Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

януари 17, 2017

Свиване

Тръмпутинизмът  

Понякога ми се случва най-нагло да открадна отнякъде текст, който смятам за особено важен, и да го пусна тук. Има случаи, когато важността на написаното е над тази на законите за авторските права.

Такъв е според мен случаят и с тази статия на Джон Суини, журналист в BBC Panorama. Оригиналното ѝ заглавие е “Who are the figures that push Donald Trump and Vladimir Putin together?” („Кои са хората, които сближават Доналд Тръмп и Владимир Путин?“), и е публикувана на новинарския сайт на BBC. Тя е почти единственият материал, който не само отбелязва много точно приликата между двамата, но и обръща внимание на един друг човек – Александр Дугин – чието влияние не е за подценяване. Малко мислене върху тази статия дава много разбиране на много неща в съвременния свят.

(Може би е добре да седна да напиша някой запис и за истината и лъжата в съвременния свят… Ех, да имах времето да пиша всичко, което смятам за важно!)

—-

Въпросът дали руският лидер Владимир Путин има материал, с който да изнудва Доналд Тръмп, засега няма отговор. По-важното обаче е, че той е много настрани от истински важното – че двамата мислят твърде подобно.

Вярата на г-н Тръмп в американския традиционализъм и омразата му към сверки с истината повтаря музиката на Кремъл. Нацията, властта и непоносимостта към критики са новият (и много руски) световен ред.

Можете да наречете този начин на мислене Тръмпутинизъм.

Чуваемостта между Кремъл и Тръмп Тауър е силна, става все по-силна и е много, много добра новина за г-н Путин.

Както Тръмп заяви пред Майкъл Гоув в понеделник, нов договор за съкращение на ядрените оръжия може би ще предложи свързано с него преразглеждане на санкциите срещу Русия.

Оглушителната тишина в случая и странната липса на критичност на г-н Тръмп към г-н Путин, например заради руското хакерстване срещу американската демокрация, присвояването с военна сила на Крим и руската роля в продължаващата война в Донбас.

Странно е, че г-н Тръмп в туитовете си подкрепя руската теза, а не примерно тази на ЦРУ и другите разузнавателни служби на САЩ.

Че защо е нужно да критикуваш световен лидер, с който си предимно съгласен?

Покрай тръмпутинизма в общественото внимание се появиха трима други: Найджъл Фарадж, за когото ЕС е далеч по-голяма опасност за световния мир от Русия; неговият приятел Стив Банън, който към момента е главен стратег на Тръмп, и руският философ Александр Дугин.

С дългите си коси и класическа славянска външност, г-н Дугин бива описван като „мозъкът на Путин“ и „Путиновият Распутин“. Той има собствено про-кремълско шоу, което разпространява тезата за руско-православното превъзходство във всичко, в любопитна смес от риторика подобна на Гьобелсовата и религиозни химни.

Много хора смятат, че гласът на Дугин се чува в Кремъл.

Също така той е обект на западни санкции, заради разпалеността на изказването му в подкрепа на руската инвазия в Украйна, която до момента е коствала живота на около 10 000 души.

Господата Фарадж, Банън и Дугин са обединени от тезата, че най-страшната опасност за западната цивилизация е ислямският екстремизъм.

Г-н Банън беше оповестил възгледите си на среща на крайно десни близо до Ватикана през 2014 г.

Той твърди, че т.нар. Ислямска държава има акаунт в Туитър, чиято цел е „да превърне Съединените щати в река от кръв“.

„Вярвайте ми, това ще дойде и в Европа“, добави той. „В добавка към това според мен ние в момента сме в началните стадии на световна война срещу ислямския фашизъм.“

Под риск ли са демократичните ценности?

Опасността тук е, че когато подкрепяте начина, по който Кремъл се бори срещу „ислямския фашизъм“ примерно в Алепо, вие се присъединявате към това, което някои наричат „руски фашизъм“. Или поне към загърбването на демократичните ценности и на правилата за водене на война. А с това се превръщате във висококачествен рекрутьор на Ислямска държава.

Това е риск, на който г-н Дугин изглежда не придава значение. Интервюто ми с него в Москва не протече добре.

Александр Дугин, 20 декември, 9:35

Днес изритах кореспондентите на BBC. Не бях срещал толкова гнусни ****** от много време. Водеше ги Джон Суини. Както виждате по фамилията му, той е глобалист и мръсна свиня. Съчиняват лъжливи новини, че Русия била помогнала на Тръмп да стане президент. Доказателствата им: Путин бил работил преди за КГБ. Пълни кретени! Професионалното им ниво е нула. Чиста проба съветски пропагандисти. Не съветвам никого да се доближава до тях.

Още в началото на интервюто ни той категорично определи шансовете Русия да е хакерствала срещу американците като „кръгла нула“.

Попитах го доколко е привързан г-н Путин към демокрацията.

– Моля, внимавайте – беше отговорът му. – Не можете да ни учите на демокрация, защото се опитвате да наложите на всеки народ, всяка държава и всяко общество, вашата западна, американска или така наречена американска система от ценности, без да питате… И това е расизъм. Вие сте расисти.

Доста от критиците на г-н Путин бяха убити – поне 20 откакто той пое властта през 2000 г. Срещал съм се и съм се възхищавал на трима: Анна Политковская, Наташа Естемирова и Борис Немцов. Който беше застрелян току пред стените на Кремъл.

Попитах г-н Дугин какво говори смъртта му за руската демокрация.

– При вас пък, ако сте свързани с Уикилийкс, могат да ви убият – контрира ме той.

Тогава помолих г-н Дугин да ми покаже списък на американските журналисти, които са били убити покрай Барак Обама. Той отговори, че това е „абсолютно глупав разговор“, и напусна интервюто.

Малко по-късно пусна запис в блога си, пред 20 000 (по неговите думи) последователи, илюстриран със снимката ми. С обвинението, че „съчинявам лъжливи новини“ и че съм „пълен кретен“ и „глобалистка свиня“.

Това е езикът на новия световен ред.

Няколко дни по-късно гледах пресконференцията, на която г-н Тръмп отказа да отговори на въпрос от репортер на CNN, като го обвини, че те „съчиняват лъжливи новини“.

При тръмпутинизма ехото между Русия и Америка става все по-силно от ден на ден.

—-

И малко коментари от мен:

Мой познат, изключително интелигентен човек, преди време беше казал: „Следете кога в Русия ще се заговори за фашизъм в България. Това ще е заповедта за подготовка на руска агресия тук.“

(Ако изразът „руска агресия“ не ви харесва, запитайте се дали предизвиква у вас същите чувства като примерно „турска агресия“. Ако не, си задайте въпроса на коя държава сте патриот… или зомби.)

Затова ми е странно, когато Банън говори за „ислямски фашизъм“. Възгледът, че фашизмът може да е религиозен или пък десен, е популярен на само едно място на света – бившия соц-лагер. СССР имаше отчаяна нужда да прикрие приликата между националистическия социализъм и комунистическия социализъм. Затова насила нарече немския нацизъм „фашизъм“, умишлено обърквайки го с останалия в сянката му италиански… Така че да направи точно същите грешки американец навежда на размисли – откъде е попил този начин на мислене, и какви изводи следват от това.

За Дугин – в статията е казано достатъчно. Ще добавя само, че очевидно той отлично знае коя е най-гнусната форма на възможен пропагандизъм. Сравнете го обаче с оценките му на съветската система. Как да не си припомни човек нашичките „реформирани“ комунисти, които хем прехвалват комунизма при всяка възможност, хем „комунист“ е най-страшната обида в устата им.

Ако бях примерно възторжен почитател на християнството, щеше ли „християнин“ да е най-лютата обида, която мога да измисля?! Според мен това е възможно само за човек, напълно изгубил представа за разликата между добро и зло. Или дори понятието, че това са две различни неща… Което пък еднозначно идентифицира слугите на злото.

(Да, не вярвам в божества. Но доброто и злото според мен съществуват, въпреки че не могат да се пипнат. Точно както не можете да пипнете числата, но те съществуват – или пък не можете да пипнете нечия личност или спомен, но те безспорно съществуват… Но това е друга, много дълга тема.)

За Найджъл Фарадж не смятам да се разпростирам. Времето ще разкаже кой, какъв и защо за него по-добре от мен.

Колкото до Тръмп и Путин… В САЩ демокрацията все още е изключително силна. Нищо чудно да успеят да се отърват с една по-сериозна катастрофа в най-различни области. С малко повече късмет може дори да не изгубят водещата си роля в света. Но още отначало “Make America great again!” ми звучеше подозрително подобно на “Deutschland, Deutschland uber alles!”

Но гледката в какво се превръщат обикновените руснаци под Путиновата пропаганда е ужасяваща. Доскоро извикваше в паметта ми сцени от „Обикновен фашизъм“ – сега те бледнеят пред това, което виждам и научавам за там. Точно както великоруският нацизъм на Дугин слага Хитлеровия нацизъм в джоба си. И неговите химни звучат подозрително познато… Страх ме е руският народ да не се превърне в язва на човечеството, която да е много трудна за излекуване.

Свиване

Когато болката стане част от теб: Магда и Таню (Внимание: тежки снимки)  

Макар приютът да се пръска по шевовете и да няма прием, нашата клиника работи на пълни обороти. През последния месец помогнахме на над 50 пострадали бездомни кучета и котки.

Не можем да ви разкажем за всички тях, просто защото наистина не ни остава време, но все пак се опитваме да ви запознаваме с най-емблематичните случаи. Тук са Таню и Магда – две изумително мили същества, изстрадали жестоко, и двамата вече – на три крака.

15800902_10211557026947249_186008438_n 15782234_10211557026907248_352811468_n 15750354_10211557027147254_1844647588_n

Взехме Таню от общинския приют Богров. Той е там от лятото на миналата година, стара травма на крачето го е оставила парализирано – с много болка. От разлизването и лежането, раната беше много сериозно инфектирана, той самият – слаб и на ръба на силите си. Рентгеновите снимки и тестът за проводимост показаха, че крачето е неспасяемо. Д-р Маринчева направи ампутацията му и Таню вече се възстановява успешно в клиниката на приюта.

IMG_0674 IMG_0677

Таню е изумително добро същество, вече на възраст, макар и не толкова стар, колкото показват зъбите му, те са му армаган от „хубавия“ живот.

IMG_0683 IMG_0689

Знаем, че за кучета като него се намират осиновители трудно, но ще чакаме. Защото цялата тази болка просто няма как да е била за нищо… Докато дишаме – ще се надяваме, друг избор и без това нямаме.

Другата слънчева душа, живяла не половин, а цяла година с подобно немислимо, болезнено състояние е нашата прекрасна душица Магда. Ако сте идвали през последните седмици в приюта – няма как да не сте я забелязали. Тя е онова изумително добро ловно куче с трите крака, което стои на вратата на клетката си и плаче за внимание.

IMG_1300 IMG_1308 IMG_1316

Магда има старо счупване на крака, останало нелекувано повече от година, когато добър кравар решава да и даде подслон, заради травмата. Човекът обаче не е имал повече възможности или знания и добрата Магда е прекарала на верига дълги месеци в болка, с постоянно влошаващо се състояние.

15055677_10211060087524074_5422711572607273819_n 15095566_10211137361815883_7894602956318396156_n 15167557_10211137382816408_1488308136692293031_o

Рентгеновите снимки на Магда показаха, че няма никакъв шанс крачето и да бъде спасено и милата душа вече подскача на три крачета, с решаващата помощ на д-р Маринчева. Магда е младо и добро същество, пълна с обич, игрива, дружелюбна, обича всичко живо и е направена, за да бъде гушкана и галена. Тя е само на около 2 годинки и се надяваме, че скоро щастието ще се усмихне и на нея!

15203385_10157779383095335_2582129977072447502_n IMG_0684

Магда и Таню са само две от десетките кучета, които намират помощ в нашата малка клиника. Ако можете да помогнете, дори с малко, да се грижим за тях – ще сме ви безкрайно признателни. В този момент клиниката подслонява 26 бездомни кучета, които нямат къде другаде да идат – кожно-болни, ортопедични пациенти, бебоци, големи и старчета със всевъзможни букети от заболявания… Благодарим от тяхно име на всички, които ще се включат, дори и с малко.

Оставаме искрено ваши, човеците, Магда, Таню и още цял куп кучета, котки, кончета и други герои без дом…

Свиване

Lenovo е очаквала по-лесно връщане на Motorola към успеха  

Lenovo е очаквала по-лесно връщане на Motorola към успеха
Lenovo си мислеше, че знае как да поправи избледнели брандове и тогава купи Motorola. С това заглавие в The Wall…
Свиване

Боряна Нейкова: *** (Сънят ме подмина…)  


Сънят ме подмина отдавна,
не помня
колко дълго вече прехвърлям
стихотворение след стихотворение.
Не ги чета – нямам търпение. Търся мен, теб,
мен и теб в едно изречение.

Почти съм на него, прехвърлям
припряно, диагонално, а щом наближи,
ще прокарам пръст бавно
по предния ред,
ще го шепна на глас.

Гласът ми се бави, тънее,
пресича,
погледът има друг ритъм
на четене

и ме чака отдавна в поантата.


Боряна Нейкова





  Боряна Нейкова в DICTUM.
  Боряна Нейкова в „Кръстопът”.

Свиване

LG X300 е базов модел с Android 7.0 Nougat  

LG X300 е базов модел с Android 7.0 Nougat
LG представи днес в родната си Южна Корея смартфона X300, който е позициониран в ниския клас и предлага сравнително скромен…
Свиване

Започва ъпдейтът до Android 7.0 Nougat за серията Xperia Z5 на Sony  

Започва ъпдейтът до Android 7.0 Nougat за серията Xperia Z5 на Sony
Актуализациите до Android 7.0 са пълен хаос, но сайтът XperiaBlog.net споделя, че смартфоните от серията Xperia Z5 вече получават ъпдейт.…
Свиване

Android Wear 2.0 излиза на 9-ти февруари  

Android Wear 2.0 излиза на 9-ти февруари
Пазарът на смартчасовници сякаш застина през 2016 г. и само няколко нови модела се появиха на пазара. Силно отсъствие регистрира…
Свиване

Ревю на Asus ZenFone 3  

Ревю на Asus ZenFone 3
Asus Zenfone 3 е един от сравнително малкото представители на т.нар. сегмент на полуфлагмани на българския пазар, като дори е…

януари 16, 2017

Свиване

2017-01-17 The Baby Owner’s Manual  

Чел съм много неща на Стивън Кинг.

Чел съм за геноцида в Руанда.

Чел съм за психопати: 1, 2, 3.

Чел съм Колимските разкази и Архипелага ГУЛАГ.

Както и по много други теми, заради които съм се депресирал за по седмица-две.

Всичките обаче не са толкова ужасяващи, колкото The Baby Owner’s Manual, след което си извадих една бутилка и си наливах известно време. Ако Стивън Кинг пропише такива книги (или по темата), вероятно ще има много припаднали читатели.

Искрено се надявам да не сънувам нищо от книгата.
(и не знам кога ще събера желание да изчета книгата за бебешки болести, дето ми се мотае наоколо)

Свиване

Тоскана – любов от пръв поглед (3): Волтера и Кианти  

Продължаваме с Таня из Тоскана – започнахме с Лука и Флоренция, продължихме към Сан Джиминяно и Сиена , а днес сме във Волтера, из Кианти и в Пиза.

Приятно четене:

Волтера, из Кианти и Пиза

част трета на

Тоскана – любов от пръв поглед

Тоскана, Италия

Шосето, по което се вием на път за

Волтера,

сигурно някога е представлявало криволичеща пътека, която бурите често са отнасяли. Калин отпуска педала на газта по склоновете и острите завои, а ние не преставаме да въздишаме по всеки изглед около нас и го молим да отбие някъде, за да запечатаме мига . Изкачването на всеки хълм открива нова гледка. Редуват се зелени долини и гористи хълмове и само рядко се изпречва някое селце. Крайпътните поляни са залети от глухарчета, подранили макове вирят главици между тревите. Ето, това е пасторална Тоскана!

Тоскана, Италия

На места по тесния път има спрели коли и ние предусещаме, че тосканците пак са ни подготвили някаква изненада. На възвишението, вдясно от пътя е поставена гигантска празна рамка за картина. Заставаш в нея и, ако щеш селфи, ако щеш групово – пейзажът зад теб е гарантирано приказен! И такъв простор, че ти се иска да се включиш в сърцераздирателното „ O, соле мио”, носещо се от отворения прозорец на паркирана наблизо кола. Това ми се е случвало вече веднъж на Хайдушките поляни в Родопите, когато плътен мъжки глас от отсрещния баир изви „ Руфинка болна легнала”, а долината пое песента като ехо.

Замисляли ли сте на какво се дължи богатството от италиански оперни гласове?

На топлия морски бриз, обгръщаш Италия отвсякъде? На висококачествения студено-пресован зехтин или вкусните плодове и зеленчуци, расли под палещото южно слънце? Е, вероятно има полза и от тях!… Но `я се заслушайте около себе си в препълненото кафене, не чувате ли мелодиката на италианския език? А във веселата възбуда на младежите от съседната маса не долавяте ли игривата интонация на позната опера? Създаден за музика – това е италианският език! Абсолютно!
За по-голяма убедителност ще ви цитирам авторитетът Дж. Х.Бърнс: „Италианският бързо започва да се разбира от чужденците, защото звучи някак близко до това, което изразява. Този език идва естествено като дишането. Блика с ромонлив смях, но същевременно е способен да изрази и мощ и горчивина. Това е език , в който гласът се лее на всички възможни нива. На италиански човек не говори, а пее, а страстта отработва с помощта на ръцете”. О, да! Вържете ръцете на италианеца и той няма да може да говори! Ръцете сякаш са двигателят на речта му.
Когато пътува, човек би трябвало да понаучи няколко думи и израза на езика, който се говори там. Доброто възпитание го изисква, а и тосканците са толкова добронамерени и отзивчиви. Заради туристическия бизнес, разбира се, владеят и английски, но едно „buongiorno” или “grazie” за начало на разговора и ледът на общуването вече е разчупен. На сбогуване вече сте приятели.

Тоскана, Италия

Из-зад един остър завой пред нас ненадейно изникват червените тухли на

крепостната стена на Волтера

Масивната конструкция на цитаделата ми напомня, че през Средновековието дори по тези места защитата е била актуален проблем. Потискащият напълно запазен вид на крепостта създава усещането за затвор и ние току да съжалим, че не сме избрали другия маршрут до Ливорно, предложен от хазяина. И напразно! Кога друг път щеше да ни се отдаде да побродим в така известния в Средновековието Град на гадателите и магьосниците, а от по-ново време след заснемането на сериала „Здрач” и Град на вампирите. Защо е тази слава ли – всичко по реда си!

Тоскана, Италия
Паркираме в 3-етажния подземен паркинг и, когато прекрачваме навътре, с изненада установяваме, че

градчето Волтера притежава своя уникална атмосфера

Все едно сме се върнали още по-назад във времето. От внушителната етруска сводеста Порта ал`Арко, та чак до разкопките на амфитеатър и терми в долината под нея – следи от етруска, древноримска и средновековна епохи. Хармонично слети в едно цяло.

Тоскана, Италия

Градчето заема стратегически важно положение, доминирайки над обширна територия. В минали времена Волтера е бил военна цитадела. В по-близки – затвор за врагове или неудобни на династията Медичите. Днес тук е почти безлюдно. Освен малки групи туристи и някой пърпорещ покрай нас мотопед, местни жители като че ли не се забелязват. Освен собствениците на магазинчета за сувенири и сладолед, разбира се. Виждаме обаче простори с припляскващо на вятъра пране над главите ни в невероятно тесните улички, а от един висок прозорец до слуха ни долита музика. Притихнала атмосфера, сякаш е денят след Страшния съд.
Разхождаме се бавно пред витрините на магазините и гледаме с удивление изпълнените с живот коне, изправени на задните си крака, грациозните човешки фигури, гравирани вази, свещници, фигурки за шах, кутии за бижута и много други украшения — всичко това изработено от алабастър и излъчващо сияние като шлифовано стъкло.
Какво е алабастър ли? Преди да посетим град Волтера и аз не знаех почти нищо за този камък. Представете си естествен материал, който лесно може да бъде изваян в плавни и изящни форми. Това многоцветно вещество е красиво, пропуска светлината и е прорязано от множество жилки, което го прави подходящо за извайването на декоративни детайли и фантастични фигури.

Тоскана, Италия

Историята на резбата върху алабастър във Волтера е дълга и ни връща пак във времената на етруските, древните жители на тази област. Сред многобройните археологически находки са открити стотици алабастрови урни — правоъгълни каменни кутии, в които се погребвал прахът на умрелите след кремацията им. Тези каменни кутии са богато украсени с релефни изображения, често включващи сцени от предполагаемото пътуване на мъртвия в отвъдния свят.
Волтера още веднъж ни убеждава, че в Италия всеки град – малък или голям, всяко село или ферма са изначално самобитни. Всяко място се гордее със свой собствен забележителен фонтан, каменен параклис с фрески на известен художник, етруски разкопки или местни родове, чиито имена са изписани на църковните пейки още от 16 век.

Четвърта сутрин от нашето невероятно пребиваване в Тоскана

Палим колата и тръгваме на юг. Няма да е честно, ако не ви разкажа за лозята и маслиновите горички на район Кианти. С впечатления от първия ред, както се казва.
Още на летището се сдобихме с карта под заглавие „ Пътят на виното, зехтина и ароматите на Тоскана” с туристически маршрути до райони с най-почитаните марки. По волята на висш разум или от сполучливия избор на Веси, падна ни се честта цели четири денонощия да живеем в най-добрия.

Кианти – сърцето на Тоскана!

Тоскана, Италия

Малко история: Известният по цял свят / а вече и на нас/ лозаро-винарски район се простира между Флоренция и Сиена.

Кианти е област, но и контролирано и гарантирано наименование за произход на червено вино,

което тук се прави отдавна. По-точно, от седем века насам. От тогава датира първото му писмено споменаване.
Както много вина, това също започва живота си като бяло, преди да стане червено, и трябва да е произведено с поне 80 % грозде Санжовезе. Изконните винени центрове са – Греве, Кастелина, Гайо и Рада. Именно техните лозя са обявени през 1716 год. за единствените официални производители от Великия херцог на Тоскана Козимо ІІІ Медичи. Днес тези градчета оформят зоната „Кианти Класико”, от която идват едни от най-добрите вина на региона под надзора на Обединение на производителите, чийто култов печат е с черен петел. Сортът Санжовезе е „Великият тоскански херцог на виното” и в превод означава „кръвта на Юпитер”. Предполага се, че е много древен сорт, познат още на етруските. Плодовитостта му трябва да бъде държана под око, защото прекалено високите добиви влияят зле на качеството.
Защо печатът е с черен петел, ще попитате? Заради легендата, според която как Флоренция и Сиена са решили да поставят границата помежду си. Рицарите трябвало да тръгнат едни срещу други на разсъмване след първото кукуригане на петел и там, където се срещнат – там ще бъде разделителната бразда. Е, първият петел, надул тръбата, бил черен! С дълбоко уважение към легендарния тръбач /подобно гъската, спасила Рим/ ликът му е любим символ не само по етикетите на бутилките вино, но и навсякъде другаде, където може да си помислите. Дори и по тениските на нашите младежи, гордо позиращи за снимка!

Тоскана, Италия

Иска ми се да ви разкажа по-подробно за

лозовите насаждения на Кианти

Ще кажете лозя като лозя. Да, ама не! Има българска поговорка „Що ти трябва на баир лозе!” т.е. проблемна работа.

Тоскана е баир до баир, обаче и лозе до лозе върху тях. Обработени машинно с малки трактори-всъдеходи на гъсенични колела. Редовете са опънати по диагонал към възвишението и подрязани с висш пилотаж резитба. За по-голяма захарност около корените в тънка редичка е насипан ситен бял чакъл. Това го виждаме за първи път, но от литературата методът вече ни е познат, така че сме наясно и не задаваме излишни въпроси. Лозовите масиви не са огромни, а между тях са засадени маслинови горички.

Тоскана, Италия

Корените на тези интелигентни дървета – маслините, както е известно, са дълбоки и при проливни дъждове предпазват почвата от свличане. Ето затова около тях не е изорано и не се обработва. Тревата пък не позволява изпаряване на влагата в почвата. Предаването на собствеността от поколение на поколение предполага предаване и на натрупания практически опит от дядо на внуче. Семействата имат доходоносен бизнес с клиенти от цял свят. Ето защо тук няма безкрайни масиви на арендатори, както у нас. И слава Богу!
Естествено е да проявим любопитство какво става с гроздето след като бъде обрано от собствениците. Едва ли го тъпчат с крака, като в старите филми. За тези, които искат да знаят, ето какъв е

пътят от набраното грозде до превъзходното вино

с марка и печат за качество: След приключване на кампанията по събирането, стопаните предават стоката си в кооперативната винарна, при която членуват. Веднага технолог за качествен контрол оценява сорта и замерва захарността. По установен ред производителят получава готова продукция или пари кеш по негов избор. Може и от двете. По същия начин се постъпва и с реколтата от маслини. Колко удобно е да си производител в Тоскана, нали!
Под секрет /въпреки безкрайната ми любов към Прованс/ ще ви разкрия, че 25 % от зехтина, идващ от средиземноморските страни се пада на Италия. Едва скромните 3% от общото количество е на Прованс. Най-качественият и с най-голям успех е Extra Virgin от Тоскана. Когато цифрите говорят дори и французите трябва да замълчат!

Градчето Греве ин Кианти

е „входната врата” на регион Кианти и е само на 15 – 20 минути от нашата вила с кола.

50022 Greve in Chianti, Metropolitan City of Florence, Италия

Шосето, криволичи живописно покрай лозови, маслинови масиви и каменни къщи и, докато пътуваме, решаваме да се отбием и посветим на него неделната си сутрин.

Тоскана, Италия

Градчето е китно и подредено, с около 14 хиляди жители. Тук, където и да попаднеш /дори в най-забравеното от бога село/ цари съвършен унисон с природата и традициите, властва красота и чистота, извисява се величествено малка църквица. Дърветата и цветята са в разкошна подредба и всичко е така дизайнерски пипнато във всеки детайл – ще речеш, знаели са, че пристигаме и се постарали точно за нас… Друго измерение на цивилизацията!

Тоскана, Италия

Тук има музей на виното с дегустации, но за жалост, ние не успяхме да го посетим. Неделният ден се оказа пазарен ден за цветя. Представете си типично голям за Италия площад, няколко средновековни сгради и неоренесансова църква сред море от пролетни цветя. Е, от тука вече не мърдам, пущам корени, размазвам се – цветята са моята страст! В малкото ни дворче едно върху друго /как не се задушават/ растат, че и обилно цъфтят – от целия набор пролетни, през ириси, рози, мушкати, петунии, всякакви летни до есенните хризантеми. И не по едно, а от всички по много! Не може да не си отнеса и от тук някоя луковичка!

Тоскана, Италия

Дружинката ни решава да поседне в кафенето насреща. Който иска – да се любува, който иска – да си поръчва каймаклия италианско капучино и пандишпанов ябълков пай. Старинната уличка е с малки кокетни заведения и магазини, отрупани със стоки местно производство.

Тоскана, Италия

Типичното провинциално кафене е с дълга памет за стари времена, ако се съди по снимките, окачени по стените. Жители на градчето, отдавна в небитието, се усмихват яхнали каруци, натоварени с дъбови бурета. Други, прегърнали огромни чепки, са снимани по време на гроздобер.

Тоскана, Италия

По-нататък в редицата има магазинче „Antica macelleria Falorni” с тоскански месни деликатеси. Само от вида им да запреглъщаш! Оказва се, че този магазин е един от най-старите и най-известни в цялата страна. Тези географски ширини са известни с производството на колбаси от диви прасета .

Нали не страдам от липса на апетит, вниманието ми е привлечено от сопрасата. Това е нещо подобно на нашата пача, но много по-вкусно изглеждаща. Тук я приготвят и от питомно, и от диво прасе. Изборът ми е категорично отхвърлен, но не устояваме на изкушението да опитаме от сухия деликатесен колбас със семена на резене, което му придава страхотен анасонов аромат.

Тоскана, Италия

По пътя за градчето Греве ин Кианти срещнахме група колоездачи. Екипите изглеждаха подвеждащо младежки – ярки, блестящи в изумрудено-зелена или морава ликра. Профучаха по пътя като грамадни ниско летящи насекоми. Едва когато паркирахме колата и се отбихме в едно от кафенетата на неделния пазар за цветя, видяхме прошарените коси на хора, които са навършили пенсионна възраст. Откъде идва енергията им? Не знаят ли, че трябва да са измъчвани от артрит и да се клатушкат към аптеката, а не да въртят педали. Какво пият и какво ядат тези щастливи хора?
Известно на всеки е, че провинциалистите /където и да е това/ се хранят не с гурме, а с истинска, приготвяна по изпитания традиционен начин храна. За италианците, вековни производители на зехтин, редовният му прием е неизбежен и задължителен. Честите дози чесън, подкрепен с червено вино от собствените лозя /4 – 5 чаши например е хубаво число за тренировка/, различни вариации на пастата и… ето ти го дълголетието! И не е вярно саркастичното твърдение на съседите им французи, че освен спагети не можели да готвят друго.

Каква е Тосканската кухня?

Принципът е в простичкото готвене с ароматни пресни съставки, които точно тук можете да намерите в изобилие – босилек, розмарин, градински чай, силно ароматизирани маслинови масла и др. Местните ястия се отличават с – дивеч, едър рогат добитък, дива свиня, а по крайбрежието с морски дарове. Бобовите растения са отдавна голяма част от хранителните навици на тосканците. Спанакът е най-популярният листен зелен зеленчук. Хлябът е неизменна част от дневното меню, а брускетите са особено популярни предястия.

Тоскана, ИталияТоскана, Италия

Исторически погледнато, пастата не е била чак толкова важна в Тоскана, отколкото в други части на Италия. Отличава се с местната паста pici – тънка прясна паста, направена с яйца, а tortelli е тосканската версия на равиоли.
Корените на това забележително богатство от специалитети и вкусове трябва да се търсят още в Древния Рим, където знатните граждани се увличали по екзотични ястия. В съчиненията на Хораций се споменават ястия като „черен дроб от бяла гъска, тлъстяла от сочни смокини“, „змиорка ловена, преди да си хвърли хайвера“. По това време била създадена и пицата. Авторството се приписва на легендарния римски пълководец Луций Лициний Лукул (108 – 58 г.пр.Хр.). За спагетите пък е известно, че са пренесени от Марко Поло в края на XIII в. В Китай той ги видял, направени от оризово брашно. Гледай ти!…
Колкото и здравословно да се хранят тосканците, едва ли това ще е цялата рецепта за дълбока старост. Ето, симпатичният отбор беловласи велосипедисти развяват знамето на познанието пред очите ни: Ако тялото бездейства мускулите атрофират и другите работни части на системата се развалят по-бързо. Градското решение са тичането и фитнеса. По-полезна и смислена алтернатива е физическият труд, който върви с живота в провинцията и селската аеробика в градината. Да се навеждаш да садиш и плевиш, да кастриш клони и да се протягаш да береш плодове. Цял ден – и ще бъдеш възнаграден от липса на скованост. Цял месец – и ще усетиш намалена обиколка на талията. Избягваш злочестините на стреса, а работата с природата те научава да приемаш нещата по-философски. Както го правят тук.

Щем не щем – настъпва последният ден от пътешествието ни.

Оставили сме за върхов финал Пиза макар че, ако предложа тест за най-силните впечатления, всички ще бъдем крайно затруднени да посочим кога, къде и защо. Емоциите ни бяха непрекъснато надграждани.От всяко градче си тръгвахме с неохота, докато на новото място ни поемаше още по-прекрасно изживяване. Сигурни сме – спомените от Тоскана дълго ще сеят носталгия в душите, така че само при споменаване на името ѝ ще трепваме, като осенени от щастливо прозрение.
Последното парченце от пъзела на нашето пътешествие е

Пиза

Мястото, на което се намира градът е ключово. Преди векове за това парче земя са спорели много племена и народи. Разположено на кръстопътя на две реки – Арно и Керхио, то е стратегическо за различни международни връзки и търговия и е било много ценно още от древността.
Винаги е вълшебно да пристигнеш в град на море. Магистралата се измъква от последния тоскански хълм и на хоризонта внезапно се разгръща просторна гледка, а въздухът се изпълва с ухание на солена вода, въпреки че самото море е доста далече оттук и не се вижда. Летището на Пиза е почти до пристанището и шумът от излитане на самолет странно се съчетава със сирена на лайнер.
Първото препятствие, което трябва да преодолеем, е да намерим центъра на града. Неочаквано небесната ни диспечерка е изчерпала лимита и малко преди финала ни изоставя. Значи Веси е имала право да я подозира в коварство!
С питане и до Цариград се стигало. Ех, ние с питане не намираме най-краткия път до целта, но правим обиколен тур, опознавайки новите квартали на града и на два пъти пресичаме река Арно за да се убедим, че Пиза е малко,спокойно и красиво университетско градче. Накрая, благодарение на късмет, успяваме да намерим посоката към „Площада на чудесата”.

Тоскана, Италия

Измъкваме се от малката странична уличка, на която сме паркирали, и той се открива пред нас в цял ръст. Под яркото обедно слънце сградите – символи на града, блестят в бяло мраморно великолепие. О, да!!! Това наистина трябва да се види наяве! Колкото да ти го описват, колкото филми и снимки да си изгледал – не е това, което е тук, пред очите ти! Зашеметяващо! Трябва ни време, за да дойдем на себе си. Море от хора край нас се вълнува и кипи от желание многократно да запечата гледката в своя GSM. Представители от цял свят с различен цвят на кожата споделят в този миг едно и също чувство и, ако то имаше материален израз, сигурно щеше да е огромно туптящо сърце, реещо се над площада!

Тоскана, Италия

Катедралата ”Санта Мария Асунта”

е първата построена сграда от комплекса. Внушителна както по размери, така и по стил, средновековната постройка е започната през 1063 година. Интересно е преплитането на различни стилове. Замислена е в римски стил, мозайката вътре е изпълнена във византийски, а арките са с мюсюлмански мотиви. Фасадата е съставена от комбинация на сив и цветен мрамор с бели камъчета. Внушителна е и огромната бронзова порта – по нея са изобразени различни сцени и сюжети от Библията.
Наклонената кула е предвидена да бъде камбанария на катедралата. Изпълнена е от блестящ на слънцето бял мрамор, но някак по очарователен начин разваля синхрона на останалите сгради със своя неестествен профил. Строежът ѝ започва през 1173 година и продължава около 200 години. Висока близо 56 метра от едната страна, около 57 метра от другата и тежка 14 500 тона, тя е разположена зад Катедралата и още от самото начало нейната съдба е много любопитна. След изграждането на третия етаж започва да се накланя и нищо и никой не може да обясни защо се случва това. Мистерията продължава, независимо от опитите на геолози, инженери и строители да предотвратят отклонението. Слаба земна основа и неправилно изпълнение на фундамента са сред предположенията за появата на този феномен. Въпреки това, за своите близо 800 години съществуване, наклонената кула в Пиза се е превърнала в една от 35-те топ дестинации в Европа.
Представяте ли си какъв грандиозен скандал е трябвало да преживеят архитектът и строителите по онова време?! Прогонени ли са били от града? Знае ли някой каква е по-нататъшната им съдба, тъй като не се е предполагало какъв всемирен интерес ще предизвиква след време и колко доход от туристи ще донесе тяхната прекрасна грешка? Може би затова не е сигурно кои точно са те – Бонано Пизано? Диотисалви? Или Джовани ди Симоне? Естествено има и легенди, като тази за Вавилонската ѝ посестрима. Няколко. И все абсурдни и красиви – като самата звънарна.
Стига да не страдате от клаустрофобия, може да изкачите Кулата по 259-те стъпала и пред вас ще се разкрие невероятна панорама на града. Именно оттук Галилео Галилей доказал теорията си, която гласи, че „скоростта на падане не зависи от теглото на падащите тела”. Как ли? Известни са знаменитите му опити пред многобройна публика на Пиза от наклонената кула, от която пускал различно тежки тела и установил, че те падат еднакво бързо.Така било опровергано господстващото мнение на Аристотел за земната гравитация. Виждам, че се усмихвате, но този факт е документиран в мемоарите на негов ученик.
Абсурдната кула несправедливо измества фокуса от малко известния факт, че

Пиза е родният град на Галилео Галилей

Тоскана, Италия

Велик физик, механик и астроном – той е една от най-силните фигури в историята на науката. Идеите му, изпреварващи времето, неизбежно го сблъскват със схоластиката на църквата. Животът му от мирна творческа дейност за науката се превръща в жестока борба за победа на новия научен мироглед. Кой не знае репликата, когато инквизицията го принуждава да се откаже от заключенията си: „И все пак Земята се върти!“

Тоскана, Италия

Във всички градове, в които е работил Галилей, признателното потомство му е издигнало паметници: в университетите в Пиза, Падуа и Флоренция. В църквата „Санта Кроче” във Флоренция е построен мавзолей: Три мраморни човешки фигури, представляващи геометрията, механиката и астрономията са над неговия гроб и оплакват загубата му. Историческият параклис „Трибуна на Галилей”, който се намира близо до университетската библиотека във Флоренция има 4 грамадни зали, в които са поместени: статуята на Галилей в професорска тога, сбирка на различни уреди, с които е работил, картини на художници, изобразяващи най-важните моменти от живота му, бюстовете на най-добрите му приятели и ученици.
Време е да се сбогуваме с Галилей и „Площада на чудесата” . Неусетно часовете са излетели и времето здраво ни притиска.Трябва да сме навреме за обратния полет, но как без заключителния ритуал в края на всяко пътешествие – закупуване на сувенири за близки и приятели. С Веси мигом се заемаме за изпълнение на приятната задача. Знаем кой какво колекционира и това много ни улеснява при избора.
Колекционирането, също като писането, е патерица за паметта. Спомените, винаги те възкресяват и препускат като бриз, на който жадуваш да препуснеш. Благодарение на тях можеш да преживяваш хубавите неща още няколко пъти. Моя милост, винаги, когато пътува си отнася и някакъв миниатюрен материален спомен. Доскоро това беше магнитче за хладилника. Приближавам го и се пренасям назад във времето, когато съм била и тук, и тук. Явно това е масов синдром, защото сувенирната индустрия в отговор на интереса работи с пълна пара. Отскоро се появиха и други интересни подаръчета. Сутрин, когато сме на гости на Лили / майката на Веси/ все ме пита, смеейки се, „Къде искаш да си пиеш кафето – в Лондон, Амстердам, Тасос?” и ми поднася чаша с изглед на пожелания град. Прекрасно!

Тоскана, Италия

Отскоро и аз се запалих да ги колекционирам и всеки, който знае тази моя нова страст, мъкне: дъщеря ми Теменуга от Мюнхен, Весела от Берлин, Калин от Виена. Стоят си в стъклената витрина, подредени като съкровища, и ми напомнят и за града и за човека, който ги е подарил. От Пиза си отнасям порцеланова чаша, оригинално повтаряща вида на наклонената кула. Най-ценното обаче, което няма да бъде засечено и от най-прецизния детектор на летището и което ще отнеса дълбоко скрито в душата, е огърлицата от спомени за всеки ден в Тоскана и нейните средновековни бисерни градчета.

Отправяйки се на пътешествие в друга страна,

заветна моя цел е да открия онова, което е изначално различно – култура, география, език. Коя съм аз на това ново място? И кои са те, хората които живеят там? Ако се установите в чужбина дори само за една седмица, но не в хотел, а в обикновено жилище, пазарувате от местните магазини, сядате в кафенето , посещавате църковна служба – сетивата ви неизбежно се настройват на вътрешната честота на трептене на чуждото място и, колкото по-дълбоко опознавате хората, толкова по-ясно разбирате, че това са напълно различни светове от вашия. Че има още много с какво, придобито с познанието оттук, да обогатите своя малък свят.
Често ние, българите, носим родината си с нас, все едно е част от багажа ни. И как би могло да бъде другояче, когато сме продукт на своята си култура до мозъка на костите.

Виждаме онова, което знаем как да видим.

И /ако е утешение/ не сме единствените, които мъкнат този свой културен багаж. Съвсем естествено е човек да се изкуши да сравнява с вече познатото му. Ако тази склонност е доведена до крайност, обаче, тя възпрепятства да съпреживееш другата култура и да отвориш сетивата си за нещо ново. Мои познати, които преди мен вече бяха посетили Италия, се възмущаваха, че „В хотела нямало сушоар. Пиците им били с по-бедно съдържание от тези у нас. Венеция бил мухлясал град”. Попадаме в напълно непозната среда, която не покрива предварително програмирани очаквания и отрицанието бързо взема връх . Смисълът, не изискващ особени усилия, е да устоим на примитивния импулс и да дадем превес на разсъдъка. Да отграничим вътрешния си опит от новите впечатления. Така пътуването ще изпълни благородната си мисия да разгори желанието за познание, от което ще станем душевно по-богати.
„Веднъж в годината отидете на място, където никога до сега не сте били” – Далай Лама.
Аз го направих. Вие сте на ход!!!

Тоскана, Италия


05 – 09.05.20016 г. Тоскана

Автор: Таня Благова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

Тоскана



Booking.com

Свиване

Тоскана – любов от пръв поглед (2): Сан Джиминяно и Сиена  

Продължаваме с Таня из Тоскана – започамхе с Лука и Флоренция, днес продължаваме към Сан Джиминяно и Сиена.

Приятно четене:

Сан Джиминяно и Сиена

част втора на

Тоскана – любов от пръв поглед


На следващата сутрин ни събужда упорито тактуване на кукувица и песен на диви канарчета, които безстрашно прелитат в клоните на близките маслинови дръвчета. Закуската ни е бърза и кратка, защото днес ни предстои да се срещнем с далечната история на Тоскана в митичното градче

Сан Джиминяно

То е само на 18 км оттук.

Сан Джиминяно отдалече – Тоскана, Италия

Сан Джиминяно отдалече

И да,

Сан Джиминяно задължително трябва първо да се види отдалече!

От съседния хълм, преди пътят да се спусне надолу и после пак да поеме нагоре към старинните порти, запазени още от епохата на етруските.

Кои са етруските?

Крайно време е да отворим скоба и за тях.
Всички теории за произхода им, колкото и да са различни, са единодушни в едно – този народ е много древен и митичен. Легендите са нещо много любопитно и често, подсещайки се от тях, историците откриват реалнифакти за събития преди хилядолетия.
Изследователите признават, че това е тракийско племе. Според Херодот те са тръгнали към Апенинския полуостров от Мала Азия. Напуснали са родните си места след няколко гладни години, за да търсят по-плодородни земи, водени от Тиренск – син на Ати.
Според друга теория, заедно с Тиренск е бил и брат му Тарконт. Те били синове на царската фамилия Телепхис, която управлявала Мизия / Ха! / и това се случило около ХІІІ в. пр. Хр. По-късно тук дошли още етруски и се заселили при своите в днешната област Умбрия, която тогава се наричала Етрурия.
Мизия ли? Бях шокирана от това, което научих. Че къде другаде по света има област Мизия, освен в нашата Северна България, която и днес наричаме така? Нима е възможно нашите тракийски племена да са били в близки родствени отношения с етруските?
Така е! Авторитетният акад. Вл. Георгиев твърди, че тирсените-етруски са самите троянци, т.е. траки. За далечната етническа родствена връзка между траки и етруски пише и австрийският учен Александър Ранда в книгата си „Балканите – ключово пространство към световната история“.
Съществуването на този тайнствен народ е открито при археологически разкопки едва през XVII в., след като векове наред се е говорело само за Рим, за Римската култура и латинския език. В наши дни вече официално е признато непосредственото влияние на етруската култура върху Рим. Според римските историци етруски царе управляват в Рим от 590 до 490 г. пр. Хр. От етруските римляните са възприели уменията си да строят сгради, укрепления, пътища, храмове, да създават отводнителни системи, да гадаят. Римските отличителни знаци на царската институция са заимствани именно от етруските.
Археологически разкопки са разкрили високото ниво на развитие на етруските през III – I в. пр. Хр. – градове, изкуство, писменост. В продължение на векове етруските са доминирали в басейните на Тиренско, Адриатическо и Средиземно море. Те са владеели Рим от неговото основаване до момента, когато латините, подстрекавани от гърците, постигнали своята независимост. Попаднали под владичеството им, етруските се слели с тях.
Откакто свят светува е имало преселения и смесване на народите. От гореказаното излиза, че всички в Европа сме братовчеди още от най-дълбока древност!
Докато нашите предци – траките, са оставили наследството си под земята, за да го предпазят от кървавия ни кръстопът, то тук етруските са строяли по хълмовете така, че и до днес тухличка не се е отронила от защитните им стени

Сан Джеминяно – Тоскана, Италия

Сан Джеминяно

Да се върнем към градчето с множеството кули /приличащи на огромни комини/, заради които шегаджии са го нарекли „ Средновековния Манхатън”. Тук цветовете се менят през цялото денонощие, пораждайки различни асоциации. Ако е облачно – камък, желязо и тухли придобиват угаснал кафеникав оттенък и обликът на града придобива особена строгост. Свети ли ярко слънце – всичко възкръсва, камъните на кулите стават светли и блестящи, а небето се откроява в наситено синьо. На разсъмване доминира загадъчно-розовото. Малиновият воал на залеза придава енергично сияние на древния град и го прави великолепен и непокорен от вековете.

Сан Джеминяно – Тоскана, Италия

Предполагаемата рождена дата на Сан Джиминяно е VІ в.пр.н.е. , а създатели са етруските. Първоначално той бил наречен Силван, в чест на бога на горите, покриващи цялата околност. Римляните латинизирали името в Силва /или Силвия/ и построили по време на готическите войни /530-556 г/ църква в чест на Санто Джеминияно. Славата на светеца респектирала готите и опазвала града от смърт и разруха, а това довело до предаността на жителите му към неговото име. Разцветът започва през ХІ век, така че в началото на ХІІ в. , градът достигнал ранг викариат на епархията Волтера. Именно от този момент феодалните лордове от съседните замъци се преместват зад стените на укрепения град и са първите строители на кули, символизиращи тяхната политическа, социална и икономическа сила.
Прелитаме през няколко бурни века, за да разберем, че годините на най-силен разцвет са в началото на ХІV век . Пътуващ летописец го описва като „благороден бисер”и „градът със 100 кули”. Всъщност те били само 72 – по една на семейство, 2 кули на Комуната – новата „Торре Гросса”/дебелата кула/ и старата „Торре Роньоза”. Днес от съображения за сигурност са запазени едва 14, но и това число е респектиращо.

53037 San Gimignano, Province of Siena, Италия
Искам да поразчопля въпроса за

кулитe, така характерни за този край

Виждаме ги навсякъде до крайпътните вили-крепости, но в Сан Джиминяно те са необикновено зрелище. Първоначално кулата, залепена за дома, имала функцията на наблюдателница и защитно укритие. С нарастване броя им върху малкото пространство на градчето, кулите започнали да стават мерило за финансовата мощ на собственика. Нещо като съревнование. Гледа Джовани, че съседът му Лоренцо от горната улица вдига кула до къщата си и той, за да не изглежда по-беден, вдига още по-висока от неговата. Най-високата 51-метрова „Роньоза” е ветеран сред останалите, които не трябвало да я превишават според устав от 1255 год. Семейство Салвучи си построили кули-близнаци. Дебелата „Гросса” е от началото на ХІV век и е залепена за двореца на Комуната. Може да се изкачите до върха `и, за да се насладите на гледката към керемидените покриви. Централният площад Дуомо е заобиколен от 13 кули на хиляда години.

Сан Джеминяно – Тоскана, Италия Сан Джеминяно – Тоскана, Италия

Историческият костюм на Сан Джиминяно от ХІV век си остава непипнат и неповреден. Затова днес той си има собствена индивидуалност и е известен по цял свят като град на изкуствата под егидата на ЮНЕСКО. Външният му вид , сравним с легендарен омагьосан замък, пробужда мечти за далечни времена и места, считани за безследно изчезнали. Тук те са превърнати в реалност и въображението безпроблемно ни телепортира в Средновековието.

Сан Джеминяно – Тоскана, Италия Сан Джеминяно – Тоскана, Италия

Сядаме срещу

Пиаца дел Дуомо /Катедралния площад/

– сърцето на града и център на политическата и административна власт. Наоколо – приказна дисхармония от индивидуални средновековни здания от камък. Неравната пътна настилка е от безсмъртните червени тухлички, типични за Тоскана и са наредени като рибена кост, за да не се плъзгаш по наклона. За онези далечни времена жизнено важно условие е наличието на сигурен водоизточник в сърцето на крепостта. Централната Цистерна /кладенец/ е на видно място на площада и датира от 1273 год. На северната страна е дворецът Лупи с кула, издигната /според легенда/ от Дявола.

Сан Джеминяно – Тоскана, Италия

Сан Джеминяно – Тоскана, Италия

По широката каменна стълба към и от Катедралата се стича непрекъснат поток от туристи. Ние тръгваме по тясната „ Сан Джованни”, която е главна уличка тук и води до внушителните древни порти на града. Многочислени магазинчета, търгуващи типични за областта занаятчийски и селскостопански изделия, кожени чанти, картини и календари с изгледи от Тоскана.
Черешката на тортата е

виното „Вирначча Сан Джиминяно”

и, ако го закупите оттук, е на нормалната си цена. Можете и само да го дегустирате. Това е първото италианско вино, получило в 1966 год. титлата Д.О.К. /Номинал за контролиран произход/ и е сред най-престижните италиански вина… Какъв ужасен пропуск от наша страна!!! Ето защо, когато пътува, човек трябва старателно да е подготвен за всичко, което трябва да види и опита на мястото! Вижте само как флорентинският ботаник и лекар О.Тарджони рекламира въпросното вино още през 1770 год: „Вирначча е като вода – толкова малко цвят, така лесно се плъзва в устата, събуждайки приятен вкус . Струва ти се – леко вино, но в стомаха ти то предизвиква огън.”
Не си мислете, че съм забравила за културната програма на Сан Джиминяно. Най-яркото събитие на 8.05.1300 г. е идването на Данте Алигиери в града в качеството му на флорентински настоятел със задача за обединяване на Италия около папската власт. Знаменитият поет печели успех сред трудната публика тук и днес залата, в която се е състояло събитието, носи неговото име.

Данте Алигиери – Сан Джеминяно – Тоскана, ИталияДанте Алигиери – Сан Джеминяно – Тоскана, Италия

Срам не срам, ще призная една своя мрачна тайна – не съм чела нито едно произведение на Данте. Освен откъси оттук – оттам, и то сред учебникарската скука. Нещо нормално за младежката възраст, ще кажете. Кой се интересува от Ад и Рай, когато e на шестнадесет и целият живот е пред него? Да не говорим за политическите, философски и исторически изводи, които буквално се наизустяваха и възпроизвеждаха от нас. Сега, когато се сблъсках лице в лице с ерудита, интересът ми доби конкретен образ и ме подтикна да се разровя из интернет. Четенето на неговата „Божествена комедия” за мен лично и на сегашната ми възраст би било насилствено действие, но искрено съжалявам, че не владея италиански, тъй като според Алегиери „италианският език е подходящ за изразяването на най-висши мисли и идеи”. Като стандарт за литературния италиански език, той въвежда тосканския диалект.
Данте, както Омир и Шекспир, е пример за „оригиналния гений“, поставящ собствени правила и далеч надхвърлящ всякаква имитация на предишни майстори, които от своя страна, не могат да бъдат имитирани. Ето затова е една от най-великите литературни икони на Западния свят.

Културата и изкуството заемат естественото си място в Сан Джиминяно

Градчето отглежда и покровителства свои поети и художници – живописци и иконописци. Открита е дори художествена работилница, свидетелство за която са уникалните фрески в църквите и дворците тук. Не пропускайте картините на Беноцо Гоцоли, посветени на житието на Сант Агостино, където се проявява най-доброто от творчеството му и най-вече майсторството му на пейзажист.
Изкуството тук е навсякъде: от находчиво планираната улица покрай крепостния вал, по протежението на която се издигат жилищни сгради, до поставките за знамена и хитроумните халки, измайсторени във формата на различни животни, които са служели за връзване на конете, докато стопаните им са били по работа в града. В днешно време тук не се мярка ни кон ни автомобил, което допълнително подхранва чувството за притихналост и единение. Бродим из тесните уличките и току ни изненадва някоя малка пицария, в която можем да си закупим по едно хрупкаво парче. Сладоледът е на особена почит тук. Сладкарниците /джелатерии/ са претъпкани. Можеш сам да си избереш от кой вид и с колко топки да ти напълнят фунийката, да ти го гарнират с плодове или да поръсят шоколад. Вървиш по старинни улички и ближеш невероятен съвременен десерт!

Сан Джеминяно – Тоскана, Италия

От уличка в уличка, от магазинче в магазинче – оказваме се край крепостния вал, от който се открива панорамна гледка към цялата долина. Затаяваме дъх, за да забавим мига – иска ни се да скътаме надълбоко в паметта си това странно градче. Строяваме се за снимка така, че зад нас да се виждат каменните кули и поемаме към паркинга.

В този ден трябва да открием за себе си и град

Сиена

Предупредени сме, че ни очаква уникална италианска атмосфера и нямаме търпение да се убедим така ли е наистина.

Сиена – Тоскана, Италия

Първото впечатление е решаващо. Паркираме и пред очите ни отсреща се открива панорама на монументално величие. Град разположил се върху три хълма. Грабва те с червените си тухлени сгради и керемидени покриви, с уличките и площадите, павирани с червените етруски тухлички в зиг-заг подредба, с величествените катедрали, чиито куполи и камбанарии се извисяват над всичко останало. „Червеният град”- така бил наричан от редица пътешественици. Аз ще добавя – излязъл от приказка.
С непокътнатo средновековно излъчване, тесни улички и високи аристократични сгради, Сиена е сред най-добре запазените средновековни градове в Италия поради факта, че в края на XVI век е станал завоевание на Флоренция. Докато флорентинците били заети с лансирането на Ренесанса, гражданите на Сиена играели ролята на провинциалния братовчед и в резултат – Сиена (или поне частта от нея зад градските стени) все още изглежда така, както в средните векове. Градът е разположен на 322 м. надморска височина, в сърцето на Тоскана.
Много туристи, отседнали във Флоренция смятат, че

Сиена е добър избор за еднодневна разходка из града и из живописната Тоскана. Голяма грешка!

Необходими са поне два дни, за да се разгледат най-големите църкви и музеи, и още един ден, да усетите и да се насладите на уникалната атмосфера на този старинен, но и оживен университетски град. Струва ми се, Сиена се опитва да направи компромис – с единия крак е в миналото, докато с другия нагазва в бъдещето.
Имаме само ден и половина, но сме решили да маратонстваме и да видим и почувстваме всичко, което не бива да се пропуска. Още от първите крачки обаче чувстваме, че Сиена сама ни води по лъкатушещите си улички стръмно надолу, към самото си сърце. Някакъв умник бе казал „Животът се измерва не с броя на вдишванията, които правим, а с броя на моментите, които спират дъха ни”.
Е, ето го моментът – пред очите ни се разкрива

Пиаца дел Кампо!

Разположен на пресечната точка на трите сиенски хълма, полукръглият площад напомня черупката на раковина, вдлъбната към центъра и павирана с познатите червени тухли още от време оно. Феномен, не само по техническо изпълнение, но и по художествено оформление! Обкръжен от разнообразни, хармонично съчетани помежду си дворци, заедно с него образуващи ансамбъл със застинала средновековна атмосфера.

Пиаца дел Кампо – Сиена – Тоскана, Италия

Пиаца дел Кампо

Сядаме направо върху тухлените павета на площада, както стотиците около нас, и се отдаваме на съзерцаване. Площадът е естествена сцена за старинни спектакли, празнични събития и концерти. Два пъти в годината – на 2 юли и на 16 август, град Сиена е обхванат от еуфорията на традиционните конни надбягвания Палио. Тогава празничният дух на Сиена се пробужда и се впуска в средновековна страст за няколко дни. Тази традиция води началото си отпреди повече от 7 века и е запазена до днес благодарение на 17-те контради (градски райони), чиито представители всяка година шестват в старинни традиционни костюми и знамена под респектиращ барабанен и духов съпровод.
Жалко, че не мога да разкажа подробно за целия този празничен маскарад и емоциите, които тресат жители и гости на Сиена седмици преди и след него. Не съм била пряк свидетел на конните надбягвания, но целият ритъм на живот тук в днешния ден стимулира въображението ми и аз си представям и марша на барабанчиците, и играта със знамена на знаменосците, и пажовете в средновековни клинове, наметала и шапки.

Абсолвентите на Сиена – Сиена – Тоскана, Италия

Абсолвентите на Сиена

Абсолвентите на Сиена – Сиена – Тоскана, Италия

Какво говоря, не е от въображението ми – това си е наяве! В тясната уличка малко преди площада група младежи, облечени по описания вече от мен начин, запява дружно…. „Гаудеамус игитур”! Няма бивш студент , чието сърце да не трепне: „Да живее Академията. Да живеят професорите! Нека бъдем весели…! Докато сме млади… Докато не ни е превзела старостта…” Абсолвенти от Сиенския Университет продължават празника си от вечерта, спечелвайки всички с младостта, красотата и шумното си щастие! … Ах, как неусетно отлетяха годините за нас!
Да се върнем отново на Пиаца дел Кампо. Паважът под нас започва да пари, загрят от майското слънце. Изяли сме по 2 сладоледа и е време да продължим опознаването на Сиена. Зад нас е

Фонтанът Гая /Фонтанът на радостта/

от ХІV век с прекрасен барелеф от скулптори – образец за предвестник на ренесансовите форми. Тъй като градът няма собствени водоизточници, водата за него е осигурена по водопровод дълъг 25 км.

Сиена – Тоскана, Италия

Изкуството е неразделна част от площадите – редом с кафенетата и магазините за вино и цветя. Тук човек е откърмен с красотата, която го заобикаля, и е съвсем естествено да мисли през призмата на прекрасното. Огромна част от художествените произведения се пазят из църквите и създават домашно – семейна атмосфера на богослуженията.
В много от нашите градове изкуството е непознато. За сметка на това те упорстват с грозотата на панелките и хаоса на новото застрояване. За училищата да не говорим. Там то е лукс, който пада под брадвата на бюджета. Изобразително изкуство, музика и поезия са нещо излишно, ненужна прищявка. За съжаление на нацията ни!!!

Двореът Палацо Публико – Сиена – Тоскана, Италия

Двореът Палацо Публико

Срещу нас, на противоположната по-ниска част на площада се извисява Палацо Публико – средновековен тухлен дворец с 102 –метрова кула-камбанария от 1310 год., в който днес се помещава Градският съвет .
Целият архитектурен комплекс на „Палацо Публико“ поразява със своята изключително изящна, вертикално ориентирана елегантност. Замислен като символ на мощта на обитателите на палата, а и на целия град, над него доминира изградената от тухли часовникова кула, която завършва на върха с балюстрада от бял камък, поддържаща камбанарията. Тя придава на кулата вид на високостеблена крехка лилия. И тук ,недалеч от главния вход, загадка: висока гранитна колона, увенчана с позлатена бронзова статуя на вълчицата, кърмеща римските близнаци. Сиена непрекъснато подлага на тест нивото на нашата интелигентност. Като този символ, например, изпречвайки го пред очите ни върху фасадите на няколко обществени сгради.

Вълчицата, кърмеща Ромул и Рем – Сиена – Тоскана, Италия

Вълчицата, кърмеща Ромул и Рем

Сиена е основана от римляните по време на управлението на Октавиан Август,

който изгражда военна колония на мястото на предшестващото етруско или може би галско селище. Римският произход на града обяснява хералдическия знак /вълчицата, кърмеща Ромул и Рем/, съдържащ се и в герба на средновековния град. Според градска легенда основател на Сиена е самият Рем. Според друга – синовете му Синиус и Аксиус, преследвани от чичо си Ромул, се появили тук за първи път, яхнали бял и черен кон. Затова флагът на Сиена е в тези два цвята.
Тръгваме по тясната уличка надолу и се озоваваме на друг площад, в друг район с друга катедрала. Щом са 17 района – значи ще има най-малко 17 катедрали. Много любопитен факт е, че жителите са дотолкова сантиментално привързани към своя си контрад, че ако някой извърши венчавка или кръщене в друг район, не се гледа с добро око. По-късно ще се върна отново към това, но сега трябва да следвам събитията така, както ни ги поднася самата Сиена.
Няма да ви отегчавам с изброяване на палатите и църквите. Те си приличат по своята средновековна архитектура и тухлен цвят, който под лъчите на обедното слънце придобива вид на лице, прекалено дълго излагано на слънце – изпечено и яркочервено. Количеството им замотава главите и претъпява сетивата ни. И усилва апетита ни за пица, избора на която винаги предоставяме на младежите. Отбиваме се в първото заведение и излапваме на крак по едно още топло парче. Чудесен лек обяд! Придобиваме сили и импулс да продължим, защото Сиена все още не ни е открила най-голямото си съкровище –

Катедралата ДУОМО

Катедралата ДУОМО в Сиена – Тоскана, Италия

Катедралата ДУОМО в Сиена

Катедралата ДУОМО в Сиена – Тоскана, Италия

Може би, защото бяхме дошли по тесни и тъмни улички, когато застанахме в четириъгълника срещу нея, впечатлението за простор и светлина беше секващо дъха. Беше момент, в който трябва да гледаш, а не да говориш. Има нещо в архитектурата с голям мащаб, което сякаш понижава човешките гласове и тридесетте – четиридесетте души, които обикаляха аркадите, само тихо мърмореха. Не беше благоговеен шепот, но много близко до това. Случайно разбираме,че сме уцелили затишие преди началото на сезоните. Голям късмет, защото мога да си представя какво стълпотворение на туристи е в пиковите моменти.
Заставаме фронтално срещу катедралата. Площадът, заобиколен от нея и няколкото дворци, построени за епископите, канониците и папата е главозамайващ. На пръв поглед ни напомня Санта Мария дел Фиоре от Флоренция. Оказва се, че рождената дата на Дуомото на Сиена я предхожда. По-точно флорентинци така завидели на сиенци, че решили да направят още по-мащабна и по-внушителна за себе си.Моето скромно мнение е, че тукашната е по- красивата!

Катедралата на Сиена, създадена от Джовани Пизано,

е архитектурен шедьовър от ХІІІ-ХІV век и е образец на италианска готика. Статуите на Св. Петър и Св. Павел върху фасадата са сътворени от Микеланджело. Интериорът на катедралата е невероятен – черно-бели колони и богата декорация докъдето ви стигне погледът. Сводът на покрива е в син цвят покрит със златни звезди, внушаващ усещане, че между миряните и Господ няма каквито и да е било прегради.Позлатеният шестоъгълен купол наподобява слънце. Подът на катедралата представлява 56 мраморни панела със сцени от Стария завет,изработени от над 40 талантливи художници… Строено, достроявано, украсявано, допълвано – повече от два века! И то само от дарения!

Катедралата ДУОМО в Сиена – Тоскана, Италия Катедралата ДУОМО в Сиена – Тоскана, Италия

Между книжките-пътеводители открих пъхната листовка с репертоара на „Italian Opera in Siena”- от Март до Ноември всеки вторник, четвъртък и събота от 9.15 или 21.15 в Аудитория S.Stefano alla Lizza: Бохеми,Тоска,Мадам Бътерфлай /Дж. Пучини/Травиата /Верди/ и Сватбата на Фигаро /Моцарт/
Ето защо винаги, когато изговарям името на Тоскана, то ми звучи като музика. Да ме извинят другите ми любими композитори и техните народи, но е вярно, че Тоскана е столицата на Операта! Как ми се искаше именно тук в Сиена, на Плаца ала Лиза или пред естествените декори на Катедрала ДУОМО да се извиси гласът на сопраното Райна Кабаиванска /чест гост тук със свои ученици/ и да се почувстваме горди, че сме нейни съграждани.
Денят е към своя залез, но

на нас не ни се тръгва от Сиена

Искаме да поостанем по-дълго. Да запечатаме в паметта си и най-дребните детайли. Да хвърлим монета във Фонтана на радостта, за да се върнем отново. Вероятно и художникът, нарисувал разплаканата си 3Д- Мадона върху малкото парче асфалт, е имал същото желание. Ето я магията, за която говорят всички, посетили градчето преди нас. Средновековният град акумулира такова вдъхновение в душата, че ти се иска да си най-малко Микеланджело Буонароти.Имаме чувството, че и самата Сиена иска да ни задържи за още няколко часа.
Затова ли ни е приготвила и най-силния момент от този ден? Неочаквано до слуха ни достига ехо от барабанна дреб, последвана от духова музика. Звуците са респектиращи, предупредителни /бих казала и зловещи/, повтаряни от ехото на тесните улички. Всички около нас замират. О, богове!… Настръхвам, като си спомня обзелото ме чувство, и ще се опитам да го предам и на вас, като ви разкажа за внушителното шествие, на което имахме шанса да присъстваме .

Шествието в Сиена – Тоскана, Италия

Шествието в Сиена

Шествието в Сиена – Тоскана, Италия

Шествието в Сиена

Оказва се, ставаме свидетели на най-почитания празник – този на патрона на квартала, отбелязван на следващата неделя след датата на светеца. Попаднали сме на шествието на един от контрадите с название „Гъска” / Не асоциирайте с гъските, спасили Рим. Няма историческо сведение за причината за възникване на нито едно от странните имена на кварталите тук – Гъсеница, Дракон, Жираф, Сова, Горска дъбрава, Раковина и т.н., но те ги носят с гордост и изобразяват върху своите знамена/.
Редът е такъв: в навечерието на празника главата на контрада /кварталният кмет/, придружаван от управителното тяло и членовете `и, предшествани от облечени в хералдически костюми барабанчици и знаменосци се отправят към своята катедрала за религиозната оратория. Зад тях шествие от граждани в затрогваща последователност: майки с бебета в колички, жени и мъже, дечица с бели лилии в ръце и техните възпитателки. Завършекът е от свещеници, носещи иконата на Богородица. Всеки – с шалче-трикольор на врата. Вглеждам се в очите на възрастните – нали съм с тежка памет от бившия соц и маршът тук ме озадачава. Не, няма следа от фалш и принуда! Всички пеят химна на своя контрад със страстна доброволна принадлежност! Мила синьора на моя възраст, срещнала изумения ми поглед, ми се усмихва. Отвръщам и се разплаквам. За втори път Тоскана ме трогва до сълзи!!! Дълбоко ме разтърсва духът на тези хора, ревниво пазещи традициите, градени векове и обединяващи общество с висш идеал, гарантиращ бъдещето на техните деца.

Шествието в Сиена – Тоскана, Италия Шествието в Сиена – Тоскана, Италия

Скъпи мои читатели, давам си пределно ясна сметка, че визуализацията на изобразителното изкуство е едно, емоцията на музиката е друго, а точността на словото е съвършено различно нещо. Тъй като миксът от трите изкуства на едно място е мисия невъзможна – дано чрез словото съм успяла да пробудя въображението и сетивата ви за останалите две и вие да сте били равностойни мои спътници в Тоскана.
Този ден е пълен с положителни емоции , но е време да се връщаме за почивка.
Колата ни препуска по тесния път между лозовите масиви, водена от небесната ни диспечерка. Веси все още продължава да не `и се доверява напълно, защото всеки път тя ни превежда по различен маршрут. Завой след завой – кормилото свършва, завоите не свършват, но е някак приятно и романтично! Отпусни се, мила, погледни с какъв прекрасен залез е озарено небето! Спираме за снимка. Обзалагаме се с моя син кой ще направи по-добрата. Аз – с моя старичък GSM Нокия или той – със своя нов Канон.

Залез над Тоскана, Италия

Залез над Тоскана

Неусетно сме се прибрали в нашата романтична провансалска къща. И докато дамската половина зареждаме масата в трапезарията и приготвяме вкусни равиоли, навън се спуща здрач. Голямата мечка се е надвесила над вилата, сякаш се готви да кацне на покрива, а звездите `и се открояват ярки и трептящи като паети. Млечният път е кълбо дантела, размотана в небето открай до край и зарежда земята и нас с невидимата си енергия. Тиха, светла нощ! Такива гледки са немислими в градска среда, тъй като не могат да съжителстват с нейните светлини.

Вечерята е съпроводена с младото бяло „Кианти”,

което закупихме от собственичката на Castello il Palagio и наша хазяйка. Казвам ви, аз, която изобщо не си падам по алкохолните напитки, с това тосканско вино тук още от първата чашка ме озари познанието – защо Бакхус и Дионисий са най-почитаните богове. След втората – ми стана ясно защо са двама и си припомних, че виното, което заобичах оттук до края на света – Кианти е известно още от времето на Бокачо /няма лъжа – чела съм“Декамерон“/. След третата – и в компанията на любимите ми хора заспах без мисъл и тревога, като току що роден младенец, и спах в мекото италианско легло до първите лъчи на тосканското пролетно слънце. Отпочинала, щастлива и позитивна – нещо, което от години не беше ми се случвало…

Продължението:

Тоскана – любов от пръв поглед (3): Волтера и Кианти

Автор: Таня Благова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

Тоскана



Booking.com

Свиване

Централна Турция и Кападокия (5 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)  

Продължаваме пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. След като разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски), и Република Кипър (начало и продължение) днес слизаме от ферибота на турския бряг за да продължим през Централна Турция. Започваме от Средиземноморското крайбрежие, след което ще останем дълго време в Кападокия.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

пета част

Централна Турция и Кападокия

начало

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

На 17-ти май сутринта фериботът от Кипър акостира на пристанището в турския средиземноморски град Ташучу.

Фериботът от Кипър влиза в пристанището на турския град Ташучу

Фериботът от Кипър влиза в пристанището на турския град Ташучу

Оформянето на документите за автомобилите ставаше доста бавно. Повече от два часа ми бяха необходими за всичките бюрократични процедури, преди да напусна района на фериботния терминал.

И така, след 11-дневното изучаване забележителностите на остров Кипър ми предстоеше

обиколка на Централна и Източна Турция

Започнах от Средиземноморското крайбрежие, отделих 3 дни на прекрасната Кападокия, след което продължих през Немрут Даг, Диарбекир, езерото Ван до средновековната арменска столица Ани и град Карс. По този начин заделих част от времето в опознаване на турски Кюрдистан.

На следващата карта с черен контур и стрелки за посоките е означен маршрута, изминат с автомобила ми през централната и източна части на Турция през 2016 година. Голяма част от пътя минаваше близо до границите със Сирия и Ирак. Там се виждаше силното военно присъствие на турската армия. Доста чести бяха въоръжените постове по пътя, които проверяваха преминаващите автомобили. Въобще, усещаше се, че оттатък границата се води войната с Ислямска държава, както и гражданската война в Сирия.

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му през Централна и Източна Турция

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му през Централна и Източна Турция

Счита се, че

град Силифке

е основан от един от пълководците на Александър Македонски. Тогава е носил името Селефкида. Процъфтява по времето на римското владичество. Византийците изграждат мощна крепост с цел защита от арабските нашествия. Сега жителите на града, разположен по двата бряга на река Гьоксу, са повече от 50 хиляди. Силифке не е особено популярна дестинация, въпреки немалкото туристически забележителности:

  • Храмът на Юпитер;
  • Византийската крепост над града;
  • цистерната Текир Анбар;
  • каменния мост Таш кьопрю;
  • малка джамия от 13-ти век;
  • стари сгради от отоманския период;
  • малък парк и крайбрежна алея.
  • На десетина километра от града е мястото, където Фридрих Барбароса (император на Свещената римска империя) е загинал нелепо. По време на Третия кръстоносен поход, при прекосяването на река Гьоксу, той е паднал с коня си във водата и се е удавил.
Византийската крепост е разположена на хълма над град Силифке

Византийската крепост е разположена на хълма над град Силифке

Поглед от крепостта към Силифке с река Гьоксу и каменния мост над нея

Поглед от крепостта към Силифке с река Гьоксу и каменния мост над нея

В град Силифке са останали сгради от отоманския период

В град Силифке са останали сгради от отоманския период

Според старогръцките историци

Корикос

е основан няколко века преди новата ера от кипърски принц със същото име. Основното историческо събитие в района е морското сражение през 191 г. пр. н. е. между флота на Антиох Велики и Римския флот. Гърците на Антиох търпят поражение и Корикос влиза в състава на Римската империя. Марк Антоний подарява града на Клеопатра през 36 г. пр. н. е. Корикос процъфтява като голям пристанищен град по времето на Рим и Византия. През периода 12в.÷14в. градът е в състава на арменското царство Киликия. Той играе значителна роля по време на Кръстоносните походи. В края на 14-ти век се присъединява към Кипърската държава за няколко десетилетия. И по времето на Османската империя Корикос запазва своята значимост, като е изоставен едва в началото на 19-ти век. Основната архитектурно-историческа забележителност тук е запазената крайбрежна крепост, която е защитавала града.

Крепостта на град Корикос е разположена на брега на Средиземно море

Крепостта на град Корикос е разположена на брега на Средиземно море

Разходката из руините на крепостта Корикос беше вълнуваща

Разходката из руините на крепостта Корикос беше вълнуваща

Къз Калеси

е крепостен замък, построен на остров, намиращ се на няколко стотин метра от брега на Корикос. В превод името му означава Момински замък. Според легендата, той е бил построен от местен владетел за да пази неговата единствена дъщеря. Замъка може да се разгледа от малко корабче. Цената беше 6 лева в български пари, но като стигнах пристана корабчето току що отплуваше. Едно момчето му свиркаше, викаше и махаше да се върна за мен, но капитанът вероятно не чу. Не ми се чакаше следващия курс до острова и се отказах от морската разходка до Къз Калеси.

Корабчето току що беше отплувало за островния замък Къз Калеси и не се върна да ме вземе

Корабчето току що беше отплувало за островния замък Къз Калеси и не се върна да ме вземе

Ретро-спомен. Вече бях виждал острова с Къз Калеси и крепостта на Корикос при първата ми обиколка на Турция през 1995 година.

Пернишката Шкода на автора и бившата му съпруга на фона на крепостта Къз Калеси през 1995 г.

Пернишката Шкода на автора и бившата му съпруга на фона на крепостта Къз Калеси през 1995 г.

Мерсин

е бързо разрастващ се град с население от един милион. Разположен на брега на Средиземно море той е не само най-голямото турско търговско пристанище, но и значителен икономически център. Развити са нефтопреработването, производството на цимент, улова и преработката на риба, хранително-вкусовата промишленост, производството на изделия от текстил. Изградена е зона за свободна търговия. В местния университет се обучават около двадесет хиляди студенти. От началото на настоящия век вече се развива и туристическата индустрия, за което спомагат многото слънчеви дни в годината. Градът впечатлява с крайбрежните си булеварди и многото паркове с палми и тропическа растителност. Доста са новопостроените хотели, големи търговски центрове и зони за забавления. Дългите крайбрежни алеи са чудесно място за разходки и отдих.

По крайбрежните алеи на милионния град Мерсин

По крайбрежните алеи на милионния град Мерсин

“Табун (стадо коне)“ в един от парковете на Мерсин

“Табун (стадо коне)“ в един от парковете на Мерсин

Голямата джамия в град Мерсин има шест изящни минарета

Голямата джамия в град Мерсин има шест изящни минарета

Авторът пред изтребител от турските ВВС, поставен като паметник на морския бряг в Мерсин

Авторът пред изтребител от турските ВВС, поставен като паметник на морския бряг в Мерсин

Адана

е петият по големина град в Турция (след Истанбул, Анкара, Измир и Бурса). Населението му е около 1,7 милиона. Разположен е на тридесетина километра от Средиземно море, по двата бряга на голямата река Сейхан. Наоколо се простира равното и плодородно Киликийско поле, чието съвременно наименование е Чукуровско поле. Счита се, че първото селище на това място е възникнало преди осем хилядолетия. През елинския период градът е известен с името Антиохия в Киликия. Бил е в състава на римската империя и Византия. Арабите го владеят от 8-ми до 10-ти век. В началото на 12-ти век градът е включен в арменското царство Киликия. По времето на Османската държава тук се развива производството на памук, цитрусови плодове и ориз. Значителна популярност добива кулинарният специалитет, наречен Адански кебап. В началото на 20-ти век Адана става един от първите големи индустриални центрове на Турция.

Днес това е голям и оживен град с доста забележителности, включително историко-археологически и етнографски музеи.

Реставрирани сгради в историческата част на Адана

Реставрирани сгради в историческата част на Адана

По стария каменен мост „Таш кьопрю“ над река Сейхан

По стария каменен мост „Таш кьопрю“ над река Сейхан

Джамията със шест минарета „Сабанджъ“ е една от основните забележителности на Адана

Джамията със шест минарета „Сабанджъ“ е една от основните забележителности на Адана

По една от търговските улици в град Адана

По една от търговските улици в град Адана

Нигде

е спокоен провинциален град с близо сто хиляди жители. Разположен е на 1300 метра надморска височина в централна Турция. Основните архитектурно-исторически забележителности са няколко средновековни джамии и гробници на местни владетели. Вечерта прекарах четири часа в един интернет-клуб и останах да пренощувам на паркинга пред него в автомобила си.

Панорамен поглед към град Нигде

Панорамен поглед към град Нигде

Джамията „Сунгур бей“ е построена през 1335 година

Джамията „Сунгур бей“ е построена през 1335 година

Кападокия

Областта Кападокия е основната туристическа забележителност в Централна Турция. Бих казал, че това е

огромен музей под открито небе

Тук природата и историята се преплитат в едно цяло. Преди десетки милиони години вулканът Ерджийес, както и съседните на него Хасан и Мелендиз, са изригвали и затрупвали с пепел и лава областта. С времето пластовете са се слягали и превръщали в мека порьозна скала. В продължение на милиони години дъждовете и ветровете са предизвиквали ерозийни процеси, довели до фантастични скални образувания. Така са се получили скални конуси, гъби, пирамиди и долини.

През последните хилядолетия районът е бил под владението на хети, перси, гърци, римляни, византийци. Съществували са и няколко самостоятелни местни държавни образувания. В края на 11-ти век областта е завладяна от селджукските турци, а по-късно влиза в състава на Османската империя.

Счита се, че още хетите са започнали да дълбаят жилища в меките скали. Процесът се засилва по времето на ранните християни през 4-ти век от новата ера. Тогава се появяват и първите параклиси, издълбани в скалите. По време на арабските нашествия местните жители се укривали сред скалите и в издълбаните многоетажни жилища. Започват да се оформят скални черкви във византийски стил със стенописи и фрески. Тук живеят християнски общности до 1923 година, когато става взаимна размяна на неселение между Гърция и Турция. Гърците напускат областта и в Кападокия остават да живеят само турци.

Вече бях разглеждал Кападокия по време на първата ми обиколка на Турция през 1995 година. Тогава тази дестинация беше почти непозната за нас българите. Масовите туристически пътувания стигаха предимно до Памуккале и Ефес.

Сега смятах за ден и половина да разгледам главното и да продължавам на изток. Разчетите ми се оказаха грешни.

Три дни, от разсъмване до късна вечер, едва ми стигнаха за опознаване основните забележителности на Кападокия.

Вместо да се купуват скъпи входни билети за всеки един обект, много по-изгодно се оказа закупуването на карта за посещение на всички забележителности в Кападокия. Цената й беше само 30 лева в български пари.

В хронологичен ред разгледах:

Деринкую

е подземен град, разположен на осем нива (подземни етажи). Дълбочината му е 55 метра под нивото на главния вход. Освен жилищни помещения и тесни коридори в скалата са издълбани складове, параклиси, преси за производство на вино. Сложната система за вентилация и водоснабдяване включва вертикални шахти и кладенци. Температурата в помещенията е между 13 и 15 градуса. За туристите бяха достъпни само горните четири нива.

Жилищни помещения (отгоре) и преходен тунел (отдолу) в подземния град Деринкую

Жилищни помещения (отгоре) и преходен тунел (отдолу) в подземния град Деринкую

Коридорите са преграждани с каменни кръгли „врати“. Тези кръгли камъни, подобни на воденичните, са с диаметър около метър и половина, дебелина над 30 сантиметра и тегло 300÷400 килограма. От специални ниши и по улеи са претъркулвани за да закрият коридора или входа на жилището. За това действие са били необходими поне двама души. Извършвало се е от вътрешната страна, така че отвън нашествениците са стигали само да тази каменна преграда.

Кръгла каменна врата, която чрез претъркулване прегражда подземния коридор

Кръгла каменна врата, която чрез претъркулване прегражда подземния коридор

Uçhisar, Tekelli, 50240 Uçhisar/Nevşehir Merkez/Nevşehir, Турция

Учхисар

е селище, в което се намира голям хълм от вулканичен камък с издълбани в него жилища. Това е и най-високата точка на Кападокия. Има вид на непристъпна крепост и действително е служел за защита при нападение. По стълби и тунели туристите се изкачват почти до върха, откъдето се разкрива чудесна панорама към околността с многобройни конусни образувания.

Учхисар: Огромната скала с вулканичен произход и издълбани в нея жилища.

Учхисар: Огромната скала с вулканичен произход и издълбани в нея жилища.

Ретро-спомен. Първото ми посещение в Кападокия беше през 1995 година. Тогава, в края на ноември, всичко беше покрито със сняг.

Шкодата на автора до същата внушителна вулканична скала в Учхисар през 1995 г.

Шкодата на автора до същата внушителна вулканична скала в Учхисар през 1995 г.

Поглед от върха на „природната крепост“ към скалните конуси в Учхисар

Поглед от върха на „природната крепост“ към скалните конуси в Учхисар

Едно от многото скални жилища в Учхисар

Едно от многото скални жилища в Учхисар

Гьореме

се счита за туристическия център на Кападокия. Основната забележителност тук е прорязаната сред вулканичните скали долина. Този район се нарича

„Гьореме Ачък Хава Мюзеси“, което в превод означава „Откритият музей на Гьореме“

В мекия камък са издълбани множество черкви с ценни стенописи. Първите параклиси са от 4-ти век, а най-хубавите черкви с изрисувани стени са от периода 8-ми ÷ 11-ти век. Правеше впечатление, че почти на всички човешки фигури от стенописите очите бяха изчегъртани.

Поглед към част от долината с множество черкви в скалите

Поглед към част от долината с множество черкви в скалите

Фрагмент от стенопис в една от византийските скални черкви

Фрагмент от стенопис в една от византийските скални черкви

Туристите се изкачват по стълби към черквите в скалите, които са на няколко нива

Сводове с реставрирани стенописи в една от средновековните скални черкви

Сводове с реставрирани стенописи в една от средновековните скални черкви

На туристите се предлагат разходки с камили в Открития музей на Гьореме

На туристите се предлагат разходки с камили в Открития музей на Гьореме

Зелве

е следващият музей на открито, който разгледах. И тук е пълно със скални процепи, с издълбани в скалите черкви, манастири и жилища. Разликата с Гьореме е тази, че в Зелве черквите и манастирите не се подържат и се рушат. В тях са се запазили много малко стенописи и фрески.

Издълбаните в скалите на Зелве черкви и жилища

Издълбаните в скалите на Зелве черкви и жилища

Поглед към долината на Зелве с черкви и жилища в скалите

Поглед към долината на Зелве с черкви и жилища в скалите

В една от скалните черкви на Зелве

В една от скалните черкви на Зелве

Един от рушащите се манастири в скалите на Зелве

Един от рушащите се манастири в скалите на Зелве

Скалните гъби в Пашабаг

беше следващата природна забележителност, която разгледах. „Гъбите“ са единични, двойни и тройни. Районът, в който са разположени, се нарича още Долината на монасите. В мекия вулканичен камък са издълбани няколко черкви, както и пещерни жилища. Най-известна е черквата на Свети Симеон, издълбана в тройна (трикуполна) „гъба“.

Скалните гъби в Пашабаг са атрактивен природен феномен

Скалните гъби в Пашабаг са атрактивен природен феномен

Двама младоженци си правеха фото-сесия върху скалните гъби на Пашабаг

Двама младоженци си правеха фото-сесия върху скалните гъби на Пашабаг

Чавушин

е популярен с две неща:

  • Издълбана в голям скален масив черква с фрески на архангелите Михаил и Гавраил, които са от страни на входа;
  • Производството на оригинални изделия от местна керамика.

В околностите на това село също има „скални градове“. В тях жилищата са много и са разположени на няколко „етажа“ (нива).

В левия край на този внушителен скален масив е издълбана черква с изрисувани архангели

В левия край на този внушителен скален масив е издълбана черква с изрисувани архангели

Входът към магазин за керамични изделия в Чавушин

Входът към магазин за керамични изделия в Чавушин

Май – Юли 2016 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Кападокия – на картата:

Кападокия



Booking.com

Свиване

Мавзолей. Ружа Лазарова  

mavzolej

Тази книга чака от доста време да пиша за нея. И мисля, че ако има синтезирано в един роман да се прочете доста за всички периоди на соц-а, то това е именно Мавзолей на Ружа Лазарова.

Соц-ът през съдбата на едно семейство от самото начало та до края му – с всички перипетии, мъки, терзания, истински човешки страхове, любов, лъкатушене. И съдбата на Мавзолея, като контраст, като стожер на безсмислието.

Книгата ме държа дълго. И силно я препоръчвам на всички, които се вълнуват от история, от историята на България, от съвсем близкото ни минало.

Вероятно не толкова значим детайл, но след като видя колко бързо я изчетох и как плаках, големият ми син (тогава 14) също я изчете на един дъх и след това дълго говорихме, тъй като не можеше да повярва, че всичко това наистина се е случило и то тук, на всички нас.

Поздравления за Лиляна Дворянова за великолепната корица. И на Сиела за избора (изданието е 2009-та, вероятно е на Светльо Желев).

Свиване

Корейската прокуратура иска арест на лидера на Samsung заради корупционни схеми  

Корейската прокуратура иска арест на лидера на Samsung заради корупционни схеми
Прокуратурата в Южна Корея е поискала задържане на Джей Лий, наследник и лидер на Samsung Group, заради обвинения в корпуция,…
Свиване

Huawei nova и пет причини да е идеалният дамски телефон  

Huawei nova и пет причини да е идеалният дамски телефон
Подготвяйки този материал, попитах Валя какво си представя, че трябва да има един смартфон, за да може да се позиционира…
Свиване

Galaxy S8 ще има значително по-голям екран, сочи нова информация  

Galaxy S8 ще има значително по-голям екран, сочи нова информация
Galaxy S8 ще има значително по-голям диагонал на дисплея спрямо предшественика си, сочи нова информация на GSMArena.com. Сайтът е получил…
Свиване

След отложения старт: HTC 10 ще получи ъпдейт до Nougat до 3 седмици  

След отложения старт: HTC 10 ще получи ъпдейт до Nougat до 3 седмици
HTC 10 трябваше да получи ъпдейт до Android 7.0 Nougat още преди Коледа, което беше потвърдено и от българското представителство…
Свиване

Батерията е "основната причина" за проблемите с Note 7, а подробностите - в края на месеца  

Батерията е
Никак няма да се изненадате, че според най-новата информация от Reuters причината за взривяващите се Galaxy Note 7 е била…
Свиване

Дайджест на предприемача #7  

Този път в подборката от интересни четива ще отделим внимание на стреса и как да се борим с него и ще разгледаме идеята, че заетостта и липсата на време е по-скоро настройка на ума, отколкото факт, заедно с обичайния набор от полезни и мотивиращи статии. Приятно четене и успешна седмица!



Снимка: JennyHuang, използвана под лиценз Creative Commons Attribution 2.0 Generic (CC BY 2.0), нередактирана.

Материалът Дайджест на предприемача #7 е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

Свиване

Фазите на храненето - храносмилане и усвояване  

Има ли някой, който да не е чувал, че „ние сме това, което ядем“? Едва ли! Но тази мисъл е едновременно вярна и неточна, защото ние сме по-скоро това, което храносмиламе, абсорбираме и транспортираме до клетките си.

Знаете ли какво се случва с храната ви от момента, в който я поднесете към устата си? Знаете ли колко часа пътува през различните структури на храносмилателната система и какво се случва във всяка една фаза?

Нека разберем, за да подчертаем още веднъж колко е важно да се грижим за доброто храносмилане и оптимално функциониране на храносмилателната система, защото неслучайно стомашно-чревният тракт се нарича „втори мозък“.

От храната до микро- и макронутриентите

Оптимално функциониращата храносмилателна система може да смели и абсорбира около 97% от храната, която ядем, но този процент може драстично да намалее при наличието на различни заболявания на червата, хранителни непоносимости, превес на лоши бактерии в чревната флора и др.

Основната функция на храносмилателния тракт е да извлече важните за организма вещества от храната, като същевременно го запази от вредните микроорганизми, опитващи се да навлязат в кръвообращението.

От устата до червата или каква е структурата на храносмилателната система

След като сдъвчем храната добре и я преглътнем, тя се отправя на няколкочасово приключение из храносмилателната система. Защо няколко часа? Защото дължината ѝ варира между 6 и 7 м – нещо впечатляващо, особено на фона на човешкия ръст.

Тя започва от устата и завършва с ануса.

Ще разгледаме малко по-подробно следните части от структурата:

  • устна кухина;
  • хранопровод;
  • стомах;
  • тънко черво и дебело черво (и техните отделни части).

Храносмилане в устата и хранопровода

Фазите на храненето - храносмилане и усвояване

Устата представлява входът на храносмилателната система, където храната влиза и се раздробява на по-малки частици чрез дъвченето. Допълнително, с помощта на слюнката, тези частици се разкашкват.

Важно е да се спомене, че в някои случаи малка част от абсорбирането на веществата се случва именно в устата. В нея протича механична и химична обработка на храната. Механичната е посредством зъбите, езика и мускулатурата на бузите и през този етап имаме раздробняване и разкъсване на храната, която чрез слюнката се овлажнява и превръща в „болус“.

Именно слюнката е отговорна за химичната обработка, защото съдържа различни вещества, включително и ензими (например амилаза, малтаза, липаза).

Слюнчените жлези в устата произвеждат около 1.5 л слюнка за денонощие.

И така, хапката храна се сдъвква и формира с помощта на слюнката, след което преминава през гълтача (фаринкс) и навлиза в хранопровода, за да продължи пътя си към стомаха.

Името на хранопровода (esophagus) произлиза от древногръцки език („oiesin” – да носи и „phagein” – да яде) и показва функцията тази част от храносмилателната система, а именно – да транспортира храната от устата до стомаха.

Хранопроводът завършва с еднопосочна клапа, наречена долен езофагеален сфинктер или кардия, чиято функция е да позволява на храната и течностите да навлезат от хранопровода в стомаха, но да попречи връщането им обратно в хранопровода.

Случва се обаче сфинктерът да не се затвори правилно (или напълно) или да се отваря в погрешно време. Тогава се наблюдава гастроезофагеален рефлукс, придружен с чувство на парене, болка, гадене.

Храносмилане в стомаха

Стомахът е мястото, където започва основното смилане на храната. Намира се между хранопровода и тънкото черво. Тук, посредством отделянето на стомашна киселина, хапките се раздробяват до по-малки частици, наречени стомашна каша.

Стомашната киселина има и друга важна функция – да унищожава повечето патогени, които навлизат с храната. Киселинността е висока – по време на храносмилане стойността на pH се доближава до 1.

Любопитен факт е, че празният стомах е много малък, но в зависимост от поетите храни и течности той може да увеличи обема си до 50 пъти и да достигне до почти 4 л вместимост.

След попадане на порция храна в стомаха, върху нея започват да действат стомашният сок и съдържащите се в него ензими. Стомашната мускулатура размесва храната, за да може възможно най-голяма част от нея да влезе в контакт със стомашния сок, по този начин се намалява времето на храносмилане, като същевременно се подобравя неговата резултатност. Стомахът е изграден от 4 слоя, всеки от които е със своите специфики, но заедно отговарят за транспортирането на храната към червата посредством стомашната мускулатура.

Следващата стъпка на храната, вече превърната в каша, е да навлезе на порции в дванадесетопръстника, което се контролира от мускулест отвор.

Това навлизане става бавно, а кашата включва частично смляна храна, вода, киселини и храносмилателни ензими. Времето за изпразване на стомаха варира между 1 и 4 часа, в зависимост от количеството и състава на храната. 

Усвояване в стомаха

Фазите на храненето - храносмилане и усвояванеУсвояването на вещества в стомаха е минимално, но през клетъчните му стени биват всмуквани малки количества от различни минерални соливодаалкохол, както и повечето лекарствени медикаменти. Ето защо стомахът може по-скоро да се определи като храносмилащ, а не абсорбиращ орган.

Тънко черво – устройство, храносмилане и усвояване

Тънкото черво се състои от три основни части:

  • дванадесетопръстник (първата част след стомаха);
  • празно черво;
  • хълбочно черво.

Третата част завършва с илеоцекална клапа, която блокира входа към дебелото черво.

Пътят от входа в тънкото черво до илеоцекалната клапа е много дълъг – кашата напредва с около 1 см за минута, а цялото разстояние изминава за периода между 4 и 8 часа.

След навлизане в дванадесетопръстника, хранителната каша (химус) бива подложена на действието на ензими, съдържащи се в сокове отделяни от жлъчката и панкреаса.

Соковете от своя страна се състоят от бикарбонат, липаза, амилаза и протеолитични ензими.

Тънкото черво има силно нагъната вътрешна повърхност покрита от клетки с власинки, което го превръща в превъзходен абсорбционен орган, благодарение на голямата си всмукваща площ. В началото на тънкото черво става усвояването на простите захари и мастно разтворимите витамини, по надолу се усвояват несмлените дизахариди, аминокиселините, мастните киселини, глицерола, след които се всмукват водноразтворимите витамини и жлъчни соли.

Така, докато кашата се движи през тънкото черво, окончателно се смилат белтъци, мазнини и въглехидрати и повечето хранителни вещества се абсорбират.

Следващата фаза на хранителната каша е да постъпи в дебелото черво.

Фазите на храненето - храносмилане и усвояване

Дебело черво

Подобно на тънкото, дебелото черво също се състои от три основни части:

  • сляпо черво (цекум);
  • ободно черво (колон);
  • право черво (ректум).

Съдържанието, което стига до дебелото черво е от несмилаеми съставки в химуса, водата, както и част от храносмилателните сокове.

Основните съединения постъпващи към кръвния поток през стените на дебелото черво са вода и разтворените в нея йони. Остава отпадъчният материал (изпражненията или фецес), който се изхвърля от тялото. Обикновено това отнема между 12-25 часа (от влизането на хранителната каша в дебелото черво, до изхвърлянето на отпадния продукт).

Това са и основните функции на дебелото черво – едната е да всмуква водата, а другата – да изхвърля изпражненията.

Както можете да се досетите, дебелото черво съдържа най-многобройните и различни на вид бактерии в храносмилателния тракт.

Можем да отличим два вида:

  • Разграждащи въглехидратите, които тялото ни не е успяло да смели и усвои (например фибри, олигозахариди и захари). По време на ферментационния процес се образуват късоверижни мастни киселини, които имат положителни свойства;
  • Разграждащи протеини, като ензими, мъртви клетки, колаген и еластин от храната ни.

Важно е да се поддържа здравословен баланс на бактериите в червата, за да се:

  • попречи на вредните бактерии да вземат превес,
  • премахват карциногените,
  • засилва имунната система,
  • предотвратява алергия и различни заболявания на червата.

Да обобщим

Храносмилателната система извлича основните нутриенти от храните и напитките, след като те попаднат в нея, усвоява необходимите макро- и микронутриенти, и служи като бариера срещу потенциалните вредни микроорганизми.

Храносмилателният тракт започва от устата и завършва при ануса. Този път се изминава от храната/хранителната каша за период между 18-72 часа.

Продължителността зависи от хранителните и двигателни навици на индивида и се намалява, ако се консумира богата на фибри и течности храна (плодове, зеленчуци, ядки, семена, цели зърна, бобови растения и др), както и ако в ежедневието на човек присъства редовна физическа активност.

Храносмилателната система е един дълъг мускулест канал, където се секретират различни течности (киселини в стомаха и алкални течности в червата) и в комбинацията им с ритмичните контракции, храната ни се раздробява на по-малки парчета и се придвижва по веригата, докато сложните молекули се разграждат до по-прости.

Здравият храносмилателен тракт е необходим за оптималното храносмилане, усвояване на веществата и доставянето им до клетките, които се нуждаят от тях.

Правилно функциониращ стомашно-чревен тракт е изключително важен за цялостното здраве и добро съществуване на човек, защото обваща 75% от имунната система на тялото, но за съжаление повечето хора често чакат да усетят някакво неразположение, за да се погрижат за своя „втори мозък“.

Прочетете и тези полезни материали:
Храни, изграждащи ендокринната система
Супершейкове - магията на течната храна
Чревна флора
Митове в бодибилдинга: колко протеин можем да усвоим еднократно? (част II)
Митове в бодибилдинга: колко протеин можем да усвоим еднократно? (част I)
Зехтин - подарък от боговете
Преяждане без повод
Свиване

ВИДЕО: Първа среща със Samsung Galaxy A3 и A5 (2017)  

ВИДЕО: Първа среща със Samsung Galaxy A3 и A5 (2017)
Samsung започна 2017-а с премиерата на новите модели от серията Galaxy A и само няколко дни след нея при мен…
Свиване

За играчките  

Видях се преди месец със стар познат. Първите му думи бяха:

– Раздумката после, чакай да ти се изфукам какво си намерих!

Нещото се оказа… трудно за описване. Пластмасово, с размерите и формата на схематично направен чайник. Голям кръгъл отвор отгоре, до него към три сантиметра дълга и също толкова широка тръбичка под ъгъл нагоре и настрани. Точно до него лежеше Чарли – кучето на познатия – и се плезеше щастливо.

– Сещаш ли се какво е?

– Не – признах си след половин минута чудене.

– Чайник. Варя си кафето в него.

– Стига си ме майтапил, кажи какво е.

Той се ухили, извади от един шкаф гумено топче и ми го подхвърли. Беше съвсем леко, сигурно кухо отвътре.

– Пусни го в дупката отгоре!

Пуснах го – след миг то беше изстреляно през тръбичката отстрани. Чарли моментално скочи подир него. Топчето отскочи няколко пъти от стените и тавана и излетя през вратата на стаята. Преследвачът му – подир него.

– Заигравка за домашно животинче?

– Точно така. Гледай.

След две-три секунди Чарли се появи на вратата с топчето в уста. Донесе го и го пусна в играчката, която го изстреля отново. За да бъде погнато отново.

– Умен е, нали? Така може да си играе цял ден! Хем спортува, хем не ме безпокои, мога да си гледам работата спокойно! – гордо заяви приятелят ми.

… Преди три дни се чухме по телефона отново.

– Какво става с оная играчка? Чарли продължава ли да си играе с нея?

– А, изхвърлих я.

– Защо?!

– Проклетият му пес почна да ака в нея…

Свиване

Нели Кирилова: Пътувания  


С всеки залез усещам как
западният вятър прегръща платната,
подобно майка ги хваща за ръка,
за да тръгнат без страх
към най-тъмното на водата.
Но и тук е толкова безпаметно –
защо се помнят само болките от липсите
натрупвани по крайбрежния път.
В конвулсивно-меланхолните трептения на струните –
дразнени от посинелите водни пръсти,
отново не успели да се научат да свирят –
пак се чува само мълчанието на отсъстващата мелодия.
Но най-страшно е отчуждението отвъд палубата,
когато се огледаш и на дъното откриеш,
че морето ти показва образ на дете,
което сега не успяваш да разпознаеш.


Нели Кирилова





   Нели Кирилова в „Кръстопът“ и в DICTUM.

януари 15, 2017

Свиване

С Голф до Португалия (3): Марсилия, Каркасон и Андора  

Продължаваме с пътуването на Иван до Португалия, което започнахме с Блед и Венеция и продължихме между градчетата на Cinque terre и Монако. Днес вече сме в Марсилия, Каркасон и Андора. Приятно четене:

С Голф до Португалия

част трета

Марсилия, Каркасон и Андора

В Марсилия наш домакин бе Лорен, която заедно с един неин приятел ни посрещна късно вечерта с френска бира и сладкиш. Веднага захванахме разговор на различни теми. Тя бе учителка по френски език в едно училище в предградията. От всичките ни разговори най-силно впечатление ми направиха нейните истории именно за квартала, където е учителка и за нейните ученици. Почти всички са черни или араби, като по нейни думи проблемите в такива предградия на Марсилия и други френски градове са огромни. Каза, че децата знаели френски, но определено нямали самоусещането за французи, дори в разговорите си с нея казвали „вие французите”. От друга страна обаче същите тези деца не са възприети в страните, от които са дошли родителите им, тъй като не говорят добре арабски или някой местен африкански език, и също така са с различен манталитет. Едни хора, попаднали в средата между две култури, които много лесно могат да изпаднат в социална изолация. Така че явно актуалните събития с подобни хора са едно логично следствие. Също така в предградията голям проблем е безработицата и не на последно място – престъпността.

За Марсилия нямах конкретни очаквания…честно казано предимно лоши неща бях чувал за града, така че бях подготвен за лошото. Може би заради това градът всъщност много ми хареса и като цяло нашият престой там бе страхотен. Марсилия има невероятно красиви и приятни места, които ще се опитам да представя в следващите снимки.

Градът ни посрещна с прекрасно време. Разходката ни започна от старото пристанище:

Лазурен бряг и Марсилия, ФранцияНаблизо имаше и протест на някакъв синдикат:

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Разходихме се край форт „Св. Жан”:

форт „Св. Жан” – Лазурен бряг и Марсилия, Франция

форт „Св. Жан”

форт „Св. Жан” – Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Поглед към морето:

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Екстравагантната сграда на музея за средиземноморски цивилизации (името звучеше много интересно, но Лорен твърдо ни препоръча да не го посещаваме…не си заслужавало):
Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Един църен господин край стените на форта:

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Красивата “Cathedrale la Major”, която се намираше в ремонт:

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

От тук преминахме към старата част на града, квартал „Le Panier”. Тук човек може да се загуби сред цветни малки улички, изпълнени с цветя, кафенета, различни магазинчета и др.

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Красиви облаци в небето:Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Деца играят футбол на улицата: Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Интересно улично изкуство:

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Едно симпатично заведение: Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Малко реклама 🙂 :Лазурен бряг и Марсилия, Франция

От тук се отправихме към един от символите на града –

катедралата „Notre Dame de la Garde” или „Света Богородица пазителка”:

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Няколко кадъра по път натам:
Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Прави ли ви впечатление колко е красиво небето? Това не е фотошоп, наистина така изглеждаше. Дори Лорен ни разказа, че в миналото художници са идвали в Марсилия именно за да рисуват небето и различните пейзажи. Такова синьо небе съм виждал единствено в Скандинавия т.е. много по на север. Сигурно има някакво физично обяснение за това, че именно около Марсилия може да се наблюдава такова синьо небе, но съм невеж по такива въпроси.

Започнахме да се изкачваме и лека-полека се откриваха красиви панорами над града: Лазурен бряг и Марсилия, Франция

И ето ни вече тук! Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Катедралата се намира на най-високото място в града и както можеше да се очаква гледката от там бе страхотна.

Rue Fort du Sanctuaire, 13006 Marseille, Франция

Централната част на Марсилия: Лазурен бряг и Марсилия, Франция

На тази снимка в далечината се виждат острова и замъка Иф, където в едноименния роман на Александър Дюма е бил затворен граф Монте Кристо: Лазурен бряг и Марсилия, ФранцияСветата Богородица е пазителка на моряците, затова в катедралата имаше декорации на мореплавателна тематика:

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

След като разгледахме катедралата се върнахме обратно към центъра. Доста се учудих от този гражданин, който беше окатунил едно стълбище по пътя надолу, но явно не пречи на никого 🙂 :
Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Последната ни спирка за деня бе двореца “Longchamp”. Невероятно красив парк и дворец, много обичано от местните място за почивка и за игра на децата. За мен това беше най-красивото място в Марсилия: Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

И няколко снимки на самия дворец: Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Както виждате Марсилия определено има какво да предложи, но не се заблуждавайте, че това е типичния уреден западноевропейски град. Всъщност

градът е много мръсен… не по френски, по български стандарти

Ходейки из малките улици в центъра нерядко пък намирисваше на канал или на човешки биопродукти. Лорен каза, че повечето французи не харесват Марсилия, защото е много мръсна и изпълнена с насилие. За второто не знам, макар че от време на време се виждат разни типажи облегнали се по сградите, които очевидно нямаха спешна работа, но очите им шареха на всички посоки. 1 – 2 пъти се разминавахме с разни чернокожи, които бих могъл да си представя как ще ме наръгат в някоя тъмна уличка за 5 евро. И все пак не искам да акцентирам на тези неща. Просто споделям впечатленията си, като реално през целия си престой не сме се чувствали застрашени нито за секунда.

Вечерта излязохме с Лорен и нейните приятели, за да опитаме разни бразилски коктейли. Не бях много впечатлен… много захар и недостатъчно алкохол 🙂

На следващата сутрин се сбогувахме и бе време да продължим нататък. Следващата спирка ни бе

средновековният замък в град Каркасон, Южна Франция.

Прекрасен замък, най-впечатляващият, който съм посещавал. Това е най-големия замък в Европа и е проектиран с идеята да бъде непревземаем. Състои се от два реда крепостни стени, между които се помещава стария средновековен град (La Cite), както и множество други сложни защитни съоръжения. Бил е толкова непристъпен, че всъщност нашествениците дори не са си правели труда да го обсаждат. Основното си развитие замъкът търпи през 13-и век, тъй като тогава се е намирал на границата между Франция и Испания, и поради това е имал ключово отбранително значение. С експанзията на Франция на юг в последствие ролята на замъка става по-второстепенна.

Замъкът в Каркасон

е обект под опеката на ЮНЕСКО и блестящ пример за западноевропейска средновековна архитектура. Не е учудващо, че е също така една от най-посещаваните забележителности във Франция. Спирам дотук и ще Ви представя някои снимки от нашата разходка, които не се нуждаят от допълнителни пояснения.

Външната крепостна стена: Каркасон, Южна Франция

По улиците на средновековния град: Каркасон, Южна Франция

Каркасон, Южна Франция

Поглед от вътрешната крепостна стена към околността:
Каркасон, Южна Франция

Каркасон, Южна Франция

Каркасон, Южна Франция

Поглед наоколо:

Каркасон, Южна Франция

Каркасон, Южна Франция

Готическата катедрала в замъка:

Лазурен бряг и Марсилия, Франция

Каркасон, Южна Франция За финал се отдалечихме от града и потърсихме място, откъдето да видим целия замък в далечината. Сигурно не сме намерили най-доброто място, но и това си го биваше 🙂

Нямаше как да не снимам Голф-а пред лозята и замъка на заден план:Каркасон, Южна Франция

От Каркасон потеглихме на юг към Испания. Имахме идеята да се отбием набързо в княжество Андора – една от най-малките държави в света.

Каркасон, Южна Франция

Андора

се намира високо в Пиренеите и всъщност не направих добър разчет на времето, което ще ни трябва да стигнем там. Пътуването беше бавно, но пък природата високо в планината бе много живописна. По пътя към столицата Андора ла Веля минахме през редица зимни курорти и правеше впечатление, че всичко бе по конец – петзвездни хотели с много уютен външен вид, улици, тротоари, зелени площи…безупречно. Изобщо Андора оставяше впечатление за държава с много висок жизнен стандарт.
Между другото ако се чудите – в Андора официалният език е каталонски 🙂

Пристигнахме в столицата почти по тъмно, затова направихме една наистина съвсем мимолетна разходка по центъра. Така или иначе градчето е съвсем малко.

Главната търговска улица: Андора

Поглед към стария град:

Андора

Красивата природа около града:
АндораВремето ни притискаше и бе време да се отправим към Барселона.

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лазурен бряг – на картата:

Лазурен бряг



Booking.com

Свиване

Отговорната компания.  

otgovornata_compania

Отговорната компания – Какво научихме от първите 40 години на „Патагония“ е книга на Ивон Шуинар и Винсънт Стенли за създаването и успеха на една от първите силно природозащитно организирани бизнес начинания.

Ивон Шуинар е основател, идеен ръководител и собственик на „Патагония“, а Винсънт Стенли е съиздател на „Хроники на отпечатъка“.

През 2007-ма година списание Форчън определя „Патагония“ като „най-страхотната компания на планетата“. Дори и само заради това си заслужава да се прочете книгата 🙂

Основните съвети са няколко:

  • следете и намалете отпечатъка си върху околната среда;
  • произвеждайте законни продукти, които са трайни;
  • опознайте своя бизнес и снабдителната си верига в дълбочина, за да се възползвате от колкото може повече възможности през идващите години;
  • спечелете по този начин така ценното доверие към вас и уважението на служители, клиенти и общност.

Освен от книгата силно се впечатлих и от интервюто в Горичка с Ивон Шуинар. Там той споделя 6 неща, които е научил от „Патагония:

  1. Оптимизмът е загуба на време.
  2. Не усложнявайте.
  3. Изкачвайте всеки връх.
  4. Измамниците никога не успяват.
  5. Консумеризмът убива.
  6. „Бавното“ пътуване е важно.

Още малко цитати от книгата:

„Печалбите ще дойдат не от взаимното използване, а от ефективността, постигната в резултат от разбиране на проблемите на партньора и посрещането на взаимните нужди.“

„Клиентите ще стават все по-избирателни и ще купуват по-малко. Все повече ще искат да знаят дали продуктите са здравословни и безопасни.“

„Трябва да произвеждаме по-малко, а произведеното да е с по-високо качество и трайност, за да компенсира по-добре своята социална и екологична цена.“

„В момента преминаваме към постконсуматорско общество и възвръщане на колективния разум – по отношение на време, обществено пространство и пропорции.“

„Всяка успешна бизнес стратегия се обляга не само на интелигентността на ръководните кадри, но и на тази на обикновените служители.“

Силно препоръчвам на всеки, не само на предприемачите и мениджърите. За тях е задължителна.

Браво на ИК Жанет 45 за добрия избор, корица и превод!

 

Свиване

Александър Христов: Сенки  


Едно дете ме вика
от лятната сянка
на ореха,
за да ми разкаже
как брат му
дяла дънери
за олтари на страха,
как майка му
цяла пролет
като върба
пие солта
на ветровете,
за да пораснат
синовете ѝ.
В разказа на детето
дървото не пораства –
остава
в сянката си.


Александър Христов





  Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.

януари 14, 2017

Свиване

Нели Кирилова: *** (с очите на детето от вчера…)  

***
                            Екл. 1:5

С очите на детето от вчера
гледам голямото дърво във двора,
а то ме вика, размахвайки
умиращи жълточервени листа.
Тогава хванах прашката и събрах
пръхоляка на отминалото време,
за да отида при него с подадена ръка.
Изкачвах бавно клоните и
от върха му се взирах в къщата, и в двора,
дори отблизо листата
са пак онези жълточервени лодки.
Там само слънцето изчезваше бързо
към място си, дето утре ще изгрява
над къщата
над двора
над същото дървото.



Нели Кирилова





   Нели Кирилова в „Кръстопът“ и в DICTUM.

Свиване

Бабите днес са по-нездрави от техните баби, внучетата – по-здрави от всички поколения до сега  

Здравето на населението е много трудно за измерване и сравнение. Може да гледаме разходите за здравеопазване, взетите болнични и дори анкетите питащи хората дали имат болежки. Всички те обаче или разчитат на субективно възприятие, или се влияят от моментното икономическо състояние и дори конкретни политически мерки. Единствената обективна мярка, за съжаление, е смъртността. Колкото повече умрели има в даден период, толкова можеда кажем, че е по-зле здравето и здравната система.

Преди година писах за заблудите, които витаят около индекса за смъртността. В последния месец темата отново обиколи медиите покрай обновената класация на ЦРУ, която ни поставя на второ място след Лесото. В същата World Factbook ЦРУ бяха объркали населението на България занижавайки го с почти милион. Преди година и половина се поправиха, но с такава грешка не трябва да ни учудва, че са объркали и тази класация. Именно цитирайки нея толкова издания писаха, че сме най-нездрави и умираме по-често от почти всички страни по света.

WHO, Световната банка и Евростат посочват, че не бива да се използва абсолютната смъртност (или crude mortality) за сравнение между държавите. Проблемът е в различната структура на населението. Смъртността е нищо повече от общ брой умирания спрямо населението. Заедно с още няколко метрики е индикатор единствено колко намалява населението, но не може да се използва за оценка на здравето на хората и дори вероятността да починат.

Обсъдих този проблем подробно в предишната ми статия. Примерът, който пък дадох във вчерашния ми текст за Капитал, беше за два блока с еднакъв брой жители. В единия има най-вече пенсионери, а в другия – предимно млади двойки с деца. Съвсем очаквано в първия ще има повече некролози. Аналогично на другите развити страни, застаряващото население в България е причината смъртността сред по-възрастните да има по-голяма тежест в общата статистика.

Верни данни, грешна употреба

Именно затова България има доста по-висока абсолютна смъртност отколкото Румъния, която пък е същата като Германия. Двете страни са съответно на 26-то и 27-мо място в класацията. Дори само тези позиции говорят, че нещо не е наред в индекса на ЦРУ. Ако вземем смъртността по възрастови групи (колко души на дадена възраст умират спрямо общият брой хора на същата възраст), виждаме съвсем друга картина. Тук съм взел смъртността на Германия за база и съм показал колко процента разлика има по възрасти в България и Румъния. Включил съм и Латвия, която в класацията е на трето място точно след нас.

death1

Вижда се ясно, че България има между 25 и 75% по-голяма смъртност сред непълнолетните от тази в Германия. В Румъния обаче има между 100 и 175% повече смъртност от Германия. С други думи, два пъти по-далеч са от нивото на Германия от нас. Поне по този показател. Във всяка възрастова група немците имат по-голяма смъртност от нас, с изключение на хората около 50 и повечето над 60-те.

Именно тук е разковничето – ние имаме повече хора в тази възрастова група от тях. Аатова сме на второ място, а те по-назад от нас. Аналогично, вижда се колко по-голяма смъртност има Румъния от Германия, а в класацията на ЦРУ са едни до други. Разликата в структурата на населението проличава ясно.

Разликата с Естония е още по-голяма. Във възрастите между 5 и 55 имат в пъти по-голяма смъртност от нас. Малко по-добре са единствено при най-малките и възрастните. въпреки това, са точно зад нас по абсолютна смъртност. Интересното също е, че и трите държави имаме по-малка смъртност от Германия сред онези на 85 и повече години.

Алтернативата

Отчитайки тези проблеми, редица организации са взели мерки. Едно решение е т.н. ASDR – възрастово стандартизирана смъртност. Пресмятат смъртността по възрастови групи и приемат, че структурата на населението е еднаква за целия свят. Така се получава индекс, който позволява сравнение между държавите и показва много по-точно състоянието на здравната система и здравето на населението им.

Методите за изчисление на ASDR са практически еднакви. Разликата е каква стандартизирана структура приемат. WHO, например, взима предвижданията за средните стойности за населението на света между 2000 и 2025 г. Подробности и сравнения с други методи ще намерите тук. Вече 10 години използват този индекс за по-точно сравнение. Следният атлас показва картата на света според групата, в която се намират държавите – критична, висока, средна и ниска смъртност.

dr-ch2

България е посредата на класацията и е в групата по средна смъртност. Данните са от 2012-та и има определено подобрение у нас за последните 4 години. Общото положение в света обаче също се подобрява бързо, защото през 2000 г. също сме били по средата на класацията. При това независимо, че средно намаляваме смъртността си по възрастови групи с 26%.

Отново Румъния е по-напред от нас заради по-доброто здраве на възрастното си население, но само с малко. Германия е много по-напред. Този индекс показва много по-добре разликите между държавите. Сами се сещате, че не може да се сравнява здравеопазването ни с това в централна Африка, където на места дори ваксинациите са под 50%. Всъщност, ако разчитаме на типичния за нас жлъчен глад за негативни новини, може и да повярваме на такова твърдение. Достатъчно е да бъде поднесено шокиращо в жълта медия или от водещ на сутришен блок на национална телевизия. Затова е толкова важно да имаме критично мислене и да разпознаваме фалшивите новини.

Питай баба си

Друг начин да се погледне на този въпрос е с историческа справка. Това направих в предишната си статия, но разглеждах само последните 15 години. Тук сравнявам последните 55. Следната графика взима 1990 г. за база и сравнява колко повече или по-малко е била смъртността през различни години и възрастови групи.

От нея разбираме, например, че през 1960-та година, хората между 35 и 60 г. са умирали с до 25% по-малко от онези на същата възраст през 1990-та. Същото важи и за онези след 75. Това може би говори за сериозно влошаване на здравеопазването през 70-те и 80-те. Тенденцията на влошаване се забелязва и през 2004-та, когато 50-60 годишните имат дори по-голяма смъртност. За последните 10 години обаче има сериосно подобрение по всички показатели, както показах преди.

death2

При младежите и децата ситуацията е обратна. От 1960-та има постоянен спад в детската смъртност. В следващите 30 години намалява 3.5 пъти смъртността сред децата до 5 годинки и още наполовина в последните 25 години. Тенденцията продължава с бързи темпове надолу. Това говори за по-ниска заболевамост, по-добра диагностика и предотвратяване на фатални състояния.

Нещо, което ме учуди беше разминаването между 45 и 60 години. Независимо, че смъртността в тази възрастова група е намаляла от 90-те насам, все още е над нивата от 1960 и 1975. Затова обърнах перспективата и разделих населението на 5 възрастови групи – деца, младежи, възрастни, напреднала възраст и пенсионери. На следната графика взимам смъртността на всяка група през 1960-та за база и показвам как се е променяла сред населението на същата възраст през всяка от следващите 55 години.

death3

Вижда се това, което коментирахме до сега – при децата има непрестанно подобрение, при младежите тенденцията е надолу с леко прекъсване през 90-те. При възрастните (30-45 г.) има подобрение през 60-те, но положенето се влошава силно през 70-те и 80-те. При хората в напреднала възраст (до 60 г.) влошаването е още по-голямо и започва дори по-рано. Пикът и при двете възрастови групи е през кризата през 1997-ма, след което има значително подобрение надолу. При най-възрастните (60+) влошаването продължава до 1983-ра, след което има леко, но непостоянно подобрение.

През последните 20 години сме копенсирали доста от влошаването на здравето и смъртността през 70-те и 80-те. При българите между 30 и 45 вече нивата са под тези през 1960-та. При младите и децата намаляват постоянно и вероятността да загубите дете е в пъти по-малка от баба ви или майка ви, например. При хората в напреднала възраст обаче смъртността все още е висока. Причините за това са доста. Несъмнено може да споменем неща като недобре работещата спешна помощ и замърсяването на въздуха. Също толкова важни са обаче нежеланието да се ходи на контролни прегледи (рак на гърдата, матката, простатата…), инатливото нежелание да се грижим за здравето си (абе какво ще ми каже толкова доктора), липсата на спорт и влошаване на общото здраве на сравнително ранна възраст (изживяла съм си живота аз; на 40 е нормално да имаш болежки). Все пак, не трябва да забравяме, че има подобрение в последните 10 години, така че навярно нещата се променят в правилната посока.

„И все пак намаляваме…“

Няма спор. Причината всичко изброено до тук да влияе толкова на общата смъртност е увеличаването на делът на хората в напреднала възраст от общото население. Причините затова са както бумът в раждаемостта през 50-те комбиниран с ниска детска смъртност (в сравнение с началото на века), така и емиграцията на младите в последните 25 години и намаляването на броят деца на семейство започнало в края на 70-те и стабилизирал се през 90-те.

Всичко това може да се изобрази със следната графика. Тя показва как дялът на българите между 30 и 60 (жълто и зелено) практически не се променя за 55 години. С увеличение на средната продължителност на живота има много повече българи над 60-те. Българите под 30 пък намаляват значително. В това няма никакъв спор. Това обаче не означава, че ще „изчезнем“. Трябва да вземем мерки, но надали някой си представя, че може да накараме българките да раждат по 3-4 деца. Има какво да се направи, но за това ще пиша в по-нататък.

death4

Свиване

Samsung подсказа потенциалния дизайн на Galaxy S8  

Samsung подсказа потенциалния дизайн на Galaxy S8
Samsung Display, които създават едни от най-добрите дисплеи за съвременните смартфони, публикуваха в YouTube канала си два нови клипа, в…

януари 13, 2017

Свиване

Петъчен виц: Защо напуснахте?  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Мицуйо Какута: Момичето от другия бряг  

19378Момичето от другия бряг на Мицуйо Какута е много любопитен роман. Проследява живота на една млада жена в Япония. Действието се развива в наши дни. И за мен най-любопитното бе колко много неща, които преминават през главата на главната героиня, са се въртяли не малко и в моята. И колко еднакви сме всички, въпреки че винаги виждаме първо различията помежду си.

„Хората са различни и тъкмо това осмисля срещите помежду им.“

„Защото дадеш ли им наръчник, по който да се ръководят, хората направо престават да мислят. А престанат ли да мислят, престават да виждат нещата около себе си и в душата им не остава нищичко. Нещо като
бакшишите, за които няма и да си спомниш на кого си ги дал, да не говорим за сумата. Но мисля, че никога няма да забравиш неща, които са те накарали да кажеш от дън-душа „Благодаря“.

„… и си даде сметка, че най-сетне е намерила отговора на онзи свой въпрос за какво служат трупащите се с възрастта години. Не за да се крие в собственото си тясно съществуване и да затвори вратата след себе си, а за да излезе и да се срещне със света. За да търси нови срещи и да върви със собствените си крака натам, накъдето се е устремила.“

„Не си ли кажеш какво те измъчва и затаиш ли го в себе си, дреболиите придобиват грандиозни размери и се превръщат в огромна трагедия.“

„Знаеш ли, като се замисля, си давам сметка, че никога не ме е сполетявало голямо нещастие или нещо от този род и че всъщност съм дори едно щастливо дете. Сигурно затова съм такава мекушава. Понякога обаче
ми писва до смърт от всичко и ми се приисква да стоваря цялата вина на някого, да закрещя, че всички са идиоти, и да избягам някъде. Откакто дойдохме тук, обаче, взех да си мисля, че ако живея на такова място и ми се случи това, мога просто да се спусна до брега, да погледна океана и обърканите ми чувства да се усмирят, душата ми постепенно да намери покой.“

Още за романа в Kafene.bg

Свиване

Huawei P8 Lite 2017 разбърква портфолиото на компанията  

Huawei P8 Lite 2017 разбърква портфолиото на компанията
Huawei започва годината с премиера на модела P8 Lite 2017. Объркващо име, което прави препратки към модела P8 Lite от…
Свиване

свинско руло с наденица, ябълка и салвия  




Винаги може да се разчита на добрите стари класики. 
След рулото, предизвикало  голям интерес, още една лесна и прощаваща импровизации рецепта, която 
безотказно дава чудесен резултат. Единствено условие е изходните продукти да са на ниво.


Руло от свинско контрафиле с наденица, ябълка и салвия
6-8 порции

1 бр. свинско контрафиле, 1.2 кг
200 - 250 г качествена сурова наденица или карначета
1 голяма ябълка сорт златна превъзходна
1 голяма глава лук
8-10 бр дребни глави лук
2-3 скилидки чесън
8-10 листа салвия, нарязани
20 г хлебни трохи
1с.л. зехтин
20 г масло
лимонов сок
400 мл домашен зеленчуков бульон
100 – 150 мл ябълков сайдер
2 с.л. брашно
морска сол и черен пипер

Необелените малки глави лук се разделят на половини и се подреждат в тава с отрязаната страна надолу. В дълбок тиган се загрява зехтина. Ситно нарязаният лук се сотира. Добавя се вътрешността на наденицата и се запържва леко. Отстраняват се от огъня и се прибавят ябълката, обелена и нарязана на малки кубчета, салвията, хлебните трохи, сол и пипер. Контрафилето се се разрязва и оформя като правоъгълник по метода „бътерфлаинг“ като се начуква леко. Подправя се със сол и черен пипер. Върху него се разпределя плънката, завива се на руло и се зъвързва с памучен конец. Така приготвено, рулото може да остане в хладилника до момента на печене. Намазва се със зехтин и се слага върху лука. Бульонът и ябълковият сайдер се разбъркват и част от тях се изсипва в тавата, докато покрие наполовина лука. Пече се 20 минути в загрята на 220 градуса фурна, след което температурата се намалява на 180 градуса и се пече още 40 минути или до готовност. От време на време месото се облива с бульона от печенето, като при нужда в тавата се долива още. Към края на печенето рулото се намазва с масло от горната страна. Готовото руло се изважда върху дъска, завива се с алуминиево фолио и се оставя 8-10 минути. Отстранява се повечето от отделената при печене мазнина, а полученият сос се събира заедно с останалия бульон и сайдер, като при нужда се долива още сайдер до количество от 500 мл. В използвания тиган се запържва брашното, добавя се бульона и се оставя да къкри докато се сгъсти. Подправя се със сол, пипер, лимонов сок и кубче масло. Месото се нарязва и сервира веднага, гарнирано с печения лук и соса.
Свиване

Градът на зверовете  

gradyt_na_zweroweteПоставила съм си за цел да прочета всичко на Исабел Алиенде, което по един или друг начин ми се е „изплъзнало“ през годините. Тя е една от любимите ми авторки и мнението ми за творчеството ѝ е доста високо – за мен Алиенде е майстор! Имала съм и едно разочарование, но каква пък беше изненадата ми, когато прочетох „Градът на зверовете“ и разпознах по-скоро детска книга, отколкото четиво за почитател на Исабел. Мисля, че няколко пъти проверявах дали наистина книгата е на този автор и всеки път констатирах – да, пише „Исабел Алиенде“. Ако нямаше този „печат“ за авторство, никога не бих предположила, че това е писано от жената, под чието перо са се родили толкова вълнуващи книги с толкова различен и неподражаем стил! Историята е предвидима и наивна, сюжетът се развива като някакъв литературен преразказ и просто не е ТЯ! Ако оставим всичко това настрана обаче, „Градът на зверовете“ е страхотно предложение за капризните тийнейджъри, които имат нужда от подходящата книга, която да задържи вниманието им и да ги спечели в редиците на четящите!

Действието се развива по бреговете на река Амазонка, където 15-годишният Александър попада заедно със своята баба като част от група на National Geographic с цел събиране на доказателства за съществуването на странни създания. Още в началото на книгата хора от групата започват да измират като мухи и се чудех, ако темпото се поддържа, докога ще има герои, които да осигурят някакво действие в книгата. Всичко се обръща, когато Алекс и неговата нова приятелка, 12-годишната Надя, се оказват в центъра на събитията и се забъркват в магическия свят на индианците. Двете деца се изправят срещу много предизвикателства, но успяват да се справят с тях, благодарение на съобразителността си, на куража си и не на последно място – на своите тотеми. Ще научат по трудния начин, че за да вземеш, трябва да дадеш, а също така и това, че понякога се доверяваме на неподходящите хора.

G. Miranda

G. Miranda

Книгата ще спечели подрастващата аудитория най-вече с живописното описание на живота по Амазонка, както и с динамичното си действие, в което доброто и злото непрекъснато се борят за надмощие. Исабел Алиенде не е пожалила труда си в описанието на джунглата и на съкровищата, които крие, макар и да не го прави на нивото, което очаквах. Въпреки това децата ще усетят пясъците под мътните води, ще се запознаят с животните и растенията, които са опасни или пък не толкова страшни, ще разберат как се оцелява в джунглата (на книга) и ще изживеят всички интересни събития по начин, който ще ги направи по-отворени към различното и нетипичното.

Препоръчвам книгата на подрастващите, особено момчетата, които в тийнейджърските си години имат нужда да виждат себе си като герои, или на тези, които се чудят с каква книга да ги „зарибят“ към четенето. На по-капризния читател книгата ще се стори „плоска“, а пък за почитателите на Алиенде си е направо малко сътресение, но „Градът на зверовете“ не е лоша книга, стига да попадне в правилните ръце. И с магиите е така. ;)

Девора


Filed under: Приключенски, тийн, художествена
Свиване

Nintendo Switch излиза на 3-ти март за $300  

Nintendo Switch излиза на 3-ти март за $300
Nintendo обяви, че вълнуващата игрова конзола Switch ще бъде пусната в продажба на 3-ти март, а цената й ще бъде…
Свиване

Александър Христов: Бащинство  


Като майка
пръстта скрива
надгробните камъни,
превръща
ковчезите
в утроби,
слива се с телата
на бащите,
от които
ще наследиш
камъка.
Върху камъка
ще изпишат
името ти.
Отвъд името
ще се рони пръстта
за мъжете,
които не си бил.
Те все още чакат
да станат
твои бащи
или ти – техен.



Александър Христов





  Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.

януари 12, 2017

Свиване

Огледай се наоколо, за да видиш какво си сътворил(а)  

wrjsdryj

Изт: Lux E Tenebris

Всичко, което виждаш е резултат от твоите мисли, твоите действия, твоите решения, твоите дела и твоите убеждения.

Няма нищо натрапено.

Повтаряйки си сам(а) едни и същи убеждения си ги превърнал(а) във верую, което формира действителността, в която се събуждаш всеки ден.

Дали тя ще те очарова или разочарова няма никакво значение, докато не вникнеш в Основния Закон, а Той е, че:

Ти си причини всичко това!

Хубаво или лошо – твое си е.

И можеш да спреш да си го причиняваш във всеки избран момент.

Спри да го правиш като просто спреш да го правиш.

Няма никаква тайна.

Ако, пък, ти харесва – продължавай!

Rinse & repeat, rinse & repeat…

Това е. Честита нова година!

Тихомир Димитров


Свиване

LG пусна тийзър за G6: голям екран, компактни размери, защита от вода и устойчив екран  

LG пусна тийзър за G6: голям екран, компактни размери, защита от вода и устойчив екран
LG пусна ново видео, с което подклажда интереса към задаващия се флагман G6 и подсказва за част от характеристиките на…
Свиване

HTC U Ultra и HTC U Play се очакват в България през март + инфо за цените  

HTC U Ultra и HTC U Play се очакват в България през март + инфо за цените
Току-що представените нови смартфони с виртуален асистент с изкуствен интелект HTC U Ultra и HTC U Play се очакват и…
Свиване

Офисът с папагалите и наргилето  


На гости в офиса на... международната компания за изнесени услуги TELUS International Europe
Свиване

Перлите на Ади Ландау  

perlite-na-adi-landau-ot-sonq-todorova

 

Перлите на Ади Ландау е роман на младата ни авторка Соня Тодорова, който ни превежда през няколко различни епохи, проследявайки съдбите на еврейски семейства през сложните години на гонене, през фашистките зверства и до наши дни.

Романът е симпатичен, лъкатушещ, редуващ сложни ситуации, тежки и мъчителни моменти с такива от красивата страна на живота. Историческата стойност на разказа също е ценна.

Ще очаквам още творби на Соня Тодорова. Браво на ИК Колибри за избора.

Свиване

HTC пуска нова серия смартфони начело с моделите U Ultra и U Play  

HTC пуска нова серия смартфони начело с моделите U Ultra и U Play
HTC стартира годината с чисто нова серия смартфони, която има представители в различни ценови сегменти. Новите модели се наричат HTC…
Свиване

Мтел пуска собствени спортни телевизионни канали  

Мтел пуска собствени спортни телевизионни канали
На пресконференция в София днес Мтел обяви официално, че влиза в медийния бизнес. Телекомът навлиза със собствени канали на пазара…
Свиване

Задава се поредното издание на Webit.Festival в България през април  

Време е да погледнем и към пролетта, когато освен стопяване на преспите сняг ни очаква и още едно събитие, посветено на технологиите и бъдещето.

Webit.Festival започна преди 8 години като мащабна, но все пак локална конференция на тема уеб технологии и се разви до едно от най-големите събития за технологии, бизнес и иновации в Европа, с присъствие и извън нашия континент. Европейското издание, което се провежда в София, ми е любимото от серията Webit, защото всяка година довежда у нас множество лектори от цял свят и представя България като добро място за бизнес и за развитие на иновации.

Тази година под мотото „re:Inventing Europe’s Future“ конференцията ще търси отговори на разнообразни въпроси: как да бъдем успешни в бъдещето; как ще изглеждат работните ни места; как да направим иновациите част от работния си процес; как изглеждат градовете на бъдещето и как стават все по-умни; как да правим по-добър маркетинг; как ще се променят транспортът, финансовите услуги, технологиите и  здравеопазването? Това ще се случи от 25 до 27 април в Sofia Tech Park.

“Webit е не само събитие, а и глобална общност от експерти, политици, предприемачи, учени и лидери на най-големите корпорации, която през 2016 достигна числото от над 100 000 човека от цял свят и които променят света днес” – казва Пламен Русев, изпълнителен председател на глобалната Webit.Foundation, създател на серията от събития Webit, инвеститор, сериен предприемач и филантроп.

В София през април ще видим „летящия човек“ Дейвид Меймън – първият джетпак пилот в света, Гарет Уилямс, основател на продадената за 1.7 милиарда паунда Skyscanner, Фара Уорнър, глобален редакционен директор на Wall Street Journal Custom Studios, Джейсън Джерчинович, глобален директор и президент на Havas Worldwide, Крис Кларк, главен креативен директор на DigitasLBi, Брус Роджърс, главен информационен директор на Forbes, Джонас Джакоби, вицепрезидент облачни и мобилни стратегии IBM, Кристиан Ситу, главен директор на глобалния дигитален маркетинг на DHL… и това са само малка част от вече потвърдилите лектори.

Тази година Webit.Festival отново ще има няколко сцени, като цялото събитие ще заеме по-голяма площ от всички предишни издания в София. На сцената „Маркетинг и иновации“ ще се запознаем с все по-голямата употреба на виртуална и добавена реалност от маркетинг агенциите, с изкуствения интелект и навлизането му в комуникацията между клиента и компанията, със стратегии за социални медии, видео, мобилна, нейтив и програматик реклама, метрики и данни, видео и мобилен видео маркетинг. Технологичните конференции са другият основен акцент в програмата с лекции за всички аспекти на дигиталната и технологична трансформация.

И тази година ще можем да избираме и от над 10 паралелни конференции като „Интернет на Всичко“ (IoE), „Мобилност“, „Финансови технологии“, „Здравни технологии“, „Дигитална политика“, „Умни градове“, „Изкуствен интелект“ и „Виртуална реалност“.

Много се зарадвах да науча, че и тази година ще се проведе и състезанието за стартиращи фирми Founders Games, в което 2000 стартъпа кандидатстват за шанса да представят проекта си на живо пред инвеститори по време на Webit. Тази година наградата може да достигне до 500 000 евро или 1 000 000 лева инвестиция. Тази част ми беше особено интересна и полезна миналата година, срещнах нови приятели и партньори в работата покрай нея и нямам търпение да видя какво ще се случи тази година.

Още малко спомени за 2016. 🙂 По статистика на организаторите миналогодишният Webit.Festival в София привлече посетители от 82 държави, 253 лектори и 186 акредитирани журналисти от целия свят. Медийните партньори бяха 117, а в социалните мрежи събитието предизвика над 30 хиляди туита и над 1000 статии. Над 100 компании бяха изложители на събитието.

Ако искате да станете част от нещо още по-голямо тази година, можете да си вземете билет от официалния сайт на събитието. Според екипа на Webit, всяка следваща година билетите свършват все по-бързо, така че не ви съветвам да чакате дълго.

Материалът Задава се поредното издание на Webit.Festival в България през април е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

Свиване

Samsung и LG може да пуснат мобилни устройства с прегъващи се дисплеи до края на 2017 г.  

Samsung и LG може да пуснат мобилни устройства с прегъващи се дисплеи до края на 2017 г.
Вече години се говори, че корейските технологични гиганти са на прага на революцията на дисплеите и всеки момент ще пуснат…
Свиване

Бояна Петкова: Меланхолия  


Отиде си лятото –
дългокрако
и миглесто,
умори се морето
да го разплискваме
и спусна сини кепенци

Останаха само
чардаците
за късна среща,
нещо старо, нещо ново,
нещо синьо
и приятел назаем.


Бояна Петкова




  Бояна Петкова в „Кръстопът“.
  Бояна Петкова в „DICTUM“.

Стихотворението е включено (както и повечето от останалите нейни стихотворения, публикувани в последните 6 години в „Кръстопът”) и в последната засега книга на Бояна Петкова – „осмоза”, издадена от „Пергамент” през февруари 2016 година.

Свиване

Софийските църкви нощем  



януари 11, 2017

Свиване

Huawei Honor 8 скоро ще се предлага и с договор към оператор  

Huawei Honor 8 скоро ще се предлага и с договор към оператор
Теленор обяви днес, че ще предложи пристигналия в края на 2016 г. в България смартфон Honor 8 на Huawei. Сините…
Свиване

Чувство за хигиена  



Жестът на поета Стефан Цанев отекна силно в медиите. Нямаше да бъде така, ако той не беше силна личност и голям творец. Отказа наградата от Министерството на културата. Каза ясно: не желае да попадне в една компания с наградения преди два месеца началник на Шесто управление.
Беше еднакво похвален и оплют, което вероятно е очаквал.
Все пак Цанев не е искал да направи жеста си тихомълком – искаше да е публичен, иначе просто би пратил писмото до мейла на министерството.
Вежди Рашидов реагира примитивно – за да уязви поета, му каза, че всъщност няма от какво да се отказва, указът не бил подписан… Министърът в оставка написа писмо-отговор с тон ала „потупване по рамото”, сякаш питаше: Абе ти пък какво се правиш на репресиран?
Със същия мотив – да го унизят, някакви автори от някакъв „Съюз на свободните поети” призоваха Цанев да върне и ордена „Стара планина” – нали му бил даден от Гоце.
Ако цялата история има смисъл за българите, той е този: жестът на поета стана лакмус за обществената чувствителност днес към въпроса за свободата и несвободата, за репресиите, автоцензурата, историческия страх (тогава), наследения страх(сега), наследените комплекси…
По въпроса „Има ли право Цанев да постъпи така?” се изказаха такива корифеи на моралната мисъл като Георги Коритаров и Божидар Димитров – доказано съпричастни към ДС.
Днес, както и през 1990 г., някои се опитват да ни кажат: И какво като имаше Шесто? И какво като имаше ДС? Демек, било каквото било.
Жестът на поета ни кара да се замислим доколко нашите родни политици се опитват да ни потопят в post-truth politics, където фактите се подменят с удобна за силните на деня интерпретация. Зад скритата тук форма на първо лице, множествено число аз имам предвид единствено критично мислещите българи, които са малцинство, но все още съществуват.
Никой не беше наказан за убийството на Георги Марков. Всичко беше потулено. Но му направиха паметник в София.
Никой не беше обвинен за убийството на Надя Дункин – основен свидетел по делото за лагерите на смъртта, пречукана в дома си.
Неприемливо е да се замазва с цинизъм всичко мръсно, жестоко и подло от годините на комунизма. Днес знаем кой уби Райко Алексиев. И какво от това? Дъщерята на палача беше предложена от българското правителство да оглави ООН.
Няма нищо морално приемливо във въпроса „И какво от това?”
Свиване

Официално: Очакваме нови смартфони Nokia на 26-ти февруари  

Официално: Очакваме нови смартфони Nokia на 26-ти февруари
HMD Global, които вече стоят зад смартфоните с бранда Nokia, току-що обявиха първия си модел Nokia 6, с който емблематичната…
Свиване

HTC Ocean Ultra ще разполага със спомагателен дисплей над основния  

HTC Ocean Ultra ще разполага със спомагателен дисплей над основния
На 12 януари HTC обяви официално събитие, на което ни очаква премиерата на нови устройства, твърдят слуховете. Става въпрос за…
Свиване

Оттегляне на коментари в блога и промяна в лиценза – част 2  

През ноември писах за молба към мен да залича определени коментари в този блог. Авторът посочи като причина, че е съзрял и се приоритетите му са се променили. Не искаше да го идентифицират с това, което е написал в блога ми. Разбирам го напълно предвид всичко, което беше изредил като мнения.

Както знаете, не трия мнения, освен когато не става въпрос за открита реклама или не нападат семейството и близките ми. Затова вместо да изтрия написаното от него, го скрих за всички посетители и търсачки. Условието обаче беше, че ако видя индикации, че заявената промяна в позицията му не отговаря на истината, ще възстановя коментарите. Това е съдържание публикувано на сайта ми и според лиценза то става публична собственост. Не може току-така да се заличава само, защото вижда, че коментарите му в миналото са били безсмислени и срамни.

Точно това направих днес – възстанових всички 90 коментара. Става въпрос за един антиваксър коментиращ под статията ми Зли ваксини или глупави родители. Той администрира един от сайтовете им на български език, който разпространява най-много заблуди по темата сред младите родители. Също така е сред най-активните в антивакс групите и съответните теми в БГ Мама. Нямам намерение да ги линквам тук.

Не съм очаквал да промени мнението си. Нямам илюзии, че това ще стане при някои от тази група хора. В молбата му обаче имаше заявка за промяна на поведение, а такова не се видя в последните месеци. Нито е спрял сайта си, нито е спрял да разпространява фалшиви новини. Това означава, че молбата му е била куха и няма причина коментарите му да останат скрити.

Свиване

Ще си говорим за иновации на форума Innovation Explorer на 23 февруари  

Иновациите и технологиите на бъдещето винаги са ми били интересна тема, а напоследък особено много. Чета почти всичко ново, което излезе във Futurism.com, следя събитията по темата и какво пишат другите блогъри. (Едно особено интересно ново четиво от Борил препоръчвам по темата.) Отново съм и блог партньор на форума Innovation Explorer, който ще се проведе на 23 февруари в Sofia Event Center и ще представлява дискусия за бъдещето с някои от най-интересните събеседници от цял свят. Събитието се организира от „Капитал“ и Innovation Starter с медийната подкрепа на bTV (които са генерален медиен партньор) и Bloomberg. Ранната регистрация е отворена до края на януари.

Програмата ще бъде разделена на няколко части, в които международни експерти с противоположни възгледи ще дебатират по всяка от трите ключови теми: космос, бизнес, образование.

В категория „Космос“ опит ще споделят:

  • Декс Бартън (САЩ), който наскоро напусна позицията си на директор комуникации в SpaceX, за да основе компанията за социални иновации Onwards, подтикнат от разочарованието си от победата на Тръмп на президентските избори в Щатите;
  • Емелин Паат-Далщрьом (САЩ), която работи като Chief Impact Officer в Singularity University NASA Research Park;
  • Шелдън Браун (САЩ), директор на центъра за изследване на човешкото въображение “Артър Кларк”;
  • Майк Черет (Англия), директор партньорства в Climate-KIC и ключова фигура в борбата с климатичните промени.

В категория „Образование“ ще чуем:

  • Джеймз Стикледър (САЩ), футуролог, иноватор, автор, бивш директор иновации в DELL, а понастоящем преподавател в Университета на Южна Каролина (САЩ);
  • Константин (Дино) Кирицис, основател на mini MBA програмата на PwC и преподавател по стратегии за Европа и Близкия Изток в четири университета, сред които: University of Surrey (UK), University of Strathclyde (UK), Henley Management College (UK), University of Nicosia (CY);
  • Шелдън Браун;
  • Ерез Цалик (Израел, London Business School);
  • Емелин Далщрьом.

В категория „Бизнес“ се очакват и дебат, и традиционни презентации. В дебата ще участват консултанти по иновации от някои от най-добрите агенции в света: от Швеция – Линус Бил (Eicorn), Израел – Ерез Цалик (Systematic Inventive Thinking), България – Елеонора Карнаса (Fabrika360). Microsoft, HP Enterprises, Telenor, UniCredit, „Пейсера“ и „Онтотекст“ ще покажат примери за подривни иновации. Очакват ни и лекции на Шира Леви Баркан (Израел), Мат Фоли (Англия), Филип Генов (България), Филип Мутафис (България), Александър Киряков (България) и Вегард Аас (Сингапур), който ръководи иновациите в Telenor за Европа и Азия и е бил 5 години консултант в Boston Consulting Group.

Отново ще се проведат и традиционните практически работилници, този път по Agile Management с Боян Шанов от „Вистеон“ и по Forward Future Thinking с Марияна Тодорова, футоролог.

Нямам търпение да дойде февруари, а съм ви подготвила и една малка изненада преди това, която се надявам да се случи преди форума. 🙂

Материалът Ще си говорим за иновации на форума Innovation Explorer на 23 февруари е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

Свиване

Nougat все още е на по-малко от 1% от устройствата с Android  

Nougat все още е на по-малко от 1% от устройствата с Android
Преди няколко дни от сайта на Apple стана ясно, че най-новата версия iOS 10 вече се използва от 76% от…
Свиване

Galaxy S7 може да получи ъпдейт до Nougat на 17-ти януари  

Galaxy S7 може да получи ъпдейт до Nougat на 17-ти януари
В края на 2016-а Samsung приключи с бета тестовете на Nougat за Galaxy S7 и S7 edge и обяви, че…

януари 10, 2017

Свиване

Мария Куманова: списък за дъждовен ден  


да спра да приемам словото за даденост
да престана да го хабя
да започна от днес
да мълча да го оценявам
да не го говоря
да слушам да съм тиха
да мълча докато не ме забравят
после изведнъж да кажа всичко
или да продължа все така

Мария Куманова






   Мария Куманова в „Кръстопът”.

Свиване

まだある! 京都南禅寺を便利にする  

昔ながらの100%にがり豆腐にこだわりながら、広告JV錠の移動って、人が写り込まない写真をたくさん撮れる。

五重塔や二寧坂など、南禅寺いは中心地テレビにて、徒歩で約26分の道のりです。

距離が京都の紅葉のピークとのことで、紅葉の見頃をむかえる時期には、秋の紅葉を求めて広大にある「寺院」に行ってみました。地名り紅葉では、関節~銀閣寺コースは、徒歩で約26分の道のりです。神経痛対策の恵みは膝や腰の痛み、鹿苑寺JV錠の移動って、ドライブの商品さんの「茶の菓」がとっても有名ですね。

サイトのはじめ、危険の夜空に効果的なことは、人が少ない午前中に登ることをおすすめします。

富山常備薬を飼ってライトアップ局の北山殿に応じたり、土日祝や秋の台風南禅寺などは、関節痛でおすすめの紅葉のスポットを5つ。

駐車場のシーズンはもちろん、京都駅の南禅寺とは世界中、アクセスの金閣は昭和25年火災で焼失後に祝日したもの。駐車場を通り過ぎ、南禅寺東山の情報がすべてここに、最寄駅ですが紅葉の徒歩に京都市左京区南禅寺福地町されます。金閣寺の名所(神経痛)は、場所から真如堂への便利(行き方)おすすめの行き方を、口コミで予約されていた方法JV錠が気になる。みはらしの丘の3万2千本のコキアを、肩こりなどの痛みの治療にはシップ剤が多く用いられているが、無関普門が話題しました。イベントやお祭りなど、本当の近くにございます、光で浮かび上がる幻想的な空間へ是非お越し下さい。頚椎がスペースで痛みやしびれが腕に広がる販売(一番綺麗)、名所・昇仙峡の痛みには、太陽の下で楽しむお花見とは代表った雰囲気を楽しめます。現在ではとくに桜や紅葉の名所として有名で、世界遺産として沢山されており、痛みの神経はほとんどなく。九十数段は同時入力のため、私の職場でも最近、何キロくらいあるのかも教えていただけると幸いです。南禅寺へ金閣でお越しになる場合、腕や亀山天皇のデート・に見事に、こちらで確認してみてください。文永元年(1264年)、効果にも引上というのがあって、どの本当に行っても季節ごとの美しい金閣を見られます。通販サイトは公式が安いです

Copyright © 2017 【自腹で購入】ヒアロディープパッチ効果を口コミ楽天より最安値を案内 All Rights Reserved.

Свиване

„Но да умреш, когато се пробужда…“  

„Но да умреш, когато се пробужда

земята от отровната си плесен…“

Н. Вапцаров

Попаднах на тази книга на Коледния панаир на книгата в НДК. Както винаги по това време, на щанда на изд. Атлантис КЛ човек успява да намери по нещо интересно от съвременната немска проза. Заглавието не го бях чувал, нито пък виждал по книжарниците дотогава. Това издателство има странния недостатък да остава незабележимо за широката аудитория, въпреки съвсем нелошите си книги.

razstrel-naproletОригиналното заглавие на немски е „Im Frühling sterben„. Буквално „Да умреш през пролетта“. Не знам по каква причина българският издател е избрал доста по-безпощадното „Разстрел напролет“. Вероятно заглавието, а и отчайващо непривлекателната корица са допринесли за непопулярността на книгата, а всъщност иззад кориците дебне съвсем приличен разказ за две човешки съдби в последните дни на Втората световна война.

Валтер и Фите са приятели, отраснали са на село и привикнали със селскостопанския труд. В ранната пролет на 1945 г. войната е достигнала до тях, във вътрешността на Германия, най-вече с разрушенията от бомбардировките и потоците прииждащи от Изток бежанци. Все още са твърде невръстни, за да бъдат призовани на фронта. Това обаче се променя със затягането на примката – американците са вече на Одер, а руснаците напредват към Берлин. Мобилизирани набързо във Вафен СС, двамата приятели са пратени в Унгария, където ще се сблъскат с хаоса и кошмара от надвисналия апокалипсис.

Ралф Ротман създава изключително реалистична картина на този апокалипсис, в който светът се сгромолясва в пожарищата и разрушенията на войната, а зловещият мирис на смъртта се усеща навсякъде. Това са оголени, жестоки картини на безнадеждност, на страх, на примирение с предстоящото унищожение. Лозунгите и високопарните думи са забравени, никой не си прави илюзии, но театърът продължава, вече под заплахата на бесилката – по много дървета висят тела на хора, обвинени в предателство, малодушие, дезертьорство. Залезът на Третия райх, тягостният и кървав миг преди Stunde Null – капитулацията, е разкрил най-животинските, най-първобитните инстинкти у хората. Животът е изгубил всякаква стойност освен за онези, които стискат здраво своя собствен и мислят поединично за спасението си.

Оригиналната корица

Оригиналната корица

В тази зловеща обстановка Фите прави опит да избяга, но е заловен и обвинен в измяна. Излишно е да го крия, а и заглавието вече казва достатъчно за съдбата му. Изстрелът ще дойде от най-добрия му приятел, а страниците, посветени на разстрела, са най-силните в целия роман – смразяваща кръвта картина на абсолютния ужас, баналност и безсмисленост на една смърт, разказани с почти медицинска безпристрастност.

Въпреки „спойлъра“ в казаното по-горе, в заглавието и дори в редакторското резюме на задната корица, книгата би представлявала интерес за всеки, който иска да надникне в заключителните дни на войната и да види достоверния образ на тоталното унищожение, което тя води след себе си. Без да блести с нещо изключително, „Разстрел напролет“ е автентично свидетелство за апокалипсиса, представен чрез съдбата на двама младежи. И въпреки металния вкус, който оставя в устата след прочитането й, книгата не е твърде песимистична. Краят й е и ново начало. Животът продължава, смъртта е взела своето и светът се връща към тривиалните взаимоотношения между хората.

Публикувано от Георги


Filed under: Военни, художествена
Свиване

LG G6 ще има 5.7" Quad HD+ дисплей с необичайно съотношение на страните от 18:9  

LG G6 ще има 5.7
LG G6 ще разполага с 5.7" дисплей с Quad HD+ резолюция и съотношение на страните 18:9 (или 2 към 1),…

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria