Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

ноември 22, 2014

Свиване

10г. Гърненцето – ЧРД блогче, добре че оцеля!  

В тъмното взех неговата фланелка и на светлото видяхме, че тя е от LUG-bg конференция в Стара Загора от 2004-та. Той разказа какъв купон било тогава, и как забил оперна певица. И даже имало снимка как цял ден спи на … Continue reading
Свиване

за смисъла на пясъчната буря  

срещам призраците с бледите усмивки
надничат
от бели коридори иззад дървени бюра
предателски продажни мътни сенки
във нечия протегната ръка
се раждат пак дефектните съзвездия
те пеят песни за отминали неща
а в тази стая няма прави ъгли

двайсет в кръг
сформират малък култ
принасят в жертва
мрачното си минало

в сляпото око на всяка тиха сутрин
се ражда буря
зачената в устата на деня
с очи ме питаш за това какъв е смисълът
и има ли усмивки след смъртта

химера е измамното спокойствие
светът повръща мрак и нищета
разрухата е наше благоденствие
и плащаме високата цена

в това е смисълът на пясъчната буря
Свиване

Големите: Станислав Лем  

Документални и игрални филми

Томаш Лем

 

 

Откъс от книгата за Станислав Лем

„Пререкания на фона на всеобщото привличане“

(Издателство „Фараго“ – София, 2014)

 

LEM_koriza

Баща ми не можеше да се нарече киноман; действително на младини ходел на кино, но по-късно беше избрал да не го прави, защото приемаше киното като долнопробно развлечение, което не заслужава да му бъде отделяно време, освен това повечето филми човек можеше да гледа по телевизията, тоест без да мърда от къщи, а татко дълбоко вярваше в немърдането от къщи.

 

Към любимите му развлекателни филми принадлежаха различните версии на тема Кинг Конг, един обичан от баща ми герой. Навярно тук не без значение беше и фактът, че бе гледал първия „Кинг Конг“ като дете и той беше оставил у него незабравим спомен; с подобно топло отношение по-късно бе посрещната серията филми за Джеймс Бонд. Той прояви интерес и към „Междузвездни войни“ на Джордж Лукас – въпреки гравитацията, присъстваща в носещите се из космическия вакуум кораби, летящите напреки на екрана лазерни изстрели и лазерните мечове, които го дразнеха поради явното пренебрежение на сценаристите към основните физически закони. По същите причини той не беше възхитен и от сериала Star Trek, който обаче гледаше, най-вече в по-напреднала възраст, заедно с „Цирк дю Солей”, Чарли Чаплин и някои анимационни филми. Когато действието ставаше напрегнато, се случваше да сменя за малко канала или дори да отива в съседната стая или в кухнята – уж да каже нещо на другите, а всъщност току все хвърляше поглед към вратата, за да се убеди, че опасността е минала; ако – да, се връщаше пред телевизора, неведнъж зарязвайки събеседника си насред думата.

 

Що се касае до филмовите вкусове на баща ми, имаше, разбира се, изключения, към които той се отнасяше сериозно, на първо място – Луис Бунюел, чиито филми високо ценеше. Харесваше неговия специфичен хумор, склонността му да разчупва конвенциите и да използва похвата, който наричаше логика на съня. Най-много обичаше „Призракът на свободата“, един филм за изчезнало момиче, което изобщо не е изчезнало, както и оня за снайпериста, стрелящ по минувачите, който след изслушване на присъдата излиза на свобода, раздавайки автографи – намираше ги за направо чудесни. Този израз той пазеше за артистични изяви, заслужаващи най-висше признание.

 

Баща ми смяташе, че няма късмет с филмите – нито игрални, нито документални:

„Една режисьорка, която искаше да прави Лем-шоу за нашата телевизия, неотдавна, през април, ме принуди най-любезно да я изгоня. Най-готино, братче, беше началото. Нали помниш филма, дето Другарят Сталин в бяло Костюмче полива овощни дръвчета?* А аз трябваше в компанията на два робота да привързвам клоните на моята ябълка. Те считаха тази клоунада за нещо гениално.“ (Из писмо до Александер Шчибор-Рилски, май 1976.)

__________________

* Заглавието на тоя филм е „Падането на Берлин“. – Б. авт.

 

„Току-що ни нападна Краковската телевизия, къщата е обърната с главата надолу, всички врати са извадени от рамките, праговете – изкъртени, та камерите да могат да се возят навсякъде, фасадата на дома – осветена с прожектори, Барбара ужасно стресирана, дори кучетата са включени в акцията, но след цял ден репетиции всичко някак си потръгна, и то даже – като че ли – без особени премеждия.“(Из писмо до Александер Шчибор-Рилски, март 1966)

 

В началото на седемдесетте години татко няколко пъти се срещна с режисьора Пивовски:

„[...] стигнахме до пълен блокаж, тъй като нито той, нито аз знаем как да преведем на „филмов език“ разказите за Ийон Тихи.“ (Из писмо до Александер Шчибор-Рилски, юли 1972)

 

Подобни разговори бяха водени между другото с Барея, и то пак по въпроса с Тихи, както и с Петшак и Вайда. В резултат се появи забавната комедия „Миш-маш“ с прекрасната роля на Богумил Кобела – за един автомобилен състезател, който претърпява няколко поредни катастрофи и увредените му органи биват заменяни с протези, за да стане накрая най-неочаквано собственост на фирма, заместваща с протеза мозъка му. С Вайда бяха водени сериозни разговори във връзка с пренасяне на „Конгрес по футурология“ на филмовия екран, но от това намерение нищо не излезе. Обсъждани бяха и немалко други проекти; по „Приятел“ планираха да се направи сериал, а историите за Пиркс („Чук“, „Албатрос“, „Тест“), бидейки твърде кратки за пълнометражен филм, трябваше да бъдат представени като разкази на астронавти, които се срещат на „спътниково-космическа“ станция и там си разправят преживяното**.

__________________

** Да не се бърка разказът „Тест“ с филма на Петшак под същото заглавие, който всъщност е екранизация на разказа „Съдебен процес“. – Б. авт.

 

Татко не беше във възторг не само от филмите на Петшак („Разследване“, „Тест“) и различните немски продукции, но и от екранизацията на „Болница на преобразяването“ на Жеромски от 1980 и на „Соларис“ на Тарковски от 1971 година, както и от неговия по-късен холивудски римейк. Екранизацията на Андрей Тарковски не събуди у него ентусиазъм главно затова, че книгата и филмът говорят за различни неща. Фундаменталната разлика в отношението към космоса (най-общо казано, според Тарковски той е отблъскващ и чужд за хората, а пък според татко той представлява интелектуално предизвикателство) доведе до това, че нямаше начин филмът да му хареса като екранизация на романа. При разговора си с режисьора в Москва, когато напразно се опитвал да го убеди в своята визия, той му изкрещял:

– Вы дурак!

 

Десетина години по-късно татко донесе от Берлин декоративна стъклена лампа с формата на цилиндър. Във водата, подгрявана от скрита електрическа крушка, плуваха оранжеви пластмасови мехурчета. Те непрекъснато меняха формата си, слепвайки се и делейки се, политаха ефектно нагоре, а след време падаха надолу. Татко казваше, че именно ТАКА би трябвало да изглежда океанът на Соларис.

 

Резервираното отношение към „Соларис“ на Тарковски стана причина и холивудската продукция с режисьор Содърбърг да не го задоволи. Американският режисьор беше изградил своя филм въз основа на интерпретацията на Тарковски, а в едно интервю бе признал, че изобщо не е чел книгата***.

__________________

*** Бравос бе, холивудецо! – Б. ред.

 

Общото неудовлетворение на баща ми от филмовото изкуство не се ограничаваше с екранизациите на неговите собствени произведения. Татко обичаше да казва, че повечето съвременни филми носят следното послание: „Красивите момичета се оказват убийци – без милосърдие и без бикини. Но аз си мисля, че неговата неудовлетвореност от филма като такъв идваше от дълбокото, макар и несподелено на глас убеждение, че филмът, дори добрият, с голямо относително тегло, принадлежи към изкуство от значително по-малък калибър в сравнение с литературата.

 

Преведе от полски: Лина Василева

Материалът подготви: Александър Карапанчев

Свиване

Неделчо Богданов  

Неделчо Богданов

Фото: Личен архив Неделчо Богданов и balgar.bg

Неделчо(30) е аниматор, човекът-оркестър, който стои зад българската пълнометражна анимация Българ Филмът, до чиято гала-премиера в 3D формат (25.11.) остават три дни. Аспарух, Супер Спиро и Пешо Слепеца са само някои от култовите вече типажи на мащабния проект, който Неделчо стартира като сатиричен уеб сериал (Баш Профунди ми е любим) през 2008-ма, а измисля през далечната 2001-ва, докато следва  анимационна режисура в НАТФИЗ . Който търси в образите беге бит и култура от 21-век или събирателен образ на българския олигофрен ще сбърка, защото комедията е неангажираща, а хуморът, макар и спукващ от смях, е добродушен.
Неделчо не е ъндърграунд – таргет му е всяка публика, до която може да стигне. Това не пречи продуктът да е безкомпромисен, авторски и направен с огромен ентусиазъм. Затова нищо чудно, че феновете му харесват персонажи като Унуфри от Сезон 1, още преди да са се появили, и вкарват несебърски лафове в употреба. Но лафовете нямат много общо с историите, а те в главата на Неделчо-“Българ”-Богданов, са поне 1 терабайт.

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?

Този, който си обича работата.

Най-тъжната история, която си чувал?

на Танцьорка в мрака.

Твоят топ 3 за деня?

Фреш от ябълки, грозде и портокали.

Едно доказателство за края на света?

Не вярвам, че ще има край на света.

Как ще наречеш своето място?

Режисьор

Митът, в който вярваш, и този в който се съмняваш?

Че всичко е вечно, и че всичко е вечно :)

 Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?

Старото си Рено.

 Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?

Всичко бих пуснал.

 Най-самотното питие?

Не знам защо, но ми изникна мартини в главата.

 Любимата абревиатура?

Нямам такава.

Какво видя през ключалката за последно?

Не си спомням.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?

Че е имало дървесни октоподи.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?

Сонди, роботи, хора… трябва да колонизираме слънчевата ни система, като за начало.

Езикът, който искаш да владееш?

Български, естествено.

Списанието, на което искаш да си корица?

Не искам да съм на корицата на никое списание.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?

Не бих дърпал шалтера на никой.

Тормозел ли си съученик като малък?

Не.

Какво ти се колекционира?

Пъзели от над 5 000 парчета.

Колко често си сменяш паролата?

Колкото се налага, отскоро по-често.

Личната ти прогноза за времето?

Надявам се на много сняг тази година.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?

Мисля, че ще бъда оръфан отвсякъде.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?

По-скоро ми пука за замърсяването. Хората обаче трябва да знаят и че сме в началото на след ледников период, което ще трае доста дълго време и може би това е стандартен процес.

Kолко хора ти играят играта?

Доста хора играят игрите на Българ в сайта ми :)

Кога научи правилата на движение?

През 2007г. като взех книжка.

Хващаш ли се на социалните мрежи?

На к’во да им се хващам. Всичко е нормално там.

Какво/кого искаш да саботираш?

Никой и нищо.

Кой сбъдна последно твоя мечта?

Не се сещам.

Съжаляваш ли за някой бутон, който си натиснал?

Не.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?

Предполагам докато се слеят.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?

Не на всяка цена.

Градска невромантика, или селска идилия?

Трябва и от двете, за да не се гръмне човек.

 

 

Свиване

Разговори със зам-командири от „Донбас“  

Освен с доброволците „Златни Врата“ се срещнах и с двама от заместник командирите на доброволческия батальон „Донбас“. Заместниците по „Тил“ и „Кадри“ на командира Семён Семенченко – един от най-уважаваните полеви командири, а вече и избран депутат в новия парламент.Emblem_of_the_Donbas_Battalion.svg

Позивната на заместника по „Тил“ е „Капитан“. Юрист по образование, в цивилния живот е военен прокурор. Основния ми интерес към него беше към   формалната, правна, квалификация на ситуацията. За съжаление „Капитан“ не пожела да бъде записван и  по-долу преразказвам по записки и спомени.

„Капитан“, като юрист, определя случващото се в Донецката и Луганска област е „сепаратизъм“, което е вид противодържавна, терористична дейност. Армията не се занимава с терористите и по тази причина и действията се наричат Анти-терористична операция (АТО). Още по-важно, тази квалификация определя водещата роля на Службата за безопасност на Украйна (СБУ), еквивалент на нашата ДАНС, която ръководи щаба на АТО и влияе и на действията на украинската армия. (Бел. моя: Полицаи ръководят военни, може да си представите част от причините за кашите).

За юристите, точната дума която квалифицира Русия за Украйна е „неприятелска държава“ (недружественное государство). Една от причините Украйна да не иска да назове случващото се „война“, а Русия „агресор“, е опасението това да не премахне и последните формални пречки пред Русия да отвори фронт по продължение на цялата граница. Ръководителите на АТО, считат, че в настоящето състояние могат да контролират ограничената зона на конфликта.

„Капитан“ разказа и официалната позиция за йерархическото положение и предназначение на доброволните батальони. Действията на доброволните батальони се ръководят от щаба на АТО. Тактическите им задачи би трябвало да са свързани с полицейски функции по установяване на гражданската власт на територите, където украинската милиция е дезертирала или е ненадеждна. Този тип задачи са и причина на доброволците да не се предоставя автоматично и тежко оръжие, което би се използвало на първа линия на боя. (Бел. моя: Признава, че така е само на теория. Реалното участие на доброволците се различава значително от това предназначение. Тогава актуалните събития около Иловайск бяха ярък пример.)

Историята на зам. командира по „Кадри“ с позивна  „Щурман“ е свързана с Донецк. Роден е и до началото на конфликта е живял в Донецк. Там се е намирала и неговата съпруга и брат, докато той е воювал, срещу сепаратистите, които са контролирали града. От страх да не го разпознаят и отмъстят на близките му, той е ходил практически постоянно с маска. Към момента на разговора ни, всички негови близки бяха напуснали района на военните действия и не се притесняваше да говори, но когато го попитах за снимка ми даде тази, направена на отвоюван от батальона блокпост край Донецк:

Sturman

„Щурман“ беше съгласен да го записвам и публикувам разговора ни, който може да прочетете по-долу:

- Какви са ви отношенията с Русия в настоящата ситуация?

Не знам дали мога правилно да отговоря на този въпрос. Затова ще ви кажа как аз виждам нещата. Моето лично отношение към Русия е сложно. Аз имам син, който е роден там. Имам близки и роднини, които живеят там. Аз съм тясно свързан с Русия и не виня руския народ, защото той е излъган. Като страни Украйна и Русия са в много тежки отношения. Русия за мен лично е окупатор на страната ни, но не и руският народ. Именно това искам да подчертая – руският народ е излъган.

- Кой е вашият противник? Путин?

Режимът на Путин. С Владимир Владимирович аз лично съм се здрависвал и за мен той беше авторитет. Считам го за гениален човек. И наистина той беше гениален човек. След разпадането на Съветския съюз живях в Русия 12 години. Когато Съветският съюз се разпадна, започнаха да се формират нови държави, които бяха в много тежко състояние, точно както и Русия. Тя беше в ужасно състояние през 90-те години. И през 2004 година дойде този човек и всичко започна да се развива много добре. А сега нещо се промени. Не знам какво. Промени се лошо. И сега режимът на Путин… той е лъжлив.

- Кои са правилните думи за това, което се случва между вас?

Това е война. Война е и аз преди малко обясних защо. Защото… но как може да се каже това… срещу нас стоят руски военни. Когато вземем в плен руски военни това какво е? Просто, когато пристигат на нашата, украинска територия, това е война.

- Как наричате хората, които стоят там – терористи, сепаратисти, военни, опълченци, бандити?

Аз съм се родил в Донецк, там съм израстнал и смятам, че много от жителите на областта са излъгани – от пропаганда, от проруски настроения. И действително Донецкият и Луганският регион са свързани с много тесни роднински и приятелски отношения, но това са излъгани хора. Бих ги нарекъл излъгани хора.

- Какъв е статутът на тази територия?

Като жител на Донецк заявявам, че никакъв особен статут не е нужен на Донецко-Луганския регион. Ние сме граждани на Украйна. Аз съм се родил в Украинска съветска социалистическа република – това е бившият Съветски съюз. След разпадането му Украйна си стана Украйна. Това е. Няма какво да се дели. На хората трябва да се обяснява как живее западна Украйна и как живеем ние. Ние живеем много лошо.

По повод на Крим всичко беше много удобно. Хората твърдят, че 60 години назад той е предаден на Украйна. Но защо никой не казва, че украинците дават на Руската федерация е еквивалентна територия – Белгородска област. Била е направена размяна. Това е било административно решение и то е било абсолютно правилно за онова време. А сега един факт се изкарва наяве, а друг се премълчава, включително и от украинската власт. И хората не знаят за това. Питайте ги: „Знаете ли защо са предали Крим?”

- Вие работите в отдел „Кадри”. Разкажете ми впечатленията си: какви хора се записват при вас, каква е мотивацията им?

Ще отговоря като военен, който е имал вече военен опит, а не като кадровик. Мотивацията за всички е една: Украйна да бъде такава, каквато си е. Ще ви дам пример. В семейството, когато се карат мъж и жена или баща и син, те се карат, но това не ги превръща във врагове. И в Украйна е същото. Има териториален конфликт и изкуствено налаган езиков конфликт. Но от това ние не ставаме врагове. Ние се скарахме, разделихме се, сега трябва да се спрем на някакво решение. Мъжът и жената в семейството измислят някакво решение. И това е. И продължаваме да живеем. Сега нас ни разединиха много силно. А след това дойде някакъв съсед и започна да поставя условия, които съвсем ни изпокараха.

- Каква според вас е стратегическата цел на Путин? Какво смятате, че иска да постигне?

Путин окупира Крим. На него Калининградския регион му е малко, а е и много проблемен регион. След него се появи Кримският регион, който също е проблемен. А той е дал обещания на хората в Крим и тези обещания трябва да се спазят.

- Защо трябва?

Ами защото когато кажеш нещо, трябва да го изпълняваш. Дал си дума. Аз така живея. Такъв ми е принципът.  Освен това как хората в тази област си осигуряват всичко – топлина, продукти? От Украйна. Украйна счита тази територия за своя, но тя е окупирана. А с окупираните територии не бива да имаш кой знае какви икономически връзки. Ако това е Руска федерация, значи Путин и руското правителство са длъжни да се погрижат за това. Той завзе Луганско-Донецката област, после Запоржската област и после ще достигне Крим. Свободно.

- Казахте, че за вас Путин е гениален?

Беше. Сега си мисля, че е полудял. Шизофрения. В миналото Путин имаше авторитет – и в страната си и извън нея. Как се постига този авторитет? Затова го уважавам. Но да се поставим на неговото място. Все едно сме в казино. Той залага – печели, залага – печели. Има непрекъснат успех. В подобна ситуация аз навярно ще се побъркам. И ето сега той има имперски планове. Един вид „Защо да не заложа всичко”, разбирате ли? Ние като нормални хора не можем да разберем това. Но хората, които играят на рулетка, ги наричат болни.

Ето преди години в Русия излезе програма за заздравяване на семейството. И Путин се разведе с жена си, т. е. той обявява някаква програма и прави точно обратното на нея. И сега казва, че не е изпращал войска в Крим, но там има войска. Само в Севастопол, но имаше.

- Какво ще се случи до изборите? Какво смятате, че ще се случи след 1 година? А след 5? Какви са перспективите? Реалистичен, оптимистичен, песимистичен сценарий.

Ще започна с песимистичния. Вече съм извел семейството си от Донецк. Жена ми беше там до последно, а аз воюювах. Децата ми не бяха там. И двамата са пълнолетни. Синът ми е в Молдова. С него е по-сложно, той е роден в Русия и е доста проруски настроен. Дъщеря ми е в Лвов и не иска да го напуска, защото вижда как могат хората да се държат един с друг. Аз не искам да налагам своята гледна точка на сина си, но искам да му покажа някои ценности. Ето, дъщеря ми разбра. А цял живот в Донецк е говорила на руски. Аз вече ще живея в Киев. Това е песимистичният сценарий. Защото искам да живея в този дом, в който съм се родил и да посещавам гробовете на родителите си, което сега не мога да направя.

Реалистичният сценарий: все пак се надявам, че на нашето правителство ще му стигне воля да приключи всичко това. Всичко това може да приключи.

- Как?

За съжаление само с военни действия.

- Юристите се опасяват, че ако правителството каже думата „война”…

Знаете ли, през 1939 година, Втората Световна война, Хитлер също не е произнесъл думата „война”. Той просто е нападнал без предупреждение. Сега се получи в общи линии същото. Ние проверяваме за руски войници, влезли на наша територия без разрешение и ги взимаме в плен с оръжие в ръка. На наша територия има артилерия. Това не е ли война? Война е. Така го виждам аз. Ние имаме ресурси. И най-главния ресурс – воюваме за себе си. Може да нямаме финанси, може да не живеем много добре, но ние не сме дошли да грабим от някого, а да воюваме за себе си. Затова и ще победим.

- Малко завиждам, докато ви слушам. Хората ви са горди, уверени в правотата си…

О, аз мисля, че и в Русия хората са уверени в правотата си. Ще ви дам пример. Мой чичо ми дойде на гости от Русия. Където и да отидехме навсякъде си говореше с хората на руски, навсякъде чуваше руска реч и се разбираше с всички. Една година по-късно той ми се обади, пита как съм и ми каза, че по телевизията съобщили, че всеки, който говори на руски в Донцек го застрелват. И аз го питам: „Ти нали видя със собствените си очи?” „Да – отговаря той – но по телевизията казаха…” „Защо вярваш на телевизията, а не на собствените си очи?” Ето, информационната война е такава… А това е моят роден чичо със здрав разум. Информационната пропаганда там е много силна.

- Какво искате да се случи с Украйна след 5 години?

Уверен съм в това, че украинците са най-миролюбивия народ в света. Затова и когато се разпадна Съветския съюз, ние се отказахме от ядреното си оръжие. Това ни успокои. Всичките ни съседи са добри. И в това беше златото на Украйна. Отказахме се от ядреното оръжие. А после се оказа, че не всичко е толкова добре. Всяка държава може да смаже всяка. Затова и НАТО се оказа не толкова лошо.

- Не толкова лошо или необходимо?

Сега е необходимо.

- Как можем да ви помогнем?

Голяма поддръжка ще бъде, ако България признае, че това е война.

- Но вие не искате да признаете, че това е война.

Да, но аз говоря от свое име. Друго, което е реална помощ, да се осигури медицинска помощ за нашите пострадали бойци. Да се ускорят някак процедурите или… Защото те нямат време да минат през всички юридически процедури, да си извадят виза и задграничен паспорт, за да получат медицинска помощ в чужбина.

- Има ли проблем с бежанците от Донбас? Къде живеят, кой ги храни?

Помагат доброволци. Разселват ги. Но това не е за дълго време, а не е ясно кога ще могат да се върнат по родните си места. И какво ще намерят там. Нужна е помощ от държавата.

Свиване

Поредна атака срещу iPhone и Siri в новата реклама на Microsoft  

Поредна атака срещу iPhone и Siri в новата реклама на Microsoft
Добрият коледен дух все още не е завладял рекламния екип в Microsoft и новото им видео е още едно захапване…
Свиване

Еволюцията на твоя компютър  

На моето бюро има лаптоп, монитор, клавиатура, мишка. Евентуално някой кабел за зареждане на смартфон или таблет, както и 1 бр. тетрадка и молив. Това е – няма дебели класьори, серия тефтери, визитник или нещо друго. Ако искам да пътувам, само взимам около-килограмовия лаптоп и потеглям. Алтернативно, на разходка прибирам таблета в чантата, ако изникне нещо работно. А иначе съм съвсем свободна и празното пространство на бюрото е почти неограничено.

Как модерните технологии ни спасяват от вещи и претрупване – това ще видите във видеото на Harvard Innovation Lab. Еволюцията е ясна и целенасочена. Доколко спестяването на безпорядък на работната станция помага за по-малко безпорядък в мозъка оставям да прецените сами. Създателите обясняват, че са искали да покажат до каква степен технологиите помагат за опростяване на ежедневието ни.

Ако ви е дотъжало за ретро-визията от 80-те, спокойно може да посетите интерактивната страница и да ползвате слайдера, за да прескачате от минало в настояще. Любопитно е, че всичкият реквизит за видеото е напълно автентичен, събран от някое и друго мазе или забравен гараж.

PS Не мога да не спомена – забележете българската нишка в създаването на видеото: engineering by anton georgiev

Постът Еволюцията на твоя компютър е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свиване

Кои фактори подсъзнателно ни карат да ядем повече? (I част)  

Да се храним според моментната ни преценка или настроение не е много добра идея, особено когато ни липсва опит. Много околни фактори влияят върху калорийната ни консумация, без дори да го знаем. Вижте как хората около нас, начинът на сервиране, обстановката, ароматите, етикетите и много други дребни неща ни влияят.

Недостатъчен прием на протеин

Повечето хора консумират прекалено малко протеин.

Увеличаването на дневната консумация помага за регулиране на апетита и запазване на мускулната маса, предизвикването на ситост, и в дългосрочен план - за предотвратяването на допълнително затлъстяване (1,2).

"Зеленчуци който не яде…"

Приемът на зеленчуци, плодове и фибри в общия случай също е занижен, което влияе на хормони като грелин и лептин, а това стимулира чувството за глад.

Хората приемат по-малко плодове и зеленчуци, отколкото се препоръчва (3). Например в САЩ това са над 90% от населението (7). Разбира се, това пък води не само до нездравословни състояния, но и понижава чувството на ситост, което се предизвиква от високото съдържание на вода и фибри в зеленчуците и плодовете (4). Увеличаването на приема им намалява риска от надебеляване в бъдеще. (5, 6).

Според метаанализ на 31 изследвания (10) децата дават като причини за избягването на плодовете следните неща: отнема време; не са сигурни, че ще им хареса; не ги засищат; достъп до друга, нездравословна храна и други. Споменават се и социалните общувания с околните. Например, ако в обедната почивка някой е гладен и отиде да си вземе суперкалоричен мазен дюнер е ОК, но ако някой си е донесъл две ябълки, започват въпросите от типа на "Защо са ти тези ябълки? Да не си на диета?". "Не, просто мисля за здравето си" би бил подходящ отговор, според мен.

Изобилие от храни

Заобиколени сме от енергийно плътни храни и напитки. И то евтини. Това е едно от преимуществата на времето, в което живеем, и географското ни положение. Същото обаче има и своите негативи. Когато сме заобиколени от изобилие от храни, съществува тенденция да преяждаме повече и по-често.

Метаанализ (8) показва, че колкото по-голям избор от храни имаме, толкова повече се повишава и калорийната ни консумация. По темата 39 изследвания показват, че наличието на разнообразие при избора на храна води до повече телесни мазнини и по-голямо тегло. Практически пример тук са големите софри или менютата и обстановката в ресторантите.

Това дава идеи, че регулирането на разнообразието на храните в определена хранителна група може да е полезен инструмент за регулиране на теглото (9). Например с намаляване на възможността да се избира измежду различни видове мазни храни и с увеличаването на възможността за избор от нискомаслени продукти се намалява общата консумация на мазнини (9).

Скорост на хранене

Когато намалим скоростта, с която ядем, в повечето случаи се намалява и общо консумираната калорийност (11).

Тук е интересно едно изследване сред 30 жени (12). Тези, хранещи се бързо, са изконсумирали средно около 645 ккал. Същите са приели 580 ккал, когато са принудени да се хранят по-бавно. Интересно е и това, че консумацията им на вода почти се е удвоила, и накрая са били по-сити и по-удовлетворени от храненето.

Малко течности по време на хранене

Да се върнем на предния абзац. Дали водата е главен виновник за положителните ефекти? Може би (13). Затова пийте по-големи количества вода с храненията. Ще ви държи по-сити, може да намали калорийната консумация и ще ви предпази от краткотрайно дехидратиране. А и е чудесна алтернатива на подсладените със захар газирани напитки и натурални сокове.

Не гледайте в чуждата чиния

Преценявайте дали сте сити по себе си, а не по другите около вас. Анкета сред различни групи показва, че хората, които съобразяват храненето си с тези около тях, консумират повече и често са със затлъстяване. Тези, които се ръководят по собственото си чувство са с нормално тегло (14).

По какво са отсъдили кой се влияе от себе си и кой от другите?

Първата група казват, че спират храненето, когато започват да се чувстват сити или когато искат да си оставят място за десерт.

Втората - когато изядат количеството, което повечето външни хора мислят, че е нормално, когато им свърши напитката, или когато приключи телевизионното предаване, което гледат.

Това, че другите изяждат повече и са решили, че чинията им трябва да остане напълно празна след приключване на храненето, е техен проблем. Не си създавайте собствен.

Колко хора има около вас

Това е тясно свързано с предната точка. Влияем се не само от другите около нас и как и колко ядат, но и колко са на брой. Влияе ни броят на хората, които ни заобикалят, докато се храним. Колкото по-голяма е групата, толкова повече калории консумираме (15, 16). Дори няма значение дали сме в заведение от среден клас или в много скъп ресторант (16). Единствено във веригите за бързо хранене ефектът е незначителен.

Мигновено отсервиране на чиниите

Ако искате да ви процъфти ресторантския бизнес, наемете си пъргави сервитьори. Изследване сред 50 студенти показва, че консумираме повече, когато не знаем колко сме изяли като цяло (17). Иначе казано, ако веднага ни се отсервира, сякаш "забравяме" количествата и накрая изяждаме повече, отколкото си мислим.

Дръжте сметка наум колко сте изконсумирали откакто сте седнали на масата. Имайте предвид колко храна е имало в чинията ви, когато са я сервирали.

Чинията, в която се храните

Колкото и странно да звучи, формата и големината на чинията също дават ефект върху апетита (18).

По-големите чинии, големите опаковки и купи увеличават храната, която човек си сервира. Така индиректно се повишава консумацията с 15 до 45% (21).

Подредбата в нея

Друг странен фактор? Това колко храни са смесени пред очите ви (виж горе за разнообразието), как са подредени и в каква геометрична форма са. Натрупването на нещо едно върху друго също увеличава крайната консумация (18). Примерно една купчинка от картофи затруднява преценяването на общото им количество. Виждаме отгоре колко място заемат в чинията, но не обръщаме внимание, че отдолу продължават още слоеве.

Такива фактори влияят от една страна на преценката ви за нормална големина на порцията, и от друга страна намаляват способността ви да прецените общата консумация.

Нашите очаквания

Очакванията повлияват нашите преживявания (19, 20). Вкусът и приятният аромат, който усещаме от ястието, са тясно свързани с нашите очаквания за него. Това целят и всички професионалисти в рекламния бизнес. Това е тяхната задача, която извършена добре, води до по-висока консумация на храни от наша страна.

Във втората част ще разгледаме още фактори, които често без знанието ви, увеличават калорийната ви консумация. Ще поговорим за вкуса, обонянието, незнанието и още някои неща.

Прочетете и тези полезни материали:
10 грешки, които ви отдалечават от фитнес целите
Болни сме. Да ядем или да не ядем?
13 неща, които може би не знаете за авокадото
Традиционно "вредни" съвети, които се оказват полезни
6 начина да избегнем преяждането с лоша храна в офиса
Лептин и грелин

ноември 21, 2014

Свиване

Иван Цанев: Приказка за живота  


Живей навярно нашата присъда
в сигнал на влак,
във писък на трамвай,
след който безразлично ще ни бъде
дали ще е септември или май.
А ние се усмихваме и правим
от всеки миг
едно стихотворение
и всеки Друг
доиме като крава
в очакване да пусне настроение.
Ще продадем последната си риза,
за да отложим
с някой ден смъртта.
Ако не се отровим с оптимизъм,
ще надживеем
края на света.

1962 г.

Стихотворението е публикувано в книгата на Иван Цанев „Ранни стихотворения 1960-1967”.


Иван Цанев  Иван Цанев е роден на 30 ноември 1941 г. в Острица. Завършва русенската гимназия „Баба Тонка“ и след отбиване на военната служба продължава образованието си с „Руска и българска филология” във Филологическия факултет на Софийския държавен университет.
  Работи за кратко като литературен консултант във в. „Студентска трибуна“ и сп. „Родна реч“. От средата на 1973 до 1981 г. е редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“. За кратко време през 80-те тодини на миналия век е редактор в сп. „Славейче“, изд. „Български художник“ и изд. „Български писател“, а през 1990 г. – само за три дни – е главен редактор на сп. „Картинна галерия“. През 90-те инцидентно е консултант във в. „Литературен форум“, а в началото на ХХІ век – в сп. „Родна реч“. Споделя семейния си живот с незабравимата великолепна поетеса и издател Малина Томова.
  Автор е на книгите с поезия: „Седмица” (С.: Народна младеж, 1968), „Неделен земетръс” (С.: Български писател, 1973), „Телеграма” (Варна: Георги Бакалов, 1977), „Едничка дума” (Варна: Георги Бакалов, 1981), „Седмоднев” (С.: Народна младеж, 1987), „Стихове и междустишия” (С.: Прозорец, 1995), „Дърво на хълма” (Велико Търново, 2001), „Ранни стихотворения 1960-1967” (С.: Кралица Маб, 2014), както и на 16 книги за деца…. Стиховете му са превеждани на почти всички европейски езици.
  Носител е на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1991), през 1997 година е отличен с наградата „Иван Николов“ за цялостно литературно творчество и става лауреат на Международната академия на изкуствата; през 2002 година е удостоен с националната награда за поезия „Пеньо Пенев“; през 2005 година получава наградата „Атанас Далчев“; книгата му за деца „5 за 4“, илюстрирана от Яна Левиева, получава националната награда за детска литература „Христо Г. Данов“ през 2002 година, а през 2008 година е избрана да представлява българската детско-юношеска литература на „Европейски културен сезон“ в Париж; организиран от Френското председателство на Европейския съюз; през 2009 г. е удостоен с националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване; през 2011 г. е удостоен с наградата „Унгарски меч“ – на името на Балинт Балаши; удостоен е с Голямата награда за литература на Софийския университет за 2012 година.

Иван Цанев в „Кръстопът” и в DICTUM.


(С благодарност към Иван Цанев за избора на стихотворението и на Иво Рафаилов – за техническото съдействие )

Свиване

енсо  

ensoобичам да се изключвам; да трептя на ръба; да се сливам с ключа за лампата, докато се опитвам да го запазя в равновесие, докато бясно и отчаяно, и нещастно търся равновесието между включено и изключено, стъпвам с един крак в изключеното и, без да осъзнавам, започвам да се радвам на постигнатото и се радвам, че съм излязла най-после от състезанието и от търсенето, после се оглеждам и виждам къде съм и се оказва, че търсенето не е приключило, не само не е приключило, но не трябваше и да започва, търсене не съществува и баланс няма, трябва да се опитам да ходя много близо до острието на огромния нож, но нито да попадам от едната, нито от другата страна, трябва да съм много тиха и да стъпвам много леко, защото иначе ще се порежа и ще трябва да прекратя търсенето така или иначе, търсенето, което така и не започна;

когато се изключвам, съм лека, летя без криле и мога да ти опиша всичко на света, когато стъпвам от другата страна съм по-силна и от нищото, когато искаш, ще те заведа там и ще ти покажа всичко, а ти може би ще ми покажеш още; когато се изключвам всъщност не се изключвам;

а си гоня опашката, безотказно, нежно и безропотно си я гоня тази опашка и си я преследвам и не мога да си я хвана, освен ако не спра на място, но мен ме е страх да спра на място и се въртя в кръг, задвижвам концепции по ръба на една тибетска купа и ги оставям да се преследват, а аз отивам да търся щастието си другаде, ентропията да се занимава с тях;

ентропията обаче хваща и мен, и не знам как точно ме хваща за опашката, като аз досега я гоних, но ме хваща и ме поставя и мен в купата, и аз започвам да разглеждам концепциите, които съм нахвърляла около себе си, а те били доста приятни тези концепции, решавам да потичам малко с тях, но после се опомням, че това гонене на опашка не беше полезно за никого, затова заставам неподвижно и много, много тихо, затварям очи, протягам ръце и оставям да се плъзгат около мен, а те разтеглят устните ми в лека усмивка и си играят с пръстите ми, може би малко светлина протича през пръстите ми, може би не, но май всъщност протича, през затворените си очи виждам някакви нишки, които започват да текат една през друга и една в друга, но някак не се оплитат, въпреки че аз доста упорито опитвам да ги оплета, играя си с пръстите и танцувам и изобщо май не се движа в унисон с тези нишки, но те така красиво се преплитат и си играят една с друга, докато продължават да обикалят купата и мен, мен и нощта, че не мога нищо да им кажа;

малко по малко започвам да левитирам лекичко и да се завихрям на едно място, все едно съм сезонен вятър, може би съм бриз или мусон или торнадо, да речем, нямам време за мислене, протягам едната си ръка нагоре, а другата пускам покрай тялото, свивам пръстите леко в юмрук, после ги отпускам, през всеки пръст продължава да тече една нишка светлина и те се преплитат взаимно по най-красивия начин, започвам да приличам на магнитно поле, мисля си, бях учила нещо за това по физика в училище, но не помня вече, най-умното момче в класа ми решаваше контролните и така и не научих нищо, така че сега ми остават само средствата на литературата, за да опиша приключенията си;

е, добре де, какви са тия приключения, казваш,

не казваш всъщност, само си го помисляш,

всъщност не си го и помисляш, никога не се съмняваш в мен,

само аз си го помислям,

а ми се иска да си ти,

но съм си само аз, както обикновено,

пускам заглушителя над мислите си и оставам в купата до свършването на звука, водните пръски ме обливат цялата, светлината се разпростира във водата и във всяка пръска се появява малка дъга, това не ми пречи, това и на пръските не им пречи и изобщо никой на никого явно не пречи, не знам, изводи разни от дъното на купата,

поглеждаш ме, докато съм в купата,

поглеждаш извън купата, за да ме видиш, но не знаеш, че аз всъщност отдавна не съм там, където ме виждаш, отдавна съм под ръцете ти, вътре в купата, там кротко трептя и ти вярвам, трептя с честотата на снега около нас и на разтопената вода, а безпощадното слънце ще ни оцветява още дълго, мен и другите пръски, всъщност не толкова дълго, колкото ми се иска да мисля, още най-много няколко часа, може би е време да тръгваме нагоре към върха, чака ни дълъг път,

наистина се оказва дълъг, по-дълъг, по-син от синьото,

но забравих какво е страх, оставих го някъде на дъното на купата, въпреки че плавно и ловко скочих от нея и се върнах в тялото си, знам, че така обичаш да ме гледаш,

но не знаеш, че оставих нещо на дъното на купата

оставих малко страх

и много любов, изтръскай я на снега, преди да я прибереш в раницата,

тя знае какво да запази

 


Свиване

It’s about love you fool  

любов

Вчера бяхме на сватба. Ако следите този блог или мен от достатъчно години, вероятно имате бегла представа колко не харесвам сватби. Вчера бях кума и това беше най-приятната, не-стресова, изпълнена с любов сватба на която съм била.

Оженихме двама души, които се обичат колкото целия свят. Беше семпло, красиво и емоционално. Бяхме малко хора, нямаше нищо излишно, само много, много любов. И за пореден път си давам сметка, че това което мразя в начина на провеждане на огромното количество сватби е иманно това че кичът, церемонията, пиенето, яденето, DJ-a, купищата роднини някак взимат превес над любовта, успяват да я засенчат и принижат до брой ракии.

Вчера всичко изглеждаше толкова просто, лесно и искренно, както би трябвало да изглежда любовта. Всичко това на фона на почти постоянните разговори за провалените ни връзки, празните ни очаквания, нощите сами и сексът, който не ни води никъде. На фона на всичките разминавания – във времето, характерите, визият за живота, плановете. Разговори, които ме изморяват дори повече от нефункциониращите връзки в живота ми.

Днес (след вчера) силно си мисля, че всъщност бих се радвала да съм омъжена. Бих се радвала да се прибирам при един и същ човек, да мога да разчитам на един човек, да имам обща визия с някой. Мисля, че бих била добра в това, да съм част от това – да съм един от двама, които са един. Всичко, което беше нужно, за да се почувствам така беше любовта на двама други хора. И всичко това са сложни изречения, които казват нещо просто – бих се радвала да намеря любов.

Любовта трябва да се пазнува. Според мен без други шумни подробности да я засенчват, но трябва. Не защото има недостиг на любов в света, а защото любовта не е достатъчна.

Свиване

За „Неразчетеният Биньо Иванов”: със съставителя на книгата – Методи Панайотов  


Корицата на сборника е с автор Деян Седларски  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 21.11.2014 г.) с Методи Панайотов – съставител на сборника „Неразчетеният Биньо Иванов”, съдържащ спомени, писма, снимки, рецензии и факсимилно издание на тефтерчето на Биньо Иванов (книгата е отпечатана от “Арс Милениум МММ”). Софийската премиера е насрочена за 26 ноември (сряда), от 18:00 часа, в галерията на Националната художествена академия:






(първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM - най-богатият български архив с разговори и гласове на автори, преводачи, издатели, наблюдатели на литературния процес…)

Свиване

Jolla пуска първия си смартфон на промоционална цена от 250 евро  

Jolla пуска първия си смартфон на промоционална цена от 250 евро
Jolla почувстваха любовта на феновете през последните два дни и успяха да съберат над $1 милион финансиране от тях за…
Свиване

С Васил Балев за книгата му „Стихотворения”  

Корицата на книгата - художник е Стефан Божков
  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 21.11.2014 г.) с Васил Балев за неговата нова книга – „Стихотворения” (“Факел Експрес”, ноември 2014 г.):




(първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM - най-богатият български архив с разговори и гласове на автори, преводачи, издатели, наблюдатели на литературния процес…)


Васил Балев


Васил Балев в “Кръстопът”.
Васил Балев в DICTUM.

Свиване

Финалът на Турнира на шампионките през обектива на Xperia Z3 и Xperia Z3 Compact  

Финалът на Турнира на шампионките през обектива на Xperia Z3 и Xperia Z3 Compact
Докато очаквам първата си възможност да гледам Григор Димитров на живо, в началото на месеца успях да присъствам на друга…
Свиване

Новата загадка  


Днес сме се спрели пред една внушителна сграда. Къде се намираме?



Свиване

Петъчен виц: Чувство за отговорност  


Изпращайте любимите си смешки на karieri@karieri.bg. Ние обещаваме да ги публикуваме, за да развеселим повече хора.
Свиване

Заслушай се. Екатерина Пасева  

Screenshot-21

Екатерина е от усмихнатите, енергични и позитивни млади хора, с които наистина е приятно да се общува. Тя е и едно от лицата на кампанията Заслушай се.

Разкажи ни за кампанията Заслушай се и как се включи ти в нея?
“Заслушай се” е информационна кампания, създадена от Ашод Дерандонян. Целта на кампанията е да се осигури равен достъп до информация, образование, професионално развитие и пълноценно участие в обществения живот за хората с увреден слух. Включих се в кампанията с огромно желание след като разбрах, че съм поканена.

Кои са основните предизвикателства лично за теб – работа, среда, хора?
За мен е чест да участвам в тази кампания, защото имам щастието да се запозная с още повече хора. Хора, на които мога да кажа не само моя опит, а и да науча техния – успехите им, мечтите, несполучливи моменти в живота и желания. Не приемам участието ми в тази кампания като обикновена работа, а отговорност както за мен, така и за хората, които ме заобикалят.

Разкажи ни за твоето образование и професионален път накратко.
Следвам „Кино и телевизия“- оператор и Майнър програма „Фотография“, III-та година съм. Интересно ми е, научавам непознати за мен неща. С трупането на опит и работата в екип се подготвям за професиите, за които мечтая. Бях на стаж в ТВ Евроком, след това в ТВ БНТ. Надявам се да ме приемат на работа и слухът ми да не е проблем за рабодателите.

Как можем, като общество, да помогнем повече за по-активното социално включване на хората с нарушен слух?
Хората с увреждания не трябва да се страхуват от трудностите,но трябва някой да им помогне и тласне напред. Кампанията „Заслушай се“ информира обществеността за реалността и препятствията,които срещаме и преодоляваме.Важно е младите хора-нашите връстници ,състуденти,колеги да ни опознаят и разберат,че няма разлика във възприемането на света между нас и тях.

Какво си пожелаваш в личен план?
Всеки човек мечтае. С голяма упоритост преследвам мечтите си, защото искам те да се сбъднат. Безкрайно съм радостна, че семейството ми ме подкрепя във всичко, дава ми съвети. От тях получавам най-голямата любов, която ми дава кураж и сигурност. Най-добрите ми приятели, които се броят на едната ръка, също ме подкрепят. Мечтите ми са да бъда оператор, фотограф и да се реализирам. Желая също да опозная света,да запазя в кадри и снимки неговата преходност. В недалечно бъдеще искам да имам прекрасно семейство.
Уверена съм,че всичко това ще стане, ще бъде!

и Ашод за кампанията Заслушай се

Свиване

Разговор с украински доброволци  

Днес се навършва една година от началото на украинския Майдан. Започнал като площаден протест, срещу решението на тогавашния президент Янукович да преустанови асоциацията на Украйна с ЕС, Майдана прерасна в площадна война между властта и протестиращите, бе използван като повод Русия да анексира Крим, а след това доведе и до свалянето и бягството от страната на президента, разпадането на управляващата партия. Последва опит за отцепване на Донецка и Луганска област, чрез военен конфликт, в който редовни войски, танкове и артилерия на Русия нахлуха в територията на Украйна и доведоха до сегашното състояние на прострелно примирие, който международната общност всячески се стреми да не нарича с истинското му име – война.

През есента бях в Киев и обикалях, гледах и говорих с хората по улиците на Украинската столица, относно мнението и отношението към това, което се случва. Част от тези разговори записах и сега публикувам, с надежда да са ви интересни. Транскрибцията по-долу е от разговор с трима бойци от доброволния батальон „Златни врата“ – едно от многото формирования, които се образуваха като резултат на желанието на Украинския народ да се противопостави агресията на Русия. Разговаряхме пред сините стени на събора св. София в Киев, а събеседниците ми се представиха с позивните си: Джида, Йог и Пора
Джида, Йог и Пора

- Какво работите в цивилния живот?

Йог: Работя като строител на семейни жилища. А сега съм, така да се каже, участник в съпротивата на Украйна срещу агресията на Русия. Част от батальона „Золотые ворота”.

Пора: В мирния живот бях матрос-спасител. Дойдох на „Майдана”, когато се случи ситуацията с Крим. Опитах се да намеря място, на което ще мога да релизирам своите  възможности и се записах доброволец в Пра́вий се́ктор. После открих тази възможност – батальонът „Золотые ворота”. Сега се занимаваме с подготовка за даване на отпор и прогонване.

Джида: Старши инспектор в батальон „Золотые ворота”, част „патрули и часови”. В мирния живот съм предприемач.

- Вие сте част от националната гвардия?

Пора: Ние сме доброволци. Националната гвардия също са доброволци. Ето, в страната има проблем – убиват мирно население, заграбват територия. И ние станахме, самоорганизирахме се и постъпихме в доброволческия батальон. Сега изниква друг въпрос – хора има, подготвят се, трябва на тях законно да им се даде оръжие, нали? Не може просто така да ги хванеш от улицата, да им дадеш оръжие и да им кажеш „Иди, воювай”. Трябва човек да е минал обучение и да е наясно с правилата и законите. Затова и батальоните са към министерство на вътрешните работи.

- Чии заповеди изпълнявате?

Йог: Има общ щаб, който контролира тактическите действия. Всички желаещи да се запишат в батальоните минават на медицинска комисия и спец проверка. Минаваме тестове, после при психолог, отношението към това е много сериозно. Има много хора, които искат да защитят родината. Някои от тях не са подходящи за участие в преки военни действия, но могат да станат шофьори.

Джида: Нашата функция е да отидем в тези градове и да въведем и да поддържаме реда. Нашата задача основно е да работим с населението.

- Имам чувството, че на милицията не се гледа с добро око?

Йог: Така беше, защото милицията беше корумпирана, а сега когато всичко това започна, полицията лека полека се прочиства и в нея влизат доброволци. И да, отношението на хората е все още негативно, но това трябва да променим.

- Бяхте ли на Майдана?

Йог: Не, аз не бях.

Пора: Участвах, но временно.

- Какво бихте казали вие, какво се случва в Донецк и Луганск сега, какви са вашите отношения с Русия?

Йог: Негативно ми е отношението към Русия. Отрицателно ми е в последно време отношението към Русия.

Пора: Те на нас от много време … (нищо не се разбира) Те искат… увеличиха своите войски/патрули и … в нашата държава. Първо спряха

Те ни тормозят от много време. Увеличиха своите войски. Първо спряха газта, и това всичко започна 2007 – 2008 година (не съм сигурен за точното време).  Пречат на желанието и стремежа ни да станем демократична страна, да установим по-близки отношения с Европа.

Йог: Започна се със санкции за търговията. С газта. И сега, когато ние искаме да се присъединим към Евросъюза, започна открита агресия от страна на Русия. И военна, и искат да унищожат нашия икономически потенциал – металургията, въгледобива. Може да се каже, че лишават украинците от повечето им средства за съществуване.

- Конфликтът ви е временен или…

Йог: Не конфликтът ни не е временен, а продължава вече 300 години. И ми се струва, че все някога трябва да свърши.

- Смятате ли, че това е само временно обостряне на конфликта

Йог: Не, не мисля, че е само временно изостряне. Русия винаги е имала имперски наклонности и се опитва да си присвои всяка от съседните страни. Даже средна Азия, която също е била някога свободна, е станала руска, част от руската империя. Същата е и ситуацията с Грузия. Те се стремяха да се сближат с НАТО и веднага започна агресия към тях през 2008 година.

- Каква дума бихте употребили за отношенията си с Русия

Пора: Моето отношение към Русия е спокойно, защото тя не се състои от завоеватели, грабители, окупатори. Там има и обикновени, мирни хора, които са попаднали в същата ситуация, в която и ние с Янукович. Самовластие, корумпирани чиновници, олигархия, военни, които просто като заложници държат много от мирното население. Има там подкупи, фалшификации, заплахи, насилие. Не бива да казваме, че те ненавиждат Украйна. Както каза и предишния наш боец, действително при тях това продължава повече от 300 години. Ето 70 години Съветски съюз, после Царска Русия, но така или иначе там има хора, които са против този режим. Не можем да кажем, че ненавиждаме цяла Русия. Но тя нарежда своите вътрешни дела така, че се набърква в работата на други страни и това на нас не ни харесва. Може да се проследи – независими сме от 23 години и страната ни не е участвала във война през цялото това време. А Русия е воювала с Чечня, Абхазия, Грузия, Осетия, Приднестровия, Донецко-Луганская – те всичко правят по своите си желания и това е, което на нас не ни харесва.

- Можете ли с една дума да опишете това, което се случва?

Йог: Война.

Пора: Безпорядък в собствената страна. Ние си въведохме ред и искахме да живеем свободно. И това на тях не им хареса.

Джида: Присъединявам се към всичко казано и от себе си добавям това, което ме подтикна към доброволческия батальон „Золотые ворота” – анексията на Крим. Нарушени са всички международни договорености. Украйна се отказа от ядреното оръжие – третата в света страна с мощен ядрен арсенал. Ние се доверихме, повярвахме на подписите на Великобритания, Франция и на Русия в това число. А Русия наруши тези договорености. Ние се разоръжавахме с вяра в порядъчността на страните, подписали договора. Сега се убедихме, че имперските амбиции на Русия надхвърлят здравия разум. В общуването си с мои руски познати се убедих в това, че руските медии изключително силно зомбират населението. Много е трудно да се говори с тях за създадения конфликт. Те считат, че са прави. Действията в Крим се възприемат от тях положително. А това не е някакъв незначителен конфликт. Това е истинска война. Със загуби, с болка, с тъга и за едната и за другата страна. Рано или късно това ще приключи, но наглостта на руските управници няма друго обяснение освен едно – желание да влязат в историята, показвайки не най-добрите си страни.

- Кой е вашият противник? Как го наричате? Опълченци, сепаратисти, терористи?

Джида: Думата „Малорусия”, казана от Путин. Това даде на руското население храна, храна метафорично казано, за целия конфликт. Те започнаха да мислят и възприемат части от Украйна като взети някога от Русия. А в крайна сметка всички исторически източници показват, че територията на Украйна се е разпростирала чак до Воронеж. Но ние не претендираме за тези територии. Когато Хрушчов даде Крим на Украйна, като компенсация Русия получи Белгородска област. А за това те, незнайно защо, изобщо не говорят. Има сведения за жестокости от страна на руското и проруско настроеното население на Донбаската област. Издевателство над пленници, обстрел на мирно население, който приписват на нашия батальон. Фактите обаче потвърждават обратното.

- С кого воювате там – с Русия или с местни бунтовници?

Йог: Тези хора ние наричаме сепаратисти. За нас те са терористи, а формированията им са въоръжени и незаконни.

Пора: Активно се въоръжават, разполагат тежка техника, събират наемници.

- Но какви са те, руски или украински граждани? По кого стреляте?

Пора: Разбираме по кого стреляме само като хванем пленници или по документите на убитите.

Джида: Както разказват нашите другари в батальон „Восток”, в началото имаше много местно население, което се е повело по идеята. Русия ги е въоръжила. После, след първите боеве, местното население намаляло, започнали да идват всякакви ненаши. Чеченци, наемници. Сега при опълченците има много малко от местното население. А новодшлите се държат така, че местното население вече не се радва, че са там.

- От Русия са дошли наемници или редовна войска?

Джида: Приемаме ги като хора, които искат да забогатеят. Има много случаи на мародерства, те нямат и идея защо са тук и за какво им е тази част от Украйна.

Пора: Взимат каквото си искат. Материални ценности, хора, жени, коли.

Йог: Искат да унищожат икономическия потенциал на Донбас. Вижте колко предприятия разрушиха. Ще оставят след себе си гола земя, а защо ѝ е на Русия такава територия не е ясно. Като Абхазия. Сравнете Грузия – как се промени след войната и какво стана с тази част, която се отдели от Русия.

- Каква според вас е стратегическата цел на противника ви за Донбас и Крим

Джида: Да ни отделят от морето.

Йог: Да отрежат на Украйна излаза на Черно море и може би след време да завземат цяла Украйна.

Пора: Да отвлекат вниманието от Майдана в Киев и да ни превърнат от демократична в полицейска държава.

Йог: Да отвлекат вниманието на своето население от вътрешните проблеми на тяхната страна.  Не строят пътища в Сибир, Русия не е газифицирана изцяло и „Вижте какви сме победители”. Искат хората да не мислят за това, че изборите минават със 100% избираемост за Путин.

- И в този смисъл кой е вашият противник? Путин, режимът?

Йог: Путин и руският режим. Народът, в отсъствието на независима преса, разбира се няма да е на друго мнение. Те започват да вярват. Тази политика на пропаганда върви от 2004 година.

- Каква е вашата цел

Йог: Нали разбирате, че аз не съм генерал?

- Да, но сте гражданин.

Йог: Първата цел е да се спре руската агресия до нашите исторически граници – Донбас и Крим.

- Защо никой не говори за Крим? Всички обясняват за Донбас и Крим е като забравен, с такова впечатление оставам

Йог: Сега има по-сериозни проблеми, по-кървави събития, каквито нямаше в Крим. Сега трябва да се решат тези въпроси.

- За какво им е тази земя, какво смятате, че ще я правят?

Пора: Вижте историята, вижте какво се случи с другите страни, с които те воюваха, какво е икономическото положение, какво им обещаваха.

Джида: Русия иска да отхапе хапка, която няма да може да преглътне. Да унищожи инфраструктурата, да направи земята негодна, да повдигне политическия си рейтинг, което в дадения случай не се получи. Както не се получи и с Абхазия, и с Приднестровието, с Грузия. А и за никого не е тайна, че НАТО не приема страни, които имат нерешен конфликт за граници. Затова и се води война, затова има и постоянно настъпление и обстрел.

- А сега каква е ситуацията – война, примирие?

Джида: Това е едностранно примирие. За нас е време на ротация на бойци, които вече са воювали. А за тях е още един шанс да ни нанесат още един удар, да ни отнемат още земя, да разположат още техника.

- Знаете ли какво става сега вътре на тази територия, чия е властта

Пора: Война.

Джида: Донецк и Луганска сега са под контрола на сепаратисти, терористи или както там се наричат. По време на примирие никой не стреля, а те обстрелват нашите позиции и мирни жители.

Пора: Мирното население сега няма какво да прави там. Сега там се води война, има голяма концентрация на оръжия. Може да се каже, че следващите 20 години районът няма да е безопасен за пътувания, защото може да се натъкне човек на мина например. Затова и когато всичко това приключи нашата работа, като подразделение, ще е да въведем ред и да осигурим законност. Да разминираме, да приберем всичко, за да бъде безопасно.

Йог: Ето аз например пътувах с човек, който е избягал от там. Седи си човекът, пие чай. Идват въоръжени хора и го питат: „На кого е тая кола?” „Моя.” „А ти защо не воюваш за нас?” „Вие за кого воювате?” И го пратили да копае окопи. После го пуснали, взели му колата, той прибрал родителите си и заминал. Има много мародери, взимат коли.

- Временната администрация как реагира на това?

Пора: Каква временна администрация, ето ви още една история! Вървят двама наши бойци, жители на Донецк. Спират ги полицаи и на скрийнсейвъра на телефона на единия от тях виждат украинското знаме. И ги водят в полицията. В коридора – много хора лежат, седят. Стояли те няколко часа, а полицаите и им говорели: „Е, вие сте за Украйна. Сега ще ви отведем в Милицията” – А то в този момент се контролираше от сепаратистите. – „Така че, дайте нещо да измислим”. И това е полицията на Донецк! Казали им: „Дайте хиляда и петстотин, за двамата.” Но те успяли да съберат 300 гривни, дали ги на полицаите и онези ги пуснали.

- Какво искате да се случи до зимата? Дайте оптимистичен, реалистичен, песимистичен вариант.

Джида: Реалистичен вариант – продължаване на конфликта и отвоюване на територията. Оптимистичният вариант е разбира се най-добър за мен. Да се използва най-доброто въоръжение и да се сравнят със земята и двата града. По-евтино ще е да се построят два нови града, отколкото да се възстановят два разрушени. Затова моят оптимистичен вариант е този – да се сравнят със земята и двата града.

- А какво виждате да се случва след 1 година – ако градовете са сравнени със земята?

Джида: Да се възстанови инфраструктурата, промишлеността. Естествено, че няма да стане за 1 година. Може би за 10. И това е възстановяването само на този регион. А за Украйна като цяло ще бъде тежко, но поне ще знаем, че сме отвоювали своята територия, своята земя.

- А след 5 години?

Джида: Ще се стремим към Европа. И да разбием съветската система.

- Какво искате да се случи до зимата? Дайте оптимистичен, реалистичен, песимистичен вариант.

Пора: Пълно реформиране на съзнанието и въоръжението на батальона, защото Крим го дадохме без бой, не се съпротивлявахме с надеждата, че Русия ще прояви благоразумие. А после се потвърдиха само печални факти. Те се преобличаха в униформата на наши сътрудници – 20 000 руски военни окупираха Крим. Възползваха се от ситуацията. Болшинството военнослужещи бяха привикани в региона, в който са родени. Родил си се в Крим и служиш в Крим. А на 100 или 200 метра от военната част е семейството ти. За какви бойни действия може да става въпрос? Това е моята оптимистична прогноза – адекватен ответ на руската агресия.

А след година това ще бъде тлеещ конфликт, няма да затихне и няма да приключи. Надявам се да не се разшири. Да няма посегателство и на други територии. Затова и ние сме тук. Може да се поставят временни граници между двете враждуващи страни, но на световната карта границите на Украйна ще останат същите.

За след 5 години идеалният вариант е да има юридическо решение на тези проблеми. Украйна не трябва да бъде в руския блок. Това беше грешка на нашите управници и всички виждаме каква е цената на тази грешка. Това е урок и за съседните страни. И е желателно да сме в Европейския съюз и в НАТО.

- А вие, Йог, какво искате да се случи до зимата? Дайте оптимистичен, реалистичен, песимистичен вариант.

Йог: Европейският съюз ще разшири икономическите възможности на страната. А Северноатлантическия алианс ще ни даде възможност да развием инфраструктурата и армията си. За нас щеше да е добре добрият чичо … да каже: „Хайде, идвайте в НАТО!” Знаем, че никой нищо не дава даром. Имаме стимул да се стараем и да действаме. Войната не прощава на глупаците.

Джида: Аз съм на мнението на останалите. Плюс, че трябва и сами да се развиваме, не само да се надяваме на НАТО. Да развиваме свой военен потенциал.

Йог: Искам всичко това да свърши и хората, които са дошли с оръжие в нашата земя, да бъдат подведени под отговорност: защо са дошли, с каква цел. Нашият президент – така чух – е дал амнистия на всички, чиито ръце не са изцапани с кръв. На всеки, който не е нарушил толкова много закона. А тези, които са убивали да си понесат отговорността. А оптимистичният вариант: не знам. Зависи каква муха ухапе Путин. Може още веднъж да разположи техника и жива сила тук под прикритието на мирни граждани. Може да се предаде под тежестта на санкциите, наложени му от останалите страни, под напора на световното осъждане. Но във всеки случай ние сме в бойна готовност, готови да защитаваме нашата страна. А след 5 години ми се иска да имаме стабилна страна в икономически, социален, политически план.

- Имате ли жени, деца?

Пора: Не.

Джида: Три деца и четвърто на път.

Йог: Аз имам жена.

- Каква помощ бихте поискали от нас? България е в ЕС, член е НАТО. Да, ние сме малка страна, една от най-бедните в съюза, но все пак с какво мислите, че можем да ви помогнем?  

Пора: Ембраго за цяла Русия.

Йог: Не пускайте руски туристи в България, нека да почиват в Сочи.

Джида: Имам по-практично искане – ако има хора или организации, които да осигурят отдих и лечение за ранени наши бойци в България. Това е много сериозно. В обсъждането на украинските въпроси вие взимате правилна позиция, активна, не мълчите. Ето вие сте дошли при нас, за да покажете събитията такива, каквито са. Или ако ще идва хуманитарна помощ – дрехи, медикаменти – нека да не е просто за армията. Трябва да се говори директно с командирите на батальоните, защото те знаят какво им е нужно. Ако идва просто за Украйна, тя може изобщо да не стигне до хората, за които е предназначена.

- Принципен въпрос. Официална власт и администрацията говорят на украински, а на мен ми се струва, че в центъра на Киев всички говорят на руски?

Пора: Ние нямаме проблем с езиците. Той е изкуствено създаден.

Йог: Историческите обстоятелствата са се стекли така, че говорим и на руски и на украински. Например майката говори на чист украински, а детето на руски. В детската градина говорят на руски, в училище има часове по руски. Проблемът с руския е измислен от Русия в това вие и сам сте се убедил.

Джида: Аз нямам предпочитания към руски или към украински. Мога свободно да общувам с хората и на двата езика и за мен това не е проблем. Жена ми говори на украински например, а аз ѝ говоря на руски. Нямам неприязън към нито един език. Всеки говори на който език иска. Имаме 300 години руско влияние. Забранявали са ни и книги да издаваме на украински и да се преподава езикът ни в училище. Затова и много често етнически украинци говорят и мислят на руски.

 

Свиване

Таблетът на Jolla събра $1 милион финансиране от феновете за по-малко от 48 часа  

Таблетът на Jolla събра $1 милион финансиране от феновете за по-малко от 48 часа
Само преди два дни Jolla представи първия си таблет със Sailfish OS и обяви, че ще го пусне в продажба…
Свиване

Димитър Ганев: *** (Гледахме този бездарен залез…)  

***

Гледахме този бездарен залез, а
после как мракът чупи прозорците.
Любовта беше само декор:
нямахме нужда от
нейното глупаво удобство,
от простите ѝ обещания за смисъл.
Не се опитвахме да изживеем нищо –
искахме да се пропилеем,
както
бягахме от всяка истина и
мечтаехме да се научим на неграмотност,
за да не пишем повече
никакви стихотворения.
Предпочитахме кръга от светлина
на нощната си лампа
пред всички изгреви.
Тогава ти казах, че трябва
да се уповаваме на несигурното.
Трябва все така да изменяме един на друг
и най-вече на себе си,
все така да продължаваме
да се разделяме –
смърт по смърт.
Най-лошото, което може да стане,
е случайно да разберем
какво точно се случва.


Димитър Ганев



  Димитър Ганев в „Кръстопът” и в DICTUM.

Стихотворението е включено в първата книга с поезия (след два сборника с разкази) на Димитър Ганев – „Никол слиза по стълбите” (”Жанет 45″, декември 2013).

ноември 20, 2014

Свиване

Ден на подкрепата  

Днес е 21 ноември и според православния календар днес се празнува „Денят на християнското семейство”. Харесвам този ден и въпреки, че се повтаря всяка година и традицията е една и съща, аз го наричам по различен начин и го отбелязвам по различен начин. Наричала съм го “ден на семейството и приятелите”, наричала съм го “празник на баланса и съзиданието”, на силата, на стойността

Тази година осъзнах, че избирам имената не случайно и много емоционално и в няколкото изречения, които споделям с вас, са скрити зарядът и емоцията на цялата изминала година.

Затова, в днешния ден, казвам на най-близките си: Благодаря за подкрепата!

Свиване

Приблизителен сонет  

Ще бъде трудно да останеш същият,
докато този град дълбае с пръстите
навътре в оглупялата глава.
Каквото си разбрал дотук, е чернова.

На нощна лампа някой те преправя, пише –
каква естетика в това да си излишен:
сърцето бие в ямб, юмрук целува шепа.
Окото недовижда цялата нелепост.

Нелепа е минутата до оня паметник, където
между игли и песове си ляга кротко битието.
От жълтеникави фасади пак се лющят слогани,
отложена за вдругиден е кражбата на огъня.

Небето все с мансардите флиртува и не го е грижа.
Погрешно е да се нарича път, ако не стига ближен.


--- 


Свиване

Назидание в летен делник  

Но август може би е по-жесток, защото убеждава те,
че този юг наистина е джунгла, ако съдим по комарите,
клишетата, по август и околните. А после сутринта.
Пак неизбежна като сметка в пощенската ти кутия.
Сутринта е малко упражнение по смърт, което следва
да се прави сутрин. Ти готов ли си? Аз да: раз-два.
Вратът ти се е схванал, болят те даже плановете.
Обличаш се за офиси, обкичваш се, намяташ
неуспешните си опити и им измисляш имена.
Къде?
На пода книгите нощуват разпилени – непочистени
трохи от мъртва мъдрост. Ти отново ги прескачаш,
възпитаваш ловкост. Тананикаш глупости.
Във банята е все така: самобръсначката седи без работа,
простенва кранчето и струята се втурва, и кръвта
по четката за зъби, олюляването, всичко по реда си.
Накъде?
Ръжда е цялото налично, затова вземи едно
ръждясало такси, качи се. Престани да питаш.


--- 
Свиване

Одеялото  

Не си пада по слънцето – има лунички, също
тия нощни разходки се отразяват отлично. Всъщност
съм подходящ за лицето ѝ – уютен съм като мрак.
Днес нямало да успее, но в петък ще дойде пак.

По някое време мъжът ѝ ще позвъни,
тя ще стане с одеялото, ще отиде встрани.
Гласът е спокоен, но с ръце въздуха ще накълца.
Изпуска одеялото. Започва със „Ало, Слънце?“.


--- 
други публикации: Granta
Свиване

Алвин Тофлър и техниките му за манипулация  

Алвин Тофлър е американски писател и футурист. Един от авторите на концепцията за „свръхиндустриалната цивилизация“. Известен е като изследовател и критик на общественото развитие.

„Първоначално властта е упражнявана чрез насилие, после – чрез богатство. Днес знанието е главното средство за нейната реализация. Със знанието можете да накарате другите да правят каквото искате като си вярват, че го искат сами.“

Така Тофлър разграничава 8 тактики на манипулация:

  1. Тактика на премълчаването

    При тази тактика, за да се избегне конфликт, информациите са твърде избирателни по отношение на съдържанието си. Характерни са „зеещите празнини“, предизвикани от желанието нещо да се премълчи, да се зачеркнат съществени или спорни позиции и факти в информацията.

  2. Тактика на общия лаф

    В този случай подробности, които могат да предизвикат недоволство, се заменят или замазват с високопарни изречения. Комюникетата са типичен образец, което обяснява защо езикът им е толкова сух и обтекаем.

  3. Тактика на игра с времето

    Най-често прилаганият подход при нея е да се забави изпращането на съобщението дотогава, докато стане твърде късно да се предприеме каквото и да е действие.

  4. Тактика на раздробяването

    Данни, информации и знание се подават на малки порции, в малки дози и в различно време, но никога събрани заедно и в едно. По този структурата на събитията се раздробява и става неясна за получателя.

  5. Тактика на заливането

    Когато някой се оплаква, че го държат в неведение или в информационен вакуум, хитрият играч го залива с огромно количество бумаги и информации, в които получателят потъва и не е в състояние да открие съществени факти.

  6. Тактика на димната завеса

    Фалшиви истории се пробутват във външни източници с намерението да бъдат приети и върнати в собствена територия.

  7. Тактика на голямата лъжа

    Тактика, развита до съвършенство от Йозеф Гьобелс - министър на пропагандата на Адолф Хитлер. Тази тактика се основава на идеята, че ако една лъжа е достатъчно голяма, на нея ще повярват с по-голяма готовност, отколкото на множество по-дребни лъжи.

  8. Тактика на преобръщането

    При тази тактика дадено послание се преобръща в неговата тотална противоположност.

Тази публикация се появява тук, защото и преди съм споделял за техниките на манипулация на Тофлър, но не открих къде и кога, както и устойчивите препратки към споделянията.

Свиване

Миграция: Таня  

Име/псевдоним: Таня
Възраст:  41 (това е положението)
Образование: по образование съм юрист и икономист. Обичам да рисувам, да пътувам, не чакам светът да дойде при мен, по скоро се радвам да го откривам. Смятам, че единствените неща, които имат значение са полетът на душата, способността ни да виждаме красивото, способността ни да обичаме и да сме добри, това не са клишета, а начин на живот. Призванието ми е да съм мама на две буболета. Истината е, че като човек винаги съм обожавала правото, чистотата, редът, коректните взаимоотношения. Подредеността в мислите и чувствата. Това, което ме подтискаше бяха сивите блокове в Люлин и мърсотията. Това, което не можех да приема, беше липсата на държава. Подсъзнателно разбрах, че свободата, която уж получихме, ни превърна в роби на анархията. Без да осъзнавам реалната причина си мечатаех за място, където правото, редът и личността имат значение.
Мястото: Германия, Щутгарт. Заминаването беше в една прекрасна есен на 2006 година.
Нещата, които ме очароваха: редът и чистотата, въобще  подредеността.
Нещата, които не ми харесаха: Това, го осъзнах впоследствие, когато станах майка.  Преди да стана родител, не се замислях особено, всичко ми беше интересно, та нали по природа съм изследовател, ако е имало някакви трудности, не съм ги забелязвала. Впоследствие стигнах до извода: има германци и германци. Има такива, които са приятни, поне доколкото не ги доближаваш прекалено.
Друго - aз съм страшно общителен човек, или поне бях такъв  в България, но с германците ми е трудно да бъда себе си.
Една много потискаща констатация,  ако имаш лош късмет много често е възможно е да попаднеш на изнервени съседи германци, които буквално те тероризират изящно по немски, само защото си си позволил да имаш деца, а пък тези деца, видиш ли, са много шумни и смущават този ред, тази свещена тишина и подреденост, които търсех в чужбина.

Нещата, с които не успях да свикна: Много германци не са особено точни, има доста посредственост в професионалните среди, това не им пречи да гледат на източноевропейците, включително и на източногерманците, с презрение. Може би не са толкова студени,  но са повърхностни определено. С тях не можеш да говориш особено задълбочено по никоя тема извън професионална и конкретен техен личен интерес. Да, оставят определено  вода и бисквитка за кучето и това е прекрасно, но могат да те свалят от влака, ако децата ти  плачат, понеже са деца и това им е присъщо, понеже са изморени или им расте зъбче. Правят го пак изящно и с усмивка, като ти предлагат помощ да слезеш на подходяща за теб спирка. А  и  да,  могат да те изгонят и от жилището, стига само децата ти да потичат малко в коридора, това последното е понякога не толкова изящно, но и те са хора. Това не е пресилено....
Това, което си повтарям в такива моменти е , че съм тук доброволно и нямам право да критикувам, а и че за да съществува този ред и тази педантична подреденост, на която бях такъв фен и още съм, изисква жертви и означава да си донякъде  егоист.
Какво/кой ми липсваше най-много: всичко, дори Люлин.
Причината и поводът да се върна: все още не мога да се върна, защото имам семейство тук и дълг, но знам, че имам само един път и той е обратно, към Дома, защото тази пуста душа българска не намира тук покой.
Как реагираха близките/околните, коментарите: О, да в България се шири културата „всичко е по-добре от България, всичко!!!“. Разбирам от къде идва това, виждам и че тази  нагласа лека- полека се променя, но ми е тъжно, че никой никога не ме е насърчил да се боря за това, за което мечтая именно в България. Все пак никой никому не е длъжен, пък и когато научиш нещо от собствен опит е безценно, нали?
Там или тук? За децата ми не зная, ще ги оставя да избират, аз имам само един път и той е България, такава каквато е, „несъвършена“, но моя и аз съм си нейна, такава каквато съм „несъвършена“. Пък и винаги мога да се поразходя, когато искам, нали сега светът е едно голямо село...
Свиване

Nokia добавя към навигацията си възможност за предсказване на трафика  

Nokia добавя към навигацията си възможност за предсказване на трафика
Predictive Traffic е най-новата екстра, която Nokia днес обяви, че планира да добави към навигационното си приложение HERE. С нейна…
Свиване

Търси се ДБА  

Да, търси се – при нас. И да, снимката вляво е от един от нашите дейта центрове в Европа Подробности за позицията, изискванията и начина на кандидатстване има в Jobs.bg
Свиване

Васил Балев: Коланът на баща ми  


Само се пристягам: куфар-плът. Само се приготвям –
вдигам се на пръсти, изпъвам сухожилия: като чадър
от кожа се разтварям-и-затварям. Оглеждам се нагоре,
слушам самолет, изпълнен с ангели от камък. Говоря

развален латински… Силно се пристягам. С олющената
катарама (символ на съдбата ми) съм закопчан в нощта.
Сияя. От Теб за Теб сияя. И – като коси пред огледалото
си реша миглите от чувства… От години се пристягам.

Постоянно се тревожа от години. Ти се бавиш. А нали
е невъзможно да се е случило по пътя нещо, като самият
Ти си път? Много Те очаквам, но сега – преди да се
превърна в статуя, ще се разходя вън. Ще върна лекотата

си. И с възхищение ще гледам самолетите Ти: тези
прелитащи елхи, под светлините на които в Твое име се
събират хората… С едно движение ще се изгубя между хората;
и в постоянната възможност да се нараним ще Те потърся.


Васил Балев


Васил Балев в “Кръстопът”.
Васил Балев в DICTUM.

Стихотворението е част от новата книга на Васил Балев – „Стихотворения” (”Факел Експрес”, 2014), чиято премиера е днес (четвъртък, 20.11.2014 г.), в Камерната зала на Народния театър „Иван Вазов“, от 18:30 часа…

Свиване

Мавзолей на нашето време  

На мястото на Мавзолея има… мавзолей. И този е бял. Но вместо мумия има кола. Предполагам, че от Ауди България изобщо не са искали да се съпоставя синьото им ауди с изстиналото тяло на мъртъв човек. Всъщност, както казах и … Има още
Свиване

Gorilla Glass 4 обещава два пъти по-висока защита за дисплея при изпускания  

Gorilla Glass 4 обещава два пъти по-висока защита за дисплея при изпускания
Corning днес представиха най-новата си разработка за защита на дисплеите в устройствата ни - Gorilla Glass 4. Новото стъкло обещава…
Свиване

5 години блогърстване  

Тези дни открих една певица, която харесвах преди 5 години – долу-горе по времето когато създавах този блог.  Знаех, че е певица и актриса и афро-американка, но нямаше как да я открия по тези белези :).  Тези дни изведнъж ми изникна как да я потърся – сетих се за една нейна песен, в която разказва за това как се опитва да заспи и брои овчици и така по овчиците стигнах до Одра МакДоналд.

Открих, че е изпяла нови песни, някои от тях много хубави.  Осъзнах, че този вид съвременно мюзикълно пеене ми липсва в България.  Не знам дали имаме такова нещо – някой да разказва история с песен.  Нашите песни, независимо в какъв стил, са обикновено поезия (или улично говорене ;), в което няма лошо, но някак си много силно става пеенето, когато в него има нещо старо, нещо ново, пък вземе, че се и изиграе.

Та, Одра МакДоналд пее за разни всекидневни неща – как някой казал нещо глупаво, как някоя жена била целуната не от съпруга си и как да продължиш напред, когато някой си отиде от живота ти.  И всичко това много красиво и със стил.

Май трябва да кажа и нещо за блога ;).  Пожелавам си да открия отново тишината, от която споделях в този блог.

жълта розаПрегръдки от мен и уютни зимни дни.


Свиване

Дъщеря  

Хора, роди ми се дъщеря днес :)

В следващите дни може да няма никакви нови пътеписи, щото… таковата… редакцията ще е пияна ;) или ще ходи насам-натам по магазини ;)

Да сте живи и здрави всички! :)

Свиване

Със Зорница Христова за „Когато искам да мълча”  


Корицата на книгата на Зорница Христова и Кирил Златков с линк към една от илюстрациитe  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 20.11.2014 г.) със Зорница Христова за „Когато искам да мълча” (текстът в книгата, издавана от Издателство “Точица”, е на Зорница Христова, а графиките - на Кирил Златков). Премиерата на тази забележителна книжка е насрочена за 22 ноември (неделя), от 17:00 часа, в “+това” – София, ул. “Марин Дринов” № 30:





(първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM - най-богатият български архив с разговори и гласове на автори, преводачи, издатели, наблюдатели на литературния процес…)

Свиване

навътре  

Представянето на книгата „Навътре“ (издателство за поезия „Да“) ще бъде на 1 декември, понеделник, 19,30 часа в Театрална работилница „Сфумато“.

Редактор на книгата е Марин Бодаков.
Оформлението и фотографиите са на Яна Лозева.

В представянето ще участват – Силвия Чолева, Марин Бодаков, Иглика Василева, Радослав Чичев, Маргита Гошева, Петър Мелтев, Елена Димитрова, Лилия Гелева, Антонио Димитриевски, Дария Симеонова, Насо Русков, Алиса Атанасова, Христо Петков и Георги Георгиев (група Остава).

Входът е свободен.

Харесва ми книгата на Стефан Иванов: реална другост в делнично-празничен-всякакъв свят. В него – и въпреки него. Окуражаващо е, чисто е.

Екатерина Йосифова

Лирическият почерк на Стефан Иванов поразява като особено адекватен на кризите на съвременния човек, технологично разтворен в множество пресичащи се мрежи, без това разтваряне да предлага лек срещу ранимостта на едно „навътре”, което парадоксално се е оказало извадено навън, оголено, лишено от опора. В тези мрежи, интерфейс на вътрешно и външно, Стефан Иванов улавя както съкровено-интимното, така и социалното и политическото, като по този начин включва в орбитата на собствения си опит големите диалози на българската и световната поезия.

Миглена Николчина

Книгата може да се намери в „Български книжици“ в градинката на Кристал, в книжарница „Нисим“ на бул. Васил Левски 59 и в книжарница „Бук“ на ул. Цар Асен 36.

Свиване

Apple ще инсталира музикалната услуга Beats Music в iPhone и iPad чрез ъпдейт  

Apple ще инсталира музикалната услуга Beats Music в iPhone и iPad чрез ъпдейт
С придобиването на Beats Electronics под шапката на Apple преминаха всички активи на компанията на Dr Dre, включително музикалната услуга…
Свиване

Подир сенките на живота  

Подир сенките на живота

Сенки на мълчанието – фотографска изложба на Джон Демос
12 ноември –  10 декември, галерия за фотография SYNTHESIS, София

С баща и дядо пловдивчани, Джон Демос(1944), или Джон Димов е наполовина българин, повод изложбата с  “Сенки на мълчанието” първо да бъде показана в града под тепетата в рамките на Международни срещи на фотографията, формат на Николай Лаутлиев. Основател на Photographic Center of Athens и агенция Apeiron Photos, дебелата визитката на Демос (магистър по живопис от Чикаго) включва присъствие в колекциите на музеи и галерии в Париж, Лондон, Лисабон, Токио.

Фотограф: Джон Демос [ФотоСинтезис Арт Център]

Софийското представяне на най-известния му проект посреща зрителят с алегории за полюсни екзистенциални и религиозни човешки състояния. Материалът е от 80-те, “събиран” от малки градчета из Гърция. Експозицията включва единствено копирани върху хартия чернобели, дигитално неманипулирани фотографии.
Моделите на Джон са събирателен образ на белязани от фолклора и вярата си трудови хора. В творбите му те са участници в ритуални сцени на живота и смъртта. Интериорът понякога е условно църковен, на планински параклис от цикладски остров; екстериорът често е напечен от слънцето на Казандзакис площад. В играта на светлина и сенки литературните внушения са неминуеми. По това време авторът се вълнува от документирането на идеята за вяра.

Фотограф: Джон Демос [ФотоСинтезис Арт Център]

Безусловната композиция е (академична) доминанта. Тривиалното и индивидуалния разказ са недвусмислено отсети. Петната и детайлите са окрупнени до важният за момента жест, до, тип акварелно “мокро-в мокро” внушение за специфична атмосфера. Без късогледо вглеждане в бръчки, забрадки и магарета, присъщо за “социалните”, загрижени за регионален бит и различия художници. Така яркият контраст в  подминатата от младо момиче поклонничка с молитвен дар за изцеление на гърба отеква като кадър на Алехандро Ходоровски или Бергман, от символиката на последния Демос признава, че се вдъхновява.

Свидетелство за последователни търсения и лична концепция, фотографиите на Джон са антипод на туристическите арт-находки, експортен продукт за посолства и културни институти в чужбина. И ако извикват някакви музикални асоциации, то за мен те са с универсалните мотиви на любимата на Тео Ангелопулос Елени Караиндру (както впрочем и с други, не гръцки творци на ECM).

Разговор с Джон Демос във ФотоСинтезис Арт Център, 14.11.14 г.

 

 

 

Свиване

Офисът като приятно място  


Няколко идеи как да превърнете работното пространство в място, където служителите прекарват времето си с удоволствие
Свиване

Ламили  

Много се чудех дали да не кръстя този пост/статия/утевър Fuck you, Barbie! но реших, че няма да е le bon ton. Обаче, ето на – не се стърпях и го написах!

doll_1_fix-600x600 doll_2-600x600 doll_3-600x600

Историята на Ламили е следната – Николай Лам решава да направи „реалистична Барби“, за да покаже, че средностатистическата хубост – също е хубава – на английски звучи така: average can be beautiful. Щото освен ако не си Жизел Бюндхен или Карли Клос – има шанс да си като мен – обикновена средностатистическа женица и е ОК да си именно такава и пак да си хубавица и половина (днес скромността не ми е сила, сорЕ). Писах за този проект още когато се появи миналата година, защото бях във възторг!

А преди това писах и как един ден Ади Б. много учудено ме попита защо не приличам на Барби? м? Или поне на жените от списанията да приличах. Ама не, не приличам. Всъщност в следствие на този разговор си направих една фотосесия – по гащи. Това е една от най-смелите ми лични постъпки, нищо особено, но от тогава се харесвам в пъти повече и приемам и обичам тялото си с всичките му недостатъци. А, да – и снимките не са фотошопирани и съм си ги сложила в рамка! Отплеснах се, пардон!

fashions_brazil_1-600x600 fashions_denmark_1-600x600 fashions_london_3-600x600 fashions_ny_3-600x600

Да се върна на Ламили – мисля, че това е най-готината кукла тип реалистична, или както се казва на английски fashion doll, която съм виждала. Бонус: има дрехи за преобличане, или по-точно ще ги има от януари 2015-та и за разнообразие не приличат на дрехите на стриптийзьорка или магистрална проститутка. Нищо против проститутките и стриптийзьорките нямам, но не съм ОК това да имидж, който да се налага на момичетата от малки. Момчетата имат супер-герои, полицаи, космонавти… момичетата разполагат с розови принцеси и глитерирани стриптизьорки, тук-там някоя чудовищна кака или фея с макси крила и мини дрехи.

fashions_spain_1-600x600 fashions_scotland_3-600x600 fashions_paris_1-600x600 fashions_ny_4-600x600

Допълнително: разработват се сикери за телцето на Ламили, някои като целулита и акнето са малко крайни, но има рани, бенки, белези, лепенки… защото ако куклите отразяват действителността, то трябва да имат и опция за недостатък, както истинските хора.

Обмислям закупуване на Ламили, не задължително заради хлапето – а заради мен самата! Искам точно тази кукла, куклата, която не съм имала като дете.

Свиване

Премиера на „Стихотворения” от Васил Балев  

Корицата на книгата - художник е Стефан Божков  За днес (четвъртък, 20.11.2014 г.), в Камерната зала на Народния театър „Иван Вазов“, от 18:30 часа, е насрочена премиерата на новата книга на Васил Балев – „Стихотворения”. Книгата, издадена от “Факел Експрес”, ще бъде представена от Георги Борисов, с участието на Стефан Цанев и Елин Рахнев.
  „Страници, които те карат да се родиш отново” (Елин Рахнев), стихове, които „тътнат от концентрираната в тях енергия” (Стефан Цанев). „Някои, по навик, приеха „Злак” на Васил Балев за „заявка” (а тя беше тежко присъствие). „Стихотворения” е още една книга, която ще остане. Както и Васил Балев” (Валентин Дишев).


Васил Балев


Васил Балев в “Кръстопът”.
Васил Балев в DICTUM.

Свиване

Филипи и мисията на апостол Павел  

Филипи и мисията на апостол ПавелПред руините на величествената църква (Базилика В) издигната в памет на първата християнска църква в Европа създадена от апостол Павел тук във Филипи, Северна Гърция през 50 г.сл.Хр.

Филипи и мисията на апостол ПавелМощно земетресение е разрушило купола на църквата наскоро след като била издигната в 560г. Бурените превзели това свято място, а не българите.

Гръцкият историк Апиан описва Филипи като врата между Изтока и Запада или първият главен град в провинция Македония с пристанище Неаполис. Като римска колония Филипи или Августа Юлия Филипинесис се радвала на специални предимства според David Padfield като:
a) Libertas или самоуправление.
b) Immunitas или свободата от неуважение към императора.
c) Jus Italicum или правата на жители на Италия, включително на Римско право, облекло, монети и празници.

Тук естествено във Филипи според проф.дпн Пламен Радев, а не във Филипопол (Пловдив според д-р Асен Чилингиров) през 50 г. сл.Хр. стъпва за пръв път на европейска земя римският офицер евреина Савел (Павел) с християска мисия.

Колко е хубаво да си вирнем патриотично носа, но истината ни е по мила и да не се излагаме като комшиите и да спорим за произхода на тракиеца Орфей или Александър Македонски.

Филипи и мисията на апостол ПавелМозайката с маршрута на мисионерското пътешествие на Апостол Павел, както е описано в Библията, в Деянията на Апостолите, глава 16 цитирана по долу в курсив.

Филипи и мисията на апостол ПавелВидението на апостол Павел.
,,8. И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.(Троя)
9. През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!
10. След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.“

Филипи и мисията на апостол ПавелПървата стъпка на апостол Павел в Неаполис(Кавала).

,,11. И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден - в Неапол,
12. а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град - римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.“

Филипи и мисията на апостол ПавелСрещата на реката. Стенопис от новата църква.

,,13. А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.“

Апостол Павел заедно с другите братя търсели местната синагога, като според обичая си първо там проповядвали благовестието. Очевидно е, че не е имало синагога във Филипи, понеже еврейската общност не е била толкова голяма. При търсенето си обаче четиримата мисионери открили, че извън града е имало място за молитва (ст. 13). То е било до река. По принцип синагогите са били строени близо до източник на вода заради ритуалните умивания, но текстът никъде не споменава, че това е било синагога. Присъстващите на това място са били група жени. В диаспората жени езичници са били доста привлечени от юдейската вяра и такива последователки са били наричали „богобоязливи”.

Филипи и мисията на апостол ПавелКръщението на реката. Стенопис от новата църква.

„14. И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.
15. А когато се покръсти тя и домашните й, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.“

Както често се случва при богобоязливите хора, нейното сърце е било подготвено от Бог за думите на Павел, че Бог приема всички в Исус Христос. Тя отговорила на тези думи с вяра и е била покръстена. И не само тя, но и целият й дом са взели водно кръщение. Това, че целият дом се е кръстил, ни показва, че Ранната църква се е събирала по домовете.

Лидия е описана като продавачка на пурпурни платове от Тиатир. Град Тиатир е бил част от областта Лидия, която пък е била част от римската провинция Азия. Лидия най-вероятно не е било нейното истинско име, но името, с което е била позната във Филипи е Лидийката (както ние казваме варненка, софянка и др.). Лидийският регион е бил известен със скъпата пурпурна боя за царските одежди (багреници). Лидия е била доста богата жена, имала е собствена къща и собствени слуги. Най-вероятно тя е била един от основните спонсори от църквата във Филипи на служението на Павел.

Филипи и мисията на апостол Павел Немският пастор протестант проповядва край реката, където е покръстена първата европейка-св. Лидия на 2 км от Форума на Филипи.

Филипи и мисията на апостол ПавелАмериканските евангелисти пееха химни наблизо.

Филипи и мисията на апостол ПавелВ този импровизиран християнски концерт се включи и нашата православна група с молитвата ,,Богородице Дево радуйся“.

Филипи и мисията на апостол ПавелБогородица животоприемен източник, мозайка над олтара на новата църква.

Филипи и мисията на апостол ПавелОтец Дончо изнася проповед за първото кръщене в Европа.

,,16. И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
17. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
18. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
19. Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.

Вторият епизод в Деянията е свързан с изгонването на зъл дух от една робиня. Момичето очевидно е било смятано за ценен източник на приходи, понеже е имала много собственици (ст. 19).
Гърците са били завладени от такива врачки като Ванга и някои са били готови да дадат много пари, за да чуят предсказанията на момичето. Силите на момичето му дали възможност да прозре истината за Посланието на Павел и тя започнала да ги възвеличава като „раби на Бога Всевишний, които ни възвестяват път за спасение” (ст. 17). Явно, омръзнали му тези думи и това свидетелство, Павел изгонва духа в името на Исус. Духът изчезва, с това изчезват и предсказателните способности на момичето, а с това спират парите за нейните господари. Злобната реакция на клевета и отмъщение е напълно очаквана.

20. И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
21. и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
22. Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;

Сцената става интересна. В римска колония – малък римски остров сред македонското море, пълен с римски законници, римска полиция и ръководена от римския закон. Иронията се показва във факта, че съдиите са тези, които нарушават закона, като заповядват боя на двама римски гражданина, без дори да бъдат изслушани.

Трябва да се обърне особено внимание на обвиненията отправени срещу Павел и Сила (ст. 20–21). Не е имало нищо нелегално в това да си евреин, така че първото обвинение автоматично отпада. Това, което накарало законниците да предприемат действия, били думите „проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да пазим”. По принцип и това не е страшно обвинение, но за горди граждани на римската колония Филипи е можело да се счита като патриотична обида от чужденци.

Филипи и мисията на апостол ПавелАпостолите в затвора. Стенопис от новата църква.

23. и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
24. Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
25. Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.“

При римското управление някои от държавните служители са били роби. Най-вероятно такъв е бил и тъмничарят. Споменаването на пеенето на Павел и Сила посред трудностите е важно. Пеенето е един от най-силните начини на свидетелстване за християните.

Филипи и мисията на апостол ПавелВеднага след театъра на Филип е едно от раннохристиянските чудеса на Филипи - гигантската базилика А (позиция 6 на картата) построена около 500г.. Според проф. Румен Овчаров това е огромна трикорабна сграда с размери 130/50 м. В просторния двор са налягали стълбове в коринтски и йонийски стил, част от великолепната колонада.

Филипи и мисията на апостол ПавелСлед като пресякох отново шосето на връщане в лявата страна до оградата намерих ,,Затвора на апостол Павел“ или (позиция 8 на картата) на запад от базиликата А.

Филипи и мисията на апостол ПавелЗатворът е представлява изоставена римска цистерна, която по-късно е превърната в параклис.

Филипи и мисията на апостол ПавелОсвобождението на апостолите. Стенопис от новата църква.

Когато удря земетресението и оковите на затворниците се развързват, Павел и Сила не избягват. За тях двамата свидетелството за Христос е било по-важно от физическата им безопасност.

,,26. Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
27. А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28. Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
29. Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30. и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
31. А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.“

Отговорът на Павел е единственият, който винаги дава. Спасението зависи от едно нещо само: вяра и доверие в Господ Исус. Във Филипи е имало храмове на много божества римски (Юпитер), египетски (Изис) и тракийски (Кибела) но само един Господ може да спасява – Господ Исус Христос. В тази история виждаме отново, че целият дом взима водно кръщение. Първо, Павел споделя благовестието (ст. 32), второ – всички повярват (ст. 34), и след това всички биват кръстени (ст. 33).

Филипи и мисията на апостол ПавелЗатворът на Павел.

Филипи и мисията на апостол ПавелРазрушената стена на цистерната ни разкрива параклиса отвътре.

,,32. И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
33. Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
34. и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
35. А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.
36. Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.

Важно е да отбележим радикалната промяна в отношението на тъмничаря към Павел и Сила. Първо, той им промива раните (ст. 33). Това ни показва, че преди, когато са били вкарани в затвора, той не е направил това. Направо ги е оковал във веригите заедно с непромитите им рани от боя. Разбира се, и той бе измит – измиването на новия живот, което символизира водното кръщение. След това им приготвил да ядат и сега от врагове те са станали братя в Христа.

Филипи и мисията на апостол ПавелДоволен съм, че споделихме радостта да посетим това най-близко до нас библейско място-Филипи.

37. Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.
38. Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.
39. И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.

Защо съдиите променят присъдата толкова бързо, не е ясно. Вероятно земетресението ги е убедило, че Богът на Павел и Сила трябва да се вземе на сериозно. Павел казва на войниците, изпратени да ги освободят, че със Сила са римски граждани. Това променило всичко. Филипи е бил град, в който гражданите му са се гордеели с това, че са римска колония. Те са злоупотребили с властта си, като са се отнесли с римски граждани така, сякаш не са били такива. Защо Павел споменава гражданството си чак сега? Вероятно предния ден врявата е била толкова голяма, че не се е сетил за това. Може би да е казал, но никой да не му е повярвал. В империята законите са били строги – ако някой излъже, че е римски гражданин, той е бил убиван.

Другият въпрос, който е по-важен, е защо Павел не си е заминал с мир, както го бяха помолили (ст. 36). Защо се заяде? Вярно е, че беше прав – правата му като римски гражданин бяха нарушени. Градските съдии е можело да загазят жестоко заради тази грешка. Павел е бил загрижен за младото християнско общество и неговата репутация. Той е бил затворен като християнин, въпреки че е бил прав. Той не е искал да създава прецеденти в съдебната система. Павел е искал да оправи нещата, а именно че той и християнското послание, което проповядва, са били оневинени и че са получили официално извинение от съдиите. В посланието си Павел напомня на филипяните за страданията и насилието, което той бе преживял при тях (1:29–30). Той ги окуражава да не се страхуват от опонентите си, а напротив, да останат твърди в благовестието (1:27–28).

Филипи и мисията на апостол ПавелАпостол Сила и св. Лидия и дяконисата Посилонсия, мозайка от новата църква.

,,40. А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.“

Филипи и мисията на апостол Павел

Това е историята за основаването на първата християнска църква в Европа. Апостол Павел е обичал особенно християните във Филипи; и той им пише в посланието си повече като приятел, отколкото като човек, който има духовна власт над тях. Павел посещава Филипи още два пъти. Любовта между тях е взаимна, а покръстените му пратили два пъти пари, за да му помогнат. Амин!

Tекст: инж. Цветан Димитров, Ден на християнското семейство, 2014
Снимки: Цветан Димитров
източници:
1. Лука, Деяния на апостолите
2. Апостол Павел, Послание към филипяните.
3. Георги Гърдев, Основаване на църквата във Филипи, 2011
4. David Padfield, Biblical city of Philippi, 2005

Свиване

Как да станеш популярен БГ туитър  

Аз не съм, не искам и никога няма да бъда, но ако някой по някаква причина иска да пробие сравнително бързо и да стане известен в българската Twitter общност, ето примерен план за действие в 10 стъпки: 1. follow на … Continue reading
Свиване

Intel MICA е смартгривна за дами с атрактивен дизайн от злато и змийска кожа  

Intel MICA е смартгривна за дами с атрактивен дизайн от злато и змийска кожа
Intel представи MICA - умна гривна с атрактивен дизайн, която е насочена ексклузивно към дамската аудитория. Името на хай-тек аксесоара…
Свиване

Meizu MX4 Pro предлага Quad HD дисплей с фина рамка и процесор на Samsung  

Meizu MX4 Pro предлага Quad HD дисплей с фина рамка и процесор на Samsung
Китайците от Meizu представиха новия си суперфон MX4 Pro, който предлага голям 5.5" дисплей с Quad HD резолюция и изключително…
Свиване

Биогаз или как да готвим безплатно  

Biogas

Фотография Айзък Маркес

Продължаваме със серията “как да си направим независимо и себедостатъчно домакинство“. Този примитивен на пръв поглед артефакт може да осигури енергията необходима за ежедневното готвене, заедно с кафетата. И то напълно безплатно. Това е генератор на биогаз – храните го с органичен материал, а той отделя и събира в балона газ, предимно метан. Нещо като механична крава.

За целта е нужно да имате двор – самият генератор заема доста място, а и не му липсва апетит. Нужни са ви 6 килограма органичен материал дневно, за да осигурите достатъчното количество газ. Ясно е, че само от хранителните отпадъци не можете да си набавите това количество, освен ако не сте главен готвач на военна столова. В двора обаче ще намерите достатъчно материал за целта – паднали плодове и листа от дърветата, увяхнали цветя, плевели. Като стана въпрос за крава – също като нея можете да го храните с трева, тя е един от добрите материали за производство на метан. Ако пък разполагате и с истинска крава или други домашни тревопасни животни, можете да използвате пресния тор, който те от своя страна произвеждат.

Генераторът на снимката е саморъчно направен. Можете да си поръчате фабричен от Hestia Home Biogas срещу около 4000 долара. Сигурни сме обаче, че при добро желание и малко сръчност, можете да си го построите и сами. Ето като начало един вариант тук.

ноември 19, 2014

Свиване

The Winning Team of #Varna2017 – #EYC2017  

Варна е Европейска младежка столица за 2017 година. Браво! Много съм щастлив, но друг път ще правя аналзи по темата. Толкова рядко ни се случва да си пуснем тази песен …
Свиване

Като детска рисунка  

Скоро ходихме до Боженци, което се оказа прекрасно място, за чието съществуване дори нямах идея. Ако харесвате планината и се чудите къде да отседнете на тихо и спокойно място (а ако сте с деца – да им покажете и как са живели българите преди), задължително си запланувайте една ваканция тук за 3-4 дни.

Случва ми се да трия архиви не навреме, случи се и сега. Остана само една снимка, но тя май е и най-показателната. Къща точно като от детска рисунка. Толкова хубаво, че чак започват да те болят очите, докато я гледаш.

Постът Като детска рисунка е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свиване

Керана Ангелова: Атавистично  


когато бях риба хрилете ми
вдишваха океана и го издишваха
вдишваха издишваха
докато напълних пределите си
с всички морета на света
с всички реки с изворите и локвите
огромна жажда е безпределното
не можеш да спреш да се пълниш
от дъното до небето
от небето до дъното


Керана Ангелова





   Керана Ангелова в “Кръстопът”.
   Керана Ангелова в DICTUM.

Стихотворението е включено в новата книга с поезия на Керана Ангелова – „Леванте” (Издателска къща “Знаци”, октомври 2014 г.).

Свиване

Новият boombob предлага 500 минути към всички + 500 МВ за 14.90 лв. на месец  

Новият boombob предлага 500 минути към всички + 500 МВ за 14.90 лв. на месец
Новият тарифен план boombob предлага 500 минути към всички мрежи в България и 500 МВ трафик срещу месечна такса от…
Свиване

Черна гора (4): Пераст  

Средиземноморското пътешествие на Роси продължава из Черна гора – първоначално през Бар стигнахме Будва, послея разгледахме Будва, а за последно бяхме в Котор. Днес сме в Пераст.

Приятно четене:

Черна гора

част четвърта

Пераст

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

 

Пераст

 

 

Слънцето вървеше към залез, но аз имах още една муха в главата. Някога бях чула, че моряшка съпруга от този район, шила гоблен със своите коси, докато чакала мъжа си да се върне. Първо със златни коси, после със сиви и накрая с бели. Много ще да ме е впечатлила тази история навремето, но доскоро дори не знаех доколко е вярна и къде точно е този гоблен. Оказа се, че произведението е икона на Богородица с младенеца и се пази в музея на църквата, която се намира на островче срещу Пераст.

Островчетата срещу Пераст всъщност са две – свети Джордже и въпросното миниатюрно парче земя с църква върху него – Gospa od Skrpjela („Madonna dello Scarpello“ на венециански). Особеното на въпросното островче е, че е изкуствено създадено. Двама венециански моряци от Пераст открили чудотворна икона на св. Богородица през 1472 година върху скала в залива. Църквата била построена през XVII век и служела (може би още служи) и на католици, и на православни. Притежава десетки творби на ренесансови художници от Пераст и Италия, а бродираната с коси цели 20-25 години икона от Jacinta Kunic-Mijovic се пази в музея. Бродирала 600 до 700 бода на квадратен сантиметър! Легендата разказва, че когато довършила гоблена, жената ослепяла. Умряла, без да дочака съпруга си. В по-милостив вариант на легендата се казва, че морякът се върнал тъкмо когато тя довършила произведението си.

Любопитството ни заведе в Пераст.

Которски залив – крайпътни гледки

Которски залив – крайпътни гледки

 

Которски залив – крайпътни гледки Которски залив – крайпътни гледки

 

Веднага се усети, че тук не е като в Будва или в Котор. Изглеждаше някак си като “private place” – по-интимно, по-закътано. С кола не може да се влезе в градчето, ако не сте жители или гости на тамошен хотел. Има паркинг и будка с чичка, който пази и събира някаква дребна такса. Тръгнахме пеша към марината. Беше часът между деня и нощта – малко след залеза, ничие време – мистериозно време и време за неразумни постъпки, когато сърцето нещо започва да ти прихлопва – аха да илезе от тясното.

Пераст, Черна гора

 

Градчето си живееше някакъв живот, скрит от очите на късните посетители. Градче с достойнство, с леко презрение към плебеите и с аристократизъм от старо време. Малка Венецийка.

Пераст, Черна гора

Пераст и двете островчета в далечината

Пераст, Черна гора

Пераст

 

Пераст, Черна гора

Пераст

Пераст, Черна гора

Пераст

 

Не видях гоблена, защото беше късно и нямаше лодкар, съгласен да ни отведе до островчето. Пък и там всичко беше замряло. Но все пак зърнах мястото на събитието, а Пераст ме очарова много, ама много. Изглеждаше като място за познавачи и разбирачи. А гледките към залива бяха вълшебни! Винаги ми се е струвало, че которският залив прилича на алпийско езеро – при това на най-хубавите. Ами алпийски фиорд си е това тук, не е чудно, че съм намерила прилика. Посетих Котор за първи път половин година след Лаго ди Гарда. Но и сега – години по-късно, пак ми се стори, че съм край езеро, а не край морски залив. Някой ден трябва да се разходим и до Рисан. Връщането към Тиват си беше магия – светлини и сенки. Стълбите към високата которска църква бяха осветени и този огромен светещ гирлянд в планината създаваше усещане за Нова година насред лято. Фино!

На сутринта взехме ферибота от Лепетане, за да прекосим напряко залива и да продължим към Дубровник, Сплит и Трогир.

Лепетане – Которски залив

Лепетане – Которски залив

Очаквайте продължението

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черна гора – на картата:

Черна гора

 

Свиване

Първо по Дарик #102: Представяне на Sony Xperia Z3 Tablet Compact  

Първо по Дарик #102: Представяне на Sony Xperia Z3 Tablet Compact
Здравейте с брой 102 на технологичната рубрика на nixanbal.com в Дарик радио! Днес в "Първо по Дарик" обсъдихме най-новото от…
Свиване

Gio Diev Sample Sale – Sofia  

Gio Diev Sample Sale – Sofia

Gio Diev – бул. Витоша 84

- 80 % намаление

3, 4 и 5 декември

От 12:00 до 20:00  часа

Свиване

Lenovo Vibe X2 излиза в България на цена 799 лв. без или от 390 лв. с договор  

Lenovo Vibe X2 излиза в България на цена 799 лв. без или от 390 лв. с договор
Lenovo Vibe X2 беше представен на изложението IFA в Берлин в края на лятото, а днес компанията обяви и официалната…
Свиване

Jolla пуска таблет със Sailfish OS за под $200, стига феновете да го подкрепят  

Jolla пуска таблет със Sailfish OS за под $200, стига феновете да го подкрепят
Финландците от Jolla обявиха новото си устройство Jolla Tablet, което е първият техен таблет, работещ под фирмената платформа Sailfish OS.…
Свиване

Компостирането или как да намалим боклука си наполовина  

compost1За компостирането започнахме да говорим още преди осем години. Междувременно все повече хора компостират в домовете си. Появиха се първите квартални площадки за компостиране. Дори и столичната община започна да предоставя на желаещите компостери, а на специална секция в сайта си общинарите са изнесли полезна информация за това какво и как трябва да се прави с органичните отпадъци.

За вермикомпоста също говорим от известно време. Даже си бяхме поканили специален лектор на Форум Бизнес, Снежана Благоева, която ни разказа за своя бизнес и необичайните си трудолюбиви колеги –  червените калифорнийски червеи. Тези малки гадинки са изключително ефикасни, трудят се неуморно, произвеждат висококачествен материал, с който може да се обогатява почвата в саксиите (или пък във вертикалната ни ферма), а в замяна не искат нищо друго освен достатъчно боклук, произвеждан от нас така или иначе ежедневно. Ако не разполагаме с градина, можем спокойно да поставим съндъчето под мивката – червеите работят толкова бързо и прецизно, че гарантирано няма да има абсолютно никаква неприятна миризма.

compost2

Който е опитвал някакъв вид компостиране, знае, че боклукът на домакинството намалява драстично. А ако имаме в квартала си и контейнери за разделно събиране, практически битовата смет, която ще изхвърляме в общия контейнер, става нещо като едно малко пликче седмично. С други гуми – хем червеят сит, хем боклукът изяден.

Свиване

Трудът краси човека 5  

Четящи другари, съидейници, съмишленици, сподвижници… най-вече приятели,

Тържествено и забавно приключи инициативата „Книгата, която ме вдъхновява“. Всеки гласувал е получил уведомително писмо :) от организаторите. Споделяме за тези, които си нямат.

Участваха наши книги и Посестрими – издадени не от нас, но зад тях заставаме идейно и се стремим знанието, че ги има, да достигне до повече хора.

Ето и прекрасните новини, от които екипът ни получава сърцетуп от гордост и радост – финалната петица включва наше издание и Посестрима (за да има баланс, иначе казано – вечен баланс ;) ):

№ 3 – „Непоискано добро“ на клуб „Светлини сред сенките“ – издадена от Човешката библиотека през 2012 г.

и

№ 4 – „Аурелион – вечният баланс“, отново на Светлинките. (Специално тук има и още по-прекрасна новина, но айде да остане нещичко и за следващия бюлетин. ;) )

Други книги лични (като девойки и момци) или подкрепяни с нашите умове и сърца също успяха да се промъкнат в топ 30 на класацията:

№ 6 – „За спасяването на света

№ 7 – „Слънце недосегаемо

№ 9 – „Да пробудиш драконче

№ 15 – „Последният еднорог

№ 18 – „Бленуващите кристали

№ 25 – „Приказка за Стоедин

№ 26 – „Падналите богове

 

Книгите бяха избрани измежду 550 номинирани, тъй че конкуренцията никак не бе за пренебрегване. Благодарим от сърце на повярвалите и подкрепилите ни! (Хеле пък на прочелите ни…) За останалите – може би с тази класация ще ви изкушим да погледнете какви пък са тия спечелили книги, да поровите из блога на Човешката и да си намерите и още нещичко като за себе си. Знае ли човек, може да изкопаете диамантче. ;)

Чобитите взеха активно участие в предлагането на творби (не само собствените ни :D ), което не остана незабелязано от организаторите. Най-запалените ни активисти се сдобиха с торбички книги. (После чухме, че един особено запален си запалил торбичката, понеже се състояла от Айн Ранд, ексклузивно. Слуховете остават непотвърдени от Столична пожарна.)

Празникът се състоя в Столична библиотека и сме приятно изненадани – имаше витрина с почти всички 30 книги. Съзряхме Дракончето, Слънцето, Кристалите, Стоедин… :)

Оказа се, че имало и награди, но за това знаеха само най-прилежните, дето изчели всичко от правилата на… Играта. Възможно е да сте получили писмо, че заради високи заслуги организаторите и Столична библиотека ви даряват с едногодишен абонамент. Е, тогава тичайте – вляво от входа на заемната за художествена литература лесно ще откриете няколко алманаха „ФантАstika 2008“. :) :) :)

Свиване

Работата "рамо до рамо с прокуратурата" – в помощ на кариерата на съдията  


Правосъдието по правило се извършва денем, а не нощем – пише го в закона. Обяснението за това е съвсем просто – не трябва да се създава впечатление за извънредност, за нарушена безпристрастност, за предварително предрешен трибунал. По изключение могат да се извършват отделни действия, когато са неотложни – свидетелят е тежко болен или заминава за дълго или завинаги в чужбина и т.н. Все по-често обаче в новините изтичат информации за "нощни" заседания, при които прокурорът е предопределил...

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria