Блогосфера

Невена Гюрова: "Творците", които искат да ни окаушват с ACTA, крадат като за световно

noreply@blogger.com (Вени Г.) — чт, 09 фев 2012 16:14:42 +0000

Разни некадърни негодяи дори в парламента говорят колко ACTA била хубава, щото щяла да спре кражбата на интелектуална собственост. Самите негодяи крадат- с търговска цел крадат чужд интелектуален продукт - но искат бедняците като нас, които сваляме за лично ползване - да ни разследват и осъждат: Вижте ~~ЩУРЦИТЕ~~ ФСБ - КРАДЦИ:

[видео]

[край на видеото]

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

Никола Балов: Motorola GLEAM+ е стилен и евтин телефон в сгъваема опаковка

чт, 09 фев 2012 15:58:43 +0000

На миналогодишния MWC 2011 Motorola представи компактния несмартфон GLEAM, който тогава ми се стори по-скоро като детска играчка със светещи елементи по корпуса и странен дизайн. Днес американците обявиха GLEAM+ - наследника на този модел, който предлага бегли подобрения в спецификациите и дизайна. Ако си падате по сгъваемите телефони, не сте претенциозни на тема приложения и търсите бюджетно решение – новият Motorola GLEAM+ струва 99 евро и излиза през март!

Лиценз: Всички права запазени

Голямата снимка, Дневник: Ледена епоха, или мълчанието на леда

чт, 09 фев 2012 15:45:00 +0000

Лиценз: Всички права запазени

Диди Бунова, "Готвенето е забавно": Крем супа от червена леща и булгур + Баница с булгур и спанак

noreply@blogger.com (Didi Bunova) — чт, 09 фев 2012 15:42:00 +0000

За началото на тази седмица бях планирала две публикации с рецепти за супи, но тя не започна никак добре и си отиде желанието ми за писане. След няколкото по-меки и леко изкарани сезона изглежда отвикнахме и позабравихме колко люта и сурова може да бъде понякога зимата... и колко важна е добрата организация и подготовка, за да се контролира поне това, което ни е по възможностите. Тъй-като естеството на днешните рецепти ме връща назад в миналото, замислих се как хората са приемали тогава студените зими с близо метър сняг в двора и страховити виелици. Дали са ругаели времето или са били по-смирени в това, което им е отредила природата, а може би по-малко и от двете ....

Едно е ясно, независимо дали годината се е случила добра или не толкова, събраната реколта е била грижливо подреждана в зимници, долапи ... въобще всяко нещо е било обработено и съхранено, както си му е реда в очакване на студеното време ... На огнището или печката често е къкрел бобец, а опърлените сухи люти чушлета са му придавали неповторим аромат.

Чорбата от червена леща и булгур е традиционна за съседните ориенталски държави. Тук присъства в един по-фин вариант като крем супа. Булгура се съчетава много добре с лещата и придава нужната плътност на супата. А опушения червен пипер е част от ароматното олио, с което я гарнираме, или пък него си го поръсваме допълнително....

Втората ми рецепта е от българската национална кухня. В оригинал баницата е постна, с предварително запечени на сач кори, пълнежа е само с булгур и спанак ( или лапад). Пече се на плочата на печката, като се обръща по средата на печенето. Хареса ми този вариант - със и без добавка на сирене. Направих я и вита, със заливка, също беше вкусна. Плънката търпи всякакви вариации на продуктите и количеството им съобразно собствения вкус.

На финала искам да анонсирам стартирането на най-новото кулинарно училище, което е факт от 6 февруари. Програмата му предвижда както цялостен курс от 12 посещения, така и единични сесии с определена тематика. Гид в необятното пътешествие из тайните на кулинарията е професионалния готвач Виктор Арнаудов. Електроуреди, съдове, подправки - всичко е подредено и в бойна готовност за подвизи всякакви...

Крем супа от червена леща и булгур

100 г червена леща
70 г булгур
1 глава лук, нарязан на ситно
3 скилидки чесън
1 сл доматено пюре
1 1 /2 чл червен пипер
сол и черен пипер
суха мащерка
2 сл зехтин

Лука се запържва, добавят се нарязаният чесън и стритата мащерка, след това червения пипер и доматеното пюре. Разбърква се 2-3 пъти и се долива 750 мл горещ зеленчуков бульон (или вода). Добавя се булгура, оставя се да заври и след 5 минути се слага лещата, сол и черен пипер. Ястието къкри 15-ина минути, след което се пасира. Супата се поднася гореща, гарнирана с гъсто кисело мляко и ароматно олио.

Ароматно олио - загряват се 5-6 сл зехтин с 40 г масло, прибавят се 2 чл сух джоджен и 1 чл червен пипер на прах(сладък или лют, опушен или не), разбърква се докато се разтопи маслото и се дръпва от котлона.

Баница с булгур и спанак

200 г кори дърпани на сач
80-100 г булгур
250-300 г спанак
100-150 г сирене
100-150 мл олио
масло за намазване на тавата
1 скилидка чесън
сол и черен пипер
сух джоджен

Булгура се измива добре, сварява се за 20 минути и се отцежда. Измития и нарязан спанак се задушава с чесъна в част от олиото, докато омекне, добавя се булгура и 1-2 сл вода, подправя се със сол, пипер и джоджен и се отстранява от котлона.
Корите може предварително да се разрежат на две, в зависимост от големината на съда, в който ще се налагат. Покриват се с влажна кърпа. В намазана с масло тава се редуват кори, поръсени с олио и част от плънката ( корите леко се надиплят, ако са по-големи). завършва се с кора, поръсва се с олио и се слага да се пече в загрята на 180 градуса фурна. След като се зачерви добре, с помощта на друга тава или метален поднос се обръща, за да се запече и от другата страна ( ако е нужно, се поръсва с малко мазнина или се намазва с масло). Поднася се топла, с кисело мляко или айрян.

За голяма вита баница, удвоете продуктите. Навийте корите на руло, като предварително ги поръсите с олио и плънка ( корите, дърпани на сач дръжте под влажна кърпа, след като са извадени от пакета). Завивайте рулата от външния диаметър към центъра на тавата ( намазана с масло). Когато приключите, поръсете баницата с малко олио, запечете за 10-ина минути в загрята до 180 градуса фурна, извадете и залейте с предварително подготвена заливка от 120 мл прясно мляко, 40 г стопено масло, 1 сл брашно и щипка сол. Допечете баницата до златиста коричка.
В този вариант можете да пропуснете добавяне на сирене в плънката, а да поръсите 80-100г от него върху баницата преди да я залеете с млечно-яйчената смес. Всичко зависи от това дали харесвате и искате да усещате само плътния специфичен вкус на булгура и спанака или предпочитате да са обогатени с този на сиренето.

Лиценз: Всички права запазени

Денислав Георгиев: Най-богатите отбори – 2012 г.

чт, 09 фев 2012 15:32:53 +0000

Deloitte публикуваха 15-то издание на своето изследване на най-богатите футболни клубове. Вероятно вече сте запознати с топ 3 на клубовете по приходи – отново Реал Мадрид – Барселона – Манчестър Юнайтед. Барса застига кралския клуб, а Юнайтед изостава. По-интересно е кои са новите клубове в клуба на богатите и кои загубиха мястото си там. Борусия

Лиценз: Всички права запазени

Димитър Лъжов: * * *

noreply@blogger.com (Димитър Лъжов) — чт, 09 фев 2012 13:56:00 +0000

Лиценз: Всички права запазени

Никола Балов: AllThingsD: iPad 3 ще бъде представен в първата седмица на март

чт, 09 фев 2012 13:53:03 +0000

Следващата версия на iPad ще бъде представена на събитие през първата седмица на месец март, съобщават източници на AllThingsD. Премиерата ще се състои в Сан Франциско, вероятно в центъра на изкуствата Yerba Buena, където Apple по традиция прави големи анонси като този.

Лиценз: Всички права запазени

WhAT Association: Аристократичен лукс в сърцето на София

чт, 09 фев 2012 13:34:29 +0000

Когато бях романтична гимназистка и четях Джейн Остин, се впечтлявах как е възможно в началото на XIX век Елизабет да отиде на екскурзия в Lake District, да посети като турист замъка на мистър Дарси в Пембърли, докато семейството живее там, да влезе в стаята с пианото, в библиотеката, в залата с портретите, че даже и случайно да се запознае със сестра му Джорджиана.

Да, знам, че и в Бъкингамския дворец може да се влиза, когато кралицата не е там и че английските имения-паметници на културата са обичаен туристически маршрут. Да, и френските замъци, и Белият дом. Знам.

Обаче замисляли ли сте се в колко български къщи-паметници на културата, в които се живее активно, сте влизали досега? (Къщите за гости в Копривщица не се броят). Аз — в нула.

Защо е важно да се влиза в хубавите къщи

Ще кажете — защо е толкова важно да се наднича в къщите на хората? Нали има предавания на Гала, списания като ОК! и Блясък?

Ами важно е и то особено, ако се прави не от клюкарска, а от архитектурна гледна точка. Достъпът до качествена жилищна архитектура, която се обитава активно, а не е превърната в музей, учи на много неща, възпитава вкус към живота и удобствата и неусетно повдига средните критерии за жилищен комфорт.

И тогава онзи апартамент в кв. Малинова долина с кухненската ниша без прозорец и петоъгълната спалня нямаше да изглежда чак толкова приемлива покупка за младото семейство Х. А след натрупването на критична маса от такива млади семейства Х може би новото жилищно строителство в България днес щеше да изглежда по друг начин.

Пост-бум имоти

Бумът мина обаче и новото жилищно строителство в България се укроти.

Но тъкмо поради това имотният пазар стана много интригуващ и някъде от есента на миналата година imot.bg ни се превърна в новото АrchDaily.

Защото на пазара излязоха имотите на бившата соц номенклатура. И то нереновирани. И със снимки. И ходенето по огледи започна да се доближава до посещението на музей на историята на жилищната архитектура в България.

Сагата ул. Велико Търново

Някъде през септември миналата година, покрай организацията на SAW11, трябваше да измислим някакъв по-необичаен градски маршрут, който да привлече и неархитектите към високите архитектурни ценности и постижения.

Е, казахме си, ако сега не влезем в онази кооперация на ул. Велико Търново 10, няма кога. И решихме да “отворим” затворената ул. Велико Търново и да направим един “жилищен” тур.

Номенклатурната кооперация

А на Сръбското посолство сме фенове открай време

Няколкото посолства на улицата плюс номенклатурната кооперация щяха да дадат чудесен преглед на качествената жилищна архитектура от миналия век.

За късмет, точно тогава за продажба бяха обявени 3 (три!) апартамента от въпросния блок. Свързахме се с агенцията за недвижими имоти, които бяха супер любезни и кооперативни и правилно прецениха, че събитие като SAW само ще повиши интереса към имотите, разходката из тях ще привлече и евентуални бъдещи купувачи и изобщо ще спечелят всички. При това ще има водачи, пускането на групите ще е регламентирано и изобщо, нали не ходят случайни хора на архитектурни седмици.

Собствениците отказаха. Да, същите собственици, които бяха пуснали снимки в интернет на апартаментите си.

В крайна сметка организацията се проточи и, въпреки принципното съгласие на всички посолства по улицата, турът се отмени. Обаче не сме се отказали да го осъществим някой ден.

А междувременно и имотите бяха свалени от мрежата и сега и снимки не можем да ви покажем.

Но преживяването само ни научи, че събития като лятното отваряне на дизайнерски лондонски еднофамилни къщи, организирано от списание Wallpaper*, в България трудно ще се осъществи.

Резиденцията на Тодор Живков

Наскоро медиите изпаднаха във възторг, когато на пазара на недвижими имоти се появи цяла резиденция на Тодор Живков

Снимки: Лукс имоти

Там вероятно може да се влезе, но тя не е толкова впечатляваща. Личи си, че е била реконструирана през 90-те.

Има и други подобни примери, само се поровете из обявите в нета, без да давате ограничение за цената.

А ние продължаваме да се чудим дали наистина е толкова невъзможно поне веднъж годишно част от емблематичните къщи в София да се отварят за свободни посещения.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Animal Rescue Sofia: Деди си отиде вкъщи

чт, 09 фев 2012 13:21:09 +0000

Казват, че „никой не иска старите кучета“… Да, бе! Не и когато тези кучета са аристократични, дребни и очарователни до полуда. Като Деди!

Пардон, вече не е „Деди“, има си ново име – Малчо. Беше Деди преди, когато беше просто едно нежелано старче при нас. Сега вече е обичан и глезен домашен любимец в дома на Дарина Петрова!

Кой и как е изоставил това ситно пинчерче на такава люта зима е неясно. Намерихме го в неописуемо състояние – умрял от глад (ама наистина, умираше), с много сериозно възпаление, от което дишаше едва-едва и с едно безжизнено краче, което му висеше на хълбока… Ужас! Благодарение на приемните си стопани, но най-вече на осиновителката си – Дарина, Малчо се възстанови, качи бая тегло (е, бая в неговия случай значи цял килограм) и се чувства съвсем като нов!

Така като гледате тези прекрасни щастливи снимки от новия му дом сигурно трудно ще повярвате на зловещите картини, които ви описваме. Обаче факт – начинът, по който изглеждаше и кръвната картина на Деди бяха толкова зле, че изобщо не бяхме сигурни дали ще оцелее. Вместо това нашия дребен сървайвър се справя толкова добре, че му променяме и официалната възраст. Очевидно не е чак такъв дядко, просто е изглеждал чудовищно и е бил твърде зле. Сега става ясно, че е вероятно на 8-10 години и има сериозното намерение още дълго време да се радва на живота.

Тук имаме видео 7 дни след като беше намерен Дедко:

Даам, край с тревогите за Малчо. С помощта на Дарина този неописуем смешник ще се радва на един страхотен живот. Че и с бонус!!! Оказа се, че крака, който изглеждаше сякаш е за ампутация, може да бъде спасен. След няколко месеца, като си стъпи на краката напълно, Деди ще може да бъде опериран и най-сетне да търчи с пълна скорост!

Каква прекрасна приказка!!!

Лиценз: Всички права запазени

Невена Гюрова: Намери габровския изрод, кажи му какво мислиш за него. За всеки нормален човек, който живее в Габрово

noreply@blogger.com (Вени Г.) — чт, 09 фев 2012 13:16:31 +0000

Издирва се лицето Добрин Заеков, на 25 години, от Габрово, което е опасно за общественото здраве.

"Снимки на огромна убита мечка, увиснала на въже и с локва кръв под нея, предизвикаха възмущение в социалните мрежи. Това, което особено скандализира хората, са позиращите край убитата мечка хора, които с явна гордост са се похвалили с жестоките кадри във Facebook. Един от тях се е снимал до кървящата мечката заедно с детето си. Снимките са публикувани първоначално от Добрин Заеков, а на заден фон се вижда табела на Държавно ловно стопанство (ДЛС) "Росица" в местност Лъгът (в района на Севлиево).

Животното от снимките е особено красиво и е с размерите на гризли, коментираха природозащитници. Дори то да е отстреляно законно, остава възмущението от перченето на ловците с окървавения му труп в социалните мрежи. "Сякаш колкото по-красиво нещо унищожиш, толкова по-горд трябва да бъдеш," коментират ядосани потребители във Facebook."

Дневник.бг

Отговорът на компетентните власти:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ
София, бул. „Христо Ботев” № 55, п.к. 1040, централа: 98511199, факс: 9813736

НА ВНИМАНИЕТО НА
Г-ЖА МИМИ ПЕТКОВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА,

Във връзка с подаден от Вас сигнал за разпространени снимки на отстреляна мечка в района на град Габрово, Ви информираме следното:

Изпълнителната агенция по горите направи проверка във връзка с разпространени снимки в социална мрежа на отстреляна мечка в района на град Габрово. Данните от нея показват, че мечката е отстреляна с разрешително № RD 49100 от 07.04.2011 г., съгласно годишен план за регулиране числеността на мечката. Документът е издаден от министъра на земеделието и храните по искане на директора на Държавно ловно стопанство - Росица.
Това става и след одобрение от междуведомствена работна група, назначена със заповед на министъра на околната среда и водите. Ежегодно до 31 януари министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и храните определят броя на екземплярите за отстрел на кафявата мечка с цел регулиране на числеността в регионите, в които плътността на мечата популация е близка или над допустимата за вида. (Чл. 54, ал. 7 от ЗЛОД).
Извършена е оценка на отстреляната мечка от комисия, в която има представител на Регионалната инспекция по околна среда и водите и е изготвен протокол.

В случая не става въпрос за бракониерски набези или произволен отстрел на защитени видове животни, а за разрешен отстрел по линия на организирания ловен туризъм.

От снимките става ясно, че трупът на мечката е транспортиран до хладилна база за обработка на дивеч и дивечово месо, сертифицирана по европейските стандарти и регистрирана в Българската агенция по безопасност на храните. Базата се намира на територията на Държавно ловно стопанство - Росица.

Изпълнителната агенция по горите не одобрява и смята за недопустимо разпространението на подобен вид снимков материал в публичното пространство. В качеството си на контролиращ орган Агенцията ще се постарае да установи лицето, публикувало тези снимки в профила си в социална мрежа и ще потърси отговорност, съгласно българското законодателство.

***

За информация:
Отдел „Връзки с обществеността и протокол”, ИАГ
+ (359) 2 985 11 511
press.iag@gmail.com
press@iag.bg

Ако живеех в Габрово, щях да намеря психопата Добрин Заеков и да му покажа по съответен, разбираем за него начин защо кръвожадноста му е неприемлива за цивилизованите хора. АКО ЖИВЕЕШ В ГАБРОВО, НАМЕРИ ПСИХОПАТА И МУ ПОКАЖИ, ЧЕ НЕ ГО ИСКАМЕ!

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

Мария Куманова: тук съм, в парка на релси

чт, 09 фев 2012 13:07:03 +0000

както споменах в поста си зa TEDxBG 2012, от презентациите най-много ме впечатлиха тази на Йордан Жечев, на Валери Гюров и завършекът на Златин Цветков. затова много се радвам, че две от тези три са и две от първите три качени онлайн и мога да ги споделя с вас :)

представям ви „Пф, ти си луд, бе, брат! Т’ва са тъпотии, т’ва е невъзможно!“ vs. „Тук съм.“

и ентусиазма в градка среда, представен от Валери от сдружение Трансформатори:

приятно гледане!

Лиценз: Всички права запазени

Дончо Ангелов: How to resolve: Impossible to start Hyper-V Virtual Machine on Asus Barebone

чт, 09 фев 2012 13:03:11 +0000

I’ve got three barebones, configured as high-performance PCs at the office. The usage of these PCs was decided to be Hyper-V servers, which test team would setup and use for their dark matters.

All that was great, with the exception of one: No virtual machine could successfully start! We successfully installed and configured Hyper-V Servers, but then any virtual machine, doesn’t matter imported or new, would fail startup with the dreadfull message “<virtual machine name> could not initialize”. Very helpful, as you can imagine.

I contacted my best source for any virtualization issue whatsoever: Alex Miloev! The situation became even darker, as he was not able at the moment to help deeper, and I exhausted more or less any “simple” fix I could imagine. Solutions from the newsgroups suggested what I already did (stuff like “turn on your processor virtualization flag”, Doh!).

I was desperate to the degree, where I started looking for and downloading VMWare ESXi 5.0. Knowing what risky business this is, I guess you do understand my desperation .

The thing, whcih did it, I found almost by accident. This very interesting hotfix You cannot start virtual machines on a computer that is running Windows Server 2008 R2 and on which a CPU is installed that supports the AVX feature did the charm. I was not initially sure, since I did not know / I was not able to check if my disks were of this kind, but I decided to try it.

And the miracle happened! All worked like a charm! First on one of the machines: all was OK. Then the other two – just installation of the fix itself removed the obstacle and all VMs started normally!

Microsoft, however, offered very weird way of delivering the hotfix! I never received hotfix download link by e-mail, I guess this is something of the new stuff, which Microsoft constantly tries to change (actually, to make it better, but it’s not always better). Nevermind that, the hotfix link came, it worked and now my machines are working like a charm.

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported

Animal Rescue Sofia: Хранилки за птици

чт, 09 фев 2012 12:29:52 +0000

Живакът се гмурка под нулата и ние се скриваме в топлите си къщи. Снегът е покрил всичко и наоколо няма много живот. Една част от животните е избягала надалеч, към по-топли земи; други са се потопили дълбоко на дъната на реките, езерата и блатата. Много птици, някои прилепи и дори пеперудата монарх, са отлетели на юг, за да избягат от студа. Змии пътуват десетки километри, за да се съберат със събратята си в сравнително топли подземни пещери. Жаби копаят дупки на дълбочина до един метър, където се заравят. Много дребни животни като саламандрите и стоножките се спускат да търсят убежище от леда в дълбоките тунели на мишки или къртици. Много жаби и костенурки също търсят топлината на водната среда, където температурата се задържа между 4 и 0 градуса. Калинките се събират на пълчища и се крият в сухи и сравнително топли кухини. Някои насекоми, като водните кончета например, пък прекарват зимата като водни ларви и се появяват в откритото пространство едва, когато тревата си подаде носа от размекнатата земя. А на дървото пред прозореца стърчат два мънички синигера и накокошинено и съсредоточено се опитват да се стоплят.

Врабчетата, синият и големият синигер са най-честите посетители на хранилките в града

Студеното време, комбинирано с много сняг и лед, е не просто неприятно за птиците, но и опасно за живота им. Голяма част от хранителните им запаси са покрити с дебел пласт лед и сняг. Нещастниците, които остават около нас през зимата, са се приспособили към лошите условия – виждате ги навсякъде, накокошинени и прилични на пухени топчета. Някои птици могат да забавят метаболизма си, като по този начин намаляват количеството храна, от което се нуждаят. Но въпреки това суровата зима взима своето от птичките като убива много от тях с глад и мраз.

Хранилките за птици са лесни за измайсторяване – можете да си направите хранилка от всяка празна пластмасова бутилка, или да си купите в големите зоомагазини и цветарници. Семенцата и няколкото бучки мас от вашия заден двор може би ще са единственото, което много птички могат да намерят през страшните времена на студената зима. Нека хранилките да са няколко – няма да повярвате колко много птици могат да се съберат само при вас. Източникът на храна ще дойде като манна небесна на дребосъците – синигери, врабчета, чинки, пък и на по-големите нахалници като косове, свраки и сойки. Особено чинките и косовете, които се движат на ята, може да населят околните дървета и, умиращи от глад, да изпразват хранилките час по час.

Мас/масло, сурови ядки, сурова кайма – пълни със скъпоценни калории

Не забравяйте маста – тя е един от най-големите помощници на птичките през зимата. Предоставя им много енергия и им помага да се стоплят. Перата на дребосъците също имат нужда от мазнина, за да са плътни. Добър източник на мазнини са суровите ядки – например фъстъците. А суровата кайма е просто добре дошла, за червеите от рибарските магазини вече да не говорим. Като слагате всичко това в хранилките, не забравяйте, че то би било прилична храна за скитащите котки, които са не по-малко гладни и премръзнали от птичките и биха изяли с удоволствие и самите тях. Така че трябва да гледате да слагате хранилките така, че да не създавате опасност за хранещите се пилци.

Сигурно всеки ден ви се налага да изхвърляте стар хляб, недоядени филии или поне трохите от масата – не ги хвърляйте. Те могат да означават още един ден живот за някое прегладняло врабче.

Ако наблизо имате кълвачи, чинки или черешарки, можете да нахраните дори тях. Тук нещата са малко по-сложни. Нужни са ви няколко шишарки, които да завържете за дървото, добре намазани с фъстъчено масло, което тези птици обожават. В краен случай можете да мажете фъстъченото масло направо по дървесната кора, те ще си го вземат оттам. Никога обаче не им давайте само фъстъчено масло – една хубава каша от корнфлейкс, мюзли, семенца и фъстъчено масло е незаменима, тъй като лепкавата консистенция на маслото може да запуши гърлата на някои птички.

Когато слагате поилки – сложете една паничка обърната наопаки в купата с вода. Така птичките могат да стъпят на нея и да пият по-лесно

И не забравяйте водата! Макар и да има много сняг наоколо, всички източници на вода са замръзнали, задължително сипвайте топла (но не вряла) вода в плитки купички поне два пъти през деня, за да могат дребосъците да пият преди да е замръзнала.

Добра стратегия е хранилките да се пълнят няколко часа преди залез слънце, за да може енергията, която птиците ще получат, да им помогне за през нощта. Но все пак, ако на перваза се наредят цяла компания синигери и ви гледат въпросително – не ги карайте да чакат.

Един ден без храна може да погуби малките пилета, тъй като техния бесен метаболизъм ги поставя пред условието храна или смърт. Когато едно толкова малко същество трябва да произвежда топлина в среда, чиято температура е по-ниска с цели 30 градуса от неговата собствена, калориите се горят без никакво пестене.

Няма нищо по-обезкуражаващо от това да закачиш цяло кило сурови фъстъци на дървото и да гледаш цял ден как се поклащат самотно цял ден, без никой да им обърне внимание. Не се притеснявайте – обикновено на птиците им трябват няколко дни преди да намерят вашата хранилка.

Това е ръчно направената хранилка на Ина Генчева - намерили я за 3 дни

ХРАНИЛКА ОТ БУТИЛКА

Не е никак трудно да се направи хранилка от всяко двулитрово пластмасово шише. Шишето трябва да се измие хубаво и да се махнат всички етикети. Дъното му ще е горнището на хранилката. Направете две малки дупки в дъното на шишето и прокарайте тел през тях, за да направите халкичка, която ще бъде закачалката. Залепете дупчиците с изолирбанд, за да не влиза вода при семенцата и да ги разваля. Четири пръста над капачката направете две дупчици една срещу друга, през които да можете трудно да прекарате клечица от китайски ресторант или друга пръчка, дебела горе-долу колкото молив. Същите кацалки могат да се направят още четири пръста нагоре, и още четири. Ниско над тях направете също толкова малки дупчици, през които птичките ще си взимат семенца. Направете дупките според семената, които ще сипвате в хранилката – разбира се, няма да са еднакви за просо и слънчоглед.
Качена снимка

ГОЛЕМИТЕ НАТРАПНИЦИ

Понякога се случва да искате да нахраните синигерчетата, а сойките да пристигат и шумно и нагло да изяждат на няколко хапки цялата мас, с която синигерчетата биха се хранили една седмица. Сложете наблизо хранилка с гранулирана кучешка или котешка храна – любимо зимно ядене за гаргите, сварките, сойките и дори за косовете. Когато големите птици свикнат с нея, постепенно започнете да я отдалечавате. Но не по много, просто от клон на клон, все по-далече от хранилката за дребосъците, докато големите спрат да проверяват тяхната и свикнат да ходят само на своята хранилка. Друг вариант е да използвате такава хранилка, на която големите птици и да искат не могат да кацнат. Но винаги, когато имате големи и гладни разбойници наоколо, те ще разгонват пиленцата, дори да не могат да им вземат храната.

ПАДНАЛИ В СНЕГА

В най-студените нощи не е рядкост да се натъкнем на премръзнало и паднало на земята птиче. За съжаление, колкото и да ни се иска, можем да направим твърде малко за тези нещастни същества. Разбира се, проблемът е студът, но дори да ги стоплим, вече получените увреждания и най-вече фактът, че човек ги пипа, си казват своето. Разбира се, човек трябва да има наистина кораво сърце, за да остави такова птиче на замръзналата земя. Като го вземете, гледайте да не го пипате и натискате с пръсти, увийте го в нещо съвсем леко и не го мачкайте. Когато го занесете вкъщи го сложете в затъмнена кутия, застлана с нещо меко и топло. Не го слагайте в най-топлата стая, напротив, защото рискувате температурен шок. Сложете го на сравнително хладно място, където няма течение, шумове и светлина. Покрийте кутията с нещо, така, че да може да влиза въздух, и му сложете вътре в една капачка от буркан малко размекнат хляб с масло – едва ли ще яде, но защо да не пробвате. Дръжте го така поне 12 часа без да го безпокоите и ако тогава е живо, бързо звънете в местния зоопарк, за да определите какво е пилето и как можете да му помогнете.

Още полезни съвети ще намерите на сайта на БДЗП

Лиценз: Всички права запазени

Невена Гюрова: Докладът на Еврокомисията за територията, подмандатна на технолЪгичното зло

noreply@blogger.com (Вени Г.) — чт, 09 фев 2012 12:22:18 +0000

Докладът на Еврокомисията, че България е на опашката, но правителството не е на опашката; сиреч, че като печелим, печели ГЕРБ - като губим, губи цял народ, ме накара да се сетя за едни размисли отпреди години и най-добре е да ги пусна пак:

"Съботната тема на Eneya "Серийно мрънкало" ме накара повечко да се размисля, защото нещата, за които пише, от известно време доста ме интересуват, макар че ги виждам и разбирам по начин, различен от нейния. В резултат на което замисляне произведох коментар, почти равен на текста й.

"Днес се се канех да направя същото във вчерашната тема на Васил a.k.a. Зелен крокодил "Какво не обичам в държавата…". Обаче изведнъж осъзнах, че двата текста всъщност имат нещо много общо - предизвикани са от едно и също нещо, търсят отговор на това нещо и според мен не го намират. Затова реших вместо да пиша дълго и нудно в блога на Васил, да публикувам тук отговоро-коментар не толкова към двамата, колкото към всеки четящ блога ми, който търси свои отговори на същото това нещо.

И понеже също като Васил и Eneya не съм намерила отговор за себе си, пускам няколко любими пасажа от книгата на един блестящ човек и автор, който според мен е намерил отговорите:

И понеже също като Васил и Eneya не съм намерила отговор за себе си, пускам няколко любими пасажа от книгата на един блестящ човек и автор, който според мен е намерил отговорите:

Подмандатна територия на злото

"Неотдавнашните изследвания показаха, че в света съществуват две противоположни етически системи. Първата (във водещите хуманитарни страни) се придържа към принципа "компромисът между добро и зло е зло" (добрият резултат не оправдава лошите средства). Втората (в изостаналите територии и страните-врагове на ценностите) се основава на принципа "компромисът между добро и зло е добро" (добрият резултат оправдава лошите средства). Днес светът е разделен на две според принадлежността на културите към едната или другата система.

Да се изясни коя етическа система доминира в дадена страна може много просто: ако моралното възпитание е основано върху забрана на злото (не убивай, не лъжи), страната принадлежи към първата система, а ако за основа служи апологията на доброто (бъди честен, бъди храбър), си имаме работа с втората.

Смятаме, че трябва да се формулира ясен принцип за различаване на етическите системи. Това ще позволи на международната общност да стане по- ефективна и морално балансирана, тъй като ще се опира на унифицирани стандарти, независещи от многобройните оттенъци във външната и вътрешната политика на страните, както и от формалните названия на политическите режими."

Владимир Владимирович Льофевр
"Алгебра, геометрия, топология и комбинаторика на съвестта"
издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Тази страна номинално принадлежи към християнската цивилизация, но културният й тип всъщност е непоправимо еретически. Достатъчни са били само няколко години след покръстването, за да се роди там една от най-опасните европейски ереси. Става дума за учението на теофилите (наречени по името на основателя - поп Теофил). В същината си то твърди, че "доброто и злото се борят за званието добро" [апокр. Теоф. 11:3]. Или в по-популярно тълкуване: доброто не побеждава, защото е добро, а е добро, защото е победило. От теофилите се отцепва екстремистко крило, настояващо, че добро и зло въобще няма, а има само борба за званието. Отцепва се и ултраманихейска секта, според чиято доктрина доброто било зло от втори порядък - в смисъл че било зло за злото и по закона за отрицание на отрицанието ставало добро. Ултраманихейците виждат нещо като хранителна пирамида: отдолу е простият народ, злото се "храни" с него (плячкосва го), а пък доброто на свой ред плячкосва злото. Срещу тази ерес са снаряжавани четири кръстоносни похода, макар че междувременно страната е била завладяна от съседната империя и ереста е била обявена официално за несъществуваща."

Джон Р.Р. Никлот
"Илюстрована история на християнската борба"
издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Централният булевард в столицата носи името "Граф освободител". Това е в памет на събития отпреди няколко века, когато империята, владееща страната, се е разпадала, а територията е била заета от влашкия войвода Влад III Цепеш, международно известен с прозвището си Дракула. Той владее страната само за кратко, след което тя е завзета от следващата империя.

Международната общност днес е доста разтревожена от почитта, на която се радва сред местния народ този символ на злото. Хвърлени бяха много сили да се внуши на туземците, че всъщност граф Дракула не ги е освободил, а ги е завоювал. Но туземците казват, че това е горе-долу едно и също, така че не виждат причина за притеснение. Разликата била само в гледната точка. На искането на международната общност - да си сменят все пак гледната точка и да наричат графа завоевател - туземците отговарят, че щяло да бъде много сложно. Трябвало да се преправя целият фолклор, книги, учебници, филми и какво ли още не. Казват и цената на тази операция: девет милиарда долара. Тъй като международната общност отказва дори да обсъжда тая сума, графът си остава освободител. Макар че наскоро, с цел затопляне на отношенията с международната общност, централният булевард беше преименуван на булевард "Влашки".

Срещу сградата на парламента туристите могат да се полюбуват на конна статуя на графа-вампир. С нея е свързана любопитна история. Поради демоничната слава на героя римският папа забранява - под заплаха с отлъчване от църквата - на християнските скулптори да се наемат да ваят статуята. На конкурса се отзовава единствен Карло Чекарели - анархист и безбожник, считан за предтеча на сюрреализма. Столичните власти, знаейки скандалните вкусове на Чекарели, вкарват специални клаузи в договора, задължаващи го да работи в класически канон и забраняващи всякакви авангардни експерименти. Но Чекарели все пак успява да излъже управата. В лявата си ръка бронзовият Влад държи... изкуствена челюст със зъби от известния на всички размер. Днес местните хулигани редовно боядисват вампирските "накладки" с фосфоресцираща боя."

Щефан Кьониг
"Пътеводител в зоната на здрача"
издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Това е единственото в Европа място, където е приета обратна сигнална система на жестовете: въртенето на глава значи "да", а кимането - "не". Заради това в конфузни ситуации често попадат не само поведенските софтове, но и хората от цивилизования свят.

Още едно характерно отклонение, и пак единствено в Европа: в тамошния език думата "дявол" има отчетливо положително значение, макар и не без оттенъци. Дявол (там се произнася като "гявол") - значи човек хитър, лукав, но знаещ и умеещ, човек, с когото може да се върши работа, макар че трябва да внимаваш да не те "изпързаля".

Езикът там има една уникална граматична форма - двойно положително отрицание. В английския двойното отрицание е потвърждение. В туземския, обратно, двойното потвърждение е отрицание: "да-да" значи най-твърдо "не". Има още ред подобни конструкции, обръщащи смисъла на потвърждението наопаки. Несвикналият чужденец лесно може да се обърка в такъв разговор."

Виржиния Спатир
"Локална калибровка на психопрофили. Особени случаи"
издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Тази страна винаги е била нечий много верен съюзник - и винаги от конюнктурни съображения. Очевидно просто не могат без "голям брат". В избора си на такъв се спират просто на моментно най-силния. Отстрани изглежда, че си избират голям брат по същите критерии, по които дребните еснафи си избират рекетьор (или както го наричат туземците, застраховател).

Но туземните политолози обичат да напомнят, че всяка велика сила, с която са се съюзявали, непременно е рухвала. И всички империи, които са ги владели - също. (Там дори казват, че не са ги владели, а са "присъствали".) Наистина, три велики съюзника на тази страна са рухнали само през последния век. Местните хора дори се гордеят с тази си геополитическа фаталност. Понякога казват на международната общност: "Вие сте следващите!".

Невъзмутимостта, с която туземното съзнание вещае провал на своите големи братя, е поразителна."

Карл Хаусхолдер
"Геополитика на европейския заден двор"
издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Към хуманитарните ценности в тази страна се отнасят като към каприз на висшите инстанции, който трябва да следват, за да не се набиват на очи. Доброто и злото за туземното мислене са нещо като номенклатурни позиции, на които трябва да бъде назначен някой. Общо взето спокойно приемат факта, че назначенията за добро и зло се правят не от тях, а от международната общност. Но абсолютно не могат да проумеят защо трябва да взимат тези понятия насериозно.

Принадлежността на тази страна към втората етическа система не буди никакво съмнение."

Жан-Пиер Бурдияр
"За един случай на ценностно неуправляемо общество"
Годишник на фондацията "Лукач", бр. 8, т. 2, стр. 433-439
издателство "Лукач прес", Армадильо сити

Единият главен герой на книгата - Джон Дж.Дж.Сидорчук, е лингвист-изчисленец в Комитета "Лукач", отдел "Демократични състояния от четвърти и пети функционален тип". Другият - Балабан, е програмист в същия отдел, но за разлика от колегата си, който никога не е напускал Армадильо сити, е туземец. Роден някъде в територията, по която в отдела работи Сидорчук.

Във втората част на книгата на двамата им се налага да отидат в територията и се сблъскват с неочаквани, понякога стряскащи неща, с които трябва да се справят. Макар по-старши, Сидорчук е по-безпомощен и се налага Балабан да му обяснява:

"...Тук в подмандатната територия на технолъгичното зло всичко е усукано по килифарски. Тук нищо не е като при вас в метрополията... и сега ще ти кажа защо. Помниш ли как ти набивах в главата, че нашият свят се състои от капаци, които хората си поставят едни на други? Че охлосът, вместо да изучава принципната схема на живота, вижда само неговия рекламен клип и копчетата, които му е разрешено да натиска? И че Системата с главна буква функционира само ако охлосът не познава принципната схема, ако не бърника под капака?"

Сидорчук се сеща, но това не му помага особено:

"...помня как ми говореше за някакви обобщени хакери, които бърникат под капаците на всичко. Но ако говориш за категорията "техническа лумпенинтелигенция", разбирателите, които у вас наистина са адски разплодени... бъркате вие навсякъде по девайсите, но какво бърка това Системата с главна буква?"

И Балабан продължава да обяснява:

"... Системата с главна буква също е девайс, създаден от хора-разработчици, само че много голям и сложен. А елементи на девайса са пак хора - охлосът. От Системата охлосът вижда това, което му показват по телевизора. Но гледната точка на вътрешния човек, инсайдера, технолъга, ценностния инженер, е съвсем друга - нали той знае как реално се правят нещата. Не казвам, че инсайдерската гледна точка е секретна. Но в нормални условия охлосът не бива да се сеща за нея. Също както с радиото например: в нормални условия човек не бърника под капака, а само върти копчетата... Само че капаците на Системата... са в главите на хората. Юзери, или усери, както им викат на тукашен жаргон, са онези, които не умеят да надзъртат под капаците. Които не могат да мислят различно от онова, което им показва телевизорът. А хората, които аз наричам обобщени хакери, се учат... се учим да виждаме не картината, която ни транслират, а устройството, което транслира. Не рекламния клип, а принципната схема. На това тук му викаме "борба с организираната реалност".

"...Оргреалността - това е гледната точка, която Системните програмисти натрапват на охлоса. Гледната точка на рекламния клип. Но ако човек познава принципната схема, ако е разбрал вътрешната лъгика на Системата, той си сменя гледната точка и престава да вярва на клипа. Освобождава се от оковите на оргреалността. А ако много хора се освободят от нея, оргреалността просто се разпада..."

Който се интересува какво става по-нататък с двамата и дали се разпада организираната реалност в подмандатната територия на технолъгичното зло, да прочете цялата книга в Интернет. Авторът Иван Попов я е лицензирал под Creative Commons, затова не се притеснявайте, че ченгето Явор Колев може да ви привика в ГДБОП като пират и организиран престъпник. Аз мога само да завиждам на тези, които за първи път ще се срещнат с "Хакери на човешките души"."

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

Сталик: Апелативен съд отсъди: забраната за гей бракове в Калифорния е противоконституционна и унижаваща

чт, 09 фев 2012 12:06:43 +0000

Федерален апелативен съд в САЩ е признал за противоконституционна действащата в Калифорния забрана да се сключват еднополови бракове. Забраната беше наложена по инициатива на избиратели след мащабна кампания, финансирана от десни религиозни организации, в това число мормонски инициативи. Решението потвърждава присъдата на съдия Уокър от 2010 г. Това е едва поредна стъпка в борбата. Поддръжниците [...]

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Стефан Иванов: котки

чт, 09 фев 2012 11:58:10 +0000

бог е успял с котките -
казва понякога вислава шимборска.
понякога добавя: единствено.
понякога: най-много.

ришард криницки

- - -

снимката е на димитър варийски

Лиценз: Всички права запазени

Невена Гюрова: В събота целият свят се изправя срещу ACTA

noreply@blogger.com (Вени Г.) — чт, 09 фев 2012 11:46:03 +0000

Карта на протестите в Google Maps

The ACTA Action Center

6:00pm | 8 February 2012,

В събота целият свят ще излезе на безпрецедентна акция на солидарност срещу ACTA. Ето някои от начините, по които може да се присъедините офлайн и онлайн:

ПРОТЕСТ

Ако искате да участвата в един от посочените по-долу протести, намерете по-долу събитието в своята страна и своя град и RSVP във фейсбук
Ако знаете за друг протест, който не вписан в листа, моля, съобщете ни на info@accessnow.org
Ако искате да организирате собствен протест, особено ако сте извън Европа, създайте събитие (event) във фейсбук и след това ни изпратете линка на събитието на info@accessnow.org.

ПЕТИЦИЯ

Подпишете петицията, искаща Европейския съюз да отхвърли ACTA : https://www.accessnow.org/acta

ИНФОРМАЦИЯ

Прочетете листовката ни защо ACTA е опасна (на 12 езика).
Една страничка факти за изписване на плакати на протеста на 11 февруари : английски, френски, немски, полски, and румънски.

ЖИВО ИЗЛЪЧВАНЕ (LIVESTREAM)
Преди да отидете на някой от протестите, сваленете си USTREAM приложението с мобилния си телефон! Ето как:

Отиваш на : http://www.ustream.tv/revolutionaryjournalism
Сваляш Ustream Mobile App и си правиш акаунт
Попълваш формата, наречена "Feature Your Coverage on Ustream" (left box)
Във "Short description of content" включваш "ACTA"

САЩ
New York, New York: http://www.facebook.com/events/174325296009139/
San Jose, California: https://www.facebook.com/events/367322379962713/
Traverse City, Michigan: https://www.facebook.com/events/364031900291592/

СЛОВАКИЯ
Bratislava (Feb.4): https://www.facebook.com/events/244451218962708/

СЛОВЕНИЯ
Ljubljana (Feb.4): https://www.facebook.com/events/242732285801564/
Maribor(Feb.4): https://www.facebook.com/events/369837519698057/

Не мога да не отбележа с гордост, че докато управниците ни нареждат на опашката на Евросюза, гражданите показваме, че сме сред първите в Европа в света.

Ние сме Anonymous!
Ние сме легион!
Няма да забравим!
Няма да простим!

Още за ACTA:

Как да си направим маска Гай Фокс за анти ACTA протестите

STOP-ACTA! Кога и къде действаме (инфо)

Заплахата ACTA for Dummies (видео)

Какво изисква ACTA от България

ACTA - текст и коментар

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

Аз чета... за вас и с вас: Тиражът на книга за Петър Стоянов изчерпан за 4 дни

alex@azcheta.com (Аз чета) — чт, 09 фев 2012 11:36:55 +0000

Едно от водещите издателства у нас „Изток-Запад” постави рекорд за най-бързи продажби на книга в своята история. Първият тираж от 1000 броя на „Това се случи пред очите ми” на Йордан Василев, основател и първи главен редактор на в-к „Демокрация”, бе изчерпан за изключително кратък срок – само за 4 дни, съобщиха от издателството.

От издателството коментират, че успехът на книгата е бил очакван, особено след като на представянето на книгата на 6. февруари 150-те приготвени бройки са били разграбени за броени минути. В петък ще излезе втори, още по-голям тираж, който да задоволи огромното търсене на книгата, посветена на годините от мандата на президента Петър Стоянов.

Благой Иванов от „Изток-Запад” разказва, че в последно време някои от книгите на издателството – сред които „На кол вода пиехме” на Благой Шклифов, „Псевдонауката” на Бен Голдейкър и „Романтическият манифест” на Айн Ранд – са били изчепани за по-малко от месец след издаването им и са се наложили спешни допечатки.

Подобни новини са положителен знак за развитието пазара на книги в България. Само през последните няколко месеца първите тиражи на други нови книги бяха изчерпвани броени дни след излизането им на пазара. Сред тях са „Физика на тъгата” на Георги Господинов и „Танц с дракони” на Джордж Мартин.

Някои от най-добрите книги на "Изток-Запад" можеш да откриеш и в Knigazateb.com.

Лиценз: Всички права запазени

Никола Балов: Без повече данни за продажбите на смартфони от HTC

чт, 09 фев 2012 11:01:07 +0000

Следвайки примера на Samsung, тайванците от HTC решиха вече да не обявяват точните бройки на продадените смартфони. Освен от съображения за сигурност при съобщаване на такава деликатна бизнес информация, решението на HTC може да се дължи и на непрестанните патентни войни, при които ако се окажеш виновен, трябва да плащаш според броя продажби.

Лиценз: Всички права запазени

Милена Фучеджиева: еко и тъпите пичове

noreply@blogger.com (Милена Фучеджиева) — чт, 09 фев 2012 09:51:17 +0000

чудесно начало на деня с мизантропията не умберто еко в "пражкото гробище". не разбирам защо някои евреи се възмущават при положение, че книгата освен анти-семитска, тя е и анти-германска, френска, женска, религиозна, комунистическа, масонска, италианска, анти-всичко. просто еко пише с прекрасен зъл сарказъм, който ме разсмя много пъти.

блестящо започва, предполагам, че и продължава така нататък.

опасявам се, че политически коректните борци за човешки права и права на хлебарките-албиноси (виждала съм такава хлебарка! и тя има права!!!), не биха могли да разберат подобна книга, която описва хората такива, каквито сме освен, че сме страшни пичове. според мен тъпи пичове, които определено заслужават изключително гаден сарказъм.

боя се, че младите хора са с все по-промити мозъци и не могат да различат организирана омраза от яростта на изкуството.
и така хората ще стават все по-тъпи пичове.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Андрей Русев: Burno More Varna Golemi Valni

noreply@blogger.com (Digital Rebel) — чт, 09 фев 2012 09:45:00 +0000

(снимка: Андрей Русев 02/2012, права за ползване CC BY-NC-ND 2.5)

Варна, морето, големите вълни... - 8 февруари, часът е около 10ч. сутринта, температура на въздуха минус 11 градуса, чувства се като -16 градуса, североизточен вятър със скорост 12м/с и с пориви до 20м/с, вълнение на морето 6 бала.

Южния плаж и вълнолома на Морска гара. Автобусната спирка е замръзнала, но не и вълните, които я обливат постоянно.

Единствените живи създания, които можехте да видите там са птиците, бездомните кучета и фотографите.

(снимка: Андрей Русев 02/2012, права за ползване CC BY-NC-ND 2.5)

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Милена Фучеджиева: 03. Madonna - I'm So Stupid [American Life Album]

noreply@blogger.com (Милена Фучеджиева) — чт, 09 фев 2012 09:31:29 +0000

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Маркетинг лоКал: Globul United vs…

чт, 09 фев 2012 09:20:41 +0000

Все по-непонятно ми е обвързването български брандове с футболни отбори. Още по-малко какви са очакваните ползи от това. И докато за българските отбори горе долу може да се върже, то за отбор, като Манчестър Юнайтед съвсем ми се губи нишката. Изглежда Глобул имат някакво национално проучване и се установили, че гяволите са един най-обичаните чужди отбори, чийто фенове пък чакат яка оферта от някой оператор, че да му се вържат. Ама пък колко да са тези фенове на фона на цялата фенска маса. Ако приемем, че феновете на останалите английски отбори са типични фенове, Глобул автоматично започват да създават негативни чувства в тези хора, които потенциално са повече от таргетираните чрез МанЮ. На мен лично ми станаха малко по-несимпатични, но ако бяха си избрали да дадат някой лев на някой национален отбор (без футбол и баскетбол, че Тертер го взеха тия дни) бих се радвал със сигурност.

В крайна сметка това “сътрудничество” помага или потенциално вреди на бранда? Ясно е, че генерира медиен интерес, но все пак…

снимка: Глобул

П.П. Малко фейсбук излагация по темата via Момчил

Лиценз: Всички права запазени

Невена Гюрова: Как да си направим маска Гай Фокс за анти ACTA протестите

noreply@blogger.com (Вени Г.) — чт, 09 фев 2012 09:18:54 +0000

Шаблонът за маската изглежда така (в умален размер):

Лявата и дясната част на маската са два pdf файла, архивирани заедно в един zip файл, който се сваля от http://ifolder.ru/28605442

Разпечатваш на цветен принтер, изрязваш, лепиш и отиваш с маската на 11-ти, събота, в 11 часа в началната точка на протеста в твоя град. Ако ти не отидеш на 11-ти, след това Те ще дойдат за теб!

Ние сме Anonymous!
Ние сме легион!
Няма да забравим!
Няма да простим!

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

Енея Вородецки: ACTA – протестиране в домашни условия

чт, 09 фев 2012 08:59:30 +0000

Продължавам да съм на мнение, че споразумението ACTA е опасно, вредно и негативно. Причините съм ги изброила вече много пъти.

* Приемането, че човек е виновен до доказването ина противното.
* Криминализиране на споделяне на информация.
* Възможността да се злоупотребява с документа и да се налага цензура и самоцензура (защото дори на теория да не са ти направили още проблем, на практика самоцензурата ще се появи, от страх).
* Подходите за събиране на информация и възможността за заобикаляне на съдебната система.
* Реалните негативни последствия, с увеличаването на криптирането и шифроването на интернет, което би се случило, ако проектът мине, защото няма да спре пиратството, това е ясно, но намиране и разбиване на реални престъпни групировки ще е толкова по-трудно.
* Застой и отказване на развитие на индустриите, които искат чрез натиск и тормоз да наложат тяхната представа за покупка/продажба/разпространение на информация по начин, който има за цел печалба, но няма за цел доволни потребители.

По тази причина смятам, че протестирането и опозицията са крайно необходими.
В Събота, на 11.02.2012 от 11 на пилоните НДК в София (и къде ли още не из цялата страна), е часът на протеста. Но ако не ви се ходи или не можете да идете има и алтернативи.

- Можете да дарите кръв. P2P saves lives. Снимайте се докато дарявате кръв и пуснете снимката. Или просто дарете кръв със съзнанието, че може да спаси живот и споделянето е само хубаво.

- Можете да дарите книги. Идеята на много компании е, че вие по-скоро сте заели за временно ползване музиката/филмите/сериалите/програмите, които използвате, че не са ваши и не можете да правите с тях каквото прецените.
Само че книгите са си ваши. Вие може да ги подарите на когото решите, независимо че според идеите на АСТА това може да се погледне като нарушаване на авторските права.
Затова това, което можете да направите е, съберете книги и ги раздайте. Единственото условие е да напишете на първата страница или да сложите листче защо го правите. И разбира се да споделите реакциите или да снимате, ако желаете.

- Споделете своето несъгласие и критика по темата с представителите ни пред ЕС с имейл.

- Измислете вие сами какво още можете да направите, отвъд това, което досега хората са измислили. Колкото повече идеи, толкова по-добре.

П.П. Изключително въздействащ (за мен) текст на Светла защо е против това споразумение и по какъв начин споделянето на културни произведения (музика, книги и пр.) й е повлияло.

П.П. 2. Кодинова много хубаво посочва колко често пък българско „творци“ (пък и медии) крадат от интернет споделена информация и после се жалват, че тях ги крадат.

Filed under: бръмчащи мисли, виртуална нереалност, политическaта отговорност Tagged: ACTA протест, какво е acta, проблемите с acta, споделяне на информация

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран

Антония Антонова, "Зеле": need a little time to wake up

noreply@blogger.com (izarda) — чт, 09 фев 2012 07:53:00 +0000

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално 2.5 България

Никола Балов: LTE в България – един проект на nixanbal.com

чт, 09 фев 2012 07:46:30 +0000

LTE? Допреди половин година в България не се говореше за това понятие и освен хората с по-сериозен интерес в областта на мобилните комуникации, едва ли много от нас са били съвсем в крак. LTE или Long Term Evolution е нов мрежови стандарт от четвърто поколение (4G*), който идва като следващата стъпка в развитието на операторските 3G мрежи, познати на всички. Основната разлика е, че LTE предлага много по-високи скорости за пренос на данни, а също и по-голям капацитет.

Лиценз: Всички права запазени

Човешката библиотека: Григор Гачев – „Докосвания“

чт, 09 фев 2012 07:42:53 +0000

Приятели (:

Представяме ви осмата книга от поредица „Човешката библиотека“:

„Докосвания“ – Григор Гачев

Григор Гачев – автор, 2012
Калин Ненов – редактор, 2012
Петър Енчев, Илка Чечова – коректори, 2012
Александър Василев – електронно оформление, 2012
Фондация „Човешката библиотека“ – издател, 2012

„Докосвания“ съдържа 43 избрани записа от блога на Григор Гачев. Ще ви докоснат ли? Ще споделите ли вашите собствени?

Електронното издание е във формат FB2. Ако го искате – пишете ни на poslednorog /@\ gmail.com.

Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви. Ползвайте някой от начините тук. Ако се колебаете за сума – препоръчваме 3 лева. Григор Гачев преотстъпва всички приходи за подготовката на следващите книги на Човешката библиотека.

Ако искате „Докосвания“ на хартия, пишете ни. Обмисляме варианти. (Но ще ги мислим по-съсредоточено само ако се появят поне десетима желаещи.)

И авторът, и ние ще се радваме на отзивите ви… дори да са в един ред. Пишете тук, или във форума, или на мейла горе, или в блога на Григор.

И, преди да продължим – нека си припомним:

Дотук в поредица „Човешката библиотека“ са излезли:

Извън поредицата, но пак наши издания, са:

А за следващите месеци подготвяме

… изненади. Как иначе.

Ваш,
екипът на ЧоБи

Лиценз: Някои права запазени. Питайте

Никола Балов: Samsung няма да има пресконференция на MWC 2012

чт, 09 фев 2012 07:33:42 +0000

Най-големият производител на смартфони за 2011 г. Samsung е потвърдил, че няма да има своя пресконференция на MWC 2012 в края на февруари. По традиция такива събития по време на Конгреса се организират с цел представяне на голям и важен продукт, а южнокорейците вече поясниха, че Galaxy S III ще бъде обявен на по-късен етап.

Лиценз: Всички права запазени

Йовко Ламбрев: Пробуждане

чт, 09 фев 2012 07:19:05 +0000

Забравил бях…

Усещането е толкова силно, че сякаш продължавам да сънувам. А се събудих със сигурност, макар и само след 3-4 часа сън. Още щом отворих очи, знаех, че няма начин пак да заспя.

Заслушах се, но не чух нищо. Излязох от стаята. Тихо влязох в банята и се опитах да си измия зъбите без да вдигам никакъв шум.

Тя спеше свита на кравайче и реших, че трябва да и е студено. Внимателно я завих с още едно одеало и на пръсти се върнах в леглото си. Едва наближаваше 7 – беше адски рано да я будя.

Облякох се, а iPad-ът ми правеше компания през следващите два часа, преди да чуя шумолене и раздвижване в другата стая. Поколебах се малко, но почувствах, че трябва да стана и да отида при нея.

Заварих я меланхолично загледана през прозореца. Вън валеше сняг, тя беше облечена в бяло, а насрещната светлина рисуваше сияние около нея. Сякаш имах ангел на гости.
- Събуди ли се? – промълвих възможно най-тихо за да не разваля магията.
- Да. Извинявай… – обърна се тя и ми се усмихна с онази усмивка, която бих искал да е пред мен непрекъснато, но винаги свеждам поглед, когато я зърна. Странно е. Пораснах. Остарях. И не свикнах. Понякога чакаш отчаяно и безнадеждно с дни и седмици да видиш такава усмивка, а когато я получиш, все не успяваш да и се любуваш напълно…
Тя колебливо продължи:
- Аз почти нищо не си спомням…
- Няма какво да си спомняш. Добре ли спа?
- Да. Много добре.
- Искаш ли кафе?
- Мда… – с полупрозявка ми отговори тя и се премести до масата. Направи го толкова плавно и грациозно, сякаш не ходеше по земята. А аз, опитвайки се да мобилизирам всички мозъчни клетки да се стремят да формират смислени изречения, започнах да преразказвам края на купона:
- Ами Соня хакна ситуацията. Останахте само тя и ти, но бяхте толкова пияни и двете, че трябваше или да ви закарам лично или да спите тук. Но ти междувременно напълно предаде фронта. И след протяжен половинчасов диалог, в който ти участваше с неясно мънкане, решихме да спите двечките на дивана до сутринта. Имаше известен проблем да те убедим да оставиш стола в полза на дивана и точно щях да те нося, когато ти скочи и се премести. Тогава ви оставих, но я чувах, че тя потропа известно време из стаята и по едно време дойде при мен облечена с чанта, палто и обувки и каза, че иска да се прибира. Беше три и половина. И нямаше как да споря и да я спра…
- Олеле.
- Като я познавам е тръгнала с колата и… казах и да пусне SMS като се прибере, но няма нищо от нея. Дано всичко да е наред.

Изхвърлих първото кафе, защото машината не беше работила от предния уикенд и пуснах ново.
- Късо? Дълго?
- Дълго.
- Искаш ли мляко?
- Да.

Направих кафе и на себе си и седнах срещу нея. Снощи беше абсолютната мацка, а сега продължаваше да ми прилича на сънливо ангелче. Имаше малко поразмазан грим, с който беше спала, но при все това изглеждаше безумно красива. Можех да я съзерцавам с часове, дни и седмици без да се наситя. Не знам дали го чувстваше с женската си интуиция, понеже не показвах нищо повече от любезна загриженост към нея. Или поне така си мислех.
Усетих, че нещо не е наред…
- Искаш ли още нещо? Някаква закуска?
- Не. Но захар…

Винаги забравям да предложа захар. Понеже аз не ползвам и все не мога да свикна, че е част от стандартните опции.
- Извинявай. Кафява или бяла?
- Кафява, ако има.

Заговорихме за обичайните ежедневни глупости, а всъщност я гледах и си повтарях как съм забравил какво е да се събудиш сутрин и да почувстваш това толкова силно екзистенциално присъствие на чистата истинска женственост. Зареждащо, наелектризиращо, събуждащо те за живот. Тя беше 100% pure woman. Попивах жадно обаянието, което пръскаше наоколо. И сякаш можех да вкуся дъха и. Всичките ми сетива се бяха отворили към нейното същество. Нямах нужда от кафе. Дори от вода или въздух. Можех да спра да дишам напълно.
Бях забравил това. Бях забравил, че има смисъл. Че има значение да си жив заради това.
Забравил бях… всичко…

А тази усмивка, която все не можех да понеса до край, ме връщаше към живота… и към мен…

Не я докоснах.

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported

Стойчо Димитров: Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол) (7): Изненадата на изненадите

чт, 09 фев 2012 07:00:21 +0000

Продължаваме с пътеписа на Вили за Неапол. Веднъж вече я изоставихме самичка във влака в Рим , после разбрахме защо съществува израза „виж Неапол и умри!“ , оставихме я безнадзорно да се запознае с полицая Анджело. Последвалата серия не е за пред деца, после закусвахме заедно ;) а за последно пак я оставихме сама, за да чака Анджело "5 минути" Днес какво ни очаква? Четете, не смея да ви кажа :) Приятно четене:

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол)

част седма:

Изненадата на изненадите

Нааай-после! Най-после излиза от къщата заедно с един очилат чичка със, мии... оскъдна коса, да го кажем ;) Идват по пътеката. Анджело... маалее, колко е сериозен само... нищо "ангелско" у него в момента. Намръщен. И изглежда някак, ами един такъв... "решителен" вид има... Спират. А! - Анджело размахва назидателно показалец под носа му, кара ли се нещо?... сочи му... диск ли е това?.. пени се нещо... яя, к'во става? Чичото клати глава, съгласи се. Тръгват, идват.. /аз - уж си блея нанякъде/... Оф, пак спряха при портата да приказват! Айде бее! Значи, четири песни средно по 4 мин., да кажем са 16 мин., плюс петте обещани, плюс три минути докато говорих по телефона, плюс 15 може би, в проучване на пустата улица и разглеждане на списанието - колко станаха общо? Почти 40!.. Ахх... а утре си отивам бе ей, италиано(!), нямам време за губене, стига се мота! Вътрешният ми глас се ококорва: к'воо? не чувам вече мераци да джугаш сама? - Млък бе! - срязвам го - И нали, ти каза снощи, че няма да ми извади очите! Ето, добре - не ги извади. Затова не искам.. вече! Трай там! В този момент Анджело отваря своята врата и плешо ми се покланя на нея: бонджорно, синьора.. скузи (нещо си там - не му разбирам), и ми се усмиихва, усмиихва.. синьора, синьора... бррр... угоднически едно такова, маазно... ама щот' не знае, че не съм гадже на Анджело и утре си заминавам. И аз се усмиихвам... Чао - вика; ми, чао - махвам му... Ама нещо не ме кефи тоя тип - един... лукав такъв, ми се вижда.. прилича ми на гаден адвокат. Защо ли му "бучеше" Анджи? Анджело се качва, оставя папката на задната седалка, а отгоре й слага онова списание, диска мушва в жабката, извинява се, усмихва ми се... "моят" си Анджело вече ;) - О, браво, казва, дет' си се сетила да си пуснеш музика поне. Дай целувка, рагаца мия - мац! И тъкмо пали - тирилянта-тирилянта-тирилян-тан-таа - Нокията му почва да звъни. Поглежда си телефона, на лицето му се изписва "оффф.. баш ти не ми трябваш!", мръщи се, ама, звъненето продължава. Настойчиво. Гледа пак недоволно в присвяткващия телефон, процежда "уф.. манаджя!" /"по дяволите"- или нещо такова/, поглежда ме, пак в телефона, бърчи вежди, мисли нещо, пак ме гледа "изпитателно"(?) няколко секунди /ох, почвам да се чувствам неудобно/... Ей, ама оня отсреща хич няма намерение да се откаже - отново тирилян... Кликва изведнъж: пронто! - та-та-та-та... дори аз чувам женския глас на бързи обороти - а той мълчи и чинно слуша... Оп-паа... из главата ми се разфърчават еднии... е, к'во като няма следи от жена в къщата му... ми, това не значи, че си няма някоя... уви... е, стига де, к'во ти пука... утре нали си отиваш!... ама ми става едно.. "ляво" някак... Тя най-после млъква, той въздъхва: си, ва бене.. И затваря. Обръща се към мен: сорри, ил мио... (нещо) поко, (нещо) фаре, не знам си какво... - Кк'во, к'во фаре, к'во пиано? - Ааа... - клати глава - май плаанс, ай тинк /плановете ми, мисля/... е, ми дзия... (нещо си).. инветаре а кафе. А?... Някоя го кани на кафе! - някак си свръзвам "инвентаре" с английското "инвайт" /каня, поканвам/ Инвайт ю фор кофи? - питам - Си, йес, - леко се въодушевява - ной! - сочи ни двамата. Двамата?... Двамата?!... А "дзия"... уот из.. ке коза е? - питам - Ааа, си, - казва, - дзия из... ъъ... литъл систър оф май мадър - Мигам: ю мийн, янгър систър?.. ъф йор мадър... туа мадре? - Си, си, - вика, - коретаменте, янгър систър /англ. по-млад/, маа нон ти преокупаре, кара, миа мадре нон че. Оф!!... олеква ми :) ... разбрах - не ти е в плановете у леля ти да ходим на кафе, обаче.. е, и в моите също не е... но.. Оп! Ама откъде леля му знае, че сме "двамата"?... Антонио! - минава ми през ума - дали той го е изпял?! Че кога свари?!... Добре поне, че "мия мадре нон че" /майка ми (му) не е там/ - иначе вече щеше да ми дойде в повече - мисля ;) Главният път минава през тунел под Вико Екуенсе - влиза при единия му край и излиза на другия. Хитро! ;) Е, след като правим една въртележка из улиците му, излизаме някъде при изхода на тунела. Пътят е много натоварен и труден, според мен. И ще кажа защо. Но Анджи явно знае района и пътищата му със затворени очи. Табелката сочи Сеяно. Питам го къде е Сеяно, той ми вика: екко! /ето го, тук/ - сградите, покрай които минаваме. Значи, само самите италианци си знаят как, какво отделя градчетата им едно от друго - аз не разбрах. Пак табели, сред които мервам и за Соренто. Обаче пред нас направо колона. Насреща също, но е по-рехава. Анджи поглежда към мен с половин око и нарежда: мессо ла чинтура! /сложи си колана/ - Хии! Закопчавам го. И нали си е истински италианец, ей така, без да трепне, стисва зъби и си отсича пътя на едно пежо, после изпреварва още две-три коли, после микробус, кола, и накрая волвото изревава и издухва два туристически автобуса наведнъж, като буквално на два метра пред насрещната кола, си влиза пак е лентата - щръкна ми косата! Казвам, помолвам го горещо, поне докато е с мен, да не го прави пак този номер, а той най-невинно "Ма нищо не съм направил, рагаца мия, карам си".

И за сведение, ако някой реши да пътува с кола насам:

Пътят се казва Страда Статале Сорентина и в превод означава "магистрала Сорентина". Идва от Неапол и стига до Соренто, прави там някаква врътка из онази част на полуострова и тръгва наобратно. Обаче не мислете, че е магистрала според нашите представи. Освен това, че е идеално асфалтиран и чист, по друго не прилича на италианска магистрала. Впрочем, италианските магистрали се казват "аутострада" и са с по шест, осем, някъде може би и с повече платна.

Страда Сорентина,

обаче, е тесен и обикновен двупосочен път само с две ленти и, може да не ви се вярва, но изцяло, до Соренто, е с три непрекъснати линии - двете отстрани и една по средата. Единствено при хотелите има малки участъци от по три метра с прекъсната странична линия, където да се направи завой към хотела. Дясната страна на пътя, т.е. тази откъм морето /в посока Соренто/ е с ограда или парапет - къде по-ниски, къде по-високи - някъде те са точно по ръба над морето, другаде - край терасирани градини. От лявата страна има мноого тесен тротоар, просто колкото да не е без хич. На отделни места, след като се прехвърли вече хълма, има малки уширения - тераса, където може да се спре за малко, колкото за няколко снимки на вистата, която се разкрива. А пък колко е натоварен този път... мамма мия! Коли, туристически автобуси, градски автобуси, които обслужват всички тия градчета наоколо - нали казах вече, че са си просто като квартали на един голям град. За мотопедите пък да не говорим - като хлебарки са! Страшно много са и буквално летят без правила. А, не - спазват едно единствено правило - да вдигат адреналина на всеки, край когото профучават :) [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]

Всъщност май и всички италиани въобще не се съобразяват с условията и маркировката на този път.

Включително моето ченге. Но чужденците, които не познават района, пътя и навиците на италианските шофьори, мисля, трябва да го имат предвид. Предупредени сте ;) Наистина, точно както каза Анджи, веднага щом прехвърлихме хълма и се заспускахме надолу, движението като по магия стана малко по-спокойно, а пътят - по-живописен. Спираме на една тераса, Анджи обявява: чинкуе минути! /пет/ [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Костиера Сорентина"][/caption] Точно преди да се качим пак в колата, минава една кола, на която пише "Карабинери" /полиция/ - шофьорът бипва, ухилва се и козирува. Анджи се засмива и му върти пръст... Яяя, да не би да е някакво началство моя човек? След две-три минутки сме в Мета ди Соренто и се отправяме по една уличка към вътрешността, където явно е къщата на дзия. Вътрешният ми глас пак прошумолява: дали въобще ще видиш Соренто, како? - Сакън! - потискам го - да не си посмял, млъкни! Спираме пред една от къщите в покрайнините. Само че тук "покрайнини" хич не значи, че тези къщи са нещо аут. Обратното - добре поддържани и определено тук живеят хора от добра средна класа. Впрочем, от страната на Вико Екуенсе хълмът е по-полегат и, освен някой хотел с басейн и градина, и тук-таме голяма семейна къща сред двор, може би почти целия хълм е с обработени като по конец лозя, маслини, мандарини и лимонови градини. Градини от лимони! :) И типичните, разбира се, средиземноморски кипариси - като хурки, грамадни алоета на места, и пинии... Откъм Соренто хълмът е много стръмен и не става май за нищо. Ехаа... изкефи ме! - Анджи паркира виртуозно на малкото място между две коли и, честно, събра ми очите как, раз-два, и се намести между тях като по масло - лелее, аз имаше да се мъча половин час напред-назад, да стана вир-вода и накрая да му тегля една и да си потърся по-широко място... по възможност хептен без коли ;) ... Ааа, ма нЕма да се смеете! Щото, нали знаете, че често жената зад волана е богиня - понеже, нали, докато тя кара, пасажерите в колата се молят, а пешеходците по улиците и на кръстовищата й отстъпват път, даже някои и тайно се кръстят! ;) Та, слизаме, минаваме под едни висящи зелении, които на практика ошумоляват и скриват къщата откъм улицата, двайсетина метра вървим по една постлана с плочи пътека и на, хм, "пиацата" пред къщата ;) е, площадката де, изведнъж се оказва една голяма маса, застлана, наредена, и вкупом ни нападат едно десетина души! Леко се шашкам - ма, къде дойдохме, к'во става тука? Всеки приказва, всеки ухилен и изглежда се радва за нещо, усмихва ни се, протяга ръце да се ръкува и да си каже заглавието... Запомням само, че дзия-та, която е малко така, като матрона, се казва Франческа и е с рентгенов поглед; запомням и един дебел възрастен дзио /чичо/ Джанлука, щото е през цялото време като залепнал за стола си, и говори само на наполетано, т.е. абсолютно нищо не му разбирам; ухиленият до ушите Антонио естествено, който, по всичко личи, е вестоносецът, т.е. точно той е "ударил камбаната"! И - най-голямата изненада!! - дъщерята на Анджело - Аличе /14 г., живее при баба си в Салерно, тук е явно на гости/ Да, за съществуването й вече знаех от снощи, когато взаимно си "снехме анамнезите" с него чрез преводача на лаптопа, но запознанство с нея въобще не беше планирано, смятам. Другите големи и малки така и не запомних точно кой кой е. След две-три минути дечурлигата (3-4 бройки) изчезват и само от време на време някое дотърчава да се оплаче от някой или нещо, и пак офейква. Аличе се застоява малко повече, с нея даже си разменяме и няколко изречения на английски. Детето, оказва се, знае доста прилично и доста повече от баща си, та без проблем се разбираме :) После тя ми се усмихва и също - въз.

Е, искаше Неапол, нали уважаема?

Ето, на' ти го сега - пак, но от друг ъгъл - един истински Наполи, ама така, както не си и сънувала!

Щото като се завъртя една галимация, един напън, най-вече сякаш към моя милост насочен, що така - не знам - Анджело ли много си го обичат, мен ли нещо ме харесаха, такива ли са си по принцип? Май дзия-та е шефът тук и изглежда, по някакъв непонятен за мен начин, даде "добро", понеже Антонио на мига ми се глави личен камериер, а мойто ченге изгуби напрегнатия си вид и почна да ме гледа и обгрижва даже едно такова.. любовно чак ;) Искаше кафе, мия белла? - ето кафе, дзия го прави "перфето", ето и млекце, а това е сметана. Искаше долчи /сладкиши/, нали карисима? - ето: не знам си к'ви бискоти - с пълнеж, без пълнеж; намазани с шоколад, налепени с мармалад; поръсени с нещо си; опаа - и един кекс, нареден на плато, долита отнякъде; соленки едно плато; домашна еколимонада... Аа, ма не може така, вземай си, яж - дай, дай, манджи!; ето и карамели, и чоколати; и черешки - о, нямат мръвка, екстра са - манджи, манджи!; или соленичко, солени бадеми искаш ли?; лимончело обичаш ли, пила ли си, синьора мия? /домашен ликьор от лимони/ - Не си?!.. Оо, страхотен е, бейби, дзия го прави фантастико!... Отпивам... приятен е, да... Белло, е? - питат.. Си, белло, грацие! - казвам... Брааво! Брааво! - радват се. /Инфо за лимончелото: който е бил на Корфу и е пил там ликьор от кумкуат - същото е, само че ликьора от кумкуат е ярко оранжев и с аромат на кумкуат, а лимончелото е зеленикаво-жълтенкав и аромата му е на лимон, естествено ;) Опа - лично дзия ме загражда в един момент: лимонада, вода искаш ли, синьора Вили? Заповядай, студени са.. има и лед. Или студена бира - държим я в лед - е? А, добре, ти пийвай ликьорче тогава... ама, ако искаш към него кубче лед... белло е нали?! Анджело е мъж, нека пие бира... Сеща се изведнъж: А! Ами бяло винце, искаш ли? - изстудено е... молто белло, тукашно, от Кампания, студено... с малко лед? И точно тук, в този точно момент на ухажване от страна на всевластната дзия... Ее, кой ще се сети какво се случва? Ми, ГАФ - какво друго да сътворя?! :) Жената, нали, ми предлага изстудени напитки и лед, понеже времето е топло, а аз вместо да река "грацие" и да си кютам, изведнъж се ухилвам неудържимо насреща й... ама като идиот!... Виц бе - мамка му! /пардон де/ - ма, все ми идват изневиделица, да му се не види! Народът наоколо е меко казано зачуден, някои хвърлят загрижен поглед към Анджи. Той също ме гледа озадачен, но и очаквателно, вече мъничко ме познава, все пак. Лелее... осрах работата те' сега... Извинявай, дарлинг, викам, нека дойде Аличе да се пробва да превежда. И, надявам се, божичкоо, двете с нея да успеем и да спасим честта на баща й пред тая свита роднини ;) Понеже съм сигурна, че детето няма да знае поне три важни думи, искам и лист и химикалка, за да ги нарисувам - тя или баща й да ги кажат на италиански. Та, вицът, или нещото като виц де: Сяда в ресторант мъж и, докато чака сервитьора, разгръща списание. Попада на статия за алкохола. Чете: алкохолът това, алкохолът онова.. В малки количества действува стимулиращо на кръвообращението и затова при преохлаждане се използва за загряване, а при секс пък често спомага за известно удължаване на акта. Но при честа употреба вреди. Например, водка с лед вреди на бъбреците, ром с лед вреди на черния дроб, уиски с лед вреди на мозъка... По дяволите, - изръмжава мъжът и затваря списанието, - излиза, че тоя идиотски лед бил страшно вреден! А дзия ми предлага всичко с лед - как да не се сетиш за тоя виц! :D Пропускам само онова за секса, да не ги скандализирам, а и защото Аличе е още малка за подобни откровения. Скицирам едно човешко тяло и само бъбреците и черния дроб, оказва се, че тя знае мозък как е на английски. В крайна сметка, Антонио пръв почва да цвили и целият се тресе от смях, веднага след него още някой гръмва, след тях включват и другите мъже, като дзио Джанлука много смешно някакси бълбука и скърца, като се смее, и изобщо представлява една чудна картинка :D Дамският състав, коя по-малко, коя повече, също разчекват усмивки. И Аличе се подсмива. А Анджи е разцъфтял до ушите и клати глава. Когато смехът малко се поуталожва, ми стисва тайно коляното под масата, а физиономията му гласи: шантаво! откъде ти идват на акъла бе?! И, без да съм търсела ефекта, от тук нататък атмосферата някак се пречупва и става една съвсем задушевна и роднинска, аз не съм вече гостенка-чужденка, а нещо като дълго невиждан далееечен роднина. Или поне така ми се струва. Някой се провиква - ей, Киара, ма кажи на Джовани да смени музика бе!... А така! Айде на наполитанските мелодии - екко!... Един, рошав такъв, не знам дали той не беше въпросният Джовани, след секунди сграбчва една от булките и двамата завъртат тарантела. Дотърчават хлапетата и се включват в импровизирания дансинг. След малко тръгва и хитът на фамилията. О, не, мисля, че това е хитът на целокупния Наполи - "О, соле мио", и всички стават и танцуват с огромен кеф. И аз, естествено - не бих отказала поканата на Анджело. Какво? Мислите, че не може да се танцува на "О, соле мио"? Да, да! Я чуйте първо "и тре джовани тенори" /тримата млади тенори/, пък да видим какво ще мислите после: http://vbox7.com/play:4929d92c7b Само ще добавя, че ако превода ми не е точен, виновен е Анджело - той даваше акъл, докато го правех ;) ... Еех, ла вита е белла, - според крилатия италиански израз, и ето, те го демонстрират в момента - си мисля, докато се наслаждавам на този неочакван купон. Анджи е нахилен до уши - сорри, бейби, бенвенуто, кара - шепне - кози ной /такива сме ние/... Наполи е това, включвай, беллисима! :) Егати гостоприемството - ошашавена съм! И посягам към фотоапарата, включвам го, но Анджело слага ръка пред обектива: Нон, кара.. нон спара, но шотинг. Ма, перке бе, Анджи, виж колко са хубави всички, к'во е яко само! - Категоричен е: нон! Взима ми фотоапарата и го изключва, пъха го обратно в чантичката му и го оставя пак на масата. Хм... О'кей, ама е тъпо - странен човек - и него не иска много-много да го снимам. Още сутринта ми изтръгна обещание, че няма да публикувам лични снимки никъде, ама никъде! Вероятно защото е ченге, мисля си - нали тука има мафия, това-онова... И му обещах. Е, к'во да правим, ще уважа желанието му, макар че биха се получили чудесни снимки с тая весела компания. Язък. Анджи, - дръпвам го по едно време, - това гостуване сопреза ли е? - Смее се: нее, този път не, не съм виновен! И за мен е сорпреза! Но, чувстваш се добре, нали, соле мио? /хе-хе, вече съм и соле мио ;) / Харесва ли ти лимончелото? - О, добре съм... а, лимончелото - да, ама май ми е много сладко. Ке? Лимончелото ти е сладък? Антонио току опъва ушите край нас, и сега скача и хуква, и след малко носи: прего, синьора мия, ун коктейл. Мия спечиалита! - лимончело, лед, газирана вода, пресен сок от лимони и аранчи /портокали/ - в голяма чаша, със сламка. Внимание: една голяма чаша. След половин час - още една чаша. След още половин час отивам до тоалетната, връщам се - опа, Анто носи нова чаша. Ооо, не... да, хубаво е, ама стига ми толкова, щот' Анджи няма май памперси в колата, и после... капито? :D Он, обаче, упорит: ти прего, мия спечиалита, бева, е /моля те мой специалитет е, изпий го де/... Оф, о'кей, добре, Анто, ама край, финито, нали! Анджи му казва нещо на наполитански, физиономията на Антонио е: "еее, айде и ти сега, к'во толкова!" - Анджи обаче нещо го срязва и Анто вдига вежди и изведнъж се сеща, че трябвало нещо си... и се омита нанякъде... Ама за кратко ;) Коктейла наистина е много лек и приятен, свеж, но Анджело леко ме докосва, поглеждам го - с очи посочва чашата и само с устни "атенционе" /внимавай/. Ъ... е, нее, изобщо не ме е хванало, просто си ми е леко и приятно, и компанията е гот, но о'кей, той със сигурност знае по-добре. И, докато си тръгнем, тази трета чаша я изблизвам само до средата. Значи, общо две чаши и половина коктейл, плюс една ракиена чашка чист ликьор. Дъра-бъра-дъра-бъра... Анджело, горкият, се поизприщи да превежда. Какво превежда не знам, сигурно им казва онова, което искат да чуят, щом се радват така :) - като знам как ние двамата трудничко се разбираме на моменти :) Слънцето скоро съвсем ще залезе като гледам. Анджи, сори, ама нали, дарлинг, щяхме да се разхождаме из Соренто? Поне малко, а? Ставаме. И всички, вкупом едва ли не: А после, после ще дойдете ли на вечеря? - Анджи им казва, че после ние се връщаме в Кастеламаре - Целува си детето, приказва й нещо, тя се засмива, отговаря му... Аах, този неразбираем ми наполитански!... Вземаме си довиждане с Аличе... и тя има тъмна коса и трапчинка на брадичката като татко си... и да, мисля, че е сладко и интелигентно дете.. с потенциал да се превърне в супер гадже след две-три години... ах, горкият й татко! ;) Не знам на мен ли така ми изглежда, но заради нашето тръгване всички са като малко разочаровани. Е, сорри, драги наполетани, но тук съм за малко, уви.. много уви, наистина... но, чао, чао! Готини сте, даверо! /наистина/ :) Тъкмо сме пред колата и някой изотзад ме дръпва за лакътя - а, Аличе. Да? Кажи, миличка? - Дърпа ме настрани и забързано някак, и тихичко: Мадам, ду ю лав май дади, е? - Оп, изпатка ми главния бушон: ккк'во??... чакай.. бе детенце, аз.. - поглежда към татко си, който ме чака до колата, продължава: Ай лав май дади! Танто! Вери мач, мадам, ду ю ъндърстенд ми? Ай уонт ю лав хим ту! - аз: аа-маа.. уейт.. /чакай/ - Прекъсва ме: промис ми... плийз, мадам, о'кей?! /англ. аз обичам татко, много, искам и ти да го обичаш, обещай ми/. Зяпнала съм от изненада... автоматично кимам: ъф корс... дарлинг... йес, о'кей.. промис.. ю /разбира се, обещавам ти/... Тя ми се усмихва доволна, махва ни и на двамата и хуква обратно към другите в къщата. Стоя и гледам след нея. В душата ми - смут... Ама, аз.. ооо... луда ли съм, как можах да го кажа това! Ооо, как ненавиждам да лъжа! Дори да има причина - мразя това, неприятно ми е... Защо, защо го казах.. какво ми е виновно детето!?!... Ама и тя - защо? Защо ми го каза? Как ме заби само, боже... колко глупаво стана.. ах, ах... ооо... Анджело идва до мен, разтревожен, недоумява: ке коза а дето? е? ке коза е? /какво ти каза, какво има/ - мълча, но той настоява: димми, е? димми!.. Повдига ми брадичката, гледаме се в очите, той настоява: алора, вай, димми!.. ансуър, гоу! /хайде, кажи ми, отговори/ Гърча се с моя никакъв италиански: мм... лей а дето.. ох... ъъ... ми тиамо... еее, амаре.. еее, инаморато а те! мей би... куалкоза кози.. ее, сорри! - му казвам /тя ми каза да те обичам или нещо такова може би/ - Широко разтваря очи.. Но веднага идва на себе си, усмихва се, размахва ръце: маа, ной амиамо, ми дио! /ама ние се обичаме, боже мой/ - К'воо? К'во рече? Ке?! - Ной /сочи двама ни/ ин лав, май бейби! Си, даверо!.. - А, да, баш е така - прекаляваш вече Анджи! /това беше наум/ Помъква ме към колата: алора, виени, андиамо а Соренто, бейби, е джа тарди! Нон ти преокупаре, ва тутто бене, но проблема! /хайде, да тръгваме към Соренто, че става късно, не се тревожи, всичко е наред, няма проблем/ И сигурно крайно време е да кажа, че жена му е починала при пътен инцидент, когато детето е било само на две годинки, после не се е женил, т.е. в социално отношение с Анджи сме квит. Ееее, тръгваме към Соренто най-после, а то наближава 20 ч. Излезе и някакъв вятър отнякъде, дали няма да довлече облаци, като се има предвид, че сме заобиколени от море, хмм... дали утре ще е кофти времето? Всъщност няма голямо значение, утре е неделя и аз, уви, искам или не, ще трябва да замина за Рим, че самолета ми е в понеделник рано сутринта. Оо, бог ми е свидетел, не ми се тръгва още! Хич даже не ми се тръгва, сърцето ме заболява при тази мисъл. Направо след пет минути сме в Соренто. Аз се развъртам като обран евреин да гледам през прозорците, а Анджи е съсредоточен - търси място да паркира. Слиза към пристанището, отиваме до Марина пикола, откъдето тръгвали корабчетата за Капри, Наполи, Иския, Амалфи. Но не знам, може би заради вятъра, който току изфучава на порции иззад скалите, почти няма хора тука. Бързо се връщаме горе. Пак търсим място за паркиране. Изведнъж се мушва в една уличка и само с едно движение се вмъква между един Смарт и няколко моторетки в края й. Само задницата му стърчи малко, но в Наполи това си е нормално. Признах го отново - цар е на паркирането! Вървим по една, предполагам, централна улица. Да, типична централна градска улица на популярен малък италиански град - магазини и заведения, народ - фул... Оо, леко разочарование ме обзема - ама много туристи бе, хем още не е "висок" сезон. Английски, руски, немски се чува, японци една групичка срещаме... Един тегел насам, един натам, пак в колата и хайде сега пък към терасата встрани над Марина пикола. И какво стана - по-дълго време търси пак къде да паркира, отколкото стояхме на терасата. Тоя вятър взе да вдига рокли и капели, да клати силно всичко що виси някъде и да върти де какво свари.. Анджело добавя, че му мирише на буря. Връщаме се при колата, аз съм разочарована - нищо няма да видя от Соренто. Анджи се усмихва и ме бъзика - щял да ми подари диск с "Торна а Соренто" /Върни се в Соренто/ - онази песен, с която Соренто се е прочул в цял свят... Е, ама не е същото, мисля си, а утре трябва вече да си тръгвам. Увесвам нос... Е коза е проблема, сей станка? /уморена ли съм/ - пита. "Станка" си ти, викам, а аз утре трябва да заминавам за Рим, за жалост. Той "подскача" - нали в понеделник ми е самолета, защо утре? Обяснявам се. Той вика: тц, нон а домани... оо, нон ти преокупаре, мия белла, о пенсато /не се тревожи, аз съм го измислил/ Да бе, измислил го бил - каквото и да измислил, фактът е, че в понеделник в 6 ч. летя. Пак ми казва "нон ти преокупаре" и ме поглежда така, че ми омекват колената. О, как бих искала и аз да го можех тоя номер - да го питам тогава! Апропо, по-късно, т.е. впоследствие разбрах, че каже ли "нон ти преокупаре" /не се тревожи, не се притеснявай/, значи, че той поема контрола на събитията, които следват, и каквото и както каже, така ще стане, просто нЕма начин. В този момент, обаче, все още не съм наясно с този факт. [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Марина пикола"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из центъра на Соренто"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Марина пикола, гледана от терасата над нея"][/caption] А сега? Ами, пали колата и тръгва нанякъде по един път, който ту излиза по крайбрежието, ту се вмъква сред разни палацо, хотели и хотелчета, рИсторанти, коли и туристи. А далече някъде в морето май присветкват светкавиции... На една отбивка като тераса край пътя, Анджело спира. Само че не слизаме, гледаме от колата, понеже навън много силно духа на моменти и дори колата потреперва при някой от поривите. Хубава гледка, нищо че е тъмно - насреща целият залив свети. [caption id="" align="aligncenter" width="725" caption="Везувий и част от залива гледани от Соренто"][/caption] И в този миг си мисля, че ей така, за разкош, и изобщо като завършващ щрих на тази гледка и на тази ми неочаквана история, на место би си паднала една романтична целувка. Обаче как... така, дискретно някак, да подам сигнал...уфф... И ръцете му в този миг ме завъртат към него, пуска онзи свой размазващ ме глас: маа, нон е тутто, мия белла... ъъ, адессо... си, ла ностра стория инициа ора... ай капито, бейби? оджи! /това не е всичко, нашата история започва сега, днес/... нау, май лейди, ъндърстенд?.. тудей! билийв ми.. /сега, днес, вярвай ми/ Онзи разтаапящ момент от върха на планината днес, се връща отново, този път над подплискващото се долу море... и звездите почват да падат край нас...ммм...размаазвам се... Звезди?... К'ви звезди бее... фаровете на преминаващите автомобили ни осветяват... ха-ха-ха... Но аз се чувствам идеално ;) И той - личи му. Пита къде искам да вечеряме, в какъв ресторант. Ха, че де да знам! Освен това аз нямам кьорава стотинка - нали сутринта не ми даде да си взема нищо, освен фотоапарата и телефона, който си ми беше в джоба. Усмихва се - в този например, и сочи насреща един скъпарски хотел-ресторант. Пет звезди му светят отгоре. Шегуваш ли се? - питам. Той: но защо, има ли проблем? Естествено - казвам - чинкуе стеле! /пет звезди/ Той не доумява: това проблем ли е? Обяснявам: гладна ли искаш да остана? - Тъпее: нон, ма перке?! - Перке, викам, - представи си ситуацията... - и, по изпитания вече метод на англо-италианския и пантомимата, го светвам: Значи, искаме да влезем в ресторанта отсреща. Портиерът ни оглежда критично и се чуди - виж ни, и двамата сме в джинси и нек'ви си мърляви вече тениски - ето, по мойта има даже следи от тревата на Монте Фаито. На твоята не й личи, щото е черна... И, ако важният портиер все пак ни пусне вътре, какво следва? На масата за всеки има по 4 вилици, 4 ножа, 4 чаши; настаняват ни един срещу друг.. е, може и един до друг; каквото и да си поръчаме, ще ни го донесат в огромни чинии - примерно, натрупани една връз друга 4-5 мръвчици, пет грахчета и две-три морковчета, гъбка, маслинка и една аспержа, а обширното празно пространство на чинията - обилно нашарено с карамел или някакъв сос, сладко от американски боровинки, капчици сметана и доукрасено с клонка магданоз или репичка, изрязана като роза. Сервитьорът ще стърчи дискретно встрани и ще ни дебне какво правим, та да ни долива, ужким, виното. А аз, например - гаранция, бъди сигурен, ще сгафя коя точно вилица и кой нож трябва да взема, и за да е по-яко мазало, по някое време ще си изтърва ножа или вилицата под масата. Накрая ти, драги, ял-недоял, а затова, че си шофьор - и почти нищо не пил, ще се изръсиш с бог знае к'ви кинти.. Чаткаш ли?.. Е?... Пък и толкова ли си богат?! Той, моля ви се, ме гледа, гледа, клати глава и прихва да се смее... Смее се неудържимо... През смях казва: бене.. ва бене, беллисима мия... си... даверо.. о'кей - и добавя, че о'кей, знае и една кръчма, където сервират риба и морски дарове, е нон стеле /и няма звезди/ - яде ли ми се прясна риба - пита. Става, яде ми се, чаровнико, карай натам. Следва... И още няколко снимки - първите две са от терасата, на която имах пет минути за снимки. Другите са снимани в движение от колата - фотоапарата извън прозореца и щрак, каквото влезе в обектива :) [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Костиера Сорентина"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Костиера Сорентина"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Костиера Сорентина"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Костиера Сорентина"][/caption] [caption id="attachment_29299" align="aligncenter" width="573" caption="Костиера Сорентина"][/caption] Очаквайте продължението Автор: Вили Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Мария Илиева, LaMartinia: ♥7 версии за любов♥: Тони

noreply@blogger.com (LaMartinia) — чт, 09 фев 2012 06:29:00 +0000

52 ИСТОРИИ ЗА ЛЮБОВ

Текст и фотография: Тони
Тони е гостувала в Гастрол

o Когато Мария предложи да се включа със свой материал в седмицата на любовта в блога й, изобщо не се поколебах да се съглася. А че мога да спечеля конкурс за най-неромантична личност или че никога не съм отбелязвала деня на Св. Валентин по някакъв специален начин, изобщо и не помислих. Всъщност помислих за това, но седмици по-късно, когато февруари вече се задаваше. За какво да пиша?... Просто да направя няколко картички за Св. Валентин ми се стори твърде скучно. Да споделя за собствените си любовни изживявания - твърде лично. Не ми идваше наум нищо интересно.
След известен размисъл, все пак ми хрумна идея. Спомних си, че обичам да разказвам истории и се запитах не бих ли могла да превърна деня на любовта в своеобразна история. А какво ли би било ако тази история не е само една, а цели 52 - по една за всяка седмица от годината - до следващия празник на любовта. В този момент идеята бе родена, а публикацията остана само да бъде написана.
Идеята, за която иде реч, е следната - какво ще кажете да превърнем деня на Св. Валентин в началото на една своеобразна приказка - но не приказка “като от приказките”, а наша си такава - малко обикновена, не толкова разкошна, но пък истинска и реална. Приказка, която продължава точно една година, поредица от малки истории. Истории, които ще разкажем ние -
52 истории за любовта.
Нека си признаем, мисълта за един-единствен ден, посветен на любовта, е твърде амбициозна и определено нереалистична. Истинската любов не е нито розова, да не говорим за плюшена. Трудно можем да я открием дори в цял букет червени рози или в съзвездие пурпурни сърца. Любовта е усмивка, любовта е прегръдка, любовта е изслушване. Любовта е мълчаливо присъствие. Любовта е ежедневие. Защо да не разкажем за тази любов. Обикновена и на пръв поглед незабележима. Защо да не опитаме всяка седмица до потърсим в живота си история, в която се спотайва късче любов. Може да е просто реплика, може да е жест, може да е смешна случка или разговор. Защо не подадена ръка, добра дума, широка усмивка. Та дори разочарование, защото нали казват, че всяко чувство носи в себе си и своята противоположност.
Нека тази година разкажем историята на любовта. Всяка седмица, 52 седмици, 52 истории. И когато дойде следващият Св. Валентин, сами или с любим човек до нас да прочетем тези истории. Мога да ви гарантирам - в тях ще открием онази, истинската любов...

Лиценз: Всички права запазени

Марина Илиева: 10 дни в Дубай (част 3)

чт, 09 фев 2012 06:10:37 +0000

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2012
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Към 10 дни в Дубай (част 2)

Дойде и дългоочаквания понеделник – 14 ноември, денят, в който щяхме да посетим Бурж Ал Араб – символът на съвременен Дубай. Месец преди пътуването ни запазихме чрез сайта на хотела места в Skyview Bar. Барът се намира на 200м. височина, до най-известния ресторант в хотела- Аl Muntaha и от него се открива една от най-красивите и прекрасни гледки, които човешкото око може да зърне.

Бурж Ал Араб освен, че е най-известния хотел в света и единствен, категоризиран със 7 звезди, със сигурност е едно и от най-пазените места. Без резервация на стая или в някое от многобройните му заведения е невъзможно да бъде посетен. Построен на изкуствен остров в морето, единствения му вход откъм сушата се охранява строго и когато наближихме бариерата подадохме на охраната резервацията ни, за да пропусне таксито до хотела. Резервацията е на стойност 425 дирхама на човек за Следобеден чай. Отбелязали сме, че желаем да посетим бара в 16 часа, и въпреки че все още е 14,30 ни пропускат без проблеми.

Бурж Ал Араб практически се вижда почти от всяка точка на Дубай. И отдалеч изглежда не така внушителен, но когато го наближаваме пред погледа ни се открива едно истинско бижу, творение на човешката мисъл. Изключително красив и грандиозен хотелът се извисява като едно огромно корабно платно и колкото повече го приближаваш, толкова по-грандиозно и величествено изглежда.

Таксито спира пред входа и за миг се чувстваш като петролен шейх, защото няколко пикола застават мирно, отварят вратите на колата и ти помагат да слезеш. Наоколо са строени редици от ролс ройсове, поршета и ферарита, които очакват ВИП пасажерите си, но персоналът по никакъв начин не показва, че има разлика между тях и тези, които пристигат като туристи с таксита.

Хотелът наистина е впечатляващ с лукса и изискаността си.

Мисля, че думите не са в състояние да пресъздадат атмосферата /затова и ще има повече снимки в тази част на разказа/. Просто всичко трябва да се види.

В един момент се чудиш все пак дали си попаднал в хотел или изложбена зала.
Навсякъде във фоайето щъкат туристи. Пробляскват светкавици на фотоапарати и камери. Изискани дами с официални рокли и придружаващи ги господа с костюми, които се чувстват добре в 18 градусовата поддържана температура, макар навън слънцето да прижуря и температурата е около 35 градуса.

Основният цвят тук е злато, рамките на портретите, кабините на асансьорите, мраморните подове, перилата, орнаментите и детайлите по вратите и стълбищата, и всичко до което погледа ти стига. Всичко блести така, че за посетителите да е ясно: лукса и богатството има едно име и то е Бурж Ал Араб.

Повече от час се разхождаме из хотела и парка му, правим снимки и се наслаждаваме на спокойствието и величието му.

Едно от най-забележителните неща в Бурж Ал Араб е гигантския аквариум, на който можеш да се наслаждаваш движейки се нагоре надолу с ескалатора.

И разбира се уникалния фонтан, съставен от стотици малки фонтанчета, които пръскат вода в невероятен синхрон, компютърно програмирани, така че нито една капка вода не пръсква извън тях.

Освен това те светят и в различни цветове и така картината е още по-красива.

В 15,45 ни пускат от рецепцията към Skyview Bar.
Рецепционистките, усмихнати и в същото време достатъчно строги, за да не позволяват волности на туристите поименно качват в асансьора гостите и панорамният асансьор ни издига на 200м. над морското равнище, откъдето гледката е умопомрачително красива.

Когато правихме резервацията отбелязахме, че имаме семеен празник и затова не се учудихме, че ни настаниха на една от най-хубавите маси в бара. Ъглова, до прозорците и с панорама към Палмата на Джумейра и изкуствените острови/ тук очаквахме да залезе след час слънцето и да видим един незабравимо красив залез/,

към Wild Wadi и централната част на Дубай, където се извисява силуета на Бурж Халифа.

Skyview bar е със 70 места, като поне половината маси са разположени около прозорците и можете в продължение на три часа да се наслаждавате на уникално красива морска панорама. А и самият бар е също толкова впечатляващ с хармонията в интериора си.

Шегувахме се, че само тя си струва тези 425 дирхама куверт, който се плаща. Но пък и менюто се оказа изненадващо богато и подобаващо за реномето на 7 звезден хотел. Превъзходно френско шампанско/ симпатичната и усмихната сервитьорка го поднесе изключително елегантно/,

ягоди със сметана,

петифури, сандвичи и още десетина различни глезотии, поднесени с финес и на поднос, който разбира се бе във формата на … хотела.

Трите часа минават неусетно, а за доброто настроение на всички посетители се грижи и пианистка. Нашето настроение се повиши още повече, когато ни бе поднесен и специален подарък от заведението, роза и торта в чест на празника ни/нали така бяхме отбелязали в резервацията си/.

Малко след 19 часа с нежелание се качваме в асансьора и се разделяме с един наистина необикновен хотел, съчетал в себе си всичко онова, което го прави и символ на съвременен Дубай.

Довиждане, Бурж Ал Араб и се надявам отново да се върнем…/to be continued/

Автор: Росен Желев
Снимки: Росен Желев
***
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com - “Къде бях? Какво видях?” 2012 е подкрепен от

Александър Тур – екскурзии, почивки, самолетни билети, хотели, круизи

Лиценз: Всички права запазени

Васил Колев: 2012-02-09 Не-курс по системна администрация

ср, 08 фев 2012 22:55:45 +0000

Ще го бъде.

Лиценз: Всички права запазени

Павел Кунчев: няма ни——-1

ср, 08 фев 2012 22:30:35 +0000

няма ни.
няма ни през повечето време.
просто ни няма.
повечето от нас никога не са били тук.
въпреки че не можеш да ни убедиш в противното.
все тая.

не че ни интересува.
никога не ни е интересувало.
това, което ни интересува, са неща, които не трябва да ни интересуват.
не защото не са интересни, а защото не са важни.
обикновено ни интересуват неважни неща.
все тая.

няма никакво значение.
дали сме тук или ни няма.
дали имаме мнение или не.
дали ще си кажем или не.
дали ще въздъхнем още веднъж или не.

няма никакво значение.
все тая е.

тогава защо пиша това?
за да го напомня.
нищо повече.
все тая е.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Стойчо Димитров: Варна на 08 февруари 2012 г. или защо му казват Черно море…

ср, 08 фев 2012 22:01:57 +0000

Вили ни изпрати малко снимки от Варна, снимани на вчера 08 февруари 2012 г . Снимките не се нуждаят от коментар...

За читателите през четци и Блогосферата на Дневник: кликайте на самия разказ, за да видите всички снимки!

Варна на 08 февруари 2012 г. или защо му казват Черно море...

[singlepic id=13153 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13164 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13163 w=500 h=395 float=center]

[geo_mashup_map zoom="10"]

[geo_mashup_location_info]

[singlepic id=13162 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13160 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13159 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13158 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13157 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13156 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13154 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13165 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13166 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13178 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13177 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13175 w=500 h=3950 float=center]

[singlepic id=13174 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13172 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13170 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13169 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=13167 w=500 h=395 float=center]

Снимки: Вили Други разкази свързани с Черно море – на картата:

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Йовко Ламбрев: Пътят към безсмъртието

ср, 08 фев 2012 21:11:46 +0000

Обичам, когато батерията на телефона ми свършва. По пътя до зарядното съм истински със себе си.

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported

Тихомир Димитров: Befriend Your Demons / Сприятели се с демоните

ср, 08 фев 2012 20:55:08 +0000

It’s not a find / Не е откритие

It’s not a statement / Не е изявление

It’s a MUST / Задължително е

Между другото, предпочитам ТОВА, като форма на забавление.

(изгледайте го цялото)

Но човек просто няма как да си изкриви душата…

Befriend your Demons. It’s a must.

Тихомир Димитров

Лиценз: Всички права запазени

Таня Петрова: you’d teach me of honest things

ср, 08 фев 2012 20:42:26 +0000

Тези дни се забавлявам както си представям, че са се забавлявали аристократите по време на бомбардировки – пият чай и разглеждат стари броеве на Vogue.

Мъжете не познават боговете на малките неща. Жените напротив. Мъжете никога няма да разберат Богът-на-душ-гела-с-аромат-на-смокиня, или Богът-на-лосиона-за-тяло-с-аромат-на-бадем-и-ванилия, или Богът-на-новата-прическа, или Богът-на-шоколадовите-мъфини, или Богът-на-маникюра. Не им завиждам. За да се почувстват по-добре, мъжете обикновено трябва да: 1) ударят едно 12-годишно; 2)налазят една 18-годишна; 3) набият 200 на магистралата или 1, 2 и 3 (при остра форма на криза на средната възраст) – все едни такива удоволствия, свързани с мениджмънт на имиджа, времето и парите. Жените, бидейки неуравновесени, завиждащи, егоцентрични и злобни (за техните любители и консуматори, подчертавам “любители” и “консуматори”), имат нужда от повече кураж. Да, това е думата – кураж. Защото всъщност основният минус на жените е липсата на вяра в себе си. Това често може да ги накара да изпитват 3 коренно противоположни емоции по едно и също време. Тогава идват на помощ боговете на малките неща. Защото ти може да не се чувстваш много окей и да не си сигурна за 80% от нещата, които мислиш, но горещата вана винаги ще е гореща и ще отпуска мускулите ти; колата ти винаги ще пали от втория път, червеното винаги ще ти седи по-добре от черното, едно кафе и една кифличка винаги ще струват 2 лв., ако се лакираш, винаги ще се почувстваш малко по-добре, ако той дойде сега до теб и те гушне….

Иначе не си падам по религии.

Лиценз: Всички права запазени

Никола Балов: Nokia 803 щял да има камерата с най-големия сензор досега

ср, 08 фев 2012 19:08:56 +0000

Камера с най-големия сензор в мобилен телефон днес обещава да предложи Nokia 803, който се спряга за наследник на мощния камерафон Nokia N8. За този модел отдавна се говори и новата информация от източници на BGR.com едва ли е кой знае каква изненада за феновете. Nokia 803 също така може да се окаже и последният смартфон със Symbian, а премиерата му на пазара ще бъде през месец май.

Лиценз: Всички права запазени

Ирина Купенска: Тирамису с малинов ликьор

ср, 08 фев 2012 19:01:39 +0000

Тирамисуто е един от най-предпочитаните десерти, който присъства не само в почти всяко заведение, но и в празничното меню на повечето семейства. Не знам дали причината е основно във вкуса, или в това колко лесно и бързо се приготвя, но знам, че ако го сервирате на близки и приятели, всички ще ви върнат празни чинии. И ще питат за още.

В тази публикация няма да ви представям традиционна рецепта за тирамису. ~~Ако изобщо съществува такава.~~ А просто ще ви споделя за моя опит с въпросния десерт и за начина, по който обичам да го презентирам.

Нека не се лъжем. Колко от вас имат в наличност Марсала или пък биха отишли до Метро, за да си купят една бутилка специално за тирамису? Нямам статистика по въпроса, но знам, че аз не бих. Това, което бих направила, е да използвам някаква друга алтернатива, която не само, че разчупва стериотипите, но и допринася за един съвсем различен вкус.

Речено – сторено. Така се роди идеята за тирамису с малинов ликьор – фраголина, който събираше прах на рафта с алкохол, редом до една преполовена бутилка Бушмилс и четвърт Абсолют мандарина, останали от рождения ми ден преди 2 години.

Въпросната фраголина е малинов ликьор с 21% алкохол и цели плодчета. Майка ми ми го донесе от Бормио миналата година. Винаги, когато ходят в чужбина – било то на ски или екскурзия, ми носи разни интересни неща, които в повечето случаи не могат да се намерят тук. Самата фраголина е доста силна и не знам доколко е подходяща за пряка консумация. Но прибавена в сабайона, прави чудеса!

Тирамису с малинов ликьор

Продукти:
6 жълтъка
150г захар
50мл малинов ликьор
500г маскарпоне
250мл течна, сладкарска сметана
1/2 чаена лъжица ванилов екстракт

1 голям пакет бишкоти Савойарди
100-150мл силно еспресо, подсладено
25мл малинов ликьор

Жълтъците и захарта се разбиват на водна баня, докато побелеят и се сгъстят, около 5 минути. Добавя се малиновия ликьор и ванилията и отново се разбъркват.
Купата се отстранява от водната баня и се поставя в друга купа, пълна с ледена вода. Сабайонът се оставя да се охлади за 5-10 минути, като се разбърква от време на време.
Маскарпонето се разбива с миксер, докато стане кремообразно. Към него се добавя охладеният сабайон и се разбърква, докато се устои добре.
Сметаната се разбива на сняг и се прибавя на 2-3 пъти към маскарпонената смес. Разбърква се внимателно, с помощта на силиконова шпатула.

Метален ринг за торта с диаметър 22-24см се поставя върху подложка или поднос. От вътрешната му страна се подреждат бишкоти. За да стоят по-стабилно, е добре да се отреже около сантиметър от единия им край.
След като “оградата” от бишкоти е готова, се започва съществената част – сглобяването на тирамисуто.
На дъното се подреждат бишкоти, потопени в подсладеното еспресо, смесено с ликьора. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че е много важно да използвате качествено, силно кафе.
Казвала съм и преди, че предпочитам да не потапям целите бишкоти в кафето, тъй като много бързо омекват и се разкашкват. Потапям ги до половината, защото по този начин десертът запазва стабилността си, без това по никакъв начин да се отрази на вкуса. Кремът съдържа достатъчно влага, така че няма опасност бишкотите да останат сухи.
След като се подредят бишкотите на дъното, се разпределя 1/3 от крема. Следва отново ред бишкоти, ред крем, ред бишкоти и се завършва с крем. Тирамисуто се прибира в хладилник, без да се маха ринга, за през нощта, за да може да стегне добре.

След това, рингът се маха и тирамисуто се декорира по желание. Аз избягвам да го поръсвам с какао предварително, защото много бързо попива и губи апетитния си вид. В случая, реших да декорирам с “розички” от сметана, розов шоколадов чипс и шоколадови кафеени зърна.
Ако ще транспортирам тирамисуто, обикновено слагам панделка, която не само че ще предотвари непредвидени аварии, но и ще изглежда много красиво.

Какъв е извода: не само традициите не са това, което бяха, а и десертите. Не е нужно да следвате една рецепта дословно, напротив. Трябва да влагате нещо от себе си, което ще я направи специална.
Тирамисуто беше за баща ми, който имаше рожден ден във вторник и трябваше да празнуваме заедно в Пампорово. За жалост, времето ни изигра лоша шега и не успяхме да тръгнем от София. Той не можа да си опита подаръка, но ние пък се почерпихме за негово здраве.

Tweet This Post

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Горичка.bg: Луда музика: първо издание на фестивала BraZZoBraZZie

ср, 08 фев 2012 18:04:32 +0000

Първото издание на фестивала BraZZoBraZZie ще предложи богато, разнообразно и лудо музикално меню. Събитието е посветено на духовата музика и ще случи между 10-12 февруари в Sofia Live Club. Виновници за организацията са Брас Асоциация и 24/7.

Този петък Dixie Band Teteven & Sunnie ще дадът началото BraZZoBraZZie. След тях на сцената ще се качат Da New Generation - те ще покажат що е то фънк от ново поколение и колко забавен може да е той. Финалът ще е джазов, суингарски, разкошен, разточителен – след като тромпетистът Михаил Йосифов и неговият секстет посвирят известни джаз стандарти и авторски композиции на Мишо, към тях ще се присъединят и специалните им гости.

С ромски ритми, джаз, фънк и разни други пикантни музикални съставки донесени от РомаНено Проджект ще започне втората вечер на BraZZoBraZZie. След това в Sofia Live Club ще стане още по-горещо и много опасно, защото ще се разрази люта латино битка между Tumbaito и Mango Duende. Фънкарите от SouthWick ще закрият втората вечер от фестивала.

С богатите, красиви и пълнокръвни композиции на Ангел Заберски-син, написани специално за Биг Бенд Брас Асоциация, ще започне последната вечер на BraZZoBraZZie. Следващият момент ще е белязан от още една порция фънк, този път прочетен от формацията Funkallero с авторските композиции на пианиста Васил Спасов. Финалът на фестивала ще е безобразно първичен и много емоционален. Това е логичният резултат от свободната любов между джаза, народната музика, фънка, регето, хип хопа и биг бенд звученето, наречена Brazz ViliDJ. Гост-вокалисти на този модерен вариант на градски духов оркестър ще бъдат Силвия Монева, и Алекс Линарес.

Вкусната музикална храна между отделните концерти ще бъде осигурявана от DJ-те Water Nimph (на 10ти), Marten (на 11ти) и Oto (на 12ти). Джем сешъни, които ще започват около полунощ и ще завършват…не се знае кога, ще има и в трите фестивални вечери. По време на BraZZoBraZZie ще станете свидетели на Live Graffiti Action, дело на графити артистите Maze, Felon, Akes & Goat.

Важно е да се отбележи, че по време на BraZZoBraZZie Sofia Live Club ще е територия, свободна от тютюнев дим. За тези, които освен страстни любители на хубавата музика, са и страстни пушачи, пред клуба ще бъдат поставени удобни маси и отоплителни тела - както си му е реда.

Концертите започват от 21:00ч., а за най-нетърпеливите вратите на клуба ще отварят в 20 часа. Програмата на феста може да намерите тук.

Билети за BraZZoBraZZie на цена 15 лева за една вечер и 35 лева за целия фест могат да бъдат закупени в мрежите на Eventim, Ticketstream и Ticket Plus, както и на място в клуба в дните на фестивала.

. . .

За повече информация около BraZZoBraZZie посетете официалния уебсайт.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Точица - блог за образование без принуда: Дървена ваканция 3: Ледени скулптури, първи опит

noreply@blogger.com (tochitsa) — ср, 08 фев 2012 17:54:00 +0000

Мислех да пробваме нещо по-сложно, обаче... ужасно е студено!

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България

Ивайло Борисов: The end

ср, 08 фев 2012 16:45:30 +0000

Няма вече застраховки, няма вече Габриела. Улица Чаталджа осиротя.

Лиценз: Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Никола Балов: Пускането на iPhone и LTE доведоха до $1.3 млрд. загуба за оператора Sprint

ср, 08 фев 2012 16:41:17 +0000

Sprint е най-новият оператор в САЩ, който предлага iPhone, при това е единственият с неограничен мобилен интернет в тарифните си планове. И въпреки че пускането на смартфона на Apple помогна на телекома да привлече много нови абонати, то е и причината за последното тримесечие на 2011 г. Sprint да отчете $1.3 милиарда загуба.

Лиценз: Всички права запазени

Енея Вородецки: ACTA – имат ли компаниите основание?

ср, 08 фев 2012 15:36:29 +0000

„The Sky is…. not falling?“
Chicken Little

Заглавието е малко подвеждащо, защото предполага еднозначен отговор, за което се извинявам, но не мога да го формулирам по по-добър начин.

Един от основните аргументи на големите разлекателни индустрии относно ACTA и нейното приемане, е твърдението за изгубени печалби и пропуснати ползи. До този момент не съм попадала на информация как изчисляват загубите, които са претърпели заради пиратството, нито съм намерила информация как може да се провери.

Междувременно попаднах на изследване, според което точно развлекателните индустрии са с нарастващи печалби през последните години.
Нарича се The Sky Is Rising и ако цъкнете върху името, ще ви се зареди една много простичка за разбиране графика за отделните отрасли: кино, литература, компютърни игри и пр.

Авторите са Майкъл Масник и Майкъл Хо.
Помага им Computer & Communications Industry Association.

Бих препоръчала да разгледате и самото изследване в детайл. Можете да го прочетете тук или да си го свалите (сайтът дава тази възможност, стига да имате facebook профил, през който да влезете).

Накратко казано, интернет и виртуалността дават възможност за продъфтяване на създаване на авторски продукти (музика, филми, литература и пр.). Увеличаването на създаващите и потребителите е главоломно.

Държа да посоча, че с изследването имам проблем единствено с леко хаотичния подбор на периодите, които са сравнявани (на графиката). За кино е 1995 – 2009, но за Кино/Телевизия е 2001 – 2009. При кнгоиздаването е дори 2002 – 2010. Компютърни и видео игри – 2005 – 2010. Музика, 1979 – 2010. За КИНО само е 2006 – 2010. Нарастването пак е повече от очевадно и обяснено повече от детайлно, но е елемент, който ми направи впечатление.

Част от нарастването на потребление/потребители е логично, увеличаването на домакинствата с домашен интернет и възможност за покупка на игри, музика и филми, както и явното увеличаване на населението като цяло. Но също така е явно и увеличението на потреблението като цяло и размерите му.

Също така, достъпността до инфромацията увеличава процентът хора, които се сблъскват с нея и сдобиването с нова публика и фенове.

Виртуалността дава възмножност големи харчове от типа на разпространение, реклама и носители (дискове, касети, двд-та и пр.) да бъдат прескачани, съответно крайният продукт е и със значително по-ниска продажна цена, увеличавайки потребителите, които биха могли да си го позволят.

Остатъкът от текста е посветен на анализ на отрасъл, по отрасъл, който на мен поне до този момент, ми се вижда точен и коректно анализиран, но все пак препоръчвам да го разгледате и вие, а да не разчитате само на моята интерпретация.

Посочва се връзката между качеството на продукта и увеличаването на сумите, които потребителите са готови да дадат за него.
А за мен е важно да отбележа и поветиняването поне на музикалната индустрия, където създаването, продуцирането и разпространяването на клипове става все по-евтино, с увеличаването на използването на зелени екрани, вместо реални декори.

Далеч съм от твърдението, че това изследване доказва, че проблеми с интелектуалната собственост във виртуалното пространство няма.
Това, че компаниите не са на загуба или са на печалба, не означава, че нямат проблеми заради пиратството.
НО, държа дебело да подчертая, че преди да приема, твърденията им за валидни, смятам за изключително нужно публиката да бъде запозната с основанията за твърденията им. Основното им твърдение, че губят огромни суми, трябва да бъде доказано някак. Това трябва да стане по прозрачен и по възможен за проверка начин… иначе ще продължат да бъдат на въпреки с цялото интернет пространство.

Последно, каквито и загуби да твърдят, че имат или имат, това НЕ Е НИКАКВО ОСНОВАНИЕ ДА ПОДКРЕПЯТ или ПОДДЪРЖАТ СПОРАЗУМЕНИЯ ОТ ТИПА НА АСТА, а какви са проблемите с АСТА, последните няколко седмици, мисля че достатъчно хора се изказаха, точка по точка и ред по ред.

Все още смятам, че интернет не трябва да се съобразява с компаниите, а те трябва да се съобразяват с него. Защото виртуалността дава далеч повече възможности и вместо да бъдат отричани и игнорирани, трябва да бъдат приети. Защото до голяма степен в момента индустриите ожалват дилижансите като средство за комуникация срещу имането на телеграфи. Наистина… всички тези дилижанси, които ще губят пари и всички тези собственици на дилижанси и отглеждащи коне, поддържащи ханове, продаващи и отглеждащи зоб, които биха изгубили прехраната си, при промяната на средството за комуникация…

Срещу всяко нововъведение почти автоматично първата реакция е, че 1. не е достаъчно добро, пък и никой няма да го ползва, защото е странно, 2. че дори да е добро и да се ползва, не трябва да се въвежда, защото досегашните бизнеси ще останат на сухо и хора ще останат без работа и 3. дори първите две да не са проблем, всъщност досегашните спсоби са традиционни.

А като споменах АСТА и дискутирането й, да споделя, че НАЙ-СЕТНЕ в България се зачекна темата публично (имам предвид, от компетентни органи, уж, освен от всички останали). Днес е имало изслушване на Трайчо Трайков и на Вежди Рашидов. Какво точно се е слушало, нямам представа и на какво ниво е била дискусията, също ми е неясно… надявам се присъствалите да споделят информация скоро. Ето туитове на присъствал.

П.П. Темата е още коментирана и от Борислав, който обаче е доста по-еднозначен в тълкуването.

Filed under: виртуална нереалност, творчество, чекмедже "Разни" Tagged: ACTA, видео, дискусия за ACTA, загуби на развлекателните индустрии, изследване, какво е acta, кинто, музика, увеличаване на печалбите на индустриите, the sky is rising

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран

Аз чета... за вас и с вас: "Щедрото дърво" - помощник във възпитанието за деца и родители

svetla.stoyanova@gmail.com (Светла Стоянова) — ср, 08 фев 2012 15:23:19 +0000

Наскоро приятелка, която има петгодишна дъщеря, сподели, че й липсват качествени детски книги в България. Странно твърдение, ще кажете, като се има предвид изобилието на по-малко или повече луксозни издания за деца, които заемат обширни щандове в книжарниците. Мечопуховият принцип "колкото повече - толкова повече", от който се ръководят много български издатели, явно важи и при издаването на детски книги.

А има (надявам се не малко) родители, за които детските книжки са повече от поредната шарена залъгалка. Те търсят в книгите не само качествен като съдържание и оформление продукт, но и помощно средство във възпитанието на малчуганите.

Затова е радостно, че наскоро на пазара се появи "Щедрото дърво" (The Giving tree) на Шел Силвърстийн, издадено от "Точица".

"Щедрото дърво", публикувана за пръв път през 1964 г., отдавна е една от най-обичаните детски книгив САЩ, преведена на над 30 езика. Вероятно голяма част от успеха на книгата се дължи на нейната изключителна визуална и стилистична изчистеност - нито една излишна дума, нито една черта в повече. Но тази простота е само привидна - "Щедрото дърво" смело поставя важни въпроси за смисъла на съществуването, обичта между родители и деца и търсенето на щастие. Книгата провокира така важния за възпитанието диалог между поколенията, създава пространство за обсъждане и формиране на ценности. Не на последно място, Силвърстийн демонстрира на практика принципа "less is more", така важен в днешния свят на свръх-консумация и пре-задоволеност.

Българското издание на "Щедрото дърво", освен за превода на проф. Александър Шурбанов, заслужава да бъде похвалено и за чудесното оформление на книжното тяло. Самият Силвърстийн има високи изисквания към публикуването на книгите си - повечето са издания с твърди корици, заявяващи трайното си намерение да останат за по-дълго в семейната библиотека и да бъдат многократно предпочитани.
Разбира се, като всяка смилово "голяма" книга, и "Щедрото дърво" има своите критици. Някои читатели обвиняват автора, че създава фалшиви ценности, учейки родителите на безусловна любов, а децата - на безразсъдно консуматорство. Детската писателка Лаурел Шнайдер, цитирана от "Ню Йорк Таймс", твърди че "детските книги служат за възпитание не само на децата, но и на техните родители". И е права. Не мога да се съглася обаче, че четенето на дадена книга "насажда" определен тип поведение у четящия. В този ред на мисли, "Щедрото дърво" е по-скоро помощник във възпитанието, отколкото бързо ръководство от типа "Как да бъдем перфектни родители".

Надявам се, че скоро издателство "Точица" ще се погрижи за български издания и на други книги на Шел Силвърстийн. А дотогава, можете да се прекарате приятни минути в сайта му.

Друго мнение за "Щедрото дърво" можете да прочетете от Вал Стоева тук.

Лиценз: Всички права запазени

Горичка.bg: Сговорна дружина планина повдига: разговор с Мартина Попова за промените в закона за горите

ср, 08 фев 2012 14:47:48 +0000

Мартина Попова работи за Фондация „ЕкоОбщност”, чиято дейност е обвързана с опазване на околната среда и подкрепа на гражданското общество.

“На Витоша се се научих да карам и ски и сноуборд, това е планината, която ме научи да обичам природата”. От момента, в който се заговори за промени в закона за горите, известни като „Витоша ски”, Мартина посвещава свободното си време и се бори активно те да не бъдат одобрени. Тя намери време, за да си поговори с нас и да обясни защо според нея природозащитниците не са съгласни с предложените изменения.

. . .

Горичка: Ще ни разкажеш ли хронологично, какво се случи от момента, в който предложението за промени в закона за горите бяха поставени на масата.

Мартина: Веднага щом разбрахме за готвените промени, както и че това е причината да не работят съоръженията на Витоша този сезон, решихме, че трябва да изразим позицията си против тези промени. На 26 декември направихме акция Ride4Vitosha (бел. ред: неформална гражданска група на любители на зимните спортове и планината). Идеята беше възможно най-много хора да се спуснат по Лалето (което не работи). По време на цялата акция снимахме кадри за кратък филм, който после с помощта на еко защитници допълнихме като фактология и кадри.

От този момент всяка седмица следим какво се случва със закона. След нова година разбрахме, че промените влизат за разглеждане в парламентарните комисии по земеделие, по околна среда и води и т.н. - всички гласуваха за промените. На 2 януари направихме втора малка акция. След реалното одобрение на промените в комисиите трябваше да действаме и в София, затова първият протест беше в обедно време на 11ти януари, по време на заседание на Народното Събрание.

Горичка: Предложените промени преминаха безпроблемно през всички комисии?

Мартина: Да. Важно е да се отбележи, че междувременно еколозите изготвиха алтернативно предложение за промените в закона. Последвалите протести бяха - 18 януари, вечерно шествие в София; 22-ри цял ден Планинада на Витоша с участието на различни спортни и планински организации и последно в събота 4 февруари дневно шествие в София.

Горичка: Така стигаме до днес. Ако промените бъдат приети в парламента, какви са двете основни вреди, които притесняват природозащитниците?

Мартина: Едната е, че се позволява да се застрояват държавните публични гори в природните паркове с частни ски писти и съоръжения - без промяна на предназначението на земите - площта по документи остава гора. И второ, че ще се сече, за да се строят нови ски писти и съоръжения, и преференциално ще се отдават за ползване съществуващите писти на собствениците на съседни ски съоръжения без публични търгове.

Горичка: Не е ли иронично, че през декември миналата година, страната ни беше обявена като отличник в доклад на ЮРОСТАТ за горските територии в Европа. Той заключи, че залесените територии се увеличават в пропорция надвишаваща обезлесените. Май имаме много гори, които се водят като гори само на хартия? Вероятно информацията и данните, които ЮРОСТАТ е използвала за резултатите на България, са предоставени от български орган на властта?

Мартина: Именно. И там е иронията, наистина. Това бяха „бъгове” в закона преди години, но помощта на НПО сектора, както и доста работа и обсъждания с институциите този закон беше поправен и в момента е наистина добър.

Горичка: Каква е следващата стъпка - законът е в парламента, какво още може да бъде направено, за да не бъдат одобрени предложените промени? Още протести?

Мартина: Пътеките са три. Първата да се работи с депутатите - търсене на вариант за обсъждане и преразглеждане на предложенията между първо (бел. ред: по-рано днес промените бяха одобрени на първо четене) и второ четене.

Другото важно нещо е повече хора да бъдат информирани. Ние от Ride4Vitosha правим дискусии в посещавани места в София. Бяхме в +Това и Чайната. Сега планираме подобни акции в университети и младежки организации. И третата пътека са протестите - това е очевидно най-силния начин да повлияеш на властта. Протестите обаче държим да не бъдат негативни и хулещи определени личност, а напротив - позитивни и в позиция за диалог и намиране на най-доброто решение. Затова и правим Ride4Vitosha в планината - там ние е любимото място.

Горичка: Надеждата не е загубена?

Мартина: Не! Даже съвсем скоро от Ride4Vitosha ще пуснем и сайт за информация по проблема, и как всеки, който иска да може да помогне.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Разни мисли на един заразен човек: Една ваша идея, която е на път да се случи

noreply@blogger.com (altair) — ср, 08 фев 2012 14:16:00 +0000

Къде на сериозно, къде на шега, но често в блога сте коментирали дали да не го издам като книга. Е, май дойде времето да го направя.

Причините са много. Основната е, че ако действително искам нещо да се промени, няма да стане само с един блог. Няма да стане и само с една книга, но поне е някакво начало.

Историята, естествено, не се изчерпва с блога. Много текстове не бяха написани или публикувани тук, защото бяха твърде лични, твърде много свързани с моята истинска самоличност, която така упорито държах да запазя в тайна. В книгата тези текстове ще намерят своето място – тя ще бъде цялата история, която започна в блога. И ще бъде подписана от мен, не от altair.

Скоро ще ви пиша с подробности J

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Блог Стара София: 10 000 души харесват това

noreply@blogger.com (Стара София) — ср, 08 фев 2012 14:14:00 +0000

Клубът на приятелите на Стара София в социалната мрежа неусетно достигна 10 хиляди.

Ако все още не сте се присъединили, заповядайте. При нас е интересно.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Animal Rescue Sofia: Тошко

ср, 08 фев 2012 14:00:17 +0000

Здравейте,
Аз се казвам Тошко, но често ми казват Тоши. На 3-4 месеца съм вероятно, никой не знае, защото са ме намерили преди около месец в кашон пред един вход в столичен квартал. Кашон като кашон, вход като вход, квартал като квартал. Само че на кашона ми пишело с големи букви “Помогнете на Тери”. Така са ми викали преди да ме вземат в сегашния ми дом. Казват, че като са ме взели от кашона съм бил съвсем малък, кожа и кости и коремче кръгло и подуто като на сомалийче. Казват, че и никаква козина не ми била останала, толкова съм бил крастав.

В началото

Пък аз нищо не помня оттогава. Като ми разказват за онези времена гледам, гледам невярващо и кимам от учтивост. Сигурно ме бъркат с някого другиго, аз съм толкова оптимистичен и жизнерадостен, как ще са ми се случвали такива неща…

Ето, вече съм голям мъж, поне три пъти по-голям откакто се озовах в апартамента на приемния ми човек. Тя твърди, че съм се разхубавил, откакто ми порасна козина и заякнах. При нея живея с още три котки и едно куче и като че ли започва да ми отеснява. А аз толкова искам да си играя по цял ден с всички! Дори и най-малкото коте ми се струва идеален спаринг партньор. Само не мога да разбера защо то не смята така и все гледа да избяга по-нависоко като ме види, че се приближавам с бодра стъпка и блеснал поглед.

А как обичам да си играя с моя приятел Конти. Той е вече голям, на годинка и половина. Понякога ми разказва за едно място на име Богров, където казва че е живял преди да се задоми тук. Разказва колко късмет имам, че не съм чакал дълго да ме намерят хората. Странни работи, какъв късмет, че то аз съм късметът – без мен този апартамент щеше да е такова спокойно и подредено място, скука абсолютна!

Иначе ме хвалят, че съм много схватлив. Знам какво трябва и не трябва да правя, къде се пишка, коя купичка е моята и коя е на котките. Знам и че не трябва да се качвам на леглото, ама като я няма човечката аз все пак си полягвам там да си погризкам кокалчето. Така де, няма само тя да спи там! Иначе тя твърди че имам голям потенциал да се науча да сядам и лягам, да ходя на повод и изобщо да стана възпитан джентълмен. Голяма работа, стига да мога да се прегръщам и да си играя с някого по цял ден!

А вие искате ли да играем заедно?

Лиценз: Всички права запазени

Никола Балов: Apple цензурира дигитално списание заради думата „пенис“

ср, 08 фев 2012 13:30:29 +0000

Ако си мислите, че цензурата на СЕМ в беге ефира е голямата работа, вижте колко строго го раздават от Apple по отношение на електронните списания, които се публикуват в App Store за четене на iPad. Създателите на популярния таблет са отказали да публикуват февруарския брой на испанското списание „Muy interesante“ („Много интересно“) под претекст, че заглавието на корицата „Истини и митове за пениса“ е недопустимо.

Лиценз: Всички права запазени

Огнян Исаев: Божествен знак или убийствена немарливост

noreply@blogger.com (Оги) — ср, 08 фев 2012 13:26:00 +0000

Със скован от студ поглед съзерцавам през замръзналия ми прозорец радостната игра на природата – как вятърът вее красиво снежинките и образува сребристи снежни могили. Чувам как двигателят на автомобила на пътя бучи безпомощно в опит да завърти гумите, за да се отскубне от захапката на времето и да поеме самотно натам, за където е тръгнал безотговорно в тази горчива от лютивост зима. В главата

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Голямата снимка, Дневник: Най-добрите снимки на "Дневник" за януари

ср, 08 фев 2012 12:55:00 +0000

Лиценз: Всички права запазени

Невена Гюрова: Владимир - директор пилорамы (видео). Посвещавам на нашия Примат директор

noreply@blogger.com (Вени Г.) — ср, 08 фев 2012 12:53:52 +0000

Руският самовар дими. Опасявам се да не се окаже за пореден не самовар, а парен котел. Ще чакаме, ще видим... Нашите медии по правило гонят конкретността - сега е снежно-водната трагедия - и съвършено игнорират анализа и прогнозите. "Нах" бих казала, ако съм рускоговоряща ;-) Но не съм и не и поэтому не посылаю ;-).

Нямам свободно време и пускам култов клип от кампанията на Алексей Навлни без пояснения. По принцип за руските текстове и източници се старая да поаснявам днешния жаргон и днешните реалии. Но ACTA ми заема повече от свободното време, тъй че давам поредния си антипутински клип без пояснения. Заглавието е "Владимир - директорът на лесозавода" (виж бележките към "Питона..."):

Песенка про медведов (видео). По повод на руските избори

[видео]

[край на видеото]

Още за днешна Русия:

Питонът Путин. Киплинг и законът на джунглата for Dummies

Тонкости русского мата или загадки на руското сквернословие

Путин мутит. Видео плюс некои размисли за Бойко и Румяна Бъчварова

Руски десантчици взривиха... Интернет с песен срещу Путин (видео)

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

Събина Панайотова: Awesome Thing #10: пържени филийки

ср, 08 фев 2012 12:35:22 +0000

Днес енергийните ми нива са равни на температурите навън – някъде в минусовия спектър. Нямам сили да работя сериозни неща затова ще блогна за величието на пържени филийки.

Пържените филийки са страхотни: правят се лесно, стават бързо и всички ги обичат.

Една от странностите ми е, че обичам да правя и ям филийки късно вечер. Прибирам се гладна след 0100 и бам – пържени филийки! Едно яйце, капка мляко, малко сол – воала. Знам, че е адски вредно, но има нещо в яденето на пържена филийка прав на барплота в ранните часове на деня.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported

Ким: Нищо нередно

noreply@blogger.com (kim glowfish) — ср, 08 фев 2012 12:33:19 +0000

Що за глупости четем? Това се запитах, когато преди седмица ми се наложи да обясня на цял куп ресторанти, че не трябва да ми плащат, за да отговорят на въпроса ми какво според тях е българската кухня. Всъщност, какво съм ги питала не е важно. Важното е, че те очакваха да им искам пари за това - щом кажа, че съм от медиа и дъра-бъра, биха ли коментирали, въпросът е "А колко ще ни струва това". Разбирам, че са им се случвали какви ли не неща, но хората очакват да ги таксувам за мнение (което е и доста символично, като се замислиш)? Както и да е, обясних им как стоят нещата и всичко мина. След известно време един приятел ме попита по колко плащат местата, за да влязат в сайта ни. Казах му николко, ние просто следим новите и пишем честно за добрите. Той не ми повярва.Както не ми вярват, че "платен PR" не е PR, а някакъв уродлив мурант, роден с дружните напъни на Насколазаровци. А най-тъпото е, че и хората не намират нищо нередно да им искат пари - просто се чудят каква е таксата и дали могат да си я позволят. И си мислят, че аз съм длъжна да ги харесвам, ако могат да плащат, но са направили някоя голяма тъпотия, която не заслужава да съществува, какво остава да се пише за нея. Случва ми се, когато съобщавам за събитие, от медиата да искат от мен да напиша текста. Когато търся информация за нещо, да попадам на прессъобщения, клонирани из сайтовете. За някои събития попадам само на това. Никой не е проявил интерес да им се обади и да ги попита какво ще правят, какви са тези, които участват. А да са толкова подробни и незаменимо-добре-написани прессъобщенията - не са. Затова и когато чета възторжени писания се питам кой всъщност го е писал и дали са честни. Когато проверя сама, често съм разочарована. Ако една медиа е честна към своите читатели, тя е в непрекъсната опасност от фалит, така ми се оправдават. Но ако не е, е просто красиво нещо с картинки на лъскава хартия и наистина не заслужава да й се вярва. То пък и читателите често са толкова заблудени, че дори не разбират, че са честни с тях. И не го оценяват, и не възприемат медиата като съюзник, ами друсат гюбеци и когато кажа какво работя, съм поставена в позиция да се заящитавам. Съжалявам, ако обиждам няколко, но за мен медийната култура в масовия случай е не 0, ами -.Не желая да се оправдавам, разбирам, че реклама трябва. Но повсеместното брандиране, превръщане на медиите в рекламна брoшура, а на журналистите в захилени и мазни пухени човечета - опа, те не са журналисти, те са адреналинки, реалити звезди, музиканти, възпитаници на НАТФИЗ, на улицата и чалга-сцената - води до това, което виждаме и няма нужда да го обяснявам.

Лиценз: Всички права запазени

Денислав Георгиев: GSFB 2012 – събитието за спортен мениджмънт

ср, 08 фев 2012 11:58:28 +0000

Тази година отново ще се пробвам да стана официален блогър (колкото и странно да звучи тази титла) на Глобалния Спортен Форум в Барселона – GSFB. Шансовете са малки, защото блогът ми е на български, не съм „зает“ в спортния бизнес и … българският спортен пазар не е толкова интересен. Пък и конкуренцията е доста сериозна.

Лиценз: Всички права запазени

Милена Фучеджиева: кои са хората "стопанисвали" язовира в село бисер???

noreply@blogger.com (Милена Фучеджиева) — ср, 08 фев 2012 11:48:14 +0000

правителството трябва да вземе решение за язовирите да бъдат стопанисвани не от всякакви връзкари, които си правят развъдници за риби и не разбират нищо от поддръжка, а от държавни организации, които са ръководят от специалисти.

аз лично имам познат, който няма нищо общо и никога не е имал нещо общо с язовири, но той "стопанисва" язовир. това е изключително безобразие, което в момента коства животи. правителството на бойко борисов трябва ВЕДНАГА да изземе язовирите от тези "стопани", които мислят само за себе си и собствената си облага и държат ключа към водите на българия. тук става дума за нещо още по-важно и от шистовия газ - става въпрос за безопасността на стотици хиляди хора в населените места около язовирите, както и за НАШАТА ВОДА. тя е и ще става по-ценна от златото в бъдеще. трябва натиск сега, веднага, преди да се случат още трагедии!!! водата не може да бъде ничия друга собственост освена на народа.

другото, което трябва да се случи ВЕДНАГА е, да се извадят имената на "стопаните" на този язовир публично!!! във вестниците, по телевизията, навсякъде! кои са хората стопанисвали този язовир???

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Асенов: Диабло мултиплеър – 2 дни и нещо без прекъсване

ср, 08 фев 2012 11:31:10 +0000

Доста отдавна бях обещал на Мишел да опиша една случка – и макар и късно, ето я историята. Става дума за най-първото Diablo 1. В него нямаше сейв при мултиплеър! Да, точно така – при мрежовата игра нямаше запис.

Действието се развива преди десетина (че и повече, не помня точно) години. Петък, привечер, няколко часа след края на работното време. Събрали сме се няколко запалени геймъри в помещението на една … организация, в която работи един от нас. Там има три компютъра Пентиум на 150 с 8 МВ РАМ, 2 гига хард, прилични видеокарти и 15 инчови монитори, вързани в мрежа (тогава локалните мрежи бяха от типа коаксиален кабел). Windows 95 Pan European Edition. Единият се води мултимедиен и има CD устройство, звукова карта и колонки! На него се инсталира „оригиналното“ Диабло. Тъй като компютъра, на който ще се пуска мултиплеър играта, и към който ще се връзват останалите, трябва да е с двойно повече РАМ, един от нас носи и забожда още една плочка от 8 MB. Нещо като лан-парти (lan party), но не с лични компютри ;).

След това по аналоговия модем се търсят, намират и свалят от Интернет няколко програми за емулиране на CD, с идеята да се ползват другите два компютъра. Единствено една от програмите успява да тръгне почти нормално, но и при нея (или в самият диск на Диаблото, не помня точно) има лек проблем. Един от нас отива … някъде, където чрез скоростен вдъхновен reverse engineering успява да реши/заобиколи проблема.

За да не губим време, междувременно правим копие на диска на Diablo, което да се „вкара“ във виртуалното CD на останалите компютри. Един от тях е препълнен с разни служебни неща – image файла не се побира, така че ни отнема известно време да разпределим файловете по останалите така, че да има място (водим записки кое къде е било, за да го възстановим после). Диабло-то не се инсталира на другите две не-мултимедийни машини – няма място, след като почти всичко свободно е заето от образа на диска, а програмката за виртуален компакт диск не работи добре по мрежата. А и няма смисъл – за мултиплеър е достатъчно само диска да е в устройството.

Всичко е готово и нагласено, малко преди полунощ мултимедийния компютър подкарва играта, другите два се връзват, всеки си избира съответния герой, за да е пълен комплекта (воин – магьосник – стрелец), и се почва.

Освен липсата на запис, установяваме и друг недостатък на геймплея – силата на гадините не се увеличава пропорционално на броя играчи. Ние вдигаме нива три пъти по-бавно, отколкото ако играеше един човек. Което значи, че сблъсъка ни с първия по-сериозен бос е почти фатален. Един грамадански скелет-стрелец, ако не се лъжа. Едва успяваме да го минем, с цената на неколкократни умирания на воина и два-три пъти на стрелкинята.

Тъй като е петък много късно през нощта (или събота много ранна сутрин), решаване, че ако играем непрекъснато, нон-стоп до началото на новата работна седмица, ще успеем да превъртим играта. Първите нива ги минаваме без сериозни проблеми. Постепенно си изграждаме и свикваме с единствения възможен при дадените обстоятелства начин на игра – воина е танкът в групата, обира почти всички удари на демоничните гадини – съответно се грижим да не му свършват колбичките живот; а другите двама са поддържащи и трепят от разстояние. Съответно и нивата ги вдигаме не както бихме го правили при единична игра. Всеки се съобразява с възможностите, предимствата, недостатъците и развитието на останалите. Консултациите и обсъжданията при всяко ново ниво/избор на умение на героите ни са задължителни.

В събота по някое време през деня един от нас отива и донася нещо за хапване, и подновява запасите от кафе и цигари – за което време вече сме му намерили заместник, за да не спира играта. И така се продължава до средните нива, където вече почват кризисни ситуации – и в играта, и в кондицията на отбора. Когато преценим, че някой прави прекалено много грешки и го видим как в най-буквалния смисъл заспива на клавиатурата, го пращаме на дивана за частична дрямка и възстановяване, а героят му се поема от заместника. Естествено приятелят ни не е съвсем свикнал с изградения стил на игра, и му отнема известно време да се приспособи – което забавя напредъка ни. И така се редуват да почиват и тримата основни играчи, като „резервата“ трябва да свиква с всеки един тип герой.

Минава съботата, вече е неделя през деня, отново хапваме нещо и продължаваме с кафето и цигарите. До вечерта нямаме сериозни кризи, а в играта навлизаме в последните най-трудни нива. Където се започват същинските проблеми. Тъй като развитието на нито един от нас не е достатъчно високо, към почти всеки един звяр подхождаме като към битка с бос. Сменяваме тактики/стратегии, парите за колбички привършват, практикуваме сякаш безкрайно повторяеми hit-and-run атаки. Отдавна сме престанали да броим умиранията на героите ни, вече просто се опитваме на края на силите си, крачка по крачка, с влудяващо бавно темпо да се доберем до финалната битка.

Само че преди нея има още едно трудно предизвикателство – мисля, че някакъв черен рицар ни се изрепчваше – последния сериозен противник преди върховният демон. Там почти зацикляме. Ужас, мъка, зор … и най-накрая – успех! Но ни отне … всъщност, не помня колко часа. Сещам се, че навън вече беше почнало да се развиделява – тоест понеделник ранна сутрин.

И така за съжаление не можахме да превъртим играта. Преди да си тръгнем трябваше да възстановим разхвърляните файлове и да махнем прекалено видимите следи – там разни програмки, че и самото Диабло; да разчистим боклуците от бюрата, пода и дивана, както и да проветрим. Сметнахме, че непрекъснатата ни игра е била над петдесет часа, може би около 54 часа. Всички участници трябваше след няколко часа (минути!) да са на работните си места. Доколко сме били работоспособни след този маратон, е друга тема :).

Мдам, приятно-носталгично ми беше да си припомня онези времена, когато бяхме на друг акъл, и възприемахме реалността по различен начин. Въпреки разнообразните проблеми и гадни моменти- имаше нещо (не знам точно какво, може и да е комбинация от „неща“), което им придаваше неустоим чар.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България