Ако през 1970-та бях жив и някой ми кажеше, че местата за продажба на електронни карти за транспорт ще изглеждат така, нямаше да му повярвам.

Хайде бъдещето да идва по-бързо, някои вече летят в космоса срещу пари.

Не обичам продукти, които ме карат да се чувствам дискриминиран, но… такъв е животът. В Русия таргетират водка за жени, в Япония – дори принтери.

У нас – пари за жени.

Затова, уважаеми ПИБ; за да таргетирате жени, различни от Зорка Първанова, имам предложение за друг продукт – кредитна карта Second Lady!

Търговско преимущество – анонимност. Няма месечна разпечатка и харчовете се показват до поискване само в електронното банкиране на собственика. Карта за подарък. За вашата Second Lady.

Сигурен съм, че много мъже ще я поръчат за приятелки.

Много жени ще я плъзгат в POS терминалите с гордост.

Може би ви се струва, че лятото е далече.

Да, има няколко месеца дотогава. Това, обаче, не би трябвало да ви попречи още отсега да планирате лятната си почивка.

Точно по този повод имам едно прекрасно, активно, спортно предложение. То се нарича спортен лагер “Здравей здраве”. Лагер за деца и възрастни.

Кой може да дойде?

На практика всеки, който иска да си почине активно, сред природата и в добра компания.

Можете да дойдете сами, с партньора си и/или с децата си.

Занимания за деца:

Тренировки по бойни изкуства, народни танци, спортни игри, рисуване, плуване, детски дискотеки, приложни изкуства, излети, карнавали.

Ако през това вие искате да се включите в друго занимание, за децата ще се грижат аниматори и спортни инструктори.

Занимания за възрастни:

Дихателна гимнастика, бойни изкуства, тае-бо, пилатес, народни танци, стречинг, както и всичко, предвидено за децата.

Кога и къде?

от 10 до 17 август 2010

Курорт Вонеща вода (в полите на Средна гора, близо до Велико Търново)

Почивна станция „Велиста”

Цени:

Деца до 6 години	180 лв
Деца от 7 до 12 години	230 лв
Деца от 13 до 15 години	240 лв
Възрастни	340 лв
Деца до 6 години, без ползване на отделно легло	130 лв

Цената включва: туристическа такса, застраховка, медицинско лице, 7 пълни пансиона, 7 нощувки, аниматорски услуги за децата, всички необходими материали, всички тренировки, занимания и обучения, ползването на басейн, спасител.

Цената не включва: транспорт ( ще бъде уточнен допълнително, при сформирането на групата за лагера).

Важно!

За да запазите място за себе си, моля до 1 май да внесете капаро в размер на 80 лв на човек (възрастен). След 1 юни капаро няма да се възстановява.

И за да не бъда голословна, можете да видите галерия от лагера миналата година:

Вонеща вода 2009

Ако решите, че това е вашата почивка, отидете на страницата ми с контакти и се свържете с мен за повече подробности.

Пилатесът на лагера е от мен

Днес чух репортаж по телевизията (не разбрах коя). За вредата от ГМО.

Репортажът беше за пчелар и неговия опит с ГМО. Пчелинът му се развивал разкошно, докато преди не разбрах колко време пчелите му попаднали на цветове от ГМО рапица. Нещастните пчелички, посетили модифицираните цветове, получавали амнезия и забравяли къде се намира кошерът им. Вследствие на това кошерите му измрели до един. Представете си какво ще се случи с хора, които ще консумират продукта на тази рапица!

След като внимателно се уверих, че не съм чул “Господари на ефира” или “Комиците”, отидох и се наплисках със студена вода. След това се ощипах, и накрая се убодох с карфица. Уви, не се събудих.

Всъщност, това не е първата ми среща с подигравки на тема генно модифициране. Проблемът е, че много хора ги вземат насериозно и им вярват искрено. Пишат се в проектозакони. Излъчват се по телевизии като документални репортажи…

Чета фантастика от дете. Познавам и много други нейни почитатели. Неведнъж сме си мечтали фантастиката да стане реалност. Само че нямахме предвид тази фантастика…

Чудя се какво става. Как иначе разумни и нормални хора глътват нечия кукичка, и се превръщат в зомбита с празен поглед, скандиращи безсмислици като зациклила грамофонна плоча. Как искрено вярват, че ако ядат храни, направени от ГМО, ще се увреди ДНК-то им. Или ще надебелеят. Или ще им пораснат рога…

Последното е пряк цитат. Един мой познат, инженер с отлични познания в областта си, ме убеждаваше, че ако човек яде домати с гени (според него) от крава, може да му пораснат рога. Не се сдържах и му казах, че ако човекът е глупав до степен да вярва на шегаджии и на биологични илитерати, които им вярват, просто няма как да не му пораснат рога. Коя жена ще го изтърпи?… Та, оттогава този приятел ме гледа на кръв, и не ме агитира за каузите си. Но не ги изоставя. Познайте какво очаквам да се случи.

Преди два-три месеца пък един друг мой познат ме беше агитирал да се включа в подписка за спирането на Големия адронен колайдер. Имало опасност, ако го пуснат на пълна мощност, да се създаде черна дупка, която да погълне Земята. В първия момент се посмях здравата, след това с изумление забелязах, че човекът си вярва. (А също е инженер, и то добър.)

- Коце, абе ти се очаква да си учил повече физика от мен. Как можеш да вярваш на тези дивотии?
- Как дивотии? Ти защото не си учил физика, и не знаеш какво е черна дупка.
- А ти като си учил, и знаеш какво е черна дупка, не знаеш ли колко енергия е нужна за създаването й? Смята се, формулата не е сложна.
- Не я помня. Ти помниш ли всичко, което си учил?
- Ама знаеш къде да я намериш. Виждам на ей оня рафт учебници. Случайно да я има в ей оная, дебелата теоретична физика?
- Ами… не знам. Може и да я има.
- Я дай да видим… (Десетина минути търсим из тома.)
- Ето тази е.
- Виждаш ли, че го знаеш. Позна я преди мен. И колко енергия се получават според нея? Спрямо мощността на LHC?
- … (няколко секунди смятане на ум) Много повече. Десет на седемнайсета степен пъти повече, или там някъде.
- Добре, каква е тогава вероятността LHC да създаде черна дупка?
- … ммм… мммм… ами ако учените са сбъркали в изчисленията нещо, и той е по-мощен? Или ако формулите не са верни?
- Ако той е десет на седемнайсета степен пъти по-мощен, отколкото е проектиран, ехееее… А ако формулите на учените не са верни, значи черни дупки не съществуват, и няма защо да се боим от тях.
- Ами ако все пак съществуват, и е опасно?
- Дори ако я получат, тя ще живее страшно кратко. Една десет на осемдесета степен част от секундата, или нещо от сорта. И ще се самоелиминира, чрез Хокингово изпаряване.
- Какво?! Черните дупки не се изпаряват. Не си учил за тях, пък се правиш на специалист.
- Изпаряват се. Ето ти линк в Уикипедия, прочети. Можеш да провериш информацията и другаде.
- (петнайсет минути четене) … ммм… ммммм… Ами ако все пак учените грешат, и е опасно?
- … Бе ти що ходиш без гръмоотвод на главата?
- Какъв гръмоотвод?!… Ти какво намекваш, че съм луд ли?
- Има хиляди документирани случаи, в които светкавица е ударила и убила човек. Това прави десет на не знам колко десетки, или дори стотици пъти по-вероятно да те удари мълния, отколкото да се случи това с черната дупка. Защо не си взел предпазни мерки?
- Бе ти наред ли си? Кой ходи с гръмоотвод на главата?
- Който е загрижен LHC да не създаде черна дупка, която да погълне Земята, трябва да не сваля гръмоотвода от главата си дори в леглото. Вероятността мълния да влезе през железобетона на блока и да те удари, докато спиш, е пак десет на десетки пъти по-вероятно, отколкото да стане номерът с черната дупка. Направо е лудост да не вземеш предпазни мерки.
- Бе ти нормален ли си? Знаеш ли какво ще си кажат хората, ако те видят да ходиш с гръмоотвод на главата?
- Каквото аз си казвам, като те чуя да ме агитираш за такава подписка. По причината, която ти обясних току-що. Не искам да те обидя, но сериозно, не е ли по-добре да вярваш на знанието, а не на страха? Ти все пак си образован човек…

Разделихме се в не най-добри отношения. А два дни по-късно разбрах, че се е опитал да агитира и друг наш приятел да се присъедини към подписката. Аргументите на познанието се бяха оказали безсилни срещу аргументите на глупостта, и на породения от нея страх. Дори в ума на човек, който е възпитан да уважава познанието.

Такова поведение има медицинско наименование. Нарича се психоза. В случаите с ГМО и LHC не представлява непосредствена опасност за обществото или индивида. В много други случаи обаче представлява.

Добре описан факт е, че психозите са “заразни” - могат да бъдат предавани от един човек на друг. Резултатът често са т.нар. масови психози, които представляват епидемии от дадена психоза. Те могат да бъдат точно така опасни, както епидемиите от инфекциозни заболявания. Затова е нужно да бъдат описани ясно и недвусмислено като заболявания, и да бъдат посочени методи за лекуването на болните и за предотвратяване на разпространението на болестта върху здравите. Всъщност, това вече е направено. Просто трябва да седна, да го намеря някъде описано, и да го популяризирам.

Първият ми сблъсък с подобни психози беше по време на следването ми. Асистентката ми обясни най-спокойно, че в психиатрията има точно така заразни заболявания, както и във вътрешните болести. Че, както и във вътрешните болести, и в психиатрията си има аналози на “тифната Мери”. И че те например следят къде и кога ще изнася лекция Кубрат Томов, и в деня на лекцията освобождават по една-две стаи за вълната “контактьори” и “екстрасенси”, която се изсипва следващите един-два дни.

Положението с ГМО и с LHC не е по-различно. Не зная дали са нечии експерименти по масова психоза (заинтересовани в такива експерименти много - от различните специалисти по “масово съзнание”, та до лобито на производителите на “биологични храни”). Но е нормално да се отнасям към тях точно както и към всеки друг опит човешкото общество, като общество на свободни хора, включително в областта на знанията си, да бъде разсипвано и подменяно с общество на зависими и управляеми хора.

Така че наистина може да е добре да напиша нещо по въпроса. Когато смогна.

Ама разбира се. Я да започна с едно цитатче: Скандал заради използването на определението “Турско робство” в презентация за националния празник 3-ти март заформи лют скандал между нашата и турската мисия в Афганистан. Заради случая авторката на доклада майор Даниела Благоева е обвинена в национализъм и заплашена с наказание. Напълно заслужено! Да наричаш присъствието робство, айде аман. Но [...] No related posts.

Когато реших да публикувам анкетата, бях сигурна, че повечето хора ще познаят. Още като видях плакатите, веднага ги идентифицирах. Не се хваля – очевидно има някакви глобалистични стандарти за това, как трябва да изглеждат лидерите на една лява партия, и как – на една дясна. И как трябва да бъде аранжиран предизборният плакат на съответната политическа сила.
Плакат № 1, ако правилно съм разбрала, е на Шаминто – Социалдемократическата партия. Японските социалисти имат доста възходи и спадове в политическата история на родината си след Втората световна война. На последните избори те не са се представили така, както това се е случвало в по-ранните етапи от развитието на партията, но поне запазват позициите си от предишните избори. И това се оказва достатъчно, за да излъчат министър в сегашното коалиционно правителство. Председателката на Шаминто е министър по делата на потребителите. Мизухо Фукушима е един от най-големите противници на американката военна база на Окинава и създава големи проблеми на министър-председателя Юкио Хатояма. Ама то пък кой ли не му създава проблеми на Хатояма – като се почне от патрона му Озава и се стигне до по-малкия му брат, който тия дни обяви, че ще прави нова партия. За световната икономическа криза изобщо да не говорим. Както и да е. Мизухо Фукушима е внесла законопроект, който би дал право на жените, ако поискат, да запазят бащината си фамилия след като се омъжат. Този акт сащиса депутатите – повечето от тях не проумяват поради какви такива причини членовете на едно семейство могат да поискат да носят различини фамилни имена. Впрочем, жените в японския парламент не са по-малко, отколкото са в нашия, ако се съди по директните предавания на телевизията. Ако статистиката сочи друго, това си и проблем на масмедиите.
Вторият плакат, ако не ме лъже паметта, е на Джиминто – Либерал-демократическата партия, която след повече от петдесетилетие управление, сега е в опозиция. Естествено, кандидатите й трябва да излъчват сила и решимост. Да си призная, точно по това заключих, че този втори афиш е техен. Докато бях в Япония, голямата разлика в електоралните нагласи между Джиминто и упрявляващите непрекъсното намаляваше. Не знам сега как е. Ако нищо не се е променило, твърде вероятно е юлските избори да отслабят позициите на правителството. Но до юли има още много време.

Кога ли колите на Google ще тръгнат из българските градове, за да снимат панорамни изображения? Някои се шегуват, че ще е, когато си оправим пътищата. Услугата, позната като Google Street View, изглежда ще подмине България засега, но не и съседните Гърция и Румъния.

Всъщност, подобна услуга се предлага от румънската компания NORC. Сайтът http://www.norc.ro/street-view дава пълна представа как би изглеждала Google Street View Bulgaria. Изберете който и да е южен или източен румънски град и пред вас ще се открие доста позната картина. Разбира се, северните ни съседи имат своите особености, но в строително отношение и паркиране доста си приличаме.

Мислите ли, че има смисъл Google, NORC или която и да е друга компания да заснеме българските градове? При условие, че си оправим дупките, де.

Към агрегатора за блогове на политическа и икономическа тематика Мегафон от вчера се включи и блогът на НеоКолект.

За новите си читатели от екипа на НеоКолект изпратиха следното представяне:

НеоКолект | Блог е първият по рода си блог в българското интернет пространство, изцяло посветен на въпросите, свързани с модерния колектинг. Целта ни е да осигурим достъп на нашите читатели до материали с практическа насоченост в областите на събиране на вземания и управление на задължения, които могат да бъдат ползвани за ориентир както при намирането на правилните решения в тяхната работа и бизнес, така и по отношение на заобикалящата ги действителност.

Какво ти дава блогът на НеоКолект?

• най-бързия начин, по който да се запознаеш с последните новини и практики от света на модерния колектинг;
• най-пряката възможност да оставиш коментар или да потърсиш мнение за всичко, което те вълнува в областта на управлението и събирането на задължения;
• най-подходящото място, където да получиш отговор как да се справиш с настоящите или бъдещи просрочени вземания на своята компания.

Защо да го следиш?

• защото се интересуваш от актуалните публикации, мнения и коментари от сферата на колектинга;
• защото ти самият искаш да оставиш своето мнение или коментар по някоя от тези теми и новини;
• защото имаш въпрос по тази проблематика, на който искаш да получиш бърз и компетентен отговор;
• защото ти самия искаш да станеш автор и да публикуваш своя статия или анализ.

Кой още участва в този блог?

• мениджъри на компании, които срещат затруднения със събирането на забавени плащания от клиентите си и биха искали да се справят успешно с тях;
• представители на фирми, които работят с отложени плащания, но нямат механизми за наблюдение, оценка и прогнозиране на развитието на просрочията;
• специалисти от всички области на бизнес управлението и мениджмънта, които искат да разширят знанията и уменията си;
• експерти с опит и квалификация в сферата на колектинга, които желаят да допринесат за развитието на тази наука;
• всеки, който би искал да получи компетентно и изчерпателно мнение по какъвто и да било въпрос, свързан с управлението и събирането на задължения.

Посетете нашия блог на адрес http://blog.neocollect.bg/.

Чудили ли сте се какви компютърни игри има за скално катерене и алпинизъм? Преди няколко месеца, бях разглеждал какво има излязло и нищо не ми грабна окото. Всички които видях ми приличаха на третокласни игри правени от хора които никога не са се качвали в планината.

Днес обаче излезе информация за предстояща игра, която очакваме да излезе тази година за конзолата Wii, а по-късно за PlayStation 3 + B Move и XBox 360 + Project Natal. Идеята на разработчиците е играта да се играе с контролер, които следи движението на ръцете и тялото ти, така че да имитира движенията на скала. Разбира се, това е много условно казано, тъй като не изисква нито седалка, нито въже, нито друга специална екипировка освен един удобен стол пред телевизора.

Идеята е да се държат двата контролера на Wii в катерачна позиция, когато човечето ти е на стената. Светват различни точки на нея, които представляват цепки и пукнатини в скалата за които можеш да се хванеш, когато преместиш ръката си в тази позиция. След което светват нови точки и можеш да предвижиш другата си ръка, за да се изкачиш по-високо. Има два бара за адреналин – които служи за изпълнение на трудни динамични скоци и енергия, която показва колко изморени са ти ръцете. Разбира се, енергията се запълва, когато пуснете едната си ръка и я разтърсите. Играта изглежда с много добра графика и ще подържа създаване на кариера като катерач, така и игра в мрежа с приятели.

Почвам да се замислям дали да не си купя една конзола…

Може да видите клипче от представянето на играта в gamespot.com

Още снимки в страницата на ign

Играта се разработва от Humansoft Inc.

Пускам тази снимка по повод на новия мол в София, Сердика Център.

Колкото и шопинг центрове да откриват, този на снимката си остава предпочетения у нас.

Виж още:

Диско (0 мнения)
Получих тази снимка по email, София, Горубляне. З ...
София все още е Half Life съвместима (2 мнения)
Доказва го тази снимка някъде из Центъра. През 200 ...
София все още е Half Life съвместима 3 (3 мнения)
Този Half Life съвместим декор може да се разгледа ...

Керъл Ан Дъфи е първата жена, избрана за Поет Лауреат на кралския двор – като такава тя трябва да пише стихове по случай всякакви събития от и около живота на кралското семейство (да бе, и ние това си викахме – гледай колко сме ощетени като сме някаква си република). В обхвата на събитията, която поръчковата поетеса, трябва да отразява очевидно попадат скандалът с разхищенията от депутати в британския парламент и… контузията на Дейвид Викториов Бекъм. Сега ще си кажеш, тия пак се ебават, ама не, ето я и самата поема:

“Ахил”
(превод: Три корни, йессър!)

Мит е реката,
В която го потопи и извади
Златното момче,
Името му тя изрече.

Без него, беше пророкувано,
Не би паднала Троя.

Жени го криха,
Обличаха го в женски дрехи,
Бяха дни на сладко, подправки, сребристи песни…

Но тогава дойде Одисей -
Атлетът с меч и щит.
Последва го на бойното поле,
Ревът на тълпата.

Това бе спорт, а не война,
Магичният му крак на топката…

Но тогава петата му, петата му, петата му…

[Telegraph]

A muerte, 9a, Siurana

Ревю на спален човал

Свободно катерене по най-трудният маршрут на Ел Капитан

VIDEO Part 1: BD athletes Tommy Caldwell and Kevin Jorgeson attempting to free El Cap’s hardest climb from Black Diamond Equipment on Vimeo.

VIDEO Part 2: BD athletes Tommy Caldwell and Kevin Jorgeson attempting to free El Cap’s hardest climb from Black Diamond Equipment on Vimeo.

Напоследък Тим Бъртън започва да напомня на сянка на самия себе си. Ето и тайната формула на някои от скорошните му творения: Любимото ми е: " - Costumes...? - I'll find something that isn't black, and I'll paint it black" Обърнете внимание и на епизода с Дани Елфман.

Техно за масите или техно за върху масите. Новото парче на Deep Zone и Глория сигурно би било страхотен хит, ако го пееше някоя румънка на английски. Но уви, родена отсам реката, примата от Две могили Русенско, го превръща в Долна Мазна Чалга. Всеки български интелектуалец с удоволствие би си изстрелял сопола по него.

Режисьор - Люси, спонсори: Мерилин/Пещерска и клуб Night Flight, който е на Амебата.

Както се казва в коментарите - идеалка за Евровизия.

Мак маниаците също не са забравени, жината говори по айфона

Ивон Шуинар е катерач, сърфист, рибар и планинар, еколог и създател на една от най-известните компании специализирани в производство на дрехи за планинари и активни хора – Patagonia. Писател на книгата „Пусни народа ми да кара сърф“.

Шуинар е бил един от най-известните катерачи в Йосемити през 60те. Той прави второ изобщо изкачване на Носа на Ел Капитан, както и доста други първи и втори изкачвания в района и по света. Там развива и идеологията си за промяна на стила на катерене, която е основа на модерната философия в катеренето.

Прави революция в използването на скални клинове, като създава собствени стоманени за многократна употреба. До тогава са се използвали по-меки клинове, които след като бъдат забити остават на скалата с цел да бъдат използвани от следващи свръзки. При катерене на по-дълги турове, катерачите е трябвало да носят огромни количества клинове. Неговите стоманени клинове се изваждат от втория в свръзката и се използват отново, което това на практика отключва вратите към big wall катеренето в Йосемити. Поради големия им успех по това време създава първата си компания Chouinard Equipment, Ltd.

Заедно с бизнес партньора си Том Фрост прави втора революция, този път в леденото катерене. Променяйки голяма част от екипировката, те стават бащи на модерното спортно ледено катерене. До тогава леденото катерене е било копане на стъпки в леда. След промяна на котките, пикелите и ледените клиноце, вече са могли да катерят безопасно много по-стръмни ледени стени и водопади.

В средата на 70те прави поредната революция в скалното катерене. Забелязвайки че собствените му скални клинове, прекалено много разрушавали скалата, той заедно с партньора си Фрост изобретили „ексцентриците„, като след този момент изцяло започнали да рекламират този нов стил на катерене.  Въпреки че 70% от приходите на компанията му са от продажбата на скални клинове, той сам разрушава този бизнес, като ги замества с продажба на новите „ексцентрици“.

През 89 година, тази компания фалира и се продава на част от служителите, като те придобиват всички патенти и материална база. Новата компания наследник е производител на най-добрия инвентар за катерене в света – Black Diamond Equipment, Ltd.

Компанията Patagonia е създадена през 70те. След едно пътуване до Шотландия той се прибира с нова фланела с яка от местния ръгби отбор. Тази яка пазела прекрасно врата от ожулвания на лентата с инвентара. Видял празнина в пазара, той направил още едно пътуване и купил още няколко ръгби екипа, които много успешно продал в щатите. По този начин, той създава една от най-известните, иновативни и екологични компании за активни хора. През 90те години прави проучване за „чисти“ материи и открива, че индустриално отглежданата коприна е най-замръсяващата материя от всички, заради огромните количества пестициди, които се използват при отглеждането и. Така преобръща отново компанията, като става първата в света, която работи изцяло с органична коприна.

В тази реч той разказва за живота си, ранните години на катерене в Йосемити, как стартира бизнесът, разраства се и преживява криза. Изключително интересна реч, която ме накара да си поръчам книгата му. Ще научите също, как да спазвате принципите си и да се грижите за околната среда. Как да сте отговорни към общноста и да давате от себе си, за всяко нещо, което получите.

Тази година пак ще куфеем на концерт на Металика и нищо не пречи да си помечтаем поне малко за един перфектен(поне за мен) траклист.

1. Fuel
2. Ride The Lightning
3. Creeping Death
4. Welcome Home (Sanitarium)
5. Battery
6. Nothing Else Matters
7. Enter Sandman
8. Am I Evil?
9. Wherever I May Roam
10. One
11. The Four Horsemen
12. Motorbreath
13. Nothing Else Matters
14. Fade To Black
15. Sad But True
16. Harvester of Sorrow
17. The Unforgiven
18. Master Of Puppets
19. For Whom The Bell Tolls
20. Seek and Destroy



Може да споделите какви са вашите предпочитания за концерта и заедно да помечтаем :)

Един въпрос, на който така и не мога да разбера отговора.
Когато съм на работа, в края на работния ден се оказва, че пак има много неща, които ще останат за утре.
Когато съм на лекции, все не успявам да кажа всичко, което съм си намислила и оставям неща за следващата лекция.
Когато съм вкъщи постоянно казвам утре, утре, утре…
А това утре така и не идва.
И аз се чудя само аз ли имам проблем с времето или то времето прости си лети и никога няма да успея да го хвана, особено като искам винаги повече и повече и мечтите се роят, и някакси все ги оставяме за утре.
Как се справяте вие с времето?

Filed under: Мисли за живота Tagged: Време, времето не стига, мечти, отлагане, утре

Вече има толкова много експерти, които може да те открехнат как добре да списваш и поддържаш блога си, така че на втората година спокойно да блогваш от палубата на скромната си яхта, закотвена на някое тузарско пристанище.

Именно затова спрях да чета (толкова често) разни блогове като problogger и др. Колкото и ценни неща да има вътре, те никога не са съобразени с нашата интернет действителност, така чисто и просто – тези неща не работят. Не и у нас.

Което може да се разглежда като похвално, защото евентуално е знак, че интернет публиката ни е напредничава и по-отворена, но един бърз преглед из коментарите под статии в популярни новинарски сайтове ще ти избие тази мисъл от главата.

Човек и добър блог да води, рано или късно разбира, че задникът върху тузарската яхта най-вероятно няма да е неговия, или поне не е от блогване.

Пиша тези неща като човек, който инвестира не малко свободно време в три страници, на които има google adsense. Месечната равносметка винаги е между 20$ – макс. 35$, което освен че покрива нуждите за хостинг (най-хипократското оправдание) по-скоро начесва крастата през 3-4 месеца да осребриш по един чек и да изпиташ, ако не друго то морално удоволствие.

Всеки блогър в даден момент пробва различни схеми, което първо е прогрес и второ дава шанс на списващия да намери място, което му е интересно.

Пък част от магията на писането (воденето на блог) е твоето интересно да бъде интересно и на други хора.

Ако потърсим аналогия между изкуството на писането и изкуството на музиката, то може да открием доста интересни примери. Един от тях идва направо от немската атомна музикална машина Kraftwerk.

В едно свое видео интервю Florian Schneider дава да се разбере, че не познава Massive Attack, събрано с индикации от други интервюта излиза, че той не слуша много друга музика освен тази, която създава. В друго видео интервю Karl Bartos, също бивш член на групата, споделя мнение, че няма нищо лошо в това да се копира и дори го поощрява. Той казва, че няма лошо да се имитира, дори дава пример с Beatles, които на млади години са били под голямо въздействие на Elvis Presley, Chuck Berry, Ray Charles и др.

Какво интересно казва Karl Bartos?

1. Първо човек си харесва нещо, идея, текст, музика, снимка.

2. После го имитира

3. След това го смесва със собствена философия и индивидуалност

Bartos казва накрая, че е важно работата да се свърши. Типично по немски, нали?

В тази връзка всеки минава през различни верижни блог игри от сорта на:

1. Разкрий кой таен супер герой си след работа (късно вечер сигурно повечето наистина са супер герои задвижвани от магическа течност с високо съдържание на алкохол).

2. Кои пет книги би взел, ако отидеш на самотен остров, където има библиотека, но тя се оказва празна, за сметка на това е пълно със супер яки мацки и пичове, но пък ти си обречен до края на дните си да си четеш само тези пет книги?

3. Участвай в поредното блог състезание тип бързи, смели, сръчни – линквай до полуда текстове базирани на разни ключови думи.

Примери – много.

Смисъл – аха, аха да намеря и ми се изплъзва.

Полезност – 0%

Хумор, сатира и забава – 10%

Е, какъв е изводът скъпи читатели?

Позволявам си да отправя препоръка към тези от вас, които имат блог или евентуално са на път да образуват такъв. Не се впускайте във всяка такава инициатива тип юруш на маслините. Вижте първо маслините как са, добри ли са, вкусни ли са, може ли да почерпите някой с тях, преди да купите 1 кило и да ги изхвърлите след два дена.

Някои от верижните блог игри са интересни и забавни, но повечето са тъпи, досадни и душегубещи.

Повярвайте ми, пиша ви, защото и аз съм бил там, и аз съм ял от развалените маслини.

Ако не ви се занимава да навържете няколко последователни изречения в смисъл винаги може да преминете към другата страна, тази на микро блогинга (twitter).

Виж още:

Play for traffic 1 (14 мнения)
Много от вас са участвали във верижните игри, коит ...
iP*ne смуче (14 мнения)
Здравейте, мили деца! Днес ще ви разкажа приказкат ...
Лидия за словото (2 мнения)
Много добър текст от Лидия Стайкова относно свобод ...

Вероятно най-странното ми запознанство бе със Светльо, който се опита да ме обере. Сигурно най-смотаният обир във вселената. Още в началото не можа да ми препречи пътя и се наложи да подтичва след мен. Вместо да ме заплаши с ножа, по-скоро ми го показваше. Гледаше в земята, а гласът му беше като да ми се моли, а не да ме заплашва. И на мен не ми е трябвало много повече да се стресна, защото бръкнах в джоба. Когато видя парите, той, с целия си акъл, сгъна ножа и тръгна да го прибира.

Когато Светльо махна ножа, аз пък станах смел. Съборих го и си изсипах страха върху него. Удрях го известно време, взех му ножа и когато бях сигурен, че няма да стане се изправих, за да се обадя на полицията. Докато търсех номера на полицията го видях, че се беше свил и се тресеше целият. Беше изпаднал в някакъв тремор и се уплаших да не съм му направил нещо сериозно. Оставих полицията и се наведох да го видя. Вдигнах го и го гледам, че той е два пъти по-лек от мен, смачкан и превит, болезнено слаб и целият трепери. И тоя тръгнал да ме обира. Изправи се на крака, взе да се опипва и изтупва, а аз пък го разпитвам как е и гледам какви следи съм му оставил.

Взехме си бири, някакъв чипс и седнахме на една пейка. Той не яде, за бирата по-скоро се държи с две ръце и заразправя някакви полусвързани фантастични истории. След 20 минути вече се гледахме в очите, аз се смеех, а той ми се извиняваше и обясняваше, че му трябвали пари, защото не можел да ги спре изведнъж, но намалявал дозата. След това запознанство сме се виждали по разни места, имахме няколко общи познати и бяхме на здравей-здрасти. Преди малко се засякох с един от общите ни познати и от нямане какво да си кажем, той ми каза, че Светльо е починал. Прибрал се бил в родния си град да се лекува, но не проработило и починал. До днес историята ми беше забавна, но днес като разбрах, че е починал се сетих, че при запознанството ни, когато ми поиска пари, аз му дадох.

"Прегърни живота" e мотото на една нестандартна, но изключително позитивна социална кампания за слагане на на предпазни колани. Режисьор и сценарист на рекламата е Даниел Кокс, а...

Разпространението на ХИВ инфекцията сред гей мъжете се повишава в страни, където хомофобските нагласи са силно преобладаващи. Това обяви шефът на Програмата на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS). В понеделник Мишел Сидибе обясни пред журналисти, че инфекцията сред гей мъжете набира темпове в райони като Африка, където мнозинството от страните имат закони против хомосексуалността. Според данните на ООН [...]

Да ми четат блога, колко да ми го четат… По-интересното е не кой го чете и защо, а как го намират. Или в частност – какво намират.

По дефолт, секс-игрите и Масларова/Ъмбридж държат първенството, но надпреварата е жестока – нови атлети в пистите на Google заплашват да им отнемат купата. Изреждам на случаен признак цитати как някои хора (всеки пример е повече от един! Накъде отива този свят?!) са стигнали до тук. За да не са безплодни търсенията на следващите, давам предложения.

колко месеца може да роди една жена – Колко месеца ви трябват?  За всеки допълнителен роден месец 6% олихвяване.

kak da si uvelicha penisa – Намали си топките. Примерно.

пешка кючек – Сакъз. Играй кон имамбаялдъ.

ще се излекуваме от психиатрично разстройство – Ми…успех!

колко струва премахване на ръка – Ауч. Зависи с коя ще плащаш.

снимки на жени терористи – Наистина се надявам да не са намерили на блога ми това.

тошко е педал – А на Жорко мозъка му болен.

mushabusha.wordpress.com – Е немаше нужда в Гугъл. В празното поленце по-горе.

лекарства за канибализъм при кокошки – Не разбрах. Лек за кокошки, които вече СА канибали или трябва ДА СТАНАТ канибали?

девствен човек с детенце – Това го знам. Без жокер. Дева Мария?

секс в тоалетните на мола – Айде!

как да скъся паметта на снимка – Снимай спящи хора. От сън спомени няма.

отворени бази на муш – Муш си пази гарда и няма отворени бази, нито безмитни зони.

ебахме се с татко – Сигурно този, който е намерил блога ми  с това (ужас!), е осъзнал, че трябва да стигне до точка 4. ще се излекуваме от психиатрично разстройство.

бебето на бела и едуарт – Ех, нетърпеливи туайхард фенки. Бела ще зачева чак в четвъртата книга.

В София доставчиците имат много добра свързаност един до друг обикновено по собствени оптики. Всъщност вероятно като изключа скандинавските страни едва ли има страна в Европа с толкова резервирана напречна свързаност между доставчиците. Това се дължи на факта, че навремето София Комюникейшънс, който през 2003-2005 бяха MAN мрежата вместо да си гледат бизнеса се отдадоха на източване и ефектът не закъсня. Доставчиците им теглиха една майна и всеки започна да си пуска връзки към всеки, в резултат на което има директна свързаност "на корем". Така нареченият bg peering процъфтява и всичко е чудесно.

На фона на връзките всеки към всеки има единици, за които напречната свързаност е бреме освен ако не им се плаща за всяко портче в което има включено кабелче. Ще кажете "бизнес като бизнес, прави са!". Вярно е, прави са. Прави са и когато продават на клиентите си свързаност, интернет и bgpeering им взимат парите.

Дали са прави обаче когато имат изградена свързаност до услуга, която те и клиентите им ползват, по която те и техните клиенти получават съдържание, доставчика сам да ограничава порта си, за да не влизат повече от 50Mbit/s през него, а когато клиентите им се обадят за проблеми със скоростта на сваляне от дадената дестинация да им се казва "те колегите са на лимита, трябват да си вдигнат капацитета на порта".

В задачата се пита, кой капацитет на порта трябва да се увеличи, когато портът е 1Gbit/s, но доставчикът се самошейпва на 50Mbit/s?

Тоест доставчикът тегли с 45-50Mbit/s (и има нужда от повече), обратно вървят само ACK пакети около 1Mbit/s. Според доставчика content generator-a има проблем и трябва да си плати, за да може клиентите, които са си платили на него (и той изкуствено е ограничил) да могат да имат по-бърз достъп до съдържанието.

No comment.

Отидох на дискусията за метадона в Червената къща за обща култура и с няколко неудобни общи въпроса за дрогите, с които да притесня държавните служители от панела. Не всичко протече по план — и не говоря за зависимия, който тръгна да бие с микрофона един от панелистите. Поканената зам. здравна министърка се ската. Другия държавен администратор обаче — д-р Цвета Райчева, директор на Националния център по наркомании — се оказа професионалист с балансирана позиция и един от най-поносимите хора сред сбирката от възнеприятни типажи. Желанието ми да я злепоставя заради идиотското отношение на държавата към дрогите се смени с осъзнаването, че наистина в администрацията има способни хора с криле, подрязани от малоумието на политическите им началници. Иначе добих впечатление, че всички, занимаващи се с хероин и лечението му имат сериозни личностни проблеми — от пациентите, преливащи от агресия до психиатрите с раздутото им самолюбие.

В крайна сметка дискусията ми изясни как стоят нещата с хероина и метадона у нас. Ето ви в няколко изречения всичко, което като редови граждани ви трябва да знаете по темата:

— Въпреки, че хероинът губи популярност оставащите 30на хил. зависими продължават да са проблем за себе си и обществото. Повечето от напредналите хероинови наркомани действително са опасни социопати.

— Има няколко типа програми, които адресират различни аспекти на проблема и са подходящи за различни хора. Терапевтичните общности (а.к.а. комуни) не ползват медикаменти и залагат на бихейвиорална терапия, труд и ресоциализация. Метадоновите програми правят това, което името им подсказва. Програмите за игли и спринцовки за хероиновите наркомани помагат срещу разпространението на спин и хепатит. Всички програми са нужни, макар работещите в тях да гледат на колегите си с типична родна злоба или ги възприемат като конкуренция.

— Заместването на хероина с метадон прави зависимия социално-пригоден, намалява агресията и за много хора е път към почти нормален живот.

— Основният проблем в системата за борба с хероина е нелепото финансиране. Центърът по наркомании има чудесен план, балансиращ различните подходи. Планът би могъл да маргинализира хероиновия проблем, но държавата не отпуска пари за изпълнението му. Миналата година финансирането за всички програми е било общо 60 000лв. Помолих д-р Райчева да помечтае и мечтата й се вписа в скромните 20 млн./година. За сравнение — тази година държавната субсидия за производители на наркотици (никотин) ще бъде 116 млн. лв., а миналата беше 120 млн.

Плоският данък от 10% върху доходите на физическите лица, да се начислява върху брутната заплата преди приспадането на осигуровките. Това било предложението за поредното кърпене на бюджета.

Да се плаща данък върху платения данък е вероятно световна иновация. Но защо да спираме дотук? Другия месец, след като пак не стигат парите, нека въведем и ДДС върху осигуровките. Все пак те са "услуга", нали?

След това (защото да се доживее до пенсия не е за всички, а да се ползва здравна "услуга" изисква да си здрав и издръжлив а и това не е за всеки), можем да въведем и акциз.

Накрая все ще успеем смаем света с фискалните си постижения!

Като отделно предложение, се намалява срокът на майчинството – на 6 месеца. Все пак то се определя от плащаните осигуровки – ама ха – откъде накъде ще получаваш нещо, за което си платил? За 12 месеца осигуровки (90% от осигурителния доход), ще получиш обратно 10 години здравни осигуровки (на един човек), как не!
Я виж – яслите за 6 месечни бебета са много, празни и с отлично обслужване…

Документът, който не съществува е наличен, благодарение на cross-bg.net. (мерси на Бу за линка)

снимка сс lovelypetal

---

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Към блог-агрегатора Блогосфера от вчера се присъедини и Даниела Стоянова със своя кулинарен блог “В кухнята на моето семейство”.

“Здравейте,

Като човек, който държи на семейните ценности, да зарадвам най-близките си с нещо вкусничко ми носи истинско удоволствие. Да виждам признанието и благодарността в очите им ме правят щастлива. Желанието ми да споделя семейната хармония в последствие роди блога “В кухнята на моето семейство”

Харесвам простите и вкусни ястия, но обичам и да експериментирам с продуктите и вкусовете. Надявам се тук да намерите онова, което ще създаде уют и топлина и във вашия дом.”

Това отправи като представяне за новите си читатели Даниела.

Повече – в блога й и вече и в Блогосфера.

Хехе, Ицето Стоичков е дал интервю за най-доброто европейско списание за футбол – нашите добри приятели от 11 Freunde.
Понеже в трикорни сме пичове и не обичаме да държим яките неща за себе си, а конвенционалните медии така и не се докопаха до интервюто – седнахме да го преведем, за да видите какви ги дрънка най-добрият български футболист. Предупреждаваме ви, към края ще ви стане малко неудобно.

Христо Стоичков, преди Световното първенство в ЮАР има големи притеснения за сигурността в страната. Вие самият сте треньор на Мамелъди Съндаунс. Как се чувствате там?
Напълно спокоен. Живея тук от седем месеца и не съм имал проблеми – нито на улицата, нито в ресторанта, нито в самолета. Ясно, че ако отидете в Совето, можете да имате трудности. Но това се случва и на някои места в Лондон или Париж. Не разбирам защо вестниците пишат толкова много за сигурността в ЮАР. Това е само булшит от хора, които говорят твърде много.

Значи не съжалявате, че отидохте в ЮАР?
Много съм доволен, имам много добър отбор от големи професионалисти. Имаме десет национала, борим се за титлата, въпреки че преди сезона взехме само един, двама нови играчи. А нивото на лигата постоянно расте. Има много чуждестранни треньори, играчите също стават все по-добри.

Какво може да направи националният отбор на ЮАР на самото Световно първенство?
Бафана Бафана е много силна и може да постигне нещо. Треньорът Парейра има на разположение играчи, които играят в Европа и заради това имат силна психика. Но групата е тежка – с Мексико, Уругвай и Франция. Много ще зависи от първия мач.

Докъде ще стигне ЮАР в турнира?
Ако спечелят първия мач, със сигурност ще продължат напред. Но това няма да е лесно. Знам за какво говоря. През 1994 с България загубихме първия си мач с Нигерия с 0:3 преди да спечелим следващите четири срещи поред. Всички ще следят Бафана Бафана – вестниците, телевизията, десетки хиляди по стадионите. Не знам дали напрежението няма да е твърде голямо за някои от играчите.

Какво е настроението в ЮАР преди турнира?
Всички са убедени, че това ще едно от най-добрите Световни на всички времена. Това, че Блатер даде първенството на ЮАР беше важно за самочувствието на хората тук, дори за целия континент. Сега африканците ще могат да покажат на целия свят, че са добри, смирени хора.

Кой ще е световен шампион?
Мисля, че Гана, Нигерия и ЮАР могат да постигнат нещо на собствения континент – четвърт- или полу-финал. Но световен шампион? Както винаги Бразилия, Аржентина, Испания, Италия, Германия и Англия имат най-големите шансове. Но всички те имат тежки групи, а до титлата има седем мача. 90 минути, един гол и изхвърчаш.

През 1994 България беше изненадата на турнира.
Изненада? Защо пък изненада? Че кой беше чак толкова по-добър от мен, Лечков, Костадинов, Балъков, Михайлов? Имахме силен отбор и всички възможности. Тогава играех в един отбор с Ромарио – най-добрият нападател на времето си и вкарвах толкова много голове, че вече не мога да си спомня за всички.

Спомняте ли си поне за гола от свободен удар срещу Германия?
Ах, това въобще не беше голямата работа. Взимам топката, прехвърлям я над бялата стена. После Лечков вкарва втория гол. За нас беше много, много лесен мач. Какво беше особеното на българския отбор тогава? Питайте Франц Бекенбауер. Тогава той беше в хотела с нас и играехме заедно карти. Той ми е добър приятел, Франц.

Франц Бекенбауер е бил в един хотел с вас по време на Световното първенство?
Да. Играехме карти, после малко бира, малко вурстчета, малко басейн. Ние българите така се концентрираме. С музика! Музика и танци. Това действа добре за концентрацията. 90 минити минават много бързо – правиш един гол, два гола, мачът свършва и почват танците.

Ще следите ли Световното първенство в ЮАР?
Не, най-вероятно ще съм във ваканция в селото си.

Къде е селото ви? В България?
Не, не, светът е моето село. ЮАР, Мозамбик, Зимбабве, България, Испания – аз съм космополит.

Значи въобще няма да гледате първенството?
Напротив, по телевизията. Това така и така е по-добре, отколкото на стадиона – там не пропускаш головете, а и имаш повторения. Разбирате ли?

Ъм, да. Господин Стоичков, благодарим за разговора.
Поздравете Франц Бекенбауер, Карл-Хайнц Румениге и милите хора в Германия от мен.

Поклон пред Доминик Бардоу, който е удържал интервюто до край без да се изкикоти, както и към брат ни.

[11 Freunde]

Уважаеми лоКални читатели, днес в Маркетинг лоКал за пръв път има гост блогър. Представям ви Димитър Трендафилов или казано с url http://brandstorage.blogspot.com. Митко отскоро е на блог фронта, но предвид съдържанието на постовете му, определено има какво да каже за в бъдеще. Аз го препоръчвам с две ръце. Ето го и неговия текст специално за Маркетинг лоКал. Митко, благодаря за отделеното време!

С радост в сърцето и свръх доза респект приех поканата да изпием „по едно малко” в Локалa и да побистрим някоя тема от света на марките. Щом става дума за брандинг, не ми отнема много време да се сетя какво може да е подходящо, но бързам да уточня, че заглавието по-горе е малко подвеждащо и човек може да си помисли, че ще говорим за кокаин, защото, макар официално да не съществува като агент в пазарния мир, той се радва на предостатъчно awarеness и подлежи на маркетингов обзор, който засега ще отложим.

И така, Супермайките, лели Марии и доволни собственици на ресторанти със снежно бели престилки са само дребни фигурки в победния парад на праховете за пране. Като представители на най-разпространения икономическия вид - „харчещи двуноги рекламояди” - ние ежедневно сме свидетели на този парад, поради темата изглежда някак „очевидна”. Но именно тук е акцентът. Тъй като рекламодателите-рекордьори като „P&G” и „Henkel” се грижат да не забравим техните подопечени брандове от прахове, заливайки ни със спотове дълго и напоително, в един прекрасен момент се оказва, че… прахът за пране се е превърнал в ЕДИНИЦА ЗА СЛАВА. Как разбираме това? През 2001 г. е публикувана биографичната книга на „Пош Спайската” Виктория, където същата най-отговорно заявява, че още от начало е имала амбицията да стане по-известна (и сега внимавайте!) от Persil Automatic. Това маркетингово „произшествие” дава повод на достолепен британски копирайтър на име Джереми Булмор да напише най-прозорливия и подреден материал, посветен на природата на търговската марка, на който някога съм попадал. Той си задава риторичния въпрос защо, аджеба, г-жа Бекъмова не иска просто да е на нивото на Роби Уилямс или Мадона? Най-важният откъс от отговора му относно тази питанка е, че в основата си, да „имаш” бранд, значи да си уведомил хората за него, независимо дали ще го купят или не. За тежкарска марка като BMW например не са важни само 5-те процента от хората на планетата, които могат да си я позволят, но също и онези 95%, които го познават и различават. Според Булмор това влудява медиапланьорите, защото убива „удобното” понятие „целева аудитория”, докато в реалността постигането на известност на твоята марка означава да надхвърлиш далеч тази „измерима” група от потенциални купувачи. „Славата – обобщава нашия човек – е фундаменталната ценност, която притежават силните брандове”.

Само за да илюстрирам думите си за силата на фактора перилен препарат в социо-културен план, както и да посоча, че изцепката на кака Вики не е инцидент, ще спомена, че поне на prima vista се сетих за два музикални видео клипа – един класически – Killer (Papa was a rolling stone) на George Michael и един по-пресен – Day’n’Nite на Kid Cudi, в които виждаме използван кода на прочутата правоъгълна кутия, макар и с две различни послания в себе си. Има нещо общо помежду им обаче и това е точно факта, че праха за пране може да се превърне от носител на собствения си ежедневен смисъл в знак за известност, в изразно средство, „познато” и „разчетено” от участниците в поп-културата.

Tweet This Post

От днес и в България вече има официални „Правила и добрите бизнес практики в отношенията клиент – агенция при организиране на конкурс за избор на рекламна агенция” [в PDF]. Документът дава базови правила на рекламодателите за организиране и провеждане на конкурс при избор на рекламна агенция. Правилата са създадени съвместно от  Българската Асоциация на рекламодателите (БАР) и Асоциацията на рекламните агенции – България (АРА).

Правилата следват дословно оригиналния документ на Световната федерация на рекламодателите WFA и Европейската асоциация на комуникационните агенции ЕАCА [PDF-версия].

Предполагам, че всички в маркетинг-бранша ще имат желание да прочетат правилата за избор на рекламна агенция. В тях са включени точки като определяне на срокове, критерии за оценяване, предоставяне на информация от страна на рекламодателя, заплащане за участието на агенциите, (хайде де!) комуникация с кандидатите и т.н. За по нетърпеливите основните моменти са обобщени в 19 водещи точки, а пълният текст е доста подробен.

Честно казано, доста скептично настроена съм към прилагането на такива правила. Все пак рекламният пазар у нас е малък, но пренаселен с играчи, някои от които са готови да действат за победа по “разнообразни” начини. От своя страна рекламодателите несъмнено ще продължат да диктуват правилата при pitch, тъй като те плащат и съответно определят случването на конкурсите – ако не ти харесва колко кандидата са поканили или колко малко информация ти дават, просто не участвай! Подобни правила съществуват и в много други държави, но тъй като те имат по-скоро пожелателен характер, повечето рекламодатели сами отказват да ги спазват. Последният такъв пример бе свързан с белгийските рекламни агенции, които обявиха стачка именно заради неспазване на правилата за конкурси, и то от един от най-големите рекламодатели – държавната лотария.

Може би преводът на документа и официалното му приемане не изглеждат като голяма новина за скептичните българи. И все пак това е една важна крачка към така необходимата саморегулация. От БАР и АРА изразиха явно желание тези правила да не останат само на хартия. И тъй като в БАР членуват едни от най-големите рекламодатели у нас, силно се надявам тяхната политика при обявяване на конкурси да “зарази” и по-малките компании. Така ще стигнем до една доста по-нормална рекламна среда, от която ще спечелят всички – рекламистите ще бъдат оценявани обективно, а рекламодателите ще могат да оценяват кандидатите по-обективно и да получат полагащото им се обслужване. Само времето ще покаже какво ще се случи. И ако мога да цитирам Богдана Карадочева: Само си викам “Дано!”

___
снимка: AMC TV – Mad Men

Още по темата:

1. На белгийските рекламни агенции им писна
2. UPDATE: Пази се!
3. Реклама в Twitter – по умния начин

[непрекъснато нарастват истините и вече са 16!]

От месец-два в интернет се вихри голяма дискусия за и против правото на избор за отглеждане на ГМО на територията на България. Следя с интерес дискусията и се опитвам да намеря общата платформа за двете опониращи си позиции.

Групата на защитниците на правото на избор за отглеждане (след необходимия контрол), има тезата че доказани вреди от одобрени за масова употреба ГМО няма, но има вероятни икономически ползи. Следователно е добре да се възползваме, ако имаме желание. Всеки фермер да си прецени и пазарът ще реши.

Групата на противниците на ГМО обаче е далеч по-разнородна. Някой имат задълбочени мнения, някой пишат с по едно-две изречения. Но няма обща теза и надолу съм се постарал да събера открояващите се (Моля добавете, ако съм изпуснал някой факт надолу).

1. Поемането на продукти, съдържащи даже и следи от ГМ растения или животни води до необратими негативни последици за репродуктивната система, рак, алергии… (продължете списъка по свое усмотрение). Даже храненето на животни с ГМ-фуражи променя тяхната ДНК, а тя променя човешката… Нещо като комбиниран ДНК-вирус + концентриран арсеник, само по-лошо. Въпреки че ГМО се тестват, във всички страни контролиращите органи са купени и платени от Монсанто и лъжат.
Цитат (удивителните са от оригинала): "Няма да има скоро независими изследвания, именно поради факта, че изследваният материал е патентован(!)  и не може да бъде изследван без разрешението на Монсанто (и подобните му)!!!Не само че няма да се признаят резултатите, но ще бъдеш и осъден, ако направиш нещо такова."
Яко! Ето затова всъщност привържениците на тази точка (май са мнозинство), нямат навик да посочват източници на убеждението си. Наука ли?

(...)
прочетете останалата част от 16 истини срещу ГМО! (942 думи)

---

| | Вече има 8 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Отговор от Министерство на водите и околната среда:

1.на подадено по имейл питане до МОСВ колко пари заделят за обучение на служителите си е предложено 2.питането да се принтира, след това да се3. изпрати по факса, после да се 4.сканира в министерството и да се 5.отиде дотам за получаване на отговор. Впоследствие се оказва, че трябва да се преведат и 6.3 лв. по банков път за отговора

Вогони:

И пръста си не биха помръднали, за да спасят собствената си баба от кръвожадния звяр Бъкблатер от Траал, ако за това няма 1.заповед в три подписани екземпляра, 2.получена,3.върната, 4.обжалвана, 5.загубена, 6.намерена, 7.разследвана, 8.отново загубена и накрая 9.заровена в мек торф в продължение на три месеца и преработена в подпалки за огън.

Вогонската администрация би се засегнала дълбоко от собствената си некомпетентност относно създаването на бюрократично спънки  и с радост биха наели български държавни чиновници да са новата галактическа администрация.Мислите че, нашите хора не са достатъчно безскрупулни, ами припомнете си историята с онкоболните дечица, който ще им служи за препоръка. Пък и приложения пример е за подаване на молба, където се изпускат всичките възможни спънки до получаване на 7.отговор,8. препращане, 9.забатачване,10. изгубване,11. увъртане и  чисто нежелания, някой там да си свърши работата.

---

CC tin4e for One Krisi On The Web, 2010. | 1 коментар | Post tags:

Това е оферта за кетъринг.

Втори ден духовете са разбунени от изтеклата информация за безумните мерки за икономии по време на криза, които правителството ще предложи според медиите. Всички мерки почти са насочени към социално най-слабите групи: пенсионери, майки в отпуск за гледане на малко дете, малките деца. Изглежда от тях е най-лесно да се вземе… Анкетата за орязване на майчинството, все така активна, показва тотално единомислие по въпроса: 97% от хората са против такава мярка. Не е нужно човек да е кой знае колко на ‘ти’ с икономиката, за да може и сам да прецени, че такава стъпка би била крайно недомислена и саката.

До какво би довела такава мярка? Поразсъждавахме над темата заедно с Шаманката от бг-мамма:

* Мнооого бебета чакащи за ясли, които не могат да поемат нито бройката, нито да се справят с толкова много малки бебета на куп. Нима се оплаквате? Ето, има възможност за яслена група, даже за бебета на 3 месеца. О, струва ви се рано? Мислите, че за бебето е далеч по-добре в емоционален и физически план да се отглежда у дома от родител? Ваша воля, разбира се… можете да си останете у дома с бебето в неплатен отпуск – ние ви даваме съмнителна алтернатива с ‘успех’ под сериозен въпрос и отречена от много проучвания за благоденствието и доброто развитие на бебето, а вие както си решите.

* Майките, които кърмят са принудени да отбият и захранят бързо. До тук с препоръките на МЗ, ЛЛЛ и СЗО, а като се има предвид, че не малко майки просто няма да могат да си позволят и без това скъпото АМ, пак се връщаме към „доброто“ старо кисело мляко. А, какво значи тук някакво си кърмене! Бездруго процентите на кърмени деца стремително спадат още от втория месец, не без помощта на активна дезинформация, която новите родители получават и са принудени да правят стъпки, каквито вероятно не са искали. Кой ще загуби от това, все повече деца да не се кърмят или да се кърмят за кратък период от време? Всички. На първо място губи самото дете; следва го семейството му, а също и обществото в лицето на работодатели, чиито работници излизат в отпуск за гледане на болно дете, както и данъкоплатци, с чиито пари се лекуват по-често боледуващите деца.

* Много повече боледуващи и алергични бебета, от там разходи за лечение. Майки в болнични, което води до сърдити шефове и майки без работа. Или пък просто родители без избор, водещи болни бебета на ясла, а от там още болни бебета. Ранното захранване доказано увеличава риска от алергии и куп заболявания, за които кърменето действа като превенция изцяло или отчасти. По-кратък период на кърмене със сигурност ще доведе до повишена заболеваемост сред бебетата и малките деца, което пряко засяга родителите им (почти не останаха неработещи баби), което на свой ред засяга работодателите, чиито работници отсъстват от работното място; всичко това пряко засяга здравеопазването, за което постоянно ще плащаме всички ние.

* Много сиво в сферата на осигуряването. В момента има смисъл една млада жена или майка да се бори да бъде осигурявана или да се самоосигурява на реалната си висока заплата. Уви, ако сметката не излиза, ако няма смисъл да се внасят толкова  пари под формата на осигуровки, повечето осигуровки просто ще станат нереално ниски. Когато стимула да се осигуряваме реално отпадне, просто ще спрем да го правим и ще си харчим стотинките. Според предложението на Дянков, освен заплахата за орязване на майчинските, трябва да се гледа осигурителният доход две или три години назад. Ах, вие нямате толкова стаж? Не са ви осигурявали на реална заплата? Може би сте студентка или млада майка, която е сглупила да ражда, преди да се е погрижила да се осигурява на висока заплата три години? ДГД. Който го осигуряват на високи пари, пичели. Който е няма как да направи тази еквилибристика – ни пичели. Нас това не ни интересува, ние реализираме икономии.

* Много безработни майки, вероятно напуснали работа „по взаимно съгласие“ или поради липса на избор за несъгласие. Статистиката за безработицата у нас и без това не е много позитивна, но това ще повлияе да стане още по – зле. Ранното връщане на работа има три алтернативи: бебето минава изцяло на адаптирано мляко с всички здравни и финансови негативи, които може да има от това; бебето е частично отбито, т.е. кърми се от гърда само когато е заедно с майка си, а през останалото време получава адаптирано мляко, или бебето е частично отбито, а майка му цеди през работно време, за да може то да получава кърма, когато не са заедно. Въпреки че са защитени от Кодекса на труда, който задължава работодателя да дава отпуск за кърмене (цедене) на работничката в рамките на 2 часа при бебе под 8 месеца и до час при бебе над тази възраст, много малко работодатели се съобразяват с това. Още по-малко от тях се грижат да създадат „стаи за жени“, както е заложено в закона. Чувствате ли се доволни от това, че сте станала майка сега?

* Много малко българки ще си позволяват да имат повече от едно или максимум две деца. Много българки дълго ще отлагат момента, в който да се откажат от високия си доход за да имат дете. Това едва ли ще засегне ромското население обаче. Добра новина.

***

Документът, който „не съществува“ според МФ, предоставен на сайта на Кросс

Здравейте,

Ако се чудите къде да хапнете тия дни - ето Ви едно добро решение. Нормални цени, бързо обслужване и както казват на сайта си -> “Тук ще усетите уюта на традиционната българска къща.”

Намира се на ъгъла на булевардите “Житница” и “Овча Купел”.

Проверено и Изпробвано.

Сайт -> http://www.karajata.com/

Поздрави,
Пламен

Мисля, че темата quot;АВТОБУСНИ СПИРКИ quot; е време да бъде обгрижена. Класацията на образцовите спирки започва с тази класика в кв. quot;Слатина quot; Още по темата: -Софийски градски транспорт - Няма такъв купон:) -Столичен Купон в Градския Транспорт

Нуждая се от малко помощ за Wordpress. Ситуацията е следната: в левия горен край на сайдбара виждате съдържанието на сайта под името Страни и континенти, където можете да разгънете всички категории в сайта (континенти, страни, региони и други). Проблемът ни е, че това прозорче създава прекалено голям трафик (хайде да не казвам колко, че ще ви уплаша, но наистина е много). Използваното разширение е Enhanced categories – сега обаче създава излишно голям трафик. Искам да го заменя с нещо друго – някакви идеи? Искам да запазя възможността читателите да могат да търсят по категории, както и да се запази възможността за RSS-и по тях. Хора, помагайте, че не мога да го измисля. Wordpress-ът е 2.9.2

 

Едни от най-популярните статии в блога, макар и достойно стари вече, са за организирането на рождения ден на сина ми. И по този повод се чудех какво още полезно мога да добавя към тях. И сглобих един планер – нещо ново за този блог.

В общи линии това са седем страници, в които човек да побере цялата важна информация, която ще му трябва за организиране на един успешен и незабравим детски рожден ден. Ако ви престои подобно упражнение, разпечатайте файла и започнете да го попълвате малко по-малко. Така, когато му дойде времето ще имате всичко под ръка в чантата си, за да отметнете задачите възможно най-бързо и успешно. Ако се възползвате от него, ще се радвам и да оставите един ред в коментарите с предложения за подобрения и вашето мнение, дали наистина в внесъл някакво улеснение в процеса.

Какво съдържа файла?

1. Списък на гостите. За къде без тях?:) Препоръчвам ви да съберете телефонните номера на всички поканени деца, особено ако идват сами. Всичко се случва и това може да ви спести много нерви. Аз лично в поканите слагам един ред с молба да се обадят и да потвърдят и тогава питам и за техните телефони. В тях изброявам и всичките ни телефони. Не забравяйте да поканите и помощници, които да ви помогнат да се справите с децата, ако каните повече от 5-6 деца.
2. Списъкът с желания – какво да бъде партито, какви игри да се организират, какво да се хапва и как да се украси дома. Наред с голямата веселба, планирайте и по-спокойни занимания – изрисуване на личицата на децата, татуировки, позиране за снимки и дори разказване на приказки. Като кулминация добра работа върши пинятата или търсене на съкровище. Като импровизиран вариант може да използвате тукашната игра с хвърляне на бонбони (както се хвърля булчински букет), само ви трябват подходящо опаковани и не много твърди и тежки лакомства.
3. Подробен списък за пазаруване. Вкарайте всичко вътре – от храните до салфетките, особено ако съпътстващите покупки (чашки, чинийки, салфетки, балони и прочее) се очаква да са свързани с някаква тема, около която е замислено партито – някои от нещата може да се наложи да ги търсите специално и е по-добре да не ги оставяте за последния момент.
4. Списък със задачи – включете вътре всичко за което се сетите – от изпращането на поканите до подреждането на масата с лакомства.
5. И не забравяйте да разпределите задачите – децата могат да се включат, любимите пловинки също, даже и баба и дядо може да се радват да участват. Споделете бремето, за да ви останат сили да се усмихнете, когато най-сетне радостният час настъпи.
6. Страница с рецепти. Вижда ми се много важна, особено, ако се спрете на меню, което не правите често. Винаги има някоя дреболия (я подправка, я някоя красота), която с изненада ще установите, че точно днес ви липсва. Списъкът в продукти от рецептите, ще ви помогне да не пропуснете нищо важно от списъка за пазаруване.
7. И понеже винаги има нещо, за което няма място – има и страница за такива неща:)

 Приятно планиране и организиране на веселбата:)

Д.

А! Планерът може да изтеглите от тук в pdf формат (1.28 mb) + статиите от архива:

• Супер весел рожден ден (надявам се!) при разумен бюджет (опитвам се!), част I
• Супер весел рожден ден на разумна цена, чaст II
• Рожден ден – рецептите и сметките, част III           

Статия от блога На 'ти' с парите

Организиране на детски рожден ден

с обелените колене на лятото
виж го: истински малък мъж
пожелал да хване една водна звезда
с един скок е на небето ú запрята ръкави и
измерва от разстояние красотата
и разстоянието до красотата
така му харесва ореола от светещо бяло:
ето това заслужава тя
(приказно-лятната)
и в сбъдната приказка
протяга ръка към най-бялото бяло
откъсва го с един замах
и тогава
(тук обикновено приказките крият калабмурено истината)
той видя –
звездата се скрива свива покрива
с блатни петна и крачка от мушици
жабешки вряк и
рибешки пришки
и с обелените колене на лятото
момчето чете:
пътищата до красотата са други

Яница Радева в “Кръстопът”.

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

“Ооо, добре дошъл! Как е в Америка?” С този възглас и с този въпрос е посрещнат Алеко по прашните улици на ориенталска София през 1894 г., след като се връща от Световното изложение в Чикаго. Същото продължавам да слушам и аз, след като се върнах от Филаделфия. Явно Америка, както често и погрешно наричаме САЩ, продължава да витае като устойчив мит в българското масово съзнание.

От една страна мнозина отричат редица от външнополитическите ходове на тази единствена днес свръхсила, но от друга страна те продължават да живеят с копнеж и блянове (да не кажем фантазии) за тази страна. Някои мои познати се усъмниха, че съм пътувал дотам, щом съм се върнал. Според тях всяко пътуване до САЩ може да е само еднопосочно. В нашите представи Америка е някаква Обетована земя, в която улиците са павирани със злато, а българите – задължително най-интелигентните и най-трудолюбивите – винаги се “оправят”. За съжаление не е вярно нито едното, нито другото.

За да се отиде до САЩ, трябва да се вземе виза, което е невероятно митарство в посолството, да се осигурят пари за път, хотел и дневни (само билетът струва от 600 до 2000 евро) и да се научи английски. Аз пътувах с един възрастен човек от Кърджали, който водеше внучето си при неговите родители в Детройт. Той не само не знаеше езика, но дори си беше забравил очилата, та трябваше аз да попълвам митническите декларации вместо него.

След атентатите на 11 септември 2001 г. Америка е обзета от параноя на тема сигурност и на летището Гетуик в Лондон пътниците се претърсват основно. Преглеждат се дори и токовете на обувките, защото преди време един арабин беше поставил взрив в тях. Пътуването със самолет през Атлантика е доста по-кратко от времето на Щастливеца – около 8 часа, но е по-тягостно, тъй като пътниците са приковани на едно място. На гърба на седалките пред тях са поставени малки екрани, на които се гледат филми, игри, слуша се музика и новини. Може дори да се пусне имейл с кредитна карта, но това удоволствие струва 2,50 долара.
Ако някой е шокиран от тази цена, трябва да подготви и за останалите, защото поради голямата разлика в жизнените стандарти Америка е твърде скъпа за нас. Разбира се, Западна Европа е още по-скъпа. На летището в Амстердам една препечена филия с масло, която минава за сандвич, струва 3,99 евро. В САЩ един голям сандвич се купува за 6 долара, една бутилка Кока-кола 0,5 литър – 2,50 долара, една фанелка – 20-24 долара и т.н.

Моето пътуване до САЩ беше свързано с пребиваване във Филаделфия. В самолета попълних механично декларация, че не внасям забранени стоки. На летището обаче митничарите преровиха основно багажа ми и извадиха задължителния за българските пътувания шпек салам. „Това какво е?” – запитаха ме ехидно те. Инстинктивно почувствах, че ще стане беля. „Салам” – отговорих аз. „Така ли? А какво сте писали в декларацията – не внасяте месо в САЩ?” Опитах се да го обърна на майтап: „Моля ви се, в българските колбаси месо няма!” Те го приеха като обида: „Абе Вие подигравате ли се? 250 долара глоба!” Видях се в чудо, започнах да се моля, накрая дойде началникът, който беше най-дебелият от всички и великодушно ми опрости глобата, като заплаши, че ако втори път направя същото „престъпление”, глобата щяла да нарастне на 500 долара. След това отнесе салама без разписка – явно за да закуси с него.

Като начало това беше доста стряскащо преживяване, но другата част от престоя ми беше приятна и интересна. Признавам, че впечатленията ми са ограничени, тъй като не съм видял (засега) нито Аляска, нито Калифорния, нито Пуерто Рико.

Филаделфия за американците е това, което е Плиска и Преслав за българите. Името на града, който с предградията наброява около 6 милиона души, се превежда с “братолюбие”. Градът е основан през 1682 г. Тук през 1776 г. е подписана Декларацията за независимостта, с която Съединените щати отхвърлят своята колониална зависимост от Великобритания. Т.нар. “отци-основатели” са “братя” помежду си, защото са масони. И досега в центъра на града се издига голям масонски храм (в Америка всичко е голямо), построен в псевдо-готически стил (в Америка архитектурата е имитация на европейската).
И аз като милиони други туристи разгледах местата, свързани с основаването на Щатите, както и националната емблема - прочутата камбана, свиквала гражданите на събрания през ХVІІІ в. Тя е пукната.

Както във всички големи американски градове, така и във Филаделфия т.нар. “даунтаун” (център) е запазена територия за афро-американците (думата “негри” се смята за обидна и е забранена). Белите обитават типични двуетажни дървени къщи в предградията, от които най-евтините струват около 250 000 долара.
Останах поразен от хладното и нерядко враждебно отношение на някои чернокожи към белите, което подсказва дълбоко стаено напрежение. Хората от обслужващата сфера са почти изцяло негри и проявяват служебна учтивост – определено по-голяма от тази на българските чиновници.
Най-мръсната и слабо платена работа е предоставена на нови емигранти от Ямайка и Мексико. Азиатците, които са крайно трудолюбиви и пестеливи, са заели хранителната сфера – закусвални, ресторанти, хранителни магазини.

Един американски приятел ме покани в едно огромно заведение – едновременно магазин и столова. Продуктите (месо, мляко, салати, сирене, хляб и пр.) се предлагаха на самообслужване, избираха се от клиентите и се слагаха на табли. Накрая платихме на килограм независимо от характера на взетата храна.

В центъра на Филаделфия се издигат няколко небостъргача, които лично ми направиха потискащо впечатление поради нечовешките си мащаби. Неволно си спомних думите на Христос по адрес на град Капернаум, за който казва, че се е извисил до небето, но ще се провали вдън земя (Матей 11:23). Тъй като са направени от стъкло, при залез отдалеч небостъргачите изглеждат като прозрачни.

Във Филаделфия се намират прекрасен музей на изкуствата, в която “гвоздеят на сезона” беше изложба на будистко изкуство от Корея, както и зашеметяващият музей на френския скулптор Огюст Роден, чиито произведения съчетават мистицизъм и еротизъм. Неговата глава на Жана д’Арк в екстаз силно напомня за тази на Тереза Авилска в композицията на Бернини. Католическата катедрала на града “Св. Петър и Павел” притежава великолепна атмосфера. Разгледах с интерес и други англикански и руски църкви, поддържани с много вкус и любов.

Всъщност аз пристигнах във Филаделфия, за да участвам в годишния конгрес на Американската асоциация по религия и Дружеството за библейска литература. Той се проведе от 13 до 18 ноември 2005 г. в луксозния хотел “Мариът”, собственост на мормонско семейство. Хотелът се състои от няколко сгради под и над земята. Моята двойна стая струваше точно 283 долара на ден. Всички екстри се заплащаха допълнително.

В конгреса участваха над 10 000 (десет хиляди!) души – не само американци, но и немалко чужденци. Аз бях единственият българин и то духовник. Събитието беше изключително стълпотворение, жива Вавилонска кула от хора с костюми, рокли, джинси, бради, чалми, забрадки, шапки, бастуни, дори инвалидни колички. В стотиците секции се предлагаха доклади по всички възможни теми, като повечето слушатели често се движеха от зала в зала. Моят доклад беше в секцията за Холокоста. Той беше посветен на приноса на Българската църква за спасението на българските евреи през 1940-1943 г. и предизвика голям интерес. Слушателите, повечето евреи, дълго ми стискаха ръката и изказваха недоумение, че този подвиг не е известен по света. Докладът ми беше поискан веднага от двама редактори за публикуване.

Важно съпътстващо събитие към този род конгреси е изложбата на всички водещи световни издателства за религиозна и богословска литература, която заема зала с площ няколко декара. На членовете на ААР книгите се предлагаха с отстъпка 20-30 %. Човек би трябвало да е милионер, за да купи всичко, което го интересува. Все пак напълних една чанта с най-нови издания и каталози.

Повечето еснафи у нас биха изпъшкали, че е безумие да се хвърлят 2500 лева за едноседмично пътуване, но ползата от такива събития е несъмнена и не може да се оцени само в паричен еквивалент. Срещат се колеги, установяват се контакти, обсъждат се общи проекти и инициативи. Дори и днес, във времето на тоталното обезличаване на ценностите, личното общение остава незаменимо. За да завърша, ще цитирам девиза на един от най-успелите американци: “Събирането е начало. Сплотяването е напредък. Общото дело е успех” (Хенри Форд).

Автор: Владимир Георгиев
Снимки: Владимир Георгиев

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Продължаваме с разходката из Истанбул, като за нашия сайт днес откриваме две от „класическите“ места за града – Капалъ чаршия и Египетския пазар. Приятно четене:

Истабул по Нова година

част втора

Капалъ чаршия и Египетския пазар

[geo_mashup_map]

Покритите пазари «Капалъ чаршъ» и пазарът на подправките «Египетски пазар»

Уникално като архитектурно съоръжение от пресичащи се галерии в които са подредени и отрупани със стоки от сувенирен характер 5000 магазинчета.

Четете по–нататък>>>

Да си призная, винаги съм била резервирана към обучението по архитектура в България. Също така е вярно, че рядко съм го изразявала. Може би поради някаква неопределена ненавист към пораженчеството - не мога, значи  не е добро. Напротив, винаги съм можела и нерядко съм го правила. В един момент осъзнах, че разбирането и нагаждането към това, което се очаква от мен, не ме прави по-добър архитект. Единственото, което ме прави по-добър архитект, е разбирането на мен самата.

Наскоро близък до мен човек сподели, че професор от университета му е казал, че сградата, която проектира, е прекалено проста. Ставаше въпрос за музей и тя - защото става дума за момиче - искаше (и надявам се още иска) да я реши като композиция от чисти обеми.  Без да ви убеждавам повече, ще ви кажа, че в суров вид изглеждаше наистина добре. Това, което ме втрещи, е убеждението, при това на преподавател, че за да е добра сградата, не трябва да е проста. Защо ли (дано не е твърде далечен паралелът) за един език е вярно, че колкото е по-опростен, толкова е по-съвършен, а за една сграда трябва да важи обратното? Да не говорим за това, че музейната сграда е „кутия за бижута” и една опростена третировка е напълно оправдана…

Обратно на обучението по архитектура… Всеобщо убеждение е, че следването е трудно, изискващо много време и работа… Вероятно е така, но, забелележете, трудно въобще не означава качествено! Убедена съм, че мога по изключително труден начин да се науча да правя грозни еднотипни грънци…и какво ще спечеля от това аз или изкуството?!

Основният недостатък на обучението е изначално заложен в самата му методика - студентите по архитектура не се учат как да мислят, а какво да НЕ правят… А добрата архитектура е много мисъл и много по-малко чертане. Тук се натъкваме на огромна идеологическа празнина.

Да не говорим за отдадеността на самите преподаватели на преподавателската дейност. На местата, където преподаването е качествено, то се прави заради престижа, а да бъдеш преподавател, означава да си доказал, че има на какво да научиш студентите. Не -сядаш, звъни ти телефона, уговаряш се за след половин час в еди-кой си ресторант, чешеш се по главата, тръскаш си цигарата, допиваш си кафето и изпращаш студентите „да работят”, оставяйки ги с убеждението, че дипломираните архитекти са завършени безделници.

Питаме се - докога ще гледаме потресаващи сгради - отговорът е очевиден - докато бълваме повърхностни архитекти. Пътят към промяната е ясен и необходим - строг проектантски ценз спрямо преподавателите, привличане на утвърдени архитекти в университетите на всяка цена (нека не се лъжем, пари има, но дали това е най-важното?),  и отдаденост на работата и от двете страни.

Кога ще стане това…колкото по-скоро, толкова по-добре.

Засега ви предлагам да разгледате няколко прости музея.

Тя вероятно е сред добрите примери за професионален писател у нас. Всяка година книгите й успяват да предизвикат емоции у читателя, а тематиката е винаги актуална. След хитовите "Анатомия на илюзиите", "Стъклени съдби" Людмила Филипова ще търси нов сензационен успех в лицето на новата си книга "Антихтонът на Данте", която ще бъде представена в сряда.

Какво си представяте, когато чуете израза „Песен за щастие“? Първото нещо, което ми хрумна на мен, беше песента на Bobby McFerrin – Don’t Worry Be Happy – една простичка мелодия, изпълнена само с уста и заредена с невероятен позитивизъм:

Ще ти дам номера си, казва той, ако се притесняваш – обади ми се – аз ще те направя щастлив.

Всъщност, музикантите от край време се питат какво е щастието, но отговорите, които откриват са различни и аз реших да направя едно мини изследване на тази тема.

Великите Бийтълс, още в ранните си години решават, че щастието е в простите неща – Щастлив съм просто да танцувам с теб, казват те и вярват, че това е достатъчно.

Други автори също вярват в простото щастие, даже неизказано с думи. Крис де Бърг казва в песента „Lady In Red“:

Никога не съм те виждал толкова прекрасна,
както тази нощ.
Никога не съм те виждал да блестиш толкова ярко.
Никога не съм виждал толкова много мъже
да искат да бъдат до теб.
И когато се обърна към мен и ми се усмихна,
дъхът ми спря.
Никога досега не съм усещал това чувство
на абсолютна и изпълваща любов…

И това ако не е щастие!

Подобни чувства вълнуват и лирическия герой на Ерик Клептън в песента „Wonderful Tonight“. Той възкликва:

Чувствам се чудесно, защото виждам
светлината на любовта в очите ти.
И чудото на това,
че просто не осъзнаваш
колко много те обичам.

Има и певци, които не са толкова лирични, въпреки че изпитват същите чувства и те пораждат усещането им за щастие. Нека си припомним експлозивния Джеймс Браун с парчето „I Feel Good“. Емоцията е толкова силна, че думите не му стигат и единственото, което може да сподели е:

Чувствам се добре, защото имам теб!

Мисля, че не е малко. Важното е, че това го прави щастлив.

Не всички, обаче, се радват на взаимна любов. Някои търсят щастието, минавайки през страдание. Стинг, например, разказва за една тежка раздяла, която отнема на героя жената и детето. Самото заглавие на песента е красноречиво – Толкова съм щастлив, че не мога да спра да плача. Но, приел положителната нагласа, лирическият герой успява да постигне успех в търсенето на щастие и смеейки се през сълзи споделя:

Миналата нощ се разхождах сам
и погледнах нагоре към звездите,
за да открия отговор за моя живот.
Избрах звезда за мен,
избрах звезда за него.
Избрах две звезди за моите деца
и една за моята жена.
Нещо ме накара да се усмихна,
нещо сякаш ми премахна болката.
Нещо свързано с вселената и с това
как всички сме свързани помежду си.

Щастието, разбира се, може да бъде вдъхновено от живота като цяло. Някои хора изпадат в религиозен възторг – например в песента Oh Happy Day, тук в специално изпълнение на френските певци Carole Fredericks и Florent Pagny – един специален поздрав за приятелите от Клуб „Спри и помисли!“

Други пък се радват на простите неща в живота, така както ги възпява незабравимия Сачмо в песента си „Какъв прекрасен свят!“. Песента е толкова красива, че пускам целия текст без превод. Невероятно е как толкова прости думи може да се изкаже толкова силна емоция!

Louis Armstrong – What A Wonderfull World

I see trees of green, red roses too
I see them bloom for me and you
And I think to myself what a wonderful world.

I see skies of blue and clouds of white
The bright blessed day, the dark sacred night
And I think to myself what a wonderful world.

The colors of the rainbow so pretty in the sky
Are also on the faces of people going by
I see friends shaking hands saying how do you do
They’re really saying I love you.

I hear babies crying, I watch them grow
They’ll learn much more than I’ll never know
And I think to myself what a wonderful world
Yes I think to myself what a wonderful world.

Накрая остава въпросът: Какво е щастието за мен?

Отговорът е: от всичко, казано (и показано) дотук по малко. Но открих една песен, която сякаш казва с точните думи онова, което аз бих определил като щастие:

The greatest thing you’ll ever learn
Is just to love and be loved in return

Най-великото нещо, което ще научиш,
е просто да обичаш и да бъдеш обичан в замяна.

Nat King Cole – Nature Boy

Бъдете щастливи!

---

Този пост участва в осмия кръг на блог-състезанието Blog Challenge, в който се състезават публикации, съдържащи в заглавието си израза „Песен за щастие“. За да ме подкрепите, моля споделете своето мнение в коментар към поста. Можете също да гласувате за него в Свежо и TopBlogLog. Благодаря!

---

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Filed under: Думи, Лични, Музика Tagged: blog challenge, Carole Fredericks, Chris DeBurgh, песни за щастие, Eric Clapton, Florent Pagny, James Brown, Louis Armstrong, Nat King Cole, щастие, Sting, The Beatles

Няма проблем, само предайте на ФБР адреса на Осама бен Ладен

Веселина Вълканова включи нашия блог в своята селекция The Sunshine Award, за което искам да и благодаря от все сърце! Макар на пръв поглед темите в нейния Блог за дизайн на книгата и типография да нямат нищо общо със зелените технологии, има нещо, което ни прави близки и това е страстта, с която пишем за нещата, които ни вълнуват и желанието да откриваме красивото и позитивното край нас.

„The Sunshine Award се връчва на блогъри, които със своя позитивизъм и креативност вдъхновяват други хора в света на блоговете. Правилата при получаване на наградата са следните: Сложете логото във Вашия блог или пост; Изпратете наградата на 12 блогъри; Публикувайте линковете им в поста си; Известете номинираните за получаването на наградата чрез коментар в блоговете им; Благодарете на блогъра, който Ви е наградил и публикувайте линка към блога му в поста си.“

Ето и нашата селекция на вдъхновяващи гласове от блогосферата:

Богомил Шопов – Блог за свобода, технологии и обществени позиции

Боян Юруков – Блогът на Юруков

Люси Сетиян – На правилното място

Оги Ковачев – Блогът на Оги Ковачев

Деница  – На ти с парите

Павел Янчев – view.point

Криси Станинска – Красивата природа

Комитата и Стойчо – Малко мисъл, малко идеи

Alex Radway -  iwallkiwrite

David Alexander – Planethtoughts

Rob Jongschaap – LinkNotes

Ann Margrain – Heroin and Cornflakes

Още по темата:

• Три дози креатив в началото на седмицата
• Страхът от лошите идеи
• Провокативни „зелени“ рекламни послания
• Плоски високоговорители на пазара до края на 2009
• Пазете новата си рокля от дъжда!
• Оригинална зеленчукова градина
• Невероятни проекти от картон
• Невероятен материал поема удара и пази тялото от травми
• Направи си сам: шпионски самолет
• Направи си сам: фотьойл от пластмасови бутилки

Работната лампа с енергоспестяваща крушка изгасна бавно. След това и лаптопът заработи на батерия. Едва след минута осъзнах, че съм откъснат от хората, с които водех разговор. Действително, откъснат. Трите години работа на моята нокиа пък са изцедили живота на батерията и тя реши да си почине точно в този момент. Можах да изпратя само едно съобщение, преди да я оставя на нощното шкафче.

Можех да продължа да пиша мотивационното си писмо. Все пак трябва да намеря някого, който би проявил разбиране и би спонсорирал пътуването ми до България за регионалния кръг на Balkan Case Challenge. Но запалих три свещи, наредих ги пред себе си и отворих книгата. Крайно време е да я свърша, имам да прочета още две, преди да започна следващите три. А след това мога и да се излегна в стола, да послушам нещо ободряващо и да си попиша.

Наближава срещата в Брюксел. А след това ще видим накъде и с кого.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Шоуто на Иван и Андрей, Нова телевизия, 10.03.2010 г.

Има нещо много гнило в начина по който свиря. Като почна да тренирам по-редовно и некви по-трудни неща, след това има седмица, в която не мога да свиря, щото ме болят тъпите пръсти. Или нямам правилната техника, или се мъча на прекалено голяма лъжица.

Като се прибера сега, мисля да ида в школата по пиано и да им предложа малко по-различен формат на частен урок. По-скоро диагноза Искам да им подрънкам половин час, а после те да обсъдят и да ми измислят програмка, по която да си ошлайфам поне по-очевидните от ошлайфаемите трески. Според мен тва е най-ефикасния начин да извлека максимална изгода от минималното време, дето ще имам.

Ако някой се сеща за по-добър начин – всякакви идеи са добре дошли

Иначе последно съм имал взимане даване с учителка по пиано, в едно софийско читалище преди 3г. Тогава пак така реших да тръгна на пиано. И ходих да питам как да се запиша, кога има уроци и т.н Е.. малко беше трудна за описване физиономията на учителката тогава, ама.. почти съм убеден, че такива като мен не са им от най-честите посетители

Но в общи линии, мисля, че се кефят учителите като видят някой надъхан льольо. Дано стане и тва дет ми се ще, че иначе нещо не ме кефи алтернативата..

… се тормозят със смотани облекла. Не само жените.

(Подзаглавие: Дай на карък вратовръзка и Интернет, па гледай сеир.)

Ако има облекло, което да мразя от сърце, това е костюмът. С костюм се чувствам като клоун. Сигурно защото и изглеждам така… Този уикенд обаче трябваше да присъствам на сватба. Със строг дрескод. Нямаше как.

Имам костюм, който все още ми става. (Напоследък пак съм качил кила. Ужас. Май е време да започна диета. ) Измъкнах го от гардероба и го огледах. Всичко беше наред.

Освен вратовръзката. Не беше вързана.

Никога не съм умеел да връзвам вратовръзка. Тоест, сега беше идеалното време да науча. Изкопах от Нета схема как се връзва, и се заех търпеливо.

Два часа, и сигурно двеста опита по-късно бях в изходната точка. Полученият възел нямаше нищо общо с желаното. Десетки пъти бях проверил дали спазвам указанието точно - нямаше грешка, но се получаваше нещо като двойно пресукана прасешка опашка. Къде ли бърках?

В един момент ми кипна (беше вече три и половина през нощта), и набързо модифицирах указанието за възела според както ми изглеждаше по-логично. За мое смайване се получи сравнително приличен възел. Поне имаше някакво далечно подобие с желаното. Брех! Изобретих възел за вратовръзка!… Вързах я още петнадесетина пъти, докато нацеля да стига до между чатала и третото копче на ризата. Накрая успях.

Отидох и се погледнах в огледалото дали приличам на херцога на Уиндзор. Приличах на изобретател-неудачник от филмите - чорлав и с маниакален блясък в очите. Вратовръзката не беше адекватен заместител на бяла престилка, но на фона на потник подчертаваше впечатлението още по-добре. Ако решат да снимат четвърта серия на “Назад към бъдещето”, и Кристофър Лойд не поеме ролята на доктор Браун, ще ида на кастинг.

Върнах се пред компютъра и огледах дали някъде в Нета не са описали вече този начин за връзване на възел. Оказа се, че са го описали на стотици места. И че се нарича двоен Уиндзор - тоест, стандартният възел за вратовръзка. Който се опитвах да вържа.

В указанието, което бях намерил отначало, имаше грешка. И беше единственото грешно, което успях да открия…

Нищо, де. Изобретателското самочувствие ще си го запазя - приятно нещо е.

"Когато Господ говори, клисарят мълчи". С тези думи Бойко Борисов отклони поканите за автограф върху биографията на председателя на Европейската надорна партия Вилфред Мартенс. Българският предговор към представената тази вечер "Европа: Боря се и превъзмогвам" е подписан именно от премиера. 

Барселона / 2010-01

Освен малки яхтета там има и такива големи кораби. Иначе наблизо има много приятни (и скъпи) рибни ресторанти, в които може да се набива паеля (и не само). Лично аз препоръчвам да хапвате само в барове – непретенциозни, забавни и бързи. Все пак трябва да обикаляте много, защото има какво да се види.

This is a temporary post that was not deleted. Please delete this manually. (669288fa-c954-412e-881b-316a3aeccdf6 – 3bfe001a-32de-4114-a6b4-4005b770f6d7)

....е направил Алиса без да е чел книгата. тази новина не ми харесва, даже ме дразни.

Новината, че в Екатеринбург са отличили книгата "Роман без заглавие" на писателя Владимир Блинов като "най-оригиналното произведение през 2009 г., развиващо принципите на минимализма в литературата", ме подтикна да потърся други такива колоси на творческата мисъл. Творбата на Блинов се състои само от едно изречение, което ми позволява да публикувам в един пост цял един роман! Удивително! Това изречение обаче не е какво да е, а наградено.
"Недей! Аз сама!" ("Не надо! Я сама.")

Определението най-кратък роман всъщност се оказа доста разтегливо. Появяват се въпроси - това наистина ли е роман или спада към друг литературен жанр, кой решава, че това е най-кратката форма, кой брои букви и символи и т.н.
Според Умберто Еко (нали всички вече четат Умберто Еко) най-краткият роман е "Динозавър" на италианеца Аугусто Монтеросо. И него мога да публикувам целия. В един пост станаха вече два романа.
Съдържанието му - "When he awoke, the dinosaur was still there."
Ето тук се е появил въпросът относно жанровата принадлежност, защото някои от издателите определят не като роман, а като новела, или дори новелета.
С помощта на краткия литературен речник и малко допълнителна информация сглобявам определението за роман, което звучи така:
"Епичен вид, разгърнато повествование в проза със сравнително голям брой герои и широта във времето. Видове: социално-битов, психологически, исторически, фантастичен, сензационен или криминален, "нов роман" и др. Изобразява сложно преплетени човешки съдби, драматични конфликти на главните герои с обществото и др. В античността се срещат романоподобни произведения – разказите за Херо и Леандър, по-късно – рицарските четива, при които централно място има любовната история (“Тристан и Изолда”). През 18 в. романът е централен жанр в литературата. Оформят се социално-битов, психологически, любовен и исторически. През 19 век влияние оказват и други фолклорни и литературни жанрове – епопеята за т.нар. роман-епопея, сагата за роман-сага, казусът за криминалния роман, миракълът за трилърите с пр."
Ако следваме тези общи щрихи награденото произведение на Владимир Блинов не е роман, защото големият брой герои всъщност се свежда само до двама. Вярно е, че учителят ми по математика твърдеше, че две жени и една гъска могат да направят пазар, но въпреки неговите мъдри слова, си мисля, че двама не правят голям брой. Широтата във времето също е под въпрос. Тук става думаза диалог, развил се (тук засичам по часовник и произнасям отчетливо думите на руски) за 2 секунди. Вярно за мен 19 ч. може да е ракиено време, а за една муха еднодневка това е краят на живота й, но си мисля, че две секунди не са широта във времето.
Другите критерии обаче са плътно покрити - сложно преплетени човешки съдби и драматичен конфликт на главните герои с обществото.
Ако трябва да си развихря въображението или да използвам похвати, на които ни учеха на лекциите по социална антропология, двамата са ТЯ и ТОЙ. За да получи такава известност, в романа няма как да не е застъпено феминистично начало. То предполагам ще бъде изяснено в бъдещи литературно-критически сборници, доста по-дълги и обемни от самия роман, в които ще присъства и любимото ми изречение "Авторът иска да каже". Предполагайки наличието на ТЯ и ТОЙ, следва да предположим и техните взаимоотношения. Може са би семейство, може би гаджета, или просто един достатъчно любезен ТОЙ, който предлага да помогне с тежката торба с покупки на непозната ТЯ. Всъщност човешкото съзнание, стига наистина да му отпуснеш юздите, може да измисли какви ли не главозашеметяващи сюжети - ТОЙ й предлага да бутне вместо нея стола, докато тя си слага въжето, тя обаче държи сама да го кипичне с кокетно извиване на глезена; ТОЙ иска да бърка вместо нея лимоновия крем за тортата, за да не стане на бучки, ТЯ обаче никак не вярва в кулинарните му способности, ТОЙ иска да забърше два шамара на наглеца, който я е бутнал в магазина, ТЯ разчита на собствените си ритници...
И докато пиша това, се замисля, че щом две изречения успяха да съставят какви ли не картини в съзнанието ми, успяха да ме накарат да седна и да пиша за тях - да, заслужават си наградата.

Други кратки:

"For sale: baby shoes, never worn." Хемингуей (това според него била най-добрата му творба)
"Почукване” на Фредерик Браун (1953)
„Ако Ева не можеше да зачене..." Едуард Уелън
Vacuum collision. Orbits diverge. Farewell, love. Дейвид Брин
Machine. Unexpectedly, I’d invented a time. Алан Мур
Longed for him. Got him. Shit. Margaret Atwood
His penis snapped off; he’s pregnant! Rudy Rucker

Кросфит тренира съвършения атлет, който е в еднаква степен гимнастик, щангист, спринтьор, бегач на средни разстояния и гребец. Кросфит цели създаването на пълна, всеобща и цялостна физическа добра форма, психическа сила и издръжливост.

прочетете повече

Прочетете и тези материали:
› От кухнята: седмични новости в BB-Team #7
› Интервю с Виктор Каров  (Vic)
› Фитнес след бременност
› Суплементи и хранене по време на бременност
› Фитнес по време на бременност
› Метод на форсираните повторения
› “Флашинг” или методика на “заливането”
› Тренировъчен метод “пирамида”
› Тренировки след 45
› Мускулна треска

Пред съдебната палата.

Изпратено от читател x.

Виж още:

Клош Арт 25, Варна, главната улица (6 мнения)
Изпратено от Данчо Стоилов. ...
Клош Арт 35, Градски парк, Ямбол (2 мнения)
Изпратено от Александър Кръстев ...
Клош арт 19, Шумен (1 мнения)
Клош van шумен, изпратено от Денис ...

Motorola Milestone е ултратънък телефон с QWERTY клавиатура, работи с Android OS и притежава капацитивен сензорен 3.7-инчов дисплей, 5-мегапикселова камера с двойна LED светкавица, 600MHz процесор, GPS, Wi-Fi и 3G. Прави впечатление, че устройството изпревари по продажби в САЩ други известен...

>> http://xotspot.com

Преди време попаднах на мейкинга на този филм и си помислих, че българското кино може би все още живо. Днес, когато най-накрая седнах да го гледам, имах огромни очаквания. Не всеки ден български филм влиза в крайната деветка на номинираните за Оскар чуждоезични филми. За мое щастие „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ оправда очакванията ми и даже ги надмина.

Накратко историята разказва за семейство политически бежанци, които напускат България по време на комунистическия режим. Тази сюжетна линия е предадена ретроспективно, през погледа на техния син, който се опитва да събере разпилените късчета на своето минало. С помощта на дядо си,  Бай Дан-царят на таблата, той ще измине дълъг път в „тандем“ в търсене на самия себе си.

Въпреки своя привиден оптимизъм, заявен още в самото заглавие, филмът повдига много сериозни теми, припомня позабравени проблеми, които никога не бива да бъдат забравени. Докато гледаш, си казваш „вярно, точно така беше, чакала съм по два часа на опашка за хляб“ или „слава богу,  вече мога да пътувам свободно където си пожелая и след това да се върна“. После се смееш на сцената със скандирането на „К-П-С-С/Б-К-П и плачеш, когато Баба Сладка получава анонимна картичка от лагера за бежанци в Италия, надписана с почерка на дъщеря и.

Филмът ще докосне дълбоко хората от моето поколение, които по време на режима са били достатъчно големи, за да помнят, но и достатъчно малки, за да си кажат „светът наистина е много голям и спасение дебне отвсякъде“.

Хубав е, гледайте го.

[finelinedesign]

(Чети най-долу за ъпдейта)
Абсолютно да. От както им заляха сървърите с вода Dir.bg не функционират. Странно как в Неделя (когато официално нищо не им работи) бележат зверски ръст според Алекса.

Да, знам, че Алекса не е най-добрият tool, но все пак има нещо гнило в телефонната палата, а защо не и някъде другаде!

По същото време работещия Sportal.bg прави 200 000 уникални и е доста под сайт, който в момента дори го няма. Очакваме да видим какво ще покаже каунтъра в следващите дни

ДОБАВЕНО: “Да са живи и здрави рекламодателите му” – цитирам познат.

IMPORTANT UPDATE: Според специалист: алекса отчита на кои домейни си се опитал да отидеш, тоест дори и да видиш празен сайт – онова го отчита и затова трафика расте – защото много хора са отишли да видят надписа, че дира е изгорял

След като екранизациите по романите от трилогията на Стиг Ларшон Милениум завладяха скандинавската публика, може скоро да видим и холивудски варианти на високоскоростните книги. Според информация на Лондонския панир на книгата, продуцентът Дейвид Финчър обмисля филм по "Мъжете, които мразеха жените".

Към блог-агрегатора Блогосфера от днес се присъедини и Антон Терзиев със своя блог за филми “Camera Obscura”.

Антон Терзиев е 32 годишен емпиричен мечтател, трайно привързан към борбата със синдрома на хроничната умереност. Обикновено селектира природата в текст и картина. Избягва офисните магистрали, затова пък пътешества по разбитата физиономия на София. Не поглежда часовника си преди обяд, но обича да обядва навреме. Твърди, че философията на всяко поколение е една и съща – да пресуши живота. “Неприятностите идват, когато неизбежното се случи, и животът пресуши човека.” Разказвач.

Така се представи Антон за новите си читатели.

Повече – в блога “Camera Obscura” и вече и в Блогосфера.

Едва ли са много хората, които все още не са гледали нито една от буквално стотиците "Hitler finds out..." пародии, които се въртят в мрежата от доста време, особено откакто излезе филма...

VMware България планира да наема активно нови кадри в следващите месеци, като във фокуса са квалифицирани специалисти, с висок технологичен опит, проактивни, притежаващи иновативно мислене и споделящи стремежа на компанията да продължи да бъде основен технологичен иноватор, като създават нови технологии в широк кръг от области – от корпоративните центровете за данни през настолните компютри до модерната cloud архитектура. Към настоящия момент компанията търси софтуерни инженери с много добри познания по Java, FLEX и C++, специалисти по контрол и тестване на качеството, както и автоматизация на процеса по тестване на качеството на продуктите. Търсят се и хора с управленски умения и опит в разработката на софтуерни продукти.

източник: vmware-bulgaria.com

Няма спор, новината е добра.  В момент, в който толкова много компании освобождават служители, VMware България не само планира увеличаване на екипа си, но и предлага чудесни условия за работа и 4 големи зали за почивка - тенис на маса, джаги или видео игри, както и фитнес център с разнообразно оборудване.

Интересно, има ли паркинг за велосипеди и подходящи условия за хората, които биха ходили на работа с колело, защото не открих подобна информация на сайта.

Впрочем няма да съм аз, ако не намеря недостатък и на този офис - много стерилно ми стои, типично офис обзавеждане… няма никаква провокация. И това е разбираемо - според прес инфото на New Approach става дума за “работни помещения, изградени изцяло съгласно изискванията и стандартите за качество в софтуерния гигант“.

Все пак кафето на последния етаж изглежда доста свежо и приятно