Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

юли 02, 2015

Свиване

Asus ZenFone Go ще бъде достъпен смартфон с HD дисплей, твърди слух  

Asus ZenFone Go ще бъде достъпен смартфон с HD дисплей, твърди слух
Asus подготвя нов смартфон от серията си ZenFone, който ще носи името Go и ще бъде позициониран в по-достъпния ценови…
Свиване

Панаир на суетата  

Редовно, когато публикуваме обява на породисто куче в нашия приют, повечето коментари са от рода на „Ама кой го е изоставил? Та то е породисто хъски/кане корсо/мопс и т.н.“
За нас изоставянето на породист любимец е абсолютно същото предателство, както и изоставянето на безпороден такъв, но с историите на тези две момичета искаме да покажем на хората, които развъждат животни – като ги продавате за много пари, не им гарантирате добър живот!

Моли е боксер на 10 месеца:
11694744_476121105884743_210578029490421660_n

Животът й не започва добре – нежелана, периодично прогонвана от дома си, където сама се е връщала.
11403386_476122559217931_1664296736354369135_n
Всъщност, идването в приюта и разходките с доброволците, бяха най-хубавите неща, случвали й се някога.
11253986_476122532551267_5656082918040950990_n
Чиара е пет месечен чехословашки вълчак.

11160659_10207549413002060_2086396622520844588_n
Тя е била подарък. Не можем да обвиняваме първия й стопанин, че не я е задържал – в крайна сметка, никой не го е питал иска ли куче.

11540938_10207549413522073_87350853855207922_nЗа няколко месеца Чиара сменя няколко собственика, докато накрая се озова при нас.
11666110_10207549408001935_7042179398519430208_n
Когато разбрахме за нея, поредния собственик планираше да я пусне в гората, защото и без това била „почти вълк“.

Сега и двете момичета са щастливо задомени и имат собственици, които да ги ценят и обичат завинаги.
Молим Ви, преди да си вземете куче, независимо, дали го осиновявате или купувате, задайте си следните въпроси:
– Всички в семейството ми ли искат куче?
– Имам ли достатъчно време, за да го разхождам?
– Кучето ще живее около 15 години и през всички тях ще има нужда от мен. Готов ли съм да се посветя на толкова дълъг и отговорен ангажимент?
– Храната и адекватните медицински грижи струват пари. Готов ли съм да ги платя?
– През годините моят живот ще се променя – може да сменя жилището си, да отида да живея в чужбина, да се сдобия с нов партньор (или да загубя настоящия си), да имам деца или внуци. Готов ли съм да се грижа за кучето си, независимо от всички нови обстоятелства?

Ако дори на един от тези въпроси отговорите с „Не“, молим Ви, не си взимайте куче!
И никога, никога не подарявайте живо същество! Дори да си мислите, че човекът срещу Вас мечтае да има животно, изборът за това кога и кое животинче да си вземе, е на човекът, не Ваш!

Свиване

7 Минути  

7 Минути
Кинаджийте се лепят на темата “несполучлив обир” като катаджия на двайсетолевка. В 7 Minutes пишман крадци се забъркват с неподходящите хора на неподходящото място.  За да върнат изгубени пари на истинските tough guys, крюто решава да удари банков клон на роднина. Въпреки че само като ги види човек, му става ясно, че за тях нещата […]
Свиване

VIVACOM Mobix е услуга за стационарен интернет през 3G  

VIVACOM Mobix е услуга за стационарен интернет през 3G
Чрез новата услуга Mobix VIVACOM предлага възможност за ползване на домашен интернет и в най-малките населени места, където няма кабелна…

юли 01, 2015

Свиване

Урокът, който Тодор Славов ни подари  

Вече трети ден пиша тази статия и още не знам как да започна… Не съм фен на високите скорости. Дори не обичам да шофирам. Няма как да напиша тези редове в минало време. Фен съм на Тодор Славов. Човекът с уникалното спокойствие (който обикновено закъснява).Спортистът, който подкрепя обществени каузи (не за да си прави реклама). [...]
Свиване

Ангелско лице  

Ангелско лице
Документалист (Daniel Brühl от Good Bye Lenin! ) отива в Сиена/Италия да проучи фактите около нашумяло в медиите убийство, за което има поръчка от BBC да заснеме филм. Жертвата е студентка, а процесът е срещу най-добратa й приятелка. Предполагаем мотив – ревност. Многото ъгли и жени в историята объркват режисьора, който и без това е […]
Свиване

Testing: NESCAFÉ ® Dolce Gusto  

Започвам, съвсем политически коректно, с обяснението, че тази машина ми беше предоставена за тестване от ПР агенция.

Така – в началото бях леко песимистично настроена, ако трябва да съм честна, защото бях убедена, че машината е повече маркетинг (нали, Mini винаги продава) и дизайн, отколкото удобство.

DSC_0154

Исках да пробвам различни капсули, като за да съм убедена, че вътре има кафе, а не разтворими прахове – разпорих по 1 капсула от всеки вид. Вътре има кафе. Точка. Само млякото е на прах, но някакси май няма как да е по друг начин.

Тъй като домашната кафе-машина от известно време е на ниво полу-професионална, реших да тествам NESCAFÉ® Dolce Gusto® GENIO® MINI Limitted Edition еспресо кафемашината в офиса. Комплект с машината бяха и няколко вида капсули, като така първоначално прескочихме момента с избора и многото четене кое кафе да изберем, а напоследък Billa предлагат опаковките с капсулите на промо-цена, така че се заредихме с нови разновидности, защото кафетата се пият на конвейер в нашата скромна компания. До тук съм пробвала:

Espresso Barista

Grande Caffé Crema

Espresso Ristretto

Espresso Intenso

Latte Macchiato

Cappuccino

Cortado Espresso Macchiato

Няма да ги степенувам и описвам, защото всичко е толкова въпрос на вкус и настроение, че мисията ще бъде сложна, скучна и най-вече невъзможна. Но като цяло най-много ми допадат или тези + малко мляко или чистите, късите и силни кафета.

И сега, за да съм поне малко полезна – започвам с кратко и стегнато описание и впечатления. Като неочаквано (както казах и по-горе, в началото бях скептична) нямам никакви забележки.

Сега плюсовете: този тип машини са идеални за малки пространства, офиси и мини-кухни; заемат малко място и се поддържат/обслужват/почистват за секунди; правят лесно и бързо добро кафе и най-важно: дуракоустойчива е тази машина, т.е. взимаш я, включваш я и правиш кафе – без тежко и трудно сглобяване, без сложни процедури. Усилие 0. Сипваш вода в контейнер, слагаш контейнера на машината, включваш и изчакваш има-няма минута, за да загрее, нагласяш скалата за продължителност на водната струя и нагласяш на режим топла или студена вода. За допълнително улеснение на всяка капсула, според вида кафе – е показана препоръчителната скала с колко дълго трябва да се остави водната струя. Естествено може да се наглася според личното желание.

DSC_0167

Още нещо, което ми направи добро впечатление: бях много скептична относно това колко наистина са различни различните вкусове и видове кафе, може би защото всичко идва еднакво: в кутии и капсули и някак си само цветовете и имената не ми бяха достатъчни. Е, различно са и то разликата е осезателна. Т.е. ако искаш да имаш една машина, която да ти прави от капучино до кортадо – определено моделите на Dolce Gusto вършат тази работа чудесно в домашни или както е в моя случай офисни условия, без да заема много място и без да имаш познанията на бариста, за да си направиш чаша кафе.

DSC_0166

Единствено искам да спомена, защото Илия ми обърна внимание и мисля, че наистина е важно да се говори за опазването на околната среда ежедневно: би било добре да се помисли за по-екологична алтернатива на капсулите – например нещо бързо-разградимо, знам ли – тип хартиено пликче за чай.

За такива като мен, които пият по 2-3 кафета сутрин – е идеална да си я държиш под ръка – примерно тук, на тези снимки е на масата в стаята ни за срещи – т.е. ако липсата на време е отчайваща – протягаш ръка, включваш машината, слагаш си чашата + капсулата = имаш кафе.

DSC_0165

Да, знам – малко е крайно, но има моменти, в които наистина предпочитам всичко да ми е на една ръка разстояние и да пестя дори секундите.

Ако имате много сложни въпроси – много моля директно към екипа на NESCAFÉ® Dolce Gusto® – ето тук да ги задавате. Аз мога да коментирам само в ролята си на краен потребител – пристрастно и лаически.

Свиване

2015-07-01 калпави технологии  

Мечта за една по-добра България – PHP компаниите да изхвърлят PHP-то и да почнат да пишат на Ruby on Rails .. :D (радорадо)

Аман бе.

В превод, “яжте моето лайно, по-вкусно е от чуждите”, което не променя факта, че си е лайно. Идея си нямам откъде е това желание на двете общности да се сравняват, и особено рубистите да се чувстват много велики в сравнение с PHP, при условие, че и двата езика са играчки, на които заблудени деца се опитват да пишат големи неща и после дълго време страдат. Единствената причина все още да няма толкова много некадърен код на ruby е, че просто не са мигрирали достатъчно от маймуните, дето пишат на php натам, после резултатът ще е същия.

А защо не изхвърлим mindset-а, че “технологията, дето беше модерна докато бях млад е най-хубавата”, не разучим какво има и не ползваме подходящото нещо за подходящата цел? Хора, дето трябва да учат другите на програмиране трябва да дават някакъв хубав общ поглед, не да забиват в конкретни технологии.

Колкото до това, че и двете са играчки – за php няма нужда да го обяснявам, за ruby – в наши дни да направиш нещо толкова гигантско, тромаво, single-thread-нато (да, знам за мижавите опити да се направи нещо я с fiber-и, я с thread-ове и колко много не работят) и като цяло с инфраструктура и технологии от преди 15 години си е жалко. Може да се види като цяла система go, което е изчистено, паралелизирано както трябва, не особено голямо и доста бързо, или lua, като чист и ясен език, който може да се интегрира някъде.

Та, накратко, може би е добра идея програмистите да мислят за програмиране (и свършване на работа), не за мерене на пиш^Wтехнологии.

Свиване

Sony празнува 36 години от премиерата на първия Walkman  

Sony празнува 36 години от премиерата на първия Walkman
На 1 юли 1979 г. Sony представя първия в света Walkman, който променя музикалния свят и се превръща в нарицателно…
Свиване

Появи се лицевият панел на необявения Microsoft Lumia 1030  

Появи се лицевият панел на необявения Microsoft Lumia 1030
От лятото на 2013 г. до днес емблематичният камерафон Lumia 1020 все още не е намерил продължението си, независимо от…
Свиване

Четох порно  

Ако не бях харесала как пише Бояна Ламбер в блога си, едва ли щях да разбера за книгата й , още по-малко пък да си я купя и прочета. Но явно звездите, отговорни за това точните книги да попаднат в ръцете … Има още
Свиване

Новите роуминг пакети Roam&Surf на Теленор свалят драстично цената на мобилния интернет  

Новите роуминг пакети Roam&Surf на Теленор свалят драстично цената на мобилния интернет
Европейската комисия току-що обяви, че от 2017 г. таксите за роуминг в ЕС ще отпаднат, но докато това стане, най-добрият…
Свиване

2015-07-01 leap second 2015  

Jul 1 02:59:59 marla kernel: [3069423.164970] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 cassie kernel: [2208647.880820] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 tyler kernel: [3127496.541511] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 router kernel: [3848405.967906] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 alpha kernel: [901347.744564] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 172.31.190.253 kernel: [2212252.480000] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 172.31.190.254 kernel: [2212240.380000] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 OBSHTESTVO kernel: [3159370.768336] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC

и т.н.

Този път (за разлика от предишния) проблеми нямаше.

Свиване

Макс разшири 4G LTE покритието си по Черноморието  

Макс разшири 4G LTE покритието си по Черноморието
Още 14 населени места в България вече са в покритието на 4G LTE мрежата на Макс. Телекомът обяви, че вече…
Свиване

Ваня Тарапанова: Харесвам усмихнати, мотивирани и спокойни кандидати  


Гост в поредицата "Моят идеален кандидат за работа" тази седмица е Ваня Тарапанова, експерт "Подбор на персонал" в шведския производител на лагери SKF
Свиване

„Докато дишам“ на Георги Томов и Дейна Бренченс  

Докато дишам – Георги Томов

Ще я карам направо – „Докато дишам“ на Георги Томов и Дейна Бренченс е много добър класически роман, какъвто рядко сме свикнали да виждаме в съвременната ни литература. Книгата има няколко изключителни предимства пред масовия продукт, който залива пазара, и спокойно би могла да се оцени като творба на европейско ниво. Но някои неща в „Докато дишам“ просто не са доизкусурени и те, макар и редки, оставят горчив привкус при четене.

На първо място трябва да се каже, че романът е четивен. 400-те му страници почти не се усещат, минава се през тях като бърз влак, тук-там се спираш на някоя гара да поразмислиш, да ти стане мъчно (че и да се приплаче), да се удивиш на скрития хумор или да си кажеш – „е, мамка му, какво стана тука и каква е тази буца в гърлото ми?!“. Езикът на Георги Томов и Дейна Бренченс е съвременен, атрактивен и жив, съобразява се с обстановката в съответния момент на сюжета, а диалозите между героите (както и техните мисли, които често се врязват в текста) звучат естествено реални, точно такива каквито биха били, ако подслушваме на селския мегдан, в центъра на София, на морето или (предполагам) на светско парти в Париж и на модни снимки в сърцето на Амстердам.

В цялост романа е способен да извади на показ неща, които повечето читатели обичат да таят в себе си. „Докато дишам“ е изпълнен с трагика, събития, предадени по толкова разтърсващ начин, че понякога се налага за малко да спреш с четенето, за да поемеш глътка въздух от реалния свят, а не от този в книгата. Отчайващ е общият тон на тъгата, който се стели гъсто почти през цялото време и задава мрачното усещане за надвиснала непреодолима заплаха, за предстояща непосилна загуба на най-скъпото.

Сюжетът е очарователен – той до голяма степен допринася и за четивността, тъй като е толкова раздвижен, повратлив и последователен, че читателят не може да се откъсне от романа и рискува с четенето му да отложи останалите задачи от ежедневието си. Удивително е как роман от 400 страници може да бъде прочетен без да доскучее нито за секунда – поне за мен, за когото досада може да бъде намерена в що-годе всяка книга.

Често обаче има прекалено случайни събития, които напасват брънките във фабулата – всичко би било наред, ако те бяха едно или две, но са много повече. Герои твърде често се натъкват един на друг без да има никаква реална причина за това (ако съвпадение на място и време е не само възможно, но и препоръчително за малко селце със само една кръчма, то да се сблъскаш нейде из холандската столица с детето си, което търсиш от 20 години, вече граничи с нагласена история), а някои конфликти се разрешават прекалено лесно от само себе си. В самия край на романа, при развръзката, един от най-симпатичните персонажи дори заявява, че появата му е deus ex machina – а точно в този епизод тя е била по-скоро обоснована.

От друга страна, „Докато дишам“ се визуализира отлично – както и Георги Томов каза на премиерата на книгата в София, тя е замислена за кино. Наистина е така, всеки сегмент от романа може да бъде видян почти реално във въображението на читателя, картините се поднасят детайлно без това да идва с разточителни описания на атмосфера, образи или събития в текста. Просто някак изплува, а усещането да имаш прожекция в главата си, докато четеш, е много, много приятно.

Ритъмът на романа обаче се променя, и то няколко пъти, един от които много рязко, което води със себе си и логична читателска аритмия. Докато в началото имаме трагична история за низвергната млада родилка (и сме готови да си изплачем очите за нея), към края срещаме близо 40-страничен екшън, картечен огън, кръв и трупове. Стилистиката между трите части на книгата, макар запазена в същината си, се изменя на места по-рязко, отколкото може би е нужно.

Томов в жив разговор обяснява това с факта, че трите части за замислени и изпълнени като различни – и ако се пренасят на голям екран, трябва да се филмират от различни режисьори, съответно Зорница София, Вим Вендерс и Мартин Скорсезе. Един читател обаче не знае и не би трябвало да знае това по презумпция – той забелязва менящия се ритъм и ако не е почитател на подобен нетрадиционен метод (а и все пак романът е по-скоро класически, отколкото експериментален), се обърква и чуди кога е зачел друга книга. В крайна сметка романът е роман, а филмите, особено от различни знакови режисьори – филми.

Що се отнася до героите – както споменах, те са изградени чудесно, като живи са и ти позволяват да правиш с тях точно това, което се очаква от герои в силна литература. Да ги обичаш, мразиш, презираш, да страдаш по тях, да им се възхищаваш, дори да им простиш ужасяващи прегрешения. Накратко, да ги усещаш до себе си, да искаш да ги прегърнеш или удариш, да изпитваш носталгия, когато си заминат.

Ако при сюжета може да съществуват субективни забележки, то по отношението на героите – не. Там става дума за блестяща работа на Томов и Бренченс, наистина са поставили по страниците на романа си пълнокръвни образи, от цялата палитра на човешката душевност. И това заслужава силни адмирации – защото дефекти в историята, особено ако не са чак толкова фатални, както е в „Докато дишам“, са простими, но кухите и двуизмерни персонажи са първата характеристика на слабата литература.

Забелязвате, навярно, че в това ревю няма почти нищо за сюжета на романа. Смятам, че най-доброто, което можете да направите преди да си вземете „Докато дишам“ (което искрено ви направите, защото е четиво, което докосва прекалено много от човешките сетива), е да си спестите да знаете какво предстои да четете. Аз направих така – нямах никаква информация за историята, макар спойлерите да извираха и да извират все още отвсякъде. Изобщо не съжалих. След прочита на книгата прегледах текста на задната корица и прочетох няколко ревюта – ако знаех неща, казани там, удоволствието ми щеше да е намалено, и то навярно немалко.

Затова – просто си купете „Докато дишам“ на Георги Томов и Дейна Бренченс, отпуснете се и се оставете на нея. Тази книга знае как да обгрижи емоциите ви.

П.П. Отново ще се примоля на издателите от „Сиела“ да дърпат ушите на коректорите си. И в тази книга, както и в други техни, елементарните грешки зачестяват с приближаването към края на текста. Навярно става дума за не повече от десетина недоглеждания, но когато те ти се набиват в очите насред кулминационни моменти, просто не е ОК.

П.П.2. Не мога да приема тази корица, с тези шрифтове и т.н. Съжалявам, но препоръчвам да направите обложка на книгата, когато я четете.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

 

 

Свиване

Изгряващите звезди на JUNIOR ACHIEVEMENT BULGARIA 2015  

Преди година за първи път бях в журито, което оценява младите предприемачи от учебни компании – Изгряващи звезди на JUNIOR ACHIEVEMENT BULGARIA. Тогава като част от маркетинг екипа на Walltopia гледах нещата по един начин, имах едни приоритети при оценяването и определени очаквания. Тази година отново имах честта да оценявам младежите. Този път като съветник [...]
Свиване

Източни Родопи  

Заминаваме за Източните Родопи – Анжело ще ни разходи из няколко забалежителни места из този район. Приятно четене:

Източни Родопи

Поради ред причини, най-вече културно-професионални, тази година закъсняхме с откриването на туристическия сезон. Пътуването, което направихме през последния уикенд на май, бе и полеви тест на нова навигационна програма, използваща безплатните OSM карти. С радост трябва да отбележа, че за туристически пътувания при предварително определени географски координати на обектите, навигацията се справя перфектно. Затова и при над 500-км ни маршрут, нямаше нито едно объркване, нито една „фльонга“ от доникъде неводещи пътища, както често ни се е случвало с комерсиалните програми. Освен това на свободните карти са отбелязани много туристически обекти, които липсват в картите на известни производители. Естествено, от благодарност и съпричастност към идеята, също нанасяме „новооткритите“ обекти.

Миналата година последно бяхме в Смолян, като ни остана време да се разходим само по екопътека „Невястата“. Затова беше логично да продължим оттук. Първо посетихме

манастирския комплекс „Св. великомъченик Пантелеймон”,

който е основан от помакинята Ахе (Сийка), която след мистично изживяване приема християнството през 1988 г. и се прекръства на Христина. Според основателката на манастира, мястото му е специално. Позовавайки се на топонима „Невястата“, Христина разказва за свое видение на момиче, хвърлило се от скалата, за да спаси вярата си. За патрон на храма е избран св. великомъченик Пантелеймон, който е известен сред християнското население като светец–лечител.

Църквата „Св. Пантелеймон” е изградена с дарения за три години и през 1998 г. е осветена от митрополит Арсений. Година по-късно тя е дарена на Пловдивската митрополия. На 27 юли 2006 г. на храмовия празник се прави първа копка на нова църква с патрони считаните за светци-лечители Св. св. Козма и Дамян. През 2008 г. фондацията на Христина дарява и този храм на Пловдивската митрополия. В манастирския комплекс има аязмо, жилищни помещения, стаи за преспиване на болните, кухня с трапезария.

Голямата популярност на манастира се дължи на сестра Христина, която според поклонниците е надарена с лечителски умения и пророчески дарби. Болни хора от различни краища на България ходят там с надежда да получат лечение и напътствия. В обителта се прави курбан в началото на месец май. Много хора се събират и за храмовите празници на св. Пантелеймон (27 юли) и св. св. Козма и Дамян (1 юли).

 Сестра Христина от Св.Пантелеймон

Мненията в църковните форуми за Христина са противоречиви. Често се изказва мнението, че тя е шарлатанка и няма право да се нарича „сестра”. От друга страна възникването и развитието на комплекса в края на XX и началото на XXI век е пример за това, че и в съвременността хората изпитват потребност от чудеса.

От паркинга с алпийската стена, който е отправна точка и за „Невястата“, се слиза около 300 м по стръмното на изток. Възможно е до долу да се слезе и с кола, но едва ли си струва.

Манастирски комплекс „Св. Пантелеймон”

адрес: BG-4700 Смолян

GPS: 41.60073, 24.70045 (41°36’02.6″N, 024°42’01.6″E) (манастир); 41.60165, 24.69861 (41°36’05.9″N, 024°41’55.0″E) (паркинг)

В манастира попитахме дали има пряк път към крепостта, но се оказа че трябва да се върнем до паркинга. Оттам разстоянието е около 1 км по почти равна и добре укрепена и обезопасена пътека до

крепостта „Аетос”

(или „Кальота”), която се намира на източното било на връх Соколица. То завършва с 5 внушителни остри скали, като най-високата от тях се нарича „Равен камък“ и на нея се издига византийската крепост от VІ в. Има предположения, че по това време тя е била най-голямата крепост в Средните Родопи. По време на археологически разкопки през 2006 г. са разкрити множество артефакти и един нов вход на крепостта от север-североизток, до който стига пътеката от паркинга.

По време на Първото и Второто българско царство защитната й роля отпада и е била обикновено селище. След османското нашествие селището е разрушено и изоставено.

 крепостта „Аетос” или „Кальота”

В ония безпросветни времена на пълна липса на Wi-Fi, явно комуникацията се е осъществявала по оптика, т.е. имало е визуална връзка между тази крепост, Момчиловата крепост и тази при Рудозем.

Отлично впечатление прави начинът на реставриране на крепостта – над старите стени има разделителен слой и запечатка, без да се изпада в архитектурен еклектизъм като при Кракра или Цари Мали град. Визията на реставраторите как е изглеждала крепостта е представена с табла, а не с пластмасови панели или стандартизирани кули.

Крепост „Аетос”

адрес: BG-4700 Смолян

GPS: 41.595830, 24.701380 (41° 35′ 45.0″, 24° 42′ 05.0″) (крепост); 41.60165, 24.69861 (41°36’05.9″N, 024°41’55.0″E) (паркинг)

Следващата ни цел бе

екопътека „Каньонът на водопадите“

на изхода от кв. „Средок“. Най-горната ѝ точка е на около 1800 м. надморска височина, а денивелацията ѝ е над 600 м. Самият каньон е от риолитни скали, които поради своята твърдост не са се поддали на въздействието на водата и така са се образували големи прагове и спускащи се по тях бистри планински водопади. Пътеката върви срещу течението на реката и изкачвайки се нагоре, преминава през редица водни каскади, които образуват система от малки и средни водопади преливащи един в друг. В каньона има над 40 водни пада, като 5 от тях се открояват с по-голяма височина. Най-големият е „Орфей” – той е и последният по маршрута (68 м), т.е. най-отдалеченият от Смолян. След него реката минава през „Ропката”, „Казаните”, „Сърцето” и „Каскадите”.

Каньон на водопадите – Водопадът „Орфей“, изглед от площадка „Евридика“

Водопадът „Орфей“, изглед от площадка „Евридика“

Маркировката по целия маршрут е в добро състояние, има информационни табели, места за отдих и палене на огън. Продължавайки нагоре срещу течението на реката, маршрутът минава по дървени стълби, също поддържани в добро състояние. При големия снеговалеж в началото на м. март много дървета са паднали върху пътеката. Останките от тях не са напълно прочистени, но пътеката е напълно проходима, като само на няколко места има участъци с по-труден преход.

До информационния център може да стигне по изровен път с остатъци от асфалт покрай изоставени рибарници и промишлени сгради. По-добрият вариант е автомобилът да се остави долу, на „главния” път. В информационния център ще научите, че целия маршрут е с дължина около 6 км и се преминава за около 3 ч. Изградени са три наблюдателни площадки.

Каньонът на водопадите

адрес: BG-4700 Смолян

GPS: 41.58050 24.65906 (41°34’49.8″N 024°39’32.6″E) (паркинг – кафе на пътеката на водопадите)

Слязохме от водопадите около 16 ч. и се отправихме към следващата ни цел – с. Градът. Селото е било откъснато 7 дни от света, без ток, хляб и медикаменти през март, тъй като съборените борове са препречили пътя и снегопочистващата техника не е могла да премине. От селото по новоизграден тесен път (по-скоро алея) се стига до

Момчиловата крепост („Подвис“),

свързана с името на Момчил юнак, който през 1343 г. възстановява крепостта, после епизодично я обитава две години.

На младини, с обири и нападения в пограничния район между България и Византия, той си спечелил врагове и от двете страни. Намерил спасение при сръбския княз Стефан Душан, където бил назначен за стратиот. След няколко години, по молба на жителите на крепостта Повиздос, бил назначен за управител на Меропа от обявилия се за император Йоан Кантакузин. Уплашена от Момчил, законният управител на Византия Анна Савойска му предложила да го направи деспот, като подплати титлата със съответното количество злато в замяна на верността му.

По това време дворецът на Момчил бил в Ксанти, но крепостта Подвис играела важно стратегическо място в плановете му за защита на територията от север.

Средновековната крепост била превзета и опожарена при османското нашествие в Родопите. Следи от това са многобройните върхове от стрели, открити пред входа и стената покрай него.

Установено е, че укрепителното съоръжение наследява тракийско скално светилище от края на V в. пр.Хр. Оттук се виждат и скалните зъбери, върху които са разположени другите две крепости, част от общата отбранителна линия на Юстиниан I срещу варварските набези от север: крепостта „Кальота“ северно от Смолян и крепостта „Козник“ – южно от гр. Рудозем.

Амфитеатър в Момчилова крепост

Амфитеатърът

Реконструкцията е също така интелигентно направена, както и при „Аетос“. Изграден е малък амфитеатър и са монтирани осветителни и мултимедийни прожектори. След като спрете на малкия паркинг до билетния център, по виеща се пътека се изкачвате до крепостта. В момента има опънато дебело стоманено въже, по което на баира се качват материали, но в бъдеще това би могло да се превърне в лифт за удобство на по-трудно мобилните посетители.

Момчилова крепост

адрес: BG-4749 Градът

GPS: 41.57995, 24.82990 (41°34’47.8″N, 24°49’47.6″E) (крепост); 41.58363, 24.83194 (41°35’01.1″N, 24°49’55.0″E) (паркинг)

В информационния център разбрахме, че от 20:30 горе в крепостта ще се прожектира филм за Момчил юнак и ще има шоу „Звук и светлина“. За съжаление, чакаха ни близо 100 км до Момчилград, където имахме резервация за нощувка.

Оказа се, че на страницата на хотела в booking.com е допусната грешка и са посочени неверни GPS координати и се наложи няколко пъти да минем край него, докато се ориентираме. Хотелът е с добро местоположение, срещу пощата, в центъра на града. Паркирането е на самата улица, но ни увериха, че няма да имаме проблеми с „паяка“. Ние отседнахме в студио № 1 на първия етаж. Предимство бе, че голямата тераса гледа към задния двор, така че не ни пречеше (евентуалния) шум от бара на приземния етаж. Леглата са огромни, персоналът е любезен, но хотелът страда от проблемите на всички български обекти – поддръжката. Тук-там изгоряла крушка, подпушен канал в банята…

Вечеряхме в грил-бар „Езерото“ в градския парк. Младият сервитьор с присъща за 18-те си години самоувереност ни обясни, че предлагат всичко. Докато обмисляхме дали да не си поръчаме задушена цикория със сос „четири сирена“ или паеля, сервитьорът обясняваше, че основната разлика между „Шкембе в масло“ и „Шкембе по Римски“ е в това, че „италианският“ специалитет не се предлага. Така или иначе, вечеряхме обилно с вкусните местни специалитети на добра цена.

Закуската, включена в цената на нощувката, се сервира в бара. Тя е от континентален тип, но побългарена. В добрия смисъл на думата. Препечените филийки, масло, два вида сирена, салам и луканка, домати и маслини, сладко и чаша кафе са достатъчни дори 100-килограмов мъж да не помисли цял ден за ядене. Сервира се от 8 до 10 ч.

Хотел „Берито“

адрес: BG-6800 Момчилград, ул. „Гюмюрджинска“ 30

GPS: 41.52782 25.40842 (41°31’40.1″N 025°24’30.3″E)

тел.: +359 88 888 5121

web: http://www.booking.com/hotel/bg/berito.bg.html

След закуската се отправихме към

тракийска гробница и светилище Татул,

които са открити през 2000 г. източно от едноименното село, в местността „Асара“. Според професор Овчаров, това е тракийска гробница и светилище на влиятелен тракийски владетел, който е обожествен след смъртта му.

Разкопките доказват, че Татул е култов център от преди около 4000 години, значим за цялото Източно Средиземноморие. Светилището е съществувало от около ХV-ХIV в. пр.Хр. и без прекъсване е функционирало до началото на V в. сл.Хр., когато по тези земи е прието християнството. Няколко от откритите 30 глинени олтара и над 20 ритуални съда за жертвоприношения са от напълно непозната епоха, на средния бронз – ХIХ–ХVIII в. пр.Хр. В центъра на светилището има около 2,50 м културен пласт, с което учените за първи път създават хронология на къснобронзовата епоха не само в Родопите, но и в Южна България.

В къснобронзовата и ранножелязната епоха (ХV–VI в. пр.Хр.) жертвоприношенията са се извършвали в открити олтари. Разкрити са над 20 ритуални глинени огнища, по които учените си изясняват как е функционирало светилището. Върху тях са правени възлияния към боговете. Огънят бил запалван и се поставяли дарове, а чрез дима древните хора вярвали, че посланията им достигат боговете. В две огнища са открити овъглени костилки от пиния. Това е средиземноморски растителен вид, който вече липсва по нашите земи. През елинистичната епоха се появяват строителство и тракийска архитектура. Според археолозите в периода IV–I в. пр.Хр. се изгражда голяма каменна стена от добре оформени блокове, която огражда хълма. Малко по-късно е построен и храмът. Тогава култът започва да се практикува в закритото помещение, а мощите на тракийския владетел са пренесени и положени в хероона – мавзолея на владетеля. След като римляните идват на Балканите, храмът е обновен около средата на I в. сл.Хр.

С времето култовият комплекс се разраства. Към II–III в. се добавят няколко сгради. През V–VI в. с груб градеж са оформени стопански помещения, в които са открити десетки делви за жито, вино и др.

тракийска гробница и светилище Татул

Татул

Централното и най-високо място на скалния връх заема гроб с ориентация изток–запад. Тракийската гробница представлява пирамида, изсечена в скалата, с височина над 5 метра. На южната страна на скалата е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден, издялан в камъка, свод. Към двата гроба води изсечено в скалите стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на течност (най-вероятно кръвта от жертвата).

При Татул е открита и бронзова статуетка на гол бог, мъж – идол от ранножелязната епоха. Той е изправен и подпрян с едната си ръка на лира, а с другата ръка държи плектър (тънка рогова пластина, перце, използвана при свирене). Статуетката е датирана от II–III век (римската епоха). Според учените тя е едно от доказателствата, че светилището и храмът са свързани с култа към Орфей. Специалистите смятат, че малката пластика е отчупена от многофигурна композиция, която вероятно е била преносим олтар, използван от древните хора. В митологичните енциклопедии Орфей е изобразяван по идентичен начин – свирещ на лира с плектър в ръка. Според късни гръцки версии, Орфей е син на Аполон и на музата Калиопа. Той се противопоставя на Дионис, славейки единствено Аполон. Заради това Дионис заповядва на менадите да го разкъсат. Връзката с Аполон е много важна, защото може да се окаже, че статуетката е изображение на събирателен образ на двамата. Намерената бронзова статуетка според археолозите е доказателство, че Татул е символично светилище, посветено на Орфей, което е единственото разкрито не само по българките земи, но и в Европа.

Светилището е служило и като своеобразна обсервaтория за наблюдения на изгрева и залеза на Слънцето. Според елинските хронисти, тракийските жреци познавали поименно 500 звезди и синхронизирали календара си по движението на небесните тела. Мегалитът край Татул е ориентиран изток–запад. Могат да се забележат издялани улеи, през които се наблюдава слънцето в точно определени дни от годината – 2-те равноденствия. Източната част на светилището е направена отворена към изгрева заради култа към Бога Слънце, известен като Дионис. Още с появата си то огрявало вътрешността на светилището, което се наблюдава и до днес. Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез).

През ранновизантийската епоха (IV–VII в.) тук е построена крепост. По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. До днес са оцелели останки от четириъгълна кула, чийто подземен етаж е служел за водохранилище. Друго водохранилище е издълбано в скалите и се намира на 5 м от кулата. То има крушовидна форма и отвътре е измазано с дебел пласт хоросан. През Средновековието вероятно е имало и църква, която е разрушена напълно. Открити са две колони и два каменни капитела с релефно изобразени кръстове. Самото средновековно селище се е намирало в полето под крепостта и съвременното село, близо до реката. Там при стопански работи са намерени фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити. Открити са и няколко некропола от това време, чиито гробове са оформени с каменни плочи. Те са доказателство, че местността около Татул се е смятала за свещена от дълбока древност.

Богата колекция от печати и ядра за тях доказват връзката на свещеното място с дейността на севаст Георги Палеолог. Открити са 13 оловни печата, като шест от тях са негови. Това предполага, че вероятно е притежавал владение с център Татул. Георги Палеолог е известна историческа личност, живял в периода 1081–1115 г. Основоположник е на прочутата династия на Палеолозите, византийска императорска фамилия през ХIII–ХV в. Нейните представители управляват Византия в последните 250 г. преди турското нашествие.

Две големи земетресения е преживяло култовото място. Едното е от ХII в. пр. Хр., а другото – от втората половина на IV век.

Любопитно е, че при Татул е открит корен от лоза на възраст около 3000 години, който е спасен и се размножава (за да се възстанови и гъстото тракийско вино). Гроздето е наречено „Сълзата на Орфей”.

Още на влизане в селото табела сочи към тясна пресечка вдясно. След стотина метра се стига до будката на охраната, която играе и ролята на каса. Тук могат да ви сложат печат в „100 НТО“, но в белите полета на края на книжката. От касата до самото светилище разстоянието е около 500 м.

Тракийска гробница и светилище Татул

адрес: BG-5901 Татул

GPS: 41.54163 25.54566 (41°32’29.9″N 025°32’44.4″E) (светилище);

41.54528 25.54691 (41°32’43.0″N 025°32’48.9″E) (паркинг)

раб. време: 8-21 (апр-окт), 8-17 (ное-мар)

цена: 3/1 лв.

От Татул се отправихме през с. Равен към с. Биволяне. Пътят е нов, с маркировка, но с широчина достатъчна за една кола. На картата на забележителностите на община Момчилград е отбелязан от типа „друг път“ (т.е. по-ниска категория от второкласен). Около него има изветрели бели скали, подобни на „Каменните гъби“ до Хасково или „Вкаменената сватба“ до Кърджали. Преди да стигнете Биволяне, веднага след белокаменната чешма вляво, се вижда кафява табела, която сочи към

Елмалъ баба теке

То е свещено място за мюсюлманите-алевити (алиани). Предполага се, че текето е изградено през XVII век, понеже тук е намерен надпис от това време, за който се смята, че е от сина на Елмалъ баба – Гюнер баба. Текето е реставрирано и открито от сдружение „Джем” на 3.09.2011 г. Обновеният храм събира рекордните над 5000 души (според леля Джеврие, която ни беше „екскурзовод“ – 7000), от които най-лѝчен е Ахмед Доган. Това е второто най-голямо теке на алевитите. Първенството държи „Казълделе баба теке“, което се намира в Гърция, на около 45 км от Свиленград.

Елмалъ баба теке

Леля Джеврие

До комунизма тук е имало полувисше ислямско училище (висшето е било в Шумен), което по-късно е закрито.

Комплексът се състои от трапезария, библиотека, зала за религиозни обреди (със стая за кърмачки), стаи за гости. Библиотеката приема дарения и книги – на всички езици!. Над входа на медресето дървена табела на турски разказва историята му – през 1830 е било дървено, 1908 – каменно, 2011 – в сегашния си вид. То събира около 100 човека в мъжката си част и е без минаре, защото действа като молитвен дом, а не като джамия. Извън оградата, в югоизточния ъгъл на комплекса, е тюрбето. То е разделено на мъжка и женска част, които са долепени една до друга, но имат самостоятелни входове. Входовете са ниски, така че човек влиза вътре само с поклон. В мъжкото отделение (размери 11 x 5,5 метра) има 6 безименни гроба, като се предполага се, че единият е на бекташийския отец Елмалъ баба. Шестте гроба са дълги по около три метра и са разположени успоредно, като надгробните камъни при главите им са на югозапад. Върху тях са били издигнати могили, направени от дъски и покрити със зелено сукно. Сега гробовете са с могили от бял камък и покрити с одеяла. Поклонник от Хасково имал пророчески сън, според който той поел ангажимента да осигурява одеялата за завиване на гробовете.

Женското отделение (4 x 5 метра) е на Фатима (или Фатма) – почитана като покровителка на майчинството и децата, дъщеря на пророка Мохамед и съпруга на Хазрети Али – най-големият светия на алевитите. Гробът на Фатима е бил обикновен дървен ковчег, покрит със зелено платно. На него имало изобразена „ръка“, с око в средата на дланта. Поклонниците вярват, че тук са погребани дясната ръка и окото на светицата. Сега гробът също е от бял камък и покрит с одеало. Разликата между мъжките и женските гробове е в това, че женските са значително по-къси и на тях задължително се поставя бяла кърпа. Смята се, че мястото е лечебно и има обичай по време на празник тук да нощуват болни и бездетни жени, с надежда за помощ от светицата.

Елмалъ баба теке

Гробът на Фатма

Съборът на Елмалъ баба теке

е най-големият в района на Момчилград. Той се провежда в първата седмица на септември и поставя началото на есенните празници в общината, които мюсюлманите-алевити провеждат всяка есен в Източните Родопи. Тези събирания се наричат есенни маета и са традиционни за алевийската общност.

Маето започва петък вечер с поклонение на седемте гроба в текето. Поклонниците изпълняват ритуал – докосват прага на текето, след това краят, средата и началото на най-големия гроб, а накрая гърдите си. Палят се свещи в специални метални сандъчета.

Следващият ден (събота) е основен за събора. Върху гробовете се поставят много дарове – изкуствени цветя, свещи, кибрит, дрехи и др. Опъват се маси и сергии, където се предлага за продан всичко традиционно за панаирите. Има малка сцена, на която излизат самодейни групи и изпълнители. Под вековното дърво пред текето се провежда едно от основните събития за събора – търгът за животни. Тук се оставят като дарения животни, които посетители могат да закупят. Със събраните средства се заплаща маето, а част от сумата отива за организиране на следващото. В ранния следобед се раздава от курбана. Тази година маето ще започне на 5 септември и според леля Джеврие се очакват около 3000 гости, мюсюлмани и християни.

Unnamed Road, 6837, България

Районът на Биволяне е общо взето добре почистен след мартенските бури, защото още на 28 март около 120 души от Горското са започнали работа. Проблем за текето е обитаващото в района стадо от 50-70 елена. Често при недобре затворена входна врата елените влизат в двора и пасат цветята. Освен това мъжките с рогата си свалят предпазните мрежи около плодните дървета.

Елмалъ баба теке

адрес: BG-6837 Биволяне

GPS: 41.58340 25.51420 (41°35’00.2″N 025°30’51.1″E);

41.58264 25.51284 (41°34’57.5″N 025°30’46.2″E) (отбивка)

Връщайки се към село Равен спряхме на

скалното светилище „Харман кая“,

което се намира на 2 км североизточно от махала Гъсак на село Биволяне и на 2,5 км източно от село Долна Чобанка. Светилището е разположено на невисоко плато, около естествена пещера с дълбочина 7 м, която също е част от култовия обект. В пещерата се е влизало през процеп между скалите, допълнително обработен като вход, затварян с врата, чийто праг и жлебове личат в скалите.

Във вертикалната скала до входа на пещерата, са издълбани трапецовидни ниши и жертвени олтари. Към светилището има също и две площадки. Първата е с овална форма с диаметър около 10 метра, наклонена леко на север, със шест оформени концентрични полукръга на разстояние един от друг от 0,3 до 1,4 м. В скалата, в западния край на площадката, е издълбан трон, който е обърнат на изток-североизток. Втората площадка е с почти кръгла форма с диаметър около 15 метра, с 11 концентрични полукръга, с лек наклон на юг. В северния край на тази площадка също е издълбан трон, обърнат на североизток.

Харман кая

Площадките са с концентрични полукръгове с неясно предназначение

За да стигнете до него трябва да спрете на шосето и после пеша по маркиран горски път. Някои ентусиасти тръгват с колите по пътя, но скоро се отказват, тъй като на няколко места той все още е препречен от паднали дървета.

Скално светилище „Харман кая“

адрес: BG-6837 Биволяне

GPS: 41.57375, 25.51977 (41°34’25.5″N, 025°31’11.2″E); 41.57873, 25.51121 (41°34’43.4″N, 025°30’40.3″E) (отбивка)

След светилището продължихме обратно към село Равен. При с. Долна Чобанка видяхме табела за „Хасан баба тюрбе“ (гроб на светец, често символичен) (41.57410, 25.50053 (41°34’26.8″N, 025°30’01.9″E); 41.57411, 25.50314 (41°34’26.8″N, 025°30’11.3″E) (отбивка)). За съжаление не открихме никой от местните, който да ни разкаже нещо повече за светеца. В Мрежата единственият материал, в който се споменава Хасан баба, насочва към с. Бащино, на 50 км северно. Оттук след няколко километра видяхме табела, сочеща към „Казер баба тюрбе“ (41.56768, 25.50805 (41°34’03.6″N, 025°30’29.0″E); 41.56885, 25.50954 (41°34’07.9″N, 025°30’34.4″E) (отбивка)).

На поляната пред отбивката видяхме изгубено новородено агънце, с още висяща пъпната връв. Предложих да го „осиновим“ и да му предложим по-топло бъдеще (~ 220°C), но жените се разчувстваха и отказаха.

Агънце

Кандидат-членът на фамилията

За Казер баба не намерих нищо в Мрежата. Следващата ни планирана спирка беше

„Вкаменената гора“.

При предварителното проучване тук ругах най-много. В много пътеписи намерих фрази от типа „много се лутахме, но тъй като имахме GPS координати, го намерихме…“. Защо, алáнкоолу (от тур. yalan „лъжа“ и oğul „син“), след като имаш координатите, не ги споделиш, за да не се лутат другите след теб?!

Природният феномен се намира в местността „Габъз дере“, североизточно от село Равен. Заема площ от около 75 декара и представлява съвкупност от около 20 вкаменени дървета с височина до метър и диаметър 0.4 – 0.6 метра (с изключение на двe от тях, които са с диаметър 4 метра). Той е една от най-тайнствените и живописни забележителности на природен резерват Боровец.

Има поне две теории за произхода на гората. Според едната тя е образувана от седимeнтни (утаечни) скали, съставени от плътно споени фини песъчинки и стари скални късове. Според другата теория това наистина е било гора, разположена на крайбрежието на древно море или върху някой остров. Когато изригнал вулканът, тази гора е била затрупана и изгорена на места от горещата лава. Част от дърветата оцелели под слоевете застинала лава, високата температура само ги овъглила. Запазили са се „скелетите“ на дърветата. По-късно през тях преминавали води, носещи кремъчно вещество. Така са се запълнили кухините на дървесината. И са се получили каменни дървета.

Вкаменената гора край село Равен

Вкаменената гора

Вкаменената гора край село Равен е уникална с факта, че „дърветата“ са прави. В напречното сечение на дънерите ясно се различават годишни кръгове, а част от съхранените клони са обгорели.

Със заповед № 707/09.03.1970 г. местността е обявена за защитена.

През 2014 туристи-доброволци от община Момчилград маркират нова екопътека до уникалните скални образувания. Началната ѝ точка е в района на крайпътна чешма, намираща се близо до село Равен, посока към село Биволяне, където има обособено място за почивка. Маршрутът е с обща дължина около 3 километра. От чешмата се тръгва по горски път. След като се стигне до билото, пътят завива наляво, а ние трябва да продължим право надолу, към недостроената чешма. След това продължаваме по течението на реката. Водата е силно варовита, водораслите са като бели драперии, а бяхме изненадани и от рибки- ако не мърдаха сянките им по дъното, едва ли бихме ги забелязали – и те са прозрачно-бели. Пътеката е маркирана, освен с червено/бяла маркировка, и с пирамиди от местния камък, някои от които определено свидетелстват за художествен вкус и усет. Без значение, че не са от съвременни академични (Боже, упази!) скулптори.

Вкаменената гора

адрес: BG-6834 Равен

GPS: 41.56198 25.53281 (41°33’43.1″N 025°31’58.1″E) (първи обект);

41.56070 25.51820 (41°33’38.5″N 025°31’05.5″E) (начало на пътеката)

След като се върнахме при чешмата, въпреки напредналото време, решихме да потърсим местностите Голям Казан (Беюг казан) и Малък Казан (Кючюк казан), които трябваше се намират край махала Въз на село Равен. За съжаление липсваше маркировка, нямахме дори приблизителни координати, така че оставихме обектите, както и „Шарапана“ при село Врело за следващия път.

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:

България: Смолян (2015-05-30 Св. великомъченик Пантелеймон)

България: Смолян (2015-05-30 Аетос)

България: Смолян (2015-05-30 Каньонът на водопадите)

България: Градът (2015-05-30 Момчилова крепост)

България: Татул (2015-05-31 Тракийско светилище)

България: Биволяне (2015-05-31 Елмалъ баба теке)

България: Биволяне (2015-05-31 Харман кая)

България: Долна Чобанка (2015-05-31 Хасан баба тюрбе)

България: Равен (2015-05-31 Казер баба тюрбе)

България: Равен (2015-05-31 Вкаменената гора)

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Свиване

До Финландия на Голф (5): Хелзинки  

Продължаваме по пътя за Финландия с Голфа на Иван. Започнахме с Румъния и Лвов в Украйна, продължихме през Белорусия, минахме през Москва, Новгород, Санкт Петербург и Виборг, а днес достигаме крайната си цел – Хелзинки във Финландия

Приятно четене:

Хелзинки

Финландия

част пета на

До Финландия на Голф

Стигнахме и до

Финландия. Промяна определено се забеляза.

Най-напред чисто в човешкото отношение. Руснаците по принцип са сърдечни хора, бих казал същите като нас като манталитет, но по отношение на услуги, обслужване и т.н. са пълна трагедия. Навсякъде те гледат с едни сърдити погледи, все едно си им изял закуската, а не дай си Боже да искаш да получиш информация като турист. На границата съответно нищо не е обозначено или обяснено и митничарите ти обясняват… овиквайки те.

От другата страна вече получаваш едно съвсем нормално вежливо обслужване… това важи не само за границата, но и за магазини, заведения… всичко. Освен това всички говорят чудесен английски, което беше страхотно, защото иначе с този финландски език… майко, да не чуват!

50-60 км след границата започна магистралата към Хелзинки

Хелзинки, Финландия

Финландия е държавата с най-много езера в света. Около 200 000 са. Това значи от една страна, че хем няма как да няма някое по нашия път, хем би било грехота да не се изкъпем поне в едно от тях:

Хелзинки, Финландия Хелзинки, Финландия

Пристигнахме в

Хелзинки

следобеда и без да губим време се отправихме на разходка. Една снимка от пазарния площад, на който през деня има сергии на колела, които се премахват следобеда:

Хелзинки, Финландия

Православната катедрала в града:

Хелзинки, Финландия

Във Финландия има шведско малцинство, което е едва 5-6% от населението, но шведският език е официален и съответно в Хелзинки като столица всичко се изписваше и на шведски.

Самият град не предлага кой знае колко забележителности, както пишеше в туристическите брошури – „застроен е с типичната за скандинавските държави скромност“, но е чист, стилен и уреден.

Хелзинкската катедрала, най-известната сграда в града:

Хелзинки, Финландия Хелзинки, Финландия

Пешеходната зона:

Хелзинки, Финландия

Националният музей на Финландия: Хелзинки, Финландия

The Parliament House, Mannerheimintie 30, 00100 Helsinki, Финландия

Парламентът на Финландия: Хелзинки, Финландия

Концертна зала „Финландия“: Хелзинки, Финландия

За вечеря се разходихме до един квартал, в който предимно пребивават студенти: Хелзинки, Финландия Хелзинки, Финландия

Още снимки от централната част, правени на следващия ден: Хелзинки, Финландия Хелзинки, Финландия

Централната гара:

Хелзинки, Финландия

Градските хали: Хелзинки, Финландия Хелзинки, Финландия

В своя пътепис до сега не съм засягал темата за яденето. Ние с адаша, като цяло не сме много по храната, но естествено гледахме тук-там да пробваме някаква

местна кухня

В Украйна, Беларус и Русия набивахме разни пелмени, квас, палачинки, борщ и др., а във Финландия ни бяха препоръчали да пробваме традиционна супа от сьомга…или на финландски Lohikeitto. Мега-омега вкусна супа!!

Хелзинки, Финландия

И така, напълнили стомасите се отправихме към

ферибота за Талин

За него платихме общо 90 евро – за двама души + автомобила:

Ферибот, Хелзинки

Довиждане, Финландия!

Ферибот, Хелзинки

На края…поздрав с финландския език :) 😉

Ферибот, Хелзинки

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Финландия – на картата:

Финландия

Свиване

От Улан Уде (Бурятия) до Байкал (част 7 от „С Опел до Японско море, през Монголия, и обратно“)  

Продължаваме заедно с Валентин и опела му по пътя от Японско море и Владивосток към дома. На отиване в две резюмета успяхме да преминем от Румъния до Москва, както и през цяла Русия до границата с Монголия, минахме през Монголия на два етапа, за последно навлязохме в руския Далечен Изток и достигнахме целта – Японско море. Миналия път тръгнахме обратно – през Владивосток към Чита, а днес продължваме през Бурятия – от Улан Уде до езерото Байкал

Приятно четене:

От Улан Уде (Бурятия) до Байкал

част седма

С Опел до Японско море, през Монголия, и обратно

Бурятия

е разположена в Източен Сибир и заема териториите източно и южно от езерото Байкал. Площта й е 351 хил. км², т. е. почти колкото Германия (или 3,5 пъти по-голяма от България – бел.Ст.). Населението на тази автономна република е около 1 000 000, т. е. 80 пъти по-малко от Германия.

Исторически, от времето на Чингис хан това са били териториите на Северна Монголия, населени с монголски племена. Завладявайки северо-източна Азия, руснаците навлизат в тези земи през 17-ти век. Официално, Бурятия се присъединява доброволно към Русия през 1703 година. През 1923 година е създадена Бурят-Монголска автономна съветска социалистическа република, преобразувана по-късно в Бурятска АССР в състава на СССР. Днес Бурятия е република в състава на Руската федерация. Тя граничи с Монголия на юг.

С моя Опел пресичаме границата на Република Бурятия

С моя Опел пресичаме границата на Република Бурятия

Релефът на Бурятия

е предимно планински с най-висока планина Мунку-Сардик (3491 м.). По-голямата част от езерото Байкал е на територията на тази република.

Сред природата на Бурятия - спрял съм с Опела за обедна почивка

Сред природата на Бурятия – спрял съм с Опела за обедна почивка

От полезните изкопаеми в Бурятия се срещат руди на цветните метали, злато, въглища, уран и минерали. Развити са машиностроенето, енергетиката, дърводобивната и дървообработващата промишленост. Произвеждат се строителни материали и продукти на леката и хранително-вкусовата промишлености. Селското стопанство се характеризира с производството на зърнени култури, картофи и зеленчуци. Животновъдството се определя от отглеждането на коне, овце, кози, свине и птици.

Транссибирската железница

пресича южната част на страната, а през северната й част минава Байкало-Амурската ж. п. магистрала (тук е дългият 15 км. Северомуйски тунел). Основните външнотърговски партньори са Китай, Монголия и Узбекистан. Машиностроителната продукция формира 4/5 от износа на Бурятия. Жизненото равнище в републиката е около 1,5 пъти по-ниско от средното в Русия и е близко до жизнения стандарт у нас в България. Позволявам си да влизам в такива подробности като икономист по професия.

Бурятите се считат за сродни на монголците

с обща история, култура, религия и писменост. Официални езици са бурятския (близък с монголския) и руския. Бурятският език използва руската азбука като се срещат и надписи на старомонголска писменост. Последната е създадена през 13-ти век, след което е модифицирана неколкократно. Тя представлява вертикална писменост, като се пише отляво надясно. Традиционна религиозна практика в миналото е бил шаманизмът. През 17-ти век от Тибет навлиза будизма като система от религиозни вярвания, практики и правила за поведение.

Първото населено място, което посетих в Бурятия, беше

село Десятниково

То се намира близо до градчето Тарбагатай. Спрях в Десятниково само защото ми харесаха къщите – типични дървени руски къщи с дърворезба около прозорците и красиво изрисувани.

Селянки продават собствена продукция пред дома си в село Десятниково

Селянки продават собствена продукция пред дома си в село Десятниково

В магазина на селото си напазарувах малко хранителни продукти. Продавачката беше около 30-годишна хубава стройна жена, като лицето ѝ представляваше невероятно красиво съчетание от монголоидни и европейски черти. Попитах я дали може да я снимам, но тя не ми разреши. Казах ѝ, че я разбирам защото най-вероятно съпругът ѝ е ревнив.

Селска къща в Десятниково

Селска къща в Десятниково

Спрях се при хълма със скално образувание, наречен

„Спящият лъв“

Той е разположен край река Селенга и местните будисти го считат за свещено място.

Входът към поклонническото място „Спящият лъв“

Входът към поклонническото място „Спящият лъв“

И тук, както в Алтай и Монголия, традициите повеляват на определени свещени места да се завързват ленти по дърветата и храстите. Те символизират преклонение пред духовете и молба за тяхното благоволение. Лентите биват три цвята: белите са израз на позитивните мисли и желанието за благополучие, жълтите символизират връзката със земята, а сините – небето.

По пътеката към „главата“ на „Спящият лъв“ поклонниците завързват цветни ленти

По пътеката към „главата“ на „Спящият лъв“ поклонниците завързват цветни ленти

Река Селенга

е с дължина над 1000 километра. Тя извира в Монголия и преминава 600 км. през тази страна. После 400 км. протичат през Русия, след което се влива в езерото Байкал, образувайки обширна делта. Реката се смята за свещена от монголците, бурятите и будистите.

Поглед към долината на река Селенга от върха на хълма „Спящият лъв“

Поглед към долината на река Селенга от върха на хълма „Спящият лъв“

Улан Уде

е столицата на Република Бурятия. Основан е през 1666 година като казашко селище с основна задача да се събира данък от местното население. Град е от 1775 година и сега в него живеят около 430 хиляди души. Разположен е на мястото, където река Уда се влива в река Селенга. Машиностроенето дава три четвърти от промишлената продукция в града. Следват енергетиката, дърводобива, леката и хранително-вкусовата промишлености.

От тук минават Транссибирската ж.п. магистрала и главният автомобилен път „Байкал“. Последният свързва градовете Чита и Иркутск. На това място мога да вмъкна, че пътният участък между Чита и Улан Уде беше един от най-лошо подържаните, с много неравности. В града има пет научни института, като три от тях се занимават с историята и традициите на Будизма, страната Монголия и региона Тибет. Музеите и архитектурните забележителности са доста на брой. Някои от ежегодно провежданите празници са свързани с традициите на будизма.

Пристигайки в Улан Уде първата ми задача беше да разгледам

Музея на историята на Бурятия

Отделните зали съдържат археологически артефакти, етнографска колекция, въоръжение и предмети на бита на народите, населявали региона през миналите векове. За мен най-интересни бяха експонатите, свързани с историята на будизма. Многобройни са статуите на будистките божества. Доста са книгите и ръкописите на старомонголски и на тибетски език. Старомонголската писменост е вертикална, като се пише отляво надясно. За един от най-ценните и уникални музейни експоната се смята „Атлас на тибетската медицина“. В този музей научих много повече за будистката религия отколкото в който и да било от монголските музеи. Причините са две: първо, тук имаше най-много будистки артефакти и второ, надписите бяха на разбираем език, за разлика от надписите в музеите на Монголия.

От стотиците прекрасни експонати ще покажа само няколко.

Ето я богинята на състраданието, светлината, щастието и дългия живот. На бурятски език (диалект на монголския, така както македонският език е диалект на българския) тя се нарича Зугдар Намжилма. Изобразява се с три лица и осем ръце.

Зугдар Намжилма – богинята с три лица и осем ръце

Зугдар Намжилма – богинята с три лица и осем ръце

Философския канон Ганжур е Тибетски ръкопис от 17-ти век. Носи заглавието „Съкровените сказания на Буда“.

„Съкровените сказания на Буда“ – Тибетски ръкопис от 17-ти век

„Съкровените сказания на Буда“ – Тибетски ръкопис от 17-ти век

Дамдин е един от грозните защитници на учението на Буда. Той се счита за покровител на конете.

Дамдин - един от грозните защитници на учението на Буда

Дамдин – един от грозните защитници на учението на Буда

Митичната страна Шамбала

представлява образцова обществена система, в която цари мир и разцвет. Тя се управлява от мъдри и състрадателни държавници, а гражданите са добри и работливи хора. Виждаме, че стремежът към справедливо и съвършено общество е съществувал и преди много векове.

Стилизирано изображение на образцовата страна Шамбала

Стилизирано изображение на образцовата страна Шамбала

Аюша е Буда на дълголетието

В ръцете си държи съд с напитката на безсмъртието, наречена „Амрита“. В молитвите към него поклонниците искат дълъг живот, здраве и богатство. Последното показва, според мен, че при стоково-паричните отношения винаги с пари и богатство е могло да се купи и по-добро здраве.

Аюша (Буда на дълголетието) държи съд с напитката на безсмъртието „Амрита“

Аюша (Буда на дълголетието) държи съд с напитката на безсмъртието „Амрита“

По време на обиколката на Музея на историята на Бурятия в една от залите разговарях около половин час с уредничка в този музей. Тя се оказа изключително начетена и интелигентна жена – бурятка. Разказа ми за историята на Бурятия и за народа на тази страна. Обясни ми, че бурятите са сродни на монголците. Оплака се, че днешните млади хора избягват да учат бурятски, а предпочитат да говорят на руски. Почти никой не иска да изучава старомонголската вертикална писменост. Така също каза, че при тях в Бурятия се отглеждат само екологично чисти храни, без използване на изкуствени торове и добавки. За разлика от Европа, където храните не били здравословни поради промишления начин на производство.

В разговора с тази жена осъзнах какво представлява информационно-пропагандната война между „Запада“ и Русия. Нейното мнение по различни обществено-политически въпроси изразяваше в синтезиран вид мнението на преобладаващата част от руснаците, с които разговарях по време на продължителното си пътешествие.

От една страна, руските средства за масова информация създават впечатлението, че източноевропейските страни са загубили, откъсвайки се от „орбитата“ на Русия. В частност за България смятат, че икономиката ни се е лишила от руските пазари и от евтините енергийни суровини. Това е довело до спад в производството и в жизненото равнище. Обективно погледнато, в значителна степен е така. Ако през 80-те години на миналия век жизненият стандарт у нас беше малко по-висок отколкото в тогавашния Съветски съюз, днес жизненото равнище в Русия е средно около един и половина пъти по-високо отколкото в България. Не се съгласявах, обаче, че влизайки в Европейския съюз България е загубила повече, отколкото е спечелила. Обяснявах на събеседниците си, че според мен е точно обратното. Като членове на Евросъюза за нас ползите са значително повече от недостатъците: загиват нискоефективни производства, но другите дават продукция на съвременно технологично ниво, която е конкурентна на Западноевропейските пазари; макар и под външен натиск у нас се въвеждат европейски правила, които сме принудени да спазваме; доста бавно, пак под натиск на европейските институции, корупцията у нас намалява и ситуацията в правосъдната система се подобрява; финансовите средства, които получаваме по европейските програми превишават над 3 пъти средствата, които внасяме в бюджета на Европейския съюз; имаме възможност да пътуваме без ограничения в страните от Евросъюза и много българи работят и учат там. Интересното беше, че всичките ми събеседници приемаха тези мои аргументи, макар и с недоверие в някои случаи. Това означава, че в руското общество се е утвърдил плурализма и свободната размяна на идеи и становища.

От друга страна българските и европейски средства за масова информация създават невярна представа за икономическата и обществено-политическа ситуация в Русия. Лично аз смятах (под влияние на медийни публикации), че отивам в една по-изостанала от нас държава с авторитарно управление и запазени елементи на тоталитаризъм. Оказа се, че не е така и медиите у нас дават грешна информация за общата ситуация в Русия. Направи ми добро впечатление модернизирането на страната в много отношения. Правила, които ние в България въвеждаме под натиска на Европейския съюз, Русия въвежда и спазва сама. В сравнение с 90-те години на 20-ти век престъпността и корупцията са намалели неколкократно. Според мен Русия е по-уредена и дисциплинирана държава от България. Смятам, че там са ни изпреварили в посока на достигане равнището на високоразвитите западноевропейски и североамерикански държави. Средното жизнено равнище, по мои наблюдения, е съпоставимо с това в източноевропейските държави (Полша, Унгария, Словакия) и доста по-високо от нашето. Значително повече са социалните придобивки, като на мен ми направи впечатление системата за материално подпомагане на младите семейства и за насърчаване на раждаемостта. Като автомобилист обърнах внимание, че състоянието на пътната мрежа (изключение правят пътищата в отделни части на Сибир), организацията на движението и дисциплината на шофьорите са по-добри отколкото у нас в България. Самите руснаци не са доволни в това отношение (пътища и дисциплина на водачите на автомобили), защото се сравняват с развитите западноевропейски държави. Стремежът в обществото за достигане стандартите на най-напредналите държави е голям, поне такива са моите впечатления. По отношение на обвиненията в авторитаризъм, като турист не видях особена разлика между системата в Русия, от една страна, и Унгария или Турция, от друга страна.

Една от главните забележителности в Улан Уде е разположения на централния площад паметник, представляващ

главата на Ленин

В пътеводителя ми пише, че това е една от най-големите в света глава-паметник. Висока е 14 метра и тежи 42 тона.

Огромната глава на Ленин в Улан Уде

Огромната глава на Ленин в Улан Уде

Одигитриевския църковен комплекс, основан през 18-ти век

Одигитриевския църковен комплекс, основан през 18-ти век

Разходка по пешеходната зона

Разходка по пешеходната зона

Направи ми впечатление, че пешеходната алея край река Уда беше напълно занемарена. Личеше си, че десетки години не е правен никакъв ремонт. За разлика от повечето руски градове, където крайбрежните алеи са обновени и превърнати в чудесни места за отдих и разходки.

Кът от Улан Уде

Кът от Улан Уде

Привечер приключих с разглеждането и трябваше да потеглям. Попитах един младеж как да изляза от центъра в посока

Иволгинск

Той ме качи на неговия автомобил и тръгнахме по най-прекия път като ми показваше от къде трябва да мина. После ме върна на паркинга при моя Опел, а пък аз спокойно се измъкнах от централната част повтаряйки преминатия маршрут. След това попаднах в огромни задръствания и след около час и половина, по тъмно, успях да изляза от града.

Пътят към

Иволгинския дацан (будистки манастир)

минава покрай голямото село Иволгинск, в което живеят 7,5 хиляди души. Направи ми впечатление строителството на много нови къщи.

Будизъм в Русия

Будизмът е едно от разпространените религиозни учения в Русия. Практикува се от близо един милион души в тази страна. Районите, където той се изповядва, са разположени предимно в южната част на Сибир, северно от Монголия. Будистка е и република Калмикия, която е разположена в югоизточна Европа и достига северозападното крайбрежие на Каспийско море. Общности от будисти живеят така също в Москва и в Санкт-Петербург.

На територията на днешна Русия от началото на 17-ти век се разпространява тибетския будизъм. Той е пренесен от монголски и тибетски лами (будистки свещеници). С указ на императрица Елисавета през 1741 година Будизмът е признат за официална религия в Руската империя. През 1764 година официално е учреден постът Пандита-хамбо-лама като глава на будистите в Русия. През 1766 година будистките лами в Бурятия признават императрица Екатерина Велика за земното въплъщение на Бялата Тара.

Изображение на Бялата Тара – символ на духовна чистота и мъдрост. Музея в Улан Уде.

Изображение на Бялата Тара – символ на духовна чистота и мъдрост. Музея в Улан Уде.

Тара

е едно от главните просветлени същества в будизма. В иконографията съществуват 20 различни изображения на Тара: бяла, зелена, синя, жълта и т.н. Бялата Тара символизира изключителната чистота и мъдрост. Тя има седем очи, а неин атрибут е цветето лотос, което символизира трите драгоценности в будизма. Те се наричат Триратна и включват: Буда, Дхарма (будисткото учение и неговите закони) и Сангха (общностите на будистките монаси). Триратната е своеобразен символ на вярата при будистите. Буда се възприема като учител, Дхарма е символ на законите, а Сангха символизира обществото от единомисленици.

В началото на 20-ти век в Русия е имало близо 50 дацана (будистки манастири) и около 150 будистки храма. През 30-те години на миналия век съветското правителство започва борба срещу религиите и постепенно унищожава будизма. Голяма част от духовниците са репресирани и всички будистки манастири са затворени.

Списания с антирелигиозна насоченост, издавани през 30-те години на XX век. Музея в Улан Уде.

Списания с антирелигиозна насоченост, издавани през 30-те години на XX век. Музея в Улан Уде.

Възраждането на будизма

започва след края на Великата отечествена война на народите на СССР. През 1945 година е построен Иволгинския дацан, който през 1946 година с правителствено решение става резиденция на главата на будистите в бившия Съветски съюз.

Разцветът на будизма

в Русия започва след 1990 година. Днес в страната действат около 40 дацана (будистки манастири).

В Русия будизмът е провъзгласен за една от четирите традиционни за страната религии, наред с православието, исляма и юдаизма.

В днешно време са представени много будистки школи и направления. Съществуват няколко института и университетски катедри, занимаващи се с изучаване на будистката религия. Към някои от дацаните са открити духовни училища, в които преподават учители от Тибет.

Иволгински дацан

Основаният през 1945 година будистки манастир е разположен в

село Верхная Иволга

(Горна Авлига)

Той се явява център на будизма в Русия и е резиденция на духовния глава. Представлява голям религиозен комплекс, включващ резиденцията на Хамбо-лама, няколко дугана (будистки храмове), будистки университет, библиотека, жилища на монасите, столова за хранене, хотел за поклонниците.

Главният храм се нарича Цогчен-дуган

Построен е през 1976 година.

Цогчен-дуган

Цогчен-дуган

Дворецът-храм Хамбо-лама Итигелова

е мястото, където се съхранява свещена за руските будисти реликва – нетленното тяло на Учителя.

Дворецът-храм Хамбо-лама Итигелова, където се съхранява тялото на Учителя

Дворецът-храм Хамбо-лама Итигелова, където се съхранява тялото на Учителя

Към Иволгинския дацан е открит будистки институт „Даши Чойнхорлин“. Това е религиозно висше учебно заведение за подготовка на свещенослужители, преподаватели, преводачи и художници-иконописци.

Иволгинский дацан, Республика Бурятия, Русия, 671050

Пристигнах в манастирския комплекс рано сутринта, когато мъглата се вдигаше. Монасите започваха да излизат от къщите, където живеят, и все още неразсънили се да се отправят за сутрешната си молитва.

Къщите, където живеят будистките монаси

Къщите, където живеят будистките монаси

Сутрешната молитва на монасите в храма Цогчен-дуган

Сутрешната молитва на монасите в храма Цогчен-дуган

В будистките манастири и храмове има поставени многобройни цилиндри или многоъгълни призми с различни размери. Те съдържат молитви, като традицията повелява поклонниците да завъртат всеки един цилиндър. Със завъртането съответната молитва се отправя в небесата и това носи благословия.

Молитвени многоъгълни призми, които се завъртат от поклонниците

Молитвени многоъгълни призми, които се завъртат от поклонниците

Както в Монголия и Алтай, така и тук традициите повеляват да се завързват ленти по дърветата и храстите. Те символизират преклонението пред духовете, молба за тяхното благоволение и закрила. Различните цветове ленти са символи на връзката със земята и с небето, добрите помисли и желанията за благополучие и здраве. Някои поклонници завързват и текстове на молитви върху парчета плат.

Завързани по дърветата обредни ленти и молитви върху парчета плат

Завързани по дърветата обредни ленти и молитви върху парчета плат

Дуганът (храмът) на Зелената Тара с молитвени цилиндри пред него

Дуганът (храмът) на Зелената Тара с молитвени цилиндри пред него

На връщане от Иволгинския дацан се отбих в крайпътен автосервиз, разположен в покрайнините на Улан Уде. Гъвкавата връзка на изпускателната система на моя Опел се беше скъсала и двигателят гърмеше, сякаш се движи голям трактор. С ремонта се зае автомонтьор, младо момче – бурят. Заедно отидохме до магазина за авточасти за да купя нова гъвкава връзка. Потърсихме и спирачна помпа, но нямаше резервни части за стари Опели като моя. Механикът – бурятин беше много старателен младеж. За разлика от него собствениците на автосервиза (мъж и жена буряти) се оказаха страшно алчни хора. Основната им цел беше да ми вземат парите и въобще не ги интересуваше как ще бъде ремонтиран автомобила ми.

Езерото Байкал

Езерото Байкал е разположено в южната част на Източен Сибир. Намира се в своеобразна котловина и е обградено с планини. То е най-голямото на земята по обем съдържаща се вода и в него се намират около 1/5 от световните сладководни запаси.

Езерото има форма на полумесец и дължината му е 636 километра. Широчината се колебае между 25 и 80 километра. Площта на Байкал е 31,7 хил. км², т. е. малко повече от територията на Белгия. Това е най-дълбокото езеро на земята (1642 м.). В него се вливат над 300 реки и потоци, като най-голяма е Селенга. От езерото изтича само една река – Ангара. От 27-те острова най-голям е Олхон. Водите на Байкал са изключително чисти и прозрачни с голямо съдържание на кислород. Една от основните причини за водната чистота е дейността на микроскопичния рак епишура, през чийто организъм водата се преработва.

В езерото живеят над 2600 животни и растения, като 2/3 от тях се срещат единствено тук. Най-характерното животно е нерпата, която е единствения в света сладководен тюлен. Езерото Байкал е включено в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Пътят ми към Байкал следваше течението на река Селенга.

Поглед към река Селенга и малко сибирско село, разположено край брега й

Поглед към река Селенга и малко сибирско село, разположено край брега й

Спрях да пренощувам на паркинга до малък крайпътен хотел, разположен близо до селището Кабанск. В кафето (така в Русия наричат малките ресторанти тип закусвалня) за вечеря си поръчах порция щука. Тази риба беше много добре приготвена и това е най-вкусното ядене, което съм опитвал по време на цялото ми пътешествие.

Потеглих по тъмно, към 4 часа сутринта. Реших да пропусна делтата на река Селенга при вливането й в Байкал. В сутрешната тъмнина не видях табела за разклона към

село Посолское,

което исках да разгледам. В това село на брега на Байкал през 1651 година е била нападната с цел грабеж руската дипломатическа мисия в Монголия. При разбойническото нападение са били убити 8 от общо 20 души дипломати и сътрудници. Сред убитите са били царския посланик в Монголия и синът му. От тук произлиза и името на селото – Посланическо.

Пристигнах в крайбрежния

град Бабушкин

на зазоряване. Това градче с 5 хиляди жители беше едно от най-неблагоустроените селища, които видях в Русия. Освен главната улица, останалите бяха с разбит асфалт или само с трамбован чакъл. Сградите бяха занемарени, с изключение на училището, детската градина и още няколко обществени и административни постройки.

Детската градина в град Бабушкин

Детската градина в град Бабушкин

Градът носи името на революционера Бабушкин. Тук през 1906 година той е разстрелян, заедно с още петима негови съратници.

Паметникът на Бабушкин, издигнат на мястото където е разстрелян

Паметникът на Бабушкин, издигнат на мястото където е разстрелян

Малкият град е бил един от центровете на революционно движение в Байкалския регион по време на

Първата Руска революция (1905 г – 1907 г)

Тук бих могъл да спомена накратко за нея.

Започналата през 1905 година революция е съвкупност от масови протести, стачки, бунтове и въстания, насочени против монархическата власт в Русия. Първопричините за общественото недоволство се крият във влошената икономическа ситуация в страната: спад на промишленото производство в резултат на икономическата криза 1900 г –1903 г; нарастване на държавния дълг, съпроводен с финансова криза; спадане добивите в селското стопанство; намаляване износа на зърно (основния руски експортен продукт) за Европа поради конкуренцията на евтини американски зърнени продукти. Към това се добавят причини от обществено-политически характер: абсолютна власт на императора и липса на демократична конституция; потискане на гражданските свободи; нарушаване правата на работниците. От организационна гледна точка основен фактор е разрастването на дейността на социалистическите и либерални партии. Допълнителна роля изиграва поражението в Руско-японската война (1904 г – 1905 г) и загубата на територии в Далечния изток.

Първоначален тласък на революцията дава така наречената „Кървава неделя“, когато през януари 1905 година императорските войски стрелят срещу мирна демонстрация на работниците в Санкт-Петербург. В последвалите бунтове, въстания и революционни действия се включват работници, селяни, значителна част от интелигенцията, части от армията и флота. Участници в революцията са 2 милиона души, а загиналите са близо 10 хиляди. В резултат е учреден парламент и е приета относително демократична конституция. Постигнати са граждански свободи, гарантирани са свободата на словото, на събранията и на съюзите. Подобрено е положението на работниците, заплащането им е увеличено, а работният им ден е намален до 9-10 часа. Подобрено е материалното положение на селяните.

Крайбрежният път пресичаше няколко планински реки, които се вливаха в езерото Байкал. Тяхната вода беше кристално чиста.

Река Мурино, която тече към езерото Байкал

Река Мурино, която тече към езерото Байкал

Водите на самото езеро също бяха изключително чисти. Убедих се, че природата около Байкал се съхранява като екологично запазен регион.

Районът около Байкал е сеизмично активен като земетресенията са чести. Поради тази причина в населените места преобладава ниското строителство. Блоковете са най-много до 5-етажни. Последните големи земетресения са от 1999г. и от 2008г.

Автомобилният път минава близо да брега на езерото и носи неговото име – магистрално шосе „Байкал“. Той е успореден на

Транссибирската железопътна линия

Транссибирската железопътна линия минава по брега на Байкал

Транссибирската железопътна линия минава по брега на Байкал

Строителството на Транссибирската железница започва през 1891 година. Тя е най-дългата ж.п. линия в света. Свързва европейската част на Русия с Далечния изток. Товарооборотът на стоки се осъществява предимно по тази железопътна линия. Ж.п. линията е двойна, електрифицирана и много натоварена. Когато спирах за почивка близо до нея, установявах, че влаковите композиции преминават през 10-20 минути и в двете посоки. Това бяха предимно товарни влакове и всеки от тях имаше повече от 60 вагона. Пътническите влакове бяха 10-20 пъти по-малко на брой от товарните.

Байкалск

е следващия град, който посетих. Той има 13 хиляди жители: руснаци, буряти, арменци, азербайджанци. В него не видях туристически забележителности.

Поглед към град Байкалск

Поглед към град Байкалск

Плажът край езерото е покрит с едри камъни. Имах доброто желание да се изкъпя в Байкал, но успях да нагазя само до коленете. Водата беше много студена и предпочетох да не рискувам здравето си.

Авторът със своя Опел на брега на езерото Байкал

Авторът със своя Опел на брега на езерото Байкал

Най-красивият крайбрежен град, който разгледах, беше

Слюдянка

Населението му е близо 20 хиляди души. В продължение на 350 години в околностите на града се добива минерала слюда, откъдето произлиза и името му.

Слюдянка е голям железопътен възел на Транссибирската магистрала. Сградата на гарата е построена през 1904 година, изцяло от бял мрамор.

Гарата в Слюдянка е изградена от бял мрамор

Гарата в Слюдянка е изградена от бял мрамор

Локомотив, поставен като паметник в центъра на града

Локомотив, поставен като паметник в центъра на града

Брегът на езерото Байкал при Слюдянка

Брегът на езерото Байкал при Слюдянка

Реновираната старинна черква

Реновираната старинна черква

Местният краеведчески (исторически) музей не можа да ме впечатли. Една от причините вероятно беше тази, че трябваше да го разгледам набързо към края на работното му време.

Дървена къща строена в началото на миналия век за железопътните работници

Дървена къща строена в началото на миналия век за железопътните работници

Беше 12-ти септември и времето застудяваше със всеки изминал ден. Наложи се да си купя дебела вълнена шапка от градския пазар. Всъщност, това беше и единствената покупка лично за мен по време на продължилото два месеца и половина пътешествие. Бързо разбрах какво означава изразът „сибирски студ“.

След Слюдянка ми предстоеше разглеждането на Иркутск, най-големият град в Източен Сибир.

А след това прекосяване на сибирските простори от изток на запад, от Байкал до планината Урал.

Следва продължение

Юли – Октомври 2014 година

Автор: Валентин Дрехарски

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия

Свиване

Пътят към Голгота (начало)  

След хълма Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, продължаваме по пътя към Голгота. Приятно четене:

Скръбният път към Голгота

Via Dolorosa (начало)

част четвърта на

Йерусалим и вечността, наречена Христос

Започва пътешествието ми из стария Ерусалим по класическия маршрут за всички богомолци. Тръгвам

по пътя на Христос към Голгота

И днес не мога да си обясня какво ме караше през дългогодишния ми престой в Израел да идвам тук многократно и да изминавам на един дъх кръстния път на Спасителя. Да бродя по

Виа Долороса

и откривам все нови и нови, незабелязани от мен подробности, като възстановявам в паметта си изстраданите писания на четиримата евангелисти. От това аз, разбира се, не станах по-дълбоко вярващ християнин или фанатичен богомолец. Родната ми православна църква не ми стана по-близка или болезнено необходима. Дясната ми ръка както преди, така и днес не се вдига леко с привичен жест на кръстно знамение, за да благослови мен или когото и да било. Значи ли това, че християнската ми принадлежност не може да бъде моя гордост и упование? Убедена съм, че не! Аз просто съм човек, изпълнен с повече страст към пътешествия и усет за реалността, отколкото с религиозен плам. А може би чувствам невероятната енергетичност на това място и с подсъзнанието си попивам посланията на Божия Син. Като личност, преминала по-голямата част от жизнения си път, аз, както ми се струва, отдавна съм открила за себе си истинската същност на светлия образ на Иисус Христос. Отдавна съм намерила пътя към своя духовен мир и равновесие. Той – Учителят е дълбоко в сърцето ми, независимо от разновидностите на вярата, които наблюдавам тук – в Ерусалим. Ежедневното ми битие е безкраен изпит по праведност – колкото сили имам и винаги, когато се наложи, да я проявя.

В Ерусалим, имат свои представителства всички църковни общности и теченията им. Те провеждат своите религиозни ритуали в богата гама от обреди и молитви, канони и догми, сценарии и тълкувания. Всяка дума от Четвероевангелието е преосмислена и съответният извод е намерил място в множеството варианти на вероизповеданието.

Името Иисус е гръцки превод на староеврейското Иешуа или Иехошуа – спасение, освобождение (Бог спасява), като двете имена Иисус Христос са взаимозаменяеми.

Тръгвам по стъпките на Спасителя в последния Му земен път – скръбният път към Голгота. Той е дълъг около един километър, извива по уличките на мюсюлманския и на християнския квартали и непрекъснато се издига – от самото начало при Лъвските врати, до края – храмът на Гроба Господен. Сам по себе си пътят не е труден, но Иисус е трябвало да го преодолее с тежък кръст на раменете. В наши дни този път символизира силата на духа, границата между божественото и човешкото, между различните църковни общности, между миналото и настоящето. Това е пътят на признателното човечество, свещен за всички християни.

Всеки петъчен ден от седмицата, в петнадесет часа, богомолци от цял свят идват, за да спазят една съвременна традиция. Те се присъединяват към шествието на францисканския католически орден, като се изреждат да носят голям дървен кръст. Изминавайки този път, пеят псалми, четат молитви и съпреживяват в душата си страданията на Христос.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

За по-голямо удобство при богомолските екскурзии, Виа Долороса“ или „Пътят на скръбта” е разделен на 14 спирки, част от които са споменати в Евангелието. Идентификацията е направена още през ХVІ век от францискански монаси по улици, които са съществували тогава, но съвсем не са съвпадали с улиците на стария Ерусалим от римско време или с разпределението на стария град сега. Дотогава, а и след това не са правени никакви опити да се установи достоверността на

Кръстния път

Католическата църква дословно възприема версията на францисканците и не се и опитва да организира нова идентификация. Православната църква, обаче, признава само частично трасето на „Виа Долороса“.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Днес това е

гъсто населена, тясна и стръмна търговска уличка

с множество полегати стълби, пълна с магазинчета. Търговци те подканят да влезеш. Деца ти предлагат евтини сувенири. Източни аромати се носят на талази. Притичват забулени арабки…

Via Dolorosa Street, Йерусалим

Само да се загледаш в богатата шарения встрани или да се отклониш в някой от сумрачните странични сокаци – лабиринти, губиш групата с екскурзовода и няма намиране. Многолюдният туристически поток ежедневно, от сутрин до вечер, е толкова различен, колкото раси и човешки типажи съществуват на земята. Ерусалимски синдром в пълната гама на разнообразието си!

(((((((((((((((()))))))))))))))))

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

И така, влизам в християнския квартал на стария град през

вратата „Свети Стефан” или така наречените „Лъвски врати”

(заради двете гравирани пантери над входа). Веднага вдясно потъвам в тих, прохладен двор, силно наситен с история. В средата на ХІХ век тази територия била купена от френското правителство, което през 1878 година построило християнска обител. Тук зелените чимшири, цветята и белокаменната настилка на алеите водят до манастира на френския католически орден „Белите отци”. На него принадлежи и внушителната църква „Света Анна”. Тази църква била построена още от кръстоносците през 1140 година върху руините на още по-древна византийска църква. Това е една от малкото сгради от този период, запазила се учудващо добре до наши дни. Идеята и финансирането били от вдовицата на крал Балдуин І – Арда. Построила църквата, кралица Арда решила, че нейната земна мисия е изпълнена и се оттеглила в местния манастир.

Според преданието тук е бил

домът на Анна и Йоаким – родителите на Дева Мария –

и най вероятно тя е родена тук. В криптата на зданието има малка пещера, богато украсена с икони. Християните са убедени, че именно тук е родена Светата Дева. Над олтара блести от белота статуетката на Младенеца. Залата на църквата е от пясъчножълт варовиков камък, с изчистени линии и високи сводове, образец на ранната готика, и снежнобял, резбован мраморен олтар, съвременен шедьовър на каменоделството. Встрани, но на достатъчно централно място, кротко ме гледа една прекрасна статуя в човешки ръст на патрона на църквата – Света Анна, изваяна с дъщеря си Мария. Света Анна е седнала и внимателно следи молитвата на детето си, а свитъкът на Тора е в ръката и. Нежна светлина струи от млечнобелия мрамор и навява спокойствие, чистота и доверие в благите помисли.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

В двора на църквата обстойните археологически разкопки откриват два водоема от времето на цар Соломон, когато населението на Ерусалим се увеличило многократно и за града била необходима много повече вода. Така наречените

„водосборни басейни Вифесда”

са с трапецовидна форма и се допират с късите си стени. Разделя ги преграда, която е широка 6 метра и дълга 50 метра. Според една от версиите водата притежавала лечебна сила и мястото било много посещавано. Затова, верен на гръко–римската традиция да се строят храмове около лековити извори, римският император Адриан построил малък езически храм, украсен със символа на медицината – змията. При разкопките са открити и изложени сега и на моето внимание множество мраморни скулптури, изобразяващи болестите с повредените органи и римския бог на медицината – Асклепий. В християнската традиция това място също е много известно, понеже е свързано с чудото на излекуването на парализирания болен. Евангелистът Йоан (5:2-3) разказва: „А в Иерусалим при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата…” (5:8-9): „Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше.”

Както показва историческата справка, в следващите византийски християнски векове човечеството не забравило това ценно място. Затова и през ІV век на мястото на чудото, извършено от Иисус, била издигната елегантна базилика с красив мозаечен под – параклис, посветен на изцелението на хромия.

Мюсюлманите също уважили това паметно място, като използвали постройките и учредили тук религиозно училище.

И така, притегателната му сила не е отслабнала до наши дни, когато безспирен туристически поток търси и намира утеха в стремежа си да се докосне до божественото и нетленното тук – при една от стотиците светини на Ерусалим.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Екскурзиантската ми програма все още е в началото си. Очакват ме 14 спирки, от които 9 са по знаменитата улица „Виа Долороса“ и 5 – вътре в храма на Божи Гроб. Всички те са отбелязани с църкви или параклиси – места за молитви и усамотение сред шумната и забързана улица.

Напред към Първата спирка. Това е мястото на осъждането Му. Намира се на 50 метра от „Света Анна”. Тук понастоящем е

мюсюлманското училище „Ел Омария”

с просторен площад.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Оттук започва Кръстният път на Христос – от Преториума, крепостта на Антоний, където била разположена щабквартирата на римския гарнизон, охраняващ Ерусалим. Тук, на импровизирания съд, предводителят Пилат Понтийски признал Иисус за виновен и Го осъдил.

Всеизвестна е тъжната история за края на богочовека Иисус Христос. Четиримата евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан са единодушни в описанията си на преки свидетели. А каква е предисторията?

Месеци наред първосвещениците и книжниците от Храма следили Христос. Те знаели за странстванията Му в Галилея, за чудесата около Кинерет и стотиците излекувани хора в Тверия. Знаели за проповядваните от Него честност, справедливост, състрадание и любов към ближния – критерии твърде високи даже и за самите тях, приближените до Господа. Знаели, че само дни преди това Той е влязъл в Ерусалим на бяло осле, а народът Го е посрещнал с палмови клонки, приветствал Го като Месия и именувал „юдейски цар”. Те знаели, че проповядвайки чист и свят живот, Той остро критикувал търговците в Храма, предпазвал с уместни съвети обикновените хора, предричал тежкото бъдеще на града и настоявал за всеотдайно служене на Господа. За тях – ръководителите на висшия равински съд, такава разбунена личност била равносилна на ерес и то в годините, когато римското наместничество все повече и повече подавяло еврейската мисъл, преследвало изучаването на Тора и спазването каноните на вярата. „Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият…” Йоан (5:16)

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Срещу Преториума (първата спирка) от дясната страна на улицата имадва параклиса – на Бичуването и на Осъждането. На тези няколкостотин квадратни метра свещена земя, наречена по латински „Габита”, е и францисканското библейско училище. Влизам в малък двор, разграфен до сантиметри и пълен с цветя и свежа зеленина. Тук е ниският, вкопан в земята

„Параклис на бичуването”

Фасадата е много красива – с дантелени плетеници от каменна резба, изпълнени от пясъчножълт камък. Богато украсената арка на ниския вход, малката статуя на Богородица и филигранният кръст се запомнят завинаги. Тук, според Йоан (19:1-3), действието се е развило така: „Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува. И войниците, които сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.”

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Параклисът е построен отначало от кръстоносците, после вторично е съграден от францисканските монаси през 1838 година и впоследствие е преустроен през 1929 година от известния италиански архитект реставратор Антонио Берлучи. Вътре – изящен иконостас с всички символи на християнството и три съвременни витража на всяка една от стените: на бичуването, на измиването на ръцете на Пилат и на освобождаването на Варава. Горе на купола, над олтара, погледът среща огромен златен трънен венец. Дискретното осветление, златните орнаменти и изразителните витражи внушават наистина примирение, благоговение и почитание.

Вдясно от входа на двора е

„Църквата на кръста”

Именно тя е централната сграда – висока, просторна, със сребърен обков на кубетата и красиви, ажурни кръстове. Обемът и се забелязва само с панорамен поглед, отдалеч, понеже всички свещени места от втората спирка са се прилепили до нея. Твърди се, че именно тук римските войници са връчили кръста на Христос.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Построена е в самото начало на ХХ век, отново върху древни руини от ХІІІ век. Много важни за всички богомолци са помещенията в основите на сградата, наречени Литостратос (каменен площад). Там археолозите са открили началото на древната улица, по която най-вероятно Христос е поел своя последен път. Йоан (19:13): „Пилат… изведе навън Иисуса и седна на съдилището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата.” Улицата е настелена с големи каменни плочи със специални насечки, за да не се плъзгат конските копита по тях. Счита се, че това е част от крепостта на Антоний. Даже на една странична плоча добре личат разчертани линии. На нея римските войници през свободното си време играели на различни игри – на кокълчета, на топчета или на други предвестници на шаха.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

В комплексът от забележителности, ознаменуващи втората спирка и очертаващи началото на скръбния път на Иисус, видно място заема арката „Ессе Хомо”, в превод от латински – „това е човекът”. Това са думите на Пилат, с които той фактически посочва Иисус като осъден, когото очаква наказание. Йоан (19:5): „Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!” (Този израз във всички езици днес е широко разпространено фразеологично словосъчетание, обозначаващо конкретно указване на някого.) Знаменитата арка, от която тръгва последният земен път на Иисус, била част от тройния триумфален портал на източния вход на Ерусалим. Днес едната от тези арки украсява улицата, а друга е вградена в прекрасната църква „Ессе Хомо”. Тук обстановката отново е францисканска, тоест без излишна украса. В простота и строгост абсидата над каменната арка е украсена само с огромен кръст – фино резбован и дискретно осветен. А горе, през сводестите прозорци на купола, слънчевият ден се втурва с ярка светлина и жизнерадостно напомня една друга латинска поговорка: „Панта рей” – всичко тече, всичко се променя.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Църквата принадлежи на

манастира „Сестрите на Сион”

Интересно е да се знае любопитна подробност: това е женски монашески орден, основан от прекръстения евреин францисканец Алфонс Ратисбон, който, занимавайки се със социална благотворителност, построил манастири и в новия град, и в квартала на Ерусалим Еин Керем. Орденът на „Сестрите на Сион” се отличава с лоялност към евреите и пропаганда сред християните на добри взаимоотношения с тях.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

В края на комплекса от обекти, които разказват за последните часове на Иисус, мрачно място заема

„Затворът на Варава”

Сега това е гръцка православна църква, посветена на затвора, в който Иисус и разбойниците, арестувани същия ден, прекарали нощта преди осъждането. Тук, във варовиковата скала, има няколко изкуствени пещери на две нива, в които са се запазили следи от отвори за вериги и други затворнически атрибути. Затова и мястото може да бъде изтълкувано като затвор, а понеже е в непосредствена близост до Преториума, има предположение, че тук е бил и Иисус. За да стане ясно названието „Затворът на Варава”, трябва да обясня една традиция, въведена от римските управници – преди Пасха да се дава амнистия на един осъден, любимец на тълпата. Йоан така предава думите на Пилат (18:39-40): „Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски? Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник.”

От кого е въведено това криворазбрано милосърдие? На какъв принцип е основано? На случайността? Вероятно на максимата: „Глас народен, глас Божи”. Но кой казва, че това „демократично” решение е най-правилното? И отново в мислите си стигам до злобата и завистта, излъчвани от първосвещениците, които предварително насъскали тълпата да иска смъртта на Христос. Желанието им явно било да загасят още в зародиш стремежа да се ревизира тяхната непогрешимост и оспори правото им на духовна власт.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Уви, няма нищо ново под слънцето вече две хиляди години…

Трета спирка – Първо падане от кръста

Стресиран, изтощен от побоя, замерван с камъни и охулван от неверниците, Христос пада и е затиснат от кръста. Каменен барелеф на входа на полската църква отбелязва този момент.

Всъщност още през 1856 година арменската католическа църква закупува този парцел и строи параклис. Впоследствие той е преустроен с волните пожертвования на полските войници по време на Втората световна война. Сега в този скромен параклис иконостасът е много интересен. Представлява голямо и странно пано: в полупрозрачна зарисовка е фигурата на падналия Иисус, а наоколо, в синята небесна шир, е строено цялото ангелско войнство и състрадателно се моли за Него. Божиите пратеници Му вдъхват сили, за да извърви пътя Си – страшен, но славен – и Го зареждат с духовна енергия.

Мраморният снежнобял барелеф при входа е със същото изображение.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Четвърта спирка – Иисус среща майка Си.

Тази спирка е само на двадесет метра и се намира в следващото здание, притежание на арменската църква. Параклисът с име „Скърбящата майка” е построен през 1881 година върху руините на византийската църква „Света София”. Мозайката в криптата акцентира на две стъпки – мястото, където Мария е стояла и очаквала процесията, и мястото на срещата. На входа драматичен барелеф описва трогателната сцена. В нежната прочувствена прегръдка личи безкрайната обич и доверие между майка и син. Това е последното им докосване и прощаване на този свят. А около барелефа – красив каменен венец със стилизирани бодли говори красноречиво.

Впрочем този момент не се споменава в Четвероевангелието. Дали евангелистите умишлено са го пропуснали или не им е бил известен, днес никой не може да каже.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Пета спирка – Симон Киринееца помага на Иисус да носи кръста.

Тук, на ъгъла, където Виа Долороса завива надясно и започва да се изкачва по хълма Голгота, има неголям францискански параклис. Посветен е на един добър човек – Симон. Дошъл в Ерусалим за празника Пасха, легионерите го заставили да помогне на Иисус да носи кръста Си. Евангелистите разказват как той добросъвестно и със съчувствие към Страдалеца споделил с Христос тежкия Му път до края. Матей (27:32): „А когато излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.” Просторната зала на параклиса е със сводест готически таван, груби каменни стени, скамейки за богомолците, скромен олтар с разпятие и само меднокованият барелеф на стената срещу входа говори за събитието. Изображението е модернистично, стилизирано и изобразява две фигури – това са устременият напред и прегънат под тежестта на кръста Христос и помагащият Му Симон.

Второто събитие, отнасящо се към тази спирка, според францисканската традиция, това е мястото, където Иисус се е подпрял на стената. Днес това е неголяма вдлъбнатина с неясен отпечатък на ръка. Тук всички туристи минават почтително един след друг и поставят ръката си. Фотоапарати, камери и телефони снимат и запечатват за вечни времена силното желание на нашия съвременник за допир със спрялото време и вечността, наречена Христос.

Шеста спирка – Попиване потта Му от Вероника.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

В жегата, с мантия, трънен венец и тежък кръст на гръб, Той е безкрайно уморен – пот и кръв текат от тялото Му. Вероника, състрадателна девойка, излиза от тълпата и с бяла кърпичка попива струйките от лицето Му. Образът веднага се отпечатва върху кърпичката. Днес католиците пазят тази свещена реликва в църквата „Свети Петър” в Рим, като едно от малкото веществени доказателства, останали от времето на Христос.

Дали това се е случило или не, отново никой не знае, понеже всезнаещите евангелисти дълбокомислено мълчат, като ни карат да приемаме разказите им за чиста монета. Впрочем остроумното човечество, което не желае да остане в дълг на историята, е обявило Вероника за първия фотограф в света и богиня – покровителка на фотографската гилдия.

Тук през VІ век византийците построили манастир, после на руините през 1885 година била издигната гръцка католическа църква, преустроена от Антонио Берлучи през 1953 година. На тази много стеснена част от Виа Долороса, пълна и отляво, и отдясно с арабски магазинчета и кафенета, една тежка обкована врата крие продълговатата сводеста галерия на църквата. Под ниски готически сводове със скрито осветление, в дъното стои малък олтар. Там вместо разпятие има икона, представляваща кърпичката на Вероника – патронът на църквата. Тук с изненада видях един еврейски символ, седемсвещника, наред с типично православния двуетажен свещник, пълен с горящи свещи като клада. Днес част от тази църква с име „Кърпичката на Вероника” е притежание на ордена „Малките сестри на Иисус”. Монахините се занимават с изкуство, което пълни магазинчето в притвора с различни видове и големини: икони, статуетки, дърворезби, щампи, тематични изображения на Христос върху плат, блузи и т.н.

Седма спирка – Иисус пада за втори път

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Продължавам неотклонно да следвам пътя на Учителя към Голгота и чувствам как с всяка измината крачка Виа Долороса става по-стръмна.

На пресечката с арабския пазар има малка коптска църква, запазила един червеникав гранитен стълб, останал на горното кардо. Всъщност тук е бил краят на града с така наречените „Съдни врати”. Тук се окачвали обявления с имената на осъдените и техните наказания. Но преди да мине през тези последни врати и да поеме нагоре пътя към Голгота, Иисус отново пада под тежестта на кръста.

Тук църквата също е скромна, видно място заема меднокованият барелеф на стената срещу входа. Изпълнен е в съвременен стил, модернистичен и е много подобен на барелефа от петата спирка. Отново личат двете стилизирани фигури на Христос и Симон, помагащ Му да носи кръста до върха на Голгота.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Осма спирка – Иисус утешава плачещите жени

На стената на гръцкия манастир „Свети Хараламбос” виждам камък с кръст и латински надпис NIKA. В превод – «Иисус Христос Победоносец». Тук вече, вън от градските стени, Той се обръща към група плачещи жени с думите от Лука (23:28): „А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си…” Това е последното Му пророчество за разрухата на Ерусалим под римската власт и тежката участ, очакваща жителите на града. А причините за очакваното нещастие намирам в друго, по-ранно изказване на Христос, което напълно може да се приеме като обяснение за това Му пророкуване. Лука (19:44): „… и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже не узна времето, когато беше посетен…

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Девета спирка – Иисус пада за трети път

За да попадне на деветия пункт от пътя на Христос, старателният турист трябва да се върне отново на пазарната улица и да тръгне на юг, докато отдясно не се появят стръмни стъпала, водещи към покрива на Храма на Божи Гроб. Тази трансформация е необходима, понеже наистина вековете, властелините, хората и безмилостното време са направили стария Ерусалим град коренно различен от времето на Втория Храм и Иисус Христос. Тук, където някога е бил хълмът за наказания, Голгота, сега е плътно застроен арабски квартал. Затова и ако претендираме за повече автентичност, трябва да отворим по-широко въображението си.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

На това място – нависоко, но все още не на върха, Христос пада за трети и последен път. Оттук Той вече вижда мястото на разпятието Си. Кръвта Му – тъмна и гъста – е попила в камъка, който сега е зазидан при входа на коптската патриаршия. Това е второто ниво на част от огромната църква, наречена Храмът на Гроба Господен. Входът и е отвън и отгоре.

Впрочем тук е мястото на едно любопитно отклонение. На това второ ниво на плоската част от покрива на Божи Гроб е и малкият етиопски манастир. Тези мили, мургави християни се считат за потомци на цар Соломон и вярват в една от най-разпространените версии, че именно тук е станало неосъщественото жертвоприношение на Ицхак.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Спущам се по тясна вътрешна стълба и слизам на площада пред Храма на Божи Гроб. Това е краят на пътя и началото на безсмъртието на Иисус Христос. Тази катедрала, която от столетия е заветна точка на стремежите на милиони богомолци и туристи, е място с много силна енергийност и искрено вярващият християнин получава тук най-силен духовен заряд. Тук са и последните пет обекта от туристическата програма.

Всъщност на този напечен от слънцето неголям площад може да се излезе и по Виа Долороса, като човек се движи в шпалир от безбройни магазинчета, отрупани със стока. Прилежният турист тук вече се превръща в богомолец. Купува броеници, икони, кръстчета, свещи и най-невероятни предмети с религиозно предназначение и подаръчна цел. Вярата, че осветеният после предмет носи щастие, е загнездена дълбоко в съзнанието на всички.

Още от времето на султан Саладин този къс земя, на който е построен Храмът на Божи Гроб, принадлежи на два мюсюлмански рода. Всяка сутрин един от мъжете, членове на семейството, отваря вратите за туристическия поток и дежури при входа. Той следи за дисциплината и подходящото облекло на богомолците. Вечер пак той заключва вратите и отнася ключовете на светилището в дома си на съхранение.

С благоговение пресичам площада, смесвам се с групите богомолци, дошли от всички краища на света, и влизам в прохладната сянка на входа.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Но – стоп! Какво виждат очите ми отляво на високите, широко отворени Свети двери? Дъхът ми спира и погледът ми изненадано се вглежда в един тайнствен малък надпис на български език, издълбан с ножче на вратата:

„1854 г.– Недко от Копривщица”

Нямам думи, онемявам и се снишавам от срам! Браво бе, българин! Как можа да се увековечиш точно тук! Вече 160 години светът минава и чете за теб! От това по-недвусмислено доказателство, че хаджийството в България не е от вчера, както и писането по стените, няма! Всички знаят поговорката за хората, чиито имена се пишат по стените…

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

С „Недко от Копривщица“

Очаквайте продължението

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Свиване

HTC One M9+ се появи за предварителна поръчка на по-ниска цена  

HTC One M9+ се появи за предварителна поръчка на по-ниска цена
HTC One M9+ скоро ще може да се купи в Европа, а някои местни сайтове вече публикуваха модела в каталозите…
Свиване

Първи снимки на iPhone 6S разкриват идентичен с предшественика му дизайн  

Първи снимки на iPhone 6S разкриват идентичен с предшественика му дизайн
Новият iPhone 6S се появи в галерия снимки, разпространени от 9to5mac.com, които разкриват дизайн на корпуса, много близък до този…

юни 30, 2015

Свиване

Навигатор за медийната свобода  

За оценяване на степента на медийна свобода и тенденциите се използват много и различни индекси, трудно е всички те да бъдат следени паралелно и в сравнителен план.

За част от тях  Дойче веле предлага навигатор. Вероятно по-нататък могат да бъдат добавени и други индекси.

Свиване

Съд на ЕС: Защита на личните данни: приложимо право  

Стана известно заключението на Генералния адвокат по делото С-230/14 Weltimmo пред Съда на ЕС.

Върховният съд на Унгария поставя преюдициални въпроси по повод на съдебен спор между  унгарския орган за защита на данните и свободата на информацията  и регистрирано в Словакия предприятие Weltimmo, която управлява уебсайт за посредничество при сделки с недвижими имоти, на който се публикуват обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария.

Става дума за приложимото право  към обработката на лични данни – въпрос, който вече е бил обект на тълкуване с решение Google Spain. Заключението на Генералния адвокат беше обратно на становището на Съда по въпроса за търсачката като администратор, така че и по настоящото дело ще трябва да се чака решението.

Поставят се и свързани с това въпроси относно определянето на компетентния надзорен орган,  правомощията на този орган и правомощието му да налага санкции.

Weltimmo е дружество със седалище в Словакия, което управлява уебсайт за посредничество при сделки с недвижими имоти. На сайта се публикуват обяви за недвижими имоти  в Унгария. За първия месец на публикуването им тези обяви са безплатни, след което услугата става платена.  Weltimmo   фактурира  услугата и след гратисния период, а когато не получава плащания,  предава личните данни на подалите обяви лица на дружества за събиране на вземания.

По повод оплакванията   унгарският орган за защита на данните приема, че е компетентен, че приложимо е националното законодателство   и налага санкция.

Weltimmo иска  да бъде постановено, че  унгарският орган за защита на данните не е компетентен да образува производство и да прилага унгарското право спрямо доставчик на услуги, който е установен на територията на друга държава от ЕС.

Унгарският съд се обръща към Съда на ЕС с въпросите:

„1)      Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 […] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава от ЕС, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?

2)      Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от същата директива в смисъл, че унгарският орган за защита на данните и свободата на информацията [унгарският орган за защита на данните] не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава от ЕС, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?

3)      От значение ли е за тълкуването

  • дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава от ЕС?
  •  дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държаваа, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава?
  • дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава от ЕС?
  • че собствениците на установеното в Словакия предприятие имат местоживеене в Унгария?

Според Генералния адвокат P. CRUZ VILLALÓN:

съвместният отговор на първите   въпроси, поставени от Kúria, трябва да бъде в смисъл, че член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 не допуска възможност унгарският орган за защита на данните да приложи унгарското право спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава от ЕС. За тази цел понятието за установяване трябва да се тълкува като наличие на постоянен обект, независимо от неговата правноорганизационна форма, чрез който дадена дейност се извършва ефективно и действително. Един представител може да се счита за постоянен обект, ако от наличието на човешки и материални ресурси, необходими за предоставяне на съответните услуги, е видно, че този обект има достатъчна степен на стабилност.

Други елементи, като мястото, от което данните са качени, гражданството на засегнатите лица, местоживеенето на собствениците на предприятието — администратор на данни, или обстоятелството, че предоставяната от този администратор услуга е предназначена за територията на друга държава от ЕС, нямат пряко и определящо значение за установяване на приложимото право.

 

Налагането на санкции за нарушения, свързани с обработването на данни, е от компетентността на надзорния орган на държавата, чието право е приложимо.

 

Свиване

Къде отиват мазнините, когато отслабваме?  

В тази статия ще научите

  • Къде отиват мазнините, когато отслабваме според семейни лекари, диетолози и персонални треньори;
  • Къде наистина отиват мазнините, когато отслабваме или каква всъщност е реалността;
  • Колко процента от триглицеридната молекула се издиша като въглероден диоксид;
  • Колко процента от масата се превръща във вода;
  • Какво е нужно, за да изгубим 10 кг мазнини.

Къде отиват мазнините, когато отслабваме според различните специалисти

На мнозинството от хората съвсем не им е ясно къде отиват мазнините, когато отслабваме. За потвърждение се провежда анкета сред 150 души, като 1/3 от тях са семейни лекари (или както и в България им викаме - „GP”), 1/3 от тях са диетолози, а останалите са персонални треньори (виж фиг. 1). Най-много хора смятат, че загубените мазнини се губят чрез топлина или директно се ползват за енергия. На второ място хората мислят, че се загубват от тялото чрез екскрементите. Правилният отговор, всъщност, е въглероден диоксид и вода. Интересното е, че заблудите са еднакви сред всички групи, без значение тяхната теоретична подготовка.

Къде отиват мазнините, когато остлабваме

Каква всъщност е реалността?

Както знаем, излишните въглехидрати и протеини в диетата ни се преобразуват в триглицериди и се складират в мастните клетки (адипоцитите). От друга страна, излишните диетични мазнини не се нуждаят от преобразуване и може директно да бъдат отложени. Иначе казано, хората, които искат да загубят мазнини, трябва да метаболизират запазените в мастните клетки триглицериди.

Тук ще спестим извеждането на химичните формули, но в крайна сметка, пълното окисление (реакция с кислород) на една триглицеридна молекула може да бъде обобщено чрез следната формула:

  • C55H104O6 + 78 O2 → 55 CO2 + 52 H2O + енергия

В случая C55H104O6 е формулата за една „средна“ триглицеридната молекула, O2 е кислород, CO2 е въглероден диоксид и H2O е вода, естествено.

Чрез малко сметки с масите на молекулите и изравняване на реакцията се доказва, че за окислението на 10 кг човешки мазнини са нужни 29 кг вдишан кислород. Същото това дава като резултат от реакцията 28 кг въглероден диоксид и 11 кг вода. Това ни казва какво се случва с мазнината, но не и колко от мазнините, складирани в тези 10 кг, ни напускат като въглероден диоксид и колко - като вода.

За целта са нужни други скучни сметки, затова ето направо резултата:

  • Частта от триглицеридната молекула, издишана като CO2 е 84%;
  • Частта на масата, която се превръща във вода е 16%.

Това показва, че белите дробове са основният отделителен орган при загубата на мазнини. Сформираната вода вече може да бъде отделена чрез урина, екскременти, пот, дъх, сълзи или други телесни течности.

Фиг. 2 сумира в една графика информацията до сега:

Къде отиват мазнините, когато отслабваме

Какво е нужно, за да изгубим 10 кг мазнини

Всичко в едно изречение: за да изгубите 10 кг мазнини трябва да вдишате 29 кг кислород (и да изгорите няколко десетки хиляди калории), като 84% от масата, която ще загубите ще е от издишан въглероден диоксид, а останалата част ще бъде загубена като вода.

Прочетете и тези полезни материали:
Периодичното гладуване - защо някои жени трябва да внимават с него
Научи се да готвиш: точка на горене на различните мазнини
"Довършете" мазнините с finishers
Синефрин (Synephrine)
Зона за абитуриенти: във форма за бала
Гарциния камбоджа (Garcinia cambogia)
Всичко, което (не) ти казват за плочките
Свиване

Прокуратурата: ВСС трябва да продължи да кадрува с тайно гласуване  


"Преценете дали не се нарушава балансът на властите" с тези думи главният прокурор Сотир Цацаров представи в парламента становището на държавното обвинение по проекта за промени в Конституцията.

Във вторник парламентарната комисия, която беше създадена за целта, проведе първото представяне на становища по текстовете, внесени от цялата управляваща коалиция с изключение на АБВ.

На същото заседание председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов съобщи, че почти...

Свиване

изкуство в движение  

MariaKumanovaSnoozeSize2

 

MariaKumanovaMoonlightSize4два мои текста обикалят в мотрисите под повърхността на София от известно време благодарение на Изкуство в движение. йее!

 


Свиване

word spoken  

ползвам думите
за да опиша там където няма думи
ползвам думите както ползвам
носни кърпички по време на сенна хрема
както ползвам прах за пране
тампони за сваляне на грим
дамски превръзки
бивши гаджета
бивши приятелки
хора
само с тази цел ги ползвам
за да мога после
да си спомням
за там където няма думи
ако случайно не успея
да отида пак но
в повечето случаи
успявам


Свиване

Последният пир  

Posledniqt_pir„Славата“ на тази книга достигна до мен, преди да съм разлистила дори първата страница. Описанията на съдържанието бяха съпроводени със сбръчкани носове и най-милото, което можеше да се чуе по повод творбата на Джонатан Гримуд, беше „странна“, съпроводено от „гнусна“ и „шокираща“. „Нима?“, запитах се аз. „Нима?“, питам и сега, когато книгата лежи притихнала до мен – прочетена и одобрена. Не мога да не я сравня с тигрицата на Жан-Мари о’Ому – малцина са тези, които ще се осмелят да я доближат. Така че се съгласявам: тази книга не е за всеки!

За първи път виждам издание на Gourmet Publishing – издателство, което познаваме с приятната и лежерна литература на Питър Мейл или кулинарните книги на Ивелина и Йоана – да носи на задната си корица червена точка с числото „16“ вътре в нея. „Не се препоръчва за лица под 16 години„, а и за хора със слаби стомаси и пуритански възгледи. Смятам, че навикът на главния герой да опитва вкусове – от бръмбари, през екзотични животни до телесни сокове, определено не е чак толкова фрапиращ. Тази червена точка според мен стои заради преливащите от силен нагон и необуздана сексуалност абзаци. Тези две неща – до някаква степен извратеното влечение към вкусове и необузданото описание на еротични сцени – могат да отблъснат един по-скромен читател, който очаква от книгите да са написани в приличен тон и да са до някаква степен предсказуеми, но изглежда не и мен, макар да бях подготвена за обратното.

Чудя се наистина защо „Последният пир“ се приема като нещо, което трябва да отвращава и шокира, и си го обяснявам с опростения вкус на читателите, като тук не искам да обиждам никого, а да изтъкна факт. Литературата е станала значително по-смилаема през последните години, което много пъти ме е разочаровало като читател, но и може би точно толкова пъти ме е удовлетворявало. Истински вярвам обаче, че книгите, които четем, трябва да са разнообразни – ние просто трябва да бъдем изследователи като д’Ому – и ако на някого му се струва непонятно това, че той опитва месо от куче, котка или плъх, то същият този някой ще се чуди как може да харесам книга като тази. „Опитвам“, ще му кажа. Нали това е ключът към познанието?

Като споменах котки и кучета, се сетих, че това определено не е четиво за тази част от човечеството, която примира при вида на пухкави космати топки. Защото в тази книга те са храна, лишени са от дух и същност. Искам пак да подчертая, че това е литература, затова нека не навлизаме в излишни спорове. Не може всяка книга, в която има котки, да е като „Котешки лапи на лунна светлина„. Светът е шарен и многолик, хората са кой от кого по-различни, затова нека бъдем толерантни, но в истинския смисъл, а не просто за демонстрация.

Освен нестандартния сюжет, има още две неща, които превръщат книгата от „добра“ в „силна“ и които ме спечелиха веднага: стилът на автора и пълнокръвните герои. Странностите на Жан-Мари са описани толкова добре, че изглеждат съвсем в реда на нещата. Единственият момент, в който авторът е пресолил манджата (според мен), е в края на книгата; това, което се случва непосредствено преди пируващият да стане част от пира.
Може би защото очаквах подобна крайност да се случи в самото начало на книгата, така че да ни покаже д’Ому като извратен маниак. Но той не е такъв – напротив. Главният герой е интелигентен, чувствителен и симпатичен.
Може би защото щеше да е по-оригинално, ако останеше един вкус, който да продължава да преследва духа му, едно неизживяно усещане, което да остане именно такова.
Освен тази слабост на Гримуд, не мога да открия друга.

Интересен е и погледът върху упадъка на френската монархия и зараждането на Френската революция. Усетил отдалече хода на историята, Жан-Мари д’Ому опитва от всичко, което животът му предлага – понякога в буквален, понякога в преносен смисъл. Версай е описан като миризлива дупка, в която хора и кучета се изхождат, където им падне, а тежките прокъсани платове, плюшове и похабени усмивки не могат да прикрият упадъка, който разяжда Франция отвътре и извън стените на тази историческа сграда. На фона на лицемерието, интригите и продажността, които процъфтяват в кралския двор, един човек с нестандартни вкусове изглежда като единственото нормално същество сред изтощени и злобни човешки зверове в клетка.

Не на последно място искам да разкажа и за още нещо в книгата, което ми беше особено приятно да прочета: връзката между Виржини и Жан-Мари. Макар краят ѝ да не е сладък, той всъщност е истински романтичен, каквато е и цялата им история: от запознанството, през трудностите, та до момента, в който любовта отстъпва пред мрака и дава път на самоунищожението. Споменах „романтичен“, защото романтика е последното нещо, което ще очаквате да прочетете в тази книга, а не толкова, защото думата ми харесва и не мога да я заменя с друга. Нежно чувство, загриженост, отдаденост, отдалеченост, омраза, ярост, безразличие, себеотрицание, себеоткриване…. Има толкова много емоции между тези страници! Наистина толкова много, че останалото дори избледнява.

Накрая ще споделя с вас, че се надявам да прочетете книгата безпристрастно – като гладен и жаден за нови вкусове читател, не като преситен консуматор на литература. И не забравяйте, че добре написаната книга ще разшири хоризонтите ви, ще ви накара да опознаете по-добре реалността и ако авторът е наистина смел и опитен, ще ви накара да се вгледате по-добре и в самите себе си.

Ако искате да поговорим за „Последният пир“ на Джонатан Гримуд, както и за „Ванилена сол“ на Ада Пареляда, заповядайте утре, 01.07., от 17:30 по време на отворените врати на Gourmet Publishing, когато ще представя книгите и ще може да дискутираме. Вижте повече информация тук!

Девора


Filed under: Драма, Исторически, Любовни, кулинарно, художествена
Свиване

Meizu MX5 с официална премиера - 8-ядрен процесор в тънко метално тяло  

Meizu MX5 с официална премиера - 8-ядрен процесор в тънко метално тяло
Meizu официално представи новия си флагман MX5. Устройството повтаря част от характеристиките на предшественика си, но въвежда някои ключови подобрения,…
Свиване

Най-висшата лига  

В последните седмици се позанимавах да събера и анализирам доста статистическа информация за европейския футбол. За сега моделът ми разглежда петте топ първенства – Англия, Испания, Германия, Италия и Франция. В разширения вариант, който подготвям са включени още Португалия, Холандия и Белгия. Ако трябва да стигна до топ 10 – най-вероятно ще разровя Турция и [...]
Свиване

Ръководството на ВАС отхвърли идеите за реформа от името на съдиите, без тяхно знание  


"Върховният административен съд:  Предложените промени в Конституцията могат да се приемат само от Велико Народно събрание".

Това заглавие можехте да видите в повечето медии вчера. Поводът - в понеделник, ден преди първото по-важно заседание на парламентарната комисия, на което ще бъдат изслушани представители на президентството, министерството на правосъдието, ВКС, ВАС и прокуратурата, от Върховния административен съд (ВАС) разпространиха позиция, с която критикуват пакета от...
Свиване

Стрелецът  

Стрелецът
В политическия екшън-трилър The Gunman / Стрелецът (2015) Шон Пен е е бивш агент на правителствените спец. служби, който знае твърде много, за да бъде оставен жив от бившите си работодатели. Самите те преди да го изтърват, са създали от него машина за убиване. В хода на преследването, обърканият ветеран сменя джунглите на Африка с […]
Свиване

Роуминг таксите в Европейския съюз падат от юни 2017 г.  

Роуминг таксите в Европейския съюз падат от юни 2017 г.
След две години таксите за роуминг при пътуване в границите на Европейския съюз ще бъдат премахнати за всички граждани на…
Свиване

„В полет към теб“ – меланхоличният Роалд Дал  

Добре познато име на любим писател и страхотно свежа корица – две напълно достатъчни причини да посегнеш към книга, без дори да се замислиш. Понякога обаче тези импулсивни решения не водят до очакваното. Роалд Дал е безкрайно любим писател, чиито книги за деца обожавам, макар да съм ги чел във възраст, отдавна извадила ме от обичайната им читателска аудитория. Ето защо нямаше как да не излюбопитствам, когато видях, че „Сиела“ пускат на пазара негова книга с разкази за възрастни. При това авиаторски! А корицата, със стилизираните силуети на легендарния „Спитфайър“ и прекрасното цветово оформление, просто ме разтопи.

V polet kam teb„В полет към теб“ е един съвсем различен Роалд Дал, далеч от сладкодумния разказвач на „ГДВ“ и „Матилда“. Тук виждаме любимия детски писател като летец от Кралските военновъздушни сили, чиито преживявания по време на Втората световна война намират художествено отражение в единадесет разказа, показващи един интересен поглед към човека, поставен пред изпитание.

В авиаторските разкази на Дал преобладава меланхоличното усещане за обреченост, което води след себе си ежедневното изправяне очи в очи със смъртта. „Господи, колко съм уплашен“ – Това е първото изречение от първия разказ и до голяма степен то говори много за мрачните оттенъци на сборника. Този страх…

„Отначало то те обзема полека, надига се бавно, прокрадва се иззад теб, без да издава звук, за да не се обърнеш и да го видиш. Ако го усетиш, може и да успееш да го спреш, но няма никаква предупреждение. То приближава все повече и повече, като котка, дебнеща врабче, но когато се окаже точно зад теб, не скача, както би сторила котката, а само се навежда и прошепва в ухото ти. Докосва те леко по рамото и ти шепти, че имаш милион неща за правене и милион неща за касване, че ако не внимаваш, ще дойде и твоят час, почти със сигурност ще дойде, рано или късно…“.

Някои от разказите прекрачват границата на действителното и навлизат в полето на фантазията, рисувайки доста чудати сюжети. Други показват един задъхан, почти по момчешки наивен поглед към войната, в която смъртта е някъде другаде, в някой друг ден, но не и днес, само не и днес. Днес е време за момичета, време за забавления, за приключения, за чисто човешки радости. Но тя все пак е близо – тази неумолима смърт, която взима своя кървав дан, независимо от логика, от справедливост, от заслуги. Или пък, ако случайно пропусне да те отнесе в ледените си пръсти, ще вземе частичка от теб – разума ти, душата ти. Именно душевните травми са тема на разказа „Войникът“, който открехва вратата към онази, другата война, далеч от фронта. Там душевно съсипаните войници все още се борят със своите демони.

Сборникът завършва с изключителен полет на фантазията – разказът „Големият автоматичен съчинител“ – блестяща алегория за конвейрните писатели, едно изречение от която стои като своеобразно послание към пишещите: „Дай ни сили, о, господи, да оставим нашите деца да гладуват!“.

Освен авиаторските разкази, поради странно издателско решение в книгата са включени две басни и откриващия разказ „Прасе“. Лично за мен – необяснимо стечение на обстоятелствата, оставящо неприятен вкус с крайно различния стил на споменатите допълнения. И докато басните се отличават с доста остроумие и свежест, то „Прасе“ лично на мен ми подейства объркващо, поставен в началото на книгата и с твърде абстрактен край.

И все пак – един интересен поглед над големия Роалд Дал в роля, в която обичайно не сме свикнали да го виждаме.

Георги


Filed under: Военни, Разкази
Свиване

Как се появяват катуните и гетата ли?  

Когато се говори за незаконно строителство, редно е незаконните постройки да се класират по следния начин: 1. Постройки/строежи на инвеститори - масивни, по морето и планините има много. Голяма част от тях бяха узаконени през 2003 г. със специална кратковременна (шестемесечна) промяна на ЗУТ. Основно хотели, комплекси и др. Въпреки това, към днешна дата подобни незаконни строежи и постройки
Свиване

След Sofia Pride  

Sofia Pride

Мислех тук надълго и нашироко да ви обясня защо трябва да се ходи на прайда, за какво всъщност се борят хората ходещи на прайда и някакви такива неща. Но няма да го правя подробно, а ще кажа само няколко думи:

  1. Прайдът не е all about хора да “си показват сексуалността на публични места” и “да парадират” с това, че са гей. Съжалявам, че ще ви разочаровам, но на жълтите павета нямаше нищо по-скандално от две gothic момичета, които се държаха за ръце. Прайдът е all about човешки права, които все още са по-прави за едни и по-криви за други.
  2. Хомосексуалността няма общо с педофилията, содомията и всякакви други неща, които ви притесняват (и с право). В разграничаването на тези поведения няма общо дали се чувствате скандализирани вие или не – има общо съгласие, насилие и някакви други такива работи.
  3. Хората с деца не трябва да се чудят как ще обяснят на отрочетата си защо двама мъже се целуват – децата, вярвайте ми, са доста по-наясно с проява на любов, когато я видят. Хората с деца трябва да се чудят обаче как ще предпазят отрочетата си да не бъдат дискриминирани, освирквани или бити, ако един ден (онедайсиБоже!!!) се окажат гей.

Иначе Роси добре го е обяснила, Нервната също толкова добре.

Хайде и няколко снимки за цвят:

Sofia Pride

Sofia Pride

Sofia Pride

Sofia Pride

Постът След Sofia Pride е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свиване

Бенчмарк потвърди Quad HD дисплей и Snapdragon 810 за Lumia 940XL  

Бенчмарк потвърди Quad HD дисплей и Snapdragon 810 за Lumia 940XL
Спецификациите на необявен смартфон с Windows бяха разкрити в бенчмарк сайта GFXBench. Става въпрос за устройство от висок клас с…
Свиване

Viber вече поддържа iPad  

Viber вече поддържа iPad
Един от най-популярните месинджъри получи ъпдейт, с който вече официално поддържа iPad. Става въпрос за Viber, чиято най-нова версия за…

юни 29, 2015

Свиване

OnePlus 2 обещава по-бърз скенер за пръстови отпечатъци от този на iPhone  

OnePlus 2 обещава по-бърз скенер за пръстови отпечатъци от този на iPhone
Китайците от OnePlus продължават да подават информация за спецификациите на втория си смартфон лъжичка по лъжичка и днес разкриха, че…
Свиване

Samsung планира нови смартфони с Tizen до края на годината  

Samsung планира нови смартфони с Tizen до края на годината
Samsung отдавна се подготвя да заформи цяла екосистема от устройства, базиращи се на тяхната Tizen OS, като това включва умни…
Свиване

HTC Aero ще се появи през ноември като модел от серията One, пише @evleaks  

HTC Aero ще се появи през ноември като модел от серията One, пише @evleaks
HTC Aero е кодовото име на необявен все още смартфон, който се очаква на пазара в края на годината, за…
Свиване

Теленор се надява да получи необходимия за 4G LTE честотен спектър до края на годината  

Теленор се надява да получи необходимия за 4G LTE честотен спектър до края на годината
Теленор вече има най-новата 3G мрежа в България, която е и с най-добро 42 Mbps покритие на населението, обяви днес…
Свиване

Защо журналистическите източници в Белгия са защитени, а в България - не  


За автора

Бойко Боев е медиен юрист, практикуващ в Лондон. От януари 2008 до октомври 2014 г. е старши юрист в британската неправителствена организация Article 19. Вече няколко пъти българската прокуратура извършва "проверки" спрямо печатни медии. Последният път това се случи миналата седмица. Според публикация в "Капитал" двама оперативни работници от "Икономическа полиция" на главната дирекция "Национална полиция" са посетили редакцията на "Дневник", където са поискали обяснения...

Свиване

Защо е хубаво, полезно и практично да носим бебето в слинг  

Катерина е изключително носено в слинг бебе до петия месец от живота си. За този период така и не си купихме традиционната количка, а направо се сдобихме с трейлър/ремарке за колелото, като допълнение към...
Свиване

Стефан Цанев: Не поставяйте материалното на първо място  


"Пет минути със"... Стефан Цанев, оперативен директор на софтуерната компания "Ментормейт България" и победител в конкурса за млади мениджъри и предприемачи Next Generation
Свиване

Ванилена сол  

Vanilena_sol„Погълнах“ „Ванилена сол“ за отрицателно време, макар да ми беше странно да чета книга в сегашно време. Ада Пареляда задава един забързан ритъм, на който очите ми се подчиняваха, а страниците се плъзгаха една подир друга скорострелно. Изобщо не усетих кога я започнах и кога ми останаха 20 странички за следващия ден. Причината: беше любопитно и интересно да разбера какво се случва, да чета! Готвач на средна възраст с необуздан характер, млада канадка с увлечение по кулинарията и социалните мрежи, критичка с нереализирани сексуални нагони – това трио се оказа достатъчно взривоопасно, така че дори нямаше нужда от драматичните въдички, които авторката хвърляше от време на време към миналото на главните герои.

Всичко започва с ресторанта на Алекс – „Старият свят“. Определени черти от характера на готвача и пропуски в разбиранията му за света около него са причината в пощенската му кутия да се събират предупредителни писма с финансова насоченост. Съдбата обаче не чака втора покана и изпраща на Алекс Анет – значително по-млада любителка на кулинарната магия, но без съществен опит в кухнята. На всички е ясно, че сюжетът ще се върти не само около печката, но и около взаимоотношенията на тези двама герои, но картинката се оказва по-сложна и по-трудно смилаема, отколкото сме предполагали.

Понеже съм станала много критична към всички автори (дали пък в мен не се обажда един нереализиран писател, нали това били критиците), трябва да споделя, че намирам драматичните истории в миналото на Анет и Алекс са слабост от страна на авторката. Не смятам, че допринасят с нещо към сюжета, нито го обогатяват, но от друга страна, на мен дори щедрите описания на хранителни продукти ми стигат, за да намирам четивото за достатъчно вълнуващо, така че нека приемем, че в случая нямам пълно право да се оплаквам.

Това, което обаче измъква книгата от рафта с хрисими готварски откровения и я поставя сред забранените за по-млада аудитория четива, е еротичната лесбийска връзка между Карол и Анет, от която не са ви спестени пикантните моменти. Звучи объркващо, нали? Уж книгата трябваше да разказва за напрежение и страсти в кухнята между двамата готвачи, а изведнъж се озовахме в периферията на любовен триъгълник, който на моменти изглежда съвсем логичен. Не толкова логично обаче звучат някои от действията на главните герои, отново опит на авторката да придаде излишен драматизъм на ситуацията, но малко са писателите, които успяват да разтърсят читателя си единствено с напрежението във взаимоотношенията на главните им герои, така че прощаваме на Пареляда, че все още не е стигнала до тези висини. Има обаче надежда и това да се случи. Ето какво споделя Алекс:

„Ние с теб сме двама самотници… Двама общителни самотници. Звучи противоречиво, но не е ; имаме нужда да сме сами и, заедно с това, да споделяме.“

Не е ли това драма, която си заслужава да бъде описана в книга, без излишни украшения като натравяния, бягане от властта и недоразумения тип „латиноамерикански сериал“? Според мен – да! Но понеже е лято, нека оставим тежки разсъждения за друг сезон, а ако на вас ви се чете нещо, което да достави нови и забавни читателски усещания, „Ванилена сол“ може да се окажа точно вашето четиво!

На 01.07.2015 г. издателите на книгата, Gourmet Publishing, отново отварят врати за почитателите на вкусни издания. И аз ще съм там и ще ви чакам, за да поговорим повече за „Ванилена сол“ и „Последният пир“! Едно птиче ми каза, че ще има и други изненади за присъстващите, така че гледайте да наминете. Разгледайте програмата ето тук: цък!

Девора


Filed under: кулинарно, художествена

Свиване

iOS 8.4 излиза на 30 юни с обновен плейър и поддръжка на Apple Music  

iOS 8.4 излиза на 30 юни с обновен плейър и поддръжка на Apple Music
Apple ще пусне ъпдейт за iOS до версия 8.4 на 30 юни, а с него потребителите на iPhone и iPad…
Свиване

Слух: Foxconn ще произвежда новите смартфони с Android на Nokia, очакват се и в Европа  

Слух: Foxconn ще произвежда новите смартфони с Android на Nokia, очакват се и в Европа
Изпълнителният директор на Nokia вече официално потвърди, че компанията му ще се завърне на смартфон пазара, макар че този път…
Свиване

Тонус във водата с 5х4х50  

Водната аеробика е приятен и сравнително лесен начин за поддържане на добър тонус и настроение.

В разгара на лятото тя е още по-актуална заради благоприятното въздействие на водата върху тялото.

Днес ще ви покажем кратък комплекс с избрани упражнения от водната аеробика, чрез който може да спортувате по време на отпуската си, ако имате по-плитък басейн на разположение.

Специално заснехме и видео, чрез което да добиете по-добра представа за самите движения и техниката на изпълнение.

Необходима екипировка

  • Удобен бански;
  • Басейн с плитка част (когато стъпите на дъното, нивото на водата да е на нивото на гърдите ви).

Същност на комплекса

  • Състои се от 4 упражнения, които представляват различни разновидности на отскачащи движения;
  • Изпълнени в определен ред, те правят 1 кръг;
  • Комплексът е завършен, когато направите 5 последователни кръга.

Броят на повторенията зависи от спортния ви опит, но редовно трениращи хора без проблем би трябвало да могат да направят по 50 повторения от всяко упражнение. Така в един кръг ще направите общо 200 подскачащи движения, а комплексът е завършен, когато броят стигне 1000.

Препоръки

Комплексът е по-подходящ за изпълнение в басейн, а не в морето, защото при втория вариант има много фактори, които биха могли да причинят неудобства (внезапно стъпване в дупка, нарязване върху миди, мъртво вълнение, големи вълни и т.н.).

Вработване

  • Не е нужно да загрявате извън водата. Направете го в басейна чрез бягане в продължение на 2-3 минути.

Възраст и опит

  • Упражненията са подходящи и за малки, и за големи, но е добре да скалирате натоварването според индивидуалните си възможности;
  • Ако спортувате редовно и смятате себе си за добре трениран човек, то не би трябвало да имате проблем с изпълнението на 5 кръга от 4-те упражнения, по 50 повторения от всяко (третото упражнение се изпълнява с 25 повторения на крак);
  • Ако тази бройка ви е голяма, намалете повторенията на 25;
  • Ако ви е трудно да правите последователни кръгове без почивка, включете 1 минута бягане с по-леко темпо след края на всеки кръг;
  • Ако препоръчаните 1000 подскока са ви малко, изпълнете упражненията в 70 повторения или запазете бройката от 50, но увеличете броя на кръговете.

Амплитуда и скорост на движение

  • Специфично за движенията от водната аеробика е, че колкото по-бързо се движите, толкова по-натоварваща ще бъде тренировката;
  • Важно е обаче да не жертвате амплитудата на движението заради скоростта – извършвайте движенията с максималната скорост, която ви позволява пълна амплитуда;
  • Ако индивидуалните ви особености не ви позволяват тази скорост, определете по-бавно темпо, но запазете пълната амплитуда (хубаво свиване на колене, добре изпънат крак, максимален отскок и т.н.).

Приложимост

  • Няма ограничение по пол, подходящ е и за по-възрастни хора, които обаче е добре да съобразят скоростта и повторенията с индивидуалните си особености;
  • Не е задължително да може да се плува;
  • За тонизиращо начало на почивния ден или пък за раздвижване преди вечеря;
  • Съберете се сприятели в басейна, наредете се в кръг и подскачайте заедно.

Предупреждаваме

  • Задължително е да тренирате в присъствието на спасител, дори и да сте сигурни в уменията си на плувец;
  • Ако басейнът е на открито, избягвайте да тренирате през най-горещите часове;
  • Ако сте свикнали да ядете преди тренировка, то в този случай е добре да има поне час и половина след хранене (и то не обилно);
  • Пригответе си бутилка вода, която да държите близо до вас;
  • Не влизайте в басейна с дъвка и / или след употребата на алкохол;
  • Въпреки че водната аеробика се препоръчва на бременни, този комплекс не е подходящ за тях;
  • Ако имате травми в колене, кръст и раменен пояс, се консултирайте с вашия физиотерапевт.
Прочетете и тези полезни материали:
От какви треньори да се пазим?
16 съвета за сваляне на много килограми
22 идеи за предизвикване на мускулен растеж
10 грешки, които ви отдалечават от фитнес целите
Само за жени: подвластни на менструалния цикъл
Българи в чужбина: Лъчезар Петков
Тренировки по време на отпуската
Свиване

Предполагаемият Samsung Galaxy Note 5 се появи с идентичен с Galaxy S6 дизайн  

Предполагаемият Samsung Galaxy Note 5 се появи с идентичен с Galaxy S6 дизайн
След около два месеца, в началото на септември, започва изложението IFA в Берлин, а там по традиция Samsung представя новия…

юни 28, 2015

Свиване

ДЕОС в първо лице: Арян – България е страна с огромен потенциал  

942288_10151572131129883_1367047960_n

Арян ван Ирсел е холандец, който от години живее в България, обича България, доста добре говори български език, а отскоро е и в ДЕОС. Говорим си с него и споделяме.

Защо ДЕОС – как би обяснил на скептиците?
Роден и израстнал съм в Нидерландия. Още когато бях млад станах член на либералната партия в Нидерландия (VVD). За която също бях избран за общински съветник в родения ми град Схидам. В 2005 се преместих в Белгия заради работата. В Белгия също станах член на Фландрийската либерална партия OpenVLD. В тази партия бях член на управителския съвет на местния отдел и участвах в идеологически комисии. Също съм индивидуален член на АЛДЕ Партия, за която съм координатор на индивидуалните членове в България.

От 2010 живея в България. В България не се чувствах в къщи при тези партии, които се смятат за либерали. Според мен най-големия проблем при Български политически партии е факта, че идеология не е на първо място и партите са около един човек. Доста често България е доказателство как държавата е най-голямата пречка на развитието.

Произходът на ДЕОС е протестите против кабинета Орешарски и последователно партията е съсдадена от хора които са склони да държат на идеалите си. Най-много политици имат инат за избрания път, но в ДЕОС виждам инат за дестинация. ДЕОС не отбяга трудните предмети и хората в ДЕОС силно вярват в либералните ценности.

Кое ти харесва тук и кое би променил веднага, ако имаше вълшебна пръчица?
Бих променил конституцията за да ограничава власта на държавата и политиката като гаранция за свободна икономика.

Кого каниш да се присъедини към ДЕОС?
Всеки които вярва в либерални ценности като свобода, толерантност, прозрачност, откритост, оптимизъм за бъдещето и грижа към България, професионализъм, предприемачески дух, доброволна солидарност и има здрава доза скептицизъм към държавата като решение на проблеми.

Пожеланието ти към България?
България е една страна с огромен потенциал, но този потенциял не се използва в този момент. Твърде много хора не живеят, но преживяват. За да променим това е нужно здрава икономика. Когато икономиката върви, хората ще могат да си намерят работа и да живеят. Икономиката ще върви когато един предприемач може да се занимава с неговия бизнес вместо бюрокрацията. Здрави бизнеси означава икономическо развитие и повече работа.
Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя

Свиване

2015-06-28  

СПИМИСЕ.

Anyway, седмицата беше пълна с всякакви весели неща:

– Имам си MNT-KROKODIL в RIPE (за което имам да черпя Драго).

– 7-8-9 човека, вързани по тунели, няколко и с BGP (които могат да се видят в моя nagios). Все още хората се добавят на ръка, Мариян е почнал да пише интерфейс (явно му е скучно).

– Пуснахме IPv6 в ISP-то, дооправихме някакви неща, повече – в status report-а. Две бързи интересни неща – IPv6 на alpha-та и nagios-а на ISP-то (user/pass guest/guest).
– По горната тема, трябва да пусна looking glass-ове. Приемам идеи за неща, които поддържат bird, cisco и quagga и не искат да им се прави черна магия, че да тръгнат (тоя от сайта на bird е тотална трагедия).

– Преди година и нещо, след една лекция на Боян Кроснов за инфраструктура, доста хора се заинтересуваха да видят истински datacenter. Два месеца след това бях направил една уговорка с Telepoint, и миналата седмица (никак не се забавих) в четвъртък и петък с групи от по 5-6 човека обиколихме и видяхме как изглежда и какви забавни неща има (например овлажнители на въздуха). По принцип е ориентирано към студенти, та ако има още интересуващи се, пишете ми, за да събера пак една-две групи.
(целим се в сряда като ден за посещение, щото тогава тествали генераторите…)

– Тъкмо привършва HackTUES, на което не можах да отида, заради курса и всичките останали забавления, жалко.

– И идва BurgasConf, следващата седмица. Мразя да пътувам, но съм обещал… Тази година няма да говоря там, имах идея за една лекция, но там ще се иска още много research.

Свиване

Защо не можем да четем?  

Много интересна статия, на която попаднах неотдавна:

Why can’t we read anymore?

The reasons for that low number are, I guess, the same as your reasons for reading fewer books than you think you should have read last year: I’ve been finding it harder and harder to concentrate on words, sentences, paragraphs. Let alone chapters. Chapters often have page after page of paragraphs. It just seems such an awful lot of words to concentrate on, on their own, without something else happening. And once you’ve finished one chapter, you have to get through another one. And usually a whole bunch more, before you can say finished, and get to the next. The next book. The next thing. The next possibility. Next next next.

Текстът е малко дългичък, но опитайте да го прочетете… без да се разсейвате! ;-) Струва си.

P.S. Последните две супер-дълги книги, които прочетох неотдавна на хартия, са The Name of the Wind и The Wise Man’s Fear на Patrick Rothfuss. Сега чакам третата книга от трилогията. :)

Свиване

Три пъти Ура! за Vratsa Software School  

IMG_6286

Научих за Емилиян Кадийски и Теодор Костадинов от тази статия в Капитал. И разбира се – прииска ми се да се запозная с тези великолепни хора и да им стисна ръката за всичко, което правят.

Емо и Теди са от Враца и са се заели с не леката задача да покажат, че ИТ, програмиране, уеб са хубав път за младите във Враца. И че този град, макар и с най-драстично намаляло население през 2014-та, до около 40 000 души, е много хубав за живеене. Мечтата им е да привлекат по-големи фирми и отделни програмисти да живеят и да се развиват именно във Враца.

Vratsa Software School организират безплатно обучение на ученици по програмиране. Общината им е отпуснала чудна зала, за която са спечелили финансиране за обравеждането й в наистина доста модерен център за обучение по ИТ. Само дето много малка част от учениците във Враца знаят за това и наистина имат желание да се захванат да учат.

От 6-ти юли Емо и Теди стартират 6 седмичен курс по развитие на бизнес идеи за ученици. 6 седмици по 6 часа. Подробностите са тук, а все още има места за още желаещи, така че към всички от този красив град и околностите – хайде, възползвайте се! Наистина това може да промени много във вашия живот!

IMG_6290

А ние с Емил А. Георгиев вчера гостувахме и изнесохме лекции за предизвикателствата на предприемачеството и за авторските права и идеите, под нашата обиколка из страната с #LIBE и срещнахме 20-тина будни, мислещи, оптимистично и предприемачески настроени младежи. Май всички си тръгнахме една идея по-обнадеждени за бъдещето и с много желание за действие тук и сега.

IMG_6312

 

Ето ги Емо, Теди и Емо след лекцията, направихме малка разходка до чудния Врачански балкан и Хижата над града.IMG_6287

Кой ще промени света? Ти!

Отново браво за Емо и Теди и http://school.vratsasoftware.com!

юни 27, 2015

Свиване

Видеозапис от „Слънцестоене“-3  


  Предлагаме ви пълен, нередактиран видеозапис от събитието “Слънцестоене”-3, по време на което журитата на Националните литературни награди “Биньо Иванов” (за принос в развитието на българския поетически синтаксис)” и “Памет”, в нейната Година трета – годината на Георги Рупчев (те бяха в състав – Екатерина Йосифова, Марин Бодаков, Михаил Неделчев и Пламен Антов, за “Биньо Иванов”; и Валентин Дишев, Иво Рафаилов и Палми Ранчев – за “Памет”), обявиха своя избор сред номинираните книги, издадени през 2014 г., да удостоят с наградата “Биньо Иванов” “Дъска по мокрия Пясък” и нейния автор Екатерина Григорова, а с наградата “Памет” – “Ние според мансардата” и нейния автор Иван Ланджев… За думите при награждаването, както и стиховете, прочетени от млади автори, за всичко, което е “Слънцестоене”, изгледайте записа:

Свиване

Лудият Макс (1979-85)  

Лудият Макс (1979-85)
Ревю на Иван Шишиев за Mad Max Trilogy (1979-85): Пъкленото видение на сценариста и режисьор Джордж Милър за един свят, в който човечеството почти се е заличило с атомните бомби на една нова световна война. В него хората са странстващи бедуини, търсещи все повече липсващите вода, храна и петрол, а единственото, което ги задържа в […]

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria