Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

май 28, 2017

Свиване

Мебет, любимецът божи  

Тази книга достигна до мен в момент, в който четенето на книги започваше да отстъпва на заден план пред други задачи. Постоя известно време на рафта с изчакващи заглавия, погледах я известно време – с това загадъчно име, с тази причудлива корица – и любопитството, което вече ме глождеше нетърпимо, надделя.

„Мебет“ на Александър Григоренко е от онези книги, които те поглъщат мигновено. Без да усетиш, попадаш в приказка, в някаква старинна притча, запокитен далеч на Север, в тайгата, където сурови, напълно непознати и непонятни за нас хора живеят живот, за който трудно можем да намерим думи. „Разумът на европееца пропада, загива в преданията на Тайгата. Той не може дасъществува в пространство без осветени с кръв граници, във време, което не е подчинява на дисциплината на цифрите“, пише самият Григоренко за своя роман.

Именно в тайгата срещаме Мебет, любимеца божи. Силен, храбър, своенравен, Мебет от Велевия род не признава друга воля освен своята собствена, движи се по свои закони, присмива се на традициите и порядките. Този северен свръхчовек – защото именно проекция на Ницшевия Übermensch откриваме в неговия образ – до такава степен се радва на благосклонността на боговете и съдбата, че дразни околните със своята щастлива звезда. Трудно е да бъдеш Мебет, дори да си от неговата кръв. Синът му Хадко се различава от прочутия си баща. Храбър е, да, но предпочита да спазва обществени порядки, за които баща му е глух и сляп. Неговият път го отвежда към поредица от действия, които ще предизвикат Мебет да извърши още по-дръзки неща, да тества границите на своята божественост, да поведе дори война – сам срещу цял род.

Страниците летят една след друга, увличащи с реалистичните картини на далечния Север, където мъжете ловуват, взимат жени за съпруги и воюват по определени правила. Григоренко пише, сякаш разказва родова история, полузабравено сказание за предците си. Целият реализъм изведнъж се изпарява в средата на книгата и без предупреждение попадаме в света на магията, на митовете, изградили фолклора на тези непознати народи. Прекрачваме между средната, долната и горната земя, срещаме боговете им, виждаме приумиците на тези богове, хитростите, с които си служат. Божият любимец Мебет достига предела на живота си, за да осъзнае, че не му се напуска още Средната земя, че има защо да живее, има на кого да е полезен. И е готов да премине всички препятствия по Пътеката на Гръмотевиците, за да се върне обратно в света на живите. Изключително интересни са представите на северните хора за отвъдното, за духовете, за божиите дела, а Григоренко успява да ги претвори в ярка проза, която по удивителен начин съшива реалното и магическото в обща история. Не е ли всяко народно сказание по тази схема, на ръба между истината и фантазията и честичко прескачащо този ръб? Може би, но в книгата на Григоренко тази схема очарова по неповторим начин, като нещо ново, невиждано досега, разположено отвъд границите на „европейския човек“ и неговите възприятия. В добавка, поставянето в този контекст на мита за свръхчовека, който винаги ме е привличал, в каквато и интерпретация да го срещна, прави тези двеста страници истинско удоволствие.

Неминуемо е да се запитате, потъвайки в този разказ, кой е Александър Григоренко, откъде този автентичен, просветен поглед към тайните на Севера? Ще цитирам издателя и преводач на романа Емилия Маслароваза опита й да достигне до автора:

„Веднага след като прочетох „Мебет“, реших, че искам на всяка цена тази книга да стигне и до вас. И започна едно безкрайно издирване на самия автор и на авторските му права. Трябваше да пиша на около десетина души, докато открия имейла на Григоренко, но и на него отговори не той, а жена му, която ми обясни, че всъщност мъжът й почти през цялото време живеел в къща в непроходимата гора, в самото сърце на тайгата, където интернет имало на пресекулки. Накрая имах щастието да се свържа и със самия Григоренко“.

Да, нещо подобно може би очаквах и аз. Трябва да си част от магията на Севера, за да напишеш подобна книга.

Публикувано от Георги


Filed under: Приключенски, духовна, художествена
Свиване

Концептуален дизайн на LG V30 предвижда иновативно приложение за втория дисплей  

Концептуален дизайн на LG V30 предвижда иновативно приложение за втория дисплей
V серията на LG не получи световно разпространение миналата година, въпреки че моделът V20 беше най-вълнуващото устройство в каталога на…
Свиване

Мария Гюрова: Разсъждение  


В тази ниска златна светлина
нещо тегли дълбае мърмори
копае тунел за да го пълни
с мрак
но аз не съм от тези които се оставят
наблюдавам с едно и също сетиво
златото на светлината и студа на мрака
дори стигам по-далеч
разсъждавам че това са две страни на едно и също нещо
което ту създава суматоха ту пък направо в сърцето пее
стоя в светлината
стоя в мрака
попиват в мен
после ще мисля



Мария Гюрова




Мария Гюрова в „Кръстопът“.

май 27, 2017

Свиване

Ура за Марина Стефанова и CSR Advice Box  

Interview_Justine

Марина Стефанова е от борците за по-устойчиво и по-зелено бъдеще. Занимава се от много време с популяризиране на „корпоративна социална отговорност“ сред бизнеса в България. Да, преди няколко години заедно написахме първата (и като че почти единствена на български език) книга за КСО (CSR на английски).

Та Марина смело продължава да работи по темата и да споделя натрупания в годините опит. Така се роди, започна проекта CSR Advice Box. Тук си говорим за него:

Защо CSR темата е важна за теб, Марина? Кое ти дава сили да работиш така активно по темата?
Корпоративната социална отговорност като част от стратегическия мениджмънт е не само моя професия, но и моя философия на живот. Аз искам да живея в среда, в която ценности като честност, отговорност, трудолюбие, съпричастност, взаимопомощ и партньорство изграждат правилата на съжителство и бизнес.
Вярвам, че всеки професионалист носи отговорност да си върши работата добре и да участва в развитието на своята професия и общност. Това е моята отговорност – към колегите, към компаниите, към децата си. Натрупала съм достатъчно опит и знание и не мога да не го споделям. Не съм от хората, които отлагат днешната работа за утре.

Какво още не прави бизнеса, за да е светът по-добро място?
Темата за отговорността на компаниите е особено актуална. Днес хората са не само потребители. Те са едновременно граждани, медии, клиенти. В тази среда бизнесът, който иска да бъде успешен за дълго време, повече не може да си “заравя главата” за темите, които вълнуват обществото. Този процес е чувствителен и изисква специфични познания, които повечето от заетите с управление на процеса „корпоративна социална отговорност” нямат. Затова те взимат „сигурни“ решения, които преповтарят поведението им. Понякога с години. А реално „живият“ бизнес може да предложи умни, устойчиви и печеливши решения за повечето социални или екологични предизвикателства на днешния ден. Стига да разпознае в тях пазарни възможности, а не да ги възприема като „разходи“.

Големият бизнес по-голяма отговорност ли носи от малкия?
Аз бих казала, че очакванията към големия бизнес са по-големи. Отговорността е спрямо отпечатъка. Всеки носи отговорност за ефектите от своята работа и тя не се измерва в обороти, заети лица, дълготрайни активи. Подобна отговорност лесно се вписва в законите и се превръща в съответствие и законосъобразност. Това големите го умеят по-добре – както да го спазват, така и да го заобикалят по елегантен начин. Но, ако не е въплътено в културата на служителите, това е измислена отговорност, неосъзната, насила.
Аз вярвам в силата на Давид да променя света към по-добро. Малките екипи са по-сплотени, по-смели и гъвкави. Те могат бързо да внедрят всяко иновативно решение. Те имат отговорността да впрегнат своите креативни сили и да се възползват от предимствата си, за да може повече хора да живеят по-добре, сега и за по-дълго време. Това нищожен брой големи компании го умеят.

Колко стъпки си планирала да изминеш към CSR и кои са най-трудните от тях?
В дарителската кампания #CSReverywhere, чрез която споделям как всеки може в ежедневието и работата си да бъде по-отговорен, реших да измина първите 100 000 стъки към устойчивото развитие. За мен не е изненада, че няма нищо сложно в това да си осъзнат за въздействието си върху другите хора, върху пазара и околната среда. Всеки го може. Тук и сега.
Дълбоко в себе си ми е трудно се съглася с поведението на хората, които знаят какъв е „техния отпечатък“, но не се променят. Това са интелигентни хора, които в името на статуквото правят компромиси. И ми е трудно да обясня, че за действията ти „сега“ няма „утре“. Но те постъпват с всичко по този начин. Не само с отговорността.

Имаш ли надежда, че посланието ти ще бъде чуто, ще намери публиките си?
Не мога да извървя стъпките на всички хора. Това е техен личен и свещен избор. Да живеят така, както живеят. Но не мога и да спра да ги изчакам, само за да бъдем заедно. Затова вървя онези 100 000 стъпки, подаваща ръка и споделяща своя опит с всички, които търсят да научат повече; да направят нещо по-смислено и устойчиво; да бъдат по-полезни на себе си и на другите. Знам, че и тях ги има. Срещам ги постоянно – на живо и онлайн. Ще се намерим, само трябва да се заявим без да правим компромис с нашето настояще и бъдещето на децата си.

Всеки може да подкрепи Марина:
лайк във фб като минимум
дари за каузата
или сподели информацията за CSR Advice Box 🙂

Благодаря! Успех Марина!

Свиване

Apple работи по чип за развитие на изкуствения интелект в устройствата си  

Apple работи по чип за развитие на изкуствения интелект в устройствата си
След като през 2011-а Apple положи основите на изкуствения интелект в устройствата си със Siri, сега компанията работи и по…
Свиване

Керана Ангелова: Стихотворение  


Това стихотворение
се опитва да ме припомни
изтръгва от мен болка и корени
изтръгва ме цялата
само коренът на езика ми
остава вкопчен в словото
готов да проговори в следващия живот
Това стихотворение
търкаля по стръмното на небето
вихрушка от времена
и позволява да ги живея едновременно
във всяко от тях сърцето ми е слънце
огрява думите и ги превежда
на езика на любовта
докато светлината тече като небесна река
над всичките ми животи едновременно



Керана Ангелова





   Керана Ангелова в „Кръстопът“.
   Керана Ангелова в DICTUM.

Свиване

Анита Велева: Един инч самота и тридесет хектара памук  

   И същото презрение в нямата минута, когато затваряш тефтера и се взираш в дългите ми крака. Аз блуждая някъде на юг. Спомням си нещо и претоварвам онази орбита, с която фантазирам, когато си сърдит. Когато констатирам, че в теб не е имало нищо. Не мога да ти дам гаранции. И ключове за гардероба си в отвъдното, пълен с твои снимки, когато си ме карал да страдам. Корените на всяка пролет предричаха насилие. Нанасяше го с безразличие, със своенравие, със светлия памук, с който сваляше грима ми, когато бях уморена. Ти си тук, гледаш свирепо. Поставил си взривове навред. В стволовете на дърветата, в тревата из градината. Костите ми омекват от тази любов, която не обещава край на лятото. Която спира всяка капка от дъжда преди да убоде кожата ми.Аз съм нетрайна. Не дръж лупата толкова близо, защото ме ослепяваш. Не можеш да извадиш огъня, който ме гори, извън твоята власт. Наситен с джаз и силуета на друг. Търся удобно място за тишина, там вадя с пръсти лентата на твоите касети и възстановявам гласа му. После се отпускам и не те чувам. Не те чувам никога повече. Намираш хобито ми за грозно и крещиш. Крещиш като бивш родител. Знаеш, че няма да отида далеч и всякога ще ме настигнеш. Ще ми нанижеш онази бяла яка като фуния и ще смрачиш небето. Ще ми разказваш приказки, държейки ме в коленете си. После ще пожелаеш женското в мен. Ще ми дадеш три секунди в тъмното да се приготвя. Когато ме докосваш, пръстите ти се полепват в смола. Гъстата смола на моята ненавист. Аз съм разплакано дърво. Не си ме питал защо нощувам отвита. Защото бълнувам силно и се задушавам. Стриваш корените ми, натъпкваш ги в тесния пясъчник на нашето съжителство. И се будиш с мисълта, че ще ти сервирам мляко, ще заговоря за деца. Ти ме гледаш с усмивка на педагог и с вина на насилник. Можем да говорим утре, имаш недовършена работа. Аз се скитам в своите ретроспекции.Отивам да поправя палтото си. Мъглата навлажнява устните ми, изпълва сърцето с нерешителност. Решавам да позирам на първия срещнат. Сядам на мократа улица между дините и котките. В онази застояла августовска печал. Върху мен валят бои в розово и синьо. Заличават пропастите, дните. Един слънчев прилеп нахлува в паметта ми. Всички атрибути на болката падат на пода с трясък. Остава наслаждението и моята несръчност, когато държа макарата с конци. И не разбирам защо съм тук. Навярно да преправя шапката ти, но в мен изплува образ на мъж, който се дави. Тогава разбирам, че гласът ми, косите, които се стелят надолу, че по цялата си дължина, аз съм езерото. Под роклята ми съхнат капки. Потискам виковете ти. Знаеш ли, на дъното на същността ми има милост. Поискай я. Но тя не е любов. Не гледай мрачно ветропоказателя пред вкъщи.
   Там, където съм, косите ми са бели, и не намирам логика в писмата. И в кафето. Освен в утайката, по нея мога да изпитам скръбта ти. В нея са пигментите на нежността ти. Тези малки точки, които скоро ще полепнат по артерията ми. Но сега пурпурът е приятно гъст. Аз обичам с друга интензивност. Като Бог, който сади божури навред и поглежда сестрите си, които пият мляко в леки рокли. Обичам те като твоя създателка, която се усмихва на несъвършенствата ти. И слага корони от вятър на добродетелите ти. Време е да сваля забрадката и да ти дам това, което искаш. Да вляза в тревите в мига, в който ги взривяваш.


Анита Велева  








Анита Велева в „Кръстопът”.

май 26, 2017

Свиване

Знаете ли, че…?  

Този път е на гости в блога ми известният учен и популяризатор професор Всезнайков. Винаги готов да ни изненада с интересни и спиращи дъха факти, той е любимец на всички наоколо.

Предлагам ви порция негово познание – подбрани неща, които са напълно неизвестни на масовата публика. Ако го харесате, може да започна да каня уважаемия професор редовно.

—-

Имало е време, когато телефоните не са били преносими. Било е през краткия период между измирането на динозаврите и появата на Туитър.

Човек може да пътува в чужбина, взема изпити, празнува рождени дни, преобзавежда къщата си – и всичко това без да го споделя във Фейсбук! Усещането е извънредно мъчително, но в повечето случаи до два-три месеца преминава.

(Също така човек може и да вечеря някъде, без да пусне снимка на храната си в Инстаграм. Боледува се известно време, но повечето хора в крайна сметка надмогват страданието и оцеляват.)

В някои фабрики за шоколад го увиват в станиол машини, а не мармоти.

На всички съвременни коли има монтирано специално устройство, което рязко намалява риска от катастрофи, ако бъде използвано. Овладяването му не е трудно, но по неясни причини то е неизвестно на значителна част от шофьорите. Нарича се мигачи.

(Група български учени твърдят, че шофьори, които не знаят за съществуването на мигачите, инстинктивно се опитват да подобрят безопасността си чрез свръх-употреба на клаксон и вокализация.)

Пещерните хора не са имали компютри. Когато например са искали да играят футбол, е трябвало да излизат на някоя поляна и да го правят лично, със собствените си крака.

Българският език е велик и славен. Велик е покрай подсигурените му писменост и книжовност от цар Борис Първи. А е славен покрай подсигурената му популярност в чужбина от доктор хонорис кауза Христо Стоичков.

В Гугъл можете да намерите не само темите за кандидатстудентски изпити и контролни работи, а и много други полезни неща. Изисква се известно усилие и навик, но е напълно постижимо!

Има държави, в които политиците се боят от недоволството на обикновените хора и не смеят да ги крадат и лъжат твърде открито. Не е ясно какво е довело тези държави до такава глупост и слабост на ръководството им.

Едно време хората са нямали пръчки за селфи и се е налагало да се снимат едни други. Имало е ентусиасти, които са се опитвали да се снимат сами без пръчка, но околните са били изостанали и са ги мислели за самовлюбени.

Повечето крави не са лилави. Даже в Швейцария. От някои дори се дои мляко, а не шоколад.

Баща ви не е ловувал динозаври. Вероятно дори дядо ви не е ловувал динозаври. По негово време повечето от тях може би вече са били защитен вид.

Епъл не са изобретили телефона. Изобретил го е Бел. Той е човек, не корпорация. Направил го е, ако щете вярвайте, още преди да пуснат софийското метро.

Нито пък Майкрософт са изобретили компютъра. Изобретил го е един американец с родители от български произход, казва се Джон Атанасов. Не, не го е откраднал от Майкрософт, доказано е.

Във ваксините вече от 40 години насам не се слага живак. И в кемтрейлсовете не го използват. И рептилите също не го използват, вече не е на мода сред тях. И сред масоните също, те са по други неща. И червен живак също не се слага. Нито даже инфрачервен.

Веганският хероин не е по-полезен за здравето от този с животински произход. Експериментирали и с двата твърдят, че разликата не е голяма.

Свиване

Huawei Nova 2 и Nova 2 Plus разполагат с двойни камери с оптичен зуум  

Huawei Nova 2 и Nova 2 Plus разполагат с двойни камери с оптичен зуум
Huawei представи днес второто поколение на смартфоните си Nova - Nova 2 и Nova 2 Plus. Най-същественият ъпгрейд при новите…
Свиване

Първото устройство от новата компания на съоснователя на Google Анди Рубин излиза на 30 май  

Първото устройство от новата компания на съоснователя на Google Анди Рубин излиза на 30 май
Анди Рубин, съосновател на Google, пусна тийзър за първия смартфон на новата си компания Essential още в края на март,…
Свиване

HTC Link са нови VR очила, които разчитат на кабелна връзка със смартфона  

HTC Link са нови VR очила, които разчитат на кабелна връзка със смартфона
HTC представи новите си VR очила Link, които са значително по-опростена система от Vive, изискваща връзка не с мощно РС,…
Свиване

Бояна Петкова е носител на Годишната награда „Ваня Константинова“ за 2017 година  

Логото на наградата  Бояна Петкова за книгата си „осмоза” бе удостоена с наградата „Ваня Константинова” за 2017 година.
   Снощи, на церемония – състояла се в „+това” – бе обявен резултатът от втория кръг на гласуването на анонимното жури, присъдило най-много от гласовете си на „осмоза” от Бояна Петкова, следвана от Марин Бодаков с книгата му „Битката за теб” и Ина Иванова с нейната книга „малки букви”.

  Второто гласуване се състоя след първи кръг, резултатите от който откроиха листата на номинираните книги, за които журито гласува повторно (подредени по „азбучен ред” на заглавията): „Аутисо”, Бойко Ламбовски (Издателство „Жанет-45”, 2016); „Битката за теб”, Марин Бодаков (Издателство за поезия „Да“, 2016); „Вкъщи всички вечерят отделно”, Анна Лазарова (УИ „Еп. Константин Преславски”, 2016); „Вместо главоболие” , Ивайло Добрев (Издателство за поезия „Да”, 2016); „Геон”, Стефан Гончаров (Издателство „АРС – Благоевград”, 2015); „Една ампула мрак”, Виолета Христова (Издателство „Смисъл”, 2016); „Когато заспят”, Надежда Радулова (Издателство „Жанет-45”, 2015); „Ленива лава”, Любомир Николов (Издателство „Факел”, 2016); „Малки букви”, Ина Иванова (Издателство „Жанет-45”, 2016); „Милост към езика”, Боряна Кацарска (Издателство „Жанет 45”, 2016); „Осмоза” на Бояна Петкова (Издателство „Пергамент”, 2016); „Покрив и други основания”, Валентин Дишев (Издателство „Жанет-45″, 2016); „Прелесть и светогорски стихотворения“, Николай Милчев (Издателство „Потайниче“, 2015); „Смяна на огледалата“, Аксиния Михайлова (Издателство „Жанет-45”, 2015); „Февруари”, Мартин Костов (Издателство „Пергамент”, 2016).
  Годишната награда „Ваня Константинова” се присъжда всяка година, като в „нечетни” години с нея бива удостоена книга с поезия, издадена през предходните две календарни години, а в „четни” години (според делимостта на „номера” на годината в последователността на календара) – на книга с проза, публикувана двете календарни години преди връчването (първи носители на наградата за проза – през 2016 г. – са Йорданка Белева и Силвия Томова).

Бележка: Десет от номинираните книги сме ви представяли в „Кръстопът” и DICTUM – можете да ги откриете чрез търсачките на електронните списания…

Свиване

Петъчен виц: Защо компютърът няма да замени човека  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Анет Атанасова: *** (стоманата убива фалша…)  


стоманата убива фалша
в сенките зад завесата
голотата опъва на простора
сивите гънки на облечени думи
усили мълчанието си с още децибел
мисля че оглушавам – пищиш
виждам съвършенството на
разсеяни кръгове във водата
докато камъкът още е във въздуха –
хвърляй


Анет Атанасова 






 Анет Атанасова в „Кръстопът”.

май 25, 2017

Свиване

Из тая земя и оная земя  

Иванка Могилска е сред любимите ми съвременни български автори. Разпознаваем стил, който те кара в леко вцепенение да седиш замислен пред картината, току-що изникнала от прочетеното. Дълго разказвах наляво-надясно за възхитителния й роман „Внезапни улици“, а когато еуфорията премина, зачаках търпеливо следващия й удар. Всичко можех да приема, на всичко бях готов – нов роман, стихове, импресии, всичко. Търпението ми бе възнаградено тази пролет под формата на сборник кратки разкази със заглавие „Тая земя, оная земя“. С корица на Кирил Златков, която към момента ми е абсолютен фаворит сред излезлите тази година заглавия от български автори, малката книжка е истинска находка!

Самите разкази са… са… как да ви кажа… не мога да го кажа по-добре от редактора на книгата, поетесата Мария Донева, която е дала съвършеното определение в резюмето на задната корица: „Тяхната формула е: обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него“.

По време на премиерата Ваня сподели, че разказите са резултат от пътешествията й из Европа през последните няколко години. Лесно ще минете по нейните пътища, прочетете ли книгата. Лесно ще научите къде е оставила част от сърцето си, откъде е почерпила вдъхновение. Представям си тези места – туристите щъкат навсякъде, предпочитат оживените централни улици, забележителностите, снимат непрестанно и сочат нещо с ръце. И си отиват – горди притежатели на гигабайти снимки и няколко сувенира. Онова, което Ваня е взела обаче – каменен фонтан, стари врати с обелена боя, искрящо пране, проснато от някой прозорец, аромати на тютюни от пазарите, статива на художник – идва при нас под формата на истинско творчество, на малки късчета поезия в проза, на моментни снимки, преливащи от емоция.

Доставете си наслада, като четете по малко. Връщайте се и препрочитайте отново. В някои от разказите ме впечатли невероятно ярката и същевременно обикновена картина, сглобена с толкова добре подбрани думи, че неволно се усмихвам. В други – усещането от края, което се разлива постепенно. Както казва Мария Донева, „дълго гледам след него“. От някои лъхва тъга, от онази, за която знаеш, че е навсякъде там, зад прозорците по улиците, в ежедневните ситуации на стотици хора. Но има и такива, в които се усеща безкрайното любопитство на търсещия ум, доброто и чистосърдечно, дори ласкаво отношение към наглед прозаични неща. Трябва да си голям писател, за да направиш обикновеното необикновено само със силата на думите си. Без излишна поза, без лак, без прекомерна детайлност, в която да се загуби идеята.

Ваня е голям писател. Колкото малки са нейните разкази, колкото обикновени са героите й, толкова силно е усещането за голяма литература в „Тая земя, оная земя“. Книга за бавна консумация, разкази за препрочитане отново и отново, внезапни усмивки, а понякога странно вгорчаване под езика – това ви очаква тук. И се оглеждайте, където и да сте. В някой град, може би във вашия, предрешен като турист или случаен минувач, може да срещнете истински голям писател. И да заживеете завинаги в история, започната от вас, но доразвита от неговата фантазия. Може дори написаната история да ви хареса повече от вашата собствена. Може…

Публикувано от Георги


Filed under: Разкази, български
Свиване

Изборът на нов председател на Върховния административен съд изглежда предизвестен  


"Ставаш и казваш - дали подкрепяш или не кандидатурата на председателя за нов председател. Ако не подкрепяш - разстрел". Ето така, шеговито, съдия от Върховния административен съд (ВАС) илюстрира как съдиите от последната инстанция по административни дела ще "се обединят" около обща кандидатура за следващ председател. В понеделник пленумът на ВАС (общото събрание на всички съдии) ще трябва да гласува правила за номиниране на кандидат за председател. Проектът, който е изготвен от ръководството...
Свиване

2000 сензора за близост осигуряват навигация на летище Гетуик  

2000 сензора за близост осигуряват навигация на летище Гетуик
2000 сензора за близост са били инсталирани на летище Гетуик във Великобритания, за да помагат за ориентацията и навигацията на…
Свиване

Кодовото име на Galaxy S9 е "Star" и Samsung вече работи по него, твърди слух от Корея  

Кодовото име на Galaxy S9 е
Samsung вече е започнала работа по флагмана си за 2018 г., твърди неофициална информация от южнокорейския сайт The Bell. Според…
Свиване

DJI Spark е компактен дрон с жестов контрол и цена 599 евро  

DJI Spark е компактен дрон с жестов контрол и цена 599 евро
DJI представи в Ню Йорк новия си дрон Spark. Това е компактен и сравнително достъпен модел, който обаче предлага някои…
Свиване

Sony се отказва от полуфлагманите, ще се фокусира върху премиум и среден клас смартфони  

Sony се отказва от полуфлагманите, ще се фокусира върху премиум и среден клас смартфони
Смартфоните от т.нар. категория на полуфлагманите са сред най-малко популярните устройства на пазара в България, а изглежда и по света.…
Свиване

Полина Господинова: *** (виж къде сме запратени…)  


Виж къде сме
запратени
от вятъра
свиваме се в
ъглите на егото си
студът ни убива
самотата лекува

Засега

докато сме още млади
и вярваме
че там ще има нещо
някого
после костите ни ще
се начупят
илюзиите ще се
разтекат
и в ъгъла ще остане
едно грозно старческо
петно от
страх.


Полина Господинова





 Полина Господинова в „Кръстопът”.

май 24, 2017

Свиване

Аскеер 2017 – Наградените  

Наградите Аскеер определено са по-авторитетните и изпълнени със смисъл, създадени с повече умисъл и с жури, което е по-прецизно и взискателно, с по-добър вкус към представленията. Все още има какво да се работи, за да се получи истински празнична атмосфера на церемонията по награждаването. Вероятно трябва да минат години преди на режисьорите, които правят церемонията, им щукне, че не е задължително на театрални награди церемонията да е като театрално представление. Надявам се да доживея, за да го видя това. Тази година ми хареса изчистената сценография и това, че всичко беше някак по-стегнато и в темпо. Ето и кои са новите носители на статуетката, на която ѝ пада каската.

Изгряваща звезда

  • Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов за „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“.

Поддържаща мъжка роля

  • Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

  • Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Поздравления за Ивана Папазова – ролята ѝ е малка, но запомняща се и предизвикваща бурен и несдържан аплауз след монолога ѝ. И само заради това си струва да се гледа цялото представление.

Сценография

  • Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

  • Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

  • Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Музикалната картина на „Вълци“ ме подразни – прекалено силна и натрапчива, като някакво уродливо съчленение към представлението, а не в хармония и единство. Бих предпочел друг да беше взел Аскеер-а тази година.

Водеща мъжка роля

  • Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

  • Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама“ по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

  • Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

„Театърът е лаборатория за обществен смисъл“ – това каза Диана при получаването на наградата. И именно защото дръзна да опита да открие този смисъл във „Вълци“ и защото го намери, защото успя да отрази в постановката обществото ни към момента, тя спечели. Защото конфликтът на човека с времето на Григор Антонов звучи прекалено отнесено и далечно, а конфликтът между вътрешния и външния свят и самата идея за толерантност при Стайко Мурджев са прекалено ежедневни и вече недотам интересни.

Най-добро представление

  • „Еквус“ от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Влади Люцканов риторично зададе въпроса – Как се получава най-добро представление, след като компонентите му не са добри? Не спечели в останалите категории за съставящите едно представление части, но взе за цялото. Интересно.

Съвременна българска драматургия

  • „Пробен срок“ от Николай Гундеров (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО

Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО „АСКЕЕР 2017“ големия български драматург КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Свиване

10, Windows 10 – опит за ревю  

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, аз сядам да пиша за технологии, без които всъщност не бих могла да… пиша. И от които всъщност разбирам спорно, но ползвам смело.

Винаги се притеснявам, когато ме попитат дали искам да тествам джаджа или технология и дали мога да напиша ревю за нея, в последствие. За искане – искам, за можене – е леко спорно, защото никога не задълбочавам в техническите характеристики, защото за мен технологиите са важни до толкова, до колкото мога да свърша всичко, което ми е необходимо за работа, блог и хоби или да науча нещо ново, без да трябва да прекарвам часове в четене, цъкане и сравнение кое от кое е по-добро и защо.

Винаги съм ползвала PC и като така винаги съм ползвала операционната система Windows. Спорът Windows VX iOS за мен е ирелевантен, защото привързаността на феновете към продуктите на Apple граничи с фанатизма, а аз съм обикновен практичен човек, който обича удобни машини, лесни за управление, за закупуването на които не е нужно да карам на пост и молитва 2 години. И така въпросът „искаш ли да пишеш за Windows 10 и да тестваш новия HP Spectre“ по-скоро беше реторичен, защото така или иначе работя на Windows 10 на машина с touch screen от миналата година насам. По-интересното беше: как по дяволите мога да напиша аз ревю на операционна система, при положение, че нито мога да я сравня адекватно с предишната (изобщо не помня как изглеждаше предишната, честно! Почвам да ползвам нещо ново, свиквам с него и тотално забравям за предишното). Ето това се казва предизвикателство: кифленско ревю на операционна система или как да опишем предимствата на една операционна система, без да използваме нито един технически термин, честито!

И така – ето описание на Windows 10 за хора, които не искат да навлизат в терминологии, технически подробности и специфична терминология.

Забележка: на личния си компютър ползвам пакета Microsoft® Office 365™ Business, като така получавам автоматично всички актуализации автоматично и от няколко години изобщо не ми се е налагало да се замислям за кое, кога и как следва да бъде обновявано. Изобщо харесва ми факта, че мога да работя на машина, която прави всичко сама и не ме занимава с излишни дейности и не ми губи време с неща, от които не задължително разбирам. Аз съм съвършеният потребител-лемур: искам всичко да ми е УАУ, без да си мърдам пръста за него; да ползвам лесно и бързо, без да се налага да изчета тон обучителни инструкции. Написаното по-долу е смесица от опита ми с Windows 10 на различни машини, а официалният модел за фотосесията е тестовият HP Spectre.

И така – започвам от самото начало – включваш машината и Window Hello, което ти дава възможност за log in чрез пин, парола или разпознаване на лице (аз избирам парола, по навик). Следва Start менюто (Александър каза, че било комбинация между предишни версии + подобрения, аз имам точно 0 спомен как изглеждаха предишните версии, така че се наложи да налазя компютъра на детето), което е супер-интуитивно и дава възможност да следиш какво ново се появява, а с времето Windows ти прави подредба на най-често използваните приложения. Удобно е както за десктоп, така и за тъчскрин – всъщност последната година не мога да спра да работя не някаква комбинация между клавиатура, мишка и екран, като периодично си пипотя по екрана, защото така ми е най-лесно.

Едно от нещата, които напоследък ползвам доста често е Access 2016, откъдето мога да ровя за всевъзможни template-и, от шаблони за картички и покани до примерни бюджети, презентации и дори бизнес-планове, които после могат много лесно да бъдат персонализирани. Особено удобно е за хора, които са откачени на тема планиране и разчет на дейностите и задачите, като мен. Тази седмица с Ади ще направим нов календар за нейните домашни, учебни и спортни задължения и занимания, който да влезне в сила от началото на юни, когато учебната й година ще е към края си и ще има повече свободно време, което трябва да уплътнява със смислени занимания.

Говорейки за шаблони – новият PowerPoint е чудесен и прекрасен, особено за хора, като мен, за които правенето на презентации по един или друг повод е наложително!

Забележка: обичам списъците ми да са на хартия и да отмятам на ръка, но за всеки, който предпочита да залага на дигиталните оптимизации Cortana може да игра ролята на дигитална секретарка. За мен е повече игра, отколкото удобство с изключение на факта, че ми събира инфо за времето и новини, може би трябва да измисля как по-добре да ползвам тази функция като виртуална секретарка.

По отношение на събирани на инфо за времето и новини – Edge върши също добра работа, до известна степен, като трябва да се има предвид, че всичко това e powered by MSN и като така акцентът са американски и световни новини. Edge има и една доста приятна функция split screen, което е удобно ако искаш да сравниш инфо от 2 различни източника. Ползвам го основно, когато търся хотели или стоки и услуги и сравнявам оферти на 2 магазина. Удобното на Edge е, че можеш да си купуваш и книги, особено практично за PC-та, които се превръщат в таблети. Към момента не ползвам тази функция особено много, поради – електронната ми книга е много по-лека. Но пък за сметка на това Александър си чете списания и някакви специализирани литератури именно така.

Използвам често, както и за игра, така и за работа Windows Ink Workspace, като си играя с комбинация между клавиатура и екран.

OneDrive е практически виртуалното ми облачно отражение от години, като ползвам облака както за собствените си файлове, така и за споделяне на работни такива, а и не на последно място за семейни – примерно списъка за пазар. One Drive прави и доста добри албуми, като обединява по дни, а докато сме на тема снимки – има опция за основна редакция на снимки, която е добре дошла за случаите, в които не ти се отваря Photoshop.

Моят личен компютър има 2 камери – предна и задна, като така си имам и една не лоша колекция със снимки, правени в движение. Напоследък използвам функцията на редакция на снимки, включително възможността да рисувам по тях, за да онагледя как искам точно да се преобразят определени пространства вкъщи, защото ми предстои ремонт.

Windows 10 има и разни полезни и занимателни неща, за които не ми остава време, но така или иначе са тук, някой ден може да се науча и да боравя като хората с тях, като 3D Builder, например.

Картата също е добра, аз имам навика да си правя периодични виртуални разходки из места, които съм посещавала в миналото.

Пишейки по-горното си давам сметка, че ако не си професионален автор на текстове с техническа насоченост – в крайна сметка ще опишеш това, което използваш най-често, така че горното е отражение на част от нещата, които аз използвам в ежедневието си – както работното, така и за всичко свързано с хобита и развлечения. Windows 10 се връзва идеално с ежедневието ми на човек, сърфиращ нета, като имам нужда от все по-лесно достигане/зареждане на приложения, които да могат да бъдат използвани на и в движение на touch screen. Положението е work hard, play harder – един вид.

Свиване

VIDEO: Невероятната съдба на осакатената Елена  

Изминаха две години, откак срещнахме за първи път Елена.
Някой я беше изхвърлил навън с два жестоко раздробени крака.
Беше напълно безпомощна сама и не се справяше.
Това беше животът и:

Първо си мислехме, че има зле зарастнала фрактура на предното краче. Но рентгеновите снимки показаха, че и двата крака отдясно са пострадали жестоко. На въпроса към доктора – дали я боли, отговорът беше кратък: „нетърпимо“.

DSCN7500 DSCN7504

 

Бяха нужни месеци и няколко сложни операции, направени от д-р Златинов, докато Елена се освободи от болката. И как само премина през тях… Смела, благодарна, невероятна…

Въпреки целия напредък обаче, нашата мила шушулка нямаше как да не остане с краче, вдигнато винаги за поздрав: „здрасти, приятел!“. Какво от това, мислехме си ние, такова невероятно създание няма как да не трогне тълпи от кандидати. Още повече, че премина през седемте кръга на ада – имало е причина все пак, хубавото предстои. И така… започна голямото чакане.

13765712_10157117222900335_8260377425448510839_o 16463632_1187009134746878_8654346584728394423_o

Елена беше всеобща любимка във Фермата. Когато я извеждаха доброволците, тя правеше няколко бързи стъпки до най-близката точка за галене, пльосваше се по гръб и очакваше цялата нежност на света. Такова мило момиче, толкова нежно и търпеливо…

Изминаха две години, но за Ели нямаше нито едно запитване. Може би се е струвала на хората като „инвалид“. Или пък ние не сме се справили добре с представянето на нашия небесен ангел. Във всеки случай, случващото се с Елена беше абсолютно несправедливо.

Тя остана непожелана цели две години.
А после… после най-сетне дойде моментът за Второто Чудо на Елена.

Невероятната ни приятелка Селма, която вече е задомила стотици наши кучета в Холандия, ни дойде на гости миналото лято – да избере дребосъци за задомяване. И срещна Елена. И се влюби в нея. И и обеща – да намери хора, които да знаят, че е ангел на три крака.

Още половин година измина преди да се случи и това. Но се случи. Преди два месеца прегърнахме Ели за последно и със сълзи и сополи я пратихме на дългия път към Холандия…

00 елена 16487056_1187009068080218_7698550770594980738_o

Посрещнаха я като принцеса.  За първи път в живота си, нашето момиче разбра какво е удобство, тишина, спокойствие и нежност на корем. Чиста и обичана, тя беше готова да се прибере в новия си дом.

И какъв дом само!
Елена беше осиновена в прекрасно семейство, където съпругът страда от деменция, а съпругата му се грижи неотлъчно за него. Семейството изгубило наскоро своето любимо куче и човекът не спирал да го търси денонощно…

17948274_10154518724938947_1750896922_o

Днес Елена не е просто нечие спасено куче.
Днес тя самата е спасител.

Нашият малък ангел спасява сърцето и ума на своя възрастен приятел всеки ден, давайки всичко от себе си, за да му даде спокойствието, обичта и компанията на един истински, верен приятел…

17948513_10154518724993947_2099344130_o 17948588_10154518724858947_2060857153_o

Благодарни сме на Съдбата, че ни доведе до тук. Хората около нас толкова лесно забравят, че светът ни е пълен с Добро. А пък ние не можем. Защото го срещаме всеки ден.

И се чувстваме едновременно горди и смирени, но най-вече, вдъхновени от невероятните хора, които срещаме всеки ден. Благодарим… Благодарим ви!

Свиване

Sorry, Edge! I tried, I REALLY did!  

Screenshot of my Microsoft Edge in action

I like Microsoft, and I like their core business: Windows and Office. After all, I worked there for quite some time, and got few great friends there too!

But I just can’t understand why Microsoft still can’t make it to a useful browser! It’s already been almost two decades of painful browser marathon, which started with the once-great success of IE6 (and then the IE6 hell following).

Edge with Windows 10 sucked. It was possibly a good browser for someone’s grandma, but not for me. Main point: lack of extensions. Second point: lack of support across most of SPAs. Third point: lack of clearance “what’s next” for Microsoft.

Recently, with the recent upgrade to Windows Creators, I got the new Edge as well. I was excited: on my Insiders machine, I often use Edge, just to check how their progress goes. And I was glad that there’s finally Extensions’ support there, with my favorite LastPass extension, too.

As part of my “Creators Excitement,” I decided to switch from Chrome to Edge on my “hottest” notebook, the one I use mostly, hourly, minutely, etc.
So I did. And it was lovely honeymoon (well, honey-half-moon, actually).

But today I’m switching back to Chrome!

Why? Here’s why!

  1. Edge seems to perform badly on battery. Yes, Microsoft claims it’s very economic towards my notebook’s battery, but you just can’t use it, while on battery! It *misses keystrokes* in my extensions. If I want to do “Copy to clipboard”, I have to *repeat* this operation, until (finally) something gets copied to the clipboard.
  2. No UI/UX feedback that “it’s thinking.” You type an address in your browser bar, hit ENTER and then… nothing happens. It looks like it’s loading some Javascript or other files in the background, or at least you hope so, but you don’t see it. You go in the browser bar, and then you hit ENTER again, and *then* something starts happening, maybe!
  3. Impossible to put “active” scriplet in my bookmarks bar? Why? It was possible before, but not now?

All this brought a lot of irritation and feeling that “it failed my expectations again”. I’m very sorry. Because I also liked the idea of getting aside Chrome, just for a change. But it seems it won’t happen. Not today, and maybe anytime soon.

Свиване

Езикът е преди всичко средство за общуване  

Изт: podigoto.bg

Дайте да не бъркаме „език“ с „писменост“ и „култура“. Прието е, особено на 24-ти май, да ги нареждаме автоматично едно до друго, със знак за равенство, без да се замислим, а всяко едно нещо, което правим, без да се замислим, е точно такова – необмислено. Като навик, като тик. Като неосъзнат рефлекс.

„Език“, „писменост“ и „култура“ са три съвсем различни неща. Естествено, имат много общо. Така, както айсберът, морето и облаците са изградени все от вода, макар никак да не си приличат, така езикът, писмеността и културата са изградени все от естествената потребност на хората да общуват помежду си. Тук ще говорим за езика, тъй като той в най-голяма степен отразява тази потребност. Езикът е като океана. Той е стихията на водата. Основният елемент. Писмеността е преходна негова форма, като айсбергът и ледниците, а културата, хм, ами тя е за хората, които обичат да се реят из облаците, хех. Само се закачам! А сега сериозно:

Езикът е средство за общуване.

В генезиса си той е фонетичен – както еволюционно, така и биологически, защото пергаментът, хартията и клавиатурата са модерни изгъзици, съвсем нови в съпоставка с милионите години, през които хората са раждали неспособни да ги използват деца, каквито раждат и сега, а през повечето време дори родителите им не са ги познавали. Но хилядолетие след хилядолетие, след хилядолетие, хората са общували помежду си. Учили са и децата си на същото. Налаго им се е, за да оцеляват. Така се формира езикът.

Дори днес първо научаваш майчиния си език (да го говориш) и чак в първи клас прописваш, нали така? Това, че междувременно използваш лаптоп, таблет и смартфон за игрички и за гледане на филмчета съвсем не те прави граморен. Ограмотяваш се чак, когато пропишеш и се научиш да четеш, т.е когато овладееш писмеността.

Писмеността е преходната форма, често меняща се в рамките на един и същ език и култура. При всички общества е така. Минат не минат няколко столетия (или десетилетия) и хоп – писмеността се променя, но необходимостта от общуване (езикът) и средата, в която се случва това общуване (кулурата) остават непроменени.

Добре, де, почти непроменени. Езиците и културите също еволюират. Обаче си остават китайски, японски, български и т.н., тоест запазват своята идентичност. Но азбуките в писмеността им могат да се променят до неузнаваемост. Латиницата, старогръцкото писмо, глаголицата и кирилицата са различни системи от знаци, които българите са използвали през столетията, а изглеждат толкова различни! Да, средновековният български би затруднил повечето ни съвременници, но в основата си езикът остава сходен, близък, познат – неговите фонеми, логика, структура, те са си български. Затова по-лесно можеш да разчетеш средновековен български ръкопис, дори да е написан с латински букви, отколкото средновековен немски или корейски ръкопис. Тях и на кирилица да ти ги напишат, пак няма да ги разбереш… Защото не знаеш езика.

В наши дни се появи нова „писменост“ – шльокавицата – обособена от дребнавите потребности на деня – било то ограничението в символите за ес-ем-ес на кирилица, било липсата на кирилизация на устройството или чист пропуск в образованието / интелекта на използващия го индивид. Появила се е, защото е най-лесната възможност. Или единствената достъпна в момента. През Средновековието, като си нямаш собствена писменост, ползваш латинската и гръцката, нали така? Ползваш това, което има. Неволята учи. После си измисляш удобна за твоя език писменост и готово! Тези неща за преходни. Шльокавицата също е преходна. Ще излезе от употреба в момента, в който спре да бъде удобна. В момента, в който стане по-лесно да пишеш на кирилица, шльокавицата сама ще отпадне от ежедневието и от бита на българина, подобно на завързаната с конец опашка на малкото доберманче. Но дали тя (шльокавицата) застрашава българския език и култура? По-скоро не. Вързаната с конец опашка не застрашава живота на малкото доберманче. Просто един ден я намерихме под канапето в хола…

Виждате как, носейки от девет кладенеца вода, се приближаваме до скандала с издадения на шльокавица роман Pod Igoto на Ivan Vazov.

Зад провокацията стоят следните „обвиняеми“: писателят Константин Трендафилов, издателството „Жанет 45“ и рекламната агенция „Saatchi&Saatchi“. Всички те, заедно и поотделно, са „съучастници“ в „престъплението“. Като писател и копирайтър, тоест като колега на главния „подбудител“ гусин Трендафилов, аз намирам идеята им за гениална!

Да, но само в маркетингов план.

Търсили са публичност и си я получиха – мишън къмплийтид. Сега всички говорят за тях. Друг е въпросът дали да те псуват по форуми и по социалки е публичността, от която едно издателство и един писател се нуждаят… Но, сигурен съм, те са го очаквали. Като рекламен трик е блестящо изпълнение!

Съвсем пресилена е претенцията, обаче, че шльокавицата е най-голямата опасност, надвиснала над българския език и култура.

Ниските доходи са най-голямата опасност. Те карат младите да търсят препитанието си в други страни, с други езици и култури, а младите са единствените, които могат да раждат деца. И децата им, поколение след поколение, ще забравят българския език и култура. Ще ги заместят с новите – в средата, в която растат, защото това е най-лесното, най-логичното, най-очакваното, най-достъпното и най-обяснимото. Защото такава е потребността. Неволята учи: на англисйки, на немски, на испански и, в близките години очаквам дори, на китайски. Фактът, че 500 години сме съхранили езика и културата си под турско съвсем не е успокоение. Защото тогава неволята е действала точно в обратната посока – да се сплотиш с твоите, да се затвориш в общността, да се капсулираш и да предадеш завета на следващите поколения. За да оцелееш. Такъв е бил битовизмът на злободневието тогава.

Днес битовизмът на злободневието тласка българите към летищата, гарите и автогарите с еднопосочен билет в джоба. Да отидеш при чуждите вече не е престъпление, а препитание. Вече не е национално предателство, а перо в националната икономика. Вече не е родоотстъпничество, а попечителство. Всяка година милионите българи в чужбина внасят в икономиката почти толкова, колкото милионите чуждестранни туристи, които идват да се напиват у нас. Защото алкохолът е евтин. Защото жените са евтини. Защото стана евтино да си българин… Ужасно, но fuck!

Историята ще съди онези, които направиха така, че грамотният и трудолюбив, оцеляващ при всякакви условия български народ, бе принуден с десетилетия да гони коричката хляб по земното кълбо – от Мюнхен до Калифорния и от Лондон до Пекин. Проблемът е, че историята се пише от победителите, а за да бъдеш победител ти трябват гордост и дързост, но най-вече: високо самочувствие. Съмнявам се, че публикуването на основния ни класик на 6lyokavitsa вдъхновява едно от тези три качества. Да, ще поизпразним складовете от залежалите книжки и ще ги подарим на библиотеките, в които почти вече никой не ходи, а по витрините на луксозните книжарници из централните улици на големите градове ще сложим Pod Igoto. На видно място. Точно до последното издание на 50 нюанса още по-сиво и до другото легално софт порно. Ще дразним хората по този начин и ще ги караме да си плащат, за да „махнат“ Pod Igoto от там. Така всички ще разберат колко сме готини, как „спасяваме“ българския език и култура с оригиналния си криейтив.

Извинявай, дядо Вазов! От името на всички, на които завеща свещения си занаят, любовта към словото и към свободата, от името на всички твои недостойни пра-правнуци извинявай! Ние възприехме словото и свободата за даденост, тъй като не допринесохме с нищо за тях…

Тихомир Димитров 


Свиване

Сборно съдържание на eлектронното списание за литература „Кръстопът” за брой 72–100 – акценти  


"Глория" - от Огнян Георгиев

Съдържание на eлектронното списание за литература „Кръстопът” за година VII (2015) – бр.1–12/72–84, година VIII (2016) – бр.1–12/85–96, година IX (2017) – бр.1–4/97-100, по раздели (акцентите)(авторите в първите три раздела са подредени по азбучен ред на имената, а подредбата на публикациите за всеки автор и в разделите – „от по-ново към по-старо”) и категории…

  През периода в списанието са публикувани над 500 оригинални текста в разделите „Поезия“, „Проза“ и „Есеистика“, а техните автори са повече от 250. В разделите „Думи за книги“, „Оптики“ и „Вестник“ са публикувани над 220 текста, разговори и интервюта, като авторите им и събеседниците в тях са повече от 180, представените книги са над 200 (като над 85% са от български автори). В уникалната документална аудиоантология „Глас(ни)“ – само в DICTUM – можете да чуете как български автори (повече от 90) четат свои стихове, и още… и още…

Бележка: Към момента на публикацията това съдържание на акцентите обхваща само публикуваното в броевете 72 и 76-84. Работата по обобщаването на останалите 19 броя продължава и ще бъде отразявана чрез актуализации на публикуваното.

В разделите за поезия, в броевете на списанието за този период, можете да четете текстове от: (вижте по-долу съдържанието вече „по автори“ и публикации за периода)

Адам Загаевски, Адела Гречану, Азиз Таш, Аксиния Михайлова, Албена Тодорова, Александра Евтимова, Александър Байтошев, Александър Христов, Алеш Дебеляк, Ана Бърнардич, Ана Петрова, Ана Ристович, Андра Ротару, Анет Атанасова, Андрей Захариев, Анна Лазарова, Антонина Георгиева, Ася Александрова, Белослава Димитрова, Благовеста Пугьова, Боряна Нейкова, Бояна Петкова, Валентин Дишев, Валентин Славеев, Вангел Имреоров, Ваня Константинова, Васил Балев, Васил Прасков, Весислава Савова, Виолета Кунева, Владимир Левчев, Галина Николова, Георги Гаврилов, Георги Милев, Дамяна Димитрова, Дарина Денева, Дарио Хамарайо Агуделио, Диляна Георгиева,Димана Йорданова, Дениса Дуран, Д. М. Томас, Екатерина Григорова, Екатерина Йосифова, Елица Кирилова, Енис Батур, Захари Захариев, Златина Димитрова, Златна Костова, Иван Брегов, Ивайло Добрев, Иван Димитров, Иван Ланджев, Иван С. Вълев, Иван Странджев, Иван Цанев, Иглика Дионисиева, Илеана Стоянова, Илияна Делева, Ирен Петрова, Йоана Стоянова, Йорданка Белева, Йосип Ости, Калина Стоянова, Калоян Праматаров, Катя Белчева, Кева Апостолова, Керана Ангелова, Клаудиу Комартин, Красимир Вардиев, Красимир Нейков, Кристиан Илиев, Кристина Кунева, Лилия Йовнова, Людмила Миндова, Мажанна Келлар, Марин Бодаков, Мария Куманова, Мария П. Василева, Мартин Костов, Мая Кисьова, Методи Джонев, Мирослав Христов, Мухсин Имади, Наталия Иванова, Никола Петров, Нели Георгиева, Нели Кирилова, , Оля Стоянова, Ото Толнаи, Палми Ранчев, Пейчо Кънев, Пелин Озер, Петър Чухов, Полина Господинова, Радослав Чичев, Ренета Бакалова, Росен Григоров, Светлина Фотева, Селахатин Йоргиден, Силвия Чолева, Симо Мраович, Стамена Дацева, Стефан Гончаров, Стефан Иванов, Стефани Гончарова, Стойчо Младенов, Стоянка Грудова, Теа Монева, Том Хенън, Теодора Лалова, Теодора Тотева, Уил Скът, Уилям Блейк (в превод на Веселин Костов), Фернанда Фераресо, Филица Софиану-Мълен, Херман Де Конинк, Христина Панджаридис, Христо Мухтанов, Хуан Антонио Берниер, Хулио Сан Франсиско, Хьолдерлин, Яна Монева, Яна Пункина и още… (обобщението на съдържанието се допълва в момента)


В разделите за проза можете да четете текстове от: (вижте по-долу съдържанието вече „по автори“ и публикации за периода)

Алеш Дебеляк, Бернардо Ачага, Йорданка Белева, Евгени Черепов, Етгар Керет, Джорджо Манганели, Здравка Евтимова, Иван Димитров, Иванка Могилска, Ина Иванова, Лиета Манганели, Линда Ле, Мартин Колев, Милан Кундера, Пиер Льометр, Сабина Кърлева, Стефан Бонев, Тома Марков, Туве Янсон, Хенри Милър, Христо Димитров и още… (обобщението на съдържанието се допълва в момента)


Гости, участници, автори с които и за които се разговаря в рубриките за събития, книги, рецензии и рефлексии: (вижте по-долу съдържанието вече „по статии“, разговори и публикации за периода)

Ина Иванов, Александър Секулов, Аксиния Михайлова, Деян Енев, Йорданка Белева, Капка Касабова, Пиер Мейлак, Боряна Нейкова, Анна Лазарова, Ренета Бакалова, Жорди Галсеран, Нева Мичева, Силвия Чолева, Пейчо Кънев, Етгар Керет, Цруя Шалев, Ваня Константинова, Ангел Игов, Георги Гаврилов, Петър Краевски, Силвия Томова, Миленко Йергович, Елена Алексиева, Петер Бювалда, Петър Чухов, Макс Биърбом, Хасан Бласим, Христина Панджаридис, Васил Прасков, Ваня Стефанова, Милан Кундера, Зоя Маринчева, Теодора Лалова, Цветелина Драганова, Иглика Дионисиева, Пиер Льометр, Иван Ланджев, Екатерина Григорова, Махмуд ал-Римауи, Емануил А. Видински, Мажанна Келлар, Марин Бодаков, Антонина Георгиева, Ирен Петрова, Людмила Миндова, Томаж Шаламун, Христина Мирчева, Стефан Бонев, Темз Арабаджиева, Нели Лишковска, Роман Кисьов, Кристин Димитрова, Екатерина Йосифова, Георги Каприев, Милен Миланов, Благовеста Пугьова, Хенри Милър, Мария П.Василева, Иглика Василева, Манол Пейков, Ани Илков, Надежда Радулова, Катя Зографова, Светлозар Желев, Христо Гочев, Младен Влашки, Бойка Асиова, Зорница Христова, Андрей Захариев, Здравко Кисьов и още… (обобщението на съдържанието се допълва в момента)


ЛФ


ПОЕЗИЯ:


Адам Загаевски:

     Каквото стана

     Платно

Азиз Шакир – Таш:

     Копчета по калдъръма

     Enjoy the silence

Аксиния Михайлова:

     Конят

     Уморени слънца

     Знамения

     *** (Прелетна птица…)

Албена Тодорова:

     имам питане

     *** (една от най-хубавите врати в живота…)

     *** (липсваш ми…)

     *** (една от най-хубавите врати в живота)

     *** (слагам втора чаша кафе сутрин)

     *** (Гордостта не е…)

Александър Байтошев:

     Между думите

     Тялото вик

Александър Христов:

     Седмица

     Сряда

     Камък

     Ръкописно

Алеш Дебеляк:

     Турския ресторант


Ана Бърнардич:

     Черно море

     Memento

Ана Петрова:

     *** (Първо…)

     *** (Ако беше бог…)

Ана Ристович:

     Сняг в обувките

     Лице в лице


Андра Ротару:

     Кожата


Анна Лазарова:

     Семейство

     инициация

     *** (знаеш ли…)

     *** (има различни…)

     (Не)подвижно

     Отговор


Антонина Георгиева:

     Сол

     Обещание

     ку-ку

Ася Александрова:

     Куплет

     don’t rain on my parade

Благовеста Пугьова:

     Два и половина е

Боряна Нейкова:

     Страх от остаряване

     Всеки ден трийсет и осем

Бояна Петкова:

     проверка

     *** (когато няма друг…)

Валентин Дишев:

     Из „Покрив (и други основания)”

Вангел Имреоров:

     1:40

     тъгата сменя сезони

Ваня Константинова:

     Оплаквачките на света

     не-коан
     хилофобия


Васил Балев:

     Псалм

     Двайсет века по-късно

     Spleen

Васил Прасков:

     По-топлите сезони

     Гравитация

Весислава Савова:

     Кръг

Владимир Левчев:

     Милано

     Маса

Георги Гаврилов:

     доплерово отместване

     *** (като при много други…)

     Инстинкти

     Бардон

     заключено

     *** (без заглавие)

Георги Милев:

     Подхлъзване

     По-дълго от зима

     Пейка в парка

     Няма новини

     Ще бъде лесно

     Когато

Дамяна Димитрова:

     *** (никой не ме предупреди)

     *** (пролетта е млада жена)


Дарина Денева:

     Пейзажи в ключалката

Дарио Хамарийо Агуделио:

     Занаятът

Диляна Георгиева:

     Равноденствие

Димана Йорданова:

     Дъщеря ми Гергана

     *** (Аз съм ясла…)

Д. М. Томас:

     Три стихотворения

Дениса Дуран:

     Не зная

Екатерина Григорова:

     Синьо-жълт филм без капка синьо и без грам жълто

     Залезът

Екатерина Йосифова:

     П

Елица Кирилова:

     Сутрин в дома на Е. Ф.

     макове

Енис Батур:

     Парадокс на Тезей

     Лайтмотив

Захари Захариев:

     Да нацепим времето, синко

Златна Костова:

     Хубаво, топло

     Романтичната англичанка

Иван Брегов:

     Всъщност

     Летище

Ивайло Добрев:

     Ти мрада черешо под която израснах

     Подухва хладен ветрец

    *** (отне ми време…)

     *** (да се отдръпне от себе си…)

     Младата плът иска собствена рана

     Реагирам на непознатото

Иван Димитров:

     Втори опит за определение

Иван Ланджев:

     Noir

     Недоразумението

     *** (Нека не го отричаме…)

Иван С. Вълев:

     Въпрос на време

Иван Сухиванов:

     Чужденец

Иван Цанев:

     Епитафия на пчелата

     Накрай света

Иглика Дионисиева:

     (Име)

     (Лице)

Илеана Стоянова:

     Из „Раздяла”

Илияна Делева:
     Из „Портрети на поети”

Ирен Петрова:

     Четвъртък

     Няма такова момиче

Йоана Стоянова:

     *** (някой ми открадна шапката с абстракциите)

     *** (камионът бавно разби стената)

Йорданка Белева:

     Игрите на глада

Йосип Ости:

     И в старческия дом се намира и губи любов

    От непосилна тъга се смеехме по-силно от всякога или само на картичка Любляница е зелена и дълбока

Калина Стоянова:

     ***(Моля…)

     *** (Има денонощия…)

Катя Белчева:

     *** (Когато ръката ти…)

Керана Ангелова:

     *** (Жената, която пише)

     Леванте

     Слънчево затъмнение

Клаудиу Комартин:

     Кортасар блус


Красимир Нейков:

     Картография

     *** (поредната нощ в която…)

Кристиан Илиев:

     *** (затворени входове…)

     *** (храня се…)

Кристина Кунева:

     *** (никога…)

Людмила Миндова:

     *** (Знам, че най-накрая…)

     Минотавър

     булевард българия

     Нищо ново на атмосферните фронтове

     Покриви

Мажанна Келар:

     *** (Когато…)

     *** (Ръка…)

     Ръкопис

     *** (оснежените…)

     *** (Само допреди час…)

Марин Бодаков:

     Тук. Там. Навсякъде

     Още север

Мария П. Василева:

     *** (Обичаш някого…)

     *** (Затваряш случилото се…)

     *** (Дума за водата…)

     *** (Каквото кажеш…)

Мартин Костов:

     Въглен

     *** (да съм дланта)

     *** (Губя се…)

     *** (Времето)

Мая Кисьова:

     Просвет

     Равноденствие

Методи Джонев:

     *** (голата прозрачност)

     Свобода*

Мирослав Христов:

     Poeta Llorente

Мухсин Имади:

     *** (пиша…)

     *** (аз съм толкова отдалечен…)

     *** (когато затвориш очи…)

Наталия Иванова:

     Камъните на Вирджиния

     *** (сутрин…)

     *** (по Гринуич)

     In oculis filiorum


Никола Петров:

     Снежинки

Оля Стоянова:

     Малки истории

Палми Ранчев:

     Камъчета

     Тлее

     Сянка

     Стена

Пейчо Кънев:

     Моят приятел

     Мистицизъм за начинаещи

Пелин Йозер:

     Планината

     „Стъклени къщички” (хайку)

Петър Чухов:

     Неделя

     Роден град

Радослав Чичев:

     знам

Ренета Бакалова:

     *** (Ела да живеем…)

     (без заглавие)

     *** (Понякога не е нужно…)

     *** (Това е квартал…)

Светлина Фотева:

     *** (на нова година…)

Селахатин Йолгиден:

     балтюс

     под всяка кожа скрит е собствен господ

Силвия Чолева:

     стихотворението е лукс

     има болки

     така

Симо Мраович:

     Бяло Момиче

     Лежа в пустинята

Стефан Гончаров:

     *** (къси са дните…)

     Глад

     Панел

     Снежни човеци

Стефан Иванов:

     Предпочитам до след малко

     Разклонения

     крайно удоволствие

Стефани Гончарова:

     снежни човеци

     *** (тези нокти…)

     Страшният съд

     *** (мъртви стъпки…)

Стойчо Младенов:

     натежава

     самотно

     през есента

     къща от сенки

     Апартаментът

     Ще може ли да стане сладка тази тъга

     Тихо

Стоянка Грудова:

     в матрицата

     само да не се хвана

     порядък

      *** (нищо не е такова…)

Ото Толнаи:

     нищо, нищо

     Худолин

Том Хенън:

     Диптих

     Възрастни жени

     В снежната гора

     Вглеждайки се във вятърната мелница

Теодора Лалова:

     *** (така избирам да ни сложа в скоби)

     *** (разломи…)

     *** (нагоре, нагоре…)

     *** (прехапваш…)

     26. (купувам си цветя…)

     27. (Правилото изглежда така…)

Теодора Тотева:

     Минималистично

Том Хенън:

     В снежната гора

     Триптих

     Диптих

     Възрастни жени

Уил Скът:

     Един вид поезия

Херман де Конинк:

     Балада за бавността

     Посещение

Христина Панджаридис:

     Две хайку

Христо Мухтанов:

     *** (Когато си нямам…)

     *** (Кожата ми расте и умира…)

Хуан Антонио Берниер:

     В часа на безполезната разходка…

     Прозорецът…

Хулио Сан Франсиско:

     Изгнаникът

Фернанда Фераресо:

     *** (на големите най-малки…)

Филица Софиану-Мълен:

     XXIV. (Семки)

     XXIX. (Terminus)

Хьолдерлин:

     Химни и „Напеви нощем”

Яна Монева:

     *** (спомените ни заедно)

     първи спомен

     *** (Тези дни)


Подбрано от ACCENTS / АКЦЕНТИ*:

Albena Todorova / Албена Тодорова:

     Run away / Бягай

Beloslava Dimitrova / Белослава Димитрова:

     A Person / Човек

Valentin Dishev / Валентин Дишев:

     *** (I saw an angel) / *** (видях ангел да плаче…)

Galina Nikolova / Галина Николова:

     when I stand facing the sun / като застана с лице срещу слънцето
     Definition / Определение


Ekaterina Grigorova / Екатерина Григорова:

     kindness / доброта

Ekaterina Yosifova / Екатерина Йосифова:

     Double-edged khife / Двуострият нож

Ivailo Dobrev / Ивайло Добрев:

     *** (The disappointed are…) / *** (разочарованите са…)

Ivan Suhivanov / Иван Сухиванов:

     the best dress / най-хубавата рокля

Yordanka Beleva / Йорданка Белева:

      she has a dictionary of doubts… / тя има речник на съмненията…

Liudmila Mindova / Людмила Миндова:

     How / Как

Kerana Angelova / Керана Ангелова:

     Ballad for grandma / Балада за баба

Peycho Kanev / Пейчо Кънев:

     The Villain / Злодеят


Olya Stoyanova / Оля Стоянова:

     The museum in Drama / Музеят в Драма

Stoyanka Grudova / Стоянка Грудова:

     *** (what do you want…) / *** (какво искате…)


Yana Punkina / Яна Пункина:

     World War / Световна война

     Saint Valentine, Brother / Музеят в Драма



ПРОЗА, ДРАМАТУРГИЯ И ЕСЕИСТИКА:

Алеш Дебеляк:

     Републиката на буквите

Бернардо Ачага:

     Естебан Верфел (фрагмент от „Обабакоак”)

Владимир Каперски:

     Свинска сватба

Йорданка Белева:

     Внукът на човекоядката

     Техники на студения грим

Евгени Черепов:

     ”Завесата”

Етгар Керет:

     Десет правила за писатели

     Автобусният шофьор, който искаше да е Бог

     Каква красива двойка

     Любов от първо уиски

     Продавачката на сувенири

Джорджо Манганели:

     Центурия – деветдесет и седем
     Центурия – шестнайсет

     Центурия – деветнайсет

     Центурия – седемдесет и пет

     Центурия – две

Здравка Евтимова:

     Праскова

Иван Димитров:

     Силата на думите

Иванка Могилска:

     Фрагмент от „Внезапни улици”

Ина Иванова:

     Метлата на Кера

     Сова и половина

Лиета Манганели:

     Един облечен в сиво господин

Линда Ле:

     В сърцето на нощта. Ван (фрагмент от „Мъртво вълнение”)

Милан Кундера:

     ”из“ Празникът на незначителността ” (откъс)

Пиер Льометр:

     ”Ще се видим там горе” (откъс)

Роберто Боланьо:

     Фотографии

Сабина Кърлева:

      Железният човек


Стефан Бонев:

     Корените на света

     Затвор за престъпни намерения

     Продавачката на сувенири

Тома Марков:

     ”Дует и VAT’69 ”

     Маймуна

Туве Янсон:

     Тюлената пола
     Непознат град

Хенри Милър:

     Фрагмент от „Колосът от Маруси”

Христо Димитров:

     Милена

Цветелина Георгиева:

     Tu cuerpo

     Бунтус

     Anno Domini


ДУМИ ЗА КНИГИ / ОПТИКИ / ГЛОСИ / ВЕСТНИК и „Само в DICTUM“



Съдържание на документалната аудиоантология за съвременна българска поезия „Глас(ни)”

За „Страници” и ядрата на смисъла

Събитието „Слънцестоене” – 4 (пълен документален видеозапис)

За паметта и надеждата

С Петър Чухов – без камуфлаж и не на сбогуване

С Ина Иванова за „Скитникът и синовете” от Александър Секулов

Аксиния Михайлов – с Национална награда за поезия „Иван Николов” за 2015 г.

Иглика Василева е носител на Годишната награда за превод „Кръстан Дянков” за 2015 г.

С Деян Енев за „Ключове” – новата книга с проза на Йорданка Белева

Пиер Мейлак: „Трябва да се говори през топлината” (интервю на Ренета Бакалова)

С Боряна Нейкова за нейната книга „Където за кратко е имало куче” (интервю на Анна Лазарова)

Жорди Галсеран: „Изкуството придава смисъл на живота” (интервю на Ренета Бакалова)

С Нева Мичева – за Жорди Галсеран и „Девет пиеси”

Съдържание на брой 82 на „Кръстопът” (година VII, бр.11, 8 ноември 2015 г. – 7 декември 2015 г.)

Със Силвия Чолева за нейната нова книга с поезия – „От земята до небето”

С Пейчо Кънев за книгата му „Живо месо”

Ренета Бакалова разговаря с Жорди Галсеран

С Манол Пейков – за „Гривесто дете-коте” от Етгар Керет, „Детето на Грузулака” от Джулия Доналдсън, за брой на Granta България 6: Отвъд болестта, за „Разумът на съня” и още…

Цруя Шалев: Не мога да създавам удобни пътеки за героите си

За „Думи от другата улица” на Ваня Константинова

Ренета Бакалова: „Летя над всичко” или за историята като живот

С Ангел Игов за романа му „Кротките”

С Георги Гаврилов за книгата му „Корабен дневник на книжната лодка”

С Петър Краевски за „Изгорени писма”

С Петър Чухов за „Сбогуване с нарцисизма

Със Силвия Томова за нейния нов роман „Печатарят”

Надежда Радулова и Ани Илков са носителите на Наградата за нова българска поемия „Николай Кънчев” за 2015 година

”Когато заспят” от Надежда Радулова – със софийска премиера на 2 декември

”Пергамент” издаде книга с проза на Йорданка Белева – „Ключове”

Резултати от XXXII Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” (Стара Загора – 2015 г.)

С Марин Бодаков за „Когато заспят” от Надежда Радулова

Резултати ог XXXII Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” (Стара Загора – 2015 г.).

С Георги Гаврилов за „Корабен дневник на книжната лодка”

С Петър Чухов за „Сбогуване с нарцисизма”

За „Думи от другата улица” от Ваня Константинова (с Васил Прасков, както и документален запис с гласа на Ваня Константинова

Със Силвия Томова за нейния нов роман – „Печатарят”
Миленко Йергович: Литературата е същината на човешкото

С Катя Зографова за проекти за нови книги в нова поредица на Издателство „Изток – Запад“ (и за една изумителна любовна история)

Миленко Йергович: Ирационалността е основен рефлекс на балканския човек

На 23 септември от печат с логото на „Колибри“ ще излязат книгите „Писателят призрак“ на Филип Рот и „Нощна буря“ на Юхан Теорин

„Сараевско Марлборо” от Миленко Йергович – още едно прекрасно попълнение в поредицата „Кратки разкази завинаги“

Миленко Йергович – в София и Пловдив

Сборникът с монодрами на Елена Алексиева „Жертви на любовта” е вече в книжарниците

Петер Бювалда с „Бонита Авеню“ се появява по книжарниците в края на месеца

Премиера на новото издание на „Когато Господ ходеше по земята”

Новият роман на Силвия Томова – „Печатарят” – е вече в книжарниците

Със Светлозар Желев – за откриването на „Перото“ и за други проекти на Националния център за книгата
„Зюлейка Добсън“ е в книжарниците, издаден от „Критика и хуманизъм“

„Лудият от площад „Свобода” от Хасан Бласим – с премиера в София на 12 септември

Премиера на новия роман на Христина Панджаридис „Някъде другаде”

Ваня Стефанова за „Слабини“ от Васил Прасков ”-3

Етгар Керет – Седем отговора

От 22 юни „Празникът на незначителността“ от Милан Кундера вече е в книжарниците

Премиера на „Танц с носталгични обувки“ от Зоя Маринчева

Ренета Бакалова: Седем години шепот

Теодора Лалова: Приласкаване на тъги и разминавания

Цветелина Драганова: Принасяне на смисъла

Честит рожден ден, Хърман Мелвил!

Видеозапис от „Слънцестоене”-3

Иглика Дионисиева: Подготовка за напускане на нонсенса или думи за „Подготовка за напускане на сърцето“ от Ани Илков

Ренета Бакалова: Война след войната или „Ще се видим там горе” от Пиер Льометр

Вторият за 2015 г. брой на списание „Съвременник” е вече в книжарниците”

Екатерина Григорова и Иван Ланджев са лауреатите на вторите издания на наградите „Биньо Иванов” и „Памет”

Известни са номинираните за Националните литературни награди „Памет” и „Биньо Иванов”

”Слънцестоене”-3

С „Обаждане посред сън“ на Махмуд ал-Римауи „Ерго” стартира нова поредица – „Източна сбирка”

Национална награда „Христо Г. Данов“ – наградените

„Орфеев венец“ за Иван Цанев и „Златна четка“ за Христо Гочев

Номинации за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура

Днес започва „Пловдив чете”

Вторият за 2015 г. брой на списание „Страница” е вече в книжарниците

Иглика Дионисиева: Незапланувано четене на „от другата страна” от Галина Николова

С Младен Влашки за „РоманОлогия ли? Съвременният български роман между употребата и експеримента”

С Бойка Асиова за „Лудовица”

С Емануил А. Видински за „Егон и тишината”

Иглика Дионисиева за „Северна тетрадка” от Марин Бодаков

С Дора Минева за четири нови заглавия в издателската колекция на „Сонм”

Със Зорница Христова за „Бедността. Пътеводител за деца” от Ханна-Гил Пьонтек и Хенрика Кшивонос

(от бр. 74) С Деян Енев за „По закона на писателя”

(от бр. 74) С Андрей Захариев за „Метрополитен”

Среща с Мажанна Келар

Една среща с Деян Енев

Премиера на „Déjà vu Hug” от Иглика Дионисиева

Литературно възпоменание за Ваня Константинова

Със Зорница Христова за „Бедността. Пътеводител за деца”

Излезе от печат брой 1 / 2015 на списания „Страница”

С Деян Енев за „По закона на писателя”

С Нева Мичева – за Жорди Галсеран и „Девет пиеси”

С Боряна Нейкова за нейната дебютна книга с поезия „Където за кратко е имало куче”

С Деян Енев за новата книга с проза на Йорданка Белева – „Ключове”

С Петър Чухов – без камуфлаж и не на сбогуване

С Марин Бодаков за книгата на Надежда Радулова „Когато заспят”

Анна Лазарова

Антонина Георгиева

Георги Гаврилов

Ирен Петрова

Ренета Бакалова

Едно пътуване с „Балканският човек XIV-XVII век” и Йордан Велчев

С Катя Зографова за проекта „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти”

С Людмила Миндова за Томаж Шаламун и „Кой кой е”

С Ангел Игов за романа му „Кротките”

Етгар Керет: Ролята на писането е, без да изкривява действителността, да намери в нея онова, което очовечава

Здравко Кисьов: Изповед

Премиера на „Слабини“ от Васил Прасков

Премиера на новия роман на Христина Панджарис – „Някъде другаде“

Пълен аудиозапис от „Слънцестоене”-3

С Манол Пейков за наградените с Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура – 2015 (и за новия – пети – брой на „Гранта България“, и за… всичко, което можете да чуете)…

За две нови книги с автори от Пловдив („Странните неща” от Стефан Бонев и „Ускорени пейзажи” от Христина Мирчева)

За една рубрика (подготвяната от АрсМедия „Витрина”, представила от началото на годината 54 книги от 15 издателства…)

Среща с Весела Ляхова и „Бежанци”

С Манол Пейков за „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)” от е. е. къмингс

Валентин Дишев чете Opus nigrum

Пълен аудиозапис от „Слънцестоене”-3

С Манол Пейков за наградените с Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура – 2015 (и за новия – пети – брой на „Гранта България“, и за… всичко, което можете да чуете)…

С Георги Каприев за „Спирала на мълчанието” от Милен Миланов

Със Зорница Христова за „Четовното нашествие на мечките в Сицилия” от Дино Будзати

С Екатерина Йосифова за „Утре в десет на луната” от Благовеста Пугьова

С Ина Иванова за „Портрет на комшията като умрял” от Христо Димитров

С Кристин Димитрова за книгата на Мария П. Василева „Повторения”

Марин Бодаков за „Английски за гълъби” от Стивън Келман

С Петър Чухов за „Кибритени лодки”

С Роман Кисьов за книгата му „Яйца на Феникс”

Темз Арабаджиева за „Колосът от Маруси”

• Нели Лишковска: Откъс от Четвърта част на „Деветимата”


Бележка: Изведеното в рубрика съдържание „Само в DICTUM” далеч не представя цялото съдържание на електронното мултимедийно списание за литература DICTUM, защото преставя само публикациите в него, които съдържат разговори за книги и документални записи от събития, (а това не са единствените публикации, намиращи своето точно място в списанието) които към момента на приключването на съответния месечен брой на „Кръстопът” са били публикувани само в DICTUM… На този етап преди завършването на това „съдържание” е възможно някои публикации в него да се дублират, ако по-късно са били отразени и в „Кръстопът”.


Съдържанието можете да проследите и чрез месечните указатели в сайта, както и обобщенията в категорията „Списанието” на сайта.


Други уникални проекти и възможности – само в „Кръстопът” и DICTUM:

Всички публикации в програмата и инициативата „QR-антология за съвременна българска поезия”.


НОВО – само в DICTUM можете да следите развитието на проекта „Глас(ни“: уникална документална аудиоантология.


Можете да прослушате и прочетете и всички стихотворения включени към момента в „Представи” – аудиоантология за съвременна българска поезия.

Припомняме, че „Кръстопът“ поддържа и библиотека на книги в електронен вариант с безплатен достъп, както и аудиокниги.


* – рубриката ACCENTS / АКЦЕНТИ дължи на Катерина Стойкова-Клемър подбора на включените в нея автори и превода на стихотворенията им на английски език.

Свиване

Huawei MateBook X, E и D са нови машини с Windows 10 и цени между 799 и 1699 евро  

Huawei MateBook X, E и D са нови машини с Windows 10 и цени между 799 и 1699 евро
Huawei представи три нови устройства от серията MateBook, които се базират на Windows 10, но имат различен формфактор и са…

май 23, 2017

Свиване

За Буквите…  

Спомняте ли си, че преди време имаше една инициатива, наречена “Да изчистим България за един ден”? Инициативата се повтори известен брой пъти и после отшумя, а България си е все същата. Защо ли? Защото, както писах и тогава, смислената инициатива би била “Да не цапаме България”, но това изисква промяна в мисленето, в нагласите, в отношението, в начина на живот, във възпитанието. Изисква съзнателни усилия! Евтиният популизъм е по-лесен и, съвсем очаквано, с доказано краткотраен ефект.

Същото се случва и с “24 май – празник на българската писменост и култура”. В последните години за думата “култура” сякаш никой не се сеща, а вместо това, когато наближи денят, започват полемики, пълни с правописни  и стилистични грешки,  на тема “Кой е по-грешен и по-виновен за безкултурието на нацията – медиите или образованието?”.

Не, драги ми Смехурко, виновен си ти, защото не уважаваш учителите на децата си (същите тези учители, пред чиято врата спиш, за да запишеш детето си да бъде учено именно от тях) и, апропо, не уважаваш и децата си, защото не ги учиш да мислят, не ги учиш да интерпретират събития и информация, не ги учиш как да се справят с бълвоча, който ги залива отвсякъде, не ги учиш, че има поне още едно различно мнение от тяхното и поне още една меродавна гледна точка и нещата обикновено не са такива, каквито изглеждат.
Не ги учиш, че никой с нищо не им е длъжен и никъде нищо не ги чака изобщо, а трябва всичко да постигнат сами.
Но как да очакваш постижения и уважение от човек, когото ти не уважаваш, нали?

Вместо ден на българската култура, 24 май се е превърнал в панахида за буквите!

А, е толкова лесно! Единственото, което се изисква, е да бъдеш пръв – да се усмихнеш пръв, да поздравиш пръв, да бъдеш културен пръв, като, например, пуснеш излизащите да излезнат и след това нахлуеш през вратата или просто като се разминеш с тях, без да ги блъскаш… А ако си авантюристично настроен, знам ли, може би да бъдеш кавалер / дама за 3 секунди?

И ако оцелеете от това културно изпитание, може да превърнете 24 май в празник на семейството си – ден, в който да поговорите с децата си, или още по-добре – да се опитате да чуете какво ги вълнува и тревожи, радва и натъжава, вдъхновява, мотивира и движи напред, защото времето за вашето “Върви, народе възродени” мина. Сега е тяхното!

Честит 24 май – празник на българската писменост и култура!


Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Ако все пак някой се познае и го заболи – нека винаги помни –
виновни са образованието, медиите и най-вече – Буквите!

Свиване

Мария Гюрова: Без нас есен  


Стана друго
ставаха магистрали пътища дърва вино
ставаха доктори емигранти безработни самотни крещящи безмълвни

Докато ставаше есен
и други бележити работи докато ставаха
природата е голям инженер
само рече

и понечи да ни води

Заослушвахме се
в гръмките въздишки
в съмнителното пробуждане
в подсъзнателния трясък
в душата
на кипящата шира
ама нищо

Лятото бе си отишло
преобразувайки се
а ние тук объркани се вслушвахме в нещо

Природата е голям психоаналитик
някой друг промърмори
но беше от немай-къде реплика



Мария Гюрова




Мария Гюрова в „Кръстопът“.

Свиване

LED крушките на ИКЕА скоро ще са съвместими с Google Home и Amazon Echo  

LED крушките на ИКЕА скоро ще са съвместими с Google Home и Amazon Echo
ИКЕА обяви, че през лятото ще добави възможност LED крушките й да се контролират през домашните асистенти на Google и…
Свиване

Nokia и Apple разрешиха патентните спорове и обявиха ново партньорство  

Nokia и Apple разрешиха патентните спорове и обявиха ново партньорство
В края на миналата година Nokia заведе дело срещу Apple в САЩ и Европа заради нарушени патенти. Тогава финландците обвиниха…
Свиване

Бизнесът със страх  

Системата за таксуване на градския транспорт в София може да бъде хакната. Засега това не е проблем, хванати са шепа хора, които са си презаредили картите нелегално. Но днес сочения за добър вестник Дневник обясни на всички, че не само могат да си направят безкрайни карти с минимална инвестиция, но и да извадят от откраднати карти лична информация за пътника и да му вредят допълнително. За столичните престъпници, които търсят идеи за нови начинания, Дневник подробно обясни какви данни се съдържат в картите и как могат да бъдат достигнати и променяни.

В статията са интервютата с Илиян Стоянов и Веселин Хаджитодоров – двама специалисти по компютърна сигурност, които с готовност експлоатират възможността да рекламират бизнеса си и детайлно насочват евентуалните престъпници какви точно криминални хоризонти се откриват пред тях. В резултат алчността на двамата за повече клиенти, съчетана с алчността на редакцията на Дневник за повече читатели, поставя в реална опасност ползвателите на градски транспорт. Повечето хора, които биха се сетили как да хакнат системата, вече имат добре платени работи и няма да се занимават с дребни кражби. Но подпомогнати от Илиян Стоянов, Веселин Хаджитодоров и Дневник вече и обикновени престъпници със съвсем скромни компютърни умения могат да проучат и използват описаните вратички.

Ако Илиян Стоянов и Веселин Хаджитодоров наистина искаха да помогнат, те щяха да уведомят общината и ТИХО да работят с нея за оправянето на проблема. Даването на публичност разбира се не помага – няма как каквото и да било решение да се внедри от днес за утре, а в промеждутъка системата е много по-уязвима от преди даването на публичност. Мотивът за медийните изявления на двамата е единствено икономически – да всеят страх (до известна степен оправдан) и така да направят по-търсени услугите, които предлагат; и разбира се – да добавят публикацията в Линкдин-а си.

Нека обърнем перспективата – да публикуваме онлайн имената, точните адреси и рисунки на ключовете на жилищата на тези специалисти по сигурността. Нека добавим колко заплата получават, снимки на децата им и къде учат, описание на дневните им навици и маршрути. Нека опишем какви точно способи използват престъпниците, за да се вмъкнат в жилища като тяхното. Нека изброим десетте най-добри практики на отвличане на деца – за да предпазим децата естествено. Така ще дадем на тези експерти възможността да инвестират по-сериозно в безопасността си – сигурен съм например, че и на двамата децата ходят на училище без личен бодигард, което е огромен пробив в сигурността им. Най-сетне тези експерти ще могат да похарчат десетките хиляди, които всеки уважаващ сигурността си влага в стомана, камери и охранителен персонал. Само си представете колко благодарни ще бъдат експертите Илиян Стоянов и Веселин Хаджитодоров за всичката сигурност, която ще им помогнем да постигнат!

Свиване

Новият Microsoft Surface Pro залага на актуализирани процесори Intel и по-дълъг живот на батерията  

Новият Microsoft Surface Pro залага на актуализирани процесори Intel и по-дълъг живот на батерията
Microsoft току-що обяви новия си таблет с клавиатура Surface Pro, при който отпада номерацията и ще се нарича просто "новият…
Свиване

Нова серия видеа на Apple се прицелва в потребителите на Android  

Нова серия видеа на Apple се прицелва в потребителите на Android
Apple качи в YouTube канала си няколко нови клипа, с които се прицелва в потребителите на Android, надявайки се да…
Свиване

Видеонаблюдение: принципи и правила  

Решение, засягащо правилата за видеонаблюдение: шотландско семейство получава обезщетение в размер на £ 17,268 за “изключителния стрес”, който е претърпяло в резултат на “силно натрапчивото” използване на системи за видеонаблюдение и аудиозапис от собствениците на съседните имоти.

Нарушени са  принципи за защита на данните, дефинирани от закона (въвеждащ директивата за личните данни) и  регулатора за лични данни:

  • Първият принцип, съгласно който данните трябва да се обработват само за законни и законни цели и по справедлив и прозрачен начин;
  • Третият принцип, който изисква обработването на данните да е адекватно и не прекомерно; и
  • Петият принцип, който изисква данните да се съхраняват само толкова дълго, колкото е необходимо за конкретните законосъобразни и законни цели.

По темата:

И  от Шотландия към България:
в последните седмици в България е възникнала отново темата за видеонаблюдение и използване на специални технически средства в детските заведения – ясли и градини – и в училище. Матурите бяха отразени от медиите главно като едно силно наблюдавано явление. Преди време в Софийския университет имаше идея за монтиране на камери в учебните зали – все по съображения за сигурност. Телевизионен репортаж показа защо в едно село нямало престъпност – заради камерите – и, освен другото, хората се развличали да гледат кой минава през селото. Така от история в история стигаме до  разрешенията за използване на СРС – едно от заглавията в медиите е Тандемът Цветанов-Янева: 6010 искания за подслушвания, 6008 одобрени.
Преди  години имаше протести срещу  безконтролно масово наблюдение и проследяване.
Сега има протести с искане за видеонаблюдение в детските градини и училищата.
Прилича ми малко на другата история – да създаваме доверие помежду си с полиграф: и двете идеи са доста спорни и  с елемент на отчаяние.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: dp
Свиване

Дали отново вали на Карадере?!  

Няма как да не припомня това невероятно приключение. Това лято ще се върна на Карадере, за да покажа и на второто си дете колко красива може да е всяка злощастна ситуация, стига да си с правилните хора. И с ауди, разбира се.
Свиване

Нови спекулации около цената на iPhone 8 говорят за суми между $870 и над $1000  

Нови спекулации около цената на iPhone 8 говорят за суми между $870 и над $1000
Цената на юбилейния iPhone 8 на Apple е една от горещите теми, които се развиват успоредно с информацията за спецификациите…

май 22, 2017

Свиване

„Тайното писание“ вади скелети от гардероба  

Първата ми среща със Себастиан Бари бе неочаквано вълнуваща. „Далече и отвъд“, за която ви разказах преди време, дълбоко се отпечата в съзнанието ми с изумителния стил на ирландския Ремарк. Истински словесен монумент на загиналите в Първата световна война ирландски момчета, книгата разкрива великолепните качества на един талантлив писател, който умело води читателите си в салоните на собствените си шедьоври. Ето защо новината за излизането на „Тайното писание“ с логото на издателство „Лабиринт“ и корица на Живко Петров предизвика очаквано вълнение. Впрочем, излизането на книгата съвпадна и с момента, в който за четене просто не ми остава никакво време. Дори се колебаех дали да не оставя за по-натам. До момента, в който не прелистих няколко страници… Капанът щракна веднага и очарователният стил на Себастиан Бари си каза думата. Книгата завладя съзнанието ми изцяло и не ме пусна до самия край.

Любимата на Бари Ирландия отново е в центъра и на този роман. Нейната история, толкова сложна за страничния наблюдател, си проправя път към сърцето на читателя през личната съдба на близо стогодишната старица Роузан, изживяваща последните си дни в рушаща се психиатрична болница; и доктор Грийн – лекуващия лекар на Роузан, в чиито ръце е по-нататъшната съдба на възрастната пациентка. Прекарала десетилетия в тази стая, Роузан е запазила разсъдъка си и е решена да разкаже за своята ужасяваща участ в ръкопис, който крие от чуждите очи. Дните на болницата са преброени. Предстои преместване на пациентите, а доктор Грийн трябва да реши кого да настани в новата сграда и кого да пусне „на свобода“. Роузан се оказва специален случай. Общуването с нея провокира повече въпроси, отколкото дава отговори. Колкото повече научава за нея, толкова по-нерешителен става психиатърът.

Междувременно ръкописът на Роузан ни връща в една Ирландия, в която има твърде много минало. Изплуват скелети от прашните гардероби. Сблъскваме се с бруталността на една епоха, изпълнена с междуособици, гражданска война и клокочещо напрежение между религиите – все неща, оставящи дълбоки белези. Тези белези са безпощадни към младата Роузан, най-красивото момиче в Слайгоу, чиято съдба е шокираща илюстрация на несправедливостите, властващи по онова време. Виждаме как един обещаващ млад живот е похабен, унижен и стъпкан от човешки страсти, маскирани като благоприличие и религиозен морал. Разбираме колко безскрупулни могат да бъдат хората, притежаващи абсолютна власт и как абсолютната власт ражда жестокост, прикрита под фалшивата фасада на религията.

Постепенно загадките около „лудостта“ на Роузан се разкриват, елегантно „разопаковани“ с характерния омагьосващ стил на Бари, който пише виртуозно, с любов, тъга и съпричастност към своите герои. Личните дневници на Роузан и на доктор Грийн, приближават опасно двамата персонажа към финал, колкото „кинаджийски“ и нереален, толкова и привлекателен със своята приказност.

„Тайното писание“ наистина се чете на един дъх и оставя усещане за стойностна проза, умело преплела две човешки съдби в голямата картина на цяла една епоха. А Себастиан Бари определено се нарежда сред писателите, чиито произведения бих чакал с нетърпение. Впрочем, по романа има и екранизация, която обезателно трябва да изгледам. Книга като тази сякаш е писана, за да бъде филмирана.

Публикувано от Георги


Filed under: Драма, художествена
Свиване

Куба е любов: Varadero  


Лиане, хазяйката ни в Хавана, ни връчва малко жълто листче с адрес и име - Casa Barby. Става ли квартирата, питаме ние, преди да се метнем в зеления кадилак, който ще ни закара до автогарата. Става, супер е. Лиа ни е обяснила, че тук положението е sin estrés (без стрес) и ние изпълняваме. Ако не става, ще спим на плажа, колко му е.

Бързо разбираме, че рейс за Варадеро на въпросния етап от деня няма. Този, който евентуално ще мине след два часа е почти пълен, а и "Много се влачи, стига чак вечерта". Шофорите на taxi colectivo набързо ни комбинират с още една двойка - около 50-те, от Берлин - наместват на магия куфарите и потегляме с музика и бясна газ към Варадеро. За кубинските коли е характерно едно: може да се разпадат на съставните си части,  може да са изгнили, загряващи, скърцащи и разбрицани, но уредба и тонколони задължително имат. 

Говорим си с шофьора за страната, земята, времето, парите, правилата, семейството, свободата. Немците кимат любезно, испански не разбират, а и аз не си давам зор да превеждам. В шеги и закачки стигаме неусетно целта. Проверка на входа, рутинна била. Веднага разбираме, че вместо в центъра, сме в самото начало на курорта - всъщност полуостровна 20 км. дълга плажна ивица. Стоварват ни на ъгъла на Autopista, пред самата къща на Барбара. 

Опасенията ми, че този път няма да уцелим, се потвърждават. Дълъг сумрачен коридор, който преминава през хола, кухнята, и още 3-4 помещения на хазяите, микроскопична стая с нисък таван и без прозорци, продънено легло, което прилича по-скоро на хамак, смърди на мухъл и белина. Огромната, бяла, чиста, просторна стая с балкон и удобно легло в Хавана, която сме напуснали преди няколко часа, е далечен блян. Врътваме се гузно и направо заявяваме, че няма да ни бъде тук. Барбара, вместо да се развика и да изхвърли с една ръка куфарите ни на шосето, както очакваме, само свива рамене и казва "Ми, добре."

Оставяме багажа в дворчето между керамичните друджета и катерици  и тръгваме с пот на челата за друга квартира. Хотелите не са опция - малко на брой, всички до един ол инклузив подобия на стария Слънчев бряг, соц архитектура и кофти храна, а и все пак не сме дошли тук, за да се местим от басейна до блок масата.

Интуицията ми проработва и само след една пряка попадаме на приятна къща със зелен сенчест двор, в която дават стаи под наем. Две усмихнати госпожи точно се канят да обядват. Има ли стаи? Миииии... не знам, елате след час, сега ще слагаме да ядем. Sin estrés - движим се по местните правила за здрава психика и спокоен живот. 

Само 10 метра по-напред се озоваваме на тюркоазения великолепен плаж, кристална вода и почти никакви хора. Готови сме да се върнем и при мухъла на Барби, така яко ни зашеметява тая красота. Изпиваме по бира, докато чакаме, заровили бели зимни стъпала в светлия ситен пясък. За късмет, стая има - огромна, с няколко прозореца, застинала някъде в 70-те мебелировка и просторна баня. Лукс! Стъкла няма - само дървени щори, през които проникват всякакви звуци - и отвън навътре, и отвътре навън. Майната му, тук никой не ни познава.

Плаж, алкохол, пури, слънце, вода - няколко дни като истински морски туристи, без да трамбоваме из улиците по 12 часа. Е, интернет точката е на около 40 преки от нас (ние сме на пряка 15, хотспотът е на номер 54), но винаги имаш опция да се метнеш на каруца, коко такси (характерните за Куба жълти обли таксита-скутери) или някой фамозен шевролет кабрио. Ние все пак сме класици и всяка вечер отиваме пеша до, внимание, РАЗВЛЕКАТЕЛНИЯ център - боулинг, закусвалня ала KFC, магазин за детски играчки, магазин за парфюми, Дворец на пицата (!) и ... wi-fi.  Това е то ентъртеймънт във Варадеро. Седнали на столче между пърженото пиле и пресъхналия преди около 20 години шадраван, всяка вечер за по половин час бодро проверяваме имейли, цъкаме съобщения и говорим с децата. Разкошна е тая липса на интернет. Разбира се, кубинците не мислят така. Около нас всяка вечер по скайп се съобщава за бременности, разводи, раждания, сватби, погребения и каквото друго се сетите глобално житейско събитие - нещо като трогателни мини местни новини. 

В Двореца на пицата, който се осмелихме да тестваме само веднъж, температурата е около -10, характерно за тукашните климатици, все едно си в голям хладилник за месо. Обслужват с униформи, сервитьорката поднася бирата толкова старателно, че аха да ни подаде чашата да отпием. Всичко върху пиците е настъргано, дори чушките, представяме си едно огромно ренде в средата на кухнята, през което минава буквално всеки продукт. Пастата от съседната маса представлява половин кило настърган кашкавал и половин палка салам върху преварено подобие на спагети.  С изненада виждам, че в менюто има вино на чаша (в Куба изглежда вино не пият, а и рядко предлагат). Бяло? След половин час - нямаме бяло. Добре, червено тогава. Суматоха, суетене, търсене, влизане, излизане, намират една бутилка. Барманът ритуално отваря тапата, май не се е случвало от години. Е, беше ми първата и последната чаша вино в Куба. Изгорели крушки, вехти снимки на Колизеума по стените и огромна пластмасова кофа, пришита с канап. Дворецът на пицата е once-in-a-lifetime experience. Последното, за което бихме се сетили в момента е да бъдем придирчиви - често ключ към ведри емоции. Всичко в Куба е уникат - не го разбираш добре на момента, но се влюбваш неусетно. 

През цялото време упорито избягваме самотните тъжни ресторанти по главната и се храним в заведението на местните. Завряно в храсти до плажа, на практика неоткриваемо, на 3 крачки от квартирата обаче. Редиш се на опашка, касиерката пише върху листче с молив, къса го с помощта линия, а на метър от нея няколко младежи с магьоснически движения ти приготвят месото и гарнитурата. Сокче от гуава в пластмасова чаша и огромни порции за двама за около 5 лв. обща сума. Адски вкусно, въпреки че вече месо и ориз не искаме да виждаме - основна комбинация по тези ширини. Понякога разнообразяват с печена тиква, fufú de plátano (пюре от зелени банани с чесън), маниока и вездесъщото сурово зеле. Всички местни се хранят в SuperMachi, често срещаме и избягали от олинклузива плахи туристи, дошли да се омешат с кубинската реалност. Вечер всеки с чинията в скута гледа бейзболен мач, откъсва за десерт 1-2 банана от грозда, който виси до масите, и с чиста съвест се прибира вкъщи/хотела/квартирата. Антъни Бурдейн щеше да дойде тук задължително, подсмихваме се доволно, че сме открили този бисер на уличната храна. 

Съсед ни е младеж от Панама, който разочаровано споделя на по цигара пред къщата, че е очаквал аху-иху място - забавление, шум, танци, тълпи, нощен живот. Вместо това се оказва в застинал преди 30 години курорт, където след 8 по улиците настава пълно мъртвило. Е, ама за сметка на това плажът е много готин, казваме ние, отпивайки рома, който цял ден се е изстудявал в хладилника. Женени с деца - не ни е трудно да си намерим прости забавления. Малко риболов, много търкаляне по плажа, тишина, вечери на спасителната вишка (с питие, разбира се), занимания 18+, без никакъв телефон и интернет - е бре, курорте.

Всяка сутрин закусваме в близкото кафене, където две пържени яйца отнемат около 40 минути, но ние заникъде не бързаме. Sin estrés. Дори малките опити да ни излъжат в сметката с по някой и друг кук (всеки път) не ни правят впечатление, отдаваме го на жегата, Карибите и трудната икономическа ситуация. 

Варадеро е най-скучната част от Куба, която видяхме, но тази мараня от бездействие и лежерност ни стигат поне за няколко месеца напред. Ром, любов и слънце - проста формула за семпли щастливи дни.





Свиване

Обединен Фронт срещу ганата, равносметка  

IMG_0013
Дарение с бебешка храна от екипа на Woodward, България

Ако не беше карантината, в началото на миналата седмица щяхте да заварите приют Фермата мрачен и изпокаран, с екип на ръба – изтощен и обезсърчен до мозъка на костите си.

На стената:
– списък с болните от гана или проявилите някакви симптоми, по часове;
– до него списък с десетки нужни лекарства и консумативи, за които няма пари;
– до него списък с храните, които трябват за болните и рисковите, за които няма пари;
– до него списък с безбройни задължения към доставчици, останали неплатени заради огромния разход за боледуващите ни деца…

Един малък земен ад, пълен с отчаяни хора и страдащи животни. Сълзи, нерви, тъга, безпомощност, безнадеждност… и смърт.

Помолихме ви за помощ.
И вие откликнахте, прекрасни хора!

obshto dariteli
Материални дарения, донесени в приюта и магазините Pets&U

Вашите дарения осигуриха:

-пълен набор медикаменти и материали за лечение на вече заболелите от гана;
-достатъчно бързи тестове, за ранна диагноза на рисковите животни;
-серуми, добавки, добра храна за всички болни, кутрета и слаби кучета (за 10 дни);
-реваксинация с ваксина DP (гана, парвовироза) за всички кутрета до 6 месеца.

Истината е, че в България няма друг такъв кръг от хора – готови да се обединят искрено и щедро около една кауза, без омраза, подозрения, разцепление. От добро сърце. От обич.

Благодарим на стотиците дарители, които участваха заедно в поредното кучешко чудо.

ваксини (1) ваксини (2)
Ваксини DP за реваксинация на всички кутрета на територията на приюта 

Благодарим на всички, които изпратиха своята помощ по банка, чрез ипей и пейпал, с СМС-и, в касичките ни в магазин Pets&U.

Благодарим на хората, които избраха да дарят за лекарства и материали за клиниката, както и на дарителите, които донесоха или изпратиха материали за почистване и лекарства от хуманни аптеки.

Благодарим на специалния приятел на Фермата, който покри неплатените сметки за храна; на задружния екип, който стопи задължението ни към ЧЕЗ; на Kizomba Maniacs за партито, на което събраха средства.

Благодарим, че ви има, че сте с нас. Че вече 7-ма година чрез вас Animal Rescue Sofia не спира да работи за бездомните кучета. Няма думи, с които да можем да изразим благодарността си.

Най-хубавото, което можем да съобщим е, че след  втората вълна от миналата седмица:
НЯМА НОВИ ЗАБОЛЕЛИ.

IMG_0062 IMG_0017

Слепият Айки и парализираната Злати са стабилни и пращат поздрави

За съжаление, в периода на карантина се разболяха всички контактни животни, но все пак успяхме да ограничим напълно заразата до карантинното отделение, където пламна. Надяваме се, че свирепите мерки за овладяване на заразата ще дадат резултати и няма да има нови случаи.

Срокът на карантината се удължава до 01.06.2017.

Макар и кризата да е овладяна – нужда от ПОМОЩ продължава да има. Благодарни сме и на най-малкото.

След като покрихме спешните медицински сметки, най-големите нужди на приюта в момента са за храна. Особено качествена – за бебетата.

Ако имате възможност да помогнете – изберете този вариант като най-добро съотношение цена/качество, в момента бебешката храна е осигурена до края на карантината:

ХРАНА ЗА БЕБЕТА

търсим възможно най-добрите гранули, с високо съдържание на протеини и мазнини.

Т.к. цените директно в магазина са много високи, един добър вариант е да се закупи по-голямо колечиство от вносител. Вносителите на Хепи Дог имат серия за развъдници, която не е специално за бебета, но е с много високо качество и добра цена.
Ако решите да помогнете, чувалите са от 20кг, с цена около 3,70 за килограм.

HAPPY DOG PROFILINE

  • -Sportive 24/16
  • -High Energy 30/20
  • -Race 34/24

Рихтер Фарма: 02 / 927 99 66; richter_pharma@mail.orbitel.bg

IMG_0042

Крайо е единственият в тежка фаза на ганата в момента…

БЛАГОДАРИМ ВИ!

От екипа на АРСофия, пълен с надежда и признателност,
Пожелания за късмет, щастие, здраве и… дано ви се върне доброто, прекрасни хора…

Още няколко снимки за вас, за да знаете как изглежда борбата с ганата отвътре:

 

IMG_0016 IMG_0014
Д-р Илиева се приготвя да влезе в карантината

IMG_0015 IMG_0020
Пред всяка врата има легенче с белина, болните са отделени и им се почиства отделно 

IMG_0019 IMG_0021

Всеки има отделен набор материали и системи, почистването е изрядно

IMG_0056

До тук оцеляха 4 от 7-те бебета на Матилда, стискайте им палци

DSC_0059

Свиване

iPhone 8 ще има 5.8" дисплей, но ще бъде по-компактен от iPhone 7S Plus  

iPhone 8 ще има 5.8
В края на лятото очакваме Apple да представи логичните продължения на своите смартфони под имената iPhone 7S и iPhone 7S…
Свиване

Нови кадри на Nokia 9 разкриват 5.3" Quad HD дисплей, двойна 13 МР камера и Snapdragon 835  

Нови кадри на Nokia 9 разкриват 5.3
Nokia 9 се появи в нова галерия снимки, които не разкриват толкова от корпуса й, колкото от списъка с очакваните…
Свиване

ЕС: защита на данните – правила за оценка на въздействието  

Работната група за защита на данните (Article 29 Data Protection Working Party, WP29) е публикувала проект за ръководни правила за оценка на въздействието на регламента за защита на данните (General Data Protection Regulation, GDPR).

 Проектът за правила


Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: dp
Свиване

До Виена на Коледа 2016 г. (2)  

Продължаваме коледното пътуване на Влади до Виена, което започнахме с коледните базари на града. Днес ще ходим до Гринцинг и по виенските кафенета.

Приятно четене:

До Виена на Коледа 2016 г.

втора част

Ден четвърти – 25. 12. 2016 г.

След закуска имаме посещение на

Шонбрун

Там съм гледал само градините преди две лета и онова горе на хълма – Глориета. Сега ще гледам вътре стаите в двореца – лятната резиденция на Хабсбургите) . Отиваме до там с автобуса. Двореца бил само през две метро спирки от хотела. Прекрасно. Вземаме си билети, избирам си Гранд тур със слушалки и аудио гид на руски език. И разглеждам около 40 стаи.

В Двореца Шонбрун – лятната резиденция на Хабсбургите – Косата на една от тогавашните девойки, живели там

В Двореца Шонбрун – лятната резиденция на Хабсбургите – Косата на една от тогавашните девойки, живели там

Кантарът, на който са се теглили персоните от двореца Шонбрун

Кантарът, на който са се теглили персоните от двореца Шонбрун

Масата на Кралското семейство в двореца Шонбрун

Масата на Кралското семейство в двореца Шонбрун

След това

Коледния базар в двора,

коледната елха и си тръгвам сам. Навън ръми, вали, духа, мокро – много неприятно време. През двора, през пътя и в метрото, минавам през хотела да си оставя покупките – сувенири от там и отивам да гледам Природо – научния музей. Да, ама не. Точно днес на 25.12, неделя той беше затворен. Тогава ще гледаме нещо друго…

Аквариума

да кажем. Той работи всеки ден, успях да разбера предния ден. И се намира на много лесно място, както успях да разбера, докато се рових в интернет в хотела. От Вестбанхоф, по Марияхилферщрасе до към номер 50, после надясно и надолу до края на павираната улица (Barnabitengasse), поглеждам на дясно на Gumpendorferstrasseи по стъпалата нагоре.

В Аквариума – Виена, Австрия В Аквариума – Виена, Австрия В Аквариума – Виена, Австрия В Аквариума – Виена, Австрия В Аквариума – Виена, Австрия

На фасадата пише:

AQUATERRA ZOO

И по едни стъпала нагоре и съм пред аквариума. Предния ден минах от там в късен следобед, но нямах време, защото наближаваше да затвори. Само разбрах, че работи всеки ден и цената на входа – 16,70 Евро. Прекрасен аквариум. Водни влечуги, костенурки, различни риби, малки, големи, морски, океански, крокодили, змии, питони, разни джунгли с птици, маймуни – много е красиво и интересно за деца. На няколко етажа е и най-отгоре кафене от което се разкрива прекрасна гледка. Следват останалите

стари Виенски кафенета,

които си бях набелязал. Но докато се мотах по Грабен, видях една малка църква и реших да разгледам и нея. Влязох. Още на входа заразглеждах брошурите. На една от тях видях, че в 15:00 ч, тук ще има концерт на огран – безплатен. Хм, имам около час и половина време. Тъкмо за поредното старо Виенско кафене наоколо. Видях, че най-близо до тук е

кафе Фрауенхубер

(cafe Frauenhuber – Himmelpfortgasse 6) . А то се намира близо до катедралата. По Кьортнерщрасе (Karntner Strasse) – до номер 18 – 25 и наляво. Влязох, поседнах, разположих се като богатите аристократи и заразглеждах менюто. Голямо кафе с мляко и торта Сахер… (Brauner Gross за 4,60 евро и Sachertorte за 4,50 евро. Получавам и чаша вода. Похапвам си бавно и разглеждам обстановката. По принцип най-старите виенчани от онова старо време са си пиели кафето по 6 – 7 часа, като сервитьорите с радост са им сменяли чашите с вода.

http://www. vietransfers. at/index. php/bg/news/146-na-kafe-vav-vienna

http://www. belladonna-bg.com/2011/03/vien-kaffeehauses. html

В кафе Фрауенхубер – интересно изглеждащо меню – Виена, Австрия В кафе Фрауенхубер – интересно изглеждащо меню – Виена, Австрия

В кафе Фрауенхубер – интересно изглеждащо меню

Разглеждам в пътеводителя и за други кафенета наоколо. Когато си тръгнах, минах покрай още едно – Хавелка, но то беше затворено.

Cafe Hawelka – Dorotheergasse 6

Нищо, следващия път. Вече го видях къде е.

Кафе Хавелка – Виена, Австрия Кафе Хавелка – Виена, Австрия

Вече е късен следобед, наближава времето за концерта на орган и аз бързам. Та от Фрауенхубер кафенето, тръгвам към катедралата и минавам покрай една много интересна, модерна и висока сграда. Отдолу магазини, но затворени. Но виждам аз едни хора, които тръгват навътре…

Я да тръгна след тях, да видим къде ще ме заведат. Те се спират пред един асансьор. Спирам се и аз. Качват се те – качвам се и аз, без да знам къде отиват. Асансьора външен. Влизаме и гледам от другата страна – прозрачен и отпред главната улица… Тръгваме. Дори не видях кое копче натиснаха. Издигаме се.

Главите на минувачите под нас се смаляват… Вече сме над Коледната украса… Спираме 5 – 6 етажа по-нагоре. Слизат те, слизам и аз. Нищо не виждам интересно. Те тръгнаха по един коридор, аз след тях… Нищо не ми викат хората… Отиваме пред друг асансьор. С плътни врати. Влизат те, влизам и аз… Още един етаж по-нагоре. Излизат и те, аз след тях… Те тръгват по един коридор, аз след тях… Къде ли отиват… Те влизат в един супер модерен ресторант с прекрасна обстановка и огромни прозорци. Аз след тях… Те сядат на една маса… Аз не…

Коледна украса – Виена, Австрия

Коледна украса

Започвам да разглеждам. Минах покрай бара – една безкрайна редица с бутилки вино. Едни много луксозни канапета и прибори. Погледнах едно меню – прекалено скъпо. Не е за мен, а и от кафене излизам… И си тръгнах…

С панорамния асансьор над коледната украса – Виена, Австрия

С панорамния асансьор над коледната украса

Хм, дали ще успея сам да се върна до долу… Влизам в асансьора с панорамната врата. От високо гледам главната улица. И не бързам да натисна копче. Дано не го повикат асансьора надолу, преди да съм разгледал. Прекрасна гледка над покривите на съседните сгради.

С панорамния асансьор над коледната украса – Виена, Австрия

С панорамния асансьор

Слизам долу и тръгвам към малката църква, близо до катедралата, защото наближава 15:00 ч.

Църквата беше препълнена.

Прекрасен концерт на орган – около 45 минути. За първи път съм в църква или катедрала по време на концерт на огран.

След края на концерта бързам да се прибирам, защото ще ходим на вечеря и ще се събираме към 18:30 ч пред хотела.

продължавам към хотела. По пътя обаче решавам да потърся още едно кафене – Eiles – на Josefstadterstrasse. Но като не знам на кой номер е… Да видим докъде ще стигна. Имам около два часа.

С метрото и слизам на Neubaugasse. Тръгвам по Mariahilfer Strasse, завивам по Neubaugasse, минавам през, Burggasse, Neustiftgasse, Lerchenfelder Strasse, после продължавам по Strozzigasse все в същата посока и излизам на Josefstadter Strasse. Да, ама като незнам номера на кафенето и незнам на къде да завия. Да пробваме наляво… Вървя и гледам, но нищо не виждам… Уморих се. Кафене не виждам…

Оказа се, че от улицата по която съм минал до тук е трябвало да завия надясно, защото това кафене е било в началото на улицата – на номер 2, по-близо до Ринга, а аз съм излязъл на номер 38… . . И като съм завил наляво съм се отдалечавал … На другия ден ще го търся пак. Тук питам поне за метро наоколо. Било още нагоре…

Вървя, тръгнал съм… Нагоре – нагоре по булеварда… И някъде в далечината виждам метро… Отивам до него. Метро Josefstadter Strasse. Докато го намеря и имах вече нужда от тоалетна. Къде ти тоалетна в този час, в ден, в който нищо не работи и то около метрото…

Чудно място за един кран. Под него минава път. По пътя – коли, а около крана – пешеходци – Виена, Австрия

Чудно място за един кран. Под него минава път. По пътя – коли, а около крана – пешеходци.

Видях едно заведение в съседната за входа на метрото врата и влязох там… Леле, какви страшни типове из вътре – разни битници, със сплъстени коси, със скъсани дънки, дрехи промазани, мръсни… дремещи по масите, с едни такива блуждаещи погледи, да не казвам надрусани… Наоколо разни чанти, раници, бутилки се търкалят… Ама имаше тоалетна. Набързо през нея и в метрото… През две станции и на Вестбанхоф. От там в хотела.

Grinzing, Vienna, Австрия

Измивам се, обличам се и слизам долу да чакам да се съберем за вечерята. Отиваме на

Гринцинг

В малко кокетно ресторантче. С автобуса до там. Влизаме. По стените има няколко светещи витрини в които има колекция от тирбушони – от най-старите, техните първообрази, до най – новите и интересни, различни видове по форма, вид и големина – например котка с опашка – тирбушон. Влизаме в ресторанта, настаняваме се, масите бяха заредени, имаше на тях само една купа салата, различни видове и празни чинии, в които да си сипваме. После минаха с една табла с чаши вино и всеки си взема – по една чаша – бяло или червено. Е, имаше и лакомници от групата, които искаха и бяло и червено. Но за второто си плащат – три евро. После започнаха първите мърморковци да изразяват мнения за това, което има по масата. Салатата била много кисела (зеле, моркови, бакла и варени картофи) – подходяща за ракия, но не и за вино…

В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни – Гринцинг, Виена В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни – Гринцинг, Виена В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни – Гринцинг, Виена В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни – Гринцинг, Виена В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни – Гринцинг, Виена

В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни

Я, да си я похапнем, като не им харесва…

Понапълних си моята си купа със салата и си похапнах – хм, на мен ми харесва. И за вино и за ракия, за мен е все едно. Лошото беше, че има само черни хлебчета, но защо пък да не си похапна без хляб – и шницела по-късно излапах без хляб…

Двама музиканти – акордеон и цигулка създаваха коледно настроение.

След малко двама от нашата маса решиха да се разходят наоколо. И когато се върнаха казаха, че било много красиво наоколо – малки къщички със своя си коледна украса и други малки ресторантчета. А и въздуха бил много чист и свеж… Я и аз да видя. Излизам и тръгвам нагоре. Точно там била автобусната спирка на автобус 38А… Че аз този автобус го знам… Мога да се върна сам до хотела с него до метрото и от там с метрото.

Чудно красиви бутилки, зазидани с бетон в една стена – Гринцинг, Виена

Чудно красиви бутилки, зазидани с бетон в една стена

Искаше ми се да остана до по-късно, ама не знаех дали и тези автобуси ще са до по-късно. Докато вървях нагоре реших да разгледам вътрешния двор на едно кокетно ресторантче. Там между тухлените стени имаше едно като прозорче, само че от бетон… И в него циментирали няколко различни и цветни бутилки, стъклени – половината в бетона, половината извън него. Някои легнали, други прави. Много красиви. Върнах се.

Тъкмо донесоха шницела – в едно голямо плато шницелите за цялата маса с няколко резена лимон. И го изядох без хляб. Музикантите свириха, обикаляха между масите. След няма и час и донесоха ябълковия щрудел и малко по-късно екскурзовода мина по масите и каза, ако сме съгласни да си тръгваме вече… Да си тръгваме? Толкова малко… ХМ. Следващия път ще поискам да отида без куверт, ако има място ще седна на свободна консумация, а ако няма място, ще се върна с градски транспорт…

Прибираме се в хотела, всеки по стаите си, а аз на компютъра до рецепцията, за да видя какво още мога да видя в следващите дни.

Ден пети, 26. 12. 2016 г.

Последен ден от програмата. За днес групата има да ходи до абатството в Мелк и Залцбург – около 320 км. Отиване, разглеждане, връщане – цял ден. И на двете места съм ходил. Те стават рано, закусват набързо и в 8:00 ч, тръгват…

И аз ставам рано, но за да закусвам по-дълго. Прилична закуска с много кафе. Закуската се мъдри по масите от 6:30 до към 10 – 11 ч… За по-ранобудните, за по поспаливите. Аз слизам с ранобудните и си тръгвам с поспаливите. Те музеите и базарите късно отварят. След закуска се връщам в стаята и се чудя откъде да започна.

Гледам през прозореца купола на една църква съвсем близо до нашата улица. Хм, да отидем там първо. Слизам. Пресичам булеварда и след две преки надясно и съм там. Влизам, гледам и излизам. Общо взето впечатление ми прави органа по църкви и катедрали. Този беше много малък. Вземам си и една брошура, за да знам какво съм гледал. Оказа се, че това е “MARIA, HILFE DER CHRISTEN” – Mutterhauskirche der Kalasantier Pater Schwartz – Gasse 10

www.kalasantiner.at

Следва

Природо-научния музей

Слизам с метрото на Фолкстеатер (Volkstheater) и съм там. Този път е отворен . И пред него имаше коледен базар, но него ще гледам след музея. Влизам, входа е 10 евро. Прекрасна колекция от минерали, насекоми, пеперуди, птици, бозайници, слон, мечка, скелети на динозаври, на риби, папагали, видеостени с интересни визуализации, на вулкани, удар на метеорит със Земята…

Динозаври в Природо-научния музей – Виена, Австрия

Динозаври в Природо-научния музей

Имаше една видеостена на която се вижда разрез на вулкан. Стъпва се на една платформа. Отпред има една помпа (като за гуми) . Напомпва се (лавата, за да изригне) . Лавата тръгва към кратера, земята се тресе (на платформата се усеща тресенето и се чува тътена на вулкана) … изумително. Аз незнаех, че помпата е за това, дори не знаех, че е помпа, ама на нея имаше едно дете и майка му казва какво да направи – „Чакай сега малко… сега напомпи – 2, 3, 4 пъти… Усещаш ли как тресе… “. Българи… Аз мълча и се усмихвам…

Динозаври в Природо-научния музей – Виена, Австрия

Динозаври в Природо-научния музей

В този музей бях около три часа. От 11 до към 14 ч. Много зали, безкрайно интересни експонати. Трудно се пристъпва по паркета със зимни обувки из този музей. Залите следват една след друга и всяка следваща е по-интересна.

На едно място видях нещо много интересно за забавление – един монитор с виртуална клавиатура (сензорен дисплей) . Една камера над него и един стол пред него. Сяда човека, снима се с камерата. Вижда си снимката, потвърждава, че му харесва. След това я намества с пръст в един контур на човешко лице. След това му излизат лицата на 8 човека от първобитно общинския строй – неадерталци и т. н. – Лица от еволюцията на човека. Избира си един от тях. И компютърната програма състарява и преобразува лицето на човека, който се е снимал така, както би изглеждал преди 17 000 и повече години например, ако се е родил по времето на неадерталците. Лицето заприличва на маймунско, косми израстват навсякъде… И след това има опция получения образ да се изпрати на посочен емейл (изпратих го на моя и на един приятел…) . Моя се е получил и е супер интересен – аз като неадерталец… Честно казано само очите си познах…

Коледната украса по вечерно време в последната вечер около Общината (Ратхаус) – Виена, Австрия Коледната украса по вечерно време в последната вечер около Общината (Ратхаус) – Виена, Австрия

Коледната украса по вечерно време в последната вечер около Общината (Ратхаус)

Коледната украса по вечерно време в последната вечер около Общината (Ратхаус) – Виена, Австрия Коледната украса по вечерно време в последната вечер около Общината (Ратхаус) – Виена, Австрия

Три часа по-късно излизам от музея и разглеждам коледния базар наоколо. И остатъка от времето посветих отново на

Виенските кафенета

Съвсем близо до тук е

кафе Айлес

На Josefstadter Strasse 2. Отивам да го търся. Отварям навигацията в таблета и тръгвам в посока на Общината. Минавам покрай парламента, завивам наляво по Rathausplatz, после по Stadiongasse – само направо и на следващото кръстовище е самото кафене – едно доста голямо с едни големи панорамни прозорци. Снимам отвън и влизам…

Кафе Айлес – следваща спирка за кафе – Виена

Кафе Айлес – следваща спирка за кафе

Кафе Айлес – следваща спирка за кафе – Виена Кафе Айлес – следваща спирка за кафе – Виена

Разполагам се до един прозорец с изглед към големия булевард, пия кафе и гледам с усмивка през прозореца отминаващия днешен ден.

Croissant за 1,90 Евро

Espresso klein за 2,20 Евро.

www. cafe-eiles. at

Имам още кое кафене да посетя около катедралата. Отивам към Cafe Diglas Wollzeile 10.

Но в този следобеден час беше препълнено. Попитах кога затваря, оказа се, че не затваря – работи денонощно… Значи ще отида по-късно.

Но защо пък да не отида малко на сауна

Прекрасен Спа релакс. Някъде към 22:10 ч, отново се връщам на

кафе Диглас

Този път имаше места. Разположих се на една малка маса в един ъгъл и отидох направо на витрината на бара, за да си избера лакомство. Имаше различни парчета, както торти така и разни готвени храни изглеждащи много апетитно. Избрах си едно, показах го на човека, който ме настани на масата и се върнах на мястото си. Заразглеждах менюто. Имаше и на руски. ХМ. Поне малко ще разбера. Казват, че имало прекалено много видове кафе. Я да видим:

  • Малка мока
  • Голяма Мока
  • Двойна Мока
  • Меланж
  • Кафе в кафеник
  • Шоколад со сливками
  • Шоколадов крем
  • Шоколад с ромом и сливками – Шоколад с ром и сметана
  • Кафе Мария Терезия
  • Голяма Мока с ликером и сливками – Мока с ликьор и сметана…

Аз си знам само един Меланж (кафе с мляко) . И само него си искам – по-лесно ми е да го запомня. Но навсякъде е различно приготвено. Някъде с чаша вода, другаде с две. Някъде с малко шоколадче, другаде без… Тук си избрах нещо, приличащо на готвено и една бира към него:

Quiche Dj за 9,50 Евро и

Seidel Bier за 4,10 Евро.

www.diglas.at

Луксозно возило в една витрина Луксозно возило в една витрина

Луксозно возило в една витрина

След това се преместих в следващото – на гърба на Хофбургите (на края Грабен) – Graben, после наляво по Kohlmarkt и излизам на Michaelerplatz, точно на ъгъла вдясно е следващото кафене, за което имам време:

Cafe Griensteidl

на Michaelerplatz 2

www.cafegriensteidl.at

Влизам. Имаше доста места, избирам си една малка маса и се разполагам. Идва сервитьора, искам си менюто, ама то какво толкова имам да избирам… Цял следобед от кафене на кафене. Един Щрудел и толкова. Само че този път избрах Топфелщрудел. Много ми хареса: Strudel за 3,80 Евро.

Похапвам си бавно и оглеждам другите посетители по масите. Стана време да плащам. Само като си мръдна пръстчето и идва сервитьора – облечен с бяла риза, папионка, черно сако и черни обувки. Идва и се навежда като за поклон да чуе какво ще му кажа… Ама аз каквото и да му кажа, той няма да ме разбере. Да си платя де. И си тръгвам. Към хотела. Ама се върнах малко до най-близкото метро – Herrengasse. Че не ми се върви много пеша.

Последен ден

Всъщност продължението ще е само в няколко реда,които описват дългият път към вкъщи.

Следва ранно ставане (България е далеч за преход през декември), една бърза закуска за около 40 минути от 6:30 до 7:30 ч, по време на която наблегнах на вкусните саламчета, яйца, кафе, натурален сок и сладки изкушения. Вземах си за из път едно варено яйце и кроасанче, а за следващите няколко дни и чай-филтър пакетчета (имам си още от тях), от които още си пия много приятни и ароматни наситено кафяви чайове от Коледната Виена.

Следва тръгване около 7:40 ч. Един бърз и

скучен преход през Австрия до Унгария

по същия път. Кратка почивка в началото на Унгария,където отново пих кафе не толкова че ми се пие,колкото от нямане какво да правя. В края на Унгария отново почивка за тези,които още не са похарчили форинтите (тези досадни местни валути), където тъкмо по обед си похапнах вкусен гулаш като за последно. Следва

прехода до Белград

през пустото и равно поле през Суботица и Нови сад.

Минаване през Белград

точно по вечерно време, около 16 ч,когато трафика беше много натоварен в края на почивните дни след Коледа. Следва много бавно минаване, почти час във вечерния трафик, което ми даде възможност да разгледам в детайли как изглежда живота там – колите, които карат днешните сърби, фасадите на сградите, графитите по стените и под мостовете (виадуктите), нощното осветление на магистралата и градският транспортна големия град.

Вече е тъмно,слънцето отдавна е залязло и аз се отдавам на сладка дрямка. Събуждам се чак на

границата в България

Малко чакане,паспортна проверка,минаване и финалните километри до София.

Пристигаме в София

малко преди полунощ около 23:30 на стадион Васил Левски. Следва бързо сбогуване със супер готината група и кой от къде е.

Ами сега на къде по това време? Питам един минувач има ли метро до гарата по това време…Май не… А автобуси… Имало, но в обратна посока…

Айде пеша – студена зимна нощ, никой няма по улиците, освен някои закъснели минувачи.Екипирах се с ръкавици,шапка и шал и запрепусках пеша към гарата да видим дали ще има нещо за към моя град. Пристигам точно в полунощ на

автогара Сердика

Гледам,още свети и има хора вътре. Я да видим за къде мога да тръгна. След бърза ориентация виждам, че след половин час има автобус за Варна. Вземам си

билет до Велико Търново,

купувам си набързо нещо за ядене и отивам на автобуса. Тръгваме, автогарата затваря (хванал съм последният автобус по това време). И дрямката продължава. Три часа по-късно слизам в Търново, където се налага да убия следващите два часа до

влака за към Габрово

Следват финалните километри с влак и малко преди изгрев си

пристигнах в Габрово

Което според мен си е супер дълъг преход за това време на годината.По залез слънце през Белград, а преди изгрев – в Габрово

Толкова за сега. А къде ще бъде следващия пътепис? Той сега се пише: В прекрасна Гърция – на море, преди всички.
Ако някой иска да ми пише или сподели нещо лично, оставям емейл: kandilo@mail.bg

Край

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Виена – на картата:

Виена



Booking.com

Свиване

Иван Христов: из „Любовен речник“  


С

Седеф

секретира се от епителните клетки на мантийната тъкан
отлага се непрекъснато на вътрешната повърхност на черупката
многократни отражения
комбинация от тънки полупрозрачни слоеве
и шестоъгълни плочици арагонит
подреждане по „тухлен“ маниер,
якост и здравина
ограничено разпространение на напречни пукнатини
конструктивна и деструктивна интерференция
цветът на дадена повърхност се променя
в зависимост от зрителния ъгъл



Ч

Череши

Част от семейството на розите,
което включва също и
бадеми, праскови, кайсии и сливи
Нисък гликемичен индекс
без риск за трупане на мазнини
Малки и месести,
от тъмно червени до черно-червени,
розови и кремавожълти плодове
Лесно се нараняват
Трябва да се подбират добре
Ако са със закръглена форма и твърди,
са с много по-добър вкус
Имат много кратък плодов сезон
и бързо презряват
За да могат да се съхранят
трябва да се поставят в хладилник
веднага след тяхното откъсване









  Иван Христов в „Кръстопът“.
  Иван Христов в DICTUM.

Свиване

Афганистанци в Харманли / Afghans in Harmanli  

кликнете на линка за малко професионални снимки /  click on the link for some professional photos

(find EN below)

Афганистанците в бежанския лагер започнаха да планират училището през октомври, 2016 г. и го отвориха през декември, 2016, след бунтовете, когато хората прекарваха дните си в страх, несигурност и болка. През януари класната стая изгоря по време на голям пожар. След това училището отвори отново, след като няколко афганистански мъже и момчета поправиха падащия таван в друга стая в друга сграда.

Училището стартира като начално училище и курсове по математика и английски за възрастни и тийнейджъри, а афганистанците продължиха да прибавят още предмети и дейности – рисуване, музика, компютърна грамотност, игри, ателие с курсове по шев, както и много часове всеки ден, в които стаята е отворена за всички, които искат да плетат, шият и бродират каквото пожелаят.

Сега стаята е отворена всеки ден и хората идват и се радват на общностния център, който създадоха със своите собствени усилия и с материалната подкрепа на приятели от България и чужбина.

EN

The Afghans at the refugee camp started planning their school in October, 2016, and it opened in December 2016, after the riots, when people were scared, insecure and in great pain. In January the classroom burned in a big fire. Then the school reopened after some Afghan men and boys repaired the collapsing ceiling if another room in another building. 

The school started with a primary school and English + Math classes for teenagers and adults, and the Afghans kept adding classes and activities – art, music, computer literacy, playtime activities, the atelier with sewing classes, and many open hours every day for people to come and crochet, knit, sew and embroider whatever they like. 

Now the room is open on a daily basis and people can come and enjoy the community centre they have build with their own efforts and the material support from Bulgarian and foreign friends.


Filed under: активизъм, бежанци и имигранти Tagged: Afghan, Harmanli, refugees
Свиване

Lenovo потвърди, че Moto Z2 Play ще има по-малка батерия от предшественика си  

Lenovo потвърди, че Moto Z2 Play ще има по-малка батерия от предшественика си
Вече знаем, че Lenovo подготвя премиерата на Moto Z2 Play, а освен това чухме притеснителния слух, че устройството ще заложи…
Свиване

Появиха се слухове за Xperia XZ1, XZ1 Compact и X1  

Появиха се слухове за Xperia XZ1, XZ1 Compact и X1
Появи се първа информация за това, което се очаква Sony да представи на изложението IFA 2017 в първите дни на…

май 21, 2017

Свиване

…разпилени диаманти…  

Понякога си толкова тъжен, че ти се доплаква…

А понякога си толкова тъжен, че единственото, което можеш да направиш, е да заплачеш с цяло гърло…

Но понякога си тооооолкова тъжен, че дори не можеш да заплачеш, разделяйки се с нещо любимо…

Снощи се разделихме с любимата си Хоротека.

Смяхме се, забавлявахме се, танцувахме, прегръщахме се и сякаш внимавахме да не използваме словосъчетанието „като за последно”, макар че то бе заседнало в гърлата на всички ни…

Неусетно, без дори да го съзнаваме, превърнахме свършващата приказка в легенда!    

Легенда, която тепърва ще се предава от уста на уста, ще се разкрасява със спомени и емоции и колкото повече време минава, толкова по-цветна и по-колоритна ще става. А това им е хубавото на легендите – неподвластни са на времето.

Дори времето няма да е в състояние да заличи енергията, с която сме заредили това място. Това място, независимо от съдбата си, винаги ще носи нашия отпечатък.

Времето не би могло да заличи емоцията на откритите нови приятелства и любови…

…калените в безсънни нощи, смях и танци, стари приятелства…

…висотите на бясно танцуване и физическа умора, до които сме стигали там…

Времето не може да изтрие стъпките на душите ни…

Времето може единствено да вземе откъснатите от душите ни страсти и емоции, и с помощта на тъгата и отронените сълзи, да ги запечата в диамантена стъкленица, която да превърне в копнеж…

…сетне да постави тази стъкленица на видно място, така че всеки път, когато изпитаме тъга, тя да се превръща в копнеж и да ни напомня, че легендата – това сме ние, че местата, на които пишем приказката, са преходни, но трепетите, емоциите, страстта, неудържимостта и любовта, които внасяме в тях, са вечни!

 


Разпилени диаманти:

Откриването…

Началото…

Умората…

Роси Пейчева, не веднъж

Поли Паскова, Ива Давидова, Иван Дяков, Сестри Диневи, Трупата на Нешка Робева…

 

Свиване

Бедечка, Бедечко и желанието на младите хора в Стара Загора да спасят парка си  

12961703_1056037171101812_6111703470271384070_n

#SaveBedechka е инициатива за спасяване парка Бедечка в Стара Загора.

Парк „Бедечка“ се рaзпростира на близо 400 декара зелена площ около единствената в града река. В парка има хиляди картотекирани ценни дървета, храсти, свободни пространства и алеи. Лесопарковата площ прелива естествено към влажните зони около река Бедечка. В парка е и уникалното дърво – 600-годишният чинар. Заради съмнително възстановяване на земеделски имоти в зелените площи, се стигна до план за застрояване. Казусът е знаков за страната.

Група млади хора започват серия инициативи за опазването на околната среда. Една от тях е детската образователна игра, която в момента вече се разработва. Петко Петков от екипа споделя: „Аз лично бих я определил като скандална. Има много различни паралели м/у реалният и виртуалният свят. В играта има добавена реалност върху истински дървета, които избрахме в парк Бедечка. На тях ще има табелки с QR които ще сочат към wikipedia, но в играта ще може да се „прожектира“ анимиран герой върху тях. Имаме много голяма арт група и те се заеха с героите. Всеки герой има свой характер и са в лек конфликт по между си, като ще се случва в реално време и ще преразказва случващото се в реалният свят, но по смешен начин.“

Ето и предисторията, написана от Никола Райков.. Та така: В една вълшебна гора, до една вълшебна река, живеха малки и странни същества. Бяха зелени, също като тревата и листата, където играеха на криеница по цяяял ден. А вечер се изктерваха в къщички на клоните или пък се криеха в хралупите на дърветата. Те си нямаха имена, но си имаха бодлички. И с тези бодлички улавяха, сякаш антени, всичко наоколо – говора на дърветата, песните на птичките и ромоленето на вълшебната река. Реката, от която те гребяха вода със своите малки, смешни кофички. И после даваха на дърветата, а те пийнеха ли от нея, мигом оживяваха! Даваха на птичките, а те топнеха ли човки – мигом запяваха! А когато паднеше здрач, малките странни същества отиваха до своите малки странни легла и също отпиваха от вълшебната вода. И мигом заспиваха… без кошмари и страхове.
Но един ден се случи беда. Далеч, далеч, чак на север, големият министър на гоблините-моблини издал тайна заповед да се отрови водата на реката с магия. И тъй се случило, че водата на вид останала сякаш същата, но нейната жива сила била изчерпана и изпита, сякаш изпразнена. Малките странни същества не можели да разберат какво се случва. Водата, която давали на живите дървета ги карала да заспиват. Водата, която пиели те самите докарвала кошмари, всявала раздор, омраза и черна ненавист. Случила се огромна беда – и нарекли реката Бедечка, а малките същества Бедечковци. И така те получили своето име.
Векове сън сковал гората, минали зими и лета, изтърколили се много луни. Бедечковците забравили да използват своите странни бодлички, за да чуват всичко. Вместо това започнали да ги използват, за да се бодат един друг. И това продължило твърде дълго. Толкова дълго, че един ден големият министър на гоблините-моблини издал тайна заповед, за изсичането на дърветата и незабавно прогонване на Бедечковците от реката.
И тогава се случило нещо!
Чула майката Земя тъжната песен на реката и заплакала. Една сълза се отронила от лявото й око, капнала във водите на реката и се превърнала в красива водна лилия. После втора сълза се търкулнала от дясното й око, капнала и се превърнала във втора водна лилия. Запели птичките, разбягали се катеричките и таралежите, а водата покрай цветята внезапно се разбудила и оживила. Съвсем скоро и самите Бедечковци усетили, че водата, която гребат оттам със своите малки, смешни кофички е някак по различна, сякаш чудодейна. Вечер някои от кошмарите се разбягвали, а страховете се плашели сами от себе си.

Нещо се случвало. Промяната била започнала, а Старият Чинар се бе събудил…

Подкрепете проекта, като посетите сайта на #SaveBedechka – http://www.bedechka.org/ и ги последвайте във Фб тук.

Свиване

Допълнителни приходи в Германия  

„Am Ende des Geldes ist zu viel Monat übrig“ – когато следваш в Германия, ще чуеш тази шега, а и вероятно ще я преживееш – моментът, в който парите са свършили, и трябва някакси да изкараш до следващото месечно изплащане на заплата, стипендия и каквото друго финансиране получаваш. Горе главата, начини за изкарване на пари допълнително с цел моментно оцеляване има!

Науката има нужда от теб!

Особено фармацията. Например Nuvisan провежда различни видове проучвания на медикаменти, често и само с контролна група. Имам познати, които с едно проучване си финансират половината семестър.

Доста по-лесно и бързо се изкарват допълнителни джобни с научни изследвания в областта на икономиката и психологията. Моят университет във Франкфурт редовно дава възможност за участие в експерименти от теорията на играта, тоест в компютърна зала към университета, където в зависимост от стратегията, с която играеш, накрая получаваш сумата, която си изиграл. 30-40 евро за един час участие са добре. За да ви поканят е необходима регистрация с имейл.

Всеки университет, в който се преподава психология, търси участници за многобройните експерименти, които се провеждат (онлайн и на живо). Тези експерименти не винаги се заплащат, но често има възможност за спечелване на ваучер от амазон, особено при анкетите онлайн. Експерименти с ЕЕГ и МРТ почти винаги се заплащат. Така че ако имате изоболие от време и добри познания по немски, винаги можете да помогнете на науката. Фейсбук също така е пълен с групи, в който се публикуват анкети, като например:

https://www.facebook.com/groups/1438198899793916/?ref=group_browse_new

https://www.facebook.com/groups/psychostudien/?ref=group_browse_new

https://www.facebook.com/groups/128449377315907/?ref=group_browse_new

Освен университетите има и много фирми, които се интересуват от мнението на потребителите, така наречените Marktforschungsinstituten.

Seickel Frankfurt

PMF

Участвала съм в проучвания на тези двата във Франкфурт. В единия случай например тестваха нов вид боя за коса на няколко кичура (200 евро за два часа), в другия беше експериментална ситуация в лаборатория-супермаркет, при която трябваше да избирам продукти и да обясня какво и харесва и какво не в тях. Във Франкфурт на централната улица Zeil има поне два такива института и редовно заговарят хора на улицата дали искат да участват. Отлична възможност, когато човек има време.

Кръвна плазма

Кръвната плазма, за разлика от даряването на кръв, е високо платена. Аз лично нямам опит, но имам познати, които на всеки няколко месеца „даряват“. Процесът е различен от даряването на кръв, защото кръвта се връща веднага в тялото. Също така е възможно даряване на всеки няколко седмици. В блога на фирмата CSL се споменават хора, които са дарявали над 2000 пъти.

Plasma spenden

Собствените ми научни разработки = кеш?

Grin Verlag предлага страхотната възможност за изкарване на пари от всички тези Hausarbeiten, Papers, Studien, ExPras, скриптове, стари изпити както и бакалвърска и магистърска работа. Ако проучвате на популярни и търсени теми, вероятността е голяма те да бъдат купени от други студенти и научни сътрудници. Така че, не се колебайте да се регистрирате, както и да препоръчате на приятели!


Filed under: Германия, работа Tagged: Германия, Франкфурт, джобни, допълнителни приходи, експеримент, кръвна плазма, маркетингово проучване, научна работа, немски език, пари, психология, скрипт, следване, университет
Свиване

Нели Георгиева: Празното място на цяло поколение  


някой ден
щом дъщерята на брат ми
ме попита:
кое прави
живота знаменит?
с голяма тревога
мога
да отговоря,
че живееш
знаменито тогава,
когато има кой
да те учи,
че вярва
и трябва
да употребяваш думите
честно,
но това
е тежка задача
в празното място
на цяло поколение,
защото
неговото време
минава
безучастно,
докато наоколо
всяка истина пада
и повтаря:
По-малко свобода
за злото.



Нели Георгиева






 Нели Георгиева в „Кръстопът”.

май 20, 2017

Свиване

Кева Апостолова: Радост сред текстил  


*
Две години по-късно
стената, на която се подпрях
удобна за разстрел или любов,
си тръгна.
Вече нямам знания за себе си.
Други въпроси?

*
Омотани в успехи на
текстилната промишленост,
поне да знаехме
накъде е устремена
омразата на децата.
Сияйно е само
нахалството на майките.
Други води, накъсани на риби?

*
В кройки от текстил ръкавиците си хапя.
Продавач ли е небето на месо.
Купувач ли е земята.
Потопната вода в очите
на хора, риби, крави, птици.
осветена ли е вече.
Учтив куршум край мен премина
и с цената си нататък продължи.
Други междинни кацания?

*
Нов модел нощ.
Затворѝ
двойното легло на книгата и
слушай как вятърът шофира.
Искаш ли да поговорим.
Пир в дворците на устата.
Други книги „Ана Каренина”?

*
Улицата – този мокър филм.
Дотича месецът –
закъснял войник след отпуска.
Нощта се засили като дреха,
метната на стол.
Други начини да бъдеш с тяло ?

*
Цял ден вярвах вечно във
земното притегляне,
зеленчуците на пáра,
осемчасовия сън и в
жълтичката „Hurt” на Parov Stelar.
Застрашен вид ли е сушата.
Със сигурност дъждът е християнин.
Други златни предмети
с означения на теглото им?

*
Колко жалко за омразата
толкова красива, с плач отгледана
в чашата с изтласкани вълни.
Човекът е
кратка радост сред текстил,
джобът му е нещо незараснало.
Други преброявания на народите?

*
Някой шамаросва часа,
както татковци
шамаросват дъщерите си.
Небето върти анфаси и профили.
Няма да отговарям на повече въпроси.
Други отсрещни фарове
решават да живеем или не?

*
Време е също да ви кажа, че
отминавате в огледалото ми
за обратно виждане
и потвърждавам,
още веднъж потвърждавам –
слънцето се завръща само
в часове без вещици.
Други времена вървяха през дните ни?

*
От фабриката за коприна
една пъстърва излезе,
поразходи се и влезе.
Почувствах се дете, което
се грижи за майка си от години.
Отсрещният вестник продължава да
вдига сватби на милионери.
Други обири на пирамиди, татко?

*
Нещастните са самоуки
като бебета на една минута,
61, 62, 63.
Други дойдоха без съдбите си?

*
От калта на луната,
през небесната къпалня
до пчела тананика
непреведено текстче
на текстилен човек.
Писмено се размножавам.
Друг е оня, който ме е пратил?

(P. S. На кон пристига граф Толстой и с дрипите си ни подгонва. )


  Поетичният цикъл „Радост сред текстил” е част от книгата „P.S.” на Кева Апостолова (ИК „Проф. Петко Венедиков”, София, 2016 г.)

Кева Апостолова  Кева Апостолова е автор на поетичните книги „Орбити в мен“ (1989), „Аз съм“ (1994), „Вече съм готова“ (1996), „Отворено слънце“ (1998), „Детски пиеси“ (1999), „Свободни пиеси“ (2000) и „As sam balgarka & Edna balgarka“ (2002), „Ембриони в слънцето“ (2013), „Не пишете повече, аз написах всичко“ (2014), „P.S.“ (2016), „Un texte provisoire“ издадена във Франция (2013), както и на „Театър, театър, театър“ (1998) и съставител на книгата „Росица Ненчева“ (2009), „Лора Кремен“ (2013). Нейни поетични цикли са публикувани в Унгария, Полша, Македония, Франция, Белгия. Автор е на реализираните пиеси „Багажът“, „Мълчаливите“, „Още сто години“, „Умирай спокойно“, „Булевардна история“ („Кошмарна история“), „Холът“, „Безсмъртно танго“, на детските пиеси „Златното момиче“ (поставена в Istanbul Devlet Tiyatrosu – Истанбул, Турция, 2005 г.), „Принцесата и граховото зърно“, „Теди“, „Спящата красавица“ и „“Червената шапчица“, поставяни в Театър „София“, Театър „Възраждане“ – София, Щип – Македония, драматичните театри в Пловдив, Монтана, Перник, Благоевград, Габрово, Стара Загора, Ямбол, Ловеч, Варна, Плевен, Силистра; на телевизионните пиеси „Посоки“ (откупена и излъчена в Югославия, Полша, Чехословакия, Монголия) и на „Километри“; както и на радиопиеси. Религиозната мистерия „Света Петка“ е издадена първо в сп. „Мост“ през 1990 г. под редакторството на Едвин Сугарев; „Света Петка“, „Стояна и Ангел“ и „Христос и Магдалена“ са публикувани в книгата ѝ „Мистерии“ от Издателско ателие АБ (2006) със специални илюстрации на корицата от актрисата Невена Коканова. „Христос и Магдалена“ е поставена в Overground Dance Theater Company – Ню Йорк, САЩ (2009). Нейни пиеси са многократно номинирани за най-добра драматургия от САБ, Нова българска драма – Шумен…
  Кева Апостолова е главен редактор на списание „Театър“.

май 19, 2017

Свиване

Принцесата, която вярвала в чудеса  

Имало едно време една Принцеса, която освен че била очарователна, пленителна и омайна, вярвала в чудеса! Но не в обикновени чудеса, като идването на Пролетта, изгревът на Слънцето и добрината на хората, а в Рицарски чудеса!

Принцесата вярвала, че красивите спомените живеят вечно в сърцата на хората, скрити прилежно в малки диамантени стъкленици и че Рицарите винаги изпълняват обещанията си.

Изминали били десет години откакто Мрачният рицар поел по най-дългия път да търси Дървото на любовта и скритите в клоните му тайни, и макар и без думи, обещал на Принцесата да се върне, … някой ден…

Времето минавало…

Принцесата сменяла кули и дворци, прически и одежди, но въпреки това знаела, че Рицарят ще я намери, защото споменът за него проблясвал като звездица и осветявал пътя към нея, винаги когато Принцесата срещнела усмивка, когато била тъжна или била радостна, когато била щастлива или била умислена…  

Времето минавало, а Принцесата чакала, защото вярвала в чудеса. Но, Принцесата, освен очарователна, пленителна и омайна, била и умна и знаела, че вместо да чакаш чудо, ти сам трябва да бъдеш чудо и затова започнала да мисли какво изкушение да предложи на Рицаря, та той да поиска да се върне.

Била готова да му предложи усмивката си, но знаела, че той няма да я приеме, защото да вземеш усмивката на Принцеса, това означава да я направиш завинаги тъжна и да помрачиш цялото Царство…

Била готова да му предложи сърцето си, но знаела, че той няма да го приеме, защото това би я направило безсърдечна, което е по-лошо даже от това да е тъжна…

Била готова да му предложи ума си, но пък… празноглава принцеса….бърр…

Затова, накрая, Принцесата решила да направи на Мрачния рицар… Торта за Рожден Ден!

Но, не обикновена торта за рожден ден, а много много специална Торта_за_завръщане_на_Мрачен_Рицар!

Първият слой на тортата подправила с какао и кафе, та когато Рицарят го вкуси, да научи за всички мисли, спомени и емоции, които държали Принцесата будна…

Вторият слой направила от захарни целувки, слепени с ванилов крем с лек лимонов оттенък – слой нито твърде сладък, нито твърде кисел, достатъчно въздушен и достатъчно плътен – също като времето, в което Принцесата чакала Рицаря да се върне…

А накрая, Принцесата украсила тортата с лилиуми от ягодов фондан и тайно се надявала Рицарят да опита първо тях, защото те били всичко, което той трябвало да знае!

Свиване

Радио Сливен Нет със специално признание от организаторите на XIX Национален фестивал на детската книга  

Радио Сливен Нет получи специална награда – метална пластика – от организаторите на XIX Национален фестивал на детската книга, който се проведе в Сливен от 9 до 11 май.  Наградата, заедно с грамота и други сувенири с логото на фестивала, се присъжда на екипа за пълно и точно отразяване на проявите, включени в програмата на фестивала тази година. Освен информация за събитията, ние публикувахме и  излъчихме  и интервюта с носителите на тазгодишните награди на името на Константин Константинов: в категорията „За цялостен принос“ – Ангелина Жекова, в категорията „Автор“ – Петя Кокудева и в категорията за илюстрация – сливналията Дамян Дамянов. Имахме удоволствието да разговаряме и отразим казаното от младия руски автор Михал Самарский, смятан за сензация не само в руската литература.

Националният фестивал на детската книга се провежда  ежегодно през м. май от 1999г. Организира се от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен и Сдружение „Национален фестивал на детската книга“ с подкрепата на Министерство на културата, Община Сливен, Областна администрация – Сливен, Държавна агенцията за българите в чужбина, издателства и др. Гости на Фестивала са автори, издатели, книгоразпространители, библиотечни специалисти от България и други страни, педагози, психолози, представители на българските общности от чужбина и много деца.

Всяка година в програмата на фестивала се включват: базари на книги, представяне на автори и издателства, кръгли маси по проблемите на детската книга, конкурси, изложби, представления, концерти, карнавални шествия и др. Ежегодно в рамките на Националния фестивал на детската книга се провеждат и национални детски литературни конкурси и конкурси за рисунка на различни теми.

От 2004г., в рамките на Фестивала, се връчва и Национална награда “Константин Константинов” за принос в книгоиздаването за деца през предходната година. Наградата включва малка пластика, диплом и парична сума и се връчва в четири категории: голяма награда за цялостен принос и награди за: издателство, автор, илюстратор. Първият носител на наградата за цялостен принос е поетът Валери Петров, a за издателство – ИК ”ФЮТ”.

От 2002г. организаторите на Националния фестивал на детската книга работят в партньорство с Международния детски фестивал “Змеjeве дечjе игре” /Нови Сад, Сърбия/, а от 2005г. и с Андерсеновия фестивал /Сестри Леванте, Италия/, Фестивал на приказките /Берлин, Германия/. Създадоха се контакти и с Международния фестивал „Библиобраз“ /Москва, Русия/, „Везаний мост“ /Тузла, Босна и Херцеговина/ и „Срещи под старата маслина“ /Бар, Черна гора/ и други. За организацията и провеждането на Националния фестивал на детската книга, Регионална библиотека “Сава Доброплодни” – Сливен е отличена с грамоти, престижни национални и чуждестранни награди.

Патрон на фестивала тази година бе номинираната за еврокомисар Мария Габриел, а председател на организационния комитет по традиция е кметът на общината.


Свиване

2017-05-19  

Кратък status report.

Ба’ал^W^WИгнатчо е добре. Ние успяваме да поспим. Разни интересни факти:

– Бюрокрацията изглежда сравнително малко, поне за момента, или аз съм привикнал. Взех му вече акта за раждане (т.е. има си и ЕГН), официално си има личен лекар и можах да си подам молбата за отпуска по бащинство.
– Сравнително лесно се прави генератор за бял шум от преносима колонка, mp3 player и 5 часово mp3 с белия шум, взето от youtube. Някой ми спомена, че можело с някаква електроника, но аз поялнишките неща не ги разбирам. Bonus на mp3-то – мястото за повиване на малкия е точно до едната от колонките, вързани в desktop-а ми, съответно лесно се създава успокояващ фон :)
– Когато contraption-а не работи, може белия шум да се пуска и от таблета.
– Контролируема от таблет лампа помага да се пуска слаба светлина нощем за разни цели и изобщо за вършене на дейности без да се става от леглото.
– По подобен начин с едно приложение следим потребление на пелени, количество сън и такива неща. В началото се опитвах да ги записвам, ама определено не ми се получаваше.
– Видео-бебефонът също много помага – най-вече на мен, да знам кога да ходя да помагам в смяна на памперс.
– Много е сладък, като не реве.
– Има и други забавни моменти, например докато пълни звучно памперса да му викаш “Давай, сине!”
– Има и невероятно приспивно действие. Миналия ден, въпреки че се бяхме наспали, следобеда му ударихме и тримата една дрямка.

Като цяло преживяването до тук прилича на поддръжка на high-risk система със сравнително ясни проблеми и без инструментариум за автоматизация (иначе къпането, смяната на памперси и още няколко неща щяха да са скриптирани). От друга страна сме двама и успяваме да си поделим добре отговорностите, ако вкараме и някакво прилично количество социален живот да не полудеем изцяло (и да си работя един ден от седмицата вкъщи, за да помагам, след като ми свърши бащинството), засега нещата изглеждат нормално страшни.
(до тук най-страшният ми ден беше тоя с махмурлука, след като поляхме Игнатчо)

p.s. утре в initLab има BGP workshop, за който се интересува (аз нямам как да ида)

Свиване

Новият Microsoft Surface Pro се появи предпремиерно  

Новият Microsoft Surface Pro се появи предпремиерно
Наскоро излезе информация за следващия модел Surface Pro на Microsoft, който очаквахме да се появи под номер 5, но... промяна…
Свиване

Първият български геостационарен комуникационен сателит ще бъде изстрелян на 15 юни, Bulsatcom обещава 4k тв канали  

Първият български геостационарен комуникационен сателит ще бъде изстрелян на 15 юни, Bulsatcom обещава 4k тв канали
На пресконференция за медии днес в София Bulsatcom сподели детайли около изстрелването на първия български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1, което…

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria