Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

ноември 16, 2018

Свиване

Къде можем да намерим добро плотиране на чертежи?  

Всеки студент по архитектура и дизайн има нужда от определена техническа база или място, където да може да разчита на качествени услуги за графично извеждане на проектите. Къде можем да намерим добро плотиране на чертежи? В страниците на https://aronia2.com/%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8/%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%88%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%BE-%D0%B8-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5/ можете да се запознаете с редица услуги, свързани с перфектното оформление на вашия чертеж, независимо дали …
Свиване

ВС на САЩ: Прилага ли се Първата поправка за частноправни субекти  

Върховният съд на САЩ обяви, че ще обсъди  какво е  публичен форум  по делото Manhattan Community Access Corp. v. Halleck

Търси се решението на съда по важен и неуреден повтарящ се въпрос :   може ли частноправен субект да бъде считан за субект, отговорен по  Първата поправка на Конституцията на САЩ, която според досегашната доктрина и практика се отнася до държавната власт и не се отнася до частните компании.

Възможно ли е Първата поправка да се прилага по отношение на частноправни  субекти като Google, Facebook и Twitter, както и по отношение на другите големи технологични компании?

Представляват ли  социалните медийни платформи  публичени форуми? Може ли публичен форум да бъде основан на частна собственост?

Макар конкретният случай да се отнася до кабелна телевизия, от отговора могат да произтекат съществени последици за интернет индустриите и за медиите като цяло. Компании като Facebook u YouTube вече модерират съдържанието  и  поемат функции, досега характерни за държавата.

Свиване

A1 вече предлага подписване на договор чрез електронен подпис в мобилно приложение  

A1 вече предлага подписване на договор чрез електронен подпис в мобилно приложение
А1 обяви днес, че вече предлага възможност на своите абонати да подписват дигитални документи чрез електронен подпис. Това е възможно…
Свиване

Онлайн магазинът на Теленор ще предлага ексклузивни модели смартфони и аксесоари  

Онлайн магазинът на Теленор ще предлага ексклузивни модели смартфони и аксесоари
Както nixanbal.com писа преди няколко дни, днес Теленор обяви официално услугата "Купи онлайн", което всъщност дава началото на техния онлайн…
Свиване

Презервативи и лубриканти на най-ниски цени  

Когато в живота ви се е появил нов партньор, със сигурност ще дойде момента, в който да бъдете интимно близки за първи път. Използването на презервативи и лубриканти и tophomebrands.com е нещо от изключително голямо значение, особено когато имате интимен контакт с мъж за първи път. Този начален период, обикновено е доста важен, понеже са …
Свиване

Sony Xperia XZ2 Premium получава ъпдейт до Android 9 Pie  

Sony Xperia XZ2 Premium получава ъпдейт до Android 9 Pie
Още един смартфон Xperia на Sony започва да получава актуализация до Android 9 Pie. Става въпрос за модела Xperia XZ2…
Свиване

Нови смартфони Nokia се задават на 5 декември  

Нови смартфони Nokia се задават на 5 декември
HMD Global, компанията зад смартфоните с марката Nokia, обяви събитие за 5 декември в Дубай, когато очакваме до три нови…

ноември 15, 2018

Свиване

Брекзит  

Проектът за споразумение #Brexit от 14 ноември 2018 г. (585 страници)

Политическа декларация #Brexit за рамката на бъдещите отношения между Обединеното кралство и ЕС (7 страници)

На 27 ноември се очаква Съдът на ЕС да се произнесе по въпроса дали може да се позволи на Обединеното кралство ефективно да промени решението си относно Brexit, без да е необходимо мнението на останалите 27 държави от  ЕС.

Свиване

Sharp превърта играта с Aquos R2 Compact - смартфон с два ноча  

Sharp превърта играта с Aquos R2 Compact - смартфон с два ноча
Някои потребители все още не приемат смартфони с изрязана част в горния край на дисплея, но т.нар. ноч беше легитимиран…
Свиване

3D макет представя как би могъл да изглежда Samsung Galaxy F  

3D макет представя как би могъл да изглежда Samsung Galaxy F
Samsung показа преди няколко дни как ще изглежда и работи сгъваемият дисплей на очаквания догодина смартфон Galaxy F (непотвърдено име),…

ноември 14, 2018

Свиване

Доклад на ЕК относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка 2018  

Стана известен поредният доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по CVM  – .

Медиите обръщат внимание, освен другото, на частта с оценка за медийната среда.

Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници.  Медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси, и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита. Висшият съдебен съвет играе ключова роля в защитата на съдебната власт и отстояването на нейната независимост срещу подобни атаки.
В по-общ план, способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление.
В препратка докладът се позовава на изследвания, вкл. на MPM за България
Реакцията на министър-председателя: “Какво им е на медиите.”
Вярно, какво им е на медиите.
Заключението: България трябва да продължи да показва конкретни резултати.
Свиване

Цените на международните разговори в Европейския съюз вече имат таван  

Цените на международните разговори в Европейския съюз вече имат таван
След като през 2017-а премахна таксите за роуминг, сега Европейският парламент одобри новите правила, които ще поставят горна граница на…
Свиване

Когато светът беше невинен  

Вече почти 10 години с Жоро пишем за нашите емоции и впечатления от книгите, които четем. За толкова време съм разбрала, че най-трудно се пишат публикациите за книги, които наистина харесваме. Може би е човешка природа – умеем да изтъкваме несъвършенствата и да сочим пропуските на другите. Но когато откриеш себе си в някоя книга, когато мислено сваляш шапка пред автора, какво ти остава да напишеш на белия екран? „Прекрасна книга! Много ми харесва!“ и толкова. Защото речникът ти не е достатъчно богат или защото се притесняваш да не обидиш душата на книгата, като напишеш нескопосано ревю за нея… Ето така е и сега: какво да ви напиша за романа на Йоана ПървулескуКогато светът беше невинен„? Всичко ще е недостатъчно.

lice-kogato-svetat-be-nevinen

Отидох в една от любимите ми книжарници в търсене точно на тази книга, без дори да знам, че съществува. Това се получава, когато имаш намерение да откриеш перла в морето от издания; да намериш книга, която да те накара да се чувстваш добре, без да е сладникава; книга, която да е написана с емоция, която можеш да припознаеш. Прегледах набързо всички редове и изложени книги и когато не открих нито една, която да отговаря на търсенето ми, си тръгнах и на изхода видях „Когато светът беше невинен„. Грабна ме корицата и тук може да се отплеснем в една друга дискусия на тема графичен дизайн и поговорки, но нека обобщя само така: да, понякога можем да си позволим да съдим за съдържанието от корицата.
Знаех, че съм попаднала на нещо различно, но ме беше страх да не носи в себе си прекалено натрапчива меланхолия. Това също беше едно от изискванията ми – реалността ме смазва достатъчно, за да позволя същото да направят с мен и книгите. Прочетох анотацията, разгърнах книгата, прочетох по няколко думи от странциите ѝ и с тържествена стъпка се запътих към касата – мисията ми беше увенчана с успех!

Когато светът беше невинен“ се чете бавно, глава по глава. Има прекалено много за осмисляне, но не само заради това – удоволствие е да я четеш бавно, потънал в историите на къщата, подслонила едно будно, интелигентно и любящо семейство. Героите в романа са истинските роднини на авторката и не е чудно как малката Ана се е превърнала в „есеист, публицист, литературен критик, преводач …, професор по литература и писател“. Макар и често закачана за нейното будно въображение от по-големите, Ана расте в най-благоприятната среда, която да го обогатява и развива. Хората, които момичето среща в своето детство, от тези, които познава много добре, до тези, с които е писано да се срещне за малко, са описани с толкова безрезервна обич, а времето, което променя случките от миналото и им придава друго значение, вместо да помрачи някои от образите, напротив, изгражда представата за тях като още по-мъдри и още по-добри. Мисля, че мога да си позволя да направя едно заключение за Йоана Първулеску и то е, че детето, за което пише в книгата, така и не е пораснало и то по възможно най-благоприятния за жената начин.

Самите истории са прекрасни, написани с чувство за хумор, с едвам доловима носталгия, с примирение към факта, че нищо не можем да променим в съдбата си, но и с намерение да възкресяваме спомените си, докато ние самите сме живи. Всяка глава разказва по една история, която може да започне много отдалече, да премине през какви ли не лъкатушения, докато накрая всичко написано, дори най-незначителното на пръв поглед, не добие общ смисъл. Сентенцията е в последните едно или две изречения, с които авторката затваря главата и дава възможност на четящия да помисли върху написаното, да го преживее наново, припознавайки се и откривайки се. Прекрасна, прекрасна Йоана Първулеску!

Не знам какво повече да ви напиша. Главата ми е изпразнена от конкретни спомени за прочетеното, но сърцето ми е пълно, умът ми е по-богат, душата ми е по-смирена. Когато търсиш, намираш. Така и аз намерих тази книга в момент, в който имах нужда от нея. А вие, дори да нямате чак такива екзистенциални нужди, пак се обърнете към романа, защото е написан прелестно и умело от човек, който заслужава да бъде наричан „писател“!

Девора

Ето и детайли от страницата на издателството, тъй като съм наясно, че ревюто ми е крайно неизчерпателно за тези, които искат да знаят повече за съдържанието на книгата:

Screen Shot 2018-11-10 at 11.43.47.png

Свиване

Разговор за Витолд Гомбрович и неговия „Космос“  

   Витолд Гомбрович (1904 – 1969), световен писател от полски произход, се завръща при българския читател, 30 години след „Фердидурке“, с последния си роман – „Космос“ от 1965 г. (Международна награда на издателите, 1967).

     Издателство „Панорама“ ви кани на премиерата на българското издание на романа: 23 ноември 2018 г., петък, 18:30 ч. в +това (ул. „Марин Дринов“ 30). В разговора за книгата ще участват Владимир Полеганов и Катерина Кокинова.

    Гомбрович за романа си: „Космос“ за мен е черен, преди всичко черен, нещо като черно размътено течение, пълно с водовъртежи, задръствания, наводнения, черна вода, повличаща хиляди отпадъци, и в нея загледан човек – загледан в нея и от нея отвлечен – мъчещ се да я разчете, разбере, свърже в някаква цялост… Чернилка, ужас и нощ. Нощ, пронизана от необуздана страст, от покварена любов. Един Бог знае… струва ми се, че ужасът на „Космос“ ще бъде разчетен, но не така скоро.“ („Завещание“)

   Писателят и преводач Владимир Полеганов е запален читател на Витолд Гомбрович. Завършил е клинична психология и творческо писане и е носител на награда „Хеликон“ за 2017 г. за романа си „Другият сън“. Изследователят гомбровичолог Катерина Кокинова „се бори“ с инструкциите на Гомбрович от 2008 г. насам, а отскоро ги и превежда.
     „Космос“ е издаден на български език от издателство „Панорама“ в превод (и с послеслов) на Катерина Кокинова, художник е Капка Кънева, редактор – Иван Вълев, консултант – Антоанета Попова, коректор е Ива Колева.

     По време на срещата Ви очаква и изненада, която със сигурност ще Ви зарадва…

Свиване

Има ли предимства това да си купим ски карта за Банско предварително?  

Предварителната резервация или така наречения pre booking е много удобна опция при планирането и организирането на пътувания и ваканции. Съвременните технологии ни позволяват да се възползваме напълно от ползите при онлайн пазаруване. Но валидно ли е това положение за всичко? Например има ли предимства това да си купим ски карта банско на skipal.bg предварително? Разбира …
Свиване

Теленор стартира онлайн магазин  

Теленор стартира онлайн магазин
Теленор вече предлага възможност за подновяване на договор, закупуване на устройство и други услуги директно през сайта си. Онлайн магазинът…
Свиване

Vive le Beaujolais!  

Покрай #Giveaway на тема божоле, който реших да направя, а ти можеш да се включиш ТУК, не е лоша идея и да драсна няколко общообразователни реда за Божолето. (а можеш и да ме последваш в Instagram, защото предстоят още винени награди!)

Божоле нуво или Beaujolais Nouveau е младо червено вино, което се произвежда от сорт грозде гаме във френския регион Божоле, който пък се намира в Бургундия.

Божолето се пуска на пазара едва шест седмици след края на гроздобера, като неговият „специален“ ден е винаги третия четвъртък на ноември – тази година това се пада 15  ноември, т.е. утре! В този трети четвъртък всички винени любители скандират (който както се справя с произношението) Le Beaujolais Nouveau est arrivé! или иначе казано – Новото божоле пристигна!

Божолето се отличава с леко виолетовия си цвят и силно изразен плодов аромат (боровинки или изобщо червени горски плодове, ябълки и който може да ги открие – виолетки). Именно поради този характерен свеж и млад вкус се поднася и леко охладено – съветът за идеална температура е около 13 градуса.

Божолето, подобно на всички млади вина, е предназначено за бързо консумиране и не се предвижда опция за отлежаване, така че ни си правете труда да си криете бутилките, а си ги пийте веднага!

Има спор относно това колко наистина е добро божолето, което може да се пренесе като твърдение за всички млади вина, защото бидейки съвсем младо то практически отразява качеството на реколтата и не може да се подобрява посредством купажиране или отлежаване в бъчви. Именно защото показва как лятото се е отразило на гроздето в зависимост колко топла, слънчева и суха или пък напротив – студена, дъждовна и влажна е била годината, всяка година божолето е с различен аромат и вкус, което само по себе си е забавно преживяване за дегустаторите.

Някои казват, че божолето е гениален маркетингов трик на Франция, за да продаде бързо, на целия свят едно младо вино, което не би следвало да има чак такива забележителни заслуги. Трик или не – факт е, че особено на някои места, като пазара в Япония, посрещането на божолето е направо празник и се чества по особено вакханален начин – от бохемски вечери със засукано меню до пълнене на вани и групово плуване в божоле…

Това, което виждате на снимките, освен котката ми Атина, която реши да вземе активно участие в заснемането на кадрите, са две бутилки на Georges Duboeuf: Жорж Дюбьоф Божоле Нуво 2018 и Жорж Дюбьоф Божоле ВИЛАЖ Нуво 2018. Можете да си ги поръчате и онлайн, редом и с Дюбьоф Божоле РОЗЕ Нуво 2018 от Winebox, онлайн ето то тук: http://www.winebox.bg/bg/wines

Можете и да се присъедините към някои от груповите събития по посрещането и отпразнуването на божолето в София, като:

Le Beaujolais Nouveau est arrivé! – в Portrait

Да отворим заедно първата бутилка Beaujolais Nouveau – в Lavanda

KOTO Beaujolais Brunch – в KOTO

Както и да наминете утре през Grape Central сами, с приятели или както дойде

 

 

 

 

Свиване

VIVACOM пуска Honor Play в комплект с аксесоари  

VIVACOM пуска Honor Play в комплект с аксесоари
Един от популярните модели на Honor вече се предлага в комплект с аксесоари от VIVACOM, обявиха от оператора. Става въпрос…
Свиване

Жермен Дрогенброд: Не ме брой сред бадемите  


               Направи ме горчив,
               брой ме сред бадемите
                                 Паул Целан

Не ме брой сред тях,
не ме брой
с каквото беше горчиво
или прекалено тъмно.
Не ме брой сред горчивите бадеми.

Когато нощта е прекалено тъмна,
дай ми
светлината на звездите
и надеждата на зората,
опиумът на мечтите.


Жермен Дрогенброд (езерото Комо Италия, 15.06.2016 г.)
превод от английски: Иван Христов

   Това стихотворение е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първата му публикация. Подборът на текстовете е на Жермен Дрогенброд.

Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
Свиване

Withings представи Pulse HR - водоустойчива фитнес гривна с 20 дни живот на батерията  

Withings представи Pulse HR - водоустойчива фитнес гривна с 20 дни живот на батерията
След раздялата с Nokia компанията Withings продължава да разширява портфолиото си носими смарт технологии, като най-новото попълнение е фитнес гривната…
Свиване

Samsung представи премиум чипсета Exynos 9820, който очакваме с Galaxy S10  

Samsung представи премиум чипсета Exynos 9820, който очакваме с Galaxy S10
Samsung представи днес новия си премиум чипсет от серията Exynos 9, който очакваме да видим при техния топмодел Galaxy S10…
Свиване

Пай с круши или ябълки  

Отново темата е за пай, но тук вече ще си говорим с рецепта. Защото дори да имаш подробни насоки за приготвяне, понякога е необходим точен пример. С рецепта е по-лесно – след първия опит ще се ориентираш по-добре, а на следващите, вече не само познавайки основите на теория, но и имайки практика – ще натрупаш още повече впечатления, които ще ти помогнат умело да коригираш за твоите условия и вкус.

Пай с круши

Преди всичко, важно е знаем какво искаме да постигнем. В случая това е хрупкава маслена кора и сочен ароматен плодов пълнеж. Две различни текстури в едно, които трябва да се изпекат наведнъж и това ще ни води към идеалния плодов пай. В унисон със сезона, примерната рецепта за този пай е с круши, но по същия начин може да се приготви и с ябълки. С навигация стъпка по-стъпка, виж как може да постигнеш това у дома.

Круши

Пай с плодове като круши и ябълки е лесен за приготвяне, защото и двата плода не отделят твърде много сокове, а самите те се сгъстяват добре, когато към плънката се добави брашно. Количеството захар не е много, но може да варира според  сладостта на плодовете и личния вкус. Същото бих казала и за подправките. Може да заложиш на класически вариант, валиден както за круши, така и за ябълки, както е в настоящата рецепта. Може да отидеш и по-далеч, като добавиш звезден анасон или кардамон за крушите или джинджифил, бахар, карамфил за ябълките. Или да ги комбинираш както ти харесва. Включи също така една-две супени лъжици ароматен алкохол. Не се тревожи за алкохолното съдържание, в случая всичко се сготвя, алкохолът се изпарява и от него остава само хубавият аромат. Докато има основни правила за приготвяне на тестото и задължителни допълнения към плодовете за пълнежа, подправянето е важно да отговаря на твоя вкус, затова се чувствай свободно да експериментираш върху това.

Пай с круши

Пай с круши или ябълки

Като основи за тази рецепта използвам всичко, което научих от книгата Art of the Pie: A Practical Guide to Homemade Crusts, Fillings, and Life и разбира се опитите от приготвяне на пайове и ронливо маслено тесто за тези десет години досега.

За овкусяване на плодовете може да се добавят и други любими подправки, които свързваш с тях. Паят може да се приготви и с покриване с решетка от тесто. Как се прави това, виж в публикацията „Как да си направя плодов пай – пълнежи, оформяне на решетка, печене“.

За 1 форма с диаметър 23 см или 8 порции.

За тестото:

За пълнежа:

  • 1,200 кг круши или ябълки
  • 70 г брашно
  • 100 г захар
  • 1 чаена лъжица канела
  • щипка прясно настъргано индийско орехче
  • 15 г прясно изцеден лимонов сок
  • 15-30 г ароматен алкохол (с крушите обичам да използвам Вин Санто, а с ябълките коняк, бренди или тъмен ром)
  • 10 г студено масло, нарязано на дребни кубчета

За намазване и поръсване:

  • 1 белтък, разбит с 1 супена лъжица (15 г) вода
  • 1-2 чаени лъжици захар

След като тестото е приготвено се разделя на две равни части, които се увиват в стреч фолио и се охлажда в хладилник 1 час.

Поставеното тесто за основа на пая във формата за пай

Едната част се разточва върху леко набрашнена повърхност с дебелина около 4 мм и се поставя във форма за пай с диаметър 23 см. Тестото се фиксира по дъното и стените на формата, като излишните краища се оставят да стърчат. Повърхността на тестото се покрива със стреч фолио. Формата с тестото се слагат в хладилник, докато се приготви пълнежа.

За пай с решетка: Ако плануваш да завършиш пая с решетка от тесто, тя се прави сега от втората половина тесто и се слага в хладилника да се охлади, заедно с основата за пая, докато се приготвя пълнежа. Как се прави решетка може да видиш в публикацията „Как да си направя плодов пай – пълнежи, оформяне на решетка, печене“.

За пълнежа крушите или ябълките се обелват и почистват от семенниците. Нарязват се на средно големи кубчета. Ако има моменти, в които да се чудиш за размера им, следвай това правило – парчето трябва да е толкова голямо, че да не се налага да се срязва или отгризва, но и когато е вече в устата, да може да се сдъвче свободно, без да си издуваме бузите. Парчето трябва е толкова голямо, че да бъде удобно за ядене само с вилица и поднесено пред устата ни, да се чувстваме комфортно да го лапнем и сдъвчем.

Смесване на всички съставки за пълнежа

Нарязаните плодове се слагат в широка купа. Към тях се добавят всички останали продукти за пълнежа, без маслото. Объркват се хубаво.

Междувременно фурната се нагрява на 220ºC с опция горен и долен реотан, като в нея на средно ниво се поставя тавата на фурната.

Бележка: В моята фурна съм установила, че печенето на пай става по-добре, когато позиционирам тавата на фурната на най-долното ниво. Ако познаваш добре твоята фурна, постъпи както сметнеш за добре. Ако имаш съмнения за това как би протекло печенето, стартирай опита си с печене на пая на средно ниво във фурната и след като видиш резултатите, коригирай нивото или опцията на печене следващия път.

Когато фурната е нагрята и пълнежът готов се разточва втората половина тесто за покриване на пая. Разточването отново става върху леко набрашнена повърхност и тестото се изтънява до около 4 мм.

Плодовата плънка се разпределя в кората на пая

Основата на пая се изважда от хладилника, стреч фолиото се отстранява. Формата се напълва с овкусените плодове. Върху тях, на места се слага по малка бучка масло.

Паят се покрива с втората половина от тестото, излишното по краищата се изрязва

Разточеното тесто за покриване на пая се поставя върху плодовете. Краищата на долното и горното тесто се залепят. Излишното тесто най-лесно се отстранява с ножица, като от него се оставят 5-6 мм, с които ще се оформи борд.

Оформен вълнообразен борд

Бордът може да бъде вълнообразен или просто двете теста да се притиснат с вилица, ако формата за пай позволява това.

На повърхността на пая се правят няколко прореза с нож, за да може парата, която се образува по време на печенето да излиза от тях. Намазва се с разбития с вода белтък (разбиването става с вилица и за кратко) и се поръсва със захар. Поръсването със захар може да стане и в последните 10 минути от печенето и ще изглежда както е на снимките.

За пай с решетка: Ако покриваш пая с решетка, тя се поставя върху плодовете. Краищата и се залепват за долното тесто и излишното се изрязва с ножица. Лентите се намазват със сместа с белтък и се поръсват със захар.

Паят се поставя в тавата в предварително нагрятата фурна и се пече 20 минути. След това време, фурната се намалява на 190ºC и паят се допича още 40-45 минути. Ако не е бил предварително поръсен със захар, тогава на 30-тата минута от второто печене, паят се поръсва със захарта и се допича още 10-15 минути.

Паят е готов, когато повърхността му има златисто-кафяв цвят, от предварително направените прорези бълбукат сокове и ухае прекрасно на плодове и канела. Ако твоят пай няма тези симптоми, тогава продължи печенето още 10-15 минути. В такъв случай, за следващо печене може да промениш някои параметри, като например включване на опция топъл въздух, смяна на нивото на печене или друго, което само твоята фурна може да ти подскаже.

Пай с круши

След като паят се извади от фурната се оставя да се охлади на стайна температура поне един час. След този част вече може да се нареже и сервира.

Пай с круши

Паят е най-добър в деня на приготвяне, но може да се запази и за следващия ден. Съхранява се добре покрит в хладилник. Изважда се на стайна температура един час преди сервиране или се затопля леко във фурната.

Други рецепти за пайове

ноември 13, 2018

Свиване

Малък разказ за телевизията на Софийския университет, предизвикан от един клип  

Действие първо

Акт 1. Университетската телевизия има удостоверение за регистрация от СЕМ.

Акт 2. Тя получава финансиране  по проект Наследство .бг.

Акт 3. Преди да се подаде поръчката за техника и оборудване директорката Светлана Божилова е освободена. Със заповед на ректора Анастас Герджиков   за директор е назначен Башар Рахал.  Важни за разказа са няколко факта:

  •   “Очарователният и готов да сбъдва мечти Башар Рахал има опит като актьор и водещ на Лотария България“- “игра на светлини и истински съспенс, които ще ви накарат да затаите дъх – от първата до последната минута”. Няма данни да има опит в обществени медии. Има медийни публикации, че участва в търговско дружество с продуцент на Биг Брадър – ако е така, не е ясно дали участието на Рахал в това дружество   е прекратено.
  • Башар Рахал е персонално назначение на ректора без конкурс и без концепция на кандидата какво ще прави като директор за реализиране на обществения характер на академичната телевизия.

Действие второ

На 27 юни 2018 г. се провежда събрание на Академичния съвет . Две точки в дневния ред са свързани с  Алма матер ТВ.

Акт 1. Променен е правилникът на Алма матер ТВ. От протокола не са видими промените, текстът на правилника на обществената телевизия на СУ  и преди, и сега не е достъпен.

Акт 2.  Попълнени са квотите на Академичния съвет в УС (проф. Илчев) и в Програмния съвет (проф. Чавдарова и доц. Данаил Данов).

Акт 3. Ректорът иска от АС да бъде упълномощен да сключи договор с инвеститор, неразкрит по име:

за упълномощаване на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ за сключване на договор с предмет – предоставяне на трето лице на програмно време в телевизионната програма на Телевизия „Алма Матер“ – обслужващо звено на СУ „Св. Климент Охридски“, с цел за създаване и осигуряване на независими и съвместни предавания и продукции.”

В писмо до Академичния съвет бившият зам. ректор доц. Милена Стефанова изразява опасения за превръщането на обществената телевизия в  комерсиална. Тя призовава ректора да представи конкретен договор пред Академичния съвет, а не да иска АС да го упълномощи да сключи  бланкетен договор. Академичният съвет обаче упълномощава ректора – или поне това се разбира от протокола.

Действие трето

Акт 1. На сайта на Софийския университет и в специална страница във ФБ се появява съобщение за кастинг под заглавие „Годината, в която стана известен“.  То се съпровожда от клип.

B_Rahal-645x395

Акт 2. Група хора от университета са истински възмутени от възможността този т.нар. промоционален клип да се свързва със Софийския университет. Катедра Радио и телевизия от ФЖМК  информира ректора за професионалното си мнение.  Реакцията: Софийският университет няма намерение да сваля клипа от страницата си, заявява СУ за bTV на 8 ноември,  вече имало много желаещи за участие в кастинга.

Акт 3. Преподавателското тяло във ФЖМК  не формира обща позиция.  

Позиции има – две:

Катедра Радио и телевизия публикува отворено писмо по казуса, подкрепено впоследствие и от преподаватели от други факултети:

Смущаващ е не само клипът, но и пълната липса на прозрачност за това кой носи отговорност за него.

Деканският съвет приема позиция “Нямаме нищо общо, телевизията е самостоятелен субект”. Паралелно върви обяснение, че това би било намеса в свободата на изразяване.

Във връзка с дискусиите около рекламния клип на ТВ Алма Матер в интернет, бихме искали да напомним, че ТВ Алма Матер е напълно самостоятелно звено в административната структура на СУ “Св. Климент Охридски”.

 

Акт 4. Директорът Рахал обяснява на неразбралите, че това е стратегия и тя постига целта си. Инвестирахме около 50 лева в този клип, а в момента той се върти по всички медии, има над 20 000 гледания. Лоша реклама няма, ако човек може да си я защити, казва директорът на телевизията на Софийския университет Башар Рахал. Клипът постигна целта си, стана скандал.

Акт 5. Медиите достигат до сценариста, избран да отговаря за стилистиката на посланията на обществената академична телевизия – Теньо Гогов. Аз не съм влагал такъв подтекст в текста на клипчето. Ако някой иска да го прочете така, нищо не мога да му кажа. – това е мнението на   Теньо Гогов, известен като сценарист на Слави Трифонов, след това на Росен Петров, след това  като  чалга фигура.

Действие четвърто

Акт 1. Клипът Стани известен изчезва от сайта на Университета и от страницата на кампанията. Разбира се, в цифровото време той вече е в предавания по сайтовете и къде ли не. Изчезва и заявлението на Рахал в мрежите – “Мислех, че е сарказъм, а пък се оказа сексизъм.” Не става ясно и поддържа ли Рахал “Няма лоша реклама, ако човек може  да я защити”.

Сексизъм_или_сарказъм_Реклама_на_студентската_телевизия_предизвика_бурни_реакции_-_bTV_Новините_-_2018-11-1

Акт 2. Управителният и програмният съвет огласяват извинение.

През последните дни клип за студентски кастинг, качен във Фейсбук от Телевизия „Алма матер“, стана обект на основателна критика от страна на обществеността и медиите. Стилистиката и посланието на клипа не са в съответствие с академичния тон, който се очаква от всяко звено на най-стария и най-авторитетен университет в страната. Днес случаят беше обсъден на съвместно заседание на Управителния и Програмния съвет на телевизията. В проведения сериозен разговор директорът на телевизията Башар Рахал изрази съжаление за недобрата преценка докъде пародиен тон е приемлив и къде преминава в лош вкус и сексизъм.

Акт 3. Извинява се и телевизията:

Здравейте, искаме да се извиним на всички, които се чувстват засегнати от нашия клип. Съжаляваме, че не съобразихме, че клипът не отговаря на определени академични и човешки норми, и в този смисъл реакцията е разбираема. Това е и причината да свалим клипа.

Епилог

Но работата вече не е в клипа. Клипът е начало на сюжет.

Работата е  в това има ли гаранции за обществения характер и качествената журналистика в Алма матер ТВ.

Затова: като начало – публичност на правилника, публичност на съставите на съветите, публичност на начина, по който са избрани – защото и това се оказва важно. Очаквал се външен продуцент, готов да инвестира: добра новина, но при известни условия:   да има достатъчно гаранции за обществения характер на Алма матер ТВ и бъдещето на качествената журналистика в нея.

(update)

В публикация на Медиапул от днес ректорът разкрива и името на външния продуцент – “фирма на г-н Михайлов.”

Мишо Михайлов стана известен през 2011 като агент Пешко, работил за VI управление на ДС от 1980 г.  Тогава медиите посочват, че агент Пешко е трябвало да наблюдава настроенията сред студентите и творческата интелигенция (решение №271 на Комдос от 5 октомври 2011 г.)

Също Комисията по досиетата  през 2017 г. обяви  сътрудниците на тоталитарните комунистически служби сред лицата, които са се ползвали със привилегировани лихвени условия в КТБ (решение №2-1066 от 26 септември 2017 г.). Тук евентуалният инвеститор на университетската телевизия Мишо Михайлов е в компанията на други сътрудници на ДС като Димитър Иванов-Гестапото,  оръжейният търговец Петър Маджуков, Борислав Сарандев – Стар Велик майстор на Обединената велика ложа на България.

Проверката на Комисията по досиетата засяга физически лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от Корпоративна търговска банка условия, които прилага към своите вложители, за период от две години преди датата на неплатежоспособността ѝ 20 юни 2014 г. (съгласно списък, оповестен на интернет страницата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките).

Според ректора проф. Герджиков критиките били довели до негативен резултат, защото договорът с външния продуцент бил замразен с анекс. Поддържам обратна гледна точка. Позицията на катедра Радио и телевизия катализира затварянето на срамната страница с промоционалния клип на Алма матер ТВ.  Позицията активизира и взискателността на колегията за повече  гаранции за прозрачност на финансирането и на управлението на Алма матер ТВ като  обществена телевизия –  и в това няма нищо негативно.

 

Свиване

Издателствата „АРС“ и Scribens обявяват ежегодния си конкурс за ръкописи на дебютна книга – поезия, проза и хуманитаристика  


    В трите раздела на конкурса ще бъде присъдена до една награда от всяко от двете издателства – предложение за договор за издаване и издаване на книгата..
      Издателствата си запазват правото да предложат и на други участници в конкурса договор за издаване.
      Участници в конкурса могат да бъдат автори, пишещи на български език, без ограничения във възрастта и местоживеенето им.

      В раздел „Поезия“ ръкописите трябва да съдържат до 56 текста (всеки не по-дълъг от 28 реда, до 53 знака във всеки. Ако ръкописът съдържа по-дълги текстове, молим Ви да редуцирате броя на текстовете, преизчислявайки ги според посочените лимити).
      В разделите „Проза“ (не „жанрова“) и „Хуманитаристика“ ръкописите трябва да са до 180 000 (сто и осемдесет хиляди) знака, изчислени чрез запис на ръкописа в .txt формат и проверка на „размера“ на файла в КВ (т.е. приблизително до 190 КВ в посочения формат).

      Ръкописите се изпращат във формат .rtf на мейл arsmedia@mail.bg като прикачен файл (който не съдържа персонална информация – само заглавие) към писмо, съдържащо заглавието, трите имена на автора, мейл и телефонен номер за обратна връзка, валиден пощенски адрес и изречението: „Съгласен/съгласна съм да работя в дух на добронамереност с екипа на издателствата „АРС“ и Scribens за редакционното приключване на изданието на приложения ръкопис“. Ако в подготовката на ръкописа е вложен труд на редактор, укажете и името му, както и телефонен номер и мейл за връзка (не само за да бъде отчетен неговият принос в изданието, а защото при предложение за договор, издателството смята за свой дълг да преговаря и с посочения редактор).

        Краен срок за изпращане на ръкописите: 24:00 часа на 15 декември 2018 година.
      Резултатите ще бъдат съобщени на наградените автори не по-късно от 23:59 часа на 31 декември 2018 г. и обявени на официална церемония по връчване на сертификатите за издателски договор през януари 2019 г., за която ще бъде съобщено в електронното списание „Кръстопът“ (и други медии, чувствителни към подкрепата на българската литература и хуманитаристика).

        Като резултат от миналогодишния конкурс на издателствата бяха издадени книгите:

Мария Куманова„inclavo“ (Scribens, 2018 г.);

Милена Спириева„Когато темата бяга от времето“ (АРС, 2018);

Татяна Стоянова„Под клепачите“ (АРС, 2018).

        В резултат на други издания на конкурса в различни години бяха издадени дебютните книги:

Иван Димитров„Местни Чужденци“ (АРС, 2010);

Ина Иванова„Право на избор и други щуротии“ (АРС, 2009; специална награда в раздел „Проза“ на „Южна пролет“ – 2010);

Мирослав Христов„Череша с гравитация“ (АРС, 2010; специалната награда за издадена книга от Националния литературен студентски конкурс, Шумен, 2010);

Милен Миланов„Бибоп от Хенри“ (АРС, 2010; специална награда в раздел „Проза“ на „Южна пролет“ – 2011);

Лора Шумкова„Красивите години“ (АРС, 2009; голямата награда „Бронзов Пегас“ в раздел „Критика“ на „Южна пролет“ – 2011);

Мария Питерс„Тънко стъкло“ (АРС, 2010; специална награда в раздел „Проза“ на „Южна пролет“ – 2011);

Яна Пункина„Пауза“ (АРС, 2010; специална награда в раздел „Поезия“ на „Южна пролет“ – 2011);

Стефан Гончаров„Геон“ (АРС, 2015; номинация за Годишната награда „Ваня Константинова“ – 2017);

Радослав Чичев„От прашинката на деня“ (АРС, 2011; голямата награда „Бронзов Пегас“ в раздел „Поезия“ на „Южна пролет“ – 2012) и други…

        Като награди от този и други конкурси, обявени или подпомогнати от „Арс“ и „Скрибенс“, са издадени дебютните книги, „жанрови дебюти“ или вторите книги на автори, които са вече сред ясно различимите имена в съвременната ни литература – Левена Филчева, Петя Хайнрих, Ваня Константинова, Нели Добринова, Георги Милев, Владислав Христов, Божидар Пангелов, Иво Георгиев, Мая Любенова и други…

       Освен в „Български книжици“, можете да закупите всички посочени тук книги (и не само тях) и в „Хралупата – бутик за думи, образи и смисъл“ (София, ул. „Стефан Караджа“ №22).

Свиване

Samsung Galaxy S9/S9+ вече се предлагат в преливащия цвят Ice Blue  

Samsung Galaxy S9/S9+ вече се предлагат в преливащия цвят Ice Blue
Няколко месеца след официалния пазарен дебют на флагманите си Samsung традиционно представя нови цветове, като този път нещата с Galaxy…
Свиване

Селфи камерата на Galaxy S10 може да бъде изрязан в дисплея му кръг  

Селфи камерата на Galaxy S10 може да бъде изрязан в дисплея му кръг
Samsung вече подсказа, че т.нар. ноч в бъдеще може все пак да бъде въведен при смартфоните Galaxy, а сега @evleaks…
Свиване

Защо да изберем контейнери за строителни отпадъци, когато правим ремонт?  

Имали ли сте идея да направите дома си широк и просторен, за да няма вече безброй прегради и остри ръбове и да можете да се движите много по-свободно? Ако това е така, можете да го направите и то много по-лесно и гладко, отколкото сте си представяли, с помощта на специализирания екип по къртачни услуги и …
Свиване

Абонаментът за HBO GO беше намален с 40% на 2.99 евро  

Абонаментът за HBO GO беше намален с 40% на 2.99 евро
Услугата за гледане на видео съдържание HBO GO вече има по-ниска такса, валидна за българските потребители. Става въпрос за абонамента…
Свиване

Живот като сборна касетка: „добро за България“  

Вчера попаднах на този комикс и се смях до сълзи. Явно обаче ми е повлиял, защото вечерта реших да изгледам централната емисия новини по телевизията майка, т.е. БНТ, но за разлика от дамата в комикса, аз бях въоръжена само с чаша студена вода. Те новините напоследък са си като за студена вода, наистина.

Бих могла да направя пълна дисекция и политологически анализ на новините – както от национално, така и от международно значение, но ще се спра само на един елемент от една новина, а именно как България няма да се присъедини към Глобалния пакт за миграцията на ООН и по-точно участниците в прес-конференцията за съобщаването на този факт, редом с други решения на Коалицията, касаещи  живота на данъкоплатеца в рамките на територията.

Очевидно вече не само Истанбулската конвенция е опасна за целостта на нацията, сигурността и спокойствието на българския гражданин и за устоите на традиционното християнско семейство. Сега има по-голямо зло – и то се нарича Глобален пакт за миграцията на ООН. В този линк от емисията на БНТ, можете да видите как пред журналисти, в Министерски съвет, Цветан Цветанов, председател на ПГ на ГЕРБ и Ангел Джамбазки, евродепутат от ВМРО съобщиха решението, взето на коалиционен съвет на ГЕРБ и Обединените патриоти. На заден план е Владислав Горанов, министър на финансите, заради обявеното на същата прес-конференция становище по въпроса за Гражданската отговорност.

Като магистър-политолог с допълнителни квалификации по международни отношения и международно право и по-специално правата на човека, имам пълната свобода да заема позиция по казуса и да направя своя коментар.

Би станало прекалено дълго, би ми отнело доста време, а тъй като никой не ми плаща да правя политически анализи, изискващи време, за това ще си позволя да направя съвсем кратък коментар по тема, която ми е много близка и позната, а именно това, което в протокола и бизнес-етикета наричаме невербална комуникация, в която се разглеждат неща като стойка, жестове и мимики, начин на говорене и поведение, и дори външен вид и облекло. Поради споменатата липса на време, ще обърна внимание само върху образа на г-н Джамбазки.

Г-н Джамбазки е евродепутат и някак естествено човек би очаквал, че е понаучил това-онова от четирите години прекарани в Брюксел, поне по отношение на това колко важен е външният вид за придаване на доза допълнителна достоверност към образа на един политик. Но явно дългите години, прекарани в обиколка из страната и прокламиране на националистически лозунги от трибуните, особено през студените месеци, са оставили траен отпечатък върху него и той си ходи с шубичка навсякъде, ето ви скриншот:

Също така човек би очаквал, че за толкова години в активната политика, човек би се научил да владее гримасите и жестовете си, особено когато иска да подчертае или засили значението на думите си. Ето тук, например той казва: „Този документ би бил застрашаващ за (нацупване) националния интерес и днешното решение е изключително добро за България.“

Изгледайте целия откъс от емисията, засягащ новината за Глобалния пакт за миграцията на ООН и ще видите цялото му „изявление“, далеч по-кратко от това на Цветанов, впрочем, а именно само и единствено изречението „Този документ би бил застрашаващ за националния интерес и днешното решение е изключително добро за България.“

Когато човек иска да акцентира върху истинността и важността на думите и решенията си, обикновено прави едно от тези, или комбинация от, неща:

  • Говори подчертано ясно, отчетливо и изговаря ключовото си послание с особено внимание, като ако умее да използва гласа си правилно може да акцентира върху най-важните думи и фрази, за да засили ефекта им
  • Ако прави паузи, те трябва да бъдат от няколко секунди и в никакъв случай не бива да се произнасят гласни или съгласни, т.е. да се ъъъъъ-ка, мрънка и т.н. Паузите могат да се използват като „секунда за осмисляне“ на казаното и така – отново да подчертаят силата на думите, но това се прави по-скоро по време на презентации и конференции, не при прес-конференции
  • Говори стегнато и по-скоро бързо, за да комуникира ключовото си послание, така че да на бъде „отрязано“ или съкратено при монтаж. Задължително подкрепя думите си с аргументи – кратко, точно и ясно, за засилване на ефекта от казаното
  • Гледа спокойно и уверено, не премигва за дълго и не отклонява погледа си от публиката
  • Контролира мимиките си, като е особено важно да изглежда спокоен и уверен в думите и решенията си (т.е. в себе си!)
  • Използва тялото и стойката си за подчертаване на сериозността на думите и решенията си
  • Използва ръцете си за акцентиране върху определени думи и изрази, за да подсили ефекта от казано
  • Използва дрехите си като подсилващ елемент в дадената ситуация – формалното бизнес облекло традиционно придава достоверност и строгост на образа.

Аз виждам невербалното послание на „Не съм от тук и съм за малко, отивам си пак на Брюксел, бързам и за това ще съм си по якенце!“, липсата на каквато и да е увереност в казаното и колебание в твърдението, използването на заучени упорки и словосъчетания, които доказано се знае, че работят за активиране на първичния страх от чуждото, нападението и святата национална сигурност сред обичайния му електорат. Нищо повече не мога да видя.

Независимо дали харесвам даден политик, припознавам като свои, приемам или подкрепям идеите, решенията, лозунгите, които прокламира, е от съществена важност този човек да има (или поне пълнокръвно да може да изиграе ролята на) достоверен, ангажиран и професионален образ. По света има школи, професионалисти по протокол, етикет, поведенческа психология, ораторско майсторство и дори учители по движение (от английски movement teacher), които се занимават с дооформянето и шлифоването на публичните герои на деня. Но явно ние сме били тренд-сетъри, защото си караме на принципа „абе ти ли ше ми кажеш, знаеш ли аз кой съм, всичко си мога и сичко си знам!“ още преди ерата на Тръмп и тоталната политическа неадекватност, която в последните години се превърна в норма.

Принципът на новините е, че трябва да дават информация, свързана с текущите събития, разделени по теми: национални, регионални, международни, културни и спортни. Принципно в новините не е нужно да има коментари и оценка на случващото се, освен ако за целта не са поканени специални гости – анализатори, коментатори, експерти и т.н., т.е. четящият новините предава информацията безпристрастно и точно. Принципно подобен вид новини, които могат да играят ролята на ключови, да породят полемика или по-значителен обществен интерес, се пренасят в сутрешните блокове на следващия ден, където вече се дава поле за изява на представители на различни групи, изразяващи най-общо казано разностранни и разнопосочни мнения, като в най-добрия случай трябва да могат да се аргументират адекватно за плюсовете и/или минусите от вземането на решения, прокарването на политики, гласуването на закони.

Днес се събудих в 6, както обичайно, а от 6:15 седнах да работя с идеята, че след като поотметена най-важните неща за деня, ще си пусна някой от сутрешните блокове, за да проследя как се развива дискусията по темата за Глобалния пакт за миграцията на ООН. Но после си дадох сметка, че освен тази тема ще ми се наложи да изгледам още много, които ще ме разстроят или ядосат, а както и да го гледам е прекалено рано да се пие вино в 7 сутринта.

Комикс: Six Chix , автор: Susan Camilleri Konar

Свиване

ТЕСТ ДРАЙВ: 5 неща за новата CUPRA Ateca  

ТЕСТ ДРАЙВ: 5 неща за новата CUPRA Ateca
Преминаваш в спортен режим, с левия крак натискаш спирачката до долу, с десния - пълна газ и при достигане на…
Свиване

Автомобилите на VW вече могат да се отключват с гласова команда през Siri  

Автомобилите на VW вече могат да се отключват с гласова команда през Siri
"Hey, Siri, unlock my car!" - тази команда към гласовия асистент в устройствата на Apple вече ще може да отключва…
Свиване

5G моделът на OnePlus ще започне нова серия смартфони в портфолиото им  

5G моделът на OnePlus ще започне нова серия смартфони в портфолиото им
OnePlus съвсем скоро представи новия си флагман OnePlus 6T, но вече се говори за бъдещите планове на китайската компания. Знаем,…

ноември 12, 2018

Свиване

Седмичен бюлетин за правни новини  


В четвъртък главният прокурор Сотир Цацаров поиска от парламента шест депутатски имунитета наведнъж. Само по себе си това е рекорд, а фактът, че става въпрос за четири съвсем различни дела, даде основание за коментари, че очевидната цел на активизирането на Цацаров е да впечатли Брюксел преди обявяването на мониторинговия доклад на ЕК за правосъдието и вътрешния ред, което се очаква на 13 ноември.

Това обаче не изчерпва активността на прокуратурата за изминалата седмица. В петък...
Свиване

Дезинфектанти за дрешките на новородено бебе  

Във живота на повечето жени,рано или късно, настъпва един прекрасен период, а именно – раждането на дете. Заедно с бебето обаче се появяват и адски много съпътстващи го грижи, като една от тях е прането на дрешките му. Ако си мислите, че просто смесвате цялото си пране заедно с тях, се лъжете. Нещата никак не …
Свиване

Приложението Speedtest вече сочи 4G мрежата на A1 като най-бързата в България  

Приложението Speedtest вече сочи 4G мрежата на A1 като най-бързата в България
4G мрежата на A1 е най-бързата в България за третото тримесечие на 2018 г., сочат резултатите на управляваното от Ookla…
Свиване

Смартфонът със сгъваем дисплей Samsung Galaxy F може да се появи през март на премиум цена от $1770  

Смартфонът със сгъваем дисплей Samsung Galaxy F може да се появи през март на премиум цена от $1770
Samsung вече показаха отчасти как ще изглежда първият им смартфон със сгъваем дисплей, като беше официално обявено, че ще го…

ноември 11, 2018

Свиване

„Победените“ – войната никога не свършва  

Респектиращата 100-годишнина от Първата световна война даде повод на твърде малко книги пo темата да излязат на българския пазар. Войната, която в продължение на десетилетия бе насилствено натикана в килера на обществената памет, все още не е достатъчно осмислена у нас, въпреки че отдавна не съществува идеологическата догма, определяща я като „империалистическа“.

Проследих голяма част от българските и преводни издания, които все пак се появиха из книжарниците през изминалите няколко години. Сред вторите си заслужава да се отбележи появата на „Лунатици“, невероятно прецизното и детайлно изследване на Кристофър Кларк за причините, довели до избухването на европейския конфликт. А наскоро, в последната година от вековния юбилей, на български език с логото на „Изток-Запад“ се появи и друго забележително изследване – „Победените 1917 – 1923“ на Робърт Герварт с подзаглавие „Защо Първата световна война така и не приключи“. Стори ми се най-логичното четиво, с което да отбележа знаковата дата 11 ноември, денят, в който преди 100 години оръдията замлъкват…

cof

…Замлъкват твърде измамно, както се оказва след прочетените близо 250 страници на „Победените“. Книгата на Герварт е удивително обобщение на отприщеното от войната насилие, продължило много след примирието в Европа. И стряскащо свидетелство, че войната, която трябваше „да доведе края на всички войни“, всъщност само сменя формата си, но не и насилствената си природа, предизвиквайки на места много по-големи катаклизми, отколкото по фронтовете.

Революцията в Русия е логичното начало на тази необикновена книга. Пътуването на Ленин с влак от Швейцария към Петербург и лавината от събития, които отприщва този исторически момент, бележат началото на трайни сътресения в тази предпоследна година на Голямата война. Герварт проследява сблъсъците между болшевиките и разнообразните им опоненти, които в крайна сметка ще доведат до смъртта на близо три милиона души, до залеза на най-голямата империя в Европа и ще предизвикат сеизмична активност в червено из целия континент.

Насилието, вдъхновено от болшевишката революция на Изток, не идва само. Причините за продължаващото унищожение са най-различни – сражения между редовни и новосъздадени армии и паравоенни формирования (тук ролята на немските доброволни отряди Фрайкорпс заслужава да се отбележи); граждански войни, социални и национални революции. Някои от тях нямат нищо общо с болшевизма. Колкото и да е парадоксално, в семената на мира покълват причините за най-безмилостни конфликти.

Подреденият разказ за следвоенното насилие в Европа, макар и заемащ по-малко от 250 страници, дава представа за една наистина чудовищна картина. Русия, Ирландия и Финландия са разтърсени от граждански войни, Османската и Хабсбургската империя се разпадат, превръщайки се в бойно поле на различни враждуващи националности, вкопчени в кървава схватка за парче земя или за пълно етническо прочистване. Полско-съветска война, румънско нападение над Унгария, сражения в Прибалтика, унищожителна война в Анадол, отмъстително разчистване на сметки в арабските страни са само част от кървавите конфликти, отприщили се още преди замлъкването на оръдията.

Отправна точка на Герварт са победените държави и презумпцията, че страните от Централните сили, разорени от продължителната война, стават арена на революции, а разпадането на големите континентални империи ражда цяла поредица от нови размирици. В течение на анализа става ясно, че сред големите губещи са и страни-членки на Антантата като Русия, Гърция, Италия. Особено внимание е отделено на гръцко-турската война и разорението на Смирна, белязани от изключително, смайващо насилие и от двете страни.  Голямата война за Гърция свършва с „Голямата катастрофа“, а за Италия – с „осакатената победа“. В същото време впечатляваща е трансформацията на Турция от империя, поставена на колене, до национална държава, излязла от конфликтите едва ли не като победител и диктуваща условията от позицията на силата.

Няма как да не буди недоумение огромното неразбиране и късогледство на победителите, които със своите действия предопределят следвоенния хаос в Европа и авторът обръща подобаващо внимание на това. Прословутите „14 точки на Уилсън“, които, както се оказва, са валидни само за победителите, водят след себе си много надежди, някои от които си остават излъгани, а други се превръщат в повод за ожесточени сражения. Парижките мирни договори и баснословните им условия са другата бомба, чийто закъснител се оказва твърде кратък. Тя не само че избухва на десетки места в Европа непосредствено след войната, но и се превръща в най-голямата причина за възхода на фашизма и националсоциализма, подписвайки присъдата на цяло едно следващо поколение, което ще бъде изличено в пламъците на Втората световна война.

На България, като победена страна от Централните сили, също е отделено място в книгата, макар и не твърде много. Но поставянето на страната ни в контекста на другите победени има неочакван отрезвяващ ефект. Винаги сме свикнали да гледаме на Ньой и на поражението в Голямата война като на въпиюща несправедливост и национална катастрофа без аналог. Ако погледнем обаче Унгария с нейния договор от Трианон (страната губи 72% от територията си), ако сравним цифрите на ужасяващите кланета и отнетите човешки животи в другите страни от Източна Европа по онова време, ще си дадем сметка, че България не е с „най-късата клечка“ в равносметката от Първата световна война.

„Победените“ на Робърт Герварт е чудесен опит да се обобщи следвоенния хаос на Стария контитент, без това да отнема няколко тома суха материя. Макар че събитията, за да бъдат наистина детайлно проследени, предполагат именно многотомни мащаби. Зад тези 250 страници стегнато резюме стоят още 100 страници библиография. Откритие, което ще разочарова мнозина (очакващи повече текст в солидния иначе том), но което е неминуемо за създаването на изследване от подобен характер. Лично мен особено ме плени и оформлението на книгата, с прекрасна, стилна корица и заоблено гръбче (Деница Трифонова, аплодисменти!), което просто лепва перфектно на ръката. Известен минус е коректорската работа по книгата, оставила както недоразумения в превода (въстание на „спартаковци“ вместо „спартакисти“), така и изпуснати букви на не едно място. При все тези недостатъци, „Победените“ е едно от знаковите заглавия, с които отбелязваме края на опустошителната Първа световна война. И силно предупреждение, че последиците и неразрешените конфликти от нея ще бележат драматично изминалите 100 години. А за страни като България, събуждащи се като от кома след толкова десетилетия, е и напомняне, че уроците на миналото, отдавна научени в Западна Европа, у нас тепъра предстои да се осмислят. Ако въобще се появи воля за подобно осмисляне.

Публикувано от Георги

 

Свиване

Един пазарен ден в Стара София  


Крикор Асланян

Петък, 13 септември 1940 година. Пазарен ден в София. На Централния софийски пазар, наричан от някои “Женски пазар”, цари голямо оживление и е много шумно. Още от снощи от всички краища са запристигали каруци с ритли, впрегнати с чифт волове или каруци-платформи, теглени от дръгливи кончета. 

Шопи с накривени калпаци, облечени с дебели овчи тулупи, с остен в ръка подканват Белчо и Сивчо да бързат към улица "Драгоман", където  е  единственият пазар на столицата на Царство България. Гиздави шопкини облечени в черни литаци и сукмани, върху домашно тъкани  грижливо избелени, кенарени ризи се возят сред щайги и кошове, пълни с пресни плодове и зарзават от собствените им бахчи. Някои са окачили на вратовете си по няколко реда пендари, които едва ли са минали покрай златото. На главите са вързали разноцветни забрадки, а зад дясното ухо много от тях са боднали и по едно цвете от градината. Белосани и червосани като за градо, те тайно се надяват да срещнат възхитения поглед на някой градски левент. 


Воловете тежко пристъпят по едрите павета на улица "Цар Симеон" на път към пазара, където стопанинът ще разтовари от каруцата цялата стока, преди да отведе добичетата до двора на един от близките ханове, където ще ги напои и им даде да похапнат, та чак тогава ще се отправи към пазара, за да подреди стоката и почине няколко минути, преди софиянци да защъкат из пазарището. 

Някои  подреждат стоката си в каруцата, а други са наели сергии, където подреждат щайгите с по-деликатните зеленчуци и плодовете. Пиперът, зелен или червен, сиврия, камби или капия, се продава направо от големите кошове, плетени от тънки дренови пръчки. Те са дълбоки по метър, конусообразни с тясна заоблена основа и широко гърло. Тиквички, морави патладжани, пресен фасул - зелен или жълт, както и пресният грах се продават също от такива кошове. Те са пред каруцата, та гражданйете по-лесно да избират това, което ще напазаруват за следващите дни до вторника, когато е следващият пазарен ден в Столицата.


Между каруците са издигнати планини от едри ломски любеници с тъмно зелена, като нощта, кора, жълта сърцевина и малки бели семчици. Тук има и кърваво червени захарни дини, докарани чак от Арчар, известни с аромата и сладостта си. Една от тях, разцепена на две, служи за корона на грамадата, която още преди залез ще се стопи като ланския сняг.

Докато петърчкото зеле се разграбва от софиянци, откъм фурната на Боре на ул. "Цар Симеон" ръчни зарзаватчийски колички пръскат аромата на печени костенурки, а продавачите им подканват мущериите да си купят прясно изпечени “горски пилета”.

Алено червени, розови и зелени за туршия домати разнасят из въздуха невероятния си аромат, зовящ за чашка ракийка анасонлийка. Дълги краставици-ланги, хрупкави руски краставички (сега ги наричаме корнишони), смесени с доматите, са най-прекрасното мезе за сливовата отлежала в черничево буре ( гроздова и плодова ракия пиеха само каруцарите и хамалите).

Сергиите, отрупани с плодове, напомнят картина на Реноар, в която багрите се смесват в причудливи комбинации. Праскови, докарани чак от Сливен, с нежна кадифяна кожа, златисти кайсии от Силистра съжителстват с ягоди от Берковица, които според сорта си преливат от ярко червено до тъмно бордо. Череши хрущялки от Кюстендил, Бобошево и Драговищица, съжителстват с ябълки “златна пармена” и “Белфлоьр”, също от Кюстендилско - ябълковата градина на Царството. За сливите от региона може да се напише цяла ода. Бостаните на Долни Дъбник, лозята на Пазарджик и Карлово разнасяха ароматите си не само на софийския пазар, но в такива дни се чувстваха из целия град. На сергиите с грозде можехме да опитаме ароматния сорт “Чавуш”, кехлибареният “Болгар” или карловския мискет, който можеше да ви задуши с необикновения си мирис на теменужки

Веднага след като прекосяхме ул. "Цар Симеон", попадахме в района на атракциите. Тук, в ограденото с въже пространство, бай Гюро бореца, гол до кръста се беше вкопчил в мечката стръвница, която беше оставила следи от ноктите си върху тялото му. До “арената” на Гюро беше палатката на младия мъж “Човека 206 кила", който имаше по шест пръста на краката си, а белите му хасени гащи висяха пред палатката за реклама на “шоуто”.

В тази част на пазара бяха и продавачите на мляко, сирене, извара и агнешко. Докато кокошки, пилета и горди петли с ярко червени гребени се продаваха на най-долния край на пазара, близо до булевард "Сливница". Тук беше и тържището на разсада и фиданките, както и луковици и разсад за цветя и декоративни храсти.

Върху малките масички на старите селянки можехте да намерите всички ароматични треви и подправки, пресни и сушени, за приготвянето на неделния празничен обяд. Чубрица, босилек,  риган и мащерка. Магданоз, розмарин, копър и мента разнасяха своя необикновен парфюм из целия пазар. Сладък и лют червен пипер, сминдух и балканска чубрица допълваха тази вакханалия от естествени аромати, които превръщат гозбите на старософиянци в шедьоври на кулинарното изкуство. 

Ах, ето една капелата софийска Госпожа, съпровождана от своята слугиня - напета мома вакарелка, да пазаруват. В момента госпожата избира връзки целина с неголяма глава и тъмни свежи листа, които слага в кошницата, носена от слугинята. 2-3 връзки лозови листа отиват да правят компания на целината, а копърът и едролистният магданоз са необходими за сармите, с които Госпожата е решила да нахрани семейството си на неделния обяд. За тази цел преди малко тя е купила и килограм прясно смляно телешко месо от касапница “Милосърдие”, намираща се също на ул. "Цар Симеон". Пъпеш от сорта “медена роса” ще осигури десерта на този неделен обяд. С всяка изминала минута кошницата все повече натежава, но Госпожата не се притеснява. Анка е яка и може да носи тежката кошница до дома им на ул. "Солунска". Госпожата не пропуска да хвърли в кошницата и няколко зелени люти чушлета за Господина. Естествено те са безплатна добавка към напазаруваното от този шияковски шоп.


Преваля пладне и бавно пазарът утихва. Селяните крият дълбоко в пазвите си спечелените пари и лека-полека започват да прибират малкото останала стока. Докато Нане прескача до хана да докара воловете, Пена прибира празните кошове, като ги трупа един връз друг. Скоро пазарът ще се изпразни и общинските метачи ще започнат да чистят улица "Драгоман".

Само на ъгъла на ул. "Св. Св. Кирил и Методий" и "Цар Самуил" все още се трупа народ пред дървената “бъчва на смъртта” на братя Соколови.


Свиване

Лекцията от OpenFest 2018, “История на OpenFest”  

(Това е лекцията ми от OpenFest 2018. Разказът не се получи много добре, понеже със задачите преди това забравил половината от нея, надявам се текстът да е по-добре. Също така мисля да публикувам кода за нея, понеже в него се появиха разни интересни неща)


Иска ми се да разкажа за OpenFest. Минаха много години и се събра много история, много идеи, много последствия – хубаво е да се знаят и да е ясно защо трябва да се продължат.

Лекцията не претендира за голяма изчерпателност, понеже ще отнеме два дни и малко ще попречи на останалите лекции :)

Отсега да предупредя, това е една много разхвърляна лекция, с подъл спамерски елемент.

Първият OpenFest беше 2003та. Започна като събитие за свободния софтуер, и се проведе в много градове из страната, като беше по едно (спрямо сегашните мащаби) малко събитие във всеки град.

В началото се движеше от съвсем малко хора, беше зората на free software/open source движението и ентусиастите не бяха много.

До преди това основното подобно събитие беше един малък семинар в Стара Загора всяка година, на българската Linux User група.


Това е една снимка на залата от първия openfest, издирена някъде от архивите на linux-bg.


А това е едно от първото ни споменавания във вестник, мисля, че беше Пазарджишки. Благодаря на човека, който го е снимал/сканирал:)

Учудващо, но идеите не са се променили много през годините. Има много изписани текстове, с дълги или не толкова дълги думи, които да обясняват целите на феста, но аз мен винаги в общи линии нещата са се характеризирали със следните две думи:

Две прости ясни думи. Тълкуването им може да се остави на въображението ви :)

Каквото и друго да измисля, в общи линии се включва в тези неща.


Ако някой направи tag cloud с темите, вероятно ще се стигне до горните няколко области. Разбира се, свързващото нещо беше Linux, понеже олицетворяваше всички тези неща в някакъв вид, и беше нещото, което ползвахме, да си вършим работата или да правим разни интересни неща…

Имало е всякакви интересни теми и хора на openfest през годините. Избрал съм няколко, за останалите трябва да се заровите в програмите или някой да напише подробна история :)

Останал ми е спомен от хората от wikipedia, които идваха да говорят на OpenFest – и за техническата и за не-толкова техническата си страна, докато още не бяха един от най-големите сайтове в internet-а.

Една от инициативите на общността беше (и още е) свободния софтуер в държавната администрация – употребата му, какви лицензи за какво да се купуват и всякакви такива теми. Не мисля, че мога да си спомня всичките неща, през които преминахме, но като един краен резултат (за който много голяма отговорност носи Божо Божанов) имаме закон, който задължава фирмите всичкия софтуер, който се пише за държавата да е open source и да се публикува свободно.

Дори вче имаме резултат от това :) Наскоро беше публикуван кодът на новия портал за отворени данни, който е от две части, и искам да обърна внимание на едната:

Ако нямахме този отворен код за държавния софтуер, нямаше да сме наясно и да можем да направим каквото и да е за код като по-горния. Оставил съм отдолу link, целият код е забавен, може да видите и history-то му, ще се забавлявате още повече. Може би е време за един по-организиран community audit на подобен код, след като имаме възможността.

И е интересно дали някой може да провери каква част от кода е copy-paste от stackoverflow.

Друга тема, с която се занимахме беше инициативата в Европейския съюз да се приемат софтуерните патенти. Който си е имал работа с писание на софтуер в щатите знае за какво става въпрос, който не – миналата година имаше лекция от Пейо Попов по темата как са се борили с един патентен трол по един тривиален софтуерен патент. Много съм щастлив, че инициативата се провали при нас такива патенти няма.

(не се сдържах за снимката. Спокойно мога да кажа, че това изглежда по-смисленото приложение на IoT, вместо многото устройства, които в наши дни се използват основно за източник на DDoS атаки)

Имаше IoT лекции на openfest преди да съм чул термина, и хората дори се забавляваха да си запояват/подкарват такива неща в рамките на феста (и почти традиционно да успяват да убият мрежата по някакъв начин).


Около това ми се иска и да спомена workshop-ите за запояване, които са доста свързани – една година Цветан Узунов от Olimex си хареса един ъгъл в interpred, извади едни поялници и два дни хора седяха и запояваха различни неща. Искам много да му благодаря за започнатата традиция :)

И да, съвсем съм наясно, че запояването дори бе неше основното – основното беше подкарването на всичките тия компоненти да вършат различните интересни (и странни) задачи, които им бяха измислили.

За съжаление нямам снимка на съвсем първото такова събитие, за това съм сложил снимка от едно от по-скорошните.

Извън техническите и легални неща, преди няколко години направихме лекция за депресията и отражението и в IT обществото. Наскоро забелязах как вече хората не се притесняват да говорят по темата и да възприемат депресията като сифилиса, та ми се ще да вярвам, че и ние сме имали някакво влияние за това :)

Разбира се, имаше доста промени през годините – местихме се в различни зали, нямахме медийно отразяване, защото или имаше избори, или предния ден застрелваха някого (беше се случило две години подред).

Интересно за някои хора може да е, че Интерпред беше мястото, от което се изнесохме, защото наистина ни отесня. Мисля, че още не сме публикували колко човека дойдоха, понеже има сериозен шанс да ни глобят…

В екипът идваха нови хора, стари решаваха да си починат, после се връщаха.

Текущите цели се меняха, като може би най-яркия пример е колко време беше отделено на кампанията срещу софтуерните патенти. Има и много други примери, но с годините съм ги забравил и вероятно трябва да се изпие много бира с много хора, че да ги съберем всички :)

Обаче, без да се усетим, стана нещо интересно…

Изведнъж се оказа, че сме победили. Когато започвахме, свободния софтуер се считаше за хобистка история, някакво забавление и нищо сериозно, разни хора се подсмихваха и обясняваха, че това не е сериозна работа и да вземем да правим нещо смислено.

В момента…

В момента звучи съвсем нормално и очаквано, че най-използваните мобилни и cloud операционни системи са Linux и Linux-базирани. Базата данни, която използват всички, включително почти всички мобилни устройства (не само android) е sqlite и в общо линии не мисля, че в наши дни е откриваем компютър или телефон без нея.

Ако в наши дни някой седне да разработва софтуер, почти без изключение съдържа доста open-source компоненти. Казвам почти, понеже сигурно някой ще открие нещо древно от времената на Cobol, което да няма, но па всичко, което се използва в наши дни е така, и присъствието на git във visual studio code е доста добър индикатор….

В общи линии хората разбраха, че предимствата на свободния софтуер и на отворените стандарти надминават имагинерните проблеми от тях.

Това не ни остави без причина да съществуваме – винаги някой е против отвореността и се намира някоя кауза (например чл. 13 и няколко други на директивата за авторско право на Европейския съюз, която е поредния опит да се наложи цензура в Internet). Отбелязал съм разни проблеми, които очаквам да са ни теми в бъдеще:

DRM-ът не изчезва, продължават опитите да бъде наложен по някакъв начин и интегриран в света ни, което си остава едно от най-гнусните посягания на софтуерната свобода.

Всичките code-of-conduct тип проблеми няма да стават по-леки, както ни показа последната случка с Linus. Искрено се надявам да ги надрастнем… Мариян имаше предложение тази година да организираме панел по темата тук, но на мен ми призля. Не съм сигурен дали бях прав да се противя, и се надявам някой с по-здрав стомах и желание да успее да го направи (и да се получи смислено).

Софтуерът ни расте главоломно и става невъзможен за разбиране и поддръжка. Отдавна сме минали границите на разбираемост, и ще ни е трудно да се върнем в тях, но виждам някакви опити.

Internet-ът става все по-централизиран, което поставя всякакви ограничения на технологиите и улеснява и подслушването и анализа на информацията. Не знам колко години ще са ни нужни, за да осъзнаем последствията от технологиите, за които говори Едуард Сноудън, и вероятно ще са нужни още толкова, за да разберем, че не са спрели да се развиват.

В последните месеци не чета новини, но не мисля, че има големи разлики в действията на политиците спрямо internet, софтуерът и технологиите. Генералното ми очакване е, че ще трябва да продължаваме да се борим с всякакви глупости, които ни пречат да работим, живеем и т.н.

Идеята на събитието не се е променила особено, въпреки промените в екипа и изминалото време. Смятам, че идеите са достатъчно силни, че да могат да мотивират достатъчно хора, които да случат всичко.

За всяко събитие е полезно да има нови хора, и препоръчвам на всеки, който има желание, да се обади.

Преди да продължа с причните да се включите, една скоба – не е задължително да сте част от екипа, за да участвате по някакъв начин.

Почти всяка година се намира някой да се оплаче (основно без причина), че нямало добри лекции. Отговорът е винаги – като имаше CfP, къде спахте? Има много хора в нашата държава (и наблизо), които се занимават с интересни неща и могат да ги разкажат, но ги знаят само те и няколко близки приятели. Ако случайно сте от тези хора или от близките приятели, припомняйте им в началото на септември, че има такова нещо като OpenFest :)

Това важи не само за лекции, но и за workshop-и, има много неща, които могат да бъдат показани и на които посетителите могат да се научат.

И сега към причините:

Не е лесно да се оцени крайния ефект от OpenFest. Основното, което имам са някакви мои преживявания, от типа “чух на openfest за това и се занимавам с него”, за разни лекции и разни хора. Мисля, че всяка година има хора, идващи за първи път, които се прибират с пълни глави и се чудят кое от всичките неща, които са видели, да захванат.

На колко от вас ви харесва светът, в който живеете? Вдигнете ръка.

За всички, които вдигнаха ръка – свържете ме с дилъра си:)

В някои отношения нещата са по-добре, отколкото преди 20 години – сега например доста по-малко се стрелят по улиците.

От друга страна обаче, технологиите и злоупотребата с тях, концентрирането на много отговорности в една компания и т.н. са доста притеснителни.

Извадих няколко заглавия от новини(докато писах лекцията, на random, от един ден), за да илюстрирам. Преди месец-два съвсем бях спрял да ги чета, погледнах колкото да намеря нещо илюстративно, и никак не ми беше трудно…

Та, в светът, в който живеем:
– 62% от сайтовете използват ужасяващо строшена технология
– огромна компания, известна с повреждащото си въздействие купува друга средно вредна компания, която обаче е работодател на много сериозна част от разработчиците на ядрото и други инфраструктурни технологии
– Пак да си припомним, всеки от нас носи по едно-две проследяващи/подслушващи устройства, които м/у другото стават да правим обаждания и за browser-и. Статията конкретно е как няколко разузнавания послушват американския президент, и съм склонен да кажа, че нищо от това не е особено учудващо за който и да е, който е писал софтуер за такива устройства.
– Хората (не само в Русия) им се пробутва безплатен интернет, за да бъдат продавани.

Има начини да се борим с това. Образоването на хората, говореното по темата, привличането на нови хора в това е от възможностите на OpenFest, и е нещо, в което може да се включите.

Това като цяло произхожда от един момент, който за мен е очевиден, но по някога се притеснявам, че не е така за всички:

Ще се направя на стар и ще кажа, че не е задължително да ни е гадно. Виждал съм времена, които са били зле, виждал съм и по-добре, виждал съм нещата да се променят и в едната и другата посока и общият ми извод е, че не е нужно да ни е гадно, няма някаква вселенска повеля, която го изисква. Можем да направим нещо по въпроса и в общи линии си зависи от нас да го направим.

И да минем към нещо по-приятно.

Може би само на мен ми е толкова интересно това, но едно от нещата, които най-много са ме радвали са, че си правим сами каквото можем. Всякаква инфраструктура, като мрежа, wifi, видео streaming, понякога ток – имаме сериозен знаещ екип, интересна техника и всякакви забавни неща, които правим с нея.

Сайтът ни за submit-ване на лекции сами сме го писали, този за гласуване е пригаждан, сайтът на събитието (който по принцип е един wordpress) е сериозно дописван от нас и може да се види цялата му история в github.

Изобщо, техническата ни част е рай за хората, които обичат предизвикателствата :)


(тези неща Мариян ги спомена след лекцията, реших, че е добре да ги включа)

Разбира се, не всички екипи са толкова технически, но са също толкова важни.

Екипът “Логистика” отговаря за това всичката ни нужна техника (която никак не е малко) да стигне от различните места, на които се намира, до самата зала, и после да се изнесе. Грижи се за положението на всички физически неща, както и за събирането ни на лекторите от летището, особено като носят десетки килограми странни неща с тях.

Медийният екип се грижи за цялото медийно покритие на събитието и обявяването на нещата преди него – статии в сайта, twitter, facebook, събиране на информация от лектори и т.н.. Този екип е едно от местата, в които прохождащи журналисти/студенти могат да се занимават да пишат и отразяват нещо реално и случващо се.

При всички доброволци си имаме и екип, който се грижи за тях – да са облечени, нахранени, да има къде да си починат и всички подобни неща. Като едно тяхно действие мога да кажа как миналата година бяхме предвидили за Team room едно от помещенията до NOC-а, в мазето (със собствена тоалетна). Дойде екипът volunteer support, погледна, каза “това е твърде депресиращо” и заради тях сега екипът може да си почива в стая с прозорци :)
(аз не разбирам тия неща, но явно на хората им харесва)

Екипът рецепция е един от най-видимите и доста натоварен – голяма част от хилядите ни посетители минават през рецепцията по един или друг начин.

И екипът хералди се занимава да представя лектори, да ги прекъсва като им свършва времето и всякакви такива забавни неща.


Това е схема на мрежата ни, докато бяхме в зала “България”. Понеже там е много красиво и няма никаква инфраструктура, трябваше да опънем около километър кабели (и 2 метра оптика, щото едни медни GBIC-и се бяха счупили), съответно мрежата е направена да издържа на прекъсване на което и да е трасе и има в себе си няколко цикъла. Също така тази мрежа е пример, че може да се подкара MSTP в мрежа с Cisco и TP-Link устройства.


Това е как ни изглежда setup-а за тази година за залата, в която се намираме в момента.


… а това е по-артистично нарисувана схема на setup от предишни години.

Това са плановете за разпределението на площите през 2016…


… а тези – на етажът, на който се намираме в момента.


За хората, които обичат да обитават мазета – това е NOC-а ни в зала България,


а това – текущия в ТехПарка. Има напредък, но пак си е мазе и е много удобно за всякакви хора, на които NOC-овете са нормалното обиталище :)


Това е една снимка на техниката ни за 2015, в общи линии може да видите почти цялата ни мрежа, разпъната на едно бюро, заедно с някаква част от wifi AP-тата.


А това е една хубава снимка от по-малкия ни video setup.


И скоро не ни се е налагало да си прекарваме по странен начин internet-а, но искам да покажа как нищо не ни е спирало – тук може да видите какви средства сме използвали за стабилизация на антена…

Една година в петъка преди openfest бях започнал да се разболявам. В понеделник бях съвсем здрав, и изобщо не си спомням да съм боледувал, имам спомен само от много тичане и задачи …

Мислех си да опиша екипа, но няма да ми стигнат нито думите, нито времето. Събрал съм малко снимки, колкото горе-долу да илюстрирам, но си казвам отсега, че изобщо не стигат:)


Това е една от най-първите снимки, когато даже имахме статуетка, която давахме на някой за принос в областта на свободния софтуер.


Тук седим и конфигурираме мрежа през 2005. Вече е минало достатъчно време да кажа спокойно, че човекът от ИЕЦ беше готин и просто каза – ето ви switch-а, настройте го както си искате.


Този сигурно някои от вас го познават…


Тук може да видите мрежар в нормалното си обиталище.


Екипът от 2013 (когато започнахме традицията всички да се покажат един път на сцената).


Екипът от 2014 (когато започнахме друга традиция, екипът да има отличаващи се тениски, за по-лесно ориентиране на посетителите).


Екипът от 2015 (това, което виждате най-вдясно са един малък духов квартет, който свири Имперския марш).


…а 2015 дори успяхме да усмихнем Яна, въпреки цялата лудница.


Тук има някакви хора, които мъкнат…


… и разни въоръжени такива. Ако не сте виждали хайдутин с пистолет и радиостанция, това ви е шанса.


Екипът от 2016.


Екипът от 2017.


И от 2018, може да видите как час от екипа стои в петък вечер в сървърното и оправя проблем, за да имаме internet на следващия ден. От другата страна на телефона съм аз, и много се зарадвах, че някой е снимал ситуацията, особено с човека, който се държи за главата.

И искам да завърша с една благодарност към всички, които през годините са допринасяли по някакъв начин за OpenFest. Събрах доколкото можах всички имена (надявам се не съм пропуснал никого)
Видеото, което пуснах.

Свиване

Samsung представи W2019 - премиум смартфон със сгъваем корпус и два дисплея за $2700  

Samsung представи W2019 - премиум смартфон със сгъваем корпус и два дисплея за $2700
Samsung представи новото издание на сгъваемия си смартфон W2019. Не става въпрос за апарат с прегъващ се дисплей, а за…

ноември 09, 2018

Свиване

ВИДЕО: "Вело Бургас" е още едно парче в пъзела на умния град  

ВИДЕО:
Знаете ли, че в Бургас е възможно да наемете велосипед с SMS, след което местоположението на колелото винаги може да…

ноември 08, 2018

Свиване

Новата загадка  


Днес се движим по улиците на изчезнала София. Кое е мястото на снимката?



Свиване

Android вече поддържа смартфорни със сгъваеми дисплеи  

Android вече поддържа смартфорни със сгъваеми дисплеи
Samsung току-що показа докъде е стигнала с първия си смартфон с прегъващ се дисплей и въпреки че все още е…
Свиване

Ученически  

Не знам дали знаете – имам си едно уики с колекция от… глупости. (Попълнена с поредния бисер току-що.) Та, дойде ми „вдъхновението“ и реших да пусна някои от раздел „Ученически“ тук.

—-

Катедралата е величествена със своите аркади, огънати от вековете.

Скоро бойното поле се изпълнило с трупове, някои били недокоснати, а други още дишали.

На брега на реката рибарите поставяха червеи на въдиците си, а в реката се виждаше обратното.

Живея с майка си и баща си, който е починал.

Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца трябва да следват техния пример.

Едно време живеели големи животни, наречени динозаври, които поради смяна на сезона измрели.

В Москва се живее хубаво. Милицията е много добра и арестува много хора.

Хората посадили в парка дървета и скамейки…

Момчето лежало в леглото с леден компресор на главата.

Момчето и кучето спрели до езерото и се съблекли.

Тази топола затова и се нарича пирамидална, защото расте хоризонтално.

Обичам училището, защото то е шумно, радостно и вечнозелено.

От дете мечтая да стана лекар и да режа на хората ръце, крака и други важни органи.

Неговите очи с нежност се гледаха едно друго.

Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.

По това време е имало и жени-воеводки, които са обладавали по стотина-двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България.

Преди милиони години конят е бил малко животно, наподобяващо вампир… След дълго развитие конят се превърнал в сложно и добре устроено животно, напомнящо днешното магаре.

Бай Ганьо върши престъпление, но също обича да пише рецензии и др.

Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите

Червената шапчица минавала през гората, където растели много гъби, и затова не успяла да различи вълка от баба си

Бой със саби на Аврам Хаджи Турян
(в оригинал „Танц със саби“ на Арам Хачатурян)

Свиване

„Супа от нар“ – история за новото начало  

Признавам, че влечението ми към кулинарната проза, в която има вплетена и щипка мистицизъм, е толкова силно, че може да ме накара да му се отдам без никакво угризение. “Супа от нар” на Марша Мехран ме грабна още от анотацията с представянето на нестандартните си героини – трите сестри от Иран: Марджан, Бахар и Лейла.
Впечатли ме от първата страница със стила на авторката – богати, звучни изречения, които се поемат на един дъх – като вкусно предястие с цветна палитра от разнородни подправки.
Спечели ме с това, че се откроява от повечето книги, в които главни герои са любовта и храната, защото е лишена от романтични пасажи за по-големите сестри. Вместо тях, цялата книга говори за най-истинската любов: тази към себе си и към доброто.
Супа от нар” за мен е книга, която няма да разочарова читателя, а напротив – може да го подтикне към нещо ново, било то дори да опита рецептата за “слонски уши” на Марджан.

ptr

Трите ирански сестри бягат от сенките на своето минало и в случая използвам безнаказано тази изтъркана фраза, тъй като самата авторка обрисува фанатизираните ирански жени от миналото на Марджан, Бахар и Лейла като сенки. Черни сенки, част от времена, белязали всяко едно от младите момичета необратимо.
Сестрите намират своя пристан в малкото градче Балинакроу в Ирландия, където ще трябва да се преборят за своето място и право да се развиват редом с местните жители. Изненада ме подхода на авторката: в продължение на десетки страници тя въвеждаше нови герои и съотношението между неприятни физически и емоционално личности към добродушни или поне неутрални типажи, беше в тежка полза на първите. В един момент се почудих как ще обоснове оставането на героините на място, пълно с толкова много недружелюбни хора, но се случи и това.

Кафене Вавилон” отваря широко своите врати за всички, които искат да се докоснат до червените му стени и да опитат от зашеметяващите ароматни астия, дело на иранките. Марша Мехран само загатва за мистериозните умения на сестрите да въздействат върху останалите хора, така че тези от вас, които се притесняват за това книгата да не е изпълнена с прекалено много фантастични елементи, няма за какво да се тревожат. Не е.

Лейла е най-малката и най-бързо успява да постави основите на новия си живот, благодарение на споделената любов и приятелството. Историята на нейните две сестри обаче е есенцията, която прави книгата интересна и вълнуваща. На Бахар предстои дълго пътуване към себе си, в което ще трябва да си прости за грешките, които е допуснала преди години, да пребори кошмарите на миналото, които замъгляват трезвата ѝ преценка и да отвори сетивата си за новия живот. Марджан, най-голямата, е като майка – уравновесена, загрижена, спокойна и даряваща всички, до които се докосне, с желание за промяна. Нейното щастие се проявява тогава, когато вижда другите да правят своите неуверени крачки към нови предизвикателства и мечти. С удоволствие бих прочела продължение на книгата, което да разказва повече за тази героиня, защо за мен нейната история остана недовършена.

Дъждовните есенни дни са толкова подходящи за „Супа от нар“. Книгата ще ви сгрее и ще ви разнообрази. Пожелавам ви приятно четене и ще се радвам да прочета и вашите коментари за творбата на Марша Мехран под публикацията!

Девора

п.п. Всяка глава започва с рецепта на Марджан. Ако сте прочели книгата, опитахте ли да приготвите някоя от рецептите?

Свиване

Cardiff University, Уелс, Великобритания  


Яница Бърнева разказва образованието и преживяванията си във Великобритания
Свиване

Good housekeeper или защо е полезно да ходиш на професионални ХоРеКа изложения/събития  

Ако тези дни, до 10 ноември, влезнете в Интер Експо Център със затворени очи, по миризмата можете спокойно да усетите, че влизате в най-мащабната ресторантска кухня на планетата. Всъщност от вчера до събота тече СИХРЕ – международно изложение за хотелско, ресторантско, кетъринг и СПА оборудване, в рамките на което се провежда и GastronomiX – единственият у нас професионален форум за висша кулинария (в зала 6).

От три години, откакто се GastronomiX, организиран от Българската асоциация на професионалните готвачи (БАПГ), Интер Експо и Конгресен Център и Gourmet Publishing, се каня да го посетя, но въпросът „Какво място, по дяволите, имаш сред професионалистите?“ ме спираше.

До вчера, когато всъщност бях там по работа. Не, не готвих, подреждах маса! По покана на ReSol – Restaurant Solutions, направих няколко практически демонстрации на тема „Етикет при хранене и основи на винения етикет“. Да, знам, всички казвате, че знаете къде седи вилицата, как се държи ножа, как се подреждат чиниите и чашите… докато не ви се наложи да ги използвате и се оказва, че знаете твърде малко. Всъщност основната полезност на тези практически демонстрации е, че се онагледява не само кое как се прави и се поставя, но и се показват различни прибори, съдове и човек лесно може да черпи идеи как да комбинира и жонглира вкъщи.

Във Facebook страницата на ReSol има три видеа с полезни (надявам се!) съвети на 3 най-общи теми: как подреждаме официална маса, как подреждаме маса за специално ястие, как подреждаме маса за десерт.

Можете да сложите един лайк на страницата, защото предстоят още няколко видеа, в които обяснявам неща като кои са основните видове чаши и какво е добре да притежаваме вкъщи, защо да изберем професионална ресторантска посуда за дома и как се отваря бутилка пенливо и как се сипва в чаша.

Използвах времето си вчера не само да опипам всяка една чиния на ReSol, като в момента се двоумя между Moyra или ето тази комбинация, която познавам от Nikolas и ще се върже с тревистите и землисти цветове вкъщи, но и обиколих почти цялото изложение:

 

Знам, First World Problems!

Какво открих? Има много фирми – производители и вносители, които предлагат стоки, които освен за професионалната кухня, ще са супер-подходящи и за домашната, а на някои щандове има отстъпки валидни за покупки по време на изложението.

С риск да изглеждам умерено ексцентрична, но последните години съм станала особено практична в покупките си и освен на естетиката държа особено много и на високото качество. А всичко, създадено за професионалната кухня е предназначено за ИНТЕНЗИВНА употреба и чести е в пъти по-издръжливо от нещата за дома, които са масовата шир-потреба. Да, някои неща може да са по-скъпи, но предпочитам да дам веднъж 100 за нещо, вместо 10 пъти по 10 – образно казано.

И така – ако имате време тези дни, насърчавам ви да се занесете до Интер Експо Център!

p.s. отскоро Ади се запали да пече сладкиши и на щанда на Змееборец, където шеф Таньо Шишков използва една чиния на ReSol, която аз му препоръчах (особено съм горда със себе си:) )  видях чудесни неща, които днес възнамерявам да намина и за й закупя, като това ще бъде подаръкът й от мен за Коледа! Ето и десерта на Таньо:

p.s. на p.s. има мега яки неща, които стават за коледни подаръци, така че наминете, набележете и най-малкото вземете контакти на магазините!

 

Свиване

Как да си направя плодов пай – пълнежи, оформяне на решетка, печене  

Когато избирам да приготвя дадена рецепта, аз я следвам. Когато нямам рецепта, но познавам добре основите за това, което ще приготвям, аз импровизирам. Точно за това ще бъде този урок. След като вече имаш основите за приготвяне на тесто за пай, следват насоките как да приготвиш плодов пай, или друг десертен пай, който обичаш, без да ти е необходима специална рецепта за това. Тази публикация включва:

  1. Основни плодови пълнежи и задължителните добавки към тях
  2. Как се прави предварително изпичане на единична кора и за какви пайове се използва тя
  3. Най-добрият начин да се оформи решетка от тесто за покриване на пай
  4. Как се пече пай

Нека сега разгледаме всяка една стъпка за приготвяне на твоя идеален пай – според сезонните плодове, личния вкус и желанието ти в момента.

Пай с круши

Основни плодови пълнежи и задължителните добавки към тях

  1. Основни плодови пълнежи и задължителните добавки към тях
  2. Как се прави предварително изпичане на единична кора и за какви пайове се използва тя
  3. Най-добрият начин да се оформи решетка от тесто за покриване на пай
  4. Как се пече пай

Приготвили сме идеалното тесто за пай и разполагаме с хубави пресни или замразени плодове. Чудесно, може да си направим пай!

Преди това обаче е добре да знаеш колко плодове да използваш за размера на твоята форма за пай, трябва ли да ги готвиш предварително и какво и защо е необходимо да се добави към тях.

Различни сортове ябълки

Плодове

Пай може да се приготви с всякакви сезонни пресни плодове, като се използва един вид от тях или комбинация от два, три и дори повече видове, както често се комбинират горските плодове. Следвай сезона и направи своята комбинация от плодове. Няколко класически такива са от ябълки и дюли; ябълки и сини сливи; круши и боровинки, праскови и малини, ягоди и ревен; комбинация от ягоди, малини, боровинки и къпини.

За пай може да се използват и замразени плодове, като условието за тях е да не се размразяват – овкусяват се и се слагат замразени в кората на пая. Всички останали плодове се използват пресни, без да се готвят предварително.

Колко плодове да сложа в пая? Най-добрият начин да разбереш това е като напълниш твоята празна форма за пай с нарязаните едри плодове или цели, ако са от дребните като горски плодове, череши, вишни. Плодовете трябва да запълнят формата и да достигнат максимум около 1 см над ръба ѝ. Това е условието паят да не бъде препълнен. Ако това се случи, соковете ще изтекат докато се пече, плодовете ще се сготвят частично, а долната кора на пая ще остане недопечена. Освен това, изтеклите сокове от пая се карамелизират и изгарят на дъното на фурната в продължение на част, от което се образува пушек и миризма на изгоряло, а не на апетитен плодов пай. За чистенето на тази изгоряла опушена цапаница след това, дори не ми се говори. Затова никога не препълвай твоя пай, независимо колко хубава ти се струва идеята да добавиш повече плодове в него!

Тъй като ми стана рутина да приготвям пай във форма с диаметър 23 см, за нея използвам около 1 кг плодове. Взимам предвид вида на плода. Ако правя пай с горски плодове, тогава измервам между 800 грама и 1 кг от тях. Ако приготвям пай с ябълки, круши или дюли, например, тогава измервам около 1,200 кг от тях и след това ги обелвам и почиствам. Причината да правя това е защото при горските плодове няма много отпадъци и грамажът им след почистването почти се запазва, докато при ябълките и крушите, например има повече за почистване, съответно грамажът им намалява след това.

Захар

Захарта е основен подсладител към плодовете за пай, а нейното количество зависи от сладостта на плода, който се използва. Захарта може да варира не само от сладостта на плода, но и от личния вкус – обичаш по-сладко или предпочиташ по-свежи пълнежи. Все пак е добре да се фиксираме в количества между 100 и 200 грама захар на килограм плодове.

Примери на 1 кг плодове (измерени цели, непочистени):

  • за ябълки, круши, праскови, сини сливи, череши, горски плодове добавям 100 – 150 г захар, в зависимост от сладостта на плода
  • за дюли, вишни, кайсии, ревен или други по-кисели плодове, добавям 200 г захар

Тези количества захар са за добре узрели плодове и са за моя вкус. Ако обичаш да усещаш киселинността на горските плодове, например, може да използваш дори по-малко от 100 грама захар за тях.

Всичко зависи от твоите предпочитания, но не забравяй, че захарта освен за подслаждане, подсилва аромата на плодовете и балансира киселините им. Все пак е добре да не се прекалява с нея. Ако пълнежът на пая ни се стори не много сладък в последствие, винаги може да коригираме това, като го поръсим с пудра захар или го гарнираме с карамелен сос или разбита със захар сметана.

Каква захар ще използваш за пълнежа на пая, отново зависи от твоите предпочитания и търсен вкус в него. Бялата тръстикова захар ще даде сладост без допълнителни аромати или цвят. Светлата кафява захар ще даде лек карамелен завършек и ще оцвети слабо плънката. Тъмната кафява захар ще даде по-интензивен вкус на меласа и карамел и ще направи твоята плънка по-тъмна. Може да използваш още кокосова захар, мусковадо, смес от няколко вида захар… каквото предпочиташ в твоя пай.

Сгъстители

Те са важни. Даже много важни. Когато плодовете в пая се загреят, те започват да отделят от соковете си. Ако тези сокове не се сгъстят, паят ще заприлича на плодова супа с глетава кора. Затова трябва да се обърне внимание на сгъстителите, които могат да бъдат следните:

  • брашно – сгъстява добре и за времето, за което се пече паят, брашното се сготвя и не остава сурово усещане от него. Сгъстените сокове са матирани, което не ни пречи, когато приготвяме пай с ябълки, круши или дюли, например.
  • царевично нишесте – има два пъти по-силно действие от брашното и оставя сгъстените сокове по-бистри. За времето, за което се пече паят, нишестето също като брашното се сготвя и не оставя сурово усещане от него. Добър избор, когато приготвяме пай с горски плодове, череши, праскови или сини сливи, но трябва да внимаваме и с факта, че нишестето не се сгъстява достатъчно при наличието на твърде много киселини.
  • комбинация от брашно и нишесте – може би най-добрия избор, когато не знаем как точно да постъпим и приготвяме пай с комбинация от два-три плода.

На който и вариант да се спреш, важно е да не предозираш. Иначе би се получила гъста и лепкава маса, а ако нишестето надделява в пропорцията – дори и гумена. Ето какви количества са препоръчителни за 1 кг плодове, като тези количества може да варират според плода и неговата сочност:

  • брашно – до 70 грама
  • царевично нишесте – до 40 грама
  • комбинация от брашно и царевично нишесте – 50 г брашно + 20 г нишесте за по-сочни плодове и 40 г брашно + 10 г царевично нишесте за плодове, които не отделят много сок

Подправки

Стигнахме до волната програма. С какви аромати ще допълниш плодовете в твоя пай, зависи само от теб и твоите предпочитания. Разбира се, има добре приети с времето комбинации на плодове с подправки, като например ябълки с канела. Може да се използва една подправка или комбинация от няколко. По-същественото тук е да не се прекалява с тях. Целта на подправките е да допълнят, подсилят и акцентират вкуса на плода, а не да бъдат доминиращи. Обичаш анасоновия аромат от звездния анасон и решаваш да го добавиш към крушите за твоя пай. Чудесно решение! Но добави от него умерено, така че да внесе дълбочина към вкуса на крушите, а не целят пай да мирише на анасон. Все пак това е плодов пай, нали?

Какво количество подправки да добавиш към пълнежа за пая зависи от самите подправки, кога са смлени, колко силни са и търсения резултат. Ако не знаеш какво да направиш, започни с малки количества от тях, опитай пълнежа и коригирай ако е необходимо. Ето и списък от няколко подправки, които може да включиш към всички плодове. Може да направиш и комбинация от тях.

  • ванилия
  • лимонова или портокалова кора
  • канела
  • индийско орехче
  • карамфил
  • звездовиден анасон
  • кардамон
  • джинджифил

Към подправките ще включа и ароматните алкохолни напитки, които използвани подходящо могат да дадат още по-добър вкус и аромат на пая. Използвай до 2 супени лъжици (30 мл) ароматен алкохол за 1 кг плодове. Ето какво може да използваш:

  • десертно вино
  • коняк или бренди
  • тъмен ром
  • уиски
  • плодови ликьори
  • билкови ликьори

Добавки

Към добавките спадат всички онези неща, които не са задължителни, но ако присъстват в кухненския ти шкаф и сметнеш за добре да използваш, биха могли да обогатят твоя пай.

Какво имам предвид ли? Шепа стафиди или сушени червени боровинки, малко останали печени орехи или две лъжици кокосови стърготини на дъното на буркана ще дадат допълнителен вкус към плънката, стига да се използват подходящо и умерено. Тук наблягаме на пресните плодове и не целим да изчистим кухненския шкаф.

Предварително изпечена кора от тесто за пай

Как се прави предварително изпичане на единична кора и за какви пайове се използва тя

  1. Основни плодови пълнежи и задължителните добавки към тях
  2. Как се прави предварително изпичане на единична кора и за какви пайове се използва тя
  3. Най-добрият начин да се оформи решетка от тесто за покриване на пай
  4. Как се пече пай

Има пайове, при които предварителното изпичане на долната кора е задължително и някои, при които е препоръчително.

Предварителното изпичане на кората е задължително при пайове, които се напълват с вече сготвен пълнеж и няма да имат следваща термична обработка, както е при лимоновия пай.

Препоръчително изпичане на долната кора е за всички пайове, които имат сочна плънка, която също трябва да се изпече, както е при тиквения пай.

Много често, плодовите пайове, в които плодовете се добавят сурови са без предварително изпичане на долната кора, но ако забележиш, че тя остава глетава дори след всички възможни варианти на печене, които може да приложиш (за тях чети по-долу) и нищо не помага на твоята фурна с това, тогава се налага ти да ѝ помогнеш или по-скоро да приложиш трик.

Предварителното изпичане на долната кора ти гарантира добре изпечено тесто при сочен пълнеж, което от своя страна ти гарантира добър вкус и текстура. Все пак сме се постарали за идеалното тесто, защо да го опорочаваме, понеже бързаме? Отдели време за тази стъпка, ако е необхдимо. Ето как става:

Подготовка на тестото за пай за разточване

Тестото се поставя върху леко набрашнена повърхност

Разточеното тесто за пай

От приготвеното и охладено тесто за пай се отстранява фолиото. Тестото се поставя върху леко набрашнена повърхност. Неговата повърхност също се поръсва с малко брашно.

Тъй като добре охладеното тесто е твърдо, заради втвърдените парчета масло в него, то не би могло да се разточи с лекота. Затова първо се правят няколко леки удара с точилката по цялата му повърхност, за да може да се изтъни. След това се разточва с точилката, като се прави лек натиск и след всеки, дискът тесто се завърта с 1/4 в една посока. По този начин успяваме по-лесно да придадем форма на кръг на тестото и максимално да предотвратим разцепване на краищата му.

Налагане на формата за пай над тестото, за да се прецени размера

Поставяне на разточеното тесто във формата за пай

С разточването по този начин се продължава докато тестото се изтъни до около 4 мм. Най-добрият начин да разберем дали сме стигнали до желания размер за нашата форма за пай е като наложим формата върху тестото. От нея трябва да останат навън около 2 см, които се предвиждат за покриване на стените ѝ.

В този момент, тестото трябва да е все още стегнато и лесно да се пренесе във формата за пай с ръце. Ако в помещението е по-топло и тестото вече е омекнало, тогава се пренася във формата по следния начин: тестото се навива на точилата и заедно с точилката се поставя върху единия край на формата. Разгъва се от точилката, така че да покрие формата.

Изрязване на излишното тесто от краищата

Оформяне на краищата на тестото по ръба на формата

Поставеното тесто във формата за пай се фиксира по дъното и стените ѝ. Ако има стърчащи краища тесто над стените на формата, най-лесно се отстраняват с ножица. Краищата на тестото се оформят по ръба на формата.

Покриване и охлаждане на тестото във формата за пай

В този момент тестото ще бъде затоплено, затова трябва да се върнем към първо и последно правило – дръж всичко студено. Формата за пай с тестото в нея се покриват със стреч фолио и се охлаждат в хладилник за 20-30 минути, а при по-топло време и до 1 час. Тази стъпка ще ти гарантира хрупкаво и шуплесто тесто и ще предотврати свличане на стените на тестото по време на печенето.

Поставяне на тежестите върху кората за пая

След като разточеното тесто във формата е добре охладено, трябва да предвидиш предварително нагряване на фурната на 190ºC. Когато фурната е загрята и тестото се е охладило достатъчно, тогава е ред над него да се поставят тежести. Аз слагам хартия за печене, изрязана с малко по-големи размери от формата за пай и я притискам леко по цялата повърхност на тестото. Поставям върху нея керамични топчета за тежест. Ако не разполагаш с такива, може да използваш боб, леща или ориз.

Целта на тежестите е да не дават възможност на тестото да се издуе и изпече във форма на балон. Какво искам да кажа с това? Приготвяйки идеалното тесто за пай, ние създаваме в него възможност то да се надигне, да стане пръхкаво и шуплесто. Това се изразява изключително силно, когато печем тестото самостоятелно. От високата температура маслото в него се топи и създава пара, която го надига. При самостоятелно изпечено тесто това се изразява с надигане на почти цялата повърхност на тестото от дъното на формата. Получава се неравна и много често издута в средата кора. В случая желаем добре изпечена равна кора, която също е шуплеста и хрупкава и за да я получим, имаме нужда от тежести, които да фиксират тестото докато се пече. Ако ме питаш за набождането с вилица по цялата му повърхност – да, това е добра практика, но не винаги работи добре самостоятелно. Особено тук.

Първото печене е приключило, тежестите се отстраняват

Тестото се допича без тежести

Тестото се пече с тежести 25 минути, но за това време то само е фиксирано, без да е напълно изпечено. Затова е необходимо да се допече, вече без тежестите. Това отнема от 15 до 25 минути в зависимост от спецификите на твоята фурна. Кората накрая трябва да бъде добре изпечена, със златисто-кафяв цвят. Ето и стъпките накратко:

  1. Фурната се нагрява на 190ºC.
  2. Тестото се разточва с дебелина 4 мм и се поставя във формата.
  3. Охлажда се в хладилник 20-30 минути или до 1 час при по-топло помещение.
  4. Покрива се с хартия за печене и се напълва с тежести.
  5. Пече се с тежести на 190ºC за 25 минути.
  6. Тежестите се отстраняват и кората се допича на 190ºC за около 20 минути или докато придобие златисто кафяв цвят. (В моята фурна печенето без тежестите протича така – 10 минути на горен и долен реотан + 6 минути с включена опция топъл въздух.)

Напълване на предварително изпечено тесто със смес, която ще се пече

Напълненото предварително изпечено тесто със смес, която ще се пече

Изпеченият пай с предварително изпичане на кората

Парче от пай с предварително изпичане на кората

Предварително изпеченото тесто се оставя да се охлади на стайна температура и тогава се напълва с пълнежа или се използва според рецептата. Предварително изпичане на тестото е хубаво да стане в същия ден на сервиране, но може да се запази добре и за следващия. Съхранява се покрито, на стайна температура.

Бележка: Горните 4 снимки са пример за запълване и изпичане на пай, при който се прави предварително изпичане на кората. Пълнежът на пая е със смес от яйца, захар, масло, заквасена сметана, брашно и подправки и е вариация на chess pie. С предварително изпичане на кората и последващо печене на плънката са също тиквения пай и ореховия пай.

Плодов пай с решетка

Най-добрият начин да се оформи решетка от тесто за покриване на пай

  1. Основни плодови пълнежи и задължителните добавки към тях
  2. Как се прави предварително изпичане на единична кора и за какви пайове се използва тя
  3. Най-добрият начин да се оформи решетка от тесто за покриване на пай
  4. Как се пече пай

Един от многобройните варианти за покриване на пай е с решетка от тесто. Оформянето на решетката е както се сплита кошница и не е трудно, но тук ще си говорим как най-добре може да стане това.

Ако започнем да плетем решетката направо върху пая, колкото и добре да е охладено тестото ни, то ще се затопли от непрекъснатото местене с ръце и ще се овлажни от плънката, върху която го плетем. Обикновено това завършва с решетка, която е неравномерна – на места по-дебела, на места по-тънка, накъсана е и не е особено хрупкава.

Най-добрият начин да направиш решетката е като я сплетеш отделно от пая. След това, както вече може да се досетиш, ще следваме първо и последно правило – дръж всичко студено! Решетката се охлажда и едва след това с лекота се поставя върху пая, който вече е готов да се изпече. Ето как става сплитането:

Едната част от тестото, която е предназначена за покриване на пая се разточва върху леко набрашнена повърхност с дебелина около 4 мм. С къдрав или обикновен нож за пица се изрязват ленти с дебелина около 12 мм.

Изрязване на ленти от разточеното тесто

Решетката се сплита върху хартия за печене, като трябва да се предвиди това, че хартията с решетката ще се преместят върху плоскост, която трябва да може да се събере в хладилника или фризера.

Сплитане на решетка за пай

Върху хартията се подреждат вертикално 6-7 ленти от тестото на разстояние една от друга.

Сплитане на решетка за пай

Като се започне от първата лента, през една, краят им се повдига малко нагоре. В това пространство се поставя една лента хоризонтално.

Сплитане на решетка за пай

Загънатите нагоре ленти се изправят.

Сплитане на решетка за пай

Следва загъване надолу на втората и следващите през една от нея ленти. В това пространство се поставя втора лента по хоризонтал.

Сплитане на решетка за пай

Следва изправяне на лентите нагоре.

Сплитане на решетка за пай

Отново се загъват нагоре първата и последващите я през една ленти. Поставя се трета лента по хоризонтал и загънатите се изправят.

Сплитане на решетка за пай

Процедира се така докато се образува решетка, подходяща за големината на пая.

Хартията за печене с решетката върху нея се преместват върху подходящ поднос (аз обикновено използвам дъската за рязане) и се охлаждат в хладилник 20-30 минути или във фризера около 10 минути.

Поставяне на решетка върху индивидуален пай

Поставяне на решетка върху индивидуален пай

Охладената решетка лесно се пренася върху пая без да се размества. Стърчащите краища от нея се изрязват с ножица и се фиксират към долното тесто. Паят може да се пече веднага.

Поставяне на решетка върху индивидуален пай

Изпечените пайове с решетка

Бележка: Примерът на снимките е с два малки пая с диаметър 12 см. За тях използвах 1/2 доза тесто, с която приготвих и основите, и решетките. За решетките на двата пая оформих една голяма, както е показано на снимките и от нея изрязах кръгове с диаметъра на пайовете.

Пай с круши и пай с ябълки

Как се пече пай

  1. Основни плодови пълнежи и задължителните добавки към тях
  2. Как се прави предварително изпичане на единична кора и за какви пайове се използва тя
  3. Най-добрият начин да се оформи решетка от тесто за покриване на пай
  4. Как се пече пай

Това е последната, но много важна стъпка, която ще даде крайния резултат на положеното до този момент старание. Приготвили сме идеалното тесто, имаме прекрасни сезонни плодове, които сме допълнили и овкусили подходящо и сега е ред да ги сготвим. Правилото тук е – охладен пай в гореща фурна. Нека разгледаме процесите от самото начало.

Тестото е приготвено, разделено на две равни части – едната за основа на пая, а другата за покриване и след това добре охладено. Взима се едната част от тестото, от него се отстранява фолиото и се слага върху леко набрашнена повърхност. Повърхността на тестото също се поръсва с малко брашно, за да не залепва точилката по него.

Тъй като добре охладеното тесто е твърдо, заради втвърдените парчета масло в него, то не би могло да се разточи с лекота. Затова първо се правят няколко леки удара с точилката по цялата му повърхност, за да може да се изтъни. След това се разточва с точилката, като се прави лек натиск и след всеки, дискът тесто се завърта с 1/4 в една посока. По този начин успяваме по-лесно да придадем форма на кръг на тестото и максимално да предотвратим разцепване на краищата му.

С разточването по този начин се продължава докато тестото се изтъни до около 4 мм. Най-добрият начин да разберем дали сме стигнали до желания размер за нашата форма за пай е като наложим формата върху тестото. От нея трябва да останат навън около 2 см, които се предвиждат за покриване на стените ѝ.

В този момент, тестото трябва да е все още стегнато и лесно да се пренесе във формата за пай с ръце. Ако в помещението е по-топло и тестото вече е омекнало, тогава се пренася във формата по следния начин: тестото се навива на точилата и заедно с точилката се поставя върху единия край на формата. Разгъва се от точилката, така че да покрие формата.

Бележка: Снимки от процеса може да видиш по-горе, в темата за предварително изпичане на кора за пай.

Поставеното тесто във формата за пай се фиксира по дъното и стените ѝ. Стърчащите краища се оставят. Формата с тестото се покриват със стреч фолио и се охлаждат в хладилник, докато се приготвя плънката. Ако предвиждаш приготвяне на решетка за твоя пай, направи я сега и я остави в хладилника, докато подготвяш плодовете за плънката.

Плодовата плънка се разпределя в кората на пая

Когато плънката е готова се разпределя в пая. На места се поставят малки парчета масло. Втората половина тесто се разточва както първата и с него се покриват плодовете.

Паят се покрива с втората половина от тестото, излишното по краищата се изрязва

Стърчащите краища тесто се залепят, а излишъкът от тях се изрязва с ножица. Изрезките могат да се превърнат в невероятен снак, като ги разточиш наново, оваляш в канелена захар и изпечеш. Виж как става това, в края на публикацията за тарталети от бързо многолистно тесто с тиква, ябълки и карамелен сос.

Оформяне на вълнообразен борд

Оформяне на борд с притискане с вилица

Оформя се борд, който може да бъде вълнообразен или просто двете теста да се притиснат с вилица, ако формата за пай позволява това. Паят се прибира в хладилника, докато фурната се нагрява.

Фурната се нагрява на 220ºC, с опция горен и долен реотан, като в нея предварително се поставя тава на средно ниво. При мен паят най-добре се изпича, когато поставя тавата на най-долното ниво във фурната. Би трябвало да направиш една-две проби в твоята фурна, за да установиш най-добрия метод за печене в нея. Ако след няколко проби, установиш и че паят не се запича хубаво за 1 час, остава светъл на повърхността и с не добре изпечена долна кора, направи други опити със смяна на нивото във фурната и печене с опция топъл въздух или включване на вентилатора в последните 15-20 минути от печенето. Тук наистина всичко зависи от твоята фурна.

Когато фурната е нагрята, паят се изважда от хладилника и се намазва с белтък. Може да се намаже с разбито цяло яйце или с жълтък смесен с 30 г прясно мляко или вода. Цялото яйце или жълтъкът ще направят по-кафяв загар на пая. Аз предпочитам само с белтък, защото придава хубав гланц без допълнителен цвят и по този начин мога да проследя готовността му, както и да контролирам температурата на фурната, ако се наложи.

След намазването му, може да се поръси с кристална захар. Поръсването със захар може да стане в последните 10 минути преди края на печенето на пая.

Задължително се правят няколко прореза върху повърхността му. Целта им е от тях да излиза парата, която се образува от готвенето на плънката.

Паят се поставя в тавата и се пече 20 минути на 220ºC. След това температурата се намалява на 190ºC и паят се пече още 40-50 минути. Ако не е бил поръсен със захар в началото, това се прави 10 минути преди края на печенето. Паят се разбира, че е готов, когато е придобил златисто-кафяв цвят, от предварително направените прорези бълбукат сокове и ухае прекрасно на плодовия пълнеж.

По време на печенето е възможно да потекат сокове от пая, които да се разлеят надолу. Затова е важно паят да се пече върху тава, а не върху скарата на фурната. Соковете ще останат в тавата и дори след като се карамелизират, те се почистват лесно с накисване на тавата във вода.

Изпеченият пай се оставя на стайна температура да се охлади и успокои за минимум 1 час. След това може да се сервира с удоволствие.

Пай с круши

Съхраняване на пая

Паят е най-добър в деня на изпичане, но може да се съхрани добре и за следващия ден. След като е добре покрит, се съхранява в хладилник. Изважда се на стайна температура 1 час преди сервиране или се затопля леко във фурната.

Пай с ябълки

Свързани публикации

ноември 07, 2018

Свиване

Samsung показа първия си телефон с Infinity Flex Display - сгъваем 7.3" екран  

Samsung показа първия си телефон с Infinity Flex Display - сгъваем 7.3
На ежегодната SDC 2018 най-големият производител на смартфони в света показа официално първия си апарат със сгъваем дисплей. Технологията на…
Свиване

VIVA SMART е новата единна платформа за IoT решенията на VIVACOM  

VIVA SMART е новата единна платформа за IoT решенията на VIVACOM
На събитие за медии днес в София VIVACOM представи VIVA SMART - платформата, която обединява всички IoT решения и услуги…
Свиване

ВИДЕО: Philips 55OLED903 със звук от Bowers & Wilkins  

ВИДЕО: Philips 55OLED903 със звук от Bowers & Wilkins
Какво ще кажете за огромен OLED телевизор с 4k резолюция и с вградени говорители, разработка на именитите Bowers & Wilkins?…
Свиване

Гунхилд Бохм: Две стихотворения  


Малка молба
                       На Р.
Господи мой, прати ми герой и
щастлив любовник и
за нощите,
когато никой от тях не е там,
до прозореца ми,
пойна птичка.


На мира

Вятърът,
казват китайците,
не спира да духа,
когато дърветата
искат покой.



Гунхилд Бохм (Германия, 1945)
превод от английски: Иван Христов

* – Текстовете са част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първата му публикация. Подборът на текстовете е на Жермен Дрогенброд.

























Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.

Можете да прочетете и останалите стихотворения от поредицата, преведени и публикувани на български език.

ноември 06, 2018

Свиване

Франция: Сенатът отново отхвърли законопроекта за фалшивите новини  

Днес Френският Сенат отново отхвърли законопроекта за фалшивите новини (Закон срещу манипулирането на информацията)  след два часа и половина дебати.

За първи път това се случи през септември.

Свиване

Третата ревизия на медийната директива – приета  

Съветът гласува третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Европейският парламент одобри текста на 2 октомври 2018 г.

Директивата ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на ЕС. Държавите от ЕС  ще разполагат с 21 месеца, за да  транспонират директивата в националното законодателство.

Дания, Нидерландия, Чешката република, Финландия и Ирландия гласуват против,  Люксембург  и Обединеното кралство се въздържат (стр.23)

Според прессъобщението на Съвета новите правила ще създадат равни условия за защита на зрителите по отношение на услугите на всички доставчици, независимо от предоставяната от тях услуга и платформата, която използват. Това означава, че потребителите ще получат еднаква защита, независимо дали гледат филм на традиционна телевизия или на телевизионна услуга по заявка. Освен това защитата на непълнолетните и на всички потребители от насилствено или вредно съдържание, включително от речта на омразата, ще бъде усъвършенствана чрез въвеждане на ясна отговорност за платформите за споделяне на видеоклипове. Държавите от ЕС  ще могат да предприемат действия чрез своите национални аудиовизуални регулатори срещу тези доставчици, които не спазват правилата.
Директивата допринася за увеличаване на културното разнообразие и  популяризиране на  европейско съдържание, тъй като доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка ще трябва да гарантират, че поне 30% от техните каталози се състоят от европейско съдържание.
Очаква се инвестиране на ресурси в производството на европейско съдържание,  като държавите ще могат да изискват финансов принос от страна на доставчиците на телевизионни услуги и услуги при поискване.
Подобрява се  сътрудничеството между аудиовизуалните органи на държавитеот ЕС  чрез укрепване на групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) и определяне на нейната роля.

В първите коментари се подчертава, че ще се  изисква по-голяма прозрачност по отношение на собствеността на доставчиците на медийни услуги и  правителствата ще могат да предприемат мерки по отношение на медийните дейности от името на обществения интерес, доколкото те са оправдани и пропорционални.

 

Свиване

Huawei ще започне с актуализациите до Android 9 Pie за избрани модели до няколко дни  

Huawei ще започне с актуализациите до Android 9 Pie за избрани модели до няколко дни
Android 9 Pie все още не се е появил на картата, но със започващите в близките дни и седмици актуализации…
Свиване

Моята суперсила е приключенският ми дух  


Йоана Славова, управител на Фондация "Ук" и съосновател на програма "Училищни чудеса", пред "Кариери"
Свиване

Трябва ли ти наистина?  

Преди време сключих договор с куриерска фирма за изпращане на голям брой пратки във връзка с моя странична дейност (извън „Супер продуктивност“). Цената беше много изгодна, но имаше условие: да подготвям и да разпечатвам товарителниците, така че да са готови, когато куриерът дойде при мен, за да вземе пратките. Опитах се да договоря условия, при които да не се налага да ги печатам, при което представителят на куриерската фирма ме попита защо. Силно го изненадах с отговора, че нямам принтер.

Защо е така? Не ми ли трябва? Може би и ти си задаваш този въпрос. Моят отговор се крие в един от  принципите на минимализма, които се старая да спазвам максимално в работата и живота си.

По отношение на покупките, които правя и вещите, които притежавам, винаги си задавам тези два въпроса:

  1. Трябва ли ми наистина?
  2. Носи ли ми удоволствие, радост, щастие?

За да купя каквото и да било, трябва да мога да отговоря с убедено „да“ и на двата въпроса.

Един принтер не би ми донесъл особено щастие. 🙂 Той е просто полезна вещ. Но колко полезна за мен лично? Аз печатам не повече от 10 листа годишно, при това не наведнъж и само в случаи на крайна необходимост. Когато ми се наложи, ходя в книжарница или копирен център. Затова и нямам нужда от собствен принтер, който да ми заема пространство и да се налага да го поддържам. Не си струва в замяна на минималната полза, която тази вещ има за мен.

Спазвам този принцип винаги, когато купувам нещо. (Наистина ми е станал навик до такава степен, че въпросът „Трябва ли ми?“ сам се появява в главата ми всеки път, когато погледна нещо в някой магазин и не ме оставя на мира, докато не отговоря. 🙂 ) Опитай и ти и сподели как ти се е отразило – ще се радвам да науча.

Материалът Трябва ли ти наистина? е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

Свиване

Нови изображения разкриват предполагаемия дизайн на смартфона с петорна камера Nokia 9  

Нови изображения разкриват предполагаемия дизайн на смартфона с петорна камера Nokia 9
От месеци насам се носят слухове за премиум флагмана на HMD Global, който би трябвало да видим като модела Nokia…
Свиване

В подготовка за „Ортодокс“: Малкото четене  

Приятели (:

Едно от предстоящите заглавия в поредица „Човешката библиотека“ и поредица „Съзвездие BG“ (която наскоро започна с антологията „Фантастивал в Европолис“) ще бъде романът „Ортодокс“ на Григор Гачев. Издаваме го съвместно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

В момента завършваме електронното и хартиеното издание. Вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме подбрани откъси.

~

Ангел се изчерви леко, но все пак попита:
– Тя сигурно тогава е много образована. Така ли е? – обърна се той към Христина.
– Повече от тебе! – отвърна заядливо тя.
– Браво! – заяви иронично той. – Ще ни обясни ли тогава на нас, простите, що е това, ммм, божествена сила?
– Това не е лесно обяснение дори за свещеник – каза отец Самуил кротко.
Хвърлих поглед към Христина.
– Май пишеше в някой учебник нещо за сила… – прошушна тя и притисна с длани слепоочията си.
– Нищо, нека поне опита. Ако сбърка, отче, вие ще я поправите – ухили се Ангел.
– Ами божествена сила… божествена сила… – започна Христина. – Сетих се! Божествена сила – това е божествена маса по божествено ускорение!
В тишината се чуваше как бръмчат мухите под купола на черквата.
– А божествена мощност е божествена сила за божествено време! – добави гордо Христина и пак се умисли.
Отец Самуил преглътна на сухо и тихичко се изкашля.
– Божествена енергия пък май беше божествената маса по божествената скорост на квадрат – продължаваше Христина. – А божествената дължина на вълната – божествената енергия по константата на… уф, забравих кой беше…

– Човек вижда това, което знае, нали? Помниш ли какво говорихме по-предишния път?
– Разбира се, отче – ухили се пак Ангел. – Как, ако покажеш една сбруя на кожар, той ще види ремъците, а ковачът – катарамите. И как всеки от тях ще види и другото, но почти няма да го забележи, понеже умът му ще бъде зает с това, което той познава. Нали беше така?
– Точно така, Ангеле. Имаш не само пъргав и търсещ ум, но и отлична памет… Така става и когато съдим хората. Добрият човек вижда у тях най-вече доброто, лошият – лошото. Знаят, че има и друго, но то заема съвсем малка част от света, какъвто е в очите им. Нали?
Ангел кимна след кратко колебание. Не ми беше трудно обаче да се сетя какво се опитва да измисли в момента.
– Затова и добрият човек живее в свят от добри хора, достойният – в свят от достойни, а ненаситният – в свят от ненаситни. Въпреки че наглед живеят един до друг – продължи отец Самуил. – Добрият непрекъснато среща добро, достойният – достойни постъпки, а ненаситния непрекъснато го крадат и мамят. А на този, що пилее чуждия труд и живот, непрекъснато му пилеят неговите и лишават съществуването му от смисъл… И да, всеки от тях знае, че в света има и друго. Но в техния свят то е съвсем мъничко, а почти всичко е каквито са те самите.

Рада рисуваше доста по-бързо от Христо, но въпреки това ѝ отне повече време. Доста преди да свърши обаче, вече бях зяпнал. Не предполагах, че с керемида е възможно да се нарисува нещо толкова истински. Погледнах Христина – гледаше с широко отворени очи, все едно за пръв път вижда рисунка. Помислих си, че ако дадат на Рада перо и четки, сигурно ще може да зографиса черква по-добре от майстор зографин. Като погледнеш рисунката на камъка, моментално ти ставаше ясно всичко за Буби: и как се радва на непознати, вместо да ги джафка, и как вечно си проси по още нещичко за ядене, и как обича да тича отвързан… Беше по-истински от истински.
– Бива те в ръцете! – изгледа я възхитено новата ми сестричка.
– Не е до ръцете. До очите е. Така го рисуваме, защото така го виждаме, всеки от нас.
– Ами! Да имах твоята сръчност…
– Добре, ето ти ръцете ми. Казвай какво виждаш, аз ще рисувам каквото ми казваш. После ще направим обратното.
– Амиии… Виждам… Ми кучето виждам!
– То какво има? Тяло?
– Естествено!
– А какво друго?
– Крака. Четири. И глава… На шия… И опашка… Иииии… Очи. И уста…
Последва дълга пауза.
– Друго? – обади се накрая Рада.
– Ми май не… Ама то стана пак като моето!
– Кажи какво още да му нарисувам.
Христина гледа Буби известно време, след това махна с ръка.
– Искаш ли сега да направим обратното? – усмихна се Рада. – Да рисуваш с твоите ръце каквото аз виждам? Ето ти керемидката. Сега, Буби има глава, издължена като малък пъпеш… И с муцуна, която стърчи напред от нея, наполовина по-дълга от нея и наполовина по-тясна… Мъничко по-дълга… Точно така… На върха на муцуната има черен нос… Малко по-малък… Отлично. От двете страни на главата, над муцуната, са очите. Големи са горе-долу колкото носа… Малко по-надолу… Точно така. Устата разделя муцуната на две, горната част е по-дебела, долната е съвсем тънка… Отлично! Отгоре на главата има уши, широки в основата и заострени на върха… Малко по-назад… Лявото е оръфано на върха… От главата излиза назад и надолу врат, малко по-тънък и малко по-тесен от нея… Отлично. Отзад на врата козината е разрошена. С линии, тънки като косми…
Когато привършиха, рисунката беше почти като Радината. Новата ми сестричка зяпна плочата, след това изгледа Рада още по-смаяно. Тя обаче само пак се усмихна и протегна ръка за керемидката.
– А ето сега как го вижда Данка. Или поне имам чувството, че го вижда някак така…
Когато свърши да рисува, по гърба ми лазеше студ, въпреки обедното слънце. Това там на камъка беше… де да знам. Не че изобщо приличаше на куче, ама и на друго не приличаше. Беше идеално симетрично и разделено на ярки нееднакво тъмни петна, подредени по абсурдно нежив начин – точно като всичко, което правеше Данка. Първата рисунка на Христина приличаше на куче сто пъти повече.
– Когато се учим да рисуваме, всъщност се учим да виждаме – поясни тихо Рада. – Така че смятам да опитам да уча Данка. Ако се научи да рисува като нашите рисунки, нищо чудно и да започне да вижда малко повече като нас. А това сигурно ще ѝ помогне…

Този път шевът стана горе-долу добре, но Христина разпра и него и почна пак отначало. Следващият, за най-голямо учудване на всички, се получи доста прав и равен. Като го завърши, Христина изтанцува някакъв дивашки танц насред стаята от радост.
– Какво става, Христинче? Показваш как умееш да танцуваш ли? – показа се на вратата мама. Беше ухилена до уши.
– А, не, просто се радвах на подгъва…
– А не искаш ли да се научиш да танцуваш хоро? То такова де, този танц сигурно е най-хубавият, откъдето идваш, ама различните места си имат различни танци… Я виж ти! Много добре е станал подгъвът!
– Божка ми помогна.
– Сигурно. А и упорството. От мен да знаеш: събереш ли на едно място постоянство и ум, получаваш хубав живот! Погледни нас!
Христина огледа иронично стаята:
– Виждам, виждам. А… как се получава постоянство?
– Чрез възпитание и набожност, разбира се… Защо гледаш така отчаяно? Не ти ли върви ученето?
– Върви ми и още как! – кипна Христина. Опита се да каже още нещо, но успях навреме да я ритна под масата.
– Тя, ъъъ, свикнала е да учи по друг начин. Така като ѝ се обяснява, надали ще го разбере.
– Ами обясни ѝ го тогава както ще го разбере, де.
Напънах се да се сетя как бяха обясненията в ученето на Христина.
– Ами постоянство… постоянство… Хубав живот се получава, като се съберат постоянство и ум. Значи постоянство се получава, като от хубав живот се махне ум.
Мама издаде някакъв странен звук, но не му обърнах внимание.
– А пък ум съответно се получава, като от хубав живот се махне постоянството – добавих гордо аз.

Свиване

Galaxy S10 ще използва нов 7nm процесор с двуядрен NPU чип от Samsung  

Galaxy S10 ще използва нов 7nm процесор с двуядрен NPU чип от Samsung
Базираният на невронна мрежа изчислителен блок става все по-ключов компонент от чипсета за съвременните смартфони, като производителите влагат усилия постепенно…

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria