Докато вървят изходните нива......една игра, изработена от чешкото студио за уеб дизайн Аманита. Да, Questionaut е създадена за сайта на БиБиСи, но освен образователна, тя е красива, намислена. "Въздухът" от всеки верен отговор помага на геройчето да продължи нагоре с балона си в търсене на изгубената шапка на приятелката си, докато минава през странни небесни тела със скрити механизми за "отключване" на въпросите. Въздухът от сгрешените... просто добавя към атмосферата :)
Предизвиквам ви да накарате дървото от математическата планета да цъфне.
Междувременно може да проверите какво сте запомнили от нивото за трети клас (без да се излагате пред детето :)) и да изтриете лошия спомен за въпроси като "Какво е това, което ни заобикаля и не е направено от човек" (Изходно ниво по "Човек и природа", трети клас, примерен тест).
Благодарности на Емилия Славова, че сподели този линк!

Във форумите, а и в разговорите на хората, напоследък често се среща опасението, че ако Гърция излезе от еврото, ще имаме проблеми с гръцките банки у нас. Това е съвършено неоснователно. Защото те са български юридически лица, регистрирани по българския Търговски закон. И като такива се подчиняват на българските закони, включително на банковите изисквания за капиталова адекватност, провизии и т.н. Така че тяхното състояние не се отличава от състоянието на другите ни банки. Които междувпрочем са също чуждестранна собственост. А българските банкови изисквания са доста по-строги от европейските, следствие на което е много по-доброто състояние както на банките, така и на банковата ни система като цяло. Тази благоразумност пък е следствие на тежката финансово-банкова криза от 1996-1997 г. Всички държави, които са минали през хиперинфлация, за десетилетия запазват благоразумие в банкирането, основано на тежките спомени на хората.

Това, което вероятно ще стане с гръцките банки, е, че "майките" им ще ги продадат на други европейски собственици, търсейки свежи пари за стабилизизиране на тежкото им положение, в което ще ги постави излизането от еврото.

България ще купи домакинството на допълнителната интерконтинентална квалификация (за волейбола - б.м.), даваща олимпийска квота за игрите в Лондон. Парите за откупуването на правата са подсигурени от държавата, и отново в София волейболистите ни ще могат да се борят за олимпийска виза.

Цената на домакинството ни е 500 000 $.. Миналата година Фондът за лечение на деца в чужбина е отпуснал 9,7 млн лв, за 387 деца, т.е. средно на дете се падат около 25 000 лв. С парите, дадени за домакинството ни, можеше да се помогне още на 30 деца.

Можехме да играем на интерконтиненталната квалификация и в друга страна. Ама Той иска да играем в Неговата зала "Арена Армеец". Щото в Своята зала егото му получи силен удар със загубата ни от Германия, което ни лиши от директната квалификация за олимпиадата . Беше дошъл на мача с идеята да се изтъпани в средата на залата, под прожекторите, да поздравява нашите като победители. Обаче нашите паднаха и телевизиите ни показаха как Слънцето помръкна гаче ли черен облак мина. Толкова им трябваше на некадърните подмазвачи от федерацията, за да изритат треньора Радостин Стойчев. Всъщност май не е било само това, защото Данчо Лазаров и Любо Ганев (членове на Управителния съвет) се изцепиха, че окончателното решение ще е на премиера. Тъй че хулиганското изхвърляне на Стойчев (защото нямаха доблестта да му го съобщят лично) вероятно е реакция на сърдития Бойко. Сърдит, че му бе накърнена суетата.

Именно безмерната му суета породи срамния цирк с връщането на треньора ден след като го изхвърлиха. Явно Слънцето е било неприятно изненадано от единодушно негативната реакция в Интернет форумите и фейсбук - негативна както за мърлячите от федерацията, така и лично за него поради безпрецедентната му намеса. Казвам "явно", защото още покрай номинацията му за футболист на годината от футболните фенове в Интернет стана ясно, че главният му пиар съветник, социологът Румяна Бъчварова, работеща като шеф на кабинета му, следи внимателно какъв е образът на шефа й в Интернет. За измъкване от гафа, т.е. замазване на очите Бойко покани Стойчев на среща и след нея съащите подмазвачи от федерацията обявиха, че връщат треньора. Ако съм на мястото на Стойчев, не бих приела да участвам в цирка. Както Силвано Пранди, с когото федерацията искаше да замени Стойчев, отказа. Оставаше и да не откаже след аналогичното му хулиганско изгонване преди време.

Лошото е, че срамният фарс ще се хареса на голяма част от електората - "ето, добрият Бойко пак оправи батака, който други направиха". За тия, дето продължават да подкрепят Бойко, поведението му, недопустимо за премиер в нормална държава,заслужава поздравления, защото адекватно отговаря на примитивните им представи за демокрация. Мисленето им е характерно за изостаналите общества, в които ценността на човека и на установените правила е нищо, а всемогъщият господар е всичко.

И се сещам за оня пленум на ЦК на БКП за футбола някъде в средата на 80-те години. Който междудругото взе идиотското решение да преименува "Левски" и ЦСКА на "Витоша" и "Средец". Сега Бойко е по бетер и от БКП. Еднолично решава какво да се прави във волейбола. Но защо само там? Трябва да се заеме и с футбола, с борбата, с щангите, с художествената гимнастика. В последаната неизбежно ще е успешен поради опита си бухалките, въртенето на обръчи, пардон - на позиции, и прехвърлянето на топката, грешка - на отговорността...

Още като прочете заглавието, някой сигурно ще каже: “Кога стана калайджия, кога стана хотелиер?”. Е, не съм станал хотелиер, но започнах да се уча от тях. Трябва да ви призная, че когато от издателство “Зангадор” се свързаха с мен за ревю на книгата “Маркетинг в хотелиерството”, и аз така си помислих – какво общо имам с хотелиерството, та да чета такива книги? Но понеже съм самоук маркетьор и не съм учил това в университета, реших, че може и да открия нещо полезно в тази книга. И действително, не се излъгах.

Книгата “Маркетинг в хотелиерството“ е написана от Станислав Иванов и Владимир Жечев и е учебник, предназначен за студентите, изучаващи хотелски мениджмънт, и маркетинг в хотелиерството и туризма, но аз открих в него чудесен наръчник по маркетинг и бизнес управление, който би могъл да бъде полезен за всяка област на икономиката. Принципите, представени в нея, са валидни навсякъде, а примерите, независимо от факта, че са от практиката на туристическия бизнес, са разбираеми за всеки. Все пак, дори и да не разбираме от хотелиерство професионално, всеки от нас е бил клиент на тази индустрия, нали?

Възхитен съм от детайлния и аналитичен подход в представянето на информацията в книгата. Засегнати са всички аспекти на маркетинговия анализ и на потребителското поведение – както на индивидуалните клиенти, така и на организационните. Разписани са в подробности факторите, които формират клиентското поведение и вземането на решение, като са подкрепени с много конкретни примери, което прави книгата разбираема и изключително полезна в практиката.

За мен лично най-полезни бяха главите за избор на пазарна стратегия и пазарно позициониране, за особеностите на продукта и избирането на продуктово-пазарна стратегия, и за ценообразуването. Напоследък се опитвам да отговоря на тези въпроси за продуктите, които аз предлагам на пазара – професионални обучения и семинари – и в тази книга открих подхода, който трябва да следвам, за да намеря верните отговори. Това ме изненада приятно – не очаквах, че книга, посветена на един определен бранш, ще се окаже полезна и в друг. Но е така. Книгата е много добре написана и действително е полезна за всички, занимаващи се с маркетинг.

Не са пропуснати и различните форми на маркетингова комуникация – реклама, пиар, изграждане на имидж в обществото. В книгата всяка една от тях е разгледана в детайли, като се посочват нейните силни и слаби страни и ефективността на различните подходи и акценти, които маркетьорът може да избере. По-нататък книгата разглежда и концепцията за маркетинг на отношенията, която е една от най-успешните практики в хотелиерството напоследък, а аз съм сигурен, че е правилната стратегия и във всеки друг бизнес. Там фокусът е в изграждането на стабилни и позитивни отношения с клиентите, което да ги накара редовно и постоянно да ползват услугата, която предлагаме, от което и двете страни да извличат взаимна изгода.

Когато човек прочете тази книга, почва да вижда всички грешни практики, които се прилагат у нас (и върху нас като клиенти) и разбира как те действително не дават траен резултат. Масовата практика “излъжи клиента и му вземи парите” е нещо, което може да те докара до фалит много бързо, но за съжаление множество български “бизнесмени” все още действат на този принцип.

Книгата “Маркетинг в хотелиерството” представя добрите практики в бизнеса, обилно подкрепени с множество примери и според мен е задължително настолно четиво за всеки начинаещ, а даже и за по-напредналите специалисти в маркетинга. Независимо дали се занимавате с хотелиерство и туризъм, или работите в друга област на бизнеса, тази книга може да ви бъде изключително полезна.

Рядко сипя такива суперлативи, но наистина съм възхитен. Към книгата е приложен богат списък на допълнителна литература, която заинтересуваните могат да прочетат и да доразвият знанията си в професията. Единственият недостатък, който забелязах, е академичният изказ, който авторите са използвали. Аз лично предпочитам по-отворен и по-личен формат на изразяване – може би защото такъв изказ се е наложил в блоговете, – но все пак това е университетски учебник и академичният език е част от “изискванията на жанра”. Въпреки това книгата се чете леко и разбираемо. По-важно е човек да вникне в смисъла на това, което чете и затова му е нужно време и внимание. А ако я прочетете внимателно, несъмнено ще извлечете безценна полза от нея.

---

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Filed under: Книги Tagged: вземане на потребителско решение, добри практики в маркетинга, избор на пазарна стратегия, маркетинг в хотелиерството, маркетинг на отношенията, маркетингова комуникация, поведение на клиента, принципи на паркетинга, продуктово-пазарна стратегия, реклама, ценообразуване

В парламента няма мнозинство, което да чуе призивите на Европейската комисия, неправителствения сектор и най-голямата магистратска организация в България - Съюзът на съдиите (ССБ) за нуждата от промяна на начина, по който се конституира "правителството" на съдебната система. Това показа допитване на "Капитал" до основните политически сили в парламента.

Миналата седмица на първо четене беше приет законопроектът за изменение на Закона за съдебната власт изготвен от правителството. Той...

Българското мат-трок трио Mental Architects представи втори клип от новия си албум Celebrations, получил международни позитивни отзиви и който може да чуете/купите в Bandcamp. Toй e към инструментала с красивото заглавие When Sound Turns Into a Person He Becomes One of Us и е режисиран от Марк Лъдгейт. Първото видео от албума съпътстваше композицията Launch The Avalance.

Колко губи икономиката ни от отглеждащите у дома децата си две-три години майки? Надявам се някой ден да получим цифра от НСИ Повечето семейства, които не са притиснати финансово удължават майчинството до прием в детска градина. Институцията ясла има доста мрачна слава и много родителите панически се опитват да я избегнат. Но в модерния и

Според официалните данни, в чужбина има над 2 милиона българи (1). Според други преброявания – много повече. На последните избори зад граница гласуваха почти 50000 души или около 2.5% активност (2). Причините за толкова ниска цифра са няколко – малкото секции, големите разстояния и опашки, липсата на информираност и мотивация. Процедурите са честно неясни, а и се променят всеки път. Подават се прекалено малко декларации за предварително записване, което не позволява създаването на допълнителни секции. Заради това хиляди се редят на опашки в изборния ден, след като са пропътували стотици километри.

Карта с регистрираните до сега в Европа

Има много начини да се подобри ситуацията. Сайтът Glasuvam.org е един от тях. Целта му не е да събира декларации, а да информира. Ако живеете в чужбина, може да попълните във формуляра града и e-mail адреса си. Те се записват през криптирана връзка в таблица и на картата се маркира, че има желаещ да гласува. Може също да отбележите дали искате да разпространявате информация или да помагате в организирането на секция. Към този момент имаме над 40 такива регистрации.

Когато наближат изборите, ще ви изпратим на мейла информация как се гласува, какви са правата ви, ще прикачим декларация за предварително регистриране и линк къде да я попълните online. По града, който сте дали ще ви изпратим най-близките до вас секции, както и контакти на хора, които са заявили, че искат да организират секции. Така ще може да им пишете, да съберете заедно 100 декларации и да направите секция във вашия град.

Разбира се, контактите ви няма да бъдат предоставяни нито на Външно, нито на ЦИК, нито на трети лица. Ако искаме да ви свържем с други ще ви пишем изрично дали сте съгласни. Няма да ви изпращаме спам или агитационни материали. Сайтът няма връзка с никоя политическа партия, НПО или държавна институция.

Какво се прави за изборите в чужбина?

Това е един от многото сайтове насочени към повишаване на активността в чужбина и подобряване изборният кодекс. Такива още са IskameDaGlasuvame.com, където са събрани докусии и новини от предишни избори, формуляр за online попълване на декларации и организиране на секции в рамките на предизборната кампания. Проектът Изборен Кодекс, Обществените съвети и Института за развитие на публичната среда обсъждат подобрения в кодекса. Платформата За честни избори събира сигнали за нарушения в изборния процес. В този блог пък през последните години пускам доста статии, клипове и документи по темата. Свързахме всички сайтове в мрежа от активисти, за да работим заедно, да споделяме идеи и да помогнем максимално за подобряване на изборите не само в България, но и зад граница.

Тази мрежа от активисти изпраща постоянно идеи, предложения и критики към законотворците във връзка с Изборния кодекс. Промени до следващите избори ще има и силно се надяваме да изчистят големите спънки, които имаше при предишните няколко вота. Външният министър Николай Младенов даде някои предложения за промени (3) и каза, че тази или следващата седмица ще изкара конкретни мерки за подобрение на изборите в чужбина.

Как работи Glasuvam.org?

Самият сайт е сравнително прост. Формулярът е направен на Google Forms, което осигурява криптирана връзка. Въведената информация се съхранява в таблица, която се чете от скрипт на сайта ми на всеки 30 мин. Този скрипт търси в Google географските координати на града и слага маркер на картата леко встрани от тях. Така се предотвратява трупането на много маркери в една точка. В списък на сървъра се пазят само координатите и дата на въвеждане – e-mail адресът се държи единствено е заключена Google таблица. Този модел е доста удобен за всякакви кампании – събиране на доброволни по места, организиране на групи и прочие. Затова отворих кода на сайта и може да го свалите от GitHub.

Сайта има и една скрита възможност, която скоро ще активирам – да показва слоеве с други данни. Свалих адресите на всички посолства и консулства на България в чужбина и щом събера координатите на всички, ще ги наложа върху картата. Когато се кликне на всяко посолство ще пише какъв е адреса, дали е имало секция преди и колко са гласували на предишните избори. Когато станат ясни секциите за следващите избори, ще направя карта и с тях и по нея ще изчисляваме къде е най-близката секция до всеки записан.

Ако имате идеи, критики или коментари – пишете в коментарите. Ще се радвам, ако споделите сайта с ваши познати в чужбина, за да съберем повече желаещи да гласуват.

Източници:
(1) Брой на българските граждани в чужбина – Обществени съвети
(2) Резултати от президентските избори 2009 – ЦИК
(3) Някои идеи за промени в изборното законодателство – Н. Младенов

1403 детски книги и енциклопедии, учебници и учебни помагала, класически заглавия и научно-популярни четива ще бъдат разпределени от образователното министерство към училищните библиотеки. Други 1672 тома съвременна художествена литература вече са препратени към Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието за библиотеките към местата за лишаване от свобода.

Тези над 3000 книги са отчетът от дарителската кампания, инициирана от Библиотеката на Нов български университет, “Всяка книга ражда мечта”, която стартира на 1-ви март. "Нашата цел бе да подкрепим развитието на библиотеките в училищата и местата за лишаване от свобода", казват от библиотеката.

Като дарители са се включили над 100 души, като голяма част са пожелали да останат анонимни. Списък с имената на дарители може да бъде видян в Блога на библиотеката на НБУ.

Малячето Мърфи беше осиновено от Елизабет Стоянова. С удоволствие споделяме с вас писмото от нея – за първите няколко дни на Мърфяшко в новия му дом:

Здравейте! Преди три дни взехме малкото куче-койот Мърфи. Реших, че е добре да разкажем какво се случва при нас. Първо мислех, че трябва да му дадем малко време вкъщи, за да има повече и по-добри новини за разказване, обаче вариантът отпадна, защото той се държи сякаш е живял тук, с нас винаги.

Когато вземат куче от приюта, обикновено хората казват, че то ги е избрало. Истината е, че при нас беше обратното – ние го избрахме, и нямаше как иначе да стане – 500 кучета, и най-големия „смотльо“ между тях просто се виждаше със влизането. Между всичките подадени муцунки, лапички, качени на мрежите, подскачане и оживен вой, малкия Мърфи клечеше във съда с водата, мърдаше си огромните уши и се оглеждаше, движейки си само очите, докато цялата весела, оживена дружина го настъпваше, подскачайки. А той просто въртеше уши и очи, чудейки се.

Сега мисля, че тогава наистина се е чудел има ли смисъл от цялата врява. Всички големи кучета вече познават хората и са разбрали, че да дойдат да те заведат вкъщи е чудесно. Но на него не му бяха казали, и той беше скептичен.

Колата го спечели още когато тръгнахме. Подаде нос през прозореца и видя, че е добро. И подаде и ушите. Мисля, че това беше началото на всичко. После прие със същия ентусиазъм и котките вкъщи, и кошчето за спане, дивана, разходките във високата трева, ходенето на повод културно, хапките за награда след това, съседските деца, кучетата, които срещнахме. И гордо вдигна развята опашка.

Не мога да говоря в дни, но кучето-шампион учи, свиква със света и пухкавее с часове. Колкото до нас, мисля, че това е първата любов, ескалираща с такива темпове, която сме срещали. Ако на никой не му пръсне от толкова обич сърцето, значи и в дългосрочен план сме добре.

Надявам се да не съм ви отегчила, защото пописах доста, но нямаше как иначе. Всичко това са думи на благодарност, всъщност.  Благодаря за всичко – за помощта, за топлото посрещане, за нашето куче-герой, за всичките ви чудесни кутрета, за всичко, което правите.

Най-добрите ми пожелания и поздрави от нас.

 

This one will be in English. Maybe I should start blogging more in English in general.
 
We were in Thessaloniki over the weekend as TEDx organizers and watched TEDxThessaloniki. TEDxThess, I have misspelled the # about a thousand time in Twitter by the way, took place for the third time this year under the theme “The Courage To Create”. It had 18 speakers and over 600 people in the audience. The choice of speakers was interesting.
 

Gazmend Kapllani opened TEDxThessalonki  аnd talked about history and change. “Only statues and cemeteries don’t change, those who don’t change don’t get exposed and they don’t create” he said. Elpida Rouka tuned in with her urge for people to listen and give a different narrative. Tomás Sedlácek  gave a smart and fun talk about the financial crisis and debt.
 
It was Edi Rama, Ilias Poulias  and Angelos Patsias that had the most talked about presentations. Rama is an Albanian opposition leader and former mayor of Tirana who has done miracles there. Actually he has done what every single mayor of Sofia refuses to do and even worst – understand. He demolished some buildings, built parks and painted the town. Rama understood that when you change a town, you also change the people who live in it. Angelos Patsias  is a humble teacher from a small village that seems to be making some sort of revolution in his school. I missed the lecture but met him afterwards – a genuinely nice person.

 

I just loved Katerina Vrana! That girl is amazing, she kinda stole the show. I strongly recommend you check her out . We heard some bold choices of music too. Yannis Aggelakas and his band are not an usual choice for a TED(x) event but proved such music can actually work. Leon and his band were also great (a really bad video). They sounded a bit like Greek Mumford & Sons or Beirut to me but I say this in a very good way. Great guys that had the room on their feet by the end.
 
If you now expect me to tell you TEDxThessaloniki was far better than the TEDx events in Bulgaria I have been part of, I will not. Not because I suffer from any form of patriotism, I did not like the event or because I am involved with TEDxNBU. I will not tell you that because having seen it I am now even more convinced TEDxBG and TEDxNBU are pretty good and well organized.
 
As for TEDxThessaloniki I think it was fun, inspirational, emotional and insightful in the right amounts – a truly TEDx day and atmosphere. The best thing about it was it had translation available. As big and brave as TEDx ideas are they still haven’t managed to resolve the Tower of Babel issue and it is an issue. I am convinced that TEDx tourism is a magnificent idea and one I plan working on. However it is difficult since all events in the region are in different languages and my grasp of Serbian, Turkish or Albanian is minimal to lacking.
 
So if you have to take one thing from this text, take this – go to more TEDx events. The spirit, the inspiration, the chance to meet new interesting, motivated for change people are always worth it and that is what TEDx is all about.
 

Сдружение с нестопанска цел „ Историческа Пробуда” организира конкурс за участие в месец на фотографията с Фотографии на тема: „История и паметници на България”

КОЙ МОЖЕ ДА УЧАСТВА

В конкурса могат да участват всички, които имат отношение към фотографията и архитектурното богатство на България – фотографи, историци, студенти и др.

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ
Максималният брой фотографии с които може да участва един автор е 2, с големина минимум 3000 пиксела по дългата страна във файлов формат jpg. Кадрите да се изпращат в пълна резолюция.

http://probudabg.com/page.aspx?p=31

ЗАЯВКИ ЗА УЧАСТИЕ
Снимки изпращайте на email: contest@probudabg.com, като в него посочите:
- трите имена
- телефон
- град

Снимките трябва да не са обвързани с договор за изключителни авторски права към трети лица. Авторите трябва да пазят оригиналния файл на снимката и при необходимост да го предоставят на организаторите. Всички снимки, които отговарят на изискванията, ще бъдат качени в галерия на сайта.

СРОК ЗА УЧАСТИЕ
1 май – 25 Май 2012г

ЖУРИ:
- Николай Трейман – фотограф, автор на изложбата “Православна България” и преподавател във фотоклуб “Паралакс”
- д-р Катерина Гаджева – изкуствовед и преподавател в НХА и НБУ
- Надежда Павлова – фотограф, член на управителния съвет на Национално сдружение Фотографска академия “Янка Кюркчиева”
- Пламен Ангелов – фотограф, уеб дизайнер и представител на сдружение “Историческа пробуда”
- Силвия Иванова – Директор на МП Фотографско изкуство и БП Фотография, преподавател в НБУ

Кандидатстващите снимки, ще могат да бъдат видяни в нашата фейсбук страница:
https://www.facebook.com/probudabg/

НА ФИНАЛА
Журито ще избере 20 снимки от кандидатствалите които ще станат част от “Месец на фотографията 2012 ” и ще участват в изложба базар „ Историческа пробуда” с благотворителен характер, средствата от която ще бъдат вложени в реставрацията на паметници на културата.

По време на изложбата за всяка снимка ще бъде поставена урна за дарения и авторът на кадъра събрал най-много дарения ще получи почетна грамота.

Всички фотографии ще бъдат изложени в демонстрационното пространство на Altronics light

Откриване на изложбата
На 19 Юни 2012 г. от 18:30 часа – демонстрационното пространство на Altronics light, гр.София, ул.”6 септември” № 13.

СПОРАЗУМЕНИЕ
С участието си, участниците в конкурса, се съгласяват да разрешат на организаторите – Сдружение с нестопанска цел „Историческа Пробуда,снимките да бъдат част от благотворителната изложба – базар, която ще финализира конкурса, да бъдат публикувани в сайта на сдружението и печатни материали свързани със сдружението, както и да бъдат използвани от други медии в публикации, свързани с изявата, и с цел реклама и представяне на конкурса и дейността на сдружението.

ЗА ДАРЕНИЯ
Банкова Сметка IBAN: BG47 FINV 9150 1215 0258 39, BIC : FINVBGSF
Изпратете SMS с текст “DMS PROBUDA” на номер 17 777 ( 1.20 лв. с ДДС )
Телефонно обаждане на номер 0900 512 65 ( 1.18 лв. с ДДС )

Със специална „Вечер на родителите” Столична библиотека ще опита да примами повече родители да разберат значимостта за четенето във възпитанието на своите деца, съобщава kafene.bg.

Събитието е първа по рода си среща и ще се състои на на 17 май (четвъртък) от 18.00 ч., в Детско-юношеския отдел на библиотекатa.

"Поканени са всички, които все още не са открили библиотека за своите деца, както и тези, които ползват услугите на Столична билиотека. В неформална обстановка родители, психолози и библиотекари ще говорят за ролята на четенето в личностното развитие и за библиотеката като място, където този процес може да се случи", обясняват организаторите.

По време на родителската вечер ще бъде представена германската програма „Старт в четенето – три крайъгълни камъка за четенето”. Библиотекарите пък ще опитат да разберат какво би накарало родителите да заведат детето си в библиотеката и какво очакват да предлага тя като услуги и дейности.

С наближаване на лятото към нас с големи крачки стремглаво „пристъпват” и множеството дългоочаквани летни кино предложения. Едно от тях е предстоящият sci-fi филм, с привкус на хорър, Prometheus на режисьора Ридли Скот.

Всеки един почитател на поредицата ‘Alien’, и най-вече на делото на г-н Скот около първата част, очаква с нетърпение и появата на Prometheus. Дискусиите около това какъв ще е замисълът на лентата и дали по някакъв начин ще бъде обвързана с предходната поредица не спираха дълго след вълнението, че именно Ридли Скот ще се заеме с режисирането на филма. Първоначално замислен като своеобразна прелюдия на събитията от “Alien”, Prometheus всъщност ще разглежда до голяма степен нова и собствена митология, като общото между двата франчайза остава еднаквата вселена, в която се развиват и двете действия. Сюжетът в предстоящата фантастика се разгръща в късните години на нашия век и проследява научните изследвания на екипажа от космическия кораб, носещ името „Прометей”. Повтаряща се звездна карта в различни земни цивилизации изправя изследователите пред нещо отвъд техните очаквания.

С участието на Чарлийз Терон, Майкъл Фасбендър и Наоми Рапейч, Prometheus обещава истинско кино зрелище, част от което можеш да видиш в наскоро появилия се близо 3-минутен нов интернационален трейлър:

Click here to view the embedded video.

В България Prometheus излиза на екран от 01.06.2012.

Тъжно ми е, когато през 2012, брандирано момиче на улицата ти набутва нещо в ръката; и разбираш, че стартира безплатен вестник, който претендира че има 300 000 тираж.

В една от държавите с най-бърз интернет и най-непрозрачни медии.

Старозаветно  издяланият Владас Багдонас трябва да изнесе концерт с оркестъра си в Йерусалим.  Произведението „Страсти по Матея”, е подписано лично от митрополит Иларион - доказателство за добрата колаборация между режисьора и руския ортодокс. Суровата диригентска палка обаче е смутена от още по-сурово загадъчно съобщение, което безмилостно пристига от Светите земи и превръща гастролът в лична трагедия. Гледайте Диригентът -  новата хеви "оратория" на Павел Лунгин (Цар, Остров). 10/10

Не се стърпях. Ето какво има и в детската чанта:

Мечо Пух, детски гланц Бочко, лепенки от стикер-албума на Billa, тефтерче за „записки и важни неща“, ластик за коса и Lego момиче

За читателите, които имат предразсъдъци към зодиите препоръчвам да пропуснат загубата на време. За онези, които биха могли да извлекат полза от този материал, пожелавам приятно четене.Мениджърът зодия Стрелец.

• Първото ниво – кратък профил.
• Второто ниво – кратък профил.

Преходът между второ и трето ниво е най-труден.

• Третото ниво – има отношение, към мисълта и интелекта.
• Четвърто ниво – без коментар.

Отличителни, положителни и отрицателни качества на зодия Стрелец:

• Идеалист
• Весел
• Вироглавост
• Непохватност
• Нетактичност
• Отстъпчивост
• Несръчност
• Склонност към поучаване
• Морализиране

Искреност Откритост Честност Непредубеденост Добродушие Ентусиазъм Безгрижност Ведрост Щедрост Възвишеност

Планета управител:

Юпитер – планетата на ангелската мъдрост.

Девиз: Аз разбирам. Аз вярвам.

Първото ниво – кратък профил. Стрелец на първо ниво, може да се мисли за галеник на съдбата и да иска да получава всичко на готово без да влага труд или така да се ”вреди”, че да симулира някаква дейност. Атеист интересува се само от материалното, прагматичен.

Второто ниво – Общи приказки и разговори. Религиозен вярващ в Бог, уважава ритуалите и институциите. Стерми се към удоволствията в живота. Основната трудност, на това да пиша за стрелеца е, че те трудно могат да бъдат подложени на каквото и да е описание.

Ако трябва да бъде изкачен един връх, то типичния стрелец по някой път към върха и минавайки през официални, неофициални и понякога нереални пътечки и всичко останало, през което му се минава и в крайна сметка някак си стига до върха.

Специално да допълня, че поради широтата на мисълта си, те могат и да обмислят много добре това, което им предстои, но с примера се опитвам да покажа, че е по-типично за тях да се включат в приключението, отколкото да чакат и дълго да се готвят за него.

Друг тип би помислил откъде ще мине, преди да потегли, най-малкото, за да си спести очарованието, което би изпитал стрелеца по неговия маршрут и да мине през някой добре асфалтиран път, така леко подминат от жадния за приключения, пътешествия и изпълнен с любознателност и ентусиазъм Стрелец.

Пътят не е задължително да бъде асфалтиран, може да е и най-пряката пътечка така добре прикрита от природата, но добре отбелязана на картата например. С това искам да кажа, че типичния стрелец е по-скоро от онези, които вместо много да му мислят и философстват тръгват положително, ведро, оптимистично и ентусиазирано да изживеят приключението наречено живот.

А много други тръгват твърде късно, ако въобще тръгнат. Както се казва, решението/ първата крачка е наполовина извървян път. Именно поради това ми е относително трудно да ги опиша, но нали човек се учи от опит, да пробвам и аз. Има и в мен малко стрелец.

Стрелецът се прицелва често на високо стреля и понякога незнайно как, но улучва. Може да не се е запътил право към целта, да няма точно определен план или конкретна идея как ще стигне до целта/ върха, но те най-вероятно в крайна сметка постигат целта си.

По пътя им помага доброто отношение, оптимизма, щедростта (даването) и вероятно визуализацията, когато мечтаят за целта, до която искат да достигнат. Вероятно те са естественият пример, за ефективността на положителното мислене, закона за даването и получаването и силата на визуализацията и най-вече вярата, че всичко ще се нареди, че ще постигнат успех.

Тук е удобно да вметна и вярата на много американци, че са най-добрите, че ще успеят, че ще победят. Това вероятно е така, защото в хороскопа на САЩ има силно поставен Стрелец. Склонността им към пътувания, пътешествия и шматкане насам натам, може би е естествено следствие и от широтата на мисълта им.

Мисълта е свързана с въздуха (въздушните знаци в зодиака, са знаци на мисълта). Така пътувайки на близки и далечни разстояния допринася за способността им да управляват и развиват този дар на природата „широта на мисълта”. Тези от вас, които не са му обърнали внимание или просто не са усещали подобно влияние, може би няма да загреят за какво говоря.

Това е като да се опиташ да побереш информацията от едно DVD на едно CD (4700MB+ в 700MB), което може да стане с компресия в някои случаи, но става въпрос за човек. Той не само мисли на широта, но трябва да може да разбере и осъзнае това, което минава през ума му, да се научи да използва това познание и евентуално да го конкретизира, за да стане по-ясно разбираемо, както за него, така и за останалите.

Понякога това може да е изключително трудно, особено, ако през ума на човек мине огромно количество информация, което е трудно да се запише, когато мисълта минава с голяма скорост и трябва да говори като картечница за запис.

Самата способност на ума да си служи с много голямо количество информация, понякога „идващо” много бързо, може да бъде изключително трудно и да се стигне дори до отказ. Интересна особеност на стрелците е, че могат да „произвеждат” от големи идиотщини до големи проникновения и дълбоки философски прозрения.

За тези по-тихичките, казват, че понякога им идват такива неща на ум, че с тях смайват света (и себе си). Типичните стрелци се отличават с широки познания по всякакви теми. Нещо повече те понякога достигат до дълбоки прозрения и проникновения относно живота, вселената и всичко останало, чийто отговор не е „42” (за справка – „Пътеводител на галактическия стопаджия”, която може би е типично забавната, приключенска, фантастична комедия – чел съм само книгата).

Колко типично описание на въображаемите приключения на един (типичен) стрелец. Стрелеца е широк и разностранен архетип: Обичат да пътуват, да пътешестват. Прави ги изключително подходящи за екскурзоводи, хотелиери особено, ако през няколко години ги изпращат на работа в друг хотел, където всичко е ново и интересно (като предизвикателство).

Служители на туроператорска фирма, големи логистични и туристически фирми, където е необходим широк поглед върху нещата, но в зависимост от способността им да се изразяват на разбираем за останалите език, тъй като понякога широтата на мисълта не намира подходящите думи и понякога дори и често могат да останат неразбрани.

За сметка на това това, което не успяват да предадат на останалите, могат да използват самите те и така да станат един от най-ценните кадри в една компания. Знаещи и можещи, но неспособни да предадат своето познание, поне на този етап от развитието си.

Обичат да се забавляват, имат интерес към увеселителните паркове, цирковете и други места за забавление.Вероятно на такива места можете да намерите доста от тях. Това ги прави подходящи за управители на такъв вид овеселителен бизнес.

Пътешествията и приключенията са им в кръвта. Една приятелка Стрелец скочи от 120 метра на Витиня с бънджи, докато някои им стига и по-ниска височина, а някои просто нямат желание да го правят. Понякога може да са малко луди глави, отнесени и оптимисти.

Организаторът на бънджи скоковете е Стрелец. Обичат да се занимават с деца и животни. Това ги прави подходящи за увеселителни заведения (детски забави, кукуландия и подобни). Могат да станат ветеринарни лекари или просто да се грижат за животните.

Много добронамерени, ведри и оптимистични. Едни от най-добрите учители особено в гимназията и университетите. Тъй като обичат пътешествията, а и природата, географията вероятно им се отдава, а именно аз съм имал учител по география от тази зодия.

Заниманията и забавленията с деца и дори животни обичайно изискват да има игри. Добродушното им отношение, ведрината, оптимизма и усмивките ги правят много подходящи за работата с деца и организирането и провеждането на (забавни) игри.

Могат също да се възползват от компютърните игри, стига да има някой фактор в хороскопа или живота, който да успее да ги задържи пред компютъра и нещо достатъчно интересно, което да привлече по-трайно интереса им.

В момента има много игри, чиито възможности за приключения и игра са разгърнати толкова широко, че с обновяванията могат да се играят с месеци и дори години и все още да има неизследвани кътчета от виртуалния им свят, които да будят интерес.

Те са големи меломани, като с това върви и интереса към филмите. Работата в тази сфера може да им се отдава. Едни от най-добрите учители, особено във висшето образование. Често стрелците са сред най-добрите ученици и студенти.

От 4-ма мои колеги, които заминаха на обучение в Словакия 3-ма бяха стрелци, а една от тях има най-високия успех в от специалността – само една или две петици и всичко останало шестици. Висшето образование е като тяхно средище, имат качествата да преминат през него или да работят там.

Дори и да нямат висше, те често са много начетени и с широки интереси. С това или без него, може да проявяват склонност към поучаване на другите.

Обективни са и понякога твърде директни и откровени, като това може да обиди някого, докато се чудят какво толкова са казали и защо еди кой си реагира обидено. Много подходящи са за адвокати, стига да могат да се изразят разбираемо и убедително.

Обективността им, стремежа към истината и широтата на мисълта върху дадения случай, могат да им послужат идеално като адвокати, за да докажат „тезата” си в съда или при не съдебните споразумения. Те са ведри и оптимистични, а веселият им характер, ведрина и оптимизъм им помагат да оправят положението след неволно или волно нанесената обида.

Просто понякога е трудно да им се сърди човек, защото ти мислят доброто (или поне ако са на такова еволюционно ниво, че да се изпускат понякога, но да го правят с добро намерение и да нямат идея какво причиняват с откровената си и обективна коректност, когато казват истината открито и директно).

Тук ще вметна, че понякога само си мислят, че са обективни и прави и ако има някой по-налагащ се аспект, могат да ти натрапват собствената истина и разговора да се превърне в борба и защита на неразбирателството. Ако проявят и вироглававоста си, може да стане още по-неприятно.

Това е в следствие от склонността към поучаване и морализиране, небрежността им в словото, прямотата, нетактичността, прекалената искреност, склонността към поемането на рискове и недипломатичноста. Това са част от отрицателните им качества, над които е добре да работят.

Стрелецът може да бъде, както мълчалив така и много приказлив, като зависи както от характера му, така и от ситуацията и настроението. Могат да бъдат най-добродушните, мили и ведри човечковци и човечки в компанията, а могат и да са някъде настрана тихо вглъбени в себе си и кой знае в какво още.

Могат да се засегнат от лъжите и лошото отношение на хората, което не разбират и понякога им е трудно да приемат. Това може да ги направи лесно обидчиви, но често бързо да забравят и простят. Някои са несръчни и непохватни. Имат силен интерес към духовното и езотеричното.

Могат да станат свещеници и т.н. хора занимаващи се с духовна дейност каквото и да значи това. САЩ в хороскопа си имат на едно място доста силен стрелец отчасти вероятно поради това висшето образование и църковната дейност из цялата страна са развити на изключително високо ниво.

Да подчертая, това не значи, че задължително са открили топлата вода или са на прав път, а само че имат развитие в широта в отношение на висшето образование и църковните организации. В по-малка степен заради съдебната система и склонността всичко неуредено да се урежда в съда са повлияни от стрелеца в хороскопа им.

В САЩ има и много благотворителни организации, като това също може да се свърже с щедростта и добродушието на стрелеца. Там към църквите има голям интерес и често се събират много хора в едни огромни сгради, където си правят, каквото си правят религиозно.

Песни, проповеди, дарения и т.н. Имат качества да станат писатели, лектори и преподаватели. Дейл Карнеги е бил Стрелец. Дейности свързани с публикуване на печатни издания, вестници, списания, книги, енциклопедии и други видове литература и информация им се отдават. Склонни са към необмислени и неоправдани рискове, но все пак това е част от приключението наречено живот и всеки има право на избор.

При тях често може да се служи, ако един път нещо не се е получило, сляпо да вярват, че следващият път ще стане. Склонността към риск, увереността, оптимизма и ентусиазма им могат да ги направят донори на всякакви хазартни игри, като един мой съученик стрелец, който още в гимназията, беше вътре в Еврофутбол с 300-500 лева и продължаваше.

Склонни са към някои нездравословни и нерационални действия, върху които е по-добре да работят и да научат, каквото трябва от тях, защото уроците вероятно ще се повтарят. Могат да мотивират хората, да им вдъхват надежда, че всичко ще се оправи и ще бъде наред. Открити, честни и коректни. Третото ниво – има отношение, към мисълта и интелекта.

“Стрелецът е философски ориентиран, получава удовлетворение работейки за обществото, има нужда от обществено призвание, почит и уважение, дава щедро не се стреми да притежава пари и вещи, а да ги използва по най-добрия начин. Вълнува се от изкуство и поезия. Вярата в Бога за него е вътрешен процес, който не е задължително да има външен израз.”

Курс по астрология.

Петър Димков е бил Стрелец

Четвърто ниво – без коментар.

Живее изключително богат на събития живот, има стремеж към духовната страна на живота, духовната същност и процесите свързани с нея. Умее да ентусиазира и вдъхва надежда на хората с идеите и прозренията си.

Мениджър зодия Стрелец:

На първо ниво, те вероятно се радват като галеници на съдбата и късметлии, на забавления, играчки за малки и големи, прищевки и удоволствия.

На второ вярата, оптимизма, ведрината, щедростта, интереса към света, висшето образование и знания могат да развият много добри управленски качества у тях. Един оптимистично настроен човек с вяра в собствените си способности, който има изключително добро образование и широки познания, може да бъде сред най-ценните кадри за всяка компания и/или HR агенция/ специалист.

Склонността им да се впускат и изживяват приключението по своя път и попътния късметлийски вятър на Юпитер им помагат като бонус ”успех”. Те могат да се самомотивират а също и да предават тази си склонност на хората около себе си. Всичко това има дава голям арсенал от качества, умения и опит, които ако бъдат открити и оценени, могат да намерят широка реализация в много бизнес сфери, отрасли и дейности. За тях това би било много добре, защото заедно с напредъка в работата, ще могат да се забавляват още повече.

Трето ниво: Забавленията не са основното при тях. Стремят се да използват парите по най-добрия начин, но те самите не са тяхна самоцел. На това ниво, добре развитите качества на Стрелеца биха могли да работят изключително добре в много организации.

Докато един Лъв би могъл да развива талантите на своите ученици, то един стрелец може да ги мотивира. Правилна мотивация, положително отношение, помощ, ако е необходимо, оптимизъм пред проблемите и вяра, че няма проблем, който да не може да бъде разрешен, са само част от нещата, с които те могат да допринесат.

Всеки нов проблем, който до момента не е бил разрешен, може да изглежда сложен и голям, но често практиката и историята показват, че имат просто решение, което впоследствие може да изглежда лесно.

Всеки може да се сблъска с нови проблеми и препятствия, няма застраховани от падания или наранявания в живота, а той на това ниво, вероятно притежава умения, които да могат да вдъхнат надежда и увереност, че всичко ще бъде наред в много тежки моменти.

Специалистите по помощта са Водолеят и Рибите и то в зависимост от нивото на еволюционното им развитие. Стрелците са подходящи за мотивация и въздействие чрез идеи, в които са вплетени силната вяра в успеха и оптимизма, че могат да се справят по пътя и постигнат целите, които са поставени.

Целите могат да са както лични, за развитието на всеки, който е около Стрелеца, така и за целия екип, организация, доставчици, дистрибутори, консултанти и други.

Четвърто ниво: Ако някой смята, че се намира на това ниво, нека драсне някой ред. Май съчетах трето и четвърто ниво в едно (трето), но тук ми стават много широки, духовни, и не особено ясни Стрелците. Спирам преди да съм почнал да лъжа себе си и читателя, освен, ако вече не съм го сторил, без да искам. Ако съм го направил, пишете да се поправя и извинявайте.

Области: образование, наука, религия, философия, институции, право, туризъм, ветеринарно дело, реклама, външна търговия, география, спорт.

Професии: учител, преподавател, свещенослужител, адвокат, писател, ветеринар, екскурзовод, търговски и рекламен агент.

***

Във всеки има един скрит Стрелец, но всеки, трябва да бъде себе си, защото не всеки може да премине по пътя на този тип мениджър, и още повече – нужно е да намериш собственият си път и да тръгнеш по него. Много рядко се срещат управители, които напълно да отговарят на описанието, но някои управители в голяма степен отговарят на профила на мениджъра Стрелец. Мениджърът може да проявява качества на всички типове мениджъри, както и нивата, на които ги проявява да се променят.

Ти един от тях ли си?

Послепис – препоръките биха били, твърде общи и поради това, избягвам да ги представям, поради неясен ефект. По-добре е да паснат на уникалната личност, отколкото да се дават общо.

Не описвам нищо за първо ниво, тъй като на това ниво хората са много нестабилни и се нуждаят по-скоро от помощ, отколкото от това някой да знае слабите им страни и да ги използва за своя изгода.

Препоръчителни астро сайтове и статии:

• astrohoroscope.info – стрелец
• astrogalaxy.info
• bogatstvo.net – служителят стрелец
• bgastro.hit.bg – има интересни статии за зодиите, но стилът е малко особен
• smilebg.net- забавен и доста съдържателен хороскоп, но в момента не ми се отваря нещо.

 “Дневник“  публикува разказа на своя читател Панчо Панчев за изработването на соларно зарядно устройство за телефон с подръчни материали.

Може ли човек да си направи соларно зарядно устройство за телефона в домашни условия? Може, стига да има желание.

Освен желание са необходими също 4 градински лампички със слънчеви батерии – могат да се купят в магазините за осветителни тела или градинско оборудване за около 5 лв. всяка. Тези соларни клетки са с размер 3 х 3 см, което дава в най-добрия случай 1.5 V.

Лампичките се разглобяват, като се оставят само горните части, които се състоят от слънчева клетка и батерия от 1.2 V. Тя служи да се съхранява енергията, когато телефонът не се зарежда, а също и като регулатор – четирите батерии никога няма да дадат повече от 1.2 V всяка, и така батерията на телефона няма да се претовари.

Устройството се зарежда независимо от количеството светлина, разликата е само във времето, което е необходимо за това.

Измерването показа например, че батериите на 4-те лампи се зареждат със скорост 1/10 от волта за всеки 3 секунди при положение, че над тях се сложи настолна лампа. На директна дневна светлина, разбира се, зареждането става около 20-30 пъти по-бързо, в зависимост от ъгъла, под който падат лъчите, температурата на въздуха и т.н.

И последно – задача с повишена трудност: къде и как трябва да се сложи диод, за да не се окаже че вместо устройството да зарежда телефона, телефонът зарежда устройството? Това се случи при първоначалната версия, която зареди телефона, а след това започна да го разрежда. С помощта на диода обаче този проблем беше успешно отстранен.

Бързината на зареждане е зависима от времето и силата на светлината, но устройството със сигурност работи достатъчно ефективно, за да зарежда телефона по време на дълги преходи сред природата.

Въпреки че вълната на събиращи се групи от 90-те постоянно нараства, бившият вокалист на Supergrass Газ Комбс тепърва поставя началото на самостоятелната си кариера. Неговият дебютен соло албум Here Come The Bombs, излизащ на 21 май, може да се чуе в сайта на The Guardian. Любопитен факт е, че голямото вдъхновение за изпълнителя са политическите събития в Либия и Египет през пролетта на миналата година.

началото

първа китка

Единият от инструкторите и собственик на парка - Милко

и така става ако имаш дълги крака

следващо препятствие

Финалът

---

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, пообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на Мали беше удължена , бяхме в  Буркина Фасо, а в Того успяхме да получим пари от африканец. За последно бяхме в Бенин при вуду.   Днес отиваме и ще откриваме Нигер   Имайте търпение да се зареди – снимките са много   Приятно четене:  

Африка пеша

дванайсета част

Нигер

    В Нигер влязохме след като преминахме пеша моста над р. Нигер. Граничната полицайка дълго ни разпитва защо нямаме кола, как сме стигнали до там и не ни ли е страх от лъвове и змии като спим в гората. В Нигер обаче нямаше нито един лъв, а и змии до сега не бяхме видели. Каза също, че и в Нигерия е многоо опасно, но това вече го чувахме многократно. Помним още първата ни нощ в Африка, Танжер мароканецът, с който прекарахме нощта задраска с Х Нигерия и каза: „ Не ходете в Нигерия! Там ще ви вземат всичко, дори и обувките и ще ви оставят боси и голи... ако въобще ви оставят живи” Ние обаче се бяхме запътили точно натам да проверим верни ли са тези истории. Всъщност трябваше да минем Нигерия само транзитно с визата за 7 дни.

Първата нощ в Нигер

прекарахме близо до границата в една палмова горичка и на сутринта стигнахме първия

град Гая

Контрастът с Бенин беше голям – отново пясък, отново джамии и среднощни молитви, отново прашния вятър харматан. Бедността и мръсотията веднага се набиваха на очи. Нямаше никакви плодове и зеленчуци, освен нереално скъпи дини. Пътищата бяха още по-счупени, а колите – още по-претоварени. Хората не искаха или не можеха да говорят на френски. Явно много не обичаха французите тук. Само преди 2-3 месеца двама французи бяха отвлечени от бар и убити в Ниаме. Но иначе хората бяха мили с нас и нямахме никакви проблеми.

Хапнахме ориз и побързахме да се махаме от неприветливия град. Продължихме с камион

по ужасния път към Досо

и за целия ден изминахме само 60км. Пътят сякаш не беше правен от колониални времена насам. Уморени от ламбичкане и подскачане по дупките, решихме да спрем да спим и продължихме на другия ден. Първият камион, който мина беше буркинецът и бенинецът, които ни закараха до границата. С тях стигнахме на 7 км преди Досо, където ни оставиха преди полицейския пост. След Досо пътят вече ставаше добър, но движение почти нямаше. Спря ни един туарег, който внасяше кола от Бенин. Преди да ни пусне да се качим ни разпитва какво носим в раниците и каза, че по принцип не спира на никой. Тук хората изглежда се страхуват да спират на непознати, особено като карат нов внос кола. Уверихме го, че не сме бандити, даже научихме малко тамачек (езика на туарезите тук) от него, но той до последно не може да се отпусне. Когато го помолихме да спре в пустущта на свечеряване, той много се притесни, бързо ни свали и потегли без да имаме време да му кажем чао. Спахме на чудно местенце в безкрайното сухо поле. Вечерта камионите и колите спираха и настъпваше пустинна тишина. Тъй като селата нямаха електричество, нощта беше истински тъмна. Наоколо беше съвсем равно докъдето ти стига погледа и от нищото изнихваха каменни хълмове.

 

 

 

 

 

На другата сутрин отново ни качи туарезко семейство, които бяха доста весели и ни написаха имената на техния език, който бяхме срещали преди при берберите в Мароко [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="С туарезите"][/caption]  

Tуарезкият беше единственият африкански език, който имаше писменост

от всичките стотици езици тук (в Източна Африка само етиопският език има своя писменост). Само в Нигерия има над 200 различни езика и нито един няма своя писменост. Трудно е да си представиш живота без писменост. Туарезите ни оставиха в

едно село на разклона за Маради

и там ядохме ориз и напълнихме вода. Тук вода се намираше още по-трудно. В повечето села дори нямаха помпи, а вадеха с кофи от 30-метрови дупки вода. Когато намерим вода наливахме по 7-8 литра, които ни стигаха за половин ден.  

  След това ни качи нигериец, който също внасяше кола от Котоноу. Всъщност, освен камиони, вносни коли от Котоноу и по някое претъпкано рейсче, друго движение нямаше. Дори и нигерийците предпочитаха да прекосят цял Бенин и Нигер, за да избегнат Лагос и делтата на р. Нигер. Най-накрая поговорихме с някой на английски и послушахме Фела Кути. Дълго спорехме по въпроса с жените в мюсулманския свят. Въпреки, че беше образован човек, той смяташе, че жените не могат да се контролират сами. Затова трябва да се омъжат рано да има кой да ги контролира на време. След това те нямат право дори да говорят с друг мъж, докато съпругът им има право да си вземе още 3 жени и да спи с още стотици, ако поиска. Разбиранията им за семейство, деца и любов бяха тотално различни от нашите и беше трудно да ги разберем. Темата беше безкрайна и спорът беше безсмислен. Скоро се свечеряваше и слязохме да преспим. Изкарахме още една тиха нощ край пътя в Нигер и на другата сутрин започна сагата с камиона.

    Решихме, че сме близо до последния град – на по-малко от 80 км и пътят беше добър, затова се качихме на първия камион, който мина и бавно потеглихме натам. Спряхме в първото село да помогнем на друг камион да смени гумата си. След като смениха гумата се оказа, че не можем да запалим. Беше ни свършил бензина. Камионът, разбира се, нямаше никакви датчици и на всичкото отгоре скоростният лост не работеше и трудно се превключваше с голяма сила и много стържене. Шофьорът ни се качи на другия камион и тръгна да търси гориво.   Ние почакахме час и нещо в селото, където хапнахме местни палачинки и наляхме вода от помпата. Селцата бяха малки и хората- много симпатични. Въпреки че повечето не говореха френски, ни приемаха много приятелски и ни се радваха много. Накрая шофьорът се върна с бензин, но пък камионът не искаше да запали. Точно се бяхме отказали и решихме да хващаме друг стоп нататък и моторът запали. Продължихме бавно по пътя и скоро видяхме камиона със спуканата гума, отново със същата спукана гума. Тук камионите имаха много малко гуми, които се гънеха и осукваха под тежестта на големия товар. На място, където нормално трябваше да има 4 гуми, те имаха само една, обикновено много стара и изтъркана. Качихме шофьора със спуканата гума до следващото село и така станахме 6 души в ТИР-а, което ни беше рекорд до сега. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   След още няколко километра видяхме друг закъсал колега спрял вдясно на пътя. Ние спряхме до него да си говорят, но камионът ни загасна и така задръстихме целия път. Дълго време не можехме да запалим и седяхме по средата на пътя като давахме знаци на идващите коли да ни заобиколят. След още малко време с доста мъка включихме на скорост и потеглихме отново. Така цял ден пътувахме тези 80 км до

Маради

и точно, когато влизахме в града пак ни свърши бензина. Този път продължихме пеша и оставихме камионовата сага. Представяхме си какво приключение е целият им курс от Котоноу до тук – над 1500 км.

 

 

 

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Тези къщички не са за хора, а за складиране на зърнени култури (хамбари)"][/caption]

 

 

[caption id="" align="aligncenter" width="533" caption="На селската помпа"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="На помпата"][/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="не е лесно да се пътува така...особено по път с много дупки"][/caption]

                  Спахме в Маради и на другия ден

стигнахме границата с Нигерия.

Къмпирахме близо до границата, за да можем рано сутринта да влезем в Нигерия. Още в 8 часа бяхме на полицейския пост, но успяхме да стъпим в Нигерия чак към 12. Първо полицаите от нигерската страна дълго ни разпитваха и сякаш не искаха да си ходим. Писаха 2-3 пъти данните ни, професия и т.н. Като цяло граничните полицаи въобще не бързаха, а и освен нас изглежда нямаха други клиенти. Обикновено изкарвахме поне по половин час в писане и приказки преди да ни ударят печата.   След това се оказа, че има още над 5 км ничия земя до другата граница, които извървяхме пеша. Дори имаше 2 села между границите и се чудехме към коя ли държава принадлежат. Накрая пристигнахме при нигерийската полиция, къето се започна проверка. Първо ни провериха целите раници за оръжие, след това ни заведоха в друга сграда да пишат и да ни разпитват. Там най-неочаквано единият полицай ни заговори на български. Оказа се, че е живял в Българя и ни смая с африкански български език. Точно си мислихме, че всичко е свършило и тръгнахме по пътя, когато ни настигна полицейска кола и ни върна обратно на границата, където в 3та сграда отново започнаха да пишат и да питат. Накрая попитаха дали няма да дадем нещо за регистрацията, но ние категорично отказахме. Най-накрая в 12 часа

бяхме официално в Нигерия и започнахме да стопираме към Кано.

Там имахме уговорка с каучсърф от Индия и трябваше да стигнем преди тъмно. Първо една кола ни закара до първия град на 4-5 км, след това едно лъскаво пежо 607 ни взе директно за Кано – на 250 км. Бяха двама Нигерци, които не говореха нито френски, нито английски. Поискаха ни малко пари и се съгласихме, нямахме много време, а с тях пътувахме бързо и удобно. Още след 5 км ни спряха първите полицаи за проверка на документите и питаха какво им носим от България. Отговорихме, че им носим усмивки, но те не останаха доволни. „Дай ми нещо! Вода, подарък каквото и да е!“ Нямахме какво да им дадем, дори водата ни беше свършила и ги оставихме само с усмивките. Полицейски постове имаше постоянно на пътя и тази случка се повтаряше многократно. Все пак стигнахме

Кано

навреме и без проблеми. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="С Маянк и част от неговите приятели"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Чистене на сусам в Нигерия"][/caption]   Там Маянк, нашият хост ни посрещна гостоприемно с индийска храна и душ. На гости имаше и други индийски приятели и се получи доста забавна вечер. Разказваха ни много за Индия и Нигерия, обменихме филми и музика и въобще бяха наши хора. За разлика от повечето африканци, те наистина бяха впечатлени от нашето пътуване и много ни се радваха: „Вие правите това, за което винаги сме мечтали, но никога няма да направим“- казваха. За голям късмет се оказа, че Маянк ще пътува на другия ден за Майдугури по работа. Това беше на цели 600 км в нашата посока, почти до границата с Камерун. Така преминахме Нигерия само за 3 дни без дори да усетим тази страна. Освен полицаите и няколко колеги на Маянк, не срещнахме много други нигерийци. Останахме една вечер в Майдугури с Маянк и на другия ден вече бяхме в Камерун. Дългоочакваният Камерун, където мислим да останем повече време. Тук ще празнуваме кръглите си рождени дни – на 8 Април Лора става на 30, а на 13 Април Евгени става на 25. Всички са поканени на горещо парти в Камерун!   Очаквайте продължението

HarperCollins бе големият победител на британските годишни издателски награди на The Bookseller, раздадени на пищна церемония в лондонския хотел Park Lane Hilton в понеделник вечер, съобщи сайтът на списанието. HC, която е подразделение на News Corp, си тръгна с наградата за Издателство на годината. Другият герой за вечерта се оказа веригата книжарници Foyles, които бяха отличени в категориите Национален книготърговец на годината и Търговец на детски книги на годината.

"Водещи за индустрията дигитални дейности, остър фокус върху имената на авторите и страхотно образователно звено" - тези оценки на журито би трябвало да са достатъчни, за да се съгласим с мнението на съдиите, решили да присъдят голямата издателска награда на HarperCollins. "Тази година публикувахме няколко страхотни книги и имахме фантастични продажби във всички сегменти, така че победата ни е абсолютно брилянтна", не скри радостта си при получаването на наградата изпълнителният директор на издателството Саймън Джонсън.

Според главния редактор на The Bookseller и председател на журито на конкурса Нийл Дени всички победители тази година са показали иновационни подходи в книготърговията, "въпреки или именно заради турболентния период, който всички изживяваме в икономическо отношение". Според него наградите тази година обхващат много точно процеса на преминаване от преобладаващо печатен бизнес към комбиниране на печатната и електронната реалност в книгоиздаването.

Лейбълът на Random House - Harvill Secker и неговият редактор Лиз Фоули също си тръгнаха с две награди - за Лейбъл и Редактор на годината. През последната година общо 5 от 40-те издадени от Harvill Secker заглавия достигнаха Топ 10 в класациите за продажби на Острова.

Наградата за Маркетингова кампания на годината отиде при Pan Macmillan за промотирането на "Стая" на Ема Донахю, след успешните партньорства с родителската мрежа Mumsnet и библиотеки и засилена външна кампания, включваща множество билбордове и брандиране на лондонското метро, автобусни спирки и ЖП-гари. За Детски издател на годината бе определен Usborne, наградата за дигитална стратегия бе присъдена на Harlequin Mills & Boon "за експериментите с бизнес модела и структурата на ценообразуване, както и ползванет она социалните медии за създаване на лоялност на марката".

Една от новите категории - за Библиотека на годината, бе присъдена на Градската библиотека в Единбург за "широкообхватните услуги към трудни за достигане публики и ангажиращи дейности в социалните медии". Призът във втората дебютираща категория - Академичен, образователен и професионален издател на годината, отиде при Oxford University Press за техния “несравним глобален обхват с книги на 40 езика и дейности в над 50 държави по света".

• Карамел с тюркоаз - от The Sartorialist

• Джин-тоник с киви, мента и лимон - !!!

{източник}

• Рециклиране на старо колело и използването му в ... банята - от OnHomeDesign

• Снимки от семейния албум 

Напоследък не ми остава много време да пиша тук, нито пък да правя снимки. Подготвям си едни списъци с wannabe постове, а после не ми остава време да ги напиша, да снимам за тях, да ровя за полезни линкове… Но това си дойде само днес – прехвърляйки съдържанието от една чанта в друга. Какво има в една моя чанта:

Тази ми е особено любима – изобщо не обърнах внимание, че и аз влизам в кадъра:

Термичен ефект на храната е понятие, което все по-често се среща във фитнес средите. Нека научим за какво става дума и как може това да ни е от полза.

На много места сме виждали формули за смятане на калорийния баланс. Те ни дават брой калории, които ако поддържаме, теглото ни няма да се променя. В тях се включват съкращения като BMR/RMR, TEA, NEAT и TEF. Тук конкретно ще разгледаме последното.

Какво представлява?

TEF (thermic effect of food) или още на български - термичен ефект на храната. Това е параметър, обозначаващ колко от енергията/калоричността на дадена храна е нужна за приемането и усвояването й.

Например протеинът след приемане трябва да бъде разграден от черния дроб до съставните си аминокиселини, а въглехидратите трябва да бъдат разпаднати до глюкоза. Всичко това консумира енергия и тя е отчетена именно като термичен ефект.

TEF съставя много малка част от уравнението за енергиен баланс, и както останалите неща, той е динамичен параметър, т.е. не е константна величина.

Различен е не само при отделните индивиди, а и спрямо различните макронутриенти. Установено е, че при хора с наднормено тегло термичният ефект е значително по-малък (5).

Смъкването на излишните килограми може да върне нивата в нормалните им граници. Често това се обяснява с причинената от наднорменото тегло инсулинова резистентност. Хора, страдащи от подобен проблем, може да имат намален наполовина термичен ефект.

Т.е., ако диетата се състои от 3 500 ккал и приемем, че 350 от тях нормално се изразходват за усвояването на храната, то 50% загуба ще означава по 175 по-малко изгорени ккал на ден. В период на един месец това се натрупва до 5 250 ккал, което се равнява на около 0,75 кг покачване на теглото всеки месец.

Как се измерва TEF?

По-горе споменахме какво преставлява. Дефинира се още като разликата между енергийния разход на тялото преди и след хранене (1). Така и всъщност се измерва. Храносмилането е дълъг и сложен процес и продължителността му е важна за изчисляването на термичния индекс.

Американска група от учени правят 131 теста на различни индивиди, давайки им храни с различна порция и състав (2). Целият тест за термичния ефект продължава 6 часа. От крайната стойност 60% са измерени след 3 часа, 78% след 4 часа и 91% след 5-ия час. Стойностите са пропорционално свързани с големината на порцията и чистата маса на индивида (LBM).

Изводът е, че термичният ефект продължава около 6 часа и той е пряко свързан с количеството храна (2),(3). Т.е. колкото повече неща изяждате, толкова повече ще е нетното количество изхабена за храносмилане енергия. Също така колкото повече храна приемате, толкова повече време ще трае обработването й (3).

Какви са типичните стойности?

Протеин - тук термичният ефект има най-висока стойност. В зависимост от вида и състава на белтъка TEF е между 20% и 30%.

Въглехидрати - тук също вариацията е голяма и TEF лежи между 5% и 25%, но повечето клонят към долната стойност.

Мазнини - термичният ефект за липидите е най-нисък - около 2-3%. Това на практика означава, че организмът ни не губи енергия за да преработва мазнините, а може да ги складира в същото състояние, в което са приети.

Като обща, усреднена стойност се взема 10%. По същата причина се смята, че 1/10 от енергийния баланс се дължи именно на него. Като цяло, колкото повече протеин и по-малко мазнини има в една диета, толкова по-висок термичен ефект. Фибрите също увеличават стойността.

Важно е да се отбележи, че TEF се смята като процент. Т.е., той НЕ зависи от количеството на храната или приема й. Дали ядете 3 пъти по 1 000 ккал на ден (3*1 000 ккал * 10% = 300 ккал) или 6  пъти по 500 ккал на ден (6*500 ккал * 10% = 300 ккал) е без значение за енергоразхода на организма, нужен за преработване и усвояване на храната.

Термичният ефект и калориите в храните

Тъй като това е параметър, различен за отделните макронутриенти и комбинацията между тях, той не е включен в таблиците с хранителни стойности. Както знаете, протеините и въглехидратите са около 4 ккал/гр, а мазнините ≈ 9 ккал/гр. Това, разбира се, не трябва да бъде повод за притеснение, тъй като е компенсиран в уравнението за енергиен прием.

Интересен пример е също, че ако за поддържане на теглото ви трябват примерно 2 500 ккал, то ако не изядете нищо през деня, теоретично поддържащото число ще е паднало на 2 250 ккал.

Практическа полза от манипулиране с цел загуба на тегло?

Тук се отличават две възможни приложения - контрол върху апетита и допълнително изгаряни калории при замяна на храни с нисък TEF с такива с висок.

Към първия аспект: доказано е, че храните с по-голям термичен ефект предизвикват чувство на ситост (4). На практика това означава, че високопротеиновите диети са най-засищаши, и ако имате проблеми с остър глад по време на хранителния си режим, можете да увеличите количеството консумиран белтък за сметка на въглехидратите и мазнините и това да спомогне за справянето с проблема.

Към втория аспект: Смяната на основния източник на енергия в една диета влияе на калорийния баланс. Правен е експеримент, при който се сравняват 3 диети, всяка от които има от общата си калоричност около 70% за основен източник на калориите респективно протеин, въглехидрати или мазнини (4).

Допълнителните калории, изгорени за усвояването на храната при първата диета са около три пъти повече в сравнение с останалите две.

За да покажем как на практика това може лично да ви повлияе, ще вземем два екстремни примера за сравнение, за да видим каква може да е максималната полза (в действителност никога не е толкова висока) и да направим извод.

Да речем, че имаме 200 ккал от мазнини. Решаваме да ги заменим с протеини. За да се покаже теоритичният максимум, ще смятаме с екстремните стойности.

TEF на мазнините приемаме за 3%, а на белтъка - за 30%. В случая загубата на хранителната калоричност чрез храносмилането ще е съответно 6 и 60 ккал. Разликата е 54 ккал. Ако направим същото, но с въглехидрати, то разликата ще е от порядъка на 8-10 ккал. Нито промените са значителни, нито пък са практични.

За да имате реален ефект, трябва да се манипулират макронутриентите в мащаб, а това рядко е възможно по ред причини (вкус, цена, натоварване на черен дроб и т.н.). Не е нещо, за което трябва някой да се тревожи.

Термичният ефект на храната е част от уравнението на енергийния баланс. И той, както другите параметри, се променя спрямо индивида и диетата, което още веднъж ни напомня, че формулите за смятане на калорийния баланс дават само приблизителни цифри, които сами трябва да пригодим към себе си.

TEF може да бъде инструмент за промяна на енергийния разход, но манипулирането му не би допринесло много.

Прочетете и тези полезни материали:
› Хипервитаминоза при прием на витамини и мултивитамини
› Ензимната недостатъчност - честият спътник на диетите
› Стеролите срещу холестерина - войната на количествата
› Фитнес, хранене и стрес
› Рибата и нейните съставки
› Да се доверим ли на инстинкта?

Един от най-употребяваните аргументи в защита на АСТА беше Какво толкова, в българското право вече имаме тези разпоредби.

На път са нови разпоредби – този път в НК. Постъпват нови  предложения, които търсят подкрепа. Оказва се, правоносителите в България  искат още от държавата. Разширено поле на наказателните мерки в областта на интелектуалната собственост и повишаване на предвидените санкции.

Това е познато от 2007 – IPRED2 се опита да предвиди санкции за подбудителство и помагачество, както и санкции за крайните потребители след дълги уточнения за търговската цел и търговския мащаб  при нарушенията на интелектуалната собственост.

Тогава IPRED2 не мина, не мина и проектът на WIPO за сродните права на радио- и телевизионните организации,   не мина (поне засега) и ACTA – споразумение, което според Правната служба на ЕП  отново не взема предвид исканията на парламента, направени при обсъждането на IPRED2.

Тези проекти съвсем не са изоставени, те ще се връщат отново и отново в дневния ред на ЕС, международните организации и държавите. Ще се връщат под натиска на правоносителите, особено на някои категории. Вече се връщат.

Българският парламент гледа промени в НК.  Предложенията за промени винаги е добре да получат широка гласност. Ето за какво се настоява:

• Ангажиране отговорността за приготовление или за подбуждане към престъпление по чл. 196 от проекта. Въвеждането на този състав ще позволи да се ангажира отговорността на лицата, които не извършват пряко престъпното посегателство, а организират или подбуждат към това други лица. Ще се обхванат и случаите, когато е осъществено приготовление за извършване на престъпление. При залавяне на извършителите, подбудителите не носят отговорност. За да се избегне тази несправедливост, е редно да се криминализира и тази форма на престъпна дейност.

•     Предлагаме в проекта да бъде отразена диференциацията в степента на обществена опасност на отделните обекти, която да рефлектира в различните санкции, с най-високи наказания по отношение посегателствата върху търговски марки. По отношение на състава, касаещ търговската марка, санкцията да бъде увеличена до шест години лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева.

•     Плагиатството се включва сред престъпленията от общ характер, докато при сега действащият НК престъплението по чл. 173 бе включено сред престъпленията, по отношение на които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия т.е. престъпления от частен характер.

•     За разлика от сега действащия текст, регламентиращ плагиатството – чл. 173 от НК, в проекта е разширено приложното поле на текста, като към обектите на закрила се добавят и обектите на сродни права – т. 2 на чл. 193.

•     Подробна аргументация относно необходимостта от завишаване на санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост е изложена по-горе в мотивите по чл. 262 от проекта, която е аналогично приложима и по отношение престъпните посегателства срещу авторското и сродните му права. В тази връзка предлагаме по отношение на двата основни състава по ал. 1 и ал. 2 на чл. 195, санкцията да е до 6 г. лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева (също по аналогия със санкциите по чл. 196).

•     По отношение на особения субект следва отново да се отбележи, че икономическият характер на престъпленията против интелектуалната собственост предполага, че в повечето случаи те се извършват посредством юридическо лице. В тази връзка, при този вид престъпления, за да не се осуетява наказателното преследване срещу управителните органи на дружествата за извършваната от тях незаконна дейност под предлог, че наказателната отговорност е лична и те не знаят какво се случва в управляваните от тях предприятия, е необходимо да се предвиди и наказателна отговорност за длъжностните лица, извършили съответните деяния.

Блатечки е гладен и това ще трае дълго.

Пейо е писал днес.

Гадно е да те разочарова идолът от детството ти. Въпреки всичките си простотии, отричане от България, политически похождения и непремерени изказвания Христо Стоичков не успя. Остана си най-големият в личната ми класация за велики български спортисти на които имам щастието да съм съвременник. Редом до него стоят Стефка Костадинова и Любо Ганев. Но големият Любо

“Интернет общество” са забелязали един нов законопроект. Ето тяхната страница по въпроса.

Както и следва да се предполага, въпросният законопроект е с анонимни вносители. Съдържанието му обаче е буквално подпис на лобито на интелектуалните феодали – същите, които подкрепяха ACTA. И намеренията вътре са същите, ако и маскирани под други мотиви.

Нещо повече. На много места в предложението директно се говори за “изключителни права”. Което е измамно-благоприличният начин да се каже “монополни права”. Става това, за което преди години пишех и ми се смееха – че интелектуалните права са по своята същност монополни права, и че уважаващата себе си икономика е редно да ги ограничава, вместо да ги защитава. Иначе вместо антимонополно получаваме про-монополно законодателство, с всички последствия.

Прочетох изваденото на страницата на “Интернет общество”. За пълен анализ, уви, нямам време. Съвсем накратко:

Мотивът на законопроекта е основно защитата от фалшифициране на стоки – само по себе си легитимно и благородно нещо. Покрай него обаче са вмъкнати и на практика всички положения от ACTA, които ни уплашиха с основание. Ако мине.

Като начало, понятието “интелектуална собственост” се формулира като обхващащо не само патенти, търговски марки и търговски тайни. Към него се добавят промишленият дизайн, географските означения, топологията на интегрални схеми, породите животни и сортовете растения.

Какво означава това? Промишлен дизайн е всичко, което отразява “конструкцията” на стока. Повечето от него са очевидни неща, от типа на “масата има четири крака” – обявяването им за интелектуална собственост би било от изгода за интелектуалните феодали, но е смърт за промишлеността и иновациите. Част от промишлените дизайни наистина е разумно защитима като интелектуално право, но това и сега се постига чрез патенти и в някои случаи чрез авторско право. Следователно разширяването на категорията цели единствено ползата за феодалите и вредата за промишлеността и иновациите.

Географските означения като интелектуална собственост са напълно неясни. Кой е собственик на името “Витоша” или “Черно море”? Кой трябва да му е собственик? И какво ще стане с понятия като “балкански кашкавал” и “кашкавал Витоша”, ако тези географски понятия станат нечия собственост?… Въпрос с понижена трудност, естествено. Собственикът ще си поиска пари за използването им. Производителите ще си включат този разход в цените. В крайна сметка “едни хора” ще се нагушат с пари от джобовете на всеки, понеже са станали собственици на… географско наименование. Щеше да е смешно, ако не беше толкова скандално.

Топологията на интегрална схема в пълната си точност е интегралната схема, и като такава е защитима и сега, и чрез авторско право, и чрез патенти. Отново възниква въпросът защо е нужно да се защитава излишен брой пъти.

Защитаването на породи и видове животни и растения пък според мен е скандално. На практика всички породи и сортове, използвани в земеделието, са създадени преди по-малко от 70 години – тоест, ще се окажат все още в авторски права. Ефект: виж абзаца за географските наименования.

Като продължение, понятията какво представлява нарушаване на тези “интелектуални” или “изключителни” (повтарям: чети “монополни”) права се разширяват значително. Доскоро за нарушение се смяташе точно или почти точно подобие. Предложението е при “сходство” също да се говори за нарушение. Какво е “сходство” предвидливо не се уточнява. Както веднъж беше казал един мой познат, “ами емблемата на моята фирма е подозрително сходна на тази на “Пепси” – и двете са кръгли”.

Също така, се предвижда наказание глоба не по-малко от пет хиляди лева за подбуждане към престъпление по описаните членове. Ще оставя на читателя да се сети дали изказване, че такъв закон е несправедлив, не съставлява от “достатъчно” юридическа гледна точка подбуждане към нарушаването му.

Най-сетне, предвижда се предметът и средствата на престъплението да се отнемат в полза на държавата и унищожават, независимо чия собственост са. Което поражда куп безумни казуси. Ако например аз използвам крадена лека кола при извършването на престъплението, или градския транспорт? Те трябва да бъдат иззети и унищожени, въпреки че редното положение е собственикът на колата да си я получи, а градският транспорт да продължи да работи. Иначе казано, този закон предвижда интересите на интелектуалния феодал да да се защитават дори за сметка на правата и собствеността на невинни трети лица. Тоест, в закона се записва априори неравенство пред закона. (Други примери показват това намерение още по-добре.)

В областта на авторското право се предвиждат далеч по-строги наказания за плагиатство. Идеята е благородна, но плагиатството като престъпление в България клони към нулата и при сегашното положение. Какво поражда нуждата от тази строгост? Освен необходимост от “оправдаване” на суровост на предложението другаде, където тя е неприемлива?

Прочитането на мотивите веднага дава отговора. Те повтарят известната ни вече песен, че светът съществува от ограбване на бедните творци, които заради това мрат от глад. И, разбира се, предписват известното ни вече лекарство. Всъщност наказанието за плагиатство е благороден повод да бъдат легитимирани тези мотиви, и да бъдат използвани вече където е нужно на “мотиваторите”.

И за да е сигурно, че мотивите няма да бъдат забравени, “където е нужно”-то е още в следващия абзац. Простичко и директно: който използва или записва чужд обект на авторско право – до шест години и не по-малко от две хиляди лева. (Ама сте искали да си правите резервно копие на поиздраскания вече законно закупен диск?) За подбуждане към престъпление по този член – не по-малко от пет хиляди лева. (Изказване, че не е справедлив…) Средствата на престъплението – задължително се отнемат и унищожават, без значение чия собственост са.

Разбира се, нещата не спират дотук. Малко по-надолу в списъка на типичните престъпници четем: “… интернет доставчици, които прехвърлят отговорността от собственото си неправомерно поведение върху потребителите на Интернет…”. За да няма никакво съмнение какво се има предвид, е пояснено: “В действителност противозаконната дейност се организира от управителите на дружествата или упълномощените от тях лица, като приходите от незаконната дейност постъпват в патримониума на фирмата – нарушител. Именно тези длъжностни лица (по новата дефиниция в проекта) имат пряк интерес и изгода от нарушението, което в повечето случаи формално се извършва от служители, работници или потребители/клиенти.”

Доколкото ми е известно, от доста години в България няма или почти няма Интернет доставчик, който реално да осъществява нарушение на авторски права, пряко или косвено. Достатъчно често споменаван факт е и че доставчиците просто не могат да спрат потребителите си да обменят незаконни файлове – технологиите за споделяне са твърде много пред тези за спирането му, и напредват по-бързо от тях. Но лъжата упорито бива експлоатирана. Писал съм и защо – защото интелектуалните феодали много искат доставчиците да бъдат заставени да вършат безплатно една работа, която си е открай докрай работа на праводържателите, много скъпа е и ще изпокара доставчиците с клиентите им. Ако трябва да си платят за тая работа, няма да им е приятно. Затова и те предпочитат да им я плащат данъкоплатците и Интернет потребителите, тоест аз и ти, читателю. Иначе казано, този закон е поредното “я да издействаме една наша скъпа и неприятна простотия да бъде плащана от джоба на потърпевшите от нея”.

Какъв ефект да очакваме от това предложение? Повечето хора мислят за и се мотивират от ефектите му върху свободата в Интернет, които могат да бъдат много неприятни. За мен обаче е далеч по-страшен ефектът му в друга област – фармацията. Не случайно основният спонсор на ACTA бяха не Холивуд, а големите фарма-компании. Става дума за съсипване на търговията с (иначе напълно законните) генерични лекарства, които са десетки пъти по-евтините аналози на скъпите оригинални фирмени маркови лекарства.

В много законодателства генеричното наименование на една субстанция може да бъде защитено чрез монополно право – авторско, търговска тайна или друго. А в почти всички законодателства лекарството е длъжно да носи в описанието си това генерично наименование (в българското – също). В някои законодателства дори самата формула на лекарството може да бъде поставена под някой вид монополно право. Не зная как е в България, но съществуващите международни споразумения (напр. ТРИПС) дават възможност такава държава да поиска от България съдействие срещу нарушение съгласно нейните закони, и така да блокира търговията дори с напълно законно в България лекарство… Оттук нататък остава да съберем две и две. Едното “две” – какво ще стане с болните, ако в аптеките останат само десетки пъти по-скъпите оригинални маркови лекарства. И другото “две” – какво ще стане с прочутата в много страни с добро българска фармацевтична индустрия, която произвежда почти само генерици.

… Чудя се няма ли как да се криминализира внасянето на законопроекти, които нарушават основни граждански права. Предполагам, че няма. Но има други начини подобно внасяне да бъде изкарано през носа на вносителите. И може би е време да се заемем с тази задача.

И първата стъпка е да предупредим колкото се може повече хора, по колкото се може повече начини, че мераклиите за интелектуални феодали не са се предали. Че действат пак. И че може би е време да действаме пак и ние.

За желаещите да получат квалификация в областта на фотоволтаиката и солартермията Софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“ организира обучителни курсове. Срокът за подаване на документите започва от днес и продължава до 3 юни. Курсът се реализира по европейски проект „Обучителни курсове за инсталатори на маломощни системи от възобновяеми енергийни източници върху сгради” (Install+RES).

Желаещите имат право да изберат дали да се включат само в обучението по фотоволтаика, само в това по солартермия или да посетят и двата курса. Групите ще се състоят от 16 човека (за всеки курса се предвижда по една група). Ако останат свободни места, завършващи ученици на гимназията също могат да се включат в обучението. А ако кандидатите надвишават бройката, с предимство ще се ползват работещите в съответните области – инсталатори, които според нормативните изисквания имат нужда от сертификат, за да практикуват дейността си. След завършване на курса сертифициращият документ не се издава директно. Успешно преминалите го получават удостоверение за професионално обучение, а на база на него се издава сертификат. Проектът включва и регистриране на сертифицираните инсталатори в сайта на Install+RES resinstaller.eu.

Програмата е безплатна за курсистите. Разходите са включени във финансирането по проекта. Учебните материали са преведени на български език и също не се заплащат.

Обучители са инж. Йорданка Динкова и инж. Кирил Конов, преподаватели в СПГЕ „Джон Атанасов“. Нужната квалификация те са придобили в Образователния център по соларни технологии (BZS) в Мюнхен, Германия.

За EnergyOnline инж. Динкова разказа, че през януари е имало пилотно издание на курса за фотоволтаици. То се е радвало на изключителен и интерес и голяма посещаемост. Курсистите са били от цялата страна, а успеваемостта им – много висока. Инж. Динкова обаче изрази съжаление, че поради промените в Закона за енергията от възобновяеми източници 16-те участници в обучението все още не са получили сертификатите си. Докато това се случи, те могат да докажат квалификацията си с издаденото удостоверение.

Материалът, който се преподава, включва практична и теоретична част, разпределени в 100 часа. Всеки от двата курса (фотоволтаика и солартермия) се състои от 4 модула – рационално използване на енергията от ВЕИ, основи на топлотехниката/електротехниката, соларни топлинни системи/фотоволтаични системи и изпит. Изпитът също включва теория и практика.

Инженер Йорданка Динкова каза, че за настоящото провеждане на курса са осигурени нови соларни термични панели, фотоволтаични модули и стойки за монтаж. Учебният процес протича основно в демонстрационни зали и лаборатории на СПГЕ „Джон Атанасов“.

Проектът Install+RES продължава до април 2013 г. В рамките на този период са предвидени още две обучения, които ще се случат през есента и зимата – квалификация по термопомпи и по системи за биомаса.

По материали от: energyonline.bg

Марвин Лиао е независим консултант и бивш търговски директор на Yahoo
Известен е с това, че успява да изгради пазар за милиони в Централна и Източна Европа

на 22 май Марвин ще е в София и ще срещне хора с интереси в онлайн. събитието ще е в Гранд Хотел София с тема Как да направите вашата марка успешна в интернет

цената е 70 лв, а регистрацията – тук

от Детски отдел на Столична библиотека

“На 17 май от 18.00 ч в Детско-юношеския отдел на Столична библиотека, пл. Славейков №4А ще се състой „Вечер на родителите”. Каним всички, които все още не са открили библиотека за своите деца, както и тези които ползват нашите услуги да ни гостуват. В неформална обстановка ще се опитаме заедно – родители, психолози и библиотекари да поговорим за ролята на четенето в личностното развитие и за библиотеката като място, където този процес може да се случи. Едновременно с това ще попитаме родителите какво би ги накарало да заведат детето си в библиотеката, за това какво очакват да предлага тя като услуги и дейности. Ще ги запознаем с германската програма „Старт в четенето – три крайъгълни камъка за четенето”.”

Лондон не е просто град. Лондон е атмосфера, емоция, дух, който те обладава с ВСИЧКО, което се намира там - като се започнеш от окосената трева, опитваща се от десетки години да преодолее тротоара; като продължиш с вятъра, който се носи между сградите с аромат на предприемчивост и свобода; и  стигнеш до облаците в небето, мечтаещи да видят отражението си във водите на Темза, докато Окото се върти.

От почти 10 години не съм бил там, и някак си все ми напомня за себе си - " Ела, ела отново, върви по улиците ми, пътувай в недрата ми, разхождай се в парковете ми! Чакам те!".

Лондон ми липсва, и честно казано ми липсва повече от Москва!

Някой ден!

Скоро!

От всички български сериали и филми, които се нароиха в последната годинка, две, три, пет, днес си дадох сметка, че няма един женски персонаж, за който да ми пука или с който бих искала да си поговоря, ако я срещна в реалния живот. Което си е постижение само по себе си, защото не са малко [...]

Кампанията за безплатни изследвания HEP HOUR продължава до 11 юни.

До момента са се изследвали около 3 000 човека, а интересът продължава да е все така голям.

Ако сте пропуснали изследванията от миналия месец, сега можете да си направите в тези лаборатории.

ОК, част от медиите отново сгафиха, позовавайки се на Туитър.

Някакъв потребител, представящ се за Умберто Еко, потвърдил "новината за смъртта на Маркес", позовавайки се на неговата сестра.

Въпросната "новина" се появи в няколко наши сайта, в това число на "Дневник" и "Сега". Имаше я и във вече компрометирани медии като Блиц и "24 часа".

Малко по-късно стана ясно, че разпространената информация е глупава шега. Някъде направиха корекции, другаде направо изтриха материала по въпроса.

Междувременно уеб общността използва случая за да припомни

колко скапана е българската журналистика
В "Неуютен блог" се появи постинг със заглавие "За Маркес и журналистическите стандарти". Там има хубав скрийншот на "хваналите" се медии, както и поредните крайни оценки за журналистиката като цяло.

Това, което е важното според мен, е че
Туитър е възможно най-недостоверната платформа
за разпространение на информация. Друг пресен пример в потвърждение на тази теза е фалшивият профил на Пламен Галев (единият от братята Галеви).

Няколко релевантни на темата постинга има и тук, в Медийния блог.

През 2010 година в Бургас се появи фалшив Джони Деп, който в последствие предизвика истерични коментари относно професионализма в българските медии.
(В защита на българския журналист и още малко за Джони Деп)

През 2011 година с фалшива информация подведоха дори Асошиейтед Прес, където професионализмът е безспорен.
(Е, измамиха и Асошиейтед Прес)

И преди тези два случая медиите са били подвеждани (Майтап от Дъблин, 2009). Въпреки всичко все още предпочитам да се информирам от достоверни официални източници, като тези, които не се подведоха за Маркес, отколкото да търся информация в Туитър.

Затова припомням други две публикации:
Светът се нуждае от журналисти
Блогър ≠ професионален журналист

Хубавото е, че поне засега "информациите за смъртта на Маркес са силно преувеличени".

Вчера се разигра интересна история в интернет пространството и в традиционните медии. Някой си пуснал информация в Twitter от името на писателя Умберто Еко, че неговият приятел – писателят-нобелист Габриел Гарсия Маркес – бил умрял и тази новина съвсем скоро ще бъде потвърдена от неговата сестра Аида официално. Какво се случи? Новината се разпространи като мълния по всички социални мрежи и не след дълго и в онлайн изданията на някои вестници както у нас, така и в чужбина. В стремежа си да бъдат актуални и навременни, някои медии все още пускаха новината за смъртта на Маркес, докато други вече публикуваха опровержението.

Какво можем да си направим като извод от тази история?

Първо, новините, пуснати в онлайн пространството, се разпространяват със скоростта на светлината и могат да достигнат до милиони хора за минути. Това може да се използва като мощно средство за информиране на хората, което “класическите” медии не могат да достигнат. За пример, телевизиите у нас, обикновено изчакват няколко дни, преди да публикуват новина, която са разбрали от Интернет, а в Шоуто на Слави разказват вицове една седмица, след като всички сме ги прочели във Фейсбук

Второ, това, че новините по социалните мрежи се разпространяват бързо, може да има и негативен ефект, особено ако някой реши да си прави майтап на ваш гръб или сериозно да ви очерни. Както се казваше в онзи виц, като пуснат слуха, че сестра ти е к..ва, иди обяснявай, че нямаш сестра. Лошите новини се разпространяват още по-бързо от добрите и хората им вярват повече.

Трето (като продължение на горното), хората са наивни. В социалните мрежи има милиони хора без работа, които къде от добри намерения, къде от други подбуди, са готови да споделят всичко, което им попадне, без да си направят труда да проверят дали е истина. Вчерашната новина за смъртта на Маркес е може би третата поред от последните 10 години и ожалените хорица продължават да я споделят с искрено прискърбие. Явно паметта на хората е много къса.

Четвърто, по-страшна от наивността на обикновените люде е глупостта на професионалните журналисти. Подмамени от идеята да бъдат първи и да предложат по-скоро сензацията на своите читатели, те загърбват елементарните изисквания на своята професия да си проверяват източниците на информация. А народът им вярва безусловно. “Няма начин да не е вярно, нали го казаха по телевизията!”

Пето, слуховете се създават много лесно. Публикуваното съобщение съдържа някои всеизвестни истини – Умберто Еко е известен писател и Маркес е известен писател. Следователно е напълно възможно да са приятели и единия да е оторизиран да информира обществото за смъртта на другия. Дали наистина е така и дали онзи, който съобщава новината, наистина е Еко – това са неща, за които вече никой не се сеща да попита. Да, Габриел Гарсия Маркес има сестра на име Аида и сигурно точно тя е човекът, който трябва да потвърди неговата смърт, но това съвсем не означава, че смъртта му е факт, а израза “очаквайте потвърждение скоро” е ясен признак за вероятна измама. Вземете няколко факта и добавете една щипка измислица, и ето ви един чудесен слух!

Шесто, независимо колко си велик или неизвестен, ти присъстваш в социалните мрежи и в Интернет света. Искаш или не искаш, хората говорят за теб. Въпросът е: дали истината за теб присъства там? Изводът е, че днес вече всеки е длъжен да има профил в социалните мрежи и да бъде активен в тях. Ако Маркес общуваше пряко със своите читатели, тази история нямаше да се случи.

Седмо, и социалните, и “традиционните” медии лаят, но не хапят. За тях с пълна сила важи поговорката “Всяко чудо за три дни”, а някои чудеса преминават и по-бързо. Лошите новини за вас могат да минат и да заминат толкова бързо, че хората изобщо да не си спомнят за тях след няколко дни. Понякога най-добрата стратегия е просто да си замълчите, а след като отмине бурята, можете като Марк Твен с чувство на хумор и ирония да отбележите с обява във вестника: “Слуховете за моят смърт са силно преувеличени”.

Маркес е един от любимите ми писатели и е тъжно, когато някой си прави такива грозни шеги на негов гръб. Когато научих новината за “втората” му смърт през 2008 г. бях много натъжен, но усетих, че има нещо измамно в това, че 9 години по-рано си е написал предсмъртното писмо. Днес разбрах, че (логично) писмото също не е писано от него, а на новините за поредната му смърт вече гледам доста скептично. За съжаление, един ден този велик човек наистина ще си отиде и тогава може би никой няма да повярва на истината. Точно затова мисля, че човек трябва да присъства в социалния свят и да поддържа постоянна връзка с хората, които ги е грижа за него. Само тогава подобни слухове ще могат да бъдат спирани още в зародиш.

---

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Filed under: Общество и нрави Tagged: Габриел Гарсия Маркес, Умберто Еко, информация и дезинформация, мнима смърт, наивността на хората, присъствие в социалните мрежи, силата на социалните мрежи, слухове, съмнителни новини

Church by Vencislav Stanchev

Това тъжно момиче го видяхме случайно насред едно огромно поле. Хърбавото и, куцукащо телце се открояваше ужасно драматично на фона на зелената трева и нежносиньото небе. На прибежки, сякаш е тъжно вълче, Анечка правеше големи кръгове около нас и ни гледаше с недоверие.

Ловът на Анечка продължи дълго, а тя не се даде до последния момент – щракаше щедро със зъби наляво и надясно, а когато я уловихме за врата се опита дори да рита и драска с кльощавите си, безсилни лапи – всичките три.

Както често става – нещата се изясниха в приюта. В момента, в който разбра, че вече се намира под наша опека Анечка се обърна на 180 градуса. Стана кротко, гальовно момиче и проумя простия факт – не искаме да я нараним, искаме да и помогнем.

Какво ли и се е случило на горката? Никога няма да разберем.  Сега Анечка се възстановява в приют Богров. Ще я кастрираме, но след това няма да я върнем – с куцото си краче тя отново ще изпадне в същата страшна ситуация на глад и отчаяние. Ще я оставим при нас да се освести, да качи тегло, да стане лъскавото и хубаво куче, което се крие във всеки „помияр“. Пък след това – кой знае? Може пък нечие добро сърце да се смили над това добро момиче.

Tears of life by Vencislav Stanchev

статията ми беше публикувана преди няколко седмици във вестник култура

- - -

Наскоро на български излезе „Карта и територия“, петият роман на родения през 1956-а петдесет и шестгодишен Мишел Уелбек. Остава само дебютът му „Разширяване на пространството за борба“ (1994), първоначално публикуван в издателството на Морис Надо, 101-годишната жива легенда на френската литература, издател и редактор на Барт, Батай, Бекет, Чоран и десетки други (на български е преведена неговата „История на сюрреализма“). Скоро ще бъде възможно да се види в цялост творчеството на Уелбек и да се прочете всичко, което стои между първия епиграф в дебюта му – от Послание до Римляни 13:12 „Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината.“ – и последното изречение на наградената през 2010-а с „Гонкур“ творба: „Тържеството на растителността е окончателно”. Край, който идва след почти добронамерено присмиване над света на съвременната литература и изкуство, подир носталгичен и топъл размисъл върху кончината на промишлеността и върху преходното и съмнително овладяване на планетата от човека, който несъмнено, във фикционалния свят, ще бъде погълнат и изличен от природата, тоест, територията отново ще е само територия, а човешкото усилие ще изчезне, както изчезва в безграничността на морето образът, начертан на крайбрежния пясък (какъвто е краят на друга прочута книга - „Думите и нещата” на Мишел Фуко).

Литературното пространство между първия епиграф и последното засега изречение на Уелбек е населено от „герои“, които, според хронологията на издаване на книгите, са компютърен специалист в „Разширяване на пространството за борба“ (екранизиран през 1999); полубратя (молекулярен биолог и учител) в „Елементарни частици“ (екранизиран през 2006); чиновник в министерство на културата в „Платформата“; клонинг, комедиант и шоумен във „Възможност за остров“ (режисиран от самия Уелбек през 2008) и визуален артист в „Карта и територия“. Могат ли тези „герои“ да бъдат сметнати за „личности“? Могат, защото (и това често се пропуска, когато се пише за Уелбек) прекомерната им отчужденост (те са самоосъзнати кръгли нули), описана без свян и премълчаване, като аутопсия, предизвиква емпатия и състрадание. От друга страна, мирогледът им, силовите полета, съставящи съзнанието и желанията им, принадлежат на цяло едно поколение. Да, те биха могли да се приемат за личности, но от друга гледна точка, не са нищо друго, освен пасивни елементи на историческия процес. Техните мотивации и ценности ни най-малко не ги отличават от останалите им съвременници.

Аналитичното и едновременно с това силно фабулиращо писане на Уелбек – което е във френската традиция на романа, бил той и философски, по линията на Волтер, Дидро, Сад, донякъде реализма на Балзак, Юисманс, Селин, Камю, Сартр, но е и с американско влияние от Х.П. Лъвкрафт и Брет Ийстън Елис, с руско от Достоевски, с песимистично от Шопенхауер, с позитивистично от Конт – смущава и привлича с паресията си. Сиреч, с откровеното изричане на „истината“ или на истината - зависи от четенето - за едно пост-Едипово западно общество и за времето на постполитическата ситуация, която се характеризира с вероятно напълно дискредитирани лозунги и пожелания за разбирателство на всички нива. От държавни до междучовешки. При Уелбек няма политическа, религиозна, полова или каквато и да е коректност. Говоренето ребром, без заобикалки и упойки за това, че всичко човешко може да бъде сведено до пазарни и телесни транзакции, не е рутинна провокация, защото има и друг патос, ако читателят му се довери, зад привидния шок и повод за скандал.

Тази цинична редукция, тази ерозия на социалното се е случила, в интерпретацията на Уелбек, заради прекомерната свобода, поради крайната пазарна, а оттам и човешка либерализация. Затова отсъстват и символни авторитети, и стабилни йерархии. Това, че не са налични символни авторитети, не значи, че има автентична еманципация. Как би могло да има, когато перверзията е норма, изключението е правило, анархията е институционализирана, а императивът да се забавляваш, включително и сексуално, води до атрофия на желанието и скъсване на човешките връзки. Приятелството, семейството, домашният съюз дегенерират до обикновени трудови и търговски асоциации - и се дезинтегрират. Когато задоволяването на нуждата, според капиталистическата „метафизична мутация“, както я нарича Уелбек, стане единствено материална пристрастеност, тя е окончателно незадоволима - и води до порочна безкрайност. Липсват устои, умереност и табута. Как тогава да се трансгресира, пита Уелбек? Как да съществува уталожена сладост и свобода? Подобна социална игра дехуманизира. Цивилизация, която мисли, че границите ги има единствено, за да бъдат прекрачвани, провокира нарушаването на нормите. А общ закон не съществува. Освен, разбира се, този на неолибералнатата парична стойност на живота и стигматизирането на грозотата, старостта и бедността. Затова центробежността на отделната „личност“ или „герой“ е някак неизбежна. „Мога само да ги установя, казах си, проявленията на света; подхождайки емпирично, добросъвестно, аз ги установявам; не мога да направя нищо друго, освен да ги установя.“ пише Уелбек в „Платформата“.

За еуфоричните си читатели и фенове Мишел Уелбек е предсказател и идеален диагностик на настоящи заболявания. За мнозина критици е черноглед сексист, мизантроп, расист, даже и перверзен фашист, колкото и да е трудно да се каже кое в изкуството е ирония, свобода на словото или откровена писателска нездравословност. Отделно продължава да виси обвинението, че му липсват класически стил и стилизираност, макар да е очевидно, че неговият почерк е друг, иначе нямаше да го има пасажа във „Възможност за остров“, в който писането на Набоков е дефинирано като „глетаво тесто“, а той самият - като „посредствен и превзет псевдопоет“. Уелбек пише като с рентген, оголвайки „нещата такива, каквито са“. Отказът от разиграване на стъклени перли е стратегия, естествено.

Той систематично и интензивно изяснява механиката на капана, който е щракнал, и последствията от него. „Изгубеното царство“ е заглавието на част първа на „Елементарните частици“ и за него това е Западът днес, без илюзия за „възвърнато време“ или „намерен рай“. Затворена в поредната си злокачествена „метафизична мутация“ система, която, според законите на термодинамиката и ентропията, скоро ще достигне топлинна смърт.

Хората на Уелбек са лишени от своите алибита, откъснати са чрез прозрението си от по-ранните големи човешки убежища – като Бога и разума, против волята си са запокитени в безпределна самота и осезават трагично своята спойка с прекалено ясно разбираемия свят, който за тях е изначално пуст и необоснован. По-голямата част от „героите“ му са безучастни мълчаливци, които не правят нищо. Остаряват, без да съзряват. Подвластни са на „картата“, загубили са естественото свързване с „територията“. Бездомни са. Не могат да се понесат по течението на всеядния лайфстайл с неговите вечно обновявани каталози, фалшиви реклами, ефимерни продукти, не могат да бъдат задоволени и щастливи от отредената им роля на консуматори. Изплъзва им се подобна роля и идентичност. Дори „нещата плачат”, дори консуматорите плачат, когато не жадуват или не могат да се адаптират и включат в експлоатационния режим на настоящето. И отхвърлят дискредитираните еднократни илюзии, привидности, симулакруми и миражи. Търсят нови места за споделяне и пълноценност, за щастие и любов, но те се оказват нестабилни и продължават да фрагментират, да не сближават. Ню ейдж е немощна и предварително обречена реакция на реалното страдание, породено от психологическия, онтологичен и обществен разпад, той е мощен призив за смяна на парадигмата, който сякаш е утопично да бъде осъществен спрямо актуалното състояние на човешката участ. Суинг клубовете, проституцията и секс туризмът, други „героични“ решения за спасение – всички те по презумпция не заменят липсата на автентична интимност. Те са фрустриращо фиаско и пълен провал.

Уелбек удържа сериозността в разказването за безцелното брауново лутане на лишените от каквато и да е маска персонажи, съблечени до пулса на своята болка. Те не са обезличени игрови структури. В тях има инвестиран етос и логос, но и патос, при това не в постмодерен реторически и авторефлексивен ключ. Уелбек не практикува дистанцирана писателска плетеница от засъхнал, цитиращ и премислен песимизъм. Определено не е пресметлив философски и прозаичен администратор. От страниците лъха неподправена скръб от мултиплициращата се безизходица. Французинът пише „за ангелите като за ангели и за лайната като за лайна“, следвайки съвета на модернистки жизнерадостния, въпреки „Черна пролет“, Хенри Милър. Пише и за сълзите като за сълзи.

В пространно интервю за „Перис Ревю“ той казва по повод „Възможност за остров“, че „Онова, което исках най-много, беше да напиша сцени, които са, както вие казвате на английски, “heartbreaking”, сърцераздирателни. Наистина исках да ми се получат тези сцени преди всичко друго… Защото това е нещото, което най-много обичам в литературата. Например, последните страници от „Братя Карамазови“: не само че не мога да ги чета, без да заплача, ами дори не мога и да помисля за тях, без да заплача. Това е нещото, от което се възхищавам най-много в литературата, способността й да ви накара да заплачете. Има само два читателски коментара, които ценя истински: Това ме накара да заплача и Прочетох го за една нощ. Не можах да спра.”

Когато е нападнат от американски университетски преподавател, че не го е грижа за хората, даже и за собствените му читатели, Бекет, припомняйки си инцидента в елегантен и стар парижки хотел, избухва и крещи: „Пука ми за човечеството! Пука ми!“. Уелбек също го е грижа за човечеството. „Тази книга се посвещава на човека“, е последното изречение в „Елементарните частици“. Поантата, след дълга поредица дълбоки сондирания, кръвопускания и болезнени прорези в ядрото на човешките индивиди, е, че за да се намери изход от преповтарящата се и вечно завръщаща се безизходица, трябва да се променят самите условия за възможност на човешкото. И затова не е нужна „метафизична мутация“, не трябва да се установи нещо различно от капитализма и неолиберализма, не е необходима платформа или идеология, защото трансформацията и окончателната метаморфоза ще се осъществят на биологическо и генетично ниво. „Човечеството трябва да изчезне и да отстъпи място на нов човешки род, безполов и безсмъртен, преодолял индивидуалността, разединението и понятието за бъдеще.“ В крайността си патосът на Уелбек няма граници. Това, в хода на наратива на тази и на останалите истории на писателя, е логичен биополитически извод. И изход.

Но в постапокалиптичния „Възможност за остров“ се срещаме с безсмъртния клонинг Даниел, който, въпреки преимуществата на тялото и организма си, на безконечния „нов живот“ пред него, се чувства ограничен. „Героят“ отново е алиениран. И е сам за себе си остров, който мечтае свързване и разговор, копнее за диалог и среща. Желае да е част от архипелаг. Ущърбен е, ощетен е, защото му липсва партньор. „Бих казал, че въпросът за това дали любовта все още съществува играе в моите романи същата роля, каквато играе и въпросът за съществуването на Бога в романите на Достоевски.“, казва Уелбек в интервюто за „Перис Ревю“. И въобще не се опитва да скрие парадокса, логическия double bind, че пише едновременно и за изличаване, и за преутвърждаване на човека, което може да бъде обяснено най-добре със собствените му думи.

Уелбек мисли за себе си като за „част от великото семейство на Романтиците“, макар и романтикът да не може да е това, което е бил някога, защото „наскоро четох „Демокрацията в Америка“ на Токвил. Сигурен съм, че ако вземете, от една страна, един романтик от старата школа и, от друга страна, онова, което Токвил предсказва, че ще се случи с литературата при развитието на демокрацията – а именно, приемането на обикновения човек като основна тема, силен интерес към бъдещето, използване на по-реалистичен речник – то бихте получили мен.“ Той определя романтика като „някой, който вярва в неограниченото щастие, което е вечно и възможно веднага. Вяра в любовта. Също вяра и в душата, която е странно упорита при мен, макар че никога не преставам да твърдя обратното.“

И той споделя това не само за да провокира.

Бел. ред. Издателство „Факел Експрес” е представило на български „Платформата” (превод Александра Велева, 2004), „Възможност за остров” (превод Галина Меламед, 2006), „Елементарните частици” (превод Красимир Петров, 2010), „Карта и територия” (превод Красимир Петров, 2012).

Стефан Иванов

Монолог на Вселенската Душа

Хора, лъвове, орли и яребици, рогати елени, гъски, паяци, мълчаливите риби, обитаващи водата, морските звезди и даже тези, които не могат да бъдат видяни с очите – всичко живо, всичко живо, всичко живо, свърши печалния си кръг и угасна… Вече хиляди години земята не носи ни едно живо същество и тази бедна луна напразно пали своя фенер. На ливадата не се събуждат с вик жерави и майски бръмбари не жужат в липовите горички.
Студено, студено, студено. Пусто, пусто, пусто. Страшно, страшно, страшно.

Пауза.

Телата на живите същества потънаха в праха и вечната материя ги превърна в камъни, вода и облаци, а душите им се сляха в една всеобща вселенска душа – това съм аз…аз…В мен е душата и на Александър Велики, и на Цезар, и Шекспир, и Наполеон, и на последната пиявица. В мен съзнанието на човеците се сля с животинските инстинкти и аз помня всичко, всичко, всичко, и всеки живот преживявам в себе си отново и отново.
Самотна съм. Веднъж на сто години отварям уста, за да говоря и моят глас се носи унило в тая пустош, и никой не го чува… Не ме чувате и вие, блатни огньове…Призори се раждате от гнилото блато и блуждаете без мисъл, без воля, без трепет на живот. За да не допусне възникването на живот във вас, бащата на вечната материя, дяволът, неуморно произвежда обмен на атомите в огъня, в камъните и водата , и вие се мените непрестанно…Във вселената постоянен и неизменен остава само духът.

Пауза.

Като пленник, захвърлен в дълбок, пустинен кладенец, аз не знам къде съм и какво ме чака. Знам само, че в упоритата, жестока битка с дявола, родителя на материалните сили, ми е съдено да победя и едва тогава материя и дух ще се слеят в прекрасна хармония, и ще настъпи царството на световната воля. Но това ще бъде чак когато, след дълги и протяжни хилядолетия, бавно и полека, и луната, и светлият Сириус, и земята се превърнат в прах… А дотогава ужас, ужас…

- - -

ПОКАНА ЗА БДЕНИЕ

До всички зрители и почитатели на ТР Сфумато,

Съюзът на Европейските Театри /UTE/, в който Сфумато членува, инициира международен проект АТЕЛИЕ 200 с цел почитателите на театралната магия да стъпят на сцената, да участват на живо в създаването на творба – ръководени от опитни професионалисти.

Скъпи приятели,
почитатели на театъра, като духовна територия,
през годините ние сме ви посрещали в нашия дом Сфумато,
срещали сме вашите изпълнени със светлина погледи и сме ви безкрайно благодарни,
че ви има,
че сте с нас,
че не сме сами в нашите изпитания на човешката душа.

Сега ви каним в едно истинско съпричастие с един от най-вълнуващите текстове на световната драматургия – монолога на Вселенската душа от пиесата „Чайка” на Чехов.
Това е като да ви поканим на бдение или протестно шествие в защита на някаква велика кауза. А каква по-велика кауза може да има от Душата, която непрестанно се бори с материалното.
Вярваме, че всички вие, които изповядвате театъра не като забавление и разтуха, а като Църква, ще се отзовете на нашата покана.
БДЕНИЕТО ще се състои от две фази:

ПЪРВИ ДЕН – 23 юни, събота. От 10.00 до 14.30 часа.
Зала Сфумато, запознаване с проекта и текста
Работа с композитора Асен Аврамов и режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев.

ВТОРИ ДЕН – 24 юни, неделя. От 10.00 до 18.00 часа
Извозване с автобуси до сметището в Суходол.
Самото БДЕНИЕ в сметището, което ще бъде заснето от екип кинематографисти.
Обяд, който ще бъде осигурен от организаторите.
Връщане с автобуси до Сфумато, след края на акцията.

Акцията е безсребрена – единственото, което можем да ви дарим ще бъде диск с малкия филм, който ще се получи като резултат от нея.

Срок за заявки за участие: 31 май 2012 година при Рада Баларева - sfumato@mbox.contact.bg

Заявката е писмена /с обикновена или по електронна поща/ и трябва да съдържа името, възрастта, професията и координатите на кандидата.
Право на участие имат жени и мъже – театрални любители и студенти от всички възрасти и професии.
Утвърдените за участие в ателието трябва да се явят на 23.юни в 9.45 часа в ТР Сфумато /София ул. Димитър Греков № 2/ с научен текст.

Второ видео от предстоящия дебют на бруклинската група Friends. То е към песента Mind Control и е режисирано от Хиро Мурай. Албумът Manifest! излиза на пазара на 4 юни през лейбъла Lucky Number. Повече инфо за Friends + предстоящи дати тук .

Уважаеми приятели,
Приключи конкурсът за пътеписи на Poblizo.com “Къде бях? Какво видях? 2012″. Благодаря на всички автори, които разказаха за пътешествията си и разведриха дните на читателите на сайта.

Номинации на журито за голямата награда (изброени по реда на публикуване):

Росен Желев за 10 дни в Дубай (част 3)
Таня Рангелова за Балчик
Румяна Стоянова за С реверанс към миналото, с мисъл в настоящето
Йолана Колева за Докосване до Италия (част 1) ; Докосване до Италия (част 2) ; Докосване до Италия (част 3)
Наталия Бояджиева за Родени в Китай
Ани Атанасова за Мадуродам, Хага
Емилия Милушева за Последната Шангри-Ла (част 1) ; Последната Шангри-Ла (част 2)
Pateshestvenichkata за Моята сбъдната мечта - круиз
Антония Иванова за Другият начин да пътуваме
____________________________________________________________________________

Победителят, избран от журито е:
Йолана Колева за Докосване до Италия (част 1) ; Докосване до Италия (част 2) ; Докосване до Италия (част 3)

и печели голямата награда, предоставена от спонсора

2 нощувки със закуски, за двама, в петзвездния хотел със СПА център Св.Спас, Велинград.
Балнео спа хотел Свети Спас - най-новият петзвезден балнеокомплекс във Велинград, изцяло захранен с минерална вода. Хотелът е разположен в едноименната уникалната местност, на края на града, в долината на река Чепинска. Близо до хотела е най-големия минерален извор в града - Радонова баня и едно от чудесата на българската природа - карстовият извор Клептуза - най - големият карстов извор на Балканите.

Включват се: застраховка, туристически данък, ползване на басейни с минерална вода, джакузи и топило с минерална вода, сауна, фитнес, парна баня, релакс зона, интернет, паркинг, ДДС.
* Спечелилият наградата може да избере датата за 2-те нощувки за периода между 1-30 юни 2012 г.
___________________________________________________________________________

Победителят, избран от публиката е:
Цветелина Георгиева (със 111 гласа) за На Сирница в Турия и печели MP3&MP4 плеър SANG DM1810 2GB, FM радио, със слушалки, предоставен от
Jabse Private - Анонимно търсене в интернет - без логване, проследяване, бисквитки и реклами.

Честито на победителите и до нови срещи! :)

Тази снимка показва истинското състояние на духа ми след TEDxSofia.
Някак си винаги се получава. Поне, където съм била.
Става така, че забравяш за всичко и оставаш с мечтите и идеите си.
Състояние на духа, което те кара да летиш.
Въпросът е как след този полет на душата и мислите
да не паднеш в калта на ежедневието.
Лично аз се опитвам да запазя силата на идеите
и споделените преживявания.
Споделяйки идеите си със съмишленици или сродни души
и търсейки по-добрата страна на нещата.
И планирайки нови TEDx събития.
Така че от нас зависи дали ще съхраним Силата на X
за ден, за два или за повече. А най-добре завинаги.
С пожелания за сбъдване на Х идеи
и среща с Хора, носещи вируса на Х.

Filed under: За душата, TED - Ideas worth spreading Tagged: Ideas worth spreading, TEDx, TEDxSofia, The power of X