Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

май 04, 2016

Свиване

Ще излъчват на живо въздушния парад на 6-ти май през 4G мрежата на Макс  

Ще излъчват на живо въздушния парад на 6-ти май през 4G мрежата на Макс
Насред анонсите на новите 4G мрежи от водещите три телекома в страната, Макс реши да вдигне шум около своята чрез…
Свиване

КТБ, която не финансирала медии  

 

Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) публикуваха на интернет страницата на банката – http://www.corpbank.bg, документ, представляващ превод на български език от доклад, изготвен от AlixPartners Services UK LLP.  Документът може да бъде намерен ТУК.

Освен другото, вижда се за какво става дума  по отношение на ТВ7ctb rodinaИма абзац за Петьо Блъсков, за придобиването на бизнеса му, вероятно  се вижда повече и за необезпечените кредити към издателите от Българския медиен съюз.

Но:

ето  какво е отговарял премиерът Борисов, като са го питали защо КТБ финансира медии – не бъди малодушен, ипотекирай си апартамента, направи си медия.


Filed under: BG Content, BG Media
Свиване

Теленор получи новия честотен ресурс от КРС, вдига 4G скоростите до 100 Mbps  

Теленор получи новия честотен ресурс от КРС, вдига 4G скоростите до 100 Mbps
Теленор току-що обяви, че е получил разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за придобиване на допълнителен честотен ресурс от…
Свиване

Моите впечатления от Domestina  

Началото на февруари бях изпаднала в някаква пост-рожден-ден екзистенциална криза какво правя с времето си и как го разпределям, като основните ми терзания споделих тук. А малко след като споделих поста във Facebook страницата на блога, получих предложение от Domestina да пробвам услугата им – наемане на професионална домашна помощница за определен ден, през тяхната онлайн платформа.

След първоначалната ми реакция: OMG! Колко яко! Някой някъде в даден бранд вижда, че имаш питане/проблем и ти предлага решение – колко мило и същевременно добър ход! Започна една втор фаза на: е как сега ще дойде жена вкъщи, докато къщата е с краката нагоре – първо трябва да подредя, както и трябва да намеря ден, в който мога да отделя 4 часа, за да си седя вкъщи все пак, докато е тук жената… след 2 месеца организация, вътрешно навиване и мотивиране – в края на април (тематично, преди великденските празници) поръчах почистване у дома.

Платформата е направена като за американци и малки деца: избираш район/адрес, избираш часове, за които имаш нужда от помощница – 4 или 8, избираш желан ден и виждаш жените, които са свободни в този период, както и препоръките, които са получили – т.е. можеш да си избереш и конкретна служителка на фирмата.

Жената, която дойде в къщи беше много внимателна и се държа много професионално – за разлика от обичайната практика на повечето домашни помощници, препоръчани от познати, които с влизането си са имали основно 2 модела на поведение: 1 сякаш ти правят лична услуга и 2 сякаш са ти първи приятелки. Тук положението беше кратко, точно и ясно: набързо показване кое къде се намира (бях подбрала предварително препарати, парцали и т.н. в една пластмасова кутия, за улеснение), какво искам да бъде изчистено и специфични насоки и препоръки за конкретни повърхности: бар плотът чистя с оцет и сода, защото агресивните препарати развалят политурата, дървените повърхности със специален препарат и кожения диван – отново с вода, оцет и сода, а после се полира с разтвор от вода, оцет и олио от ленено семе.

Преди да продължа с моите коментари искам да споделя коментари на познати и приятели, които са използвали както Domestina, така и други фирми за професионално почистване:

Случай 1: бивша камериерка от голям софийски хотел използва работата си във фирма, за да си прави лични договорки с клиентите с идеята да печели повече

Случай 2: 2-ма души от фирма, която основно почиства офиси, пристига с техника, която колкото и професионално да изглежда, ясно не е била поддържана и почиствана добре, защото оставя сиви петна по всички бели тъкани: килим, гарнитура, фотьойли (имам една приятелка, чийто дом е изцяло бял!)

Случай 3: хората просто не пристигнали, защото като стигнали до адреса не се ориентирали, а били забравили телефона на клиентката и си тръгнали. Няма обезпечение, няма изпратен друг екип – нищо!

Сега и моите впечатления:

Жената беше точна, на време, носеше си дори шише с вода и категорично отказа кафето и кекса, които по едно време й предложих. Държа се толкова професионално, че дори леко се стреснах.

Аз чистих наравно с жената, като в определени моменти, когато виждаше, че ми е трудно с нещо – местене на мебели и т.н. – идваше да ми помогне. Бяхме си разпределили задачите, като в случаите, в които свършеше конкретна задача, веднага почваше друга или питаше с какво да се заеме.

Нямаше мънкане, мрънкане, измъчени псевдо-приятелки разговори или паузи за цигарка и кафенце. В интерес на истината не бях имала случай, в който вкъщи да влезне толкова организирана и подредена домашна помощница.

Според замисъла на Domestina – всички домашни помощници имат добри заплати и осигуровки, т.е. не работят на черно, както и имат нормирано работно време – 8 часа на ден, без събота и неделя – ценоразписите са в сайта, нямам представа какъв % отива за реална заплата. При личните договорки знам, че може да се лавира.

Като цяло съм доволна, определено мисля да повторя, като само трябва да си реорганизирам времето така, че да мога 1 ден в седмицата по 4 часа да съм вкъщи.

 

Свиване

Над 90% от устройствата с Android използват стара версия на платформата  

Над 90% от устройствата с Android използват стара версия на платформата
Актуалният Android 6.0 Marshmallow се използва от 7.5% от активните устройства с Android. Това сочи най-новата статистика на Google от…
Свиване

Киа Ора – дотам и обратно (Нова Зеландия)  

Я да отскочим до другия край на кълбото! Иван ще не разкаже за Нова Зеландия. Приятна четене:

Киа Ора – дотам и обратно

Оукланд

Пътуването до Нова Зеландия е отдавнашна мечта за мен и Мария, но естествено такова пътешествие до другия край на света не се организира лесно. Преди година почти бяхме купили билети, но рязък скок в цените ни отказа. Същото щеше да се случи и сега, но явно този път желанието бе по-голямо и набързо купихме билети за самолет, с което жребият бе хвърлен. Ползвахме търсачката momondo, която като цяло е идентична с всички останали подобни и за цена от 1200 евро на човек имахме билети с Луфтханза и Еър Ню Зиланд.

На мен се падна честта да уреждам всичко по пътуването, като това ми е страст, но виртуалното запазване на стаи в хотели, билети за самолети и екскурзии е забавно, но не дава представа за реалното изживяване когато вече се наложи да действаш. Нова Зеландия е страна пълна с неща за гледане, най-вече откъм природа и забележителности и първоначалният списък с неща, които трябва да се видят бе огромен – Оукланд, гейзери, Уелингтън, глетчери, китове, пингвини, езера, планини, фиорди и т.н. Времето, с което разполагахме обаче бе ограничено и малко по малко оптимизирахме нещата така че да се вместим в 11 дни там.

Логистиката бе осъществена оптимално откъм цени (около 150 – 200 лв на вечер) и качество (поне на хартия) като бях запазил хотели и хостели за спане за всичките десет нощи, както и кола под наем, самолетни билети с местната компания от Оукланд до Крайстчърч и от Куийнстаун до Оукланд, освен това и три екскурзии с автобус, влак и корабче. Само да спомена че това ни е първото излизане извън Европа и понеже една подобна екскурзия вече ни се провали по независещи от нас причини този път си бяхме застраховали билетите за самолет, а повечето нощувки през booking.com бяха с възможност за отмяна до седмица или по-малко преди ползването, но не се наложи да ползваме тези гаранции.

Пътят ни до острова на края на света

минаваше през Франкфурт и Шанхай с минимален транзитен престой на двете места. Естествено полетите от Германия до Китай и оттам до Нова Зеландия изглеждаха впечатляващи с продължителността си, но реално не бях се замислил какво е да изкараш два последователни полета от по 11 часа в самолет, при положение че най-сериозния ми такъв пътен спомен са шестте часа във влака до Бургас преди години. Самолетът до Шанхай не бе съвсем пълен и за моя изненада освен картотеката с филми, които могат да се гледат на екранчето пред теб имаше и телевизия на живо и успях да гледам футболен мач пряко докато си летяхме над Русия. Спането не ми се отдаде много, като втория полет до Оукланд вече дори бе почти пълен и нямаше възможност за опъване на крака и тяло по съседни седалки, но и той мина бързо във вечеря, закуска, филми и очакване на заветното пристигане. Отварям скоба да спомена колко бяхме впечатлени от идеалната чистота на тоалетните както във Франкфурт, така и в Шанхай и Токио и Оукланд, което може да не изглежда като кой знае какво, но предвид милионите пътници по тези летища си е чист подвиг.

Най-после в 7 сутринта в четвъртък (тръгнахме от София във вторник по обед)

кацнахме в Оукланд

Бяха ни предупредили че местните много държат на био-предпазването на страната си от нови вредители или замърсяване, така че Мария си изяде още преди Шанхай бадемите и мандарините, които носеше. Чинно декларирахме че не носим нищо за ядене и че резервните обувки в багажа ни са чисти и нямат кал от природата в родината. Добре ама летищният пазач Джордж взе да се върти около малката от трите ни раници и не щеше да се откопчи, което веднага накара граничарите да ни дръпнат настрани и да ни помолят да изпразним чантата. Всичко бе много любезно и след като не откриха нищо, а Мария ги увери че най-вероятно пазачът им надушва изядени вече неща, ни пропуснаха да нахлуем в страната на хобитите.

Оукланд - Скай тауър, Нова Зеландия

Оукланд – Скай тауър

Оукланд ни посрещна със свежестта на късното лято и тежестта на трите ни раници, но спирката на автобуса до центъра бе наблизо и скоро вече се возехме натам. Цената не бе малка за около час път – 20 лв на човек, но вътре имаше безплатен интернет, от който обаче не се възползвахме защото гледахме какво има навън. Различното беше засега в ниското строителство типично за страна с много свободно място за живеене и без нужда да трупа етажи нависоко. С влизането в Оукланд обаче нещата се промениха и центъра заприлича на типично европейско Сити с бизнес-сгради на доста етажи и пълни с хора улици. Автобусът ни остави на края на главната улица (Куинс стрийт) и ние поехме в търсене на хотела си, който според картата на телефона ми не бе далеч. Тук ще отворя една скоба относно комуникациите с дома или в интернет, които да доста скъпи (25 лева за мегабайт интернет например). След като набързо стигнахме лимитите на картите си на втория ден от магазин на телефони се сдобихме с местна интернет сим-карта за 40 лв., която ни даде 1 гигабайт интернет и с която през вайбър през цялото време говорехме с България и ползвахме интернет без проблем (но и без да прекаляваме). След кратка разходка открихме хотела, който се оказа на две пресечки от местната забележителност –

кулата Скай тауър

По същество той представляваше висока 6-етажна сграда с много стаи по етажите, а нашата стая бе последната по коридора на последния етаж. Настаняването е след 14 часа, но на рецепцията се смилиха над нас и обещаха да ни настанят в 12. Оставихме багажа и направихме едночасова разходка да опознаване на града. Улиците бяха пълни с хора и то предимно млади и от всякакви цветове и размери. Върнахме се на главната и се спуснахме обратно до пристанището да огледаме корабчетата и възможностите за разни екскурзии, но като цяло въпреки вълнението от новото място и пристигането мислите ни бяха насочени към връщане в хотела и спане. Кратката разходка ни върна в хотела, където получихме ключ за стаята си. Тя беше общо взето едно легло с малка масичка и баня, но кой ти гледа тези неща след толкова път. Измихме се набързо, открехнахме прозореца, защото вече ставаше топло, и се бухнахме в леглото за няколкочасов сън.

Вечерната разходка след ставане отново ни отведе към кея, където бе пълно със заведения, но това го разбрахме на следващия ден. Гладът бе на дневен ред след спането с риск това да прозвучи все едно сме отишли на другия край на света само за да ядем и спим. Потърсихме ресторант в уличките край главната и след известно лутане, както обикновено ни се случва понеже никога не избираме къде да ядем от раз, седнахме в един френски ресторант на масичка на улицата. Оказа се скъпо един вид гурме (модерно) бистро, но като за сефте не се оплакахме, а поръчахме смело. Цените в Оукланд бяха над нашенските и малко над очакванията ни (около 60 – 70 лева на хранене с бира/вино без да се раздаваме за първо и трето), а тук се сблъскахме и с една особеност на местното обслужване, а именно че сметката се плаща на касата на бара, а не на сервитьора, като не се очаква да се остави бакшиш. След ресторанта стръскахме храната и както си му е реда се прибрахме да спим. Това обаче се оказа проблем за мен, защото след 7-часовия сън през деня се събудих около 2 часа и дотук със спането. Същото се повтори и в следващите две нощи и явно се дължеше на смяната на часовия пояс, защото и след прибирането ни у дома ми отне 2 – 3 нощи да се аклиматизирам.

Оукланд - 25-метрова бойна маорска лодка-еднодръвка, Нова Зеландия

Оукланд – 25-метрова бойна маорска лодка-еднодръвка

Втория ден от екскурзията ни бе и първи истински пълноценен ден в Нова Зеландия, както и единствения ни цял ден в Оукланд по програма. Отказахме се от пътуване с корабче до близките живописни островчета за сметка на разходка из града с цел местния музей. Оукланд има няколко парка на територията си и като цяло в града има табели и знаци за всичко, което е нормално предвид огромната тълпа туристи. Разминавахме се непрекъснато с азиатци с фотоапарати, но като цяло се чуваше и доста немска и френска реч, както и английска на гости от Острова или Америка (мислехме се че ги различаваме по акцента, но най-вече по бледата кожа нетипична за местните в края на лятото). Няколко  думи и за

местното маорско население,

което от първите ни впечатление държеше позиции като строителни работници, шофьори, продавачи или рецепционисти. Все пак не влизахме в скъпи офиси, така че не можем да твърдим че маорите вършат само подобни дейности. Като цяло те са около четвърт от населението на страната, като огромна част от тях са на северния остров, факт е, че когато слязохме на южния почти не видяхме от тях. Голяма част от земите на острова за техни по племенно наследство и правителството им ги е отдало за ползване с възможност за преминаване в тяхна собственост след години. Това е основно във вътрешността на страната, където част от туристическите обекти се поддържат и обслужват от маори. Освен това една от големите авотбусни компании е изцяло маорска.

Но да се върнем на Оукланд. След кратка закуска от бекон с яйца и кроасан – като цяло кухнята е доста европейска и английска – поехме към музея, който се намираше насред парк в източната част от града. Решихме да стигнем до него пея, което ни преведе през местния универститет и край градските тенис кортове и след около час вървене стигнахме целта си. Самият музей е огромен на три етажа и демострира артефакти намерени на местна почва, както и исторически факти от периодите на конфликти в страната между маори и европейци, както и през двете световни войни. Лавирайки между туристи и ученици разгледахме сечива и пособия, използвани в живота на маорите, лодки и палатки, както и цели макети на селищата, в които са живели. Запознахме се и с историята на острова, откъснал се преди милиони години от огромнич континент Гондвана, после потънал и след това отново изплувал, за да бъде често разтърсван от земетресения и заливан от лава. Тези катаклизми са препятствали развитието на живот тук и затова основните обитатели преди маорите (около 1300 г.), а след това и европейците (около 1700 г.) да дойдат са били птици, които дори не са имали нужда да летят за да се прехранват. Хората обаче донасят нови видове като зайци, опосуми, мишки и това доста разтърсва местната фауна, да не говорим за милионите овце и крави, които са основен поминък тук. Та като цяло музеят бе интересен и поучителен дори без да имаме водач, който да ни обяснява, но скоро се поуморихме и притичахме през последния етаж (посветен на световните войни) набързо, за да излезем и да се потъркаляме като местните и туристите по тревата наоколо. След тежък преход от сянка на сянка – беше станало пладне, а все пак е лято – се върнахме в центъра за обед, но нямахме сили да търсим ресторанти и да избираме меню, затова се задоволихме със суши (Мария) и събуей (аз, засрамено, колко път бихме и пак сандвичи, които можем да си ядем у нас, същият беше като вид и вкус само цената бе с 50% отгоре) преди да се оттеглим за заслужена почивка и дрямка. Този път не се раздадохме при спането и в късния следобед тръгнахме на разходка по кея с цел далечния мост през залива. Голяма част от пристанището бе неактивна по една или друга неивестна нам причина, но местните власти доста хитроумно бяха пригодили различни уреди и конструкции да служат като детски площадки – с малко боя и мека настилка отдолу тръбни конструкции ставаха на катерушки, а няколко контейнера бяха пълни с рафтове книги и столове за сядане. Един контейнер дори бе приютил пиано, на което си свиреше младеж с телосложение на играч от отбора по ръгби и черен джип спрян до него. Освен префасонирани индустриални райони кеят бе пълен и с барове и ресторанти, но на нас не ни хареса нищо там и накрая седнахме в бар от мексикански тип да пием маргарити. Последва кратка разходка и вечеря в местен ресторант близо до хотела, където опитах местното телешко филе, а Мария рискува с местната морска кухня. Приципно не би било кой знае какъв риск, защото предвид факта че сме на остров следва всичко да е прясно, но калмарите нещо не и понесоха и се наложи да става през нощта и да прави рекламация в банята. С това престоят ни в Оукланд приключи. Имахме запазени места в автобус на другата сутрин на юг към Роторуа, където са основната част от гейзерите в страната и рано-рано в 7 часа поехме надолу.

Роторуа

Автобусното пътуване бе направено като екскурзия, а не просто придвижване с междуградски рейс, затова шофьорът се раздаде и в ролята на екскурзовод. Голяма част от нещата, които писах по-горе за страната и историята ги чухме от него. Други факти – като цяло половината население на страната се европейско, а другата половина бе по равно разделена между маори и азиатци. Това се потвърди по време на пътуването, като според мен на северния остров маорите бяха доста повече от азиатците, а на южния бе обратното. Като цяло маорите участваха активно в туристическия бизнес на севера, който се изразява в повече екскурзии и атракции, докато на южния остров туризма е свързан по-скоро с гледки и природа и там азиатците наблягаха на магазинчета с китайски стоки и сувенири. С автобуса преминахме през покрайнините и съседните на Оукланд градчета, които бяха основно съставени от ниски и в голямата си част мобилни къщи, а по на юг вече навлязохме в по-незаселените райони. Там основно имаше огромни по площ ферми и пуснати на свобода да пасат стада, но за наша изненада северния остров по една или друга причина бе пълен с крави, а имаше много по-малко овце.

Роторуа - парк Уаймангу, Нова Зеландия

Роторуа – парк Уаймангу

Пътуването до Роторуа

отне 6 часа, като по пътя част от екскурзията бе спирка в пещерите Уайтомо, където щяхме да видим известните светещи червеи. Организацията там бе много добре, въобще като цяло туризма е огромно перо от местната политика, като особено внимание е отделено на поддържането на тоалетните, които явно са ключови за туриста (малко или много си е така), затова на всички брошури или при напътствията от всички гидове се променаваше къде има тоалетни, а в интерес на истината самите те бяха чисти и поддържани на нивото на домашна тоалетна у нас (цял героизъм при потока от туристи). Самите пещери бяха мрачни, влажни и пълни със сталактити и сталагмити, не можеше да се снима, а при светещите червеи се пазеше и тишина. Те бяха обсипали свода на пещерата и приличаха на ярко светещо небе, като цяло интересна гледка, но с Мария заключихме че тук рекламата ни бе подлъгала леко.

Роторуа - парк Уаймангу, Нова Зеландия

Отново в автобуса и час по-късно вече бяхме на входа на Роторуа, където ни посрещна първото природно чудо във вид на гейзери. Минахме край местната градина, от която се носеше пара от невидими извори, макар че времето навън бе лятно с температура около 30. После преминахме край 2-3 къщи, в чиито дворове също се носеше пара, което вече съвсем ни сащиса взехме да се питаме дали сме в безопасност тук. След климатика в автобуса на слизане ни удари лятната жега, но и тежката миризма на развалени яйца, която бе завладяла южната част на градчето покрай езерото и основните гейзери. Хостелът (YHA Rotorua, част от австралийска верига хостели), в който щяхме да спим две нощи отново не бе далеч и пренесохме успешно трите раници до него. След оживлението и високите сгради в Оукланд, тук се удивихме на ниските къщи и спокойствието, все едно бяхме в мексиканско градче от американски филм. Стаята в хостела отново бе основно легло и баня, но какво друго и ни трябваше така или иначе. Самият хостел бе на два етажа и както подобава гъмжеше от младежи, които си готвеха в голямото кухненско помещение или гледаха телевизия в стаята за почивка. Кратка почивка и за нас колкото да отмине жегата, по време на която поспахме, а после и разгледахме взетите от рецепцията брошури, за да решим къде да ходим на другия ден. Като цяло Роторуа бе туристическо градче с малко местни и обособен район с кръчми тип манджа-стрийт (така се и наричаше – Eat Streat). Разходихме се край езерото по здрач, но захладня и затова тръгнахме към вътрешността на града да търсим градините с пара и гейзери. След половинчасово лутане (по улиците извън манджа стрийт нямаше много хора) ги открихме, но гледката бе като от тресавище в романа за баскервилското куче и затова не се престрашихме да рискуваме и се върнахме да пием сайдер и вино в цивилизацията. Като цени чаша местно наливно вино бе около 12 лв, колкото бе и половинка наливна бира или сайдер.

На другия ден решихме да слезем на юг с микробус и да посетим

парка Уаймангу,

където имаше дълга екопътека и много гейзери и образувани покрай тях езера (цена на екскурзията от 70 лв на човек за превоз и вход). Разходката по пътеката ни отне около 2 часа като гвоздеи на програмата бяха две еднометрови гейзерчета, както и няколко бълбукащи езера със синя от химичните процеси вода. Самата пътека не бе нищо по-различно от тези, които имаме и у нас, но отново тук рекламата и брошурите правеха разликата. Трасето бе осеяно с около 30 забележителности, всяка от които си имаше нарочна табела с пояснения. Половината от тези места бяха с чисто информативна стойност, но бяха избрани и доста места с хубави гледки. По средата на пътя имаше и какво – тоалетна! Края на пътеката бе на езеро, което можеше да се обходи с лодка, но ние нямахме време за това, защото обратния ни курс бе по обед. Затова се качихме на нарочното автобусче от края на трасето и то ни върна в началната позиция.

Роторуа - парк Уаймангу, Нова Зеландия

Роторуа – парк Уаймангу, Нова Зеландия

Обратно в Роторуа за обед в пицария, където Мария се престраши и за пръв път от години яде хамбургер, но остана много доволна от вкуса и размера, защото това си беше като порция за наяждане. Вечерта се разходихме край езерото, но основната му част е от блатен тип и затова набързо подвихме опашки подгонени от комарите. До този момент вече бяхме взели важното решение да ядем основно на обед, а вечер да наблягаме на пиене с мезе, затова вечерта потърсихме нещо извън основния туристически район за сядане и попаднахме на „Прасе и свирка“, което се оказа спортна кръчма с телевизори и пряко предаване на баскетбол и ръгби. Сградата бе бившо полицейско управление, откъдето идваше и името. Тук за пръв път попаднахме и на втория тип обслужване в страната, а именно – сядаш на маса и си избираш от менюто, след което отиваш и си поръчваш и плащаш на бара, откъдето получаваш поставка с номер на поръчката, която слагаш на масата си и така сервитьорът знае къде да донесе поръчката. Като цяло е по-удобно отколкото изглежда с основен плюс (освен липсата на бакшиш за спестовните) че не чакаш сметката, а ставаш и си тръгваш като си готов. Това бе и последната ни вечер на северния остров. На другата сутрин отново в 7 (въобще тук хората ставаха доста рано) хванахме автобуса за Оукланд, където ни чакаше самолет за Крайстчърч. Този път автобусът бе междуградски и нямаше програма от шофьора, но пък за разлика от идването когато минахме по магистралата и главни пътища, сега пътят минаваше през няколко малки града и през доста живописни местности, където малките хълмчета с окосена трева, ниски подстригани плетове и липса на хора и животни много напомняха на сцени от земите на хобитите.

По обед се върнахме в Оукланд, където срещу 4 лв оставихме раниците в багажното на автогарата и се разходихме два часа преди да хванем автобуса за летището. Имахме двучасов вътрешен полет за Крайстчърч така че сега формалностите на летището бяха по-малко и дори чекирането на багажа и получаването на билета бе автоматично. Отново на самолет макар и за малко и в късния следобед бяхме вече на долния остров в най-големия град там (300 000 жители) – ударения от земетресение преди 5 години Крайстчърч.

Крайстчърч

Пътят с автобус (10 лв на човек) до центъра не се различаваше от този в Оукланд с предградията с ниски сгради и хора по улиците, но центъра на Крайстчърч ни удари с първия си шок. Хотелът отново бе близо до автогарата и нямахме много вървене, но наоколо всичко бе сякаш бяхме попаднали в Бейрут (което не знам защо за мен винаги е било олицетворение на разрушен бомбардиран град, не че някога съм бил в Бейрут или пък в бомбардиран наскоро град).

Въпреки че от земетресението бяха минали повече от 5 години явно възстановяването течеше бавно, защото огромна част от сградите в центъра бяха разрушени или в процес на груб строеж. На места, където явно не искаха да бутат исторически фасади тези фасади бяха подпрени откъм улицата с наредени един върху друг контейнери, така че да няма вариант да паднат върху тротоара. Самият ни хотел (BreakFree) бе насред тази разруха и бе доста оживен и пълен, а стаята ни се оказа 2 на 2 метра с футуристична баня, която бе част от самата стая с матирани стъкла. За капак гледката от прозореца бе към четвъртия етаж на строеж отстоящ на 3 метра и първото което видях на другата сутрин когато по потник вдигнах щората бе да ме гледа усмихнат бачкер с каска.

Както и да е, не това беше втория шок за нас. Той дойде когато същата привечер след като метнахме раниците в стаята решихме да огледаме града и да ядем някъде. Улиците на града бяха напълно и тотално пусти, а никакви магазини не работеха. Вярно, че беше понеделник, слаб ден, но все пак говорим за центъра на 300-хиляден град в 7 часа вечерта. Не преувеличавам като казвам че нямаше нито един човек и с Мария се движехме като в сцена от следапокалиптичен филм, в който някой е отмъкнал народа в неизвестна нам посока. След известно обикаляне все пак се натъкнахме на няколко колеги туристи, предполагам също в лек шок, а скоро след това се събрахме в единствения работещ смесен магазин. Попитах кашлящия тежко (в унисон с теорията за масово изтребление на народа) индиец зад щанда защо всичко е толкова пусто, но той се измъкна с оправданието че понеделник е слаб ден и хората са си у дома. Купихме си сандвичи от него и вечеряхме в стаята.

Кайкура

На следващия ден беше планиран гвоздеят на програмата за мен – пътуване с влак на север към Кайкура за гледане на китове. За целта станахме рано в 6 и с маршрутка отдохме до гарата, откъдето в 7 тръгна влака за севера.

Когато запазвах билетите месец преди това мислех, че това е пътуване с автобус, но както се оказа това е редовна линия на местното БДЖ, която обаче е интегрирана като част от цялата екскурзия за гледане на китове в Кайкура (всичко около 400 лв за двама). Като цяло влакът ни хареса, имаше вагон-ресторант, така че хапнахме и пийнахме по време на тричасовото пътуване, а един от задните вагони бе открит (без прозорци, но с таван), за да може да се снима лесно, защото последната част от пътя бе по брега на Тихия океан. Освен това на всяка седалка имаше слушалки, а по екраните в купето вървеше описание на маршрута с разказ за историята на местностите в слушалките. След дълго въртене из хълмовете, където най-накрая видяхме огромните стада с овце, изведнъж изскочихме на брега на океана.

Гледката бе доста впечатляваща и живописна, а скоро по вълните се показаха делфини, които се възползваха от хубавото време да подскачат и играят. Малко по-късно наближихме Кайкура, като тук обаче времето започна да се разваля с облаци и лека мъгла. Дори не бях си и помислял, че нещо може да се обърка, затова отново се шокирах като видях че нашето пътуване с корабче за гледане на китове е отменено поради лошо време. Самото пътуване беше 3 часа като се влиза доста навътре в океана за да се стъгне до китовете. Корабчетата са снабдени със сонар, който следи къде са китовете и в 90% от случаите има успех при наблюдаването им. Поради времето обаче нашето излизане (второ за деня) – както и всички останали – бе отменено, само първото (което тръгна 30 минути преди нас) се състоя за целия ден. Разочарованието бе голямо, поне за нас, защото част от хората можеха да дойдат друг ден, а ние – не. Предложиха ни да сменим корабоплаването със самолетно спускане над китовете и ние се съгласихме, но като дойде време за излитане вече бе заваляло и отмениха и него поради липса на видимост. Така си останахме само с разходка по брега на Тихия океан, топнахме пръсти в него и огледахме градчето. Последва нов път с влак наобратно и след като пристигнахме в призрачния Крайстчърч решихме да изминем няколкото километра от гарата до центъра пеш, за да решим дали наистина има нещо нередно с хората. Общо взето преди да стигнем до центъра попаднахме на няколко души, които вървяха до улицата, а преминавайки през парка вече се разминахме с доста бягащи за здраве и каращи колело, така че стигнахме до извода, че хората просто не искат да стоят в разрушения център и след работа просто се прибират у дома. По някое време започна да вали така че приситгнахме в центъра мокри, но бяхме разгледали няколко брошури за града и знаехме къде има ресторанти и барове, така че потърсихме къде да ядем. За наша изненада мястото където влязохме се оказа турски ресторант, където имаше дори сърми. Шокирахме индийската сервитьорка като ударихме по няколко водки и рома за сгряване и после притичахме до хотела. На следващия ден ни предстоеше едно от големите предизвикателства и приключения – поне за мен  – а именно наемането и карането на кола с обратен волан в обстановката на ляво движение по улиците.

Самото намане на кола стана лесно (от Еуропкар, 150 лв на ден). Като цяло хората тук са много услужливи и любезни чак до ниво на досада, ако не си свикнал на такова отношение. Това бе второто ми наемане на кола, като предишното в Неапол отне повече от половин час, а тук стана за две минути. Метнахме раниците на гръб и тръгнахме към паркинга, където почти веднага открихме отредения ни автомобил – малък червен фиат 500. Мястото в багажника бе точно като за двете ни големи раници и след кратко объркване кой от коя врата да влезе се озовах зад волана. Ами дойде ми малко странно – колана се дърпа и слага с лявата ръка, голямото огледало ти се пада вляво, но най-вече – лостът на скоростите е за лявата ръка. Добре поне че педалите и лостчетата за мигачи и чистачки са си като у нас. Най-голямо предизвикателство ми се струваше самото каране с обратно движение – да не забравя при завой да отида в лявата лента, да държа колата в средата на платното при положение че цял живот досега съм свикнал аз да съм в лявата част на лентата, а сега трябва да съм в дясната. За щастие по-голяма част от пътя ни беше по междуградски и ненатоварени трасета, както и доста голяма част от кръстовищата по пътя бяха кръгови, което пак изискваше съсредоточаване, но лесно се свикваше. Като цяло нямаше нищо сложно, но се изискваше постоянна концентрация, каквато шофьорите със стаж у нас са свикнали да поддържат безпроблемно при дясно движение, но каквато е доста нова и странна при обратно движение. Ще избързам и ще кажа че нямахме проблеми по пътя – все пак Мария ми напомняше за лявото движение на места, а на два пъти при спиране и изпреварване се разминах близо до тротоара и другата кола понеже се бях разсеял и не прецених разстоянието добре. Освен това и колата ни бе доста малогабаритна и лесна за маневриране, а пътищата и знаците като цяло са идеални. Относно бензина цената в Оукланд, Куийнстаун и Крайстчърч бе около 2 лв на литър, но в малките места като Роторуа стигаше до само 1,60 лв.

Така, стига за колата и карането засега – дестинацията ни след Крайстчърч бе на югозапад към Куийнстаун и Милфорд саунд с нощувка на езерото Текапо. Имахме 2 часа път до езерото и по обяд бяхме там. Самото пътуване също предлагаше много гледки и причината да наемем кола беше точно тази – да имаме възможност да спираме и да снимаме или гледаме когато ни падне. Пътищата в Нова Зеландия също са подчинени на природните гледки и всяко място, от което има що-годе сносна панорама към езеро, планина, поле или река е обозначена със зелен знак край пътя и съответната отбивка на най-доброто място за гледане/снимане. Въобще, всичко за туриста с фотоапарат. Освен това както споменах и в Оукланд има знаци и указания за всичко така че трудно може да се изгуби човек пеш или с кола.

Текапо

Текапо се оказа малко крайпътно село, но с куп хотелчета, заведения и магазини. То е на брега на едноименното езеро и гледката към близката планина заедно с езерото е като от списание или картичка, което донякъде се дължи на морско синята вода на езерото (цвета се получава от глетчерната вода). Настанихме се в хотел (Godley hotel) на брега на езерото и този път имахме нормална като размер стая с баня. Отварям скоба, че бюджета ни позволяваше стаи от около 150 лв на спане и за тези пари получихме нормални условия с телевизор и безплатен чай и кафе, но пък тук нямаше интернет. Между хотела и езерото ни имаше строителни разкопки за нов туристически център, но дори и това не развали гледката и настроението ни.

Езеро Текапо, Нова Зеландия

Езеро Текапо

Тук за пръв път успяхме да обядваме супа (макар и някакъв италиански тип минестроне), за каквато жадувахме отдавна, а нямаше. Въодушевени от гледките дори пропуснахме следобедната дрямка и се втурнахме по една от няколкото обозначени пътеки наоколо и да обикаляме езерото. Както в повечето случаи на карта разходката изглеждаше малка, но се оказа двучасова трамбоване из близката горичка, но си струваше. Снимахме доста добри гледки, като дори и аз с моя телефон изкарах 2 – 3 пейзажа като от картичка.

Езеро Текапо, Нова Зеландия

Езеро Текапо

Наблизо се намира църквата на Добрия пастир,

която се оказа световноизвестна със звездното небе нощем и от чиито двор се правеха най-добрите нощни звездни снимки. Освен това наблизо е и обсерваторията на връх Св. Джон, където отново могат да се снимат много добри залези и звездно небе. Завладени от духа на гледките си запазихме качване до върха за гледане на планински залез. Оказа се, че от купищата китайски туристи, които се щураха наоколо само ние сме на тази екскурзия и това я превърна в наша си лична. Недостатъкът беше, че не останахме да гледаме звездите, затова като се замисля може би другия вариант на екскурзия с нощно гледане на звезди бе по-добър.

Изглед от обсерваторията на връх Св.Джон, Нова Зеландия

Изглед от обсерваторията на връх Св.Джон

С микробус ни закараха до обсерваторията на около 1500 м, където ни пое като водач един от местните учени от нея. Той се оказа младеж в следтинейджърска възраст с добри познания и леко напушен вид, но без проблем ни разходи из обсерваторията и после ни качи в кафето на върха, където ни черпиха с вино и сладкиш. Оказа се, че тази обсерватория се занимава със следене на точно определена част от звездното небе, в която се търсят нови планети. Това се прави като се налага ежедневно актуалния образ на небето върху оригиналния сниман в началото на проекта и разликите се пращат за изследване на по-мощни телескопи, които решават дали това е нова планета. Този телескоп открива по 5 – 6 планети годишно, като се има предвид, че в голяма част от времето условията не позволяват работа, както беше и тази вечер, защото докато бяхме там вятърът се усили от 20 на 40 км/ч. Мария направи доста успешни опити за снимки на залеза с помощта на един от местните астрофотографи въпреки вятъра.

Lake Tekapo, Canterbury 7999, Нова Зеландия

След залез микробуса ни върна обратно в селото, където на наша изненада повечето места бяха затворени. Все пак открихме работещ ресторант, където да вечеряме. За финал бяха предвидени нощни снимки на звездното небе, което наистина бе обсипано със звезди, доста повече отколко се виждат по нашите ширини. Времето беше много ветровито, а поради липсата на статив фотоапаратът ни не можа да направи никакви снимки от типа удължени или продължителни (извличат светлина без светкавица), така че се прибрахме с подвити опашки да спим.

По принцип освобождаването на стаите в Нова Зеландия е до 10 часа в деня на напускане, така че по това време на следващия ден вече бяхме на път надолу към Куийнстаун. Пътят на юг е доста живописен, особено край езерото Дънстън така че спирахме доста, като при едно от спиранията силния вятър отнесе шапката на Мария на излизане от колата и буквално не видяхме накъде отиде. По радиото и интернет имаше предупреждения за силен вятър в района през който минавахме, както и силни валежи към Куийнстаун. И наистина на моменти колата се бореше с вятъра, който според прогнозите можеше да стигне над 100 км/ч. Като цяло Нова Зеландия се води страна с много променлив и странен климат, като например шофьора на микробуса предната вечер ни бе казал, че в района около езерото Текапо количестовото валежи е малко, в милиметри на квадратен метър годишно, докато само на десетина километра настрани годишно падат по няколко метра дъжд на квадрат.

Куийнстаун

Куийнстаун се води курортен град с около 10 000 жители и много туристи. Тук се основното ми предизвикателство като водач, защото имаше движение в града, както и липсваше място за паркиране. Спането ни беше резервирано само за една нощ в известната за района хостел верига Номадс и наистина след като се оправихме с трафика (нищо подобно на софийския, но все пак карам с обратен волан и има светофари и спиране и тръгване яко, така че моля ви се) се оказа че пред хостела е платена зона, а в него е лудница.

Тъкмо беше пристигнал автобус с местни (или австралийски) младежи на екскурзия и се наложи да почакам с регистрацията, но като цяло мина бързо и любезно ни упътиха къде да паркираме колата без да плащаме.

Куийнстаун е мястото, което лично на мен ми хареса най-много от цялата страна

Градчето е малко, но е пълно със заведения и млади хора, освен това е в подножието на планина и на брега на огромно езеро, разполага с голям парк и тенис кортове. Не искам да се представям като някакъв дискоманиак, който излиза всяка вечер, даже напротив, но като цяло още май съм във възрастта, когато оживлението и младите хора ме зареждат положително, затова като добавим колорита на мястото и изобилието от зеленина нищо чудно че ми допадна много. Без да искаме се забутахме в уличките по центъра и седнахме (както разбрахме после) в едно от култовите места за ядене на пица (казва се The Cow).

Куийнстаун, Нова Зеландия

Куийнстаун

След това естествено се пуснахме на разходка из града. Основните забележителности тук са гондолата, която по същество е кабинков лифт, който те качва на близкия хълм над града, от където можеш да видиш околността като на длан (30 лв на човек). И тук обаче, както при кулата в Оукланд, Мария не поиска да се качи, а мен не ми стигна мерака да се кача по баира до началото на гондолата и я пропуснахме. Останалите забележителности са свързани с екстремните спортове – тук е направен първия комерсиален бънджи скок в света, освен това има огромна пътека за велосипеди, която се качва и спуска до върха на хълма на гондолата, както и много други атракции за екстремисти.

Разходихме се по кея на езерото, откъдето тръгва парахода за разходки, но не се качихме и на него. Времето бе доста ветровито, което съкрати разходката ни и ни прати в магазинчетата за сувенири. Търсех да взема за дома шише местно уиски (освен вината, които взехме – скоба, бялото вино се води много добро тук, червеното – не), но се намираха само 2 – 3 вида и всички бяха на нечовешки цени от 200 лв нагоре. Кратка почивка в стаята – хостела бе пълен и разни тинейджъри непрекъснато сновяха по етажите – и после отново навън. Вечерта за пръв път ходихме на бар, който не беше нищо впечатляващо или по-различно от нашенските, освен с познатото ни плащане на бара и факта че сервитьорката видя голям зор да разбере какво казваме, (What do you say? What do you say?) макар да твърдя че си говорехме нормален английски. Въобще при наличието на повече от половината население, чийто първи език не е английски, никой не би трябвало да се притеснява от изговора си тук. Отново като вметка ще кажа, че маорския е официален език и всичко е преведено и на него, а реално голяма част от имената в страната са маорски. Има и няколко маорски телевизионни канала.

Куийнстаун, Нова Зеландия

Куийнстаун

На другия ден ни предстоеше преход с колата до последната ни спирка – селцето Те Анау, което бе в началото на пътя към Милфорд саунд – най-известния фиорд в страната. Останахме в Куийнстаун до обед, като уплътнихме времето в разходка из парка. После имахме два часа път на юг към Те Анау. По пътя за пръв път освен крави и овце видяхме във ферма и сърни и елени, но като цяло досега бяхме разглезени от разните му там езера и планини та този преход ми се стори обикновен и скучен. Следобед пристигнахме в Те Анау.

Те Анау

Селцето е на брега на едноименното езеро и естествено разполагаше с приказни гледки и няколко екопътеки. Като население се водеше няколкостотин души, но имаше много туристи. Имахме запазени две нощувки в мотел (сефте в такъв тип заведение) – ASURE Amber Court Motel, който се оказа доста уютен с просторна стая и баня и огромен телевизор, както и безплатен интернет. Пред мен в него се регистрира местен азиатец от Оукланд, който имаше намерение да остане за 8 вечери като през цялото време обикаля наоколо по пешеходните екопътеки. В района имаше много от тях, като няколко се водят световноизвестни (Kepler track например) и отнемат по 3-4 дни от край до край. И ние се втурнахме по една от местните пътеки край езерото, но ходенето заедно със снимките ни отне малко над час, все пак не сме азиатски машини за ходене. Една от забележителностите се оказа оградено дворче, в което имаше няколко екземпляра от застрашената от изчезване птица такахе или пукеко (не помня кое от двете). Никой не пазеше или наглеждаше птиците, въобще и в парка на Куийнстаун патките спокойно си се разхождаха между хората, нещо, което на нас с Мария ни се стори ненормално – толкова дивеч един вид да щъка неизконсумиран.

В Те Анау засякохме семейство руснаци, както и двойка от източноевропейска страна от рода на Словакия или Чехия, така че не бяхме само ние от другия край на света. В редовното търсене на храна открихме малко семейно ресторантче, което ни хареса с италианската кухня и където вечеряхме и на другата вечер. Въобще местната кухня не е нещо обособено, а има много европейски вид, като добавим и традиционните английски влияния. Поне с такова впечатление останахме ние, при положение че не сме търсили нарочно местна кухня. Реално най-известното място за ядене, което видяхме бе заведение за хамбургери наречено Furgburger в Куийнстаун, където имаше наистина огромни опашки с 15 минутно чакане да стигнеш до касата и да си поръчаш хамбургер. Сигурно бяха много яки, но не дочакахме.

Времето ни изненада през нощта и на следващата сутрин. Предната вечер бе около 15 градуса, нормално за края на лятото толкова на юг, но през нощта стана студ и на сутринта температурата бе 5 градуса. Затова облякохме максимум дрехи и поехме по пътя към Милфорд. Тръгнахме около 7 часа, за да изпреварим трафика от автобуси с туристи и успяхме. Пътят сам по себе си е много живописен, много завои и тесни коловози (на две места движението е еднопосочно регулирано от светофари), но и доста места за гледане от рода на клисури, ждрела, езера, дори и едно огромно поле, образувано преди милиони години от топенето на ледниците тук. Естествено спирахме на няколко места за снимки, но въпреки знаците изпуснахме едно от езерата, които искахме да видим.

Милфорд саунд, Нова Зеландия

Милфорд саунд

Милфорд саунд

бе буквално края на пътя, защото от него на юг няма движение с кола. Предполагам че има малко село на брега на фиорда, но няма възможност за спане там, затова всички туристи идват от Куийнстаун или Те Анау. Имахме запазено пътуване с кораб по обед (200 лв за двамата ако не се лъжа) и стигнхаме навреме. Самото пътуване бе доста интересно, макар че отново имахме студено, мрачно и мъгливо време, но то също имаше своя чар. Корабът бе малък, но пълен с туристи като нас, този път основно французи.

Милфорд саунд, Нова Зеландия

Милфорд саунд

Повозихме се над 2 часа, като капитанът успя да ни вкара под два от водопадите и да доближи на метър от излежаващите се скалите тюлени, които явно бяха свикнали с вниманието. Доближихме се до открито море (Тасманийско), но предвид лошото време не рискувахме да навлезем в него, а завихме обратно. Като цяло ни хареса, може би ако имаше слънце щяхме да видим повече неща, но такъв ни бил късмета, все пак поне излязохме в морето за разлика от Кайкура. След края на морския тур отново поехме по една от кратките пътеки по хълмовете наоколо, поуморихме се и се метнахме в колата за обратния път. Вечерта настроението бе леко минорно предвид края на пътуването, но все пак се бяхме затъжили вече за родината и семейството, така че имаше оптимизъм преди двата дни на път.

Обратно

Планът за връщане включваше тръгване от Те Анау рано сутринта, за да върнем колата под наем в Куийнстаун навреме и после 4-5 часа свободни в Куийнстаун преди да хванем самолета за Оукланд. Затова станахме и тръгнахме в 7 (както винаги) и малко преди десет бяхме на летището в Куийнстаун, където върнахме фиата (забравих си шапката в него, но после преди полета за Оукланд си я взех от гишето на Еуропкар) и оставихме раниците в багажното.

Решихме да се разходим до центъра пеш, но нещо не преценихме разстоянието и разходката се оказа двучасов преход, който ни изпи силите. Компенсирахме с огромни хамбургери с местно телешко за обед (20 лв на парче, около 20 см диаметър), като ги ядохме на тревата в парка до езерото в унисон с това, което правеха местните. Тук станахме свидетели на едно от местните забавления, а именно диск голф. Не знам колко от вас за запознати с правилата на голфа, но на кратко има 18 дупки и играчите стартират от една определена позиция преди всяка дупка и се стараят с минимум удари да вкарат топчето в дупката. Диск голфът тук се играе по същите правила, само че вместо топче и стик има фризби (или летяща чиния по народному) и вместо дупки има забити метални пръчки с кош на тях и метални ресни над коша. Играчите мятат фризбито към коша и когато са достатъчно близо трябва да уцелят коша директно или металните ресни над него, които спират фризбито и то пада в коша. Не знам дали звучи забавно, но изглежда интересно забавление, като в двата часа, през които се излежавахме в тревата и гледахме играта пред една от дупките (те са далеч една от друга и ако не се движиш с играчите няма как да следиш повече от една дупка) пред нас минаха доста способни индивиди, като някои дори имаха специални чанти с различни видове фризбита.

Дойде време и за полета към Оукланд.

Там кацнахме на вътрешен терминал и се прехвърлихме на международния с безплатен автобус. Обратният път бе през Токио и Франкфурт и затова самолета от Оукланд бе пълен с японци, основно младежи в училищна възраст. Тук се получи и последната изненада, защото след като се качихме в самолета и поседяхме около час се оказа че (според капитана) самолетът е претоварен и не можем да излетим. Първоначално забавянето бе обявено за час, което не пречеше на другите ни полети, но после се оказа че има повреда и самолета няма да лети, като се налага да докарат друг, което щеше да стане след 10 часа. Така вместо да тръгнем в 1 след полунощ се наложи да спим на летището и да тръгнем в 12 на обед.

Чакането и спането по седалките на летището бе тягостно и болезнено на моменти, но няма да изпадам в подробности относно миене на зъби в тоалетната, лутане по терминала, гледане в празното пространство и т.н. Освен това имахме само уверението на местната авиокомпания, че ще гледат да ни намерят добър полет за дома, защото не можехме да запазим сами, а само да си харесаме вариант и да им го препоръчаме (което и направихме с остатъците от интернет картата ни и батерията на телефона ми след като преди това успокоихме/разтревожихме родата с новините). Така или иначе бяхме в ръцете им (буквално и преносно), но те си свършиха работата добре и ни запазиха полет от Токио до Истанбул и после до София така че реално се прибрахме само с 12 часа по-късно, прекарани на летището в Оукланд.

Нямаше повече проблеми и даже в Токио си купих местно уиски за колегите, а в Истанбул вече все едно си бяхме у дома.

Като цяло неволите на връщане се забиха най-ярко в съзнанието ми, но въпреки тях пътуването беше супер и изцяло си заслужаваше търпението и парите.

Нова Зеландия ни се стори много красива, много подредена и богата страна

с огромните си стада овце и крави и обширните ферми и пространства, високите планини и хилядите езера. Хората – каквито и да бяха местните, европейци, азиатци, маори – бяха много дружелюбни – и не само на хартия, а с поздрави дори ако си непознат на улицата, особено в малките градове – и всячески се стремяха да помогнат и услужат та чак до границата на досадата за нас, българите.

Кацайки в София невинно се натресохме на виртуозен таксиметров шофьор, които според мен не бе повлиян от факта че сме само до Хаджи Димитър, а успя да ни закара до дома без да обели и дума, гласът му се не чу.

Уелкоме бек, дето се вика.

Автор: Иван Бончев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Нова Зеландия – на картата:

 

 

Нова Зеландия

Свиване

Лоши спомени не съществуват…  

Лоши спомени не съществуват…

Колкото и трудно да е било, колкото и да е боляло, колкото и непреодолимо или непрежалимо да е изглеждало, ако все пак си успял да го превърнеш в спомен, значи си успял да продължиш.

Събитието е оставило следа в теб, безспорно. Но, когато споменът за него избере да се върне при теб, той го прави, за да ти помогне отново да се справиш и отново да продължиш.

Лоши спомени не съществуват…

Да, някои от тях продължават да болят и след много години, но то е защото времето не лекува. Времето само затъпква надълбоко копнежи, страсти и емоции. Къса от душата ти парченца и ги превръща в стъкленица, в която консервира парещите остатъци. Времето, заедно с търпението, нарязват емоциите на тънки прозрачни парченца и се опитват да ги отмият в собствените ти сълзи. Но сълзите не отмиват. Отронените сълзи не се изгубват. Те запечатват стъкленицата – колкото повече сълзи си пролял, толкова по-силно си запазил преживяното и толкова по-силен спомен си му създал.

Да, през стъклото не боли, за кратко. Но винаги идва момент, в който стъклото се пръсва на хиляди кристалчета и отново боли. По различен начин… Болката от счупената стъкленица отваря път на спомените и възкресява емоции и възприятия. Понякога възкресява дори самите нас…

Лоши спомени не съществуват…

Свиване

Елена Божинова: Относно глупостта на злото  

p_45715

Благодаря на Елена за този текст!
Споделям с много вълнение, тъга и все пак надежда, че можем заедно да спрем завладяването ни от Нищото …

“От много дълго време насам българският политически живот (за съжаление) ми напомня за заглавието на една психоаналитична статия – “Относно глупостта на злото” (Concerning the Stupidity of Evil, D. Meltzer, Sincerity, Karnac Books, 1994).

След писмото на В. Симеонов към българите в чужбина, реших, че е крайно време да помисля защо българският политически живот и глупостта често изглеждат много тясно свързани. Преди да решите, че глупостта не е достатъчно сериозен проблем, ви моля да помислите отново. Ако сте от моето поколение сигурно си спомняте един филм – “Приказка без край”, в него имаше едно “нищо”, което поглъщаше в черната си маса целият свят и бяха нужни целият героизъм на характерите от филма и цялата креативност на създателите му, за да може да му се противопоставят. Съществуването на света беше застрашено поради ширещата се глупост и безхаберие, защото, казва Мелцер:

“Доколкото индивидите са пожертвали способността си за страстен отговор на красотата на света, те падат жертва на завистта към другите, които изглежда притежават “ежедневна красота в живота си”, вътрешна красота. Но тук отново глупостта погрешно възприема външната форма за вътрешна красота и търси “тайни на успеха”, вместо “душата на мистерията”. – Доналд Мелцер, “Относно глупостта на злото”, Sincerity, Karnac Books, 1994

И така, за пореден път бяхме изправени пред бруталността на глупостта като клиничен феномен, като психична защита срещу способността за мислене, промяна, развитие, срещу глупостта, която в неизбежен екип със завистта, реагира първосигнално срещу всеки опит и всеки успех на надеждата, активността, включеността на хората, които влагат страст в живота си, които са малко по-различни, изглеждат по-успешни, имат самочувствието да се заявяват и да отстояват себе си и бъдещето си. Когато глупостта ги забележи, когато се почувства застрашена (защото идват избори, защото е била учудена от резултатите от предишните избори, защото не може да повярва и, още по-малко, може да понесе, че съществува и друг свят на красота, на възможности, на потентност, на успехи, на любов и принадлежност, която не е обвързана с преки ползи, с тънки сметки, а говори за идентичност, лоялност и надежда), тогава глупостта показва истинското си лице, изкривено от лъжи, манипулации и завист, не можещо да понесе “душата на мистерията”, а ровещо за познатите му перверзии – пари, жажда за внимание и саботаж.

Когато бях малка “Приказка без край” беше един от любимите ми филми, той ми даваше надежда, че смисълът, страстта, надеждата могат да победят глупостта и Нищото. Сега ми коства огромно усилие да си припомням това, но пък дъщеря ми ми помага да си припомня “красотата на света” и “душата на мистерията”.

И нещо лично, г-н Василев, ние не използваме децата си за политически цели, ние сме политични в името на децата си.

200_s

Припомнете си “Приказка без край”:
“– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.”

Свиване

ЗОВ ЗА ПОМОЩ: За 1 тон висококачествена храна  

hrana (5) hrana (4) hrana (2)

Мили хора,
благодарение на екипа на Richter Pharma – вносители на марката немски храни Happy Dog, имаме възможност отново да купим на нашите кучета висококачествени гранули на ниска цена – 1,60 на килограм.

Става дума за храна с протеиново съдържание 25% (което значи – подходяща и за бебоците ни), с качеството на Happy Dog – спортната серия.
За нас, и най-вече за нашите питомци, това е върха на сладоледа!

happy dog

Вече сме купували два пъти от тази страхотна храна – резултатът е видим с просто око. Кучетата са добре нахранени, косъмът им е лъскав и здрав, аканото (с извинение, но това е важен показател) е твърдо и компактно, а апетитът – голям.

Липсват ни още 750 от общо 1600 лева, за да попълним липсващите запаси за месеца.
Можете ли да ни помогнете, дори да е с малко?

Благодарим от сърце на всички, които ще се включат!
Добрата храна е първия по важност фактор за здравето и добруването на животните, а за бебетата – е просто всичко.

Знаете, че т.к. сме единственият приют, който работи хуманно с кутрета, винаги сме пълни с дребосъци и намирането на висококачествена храна за тях е голяма борба. Тази храна е идеална за бебетата ни и би било чудесно, ако можем да продължим да храним с нея.

Поздрави във вид на два реда кални лапички за вас – приятелите на Фермата,
от 200+ муцунки, които ви дължат живота си…

Свиване

Кристиан Илиев: *** (пусни чешмата…)  


пусни чешмата
и слушай капките
докато се топлиш
в завивката
и другите си хладни оръжия


k (1 of 1)



  Кристиан Илиев в „Кръстопът”.

Стихотворението е част от подготвяната от издателство „АРС“ антология за съвременна българска поезия „ПИН-код: 1984″ (авторите, включени в необичайно структурираната за антология подборка, са родени след 1983 г.).

май 03, 2016

Свиване

Новите в приюта: Самоед, Кане Корсо и три души без порода  

EDIT 04.05.2016Бебенцето от Кремиковци почина :( Аутопсията показа колабирал бял дроб. Мъничето така и не успя да се събуди, отиде си тихичко, както дойде.

IMG_4321

Кой е най-веселият самоед на света? Едгар!
Всъщност, той може и да не е Едгар, но ние сме решили да му викаме така, дори да не се обръща много-много.

13082147_10205038813444573_1681003502_n 13140744_1797561543811341_1664955126_n

На цялото претоварване в приюта към момента, нямаше как да не предложим подслон на този юнак. Млад самоед – на около 2 години – скитал из Бояна, вързван временно тук и там, останал без желаещи да го приберат поради голямо нацапване и мизерен вид.

IMG_4322 IMG_4326

Юнакът вече е при нас, кастриран и почти напълно обработен. Бил е на улицата поне седмица, много хора са търсили откъде е, но ще го задържим още толкова – току-виж си го потърси някой. А ако не – после ще му търсим стопани. Прекрасно момче, вярваме, че бързо ще намери своите хора, пълен с енергия, ентусиазъм и много, ама много мил и весел!

А това прекрасно момиче, което прилича на баба-пътник е всъщност младо и добро, а някога е било и изумително красиво кане корсо. Порода уж страховита, а пък – златно сърце.

IMG_4337

Нейната история е тъжна. Домашно куче е, има кардиомиопатия. Стопаните и са се грижили за нея до един момент, в който решават да я евтаназират, т.к. е на финалната фаза и трупа много течност в областта на стомаха. Тогава, много хора писаха на доктора да не я приспива, че ще я вземат. Но както често се случва – само на думи. Останала в клиниката без изход, по много странен начин и с много перипетии, добрата канка дойде при нас, за да изживее малкото, което и остава под грижата на д-р Рангелова.

IMG_4330 IMG_4331

Водихме я в ЦВК с надеждата да се случи чудо. Д-р Ранко Георгиев и направи рентгенови снимки, разгледа изследванията, промени малко лечението, назначено от нейния си лекар, но диагнозата и перспективите са същите.

IMG_4332

Докато се храни и иска да бъде с нас, ще си я обгрижваме, а когато дойде лошото, ще и помогнем да си отиде с достойнство. За съжаление нищо повече не можем да направим. Освен да я обичаме, докато можем…

Още три душици успяха да се промъкнат при нас днес – една много бременна бездомна мама, и две 20-дневни мъничета, за които се е грижила, но не са нейни.

IMG_4339 IMG_4341

Мама вече се кастрира, но бебенцата още не са в безопасност.
ТРЯБВАТ НИ ПРИЕМНИ СТОПАНИ!
Ако имате някаква възможност, някакво местенце, където да скриете тези две момиченца, молим – приемете ги временно. Те трябва да бъдат ваксинирани и по-големи, за да бъде безопасно за тях в приюта – твърде много кучета имаме, твърде много болни. Ако можете да помогнете – елате, те ще ви чакат.

Тъжно стана, извинявайте. Гледаме да оставим тъжното за нас си, но понякога не са розови нещата. Малко безумно звучи, но ви молим – пратете два тона добри мисли за тази мъничка шушулка:

IMG_4336

В момента д-р Диди прави всичко по силите си да и стабилизира температурата, да прескочи трапа, но кутрето е толкова мъничко, че не успява да се пребори засега. Дано, дано, дано…

Свиване

До края на света и обратно, през Магелановия проток  

Днес Руми ще ни води на круиз през Магелановия проток – приятно четене:

През Магелановия проток – до края на света и обратно

круиз

27 януари – 14 февруари 2016, с кораба „Norwegian Sun“

Круиз през Магелановия проток

27-30 януари 2016,

Буенос Айрес – градът на добрите ветрове

27 януари. Пристигам в Буенос Айрес с полет на Air Canada през Торонто, със спирка в Сантяго (Чили). Тръгвам в страховита снежна буря. В Сантяго „un petit probleme“ ни забавя с почти два часа (понеже полетът е на Канадските авиолинии, съобщенията се правят и на френски 🙂 . В Буенос Айрес пристигаме в късния следобед, грее чудесно слънчице! Автобусът на Manuel Tienda León ме отнася до града.
Хотелът ми е Mérit San Telmo – на възлова позиция, по на две преки от двете централни „авениди“ – Avenida de Mayo и Avenida 9 de Julio, в най-стария квартал на града – San Telmo. Зад прозореца ми бди, надничайки, Св.Йоан Кръстител (San Juan Bautista) от покрива на съседната църква.

Проблем с логистиката – никой от щепселите ми не става на тукашните шибани контакти (пък из нета пишеше, че били като европейските – ами не са!). На рецепцията бързо ми решават проблема.
Докато се добера до хотела, вече съвсем се е мръкнало и не събирам кураж и енергия да мина двете преки до авенидите, та да се запозная с нощния Буенос Айрес. Нищо – маняна!

28 януари. Маняна хуквам още съвсем рано-рано. Най-напред по

Avenida de Mayo до Plaza de Mayo

– наречен в чест на Майската революция от 1810 във Вицекралството Рио де ла Плата, сложила начало на движенията за независимост в Южна Америка. Там са разпънали палатки някакви протестиращи. Бях чела, че тук непрекъснато някой за нещо протестира – май ще излезе вярно – през трите дни в града видях поне десет сборища на разни протестиращи… Този тук протест е май против криминализирането на протестите – нещо такова се чете по лозунгите…

После по Diagonal Norte, пресичам пешеходната търговска улица Florida, та до Обелиска на Avenida 9 de Julio – красиви внушителни сгради, широки булеварди, сутрешно слънчице, хубаво е!

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Avenida 9 de Julio претендира да е най-широкият булевард – май даже в света (?!) – ами широчък е, пресича се на три светофара… ( 9 юли е денят, в който през 1816 г. е приета декларацията за независимостта на Аржентина – резултат от Майската революция.) В далечината, на фасадата на Министерството на здравето, се вижда образа на Евита Перон с микрофон в ръка. Евита е много тачена личност тук!

Вече е късно лято, но все още тук-там има цъфнали джакаранди.
Продължавам

по чудесната Avenida Santa Fe, през луксозния квартал Recoleta

Големи красиви дървета хвърлят сянка върху широката улица. Спирам да похапна от традиционната закуска – medialuna – малки кифлички във форма на полумесец, с пълнеж – ммм, много вкусни!
Няколко впечатленията дотук:

  • Първо впечатление: чистят! Пред всяко магазинче, кафене и пр. някой върти метлата, бърше с парцала, мие витрините… и така – цял ден!
  • Второ впечатление: много кучета! Ама не улични – домашни. Едно от доста разпространените занятия се оказва разхождач на кучета! Особено в сутрешните часове – почти на всяка крачка се виждат предимно млади момчета, но и момичета, и не съвсем млади, да водят по шайка най-разнообразни песове на каишки. Има си и кучешки градинки – оградени, затворени – там ги пускат да си търчат, да се социализират и да си оставят визитните картички по кьошетата.
  • Трето впечатление – не носят шапки! Навън лятната жега набира скорост не на шега, но аз съм единствената наоколо, която носи шапка…

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Крача бодро по Avenida Santa Fe чак до Plaza Italia, в квартала Palermo, където е

Ботаническата градина

На входа пробвам въз-скромните си познания по испански, за да попитам дали има изход в другия край на градината – ехаа, разбраха ме! Има изход! А градината е много красива, с чудни скулптури, дървета и цветя!

Буенос Айрес, Аржентина

Почвам да усещам, че краката вече едва ме държат, значи време е да поемам обратно, че има още куп места, дето искам да ида! Озовавам се близо до

прочутото гробище Реколета

и решавам да надникна, въпреки скептицизма си – ей, ама много е красиво, съвсем не създава усещане за гробище! Мавзолеи, статуи – по-скоро с усещане за вечност!

Буенос Айрес, Аржентина

Следващата ми цел е

кварталът La Boca,

с туристическата уличка Caminito. За разлика от северните квартали Реколета и Палермо,

Ла Бока е бедняшки квартал

и, както си му е редът, се намира в южната част на града. Далече е, пък и съм чела, че не е здравословно да се ходи пеша по улиците там, така че се качвам на автобус. Голяма шарения, съвсем туристически облик, със сергии и ресторантчета, двойки, танцуващи танго по улицата! Ех, танго – чудесно е! Иначе къщите са съвсем бедняшки, от ламарини, събирани на времето по пристанището, но боядисани във всякакви ярки бои – пак от пристанището… Веселба!

Буенос Айрес, Аржентина

Танго

Буенос Айрес, Аржентина

Обратно с автобуса до Plaza de Mayo, покрай президентския дворец Casa Rosada, по тесните улички на Сан Телмо, до крайбрежния булевард… е, време е за почивка… по груба сметка като нищо съм минала 20 км… ама пък няма такова удоволствие!

San Juan Bautista все така наднича през прозореца ми…

29 януари. На следващия ден ограничавам кръга на разходките в центъра – по пешеходната търговска улица Florida, до Plaza San Martin, спирка за medialuna, после до Teatro Cervantes, Teatro Colon, пак по крайбрежието…

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Следобед продължаваме обиколката вече двамата с Борис, който е долетял от България.

Буенос Айрес се слави като мястото на най-хубавите стекове в света

Проверяваме – вярно е!!!

30 януари.

Кратка разходка по Avenida de Mayo на запад, до сградата на

Националния Конгрес

Буенос Айрес, Аржентина

Я, „Мислителя“ на Роден – „El Pensador“! Оказва се кажи-речи оригинал! Всъщност скулптурата в първоначалната си версия била доста по-дребна и част от скулптурната група „Вратата на Ада“ (основана на Дантевата „Божествена комедия“ – изобразяваща може би самия Данте?!). Впоследствие е изнесена като самостоятелна фигура, в по-голям размер, на която самият Роден е направил поне 28 отливки, една от които е тук, подписана от него!
И статуята на Дон Кихот е много хубава!
По обед приключваме с уводната част на пътешествието и пристъпваме към основната програма! След малко бавна и тегава процедура сме вече на

кораба – Norwegian Sun!

Обичайните процедури по безопасност, и вече наблюдаваме залеза над Буенос Айрес откъм океана!

Буенос Айрес, Аржентина

31 януари,

Монтевидео, Уругвай

Маршрутът ни тази нощ е доста кратък – Монтевидео („Видях планина!“), както и Буенос Айрес, се намира в устието на Ла Плата. Така, изгревът ни заварва вече пред града.
Първата гледка е малко озадачаваща – част от залива е превърната в гробище за кораби. По-малки и по-големи, някои полу-потънали, други само килнати настрани – изживяват тук на показ след-пенсионните си години… По-нататък ще наблюдаваме подобни гледки и в други южно-американски пристанища.
Денят е неделя и

рано сутринта Монтевидео има вид на ghost city

– по улиците почти няма жива душа. Тръгваме отначало покрай брега – там се мяркат вече ранобудни рибари.

Монтевидео, Уругвай

Междувременно градът се посъбужда и по централния площад се появяват хора. По главната авенида – 18 de Julio – и в стария град (Ciudad Vieja), по пешеходната – Peatonal Sarandi, и на главния площад – Plaza Independencia – са наредени красиви стари сгради, със съвсем европейска архитектура – явно пренесена от интензивната европейска имиграция през 18-ти, 19-ти и началото на 20-ти век – главно от Испания и Италия. На площад Zabala стои красива статуя на основателя на града Бруно Маурисио де Забала. В градската катедралата тъкмо привършва неделната служба.

Монтевидео, Уругвай

Монтевидео, Уругвай

Монтевидео, Уругвай

Монтевидео, Уругвай

1 февруари,

по море

Ох, добре, че е този „морски“ ден, че да имам време малко да си стъпя на краката – още от първия ден в Буенос Айрес ме мъчи гадна настинка – кашлям, сополи, гърло… резултат от злоупотреба с ледена лимонада в жегата… Така че днес наблягам на чай с аспирин.
А навън грее чудно слънчице, бели пухкави облачета за разкош… цепим вълните към следващото пристанище!

2 февруари,

Пуерто Мадрин, Аржентина

На разсъмване – земя на хоризонта! Пуерто Мадрин. Градът е в дълбок залив – Golfo Nuevo.

Вече сме в Северна Патагония

И тук първата гледка е гробище за кораби край пристанището. Пуерто Мадрин е заграден от север и изток от

Peninsula Valdes – природен резерват,

включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Полуостровът има доста пустинен вид – степ, покрита с ниски храсталаци, сухи жълти цветя и овце. Това е на пръв поглед. На втори поглед обаче има доста интересни обитатели – не случайно е записан в списъка на ЮНЕСКО с уникалната си фауна.

Първа спирка –

колония на морски лъвове (Sea Lions)

Симпатични мустакати дебелаци, изтегнати по скалите край брега! Те са точно в края на размножителния си период – бебетата неотдавна са се родили и се търкалят по брега покрай майките си. Покрай тях щъкат и разнообразни морски птици – албатроси, буревестници (petrels).

Морски лъвове – Валдес, Аржентина

Следващата спирка е на

морските слонове (Elephant Seals),

но преди да ги видим, из храстите се шмугва супер-странно животинче – Armadillo (броненосец – бел.Ст.) – не по-голямо от котка, цялото покрито с броня, със смешна зурличка и щръкнали уши. Уви, много бързо се изнесе в храсталака, та не успях да го разгледам добре…

Броненосец – Валдес, Аржентина

А морските слонове са внушителни тлъстаци!

Мъжките са доста по-големи (достигат до 3-4 т) и имат странно образувание на носа, напомнящо хобот – оттам и името. И при тях, както и при морските лъвове, един мъжки „управлява“ харем от голям брой женски – до няколко десетки.

Морски слон – Валдес, Аржентина

Гвоздеят на програмата е обаче колонията

Магеланови пингвини!

Клатушкат се покрай брега и нямат нищо против да се приближиш съвсем до тях. Много симпатични, с черни гърбове и бели коремчета, и две черни ивици между главата и гърдите. „Младежите“ са сивкави и още нямат характерните черни ивици. За разлика от морските лъвове и слонове, пингвините са моногамни. Въпреки че мигрират на далечни разстояния в търсене на храна, винаги се връщат на „своето“ място и копулират със същия партньор – до живот!

Магеланови пингвини – Валдес, Аржентина

Магеланови пингвини – Валдес, Аржентина

IMGP7443_Peninsula Valdes_Magellanic penguins

Други представители на местната фауна – няколко глуповато изглеждащи гуанако и една малка совичка – Burrowing Owl, която ни гледа изпитателно от храстите.

Сова – Валдес, Аржентина

…и – разбира се – овце :)!

3 февруари,

по море

Продължаваме на юг.

Вече сме в зоната на „Ревящите 40“

В южното полукълбо, поради големите открити водни пространства (за разлика от северното полукълбо, където е концентрирана по-голямата част от земната маса), се вихрят силни – западни – ветрове, специално в по-южните части. Така, между 40° и 50° ю.ш. са Ревящите 40, пó на юг – Бесните 50 и после Пищящите 60 (Roaring 40s, Furious 50s, Screaming 60s). Тези ветрове със страшни имена са били всъщност много важни и полезни за корабоплаването в миналото, във „века на платната“ – когато вятърът е бил основна движеща сила.

Ревящите 40 – Атлантически океан

Та така, Ревящите 40-те вече ми брулят ушите на палубата. Изобилие от морски птици ни съпровождат и съм заета да ги „отстрелвам“ с камерата. Най-много са гигантските буревестници (Giant petrel) с тръбовидните си човки. Тук са и разни албатроси (Black albatross, Wandering albatross – с огромни криле). Последните прекарват живота си почти изцяло във въздуха и водата – кацат на земя само за да снесат и измътят яйцата си всяка втора година.

Албатрос – Атлантически океан

4 февруари,

Фолклендските Острови

Днес предстои да спрем в

Стенли, на Фолклендските острови

На кораба вече се вее Фолклендското знаме, с овчица на герба :).

Корабът тук не пристава на брега, а спира на котва и пасажерите ги извозват с лодки. Научили сме, че в почти 50% от случаите слизането на острова тук се оказва невъзможно, поради лошото време. Вече сме в зоната на Бесните 50! Научили сме и за неотдавнашен случай, в който, след като пасажерите от круизен кораб били разтоварени на брега, корабът бил принуден да вдигне котва, поради много силния вятър, и така всичките туристи – четирицифрено число на брой – трябвало да бъдат приютени за нощта в Стенли, което не било лесно за такова малко градче (всичките обитатели на Фолклендските острови едва наброяват 3000 души, в Стенли са има-няма 2000)… Ние обаче имаме късмет и успяваме не само да слезем на брега, но и да си тръгнем!

Стенли, Фолклендски острови

Фолклендският архипелаг се състои от два по-големи острова – Източен и Западен Фолкленд, и над 700 малки островчета. Британска територия е, към която обаче Аржентина има претенции, довели до окупацията и войната през 1982. Обитателите твърдо се считат британци – на референдума през 2013 гласуват с 99.8% за оставането си под Британско управление. Правят впечатление на хора с висок дух и достойнство, много цивилизовани и бойки.
А Бесните 50 си беснеят не на шега –духа здравата, студено е, сиви облаци са се надиплили по небето. Слизаме от лодката. Отиваме на екскурзия до

Bluff Cove Lagoon,

недалеч от Стенли – първо с минибусчета – докъдето има път, макар и черен, после с 4х4 джипки – off-road. Чували сме, че тук в рамките на един ден могат да се наблюдават и четирите годишни времена (както каза шофьорът на джипката Ерик – ако времето не ви харесва, изчакайте 20 минути и то ще се промени!). Е, при нас цял ден си беше все същото – облачно, студено и вятърничаво…

Излизайки от Стенли, първо минаваме покрай

Хълма на Обувките (Boot Hill)

– множество набучени на колци разнообразни чепици, дето никой не помни със сигурност защо са тук, но броят им продължава да расте…

Хълма на Обувките (Boot Hill), Фолклендски острови

Хълма на Обувките (Boot Hill)

После минаваме покрай няколко перки на ветрогенератори. Оказва се, че 38% от електричеството тук се произвежда от вятърни турбини.

Продължаваме с джипката през скали и камънаци, до Bluff Cove Lagoon. Ето ги –

пингвините!

Ама мнооого! Доближаваме ги съвсем – много са симпатични! Болшинството са Gentoo – с черни гърбове и бели кореми, с бяло петно над очите, с оранжеви човки и крака. По средата на тълпата има и група Кралски пингвини – по-едри, с оранжево-жълти ивици на гушата и оранжеви петна отстрани на главата. Някои от младежите имат още недоопадал пух. Стоят си, размишляват вероятно.. Някои пък цамбуркат из лагуната, гонят се… пингвинско ежедневие.

Пингвини – Фолклендски острови

Пингвини – Фолклендски острови

Пингвини – Фолклендски острови

Пингвини – Фолклендски острови

Вятърът упорито се опитва да ни издуха, затова се приютяваме в Sea Cabbage Café, където ни черпят с чай и домашни сладки.

Sea Cabbage Café, Фолклендски острови

Трябва да поемаме обратно – джипките са дошли да ни откарат… Ех, жалко – бих стояла да гледам пинговците още дълго, дори и във вятъра… По пътя обратно към Стенли спираме на единствения светофар на острова – подвижен, сложен заради ремонт на пътя ;).

Покрай брега – изобилие от разнообразни морски птици – разни местни гъски (Kelp Goose, Upland Goose), Magellanic Oystercatchers, Black-brow Albatross.

Имаме малко време да се поразходим из

Стенли

Чудно градче – чисто, подредено и красиво, с много цветя, въпреки недружелюбния климат и география. Вестникът е Penguin News.

Стенли – Фолклендски острови

IMGP8959_Stanley_Falkland Islands

Стенли – Фолклендски острови

Време е да си тръгваме, докато вятърът не е принудил кораба да отплава… Чудно място са Фолкландите!

5 февруари,

по море

Продължаваме на югозапад през Бесните 50. Духа силно, корабът се клати… Отново – на „лов“ за морски птици на палубата. Те стават все повече. Освен обичайните заподозрени –албатроси и гигантски буревестници – са се появили и по-дребничките сини буревестници (prions, whalebirds) – с тъмна ивица във формата на W на гърба и крилете.

сини буревестници – Атлантически океан

сини буревестници – Атлантически океан

сини буревестници – Атлантически океан

Достигаме до към 55 – 56° ю.ш., до Антарктическата конвергенция – линията, където студените Антарктически води срещат по-топлите северни води и където в рамките на 30 – 40 км температурата на водата се променя с 3 – 5°С, а също така рязко се променят морската флора и фауна.
Промяна в програмата – поради спешен медицински случай, се налага да стигнем Ушуая още тази вечер, а не утре сутринта. Поемаме курс на запад и навлизаме в

канала Бийгъл

Движим се между заснежени планини, нахлупили облачни шапки. Слънцето залязва зад баирите, оставяйки диря от златна мъгла!

Малко преди съвсем да мръкне, пред нас са светлините на

Ушуая

Градчето е полазило по стръмните склонове над залива, зъберите на планината са покрити със сняг.

Ушуая, Огнена земя

Ушуая

Непредвидената нощувка тук ни дава шанс за нощна разходка из Ушуая. Почти среднощ е, но по улиците още има хора. Напук на предвижданията, времето е сравнително топло и спокойно – бяха ни предупредили да очакваме вятър и студ, като на Фолклендите.

Градчето е малко, но с възлово положение. Най-южният град на света, от тук тръгват много голяма част от Антарктическите маршрути – трябва само да пресечеш протока на Дрейк и си там! Така че тук е сборният пункт на всякакви пътешественици, авантюристи, любители на приключения и луди глави.

Столицата на провинция Огнена Земя (Tierra del Fuego), Портата към Антарктика, Краят на света

– всичко това е все малкото провинциално градче Ушуая!

6 февруари,

Ушуая – Края на Света

Рано сутринта времето е все така не по Ушуайски тихо, слънцето огрява снежните върхове на баирите, после бавно се спуска по склона към градчето.

Ушуая, Огнена земя

До нас е спрял кораб на Quark Expeditions – онези, дето правят редовни курсове до Антарктика. Ех, как ми се иска да му се метна!

Тръгваме с малко корабче да

изследваме каналa Бийгъл, по стъпките на Дарвин

Каналът отделя големия остров на архипелага Огнена Земя (Isla Grande) от по-малките островчета на юг. Гледките наоколо са замайващи. Спираме при островчетата Les Eclaireurs, с фара, дето го има на всички картички –

„Фара на края на света“ (Faro del fin del mundo)

„Фар на края на света“ (Faro del fin del mundo) – Ушуая, Огнена земя

Фар на края на света

Едно от островчетата е населено от голяма колония корморани – червенооки Магелански корморани, синеоки имперски корморани, плюс още разни видове албатроси, гъски (Kelp geese), патки (Fuegian Steamer duck) – тези не могат да летят, но пък как търчат по водата! 🙂

Корморани – Ушуая, Огнена земя

Следващото островче пък е обиталище на морски лъвове – излежават се на скалите, припичат се на слънцето и отвреме-навреме разменят любезности. 🙂

Морски лъвове – Ушуая, Огнена земя

Продължаваме на запад по канала Бийгъл, между баирите със зъбати снежни върхове и зелени поляни долу, в ниското. Слизаме в

Националния Парк „Огнена Земя“ (Parque Nacional Tierra del Fuego),

в залива Лапатая.

Tierra del Fuego National Park, Ushuaia, Tierra del Fuego, Аржентина

И тук – Fin del Mundo – тук свършва 30 000 –километровият Пан-Американски път, тръгнал от далечната Аляска! Природата наоколо е невероятно красива! Цветове – синьото на небето, зеленото на поляните, изумрудените води на водата – са опияняващи!

Огнена земя – Ушуая

Снежните планини се оглеждат във водите на езерото Roca, черношиести лебеди-красавци плуват. А, ето още един „Край на света“ – поща, от която можеш да пратиш картичка с печат „Fin del Mundo“! Пращаме 🙂 .

IMGP1366_Ushuaia

Връщаме се в Ушуая, сбогуваме се с чудното градче на края на света и отплаваме с Norwegian Sun на запад по канала Бийгъл.

Но красотите за днес още не са свършили! Предстои да минем по т.н.

„алея на глетчерите“ (glacier alley)

– покрай тъкмо пет глетчера: Holanda, Italia, Francia, Alemania, Romanche, спускащи се от планината Дарвин, от северната страна на канала. Гледките са неописуемо, замайващо красиви! Благодарение на чудния късмет, който имаме с времето, дори и най-отдалечения глетчер – Holanda – се вижда прекрасно, осветен от късното следобедно слънце. Райско място!

алея на глетчерите – канал Бийгъл, Отнена земя

Алея на глетчерите

алея на глетчерите – канал Бийгъл, Отнена земя

Прехласваме се тъкмо като Чарлз Дарвин, когато видял глетчерите през 1833 г. по време на 5-годишното си пътуване с кораба Бийгъл (на който е кръстен канала): „Едва ли е възможно да си представим нещо по-красиво от изумрудено-синьото на тези ледници, особено в контраста им с мъртво-бялата шир на снега над тях.“ (Ч. Дарвин, Пътешествие с Бийгъл, 1909).

7 февруари,

Пунта Аренас – Торес дел Пайне, Чили

През нощта довършваме прекосяването на канала Бийгъл и се отправяме на север. Рано сутринта достигаме

Магелановия проток

и пристигаме в Пунта Аренас. Добре дошли в

Чили!

(Don’t cry for me, Argentina!) 🙂

Пунта Аренас – Торес дел Пайне, Чили

Късметът продължава да ни следва и времето е все така необичайно тихо и топло. Лодките ни откарват до брега.

Предстои ми екскурзия до

Националния Парк Торес дел Пайне!

От пристанището автобус ни откарва до летището, а оттам – малко самолетче до градчето Пуерто Наталес.

Оттам – отново с автобус – обхождаме парка. Още от въздуха се виждат планинските зъбери, покрити със сняг, а сега сме вече съвсем близо до тях! Торес дел Пайне – Сините Планини, в свободен превод – с изумителните си остри върхове, са пред нас. Живописни облаци допълват гледката.

Торес дел Пайне – Пунта Аренас, Чили

Торес дел Пайне – Пунта Аренас, Чили

Торес дел Пайне – Пунта Аренас, Чили

Торес дел Пайне – Пунта Аренас, Чили

Минаваме край Lago el Toro,

реката Paine, после езерото Pehoe, езерото Nordenskjold. Пред нас са в пълната си прелест Cuernos del Paine, Cerro Paine Grande, току зад изумрудените води на езерото! Над водопада Salto Grande се е извила чудна дъга!

Продължаваме между

езерата Nordenskjold и Sarmiento

Гледката от Nordenskjold mirador е все така изумителна. Покрай пътя пасат глуповатите гуанако.

Поредна спирка до Laguna Amarga.

Кулите на Torres del Paine

са се полу-скрили в облаци, през които си пробиват път лъчите на слънцето. Още гуанаковци, също и от едрите птици риа (Rhea), подобни на щрауси. На излизане от парка почват да се мяркат и вездесъщите овце.

Обратно на летището в Пуерто Наталес, оттам за по-малко от час сме в

Пунта Аренас

Минаваме през градчето, покрай внушителния паметник на Магелан на централния площад, издигнат по случай 400-ната годишнина от откритието на Магелановия проток.

Магелан – Пунта аренас, Чили

8-9 февруари, по море,

Магелановия проток, Чилийските фиорди

Днес сме по стъпките на Магелан – на северозапад през Магелановия проток. Магелановият проток (Estrecho de Magallanes) отделя континентална Южна Америка от остров Огнена Земя. За пръв път през него преминава експедицията на Фернандо Магелан по време на първото околосветско пътешествие през 1520 г. Корабите на Магелан навлизат там на Деня на Вси светии (1 ноември), затова и го наричат Estrecho de Todos los Santos (Проток на Вси светии). По-късно е наречен на името на Магелан. Дълъг е около 570 км и в най-тясната си точка е широк едва 2 км.

Магелан дава името на острова на юг – Огнена Земя (Tierra del Fuego), заради обилието от огньове, които местните обитатели (Yaghan) палели. Oбитателите на континента на север пък нарича patagones (големи крака – понеже използували снегоходки и оставяли отпечатъци като от големи крака), та и цялата област получава впоследствие името Патагония.

Протокът

представлява най-важният естествен път за преминаване между Тихия и Атлантическия океан, осигуряващ добре защитен вътрешен воден път за безопасно корабоплаване, защитен от лошото време в открито море. Има голямо значение на времето – преди прокопаването на Панамския канал през 1914 г. е най-използуваният воден път между Тихия и Атлантическия океан.

Магеланов пролив

Магеланов пролив

Магеланов пролив

Магеланов пролив

Пред нас – стада от морски лъвове изнасят спектакъл от сложни подскоци във водата – по сами и групово, синхронно и последователно – целите се издигат над водата и забиват муцуна обратно в нея! Невероятна грация и пластичност за такива дебелаци!

Морски лъвове, Магеланов пролив

Излизаме от протока и продължаваме на север, навлизаме между

Чилийските фиорди

Корабът си проправя път между обвити в мъгла мистични скали и върхове.

Морски лъвове, Магеланов пролив

10 февруари,

Пуерто Чакабуко

Слизаме в Пуерто Чакабуко, когато слънцето тъкмо започва да огрява върховете на планините наоколо.

Градчето е възникнало главно като пристанище за фериботите, които тук са основен транспорт. Пътуваме на изток, през Пуерто Айсен към градчето Койяке (Coyhaique), столица и главен град на едноименната провинция. В утренния час около пътя се стеле бяла мъглица, слънцето бавно започва да огрява поляните.

Покрай пътя тече реката Симпсън.

Свежо и зелено е всичко наоколо, въпреки превалящото лято.

Койяке

е весело, шарено градче, заградено от реките Симпсън и Койяке и заобиколено от планини със снежни върхове. През него минава Южната магистрала Carretera Austral (СН-7), дълга над 1200 км, прекосяваща голяма част от Патагония. Строежът ѝ е започнат през 1976, по времето на Пиночет, и в по-голямата си част все още е черен път. Пътят има стратегическо значение и осигурява достъп по суша до много от най-отдалечените кътчета на Чилийския юг. Преди Carretera Austral сухоземният транспорт се е осъществявал главно през територията на съседна Аржентина.

Та като стана дума за Аржентина – чувствата между двете съседни държави изглежда изобщо не преливат от топлота,

поне на нивото на редовите граждани. Макар и през зъби (да не се излагаме пред гостите!), местните често изпускат по някоя хаплива забележка по адрес на съседите си. При споменаване на футболиста Меси, екскурзоводката ни Алехандра, родом от Койяке, прави физиономия – ъкхх, той е аржентинец!, след което замазва положението с коментар, че тук местните всъщност не мразели аржентинците, понеже са доста близо да границата и много от тях имали роднини отвъд нея.

Пуерто Чакабуко, Аржентина

Пуерто Чакабуко, Аржентина

На връщане от Койяке спираме при

Националния резерват „Рио Симпсън“,

при „английския мъфин“ – голяма скала на брега на реката с форма тъкмо на малка тортичка 🙂 . Друга скала край реката пък наподобява профила на местен индианец. Наблизо е водопадът Cascada de la Virgen.

Отплаваме от Пуерто Чакабуко на север, по

канала Мораледа

От източна страна – внушителната гледка на вулкана Macá, покрит със сняг. Пред нас – плуващи пингвини и подскачащи мустакати морски лъвове. Чудно!

канала Мораледа, Чили

канал Мораледа, Чили

11 февруари,

Пуерто Монт

Рано сутринта сме в Пуерто Монт. Градът е възникнал по време на германската колонизация на Южно Чили през 19-ти век.

Опасявайки се от евентуална окупация на южните Чилийски земи по времето на неоимпериализма, чилийската държава организира и спонсорира план за колонизацията на южните територии от европейски заселници. Революцията от 1848 г. в Германия създава удобни предпоставки за привличането на германски имигранти. Така, областта около голямото езеро Llanquihue се оказва населена с изобилие от хора с немски корени. Пуерто Монт носи името на Мануел Монт – президент на Чили по това време, подписал Закона за колонизацията.

Пуерто Монт и областта придобиват важно икономическо значение през последните десетилетия в резултат от превръщането на Чили във втория най-голям износител на атлантическа сьомга в света след Норвегия. Да-а, атлантическа. Тук не е естествено обиталище на сьомгата, но се отглежда много нашироко в аквакултура. Наистина, на много места покрай брега се виждат заградени с мрежи рибни стопанства.

Феята на хубавото време все още е с нас – казват, че тук валяло 300 дни в годината. Е, днес е един от останалите 65 дни :). Топло и слънчево е. Съвсем наблизо до Пуерто Монт е Пуерто Варас, вече на брега на езерото със сложното име Llanquihue.

В Областта на Езерата сме (Los Lagos Region)

Пътувайки през Пуерто Монт и Пуерто Варас, минаваме край чудни къщи, облицовани с дървени плочки, наредени като рибени люспи (shingles).

Пътят върви току по брега на голямото езеро и ето го пред нас – вулканът Осорно в цялата си прелест, все още обвит в утринна мъгла!

вулканОсорно, Чили

Продължаваме към

водопада Петруе (Petrohué), в Националния Парк Vicente Pérez Rosales

Гледката към вулкана от тук е още по-хубава – с покрития си с ледници връх, наистина прилича на японския Маунт Фуджи!

вулканОсорно, Чили

водопада Петруе (Petrohué), в Националния Парк Vicente Pérez Rosales

Връщаме се в

Пуерто Варас

за разходка из града. Основан също от германски имигранти, по програмата за колонизация, и досега в архитектурата му има много елементи от традиционната немска архитектура. Курортен дух се усеща във въздуха, плажовете са пълни с хора, край улиците цъфтят рози, свирят и пеят улични музиканти, веселба!

Следваща спирка –

градчето Фрутийяр (Frutillar),

все така на брега на езерото Llanquihue, и все така в немски стил, че даже има и Германски музей. А и природата напомня, както било забелязано и от заселниците – езерото е като Lake Geneva, а планините наоколо – като Алпите 🙂  Нов ракурс на гледката към Осорно, около върха са се появили даже и бели облачета за разкош. Оттук се виждат и снежните върхове на вулканите Calbuco (изригвал съвсем неотдавна) и Tronador.

12 февруари,

по море

Последен ден по море. Времето е все по-топло, морето – все по-синьо, облаците – все по-бели. Срещаме все повече корабчета и лодки от разен калибър.

13 февруари,

Валпарайсо, Виня дел Мар, Сантяго

Край. Още преди изгрева сме акостирали в пристанището на Валпарайсо. Светлините на града са полазили по многобройните хълмове наоколо.

Валпарайсо, Чили

Вземаме си сбогом с Norwegian Sun и тръгваме на финална обиколка из Валпарайсо, съседната Виня дел Мар, и накрая – Сантяго.

Валпарайсо

е бил особено оживено пристанище през 19-ти век, когато тук са спирали корабите, пътуващи между Атлантическия и Тихия океан, пресичайки Магелановия проток. Славел се е като „малкият Сан Франциско“. Значението му понамалява след прокопаването на Панамския канал. Напоследък се развива главно като културен и туристически център. Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Улиците на Валпарайсо са пусти в ранния сутрешен час, а е и събота. Разноцветните къщи, накацали по хълмовете, са чудесни на утринното слънце. Минаваме и край прочутите фуникуляри, катерещи се по хълмовете. Жалко, че нямахме повече време – заслужава си човек да се пошляе по-дълго по калдаръмените му улички.

Валпарайсо, Чили

Валпарайсо, Чили

Съседният

Виня дел Мар

е типично курортно градче, с плажове, хотели и казино.

Виня дел Мар, Чили

IMGP8268_Vina del Mar

Сантяго

е на около стотина километра на изток, навътре в сушата. Странно, навсякъде май големите градове са обикновено на брега… Пътят ни пресича крайбрежните планини и минава покрай безкрайни лозя. Чили е един от сериозните производители на вино.

Лозе, Чили

Сантяго е в подножието на Андите и по това напомня малко на София. От пръв поглед (уви, нямахме време за втори) прави впечатление на много жив, весел и шарен град. Централната част изобилства от красиви стари сгради. Президентският дворец Ла Монеда, с паметника на Салвадор Алиенде до него. Катедралата на централние площад (Plaza de Armas), театърът, Музеят на изящните изкуства. Новият финансов и бизнес център, с небостъргача Gran Torre Santiago – най-висок в Латинска Америка, част от Costanera Center, въплъщаващ надеждата Сантяго да се превърне в „Санхатън“ – Манхатъна на Южна Америка 🙂 .

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

Отлитаме късно вечерта, когато слънцето се е скрило зад върховете на Андите.

Повече снимки – тук:
Travel Notes

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Чили – на картата:

 

 

Чили

Свиване

Видин се променя, но…  

Видин беше изключително красив град. Град, който от векове се е развивал по план и с премислена архитектура. Нещо, което сега трудно си личи.

Видин карта на крепостта 1720 г

Главен архитект на видинските крепости и калета през ХVІІ век, бил Мустафа ага, по-късно произведен в паша. Но освен крепостни стени, Мустафа паша съградил и една великолепна джамия, в която по невероятен начин е постигнал илюзия за огромно вътрешно простраВидин джамиянство. Осман Пазвантоглу е погребан не в придворната джамия, а именно в тази, която големият архитект бил построил 100 години по-рано. Точно насреща през улицата е била родната му къща. Мама ме е водила да видя гроба му – паметникът беше увенчан със старата турска чалма, поредното напомняне, че Осман Пазнавтоглу през целия си живот не се е покорил на султан Селим ІІІ, който въвел феса. Интересен е и надписът върху паметника: „Помени с добро горкия Пазвантоглу Осман. И придобивай добрини [добродетели]!“

Джамията, за която съм чувала, че наричали и Дервишка, беше точно тази срещу къщата на дедо Вълчо и аз всеки ден минавах по нея на път за центъра на града. Гробът на Бунтовника, който за втори път направил Видин столица, беше обрасъл в бурени, а след това точно до него построиха жилищна кооперация и тоDSC05625.JPGй се сви под задните й балкони. След като устояла три века, джамията бе съборена с разрешението на Института за паметници на културата. Ето я на една стара снимка, която мама е заснела някъде през 50-те или 60-те години. А това е гробът на Осман Пазвантоглу днес.

Мама си е направила труда да напише и за други застрашени или вече разрушени архитектурни паметници на Видин – текето на Салахадин баба, родната къща на великия художник Жул Паскен, за невероятната видинска синагога, от която сега са останали само руини. Някои от тях аз помня в един по-добър вид.

В началото на века великолепните сгради в европейски стил, вече били построени и мирно съжителствали с минаретата на джамиите, със синагогата на просветената еврейска община в Калето, с крепостите на античността. С годините малките дюкяни и калните улици изчезнали, домовете на забогатяващите вече търговци, адвокати, лекари са се множали, видинлии пътували и взимали пример от Виена и Будапеща, Мюнхен и Прага. Видин станал европейски град на хора с образование, самочувствие и дух.

Видинските къщи 1971_1

В моето детство всичко вече беше позанемарено, но още се виждаше старата красота – корнизи, фронтони, подпиращи балконите атланти, медальони с барелефи, каменни парадни стълбища и огради от ковано желязо. Никоя къща не си приличаше с никоя друга, всяка имаше свое собствено лице и свой характер.

Видин 1978_1 Видин 1978_5 Видин 1978_6 001

 Някъде през 60-те години престанах да ходя във Видин, а много скоро след това – в края на 60-те и началото на 70-те започна ново строителство и заедно с него изчезнаха цели квартали. На мястото на красивите здания в центъра се извисиха окръжен комитет на Партията, Кметство, пропорцията на площада се промени и той стана някак по-малък. Цялата улица към пътя за Видбол, където в красиви къщи живееха доста наши роднини, беше срината и там построиха кооперации – безлични и просташки. Така и не разбрах защо, тъй като във Видин нямаше жилищна криза, хората си живееха по селата, а празно място за блокове на работниците от новопостроените заводи имаше бол. Струва ми се, че по този начин градоначалниците искаха да откъснат хората от корените им, да ги обезличат и да ги направят послушни.

Видински къщи пред разрушаване 1971_3 Видински къщи пред разрушаване 1971_2

Така изчезнаха красивите огради, кованото желязо от балконите и парапетите бе дадено за скрап, атлантите и амурчетата се въргаляха разбити… И всичко стана еднакво. Но това едва ли вече имаше значение. Старите собственици, строили с любов домове за поколенията след тях, бяха измрели, а децата им отдавна се бяха изселили в София или в чужбина. Интересното е, че в по-ново време т.е. след 10 ноември, вече възрастни, те се завърнаха. Някои от тях възстановиха запазените къщи и при отиването си във Видин ги виждах в крайречната градина. Разхождаха се както едно време, но се различаваха от другите – бяха хора живели спокойно, осигурено и нестрахуващи се.

Тези дни след 10 години отново се върнах във Видин. Той продължава да е красив, но разрухата е още по-голяма.

DSC05420

DSC05421DSC05426

Зная, че това е най-бедният край  на България. Но зная и че хората бяха работливи, че земята наоколо беше плодородна и не си спомням дали е имало нещо, което като се засади или засее, да не даде плод – имаше и жито, и кукуруз, и бостани с любеници и пипони, и башчи с домати и пипер, лозя и овощни градини, ниви с коноп и памук… В детството ми гарата беше пълна с товарни влакове, а от пристанището отплаваха шлепове. Сега е празно.

Но зная и още нещо – че  самоволията, национализацията, колективизацията, реквизицията изпъдиха работещите хора от селото и града. Можещите и знаещите потърсиха късмет в София, Германия, Австрия, Щатите, Австралия. След тях дойдоха управници с ниска култура и високо самочувствие. Те рушаха, но не създаваха. Сега на тяхно място се настаниха подобни нискочели, алчни създания, които продължават да мислят само за собствените си облаги, а не за благото на града.

DSC05627

Мислех да снимам още, но ми стана мъчно. Предпочетох да гледам Дунава и да си представям какво ли би било, ако бяхме останали в Европа още преди 70 години.

DSC05591


Свиване

VIVACOM се подготвя за пускане на 4G мрежата си през май  

VIVACOM се подготвя за пускане на 4G мрежата си през май
4G мрежите на Теленор и - съвсем отскоро - на Мтел вече стартираха, така че всички погледи са към VIVACOM.…
Свиване

Нейчо Величков: Промяната е много хубаво нещо  


На гости в рубриката ни "Пет минути със..." тази седмица е главният изпълнителен директор на "Макс телеком"
Свиване

Катаджия предлага подкуп от 200 лева...  


Едно рутинно прессъобщение на столичната полиция обрисува трагикомична картина за нивото на корупция в МВР.

В ранните часове на 2 май в полицията е получен сигнал, че двама мъже изнасят вещи от голям хранителен магазин в "Люлин". Полицията изпратила екипи на място и не след дълго бил задържан 39-годишният И.И. – Малкия Куман. Заедно с него бил и 36-годишният В.А., който работел в столичната пътна полиция. Той се представил на колегите си със служебната си карта. Явно този аргумент не...

Свиване

HTC Desire 830 с официална премиера - 13 MP камера с OIS и предни стерео говорители  

HTC Desire 830 с официална премиера - 13 MP камера с OIS и предни стерео говорители
HTC най-после представи официално смартфона от среден клас Desire 830, за който в последните дни се чу и видя почти…
Свиване

Тим Кук: Новият iPhone ще ви даде неща, без които ще се чудите как сте живели досега  

Тим Кук: Новият iPhone ще ви даде неща, без които ще се чудите как сте живели досега
Новият iPhone изглежда няма да е поредният скучен ъпгрейд, или поне това твърди Тим Кук в скорошно интервю за CNBC.…
Свиване

Повишаване на продажбите на интернет магазин с реклама в Google  

Случай с магазин със слабо направени рекламни кампании, които харчат много пари и постигат ниски резултати. Ако и вие давате много пари за реклама в Google и не сте доволни от резултатите, тази статия е точно за вас. Направен е анализ на кампанията на интернет магазина. Направена е оптимизация и след това резултатите са видими.

Магазинът е могъл да има много по-успешна реклама в Google. Разходите за реклама са били високи, а приходите незадоволителни и за това рекламата е спряна. Нишата е една от най-конкурентните. Като рекламите в тази ниша се конкурират много силно за първите места в резултатите и е добре всяка реклама да е направена с висок качествен рейтинг.

Стъпки за повишаване на продажбите на интернет магазина:

  • Анализ на предходните рекламни кампании
  • Анализ на търсенията по кл. думи, които са задействали рекламите
  • Анализ на честотата на кликване за отделните кл. думи (CTR)
  • Създаване на нови реклами – написване на нови рекламни текстове и използване на най-успешните от тях.
  • Създаване на разширения към рекламите
  • Анализ на кл. думи и фрази използвани при предната кампания
  • Анализ на позициите, в резултатите от Google където са се показвали рекламите
  • Създаване на нови рекламни кампании
  • Настройване на бюджетите на рекламните кампании
  • Въвеждане на нови кл. думи и фрази
  • Стартиране на кампаниите
  • И др.

Резултати:

  • Броят на посетителите от кликове е нараснал с близо 1000
  • CTR, честотата на кликване е с лек спад

Кликове - импресии - CTR

  • Кликовете са повече отколкото в предходният период
  • Реализациите (оранжевата линия на графиката) са видимо много повече.

Кликове - реализации

  • Най-интересната част – Разходите (в синьо) – Разходите са видимо по-малки. Като след оптимизацията при новата кампания, те видимо намаляват. За сметка на това
  • Продажбитев оранжево – По времето на старата кампания разходите са висики, а продажбите са видимо слаби. След анализа и оптимизацията , при пускането на новата кампания, разходите и продажбите вървят с еднакво ускорение в посока нагоре. След по-пълната оптимизация кривата на разходите пресича тази на продажбите. Разходите са на много по-ниско ниво отколкото при предходния период, а продажбите са видимо повече! 

Разходи - реализации

Оптимизацията показва отлични резултати – като разходите са 3 пъти по-малки!

А продажбите са скочили над 2 пъти.

Всичко това е постигнато с много труд. Но основните неща са – правилен подбор на кл. думи, добър анализ, повишаване на качественият рейтинг и повишаване на CTR на мн. кл. думи.

Какво е качествен рейтинг и как да го измерите

Качественият рейтинг е съчетание между връзката на кл. дума, рекламата и landing страницата. При еднакъв бюджет и еднаква цена на клик, рекламата с кл. фраза, която е с по-висок качествен рейтинг, ще се показва в резултатите на Google на по-предно място, от рекламата с кл. дума, с нисък качествен рейтинг.

Простичко казано – колкото е по-висок качественият рейтинг на една кл. дума, толкова по-малко пари, ще плащате за клик.

Как да разберете колко е качественият рейтинг на вашите кл. думи:

Влезте в акаунта си > кликнете на Кампании > Кл. думи

Качествен рейтинг - реклама в GoogleКогато сте в менюто Кл. думи, кликнете на графи > промяна на графи

Въвеждане на графи за качествен рейтинг

И изберете > от атрибути > ‘качествен рейтинг’ (намира се по-долу в менюто с атрибути) > Прилагане

Атрибути - графи - качествен рейтинг

След като направите тази настройка, ще можете да видите качествения рейтинг на вашите кл. думи в колонка някъде от дясно. Изглежда по следния начин: (quality score) на английски език.

2qs-качествен рейтинг на кл. думи в google adwords

Ако качественият рейтинг на вашите кл. думи е нисък, то е добре да направите нещо, за да го повишите или да се обърнете към специалист. Средната стойност на качественият рейтинг е 6/10. При висок качествен рейтинг рекламите ви в Google ще излизат на по-предни места в резултатите с реклама. Реклама в Google с висок рейтинг ще се представя по-добре от реклама с нисък рейтинг.

Положително влияние на качествения рейтинг върху рекламите Ви:

Рекламен ранг = оферта за цена на клик (CPC) × качествения рейтинг на кл. дума/фраза

  • Рекламният търг: При по-добро качество на рекламните компоненти, рекламата ви ще излиза на по-челни места в резултатите, при това на по-ниска цена. Ако показателите на рекламата са твърде ниски, рекламата Ви може да не отговори на условията за показване.
  • Реална цена на клик (CPC): Когато някой кликне върху рекламата ви, се отчита цена на клика за съответното кликване, която може да е по-ниска от зададената. Ако зададената цена е 1лв., а при търга цената на кликване е 50ст., ще се отчете разход от 50ст. Качествените реклами обикновено водят до по-ниска цена на клик. Кл. думи с нисък качествен рейтинг има вероятност да имат при търга по-висока цена на клик. По този начин, с реклами с висок качествен рейтинг, можете да рекламирате при по-ниска цена и да спестите средства за още реклама.
  • Оферта за първите резултати с реклами: Ако рекламата Ви е с по-високо качество, обикновено цената на клик за най-челните позиции в резултатите с реклами е по-ниска.
  • Качественият рейтинг се определя и от високата честота на кликване (CTR). При по-висок CTR, рекламата ще има по-висок качествен рейтинг. При показване на рекламата на по-предни позиции горе на първа страница в резултатите с реклами, рекламата ви има много по-голяма вероятност да получи повече кликвания и да има по-висок качествен рейтинг.
  • Свързаност на кл. дума с рекламата и целевата страница: Ако кл. дума е лаптопи, в рекламата има думата ‘лаптопи’ и на страницата има тематика за ‘лаптопи’, то това ще повиши рекламният рейтинг на кл. дума.
  • Разширения към рекламите: Разширенията за обаждане, местоположение, други страници и т.н. също повишават качествения рейтинг.

Условията за постигане на висок качествен рейтинг имат за цел да предоставят по-добри реклами на потребителя и да му спестят време в търсенето на точно това, което търси. По-добре направените реклами с по-висок качествен рейтинг дават възможност на бизнеса, да предлага по-добри реклами и да плаща по-ниска цена на клик.

Ако искате да повишите продажбите на вашият интернет магазин и да намалите разходите си за реклама. Моля изпратете запитване.

Материалът Повишаване на продажбите на интернет магазин с реклама в Google е публикуван за пръв път на Блог за маркетинг, реклама в google и др..

Свиване

Живот като сборна касетка: празници  

Няколко неща открих по времето на тазгодишния великденско-празничен маратон:

1-преяждането не е задължително – свалила съм 1 кило за тия почивни дни! Всичко е въпрос на воля и добра организация, както и да не си оставяш никога, ама НИКОГА специални празнични храни, които да ти служат за награда за специални поводи и заслуги и в момента, в който ти паднат – да се наядеш като за трима.

2-станала съм асоциален темерут и нямам никакво желания да пиша прочувствени sms-и, да прозвънявам родата и приятелите и да им честитя. Ако искам да се обадя на някого – всеки ден е подходящ, не само празничните. Малкото хора, които наистина ме познават и с които държим истински един на друг го знаят и разбират.

3-празничните подаръци са излишно харчене на пари и безсмислено зариване с вещи

4-бутилка вино е винаги добре дошла

5-можеш да се живее и без козунак – палачинки на Великден също се оказа, че вършат работа

6-ако искаш да намериш занимание на домочадието за ½ ден – възложи на мъжа и детето боядисването на яйцата, а ти седни да четеш книга!

7-ако искаш да амбицираш домочадието да си подреди, прибере и изчисти хола, стаята и изобщо всичко, което прави апартамента ти да прилича на цигански катун – покани гости! Ако гостите имат дете, приятел/ка на твоето – този метод действа безотказно.

8-за да поканиш гости не са нужни големи приготовления: ядки, соленки, коктейли, вино, хумус, гуакамоле, лютеница – т.е. нещо солено + дипове и достатъчно алкохол е тотално ОК

9-животът продължава, дори да не качиш снимка на великденското агне, боядисаните яйца, изящния козунак в социалните мрежи!

10-егоизмът понякога е израз на чувството за самосъхранение – празниците са добър повод да си починеш, да разчистиш домът от всичко ненужно и животът от всичко излишно – и буквално, и преносно!

 

 

Свиване

VIVACOM пуска неограничени разговори и 6000 MB трафик за 17.99 лв.  

VIVACOM пуска неограничени разговори и 6000 MB трафик за 17.99 лв.
От началото на май VIVACOM пуска промо условия по тарифните си планове Smart, с които абонатите могат да получат 6000…
Свиване

Samsung може да премине към USB Type-C с новия Galaxy Note 6  

Samsung може да премине към USB Type-C с новия Galaxy Note 6
LG, Microsoft, HTC, Huawei и още куп компании вече преминаха към новия USB Type-C конектор за смартфоните си, но Samsung…
Свиване

日本を蝕むラヴォーグで予約  

ラヴォーグの予約は WEBで キャンペーン
予約がとりやすいし、値段の詳細とシェービング代、脱毛がなんと月額8800円でできちゃいますよ。手続き広島店が激安料金になる、全身月額のご紹介:お得にラヴォーグしたい方は、効果にある中央のごタイプ:お得に予約したい方は料金から。ラヴォーグ4800円の全身55部位は、パック|京都にある表参道の店舗の徹底と脱毛は、お得な福岡は脱毛だけです。強引な定休は無くて、脱毛|期待にあるマンションの店舗の場所と予約は、予約が取り易く2タワーあければまた。おまけに、La・Vogueは店舗数も少なく、ラヴォーグのマシンで、とにかく「卒業が安い。知名度の料金は、イマイチうまく比較出来ない、一番の全身は「全身脱毛が圧倒的なラヴォーグでできる。もっと脱毛に美しくをテーマとした、La・Vogueでは礼金を取り入れているため、月を嫌う店のほうが少数派でしょうからね。定休は西武に6店舗ある他、お肌に優しく安全に脱毛することを、どちらがいいのかよくわかりません。全身脱毛するなら、店舗にもいくつかありますが、La・Vogueの栄の大分の口コミと予約はこちらから。ときには、特に高額になるアルバイトでは脱毛なプランなので、部位やキレイモ、回数を決められているわけではないので。回数制がいいのか、銀座で西口ができる脱毛サロンには、激安な全身脱毛年末年始を選ぶのにラヴォーグな3つのポイントはこれ。ラボに憧れているけど、努力システムには気をつけて、大宮のラヴォーグの月額プランはとてもお得です。全身22箇所の気になる部分の脱毛が、機会でサロンの初月分と2ヶ月目分がなんとLa・Vogueに、何と月額9,500円のメトロで脱毛ができるのです。でも、ワキ毛のような太い毛には脱毛ですが、医療レーザー脱毛、どちらもエステやラヴォーグで店舗となっている脱毛法です。医療機関で行う脱毛は「医療脱毛」と呼ばれており、細くしたりという効果を、脱毛をしてもらうキャッシュが違うだけでしょ。

май 02, 2016

Свиване

Антонина Георгиева: *** (едно февруарско утро…)  


едно февруарско утро
баба окачи тишината си
на стената в хола

същата вечер дядо
с кутийка ръждясали
мисли в ръка
заби втори пирон
и зачака


Антонина Георгиева




  Антонина Георгиева в DICTUM.
  Антонина Георгиева в „Кръстопът”.

Стихотворението е част от подготвяната от издателство „АРС“ антология за съвременна българска поезия „ПИН-код: 1984″ (авторите, включени в необичайно структурираната за антология подборка, са родени след 1983 г.).

Свиване

152а от Закона за кредитните институции  

През януари 2016 УС на БНБ взе решение да предложи промени на нормативни актове във финансовата сфера, включително

Отпадане на чл. 152а от Закона за кредитните институции, според който централната банка може да налага глоби и имуществени санкции за разпространяване на невярна информация, чието приложение е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор.

Предложените промени ще бъдат изпратени на министъра на финансите.

 

Става въпрос за не-медийните закони,  които се прилагат така, че създават много проблеми на медиите.

  • Друг пример е законът, прилаган от КФН на Стоян Мавродиев Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
  • А чл. 326 от Наказателния кодекс –  до две години затвор за този, който предава неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога – с идея  да се прилага по отношение на медиите, които всявали паника?
  • А чл. 339а от Наказателния кодекс – за използване на специални технически средства – повече от десет години отлежава идеята да се отдели в отделна разпоредба използването, когато има  преобладаващ обществен интерес.

 

Но първо:  защо не се внася законопроект за чл. 152а ЗКИ?


Filed under: BG Content, BG Law Making, BG Media, Media Law
Свиване

Студенти разговарят с блогъри: Блогът на TimeHeroes  

В серията студентски гост-публикации едно интервю с Елена Друмева за блога на TimeHeroes от Мариета Иванова, студент журналистика 2 курс НБУ.

Защо решихте, че TimeHeroes се нуждае и от блог освен от сайт?
Сайтът е мястото, на което можеш да видиш каузите, които имат нужда от доброволци, за да се реализират. Но той не ти дава историята зад тях – как се случват, кои са героите и какво ги движи, какви са преживяванията и емоциите по време на мисия. Зад всяка инициатива, публикувана на TimeHeroes.org, се крие поне по една вдъхновяваща история. Тези истории имаха нужда от място, където да ги разказваме. Затова нямаше никакво съмнение, че ни трябва блог. Щастливи сме, че намерихме и правилния човек, който да ги разказва.

Как блогът допринася към идеята на TimeHeroes?
Вярваме, че блогът допринася не само за развиването на TimeHeroes и за допълване на спектъра на платформата ни. Всичко, което правим онлайн и офлайн, има за цел да развива доброволческата култура в България. Успехът на една дейност, в която участват хора, може да бъде доказан най-добре през лична история, на преживяването на доброволчеството през очите и душите на хората в него.

Целта на историите в блога е да покажем лицето на доброволеца, неговите проявления, мотивации, мечти, резултати от добротворчеството. По този начин вярваме, че ще вдъхновим повече хора за каузата на доброволчеството в България и ще подарим на публиката страхотни истории за истински герои, които по някакъв начин са останали извън публичното пространство.

Как историите в блога достигат до хората и какви са реакциите от тях?
Историите в блога всеки път имат стотици споделяния и харесвания във Facebook страницата ни и това ни кара да вярваме в силата на разказаните по този начин истории. Разказите в блога са в т.нар дълга форма и разчитаме на Facebook страницата ни и на медиите, които в повечето случаи сами проявяват интерес към препубликуването им. Например през Facebook историята за социалната кухня в Дружба е стигнала до 130 000 потребители във Facebook и има 2000 реакции – харесвания и споделяния.

За 2015 година имаме общо 19 разказа в блога, които са стигнали до общо 64 891 читатели. Медийните ни партньори Капитал, Дневник и Програмата също са ни от изключителна помощ историите да стигат до повече хора.

Как избирате мисиите, за които да пишете в блога?
За историите в блога нямаме изрични критерии – географски или тематични. На сайта са публикувани над 1000 мисии от 130 населени места в страната и сме готови да стигнем до която и да е от тях. Когато една мисия е успешна и има много дух в изпълнението й, сме там, за да я разкажем. До момента в блога имаме истории от София, Пирдоп, Харманли, Габрово и др.

Какви истории най­-силно вълнуват хората?
Разказваме за мисии, свързани с различни групи хора в неравностойно положение, бежанци, незрящи, възрастни хора, но също и културни фестивали, младежки клубове и др. Не е трудно да стигнем до добрата история, защото това са хора с големи сърца. Разбира се, не го правим по мейл или по телефона. Отиваме на място и прекарваме време с тези хора. Също така, не се опитваме да намерим жалостивия тон, напротив.

Имат ли желание “героите” (доброволците) да се включат със своите истории в блога?
Организаторите на доброволчески мисии често самите са доброволци. Те осъзнават, че през разказа каузата им може да добие по-голяма популярност и да привлекат повече съмишленици. Но от друга страна, това са много скромни хора, които не искат да бъдат познати с имената си, да бъдат изкарвани герои. Те служат на обществото и на собствените си разбирания докъде може да се простре доброто.

Кое най­-много вдъхновява хората да последват примера на “героите” на TimeHeroes?
Вярваме, че с начина и с тона, с който разказваме историите, вдъхновяваме и вдъхваме кураж на много хора да се включат като доброволци и да добият увереност, че има подходяща за тях мисия, независимо дали искат да дадат 3 или 13 часа от седмицата си, дали могат да помагат от вкъщи, или да пътуват, дали искат да дарят времето си, или пък професионалните си умения.

Как онлайн средата може да помогне на доброволчеството в България да се развива?
Благодарение на онлайн платформата ни свързаме организаторите на мисии, които до момента са над 520, с доброволците, които се регистрират на сайта и които са над 25 000. И това – в общо 134 населени места. Т.е. онлайн платформата помага всички граници за информацията да бъдат заличени и да остане пространство само за добрата воля.

През интернет можеш да стигнеш до много хора от различни възрасти и различни социални слоеве, а точно това е нашата цел – културата на доброволчеството да се разпространява и развива независимо от тези фактори. Разказването в интернет е по-лесно, виждаш реакциите на хората, развиваш емпатия на базата на цялата информация. А емпатията отключва собственото ти действие – да запретнеш ръкави и да помогнеш сам. Хубавото е, че нищо в доброволчеството не остава само онлайн.

 

Свиване

Марина Стефанова в Мисия Мама  

IMG_2438

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и чудната Марина Стефанова – социален предприемач, майка и неспирен борец за промяна.

Най-добрият съвет, който помниш от твоите родители?
Всъщност, няма най-добър съвет. Дори не са ме съветвали в класическия смисъл на думата (Чакай да ти кажа, дъще, как стоят нещата в живота“). Онова, което съм получила от моите родители, не може да се опише като единичен жест. Но ако трябва да изреждам, бих започнала така: усещането за дом и уют се постига трудно и трябва да се грижиш за него, защото е дар; корените ти са стабилни, разтвори крилете си и полети; ние сме тук, ВИНАГИ и за ВСИЧКО можеш да разчиташ на нас; твоите нужди/желания/мечти са и наши, не защото изпълняваш нашите, а защото сме ЕДНО; обичаме те, защото си ти и ТИ си достатъчна; единствено чрез труда си ще получиш удовлетворение от това, което постигаш; няма невъзможни неща, всичко е възможно, ако това е, за което мечтаеш … Благодаря ви, мамо и татко!

Как се справяш с нещата в обществото и другите родители, които те смущават и са различни от вашите семейни ценности?
Аз никога не сравнявам децата си с другите деца; родителите им с нас като родители. Нашето семейство е уникално, каквито са и всички останали семейства. Всеки има право на свои приоритети и ценности, стига те да не са в конфликт и вреда за останалите.
Но някои неща не мога да понеса и ясно се разграничавам от: нарушаване на физическата и емоционалната цялост на децата, уронване на авторитета на учителите; умишлено разрушаване на достойнството на други хора/същества в риск; безсмислено унищожаване на резултатите на нечий труд; замърсяване на градската и околната среда. За тях говорим надълго и широко, опитвайки се да обясня необясними неща като жестокост, алчност, завист.

Какво пожелаваш на бъдещите майки, четящи тази книга?
Да не се притесняват дали ще се справят. Ще се справят.
Да не питат кое е първо – кариерата или децата. Децата.
Да не спират да търсят любовта, въпреки някои разочарования. Любовта на живота Ви съществува.
Да участват в Кръговрата, защото това винаги ще си остане най-голямото постижение на жените – да създават Живот.
Цялото интервю с Марина и още много – в книгата Мисия Мама :)
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

Свиване

LG успя да скрие скенер за пръстови отпечатъци под стъклото на смартфон дисплея  

LG успя да скрие скенер за пръстови отпечатъци под стъклото на смартфон дисплея
За следващия iPhone се говори, че ще предлага дизайн без хоум бутон, а скенерът за пръстови отпечатъци ще бъде интегриран…
Свиване

Стефан Гончаров: семейство  


издълбай сърце
на гърдите си
и предай нататък
ножа



Стефан Гончаров





  Стефан Гончаров в „Кръстопът”.
  Стефан Гончаров в DICTUM.

Стихотворението е част от подготвяната от издателство „АРС“ антология за съвременна българска поезия „ПИН-код: 1984″ (авторите, включени в необичайно структурираната за антология подборка, са родени след 1983 г.).

май 01, 2016

Свиване

 




макар да не е специално и отдавна планирано, казах си, 
че това би бил най-подходящият момент за възобновяване на публикациите
 и вдъхване на нов живот на това място. 
тук съм, научила за пореден път урока, че изпитанията не ни правят по-силни, 
а идват, за да ни покажат, че сме силни.
Честит Великден!


Свиване

Кристиан Илиев: къща от стъкло  


забий ноктите си
и изчакай стъклото
пак да се превърне в пясък
а къщата –
в дом


k (1 of 1)



  Кристиан Илиев в „Кръстопът”.

Стихотворението е част от подготвяната от издателство „АРС“ антология за съвременна българска поезия „ПИН-код: 1984″ (авторите, включени в необичайно структурираната за антология подборка, са родени след 1983 г.).

април 30, 2016

Свиване

seasons 06 …  


la tulipe ...

Black flowers :roll:


Честит рожден ден, Ники!

Бъди здрав и нека усетът ти за красивото
винаги бъде с теб!

Свиване

Поредните вируси  

Напоследък буквално не съм видял е-майл, който да не прелива от вируси. И преди е имало кампании, но тази направо смайва с мащабите си.

Почти месец вече нямам време да се огледам и всеки ден отлагам писането за тази опасност, с надеждата пороят да секне и да ми спести усилието. Той обаче продължава. Слава Богу, нощта срещу Великден е, така че мога да заделя половин час. :-) Който е шаран в тези неща сигурно се е хванал вече, но все пак по-добре късно, отколкото никога.

Е-майлите се изпращат от масивен ботнет – мисля, че е поне 200 000 компютъра. Разпространението му е по целия свят – засякъл съм машини в Северна и Южна Америка, Европа, Русия, Индия, Китай… Изглежда като да е под контрола на руска кибербанда. Не съм успял да пипна лично заразена машина, нито съм имал времето да заразя и тествам някоя, но май системата му е модулна P2P. Линуксите май не са в опасност, за Маковете не съм имал възможност да проверя.

Получените е-майли са адресирани както до реални акаунти по списък, така и до предполагаеми често срещани акаунти в домейни – office@ и прочее. Всички съдържат прикрепен ZIP файл и текст, който да подлъже получателя да отвори файла. Разнообразието на текстовете е огромно – „неплатени фактури“, „снимки“, „сканирани изображения“, „съобщения от шефа“, „застрахователни полици“, „сметки за плащане“, дори немалко „прикрепен файл“, „прикрепена картинка“ и прочее. „Изпращачът“ също е най-различен – някакво име, или е-майл адрес в същия или друг домейн, или дори адресът на получателя…

Съдържанието на ZIP-а e .js файл. Най-често името му е от десетина цифри, долно тире и още десетина цифри. Размерът варира, обикновено около 10-20 КБ некомпресиран. Голямата част от съдържанието му е някакъв текст, сложен да заблуди скенерите на антивирусите. Пак със същата цел променливите в малкото (около 1 К) реален код са с дълги (често над 50 знака), генерирани на случаен принцип имена, а присвояваните на тях стойности са обфускирани по наглед некадърно прост, но често успяващ да заблуди антивируса начин. Написан е от руски киберкримки.

Единствената задача на JavaScript кода е свалянето (от предварително пробит легален сървър) и изпълнението на определен файл. (Тъй като JS файлът се изпълнява през браузер, сваленият файл се изпълнява с правата на браузера, обикновено това ще рече с тези на текущия юзер.) Нямах време да го чопля подробно – видимото на пръв поглед е, че пробва срещу Windows набор експлойти, повечето от тях май вече запушени от ъпдейтове. Логично е да се очаква, че успешно заразените машини стават част от ботнета.

Какво може да се очаква от вируса? За каквото бъде изкомандван да си свали и стартира модул. Очевадното до момента е, че компютърът ще започне да сее спам от описания по-горе. Възможно е и всичко друго, от шифроване на информацията ви и искане на откуп, през използване на компютъра ви за DDOS атаки, та до събиране на уличаваща ви в каквото и да е информация и изпращането ѝ на някой, който ще може да ви изнудва с нея после. (Нямате такава? А оня филм, дето го изпиратствахте? Знаете ли какви наказания предвижда законът за пиратство?…)

Накратко:

– ако получите е-майл с прикрепено нещо, го стартирайте само ако познавате изпращача и той ви се е обадил да ви предупреди, че ви изпраща нещото. Ако то изглежда дори най-малко подозрително, му звъннете да попитате пращал ли го е.

– настройте си Windows и разархивиращите програми да ви показват разширенията на файловете. (И „благодарете“ на Майкрософт, че в последните версии на Windows те по подразбиране са скрити.) Ако нещото съдържа какъвто и да е изпълним код (например е документ на Microsoft Office), то е вирус до лично гласово или визуално потвърждение от познат ви изпращач за противното.

– ако нещото пристига от непознат и се опитва да ви убеждава в нещо или да ви кара да „отворите“ нещо, то е вирус, без право на обжалване. (Ако наистина е писмо от български данъчни, че им дължите пари, според мен е особено опасен вирус. Имам опит с такъв – ако мислите, че има на кого да обясниш къде точно са сбъркали, не живеете на този свят.)

– ако нещото се опитва да ви бие по емоциите (и особено по страха или желанието за секс), то е вирус, независимо как изглежда. (Или наистина писмо от шефа или любовницата, но тогава ще научите за него и по гласов и т.н. път. Въпросът дали тези пратки не са сред най-опасните вируси също го оставяме настрана.)

Успех и най-вече бистра глава! Данните ви не са Христос – умрат ли, няма да възкръснат дори на Великден.

Свиване

На 9 май в Благоевград проф. Михаил Неделчев ще връчи Годишните награди на Академия Liber в две от категориите им, както и Национална награда „На слънце време“  


   На 9 май, в Артсалона на Радио Благоевград, по време на празника „Думи и образи“, около 18:00 часа, проф. Михаил Неделчев ще връчи Годишните награди на Академия Liber в две от категориите им (за „Концептуален поетичен дебют“ и „Медиен принос…“), както и Национална награда „На слънце време“ (за впечатляващ дебют в поезията)“. Награждаването ще се състои непосредствено преди гостуването на Георги Гаврилов (лауреат на Годишната награда на Академията в раздел „Концептуален поетичен дебют“ за 2015 г.) и Анна Лазарова (първи лауреат на наградата „На слънце време“, присъдена ѝ за публикациите в изданията за литература през 2015 г., както и за впечатлилото три различни журита нейно участие в: Студентския литературен конкурс „Боян Пенев“ в Шумен – лауреат на Голямата награда, Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – първа награда, Национална награда „Георги Черняков“ – първи лауреат на наградата…), преди тяхното представяне в „Литературни дни в Радио Благоевград“.
   Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев – от 22.04.2016 г.) с Георги Гаврилов и Анна Лазарова, записан часове след като те бяха удостоени с награди в раздел „Поезия“ на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“ (той – с голямата награда и „Бронзов Пегас“ за книгата си „Корабен дневник на книжната лодка”, а тя – с награда за вече публикуваната си през февруари 2016 г. книга „Вкъщи всички вечерят отделно”):

(първа публикация – в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM – най-богатият публичен, достъпен за свободно ползване, български архив с разговори и гласове на автори, преводачи, издатели, наблюдатели на литературния процес…)

Свиване

Филтрирането срещу споделената икономика  

Според медийни публикации НАП и МФ предлагат да се въведе филтриране в интернет срещу  споделеното пътуване, стана ясно след срещата на представители на превозвачески фирми с депутатите от парламентарната транспортна комисия.

Ако това е вярно,  депутатите вероятно си представят, че вече има прецедент – и няма правна пречка да има и нови забрани от този вид. Става дума за Закона за хазарта, който предвиди филтриране, след което Държавната комисия по хазарта взе решение за създаде списък на интернет страниците, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по Закона за хазарта, а съдът разпореди  всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа от територията на страната, до посочения  списък с интернет страници.

Но филтрирането не е универсален инструмент, който държавата да може да използва произволно, когато си поиска.

Съдът в Люксембург обръща внимание, че държавите трябва да съобразяват поне два фактора:

  • забраната да се налага на такъв доставчик общо задължение за контрол и
  • изискването да се осигури справедливо равновесие между правата  – в конкретния случай  – според решението по делото С-360/10 Sabam v Netlog  –  между защитата на авторското право, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Съдът в Страсбург също се произнесе – по повод серия дела за блокиране на достъпа до интернет сайтове в Турция – че в конкретните случаи като Cengiz and Others v. Turkey забрана на достъпа до цялата информация на определен уебсайт противоречи на разпоредбата на чл.10 от Конвенцията.

Споделената икономика е нов феномен, който се развива бързо – независимо от противоречивата реакция на правото по света (напр. по отношение Uber). В България КЗК   установи нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на Юбер Б.В. (Uber B.V) и постанови прекратяване на нарушенията   във връзка с предлагането на услугата UberX (Решение 540/ 30.06.2015).

ВАС, петчленен състав, оставя в сила   допуснатото незабавно изпълнение.

Преди да има дори влязло в сила решение  на ВАС за предоставяната услуга – на базата на справедливото равновесие между правата и интересите, както изисква практиката на Съда на ЕС – изглежда странно да се стига толкова далече в идеите за мерки – като филтриране в интернет.


Filed under: Digital, EU Law
Свиване

От днес роуминг таксите в ЕС почти изчезват, ето колко ще плащаме  

От днес роуминг таксите в ЕС почти изчезват, ето колко ще плащаме
В края на миналата година Европейският парламент гласува и прие визията, че телекомуникационният пазар в Европейския съюз трябва да бъде…
Свиване

Стефан Гончаров: *** (смъртта…)  


смъртта
не се чака
само се натрупва
като мръсна сълза
в затворено око



Стефан Гончаров





  Стефан Гончаров в „Кръстопът”.
  Стефан Гончаров в DICTUM.

Стихотворението е част от подготвяната от издателство „АРС“ антология за съвременна българска поезия „ПИН-код: 1984″ (авторите, включени в необичайно структурираната за антология подборка, са родени след 1983 г.).

април 29, 2016

Свиване

Уникалност…  

Несъвършенството ни ни прави уникални.
Ако бяхме съвършени, всички щяхме да бъдем еднакви…

Свиване

Гълъбинка и Ангел – нови германци; Кордоба – осиновен близо до нас  

Милият гигант Кордоба дойде за пръв път при нас ето така:

DSCN8181 DSCN8185

Но това беше преди почти три години и юнакът отдавна е едно безумно красиво българско овчарско куче. Намери си осиновители, поживя щастливо при тях, но обстоятелствата им се промениха и Кордоба отново се върна при нас две години по-късно.

кордоба (2) кордоба (3)

Днес Кордоба беше осиновен отново, късметлията. Взе го Стойчо Иванов, наш съсед – ще го виждаме често! Момчето си има собствен двор, удобна къщичка и ще си живее там без верига.

Няма такова удоволствие – да знаеш, че обичен приятел вече е на сигурно място.
А днес се радваме за още две съкровища с късмет! С наши колеги към Германия потеглиха две невероятни златни сърца – кучето Гълъбинка и котето Ангел.

ангел (1) ангел (2)

Ангел има да благодари ужасно много на своя приемен стопанин. Намерен в ужасно състояние, пневмонията му не се повлияваше дълго време и вече изглеждаше сякаш няма да го бъде. Тогава неговия човек реши да го вземе обратно у дома, за да бъде поне на спокойствие. Вместо да умира, нежният котарак взе, че се оправи! Безкрайно се радваме и благодарим, това е сигурно най-добрият котарак във вселената.

Познавате ли Гълъбинка? Кръстена е на нашия си прекрасен Гълъбин – добряка, който скъса коленни връзки тази зима. Защо? Защото са „на мама гълъбчетата“!

IMG_4122 IMG_4125
Дам, не може и за 1 снимка да застане мирна, прекалено много радост има за даване!

Прекрасното момиче беше при нас за кратко – докато се възстанови след операцията си, а колегите успеят да организират пътя до осиновителите, които я чакат в Германия. Весело, добро, игриво, умно, изобщо прекрасно по всички параграфи куче – ще бъде българската гордост на квартала.

На добър час, милички!
Бъдете много щастливи и обичани, скъпи осиновители!
Пожелаваме ви светли празници, пълни с любов!

egg_animals-300x160

И специални поздрави за всички приятели на Фермата от Гълъбин, на мама гълъбчето!

20.04.11

Свиване

1-ви стъпки в кулинарната фотография  

Вече си показах професионалните снимки от уоркшопа по кулинарна фотография в Goodlife, който Olympus България ми подариха, като част от инициативата #МалкатаЧернаПрестилка ето сега и моите. Нямах нерви да ги обработвам, освен това феноменално фотошопско омазване падна, че по-добре да ги покажа така – au naturel.

_DSC0275 _DSC0358

Ето обаче какво научих и отнесох вкъщи като важен опит:

_DSC0279 _DSC0300

-ако не се стараеш да планираш предварително, спукана ти е работата! Планирай менюто, съставките, предвиди как ще изглеждат текстурите на продуктите, след като бъдат сготвени, планирай чашки, лъжички, чинийки – всичко!

_DSC0283 _DSC0318

-ако нямаш търпение – по-добре се откажи

_DSC0321 _DSC0338

-добрата техника е важна, но при добро желание може да се импровизира с подръчни материали

_DSC0352 _DSC0350

-основите на кулинарната фотография могат да се използват и при снимане на сетове за какво ли не: очила, гримове, flat lays на всякакви дрехи и т.н.

_DSC0371 _DSC0363

-тематичното снимане и изобщо фотографията е чудесно семейно хоби и може да запълни деня на членовете на цялото семейство, особено ако времето е лошо и се чудите какво да си правите децата.

_DSC0378

-фотографските курсове, както впрочем и кулинарните, са чудесен подарък за рожден ден, например, така че ако се чудите с какво да изненадате някого на когото много държите и този някой се вълнува от фотография и/или кулинария – ето ви решение

И последно: студиото на Goodlife се намира в махалата и съвсем сериозно обмислям начин да се пренеса там, завинаги! Примерно като държач на стативи или мияч на чинии и ли и двете, дано да ме вземат!

Свиване

Христо Мухтанов: *** (ако не оставиш…)  


ако не оставиш след себе си наследник,
то значи си последният
от своя вид –
което също
е достатъчно голяма отговорност



Христо Мухтанов



Христо Мухтанов в „Кръстопът”.
Христо Мухтанов в DICTUM.

Стихотворението е част от подготвяната от издателство „АРС“ антология за съвременна българска поезия „ПИН-код: 1984″ (авторите, включени в необичайно структурираната за антология подборка, са родени след 1983 г.).

Свиване

Google прави тестове за по-широки заглавия в рекламите си  

Разширените заглавия на реклами се превръщат в норма

След премахването на рекламите в дясно от резултатите при търсене, Google са започнали тестове на нов тип формат за текстовите си реклами. Нарекли са ги – разширени текстови реклами, които са с по-широки заглавия.

В момента едно заглавие може да продължава на първият ред на текстовата реклама, когато линията на заглавието завършва с препинателен знак. Този тип форматиране и визуализиране на рекламата е налично за показване само в централната линия. Сега когато рекламите в дясно вече ги няма, Google може да промени целият формат на текстовите реклами в рамките на цялата система.

Голямата разлика е, че сега текста на заглавието, ще може да е двойно по-голям със 70 символа (от ползволените за поставяне в заглавието). Ами Хебдон споменава, че броят на символите всъщност ще бъде 80 в новият тип разширено заглавие. Така рекламодателите и бизнеса, ще получат дори повече място за да опишат заглавията на рекламите.

Ето една снимка от вече изтрит tweet на новата дължина на текстовата реклама:

Новите реклами на Google adwords с по-широки заглавия

 

Промени в показването на URL адреса на рекламата

Другата промяна при този тест е начинът на изобразяване на URL адресите. Рекламодателите, ще могат да добавят до 2 пътища или директории към името на домейна (както е показано на снимката) – ‘domain.com/NewYorkCity/Budget’.

Източници от Search Engine Land споменават, че в потребителският интерфейс на Adwords, ще има ново поле за въвеждане на второ заглавие, отделно поле за описание и нови полета за URL адреса, който ще се показва.

Все още само тест

Google adwords все още не са пуснали официално този формат обява. Но говорител на Google е споменал, че редовно тестват различни рекламни формати с цел предоставяне на полезна информация на потребителите, за постигане на още по-добри резултати за рекламодателите. За момента тестовете се правят в затворена тестова среда.

Източник: searchengineland.com/google-adwords-expanded-text-ads-test-two-headlines

Всичко това е възможно след като Google премахнаха показването на реклами в дясната страна на резултатите в края на м. Февруари.

Това направи резултатите при десктоп компютри и мобилни устройства много по сходни, отколкото до бяга до сега. Това разбира се остави в топ 4 на резултатите на Google, да се показват рекламите с най-високо наддаване и бюджет. Което автоматично прави рекламирането на бизнеси с по-ниски бюджети по-трудно, но не и невъзможно.

Материалът Google прави тестове за по-широки заглавия в рекламите си е публикуван за пръв път на Блог за маркетинг, реклама в google и др..

Свиване

За човешкото тяло резервни части няма  


Няколко крилати лозунга от соца, които ни напомнят защо "мързелът е гавра с труда"
Свиване

Google сформира нова хардуерна дивизия, начело е бившият шеф на Motorola  

Google сформира нова хардуерна дивизия, начело е бившият шеф на Motorola
Google сформира нова дивизия, която ще отговаря за хардуера на компанията. Заедно с това в Маунтин Вю се завръща бившият…
Свиване

Европейското кино на Иглика Трифонова  

 

В деня на премиерата на новия филм на Иглика Трифонова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”в Амстердам светът узнава за смъртта на футболната легенда Йохан Кройф и за присъдата на Радован Караджич, водачът на босненските сърби от 90-те. Удивително е как изкуството  и  историческите факти съжителстват и се допълват:  филмът е част от  паметта за великия Кройф и същевременно е част от паметта за търсенето на справедливост.

В центъра на филма е един съдебен процес. Засяга събития в Босна от края на миналия век. Като свидетел е призован  младеж, от чиито показания зависи и изходът на процеса.  Но кой е той, на чия страна е   и казва ли истината? Филмовият разказ се разгръща и ни води към отговорите на тези въпроси, но заедно с това – и извън конкретните сюжетни линии – засяга важните теми на съвременното общество.

Три от тях ми се струват първостепенни – темата за Европа, темата за цената на справедливостта и темата за отговорността на малкия човек.

Ние, европейците

Свидетелят К 109 е от Босна. Увлечен е по футбола –  това е важно за разказа, увлечението по футбола движи по особен начин цялото филмово  действие. Заедно с цял футболен отбор К109 попада в паравоенна част на босненските сърби. По време на военните действия работи  в кухнята. Какъв е:  християнин или мюсюлманин? Не знаем и не научаваме: зададеният въпрос  по време на процеса остава без отговор. Бащата на К109 е християнин, майката е мюсюлманка. Във филма има прекрасна сцена, в която майката се моли синът й да е жив, след което се обръща към бащата – помоли се и ти – и, хванала ръката му, го прекръства.  Така си живеят.

Младежът се оказва със сърбите не защото споделя  убежденията им – а заради футбола. Постепенно става ясно, че  любовта към футбола се е предала на К109 от баща му – голям почитател на  футболистите на  Аякс от 70-те, дванайсетте апостола на тоталния футбол   (обичайните титуляри и първата резерва – Неeскенс,  Кройф, Кайзер и останалите). Филмът показва как  имената на апостолите са универсален език, а да бъдеш на стадиона  на Аякс е мечта за всеки почитател  на звездния отбор – без значение е вероизповеданието и националността. Кройф е един от онези апостоли, които не разделят, а обединяват – и не случайно стадионът  на Аякс скоро ще се казва Арена Кройф.

Разбира се,  животът за европейците е различен – и филмът показва това с голяма убедителност. Докато в някои точки на Европа хората са се научили да живеят заедно и живеят добре, другаде различията продължават да са източник на напрежение.  Преводачката в процеса е дъщеря на босненци, родена е в Германия,  устроила е живота си в Холандия, обича родината си, но може да се адаптира и навън, представител на новото поколение европейци. Дали това е тенденцията? Или нетърпимостта неусетно превзема толерантните някога общества и различният е чужденец дори в родината си?

Филмът разказва за смисъла на Европа на ценностите и на споделените шансове за развитие – и това го прави особено актуален в турбулентни за Европа времена.

Като говорим за Европа, заслужава отбелязване  фактът, че  филмът е европейски проект – успешно е реализирана сложна българско-шведско-холандска продукция , за което не само Иглика като сценарист и режисьор, но и продуцентката Росица Вълканова, и  екипът заслужава поздравления и най-висока оценка.

Цената на справедливостта

Аз съм жена с мисия, казва Катрин Лагранж, водещият прокурор в процеса. Нейна мисия е справедливостта. Върховната справедливост. Филмът много отблизо, с похвати на документалното кино, следва работата на Международния наказателен трибунал –това потвърждава и адвокатът на Радован Караджич. Впрочем не следва да сме изненадани, заглавията на филмите на Трифонова (Разследване, Разкази за убийства) показват, че справедливостта е нейна тема от дълго време.

Вярваме, че престъпленията трябва да бъдат наказани. Но правораздаването не се основава на вяра, обвиненията трябва да бъдат доказани.  Защитата на обвинените установява, че  К109 свидетелства за събития, на които не е присъствал лично. Защо го прави?  Такава беше сделката, казва К109 : в Босна свидетелят е получил присъда десет години затвор, подразбираме, че ако в Хага свидетелства в полза на обвинението, има шанс да бъде помилван.

Ето как се получава: твърдените факти са истина, босненските сърби наистина са извършвали изтезания и убийства в тези села –  но не бива да се компрометира съдебен процес чрез лъжесвидетелстване. Не може една присъда да се основава на лъжа, казва Лагранж. Така К109, когото любовта към футбола отвежда до десетгодишна присъда в родната му Босна, се оказва екстрадиран от Холандия на Аякс и Кройф като лъжесвидетел.  И по-нататък пътят му се губи.

Филмът разказва за необходимостта да  не  се допускат компромиси с интересите на правосъдието. Като общество имаме огромна нужда от  разговор за справедливостта и върховенството на правото. Независимо споделяме ли решението на Лагранж  или бихме предпочели да видим К109 обратно в семейството му –  важното е, че филмът ни кара да се замислим: готови ли  сме   да плащаме цената за върховенството на правото. Героите, посочени  в заглавието на филма, с обединени от това, че я плащат.

Малките хора, елитите и личния избор

Освен големите теми за Европа и цената на  справедливостта, филмът засяга и една трета тема, за която има смисъл да говорим: подобно на филмите от италианския неореализъм, камерата показва личните избори на малките хора.

Какво мотивира К109 да лъже? Младежът иска да избегне затвора: Такава беше сделката.  Младежът избира да участва в сделката.

Ако се обърнем към българските медии и българската журналистика – голяма част от работещите в медиите участват в манипулации: каква е сделката? С кого е сделката? Фатално предначертано ли е поведението на малките хора – дори в най-печално корпоративно-политически-присвоена медийна среда?

Отговорността на елитите е безусловна – но големите манипулации не стават без малките хора. Като неизвестния К109.

*

Филмът ни дава повод за размисъл и в много други посоки. Засяга се темата за поколенията, за семейството в отворения и мобилен свят, за  връзката родители – деца: научаваме и за родителите  на К109, и за родителите  на холандския адвокат, и за родителите на преводачката, и за бащата на прокурор Лагранж – известен и авторитетен юрист.  Няма да остане незабелязан и въпросът към Лагранж Тя помни ли, че е жена? Темата за жените в обвинението  присъства в литературата,  но в киното не се среща често. И със сигурност много още теми са останали неспоменати. Но това е част от личната среща на всеки зрител с филма.

 

 


Filed under: BG Content
Свиване

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани  

Автоцензурата в България по данни от изследвания е масово разпространена. Цензура съществува, но за конкретни актове на цензура се знае  по-малко.

За съжаление такъв акт на цензура  е заличаване и частично възстановяване на масив от карикатури и други публикации, свързани с карикатуриста Чавдар Николов и Нова броудкастинг груп. Главният изпълнителен директор Дидие Щосел се извини и пое цялата отговорност  –

за  начина, по който управлявах случая с договора за неговите карикатури. Като чужденец, и съм напълно наясно, че това не е извинение, аз прецених грешно начина, по който моето решение ще бъде разбрано, както и за интерпретациите, които ще провокира. Техническите грешки, които се случиха междувременно, само засилиха създаденото впечатление. Още веднъж поднасям извиненията си и поемам цялата отговорност.

Впоследствие Николов взе решение да не поднови договора си и вече можете да видите негови работи в Терминал 3.

Защо този случай се отличава и по определен начин е парадоксален, както и защо решението е лошо – едно мое мнение за Капитал: или за опита на един френски мениджър да обясни наложена цензура с факта, че е французин:

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

 


Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

април 28, 2016

Свиване

Lora Gene  

Попаднах на Lora Gene един ден, докато безцелно бродех из софийския център и харесах едни нетипични изчистени витрини на Солунска, в тотален разрез с всичкото кич на весената, дал си среща на и около Витошка.

b

Влезнах, разгледах и колкото и да ми харесаха изчистените линии, с моята физика едвам се наврях в повечето модели. Търпеливо продавачката ми помагаше, вадеше, прибираше и не коментираше. Накрая, като видя колко съм вкисната, от факта, че очевидно няма да си купя нищо, спокойно ми каза: чакаме още модели, ще дойде и вашият. И така – на следващото влизане се сдобих с риза! После мярках Lora Gene във Fashion days, после магазинът на Солунска затвори и повече нищо не знаех за марката.

е

Е, Лора (която впрочем е мега-яка мацка!) е изнесла бизнеса си извън България, защото тук пазарът е твърде малък и потребителите на мода чисти линии, семпли кройки – т.е. minimal са също толкова минимални. Тук ще вкарам и семейното ни убеждение, че масово българският поробител е логоман и ако не му свети на дупето лого D&G или не му блещука Gucci, Guess или друго световно известно име на напращялата гръд – то за какво да се пъне да инвестира повече от 5 лева? Малко се отплеснах, пардон!

DSC_2042

И така – преди 2 седмици бях на гости в ателието на Лора, като защо се срещнахме и прекарах 2 часа в гледане, ровене, мерене и импровизирани снимки на улицата – ще разберете след празниците! Лора е от този тип силни, уверени в себе си и напълно знаещи от къде и два и къде отива жени, че всякакво помпозничество и излишна любезност излитат през прозореца за около половин минута. Лора има характер, характер имат и дрехите, които прави – или можеш да ги облечеш и да се чувстваш сякаш са ти втора кожа или не – по аз така го усетих. Има величествени и вечни модели сака, както и модели с много модерен прочит, без това обаче да бъде задължаващо.

DSC_2017

Пожелавам си да се върне с магазин отново в София- ако не скоро, то поне някога…

p.s. всички снимки – с телефона, Sony

Свиване

LG G5 и Huawei P9 вече са на българския пазар  

LG G5 и Huawei P9 вече са на българския пазар
Оказа се, че в една и съща седмица на българския пазар пристигат топмоделите на два от големите производители - LG…
Свиване

Windows 7 SP1 Windows Update stuck checking for updates after fresh install  

You will need KB-3138612 and SUR Tool. Disconnect from Internet. Reboot, stay disconnected. Install the update. Restart. Install the SUR tool, it may take a while. Restart. You may now connect again and everything should be fine.

Source: the second answer with 66 votes at the time of writing this on the superuser forums.
http://superuser.com/questions/951960/windows-7-sp1-windows-update-stuck-checking-for-updates

Свиване

Националистите в подкрепа на бурката  

Вчера общинският съвет в Пазарджик е приел предложението на групата на националистите за забрана на носенето на бурка или никаб на публични места на територията на общината. Това поне четем новините. Детайлите в решението обаче са малко по-сложни и го правят още по-абсурдно.

Пълният текст на решението все още не е излязло, но всички съобщения сочат, че е много близко до внесеното от националистите. Тук виждате техния текст.
pazar

Точка 12 от Приложение 5 на Правилника за издаване на лични документи на практика забранява всички хиджаби, забрадки и прочие, защото ушите не са открити.

12. Лицата върху снимките да са без шапки и забрадки. Разрешават се снимки на лица с шапка или забрадка, ако се виждат двете уши и най-малко 1 см от косата на сниманото лице.

Засяга вас лично

Така написана забраната ще създаде много интересни ситуации засягащи по-голямата част от населението на общината. Освен бурки, хиджаби и забрадки ефективно се забраняват и следните неща:

  • Шалове, ушанки и зимни шапки на бебета и малки деца, ако температурите са малко над нулата
  • Шалове, ушанки и зимни шапки за деца на 14 години и възрастни дори при температури много под нулата
  • Забрадки за възрастни жени в траур според православната традиция
  • Воали падащи върху лицето на сватби
  • Всякакви слънчеви очила и други аксесоари закриващи лицето

Последната точка не е в оригиналното предложение към общинския съвет, но според медиите е внесено по време на гласуването. Навярно общинските служители няма да започнат да глобяват с по 300 лв. всяка баба в траур, дядо с ушанка заради кучия студ, майка покрила добре детето си в хладно време или кифла с огромни очила. Най-вероятно ще налагат глобите единствено за бурки. Поне това обещават. Тогава обаче всеки глобен ще може да съди общината за дискриминация, тъй като иначе общата забрана се прилага крайно избирателно.

Забраната не може да се разпише по-конкретно, защото тогава би била още по-очевидно насочена срещу определена религия и вид облекло. Тогава щеше да е противоконституционна. Нещо повече – в този си вид задължава управители на ресторанти, хотели и други обществени места да следят за спазването ѝ. В противен случай освен глоба, рискуват да загубят всичките си разрешения и регистрации. Така макар целта на общинарите е да забранят бурките, собствениците на кафета ще са длъжни да карат гостите си да стоят без слънчеви очила или шалове, когато седят на масите им на открито, например. Иначе не са сигурни дали служител на общината няма да ги удари с буквата на закона (навярно, за да „бутнат“ нещо).

13015648_1202016199809413_8906261260514330904_n

Колкото и да е абсурдна забраната и страничните ефекти от нея, не може да се сравни с самата ѝ мотивация. Аз също не възприемам бурките и никаб-а за нещо нормално, но същото важи за по-голямата част от мюсюлманската общност. Носят се от много малко мюсюлманки и то най-вече в крайно ограничаващи и силно религиозни общности като Саудитска арабия и Пакистан. Там отношението към жените е такова, бурките са навярно най-малкият проблем. Най-разпространена иначе е т.н. al-Amira, която се носи от почти половината мюсюлманки. Тя обаче също ще бъде забранена в Пазарджик, защото не се виждат ушите, също както е при черният шал за траур в българската традиция.

Забраната ще работи, но не както си мислите

Идеята, че чрез забрана ще се спрат жени да се покриват показва как не се учим от собственото си минало. Само до преди 40 години комунистическата власт беше решила, че чрез преименуване на българомохамеданите и българските турци, ще ги интегрира по-бързо в обществото и ще ги откъсне от религията. Иронията е, че до преди тази срамна страница от история ни младото поколение вече е загубвало връзка с корените си, какъвто е случая с много други етноси. Причината е била в ударната урбанизация, образованието и одържавяването на земеделието. Възродителният процес има точно обратния ефект и дори води до радикализация на отделни групи.

Точно този за ефект съобщава и френски изследовател след аналогични мерки там. Преди забраната във Франция едва 2000 жени са се покривали така при мюсюлманско население от 3.5 до 5 милиона в страната. Забраната обаче води до увеличение, защото много жени са започнали да го възприемат като символ на съпротива. Мярката също така е стимулирала както исламофобията, така и се е използвала от радикални елементи като аргумент в набирането на нови кадри.

С други думи, решението на общинския съвет в Пазарджик не само, че няма да намали носенето на бурки от няколкото жени, които го правят сега, но има риск да ги увеличи. Също така ефективно налага забрана на неща като слънчеви очила и ушанки, което засяга много повече от населението. Създава и удобен член в правилника за изнудване на местния бизнес и справяне с неудобна конкуренция заради вменените им задължения.

Има много причини тази забрана да падне. Най-добрата от тях е, че ако сте против носенето на бурки, както по-голямата част от мюсюлманската общност, това е най-лошата възможна мярка. Най-лесната за възприемане от обществеността би била обаче, че идва лято, а доста хора навярно биха искали да носят слънчеви очила.

Свиване

ВАС: две определения по жалби срещу СЕМ  

Ръководствата на БНТ и БНР и кандидатите за участие в ръководствата са създали вече известна съдебна практика, която сега се обогатява с нови две определения на ВАС по жалбите на генералния директор на БНР Радослав Янкулов.

Определение на ВАС по 22 април по жалбата на Радослав Янкулов срещу Решение № РД-05-58/ 22 март 2016 г. на Съвета за електронни медии, с което е обявен конкурс за избиране на генерален директор на Българското национално радио и е приета процедура за провеждане на конкурса.

Определение на ВАС от 19 април по жалбата на Радослав Янкулов срещу  Решение № РД-05-67 от 05.04.2016 г. на Съвета за електронни медии, с което за изпълняващ длъжността председател на СЕМ е избрана Мария Стоянова, считано от 05.04.2016 г. до избор на нов председател и на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на решението.

Въпреки становища, че  Върховният административен съд ще отсъди в полза на жалбоподателя, засега  това не е факт.

Определенията подлежат на обжалване.

 


Filed under: BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law
Свиване

Книгите за тийн излизат от Зоната на Здрача  

booksНа 21 април 2016 в Американския център на Столична библиотека проведохме кръгла маса, посветена на книгите за тийнейджъри. Присъстваха и четящи тийнейджъри, и библиотекари, учители, издатели, автори, преводачи, заинтересовани от темата хора. Получи се чудесна дискусия и сложихме началото на нещо силно и смислено.

Ето част от важните и мъдри мисли, споделени по темата:

Вал Стоева от Детски книги
Нека даваме свобода и избор на децата си какво да четат.

Мариана Мелнишка, преводач
Повече места за четене, публичност на четенето и да по-често да говорим за книгите пред децата – в това е бъдещето на книгата.

Велизара Добрева от Егмонт
Знае ли нашето общество за негативните последици от малкото четене на книги и готово ли е да ги понесе?
Четенето е рутина, която се планира както ходенето на семейна почивка. Родителите трябва да планират четенето.”

Милена Ташева от Софтпрес
Родителите трябва да бъдат ограмотени и да им се забрани да казват на децата какво да четат.

Дамян Дамянов, художник-илюстратор
Изискванията към книгите сега са много по-високи, благодарение на глобалното село, в което живеем. Дори тийнейджъри, които казват, че не четат, те попиват от интернет визуални образи. Днешните читатели са много взискателни към оформлението и кориците на книгите.

Михаил Митев, 10 кл., ЧК “Между редовете”, Враца
Първата книга, която ме запали по българската литература беше “18% сиво” на Захари Карабашлиев.

Виктория Тодорова, 10 кл. 32 ОСУ, София
Четенето много ми помогна да добия самочувствие и увереност в себе си, да не бъда толкова срамежлива.

Юлия Спиридонова – Юлка: “Радвам се и благодаря на издателствата, че има толкова голямо море от тийн книги в различни жанрове. Болката за тийн литературата е, че в тази многотия книгите не стигат до повече тийн читатели. Веригата се къса – често пъти родителите карат децата си да учат, но не им дават да четат книги.

Темата е с продължение.

 

Свиване

Васил Георгиев ни изстрелва екс орбита  

Спомняте ли си за какво ни подготвяше Васил Георгиев в първия си роман „Апарат“? Точно така, за един свят с изчерпани ресурси, за оцеляване само с най-необходимото. Минимализъм и отрицание на корпорациите и консумеризма. Това беше концепцията зад измисленото социално движение „Хармония“, с което един бивш маркетолог водеше война срещу свръхпотреблението.

Е, имам новина за вас. Този свят вече е реалност – ресурсите са изчерпани, светът се е провалил, свръхпотреблението е довело до разпад. София е в изтърбушени руини, между които мърляви хора обработват зеленчукови градини. Годината е 2097-а. Или поне там ни изстрелва новият роман на Васил Георгиев, дръзко озаглавен „Екс орбита“.

Ex orbitaТук главният герой Пемпо Дейстар, не особено перспективен продавач на риба, който не си спомня нищо отпреди 20-та си година, е принуден да придружи сестра си Марион до Самоград – градче на 55 км. от София, в близост до границата, където по всяка вероятност стои в забвение стара наследствена къща. Пътуването се оказва далеч по-ангажиращо от очакваното, когато Марион ненадейно изчезва, а Пемпо се сблъсква със странните птици, населяващи този изолиран район. Разбира се, странни са не само жителите на Самоград, странна е цялата конструирана от автора вселена, в която попадаме ние, нищо неподозиращите читатели. Фантазията на Васил Георгиев смесва реални места и личности с напълно измислени такива, при това със щедър превес на фикцията. Самоград е измислено населено място, както е и Света Петка (макар да има прототип, за който лесно ще се досетите), че и Човекът-риба – град на преселници, дошли от различни краища на света. Нещата се заплитат, когато научаваме за трансменталистите и последователите на Бялото учение – две противоположни философско-религиозни течения, които поставят в центъра на своите вярвания Разума. Но докато според трансменталистите човекът „не е самостоятелен индивид, а неделима част от Единното същество“, то Бялото учение проповядва Всеобщия български разум-организъм. Или накратко – всички хора дълбоко в себе си са българи. Налудничаво ли ви звучи? Е, нищо не сте видели още! Защото иронията на Васил Георгиев по мистицизма и религиозните глупости, така хитови в днешни дни (само вижте колко книги за Ванга и Дънов се издават месечно!), е направо унищожителна.

Нещата в „Екс орбита“ стават все по-сложни и заплетени с всяка прочетена страница, а сред абсурдните ситуаци можете да разпознаете личности от близкото минало („Единство, творчество, красота“ говори ли ви нещо?) в доста пародийна светлина. И както може да се очаква, до самия край няма да познаете какво всъщност ще се случи, защото нещата определено не са такива, каквито изглеждат.

Без съмнение Васото е един от онези автори, които изненадват с всяка следваща книга. Разказите му са едно, „Апарат“ – съвсем друго, а новият роман… хм, тъкмо щях да кажа, че е „нещо трето“ (и това ще е вярно!), но намирам и много познати отпечатъци. Маркетинг, еколози, консумеризъм – в предишния роман тези понятия се движеха в рамките на реалистичната фикция, докато „Екс орбита“ наистина излиза извън границите на познатото, правдивото, умереното. Антиутопия, биопънк роман или триумф на свръхиронията – преценете сами, няма да разкривам повече.

Макар да ни изпраща в не особено радостносто бъдеще, Васил Георгиев остава верен на себе си – да се предизвиква все повече и повече в изграждането на концептуална реалност, в която привързаността му към рационалното се разхлабва под натиска на неудържимо въображение.

Публикувано от Георги


Filed under: Антиутопия, Научнофантастични, български
Свиване

LG K8 излиза в магазините на Мтел на цени от 40 до 250 лв. с договор  

LG K8 излиза в магазините на Мтел на цени от 40 до 250 лв. с договор
След като в понеделник Мтел стартира новата си 4G мрежа, очаквано е да започне да акцентира върху 4G смартфоните в…
Свиване

HTC работи по две устройства Nexus с Android N, пише Evleaks  

HTC работи по две устройства Nexus с Android N, пише Evleaks
HTC е предпочетеният партньор на Google за следващите няколко поколения Nexus, гласеше информация отпреди няколко месеца. Сега нови слухове потвърждават…
Свиване

Появиха се Gear Fit 2 и Gear IconX - нови носими технологии от Samsung  

Появиха се Gear Fit 2 и Gear IconX - нови носими технологии от Samsung
Samsung изглежда подготвя нови устройства от категорията на носимите технологии, които все още предстои да бъдат официално представени, но днес…
Свиване

Светлина Фотева: *** (в 5:45 сутринта…)  


в 5:45 сутринта
на клепачите тежат книги
някои от тях – прочетени
други чакат разлистване
тялото напомня себе си
времето се е изказало епически
гледам през прозореца старицата
куцайки върви по улицата бавно
време е урок да взема по агония
все ще стигне някъде женицата
ще подиша въздух
ще се прибере
няма да си мисли за смъртта
а само за живота
разпиляващ се от вените
но сега е 5:45
моят ден започва със гимнастика
и ще се наложи да изляза от съня си


Светлина Фотева






   Светлина Фотева за „Кръстопът”.

   Стихотворението е включено в книгата с поезия на Светлина Фотева „Метафизика на любовта и раздялата” („Жанет 45″, февруари 2016 г., оформлението е на Христо Гочев, редактор е Марин Бодаков).

април 27, 2016

Свиване

Опасно ли е СЕМ да си гледа работата ?  

 

Вчера НС избра нови членове на СЕМ – Розита Михайлова-Еленова и София Владимирова `(под текста – стенограма от изслушването, важно е да се знае какво поддържат новите членове на СЕМ (*).  Заедно с Бетина Жотева от президентската квота новите членове от парламентарната квота попълват състава на регулатора. Заварените членове са Мария Стоянова от президентската квота и Иво Атанасов от парламентарната квота.

СЕМ има текущи задачи, между които  на дневен ред е изборът на   генерални директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Обществените медии са огромна надежда за хората, които търсят безпристрастна и качествена журналистика, следваща обществения дневен ред.  Обществените медии правят обществото по-силно – така е озаглавена една от декларациите на EBU. В този смисъл и отговорността на СЕМ за ръководствата на обществените медии е огромна.

Но отговорно значи ли опасно?

Също вчера  24 часа публикува голяма  статия, озаглавена Защо е опасно този СЕМ да избира шефове на БНТ и БНР. Това е втора публикация от този тип, първата отразяваше срещата в медийната комисия, на която трябваше да се изложат идеите за промени в медийното законодателство. Тогава 24 часа беше единствената медия, която  си позволи манипулация  (това е проверимо, има пълен запис) в заглавието на публикацията – Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност. 

Новата публикация е продължение на предходната, но вече не е подписана. Ето   тезите и аргументите към тях в точни цитати:

Първа теза

На новия СЕМ е най-добре да се даде време […] да гласува удължаване на мандата с 6 или 12 месеца на настоящите генерални директори на БНТ и БНР. Това може да се направи с промяна в Закона за радиото и телевизията.

Аргументи:

  • При толкова малко смислени и повече безсмислени корекции на Изборния кодекс подобна промяна е действително наложителна.   
  • Само си представете какво търгуване ще настъпи с техните постове при тези скандали с избирателните промени, които засягат президентския вот наесен.  Кого ще хареса Радан Кънев за шеф на БНТ, който пък няма да е по вкуса на Меглена Кунева, а дори да не си помисляме за критериите, които ще наложи собственикът на тв СКАТ Валери Симеонов. А тия дни той се превърна в незаобиколим фактор и проблем на Борисов около Изборния кодекс.  Да, СЕМ е независим орган и сам избира шефовете на обществените медии, но няма как да не даде ухо кого обсъждат политиците помежду си.  
  • Такива са настроенията сред журналистите и другите служители в двете медии.  
  • [Новите членове] малко или изобщо не познават кандидатите за радиото или пък техните концепции за развитието му. Малко или изобщо не познават досегашната работа на БНР и БНТ – конкурсът за шеф на телевизията все пак е само след месец.  

Няма нужда и от коментари – но защо корекциите на ИК да са аргумент за удължаване на мандатите, защо сега ще настъпи търгуване с постове за обществените медии и  – ако е така – това е антирегулатор, това ли е очакването на 24 часа за СЕМ? – и защо  пък след половин година няма да настъпи търгуване, и наистина ли журналистите в БНР искат още една година управление на Янкулов – остава неясно.

Втора теза

Неудобната тема за обединението на БНТ и БНР: по традиция за нея се говори винаги преди изборите за генерални директори на двете обществени медии и нищо не се казва. Нещо повече, всеки, който повдигне тази тема, бива веднага нарочван, че сам иска да оглави подобен голям и доста добре финансиран от държавата холдинг. […] Имената на Вяра Анкова и настоящия шеф на НДК Мирослав Боршош се появиха като варианти за обединението. И двамата отричат да имат амбиции. Но преди да има кандидати за този медиен холдинг, е необходима политическа воля. […]  Макар че, ако обединението се случи и хипотетично през следващите няколко години, Анкова би била позитивна фигура там. Професионализмът ѝ е факт, потвърден не само от колегите ѝ, но и от зрителите. За двата си мандата тя промени Българската национална телевизия, като я превърна в място, където се водят умни разговори с умерен тон, липсва агресията и скандалът, политици, експерти и общественици обсъждат задълбочено проблемите, без да се надвикват и карат. Многообразието на програмата и различните гледни точки станаха задължителна част от обществената телевизия, която освен това продължава да прави едни от най-добрите тв новини.  Боршош, който съживи мъртвеца НДК, също би бил подходящ водач на холдинга.

Аргументи:

  • Практиката  и по света, а и у нас (виж големите частни телевизии) показва, че подобни медийни корпорации могат да работят много добре.
  • Подобна радио-телевизионна корпорация ще доведе до икономии и творчески синергии, смята Мартин Захариев, бивш депутат, а сега сътрудник на медийната комисия. Според него двете обществени медии могат да влязат като дъщерни компании в акционерно или холдингово дружество. Това ще им позволи да сключват договори с кредитни институции или за продажба и ще подпомогне взаимното им развитие.
  • Асоциацията на телевизионните продуценти също подкрепи обединението, защото по думите на председателя ѝ Евтим Милошев “това ще направи обществената медия по-силна и по-значима и ще създаде повече работа за нас, продуцентите”.

Аргументите против са представени по следния начин:

  • сега  и по-рано почти всеки от екипите на двете [обществени ] медии беше против. И днес единственото, което се чува от по-кресливите публични гласове, е, че събирането на двете медии под една шапка ще увеличи контрола на държавата върху тях, ще намали вероятно парите им и БНР ще загуби влиянието си. Изкаже ли някой друго мнение, веднага бива обявяван за човек, който иска да се уреди на сладка началническа работа.

И по тази теза аргументите нямат нужда от коментари – дали ще има икономии е въпрос на оценка на въздействието, в другите държави данните сочат обратното за  дълъг период. Много добре, че независимите продуценти ясно заявяват интереса си – но водещи по правото на ЕС са   демократичните потребности на хората. А по идеята за търговските дружества – нека някой да си направи труда да предлага сериозни мотиви – тези за сключване  на договори и пр. не са – а и от записа на срещата в НС се създава впечатление, че Мартин Захариев предлага идея, не твърди, че именно това е оптималното решение.

Двете тези заедно в контекст:

Хипотезата [за обединението] продължава да съществува, ако предстоящите конкурси за генерални директори примерно бъдат отложени, а настоящите мандати – удължени. Иначе никой кандидат няма да се съгласи да участва в тежък избор и година по-късно да попадне под чужда шапка.

*

Това ни се предлага като теза на 24 часа: този СЕМ е опасно да избира генерални директори.

Тъжна е тази публикация. Ако нещо е опасно, това е тезата на 24 часа – на първо място с подмятането   за търгуването с постове, което ще падне.

Ако посланието е   да се отнемат  правомощията на СЕМ с изменение в ЗРТ,  за да не избират генерални директори, докато регулаторът не стане дееспособен да избира – това не е голяма иновация.

Царят вече отне от правомощията на СЕМ един път с изменение в ЗРТ, причинявайки дълга пауза в лицензирането. За да не лицензира неправилният СЕМ. И подмени лицензиите с временни бележки за свои хора. Така наречената временна търпимост.  

Доколкото разбирам,  предлага се римейк   – подмяна на избора по закон  с  временни бележки за  сегашните директори  – в комплект. 

На идеи  за персонални употреби на закон  трябва да се реагира  – и в случаи на поправки като   анти-Куцкова (преди години приеха промяна в Закона за съдебната власт, която забрани на членовете на  ВСС  да предлагат магистрати за наказание, за да попречат специално на съдия Куцкова да направи предложение),   и в случаи  като про-Лучано (министър без висше образование). 

Ако познавам някого от тези, които разчитат на персонални поправки – да ме извинят, това не е насочено към никого лично. Ако ще се прави нещо наистина за доброто на обществените медии, да се прави  с истински мотиви и без да се опира на сговор – както се казва и в декларацията за основните ценности на обществените медии в Европа:

Искаме да създадем свят на комуникациите отвъд печалбите. Медии в името на общото благо, програми и инициативи директно свързани с демокрацията, аудиторията и обществото: нови хоризонти за европейските медии. По един открит и прозрачен начин.

Решенията, които взимаме винаги са само в интерес на аудиторията. Стремим да бъдем напълно безпристрастни и независими от политически, икономически и други влияния и идеологии. Свободни да предизвикаме властимащите, да подлагаме на съмнение общоприетото мнение и да даваме своя принос за едно информирано гражданско общество.   Искаме да бъдем независими във всички аспекти на нашата дейност като програмна политика, редакторски решения, подбор на персонал.


 

(*) Не се  говори за връзка между изслушването на кандидатите, представянето им, възгледите им за регулацията  и гласуването на парламентарните групи. В този контекст препратките по-долу са към представянето на Владимирова и Еленова  – за всички, които не знаят много за тях и искат да знаят с какви възгледи за регулацията са новите членове – не е много, но прочетете двата текста: важно е

 

(**)   Но да, текстът е комуникация: Иво Атанасов от СЕМ е написал (ФБ, публичен статус), че се радва, че в публикацията го наричат почтен депутат от БСП и благодари на 24 часа.

Всеки коментира, каквото вижда в един текст – макар че според мен още в  заглавието  се вижда доста.

 

 

 

 


Filed under: BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria