Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

август 03, 2015

Свиване

Смартфони на лизинг за нови клиенти - вече и от VIVACOM  

Смартфони на лизинг за нови клиенти - вече и от VIVACOM
VIVACOM обяви, че от началото на август започва да предлага възможност за купуване на смартфон на изплащане и за новите…
Свиване

Sony Xperia C5 Ultra има 6-инчов дисплей без рамка и 13 МР селфи камера със светкавица  

Sony Xperia C5 Ultra има 6-инчов дисплей без рамка и 13 МР селфи камера със светкавица
Sony официално представи новия си фаблет Xperia C5 Ultra, който, както се очакваше, предлага впечатляващ дисплей без рамка и пълен…
Свиване

Sony Xperia M5 има 21.5 МР камера с 0.25-секунден хибриден автофокус  

Sony Xperia M5 има 21.5 МР камера с 0.25-секунден хибриден автофокус
Sony официално представи новия си мощен камерафон Xperia M5, който разполага с нов 21.5 МР сензор с Hybrid Autofocus, който…
Свиване

Nokia продава навигацията HERE на Audi, Daimler и BMW  

Nokia продава навигацията HERE на Audi, Daimler и BMW
Nokia стартира седмицата с голямата новина, че се е споразумяла за продажбата на навигацията си HERE. Купувачите са консорциум от…

август 02, 2015

Свиване

Всичко, което научих за 15 години в преследване на “мечтаното тяло”  

От тази статия ще разбереш

  • Коя съм аз и какво имам да ти кажа;
  • Какво научих от всичките си трансформации, през които минах в течение на 15 години (дебела, слаба, атлетична). И да - ще имаш възможност да видиш повечето от тях;
  • Полезни съвети и предупреждение за възможните грешки, които можеш да допуснеш, опитвайки се да промениш себе си;
  • Защо е важно да се обичаш и какво представлява здравето.

Да се запознаем

Здравей!

Ако не сме се срещали до този момент, то редно е да се представя.
Ако пък си от хората, с които сме се засичали през годините, то вероятно имаш представа от моя път. А няма да е чудно, ако именно ти имаш частичка принос за моята промяна. Благодаря!

Казвам се Вероника и зад гърба си вече имам 15 години преследване на „мечтаното тяло“ (считано от 2000 година).
Занимавам се активно със спорт от 2007 година, а от 2009 съм част от обществото на BB-Team.

Минала съм през много етапи – от безумни диети с гладуване, през пълно изтощение с безкрайно кардио до тренировки с тежести, залитане по „поредната мода“ и привличане към крайности.

По настоящем съм част от екипа на BB-Team, автор в изданието и инструктор по водна аеробика. Успоредно с това се занимавам усилено със самоусъвършенстване в областта на фитнеса, храненето и рисуването.

Грешала съм много – дори не мога да преброя колко точно. Много. Падала съм, ставала съм, връщала съм се назад.
Била съм в омагьосан кръг и съм успявала да изляза от него.
С годините се научих да мисля повече, а натрупаният опит допринесе за възможността да имам по-добра преценка.

Тук съм, за да:

  • споделя своя опит от тези 15 години и посоча грешките си, за да не допускаш същите;
  • ти помогна, ако имаш нужда от мотивация, подкрепа или просто друга гледна точка;
  • ти напомня, че здравето, самочувствието и добрият външен вид рядко се крият в крайностите.

Не ти обещавам, че прочитайки статията, ще постигнеш мечтаното тяло.
Не ти обещавам, че моят опит ще може веднага да ти посочи грешките, които допускаш.

Но ти обещавам, че:

  • ще бъда откровена;
  • ще споделя 100% личен опит, пречупен през призмата на сегашните ми познания;
  • аз и останалата част от екипа на BB-Team ще сме насреща, ако имаш въпроси.

Не знам всичко, не претендирам за това. Старая се да се уча бързо и да помагам, когато мога, защото вярвам, че когато даваш – ще получаваш.
Не приемай думите ми за чиста монета – вслушай се и в собствените си усещания, а ако трябва – чети допълнително и проучи нещата, които ще ти споделя.
Няма да има сензации, нито гръмки твърдения, а нещата такива, каквито съм усетила.

Да започваме!

Мнението на обществото – мотивация или психически тормоз

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

Всеки има някаква причина, поради която е решил да промени себе си.

Аз бях дебела – на 12-13 годишна възраст бях достигнала 94 кг (обездвижване, прекалено много храна и то от не съвсем подходящи източници и упорит отказ да се вслушам в това, което ми говореха родителите).
На тази възраст не съм осъзнавала, че затлъстяването ми е фактор, който рано или късно би отключил здравословни проблеми, ако не предприема нещо.

Мотивацията ми за промяната не беше вътрешно желание (не и в началото), а беше продиктувана от мнението на околните.

След 15 години мога да кажа това:

  • Хората могат да бъдат много груби в изказванията си и да не осъзнават какви последствия биха имали думите им (независимо дали имаш наднормено или поднормено тегло);
  • Мнението на обществото най-често може да повлияе по два начина: или да ти даде страшно мотивиращ старт (въпреки по-грубата му форма) и да вземеш нещата в ръце, или да задълбочи проблема ти, като те накара да се затвориш в себе си.

Ако се намираш в такава ситуация, то те съветвам:

  • Не изпадай в депресия и черни мисли – всичко може да се промени, но трябва да започнеш от някъде. Вглъбяването в себе си не е успешният избор;
  • Мотивирай се за промяна, но наистина трябва да разбереш, че го правиш именно за себе си, а не заради някой друг. Инвестираш в здравето си;
  • Ако нямаш 18 години, говори с родителите си и потърсете мнение на добър специалист;
  • Ако имаш здравословни проблеми, консултирай се с личния си лекар преди да предприемеш своята промяна.

Тялото, което ти искаш или тялото, което искаш другите да харесат

Хубаво си искаме ние мечтаното тяло, но знаем ли наистина чия е мечтата?
Твоя ли е или е на околните?

Защото често различни медии (списания, модната индустрия, телевизия и т.н.) налагат образи на красота, идеал за перфектната фигура, конкретни мерки, в които „трябва да се впишеш, ако искаш да си харесван/а“.
Защо да се опитваш да си 49 кг, ако си високо момиче и знаеш, че за да постигнеш подобно число на кантара, ще трябва да гладуваш и да си причиниш редица проблеми от здравословно естество?

Дълго време се опитвах да се впиша в „общоприетото“ и се борех срещу това, което ми е дадено.
Дълго време преследвах някаква цел, но тя не беше моята. Осъзнах го може би на десетата година. Защо да чакаш 10 години?

  • Помисли дали тялото, което искаш да постигнеш е това, в което ще се чувстваш добре;
  • Прецени дали няма да застрашиш здравето си чрез действията си;
  • Поставяй себе си на първо място, защото именно ти живееш в тялото си.

Съжалявам, но визията е променлива

Често се случва човек да се бори за някакви резултати и в един момент да ги постигне.
После обаче нещата вземат своя обрат и визията не е същата.
И няма как да бъде, защото тя не е константа и се влияе от толкова много фактори – години, физическа активност, стрес, емоции, околна среда и прочее.

Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре ще е за теб.

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

  • Вместо да преследваш цял живот един идеал, се съсредоточи в намирането на баланса, който ще ти помогне да се чувстваш добре в тялото си през различните периоди;
  • Дори и да настъпват моменти, в които няма да се харесваш, не забравяй, че те също не са константа! И това ще мине. Важното е, когато паднеш от колелото, да не оставаш на земята – стани и се качи отново;
  • Колкото по-малко тормозиш тялото си, толкова по-вероятно е да поддържаш добра визия и здраве за по-дълго време.

Изпадах в крайности – гладувах до припадък, а след това се нахвърлях върху храната, крещейки за енергия. Разбира се, че настъпваше йо-йо ефект и краткият момент, в който бях успяла да се впиша в онези, „задължителните“ мерки бързо се изпаряваше.

В последните години смея да кажа, че визията, която искам, е налице през по-голямата част от времето.
Какво се промени?

  • Не изпадам в крайности (не гладувам, не преяждам, не се „потрошвам“ от тренировки, старая се да тренирам умно);
  • Свикнах с мисълта, че няма как да поддържам топ форма целогодишно. Не се притеснявай – дори и идолът ти не го може.

Не забравяй и още нещо:

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

Самата ти представа за идеалното тяло, което искаш да постигнеш, не е константа!
Днес може да искаш да изглеждаш по един начин, а след време – разбиранията ти изцяло да се променят. Важно е да се стремиш към това, което ще те накара да се чувстваш наистина удобно в тялото си. Да си себе си.

Ти VS ти: сравнявай се със себе си, а не с другите

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

След 15 години ще кажа: мога го! Определено мога да НЕ се тормозя, че не изглеждам като любимата си състезателка. Да не се упреквам, че нямам ниският процент мазнини, на който излизат състезателките по фитнес и културизъм.
Да не унивам от факта, че нямам мускулната маса на онази културистка, която е избрала да жертва много, за да изглежда така. Висока цена, която аз няма да платя.

  • Прецени за себе си: любителски ли искаш да оформяш тялото си или целта ти е на по-високо ниво? Знаеш ли каква е истината за плочките;
  • Сравнявай се само и единствено със себе си – следи твоя прогрес и се радвай на успехите си;
  • Ако си трениращ любител – не се стреми да подражаваш на професионалните спортисти, защото така няма да бъдеш в хармония. При тях нещата са строго специфични и те са избрали пътя си. Твоят е друг.

Гледай целия пейзаж, а не само отделна част от него

„Еее, не, виж какви огромни крака имам!“
„Ох, този бицепс няма ли да порасне вече?“
„Как постигат талия 60 см? Ребрата ли да си извадя? Ще се побъркам!“

Стоп! Не искам да съм груба, но наистина – спри веднага, ако преоткриваш себе си в тези думи.
Да не би да си само крак?

Отърси се за миг от досегашните си мисли и погледни целия пейзаж – цялото ти тяло, защото ти си това тяло.

Не на всяка жена ще отива да има талия от 60 см и не всяка жена може да го постигне. Моята в момента е 74 см и по-прекрасно не съм се чувствала.
Не на всеки мъж ще подхожда да има 50 см ръка, защото по-важна е цялостната хармония и съотношение между отделните части на тялото.

  • Когато преследваш дадена визия, не гледай само едно звено, а всички заедно;
  • Не пренебрегвай умишлено дадена мускулна група, тренирайки непрекъснато друга, защото така ще рискуваш да си направиш нежелани дисбаланси (които няма да са проблем само на визията, а ще станат предпоставки за контузии и изкривявания, за отслабване на звена и т.н.).

За кантара, сантиметъра и „онази таблица с идеалните пропорции“

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

Време е да спреш да се стряскаш от кантара, когато ти показва повече или по-малко от желаното тегло.
Не всичко опира само до числото, на което се спира стрелката.

Няма да ти се отрази лошо, ако спреш да надничаш в таблици с идеални мерки, които отчитат само данни като ръст, тегло и обиколки.
И знаеш ли защо?

Защото те може да служат като някакъв ориентир, но всъщност не ти казват нищо. Сами по себе си числата не определят визията ти.

Можеш да изглеждаш абсолютно различно на едни и същи килограми и това е резултат от телесния ти състав и съотношение най-вече между мускули и мазнини.

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

Кантарът не може да ти каже колко от сваленото или каченото тегло са мускули или мазнини.

Какъв е смисълът да се радваш, ако:

  • Искаш да сваляш тегло и стрелката показва 10 кг по-малко, но по-голямата част от тях е активно тегло? Това няма да помогне да изглеждаш по-добре, нито да се чувстваш по-добре, защото целта ти е да сваляш основно излишните мазнини;
  • Искаш да качваш тегло и се радваш на тези +10 кг, но по-голямата част от тях са... мазнини? Какво като тежиш повече, след като вероятно няма да се чувстваш по-добре? Да, бицепсът ти вече може да е 45 см, но замисли се – колко от тези см са активно тегло, каквато може би е била целта ти.

Това го разбрах на доста по-ранен етап, за което се радвам:

  • Не позволявай на кантара и сантиметъра да управляват живота ти, емоциите ти, настроението ти;
  • Нека ти служат като ориентир за развитието, но не се мери ежедневно;
  • Не се опитвай да влезеш в идеала на някакви таблици, които не отчитат съотношение между мускули и мазнини.

И още нещо:

  • Мускулите са си мускули. Мазнините са си мазнини. Не можеш да превърнеш едното в другото;
  • Дори и да искаш да сваляш тегло, не се плаши от това да тренираш целенасочено мускулатурата си (най-често срещано опасение при жените).

За храненето, тренировките и мислите

Вярно е – казах, че ще споделя всичко, което съм научила през годините, но темата за храната, тренировките и емоциите е толкова необятна, че няма как да обхвана всичко научено в една статия.

Не и ако искам да не си навличам яда ви, когато видите дължината на материала (който и без това заплашително нараства...).

Ето защо ще се спра на най-основните моменти, а останалото ще продължим да споделяме като отделни статии в изданието, което се стремим да правим и сега.

Храната. Ах, храната!

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

Страхувала съм се от храната до степен, която не пожелавам на никой.
Имало е моменти, в които бях обсебена от мисли за нея – какво да ям, защо да го ям, кога да го ям, ще напълнея ли веднага, „Защо го изядох това?“, „Как да се накажа сега?“, „Ох, Веронико, не трябваше да го правиш!“.

Много дълъг период, който ограби тялото ми и допринесе за задълбочаване на различни проблеми.
Радвам се, че това е в миналото.

  • Храната не ти е враг, а приятел, с помощта на който може да поддържаш добро здраве, визия, себеусещане;
  • Няма универсален режим, няма една диета, която да е подходяща за всички и колкото по-рано го разбереш, толкова по-добре;
  • Това, че един подход работи добре за някой не значи, че ще работи добре и за теб – хората сме с различен начин на живот, цели и активност. Няма как лице, което има изцяло физическа работна седмица + 5 силови тренировки да се храни по същия начин, както някой, който има седяща професия и едва намира време за 2-3 леки тренировки на седмица;
  • Не разглеждай храната като „разрешена“ и „забранена“, а като такава, която дава нещо полезно на тялото или такава, която не носи позитиви. Ясно е, че ако искаш добро здраве, е добре да наблягаш на храните от първата група и да ограничиш тези от втората;
  • Не решавай проблеми от емоционално естество чрез храната. Ако нещо те тормози, опитай се да го разнищиш, а не да заравяш глава в хладилника;
  • Диетата не бива да се приема като нещо с начален и краен срок, а като начин на хранене, който те кара да се чувстваш добре в кожата си;
  • Не вярвай на всичко, което прочиташ в интернет, защото днес всеки има достъп и може да пише какви ли не митове. А митовете в тази област са много (Да, знам, че „не бива да се ядат жълтъците на яйцата“. Да, чувала съм и за твърденията, че „кардиото е успешно само, ако е правено на гладно“. Митове и предаване на неправилна и извадена от контекста информация);
  • Не се хвърляй на драстични режими и не изпадай в крайности (като например да изключваш напълно мазнините от менюто си, да наблягаш основно на въглехидрати и / или да свеждаш белтъчините до минимум);
  • Не се стреми да опиташ всеки нов начин на хранене, за който прочетеш или пък който се е оказал поредната мода;
  • Разликата между лекарството и отровата е в дозата;
  • Начинът ти на хранене МОЖЕ да бъде едновременно: полезен, вкусен, разнообразен, доставящ наслада и... да ти помага да постигаш целите си. Не си мисли, че мечтаното тяло се случва само чрез скучен, еднообразен и безвкусен режим.

И знаеш ли какво още?

Ако всичко това не ти стига и искаш още информация, следи редовно раздела със статии за хранене, където споделяме новости в областта, личен опит и рецепти.

Тренировки. Или не – нека го кажем „движение“

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

Храненето е голяма сила – факт. Знаеш ли за приказката, че 70% от успехите идват от кухнята, а останалите 30% - от тренировките?
А знаеш ли за простичкото: „Abs are made in the kitchen” (“Плочките се правят в кухнята“)?

Всичко това е вярно, но не прибавиш ли в уравнението добре прецененото за теб движение, нещата няма да бъдат пълноценни.

Движението е здраве, а тялото ти е способно на много.

Знаеш ли, че в началото на моя път аз...
...не обичах да се движа?

Най-добрата ми приятелка се опитваше да ме научи да заобичам движението – започвахме с малки стъпки, защото дори те ми се струваха непосилни.

Сякаш съм била друга – в момента спортът заема огромна част от живота ми. Той Е животът ми. Как е възможно да не съм обичала да се движа?

Ето основното, което научих за тези 15 години:

  • Намери тази физическа активност, която те кара да се чувстваш добре и чрез която постигаш целите си. Не е задължително да ходиш на фитнес, за да се случват нещата;
  • Експериментирай с различни спортове, ако не можеш да откриеш себе си. Аз съм минала през кикбокс (за кратко и на изключително любителско ниво), водна аеробика (професионално), силов трибой (състезател) и културизъм (любителски, но изключително задълбочено). Знаеш ли къде открих себе си? В смесицата от 3 спорта: водна аеробика, културизъм и плуване;
  • Запомни, че и при движението няма универсален спорт, универсална тренировъчна стратегия, която да важи за всички;
  • Уточни целите си – ако искаш да се профилираш в конкретен спорт и имаш по-високи изсиквания, не се разпилявай в неща, които само ще ти пречат;
  • Не се стреми да копираш тренировъчни програми на професионални състезатели, ако не си такъв;
  • Внимавай от къде четеш информацията си и не вярвай на всичко, което чуеш. Да, „жените не бива да тренират с тежести“ е реплика, която спада към митовете, носещи се със скоростта на светлината;
  • Техниката! Добрата техника (оптималната за теб) е наистина важна – независимо дали бягаш, скачаш или си във фитнес залата. Не си позволявай грозна техника за сметка на по-големи тежести;
  • Не си мисли, че повече е по-добре. Няма смисъл да тренираш до припадък, ако не можеш да осигуриш качествено възстановяване на тялото (храна, сън, почивка);
  • Тренирай умно;
  • Ако спадаш от начинаещите и смяташ да потърсиш помощ от специалист, внимавай на кого се доверяваш, защото има „треньори“, от които трябва да се пазиш;
  • За всяка цел има по няколко пътя. Важното е да откриеш кой от тях (или комбинация от няколко) е правилният за теб и това, което искаш да постигнеш.

Преминах през много трансформации – от 94-килограмова дебелана успях да сваля 30 кг, превръщайки се в „слабо“ (според сегашните ми разбирания) момиче. После последваха няколко периода на качване и сваляне на тегло, докато не разбрах с годините, че аз искам да съм „strong”. И това не беше породено от поредната мода, чуждо влияние или нещо подобно. АЗ наистина се чувствах добре, тренирайки с тежести и качвайки активно тегло. За много хора беше (е) грешка и не одобряват това ми решение, но в крайна сметка:

  • се чувствам добре;
  • се харесвам;
  • съм здрава;
  • съм себе си.

Защо вметнах това? За да илюстрирам целта и пътищата, за които споменах. Ето, осъзнах, че искам да съм атлетична, но за тази цел пътищата НЕ са безкрайното монотонно кардио и глад до припадък. Ето защо буквално изхвърлих розовите гирички в кошчето, продадох си механичната бягаща пътека и концентрирах усилията си в подходи, които ми помагат да вървя по своя път.

За тренировките и спорта пишем (и ще пишем), защото темата е необятна, подобно на храненето.

Следи редовно тези раздели, ако смяташ, че нещо от тях ще ти бъде полезно:

Мислите, емоциите, здравето, хармонията

Държа дебело да подчертая, че не съм психолог!
А мислите и емоциите са нещо сложно, което при някои хора е прераснало в проблем, налагащ нужда от консултация със специалист.

Това, което ще кажа обаче, е че за 15 години разбрах:

  • Колкото повече се мразиш, толкова повече ще се отдалечаваш от целта;
  • Самобичуването и отправянето на негативни мисли не носи нищо положително. Нито пък го прави непрекъснатото оплакване, мрънкане и досаждане на околните;
  • Затварянето в себе си е нещо, което може да те побърка;
  • Колкото и отчайваща да ти се струва дадена ситуация, говорейки по отношение на „мечтаното тяло“, изход има;
  • Ако непрекъснато виждаш отрицателните черти в себе си, рискуваш да ги умножаваш. Цени всеки свой успех и му се радвай;
  • Зареди се с търпение – хубавите неща наистина стават по-бавно, особено ако искаш това да бъде придружено с добро здраве. Всъщност... не смятам, че „мечтаното тяло“ трябва да се постига на всяка цена и да жертва здравето;
  • За мен постигането на желаната визия върви ръка за ръка с вътрешната хармония и чувството да обичаш себе си. Плюс добро здраве;
  • Не се вманиачавай във визията си, не си създавай фикс идеи, които ти пречат да се наслаждаваш на живота;
  • Стреми се към баланс не само в храненето и движението, но и в мислите;
  • Обичай се!


Много ми харесва начинът, по който приложната кинезиология разглежда здравето на човек.

Представи си един триъгълник – всяка от страните му олицетворява структурна, биохимична и психологична част от човешкото тяло.

Ако трите страни са равни, то човек е в хармония и отлично здраве.
Ако едната страна се скъси, това оказва въздействие на останалите две и оптималното здраве се намалява.

Структурната част са твоите мускули, кости, нерви, стави, сухожилия, гръбнак – тяхната връзка и взаимодействие.
Биохимичната част е храната, защото на биохимично ниво протичат хиляди реакции.
А психологичната част е решаваща. Знаеш ли, че емоциите ни имат физиологичен отговор в тялото и чрез емоции можем да отключим или премахнем съществуващ физиологичен проблем?

Всичко е свързано. Понякога е сложно, а друг път - просто, но все пак имаме цял живот пред себе си, за да събираме информация и да постигнем така желаната хармония, към която се стремим.

Казвам ти чао, а не сбогом

Благодаря ти, че беше с мен. Надявам се споделеният ми опит да ти беше полезен и ще се радвам, ако дадеш обратна връзка.

Казвам ти чао, но в никакъв случай сбогом, защото ще продължа да търся, опитвам и споделям.

Може би един ден и аз ще падна от колелото, може би ми предстоят моменти, в които балансът ми ще бъде нарушен, сигурно ще допускам и нови грешки, но ще се постарая да стана бързо, за да продължа да поддържам хармонията.

Пожелавам си да притежавам умението да поддържам хармония. На теб също!

Може и да не ти се вярва, а може и вече да го знаеш, но ние наистина сме тук, за да ти помогнем.
Не претендираме, че знаем всичко, но учим бързо и обичаме да виждаме как хората постигат целите си

Всичко, което научих за 15 години в преследване на

Прочетете и тези полезни материали:
Тузлата - място с история и дух
Знам как да се храня и тренирам, но...
Периодичното гладуване - защо някои жени трябва да внимават с него
Тренирай умно!
Къде отиват мазнините, когато отслабваме?
Червена леща
Проблемът със статии за хранене в масовите медии
Свиване

Тома Марков: Дует и VAT’69  

(п о е м а)

Според новите правила. И с VAT’69. Мястото за пушене – ЕЛЕНА и КОНСТАНТИН

EЛЕНА:
Сутрин, винаги гледаш да се наспиваш бързо и да ставаш рано – пет-шест часа ти стигат. Станали са ти абсолютно достатъчни. Въпрос на навик. Вероятно. Най-вероятно! Много от хората си мислим, че като си барман, спиш по цял ден, но така ти минава животът, който сам по себе си си е смъртоносен, но нищо, и ти мислиш, че пропускаш най-добрата част? Тук!
КОНСТАНТИН:
Така е. Но откакто ти вече имаш куче, всичко е влязло в неговия ритъм. Сутрините са като ритуал – винаги е едно и също. И ти напоследък се будш рано, сменяш водатата на кучето, извеждаш го по разходки и после денят може да започне. Тук. А аз и до момента си ги пазя татуировките, спомняш ли си ги, те са свързани с един определен период, всяка от тях отговаря на нещо от всичко, през което минах, нещо в което вече едва ли има живот… Те, някак обаче продължават, живеят… Не съм покрил нито една до сега и не съжалявам за нищо – значението на татуировката може да се променя с теб. Следя все така това изкуство, тенденциите, историята, как е било преди. Харесва ми, дори тези дни, докато те нямаше, от първият – та до трийсет и първия – взех, че си направих още няколко… КРИМ. Пиле. Роза…
ЕЛЕНА:
Е, нищо! Какво да се прави? Поне каквото и да извършиш, никога няма да бъдеш като повечето останали – паяк на едната ръка, скорпион на другата и с мечка върху гърдите… Една от приятелките ми оня ден си татуира на циците двете маски, символизиращи театъра, и натуралистично сърце между тях, представяш ли си я, как един ден ще кърми? Повечето от моите големи татуировки са ми от последните няколко дни, но сега малко ще почивам. Започна много да ме боли, някакво пренасищане се получи. Бях тръгнала от краката, сега вече бройката понарасна. Искаш ли да играем на една игра – гледаме хората, които ще минат в краката и отгатваме какви са им очите… Как ти се струва? Човек винаги трябва да опитва нови неща. Още повече когато толкова дълго е играл онази игра – ЕДИН ДЕН, ДВА ДЕНА – много малко хора знаят истинските правила на тази игра, а те са прости, условието се явява един път и, само по себе си, си е цяло блаженство – та значи, те са двама и са заедно, и единят винаги да бъде на щрек, да е избран за общ защитник, ако единят взима наркотици, другият трябва да присъства и да бъде с напълно трезва глава, ако другият пада, единят винаги остава изправен, ако единят от двамата е болен, другият винаги е здрав, това е важното, никога и двамата да не се потдават на изкушенията, или проблемите си, в един и същи ден… Иначе, казвам ти, всички вечно ме питат, дали няма да съжалявам някой ден. Какво да им кажа? Харесвам как различните системи на реалността в един момент внезапро се напасват и всичко се припокрива. Може и да съжалявам един ден в неопределен размер, но пък съжалението винаги ще ми напомня нещо важно – как съм започнала, как съм живяла, каква съм била и през какво съм минала, за да пристигна и, ако съм в настроение – Харе, Кришна! Ако има друго – Харе, чао… По какъвто и да е начин, поради каквато и да е причина – дори и след така дълго проточилата се обща близост с онези двама футболисти от ЦСКА. Тук съм. Винаги съм тръгвала – винаги съм пристигала… Каквото и да правиш, все някога ще понечиш да си сипеш вода – всичко тече, без да се променя, отречи го… Човек трябва да е точно толокова голям, че без напрежение и с удоволствие да износва дрехите си. Тук сме и това няма особено значение, нали вече сме наясно? Колко е хубаво, не мислиш ли! Какво сега ме гледаш така, спри! Какво ще кажеш, приятно е, нали, направо божествено е! Кажи, не е ли смешно?

Мълчание.

КОНСТАНТИН:
Точно така! Първо аз влязох зад бара, после – брат ми. Започна случайно, след това се задържахме заради музиката и хората. Една от твоите приятелки казваше, че барманите са съвременните пълководци – най-лесно укротяват хората. На времето, някъде почти до трийсетте на минали век, единствените любезни и учтиви мъже, според мен, са били само жокеите и барманите. Днес жокеите изобщо не са онова, което би трябвало да бъдат, това е моето мнение, останахме само барманите. И това не е всичко, чуй само нещо – в Лондон, на Бейкър Стрийт, не помня номера, точно под квартирата на Шерлок Холмс сега има пъб, никога няма да бъде по джоба ти, но ти ще влезеш – винаги, по всяко време трябва да се стремим да изглеждаме щастливи и богати и да не падаме духом, поне на публично място, нали разбираш? И там веднъж клиентите нещо се замислиха над това, че в нито от една от книгите на сър Артър Конан Дойл, Холмс си няма гадже. По едно време взеха сами да се смеят. Слушаш ли ме, обърни внимание, щом има барман значи има и отговор, барманите знаят всичко, това дори и за Нушев е ясно, Нушев е удивителен! И ме попитаха! А ние, барманите, знаем добре, какво точно да кажем, по-добрите измежду нас дори са наясно с теб, още преди да те изслушат. Там бях перфектен, налагаше се. Елементарно…Уотсън? Случката доби известност. Хубава известност… Сигурно всеки вече я знае. Обикновено нещо. Животът се получи. То е като да си кажеш съвсем трезво – разбирам, че вчера съм бил пиян… Но аз знам едно! Дори пръста си няма да мръдна, защото няма никакъв смисъл. Винаги ще бъда сигурен! Всички ние сме клиенти и пред Бармана, сме фигури на китайци, замаскирани като туристи. Под часовника на центранта гара, един китаец е застанал, втори китаец се появява и до китаеца застава, идва и трети китаец, идва четвърти китаец, пети китаец пристига и всички останали снима… Виждаш ли! Така приятно би било ако всичко става без думи и има Канон…
ЕЛЕНА:
Абсолютно е така, вие умеете да разговаряте, винаги знаете какво да кажете, прав си за съжаление… Психологическите моменти са ми интересни, но на вас ви харесва и другото. Разговорите дори, рутината. Слял си се с професията, на приятелите ти вече не им става дори странно, когато им кажа, че смяташ, цял живот да правиш това. Учудват се вече, като те видят в парка, вместо зад бара.
КОНСТАНТИН:
Знаеш, че винаги съм се стремял към недостижимото. А то е – да знаеш какво искаш. Въпрос на избор. Това не е насилие. Всичко винаги се свежда до един въпрос и един избор.
ЕЛЕНА:
Какво точно имаш предвид? Опитай да ми го обясниш по-синтезирано! Опиши ми го, сравни го с нещо, дай пример…
КОНСТАНТИН:
Пример ли? Ами… Добре, ето! Ако зависеше от теб да бъдеш съпруга, но трябва да избираш между Джеки Стоев и Джони Пенков – за кого от двамата щеше да се омъжиш?
ЕЛЕНА:
Джеки Стоев? Джони Пенков?
КОНСТАНТИН:
Да.
ЕЛЕНА:
Кои са те?
КОНСТАНТИН:
Няма знаечиние – кои са. И аз не ги знам – кои са. Не усложнявай нещата! Просто, кажи едно от двете имена…
ЕЛЕНА:
Джеки Стоев.
КОНСТАНТИН:
Ето, виждаш ли? Сега остава само да се научиш да не съжаляваш, ако с Джони, може би, си щяла да бъдеш истински щастлива…

Мълчание.

КОНСТАНТИН:
Още ли пръскаш много пари за пътувания и по концерти? Какво ли вече не чу – и докато поръчваше, и докато ти сипвах. Скоро и аз бях на невероятен концерт…
ЕЛЕНА:
Абе… Де да знам. Все още не съм открила нещото, което да може да да се сравни с пътуването и с музиката. Но и тук виждам, че продължават да се случват добри неща. Може би е заради кофеина. Ковеинът оправя всичко. Оправя го, наистина! Оправя го нагоре с краката. Но има много местни манастири, които все още не съм посетила…Има също и вече твърде много местни банди, които слушам, докато си седя тук на това място – пет банди за три кинта. Екстра са! Събират огромна аудитория, просто успяват да стигнат до хората си. Харесват ми изпипаните им концерти – същински филм са!
КОНСТАНТИН:
Това е защото гледаш предимно фантастика… Харесва ти, когато фактите са проверени и всичко е пипнато! Все едно ти е… Като че ли ти е за пръв път! Пълно е с изненади, предполагам. Аз обаче предпочитам класиката в жанра. Което ме подсеща, че с брат ми решихме да правим хорор филм. Не се шегувам, ще бъде супер пошъл, много непредсказуем, с всички клишета на стила. Ще се казва Ужас. Аз ще съм оператор и няма да допусна и един лош кадър. Подготвен съм – започнах да се занимавам фотография. Харесва ми. Нещо страхотно е! То е като да обичаш човек който не е от тук и очаква всеки момент да го върнат на родната му планета. На теб това толкова не ти се иска да се случи, че правиш всичко възможно, за да го ускориш. Нещо като да отстъпиш жена си на друг мъж. След това да и помогнеш да избяга с трети. И, някой ден, вместо да я срещнеш неангажиращо, ти да седнеши и да й напишеш писмо, което да завършиш нарочно с – ЦЕЛУВКИ… И – вече – така, най-спокойно – да сднеш и да се наобядваш едно хубаво. Нищо…
ЕЛЕНА:
А аз си наваксвам… С разни пропуснати… неща, стари утопии например. Интересно ми е да гледам за втори или трети път този познат филм – ти не си ли същият, както преди, няма как и самият филм също да е същия. Харесвам и други стегнати сюжети, дори неща извън рамките на доброто. Пътувам, знаеш. Придвижвам се. Чета много. Разплаках се, обаче, като си помислих колко книги съм откраднала от библиотеката на село… Неприятно е, трябва да ги върна. Представи си, как сега някой отива с идеята да си вземе нещо от Алистър Кроули, примерно, обаче му казват: „Не можем да ви дадем. През 1995 ни взеха всичко на Алистър Кроули и не са ни го върнали“. Ужас…
КОНСТАНТИН:
Не знам! Не мога в момента да преценя. Сетих се… Знаеш ли? Винаги с брат ми сме притежавали карти за библиотеката. Взимаме по няколко книги си ги разменяме, четем ги един след друг. Иначе последно четох Прекрасен нов свят – Хъксли ми хареса и не ми хареса. Ти как мислиш? Може би е по-добре най-сетне да взема и да се опитам да се науча да карам велосипед! Или…
ЕЛЕНА:
Аз никога не съм се учила да карам велосипед! Няма такъв момент в биографията ми, седнах на седлото, положих съпъла върху педалите и тръгнах. Тогава като че ли разбрах – винаги съм можела да карам! Велосипед.
КОНСТАНТИН:
Но аз не мога да се похваля с това, че съм се родил научен. Много време, което, ако бях на сегашния си акъл, бих свел до половин час, би ми отнело да го разбера. Падания… Падения… За мен, след всичко станало, вече е естествено състояние, навсякъде да се чувствам така – все едно съм качен на велосипед!

Мълчание.<.p>
ЕЛЕНА:
Обаче е много странно, не мислиш ли… Майките ни винаги са ни казвали, че им е било доста спокойно с нас. Били сме добри деца, поради комунизма може би, най-екстремното ни е било, беше и – е, че слушаме музика… Интересно! Когато разбереш, че имаш близнак, веднага вече сте компания. Около вас идват разни познати, обаче вие сте в сърцевината. И на всичкото – и на нищото. Такива работи, но ти го знаеш… Покрай вас винаги е било, е, и ще бъде така. Не мислиш ли и ти така, отречи го! Знам само, че от… От това приятелството с другите хора става като братство… Точно така! Така приятелството с другите се превръща в направо така, как да ти го обясня най-добре, абе ясно ти е, предполагам – приятелството се превръща в едно братство…
КОНСТАНТИН:
Просто деца! Като деца винаги искаме да се приобщим в някоя малка групичка. И на теб ли ти е правило впечетление? Радвам се, че не ти е убягнало! Това е добре. При някои обаче това не се случи, вътре в себе си ние винаги сме били деца, които са оставени сами сред един дворец за чупене, сами си създадохме култове. Уж се пазим от глупости. Уж си влияем. Много лесно се живее така. Е, разбира се, не се обичаме много вече, все повече се приемаме за конкуренция. Но всичко ще се оправи! Няма никакъв начин всичко наистина да не се оправи! Някой ден ще се видим за първи път.
ЕЛЕНА:
Така е, прав си! Но, знаеш ли? Ще ми се да се завъртя около живота по нов начин, Ето – мисля си например да си организирам сама на себе си повече събития. И вече съм решила, че щом придобия статута да притежавам дори малко повече бяло… в косата, покрай кофеина, нали не си забравил, кофеина оправя всичко.. и вече наистина ще мога, ще успея и ще стана организаторка на сватби. Не, съвсем не става въпрос за това дето си го мислиш! Не позна. От известно време не си на същата честота. Но ще го оцениш, чуй! Не сватби за познати, а за хора, които искат да им кумувам. Много съм запленена, въпреки че изобщо не зная как въобще стигнах до тук – шантаво е – но вече ме обзема като неопределимо желание. Искам да кумувам на целият свят!
КОНСТАНТИН:
А аз – не! Наскоро нарисувах некролога на седмицата, на седмиците. На всичките и, поотделно за всяка една до края на дните. Беше страхотно като изживяване! Може би трябва да започна повече да рисувам, или отново да се занимавам с поезия. Един живот няма да ми стигне за всичко, което искам да правя. Ами… Например… Ако стана космонавт!… Нищо! Хич няма да ми е скучно, нито самотно… Ще поддържам връзка по скайп с жена си – само първо да я открия.


Тома Марков - автор на фотографията е София Павлова





  Тома Марков в „Кръстопът“.

Текстът е от ръкописа на Тома Марков „Поеми“, включващ още „Брехт“, „Майка“ и „Маймуна“

Свиване

Подобряване на потока във Facebook. Съветите на Скобъл  

Тези неща наистина работят. Не се налага да лъжете Facebook, а да го научите какво искате да виждате повече, за да получавате онова, което желаете.
Свиване

Людмила Миндова: Минотавър  


Родена съм с две ризи.
Вземи едната.
Властта е минотавър
и обича хората,
но ризата
ще я докара до безумие.
Ще забрави вечерята,
закуската, обеда.
Ще потъне,
пременена в чужда кожа,
в огледалото
на своето отсъствие.

Стихотворението е от книгата на Людмила Миндова „Тамбос“ (Издателство „Жанет 45″, художник Кирил Златков), включена от журито, заедно с още 9 ясно различими книги с поезия, в разширената листа за номинации за „Национална литературна награда „Памет“ (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев).



Людмила Миндова





  Людмила Миндова в „Кръстопът”.
  Людмила Миндова в DICTUM.

август 01, 2015

Свиване

mambo italiano …  

Понеже вече ме обвиниха в цапане на така любимото място с непристойни изображения, в опит за изплакване на очите искам да ви раз(по)кажа за една популярна песен, написана по един доста любопитен начин, който обикновено се среща по филмите, през далечната вече 1954 г. във все още далечният Ню Йорк.

Всъщност, няма да ви разказвам нищо повече, а ще се опитам да ви покажа. И понеже съм решил да карам по ред на времената, първо ще ви заглавичкам с една версия на песента с участието на една емблематична не само за италианското кино актриса:

След това ще дойде редът на ремиксираната от Shaft версия на песента:

И накрая — една заигравка на един виетнамски образ със същата тази песен. Малко ми е странно, че точно виетнамец се е справил, но това е съвсем отделна тема, а и самата заигравка е сладурска.

Ако все пак песента ви е заразила с весело настроение, може да видите и останалите версии на съответните места в паяжината.

А защо все пак ви разказвам тази история? Просто е — защото тази песен е основната причина на възмущението на обитаващите наоколо пуфкави приказни принцеси :roll:

PS. Не се притеснявайте да търсите и с ключови думи mambo, limbo, jumbo etc. Може да останете изненадани от резултата 😆

Свиване

Унищожи този дневник  

WreckТази публикация чака страшно дълго време, за да бъде написана, но тъй като не става въпрос за книга, която да прочетеш и да представиш, дадох си време, много време, което пак не ми стигна. Затова ще ви разкажа за „Унищожи този дневник“, преди да съм завършила попълването му. За тези, които не са чували името Кери Смит и не знаят какво стои зад нейните книги, нека обясня: тя не пише, а създава. Книгата не е художествена литература, нито литература въобще. Когато вземете изданието, имате в ръцете си нещо като лексикон или наръчник със задачи, но от забавен тип. Разбира се – тези особености правят „Унищожи този дневник“ подходящ предимно за млада аудитория от ученици, но в името на блога и на това да ви представяме всякакви интересни неща, се захванах и аз с нея, макар тийн годините вече да са ми далечен спомен. А може би не само заради това. ;)

Когато получих изданието, с него вървеше и съвет да разгледам в YouTube клипчета на хора, които са попълвали дневника. Тъй като книгата е предимно от бели и черни страници с различни предизвикателства, повечето от които наистина водят до унищожаване (ако не на цялата книга, то поне на съответната страница), има доста видеа, които показват именно това: млади хора, предимно момчета, ритат, бутат, заливат, късат и мажат по страниците на книжлето, но не защото ги е обсебила някаква мания за разрушаване, а защото така е посочено в указанията! И наистина – „сдъвчи тази страница„, „полей страницата с кафе„, „мини с разтвора през мръсна повърхност„, „залепи умрели буболечки“ и „направи мацаница с подръчни материали“ са част от странните условия, които трябва да изпълните, за да завършите успешно приключението. Докато повечето хора приемат заръките буквално, има и една голяма, даже по-голяма част от читателите, която е разбрала посланието на Смит в началото: „Указанията подлежат на тълкуване“ и превръщат разрухата в изкуство. Изгледах един куп видеоклипове на момичета с шарен маникюр, които разлистват страница след страница на попълнените си от начало до край дневници, и бях изненадана от това колко творчески може да се подходи към задачи, които изискват от теб да развалиш цялостния вид на нещо. „Надупчи тази страница с молив“ се е превърнала в синьо небе с ярки жълти звезди. „Остави отпечатъци от пръстите си“ пък е красива рисунка на дете с балони, които се носят във въздуха. Замислям се, че „унищожи“ не е най-точният превод за английската дума „wreck“. Поне не в контекста на тази книга. В този случай „Wreck this journal“ разшифровам като „промени му фасона“, а не като „заличи го от лицето на земята“. И наистина – един куп ентусиасти са превърнали малките книжки в дебели и шарени книги със спомени – толкова красиви и лични, че никой не би помислил да ги изхвърли!

Ето едно такова видео:

Какво обаче направих аз със своя дневник? Ако ми беше попаднал преди 12-13 години, най-вероятно щеше да прилича точно на екземплярите, покрити изцяло в картинки, лепенки и крилати мисли. Тези дни обаче са отминали и ми беше трудно да си ги припомня. Изненадах се колко отпускащо може да бъде воденето на един дневник, който наистина те кара да излезеш извън зоната на комфорта и да правиш откровени глупости. Като например да пуснеш една страница от него заедно с прането. Което и направих. На бърза програма и въпреки малкото време, което прекара с две тениски, накрая единственият спомен за нея бяха малки книжни власинки по плата. Пих вода от фуния, която направих от една страница. Рисувах с лепило, което си купих специално от една книжарница, защото не знаех, че имало и лепила, с които се рисува, но се оказа, че не само ги има, ами са в различни цветове и на всичкото отгоре – с брокатени частици. Лепих статии, които харесвам, както и късметчета от кафе, дори рисувах. Всичко това обаче се проточи с месеци, защото е трудно да бъдеш отново дете, което действа импулсивно и си губи времето с хартийки и моливи. Въпреки това обаче, мисля да довърша дневник и то всяка една от задачите, дори тази, която изисква да го разведа в парка като домашен любимец. Но все пак може би ще е добре да се случи по тъмно и в компания с близки приятели, за да остане само споменът за нещо безумно, но пък адски смешно, а и за да не създавам впечатление у случайните минувачи, че съм по-луда, отколкото всъщност съм.

Твърдя смело, че „Унищожи този дневник“ може да се попълва и от по-възрастни хора, които обаче не се притесняват за няколко минути в седмицата да правят детски щуротии и дори да им доставят удоволствие. Даже смятам, че дневникът може да се използва и като вид терапия срещу стрес, стига да умеете да се абстрахирате и да не обръщате внимание на по-консервативните хора, които в най-добрия случай ще приемат странностите ви с усмивка или повдигане на рамене. Също така да приемете, че няма прекалено откачена или прекалено трудна задача – вашият подход и тълкуване са ключови за това как ще приемете предизвикателствата. За всеки случай най-добре да се захванете с книгата-дневник, ако не сте минали 20-годишна възраст и най-вече, ако имате изключително силен творчески заряд, защото тогава стават чудеса!

Девора


Filed under: Хумор, тийн
Свиване

Експеримент през август: по-малко вещи и без телефон  

less-is-more

Стартирам август с експеримент – всеки ден ще съм с поне по една вещ по-малко около себе си, у дома, в офиса. Време за разчистване. Време за даряване. Време за осъзнаване, че можем с много по-малко. Че има много наистина ненужни неща в живота ми/ни.

Идеята взимам от The Minimalists – две момчета, които през юни изхвърляха всеки ден с една вещ в повече, т.е. на 1-ви една, на 2-ри две и т.н. до 30-ти – 30. Ще се постарая да ги последвам, да видим. Ще изхвърлям, дарявам, оставям навън, раздавам, подарявам неща, които стоят непотребни у дома от години, а биха били полезни, зарадвали друг. Какво ли? Дрехи, книги най-вече вероятно.

Да, още една моя крачка в посока антиконсумеризъм.

Добавям нещо още от себе си – август ще е месец без телефон (gsm) за мен. Да, наистина.Ще е месец, в който ще съм без телефон. Може би ще е трудно да се разбере, но мисля, че за мен ще е много освежаващо и любопитно как ще се случи. Ще използвам фб, туитър и мейл по макс час на ден. Който иска да ме намери – моля да опитва там.

По-малко е повече. По-малко вещи – повече радост от наличните.
Повече време за хората и идеите. Повече въздух.

Ще разказвам как е.

Свиване

Стойчо Младенов: Апартаментът  


без вътрешни стени и мебели
нито закачалка гардероб маса
нито картини снимка дори
крушките на лампите са изгорели

чудиш се какво
прави в апартамента само
този стол

щом си вътре
би трябвало да знаеш

този стол те чака

Стихотоврението е от книгата на Стойчо Младенов „Между два града“ (Издателство „Женет 45″, художник Христо Гочев“), включена от журито, заедно с още 9 ясно различими книги с поезия, в разширената листа за номинации за „Национална литературна награда „Памет“ (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев) и в разширената листа с номинации за „Национална награда „Биньо Иванов“ .



Стойчо Младенов




   Стойчо Младенов в „Кръстопът“.

Свиване

Необявените Sony Xperia M5 и Xperia C5 Ultra в галерия снимки + спецификации  

Необявените Sony Xperia M5 и Xperia C5 Ultra в галерия снимки + спецификации
Флагманите на Sony от серията Z най-вероятно ще се появят в началото на септември, но още следващата седмица японците подготвят…

юли 31, 2015

Свиване

Честит рожден ден, Хърман Мелвил!  


Корицата на книгата  С това приветствие ИК „Критика и хуманизъм“ се обърна към паметта за автора, за да припомни след това и едно чудесно издание – „Бартълби, писарят / Били Бъд”, което в момента може да бъде закупено (можете да се уверите чрез хиперлинка, „скрит“ в заглавието) от „Български книжици само за 9,60 лева…
  „Бартълби, писарят” е един от най-прочутите текстове на Мелвил и в цялата американска литература…
  Според любопитна история Мелвил бил помолен да напише разказ. Той замислил историята за Агата, която дълги години чакала вест от заминалия си съпруг, докато накрая пощенската кутия се разпаднала. Неполучените писма станали център на историята, която Мелвил така и не дописал, но пък ги „пренесъл” в края на съвсем друга история – тази за Бартълби. Историята за човека, който по чуден начин трогва и обърква, трудно се забравя. „Бартълби” подсказва разни въпроси. Да не би да се окаже, че за да сме човеци, по-важни са някои свръхпарадоксални наши черти? Че по-важна е самотата, а не заедността? Че по-важно е да предпочетем да не?…
  „Били Бъд” – историята за съвършения Моряк-хубавец, за неговата простота, невинност или вина, за смъртта му и най-вече за страстта, която буди у мъжете, без те да го осъзнават и докато усещат смътно заплахата, идваща от тая страст, зажадняват да го убият… Тази история се смята за втората по значимост творба на Мелвил (след „Моби Дик”). Създаването ѝ тръгва от написването на една балада – онази, която сега откриваме в края на книгата. Мелвил се заема да съчини обяснителна бележка към стиховете, но от бележката се раждат над стотина страници – книга, над която той работи през последните години от живота си…
  Десетилетия наред многозначителната и красива новела неспирно бива човъркана за отваряне с различни тълкувателски ключове от литературни критици, философи, културолози, историци, дори прависти, без да броим филмиранията, театралните постановки, операта на Б. Бритън… Един от най-любопитните е прочитът, който предлага Ив Козофски-Седжуик (в книгата си „Епистемология на прикритостта”, издание отново на „Критика и хуманизъм“) – да четем магнетичния Били Бъд в режима на темите забранени/позволени желания, да отправяме към книгата всички наши парализиращи културни питания относно възможността и последиците от това, желанието да поеме в какви ли не посоки…

Свиване

Anmerkungen zu „Leviathan“  

Статията ми за "Левиатан" на немски. Оригиналната публикация е тук
Bei einem Rendezvous mit dem korrupten, grotesken Bürgermeister zitiert ein orthodoxer Priester den Römerbrief des Apostel Paulus, Kapitel 13.
Genauer: jenen populär gewordenen Teil, der lautet: „Denn es gibt keine staatliche Gewalt, die nicht von Gott stammt; jede ist von Gott eingesetzt “. Dieses Zitat wiederholt sich sogar in zwei verschiedenen Szenen, der Film legt einen Wert darauf.
Denn, nimmt man es wörtlich, kommt auch die Aussichtslosigkeit des Individuums gegenüber dem System klar ersichtlich hervor. Es stellt sich heraus, dass eben die Vertreter des Systems an Gott glauben (noch mehr sogar, dass de facto Gott der Arbeitgeber des Bürgermeisters ist) und nicht das Individuum. Das Individuum verliert durch Gott alles, wie der biblische Hiob. Aber im Unterschied zu Hiob, wird uns Nikolaj am Ende nicht in seinem wiedergewonnen Glück und Segen gezeigt. Er bleibt ein Verlierer.
Die Worte der Hl. Schrift werden von den Machthabern nicht nur buchstäblich genommen, sie werden auch bequem interpretiert – der Bürgermeister fühlt sich beruhigt nach seinen Treffen mit dem ehrwürdigen Bischof.
Er fühlt sich soweit beruhigt, dass er seine bestialischen Vergehen mit einem noch größeren Elan fortführt (es wird ihm ja von oben herab eine carte blanche gegeben). Er glaubt aufrichtig daran, dass Gott „in seiner Mannschaft“ mitspielt. Andererseits, der Moskauer Anwalt Dmitrij, der Freund Nikolajs, beschwört stolz, dass er „nicht an Gott, sondern an die Fakten glaubt“. Aber Nikolaj glaubt an nichts. Eigentlich glaubt er seiner Frau und hat keine Ahnung wie falsch er damit liegt.
Ich betone das alles, da m. E. eben darin die Hauptidee von „Leviathan“ liegt. Diese schwankt zwischen zwei großen Texten: der eine ist Poesie, der andere Prosa – das Buch Hiob und der Traktat Leviathan von Hobbes.
Es besteht aber keine vollständige Übereinstimmung weder mit dem einem noch mit dem anderen. Ich finde diese woanders: in der Warnung vor dem Missverstehen der genannten Zeilen von Römer 13. Die beeindruckenden Bilder des Zvyagintsev zeigen uns deutlich, welche elende Wirklichkeit solch ein Missverstehen zustande bringen kann. Wenn die Macht von oben herab gekommen ist, anstatt von unten herauf, wenn keiner „bevollmächtigt ist“, sie in Frage zu stellen, wenn alles seinem Gang überlassen ist – führt nicht gerade dies, fragt Zvyagintsev, zum Obskurantismus, zur sittlichen Verdummung und zur alkoholisierten Apathie. Wird dann nicht auch unser eigenes Bewusstsein zu einer entlegenen, dunklen Provinz, zu der die guten Nachrichten zu lange fahren, um überhaupt anzukommen?
Die zeitgenössischen weltlichen Gesellschaften haben sich dazu entschieden, Römer 13 nicht wörtlich zu verstehen. Deshalb steht auch in unseren Grundgesetzen (z. B. im bulgarischen sowie im russischen) auch etwas ganz anderes – dass die Macht allein aus dem Volk heraus kommt.
Auch wenn Gott ursächlich ist für die Entstehung des Volks, hat Er das Volk jedoch selbst seine eigenen Missverständnisse wählen lassen. Dies legitimiert auch das Urrecht zum Einspruch-Erheben, zum Protest. Im Zvyagintsevs „Leviathan“ ist dieses gleiche Recht unerreichbar für den Protagonisten Nikolaj. Er kann nichts tun, und wenn wir ehrlich sind, versucht er erst gar nicht viel zu machen.
Der Betrachter bemitleidet Nikolaj für seine ungerechten Verluste, aber in diesem Film gibt es eigentlich keine guten Menschen. Der Bürgermeister ist schlecht und der Bischof auch. Dass beide an einem Strick ziehen macht es dann ganz schlimm. Aber Nikolaj, Lilja, der Anwalt Dmitrij, der Sohn Romka, die Freunde der Familie – sie sind alle nicht gut. Es ist leicht, sie angesichts der Tragödie zu bemitleiden, hin und wieder über sie zu lachen, aber er ist nahezu unmöglich, jemanden aus diesem nördlichen Städtchen lieb zu gewinnen. Der Bürgermeister Wadim ist das reinste Böse, aber Schuld daran, dass Nikolaj säuft, hat er nicht. „Wer ist schuld?“ fragt Herzen noch am Anfang der 40-er Jahre des 19. Jahrhunderts. Die Russophoben tragen mit größtem Vergnügen das Saltykov-Schtschedrin zugeschriebene Zitat vor: „Wenn ich nun einschlafe und in 100 Jahren wieder aufwache, werde ich die Frage ‘Was in Russland geschehe?’ mit ‘Sie saufen und stehlen.’ beantworten.“. Die Russophilen (ein heute verzerrter Begriff) werfen dem Film dagegen alles Mögliche vor, nur nicht das, wofür er Kritik verdient.
Natürlich, ein Großteil sowohl von den einen als auch von den anderen haben den Film gar nicht gesehen, haben das, was sie zitieren, nie gelesen, und werden das auch ihr Leben lang wohl nicht machen.
Deshalb sind ihre Meinungen auch so fest und kategorisch. Die Diskussion um „Leviathan“ nahm von Anfang an eine seltsame Richtung, wahrscheinlich wegen des Zeitpunkts der Erscheinung. Der Film wurde sofort als „bestellt“ abgestempelt, unabhängig davon, dass er noch vor 2008 begonnen worden ist und die Prototyp-Geschichte dahinter von einem Amerikaner aus dem Staat Colorado handelt.
In Russland kommen die schärfsten Kritiken gegen den Film erwartungsgemäß wegen des politischen Elements darin – das übrigens ganz nebensächlich thematisiert wird, zumindest was seine Tagesaktualität betrifft. Allerdings ist die Alleinstaatlichkeit traditionell empfindlich und mag es überhaupt nicht, wenn man ihr Schlechtes nachsagt, auch nicht mal andeutet.
Die Staatssender im Moment besingen die neuen russischen Waffen, schweigen jedoch zum internationalen Sieg des russischen Kinos mit „Leviathan“. Dabei ist das der erste Goldene Globus für Russland in der Kategorie „Bester ausländischer Film“ nach der Verfilmung von „Krieg und Frieden“ im entfernten 1969.
Das Problem von Radikalpatrioten und kranken Nationalisten ist, dass sie ihren Staat lediglich heuchlerisch und niederträchtig lieben. Sie posaunen damit öffentlich herum, aber was nicht liebenswert ist, halten sie verdeckt. Sie sind von solchen Filmen beleidigt, denn sie sind besorgt, dass das Heimatland bloßgestellt wäre und was, um Gottes Willen, würden die Leute von uns hier halten.
Nur, wahre Liebe zur Heimat ist dies nicht. Das ähnelt mehr der Liebe zur Familie – man kennt die Makel all seiner Verwandten, aber man liebt sie trotzdem. Was soll man denn sonst tun – man hat sie sich ja nicht ausgesucht.
In diesem Sinne scheint es mir, dass Zvyagintsev Russland liebt. Die russischen Nationalisten (und Konformisten, was in der heutigen russischen Realität das Gleiche ist) sind nun beleidigt, dass der Russe im „Leviathan“ zu viel fluche und saufe und dies nicht der Wahrheit entspräche. Gut, sei es dem so. Das endgültige Bild des Films bleibt jedoch russisch. Ich bin mit der Annahme nicht einverstanden, dass wenn man den Wodka gegen den Schnaps tauscht, das Monster Leviathan sich in unseren (bulgarischen) Gewässern heimisch fühlen würde, oder wenn man stattdessen Tequila nimmt – es mexikanisch wird usw.
Das mag politisch korrekt klingen und ist auch gut für Festtagreden geeignet, ist aber nicht wirklich wahr – die Begebenheit kann sich überall ereignen, die Macht kann dem Bürger überall Gewalt antun, aber die konkrete Wirklichkeit hier ist russisch.
Das eben nicht so sehr wegen des Saufens und der feudalen Lokalmacht, sondern vielmehr wegen jener Treffen zwischen dem Bürgermeister und dem Bischof. Und die „einsichtsvollen“ Kritiker des Liberalismus heute, diejenigen, welche in der russischen Orthodoxie die letzte „Alternative“ des westlichen Untergangs beschwören, sollten sich ernsthaft über das Zusammenwachsen von absolutistischer Macht und institutionalisierter Religion Gedanken machen.
Um diesen verwerflichen Bund sollten sie sich Sorgen machen, denn er ist nicht normal und stellt keine „Symphonie der Mächte“ nach byzantinischer Art dar. Ja, er ist typisch und wohl bekannt aus der Geschichte, aber nicht normal, sondern monströs – ein Leviathan.
Diejenigen, die den Film voreilig als antirussisch bezeichnen, sollten ihn lieber aus einer begründeteren Position heraus kritisieren. Z. B. in Bezug auf die Struktur – bis zum Schluss erfahren wir nahezu nichts über die Protagonisten. Es kommen auch einige legitime Fragen auf: Warum der sattelfeste Moskauer Anwalt, der klüger als alle in dieser hoffnungslosen Provinz ist, so einfach und naiv in den Wagen des Bürgermeisters einsteigt? Oder warum Lilja das machte, was sie im Wald tat, und dazu noch vor allen, ungeachtet des Risikos?
Warum der Bürgermeister sich ausgerechnet Nikolajs Häuschen vorknöpft, wenn entlang der Küste sonst nichts ist? Was ist sein „Nutzen“ davon? Diese Fragen sollen nicht verdrießen, sie kommen von allein, viele Betrachter werden sie sich beim Verlassen des Kinosaals stellen. Die Schauspieler sind tadellos, der Dialog ist sparsam und stark, aber die Motivation der Charaktere bleibt an vielen Stellen des Drehbuchs unklar. Es ist nicht übertrieben zu sagen, dass bei „Leviathan“ die Natur plausibler handelt als die Figuren. Letztere werden uns im Vergleich als weit ungestümer und unbeständiger gezeigt.
Vor unseren Augen wechseln sich angeblich Bilder einer landschaftlichen Ödnis, die Ödnis ist aber in den Menschen. Die Symbolik ist dicht, reichhaltig und betont biblisch – von den Fischen am Fließband, über den Schiffsfriedhof bis zum Walskelett. Jedes Bild ist tiefgründig und bewegend, virtuos ausgeführt. Aber in den Seelen dieser Menschen bleibt es weiterhin so trist und leer.
Die Landschaften im „Leviathan“ sind raffinierter als die Porträts.
Das ist auch einer der Gründe, warum der Film m. E. kein Meisterwerk ist, auch wenn man hier eindeutig von einem starken, beeindruckenden Kino sprechen kann.
Zvjaginzev ist nicht der „neue Tarkowski“. Solch eine dumme Definition klingt schlimm für beide. Nichtsdestoweniger ist „Leviathan“ wichtig, wertvoll und – wir wollen es ja nicht abstreiten – zeitgenössisch.
Und wenn es um die Fragen zu Hiob, Hobbes, der Vertikalen der Macht und der Umarmung mit der Kirche, sowie zu dem Abstempeln oder Nicht-Abstempeln, den Skeletten und dem Geist geht – der Zuschauer wird das alles letztendlich selbst entscheiden. Oder, leider Gottes, noch wahrscheinlicher wird er das entschieden haben, bevor er den Film gesehen hat. 
 Übersetzung aus dem Bulgarischen: Luba Karabadjakova
Свиване

HBO спира да излъчва каналите си за абонатите на Булсатком  

HBO спира да излъчва каналите си за абонатите на Булсатком
Каналите от групата на HBO вече не са в списъка на Булсатком. В официалната си страница във Facebook днес HBO…
Свиване

Смешен плач  

Заглавието е напълно достатъчно за коментарите, които последваха фалита на „Преса“ и „Тема“. И не – не искам да бъда груб, нито да злорадствам, но… Сериозно ли!? Някой е отишъл да работи в „Преса“, вярвайки че ще прави независим вестник и журналистика? При Тошо Тошев и Валерия Велева!?…

В интерес на истината, следва да призная, че и аз съм работил за гадове (и шефове, и клиенти), но… винаги съм го правил осъзнато – било заради колеги, екип или поети ангажименти и отговорност, и никога не съм се заблуждавал за рисковете, нито за това кой стои срещу мен.

Но споделям тъгата по журналистиката – такава, каквато трябва да бъде. Тя е мъртва, отдавна. Не от днес. И я убиха не само тези, които я упражняват по удобния за тях начин. Убиха я също и тези, които междувременно се правеха, че тях това не ги засяга. Същото е, като да пребиват някой в автобуса, а ти да се правиш, че гледаш през прозореца. Убиха я и тези, които ходят в студиата, редакциите и блоковете на журналисти, издания и предавания със съмнителна хигиена и авторитет. Убиха я и тези, които си купуват евтините и жълти парцали. Също и тези с интернет-сайтовете с гръмките заглавия, но и тези, които ги reshare-ват дори и само за забавление.

И не – възкресението на истинската и независима публицистика и журналистика няма да дойде от поредните нови медийни проекти, нови медийни „звезди“ или нови медийни могули, които евентуално еволюционно да очакваме някога да са една идея по-свестни. Нова и независима журналистика може да се роди само и единствено в Интернет, но не под нечия шапка и закрила, а подобно на дистрибутираните мрежи за съдържание, евентуално усилени от социални мрежи, където да няма единична точка за въздействие, чрез която да бъде притиснат автор, редактор, собственик или издател. Където пишещите трупат авторитет на база репутацията си като автори и експерти, а не като разказвачи или преразказвачи. Такива медии трябва да бъдат финансирани от тези, на които служат, а именно от читателите си, за което е нужна друга еволюция на нагласите, много различна от вредната култура на „безплатния Google“. В противен случай, ако това не стане, бъдещите „журналисти“ очевидно ще се прехранват с нещо друго. Което може и да не е толкова лошо – да бъдат експерти – инженери, икономисти, лекари, юристи, преподаватели… а „журналистиката“ да остане само призвание, втора проекция или аватар на тези, които истински и безкористно го умеят.

Предстои да видим… А междувременно нали не си правим илюзиите, че призраците на фалиралите и други техни реинкарнации няма да се прераждат неколкократно и в Интернет, правейки същото, което и досега. И дори още по-лошо. Пазете се от тях! Не им помагайте! И не се правете на изненадани… Някак е тъпо да те вкарват в един и същ капан няколко пъти.

Оригинален линк: "Смешен плач" - Някои права запазени

Свиване

Angry Birds 2  

Днес е денят, който бележи нов етап в пристрастяването. Днес Rovio извадиха на пазара версия 2 на популярните Angry Birds. Въпреки многобройните експанжъни, сега е ред на нещо ново, затова слд името се кипри гордо 2. Това е то, всичко Continue reading
Свиване

Windows 10 достигна до 14 милиона РС-та за първите 24 часа  

Windows 10 достигна до 14 милиона РС-та за първите 24 часа
Актуализацията до Windows 10 започна на 29 юли и само за 24 часа ъпдейтът е достигнал до 14 милиона компютри,…
Свиване

Дългосрочни футболни залози?  

Познавам хора, които печелят много от футболни залози.Други се хвалят, че са 0-0 – т.е. играят за удоволствие. Почти никой не си признава, че е “вътре”. Направо се чудя как оцеляват спортните букмейкъри С развитието на мобилните технологии, засичам разни хора, дори и момичета, да си следят залозите в реално време на доста странни места. [...]
Свиване

Новият камерафон на Sony ще бъде водоустойчив и с корпус в златисто  

Новият камерафон на Sony ще бъде водоустойчив и с корпус в златисто
В социалните мрежи Sony от два дни подсказва за задаващата се премиера на нов смартфон. За мистериозния модел Xperia вече…
Свиване

Мандарини  

18504

Мандарини е филм за безсмислието на войната, доказано на шепа ничия земя, с много малко думи. И много човещина.

Годините са 1992-93, действието се развива в Абхазия-Грузия, в малко градче, към което военните действия наближават. Последните му жители са от естонски произход и отглеждат мандарини. Иво и Маргус спасяват по чудо оцелелите в схватката Ахмед от чеченците и Нико от грузинците.

Филмът е естоно-грузинска копродукция. Режисьор и сценарист – Заза Урушадзе, оператор – Рейн Котов, музика – Ниаз Диасамидзе.

tangerines_900

Гледай също: Песента на морето, Раната, Игра на кодове, Кутия за храна, Пяната на дните, Филомена

Свиване

Има ли нужда БНР от посредници до аудиторията си  

Вече стана дума за петте програми, които се появиха на сайта на БНР с марката Digital radio. Въпросът е какъв е интересът на българското обществено радио  да плати за програми с търговска марка Digital radio, за да ги включи в програмите на сайта си. Защо едно обществено радио с 1450 души, музикални състави от най-висок клас и златен фонд  плаща на външно търговско дружество за тези пет музикални програми Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop.

Вече стана дума за това, че общественото радио има уникални функции и уникална мисия и не всичко, което някой   предлага да се качи на сайта на БНР, е допустимо и законно да се финансира с публичен ресурс. Според журналисти на заседанието на СЕМ в четвъртък генералният директор на БНР попитал къде пише – ако наистина е възникнал  такъв въпрос – ето тук : Съобщение на ЕК, основано на договорите и практиката на Съда на ЕС.

Вече стана дума за това, че БНР носи редакционна отговорност и трябва да има пълен контрол върху съдържанието, достъпно чрез сайта му.

Вече стана дума, че не се обсъжда технически въпрос – един плейър, едни стриймове – а програмна политика (5 от обявените 22 програми на общественото радио, според съобщението на сайта на БНР). От което следва, че не може решения от подобен тип да се вземат неизвестно на какви нива или еднолично.

Но сега за друго. Радиото получава публичен ресурс,  за да информира, но също и да се  развива като основен български културен институт. За какво плаща БНР на частно дружество: за стрийминг и за търговска марка, казва Мартин Захариев (Клубът на журналистите, БНР, водещ Ирен Филева).

Какво се оказва:   БНР, основен български културен институт,  става  един от клиентите на частно дружество и марката на това дружество се появява върху музикалните програми на сайта на  общественото радио.  Какъв е общественият интерес  да се сключва договор, по силата  на който на изхода на БНР (ако предположим, че правата за стрийминг на произведенията са на БНР – което е отделен въпрос, подлежащ на проверка)  се появява посредник към аудиторията?

Наистина ли няма кой в БНР да се занимае със стриймването, та да се налага да се възлага на колеги – директори/бивши директори/собственици на радиа от частния сектор? Наистина ли? След опита от Бинар? И не, не е убедителна тезата за цената, когато говорим за цифровото бъдеще на радиото.

Наистина ли тези програми вече се предлагат на телекоми и на всеки, който ги желае, срещу заплащане,  под марката на частно дружество? Наистина ли?  Офертите са на пазара  –  в каталозите на телекомите. Това казват и  прессъобщенията на частното дружество – партньор на БНР:

Каталог на Виваком, 2015:

digital radio  vivacom 2015

digital radio mtel 2015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мтел предлага “иновативното радио” срещу  1.20 лв месечно.

Въпросът е принципен.  Да се коментират имена, лица, кой за избирането на кого като какъв е гласувал като депутат,  кой идва от частния сектор и  кой какво общо има с какво – има смисъл, но е друга тема.

*

 

Съветът за електронни медии на две заседания се занимава с петте програми.

На сайта на СЕМ е публикувано Решение, в което Съветът  указва на БНР

1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.

3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.

4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.

 

Свиване

Главният търговски директор на VIVACOM застава начело на Мтел, Кацирубас си тръгва  

Главният търговски директор на VIVACOM застава начело на Мтел, Кацирубас си тръгва
Александър Димитров е новият главен изпълнителен директор на Мтел. Той ще замени Танасис Кацирубас от 1 октомври 2015 г.
Свиване

Happy SysAdmin Day v16 …  


SysAdminDay 2015 ...

Вашата мрежа е сигурна, вашият компютър е включен и работи (даже и под Windows), вашият принтер не е задръстен с хартия?!

Защо?!

Защото (най-вероятно) имате прекрасен системен администратор или даже цял IT отдел, който да ви държи над водата? Ако всичко това е така, можете точно днес да отидете и да благодарите на тези хора, без които трудно щяхте да се вписвате в съвременния свят.

И накрая — честит празник на всички колеги и колежки (не само като горните :roll: ), които са се посветили на тази твърде често неблагодарна професия.

:roll:

Свиване

Lumia 930, 830 и 735 ще са сред първите с ъпдейт до Windows 10  

Lumia 930, 830 и 735 ще са сред първите с ъпдейт до Windows 10
Microsoft обяви преди време, че всички смартфони Lumia с Windows Phone 8.1 ще получат ъпдейт до новия Windows 10, а…
Свиване

Аварията  

korica

„Аварията“ е книга за решенията, които взимаме. И за последствията от тях… Когато сме изправени пред важен житейски кръстопът, ние имаме само два избора: Да действаме от позицията на любовта. Или от позицията на страха. Среден вариант няма. Но какво става, ако вземем наглед „правилното“ решение и изведнъж цивилизацията – такава, каквато я познаваме – престане да съществува? Представяте ли си свят като днешния, където токът на цялата планета спира, без никой да знае защо? Ами, ако точно тогава се окажете натикани буквално в миша дупка? Ще се изправите ли пред най-големите си страхове или ще позволите на човечеството, регресиращо до първичните си, зверски инстинкти, да ви разкъса на парчета? Ами, ако нямате избор? Ще оцелеете ли в една нова Тъмна епоха, която признава само правото на силния? Книгата отговаря на всички тези въпроси и поставя под съмнение отговорите, които смятаме за правилни. „Аварията“ е фантастичен роман за една голяма любов, развиваща се на фона на катастрофата, в който героите няма как да са по-близо до съществуващата реалност. Остава само един последен въпрос обаче: Дали тази реалност е единствената?

Теглете от ТУК.

Позволявам споделянето с приятели (по социалките и по мейла) и ще се радвам на обратна връзка.

Enjoy!

Тихомир Димитров

 


Свиване

VIVACOM +Pool Data позволява да споделяте мобилния си интернет с до 3 други номера  

VIVACOM +Pool Data позволява да споделяте мобилния си интернет с до 3 други номера
VIVACOM обяви нова за българския пазар услуга, която ще позволява на абонатите да споделят включения в тарифния им план мобилен…
Свиване

Леденика  

Днес Теодора ще ни води до пещерата Леденика – за да не останете разочаровани, още от сега ще трябва да ви кажа, че тя няма да влезе в самата пещера, а ще ни разкаже за „обновленията“ край нея. Приятно четене:

Леденика

„обновената“

Случи се така, че през месец май се озовахме край Враца и моментално решихме, че ще видим

пещера Леденика

Времето беше чудесно, имахме повечко от него на разположение, защо да не?

Докато пресичахме града, видяхме множество хора излезли на разходка край реката. Там имаше и лагер от малки цветни палатки – като балончета, разхвърляни по тревата. Много младежи се катереха по скалите – мравчици, опасани с въжета. Гранитните гиганти се извисяваха – плоски и равни, да се чудиш за какво да се захванеш.

Във Враца има достатъчно табели и въпреки въпросите „а сега наляво ли сочи, това ли е правилния път, да не би да трябва да минем отсреща“, кола пълна с три деца и четирима възрастни може спокойно да се заизкачва по правилния път в планината. Пътят беше много живописен. Нищо не може да се сравни с планината в късна пролет, не дишаш въздух, а райски газ. Всяко листенце трепка светлозелено, всяка буболечка жужи поздравително. Превалихме билото и се озовахме от другата страна на планинското завишение. Малкото шосе непрекъснато се пресичаше от изоставена лифтова линия – седалките бяха посивели, ръждясали. Ех, ако работеше лифта щяхме да стъпваме по върховете на дърветата J

За жалост, в Северозападната част на страната, няма много стабилна икономика, доста стари предприятия са затворени, изоставени села тъмнеят…

Скоро пристигнахме пред

хижа Леденика

На голямата поляна отпреде и имаше доста хора, като че ли на празник – фолклорни ритми, вкусно ухаещи скари, дори коне, които можеше да се яздят от всеки хайдутин, пасяха кротко. Сградата е солидна, с планинска архитектура и доста голяма – не хижа, хотел. Запътихме се към пещерата. През 50-те метра, отделящи хижата от природната забележителност имаше табели, които уведомяваха мало и голямо, че благодарение на европейски проект,

паркът е реновиран, оборудван, преобразен. Само за 5 милиона лева.

Имаше и химически тоалетни (2 броя) за хора с инвалидни особености. И това по средата на Северозапада!

Вървим по-надолу, стигаме Посетителския център. Още по-удивена, виждам невероятна сграда – тематично оформена в черно, за да напомня прилеп, климатизирана, с тоалетни, с рецепция, с кът, в който се продаваха книги, рекламни материали и прочее. Персоналът с униформи, любезен, добронамерен. АХ!

Реших, че не искам да слизам под земята, защото дребното ми неудобство от затворени пространства, щеше да помрачи хубавия ми ден.

Останалата част от малката ни група се облече и се спусна в недрата на майката природа. Аз се върнах малко по-нагоре, пих кафе, гледах хората как идват и идват, за да видят едно от чудесата на България :)

Обаче времето минаваше бавно, започнах да се разхождам, прочетох една табела (едничка и малка, но разказвателна), която обясняваше за прилепите, с които е известна Леденика. Седнах на сянка до едно момиче, което се оказа екскурзовод и изчакваше да се събере нова посетителска група. Заговорих я.

Тя ми разказа, че въпреки късната пролет, имало ледени фигури все още. Разказа ми, че пещерата хем била нещо като резерват заради колониите от 4 вида прилепи, хем била национален туристически обект и работела целогодишно. Е, как пазим животните – ами опитвали се, затваряли някои от залите за определени периоди. Но много хубаво било, когато туристите от хижата идвали да посрещат Нова година в пещерата. А между другото децата можели да гледат 5D филмче в една от залите на центъра. Ооо, „от пещерата ли? чудесно!“, казвам. Не, просто някаква прожекция с каквато разполагали – имало за буболечки, за разни там други неща, от пещерата или с местните прилепи – нямало.

Леденика

Леденика отвътре

Леденика

Хората долу към ляво са мънички, почти не се виждат.

Леденика

Последният леден водопад за тази зима.

След малко тя ме остави, а аз потърсих моите хора. И о, чудеса – зад сградата пред очите ми се ширна

малък амфитеатър. Седалките – оформени като шарени маргаритки.

Леденика, 3003, България

Малко пó в страни видях и

входа на пещерата

Имитация на снежна пряспа, с най-сладкото стиропорено бръмбарче на света – като от списание Дъга (единственото комикс – списание от времето на социализма). Имаше детска площадка с въртележка, която моите деца използваха съвсем по предназначение. Вероятно на Леденика се провежда фестивал на детския театър? Или конкурсът Златната монета ще напусне Болоня, за да се провежда от Враца? Не, най-вероятно детската Евровизия ще огласи Стара планина.

Леденика

Амфитеатърът с интересно и неясно предназначение.

Леденика

Картина на входа за пещерата.

Малко вляво, на една поляна, беше разположено нещо изумително –

фигурата на мъжът – жена. Или на принцесата – мъж.

Имаше и стиропорена фигура на принц-девойка, както и на тенекиен контейнер-рицар. Снимах се с всичките трима, а някой снимал и баба Яга. По-късно по телевизията видях, че имало и Триглава ламя.

ЛеденикаЛеденика

Кое е принцът и кое е принцесата?

Леденика

Посетителският център

Леденика

Баба Яга каца

Леденика

Видно, мястото е облагородено и подредено.

Някак, за да сменят впечатлението, още по-вляво

имаше наистина интересни атракции –

въжена люлка или нещо подобно, въжена пътека между дърветата и малка стеничка за катерене.

Леденика

Стената за катерене и въжената линия-люлка зад нея.

Леденика

Въжена пътека сред дърветата. Много добре направена, без ирония го заявявам.

Въжената пътека бе доста интересна, появиха се аниматори, които обезопасиха желаещия да я преодолява с колани (срещу съвсем скромна сума от 2 лева и над 10 години). Момичето, което закачи синковеца за колана, беше много мила, окуражаваше наследника, насочваше го и накрая, истински се зарадва, че той преодоля страховете си.

Леденика

Малък Тарзан по врачанси лиани

Радостта от преживяното пролича особено на последната отсечка, когато нашето вървеше по една мрежа, за да стъпи на крайната дървена платформа и да слезе с победоносен вик. Точно тогава един любезен господин – як като бик и почти толкова умен, сложи синчето си в края на мрежата, рече му да върви направо, сиреч срещу моето по-голямо. Аниматорката – 1,30 м висока с платформи, учтиво го помоли да свали детето си, за да не стане беля. Господинът възрази, в бързината я наплю, съвсем нарочно, опита се да заплаши, девойката не му се даваше, намесихме се и ние, Бикът се оттегли, като пръхтеше мило под нос. Горе няма охрана, казаха момичетата, обгрижващи пътеката после. Предполагам, че при нужда, би могъл да дойде полицейски патрул – по завоите от града в ниското, до пещерата от другата страна на билото, колко му е

Настроението ни – помрачи се. На път за паркинга, отново видяхме голямата табела за 5-те милиона, относно този проект. Наскоро имаше репортаж, за едно село, дето правят юнашки увеселителен парк само срещу 1 милионче. Е, нямат лифт, ама то и на Леденика няма.

П.П. Когато предложих краткия разказ на администратора на сайта, той ме попита: Толкова ли е зле? Зле е, но въпреки зле-то пещерата си е автентична. На другата зима стиропора ще се е разпаднал и това ще бъде най-скъпата бутафория в историята на природните български забележителности. Пещерата ще си е там, дано и прилепчетата да си почиват.

Искам да помоля, репортерката, показала историята за обновяването на Врачанския кът, да продължи разследването и да потърси резултати, а зрителите да правим рекламация, когато не ни се хареса нещо. Но смислена и разумна.

Инфо за пещерата от Уикипедия:

Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 метра. Температурата варира от –7°С до 15°С в преддверието и до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Има множество галерии и интересни карстови форми — сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m и има десет зали

Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има легенда, че водата му е „вълшебна“ и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

Пещера Леденика е само една от над 500-те пещери, убежища на прилепи, известни във Врачанския Балкан. Поради ниската температура, тя се използва предимно за зимуване. Чрез преки наблюдения и улови с мрежи в пещерата са регистрирани 4 вида прилепи:

Автор: Теодора Миткова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Стара планина – на картата:

Стара планина

Свиване

Петъчен виц: Коя е вашата най-силна страна?  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Ивайло Добрев: Младата плът иска собствена рана  


Ставам в 5, оголвам тялото си пред огледалото,
патрулирам около рождените белези,
загръщам сърцето със син халат,
обикалям от стая в стая,
гледам новини от центъра на
събитието – не ме е срам, дори не съм тъжен,
моята страна емигрира отдавна,
премести се, нае камиони и тирове,
и здрави момчета пренесоха болната
пръст и болния камък,
разходих моята нова страна
и ѝ казах: виж, това са алеи от палми,
това тук е трева, това е градина,
хвани ме под ръка, смугла красавице,
разходи се с мен, младата плът иска
собствена рана.

Стихотворението е от книгата на Ивайло Добрев „Птица в ключалката“ (Издателство „Жанет 45″, оформление Иво Рафаилов), включена от журито, заедно с още 9 ясно различими книги с поезия, в разширената листа за номинации за „Национална литературна награда „Памет“ (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев) и в разширената листа с номинации за „Национална награда „Биньо Иванов“ .


Ивайло Добрев  





  Ивайло Добрев в „Кръстопът“.
  Ивайло Добрев в DICTUM.

Свиване

Печени патладжани с домати и сос писту  

Лятото е безобразен сезон. Безобразен, не заради горещината, а погледнато от кухнята ми. То е кулинарно безобразен сезон. Едновременно ми се иска да готвя с всички зеленчуци и плодове, които излизат сега, но и да карам само на салати и пресни плодове. Докато обикалям пазара, готвя постоянно. Наум. Виждам кадифени на вид малини, а до тях блестящи черни къпини, чиито отенък прозира в тъмносиньо на слънчевата светлина и си мисля, че много добре ще стоят върху Павлова. Искам да ям едновременно и пъпеш, и диня, но няма къде да ги събера, защото току-що съм изяла половин килограм смокини. Другият половин килограм бих го сложила в галет или още по-добре в шоколадовия сладкиш със смокини и карамелизирани бадеми (ще го намериш в книгата ми).

Печени патладжани с домати и сос писту

Искам да имам от всички цветове чушки, от всички размери домати и от онези круши на червени пръски. И кладница, и тиквички, и от най-големия букет пресни билки. Да си сваря царевица и да я изгризам от кочана. Да ям праскови като оставям соковете им да се стичат по брадичката ми. Да направя сладкиш със сини сливи и да си припомня манджите с грозде. Искам всичко това, но не мога да го събера в стомаха си за едно лято, наведнъж. Никой не би могъл. Ето затова лятото е безобразен сезон. Предлага толкова много, а в същото време имаме нужда от толкова малко.

Овче сирене

За момент се успокоих. Моментът започна с едно селско овче сирене, което Камелия ми подари и заради което всеки един французин би ми завидял. Узряло и стегнато, умерено солено, миреше толкова, колкото трябва да мирише. Прекрасно! Много му подхождат розови домати, босилков сос и розе от Прованс.

Летни зеленчуци и билки

Моментът продължи със зареждане със селска продукция от зеленчуци и други продукти, които взимам от Никитата. Вечеряме с тях първо таратор, после салата от домати, краставици и зелени чушки от същата тази продукция, режем си парчета от овчето сирене, пием вино и си мисля, че само такава храна искам да ям. Мога да откарам до края на лятото с нея. Защо ми е да готвя, тогава? Е, ако приготвянето на таратор, салата и билков сос се смята за готвене, то тогава не се чувствам гузна и вероятно бих продължила с тази храна до края на живота си с риск да се превърна в суровоядка.

Посолените патладжани, оставени да се отцедят

Наливаме си още вино и тази мисъл бързо изчезва, колкото бързо изчезва и съдържанието в чашата ми. Не, аз не бих могла да се лиша от всичко останало. Още повече, че селската продукция включва продукти, които няма как да се ядат сурови, като картофи и патладжани, например. Или пък червените чушки. Да, те могат да се ядат сурови, но печени разкриват плътното си и сладко месо, което изпъква на леко опушения вкус след обелването на обгорялата им кожица. Лятото е безобразно вкусно! Моментът на успокоение продължава дълго.

Подготвените за печене патладжани и домати

Завръщам се в кухнята с друга мисъл. Как да приготвя патладжаните, но с наличните продуктите, които имам? Хрумват ми разни неща като гръцка мусака, патладжани с пармезан, рататуй и капоната. Първите две изключих мигновено, тъй като бяха свързани не само с допълнителни продукти, но и с тежки за разгара на лятото сосове. Рататуй и капоната са много добри решения, но аз си играя между тези две ястия не само в този сезон и точно сега ми се сториха малко отегчителни. Нещо свежо ми трябва. Свежо, не в смисъла на прясно и леко, а в смисъла на нещо ново, което да отмени познатото и да направи лятото още по-хубаво от преди.

Печени патладжани с домати и сос писту

Намерих го с малко повече търсене. Различното и открояващо се на фона на всички онези познати до болка ястия и начини за приготвяне на патладжан. Открих идеята, от която последва тази рецепта за печени патладжани във форма на ветрило, между чиито резени има домати, зехтин и мащерка; има още розов пипер, от онова прекрасно овче сирене и провансалския босилков сос писту. Нужно ли е да казвам какво вино да си отвориш?

Печени патладжани с домати и сос писту

Печени патладжани с домати и сос писту

Идеята за тази рецепта е от all-thats-jas.com. Направих някои промени според налични продукти и личен вкус. Използвах розови домати от сорта Ръгби и коктейлни жълти домати. Пропуснах магданоза, но добавих прясна мащерка от саксията на прозореца ми. Пропуснах също така да добавя чесън и босилек между резените патладжани, защото реших да ги сервирам със сос писту, който е провансалската версия на италианското босилково песто, но от книгата „Една година в Париж“ разбирам, че провансалските баби не дават и дума да се издума за каквато и да е прилика.

Тъй като разполагах с доста дребни патладжани, времето за печене, което им е необходимо е 45 минути. На пазара не съм срещала толкова дребни, затова ако използваш по-големи (но не по-големи от средно големи) патладжани, то времето за печене ще се увеличи на 1 час или малко повече. От големината на патладжаните зависят и порциите, които се получават.

Посочените количества са за 6 порции като предястие или 6 порции като гарнитура към вечеря с печено месо, или 6 порции като вечеря, придружени със зелени салати или друга гарнитура, или 3 порции като основно ястие.

За патладжаните:

  • 6 малки патладжана
  • 700 г розови и жълти дребни домати
  • 1 супена лъжица ситно нарязана прясна мащерка
  • сол и счукан в хаванче или прясно смлян розов пипер
  • зехтин
  • саламурено овче сирене

За сос писту:

  • 40 г пресен босилек
  • 2 големи скилидки чесън
  • голяма щипка малдонска сол или щипка смляна морска сол
  • 60 мл зехтин

Патладжаните се срязват на ленти по дължина до основата, където е дръжката. Дебелината на лентите трябва да бъде около 1 см. Посоляват се обилно със сол между резените и се оставят прави в гевгир за 20 минути да се отдели горчивият сок. Измиват се хубаво под студена течаща вода и се подсушават. Фурната се нагрява на 180ºC.

Доматите се нарязват на кръгове с дебелина 5 мм. С помощта на четка, резените патладжан се намазват със зехтин. Посоляват се със сол. Между тях се слагат по две кръгчета от различните домати. Патладжаните се нареждат в тава върху хартия за печене и леко се притискат с длан, така че да се получи ветрилообразна форма. Поръсват се с мащерката, розовия пипер и обилно със зехтин. Слагат се в предварително нагрятата фурна и се пекат 45 минути. (За по-големи патладжани, количеството домати ще се увеличи до 1 кг, а времето за печене на 1 час или малко повече.)

За сос писту листата на босилека се отделят и се поставят в кухненски робот или чопър заедно с чесъна и сол на вкус. Смилат се едро. Добавя се зехтинът и всичко се смила докато се получи сос с едри парченца от босилека в него. Ако предпочиташ гладък сос, използвай блендер, а не кухненски робот или чопър, а ако предпочиташ по-течен сос, добави още малко зехтин.

Изпечените патладжани се сервират топли или студени поръсени с натрошено овче сирене и сос писту. Великолепно! И двамата с Вальо сме на мнение, че студени са по-вкусни. Затова могат да се приготвят по-рано през деня и да се оставят на стайна температура или да се приготвят от предния ден, да се съхранят в хладилник през нощта и да се извадят на стайна температура 1 час преди сервиране.

Ако ти останат сокове в тавата от печенето, не ги изхвърляй, а поръси с тях патладжаните.

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Печени патладжани с домати и сос писту е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Свиване

Крилати фрази: Diane von Furstenberg  

Така, без определена причина – малко крилати и вдъхновяващи фрази на една от великите дами на днешната мода – Diane von Furstenberg

main.original.585x0 (1) main.original.585x0 (2) main.original.585x0 (4) main.original.585x0 (5) main.original.585x0 (6) main.original.585x0 (7) main.original.585x0 (9) main.original.585x0 (10) main.original.585x0 (11) main.original.585x0 Diane Von Furstenberg - Runway - Mercedes-Benz Fashion Week Fall 2014 Diane Von Furstenberg - Runway - Mercedes-Benz Fashion Week Spring 2015

Pics: whowhatwear.com &  huffingtonpost.com

Свиване

Над 1 милион са заявили интерес към OnePlus 2  

Над 1 милион са заявили интерес към OnePlus 2
Над 1 милион са заявилите интерес към новия смартфон OnePlus 2. Това отчита броячът в сайта на производителя, който обаче…
Свиване

Винпоцетин  

В наши дни пазарът е залят с помощни вещества за подобряване на мозъчната дейност, било те хранителни добавки или лекарства. Една голяма част от тези вещества са изцяло натурални и се извличат от най-обикновени билки или цветя. Малко се хората, които биха си представили, че едно малко цвете от Европа може да крие една слабо известна хранителна добавка, но с огромен потенциал, каквато е винпоцетинът.

Какво представлява винпоцетин?

Винпоцетинът е вид алкалоид, който се синтезира от молекулата винкамин, съдържаща се естествено в цветето Vinca minor, известно в Европа още като зимзелен. Винкаминът е основният компонент в растението, като концентрацията му достига до 25-65% от всички алкалоиди. Самият зимзелен се е използвал в традиционната европейската медицина при главоболие.

От десетилетия винпоцетинът се използва в европейската медицина за третирането на мозъчни заболявания и подобряване на паметта. Именно заради това винпоцетинът се категоризира като ноотропик.

Винпоцетинът все още е не дълбоко изучаван в модерната наука - преобладават ин-витро изследванията, а не преки изследвания върху хора. На този етап източници за действието на винпоцетин преобладават в руската научна литература, а на запад са прекалено ограничени. Въпреки това се счита, че винпоцетинът има огромен потенциал и тепърва ще се изучава върху хора.

Той има сравнително слаба усвоимост в човешкото тяло, която достига до 6.2-6.7 % при прием във воден разтвор. При животни обаче, усвоимостта може да достигне до 52%. Интересно е да се отбележи, че по-ниската усвоимост на веществото се установява при гладно състояние на организма, докато прием с храна може да увеличи усвоимостта до 60-100%, респективно 10-13% от общото количество приет винпоцетин.

Как действа винпоцетинът?

След попадане в тялото, винпоцетинът се метаболизира в аповинкаминова киселина, която се явява неговият активен метаболит в тялото.

Оралният прием на винпоцетин води до бързо повишаване на серумните нива само след 20 минути от приема, като полуживотът на активното вещество е 1 час и 46 минути. Два-три часа след орален прием не се откриват остатъци в кръвта. След попадането в кръвта, почти цялото количество винпоцетин се свързва с протеините в кръвната плазма.

Подобно на винпоцетина и аповинкаминовата киселина достига своя пик бързо, благодарение на бързия метаболизъм на винпоцетина. Пиковите нива на аповинкаминовата киселина настъпват 1 час след орален прием и се нормализират 3-4 часа по-късно.

Тялото изхвърля лесно винпоцетина и метаболитите му, като не се отбелязва натрупване при редовна консумация.

Винпоцетинът притежава свойството да преминава безпроблемно кръвно-мозъчната бариера, както при животни, така и при хора. Самият винпоцетин достига изключително бързо мозъка, като близо 3-4% от приетото вещество се абсорбират, което е равнозначно на 50-60% от общото количество усвоен винпоцетин. Веществото се засича лесно в мозъка, но упражнява въздействието си върху точно определени зони като визуалния кортекс, таламуса, базалните ганглии и стриатума.

Основните механизми на действие са четири:

  • Потискане на действието на ензима PDE1, което увеличава концентрациите на протеина cGMP и стимулира спокойствието на кръвоносните съдове;
  • Потискане на така наречените калциеви и натриеви канали, които проявяват потискащ ефект върху отделянето на някои невротрансмитери. От друга страна се стимулира калиевият поток, което се свърза с подобряването на паметта;
  • Потискане на провъзпалителните цитокини и проява на противовъзпалителен ефект;
  • Стимулиране на алфа-адреногенните рецептори, както и периферните GABA-рецептори, което отчасти обяснява и подобряването на менталната нагласа.

Винпоцетинът притежава огромен потенциал и по-добра усвоимост при нанасяне върху кожата, като за подобряване на усвояването се използват и микроемулсии. Резултатите на този етап демонстрират близо двойно по-висока усвоимост, в сравнание с оралния прием.

Потенциални и доказани ползи при хора

  • Слабо подобряване на консумацията на глюкоза от мозъка при здрави индивиди и умерено подобряване при лица, претърпели сърдечен удар;
  • Успешно подобрява кръвния поток към мозъка, което се дължи отчасти и на умерения вазодилаторен ефект. Освен това, се забелязва и леко подобряване на кислородните нива в мозъка. При лица, претърпели сърдечен удар се проявява по-драстично подобряване на кислородния статус на мозъка;
  • Неврозащитните свойства на винпоцетин се проявяват и при интоксикация с медикаменти, която предизвиква загуба на памет. Употребата на 40 мг винпоцетин предпазва от настъпването на загуба на памет и подобрява показателите на краткосрочната памет;
  • Използването на доза от 40 мг, 1 час преди умствена дейност, подобрява драстично паметта при теста на Стернберг. Положителният ефект на винпоцетина се изрязва и в подобряване на настроението, фокуса и времето за реакция. Положителното действие се отбелязва при ударна доза и има краткосрочен ефект. Този ефект се отбелязва и в последващи изследвания върху спортисти, но самите тестове комбинират винпоцетин с гинкго билоба или микс от ацетил L-карнитин, алфа липоева киселина, рибено масло и хуперзин А.

Потенциални и доказани ползи при животни

  • Винпоцетинът потиска действието и размножаването на раковите клетки в гърдите, но на този етап са правени тестове само върху мишки. Предвид факта, че е е използван инжекционен разтвор в проблемните зони и то във високи дози, практическото значение на ползите може да е нищожно;
  • Използването на инжекционен разтвор предпазва напълно от загубата на слух при използването на антибиотици;
  • При тестове върху плъхове орален прием на винпоцетин успешно понижава чернодробните ензими и некрозата в черния дроб, като ефективността на веществото е равносилно на билката магарешки бодил;
  • Силен потенциал за понижаването на лошия холестерол и понижаването на кръвното налягане при болни от атеросклероза плъхове. В изследванията отново е използван инжекционен разтвор. Счита се, че механизмът е свързан със свойството на винпоцетина да понижава кръвното налягане и противовъзпалителното му въздействие;
  • Поради въздействието върху ензима PDE1 и натриевите канали, както и стимулирането на алфа-адреногенните рецептори, се счита, че винпоцетинът може да подобри паметта в цялост и в дългросрочен план, но засега единствените изследвания са върху животни и резултатите не са напълно категорични;
  • Потенциален болкоуспокояващ ефект, поради частичното регулиране на натриевия канал;
  • Възстановява нормалните допаминови нива при интоксикация. Неврозащитният ефект е толкова силен, че винпоцетинът на практика възстановява нормалното състояние, предхождащо интоксикацията.

Доказани ползи при ин-витро тестове

  • Чрез потискането на натриевите канали, винпоцетинът потиска и отделянето на някои невротрансмитери, сред които са глутамат и н-метил-д-аспартат (NMDA);
  • Стимулира значително периферните GABA-рецептори, но не и централните;
  • Въпреки, че е доказано единствено на етап ин-витро, винпоцетинът има обещаващ потенциал като агонист на алфа-адреногенните рецептори;
  • Потенциални ползи при поддържането на функцията на митохондриите и проява на неврозащитни функции. На този етап само ин-витро тестовете демонстрират подобен ефект, като практичната приложимост при орален прием не е неизвестна;
  • Потиска провъзпалителните цитокини и подобрява маркерите на възпаление след състояния като исхемия и сърдечен удар.

Препоръчителна доза

Винпоцетинът може да се използва за профилактика при определени състояния, които изискват ежедневен прием, но може да се приема и инциденто преди определени ситуации.

Безопасният ежедневен прием варира между 15 и 60 мг дневно, разделени на 2-3 пъти през деня. Минималната еднократна доза е 5 мг, а максималната 20 мг. За подобни цели винпоцетинът се ползва успешно и напълно безопасно в продължение на 6 месеца.

Възможно е да се приемат и високи еднократни дози от 30-45 мг преди определени ситуации, като физически или умствен стрес. Много често подобна доза се използва преди умствен труд, учене или тежки тренировки. Въпреки установената безопасност на еднократната ударна доза, на този етап не съществуват факти за положителния ефект от подобен прием.

Препоръчва се употребата на винпоцетин с храна, защото усвоимостта на веществото се увеличава двойно, в сравнение с прием на гладно.

Противопоказания и странични ефекти

Орално приеманият винпоцетин не се отличава с типичните странични ефекти и не въздейства върху кръвното налягане за разлика от инжекционно приемания еквивалент, който може да понижи драстично кръвното налягне.

Често се срещат оплаквания като главоболие или раздразнен стомах при прием на висока доза от 15 мг нагоре.

На този етап са регистрирани два по-значителни странични ефекта. Единият, и по-често срещан, е поява на контактен дерматит, под формата на екзема по кожата. Вторият е рязък спад в количеството на бели кръвни телца (агранулоцитоза), който обаче е регистриран при един самостоятелен случай, а за да се потвърди подобно въздействие, са нужни допълнителни изследвания.

Възможно е дългосрочната употреба на винпоцетин за повече от 6 месеца да въздейства негативно върху имунната система.

Винпоцетинът се толерира с медикаменти като лекарства за диабет или разредители на кръвта.

Не се препочъвам прием при бременни и кърмещи жени, защото липсват достатъчно данни за безопасността на веществото.

С какво да комбинираме винпоцетин?

Винпоцетин може да се използва като основно средство за подобряване на паметта и когнитивните функции. За тази цел винпоцетин може да се комбинира с холинергици като DMAE, CDP-Choline и Alpha-GPC, както и с прекурсори на ацетилхолин, каквито са ацетил L-карнитин и хуперзин А.

Често винпоцетинът се използва като предтренировъчен стимулатор за подобряване на менталната нагласа, фокуса и стимулиране на централната нервна система. В тези случаи може да се комбинира с кофеин, тирозин и холинергици.

Винпоцетинът проявява помощен ефект при прием с нитрати, защото неутрализира толерантността на тялото, която се формира след периодичен прием на нитрати. Добавянето на винпоцетин подобрява и вазодилататорните свойства на нитратите. В хранителната индустрия като източник на нитрати се използва екстрактът от червено цвекло.

Къде можем да открием винпоцетин?

Винпоцетинът може да се открие като самостоятелен продукт - под формата на хранителна добавка или в аптечната мрежа. Предлага се на капсули или таблетки, като концентрацията в една капсула варира между 5 и 10 мг.

Често винпоцетин се използва в комплексни формули, като най-често това са мозъчни стимулатори и подобрители на паметта.

Една от най-честите употреби на винпоцетин е в предтренировъчните азотни буустъри. Сред известните продукти, които използват веществото, са Controlled Labs White Flood Reborn, Universal Animal Pump, MusclePharm Iron Pump и Muscletech Neurocore.

Прочетете и тези полезни материали:
Връзка мозък-мускул
Нахранете мозъка си
Ниско кръвно налягане
Кървене от носа (епистаксис)
Мастните клетки и тяхната памет
Тренировки и кръвно налягане (III част)
Тренировки и кръвно налягане (II част)

юли 30, 2015

Свиване

Лекари и пациенти  

Преди към две седмици в медиите излезе съобщение за смъртта на д-р Илко Иларионов. Ръководител на кожното отделение в Пета градска, след закриването му той получава депресивен пристъп и влиза в болницата в Курило. Там бива пребит жестоко и умира в болница, без да дойде в съзнание. Съгласно съобщенията – от агресивен пациент.

Само че това нека го разправят на някой друг.

Илко ми беше състудент и добър приятел. Висок почти точно 2 метра, плещест, невероятно пъргав и силен физически. Страшно малко хора биха могли да го пребият до смърт. Ако някой от тези хора е агресивен луд, с абсолютна сигурност ще бъде държан при особено строги условия – иначе животът на персонала в болницата няма да струва пукната пара. Нещо повече – депресивно болните обикновено са много тихи и кротки и не дразнят дори най-буйните и агресивните. Дори само дотук съобщеното вече звучи подозрително.

А то е само началото. Илко е бил упоен с лекарства, вързан за стол и бит с желязна тръба до строшаване на черепа и гръбнака… В коя психиатрична болница агресивни луди, способни да пребият до смърт двуметров юначага и охотно нападащи лекари, имат достъп до железни тръби и въжета? И до упояващи лекарства?! Да виждате в окото ми атомна подводница? Пардон, флотилия от един милион атомни подводници?

Струва ми се далеч по-вероятна новината, която излезе най-отначало, и после заизчезва оттук-оттам. Че шефката на болницата в Курило е казала, че той е бил пребит от трима души от персонала. Така вече нещата се връзват – численото превъзходство, разполагането с упояващи лекарства и средства за връзване и пребиване…

Не се връзва единствено представата ни за болничен персонал. Нещо в нас отказва да приеме, че в болниците, където един ден ще лекуват нас, може да има подобни изверги… Но истината е, че ги има. Извергите, които обичат да пребиват хора за удоволствие, много често търсят работа на точно такива места. Там, където жертвите им са беззащитни и безправни, и престъпленията им остават незабелязани, неразследвани и ненаказани. В арести, в затвори, в изтрезвители, в психиатрични заведения.

Затова и дотук случилото се не ме изненадва. Смайва ме обаче нещо друго – как всички се хвърлиха да прикриват престъпниците. То вече означава, че безнаказаното биячество се поощрява и протектира от най-горе. С някаква зловеща цел или просто от безхаберие – няма значение, ефектът е все същият.

Сигурно мислите, че нормалните лекари в болницата не биха търпели подобни колеги? Според мен грешите. Онзи ден се случи случка, която го демонстрира чудесно.

По новините показаха репортаж как пред „Пирогов“ припаднал гражданин. Как хората наоколо се опитали да извикат групичката лекари, застанали пред входа на болницата, които при тази гледка моментално се прибрали вътре. Как един от присъстващите влязъл в болницата и в продължение на половин час търсил вътре лекар, който да излезе и да окаже помощ. И когато най-сетне намерил, вече било късно – припадналият издържал двайсетина минути и даже идвал в съзнание веднъж-два пъти за по минута-две, но не могъл да дочака.

Когато видях новината, първата ми мисъл беше, че тъпи репортери демонизират лекарите. Новината обаче продължи в интервю с шефа на спешното отделение д-р Стоян Сопотенски. Който заяви с доста емоция, че това не отговаряло на истината. Лекари били изпратени веднага да се погрижат за пациента, а пък хората там ги били посрещнали с „Малко ви бият!“…

Това ме сепна. Кога хората посрещат лекар с „Малко ви бият“, рискувайки да го ядосат и да не помогне на болния? Когато идва навреме? Когато се държи професионално? Когато не е закъснял окончателно?… Защо ли имам чувството, че уважаемият шеф на спешно отделение си призна, без да иска, че хората от репортажа са казали истината?… Винаги съм беснеел от незачитането и неуважението, което някои пациенти имат към лекарите. Но след тези случай се чудя как все още се случва да не ги бият. Дали няма скоро да почнат да чуват „Малко ви стрелят“. А после и не само да го чуват.

Защо все още не сме стигнали дотам знаем – все още наоколо има и лекари, които отчаяно се опитват да помогнат на болните. Под подигравките на тези свои колеги, за които грижата за болния е наивност и глупост, а медицината – начин да изнудваш беззащитните пациенти за пари. И когато ти ги дадат, пак да не направиш нищо за тях. (Установено на гърба на друг мой добър приятел, който в момента умира пък от рак.)

Вероятно скоро свестните лекари ще бъдат стреляни наравно с боклуците – отчаянието и гневът не подбират. И ще се оплакват, че не са го заслужили. Без да разбират, че са – с търпението си към онези „колеги“, които са им докарали това отношение на главата. Ще проклинат, ще обясняват колко неблагодарни са пациентите, и всякак ще търсят кой им е срал в гащите. И това ще връща живота на пребитите и застреляните сред тях колкото се връща животът на погубените от убийците в престилки. Ето така на сметката на тези изроди накрая ще се впишат не само пациентите им, но и колегите им. А после ще са виновни циганите, агентите на империализма или неизвестно кой – така сме свикнали…

Не е прав дядо Петко Славейков. Не сме мърша. Толкова има да се облагородяваме и оправяме, додето влезем в категорията „мърша“, че не мога да си представя и внуците ми да го доживеят. С ужас разбирам, че битката ми за една по-добра България е изгубена, че съм победен. Че напразно останах тук след промените, вместо да забягна нанякъде…

Да, сред този народ все още има може би около петдесетина хиляди, които заслужават да бъдат признати за хора и уважавани. Които се опитват да вършат и сеят добро, с надеждата, че това ще промени другите… То добре, ама колко доброволческо чистене на реки и плажове е нужно, за да просветли и разкае убийците на Илко? Или да опомни и размърда убийците от „Пирогов“, които се скриха, да не би да се наложи да помогнат на някого и така да си развалят рахатя?

(Преди мъничко чух още една скорошна новина. Как пациент в спешно състояние постъпва в не разбрах коя болница, откъдето го изгонват, понеже не е здравно осигурен, и той умира. Още не съм проверил подробностите и верността на това, затова не смея да го дам като пример. Но мисля, че не е трудно да се провери. Дано да излезе невярно. Най-малкото защото не е просто нарушение на закона, който постановява, че спешни случаи се лекуват дори ако не са осигурени. Защото е вид предумишлено убийство, и ако бъде оставено безнаказано, е сигнал към всеки нормален човек в България да се маха оттук колкото може по-далеч и да не се връща никога повече…)

Защо в България се случва това? Отговора вече го знаем всички – защото търпим. Докога ще се случва? И този отговор го знаем всички – докогато търпим. Така че нека никой не се лъже, че са ни виновни КГБ, ЦРУ, МОСАД, марсианците, рептилите и билдербергите. Виновни сме си ние – единствено, само, точно ние.

И това да ни морят по болници и пред болници е просто това, което сме си заслужили.

Свиване

Пасиансът в Windows 10 се предлага в премиум версия срещу месечен абонамент  

Пасиансът в Windows 10 се предлага в премиум версия срещу месечен абонамент
Популярната игра на карти Solitaire, която вероятно всички познават от години като една от вградените неангажиращи занимавки в Windows, вече…
Свиване

Цената на фаблета Samsung Galaxy S6 edge+ ще започва от 800 евро  

Цената на фаблета Samsung Galaxy S6 edge+ ще започва от 800 евро
На 13 август очакваме премиерата на Galaxy Note 5 и на Galaxy S6 edge+, като вътрешна информация на SamMobile сега…
Свиване

Аварията  

Корица на романа Аварията „Аварията“ е заглавието на най-новия роман на Тихомир Димитров, който си признавам, че още не съм прочел, понеже го получих едва снощи, но бързам да го споделя, по две причини. Всъщност са три, но за последната ще разкажа чак накрая. Едната е, че самият автор позволява и дори провокира към свободно споделяне и разпространение на книгата, когато е с некомерсиална цел. А другата е още по-обяснима – просто Тишо пише много добре. Дори, когато не съм бил съгласен с тезите в блога му, за мен пак е било удоволствие да го чета.

Тишо обещава фантастичен роман, в който има както голяма любов, така и голяма катастрофа, но… всъщност е писал за тежките решения между две крайни противоположности, които нямат дипломатични или средноаритеметични пресечни точки. Онези без средни положения – в които и правилното и погрешното са относителни понятия и могат да вървят с (не)нужните кавички.

Или както Тишо е подсказал в анонса си…

„Ще се изправите ли пред най-големите си страхове или ще позволите на човечеството, регресиращо до първичните си, зверски инстинкти, да ви разкъса на парчета? Ами, ако нямате избор? Ще оцелеете ли в една нова Тъмна епоха, която признава само правото на силния?“

И преди да ви дам линк към книгата (която всъщност Тишо бързаше да пусне преди началото на август за да имате още нещо за четене през отпуската или на плажа) да споделя и последната причина, заради която се радвам да му помогна да разпространи книгата си. Той споделя вече няколко свои творби с читателите си. И тества различни модели, което го нарежда сред пионерите на новото книгоиздаване. Тази книга също е тест на нов модел взаимоотношение между автор и читателите му – онзи, който е много честен и на мен поне много ми допада. Да нямаш пречка да прочетеш и споделиш една творба и ако ти хареса да платиш колкото прецениш или пък можеш едва след това. В случая не е точно така, защото Тишо е още по-щедър – но затова ще прочетете накрая…

Книгата в PDF можете да свалите от тук.

Приятно четене!

Оригинален линк: "Аварията" - Някои права запазени

Свиване

Sony подготвя нов смартфон с акцент върху камерата, премиерата е на 3 август  

Sony подготвя нов смартфон с акцент върху камерата, премиерата е на 3 август
Sony току-що пусна малка бомба в официалните си канали в социалните мрежи, където обяви, че на 3 август се задава…
Свиване

2015-07-30 пак online гласуване  

Имаме референдум за електронното дистанционно гласуване. Очаквам скоро да имаме такъв и да се строят новите сгради от използвана тоалетна хартия.
(като ми прати някой нещо такова се усещам колко ми е хубаво, че не чета новини)

Като за начало, на последния CCC конгрес имаше две лекции по темата, за проблемите на internet гласуването в Норвегия и в Естония, полезни са като идея за проблемите, както и предишното нещо, което написах по темата.

Не мисля, че някой изобщо схваща колко ужасяващо е счупен целия ни технологичен стек и колко лесно се атакува, от хардуера, през firmware, през операционните системи, през протоколите до user-facing нещата (особено browser-ите). Всичко подлежи на атакуване и чупене срещу сравнително малко пари (човек може да си купи нужните exploit-и за под $500k и за още $100-200k може да си реализира цялата атака, което е в общи линии под 1/10 от парите за една нормална кампания).

Също така, единствената работила някакво време система за online гласуване е тази в Естония, която се крепи в общи линии на единия човек, който я е писал, заедно с екипа, който е подбрал. За да се намери такъв човек в България, на който хората да вярват и да може да свърши работата ще ни трябва клъстер от Диогеновци, които да ходят и да го търсят със свещ из страната.

Накратко, идеята е учудващо лоша, почти невъзможна от техническа гледна точка и тотално невъзможна от социална, и изглежда малко като гигантски опит да се хвърлят едни пари за нищо. Склонен съм да кажа, че хората, които пробутват online гласуването са тези, които смятат, че ще получат поръчката да го пишат.

Свиване

Samsung Xcover 550 вече се продава в България на цена около 200 лв. без договор  

Samsung Xcover 550 вече се продава в България на цена около 200 лв. без договор
Мобилният телефон с подсилен корпус, скромен пакет екстри и физически бутони Samsung Xcover 550 вече се продава в България. Устройството…
Свиване

С каяк около остров Лефкада  

Мислите си, че ви е горещо? Тогава да покараме каяк в Йонийско море, заедно със Стоян :)

Приятно четене:

С каяк около Лефкада

или 10 нюанса на гръцкото синьо

Много приятели смятат гръцкия остров Лефкада за перлата на Йонииските острови. Те го предпочитат за активна лятна почивка, където съчетават плажа със сърфа. Аз самият отдавна имах желание да го посетя, както и отдавна имах идея да се пробвам да плавам с каяк. Имах късмета да направя и двете неща в началото на юни, когато времето е прекрасно и тълпите с туристи ги няма. Включих се в организирана група, която искаше да разгледа Лефкада и да поплава с каяк около острова и неговите съседни такива. Оказа се, че сме 7 ентусиасти, които никога не са се качвали на каяк, както и двама сърцати водачи Румен и Бебо. Пътуването ни (над 700 км. в едната посока) ни отне около 10 часа.

Лефкада

е единствения гръцки остров, който е свързан с мост към континента и това много улеснява пътуването дотам, защото не трябва да ползваш ферибот. Освен с красивата си природа е известен с пчелния си мед и виното.

Лефкада

Пристигайки на острова веднага направихме контраста с вътрешността на страната, където кризата е видима – затворени цехове, изоставени магазини, занемарени фасади и пътища. Там, на острова, кипи от живот благодарение на чуждите туристи (предимно немци и австрийци) – стотици яхти щъкат по вода и на кейовете, хиляди туристи почиват в прекрасните къмпинги, крайбрежните градчета изглеждат добре и т.н.

След кратка почивка за кафе в главния град Лефкада на едноименния остров се отправихме към един от най-красивите плажове на Гърция, а вероятно и в Европа –

Порто Кацики

Водата там има поне 10 нюанса на синьото на фона на отвесните скали. Плажът е скалист, с дребни камъни, както и почти всики останали на острова. Около обяд две корабчета изсипаха няколко дузини туристи, което ни накара да си тръгнем и да седнем в една таверна, която ни спечели с това, че предлагаха на пътя на всяка минала кола вкусен локум. Оказа се, че и кухнята им е много добра, както и обслужването, поверено на българи от Силистра. Отбихме се и до известния

сърфистски плаж Василики,

където десетки платна пореха вълните.

Лефкада

Настанихме се в къмпинг на

залива Десими,

където собственикът на мястото Димитри (Митака по нашенски) ни посрещна с ледени фрапета за добре дошли. Опънахме палатките и веднага се насочихме към малкия плаж на къмпинга намиращ се в живописен залив с гледка към малкия остров Тилия и по-голямия Меганиси.

Съседите ни бяха предимно немски и австрийски пенсионери с кемпери, които прекарват цялото лято там и така от поне 30 – 40 години насам (т.е. техните баби и дядовци, техните родители и те самите са на това място). Митака обясни, че

местата за кемпери на първа линия се предават по наследство 😉

Лефкада

След кратка инструкция се качихме за първи път на каяк и се насочихме към близкия, но

безлюден остров Тилия

Оказа се, че да гребеш на каяк е приятно занимание и почти неусетно стигнахме на отсрещния бряг. След кратка почивка се насочихме към близкия и по-голям

остров Меганиси, като там посетихме залива Спилия

На свечеряване се прибрахме в къмпинга и си направихме приятна вечеря макар и изморени от пътя и първото ни плаване с каяк.
С нови сили на следващия ден се отправихме с каяците отново към о-в Меганиси, там направихме спирка на изумително красив безлюден плаж. После се насочихме към

пещерата Папаниколос,

която е с огромни размери и в нея са се крили пиратски и военни кораби. През цялото време се разминавахме с множество яхти и други каякари.

Лефкада

Научихме, че морските правила за движение са като английските и по-големият пази по-малкия (една яхта спря, за да даде път на каяк!).

Целият ден ни беше посветен на диви места и заради това си носихме провизии с нас. Спряхме на още няколко малки плажчета и накрая пихме кафе на очарователно място с гледка към Лефкада. Морето беше гостоприемно към нас, но в края на плаването ни този ден то показа характер и ни заваля дъжд. Това беше полезно за нас, за да усетим плаването във всякакви условия. Но летния дъжд отмина и отново изгря слънце.
Третият ден беше посветен на плаване до

китното градче Вити на остров Меганиси

и там направихме хубав гръцки обяд – гирос и бира.

Skorpios, Meganisi, Гърция

След това се насочихме към известния

остров Скорпио – собственост на фамилия Онасис,

но сега взет под наем от руски олигарси. Отдалеч те посрещат табели, че е забранено спирането на плажовете на острова, както и се забелязва охрана на тях.

Каяк, Лефкада

Все пак

намерихме две миниатюрни плажчета,

където не открихме такива табели и спряхме за кратка почивка. Морето отново показа характер и гребането ни изтощи, но спряхме за малко на

приказно плажче на остров Лефкада

преди да акостираме в базовия ни лагер. Привечер отскочихме до

красивите водопади край Нидри,

които заслужават посещението им. Някои от нас дори скочиха в студените им води. Вечерта ядохме прясна риба, пихме узо и гледахме финала на Шампионската лига.

Лефкада

На следващия ден събрахме бивака и потеглихме обратно за София. Спряхме за сувенири и кафе отново в град Лефкада. Вечерта си бяхме у дома, щастливи от пътуването и готови за нови каяк приключения. За мен каякът ти дава свобода – плаваш, любуваш се на природата, съчетаваш спорт с море, виждаш места които са скрити за масовия турист.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Йонийски острови – на картата:

Йонийски острови

Свиване

Книга-сладолед  


Една книга като сладолед, която можеш да изядеш с кориците - вафлени фунийки. "Сватби на животни и неща" от Рая Господинова и Георги Господинов на "Жанет 45", оформление Яна Левиева, илюстрации Рая Господинова и Георги Господинов.




Свиване

Керана Ангелова: Леванте  


като макове се люлееха сърцата от любовния вятър
звезди се сипеха персеиди и леониди ръбести аквариди
и капчуците в тъмното като пулс на вселена
мяукането на улулиците в гнездото на нощта
лопатарите и кошутите с електричеството
в настръхналите си косми
не знаеше страх от нищо животът
беше

с първия пристъп на ветровете леванте
се появиха очите на страха
засветиха в мрака ирисите на котките
кръговете на полунощните пеперуди побеляха
на разсъмване видяхме маковете бяха оплешивели
от дъждовината бе останала само тиня в хралупите
и безброй отпечатъци на стъпки и на копита в калта

надигна се целият вятър леванте и отнесе звездите и хората
останаха само полусънни старици и препарирани сови
отмина времето вгъна се хоризонтът угаснаха нощите

само в тревите продължи да блещука брошката
наскоро изгубена от последното влюбено момиче
като акварида паднала от небето

Стихотворението е от книгата на Керана Ангелова „Леванте“ (Издателска къща „Знаци“, 2014 г., автор на корицата и оформлението е Невена Ангелова), включена от журито, заедно с още 9 ясно различими книги с поезия, в разширената листа за номинации за „Национална литературна награда „Памет“ (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев).



Керана Ангелова





   Керана Ангелова в „Кръстопът“.
   Керана Ангелова в DICTUM.

Свиване

Samsung ще намали цената на Galaxy S6 и Galaxy S6 edge  

Samsung ще намали цената на Galaxy S6 и Galaxy S6 edge
Samsung представи финансовите си резултати за второто календарно тримесечие на 2015 г. и въпреки слабото подобрение спрямо предходната четвърт, корейците…
Свиване

Бутилка или кашон?  

Преди няколко години планирах лятно парти на вилата и докато разпределях задачите кой какво да носи, човекът който трябваше да донесе вино попита, съвсем резонно: бутилки или направо кашон?

Кашон, разбира се! поради няколко прости причини: можеш предварително да направиш селекция на вина спрямо храната или пък да заложиш на едно вино, което да се пие цяла вечер и да не се изпада в ситуация: ами сега какво?

Наскоро открих готовите кашони, които Дони подготвя за клиентите на apollowine.com (мда, знам – много я яко да познаваш един куп хора от света на виното и да си говориш с тях на малко име!) като моите 2 летни фаворити са:

Мидалидаре

Специална селекция МидалидареLovers, 2014

2 х Мидалидаре Совиньон Блан& Семион 2014

2 х Мидалидаре Траминер 2014

2 х Розе де Мурведр 2014

Александра Естейт

и Александра Естейт WineLovers готов кашон

2 х Александра Вионие 2014

2 х Александра Верментино 2013

2 х Александра Шардоне 2013

т.е. съвсем тематично и лятно – бяло & розе. Освен това готовите кашони идват и с не лошо намаление.

Всъщност сравнително наскоро, т.е. това лято започнах да пазарувам вино онлайн, защото обикновено при избора на бутилка предпочитам целия ритуал на влизане в магазина, разглеждане на етикети (+ снимане сканиране, ровене и четене на коментари и препоръки), разговора с хората в магазина… изобщо удоволствието е по-пълно така, но за вина, които така или иначе знам, че харесвам и с които знам, че няма начин да сбъркам – онлайн пазаруването се оказва наистина най-доброто решение: избираш, плащаш, получаваш.

Допълнителен плюс е разбира се и факта, че можеш да изпратиш бутилка изненада на някого, без да трябва физически ти да я доставяш, да ходиш преди това до магазин да я купуваш и т.н.

pics: Apollo Wine & tumblr

 

юли 29, 2015

Свиване

ДЕОС откри своя кмет на София и това е Виктор  

11807018_10207548056918794_1953305255_o

Днес ДЕОС открихме Кмет – нашият кандидат за кмет на София е Виктор Лилов!

Виктор дойде на събитието с велосипед, а освен него наоколо доста фенове и членове на ДЕОС бяха избрали този начин на придвижване и дружината бе голяма.

11811336_10153509724743988_8572107245616002580_n

Освен че има харизма, чаровна усмивка, говори спокойно, Виктор е и разумен и мислещ човек, човек с принципи, зад които твърдо застава, борец за равенство и свобода.

ДЕОС разкри за пореден път проблемите на София, след което ги бутна и ги изхвърлихме в близката кофа за боклук. После се черпихме с розов малинов сироп и розов локум.

Виктор има стабилен екип зад себе си. Всички работим с огромно желание и ентусиазъм и съм уверена в успеха ни!

Екипът на ДЕОС е наистина чудесен!
За мен е вдъхновяващо, зареждащо и окуражаващо да съм част от ДЕОС!
Каня и теб.

Свиване

Meizu m2 има HD дисплей, 13 МР камера и цена около $100  

Meizu m2 има HD дисплей, 13 МР камера и цена около $100
Meizu представи новия си супердостъпен смартфон m2, за който наскоро обеща, че ще се превърне във важно парче от историята…
Свиване

„Ще се видим там горе“ – триумф на майсторското перо  

Имам чувството, че електрически заряд е преминал пез цялото ми тяло. Затворил съм последната страница от книгата и очите ми блестят с насладата, която може да ти донесе единствено майсторски написан роман. А, повярвайте ми, „Ще се видим там горе“ на Пиер Льометр е точно това! Последните 50 страници прочетох, мятайки се от кълка на кълка, без да мога да си намеря място. Лавината прииждаше и прииждаше, оставяйки толкова много въпроси само броени страници преди апоплектичния финал. И ето го – почти си го представих – Пиер Льометр, с благороден жест и пълна концентрация, изискано слага черешката на своята торта. Брилянтен до самия край…

shtesevidtgoreСюжетът е крайно необичаен, а на по-изнежения читател вероятно би се сторил и донякъде морбиден. Първата световна война тъкмо е свършила – роднините оплакват своите жертви, търговците възобновяват търговията си… На някои от онези, имали късмета да я преживеят, се полага твърде оскъдно, чак обидно парченце от този късмет. Такива са Албер Маяр, който едва оцелява, след като е заровен жив от експлозия дни преди примирието, и неговият спасител Едуар – богаташки син, имал злощастната съдба да изрови клетия Албер и в резултат вероятно на тази случайност да се озове на пътя на шрапнел, който отнася по-голямата част от лицето му, вкл. цялата долна челюст. Преживеният ужас ще роди странни взаимоотношения между двамата и ще събере пътищата им в следвоенните месеци.

На пръв поглед далеч по-благодарна е съдбата към друг техен познайник – злобния и безскрупулен лейтенант д‘Олне Прадел – същият, който дава началния сигнал за злополучната атака, превърнала Едуар в гротеска, а Албер в душевно съсипан и безпътен ветеран. След войната той ще се заеме със сложната държавна поръчка по препогребването на падналите за родината войници с всички съпътстващи дейности и благини на държавните поръчки. И ще се ожени за – каква ирония – сестрата на едва оцелелия Едуар.

В уморената и съсипана от войната Франция тези два полюса, крайно различни един от друг и водени от крайно противоположни цели, ще се възползват от новите реалности, за да завъртят грандиозни шашми. Прадел потъпква всякакви морални съображения, докато изцежда франковете на държавата, пълнейки ковчези с пръст, разменяйки безцеремонно имената на погребаните и разчитайки изцяло на дебела плетеница от връзки и политически чадъри, които да го предпазят. В същото време Албер и Едуар ще измислят дръзка – какво говоря – направо грандиозна схема за бързо забогатяване, като разпратят по кметствата каталози за несъществуващи войнишки паметници. Мозъкът зад този твърде неморален замисъл, естествено, е Едуар – може би най-силният и със сигурност най-колоритният персонаж в целия роман. Завърнал се от света на мъртвите, под постоянното въздействие на морфина, изправен пред напълно отчайващата перспектива на живот без лице, живот като ходещ труп, Едуар е открил смисъл в съвършената измама.

„Не за пари бе измислил тази далавера, а за да изживее еуфорията, сладострастието на една нечувана провокация. Този човек без лице показваше на света гигантски среден пръст и това пораждаше у него безумно щастие, помагаше му да се свърже с това, което винаги е бил и което замалко да изгуби“.

Е, ще се заблудите, ако останете с впечатление, че книгата очарова само благодарение на крайно необичайния си сюжет. На фона на това пъстро платно от нечестни машинации, Льометр мацва с четката на майстор-художник невероятни алегории и вплита нишки, които ще ви накарат да цвилите от удоволствие. Понякога буквално, тъй като една глава на кон шества из страниците на романа по абсурден начин почти до самия му край.

Истинско пиршество за читателя е и психеделичният елемент с безбройните маски от хартия, които Едуар си слага всеки ден. Човекът без лице и пъстрите му маски, безбройните му лица. И едно момиченце, което ги изработва за него от хартия и читателят не разбира за него нищо друго освен името му – но тя е там до края, почти безмълвна и все пак толкова оригинално вписваща се.

Бащата на Едуар е друг много силен образ, чиято многозначност придобива истински завършек в самия край на книгата, затваряйки мащабния кръг на авторовата идея по почти библейски начин. Иска ми се да ви разкажа и за него – за богаташа, живеещ в свят на акули и разтърсен с огромно закъснение от мнимата смърт на единствения си син… Но ще ви оставя да се насладите сами на своето откривателство страница след страница с този необикновен роман. Не се оставяйте морбидните оттенъци и погребалната тема да ви стреснат – има много повече от това, а да го откриеш е неповторимо изживяване.

Георги


Filed under: Военни, трилър, художествена
Свиване

Новият CAT S40 може да устои на изпускане от 1.8 метра височина  

Новият CAT S40 може да устои на изпускане от 1.8 метра височина
CAT представи ново попълнение в смартфон редиците си, което предлага скромен списък характеристики, но един от най-здравеняшките корпуси на пазара.…
Свиване

Samsung представи първия в света 16 МР сензор за камерафони с размер на пикселите от 1 μm  

Samsung представи първия в света 16 МР сензор за камерафони с размер на пикселите от 1 μm
Samsung представи първия в света 16 МР сензор за камери в мобилни устройства, който има пиксели с размер 1 μm. Най-същественото…
Свиване

2015-07-29 ffmpeg като софтуерен видео миксер  

Моето отношение към ffmpeg може да се опише основно като “love-hate relationship”. Пипал съм по кода му, гледал съм хилядите security проблеми, които излизат в него, дебъгвал съм всякакви мизерни (и много мизерни) проблеми с него, и съм го ползвал за какво ли не.

Днес обаче успях да направя нещо, което може да се окаже интересно и за по-нормални хора.

Ако човек си компилира ffmpeg-а с –enable-libzmq и някъде във filtergraph-а сложи zmq, т.е. да речем направи нещо такова:

ffmpeg -re -i ~/20140407ripetest.mp4 -re -i ~/20140508pclapi-lecture.mp4 -i ~/video/transparent-eye.png \
	-filter_complex '[0:v] split [0big][0smp]; [0smp] scale=w=iw/4:h=ih/4 [0sm];
			[1:v] split [1big][1smp]; [1smp] scale=w=iw/4:h=ih/4 [1sm];
			[0big][1big] overlay, zmq [big]; [0sm][1sm] overlay [sm];
			[big][sm]overlay=x=main_w-overlay_w-10:y=main_h-overlay_h-10 [outn];
			[outn][2:v] overlay=x=main_w-overlay_w-10:y=10 [out]; [out] split [outflv][outsdl]' \
	-c:v libx264 -s 1280x720 -profile:v high -level 4.2 -preset ultrafast -g 60 -b:v 2000k -acodec aac \
	-ar 44100 -ac 2 -bsf:a aac_adtstoasc -flags +global_header -strict -2 -threads 2  \
	-f flv -map '[outflv]' rtmp://strm.ludost.net/st/test \
	-f sdl -map '[outsdl]' "SDL Output"

Това в общи линии значи следното:
– вход 0 се цепи на два, 0big и 0smp, вход 1 по същия начин;
– 0smp и 1smp се scale-ват на 1/4;
– Прави се един overlay от 0big и 1big;
– Прави се втори overlay от 0sm и 1sm;
– От първия и втория overlay се прави един друг overlay, т.е. като picture-in-picture;
– В/у този overlay се слага png с финалния overlay;
– Цялото това нещо се encode-ва до h.264;
– Праща се на екрана и на по rtmp до моя тестов setup.

До тук – нищо особено, само дето се вижда само едното видео. ОБАЧЕ, чрез zeromq интерфейса човек може да контролира overlay-ите и да мести overlay-натите неща, като може дори да ги изкарва от картиниата. Ето така може да се сменя видеото в някой от overlay-ите, през zmqshell.py (от tools/ на ffmpeg-а):

lavfi> Parsed_overlay_4 y 900
Sending command:[Parsed_overlay_4 y 900]
Received reply:[0 Success]
lavfi> Parsed_overlay_4 y 0
Sending command:[Parsed_overlay_4 y 0]
Received reply:[0 Success]

Проблемът е, че всичките тия имена на филтри (Parsed_overlay_4 например) се генерират и не може да се кръщават, та човек трябва да си ги налучка първия път. Чудя се дали биха приели patch по въпроса…

Примерната работа на нещото може да се види тук, тествах с две мои видеа и логото на феста.

Свиване

Евгени Черепов: Завесата  


   Вечеря и боулинг. Това бе запланувал Ясен за Мони, щом тя пристигнеше с влака от София. Първоначално мислеше да минат само с обичайната вечеря, но като се сети за последния ѝ имейл, реши да добави и нещо по-различно. Боулингът беше открит наскоро и събираше популярност сред младите хора в града. За всеки случай запази писта за девет часа. В италианския ресторант, който Мони обичаше, със сигурност щеше да има места.
   Въздухът трепереше от жегата. Изглеждаше сякаш и влакът вече трепери в далечината. Трепереше и телефонът в ръцете на Ясен. Чакащите на перона се поразмърдаха. Ясен също направи няколко крачки. Отново прегледа набързо имейла ѝ от снощи. Попи с ароматизирана кърпичка потта от врата си – Мони обичаше да го гушва и целува там след по-дълги раздели.
   Влакът се дотътри до гарата и спря. Автоматичните врати издишаха и пуснаха пътниците в жегата. Десетки слизащи се втурнаха в състезание за таксита.
   Мони не бързаше – знаеше, че Ясен я чака. През вече шестте години заедно никога не бе закъснявал – обикновено тя се бавеше. Дори в началото на връзката им, когато я взимаше от училище, тя някак успяваше да изгуби двадесет минути между класната стая и двора на училището.
   Той пръв ѝ се усмихна, тя първа каза „Здрасти, мило!”. Мони го приближи спокойно, Ясен взе чантата ѝ . Целунаха се, той я прегърна, тя се гушна с буза опряна във врата му. Прегръдката с чанта в ръка се оказа неудобна за Ясен и той усети как телефонът в джоба му убива.
    – Разхубавяваш се в тази София. Затова не искаш да си стоиш тук лятото – бяха първите му думи.
   – Ех, ама си! – с лек тик на главата Мони завъртя опашката на косата си. – Знаеш, че тук никой няма да ме вземе на работа само за 3 месеца, а там веднага си намерих.
    – Е, нали ти казах за пари да не се притесняваш.
    – Да, но искам да си ги изкарвам сама – тя пусна ръката му.
   Със закачлив жест поразроши косата му.
    – Все повече бели косми имаш.
   – Е, нормално, отдавна минах трийсетака. Пък и сега страдам по липсващи хора – последното изрече с усмивка.
    – Стига, де!
   Влязоха в колата му, преди това той с особено внимание сложи чантата ѝ в багажника – винаги полагаше грижи за всичко около Мони.
    – Надявам се, ти се хапва италианско.
   – Знаех си, че там ще ме водиш. Вече всичко наизуст знам за теб – а след кратка пауза добави: – Или ти за мен.
    – Е, тогава е време да почнем да се изненадваме. После сме на боулинг.
    – Има боулинг?!
    – Да, отскоро. Голям хит е, целият град там се струпва вечер, а през уикенда трудно можеш да се вредиш. Запазил съм писта за девет.
    – Запазил си писта! – Мони го разроши отново, този път по-енергично.
   Спря в съседна на ресторанта пряка, където паркирането винаги беше по-лесно. Мони по навик погали дървото, до което бяха спрели. При един изненадващ дъжд се бяха затичали, тя се спъна и дървото я спаси от падане в локвата отпред.
    В ресторанта беше прохладно. А седем вечерта в края на юни си беше доста горещо време. Огромните витражни прозорци бяха покрити с тежки меки завеси, които Мони отдавна харесваше. Само отделни маси бяха просечени от ярките слънчеви лъчи, влизащи през междузавесията. Седнаха и пиха от водата, която сервитьорката веднага им наля.
   – Майка ти пак ми звъня тази седмица – каза Мони, докато разлистваше менюто, което знаеше наизуст.
    – Гонят я и нея старческите притеснения. Не ѝ обръщай внимание.
    – Какви притеснения? Че няма да се ожениш?
   Ясен отпи солидна глътка от водата си и отлисти менюто по-бързо на следващата страница, въпреки че знаеше какво ще види там.
    – Каза ми, че съм се променила. Преди не съм била такава. Та аз скоро станах на двадесет и три. Преди бях просто дете.
    – И сега детето порасна и иска да живее в София. За мен от специалитета ви и безалкохолна бира – обърна се Ясен към дошлата сервитьорка.
    – Ще пиеш бира?
    – Е, нали съм с колата.
    – За мен същото, само че, вместо безалкохолна бира, искам чаша бяло вино. По ваш избор.
   Сервитьорката си тръгна с „Чудесно!“ и с усмивка.
   – Знаеш, че още като завърших училище, исках да уча в София. Тук няма филологии. Тогава ти и майка ти ме спряхте – за какво ми било, ти си можел да ми осигуриш работа, пък ако не ми се работи, можело да си стоя вкъщи, колко жени за това си мечтаели. Знаеш, че имам нужда нещо да правя. И че обичам литературата. Даже малко ме е яд, че загубих 4 години. Сега щях да съм се дипломирала, а не да завършвам първи курс.
   Ясен си сипа нова чаша с вода от каната и я изпи наведнъж.
    – Кога ще заминаваш пак? – попита го Мони.
   – Сигурно другата седмица. Но този път ще се върна бързо. В края на месеца са свободни майсторите, които ще правят теракота в коридора и трябва да съм тук. Само той остана, всичко друго е готово. Ще ти хареса, ще видиш. Само дето е празно – Ясен си играеше с дръжката на каната. Наля си нова чаша вода. – Пък и този път няма нужда да вземаме толкова много стока; оборотите и в двата магазина са малки, всички вече си харчат парите на морето. Поне до септември ще е така. И можехме да си изкараме цялото лято заедно. А знаеш, че зимата ще опитам да отворя магазин и в София.
   Сервитьорката дойде с бирата и виното, Мони веднага отпи от чашата си. Ясен попиваше с кърпичка потния си врат и гледаше в почти празната вече кана за вода, която сервитьорката отнасяше.
   Влезе привлекателна млада жена, около трийсетте, с дълга права коса и червена рокля. Седна на една от ослънчените маси. Лъч светлина подчерта цвета на роклята ѝ
    – Това не е ли Стела, бившата ти?
    – А да – Ясен бе посегнал за новата кана, но се спря. – Тя е.
    – Добре изглежда. Много по-красива е от мен – отбеляза Мони.
    – Пак с твоите глупости. Тя винаги е изглеждала добре. Не това ѝ е проблемът.
    – Още ти се чудя как мъж като теб заряза жена като нея, за да бъде с глуповата ученичка, която не знае какво иска.
    – Много добре знаеш, че не си глуповата. Макар че това ти изказване вярно е ученическо. Всъщност си най-умното момиче, което познавам, при това отдавна вече не си ученичка. И е страхотно колко много четеш. Но като че ли това те обърква понякога. Вече знаеш ли какво искаш?
   – Ех, ама си и ти! – килна Мони опашката на косата си и отпи от виното. – Ти затова ме хареса – защото чета много. Прочете ли „Вълшебната планина“? Още от зимата ти натяквам за нея. Навремето си чел много, а сега само търговията ти е в главата.
    – Невероятна книга – живна Ясен. – Много мъжка. Философска и лирична едновременно, но и мъжка. Чак ти се чудя ти как си я прочела.
    – Айде пак! – опашката на косата ѝ описа дъга. – Ама винаги така правиш! Първо ме хвалиш, после ме подценяваш. Комплимент, после леден душ. Пляссс, на ти Мони, задето замина да учиш в София. Пък и защо да е мъжка книгата? С тази търговия май си загубил усета си от едно време за книгите.
   Ясен стискаше чашата си с вода. Халбата за бира още стоеше празна. Гледаше към Стела, по чиято червена рокля бавно се изкачваше слънчевият лъч. Посегна с кърпичката към врата си, но вече не беше мокър.
    – Нищо не каза за намеренията ми за София? Един човек ми обеща супер изгоден наем за магазинче на „Пиротска“. В началото, докато се задвижат нещата, ще трябва постоянно да съм там.
   Мони отпи от виното си, видя, че остана само глътка и направи знак с вдигната чаша на сервитьорката. Ясен си наля вода.
    – Прочете ли ми имейла от снощи?
   Ясен отпи на големи бавни глътки.
    – Няколко пъти.
   – Не му обръщай голямо внимание. С Яна празнувахме последния взет изпит и се почерпихме малко.
   Сервитьорката дойде с нова чаша вино и храната.
    – Ти и тази вечер си решила да се почерпиш май.
    – Е-е-е!
   От чиниите се вдигаше лека пара.
    – Мирише вкусно.
    – Да.
   Ясен гледаше как слънчевият лъч изкачва роклята на Стела и опипва голата ѝ шия. Мони също погледна натам. Побърза да заговори:
    – Казваш, чудиш се как съм харесала книгата.
    – Не, повече на шега го казах – отвърна Ясен без да отмести погледа си.
    – Няма ли да си пиеш бирата, за какво я поръча?
    – След малко – стисна чашата с вода Ясен.
    – Има много хубава енергия тази книга – постара се да продължи бързо Мони. – Извън целия ѝ философски скелет, заради който сигурно я наричаш мъжка.
    – Не само затова я наричам мъжка.
    – Обожавам безвремието вътре в нея. Тази огромна пауза. Това отстраняване от ежедневния живот. Сякаш прекрачваш встрани от магистрала и там, уж съвсем малко встрани от ускорението, животът на полето е съвсем друг. Всички имаме нужда понякога да напуснем магистралата.
    – До последното ти изречение бях забравил, че си само на двадесет и три – вече върна на нея погледа си Ясен и се усмихна.
   – Ето пак! – отвърна със същата усмивка Мони. – Ужасен си с този си навик. Направо си майстор да обединяваш комплимент с укор.
    – Такова ми е и отвътре. Смесено.
    – Заради снощния имейл ли? – попита ведната Мони.
    – Не само заради него. Пък и нали си го писала „почерпена“ – наблегна на последната дума.
    – Всъщност…не бях пила – Мони стисна чашата с виното.
   Ясен усети, че вратът му отново се поти, но не се избърса. Премести чашата си с вода встрани, наля си бира в халбата и я надигна. Отсреща слънчевият лъч вече грееше в лицето на Стела. Тя гримасничеше.
    Ясен тракна празната халба на масата, стана и отиде към Стела. Дръпна завесата и пресече слънчевия лъч. Мони видя как Стела го погледна от сенките. Без да продума, Ясен се върна на масата си и напълни отново халбата с бира.
    Мони бе оставила виното си и си наливаше вода. Препълни чашата, покривката се намокри. Тя метна салфетка върху мокрото петно, отпи бързо и се задави. Разкашля се, очите ѝ се насълзиха, един кичур коса се измъкна от опашката и падна върху лицето й
    – И защо го направи това? – изкашля Мони. – Та тя сигурно дори не е чувала за Томас Ман!
    – Хайде да ядем, че изстива! – отвърна Ясен и се усмихна с очи към пода.
    Ядоха дълго и мълчаливо. Ясен допи бирата си, виното на Мони остана.
    – Кога ще се връщаш към София?
    – Още не съм решила – отвърна Мони, докато замяташе кичура от челото си. После бързо смени темата: – Дойде ли време за боулинга?
    Ясен погледна часовника си.
    – Да, ще трябва скоро да ставаме – направи знак към бара, че иска да плати.
   Навън слънцето залязваше. В ресторанта сервитьорките дърпаха завесите и откриваха големите витражни прозорци. Дама в червена рокля ги помоли да оставят пусната най-близката до нея завеса.
    Мони се забави, за да мине през тоалетната. Там прибра кичура и стегна добре опашката на косата си. После дълго се гледа в огледалото. Като излезе отново в залата, видя откритите прозорци, видя и единствената останала недръпната завеса. Върна се в тоалетната, пусна си косата и подсили леко грима си. В това време отвън Ясен пак преглеждаше снощния ѝ имейл. Тъкмо прибра телефона и Мони излезе.
    – Закъсняхме ли?
    – Още не се знае.


Евгени Черепов


   Евгени Черепов е роден на 29.07.1981 г. в Стара Загора. Публикувал е разкази в сп. „КапиталLight“, „Литературен вестник“, „Литературен глас“, „Сега“, както и в други печатни и електронни издания.Автор е на романа „Добавено лято“ („Сиела“, 2012), номиниран за награда „Елиас Канети“ през 2013 година…

Свиване

Първо по Дарик #131: Представяне на Samsung Galaxy Tab S2  

Първо по Дарик #131: Представяне на Samsung Galaxy Tab S2
Здравейте с новия брой 131 на технологичната рубрика на nixanbal в Дарик радио! Тази сутрин с Мишо Дюзев си поговорихме…
Свиване

Мтел купува кабелния оператор blizoo  

Мтел купува кабелния оператор blizoo
Мтел обяви току-що, че придобива 100% от кабелния оператор blizoo от досегашния му собственик EQT V. С тази сделка червеният…
Свиване

До Финландия на Голф (7): През Полша – Варшава и Краков  

Продължаваме връщането от Финландия с Голфа на Иван. Започнахме с Румъния и Лвов в Украйна, продължихме през Белорусия, минахме през Москва, Новгород, Санкт Петербург и Виборг, последния път достигаме крайната си цел – Хелзинки във Финландия, после поехме назад – през Естония, Латвия и Литва, за да стигнем днес до Полша.

Приятно четене:

През Полша

Варшава и Краков

част седма на

До Финландия на Голф

Успяхме след уморително шофиране по натоварените полски пътища да стигнем до Варшава. На този етап от пътуването може би умората започна да взима лек превес. Специално аз бях правил едно пътуване до Полша преди 2 години, когато посетих както Варшава, така и Краков. Поради това може да се каже, че ентусиазмът ми спадна леко.
От друга страна

Варшава

винаги ми е била много симпатична, така че се радвах, че се завръщах:

Krakow_Kosice_Novi Sad_1 Варшава

Кралският дворец:

Варшава

Възползвахме се от услугите на един

„Free walking tour“:

Варшава, Полша

Стар град, пазарен площад:

Варшава

Варшава Варшава

Старите крепостни стени

Имаше една забавна история за тях. Построяването им е било много скъпо и са се възлагали надежди градът да стане непревземаем. Обаче през 17-ти век, докато полския крал и войската били в Лвов, шведите нападнали и практически превзели града без бой… и поляците трябвало да си го отвоюват обратно, като така собственият им труд се обърнал срещу тях:

Варшава

Родната къща на Мария Кюри:

Варшава

Тази къща в стария град имаше интересна история. Варшава е срината почти 100% след края на Втората световна война. Между другото старият град на Варшава е единственият обект в списъка на ЮНЕСКО, който всъщност е възстановка. Нищо от тези хубави улици не е било останало след войната, но просто е

реставрирано невероятно автентично

Има една история, че един професор от местната художествена академия имал сън, че града ще бъде разрушен и карал студентите си да рисуват много подробно всякакви сгради в стария град.
Та за къщата – в нея живеела някаква старица, която много обичала да храни гълъбите. Всеки ден прекарвала известно време пред къщата си и ги хранила. Дори когато я разрушили, тя пак стояла пред останките на къщата си и хранила гълъбите. Затова след като възстановили сградата направили тази скулптура:

Варшава

Паметник на жертвите на Варшавското въстание в края на Втората световна:

Варшава

Площадът пред кралския дворец с

колоната на Сигизмунд –

полският крал преместил столицата от Краков във Варшава. Както можете да си представите той не е особено обичан в Краков:

Варшава

Палатът на културата и науката

„Подарък“ за Полша от Съветския съюз и най-високата сграда в града:

Палатът на културата и науката

Палатът на културата и науката

Варшава Варшава

Минахме и през

Краков

Сега… той е безспорно е красив град с много достойнства, но аз така и не се научих да се разбирам с него. Преди 2 години, когато бях с приятели в Полша първоначално се подвизавахме из Централна Полша, бяхме и във Варшава. Навсякъде поляците, с които се запознавахме, ни спамеха с изказвания от рода на „Абе кво правите във Варшава, тука е скучно, вървете в Краков“.

Краков, та Краков и пак Краков… надуха ми главата

и почнах да се чудя, какво толкова извънземно има в този град. Еми красив е, но след толкова приказки не се впечатлих много.

Закритият пазар на главния площад

Краков Краков

Готическият замък на Краков

До 17-ти век, докато на власт не идва въпросния крал Сигизмунд, тук е било седалището на полските крале:

Готическият замък на Краков Готическият замък на Краков Готическият замък на Краков

Вътрешният двор:

Готическият замък на Краков

Поглед към река Висла:

Поглед към река Висла:

Къщата, в която е живял папа Йоан Павел Втори. Преди да стане папа той е бил кардинал именно на Краков:

Къщата, в която е живял папа Йоан Павел Втори

Просто една уличка в стария град:

Просто една уличка в стария град, Краков

Една красива църква:

Една красива църква, Краков

И за финал – снимка с парите. Попривърши валутата:

Полски злоти

Време беше да напуснем Полша

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Полша – на картата:

Полша

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria