май 2008 г., когато докарах готварска печка ,,Мечта“ (1962) от Перник до София с ръчна количка, тъй като нямах по какъв друг начин да я пренеса. Една от последните ми мащабни (в буквални смисъл) находки е 270-килограмовата Първа българска акумулираща печка Елпром ПЕА-1 (1958 г), която взех от Кюстендил.

Аз допринасям българската техническа история да не се забравя, а да се разпространява – както виждаме в другите страни. България има вълнуващо техническо минало, включително и в хардуера. Непрекъснато намирам интересни устройства, произвеждани, а понякога и изобретени у нас – трябва да разказваме за тях! Аз вярвам, че запазването и публикуването на технологичната ни история е задължително дело, ако наистина желаем ,,да бъдем равни на другите европейски народи“.

Когато още на 17 г. разбрах, че най-ценно е да събирам и изследвам само БГ техника, никой не смяташе, че има нужда, че това е интересно. А в света колекции по история на техниката от различни страни имаше отдавна. Преодолявах невероятни трудности, включително и битови, за да спася поредния експонат. Аз пръв разбрах, че трябва да се събере представителната колекция на БГ техниката и да се представи подобаващо. Създадох най-голямата колекция, с информационна база, която не присъства по библиотеки и архиви. Чак години след това хората видяха колко е ценно това.

Смятам, че работя за българското излизане в културния свят. Стремя се да върша работата на цяла университетска катедра (научни звена по история на техниката има в чуждестранни ВУЗ-ове). Усъвършенствам се в изследванията и следя публикациите, които са ми полезни. Аз допринасям българската технологична история да не се забравя, а да се помни и разпространява. След като в света нещо се прави, то ще се направи и в България. На мен се е паднала задачата и се стремя да я изпълнявам качествено.

Споменахте, че тя вероятно отнема цялото ми лично време? Да, нещо такова се получава. Ето например вчера станах в 7:30, заминах за Пловдив, за да изнеса една презентация, а сетне се върнах и написах два текста. Така се случи, че преди 1:20 през нощта не успях да си легна. Макар че този екстремен час е нещо рядко срещано за моите навици, все по-чести са случаите, в които преди 23:30 не мога да завърша, защото освен че работя на 3 – 4 места, аз се стремя всеки ден в Sandacite.BG да има нов текст, а пиша и други. Чрез колекционерската и изследователската дейност се чувствам истински пълноценен. Така е, когато гориш в някаква работа – тя става не част от живота ти, ами самият него. На практика аз нямам конвенционален почивен ден – просто сменям една работа с друга.

Какво пожелаваш на Sandacite.BG

Няколко неща. На първо време сайтът да продължи да има своите верни читатели, които коментират и допълват информацията с подробности, които само съвременникът може да знае.

Както знаем, стремя се сайтът да дава колкото се може по-пълна информация за даден модел българска техника и да бъде виртуален музей и база данни за старите наши апарати, а и за хронологичен преглед на развитието на някакъв вид българска техника. Затова си пожелавам да откривам все повече и повече както търсени, така и неочаквани експонати, а също така информация за забравени, но толкова интересни наши технически съкровища. Защото те само чакат да покажем тяхната прелест!

Всички вече любопитни – посетете сайта и най-малкото дайде по един лайк във фб за Сандъците!

Свиване

ВИДЕО: Премиера на Honor 20 Pro  

ВИДЕО: Премиера на Honor 20 Pro
Обявеният на 21 май в Лондон Honor 20 Pro е най-добрият смартфон от притежаваната от Huawei компания досега и е…
Свиване

Huawei преговаря с Aptoide за собствен магазин за приложения, но това не би решило проблема  

Huawei преговаря с Aptoide за собствен магазин за приложения, но това не би решило проблема
Според информация на XDA Developers вторият най-голям (по брой продажби) производител на смартфони в света вече води преговори за създаването…

май 22, 2019

Свиване

Бланка Кастелон: На небето  


От дете аз искам да отида на небето
И успявах
в стихове
в самолети
и мечти
Когато умра мисля да се пренеса в синята зона
Вече си уреждам вечно жителство
с нейния учредител
с голямо нетърпение очквам моето пристигане
Бог познава всички нас и разбира моето желание
няма да ме остави да се измъчвам завинаги на земя
пълна с червеи които в живота
никога не отдават и капка обич на моята човечност


Бланка Кастелон, Никарагуа
превод от английски: Иван Христов

   Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първата му публикация. Подборът на текстовете е на Жермен Дрогенброд.

                                              Изображение – Жермен Дрогенброд.

Свиване

Неродените моми и момци и безгласните им майки  

Не съм вярвал, че ще цитирам тук изказване на свещеник, но ето, че и това се случва. Това е мой превод на текст написан от Dave Barnhart от преди година. Попаднах на него чрез Colin Hanks:

„Неродените“ са удобна група, за която да се бориш. Те не отправят искания към теб; не са сложни морално, за разлика от затворниците, пристрастените или трайно бедните; не негодуват срещу твоето снисхождение и не се оплакват, че не си политически коректен. За разлика от вдовиците не те карат да поставяш под въпрос патриархата; за разлика от сираците нямат нужда от пари, обазование или социални услуги; за разлика от имигрантите не носят расов, културен и религиозен багаж, който не ти се нрави.

Те ти позволяват да се чувстваш добре от себе си без никакъв вложен труд за изграждане или поддържане на взаимоотношения. Когато са родени пък, може да забравиш за тях, защото спират да бъдат „неродени“. Може да обичаш неродените и да се бориш за тях без особено да поставяш под въпрос богатството, силата или положението си. Без да преправяш социални структури, да се извиняваш или отплащаш на някого. Накратко казано, те са идеалните обекти на обожание, ако твърдиш, че си набожен, но всъщност не понасяш всички, които дишат.

Затворници? Имигранти? Болните? Бедните? Вдовиците? Сираците? Това са все групи, които са изрично споменати в Библията. Всички те биват хвърляни в огъня на борбата за „неродените“.

Илюстрация на неродена мома от приказките. Няма такива за неродени момци. За причините защо ще си говорим друг път.

Имам позиция, която изтъквам често когато стане въпрос за абортите – никога не заради неродените. Това е претекст. Когато стане дума за някакви ограничения и дори забрани, каквито все повече виждаме в щатите, все се твърди, че мислили за децата, за семействата, за духовното и прочие. Както добре е илюстрирал горе Барнхарт, това е просто удобно извинение.

В действителност истинската причина е контрол над репродуктивните функции на жените. Абортът в никакъв случай не е добро решение и сведенията за здравната цена от него не са за пренебрегване. Възможността за такъв обаче за някои е буквално животоспасяващо – дали заради медицински усложнения, изнасилване, домашно насилие или други проблеми, които твърде често поставят почти само жени в безизходица.

Несъмнено има проблем с броя аборти в България. Има известно объркване в обществото какво е положението, какви са данните и че всъщност намаляват. Няма обаче две мнения, че българките все още прибягват твърде често до тази мярка. Някои ще посочат като причина някакъв морален упадък и ще направят връзка с намаляващата раждаемост. Тези послания идват от неразбиране на здравните, образователни и демографски аспекти, както и от гонене на сензации и популизъм.

Вярно е, че абортите могат да доведат до малко по-ниска фертилност заради усложнения. Аборт в по-ранна възраст обаче не означава, че една жена няма да иска и да има едно, две или дори повече деца по-късно. Нашите баби са имали по 2, 3 и повече аборта преди да родят средно 2.5 деца. Преувеличава се и с опасността от абортите – всъщност в наши дни вероятността от усложнения не е много по-голяма от тази при едно раждане.

Всъщност единственият начин да се намалят абортите е да се повиши здравната култура – най-вече сексуалната – както на подрастващите, така и на възрастните. Най-много аборти има именно между 20 и 30 годишните. Недостатъчното използване на контрацепция и непознаване на основни неща от биологията си довежда до нежелани бременности. Отделно има много какво да се желае от отношението на лекари и акушери, както и от дородилната помощ.

Иронията тук е, че същите борещи се срещу правото на жените да решават какво да правят с телата си, са против и сексуалното образование в училищата. Тук всъщност прозира истинските причини за това консервативно движение пропито с крайни религиозни елементи – образованието и достъпът до безопасен аборт дори само в краен случай дава контрол на една жена над собствената ѝ биология. Тя решава кога какво да прави и това плаши някои. Контраинтуитивно е, но това всъщност би помогнало на демографията в дългосрочен план заради намаляването на нежеланите бременности и абортите и подобреното женско здраве.

Тук се сблъскват две идейни течения относно демографската криза завладяла развития свят – дали решението е (1) да се ограничават ефективно правата на жените връщайки ги в средните векове докато не започнат пак да раждат по 3-4 деца или (2) да им се даде контрол над собствените им решения, а да се промени обществото така, че едно дете да не означава край на образование, кариера, амбиции и възможности. В момента сме някъде по средата и има силен натиск на консервативни елементи да се обърне напредъкът постигнат в последните 50 години в посока втория вариант.

Свиване

Бъдещето ни е общо  

... историята не прави отстъпки. Ако решението за бъдещето на човечеството бъде взето във ваше отсъствие, тъй като сте прекалено заети с това децата ви да са нахранени и облечени – и вие, и те, ще бъдете засегнати от последиците. – Ювал Ноа Харари
Бъдещето ни е общо

Отново се задават избори. От тези, които хората възприемат като най-маловажни. А те са изключително важни. Защото бъдещето ни е общо. Свързани сме – технологично, икономически и политически. Въпреки всички забележки и резерви, които един или друг може да има за Европейския съюз, той е такъв, какъвто европейците искат.

Имаме огромен късмет да сме част от всичко това (заслужен или не, е съвсем отделна тема). И макар наистина инструментите за влияние на обикновените хора върху съюза да не са много, то най-ефективният е този, който е в ръцете ни в неделя – изборът кой да ни представлява в Европейския парламент. Мястото, където се дебатира и обсъжда всяка крачка, която правим или не правим заедно.

Изглежда далечно и чуждо, но не е. Или би могло да не бъде – ако избираме модерни, интелигентни хора, с поглед напред, отворени да слушат и разговарят с избирателите си по темите, които ни се струват важни. И след това да защитават интересите ни в Европарламента. Да знаят как функционират институциите в ЕС, за да могат да ги ангажират ефективно.

Не гласувайте за празноглави или отсъстващи хора. Нито за популисти, които ви пързалят да гледате назад, към миналото, защото инак те няма да имат бъдеще. Не им позволявайте да плашат с измислени врагове, да ви бранят от несъществуващи заплахи и да ви пробутват тесногръди традиции от средновековието.

Провалихме няколко поколения, страхувайки се. И докато се страхуваме, бъдещето ще ни подмине.

Подкрепете хора, които сближават, а не разделят. Които говорят спокойно, без крясъци. И... защо не попитате поотрасналите си деца какво бъдеще искат за себе си? То ще е пълно с огромни предизвикателства – нови технологии, изкуствен интелект, нови професии, нови икономически и обществени отношения помежду ни. Да заравяме глави в пясъка е глупаво, защото всичко това няма да ни се размине. И по-добре е да сме готови да управляваме промените, отколкото да се опитваме да ги избегнем.

Подкрепете бъдещето, не миналото! От всички нас зависи в какъв Европейски съюз ще живеем. И нека опазим това, което толкова много европейци постигнахме заедно – мир, свобода, развитие и научно-технически прогрес, солидарност между хората и държавите членки, свободно пътуване без визи и граници, съхраняване на богатото културно и езиково многообразие на всички ни. Аз не съм готов да загубя нищо от това.

Моят избор тази неделя е ясен – ще отбележа номер 13 в бюлетината.

май 21, 2019

Свиване

Asparagus Cheese Galette • Галет с аспержи и сирена  

С наближаването на края на сезона искам да опитам различни рецепти за приготвяне на аспержи. Освен всичко друго, тази година решихме да преместим лехата на ново място, и я разбутахме, така че това май наистина са последните, или да се надяваме, поне предпоследните за този сезон. В тази рецепта тук няма нищо принципно ново, но пък изглежда толкова добре.Можете да изпровизирате със сирената
Свиване

На живо от световната премиера на Honor 20, Honor 20 Pro и Honor 20 Lite  

На живо от световната премиера на Honor 20, Honor 20 Pro и Honor 20 Lite
Здравейте на Лондон, където току-що Honor представи новите си смартфони в серията Honor 20. Управляваният от Huawei бранд за първи…
Свиване

Пътуване до Виетнам и Камбоджа  

Днес с Диана зминаваме за Виетнам и Камбоджа, на една впечатляваща обиколка. Приятно четене:

Пътуване до Виетнам и кралство Камбоджа

Октомври-ноември 2018 година

Всеки пътешественик е човек със свои емоции, усет за ситуация, реакция – с ум или с душа. Затова едно и също пътешествие, изживяно от група хора, може да бъде пресъздадено по различен начин. Аз съм от тези, които заобикалят фактите, сухата статистика – за това си има Wikipedia, но запазвам в сърцето си всеки детайл, който ме е докоснал. Мисля, че това се получи с цялата ни група с усмихнати и изключително приятни хора – всеки тръгнал със своята нагласа за Виетнам. Забравихме за нагласите в момента, в който се потопихме в ефирната енергия на перлите на Индокитай.

Виетнамки, Виетнам

От къде започва едно пътешествие във Виетнам?

Столицата Ханой,

където, за да си в тон с времето, трябва да пообиколиш старите квартали с рикша – така хем не се налага да изпиташ стрес от нашествието на моторите, хем може спокойно да вдигнеш поглед и да се любуваш на елегантните сгради във френски колониален стил.  Все още, тук на север, може да се видят толкова много прекрасни, елегантни, грациозни, красиви жени с типичната виетнамска носия – ао дай. Край теб се занизват като пъстър гердан рикши и много каручки или колела с красиво подредени свежи цветя, екзотични плодове и дори домакински принадлежности и украси за дома. Тук моторчето е свято нещо.

Имам чувството, че моторчетата тук са специална серия – могат да носят като мравката тегло и обем в пъти повече от собственото си, включително могат да поберат и цялото семейство – мъж, жена, две- три деца, накачени с гръб, с лице и въобще в някакъв странен пъзел. Ханой е приблизително 9 милионен град с приблизително 7 милиона скутерчета. Виетнам е втората в света страна по брой на моторчета след Индонезия.

ВиетнамВиетнам

И ето ни в буса към 

Халонг

– номиниран за едно от седемте нови природни чудеса в света. Има защо – заливът се отличава с богато биоразнообразие, а сюрреалистичната природа е била декор на множество филми – „Индокитай” с Катрин Деньов, „Винаги ще има утре – Джеймс Бонд” с Пиърс Броснън, „Островът на черепа” със Самуел Джаксън, „Пан” с Хю Джакмън…

Била съм много пъти из

заливите на Халонг,

но не спирам да се удивявам, да попивам ненатрапчивата красота и хармония от това магнетично място. Обичайната процедура: качване на кораба, бързи снимки наоколо, инструктаж за предстоящата обиколка с лодка около островчетата. Ние станахме участници във „филма“, наречен „удивителните места по нашата планета”.

Отпътувайки от България имахме една идея – всеки да носи народна носия, блуза с българска шевица, с която да си направим снимка в залива на Дракона. Колко приятна до напираща в гърдите гордост беше изненадата, че всички се бяха постарали да вземат по една българска блуза с шевица, а някои и цели носии. Снимахме се малко преди залез. Много, много истински и красив момент. В този момент се получи и спонтанната спойка на групата, почувствахме се благодарни и щастливи, че точно ние и точно на това място сме първите, които ще слеем красотата на българската шевица, втъкала мистика и легенди за нашите земи с легендата за Дракона – майка, слязла от Рая с малките си дракончета, за да помогне на виетнамските хора да спрат набезите на нашествениците. Обичам красивите легенди, обичам красивите места. Казват, че Бог е там, където има красота, ако е така – Бог определено е тук!

Български носии във Виетнам

Лодките минават покрай плаващи рибарски къщички, на понтони, които изглеждат спретнати; с веранди, на които са опънати безброй рибарски мрежи и задължително с по едно или две кучета, готови да отблъснат неканени гости. Късно вечерта имахме и жалки опити за нощен лов на калмари, които с бамбукови пръчки и кукички без стръв трябваше да наловим. Хора от екипажа, кротко пушейки от широки бамбукови тръби (какво ли беше това, което пушеха) през цялото време ни наблюдаваха с твърде широка усмивка, което леко ме навежда на мисълта, че са били наясно, че калмари няма да хванем, но какво пък – нека се забавляваме.

Няма как да пропуснем и визитата в

мидената ферма,

 където видяхме как се зараждат прекрасните перли. Жените, които обработват мидите, не спирaха своята работа, докато надничахме любопитно в ръцете им. Понякога се питам – едно не дотам красиво действие (имплантиране на камъче –дразнител), как може да роди след няколко години такова съвършенство като перлите – бели, розови, черни, кремави. Следва мигът, за който копнее всяка жена – търговската зала и всеки отнася със себе си перла – за спомен от Залива на Дракона – Халонг.

В залива Халонг, ВиетнамВ залива Халонг

Отново на път. Този път към 

Хюе, старата столица на Виетнам,

 управлявана от династията Нгуен в началото на 19 век (в наши дни, Нгуен е най-популярната фамилия във Виетнам). „Кралският дворец“ е построен според практиките на Фън Шуй, както и почти всички други исторически обекти в Азия, днес е под егидата на Юнеско. „Дворецът на върховната хармония“ носи дълбок философски смисъл и отразява хармонията между „ин“ и „ян“, между човека и природата.

Видяхме и гробницата на последния и силно недолюбван крал Каи Дин, който за да си спретне силно впечатляващ дом за отвъдното е увеличил данъците на населението и почти е пресушил държавната хазна. Пръснатите, тогава от амбиция, средства днес пълнят бюджета на Виетнам, защото хиляди туристи са привлечени от възможността да разгледат като нас този пищно инкрустиран и много красиво разположен с великолепна гледка мавзолей. В автобуса, благодарение на нашия гид, който се оказа талантлив певец, разучихме – песничката  „Виетнам – Хошимин”.  Сега е времето да спомена, че

тази песничка е добре да се пее в Северен Виетнам,

 защото всички ще я пеят с вас. Съвсем различно е в Южен Виетнам, където искахме да покажем с гордост, че знаем виетнамска патриотична песничка и запявахме дружно, но не намирахме подкрепата за хоровото ни изпълнение от южняците.  И така пеейки „Виетнам – Хошимин” пътуваме на юг.

Кратка спирка в малка

фабрика за изработка на мраморни изделия

 Знаете ли как се изработват мраморните статуи, някои с големина много по-голяма от човешки ръст, от цели мраморни блокове? Трудно, много трудно. А и не всеки има право да изработва статуи, които имат сакрален смисъл. Условието е: да си будист, да работиш с чисти мисли, посветени на божествените закони, да не правиш секс, докато завършиш творението.  На кого му се правят статуи? Само няколко месеца отнемат.

Хой Ан

 е също обект на световното наследство на Юнеско, с красиви храмове и френски колониални домове. Пътят на копринените изящни шалове и рокли – от черничевия лист, симпатичната буба, която жертвоготовно твори красота, жълтите пашкули, боядисани в цветовете на дъгата, нишката, изтъкана на плат до шалът, галещ раменете. Всичко това в една фабрика за коприна в Хой Ан.

Дананг

  е интересен град в средата между модерното и колониалното, плажовете който са номирани за едни от най-красивите в света (според класацията на Форбс). Модерното летище на града, обслужващо хиляди жадни за красота туристи от цял свят, в миналото е било секретна авиобаза, служеща на американците в недалечната позорна война, за която ни напомнят много емблематични филми -„Апокалипсис сега”, „Взвод”, „Коса”, „Добро утро Виетнам”. В Дананг видяхме 

моста на Златния дракон, 

дълъг 666 метра, символ на стремителния икономически растеж на страната. Близо до историческия музей има малка квартална пагода. Красива, както всички пагоди, с богата каменна и дървена украса, позлата, огромна статуя на майката на Буда. Във всички храмове централно място има символът на слънцето (свастиката с пречупения кръст), който все още повечето хора припознават като символ от друго недалечно минало. Не ги обърквайте, те нямат нищо общо, това обяснявам всеки път, но винаги се намира някой, който да ме упрекне, че показвам такива неща. Моля, информирайте се! Свастиката е символ от векове и единственото, с което трябва да се свързва са слънцето, светлината и безкрайността.

Виетнам

За няколко дни, след едночасов полет, посетихме и

остров На Чанг, перлата на Виетнам

 Возихме се по най- дългия надморски лифт в света  (поне до скоро е държал този рекорд).

Ривиерата на Южнокитайското море

ни предложи 6 км бели пясъчни плажове, пъстроцветни живописни рифове, където няколко гмуркача от групата, ни зарадваха с „находките си“ (корали и морски звезди, които върнахме в морето). И още: рибарско селище с няколко ресторанта, аквариум, плажче и масаж на крачетата. Дори намерихме и няколко часа време за прочутите кални бани и природните горещи извори. Точно нас, българите ли, които сме специалисти по кални бани  (не в буквален смисъл), няма кой, как и с какво да ни вземе акъла. Дори с много красивия и чаровен комплекс – спа на открито.
Първо гореща вана с кал, после басейн с естествена минерална вода. Под строй. Всеки ден може да бъде усмихнат, ако му подариш пръв своята усмивка. След това отново с едночасов полет отпътувахме до 

Хошимин или Сайгон,

както обичат да го наричат местните жители. Ханой е административна столица на Виетнам, след обединението между Севера и Юга, но Сайгон е най-големият близо 10 милионен град на Виетнам, най-модерният и въобще най във всяко отношение. Това, което заслужава да се види в столичния град е „Музеят на войната“. Силно въздействащ със своите стотици фотоси, направени от репортери по време на американо-виетнамската война. Там, както каза и нашият гид, няма какво да се разказва. Там се преживява, осмисля. Разтърсващи фотографии с уловени мигове от трагедията в тази безсмислена и позорна война, трагедия и за победени и за победители. Признавам си, че не издържах до края. Разплаках се и излязох.

Сайгон, Виетнам

Как най-романтично и най-драматично може да се разгледа Сайгон?

 С вечеря на круизен кораб, който обикаля около огромния град по едноименната река. Отразените светлини на небостъргачите в реката и пищността на тази впечатляваща архитектура е нещо, което наистина респектира. А за по-палавите или в същност „по-послушните“ има и нощен клуб след вечерята. 

Нощен клуб в Сайгон

 има по високите етажи на небостъргачите. Забравих да спомена, че клубът, в който пихме отбрани вина на фона на як саунд и гледка на нощен Сайгон от птичи поглед, е включен в листата с най-добрите нощни клубове в света. Бодигард на всяка маса, който се грижи да не бъдем обезпокоявани, докато танцуваме, пали цигарите, свети с фенерче, за да се получи добра снимка, носи столче, ако му се видиш уморен – абе, грижовен човек с тяло на кунг-фу боец, стилен черен костюм и дискретна слушалка в ухото.

Сайгон, ВиетнамСайгон

Какво е Южен Виетнам без плаване с плоскодънна лодка до 

делтата на Меконг

 Но първо, преди да се качим на лодките, се разходихме из овощната градина на крайречно рибарско селище. Овощна градина от помело, джак фрут, ананаси, нони, кокоси, банани, хибискуси, жасмин. Градините на Меконг, реката-майка, която се ражда в Тибет, минава през Китай, Мианмар, Лаос, Камбоджа, Тайланд, с последна спирка Южен Виетнам. Над 4000 км пътешествие през 6 страни. Пихме зелен чай, поднесен с пчелно млечице и прополис, добит в селището, видяхме как се приготвят сладки от кокос, по-смелите си метнаха на врата за снимка един няколко метров питон- домашен любимец, попяха ни самодейни певци и певици – от рибарското селище, почерпиха ни отново с плодове и чай от джинджифил, хапнахме и пържена риба в близост до моста на маймуните, където ако силно те напира да се жениш трябва да минеш с колелото си на гърба.

За какво са кръстопътищата? За да се кръстосат пътищата – на нашата група и група виетнамски католици с бели шапки, на които се натъкнахме разхождайки се из градината. Спонтанната ни среща бе придружена от много смях и музикален поздрав от виетнамската братска група. Защото знаем, че щастливите хора са добри. Решихме учтиво да отговорим на братския поздрав с единствената песен, която разучихме от гида ни в Ханой „Виетнам – Хошимин” Да, трябва да се пее само на север, тук отново само мълчаливо ни изслушаха. С две думи: не ни се получи.

  Приключението Меконг 

 Жената-лодкарка, която с радост ми показва скромния си дом, в който с мъжа и, също лодкар, отглеждат 4 дечица. Най-силните и важни уроци получаваме, когато сме на път. Обикновено те са ни поднесени в картина, дума, реакция. Пътуването е вихър на всички сетива, торнадо, което отвява воала на всяка маска, заблуда, его. Уроците са ни поднесени по най-убедителния начин – собствено преживяване.

Делтата на Меконг, ВиетнамДелтата на Меконг

И полет – този път до

Кралство Камбоджа

От днес в приключението Индокитай се включва активно и Кралство Камбоджа. Естествено с лотоси, усмихнати личица, бира Анкор, пържени вкусотии като жабки, ларви, паяци и други подобни неустоимо „привлекателни“ гурмета. И масажи, които не само са много яки, но и става голяма веселба.

Анкор Ват, КамбоджаАнкор Ват

Трудно ми е да разказвам за Камбоджа. Толкова емоция, толкова пресивно въздействаща красота, а толкова малко думи. Точно, когато пиша тези редове, ми звънна телефона. Една жена иска от мен идея за пътуване. Виетнам и Камбоджа, разбира се. „Ама Камбоджа ми звучи много страшно”, отговаря жената. А какво знаете за Виетнам, за Камбоджа, за Мианмар? Защо според вас те се наричат „Перлите на Индокитай“? Не трябва ли да се имформираме повече, преди да предприемем пътешествие? А пътешествие до Камбоджа, не е просто пътешествие. Това е пътешествие до друга възхитителна и причудлива  планета в буквален смисъл.

 В миналото 

Анкор

 е бил столица на Кхмерската империя. От 9-и до 13-и век империята се е разпростирала от Виетнам до Бенгалския залив и е била една от водещите сили в Азия. Хипотезите относно причините за изчезването на Кхмерската империя обаче сe разминават. Това, което се знае със сигурност, е че около 15-и век районът на Анкор остава пуст. Чудесата му са в неизвестност за външния свят до 1860 г., когато по случайност французинът Анри Муо се натъква на това скрито в обятията на джунглата съкровище. Един съвършено конструиран и построен свят с необяснима за времето си технология, съобразен с геомагнитните, физически, космически, математически науки, технология, недостижима дори за съвременните архитекти. Думите не стигат да се опише мащабността на Анкор Ват. За строежа са използвани 5 милиона каменни блока  с тегло между 2 и 10 тона, докарани от кариери на десетки километра от това място, а богато инкрустираните с барелефи стени с дължина над 1.2 км и включват над 11 000 фигури – гледка прехвърляща човешкото въображение. С много тъга камбоджанския гид ни показва обезглавените и осакатени статуи на Буда, чиито части са отнесени от китайците за продан на колекционери по време на режима на червените кхмери на Пол Пот и Иънг Сари. Благодарение на Англия, която откупува от антиквари 3 статуи на Буда срещу 3.5 милиона долара, днес те отново са в храма. Монаси в оранжево изкачат пред погледа от някой коридор и потъват в друг. Колко са красиви на фона на сивите, позеленели от времето стени на Анкор Ват.

Анкор Ват, Камбоджа

Океан от история, традиции, природа и архитектура бе погълнала съзнанието и чувствата ни. Езерото с лотосите, в което се отразява с величествена строгост храмът; сергията на безръкия художник, от който си закупих рисунка на храма, поднесена ми от неговото красиво 2-3 годишно момиченце  (вече е в офиса); гривната-амулет от червен конец, която ми върза на ръката будистка на достолепна възраст; пъстрите хора от цял свят; компасът, който доказва съвършенството на гения на древните архитекти; луната, която знае точно къде да застане по време на пролетно и есенно равноденствие, като очертава сакрален ореол около храма; 360 годишната черница застинала в силна прегръдка с руините  (познати ни от филма с Анджелина Джоли), а тази прегръдка е завинаги, защото отпусне ли я вековното дърво, храмът ще рухне; целувката, която ми подари Буда в този ден, един от 200-те усмихнати Буди в храма Байон.

Запазен е и най-големият плувен басей в света, от древността, 700 х 400м от 1181 г. на крал Джайвараман  (името му означава Бог на победата, двете му законни жени – Джаджа деви и Индра деви и 1000-те му наложници  (започва да ми се вижда малък този басейн…)

 Посетителите на 

Анкор Ват и Анкор Том

 наброяват до над 2 милиона годишно, а обектът е под защитата на Юнеско като световно наследство и едно от чудесата на света.  Сутринта бяхме готови  (с нежелание) за път към аерогарата – посока България.

 Спряхме за половин час до едно крайпътно „заведение”, състоящо се от маса с мушама и тухла-огнище, върху която в очукан тиган една сръчна камбоджанка приготвяше местните гурмета – препържени жабки, бръмбари, ларви, тарантули. Вкуснооо! Така поне каза нашият камбоджански гид. Тайната за оцеляване на азиатците – яде се всичко, което лети, пълзи, плува и ходи. И още една кратка спирка  в много симпатична фабрика за коприна  – за последни покупки за спомен и фреш от ананас.

Летище, полет, завръщане, две седмици незабравими емоции! Въпреки, че не обичам клишето „незабравими“, те наистина са такива. Както обичам да казвам – диамантите са завинаги, но завинаги не е за всеки! Искрено желая на всеки, чиято душа е жадна за пътешествия – пътувайте, пътувайте до близката река, планина, село, но пътувайте! Това дава смисъл на тялото и мотивация на духа да се чувства в кондиция и вечна младост. Мечтата е първата и най-важна стъпка към едно осъществено пътуване! „Правиш или не правиш. Опитвам се – няма!“

Автор: Диана Маринова 
Снимки: авторът (Снимките са със запазени авторски права)
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Виетнам, Камбоджа или писани от Диана Маринова – на картата:

Виетнам и Камбоджа, както и Диана Маринова

Booking.com Booking.com

май 20, 2019

Свиване

Една седмица в Лондон (2)  

Днес завършваме обиколна на Иван из Лондон – започнахме с Джулия Робъртс и Нотинг хил, а днес ще идем и до Гринуич. Приятно четене:

Една седмица в Лондон

част втора

Ден  4-ти

Природонаучен музей – Музей на Виктория и Алберт – Хародс

Natural History Museum and Victoria and Albert Museum – Harrods 

По обичайната схема автобус и метро и излязохме от най-близката метростанция/ South Kensington/ до

Природонаучния музей

Отделихме достатъчно време на експозициите на музея. Най-голямата блъсканица  естествено беше в отдела с динозаврите, но нашите предпочитания бяха към колекциите от благородни камъни и кристали. 

Излизайки от Природонаучния музей, отсреща е Victoria and Albert Museum – световно известен музей на културата и дизайна. След кратък размисъл и преценка на времето пред входа на музея и най-вече под въздействието на единия член от семейството/познайте кой/, решихме да пропуснем и се насочихме към Brompton Rd, все пак трябва да оставим цели и за други посещения в Лондон. А на Brompton Rd се намира, според някои,

магазина на магазините – Harrods

Украсен с предколедни гирлянди, Harrods ни посрещна приветливо и въпреки, че едва ли бяхме от най-предпочитаните клиенти, никъде не се усещаше досада или нещо подобно. От персонала струи приветливост и готовност за оказване на помощ за олекването на вашите кредитни карти.

След продължителна и подробна обиколка, все пак излязохме със зелена торбичка. На мен най-силно впечатление ми направи, че в пределите на магазина има и нещо, като нашите стари хали – отбрани пресни меса, дивеч и риби, нещо трудно ги свързах.

Ден  5-ти

Британски музей – улица Оксфорд – Пикадили – площад Трафалгар – Ковънт Гардън

The British Museum – Oxford St – Piccadilly Circus -Trafalgar Square- Covent Garden  

За този ден основната цел е друг световноизвестен музей, събрал „даренията“ от много народи на английския народ –

Британския музей

Изключителна възможност да се  запознаеш и докоснеш до толкова много артефакти от почти всички известни цивилизации по света. Особено впечатляващи са тези от египетската, древногръцката и асирийската цивилизации. Интересни са и залите на по-малко известни цивилизации, като тези на древните ацтеки и индианските  племена.

Нещо ми убягнаха експонати от древнотракийската епоха, или не е имало ситуация да ги „даряваме“ или съм ги пропуснал. Може би най-голямо впечатление ми направи частта от Розетския камък – ключът към разгадаването на йероглифите. Сякаш някой древен високообразован човек  целенасочено и с ясна умисъл е сътворил нещо за бъдните поколения.

След продължителната разходка в музея с прекъсване за лек обяд в уютния покрит вътрешен двор се насочихме към съвременното битие – известните

търговски улици  Oxford St и Regent St.

С настъпващия мрак се наслаждавахме на многоцветната предколедна украса и магазините на почти всички известни марки. През Piccadilly Circus плавно се спуснахме към  Trafalgar Square отдавайки почест на героя адмирал Нелсън.

Малко под  Trafalgar Square/според картата/ се намира много симпатична традиционна кръчма с музеен кът Sherlock Holmes.  От там към близката метростанция и към квартирата. Тъй като на този ден се е родила Тони, отпразнувахме събитието в един приятен местен пъб.

Ден  5-ти

Гринуич – Сохо и Китайския квартал – Пикадили – площад Трафалгар – Националната галерия

Greenwich – Soho & Chinatown – Piccadilly Circus- Trafalgar Square -The National Gallery

Логистичната подготовка за този ден включваше използването на допълнителна атракция – пътуване с корабче от  Westminster Pier  до Greenwich. Но от сутринта ни посрещна типичното лондонско време – мрачно, ветровито и с припръскващ дъжд. Решихме, че това време не е подходящо за тази атракция и прекроихме маршрута си, като се ограничихме до използването на метро, до метростанция  North Greenwich Station/в непосредствена близост се оказа известната зала О2/ и автобус. Има и друга възможност, от метрото да се прехвърлите на  DLR-железницата, но това е малко по-скъп вариант.

Спортната зала О2, ЛондонСпортната зала О2

Целта на това пътуване беше да посетим

чаения ветроход  Cutty Sark и обсерваторията в Greenwich

с нулевия меридиан.  Комбинирания билет за двата обекта струва 19 паунда, ако се закупи онлайн/ https://www.rmg.co.uk/plan-your-visit/tickets-prices /  и 24,5 паунда на място. Лично за мен посещението на ветрохода беше едно от най-трепетно очакваното събитие при посещението ни в Лондон. В младежките години съм се занимавал малко с ветроходство и един от любимите ми жанрове литература е била тази с морска тематика, ветроходното  плаване от ерата на великите откриватели до съвременните самостоятелни обиколки на земното кълбо. Името  Cutty Sark на най-бързия чаен ветроход е едно от емблематичните имена от тази епоха. Не случайно е дал името си на най-голямата ветроходна регата в света. Няколко пъти в нея е участвал и единствения български ветроход, баркентината „Калиакра“.

Варненци и гостите на Варна сигурно си спомнят лятото на 2008 г., когато  града беше една от спирките на международната регата. Ако съм успял да ви заинтересовам поне малко, тук може да прочетете повече за историята на чаения клипер и произхода на неговото име https://www.blitz.bg/svyat/23111869-g-spusnat-e-na-voda-legendarniyat-kliper-kti-sark_news166594.html /.

След обстойната и вълнуваща обиколка на чаения ветроход, през която поне за малко можеш да се поставиш на мястото на нейния екипаж се отправихме към

обсерваторията на  Greenwich,

която се намира на близкия хълм, на 15-на минути пеша от ветрохода. Естествено там най- интересното е нулевия меридиан и възможността да стъпиш едновременно в западното и източното полукълбо. Тони се впечатли от спускащата се червена топка, по която екипажите на корабите са сверявали часовниците си.

London, England, SE10 8XJ, GB

В този район има още два интересни безплатни музея –

Националния Британски морски музей (NMM) и Къщата на британската кралицата от 17 век (Queen“s House)

Разгледахме къщата, без да сме впечатлени кой-знае колко. Семпла сграда с обозначени отделните помещения, но без обзавеждането.

Къщата на кралицата – ЛондонКъщата на кралицата

Може да се каже, че по-скоро е една скромна художествена галерия.

Както вече споменах в началото, този ден времето беше твърде лондонско, макар и първия такъв за цялото ни пътуване. Достатъчно прогизнали и премръзнали, решихме да съкратим останалата част от дневния маршрут. Soho & Chinatown и The National Gallery остават за следващите посещения в този космополитен град.

Всяко нещо си има край, така и нашето лондонско приключение през късната есен на 2018 г завърши. На другия ден отново придвижване до Stansted и от там със самолета обратно до София.

Край

Автор:  bendi12 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Лондон или писани от bendi12 – на картата:

bendi12 и Лондон

Booking.com

Свиване

Huawei пусна първо официално становище след новината за преустановените бизнес отношения с Google  

Huawei пусна първо официално становище след новината за преустановените бизнес отношения с Google
След разпространената късно вчера новина, че Google преустановява бизнес отношенията си с Huawei заради черния списък на Тръмп и последвалите…
Свиване

Седмичен бюлетин за правни новини  


Любопитни промени в Закона за държавната собственост и в Закона за насърчаване на инвестициите, приети от парламента за по-малко от месец, създават задължение за съда да се произнася в 7-дневен срок по искане за предварително изпълнение на заповед за отчуждаване на частни имоти, когато са налице особено важни държавни и обществени интереси. Тази възможност занапред ще важи и за индустриални зони или техпаркове, които са определени за национални обекти. За целта министърът на икономиката ще може...
Свиване

Проследяване на активните българи в чужбина – 2019  

Преди три години направих карта, която проследява пътя на 1268 българи в чужбина. Анализирах данните от подадените заявления за гласуване в чужбина от предходните 3 години изключвайки повтарящи се имена и близки градове. На базата на това направих предположение за това къде са се местили няколкостотин от сънародниците ни зад граница през годините.

В предишната ми статия съм описал подробно какъв е алгоритъма и условностите около тези данни. Накратко казано – използвана е изцяло публична информация и не пускам никъде имената на хората, включени в тази визуализация. Също така, не мога да кажа дали тези хора са подали заявление далеч от града, в който са гласували на предходния вот, защото са били на почивка или пък са се преместили за постоянно.

След кампанията за събиране на заявления за европейските избори тази неделя, пуснах алгоритъма и обединих данните от всички вотове за последните 6 години – 2013-та до сега. Това бяха общо 131 хиляди записа, които филтрирах. Тук се вижда пътят на 2633 българи между 329 града по света.

Както и предишния път, една от идеите на тази карта е да ни накара да се замислим какво е възможно да се разбере за нас само използвайки публични данни. Също така, крайно време е ЦИК да спре да публикува в открит списък имената на всички подали заявление и не направи проверка по ЕГН или друг идентификатор. Макар този публичен списък да е много полезен за следене на активността и организиране на секции, определено има по-добри начини да се публикува хем къде са събрани колко заявления, хем да се защитят личните данни.

Свиване

Intel и Qualcomm също замразяват бизнеса си с Huawei  

Intel и Qualcomm също замразяват бизнеса си с Huawei
Intel, Qualcomm и Broadcom, някои от най-големите чипмейкъри в света, също замразяват бизнес взаимоотношенията си с Huawei, съобщава Bloomberg. Според…
Свиване

Достъпът до Google Play няма да бъде спрян за съществуващите смартфони Huawei  

Достъпът до Google Play няма да бъде спрян за съществуващите смартфони Huawei
Късно вчера Reuters съобщи, че Google ще преустанови бизнес взаимоотношенията си с Huawei, което е следствие от забраната на Тръмп…

май 19, 2019

Свиване

Google прекъсва бизнес взаимоотношения с Huawei заради черния списък на Тръмп  

Google прекъсва бизнес взаимоотношения с Huawei заради черния списък на Тръмп
След като тази седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп добави Huawei към черния списък компании, с които страната не може…
Свиване

Sony Xperia 1 излиза в България в края на май  

Sony Xperia 1 излиза в България в края на май
Sony обяви флагмана си Xperia 1 още на MWC 2019 в Барселона, но пазарната му премиера тепърва предстои. Добрата новина…
Свиване

Шише за вода „Robopartans“- можем ли да спасим околната среда?  

Всяко едно училище освен, че трябва да учи своите ученици на знания, трябва да ги учи и на ценности. Едно от тях е как да опазват средата около тях. Сигурно ще си зададете въпроса “как”? Като ги научим да рециклират и да мислят устойчиво за нашият дом, а именно планетата земя.

Не искаме да звучим като фанатици, но наистина трябва да се замислим за това. Всеки уикенд изхвърляме един пакет чашки за еднократна употреба, което ако се замислим е много висока консумация на пластмаса. В близките години тръгнаха няколко кампании за вредата от пластмасовите удобства, които ползваме за еднократно употреба. Реших да прочета малко повече и статистиката сочи: едно пластмасово шише от вода се разгражда стотици години, аналогично е с чашките, чинийките и прочие. Като координатор на Софийската академия в Младост се запитах как можем да намалим употребата на пластмаса? Тъй като имаме диспенсер с вода и децата пият от него и употребяват много чашки за еднократна употреба, помислихме за решение на проблема и затова създадохме бутилките за вода с логото на Robopartans.

Със създаването на бутилките за вода “Robopartans” целим да научим децата  на няколко неща

  1. Трябва да се грижим и пазим своите вещи- когато имат отговорността преди да тръгнат от занятие да погледнат дали са си взели бутилките- това ги учи на отговорност.
  2. Намаля се употребата на пластмасови чашки.

Можете да намерите нашите бутилки за вода в офисите на София-Младост,Варна и Русе.

Когато употребиш нещо, после може ли да се използва отново? Когато заговорим за пластмаса, най-често се сещаме за пластмасовите бутилки, най-отгоре е капачката на шишето. Офисите ни в Варна и София подкрепят инициативите за събиране на капачки, затова можете да събирате в вкъщи и после да ги донесете в нашите офиси, и получавате награда, но разбира се ако винаги имате капачка/ две може да я оставите при нас.

Планетата земя е наша и ние носим отговорност за това тя да е добре. Както нашите родители и учители са ни научили да пазим своята стая/ лична или класна, училищния двор сега и ние трябва да се погрижим да обучим идните поколения.

Материалът Шише за вода „Robopartans“- можем ли да спасим околната среда? е публикуван за пръв път на Robopartans.

Свиване

Lenovo е показала пред медии създадено от фен концептуално видео на Motorola RAZR  

Lenovo е показала пред медии създадено от фен концептуално видео на Motorola RAZR
Ето такива странни неща могат да се случат в Китай! На среща с медиите в страната Lenovo е показала видео…
Свиване

Brawl Stars в междучасието  

 

Знаете ли, че преподавателите във Варна са геймъри? Ако сте пропуснали, че от там се управлява MineCraft сървърът ни и че там е ядрото на StarCraft2 клана ни, което направи вече шест турнира за играчи от цялата страна, то вече знаете.

 

Тази седмица Алекс Бучков организира приятелски игри в междучасието за ученици от групите ни в събота следобед. Понеже Бучков има опит в MOBA игрите, му стана интересно да организира турнир по най-новия хит сред децата – Brawl Stars.

На първо място, родителите ни подкрепиха и доведоха десетина деца 30 минути преди часа, дори и приятелка на наша ученичка поиска да участва!
Няколко минути имаше трескава подготовка, обновяваха се приложения, търсеха се зарядни в последния момент, създадохме си клан на Robopartans в играта, обменихме си код за групова игра и отброяването за първата игра започна.

 

 

Беше много забавно, уж всеки играеше за себе си, но много бързо няколко ученика се обединиха срещу преподавателя си. Винаги така става, учениците се обединяват и искат да победят преподавателя си. Дори по време на пътувания за състезания, пак са се обединявали срещу нас, например в играта с карти Мафия. Мисля че логиката е “да отстраним най-опасния в началото, после ще се разберем помежду си :D“.

 

В края на първата игра Бучков попита “Искате ли втора?”. Добре, че не паднаха стъклата на прозорците от дружното “ДААААА”.

 

След трийсет минути емоции, точно за началото на часа, срещите спряха, точно както се бяха разбрали преподавател и ученици и занятието започна. След изхабената енергия в междучасието учениците бяха доста спокойни и концентрирани в часа си по роботика! Явно ще повторим приятелските игри!

Материалът Brawl Stars в междучасието е публикуван за пръв път на Robopartans.

май 18, 2019

Свиване

Родители и училище  

От неотдавна Законът за предучилищното и училищното образование дава възможност на родителите, които не желаят децата им да посещават училище да ги образоват у дома. Това обаче не означава, че в България имаме свободата да провеждаме това, което в други страни се нарича „домашно образование” (homeschooling).  В България родителите трябва да се съобразяват с образователните стандарти, определени от образователното министерство, а освен това децата им трябва да се явяват на изпити за да показват, че покриват успешно учебния план. Ако не се справят, следва да бъдат пренасочени към друга форма на обучение. Това означава, че имаме свобода, но не съвсем.

Ако родителите имат различни от официалните стандарти виждания за това какво е подходящо да учи детето им на тази възраст и не покрият изискванията, по закон трябва да кажат „Сбогом” на домашното образование, защото домашното образование в законния си вариант трябва да просто да пренесе у дома училищното образование. Разбира се, у нас расте броят на семействата, които провеждат домашно образование без да се съобразяват със закона, но това означава, че са уязвими.

Не съм провеждала статистическо проучване, но ми се струва, че у нас преобладаващите нагласи на хората са, че трябва да има определени от държавата стандарти и те задължително да се покриват в указания ред с указаната скорост за всички ученици. Предполагам, че именно затова и законът ни е такъв. В други общества обаче има голям брой хора, които приемат, че различни виждания за образованието са съвсем легитимни, затова и техните закони позволяват домашно образование, организирано изцяло по преценка на семейството, както и съществуването на алтернативни училища, които не се съобразяват със „спуснати отгоре” програми и стандарти. Дори съществуват много такива училища, които функционират благодарение на публично финансиране. Това е вярно както за САЩ (т.нар. чартърни училища), така и за Европа.

Ако у нас по закон родителите са лишени от правото да вземат свободно сериозни решения за образованието на децата си, тогава би трябвало училището да поеме сериозно отговорността да образова децата добре. На практика обаче училището не поема тази отговорност. По какво съдя за това? По отвращението, което образователният процес предизвиква у учениците и по плачевните резултати, които много български ученици показват на изпити, както и по моя скромна субективна преценка на човек, работещ с ученици, разбира се. Освен това, все повече учители са убедени, че за неуспехите на учениците са отговорни основно родителите, дори и в случаите, в които учениците прекарват целия си ден в училище, посещавайки занималня.

Спомням си времената, в които учителите не очакваха нищо от родителите ни, работеха с около 40 деца в клас и много по-голям дял от учениците знаеха и можеха много повече неща отколкото знаят и могат учениците днес. И тогава родителите нямаха свобода, но образователното министерство, образователните институции, както и самите учители, поемаха голяма отговорност и вършеха работата си наистина сериозно. Частните уроци бяха изключение, както и родителската помощ.

Струва ми се, че днес, когато държавата не успява да поеме реална отговорност и да се справи, би трябвало да даде свободата на родителите да поемат отговорност и да образоват сами децата си или пък да изберат да се доверят на алтернативни училища.

Реклами

май 17, 2019

Свиване

Когато ученикът надмине учителя си! Постижение!  

Здравейте приятели на училище по роботика „Robopartans“, днес ще ви разкажем една кратка история, която се случи миналата седмица по време на редовните ни занятия.

Двама от нашите ученици – Никола Колев и Михаил Гинев подобриха дизайна на един от нашите роботи, което си е постижение. Нашите роботи са уникални, защото са специално конструирани от инженери, но явно този път децата надминаха нашия екип. Можем да заключим следното: Когато ученикът надмине учителя си, знаем че се движим в правилата посока!

 

 

 

 

Материалът Когато ученикът надмине учителя си! Постижение! е публикуван за пръв път на Robopartans.

Свиване

Asus Zenfone 6 предлага подвижна 48 МР камера и огромна 5000 mAh батерия  

Asus Zenfone 6 предлага подвижна 48 МР камера и огромна 5000 mAh батерия
Ето го и него - Asus представи новия си топмодел Zenfone 6, който изглежда по-интересно от "просто поредния флагман на…
Свиване

2 дни по-късно Motorola One Vision е с 50 лв. по-евтин  

2 дни по-късно Motorola One Vision е с 50 лв. по-евтин
Motorola One Vision беше представен само преди 2 дни, като добрата новина за заинтересованите потребители беше, че продажбите му в…
Свиване

Къде има разнообразни ученически раници?  

Наближава времето за подготовка за училище, а детето все още няма раница, с която да започне първия учебен ден или раницата вече се е скъсала, а нямате време за търсене на нова. Ако това е така, то може би имате нужда да узнаете къде има разнообразни ученически раници в Книжарница.net? На едно и също място …

май 16, 2019

Свиване

Колко струва качествената информация днес  

Washington Post. Democracy Dies in Darkness. Как се трансформират медиите. Как обществото оцелява без медии. Демокрацията възможна ли е без медии.

Казва достатъчно.

Свиване

Бърза и качествена изработка на дипляни в София от топ печатница  

Ако желаете да поръчате каталози или дипляни за вашата фирма, то със сигурност искате да го направите в най-добрата печатница в София. Добре е обаче, преди да се спрете на коя да е, да проучите и да попитате колеги и познати за съвет, за да ви препоръчат вече изпитано място. Преди да отидете в избраната …
Свиване

#Realtimemarketing wow LEGO GoT May 2019  

Класика. След 5-ти епизод на последния сезон.

И още

Свиване

Амулиани  

Днес Светлана ще ни разкаже за миналогодишната си почивка на най-близкия до София остров – Амулиани или Амуляни, между „пръстите“ на Халкидики. Приятно четене:

Амулиани

август 2018 година

Идеята да отидем до Гърция беше спонтанна, 10 дни преди пътуването избрахме остров Амулиани (Амоляни) и резервирахме вила c морски изглед (90 евро за нощувка). Пътуването с кола беше 6 часа от София до резервираната вила на Амулиани. Избрахме да минем през Кулата – Серрес – Трипити.

Оттам тръгва

ферибота за Амулиани.

Ферибот има на всеки половин час (това не се спазва стриктно), автомобилите се качват на борда задължително на заден ход и служители от ферибота с удоволствие помагат на жените, които не се справят особенно добре с такива маневри (ние бяхме точно от тези).

Важно да знаете е, че когато автомобилът ви е паркиран на ферибота, повече нямате достъп до него, защото паркирането е точно „врата до врата“ така, че не е възможно да отворите врата, камо ли да влезете в колата си. Затова вземете всичко необходимо с вас веднага след слизане от колата си.

Цената е 2.50 евро на човек и 10 евро за автомобил. Билети се купуват на ферибота на 2 етаж след паркирането на колата. Пътуването с ферибота продължава около 20 минути.

На самия остров има безброй вили и апартаменти за всеки вкус и джоб с тераски Sea-View.

За шофьорите: улиците са много тесни, стръмни и има много паркирани коли, шофирането на самия остров не е за препоръчване.

Посетихме два пясъчни плажа – Аликес и Карагаця.

Аликес

От пристанището е възможно да стигнете пеша до плаж Аликес, около 20-30 минути вървене пеша, покрай маслинови дървета. Плажът е голям, разделен на няколко части, има сервитьори и е комфортно. До 10 сутринта има достатъчно свободни шезлонги дори на първа линия съвсем до морето.

Ние винаги пристигахме към 9 часа и почти нямаше хора. Шезлонгите са безплатни, но се изисква консумация от 3 евро на човек. Има храна (Self-Service) и безалкохолни/алкохолни (Service).

Плаж Аликес – Амулиани, ГърцияПлаж Аликес

Карагаця

Плаж Карагаця се намира на 2 км от пристанището, има добър асфалтиран път, до там отидохме с колата. Към 9 часа сутринта има места за паркиране дори на сянка, плажът е все още празен и може да си изберете, къде да се настаните. След 11 часа вече няма никакви места, защото плажът не е голям, но пък е много красив. Този плаж ни хареса повече от Аликес.

На този плаж шезлонгите също са безплатни, тук също се изисква консумация 3 евро на човек. Напитки се сервират от момчетата на бара, обаче храната е на самообслужване. Морето е чисто, тюркоазено и приказно.

Плаж Карагаця – Амулиани, ГърцияПлаж Карагаця
Плаж Карагаця – Амулиани, ГърцияПлаж Карагаця

Има една подробност, която искам да спомена: на плажа няма тоалетна, ама никаква. Не ми се мисли, какво правят всички тези хора, ние ходихме доста далече пеша зад паркирани коли да търсим храсти.

Плаж Карагаця – Амулиани, ГърцияКарагаця

И на двата плажа има големи медузи, които се изваждат от морето още сутринта, за да е безопасно за децата. Това наблюдавахме всеки ден. В крайна сметка, на плажа имаше доста извадени от морето умиращи медузи, което ни караше да се замислим, дали това точно е правилния начин, за да се спасим от тях. Вижте, колко са красиви.

Медузи – Амулиани, ГърцияМедузи

Един ден решихме да отидем на плажа в 8.30 часа, за да можем да отидем с лодка до Магарешките острови. Ето така изглежда плаж Аликес по това време рано сутринта.

Плаж Аликес – Амулиани, ГърцияАликес рано сутрин

Магарешки острови (Дреня)

В деня преди пътуването до Магарешките острови, след 8 часа вечерта отидохме на пристанището, за да се осведомим за транспорта. Имаше човек, който ни попита как се казваме и колко души ще пътуваме. Повтори го два пъти и следващия ден имената ни бяха в листа с резервации.

Ierissos, , 630 75, GR

Лодката отпътува в 12 часа от пристанището, добре е да сте там петнадесет минути по- рано, за да седнете в лодката на сянка. Цената на билета е 11 евро на човек.

Първо лодката обикаля целия остров, получавате информация за плажовете, за скалите, за съжаление- само на гръцки език, така че чухме и разбрахме само дума „паралия“ (плаж). Човекът опита да говори и на английски език, но не му се получи особенно добре и спряхме да му обръщаме внимание.

Лодката спира на един малък остров, където няма шезлонги и чадърчета, жега е, има само овце и няколко дървета, но скалите и цветът на водата си заслужават да ги видите. Това място не е подходящо за плаж, но за снимки е истинско удоволствие. Невероятна красота!

Добре е да си вземете шапки и чадъри. На този остров има 1 час престой.

Магарешки остров – Амулиани, ГърцияМагарешки остров

След посещението на този малък остров, същата лодка отплува към един друг, но по-голям остров. Там вече има плажове с чадъри и шезлонги, но тъй като времето на пристигане е около 2 часа следобед, на плажа няма почти никакви места. Ние имахме късмет да намерим един шезлонг и след половин час– още един. Плажът е стандартен за Гърция, само че тук вече няма сервитьори, тук всичко е на самообслужване. Опашката е дълга, а чакането – досадно, но човекът от персонала прави всичко възможно да ви е забавно, за да не се отегчавате от дългото чакане. Много се забавлявахме с него.

Препоръчвам домашното бяло вино, много е хубаво и леко.

На острова до плажа има доста паркирани лодки, в морето влизахме само, за да се охладим малко. Гледката към другите острови беше много красива и затова препоръчваме тази обиколка с лодка. Също така, на плажа имаше и Aquaglide (надуваеми водни съоръжения за деца: за скачане, тичане, пързаляне). Аз лично съжалих, че не се присъединих към децата. На Амулиани се върнахме към 18 часа.

Още малко факти за Амулиани:

За храна и пиене ще ви трябват средно до 40 евро на ден за човек. Нощен живот на Амулиани няма. Има няколко бара с гледка към морето, коктейлите са с цени по 9 евро. Беше ни препоръчан ресторант Цанис (Tzanis), там ходихме 3 пъти и останахме много доволни – вкусна и качественна храна на добри цени.

Амулиани, ГърцияАмулиани

Препоръчвам Амуляни за семейства с деца и за по-тиха спокойна почивка. Също така, препоръчвам Амулиани за гмуркачи, мога да кажа, че дъното на морето е много красиво, със скали, водорасли и всякакви морски жители.

Автор: Светлана Винкелманн 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с или писани от Светлана Винкелманн – на картата:

о.Амулиани и Светлана Винкелманн

Свиване

ВИДЕО: Разопаковане и първа среща с Motorola One Vision  

ВИДЕО: Разопаковане и първа среща с Motorola One Vision
Motorola One Vision е смартфон от среден клас, който не предизвика бурни реакции с премиерата си на 15 май, но…
Свиване

Услугите YouTube Premium и YouTube Music Premium вече се предлагат в България  

Услугите YouTube Premium и YouTube Music Premium вече се предлагат в България
Google обяви, че услугите за стрийминг на видео и музика YouTube Premium и YouTube Music Premium вече се предлагат в…

май 15, 2019

Свиване

Motorola One Vision дебютира с 48 МР камера с нощен режим, 21 към 9 дисплей и цена 599 лв.  

Motorola One Vision дебютира с 48 МР камера с нощен режим, 21 към 9 дисплей и цена 599 лв.
Днес Motorola представи в Бразилия смартфона от среден клас Motorola One Vision - нов модел в семейството Motorola One, който…
Свиване

Амир Ор: EL AMOR BRUJO  


Как

Как да кажа? Ти си близо до непоносимост,
Ти си плод, разпукващ се в сърцето,
Ти си името в устата няма,
Като море в шепата на земята.
Докосвам и ревнувам от ръката си,
Докосвам и докосване желая.

Страх от неподвижния момент:
Ти вътре тук си вътре тук си. Тук
Душевният пожар гори.
Тук сърцето не изгаря.


Амир Ор, Израел (1956)
Из „Езикът казва” (Издателство за поезия ДА, 2017)
превод от английски: Антония Апостолова

   Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първата му публикация. Подборът на текстовете е на Жермен Дрогенброд.

      Скулптура: Елизабет Гециус; изображението е придоставено от Жермен Дрогенброд.

Свиване

От днес плащаме значително по-малко за международни разговори в Европейския съюз  

От днес плащаме значително по-малко за международни разговори в Европейския съюз
От днес, 15 май, цените на международните разговори в рамките на Европейския съюз са значително по-ниски. Европейският парламент прие да…
Свиване

Huawei P20 вече се предлага у нас и в цвят Twilight на цена 699 лв.  

Huawei P20 вече се предлага у нас и в цвят Twilight на цена 699 лв.
Смартфоните от серията P20 на Huawei вече са на повече от година, но компанията продължава да предлага устройствата и за…

май 14, 2019

Свиване

OnePlus 7 спестява от дисплей, батерия и камера, за да предложи атрактивна цена от 549 евро  

OnePlus 7 спестява от дисплей, батерия и камера, за да предложи атрактивна цена от 549 евро
Заедно с OnePlus 7 Pro днес беше представен и стандартният OnePlus 7, който е лишен от някои ключови екстри на…
Свиване

OnePlus 7 Pro дебютира с 90 Hz дисплей, 48 МР тройна камера и бързо зареждане на цени от 699 евро  

OnePlus 7 Pro дебютира с 90 Hz дисплей, 48 МР тройна камера и бързо зареждане на цени от 699 евро
На специално събитие тази вечер OnePlus представи новия си флагман смартфон OnePlus 7 и неговата още по-напреднала версия OnePlus 7…
Свиване

Съдът на ЕС: Работодателите трябва да имат система за измерване на дневното работно време  


Държавите членки трябва да задължат работодателите да въведат обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на индивидуално отработеното от всеки работник дневно работно време. Само така може да се гарантира, че правилно се отчита размерът на положения извънреден труд, което е в интерес и на работника, защото му дава възможност да защити правата си, като докаже времето, в което е работил.

Това се казва в решение на Съда на ЕС (СЕС) от днес по испанско дело,...
Свиване

Зад кулисите – от идването, до осиновяването  

 

 

Отдавна работим с бездомни животни. Бяхме първият хуманен и европейски приют в България, така че, нямаше от къде и кого да гледаме, за да се научим – от приютите в България се учехме, как НЕ се правят нещата, а от тези в чужбина – как биха били, ако имахме много пари и персонал.
Наложи се да се учим в движение – допускахме грешки, но и се учехме от тях.
Никога няма да спрем да се учим и развиваме, защото целта ни не е да имаме хубав приют за кучета.

Целта ни е да създадем временен дом за тях.


Стъпка по стъпка:

Чудили ли сте се, какво се случва, когато едно куче попадне при нас? Ето каква система изградихме през годините и която се доказа, като най-ефективна.

Стъпка 1:
Изборът:
Кое куче да приемем?


Всеки ден получаваме между 20 и 50 молби за прием на кучета – по имейл или на място. При 18 карантинни бокса в клиниката и среден престой  в тях от 30 дни, ясно е, че ни е абсолютно невъзможно да приемем всички.

Повечето хора, потърсили помощ от нас, разбира се, не го възприемат така и на практика, това е най-трудната част от работата ни – непрекъснатата комуникация с недоволни, обидени, емоционални хора, които считат, че ако крещят достатъчно силно, ако заплашват достатъчно ядно или плачат достатъчно дълго, място за тяхното животно някак ще се намери…

 

При освобождаване на едно място в клиниката, за него обикновено има стотина чакащи – повечето от тях са болни и пострадали кучета. Да се избере най-тежкият случай; животното, което иначе със сигурност няма да оцелее, не е нито приятно, нито лесно.

Но, разбира се, най-трудно е да не помогнеш на всички останали…

Средно месечно, при нас постъпват около 50 нови кучета, освен през пролетта и есента. Тогава е бумът на бебетата и се налага във всеки от 18те ни самостоятелни бокса, да настаняваме по едно кучило от 3-5 кутрета.

Освободеното място в клиниката се заема веднага – от кучето, което е най-спешно. Най-често това са блъснати от кола (което е причина за огромния ни брой ортопедични пациенти) и кожноболни, тъй като хората считат плешивите кучета  за заразни и опасни и животът им е в непрекъснат риск от саморазправа.

Като процент, захвърляните кутрета са най-много. Обикновено обаче успяваме да се договорим с хората, които са ги намерили, да ги отглеждат, докато ги ваксинираме (около месец и половина-два) и тогава да ги докарат при нас. При прием на ваксинирани животни, те се карантинират за ден-два, а не за месец, което е невероятно улеснение.

Когато кутретата биват настанени в клиниката, а не в приемен дом, техният бокс (нали не сте забравили – имаме само 18 такива) остава зает през следващите 45-60 дни (според възрастта им). При израстването им се налага да ги разделим в два или три бокса.

 

Стъпка 2:
Настаняване в клиниката


И така, избрано е кучето, което да приемем. При пристигането си, то е подложено на обстоен медицински преглед – пускат му се пълна кръвна картина и биохимия, прави му се тест за инфекциозни и векторни заболявания. Поставя му се микрочип и се регистрира като местодомуващо във „Фермата“, и като собственост на Animal Rescue Sofia.
Ако е пострадало и се налага специализиран преглед от ортопед, отива в някоя от клиниките, с които работим, за рентгенови снимки.

 

При възрастните кучета, които са живели навън, вероятността тестът за кърлежопреносими болести да е положителен, е доста голяма. Обикновено стискаме палци да излезе положителен за анаплазмоза или ерлихиоза, които се лекуват значително по-лесно и евтино, а след 30тина дни лечение, новодошлият  ще може да бъде предложен за осиновяване.

Ако кучето се окаже с дирофилариоза, това означава, че трябва да се снабдим със средно 1000лв за медикаменти, а лечението ще продължи между 3 и 6 месеца.
Най-лошият вариант обаче е положителен тест за лайшманиоза. Опростено казано, това означава лечение и отглеждане при нас, докато кучето е живо.

 

В зависимост от диагнозата (или липсата на такава) се изготвя и индивидуална ваксинационна схема. Обезпаразитяването пък се редува с непрекъснати копропроби, докато сме сигурни, че кучето е напълно изчистено от всякакви паразити.

Междувременно животното се кастрира и му се издава паспорт.

Стъпка 3: Настаняване в приюта

В общия случай, след средно 30 дни престой в карантинно помещение, кучето може да бъде настанено в приюта и да се предлага за осиновяване. За неговото място в карантинния бокс отдавна чакат десетки нови животни. Време е да изберем следващото.

И тъй като клетките в приюта ни не са единични, както е в клиниката, при настаняване в приюта се налага нашето ново куче да живее със съквартиранти.

Докато е живяло в клиниката, вече сме опознали характера и навиците му и търсим съквартиранти, с които, на теория, би се разбрало. Проверката „на практика“ обаче, често има съвсем други резултати.

 

Смесването на кучета в обща клетка, обикновено отнема няколко дни – първо е „случайното“ запознанство между кучетата, по време на разходка. Ако всичко мине добре, следва кратко опознаване на ничия територия – някое от дворчетата ни за разходки. Отново – ако всичко мине добре, на следващият ден времето в дворчето се увеличава и евентуално може да се добави храненето на животните, за да се види интеракцията при наличието на храна.

Не винаги успяваме от първия път да намерим удачна компания за дадено куче. Понякога и не успяваме и се налага да го настаним само в клетка, предназначена за три кучета.

Стъпка 4: У дома!

Времето, което едно куче прекарва при нас, преди да бъде осиновено, варира от няколко дни, до няколко години. Ако кучето е атрактивно (обикновено за такива се считат породистите и миниатюрните кучета), скоро след излизането му от карантина, то бива харесано.

При безпородните и по-едрите кучета, престоят до осиновяването е значително по-дълъг. Ако в продължение на няколко месеца няма интерес към дадено куче, изпращаме снимки и информация за него и на чуждестранните ни партньори, които също започват да търсят дом за него.Стъпка по стъпка за осиновяването в чужбина, ще Ви разкажем  допълнително.

 

 

Често ни питате, какво се случва с кучето, ако никой не го осинови. Отговорът е –нищо особено. Остава си при нас, в очакване на своите хора. Междувременно се обезпаразитява всеки месец, реваксинира всяка година. Всеки ден един от лекарите ни оглежда всички животни и ги преглежда, ако види нещо притеснително.

Посетителите са добре дошли при нас всеки ден от седмицата, така че, желаещите да осиновят куче  могат да дойдат без предварителни уговорки.

Кандидат-осиновителите идват няколко пъти, попълват се всички документи и ако взаимно се одобрим, кучето бива осиновено.

След подписването на договор, осиновителите и тяхното ново куче си отиват у дома. Даваме им няколко дни, за да свикнат едни с други, през които поддържаме връзка. Ако всичко е наред, 3-4 дни след осиновяването, променяме данните за собственика и местодомуването на кучето и официално попълваме във „Ветис“ информация за новите стопани.

И ето на – дългото пътешествие към дома на нашия бездомник, е към своя край. Независимо, дали ни е отнело няколко месеца или няколко години, за да го изпратим у дома, всяко „наше“ куче минава не само през приюта, но и през сърцата ни. Опитваме се да поддържаме връзка с осиновителите редовно, а ако нещо неочаквано се случи и кучето не може да остане в дома си – задължително си го взимаме обратно.

Раздялата с осиновените кучета за нас е очаквана и желана – колкото повече обичаме някое куче, толкова повече мечтаем да го видим, как си отива.
У дома!

Освен трудно и продължително, това пътуване към дома е и скъпо.

Затова не би било възможно, без Вашата подкрепа!
Всяко дарено левче е шанс за живот на някое бездомниче!
Заедно, скъпи приятели, изминахме този път за над 6 000 бездомни животни!

Останете с нас, за да продължим да бъдем до тях!

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

Свиване

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)  

С Цветан отново ще отидем на манастир – този път манстирът ще е будистки, а страната – Китай. Приятно четене:

 От Пекин до Хенгшанския висящият манастир край Датун

част първа на

Висящият манастир в Хенгшан

Първият автобус 1429 от Пекин или Бейджинг (Beijing) до Датонг (Datong) или както се чете Датун тръгва в 07:10 от Aвтогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Автогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station

Най-трудното беше да открием тази мега автогара, но с помоща на този запис на китайски това беше лесно: 六里桥客运主枢纽(lìu lǐ qiáo kè yùn zhǔ shū nǐu):).

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Необходимите китайските билети

Необходимите китайските билети:

·      горе за Хенгшан манастира с намаление за пенсионери за 50 юана,

·      долу вляво за автобуса Пекин – Датун за 145 юана,

·      долу вдясно за спално купе във влака Датун – Ксиан за 348, 5 юана.

Купуването на 2 билета стана с показване на два пръста и номера на автобуса 1429 и двата йероглифа за Датун или и подаването на двата международни паспорта и кеш.

Така пред нас остават 400 км за 145 юана (или 38 лева).

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Автогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station

 Качихме сме от изход № 6, отбелязан с квадратче и 6. Все пак в Китай ползват същите цифри, така че няма проблем да намериш гейта, който е отпечатан на билета заедно с началния час. Модерният автобус е с удобни кресла с европейско разстояние за краката, кафе и снакс и 20 мин. пиш пауза по средата на пътя.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Великата китайска стена

Автострадата ни води на запад през Великата китайска стена. Оттук е минал Чингиз хан за да покори „западната столица“ – Датун.

Нашата цел беше това антично архитектурно бижу –

манастир висящ горе в планината Хенг

 Знаем, че храмовете обикновено се строят на равна основа, но в северната китайска провинция Шанси има един храм, който е залепен за скалите и виси във въздуха. Това е известният Висящ храм в Шанси.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Хенгшанският висящ манастирхрам или Hengshan Hanging Temple (XUANKONG SI

е построен по времето на Северната династия Вей (386–534).

Лесно е да го откриеш, може би като китайският другар у нас, който искал да открие родно място на вожда на Коминтерна у нас и вижда, че на картата има два града Димитровград!? Наляво към Сърбия или надясно в България? Така се почуствах и аз като видях на картата, че

има ДВА града Датун!

Дали сме взели билети за правилния? Наоколо само китайци, които разбират само китайски!!!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)„Неправилният“ Датун

Слава Богу, автобусът отмина мрачния Датун, който бе обвит в сив смог от пушеците на тецове и въглищни мини.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Хоризонтът се разведрява и показва чисто еко езеро с много риба и вятърни мелници. Обръщам се към комшията и го моля да позвъни на моя couchsurfing приятел от неговия телефон, което е в пъти по-евтино, ако звъня от моята българска карта 🙂

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

От разговора, разбирам, че нашият couchsurfing приятел е забравил, кога ще пристигнем и е на състезание по риболов с голи ръце, но обеща да изпрати жена си да ни посрещне на автогарата. Ех, пожелавам му на слука! Също и на нас 😉 Дай рибу, рибу, дай!

Пристигаме на обяд в автогарата в 

Датун, провинция Шанси

 или в правилния град! Там ни посреща жената на рибаря, която не говори бъкел английски и иска да ни откара у тях. Рибарят ще лови риба още два дена, а ние имаме поръчани билети за влака за Ксиан утре следобяд. Следователно срещата ни пропада и молим жена му да ни откара до хотела край гарата, който предварително сме букнали. Като преводач ползваме нейния съпруг – дистанционно по нейния телефон 😉

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

С разпечатката на хотела от Booking. com на китайски, неговата любезна съпруга бързо се оправя и потегляме към гарата. Май ни пожела добре дошли в Датун?!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Булевардът в Датун с блоковете за новодомците
Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Старият град на Датун

Минаваме покрай стените на Стария град, който е заграден и затворен със синя ограда. Защо ли? Кой да ти каже?

Истината по късно открих в нета.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Най-полезната карта на Датун

Най-полезната карта на Датун, която открих в нета:

Старият град е заграден долу вдясно,

Горе е гарата, хотелът и банката.

Датун е известен със своя бивш кмет Ген Яньбо (耿彦波 – Gěng Yànbō),

начело на града от 2008 до 2013 год. Кметът Ген решава напълно да възстанови градската стена на „Стария град“, да събори почти всичко в границите на стените и на съседните места извън стените. И след това да построи нов „стар град“ в традиционен китайски стил. Той искал да върне предишното величие на града, като столица на три династии и да даде нов тласък за развитие и да го привлекателен за туристите и жителите му.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай) „Разрушителят“ Ген в действие. Многоетажните сгради са взривени.


В околностите на града, той наредил изграждането на нова концертна зала, музей, библиотека, център за изкуствата, плувен спортен център с 50 000 места, надявайки се милионият Датун да заличи лошата си репутация на западащ град на въгледобивната промишленост. Но през 2013 Ген беше пренасочен за кмет на Тайюан, провинциална столица на Шанси. Неговият наследник, наследява един градски бюджет от повече от 30 милиарда юана ($ 6 милиарда) на червено и предприема съвсем по-строг режим на харчене. Амбициозните проекти са спрени или забавени, а жителите на Датун оплакват бившия си кмет.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)„Старият“Датун

Старите едноетажки (хутунги) са сринати с булдозери за да се направи място за новият „стар град“.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Разрез на недовършената 12 метрова стена на „стария“ град от ХIV век на династия Минг.

 Трябва да командироваме кмета на Перник на обмяна на опит в Датун, да види как се реставрира крепостта на Кракра! 😉

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Хотелът

 „Taijia Hotel Datong Railway Station Branch” е нашият скромен (98 юана или 26 лева) чист хотел до гарата с огромна баня, твърди легла и телевизор с канал №5 по който можем да следим Европейското по футбол от Франция 🙂

Booking.com

Докато си оставим багажа, жената на рибаря беше изчезнала. Здраве Бог да ѝ дава!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Гарата на Датун

Наблизо е ж.п. гарата на 3 милионния град Датун в провиция Шанси. Първо посещаваме гарата за да получим ж.п. билетите си, поръчани още в България.

Къде е гишето за чужденци?

Къде е чакалнята и перона на влака за Ксиан?

Къде е стаята за проверка на багажа?

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Гарата на Датун

С получените писмени указания на английски и китайски от Китайските железници лесно се оправихме и си взехме билетите.

Остана само още

да обменим валута,

тъй като юаните, които купихме в България намаляха. Кредитните карти ги държахме като резерв, защото не искахме да плащаме високи банкови такси.

Стискайки в ръката две бакноти китайска и американска, питахме срещнатите китайци Банк?… Банк? Зер банкнотите са китайско изобретение и все някой ще ни покаже къде да ги обменим! Обмяна на черно няма в Китай, няма и обменни бюра, но пък има услужливи младежи, които след като чекнат в смартфоните ни упътват с ръце.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Гишето на „Bank of China”, това е единственото място, където може да обменят долари в Китай!

 След 1 час бюрократична изнервяща процедура успяхме. Ползвахме модерна комуникация – компютърен превод от китайски на български от смартфона на шефката. Накрая разбрахме, че момичето на гишето се мъчи да вкара имената ни в компютъра както са паспортите ни: на английски, но и на кирилица! Е, винаги има първи път и май ние бяхме сефтето, докато обясним, че нашите имена са еднакви и на английски и на български! 🙂

Времето лети, а ние трябва да намерим такси, което да ни откара до Висящия манастир! Къде е стоянката им?

 Срещу гарата, виждаме рекламната им табела и а орлякът таксиджии чака туристите – балъци на гюме!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Доволният щофьор на такси пред рекламната табела за екскурсии до висящия манастир за 200 юана на човек

След като се спазарихме за двама пенсионери по 80 юана утре в 7:00 сутринта с показване на часовника му. Той обеща да потърси още двама пътника и сутринта да ни вземе от хотела след показаването на хотелската разпечатка на китайски. Yes! Yes! Yes!

Да, да – ама не! Висящия манастирът е отворен от 8:00 до 17:00 и е на 85 км от Датун!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Маршрутът от Датонг, Шанси до Висящия храм

За разлика от нашата следваща цел – Юнганг пещерите на Буда, които са до града и за които се надяваме да остане време утре. Неочаквано за нас, това е реализираната мечта на кмета!

Успокоени, че успяхме да се оправим без да ползваме преводач или ескурзовод, тръгнахме сами да се почерпим.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Пресни сладки пъпеши още нямаше у нас, затова се спряхме за купим един за десерт от пазара

Сутринта сме долу на рецепцията

Един преводач ни предлага екскурзия до Висящия манастир по 200 юана на човек или за двама 400. Отказваме, казваме че сме договорили с друг за по 80 юана. Но къде е той? Единствено на което можем да се съгласим е на същата цена, но сме само двама! Хотелското такси кандисва и ни качва двамата, като по пътя спира и взима още двама като прави малко отклонение до съседния Датун.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Минаваме покрай черупчестия покрив на недовършения плувен спортен център на кмета.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

 След 2 часа пристигаме в клисурата, където на една скала над реката виси манастир с 40 килии. Срещаме и договореното такси с две французойки, което не са пуснали да допари в двора на нашия хотел. Уви, борба за хляб!

Хенгшанският висящ манастир

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Ето гооо, окачения на 75 м над реката преди 14 века манастир в планината Хенг, провиция Шанси, Китай. Дзеннн!

Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките – реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките – реки“ 🙂

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Входът за нас пенсионерите е само 50 юана, вместо 150 юана!

Е, как да не влезеш и, както казва Буда:

„Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него. “

Като пионерче не бях ходил на неделно училище и затова въпросът на мама ме завари неподготвен:
 – Хората, които вярват в Христос, се наричат християни. А как, според теб, се наричат хората, вярващи в Буда? 
 – Будали! – обади се дядо ми 😉

Затова днес баир-будалата още срича тези 25 дзен будистки мъдрости. Ако успеете да прочетете първата, тя със сигурност ще успокои душата ви. Това ще ви позволи да погледнете на живота от малко по-различен ъгъл и да се изкушите да потърсите останалите 🙂

#1. Изкушението да се откажем е най-голямо точно преди победата.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Висящият манастир е над каньона, който е преграден от язовирна стена. Днес речната вода е укротена и изтича от тунела на съвременната ВЕЦ.

 

#2. Пътуване от хиляда мили започва с първата крачка.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Висящият манастир в Хенгшан

Ширината на манастира се определя от стандартната дължина на стърчащите набити греди, т. е. 2,5 м. От които 0,5 м за тесен балконски проход и още 2 метра за стаята(килията).

#3. Не говорете, освен ако нямате да предложите нещо по-добро от тишината.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Манастирът е разположен в малък речен пролом. Конструкцията е окачена по средата на скалата под един величествен връх на планината, като под наклонена стряха, която защитава постройката от ерозията на слънцето и дъждовете.

#4. Колкото и силно да духа вятърът, планината няма да се преклони пред него.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Синият вход

Синият вход на висящия манастир е построен след пробиване на дупки във вертикалната скала в които са набити хоризонтално греди, които носят цялата конструкция на храма. Или както казва науката съпромат имаме хоризонтална „конзолно ляво запъната греда“ 😉

#5Не се бой да се поколебаеш, страхувай се да не се откажеш.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)„Скелето“

Ясно се вижда луфта между свободния край на конзолата и вертикалната греда захванати заедно със скоби вдясно. Това показва ясно, че вертикалните греди са поставени допълнително като застраховка на носещите конзолни запънати греди след последния ремонт.

Ха – ха, някой е забравил да свали скелето! 😉

#6. За глупака и щастието е глупост.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

През вековете манастира е оцелял от ерозията на скалите, от достигането на наводненията, от снежните лавини и горски пожари.

#7. Ако се препънеш и паднеш, това още не означава, че си на грешния път.

Пътят води нагоре по стъпалата към синята порта.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Рогоносец

Една от скулпторите в колибата е на Рогоносец 😉

#8. По-добре да живееш в колиба, в която кънти смях, отколкото в богат дворец, където цари отегчение.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

 Манастирът има над 40 зали, килии и павилиони в 152,5 м2 площ, свързани помежду си с коридори, тунели, мостове и чардаци..

#9. Винаги гледай на нещата от светлата страна, ако няма такава – изчакай на тъмно, докато не изгрее слънце.

Усмихнатият Буда – Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Усмихнатият Буда

Усмихнатят Буда приема всякакви пожертвания, дори и стотинки!

#10. Какво и да се случва, се случва до време.

#11. Тези, които посочват грешките ви, не винаги са ви врагове; и ако някой признава вашите заслуги, не е непременно ваш приятел.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Магазинчето има сувенири с китайските зодии
Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Пощенска марка с Висящия манастир

Аз си купих само една пощенска марка с планината Heng Shan с древната Xuankong Pagoda и една мини жълта кратунка, като тази на Лао Дзъ, който говори на щуреца:

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Лао Дзъ

 „Можеш от двора си да не излизаш,

а света да опознаеш.

Може от прозореца да не поглеждаш

а да видиш истинското Дао.

Колкото по далече отиваш,

толкова по малко знаеш.

Мъдрият не странства, а всичко знае.

Не вижда, а всичко разбира.

Бездейства, а всичко постига. “

Съгласно легендата,

строежът на първия окачен храм

е започнат от един самотен монах Лиао Ран в края на Северната династия Веи.

Окаченият над прохода манастир става важна духовна транзитна спирка през планината на пътувашите монаси: будисти, конфуцианци, даоисти. Всеки от тях изгражда свои храм в този манастирски комплекс.

Няма начин оттук да не са преминали и първите монаси християни поканени от толерантния към религиите Чингиз хан. Но следите от християнските монаси са заличени след неговата смърт.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Не видяхме модерни монаси, но видяхме модерна сателитна чиния

#12. Не се бойте, че не знаете – притеснявайте се, ако спрете да учите.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#13. Учителите просто отворят вратата, а вие сами трябва да влезете.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

И изкачите по стълбата. 

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Манастирът постоянно е разширяван през вековете, като последно е бил реставриран през 1900 година от династията Кинг (Qing).

#14. Смисълът на живота е да умреш млад, но възможно най-късно.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Вляво тясната пътечка е издълбана в скалата за да се осигури еднопосочно кръгово движение на туристите. Тъй като каменния парапет е само половин метър е малко страшничко над урвата.

#15. Живейте, запазвайки вътрешния си мир. Изисква се време цветята да разцъфнат.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Поглед назад: високият парапет от вертикални греди малко успокоява, че манастира няма рухне над главите ни под тежеста на тълпата от туристи. Ех, преминахме от там нормално!

#16. Един приятел никога не е без недостатък; ако търсиш недостатък – ще останеш без приятелство.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Язовирната стена само психологически защитава манастира

#17. Нещастието влиза през врата, която сами сме му отворили.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

В манастира има над 80 будистки скулптури от бронз, желязо, камък и кал.

#18. Никой не се връща от пътуванията си какъвто е бил преди това.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#19. Тези, които са в състояние да се изчервяват, не могат да бъдат с черно сърце.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#20. По-добре един ден да си истински човек, отколкото хиляда дни да бъдеш нечия сянка.

 

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Залата на традиционната китайската медицина (San Jiao Hall)

Залата на традиционната китайскамедицина (San Jiao Hall) e пълна с билки и човешки модели за акупунктурните точки.

#21. Вашият дом е мястото, където вашите мисли намират спокойствие.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#22. Човекът, който е в състояние да премести планина, е започнал с пренасянето на малки камъни от едно място на друго.

По заповед на ефрейтора в двора на казармата? 🙂

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#23. Ако направите грешка – смейте се над нея.

Е, аз сбърках и тръгнах нагоре вдясно 😉 Вратата бе заключена и аз се върнах, но пробвах поне!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Какво пише на полянката?

Пред скалата на Висящия храм са изписани четири йероглифа „Гун Шу“ и „Небесен дар“ като възхвала на високото майсторство на строителя му. Гун Шубан е известен майстор, живял преди 2000 години, който се смята за родоначалник на занаятчиите. Смисълът на надписа е, че всичко в този храм е сякаш творение на божествения майстор Гун Шубан.

 #24. Най-доброто време да засадиш дърво е преди 20 години. Следващият най-добър момент е днес.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)


А какво е посланието на Буда?… „Идеята на съществуването е да нямаме страх. Никога не бива да се страхуваме от това, какво ще стане с нас, ако останем сами. В момента в който се научим да сме сами, тогава идва истинската свобода“

Страхът е нещото, което спира по-голямата част от хората да преследват сами мечтите си. Когато освободим ума си от страха, че не можем да говорим китайски, животът и пътят ще се отвори за нас 🙂 


Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)Малкият Буда казва:. „Да победиш себе си е много по-велик подвиг, от това да победиш някого другиго“

 Много по-трудно е да разберем какво искаме от живота и как си представяме себе си, отколкото да помогнем на друг да го направи. Да открием себе си е един от най-трудните пътища, по които трябва да поемем, защото е много сложно, но стигнем ли до края му, ще разкрием най-добрата версия на себе си.

снимки: Цветан Димитров,

1.    Литература:

2.    http://www.straitstimes.com/asia/east-asia/21b-to-help-chinas-laid-off-workers

3.    https://www.thevintagenews.com/2016/09/16/hanging-monastery-china-rare-piece-architecture-one-worlds-forgotten-wonders/

4.    Philip Wen, Postcard from abroad: The Sydney Morning Herald.

5.    Буда, Цитати,

6.    Лао Дзъ, Цитати

7.    Конфуций, Цитати

8.    Диляна Кочева, Висящият храм в Шанси, Китай днес, 2018

Очаквайте продължението
Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Китай или писани от Цветан Димитров – на картата:

Китай и Цветан Димитров

Booking.com
Свиване

Пациенти, пациенти – 6  

Моля, пишете ми как да се справя с хеликоптер пилоти без антибиотик, понеже кърмя! Имам ужасни болки около пъпа.

(Подозирам, че се касае за Хеликобактер пилори. Вариантът за справяне, различен от антибиотик, е цианкалий. Пийте си антибиотика, госпожо. Ако сте повярвали на някого, че е „химия“, след като спрете да кърмите, пийте и антипсихотик. Или поне си извадете жълта книжка.)

—-

здравейте! мами искам да ми помогнете знаете ли някакво лечение за плевмония без антибитик моля дайте ми съвет за бабешки рецепти бях ме с плевмония през феврурари месец и април месец казаха ни е болница АГ че се е родила с недоразвит бял дроб и затова боледува често

(правописът запазен… коментар нямам)

—-

Здравейте, имам бебе на 15 дни, кърмата ми дойде веднага след раждането, но аз категорично отказвам да кърмя. Понеже с баща му сме вегани и искаме бебчо да поеме нашия път.давам му много вода и отвреме навреме АМ, но постоянно плаче. Гърдите ми са подути цедя се и хвърлям кърмата понеже не е полезна. Как да процедирам с какво да го храня?

(Къде се подаваха кандидатите за Дарвинова награда?)

—-

И от мен глас ЗА хомеопатията. Изпитано е и работи. А за материалистите, трябва да се поинтересуват , че основата на материята е квантовият свят, а там законите са други…

(Магическата дума „квант“ очевидно променя реалността – поне в представите на някои хора.)

Свиване

Обновеното приложение Apple TV вече е достъпно за iOS, Apple TV и телевизорите на Samsung  

Обновеното приложение Apple TV вече е достъпно за iOS, Apple TV и телевизорите на Samsung
Обновеното приложение Apple TV, което беше представено на събитие през март, вече е достъпно за потребителите. Новата версия идва чрез…
Свиване

Нова дупка в сигурността на WhatsApp налага моментален ъпдейт на приложението  

Нова дупка в сигурността на WhatsApp налага моментален ъпдейт на приложението
Нова дупка в сигурността на приложението WhatsApp позволява инсталирането на шпионски софтуер в засегнатите устройства, пише Financial Times. Притежаваната от…
Свиване

Kаним ви на: фестивал „Завръщане“ (18-19 май)  

Приятели (:

Изпуснахте ли ни на премиерата в събота? Не си скубете косите! Подбрани книжки на ЧоБи и подбрани членове на екипа (в отпускарски режим ;)) може да засечете на фестивал „Завръщане“ в с. Хотница на 18-19 май. А на 18-и следобед на челно място в програмата се мъдри спектакълът „Коренуване: Невидена река“ на Мирослав Моравски – Моро, който препоръчваме с две ръце, два крака и най-вече две очи и уши!

На фестивала компания ще ни правят още един куп прекрасни български творци и авторските им произведения, ще звучи свежарска музика, ще има картини, приложно изкуство, фолклор… и надъхваща пролетна природа. Елате да им се насладим дружно!
Споменахме ли, че всички гореизброени благини плюс спане на палатки се предоставят от организаторите напълно безплатно? Юруш, народе, на авантата!

Предвкусвайки,
ЧоБи фестивалците

Свиване

Lenovo представи прототип на лаптоп със сгъваем дисплей  

Lenovo представи прототип на лаптоп със сгъваем дисплей
Смартфоните със сгъваеми екрани започват да набират популярност през тази година и беше само въпрос на време някой да си…

май 13, 2019

Свиване

Богат-беден  

Изт: The Poor Author and the Rich Bookseller, painting by Washington Allston @ Wikimedia Commons 

Между богатството и бедността някога е съществувала бездна, голяма колкото смъртта. Разглезените жители на 21-ви век, особено тези, които живеят в най-развитите райони на планетата (включително и вие, които четете това), не могат да проумеят колко са богати. Да си беден вече не означава да си осъден на смърт.

Някога, например през Средновековието, месо са си позволявали да ядат само богатите. Бедните са допълвали брашното си с трици. Да пътуват са можели само богатите. Бедните са се наричали „крепостни“ неслучайно. На някакво образование, на някакви медицински грижи, на някаква хигиена са се радвали само богатите. Бедните са живеели като деца на съдбата: раждали са по много, за да оцелеят поне малко. Делили са маса и постеля с плъховете, с хлебарките, с дървениците и с бълхите. Изливали са си гърнетата с изпражненията по улиците, газили са в човешка и в животинска тор целогодишно и са ставали лесна „плячка“ на заразите, на зимата, на войните, на трудовата повинност, на фаталните тогава болести като абцес, настинка и грип, плюс всички останали, които все още са фатални, на вражеските нашествия и на какво ли още не. Детската смъртност е била феноменална. Чумата е отнасяла по две-трети, по три-четвърди от населението на Европа ОТВЕДНЪЖ. Предимно заради нулевата медицинска грижа при бедните.

Днес това вече не е така. Днес бедността не е равносилна на грозна и мъчителна смърт. Днес разликата между бедните и богатите е друга. Поне в развития свят.

Нека разгледаме хипотетичен пример. Да вземем две случайни лица: Пешо и Мишо. Имената са напълно произволни.

Пешо е собственик на предприятие с 500 души персонал, а Мишо живее от заплата до заплата. Теоретически погледнато единият е беден, а другият – богат. По всички стандарти на съвременната цивилизация. Но каква е разликата в бита им? Съществува ли онзи превал, който хилядолетия наред се е равнявал на почти сигурна смърт за бедняка Мишо?

Краткият отговор е: НЕ.

По-дългият изглежда така:

И Пешо, и Мишо имат смартфони. Да, смартфонът на Пешо струва 3000 лв, а смартфонът на Мишо струва 50 лв на старо, но вършат абсолютно същата работа.

И Пешо, и Мишо имат компютри, лаптопи, преносими устройства. Компютътърт на Пешо струва колкото колата на Мишо, но върши абсолютно същата работа.

И двамата имат нет – постоянно, навсякъде. И богатият, и бедният разполагат с еднакво бърз, евтин и качествен достъп до цялото знание на света.

И Пешо, и Мишо могат да си позволят да летят със самолет. Пешо лети всяка седмица или всеки месец в бизнес класа по работа, а Мишо лети често с нискотарифни полети, но и двамата имат достъп до най-бързия транспорт на света.

И Пешо, и Мишо имат покрив над главата. Единият притежава повече имоти, съответно покриви, но и двамата се прибират в електрифициран, отоплен, пълен с черни екрани и кухненски роботи дом.

Пешо работи повече от Мишо, но и двамата си завиждат. Пешо завижда на Мишо заради малкото му отговорности, а Мишо завижда на Пешо заради многото му мангизи. Разликата в начина им на живот, обаче, не е фундаментална.

И двамата имат кола. Мишо кара очукан стар опел астра, а Пешо се вози на бентли с шофьор, но ако тръгнат да се състезават от София до морето без да спират, Пешо ще пристигне само с няколко минути по-рано от Мишо, стига да оцелее по пътя.

И двамата плащат заеми, всеки според джоба си. И двамата са длъжници, често – доживот.

И двамата изневеряват на жените си. Мишо със съседката, а Пешо – със секретарката. Разбрахме се, че това е само хипотетичен пример. Нека си е банален.

И двамата могат да си позволят да носят удобни, меки, съразмерни дрехи, без това да им струва цяло състояние.

И двамата плащат големи сметки за ток. Мишо плаща 300 лв за ток на апартамента през зимата и псува „монополите“, Пешо плаща 30 000 лв за ток на предприятието през зимата и също псува „монополите“.

И двамата се черпят в едни и същи ресторанти, кръчми, барове.

Пазаруват в еднакви глобални хипермаркети.

Ядат сходна храна.

Гълтат еднакви лекарства.

Умират от същите болести.

Или от старост.

На (почти) еднаква възраст.

Реално погледнато, и двамата могат да станат столетници, стига да не са изтеглили „късата клекча“ от генетичната лотария. Богатството не те прави безсмъртен, не те предпазва от фаталните болести и не може да ти удължи живота съществено.

Кажете ми, толкова голяма ли е разликата между живота на Пешо и на Мишо в началото на 21-ви век? И се върнете в Средновековието, за да си направите съпоставка.

Ами не е! Разликата е почти заличена. Пешо разполага с мааалко повече удобства. Това е всичко.

Защо тогава Мишо цял живот се стреми да забогатее и да стане като Пешо? За да работи повече ли? Да чука повече? Нали И ДВАМАТА започват да изпитват ЕДНАКВИ затруднения с „вдигането на самолета“ на ЕДНА И СЪЩА възраст?

Мишо си мечате да стане като Пешо, защото е повярвал в лъжата, която са му пробутали, че с повече пари може да се живее по-щастлив и по-спокоен живот. Понякога Мишо успява да заеме мястото на Пешо в управителния съвет, само за да разбере, че това, към което се е стремил цял живот, всъщност, не струва. Всеки иска имотите, колите и парите на богатите, но никой не желае влиятелните им врагове, могъщите им кредитори или опасните им връзки с властта и с подземния свят. Всеки мечтае само за „върха на айсберга“, който му показват по телевизията и по инстаграм, без денонощното планиране на срещи, задачи и крайни срокове, без управлението на активи и пасиви, без плащането на шестцифрени данъци и личната отговорност пред обществото за съдбата на стотици семейства.

В Средновековието си е струвало да завиждаш на богатите – заради редовния достъп до протеини, например. Днес вече никой не завижда на индивид, който няма право на уикенд, пенсия, болничен или платен годишен отпуск, защото винаги плаща цялата сметка сам.

Мишо се сърди, че внася осигуровки, Пешо внася осигуровки за 500 души персонал и също се сърди.

Мишо не иска живота на Пешо, той иска „лъжата за живота на Пешо“.

Всичко, което и двамата желаят, действително, е да ги оставят на мира.

И да разполагат с маааалко повече време.

За себе си.

Времето е луксът на 21-ви век

Лукс, с който и Пешо, и Мишо не разполагат.

Тихомир Димитров 

Свиване

Huawei P30 и P30 Pro вече могат да снимат видео едновременно с две камери  

Huawei P30 и P30 Pro вече могат да снимат видео едновременно с две камери
Huawei започна да разпространява ъпдейт (9.1.0.153) за флагманите си P30 и P30 Pro, който добавя нова функция в камерата. Става…
Свиване

Седмичен бюлетин за правни новини  


Бившият зам.-председател на парламента Христо Бисеров съди прокуратурата за 70 000 лева обезщетение за вреди от наказателно преследване срещу него, което приключи с оправдателна присъда на три инстанции, а собственикът на винпром "Карнобат" Миню Стайков и съпроцесникът му Белун Хазърбасанов, брат на съпругата му, са завели искове срещу прокуратурата и специализираните съдилища за незаконно задържане, като всеки от тях претендира за обезщетение от по 30 000 лева. Времето ще покаже дали това са...
Свиване

Смартфоните в серията Honor 20 ще имат "динамичен холографски дизайн", обяви компанията  

Смартфоните в серията Honor 20 ще имат
След седмица в Лондон ще се състои световната премиера на новите смартфони от серията Honor 20, за които днес от…
Свиване

Ура за Никола Илчев и Академия за електронна търговия 2019!  

Никола Илчев

Никола е от много отдаден на успеха на електронната търговия и прави много и различни дейности, за да помага това наистина да е силна индустрия в България – eCommerce Academy. Голямата конференция тази година има за цел да се превърне в най-значимото събитие за електронната търговия в България и ще се състои на 7 и 8 юни в Русе. Регистрацията за участие вече тече, а на събитието са поканени всички собственици и бъдещи собственици, създатели на онлайн магазини и ресурси за електронната търговия.

Как се случи така, че Никола се занимава с e-commerce?

Винаги съм се занимавал с продажби. Преди да вляза в сферата на електронната търговия, аз продавах инженерни продукти. През 2012 имах нужда да променя нещо в живота си и се захванах със създаването на платформа за продажба на строителни материали. Тя не постигна сериозни резултати, тъй като очевидно моментът не беше подходящ за нея. Аз вече бях завладян от продажбите от разстояние и твърдо реших, че това е пътят ми. Превърнах хобито си в бизнес и в продължение на четири години и половина имах много успешен бизнес за продажба на аксесоари за мобилни устройства и дребна потребителска електроника, която бе комбинирана и с физически обекти.

И как, кога се зароди идеята за eCommerce Academy?

През 2016 година вече бях научил много за онлайн продажбите, тъй като освен развитието на собствения магазин, ние като бизнес, участвахме в и няколко маркетплейс платформи и имахме екип от 6 човека, Освен всичко друго, попаднах в среда от хора, които се занимават с такава дейност. С тях често коментирахме нуждата от качествени образователни продукти в сферата на онлайн продажбите и аз реших да организирам едно експериментално събитие в моя роден град – Русе. То като на шега събра 450 човека. Това ми даде увереност, че мога да развия тази дейност в нещо по мащабно и само 3 години и половина по-късно зад гърба ни са вече 54 събития в цялата страна, от които 14 конферентни. Горд съм, че ние създадохме едно от по-големите международни събития „Продавай успешно в Румъния“, което има 3 издания и събира на едно място бизнеси от България и северната ни съседка.

Защо се захвана с това? Каква е личната ти мотивация?

Трябва да призная, че всичко започна като бизнес начинание, но в последствие се превърна в нещо много повече за мен. eCommerce Academy ми дава възможност да се срещам и общувам с хора от сферата на електронната търговия, които са на световно ниво. Обученията, които провеждаме в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и по-малки градове като Шумен, Габрово и Търново пък ме срещнаха с различни предприемачи и електронни търговци, които доказват, че за този тип бизнес няма никакви граници и ограничения. Познавам майка на три деца, която продава от Добрич в цял свят ръчно изработени продукти, търговец от Варна, който продава работно облекло в цяла Европа, а скоро започва и в Русия и много други. Мотивира ме и възможността да споделям опит и знание с много хора и да им помагам да бъдат по-добри във всеки аспект на онлайн бизнеса им.

Разкажи за това мащабно събитие, което ще се случи в Русе през юни?

В Русе ще се проведе четвъртата ежегодна конференция за електронна търговия eCommerce Academy Conference. Тя ще събере на едно място повече от 25 лектори от 5 държави, 30 изложители в нашето експо, повече от 400 гости основно от България и Румъния, но и от други Балкански държави. В програмата са включени теми като: Глобални тенденции в електронната търговия, Инфлуенс маркетинг и канали за комуникация, логистика и клиентско обслужване и много други. Казвам го, защото хората обичат да чуят цифрите, за да измерят стойността на едно събитие. Има нещо много по-важно – ние създаваме това събитие в район, в който много рядко някой си позволява да прави подобни неща. По някаква причина Русе е пренебрегнат, а той има едно огромно конкурентно предимство пред всички останали български градове. Това предимство е близостта му с една от най-големите столици на Балканите – Букурещ и още по-значимото, румънския пазар, който е 6 пъти по-голям и много по-развит и динамичен от нашия. Това събитие е уникална възможност да бъдем по-близо до румънските си колеги и да почерпим опит от тях. Те ще бъдат на него, тъй като те също искат да получат информация за нашия пазар и да опитат да продават у нас.Пожеланието ти към всички, които се занимават с електронен бизнес и

Пожеланието ти към всички, които се занимават с електронен бизнес и онлайн търговия?

Сигурен съм, че щом сте вече в този бранш, то Вие сте на правилната писта. Искам да Ви припомня, че електронната търговия е маратон, а не спринт и дори и да имате трудни моменти, а вероятно те са породени от конкурентни фирми и продукти, появата на високи технологии, навлизането на пазара на чуждестранни магазини и много други, не спирайте да опитвате и да вървите напред. Огледайте се и на съседните около България пазара тъй като и гръцкия и румънския пазар са по 6 до 7 пъти по-големи и предлагат много добри възможности. Обърнете внимание на големите световни маркетплейс платформи като Амазон и eBya, а защо не и по-малките им варианти в западна Европа? В България има страхотни продукти, които чакат своите международни купувачи. Във Вас е силата да им ги доставите. Успех!

Успех за Никола и за eCommerce Academy и голямото събитие в Русе на 7 и 8 юни – ще се видим там! Регистрацията е тук https://ecommercebg.com/conference-2019/

Свиване

ВИДЕО: Ревю на Samsung Galaxy A50  

ВИДЕО: Ревю на Samsung Galaxy A50
Ето че при мен най-после пристигна за детайлно ревю Galaxy A50 - един от най-актуалните смартфоните в обновената серия A…
Свиване

Арабски пити с два начина на изпичане  

Като всеки един хляб с мая и този изисква своето време за втасване, но пък арабските пити се изпичат бързо и дори ти предлагам два варианта с едно тесто.

Единият е за плътен тънък хляб, който най-често асоциираме с питите за сувлаки или дюнер, но с него прекрасно се съчетават и всякакви близкоизточни и индийски ястия, а последното с което ги съчетах е любимият ми вече палак панир.

Вторият е за хляб, който се надува като балон във фурната и така се образува джоб, който след изпичането на хляба може да се напълни с различни пълнежи като агнешко с млечен сос с маточина, например.

Който и вариант да избереш и с каквото и да решиш да ги комбинираш, тези арабски пити ще ти донесат огромно удоволствие, когато ги споделиш с любимите хора.

Арабски пити

Приготвянето на хляб вече не е толкова изморително, когато разполагаме със статичен миксер, който да свърши трудната работа. Приготвянето на тесто в статичен миксер също така позволява тестото да се остави с по-висока хидратация, но да бъде и гладко, и добре измесено. Това понякога е много важно за текстурата и формата на хляба. Понякога обаче докато месим на ръка все ни се струва, че тестото много лепне и продължаваме да добавяме брашно, за да ни бъде по-лесно и не лепкаво месенето, но в същото време утежняваме тестото и то вече е сбито преди да се усетим. Това увеличава времето за втасване и може да не донесе най-задоволителните резултати след изпичането на хляба. Въпреки че аз по-често използвам статичния миксер, в рецептата давам и инструкции за замесване на ръка, като трябва да внимаваш да не добавяш твърде много допълнително брашно.

Арабски пити изпечени на тиган

Рецептата по-която работих е за приготвяне на пити в тиган, но след няколко опита и с други рецепти, приложих приготвяне и за фурна. Така с едно тесто може да се направят два различни варианта арабски хляб.

Арабски пити изпечени във фурна

И двата начина са вкусни, но имат съществени разлики във формата и вкуса. Кое да избереш зависи от твоите нужди и нагласи за приготвяне. В рецептата по-долу давам подробни обяснения за приготвянето и на двата метода. Ето какво да очакваш от тях:

Арабски пити изпечени на тиган

Изпечени пити в тиган – остават сравнително плътни с приятно запечена долна и горна страна и съвсем леко опушен аромат. На повърхността им се създават много балони, които след обръщане на питата се запичат по-бързо от останалата част и това придава по-силен специфичен вкус на хляба.

Арабски пити изпечени във фурна

Изпечени пити във фурна – надигат се като балон и след изпичането остават кухи отвътре. Когато се срежат на две се образува джоб и това позволява напълване на питите с някакъв пълнеж.

За тестото за питите се изисква брашно със средно протеиново съдържание. Благодарение на него се развива добър, но не прекалено силен глутен. Той е важен за да може надигнатия като балон хляб да запази формата си след като се извади от фурната. Така хлябът остава еластичен, но пухкав, когато се приготвя в тиган. За целта смесвам универсално бяло брашно и бяло брашно с най-високото протеиновото съдържание, което се намира в супермаркетите у нас. Намазването на повърхността на питите с вода преди да се изпекат помага за създаване на пара и надигането им.

Арабски пити

Арабски пити

Рецептата за тестото е адаптирана от книгата Breaking Breads, с малко промени идващи от съставките, с които разполагаме на нашия пазар. Техниката с намазване на повърхността на разточеното тесто с малко вода взаимствам от smittenkitchen.com.

За 10 пити

Продукти:

  • 350 г вода със стайна температура
  • 7 г суха мая за хляб
  • 20 г захар
  • 15 г сол
  • 300 г универсално бяло брашно
  • 250 г брашно с високо протеиново съдържание

Замесване на тестото и първо втасване

Замесване в статичен миксер

В купата на миксера се смесват водата и маята. Добавят се захарта, солата и двата вида брашно. С приставката кука на средна скорост се замесва тесто за около минута, докато брашното се хидратира. На този етап ще бъде оформено грубо тесто. Ако изглежда прекалено сухо се добавят 1-2 лъжици вода. Ако изглежда лепкаво се добавя още малко брашно.

Измесване на тестото в статичен миксер

Тестото се меси на средна към по-бърза скорост още 3-4 минути докато стане гладко и еластично. Трябва да се отделя от страните на купата, но да се държи залепено за дъното ѝ.

Замесване на ръка

В купа се смесват водата, маята и захарта. Разбъркват се докато маята се разтвори. Добавят се двата вида брашно и солта и се замесва меко тесто. Меси се върху набрашнен плот 5-6 минути докато тестото стане гладко и еластично. В края на измесването, ако тестото е достатъчно еластично, няма да има нужда плотът да се набрашнява – тестото трябва лесно да се отделя от него. За да не се добавя излишно брашно, тестото се измесва по следния начин – с дланта на едната ръка се притиска в плота и се търкаля напред, след това назад по същата линия. После с дланта на другата ръка се прави същото. Двете ръце постоянно се сменят. Прилага се сила върху тестото докато се търкаля в плота. Може да проследиш техниката във видеото с Рудолф Ван Веен от приблизително 7:15 минута.

И при двата метода

Тестото се оформя на топка и се премества в купа намазана с малко растителна мазнина. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на стайна температура за около 45 минути или докато видимо тестото е увеличило обема си наполовина.

Оформяне на тестото и второ втасване

Тестото се разделя на 10 равни парчета. Всяко се оформя на топка. Подреждат се на разстояние една от друга върху поръсен с брашно работен плот. Покриват се хлабаво със стреч фолио, чиято долна страна е напръскана със спрей за печене или леко намазана с растителна мазнина.

Разделяне на тестото на 10 части

Оформените топки тесто

Покритите топки тесто за повторно втсване

Втасалите топки тесто

Топките се оставят за повторно втасване за около 1 час или докато видимо удвоят обема си.

Разточване на питите и финално втасване

Топките тесто се взимат внимателно една по една и се разточват върху леко набрашнена повърхност на кръг с диаметър около 18 см и дебелина 3-4 мм.

Разточване на топките тесто

Разточените топки тесто

Разточените кръгове се оставят върху набрашнен работен плот, покриват се с кухненска кърпа и се оставят така за 20 минути. Тестото има нужда да се отпусне и да втаса още малко.

Печене

Печене на тиган

Тиган с незалепващо покритие се нагрява на силен котлон. Не се слага мазнина. Питите се пекат една по една по 2 минути от всяка страна. Наблюдавай твоите и ако загарят твърде бързо на повърхността, намали силата на котлона.

Изпичане на питите на тиган

Изпичане на питите на тиган

Когато първата пита е готова се слага между две кърпи, за да се запази топла и мека. Продължава се със следващите пити по същия начин.

Печене във фурната

След разточване на питите, докато втасват финално, във фурната се поставя тава на най-долното ниво и се загрява на 250ºC. Тавата не се маже с мазнина. След около 20 минути в тавата се слагат 2 или 3 пити (в зависимост от размера на тавата). Повърхността им се намазва с вода с помощта на четка. Това създава пара и помага питите да се надуят. Фурната се затваря и питите се пекат 5-6 минути без да се обръщат. На втората минута от печенето питите ще започнат да се надигат като балон. Повърхността им трябва да остане бледа. Ако започне да покафенява, веднага се изваждат.

Изпичане на питите във фурна

Готовите пити се изваждат върху кърпа и по същия начин се пекат следващите.

И при двата метода

Питите са най-хубави прясно изпечени, но могат да се съхранят и за следващия ден в плик на стайна температура.

Арабски пити изпечени във фурна

Други рецепти за тънък-хляб

Още рецепти за хляб и тестени

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria