Блогосферата се развива. Направихме нова версия, в която се опитваме да оправим много от недостатъците на старата и да помогнем за по-лесното намиране на интересни блогове. Ако блогът ви участва в старата версия на Блогосфера, за да се включите в новата е нужно единствено в профила на вашата регистрацията в id.capital.bg да попълните адреса на rss емисията на блога.

Към новата Блогосфера »

март 24, 2017

Свиване

С благодарност към материалните дарители на Фермата  

Всичко, което се случва в приюта и клиниката е възможно само защото някой щедър човек е решил да направи дарение за кучетата. Всяка малка инжекцийка, всяко обезпаразитяващо хапче, всяка погълната гранулка, всяка една тухла и керемида на това място ги има, защото конкретен човек е решил да направи добро.

Имаме нужда от помощ във всеки един момент. И ако изглежда, че сме някаква богата и огромна организация – това е само защото тук не се краде, а се работи здраво. И всяка стотинка, която влезе в касичка или по сметка – отива за животните. За да има здраве и щастие за тях, а Фермата да става все по-добро място.

И тук не става дума само за пари. Нашето мероприятие е на хиляди хора – всеки се включва по начина, който смята за добър. Благодарим специално на всички хора, които помагат с материални дарения от нашия СПИСЪК С НАЙ-НЕОБХОДИМОТО за помощта. За спасените животи. За пълните коремчета. За топлите легълца.

 

бъди приятел (1) бъди приятел (4)

Благодарности и за нашите колеги от „Подай ръка – бъди приятел!“, специални поздрави и от лекарския ни екип – в пратката от тях имаше неща, които са ни крайно нужни. Клиниката получи най-различни материали, а пациентите – хранителни добавки.

 

IMG_0373 IMG_0378

Прегръдки и на А. и В. за подаръка, който направиха на човеците в нашия офис тази зима! След 3 години работа в мрака, вече имаме светлина!!! И също няма нужда да тичаме навън, за да проверяваме всеки преминаващ.

 

каролине ветер конски попони (3) каролине ветер конски попони (8)

През студените месеци нашите кончета не мръзнаха на студа, благодарение на дарените от Каролине Ветер попони срещу дъжд, вятър и студ.

Медицински материали, препарати за дезинфекция и почистване, постелки и разбира се – лакомства и храна даряват приятелите на кучетата най-често в приют Фермата.

Когато започнахме да помагаме на затворничетата в Изолатор Сеславци през 2009-та, не знаехме, че можем да направим толкова много за кучетата. Почти 5000 спасени живота по-късно, се оглеждаме и осъзнаваме колко далеч сме стигнали. Благодарение на вас.

Untitled design

Благодарим ви, благодарим ви, благодарим ви, приятели, че спасяваме живот заедно!  Продължаваме напред :)

Свиване

Нова съдба за 25 невръстни бездомничета!  

17342109_1631331063561993_929014270_o

Транспорт IV/2017 – УСПЕШЕН!
Бусчето измина още 6000км през Европа, с 25 невинни души на борда.
На снимките виждате децата, които познавате от клетките на Фермата – днес в Холандия!

17349214_1631331863561913_1288822966_o 17356778_1631209973574102_718466706_o 17372980_1631331986895234_563343730_o

В средата – прочутото бебе Вива

Изпращането на кучета в чужбина не е решение на проблема с бездомните. Логистиката е нечовешка, документацията – умопомрачителна, средствата – почти непосилни.
Защо го правим тогава?!
Защото спасява живота на конкретните кучета.

София – Амстердам – линията на живота за вече хиляди бездомни приятели. Група, по група, бебета от софийските канавки се превръщат в домашни кученца в приюта и намират своите семейства чрез нашите колеги.

17373146_1631331963561903_280491264_o 17407640_1631331946895238_745277868_o 17373201_1631338326894600_1487130645_o 17373213_1631330420228724_156060644_o

Защото колкото и да ги обичаме, да ги гледаме добре, да са ваксинирани, здрави, пращящи от здраве и любов – тук просто няма кой да ги осинови. Изоставените кучета в България са в много пъти повече от желаещите да осиновят…

17408186_1631347993560300_2039187688_o 17407731_1631330983562001_632047685_o 17408127_1631331893561910_28514384_o 17408138_1631331930228573_223384227_o

Истински дом и семейство – от това имат нужда нашите бездомничета. Работим с прекрасни колеги в Германия, Австрия, Холандия – страни, където хората имат културата да  осиновяват, не държат на породата и не се срамуват до тях да върви българско бездомниче.

Сънуваме деня, в който няма да има нужда да търсим домове на нежеланите ни дечурлига в чужбина. Деня, в който всички бебета във Фермата ще имат български осиновители… (В тези сънища също половината ни клетки са празни, защото просто няма кучета в беда).

17408301_1631330246895408_699033073_o 17408501_1631331910228575_1767127144_o 17430798_1631330636895369_1362940649_o
17357118_1962975323936628_10060740_o 17474677_10209389155111261_2130295960_n

На горните две девойки – Саня и Албенка имаме снимки само от вкъщи, защото семействата им са си ги взели направо от буса. Това са те – умни, нежни, добри момичета. От тези, които в България не ги забелязват осиновителите, понеже изглеждат твърде „обикновени“. В Холандия те ще бъдат специалните, необикновените и неповторими домашни меденки-любимки.

25 дребосъци. От плът и кръв. Наши прекрасни приятели, измъкнати от всевъзможни гадни обстоятелства и обречени да бъдат щастливи. Благодарим ви, че им подарихте… ЖИВОТ.

17408141_1631330793562020_986414916_o 17408362_1631331923561907_1987991983_o 17430819_1631330426895390_1748233749_o 17431038_1631331756895257_75834587_o

Свиване

Петъчен виц: Пролетна умора  


Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Свиване

Instagram добавя двустепенна защита на акаунтите  

Instagram добавя двустепенна защита на акаунтите
Instagram обяви, че вече предлага двустепенна автентификация на потребителските профили, която значително повишава защитата на акаунтите. Освен това в социалната…
Свиване

BlackBerry пусна приложение за защита на информацията в смартфона от околните погледи  

BlackBerry пусна приложение за защита на информацията в смартфона от околните погледи
BlackBerry пусна приложение, с което иска да реши проблема със сигурността на информацията при ползване на смартфона на обществени места.…
Свиване

хрупкава тарта с ябълки, бадеми и ореховки  




Специално наглеждах кога ще има пресни ореховки в кварталното магазинче и имаше защо. Останалото е лесно - 
запечените бадеми нарязваме на едро, добавяме малко кафява захар и канела, ябълките  - на тънки слайсове ....




Резултатът надмина очакванията. Изглежда уцелих и подходящото количество ябълки. В резултат се получиха най-вкусните тънки и хрупкави парчета, които съм опитвала от известно време насам - трудно спираш след първото.  Вече си представям следващата комбинация с круши, орехи и кремообразна горгонзола начупена отгоре след изпичането.


тарта с ябълки, бадеми и ореховки

8 листа фини точени кори
100 г ореховки
100 г бадеми
40 г разтопено масло
40 г кафява захар плюс допълнително за поръсване
1/2 ч.л. цейлонска канела на прах

Бадемите се запичат за кратко във фурната и се нарязват на едро. Ореховките се натрошават, по-меката сърцевина се начупва на малки парчета. Смесват се с ядките, захарта и канелата. Върху пекарска хартия се слагат два листа кора и се намазват с масло на тънък слой по цялата повърхност с помощта на четка. Отгоре се разпределя една трета от пълнежа, като се оставя свободен борд около 2 см. . Слага се втори пласт от два листа кора, отново се намазва и поръсва с втората третина плънка. Повтаря се с трети слой от кори и пълнеж и се покриват с останалите две кори, които също се намазват с масло. Ябълките се нарязват на много тънки резени, най-добре с мандолина или ренде. Подреждат се със застъпване върху корите, намазват се масло и се поръсват с малко кафява захар. Хартията се приплъзва в широката тава на фурната. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна 20-30 минути или до златисто. Когато е готова се премества върху решетка. Не се съхранява покрита или завита, за да запази хрупкавостта си.

март 23, 2017

Свиване

Ура за Айсен и Сияна и Design Weekend 2 в Севлиево!  

IMG_2650

Разкажи ни за теб – къде учиш и къде планираш да продължиш.
Айсен: Казвам се Айсен Кременлиева, на 17 години, живея в град Севлиево. Градът, в който се случват уникални събития, като Design Weekend. Аз съм позитивен и много усмихнат човек, поне така ми казват хората. Обичам да спортувам активно и да запълвам ежедневието си. Именно за това съм поела инициативността да участвам в различни организации като: Младежки център, Ученически съвет, Интеракт клуб. Старая се през деня макар и за 30 минути да прелистя няколко страници, за да прочета нещо полезно и интересно. Благодарение на доброволческите организации съм сигурна с какво искам да продължа пътя си, а именно да следвам ,, Предучилищна и Начална педагогика ’’. Wooow, деца? Да, точно така. Децата и методът да работиш с тях те възпитават много.

Сияна: Казвам се Сияна Калоянова и съм в 11 клас в СУ „Васил Левски“ гр. Севлиево. Накратко, занимавам се с музика (пеене) много преди да се помня 😀 . Мисля да продължа в това, като вече съм се насочила към университет в София.

Втори Дизайн уикенд – как беше този път?
Сияна: Нереално – трудно ми беше да повярвам, че такова нещо се случва още първия път, какво остава да се повтори и то в новия си формат на състезание. Да стоиш зад събитие, което събира толкова невероятни непознати хора, може да ме мотивира с месеци за нещо, които никой друг не може. Въпреки, че тази година беше три дена, беше си кратко.

Айсен: Дизайн Уикенд, определено тази година вдигна левела, но знам, че можем още. След Нова Година, нямах търпение да започнем подготовка за събитието, нямах търпение да се видя с хората от миналата година, с които в рамките на три дена станахме приятели, нямах търпение да взема опит от новите ни лектори, нямах търпение да се срещна с нови готини хора. Атмосферата на такъв тип събития е неописуема, това нещо е като магия. Магия, която те държи дълго време, а спомените са завинаги. Емо, благодари ти, че съм част от семейството на Design Weekend.

Какво те мотивира да се включиш отново с доброволческа работа в подготовката?
Айсен: Мотивацията за мен е навсякъде. След като видях, какво се случи миналата година както по-горе споменах, нямах търпение да дойде времето за подготовка, нямах търпение да дойде времето за самото събитие. Един път участваш ли в нещо толкова добро, няма къде да избягаш. Без никой да те покани, ти си: „Хайде, какво правим сега“. Единственото нещо, което никак не обичам, е финалът. Сбогуването с приятелите още повече. Три дена минават като няколко часа.

Сияна: Мисля, че това е възможност едно на стотици. В момента, в който ви предложат да се включите в нещо такова трябва да сте показали палец, навклякли „работната“ тениска, да тичате насам натам и да вършите работа. Дори при мен да не стана точно така миналата година се радвам, че не изтървах тази невероятна възможност. Освен, че съм тотално различен човек, след като се сблъсках с „дизайнерския“ свят, се радвам, че имам възможност да помагам на хората да се развиват. Хората от екипа са причината не само да съм част от това събитие, а и от много бъдещи други.

Как Дизайн уикенд променя теб самата?
Сияна: По-позитивно настроена съм към големите идеи, вече всичко е възможно. Говоря по-свободно пред хора, дори да са непознати. От интровертен тип за отрицателно време станах човек, които не изпитва особена трудност да създава нови контакти и виждам, че го прави и с други хора.

Айсен: Промени ме в много различни области. За начало никога до сега не бях и сигурно нямаше да присъствам на такъв тип събитие. Въпреки че не се занимавам с фотография, дизайн или още повече с програмиране, благодарене на събитието, натрупах ценни знания. Даде ми, например сцена, на която мога да се изявявам, за да кажа нещо, за да свиквам да не притеснявам да говоря пред публика.Най-ценното, което ми даде, е запознанството ми с професионалисти и готини хора, които няма как да не спомена, те са: Димитър Петров, Жюстин Томс, Мирослав Маринов и не на последно място Иван Гинев, плюс всичките ми приятели, те се знаят кои са.

А как променя Севлиево, според теб?
Айсен: Лично за мен, Дизайн Уикенд промени Севлиево в много аспекти. Даде на хората много възможности, макар да се споменава – „малкият град Севлиево“. Не всичко се случва в големите градове или в чужбина. Искаш ли, можеш навсякъде. Представяте ли си, идват хора от 300 км., тук в Севлиево. Изводът е независимо къде, искаш ли, имаш ли желание има и начини.

Сияна: Севлиево е малък град с не големи възможности и занимания за младите хора. Дори веднъж в годината едно такова събитие променя много града. Сякаш се оживява от 70 непознати хора и носи тяхната толкова положителна енергия. Представя на севлиевците възможност да научат нови неща и дори да вземат участие в събитието ни. Все повече хора запознаваме или случайно разбират за Design WeekEnd, интересно им е. Дано хората вече знаят къде се намира Севлиево на картата и с радост да се връщат за поредната доза мотивация.

Какво ще кажеш на тези, които не бяха с вас този уикенд?
Сияна: Да не пропускат следващия подобен. Могат да намерят стриймове от събитието на страницата ни във Фейсбук. И ако просто не са има ли възможността, да събират багажа тази седмица и ще се видим на събитието на нашите приятели и партньори Design Mix в Пазарджик.

Айсен: Това, което ще им кажа, че могат да съжаляват. Изпуснаха много, дори бонбоните ,,Черноморец ’’. Тези, които имат дори и малък потенциал в определената област и разбират бих им казала, че няма нищо страшно да участват. Трябва да излизаме от зоната си на комфорт. Да, има го притеснението, има я мисълта ‘’ Ако се изложа? ’’ Какво от това? С какво се излагаш? Убиваш невинни хора или просто се учиш. Ако не на събития, обучения, кога? Не очаквай някой да ти предостави толкова достъпна и практически информацията, колкото събитията и разговорите с професионалисти. Участвайте! Ходете! Излагайте се! Но НЕ се отказвайте! #ChallengeyourLimits

Какво си пожелаваш?
Айсен: Пожелавам си, докато сме живи, да правим Дизайн Уикенд. Да сбъдна мечтата си! Да не спирам да участвам навсякъде! Да излизам от зоната си на комфорт! Да си вярвам повече! Пожелавам да виждам повече усмивки в лицата на хората!

Сияна: Пожелавам си още много концерти като този, които имах възможност да направя за отриването миналата седмица, повече време, което да мога да запълня с нещата които харесвам и също да пробвам нови. Повече самоувереност и по-малко пица.

Браво на Емил Тотев, Сияна и Айсен и целия екип ученици, които за втори път направиха Севлиево център на дизайна и стремежа на младите хора към развитие и успешна творческа кариера! Наистина сте вдъхновение!

Свиване

Apple отрича хакери да държат данни за техни потребители  

Apple отрича хакери да държат данни за техни потребители
В последните дни се завъртя информацията, че хакери са разбили услугата iCloud и имат достъп до данните на няколкостотин милиона…
Свиване

Oppo F3 и F3 Plus разполагат с двойна камера за селфита  

Oppo F3 и F3 Plus разполагат с двойна камера за селфита
Oppo представи официално два нови смартфона, за които твърди, че са експертите в селфитата. Става въпрос за моделите Oppo F3…
Свиване

Ъпдейт на Google Maps прави въпросите "Къде си?" и "Кога пристигаш?" ненужни  

Ъпдейт на Google Maps прави въпросите
Google обяви, че ще добави към навигационното си приложение Maps нова екстра, с която ще елиминира нуждата от впросите "Къде…
Свиване

OnePlus 3T в цвят Midnight Black излиза в тираж от 250 броя  

OnePlus 3T в цвят Midnight Black излиза в тираж от 250 броя
OnePlus решиха да добавят още един цвят към най-актуалния си смартфон OnePlus 3T, който е матово черен и се нарича…
Свиване

Анадолската обиколка с кола (1): От Харан до Шанлъурфа и Гьобекли тепе  

Заедно с Домоседа започваме една обиколка из Анадола – като за начало започваме с Аксарай и Харан по пътя към Шанлъурфа и Гьобекли тепе. Приятно четене:

Анадолската обиколка с кола

част първа

От Харан до Шанлъурфа и Гьобекли тепе

Анадола, Турция

Всичките ми познати турци ме заклеха

на 1 май да избягвам площад Таксим в Цариград

Там било оригиналното място за протести на прогресивното работничество и понеже властите не разрешавали, идвали още повече хора и точно там всяка година ставали въргалите със заптиетата. А трима от четиричленния ни екипаж точно там им се случи да преспят предишната вечер и едвам се оправиха с адреса и паркирането на тесните улички!

Бяхме тръгнали по-предишната малко след полунощ с кола от София. Аз очаквах, че ще заседнем на границата, защото по-рано същия ден Бойко Борисов беше уволнил 25 митничари на Капитан Андреево. Вместо това заседнахме на тунела на Траянова врата, защото пред нас се обърна тир и го запуши. Злите езици сред натрупалите се от събралите се коли зяпачи коментираха, че вина имала дамата на нощта, заварена в кабината. И двамата с шофьора оцеляха почти без травми. Но не даваха вид, че имат сили и желание да го обърнат на колела и да продължат.

Понеже не видяхме голям шанс да дойде кран да го изкара преди съмване, повечето леки коли обърнахме срещу движението да се изтеглим към предишния изход, карайки в аварийната лента и по този начин разминавайки се отляво с нормално (разбирай – бързо) движещи се коли, още не разбрали за препятствието. Представям си какво му е било на пилотния бабаит, повел колоната ни. Да не си помисли някой, че явилата се полицейска кола полиция е отцепила или отрегулирала нещо.

В Цариград пристигнахме по изгрев

и сред пейзаж от страховито високи нови блокове, асфалтови кръстовища на по няколко нива и безхарактерни молове, се разделихме по интереси – кой да гледа мач на Маестрото (разбирай – Федерер), кой да проучва аромати и физиономии по Капалъ чарши, кой (аз!) да гостува у стари другари отвъд Босфора

в буржоазен Кадъкьой

Кадъкьой – Истанбул, ТурцияКадъкьой – Истанбул, ТурцияКадъкьой – Истанбул, Турция

Избягахме Таксим и спали-недоспали подхванахме основната програма на

пътуването по Големия път през Анадола

Планът беше да стигнем привечер след 1000+ км в Адана. А пристигнахме в района чак по развиделяване, след две спирки за по час-два почивка на навигатора сред тировете на нарочни паркинги за тирове. Забележителност по пътя беше

соленото езеро Туз гьол,

на стокилометровия браг на което спряхме точно там, където спират всички – на туристическото капанче. Където продават … сол. Ама расфасована като за чудодейни мехлеми. А вечеря намерихме у Мистър Компир (посрещна ни с 25% намаление като скъпи гости от чужбина) в

Аксарай

Където, докато водим и губим неравна борба с бюрокрацията за закупуване на SIM карта, бяха вече затворили лунапарка с виенското колело и блъскащите колички.

Туз гьолу (Соленото езеро), ТурцияТуз гьолу (Соленото езеро), ТурцияТуз гьолу (Соленото езеро), Турция

Първата ни небелязана спирка за забележителности беше

Харан

Като предспирка вързахме приятелство с персонала на една газостанция, на която даже и не заредихме газ. Ами спряхме да се преоблечем – дълги панталони за жените и тениски без червени петолъчки за мъжете. Че знаеш ли дали няма проверки и какво разбират турските граничари от хипстърски модни изявления. Нямаше проверки!

А Харан е досами сирийската граница,

като районът непосредствено отвъд границата би трябвало да е под контрола на ислямистите. Безбрежни палатъчни лагери за бедстващи от хепатит и холера сирийски бежанци има ли? Никакви! Хората са се пръснали из целия целия регион в търсене на някакъв поминък.

В Харан завареното население било 50 000, също предимно араби, а след войната се добавили още 80 000. Много от тях заварихме на и около бедняшкия битак в опити да правят някакъв базисен алъш-вериш за оцеляване. Дюнерите им са добри. Доматите – още по-добри.

Харан, Турция Харан, Турция Харан, Турция

Още не аклиматизирали се към туристическата среда в Анадола в Харан наехме някакъв безсмислен местен водач. Да ни заведе на местата, които сами нямаше как да пропуснем и разкажа това, което го пише и в книжката. Взе 50 лири и през цялото време се опитваше да се отърве по-бързо от нас, че да си хване по-голяма турска група.
Забележителностите са къщите като кошери по модел отпреди новата ера, но строени за последно по османско време. Най-високата конструкция в силуета на градчето – кула с квадратно сечение, до половина камъни, над тях – тухли – е или минаре, или академична обсерватория в зависимост кого питаш. Намира се в кампуса на Омаядския университет, разрушен от Чингис хан. Водачът, турчин, много ги мрази монголците заради това изстъпление! Също мрази и „извратените джихадисти“ от отвъд границата. А и местните араби не ги долюбва особено.
Харан, ТурцияХаран, ТурцияХаран, ТурцияХаран, ТурцияХаран, Турция
В

Шанлъурфа

за три коли се разминахме с паяка, паркирали на тротоара пред едно училище на горната улица. Където един сополанко ни разигра театъра на излъганото годзилче сиромахче, след като първо се съгласи да си продаде банкотата си от 5000 ирански тумана за 2.50 лири (при курс 0.50), а после орева орталъка за повече. Не получи никакво съчувствие нито от нас, нито от кибичещото гражданство.

Каучсърфърски бивак намерихме по изключително добро стечение на обстоятелствата баш на центъра при

Кара Мейдан

(който джипиесът с женски глас Невена не разпозна за разлика от книжният Lonely Planet, който се справи с ориентирането като детска игра). Настаниха ни четиримата на хижарски стандарт в стая с две легла в една достолепна 200-годишна къща-крепост, обърната на работлиница и обитавана предимно от мотопеди. Сравни с каучсърфинг в Орегон, където спах на кушетка между велосипеди.

Чичкото домакин беше на 67 и се похвали, че ремонтът на мотопеди му е хоби, а иначе можел да прави и цигулки. Всяка година яхвал мотора BMW, пътувал до Европа през костинбродското село Извор, къдeто отсядал у приятели. Бил окуцял от катастрофа с мотор в Индия. Лошото беше, че говореше английски на пресекулки с несвързани синтактично поредици от думи, произнасяни като от стържеща по черна дъска котка. Затова се и отнесох резервивано към поканата да прекарам следобеда у тях на лаф моабет с топъл лахмаджун (турска „пица“ от елипсовиден хлебна подложка, покрита с доматена паста с подправки и кайма; подариха ни я във фурната!), бяло сирене и червени домати за мезе. А трябваше, разбира се, да се разгледа и градът.

Шанлъурфа, ТурцияШанлъурфа, ТурцияШанлъурфа, ТурцияШанлъурфа, ТурцияШанлъурфа, Турция

Шанлъурфа било свято място. Забележителност е

езерцето Балъклъгьол,

което играе роля в легендата за Ибрахим и балъците (разбирай – Аврам и рибите). Също и крепостта на баира, която участва в легендата. В крепостта е минавка да се влезе срещу пет лири, защото има само гледка, а същата гледка я има и отвън – и от площадката с класическите колони и от кафенетата със сеир-тераси, където петте лири биха включили поне чай. А турското гробище е съвсем безплатно. Разходих се и до

арменската църква на Дванадестте Апостоли,

обърната във Фърфърлъ джамия, напътен от пиколото на съседния бутиков хотел. Пиколото щял да следва нещо в България от есента, но на въпроса какво, отговори само с „yes, yes“. Впрочем при Балъклъгьол една от двете джамии също е обърната арменска църква.
Шанлъурфа, Турция

Мезетата у чичо Хасан ги пропуснах, в полза на местния специалитет джигер-кебап, сервиран на малки масички с още по-малки табуретчици на тротоара на главната улица.
Избистрихме политиката с другия каучсърфър, свързал се с нас, Седик. По-млад, но и по-незабележителен образ, разпределен от Държавата за учител по турски на деца, на които турският не е майчин. Всичките дрязги между отделните общности (и арабите, и кюрдите били хладни към турците, но най се мразели помежду си) идвали от стагниралата икономика. Ако им се повишал стандартът на живот, щели да заживеят не като братя, ами като еднояйчни близнаци.
Проявих интерес да пием бира и той намери само един сгушен в тъмен, страничен на главната улица, сокак

Leydi Pub

Което не значи, че е пълен с дами, още по-малко – заети в шоубизнеса, а просто че кръчмата е само за

мъже, предполагаемо – морално разложени грешници

Миналата година по същото време, когато за последно се бил поинтересувал къде сервират алкохол, вариантите били значително повече, включително ресторанти за семейства с деца. Ходило му се в Армения, но не бил сигурен, че ще го харесат, защото не бил безпристрастен по някои тълкувания на историята. Посъветвах го да пробва да им се хареса с русофилия. Всички турци обичали Путин, защото мразел американците. А турците мразели американците, защото оплескали хавата в Близкия Изток. И защото на турците им била къса паметта, че преди това и руснаците са оплесквали хавата. В Афганистан, ако не броим Османската, а даже и собствената им империя по-рано. А арменците са русофили, защото възприемат руснаците, като изконен враг на турците.“Восток – дело тонкое!“, както мъдро отсъждаше Верешчагин в „Бялото слънце на пустинята“ преди да запее любимата песен по Булат Окуджава за раздялата, чужбината и сполуката.
Шанлъурфа, Турция

Още няколко кадъра от Шанлъурфа. Улицата:

Улицата – Шанлъурфа, Турция

Улицата

Квартирата:

Квартирата – Шанлъурфа, Турция

Квартирата

Барът:

Барът – Шанлъурфа, Турция

Барът

Фурната-лахмаджунарджийница:

Фурната-лахмаджунарджийница - Шанлъурфа, Турция, Турция

Фурната-лахмаджунарджийница

Кафенето:

Кафенето – Шанлъурфа, Турция

Бюрек, баклава, чай, турско кафе

Гьобекли тепе, Турция

Продължаваме нататък, преди Шанлъурфа да се е доразсънил. Забелязваме, че и тук карат в насрещното по аварийната лента. Без даже да са им запушени тунелите от тирове. Или стопират с вдигнат десен палец и автомат в лявата ръка. По радиото едно парче нетурска музика не чуваме да пускат …

Dağeteği Mahallesi, 63290 Haliliye/Шанлъурфа, Турция

Гьобекли Тепе

Гьобекли тепе, ТурцияГьобекли тепе, ТурцияГьобекли тепе, ТурцияГьобекли тепе, Турция

Мнителните езици с добър житейски опит от новите български еврофинансирани крепости изразиха убеждение, че камъните са съвременно менте от държава, която си измисля история. Аз не съм чак толкова мнителен. Официалното становище на световната археологическа мисъл е, че става дума за

най-старото открито досега култово място на човечеството

Отпреди Стоунхендж. National Geographic го беше представил на света в някакъв брой от 2011, с което е повлякло крака на Туриста. Предимно турския, но по изключение на паркинга забелязахме нива с палатка на покрива с белгийска регистрация.
Гьобекли тепе, Турция

Д.’15

Очаквайет продължението

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът е със запазени авторски права
Илюстрации:
През Анадола от Кадъкьой до Хасанкеиф
Християнско наследство в Месопотамия
Кюрдска сватба
Диарбекир
Царството на Комаген
Адана
Кападокия
Сафранболу
Селимие джамия, Одрин

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция



Booking.com

март 22, 2017

Свиване

Ура за Лили от 3KEY Rooms! И за жените предприемачи и това да създаваш от нулата  

Лили е винаги засмяна. Иначе вероятно делово бихме я нарекли с истинското й име – Лилия Моллова – маркетинг мениджър в 3KEY Rooms. Но тя е предприемач по натура, мечтател по душа и широк човек, съзидателна и действена. Майка, но и работяга голяма Създава със своя съпруг и още едно приятелско семейство една от първите ескейп стаи в София, като скача от корпоративния живот в джунглата на предприемачеството. Смел скок. И успешен. Та така – поговорихме си с Лили тук 🙂

Как се случи така, че от корпоративния сектор мина в startup и то именно в развлекателния сектор?
Когато веднага след държавния си изпит по „Маркетинг“ бях одобрена за стажант в „Хенкел България“, осъзнах каква невероятна възможност имам пред себе си. За хора с икономическо и маркетингово образование е изключително полезно да наблюдават отвътре корпоративна компания и да се учат от нея. Да проверят дали и в каква степен могат да бъдат част от нещо толкова голямо и стабилно. В Хенкел случих на страхотни колеги и шефове, самият козметичен бизнес ми беше наистина интересен, бързооборотните стоки са доста вълнуващ пазар. Беше много динамичен период от живота ми, израснах и ми повериха водещи брандове. След това имах щастието да стана майка. Към края на майчинството ми ние със съпруга ми и наша приятелска двойка пътувахме до Белград, там опитахме непознатото за България забавление real-life escape room. Толкова много ни хареса като изживяване и като бизнес модел, че още същата вечер решихме, че заедно ще създадем Стая на загадките в България. Първоначалният замисъл не беше да напусна работата си заради този предприемачески проект, но скоро стана ясно, че и 3KEY Rooms (ТРИКИ Стаите), е като едно дете, което има нужда от посвещаване, за да се стабилизира и порасне. Така че се реших и след майчинството си напуснах Хенкел, за да дадем по-голям шанс на start-up-a ни. Още повече, че да имаш собствен бизнес ти дава известна свобода да планираш времето си, а това е важно, когато имаш малко дете. Както казват, сама решавам кои 8+ часа от денонощието ще работя.

Имаше ли подкрепа от семейството си, от приятелите за това начинание?
Започнахме като семеен бизнес между приятелски двойки, така че заедно поехме риска. В личен план това беше начин да отделям повече време за детето и когато се налага – да работя от вкъщи без да обърквам работния ритъм в голям корпоративен офис. Мъжът ми видя в бизнеса ни шанс да натрупаме предприемачески опит и да сме по-добри родители. Имаше моменти в началото, когато роднините и приятелите ни гледаха на бизнес идеята ни като на нещо доста фантазьорско. Несъществуваща в България бизнес концепция, която звучи неясно, това въобще има ли някакво бъдеще, питаха се някои? И ние обяснявахме дълго и напоително, че това е тематично декорирана стая, в която влизаш с приятели в екип от 2 до 6 души, заедно попадате в необичайна среда и трябва да намирате улики и загадки, да откривате решения заедно, за да намерите изход от предизвикателната ситуация. Но общо взето докато не направихме първата си Стая на триковете – „Детектива и Машината на времето“, и не поканихме близките си да я изиграят, според мен те не вярваха колко вълнуващо, забавно и градивно е това изживяване. Ние в 3KEY имахме голям късмет. Не успяхме да бъдем първата Стая в София, но все пак бяхме третата, а това значи, че много хора усетиха ескейп изживяване първо при нас. Първата escape игра винаги е страшно вълнуваща, стига да ти се случва в наистина добра Стая на загадките. Хората излизаха така заредени и ентусиазирани, имаше емоционални гости, които ни прегръщаха и настояваха скоро да имаме нови и нови Стаи… (Една пъзел стая може да се изиграе само един път.) Когато нещата започнаха да потръгват и хората заговориха за ТРИКИ с любов, вече бях абсолютно сигурна – от каквото и да се бях отказала, за да се хвърля в това начинание, струвало си е!

Какво се изисква от една дама, за да е успешна и като бизнес начинание и като майка? Какво помага и с какво пречи едното на другото?
Труден въпрос. Винаги имаш колебания справяш ли се достатъчно добре. Времето е такова, че една жена може и трябва да е всичко – професионалист, майка, страстна съпруга, домакиня. Не знам кой успява да е всичкото това през цялото време. Да бъда майка ме научи на повече търпение. Да обяснявам нещата колкото пъти се налага и с думи, които са адекватни на събеседника и ситуация. Да обясниш на детето си защо да не бърка в контакта; на гостите на Стаята на загадките защо ако не се справят навреме в играта си не значи, че са неуспешни; на колегите си защо еди-коя-си идея ще сработи… Ситуациите са различни, публиката също, но във всеки случай се изисква спокойствие, правилен подбор на думи и мотивиращи фактори. Всъщност детето ми ме учи на много повече неща от каквото и да било друго в живота ми. Включително на това да разбираш едва загатнатите потребности на другия или пък да приоритизираш нещата си така, че в края на деня да можеш да преглътнеш всичко, което не си съумял да свършиш, защото свършеното наистина си е струвало. Да имаш собствен бизнес е голямо предизвикателство за личния ти живот. От една страна сам си си шеф и не се обясняваш на никого, когато трябва да свършиш нещо лично в работно време. От друга страна – всяко време за теб е „работно време“. За да си в бизнеса със забавленията, трябва да си най-отзвивчив, когато хората почиват, дори това да значи да ти звънят в 23 часа и през целия уикенд или да излизаш за работа точно когато мъжът ти се прибира от работа и ви се иска просто да вечеряте спокойно. Наскоро имах една много тягостна ситуация. Беше от онези дни, в които телефонът не спира да звъни, а уж си решил, че е почивен ден и ще си у дома. Малкият искаше да играем на „Не се сърди човече“, но всеки път когато понечвах да хвърля зара, служебният ми се обаждаше и аз обяснявах отново и отново на сина си „пази тишина, мама за малко ще говори и веднага се връщам, обещавам“. След поредното прекъсване и „обещание“, на детето му се напълниха очите със сълзи: „мамо, ама ти обеща, че ще си играем и сега не искаш…“. Къса ми се сърцето само като се сетя. Така че – не знам каква е тайната да бъдеш успешен и в работата си, и в семейството си и какво точно значи „успех“, но пък много искам да се науча на това.

Ако трябва да окуражиш млади момичета с бизнес идеи в главата си какво би им казала?
Не знам колко градивно е самонавиването в стил „ако наистина имаш мечти, преследвай ги и не се отказвай“. Според мен има две основни неща за които да се замислиш, преди да се отдадеш на някоя бизнес идея. Първото е – концепцията ти струва ли си? Най-добрият вариант е да си първи в нещо, както ни учат маркетинг гурутата. Ако не можеш да си първи, помисли добре – пазарът изпитва ли истински, сериозен „глад“ за това, което ти можеш да му предложиш? И ако наистина „е гладен“, всички ли знаят за това? Защото ако отговорът е „да“, значи вече си закъснял. Докато извадиш тенджерата и си нарежеш продуктите, другите вече ще сервират ястията топли-топли. Второто нещо е – имаш ли добър екип? Ти не можеш всичко. Никой не може. Дори и да можеше, все някога ще загубиш трезва представа за ситуацията, пазарен нюх или вяра в себе си. Жизнено важно е с кой си в играта. Партнирай си с хора, с които си имате доверие и взаимно се допълвате. Ако теб не те бива например в дизайна или във финансите, намери доверени хора, които да се грижат за това и приемай авторитета им. Не знам някой успех да се дължи на солов играч. Примерно 3KEY Rooms е проект на четирима души, а сега имаме и доста колеги, без които нямаше да сме успешни и различни. Колективът на ТРИКИ-тата се обогати със страхотни образи. Много пъти съм си казвала: „Боже, ако за това трябваше аз да се сетя или сама да го направя, никога нямаше да се случи“. Има доза стрес, докато се научиш да се доверяваш на чуждата преценка. Но когато усетиш, че нещата се случват и взаимно си вярвате и успявате без сериозни грешки (защото винаги има някакви грешки), се получава нещо много красиво. Истинско партньорство.

Основните предизвикателства в ежедневието, сега след повече от 2 години в частния бизнес?
За мен предизвикателство е да си структурирам времето. Тъй като често работя от вкъщи, „да прозвъня клиентите“ често се слива с „да простра пералнята“ и това е леко влудяващо. От друга страна ако съм в офиса, много трудно успявам да се измъкна оттам. Винаги има още нещо, което ти се иска да отметнеш. От това да преправиш някой пъзел, през това да пратиш файлове на партньор, до това да събереш прахта. Понякога майка ми ми звъни докато съм в офиса и пита „къде си“. А аз без да се замислям казвам „в нас“, защото явно на работа ми е като у дома и у дома – като на работа. Сигурно я побърквам. Така че моето лично предизвикателство е да отделя личния живот от бизнеса. На този етап и специално за мен това май-май е невъзможно.

Какво ново да чакаме от ТРИКИ?
Наскоро поехме съществуваща стая „Тайният бар на Ал Капоне“ и в момента я подготвяме, за да я пуснем като наша – ТРИКИ Стая. До момента ние отговаряхме за създадените от нас игри „Детектива и Машината на времето“ и „МаТРИК Стаята“. Барът, както наричаме новото попълнение, е красива Стая, която създателите ѝ от Questopia са направили вдъхновени в голяма степен от нашия „Детектив“. Когато те ни казаха, че искат да си починат от ескейп бизнеса и предпочитат да поверят Стаята си на друг, ние решихме, че това е проект, който можем да припознаем и доразвием, защото наистина е в наш стил. Всъщност отдавна работим и по друго наше си начинание, но „Барът на Ал Капоне“ не беше възможност, която да изпуснем. Така че когато приключим с разкрасителните дейности и добавим идеите си към игровия механизъм, се надявам да зарадваме всички ескейп фенове с мафиотска ТРИКИ Стая, а ние да продължим да работим по другите си идеи.

Какво си пожелаваш?
Първо, пожелавам си да запазим вдъхновяващото настроение, което цари в ТРИКИ колектива. Имаме страхотни водещи на групите и приятели на Стаята, като се съберем всичките настава голям купон и после с кеф отиваш на работа, дори да си дивял до малките часове. Второ си пожелавам да направим Бара истински вълнуващо и обичано място, в което наистина да се усеща нашия стил и дух. И трето – да реализираме и другите си проекти по начин, който истински да докосне и забавлява гостите ни. Да, най-важното пожелание си оставям за накрая – всички да успяваме да балансираме добре с личния си живот, защото в крайна сметка най-важното нещо в живота е това, което чувстваш и ти се случва вечер, след като затвориш от вътре вратата на дома си.

20881p.s. Голям фен съм и на двете стаи – ако не сте ходили – непременно! Започнете с Детектива и Машината на времето и после Матрикс! Браво Лили! Успех и с новите проекти – очаквам с нетърпение!

Свиване

Кампанията на Марешки трябва да се изучава  

Пиша тази статия воден изцяло от изследователски интерес и чисто любопитство. Социологическите проучвания предсказват в следващия парламент да влязат ГЕРБ, БСП, Патриотите, ДПС, ВОЛЯ и евентуално Реформаторите. По-смелите дават място и на АБВ.  Във Враца всяка от тези партии се старае да прави предизборна кампания, срещи, реклами и т.н. Без една. Дали е добре планиран [...]
Свиване

Болестта на Шерлок  

Отглеждането на осиротяло конче е трудна работа – те остават с майките си до едногодишна възраст, имат нужда от майчина близост и стадо, за да се развиват нормално.

01 шерлок

Шерлок, останал без майка само на 1 месец, имаше много проблеми. Сега вече се изясни и причината за тях – освен анемията, която мъчи момчето откак го имаме, се установи, че Шерлок страда от Синдром на Воблер, или цервикална спондилопатия.

Това е вродено състояние, при което деформираните шийни прешлени се разместват. Състоянието е нелечимо.

03 шерлок

Терапията на Шерлок се разшири. Всеки ден лекарите му слагат системи – по 6 банки глюкозен серум, специално направен за него. Резултатите са незабавни – вече е много по-добре и не пада толкова често, както преди.

Храненето също се усложни много. Специалното мляко се комбинира с 8 различни добавки, яде се 6 пъти дневно. Въпреки огромните усилия да бъде захранен, ежедневните разходки и цялата грижа – мъничето все още тежи под 80 килограма.

Борбата за него продължава.

04 шерлок

Шерлок и майка му – Светльо

Освен за Шерлок, ние се грижим за още 6 коня с различни проблеми.

Помогнете ни да им помагаме – дарете 1лв чрез СМС с текст:
DMS KONE
на кратък номер:
17 777

Благодарим ви!

Свиване

Атанас Добрев, VIVACOM: Над 80% от приходите от мобилни услуги идват от месечната такса  

Атанас Добрев, VIVACOM: Над 80% от приходите от мобилни услуги идват от месечната такса
На среща с медиите тази сутрин Атанас Добрев, главен изплнителен директор на VIVACOM, представи финансовите резултати на оператора за 2016…
Свиване

Отговарям как се поръчва книга от чужбина  

Здравейте, познати и непознати приятели.

Много ми стана приятно, когато вече няколко човека, живеещи в чужбина, ме попитаха как да си доставят книгата. Събирам информация и засега имам само един отговор – от Озон.

 Поръчва се чрез сайта https://www.ozone.bg/catalog/product/view/id/105824/s/po-dirite-na-izcheznalite-sofiyski-krachmi/  Ето какво ми отговориха в чата: „В забележка към поръчката въвеждате, че е за чужбина и точния адрес. След това ние ще премерим поръчката ще сметнем доставната цена и ще ви кажем крайната сума. Необходимо е да я заплатите предварително и ще я изпратим към клиента.“
Когато науча още нещо, ще пиша тук.
PhotoFunia-1489751507

Свиване

Първо по Дарик #206: Представяне на Sony MDR-1000X  

Първо по Дарик #206: Представяне на Sony MDR-1000X
Здравейте с първия пролетен брой за годината на технологичната рубрика на nixanbal в Дарик радио. Тази сряда сутрин с Мишо…
Свиване

Да, червените iPhone 7 и iPhone 7 Plus ще се продават официално и в България  

Да, червените iPhone 7 и iPhone 7 Plus ще се продават официално и в България
Червените версии на iPhone 7 и iPhone 7 Plus, които Apple представи вчера, се очакват официално и в България. Това…
Свиване

@evleaks разкри и последната мистерия около дизайна на Samsung Galaxy S8  

@evleaks разкри и последната мистерия около дизайна на Samsung Galaxy S8
Ето и финалното изображение, с което @evleaks разкри и последните детайли около дизайна на Galaxy S8 и различните му цветови…

март 21, 2017

Свиване

Новата версия Android O вече е при разработчиците  

Новата версия Android O вече е при разработчиците
Android Nougat все още едва се забелязва на картата, но днес Google представи пред света първото издание на следващата версия…
Свиване

Рожден ден на Местая (Валенсия, Испания)  

Със Стощн днес ще ходим на мач на Валенсия. Приятно четене:

Рожден ден на Местая!

Валенсия, Испания

Отново с моя добър приятел и сподвижник по спортни пътувания Манол решихме да посетим нова футболна дестинация. По моя идея се спряхме на любимия ми футболен отбор в Испания – Валенсия. Решихме, че е най-удачно да го реализираме на връх моя рожден ден, когато трябваше да се състои мача между Валенсия и Атлетик Билбао на легендарния стадион Местая.

Валенсия, Испания

Синхронизирахме нискобюджетните полети от София и Манчестър до

Валенсия,

резервирахме апартамент в центъра на града и закупихме билети за мача онлайн. Оставаха ни няколко месеца до пътуването и с нетърпение очаквахме Валенсия да започне да побеждава, защото отборът преживяваше един от най-трудните си сезони. В навечерието на пътуването ни Валенсия беше малко над зоната за изпадащи (15-то място) и след няколко поредни много слаби резултати.

Моят полет от София кацна на

летище Кастейон,

което на около 100 км. северно от Валенсия. В самия град пристигнах късно вечерта с директен автобус от летището. Срещнахме се с Манол и съпругата му близо до Двореца на Музиката и веднага изпихме по бира за добре дошли.

Валенсия, Испания

На следващата съботна сутрин се включихме към

безплатната туристическа обиколка на града

с гид на английски. Отново се изненадах, че изключително малко испанци говорят език различен от техния роден. Пешеходният тур на града продължи почти 3 часа и ни запозна с интересни факти за Валенсия. Това е третия по големина град в Испания с население от почти 1 млн. души. Исторически винаги е бил оспорвана територия между католицизма и исляма, идващ от Африка. Голяма част от църквите са трансформирани джамии. Въпреки, че е най-голямото търговско пристанище в Средиземноморието, градът е изграден с „гръб“ към морето. Има чудесна инфраструктура благодарение на дългогодишното финансиране от ЕС, а архитектурното строителство е правено с дългосрочен план.

Стадион Местая – Валенсия, Испания Стадион Местая – Валенсия, Испания

Следобяд направихме обиколка на

стадион Местая,

където Валенсия играе своите домакински мачове. Това е един от най-старите стадиони в Испания и Европа въобще като локация т.е. тя не е сменяна от създаването на клуба през 1919 г. Стръмните му трибуни събират почти 55 хил. души, което го поставя на трето място след стадионите на Реал М и Барселона в кралството.

Av. de Suècia, s/n, 46010 València, Valencia, Испания

Валенсия не може да се сравнява с успехите на именитите си съперници в Ла Лига или Европа, но има едни от най-запалените фенове. Въпреки, че отборът не е печелил отличие от почти 10 год. и преживява една от най-сериозните си кризи напоследък над 40 хил. фена имат годишни абонаментни карти за трибуните.

Стадион Местая – Валенсия, Испания Стадион Местая – Валенсия, Испания

Българинът Любослав Пенев е една от легендите на клуба

и има специално посветена сбирка в музея.

Стадион Местая – Валенсия, Испания

Вечерта ходихме на

Фламенко

в един от по-непопулярните квартали на града по препоръка на наш приятел. Изпълнението беше чудесно, но със сигурност сме пропуснали подробностите поради това, че не говорим испански. Преди това хапнахме традиционната за Испания паеля – ястие с ориз, заешко и зеленчуци, което произхожда от Валенсия.

Направи ми впечатление, че испанците консумират доста солена храна. Силно препоръчвам да се посети

закрития пазар на града (Халите),

където може да се намери чудесна храна на разумни цени. Като цяло, цените във Валенсия не ми се сториха изненадващи…

Валенсия, Испания

Денят е неделя – 19 фев и няколко събития са се натрупали – рожден ден, мач на любимата Валенсия и трагичното обесване на Апостола. Измежду телефонните обаждания с честитки хапваме на бързо в Халите и потегляме

към новата част на Валенсия

Там преди десетилетие са построени футуристични сгради, който днес формират

Квартала на изкуствата и науката

Част от него са туристически атракции като гигантски аквариум (най-големия в Европа) и био-парк. Въпреки противоречивата си история от финансова гледна точка, футуристичният квартал привлича хиляди туристи в наши дни.

Валенсия, Испания Валенсия, Испания

На обяд хапнахме традиционните тапас т.е. малки сандвичи и започнахме да се вълнуваме за мача. Потеглихме към стадиона и очаквахме да има тълпи от фенове по улиците. Нищо подобно, феновете се бяха събрали около

Местая,

пиеха бира и дори си говориха с гостите от Билбао. Имаше доста полиция, но всичко беше спокойно. Бирата около стадиона беше по 1 евро, сравнено с 4 паунда в Англия – истински испански социализъм, а за цената на билетите по-добре да не говоря.

Стадион Местая – Валенсия, Испания

Стадионът отвътре е като бетоново чудовище с много стръмни трибуни (има прилика със стадиона Надежда в София). Седалките бяха мръсни, хората си носиха вестници, за да сядат на тях и масово се люпеха семки. По трибуните имаше и млади и стари и много семейства с деца. Атмосферата беше приятелска, а най-хубавото беше, че Валенсия победи, което не се беше случвало от много време.

Стадион Местая – Валенсия, Испания

Вечерта поляхме победата и рождения ден с водата на Валенсия – много приятно питие, което не съдържа Н2О … 🙂

На следващия ден взехме модерното метро и отидохме да пием

кафе на крайбрежния булевард на Валенсия

в близост до марината, където някога е стартирало трансатлантическо ветроходно състезание Купата на Америка. Пак там са се провеждали и стартовете от Формула 1, където състезателите шофираха по улиците на града. Макар и в средата на февруари имаше ентусиазирани плажуващи на широката пясъчна ивица.

Вечерта след панорамна обиколка по крайбрежието и преминавайки през няколко призрачни курорта с размерите и застрояването на Слънчев бряг се озовах на борда на самолета за полета обратно към София.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата:


Другата Испания



Booking.com

Свиване

iPhone SE вече се предлага с двойно повече памет на същата цена  

iPhone SE вече се предлага с двойно повече памет на същата цена
Наред с останалите по-скоро малки анонси днес Apple обяви и нови версии на своя компактен iPhone SE. Апаратът с 4-инчов…
Свиване

Болничен рапорт за всички, на които помогнахте  

Панчо и Тошко

IMG_9565 IMG_9615

Двамата ни „клонинга“ имат и подобни проблеми – счупвания вследствие на удари от коли. Възстановяват се в синхрон! Надяваме се, че след няколко седмици ще можем да ви пуснем техни клипове – как търчат весели с останалите дребосъци!

Дафне

IMG_9505 IMG_9493

За съжаление нямаме добри новини. Едно по едно се връщат всички изследвания – отрицателни. Това вероятно означава, че последното изследване, което очакваме – биопсия – ще е положително.

Междувременно момиченцето се чувства много добре, храни се, гали се, дори лекичко е качила тегло. Това обаче може да бъде заблуждаващо, т.к. е на много силни медикаменти в момента. В случай, че биопсията дойде положителна за злокачествен тумор, ще я нагушкаме колкото и душа иска, ще я нахраним с най-вкусното, което имаме, и ще се погрижим да премине към другото място, обичана, достойна и спокойна.

Джей

IMG_9482 IMG_9483

Шушулина се освободи от външния си фиксаж и вече е добре – щастлива, весела, скоклива! Остава сега и с едно хубаво семейство да я окомплектоваме и е готова.

Лейди

IMG_9554 IMG_9552

Лейди се възстановява отлично, а също така и започва полека да свиква с нас и живота в приюта. Такава нежна и любяща Лейди!

Кутретата с пиодерма

IMG_2091 IMG_2093

Четирите маймунки, които просто изцедиха всички сили и средства на клиниката вече са добре. Пристигнаха последните им проби – отрицателни са!
Предстои тази група плешивковци да се премести да поживее в едно от дворчетата за разходка – хубавичко да ги огрее слънцето и да потичат, че бяха цели два месеца затворени в бокс на плочки. Надяваме се да изглеждат съвсем другояче за вас до две-три седмици.

Борис

IMG_9549 IMG_9548 IMG_9544

Нашият глух ангел вече има поръчани ампули имитицид, премедикацията върви много успешно. Сприятелил се е с Атила и гледа на разходките да ходи по него, че иначе все още не е много наясно какво и що из приюта. Остават му още 2 седмици от премедикацията, след което започва същинската терапия. Прекрасен, както винаги.

 

IMG_9618 IMG_9621

Поздрави от най-мъничките ни пациенти!

Свиване

Ура за Вики Райчева! И още малко за амбицията, ученето и реализацията тук и сега  

13062065_1048735041840517_2556432753484207206_nВиктория Райчева – слънчево момиче, прекрасен млад човек, който учи и твори с лекота и е истински пример! Вики, която доскоро бе ученичка, а вече е професионален аниматор и помага на учениците да учат по-лесно с това, което работи към сайта Уча се. За пътя й до тук, смелостта, развитието, творчеството и бъдещето си говорим.

В допълнение Вики днес има рожден ден – да е честита! Винаги така засмяна, уверена и успяваща!

Как се случи, че си в екипа на Уча се?
Още от малка обичам да рисувам. Винаги всички са ми казвали, че съм много добра, но аз исках, незнайно защо, да бъда програмист. Учих в ПМГ „Гео Милев“ Стара Загора с паралелка „Информатика“, ходих на състезания по математика и единствените предмети, които някога съм харесвала в училище са били Изобразително изкуство, Математика и Информатика. Един ден в училище раздаваха флаери на едно студио по „Графичен дизайн“ и аз реших да се запиша, защото ми беше интересно да науча Photoshop и Illustrator.

Всичко започна 2015-та година, когато бях на 18 години. Тогава госпожата от студиото ни спомена за състезанието на „Аз мога – тук и сега“. Реших да се пробвам, защото исках да изпробвам уменията, които бях придобила и така април месец аз и още две момчета отидохме в гр. Девин да се състезаваме.
Случи се така, че бях на едно от най-последните места в класацията, но това нямаше никакво значение за мен, защото преживяното там ме остави без думи. След като видях колко мотивирани, положителни и готини хора са организаторите и участниците, единственото нещо, което си мислих беше: „Кога отново ще дойда тук???“, „Кога ще ги видя отново?“, „Как е възможно да съществува такова събитие, а аз да не съм разбрала до сега?!?“, „Трябва да дойда отново!“. Разпитах и разбрах, че ще има и академия. Записах се още на следващия ден като се прибрах.
Дойде време и за академията. Може да се каже, че точно тази SUPERлятна академия 2015 година беше едно от любимите ми преживявания до сега и много ключов момент от моя живот. Там се запознах с невероятни хора, с които се събираме и до ден днешен на всякакви събития. Те са моята мотивация и стимул да продължавам напред.

На академията се бях записала в категория “Front-end Development“, но единственото нещо което правих тогава беше свързано с графичния дизайн. Нашият отбор заедно с още един друг отбор взехме първото място. Това ме накара да се замисля дали искам наистина да бъда програмист.

Мина известно време и станах 12-ти клас. Все още бях решена, че ще уча програмиране след като завърша, но случката от академията винаги пораждаше мисли в мен дали наистина това е моето нещо. Мислих го много и с помощта на приятели отново от академията се убедих, че всъщност аз трябва да запиша Графичен дизайн, а не Софтуерно инженерство. Буквално няколко месеца преди бала ми аз се изправих пред нашите и им казах, че няма да бъда програмист, а дизайнер. Те бяха доста учудени, но решиха да ме подкрепят. И така кандидатствах в Нов български университет със специалност „Графичен дизайн“ и ме приеха.

Едно от нещата, които винаги съм искала е да започна да работя още докато уча, работата да е свързана със специалността ми и да ми е толкова интересна, че да не я възприемам като работа. По тази причина, още като завърших започнах да си търся работа в София като графичен дизайнер. Пратих си CV-то на няколко фирми, които търсиха стажанти и единственото което ми оставаше е да чакам. Не получавах никакъв отговор и започнах да се отчайвам, докато един слънчев ден Александър Костов, който отново познавах от SUPERлятна академия 2015 не ми писа: „Вики, искаш ли да работиш в Уча.се?“. Тогава бях много развълнувана, защото до този момент бях учила от този сайт и ми помагаше много. Отговорих му, че искам и той ми обясни, че търсят аниматори. Нямах идея как се прави анимация, дори не можех да използвам програмата с която правиха клиповете. Но въпреки всичко имах желание. Първоначално трябваше да изпробват дали ще се справям занапред и ми дадоха задача да направя видео. Реших, че ще дам всичко от себе си за да бъда част от този екип и се заех. Не бях спала почти 5 дни за да се науча на Adobe Flash за една седмица. Направих първото си видео и те много го харесаха. След още една седмица си говорих с Дарин Маджаров по скайп и обсъждахме видеата. А днес съм един от аниматорите на Уча.се.

Какво ти харесва? Какво научи?
В Уча.се ми харесва това, че не усещам работата си като такава. Всеки ден отивам с желание в офиса и там винаги е забавно. Работя с едни изключителни, невероятни, супер яки хора с важна мисия за България. Те са герои! Дори предпочитам да съм на работа, отколкото да си стоя вкъщи. Ние сме като едно голямо, задружно семейство. Обожавам да чета коментарите на децата под видеата, които правя. Супер вдъхновяващо е да знаеш, че правиш скучните уроци в училище интересни и поколения напред деца ще ги гледат и ще им се възхищават. Една от любимите ми случки беше по време на едно събитие, на което бяхме част от екипа. Там имаше момиченце, което беше в 5-ти клас и се оказа, че е фен на Уча.се и учи точно от уроците, които аз правя. Реакцията й след като й казах, че работя в Уча.се и ще я заведа да си вземе автограф от Дарин Маджаров беше просто незабравима. Тя беше много развълнувана и видях този блясък в очите й, който никога няма да забравя. Тогава осъзнах, че всичко това, което ние правим има огромен смисъл. От Уча.се се научих да работя здраво, да не се предавам и на това, че е наистина възможно да превърнеш работата си в хоби.

Как отговаряш на младите хора, които си мислят, че нямат късмет или не знаят как да продължат напред?
Отговарям им, че такова нещо като късмет и случайни неща няма в този живот. Според мен всичко, което ни се случва и което ще ни се случва, зависи само и единствено от нас самите. Животът е такъв какъвто си го направим ние и ако искат нещо истински трябва да съберат сили и да си го вземат. Всеки от нас е добър в нещо и те трябва да открият това нещо и да го развият. Бих им препоръчала да опитват повече нови, различни неща. Така правя и аз. Дори може да се каже, че все още не съм намерила точното нещо за мен. Преминах през състезания/олимпиади по математика, програмиране, графичен дизайн, а в момента съм аниматор. В бъдеще планирам да започна да изучавам по задълбочено 2D и 3D дигитално рисуване, 3D моделиране, анимация и Character design.

Продължаваш ли да учиш ти самата?
Уча се през всеки един ден от живота ми. Не мисля, че има такъв човек, който се е научил на всичко и може да си позволи да спре да учи. За мен ученето е едно от най-прекрасните неща, защото отваря толкова много възможности пред теб. Усещането, когато си даваш равносметка колко си се променил, колко неща си научил и на колко по високо ниво в развитието си си сега, отколкото преди една година, е невероятно. И не говоря само за учене на програми, учене от учебници и т.н. Говоря и за ученето от грешките ни, ученето от останалите хора, ученето на това как да бъдем по-щастливи и най вече по-добри хора.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да имам все повече незабравими моменти, хората около мен да са позитивни, честни и мотивирани, много успехи и малко повече свободно време.

И пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю
На хората, които ще прочетат интервюто пожелавам никога да не се отказват от мечтите си и да продължават решително напред. Винаги да са мотивирани, сигурни в собствените си възможности, да намират смисъл в това което правят и най вече щастие.

Чудесна Вики! Чудесна!

Свиване

Новият iPad с 9.7" дисплей се продава на цени от $329  

Новият iPad с 9.7
Заедно с оцветените в червено iPhone 7 и iPhone 7 Plus днес Apple представи нов модел iPad. Нарича се просто…
Свиване

Apple представи iPhone 7 и iPhone 7 Plus в червено  

Apple представи iPhone 7 и iPhone 7 Plus в червено
Ай, ай, ай! Консервативната политика на Apple по отношение на цветовете на iPhone днес леко се пропука и в средата…
Свиване

VIVACOM пуска ново намаление до 80% на смартфоните с договор  

VIVACOM пуска ново намаление до 80% на смартфоните с договор
VIVACOM обяви, че от 22 март започва поредното издание на промо кампанията, през която предлага смартфони с договор на до…
Свиване

Поетика на себенадмогването  

Излезе новата ми книга „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“. Издава я „Факел“, а художник е Павлина Обретенова. 
Благодаря на издателя си Румен Леонидов. 
Благодаря на научния си ръководител и рецензент проф. д-р Людмил Димитров за напътствията и безценните съвети през цялото това време.
Основа на тази книга е докторатът, който защитих през 2015, но книжното тяло не е „дисертация с корици“, намерението ми беше друго. Исках да напиша именно книга за късния Толстой и тя, освен че е (по необходимост) специализирано изследване, да бъде също и (по възможност) интересна за четене – противно на популярната у нас представа за „академичност“, всъщност двете не си пречат и няма такава норма, която да ги разделя.
Нека читателят отсъди доколко съм се справил. 
Накратко става дума за следното: в годините след духовния прелом, който Лев Николаевич Толстой преживява, проповедникът и художникът у него започват да се борят за надмощие. И в личността на автора, и директно върху страниците – на „арената“ на самия наратив. 
Тази борба при късния Толстой оставя поразителен отпечатък върху текстовете от периода и е едно от най-интересните явления, на които съм се натъквал като читател въобще. Прииска ми се да задълбая в него и резултатът от това задълбаване е книгата.


Свиване

iPhone 8 щял да има заоблени страни и сходен с този на оригиналния модел дизайн  

iPhone 8 щял да има заоблени страни и сходен с този на оригиналния модел дизайн
Очакваният по-късно тази година iPhone 8 ще има по-заоблени страни и предна и задна част от извито стъкло, пише корейският…
Свиване

На чаша вино с Христо Иванов  

Продължение на разговора ми с Христо Иванов, първата част на която е публикувана тук.

Така се случи, че съм свидетел на календара ти и затова един чисто човешки въпрос – за последните два месеца колко пъти имаше време да спреш на едно място и, както казва един приятел, да позволиш на душата ти да те настигне?

Ха! Ами, не много… Знаеш ли, много е странно. Както вече казах, винаги съм бил много частен човек, но трябва да кажа, че отдавайки се на това да послужа на хората за възел, в който техните мечти да се съединяват, виждам, че така човек някак си не се отдалечава от душата си. Служенето – защото аз смятам, че ключовият елемент на лидерството е именно съзнанието, че трябва да служиш – всъщност е достатъчно пълноценно, достатъчно носи единство със себе си. Така че не бих седнал да се жалвам. Има си своите напрежения и трудности, но наличието на яснота за какво го правиш всичко това, усещането и ежедневното удивление от това какви чудесни хора има навсякъде, където отида…

Аз намерих цяла кошница нови приятели…

Да, и то страхотни хора, наистина, из цялата страна. Всичко това стократно изплаща каквито и там негативи човек да понася от цялото това нещо.

А как обичаше да почиваш преди три месеца?

Не помня! (смях) Не, шегувам се, разбира се. Ами, нищо екстравагантно. Една книга и малко хубава музика е всичко, което ми е нужно.

Едно нещо, което винаги съм правил и много ми липсваше, е излизането извън града, извън София. Това за софиянци най-често е Витоша, и беше много хубаво, че оня ден качихме Черни връх, въпреки че по средата на кампанията, малко неочаквано. Трябва да кажа, че горе в мъглите и снеговете, които валяха, доста добре ме настигна душата, ако трябва да използвам този израз.

И усещането… Хайде малко, бидейки в Пловдив, да поговоря за София. Много важно за София е, че върхът е свързан с Алеко. Ние тръгнахме от една точка на Морените, на която имам снимка като тригодишен, когато нашите за първи път са ме качили на ски. На тези места е минал целият ми живот. Аз съм много запален скиор и турист…

И там, на това място изведнъж си дадох сметка, че всичко това е Алеко. И колко много от това, което политически искам да направим, е Алеко. Неговият страхотен хуманизъм и хумор, това негово особено отношение към българското общество, с хумор, с любов, с разбиране, с желание да е по-европейско, по-просветено, този негов великолепен демократизъм – всичко това в огромна степен съответства на мечтата ми “Да, България!” да се превърне в едно продължение на това дело. И се сетих за последните изречения в “Бай Ганьо в Русия” – забележи, колко символично – там казва: “Поставен под правилно, добро управление, българинът може да прави чудеса.” Та, ключът е наистина да имаме добро, човешко, просветено управление и тогава българинът може да прави чудеса.

Това ли е твоята представа за България, ако не бяхме в ситуация да трябваше да правим политическа структура, която да върне справедливостта в обществото?

Ами, да, Алеко като образ със сигурност е много близо до моята представа за това какви би трябвало да са идеалите и авторитетите на нашето общество. И е чудесно, че той е. Чудесно е, че всички епохи, всички промени не са се отразили на неговото присъствие.

Сега дано не е рязка смяната на темата, но като човек от света на технологиите да те попитам… Светът е на прага на така наречената четвърта индустриална революция, ако следваме общите терминологии, която на всичкото отгоре този път е тотално различна спрямо предходните. Защото имаме сблъсък на една еволюция на нещата от физическия свят – нови материали, автомобили, които нямат нужда от шофьор, триизмерно отпечатване на неща, дори тъкани и органи за имплантиране на хората, с втора еволюция в дигиталния свят и информационните технологии – носим мощни компютри в джобовете си вместо телефони; и в биологията и генетиката има революция, която доскоро не си представяхме. Всичко това се случва едновременно, в синхрон, като перфектна технологична буря, с всичките плюсове и минуси, защото както ни дава огромни възможности, така и крие сериозни рискове, които може би не съзнаваме още какви са…

И колко тъжно е в същия този момент ние да си говорим за връщането на нормалността в обществото, вместо да…

… да полетим, да. Виж, това е едно много интересно сравнение. Аз мисля, че се случва нещо много повече от поредната индустриална революция – защото всяка от предишните се свързва с развитието на ограничен кръг технологии, и вероятно от гледната точка на поколенията, които са живяли преди и след това, промяната да е била жестоко-епохална – но тук ми се струва, че става дума за нещо много повече. Разделя се траекторията на човечеството на оня етап, в който се е считало, че човекът е бил животно сред животните и е еволюирал по правилата на биологичната еволюция, след което, ставайки обществено животно, дълго време се е смятало, че с това той спира еволюционния процес.

Но ние навлизаме в един период, в който всяка една от тези технологии и особено комбинацията от тях всъщност поставя въпроса за това, че ние можем да започнем да направляваме и планираме една промяна. И в крайна сметка се изправяме пред огромния въпрос, пред който не съм сигурен колко пъти в такава степен се е поставяло човечеството: Какво е човек? Кое от онова да си човек сме готови да заменим? Кое е онова, което искаме да запазим? Сигурни ли сме, че знаем какво означава да се откажем от идеята за смъртта, например? За стареенето, за болестите? За самотата и това да си с часове несвързан с Фейсбук?

В крайна сметка сингулярността е едно състояние, което важи абсолютно за всички нас. Но даже носи някаква доза успокоение идеята, че докато всичко това се изправя пред нас – защото аз съм уверен, че някъде под кризите, които в момента се случват – мигрантската криза, която на пръв поглед е просто свързана със сирийската криза, но сирийската криза е всъщност климатична криза, която обхваща целия регион между Северна Африка и Афганистан, която е и цивилизационна криза, дълбоката криза на сблъсъка между исляма и Запада, и икономическата криза, която на пръв поглед е просто една криза на някакви деривати, които продължават да тровят; и демократичната и политическата криза също…

Под всичко това, ако слезем едно ниво надолу, е една криза на индустриалните отношения, на производствените отношения. Всичко това, което Маркс и класиците на икономикса са описали, започва да става невярно и да се променя, и все по-сериозно се изправя на хоризонта проблемът, че страшно много професии и човешки дейности ще изчезнат. Какво ще се случи с това население? Когато шофьорите престанат да бъдат шофьори, какви ще станат? Дизайнери? И как демокрацията и демократичният процес ще оцелеят? Какво всъщност представлява електронното управление като процес? Къде прокарваме границата между частното и публичното в дигиталната епоха? Как оцелява репрезентативната демокрация в епоха, в която решенията могат да се вземат през всеки смартфон? И къде остава ролята на все пак някаква… как да кажа… хайде да не говоря за професионализация, но някакъв опит политически? Как решаваме проблема с контрола върху службите в този контекст?

И най-базовото нещо – за първи път от гутенберговата революция насам възниква едно ново разделение между грамотния и неграмотния. Досега просвещенският проект беше базиран на презумпцията, че демокрацията се случва в една среда на еднакво, базово компетентни хора, които разбират процесите в нея от гледна точка на инструментите.

Демокрацията какво е? Вестник, участие в дебат, гласуване, където на хартия с писалката правиш нещо и го слагаш в кутия и всички могат да видят това нещо, да преброят протоколите. В крайна сметка нашата демокрация е направена от мастило, азбука, способност за четене, училища, вестници, кафенета – този свят изчезва. Сега вие сте една съвършено нова каста от ексклузивно грамотни хора, които могат да управляват базови, ежедневни технологии, които аз например съм неспособен да верифицирам как работят.

Йовко, ако ти ми покажеш на екрана на моя телефон, че температурата навън в момента не е 15 градуса, колкото е, а минус 15, ти като ИТ човек може би можеш да произведеш тази картина. Аз по никакъв начин не мога да те хвана, защото съм технологично неграмотен, освен да прочета това, което излиза на екрана и да му повярвам.

Но можеш да го провериш чрез паралелни източници.

Все по-малко. Защото аз си спомням преди няколко години как се случи земетресение в България и всички отидоха да проверят във Фейсбук каква е причината. Изобщо животът ни поддържа паралелни източници на информация. И от тази гледна точка един политически процес, един институционален процес, който все повече зависи от дигиталния свят, а неговото естество, неговата регулация зависи от една много малка каста ексклузивно грамотни хора, е много особено състояние на обществото.

Вие имате вече несравнимо по-голям ефект, отколкото един юрист би могъл да има върху нещо на най-ежедневно ниво, но сте абсолютно нерегулирана професия. И необходимостта от тази регулация все още не е станала очевидна, защото нивото на злоупотреби от гледна точка на представителите на вашата професия с огромното доверие и усмотрение, което ви е поверено, остава забележително ниско.

Така че, да, има киберпрестъпления, няма никакво съмнение, но истината е, че в момента, доколкото изобщо киберпроблематиката става все по-сериозна, тя не е защото има спонтанно организирали се мафиотски групи. Става дума, че държавата в един момент започва да набира и корумпира ИТ хора и имаме цяла поредица от катарзиси на представители на тези ИТ професии, които в един момент казват “Аз повече не мога да го правя това!”, излизат и започват да стават whistleblowers (бел.ред. разобличители). Сноудън и други са примери за това, че в тази професионална общност има някаква вътрешна резистентност. Това е страшно интересно!

Дълго време основната базова траектория на информационното общество е била неформалната територия на контакт между една малка общност от фенове и професионалисти. Аз ги помня тези времена, те съвсем скоро свършиха.

В същия момент обаче, ако се върнем пак в чисто обществено-политическия план, имаме сякаш нужда от един изцяло нов тип човек, широкоскроен, динамичен, който да е готов да се променя спрямо нещата около него. В контекста на онези конфликти, за които си говорихме – климатични, военни, обществени – за много хора светът в момента е неуютен, заради това че някакви крайъгълни доскоро обществено-политически шаблони вече не са валидни.

Йовко, аз трябва да призная, че голяма част от моята мотивация да се захвана с този тип политическа кариера, е свързана със сериозно притеснение. Видно е, че стигнахме до някаква междина между епохите. И понеже и преди в световната история са се редували етапи на по-голяма глобализация с етапи на връщане на махалото – аз не съм сигурен епохата, в която навлизаме, как ще изглежда. Презумпциите, които имаме, багажът, който носим от 90-те, от първото десетилетие на настоящата епоха – не съм сигурен колко добре ще ни послужат. И в този смисъл съм много загрижен в максимална степен да започнем изграждането на силни, национални институции, не защото те трябва по някакъв начин да опонират на Европейския съюз, а защото ние трябва да имаме готовност да посрещнем една епоха, в която част от проблемите ще трябва да ги решаваме сами и в кръга на хора, на които заедно ще ни изгори чергата, ако бъде подпалена от някой от краищата. Така че какъв нов човек ще ни трябва, не мога да прогнозирам, но изобретяването на нов човек винаги е кървава работа и доста болезнена.

Аз го казах като метафора…

Да, да. Но това, което бих искал да осигуря за нас и за семействата ни, е колкото се може по-здрава държава за епохата, в която ще можем да изобретяваме този нов човек.

Добре. Стига, че те уморих…

Не, не, аз съм добре.

И може би разговорът стана малко философски…

Да, доста. (смях) Но наистина, не съм уморен, можем да продължим.

Ами, искаше ми се и за Пловдив да поговорим. В допълнение на пловдивските теми, които ти засегна на срещата в Дома на културата в неделя.

Например за Европейската столица на културата, понеже никак не е малка вероятността да се превърне в пълен провал. Дори да бъдат отпуснати всички пари, които кошмарно закъсняха, времето започва да ни притиска и вече е проблем.

Защото от една страна Пловдив има дух, ти си го усетил. Аз също като теб живях една година навън и след дълго време, живеейки в София, реших да се върна в родния си Пловдив точно заради този дух, който усетих, че е в някакъв подем. Дали е стечение на обстоятелства, дали просто защото сега е дошъл моментът, дали защото хората започнаха да вярват в собствените си, макар и малки сили като индивиди – но и тук започват да се случват лесно неща, които съвсем естествено се случват в Барселона, където живях. Едни хора от един квартал се събират, решават и си правят фестивал или панаир на един или друг продукт, който е характерен за този квартал. И си говорят. Някак си в България като че ли малко си говорим. Ти го каза в едно интервю наскоро – спряхме да мечтаем колективно.

И си мисля, че от тук може да се случи пропукване точно в тази посока. Ето, дори хората, които се ангажираха с “Да, България!” в Пловдив, виждам, че те сякаш са чакали, както ти каза, някой да ги побутне, за да могат да се почувстват част от това нещо, което се оказа, че много лесно може да постига неща дори без много пари. Вярно, има един такъв импулс, който в момента помага на всички ни, но аз съм сигурен, че те, както и аз, са намерили нови приятели и контакти, които ще останат и извън контекста на “Да, България!”.

Пловдив индуцира хората с градска култура. Не са много градовете в България, които имат този дух. Очевидно е, че сега Пловдив преживява една премия от нашата европейска интеграция, от това, че границите се разтвориха и в един момент той не е просто един сателит на София, с цялата институционалност на София като национално средище, а се връща към естественото си положение на град, положен в центъра на регион, който диша не с дробовете на България и на София, а с дробовете на Централна и Източна Европа, на Източното Средиземноморие. Тези пътища, които винаги са водели към Пловдив всъщност от тракийски времена насам и които по такъв жесток начин са били прекъснати и от комунизма, но и от едни определени обстоятелства преди това… Някак си Пловдив се връща като център на тази много по-голяма кръвоносна система сега заради този период на отваряне, и очевидно тази енергия се влива тук и се усеща. Пловдив е едно естествено място, което граничи културно и манталитетно с Египет, с Персия, с Италия, със Средиземноморието. Някак си тези места тук си дават среща като една роза на ветровете. И когато стените паднаха, ветровете се върнаха, и Пловдив пак е Пловдив. Това е чудесно.

Проблемът е, че този процес на връщане към един много по-голям контекст, в който Пловдив естествено плува и се чувства на мястото си, понеже иначе е като едно голямо животно, затворено в малка кутия, блъскащо се в стените ѝ… Проблемът е, че той продължава да бъде заложник на абсолютно примитивната, ограничена, късогледа българска политическа класа и процес, на това, че нас ни управляват… често пъти се казва селяни, но ако хората, които ни управляваха, бяха едни нормални селяни, щеше да бъде много по-добре. Най-лошото е да те управляват хора, които са изтръгнати. Те не са нито селяни, нито граждани, не принадлежат никъде, освен към тодорколевите герои – и Корнелия Нинова, и Бойко Борисов биха се чувствали абсолютно естествено във филмите на Тодор Колев като техни герои. Всеки любител на тези филми може да си ги представи ясно там. Така че, оставен на волята на този тип хора, естествено, че те направиха атентат срещу Пловдив. И естествено те направиха атентат срещу неговото отстояване като културно средище. Как може да очакваме от едни типажи като Борисов, като Нинова, като Вежди Рашидов, да работят за това да се случи такова голямо културно събитие?

Аз вярвам, че Пловдив е културна столица на България, със и без тази титла. Сега големият проблем пред нас е как да се мобилизираме като общество, за да се случи това нещо в Пловдив в името на цяла България. Това трябва да се случи като първостепенен национален проект. Следващото Народно събрание трябва да приеме план, който да се реализира с целия национален ресурс.

И пак искам да повторя, абсолютно не мога да си представя с какви очи Бойко Борисов пристига тук да иска пловдивчани да гласуват за него.

И доста пловдивчани не могат да си го представят. Но в подкрепа на това, което казваш – разбира се това е само мое впечатление, защото няма как да вляза в главата на текущия ни кмет – но ако се обърнем към темата за тютюневите складове, всички негови публични изказвания са, че него го боли, че споделя тъгата на пловдивчаните, но в същия момент аминистративното бездействие е очедвидно, а в чисто човешки план ми изглежда, че той сякаш вътре в себе си не разбира – защо градът така пази тези складове, защо хората отидоха и направиха жива верига, защо са готови да повторят това, защо наистина им е толкова тъжно за тези рушащи се сгради… Той сякаш не е свързан с това място.

Аз не го познавам и не мога да говоря за човека, но това, което мога да кажа от своите наблюдения върху българската политическа класа, е че това са хора-еднодневки. Техните глави са от стиропор. Те, естествено, си представят, че хоризонтът на човека опира до стиропора, итонга и евтиния стъклопакет. Те от това са направени като духовност.

Така че човекът вероятно се опитва да казва някакви неща, които да му намаляват натиска, но той не е част от паметта на Пловдив. Защото същият човек искаше да възстановява крепостите на Небет тепе. Той е доказал своята абсолютна непригодност да разбира този град, да бъде негова еманация, с цялото наелектризиращо усещане за памет и за слава. Паметта е уважение към нещата такива, каквито са наследени, включително елементи от тях, които са под мазилката и са скрити между тухлите и чакат своя момент да имат своя ефект. Това е нещо, което нашите управленци не могат да разберат. Така че очевидно е и многократно сме го наблюдавали, че това, което върви на повърхността, е евтина лъжа, а цялата поредица от действия е насочена към това тези складове да бъдат бутнати и на тяхно място да бъде построено нещо друго. Но е чудесно и е национален урок това, че в Пловдив има дух и хора, които разбират, че паметта и приемствеността на времената е всъщност ценност и съм сигурен, че те ще надделеят.

Христо Иванов е водач на листите на „Да, България!“ за град Пловдив и София – МИР25. За него и кандидатите на „Да, България!“ можете да гласувате с номер 16 в интегралната бюлетина.

Свиване

Шоколадово суфле с крем англез  

Преминах през доста рецепти, съответно измина и много време докато открия не просто добра, а отлична рецепта за шоколадово суфле. След като я открих ми трябваше още време или по-скоро нагласа да осъществя тази рецепта за публикация. Суфлето е една от най-трудните храни за снимки, затова с Вальо изготвихме план, включващ приспиване на Даниел в ранния следобед, три камери, два вида осветление, основни заготовки към рецептата и приготвяне на самата рецептата два последователни пъти по време на снимките. Не се плаши, защото приготвянето не е толкова трудно, колкото ти прозвуча току-що. Както споменах, по-трудно се оказа отразяването на процесите и снимането на крайния резултат. Защото това все пак е суфле и като всяко едно суфле то изисква бързина при приготвянето. И бързо спада след като се извади от фурната. С последното искам да кажа, че ако не спадне, значи не е суфле. А с това отключвам два основни въпроса: какво е суфле и какво не е.

Шоколадово суфле с крем англез

Какво е суфле?

Накратко, суфлето е гъст сос или крем с различни добавки за основния вкус, който се смесва с разбити белтъци и се пече. Основата на суфлето най-често е сос ру (Roux) – основата за сос бешамел, но може да бъде каша, сгъстена с брашно или царевично нишесте или млечен крем (за сладки суфлета). Това е първата важна част за това, то да е приготвено добре и да задържи обема си възможно най-дълго след изваждането му от фурната. Към основата се добавят различни продукти, които ще бъдат основният вкус на суфлето. Те могат да са сирена, пасирани зеленчуци, риба, месо, шоколад, плодове.

Втората важна част за едно успешно суфле е разбиването и смесването на белтъците с основната смес. Те трябват да бъдат разбити до степен твърди връхчета, но без да се изсушават (ако твоите белтъци се разделят и стоят на парцали след разбиването им, значи са преразбити и изсушени). С добавянето на разбити белтъци в основната смес, тя става по-лека и въздушна. Когато тази смес се сложи в гореща фурна, от топлината, вкарания въздух в белтъците се разширява и така суфлето бухва.

Когато суфлето се извади от фурната и топлината е прекъсната, то започва да спада. Запазването възможно най-дълго на образувалият се обем по време на печенето е въпрос на добра рецепта и добро изпълнение при приготвянето на основата, разбиването и добавянето на белтъците към нея. Колкото и добре обаче да е изготвена една рецепта за суфле, този обем може да трае до 5 минути след изваждането на суфлето. Това е и причината суфлетата да се приготвят непосредствено преди сервиране и да се сервират веднага след като са извадени от фурната. Ядат се горещи, разбира се с внимание.

Какво не е суфле?

На първо място суфлето не е кексче, което бухва и има течен център. Не че суфлето не може да има течен център, но мисля, че вече става ясно накъде води мисълта ми. Тъй като настоящата тема и рецепта са за шоколдово суфле, ще наблегна върху едно все още неразбираемо за мен объркване в терминологията и наименованията. Би трябвало да се прави разлика между шоколадово суфле и по-разпространения шоколадов десерт в ресторантите навсякъде със същото име. Въпросният десерт може да срещнеш като „кексче с течен център“, „шоколадов фондан“, „шоколадов лава кейк“, „шоколадово лава суфле“, „бабино кексче с топящ се шоколад“ (това не е шега, а реален надпис в меню на ресторант) и „шоколадово моальо“. Всички тези имена са за един и същи десерт, но не са за суфле. Не че не трябва да си поръчваш повече „шоколадово суфле“ в ресторант, но трябва да знаеш, че това, което ще ти сервират много, много вероятно не е суфле.

И за да стане още по-ясно, нека ти разкажа какво е това, което наричат шоколадово суфле, а не е суфле.

Какво е кексче с течен център/шоколадов фондан/шоколадов лава кейк/шоколадово моальо?

За да победиш врага си, трябва да го опознаеш, нали така? В този случай, за да си обясня защо кексчето с течен център не е суфле, трябва да вникна в продуктите, техниките и текстурата на двата десерта. Трябва да ги разбера.

Кексче с течен център

Понеже най-разпространето име на този десерт е „кексче с течен център“, ще използвам само това име по-надолу, за да не изреждам отново всички възможни наименования.

И така, кексчето с течен център е на основата на брауни смес. Тази смес съдържа доста мазнини от краве масло, много често в количество равно или доближаващо се към количеството на шоколада в рецептата. А понякога рецептите съдържат и допълнителни жълтъци. Освен че сместа съдържа повече мазнини, при нея не се изисква отделно разбиване на белтъците. Теоретично ние нямаме суфле. Имаме просто една брауни смес.

Въпросната брауни смес се пече в по-гореща фурна и за по-кратко време, отколкото суфлето, а целта е периферията и повърхността на кексчето да се сготвят, да образуват хрупкава кора, докато сърцевината на кексчето остане недосготвена, с което тя остава течна. Кексчето е изключително приятно за ядене, защото в него се съдържат две основни текстури – хрупкаво и кадифено меко, разтичащо се. Има контраст. Тъй като течният център ще стои течен само докато кексчето е горещо, то се сервира веднага след изпичането, подобно на суфлето. Значи има и топлина, която е основен фактор това кексче най-често да се сервира с топка ванилов сладолед. Вече имаме трета текстура и разлика в температурите. Просто перфектно. Но не е суфле.

Шоколадово суфле с крем англез и кексче с течен център

Съпоставяне

Пак ще се върна на суфлето, за да отбележа, че неговата история започва още от началото на 18 век.  Що се отнася до шоколадовото суфле, отлично приготвеното шоколадово суфле е сладка емблема на френското кулинарно изкуство. За него е много важно добре приготвена основа + правилно разбити и добавени белтъци към нея. Сервира се във формата, в която е изпечено.

Шоколадовото кексче с течен център е съвременен десерт създаден през 80-те години на 20 век. Както стана ясно съдържа много повече мазнини и при него няма добавяне на разбити белтъци. Пече се на по-висока температура за кратко време и се сервира извадено от формата, в която се е пекло.

Общото при двата десерта са сходните продукти и разбира се шоколадовият вкус. Разликите са много повече, а основните са различни пропорции на сходните продукти и същественото – техниката на приготвяне и печенето. От разликите в пропорциите на продуктите и методите им за смесване идват и различните текстури, с което обосновано може да кажем, че имаме два различни десерта. Имаме суфле – леко и въздушно; имаме брауни-кексче с разтичаща се сърцевина.

И двата десерта са прекрасни, но би трябвало да се прави разлика между техния харакер и тяхното естество. Харесваме кексчето, често наречено „суфле“, от което се разтича гореща шоколадова смес, но ако наистина искаме да опитаме онова шоколадово суфле, което достойно заема част от френската кухня, ние сме длъжни да опитаме същинския десерт шоколадово суфле. И както споменах в началото на тази публикация, намерих най-добрата рецепта за мен досега. Въпрос на разбиране е да се хареса и на теб.

Шоколадово суфле с крем англез

Шоколадово суфле с крем англез

Рецептата е адаптирана от chefsteps.com.

Основни насоки

За устойчиво и въздушно суфле има четири основни стъпки, които трябва да се спазят. Първата е предварително загрята фурна (както винаги за всичко, впрочем). Втората е добре намазани с масло и покрити със захар форми за печене. Третата е добра основа за суфлето. В настоящата рецепта тя е много гъста и приготвена с брашно с високо протеиново съдържание. Целта да се използва такова брашно е да се създадат по-здрави глутенови връзки, които ще запазят обема на суфлето възможно по-дълго след като се извади от фурната. Четвъртата стъпка е правилно разбити белтъци и внимателно смесени с основната смес.

Предварително приготвяне на суфле

Сместа за суфлето трябва да се изпече веднага след като е приготвена, а самото суфле сервирано веднага след като се извади от фурната. Това би ни затруднило ако искаме да сервираме суфле за десерт на гостите си, защото ще бъде необходимо да се отделим от компанията и да отидем в кухнята да го сготвим. Сигурна съм, че никой не би предприел подобно нещо, дори и аз.

За наше улеснение съществува вариант, в който сместа за суфлето се приготвя предварително до етапа преди да се добавят към него белтъците. Тази основа може да се остави на стайна температура, ако суфлето ще се довърши до няколко часа след това или да се съхрани в хладилник до една седмица и да се използва, когато е необходимо. Предварително могат да се подготвят и формите за печене (разбира се тук говорим за приготвяне по-рано на същия ден, в който суфлетата ще се довършат и пекат). Преди да дойде ред за десерта, фурната се загрява, белтъците се разбиват и добавят към предварително приготвената основна смес, разпределя се във формите и се пече.

Кремът англез също може да бъде направен  до няколко дни предварително и да се съхрани в хладилник. Изважда се на стайна температура 30 минути преди да се сервира.

Бележка относно грамажите на продуктите в рецептата

Грамажът на яйцата винаги варира, дори когато те са от един размер. Но дори две яйца да тежат еднакво, е много вероятно да има разлика между грамажа на техните жълтъци и белтъци. Когато са ни необходими 2-3 жълтъка, разликата няма да бъде голяма. Но когато се налага рецептата да се приготви в големи количества, тогава е възможно пропорцията на продуктите да ни избяга. Затова практиката на професионалните готвачи е да използват жълтъци, белтъци или цели яйца на грамове в рецептите си. По този начин възможността за грешки се намалява, а изпълнението на рецептата ще бъде възможно най-точно, независимо колко дози от нея се приготвят. Такъв е случая и в тази рецепта, но за ориентир, в скоби добавям и приблизителния брой яйца, от които се изваждат съответното количество жълтъци и белтъци.

Останалите продукти също са в грамове, забележи дори и течностите. Затова мери всичко на кухненската везна.

Порции

Рецептата, която следва е за три порции, приготвени в рамекини (огнеупорни купички) с обем 130 мл. Дозите лесно могат се увеличат според броя на хората. Едно е сигурно – не приготвяй повече суфлета, отколкото биха се изяли. Никой не би искал да вижда спаднало и студено суфле, повярвай ми.

Видео

Видеото е за илюстрация на процесите и не отменя старателното прочитане и спазване на рецептата.

За крем англез:

  • 1 ванилова шушулка
  • 125 г сметана 35%
  • 60 г пълномаслено прясно мляко
  • 58 г жълтъци (от около 3 яйца)
  • 25 г захар
  • щипка малдонска сол или fleure de sel

За шоколадовото суфле:

  • 25 г меко масло + допълнително за формите
  • 65 г захар, разделена на 50 г и 15 г + допълнително за формите
  • 25 г брашно с високо протеиново съдържание (брашно за хляб или брашно за баници)
  • щипка малдонска сол или fleure de sel
  • 125 г прясно мляко
  • 90 г черен шоколад 70%, нарязан на ситно (моля, използвай добър шоколад!)
  • 45 г жълтъци (от около 3 яйца)
  • 75 г белтъци (от около 3 яйца)

За крем англез всички продукти се смесват в касерола с дебело дъно и се слагат на умерен котлон. Разбъркват се непрекъснато с телена бъркалка докато сместа се сгъсти до консистенция на палачинково тесто. Сместа не трябва да завира, необходимо е да достигне температура от 82ºC. Прави се проба с лъжица, която се потапя в соса и когато се мине с пръст от обратната ѝ страна, трябва остава отчетлива следа. Когато сосът изстине ще се сгъсти леко. Съхранява се добре покрит на стайна температура, ако ще се сервира скоро или в хладилник, ако ще се сервира до няколко дни. Когато сосът е съхраняван в хладилник, необходимо е да се темперира до стайна температура преди сервиране.

За шоколадовото суфле фурната се нагрява на 190ºC. Подготвят се три рамекина (огнеупорни купички) с вместимост 130 мл и по възможност с прави стени. Всяка купичка се намазва с меко масло с помощта на четка и се поръсва с кристална захар, като излишната се изтръсква.

За основата на суфлето се смесват брашното, солта и маслото. В касерола с дебело дъно се смесват млякото и 50 г захар. Загряват се докато захарта се разтопи и млякото заври. Тогава към него се добавя брашнената смес. Котлонът се намалява до слаб и сместа се разбърква непрекъснато с телена бъркалка 3 минути. Тази стъпка е много важна за устойчивостта на суфлето. Накрая трябва да се получи гъста еластична смес. Отстранява се от котлона и към нея се добавя шоколадът. Разбърква се докато се разтопи. Следва добавяне на жълтъците. Разбъркват се докато сместа стане еднородна. Тя ще бъде гъста и жилава, това е добре.

При предварително приготвяне на суфлето, то се прави до тази стъпка. В такъв случай сместа се покрива добре със стреч фолио и се оставя на стайна температура, ако ще се довърши до няколко часа или се съхранява в хладилник до една седмица. Преди да се сервира, към тази смес се добавят разбитите на момента белтъци и се пече.

Белтъците се разбиват докато започнат да образуват пяна. Тогава към тях по малко се добавя останалата захар (15 г). Разбиването продължава докато станат обемни и запазват формата си. Трябва да се внимава да не се преразбият и пресушат. Една част от белтъците се добавя към шоколадовата основа (ако е топла, това не е проблем) и се разбъркват внимателно със силиконова шпатула. Целта е гъстата шоколадова смес да се олекоти и да се подготви за останалото количество белтъци. Следва добавяне на останалите белтъци като продължават да се размесват леко с основата, така че да запазят обема си.

Сместа веднага се разсипва догоре в подготвените форми. Заглажда се до ръба на формите с помощта на обратната страна на нож. Тази стъпка прави суфлетата да изглеждат красиви, като се надигат с равна повърхност. Формичките се почистват с кухненска хартия.

Суфлетата се слагат на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 17 минути. За това време те ще останат с леко кремообразен център, но ще бъдат по-неустойчиви след изваждане от фурната. Могат се пекат 18-19 минути за по-голяма устойчивост и напълно сготвена среда.

Сервират се веднага с крем англез. Преди това може да се поръсят с пудра захар.

Шоколадово суфле с крем англез

Още рецепти с шоколад

Други десерти с крем-англез

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Шоколадово суфле с крем англез е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

март 20, 2017

Свиване

Още официални изображения разкриват новия цвят на Galaxy S8  

Още официални изображения разкриват новия цвят на Galaxy S8
Galaxy S8 вече се появи в първи пресизображения, като покрай тях @evleaks обяви кои ще са трите нови цвята за…
Свиване

Честит 7-ми рожден ден, Чанове Стара Загора и Чирпан!  

Има толкова много начини да кажеш „Честит Рожден ден”!
Можеш да подготвиш подарък, да напишеш стих, да изпееш песен…

Има толкова много начини да кажеш „Благодаря”!
Можеш да подариш цвете, да направиш изненада,
да бъдеш там и да споделяш смях и танц…

Но когато намираш вдъхновение, насърчение и посока,
когато си добре дошъл и нямаш нужда от покана,
когато душата ти намира болест и лекарство едновременно,
това единствено казва „Обичам те!”.

А след „Обичам”, всички думи са излишни!
Единствено са позволени една-две снимки за разкош 🙂

Честит празник, Танче и Киро, благодарим ви и ви изпращаме Обич!

Свиване

Мария Куманова: изнасяне  


ако някога си се изнасял
заминавал си от някъде
напускал си стаята
апартамента
който досега си обитавал
неопределено време
и е насищал дните
приютявал е нощите
бил е фон за емоции
и действия

тогава имаш право
за последно
да влезеш през прозореца
ако търсиш изход от
вътрешния двор на ума
вече часове
влез през прозореца
огледай белите стени
за забравени спомени
влез през прозореца
излез през вратата
тя не е заключена
вече няма какво да пази
затръшни я след себе си
обърни се и
за последен път си спомни
че е с топка


Мария Куманова






   Мария Куманова в „Кръстопът”.

Свиване

Ловозеро край Мурманск, Русия (9 част на През Източна Европа с джип)  

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск. разгледахме Мурманск, а днес отиваме в тайгата – на чист възду край езерото Ловозеро.

Приятно четене:

Ловозеро край Мурманск, Русия

част девета на

През Източна Европа с джип

Ловозеро, Мурманск – Русия

Сутрешната процедура е ясна – ставане, душ, закуска…
Тъй-като ни бяха предупредили, че ще

излизаме на излет

изкарахме пуловерите и дебелите якета… Изкарах и високите зимни обувки…
Облякохме се, но якето си го сложих в раницата, защото хотела все пак се отопляваше и бе комфортно…
Неколкократно бях питал колегите/приятели дали не е по-добре да дойда с моя автомобил – да не се наблъскваме в колата им, но твърдо заявиха, че колата е седем местна (Хайлендър) и най-добре да пътуваме с един автомобил…

Официалното обяснение бе за да можем спокойно да си пийнем 🙂 Неофициално изпитвах съмнения, че искат да пътуваме с автомобил с руски номера за да не дразним ‘властите’ – целия район наоколо бе пълен с всякакви строго секретни обекти..
Докато чакаме да дойдат да ни вземат излязохме пред хотела (жената да пуши)… Мурманския юлски ветрец режеше – дори с трите ката дрехи (тениска, пуловер, грейка, но без северното яке все още) се усещаше студа – бе около +5°С
Прибрахме се обратно в сградата – абе. хладничко си е по тези ширини 🙂

Към 9:30 се появи колата… Претоварихме от Джипа тенекията сирене (бе предназначена за шофьора – той да я разпределя по познатите). Добавихме и няколко от ‘аварийните’ консерви и лютеница, които така и не използвахме до тук. .. Натоварихме се и тръгнахме да събираме останалата част от групата…
Съпругата ми предвидливо седна на последния ред седалки 🙂
Събрахме още двама приятели и групата придоби следния вид – домакина, съпругата му, ние – трима хубавци на втория ред, и съпругата ми – на третия ред седалки…
В момента в който се ‘окомплектовахме’ настана лека суматоха – започнаха да се търсят и намират две кожени цилиндърчета, затворени с цип…
Отнякъде изскочи бутилка 10 годишно уиски (бяха го подарили предходния ден от кораба):

Ловозеро, Мурманск – РусияОт кожените цилиндърчета изскочиха ей тези чашки:

Ловозеро, Мурманск – Русия

И работата стана страшна –

все пак още няма 10 сутринта 🙂 Единствените, които не пиеха бяха шофьора и съпругата ми…
За мезе на уискито бе изкаран буркан леко солени краставички (не мариновани) Абе може да изглежда странно, ама си подхождаха
След ‘старта’, ми бе обяснено, че ще ходим на някакъв комплекс, където ще ни покажат впрегатни хъскита и елени… И ще ни хранят с уха (рибена чорба) от сьомга. То било наблизо – някъде към 180 км !!!
Ами хубаво… Ама първо трябвало да се срещнем с техни приятели някъде по пътя…
Шофьора ни натисна педала, и литнахме по пътя някъде с около 160-180км/ч… Комфортно возеше Хайлендъра, а и пътя бе широк, ама все пак не бе магистрала… Полицаите явно не притесняваха шофьора ни..
По пътя се чухме с другата група – била пред нас, ама щели да ни изчакат след разклона за Оленогорск, а ние още не бяхме преминали Лапландия (в Русия също има село с това име)… Тези 110-115 км хвръкнаха бързо, и на

Оленогорск

се отклонихме от главния път в посока Ловозеро.

Навярно в уикимапия или на сателитните снимки ще забележите доста военни обекти. Има доста интересни и уникални неща – например преминахме съвсем близо до фидерите на

радиостанцията на екстремно ниска честота „ЗЕВС“

Тази система работи на честота 82 Hz и се използва за връзка с подводниците без значение къде по света се намират. Интересното на тази система е, че има два електрода на около 60км един от друг. Обаче тези кабели съвсем не са антената – това е само захранването на антената… А антената е …. самата планета… Съществува само още една подобна радиостанция в света – в САЩ. За да работи системата е нужно земята около ‘антената’ да е с изключително ниска проводимост. Връзката е еднопосочна, нискоскоростна, но пък сигнал от само няколко вата може да бъде чут навсякъде по света и под водата – нещо, което не може да бъде постигнато със спътниците (спътниковия сигнал се гаси много успешно дори от само няколко сантиметра вода)..

Около Оленогорск съвсем близо до пътя също имаше доста спрягано напоследък из медиите летище. Тук е базирана част от Далечната авиация на Русия – ТУ-22 и ‘белия лебед’ – ТУ-160 изпълняват задачи и в Сирия от това летище…..

Иначе по пътя всичко бе спокойно и не се забелязваше никаква активност – всичко е добре проектирано и не виждаш нито КПП, нито военни (освен някой друг автобус)…

След няколкостотин метра видяхме спрял автомобил на една отбивка – това бяха хората, с които трябваше да се срещнем. Веднага спряхме и ние – за да ни запознаят с останалата част на групата, Ако си мислите, че запознаването не трябва да се полее – лъжете се 🙂 Изскочиха онези чашки, уискито, краставичките… Накъде без българското сирене – въпреки опита да им кажа, че не е добра идея, тенекията сирене (4 кг) бе отворена…

Ловозеро, Мурманск – Русия

Та позапознахме се на отбивката, и след като уискито застрашително намаля, изляхме саламурата на сиренето, поне да може да го приберем, се качихме по колите и продължихме…
По едно време пак спряхме, защото не бяха сигурни за пътя/отбивката към търсеното място… Историята се повтори 🙂
Докато се освежавахме с остатъците от бутилката бе проведен телефонен разговор и се установи, че отбивката е правилната (дали спирането не бе направено умишлено, за да се ‘освежим’ – не знам)..

Слънцето светеше ярко 🙂

Ловозеро, Мурманск – Русия

Излязохме на черен път и започна да ръми… Но тъй-като вече се бяхме подгряли, на нас вече не ни правеха впечатление такива дребни особености на северния климат

оз. Ловозеро, Мурманская обл., Русия, 184592

Достигнахме до точката, където трябваше да оставим автомобилите, и щеше да ни чака водача..
Посрещна ни младеж около 36 г с две хъскита…
Жените придобиха ‘дъждобранест’ вид

Ловозеро, Мурманск – Русия

Ловозеро, Мурманск – Русия

На младежа и на кучетата не им правеше впечатление ръмежа

Ловозеро, Мурманск – Русия

Под що годе проливния дъжд тръгнахме по един черен път (навярно заради шоуто, защото пътя си бе напълно проходим за нашия тип автомобили). Като погледнах пътя си помислих, че ще станем на малачета в тази кал

Ловозеро, Мурманск – Русия

Обаче бях изключително учуден като стъпих на пътя. Много твърд, без грам глина. Не се пързаля и не лепне по обувките. Все едно вървиш по сбит пясък.
Движехме се спокойно под ръмящия дъжд. След около 400 – 500 метра достигнахме една юрта:

Ловозеро, Мурманск – Русия

Поканиха ни вътре. Юртата отвътре бе облицована с еленови кожи, гореше открит огън, но не бе задимено – вентилацията през този ‘комин’ бе прекрасна. Осветлението бе с акумулатор.
Посрещна ни домакинята с руски чай

Ловозеро, Мурманск – РусияЛовозеро, Мурманск – Русия

Пийнахме чая, а през това време домакинята разказа интересна история. Започна с

историята на сибирските хъскита

– хъскитата били работните кучета на ескимосите. Затова им викали Ески или Хески. Обаче руснаците смятали, че кучетата са прекалено малки за същинска работа и постепенно са затрили породата. Няколко екземпляра обаче били пренесени в Америка/Аляска.

Общо взето и там се смятали за нетолкова работоспособни кучета. До момента, в който в Аляска (град Ноум) през суровата зима на 1925 г избухнала епидемия от дифтерит, а нямало серум. Решили да пренесат серума от Анкоридж (на около 1600 км) с влак и кучешки впрягове – поради лошото време (температури под –50°С и вятър над 100 км/ч) не можели да ползват нито самолети, нито кораби.
Като за кучешките впрягове трябвало да изминат ‘само’ 1085 км, които изминали за малко над 120 часа. Така бил издигнат паметник на водача на впряга, който е влязъл в града (да, преноса е бил с щафета, а този, на който е издигнат паметника не е изминал най-голямото разстояние) Тогава се убедили, че това иначе неголямо куче може да върши много работа със сравнително малко храна. След тази реклама породата получава сериозно разпространение…
Така започнало да печели и състезания по теглене на шейни…

След историята на породата, рускинята започна да разказва за

историята на тяхното начинание

– искали да се откъснат от матрицата. И решили да заживеят сред природата. По една случайност на едно изложение на впрегатни кучета имало подготвен цял впряг за клиент, който се отказал от него. И така те се сдобили с така мечтания впряг.
Зимата се придвижвали със шейните, усъвършенствали уменията си. И решили да вземат под аренда за 35 години една доста голяма площ за да развият това като туристическа атракция.. Така включили в ‘играта’ и северни елени.
Обясняваше увлекателно за различните кучета като характер. Че съвсем не най-старото куче е водача – напротив, водача се ражда такъв… И в момента водач им е едно съвсем младо куче – на около година и половина… А едно от най-ценните качества на водача (което се срещало доста рядко) било той да се обръща назад, и да връща впряга обратно ако собственика е паднал.
Така създали това място, в което отглеждат и своя едногодишен син… За мен не бе съвсем разбираемо

как се оправят в гората/тундрата,

след като най-близките населени места са на над 12 километра по пряка линия…
Обясняваше как имали проблеми първо с кучетата – една година живяли в една юрта с тях, но се убедили, че трябва да има йерархия – иначе ти се качват на главата. Кучетата се ‘разглезили’, и започнали да гонят/нападат елените, а в същото време не пазели от мечки. Затова отделили кучетата. След това взели освен работните кучета, но и кучета пазачи, които пък отпъдили мечките, които също правили поразии, намалявайки броя на елените.
Както и да е – след няколко поредни въпроса от моя страна, на които любезната домакиня отговаряше обстойно, започнах да усещам известно напрежение – ‘събутилниците’ ми очакваха с нетърпение да спра с въпросите, за да преминем нататък…
Домакинята извика съпруга си, който да ни разведе из имението.
Първо отидохме до едно леко заграждение (мрежа), зад което бяха елените. Елените ни видяха и веднага доприпкаха за лакомство – домакина бе донесъл една торба от нещо като храна за водни костенурки – тричаво едно такова. Ама елените си падаха по него

Северни елени – Ловозеро, Мурманск – Русия

Северни елени

Ловозеро, Мурманск – Русия Ловозеро, Мурманск – Русия Ловозеро, Мурманск – Русия

Рогата бяха много интересни на пипане – като кадифе и много топли – направо горещи… Оказа се, че са много добре кръвоснабдени – елените на този етап ги пазеха като очите си

Северни елени – Ловозеро, Мурманск – Русия

След като деликатеса свърши, елените бързо загубиха интерес към нас

Северни елени – Ловозеро, Мурманск – Русия

Продължихме към сибирските хъскита. Те бяха оградени с висока ограда, а вътре в ограждението бяха разделени по двойки в по-малки ограждения с индивидуални къщички, храна вода и т.н.

Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия

Кучетата много ни се зарадваха… (тук може да видите, че облеклото ми е точно като за Юли месец <img src=<img src=😀" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> <img src=<img src=😀" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> <img src=<img src=😀" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия

Животните бяха изключително дружелюбни:

Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия

И позираха с кеф:

Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия

През това време момчето обясняваше за нрава на всяко куче

Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия

Видяхме как едно от кучетата скокна като котка и прескочи оградата

Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия

Момчето го хвана в полет 🙂

Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия

Пъргави животни, които наистина си чакат физическото натоварване… Иначе като податливост на дресировка – много слаба 🙂

Поиграхме си с хъскитата – някои от тях не спираха да бягат в кръг около къщичките си. Момчето обаче пусна извън голямото заграждение само едно от кучетата – другите били по-некотролируеми и имало вероятност да избягат.

В момента в който излязохме от загражденията кучетата ни изпратиха доста шумно – цялата гора екна от задружния вълчи вой… Внушително беше 🙂

А това тук са пазачите, които гонят мечките

Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия

Втория не го виждате, защото го е страх от комарите, и едва си показваше муцуната от време на време (както се вижда на тази снимка)

Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия

Спиралата отпред гори против комари.

А комари имаше

– откритите части си ги бях намазал юнашката с един противокомарен препарат, приличащ на крем/тоалетно мляко, произведен във Варна. Препарата се справяше добре и с гладните сибирски комари. Обаче усетих недостатък – преди тръгването се бях подстригал доста ниско, и комарите хапеха през косата.. Затова набързо се ‘гелосах’ – намазах си и косата с препарата <img src=🙂" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Може да не бе много естетично, ама бе ефективно. Ползвахме и руски препарати/спрейове – също действаха добре (в комплект с Белугата – за анестетик <img src=🙂" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

‘Пазачите’ (май бяха кавказки овчарки) рядко ги затваряли – обикновено прибирали в ‘затвора’. Прибирали ги предимно в подобни на нашия случай, защото някои хора ги било страх от огромните песове.. Иначе тези били много дружелюбни (то и хора няма наблизо де), въпреки, че ни посрещнаха с лай – явно недоволни, че са ги затворили

Сибирско хъски – Ловозеро, Мурманск – Русия

След разглеждане на животновъдния свят се

върнахме към същината – върнахме се в шатрата за хапване и пийване

По разбираеми причини няма снимки <img src=🙂" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Само да спомена, че броя на рибките в аквариума се увеличи с няколко нови екземпляра… <img src=🙂" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Оказа се, че едно от момчетата има рожден ден, та му бяха донесли и торта… Общо взето – веселба…

Да отбележа, че

в Русия има сериозни ограничения за тютюнопушенето,

които на всичкото отгоре и се спазват. Дори на открито пред хотела не можеш да пушиш на масата – ей там в ъгъла има място за пушене с пепелник – ако искаш – бягай там, но не и близо до хората, които могат да си пийват кафенце или да се хранят. За забраната за пушене в закрити помещения да не говорим. Дори и в шатрата, която е забутана на майната си в тайгата, не се пушеше – пушачите излизаха навън…

Въпреки че не пуша, бе приятно да излезеш навън сред природата – дъжда вече бе спрял..

Правихме си снимки на ей-тази стара шейна с трофеи около нея

Ловозеро, Мурманск – Русия

Разглеждахме шатра – такава, каквато се е използвала преди десетки години. Можеше и да пренощуваш там 🙂

Ловозеро, Мурманск – Русия Ловозеро, Мурманск – Русия Ловозеро, Мурманск – Русия

Собствениците строяха и по-съвременна дървена къща – отново за посетители… Дърва наоколо имаше 🙂

Ловозеро, Мурманск – Русия

Хапнахме, пийнахме и тръгнахме на обратно към автомобилите…
Дъжда бе спрял и разходката из гората бе прекрасна – при нас не е толкова често срещано да попаднеш на място без грам индустриален шум – все някой автомобил ще бръмне… А тук – тишина и птички

Ловозеро, Мурманск – Русия Ловозеро, Мурманск – Русия

Оказа се, че елените пасат предимно този бял мъх

Ловозеро, Мурманск – Русия Ловозеро, Мурманск – Русия

Пристигнахме при автомобилите. А там – ха познайте 🙂

Дааа – рибката на Белуга с едни чашки

Ловозеро, Мурманск – Русия

Започнахме всичко отначало 😉 Появиха се и пелмени (в този термос).

Ловозеро, Мурманск – Русия

Изпихме и тази бутилка, ударихме едни танци на полянката. След което последва кратко прощаване, натоварихме се по автомобилите и се върнахме в

Мурманск

Ловозеро, Мурманск – Русия

По пътя някои се оклюмаха и го проспаха

Ловозеро, Мурманск – Русия

Аз уж бях буден, ама връщането ми се стори като миг. И ми бе едно размазано 😉

Ловозеро, Мурманск – Русия

Вечерта решихме да си почиваме без никакви ресторанти.. Само слязохме в лоби-бара за по едно кафе.. И пица с доста зелено в нея (ама спанак ли бе – забравил съм, или по-точно – не съм могъл да запомня).

Ловозеро, Мурманск – Русия

Около полунощ – редовните среднощни снимки 😉

Ловозеро, Мурманск – Русия Ловозеро, Мурманск – Русия

Общо за деня – около 370км, но не с нашия автомобил.. Разход около 1л/100км – водка

Очаквайте продължението

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия



Booking.com

Свиване

София от самолет (1925 г.)  


Днес публикуваме рядка самолетна снимка на част от столичния град, обхващаща пространството между булевардите "Цар Освободител", "Евлоги Георгиев" и "Александър I". Фотографията буди интерес по няколко причини. От една страна, показва ни на длан един като цяло по-рядко фотографиран край на София. От друга, този район днес е почи неузнаваем в сравнение със заснетия период. Кадърът може със сигурност да бъде датиран около 1925 г. Аргумент за това е както началният етап на реконструкция на изгорелия Народен театър, така и все още неразчистеното от сгради пространство при храма "Свети Седмочисленици", което скоро след това ще се превърне в познатата ни днес градинка. Снимката е ценна и заради граничния период в историята на София, който ни показва - само няколко години по-късно в града се отприщва вълна от многоетажно кооперативно строителство, което променя облика на столицата, заличавайки много от доминиращите до този момент 2 и 3-етажни семейни къщи от края на 19 и началото на 20 век.


Детайл: Храмът "Свети Седмочисленици" и околното пространство със сградата на 6 ОУ "Граф Игнатиев". Градината при църквата все още липсва, на нейно място се виждат сградите на известния затвор при Черната джамия, които ще бъдат разрушени през 1926 г.  

Детайл: Пресечката на улица "Граф Игнатиев" с булевардите "Васил Левски" и "Патриарх Евтимий" (Попа). Вижда се къщата на инж. Момчилов (днес Нотариата)

Детайл: Началният етап на реконструкцията на Народния театър след големия пожар през 1923 г. Виждат се също сградите на Министерство на войната и на Българската централна кооперативна банка в съседство.

Детайл: Площад "Народно събрание" и пресечката на булевардите "Цар Освободител" и "Васил Левски". Вижда се изкопът за бъдещата сграда на Ректората на Софийския университет

Детайл: Площад "Славейков"

Детайл: Малките пет кьошета - пресечката на улиците "Шести септември", "Хан Крум" и "Неофит Рилски"

Детайл: Улица "Шести септември"


Свиване

Qualcomm 205 Mobile Platform ще осигури LTE свързаност за най-достъпните мобилни телефони  

Qualcomm 205 Mobile Platform ще осигури LTE свързаност за най-достъпните мобилни телефони
Qualcomm, един от водещите чипмейкъри в света, днес представи Qualcomm 205 Mobile Platform - нова платформа за най-достъпните мобилни телефони, която…
Свиване

#ДА16 за Катина на 26 март  

Катина-Пенева

Катина Пенева е майка на трима, финансист, граждански активист. Катина е от лидерите в група Образование в ДЕОС и от големите защитници и експерти по свободно образование. За мен е радост да я познавам и да знам, че има толкова силни личности в листите на Коалиция Да България. Можете да подкрепите Катина с глас за 16, преференция 13 в 24-ти МИР.

За каква България мечтаеш?
За България, в която имаме време и желание да мислим какви растения да засадим в двора или градинката пред блока, кой източник на чиста енергия да изберем за дома си, с колело ли да се придвижваме или с метро, как да развием по-успешно бизнеса си, т.е. как да подобрим още повече средата си, а не как да се отървем от корупцията по всички етажи на държавната/общинската администрация, съдебна система, здравеопазване, образование. България, в която институциите обслужват гражданите, а не обратното. България, в която децата да чакат с нетърпение всеки следващ ден, защото ще живеят училищните си години пълноценно, следвайки собствените си стремежи и учейки се на лична отговорност. България, за която с удоволствие разказваме и която с гордост показваме на света, защото сме постигнали много със собствени усилия.

Защо образованието, според теб, е това, от което следва да започне всяка промяна?
Ако освободим образованието, сега заключено единствено зад стените на училищната сграда, зад закостенели и остарели разбирания, че ученето се случва само насила, зад неадекватни на съвремието образователни стандарти, форми и методи, то само след 10 до 15 години няма да има нужда да се борим нито за съдебна реформа, нито за свестни политици, нито за ефективна адмнистрация. Защо? Защото свободните пораснали деца гарантирано няма да търпят да бъдат унижавани по начина, по който ние търпим, ще имат силите и уменията да създават среда, в която да се развиват личностно и професионално свободни от зависимости към олигархични модели, “обръчи от фирми” и прочие проявления на мафията. За целта трябва да разберем, че отговорността е наша – на родители и общество – да се преборим за фундаментална промяна в модела на образователната система без да се страхуваме от властта, която бихме предоставили в ръцете на децата си.

Ако имаше вълшебна пръчица какво би било първото, което би променила в България?
Усещането за безпомощност и страх от промяна на рамките, които сами сме си сложили.

С какво е по-различна тази предизборна кампания от предходните?
За жалост тази кампания като действия и послания не е по-различна от предходните, независимо от надеждата, която самото съществуване на коалицията ДАБГ-Зелените-ДЕОС дава. Тепърва е необходимо да намираме нови начини за разпространение на нашите идеи, за активно включване на граждани в създаване на политически платформи, в образователни мисии целящи да преодолеят ширещото се безразличие и незнанието, че политическите решения пряко засягат ежедневните ни дейности. Изобщо трябват ни иновации в политиката, за да стигнем до сърцевината на проблемите на обществото и до стремежа на отделния индивид към по-добър живот.

Пожеланието ти за всеки, който ще прочете това интервю, за 26-ти март?
Не запазвайте гласа си за себе си! Никой няма да го чуе, ако не отидете да гласувате. Бъдете смели и изберете бюлетина #ДА16!

Можете да подкрепите Катина на 26 март 2017 с глас за 16, преференция 13 в 24-ти МИР. 

Свиване

ЦИК, предизборната кампания, Пеевските т.нар. материали  

И в тази предизборна кампания има неозначена реклама – напр. за РБ по Канал 3 –

  1. решение 4547-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : сигнал за нарушение на разпоредбата на чл. 179 от ИК в програмата на „Канал 3“ на доставчика на медийни услуги „Елит Медия България“ ЕООД. и
  2. или агитация на Марешки в аптечната мрежа -решение 4546-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на правилата за водене на предизборна агитация от партия „ВОЛЯ“, представлявана от Веселин Найденов Марешки

Има и сигнал за голия Волен Сидеров в предаване, излъчено по бТВ – решение 4503-НС / 14.03.2017 ОТНОСНО : сигнал на СЕМ за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК в предаването „Мармалад“, излъчено по БТВ на 11.03.2017 г.

За съжаление в рекламна форма се вижда посланикът на Турция Гьокче  – в случая нарушението е квалифицирано като нарушение на добрите нрави.

Но първенството по активност се пада на Пеевските  – не са точно медии,  но по смисъла на Изборния кодекс §1 т.19 все пак са  – медии, печатни издания – Телеграф и Монитор. Всички посочени по-долу жалби са от Да, България и Христо Иванов в лично качество.

  1. № 4553-НС / 20.03.2017  ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания в изборите за народни представители на 26 март 2017 г.
  2. 4548-НС / 19.03.2017  ОТНОСНО : нарушения на правилата за водене на предизборна агитация
  3. 4545-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  4. 4544-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  5. 4518-НС / 15.03.2017ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания

Иновация са масовите безплатни притурки, разпространявани с Телеграф. Решението на ЦИК от днес:

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК се забранява използването на материали (не само агитационни материали), които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите. В понятието „добрите нрави“ попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Нарушаването на тези принципи и ценности се има предвид по смисъла на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК в частта относно понятието „добрите нрави“. В притурката със заглавие „Маската на задкулисието“ се нарушават правата на коалицията с неправилното й изписване като „Дай България“, тъй като по този начин се правят негативни внушения относно коалицията, което е недопустимо в условията на предизборна кампания.

Видно от съдържанието на книгата е, че в отделни нейни части се коментират лица, регистрирани като кандидати за народни представители в изборите за народни представители на 26 март 2017 г. С коментарите се цели да се направят внушения във вреда на тези кандидати по начин, който е недопустим в условията на предизборна кампания. На стр. 67 под снимката на Трайчо Трайков – кандидат за народен представител, е записано, че същият може да отнесе до 12 г. затвор за аферата с EVN, на стр. 210 под снимката на Антоанета Цонева е описано, че тя е „сивият кардинал“ в „Дай България“, на стр. 211 под снимката на Тома Велев е записано, че същият е „зеленият октопод“, който прави опит за политическа кариера, а Христо Иванов е наречен „грантовият барон“. В притурката са коментирани и кандидатите за депутати, като напр. Атанас Атанасов, Татяна Дончева, Асен Агов и други, като коментарите са в смисъла и духа на заглавието на предговора на книгата, а именно „Партии на мафията“, и целят да се направят внушения в този смисъл. На корицата на книгата са публикувани снимки на някои от кандидатите за народни представители под формата на фотоколажи – изобразени са като маски, чрез които кандидатите са представени в негативна светлина. Именно с тези фотоколажи и коментари във вреда на определени кандидати за народни представители от партии и коалиции се засяга доброто име, честта и достойнството им по начин, несъвместим с моралните норми.

Предвид изложеното Централната избирателна комисия приема, че в. „Телеграф“ с разпространението на притурката със заглавие „Маските на задкулисието“ пряко се засягат доброто име, честта и достойнството на кандидати за народни представители, както и че с изписването на наименованието на коалиция „Движение Да България“ като „Дай България“ се нарушават добрите нрави по смисъла на чл. 183, ал. 4 от ИК.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ИК доставчикът на медийната услуга носи редакционната отговорност за избора на съдържание на медийната услуга, както и за определяне на начина, по който тя е организирана. Редакционната отговорност се изразява чрез упражняването на ефективен контрол върху съдържанието на предоставените медийни услуги по време на предизборната кампания.

Централната избирателна комисия приема, че нарушението е извършено от управителя на „Телеграф“ ЕООД, доколкото носи редакционната отговорност за съдържанието на публикувания материал.

Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 и 45 във връзка с чл. 183, ал. 4, чл. 480, ал. 2 и чл. 496 от Изборния кодекс и § 1, т. 16 от ДР на ИК Централната избирателна комисия

 

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от ИК от управителя на „Телеграф“ ЕООД, ЕИК 130446187, със седалище: гр. София 1527, район „Оборище“, ул. „Екзарх Йосиф“ № 119, Александър Кирилов Георгиев, за разпространението, извършено на 20 март 2017 г., на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ по отношение на кандидатите за народни представители Христо Любомиров Иванов, Радан Миленов Кънев, Антоанета Димитрова Цонева, Тома Георгиев Велев и Трайчо Георгиев Трайков и коалиция „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“.

ПОСТАНОВЯВА спиране на разпространението на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ от всички доставчици на медийни услуги.

*

И в допълнение – предходното решение от 19 март 2017 не допуска известното от практиката в други страни предварително ограничение (injunction, задължение за въздържане – в случая от разпространение на притурката):

Не може обаче непосредствено да се направи изводът, без да се познава съдържанието на още неразпространената книга, че слоганът „Партии на мафията напират към властта“ е адресиран към конкретна партия или коалиция. Извън правомощията на Централната избирателна комисия е да налага санкции по чл. 186, ал. 2 от ИК, без да са налице ясни и недвусмислени доказателства за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК във вече разпространени агитационни материали, със съдържанието на които членовете на ЦИК да могат да се запознаят. Член 186, ал. 2 от ИК изобщо не допуска такава възможност.

Би било интересно в контекста на притурките да се види реализация на чл.131 ИК – право на отговор – 250 страници (в решенията на американския ВС това е един от аргументите срещу право на отговор – ако трябва да е в същия обем…)

Чл. 131. (1) Доставчик на медийна услуга, с изключение на електронните медии, публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат или на лице, което представлява партията, коалицията от партии или инициативния комитет, е длъжен незабавно след получаването на отговор да го публикува. Публикуването на отговора става на същото място, със същия размер, вид и формат шрифт и без коментар.
(2) Отговорът се публикува безплатно до обема на материала, на който отговаря.

Filed under: BG Content, BG Media
Свиване

ЕСПЧ: право на справедлив процес при трансгранично тв излъчване  

Интересно решение, въпросът точно по този начин не е третиран още в съдебната практика на ЕСПЧ – Arlewin v. Sweden (application no. 22302/10).

Шведски бизнесмен е обсъждан като фигура от сенчестия бизнес в  телевизионно предаване изключително за аудиторията в Швеция,  на шведски и  с шведски водещ. Оказва се обаче, че редакционната отговорност (с езика на директивата, но за яснота)  е на доставчик на медийна услуга в Обединеното кралство.

Бизнесменът подава иск в Швеция, но от него се изисква да обжалва в съд  в Обединеното кралство.

Според ЕСПЧ, Швеция е имала задължението по член 6 от ЕКПЧ за осигуряване на   ефективен достъп до справедлив процес.  Не може да се каже, че насочването към съд в ОК е  била разумна  практическа алтернатива за лицето. По мнение на Съда, налице е ограничение на  правото на справедлив съдебен процес, нарушение на чл.6 ЕКПЧ.


Filed under: Media Law Tagged: еспч
Свиване

Samsung официално обяви Bixby - нов начин да общуваш със смартфона си  

Samsung официално обяви Bixby - нов начин да общуваш със смартфона си
Девет дни преди официалната премиера на своя смартфон флагман корейсият производител обяви Bixby - гласов асистент, който ще бъде интегриран…
Свиване

У ДОМА: Парцалка, Хайо, Мирко, Рошка, Арте, Неро, Сиги, Ичи и Рони  

Признаваме си без бой, нашите най-любими кучета са от породата „Осиновени в България“! Броят на осиновените от приюти кучета продължава да расте. Щастливи сме да бъдем част от тази магия – на щедростта, солидарността и дружбата без условности. Запознайте се с хората, които избраха да осиновят своите приятели от приют Фермата през изминалите десет дни:

 

15731754_10154915818467360_4390166972506260911_o 15800136_10154915818492360_1633855398839669147_o

Хайо прекара месеци при нас след като го доведоха изключително неспокоен, изял опашката си, хиперактивен и експлозивен. Първоначално изглеждаше като за медикаментозно лечение, но треньорката Елена работи много с него и постепенно момчето започна да прави контакт с хората. Вниманието и структурата му помогнаха много – спря да си яде опашката и да реагира нервно на допир.

IMG_9393
Хайо вече няма нужда от яка, а и тази е твърде малка, за да му попречи, но я носи по препоръка на треньора – за напомняне, че опашките не се ядат

Днес, необикновеният джак-ръсел Хайо, е вече кучето на Марияна Панайотова!
Марияна го познава отдавна, наясно е с това, че има още много работа, за да бъде напълно гладко съжителството със щурото момче и остава във връзка с нас за всички въпроси. Много сме щастливи да видим желанието, с което Марияна помага на Хайо да бъде добър. Сигурни сме, че няма да пропилее този шанс. Пожелаваме им късмет и успех!

 

mirko (5) mirko (10)

Прекрасно семейство намери дребосъчето Мирко! Избра го Лидия Матвеева – за да си има тяхното приказно момиченце приятел, с когото да растат заедно. Както обичаме да казваме: всяко дете заслужава да има куче и майка, която да му го позволи. Децата, които израстват с животни израстват по-здрави, по-отговорни и по-щедри хора – доказан факт. Бъдете много здрави и щастливи, мили дребосъчета!

 

IMG_2502

Рошка – много нежно и добро момиче. Дойде от приемен дом и не се чувстваше на място в приюта, но не се наложи да чака дълго. Душицата бързо срещна своя истински човек – осинови я усмихнатата Радина Войкова. Вече се казва Лекси. На добър час!

 

валери гоцев кутре женско (2) рони христина цветанова братче на гоцев братчета кашончовци(1)

Две малки шоколадчета, братче и сестриче от кучило пухкави кашончета, намериха стопани през няколко дни. Валери Гоцев взе мъничето Ичи, а Христина Цветанова нежния Рони.
На добър час, черноочковци! Христина, Валери – какъв прекрасен избор!

 

IMG_1705 арте (2)

Ангелчето Арте вече има своя човек – избра я Естел Хаджииванова. Естел първоначално беше избрала едно от кутретата, които лекувахме от коронавироза. Но за него вече се бяха намерили осиновители в Холандия и така щастието се усмихна на пухкавата Арте. Няма нищо случайно на света, писана е била тази дружба.

 

сага на сиги

Две котенца се прибраха заедно у дома с Цветомир Александров и приятелката му. Добрячкото Неро, живял всичките три месеца от живота си в бокс в приюта, заедно с братчетата си; и умницата Сиги, намерена бедстваща на улицата през зимата и отгледана в приемен дом.
За котките, които не могат да излизат навън, животът с приятелче е спасение от самотата и скуката – котките живеят на колонии, за тях семейството също е много важно нещо.

 

15894962_10154955850172360_3772869256925907623_n 15965117_10154955811902360_1172233901577541531_n

Накрая, за сладък десерт на тези прекрасни новини – едно осиновяване, които чакме много отдавна да се случи. Най-доброто, нежно и гальовно куче в приюта. Нашата любима, болна от епилепсия Парцалка намери своите хора!

Благодарим на Наталия, на дъщеря и Ели, и на цялото им семейство за това, че и дадоха този шанс. Убедени сме, че няма да съжалят нито за миг. Момичето е много щастливо с тях у дома, гушка се и се гали във всеки възможен миг, ето какво ни пишат:

„Бела (Парцалка преди) е приказно създание, което е чакало почти 5 години, за да влезе в живота ни и да ни научи как се дава безрезервна любов въпреки трудностите. Имахме леки неразположения в тези 7 дни и сега вървим по бавния път на изграждане на доверие. В картинката имаме и една своенравна котка, прибрана от улицата преди 4 години…
Пожелайте ни успех!“

17308812_10213051932036905_6569528379167478890_n 17352551_10213051930676871_1817478118967507210_n

Пожелаваме ви го – във всичко, с което се захванат добрите ви сърца!
Бъди щастлива, нежна Бела, и ти, мила Ели!

17308735_10213051929396839_2881985094163055232_n 17353584_10213051933836950_7194339874439700554_n 17361683_10213051931316887_1807872089219870142_n 17362914_10213051927996804_8198222051654949648_n

Свиване

Теленор Груп е провела първи 5G тестове в Норвегия  

Теленор Груп е провела първи 5G тестове в Норвегия
Теленор Груп обяви, че е провела днес първите публични 5G тестове на норвежка земя. Технологията е била демонстрирана в централния…
Свиване

Колко устойчив е стъкленият корпус на HTC U Ultra? (видео)  

Колко устойчив е стъкленият корпус на HTC U Ultra? (видео)
HTC U Ultra е смартфон с вълнуващ дизайн, но и някои въпросителни около устойчивостта на стъкления му корпус. Затова видеото…
Свиване

ЕСПЧ: след решението Делфи  

Делфи срещу Естония беше и ключово, и шоково решение на ЕСПЧ, впрочем решения – като се вземе предвид и решението на Голямата камара.

Както и се очакваше, по ред причини (като правото на ЕС по темата) ЕСПЧ ще има шлейф от доизясняващи решения, миналата година излезе първото – Index.Hu:  носи сe отговорност от сайтовете за коментари на трети лица във форумите, но решението Index.Hu показва, че не винаги.

Ето и нова практика – Pihl v. Sweden (application no. 74742/14)

В блог се появява коментар, според който шведски гражданин – Mr Rolf Anders Daniel Pihl – има нацистки прояви. В блога е отбелязано, че авторите на коментарите носят отговорност за твърденията си, че това не са позиции на блога и коментаторите се призовават да спазват определени правила. Скоро след това засегнатото лице също в коментар оспорва казаното и иска заличаване на твърдението. Така и става – коментарът е заличен с бележка, че твърдението е невярно, и извинение.

Въпреки това засегнатото лице настоява да получи обезщетение за вреди по силата на – както лицето смята – позитивното задължение на държавата да гарантира прилагането на чл.8 ЕКПЧ и да привлече към отговорност издателя – малка неправителствена организация – към отговорност. След като получава отказ в Швеция, лицето се обръща към ЕСПЧ.

Съдът в [27] се позовава на известния вече баланс на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ, включително на известните вече критерии от решението Фон Хановер, и накрая достига до решението Делфи:

27. В това отношение, що се отнася до конкуриращи се интереси по член 8 и член 10 от Конвенцията, Съдът е установил следното, както е обобщено в Делфи AS [139]: Съдът е установил, че, както е въпрос на принципи, правата, гарантирани в съответствие с членове 8 и 10 заслужават еднакво уважение, и резултатът не трябва, по принцип, да варира в зависимост от това дали жалбата е била подадена в Съда на основание член 10 от Конвенцията от издателя или по силата на член 8 от Конвенцията от лицето, което е било предмет на тази статия.

28. …за конкретната оценка на въпросната намеса се вземат предвид: контекст  на коментарите; мерките, прилагани от дружеството, за да се предотврати или премахне клеветнически коментар; отговорността на авторите на коментарите и др.

и след обсъждане Съдът заключава, че

  • с оглед най-вече на факта, че коментарът  не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, което прекратява  достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът,
  • и че националните съдилища са действали в рамките на своята свобода на преценка и при справедлив баланс между правата на жалбоподателя по силата на член 8, и  свобода на изразяване по член 10 ЕКПЧ.

Жалбата на Mr Rolf Anders Daniel Pihl е недопустима.


Filed under: Media Law Tagged: еспч
Свиване

ЕСПЧ: балансиране на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ, отговорност на редактор на сайт  

На 16 март 2017 Съдът за правата на човека постановява решение по делото Olafsson v. Iceland (Application no. 58493/13).

Исландски сайт Pressan  публикува статии и интервюта, в които авторите твърдят, че кандидат за парламента, участник в предстоящите избори,   преди време е злоупотребил сексуално с деца. Авторите са информирали също полицията и органите за защита на децата.

Според закона към отговорност може да се привлече издателят или редакторът, ако авторите не са идентифицирани. Въпреки че в случая авторите са известни, те не са привлечени към отговорност. И въпреки че съдът признава необходимостта от дискусия и съществуващия обществен интерес, в последна сметка е осъден Олафсон, редактор, доколкото засегнатото в публикацията лице (кандидатът за депутат) не е осъдено с влязла в сила присъда.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и установява, че

  • има намеса в свободата на изразяване;
  • намесата е предвидена в закона;
  • по въпроса дали намесата е необходима в едно демократично общество ЕСПЧ има практика  – [48] за да се приложи член 8 ЕКПЧ, атаката срещу репутацията на едно лице трябва да достигне определено ниво на сериозност и  да уврежда правото на неприкосновеност на личния живот. Критериите, които са от значение  при балансиране на правото на свобода на изразяване срещу правото на неприкосновеност на личния живот са: приносът  към дебати от обществен интерес; колко известно е лицето и обсъждания казус; методът за получаване на информация и достоверността; съдържанието, формата и последствията от публикуването;  тежестта на наложеното наказание и др. (Axel Springer AG v Germany  и Von Hannover v Germany).

В случая Съдът подчертава, че е спазено общото изискване   журналистите систематично и официално да се дистанцират от съдържанието на твърдение, който може да обиди или провокира другите или да навреди на репутацията им, както и че [56]  наказание на журналист за подпомагане на разпространението на изявления, направени от друго лице в интервю,  би затруднило сериозно приноса на пресата за обсъждане на въпроси от обществен интерес и подобно наказание не следва да се предвижда , освен ако не са налице особено силни основания за това. Освен това  [57] Съдът счита, че жалбоподателят е действал добросъвестно и се е убедил, че статията е написана в съответствие с възприетите журналистически правила за проверка на фактическото твърдение.

Следователно намесата не е необходима в едно демократично общество. Не е извършен прецизен баланс между правата по чл.8 и чл.10, така както изисква ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.


Filed under: Media Law Tagged: еспч
Свиване

Дългият път на Били Лин  

Дългият път на Били Лин
Анг Лий (Тигър и дракон, Планината Броукбек, Животът на Пи, Lust, Caution) е титулуван като “първият цветнокож режисьор с Оскар (два броя!)”, секси епитет за вестникарите. Макар и закъснял и без да добавя ново послание към сродните анти-милитари заглавия, Дългият път на Били Лин (2016) все пак е повече от секси и може да се каже, […]
Свиване

Sony Xperia L1 е бюджетен смартфон с 5.5" HD дисплей и 2 GB RAM  

Sony Xperia L1 е бюджетен смартфон с 5.5
Изненадващо днес Sony представи нов смартфон под името Xperia L1. Устройството е позиционирано най-ниско в тазгодишния каталог на японците и…
Свиване

КЗК и разпространението на програмите на бТВ Груп  

Какво от това, че имаш вестник – ако нямаш канали за разпространение.

ПрасПрес – или поне първият брой –  показа какво значи в български условия коалицията Лафка плюс услужливи общини. Така е в София, така е в Стара Загора,  така е масово при кметовете (и мнозинствата в съветите) на ГЕРБ –  колкото и Борисов да отрича общи интереси с Пеевски.

Какво от това, че имаш телевизия – ако нямаш разпространение. Докато наземното цифрово разпространение стоеше запазено за олигарсите, кабелните мрежи достигнаха сериозно покритие. Преди няколко години БТВ се постара да продава пакдетираните си програми на кабелните мрежи. – но те не одобриха нито пакета, нито цената. Регулаторите казаха, че не им е работа да се намесват в търговски отношения. И стана ясно, че това ще продължава да бъде проблем, който трябва да намери решение.

Към картината се добавя и преценката на държавата за обществен интерес – съответно правните фигури must carry rule  (задължение за разпространение на програми) u must offer rule (задължение за предоставяне на програми за разпространение). В аналоговото време ЗРТ уреждаше само задължения за предоставяне, съответно за разпространение на програмата на БНТ, но в цифровото време се появи т.нар. цифрово  must carry rule, където общественият интерес нито беше обоснован (законът го предвиди например заради корпоративен интерес – казусът с ТВ2), нито беше защитен с must offer rule.

И ето, години по-късно, по искане на кабелни оператори е образувано производство в КЗК срещу „БТВ Медиа Груп” EАД и „Нова Броудкастинг Груп“ АД за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 37а от ЗЗК.

Твърди се, че предприятията „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) и „Нова Броудкастинг Груп“ АД (Нова) безспорно имат по-силна позиция при договаряне на правата за разпространението на притежаваните от тях телевизионни програми, тъй като се явяват единствени доставчици на това медийно съдържание. Това обективно положение ги поставя в по-благоприятна позиция при договаряне, от която ответните дружества се възползват в противоречие с изискванията за добросъвестна търговска практика, което довежда до увреждане на по-слабите страни – в случая молителите. Предмет на договорите е неизключителното право, което БТВ и Нова предоставят на кабелните оператори да препредават техните програми в мрежите си.

Досега компетентният орган КЗК не е сезиран, тъй като е липсвала правна база за подобно искане. Процесният период е от 24.07.2015 г. (когато е приета Глава VIIА от ЗЗК) до настоящия момент. Недобросъвестното поведение се обективира – според кабелните оператори – чрез следните действия на БТВ и Нова при сключване на договори за разпространение на съответните телевизионни програми: налице е поставяне от страна на БТВ и Нова на ултимативно изискване кабелните оператори задължително да включат по-нискорейтинговите програми bTV Action, bTV Lady, Кино Нова, Диема Фемили и др. в основните си програмни пакети, като условие за сключване на договор. Евентуален отказ на оператор да приеме този ултиматум е въздиган в основание за прекратяване на всякакви делови отношения с него. В същото време на сателитните оператори „Булсатком“, БТК (Виваком) и М-тел, както и на кабелните Нет 1 и Близу, е позволявано да включват тези програми в допълнителните (второстепенните) си програмни пакети, което е доказателство за прилагане на различни условия от страна на БТВ и Нова към отделните оператори. Поемането на предварително задължение от страна на кабелните оператори при бъдещо стартиране на нови програми, автоматично да се стартират търговски преговори, включително за цена и същите да бъдат включени в основния им програмен пакет, като предпоставка за продължаване на договорните отношения, е индикация за оказван натиск. Задължително „пакетиране“ на всички програми на БТВ и Нова и невъзможност правата за отделни програми да се закупуват самостоятелно от кабелните оператори, включително за националните ефирни телевизии BTV и Nova, които са със статут от КРС must carry и се разпространяват задължително е prima facie доказателство за оказван натиск и т.н.

Според КЗК – АКТ-220-28.02.2017:

Двете ответни предприятия – доставчици на телевизионно съдържание – разпространяват следните програми:
– „БТВ Медия Груп“ ЕАД – bTV, bTV International – с политематичен профил, bTV Action, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Lady, bTV Novella и Ring.BG
със специализиран (филмов, спортен, развлекателен и др.) профил;
– „Нова Броудкастинг Груп“ АД – „Нова ТВ“ – с политематичен профил, „Кино Нова“, Диема Фемили“, Нова спорт“, Диема спорт“ и „Диема спорт 2“ със
специализиран (спортен и филмов) профил.

Наличните данни сочат, че двете ответни предприятия се ползват с най-високи рейтинги на по-голямата част от телевизионните си програми, което е един от
основните индикатори за наличие на пазарна мощ на съответния пазар и предполага наличие у тези предприятия на възможности да влияят върху този пазар, включително върху условията за продажба и цените.

Според КЗК „Нова Броудкастинг Груп“ АД не е допуснала злоупотреба с по-силна позиция на договаряне.

Комисията счита, че поведението на bTV в конкретното му правоотношение с кабелния оператор „Вайтъл- И“ ЕООД във връзка с начина на определяне на реалния брой абонати на оператора, заявените предложени цени на база увеличения брой и отказа да се извърши одит от страна на медията, представлява злоупотреба с по-силната позиция, изразяваща се в налагане на необосновано тежки условия на платформения оператор, което уврежда неговите интереси като по-слаба страна в правоотношението, а така също и интересите на крайните потребители, клиенти на предоставяната от платформения оператор услуга. Подобни нарушения се установяват и по отношение на “Цифрова кабелна телевизия” ООД и  “Кабел Сат-Запад” ООД.

Налагат се имушествени санкции на bTV, решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Filed under: BG Media, Media Law
Свиване

Nintendo удвоява продукцията на Switch  

Nintendo удвоява продукцията на Switch
След дълги години на слаби продажби и невъзможност за пробив на пазара на конзоли, през 2017-а Nintendo сякаш най-после се…
Свиване

„Тръмп, Путин и новата студена война“  

Това е статия във вестник „New Yorker“. Може да бъде прочетена тук.

И си струва да бъде прочетена. Американците често са ме изумявали с наивността си към света. Авторите на статията обаче май са много наясно с реалността, и в същото време са се опитали да бъдат максимално точни и реални.

Една от причините да си струва статията да бъде прочетена е именно това, което е описано в нея. Част от войната на такива като Путин срещу съвременния свят е сеенето в демократичните държави на недоверие към истината – и изобщо към идеята, че обективна истина съществува. Затова е много важно да знаем откъде идва философията, че не можеш да вярваш на никого, и че всеки има своя истина. Откъдето и философията, че добро няма и всеки има свое добро.

Истински умелите лъжи са полуистините – лъжите, скрити зад перде от внимателно подбрана истина. И с тази за доброто е така. Каквото е добро за сърната не е добро за вълка, и обратното. Каквото е добро за един бизнес не е добро за конкуренцията му, и обратното. Ако месторабота плаща повече на един, тя ще има по-малко пари за другите. Каквото е добро за един, е зло за другите. Нали?

Да, ама не. При конкуренцията наистина е така. Но светът е комбинация от конкуренция и кооперация – а при кооперацията доброто дори само за един е добро за всички. И кооперацията е много, много повече от конкуренцията. Колкото по-близки сме, толкова повече е кооперацията и по-малко конкуренцията.

Да, интересите на вълка и сърната често са противоположни. Но зад тази завеска са скрити Хималаи от общи интереси. И вълкът, и сърната имат нужда от гора – голяма, девствена, с намеса на човека само колкото да ги подхранва зиме. От чист въздух, вода, почва. От мек климат, липса на природни бедствия… Продължа ли този списък, ще стане километричен. И списъкът на противоположностите в интересите им ще се изгуби на фона му.

А хората сме много по-близки помежду си от вълка и сърната. Кооперацията, общото, ни е още повече – конкуренцията, противоположностите, са още по-малко. Където се делим или ни разделят, съотношението се измества към по-лошо, но пак общата изгода е смазващо повече от конкуренцията… И където имаме общо, доброто ни е общо – така че е несравнимо повече от това добро, което е различно за всеки и противоположно на това на другите.

(Отделно от това, конкуренцията не само ни разделя – тя и ни движи напред, и така ни носи огромно общо добро. Нека бъдем по-мъдри от съветника Кнут от Андерсеновата приказка за галошите на щастието и го разберем. Затова сме хора, а не сърни и вълци – за да знаем, че доброто е несравнимо повече и по-могъщо от злото.)

За истината това важи много повече, отколкото за доброто. Почти винаги, когато някой казва „Аз си имам своя истина“, той всъщност има предвид или че си има свое добро, или че си има свой собствен свят, различен от реалния. „Алтернативни истини“ няма – „алтернативни факти“, които съответстват на реалността, се наричат просто факти.

(Една подробност: в статията се споменава терминът „whataboutism“. Груб превод на български би бил „аувасбиятнегрите-изъм“. От стария виц какво отговорило радио Ереван, когато от Америка го попитали колко е заплатата на съветския инженер. Един от най-типичните подходи, с които се опитват да ни лъжат, или ние се опитваме да се лъжем сами, когато истинският отговор на някой въпрос не е приятен.)

март 19, 2017

Свиване

Състоянието на правата на човека у нас 2016 | US State Department  

Поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека по държави 2016, публикуван март 2017

България -все така култура на натиск, несвободна журналистика, корпоративна и политическа пропаганда


Filed under: Uncategorized
Свиване

Sci-Fi Comedy Short  

Изт: Wikipedia 

Обичам научната фантастика и ми харесва, че се намират хора, които да творят късометражно кино в този жанр без да приемат твърде сериозно себе си. Уви, човек трябва да изгуби много време, за да отсее некадърните прояви на „художествена самодейност“ от добре направените „ленти“. Поднасям ви една селекция от кратки видео изпълнения, които не си затварят очите за факта, че хуморът, освен свеж, може да бъде и мрачен.

С някои изключения…

Сложете пуканките в микровълновата, налейте си бира, увеличете звука и приятно гледане! Филмите са в линковете с червено под картинките (отварят се в нов прозорец):

„Гадже от бъдещето“
(продължителност: 10:25)

Screenshot: Future Boyfriend Sci-Fi Short Film presented by DUST 

„Кандидатът“
(продължителност: 20:04)

Screenshot: ‘The Candidate’ – A Sci-fi Short Film presented by DUST 

„Черната дупка“
(продължителност: 2:42)

Screenshot: Sci-Fi Short Film „The Black Hole“ presented by DUST

„Прекрасно чудовище“
(продължителност: 4:43)

Screenshot: ‘Lovely Monster’ – A Sci-fi Short Film presented by DUST 

„Едноминутна машина на времето“
(продължителност: 5:40)

Screenshot: One-Minute Time Machine – Sploid Short Film Festival – Official Selection 

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров 


Свиване

Samsung Galaxy S8 ще струва 799 евро + цените на новите Gear VR, Gear 360 и DeX  

Samsung Galaxy S8 ще струва 799 евро + цените на новите Gear VR, Gear 360 и DeX
Еван Блас продължава с пускането на информация около задаващото се събитие на Samsung на 29-ти, като този път имаме детайли…
Свиване

Samsung Galaxy S8 и S8 Plus дефилират в първи официални пресизображения  

Samsung Galaxy S8 и S8 Plus дефилират в първи официални пресизображения
Остават точно 10 дни до официалната премиера на Galaxy S8, което за @evleaks изглежда е точният момент да сподели с…
Свиване

ЕСПЧ блокира смяната на собствеността на грузинската телевизия Rustavi 2  

На 3 март Европейският съд по правата на човека блокира решението на Върховния съд на Грузия по отношение на собствеността на телевизията Rustavi 2 до 8 март 2017 г.

На 7 март ЕСПЧ  удължи действието на това решение до окончателното решение на ЕСПЧ. Без засега да има много подробности, вероятно ще трябва да се балансира правото на свободно изразяване на мнение и правото на собственост.

Телевизията   е най-гледаната в Грузия и също така единственият силен опозиционен глас в страната. Спорът за собствеността започва малко след парламентарните избори през 2012 г., които партията на бившия президент Михаил Саакашвили губи.  Според ВС на Грузия собствеността трябваше да премине у един от бившите акционери Kibar Khalvashi – 60 на сто директно и 40 на сто – у Панорама ООД,  притежавана от него. Khalvashi  е силен поддръжник на спечелилата партия, която се стреми да осъществява интензивена проруска  пропагандна кампания с фалшиви новини и дезинформация.

Под заплаха е и обществената медия –  новото управление на грузинските обществени  радио и телевизия обяви, че планира да спре повече от 100 телевизионни и радио предавания от юли – и така създава опасения  за контрол върху обществените радио и телевизия в навечерието на президентските избори през следващата година.


Filed under: Uncategorized
Свиване

TOMMYxGIGI xYOU  

Tommy Hilfiger & Джиджи Хадид си имат нова пролетно-лятна колекция, която можете да разгледате подробно ТУК.

А Tommy Hilfiger си има нов магазин в Paradise Center, чието откриване беше миналата седмица, но аз го пропуснах поради причини, които не са ваша работа 😉

Както и да – има доста сладка игра онлайн, ТУК като до 11 април можете да си цъкате комбинации на аутфити (ох, тази дума!) и ако имате достатъчно късмет да спечелите един от 10-те ваучера на стойност 300 лв. за шопинг.

Аз си подредих това:

Стискайте ми палци или още по-добре, участвайте, защото обикновено аз нямам особено голям късмет.

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgОнлайн магазинБлог

Новини: ДневникRe:TVЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхусpipe.bg

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria