Блогосфера

Прасунсен и Кот: VMware: нови работни места по време на криза

вт, 16 мар 2010 13:48:28 +0000

VMware България планира да наема активно нови кадри в следващите месеци, като във фокуса са квалифицирани специалисти, с висок технологичен опит, проактивни, притежаващи иновативно мислене и споделящи стремежа на компанията да продължи да бъде основен технологичен иноватор, като създават нови технологии в широк кръг от области – от корпоративните центровете за данни през настолните компютри до модерната cloud архитектура. Към настоящия момент компанията търси софтуерни инженери с много добри познания по Java, FLEX и C++, специалисти по контрол и тестване на качеството, както и автоматизация на процеса по тестване на качеството на продуктите. Търсят се и хора с управленски умения и опит в разработката на софтуерни продукти.

източник: vmware-bulgaria.com

Няма спор, новината е добра. В момент, в който толкова много компании освобождават служители, VMware България не само планира увеличаване на екипа си, но и предлага чудесни условия за работа и 4 големи зали за почивка - тенис на маса, джаги или видео игри, както и фитнес център с разнообразно оборудване.

Интересно, има ли паркинг за велосипеди и подходящи условия за хората, които биха ходили на работа с колело, защото не открих подобна информация на сайта.

Впрочем няма да съм аз, ако не намеря недостатък и на този офис - много стерилно ми стои, типично офис обзавеждане… няма никаква провокация. И това е разбираемо - според прес инфото на New Approach става дума за “работни помещения, изградени изцяло съгласно изискванията и стандартите за качество в софтуерния гигант“.

Все пак кафето на последния етаж изглежда доста свежо и приятно

Лиценз: Creative Commons Признание-Без производни произведения 2.5 България

Дзвер: Семестриално завършил

вт, 16 мар 2010 12:51:06 +0000

Излезли са ми резултатите от изпитите в системата “Суси” и вече съм семестриално завършил магистратура Информационни системи във ФМИ. Учудващо много изпити са ме накарали да взема =)

Изкарах 29 изпита, 25 от които с кредити и 4 факултативни. За моя випуск имаше проблем с избираемите предмети. Набавянето на необходимите кредити отне 5 пълни семестъра, вместо предвидените 4. Беше невъзможно да се запише стаж и почти невъзможно да се достигнат кредити за допускане до дипломна работа в срок.

Имах само 1 поправка и то по Бази данни 1 (от общо 5-6 изпита по темата). Това ми е най-силната област, но подцених релационната алгебра.

Като цяло съм доволен. Чрез системата с избираемите предмети, възможността за каране на факултативни и безбройните курсови проекти (може би към 14-15 общо), успях да извлека и науча много от ФМИ, дори в области, за които не подозирах, че има какво да се учи. Запознах се и с много готини колеги.

Вероятно ще блогна пак по темата, като опрат нещата до дипломна защита. Има какво да се каже.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Веселина Вълканова - Дизайн книгоиздаване: Направено от книги

valkanovav@gmail.com (Веселина Вълканова) — вт, 16 мар 2010 12:23:00 +0000

Книжни лавици Between the Lines на WOKmedia

Book Club и Book Alphabet на Hanna Nilsson и Sofia Østerhus от Byggstudio

Скулптури от книги от The Book Collection на Paul Octavious

Red Bible Times на Ling Jian

Sunshine Award

Благодаря на Out of The Shell за наградата Sunshine Award. На свой ред я присъждам на:

79 ideas
Biliana Art Things
Boris Domain
Green Tech-BG
PALITRA
Silk&Paint
There Were Swallows
Аз чета
Книгоиздаване ІV курс
Книжен ъгъл
лейка пейка
Отвъд ириса

"The Sunshine Award се връчва на блогъри, които със своите позитивизъм и креативност вдъхновяват други хора в света на блоговете.

Правилата при получаване на наградата са следните: Сложете логото във Вашия блог или пост; Изпратете наградата на 12 блогъри; Публикувайте линковете им в поста си; Известете номинираните за получаването на наградата чрез коментар в блоговете им; Благодарете на блогъра, който Ви е наградил и публикувайте линка към блога му в поста си."

Честито!

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

WhAT Association: Зелена стена

вт, 16 мар 2010 12:03:13 +0000

Колко често ви се случва да се изненадате приятно, разхождайки се по софийските улици? На мен доста рядко, така че случаят си струва поста.

Доста стари къщи имат зелени калкани, най-често обрасли с бръшлян, който някой някога е посадил и от време навреме подрязва. Има и напълно неподдържани, които заплашват да погълнат къщите. Като тази:

Стара къща с бръшлян — растението почти е погълнало къщата.

Но поводът за този пост не са старите къщи с бръшлян.

Почти на ъгъла на улиците Солунска и Асен от години се строеше една сграда — дълго време беше пустееща стоманобетонна конструкция, после се забелязваше някаква вяла строителна активност и наскоро я завършиха. Сградата е абсолютно клише — стъклена окачена фасада, огледална.

Изненадата е оградата към съседната къща — първата умишлено озеленена стена в София, на нивото на улицата, която може да се види отблизо и да се пипне.

Озеленената ограда на новата сграда — растенията още не са пораснали добре.

Зелената стена на новата сграда изисква по-специална напоителна система и конструкция, съответно и повече пари за изпълнение поддръжка.

Това показва отношение. Ще ми се да вярвам че е умишлен жест към града и преминаващите, но и да не е така, си е приятна изненада.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Блог на IDG: Интересни цифри

вт, 16 мар 2010 11:47:23 +0000

Според проучване в САЩ, представено в репортаж по американската телевизия CNN:67% от участниците в анкетата не могат да живеят без и-мейл50% не могат да живеят без социалните медии (Facebook,...

Лиценз: Всички права запазени

Бу: Антикризисна мярка: да ударим по семействата с малки деца

вт, 16 мар 2010 11:20:19 +0000

Радио К2 изнесе информация, която моментално разбуни хиляди семейства. Във връзка с кризата, правителството излиза с 31 антикризисни мерки, които да спасят положението.

Както обичайно, голяма част от тях са такива титанични умствени творения, че на човек му става мигом ясно, че срещу тях да тича, пак няма да ги стигне.

Това, което пряко засяга практически всички българи, обаче, е гениалната мисъл: да намалим платеното майчинство от 410 дена на 225! Какво значи то? Вместо да има 12 месеца високоплатено майчинство, последвано от още 12 месеца майчинство на минимална работна заплата, да го сведем само до 7,5 месеца: 1,5 месеца преди раждането и после 6 след него.

Няма изплащане на пари – няма проблем. Имаме хиляди бебета на 6 месеца, чиито майки трябва да избират или да гледат себе си и него с 240 лв на месец, или да се върнат на работа. Какво обаче правим с 6-месечните бебета? Ясно е какво: осигуряваме поток към предвидливо създадените ясли от 3-месечна възраст, към тези ясли насочваме още безработен медицински и педагогически персонал и си свиркаме.

Как точно бива гледано едно толкова малко бебе на ясла в нашите условия даже не искам и да мисля – детето ми сега е на 6 месеца и в никой случай не мисля, че може да е добре за нея под каквато и да е форма да се наруши връзката майка-бебе, която имаме, и да отиде в обществено заведение.

Колко вредна би била една такава мярка, погледнато от гледна точка на поощряване на добри практики на кърмене? Точно когато е потръгнало и майката и бебето се наслаждават на новите си умения, когато всичко се е наредило добре, детето бива разделено от майка си. От това губят всички: връзката на бебето с майка му е нарушена; тя е принудена да отделя време всеки ден, за да цеди мляко за бебето си, или да избере да отбие частично; последователните грижи за здравето и благоденствието на детето са грубо прекъснати; работодателят трябва да осигури полагаемият се отпуск за кърмене на всички майки с малки бебета… Точно когато детето започва да проявява жив интерес към света и има безспорна и много голяма нужда постоянно да е с майка си, да общува с нея и да учи нови неща – съжалявам, времето ви изтече, парите свършиха.

Дори само като проект – колко грозно и обидно поведение, след обнадеждаващото начало за по-добри грижи за майките и бебетата в страната ни!

СНБМ ще излезе с позиция в рамките на деня.

Димитър Манолов в радио К2 за антикризисните мерки

По-късно ще продължа да пиша по темата.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Росица Тодорова - РосиНанТ: Ако любовта можеше да се инжектира

rositsa@unicusbulgaria.com (Рос) — вт, 16 мар 2010 11:02:00 +0000

...сигурно някой щеше да е измислил и антидот.
Душата ми не е в хладилника. Но и да беше-щеше да й е добре там. Имаме хубав хладилник. И бутилка бейлис в него.
Портокалът е на бюрото. Трансформира се в плодова салата с ванилия и ароматизатор.
Страховете си ги сънувам. И в сънищата си само ги преодолявам. Карам се, бия се, скачам от високо и летя.
Ям супа и кисело мляко с лъжица.
Ослепях от много книги (-1,25 диоптъра).
Сгъвах се достатъчно. И точица бях, и запетая.
Сега искам да се разгъна и да бъда Удивителна.

Уникална песен!

Лиценз: Всички права запазени

Аз чета... за вас и с вас: Размерът има значение или виж ми книгите

alex@azcheta.com (Аз чета) — вт, 16 мар 2010 11:00:20 +0000

Понеже всички четем много и още повече обичме книгите (си), решихме да ви изненадаме с предизвикателство. Дойде време да си ги премерим! Библиотеките, имаме предвид. Специално за тази цел създадохме Facebook група "Моят рафт с книги", където всяка седмица най-харесваната снимка ще получава една книга от нас.

Лиценз: Всички права запазени

Ясен Василев: Еуфоризмът е… в Sofia Live Club на 24 март в 21:30 h

вт, 16 мар 2010 10:51:22 +0000

То4ка Илиева, ЯRсен, Мина & Шамана, AJABEZ, Dj Sava

Спечелете: Напишете на стената своето определение за Еуфоризъм и можете да спечелите безплатен вход за събитието – петте най-свежи попадения получават покана!

Лиценз: Всички права запазени

Лидия Стайкова: Белите петна на екологията … в главата ми

вт, 16 мар 2010 10:49:27 +0000

От няколко седмици насам, част от времето ми за четене е посветено на екологията – в най-широк смисъл, който ми дава повече въпроси, за разлика от екологията в онзи окастрен до няколко клишета смисъл, който дава прости отговори „Събирай боклука разделно“, „Дърветата са белите дробове на земята“ и пр.

Всъщност това е съвсем нормално -светът се състои от толкова много неща и същества, които непрекъснато си взаимодействат, а аз знам толкова малко за толкова малко от тях, най-вече за всяко поотделно. Докато съм ходила на училище, съм изучавала нещата отделно, а по-задълбоченото изучаване е представлявало най-вече анализ – разделяне на части. Там съм научила, например, как да направя дисекция на червей, но пък с училищните знания, мога да сглобя май единствено „Калашников“ – ако разполагам с всички части, които, разбира се, не знам как мога да създам сама, но и нямам идея кой, къде и как създава.

Тъй като не умея да помня откъслечна информация, ако не успея да я свържа в работещи процеси с друга, бързо я губя. В резултат на това, не осъзнавам повечето свои връзки със света, който в огромната си част остава безсмислен за мен. Предполагам, обаче, че невидимото за мен, не е непременно несъществуващо – то е тук – като мравките, които настъпвам, като безмирисните газове, които вдишвам, като бактериите, които отглеждам в тялото си, като собствената ми ДНК, чиито неумолими прищевки следват клетките ми.

Прочетох набързо пет книги и дочитам още две. Не научих много, защото твърде много бързах. Вярно е, че сега знам малко повече, че в главата ми започнаха да се оформят разни модели, но когато се вгледам в тях, виждам, че са пълни с пролуки, а когато се отдръпна назад, за да видя голямата картина, виждам белите петна между моделите.

За да не се връщам отново към прочетените книги, реших да се обърна към … детските енциклопедии и научно-популярни книжки. Останах доста разочарована – красивите шарени преводни книжки са по-добри от грозните неграмотни и нелогични нашенски учебници, но предлагат също толкова откъслечна информация. Предимството им е, че не отблъскват читателите и могат да стимулират желанието им да научат повече.

Прииска ми се да започна да създавам мрежа от свързано знание, която да се разгръща в много посоки – нещо като растяща илюстрована книга за dummies – за малки и големи, онлайн и офлайн.

Май ще се наложи на първо време да препрочета внимателно книгите, които споменах, като се опитам да ги вместя в обща карта, която да ми осигури … отправни точки. Книгите са Колапсът, Краят на храната, От люлка до люлка, План Б 2.0 (или по-добре да си купя следващото издание), Confessions of an Eco Sinner, One Straw Revolution, The Natural Way of Farming.

Приемам всякакви предложения за заглавия на книги и статии, адреси на сайтове. Хайде, бързо, докато съм в тази учудващо материалистична фаза

Вашият коментар

Лиценз: Creative Commons Public Domain

Свилен Милев: All is full of love

вт, 16 мар 2010 10:42:45 +0000

Симпатичен блог на който попаднах днес. Толкова е “изчистен”, че има само един линк, а това, според дебелите книги по Нетикет, е проява на снобизъм.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic

Тихомир Димитров: Когато опаковката е по-важна от съдържанието

вт, 16 мар 2010 10:33:18 +0000

Преди време външният вид сякаш нямаше такова решаващо значение, каквото има днес. През „социализъма” всички се обличаха еднакво, жените носеха найлонови чорапогащи, приготвяха домашна кола-маска, използваха кисело мляко и краставици за лице. Продуктите за разкрасяване бяха кът.

При мъжете, пък, беше модерно да си бръснат до синьо, да носиш на пиене и да знаеш мръсни шеги. Чувството за хумор и социалните контакти („връзките”) се ценяха повече от външния вид и парите, както е днес. Просто тогава всички бяха еднакво бедни. С изключение на шепа апаратчици, разбира се.

Ако парите не съществуваха, красивите жени щяха да избират мъже, които ги карат да се усмихват.

Толкова за ерата на романтичния (за някои) социализъм, който остави бая народ озадачен…

Сега живеем в епохата на закъсалия капитализъм. За да получиш, първо трябва да дадеш. Но дали в замяна получаваш толкова, колкото си дал?

Красотата привлича. Поставена е на пиедестал още от древността, но преди капитализма тя никога не е била толкова официален източник на доходи.

Вратите се отварят по-лесно за красивите хора. Мъже и жени. Сигурно е някакъв психологически фактор, но като видиш един хубав човек и веднага го приемаш за умен и талантлив, за състрадателен и добър. Да, добър! Никой не предполага, че зад красивата усмивка може да се крие дяволче в луксозна опаковка. Казваме: „Гледай го, хубаво момче (*момиче), как може да направи такова нещо!”

Красотата е дар от Бога и трябва да се уважава. Подобно на интелекта, тя представлява естествен талант, който не само, че имаш правото, но и си длъжен да използваш. В своя полза или за благото на другите – това е нож с две остриета.

Интелектът може да създава изобретения, идеи, които променят света, да движи техническия прогрес, но той може също и педантично да избива милиони в концлагери, да конструира ядрени бомби, да организира войни и да твори всякакво извратено зло.

Красотата е друг вид естествено предимство, което взе да получава повече кредит от интелекта напоследък. Билбордовете щяха да рекламират магистърски програми, вместо пластични хирурзи, ако не беше така.

Гениалният учен, творец или изобретател може да получи признание години след смъртта си, такива примери са много, но красивият човек получава всичко още тук и сега. Красотата е преходно явление, което дава повече възможности за злоупотреба в настоящия момент.

„Красотата ще спаси света”? Не мисля. По-скоро ще се разведе, ще прибере половината имущество и ще се омъжи за някой по-богат…

Основният виновник красотата да се превърне от хармония, достойна за обожание, в средство за манипулация и изнудване, е beauty индустрията. Тя превърна хубавия външен вид във фетиш. Преди време, когато нямаше химически предприятия за разкрасяване, силикон и лазерна хирургия, красотата беше естествена. Хората я обичаха, без да се страхуват от нея. Рисуваха я на картини, правеха пиеси в нейна чест, посвещаваха й стихове, вдъхновяваха се от нея. Днес й завиждат. Или направо я отбягват, защото се страхуват от нея.

Днес от билбордовете ни гледат каки с изкуствен тен, изкуствени мигли, изкуствени цици, изкуствени устни и изкуствени усмивки, пълни с изкуствени зъби. А от съседния билборд надничат „виновниците” за това. Хирургическият скалпел и химията могат да превърнат всекиго в чудовище.

„Не е луд този, който яде баницата, луд е този, който му я дава”

Кажи на един 14 годишен човек, че е красив и той ще спре да се развива. Защо? Защото индустрията му внушава, че да си красив е достатъчно: няма нужда да учиш, да се трудиш, да си даваш зор. Заслужаваш всичко понеже си красив. Винаги ще бъде така, стига да успееш да съхраниш красотата си…во век и веков.

Ето как отново се връщаме на страха. Хората може и да не се страхуват от красотата, но определено се ужасяват от мисълта, че един ден ще я загубят. Бюти индустрията знае това и залага на единствения сигурен коз – страхът от погрозняване. Основателен страх във времена, в които опаковката е по-важна от съдържанието.

Тихомир Димитров

Лиценз: Всички права запазени

Три корни: IdolsWatch: 3 победи, 2 равни, 1 загуба

вт, 16 мар 2010 10:24:07 +0000

На рождения си ден Ливърпул най-после победи – 4:1 вкъщи срещу последния Портсмут и първи гол на Алберто Акуилани. (+бонус – Бабел вкарва! С боц.)

Вердер би като гост с 1:0 Хофенхайм, но колкото и да бие си остава закотвен на шесто място.

Санкт Паули вкара пет гола на Ротвайс Оберхаузен, които на свой ред се добраха до цели три почетни гола – 5:3.

В Сплит Хайдук и Риека завършиха 1:1 в морското дерби.

Брентфорд изравнява три пъти, за да се добере до 3:3 срещу МК Донс на Грифин Парк. Гостите повеждат с 3:2 в 93-тата минута, могъщият Брентфорд изравни в 94-тата.

Бохемианс 1905 се задържа над зоната на изпадащите въпреки загубата с 0:3 от Виктория Пилзен навън.

Класирането:
Ливърпул – 5 място / 51 точки
Вердер – 6 / 42
Хайдук – 4 / 35
Санкт Паули – 3 / 49
Брентфорд – 15 / 40
Бохемианс 1905 – 12 / 20.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лидия Стайкова: Броене на благословиите (без сарказъм!)

вт, 16 мар 2010 10:15:09 +0000

Ако бях пенсионер,

Щях да съм благодарна – за това, че не съм се оказала политически неудобна и съм оцеляла в онези времена, че по време на младостта и средната ми възраст, не ми се е налагало всеки ден да пресмятам дали ще мога да си платя следващата сметка за тока, дали утре ще скочат курсовете на сиренето и памперсите, дали ще мога да платя лекарствата за децата или пломбата на зъба.

Щях да съм благодарна – за това, че сега живея в собствено жилище и някак успявам да му платя данъка, че мога да си позволя отоплението с дърва, че имам много канали по телевизията, та не ми остава време да се опитвам да проумея истината за онова време, че всеки месец получавам пенсията си навреме и знам на каква сума мога да разчитам.

Тъй като не съм пенсионер и може никога да не бъда,

Сега съм благодарна – за това, че онези времена приключиха малко след като навърших 18, че отгледах дете при силно променлив курс на сиренето, заплатите и памперсите, че тогава не представлявах интерес за застрахователите, а сега за онези, които отвличат роднини.

Сега съм благодарна – за това, че съм здрава и вече знам повече за здравето, че в следващите месеци сметките за тока ще започнат да намаляват, че ако не ми останат пари за книги, имам Интернет, че не мечтая за дрехите и обувките от новите колекции, а предпочитам любимите си дънки и гуменки докато издържат, че екскурзиите и курортите са нещо, за което не се сещам по принцип, че обичам работата си.

Благодарна съм, че живея с убеждението, че никой нищо не ми дължи.

Вашият коментар

Лиценз: Creative Commons Public Domain

Боби Димитров: Боб за изпроводяк на зимата

вт, 16 мар 2010 10:07:25 +0000

Бобът е една от любимите ми зимни гозби, заедно с киселото зеле с ориз и гювеча. Стане ли топло и раззелени ли се едно такова – минава ми желанието да ям боб, дори и на салата. Като казвам боб имам предвид зрял фасул, а не зелен боб (известен по нашите краища и като „райкин боб“), когото ям с удоволствие с картофи и свинско и през лятото.

Сега, целта на това блогиране не е да ви обясни как се готви боб, а само да ви напомни, че зимата е към края си и е редно да се изпрати с един прощален боб. Като този:

Това е един едър кафяво-черен пъстър боб, сготвен със сурова наденица, моркови, лук, чесън и гъби, сред които и челадинки.

Интересното е, че въпреки размерът си, този боб се вари относително бързо. Накисвам го 12 часа предварително във вода и после за 20 минути под налягане е готов. След като се свари (заедно с морковите), отделно запържвам суровата наденица, накъсана на парчета, лук, чесън, гъбите, червен пипер, изпарени домати. Смесвам запръжката с боба, наръсвам дашно количество стрит джоджен и чубрица и след 10 минути яденето е готово.

Тъй като челадинките са кът (брани лятото и сушени), използвах и малко купешки печурки, но реално основният готин аромат идва от дивите гъби (предварително накиснати за 2-3 часа в гореща вода).

В добавка препоръчвам опукани мариновани средно люти чушлета, бучка сирене и няколко скилидки чесън и добро количество от мерлото на Катаржина с марка Lozzen – едно от малкото харесващи ми червени вина (не е кисело и има лек плодов аромат).

И те така – давайте да запразняваме зимата, че марулите и ледената ракия чакат!

пп: Преди съм писал за два други постни боба с месо, ако ви интересуват – в гърне и хибриден.

Лиценз: Всички права запазени

Георги Чорбаджийски: Вторник, 16 Март 2010

georgi@unixsol.org (georgi) — вт, 16 мар 2010 09:54:46 +0000

Няколко дни с погнуса оправям един сайт правен с mysql и един извод някак си изпъква от цялото преживяване. Ползването на mysql е като да си болен от сифилис. Уж нищо ти няма, а пък мозъка ти се разяжда и затъпяваш. Два дни mysql, безброй умрели мозъчни клетки, а днес се върнах при истинкия rdbms и вместо да използвам базата данни както си му е редът се хващам, че си мисля как да извадя данните от нея и после да взема да ги обработя в php-то защото е "по-лесно". Горките ползватели на това лошо извинение за база данни - Mysql. Пийте си антибиотиците и си прегледайте главите, защото ползването на mysql е равно е затъпяване. Честно, по-добре да гледате Нова телевизия. Ако ще си пишете в CV-то, че имате "опит с бази данни Mysql", имайте прдвид, че колкото е по-дълъг посоченият опит толкова по-дълго ще трябва да минавате детоксикация, а през това време ще ви броят като наето студентче без опит пък може и просто да ви се изсмеят на интервюто (освен ако интервюиращият не е идиот).

И да не забравя, честито на дир.бг и на всички хоствали се във великолепната телефонна палата. Муахахахахаха, suckers.

Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран

Велян Стайков: За асфалтирането през зимата

вт, 16 мар 2010 09:38:43 +0000

Вече дори и малките деца разбраха, че големите градове в България (София, Пловдив, Варна), а и по-малките като Троян и др. са идеална среда за каране на Hummer, жалко, че марката фалира, та ще трябва да продължим с чупенето на по-малките коли.

Дупките са толкова големи, че дори успяват да докарат главоболие на собствениците на лъскавите паркетни джипове, защото все пак това са джипове, ама… паркетни.

Искрено се удивлявам като гледам как медиите се счупват да ни показват всевъзможните зейнали дупки по различните места.

В моят блог има също публикувани множество дупки, като една от най-атрактивните представлява дупката – гигант в кв. Красна Поляна – снимка, която беше публикувана в редица страници и дори спечели награда.

И докато тази дупка е оправена, нейните малки и големи клонирани братя и сестри нападнаха бедната ни държава.

Темата е актуална, дупките са по улиците, дупките са в блогосферата, в медиите. Придобивам усещане, че дори на луната пейзажа е по-равен от нашия.

Каква е обаче реакцията на медиите?

За да разберем това по-добре да разгледа процеса.

Начало на процеса
Зрител изпраща дупка на медия (телевизия, вестник, блог публикация)
Медиите показват дупката с огромно възмущение
Ако дупката си заслужава медиите изпращат екип, който да снима клети шофьори как си трошат колите, те точно в тази дупка.
Следва обаждане на районния/общинския кмет, който трябва да отговаря на екзистенциалния въпрос, защо се случва така.
Ако някой районен кмет е извършил авариен неуспешен ремонт през зимата, то трябва да укаже дали и колко е платил на фирмата за услугата. Или по-скоро за липсата на услуга.
Кметовете се измъкват с обяснението, че няма технология за асфалтиране през зимата.
Следва размяна на обещания, кмета ще оправи дупките напролет, а медиите ще се завърнат като джадаите, за да извършат проверка на обещанието
Край на процеса

Аз не съм запознат с технологията, но потърсих информация в мрежата и попаднах на страницата otoplenie.bg, която хвърля светлина върху мистичния за мен процес по асфалтиране.

Всички сме виждали едни батковци с едни огромни машини как плющят горещия асфалт на близо 40 градусова жега. От това по-мъжка работа – здраве му кажи.

Според otoplenie.bg при външна температура под 5 градуса асфалтирането наистина е забранено. Асфалтът трябва да е между 150 до 170 градуса, но да не е прекалено гореща сместа, защото става много жива и започва да играе. Това последното май сме го играли на бул. Цариградско Море.

Наистина ви препоръчвам силно да прочете материала на пичовете от otoplenie.bg, особено, ако сте лаици като мен по темата.

Те надълго и нашироко са обяснили технологията за смесване и полагане на асфалт, за определяне на качеството на асфалта и т.н.

След като няма вариант за полагане на нов асфалт и ремонт на дупките заради кофти време, за общините остава варианта тампониране на дупките, процес който представлява няколко работника запълващи дупките с камъняк, песок и други не толкова тайнствени съставки. Тампонирането се извършва до по-добри времена, не само метеорологични, а и финансови.

Да, ама този временен вариант много дразни шофьорите и с право, та дори се организира протест срещу дупките и тампонирането.

Сместа изсипана при тампонирането бърже, бърже се разнася по улицата от преминаващите коли, та като ефект дупката зейва пак, а за бонус имаш камъняк и песок по улицата.

Като средностатистически гражданин, който си чупи също колата по зейналите дупки, очаквам от медиите по-адекватна реакция.

Снимките на дупки и сълзливите телефонни включвания на кметове не ми вършат никаква работа.

По-интересно е да се разгадае тайнствения феномен, при който чисто ново асфалтирани улици се скапват за 2-3 години?

Какво мерки може да предприемем, че това да не ни се случва пак и пак и пак?

Фокусът би трябвало да бъде асфалтирането през лятото, а не спасяване на положението през зимата, защото ако си свършим добре работата през лятото, то зимата само снега ще продължава да ни изненадва.

А, ако някой ден и снега спре да ни изненадва, тогава може би ще трябва да се събудим и да се оправяме за работа…

Виж още:

иди ми дойди ми – българинът от бъдещето (4 мнения)

Решаваш да отвориш родното интернет пространство, ...

Рожден ден (13 мнения)

Днес ставам на 28 години, принципно не пиша за так ...

Old school миене на улици (1 мнения)

Мият бул. Янко Сакъзов през нощта, толкова old sch ...

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран

Блог на IDG: Краш-тест във въздуха

вт, 16 мар 2010 09:26:16 +0000

Или да имаш хеликоптер за стотици хиляди евро и да го разбиеш нарочно.Теста е част от серия експерименти на НАСА, с които се търсят начини за повишаване безопасността на пилоти и астронавти по време...

Лиценз: Всички права запазени

Еленко: Плакати, София, circa 2010

вт, 16 мар 2010 08:57:12 +0000

Албена Тодорова праща 3 снимки и пояснява:

Плакат от изложба в Народна библиотека, посветена на плакатите по повод 3 март от времето преди 1989.

Билборд на метростанция Сердика, рекламиращ легалността на една сграда (акт 16) като сравнително предимство пред останалите.

Това просто си висеше в подлеза на Централна гара.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Блог Стара София: Новата загадка

noreply@blogger.com (Стара София) — вт, 16 мар 2010 08:36:00 +0000

Задачата не е трудна, но снимката е разкошна. :)

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Дзвер: Ново чудо

вт, 16 мар 2010 08:27:57 +0000

Преасфалтират фрагменти от Драган Цанков.

Ако имате голяма дупка във вашия квартал, телефонът за сигнал е 02/987 5555 (за София – столичен инспекторат). Практически навсякъде има дупки, но за държавния чиновник дупката, за която никой не се е обадил, не съществува, така че звънете.

Аз докладвах в петък една много опасна дупка и в понеделник вечерта я нямаше.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Росица Тодорова: Нарисувано цветно руло

rositsa@unicusbulgaria.com (Рос) — вт, 16 мар 2010 08:20:00 +0000

Казват, че цветята са усмивките на Земята. Щом дебелите преспи потекат дълбоко в пръстта, а слънцето направи безболезнен пиърсинг на сивкавите облаци, пониква зеленото. И Земята се усмихва. Но не с перлено бели зъби, а с червено, жълто, оранжево, синьо...
Наблюдавам растенията вкъщи и всеки път се учудвам на силата на малкото семенце, което надигайки главица, се разгръща в цялата си сила и красота, които са му дали почвата и водата. А то е малко, то е само няколко милиметра. Но всички тези малки цветни петна внасят голямата промяна в живота ни. Зимата тази година ми се строи дълга. И ботушите ми мислят така, защото вече им се излиза в заслужена пенсия. И макар да не мога да направя нищо срещу задаващия се и утре сняг, никой не може да ми попречи сама да си нарисувам усмивки.

Рецептата за нарисуваното цветно руло взех от Йоли. Замених гроздовете, които тя е рисувала по случай Трифон Зарезан, с ярки червени цветя и листенца в свежо зелено.

Хвърлям ръкавицата на пролетта и се надявам по-бързо да дойде (да си я прибере). Позалепна ми малко хартията, защото използвах обикновена, а не от специалната за печене, което още веднъж ми напомни никога повече да не правя компромиси с качеството. Но все пак резултатът беше красив и вкусен.

Вкусихме много парчета цветна пролет.

Лиценз: Всички права запазени

Велян Стайков: Портрет на едно поколение

вт, 16 мар 2010 08:13:14 +0000

Бях споделил с вас тази новина в twitter профила ми, но ще я отбележа и тук с две думи, защото ми се струва, че ще ви бъде интересно.

На страницата Viva Generation може да намерите напълно виртуална фото изложба на Дилян Марков, включваща над 120 фотографии на известни личности през последните 10 години. Мислех си да озаглавя публикацията сите известни българи заедно, но ми се струва, че такова заглавие би представило изложбата по неподходящ начин.

Затова оставих оригиналното заглавие.

Изложбата е разделена в три основни насоки, lifestyle, glamour и classic portraits.

Малко повече инфо от авторите на изложбата Дилян Марков и Емил Спахийски.

Последните десет години бяха добри за България, въпреки пречките, въпреки трудностите и въпреки всичко.

Интересно е да си припомним кои личности бяха актуални в публичното ни пространство през последните десет години. Случайно или не това са артисти, певци, политици, спортисти, бизнесмени.

Колко от тези лица помним още?

Кои са успели да се наложат в това, което правят?

Отговорите ще дойдат, като разгледате изложбата.

ps.

Достойно, е че авторите са избрали интернет, за да представят изложбата си. Имам усещане, че у нас такива мероприятия все още се организират на фона на малка, избрана публика, звън на коктейлни чаши и хрускане на кетъринг хапки.

За съжаление всички права върху снимките и текста са запазени, а щеше да е добра идея да има рекламен банер или снимки със скромна разделителна способност, които да могат да се поставят в страници под CC лиценз.

Виж още:

С колело около света (4 мнения)

Представи си, че мой близък приятел се е запознал ...

Къмпинг насред зимата (3 мнения)

Тази гледка успя да ме върне няколко месеца напред ...

Бегематично 3 (6 мнения)

Не знам какво физическо усилия усилие трябва, за д ...

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран

Марина Илиева: Дворецът в Балчик

вт, 16 мар 2010 08:11:25 +0000

Фоторепортажът включва снимки от ботаническата градина на двореца на румънската кралица Мария в Балчик.

Натиснете върху снимката, за да разгледате целия албум във висока резолюция.

Вижте всички снимки във висока резолюция

Снимки: Марина Илиева

Лиценз: Всички права запазени

Вера Гоцева: nerdonia meets nixonixo

вт, 16 мар 2010 07:26:13 +0000

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Бу: Основи на захранването

вт, 16 мар 2010 07:01:47 +0000

‘За здравото, доносено бебе кърмата е единствената храна, от която се нуждае, докато покаже признаци, че се нуждае от твърда храна, приблизително около средата на първата година след раждането си.’
Ла Лече Лига

Кога да захраня бебето?
Световната Здравна Организация и Ла Лече Лига препоръчват изключително кърмене до 6-ия месец (навършен), след което постепенно захранване без да бъде спирано кърменето. Кърмата остава основна част от диетата на бебето, а твърдите храни я допълват. Захранването не бива да става по-рано от 4 навършени месеца (16 седмици)! Препоръките на СЗО се основават на изучаване на физиологичното развитие на органите и системите на детето и на неговата готовност да възприема нова храна; те носят обобщен характер. ЛЛЛ подкрепя индивидуалния подход към всяко едно дете в зависимост от неговите нужди и степен на развитие.

Фактори, които говорят за готовността на детето за захранване:
1. Възраст не по-малка от 4 месеца (при недоносените бебета за основа се взима средната дата между датата на раждане и датата на термина + 4/6м).
2. Теглото при раждането се е удвоило. За недоносените бебчета коефициентът е 2,5.
3. Детето седи стабилно, когато го придържа възрастен.
4. Има добър контрол над врата и главата си.
5. Има повишено слюноотделяне.
6. Никнат зъби.
7. Рефлексът на езика за изтласкване е изчезнал.
8. Детето проявява отчетлив интерес към храната на възрастните.
9. Слага играчки в устата си често и лесно.
10. Способно е да дъвче (дори без зъби) и да преглъща.

Имайте предвид, че бебето ви може да не проявява всички признаци наведнъж, но наблюдавайте да има поне половината или повече.

С кои храни да започна?
Според сезона, личните си предпочитания или препоръките на педиатъра можете да изберете между готови или домашни безглутенови зърнени каши, зеленчукови или плодови пюрета. Обичайно сок се препоръчва след като бебето е привикнало към повече нови храни, за да се избегне раздразване на хранително-чревния тракт от плодовите киселини. Еднокомпонентни зърнени каши, картоф, тиква, морков, ябълка, месо, а след това – различни комбинации и постепенно добавяне на нови храни – възможностите са много! Важно е да не въвеждате повече от една нова храна на всеки 3-5 дена, за да има време бебето да свикне с нея, а вие да проследите за евентуални реакции. За бебета с алергии или фамилна обремененост този период може да е 5-10 дена, при проблеми е добре да се направи и консултация с алерголог.

Как да започна захранването?
Обичайно нова храна се предлага, когато детето е показало знаци за готовност за приемане на твърди храни. Най-често новата храна се предлага в първата половина на деня, в период, когато детето е отпочинало и бодро, половин час след кърмене, когато все още не е гладно, но започва леко да огладнява и би харесало идеята да опита нещо интересно и ново.

Всяка нова храна се предлага първоначално в малко количество – 1-2 ч.л. (5-10 гр), като количеството й постепенно се увеличава в следващите няколко дни, съобразено с апетита и желанието на детето. Не е необичайно за кърменото бебе да яде не повече от 30-50 мл на едно хранене, въпреки че има изключения – кърмата съставлява 75-85% от дневното меню до годината и покрива основните му енергийни и хранителни нужди, а твърдата храна служи основно за опитване и запознаване с новите вкусове и консистенции.

Когато се въвежда следваща нова храна, повечето майки предпочитат да я комбинират с вече въведена и смесват малко количество от новата с по-голяма порция от вече предлагана храна, като постепенно увеличават количеството нова храна през следващите дни.

Повечето майки избират първо да кърмят бебето, а малко по-късно да предложат твърдата храна (като нерядко бебето иска да завърши храненето с пюре/каша пак с кърмене); след годинката много майки решават да обърнат режима и първо предлагат твърдата храна, а след това кърмят.

Бебешката храна не се подправя със сол и захар: вкусовите рецептори на децата са ‘непокварени’ от подправки и за разлика от възрастните, те усещат вкусовете много ярко и силно; това, което за нас е блудкаво и безвкусно, за тях съвсем не е такова. В добавка, захарта носи ненужни празни калории, а солта натоварва незрелите детски бъбреци – минералните соли от храните са му достатъчни на този етап. След първите седмици на захранването (към 8-ми месец) много майки постепенно започват да добавят различни зелени подправки, които приятно овкусяват и разнообразяват бебешките храни.

Кои храни да избягвам?
Преработени храни, храни с добавена захар под различна форма, мед и яйчен белтък (до края на първата година), ядки (най-малкото до края на първата година, често повече), храни, към които детето има фамилна обремененост.

Автор: Бу за сп. Кенгуру 2009, с допълнения

Вижте още:
Захранване на бебето
Педагогическо захранване І
FAQ: Често задавани въпроси за захранването
Храни за ядене с пръсти

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Кръстопът: Яна Пункина: Петминутка на съдбата

вт, 16 мар 2010 07:00:34 +0000

В пекарната за ядки нахлува паниката,
смесват се лешниците с орехите,
захаросаните плодове с фъстъците,
оплитат сметките на цялата опашка…

Трите орисници пекарки се блъскат между рафтовете и
разсипват ядките с треперещи ръце,
като че само преди малко
от пещта си са извадили, опечен,
ухиленият череп на смъртта.

И сякаш да опровергаят страха на трите баби,
стъкларите отсреща изпускат огледало.

Яна Пункина в “Кръстопът”

Лиценз: Всички права запазени

Стойчо Димитров: Еднo гражданче в пустинята(2): Дуга

вт, 16 мар 2010 06:55:07 +0000

Продължаваме с пътуването на Финдли из Тунис. Вече бяхме в столицата на страната, а сега се отправяме към нещо древно и пустинно – римския град Дуга. Приятно четене:

Еднo гражданче в пустинята

част втора

Дуга

Ден 2 След първия пъстър ден в пулсиращата столица на Тунис, се отправяме към едно не така живо място -

древният римски град Дуга.

[geo_mashup_map]

Много хора всъщност не харесват древните градове и въобще останките и руините от стари цивилизации. Намират ги за скучни и безинтересни, когато в тях няма живот. Аз пък си умирам за мъртви градове. И колкото по-малко следи от човешко присъствие има в тях, толкова по-добре. Ето защо Дуга (или Туга в античен вариант) ми се видя истински рай.

Гледка към един от няколкото храма

Дуга е разположен е на 70-80 км северно от град Тунис на цели 65 ха, но, разбира се, разкопан е само центърът, тък като ако трябва да се изрови всичко, ще се наложи да разрушат няколко села. Четете по–нататък>>>

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Аз чета... за вас и с вас: Литературната следа между наградените на София Филм Фест 2010

mail@alexanderkrastev.com (Александър Кръстев) — вт, 16 мар 2010 06:36:05 +0000

В последния ден от официалната програма на кинофестивала София Филм Фест 2010 станахме свидетели на поредната литературна следа. И то с награда - филмът на Севда Козарева "Началото" бе отличен с първа награда на кинопредизвикателството Sofia Short Challengе 2 на тема „Просто така – като случка. Без край”. Това е първият подобен проект на Севда, която е част от екипа на издателство "Лик".

Лиценз: Всички права запазени

Йоана Петрова: Папая в захарен сироп

вт, 16 мар 2010 05:21:05 +0000

Към вкусовете, с които не сме свикнали, обикновено подхождаме по-резервирано и най-честата ни реакция е да ги оприличим на нещо познато. Какво ще кажеш за папаята? Пъпеш, праскова, тиква… Не! Папаята си е папая. А изброените плодове са пример за най-близката представа на вкуса на този плод.

Купих си цял плод папая. Доста голям при това. И зрял. Имах възможност да взема половин плод, който се предполагаше, че е прясно (например в деня на моя пазар) срязан и опакован с фолио. Да, ама следите от пръстите на любопитни хора никак не ми харесаха. Месото там беше потъмняло и запазило силата на натиска в не много дълбоки ямки. Поколебах се дали и аз да не си забода пръста в парчето плод и да проверя колко е зряло и сочно. (!)

Докоснах го (върху фолиото, естествено), след което погледа ми фиксира един цял плод и аз, вече непоколебимо се хванах за него като за спасителен пояс. Това е моята папая! Грабнах я и се запътих към касата.

Вкъщи ме чакаше купичка с накисната от предната вечер тапиока, от която смятах да приготвя пудинг с шамфъстък и аромат на рози. Но след внезапната любов от пръв поглед със сочната папая, бързо промених представата си за десерта. Така се получи пудинга от тапиока с карамелизирана папая, в която използвах половината плод.

Не се чудих дълго какво да направя с другата половина папая. Идеята за плодов шейк беше страхотна, но после отново промених идеята си и реших да запазя ароматния плод за по-дълго време. Консервирах го. Наредих бурканчето с папаята до захаросания кумкуат. Не, няма да си правя колекция. Просто ще ги съхранявам до тогава, докато открия най-подходящия десерт за тях. Опитването от време на време продължава (за провокиране на муза) и дано скоро открия тези десерти (най-подходящите), за да не се окажа без основната съставка за тях.

Папая в захарен сироп

Продукти:

1/2 плод папая (не измерих количеството, но беше голяма папая )
350 гр. захар
250 мл. вода

Папаята се почиства от семките и се нарязва на кубчета.

Водата и захарта се смесват в тенджера. Загряват се на умерен огън, като се разбъркват, докато захарта се разтопи и сместа започне да завира. Вари се 5 минути. Добавят се кубчетата папая и котлона се намаля.

Плодът се вари докато придобие тъмен цвят и захарния сироп се сгъсти. Това отнема около един час.

Може да се консервира в стерилизиран буркан или да се остави в добре затворен буркан или кутия в хладилник.

Установих, че много си подхожда със сутрешните следобедните мъфини.

Папая в захарен сироп от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Петър Стойков: Фотосесия за простосмъртни

вт, 16 мар 2010 04:18:38 +0000

Както всички знаем, на всякакви манекенки, фотомодели, актьори и други избрани с физическото си съвършенство постоянно им се налага да бъдат снимани от професионални фотографи, което помага да изглеждат още по-богоподобно красиви на снимките, а фотосесиите им биват публикувани в лъскави списания. Животът на звездите, дет се вика.

Макар да съм на доста значително разстояние от физическото съвършенство, на мен също ми се удаде възможност да участвам в собствена фотосесия, която преживях, за да разкажа…

(Чети още...) (634 думи)

CC Петър Стойков

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Калоян Косев: его монзтер

пн, 15 мар 2010 23:15:02 +0000

Какво те преследва като отиваш сутрин към спирката на метрото*? … A?

Егото мой човек ( човечка в женски род не стои добре. затова ще си представям, че си момче или чичка. и съм те вързал за един стол и съм насочил лампа в лицето ти. пуснал съм рекордера – нищо, че устата ти е пълна с напоени от собствената ти кръв парцали и не можеш да говориш. това е защото обичам да си чувам гласа. в главата ми звучи по-красиво. в главата ми мога и да пея. всъщност това с лампата и парцалите беше сцена от филм? вече всичко са го давали и не ми е никак интересно това ).

Егото мой човек те преследва!

Тъкмо си се избръснал сутринта, а снощи си се постригал. сложил си новите дрехи и си лъснал обувките ( изпрал си кецовете ). хвърляш бързи погледи към хората наоколо под тъмните очила. суетиш се около момичета. ти си его монзтер и търсиш признаци за това, че някой те е забелязъл. трябва ти материал да си начешеш егото. живееш с и за него. заради това си взе лъскавите обувки и големия кух сребърен ланец? Нали?

отмествам лампата за да виждаш част от лицето ми. да виждаш колко съм ти ядосан. тук няма добро, няма лошо ченге … само аз съм и ти се карам защото си тъп като галош**. не можеш да свържеш две изречения и ако са с повече от десет ( 10 ) думи звучиш като мастер йода. сега си го представи ‘ ми аз да знам това не искам защото не трябва ми ‘ на шопски диалект който си усвоил за първите две седмици откакто си там ( или тук ).

защо блъскаш всеки ден по два часа във фитнеса за да можеш да се блъскаш по-лесно в метрото? защо търсиш само внимание? защо си толкова просто скроен, че те интересува само собственото ти его?

*метрото защото е модерно. всички трамваи, тролейбуси и 94та са старомодни

**звучи като добро определение за човек тъп като гъз

***гореописаните моля да се въздържат от коментари

Лиценз: Creative Commons Признание 2.5 България

Даниела Стоянова, "В кухнята на моето семейство": Запеканка с просо

пн, 15 мар 2010 22:25:38 +0000

Когато денят е натоварен, а времето не особено приятно ми се иска да направя нещо на бързо, без излишна суетния и с наличностите в къщи, без да се налага да пазарувам. Напоследък в шкафа се намират доста различни зърнени, заради менюто на синът ми, а на мен ми се иска да ги употребя и за нас, а ако е възможно даже да не готвя 2 пъти, а всички да си хапнем от яститето. Обикновенно за детето готвя отделно, без да пържа, с по-малко подправки, избягвайки силни алергени и тежки храни. Този път това ястие ми се стори подходящо и за него.

Ястието приготвено по този начин, има текстура на ястие с кус-кус, а простото е благодатно за прибавянето на различни подправки според вкусът ви.

Докато избирах ясла за детето, се сблъсквах с храната предлагана в детските градини и ясли и доста силно съм притеснена и леко ужасена от това,което се предлага на децата там. Моят опит се свежда до проучването на няколко частни детски градини, в които наивно вярвах аз, храната трябваше да е здравословна. Какво бе учудването ми, когато установих, че даже в някои от най-реномираните и държащи на името си градини се предлагат сухи пасти, шоколадови десерти, сокове от кутии, пълни с консерванти, пържени ястия, десерти с много захар…. Уверяваха ме, храната била приготвена по детски рецептурник удобрен от МЗ, от скъпи и качествени продукти, очаквайки да ме убедят, че здравословната храна е задължително скъпа. А това съвсем не е така. А колко по-лесно би било, ако вместо съкп шоколадов сладкиш за закуска, предложат на децата пълнозърнеста каша…Опитвайки се да обесня колко е важно всичко това за мен, на хората отговорни за детските заведения, в които ходих, въпросът, който получавах на края беше – значи детето ви има нужда от специфичен хранителен режим, заради заболяване? Не, по дяволите, просто искам нормална здравословна храна за него. Мислех си колко се е изкривило разбирането ни за здравословното хранене, щом под здравословно се разбира диета необходима за коригиране на здравен проблем, а не се възприема като норма, която е добре да се следва от всички с цел превенция на заболяванията.Но както и да е, много се отплеснах, поста ми стана доста мрачен и до някъде морализаторски, а не целях това, просто тази тема е доста болна за мен. Все пак, от хранителните навици и храненето като цяло зависи здравето на човек в дългосрочен план. А най-лесно такива навици се формират в детството и не е нужно много, просто по-отговорно отношение. И щом положението с хранетето е толкова отчайващо в частните градини, какво ли е в държавните, мисля си…

Продукти за тава с диметър 26 см

1 ч.ч. белено просо

3 ч.ч. вода

1 стрък праз

1 малка глава лук

1 с.л. дометно пюре

3 яйца

50 гр масло

100 гр сирене

½ ч.л. сух босилек или друга подправка, според вкусът ви

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Просото се сварява заедно с водата на тих огън, докато омекне, зрънцата се разпукат и водата се абсорбира

Свареното просо се сваля от котлона и се прецежда, за да се отстрани ако има останала вода. Подправя се със солта и черният пипер, босилека. Добавя се доматеното пюре, яйцата и сиренето натрошено на дребно. Лукът се нарязва на дребно, а празът на колелца и се добавят към просото и всичко се разбърква добре

Сместа се изсипва в леко намаслена тавичка и отгоре се слагат парченца масло

Пече с в предварителна загрята на 230 градуса фурна окол 30-40 минути или докато се зачерви

Добър апетит!

Други публикации:

Пиле с грах и фенел

Кугел със спанак, тиквички и пресен лук

Кугел с тиквички

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Аз чета... за вас и с вас: Мравките знаят защо

lucyset@gmail.com (Люси Сетиян) — пн, 15 мар 2010 22:14:33 +0000

Книга, която заслужава да е бестселър, точно какъвто е според класациите на редица водещи издания като Spiegel. Автор, който е доказал, че не е задължително чак след третата книга да се утвърдиш като невероятно талантлив и духовит. Четиво, на което по-добре да се смееш, но и малко да поплачеш. Усещане за наистина смислена книга, обогатила те с нещо, което разбираш и с нещо, което по-добре да не си узнавал...

„Кофти карма” на Дaвид Зафир, известен с работата си на сценарист и носител на „Еми” и Германските телевизионни награди, е творба, която обещава както много за настроението, така е много за душата.

Лиценз: Всички права запазени

Жанет Баирева - Милионер.БГ: Топ 10: Придобити вкуса

пн, 15 мар 2010 21:12:45 +0000

Въображение, любопитство, смелост, добър учител или малко късмет и разочарование от време на време. Не, не става въпрос за секс, а за всичко това, което ще ни помогне да развием “вкус” към определени храни. Първият път може да ни се стори някак особено, дори леко неприятно, прекалено нестандартно за нашата натура или пък да изпитаме странно удоволствие - толкова странно, че да се засрамим. Вторият път започваме плахо, но нещо ни привлича, отдаваме се на изкушението… Следващите пъти искаме да го споделим с приятел, с времето интересът ни се изостря, ставаме все по-уверени, преоткриваме усещания за нас, които не сме подозирали, че съществуват, възбуждаме се само от спомена … но за разлика от секса, колкото повече повтаряме все по-хубаво ни става.

Суши

Най-големият проблем, който много хора имат със суши е суровата риба. Ако имате това притеснение започнете със суши със зеленчук, калифорния ролс или дори корейско сушу (повечето съставки са преминали топлинна обработка). Избирайте риби или морски дарове, които не със силни аромати. Текстурата е друго притеснение на много хора. Суровата сьомга може да ви се стори доста неприятна първия път, но с времето и опитите, ще се научите да й се наслаждавате.

Хайвер

Най-добре е да опитате хайвер с препечен хляб или палачинка, които да компенсират мазнините, солта и по-силния вкус. Червеният хайвер по правило е по-солен от черния, но много хора свикват по-лесно с вкуса на червения. Ако първият път не сте опитали качествен хайвер има голяма вероятност да не пожелаете да вкусите повторно, така че внимавайте с какво експериментирате. Количеството също е от значение - погълнати големи количества хайвер могат да ви накарат да го намразите за цял живот.

Морски дарове

Много хора казват “Аз не ям риба”. Не мога да се сетя за по-абсурдно твърдение, относно храна. Рибата и морските дарове са налични в такова голямо разнообразие, че всеки може да открие такава, която да отговаря на неговия вкус.Забравете за скумрията на фурна от детските години. Ако не харесвате силния вкус на риба опитайте по-деликатни риби като морски език например. Експериментирайте и с начините на приготвяне - много често пърженото може да накара и най-екзотичния вкус да изглежда познат.

Вино

За да започнем да се наслаждаваме на виното е необходимо да сме добре подготвени - малко познания за сортовете, храните с които да го комбинираме и дегустирането няма да навредят. За съжаление много хора се отказват просто защото им се струва прекалено сложно. Ако не ви се занимава най-простото упражнение, което може да направите е да си наложите да задържите първата глътка вино в устата си и да се опитате да опишете поне 3 различни вкуса. Колкото повече опитвате, толкова по-голяма палитра ще започнете да откривате, а удоволствието от питието ще става все по-голямо.

Уиски

Подобно на виното, за да развием вкус към уиски са необходими практика и малко познание за това какво пием. Способността да откриваме нюанси в питието, ще ни помогне да намерим това което харесваме. Повечето ценители предпочитат малцови уискита, но не робувайте на стереотипите и експериментирайте, докато не откриете своя вкус.

Сирена

Това което разколебава много хора да опитват различни сирена е миризмата. За да се престрашите да разширите хоризонтите си започнете със сирена, които не са с толкова силни аромати. Избягвайте стилтън, мюнстер или много узрели бри и камембер за първи опити. Подсигурете си и нужната “гарнитура” - плодове или сладко и ядки. И не забравяйте, че при сирената вкусът може да се различава тотално от миризмата.

Маслини

Маслините също са изключително разнообразни като видове и вкусови качества. Тяхната форма, соленост и горчивина могат да се намерят в различни варианти и независимо каква ви е асоциацията за вкуса на маслината, винаги можете да намерите сорт, който да ви изненада.

Кафе

Кафето е може би най-добрият пример за придобит вкус. Всички пият кафе, но едва ли има човек, който истински да се е насладил на първата глътка от това питие. Кафето преди всичко привлича с аромата си - много хора харесват аромата на кафе, но не и вкуса. Тук голяма роля играят и рецепторите за кисело и горчиво - и ако сте от по-чувствителните, е много вероятно да усещате вкусовете няколкократно по-силни.

Подправки

Много често екзотичните храни са просто екзотични подправки. Колко пъти ви се е случвало да бутнете чинията само защото в ястието има от “онази” подправка. Причината да ги отхвърлим е непознатото, но за наша радост с практиката започваме да им се наслаждаваме. Интересно изключение е лютото - когато консумираме системно люти храни, рецепторите ни се притъпяват и така свикваме с този иначе нетипичен вкус.

Оцет Балсамико

За да се насладим на Оцет Балсамико със сигурност е необходимо да го използваме там където трябва – ако го сложим в шкембе чорба е все едно да сложим оцет Винпром върху гъши дроб. И в двата случая ще сме разочаровани. Оглеждайте се за надписа - Aceto Balsamico Tradizionale когато подбирате оцет – притежава приятна сладост и невероятна мекота. Използвайте този оцет като комплимент към пармиджано, стек, риба на грил, дори свеж плод. Като за начало избягвайте традиционната българска кухня и използването на такъв оцет – със сигурност ще сравнявате вкусовете и ползата няма да е за Балсамико.

Автор: Жанет Баирева

Лиценз: Всички права запазени

GreenTech-BG: „Слънчеви очила“ за сградите

пн, 15 мар 2010 20:53:44 +0000

Sage Electrochromics, Inc, стартираща иновативна компания от Минесота може да се похвали с изобретение от световно значение – прозорци, които могат „да включват“ и „да изключват“ до 98% от слънчевата светлина и топлина.

Стъклата, които могат да се превключат от напълно прозрачни до силно матирани и обратно с едно натискане на бутон, могат да спестят енергийните разходи на сградите до 28%. В напълно затъмнено състояние „слънчевите очила“ на сградите могат да елиминират напълно топлината от слънчевото греене, което означава драстично снижаване на енергията, необходима за климатизация.

SageGlass® се изработва по същия начин като обикновеното енергоефективно стъкло. След това то се покрива с филм от метални окиси чрез процес на вакуумно импрегниране. Пропускането на ниско напрежение през това покритие променя начина, по който стъклото абсорбира и отразява слънчевата светлина и топлина.Различното поведение на стъклото се задейства само с едно натискане на бутон.

В слънчевите зимни дни, когато е необходимо пропускането на максимално количество слънце, просто се оставя бутона в положение „изключено“ и помещението се затопля. Обратно, в топлите дни бутона се включва, като се запазва видимостта през стъклото отвътре навън, но се спира топлината.

40% от световните разходи за енергия се формират от сградите основно за отопление и охлаждане. С това ново изобретение пасивният соларен дизайн става още по-ефективен. Пасивен дизайн означава такова проектиране на сградите, че през зимните месеци да се възползват максимално от слънчевото греене, докато през лятото то да бъде минимализирано, като температурния комфорт се осигурява с минимални разходи на енергия.

Изобретението на Sage Electrochromics, Inc е оценено по достойнство от администрацията на Обама и американският Department of Energy, като компанията получава сумарно 103 милиона долара държавни помощи – 31 милиона данъчен кредит и 72 милиона държавни гаранции, за да изгради производствено предприятие на площ от 25 000 кв.м. и да започне масово произвовство на новият тип стъкла.

По материали от: cleantechnica

Още по темата:

Лиценз: Creative Commons Признание 2.5 България

Пламен Бочев: Проходимост

plamen_bochev@abv.bg (Пламен Бочев) — пн, 15 мар 2010 20:39:00 +0000

Ще си наложа да те няма. С разум.
И сънищата си ще забранявам.
Кутия е домът ми. Вече празна.
Летя в междупланетната си яма.

Дали си тук и там? Дали те има? –
Не знам. Но преживяното се срути.
Телата без души са проходими
по всички набелязани маршрути.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Васил Колев: 2010-03-15

пн, 15 мар 2010 20:28:19 +0000

… и да се завърнем от мъртвите (или просто преработените).

(нарекоха ме наскоро книжен плъх, а аз в последните седмици почти не успявам да чета)

Anyway, успях най-накрая да издъвча първи том на “Комуналния капитализъм” на Румен Аврамов. Определено има нужда да се прочете, дава страхотен поглед в/у икономиката на България от 1878 до 1944, с препратки до наши дни (и е страшно колко неща са останали същите).

Изчетох и книгата на Philip Gourevitch за геноцида в Руанда и сериозно се замислих дали да я препоръчам на някого. Много е интересна, много добра, но същевременно и много тежка. Вероятно не е за хора със слаби нерви.

А аз след като се освестих от крокодиловден пак се потопих в стандартните простотии - преди час-два най-накрая всичкия ми monitoring светна в зелено и мога да си седя спокойно и само да чакам да се случат разни работи (има поне 3-4 дни преди момента с ругаенето на разни хора, че не са си свършили работата на време).

Godsmack се оказаха донякъде интересни за свирене - открих една доста по-точна таблатура на Serenity (която няма нищо общо с предишната) и в момента се опитвам да разбера как точно трябва да е ритъма на една от секциите. Може би малко повече спокойствие ще помогне :) Издирвам също таблатури на Killing joke, но за момента никакви не намирам (има само малко за китара и толкова).
Успях да си изтормозя ръцете повече, отколкото някога съм успявал с клавиатура.

Годината ще се окаже хубава за моето слушане на музика - след като си взех билети за Rammstein и Therion, чакам да пуснат и за Gotan Project (ще гостуват на Park Live Fest). Още един-два концерта и ще вземе да ми свърши лимита за социални събития :)

Лиценз: Всички права запазени

Нели Огнянова: Финансиране на обществена телевизия: Испания

пн, 15 мар 2010 19:14:31 +0000

Европейската комисия анализира новата схема за финансиране в Испания (както и схемата на Франция) – но в същото време има данни, че рейтингът на испанската обществена тв се качва, т. е програмите без реклама привличат зрители.

Същото може да се каже и с друг акцент – рейтингът на програмите без реклама се качва, но ЕК има съмнения дали една такса и два данъка, чрез които се финансира от 1 януари 2010 испанската обществена телевизия (по новия закон от август 2009), съответстват на правото за държавна помощ в областта на електронните медии.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Савчо Савчев: НА

пн, 15 мар 2010 18:53:58 +0000

днешното българско време нищо не му е „достатъчно”. Не е достатъчно да си „майка”, искат ти да бъдеш „супермайка”. Не е достатъчно да ти предложат „комедия”, това, което ти предлагат е „повече от комедия”, „повече от кино”, „повече от телевизия”. С други думи – предлагат ти не глупости, а … повече от глупости.

А това е нищо повече от „философията” на недостатъчния човек…

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Илла Петрова: За какво молиш Бога?

пн, 15 мар 2010 18:35:21 +0000

Като тръгнах за Япония в началото на декември, тук валеше дъжд. И във Франкфурт, където прекарах седем часа между двата полета, валеше дъжд. И след още един единадесетчасов полет, на летище Кансай валеше дъжд. В Кансай рядко вали сняг. На японците просто не им се вярваше, че малко по на североизток, на минаване през Нагоя, сме видели снежна покривка. Беше на връщане от Токио в началото на януари.
Като тръгнах обратно за България, в Осака се лееше дъжд. Ние бихме го нарекли пороен този дъжд, за японците не беше нещо особено. Във Франкфурт прехвърчаше сняг. Мъкнах сака с брошури и книги през дългия остъклен коридор, вбесявах се, че е толкова дълъг, гледах прехвърчащия сняг и злорадо отбелязвах, че пушачите са още по-зле – след дългия полет на въздържание им се полагаше аквариумна клетка, в която публично да си начешат крастата. Всеки с капризите си.
На летище София било студено, трябвало да си облека връхната дреха. Я да ви видя как след денонощие в самолети и по летища ще усетите какви да е климатични промени. Разликата в часовите пояси е по-дългосрочен проблем за преодоляване. Странно, че по посока на изгряващото слънце изобщо не забелязах това да е проблем. А в обратна посока – трябваше ми цяла седмица да го преодолея. Има ли това някаква връзка със светоусещането?
По друг повод Васил Прасков ми прати линк към YouTube – за филма на Сокуров „Източна елегия“. Просто така, не по същество, запомних репликата „За какво можеш да помолиш Бога?“. Изречена на японски. На кой Бог се молят японците? И за какво не смеят да го помолят?
Може да е заради разликите в климата.
Гледах как се молят в шинтоиските храмове. Пускаш монета (ако си щедър, банкнота), пляскаш с ръце два пъти – за да те чуе ками, към което искаш да отправиш молбата си, покланяш му се двукратно, мълчаливо отправяш прошението си, пак се покланяш и отстъпваш реда си на друг молител. В храмовете обикновено има няколко олтара, посветени на различни камита. Има ками, което можеш да помолиш за вечна любов; има ками, което можеш да помолиш да си вземеш изпита; има камита, които можеш да помолиш за всичко. Трябва ли да вярваш, за да изпълиш ритуала? Теодор не го каза, защото се стесняваше, притесняваше да не ни обиди, но намираше това за светотатство. Разбирам го. Преди да остарея и аз мислех така.
Но сега съм стара.
Правоверните будисти не одобряват японското отношение към будизма. „Пита ме една японка: „Ти се интересуваш от будизъм? От погребални ритуали? Защо?“. Това е то японският будизъм – отъждествяват го със смъртта. Нищо не разбират“ – възмущаваше се китаеведката Деси на коледното тържество на българските студенти в Осака. Често я цитирам, защото се нуждая от предизвикателна гледна точка, за да насоча разсъжденията си нанякъде. И още, Деси не одобряваше омесването на будизъм с шинтоизъм.
Виж. Срамота е да пуснеш по-малко от 100 йени. Ако за всяка молба към някое ками, трябва да пуснеш по 100 йени, хубаво ще си помислиш колко молби да отправиш. А ако толкова много държиш молбата ти да бъде чута, ще дадеш 1000 йени и повече. Голям мерак трябва да е, си мисля.
Аз бях нагла. Всеки път пусках по 100 йени и молех за хармония. Теодор е напълно прав.
И Деси има основания. Когато семейство Айстед ни отведоха до будистко светилище, много хора пляскаха с ръце преди ритуала. „Това е будистко светилище – със сдържано негодувание каза Джордж. – Тук не се пляска“. Малко по-рано, в мексиканския ресторант той сподели, че според него японците са загубили почва под краката си тъкмо заради невъзможността да направят избор между будизма и шинтоизма. „Бащата на Емико – разказа Джордж, – всеки ден ходи в храма и се моли. Младите японци не го правят. Не вярват. Изгубили са вярата в ценностите, които крепят обществото“.
Семейство Хасегава преди това ни бяха завели в музей – фермерска къща от началото на ХХ в. Хасегава-сан отдели специално внимание на две помещения: едното, в което се отдава почит на шинтоистките божества, и другото – будисткото, което е обитавано от духовете на предците. Казах го така, защото тогава си помислих, че може би Деси-сан има основание. Всъщност, в тази будистка стая се извършва ритуал, подобен на този, който едно време са извършвали нашите баби, когато са палели свещ пред иконата в ъгъла, за да поменат скъп покойник.
Не като изобщо да няма универсални ценности. Затова съм склонна да извършвам шинтоистки ритуали без угризения на съвестта. Има нещо, в което вярвам.

Лиценз: Всички права запазени

Оги Ковачев: Покана за протест против ЗГМО на 17 март 2010

ogniancho@gmail.com (Ogniancho) — пн, 15 мар 2010 17:08:00 +0000

На 17 март ще се проведе гласуването на второ четене на Закона за ГМО, който в тази си редакция позволява отглеждането на ГМО у нас.

Затова ви призоваваме да заявим за пореден път на управляващите, че настояваме за пълна забрана на отглеждането на ГМО в България за каквито и да било цели!

На 17 март, от 9.00 часа, в градинката до Народното събрание ще се проведе поредния протест, заповядайте!

Организационен комитет на майките, регистрирани във форума на бг-мамма.

Бистра Игнатова

Допълнителна информация за страната:

Велико Търново - 12:00 ч. - пред Общината

Пловдив - 12:00 ч. - пред Общината

Русе - 17:00 ч. - шествие от "Вазата"

Лиценз: Всички права запазени

Лидия Стайкова: Колапсът

пн, 15 мар 2010 15:08:43 +0000

Ако сте чели „Пушки, вируси и стомана“ на Джаред Даймънд, може би бихте искали да прочетете и „Колапсът“ (700+ стр., 35 лв.), книгата, за която бях почнала да пиша преди 2 години, но не дочетох. Сега отново е у мен – започнах я отначало и я довърших онзи ден.

В тази книга Джаред Даймънд изследва редица фактори и техните взаимодействия, за да покаже как едно общество може да стигне до или да избегне крах:

- щетите върху околната среда ( поради съсипване на почвите, горите, водите, прекомерен лов и риболов, въздействието на внесените биологични видове, пренаселеността и повишаването на стандарта на живот)

- климатичните промени

- враждебните съседи и приятелите

- начините, по които обществото реагира на проблемите

Историите, които разказва този път са:

старовремски: за Великденския остров, островите Питкерн и Хендерсън, анасазите, маите, викингите и Исландия, Норвежка Гренландия, Нова Гвинея, остров Тикопия, Япония

съвременни: за Руанда, Доминиканската република, Хаити, Китай, Австралия

В последната част са уроците, които можем да научим – как се допускат грешки, как бизнесът взаимодейства с околната среда, кои са обичайните ни начини да се утешаваме, какви са разликите между миналото и настоящето, имаме ли основания за надежда и какво може да направи всеки от нас.

Надявам се книгите на Джаред Даймънд да бъдат прочетени от учители по география и автори на учебници, за да осъзнаят, че фактите сами по себе си може да са досадни на едни и любопитни за други ученици, но ако не се разглеждат в сложното си взаимодействие са напълно безполезни.

За тези, които ги мързи да четат дебелите книги на Даймънд, онлайн се намират и филмчета.

Ето какво съм писала някога за:

Пушки, вируси и стомана

и първите глави на:

Колапсът, част 1

Колапсът 2-1

Вашият коментар

Лиценз: Creative Commons Public Domain

Кристина Станинска: Неща, които ми създават грижи

пн, 15 мар 2010 14:12:18 +0000

Представете си, че в ръцете си държите въже. Въже с завързани в края му няколко тежки и много важни предмета, с голяма значение и още по значителна тежест. Намира те се някъде на високо и задачата е да изтеглите въжето до Вас. Дърпате, дърпате, напрягате мускули, впрягате всички сили, но все пак въжето се изплъзва, ожулвайки пръстите пропада в бездната и важните неща се разбиват на малки дребни парченца. Какво Ви оставя да направите. Слизате бавно надолу, събирате си парченцата и отново се отправяте към висините, този път носейки товара на части, равномерно разпределен и внимателно обгрижен за да стигне до предназначението си.

CC tin4e for One Krisi On The Web, 2010. | няма коментари | Post tags: дървен философ

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Райна Маркова: Алгоритми в атака ¦ googlag

пн, 15 мар 2010 13:45:32 +0000

Google подозира антитръстов заговор и защо не? Жалко само, че вместо да победи Google с конкурентно добър продукт, Microsoft ще се опита, да го направи, дискредитирайки го.

Лиценз: Всички права запазени

Indioteque: If you are what you love and you do what you love

пн, 15 мар 2010 13:41:23 +0000

I know I’ll never be lonely

I got songs in my blood

Има един вид банди, в които се влюбваш от първо слушане. После започваш да чакаш песни, албуми, концерти, всичко. После се случват разни неща, преживяват се други и става ясно, че си си намерил нещо много специално.

Noah and the Whale

Първи впечатления: забавно име, eстествено има история с филм зад него, много хора, много инструменти, весел първи албум. Музиката най-често е определяна като ню-фолк. На мен винаги ми звучи като празник.

Следва The First Days of Spring – албум и филм едновременно, само година след първия. Липсват женските вокали, Чарли Финк е с разбито сърце и сам казва, че при първото слушане е плакал от третата песен до края. И все пак е много много позитивен.

С типичното ми маниакално отношение към всичко, което харесвам, казах, че трябва трябва трябва да ида на техен концерт. Резултатът е 12ти март, Лондон, Roundhouse. Красива малка кръгла зала в Camden. Малка сцена, с много настолни лампи по нея, всичко беше много красиво и семпло. Осветлението и нещата, които се прожектираха отзад също.

За интро послужи първият инструментал от новия албум, последван от Love of an Orchestra. Заедно с групата излязоха три бек вокалистки и брас секция. Give a Little Love, Jocasta, Slow Glass, Stranger, Peaceful, The World Lays Me Down, My Door is Always Open, Our Window… не помня реда на нещата, на практика свириха двата албума с 1-2 парчета изключения от първия. „Сега ще направим няколко акустични песни“ казва Чарли, спират прожекторите и светват всички лампи по сцената. My Broken Heart, I Have Nothing, „Минаха няколко месеца и се чудя – не можах ли да измисля по-добри имена“. През цялото време се усмихва, Том с цигулката пък почти се смее, оставя цигулката и тича до рояла (ами да, имаше и роял, голям черен на сцената, не знам как се събираха всички). Любимата Rocks And Daggers, Blue Skies, викаме ги на бис, The First Days of Spring. Чарли разказва история за момче и момиче, които са се запознали на техен концерт в същата зала и днес са там и са се сгодили, 2 Atoms in a Molecule, свирят ново парче, харесваме го, 5 Years Time мисля, че беше последна. За съжаление не намерих сетлист.

Момчетата в момента записват нов албум. Няма да се учудя, ако излязат с трето LP в рамките на три години.

Ето някой интересни неща за гледане:

Blogothegue

they shoot music

the first days of spring филма

Блогът на групата. Доста приятелски настроен е и с много интересни неща, достатъчни да преглътна зле написания темплейт. Преди пишеше кой поства, сега не пише, предполагам е само Чарли.

от Асето Джамбазова

(Like - Dislike)

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 United States

Аз чета... за вас и с вас: „Яж, моли се и обичай” от Елизабет Гилбърт

5qo5Lrky@foo.bar (Илия Марков) — пн, 15 мар 2010 13:19:55 +0000

„Яж, моли се и обичай” е странна книга. Тя е хем обикновена, написана на човешки език и по човешки начин, хем е специална и малко плашеща. Темата е безкрайно изтъркана и бозава – авторката и героиня на книгата (да, това е мемоар – може би това е най-плашещата част от всичко) преживява изключително тежък период в живота си след драматичен развод и тръгва на пътешествие, с което цели да се отърси от всичко и да се преоткрие. Пътешествие до Италия, Индия и Индонезия (о-в Бали).

Лиценз: Всички права запазени

Димитър Цонев: Умря ли „убиецът“?

пн, 15 мар 2010 13:01:58 +0000

Преди време Google пуснаха за широко ползване продукт, за който се говореше, че ще убие Уикипедия. Да, иде реч за Google Knol – мястото, на което всеки може да публикува безплатно статии със съдържание на каквато си пожелае тема. Писах преди време за Knol разни общи неща, а няколко дни по-късно опитах да направя някакво сравнение между Knol и Уикипедия.

Малко повече от половин година по-късно, май вече никой не си спомня за т.нар. убиец. По-долу е графиката, генерирана от Google Trends при сравняване на Knol с Wikipedia, която показва кой спечели от битката.

Понякога колкото и да си голям, не можеш да се мериш с по-добрите.

Ползвали ли сте въобще Knol? Писали ли сте нещо вътре? Как ви се струва? Ще ви липсва ли ако спре да съществува?

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Ирина Купенска: Безглутенов шоколадов кейк с круши

пн, 15 мар 2010 12:05:30 +0000

Когато разглеждам различните кулинарни блогове, най-вече чуждестранните, попадам на много рецепти, които изключват глутена като съставка. Поразтърсих се за информация и се оказа, че има много деца и възрастни, които страдат от различни степени на алергия към него. Имайки предвид, че той се включва в основния и най-често използван вид брашно, се оказва истинско предизвикателство да се измисли негова алтернатива. Аз самата не страдам от чувствителност към глутен, но няколко причини ме накараха да приготвя този вкусен шоколадов кейк.
1/ Много бях любопитна да разбера вкуса на кейк, който не включва пшеничено брашно, а се използват брашно от киноа и амарант.
2/ Полезните свойства на тези две зърнени култури са известни на всички, а аз исках да ги включа в този иначе не толкова здравословен, шоколадов сладкиш :-)
3/ С надеждата да помогна на майки, чиито деца не могат да приемат глутен, както и за хора, които са склонни към различни кулинарни експерименти.

Нанита редовно предлага рецепти без глутен, а Йоана също има няколко предложения, ако си любопитен, можеш да надникнеш в кухните им :-)

Рецептата е адаптирана от един от любимите ми блогове Tartelette, а кейкът се оказа много вкусен – сочен, с ядков вкус, заради брашната и с меки, ароматни круши.

Продукти:
125гр меко масло
100гр захар
3 яйца
100гр черен шоколад, разтопен и охладен
60мл прясно мляко + 1/2ч.л ябълков оцет, смесени 10 минути преди употреба
60гр брашно от киноа
60гр брашно от амарант
ИЛИ 125гр бяло брашно
3 супени лъжици какао
1 и 1/4 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол
1чаена лъжица кафеена есенция (или друга по желание)
1 голяма круша

Фурната се загрява на 180С.
Мекото масло се разбива със захарта за 3-4 минути, или докато се образва светъл и пухкав крем. Добавят се яйцата, едно по едно, като се разбърква добре след всяко. Добавя се разтопеният шоколад и разбиването продължава. Следват прясното мляко и кафеената есенция. Брашната, какаото, солта и бакпулвера се пресяват и се прибавят към останалите продукти. Всичко се обърква добре и се изсипва в правоъгълна форма с размери 10х30см, предварително застлана с хартия за печене.
Крушата се измива, почиства и обелва. Нарязва се на тънки парчета, които се подреждат върху сместа за кейка. Печем 40-45 минути, като проверяваме с клечка. Тя НЕ трябва да излиза напълно суха, защото кейкът остава леко влажен. Процедурата е сходна с тази на приготвянето на браунис.

Охлажда се за 10 минути във формата, след което се прехвърля върху метална скара до пълното охлаждане.

Препоръчани публикации

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Три корни: Близнаците на трикорни_7

пн, 15 мар 2010 10:46:23 +0000

Вляво: Николай Михайлов по калници. Иначе вратар, получил оригинална фланелка на Ливърпул без пари.
Вдясно: Борислав Михайлов – снимката, която е изпратил на дядо Коледа с едно-едничко желание – още повече обем и блясък на косъма още от самия корен.

Благодарности на КЕЛТа за снимката по калници.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Ивайло Борисов: Аз ♥ София 3

пн, 15 мар 2010 10:41:00 +0000

Лиценз: Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Илла Петрова: Кой си?

пн, 15 мар 2010 10:37:11 +0000

Тялото като вместилище на живота. Как през вековете са се опитвали да разгадаят тайната на съществуването – как се появява нов човек, как „работи“ отвътре, какво е болестта, какво е смъртта? Какъв е смисълът на живота в най-буквалистично разбиране?
Знам, че стилът ми търпи критики относно излишъка от въпросителни изречения. Но не ли: детето расте, докато задава въпроси; започне ли да раздава отговори, вече е дорасло за пенсия. Слушам сега Георги Господинов, който говори верни неща, но нарича кризата „виртуална“ и че има девалвация на думите. Удобното обяснение за тази девалвация на думи_ценности е виртуализацията. Преди столетие обяснението се наричаше „телефонизация“, после – „телевизионизация“. Все явления, които според критиците, обезценяват думите. Навремето Платон пледираше против писаното слово по подобни причини – защото „хартията не се изчервява“, както го формулира по-късно Цицерон. И докато словесниците са заети да бранят каузите си срещу поредния призрачен враг, те са склонни да неглижират вечните въпроси от типа „кой съм, къде съм и откъде идвам“ или цицероновия вариант „кой съм, къде съм и къде отивам“. Някои биха казали, че „окъде идвам“ определя „къде отивам“, но по-добре е да прочетат самото писмо на Квинт Тулий до прочутия му брат Марк, за да се убедят, че няма връзка между единия и другия израз.
И така, „кой съм“. Бидеки човешко същество, кой съм и защо съм. На тези въпроси търси отговор Wellcome Trust. Заради това фондацията финансира научните изследвания на човешкия геном, събира атефакти, свързани с изучаването на въпроса. И организира изложби, чрез които запознава обществеността с различните гледни точки, различните подходи към проблема. „Какъв е смисълът на живота, на моето съществуване, на твоето?“. „Кой съм аз, всъщност? Какво ме отличава от теб? Къде свършвам аз и почваш ти, почва обществото?“.
Естествено, първият въпрос Wellcome Trust задава в Токио. Вторият – в Лондон.
В друг контекст вече говорих за изложбата „Medicine and Art: Imagining a future for life and love“. Организаторите от Wellcome Trust и Mori Art Museum се концентрират върху тайнството на живота, как функционира човешкото тяло, как се ражда животът, как тялото „задържа“ живота, как го променят болестите, как животът си отива? Как (и дали) порастваме? [Game Boys Advanced на Patricia Piccinini. Не споделям виждането й, но социолозите отчитат все по-забележимо размиване на границите между възрастите, ако се изхожда от клишетата за задължителни промени в поведението при преминаване от детство към юношество, зрели години и после - с остаряването].
„Individual and individual, culture and culture, man and nature, man and Got. These connections are cut, making each an individual, all alone“ – твърди проф. Хироши Такаяма в едно от есетата, включени в каталога към токийската изложба. Физиология на самотата. [Да не пропусна да отбележа особеното място на L`Hospice на Gilles Barbier. Героите, истински или измислени, не само са самотни по дефиниция. Те също остаряват и стават непотребни. Има ли вечни ценности?]
Защо ни има, ако неминуемо умираме? Всяко време има своите отговори. Понякога те идват от изкуството, друг път – от науката. Човек сам избира кой от тях да приеме за свой, за да продължи земния си път.
Но ако смятаме, че човек сам определя съдбата си, кое е това, което задава индивидуалните качества на човека, по какво един човек се различава от друг, личностната идентификация какъв проблем е – биологически, юридически, философски. Паралално с тази в Токио, Wellcome Trust организира друга изложба в Лондон – „Identity: Eight rooms, nine lives“. В осем помещения са подредени различни аспекти, различни гледни точки към проблема за параметрите на личността. Паспортните данни ли са тези, които ни индивидуализират? Нали полът се променя. Има близнаци с идентични ДНК-характеристики, но единият е роден няколко години след първия. Името ли прави човека? Дневниците, описващи Англия от ХІХ в. – човек ли задава времето или то него?
Залисани в медийно инсталирани проблеми, се подлъгваме, че непременно трябва да заслужим вниманието на публиката. Само популярността е критерий, че не мислим в погрешна посока и не говорим глупости. Като казваш нещо, има ли значение кой си, за да те чуят? Ти ли идентифицираш себе си по определен начин или някой друг го прави? И доколко идентификацията може да претендира за адекватност. Даже в юридически аспект. Така поставя нещата изложбата „Identity: Eight rooms, nine lives“ в Лондон.

Лиценз: Всички права запазени

Свилен Милев: Първанов и хейтърите

пн, 15 мар 2010 10:34:15 +0000

Как се справя нашият левент с критиката. Като типичен българин. Говори за себе си в трето лице. Проблемите се решават с медийно-ченгесарски средства - подслушване, дезинформация, заглушаване на чуждите гласове, демонстративно раздаване на дискове и пресконференция по държавната телевизия. Съмненията за имотното му състояние се представят като “опасната война между институциите”, “заговор срещу България” и “отклоняване на вниманието от тежката икономическа обстановка“.

Същата обстановка, в която неговите съпартийци 4 години упорито ни вкарваха. Само преди година на хартия имахме един милиард “излишък”, който ударно се разпределяше и се подписваха договори, които в момента трябва да се изпълняват. Включително за стотици милиони с руснаците, a хамстера ни обяви за “най-подготвената европейска страна за Кризата”. Къде беше ПРЕЗИДЕНТА тогава? В Казахстан или за мечки?

“Да се отворят икономическите досиета на прехода”. Болната доносническа глава не може да роди нещо ново, освен да търси куфарчетата на Луканов и да рови по досиета, които отдавна са изгорени. Номерът минава вече 20 години, ще мине и още 5.

А на критиката Гоце отговори с “не можете да го докажете”. Критика на пресконференцията всъщност нямаше, само лудия Сашо Диков си позволи да зададе няколко луди въпроса.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic

Лидия Стайкова: Посредствена провинциална кухня

пн, 15 мар 2010 09:35:27 +0000

Напоследък хората публикуват в блогове все повече интересни рецепти с екзотични съставки, придружени с красиви снимки. Разглеждам ги с удоволствие, но доста повърхностно; възхищавам се на кулинарните блогове, но засега съм готвила само по една-единствена рецепта – за свинска пържола. Живея в град, в който се намират малко видове продукти, повечето доста традиционни. Обичам да готвя лесно, за да не объркам нещо.

Тъй като от известно време пия витамини, от които ми се гади ако не ям, започнах да закусвам. Ето една от любимите ми закуски:

Филийки хляб – препичам от двете страни на парти грил. В момента любимият ми хляб е Житана – нарязани филийки с фибри на фирма Нилана.

Песто – по-скоро заготовка за сос Песто, която приготвям през лятото като накълцвам на ситно босилек, натъпквам хубаво в бурканче с олио и замразявам – разстилам върху филийките. Готов сос може да се купи и в нашия град.

Сирене – натрошавам саламурено сирене върху пестото. Предпочитам да е добре узряло – напоследък такива са Родопея, На баба, Бор-чвор, Лакрима.

Домати – белени от буркан – върху сиренето.

Пармезан на прах / кашкавал на тънък лист.

Черен пипер.

Запичам пак в парти грила.

Мързи ме да снимам, ама изглежда добре. Пробвайте сами и ще видите.

Вашият коментар

Лиценз: Creative Commons Public Domain

Росица Тодорова - РосиНанТ: Снощи на заспиване

rositsa@unicusbulgaria.com (Рос) — пн, 15 мар 2010 09:35:00 +0000

бях измислила нещо страшно интересно и красиво за споделяне тук.
Днес сутринта го забравих.

Лиценз: Всички права запазени

Еленко: Скрабъл

пн, 15 мар 2010 09:23:56 +0000

Тази игра я загубих.

Има ли сайт със стратегии за Скрабъл на български?

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Свилен Милев: Текста четоха

пн, 15 мар 2010 09:21:01 +0000

Кристина Ибришимова

Светозар Кокаланов

Красимир Куцопаров

Харалампи Аничкин

Трендафилка Немска

С тези хора израстнахме, а никога не сме ги виждали

Лиценз: Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic

Василена Вълчанова: Уроци по социални медии

пн, 15 мар 2010 08:57:43 +0000

На маркетолозите често им се налага да убеждават клиентите в недотам традиционни и логични неща. Тази задачка става още по-трудна, ако подходът, който предлагате е непознат и на клиентите още не им е напълно ясна механиката, по която той работи. Е, вече има достатъчно нагледни примери за това какво са социални медии, как действат и какво се харесва на публиката. И вече има място, където те са събрани на едно място.

CaseStudiesOnline.com е сайтът на един от водещите канадски специалисти по социални медии Tod Maffin. В него са събрани case study-та за успешни кампании, използващи различни инструменти на социалните медии. На сайта са събрани повече около 300 анализа на добри практики.

Най-прекрасното обаче е, че цялата база данни може да се филтрира по редица критерии :

демография на целевата публика
бизнес сфера на компанията
тип организация (НПО, държавна или частна компания)
географски регион (сред които обаче още няма Европа! #fail)
използвани канали

Така може да намерите пример, който точно отговаря на планираната от вас кампания и да видите какво е сработило. Още по-полезно е да представите практическо доказателство за успех пред клиент, който се опъва, защото не му е съвсем ясно как ще спечели от Facebook.

В момента сайтът е в beta-версия, така че не очаквайте напълно гладко използване, както и прецизно филтриране по критериите. Въпреки това вече е доста богат на информация, а по няколко case study-та се добавят всеки ден. Мафин планира да постави на сайта и интервюта с различни практици, като ще интервюира водещи менидъри, както и “хората в траншеите”, които работят ежедневно по дадените кампании.

Още по темата:

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Ивайло Станиславов: Alice in Wonderland

tatafa@gmail.com (Tataf) — пн, 15 мар 2010 08:55:32 +0000

Алиса в страната на чудесата (2010) Реж. Тим Бъртън Участват: Мия Вашиковска, Ан Хатауей, Джони Деп, Хелена Бонам-Картър, Криспин Гловър и гласовете на: Алън Рикман, Стивън Фрай, Майкъл Шийн, Кристофър Лий, Тимъти Спол. Бе сгладне и честлинните комбурси, тарляха се и сврецваха във плите,съвсем окласни бяха тук щурпите,и отма равапсатваха прасурси.Из "Джабъруоки" (Алиса в огледалния свят)

Лиценз: Creative Commons Attribution-No Derivative Works 2.5 Generic

Маркетинг лоКал: Върви с приятели в езерото

пн, 15 мар 2010 08:47:03 +0000

От известно време ми е някаква фикс идея свързването на бира Ариана с езерото Ариана. Брандиране ли ще е, спонсорство или нещо от рода, но бирата която се представя като създадена на метри от езерото, трябва да се свърже с езерото.

В сряда се сетих за нетолкова гениалната, но за сметка на това епична идея бира Ариана да напълни едноименното езеро с бира за няколко дни. Ще е велико просто. Едно мащабно събитие, което ще направи Ариана (бира и езеро) световно известни. Просто ще е легендарно осъществянето на една отколешна мъжка мечта - “морето от бира”.

Замислих се, че идеята не е някаква нечувана и сигурно в “Загорка АД” поне са се майтапили по тази тема. Защо не са го направили обаче?… Дааа, цената ще е колосална дори и за лидера в пивоварната индустрия в България. Само стойността на бирата нужна за запълване на езерото по груба сметка би била над 7 000 000 лева. (площ на езерото = 8 900 кв.м., дълбочина = 1.2 м, примерна себестойност литър бира = 0.70 лв.). А отделно от това колко още разходи ще излязат, не ми се мисли. Така, че тъжната истина е, че едва ли ще доживеем езерото Ариана да се напълни с бира.

Обаче ми подхвърлиха друга идея. Да не се пълни езерото в цялата му дълбочина, а да се повдигне изкуствено дъното, така че примерно бирата да заеме последните 30-40 см. Така стойността на излятата бира може да падне до около 2 млн лева. Ако изкуственото повдигане излезе по-малко от милион сметката става почти реалистична.

Едно мегасъбитие може да отвори път на Ариана и към експорт. Бирата може да влезе в Рекордите на Гинес под някаква форма. Освен за PR събитието може да се използва за заснемането на някой друг клип, които да се върти в следващите лета. Също така пълненето на езерото Ариана може да е старт на национално roadshow, в което Ариана дава шанс на мъжете да се къпят в бира или пък да пълни декоративните водоеми по различните градове в страната. С подобни деяния Ариана може да стане тоталния бирен lovemark на България. От “Загорка АД” могат да се свържат с мен за доразвиване и откупване на представената концепция. Очаквам ги!

Tweet This Post

Лиценз: Всички права запазени

Марина Илиева: Конкурс за пътеписи на Poblizo.com - “Къде бях? Какво видях?”

пн, 15 мар 2010 08:42:55 +0000

Конкурс за пътеписи на Poblizo.com – “Къде бях? Какво видях?” 2010 г.

Уважаеми читатели, автори, приятели,
Дойде време за втория конкурс на Poblizo.com. След като Kонкурсът за пътеписи “През очите на пътешественика” 2009 пожъна голям успех, реших отново да зарадвам някои от вас с награди :)
Архив: Победителите и наградите, които получиха в конкурса 2009г.

Какви са наградите ?

1. Победителят, избран от журито, печели голямата награда , предоставена от спонсора Jabse.com: Olympus 8×21 DPC I- компактен бинокъл, 8x приближаване, лещи с антирефлекторно покритие, филтриращо отблясъци, защита от ултравиолетови лъчи за по-безопасно наблюдение, вградена диоптрична корекция за индивидуално зрение, тегло: 170 g. Препоръчва се за спортни събития, пътуване, бизнес и изложби, театър и събития на закрито, обща употреба сред природата, наблюдение на птици.

Наградата е любезно предоставена от спонсора:
Jabse.com : българската търсеща машина

Бинокъл Olympus 8x21 DPC I

и Фотокнига, отпечатана с лични снимки на победителя, размер 20х15 (пейзаж), красив албум с 20 твърди страници.

Фотокнига 20х15 с 20 твърди страници

Наградата е любезно предоставена от спонсора:
Mагазини PhotoSynthesis, всичко от фототехниката за любители и професионалисти

2. Победителят, избран от публиката, печели книга от проф. Марко Семов. Всеки, който се е докосвал до творчеството на проф. Семов, ще оцени достойно това отлично попълнение за библиотеката във всеки дом.

Българска народопсихология

и Фотокнига, отпечатана с лични снимки на победителя, размер 20х15 (пейзаж), красив албум с 20 твърди страници.

Фотокнига 20х15 с 20 твърди страници

Кой може да участва в конкурса ?
Всеки може да участва с неограничен брой публикации.

Срокове на конкурса:

1. Конкурсът започва на 15.03.2010 г .
2. Статии се приемат до 13.06.2010 г.(неделя) включително.
3. За край на гласуването от публиката се определя 29.06.2010 24:00 ч. българско време.
4. Класирането на всички участващи статии, ще бъде обявено на 30.06.2010г.(сряда), в сайта Poblizo.com. Победителите ще бъдат уведомени и по имейл.

Как се избира победителят ?

Победителите се избират по два начина.
* Oт жури в състав :
- Марина Илиева – собственик на сайта Poblizo.com – През очите на пътешественика
- Пламен Славов – спонсор на голямата награда, собственик на сайта Jabse.com - българската търсеща машина
- Здравка Кирилова – Realestatesofia.com

Печели статията получила най-много точки от класациите на членовете на журито.

* От гласовете на публиката:

Внимание!!! За разлика от предния конкурс, има промяна в начина на избиране на фаворита на публиката. Вече НЯМА да се гласува на бутоните svejo и topbloglog, за да се определи победителя на публиката.

Публиката гласува с “харесва ми”(like) на линка за конкретния материал, към фен страницата на Poblizo.com във facebook , поставен в началото и в края на всяка статия (за да гласувате е необходимо да сте регистриран като наш фен във фейсбук!).
В края на гласуването на 29.06.2010 г. в 24:00 ч. българско време, гласовете се преброяват. Всички гласове получени след този час са невалидни и няма да участват в определянето на победителя.

Печели статията натрупала най-много гласове “харесва ми”(like).

Правила за участие:

1. Участниците изпращат статиите си по имейла на:
Снимките се прикачат в писмото или се изпращат в отделни писма или се посочва линк, откъдето да се изтеглят.

2. Приемат се статии на български език, на кирилица, грамотно написани.
3. Не се приемат статии съдържащи груб език, порнографско съдържание, расови, етнически или други обиди.
4. Статиите може да са за места в България, за места в чужбина или комбинирано по определена тема. Няма ограничение за броя на думите в статията.
Статиите, които по преценка на редактора са твърде големи, ще бъдат публикувани на части. Журито ще разгледа частите като едно цяло. Публиката ще гласува за всяка част по отделно.
5. Статиите НЕ трябва да са публикувани в други медии (блогове, вестници, списания, сайтове, на друг език и тн…), до момента на публикуването им в Poblizo.com.
6. Статиите трябва да отразяват личен опит. Да личи, че човекът който разказва е бил на даденото място.
7. Статията трябва да съдържа минимум 3 снимки. Форматът на снимките не е фиксиран. В текста на статията трябва да е посочено мястото на всяка снимка.
8. Няма ограничение за времето, за което е писана статията. Разказите може да са за места посетени преди 30 години или преди 1 ден.
9. Статия може да бъде отхвърлена от участие в конкурса, без обяснения от страна на администратора на сайта. Ако статия бъде одобрена за публикуване, подателят и ще бъде уведомен по имейла, в срок от няколко дни след изпращането и.
10. Участниците посочват в имейла си трите имена по паспорт и точен адрес.
Това е необходимо, в случай, че спечелят награда, за удостоверяване на самоличността.
Статията ще бъде подписана с име и фамилия, освен ако участникът изрично не посочи как иска да подпише статията си. Адресът няма да бъде публикуван.
11. Участниците се съгласяват, че ако спечелят награда, ще бъдат снимани за сайта при получаването и, в потвърждение на това, че наградата им е била връчена.
12. Участниците се съгласяват статиите им да бъдат препубликувани чрез RSS емисиите на Poblizo.com.
13. Poblizo.com не носи отговорност за авторството на статиите и доколко съдържанието им отговаря на действителността.
14. Нарушаването на правилата води до премахването на статията от сайта Poblizo.com и прекратява участието на автора и в конкурса.
15. С изпращането на статията, участниците се съгласяват на гореописаните правила за участие.

Успех на всички!

Марина Илиева

Лиценз: Всички права запазени

Три корни: Кака срещу Ивелин Попов

пн, 15 мар 2010 08:29:36 +0000

На това видео виждаме, как Кака, който получава по 345876 милиарда евро на седмица, взима пари на заем от Ласана Диара, за да си плати таксито, с което пристига на Бернабеу преди мача от Шампионската лига с Лион миналата седмица.

Ясно е, че в портмонето си Кака има само банкноти по един милион евро нацяло и затова се налага по-бедните му съотборници да помагат. Но обърнете внимание – Кака от Реал Мадрид, един от най-богатите футболисти на света отива на работа не с подводницата си/самолета/хеликоптера/Ауди-то си за 10 милиона/даже не и с лимузина пълна с проститутки, а с обикновено такси.

Няколко дни по-късно, след като футболистът на Ловеч Ивелин Попов е изиграл мача на предишния сегашния и следващия си живот – победата с 3:0 срещу Подуене, научаваме от самия Ивелин, как цялата трансгалактическа команда на Ло’яч се е мотивирала за турбоуспеха:

“Причината за промяната в играта ни е, че във вторник си направихме страшен банкет”, сподели играчът на Литекс.

„Напихме се яко, пях, музика до ранни зори. Казахме си някои неща и сега победихме. Величко Дихонов [финансов директор на ФК Ло'яч] води хорото, треньорът също. Сега отиваме пак банкет. Надявам се да сме намерили печелившата рецепта”, добави голаджията.

Поклон, Ивелине. Поклон, баце.

[Dirty Tackle, Гонг.бг]

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Вера Гоцева: flying pigeons seen in the park

пн, 15 мар 2010 08:26:17 +0000

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

It Looks Like a Feminist Blog: Реклама: оптимизъм

пн, 15 мар 2010 08:20:16 +0000

Често рекламите са пример за стереотипи и сексизъм и то от най-лошия вид, затова не мога да пропусна това излизане от обичайните рамки на Рено и я публикувам тук.

Да, както Селин отбеляза, използването на стереотипи е обичаен похват в работата на рекламистите, защото така боравят с архетипи, привличат внимание или одобрение, отразявайки или преповтаряйки масова представа, но това не е сериозна причина за поддържане или разпсространяване на сексизъм/расизъм или друг вид дсикриминация.
Създаването на оригинална реклама, която да привлече зрителя и да предаде посланието си е възможно и е правено отново и отново, но изисква време, труд, усилие и работа. Толерирането на реклами, които просто разтоварват купчина стереотипи, които са обидни, омаловажаващи или агресивни е просто толеранс към мързеливи рекламисти и нищо повече.
Рекламите не са просто реклами, те отразяват и влияят на начина, по който обществото възприема себе си и отделните си групи и индивиди, нищо не съществува извън системата и превръщането на дадена група в жертва/подигравка е вредна и опасна, защото с течение на времето замества реалността.

Простичък пример: преди Първата Световна Война шоколадът и другите сладки изделия са били таргетирани както към мъже, така и към жени, след началото на войната, която по-г0лямата част от храната е отивала на фронта, където са били мъжете и които са имали нужда от нея, пазарът се пренастройва и започва да рекламира сладките изделия конкретно към жените, защото де факто само това има за ядене, дава енергия и създава изкуствено чувство за наяждане, създавайки представата, че жение искат и предпочитат шоколада, пред останалите храни, които така или иначе липсват, защото са препращани на фронта.
След края на войната това отношение се запазва и постепенно шоколадът се превръща в деликатес, лукс, който продължава да бъде конкретно таргетиран към жените.

Убедеността, че жените примират по сладките изделя вече е част от повечето филми – всеки се сеща за ситуацията, в която нещастната главна героиня сяда и се тъпче с шоколад/сладолед.
Или пък бонбониерите, които се подаряват на жените, като знак на внимание/обич/интерес.
Всички тези неща са просто следствие на реакция към намаленото количество храна по време на световните войни, но и едновременно са неотделна част от културната и обществена представа какво искат и харесват жените. Тази представа вече се е наложила като реалност, независимо, че не е вярна или е по-скоро самосбъдващо се проклятие.

Ето и самата рекла, все пак.

За тези, които не разбират френски:

Имаме обичайната компания от млади хора, които пътуват по улиците на някакъв град, които спират и се заглеждат през прозореца на колата към някакъв клуб, пред който има травестити, които явно чакат, за да влязат вътре.
Шофьорът леко изненадан разпознава баща си в групата.
Млад мъж шофьор: – Татко??
Бащата изглежда притеснен как ще реагира синът му. Който се усмихва и се провиква:
Млад мъж шофьор: – Ела с нас, има място (в колата). ЪПДЕЙТ, Туиз ме поправи, че всъщност младежът пита: Можеш ли да ни вкараш в клуба.
- демонстрирайки, че новината никак не го смущава, засрамва или притеснява, като дори се закача.
Глас зад кадър: „Живеем в модерни времена.“

Честно казано, единственото, което мога да кажа е едно БРАВО!
Макар че Рено използват травестизма като token и представят толерантност към различните видове сексуалност като „модерност“, каквато е рекламираната кола, все пак това е крачка в правилната посока.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Бу: Лъжичка за мама, лъжичка за тати

пн, 15 мар 2010 07:58:35 +0000

На 6 месеца без 2 дена захраних Яна (a.k.a. Ръкавичка) – показваше почти всички признаци за готовност за захранване накуп, като най-вече стремително се опитва да ни краде от чиниите, след което осмуква откраднатото с наслаждение. Опитът за захранване обаче не я впечатли особено. Поради миниатюрните количества, с които се започва, предпочетох в началото да дам готова каша от пълнозърнест ориз (съдържа само това, никакви други добавки), а скоро след това ще заменя с домашна каша, последвана от други пюрета.

Една блага усмивка

Бързо преминава в рев, като вижда, че само аз държа лъжицата, така че й давам и на нея една

'Това е толкова различно от рекламния проспект!'

Добре, ще опитаме пак

: ‘Тая бебешка храна е гадост, казвам ви!’

От всички ни най-много се забавлява каката

Ще предложа твърда храна на бебето и утре, и вдругиден. Ако продължава да не се интересува от нея, ще изчакам седмица и ще пробвам пак. Когато е готова, захранването ще потръгне само. Не бързам – както и кака й преди нея, не се съмнявам, че щом поиска и може, ще прояде.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Блог Стара София: Представяне на нова книга

noreply@blogger.com (Стара София) — пн, 15 мар 2010 07:42:00 +0000

На 19 март (петък) в 17 часа в Дома на архитекта ще бъде представена книгата на инж. Дико Диков "Градоустройство, бит, растителност и градини в София (Факти, бележки и коментари по източници от 17-20 век)". Поканата дойде от Столична библиотека и Иван Диков, издател на книгата и брат на покойния инж. Диков.

За книгата:

"Това не е история на "зелената система" на София. За да се напише такъв труд, са необходими дълги години упорита работа с архивите. В последните години в много ежедневници се появяват журналистичеки статии на тази тема с претенции за достоверност, в които, поради некомпетентност и непознаване историята на града, се съдържат много неточности за историческите факти и наименования. Те създават погрешни представи в съвременото поколение. Постарах се да отбера от достъпната ми архивна, мемоарна и художествена литература това, което според мен е достоверно и се потвърждава от поне трима автори." - така автора инж.парк. Дико Диков определя своите проучвания.

В прочита на литературата, била тя документална, художествена или мемоарна, той, като малцина автори, обръща внимание на всеки детайл, който би подсказал на читателите как са се формирали градските пространства, с тяхното благоустрояване, озеленяване и нарастваща социална значимост.

Последователността на изнесените от Дико Диков факти - исторически и документални - се разчупва от вмъкнатите авторски разсъждения и коментарии, които показват не само отношението на професионалиста към историята на градинското ни строителство и наследство, но и позициите му на гражданин към събития и политики.

Кой е инж. Дико Диков:

ДИКО МИХАЙЛОВ ДИКОВ е роден през март 1934 година. Образованието си получава в София. Следва във Висшия лесотехнически институт и в 1958 година завършва като инженер паркостроител. Творческата дейност на инж. Диков е свързана основно с развитие на озеленяването в София.

Работи в различни институции с проектантска и управленска насоченост като: БДЖ - секция "Озеленяване", Управление парк "Витоша" – група за на Генералния план, Министерство по строителство и архитектура - Озеленяване на населените места, Благоустройствено проектиране към Министерство на строителство и архитектурата, База развитие и внедряване към дирекция "Озеленяване" в Столична Община и др. Като ръководител и в съавторство има приети и реализирани десетки проекти в София и страната. Диков се занимава с широк спектър проекти за лесопаркове и части от тях - зони за отдих, за градски паркове и градини, озеленяване на части от жилищни комплекси, хидропаркове, детски площадки и др. Интересни и много успешни теоретични постижения са разработките му за реконструкция на парковете: Скобелев парк в Плевен, Парк "Заимов /парк "Оборище"/ - София, Градската градина и Дворцовата градина в София и др.

Освен като изявен проектант инж. Диков е свързан с професионална дейност с изследователски и научен характер по съставяне на нормативни документи, доклади за симпозиуми и конференции, методически указания, рецензии, експекпертизи. Много от тях са публикувани в сборници, наред със статии в професионал ни списания. Творческата дейност на инж. Диков е еталон за етичност, висок професионализъм с актуалност, категоричност и знания, които го извисяват като общественик и личност в професията.

Дико Диков почина през юли 2007 година в София.

Книгата може да се намери за сега в книжарницата Техноарт Трейдинг в новата сграда на УАСГ (ВИАС), пратера в ляво, и от понеделник в интернет книжарницата store.bg.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Антон Терзиев, "Camera Obscura": Мъртва зона

antonterziev77@gmail.com (anton terziev) — пн, 15 мар 2010 07:22:00 +0000

В the road съвестно са се постарали всичко да тъне в сива пепел, прах и човешки останки. Последните понякога са живи и преследват полуживите от глад. Действието се случва след края на краищата (Трета световна или не – няма отговор), когато мъж и малкият му син се опитват да оцелеят, придвижвайки се по една от изгубените магистрали на апокалиптична Америка. Флората и фауната са напуснали Земята заедно с Бог. Увити в парцали двамата събират трохи от изоставените къщи. Вървят на юг, към океана, който вече не е син. Когато го стигат, това не променя нищо.
Екранизацията на наградения с "Пулицър" роман на Кормак Макарти "The Road" (автор и на No Country for Old Men), щеше да спечели ако беше правена от руснаци. Тогава алюзията "Писмата на мъртвия човек"(1986) нямаше да бъде само алюзия. Виго Мортенсън е крайно достоверен, но за съжаление във всеки един кадър му партнира едно изключително дразнещо дете, което по заръка на John Hillcoat не спира да повтаря "папа-папа", в синхрон със също толкова "приятното" жалостиво-елегично пиано - запазена марка на подобен род продукции.

" "Обзървър" определя "Пътят" като "медитация върху смъртта на отделния човек и на човечността едновременно". Романът е сравняван с "Повелителят на мухите" (заради неизбежната жестокост на автора), с "Робинзон Крузо" (заради съвестното внимание към описания на дишане, хранене, бивакуване, къпане и оцеляване в един пустинен свят), с философски поеми в проза като "Моби Дик" и "Старецът и морето". "Когато говорят за жанра на "Пътят", други си спомнят за "На плажа" на Невил Шут от 1957, филмиран с Грегъри Пек и Ава Гарднър, в който се разказва за последните оцелели след атомна война – няколко души, извадили съмнителен късмет някъде по бреговете на Австралия. Когато става дума за стила, неизбежното сравнение е с Бекет. Другото възможно сравнение е с Библията." Йордан Ефтимов (сп. Капитал Лайт 28 май 2009)

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Кръстопът: Бояна Петкова: Време е

пн, 15 мар 2010 07:10:05 +0000

Хайде сега,
вече равни по ръст и смирение,
заведи ме на обиколка в малкия град из главата си,
но не ми показвай туристически забележителности,
нито позлатените куполи на алма матер,
които повече на храм биха подхождали,
заведи ме направо в гетата и бидонвилите,
в тъмни еднопосочни улички и кьошета
и на сметището за неслучила се поезия,
дръж ръката ми
и хайде стига вече
сме се правили, че нещата не са такива,
каквито са.

След това аз ще те заведа
на отсрещната страна на сърцето ми,
където всичко е точно такова,
каквото е,
и никакво друго,
и ще държа ръката ти.

Време е.

Бояна Петкова
в “Кръстопът”
Бояна Петкова в “DICTUM”

Лиценз: Всички права запазени

Arhitektura.bg: Столичен офроуд

пн, 15 мар 2010 07:00:36 +0000

Много недоволство се изсипа тия дни върху управляващите заради дупките по улиците, особено тези на изхода на столицата в Княжево. То не бяха репортажи за почупени коли, то не бяха протести, че даже картофи садиха по зейналите кратери. Доста време мина, но в края на краищата някой там горе се поразмърда и се чу едно плахо-плахо “ще закърпим, временно поне ще закърпим…” Щели да пуснат бригади да запълнят и обезопасят дупките временно до лятото, когато цялостно щели вече да сменят настилката. Е - честито, на изхода на София лятото ще има нов път. А по останалите улици на града? Може би някой пътува по-често с метро и е останал с впечатлението, че положението само край Княжево е тежко (щом само него го дават по телевизията). Еми - не е само там. Положението НАВСЯКЪДЕ е тежко. Бях се наточил да обиколя няколко квартала и да нащракам мизерията по пътищата, понеже ми писна да карам кола по улици, по които не е препоръчително, а направо задължително да си с джип. Но не го направих - не беше необходимо. Една малка част от улиците, които си бях заплюл, ми беше достатъчна да си напълня фотоапарата с “качествена” информация. Както и да ме хване още повече яд на мърдите от градската управа. И то не само сегашните, а и предишните. Това не е от вчера, предполагам на всички е ясно, че пътна настилка не се руши в такава степен за една зима. Но, ще взема да прекратя приказките. За да се убедите в тях - достатъчно е да хвърлите по един поглед на снимките.

Започвам с Младост

Тези дупки ще ви пресрещнат на ул. “проф. д-р Васил Златарски” (успоредна и съседна на “Ал. Малинов”). Интересното тук е комбинацията изкуствени+естествени неравности. Легнал полицай + дупка = остъргани предпазни кори. Който ги има, а който ги няма - я гърне, я нещо друго ще чукне.. изобщо - приятни за ухото на всеки шофьор звуци. Без да се задълбавам, че има бая, продължавам към

Т-кръстовището на ”8-ми декември” и “св. Климент Охридски”

Любимо мое кръстовище. Бях писал за сградите, които го обрамчват, но сега трябва да допълня - и улиците тук са страхотни (направо да те хване страх да минеш). Тук вече не се шегуваме с гърнета и кори, направо поставяме под въпрос окачване, а защо не и предна броня.. зависи колко изразително успее човек да се метне в някои от тия трапове.

: Поглед отблизо - само да добиете представа. Обърнете внимание бордюрчето горе горкичкото как дребнее..

След това - ул. “Сребърна”, ул. “Могилата” и ул. “Чавдар Мутафов”

Или както му казват - пътя през зоологическата. От тук стотин шофьори съкращават маршрута си два пъти дневно, опитвайки се да избегнат задръстванията по големите булеварди. Само дето и там вече има задръствания. Което е по-малкият проблем:

: Това е кръстовището на “Хладилника”…

: …а това - малко преди зоологическата, където върти 88…

: …и точно до колелото на 88…

: …след което на Т-кръстовището…

: …малко по-нататък.. стоп! Пешеходец! Няма тротоар. Нищо - по платното. Да, ама половината платно го няма. Колите се изчакват и минават през другата половина. И човекът - и той изчаква, и той от там.

: А това е пък 20 метра напред. Има едно изкачване и на върха му се мъдри най-безумният легнал полицай на света. При това - само от страната на качващите. Преди всички го заобикаляха, но сега от другата страна живее ето тази дупка.

Накрая завършвам с “Черни Връх”

Тоя Черни Връх ми е толкова черен вече, че няма накъде. Така са го окепазили, така са го приклещили с това метро, дето го копаят.. Миниатюрното разстояние, което е останало от огражденията до тротоарите, е осеяно с дупки от-до. Дори човек да има доброто желание да слаломира, няма накъде. Ще - не ще, минава през дупките. Като, разбира се, всичко е с впечатляващи размери, излишно е да казвам.

: Покрай оградата до Хемус…

: …преди “Кръста”…

: …на “Кръста”…

: …и върха на сладоледа: отбитото движение през тротоара. Качество и стил.

Така че - стискайте здраво волана (и зъбите, че падат пломби), май скоро няма да го бъде. А ако не сте от София - не се притеснявайте; както се казва - “скоро и във вашия град!” Кметът, който бе запомнен с политиката си “по запълване на дупки”, както оправи столицата, така сега ще оправи и цялата държава. А аз отивам да си купя каруца.

Лиценз: Всички права запазени

Стойчо Димитров: Ндебеле (Южна Африка)

пн, 15 мар 2010 06:55:17 +0000

Днес ще отидем до Южна Африка. Домосед ще ни заведе на местен празник, който всяка жена от народа ндебеле трябва да отбележи веднъж в живота си. Приятно четене:

Ндебеле (Южна Африка)

С трупани през годините връзки в Южна Африка получих изключително рядка за покана да присъствам с фотоапарат на традиционно домашно празненство отвъд расовата бариера. Шансът е още по-голям, защото става дума за женско гости и то у народа ндебеле, който далеч не е най-многобройният, но пък се слави с най-тежките и яркоцветни традиционни женски носии в региона. И характерните геометрични мотиви, с които на теория разкрасяват къщите си.

„На теория“ е ключова фраза, защото въпросните къщи съществуват само в един-два етнографски музея на открито, край които по две-три навлечени цяло африканско лято с дебели вълнени кафяво-жълто-синьо-червено-зелени одеяла жени се опитват да продават мънистени ръкоделия на туристите. [geo_mashup_map] Мпумаланга А след работа захвърлят одеялата и се прибират в нормалните си безлични обиталища в съседния тауншип. Че има нещо гнило в традиционността на стила на изписване на къщите, вече ми беше станало ясно. А именно, че оригиналните мотиви са събирани и подложени на обработка от бели художници в старата Южна Африка и наложени като „традиционна“ култура в рамките на някаква държавна политика. Затова са и останали само в музеите. Подобно на Филип Кутевския принос в бълг

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България