Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

август 29, 2016

Свиване

Пътуване до Париж (1): Виена  

С Влади тръгваме за Париж – първата ни спирка ще бъде Виена обаче, да не искате да караме като изоглавени до Париж? 😉

Приятно четене:

Виена

първа спирка по пътя за

Париж

Пристигаме във Виена, настаняват ни в Арион хотел, някъде в периферията на

Виена

Винаги съм се чудел, какво могат да видят туристите в един голям или малък град по вечерно време, когато ги настанят в късен следобед в периферен хотел и отпътуват на другия ден в ранен следобед, след като са разгледали няколко скучни забележителности и са похапнали набързо на някое евтино място.

Който иска да върви след мен, за да види повече

Първо си поисках карта на Виена от рецепцията, после и визитна картичка на хотела. След това попитах къде ни е хотела на тази карта. Няма го – извън нея. Ха, нищо ново. А как да стигна до центъра на Виена в този ранен следобед? Как ли? – Следвайте ме. От хотела ми дават разписание на влака за центъра. Последните влакове са около полунощ.

Намираме се в селището

Швехат

Съвсем наблизо минава влак (от тези регионалните). А гарата му е някъде надолу и наляво. Хм, да тръгваме. Вървим надолу по една тиха улица до първото разклонение. От там се виждат жиците на влака… И линията е оградена от висока бетонна стена. Минавам по един мост над река, после през един подлез, завивам наляво и някъде в далечината виждам перона на влака. И там има подлез, който минава покрай машинките за билети и излиза на перона.

Минава една лелка и моля за помощ. Искам един билет за центъра на Виена. Тя ми помага. И вече го имам – 2, 20 евро – за едно возене. Питам и в коя посока трябва да тръгна. Запомням и от къде съм влязъл на перона, защото на връщане със сигурност ще е тъмно. Минавам с билета през машинката за отчитане и валидизация и вече съм на перона. Идва влака. Качвам се. Следя спирките. Преди това питах в хотела къде на картата, която ми дадоха ще изляза от този влак. Трябва да сляза на Wien – Mitte и ако искам през Щатпарк да пресека и да се разходя наоколо. Даже ми дадоха и разписанието на влака до центъра и в двете посоки.

Та тръгвам от Schwechat със синята линия на влака в посока Strebersdorf (Stockerau, Hollabrunn). Броя и гледам на таблото на влака спирките и от Schwechat, след няколко спирки, минавам Rennweg и слизам на следващата – Landstrabe (Wien Mitte). От тук излизам едно ниво нагоре, като запомням от къде излизам и с другото метро (оранжевото, в посока Westbahnhof), минавам Stubentor и слизам на следващата – Stephansplatz и

ето ме пред катедралата Свети Стефан.

Късен следобед, оживен площад. От тук по която и да е по-голяма улица да тръгна има къде да поседна на по биричка или кафе и да си гледам катедралата и живота около мен. Разхождам се, зяпам по витрините, посядам тук – там – по пейките на пешеходните улички или в примамващи ресторанчета и кафенета. Посетих и една сауна, която си я знам къде е и друг път съм ходил там. И така малко след 22 : 00 ч, поемам по обратния път.

Слизам в метрото и по вече запомнения път, двете спирки с едното метро, слизам на Wien – Mitte, слизам едно ниво надолу при влака за Швехат… Ами сега как беше по-нататък…

Не обърнах внимание на един на пръв поглед незначителен детайл.

Само попитах на перона в коя посока е за Швехат и… се качих на първият влак, който мина в тази посока, без да погледна таблото за влаковете, които минават от там, нито разписанието, което ми бяха дали от хотела.

Возя се и гледам таблото със спирките. Първата я минахме. Беше същата – Rennweg, обаче следващата не беше тази, която следва след нея… Ами сега… Направи ми впечатление още щом се качих на този влак, че той не изглежда така, както този с който дойдох, ама си викам, то може да има различни влакове по тази линия. Слизам. Преминавам едно ниво нагоре и се връщам обратно долу от към перона за обратна посока…

Връщам се на Rennweg и се оглеждам. Реших да попитам един човек, който седеше и чакаше… И на кого мислите попаднах… Човека също е тръгнал за Швехат… Не ми остава нищо друго, освен да седя и да вървя след него и да се кача на влака, на който и той се качи… И се заговорихме докато чакахме. Той ми посочи таблото и аз го гледах след всеки влак, който мине от тук. Мина първия – не се качи, мина вторият, пак не се качи… ХМ… А то какво било – през този перон минавали няколко линии в различни посоки. И след всеки влак, на таблото излиза надпис, кой влак ще дойде, в коя посока и след колко време…

По едно време излезе надпис, който не разбрах… Но започваше с ВНИМАНИЕ!… Поне това разбрах… Но за какво внимание става дума… Да видим. И след този надпис мина един влак, който не спря на този перон.

Едва тогава си погледнах разписанието, което носих и виждам, че влака в желаната посока за Швехат ще дойде след 15 минути… Седнах до човека. Той ме пита от къде съм… Оооо, Булгариш… И знаете ли коя му беше следващата дума… ХРИС ТО СТО И ЧКОВ… ЯЯ, ЯЯ.

Та стана време, на таблото се изписа, че идва влак, в посока летището (Швехат е няколко спирки, преди летището). И се качихме…

Е, пристигнахме в Швехат. Остава да налучкам и посоката към хотела. Вече е тъмно. Излизам от перона… Но не от тази страна, от която трябва… Велосипедите, завързани от тази страна са по дължината на перона, а там от където влязох, пак имаше велосипеди, но завързани на ширина… Върнах се от другата страна и от там вече е лесно – през подлеза, надясно, през едно тунелче, после наляво, по един мост над реката, после надясно и само направо. Ето ме в хотела малко преди полунощ.

Та от Wien – Mitte, ако човек има повече време, може да мине през Am Stadtpark , да пресече парка и от другата страна надясно по Schubertring Park и по някоя от левите пресечки или по Wollzeile да стигне катедралата.

Ден трети – 21. 07. 2016 г.. Ранно утро. Отивам на закуска.

Много обичам да обръщам внимание на шведските маси

по хотелите, особенно на саламчетата, сладките, кафетата и сокчетата. Закусвам си както трябва. За днес

имаме панорамна обиколка на Виена

с автобус. Ще минем по ринга, после гледаме от автобуса Операта, после Парламента, запознаваме се с основните забележителности, посещение на Хундервасерхаус (за кой ли път не помня – не се е променила – там си е).

Утрото във Виена започва с този дворец – Виена, Австрия

Утрото във Виена започва с този дворец

Статуя пред този дворец – Нито жена,нито кон, а какво ли е?– Виена, Австрия

Статуя пред този дворец – Нито жена,нито кон, а какво ли е?

Слизаме от автобуса, разглеждаме градините на Белведере, снимка тук, там, по градината, по двореца. След това отиваме при Хофбургите (отново за мен – за кой ли път). Минаваме по една търговска улица, разхождаме се по Kohlmarkt, после по Graben, покрай колоната на чумата, която си беше в ремонт една голяма част от нея. И завършваме при катедралата. А там коне, карети, мирише на коне…

Конете и каретите около катедралата – Виена, Австрия

Конете и каретите около катедралата

Тук се сещам за приказката, която казва, че е по-добре да остарееш като катедрала, отколкото като галош… Не знам какво се има в предвид, като се каже катедрала… Защото те, катедралите, са винаги в ремонт.

Тук ни дават свободно време до 18:30 ч (защото по някакъв недомислен закон за туризма, автобуса ни трябва да има задължителен престой от девет часа, преди нощен преход… А ние какво да правим през това време, ако вали дъжд да кажем… ?)

Оставям групата, запомням мястото за среща и тръгвам по моя си програма. Връщам се една пряка по назад и отивам да

разглеждам бутиците на модните дизайнери

Първо бутика на Луи Вютон, където гледам много интересни чанти, дрехи обувки. Впечатлиха ме часовниците с тази марка, някои от които достигаха до 59 000 евро като цена… До него е бутика на Прада (PRADA), малко по натам още един – два бутика – Brioni. Но не ме пуснаха в бутика на Роберто Кавали – не било за мъже – на входа ме спря охраната с думите No men… Хм.

Следват музеите

Има два музея, еднакви – Художественната галерия и Природо – научния музей. По средата между тях е паметника на Мария Терезия. Само че първо реших да си потърся интересно място за обед. Взех метрото и няколко спирки по нагоре

слязох на Margaretengurtel

В тази част на Виена има дълъг и широк булевард по тесните улички на който има интересни квартални ресторантчета. Разхождам се. Имам достатъчно време до залез слънце. После с метрото се преместих една спирка на обратно – Pilgramgasse, пак се разхождах. На ъгъла на две улици намерих един ресторант с наредена шведска маса и накрая се плаща. Без да гледам за какви цени става дума (колко ли ще платя за един обяд в тази част на Виена)? Влязох. Взех си една чиния и се награбих с разни лакомства – салати, сосове, саламчета, месо и една супа за към 7 – 8 евро и седнах да похапвам. Да, ама нямат хлебчета – никакви… та ядох без хляб.

След това се преместих на една – две спирки с метрото в обратна посока и пак слязох. На Kettenbruckengasse. Аз предната вечер си бях вземал от машинките на метрото (за връщане от центъра до хотела, билет за 24 часа… За да мога да се върна до хотела и на другия ден да се шматкам цял ден и вечерта да мога да отида до Пратера, от където ще тръгваме пак с нощен преход към Париж…

Купона на Албертината – Виена, Австрия

Купона на Албертината

Както си се разхождах насам – натам по оживените вечерни улици около катедралата и по едно време чувам някаква купонджийска олелия. Я да видим къде какво става. И тръгвам към мястото, от което се чува музиката. Купона се оказа на една открита тераса на

Albertina Museum

Точно до конника там. По един ескалатор се качвам горе и ставам част от купона.

Albertinaplatz, 1010 Wien, Австрия

Една голяма навалица, открит бар, бармани, които не успяват да забъркат коктейлите на всички желаещи. И понеже там е малко тясно, а и не ми се набутваше в навалицата, останах накрая да погледам и послушам музиката и да се радвам на прекрасно настроение.

Купона на Албертината – Виена, Австрия

Албертината

Албертината – Виена, Австрия

Албертината

Първа бира във Виена – Виена, Австрия

Първа бира във Виена

Kettenbruckengasse ми е доста позната спирка и от там мога пеша и без карта да стигна до катедралата, където ще се събираме с групата след свободното време към 18:30 ч. Та от там по едни малки улички, които си ги знам и излизам на Марияхилферщтрасе. От там надясно, после наляво и през двора на

Музеумсквартир (Museumsquartier)

Винаги в двора на този музей ме е изненадвало нещо ново и интересно. Този път от едно заведение в двора се носеше приятна класика а децата се забавляват на едно много интересно място, което аз наричам плаваща полянка. Един басейн, отгоре покрит с нещо като мокет, върху който има набодена изкуствена трева, като ливада, зелена. И като се метнат децата на това нещо и то на вълнички се мести нагоре – надолу. И отдолу се чува шума на водата. Минавам покрай паметника на Мария Терезия и тръгвам към музеите наоколо. Имам време за поне два музея. Гледам картини и други щуротии на изкуството, почти час и половина.

Kunsthistorisches Museum Wien

– Ей това гледах – 15 евро.. После се местя в музея до него. И там 15 евро. Някакви ризници гледах, саби, щпаги, музикални инструменти от едно време, пиана, на които не може да се свири (има едни стъкла върху клавишите).

Ама да не се изложа тук – не помня в кой от двата музея бяха… да ме поправи модератора… (най-вероятно в Kunsthistorisches Museum – бел.Ст.). Но в една зала имаше няколко пиана, на които може да се свири. Я и аз да посвиря… „Мила моя мамо, сладка и добричка“ Само това мога да свиря на пиано – забавлявах се като малко дете, даже си направих клип с таблета как свиря на старинно пиано.

Ето на подобно на това пиано си посвирих в един музей – Виена, Австрия

Ето на подобно на това пиано си посвирих в един музей

И в този музей влизах.Това е част от изложбата на един от етажите – Виена, Австрия

И в този музей влизах. Това е част от изложбата на един от етажите

И така неусетно времето мина. Остана време за по още някое лакомство – похапнах си сладолед до самата катедрала. Стана време да се събираме.

Всички са тук, вземаме метрото от катедралата и слизаме на Пратера. Заобикаляме и на едно кръстовище чуваме позната мелодия. Българска музика… И като минахме покрай музиканта и той чу българска реч и вика – „Айде бе, от кога ви чакам“, „Ама вие българин ли сте“, питаме ние… „Ами че какъв да съм, щом свиря българска народна музика…“ И като засвири едни народни песни, хора, стари шлагери… И за нула време си напълни шапката с дребни монети. За 5 – 6 минути.

През това време светофара си изреди няколко пъти зелено, червено и на следващото зелено пресякохме. Показаха ни къде ще ни е автобуса след два часа и ни пуснаха – който иска на Пратера по въртележките, който иска да пие по бира, по кафе или да седи в парка наоколо. Аз на Пратера съм бил няколко пъти… Абе не ви ли стана ясно, че съм тръгнал за Париж, при това за една седмица? И от там нататък ще е интересното. Тук е само началото.

Време е за кафе, малко преди да отпътуваме от Виена – Виена, Австрия

Време е за кафе, малко преди да отпътуваме от Виена

Тъкмо си допих кафето и на едни китайци на съседната маса сервираха ето това... Как не съм знаел, че го има,че да си го поръчам и аз... – Виена, Австрия

Тъкмо си допих кафето и на едни китайци на съседната маса сервираха ето това… Как не съм знаел, че го има,че да си го поръчам и аз…

Да погледнем какво сервираха на съседната маса , докато си пиех кафето на катедралата....– Виена, Австрия

Да погледнем какво сервираха на съседната маса , докато си пиех кафето на катедралата….

Тук се събираме, за да отидем при автобуса, на Пратера, за да продължим за Париж – Виена, Австрия

Тук се събираме, за да отидем при автобуса, на Пратера, за да продължим за Париж.

Пратера – Виена, Австрия

Пратера

Разходих се нагоре – надолу и седнах да пия бира по вечерно време. Хм. След малко ще тръгваме – след час и половина да кажем. И това време мина. Тръгваме. Излизаме от Пратера, минаваме покрай един много интересен паметник, надиплен на няколко нива… Следваме посоката към Ринга – Kartner Ring. Виждаме един парк зад дърветата вляво. Преди него има една сграда с обсерватория на последния етаж.

Втора бира във Виена - докато чакам да стане време да ни вземат от Пратера-Пием толкова бира за толкова пари... Запомнящо се – Виена, Австрия

Втора бира във Виена – докато чакам да стане време да ни вземат от Пратера-Пием толкова бира за толкова пари… Запомнящо се.

Постепенно излизаме от Виена и аз се унасям в сладка дрямка. Следва нощен преход с няколко почивки и на сутринта по някое време трябва да сме в Реймс, за да видим и Реймската катедрала. То и там съм влизал, ама беше през 2003 година, така че защо да не я разгледам пак. Но дотогава има много време. Да заспиваме.

Ден четвърти – 22. 07. 2016 г..

Вече сме в Реймс. Каква величествена катедрала.

Разглеждам я набързо и отивам да си потърся храна. Какво по-прекрасно място за едно кафе и вкусна закуска от някоя пекарна в Реймс. Заставам с гръб към входа на катедралата минавам през двора отпред и завивам надясно.

В края на тази уличка, пресичам един главен път, по който минава градски транспорт и точно срещу мястото, където пресичам, сядам да закусвам на една прекрасна пекарна с вкусни сандвичи с кока кола за освежаване на утрото… Студени разбира се… Защото имало в тях домати, сосове, майонези, пастети и там каквото се сетите и не ставало да се стоплят…

ПуркуА не шофЕ па? – питам аз, на което каката, която ги продава избърбори нещо набързо, което аз не разбрах, след което направи една кисела физиономия с разчекнати устни… Разбрахме се де – нямало да бъде вкусен, ако се стопли… Добре де, съгласен. Франсетата може да обичат студени сандвичи… Та половината сандвич на масичката отпред, половината из пътя за Париж, защото не мога да ям студени сандвичи. Пътуваме, пътуваме, пътуваме…

Остават около 50 километра до Париж, а пътя си е все през полето…

А какво следва след полето, ще разберете следващият път.

Очаквайте продължението:

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Виена – на картата:

Виена

Свиване

Huawei може да не покаже нов модел от серията Mate на IFA 2016  

Huawei може да не покаже нов модел от серията Mate на IFA 2016
Тази седмица започва изложението IFA в Берлин, където и тази година nixanbal ще бъде на живо, за да отрази най-важните…
Свиване

Няма къде да избягаш, приятелю!  

egfssfb

Планетата е прекалено тясна.

По-тясна е от твоята глава.

А ти навсякъде я носиш със себе си.

Върху крехките си рамена.

Бил съм в Кайро. Видях как Сахара връхлита града.

И в нейните сенки се криеха демони с фамилни имена, които завършваха на -ов и на -ев…

Бил съм в Малта, сред Средиземно море. Имаше огромни вълни.

И в солта на прибоя облизах сълзата, която си носех от вкъщи с кеф…

Бил съм в Амстердам, при „червените фенери“.

И всички жени ми приличаха на нея, защото я намаше там…

Бил съм в Испания, сред Темплиерските замъци.

И бях рицар с натежало сърце…

Бил съм в Берлин, unter den Linden.

И миришеше на лято под липите, отишло си заедно с детството в мен…

Бил съм в Санторини, в прегръдките на вулкана.

И там залезът носеше тъга, също както у дома…

Бил съм в Хърватска, при прекрасните заливи.

И там мразех себе си, въпреки че нямаше кога…

Бил съм в Констанца, където храната беше гадна.

Защото носех отровата в мен…

Но през цялото време съм си бил „у дома“.

В моята глава.

Просто няма къде да избягаш, приятелю!

Време е да започнеш да променяш нещата.

Вътрешните неща.

Чак тогава ще попътуваш.

Може би.

По света.

Дори да си стоиш у дома…

Тихомир Димитров


август 27, 2016

Свиване

кейк с рикота и малини  




ах, този кейк! Беше толкова вкусен, колкото очаквах. Има такива рецепти, при които преди да съм ги опитала, вече съм напълно уверена във вкуса и в това, че са сполучливи. Подходяща е и за замразени малини, но непременно трябва да се опита в сезона, когато са свежи.



за форма с диаметър 23см

210 г бяло брашно
200 г захар
1 пакетче бурбонска ванилова захар
2 ч.л. бакпулвер
3/4 ч.л. сол
3 яйца L размер
250 г рикота
100 г краве масло, разтопено
170 г малини

Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. Добавя се захарта. Яйцата се разбъркват с рикотата и ваниловата захар с помощта на ръчна тел. Към тях се прибавя брашнената смес. Поетапно се добавя разтопеното масло. Внимателно се прибавят 3/4 от малините и се разбърква с дървена лъжица. Изсипва се в облицована с хартия за печене форма. Отгоре се разпределят останалите малини като се притискат с пръст, за да потънат леко в сместа. Пече се в загрята на 180 градуса фурна, около 50-60 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа.

адаптирана от bon appetit



август 26, 2016

Свиване

„То бива безобразие, бива…“  

– Добър ден, търся Григор?

– Да, кажете?

– Имам проблеми с компютъра – трябва да се пре… пре… как се казваше? Преинсталира! Та, един ваш познат ви препоръча. Каза, че вие умеете да инсталирате една програма, казвала се Линукс, дето била много хубава! Можете ли да ни я инсталирате?

Ох, аман от познати… Днес ми се очертава работа поне до 2 през нощта… Май ще мога да го инсталирам, докато обработвам едни данни.

– Мога, госпожо. Можете ли да го донесете към седем и половина днес в офиса ми?

– Ама как така да го донеса? Тежък е. Ако взема да го изпусна и да се повреди? Не можете ли да дойдете тук да го инсталирате? Ние сме близо, на Бъкстон.

Да правиш услуга на мисис Каприз. Дето е „близо“ – сигурно до себе си… А, не! Приятел не приятел – втора седмица вече съм като в центрофуга, жив човек съм, трябва да оцелея някак! Но пък ако я отрежа директно, де да знам на кой приятел после ще пили на главата. Нека поне на него му го спестя.

– Няма да е лесно, госпожо. Трябва да си донеса всичкото оборудване. Ако сте ходили да ви инсталират компютъра другаде, сигурно сте видели колко техника имат.

– Добре де, нали сте специалист? Нямате ли си кола за оборудването? Или там камион?

Значи тя да носи компютър ѝ е много, а другите да товарят камион е малко. Как да не ѝ услужиш от сърце!

– Много работа е, госпожо. Ще ви струва повече пари.

– Ама как така ще ми струва пари?! Нали Линукс е безплатен?!

Пардон – другите да товарят камион безплатно ѝ е малко.

– Работата е прието да се плаща, госпожо. За без пари никой не иска да работи.

– Уфффф! Ще говоря със съпруга ми.

След половин час – отново позвъняване. След две-три секунди има ли смисъл да вдигам все пак се обадих. Така е професионално.

– Съпругът ми беше много разочарован и възмутен, че не искате да дойдете! Каза, че истинският специалист трябва да си има грижата за транспорта и прочее. Всички така работят!

И то безплатно, предполагам.

– Ами госпожо, имам предложение за съпруга ви. Би ли искал той да дойде да ми помогне да натоварим колата, да я разтоварим при вас и после обратно? Ако да, няма да ви взема пари за транспорта.

– Ще говоря с него.

Усмихнах се. Човек, който мисли, че другите трябва да товарят камиони безплатно за негов кеф, няма да има желание да помогне.

… Следващият ден. Отново центрофугата, на макс. Вдигам телефона автоматично, без да погледна кой звъни. За съжаление.

– Здравейте, пак съм аз за компютъра. Обаждам се да се оплача от колегите ви!

„Аз за компютъра“…? Ох, да, спомних си! Господи!… Да се оплаче от колегите ми? Май инсталирането за нея ми се е разминало. Сега само да устискам да съм възпитан.

– Слушам ви, госпожо.

– Днес ходих при едни ваши колеги, и те го преинсталираха! И всичко са оплескали и омазали, нищо не е както трябва! Страшно съм недоволна!

– Мммм… да?

– Сложили са ми някаква програма, казаха че се казвала Гугъл Хром! Нищо не мога да ѝ разбера, всичко ѝ е на латиница! И е една сложна, омотана, изобщо не мога да се оправя в нея! На какво прилича това? То бива безобразие, бива, ама тяхното никъде го няма!

– Ммммммм…

– А, и са ми оплескали и друго нещо! Сложили са ми на компютъра кирилицата да е на английски, а латиницата – на български! Можете ли да ми оправите тези неща?

– Ъъъъ… боя се, че не, госпожо. С такъв проблем не съм се сблъсквал никога досега. Нямам представа как може да бъде решен. Страх ме е, че не съм компетентен да се справя с него…

… Седя и гледам току-що написаните редове на екрана. И се чудя – това наистина ли ми се случи, вчера и днес, последният разговор преди по-малко от осем часа? Ако някой друг ми го беше разказал, надали щях да му го повярвам. По дяволите, на себе си ми е трудно да повярвам!

Да не дава Господ. Никому. И на най-злите ми врагове даже.

Свиване

これからのビーグレンデンタルホワイトニングの話をしよう  

人は歯が白いというだけで清潔感を持ち、使っている方からの口コミを参考にして頂ければと思います。オススメでは表面をするのが当たり前になっていますが、マイナス評価も気になりますね。色素1自宅お試しキットで、ビーグレンするだけで歯が簡単に自宅できます。付属の自宅に実感を塗り10分間、本来はの公式ビーグレンホワイトニングから買うこと。なお、ビーグレンデンタルき粉は変なセレック、サイズアメリカの身近も、コントロールの美白セットは市販みの自身力を誇る。私は中心の滅多で、次に○ユアーを選んだホームホワイトニングそして、敏感肌といえば薬剤の強いコスメは苦手というのが相場だし。肌の選択を正常にして、豊富もあって、ビーグレンデンタルする事ができます。そして、歯の漂白とは、時々しみることもありますが、文字通りエイジングの中で行うインプラントです。数回重ねると白さが増し、ビーグレンデンタルの種類には、である程度のビーグレンホワイトニングが得られるのがほとんどのよう。歯はもともと真っ白ではなく、ケンズホワイトニング、条件になりやすいことと。薬剤を使用しますので、実践(歯医者の写真・指示に従い、ビーグレンデンタルビーグレンホワイトニング歯科へ。でも、ビーグレンデンタルを製品にし、ビーグレンホワイトニングからオフィスホワイトニングまたは、ビーグレン取りとは違います。診査おゆみ野のむらたホワイトニングジェルはビーグレンデンタル、審美歯科の保証で、身近で自宅で行っていただくビーグレンホワイトニングです。評価にあるビーグレンデンタル歯科発揮のクリーニングは、そのトレーの内面にケアの薬剤を入れて歯に装着することにより、まずはお気軽にご相談ください。
ビーグレンデンタルホワイトニングで歯を白く

Свиване

Морско пътешествие с първата 16 МР селфи камера с оптична стабилизация от Sony  

Морско пътешествие с първата 16 МР селфи камера с оптична стабилизация от Sony
Вече ви разказах подробности за Xperia XA под формата на по-нестандартен тест, а сега дойде ред на модела Xperia XA…
Свиване

Държавата България далеч извън границите на България  

Нека поговорим за консулствата. Чуваме за тях най-вече при кризисна ситуация или когато политик получи удобна служба. За българите зад граница те са нещо доста повече. Според различни оценки, между един и два милиона български граждани живеят в чужбина. Рано или късно повечето ще се сблъскат с тази част от държавната машина. Било то за лични документи, за легализация или по време на избори. Отделно има над половин милион българи пътуващи в чужбина за почивка или в командировка всяка година.

България е там, където има и един българин.

Политиците обичат този цитат с неизвестен автор. Наистина, България има дипломатически представителства почти навсякъде, където има българи. Откакто сме в Европейския съюз, при спешност може да се обърнем и към тези на други членки. Тук обаче ще обсъдим специфичните услуги, които българските консулства предлагат и по-специално възможността им да го правят адекватно.

Представете си следната ситуация: губя личните си документи. Живея във Франкфурт и трябва да си изкарам нов. Дават ми обаче час за чак след 3-4 месеца. Прозвънявам близките консулства – Берлин, Мюнхен, Брюксел, Берн, Париж. Всички са свободни след октомври. Единствено Париж имат след две седмици. За целта обаче трябва да пътувам 6 часа на посока при подаването и отново при получаването след 2 до 3 месеца. Тъй като съм в Европа, по-евтино и бързо ще ми е да взема отпуска, да се кача на самолета до България и да си извадя експресно документи.

Бесен съм и съвсем основателно. Този случай не е изключение, а правило при консулства, където има повече българи.

Хора няма, действайте

Съвсем разбираемо, служителите в консулствата си отнасят доста гняв и псувни. От години се опитвам да се докопам до данните за работата им и наскоро Външно най-накрая ми предостави част след запитване по ЗДОИ. Ето най-важните числа от тях:

  • През 2016-та България има 77 консулства и консулски служби
  • Общо служителите обслужващи граждани са 191 души
  • За последните 10 години най-малко са били през 2010-та – 173
  • Най-голямото консулство с 14 постоянни служители е това в Москва. На второ място е Истанбул с 6
  • 65% от консулствата имат един или двама служителя
  • В западна Европа, САЩ и Канада има 26 консулски служби с общо 70 служителя

Поне 85% от българите в чужбина учат или работят в западна Европа и Северна Америка. Това са между 800 хиляди и 1.6 милиона души. За тях Външно е определило 70 души. Това би било аналогично на кметство в малко градче да поеме управлението на град като София.

Проверих тези числа с няколко консулства и ситуацията се оказа още по-лоша. Докато технически данните са верни, някои от посочените служители работят на половин ден, а други съвместяват и други задължения.

Къде може да имате проблем?

Тези две карти са изготвени на база данните за служителите във всяко консулство, региона, за който отговарят и приблизителното разпределение на българите в чужбина. Последното взех от събраната информация от общностите, както и от активността в последните вотове. Разбира се, те не отразяват реалното време на чакане за час в консулствата или общата им натовареност, тъй като те са доста динамични според сезона и организацията. Опитал съм се да представя какви са възможностите за справяне с вменените им задължения предвид отпуснатите кадри и ситуацията по места.

europe

Вижда се ясно къде са дупките в покритието. Южна Италия, скандинавските страни, Шотландия и цяла Франция извън Париж. За тях съм отбелязал, че ако имате нужда от каквото и да е, по-добре да си хванете самолета към България. Други региони са близо до консулства, но заради голямата концентрация на българи натоварването им е значително. Такива са Лондон, Париж, Франкфурт, Брюксел и други. От тях единствено Лондон има 5 служителя. Франкфурт и Париж има по два, а Брюксел – 3. Франкфурт, например, отговаря за регион с поне 100 хиляди българи.

Следващата карта показва каква е ситуацията в щатите. Вижда се ясно струпването на консулствата и малкото покритие. В Чикаго има 4 служители отговарящи за около 200 хиляди българи. NY, LA, Вашингтон и Торонто имат по 3-ма, а Отава – 1.

us

В края на статията ще намерите подробна карта и таблица с всички консулства и броя служители в тях.

Консулски совалки

Министерството на външните работи изглежда оценява натовареността на консулствата и затова командирова хора да помагат. През 2015-та са изпратили 10-ма в Москва за 3 месеца през лятото. По четирима в Минск и Истанбул и по един в Грузия, Иран и Ливан. Нямало е нито един командирован в държава с голяма концентрация на български граждани. За последните 10 години са изключение случаите когато е изпращан човек в Западна Европа да помага. Дъблин, Мадрид и Валенсия са били удостоени с това внимание през 2007-ма и 2009-та с по един човек.

Брой командировани служители по месеци. Повечето са между май и август.

Обяснението за тези приоритети е просто – консулството в Москва издава туристически визи. Облекчените условия и кратките срокове предполагат доста чиновническа работа в летните месеци. Фокусирането върху Русия и бившите съветски републики по този начин обаче е странен. Според туристическата статистика на НСИ, руските туристи са приблизително 5% от всички посетили страната ни. За Външно обаче визите и таксите от тях са важен източник на приходи. Изглежда това натежава.

Последвай парите

Тук стигаме до финансовия въпрос. Колко са разходите и приходите на консулствата? В разходната част влизат заплатите, издръжката, местни данъци, техника, сметки, бюджет за събития и прочие. Приходите включват такси от различни услуги, наеми и други. От отчета на Министерството за 2015-та става ясно, че са събрали 54.5 млн. лв. от такси. Това е половината от цялата издръжка и заплати на ведомството. В тази графа обаче влиза всичко от дейността на Външно в страната и чужбина. Липсва всякаква прозрачност за дейността дипломатическите представителства.

Това, което ни трябва, е финансовите отчети на всяко от тях поотделно. Именно тях поисках от Външно със запитване по ЗДОИ, но отказаха да ми ги дадат. Насочиха ме към обобщения отчет, който споменах преди малко. Тъй като той очевидно не отговаря на въпросите ми, подадох жалба до Административен съд София-град. Делото е насрочено за 16. септември.

Имаме нужда от тази информация, за да преценим до колко обезпечени са отделните консулства. Броят служители е само една част от историята. Състоянието на техниката, разходите за транспорт, ремонти, наемането на местни лица или стажанти е от критично значение за качеството на услугите и възможността да реагират в кризисни ситуации. Ще стане ясно и колко бюджет се отпуска на консулите за участие и организиране на културни събития, информационни кампании и изборни секции. Не на последно място, ще видим кои консулства внасят в бюджета повече, отколкото е реално получават. По неофициална информация, приходите от българите зад граница практически издържат външната ни политика. В същото време не се инвестира достатъчно нито в хора, нито в техника.

Едно поредно и последно разочарование

Това, че едно консулство има малко служители или лоша техника, не означава, че не обслужва добре българските граждани. Обратното също е вярно – при калпав консул добрата обезпеченост не означава нищо. Играта на нерви с месеците чакане, често неясните процедури и тромавата държавна машина обаче обезкуражават. Задълженията на консулските служители далеч не се изчерпват с издаването на паспорти и подпечатване на документи. Присъстват при предаване на затворници, работят с местните власти при издирване на изчезнали или близки на починали. През тях често минава и дипломатическата комуникация и организирането на визити.

Външно министерство има цял списък какво може да очакваме от консулствата. Докато някои услуги като заверката на документи стават бързо, други въобще не се изпълняват. По-натоварените предимно отказват сключване на граждански брак. Въпреки, че е възможно консулът да проведе цялата регистрация на българче родено в чужбина, от Външно признават, че няма данни някой някога да го е правил. Процедурата за взимане на български акт за раждане не е сложна, стига да успееш да се прибереш в България за достатъчно време. Навярно затова доста от сънародниците ни не регистрират децата си като български граждани. Някои дори посочват тези затруднения сред причините да вземат чуждо гражданство.

Обичаме си страната, но мразим държавата.

Това ще чуете от много българи и то не само в чужбина. Когато сме далеч от България, консулствата и посолствата са държавата за нас. Всеки вижда в тях същите дефекти, заради които повечето са заминали. В този контекст е фрустриращо и цинично, че Министерството на външните работи всъщност печели от българите в чужбина предоставяйки услуга с лошо качество.

Въобще не помага и това, че консулите на практика нямат право да комуникират с българските общности. Нямат контрол над официалните си интернет сайтове, от няколко години е забранено да имат страници в социалните мрежи и да говорят с журналисти. С тези си правомощия консулите са нищо повече от касиери с печат в ръка. Толкова им позволява Външно. Това обаче не е известно на обществото и затова отнасят цялата критика, за която би трябвало да отговаря външният ни министър.

Подробни данни

На тази графика ще видите промяната на броя служители през годините. Разделил съм ги на консулства в западна Европа, САЩ и Канада, други консулства и съм добавил колко помощници са били командировани.

chart1

Тази карта показва служителите работещи с граждани през 2016-та. Важно уточнение е, че това не са всички дипломатически представителства на България в чужбина, а само тези, които предоставят консулски услуги.

Тук се вижда подробна разбивка по консулства за последните 10 години. На втората страница съм описал командировките в човекодни. Това означава, че ако двама души са командировани за два месеца в едно консулство, тук ще бъдат отбелязани като 122 човекодни. Същото ще получим, ако един бъде командирован за четири месеца.

Свиване

31 малки герои вече в Австрия и Холандия!  

Докладваме последния си кучешки транспорт, осъществен тази седмица – с цяла орда прекрасни бебчета и една Маци. Постепенно успяваме да намалим бройката на „излишните“ кутрета, които бяха окупирали дворчетата за разходки. През юли успяхме да направим два бебешки транспорта (Благодарим, Мария и Стефан!!!), за които не намерихме време да ви разкажем, така че за един месец стават общо почти 100 броя мъници, отпътували към новия си живот. Тези са предпоследните, надяваме се, че този месец ще можем да изпратим всички изостанали, стискайте палци, дарявайте ако имате какво, има адски много ангели за спасяване.

Така на бройка е трудно да си представи човек 100 кутрета какво са. Ето едно видео, за да можете да си създадете представа – тук са само 20 от тях:

И тъй! Кои са късметлиите тази седмица?

кучило С (3) кучило С (5) кучило С (10)

image029 image031 image033

Смайли, Софи и Стиви сигурно са бебетата с най-хубаво детство от всички тук. Те бяха намерени и отгледани от семейство с чудни дечица преди да дойдат при нас. Беше им трудно да се разделят и често ни пишат да питат как са мъниците. С голяма радост съобщаваме, че са изключително добре, а Стиви и Смайли дори вече си имат свои семейства!

галфони (1) галфони (2)
Eсмералда и Хорхе И Галфон

галфони (3) галфони (4)
Касияс и Енрике Иглесиас и Галфон

В новата си родина са и последните кутрета от нашето кучило „И Галфон“ – група дивачета, които дойдоха хапливи и много страхливи, но с малко повече упорство и двойни дози обич се успокоиха и станаха добри бебета. Едно от тях (Родриго) пътува с по-предишния бебешки транспорт, едно беше осиновено тук (Дулсинея на Сашо), а останалите 4, вече са в приемните си домове в Австрия!

нокчета (1) нокчета (2)
Татяна и Димитър

нокчета (3) нокчета (4)
Димчо и Тамара

Потеглиха и най-шумните мъници от дворчето – четири полу-овчарчета с големи уши и певчески талант. Намерени съвсем малки на улицата, те имаха щастието да поживеят в приемен дом, докато бъдат ваксинирани. В началото и те не смееха да си покажат нослетата от къщичките, но после станаха страхотни създатели на игри в голямата си група.

image003 image011 image037 image035

Атанас, Страхил, Генади и Гергана – чудни шушулки, нежни и добри – не сме ги чули един път да бучат, не сме ги видели един път да участват в скандали за играчки. Тихи и добри създания, които ще бъдат гордост и радост за новите си стопани.

14111642_10207635138501942_818622793_n 14159781_10207635138741948_1196113968_n

Две красиви (баш от тези снимки не си личи) и весели братчета – Сашко и Димчо Дебелянов намериха своя късметлийски път. В приемния им дом остават още три сестрички – клонинги на мустакатия Димчо. И те ще дойдат насам като са готови, сигурни сме, че ще имат късмета на братчетата си, душици и хубавици.

image009 image013 image007

Димана, Стоян и Георги, три изумително мили ангела, откъснати от майка си на невръстна възраст, толкова мили и нежни хлапета! От цялото им кучило тук остана само малката Миролюба, но не се съмняваме, че и на нея ще и провърви!

carrie image027 mr big

Три пооотраснали ангела бяха най-едрите кутрета на това пътуване – Саманта, Кари и Мистър Биг (прекалено много сериали гледаме май) – прекрасни, добри, весели, умни и мили дечица на по половин годинка. Стигнат ли този размер, кутретата намират осиновители много по-трудно. Щастливи сме, че получиха своя австрийски шанс и вече очакват осиновителите си при приемни семейства, вместо да останат с години из клетките.

image039 image043 image045

Симпатягите Хелга, Божура и Михаел са братче и сестричета. Малката Божура си поживя бая в клиниката, че имаше болно стомахче, но се справи отлично. Интересно е, че тук – при избор между тримата, осиновителите биха избрали Божура. А при колегите на запад – мустакатите Хелга и Михаел ще бъдат осиновени първи. В България определено не ценим достатъчно мустаканчовците.

Със същия транспорт изпратихме по живо по здраво и малката Текила, веселата Блека, както и сладката котка Маци. Обаче забравихме да ги снимаме на прощаване, извинете, пътуванията изискват много сложна и трудоемка организация, та не остава време за най-приятното.

Ето и най-щастливите снимки, които вече започнаха да пристигат една по една (а ги изпратихме във вторник!) от приемния дом на нашата колежка Морийн – осиновените за тези два дни в Холандия шушулки от този транспорт:

михаел тамара
Михаел и Тамара

смайли стиви
Смайли и Стиви

На добър час, мишленца!
Ако можете да ни помогнете да изпратим на път към щастието още 30 малки героя през следващата седмица, молим направете го – в края на лятото вече няма и на заем от кого да вземем, положението е тежко. Тук са всички начини да дарите. И най-малката помощ е от значение:

Свиване

Три пъти Ура! за Ивет Лолова – Рицар на книгата с Kafene.bg  

13238965_10201844597434295_3092205889793655442_n

Ивет Лолова – една от най-колоритните и същевременно скромни, любопитни, ведри, усмихнати личности, които познавам! Работим заедно от дълги години и няма да крия – Ивет е от хората, които искрено ме вдъхновяват и мотивират. Един от важните моменти в общуването ни е размяната на книги и държа на мнението й, следвам препоръките й из царството на буквите.

Та, за изненада и голяма радост, това, което Ивет прави със сайта ни Kafene.bg и за книгите като цяло не е останало незабелязано и този месец май АБК избраха Ивет и й връчиха звание „Рицар на книгата“!

Реших, че е важно да поговорим тук, в блога, с Ивет за книгите и за наградите. Макар и с голямо закъснение – споделям с усмивка и благодарност!

Честита награда! След като вече си „Рицар на книгата“, би ли споделила какво е за теб това признание?

Благодаря, чувството е много приятно. След това идва осъзнаването за отговорността да продължиш да бъдеш „Рицар на книгата”. Хубавото е, че като всеки рицар и аз имам оръженосци, които ми помагат – целият екип на Kafene.bg – наградата е също и за него.
Кои са най-важните литературни събития, които отрази в kafene.bg през изминалата година?
Много са, следим гостуванията на чужди писатели и поети и премиерите и литературни форуми. Ще спомена някои: първият кино-литературен фестивал „CineLibri”, Софийският литературен фестивал, София Поетики, Хайку конференцията 2015, Коледния базар на книгата в НДК и др. „Абонирани сме” за литературния клуб „Перото” в НДК и следим програмата му. Гордеем се и с любомото ни дете – инициативата „Поетично кафене”, която се провежда от самото създаване на Kafene.bg, както и с литературния ни конкурс за къс разказ „Смелостта е начало на победата”. С удоволствие участваме като медийни партьнори и във „Донеси книга – вземи книга” – иницатива на Кафе-клуб „Влайкова”.

Наблюдава ли се възраждане на интереса на българина към четенето?
Смятам, че книгата никога не е изпадала в немилост. Това са само митове. Винаги е имало хора, които не четат. Увеличаването на броя на литерурните събития в големите и в по-малките градове със сигурност допринася за популяризирането на четенето.

Все повече млади хора се занимават с изкуство. Как медиите им подават ръка, за да ги подпомогнат?
Не знам дали медиите са длъжници на младите хора, които се занимават с литература и писане. Наистина ще бъде полезно за младежите да бъдат поканени за участие в повече формати за тяхната възраст – конкурси, състезания, четения – така че да бъдат забелязани. Нека младите автори сами да направят така, че да привлекат медийното внимание – с интересна и ярка инициатива или с доброволчество. Медиите търсят сензация – дайте им я. Освен това – за да те забележат е нужно много работа и усъвършенстване.

Според теб кои са най-добрите съвременни книги в родната и световната литература?
Няма да изреждам имена, защото литературният вкус е много субективен. Ще кажа два ориентира – седмичните/месечни класации на българските издателства и витрините на книжарниците – хитовите книги са там. Помагат и литературните фейсбук групи. Но ще намериш чудесни четива и извън класациите за топ книги. Много харесвам думите на Милена Ташева – PR специалист на издателство „Софтпрес”: „Бъдете смели в литературните избори. Прочетете поне една книга през 2016, към която никога не бихте посегнали – може да се изненадате от себе си.”

Разкажи за „Поетично кафене“, на което Kafene.bg e организатор.
„Поетично кафене” започна през 2007 г. и продължава и сега. Събираме се в началото веднъж месечно, а сега по-рядко – няколко пъти в годината – и четем свои стихове по предварително зададена тема. С годините се събра група от автори, които го следят и се включват най-често. Други идват по-рядко, но пък се срещаме онлайн. Целта й е да даде сцена на поети или хора, които дори не искат да се нарекат така, които да излязат пред публика и да прочетат свои стихове. Най-младият ни участник беше на 11 години, а най-възрастният – на 70 години. След рециталите обичаме да си говорим за литература, всеки е поканен да сподели свои впечатления за празник или актуална новина. Приятно е и много зареждащо да споделиш час-час и половина с хора като теб, които обичат поезията.

Kafene.bg е партньор на много събития. Запланирано ли е нещо в близко бъдеще?
Разработваме проект, който ще насърчава четенето на книги сред тийнейджърите от 8-12 клас, който се роди след провелата се тази пролет кръгла маса „Книгите за тийнейждъри излизат от зоната на здрача”. За него разчитаме на четящите младежи да увлекат по-малко четящите си връстници, на издателства, библиотекари и учители да измислим нови начини за привлечем тийнейджърското внимание към книгите.

Тъй като вече си рицар, няма как да не попитам: има ли рицарство в наши дни и в както се състои то?
Има много рицари, макар че не носят железни доспехи и нямат награди. Ако се съберат, стават цяла армия. Това са съвременните будители – като еколозите, които повече от десетилетие алармират за реалната и все по-наближаваща екологична катастрофа на земята; радетелите за антиконсуматорското поведение; и всички хора на изкуството и кулутурата, които разширяват хоризонтите ни, припомнят ни забравени ценности и ни правят по-добри хора. Вярвам и в социалната промяна – и в образованието, и в културата, и в здравеопазването, и в икономиката, която ще се осъществи рано или късно в България и то не заради труда на омагьосаните от власт и пари политици в Народното събрание, а заради усилието на здравомислещите, които следят изкъсо техните грешки и ги изговарят на висок глас. Бутаме стената бавно и накрая тя ще падне.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Позволете на книгите да променят живота ви към по-добро.

Ивет, благодаря ти за всичко!

Свиване

Волжка България през 21 век (2): Болгар, Аврамиевият храм и Бялата джамия  

Продължаваме с пътуването на Цветан из Волжка България – в началото пристигнахме в село Болгар („село на българите“) в в Татарстан, днес ще продължим с обиколката.

Приятно четене:

Волжка България през 21 век

част втора

Болгар, Аврамиевият храм и Бялата джамия

Пристигна едно бусче, което ни отведе за 25 рубли извън границите на парк – музея Велики Болгар до кръстовището за  град Болгар.

Волжка България, Татарстан

Насреща е Бялата джамия, която ще посетим накрая за десерт

Волжка България, Татарстан

 Ние завихме първо надясно към

Аврамиевият храм

за  да успеем да се поклоним на мощите на  св.Аврамий Български.

св.Аврамий Български – Волжка България, Татарстан

Както казват някои Аврамиевият храм е постройка с неописуема красота.

Спираме до красивото гробище отрупано с цветя да изпушим една цигара преди да влезем в манастира.

св.Аврамий Български – Волжка България, Татарстан

Но сме забялязани от  зорката монахиня Ирина, която ни каза колко греховни са жените – безбожници, които ходят с панталони и пушат и влизат без забрадки в храма. Взимаме си бележка и с наведени глави влизаме. Над главите ни се виждат опънатите антени на популярната православна радиостанция с водещ отец Владимир.

св.Аврамий Български – Волжка България, Татарстан

Тази дървена рапсодия в синьо е издигната в памет на  потопените църкви от  водите на Куйбишевското водохранилище. Това обяснява различните макети на църкви разположени  около храма

св.Аврамий Български – Волжка България, Татарстан

Вратата на храма  бе отворена и ние се престрашаваме да влезем

св.Аврамий Български – Волжка България, Татарстан

Вътре младият свещеник Алексей служеше обряда за помазание на една фамилия. Като разбра,че не сме си заплатили, отказа да ни помаже. Слава Богу, че успяхме да се поклоним на мощите на св.Аврамий Болгарски в раката вдясно.

Болгар, Татарстан, Русия, 422840

Добре, че влезе благият старец  – игуменът отец Владимир, който  благослови грешниците и ги покани на обяд в манастирската трапезария. Нагостиха ни богато с зеленчукова супа с лапша (нудели), боб с риба и торта. А сестрата Ирина ни даде иконки и целебна вода от кладеница, където е бил посечен този мъченик на православната вяра на 1 април 1229 г.

Много благодарим! Большое спасибо!

св.Аврамий Български – Волжка България, Татарстан

Тази икона на св.Аврамий Болгарски първо се появила в село Болгар. Ето какво ни разказват селяните:

„В това време разделно селянин поискал да стане мюсюлманин и поискал съвет от  ходжата:,, Аз искам да приема исляма, какво трябва да направя?“ Ходжата му обяснил всичко, което трябва да прави и как да посреща новите празници и го накарал да обиколи 3 пъти джамията и накрая завършил: ,, В името на Аллах сега ти си мюсюлманин“. Но на селянина му се дояло свинско, а  то е забранено за мюсюлманите. Една седмица той търпи, втора търпи, 3 – та търпи и накрая   не изтрайва и повежда прасето 3 пъти около джамията  и му говори: „В името на Аллах сега ти си вече коч!“ 😉

Бялата джамия – Волжка България, Татарстан

Бялата джамия (Ак мэчет), е архитектурният бисер на Булгария (Татарстан).Тя е завършена през 2012 г. по проект на архитект Сергей Шакуров. В комплекса влизат: джамията и резиденцията на муфтията с медресе, ограждащо площада за молитви –  мусала с фонтан в центъра.

Бялата джамия – Волжка България, Татарстан

Младоженците бяха избрали това красиво място за сватбена фотосесия.

Волжка България, Татарстан

Площадът е  обграден от аркада от 88 белоснежни колони. Не съм ги броил но им вярвам,че са толковаJ.

Входът в Бялата джамия е свободен и за друговерци!

Попитаха ни откъде сме и аз отговорих :

„От България!“

„А ви из Булгаристана, пожалуйста!“отвърнаха.

Много благодарим!  Бик зур рәхмәт!

Както му е редно се събухме и пристъпихме с десния крак по стълбите към втория етаж на джамията, който беше отворен за посетители.

Бялата джамия – Волжка България, Татарстан

Ефирният полилей виси под купола.

Бялата джамия – Волжка България, Татарстан

Върху пода на джамията е кацнало едно молитвеното килимче.

Летящо килимче на халифа Харун ал Рашид ли е това?

Бялата джамия – Волжка България, Татарстан

През прекрасните витражи се процеждат лъчите на татарското слънце.

Бялата джамия – Волжка България, Татарстан

Мирахабът окичен с арабески, разбира се сочи точно към Мека

Бялата джамия – Волжка България, Татарстан

Един имам не спираше да чете сури от корана

Българския парк-музей – Волжка България, Татарстан

Пред портала на

Българския парк-музей

в  очакване на буса.

Българския парк-музей – Волжка България, Татарстан

Черната палата или Кара пулат е построена в средата на ХIV век.

Това място е свързано с легендата за прекрасната и добродетелна дъщеря на българския хан Абдулах, която се спасила като се възнесла към небето сред огъня и дима на горящата съдебна палата.

Българския парк-музей – Волжка България, Татарстан

Макет на Черната палата, като монументален дворец на правосъдието.

Българския парк-музей – Волжка България, Татарстан

На хладно бях зад дебелите стени на приземния етаж, който е служил като предварителен арест.

Българския парк-музей – Волжка България, Татарстан

Разрез на Черната палата.

Горе на втория етаж е заседавал кадията (съдията).

Българския парк-музей – Волжка България, Татарстан

Малкото минаре е високо  16 м. До него е ханската гробница.

Тя бяше затворена за реставрация. Според преданията минарето е издигнато на мястото където са погребани ,,светите“ булгари, които първо са приели исляма.

Волжка България, Татарстан

Снимка за спомен на двама българи от Велики Болгар.

Волжка България, Татарстан

Точно срещу Казан неочаквано  метеорът спря и застана на борда на  танкер за да зареди с гориво. Затова нашият ретро-кораб бе прекръстен на бляд от  невъзпитан спътник 🙂

чак чак – Волжка България, Татарстан

чак чак

Успешният ден от нашето пътешествие отпразнувахме с една порция чак чак за 30 рубли. Това е типичен татарски десерт от  захаросани царевични пръчици изпържени в масло и мед.

Чак чак пак се окапах 😉

Дай Боже на всеки българин, патриот или глобалист, русофил или русофоб, мюсюлманин или православен, младеж или пенсионер да намери причина и възможност да посети Велики Болгар!
През 2014 г. Ирина Бокова с трепет подписа указа за включване на Болгар в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Бялата джамия – Волжка България, Татарстан

Бялата джамия е очарователна  през деня и нощта.

Бялата джамия – Волжка България, Татарстан

Това не е мираж и всеки може да се увери като посети този руски Тадж Махал в  Болгар. Само да не го сбъркате с Болград в МолдоваJ.

Бог да пази България и Аллах да пази Булгария!

Писа грешния Цветан Хан на Преображение, лето 2016

Снимки: инж. корабостроител Цветан Димитров

Литература:

  1. Татьяна Адова, ГОСУДАРСТВО ВОЛЖСКАЯ БУЛГАРИЯ: ИНТЕРЕСНЫЕ ФАКТЫ –  http://www.syl.ru/article/
  2. Таню Иванов Танев, Волжка България или Татарстан, https://www.kaminata.net/
  3. Ислам и мусульманская культура в Волжской Булгарии –  ru

Георги Владимиров, Свещен извор край град Болгар дарява изцеление на поклонници от цял свят,новинар

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

*Разбира се остава въпросът какво общо има Путин с тази страна и тези загинали – генерален въпрос от редакцията

Други разкази свързани със Русия – на картата:

Русия

Свиване

Петъчен виц: Позачисти асансьора  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Появи се първа реална снимка на LG V20  

Появи се първа реална снимка на LG V20
LG V20 става все по-популярен в мрежата, не само защото феновете го очакват с интерес, а защото производителят умело подклажда…
Свиване

Xperia XZ и Xperia X Compact се появиха предпремиерно в сайта на Sony  

Xperia XZ и Xperia X Compact се появиха предпремиерно в сайта на Sony
На 1-ви септември Sony ще покаже поне две нови устройства Xperia. Това става ясно от появилите се в сайта на…
Свиване

OnePlus представи новите слушалки Bullets V2  

OnePlus представи новите слушалки Bullets V2
Обещаната премиера на 25-ти август от OnePlus е факт. Китайците представиха нови слушалки тип тапи под името Bullets V2, които…
Свиване

WhatsApp ще споделя информация за потребителите си с Facebook, но можете да го спрете  

WhatsApp ще споделя информация за потребителите си с Facebook, но можете да го спрете
WhatsApp актуализира условията си за ползване за първи път след придобиването на приложението от Facebook през 2014 г. и промените…
Свиване

HTC 10 ще получи ъпдейт до Android 7.0 Nougat преди края на 2016 г.  

HTC 10 ще получи ъпдейт до Android 7.0 Nougat преди края на 2016 г.
Още през май HTC обяви, че няколко модела гарантирано ще получат ъпдейт до нефинализирания тогава Android 7.0 Nougat. Един от…
Свиване

Музей на авиацията в Кошице, Словакия (2 част на През Източна Европа с джип)  

По пътя към нос Северен в Норвегия, след преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спираме в Музея на авиацията в Кошице.

Приятно четене:

Музей на авиацията в Кошице, Словакия

част втора на

През Източна Европа с джип

карта Унгария и Словакия

Проекто-маршрут за ден 2

Сутринта скокнахме що годе в нормално време – около 08:00 ч… Аз продължих битката с компютъра, а жената реши да се поразходи из Дебрецен…

Дебрецен – Унгария и Словакия

Дебрецен

Дебрецен – Унгария

Дебрецен

х-л Обестер, Дебрецен – Унгария и Словакия

х-л Обестер, Дебрецен

Както споменах – битката с компютъра бе успешно спечелена, жената се върна от разходката със снимки във фотоапарата 🙂
Закусихме. Закуската не ме впечатли, но жената бе впечатлена от двойното кафе, което и направиха – много хубаво, ама едва намокряше дъното на чашката… Ако бе единично, навярно трябваше да се ближе, а не пие …

Двойно кафе – Унгария и Словакия

Двойно кафе

Натоварихме багажа, аз навързах техниката (всяка сутрин имах ритуал – връзване на телефона, стартиране на софтуера за ‘следене’, и Google Maps, включване на SPOT-а, включване на dashcam) и тръгнахме към Кошице…
Спокойни неделни магистрали през част от пътя…

Магистрала в Унгария

Магистрала в Унгария

При Felsozsolca обърках малко пътя, та се наложи да се връщам около километър… Явно не само аз бях объркал, защото в малкото пресечки по пътя и по полето се въртяха като мухи без глави (като мен) доста автомобили …
Как да е стигнах (по хубави пътища) в

Кошице

Там видях ОМВ и заредих (за пръв път от България). Предварителното ми проучване показа, че в Словакия е малко по-евтино от Унгария…
Още на бензиностанцията въведох като следваща дестинация

музея на авиацията в Кошице

Това ме отклони с 10-20 км от ‘идеалния маршрут’, но си заслужаваше. Намерих музея – намира се до летището
Отидох на касата… Момчето каза, че ще ми направи специална отстъпка, защото едното хале било в ремонт. Питам го – кое хале? ‘История на авиацията’
Викам му – абе аз 1000 км преминах заради този музей, и вие няма да ме пуснете да разгледам и там?
– Халето е ей-там и вратата му е отворена – погледнете (навярно имаше предвид да погледна през вратата) 😀

Košice International Airport, 040 17 Barca, Словакия

Аз това и чаках – шмугнах се първо там докато не е размислил …

А вътре – РАЯТ…

Музея на авиацията в Кошице, Словакия

Авиационен музей Кошице

Разрез на прословутия Jumo 205 :

Авиационен дизелов двигател Jumo 205 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Авиационен дизелов двигател Jumo 205

Уникалното на този дизелов авиационен двигател са параметрите му – дванадесет бутален шест цилиндров двигател с два колянови вала, даващи мощност 1000к.с. И много други интересни технически решения. Двигателя е ползван през Втората световна война, като е бил монтиран на бомбардировачи Юнкерс.
Други дизели:

Дизелов авиационен двигател ZOD Diesel 206 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Дизелов авиационен двигател ZOD Diesel 206

И самолети – Миражи:

Мираж – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Мираж

МИГ-29

МИГ-29 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

МИГ-29

F-104, NF-5A… Стандартното СИВ въоръжение (СУ-25, МИ-24 и т.н.), Ми-2, Хюи и много други въртолети, самолети, крилати ракети и планери

Щурмови самолет СУ 25 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Щурмови самолет СУ 25

Разрез на изтребител МИГ 21 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Разрез на изтребител МИГ 21

МИГ-21 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

МИГ-21

Phantom F4F – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Phantom F4F

 АН-2 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

АН-2

 Музей на авиацията Кошице, Словакия

Northrop NF5A – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Northrop NF5A

Един много интересен самолет – Ф104

F104 Starfighter – Музей на авиацията Кошице, Словакия

F104 Starfighter

Крилата са му изключително къси – сигурно метър и двадесет сантиметра.. Като водещия им ръб е изключително остър (според информация от нета – дебел само около 0.4мм)… Затова при обслужване са слагали протектор, който стоеше и в музея…. Общо взето – ракета с едни мънички крилца колкото да не е без нищо 🙂

Крилото на F-104 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Крилото на F-104

СУ-15 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

СУ-15

МИ-2 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

МИ-2

Дори балистична ракета SS-2

Балистична ракета SS-24 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Балистична ракета SS-24

Балистична ракета SS-24 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Също така имаше много разрези на различни турбореактивни двигатели и техните компоненти (например горивни камери на турбореактивни двигатели)..
Помотах се, дори влязох в един ИКАРУС хармоника – и той бе експонат 🙂

Автобус Икарус – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Автобус Икарус

Автобус Икарус – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Автобус Икарус

И реших да излизам. Тогава момчето на входа ми казва – „ама не искате ли да разгледате и експонатите с автомобили и мотоциклети
Там е автомобила на нашия президент (който е големия инициатор и поддръжник на този музей) – бронирано БМВ“ (явно е много леко, защото не личеше, въпреки, че момчето твърдеше, че е бронирано).. Казвам му, че не ми е интересно бронирано съвременно БМВ… А момчето ми казва, че там

има и ретро автомобили

След което разгледах колекцията от стари автомобили (Форд Т, Татра 30) и мотоциклети… В друго хале бяха шкодички и други източни автомобили… В идеално състояние и на собствен ход


Ретро автомобили – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Ретро автомобили – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Ретро автомобили – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Ретро автомобили – Музей на авиацията Кошице, Словакия Ретро автомобили – Музей на авиацията Кошице, Словакия

Доста време се помотах, докато жената си пушеше цигарите (не пожела да влезе)…

С доста приповдигнато настроение продължихме нататък по пътя…

Бързо излязох от Словакия

(ей много го бърках това име със Словения – дори на унгарската граница като ме питаха накъде пътувам, им казах, че за Словения, та бая чесаха репите защо  ли към Полша ще минавам през Словения 😉 ).
Навлязохме в Полша неусетно (само пътен знак посочва, че си в друга държава, като има и табела с основните правила – скорости по пътищата)…

Границата Словакия-Полша

Границата Словакия-Полша

Трафика бе идиотски – накъсано движение, чакане и т.н.

Спряхме да похапнем в един много голям град, дето ми струваше големи усилия да се сетя как би се произнасял –

Ржешов <img src=🙂" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Rzeszow <img src=🙂" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Там една много бледокожа русичка касиеро-сервитьорка се изчервяваше на всеки мой въпрос (предполагам не заради мръсни мисли, а просто като отражение на всяко голямо мислено усилие да разбере какво се иска от нея) 🙂 Чакахме около 40 минути (нямаше други клиенти), ама бургерите си заслужаваха – наистина бяха много вкусни. Времето за чакане не ме изнервяше, защото по това време в колата компютъра точеше видео от камерата 😀

Общо взето почти всяка почивка изключвах камерата, и започвах прехвърляне на записаните файлове на хард-диска… Камерата можеше да записва общо около 8-9 часа, и при надхвърляне на това време започва да изтрива най-стария запис. А копиране на 64 GB общо дисково пространство (толкова бе общата памет на камерата) заема сериозно време…
За съжаление трафика рязко се увеличи. Започнаха безумни ремонти. Например в участък около 40 км да правиш едновременно три ремонта, като всеки е с дължина повече от километър
Седиш, и чакаш да дойде насрещната колона (с пилотен автомобил)… Това е около 10 минути за да започне да идва… Още 10-15 минути се влачи трафика (защото пътя, по който минават не е с добре направени подходи, и колоната намалява до 10-15 км/ч докато слиза на обикновения път) И така, докато се източи последния автомобил… След което пилотния автомобил тръгва обратно. Мъкаааа.

И тези 40 км да ги изминаваш за повече от час и половина. Или пък да отклонят ЦЕЛИЯ трафик, включително камионите през малки селца, през чиито улици аз минавам трудно
Освен това явно в неделя литургиите са по-обширни, защото в почти всяко село, през което минавахме, имаше ОГРОМНИ тълпи от хора, които стоят до пътя, преминават и т.н.
Бях заплюл Сувалки или Аугустов за нощувка, но към 7 – 8 часа стана ясно, че няма как да стане…
Жената почна да мрънка към 21 часа (13 часа след тръгването ни от Дебрецен)… А към 22 започна и да плаче, та затова погледнах картата на навигацията за близък град, избрах хотел и около 22:40 спряхме пред хотела
Ресторанта не работеше, та затова изядохме някоя друга вафла, и опустошихме минибара. Настроението се подобри, видеото се прехвърляше безпроблемно – живота стана хубав 😀

Сухата статистика
(вече електрониката водеше по-точен отчет 🙂

Изминати за деня: 825км
Средна скорост: 73км/ч
Максимална скорост: 142км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 14ч 03мин
Общо изкачени (по височина) 7.40км
Общо спускане (по височина) 7.37км
Максимална надморска височина: 480м

Очаквайте продължението

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Словакия – на картата:

Словакия

август 25, 2016

Свиване

iPhone 7 вече е в ръцете на тайванска поп звезда  

iPhone 7 вече е в ръцете на тайванска поп звезда
iPhone 7 и по-точно неговата по-голяма версия Plus се появи в ръцете на тайванска поп звезда. Изкушеният от технологиите Джими…
Свиване

Sony Xperia X Compact ще дебютира на IFA 2016 + първа снимка  

Sony Xperia X Compact ще дебютира на IFA 2016 + първа снимка
Sony вече обяви, че ще има своя пресконференция на IFA 2016, като там очакваме редица нови устройства, сред които и…
Свиване

Фарьорските острови  

Днес ще открием нова земя за нашия сайт! По пъту към Исландия, Любо ще ни разведе из Фарьорските острови. Приятно четене:

От България до Исландия на 4 колела по шосе и по вода с Фарьорските острови за предястие

част първа

Фарьорските острови

Исландия! Щом веднъж видиш снимки от уникалните места, които природата е създала там, трудно можеш да ги извадиш от съзнанието си. Загнездват се надълбоко и постоянно те подканят да отидеш да ги видиш на живо. Така стана и при нас и както обикновено решихме да пътуваме с кола до там.

Винаги съм казвал, че пътуването е част от пътешествието и предпочитам автомобилните пътешествия като по този начин успяваш да усетиш много по-добре духа на пътешествието. Това в случая доведе до бонус –

ферибот от Дания, който има 3 дена престой на Фарьорските острови

Сами по себе си те са не по-малко уникално място от Исландия и си заслужават на 100%. Разстоянието по море е 1524 км с ферибота и се пътува около 52 часа като на отиване разстоянието е разделено, заради спирката на Фарьорските острови, а на връщане се взима на екс. Самият ферибот е с гръмкото име „Norrona“, има 8 нива и е построен в Lubeck, Германия за скромната сума от 100 000 000 евро.

И така събрахме се четирима ентусиасти– аз, Краси, Иван и Теодор и в чудесна вечер на 8.06.2016, натъпкани до горе (в буквален смисъл) във верния автомобил, потеглихме в посока Калотина. До ферибота в град Hirtshals, Дания бяха около 2500 км.
Целта за вечерта беше да стигнем покрайнините на

град Сегед в Унгария,

където на предварително избрано място да разпънем палатков лагер номер едно. Мястото беше използвано при пътуването миналата година до Беларус и Москва и затова избегнахме лутането по тъмните часове и някъде към 2 часа се настанихме в ливада от люцерна.

Ден 1

След съвсем недостатъчно спане ни посрещна ясна утрин нейде из ливадите с люцерна край Сегед. Последва бърза закуска и потеглихме като трябваше да стигнем централна Германия до вечерта. Стигането по тъмно не беше проблем отново, защото щяхме да използваме място за палатка сред поле с ветрогенератори, открито две години по-рано при пътуването към Скандинавия. Хубаво е да има предварително нарочени места за диво къмпингуване, когато има вероятност за пристигане по тъмно. Иначе започва голямо лутане и търсене на подходящо място.

Решихме да минем през Австрия вместо през Чехия макар и пътя да беше с над 100 км по-дълъг, защото бяхме предупредени, че в Чехия текат мащабни ремонти по магистралата към Прага и колоните са големи. Е, оказа се, че

цяла Западна Европа е изтъкана от ремонти и стеснения

и в този ред на мисли вероятно не спестихме нищо. Аз лично не бях виждал такива задръствания там, но за щастие най-свирепите бяха в насрещната посока. Като се сложи и възстановения граничен контрол по границата Австрия/Унгария, беше бавно придвижването като цяло.

В Германия пък ни отби полиция от магистралата и ни направи една бърза проверка. Не че имаше някакво нарушение, а просто коли от Източна Европа са подозрителни. Интересното беше, че колата на полицаите, както и дрехите им бяха абсолютно цивилни и до момента, в който си показаха картите не бях сигурен дали не са някакви шарлатани. На задното им стъкло мигаше червен надпис, че са полицаи и трябва да ги последваме и това е всичко. Въпреки стабилното подмотване стигнахме по светло в полето с ветрогенераторите и разпънахме лагера. Наоколо бъкаше от диви зайци, а соколи кръжаха с надеждата да прилапат някой разсеян гризач. Пред нас не се състоя ловна сцена и се ориентирахме да налазваме палатата след вечеря.

Ден 2

Този ден се очертаваше по-лежерно придвижване и затова наблегнахме на мотаенето. Оставаха около 700 км за минаване до ферибота в Дания, който отплаваше на следващия ден по обяд.

В Германия задръстванията продължиха. Реших, че веднъж да минем Хамбург и трафикът ще поолекне, но не стана точно така. Беше петък ранен следобед и не можех да проумея накъде беше тръгнал целия този народ наред с неизброимо количество камиони, които ако се наредят в една редица сигурно ще стигнат до България.

На границата с Дания отново има бърза проверка,

която преди липсваше. Естествено, видяхме се интересни за полицаите и веднага ни харесаха за проверка. Като казах къде отиваме и за какво веднага отношението се промени, пожелаха ни лек път и не се занимаваха повече с нас. В

Дания

за момент стана по-спокойно и тъкмо се зарадвах, но не задълго. Попаднахме в истинска тапа на магистралата, която почти не помръдваше. Цялото това влачене стана безсмислено и на първата отбивка за почивка спряхме и решихме да продължим след като целия този поток изчезне. Много други бяха направили същото. Сред тях беше и българския шофьор на камион Дядо Ачо. Видя ни той, позна сънародници и веднага се разговорихме за миналите времена, за неволите, за хубавите пътувания. Така докато се усетим вече бяхме седнали на маса на по бира с идеята, че направо тук ще се нощува.

Реално до дестинацията ни оставаха около 100 км и можеше да си позволим нощувка тук, но като гледахме за какви задръствания става въпрос не ни се искаше да рискуваме евентуално изпускане на ферибота. И така след няколко часа като се поотпушиха нещата потеглихме. На няколко километра от

град Хиртшалс

намерихме хубаво местенце за палатка и се установихме. Така имахме време на другия ден до обяд да се пошляем в Гренен (най-северната точка на Дания) и след това да се върнем до ферибота. Разстоянието не беше голямо. Интересно беше, че дори и в Дания не се стъмни напълно. Струваше ми се прекалено на юг за да има бели нощи, но ето че имаше.

Ден 3

Отправихме се към

Гренен

Платихме си паркинга и започнахме да крачим по пясъчните дюни към най-северната точка. Разстоянието не е голямо и за около 30 минути се стига. Минава се покрай множество бункери останали от войната, има и диви рози, които красят пейзажа, а недалеч от пътеката се издига гордо хубав морски фар. Мястото е много приятно като цяло.

Скаген, Дания

Скаген, Дания Скаген, Дания

Явно е емблематично, защото имаше доста посетители. За по-мързеливите се предлага и услугата да те превозят по пясъка в открит фургон дърпан от трактор, вместо да ходиш пеша. Принципно тази опция е добра за стари хора, за които тази разходка би била трудна. Ние имахме няколко часа, които отлетяха като миг и с бърза крачка се върнахме към паркинга. Направихме грешката да напълним резервоара до горе с уж по-евтиния датски бензин, но по-късно се оказа, че на Фарьорските острови е доста по-надолу като цена. Накрая се наредихме на опашката за

качване на ферибота

Всичко беше добре организирано и докато се усетя вече бях в търбуха на ферибота, който се състоеше от паркинг за автомобили на 3 етажа, които се достъпват посредством рампи. Наоколо се мяркаха много джипове, каравани и дори камиони, оборудвани за тежък офроуд. Без съмнение бяха решили да пресичат Исландия през вътрешността, където се минава и през много реки без наличието на мостове. Точно навреме

корабът ни отплава

Отвътре беше доста приличен, чист и дори луксозно изглеждащ. Останалата част от деня прекарахме на палубата, където слънцето и постоянния вятър ни изиграха лоша шега и на следващия ден бяхме като опърлени наденици, но който не си взима бележка от минали такива преживелици, така се получава.

Запознахме се с французина Жудикел, който си беше подготвил обиколка на Фарьорските острови и Исландия с велосипед. Всяка година си взимал цялата отпуска на куп, товарел колелото на колата и стигал до избрана точка, а оттам продължавал въртейки педалите. Тази година старта му беше в Дания. Много готин, отворен и приказлив човек се оказа. Сприятелихме се неусетно и без да подозираме се засичахме 3 пъти по време на обиколката ни като направихме и едно диво къмпингуване заедно, но затова по-нататък.

На кораба имаше всичко, от което може да имаш нужда, а и повече – фитнес, басейн, горещи вани на най горния дек с изглед към океана. Имаше дори и малко футболно игрище, затворено с мрежи отвсякъде. Поритахме малко на него, за разнообразие и за проба какво е усещането да играеш футбол на поклащащ се кораб. Вероятно е подобно на това да играеш пиян.

Времето като цяло се изниза неусетно.

Ден 4

Станах рано може би преди 5 часа и с един германец от нашата стая отидохме на палубата да видим изгрева.

Фарьорски острови

Оказа се, че доста хора са имали същата идея и на палубата не беше пусто. Гледката си заслужаваше определено! Слънцето тъкмо се подаваше над хоризонта, а до кораба летяха интересни птици, които не бях виждал преди. По-късно разбрах, че това са т.н. „Gannets“ или по нашенски „гмурци“.

След хубавата гледка се върнах за още няколко часа сън и при следващото ставане вече

преминавахме покрай Шетландските острови

Тук бяхме транзит, но определено местенцето си заслужава да се посети някой ден. Общо взето времето се изниза в шляене из кораба, мързелуване и четене на факти за предстоящите ни цели.

Фарьорските острови

В 22:30 вечерта местно време

достигнахме град Торсхавн – столицата на Фарьорите

Над града се стелеше мъгла, но не много гъста и духаше северен ветрец. Архитектурата беше строго северна и много интересна. Великото разтоварване от ферибота започна. Колите бяха предимно френски, немски, датски и холандски. Имаше по един брой чешка, полска и словашка, както и ние от България за цвят. След като най-накрая дойде наш ред и слязохме от кораба, се отправихме директно в северна посока близо до

градчето Funningur,

където на следващия ден възнамерявахме да се качим до

най-високото връхче на Фарьорските острови

и при късмет да имаме гледка. Разстоянията на островите са малки и само 60 км ни деляха от целта. По принцип между повечето острови от групата имаше или мостове или тунели, но имаше и няколко, които бяха достъпни само с ферибот, но на нас в крайна сметка не ни остана време за тях. И така по малките часове на нощта се установихме на палатка в подножието на върха. Беше студено и духаше вятър, но тук е така. Просто трябваше лека адаптация след припека на палубата на кораба.

Направихме първата вечеря на островите и се вмъкнахме в палатката, а навън беше все така светло.

Ден 5

След не много часове сън, денят ни посрещна с рехава мъгла и частични гледки, които загатваха красотата на мястото, където се намирахме. Тъй като бяхме в подножието на планината, която искахме да изкачим само събрахме лагера, наслагахме някои неща по раниците и тръгнахме директно нагоре. Наоколо се разхождаха и преживяха безгрижни овце и вероятно заради тях основата на цялата планина беше заградена, но за желаещите да се качат нагоре имаше сложена стълба, която прехвърляше оградата. Наоколо нямаше никакви хора и само поривите на вятъра нарушаваха тишината.

Преходът нагоре не е тежък, а и самия връх е 880 м, но за място като Фарьорите, тези 880 м вещаеха неповторима гледка, ако мъглата се разкъсаше още малко. Времето по пътеката нагоре се изниза неусетно и на метри от върха се разкри първата чудесна гледка към Атлантическия океан и високите вертикални скали, които се врязваха във водата. Няколко снимки и мъглата пак се разпростря. Следваше кратко стръмно изкачване и

стигнахме върха със сложното име Sаеttaratindur

Духаше вятър и беше мъгливо. Имаше малко заслонче от натрупани камъни, което ни приюти за снимка и после не ни оставаше друго освен да се смъкваме надолу. За късмет от другата страна на върха мъглата скоро се разкъса и успяхме да се насладим на уникална гледка малко под върха.

Фарьорски острови

Фарьорски острови

В крайна сметка качването не беше напразно и успяхме да запечатаме малко от красотите на тази част от островите. След като слязохме се насочихме към малките

градчета Funningur и Gjogv,

които предлагаха традиционна архитектура и неповторима атмосфера.

Фарьорски острови

Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови

Във

Funningur

има много интересна църква с торфен покрив до малкото пристанище. Наоколо почти не се мяркат хора, което за нас свикналите с лудницата в големия град си е привилегия. Единствено две гъски подават любопитно глави иззад близката ограда на една къща.
Следващата спирка

Gjogv

ни посреща с прекрасно слънчево време и малки къщички в северен стил на фона на обширен фьорд. Трудно е да се опише колко е хубаво, затова е добре да се види. Заговаряме се с местен жител, който ни разказва за негов приятел от Германия, който дошъл за малко на гости обаче толкова му харесало, че вече седмици не може да си тръгне. Разбирам го човека!

На брега с интерес наблюдаваме

дебелоклюни кайри,

които се гмуркат в бистрата вода на океана и изчезват нанякъде. Толкова са умели като плувци, че гледайки отгоре, ако не знаеш, че са птици спокойно можеш да ги объркаш с риби. Изнизват се няколко часа и въпреки че не ни се тръгва потегляме към

град Vidareidi на съседен остров с името Vidoy

Фарьорски острови

Фарьорски острови
Фарьорски острови

До момента бяхме на остров Eysturoy.

Vidareidi е известен като най-северния град на Фарьорските острови

Пътят до него минава през няколко тунела под океана. Тези тунели обаче се оказват напълно тъмни, само с една тясна лента за колите и двупосочно движение, а дължината на всеки е около 4 км. И така на всеки 200-300 м има отбивка, на която едната кола може да отбие и да изчака насрещната да премине като движението в едната посока е с предимство. Абе, леко неприятно и опасно ми се струваше това начинание в условията на тесен тунел без никакво осветление. Хубавото е, че нямаше интензивно движение.

Във Vidareidi ни посрещна отново идилична гледка от стара църква на фона на фиорд и стадо любопитни крави до нея, които си търсеха внимание и се опитваха да ни сдъвчат ръкавите и ремъците на фотоапаратите докато ги снимахме как се кокорят срещу обективите. Симпатични животни! На връщане спираме в

град Клаксвик на остров Bordoy

Това е втория по големина град на островите. Там се намира и

бирената пивоварна Foroja Bjor,

която произвежда доста пивка бира. Града ни посреща с типичната за тези ширини мъгла и дъждец. Правим бърза разходка по пристанището и в централната част под дъжда. Има интересна цъква в стил „Полярна архитектура“. Не се задържаме много, защото времето не е много приветливо и се насочваме към

остров Streymoy и викингското селище Sksun

Някъде в околността ще нощуваме и на следващия ден ще разглеждаме селището. За щастие времето се пооправя в тази част на островите и опъваме палатка в ниското край черен път до малка рекичка. Смущаваме местна птица с дълъг червен клюн и малкото й. Пилето надава тревожни крясъци, но после се успокоява и отново настава тишина като се чува само лекия ромон на потока.

Ден 6

Фарьорски острови

Денят е хубав от сутринта! Събираме лагера и влизаме в

селцето Saksun,

където закусваме с гледка към фьорда, който се простира под селото. Гледките наоколо с пасторални. Разхождат се овце, пасат тучната трева в подножието на хубави ниски планинки. Нямаме търпение да закусим и да се разходим между автентичните постройки за оглед отблизо.


Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови

Фарьорски острови

Фарьорски острови

Селцето изглежда толкова диво, че местните жители може би се броят на пръстите на двете ръце. Правим хиляда снимки като всяка следваща ни се струва от по-добър ъгъл, а те реално са почти еднакви. След няколко часа тук тръгваме към

съседен остров – Vagar

Там се намира една идилична картина, която е като запазена марка за Фарьорските острови, а именно висок връх, под него малко селце и под селото висок около стотина метра водопад се излива директно в Атлантика. Интересното е, че гледката се разкрива непосредствено след като излезеш от тунел, който свързва острова с останалите острови. До съвсем скоро това място е било напълно откъснато без сухопътна връзка и достъпа е бил само с хеликоптер и лодка.

Vága Municipality, Фарьорски острови

Срещаме двойка от Дания на средна възраст. Жената беше местна от острова и се зарадва като разбра, че сме дошли от България, за да разгледаме родните й Фарьори. Поразпита ни, каза, че не била срещала българи тук никога, а често контактувала с туристи, но това беше очаквано. Дестинацията не е много популярна сред нас, но може би точно отдалечеността и трудния достъп са запазили неповторимия чар на това място. Толкова беше хубаво там, че останахме до края на деня на това място.

Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови

Слизахме до морето, разхождахме се малко към планината и в късния следобед нашия добър познайник французина Жудикел довтаса неусетно. С радост се съгласи да направим диво къмпингуване заедно на фона на уникалния пейзаж, който ни предлагаше природата.


Фарьорски острови Кайри, Фарьорски острови Кайри, Фарьорски острови Овце, Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови

Опънахме палатките, спретнахме вечерята – лютеница, луканка, бяло сирене, кисели краставички, чесън и домашна ракия, а Жудикел извади порция сухи спагети. Веднага му казах да ги разкара, и да яде от нашата храна, а той лакомо опита от всичко и констатира, че безспорно българската храна е на светлинни години по вкус пред неговата. Малко не съобрази и гарнира цяла скилидка чесън с няколко глътки ракия и започна да прискляпа, да лее сълзи и да му излиза пушек от ушите, но скоро се окопити и си взе поука.

Беше много приятна вечер.

Човекът е интелигентен, пътувал е много и е приятен събеседник. Приключихме по малките часове с наблюдение на червеноклюни кайри по близките скали. Тези пилета са много атрактивни, но пословично срамежливи и е голям късмет да ги наблюдаваш. Дори успяхме да направим няколко прилични кадъра. Обикновено прекарват дните си из водата, а вечер излизат по скалите да спят и ние уцелихме точното място. На метри под палатката по стръмните скали се подвизаваха няколко двойки.

С това завърши този изключително пълноценен ден, в който времето отново беше чудесно. Благодарим на природата, че е благосклонна към нас!

Ден 7

Нито ни се ставаше, нито ни се тръгваше от това райско местенце, но днес ни чакаше

Торсхавн – фарьорската столица,

както и качване на ферибота в посока Исландия, така че нямаше време за размотаване. Французинът се измъкна набързо, че него въртенето на педали го зовеше и имаше да отметне към 40 км път с не малко изкачвания. Ние закусихме, почерпихме местно куче със стари български кренвирши и се понесохме към тунела, който свързва остров Вагар с главния остров Стреймой. За разнообразие минахме по обходен, но много панорамен път високо в планините. Разкриха се впечатляващи гледки към фиордите долу и определено обхода си заслужаваше.

Фарьорски острови

В Торсхавн паркирахме до градския стадион и тръгнахме на обход из града.

Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови

Фарьорски острови

Умишлено спряхме по-далеч от централната част, за да може да повървим малко и из кварталите, за да може да добием по-ясна представа за града. Ами то всъщност всичко вече ни беше ясно –

спретнат град, има си всичко, хората изглеждат щастливи

без да се чете следа от каквото и да е напрежение по лицата им. Не като при нас, където виждаш покрусени лица, изнервени хора, готови на саморазправа за най-незначителното нещо. Друг свят е тук!

Вървейки по улиците се наслаждаваме на уредените къщички и сякаш, за да допълни идилията едър, мързелив котарак се изтяга пред входната врата на една къща. И той изглежда щастлив.

Спускаме се към пристанището, където има симпатична крепост. Деца се пързалят като на пързалка по покрив на къща, обрасъл с трева и се чудят каква беля да сътворят. Междувременно на пристанището пристигна кораба на датската кралица, но толкова се мота докато излезе, че нямахме време да я чакаме и продължихме с разходката без да я видим.

Определено най-интересната част от града обаче беше старата част с традиционните сгради, където се помещава и правителството на Фарьорските острови. Тази част е разположена на малко полуостровче до пристанището и определено заслужава особено внимание. Хубавото тук е, че въпреки красотата и привлекателността на мястото липсват тълпи от туристи, с които едва да се разминаваш. Всичко е в много умерени, едва забележими граници, а не като по популярните забележителности из Европа. Отдалечеността на мястото го е запазило. Поне засега! След старата част направихме един преход по крайбрежието и часовете вече се бяха изнизали неусетно. Отправихме се съм колата, защото времето за

качване на ферибота

не беше далеч. На фериботния порт всичко беше чудесно организирано и обозначено.

Фарьорски острови

Фарьорски острови

Направих мислена съпоставка с пристанището в Дурас (Албания), където цари невъобразим хаос и някакви доброжелатели идват уж да ти помогнат, да те заведат тук-там по гишетата и после искат пари, които все са им малко за многото работа (5 минути), която са свършили. Ама това са два различни свята, между които зее пропаст по-дълбока от Марианската падина и

искрено се надявам Фарьорските острови да успеят да се съхранят,

защото са може би едно от малкото такива кътчета, които са успели да се запазят и да се развиват само в положителна посока! След като се натоварихме във ферибота ни предстоеше само една нощ плаване до Исландия.


Фарьорски острови Фарьорски острови Фарьорски острови

Хубавото е, че кораба заобикаля островите отблизо и се разкриват много приятни гледки към скалите на острова, които се спускат стръмно надолу към водата, а по тях незнайно откъде довтасали се мяркат овце. Видяхме тези животни на места, където дори опитен алпинист вероятно би се затруднил да стигне. Остава загадка как са се добрали до там. Имаше дори майка с малко на купчина скали насред един фьорд, които вероятно прилива е хванал неподготвени и е блокирал там. Размерите на мини островчето бяха 3 на 5 метра, нямаше грам трева или мъх и не е ясно какво са търсели сред камънака, за да се прецакат така. Дано да са оцелели, че ни дожаля за животинките. Вече на кораба се заехме с обичайните занимания – бира на палубата, душ и наваксване със съня.

Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атлантически океан – на картата:

Атлантически океан
Свиване

Лиско след човека с телта (Внимание: снимки с тежко съдържание)  

UPDATE 25/08/2016

Untitled design

Лиско беше докаран в приюта буквално изяден жив от ларвите, снесени от мухи в отворените му рани. Беше лежал безпомощен твърде дълго – целият прерязан от телта, обезводнен на ръба, на прорези и дупки, от които бликаше гной с бели червеи.

Днес, 10 дни по-късно, Лиско изпраща на всички приятели на Фермата един братски поздрав. Вярно, не прилича много на себе си пухкавото момче, но пък вече не го ядат жив червеите и се възстановява със завидни темпове!

Оригинална публикация 18/08/2016

Лиско е бездомно куче – живял обичан, редовно хранен и погален на улицата край къщата на добри хора. Един ден го нямало, а после втори, пети… запилял се нанякъде, скитникът. Вече не очаквали да го видят отново, когато докретал обратно. В немислим вид.

14045143_1845955542305274_1412784762_o 14060249_1845955515638610_306188810_o

Намерили го целия омотан в тел, през гърдите, през врата, но най-вече – през краката. Много старателно овързана тел, впита до кръв във тялото му, а той – съвършено изнемогващ от болката и инфекцията… Но сигурно нямаше да се сдухаме толкова, ако не беше покрит от нослето до опашката с ларви, които го изяждаха жив пред очите ни.

14037414_1845955522305276_1855640162_o 14087220_1845955532305275_1438167506_o

Деси и Димка прекараха часове в това да остраняват червейчетата от раните му, за да го обръснат и промият. Засега горкото юначе само спи. При кратките разходки и промивките е търпелив, доколкото е възможно за някой толкова измъчен.

14012770_1845955538971941_1075605476_o 14074561_1845955528971942_1282286319_o

Надяваме се да успее да се възстанови напълно с помощта на д-р Маринчева и д-р Илиева. А на чудовището, което се е забавлявало с него, му пожелаваме да се опомни и да спре с кръвожадните си „игри“. Ако не беше щастливата случайност, това щеше да е една ужасяваща смърт, агонизираща и страшна.

IMG_7070

Късметлия си ти, Лиско.
Не го мисли повече. Вече си с нас. Лошото свърши.

Приют Фермата съществува и работи за животните в беда единствено и само благодарение на дарения от хора. Не сме международна организация, нямаме общински бюджет, европейско финансиране, проекти…

Ние сме малка група упорити приятели на животните с обща цел – да има място, където да се полагат истински грижи за най-окаяните, за нежеланите, за забравените. Ако искате нашият приют да просъществува, молим – подкрепете работата на Фермата със скромно месечно дарение. Кучетата като Лиско нямат къде другаде да получат помощ, а ние наистина изнемогваме. Благодарим!

Свиване

Случаят Бююк: заговорът, който не оставя шанс  


"Капитал" препубликува от "Дневник" анализа на Петко Петков относно предаването на турския гражданин Абдулах Бююк на турските власти. Заглавието и част от акцентите са на "Дневник". Авторът е съдия в Софийския районен съд и бивш заместник-министър на правосъдието.

На 10 август българската държава предаде на Република Турция преследван от нея заради политическата си дейност гражданин, който потърси убежище у нас. Повече от седмица след случая реакциите на участниците, анализът на...
Свиване

Олимпиадата в Рио – отвъд медалите  

Преди 4 години направих подреждане на нациите според успехите им на Игрите в Лондон. Целта бе да класирам държавата не по медали, а по резултатите им в отборните спортове. Там, където се личи най-ясно доколко спортна е една нация. Избрах си 31 дисциплини – освен колективните спортове като футбол, баскетбол, волейбол, хандбал и т.н. включих [...]
Свиване

LG V20 ще идва със звук и слушалки от Bang & Olufsen  

LG V20 ще идва със звук и слушалки от Bang & Olufsen
Колаборацията на LG и Bang & Olufsen не е от вчера и двете компании изглежда са доволни от съвместните си…
Свиване

LG V20 се появи в първа снимка - вторият спомагателен дисплей остава  

LG V20 се появи в първа снимка - вторият спомагателен дисплей остава
Остават десетина дни до премиерата на първия смартфон с Android 7.0 Nougat - LG V20, за който @evleaks току-що разпространи…

август 24, 2016

Свиване

Десети юбилеен национален семинар по български народни танци и хорà Чанове` 2016  

Семинар. Поредният.  Ден първи.  Скука.

Не се виждат никакви хора и автомобили.
На рецепция ни уведомяват, че в хотела вече са се настанили някакви мрачни и намръщени субекти, представящи се за хореографи.
В хотела е толкова тихо, че се чуват мислите на камериерката, която почиства съседната стая.

Събрахме се за първа репетиция, направихме две-три чупки в кръста и се прибрахме по стаите. Вечерята от 19:00 мина при пълно мълчание – хората седнаха кротко, изядоха си компота, изпиха си водата и си легнаха в 22:00 ч.

До края беше все така – тихи, скучни, неусмихващи се мрачни хора, които едва дочакаха да си тръгнат, за да не се върнат никога повече…

И тъй, против уроки, мога да си бая още дълго, но мисля, че схванахте идеята. Заменете сега „никакви” със „стотици”, „мрачни и намръщени” с „ведри, усмихнати и лъчезарни”,  „тих” и „тишина” с „шумен, разгорещен и звънлив”, „скучен” с „неистов смях до сълзи и плочки на корема”, сетне обърнете всички отрицателни изречения в положителни и може би, само може би, ще получите представа за 1/100 от заряда, емоцията, смеха, забавлението, уникалността и неповторимостта на десетия ни юбилеен семинар!

Местата, на които се провеждат Чановските семинари и събори, нямат географски измерения, а само пространствено-енергийни.

Представи си място, на което отиваш с притъпени от градското си офисно ежедневие сетива и всичко, което имаш са двете ти очи. Постепенно очите ти се затварят и установяваш, че те са последното сетиво, от което имаш нужда, за да виждаш и възприемаш случващото се около теб. Енергията около теб започва да се натрупва. Първоначално е неконсистентна, объркана, неориентирана, хаотична, но постепенно започва да се смесва и изравнява, започва да расте и да завладява пространството, да те обгръща, като предизвиква сетивата ти да се отварят, още и още. В следващия момент, енергията вече е с обща пулсация, която ескалира постепенно, до момента, в който избухва до степен на пречистване –  сетивата ти са се разпънали до краен предел и вече не поемат, а са започнали да излъчват – излъчват неконтролируема радост, непринуденост, необузданост и дивашка свобода. Вече не си сам, няма начин да се чувстваш сам. От душата ти струи светлина, която озарява мраморните великани.

velikani

Вече близо десет години танцувам, знам десетки хорà и стотици стъпки, но едва на десетия юбилеен семинар научих истината за доброто българско хоро!

Доброто българско хоро има само три фигури и те не зависят нито от тактовия му размер, нито от фолклорната област, нито от произхода, нито от старостта и автентичността му. Фигурите винаги са едни и същи и винаги се повтарят в точно тази определена последователност. Зависят може би, единствено от музикалните инструменти, на които се изпълняват и може би от душевността на танцуващите. Може би…

Фигурите са съвсем простички…

Първа фигура – зареждане. Започва бавно, спокойно, тежко, близо до земята, свързано със земята, черпещо от земята…

Втора фигура – натрупване на енергия. Растящо, разтварящо се, вдигащо поглед нагоре, устремяващо се към небесата…

Трета фигура – взривяване. Освобождаване на душата за полет…

Зурните карат душата ти да трепти, да се отделя и да полита, а ритмичните звуци на тъпана държат здрава тънката нишка, по която душата ти намира пътя обратно…

И семинарът ни беше такъв: само три фигури – сляти, плавно преливащи се, пулсиращи, взаимно допълващи се, изригващи, завладяващи, обсебващи…

Не съм имала толкова емоционално наситена и зареждаща седмица от години!

Ден първи: събиране, настаняване, струпване на Чанове – щастливи срещи със стари приятели и още по-щастливи запознанства с нови такива. Много танци, много смях, доста Фръц и неприлично големи количества ГУШ.

Ден втори: Брезнишките „баби” 🙂 „Баби” е в кавички, защото на практика сред тях имаше и млади жени и девойки 🙂

Дойдоха ни на гости, попяха ни, направиха 4-5 вида баници (с картофи, с ориз и лук, с яйце и сирене, с орехи и кой-знае още с какво), сготвиха кус-кус и халва и си тръгнаха по живо, по здраво.

Преди това дадоха на мало и голямо да се опита да меси…

Кус-кусът не беше лош, но повече ме впечатли продължителността на приготвянето му (нещо от порядъка на няколко месеца!).

Халвата обаче беше греховно вкусна! Тържествено обещавам, ако се докопам до рецептата, да я споделя и с вас!

20160816_185825

20160816_182702_Burst01

Преди да си тръгнат, жените от с. Брезница ни показаха стар сватбен обичай, който днес се изпълнява с приблизително същото старание единствено в с. Рибново.

Трудно ми беше да разбера докрай цялата символика на ритуала, та се наложи да питам доц. Гаров на петъчната му лекция.

<Отварям скоба:> доц. Гаров – хореограф и преподавател – енциклопедичен, атрактивен, колоритен. Официално се водеше „гост-хореограф” на семинара ни, но на практика, след първия час нито един човек няма шанс да се чувства гост сред Чанове! <Затварям скобата>.

Та, за ритуала: Брезница е село със смесени традиции – като гледаш облеклото на хората и сватбения ритуал, виждаш по много от всички вероизповедания. Ритуалът, честно казано, ме смути, малко обърка, а на моменти се чувствах изплашена и изгубена. По тези земи, сватбата продължава три дни, като се ходи по гости и се яде и пие, а въпросният ритуал се изпълнява на третия ден. Смисълът му е, девойката да “остане” в дома на майка си, а в дома на младоженеца да влезе невеста.  За тази цел, полагат девойчето да легне и го маскират до неузнаваемост – за да скрият красотата и радостта, да изглеждат кахърни, та злото да ги подмине и да не застраши щастието на младото семейство.

Та, слагат девойката да легне и започват (против уроки) да я мажат с помади и облепят с шарени станиолчета, като, в оригиналната версия, й залепят и очите. Младоженецът идва, взима си я, води си я у дома и там й измива очите с мляко. Преди това, в ръцете на булката са поставили огледало, в което тя символично оглежда душата си, защото очите й са залепени.

20160816_195015

20160816_195342

20160816_200704

20160816_201306

20160816_201513

На третия ден след сватбата, булката се връща в дома на майка си – или по-точно – идва на гости и там играе последното си хоро. В миналото, омъжените жени, не са играели хоро. Хорото е било за неженени девойки и мъже.

20160816_202605

Тук, вероятно, е моментът да благодаря на еманципацията, защото ми е дала две неща, които харесвам и не бих върнала – шофьорската си книжка и Хорото!

Така, докато осъзнаем емоциите покрай брезнишките баници и халва, настъпи ден три.

Перфектната репетиция с „шопска сюита” на Миленка и Логодажко хоро, поставено от доц. Гаров, последвана от перфектната неописуема вечер.

Ден четвърти: началото на най-дългата нощ в годината: четвъртък срещу неделя! Това беше моментът, в който загубих представа за време, ден/нощ, час, дата и още се питам кога стана неделя следобед!

Денят бе под надслов „Един ден от миналия век в с. Добърско”.

Положителните емоции, независимо от произхода си, имат едно свойство: когато се настанят в душата ти, те я издуват и разпъват и колкото повече от тях пускаш в нея, за толкова повече има място и преливането им навън, всъщност тече навътре!

И така, с пълни, но жадни души, на сутринта тръгнахме към Добърско.

Там се запознахме с прословутите Добърски баби, които са единствените живи хора, обявени от ЮНЕСКО за културно наследство.

20160818_125208

Самите баби ни бяха подготвили песни, показаха ни сватбена традиция (явно на всички им се жени ;), ама не си признават), пред очите ни заплетоха гайтани, танцувахме с тях, те пяха с нас, ние им се възхищавахме, те ни се радваха.

20160818_131612

20160818_131750

Облякоха си кум и кума, връчиха им ракийка и феруглица и ги пуснаха да водят хорото.

14114761_10154498008454726_1185142211_o

20160818_125130

20160818_125935

14114506_10154498008539726_310431395_o

“Феруглица” е името на байрака, който се шие в четвъртъка преди сватбата и се качва на най-високото място в къщата, за да се види отдалеч, че там ще има сватба.

Платът е червен и символизира морала на булката. По принцип. Но, както се пошегува баба Смилена, “в днешно време, всякакви цветове има 😉 “. Като се окачи феруглицата, свекървата тръгва из селото да кани сватбари, като им подарява китка. И ние получихме “покани” 🙂

Феруглицата се разваля следващия четвъртък, като младоженците изяждат ябълките (които принципно символизират плодородието в семейството).

20160818_130011

20160818_150037

(награда, за който познае коя песен пеят бабите и мъжкия хор 😉 )

Встрани къкреше боб, телешко варено и качамак, а бабите донесоха най-различни видове баници и питки! Беше непосилно да опитам от всичко, но всичко, от което опитах беше невероятно вкусно.

14087199_10154498008189726_340672600_o

14123579_10154498008324726_1013472478_o

В този ден, нито едно сетиво не остана недокоснато и незадоволено!

20160818_123337

И не само в този ден… Всяка вечер ни гостуваха различни състави, но се оказа, че всички знаят една и съща песен ;)…

14111819_1261319213893014_894077377_n

14138461_1261321053892830_1107165967_n

… а в петък пък, нашите моми и ерген, се премениха в пъстри носии…

20160819_180506

14051815_10208160992037183_7375469711484165032_n

Някъде в средата на дългата нощ на четвъртък срещу неделя, на семинара пристигна и професор Николай Цветков… Това отвори чисто нова емоционална страница в приключението, наречено “семинар”.

Това е човекът, от когото никога няма да мога да науча нито едно хоро! По една много проста причина: когато той започне да танцува, аз изпадам в унес, способността ми за наблюдаване и запаметяване се изключва, а възприятията ми се пренасят в друго измерение.

Когато този човек започне да танцува, душата ми хуква през поляните, пълни шепи с планинска вода и си играе на дъжд…

… дори планината заиграва самодивското си хоро…

20160819_121559

Съвсем очаквано, най-дългата нощ завърши с химна, „многая лета” и пищна заря, която беше в абсолютен унисон с превъзбудата, изпълваща пространството.

14045569_10208161021557921_1253951689725283214_n

Аз знам: Нито една секунда от това преживяване нямаше да бъде възможно без Миленка и Коце, Бени и Севдо, Киро и Танчето!

14102496_10208161017997832_2777539544457034833_n

„Благодаря” е красива, но бедна дума, да изрази това, което преживяхме. Вярвам, че това, което наистина им казва „благодаря” са хорàта, които изиграхме, песните, които изпяхме и усмивките, с които ги затрупахме.

Имаше торта, много ясно…

14034800_10208161020797902_2845723607309976135_n

Имаше подаръци, грамоти, снимки…

Роди се и нов вътрешен фолклор: певческо-танцова формация „Докторите” и тематичното им парче „Докторе, докторе”, което ще кънти в главата ми поне до 19-я семинар.

И накрая, но не на последно място, крилата фраза на Кирчо: “На тая глàва, крàка да нé си!”. Защо ми го каза, за (някои от) вас ще си остане тайна. Който беше – знае 😉

И да, има не разказано и не изказано, но е преживяно и запомнено и тепърва ще се превръща в чановска легенда!

Свиване

Объркваме още едно поколение малки футболисти-продължението  

За радост новите медии дават възможност за светкавична реакция. Коментарът ми по случай статията в blitz.bg за малкия футболист Марто Бойчев бързо стигна до неговите родители, които се свързаха с мен за уточнение по темата. 1. Марто и семейството му нямат претенции към Левски и са доволни от работата на треньора Манол Занев. 2. Преместването [...]
Свиване

Объркваме още едно поколение малки футболисти  

Като слушам как деца на 8-10 години са “машини “, “нижат гол след гол” и ги чака “бляскаво бъдеще” винаги съзирам болни родителски амбиции. Да, има деца, които изпъкват рано и са супер на терена, но тези определения по-скоро им пречат и объркват. А което е още по-лошо – създават излишно напрежение. Повод за тази [...]
Свиване

OnePlus подготвя нов продукт за 25-ти август  

OnePlus подготвя нов продукт за 25-ти август
Не, по-скоро не става дума за нов смартфон, но китайците от OnePlus със сигурност подготвят премиерата на нов продукт и…
Свиване

За Руся с топла южна любов  

Коментар от Живко Боев за ирационалната българска любов към Русия:

 

Русия не може да избегне съдбата си на суровинен придатък на икономиките на ЕС и източноазиатските тигри. И това не е ясно само на зомбираните от двувековната руска пропаганда в българския прованс, които вярват в някаква “чутовна”, “извънмерна” руска мощ. Но като ги попиташ какво у тях, у дома е руско, започва едно нечленоразделно мърморене или позоваване на някакви само на тях известни страхотни, страшни едва ли не, руски оръжия, което и да беше вярно, с нищо не може да подобри мизерното съществуване на руската провинция. Та тези хорица са проблемът на България. Те с неграмотноста си, неосъзната при това, са лесна жертва на контролираните от руски подлоги медии. Те избират волен сидеров, те ще изберат всяко леке, което им пробутат от “ТЕЛЕВИЗОРА”. Независимо дали е дудук, дали е усвоилия проевропейска лексика дорогой валя.

Свиване

Новата Tesla Model S P100D е най-бързата кола в производство в света  

Новата Tesla Model S P100D е най-бързата кола в производство в света
Tesla представи новата модификация на електромобила си Model S - P100D, която е най-бързата кола в продукция. Автомобилът разчита на…
Свиване

Pokemon Go започва да губи интереса на потребителите  

Pokemon Go започва да губи интереса на потребителите
Pokemon Go започва да губи битката за потребителското внимание, сочат данни, публикувани от Bloomberg. Според статистиката хитовата игра е имала…
Свиване

С напредването на възрастта…  

jdjdj

С напредването на възрастта повечето проблеми отпадат. Доста илюзии стават излишни. И много неща ти се проясняват.

Сега ще ти обясня защо. Аз съм на 38 години.

Може би ще ги навърша през ноември, живот и здраве, като един добър скорпион, а може би не.

Но резултатите от възрастта си остават. Ето какви са те:

1/ Корпоративният булшит отпада

Мина времето, когато беше млад, ентусиазиран и отворен към „новостите“ лабораторен плъх, готов да „работи в екип“ с други лабораторни плъхове, които се състезават в колелцето на „високо конкурентна и динамична среда“, произвеждайки електричество за различни захарчета… Тези неща не са ти интересни. Плъховете не живеят до 38 години. Сега ловят други опитни мишки. В Студентски град. И опитни, и неопитни. Но преди всичко млади. Ти отдавна не живееш там…

2/ Ненужните стремежи отпадат

Например: голф тройка, изолация и пристройка. Или кариера в американска компания. Трябва да си жертва на морално престъпление и духовно издевателство, за да прекараш живота си в картонена кутия, убеждавайки другите колко яко е да прекарат живота си в картонена кутия. Вместо да им помогнеш… Няма никакъв мисъл.

3/ Натискът на обществото отслабва

Ще те ръчкат да се жениш и да теглиш кредити, ама до време… След 38 просто ще те оставят на мира.

4/ Старите си отиват

Сега ти си стар, дори супер-стар, ако искаш, но истината е, че старите си отиват. Един по един. Колкото и да ги обичаш. Няма как. Нареди се на опашката. Ти си следващият. Предимството е, че тези десетилетия, които те делят от тях, позволяват да правиш каквото си пожелаеш. Също като тях…

5/ Спираш да се срамуваш

Беше на 25, когато шкембето те притесняваше и на 35, когато за пръв път не можа да го вдигнеш. Сега всичко ти е позволено. Разбираемо е. Все пак наближаваш 40-така…

6/ Спира да ти пука

Хората били егоисти, корпорациите се интересували единствено от своите корпоративни интереси. Отделяш по-малко време за такива глупости и повече време за разумни, адекватни действия в полза на опитност, която те кара да се чувстваш успял. Все пак вече си „дърт“. Обществото го изисква от теб. Трябва да даваш пример на младите. Някои от тях носят токчета, други – не. Внимаваш да са на повече от двайсет и две.

7/ Ставаш искрен

Пишеш статии като тази. Нямат право да ти се сърдят. Животът си минава. Техният също. Жалко, че не са си го признали. Щеше да им олекне.

8/ Лъжеш по-малко

На 28 беше принуден да лъжеш, че имаш имоти, коли, доходи и други такива временни неща, само и само да се харесаш на определени хора (предимно от противоположния пол). На 38 вече няма нужда да се преструваш. Или си минал през точка от 1 до 7 (виж по-горе), или продължаваш да си опитно зайче в нечий чужд, нечист, лабораторен експеримент. При всички случаи лъжеш по-малко. Но лъжеш по-добре.

9/ Чувстваш се като на 25

Само че с десетилетие и половина „безплатен обяд“ отгоре, нали? След като ти се е „изредил“ целият свят…

За останалото ще пиша след време, живот и здраве!

Ако е рекъл Оня, дето мачка заровете.

Тихомир Димитров


август 23, 2016

Свиване

Huawei P9 камера тест в Гърция  

В последната година снимам повече с телефон от колкото с фотоапарат – по-интересно ми е. Тествах почти всеки съществуващ app за Android и има доста добри резултати. На скоро махнах от телефона си и всичко свързано с FB, както и пощата си и личният ми телефон вече е почти изцяло фотоапарат + music player + […]
Свиване

Sony обяви кои смартфони Xperia ще получат ъпдейт до Android 7.0 Nougat  

Sony обяви кои смартфони Xperia ще получат ъпдейт до Android 7.0 Nougat
Sony не чака дълго след официалното пускане на Android 7.0 Nougat и побърза да обяви, кои устройства Xperia ще получат…
Свиване

пъдпъдъчи яйца с цвят от тиквичка  




Случайно намерени на селски пазар пъдпъдъчи яйца, дузината от които се продаваше за скромната сума от лев и петдесет, стана причина за появата на тази рецепта. Отдавна ми се искаше да снимам нещо с цветове от тиквичка, така че с Гери набрахме  всичко налично в градината и пристъпихме към действие.




Както често се случва, пъзелът се нареди от само себе. Новите формички за печене, които си стоят опаковани от доста време вече, най-накрая влязоха в употреба. Не съм си и помисляла дори, че първото приготвено в тях ястие ще бъде нещо подобно, но съм доволна от  резултата. Имаше достатъчно за дегустация, следващия път - повече...



печени пъдпъдъчи яйца
за 1 порция

5 пъдпъдъчи яйца
4-6 бр. цвят от тиквичка
млечна сметана за готвене
сол
зехтин
опция - дребни парченца крехка зелена чушка

Цветовете от тиквичка се измиват, като се отстраняват тичинките. Разполовяват се и се подреждат  в индивидуални огнеупорни форми. Налива се сметана, колкото да ги покрие и отгоре  внимателно се чукват яйцата. Посоляват се и се поръсват с няколко капки зехтин. Пекат се десетина минути на водна баня в предварително загрята на 180 градуса фурна или докато белтъкът побелее. Сервират се веднага, поръсени с черен пипер.




Свиване

Крачетата на Лоти и Люли  

UPDATE 26/08/2016

Състоя се операцията на Люли!

leeoolly

Доктор Николов направи резекция на бедрената става – отстраняване на ставната ябълка, така че протритите кости да не се докосват и да може животното да се движи без болка. На мястото на ябълката с времето ще се образува фирбозна капсула, която да придържа бедрената кост към таза, осигурявайки стабилна опора и равномерно разпределение на тежестта.

До седмица-две, Люли трябва да започне да използва крака си по-активно. Нашата основна задача засега е да я разхождаме повече, т.к. е била със счупване поне няколко дни и обездвижването на крака е напреднало. Когато са живели с толкова остра травма, животните помнят и спират волево да използват наранените крайници. На Люли ще и трябва малко време, дакото разбере, че може да ползва това краче без свирепата болка в него.

По време на същата операция, Люли беше и кастрирана – за да и се спести допълнително упояване. Възстановяването ще протече в рамките на няколко месеца, като се очаква момичето да може да се движи свободно и добре още дълги години, стига да поддържа формата и да не напълнява.

UPDATE 24/08/2016

1

Уважаеми дарители, нужните за двете операции суми са събрани!

Безкрайно много ви благодарим, молим ви – прочетете текста по-долу,

ВЪЗНИКНАХА НОВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Преди малко, във връзка с публикацията за Лоти, с нас се свърза г-жа С.Л., приятел на нашите кучетата от години, осиновител, дарител и помощник за задомяване.

Някои от вас вероятно си спомнят Мориц – полу-дратхар с подобно на счупването на Лоти, с лоша проводимост на нервите в крака и постоянни остри болки. Тук Мориц беше предвиден за ампутация, но с помощта на С. замина за Германия, за да бъде лекуван в една от най-големите и реномирани ортопедични клиники в Европа. След няколко операции, месеци физиотерапия, година упорита работа, Мориц успя да се възстанови така, че днес тича като маратонец – на всичките си четири крака – в Канада.

Истината е, че тогава бяхме много скептични. Позволихме си дори да мислим, че се прахосват пари за неспасяем случай. Но резултатите на Мориц наистина са нещо немислимо за нашите условия.

Днес С.Л. предлага същата помощ за Лоти. Лечение, което струва хиляди евро, на място, където шансовете за успех са много високи.

В същото време – средствата за ампутацията на Лоти са събрани.

Дарени – от вас.

Смятаме, че при наличието на истински шанс да бъде запазено крачето и човек, който се ангажира с дълги месеци специални грижи за нея, би било грях да не го използваме.

Но тъй като това са целеви дарения (за Лоти и Люли), а не дарения на общо основание за приюта, МОЛИМ ВСИЧКИ ДАРИТЕЛИ НА ЛОТИ, КОИТО НЕ ЖЕЛАЯТ ДАРЕНИЕТО ИМ ДА СЕ ПРЕ-НАСОЧИ КЪМ ДРУГИ КУЧЕТА В НУЖДА, да ни пишат на office[at]arsofia.com, за да можем да изпратим даренията им обратно по удобен за двете страни път.

В случай, че не получим писмо от вас в рамките на тази седмица (до 28.08), ще прехвърлим дарението ви за покриване на нуждите на клиниката в приюта. В настоящия момент в нашите боксове се лекуват 16 бездомни кучета, всеки ден приемаме външни пациенти, и разбира се – грижим се за постоянно настанените в приюта кучета.

Още веднъж ви благодарим искрено за помощта от името на двете добри момичета, надяваме се, че не ви изнервяме с това ново включване, но е истинска възможност за Лоти, да си запази крачето – тук не би имала този шанс, а и става въпрос за огромен разход.

С уважение, човеците в АРС

PS Операцията на Люли ще се случи до края на седмицата!!! А за Лоти ще пишем, когато изясним детайлите около приема и в немската клиника.

 

Оригинална публикация. ЗОВ ЗА ПОМОЩ: Крачетата на Лоти и Люли 23/08/2016

Приятели, обръщаме се към вас от името на две мили момичета в беда – Лоти и Люли, които се нуждаят от спешни ортопедични операции за тежките си травми. Молим ви, отделете две минути от времето си, за да се запознаете с техните случаи – те нямат към кого другиго да се обърнат за помощта, която им е толкова нужна днес…

Представяме ви полу-бобтейлчето Лоти, и полу-немската овчарка Люли, искрено ваши:

Лоти

IMG_7026 IMG_7077

Това прекрасно създание няма и годинка, но е прекарало в страшни болки поне половината от нея – заради едно много измъчено краче. Намерена е изоставена на отдалечена спирка на градския транспорт – куца, трепереща, объркана и пълна с паразити.

Рентгеновите снимки на Лоти показаха старо счупване на китката. Оставена да зарастне без медицинска помощ, и то в периода на активен растеж, старата травма е увредила непоправимо крачето чак до лакътя, причинявайки остри, непрестанни болки на нашето добряче.

IMG_7279 IMG_7281

За да се освободи от болката, Лоти има нужда от ампутация на унищожения крайник. При това – заедно с лакътя и лопатката, т.к. има артрозни изменения и в лакътната става – няма да може да се остави чуканче за протезиране.

Цената на операцията е 200лв.
В момента няма никакъв начин приютът да ги отдели само за едно куче.
А според ортопеда, болката е нетърпимо силна и операцията е спешна.

Лоти е изключително добро и мило куче – след ден-два треперене из боксовете на клиниката, тя откри, че имаме сърца и вече се е захванала за тях с всичка сила. Лоти е 30-килограмово рунтаво бебче, което иска само да си играе и да я галят, тя наистина заслужава да живее без да я боли…

Люли

IMG_7079 IMG_7241

Досещате се, че това умно момиче дойде от Люлин, след челен сблъсък с автомобил. Захабената козинка на врата и, както и нежното, богобоязливо отношение към човеците, ни подсказва, че е била вързана някъде за охрана и е пострадала, когато е била напъдена/се е измъкнала.

Люли е била блъсната в задницата, пострадали са и двата крака, но е по-зле единият. Счупена е главата на бедрената става, при това – непоправимо. В такава ситуация има различни варианти, но дори и най-евтиният от тях – резекция на главата на бедрената става – ни е недостъпен.

IMG_7240 IMG_7236

Операцията, която е нужна за Люли ще струва между 250 и 350лв (точната сума ще ни стане известна едва след като бъде извършена). Докторът иска да отстрани ябълката на ставата за постоянно, с идеята на мястото да се образува фиброзна тъкан и кучето да продължи да използва крака си за опора и вбъдеще.

Ако това се направи – Люли няма да може да стане балерина, ще си накуцва цял живот. Но ще може да ходи без болка, да запази крачето си, да тича дори! Стига операцията да се случи.

Помощ

Можете ли да помогнете? Дори съвсем скромно – много хора сме, ако всеки 20-ти реши да дари по мъничко – момичетата ще се освободят от болката и ще направят своите първи крачки към новия живот.

Благодарим на хората, които няма да ги подминат.
Вашата помощ е всичко за Лоти и Люли, уважаеми Човеци.

ZOV POMOSHT

Свиване

Калин Георгиев: Успехът е да се чувстваш полезен и на място  


Тази седмица на гости в рубриката "Пет минути с..." е Калин Георгиев - зам.-декан на Факултета по математика и информатика към Софийския университет, основател на софтуерната компания "Астеа Солушънс" и един от 10-те финалисти в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2016
Свиване

И смартфоните на Lenovo ще идват с предварително инсталирани приложения от Microsoft  

И смартфоните на Lenovo ще идват с предварително инсталирани приложения от Microsoft
Lenovo обяви, че е сключила споразумение с Microsoft, според което приложенията на последните ще идват предварително инсталирани в устройствата на…
Свиване

Ревю на Apple CarPlay в Opel Astra  

Ревю на Apple CarPlay в Opel Astra
Здравейте с новото видео от nixanbal, в което се качих в новата Opel Astra, за да ви запозная отблизо с…
Свиване

Топ 100 на критиците  

BBC са събрали гласовете на 177 филмови критици от цял свят за най-добрия филм на 21 век и ето какво се е получило:

1 Mulholland Drive (David Lynch, 2001)

2 In the Mood for Love (Wong Kar-wai, 2000)

3 There Will Be Blood (Paul Thomas Anderson, 2007)

4 Spirited Away (Hayao Miyazaki, 2001)

5 Boyhood (Richard Linklater, 2014)

6 Eternal Sunshine of the Spotless Mind (Michel Gondry, 2004)

7 The Tree of Life (Terrence Malick, 2011)

8 Yi Yi: A One and a Two (Edward Yang, 2000)

9 A Separation (Asghar Farhadi, 2011)

10 Inside Llewyn Davis (Joel and Ethan Coen, 2013)

10 No Country For Old Men (Joel and Ethan Coen, 2007)

12 Children of Men (Alfonso Cuarón, 2006)

12 Zodiac (David Fincher, 2007)

14 The Act of Killing (Joshua Oppenheimer, 2012)

15 4 Months, 3 Weeks & 2 Days (Cristian Mungiu, 2007)

16 Holy Motors (Leos Carax, 2012)

17 Pan’s Labyrinth (Guillermo Del Toro, 2006)

18 The White Ribbon (Michael Haneke, 2009)

19 Mad Max: Fury Road (George Miller, 2015)

20 Synecdoche, New York (Charlie Kaufman, 2008)

21 The Grand Budapest Hotel (Wes Anderson, 2014)

22 Caché (Michael Haneke, 2005)

22 Lost in Translation (Sofia Coppola, 2003)

24 The Master (Paul Thomas Anderson, 2012)

25 Memento (Christopher Nolan, 2001)

26 25th Hour (Spike Lee, 2002)

27 The Social Network (David Fincher, 2010)

28 Talk to Her (Pedro Almodóvar, 2002)

29. WALL-E (Andrew Stanton, 2008)

30 Oldboy (Park Chan-wook, 2003)

31 Margaret (Kenneth Lonergan, 2011)

32 The Lives of Others (Florian Henckel von Donnersmarck, 2006)

33 Son of Saul (László Nemes, 2015)

33 The Dark Knight (Christopher Nolan, 2008)

35 Crouching Tiger, Hidden Dragon (Ang Lee, 2000)

36 Timbuktu (Abderrahmane Sissako, 2014)

37 Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives (Apichatpong Weerasethakul, 2010)

38 City of God (Fernando Meirelles and Kátia Lund, 2002)

39 The New World (Terrence Malick, 2005)

39 Brokeback Mountain (Ang Lee, 2005)

41 Inside Out (Pete Docter and Ronnie Del Carmen, 2015)

42 12 Years a Slave (Steve McQueen, 2013)

42 Amour (Michael Haneke, 2012)

42 Melancholia (Lars von Trier, 2011)

45 Blue Is the Warmest Color (Abdellatif Kechiche, 2013)

45 Certified Copy (Abbas Kiarostami, 2010)

45 Leviathan (Andrey Zvyagintsev, 2014)

48 Brooklyn (John Crowley, 2015)

49 Goodbye to Language (Jean-Luc Godard, 2014)

49. Inception (Christopher Nolan, 2010)

49 The Assassin (Hou Hsiao-hsien, 2015)

52 Tropical Malady (Apichatpong Weerasethakul, 2004)

53 Ida (Pawel Pawlikowski, 2013)

53 Moulin Rouge! (Baz Luhrmann, 2001)

53 Once Upon a Time in Anatolia (Nuri Bilge Ceylan, 2011)

56 Werckmeister Harmonies (Bela Tarr and Ágnes Hranitzky, 2000)

56 Zero Dark Thirty (Kathryn Bigelow, 2012)

58 A History of Violence (David Cronenberg, 2005)

58 Inglourious Basterds (Quentin Tarantino and Eli Roth, 2009)

58 Moolaadé (Ousmane Sembene, 2004)

58 Syndromes and a Century (Apichatpong Weerasethakul, 2006)

58 Under the Skin (Jonathan Glazer, 2013)

63 Fish Tank (Andrea Arnold, 2009)

63 The Great Beauty (Paolo Sorrentino, 2013)

63 The Turin Horse (Bela Tarr and Ágnes Hranitzky, 2011)

66 Spring, Summer, Fall, Winter…and Spring (Kim Ki-duk, 2003)

66 The Hurt Locker (Kathryn Bigelow, 2008)

68 Carol (Todd Haynes, 2015)

68 The Royal Tenenbaums (Wes Anderson, 2001)

70 Stories We Tell (Sarah Polley, 2012)

70 Tabu (Miguel Gomes, 2012)

72 Before Sunset (Richard Linklater, 2004)

72 Only Lovers Left Alive (Jim Jarmusch, 2013)

74 Spring Breakers (Harmony Korine, 2012)

75 Dogville (Lars von Trier, 2003)

75 Inherent Vice (Paul Thomas Anderson, 2014)

75 The Diving Bell and the Butterfly (Julian Schnabel, 2007)

78 Almost Famous (Cameron Crowe, 2000)

78 The Return (Andrey Zvyagintsev, 2003)

78 The Wolf of Wall Street (Martin Scorsese, 2013)

81 A Prophet (Jacques Audiard, 2009)

81 A Serious Man (Joel and Ethan Coen, 2009)

81 A.I. Artificial Intelligence (Steven Spielberg, 2001)

81 Her (Spike Jonze, 2013)

81 Shame (Steve McQueen, 2011)

86 Amélie (Jean-Pierre Jeunet, 2001)

86 Far From Heaven (Todd Haynes, 2002)

88 Spotlight (Tom McCarthy, 2015)

89 The Headless Woman (Lucrecia Martel, 2008)

90 Finding Nemo (Andrew Stanton, 2003)

90 Let the Right One In (Tomas Alfredson, 2008)

90 Moonrise Kingdom (Wes Anderson, 2012)

90 Ratatouille (Brad Bird and Jan Pinkava, 2007)

90 The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford (Andrew Dominik, 2007)

90 The Pianist (Roman Polanski, 2002)

90 The Secret in Their Eyes (Juan José Campanella, 2009)

97 Ten (Abbas Kiarostami, 2002)

97 The Gleaners and I (Agnès Varda, 2000)

97 White Material (Claire Denis, 2009)

100 Carlos (Olivier Assayas, 2010)

100 Requiem for a Dream (Darren Aronofsky, 2000)

100 Toni Erdmann (Maren Ade, 2016)

Свиване

Sony ще представи две нови конзоли PlayStation 4 през септември, пише WSJ  

Sony ще представи две нови конзоли PlayStation 4 през септември, пише WSJ
Sony ще обяви две нови версии на PlayStation 4 през септември, съобщава The Wall Street Journal. Едната конзола ще бъде…
Свиване

Военни сгради и казарми  


Из "Юбилеен сборник по случай 1000 г. от Симеоновата епоха и 50 г. от освобождението на България" на Българското инженерно-архитектно дружество (1928 г.)


Казармени сгради през време на последното 50-ти летие

След освобождението на България ние заварихме в много градове и паланки турски казарми; едни от най-хигиенични и добри се указаха в Шумен — сегашните пехотни, пионерни и кавалерийски казарми; турците изградили тези казарми, като доразвалили старите крепостни стени на Преслав.

Добри турски казарми е имало и в София, които са били разположени в пространството между старата църква Св. София, военния клуб и катедралата Св. Ал. Невски. Тези казарми са биле унищожени през 1879 г. от един голям пожар.

През лятото на 1880 год. са били определени местата на казармите по крайнините на старата София и още същото лято биле са положени основите на гвард. казарми на Орханийското шосе.

Днешният царски дворец е бил турски конак и през поменатата година е бил приспособен за дворец на княз Александра; при копанието на основите на пристройките били са намерени стари гробове и монети (македонски). През царуването на цар Фердинанда пристроиха северо-източното и западното крила на двореца.

През първите години след Освобождението ни, докато в армията са били руските инструктори, били издигнати в столицата много добри двуетажни и стилни артилерийски, кавалерийски и пехотни казарми. Всички тези казарми са широки, имат обширни дворове и площади, което ги прави хигиенични. На чер. 4 е представен перспективен изглед на пехотните казарми с вид към Лозенец и Витоша.

Чер. 4

С увеличаването гарнизона на столицата, били са издигнати постепенно и другите казарми: пионерни, радио-телеграфни, крепостния баталион и пр,. Днес всички софийски казарми са останали в чертата на града.

С постепенното развитие на армията изграждаха се казармите в разните гарнизони. Русе, Варна, Ямбол, Сливен, Стара-Загора, Пловдив, Плевен, Търново, Самоков и другаде, Всички тези казарми са еднакъв тип: едноетажни с подвални помещения и двуетажни флангове и център на сградата (чер. 5). Нашите казарми имат войнишки спални широки, високи, светли и добре стъкмени (чер. 6).

Чер. 5

Чер. 6

Изграждането на казармите се водеше и през Европейската война, така: сградите на аеродрума при Божурище, инженерната работилница в София и други; голям брой от тези сгради са от бетон, железо-бетон и железни покриви със стъкло (светли работилници).

Модерно приготовляване на хляб се въведе най-напред във войската още до войните. Софийската гарнизонна фурна — голямо двуетажно здание — със своите пещи и инсталации е давала и дава голямо и ефтино хлебно производство, което предотврати няколко критически случаи при прехраната и на столичани след войните.

Войсковите школи и училища във войската също са добре наредени за занимание. Сградата на нашето Военно училище (чер. 7) е със строго здържан военен стил, величава постройка с удобни класни стаи, учебни кабинети, спални, зали и пр.; тази стилна сграда е най-голямото военно учебно заведение на Балканския полуостров. На чер. 8 е представена фасадата на училището при главния вход.

Чер. 7

Чер. 8

След Освобождението руските офицери-инструктори в армията, като подготовляваха войските, на новосъздаденото княжество, грижеха се, чрез войската, да създадът в народа общественост и съобщителност, каквито бе изгубил през време на дългото 5-вековно робство. Думата ни е за военните клубове — офицерски събрания. В най-малките гарнизони още с образуването на войсковите части, се е откривал военен клуб и няма гарнизон, който да не е построил клубно здание. В залите на клубовете се държат не само беседи и водят теоретически тактически занятия с офицерите, а държат се народни четения, сказки, концерти, забави и вечеринки, което е твърде спомогнало за разведряване на угнетената под робството народна душа.

Военният клуб в София (чер. 9) — едно величаво и гиздаво здание държи със салоните си и залите предимство между всички обществени заведения в столицата от подобно естество.

Чер. 9

Въздухоплаването е нова специалност в инженерните войски; то се оформява в армиите вече в самостоятелен род войски. В нас, след войните аеропланната служба (според мирния договор) се отдели от войската и образува самостоятелна дирекция за въздухоплаването. До и през време на войните изградихме разните постройки и хангари от железо-бетон на аеродрума Божурище при София, който сега е и аеродрумна станция за международни въздушни летения. През време на войната германците построиха в Ямбол един железен хангар за цепелини (черт. 10), която желязна постройка е най-голяма в Царството.

Казарми градим и сега в Петричко и Пашмаклийско — новоприсъединените крайща към Царството, гдето такива не заварихме. Артилерийския арсенал от София се измести в Казанлък; в последния град се построиха и се строят сгради за военна Фабрика, на която работилниците са широки, светли и удобни.

Всяка кавалерийска част има добър манеж, а при военното училище удобен закрит манеж за юнкерите. Няколко години преди Балканската война се построи един голям манеж и една конюшна от железо-бетон в с. Горна-баня за кавалерийската офицерска школа. Този манеж е най-голямата железо-бетонна сграда във войската: покривната конструкция за манежа е двойно армиран железо-бетонен свод с отвор 24 метра дебелина в ключа на свода е 12 см. и в петите 17 с. м. Разчетите на свода са направени за отвор 25 м., чакълът и пясъкът се приготвиха по машинен начин (чукан и млян) от твърда порода камъни (гранит, кварц, сиенит и др.) в известна пропорция; всички тези мероприятия се наложиха за по-голяма и сигурна здравина на свода. Този покрив (чер. 12) със своите минимални дебелини на свода е железобетонен градеж с най-голям отвор в Царството.

Чер. 12

(...)

Боен. инженер Симеон Добревски


Свиване

Смартфонът с термална камера CAT S60 без договор струва около 1300 лв.  

Смартфонът с термална камера CAT S60 без договор струва около 1300 лв.
Обявеният на изложението в Барселона в началото на годината смартфон CAT S60, който стана популярен заради своята термална камера, вече…

август 22, 2016

Свиване

Android 7.0 Nougat излиза за смартфоните Nexus  

Android 7.0 Nougat излиза за смартфоните Nexus
Google обяви, че от днес стартира разпространението на ъпдейта Android 7.0 Nougat за устройствата Nexus. Nougat, който е сериозно надграждане…
Свиване

Samsung планира програма за продажба на върнати и реновирани смартфони  

Samsung планира програма за продажба на върнати и реновирани смартфони
Samsung подготвя програма за продажба на реновирани или т.нар. refurbished смартфони, пише Reuters. Очаква се препродаването на освежени вече използвани…
Свиване

Желаните мигранти: 18 бездомни българчета вече с немско и холандско гражданство!  

Един фантастичен кучешки транспорт се изтърколи в началото на месеца със скъпоценен товар – 12 прекрасни, но едри подрастващи, чакали с месеци някой да ги хареса, докато се превръщат от бебета във младежи; 5 вече големи наши питомци – живели с години и месеци из клетките преди да бъдат забелязани; и една мила писанка, върната от осиновителите си, но пожелана от добри хора в Холандия. По ред на номерата – представяме ви ги с огромна радост.

Холандска група

За нас е много важно кутретата ни да не порастват при нас. Да им намерим стопани преди да са заприличали на големи кучета, защото тогава чакането им става безкрайно, а може и наистина да няма край. Нищо не боли повече от това да се сбогуваме с куче в приюта – без да сме успели да му осигурим дори няколко щастливи дни сред свои си хора. Нищо по-тъжно няма от кучетата, прекарали години в клетка, отказали се да чакат, тъжни и примирени със съдбата си на затворници.

Това са най-едрите ни „бебета“ този сезон – кучета под 1 година, останали без кандидати и възможности в разгара на лятото. Благодарим безкрайно на Астрид, която им даде шанс да срещнат осиновителите си в Холандия –  място, където да си куче на годинка не е грях.

 

13580540_10157086268875335_2624763191244102992_o 13664738_1834928413407987_2034787572_n (1)

Няма как да не започнем с Хензел и Гретел – двете ни любими близначета, дошли с кожни болести от общински приют Богров. Само три месеца след като поехме мечетата, те станаха страхотно красиви и нежни, много весели бебоци, всеки по 40 кила.

хензел и гретел 1 хензел и гретел 2

Вече в Холандия, при Астрид, Гретел е и сред първите осиновени кучета от нашата група! Имаме си и снимка от осиновяването. На добър час!

осиновяване гретел

 

06 Ж Хилде - ЗА ДОСИЕ 07 Ж Хариет - ЗА ДОСИЕ 08 М Хенри - ЗА ДОСИЕ

В новата си родина са вече и усмихнатите Хилде, Хенри и Хариет – едно нежно кучило едри магаренца – от кафявите, дето осиновителския поглед се плъзга по тях и все не успява да се спре.

 

04 Ж Маргарита без чип некастр - ЗА ДОСИЕ 05 Ж Виктория без чип некастр - ЗА ДОСИЕ

А също и Виктория и Маргарита – две мили сестрички, видимо едната се е метнала на мама, другата на тате. В България по-голям шанс за осиновяване сякаш би имала Маргарита, която прилича на бигълче. Но в Холандия – първата осиновена е нейната усмихната жълта сестричка – Виктория.

 

02 Ж Дейзи - ЗА ДОСИЕ 03 Ж Клара без пръсти - ЗА ДОСИЕ

Клара и Дейзи – две еднакви момиченца, сякаш сестрички, но без никаква връзка една с друга. Клара дойде при нас със премазана лапичка като съвсем ситно кутренце, а Дейзи от приемен дом, от съвсем друго място. Женските кученца с този цвят – черно телце и пръскани краченца, имат подобен характер – нежни, кротки, човеколюбиви. Тези две девойки не са изключение – прекрасни душици.

 

01 М Теди (1) teddy

С тях потегли и прекрасния Теди – бебок само на 5 месеца, но вече стърчащ с над 20см над всички свои връстници в клетката. Добрият гигант не беше избран да пътува заедно с всички свои връстничета, заради ръста си и остана да чака. Много сме щастливи за него, че получи този шанс, той е най-милото меченце.

 

blacky rocky

Двама прекрасни братя, отгледани с голямо усилие от грижовно възрастно семейство, живяха в клетките с големите много време, преди да получат златния билет – огромните Блеки и Роки, невероятно нежни и добри момчета, обичливи и гальовни, но огромни и тъмни на цвят.

13580471_10157062884470335_7279399313904310796_o rocky1

С голямо задоволство ви информираме, че Роки (най-едрото куче на този транспорт) е и първият осиновен от всички. Имаме и снимки с новия му човек, на добър час:

роки

Последното холандче в групата е коте – милата Доби, върната от осиновители вече никога няма да бъде нежелана!

добранка1 добранка2

 

Германска група

EmmaSitzend1

Няма как да не започнем с едно момиче, което е тук от бебе – Ема Амфония. 4 години Ема подскачаше край решетката за всеки осиновител без успех. Оглушаваше нас и посетителите със съобщението, че е едно куче, пълно с любов. Но така и никой не си каза „Ей, какво мило момиче е Еми, избирам нея!“  Щастливи сме, че успяхме да и намерим място в Германия – там и трябваха само няколко дни, за да очарова съвестни осиновители и след 4 години на бетонения под, да заспи ето така:

ема афония
Сякаш се усмихва на човека под чистите чаршафи, нали?

 

bo sofia

София и Бо са две мили кучета, прибрани от улицата и гледани известно време от добри хора в дома им. Обстоятелствата обаче бързо се променят, двете приятелчета останаха в безизходица и след сложна организация, намериха подслон във Фермата. Макар и непожелани тук, дни след пристигането им в Германия, Бо намери своите хора, а милата Софи – и тя няма да чака дълго, сигурни сме!

 

beor beor1

О, Беор, ти златно меченце! Този абсолютно неустоим огромен благун прекара месеци в клетката със всевъзможни дребосъци, които му се качваха на главата – отгледа ги съвестно като една добродушна лелка, осиновиха ги едно по едно, а той остана. Дали защото е огромен, дали защото е черен – Беор не намери щастие тук. Вече е у дома с новото си немско семейство. На добър час, миличък!

 

13510993_1166277790070981_2164739925463979972_n 13575745_10207214994395625_7806227588809491778_o roshko

От къща на събирачи в с.Балша дойде при нас милият Рошко. „Събирачи“ наричаме хора, които нямат условията да гледат животни, а прибират още и още от улицата, поставяйки ги в нетърпими условия, въпреки добрите намерения. Момчето беше живяло месеци в собествените си изпражнения, но все пак – без да загуби обичта си към хората. В приюта момчето се чувстваше отлично, а най-любимото му беше – като дойдат доброволците, да се топне в коритото за пиене за една хубава дълга баня. И Рошко си е вече у дома.

Вижте нашите весели мигрантчета в временния немски дом:

Това са те на втория си ден в приюта. Днес, две седмици по-късно, всички (без София, която още изчаква да си хареса хора), се гушкат в прегръдките на новите си семейства. Благодарим на колегите, които им дадоха този шанс.

И накрая една специална благодарност – този транспорт беше осъществен благодарение на Станислава, която покри всички разходи за пътуването. Без нейната решаваща помощ, това пътешествие нямаше да се случи и всички тези грейнали очички, щяха да ни гледат днес иззад решетките. Благодарим ти, Стаси!

 

Свиване

Huawei обещава софтуерни ъпдейти в продължение на 2 години след премиерата на всеки нов смартфон Honor  

Huawei обещава софтуерни ъпдейти в продължение на 2 години след премиерата на всеки нов смартфон Honor
Проблемът с несигурните ъпдейти при Android е често срещан, дори при най-големите производители на смартфони, затова Huawei умело опитва да…
Свиване

Mad Max: Fury Road (2015)  

mad-max-fury-jpg-large

Класиката Mad Max оживява отново с нови сили, богата визия и чувството на безнадеждност от Sin City. Филмът те хваща за гърлото и те държи цели два часа. Пост-акопалиптично общество и герои, които нямат нищо материално, но имат много повече достойнство и принципи от нас днес.

 

mad-max

mad

Оценка: 9 / 10

Свиване

Huawei може да представи насочен към дамите смартфон  

Huawei може да представи насочен към дамите смартфон
Най-сетне технологичният свят изглежда ще обърне внимание и на женската аудитория. Въпреки че подобни опити е имало многократно в миналото,…
Свиване

Никога без джапанки!  



Обикновено от всяко семейно море остават по няколко паметни случки, при спомена на които се заливаме от смях и леко потреперваме от ужас. Нещо средно между комедия на абсурда, индийски сериал, нискобюджетен хорър и епизод на Мистър Бийн.

Миналата година, в началото на топлия септември и в края на морската почивка, решаваме да наемем лодка за деня. Отдавнашна наша (почти) утопична (заради възрастта на децата) мечта е да прекараме ваканция в открито море, нека потренираме поне за ден. Всички скандинавски и английски семейства с по 3-4 малки деца го могат, та ние ли не. Идеята ми хрумва на плажа, където един получернокож от слънцето грък предлага на ушенце еднодневни круизи. Т. първоначално се опъва и върти очи, но внезапно се сеща, че ще може да лови риба от лодката и на подскоци се озовава при гърка. Всяка вечер съм на пристанището, казва той, елате довечера да се разберем.


Отиваме ентусиазирани (Ама на лодка ли, мамо? Целия ден?! И Матеа ли ще идва?!). Виждайки ни 4 броя, човекът казва, че местата за обикновените лодки са вече заети. Преди да увесим носове и да изпратим идеята по живо по здраво, капитанът присвива очи и посочва чудна бяла лодка: "За тази цената по принцип е Х, но вие сте ми симпатични и ви предлагам оферта - тройно по-ниска. Лодката е много специална, да знаете". В едно изречение думите "оферта", "специална" и "симпатични" са силно съмнителни, споглеждаме се с Т. с по една свъсена вежда, но все пак казваме ок. Предплащаме капарото и си тръгваме. "На тази цена или лодката ще е друга, или въобще няма да дойде." - както винаги оптимист.

Лодката обаче ни чака, та даже е и същата. Капитанът е копие на George Michael във Faith, само без кръстчето на ухото. Леко отегчен, че ще трябва да вози малки деца, но работа, какво да се прави. Тръгваме. Т. нагласява въдицата развълнуван, не го сломява дори репликата на Джордж: "Ако си мислиш, че при тая скорост нещо ще хванеш...". Точно 10 минути след тези думи влакното се опъва и той с блеснал поглед изважда голям паламуд под аплодисментите на целия екипаж. Брей, верно лодката била специална. "Абе, друго си е в открито море..." - ако има портрет на Щастливия рибар, то това е лицето на Т. в момента. Порим вълните, спираме в разни заливи да поплуваме. Без мен, разбира се, аз охранявам малкото М. да не скочи през борда, жертвам се един вид. Е, не успява, но пък изхвърля едната си обувка, биберона, разнообразни опаковки и за малко - шишето си за вода и нечии чужди джапанки. Установявам, че да си с почти двегодишно в открито море, да го разнасяш бос из лодката, да внимаваш да не се изхлузи под въжетата и междувременно да се опитваш да снимаш, е ситуация, за която трябва да се тренира поне 3 месеца на сухо. Разбира се, отказва да легне в каютата, зайчето на Duracell не си губи времето в следобеден сън. Джордж Майкъл при всяко спиране взима един снежно бял парцал с дръжка и обира космите ми от белия под на лодката. Пусната коса на борда явно не е добра идея, но не съм си взела ластик. Жената на собственика не се вълнува от подобни битовизми и разказва увлекателни истории, обяснява кое, как, къде, лека музичка, бриз, слънце - красота.

Спираме на един от сравнително населените плажове. Ще слизате ли, питат ни, имате време, след час сервираме обяда. Готови сме да кажем не и да се опънем с чаша бира на палубата, но голямото М. изстрелва "Искам да се къпя на плажа!". Добре, слизаме. Мятаме се в лодката, която ще ни закара до брега. "Айде бе, оставете ги тия джапанки, няма смисъл, нали сме за малко." - казвам бодро аз. Една от най-тъпите идеи, които са ми хрумвали някога. Лодката ни стоварва на брега, който на практика се състои от големи, остри и напечени до бяло камъни. Прехвърляме се нестинарски на пясъка, който е също толкова горещ и докато Т. псува наум идеята ми да сме волни и боси, голямото М. отсича "На мен вече не ми се къпе." Унило сядаме за по бира в претъпканото кафе-ресторант. В най-голямата жега, изгладнели (на лодката ни чака обяд все пак) и с почти опърлени стъпала. Скука, жега, навалица, проклинаме се 300 пъти, че изобщо се навихме да слезем. Двете М. мрънкат, става им горещо и скучно - опасна комбинация в обедните часове.

 "Искате ли да изчакаме лодката при камъните, така и така нямаме време за плаж.". Втората по тъпота идея за деня. Отиваме, за да установим, че 1. Лодката скоро няма да дойде. 2. Няма никаква сянка, освен един мижав храст, под който трябва почти да легнеш, за да не те пече слънце. Изпокарваме се леко, което си е обичайно, мрънкането се засилва, Т. изпушва 100 цигари, децата отказват  да си сложат шапките и непрекъснато им пипам главите, да не би да са прекалено напечени. Решавам смело да се разходя по камъните, които са леко покрити с вода, да се разхладя, нали. Трета тъпа идея за деня. Без джапанки и върху камъни, покрити с мъх, на всичко отгоре с леко сецнат предишния ден кръст. С първата стъпка напред виждам как краката ми се вирват неудържимо и за секунда се озовавам по задни части върху получерната смазка от мъх, водорасли и солена вода. Ударът е жесток, но вместо да изкрещя от болка, се оглеждам кой е станал свидетел на това епично падане по задник. Ставам бързо, намествам слънчевите очила, които са се задържали на върха на носа ми и се изтупвам елегантно, при което Т. и децата прихват да се смеят, сочейки ме с пръст. "Добре ли си?" - пита той. "Мисля, че кръстът ми се намести." - казвам в лек шок. Благодаря се наум, че не бях с малкото М. на ръце, сигурно щеше да излети във водата или поне да се натърти и то. Вече не усещам жега, глад и нервност, само лек срам. В този момент поглеждам надолу и виждам, че левият ми крак кърви - два пръста са леко разкъсани от острия камък. "Айде бе, без джапанки, к`во толкова!". Намирам някакви лепенки в чантата, които от водата падат за секунди. Късите ми панталони и банския отдолу са неумолимо напоени с черната смазка и буквално изглежда, че съм ... хм... разбирате. План А: плажната кърпа. План Б: нямам. Хубава кърпа, на точки, става за пола. Увивам я някак си, въпреки че от солта се в втвърдила и изглежда като кюнец. Настроението ми тотално се скапва, след малко и кръст започва да наболява. Поне очилата са здрави, нови са ми. Лодката идва след минути и накуцвайки се добирам до базата. На Джордж Майкъл му става лошо, защото сега освен кичури коса, оставям след себе си и яркочервени кървави следи като герой от някой хорър. Сервират храната - сувлаки, салата и вино. Боже, обяд най-вкусен на света! Пия чашките почти на екс и поне глад и жажда отминават. По-късно Т. хваща и риба тон и тотално обира овациите. На следващия залив изкрещяваме в дует на въпроса дали ще слизаме: Н-е-е-е-е-е-е! Децата са уморени до припадък и в транс от щастие - още една опасна комбинация. Успявам да направя някакви снимки дори с полата-кюнец, навехнатия крак и сецнатия кръст. Вечерта изпичаме улова на барбекюто в двора и решаваме, че на лодка е много хубаво, дори при наличието на деца и моите тъпи идеи.

Т. ме бъзика и до днес как съм си наместила едновременно очилата и кръста. Все пак не пробвайте това у дома и винаги слизайте с джапанки. За всеки случай.
Свиване

Таурин (Taurine)  

В началото смятан за една обикновена и безвредна аминокиселина, без особен принос за човешкото здраве, през последните годините тауринът придоби съвсем друга репутация.

От неесенциална аминокиселина, днес тауринът се смята за условно-есенциален и се изследва за лечението и превенцията на редица сериозни заболявания, обхванали голяма част от днешното население.

Какво представлява тауринът?

Таурин е сяро-съдържаща бета-аминокиселина и е най-изобилната вътреклетъчна аминокиселина в човешкото тяло.

За разлика от повечето други аминокиселини, тауринът не е структурен компонент и не участва в изграждането на протеини.

Първоначално тауринът е бил извлечен от жлъчката на Окс (Ox, Bos taurus, познато като вол в други страни) през 1827 година от Leopold Gmelin и Friedrich Tiedemann и е бил наречен Гален-аспарагин (Gallen-Asparagin).

Терминът "таурин" се появява в литературата през 1838 и вероятният му произход е от латинското наименование на волска жлъчка/жлъчка от бик - Fel tauri, гръцката дума за бик – tauros или самият род окс – Bos taurus.

Като вещество тауринът е безцветен и много добре разтворим във вода (100 g/l).

Как си набавяме таурин?

Таурин си набавяме по два начина – чрез храната или чрез биосинтез.

Основният ни източник на таурин е именно храната, а най-богатите на аминокиселината са продуктите с животински произход - месо, яйца, морски храни. В много по-малка степен и млечните.

Растителните храни или не съдържат от аминокиселината, или съдържанието е незначително.

Биоситнезът на таурин се случва основно в мозъка и черния дроб чрез редица химични реакции, изискващи три основни компонента – аминокиселините метионин и цистеин и витамин B6.

Максималният синтез на таурин все още е неизвестен, но средното количество, което здрав възрастен човек синтезира е между 50 и 125 мг на ден.

Таурин също се предлага като хранителна добавка и се включва в състава на повечето енергийни напитки на пазара.

Усвояване и метаболизъм

Орално приетият таурин преминава лесно през стомаха и стомашната киселина не води до промени в структурата или количеството.

Тауринът се усвоява сравнително добре и пик на концентрацията в кръвта се наблюдава около час и половина след приема. Осем часа след приема концентрацията в кръвта се връща до нормални стойности.

Постъпилият от храната таурин и биосинтезираният такъв се разпределя, като таурин може да се срещне в почти всички, ако не и във всички тъкани в тялото.

Най-високи концентрации на бета-аминокиселината се срещат в сърцето, белите дробове, мускулите, ретината, далака, мозъка, тромбоцитите и белите кръвни клетки. Основно тъкани, които са силно възбудими и произвеждат повече свободни радикали.

Нивата на таурин в организма се контролират основно от бъбреците, чрез механизма на обратно усвояване. При излишък, тауринът се изхвърля чрез урината, а при недостатък се връща обратно в кръвта.

Физиологични функции

Съединение с жлъчния сок

Една от добре познатите функции и свойства на таурина е свързването му с жлъчния сок в червата.

Това е изключително важно за здравето, тъй като съединиението подобрява движението на жлъчен сок и предпазва от холестаза (запушване на жлъчните пътища), подобрява и самата секреция на жлъчен сок, а също така предпазва и от токсичния ефект на жлъчните киселини върху черния дроб при тяхното секретиране.

Сърдечна функция

Тауринът играе съществена роля и в работата на сърцето. Поне половината от концентрацията на аминокиселини в сърцето е съставена от таурин и многократно е доказвано колко важно е наличието на таурин за сърдечно-съдовата система.

Основните механизми са поддържането на хомеостазата на калций в сърцето, поддържане на водния баланс чрез стимулиране на натриуреза и диуреза в бъбреците, активиране на ангиогенезата (формиране на нови кръвоносни съдове) и отслабването на хормона angiotensin II.

Зрителна функция

Освен в сърцето, тауринът е най-изобилната аминокиселина и в ретината. Той е жизненонеобходим за зрението и редица експерименти върху животни, включително и примати, показват дегенерация на ретината и настъпване на слепота при дефицит на таурин.

Мускулна функция

Тауринът е от съществено значение и за работата на мускулите. Това бива доказано при мишки с генетичен дефицит на таурин. Почти пълната липса на таурин в мускулите води до 80% по-ниска производителност по време на физическо натоварване в сравнение с контролна група.

Електролитен баланс

Сред останалите по-отличими физиологични функции на таурина е и електролитният баланс. Наличието на таурин в клетките е от значение за поддържането на баланса на калий, натрий, калций и магнезий във вътреклетъчното и извънклетъчното пространство.

Защита срещу свободните радикали

Не на последно място по важност, тауринът е и много добър антиоксидант. Интересното е, че той не е типичен антиоксидант, тъй като неговият механизъм на действие е по-скоро непряк.

Чрез умишлено намаляване на нивата на таурин в клетките се разкрива и основният му механизъм за борба със свободните радикали.

Липсата на таурин пречи на изграждането на специфични митохондриални протеини, които от своя страна нарушават работата на определени електрон-транспортни комплекси. Това води до акумулирането на големи количества оксиданти.

Дефицит на таурин

При здрави хора биосинтезът на таурин би трябвало да е достатъчен, за да предотврати здравословни заболявания, при условие че се набавят достатъчно метионин, цистеин и витамин B6.

Но в случай, че има определен проблем с биосинтеза или приемът на таурин чрез храната е недостатъчен, е възможно да се стигне до дефицит и това да доведе до сериозни последици.

Има няколко групи хора, при които рискът от дефицит е голям и суплементацията с таурин може да бъде от полза, разбира се след консултация с лекар.

Преждевременно новородените имат ограничени ензимни способности и ограничен биосинтез на таурин.

Хора нуждаещи се от дългосрочно парентерално хранене също са рискова група, тъй като немалка част от перентералните разтвори не съдържат таурин и/или имат недостатъчно цистеин.

При хора с нарушена чернодробна и/или бъбречна функция също често се наблюдава дефицит на таурин. И в двата случая често проблемът е в нарушени ензимни реакции, които зависят именно от тези органи и са необходими за синстеза на таурин.

Веганите също трябва да внимават. Макар при тях биосинтезът да е достатъчен в повечето случаи, тъй като не е проблем да си набавят необходимите метионин, цистеин и витамин B6 чрез растителни храни, то не трябва да се забравя, че изключването на животинските храни изключва прекия приток на таурин от храната.

Прием на таурин като хранителна добавка

Със здравословна цел

Приемът на допълнително таурин  на този етап се изследва в най-различни области на човешкото здраве, като може би основната насока е метаболитният синдром.

На този етап проучванията върху хора са прекалено малко, но заедно с изследванията върху животни и ин-витро показват сериозен потенциал на аминокиселината.

Наблюдават се положителни резултати във всички аспекти, върху които се гради метаболитният синдром, но има още много за изследване в тази посока.

Тъй като е важна част от електролитната регулация, тауринът често се оказва от помощ при наличието на крампи или нервни тикове.

Със спортна цел

Към днешна дата има само 2 изследвания за връзката между приема на чист таурин и подобряване на спортните резултати. И двете са свързани с продължително аеробно натоварване (колоездачи и бегачи), но и двете не откриват подобрения при прием на около 1,5 грама таурин 1-2 часа преди натоварването.

Дозировка и възможни странични ефекти

Тауринът като хранителна добавка е безопасен в изследваните до момента дози.

Дози от порядъка на 3 грама като допълнение към храната могат да се приемат целогодишно, без опасност от възникване на здравословни проблеми и странични ефекти.

В голяма част от научните изследвания се използват и по-високи дози достигащи до 6 грама, при които също не се наблюдават странични ефекти. При тях обаче няма данни за безопасността при прием по-дълъг от няколко месеца.

Прочетете и тези полезни материали:
Фукоксантин (Fucoxanthin)
Агматин (Agmatine)
Глутатион (Glutathione)
Екстракт от маслинови листа (Olive leaf extract)
Витамин К
Фенилетиламин (Phenylethylamine)
Синефрин (Synephrine)
Свиване

Corning реагира на видеото с надраскания Galaxy Note 7  

Corning реагира на видеото с надраскания Galaxy Note 7
Преди няколко дни се заформи гореща дискусия около видеото на JerryRigEverything в YouTube, от което излиза, че новото Gorilla Glass…
Свиване

Появи се информация за още смартфони Xperia - очакваме ги на IFA 2016  

Появи се информация за още смартфони Xperia - очакваме ги на IFA 2016
Изложението IFA 2016 започва в Берлин следващата седмица и там очакваме анонси от почти всички големи и малки производители. За…
Свиване

Ново в блога  

Здравей,

Аз съм Вальо, който се споменава в публикациите на Йоана. Освен герой в нейните кулинарни приключения съм и този, който се грижи за за блога да е хубав, бърз, леснодостъпен и най-вече да работи както трябва.

Именно в тази си роля пиша това съобщение. Йоана изрично ме помоли да се включа, за да обясня промените, които съм направил по блога, „за да не се объркват хората“. Толкова е добра!

Тук става нещо...Какви промени ?!?!

А те промените не са кой знае какво толкова, просто блогът има нова тема (дизайн). По-важните неща се случват на заден план и не би трябвало да ги забелязваш. Смяната не темата се наложи защото досега използвахме една много модифицирана и сложно измислена тема, която спря да се актуализира преди 3 години. Новата се базира на стандартните за WordPress практики и основата ѝ е написана от програмисти от WordPress екипа. Което я прави лека, бърза и по-лесна за поддръжка.

Основна цел в разработването на темата беше да не е декоративна. Да няма излишни графични заигравки, по-скоро да изглежда така сякаш „няма дизайн“. По този начин се акцентира на съдържанието и хубавите снимки, защото те са най-важното нещо в блога.

Това ли е на Йоана блога?Това ли е на Йоана блога?

Може би най-голямата промяна в дизайна на блога, която се забелязва е неговата начална страница. Защо тя изглежда така?

От известно време си мисля какъв би бил най-добрият начин за представяне на публикации на началната страница от „Кулинарно – в кухнята с Йоана“. Понеже той е профилиран в една тема – кулинарията – 90% от публикациите представят рецепта и текст към нея, свързан с преживяване или идеи. Тази специфика би позволила да се избяга от стандартното показване на последните публикации в хронологичен вид, тъй като текстовете в блога не са свързани във времето, т.е. не следват някаква логическа последователност.

Наблюдавайки статистиката на посещенията в нашия блог, забелязах че хората не се концентрират върху последните публикации (както това става в новинарските сайтове например), а търсят нещо конкретно като име, или пък някаква тема. Времето на публикуване на статията няма никакво значение за тях. За една рецепта, не би трябвало да е важно дали е от този месец или от книга издадена през 1940г.

На базата на тези наблюдения подредих нова начална страница на блога с цел да се покажат повече публикации базирани на различни критерии. В блога има вече над 730 публикации и е хубаво по някакъв начин по-старите да имат повече видимост, защото биха били полезни на някого. Казвам подредих, защото тези същите елементи присъстваха и преди на началната страница, просто бяха представени по друг начин. Направих една схема, която обяснява промяната.

Схема на промените

С новата начална страница залагам повече на снимките и заглавията да говорят и драстично намалявам текста. Това позволява да се покажат на доста по-малко място не 5 а 12 от последните публикации (зелено).

По-видими стават секцията показваща публикации от този сезон (писани текущият месец през различни години) или такива, които са популярни в момента. Последните се базират на броя посещения за последните 2 дена и отразяват тенденции в търсенето на хората за този период (червено).

Последните коментари вече показват откъс от текста на коментара, защото стават интересни дискусии и доста често Йоана дава подробни разяснения за някоя от рецептите (жълто).

Разбира се присъстват и всички категории на публикациите, подредени в логически групи (синьо).

С това пренареждане на началната страница си поставих за цел достъп до повече публикации, а за новите посетители – да добият по-ясна представа за това какво могат да намерят в блога и многообразието на рецептите в него.

Почти половината от посещенията се случват на мобилни устройства, така че се погрижих и там нещата да изглеждат както трябва.

Не че искам някой да коментира написаното, но все пак ако искаш нещо да кажеш или пък забележиш някакви проблеми или странности, може да оставиш коментар или да ми пишеш лично на имейл: valix@kulinarno-joana.com.

Поздрави и приятно четене,

Вальо

Поздрави!

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Ново в блога е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

август 21, 2016

Свиване

Норвегия: В земята на фиордите, троловете и викингите по Великден  

Заминаваме за Норвегия – преди да е свършило лятото, че после кой знае … 😉

Приятно четене:

Норвегия

В земята на фиордите, троловете и викингите по Великден

За Норвегия по семейни причини съм чувал много и винаги ми е била в списъка за пътувания. Веднага щом се появиха нискотарифни полети дотам се сдобих с билет и заедно с мой приятел започнахме да правим планове за нашето пътуване в началото на май 2016 г. по време на православния Великден. Разбира се искахме в рамките на три дни да видим максимално много като фиордите бяха безапелационно фаворит в нашата програма. Проучихме много варианти за транспорт и в крайна сметка се спряхме на кола под наем. Направихме резервация в сайт за споделено пътуване и програмата ни беше ясна – Берген, фиорди и Осло за 3 дни.

Кацнахме на летище Торп,

което е на 120 км. южно от Осло и веднага потеглихме с колата за Берген.

Пътищата в Норвегия са тесни и настилката не е много добра

Средната скорост е около 60 км/ч и пътуването до Берген ни отне повече от 8 часа за разстояние от 450 км. Преминахме през всякакъв терен – снежни планини, безброй езера и водопади, както и няколко фиорда. Трябваше да ползваме и ферибот.

Имахме късмет с хубаво време по време на шофирането – ниски температури, но ясно и слънчево. През целия път виждаш разхвърляни дървени къщи тук и там, много често със спрени кемпери пред тях. Почти никакви признаци на сериозна цивилизация или индустрия.

Норвегия Норвегия

Трафикът по целия път е много слаб

и вероятно това е една от причините за недобрата пътна мрежа. Въпреки, че са основен производител на петрол в Европа цените на горивата са малко по-високи от тези в Западна Европа.

Най-накрая стигнахме в

Берген

и веднага тръгнахме да разглеждаме третия по население град на Норвегия.

Норвегия

Берген е столицата на

фиордите,

защото почти всички туристически обиколко започват оттам. Мотото на този район е „ Fjord Norway – You have to be here to believe it”. Градът не впечатлява с нищо и се разглежда много бързо (централния площад, рибения пазар, характерните дървени къщи на пристанището). Качихме се с малка железница до един от хълмовете над града, където имаше прекрасна гледка към Атлантика. Вечерта решихме да пием по бира и първо отидохме до супермаркета. Оказа се, че бира се продава до 18 ч. и цената е около 6 лева за 0.5. л. Накрая пихме бира за 18 лв. в заведение, а към 22 ч. вече екипите на Бърза помощ изнасяха безпаметно пияните от баровете…

На следващия ден се отправихме към

Sognefjord, който е най-големият фиорд на Норвегия

и вероятно най-известния. По-точно искахме с корабче да преплаваме фиорда по направление Flam-Gudvangen.

Норвегия Норвегия

Флам

е начална точка на железница, която се определя като най-красивия жп маршрут в света.

Sognefjorden, Норвегия

След поредица от завои и тунели достигнахме до пристана на корабчето и обиколката ни започна. Фиордите са неописуемо красиви – кристална вода, високи планини със сняг. Вероятно през лятото са още по-красиви, но и в ранна пролет са чудесни.

Норвегия

Отново разминавахме разпръснати къщурки през цялото плаване. След слизането ни от ферибота отидохме до една наблюдателна платформа наблизо откъдето се открива невероятна гледка към фиорда. Пътят до там беше изпитание за всеки шофьор, защото е много тесен ки стръмен, но пък си заслужаваше.

Потеглихме за Осло, където трябваше да сме късно вечерта. По пътя си минахме през

най-дългия автомобилен тунел в света Laerdel

с дължина от 25 км. Имахме късмет и да видим една от малкото останали викингски църкви и изцяло направени от дърво.

Норвегия

Отново преживяхме всякакви капризи на времето – дъжд, мъгла, сняг, слънце и т.н.

Пристигнахме късно в Осло, където домакинът ни беше много приятелски настроен и ни предложи да ни направи нощна разходка на града. Столицата на Норвегия е с население от около 700 хил. души и е много разпръснат град. Улиците са пълни с електромобили, защото правителството субсидира тяхната покупка.

Следващият ден беше определен за разглеждане на

Осло,

за което се оказа, че са ни нужни само няколко часа. Отскочихме с корабче до полуострова с музеите на мореплавателя Тух Хейердал (прекосил Пасифика с лодката Кон-тики) и полярника Руал Амудсен (откривател на Южния полюс). Видяхме музея на Нобеловата награда за мир, която по традиция се връчва ежегодно в Кметството на Осло.

Норвегия Норвегия

Норвегия

Кралският дворец и Парламентът са на главната улица на града, където пихме кафе в чудесно и слънчево време. Обиколката на норвежката столица приключи с разглеждане на известната шанца за ски-скокове на един от хълмовете, които я заобикалят.

Наистина туристическото мото на Норвегия казва почти всичко за нея “Norway – powered by nature”, a aз бих добавил и петрола към това изречение 🙂

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Норвегия – на картата:


Норвегия

Свиване

Из Светите земи (1): Нетания, Израел  

Анжело тръгва на хаджилък – да го придружим 🙂 Като за начало – ще кацнем в Тел Авив и ще посетим известния (поне за мене – нали си имам сайт за пътеписи 😉 ) курорт Нетания. Приятно четене:

Из Светите земи

част първа

Нетания, Израел – пристигане

В семейството на жена ми съществува приказка за някоя прекалено спестовна жена: „У-у-у, ще става хаджийка!“. За добро или за лошо, но преди доста години бях обещал на моята спестовница, че ще я направя (някой ден) хаджийка. Сега дойде времето да изпълня обещанието си.

При избора на екскурзия бяха поставени няколко ограничителни условия:

  1. Задължително да включва Йордания и колкото може повече от Йордания;
  2. Да бъде извън дните около католическия и православния Великден, когато тълпи екзалтирани вярващи тръгват да посещават Божи гроб;
  3. По възможност да е в период, малко или много съвпадащ с някоя от ученическите ваканции.

По съвет на нашия турагент „Валден Тур“ избрахме офертата на „Elfy Tours“ за стандартната програма. Фирмата предлага и „разширена“ такава, на практика на същата цена, с посещение на Червено море и Масада, но някои от позициите в офертата бяха пожелателни – „при възможност…“ или „ако остане време…“, а и датите не отговаряха на желанията ни.

По-късно разбрахме, че същата оферта се предлага и от други три фирми (някаква форма на консорциум между четирите агенции), като в хотелите резервациите бяха като за група на „Географски свят“.

Транспортът до Тел Авив и обратно беше със самолет Airbus 320 на „България Ер“, а из Израел и Йордания с автобуси на партниращите фирми. За Израел това беше Renacer Tours.

Нощувките бяха в прилични хотели 3 *, на удобни за вечерна разходка места. Срещнахме се с български туристи от друга група, които са спали в неподдържани сгради в някакъв кибуц насред нищото. При нас нямаше такива неща.

В цената на екскурзията бяха включени закуски и вечери. Храненето беше тип „шведска маса“ (със столове). Разбира се, както традицията повелява, наблюдавахме излишно препълнени чинии и пъхане в торбите „за после“. Все пак беше по-добре, отколкото при други групи – полякините опитваха ястията с приборите за сервиране, преди да решат дали да си сипят. Първите няколко дни на екскурзията всъщност бяха последните на Пасхата и храната беше „кашер“ – не се смесват някои продукти като месо и мляко, рибата трябва да е с люспи, без морски дарове и т.н. Хотелите поддържат тази кухня заради ортодоксално религиозните си гости. Така или иначе, храната беше достатъчно, може би малко странна на вкус за някои, но много вкусна.

В цената на екскурзията бяха включени самолетните билети, нощувките и вечерите, гранични и летищни такси, билети за посещаваните обекти и екскурзоводското обслужване. Тъй като навсякъде влизахме с групови билети, не можем да информираме за входните такси на отделните обекти. Допълнително заплатихме по 40$ бакшиши (задължително) и 10$ разходка с корабче по Галилейското езеро, 20$ обяд с рибата на св. Петър и 20$ вечерна разходка из Йерусалим (по желание) на човек.

С административните и бюрократични подробности, като представител на туроператора, се занимаваше Милена Сиренярова.

Поради липсата на семеен „Москвич“ решихме дъщерята да наследи „големия“ фотоапарат. Хубави или лоши, всички снимки са нейни. Ние, като колегата Пилатус Понтус, си измиваме ръцете. Същото важи и за всичко, което прочетете по-долу.

Ден 1: София – Тел Авив – Нетания

София – Израел – карта

Срещата на летище София бе в 15:00 часа, два часа и половина преди полета­ София – Тел Авив. Тъй като пътувахме с български превозвач, мерките за сигурност и съответно предполетно време бяха нормални. Малък проблем беше дългото чакане пред гишетата за чекиране, които бяха само две. Официалното обяснение беше за срив в системата, но точно два часа преди полета всичко се „оправи“. Самолетът бе пълен с шумни, нагли и безцеремонни рускини, „ашладисани“ еврейки. Полетът продължи под два часа и половина и в 19:41

кацнахме на летище Бен Гурион

Слава Богу, Израел е в същата часова зона като България, така че не се налагаше преместване на часовниците. Тук проверката беше малко по-сериозна, но минахме доста бързо и се събрахме при чакащия ни автобус. На граничния контрол печати не удариха в паспортите ни, а на отделни листчета. Обяснението бе, че израелският печат в паспорта действа като червено на бик на граничните власти в някои мюсюлмански държави като Иран или Саудитска Арабия, и за наше добро…

летище Бен Гурион, Тел Авив

летище Бен Гурион

Тук се срещнахме с Елик – нашия екскурзовод по Светите земи. Роден в София, бивш офицер, който говореше малко архаичен, но напълно разбираем български. Като евреин-сефарад вторият му „майчин“ език е шпаньолски (ладино), за разлика от полските и немските евреи, които говорят идиш. По време на пътуването той ни даде много полезна информация, но на моменти ставаше досаден с постоянното изтъкване колко много са постигнали евреите (истина!) и колко неразумни са палестинците, че не приемат предлаганата им от Израел „манна небесна“ и искат своя държава. От време на време хвалбите ставаха толкова големи, че заподозряхме поне капчица македонска кръв у Елик.

Държавата Израел

е създадена през 1948 г с площ около 16 хил. кв. км. Тя и до момента няма конституция, а 14 основни закона. Територията ѝ сега е 21-22 хил. кв. км. След Шестдневната война тя нараства до 60 хил. кв. км, но по-късно голяма част от завзетите територии са върнати на Сирия, Йордания и Египет. Разбира се, претенциите продължават, главно за Синайските възвишения и ивицата Газа. Населението е около 9 млн души, от които около 75 % са евреи. В арабското население не се броят жителите на Палестинската автономия, които нямат израелско гражданство, но често работят в държавата след получаване на специално разрешително. При основаването коренните евреи са около 600 хил. души. От бившите съветски републики идват около 1 млн., от които около 400 хил. „истински“, останалите – признати за такива. Българските евреи са около 50 хил. Средната заплата е около 2700 $. Елик постоянно се оплакваше колко скъпо е всичко и колко бедно живеят, но многото коли от 2011-2012 с обяви за продажба говорят, че стандартът е достатъчно добър, за да могат хората да сменят автомобила си на 5 години.

Докато разсъждавахме, че предвид очакваните температури, е било добре да вземем шапки, бяхме приятно изненадани. Шофьорът Набил, арабин-християнин, беше се постарал на всяка седалка да има шапка, карта и брошура със забележителностите на Израел и персонален радиоприемник, за да чуваме по-добре екскурзовода.

Нетаня, Израел

Първата ни нощувка бе в

Нетания,

град със 190 хил. население и най-голям курорт на Средиземноморското крайбрежие. Също така е център на обработката на диаманти. Oснован е през 1929 г. от руски евреи като земеделско селище (мошав) и носи името на Натан Шраус, който дарил голяма сума за изграждането му.

Настаняването беше в хотел „Margoa“, съвсем близо до центъра и морето.

Margoa Hotel

адрес: Il-42279 Netanya, Gad Machnes 9

GPS: 32.329259, 34.850021

тел.: +972 9 862 4434, +972 9 862 3430 (факс)

web: www.hotelmargoa.co.il или през booking.com

email: margoah@012.net.il

wifi: безплатно

След късната вечеря имахме време да направим среднощна разходка по плажа. Много добро впечатление ни направи фактът, че градският площад и градините бяха пълни с младежи, но от никъде не се чуваше силна музика, крясъци и др. „екстри“, които са всекидневие у нас. И не мислим, че причината е страхът от полицията или многото видеокамери на обществените места.

Нетания, Израел

Очаквайте продължението

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина

Още снимки от © Сава-Калина:

Israel: Sofia – Tel Aviv (2016-03-31)

Israel: Netanya (2016-03-31)

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Свиване

Забравени негативи  

seaside night

Добре де, хванахте ме. Не са негативи, но са най-близкото, което съществува за мен днес.

Отворих папката, за да запазя два спомена от лятното море – залез, отразен в лампата на терасата и морски светлини, отразени в мастиленото пристанище. Отражения на моменти, които са били красиви и които още дълго ще бъдат ценни.

В същото виртуално чекмедже ме чакаха още няколко запечатани момента. Замислих се дали снегът по покрива на този изгрев няма да се стопи от близката горещина на Гърция. Не. А до него чакат още два бели сутрешни момента от бялата ни сутрешна дневна. Не помнех даже, че съм уловила сянката на ангел.

Оглеждайте по-често забравените чекмеджета със снимки. Оттам може да изникнат интересни неща.

Постът Забравени негативи е публикуван в Васи ли?!.

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria