Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

август 28, 2014

Свиване

Четвъртък, 28 Август 2014  

Втора официална тренировка - качване до Копитото. Резултат - 15 км. за 90 мин., а връщането от Копитото до светофара на бул. България само за 20 мин. Много е готино когато в един момент излизаш над дърветата и започват да се виждат съседните хълмове.

Междувременно три пъти вече се качвам до Тихия кът и се спускам до Владая по пътеката. В момента я правят и да се кара по нея с 25-30 км/ч както е покрита с три пръста пясък и тук там чакъл си е добро приключение. Общо взето държиш здраво кормилото и гледаш да не мърдаш много-много, че иначе падането не ти мърда.

Дано пътеката стане по-твърда, че в момента ако караме по нея няколко човека едновременно ще е доста опасно. Иначе от Тихия кът до Владая спускането ми отнема около 6 мин.

Следващата цел е Кладница, до където трябва да карам три-четири пъти, за да видя как ще се чувствам след качването и спускането. Трябва да се трупат километри.

Свиване

Apple официално обяви събитие за 9 септември  

Apple официално обяви събитие за 9 септември
Apple пусна покана за събитието си на 9 септември, с което официално потвърди слуховете. Очакваме тогава да видим новия iPhone…
Свиване

Ще тръгнат ли децата бежанци на училище? / Will refugee children start school in Bulgaria?  

(Find English translation below)

Наближава началото на новата учебна година. Държавата дава противоречиви сигнали за това доколко е готова да даде възможност на търсещите закрила и получилите статут деца да тръгнат на училище. От една страна чуваме, че това може да не се получи, тъй като са нужни промени в правилата и пр., а от друга страна чуваме, че имало чудесни условия за това, но нямало желание от страна на бежанците.

Това, което аз знам със сигурност е, че нормативно разполагаме с наредба, която не е валидна, тъй като се основава на вече несъществуващи членове в Закона за убежището и бежанците, в която някои от действащите лица са вече несъществуващи институции и пр.

Друго, което знам със сигурност е, че за да се запише на училище дете, идващо от друга страна, то трябва да предостави документи за завършен клас – оригинални, подпечатани не само от училището, но и от други институции, например министерство на образованието, външно министерство, които след това да бъдат заверени в посолства, а после в българското външно министерство.

Освен, че таксите за всички тези заверки са непосилни за някои хора (например аз платих 120 лв такси на заверяващите институции за документ за завършен 9 клас от Сирия), проблематично е и снабдяването с подобен документ. Не е достатъчно училището, в което е учило детето да е оцеляло и да работи, но и някой да успее да се свърже с училището и оттам се съгласят да издадат и изпратят документ. Аз успях да направя това, но за да получа документа е нужно да платя $600 (без пощенските разходи) – част от тези пари е за подкуп на служители в министерствата, друга част за подкуп на разни въоръжени хора, които спират пътуващите за Дамаск от обграденото с армия населено място, в което се намира училището. И част от парите е за този, който рискува да не се върне жив с документа.

По какъв начин търсещ закрила или получил такава в България може да се запише в училище ако няма документи? Все още никой не знае, дори Министерството на образованието и науката.

ENGLISH

The new academic year is starting on the 15 September. Is Bulgaria prepared to give asylum seeking and refugee children the opportunity to start school? Authorities offer us contradictory messages: on one hand, we hear that these children may not be able to enroll at school as some regulations have not been changed yet, etc.; on the other hand, we hear that school starting is easy, but refugees do not want to send their children to school.

What I know for sure is that Bulgaria has some regulations that are not valid as they are based on articles which have been deleted from the Law for Asylum and Refugees, in which some of the agents are no longer existing institutions.

What I also know for sure is that in order to enroll at school a child coming from a foreign country, he has to provide documents proving that he has completed a certain grade – originals, stamped not only by the school but also by other institutions, for example the ministry of education, the ministry of foreign affairs, which, in their turn, should be stamped by embassies and the Bulgarian ministry of foreign affairs.

Some of these fees are unaffordable for some people (for example, I paid 60 Euro to have a Syrian 9th grade school certificate stamped). Besides, it is not easy to obtain documents in the first place. Schools might be destroyed; if they are not, you have to find a way to contact them, and then they should agree to issue a document and send it. I did that, but in order to receive the document, I need to pay $600 (without postal expenses) – part of this is to bribe ministry officials, another part to bribe armed people who are stopping travelers, and part of the money is for the guy who is risking his life to have the papers stamped.

What is the way for an asylum seeker or a refugee to be able to enroll at a Bulgarian school without school documents? At that point nobody knows, even the Ministry of Education and Science.

 


Filed under: бежанци и имигранти, образование, политика Tagged: refugees
Свиване

Прокуратурата отказа да разследва Орешарски за закани срещу чиновници  


Софийска градска прокуратура е отказала да образува досъдебно производство по няколко сигнала, които граждани изпратиха в края на миналата година във връзка с изказването на бившия премиер Пламен Орешарски, че ще уволнява държавни служители, които протестират срещу правителството.

Основният мотив в постановлението на прокурор Р. Стоянова (най-вероятно става дума за прокурор Радка Иванова) е, че "при извършената проверка не са били установени данни за извършени деяния по посочените...

Свиване

Белослава Димитрова: Човек  

                                                                        на А

намирам се на 2 130 метра надморска височина
иначе казано седнал съм на ръба на света
всичко е покрито с вулкани и гейзери
бълващи пара и наситена със сяра вода
пак се сещам да ти кажа как стигнахме дотук
обръщам скалата посочвам теб
показвам ти коритото пълно с бактерии
топло и плитко средата е същата
надявам се този път да не идват промени
да няма усложнения натрупвания изменения
най-накрая да затворим
перките на рибите
да не се превръщат
в крайници
да не изпълзяват после влечуги
на някои от тях да не израстват пера
да няма птици
чудото на еволюцията да не се случи
да не се появи човекът
да не се появиш отново ти
камо ли аз

Стихотворението е включено в книгата на Белослава Димитрова „Дивата природа” (Deja Book, 2014 г.).



Белослава Димитрова






  Белослава Димитрова в „Кръстопът”.

Свиване

Хайде да сменим темата или защо общественият разговор за 30+ необвързаните се води по неприемлив начин  

Майки с деца в Стокхолм

Седмици преди 31вия ми рожден ден изведнъж онлайн се появиха доста неща по темата за “старите моми”, жените, имането на деца, дори за съжителството без брак.

Първо искам да кажа, че термините “стар ерген” и “стара мома” трябва да се пенсионират. Няма вече такива хора. Думата е “необвързан” и да си необвързан след 30 отдавна не означава, че си самотен, депресиран, без опции, с мазна коса, милион прашасали книги, скучна работа с ниска заплата.

Необвързан след 30, без значение дали говорим за мъж или жена, все по-често означава човек с кариера и възможности; човек, който е пътува; човек с хобита; здравословен и разнообразен сексуален живот, съотвено опит; човек с кауза; свободен човек, който не познава себе си. Което не означава, че няма и такива обвързани хора.

Оправданието, че няма еквивалент на “single” на български, може и да мине пред средностистическите читатели, които продължават да дават пари за “24 часа” или пред хората, на които не им е ясно, че “стара мома” носи повече коментари, кликове и лайкове от “необвързана”. Няма как да мина пред огромната част от жените и мъжете, които авторката и статията (към която няма да ви пусна линк) се опитват да сложат под този знаменател.

По-важната тема обаче е начинът, по който се води целия обществен диалог за избора на все повече жени да нямат деца преди да навършат 30. Както и натрапчивото желание на много хора да обясняват как хабим живота и яйчниците си. Ако си мислите, че която и да е средно интелегентна жена над 28 не е на ясно, че с всеки ден след трийстата й година шансът да роди, повтарям РОДИ, не ИМА деца, намалява драстично силно ни подценявате. Най-малкото цялото общество, без инвитро клиниките, които правят пари от това, ни го напомня редовно.

Не казвам, че за това не трябва да се говори, въпросът е как. Едно е да изследваме това решение при все повече жени, друго е обществото колективно да ни хока и повтаря с покровителски тон как някой ден ще разберем, но ще е късно, как животът без деца няма смисъл и как по-млади няма да станем.

И въобще, хайде да сменим ракурса. Най-малкото защото има доста по-важни неща за говорене в обществото по темата за децата. Например: как се възпитават вече родените, какво образование получават. Или огромната липса на семейно планиране, на което в България все още се гледа като на нещо почти демонично, чиято идея е да лиши жените от радостите на майчинството. Да сме честни, правенето на деца в повечето случаи не е геройство. Трудната работа започва след това.
Да сменим гледната точка и да поговорим за ниската култура на българина да осиновява. Нека да сме наясно, ниската раждаемост не е големия проблем на България, дори не съм сигурна до колко е ниска. Големият проблем е, че повечето от тези деца не остават в България за сметка на застаряващото ни население. Проблем са големият брой деца без родителска грижа, законовите уредби около тях, начинът им на живот и проблемите по задомяването им.

Това са проблеми на обществото. Дали аз или която и да е жена над 30, с партньор или не, е използвала яйчниците си не е проблем на обществото, това е личен проблем.

И понеже това е личен блог, нека да е лично. (Почти) На 31 съм. Наясно съм, че шансовете да родя намаляват буквално докато пиша това. Наясно съм, че ако искам да родя преди 35 трябва да започна да работя за това в момента, в който пусна този пост. И все пак в този момент, това не изглежда като правилно отношение към живота ми. На 31 съм и не съжалявам, че нямам деца. Не знам дали ще имам деца, още по-малко дали ще ги родя. С което не казвам, че не искам. Може би някой ден ще съжалявам, може би не. Кой знае.

 

Свиване

Избори 2014: секции в чужбина  

Както вече ви е известно, на 5-ти октомври 2014 ще се проведат парламентарни избори. Всички български граждани навършили 18 годишна възраст имат право да гласуват, независимо къде се намират. Регистрираните в Glasuvam.org получиха информация за изборите в началото на седмицата. Ето най-важното до сега.

Откриване на секции

Според последния Избирателен кодекс, избирателни секции се образуват при следните условия:

  • поне 100 гласували на дадено място в последните няколко вота
  • подадени достатъчно заявления за гласуване – 20 за консулство и 40 за други места
  • по преценка на българските консули на база подадени заявления и концентрация на българи в региона
  • Заявления за гласуване може да подадете с писмо до консулството ви или електронно на сайта на ЦИК. Срокът за подаване е 9-ти септември. Всички електронни заявления се показват в реално време на картата на Glasuvam.org, като е отбелязано къде стигат, къде – не и къде ще се открият секции автоматично. Окончателният списък ще бъде обявен на 13-ти септември и ще го кача на картата.

    Важно е да се разбере, че тези условия не са абсолютни и зависят от други фактори. Някои държави налагат ограничения къде може да се отварят секции. Такъв до скоро беше примерът с Германия, която позволяваше само секции в консулствата. Сега обаче има надежда заради натиска на българските съвети и последната комуникация с немската страна. Надяваме се, че до средата на септември ще имаме повече информация.

    Друго усложнение е, че ЦИК изисква от Външно да иска разрешение от приемащите страни (там където такова е нужно) преди да изтече срока на заявленията. Така може да се окаже, че дори да стигат заявления за дадено място, Външно да не е искало разрешение. Допълнително приемащата страна може да откаже. Също така, откриването на секции на някои места може да е невъзможно заради липсата на помещение. Това обаче обикновенно само ограничава броя секции в даден град. Пример е Франкфурт на миналите избори, където физически беше невъзможно да се поместят 3 секции в консулството.

    Гласуване в изборния ден

    След 13-ти септември на картата на Glasuvam.org ще може да намерите най-близката до вас секция. Мобилният сайт автоматично засича къде сте и ви показва директно адресите. Честа практика е в секциите да се пускат с предимство онези, които вече са подали заявление за гласуване.

    Гласува се с българска лична карта, паспорт или военна книжка. Ако документът е изтекъл, при подаване на заявление за нов в консулството, може да поискате удостоверение, с което да гласувате.

    Преди да влезете в секцията, трябва да попълните декларация (приложение 23 от документите на ЦИК), че не сте гласували другаде. Може да я попълните вкъщи или на място. Повечето секции осигуряват копирани декларации и място за попълване. Гласуването вътре в секцията протича както и в България. Повече може да научите в решението на ЦИК.

    Какво следва

    Ще изпратя новини и ще пусна статия тук, когато станат ясни секциите на 13-ти септември. Важно е да се подадат възможно най-много заявления до 9-ти, за да е по-лесно гласуването. Изпратете линка на електорнните заявления до всичките си познати в чужбина. Необходими са също така и хора, които да участват в изборните комисии. Ако имате желание да участвате в такава комисия, моля пишете до близкото ви консулство или под тази статия.

    Свиване

    Нов тийзър от Sony подсказва за премиерата на Xperia Z3, Z3 Compact и Z3 Tablet Compact  

    Нов тийзър от Sony подсказва за премиерата на Xperia Z3, Z3 Compact и Z3 Tablet Compact
    5 дни преди събитието си на IFA 2014 в Берлин Sony пусна видео тийзър, с който подсказва какво ни очаква…
    Свиване

    Прекрасният нов свят (е в процес на създаване)  

    ose

    Познато ли ви е това усещане –  че теоретичната ни подготовка в университета на практика не служи за нищо. Че истинският живот има толкова общо с това, което сме научили, колкото разходка в Париж – с функцията street view на чичо ви Гугъл. Можем само да гадаем колко силно е това чувство, в случай че го изпитва някой, чиято специалност е, примерно, термоядрен синтез и плазмени технологии. Колко ли ядове е брал докато е опитвал да обясни професията си на по-възрастните представители на семейството (за професии като проджект мениджър, датабейз администратор или копирайтър изобщо няма да отваряме дума сега). Разбирате за какво говорим.

    Точно така се почувствал Марцин Якубовски, след като се дипломирал и си написал доктората по термоядрен синтез и плазмени технологии. Искал да се труди, да вижда резултата от работата си, да го пипне с ръце, а вместо това имал пред себе си безкрайна поредица от математически символи, които не започват никъде и не свършват никога. И така младият доктор по ядрена физика решил да стане фермер. Отишъл на село, купил си трактор и след като тракторът се счупил няколко пъти, Марцин си казал, че това са тъпотии. И си направил трактор. Сам.

    lifetrac

    „Е как се прави трактор”, вече ви чуваме да си мърморите недоволно под носа. Не знаем как. Ако знаехме може би щяхме да си направим и ние. Всъщност това е една съвсем реална възможност – Марцин пуска цялото ноу хау за свободно ползване в интернет. Малко по-късно, след като доброволци и ентусиасти от всички съединени щати (и не само) започват да се включват с вевъзможна помощ, веселият физик-фермер-трактормейкър решава да насочи цялата тази енергия, да я впрегне за добро. И създава Open Source Ecology.

    workshop

    Open Source Ecology е от онзи тип проекти, които звучат малко като извадка от Държавата на Платон – строго погледнато философията на OSE е социализъм, но без диктатура на пролетариата. Шегуваме се – никъде не срещнахме директни политически послания, а само споделен опит и инфрмация. Освен с трактори, OSE се занимава и с около две дузини повече или по-малко сложни машини, които са събрани в пакет наречен Global Village Construction Set и са създадени (или в процес на създаване) изцяло на принципа на Open Source и DIY (do it yourself, добре познатото у нас „направи си сам”).

    gvcs-all-50

    В резултат – цената спада правопропорционално на вдигането на качеството, всеки може да се включи и да участва както намери за добре (на принципа на Linux или Wikipedia) и колкото повече четем и слушаме, толкова повече си задаваме въпроса дали в шегичката ни по-горе няма известна доза истина.

    Ето как пан Якубовски PhD описва цялата случка пред аудиторията на TED:

    За още видео материали, за философията, за информация как да си направим сами трактор или (лазерен резец) – тук

    Свиване

    Microsoft премахва 1500 от приложенията в Windows Store  

    Microsoft премахва 1500 от приложенията в Windows Store
    1500 от приложенията в Windows Store са били премахнати от Microsoft с цел да бъде прочистен онлайн магазинът от безполезен…
    Свиване

    Не се надлайвай с кучета…  

    Не се надлайвай с нечии кучета.

    Няма да постигнете разбирателство. И после ти ще се срамуваш от участието си в надлайването, а те ще се гордеят с него.

    Игнорирай ги. Докато кучетата си лаят, керванът трябва да върви. Докато злото пръска слюнки и бълва омраза, доброто трябва да работи и да твори добро.

    Ако налетят да те хапят, не се колебай да развъртиш тоягата. Те не признават морални победи – признават само физически. Иначе щяха да са хора и нямаше да те лаят и хапят.

    А ако на теб самия не ти е достатъчна физическата победа, ако търсиш и морална – просто бъди щастлив, радостен от живота и уверен в себе си. Нечиите кучета никога няма да могат да преглътнат и надживеят това. Те са научени, че нямат право на радост, щастие и увереност. Тези неща идват от това да имаш своя собствена стойност. А в отношенията между кучета и господар право на стойност има само господарят.

    Така ще победиш и господаря им. Защото и той е покатерило се по стълбичката нечие куче. Ако беше човек, нямаше да има нужда от кучета, които да облайват и хапят неугодните му – хората нямат нужда другите да бъдат облайвани и хапани, имат я нечиите кучета. Няма да му е по силите да преглътне и надживее, че друг има радостта, щастието и увереността, за които той напразно мечтае. Които си представя, че ще получи, ако ги отнеме от околните. Защото единствената стойност, за която е способен да мечтае, е да е господар на кучета.

    Ако ли пък ти се прииска да облаеш някого, огледай се дали някой или нещо не те държи на каишка. Дали не си едно от кучетата му. Не вярвай на лъжите, че това е работа срещу заплащане, защита на убеждения или каквото и да е друго. Който или каквото е човек, ще ти помага да бъдеш човек, няма да те прати да облайваш и хапеш други. Ще го направи който или каквото иска да си му куче, да ти е господар.

    Разделяй се с такива веднага и без колебание. Лъжите, с които те държат, може да са всякакви – истината е, че ще загубиш само нашийника и повода си. И стойността, радостта и щастието само колкото и както те ти отпуснат – малко и така, че да могат всеки миг да ти ги вземат. Иначе няма да си зависим от тях, няма да си им куче.

    А ще спечелиш това да бъдеш човек. Да изпитваш нужда не от унизяване, а от възвисяване на другите. Да имаш своя собствена стойност, от която не може да те лиши никой. Истинска увереност в себе си, съградена на своята собствена значимост. Своя, сътворена със свои дела радост.

    И свое щастие – толкова много, че да ти стига напълно и да остава и за другите.

    Свиване

    Новите роли в областта на човешките ресурси  


    Мениджърът човешки ресурси трябва да бъде ментор, консултант и стратег
    Свиване

    Баварско градче далече от Бавария (Левънуърт, щат Вашингтон)  

    Днес ще ходим за баварски красоти из далечния Запад :) Люси ще ни покаже градчето Левънуърт в щата Вашингтон (а този, който слага толкова ъ-та в английските имена на български, да ходи да бачка във фирма Искар Сървисиз!)

    Приятно четене:

    Баварско градче далече от Бавария

    Левънуърт, щат Вашингтон

    На теория Левенуърт не блести с нищо. Малко градче насред планините в северозападния ъгъл на Щатите. Население около 2 хиляди души. Но снимките в туристическите сайтове са впечатляващи. „Баварски чар и северозападно гостоприемство!“, гласят рекламите. Как да не отиде човек!

    Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, ВашингтонЛевенуърт, Вашингтон

    Пътят от Сиатъл е запленяващ за любителите на планините, и нервен, за любителите на спокойните прави пътища. Но Левенуърт няма как да се пропусне. Изведнъж сред планината се озовавате в място с много цветя, улична музика, интригуващ аромат на храна и много, много хора.

    Левънуърт, Вашингтон 98826, Съединени щати

    О, да не пропусна. Всичкото това в баварски стил. Дори сградите на Старбакс и МакДоналдс са в този стил. Ресторантите с немска бира и наденички са на всеки ъгъл. Магазини за немски сувенири – халби, лешникотрошачки, дори традиционните дървени часовници под формата на къщичка с висящи шишарки са навсякъде. Естествено, немска пекарна с вкусни сладкиши.

    Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон

    Впечатляващото в тази история е, че исторически или демографски Левенуърт няма нищо, ама нищо общо с Бавария. Обаче

    историята на градчето е вдъхновяваща

    Преди много години Левенуърт бил зависим от индустрия – железница, дървопреработка. Преместването на железницата и намалелият бизнес постепенно довели градчето до икономически упадък. В началото на 60те в отчаян опит за подобрение, градът решил да се преобрази в туристическа дестинация в баварски стил. През 90-те музей на лешникотрошачката отваря врати с над 5000 експоната. А празниците и фестивалите са целогодишна атракция. Хотелите са много, но резервации за тях са нужни поради големия интерес.

    Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон

    Сещам се за още една подобна история – друг малък град пък се превърнал в Коледен град, че даже и името му беше сменено. 365 дни Коледа! Като да влизаш в коледна приказка, и да излизаш от нея, когато си поискаш.

    На пръв поглед тези истории може да звучат безумно или наивно, но те са позитивни разкази за успех, с много нужни промени в преломен момент за техните жители. Преди време със Стойчо се шегувахме за жизнеутвърждаващия тон, но аз съм убедена, че точно това е нужно, особено в моменти на отчаяние. Също и да държим скептиците на безопасно разстояние!

    Поздрави,

    Люси Рикспуун

    Още снимки

    Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон

     

    Автор: Люси Рикспуун

     Снимки: авторът

     

     

    Други разкази свързани с Вашингтон (щат) – на картата:

    Вашингтон (щат)

    Свиване

    Samsung Gear S е умен часовник с вградена 3G връзка и навигация от Nokia  

    Samsung Gear S е умен часовник с вградена 3G връзка и навигация от Nokia
    Samsung представи Gear S - най-функционалния си умен часовник досега, който не се базира на Android Wear, а използва Tizen…
    Свиване

    Богът на клиентското обслужване  

    клиентско обслужване

    В разрез със скандинавската митология, Тор явно е богът на клиентското обслужване.

    Видях това във Facebook, след което се оказа, че идва от Reddit (както повечето добри линкове). Първо се смях, после одобрително кимах, след което се замислих колко ли чат-оператори в средностатистически компании биха се осмелили да направят това, без съответното изрично позволение от шефовете. Понякога трябва да дадеш свободата на екипа, така че да направи най-доброто за потребителя.

    И не на последно място, колко ли чат-оператора ще имат силите и желанието да направят това в края на 6/8-часова смяна? Имайки някакъв дори бегъл опит, само мога допълнително да се възхищавам от Тор:

    amazon клиентско обслужване

    ___
    снимка: lamont_cranston

    Постът Богът на клиентското обслужване е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

    Свиване

    LG G Watch R е нов умен часовник с кръгъл P-OLED дисплей и стилен дизайн  

    LG G Watch R е нов умен часовник с кръгъл P-OLED дисплей и стилен дизайн
    LG представи втория си умен часовник, базиращ се на платформата Android Wear, който е с кръгъл P-OLED дисплей и дизайн,…

    август 27, 2014

    Свиване

    В какво се превръщат мечтите (за Женския пазар)  

    Статията е публикувана за пръв път в сайта "Маргиналия"
    „Някога живеехме във време, в което ни обещаваха светло бъдеще и то никога не идваше. Градът има нужда от незабавна модернизация, която да бъде усетена от гражданите сега.” Това е едно от ключовите послания на главния архитект на София Петър Диков, което той не пропуска да спомене в почти всяка дискусия на градската среда. Следвайки този принцип в последните 7-8 години, общината инициира мащабни промени на градския пейзаж в София, които засегнаха и преустройството на един от най-старите пазари – Женския пазар. Мечтите на политиците и на част от софийските граждани за чистота, модерност, европеизация и тотална промяна вече почти напълно унищожиха един от най-старите и устойчиви социални процеси в историята и културата на София – открития пазар в центъра на града.
    Пазарът и градът
    В книгата си Hungry City (Гладният град) британският архитект Каролин Стийл е направила интересен анализ на градското развитие през призмата на храната и ролята й в обществото. Изхранването, казва Стийл, е едва ли не една от основните причини хората да се установят да живеят в рамките на една територия и да формират градове. В достатъчно плодородните региони на света, където хората са започнали да зависят от цикъла на производство на зърнените култури, още от древността всеки град е бил неизменно свързан с региона около него, защото от околните земеделски земи е идвала храната. Такъв е случаят до появата и разпространението на железниците в средата на XIX в., които позволяват изхранването да не бъде вече политическа отговорност на месната власт, а храната започва да пътува хиляди километри по света, докато стигне до хората. През цялото това време пазарът в града е публичното пространство за размяна и дистрибуция, откъдето всеки гражданин набавя храната си. Пазарът в този смисъл е едно от структурните места, около което градът се образува, установил връзката между гражданина и селянина посредством размяната на храна и стоки. Така е и в София – уличните пазари са пространствата, където селяните от Шопско продават стоката си, местата, които социално и икономически свързват града с региона и дават на региона допълнителна устойчивост.
    Входът на Женския пазар откъм ул. „Екзарх Йосиф“преди реконструкцията през 2011 г. Снимка: авторът

    Поглеждайки всеки град на възраст повече от 200 години – от Западна и Южна Европа, през бившия социалистически блок, Близкия Изток, Средна Азия и Африка, виждаме, че пазарът е една от централните, най-живи, посещавани и добре работещи публични пространства в града. В историята на градовете пазарите са пряко свързани с други важни градски функции – в древните градове често храната се разпространява в религиозния храм, в ренесансовия град пазарът е около църквата или кметството. Традицията на балканския град през XIX в. разпростира пазарищата из улиците на цяла София. Модернизацията и хигиенното прочистване на града през 1911 г. събира всички пазари на мястото на сегашния Женски пазар на бул. „Драгоман” (после „Георги Кирков”, а сега „Стефан Стамболов”). Въпреки отмиращата роля на улични пазари да изхранват града, поради появата на по-хигиенични и привлекателни места (Централни хали, след 1944 появата на държавната система за дистрибуция на храна, а след 1990-те и масовото навлизане на частни хранителни вериги от супермаркети), Женският пазар не изчезва. Дори напротив – той се развива през различните политически конструкции на държавата и заема нова роля на място за икономическа еманципация и консуматорска алтернатива на жителите на София и региона в моментите на политически и финансови трусове. Неслучайно при отварянето на държавните граници, кварталът става привлекателен както за емигранти от Близкия изток, така и за хора с ограничени финансови възможности – пенсионери от всички краища на града, хора, търсещи работа. Това прави пазара до разрушаването на голяма част от него през 2013 г. най-посещавания в София, както и мястото, където, по думите на много хора, буквално „можеш да намериш всичко”. Пазарът е това особено градско място, където доскоро присъстваха всички социални слоеве, където най-бедните намираха своята алтернатива на моловете и скъпите търговски вериги, където почти всеки би могъл да си намери работа, ако няма такава, където дори расово малцинствените групи (цигани, мигранти) бяха истински и естествено интегрирани в градския живот на София.
    Женският пазар преди реконструкцията през 2011 г. Снимка: авторът
    Трябва ли ни реконструкция на пазара
    За да избегнем прекаленото романтизиране на Женския пазар, трябва да споменем и проблемите, които се бяха натрупали. Животът в бедност на определени малцинствени групи около пазара представлява тъжна битка за оцеляване между неформални кредитни отношения, търсене на препитание и отглеждане на деца. Но такъв проблем би трябвало, ако не се решава през социални програми, поне да не се пречи на хората да се еманципират икономически. Отделно от това десетилетията неподдържане на сергиите, павилионите, улиците и тротоарите, въпреки нелошата печалба на общината от пазара, беше довело до крайна деградация на качеството на публичното пространство. Липсата на политика за почистване на пазара и хаотичния достъп на автомобили допълваше сюрреалистичната картина. Това са и причините инициативен комитет от живеещите на квартала да поиска цялостна реконструкция на пазара, а много граждани на София да привидят бедните и малцинствени групи на пазара като основен виновник за проблемите там. Знаете, че малцинствата във всяко общество имат тенденция да бъдат превръщани в обвиняем за общите социални проблеми – в Западна Европа са имигрантите, в Щатите – афроамериканците и мексиканците, в предвоенна Европа – евреите. В България обикновено вечните виновни са циганите, а отскоро и бежанците.
    Членове на общинския съвет от групата на ДСБ, подкрепени от главния архитект на София, видяха гражданските искания като шанс да реконструират зоната и да се отърват от нелицеприятните страни на Женския пазар веднъж и завинаги. Визията на Женския пазар не се вписваше в политическата им амбиция центърът на София да се превърне в привлекателно място без „цигания”, „наркомани”, „проститутки” и „престъпност”. Проектът за реконструкция има за цел да изгони неудобните, бедни хора, представяйки това като устойчиво решение за града. „Започне ли изпълнението на проекта, бъдете сигурни, че ще започне изнасянето на тия хора. Няма крастави жаби, където е чисто, само в блатата”, казва тогавашният кмет на район Лозенец Прошков на среща с граждани, жители на квартала около пазара. Общината съзнателно и целенасочено избира да бъде политическо представителство на едни граждани за сметка на други – да представлява гражданите, способни да се самоорганизират и комуникират с политиците, и да изгони проблематичните маргинали. През 2011 г. Никола Венков започва може би едно от най-детайлните изследвания на пазара и проекта за реконструкция. Той гледа пазара през темата за „гражданското общество” като панацея срещу непрозрачната политика на Прехода. Но практически в този случай гражданското общество представлява само една от заинтересуваните от реконструкцията на пазара групи хора. „Маргиналните групи (търговци, цигани, имигранти, пенсионери) … не успяват да генерират репрезентиращ ги извън групата дискурс. … В този смисъл те са изключени от участие при определяне на съдържанието на общественото благо. Тъкмо напротив, общественото благо в разглеждания тук случай предполага тяхното допълнително маргинализиране”, твърди Венков. Проектът за реконструкция наистина успява единствено да се плъзне по повърхността на социалните проблеми на софийския център без да ги решава в дълбочина с интегрирани политики.
    Входът на Женския пазар откъм ул. „Екзарх Йосиф“ след реконструкцията. Снимка: авторът
    Проектът и мечтите
    Всички тези идеологически проблеми, заложени в идеята за реконструкция на Женския пазар, с течение на времето постепенно се материализират в урбанистичната форма на новия пазар и модела му на функциониране днес. За архитектурата не бих отделил толкова време. Оставям на вашите усещания за естетика да прецените дали естествената дървесина, металът и стъклото се вписват адекватно в пейзажа на тази част на София, както и за успеха на стъклените козирки в ролята им да ви предпазят от лятното слънце. Настилките са може би една от най-успешните архитектурни интервенции в пазара, които успяват да обединят пространството на булеварда. Сега те наистина дават възможност както за равен достъп за хора с редуцирани способности за движение, така и за поддържане на хигиена в градската среда. Но това е и единственият истински успех на проекта. За мен по-важна в случая е градската форма. Тази градска форма, която превърна един по своята природа предимно открит градски пазар, достъпен до голям спектър от търговци и потребители, в павилионен тип търговия с лъскави, на места двуетажни сгради, която предполага много внимателен избор на стоки. Стоки, които не са мръсни и по-скоро привличат туристите, но значително намаляват разнообразието и достъпността на най-големия пазар в София. Съответно политиката за настаняване в павилионите, където началните цени за наемане са два пъти по-високи от тези на сергиите, не допуска търговците, продавали на пазара преди реконструкцията. Комисиите на пазарната управа правят прецизна селекция на новите търговци, като те вече са предимно по-големи хранителни вериги с по-привлекателни търговски методи. Това, както се досещате, са стъпки към постепенното джентрификиране (в лошия смисъл на думата) на пазара и превръщането му от достъпно за всички пазарище, в мол на открито. Молът като градска структура има своите предимства, когато е извън града, но в случаите на София моловете постепенно заместиха липсата на успешни градски пешеходни и търговски открити пространства, които общината с години отказа да създаде за сметка на тежка автомобилна инфраструктура. Моловете и големите хипермаркети в града успяха да убият всяка възможност за дребна икономическа инициатива в кварталите на София. Освен това животът в мола създава имагинерно впечатление, че социални проблеми в града няма – в мола няма бедност, няма социални конфликти, няма некрасиви градски пейзажи, няма проблеми. Прекарвайки повече време в мола, отколкото в града, хората забравят, че основна задача на политиците е да предоставят равни шансове за развитие на съгражданите си. Това са първородните грехове и в новата реконструкция на Женския пазар.
    Женският пазар след реконструкцията – новите павилиони очакват новите си наематели. Снимка: авторът
    Новият проект за Женския пазар със сигурност не докосна проблемите с бедността на гражданите на София. Особено проблемите на пенсионерите, за които Женският пазар е мястото, където те намираха всичко изключително евтино, въпреки недостойните си пенсии. Дори ги задълбочи, унищожавайки разнообразието в града. Проектът не засегна лечението на наркоманите, не даде алтернатива на проститутките, не засегна интеграцията на малцинствата, не прекрати контрабандата на цигари, не излекува язвата – всички тези неща, сочени от политици, медии и граждани като истинските проблеми на пазара. Политическите обещания дори не се целеха толкова високо. Такъв проект трябваше да засегне положително тези хора и проблеми и да добави малка стъпка към решението им. Вместо това мечтите и амбициите бяха просто да ги покрие с естетическата обвивка на новия градски дизайн или да ги премести от центъра на София някъде другаде, където блуждаещият любопитен поглед на туристите няма да ги забележи. Въпрос на време е да видим доколко тази стратегия ще успее. Аз лично се съмнявам.

    _________________________________________________________________________________

    Хронология на Женския пазар
    Края на XIX в.Множество улични открити пазари са пръснати из целия център на тогавашния малък град София. Женският пазар е един от най-големите и най-посещавани.
    1911 г.Модернизацията и новият план на София налагат премахване на всички улични открити пазара в центъра на града и събирането им на мястото на днешния Женски пазар. По това време тяхна алтернатива стават и Централните хали.
    1960-те – 1989 г.Женският пазар (тогава пазар „Георги Кирков”) е алтернатива на държавната система за разпространение на храни по времето на комунистическа България. Кооперативи от околностите на София се организират и продават продукцията си. Това е една от формите на частна търговска инициатива въпреки държавната политика.
    1990-теПазарът се разраства, появяват се евтини източни продукти, фалшиви маркови дрехи, но и традиционните храни, грънци, железарии, битови стоки и услуги. Пазарът се запазва ролята си на място за икономическа еманципация, където почти всеки може да започне търговия и да се опита да излезе от бедността и безработицата в началото на Прехода.
    След отварянето на границите, кварталът около пазара се населва и с мигранти от Близкия изток (Сирия, Ливан, Палестина), които отварят малки магазинчета със стоки от арабския свят, месарници, ресторанти.
    2000-2004 г.Пазарът в частта си между бул. „Сливница” и ул. „Кирил и Методий” е реконструирана по проект на арх. Росица Никофорова. Създадени са навес, нови сергии и сграда за управата на пазара.
    2006 г.Инициативен комитет от живеещи около пазара се организират и искат от общината премахването на част от сергиите по тротоарите (500 от общо 800 сергии), които пречат на достъпа до сградите по бул. „Стефан Стамболов”. Желанието им е изпълнено.
    През 2006 г. има и архитектурен конкурс за цялостна реконструкция на пазара, спечелен от автора на предишната реновация арх. Росица Никофорова.
    2008 г.Инициативният комитет от граждани-собственици и живеещи на пазара подкрепят проекта на арх. Никофорова и искат от общината пазарът да бъде цялостно реконструиран и превърнат в модерна пешеходна зона с кафенета и ресторанти, които да привличат туристи. Общински съветници от ДСБ се заемат с по-бързото прокарване на проекта през общинската администрация. Започва и медийна кампания срещу състоянието на пазара, като пазарът е описван като „селяния”, „цигания”, „рекет”, „хаос”, „язва в центъра на София” и все по-често се чува граждани да говорят за премахване на пазара, какъвто го познаваме.
    2010 г.След като проектът за реконструкция става все по-публичен, той намира и своите опоненти сред гражданите на София. Проектът е критикуван и от част от архитектурната колегия, че е прекалено модернистичен и че премахва един от най-автентичните социални процеси в София.
    2011 г.Следва втори архитектурен конкурс, обжалван дълго време и спечелен от консорциума А.Д.А. и арх. Никифорова.
    2012 г.Излиза един от най-задълбочените текстове, описващ казуса на пазара на антрополога Никола Венков „За гражданското общество и Женския пазар”.
    2013 г.Архитектурните активисти от Група Град организират дебат на проекта на самия пазар, но представители на общината и проектантите не се появяват. Пазарът е напълно разрушен в частта си между ул. „Кирил и Методий” и ул. „Екзарх Йосиф”. Подменена е настилката, построени са нови затворени павилиони, сградите в средата на булеварда в някои части са вече двуетажни. Очаква се новите търговци-наематели да са различни от хората, продавали досега на пазара.
    _________________________________________________________________________________
    Библиография
    Венков Н., (2012)Гражданското общество и Женския пазар, изследване и публикация към Изследователски център по социални науки към СУ „Климент Охридски“, София
    Венков Н., (2014)Конспирации около Женския пазар, Семинар_БГ, брой 10б
    Янчев П., (2012)Женският пазар – въпросът вече е да бъде или не, публикация в блога за публични пространства ProvoCAD
    Steel, C., (2013), Hungry City: How Food Shapes Our Lives, Random House UK
    Свиване

    Видео: Тийзър за премиерата на Asus ZenWatch подсказва премиум дизайн  

    Видео: Тийзър за премиерата на Asus ZenWatch подсказва премиум дизайн
    Добре известно е, че на изложението IFA 2014 в началото на септември Asus ще представи първия си умен часовник, а…
    Свиване

    Jabra Sport Pulse Wireless са безжични спортни слушалки с пулсомер  

    Jabra Sport Pulse Wireless са безжични спортни слушалки с пулсомер
    Jabra представи нов модел слушалки, насочени към спортуващите хора, които търсят удобен начин да не се разделят с любимата си…
    Свиване

    Захари Захариев: Дядо ми кръщава  


    Когато стигнах до Пирин,
    когато стигнах до скалите, до челото му,
    надничащо към Гърция, когато
    стигнах до Пирин, той хълцаше
    сред тревите и глухарчетата, големите му
    жълти зъби, като зъбери стояха непреклонни
    пред дивите повеи на дъха му,
    танцуващ в горната устна,
    сутрин дядо ме пращаше със скърцащата
    сива кофа, по която плуваше размазаният
    изгрев, в която надничаха петлите и виждайки
    за втори път потъналото дълбоко вътре слънце,
    хващаха кирките на гласовете си и ги забиваха
    в тихите мембрани на селото, пращаше ме дядо
    със скърцащата ламаринена кофа да поя магарето
    Пирин, как се смесваха имената тогава,
    вечер, когато на топло до печката
    до гласа на баба, която разказваше приказки
    гръмотевиците късащи парчета скали,
    подпалващи дървета някъде над високата снага
    на планината, винаги започваха от Пирин, от хълцащото
    магаре в обора, после дъждът, който напояваше
    набръчканото от взиране в античността чело
    танцуваше по тъжните му хлипове.

    Дядо ми, вечер, със същата кофа
    по залез,
    сядаше на трикракото столче
    на плочките пред къщата,
    под лозата,
    някъде до тъмните листа на ягодите,
    и започваше да си полива
    краката.
    Понякога, уж от старост,
    забравяше да си вземе цървулите
    и караше мен да му ги нося,
    по-късно разбрах, че и други старци
    там,
    горе
    в селото,
    са ни въвеждали тъй
    в този свещен ритуал по умиване,
    да поим магаретата със свещени имена,
    да поливаме нозете на дядовците
    тиквите да поливаме,
    Пирин дочул щръклица, ние двамата
    с дядо в каруцата за миг се
    озоваваме във въздуха, Пирин
    като оживяла планина търчи обезумял по надолнището
    свистят каменните колела по братята си долу,
    пращят светкавици, бумти лютия глас на Зевса,
    тиквите литват, застиват и те за кратък
    миг пред учудените ни лица, после падат,
    трошат се покрай нас, замирисва на мускус,
    на дълга глътка вода,
    наляла телата им от бидоните,
    които изливахме двама цяло лято отгоре им,
    семките се пръсват по прашния път,
    сред маковете и бодилите, обримчващи
    пътя.

    И всяка вечер, дядо ми,
    със скърцащата кофа,
    в която надничаха котараците и
    виждаха залязващото плачещо
    във виолетово, в оранжево, око
    как бърше сълзи в облаците, в боровите
    гори по хълмовете, как потъва убодено,
    казваше дядо ми : „и това му око извадиха
    пустите игли, ослепя денят“,
    всяка вечер,
    сядаше
    под лозата,
    на плочите, в триединството на стола
    и поливаше прашните крака,
    кръстосваше се денонощието,
    кръщаваше го дядо в плискането
    на водата


    Захари Захариев



      Захари Захариев в “Кръстопът”.
      Захари Захариев в DICTUM.

    Свиване

    Seagate пуска първия в света 8 TB твърд диск  

    Seagate пуска първия в света 8 TB твърд диск
    Наскоро в мрежата се завъртя снимка, сравняваща новите 128 GB microSD карти с популярните преди само няколко години 128 МВ…
    Свиване

    Класация на университетите 2014 според представянето им в интернет  

    Публикувана е класацията на университетите и научните центрове  според представянето им в интернет (Rankings Web of Universities).

    България е представена така – ето първите десет:

     

     

    Софийският университет е 36-ти в Централна и Източна Европа и №842 в света,  (тази класация води Карловият университет, №100 в света)

    Свиване

    Справяне с глада – първа стъпка към овладяване на свръхпопулацията  

    population_growth3

    Фотография Саад Ахтар

    Вероятно сте наясно със ситуацията – хилядолетия наред хората са били толкова малко, че не си е заслужавало да им се обръща внимание. След това, само за последните двеста години, населението на планетата се е увеличило от 1 милиард (1800), до 7 (2012). От 1990 до 2010 нашите себеподобни са се увеличили с 1,6 милиарда, една трета от тях – в Индия и Китай. Проблемът със свръхпопулацията е ясен – всичките тези милиарди души искат да живеят в крак с новото време – да имат къщи, коли, телефони, компютри, дрехи и какво ли още не. В същото време една голяма част от тези хора живее в крайна бедност и дори глад.

    population_growth

    Простата и елементарна логика ни крещи: “Ако нахраним тези гладуващи хора, ако им помогнем да забогатеят, това ще доведе до още по-голямо увеличение на населението.” Простата и елементарна логика обаче няма място в толкова сложни механизми като народопсихологията и демографските движения. Джоел Коен, професор по биоматематика в Университета Рокфелер, твърди, че най-лесният начин да накараме родителите да не правят много деца, е като им гарантираме, че тези деца ще оцелеят.

    Фотография Джеймс Кридланд

    Фотография Джеймс Кридланд

    Господин Коен изобразява ситуацията с една прекрасна метафора:

    “Увеличаването на населението е факт, как да разделим глобалната баница? Имаме избор между следните опции – по-голяма баница, по-малко вилици, по-добри обноски на масата.”

    Или казано по друг начин – по-добри технологии, повече регулации за намаляване на раждаемостта, повече свободен пазар (или държавна намеса) за правилното разпределение на благата. И след като разсъждава известно време по темата, той стига до извода, че трите фактора трябва да вървят заедно. Но, според универсалния принцип “гладна мечка хоро не играе”, най-спешната задача е да се нахранят гладните.

    Гладът днес е нещо съвсем обикновено, той е част от съвременния икономически механизъм, но той е също така нещо неправилно и несправедливо. Той неминуемо ще бъде премахнат, също както е било премахнато робството, което също е било нещо съвсем обикновено само преди два века.

    А само когато се спасим от глада и бедността, ние имаме достатъчно воля за себеусъвършенстване, жажда за знание и желание за социални придобивки.

    Още – тук

    Свиване

    Първи скрийншот на таблета Nexus 9 от HTC разкрива мощния чипсет NVIDIA Tegra K1  

    Първи скрийншот на таблета Nexus 9 от HTC разкрива мощния чипсет NVIDIA Tegra K1
    Тази година каталогът с устройства Nexus на Google изглежда ще набъбне с две нови попълнения и след като вече разбрахме…
    Свиване

    Човекът със звездите  

    Човекът със звездите

    “Света Богородице, какви лица!” – възкликва “ловецът на таланти” Джо Морели (Серджо Кастелито), докато изкушените да станат филмови звезди сицилианци се вживяват в откъси от “Отнесени от вихъра”.
    Джо е класен мошеник, припечелващ от “огромната нужда на обикновените хора да мечтаят чрез филмите”. Пред окото на заредената с бутафорна лента камера жени разцъфват, леят се изповеди, обрекли се на мълчание проговарят.  Вярват му комунисти, национал-социалисти, духовници, мафиоти, полицаи – представители на всички легални и нелегални прослойки.

    На пръв поглед Човекът със звездите прилича на по-ранния на Джузепе Торнаторе, “Ново кино Парадисо”-  обяснение в любов към киното, пълнозърнест материал от дива Италия(отнасящи се към едно и също време и място), музика на Енио Мориконе. Но освен гореизброеното плюс безсмъртната камера на Виторио Стораро, L’uomo delle Stelle (специалната награда във Венеция’95, номинация за Оскар за чуждестранен филм) е и доста по-социален и доста по-горчив – 19 годишната Беата(Тициана Лодато), съблазнена от пропагандата, влюбена в несъществуващия бляскав продуцент, се превръща в сянка на италианския Остап Бендер, а след принудителното му приземяване остава завинаги заключена в счупената си приказка.

    Свиване

    Смартфонът на Amazon до момента не се представя добре на пазара  

    Смартфонът на Amazon до момента не се представя добре на пазара
    През юни Amazon представи Fire Phone - първия си смартфон, с който предложи на потребителите още по-удобен начин за консумация…
    Свиване

    Видео: 2 минути с Toshiba Camileo X-Sports на колела  

    Видео: 2 минути с Toshiba Camileo X-Sports на колела
    Когато през юли ви запознах отблизо с първата екшън камера на Toshiba, обещах, че се задава видео с примерни ситуации…
    Свиване

    Беларус (Белорусия) и замъкът Мир (3): От Мир към Русия  

    Продължаваме с пътуването на Тони през Белорусия. Запознахме се как да си извадим белоруск виза и стигнахме до замъка Мир, който разгледхаме подробно. Днес ще поемем по пътя на Наполеон в посока Русия. Приятно четене:

    Приятно четене:

     

    Беларус (Белорусия) и замъкът Мир

    част трета

    От Мир към Русия

     

     

    След като приключихме с обиколката, бяхме утепали едни около 2 часа и на бързо се подготвихме и отпрашихме посока Русия. Подминахме Минск доста отдалеч и почти не се видя нищо от него. Правихме почивки през около 150 км., доста досадно е да се движиш с мотоциклет по

    безкрайно права магистрала,

    но в нашия случай при такова натоварено пътуване си беше предимство. Отново се редуваха гори и поля.

    Беларус (Белорусия)

     

    Денят преваляше и слънцето започна бавно да се спуска и да залязва.

    Беларус (Белорусия) Беларус (Белорусия)

    Облякохме се отново и потеглихме по безкрайния път.

    Беларус (Белорусия) Беларус (Белорусия) Беларус (Белорусия)

    Наближихме

    руската граница

    и отново табелки с молба да не си изхвърляте боклука, където ви падне, което е типично за България.

    Беларус (Белорусия)

    Буда на 200 м ;).

    Беларус (Белорусия)

    Краят на Беларуската магистрала и останали от по-рано будки за тол такса, когато не е било електронно следенето.

    Беларус (Белорусия) Беларус (Белорусия)

    Наближихме самата граница, където двама руски полицаи стояха от двете страни на пътя и спряха един бус пред нас, пък на нас ни махнаха да продължаваме без да спираме и просто дадохме газ. Явно избирателно се спира, но като цяло просто намаляваш и продължаваш.

    Волково, Смоленская Область, 216773, RU

     

    И ето ни вече в

    Русия

    Русия

    Забележете ограниченията -

    • градско 60 км/ч,
    • извънградско 90 км/ч,
    • магистрала 110 км/ч.

    Важно е да се запомнят, тъй като по-нататък по пътя в Русия знаци за ограничение на скоростта почти няма и трябва да се съобразяваш дали си в населено място или не.

    Добре дошли в Руската федерация

    Русия

    Спряхме на един Шел малко след границата да сипем бензин, който беше още малко по-евтин от беларуския, с няколко стотинки.

    Русия

    Оставаха ни сто и няколко километра до мотела след Смоленск, като ограничението въпреки двулентовия път е 90 км/ч. Подкарахме и започна да вали слабо, но колкото да разкашка пътя. Започнах да гледам GPS-а, който ми показваше, когато се сменят ограниченията, тъй като лисваха знаци и трудно можеш да се ориентираш кога трябва да намалиш.

    Започнаха поредици през има – няма 20 км. пешеходни пътеки през четирите ленти и съответно табелки за населени места. Хора нямаше на пътеките, но пък явно трябваше да се намаля до 60 км/ч, тъй като имаше камери на всяка табелка за населено място. Това го знаеха и руснаците, тъй като даваха много газ извън населените места и в населените намаляха. На едно място даже присветна една камера срещу нас и ни снима, но отпред – което не е страшно в нашия случай, тъй като нямаме номер отпред. На едно спускане с лек завой намалям аз до към 70 км/ч и Фози мина пред мен, отзад един бус ме натиска нещо, гледам си GPS-a – и по едно време поглеждам буса, дето се е лепнал зад мен в огледалото, и рязко спира, викам си „Какво става?“. Поглеждам напред – светофар в нищото и свети червено. Малеее, Фози набива спирачките ,изсвирват леко гумите и ABS-а задейства. Аз решавам, че няма да стане със спирането и криввам и – газ покрай него. Чист късмет, че нямаше коли на кръстовището да ни отнесат.

    Направо изтръпнах, но кой да очаква на две ленти в посока, главен междуградски път да има светофар. Е, вече се научих, защото по-натам из Русия това със светофарите на главните пътища е нещо нормално.

    Продължихме като дъжда почна да се усилва и температурата падна до 8 градуса. Петя поизмръзна, но и на нас не ни беше хич приятно при дъжд и такава ниска температура.

    Добрахме се до

    мотела (Гостиный Двор),

    който се оказа не лошо място за междинна нощувка. Въпреки че бяхме загубили още един час, не беше станало прекалено тъмно, явно защото бяхме на север и се стъмваше доста по-късно.

    мотел Гостиный Двор – Смоленск, Русия

    Вътре мотелът беше отличен. Бяхме си запазили тройна стая. Имаше всичко – топла вода, ресторант и т.н. На входа по стълбището към стаите ни посрещнаха тези приятели.

    мотел Гостиный Двор – Смоленск, Русия

    Не бяха особено дружелюбно настроени.

    мотел Гостиный Двор – Смоленск, Русия

    Платихме с карта за нощувката без проблем и слязохме да вечеряме в кафето.

    В Русия, ако видите надпис „Кафе“ има и ядене в него – супички, манджички, всичко което има в нашите ресторанти. Докато, ако влезете в място с надпис „Ресторант“, тогава ви падат главите. Това са места за хранене по-висока категория и цените са доста дебели. Бяхме изморени и леко премръзнали, та след топлия душ и вечерята се метнахме по креватите.

    Кратко видео от деня можете да видите качено в Youtube:

    Ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+ можете да гледате директно оригинала на видеото във FullHD 1080p формат:

    Край на Белорусия :) В най-скоро време очаквайте пътуването до Русия ;)

    Автор: Антон Конакчиев

    Снимки: авторът

     

    Други разкази свързани с Беларус (Белорусия) – на картата:

    Беларус (Белорусия)

    Свиване

    Huawei Ascend Mate 7 се появи в ново тийзър видео, премиерата е на 4 септември  

    Huawei Ascend Mate 7 се появи в ново тийзър видео, премиерата е на 4 септември
    Huawei ще представи новия смартфон с голям екран Ascend Mate 7 на IFA 2014, но още сега в YouTube канала…
    Свиване

    HTC Desire 510 е смартфон от среден клас с LTE и 4.7" дисплей  

    HTC Desire 510 е смартфон от среден клас с LTE и 4.7
    HTC представи нов смартфон от серията Desire, позициониран в средния клас и с акцент върху поддръжката на LTE мрежи. Моделът…

    август 26, 2014

    Свиване

    Харта на цифровите права  

    European Digital Rights (EDRi) e мрежа от организации, работещи в областта на цифровите права.

    EDRi  публикува Харта на цифровите права

    • за достъп до информация и прозрачност;
    • за защита на данните и защита на личната неприкосновеност;
    • за достъп до интернет;
    • за съвременни мерки за защита на авторските права;
    • за противопоставяне на безконтролното следене ;
    • за анонимност и използване на криптиране;
    • срещу приватизирането на прилагането на законите от частни лица и организации;
    • за контрол върлху експорта на технологии за цензура и следене;
    • за развитие на интернет с участието и при зачитането на интересите на различните групи заинтересувани лица;
    • за свободния софтуер;
    • за демокрацията и върховенството на закона.

    В скоро време Хартата ще бъде публикувана и в превод на български език.

     

    Свиване

    Един обновен Robopartans за сезон 2014-2015  

    Целта на статията е да ви дадем представа за 3 от новите неща в Robopartans за следващия сезон.

    До момента успяхме да реализираме занятия в 5 града в България и да достигнем до хиляди ученици. robopartans_stats

    Следващата ни цел е още по-амбициозна и се надяваме заедно с вас да можем да я постигнем, а именно: да се превърнем в лидери в изграждането и предоставянето на обучително съдържание в сферата на роботика.

    Основните промени, които вече са направени и ще усетите в следващите месеци са:

    Електронно съдържание

    Наличие на материалите в онлайн eLearning платформа – достъпна от ученици от целия свят по всяко време

    Академии

    Развитие на Академии по роботика – броя на учениците ще увеличаваме чрез нови академии -  организации, които ние обучаваме и подкрепяме в изграждането на училища по роботика, но които се ръководят локално. Частни и държавни училища, неправителствени организаци, предприемачи, библиотеки, обществени центрове и др.

    Продължителност на курсовете

    Увеличена продължителност от 1 учебен срок и променена програма на занятията – тук ще направя съпоставката, че техническите науки приличат на език. Един език се учи с години преди да можеш да се справяш самостоятелно. Аналогично, за да може ученик да се справя с роботи, с програмиране, с конструиране му трябва повече време.

    Можете да ни намерите в София (нов адрес), Варна и Пловди на следните адреси и контакти – http://robopartans.com/contacts

    kursove-robotika3

    Свиване

    Ревю: How you were born  

    Започвам нова категория: ревюта на книги за кърмене, раждане, родителство. За съжаление, не мога да обещая, че ще бъде непременно за заглавия на български език, но се надявам да има и такива. Много ще се радвам да коментирате под публикацията какво мнение имате за ревюто/книгата.

    How you were born [как се роди] – приятен, прост начин да се започне разговорът за естественото раждане с детето.

    index

    Книгата е част от поредица книги за деца от Моника Калаф и Микел Фуентес, които разказват проста история с не много думи, придружени от красиви илюстрации. В серията са включени „Твоят татко и аз“, „Когато беше в корема ми“ и „Ти, аз и гърдата“.

    Както се сещате и от заглавията на книгите в поредицата, книгите се фокусират върху естествените неща, като естествено раждане, кърмене. Това е освежаващ поглед, предвид че са насочени към най-малките и дава позитивен пример, на фона на многото антиподи :)

    За голямата си дъщеря преди няколко години избрах да й прочета книгата, с която сме израснали кажи-речи всички, „Бебе на нулева възраст“ от Мари-Клод Моншо. Тя си остава мой фаворит още от как аз бях дете :) в нея обаче самото раждане е пропуснато. В „Истината за бебетата“ от същата авторка пък, всичко е поднесено много нежно, но с много-много думи, описания, сравнения и е като цяло за малко по-големи деца.

    „How you were born“ е подходяща за деца на възраст 3-6 години – когато вече имат някакви въпроси, заслужават да знаят истината, защото онова с щъркелите вече не минава, но пък съвсем не се нуждаят от техническите детайли по зачеване, износване и раждане. В книгата има много красиви илюстрации, включително на раждащо се бебе и сучещо бебе, но поднесени по символичен начин, който няма да смути нито децата, нито четящия родител.

    Текстът е съвсем малко – по изречение на страница, най-важното от картинката. Малката ми дъщеря, почти на 5, много я хареса. Слушаше с много голямо внимание и поиска веднага да й я прочета втори път. След това задаваше различни въпроси в тази връзка – и тя ли е плувала така в корема ми? И нея ли я е посрещнала акушерката при раждането? Татко й ли е прерязал пъпната връв като таткото от книгата? [Не.] Защо? Понеже знае, че е кърмена и спомените й са съвсем свежи, просто отбеляза между другото кърмените бебета на картинките, но историята за раждането й беше по-интересна.

    В книгата се споменава, че родителите се готвят за домашно раждане, но си приготвят багаж и за болницата, за всеки случай. После не се доизяснява къде се ражда бебето, за да може да се ползва без притеснения и от двата вида родители, съответно да даде начало за разговор с детето. Майката явно не лежи по гръб, докато има контракции, ползва и топла вана, после акушерка посреща бебето на бял свят с внимание и нежност, таткото прерязва пъпната връв и то засуква гърдата. Едно чудесно раждане :)

    DSC_0431
    Оценка:   5 от 5
    Оценка на детето: „Много ми хареса, мамо! Утре пак да ми я прочетеш!“

    Tagged: грижа и възпитание, деца, книги, кърмене, общество, раждане, родителство
    Свиване

    Instagram пуска приложението Hyperlapse за фантастични клипове без трептене  

    Instagram пуска приложението Hyperlapse за фантастични клипове без трептене
    Instagram, която е собственост на Facebook, пуска приложение под името Hyperlapse. С негова помощ потребителите могат да записват клипове, които…
    Свиване

    На село, edition 2014  

    треви

    Треви

    С Вихър бяхме малко на село. Качвам няколко неща, които ми минаваха през главата в тоя период и малко снимки. (Just FYI, с клик се отварят на цял екран.)

    Тази година има някаква промяна в Странджа или поне в гората около вилата. След като почти всичко освен чакалите беше изчезнало, изтребено от местните и голямото количество военни, които населяваха района в детството ми. Тази година, за пръв път от години видях сърни, костенурки, пепелянка, чух за зайци. Появили са се още диви гълъби, даже една двойка живеят на нашия покрив. Скъсах гъби Булка, още известна като Чанушка. И понеже много хора ми казаха около снимките на гъбите, да не ги късам с коренчетата – знам, но въобще не бях сигурна, че е ядлива. Булките и сърните са неща, които наистина не вярвах, че ще видя пак. Сега остава да се завърнат и дивите котки. Имаше като бях дете и последната, за която чух е убиха, защото да не влезела в селото да яде кози.

    В същото време никога преди не съм виждала толкова много камиони и камиони с дървесина да се изнасят от местността. В средата на работен ден, на празен път се разминах с поне три натоварени. Сигурна съм, че по документи всичко това е законно, не знам обаче дали някой ден и при нас водата няма да е до тавана.

    Колкото до снимките, явно съм one trick pony,  или по-скоро two-three, но дай ми да снимам Вихър и треви. Но пък Вихър все пак е съвършен, така че.

    треви

    И още треви

    И още треви

    треви пеперуди

    Малко бижу, което си няма име.

    Малко бижу, което си няма име.

    Котката, която дори не е наша, тая година докара 4 прелести, с което стават 7  в двора

    Котката, която дори не е наша, тая година докара 4 прелести, с което стават 7 в двора

    Наводнен дом

    Наводнен дом

    Бял равнец

    Бял равнец

    Щъркелите си заминават

    Щъркелите си заминават

    водно конче

    Оскруши

    Оскруши

    водно конче

    водно конче

    Кимион

    Кимион

    Кимион

    Кимион

    Куче

    бял равнец

    бял равнец

    куче куче

    <3

    <3

    куче

    Случаен кадър на тревата на двора

    Случаен кадър на тревата на двора

    Кимион

    Кимион

    Много, много щастлив

    Много, много щастлив

    Круша

    Круша

    Също така исках да кажа няколко неща, които ми направих впечатление прехвърляйки телевизионните канали, понеже там няма нет:

    - bazar.bg не е най-лошата реклама за това лято. Рекламата на бира на Lidl с Мариан Вълев я бие. Сериозно, не наемайте хора, които приличат като да имат или имат проблеми с алкохола за реклами на алкохол, яко отблъсква.

    - не знам дали Соц ВИП Брадър е повече гнусно или плашещо, но силно се надявам всяка вече да има режим на тока, храната им да е с купони и реално да няма такава и да ги вкарват в изолатор за мръсни вицове, къци поли, дълги коси или западна музика.

    - едното нещо, което явно цяла България гледа е “Комисар Рекс”. Хората в Бургас масово подвикваха след Вух - Рекс, но и всъщност всички му се радваха. Все по-малко го гледат със страх.

    - и не знам кому е нужно Сървайсър в Камбоджа, като може просто да ги пуснат да помагат в Мизия или Варна или като цяло да оцелеят в родопско село без път и ток.

     

    Свиване

    Една административна мярка ще повиши ражданията с 10%  

     idei bylgariq

    Миналата седмица писах в Twitter и Facebook за справка от ГРАО за българчетата родени в чужбина. Ще пиша подробно тези дни за това как я получих и ще пусна интерактивна карта с анализ. Сега обаче искам да обърна внимание на един интересен за мен аспект от данните.

    За последните 10 години 96653 деца са били родени в чужбина и родителите им са изкарали български акт за раждане. Тези деца се вписват в статистиката на НСИ, защото ГРАО вижда, че имат издадени ЕГН-та. Писал съм и други пъти за статистиката около раждаемостта у нас и как почти всички медии се оплитат в цифрите. Приблизително може да приемем, че годишно се раждат 70000 българчета с лека тенденция на повишение от тази година. Това прави около 95 деца на всеки 10000 българи. Изключвайки родените в чужбина, цифрата клони към 82-85.

    Поглеждайки данните получени от ГРАО, бързо се вижда, че в САЩ и Канада има много по-малко регистрирани деца спрямо други държави. Взимайки предвид приблизителни оценки за българското население там, излиза, че на всеки 10000 българи се раждат и регистрират съответно 21 и 25 деца. От Германия и Испания са регистрирани съответно 74 и 79 българчета на всеки 10000. Ще забележите, че тези цифри са доста под статистиката за България дори отчитайки занижените стойности на МЗ за ражданията в български болници. Има доста причини за това, но тук ще се концентрираме върху тройната разлика между регистрираните раждания в Европа и Северна Америка.

    Единствената логична причина за това разминаване са усложнените административни процедури и липсата на информираност. За да се извади български акт за раждане, на този издаден в чужбина трябва да постави апостил и да се преведе. След това трябва да се предаде лично в общината по адрес на майката и след две-три седмици чакане се изважда български акт за раждане. Повечето българи зад граница не знаят, че по принцип служителите приемат документи подадени от близки и родителите няма нужда да присъстват лично. Някои се сблъскват с доста по-сложна процедура, защото не са извадили акт за раждане до 6-тия месец. Преди това е лесно, ако си подготвен. Ефектът е, че повечето българи вадят акт за раждане на децата си чак когато се прибират от чужбина и намерят повече време.

    Всичко това може да се улесни неимоверно, ако се въведе услуга за изваждане на акт за раждане в консулските служби. Това вече се прави за паспорти и лични карти. Такава услуга се предлага от консулствата на много други държави. За целта е достатъчно да се предостави акта за раждане с апостил на консулството и те да се погрижат за превода и процедурата в съответната община. Това, разбира се, ще струва повече и ще отнеме повече време, отколкото като се прави на място в България. Улеснението обаче ще е огромно и при получаване на документа ще може веднага да се поръча паспорт за детето. Консулствата пък ще имат още един източник за приходи.

    Друга малко известна подробност е, че от декември 2013-та България подписа Конвенция за издаване на многоезични извлечения. Това означава, че актове за гражданско състояние (раждане, смърт, брак) от 23 държави нямат нужда от апостил. Това е допълнително улеснение за родителите. Тъй като обаче най-често са на латиница, документите ще имат нужда от превод, който може да бъде заверен в консулските служби.

    Какъв ще е ефектът от подобна марка е трудно да се прецени, но ако предположим, че много родители в щатите не минават процедурата, защото не могат да пътуват до България, то консервативните оценки са за годишно увеличение от 70% на регистрираните деца. В това число включвам и повишаване на регистрациите в Европа и Азия. Така ще получим около 10% увеличение в статистиката на НСИ за раждаемостта и 20% понижение в сегашния ни отрицателен прираст. Това, разбира се, няма да е реално повишаване в раждаемостта, а по-скоро промяна в начина на броене. Ще отчитаме обаче по-добре реалните стойности за родените българчета в цял свят.

    Свиване

    Белослава Димитрова: Природа  


    под дървото крясък
    фосили се изсипват
    върху главата ми
    две животни се обичат
    завиждам им в детайла
    осъзнавам положението
    в което съм изпаднала
    натрапчивият стремеж
    към действие успокоението
    нито с господ нито с теб
    бихме могли да дискутираме
    жертвениците отдавна са измити
    взирам се в онзи възможен миг на щастие
    и се опитвам да не мърдам

    Стихотворението е включено в книгата на Белослава Димитрова „Дивата природа” (Deja Book, 2014 г.).



    Белослава Димитрова






      Белослава Димитрова в „Кръстопът”.

    Свиване

    Етикетиране  

    Преди седмица Тиквичка, моята дъщеря, получи за подарък жилетка. Както винаги махнах всякакви картончета и лепенки, и право в пералнята. Но съм забравила да хвърля етикета, който по случайност (защото често разни неща непредвидено се озовават в невинните детски ръце) … Има още
    Свиване

    Spotify вече се предлага безплатно и за Windows Phone  

    Spotify вече се предлага безплатно и за Windows Phone
    Популярната музикална услуга Spotify вече се предлага и за Windows Phone с опция за безплатно слушане. Приложението получи нов ъпдейт,…
    Свиване

    Гегхард, мистичен поглед навътре в пещерите (3)  

    Към Гегхард, арменският манастир на копието на съдбата (2)

    Армения, Гегхард

    Над главния западен вход са разположени малките пещерни килии и параклиси, каменните кръстове (хачкари) и пчелните кошери.

    Армения, Гегхард

    Табела със схема на манастира Гегхард , където са отбелязани:
    1-Катохике(главния храм), 7-Пещерен параклис на Просветителя
    2- Гавит или притвор на Катохике, 8-Сервизни помещения
    3-Пещерна църква Авазан, 9-Жилищни помещения
    4-Параклис гробница на Прошян, 10-Жилища на монасите
    5-Църква на Аставацин на Прошян, 11-Трапеза
    6-Притвор гробница на Папак и Рузукан, 12- Пещерна църква на Аставацин

    Армения, Гегхард

    Влизаме през западния вход в притвора (Гавит) на главния храм Катохике. Интересно, но този портал не носи никакви белези на вход в християнски храм.
    Вътре ни лъхва миризмата на тамян.

    Армения, Гегхард

    Пристъпваме плахо в мрака разкъсан от небесен слънчев лъч. Очертанията на този Гавит слабо се загатват от светлината на свещите. Той изцяло е издълбан в скалата между 1215 и 1225 г.

    Армения, Гегхард

    Периферийните помещения, които се образуват от съответните четири масивни колони имат различни тавани, докато централното пространство е увенчано с купол със сталактити.

    Армения, Гегхард

    Този купол е най-хубавия образец в Армения на тази ислямска персийска техника. Този мистичен Гавит се е използвал за място на проповеди (от дервиши?) към поклонниците.

    Армения, Гегхард

    За тези хубави снимки заснети от пода на Гавит нашият фотограф Христо Димитров спечели международен конкурс в Китай. Честито!

    Забелязва се, че кръстовете са вдълбани в колоните т.е. са направени допълнително. Ако проектантите са имали първоначална идея за колони с кръстове, то те са можели да ги направят изпъкнали! Най вероятно гавит е бил първоначално мюсюлманско теке, което после е преустроено в църковен притвор!

    Армения, Гегхард

    Схема на Параклис гробница на Прошян(4) и Църква на Богородица (Аставацин) на Прошян(5). Те са издълбани в скалата през 1283г. от Галдзак и са свързани с гавита.

    Армения, Гегхард

    Жаматун представлява кубична стая издълбана в скалата с дълбоко издялани релефи по стените.

    Армения, Гегхард

    На северната стена на жаматуна над сводестите проходи има интересен релеф. В центъра са двойка лъвове завързани с вериги за вратовете и глави обърнати към зрителя. Дракони са сграбчили лъвските опашки. Между лъвовете под веригата има орел с разперени крила грабнал в ноктите си агне. Това или е герба на рода на князете Прошян или някакъв античен релеф от езически храм.

    Армения, Гегхард

    Източната стена на жаматуна е украсена с релефни кръстове. Две митични птици са кацнали вдясно над входа към малкият параклис. Входът вляво е към църквата Аставацин. Над него са две фигурки със събрани молитвено ръце и ореоли. Несъмнено това са светци и най-вероятно това са апостол Тадей и св. Григорий Просветител.

    Св.Григорий  Просветител

    Св.Григорий Просветител или Покръстителят на Армения, картина на Айвазовски т.е. Айвазян.

    Олтарът на църквата на Аставацин на Прошян

    Олтарът на църквата на Аставацин на Прошян(5) с разцъфналия кръст. Предната стена на олтарната катедра е украсена с плетеница от ромбове.

    Армения, Гегхард

    Подобен разцъфнал кръст е открит у нас на керамична плочка в Преслав.

    Но стилът на арменските каменни кръстове е най-разнообразен. Имам чувството, че тук майсторите са проявили цялата си фантазия, за да декорират този бивш езически храм. Всеки владетел и майстор се е стараел да остави своя каменен отпечатък на времето и религията си в Гегхард.

    Армения, Гегхард

    Около друг кръст, вляво от олтара се виждат човешки фигурки. За човека с жезъла в дясната ръка можем да предположим, че е княз Прош, ктиторът на църквата. Другата фигура в профил, държаща копие в лявата ръка може да е св. Лонгин с копието на съдбата и който тръби за Второто пришествие.

    Куполът на Църква на Аставацин на Прошян

    Куполът на Църква на Аставацин на Прошян (5).

    Армения, Гегхард

    Излизаме от Църква на Аставацин на Прошян (5) и надникваме вдясно в сромния малък параклис.

    Армения, Гегхард

    Първата пещерна църква Авазан (водоем) е разположена на северо-запад от гавита. Тя е била изсечена в скалата през 1240 г. на мястото на древен езически пещерен храм с извор.

    Армения, Гегхард

    Изворът е пълен с монети. Хвърлих една стотинка, помолих се и щастливо се се измъкнах от този пещерен лабиринт.

    Армения, Гегхард

    Върнах се през гавита в главната църква Катогике, където попаднах на този църковен ритуал.

    Армения, Гегхард

    Олтарната икона на Богородица (Аствацацин).

    Армения, Гегхард

    Запалих една свещ в притвора и излязох. Навън ме обля светлината и аз за малко бях заслепен от жаркото арменско слънце.

    Автор: инж. Цветан Димитровян, Аствацацин август, 2014
    Снимки: Цветан Димитров, Христо Димитров

    Свиване

    Добре дошли в бъдещето: прозрачен слънчев колектор  

    transparent_panel

    фотограф Йиму Жао

    Една от малкото критики, които слънчевите колектори търпят, е, че загрозяват. На нас лично, това ни се струва съвсем минимален дефект, дори ни доставя удоволствие да видим селска къща или бунгало край морето със слънчев панел на покрива. Трябва все пак да признаем, че като изтъкнати естети, ние сме готови въодушевено да аплодираме всяка малка стъпка в посока разхубавяване на заобикалящата ни, създадена от човека, материална среда.

    И така, аплодисментите този път отиват за малък екип от Мичиганския държавен университет, който е създал нов тип соларен колектор, чието основно преимущество е, че е прозрачен. Без съмнение става въпрос за една от набиращите скорост нанотехнологии – Ричард Лунт, професор в университета и един от членовете на Задругата на Прозрачния Колектор, открехва леко вратата към принципа на действие на този чудесен артефакт:

    “Колекторът използва органични молекули, разработени от моя екип, които абсорбират специфични невидими слънчеви лъчи. Можем да настроим тези материали така че те да хващат само ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, а след това да светят на друга дължина на вълната.”

    Честно казано тези инфра и ултра дължини много-много не ги разбираме. Това, което става ясно обаче, е, че с прозрачните колектори може да се обзаведе цял небостъргач и прозорците му, вместо да служат единствено за това офисните служители да зяпат през тях в редките минути, в които не са в социалните мрежи, ще имат и допълнителна функция – да произвеждат енергия. А по този начин и най-критичното око няма да може да възроптае срещу загрозяващи фасадата високотехнологични приспособления.

    Прочетете по-подробно тук

    Свиване

    Скенерът за пръстови отпечатъци на Galaxy Note 4 ще предлага разширени възможности  

    Скенерът за пръстови отпечатъци на Galaxy Note 4 ще предлага разширени възможности
    Очакваният на 3 септември Galaxy Note 4 ще е поредното устройство на Samsung, което ще предлага скенер за пръстови отпечатъци,…
    Свиване

    Ваканция на село  

    В горещ летен ден, на по чаша лимонада, си говорим с колега строителен инженер:

    — Напоследък основно къщи за гости правя — казва той, — за кандидатстващи по европейските програми за новия период 2014-2020.

    — Те станаха много тези къщи за гости, успяват ли да са пълни?

    — Ами! Максимум събота и неделя през лятото.

    Този разговор и честото браузване в сайт за архитектурно забележителни къщи за гости и хотели (лято е, почива ни се) води до неизбежен паралел.

    Къщите за гости тук, финансирани по европейски програми, обикновено са на прекрасни места (условие на програмата е да са в селски район). Местоположението обаче остава единственaта силна страна на повечето от тях, а и единствен начин, който собствениците могат да измислят, за да привличат посетители.

    Липсва характер и идентичност, изпълнени са некачествено, с лоши материали. Собствениците осигуряват 5 велосипеда и евентуално басейн и сядат под сянката да чакат тълпите туристи.

    А за същите пари, но с мисъл за контекста и типа посетители, които ще се привличат, някои селски къщи можеха да изглеждат и така:

    На лозето

    Този проект в унгарските лозя започва като проект за тераса за дегустация на вино. Постепенно собственикът решава да разшири проекта с няколко малки къщи за гости, разпръснати из лозята.
    За изграждане на сградите архитектите използват местния туф — материал състоящ се от вулканична пепел, останал след изкопаване на избите за вино. Туфът в района е на практика безплатен и рециклирайки го, архитектите получават евтино и локално решение за стените на къщите.

    ***

    Още един проект за къщи за гости към винарна, този път в Германия.

    Вместо да построят една голяма сграда, архитектите предлагат няколко малки къщи. Облицовката на фасадата е от каменни плочи, типични за постройките в местните лозя. Витрина отваря къщите към малка веранда, а леглото е разположено точно срещу витрината. Телевизор няма и вместо телевизия от леглото гледаш лозята.

    В овощната градина

    В парцела на стара къща за гости (работеща от 1839-та), собствениците построяват нова сграда.
    И тъй като тя е разположена в овощната градината, за новият хотел се използват формата и материалите характерни за местните плевни. Старата и новата сграда умишлено не са свързани, за да могат гостите да минават под ябълковите дървета.

    В гората

    На границата между селото и гората, на мястото на стара плевня, собствениците построяват къща за гости. Типично по швейцарски, тя е от бетон, но погледната отдалече изглежда като дървена. За кофраж са използвани трупите от старата плевня и така се е получило ироничното преплитане на традиционна форма и съвременен материал.

    В полето

    Популярен пример за различно ваканционно място са Rolling Huts.
    метални кутии на на колела, къщичките са обзаведени с всичко необходимо и са страхотен пример за алтернативен къмпинг.

    На село

    А ако все пак искате да си почивате в наше село, попаднахме на две места, които показват отношение към средата и са с хубав интериор.

    Четирите къщи в с. Костенковци са запазили характера на традиционния български двор — с няколко постройки, оформящи пространство помежду си. При това със запомнящ се интериор, интересна смесица между селско, старо-градско и модерно.

    ***

    Къщата с червените врати в с. Солища показва как няма нужда да се направи буквално копие на традиционна къща, за да има новата сградата нейния дух. Тук традиционни и модерни материали съжителстват добре. Тъй като е построена на стръмен терен, дворът е терасиран, но не с бетонни стени, а с плет. На село, като на село.

    Свиване

    Пичи в сметаново-чеснов сос с трюфел  

    Нямах намерение да се занимавам с пичи или поне не в скоро време, защото килерът ми е претрупан с градинска продукция от бабата на Никоела, а зрели домати, чушки и червено цвекло не биха издържали дълго време. По-голямата част от тях съм складирала в килера, защото в хладилника ми пък се борят за място (по-точно аз се боря да намеря място) на буркани с кисело мляко, кора с дребни яйца и една голяма тенджера пълна с буябес. И с буябес не мислех да се занимавам, но докато чета най-увлекателната книга за вино, която някога ми е попадала (може би защото Яна все още не е написала своята, а от леко парливите понякога публикации в блога ѝ и краткия разказ в „Истории от кухнята“ може да предположим, че има какво да каже и то непредубедено) ми се дояде нещо много морско, ако може от южен Прованс. Така в пристъп на вдъхновение, озовавайки се пред рибния щанд купих от всичко, което си харесах, даже и това, което не присъстваше в рецептата. Затова сега имам голяма тенджера с морска супа.

    Пичи в чесново-сметанов сос с трюфел

    Въпреки, че доматите продължават да зреят в килера с риск да започнат да се разтичат, а зелените чушки да стават червени, аз се захванах да правя пичи с чесново-сметанов сос, защото притежавах нещо капризно и деликатно, за което доматите можеше да почакат. Пичи е традиционната за региона около Сиена прясна паста, която обикновено се приготвя само от брашно, сол и вода. С други думи в пастата няма яйца, но съвременни варианти с тях и малко зехтин в тестото не са чужди. В няколко ресторанта в Сиена поръчвах пичи с надеждата, че ще ми сервират прясно приготвена паста, както обещаваше текстът в менюто. Една вечер направих поредния опит като си поръчах пичи със сос от артишок, гъби и трюфел. Пастата отново не беше прясно приготвена, но друга по-приятна изненада започна още когато сервитьорката приближаваше към мен с моята порция. Аромат на трюфел се разнесе отдалече и се засили, когато чинията с пичи се озова под носа ми. Очаквах, че пастата може и да не е прясна, очаквах да бъде овкусена с трюфелово олио, паста с трюфели или нещо такова, но не очаквах да бъде поръсена с пресен трюфел и смея да твърдя доста богато. Вкусът му остана в устата ми дълго след вечерята.

    Пресни трюфели

    Все още не вярвам на това, което ми се случи. Не, не на богато поръсената порция с трюфел, а на едно съобщение от непознат човек, в което се казва, че иска да ми сподели малко пресни трюфели. Моля? Да не би да съм слънчасала! Докато препрочитах съобщението си мислих, че това може би е някаква шега. Но не беше. Не че исках да бъде, но нали разбираш, не ти се случват такива неща всеки ден. Отвърнах на съобщението и си уговорихме среща за получаване на малкото черно богатство. Така се запознах с Анна, която сподели, че следи блога ми от 3-4 години и просто искаше да ме зарадва с подаръка си. Определено успя да го направи.

    Пресни трюфели

    Трюфелите, които ми подари са изровени от обученото куче на неин приятел, някъде към варненския край и са неочаквано големи. За доказателство не ми стигна само един предмет за мащаб, затова сложих до трюфелите монета от един лев и едно средно голямо яйце. Всъщност яйцето беше едно от най-големите от онези в кората в хладилника. Сега може би разбираш защо заразях доматите и започнах да меся тестото за пичи. Исках да си върна онзи вкус от Сиена.

    Приготвяне на пичи

    Приготвяне на пичи

    Стана доста бързо. Оформянето на пичи имам предвид. Е, все пак говорим само за две не големи порции. Но толкова е лесно и даже си мисля, че ако има по-големи деца покрай теб, те с удоволствие биха се включили в навиването на фитили от еластичното тесто. Пичи нямат нужда от специални уреди, от машинка за паста и придобити професионални умения за оформяне на спагети. Те са точно това – дебели спагети, които могат да се оформят на ръка. Начините са няколко и мисля, че всеки трябва да открие своя метод. Ето например, за да се направят дебелите фитили, от тестото може да се откъсне топче, което да се оформи между дланите на фитил или тестото да се разточи и от него да се нарежат ленти, които да се направят на фитили. Има и още няколко по-обиграни движения за разтягане на фитила като той се постави на работния плот и единият край се придържа с едната ръка, а с другата се оформя и изтегля докато се изтъни до желаната дебелина. Може да погледнеш как става от четвъртата минута в това видео:

    Това движение, забелязах, ти идва спонтанно след десетия фитил. После, пей сърце.

    Пресните пичи като всяка една прясна паста се сваряват за сравнително кратко време – три до пет минути. Междувременно се приготвя също толкова бърз сос, но може да се направи и нещо предварително като доматен сос или рагу. Това сега не е толкова важно, защото искам да си използвам трюфелите по възможно най-семплия начин. Затова направих лек сметанов сос с чесън и добавих пармезан. Почти си върнах онзи вкус от ресторанта в Сиена.

    Междувременно започнах сериозно да се притеснявам за зеленчуците в килера. Но така е било винаги в този сезон от годината – имаш толкова много, че ако не живееш в многолюдна фамилия или не започнеш да консервираш, ще ти се наложи да започнеш да изхвърляш. Което не е приемливо, затова си купих „Голямата книга на домашното консервиране“ и запечатах няколко буркана с чушки, домати и лук и още няколко с мариновано червено цвекло. Обаче не ми се иска да говоря повече за това, докато не мине зимата и се уверя, че няма нито един изгърмял буркан.

    Пресен трюфел

    Пресен трюфел

    За вкуса на пресните пичи обаче мога да говоря веднага. Бях забравила колко е лесно да си оформиш някаква паста и колко бързо е да я поднесеш вряла-вряла на масата. Сосът към пичи, който направих е също много лесен и бърз, но овкусява добре пастата, а с трюфела вече съм едно ниво нагоре. Но какво да се прави, днес имам трюфел, утре нямам. И когато нямам, има една прилична съставка, с която повярвай ми може да се постигнат зашеметяващи за обонянието и вкуса резултати – паста от трюфели. Може да се намерят разнообразни варианти в специализираните деликатесни магазини (с френски и италиански хранителни продукти). Такава паста според мен е много по-добър вариант от бурканче с маринован цял трюфел, който е изгубил много от очарованието си.

    Това е четвърта поредна публикация с рецепта за и от Тоскана (другите една, две, три) и въпреки, че има какво още тосканско да готвя чак до Коледа, може би ще е редно да направя кратка почивка (дано не си забравя мислите), преди да съм те отегчила докрай. Нямам никаква идея с какво ще продължа, може би доматите ще ми подскажат, но вероятно не е и важно в този сезон, когато всички са „на три морета“, както се изрази веднъж една приятелка. Където и да си, запази си тази лесна рецепта за прясна паста и ако се наложи импровизирай със соса към нея. Защото вкусът не е само спомен, той е преди всичко удоволствието, което се случва сега.

    Пичи в чесново-сметанов сос с трюфел

    Пичи в сметаново-чеснов сос с трюфел

    За 2 порции.

    За тестото:

    • 200 г бяло брашно
    • 1/4 чаена лъжица сол
    • около 100 мл вода, със стайна температура

    За соса:

    • 2 супени лъжици зехтин
    • 2 големи скилидки чесън, обелени и смачкани с плоската страна на ножа
    • 100 мл животинска сметана
    • 50-100 мл от водата, в която се вари пастата
    • 20 г прясно настърган пармезан + допълнително за сервиране
    • сол и прясно смлян черен пипер
    • фино нарязан или настърган пресен трюфел[1] или 1-2 чаени лъжици паста от трюфели или трюфелово олио

    Тестото се приготвя като в купа се смесват брашното и солта. Добавя се толкова вода, че да се замеси стегнато тесто. Прехвърля се върху работен плот и се омесва за 8-10 минути докато стане гладко и еластично. Тестото се покрива с кухненска кърпа и се оставя за десетина минути да се отпусне.

    Тестото се разточва на дебелина 5-6 мм. Изрязват се ленти. От лентите се оформят фитили, чиито диаметър трябва да бъде около 5 мм.

    Пастата се слага във вряща подсолена вода и се вари 3-4 минути.

    Междувременно се приготвя сосът. В широк и дълбок тиган се загрява зехтинът. Добавят се скилидките чесън и се запържват за 2 минути докато започнат да променят цвета си и ароматизират зехтина. Изваждат се и се изхвърлят. Към зехтина се изливат сметаната, един малък черпак от водата, в която се вари пастата и пармезанът. Посолява се със сол (да се има предвид, че водата от пастата също е солена) и прясно смлян черен пипер. Сосът се оставя да поври около минута.

    Готовите пичи се отцеждат от водата и се изсипват в тигана със соса. Ако се добавя паста от трюфели тя се слага сега. Пастата се разбърква със соса и тиганът се маха от огъня. Ако се добавя пресен трюфел, първо тиганът с пастата се маха от огъня и част от трюфела се настъргва върху врялата паста и се разбърква в нея. (На трюфела му трябва топлина за да разгърне аромата си, но не бива да се готви или да се подлага на директен огън. Добавя се в самия край на готвенето във или върху топлото ястие, а поръсването му отгоре е за радост на очите.) Разпределя се в две чинии и се поръсва с няколко капки зехтин, пресен трюфел и пармезан. Ако се използва трюфелово олио, зехтинът се пропуска и сервираната паста се поръсва с него.

    [1] Не споменавам количество за трюфела, защото то може да варира според интензивността на аромата му, големината на самия трюфел и личния вкус.

    Кулинарно - в кухнята с Йоана

    Пичи в сметаново-чеснов сос с трюфел е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

    Свиване

    Нестандартните автобиографии: красива опаковка или нещо повече?  


    Успешните CV-та са умело съчетание между стил и съдържание
    Свиване

    Очакваме мощния Nexus X тази есен от Motorola  

    Очакваме мощния Nexus X тази есен от Motorola
    Новият производител на смартфон Nexus за Google ще бъде продадената наскоро от тях Motorola, която очакваме да представи тази есен…
    Свиване

    LG G3 Stylus с официална премиера - достъпен фаблет със стилус  

    LG G3 Stylus с официална премиера - достъпен фаблет със стилус
    LG официално представи новия си смартфон с голям екран G3 Stylus, който попада в категорията на фаблетите, а освен това…
    Свиване

    Пътуване до замъка Твикел, Холандия (1)  

    Янита отдавана не ни беше водила из Х0оландия – днес тя ще ни покаже замъка Твикел.

    Приятно четене:

    Пътуване до замъка Твикел, Холандия

    Замъкът Твикел се намира близо до град Делден в провинция Оверайсел, Холандия. За ориентир към него някои посочват Хенгело, друг по- голям град в региона, който е отдалечен от Твикел на няколко километра. Заради това, че мястото е една от забележителните туристически атракции в региона, който почти няма с какво друго да се хвали, до Твикел може да се стигне с автомобил, с велосипед или пеша, в зависимост от предпочитанията и разбира се от мястото, на което се намирате. Местността е обозначена на всички карти.

    Твикел, Холандия Твикел, Холандия

     

    От Алмело до замъка Твикел ние стигнахме с велосипеди за около 40 минути по маршрут през Борне, Борнербрук и Делден.

    Kasteel Twickel, Twickelerlaan 7, 7495 Ambt Delden, Нидерландия

     

    Късната пролет в Холандия беше суха, топла и слънчева. По небето се гонеха меки и бели облачета, които се опитваха да се слеят, за да предизвикат дъжд. Над пътя, който се губеше в далечината между фермите се вдигаха вихрушки прахоляк. В делничните дни движението между селищата е неинтензивно, което предразполага към спокойствие и релакс.

    Твикел, Холандия Твикел, Холандия

     

    Замъкът се намира в покрайнините на Делден,

    скрит е в гора, около него е прокопан по обичаен за холандската инфраструктура канал, който го опасва от всички страни и се разлива в широко изкуствено езеро. Каналът или този дълбок ров около замъка пълен с кална вода, прави достъпа до сградата невъзможен.

    Твикел, Холандия Твикел, Холандия

     

     

    В древността това е било едно естествено укрепление, над което се протяга само един малък мост, отвеждащ до замъка или по точно до централната му порта. От двете страни на портата стопаните на имението предвидливо са разположили топове за посрещане на неканени гости. И до днес те са там, единствено с атракционна цел, разбира се.

    Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия

     

    Сградата на замъка няма общо с обичайната ни представа за замъци, изградени с разточителен разкош, с издигнати високи кули в небето или с бойници. Твикел е изграден в стила на ранния Ренесанс, както почти всички замъци в Холандия. Над парадния му вход е разположен герба на фамилията, построила сградата в средата на 14 век. Над него е изобразено библейското Дърво на познанието с увита около стеблото му змия, а в ляво и дясно от парадния вход има статуи на Адам и Ева.

    Твикел, Холандия Твикел, Холандия

     

    По- голям интерес обаче представлява едно друго дърво, изрисувано в предверието на сградата и това е родословното дърво на замъка. То започва от изграждането му през 1347 година и проследява през вековете до днес собствениците на имението, които са се раждали и умирали във времето, на което ням свидетел 7 века е била тази каменна обител. Замъкът Твикел е бил собственост на семейство Ван Твикело от 14 до 16 век. До 17 век- на семейство Ван Рейсвелт. В епохата на класицизма през 17 и 18 век собственици на имението вече са семейство Ван Васернеер Обдам. В Твикел през 19 и 20 век живеят семейство Ван Хеекерен ван Васернеер. В наши дни за собствеността на имението се грижи една едноименна фондация „Твикел”. Последният аристократ и собственик на замъка Граф Рюденхаузен умира през 2010 година.

    Твикел, Холандия Твикел, Холандия

     

    Във вътрешността на замъка индивидуално посетители не се допускат. Това е възможно само при предварителна уговорка и след събирането на група хора, която посещават замъка с определена културна или изследователска цел: концерт, благотворителен търг, исторически възстановки на миналото, изследователи на бита и обичаите в региона и т.н. Снимането във вътрешността на сградата също не е позволено.

    Твикел, Холандия

     

    Старинната сграда остава встрани от интереса на туристите и фотообективите поради още една причина: това са градините, принадлежащи на имението и разположени от всичките му страни. И точно заради своите градини и паркове замъкът Твикел е придобил славата на едно от най- известните аристократични имения в Холандия.

    Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия

     

    Постепенно от средата на 17 век е започнало изграждането на красивия зелен околен свят и така за няколко века са създадени градините и парковете, които могат да бъдат разгледани днес в цялата им прелест всекидневно от месец май до месец октомври от 10 до 17 часа. За целта се плаща такса от 5 евро.

    Твикел, Холандия Твикел, ХоландияТвикел, Холандия

     

     

    Очаквайте продължението

    Автор: Янита Николова

    Снимки: авторът 

     

    Други разкази свързани с Холандия – на картата:

     Холандия

     

    август 25, 2014

    Свиване

    милата леля на протестна мрежа  

    решихме, че е необходимо да направим малък портрет на тази KLETA 52 годишна неомрежена женица. 
    вече не се казва "неомъжена", а "неомрежена", защото всичко започва и свършва с протестна мрежа.
    на долната снимка е дясната й 44 годишна цица, снимана за книгата й с поезия "нощен проект". леля се снима сама години преди думата "selfie" да бъде измислена. 
    на 40 години милата леля все още не беше пробвала екстази и реши, че това е голям пропуск. за 36 часа взе 2 хапчета и не спря да танцува в холивудския клуб "паладиум", после в друг клуб, а после на две различни партита. денонощие и половина по-късно прибирайки се в къщи и сваляйки маратонките си, леля безуспешно се опита да изчисти черната мърсотия от ноктите на палците си. не успя, защото това не беше мърсотия, а ноктите й бяха умъртвени от танци. няколко дни по-късно паднаха. после пораснаха обратно.
    взе гъби за пръв път на около 46 години и танцува художествена гимнастика с шалче, което беше лентата. гъбите бяха супер, имаше и магистрали по едно време, но спря да кара по тях, защото започна да ги сънува. 
    сега, на 52 години леля ще лобира за узаконяване на марихуаната, защото не иска да бъде арестувана на някой софийски паркинг когато си купува. и защото дълбоко вярва, че българите ще станат по-добри хора ако пушат джойнт.
    леля знае какво да е бедна и гладна, защото е отгледала сама детето си в америка. но е от тези, които не търпят глад и бедност дълго, и бързо се ориентира как да си изработи добрата храна, хубавото жилище и новата кола. леля обича да работи и е карала стари коли само два пъти в живота си.
    на преклонната си 52 годишна възраст леля плува 3 пъти в седмицата по километър и половина и ходи 2 пъти в седмицата да се катери на витоша. пие бял хавана клуб с лайм и много лед извън витошката вода. друга вода не пие.
    никога не можеш да й кажеш "гъзът ти е кат' тава", защото не позволява гъзът й да е кат' тава.
    леля много се гледа и всяка сутрин закусва с варен лимец и био-прясно мляко, не гледа телевизия, не чете вестници и никога не е заставала зад никой политик публично. това й осигурява дълголетие, спокоен сън и възможността да гледа с благородно полу-разбиране на всички, които нямат нейното познание за живота.
    леля е много издържлива. издържала е един строй, сега издържа втори, ако трябва и трети ще издържи. строевете минават край нея строени в комсомолски редици или протестни мрежи, тя ги гледа с периферното зрение, защото знае всичко за всички редици, мрежи, манифестации и протести.
    леля е написала нов роман, който ще излезе през октомври. казва се "сексът и комунизмът". знае много и за двете. романът й е страхотен с което ще ядоса много мрежи. тя обича да ядосва.
    леля пази една мрежа за спомен - пазарската мрежа на баба й, която ще надживее всички други мрежи. извън тези на паяците, разбира се. те са заслужено завинаги.
    леля познава ужасно много хора, а още повече хора познават нея. има познати и приятели обикновени и сложни хора, политици, интелектуалци, мутри, престъпници, благородници, част от най-богатите хора на америка, както и част от най-богатите хора на българия. познава дори и космонавти - леля е била на вечеря с бъз олдрин, първият човек стъпил на луната.
    леля има биография. тази биография ще й позволи след 20 години, когато ще е на 72, да седи на терасата си близо до палм бийч или лос анджелис, с коктейл и джойнт в ръка, и да мисли върху поредната си книга или филм, работейки върху мрежата си от живи и мъртви познанства. те са нейното легло, трон, космически кораб и портал към вселената и абсурда.
    все още не е решила къде да бъде когато стане на 92.
    когато се дават титли, добре е да е ясно какво те означават.
    докато племенниците се опитват да я поставят в рамките на бедното си въображение, леля е кралица на авто-пиара. учете се. 
    милите чичковци и лели in progress трябва да й благодарят за привилегията да я познават. и понеже леля обича да казва fuck you, този път ще пропусне да го каже само от напълно излишно възпитание и от уважение към дясната си цица.





    Свиване

    bp gas station on la cienega and robertson  

    bp gas station on la cienega, no, olympic and robertson - it's still there  it was built in the beginning of this century, british petroleum trying to beat al gore 
    solar panel restrooms - a computer glitch didn't end the world, it just became more pixelized.











    Свиване

    2014-08-25 YAPC – Europe  

    Бях тия дни на YAPC Europe (“Yet Another Perl Conference”), като част от техническия екип.

    За мен конференцията беше осново репетиция за stream-ването за openfest – всичко мина много добре, дори с малкия екип, който бяхме (Guru, Петко, аз, както и няколко доброволци за от време на време, от които май само EXo познавам). Открих поредния проблем с ffmpeg (четенето от UDP socket се оказва, че не му е сила), но като цяло всичко сработи добре и нямаше неочаквани проблеми.
    (очаквани имаше, заради проблеми с HDMI/VGA входове и конвертори)

    Най-голямо впечатление ми направи публиката. Perl-аджиите са странни хора и показваха всякакви извращения, но бяха доста добре тренирани за конференции и повечето минаха да си тестват лаптопите с проекторите, бяха в общи линии навреме, и се справиха доста добре, както ще си проличи на записите. Също така се случи нещо, което аз никъде другаде не съм виждал, след като една лекторка води лекция, я питаха това дали и е за пръв път и я поздравиха, че добре се е справила.

    Не мисля, че мога да разкажа добре за лекциите, винаги ми е трудно да ги следя, като имам някакви такива занимания, но определено имаше супер забавни неща, вкл. видях как се прави “Hello World” на perl6 чрез викане през .so файл на някаква функция от perl5, или чрез inline python…

    А от техническа страна най-гадното нещо бяха lightning talk-овете, където в общи
    линии бяхме като екипите на формула 1, дето сменят гуми, мисля, че се справяхме
    за 10-20 секунди да сменим лектора.

    (аз все още съм адски уморен, и постигнахме консенсус, че 3 дни събитие е убийствено и никога няма да удължим openfest. Не ми се мисли как ще преживеем EuroBSDCon-а, който е 4 дни…)

    Свиване

    OFFlimits #3: Малки разговори за големи телефони  

    OFFlimits #3: Малки разговори за големи телефони
    Още със старта на OFFlimits ви обещах, че в тази видеорубрика ще търсим винаги нещо ново и различно от обичайните…
    Свиване

    Захари Захариев: Дядо ми ни учи на смърт  


    Стар фургон с изрязано дъно закопан направо в земята
    Аз Дядо и моята Любима пушим цигари по креслата сред книгите
    и прашния грамофон се лее слънцето можеш
    сякаш да отвориш уста и да глътнеш топлината
    тогава през малката дупка вляво откъдето влизат белите зайци на
    светлината а часовниците тракат от джобовете на ризите им
    от малката дупка вляво се плъзва огромна шарена змия заувива се
    сред нас моята любима плахо повдига босите си крака върху прашното
    сари което е покрило креслото тогава Дядо хваща змията с два пръста
    малко под главата онази плези език иска нещо да ни каже но
    гласът ѝ в жегата в нагрятата ламарина на дома в стягата на пръстите
    само съска върху двоен език двата малки червени края които би
    трябвало да сплитат думите да ги изкарват големи вълшебни и мощни
    плющят по изпотеното тяло на деня
    поглежда ме Дядо ми подава ми змията
    и вади от джоба си ножка щраква в ушите ни острото толкова остро
    сякаш раздира въздуха затаяваме дъх двамата Аз и моята Любима
    не можем да си нахраним дробовете и докато държа увиващото
    се люспесто телце дядо ми прокарва две черти отдолу на онова
    което мислим за врат прокарва две черти кръв не бликва
    дядо кръстосва смъртта върху врата на змията
    и както е стройна както се изпъва в пространството
    дългата смъртоносна връв се отпуска в ръцете ми моята любима изстенва
    за миг топлината прохълцва изпарява се сякаш ламарините се разпукват
    обладани като че ли от лед хвърлям люспестият вързоп на земята
    тогава всички поемаме дъх
    моята Любима Дядо ми и Аз
    и тримата с нови прорези по челата червени някой с първото
    яйце ни е натрил главите
    тримата малко по-стари в различната си възраст
    „да живеят живите“ казва ми Дядо хваща въжето хвърля го през дупките на тавана
    то се закачва някъде отвън виси а старецът се заувива по него
    катери се изчезва през дупката като Ремедиос Красивата се носи
    към небето и намотава след себе си снагата на змията
    когато оставаме сами няма какво друго да правим
    освен
    да изпълним заръката да доведем долу
    още някого да го извикаме в любовта си
    защото вече спокойни знаем пътя нагоре
    знаем смъртта


    Захари Захариев



      Захари Захариев в “Кръстопът”.
      Захари Захариев в DICTUM.

    Свиване

    The Motel Life  

    The Motel Life

    Заглавието The Motel Life (по едноименен роман на Willy Vlautin) казва достатъчно за качеството на живот на двойка сираци от социалния партер. В моменти на безизходица, а те са чести двамата задействат свой си, оригинален план за бягство на ума. С дарбата си на разказвач, по-малкият и по-устойчив брат Емил Хирш измисля полуфантастични сюжети, в които двамата неизменно са герои, а Стивън Дорф, с допълнителна травма от инцидент с влак отрязал единия му крак, ги илюстрира великолепно като комикс, в стил Jamie Hewlett(Gorillaz).

    Минорната история започва с катастрофа, в която Дорф по невнимание отнема лузърския живот на техен невръстен брат по съдба. Въпреки личните си проблеми и ниско самомнение, Хирш полага огромни усилия да спаси художника на своето въображение. Кътри-атмосферата от провинциални рулетки, задимени дупки, бутилки уиски, вярно куче и неверни жени е подплътена от персоната на Уили Нелсън, духовен стожер за продукцията на Alan Polsky и Gabe Polsky.
    Въпреки че действието(нищожно) е гъвкаво като еднокракия си персонаж, играта на Хирш и Дорф оставя впечатлението за роднининска връзка и нищо чудно, че Вернер Херцог изпитва огромни симпатии към филма. Същото, но с по-малка значимост казва за скромното си участие в него и Крис Кристоферсън.

     

    Свиване

    Готови да си отидат вкъщи  

    Лятото е в разгара си и нашите бебета-котета вече са готови за осиновяване. Те са най-сладките, най-чаровните и най-мъркащите съкровища, които може да вземете вкъщи. Тези от вас, които се колебаят дали да си осиновят котенце или нямат възможност да отглеждат котка за дълго време могат ни помогнат като станат приемен стопанин. Щастието и удовлетворението от това да видиш щастливите стопани с осиновеното щастливо коте или куче са невероятни. Заслужава си! Пишете ни на Cats@arsofia.com

    Петя и Пипилота са двете сестрички от котилото, за което ви разказахме през пролетта. Намерени са новородени, завързани в плик до кофа за боклук. Денонощни грижи, притеснения, много любов и радост.. това са малка част от преживяванията, които изпитват приемните стопани на толкова малки създания. Сега с радост можем да се похвалим, че братчето им Мъри вече е осиновен, а те двете са напълно готови да си играят в своите семейства.

     

    10413418_10204546277966640_8165843401752815548_n

    Петя е най-нежното и мило създание, което можете да си представите. Тя живее, за да обича. Много е добричка  с всички, гушка се непрекъснато и обича да играе. Много е умна и си намира играчки навсякъде. Най-любимите й са капачки от бутилки и лукчета, които успява да си „открадне” от отворени чанти. Петя е щастливо малко същество, което иска да се гушне в своето семейство.

    Petya (1)Petya

     

    Пипилота е любвеобилна космата топчица, която винаги търси човешка компания, обича да си хапва и …. да позира за снимки. Тя е истински модел и застава в поза в момента, в който насочиш камерата към нея. Не обича да си споделя играчките, но пък обича да играе неспирно със сестричката си. Малката е ваксинирана, с хигиенни навици и с желание да мърка от сутрин до вечер.

    Pipilota (2)Pipilota (3)

    Ин и Ян са нашите малки чаровници с цвят на графит. Те са изоставени, когато са само на 1 месец, но не по „обичайните начини”, за които сме свикнали да чуваме всеки ден. Те са изхвърлени през 2.5 метрова ограда. За щастие малките са невредими и живеят щастливо в приемен дом. Растат, играят и лудуват..

    Yin and Yang (1)OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERA

    Деветте мъничета, от снимките по-долу предполагаме, че са от две котила, макар че няма как да сме сигурни по начинът, по който се озоваха при нас. Намерени са и 9те запечатани в кашон от „хората”, които явно са допуснали безконтролното развъждане на домашните им котки. Вместо да ги кастрират, „хората” са поставили 12 котенца в Един кашон, запечатан с тиксо. Докато бъдат намерени от спасителите си, за най-малките 3 е вече късно. Можете да си представите колко малко въздух и какво пространство са имали мъниците. 9те котенца са големи сладури и красавци. 2 дами и 7 мъжки котета чакат своите осиновители, кръстници, приемни домове и попечители, които биха помогнали в отглеждането им.

    1 (3)2 (6)

     

    Съсел - 63 (4)4 (11)5 (5)

     

    3 от тях – Виктор, Ева и Дива са настанени в приемен дом, а Ева вече има кандидат-осиновители. Погледнете чаровните им муцунки и обичта в очите им. Искате ли да приютите някое от нашите мъничета?

     

    Diva i Victor 2Diva i Victor

    Diva 3Victor

    Кара е красавица е намерена заедно със сестричката си. Търси дом и прегръдки от своето семейство. Искате ли да сте вие? Играе, гушка се и мърка неспирно. Сестричката й е осиновена. Кара си мечтае да има свой дом. На снимките виждате Кара от първите й дни в приюта. Вече е малко по-голяма и напълно готова за своя дом.

    Kara (1)Kara (2)Kara

    Шадоу е малка черна пантерка. Той е спасен от улицата, намерен още сукалче заедно с братчето си. За съжаление братчето му не се справи, но Шадоу порасна здрав и силен. Има огромен апетит и огромно сърце да обича всички около себе си – хора, котки и котенца. Той е напълно ваксиниран и готов за своето грижовно семейство.

    Shadow (1)Shadow (2)

    Диня и Слънчо са две сестрички, които се оказаха нежелани от хората, които най-вероятно са ги развъдили. Малките бяха изоставени като ненужна вещ. Търсим осиновители и приемни домове за Диня – Слънчо беше осиновена. Диня обожава хората и винаги се опитва да спечели вниманието на всеки, който мине покрай нея.

    DSCN1772Dinya (1)

    Майкъл и Линкълн не са бебета… Те бяха бебета, когато осиновителите им им дадоха дом преди една година. За съжаление 12 месеца по-късно за тях няма място. Осиновителите им сменят квартира и порасналите вече Майкъл и Линкълн се оказват без дом. Те са ваксинирани, кастрирани, чипирани и прекрасни. Ако искате да осиновите по-спокойни котета, които вече не лудуват като бебета, това са вашите момчета.

    LincolnMIchael 2

     

     

     

    Свиване

    Потвърдено: HTC Desire 820 ще бъде първият смартфон с 64-битовия Snapdragon 615  

    Потвърдено: HTC Desire 820 ще бъде първият смартфон с 64-битовия Snapdragon 615
    HTC е компанията зад първия в света смартфон с Android OS, първия смартфон с Full HD дисплей и първия с…
    Свиване

    Галилея, Галилея (3): Индустриален парк Тефен  

    Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската об;аст Галилея – вече бяхме в Рош ханикра и Монфор, а днес сме в индустриалния парк Тефен. 

    Приятно четене:

     

     

    Тефен парк

    част трета на

    Галилея, Галилея

     

     

    Утвърдено е мнението, че промишлените предприятия трудно могат да бъдат характеризирани като туристически обекти за посещение. Екскурзиантите, пристигащи в Израел предимно търсят да видят що е то живописна пустиня; горчиво–солено море; лечебни води и кални бани; екзотична флора и фауна; добре онагледена древна история; богомолски обекти; топло, ласкаво слънце в средата на зимата; разнообразна източна кухня и обслужване на висота. Всичко това тук е налице. А тъй като Израел е световно известна туристическа дестинация, никой не се кани да посещава заводски халета и производствени помещения.

    Аз обаче, с тънък нюх за новости с настоящ адрес, нямащи нищо общо с историята, географията или природата на Израел, реших да не се впиша в канона и стъпих на територията на

    IndustrialParkTefen”.

     Тефен - индустриален парк – Галилея, Израел

    Бях чувала за StefWertheimer – човекът, съвременна легенда в бизнеса на страната и крупен индустриален магнат, носещ само от платените си данъци милиони долари приход за Израел. Интересно ми беше да разбера как на територията на този негов парк–индустриална зона е направена връзката между съвременното производство, естетиката на работното място и хуманната тема за отдиха на работника. Не очаквах да видя толкова непринудена показност, заедно с интелект и красота, превъплътени в иначе далечната за мен тема: „Съвременен индустриален дизайн”.

    Оказа се, че паркът не е само парк, а голяма по площ територия – невисок полегат хълм в западна Галилея, пълен с производствени предприятия с екологично чиста продукция. Те са асиметрично подредени сред обширни зелени поляни и композиции от храсти, цветя и десетки скулптурни фигури. Редуваха се заводи, изложбени зали, музей, спортен комплекс, училище и отново производствени предприятия – общо петнадесет отворени за посещение обекта. Поместени са в по-големи или по-малки модерни, едноетажни, специално построени за даване под наем заводски сгради. И всичко това – чаровно украсено с още 100 разпръснати по полянките между предприятията ландшафтни скулптури, една от друга по-модернистични и монументални, изпълнени от всички възможни видове материали. На подробната карта, която ми връчиха на пропуска, всичко педантично точно беше описано и нарисувано, без шанс да се загубя или пропусна нещо интересно.

     Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел

    Но – всичко по реда си. Кой е човекът легенда?

     

    Стеф Вертхаймер

    сега е жизнерадостен строен старец, живеещ в разкошна вила край град Нахария, на брега на морето. Роден е в чаровните планини Шварцвалд, в Германия. Преди началото на войната, воден от идеите на Теодор Херцел – идеолога на създаването на еврейската държава, той емигрира в Палестина. Отначало през 1945-47 година – края на английския мандат, той е инженер и офицер в тайната израелска армия. Оттегля се от нелегалност, понеже разбира, че целта на живота му не е да воюва, а да създава. След 1948 година в първите години на прохождането на новата държава, той, както и всички, е обхванат от еуфорията да построи с воля и ум новата си родина като силна, модерна и конкурентна страна, превъзхождаща ислямизирания свят наоколо. И като оръдие на своя принос към голямата кауза, Вертхаймер се опира на точността. Издига я в култ и я прави водеща тема в целия си бизнес-творчески план. Той предвижда, че за да се въздигне една тепърва прохождаща държава в средата на техническия ХХ век, тя трябва да развие машинно производство, носещо бързи финансии. Вертхаймер е машинен инженер по специалност и знае, че в основата на всяко производство стоят основно режещите и шлайфащи инструменти. И това става негов шанс и избор – решава да запълни една голяма ниша в машиностроенето. Започва да произвежда с перфектна точност режещите части на всички видове машини за производство.

    Началото е 1948 година, когато ежеседмично с велосипеда си той пътува до пазара в Тел Авив, за да продава изработените от него ножове, резци, бургии, режещи дискове. Така спечелва достатъчно средства и през 1952 година основава фирмата си „ИСКАР”, а през 1960 г. е основен спонсор за създаването на училище за технически кадри. Заводът му произвежда дискови режещи устройства за автомобило и самолетостроенето и е един от най-големите в света за инструментално оборудване.

    Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел

     

    Усиленият целенасочен труд и перфекционизъм на Вертхаймер дават творчески резултати. Той е автор на патент и получава наградата „Ротшилд” за иновационни изобретения в областта на техниката, а след това е удостоен и с най-високата държавна награда „Израел” за принос в развитието на страната.

    Migdal Tefen, Израел

    Но не само на квалитетното производство с модерни технологии, оценено на конкурентно ниски цени, залага Вертхаймер, а и на чистотата и красотата на работното място. Той знае, че всеки работник ще даде повече от себе си, ако разбере, че е уважаван не само като специалист, но и като съвременен интелигентен човек. Той издига в култ естетиката на ергономичното пространство с идеята, че навсякъде изкуството трябва да върви заедно с производството.

    „Тефен индустриал парк”

    започва да се строи през 1985 г. В момента на територията на Израел има три такива парка. Никъде няма да видим грозни, ръждясали халета с омаслени и почернели от прах работници. Девизът му е: „Чистота, елегантност и перфекционизъм – сливане на изкуството с производството!” Но едновременно с това: „Да бъдем не само най-добри, но и да продаваме най-евтино.” Тази бизнес окраска на идеята на Вертхаймер за съвършено работно място е в основата за създаването на целия парк „Тефен”. И така, вървейки към бъдещето ръка за ръка, световете на изкуството и индустрията правят хората по-сплотени и силни, надрастващи войната, борбата за териториално надмощие и религиозните предразсъдъци в околния ислямизиран свят.

    Много ми се иска да вярвам, че това послание към човечеството, въплътено в идеята за този парк, ще попадне на благоприятна почва и в края на краищата ще се превърне в един от пътищата за така желания мир в региона.

     Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел

     

     

    Тръгвам, движейки се по картата и попадам първо в

    „Музея на техническото изкуство на ХХ век (1900 – 2000 г.)”

    Посещението на такъв музей за мен, хуманитарно устроения човек, беше нестандартен празник. На образователно–забавно ниво албум диплянка и филм нагледно показваха дългия списък на световните изобретения – жалони по пътя на техническия

    прогрес през целия изминал век. А в залата беше пълно с действащи модели на всички режещи и пробивни инструменти – от триона и ръчната дрелка през струга и фрезата, до съвременните им електронни модификации. За туристите, желаещи да работят с тези инструменти, беше дадена възможност да опитат под наблюдението на специалист. Всъщност някъде в средата на този технически възход започва и пътят на Стеф Вертхаймер.

    Следващите сгради по ред на номерата са предприятия с чисто производство и се занимават с хайтек. Обединени са под названието „манифактура”.

     

    Палати №9 и 10 са

    експериментално училище за надарени деца.

    Тук вече съм в свои води, но…какво виждат очите ми? Тук учат 450 деца от 8 до 18 години, последователи на системата „Самархилд” от САЩ. Учат без изпитване и оценки и явно са щастливи от това. Най-важно е мнението на преподавателя за техните знания и умения. Учителят не се старае да поддържа даже дисциплина, понеже е на принципа, че творческият шум и непосредственост дават повече на децата, отколкото принудителната тишина. Те са в пряка зависимост от интересите им. Така нареченият проблем „дисциплина” се разрешава от самите ученици и, разбира се, от високата класа на педагога. В края на курса на обучение, за да получат зрелостно свидетелство, юношите полагат зрелостни изпити по всички предмети.

    Успях да присъствам на урок по актьорско майсторство по предварително зададена тема. Тук, във фоайето, заради по-обширната площ, с танц и пантомима децата изразяваха своето мнение по темата. За мен това беше най-интересното и необичайно преживяване в Тефен.

    А наоколо – отново зелени поляни и най-необикновените скулптурни фигури, които съм виждала, една от друга по-абстрактни и причудливи.

     

    Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел

     

     

    Палата №11 е картинна галерия с периодично сменяща се експозиция. През последните три месеца тя е предоставена на Моше Розенталис, художник от Литва, емигрант в Израел от 1958 година. Картините му тук са от последните петнадесет години. Завършил художествената академия във Вилнюс и работил там като учител по рисуване, Розенталис е творец, илюстриращ множество стилове според настроенията си. Разглеждайки композициите му, зрителят усеща огромния символичен потенциал на неговите творби. Картините сякаш подбуждат към разговор и художникът доверително споделя мисли за света, изкуството и себе си. Може да се проследи даже как от първите му композиции се зараждат идеи за останалите. Розенталис притежава вродено чувство за пространство и поезия, вградена в картините; за непрекъснат диалог с природата и уникалния дар на художник, разбиращ езика на своята земя – новата си древна родина.

    Той казва, че няма в Русия място с толкова светлина и слънце, както в Израел. Главната творческа територия на пейзажите му е Галилея и предимно град Ако, край морето, Нахария, Цфат. Обича яркото разнообразие и използва маслени бои, креда, пастели, акварел, водни бои. Рисува върху дърво, картон, платно. Като портретист умело изобразява не само душевността на модела си, но и своето особено мнение. Макар и неортодоксална личност, той застъпва класическите теми от Тора, като по свой неподражаем начин изобразява основоположниците на еврейството. Създал се е като творец на север – в

    католическа, готическа страна и съпоставките на творбите му с ориенталския стил са доста любопитни. И все пак в центъра на изображенията на Розенталис е човешката личност с вечнотърсещия новаторски дух.

    Сега той има две студиа – в Яфо и Цфат – и множество ученици, последователи на необичайния му стил.

     

     Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел

     

     

    Палата №12 е музей на старите коли

    Това са над сто комфортни автомобила – част от колекцията на Етан, сина на Вертхаймер. Красиви и блестящи, като току що излезли от ретро филм, колите са подредени по години, с начало от 1930 година. Без да претендира за изчерпателност, условието за създаване на изложението е всички коли да са купени в страната и да са пътували по пътищата на Израел. Голяма част от най-старите коли са издирвани и реставрирани измежду изхвърлените на бунището автомобили. Авторът на колекцията възстановява и демонстрира също всичките дванадесет модела коли, произведени в страната. Интересно ми беше да проследя развитието на автомобила през по-голямата част на миналото столетие до съвременните супер джипове, подходящи само за скалисти терени.

    Това беше весел и непринуден автопарад с много „усмивки от старите ленти”, с чара и достойнството на суперколите и супермъжете с адрес преди един век и с малко носталгия по чарлстона и онези толкова безвъзвратно отлетели далечни романтични времена.

     Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел

     

     

    Палата №13 ни прехвърля на друга

    тема: „Тайната градина на природната аптека”

    Попадам в цех за варене на сапуни. Но не маркови от луксозните реклами, а натурални, направени от етерични масла, чист зехтин, ориенталски билкови аромати, живи цветове и още нещо – една тайна съставка, която само баба Джамила от Пкиин знае.

    Но коя е тя и защо е толкова известна даже зад пределите на страната?

    Родена е и цял живот не е излизала от родния Пкиин – голямо друзко село на 20 километра от Тефен парк.

    В рекламната си диплянка тя разказва за себе си така: „Произлязох от народа на друзите, дъщеря съм на горите, планините и градините. Получих занаята от баба си, която ме къпеше с водата на свещен извор, омазваше и овалваше със зехтинов сапун с вълшебен мирис от плодовете на нашата градина. След това тя ме повиваше с ароматна смес от диви треви, събирани по хълмовете на нашето село, и произнасяше древно благословение за новородени. Така още с първия си дъх поех аромата на природата и прогледнах за красотата на света с душата си. Оттогава аз попих в себе си още много благословии – мъдростите на моя народ. А вълшебствата на полските треви и техните тайни са секретът на дълголетието, здравето и красотата. През целия си живот съм преследвала една цел – да съединя в едно лечебната сила на билките и нежния допир на сапуна от чист зехтин. Така се роди и чудният дар на моите ръце, пренесен в тази чистота, извлечена от натуралните продукти. На всички, ощастливени с моите сапуни, аз дарявам свежест и дискретен аромат, за да бъде лек и добър денят им, за късмет и успех по пътя на живота.”

    Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел

     

     

    Като реклама звучи искрено, а изпълнението е перфектно. Труд и наистина много вдъхновение са били необходими на целия род на баба Джамила, за да наемат още веднага след построяването на Тефен парк палата №13 и започнат да варят, вече в промишлени условия, прочутите сапуни вместо в домашни. Скоро маслиновите гори, собственост на фамилията стават недостатъчни, но неуморната баба продължава да твори и да експериментира нови и нови рецепти с различни ориенталски, екзотични, цитрусови, цветни, билкови или на подправки аромати.

    Действително сапуните се произвеждат ръчно на основата на лечебна смес и в строго съответствие с хилядолетната традиция. Според рекламата те подхранват здравата кожа, балансират и препятстват процесите на стареене в нея и са хомеопатично лекарство против различни недостатъци по кожата на лицето и тялото. Облекчават псориазис, акне, гъбични образувания, сърбеж, екзема, пърхот, косопад и са прекрасен антиалергетик, като се делят на сапуни за тяло, лице и коса.

    Натуралните сапуни на баба Джамила преди десетилетие са били събитие на международния пазар на козметични средства. Техните неповторими качества внасят частица вълшебство в живота на хиляди хора по целия свят. Днес тя е автор на запазената марка GAMILAHEALINGSOAP.

    В малкото скромно магазинче, което е част от цеха, се продаваха само три артикула: колекция от всичките осем варианта на сапуните; разноцветни свещи с различни обеми, форми и аромати и чаровни петграмови шишенца с парфюмен концентрат за дома. След почерпката със силно арабско кафе цялата ни екскурзиантска група се надпреварваше да вдишва, избира и купува сапуни и аромати за цяр, за спомен, а защо не и за модел на този толкова старинен занаят, издигнал в култ чистотата и здравето.

     

    (((((((((())))))))))

     

     

     

    Палата №14 – завод за стъкло

    с многоцветни, феерични, нестандартни, оригинални, но и функционални стъклени изделия на много високо- художествено и естетическо ниво.

     Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел

     

    Андреас Майер основава предприятието си преди 40 години в град Нахария като място за семеен бизнес. Веднага е забелязан от познавачите на този изкусен занаят, понеже работи с необикновено ефектна техника. Ползва всички познати до днес начини за обработка на стъклото: гореща и студена обработка; продухване, леене, пресоване, разрязване, разтваряне в киселина, обработване с пясък и шлифоване, обковаване с мед, сребро, злато и т.н. Открива собствен стил и дизайн, изобретява свой начин на валцоване на стъклото и нанасяне на цветовете – на индивидуални пластове, като вплита златни, сребърни нишки или блестящи медни капки, застинали на прозрачна дълбочина. Така те остават свежи и ярки между глазурите на различните слоеве даже когато повърхността е релефна. Много усет за финес и нежност има в смелите експерименти от матово до пълна прозрачност с вълшебна игра на светлините и цветовете. Стъклените изделия са модерни и същевременно много практични, изработени с виртуозна прецизност.

     

    Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел

     

    Колективът, с който се срещнахме, е малък, но талантлив и пълен с творчески идеи, защитаващи запазената марка „Андреас Майер”. Няма догма в работата им – отворени са за нови идеи, форми, комбинации и имат готовност да експериментират непрекъснато и с всичко, което може да развълнува фантазията на майсторите на стъклото.

     

     Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел

     

     

     

    Съдейки по експонатите във фирмения магазин, стъклото може да бъде най-различни видове: гъвкаво, течащо, разноцветно, матово или прозрачно, яко или крехко. Удивително е, че от стъкло може да се направи всичко: от бонбони до тухли за сгради; да се съчетае с камък и метал, гума, пясък, кост, дърво, тъкан, хартия, керамика и най-неочаквани цветни пигменти.

    Галерията е истинско тържество на изящните изделия – битови и декоративни; функционални и абстрактни; миниатюрни и монументални. От най-малките: стъклена мозайка, синци, елементи за бижута и стъклени пана, броеници, гривни, пръстени, огърлици, фигурки на животни, хора, цветя, птици, до по-обемните: купи, подноси, поставки, фруктиери, тортени и стенни чинии с различни размери, вази, чаши, свещници, сервизи за хранене, фантастични бижута за маса и стена, удивителни стенни часовници, ефектни карнавални маски, стъклени скулптури с невероятен дизайн, въздушни витражи и барелефи, приказни матирани картини, рисувани на обратната страна на стъкленото платно, цветни пана и профилни фигури, стилизирани листа и летни цветя в естествена големина, ангели небесни и хора земни, стъклен грамофон, изящни дантелени блюда за стена, поп и арт класика, и битови предмети за декорация. Новите технологии раждат нови асоциации: цветя, приличащи на таралежи; вази, подобни на корали; квадратни топки; овални кубове; яйцевидни камъни; шаржирани човешки типажи, нарисувани на прозрачно стъкло. Всичко, което може да се направи от този течен, изплавен, твърд, чуплив и вечен материал, особено ако не го разбиваме на пода с размах.

    В „Андреас Майер” дизайнерите предлагат на експертен съвет моделите и едва след обсъждането и одобрението на всички, започва производството. Част от нещата се залагат серийно, а при други бял свят виждат само няколко екземпляра. А има стъклени феерии в един единствен екземпляр – това са най-точните попадения в областта на изкуството, с много висока технология на изработка и с пълната гаранция, че всяка част е индивидуална, единствена и неповторима. Тази им бутиковост ги прави квалитетни и след перфектно проведения маркетинг ги разпраща по целия свят в най–реномираните магазини за изкуство.

     Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел

     

    А има теми и идеи още непроизведени в пробна серия, все още живеещи само във въображението на колектива. Но аз зная – творческата личност няма мир и спокойствие, докато не пресъздаде от въздух, бои, стъкло, с много фантазия и малко магия, красотата, която напира. Във фирмата си имат тайна шарка – „зарисовка“, която не позволява фалшификации. Всеки творец си има свой индивидуален почерк на боравене с материалите и пигментите и това прави приноса му към общата колекция неповторим. Това е личната му тайна и специфика при изработката на някои ключови елементи.

    Майсторите стъклодуви работят съвместно с творци и от други области на изкуството: архитекти, графици, скулптори, живописци, дизайнери. Това води до още по-голямо разнообразие на стиловете и формите, до експериментиране на изделия от нов вид стъкло. И това на свой ред още повече накалява фантазията на творците. Те използват стъклото като пълноправен материал за самоизява и творчество, приравнявайки разтопената стъклена маса с мрамора за скулпторите, с дървото за резбарите, глината за керамиците, желязото за ковачите или с боите за живописците. А стъклото, както го описват познавачите, е много сложен за обработка материал. Той може да се формова само в горещ и полувтечнен вид и когато застине, повече нищо не може да се променя. След формовката два дни изделието трябва да изстива.

     Индустриален парк Тефен – Галилея, Израел

     

     

    В „Андреас Майер” се отнасят към стъклото като към живо същество – нежно и капризно, изискващо внимателно отношение и знания, които идват само с опита.

    Убедена съм, че часове не биха ми стигнали да разглеждам магазина– галерия. Дъхът ми спира пред всяка впримчена в стъкло феерия с хиляди невъзможни за друг вид изкуство форми, нюанси, цветове в авангардни фигури, съчетали в себе си чуплива реалност, крехка елегантност, художествена ценност и висок професионализъм.

     

     

    Продължението:

    Галилея, Галилея (4): Пкиин

    Автор: Галина Тодорова

    Снимки: авторът

     

    Други разкази свързани с Израел – на картата:

    Израел

    Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

    Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

    IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

    Развлечение: Бакхусpipe.bg

    In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria